Четвъртък, 20 Март 2014 12:01

СРС, Идеи и процесите за европейска интеграция след ВСВ. Създаване на Европейски общности

Написана от
Оценете
(0 гласа)

1. Идеи и процесите за европейска интеграция след ВСВ.

Създаване на Европейски общности

 

Идеята за европ.интеграция идва още от Виктор Юго, но е поставена на преден план едва след Втората СВ, когато континента е разкъсан от конфликти и войни в началото на 20 век. Веднага след приключване на ВСВ на континента се създават 3типа организации: военни, политически и икономически, които имат своето място в интеграционните процеси.През март 1948 с Брюкселския пакт, сключен м/у Франция, Великобритания и държавите от Бенелюкс се създава първата следвоенна организация в Европа. През Октомври 1954 се сключват Парижки споразумения за изменение на Брюкселския пакт, който се превръща в Западноевроп.съюз.Май 1949 в Страсбург 10 западноевропейски държави подписват устава на Съвета на Европа – тя е политическа организация на след-военна Е, с широко очертана компетентност в икономическата, социалната, правната и др. СЕ включва в орган. си структура КМ-рите и Парлам.асамблея. След края на ВСВ, Е е разделена на Западна и Източна, под влиянието на т.н. студена война. Западноевроп.държави започват процеси на сближаване, като първоначално създават движения, поддържащи европ.интеграция. През 1947, държ.секретар на САЩ Джорж Маршал предлага план за масирана икономическа помощ на Е, от която се възползват държавите от Западна Е. Те получават неподлежакщи на връщане кредити, субсидии, помощи и др. Този план е известен като Плана “Маршал”.На 9 май 1950 г. Фр. м-р на ВнР, Робер Шуман предлага създаването на ЕОВС. Той огласява от името на Франция  Плана „Шуман”. Същественото съдържание на този план се отнася до предложението цялостното френско германско производство на въглища и стомана да бъде поставено под контрола на един Общ върховен орган в рамките на организация, която е открита за участие и от др. д-ви от Европа.1950г. Францис свиква МПК, която да подготви текста на проектодоговора.Участват Фр-я, Германия, държавите от Бенелюкс /Белгия,Холандия, Люксембург/ и Италия. Това е Европата на 6те. На тази конференция се предвижда създаването на един решаващ орган – СМ; -Върховен орган отговарящ на Комисията в днешния й вид; създаването на Парламентарна асамблея; създаване на собствена юрисдикция - СЕО.Подписан в Париж и е единственият д-р, който е срочен! .

ЕОВС се изгр върху 4 принципа: 1/ за върховенство на институциите на Общността, които действат в рамките на изрично възложената им компетентност, което означава, че в обема и обхвата, в които са оторизирани, могат да издават задължителни правни актове, но само с изрично възложена компетентност. Не могат със собствено решение да разширят своята компетентност. /Чл.5, ал.1 ДЕО/;2/ независимост на институциите на общностите, гарантиран с три типа гаранции:-1 членовете на Върховния орган /сега Комисията/ се назначават по общо  съгласие на правителствата на д-ч, като всяко правителство, трябва да се съгласи за пленарния състав на Комисията. -2 - това върховенство се гарантира чрез финансова независимост на общността. - 3- Върховният орган на ЕОВС, /т.е. Комисията в дн.си вид/ следва да отговаря за действията си и се отчита единствено пред Европарламента, който има право да им гласува недоверие.3/п-п – принцип за сътрудничество между институциите – отношенията са уредени така, че вместо разделяне на властите, всяка да действа така, че да бъдат зависими една от друга.4/ п-п – равенство между д-ч. Проявява се в начина на вземане на решения в СМ – с единодушие. С ДЕОВС се създава общ пазар за въглища и стомана, който е секторен пазар, т.е. свободно движение на стоки, услуги, лица, капитали и идеи.1951 г. – се свиква МПК в Париж, на която Франция кани всички държави от Атлантическия пакт. Отзовават се същите 6 държави – Германия, Франция, Италия,Люксембург, Белгия и Холандия – шестте, които са страни по ДЕОВС /Парижкия договор/.1952 г.- се подписва договор между „шестте” за създаване на Евр.отбранителна общност, който обаче се проваля през 1954 г.!11 септември 1952 г. – Външните министри на „шестте” възлагат на Общото събрание на ЕОВС да изготви проект на договор за създаването на Евр. политическа общност. Септември 1952 в Люксембург външните министри на „шестте” държави подписват договор за създаване ЕПО, който има аналогична институционна структура: -Евро изпълнителен орган,който се избира от Европарламента; -СМ; -Парламент със законод ф-и; -Съд; -Иконом. и социален съвет.Цели на ЕПО: да създаде законодателна рамка, за създаване на общ пазар между ДЧ. ЕИО -  Учредена е с РДот 1957 г. сключен между Франция, Италия, ФРГ, Белгия, Холандия и Люксембург. Първоначалните цели на ДЕИО са изграждане на общ пазар и постепенно сближаване на стоп политика на ДЧ.ЕВРАТОМ. Учредена е с РД от 1957 г., сключен м/у Франция, Италия, ФРГ, Белгия, Холандия и Люксембург – един от трите учр. договора.Целта на този договор е повишаване на жизненото равнище, да се изгради мощна ядрена промишленост в Общността,като се изключват всички рискове за живота и здравето на заетите в нея лица. Предвижда се установяване на подходящи контакти с трети дър-жави и М. организации, за да се насърчи мирното използване на атомната енергия.На свика-ната в Месина конференция 1955 г. д-ч са представени от м-рите на ВнР, по предложение на държавите от Бенелюкс,вземат се решения за предприемане на по-нататъшни стъпки за интеграция. Създава се експертен комитет. Цели: -да се разшири интеграцията в нова икономическа сфера от секторния в глобалния пазар;-под ръководството на белгийския м-р на ВнР се сформира междуправителствен комитет.Свиква се МПК във Венеция и 1957 г. в Рим се подписва от „шестте” договори за създаване на ЕИО и ЕВРАТОМ. /Римски договор/, които влизат в сила на

01.01.1958 г. и са  безсрочни.  ЕИО и ЕВРАТОМ имат аналогични институционални структури. Осн.политическа цел и при 3те д-ра е да се изградят основите на общ пазар, който се характе-ризира с падане на всички митнически бариери и се вземат нормативни мерки за свободна конкуренция.Създават се наддържавни институции-СМ,Комисия, Съд и Парламентарна асамблея. Залагат се основите на специфична наднационална правна с-ма, в която решенията на Съда и актовете на СМ са задължителни за всички д-ч.След влизането в с. на Маастрихтския д-р през 1993 г. ДЕИО наричан вече договор за ЕО дефинира още 2 цели – създаване на икон.и валутен съюз и въвеждане на единно гражд в ЕС.Важно е, че за 1път при него се прилага т.нар. принцип достижение на общностите /общностно право/. По силата на този принцип по отношение на новоприетите държави се считат за автоматично приложими нормите на всички УД, актове по тяхното измен. и допълн., както и актове по вторичното общ. право,приети въз основа на актове на първ право.1956 г. – подписване на д-р за сливане на изпълн органи на трите евр.общности ЕОВС, ЕИО,  ЕОАЕ.- По силата на т.нар. договор за сливане на общностите Върховния орган на ЕОВСсе слива с Комисията /орган на ЕИО и ЕВРАТОМ/. СМ на ЕОВС и ЕИО и ЕВРАТОМ –се сливат.Съда на ЕОВС

 и парламента на ЕОВС поемат функциите на съд и парламент на двете новосъздадени общности, т.е. започва да се говори в единствено число - само една ЕО. Този д-р се означава като І етап от сливането на общностите.

 

 

2.в. Изграждане и развитие на ЕС от ЕЕА и дог.Маахстрихт,

Амстердам, Ница и Лисабон. Етапи на разширяване на ЕС

 

60-те г. урепв на ЕО в 3 напр. І..Започва практическо осъществяване на най-важните общностни политики: - в областта на селското стопанство;  -общата търговска политика.ІІ напр  - започва изграждане и усъвършенстване на институционната структура на ЕО, к. обаче е съпътствано от 1 явл., нар. Инс.парализа. Принципът на единодушие води до затормозяване на процеса за вземане на решения, защото вс д-ва има право на вето.ІІІ. Насока е свързана с предприемане на нов опит за сътрудничество в обл на отбраната и външната политика. 70-те г. - Минава под знака на т.н. Стратегия „Триптих”, която бива наречена като концепция на срещата на 6-те на върха,състояла се на 1 и 2.12. 1969 г. в Хага. Тази стратегия обхв 3 осн. комп:1/ Ускорено завършване на интегр. процес чрез изграждане на система за собствени ресурси;2/ Задълбочаване на интегр. процес чрез изграждане на иконом. и валутен съюз м/у д-ч;3/ Разширяване на ЕО-и ч/з приемане на Великобритания, Дания и Ирландия за пълноправни члено-ве, както и разширяване по спектъра на общите политики, ч/з добавяне на нови.!а/ Икономическо разширяване – „Северното разширяване” слага начало на 2гледни точки за развитие на обед.Европа. Първоначално „шестте” пледират за все по тясна интеграция до степен да се стигне до полит,съюз. Но Великобр.,Ирландия и Дания настояват интеграцията да се ограничи само до иконом. област.В същото време наред с тия успехи 70-те години са свързани с едно явление – „Евросклерозата” – по същността си тя е забавяне на интегр. процес,поради тромавия и неефективен начин на вземане на решения в СМ Ролята на двигател поема СЕО, който чрез упражняване на своята тълк. компетентност, допринася за формиране на основните принципи за правата на ЕО, за то-

чното и еднаквото прилагане на общностното пр. при всички д-ч 80-те год. ЕЕА -  1986 г., в сила 87 г., изменя УД на 3-те ЕО„Южно разширяване”1981 г. -Гърция. /86 г. Испания и Португалия. През 80-те г Евр.парламент / ЕП/ изиграва решаваща роля за преодоляване на процеса на т.нар. „Евросклероза”. ЕП е най-демократичния орган. След провеждането на първите всеобщи и преки избори депутатите се избират чрез преки избори според избирателните системи на д-ч. През 80-те г. най-важен норм. акт на първ. общностно право е ЕЕА- първ. Ген.ревизия на УД-ри за ЕО-ти, лансира идеята за създаването на ЕС,к.няма да е юр. правоприемник на същ. общности, а ще се надгради в/у тях.В институционален план ЕЕА прави съществена крачка към преодоляване на дефицита на демократичност при функционирането на институц. на ЕО Това се постига чрез предоставяне на по-широки правомощия на ЕП в областта на нормотворческия процес. По силата на ЕАА ЕП се освобождава от чисто консултативните си правомощия и получава права своевременно със СМ да решава въпроси от съществено значение за развитието на Евр.интеграционен процес.На ЕП за 1път се възлага да приеме регламенти и директиви съвм. със СМ.ЕЕА, въвежда процедура за сътрудничество–пр-ра за приемане на актове на втор. общн.право на 2четения. 1четене в ЕП, а 2четене в Съвета.ЕЕА даде решаващи правомощия на ЕП във връзка с подписването на д-ра за присъединяване на нови държави членки в ЕО-сти, както и за подписване на евр. споразумения за асоцииране. ЕП получава възможност при подписването на тези д-ри, най-напред да обсъди проектод-ра и той да може да бъде подписан при т.н. „сходно мнение”- на ЕП и СМ.

ДЕС Маастрихт -07.02.1992 г., вл. в с 11.1993 г., постулира, че „Съюзът се основава на ЕО-сти, допълнени от политиките и формите на сътрудничество, създадени с настоящия д-р”.1/ ДМ разширява обхвата на общите евр. политики – добавя редица нови общи политики.2/ ДМ, внася редица изм., доп. в УД-ри – определя се втора по ред генерална ревизия на УД-евр.гражданство3/ ДМ преименува ЕО-сти в ЕС, без това да означава, че ЕС се явява юр. правоприемник, т.е. ЕС не се създава на мястото на общностите, а той се надгражда над същ.общности,ка-

то добавя към тях два нови стълба.І стълб – разпоредбите на З-те УД /ЕОВС, ЕИО и Евратом/ ІІ стълб – общата политика в областта на външните отношения и сигурността; ІІІ стълб – сътрудничество в обл на правосъдието и вътр работи.ДМ се х-ра като „дългосрочна програма за развитието на евр. интеграция”.1/ С ДМ се разширява обхвата на съществ общи политики и към тях се добавят нови области;2/ Уреждат се общите политики в областта на външните отношения и сигурността.3/ Регламентира се сътрудничеството в областта на вътр. работи и правосъдието.4/ Договорът е предвидил процедури и срокове за създаване на валутен и икон.съюз, с цел въвеждане на единна евр. валута, контролирана от ЕЦБ – независима и напълно свободна от политическия контрол институция. ІІІ стълб – в областта на вътр. работи и правосъдието, предвиди осъществяването на обща политика по отнош. на

емиграцията, предоставяне на убежище, борба срещу наркотрафика, засилване на митнич.сътрудничество и др. За 1 път се въвежда института на европейското гражданство! Този институт цели да предостави унифицирани суб.права и задължения на всички граждани на д-чл на ЕС.Евр. гражданство представлява публично правна връзка на всеки гражданин на отделната д -чл с ЕС, незави-симо от това, в коя държава се е установил да живее постоянно или преимуществено. В съдържанието на понятието се включват пр. на свободно придвижване на територията на ЕС, равно активно и пасивно избирателно право, пр. на дипломат. защита, да подава жалби до ЕП, да сезира евр. омбудсман. ЕС м/у Маастрихт и Амстердам - ДМ се изправя пред 2 осн. предизвикателства:1/ Криза на доверие на западноевропейските граждани. 2/ Предизвестеното от падането на Берлинската стена източно разширяване.Последното разширяване предизвиква нарушаване на географския баланс, тъй като засяга блока нa високо развитите държави. ЕС формулира т.нар. Копенхагенски критерии 1993 г., с които се каза, че присъеди-няването на държавите от Центр. и Изт. Европа към ЕС,ще зависи от „капацитета на съюза да приеме нови членове, като в същото време подържа импулса на евр. интеграция”.Критерии за присъединяване - страните -кандидатки трябва да изградят стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, пр. на човека и закрилата на малцинствата, действаща пазарна икономика.Амстердамски договор –  2.10.1997 г. от външните министри на 15-те д-ч на ЕС. Вл. в с. на 01.05.1999г., след като е ратифициран от нац. парламенти на д-ч на ЕС. Ревизира МД, УД-ри на Общностите и някои свързани с тях актове, т.е. той се определя като 3 поредна генерална ревизия на УД.Съдържанието на ДА дог. се групира в 4 големи теми:І – ЕС по-близо до гражданите /демократизиране на работата на институциите, повишаване на прозрачността/ІІ – Засилване способността на ЕС за външните действия. – общи стратегии ;ІІІ – Реформа на инст-циите на ЕС; ІV–Засилване на сътрудничеството между ДЧ!Цел-та на ДА е да се създадат полит. и институционни условия, ЕС да посрещне предизвикателствата на глобализацията на икономиката, присъединяването на нови страни, борба с тероризма,

международната престъпност, екологичните проблеми и т.н.ЕС след Амстердамския договор – разработване на Харта за основните права.Договор от Ница - На 26.02. 2001 г. с който д-ч постигат следните уговорки: 15-те д-ч поемат полит. ангажимент, първата вълна да е 2004 г. – източното разширяване; Разширяване приложното поле на гласуването с квалифицирано мнозинство; Приема се нова сложна система на оразмеряването, притегляне на тежестта на д-ч на СМ, ч/з което се засилва влиянието на голе-мите държави на база численост на населението; Относно броят на депу-татите на Евр. парламент и др. Декларация № 23 към договора от Ница! – посветена на проблема за бъдещето на ЕС. осн. въпроси:1/ Разграничават се компетенции между различни нива на управ-ление на ЕС.2/ Обсъжда се статута на Харта на осн.  права на евр. граждани.3/ Обсъжда се ролята на нац. парламент на д-ч за задълбочаване на интеграционния процес.4/ Ясно се формулира нуж-дата от опростяване на структурата и на формулировката на д-те.Приемането в интеграционните общности се извършва чрез-молба за членство-анализи ан евпорейската комисия. Проучвателният доклад на комисията не обвързва Съвета на Евпора.Започват се преговори. Договорът се подписва.  Той трябва да бъде подписан от всички държани, членуващи в обеденението и от новоприема-щите държави.До 1973 г. няма новоприети държави. Междувременно:1961 г. подава молба за членство Великобритания През 1967 г пак подава молба. Де Гол и в двата случая налага вето. Ветото се вдига през 1970 г. Причините за това: през 1970 г. е подписан Московският договор между Бон и Москва. През 70-те години се подписват и договори между ФРГ и Чехословакия, между ФРГ и Полша. Уреден е и статутът на Западен Берлин. Т.е. Германия изравнява своята икономическа мощ с политическото си присъствие. И затова Франция сваля ветото.Още 4 дър-

жави продават молби за присъединяване. През 1973 г. дължавите в обеденинението вече са 9. През 80-те години: 1981 г. се водят преговори с Гърция.Съветът на министрите взема решение за приемане и от 1981 г. Гърция е член.През 1986 г. са приети Испания и Португалия.С южното присъединяване на преден план излиза т.н. “регионална политика”. Целта й е да се тушират икономиче-ските симетриии в обединението.През 1995 г. се провеждат преговори с 4 държави. Норвегия също е тука. Приемат се само 3 – Австрия, Швеция, Фитландия.Страните вече са 15.През 1989 г.стар-тира програмата “Фар” – предвидена първоначално за Полша и Унгария.България подава молба за членство през 1995 г.Евр.съвет приема критерии за прием 1993 г. в Копенхаген. Това са/-полити-чески-функционираща пазарна икономика и конкурентноспособно производство-правни – всяка страна-кандидат трябва да е готова да приеме acquis communataire целия правен багаж на евр.общности/Асоциииране различно от членство.Към 1995 г. получават статут на асоциирани страни..1997 г. се провежда сесия на Евр.съвет /форум на глави на правителства и държ.глави/ и се взема решение за старта на преговори за присъединяване на 6 страни – Естония, Полша, Унгария, Чехия, Словения и Кипър.1999 г. на сесия на Евр.съюз в Хелзинки се взема решение за прегово-ри с останалите 6. За Б-ия преговорите започват през 2000 г.Преговорите минават през различни етапи.Цялата тематика на преговорите е групирана в 31 глави. По време на преговорите се прави преглед дали нац.законодателство е адаптирано към европейското.Евр.комисия ежегодно представя доклад за съответната страна за действията й по критериите от Копенхаген.Към 1999 г. позицията на комисията е, че Б-ия може да започне преговори. През април 2005 г. Б-ия и Румъния подписват договори за присъединяване и приети на 01.01.2007г.

 

 

3.в.Отношенията на България с Европейския Съюз

 

Дипломатическите отношения между България и ЕИО са установени на 8.08.1988 г. Първият официален представител на Б-я към ЕO.Атанас Гинев връчва акредитивните си писма на 5.03.1990 г.На 22.12.1990 г.ВНС приема решение,изразяващо желанието на Б-я да стане пълноправен член на ЕОНа 1.10.1991 г.ЕС взима решение за начало на предварителни разговори с Б-я за сключване на Евр.споразумение за асоцииране.На 8.03.1993 г.в Брюксел са подписани Евр.споразумение за асоцииране между ЕО и техните страни членки,от една страна,и Б-я,от друга страна,и Временното споразу-мение по търговията и свързаните с нея въпроси между ЕИО и ЕОВС,от една страна,и Б-я от друга страна.Ратифицирани са от 36-ото НС на 15.04.1993 г. Европейс-кото споразумение за асоцииране на Б-я е ратифицирано от ЕП на 27.10.1993 г.,а Временното споразумение по търговията на 6.12.г. от М-те на ВнР на ЕС.Споразумението за асоцииране на Б-я влиза в сила на 1.02.1995 г.,като осигурява основополагащата законова рамка за взаимоотношенията между България и ЕО.Договореното Временно споразумение по търговията, което влиза в сила на 31.12,1993  съдържа онези разпоредби от Споразумението за асоцииране,които определят търговско-икономическите отношения.На 14.04.1994 г. правителството на Б-я приема декларация в която се потвърждава желанието на страната да стане пълноправен член на ЕС.На 16.12.1995 г.на срещата на високо равнище на ЕС в Мадрид,Испания,е връчена молбата на Б-я за членство в EС.На 11.12.1999 г. на срещата на високо равнище в Хелзинки,Финландия,ЕС решава да открие официални преговори за присъединяване с Б-я, Латвия,Литва,Словакия,Р-я и Малта.Официално преговорите са открити на 15.02.2000 г,когато е и първото заседание на Междуправителствената конференция за присъединяването на Б-я към ЕС на ниво министри на външните работи.На 13.12.2002 г.на срещата на висока равнище в Копенхаген,е връчена Пътна карта за присъединяване на Б-я и Р-я към ЕС.На 13.12.2003 г.на среща на високо равнище на ЕС в Брюксел е решено Б-я да бъде приета в ЕС на 1.01.2007 г.На 15.06.2004 г.Б-я затваря последните 2преговорни глави 6месеца предсрочно.На 14.12.2004 г. в Брюксел,завършва последното заседание на МПК за присъединяване на Б-я към ЕС на равнище М на ВнР,с което приключва преговорния роцес за присъединяване на Б-я към ЕС.На 25.04.2005 г. президентът Г Първанов, министър-председателят С Сакскобургготски, М на ВнР Соломон Паси и М по Евр. въпроси Меглена Кунева подписват в Люксембург Договора за присъединяване на РБ и към ЕС.Ратифициран от Народното събрание на 11.05.2005 г. През 2005 г. Договорът за присъединяване на Б-я към ЕС е ратифициран на 21 юни - от Словакия,на 26.,09-от Унгария,на 29.09-от Словения,на 27.10-от Кипър,на 2.11-от Гърция,на 16.11-от Естония,на 6.12-от Чехия,на 22.12-от Италия,на 14.12-от Испания.30.11- ЕП одобрява с много голямо мнозинство доклада на Джефри ван Орден за напредъка на България по пътя й към ЕС в окончателната му редакция,след като ЕК препоръчва на 26.09.2006 г.страната да бъде приета в ЕС на 1.01.2007г. 14-15 декември - в Брюксел, Белгия, на срещата на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС е приет Заключителен документ, с който ЕСприветства България   като нов член от 1 януари 2007 г.Периодът след 2007 г.С присъединяването си към ЕС на 1.01.2007 г. РБ става пълноправен член с всички произтичащи от това права и отговорности, което довежда до няколко основни промени в съществуващия координационен механизъм:разширяване обхвата на задължението на МС съгласно Конституцията на РБ да информира НС относно нац.позиции, които се представят пред Съвета на ЕС;изготвяне и одобряване от МС на Годишна програма за участието на РБ в процеса на вземане на решения от ЕС;по-детайлно уреждане на правилата относно разработване и одобряване на различни видове документи, като се предвижда относителна самостоятелност на отделните министерства по решаване на секторни въпроси.запазване на необходимостта от дискусия по въпроси от междуведомствен характер, както и водещата роля на МС по одобряването на позиции,които се представят на най-високо ниво в ЕС-Европейския съвет и Съвета на ЕС,редуцирани са някои от консултативните органи по въпросите на ЕС,като остава да действа само Съветът по европейски въпроси - приемник на съществуващия преди него Съвет за координация и мониторинг.Съветът се председателства от министъра по европейските въпроси.Съгласно нанесените изменения в ПМС № 85 от 2007 г.посредством ПМС № 212 от 27.08.2009 г. Съветът се председателства от заместник-министър на външните работи;създаване на нац.правила относно процедури по неизпълнение на задълженията,произтичащи от правото на ЕС и определяне на двете отговорни структури за досъдебната и съдебната фаза, съответно в дирекция "КВЕС" и дирекция „Процесуално представителство пред съдебните институции на ЕС”.

 

 

4.в.Правен статут на ЕС. Субекти на правото на ЕС.

 

Действащото право на ЕС предоставя правосубекност само на Общностите.Така чл.281 ДЕО постановява"Общността е юридическо лице"

Правните последици от наличието на юридическа правосубектност се проявяват както във вътрешен план-по отношение на правовия ред на д.ч.,така и във външен план.Правосубекност във вътрешен план според чл.282 ДЕО "Във всяка от д.ч. Общността притежева най-широка правосубектност,предоставена на юридически лица по вътрешното право;тя може да придобива и да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да участва в съдебни производства.За тази цел Общността е представяна от Комисията"Правилото че Комисиятае е единственната институция която представлява Общността за упражняване на функции,произтичащи ит широката вътрешна правосубексност,търпи 2изключения: като независими институции ЕЦБ И ЕИН имат призната собственна правосубектност.Междунар.правосубектност се проявява в правомощията,с които разполага Общността на междунар. сценакатп всеки субект на МП.Правото на Общността да сключва договори с трети старни е уредено в чл.300ДЕОТова право може да се реализира единственно в рамките на предоставената компетентност на външните отношения.На практика Общността сключва различни по вид медун. споразумения,като преговорите за тяхното сключване се провеждат от Комисията,а подписването им е прерогатив на Съвета.ДЕС не съдържа текст за правосъбектност на Съюза.Тезата за междунар.правосуб.на ЕС в течение на годините печели все повече привурженици и днес е общоприето,че"de facto"ЕС е събект на МПТази теза се подкрепя от текста на чл.2ДЕС,определящ за цел на Съюза'да утвърждава своята индентичност на междун.сцена",както и от чл.3,ал.2който акцентира в/у единството на всички външни действия на Съюза в рамките на външните работи,сигурността,икономиката и развитието.Във външните си отношения ЕС се представлява от Председателството,но наред снега и от Върховния  представител за ОВППС(външ.отношения и сигурността)В рамките на политиката,която е в компетентността на Съюза,той може да сключва междун.споразумения.Друга форма,в която се проявява междун.правосуб.,са декларациите по външнополитическите проблеми,изпращането на специални пратеници и наблюдатели на ЕСна територията на трети страни.На практика ЕС е признат от много държави и МОрг.,които акредитират мисиите си към ЕС,а не къмЕО,Самият Съюз е създал 2нови субелта на МП-2агенции в областа на външ.политика и сигурността.КД слага край на дебатите за правосубелтността на ЕС,като слива трите стълба-Общността,ОВППС и СОПВР(правос.и вътр.работи)- в една единственна правна фигура и така премахва нуждата от различен правен статут на различните компоненти на Съюза.Констит.изрично признава правосубективността на ЕСв чл.I-7.Аргументите са -"съображения за ефективност и правна сигурност,както и за по-ясна прозрачност по-ясно откроена идентичност"както в отношенията с 3-ти д-ви,така и по отношение на Евр.граждани,'които по този начин ще бъдат насърчени да се идентифицират в по-голама степен със Съюза"Безспорно е,че изричното предоставяне на правосубектност на ЕС има предимства на яснота и опростеността.С изрично признатото качество на ЮЛ на ЕС той става събект на МП наред с д.ч.,но без да накърнява техния собствен статут на субекти наМПЗа да отговори на опасенията на някои д.ч,че като единен субелт на МП ЕС може да надхвърли предоставената му от УД компетентноств об;аста на външ, отношения,К предвижда въвеждане на съдебен контрол и системно консултиране на ЕП в сферата на външн.представителство на Съюза. 

Правото на ЕС урежда правоотношенията не само между държавите членки на ЕС, но има и пряко действие по отношение на субектите на вътрешно-държавното право – ФЛ и ЮЛ. От тук следва, че субектите на правото на ЕСса както държавите членки, така и субектите на самите държави  – ФЛи ЮЛ.Държавите са първични субекти, които притежават политико-юридическото свойство държавен суверенитет.ФЛи ЮЛ, като субекти на правото на ЕС притежават правоспособност, дееспособност и могат да носят юридическа отговорност. За разлика от ЮЛ,субекти на МЧП, споровете на ЮЛ,субекти на правото на ЕСсе разглеждат от Европейския съд, а не от национален съд посочен в договора.Правоспособността на ФЛ представлява своеобразен феномен, тъй като те са не само правни субекти на собствената си държава, но са и граждани на ЕС, притежаващи определен обем от права и задължения, като в определени случаи се ползват от правната защита на нац.законодателства на всички д.ч. Например всеки гражданин, на която и да е държава член на ЕС, намирайки се на територията на която и да е държава не член на ЕС, се ползва от дипломатическа защита от всички диплом. представителства на всички държави членки на ЕС.

 

 

5.в. Условия за членство и отегляне от ЕС

 

ЕО са създадени като отворени организации и Уим Д предвиждат възможност за присъединяване на нови държави членки при наличието на опреде-лени условия и при спазване на определена процедура.Условията за членство в ЕО и ЕС са дефинирани в чл.49 от ДЕС,който постановява,че"всяка европейска държава,която спазва принци-пите,прогласени в чл.6, ал.1, може да се кандидатира за членство в Съюза".Ограничението до европейските държави е съвсем естествено предвид харектера интеграционните процеси.Второто условие за членство изисква спазване на принципите на свободата,демокрацията,зачитане правата на човека и основните свободи,както и на правовата  държава като принципи, общи за ДЧ.Наред с тези нормативно определени условия в хода на подготовката за разширяването на ЕС със СЦИЕ Европ. съвет от Копенхаген(21-22.06.2003г) формулира експлицитно критериите за пълноправно чланство на тези страни,които допълват юридическата база на чл.49,както следва:съществуване на стабилни институци, гарантиращидемокрацията,върховенството на правната норма,правата на човека и защита на малцнствата;съществуване на функционираща пазарна икономика и способност на страната кандидат да посрещне натиска на конкуренцията и паразните сили,действащи в

Съюза;годност на страната кандидат да поеме задълженията,произтичащи от пълноправното членство,включително придържане към целите на политическия,икономически и валутен съюз.Като цяло тези критерии отговарят на съществуващата практика,но в някои отношения даже поставят по-високи изисквания.Процедурата по присъединяване,дефинирана в чл.49 ДЕС,на практика про-тича по следната схема:Държавата кандидат адресира молбата си за членство до Съвета,който е институцията,оправномощена да вземе решение по нея с оглед провеждане на преговорния процес.Съветът се произнася е единодушие след консултиране на Комисията и позитивно становище от страна на ЕП,който се произнася по въпроса с абсолютно мнозинство на всичките си чле-нове.Комисията нпредставя становище по всяка молба за членство.То е във формата на документ около50-100старници, в които се анализира политико-икономическото състояние на кандидата,въз основа на което започват преговорите.Преговорите се водят от председателството на ЕС от името на д.ч.със съдействието на Комисията,или помрешение на Съвета- от самата Комисия.Тя под-

готвя общи позиции за всички ДЧ като основа за водене на преговорите във всеки отделен сектор.Процедурата по време на Петото разширяване включва допълнителни етапи при формално откри-ване на преговорите,изразяващи се в предварителен сравнителен преглед на общносното и национално законодателство и редовни годишни доклади на Комисията по постигнатия напредък по покриване на критериите за членство.След приключване на преговорите Комисията дава окончателно становище по  резултат от тях,след което Парламента се произнася със становище по одобрението му и Съвета пристъпва към подписване на споразумение с държавата кандидат за присъединяване къмЕС.Това споразумение по своята правна същност е МД,който подлежи на ратификация от всични договарящи държави в съотвествие с правилата,съдържащи се в националнитеим законодателства.Конституцията не въвежда промени по отношение на условията за членство и процедурата за присъединяване към ЕС. Чл.7 от ДА въвежда същественно нововъведение в ДЕС,което държавите членки итдават на спазването на демократичните принципи,лежащи в основата на европейското изграждане,като предвижда ал.2 възможност при констатирано тежко и продължаващо нарушение на установените в чл.6,ал.1 принципи да бъде взето решение за съспендиране на някои права на държавата нарушител,включително и правото и на глас в Съвета.Процедурата е следната:По предложение на 1/3 от д.ч. или на ЕК,след одобрение на ЕП Съве-тът,във формат държавни или правителствени глави,може да констатира с единодушие съществуването на тежко и продължаващо нарушение на формулираните в чл.6 принципи от страна на дадена ДЧ,като предварително изслуша нейните обяснения.;След констатацията Съветът с квалифицирано мнозинство взема решение  за суспендиране на някои права на въпросната държава,произтичащи от прилагането на договорите,вкл.и правото и на глас в Съвета. ЕП се произнася с мнозинство 2/3 от подадените гласове,представляващи мнозинство от неговите членове.Въздържането при гла-

суване не е пречка за вземане на решения от Съвета,като гласът на засегнатата д.ч. не се брои.При промяна на цитуацията Съветътможе да измени или отмени наложената мярка с квалифицирано мнозинство.Чл.7 ал.1 съдържа превантивен механизъм за избягване на санкции.Текста ,въведен с изменения на ДЕС от Ница,предвижда възможност при констатиране на явен риск от тежко нару-шение на демократичните ценности,формулирани в чл.6 ДЕС,от трана на д.ч.,Съветът  с квалифицирано мнозинствоот4/5  от членовете си и след одобрението на ЕП,да адресира препоръки към въпросната държава.Правото за инициатива за задействане на тази процедура принлежи на 1/3 от д.ч.,Комисията и на ЕП.В действащото първично право на ЕС липсва правна норма,уреждаща възможността за прекратяване на членство на дадена държава по нейно желание или по искане на останалите.Тези въпроси са били обект само на теоретична дискусия,без да бъдат разсквани от ДЧ.От липсата на правна уредба би могло да се заключи,че едностранния отказ от членство е недопустим,тъй като ДЕС и ДЕО са сключени за неопределен срок от времеи с присъединяването си всяка ДЧ е изключила възможносста от напускане.Освен това би могло да се счита,че с приемане на единна валута този върпос изобщо не може да възникне.Но това не означава че това не може да стане.Дадена държава сама може да се откаже от членство теоретически е възможно чрез следните възможни решения:държавата сама да приеме нац.закон за напускане на Съюза;искането и да бъде обект на преговори с останалите ДЧ.Конституцията допуска доброволно отегляне от Съюза,уреждайки процедурата в чл.I-60 както следва: ДЧ,която реши да напусне едностранно ЕС,нотифицира намерението си на Ев. Съвет.Отеглянето се осъществява чрез преговори м/у ЕС и въпросната държава,определящи условията за напускане,както и рамката на бедещите им отношения.Договорът за отегляне се сключва от Съвета с квалифицирано мнозиство(поне72% от членовете на Съвета,представляващи д.ч. с население поне 65% от населениято на д.ч.) след одобрениетона ЕП.При липса на сключен договор оттеглянето става ефективно 2год. след нотофокацията,освен акоЕв. съвет в съгласие със съответната ДЧединодушно реши да продължи този срок.Всяка оттеглила се д-вам оже да кандидаства отново за членство по общия ред.

 

 

6.в. Гражданство на ЕС и основни права

 

В рамките на отделната държава понятието „гражданин” исторически възниква и се развива около политическите права на индивида, докато в  европейското право това понятие се свързва с икономическото право на свободно предвижване на територията на Общността. За пръв път понятието „европейско гражданство” се формализира нормативно в Договора на ЕС от Маастрихт през 1992г.Текстовете които уреждат евр.гражданство са в Договора на ЕО (ДЕО) част ІІ, чл.17-22. Според чл.17 „гражданин на Съюза е всяко лице, което има националността на държавата членка”. Договорите се подписват от държавите. Те са преки източници на субективни права и задължения за гражданите, които обаче нямат никакво отношение към подписването на тези договори. Евр.гражданство се получава автоматично от приемането на дадена държава - членка в ЕС, а не се придобива по някакъв ред предвиден в общностното право.Статута на евр.гражданин се получава от датата на влизане на договора в сила за срок от 2 до 5 години. След това обаче всяка д.ч. на ЕС може да въвежда ограничения (мерки за свободно предвижване) на гражданите на новоприетите д.ч.предвид защита на пазара на труда. Такива мерки могат и да не се въвеждат. Евр.гражданство допълва, а не заменя нац. гражданство. Със загубване на нац.гражданство се губи и евр.гражданство. В чл.17 на ДЕО се прави разграничение между понятията „гражданство” и „националност”. Понятието „националност” не е понятие на общностното право, а на националното право на всяка държава. Гражданството на ЕС не може да служи за придобиване на  гражданство на държавите - членки на ЕС.Чл.чл.18-22ДЕОсъдържат изброяване на специфичните права и задължения ,които са предоставени на гражданите на ЕС.Специфичните права могат да бъдат групирани в 4категории:1.Лично право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията ЕС.  В Римски договор правото на свободно предвижване и пребиваване е предоставено само на категорията работници. През 1986 Единен европейски акт разпростира правото на пребиваване в друга д.ч.и на лица, които не са професионално заети, стига те да имат достатъчно средства за издръжка и да са социално осигурени. С ДЕО това право е предоставено на всички граждани, като то не се гарантира безусловно, а е подчинено на „ограничения и условия, предвидени в общностното право”.2.Активно и пасивно избирателно право - включва две хипотези:- правото на гражданина да участва в общинските избори в д.ч.,където пребивава, където е трайно установен(чл.19.ал.1). Тази хипотеза се отнася до упражняване както на активното така и на пасивното избирателно право в рамките на местни избори, провеждани на територията на д.ч. различна от отечествена държава на гражданина – например български гражданин установен в Германия, участва в изборите там.;- правото му да участва в европейски избори в д.ч.членка където пребивава(чл.19.ал.2)Всеки може да бъде избиран в органите на ЕП, а така също и в органите на местната власт – кмет. Изборното право не се отнася до избора на националните парламенти.3. Право на дипломатическа и консулска закрила – гражданите на ЕС могат да разчитат на дипл.и консулска закрила  от органите на д.ч.,различна от  д-вата на произход на гражданина, когато последната няма представителство в трета д-ва. Това налага координация между дипл.и консулските мисии на всички д.ч.на ЕС. Практическото реализиране на това право се извършва в съответствие с правила, изработени между д.ч.,както и в резултат на задълбочаването на сътрудничеството между консулските и дипломатически мисии.4. Правото на подаване на петиции и право да сезира Европейския омбудсман (избира се от ЕПс мандат 5 г.и е напълно независим). Жалбите се подават или лично до него или чрез представител на д.ч.  Въпроса по жалбата се поставя веднага в Парламента, а в края на всяка година се изнася доклад за всички постъпили жалби през годината. Правото да се сезира омбудсмана е ограничено до жалби срещу лошо администриране в рамките на европейските институции.Право на подаване на петиции. До 1990г. това право не е било записано в договорите. Това право обхваща както гражданите на ЕС, така и всяко ф.л. и  ю.л., което пребивава или има седалище в д.ч. Упражняването на правото е обусловено от наличието на „пряк интерес” от отправяне на петицията. Към ЕП има комисия по петициите. Правото е ограничено до въпроси, спадащи към сферите на дейност на ЕС. Сред най-често срещаните теми са : защита на околната среда, социалните въпроси, правата и свободите на човека.Идеята за създаване на Харта на основните права в рамките на ЕС възниква по повод 50-та годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека. Хартата се изработва в рамките на Конвент (включващ представители на държавите и правителствените ръководители на д.ч.,на председателя на Комисията, на ЕПи на нац.парламенти на д.ч.). Д.Ч.не постигат съгласие по правната природа на Хартата и начина на интегрирането и в действащите договори. Хартата обединява в един-единствен документ всичките граждански, лични, иконом.,полит.и социални права, с които се ползват гражданите на ЕС и пребиваващите на неговата територия. Хартата има 6 глави:Глава I „Достойнство” – право на живот, право на интегриране на личността, забрана за мъчения и т.н. Глава II „Свободи” – уважение на личния и семейния живот, защита на личните данни, правото на брак, свобода на изразяване и информация, право на образование, право на собственост, право на убежище и защита в случаи на експулсиране или екстрадиране.Глава III „Равенство”- липса на дискриминация, равенство между мъжа и жената, права на децата и възрастните.

Глава IV „Солидарност” – условия на труд, колективни социални права, забрана на детския труд, обществено осигуряване и социална помощ, грижи за здравето.Глава V „Права на гражданина” – активно и пасивно избирателно право, достъп до документите на съюза, право да се сезира омбудсмана, право на свободно предвижване.Глава VI „Правосъдие”. Защитата на основните права и свободи е приоритет на съда на ЕО. Адресати на  всички разпоредби на Хартата са институциите и органите на ЕС при съблюдаване принципа на субсидиарността, както и д.ч.,но само в случаите, когато прилагат общностното право.Приетата Конституция инкорпорира в част II леко модифицираната харта за основните права и постановя, че „Съюзът признава правата, свободите и принципите уредени в Хартата  на основните права” С това инкорпориране на съдържанието на Хартата в Конституцията, то става задължително приложимо за д.ч.и институциите на ЕС. Правата уредени в Хартата на основните свободи, могат да се прилагат единствено в рамките на правото на ЕС и се защитават от Съда на ЕС.

 

 

7.в. Източници на правото на ЕС

 

Правната система на ЕС се основава на различни по юридическа природа и правна сила източници.Според формата в която са обективирани източниците биват писани и неписани.І. Писани – това е позитивното право. 1. Клаузите на УД;2. Актовете за изменение и допълнение на УД;3. Актове на вторичното общностно право – регламенти, директиви, решения;4. Международни договори. Неписани източници на общностното право:1.Общите пр.п-пи-вътрешно присъщи за нац.и междун.право (правната сигурност, правото на съд.защита, състезателно начало на съдебния процес);2.Общи принципи на международното право;3.Основни правни принципи, общи за правните системи на д.ч.-това са принципи на които Съдът на ЕО често се позовава и към които ДЕО често препраща.4.Практиката на Съда на ЕО-той е натоварен с изключителното право да тълкува общностните норми по задължителен начин с оглед на еднаквото и правилно прилагане в д.ч.5.Правния обичай – има ограничено приложение.Класификация на пис. източници. І.С оглед на произхода, правната същност и значението им за правната сеистема на ЕО, източниците се делят на:1.Първично право на ЕО;2.Вторично (производно) право на ЕО.Най-общо казано източ.на Първичното право се характеризират с това, че са създадени пряко от ДЧв качеството им на страни по междун.,многостранни,УД-ри.Към тях причисляваме и всички междун.правни актове, които изменят и допълват УД(бюджетни споразумения, ЕЕА, МД, АД,Дог. от Ница, анекси към тях, пактове, споразумения).Общото за всички тях е, че имат конвенционална природа-те са резултат от съгласуваната воля на ДЧ в качеството им на страни по МД.В действащите първоизточ.на правото на ЕС биха могли да се откроят няколко групи норми:Първа- включва преамбюл и уводни разпоредби;Втора- институционални разпоредби,които дефинират правния режим на институциите на ЕО и ЕС;Материалните норми,които съдържат същностната уредба на различни икон.,търг.,социални и пр.дейности,обхванати от интеграционния процес.4група разпоредби обхваща клаузи,които са типични за всичкиМД и които разглеждат въпросите свързани с влизане в сила,езика,срока на д-вие и промяна на договора.Първичното право се намира на върха на пирамидата.Източниците на Вторич.общностно право(ВОП) са създадени  в упражняване на нормотворческата компетентност на органи и институции на общността, която компетентост им е възложена с нормите на УД.По подобие на нац.нормотворчески органи на ДЧ институциите и органите на общността в рамките на делегираната им нормотворческа компетентност създават пр. норми т.е. актовете наВОП нямат конвенционална природа.Те не отразяват волята на ДЧ.Съотношението между пр.норми на ПОПи ВОП може да се оприличи на съотношението между конституционна норма и законова норма по нац.законодателство на ДЧ.Акт на ВОП,който си противоречи с норма на първичното се отменя от СЕО на основание и по реда на чл.230 ДЕО.Пр.с-ма на ЕС разполага със собствен процесуален механизъм за да обезпечи съответствието на В и ПОП.Видове източници наВОП-Класификацията е по два критерия.- кой е адресатът на правната норма и; каква е задължителната сила на акта.Според чл. 249 ДЕО актовете са:Регламент ; Директива ; Решение;Препъръка;Мнение, Становище.Регламента– Нормативен акт,който е най-високо в йерархията на източниците на ВОПи е съизмерим със закон по нац.правни с-ми на ДЧ. Основен източник на ВОП.Регламенти се приемат от: СМ;СМ съвместно с ЕП; Комисията по делегация;ЕЦБ – в областта на валутната политика.Регламентът е правно средство за унификация на пр.с-ми на ДЧ.Видове регламенти. Два основни вида са.1.Базов регламент – основава се непосредствено на норма на ПОПи целят нейното изпъл-нение2.Изпълнителен регламент-има за свое правно основание друг базов регламент и се приема за да осигури изпълнението на разпоредбите.2.Директива-тя също има обвързващ характер, но оставя на нац.власти избора на формите и средствата за неговото постигане. Задължителен е само крайния резултат. Тя  е инструмент за хармонизиране на нац.законодателс-тво.Дирек.за разлика от регламента има конкретен адресат (една, няколко или всички държави членки, но само държави). Тя не е пряк източник на права,не е директно приложима.Дирек.съдържа не само посочване на дължимия резултат, но и конкретни указания (препоръки) за начина на постигането му. Институциите които приемат директиви са : СМ, СМ съвместно с ЕП и Комисията.3. Решения-решението е акт,който има конкретен адресат.Този адресат  обикновено е субект на частното право в някоя ДЧ, но също и ДЧ или неин орган.Решението за разлика от регламента обвърза с действието си само адресата и има характер на индивидуален админ.акт.За разлика от дирек.решението е задължително в своята цялост.Решенията се приемат от:СМ,СМ съвместно с ЕП,Комисията и ЕЦБ.4.Препоръки, мнения, становища-нямат правнообвързваща сила.Препоръките и мненията са извадени от обхвата на съдебния контрол за законосъобразност по чл. 230 ДЕО.Мненията са правна форма с която определена институция изразява становището си.Препоръки се приемат от всички институции на ЕС и обикновено са адресирани до ДЧ (една или повече)Препоръките не са изцяло лишени от правен ефект. Нац.съдебни институции като знаят, че има препоръка по даден въпрос се съобразяват с нея .МД договори сключени от общностите-според чл.300 на ДЕО сключените от ЕО МДстават част от общностното право и са задължителни (обвързващи) за Общностите и техните органи, както и за ДЧи частните субекти в тях.Европейските общности сключват редица МДс трети страни (най-вече търговски договори) или с МО-ции. МД сключва и ЕС, действайки чрез правния персоналитет на ЕО.Като самостоятелни правни източници на Общностното право Съдът на ЕО разглежда и актовете на органите, създадени по силата на МД с трети страни.Външни смесени актове-това са МД,сключени от Европейските общности, по които обаче заедно с тях страна са и ДЧ(такива са евр. споразум.за асоцииране, по които страни от една страна е асоциир.д-ва, а от друга страна Европейските общности и техните ДЧчленки заедно).Междун.споразумения в рамките на ЕО и ЕС-като такива се определят споразуменията между ДЧ,целта на които е по-близка или съвпада с целите на Общността. Към тази категория спадат:Общностните конвенции-за да бъдат общностно право те трябва да бъдат сключени и ратифицирани от всички ДЧ.Евр.конвенции-създават се чрез акт на Съвета, приет с единодушие и подлежащ на ратификация от поне половината ДЧ, за да влезе в сила.Решения и споразумения, сключени от представителите на ДЧ,заседаващи в рамките на Съвета-най-често те се приемат по подобие на общностните актове-по предложение на ЕК,след консултиране с ЕП в рамките на заседание на СМ. Публикуват се в Официален вестник и нерядко възлагат мерките по изпълнението им на Общностните институции.Актове с програмен характер т.нар „вътрешни смесени актове”- приети едновременно от Съвета и ДЧ.Това са декларации, резолюции, становища (отнасящи се до Общностите и приети по общото съгласие на ДЧ).

 

 

8.в. Характерни особености на правото на ЕС-автономност,директен ефект,предимство

 

Интегрирането на автономна правна система на Общността в тази на д.ч. се реализира чрез установена и оригинална взаимовръзка м/у тяхПри конфликт има два правопорядъка-на ЕС и на отделна д.ч.,проблемът се решава на основата на два главни принципа,характеризиращи правната система на ЕС:върховенството на правото на ЕС и директния ефект.Тези принципи общовалидни както на равнището на Съюза,така и във вътрешните правни системи на д.ч.,не се съдържат в първичното Евр.право до приемането на Конституцията.Формулирани от съдебната практика,те са безспорно свидетелство за уникалната роля на Съда на ЕО да създава и развива правото на ЕО.

За да осигури единство и целостта на правовия ред и при липса на специфиче текст,Съдът на ЕО въвежда и развива принципа на върховенство на Еправо,основавайки се на главните цели,принципи и на духа на УД-риСъдът извежда заключенията си  чрез тълкуване на целите на Общността и автономния характер на нейното право.Според Съда:"..за разлика от обикновенните МД,Д нз ЕИО създава свой собствен правен ред,интегриран в правната система на д.ч. при влизане в сила на Договора и който неините съдилища са длъжни да прилагат."Съдът приемто незебавно   а че "поради своята  специфичени оригинален характер правото,произтичащо от Договора,по силата на принципа на върховенството на общото право пряко приложими разпоредби на Д-ра и на актове на институциите в отношенията им с вътрешното право на д.ч. водят автоматично до неприложимост на всяка разпоредба от нац.законодателство,която им противоречи,със самия факт на влизането им в сила.Съгласно Съдът на ЕО"...Всеки национален съд,в рамките на своята компетентност е длъжем да прилага правото на Общността в неговата цялост и да защитава правата,които то предодтавя на индивида и съответно- да не прилага всяка разпоредба на нац.право,която му противоречи,без оглед на това дали тя предхожда или следва разпоредбата на Общността."В рамките на кратък период от време,независимо от различията в правните системи и традиции,съдилищата на д.ч.приемат и признават върховенството  на правото на ЕС.ЕК в чл.I -6"Право на Съюза" за пръв път формулира експлицитно върховенството като основна характеристика на Ев.право постановявайки,че:"Конст. и законодателството,прието от институциите на Съюза в изпълнение на компетентностите,които са му предоставени,имат предимство спрчмо законод.на д.ч."Независимо ,че не е закрепен изрично в УД-ри,директния ефект е основен принцип на правото на ЕС,формулиран и развит от Съда на ЕО.Директен ефект притежава тази правна норма,която незабавно и пряко предоставя на ФЛ. и ЮЛ. субективни права,които трябва да бъдат признати и защитени от нац. съдилища.Дифектния ефект на дадена норма,признат от Съда е способ за зашита с/у действия и мерки,нарушаващи правото на ЕС,тъй като тя дава възможност на заинтерисованите лица да се позовават дирекно на прав. на ЕС с/у нац.властническите органи.Съдът приема,че"В чл.12 от РД(чл.25 ДЕО) се съдържа ясна и безусловна забрана за д.ч.,нмалага им се не положително,а отрицателно задължение.1ието изпълнение не изисква положително законодателно действие от страна на компетемтните им органи...Самото естество на забраната я прави идеално годна да произведе директен ефект м/у д.ч. и техните субекти".Предпоставките за признаване на директния ефект на нормите на ЕС са идентифицирани от Съда в голям брой решения въз основа на анализ на съдържанието,структурата,езика и целта на конкретни разпоредби за да има директен ефект,правната норма трябва да е годна да предоставя права на индивидите.На значително по-голяма част разпоредбите от първичното право Съдът признава директен ефект,като с оглед на кръга на пра.субекти,провежда разграничение м/у:1.разпоредби с"вертикален директен ефект"-които създават пр. и задълж. по отношение на д.ч.;2.разпоредби с"хоризонтален директен ефект"-които създават пр. и задълж. и по отношение на частните пр.субекти.Съдът признава на една част от разпоредбите на ДЕО не само"вертикален",но и "хоризонтален"директек ефект,което означава,че частно лице може да се позовава на тези разпоредби пред нац.съд в спор с друго частно лице,а не с държавата.Регламентът е единственния източник на правото на ЕС по отношение на който директния ефект е общопризнат.Съдът приема,че той"предоставя на гражданите права,които нац. им съдилища са длъжни да защитават".Становището за директния ефект на директивите,което пряко противоречи на текста на чл.249ДЕО,не се приема еднозначно от нац.съдилища в д.ч.Съдът ограничава директния ефект единственно на неприложени от д-вата директиви и приема,че за разлика от регламента директивите могат да имат единственно"вертикален директен ефект"Директния ефект с/у д-вата косвено я санкционира за неизпълнението и.Съдът постановява,че държавата-член носи отговорност за вреди,пречинени на ФЛ от невъвеждане в действие на директивата.Неизпълнението на задължението на д.ч. да вземе необходимите мерки за въведе във вътр. си право дадена директива,представлява сериозно нарушение на правото на ЕС и е основание за обезщетяване на лицата,претърпели вреди при наличието на причинно-следственна връзка м/у нарушенито на задължението на д-вата и настъпилата щета.Решението,адресирано до ФЛ и ЮЛ от д.ч.,по дефиниция има директен ефектРазпоредбите на правото на ЕС,които иомат директен ефект,са пряк източник на права и задълж. за всички лица,кото засяга.Доктрината на директния ефект,създадена от Съда има изключително голяно занчение за ефективно прилагане и съблюдаване на правото на ЕС.Чрез нея точното спазване на правната норма на ЕС се гарантира и на нац. равнище,като принципа служи като способ за създаване на индивидуали събективни права.Принципът на директния ефект има важно значение за превръщнето на четирите свободи на вътр.пазар в права на гражданите на ЕС,защитени от нац. им съдилища

 

 

9в. Компетентност на ЕС.Принципи на предоставена кометентност.Видове компетентност.Упражнявне на  компетентност-принципи на събсидарност и пропорционалността.Засилено сътрудночество.Клауза за гъвкавост

 

За разлика от унитарната д-ва, ЕО няма суверенитет и не разполага с обща компетентност по всички въпроси,които са обект на правно регулиране в една д-ва.По подобие на МОрг.и федеративните структури,ЕО разполага с компетентност, която изрично й е предоставена от УД(възложена компетентност) и не може да я надхвърля. Договора на ЕО не предоставя компетенции на ЕО в цели области, а по-скоро за осъществяването на определени цели, за реализирането на определени задачи изброени в чл.2 на ДЕО. Първоначално такава цел е изграждането на  митнически съюз, след това общ пазар, икономически и валутен съюз. Компет. на Общността е качествено различна от компет. на д-вата. Компетентността на д-вата означава възможност за действие, докато тази на Общността е задължение за действие. Предоставянето на  компетентност на ЕО е окончателно (освен при последваща ревизия на първичното право - ревизия на договорите). Не упражняването на определено правомощие от страна на ЕО не е основание за преминаването му в компетентността на д.ч.Прехвърлянето на  компетентност от д.ч.в/у ЕО е само в областите, изрично указани в разпоредба от УД-ри.Хипотезите в които държавата отстъпва компетентност и държавен суверенитет, могат да се обособят в следните групи :1.Случаи на предоставяне на нови правомощия чрез ревизия на УД-ри;2.Случаи, при които УД-ри предвиждат приемането на решения с мнозинство, а не с единодушие-това води до намаляване на правомощията на д.ч.,тъй като позвплява да се заобиколят някои д.ч. които не са съгласни с приемането на даден общностен акт;3.Постоянното увеличаване на правомощията на ЕП води до отслабване на Съвета, който представлява интересите на нац.правителства в системата на ЕС.Конституцията постановява,че"Съюзът действа в границите на компетент-ностите,които д.ч. са му предоставили в Конституцията за постигане на определени цели...".Новостта в КД е изричната клауза"Компетентностите които не са предоставени на Съюза в Конст.,принадлежат на д.ч."чл.I-11,aл.2. Основното нововъведение на Констит.е нормативното закрепване на основните категории компетентност.Чл.I-12 разграничава следните видове компетентност:1.Изключителна компетентност- област, в която според Конституцията само Съюзът може да законодателства и да приема правно обвързващи актове, а държавите-членки могат да действат само при изрично овластяване от ЕС. Областите, спадащи в изключителната компетентност са изчерпателно изброени - митнически съюз, правила на конкуренцията, необходими за функционирането на вътрешния пазар, общата търговска политика, валутната политика - по отношение на държавите приели еврото, опазването на морските биологични ресурси. В посочените сфери ЕС единствен може да упражнява законодателна функция, а държавите членки осъществяват изпълнителна компетентност.2.  Съвместна (поделена) компетентност – реализира се в най-широка сфера от области. Конституцията съдържа примерен списък на основните области на поделена компетентност - вътрешен пазар, правосъдието и вътрешните работи, земеделието и риболовът, околната среда, социалната политика и др. Тук държавите членки са компетентни дотолкова, доколкото ЕС не е упражнил или е прекратил упражняването на своята компетентност. В случаите на поделена компетентност законодателните функции се реализират или от ЕС или от държавите-членки, като разпределението на компетентност се основава на принципа на субсидиарността, които намира тук пълно приложение.

3. Подкрепящи, координиращи или допълнителни действия – в области като индустриалната политика, здравеопазването, образованието, спорта, културата, туризма, гражданска защита и административно сътрудничество. Законодателните правомощия в тези области са на държавите-членки, докато ЕС има координиращи, подпомагащи или допълнителни функции. В тези сфери ЕС не може да извършва хармонизиране на националните законодателства на държавите-членки със своите правни актове. В сферата на външната политика основната компетентност е на Съюза, който я дефинира и прилага, а държавите членки предприемат подкрепящи действия.Упражняването на компетентност на ЕО е подчинено на два осноивни принципа-субсидиарност и пропорционалност:1.Принцип на субсидиарност – първоначално е използван като общ принцип на организация на обществото, закрилящ частната сфера от намеса на държавата, като държавата се намесва само когато дейността на частните субекти не е достатъчна за постигане на определени цели.

В юридически смисъл субсидиарността е принцип, регулиращ упражняването на законодателната компетентност, предоставена на ЕО от УД.На ниво ЕО първия опит да се регламентира разпределението на компетенциите между Общността и д.ч. е в областта на околната среда. Субсидиарността става общ принцип на правото на ЕО в ДЕС, чиято цел е решенията в Съюза да се вземат възможно най-близко до гражданите. Принципа на субсидиарност се прилага в областта на паралелната (конкурентна) компетентност и се отнася предимно за първи стълб.Легална дефиниция за понятието  се съдържа в чл.5,ал.2 в Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) - „В областите, които не се обхващат от нейната изключителна компетентност, Общността предприема действия в съответствие с принципа на субсидиарноста, само ако и доколкото целите на предлаганото действие не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите членки и поради тази причина могат да бъдат по-успешно осъществени от Общността заради обхвата и ефекта от предлаганото действие”.Според този текст Общността може да действа само ако дадена цел може да се постигне по-добре на ниво Общност, отколкото на ниво отделна държава- членка. Решенията се вземат от държавите, и само ако те не се справят ще се намеси Общността.Всички общностни институции следва да спазват принципа, без това да наруши институционалното равновесие на системата. Контрола за спазването на принципа е възможен да две нива: 1. Политически контрол - ролята на националните  парламенти според протокола за субсидиарност, приложен към ДА; 2. Юридически контрол – осъществява се от Съда на ЕО в рамките на контрола на законността на Общностното право.В конституционния текст относно сусидиарността се съдържа  важно нововъведение, включвайки регионалното и местно равнище на приложната сфера на принципа. Новост в Конституцията е предоставеното право на националните парламенти да изискват от Комисията да обмисли отново предложенията, по отношение на които националните парламенти вземат решения, дали проблема да се реши на национално или регионално равнище.2. Принцип на пропорционалност – определение в чл.5, ал.3 на ДЕО „Действията на Общността не превишават необходимото за постигане на целите на този Договор”. Според този текст средствата, които ще използва Общността, трябва да бъдат пропорционални (адекватни) на преследваната цел. Този принцип дава отговор на въпроса какво следва да е по характер, форма и интензитет действието на Общността, независимо дали спада или не към изключителната и компетентност.Клауза за гъвкавостОще при създаване на ЕО авторите на Рим.Д-р,водени от политически съображения да избегнат безграничното разширяване на компетентността на институциите,което би могло да бъде последица от предоставяне на обща компетентност,им предоставя точно определени правомощия.С пълното съзнание,че УД не може да предвиди всичко,аъздателите на РД включват в него текст,който позволява гъвкав и равиващ се подход.Става дума за чл.235 РД(сега308 ДЕО) според които"Ако за постигане на някоя от целите на Общността при реализация на Общия пазар се окоже необходимо осъществяването на дадено действие от страна на Общността и този договор не е предвидил необходимите за това правомощия,Съветът с единодушие,по предложение на Комисията и след консултации с ЕП,приема всички необходими мерки"Тази норма позволява запълване на празноти в първичната правна уредба и съобразяване на общностните компетентности с целите на ЕО.Конституцията запазва възможността за прилагане на гъвкавия подход,указан в чл.308ДЕО,като разширява прилижното му поле по отношение на всички полотики,а не само в изграждането на вътрешния пазар.Конституцията изисква одобрението на ЕП при използване на клаузата за гъвкавост,като изисква Комисиятада информира нац.парламенти на д.ч.за всяко предложениеза използване на клаузата,така че да е възможно упражняването на контрол за спазване на принципа на събсиадирността.

 

 

 

10.в.Институционален маханизъм на ЕС.Обща характеристика.Баланс и представителствона интереси.Видове институции и органи

 

ЕС се създава и изгражда като политическа система,без да бъде предварително основан теоретичен модел и без да заяви такъв модел за бъдещето си развитие. Всяка от институциите на ЕО/ЕС имат собствена легитимност, точно дефинирани правомощия и е изразител на различни интереси.СМ е  изразител на интересите на д.ч.и е с най-големи правомо-щия.Комисията е изразител на колективния европейски интерес.Тя е ръководена от интересите на Общността като цяло.Съветът и Комисията си поделят класическите правомощия на изпълнителната власт,която може да функционира ефективно само,ако двата органа действат като партньори.Еврокомисарите й са независими.ЕП е изразител на интереса на народите на д.ч.,а Съдът е изразител на правоваПта държава.Взаимоотношенията между институциите на ЕС не съответстват на основното схващане за разделение на властите.     При институциите няма йерархия и най-важен орган. Те функционират на принципа „баланс между институциите”За да се осигури единство и приемст-веност в дейността на Съюза, ДЕС прокламира единство на институто-националната му рамка. Институциите са снабдени с правомощия, предоставени им от уУД-ри, които те упражняват в съответствие с предвидени в тях процедури във всички сфери на дейност и материи, регламентирани от правото на ЕС.В зависимост от това дали упражняват компетентност на ЕС,съответните институциите функционират въз основа на различна регламентация.Отношенията между институциите се регулират от няколко основни принципа формулирани и защитавани от практиката на Сида на ЕС:1. Автономия на институциите – всяка институция приема собствени правила за управление и не може нерегламентирано да се намесва в дейността на друга институция.2. Институционално равновесие  - баланс на институциите;3. Лоялно сътрудничество – като се подписват договори за сътрудничество между институциите;4. Прозрачност; Измежду всичките институции (Съвет, Комисия и Парламент), Съветът, а не Европейския парламент е институцията, която упражнява суверенното право да законодателства и да взема политически решения.Европейския парламент може да свали Комисията, но не и Съвета. Европейския парламент може да наложи вето върху реше-нията.Съветът и Комисията си поделят класическите правомощия на изпълнителната власт. Съветът може да възлага на Комисията, да й делегира права, но може и сам да изпълнява.Институционалната система на ЕС е оригинална система, ключов елемент на която са сътрудничеството и балансът между отделните власти в рамките на т.нар. институционален триъгълник.ЕС - ЕК и ЕП,Така законодателната власт в повечето случай се поделя между ЕП и Съветът, но се упражнява по инициатива на ЕК, която разполага с монопол върху законодателната инициатива. Изпълнителната власт се поделя между ЕК и Съветът, но европейския закон, дефиниращ нейното упражняване се приема със съгласието на ЕП.В момента институционалната структура на ЕС включва 5институции -ЕП, СМ, Комисия, Съд и Сметна палата.И 4 други основни органи с консултативни и управленски функции- ЕЦБ, ЕИБ,.Наред тези основни институционалният маханизъм на ЕС включва и редица други помощни органи и тела,изпълняващи специфични функции,като Евр. обудсман,Валутния комитет.КОРЕПЕР, както и значителен брой децентрализирани агенции и институти(напр. Европол,Евроджест и др.)Конституцията въвежда известна промяна в структурата на ЕС,като постановява,че неговата институционална рамка включва ЕП, ЕС,СМ,Комисията и Съда.ЕС става основна институция,докато Сметната палата е извадена от институционаланата рамка,запазвайки си статуса на институция.Такъв е предоставен и на ЕЦБ.Съществена новост в Конституцията е създаването на фигурата на министър на външните работи на ЕС Консултативните органи- Икономически и социален комитет и Комитет на регионите не претърпяват промени.

           

 

11.в. Европейски парламент (ЕП)

 

Парижкият договор от 1951г. предвижда създаването на Обща асамблея на ЕОВ със 78 члена, която заседава всеки месец в Страсбург от 1952 до 1958г. 1958г РД я замества с Асамблея на Европейските общности, която има компетенции и в трите общности. Понятието ЕП се легализира с единия ЕА акт през 1986г.До 1979 година членовете на ЕП се определят от представители на съответните нац.парламенти. От 1979г решението евродепутатите да се избират чрез всеобщи и преки избори, се взема от държавните и правителствени ръководи-тели на Деветте,като се предвижда изборите да се провеждат по единна избирателна процедура във всички ДЧ или съгласно общи за всичкиДЧ принципи, като в момента избирателната процедура във всяка държава съответства на конституционния й режим. Понастоящем във всички държави се  прилага пропорционалната система с национални, регионални или смесени листи.ЕП се избира при общо, равно и пряко избирателно право при тайно и свободно гласуване на гражданите на ДЧ за срок от 5 години.Всяка държава има квота относно числения състав,

като принципа на броя на депутатските места се основава от една страна на: демографски реалности, а от друга с компенсирането им с едно свърхпредставителство на най-малочислените държави членки. Мандатът на евродепу-татите е 5 години. До 1976г изискването към тях е да имат качеството на депутати от нац.парламенти, като днес това изискване не е валидно.Вътрешната организация на ЕП наподобява тази на нац.парламенти и се урежда от вътрешен правилник. Както и в нац.парламенти и тук се формират парламентарни групи, като обединяването на евро-депута-тите е по политически признак без оглед на националността им. Условието за формиране на политическа група е наличието на минимален брой депутати, като изискванията на процедурните правила са образуването на групите да става по многонационален признак. В действащия ЕП има действащи 7 групи и няколко независими депутата.Най–многобройните групи са : ЕНП,Партията на европ. социалисти, Алианса на либерали и демократи.Процедурните правила предвиждат създаването на постоянни комисии, подкомисии и комисии по разследване.В сегашния парламент действат 20 комисии, които подготвят дебатите за пленарната зала и гарантират осъществяването на парламентарен контрол между сесиите.Всяко законодателно предложение трябва да се разгледа в една от 20 комиисии, която може да предложи изменения в предложенията на Комисията или общата позиция на Съвета.Цялата дейност на ЕП се ръководи от Председател с мандат 2,5 години с право да бъде преизбиран да края на мандата на ЕП - 5г. Председателя се подпомага от 14 заместници от всяка държава по един. Те заедно образуват Бюрото на ЕП, колегията на квесторите и конферен-цията на председателите.Квесторите са 5 на брои.Тук имат админис.и финан. функции и участват със съвещателен глас в заседанията на бюрото.От 1992г се създаде института на Омбудсмана. Той не е депутат.Избира се от парламента, но е независим.Мандата му съвпада с този на ЕП – 5 г.ЕП се свик-ва по право втория вторник на март и провежда една годишна сесия. Редовните му пленарни заседания се провеждат ежемесечно по една седмица(5 работни дни) в Страсбург. Заседанията и разискванията на ЕП са публични.Дебатите, становищата и резолюциите на ЕП се публикуват в Официалния вестник на ЕС.Освен ако не е предвидено друго в специална разпоредба от УД, ЕП взема решенията си с абсолютно мнозинство на подадените гласове. Правомощия: 1.Нормотворчески (законодателни) право-мощия-ЕП няма самостоятелна нормотворческа компетентност, а може да я упражнява само съвместно със СМ.Участието в законодателния процес има следните форми: консултативно становище-ЕП дава становище преди Съветът да приеме законодателното предложение на Комисията, като нито Съветът, нито Комисията

са задължени да приемат измененията формулирани в становището на ЕП.-процедура на сътрудничество-според тази процедура ЕП може да внесе подобрения в проекта на нормативен акт чрез предложени промени в предложенията на Комисията, както и в предварителната позиция на Съвета.-съвместно приемане на нормативни актове със Съвета-като тази процедура включва: одоб-рение от страна на ЕП (Съветът не може да вземе решение, преди ЕП да даде съгласие по съответния акт. Това се прилага предимно при договорите за асоцииране, присъединяване, но не и за търговските договори); искане на -инициатива – ЕП може с мнозинството от членовете си да изисква от Комисията да упражни правото си на законодателна инициа-тива.2.Участие в сключването на международни споразумения-Съветът се консултира с ЕП при сключването на  всички международни споразумения с изключение на между-народните споразумения врамките

на общата търговска политика на ЕС.3.Бюджетни правомощия-приходите на Общността се формират от три източника:1.мита налагани според Общата митническа тарифа; 2. селскостопански мита, с които се облагат стоките внасяни в Общността от трети страни; 3.собствени приходи от ДДС, като тези приходи се разделят между Общността и ДЧ.равомощията на ЕП бюджетната сфе-ра са:право да гласува или отхвърли бюджета; Проектобюджета се изготвя от ЕК, който се предоставя на СМ и на 05.10... минава на първо четене през ЕП като ЕП разполага 45 дни да се произ-несе:право да предлага промени относно задължителните разходи (тези които произтичат пряко от договора или от актове на Общността – това са главно селскостопански разходи, разходите произтичащи от международни споразумения с трети страни); Тези промени се приемат с абсолютно мнозинство;право да определи крайния размер на незадължителните разходи (всички останали разходи за енергетика, трансспорт, околна среда, образование, култура); Приемат се с мнозинство;право да освободи Комисията от отговорност за изпълнението на бюджета;4.Контролни функции – ЕП осъществява общ политически контрол върху дейността на общностните институции;контрол и участие в назначенията на институциите и органите на ЕС - право да участва в номинирането на Комисията, право да гласува недоверие на Комисията; право да изис-ква от Комисията да упражни законадателна инициатива; поставя писмени и устни въпроси на Съвета на министрите; ЕП е косултиран при назначаването на  председателя на  Европейския валутен съюз, председателя на ЕЦБ предоставя на ЕП годишен доклад; ЕП е консултиран при номинирането на членовете на Сметната палата; други контролни правомощия – създаване на временна анкетна комисия, разглеждане на петиции, назначаване на Омбудсман.

 

 

 

12.в. ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ  /ЕС/

 

ЕС при старта не е предвиден нито като институция,нито като орган в УД на Общностите. Възниква в резултат на политика инициатива по време на конференцията на държавните и правителствените ръководители на  ДЧ в Париж 9-10.12.74. През 1986 официално се институциолизира от Договора за ЕС от Маастрих легализира ролята му като орган на ЕС и дефинира най-общо функциите му.

ЕС се състои от държ. глави или правителствените ръководители на ДЧ и Председателя на ЕК.Те се подпомагат от министрите на външните работи на ДЧ и от член на ЕК.След 2004 ЕС заседава 4 пъти годишно. След последното разширяване на ЕС през 2004 всички заседания се провеждат в Брюксел.Конституцията не променя това правило. ЕС определя общите полит. насоки за развитие на Съюза /чл.4 ДЕС,чл.20 КД/.ЕС не разполага със законод. функ-и и не може да приема законодателни актове. Поради това другите институции на ЕС и най-вече Съвета на министрите обличат в юрид. форма решенията на ЕС.В ЕС не се гласува, а се постига общо съгласие, освен ако в УД не предвижда друго. ЕС е най-висшестоящият орган в системата на Е съюз. Резултатите от работата на заседанията му се публикуват във формата на заключения,съдържащи декларации,решения и др,които са политич. ръководство за останали те институции на ЕС.ЕС назначава всички ръковод.фигури в Съюза. Всички ключови въпроси на ЕСъюз, както и промени в структурата,изграждането на ИВС, развитието на ОВППС, СОПВР са обект на разискване и постигане на съгласие в ЕС. В отделните разпоредби на ДЕС и ДЕО са уредени специф. правомощия на СЕ:

- да приема общите принципи и насоки на общата външна политика и сигурност на ЕС, както и общите стратегии на ЕС в области, в които ДЧ имат важни общи интереси /чл.13,ал.1 и 2-ДЕС/;

- да дискутира заключения по главни насоки на иконом.политики на ДЧ в Общността/чл.99,ал.2, изр. 2 ДЕО/;

- да реши дали мнозинството от ДЧ отговаря на изискванията за приемане на единна парична единица /чл.121, ал.3, пар.1-ДЕО/; 

- да реши дали е целесъобразно Общността да пристъпи към 3-и етап на ИВС.До влизането на Конституцията в сила ЕС се председателства на ротационен принцип от държ. или правителствения глава на държавата-председател на Съюза.

Нововъведения в Конституцията /К/-К на ЕСъюз за пръв път включва ЕС в институционалната рамка на ЕСъюз, дефинирайки го като „институция” и регламентира функциите му в чл. I-21 и 22, чл. I-21, пар.1 изрично постановява че ЕС не осъществява законодателни функции и така премахва възможността за смесването на функциите му с тези на Съвета.К.предвижда възможност ЕС да се произнася в отделни случаи с гласуване,при което неговият председател и председателя на Комисията не участват в гласуването /чл.III-341/. Най-същественото нововъведение по отношение на ЕС засяга неговото представителство - ЕС избира свой постоянен председател за срок от 2 ½ години с право на 2 мандата. Правомощията му са:

- да председателства и ръководи работата на ЕС;

- съвместно с председателя на ЕК и въз основа на работата на Съвета по общи въпроси да осигурява подготовката и последователността на работата му;

- да работи за осигуряване на единството и консенсуса в ЕС;

- да представя пред ЕП протокол от всяко заседание;да осигурява външното представяне на Съюза по въпросите на ОВППС, без да се накърнят прерогативите на министъра на външните работи на Съюза.

 

 

13.в. СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ  /С на ЕС/

 

 

С.е изразител на интересите на ДЧ. Състой се от 1 представител на всяка ДЧ на министерско равнище. От юр. гледна точка С. е единна институция, но на практика заседава в различни конфигурации в зависимост от проблемите, които разисква .През 2004 броя на формациите, се закрепват в Приложение 1към Правилника за вътр. ред на С., те са валидни и понастоящем:общи въпроси и външни отношения; икон. и финансови въпроси; правосъдие и вътрешни работи; заетост, соц.политика, здравеопазване и въпроси на потребителите; конкурентноспособност/вътр. пазар, промишленост и научни изследвания/; транспорт; телекомуникации и енергетика; селско стопанство и риболов; околна среда; образование, младежи и култура. Председателството на С. се осъществява на ротационен принцип от всяка ДЧ за период от 6 месеца /от януари до юни и от юли до декември/ в предварително определена последователност. С. се подпомага от генерален секретариат, ръководен от генерален секретар. Ген. секретар и заместника му се избират от С. с квалиф. мнозинство. Работата на С. се подпомага от работни групи, комитети и др. органи, извършващи подготвителна дейност. Особено важно значение за ефик. функциониране на С. има Комитета на постоянните представители -КОРЕПЕР /К-Р/-орган осигуряващ приемствеността в дейността на С и го подпомага при осъществяване на правомощията му-чл.207 ДЕО(стр.94). К-Р действа в 2 състава: К-Р 1-състоящ се от заместниците на постоянните представители на ДЧ; К-Р 2-форум на самите представители на ДЧ в ЕС, имащи ранг посланик. К-Р ръководи и контролира дейността на многобр. раб. групи от експерти по различни въпроси, които действат постоянно в рамките на С. раб. групи, състоящи се от дипломати от Постоянните представителства на ДЧ в Брюксел и от нац. експерти от ДЧ, са на 1-во ниво, в което започва изработването на актовете на С. К-Р 1 има водеща роля при преговорите с ЕП в рамките на процедурата по съвместно приемане на решения, а К-Р 2 при подготовката на заседанието на ЕС, както и проблемите на III стълб ”Правосъдие и вътрешни работи”. Дневн. ред на заседанията се състой в 3 части: част А, част В и точка”разни”. В точка А са включени точките, по които решенията на С. се вземат без разискване и се одобряват en bloc: това са въпросите, по които К-Р е постигнал съгласие. В т. В са включени въпросите, които следва да се разискват от министрите и да бъдат гласувани. В т.”разни” обикновено са включени точки по искане на дадена делегация, по които се обменят мнения и не подлежат на гласуване.

Правната уредба на С.се съдържа в чл. 202 – 210 ДЕО.С.разполага с компетентност както в сферата на законод., така и на изпълнителната власт.

Функции: има носеща роля в приемане на актове за изграждане на Единния пазар /ЕП/ и Икономически и Валутен Съюз (ИВС); С.  е осн. законод. орган на ЕС. В много случаи изпълнява законод. си компетентност съвместно с ЕП; съвместно с ЕП осъществява бюджетната компетентност на ЕС; С. има компетентност във външните отношения на общността – дава мандат за сключване на МД, страна по които е ЕС. Председателя на Комисията подписва тези договори; С. е титуляр на изпълнит. власт на ЕС - разполага с изпълн. правомощия, които по правила делегира на Комисията, но може да реализира и сам; С. определя и прилага ОПОВОС на база общи насоки, дефинирани от ЕС; С. координира дейностите м/у ДЧ и предприема мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателни дела.

Гласуване: С. се произ-нася с гласуване по ре-шаваните въпроси,като има 3 вида гласуване:с обикновено мнозинство

; с единодушие и с квалифиц. мнозинство. започва работа за съгласуване на спорните текстове.Ако К-Р-1 съгласува текстовете дава акта на К-Р-2 да го включи в група А за следващото заседание на СМ.

Според чл.205, ал.1 ДЕО „освен ако не е предвидено друго в Д., С. действа с мнозинството на своите членове”. 

Обикновено мнозинството по най-важните въпроси се произнася с квалиф. мнозинство. Общия брой гласове е 345 - квалифиц. мнозинство е 258 гласа.

КОРЕПЕР - процедурата  по приемане на акт в С минава през няколко етапа: І.Започва в Комисията/К/,която има законодат. инициатива. Тя разработва законод. концепция (програма) в съответната област. След като дефинира проблемите и основ. въпроси, К. ги систематизира в т.нар. “Зелена книга”/ЗК/. Там в дискусионен план е отразена визията на К. по проблема. ЗК се разпространява до всички заинтересовани субекти. В ЗК няма формулирани проектотекстове. След  като заинтересованите субекти дадат мнението си по проблемите в ЗК, резултатите са систематизират в т.нар. “Бяла книга”/БК/. В нея се прави обобщаваща програма за дей-е - какви регламенти и директиви да се приемат; на колко етапа ще се приемат т.е. това е законодателна програма. Когато изготви БК Комисията я занася в ЕП и в СМ. ІІ. Внесеното от К. в ЕП и в СМ предложение се обсъжда на експертно ниво в различните раб. органи на СМ. Тези експертни групи пращат съгласуваните текстове (а и несъгласуваните,ако са останали такива) на К-Р-2 (ниво посланици на ДЧ) с идеята той да досъгласува текстовете. Ако успее да изчисти нещата К-Р-2 вписва законопроекта в група А за разглеждане на следващото заседание на СМ. Ако К-Р 2 не успее да съгласува текстовете включва акта в група В. ІІІ.Ако акта от група А бъде разгледан на заседанието на СМ, той го приема в цялост без да го обсъжда. След това СМ се заема с актовете от група В. Ако не успее СМ да съгласува текстовете връща акта на К-Р-1. Той започва работа за съгласуване на спорните текстове. Ако К-Р-1 съгласува текстовете дава акта на К-Р-2 да го включи в група А за следващото заседание на СМ.

 

 

14.в. ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

 

ЕК е създадена за да бъде пазител на учредителните договори, изпълнителен орган на ЕС,изпълнителен орган на ЕС,инициатор на общото право и орган,контролиращ неговото ефикасно прилагане и съблюдаване,администратор и управляващ политиките на ЕС, посредник между държавите-членки и изразител на общностния интерес.Тя е най-независимата и необвързана институция с националните съперничества или интереси.Един от най-съществените белези на европ.правов ред е правомощието на ЕК да санкционира ДЧ и ролята й в разширяване на конфликти между тях.ЕК има свой Правилник за вътрешния ред.ЕК е колективен орган,изборна институция,с 5-годишен мандат.ЕК работи като правителствен кабинет,състоящ се от 27 члена-по един от всяка държава-членка.За представители на Комисията, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци.Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава-членка,те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителствата.Един от 27-те комисари работи като председател на Комисията. Съветът на министрите назначава Председател, след което заедно с него избира останалите 26 комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на ЕП, който да одобри цялостния състав.В момента председател на ЕК е португалецът Жозе Мануел Барозу,който в началото на 2010 г. започна втория си мандат на поста.Членовете на ЕК не са представители на своята държава и са напълно независи.Председателят на ЕК отговаря за дейността на комисията, ръководи екипа и администрацията.  Той е член по право на Евр.съвет /т.е. третиран е като държ.ръководител/.Той участва и във форумите на Г-8 т.е. той има и представителна функция.Трябва да има определени качества. Участва по дебата за останалите кандидати.Екипът полага клетва. За да бъде избран, трябва да получи единодушната подкрепа на всяка държава. След 1992 г. ЕП участва в избора на Председател. ЕП дава становище за всички от екипа на ЕК. Процедурата по формиране на ЕК включва няколко етапа:1/номиниране на Председател–Съвета /С/ определя с квалифицирано мнозинство кандидатът и го предлага на ЕП за избор. ЕП след изслушване одобрява кандидатурата с мнозинство;2/определяне на останалите членове на ЕК.С. с квалифицирано мнозинство и по общо съгласие с определения Председател приема списъка на членовете на ЕК,изготвен съгласно предложенията на ДЧ;3/одобрение на пълния състав на ЕК от ЕП-гласуването се предшества от 2-седмично изслушване на комисарите пред заседания на съответните постоянни комисии;4/окончателно назначаване на членовете на ЕК от С. с квалифиц.мнозинство,след което тя стъпва във функциите си.Прекратяването на мандата на ЕК може да е на цялата комисия-ако подаде колективна оставка /прим.-1999/-ако ЕП й гласува недоверие /не се е случвало/.ЕП има право да разпусне цялата ЕК при поискан вот на недоверие с мнозинство 2/3 от подадените гласове и с мнозинството на членовете на ЕП.Мандатът на комисар може да се прекрати при:смърт;доброволно подаване на оставка или служебно освобождаване от длъжност.Комисарят подава оставка при искане от Председателя.

ЕК е колегиален орган и членовете й имат равни права.Ръководи се от Председател,чийто глас не е решаващ,но независимо от това разполага с много съществени правомощия.Правомощията на председателя са определени в Процедурните правила на ЕК/той е неофициален говорител;ръководи седмичните заседания на ЕК;има право да участва във вземането на решения и в политиката на ЕК във всички сфери на компетентността на С. и др./.ЕК е изгладена на база:общи служби /генерален секретариат,Евростат,преса,комуникации и др/;вътрешни служби /бюджет,политически съветници,юрид.служба и др/ и множество генерални дирекции и специализирани служби по отделните политики /селскостопанска политика,конкуренция,икономически и финансови въпроси и др./.На всеки член на ЕК са подвластни една или повече генерални дирекции в съответствие с портфолиото му. ЕК е изградена на принципа на колективната отговорност,т.е.всеки комисар взима участие на равна нога по всеки въпрос и всички комисари са еднакво отговорни за взетото решение. Колективният принцип на функциониране означава,че приемането на всички актове,спадащи в компетентността на ЕК,трябва да се извърши от нея самата.Не е възможно делегирането на правомощия на един от членовете или на председателя.Различни процедури улесняват функционирането на тази институция.

ЕК заседава един път седмично /всяка сряда/,като заседанията са закрити.Голяма част от въпросите се решават по т.нар.писмена процедура,с обикновено мнозинство,но стремежът е да се постигне консенсус.

 

Компетентност на ЕК: - ч. 211 ДЕО.

- ЕК разполага с изключителното право на законодателна инициатива в І стълб (във ІІ и ІІІ стълб няма изключително право. Там инициативата принадлежи на ДЧ);

- ЕК разполага с нормотворческа компетентност, която може да произтича пряко от УД или по делегация от СМ. Делегираната нормотворческа компетентност обслужва вторичното общностно право /прилагането му/;

- ЕК е най-гъвкавата оперативна институция на общността с изпълнително-разпоредителни функции,която участва в администрирането на общите политики и осъществява финансовото управление на общността-чл.274 ДЕО.Тя осъществява бюджета на своя отговорност и управлява всички финансови фондове на общността.Председателя на ЕК представя пред ЕП отчет /всяка година/. ЕП освобождава /или не/ ЕК от отговорност за изразходването на бюджета;

- ЕК има контролни правомощия по отношение на спазване правото на ЕО/ЕС по І стълб;

- вътрешно представителство;

- управление на отделните политики на ЕС;

- ЕК има право да изисква информация, която я интересува от всяка ДЧ и нейна институция. При констатиране на нарушения ЕК изисква обяснение от ДЧ. ЕК дава задължителни указания на ДЧ за отстраняване на нарушенията. ЕК може да съди всяка ДЧ пред СЕО. ЕК е т.нар. привилегирован ищец – не е необходимо да доказва правен интерес.

 

 

15.в. ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

 

От 01.01.1999 ЕЦБ отговаря за провеждането на паричната политика на еврозоната –най - голямата световна икономика след Съединените щати.

Еврозоната се създава през януари 1999, когато ЕЦБ поема от националните централни банки /НЦБ/ на 11 ДЧ на ЕС отговорността за паричната политика. По-късно се присъединяват: Гърция, Словения, Кипър и Малта, Словакия. Създаването на еврозоната и на нова наднационална институция, ЕЦБ,е основна стъпка в дългия и сложен процес на европ. интеграция.

ЕЦБ-правното основание за единната парична политика е описано в Д. за създаване на Евр. общност и в Устава на Европ.система на централните банки /ЕСЦБ/ и на ЕЦБ.Съгласно Устава ЕЦБ и ЕСЦБ се създават от 01.06.1998.ЕЦБ е създадена като център на Евросистемата и на ЕСЦБ. ЕЦБ и НЦБ заедно изпълняват поставените им задачи. ЕЦБ има правосубектност според международното публично право.

ЕСЦБ се състои от ЕЦБ и НЦБ на всички ДЧ на ЕС /член 107.1 от Д./, независимо дали те са приели еврото или не.

Структурата на ЕЦБ се състой от: Управителен съвет,Изпълнителен съвет и Генерален съвет:

УС на ЕЦБ е основният орган за вземане на решения в ЕЦБ. Той се състои от 6 членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на НЦБ на 16-те държави от еврозоната. Отговорностите на УС са следните: приемане на насоките и вземане на необходимите решения, за да се осигури изпълнението на задачите, възложени на Евросистемата; определяне на паричната политика на eврозоната. Това включва решения, свързани с целите на паричната политика,основните лихвени проценти, запаса от резерви в Евросистемата и установяването на насоки за изпълнение на тези решения. Заседания и решения: обикновено УС заседава 2 пъти месечно в сградата Eurotower във Франк-фурт на Майн, Германия. На 1-то си заседание всеки месец УС анализира иконом. развитие и паричната динамика и взема решения, свързани с паричната политика. На 2-то си заседание УС обсъжда главно въпроси, засягащи други задачи и отговорности на ЕЦБ и Евросистемата. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, като в случай на еднакъв брой гласове решаващ е гласът на председателя. Макар че протоколите от заседанията не се публикуват, решенията, свързани с паричната политика, се представят подробно на пресконференция, която се провежда непосредствено след първото заседание всеки месец. Пресконференцията се води от председателя със съдействието на заместник - председателя на ЕЦБ.

Изпълнителен съвет на ЕЦБ - ИС се състои от: председател, заместник - председател и четирима други членове. Всички членове се назначават по общо съгласие на държавните или правителствените ръководители на страните от еврозоната. Отговорностите на ИС са следните: подготвяне на заседанията на УС; прилагане на паричната политика на еврозоната в съответствие с установените насоки и взетите от УС решения. В тази рамка ИС дава необходимите указания на НЦБ от еврозоната; ръководене на текущите дейности на ЕЦБ; упражняване на определени правомощия, делегирани му от УС, включително такива с регулативен характер.

Генерален съвет на ЕЦБ-ГС се състои от: председател, заместник - председателя на ЕЦБ и управителите на НЦБ на 27-те ДЧ на ЕС т.е. ГС включва представители от 16-те страни от евро-зоната и 11-те страни извън еврозоната.

Другите членове на ИС на ЕЦБ, председателят на Съвета на ЕС и член на ЕК могат да присъстват на заседанията на ГС. Но те нямат право да гласуват.

Отговорности – ГС може да се разглежда като преходен орган. Той изпълнява задачите, поети от Европейския паричен институт, които ЕЦБ трябва да осъществи в 3-я етап на иконом. и паричен съюз /ИПС/, тъй като все още не всички ДЧ на ЕС са приели еврото. ГС на ЕЦБ също допринася за: консултативната дейност на ЕЦБ; събирането на статистическа инф-я; изготвянето на год. доклади на ЕЦБ; установяването на необходимите правила за стандартизиране на счетоводството и отчетността на операциите, извършвани от НЦБ; приемането на мерки, свързани с алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ, които са различни от мерките, посочени в Д.; определянето на условията за работа на персонала на ЕЦ

Б; необходимата подготовка за неотменимо фиксиране на обменните курсове на валутите на ДЧ с дерогация спрямо еврото. Съгласно Устава ГС на ЕЦБ ще бъде разпуснат,когато всички ДЧ на ЕС въведат единната валута. ЕЦБ разполага с правосубективност - съгласно чл.107, ал.

2 от ДЕО тя е юр. лице. Финансовите споразумения на ЕЦБ са отделни от тези на Европ. общност. ЕЦБ притежава собствен бюджет. Капиталът ѝ е записан и се изплаща от НЦБ от еврозоната.

Независимостта на ЕЦБ допринася за поддържане на ценовата стабилност. Това се подкрепя от обширни теоретични анализи и емпирични данни за независимостта на централните банки. Независимостта на ЕЦБ е заложена в институционалната рамка за единната парична политика /в Д. и в Устава/. Нито ЕЦБ,нито НЦБ, нито някой от членовете на органите за вземане на решения могат да искат или да приемат указания от институции или органи на Европ. общност, от правителства на ДЧ на ЕС или от други органи. Институциите и органите на Общността и правителствата на ДЧ трябва да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние на членовете на органите за вземане на решения на ЕЦБ /член 108 от Д./. Уставът предвижда дълги мандати за членовете на УС на ЕЦБ. Членовете на ИС не могат да бъдат преназначавани. Членовете на ръководните органи на ЕЦБ се назначават от Е.Съвет с квалиф. мнозинство.

Предвидени са следните мерки, за да се гарантира приемствеността на постовете на управителите на НЦБ и на членовете на ИС: мин. мандат от 5 год. за управителите на НЦБ; мандат от 8 год. за членовете на ИС, който не се подновява; освобождаване от длъжност в случай на неспособност за изпълнение на задълженията или при извършване на сериозно нарушение; решаване на спорове от съответния компетентен орган - Съда на Европ.общности. Забранява се предоставянето на кредитни улеснения от Евросистемата на органи на Общността или на публични организации. Това допълнително защитава първата от всякакво влияние, упражнявано от публичните власти.

ЕЦБ притежава всички инструменти и компетенции, необходими за водене на ефективна парична политика и е упълномощена автономно да взема решения как и кога да ги използва.

ЕЦБ има правото да приема задължителни регламенти в степента, необходима за изпълнение на задачите на ЕСЦБ и в някои други случаи,както е посочено в определени актове на Съвета на ЕС.

Евросистема - състои се от ЕЦБ и НЦБ на страните,които са приели еврото. Евросистемата и ЕСЦБ ще съществуват паралелно докато още има ДЧ извън еврозоната. Евросистемата е функционално независима.

Еврозона - еврозоната включва държавите от ЕС, които са приели еврото.

 

 

     16.в. ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА

/ЕСП/

 

Сметната палата е създадена през 1975 г. Членовете на сметната палата се наричат одитори и се определят по един от всяка страна-членка. Те се назначават от Съвета на ЕС с единодушие, след конслутация с ЕП. Техният мандат е 6 години, а председателят на палатата е с 3 годишен мандат и се избира измежду членовете. Мандатът на Членовете на Палатата може да бъде подновяван. Председателят може да бъде преизбиран.

Дейността на ЕСП е да извършва независим одит на набирането и разходването на финансовите средства на ЕС и посредством това, да дава оценка за начина, по който европейските институции изпълняват тези функции.Палатата следи за правилното документиране, законното и правомерно извършване на финансовите операции, с цел гарантиране на икономичност, ефективност и ефикасност на управлението. С тази дейност Палатата допринася за подобряване на финансовото управление на средствата на ЕС на всички равнища, за да се гарантира на гражданите на Съюза възможно най-добро използване на техните пари.

Договорът за създаване на ЕО възлага на ЕСП /членове 246 до 248/ основната задача да контролира отчетите и изпълнението на бюджета на ЕС, като цели едновременно да подобри финансовото управление и да докладва пред гражданите на Европа за разходването на публичните средства от страна на властите, отговорни за тяхното управление. По този начин, съгласно Договора, Сметната палата проверява отчетите за всички приходи и разходи на Общността и на всеки създаден от нея орган, доколкото актът за учредяването му не изключва такава проверка.

ЕСП изготвя годишен доклад след приключването на всяка финансова година. Тя може също така да представя по всяко време своите съображения под формата на специални доклади по специфични въпроси и да дава становища по искане на една или друга институция на Общността.Тези доклади и становища се публикуват в Официалния вестник на ЕС. Палатата подпомага също така ЕП и Съвета на ЕС при упражняването на техните контролни функции при изпълнението на бюджета.

Договорът от Маастрихт признава ЕСП за една от основните институции на ЕО.

По инициатива на Г-н Хайнрих Айгнер, председател на Комисията по бюджетен контрол на ЕП, който от 1973 г. решително защитава идеята за външен одитен орган на Общността, се създава ЕСП с Договора от Брюксел от 22 юли 1975 г. Палатата започва дейността си като външен контролен орган на Общността през октомври 1977 г. и седалището ѝ е в Люксембург.

ЕСП е издигната в ранг на институция на 1 ноември 1993 г. с влизането в сила на Договора от Маастрихт и по този начин се засилват независимостта и тежестта ѝ наравно с останалите институции. От този момент Палатата е длъжна да публикува Декларация, гарантираща точността на отчетите /DAS/, с която се гарантират точността на отчетите на ЕС, законността и правомерността на основните операции в бюджета на ЕС. Нейната роля е потвърдена и засилена на 1 май 1999 г. с влизането в сила на Договора от Амстердам, който упълномощава Палатата да извършва сериозни одити на финансовото управление, подчертава ролята ѝ в борбата с измамите и ѝ даде правото да сезира Съда, за да защити прерогативите си спрямо останалите институции на ЕС.

Договорът от Ница от 1 февруари 2003 г. потвърди принципа, според който всяка държава-членка има един Член в колегията, осигури възможност на Палатата да се организира в отделения и подчерта значението на сътрудничеството между Палатата и националните контролни институции.

 

 

17.в. СЪВЕЩАТЕЛНИ ОРГАНИ – ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ /ИСК/

КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ /КР/

 

Създаден през 1957 г. по силата на Римския договор, Европейският икономически и социален комитет /ЕИСК/ е консултативен орган, който предоставя официална възможност на различните групи по интереси в ЕС, например организациите на работодателите и профсъюзите, както и други сдружения на „организираното гражданско общество“, напр. асоциации на потребителите, да изразят своето мнение по основни въпроси в ЕС. Становищата на комитета се изпращат до по-големите институции - Съвета, ЕК и ЕП.

Членовете на Комитета работят основно в родните си страни и са обособени в три групи, представляващи работодателите, работниците и различни други икономически и социални интереси.

Групата на работодателите включва представители на частния и държавния сектор на промишлеността, на малките и средни предприятия, търговските камари, търговията на едро и дребно, банковото и застрахователното дело, транспорта и селското стопанство.

Групата на работниците представлява всички категории на заетост - от ръчния труд до управленската дейност. Членовете й са представители на националните профсъюзни организации.

            Групата за различни интереси представлява неправителствени организации (НПО), земеделски сдружения, малки предприятия, занаяти и свободни професии, кооперации и асоциации с идеална цел, потребителски и природозащитни организации, научни и академични общности и сдружения, които представляват семейството и лицата с увреждания.

Членовете на ЕИСК са 344 - броят на представителите на всяка държава от ЕС е приблизително пропорционален на населението й. Броят им по страни е както следва: Германия, Италия, Обединеното кралство и Франция-24; Испания и Полша-21; Румъния-15; Австрия, Белгия, България, Гърция, Унгария, Чешката република, Нидерландия, Португалия и Швеция-12; Дания, Ирландия, Литва, Словакия и Финландия -9; Естония, Латвия и Словения-9; Кипър и Люксембург-6; Малта-5. Членовете се номинират от правителствата на държавите от ЕС, но работят при пълна политическа независимост. Назначават се с четиригодишен мандат и могат да бъдат преназначавани.

Заседанията на комитета се провеждат в пленарна асамблея, чиито дискусии се подготвят от шест подкомисии, известни като „секции”, всяка от които се занимава с определени  политики. Комитетът избира своя председател и двама заместник-председатели за срок от две години. Г-н Марио Сепи от Италия стана Председател на ЕИСК през октомври 2008 г.

ЕИСК има три основни функции:

 - съветва Съвета, ЕК и ЕП — по тяхна молба или по собствена инициатива;

- насърчава гражданското общество за по-активно участие при определяне на политиките на ЕС;

- укрепва ролята на гражданското общество в държавите извън ЕС и допринася за изграждането на консултативни структури.

ЕИСК участва в процеса на изготвяне на вторичното право на ЕО чрез приемане на консултативни становища. Той е консултиран задължително от ЕК и Съвета в определен брой случаи,предвидени в УД,сред които спадат въпросите, свързани със селското стопанство, свободното движение на работници, транспорта, сближаване на законодателствата, Европейския социален фонд, и др.Възможно е ЕК и Съвета да сезират ЕИСК и в други, непредвидени в ДЕО случаи., ако счетат за целесъобразно. Самият ИСК е упълномощен по своя инициатива да се произнася със становища по всеки въпрос, спадащ към дейността на Общността. Според Конституцията становищата на ЕИСК се изпращат освен на ЕК и Съвета е на ЕП.

Комитет на регионите–създаден през 1994 г. съгласно Договора за ЕС, КР е консултативен орган, съставен от представители на регионалните и местни власти в Европа. Становището на КР е необходимо преди да се вземат решения на ЕС по въпроси, свързани с регионалната политика, околната среда, културата, образованието и транспорта — всички засягащи местното и регионалното самоуправление.

Комитетът има 344 членове. Броят на представителите на всяка държава от ЕС е приблизително пропорционален на населението й. Членовете на Комитета са членове или ключови фигури от местните или регионалните власти в своите региони. Те са номинирани за участие в Комитета от ДЧ, назначават се от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство за четири години и могат да бъдат преназначавани. Ако някои от тях загубят изборния си мандат в родната си страна, те трябва да напуснат Комитета. Един от членовете на КР се избира за председател с двегодишен мандат. Люк ван ден Бранде стана председател на КР през 2008 г.

Ролята на Комитета на регионите е да представя местните и регионални гледни точки относно законодателството на ЕС. Това става чрез доклади и „становища“ по предложенията на Комисията.

Комисията и Съветът са задължени да искат мнението на КР преди взимането на решения по въпроси, засягащи местното и регионалното самоуправление. ЕК, Съветът и ЕП могат да се консултират с КР и по други въпроси. От своя страна, КР може да приема становища по своя инициатива и да ги представя на ЕК, Съвета и ЕП.

Всяка година КР провежда 5 пленарни сесии, по време на които той определя общата си политика и приема становища. Неговите 6 „комисии“ се занимават с различни политики и подготвят становищата, които биват обсъждани по време на пленарните сесии:

- Комисия по политика на териториално сближаване (COTER),

- Комисия по икономическа и социална политика (ECOS),

- Комисия по устойчиво развитие (DEVE),

- Комисия по култура, образование и научни изследвания (EDUC),

- Комисия по конституционни въпроси, европейско управление и пространство на свобода, сигурност и правосъдие (CONST),

- Комисия по външни отношения и децентрализирано сътрудничество (RELEX).

 

 

18. ПРОЦЕСЪТ НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ – ОСНОВНИ НОРМОТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕДУРИ В ПЪРВИЯ СТЪЛБ

 

Този процес е комплексен и многостепенен, в него участват различни институции и органи на Съюза, както и нац.администрации на държавите членки.Характерен белег на процеса на вземане на решения в ЕС е тясното взаимодействие между общностното и национално равнище, реализирано посредством въвличането в процеса на комитети, комисии и работни групи,осъществяващи различни функции в рамките на различните му стадии.

1.Законодателен процес в ЕС - институциите, на които е предоставено правомощието да създават задължителни правни норми с действие erga omnes са Съвета, Съвета съвместно с ЕП и ЕК. Схемата е следната: Комисията /К/ предлага, а Съветът решава след консултации с ЕП, като днес Съвета на ЕС и ЕП са равностойни партньори в нормотворческия процес.По правило законодателната процедура може да бъде инициирана единствено чрез предложение от К., която е напълно автономна в упражняването на тази компетентност.По всяко време К. може да внася промени в предложението си, но Съветът може да се отклони от направеното предложение само с единодушно решение. Предложението на К. се формулира след провеждането на неформални консултации в рамките на работни групи от национални експерти, чиято цел е да изяснят позициите на отделните ДЧ, с оглед последващо съгласуване на предложението в Съвета. В определени от Договора хипотези Комисията трябва да се консултира с ИКОСОК или с Комитета на регионите, преди да изготви текста си. Предложението на К. се приема с обикновено мнозинство и се обнародва в Официалния вестник на ЕО /сесия С/ на всички официални езици на ЕС. Предложението се представя на Съвета, придружено с подробно изложение на мотивите.

Видове законодателни процедури:

- Процедура на консултиране /чл.250 ДЕО/ - чрез нея в случаите, предвидени в Договора, на Парламента се предоставя възможност да даде становището си по предложението на ЕК за даден нормативен акт преди гласуването му от Съвета. При тази процедура пътят, по който се приема едни законодателен акт е следната: ЕК изготвя предложение, адресирано до Съвета. ЕС изпраща предложението до ЕП, като ЕС преди да вземе решение, изчаква становището на ЕП. Проекта на К. се разглежда от съответните компет. парламентарни комисии, като К. участва в обсъжданията. Работните нива за подготовка на актовете на ЕП са различните парламентарни комисии и пленумът. Решенията се вземат в пленарно заседание, като правилото е мнозинство на присъстващите. Преди приемането на всеки акт се прави проверка дали са изпълнени следните условия: съществуването на правна основа за приемането на акта в текст от първично ниво; съблюдаване принципите на Договора; съблюдаване на основните права и свободи; съблюдаване на международните задължения на ЕС и в частност тези на СТО; качеството на законодателния текст и съответствието на различните езикови версии. ЕП приема писмено становище по проекта за нормативен акт и го съобщава на Съвета и Комисията. Становището може да одобрява предложението, да съдържа искане за промени или за оттегляни. Съветът не е правно обвързан със становището на ЕП. К. може да измени предложението си съобразно със становището на ЕП, преди Съветът да се е произнесъл. Съветът разглежда предложението на К. в рамките на Корепер или на специално създадени от него работни групи от нац. експерти, като Комисията присъства на обсъждането. Ако по дадено предложение за нормативен акт Корепер постигне единодушие, то се включва в точка А на дневния ред на Съвета и се приема без обсъждане. В останалите случаи разискванията се провеждат в рамките на съответната конфигурация на Съвета. Съветът се произнася окончателно. Той може да измени предложенията от комисията норм.акт само с единодушие. Приетият нормативен акт се изготвя на всички официални езици на ЕС, подписва се от Председателя на Съвета и се Публикува в Официалния вестник на ЕО.

- Процедура по сътрудничество /чл.252 ДЕО/ - тя позволява на ЕП да участва в законодателния процес посредством второ четене и да предлага на Съвета промени в общата му позиция, независимо че крайното решение остава в компетентността на Съвета. Схемата на приемане на нормативен акт е следната: Предложението на ЕК се изпраща на Съвета и на ЕП, който в рамкитена първо четене дава становище по него. Съветът след получаване на становището на ЕП с квалиф. Мнозинство приема т..нар. “обща позиция” на Съвета, която се предоставя на ЕП, а той я разглежда на второ четене и в рамките на 3-и месечен срок трябва да се произнесе, като я приеме, отхвърли или измени. В рамките на 1-месечен срок К. отново разглежда предложението си, като може да промени предложението си. В 3-и месечен срок Съветът може да приеме преразгледаното предложение с квалиф.мнозинство или с единодушие-ако ЕП е отхвърлил общата позиция. Ако ЕП е предложил допълнения и изменения, което е най-честата хипотеза, Съветът приема акта с квалиф.мнозинство, ако той не се различава от предложението на К-, или с единодушие-във всички останали случаи. Ако в рамките на 3 месеца Съветът не се произнесе по допълненията на ЕП или по измененото предложение на ЕК, той блокира законодателния процес. Счита се, че предложението на Комисията не се приема.

- Процедура по съвместно вземане на решения /чл.251 ДЕО/ -  тази процедура се прилага в 43 сфери в рамките на Първи стълб. По правило съвместното вземане на решения е в области, в които Съветът решава с квалифицирано мнозинство. Все още съществуват и хипотези на използване на процедурата при единодушно решение на Съвета. Основното в тази процедура е, че нито ЕП, нито Съвет не могат да приеман нормативен акт без съгласието на другата институция. Тя се характеризира с 3 възможни последователни четения и възможност от постигане на съгласие по време на всяко от тях, процедура на помирение в случай на разногласия между Съвета и ЕП и възможност за окончателно отхвърляне на акта на ЕП.

Приемането на нормативния акт се осъществява по следната схема: първо четене – ЕК представя предложени едновременно и пред ЕП и пред Съвета.ЕП дава становище.Съветът с квалифц. мнозинство окончателно приема акта, ако ЕП не е предложил промени или ако предложените промени се приемат от Съвета. В рамките на 1-во четене институциите не са обвързани със срокове и могат да се опитат да постигнат съгласие по текста, с оглед окончателното му приемане още на този етап. Ако не се постигне съгласие Съветът приема обща позиция, която се изпраща на ЕП. Второ четене – процедурата тук е ограничена в рамките на 3 месеца с възможност за продължаване още 1 месец. Общата позиция се разглежда от ЕП, като е възможно следното развитие: възможно е общата позиция  да бъде приета от ЕП или ако не се произнесе в 3-и месечен срок се счита за приета; да бъде отхвърлена от ЕП с абсолютно мнозинство и ни си счита за приета или да бъдат направени предложения за промени в общата позиция, които са приети с абсолютно мнозинство и изменения текст се предоставя на Съвета и на К. за становище. Ако в 3-месечен срок от получаването му Съветът одобри изменения текст с квалиф.мнозинство, актът се счита за приет. Ако К. е дала отрицателно становище по предложенията на ЕП, актът може да бъде приет от Съвета само с единодушие. Помирение – Ако Съветът не приеме всички изменения, предложени от ЕП, Председателя на Съвета, съгласувано с Председателя на ЕП свиква комитет по помирение в 6-седмичен срок, който се състои от равен брой членове на Съвета и евродепутати. Ако и Комитетът не постигне съгласие по съвместен акт, той не може да се приеме и процедурата приключва. При съгласуван текст от Комитета по помирение се пристъпва към 3-то четене. Трето четене - процедурата по това четене трябва да приключи в рамките на 6-седмичен срок с възможност от продължение още 2 седмици. Ако Комитетът по помирение постигне съгласие по изменения в общата позиция те се изпращат на Комисията, която трябва да даде становището си по тях. В случай на съгласие между ЕП и Съвета актът се приема от Съвета с квалиф. Мнозинство и от ЕП – с абсолютно мнозинство от членовете му, подписва се от двама председатели и се обнародва. В случай на отказ от на някоя от институциите процедурата приключва.

Одобрение на ЕП – посредством тази процедура ЕП може да заяви своето съгласие или несъгласие по отношение на акта, представен му за мнение, без да може да формулира изменения по него.Тази процедура се използва при МД /МД създават специфична институционална рамка и организират процедури на сътрудничество; имат значителни бюджетни последици за Общността; включват изменение на акт, приет по процедурата на съвместно приемане на решения/ и законодателни актове /прилага се в материи като: гражданството на ЕС, специфичните функции на ЕЦБ, промените в устава й, структурните фондове на Кохезионния фонд. Процедурата не е подходяща за законодателна дейност, тъй като ЕП може само да приеме или да отхвърли предложеният му акт. Д. на ЕС я предвижда по отношение на еднообразната избирателна система/.

ВТОРИ СТЪЛБ /ОПОВОС/ - ЦЕЛИ И ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ Предвид междуправителствения характер на сътрудничеството в рамките на Втория стълб, нормотворческият процес в тази сфера протича предимно в рамките на Съвета и неговите помощни органи, като ЕП и Комисията имат сравнително незначителни правомощия.Правото на инициатива принадлежи на всяка държава членка и на Комисията. Процесът на вземане на решения зависи от вида на приемания акт. Принципът е приемане на акта с единодушие, като по начало квалифицираното мнозинство се прилага за решения, касаещи общи стратегии. Всяка държава членка може да декларира, че поради важни политически причини от нац.характер има намерение да се противопостави на приемането на даден акт. В този случай с квалифиц.мнозинство Съветът сезира Евр.съвет, който се произнася с единодушие

ТРЕТИ СТЪЛБ – РАЗВИТИЕ НА ПРАВНАТА УРЕДБА. ПРАВНИ ИНСТРУМЕНТИ И СЪДЕБЕН КОНТРОЛ И в областта на Трети стълб вземането на решения става предимно с единодушие /въздържането не препятства приемането на акта/. Правоприлагащите мерки се приемат с квалифицирано мнозинство от минимум 2/3 от гласовете на държавите членки.Право на инициатива има Комисията иби всяка държава членка. Създадени са работни групи на Съвета, където участва и Комисията. Те дискутират предложенията преди внасянето им в КОРЕПЕР и в Съвета. ЕП е консултиран преди приемането на акта, но липсата на консултация не води до недействителност на решението на Съвета.Конституцията превръща материята в Трети стълб от междуправителствена в общностна, като решенията ще се вземат с квалифицирано мнозинство, с изключение на някои специфични области.

 

 

19. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЪДЕБНАТА

СИСТЕМА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Един от оригиналните белези на пр.конструкция на ЕС е наличието на автономна съдвласт, на собствена съд.система, която първоначално включва Съда на ЕО, а впоследствие и Първоинстанционния съд и функциониращите към него съдебни “панели” /въведени с ДН/.Макар да не провежда последователно принципа за разделение на властите институционната система на ЕО включва автономна /независима от ДЧ/ съдебна система, която се осъществява от Съда на ЕО /СЕО/. Съдът на ЕС разполага с изключителната компетентност да дава автентично еднообразно тълкуване на правото на ЕС. Наличието на собствена система призвана да спазва общностния правопорядък е принцип заложен в трите общности още от тяхното създаване. Всички УД предвиждат създаването на съд с три типа компетентност: правораздавателна; тълкувателна и консултативна. Чл.7 ДЕО сочи СЕО като една от петте основни институции на ЕО.

Правомощията на СЕО са подчинени на принципа на изрично възложената компетентност – чл. 220 – 245 ДЕО /Първична уредба на правното положение на СЕО/. Най-важната идея, която стои зад създаването на този орган е да се обезпечи еднообразното тълкуване и прилагане на нормите на общностното право от всички органи и институции на ДЧ.

Правното положение на СЕО се проявява ако се разгледат съотношенията между СЕО и националните съдилища на ДЧ.

СЕО е автономна институция, в смисъл-неговите решения за да произведат действие на територията на ДЧ не се нуждаят от производство по екзекватура /специално съдебно производство по признаване и допускане на чуждестранно съдебно решение/Въз основа на съдебно решение на СЕО например може да започне съдебно изпълнение направо/. Това, че СЕО е върховна съдебна институция на ЕО не означава, че СЕО и националните съдилища се намират в институционна подчиненост /като между първа и втора инстанция или както между втора и касационна инстанция по националната правна система на ДЧ/. СЕО не разполага с правомощия да отменя по реда на съдебния контрол за законосъобразност актове на националните съдебни органи на ДЧ. СЕО не разполага с изключителната компетентност по правоприлагането. СЕО разполага с изключителната компетентност по тълкуване на нормите на общностното право. Основни органи прилагащи нормите на общностното право са националните съдилища.

Разликата между международните съдилища и съдебната система на ес се проявява в следните насоки:

- съдът на ЕО разполага със задължителна компетентност да правораздава, докато правораздавателната власт на международните съдилища не произтича от задължителна правна норма, а е доброволна и се базира на споразумение между страните;

- съдът на ЕО за разлика от международните съдилища не може да откаже да правораздава;

- прекият достъп до съдебна защита пред Съда на ЕО /СЕО/ е открит за частните лица, докато международните съдилища поначало не могат да бъдат пряко сезирани от такива лица;

- поначало решенията на междун. съдилища имат обвързваща сила само за засегнатите държави, докато решенията на СЕО имат не само задължителна, но и изпълнителна сила на територията на ДЧ. Решенията на СЕО се признават направо и не се нуждаят от особено производство за екзекутива /производство за признаване и допускане на изпълнението на чуждото решение/.

Посочените разлики доближават СЕО до съдилищата на нац.държави.

Характерен белег на съдебната система на ЕС е, че тя включва наред със СЕО и Първоинстнционния съд, също и съдилищата на ДЧ. Компетентни да прилагат европ.право са поначало националните съдилища. Тази компетентност се базира на принципа на директната приложимост и върховенство на правото на ЕС по отношение на вътрешния правов ред. Съдът на ЕО разполага с предоставената му от УД компетентност. Според чл.240 ДЕО „Освен когато е предоставена компетентност на Съда в съответствие с този договор, споровете, по които Общността е страна, не могат на това основание да бъдат изключени от кръга на компетентност на съдилищата в ДЧ.”.

 

 

20. СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. СЪСТАВ. ВИДОВЕ ПРОИЗВОДСТВА

 

СЕС е създаден, за да осигури точното прилагане на принципите и нормите на правото на ЕС и спазването на законността при тълкуването на разпоредбите на договорите и дейността на съюза. Съдът се състои от 27 съдии - по един представител на всяка от 27-те страни-членки на Европейския съюз. дейността на съда се подпомага и от 8 генерални адвокати. Съдиите и генералните адвокати на Съда се избират измежду личности, които представят всички гаранции за независимост и които отговарят на всички условия, изисквани в техните съответни държави за заемане на най-висшите съдебни длъжности, или които са юристи с призната компетентност; те се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите-членки за срок от шест години, след консултация със седемчленен комитет, който дава становище относно годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия и генерален адвокат на Съда и на Общия съд, преди правителствата на държавите членки да ги назначат. Комитетът е съставен от седем лица, избрани измежду бивши членове на Съда и на Общия съд, членове на висши национални съдебни органи и юристи с призната компетентност, един от които се предлага от Европейския парламент.

Частична подмяна на съдиите и на генералните адвокати се извършва на всеки три години, съгласно условията, предвидени в статута на Съда на Европейския съюз. Съдиите и генералните адвокати, чийто мандат изтича, могат да бъдат преизбирани. Съдиите избират помежду си председател на Съда за срок от три години. Неговият мандат може да бъде подновяван. Председателят ръководи заседанията на Съда. Генералните адвокати подпомагат дейността на съда. При пълна независимост и безпристрастност главните адвокати излизат с правно становище, наречено „заключение", по делата, които са им поверени. Заключенията на генералните адвокати се публикуват заедно с решенията на Съда.

Съдиите и генералните адвокати избират и секретар на Съда, който ръководи административните служби на Съда под ръководството на председателя на Съда.

Секретарят разполага с административни и съдебни функции.Съдиите се ползват с привилегии и имунитет.Съдът има най-голяма тежест в Първи стълб. Във Втори стълб не упражнява съд.контрол. В Трети стълб има право да тълкува, но само ако държавите се съгласят.Съдът заседава като пленум, но може да създава и колегии /съдебни състави/. По настоящем има състави от 3-ма и 5-ма съдии, голям състав и пленум. Той заседава в пленум винаги, когато държава членка или институция на ЕС, която е страна по делото, го е поискала.

Основна задача на Съда на Европейския съюз е да съблюдава и осигурява правилното и еднакво прилагане на правото на Европейския съюз и да санкционира неговите нарушители. За изпълнението на тези цели, Съдът на ЕС:

- упражнява контрол за законосъобразност на актовете на другите институции на Европейския съюз;

- следи за спазването на задълженията на държавите-членки на ЕС, произтичащи от правото на ЕС;

- тълкува правото на Европейския съюз по искане на националните съдилища;

Така в съответствие с Договорите (Догор за Европейския съюз и Договорите за функциониране на европейксия съюз) Съдът на Европейския съюз се произнася по:

- по искове, подадени от държава членка, от институция или от физическо или юридическо лице;

- с преюдициални заключения, по искане на националните юрисдикции, относно тълкуването на правото на Съюза или относно действителността на актове, приети от институциите;

- в другите случаи, предвидени в Договорите.

СЕО действа като:

- конституционен съд, когато се произнася в следните области: при разграничаване на компетентност между ДЧ и ЕС, между институциите на Съюза, както и при изясняване на техните институционални права и задължения; при изследване на съобразността на производственото европ.право и на проектите на МД с първичното право; при защита основните права и свободи; при изработване на основните принципи на правото на ЕС;

- административна юрисдикция, когато осъществява контрол върху индивидуалните админ. актове, издадени от институциите и органите на ЕО; когато правораздава по спорове между институциите и техните служители;

- международен съд в хипотезите на: спор между ДЧ или между ЕК и ДЧ във връзка с прилагането и тълкуването на правото на ЕС; спор между ДЧ във връзка с предмета на договорите, ако компетентността по спора произтича от спец. Споразумение между държавите; спор при тълкуване на межд. Конвенции;

- граждански съд, когато правораздава по искове за обезщетение за вреди, обикновено като вторична инстанция;

- апелтивна инстанция по всички дела срещу институциите на ЕС, заведени пред Пълвоинстанционния съд.

Производството пред Съда на Европейския съюз може да се осъществява на всеки от 27-те официални езика на Европейския съюз. Всеки европейски гражданин има право да сезира Съда на ЕС на своя национален език или на някой от другите официални езици на Съюза.

Производството пред Съда е публично и състезателно и се състои от две фази – писмена и устна. Процедурата започва с изпращане на писмена молба  до Секретаря на Съда, която има определени реквизити. Молбата се вписва в регистъра на Съда и се назначава докладчик. Секретарят изпраща молбата до ответната страна, която разполага с едномесечен срок за отговор.Устната фаза включва прочитането на доклада на съдията докладчик, изслушването на свидетели, експерти,пледоариите , заключенията на ген.адвокат. След разискванията по делото, които са тайна, Съдът постановява решението си, което задължително съдържа и мотиви.Страните не могат да участват пряко в процеса, винаги – чрез представител, назначен за всяко конкретно дело.  Представителят може да бъде подпомаган от съветник или правоспособен адвокат. Всички други страни в процеса се представляват от правоспособен адвокат. Функции на Съда-Съдът действа като конституционен съд, когато издава решения в областта на : разграничаване на компетентност между държавите членки и ЕС, между институциите на Съюза; при изследване на съобразността на производното евр.право и на проектите за междунар.договори с първичното право; при защита на основните права и свободи; при избаротване на основните принципи на правото на ЕС-административна юрисдикция – когато осъществява контрол върху ИАА, издавани от институциите и органите та ЕО; когато правораздава по спорове между институциите-като межуданр.съд – при спор между държави членки във връзка с предмета на договоритем спор при тълкуването на междунар.конвенции-като граждански съд – по искове за обезщетения за вреди-като апелативна инстанция – по всички дела срещу институции на ЕС, заведени пред Първоинстанционния съд Видове компетентност на съда-          правораздавателна-          тълкувателна-          консултативни функции – правни консултации по всички въпроси от юр.характер

Правораздавателната компетентност е изключителна. Съдът гледа само искове, изрично предвидени в учредителните договори.  Съдът упражнява контрол върху институциите чрез:-иск за отмяна на незаконосъобразен акт на институцията. Става въпрос  за нормативни актове – регламент, директива и решение. Могат да бъдат атакувани актове на ЕС, ЕП и ЕК, на Центр.банка. Активно легитимирани са две групи молители: привилегировани и непривилегировани. Първата група са държавите и институциите. Те не трябва  да доказват правен интерес. Могат да атакуват акт, без значение дали са негови адресати. Втората група са частноправни субекти, като те трябва по всяко дело да доказват правния интерес,т.е. че съответният нормативен акт пряко ги засяга. Основанията за отмяна по незаконосъобразност са: несъответствие с общностното право, процесуални нарушения, злоупотреба с власт.Съдът отменя акта с решение. То има обратно действие. Все едно, че този акт никога не е бил издаван. За да се започне такова дело обаче има преклузивен срок – 2 месеца от влизането в сила на акта.Не всичко обаче може да бъде заличено с решението на Съда. Съдът посочва кое може да бъде заличено.-иск за неправомерно бездействие. Активно легитимирани молители са същите. По тези искове има предварителна адм.фаза. Институцията, която бездейства, се поканва да се задейства. Ако тя не направи това в определен срок, следва истинското производство. Няма значение какъв характер има дължимото действие /напр. не е издала препоръка/.-иск за извъндоговорна отговорност. Съдът правораздава по искове за обезщетения за вреди, произтичащи от извъндоговорната отговорност, причинени от институции или от служители на Общността. Активно легитимирано е всяко физ.лице или юр.лице, вкл. и държава, което е претърпяло вреда. Ответник по иска е ЕС. Исковете се погасяват с 5-годишна давност.-иск срещу държава, която не изпълява договорните си задължения. Активно легитимиран е или ЕК, или друга държава по договора. Тя обаче не може директно да сезира съда, а трябва да се обърне към ЕК. И по тези искове има предварителна адм.фаза.Съдът няма право да преустанови нарушението по договора. Той само постановява предприемане на необходимите мерки по изпълнението. Ако те не бъдат предприети в разумен срок или пък държавата откаже съобразяване с решението на Съда, той има право да й налага имуществени санкции – еднократни или многократни финансови санкции.Следователно, ако се говори за съд.система в рамките на интеграционните общности, не трябва да се избягва нац.право.

Тълкувателна /преюдициална/ компетентност на Съда. Само Съдът в Люксембургт има право да тълкува нормите на общностното право. Производството не е правораздавателно. Съдът само се произнася по пр.въпроси, с които е бил сезиран от нац.съд, като така допринася за решаването на спора, което е от компетентността на на.съд. Съдът тълкува пр.норми въз основа на тълкувателни способи: методът на буквалното тълкуване, систематичният, телеологичният.Нац.съд има право на преценка дали да постави даден проблем пред Съда на ЕО. Има и задължително препращане – когато решението на нац.съд не подлежи на обжалване.

Консултативна компетентност-предвидена е в чл.300, ал. 6 ДЕО и чл.103 и 104 ЕОАЕ. При тази процедура съдът се произнася по становище, което има не консултативен, а задължителен характер. 

 

ДЕЛА ЗА ОТМЯНА НА АКТОВЕ НА ИНСТИТУЦИИТЕ  Правораздавателната компетентност е изключителна. Съдът гледа само искове, изрично предвидени в учредителните договори.   Съдът има компетентност да отмени незаконосъобразни актове на институциите на ЕС. Става въпрос  за нормативни актове – регламент, директива и решение. Могат да бъдат атакувани актове на ЕС, ЕП и ЕК, на Центр.банка. Съдът може само да отмени даден акт, но не  и да го промени или замени с решението си.Основанията за отмяна са: несъответствие с общностното право, процесуални нарушения, злоупотреба с власт.Напр. подлежи на отмяна акт на Съвета, приет без предварително консултиране с ЕП или без становище на ИСК.Активно легитимирани са две групи молители: привилегировани и непривилегировани. Първата група са държавите и институциите. Те не трябва  да доказват правен интерес. Могат да атакуват акт, без значение дали са негови адресати. Втората група са частноправни субекти, като те трябва по всяко дело да доказват правния интерес,т.е. че съответният нормативен акт пряко ги засяга.   

 

 

ДЕЛА ЗА НЕПРАВОМЕРНИ БЕЗДЕЙСТВИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ  Този иск е допустим само, ако е осъществена предварителна административна процедура, която включва поканване към институцията, която бездейства, да се задейства. Ако в срок от 2 месеца след поканата институцията не реагира, ищецът разполага с 2-месечен срок, в който може да заведе иска си.Ако институцията обаче вземе становище, различаващо се от искането на ищеца, искът е недопустим. Актът може да се атакува по незаконосъобразност. Неправомерното бездействие включва всяко неизпълнение на задължение, произтичащо от ДЕС за дадена институция – ЕП, Съвета, ЕК или ЕЦБ. Най-често това се изразява в неприемането на даден нормативен акт.Активно легитимирани са две групи молители: привилегировани и непривилегировани. Първата група са държавите и институциите. Те не трябва  да доказват правен интерес. Могат да атакуват акт, без значение дали са негови адресати. Втората група са частноправни субекти, като те трябва по всяко дело да доказват правния интерес,т.е. че съответният нормативен акт пряко ги засяга. Решението на Съда, уважаващо този иск, констатира бездействието и го обявява за противоречащо на договора, като засегнатата институция трябва да предприеме нужните мерки, за да се съобрази с решението. 

 

 

21. ОБЩ СЪД /ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН СЪД - ПС/. СЪСТАВ.

 ПРАВОМОЩИЯ. ПРОИЗВОДСТВО

 

Той започва да функционира през 1989 г., с компетентност да решава определена категория дела. В неговата компетентност са:

- всички искове на частни лица срещу институциите на ЕС;

- спорове между ЕС и неговите служители и персонала;

- искове, заведени срещу Комисията от предприятия или сдружения на предприятия.

Нормативната база за дейността на ПС се съдържа в чл.210, 220, 224, 225 и 225А ДЕО, както и в Устава на СЕО.

ПС се състои поне от по 1 съдия от всяка държава членка с 6-годишен мандат. Броят им се определя в Устава на съда. В момента включва 27 съдии. Съставът на ПС, за разлика от Европейският съд не включва генерални адвокати. По правило делата се разглеждат от състави, състоящи се от 3 или 5 членове , освен в случаите предвидени във вътрешния правилник, когато съдът трябва да заседава в пълен състав. Взетите решения от ПС не са окончателни и подлежат на обжалване пред европ.съд

Възможно е по съвместна инициатива на ЕК и Съда Съветът с единодушие да създава специализирани правораздавателни панели към ПС, които имат компетентност по искове и процедури в конкретно определени специфични сфери /напр.държ.служба/. ПС правораздава като първа инстанция по искове и процедури, предвидени в чл.230, 232, 235, 236 и 238 ДЕО, като Уставът на Съда на ЕО може да му предостави и компетентност по други искове. Когато ПС установи, че не е компетентен да се произнася по дела, които са от юрисдикцията на Съда, той му препраща делото. И обратното. Страните по делото могат да обжалват всяко решение на ПС съд пред Съда на ЕО в 2-месечен срок от уведомяването им. Обжалването е само по законосъобразност: липса на компетентност на ПС; допусанато процесуално нарушение, което засяга неблагоприятно интересите на жалбоподавателя или нарушение на П. на ЕС. Ако тя е основателна, Съдът отменя решението на Първата инстанция, като са възможни няколко хипотези:

- самият Съд може да се произнесе по казуса с решение, което естеството на спора позволява;

- да върне делото за ново разглеждане от ПС, когато последният е обвързан от решението на Съда относно разоносъобразността;

- ако жалбата е подадена от ДЧ или институция на ЕС, която не е встъпила пред ПС, Съдът може да постанови кои от последиците на отмененото решение на ПС се считат за окончателни по отношение на страните по делото.

 

 

22. СЪД НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА. ПРАВОМОЩИЯ. ПРОИЗВОДСТВО

 

С Решение 2004/752/ЕО, Евратом Съветът реши да учреди Съда на публичната служба на Европейския съюз. Съдът на публичната служба на Европейския съюз, който е помощен орган към Общия съд на Европейския съюз и има същото седалище като него, е компетентен да се произнася като първа инстанция по споровете между Съюза и негови служители по силата на член 270 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в т.ч. споровете между всеки орган и негови служители или всяка служба и нейни служители, за които е предоставена компетентност на Съда на Европейския съюз.

Съдът на публичната служба се състои от седем съдии, измежду които се избира неговият председател. Съдиите се назначават за срок от шест години. Те могат да бъдат преназначавани. Съдиите се назначават от Съвета с единодушие, след консултиране с комитет от седем лица, избрани сред бивши членове на Съда и Общия съд и юристи с призната компетентност. Комитетът дава становище относно способността на кандидатите да упражняват функциите на съдия в Съда на публичната служба. Към становището си комитетът прилага списък на кандидати с най-подходящ опит на високо ниво. Този списък следва да съдържа поне два пъти повече кандидати от броя на съдиите, които трябва да бъдат назначени.

Статутът и общите условия за изпълнението на функциите на съдия са определени в член 5 от приложение I към Протокола относно статута на Съда на Европейския съюз. Заплатите, пенсиите и обезщетенията на съдиите се определят с Регламент (ЕО, Евратом) № 202/2005 на Съвета от 18 януари 2005 г. за изменение на регламенти № 422/67/ЕИО и № 5/67/Евратом относно определяне на възнаграждението на председателя и на членовете на Комисията, на председателя, съдиите, генералните адвокати и секретаря на Съда на Европейските общности, както и на председателя, членовете и секретаря на Първоинстанционния съд.

Прочетена 1906 пъти Последно променена в Четвъртък, 27 Март 2014 07:31

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

FaLang translation system by Faboba