Разпоредбата на чл.32, ал.1 предвижда, че малолетно лице (МЛ) е това, к. не е навършило 14 год. въз-ст и то въобще не е НОЛ.
Неотговорността на МЛ по Н закон е абсолютна. НК приема, че те не са достигнали онзи минимум на физическа, психична и социална зрелост, к. позволява да се използва Н репресия с/о тях, дори и ког. са извършили деяния с най-висока степен на общ. опасност.
Така се установява необорима презумпция за това, че МЛ не могат да разбират свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководят. Малолетието се преценява към момента на извършване на деянието, като единствен критерий е въз-та.
Чл.78 предвижда, че НЛ може да бъде освободено от отговорност, като му се наложи съответна възпитателна мярка при условията на чл.61 НК. Ал.1 предвижда, че “прокурорът може да реши да не образува или да прекрати образуваното предварително производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден”.
При освобождаване на НЛ от НО  последната винаги се заменя с настаняване във възпитателно у-ще интернат или с др. подходяща възпитателна мярка по ЗБППМН.
Освобождаването от отговорност на НЛ на основание чл.61, ал.1 може да стане само при предвидените в тази норма предпоставки:1.Тази разпоредба е приложима само ког. деянието не представлява голяма общ. опасност.
2.Второто условие е деянието да е извършено поради увлечение или лекомислие.
Увлечението е интензивно проявено неосъзнато  смътно стремление, к. не е насочено  към определен обект и не е свързано с ясна представа за целта. То засяга волевите способности на дееца и се отразява в/у възможността му да ръководи постъпките си.
Лекомислието е недообмисляне на конкретна постъпка.