Mytio

Mytio

Безплатно електричество

Свободната Енергия на Мехран Кеш в Денят отблизо с Мария Андонова. Нова технология произвежда ток в домашни условия

 

 

 

 ЛЕКЦИЯТА НА КЕШЕ НАПИСАНА НА АНГЛИЙСКИ можете да прочетете тук.

 

Те могат да станат по-богати чрез тази технология и ние сме обяснявали това на богатите на петрол държави.Те трябва да разберат, че съществуват начини да бъдат облагодетелствани от тази нова технология.

Представляваме ли заплаха за енергийните групи? 
Не. Те могат да бъдат по-ангажирани и по-ефективни, ако разбират нашата работа.

Могат ли новите технологии да са заплаха за фармацевтичните компании?
Посредством новите технологии, собствениците им биха имали повече полза отколкото някога биха могли да мечтаят.Ние не сме тук, за да се конкурираме с някой от тях.Разработихме космическите технологии на принципа, по който работи Вселената. Сега ще позволим на човека да се запознае с всичко ново, което може да бъде направено. Новите системи за енергия, лечение и гориво са допълнителни продукти от това ново откритие, така че всеки да може да се ползва от него. Организациите, които първи могат да разберат как това да се направи, ще допринесат най-голяма полза на човечеството. 

Ние сме тук, за да направим тези системи удобни за всеки.Понеже не всеки ще може да си ги направи сам, за това е необходимо тези организации да се погрижат системите да бъдат доставени за болните, младите и старите.Новите технологии трябва да бъдат приети, разработени и изкарани на пазара, за да напреднем. За тези, които не разбират от технологии, е необходимо организациите да го направят за тях така, както го правят сега. Например, съвременната медицина сега е под формата на таблетки и инжекции, и това е нещо ново през последните 100 години. Сега с новата технология, фармацевтичните организации ще трябва да осигуряват Magravs системи в болниците, които ще осигуряват решение за различни заболявания. Или пък могат да продават системи за лечение в домашни условия и информация за лечение на заболяванията по интернет, с помощта на машина, която те са предоставили. 
Това е нов начин на мислене и тези, които първи го разберат ще повишат своята организация, ще станат по - човечни и по - етични от тези, които са ни познати в сегашната система. И така, по един начин, различен от днешният, те ще изкарат достатъчно средства, за да се чувстват подсигурени, когато дойде време да се пенсионират.Фармацевтичните компании ще знаят, че не могат да вършат зло, защото в случай на неправилно използване на нашите технологии, другите хора, които също ги притежават, ще ги предоставят безплатно. Това е етичен контрол и това е най-ефективният начин. Измамата и създаването на изкуствен правен контрол винаги спира под различни форми и извинения новите знания и начини за лечение.

Ето защо ние освобождаваме технологията за правителствата и за хората и по този начин даваме предимство на правилния път за всички. Така, че всички да знаят всичко и всички да си помагат един на друг, за да намерят един по-добър път за цялото човечеството, без злоупотреби. Структурата в рамките на тези международни организации ще подкрепи възрастните, нуждаещите се, младите и тези, които не разбират технологията във всичкте аспекти. За това именно тези организации ще трябва да започнат да работят по различен начин. Не всеки има култура на образованието и науката, за да изгради своя собствена система, за това сега тези организации могат да постигнат повече, отколкото по-рано.
Сега те трябва да разучат не само сухопътните системи, но и да работят извън пределите на тази планета, с нов начин на мислене, защото има толкова много работа за тях.Чрез това ново развитие ще бъдат създадени много нови работни места. Заетостта в света на информатиката днес ще изглежда като прашинка на фона на планината, в сравнение с броя на работните места, които тази технология ще създаде през следващите години.Настъпващата промяна ще бъде толкова голяма, че хората сега не са в състояние да я разберат в нейната цялостност.

Представете си хора, които живеят в някое малко село, което само Бог знае къде е, и които са свикнали да се предвижват на магаре и да се хранят с една и съща храна всеки ден. Какво ще стане, ако тези хора дойдат сега в света на компютрите, самолетите и множество културни ресторанти в големите градове. Всички вие ще бъдете изненадани от това, което тези хора ги очаква. Но трябва да се разберат съпътстващите трудности и радости, защото сега вратата е отворена и не трябва да се затваря отново.

Енергийните организации, фармацевтичните компании и нефтената промишленост ще трябва да реагират бързо на тези промени, в противен случай ще останат назад и има реална опасност да бъдат изпреварени от тези, които са разбрали, промяната и са я използвали.

M. T. Keшe

Превод: Manuela Chrestina Alcyone
   http://nikolaijambol.blogspot.com

 

 

ПОДОБНА СТАТИЯ за безплатно електричество можете да видите тук: Браун гас

 braun gas

 

 

Материалът е подготвен от Катя Стоянова - BurgasNovinite.BG

Бих казала, че той със сигурност се надсмива на сънародниците си от отвъдното, че плащат огромни сметки за електрически ток, когато е създал нещо, което не струва нищо. Създал го е за всички нас! А на енергийната мафия в България изобщо не и се нрави да се чува името на Стефан Маринов.

 Чували ли сте някога за Стефан Маринов? Сигурно много от вас си нямат ни най – малка представа кой е този човек. Въпреки това обаче вече 16 години след мистериозната му смърт той е един от най – известните по цял свят българи. Не са никак малко учените учили се от него, не са малко и учените по света, които го цитират и привеждат негови тези в действие. Как тогава се получава, така че един българин да е световно известен в научните среди, а и не само, а в България – неговата родина почти никой да не е чувал за него?

 

Стефан Маринов е роден през 1931г. в София. Майка му Галина е сестра на бележитата наша актриса Адриана Будевска. Баща му Марин Маринов е юрист (близък приятел на проф. Нисим Меворах, баща на поета Валери Петров). Родителите му се изучили в Мюнхен. В семейството гостуват художници, артисти, писатели - Константин Щъркелов, Иван Лазаров, Елин Пелин...

 

Завършва физика в Пражкия университет и след това в Софийския, после завършва и Висшето военноморско учи­лище във Варна. Пътува като капитан на чешки кораб, после постъпва на работа в БАН в секцията по физика. Владее до съвършенство руски, чешки, полски, английски, немски, френски, италиански. На тези езици съчинява стихове, а на български пише блестяща сатирична проза в епистоларна форма.

60-те и 70-те години на миналия век никак не били леки за човека, за който може би един ден ще казваме, че е променил света. По това време той е бил обект на политически гонения в България заради възгледите му, през 1977г. той емигрира от родината си. През 1978г. започва да живее постоянно във Вашингтон, по – късно ще живее в Италия и Австрия също. През 1997 г. загива, падайки от седмия етаж на университетската библиотека в Грац (Австрия). Макар и оставил прощално писмо, обстоятелствата около смъртта му са подозрителни. Негови колеги физици допускат, че е бил хвърлен от прозореца. И лансират версията за намеса на нефтени, електрически или газови кампании, застрашени от „алтернативните безплатни енергии".

 

Стефан Маринов всъщност е станал известен не с бурния си житейски опит, а главно с неговата работа. Като човек завършил физика в два много добри за времето си университета, мечтата на живота му е била да създаде машина “Перпетум Мобиле”. Идеята му била странна, не много нова, а и в голяма част вече разработена от други, но важното е че неговата работа я е доразработила в много отношения. Той създал така наречената машина “тестатика”, която буквално правила електрически ток от нищото. Най – мощната такава машина документирана досега е в състояние да създаде около 30 киловата електричество, което никак не е малко като се има предвид, че всичко от което има нужда е просто магнитно поле. Интересното около тази машина, е че има една общност намираща се в Швейцария, която твърди, че притежава 6 такива. По последнa информация, на която случайно попаднах Китай също в момента се опитва да разработи своя машина “тестатика”, но в много по – големи мащаби, което ако се случи ще промени коренно съотношението на световния енергиен пазар.

 

"Тестатика", така е наречен един генератор за енергия в Швейцария, в християнската община-кооператив, с име Methernita, не използващ никакви външни източници, но доставящ електричество в продължение на по-вече от 30 (!) години в количества достатъчни за задоволяване на цялата община, включително и намиращите се там производствени работилници. Изобретателят Проф. Стефат Маринов е нарекъл своето устройство Swiss M-L converter , Thesta-Distatica, и заявил, че е получил описанието на конструкцията и принципите на работа по-време на медитация. От техническа гледна точка, устройството представлява модернизиран електростатичен генератор на Вимшурст, дисковете на който са способни да се въртят постоянно за сметка на силите на електростатичното взаимодействие.В конструкцията също са включени постоянни магнити.

 

Машина с диаметър на дисковете 20 сантиметра произвежда около 200 Вата мощност, голямата машина има дискове с диаметър 2 метра и произвежда около 30 Киловата. Детайлно описание на конструкцията може да бъде получено от Ted Bart, Haltenstarsse 5A, 8912 Obfelden, Switzerland, или от Швейцарската Асоциация за Свободна Енергия.

В заключение- "Тестатика" - име на генератор на "чиста" енергия, или наука- не официално призната!!!
Закономерен въпрос - И защо?
Защо до ден днешен този генератор не стои във всеки дом и всеки цех?

Според някои непроверени данни при гласуване в общността на предложението ”за предоставяне технологията на машината „Тестатика” на всички заинтересувани по света”, единственият глас „Да” е бил на Българския професор Стефан Маринов, който както вече споменах загива при загадъчни обстоятелства, като преди това построява образци на два 300 ватови работни модели на генератора Тестатика.

 

Той отрича Айнщайн. Непознат в България, тачен в чужбина, физикът антирелативист Стефан Маринов е една от най-необикновените личности на нашето съвремие. Определя себе си като „дисидент пред дисидентите", а западните му колеги без уговорки го зоват „български гений". В скалата на големите умове го поставят и руските му колеги. На трудовете и личността му са посветени стотици интернет страници - изследователски и възпоменателни. Присъства и в световната енциклопедия Wikipeida.

Видео материала свързани с тази енергия - ВИДЕО  I ВИДЕО I ВИДЕО IВИДЕО I ВИДЕО I ВИДЕО

Цялата биография на българския гений Стефан Маринов четете ТУК

 

 

 

 

Примерни теми за реферат или есе по дисциплината „Международен маркетинг”.

 

 

  1. 1.Маркетинг на (туристическа фирма по избор);
  2. 2.Маркетинг на туристическата дейност в (област, регион, град по избор);
  3. 3. Маркетинг на (предприятие от хранителната индустрия по избор);
  4. 4. Маркетинг на ( фирма за финансови международни услуги по избор);
  5. 5.Оценка и анализ на МБС за външноикономическата дейност (на фирма, на индустрия или на държава по избор);
  6. 6. Възможности за увеличаване на приходите от културно-историческите обекти (в регион по избор);
  7. 7. Организация и управление на културно-исторически обект в България (по избор);
  8. 8. Стратегии за повишаване ефективността на (туристическа фирма по избор);
  9. 9.Международни маркетинг стратегии на (фирма по избор);
  10. 10.Подходи за навлизане на международния пазар на (фирма по избор);
  11. 11.Възможностите на интернет за утвърждаване имиджа (на фирма по избор) на международните пазари.
  12. 12.Ролята на Online маркетинг проучвания за (фирма по избор);
  13. 13.GS1 за повишаване на маркетинговата ефективност;
  14. 14.Транснационализацията на българска фирма (по избор).
  15. 15.Франчайзинг добри практики;
  16. 16.Фирмени сливания и поглъщания в международния бизнес-добри практики.
  17. 17.Оценка и анализ на международните стратегии(на фирма по избор);
  18. 18.Възможности за увеличаване на приходите (на фирма по избор) чрез международно лицензиране;
  19. 19.Продуктово диференциран маркетинг (на фирма по избор) за ефективно настаняване на международния пазар;
  20. 20.Възможностите на интернет за утвърждаване имиджа (на фирма по избор) на международните пазари.
  21. 21.Брандинг стратегии (на фирма по избор);
  22. 22.Продуктова политика (на фирма по избор) на международния пазар;
  23. 23.Ценова политика (на фирма по избор) на международния пазар;
  24. 24. Комуникационна политика (на фирма по избор) на международния пазар;
  25. 25. Дистрибуционна политика (на фирма по избор) на международния пазар;
  26. 26. Ролята на политическия маркетинг за привличане на чуждестранни инвестиции и на върхови технологии;
  27. 27.Онлайн реклама на (фирма по избор)– място и роля на социалните мрежи.
  28. 28.Маркетингово проучване на износа на български хранителни продукти;
  29. 29.Маркетингово проучване вноса на хранителни продукти в България;
  30. 30.Проучване на МБС за по-ефективна локализация на българските винопроизводители зад граница?
  31. 31.Проучване на основните сходства и различия между културите в страните от ЕС и (по избор: Индия; Китай, Япония, САЩ, ЮАР, ИРАН, Русия);
  32. 32.10 най-значими за международния пазар български предмети и услуги;
  33. 33.Ролята на политическия маркетинг за привличане на чуждестранни инвестиции и на върхови технологии;
  34. 34.Ролята на изискванията на ЕС към производители и търговци за ММ.
  35. 35.Ролята на основните международни междуправителствени органи и организации за регулиране на международния бизнес?
  36. 36.Ролята на основните международни неправителствени органи и организации за регулиране на международния бизнес?
  37. 37.Основни политически и правни фактори на недоволните от глобализацията.
  38. 38.Проучване на благоприятните условия и предпоставки за излизане на българска фирма (по избор) на външния пазар
  39. 39.Оценка и анализ на БВП на човек от населението за България спрямо този на съседните страни.
  40. 40.Възможностите на българската икономика да развива високотехнологични производства, да произвежда и изнася стоки с висока степен на преработка и висок дял на иновативност.
  41. 41.Оценка и анализ на видовете рискове за ВИД на българска фирма (по избор);
  42. 42.Маркетинг на туристически услуги в област и град ... (по избор).
  43. 43.Благоприятни условия и предпоставки за минимизиране на риска при излизането на (българските фирми или на фирма по избор) на външния пазар;
  44. 44.PEST анализ (на фирма по избор);
  45. 45.Същност и роля на реинженеринговия анализ на международната бизнес среда.
  46. 46.Същност и роля на международното маркетинг-проучване.
  47. 47.Организация и управление на международната маркетинг дейност на (фирма по избор).

 

Сряда, 01 Май 2013 08:15

Международен маркетинг

Международен маркетинг – проф. Б. Хаджиев 21.04.2013

 

І. Същност и роля на ММ

Основната цел на ММ е да се увеличават приходите от продажбите.

Ефективност = приход

                           Разход

Рентабилност = печалба

                           приход

 

- Природата на ММ - Маркетинговата дейност е присъща на всяка една бизнес организация (БО). Когато тази дейност засяга международната дейност на организацията се появява необходимостта от изучаването на международен маркетинг (ММ). Природата на ММ е като тази на националния маркетинг, но процесите на интернационализация и на глобализация формират различия в стратегиите, механизмите и инструментариума.

- Надграждане - ММ е по всеобхватен от националния, защото е комплекс от различни маркетингови дейности използван на национално равнище и такива в международната бизнес среда извън националните граници. По своята същност ММ е надграждане върху вътрешния маркетинг чрез индиректен маркетинг, експортен маркетинг, мултинационален, глобален и реинженерингов маркетинг.

- Индиректен маркетинг - (ИМ) е дейност на БО извършвана със съдействието на посредници за предвижване на продукти и услуги зад граница. Обикновено БО няма собствен опит и чрез ИМ проучва бизнеса на международния пазар.

- Експортен маркетинг - (ЕМ) е дейност на БО насочена за реализация на продуктите и услугите на конкретни външни пазари. БО вече има устойчив интерес от експорта и чрез ЕМ цели дългосрочно позициониране на съответната марка на даден пазар и реализиране на по-големи печалби от разширяване на дейността и в чужбина и чрез по-добър ценови комфорт (множественост на цената).

- Мултинационален маркетинг - (МНМ) е дейност на БО насочена за реализация на продуктите и услугите на различни външни пазари. БО вече има не само устойчив интерес от експорта, а чрез МНМ цели положителни бизнес резултати чрез дългосрочно настаняване на международните пазари с отчитане на специфичните изисквания на групите потребители и чрез устойчиво вграждане в цялостната инфраструктура на съответната страна.

- Глобален маркетинг - (ГМ) е дейност на БО насочена за реализация на световните пазари на глобални продукти и глобални услуги. БО вече има не само устойчив интерес от дългосрочно настаняване на международните пазари с отчитане на специфичните изисквания на групите потребители. ГМ цели да създаде и реализира такива продукти или услуги, които биха задоволили клиента, независимо от това, къде точно се намира той и да извлече максимална полза от световния пазар.

- Реинженерингов маркетинг - (РМ) е дейност на БО насочена за оптимално подреждане на бизнес процесите в търсене на отговор на въпроса: Как да се повиши потенциалната стойност на онова, което организацията може да добави към глобалното стопанство за устойчиви ползи за бизнеса, за обществото и за природата?

 

Определения за ММ

- В икономическата енциклопедия на БАН под редакцията на проф. Александър Димитров и доц. Митко Димитров за ММ е записано: -„завладяване на международни пазари чрез система от проучвания, решения и търговски действия, предприемани от предприятията (организациите), обикновено мултинационални, за установяване на възможните параметри на взаимоотношения между клиентите (потребителите) и продавачите (доставчиците) в различни културни среди...”.

- Според Ф. Катеора, ММ е „ Провеждане на операции в повече от една страна, насочени към предлагане на продуктите и услугите на фирмата на потребители с цел печалба”.

- Според С. Джейн ММ е „ Размяна, надхвърляща националните граници с цел задоволяване на човешките нужди и потребности”.

 

Към съдържанието на ММ

- Когато към общоприетите десетки определения за маркетинг се добавят дейности свързани с международната бизнес среда, с потребностите на международните пазари, с покупко-продажбите през националните граници, с международния стопански риск, с интернационализацията на бизнеса, тогава с достатъчна точност вече става въпрос за международен маркетинг.

- Визията на субекта и локализацията на неговата дейност през призмата на интернационализацията формират съдържанието на международния маркетинг.

 

- Основна цел на съвременният маркетолог през призмата на ММ - Да се увеличат приходите от продажби, като се повиши потенциалната стойност на онова, което организацията може да добави към глобалното стопанство за устойчиво удовлетворяване на човешките нужди и потребности.

 

Приоритети:

- За съзидателният ММ приоритетни са ползите едновременно за обществото, за природата и за бизнеса.

- Тази ориентация определя и същността на международната маркетингова политика (продуктова, ценова, пласментна, комуникационна и др.)

 

ММП като функция

- Международната маркетинговата политика, като съвкупност от горепосочените политики несъмнено е с определяща роля за ефективността на всяка една бизнес организация.  

- Тя е функция от ценностната система на субекта и международната бизнес среда, които предопредялят бизнес областта (конкуренция, повишаване на потребителската стойност, дивергенция)и комплекса от действия в избраната бизнес област

 

Два основни компонента за маркетинговата политика

 

 

 

 

 

 

 


Влиянието

- Във всеки един миг международната маркетинговата политика влияе върху развитието на човешката цивилизация. Чрез нея се променя международната бизнес среда и процесите на интернационализация и глобализация и така ролята на ММ нараства с непрекъсната възходяща функция.

- Проф. Атанас Дамянов коректно систематизира причините, които според представителите на водещите школи в ММ (В. Терпстра, Р. Сарати, С. Маджаро, Ф. Катеора, Х. Лиибман) правят интернационалната дименсия на маркетинга привлекателна за бизнеса. Разкрива се значението на външните пазари, на вътрешно фирмените потребности, капацитетът на международното маркетингово сегментиране и жизнения цикъл на продуктите на международния пазар.

 

Ролята на ММ

Кратко и ясно проф. Дамянов посочва ролята на ММ:

- осигурява глобална перспектива и напускане на вътрешнонационалните граници;

- навежда на мисълта, че неможе да се избяга от взаимозависимостта в световната икономика;

- съдейства за овладяване на външното влияние върху управленческия процес;

- предпоставя възможността за адекватен мениджмънт и на организации, които оперират на вътрешния пазар, но притежават и импортен вход.

 

В условия на всеобхватна интернационализация, ММ създава условия за:

- развитие на предприемачество, което прескача националните граници;

- отваряне на икономиките на страните чрез осъзнати действия в полза на обществото, на природата и бизнеса в сложната среда на глобалната икономика;

- излизане на международните пазари чрез дейности в областта на конкуренцията, повишаване на потребителската стойност и чрез дейности в областта на дивергенцията;

- излизане на международните пазари чрез зони за икономически растеж и чрез модели за навлизане в интернет пространство.

 

Свободната икономическа зона е тази зона, при която участниците в нея са регистрирани и извършват дейността си в рамките на зоната.

Офшорна зона, е когато участниците са регистрирани в зоната, но извършват дейността си извън нея.


ІІ. Потенциал и основни характеристики на международната бизнес среда

 

Всяка една БО е отворена система

- БО едновременно е обект и субект в едно непрекъснато взаимодействие с множество фактори изграждащи международната бизнес среда (МБС).

- В съвременната МБС, дейността на БО се базира на следните основни принципи:

* свобода на предприемаческата дейност;

* свобода на договаряне и равнопоставеност;

* равенство на страните по договора пред закона;

* неприкосновеност на частната собственост.

 

Потенциалът на МБС - Разкрива се чрез анализ на: силите които движат ускореното икономическо развитие; икономическите фактори; технологичните фактори; социалните и културни фактори; конкурентните фактори; политическата и правно нормативна среда, на индустриалните и други фактори.

 

Кои са силите, които чрез КР движат ускореното икономическо развитие в МБС?

 

Конвергенция

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Модел за конкуренция (постепенна промяна) в МБС

- Както си вижда в потока който обслужва съответния пазар има жестока конкуренция. В него господства организация (БО) от типа риби №1. Тя определя правилата. За тази организация живото е хубав, справедлив и обикновено няма нужда да се променя по същество. Тези БО обикновено не виждат, че бизнес пространството в което работят нямо плътни граници. Предприемачеството е в рамките на традиционните за съответната среда фактори.

- Стратегиите на тази организация са свързани с запазване на господството и статуковото. Мениджърите на тези организации, виждат нещата такива, каквито са и обикновено при тях креативността им се свежда до това да се движат и да усъвършенстват дейността само в този поток. Това е така, защото познатото им генерира огромни приходи, а непознатото започва с приходи близки до нулата и вещае несигурно бъдеще.

 

Модел за конкуренция-продължение

- Всички БО в бизнес пространството (избрания поток) се съревновават по традиционни за съответния пазар фактори, за нови клиенти и за лоялност на старите. На пазара остават и доминират силните.

- В този поток, за организация тип риби №2, животът понякога е хубав и справедлив, защото им носи успех, но те винаги са нащрек, тъй-като организацията доминираща в пазарната категория (потока) може да ги погълне. Стратегиите използвани от тези фирми са най-разнообразни производствени, маркетингови и иновативни стратегии.

- „по-малките риби” обикновено ги изяждат. За най-малките, живота е тежък и жесток, няма справедливост и основното е да се оцелее. Тяхното спасение е да се размножават по много, да са бързи и по-далече от „големите риби” или да са в симбиоза с тях и да ги обслужват. Тези фирми са принудени да използват всички видове конкурентни стратегии, ако искат да останат в потока (пазарната категория). Това ги прави по „интелигентни”, но си остават по-слаби.

 

Модел за локална иновация в МБС

 

Определена БО създава в бизнес пространството (избрания пазар) нов фактор (локална иновация) и чрез него разширява пазара и се отклонява в съревнованието (конкуренцията) по традиционните фактори. Спечелват се нови клиенти и се повишава потенциалната стойност на продуктите и услугите. Чрез локалната иновация БО за определен период от време БО е относително независима в разширената част на пазара и доминира чрез локалната иновация (продуктова, дистрибуционна, комуникационна, ценова и др.) Разширяване на пазара, нови клиенти и лоялност на старите.

 

Модел за дивергенция в МБС

Определена БО се отклонява от традиционните пазари и създава в бизнес пространството (избрания пазар) нов пазар, нова пазарна категория (дивергентно пространство). Проучванията разкриват, че повечето български фирми конкуриращи се в традиционните индустрии ще бъдат погълнати или ще престанат да функционират, ако разчитат на естествения ход на нещата и не използват дивергенцията. Нови клиенти и лоялност на старите + нов пазар и нови марки.

 

Ефективните промени в МБС

- Комплексният реинженериг (КР) дава възможност на индустриите и на бизнес организациите да повишат своята ефективност и потенциалната стойност на онова, което могат да добавят към глобалното стопанство.

- Чрез КР трите стратегически области са взаимосвързани, взаимозависими и преминаващи единна в друга.

- Наличието дори само на един предприемчив субект, който да прилага КР променя положително МБС.

 

Взаимовръзка на основните сили за стратегическата ориентация в МБС

 

- За големите организации доминилащи в даден пазар, приоритетната стратегическа ориентация обикновено е бизнес пространство №1;

- Малките и микро организации, за да имат по-дълъг живот, приоритетно използват стратегическа ориентация бизнес пространство № 3;

- Средните организации за да имат по-дълъг живот, приоритетно използват за стратегическа ориентация конвергенцията №2

 

 

 

 

 

 

 

Чрез КР към ефективен бизнес в МБС

  



  

 

 


ІІІ. Основни показатели за изучаване на МБС

Основни показатели за изучаване на МБС

- Социални и културни фактори-някои аспекти;

- Политически и правни фактори-някои аспекти;

- Икономически фактори-акценти;

- Рискови и технологични фактори-акценти;

- Реинженерингов микс за изучаване на международната бизнес среда.

 

1. Социални и културни фактори-някои аспекти;

- Социалната значимост на ММ засяга както демографските фактори, така и материалната и духовна култура на субектите.

- Субектите на бизнеса формират своята ценностна програма и поведение, като функция от индивидуалните ценности на хората които ги изграждат.

Ценности на всеки един индивид от БО според привържениците на бихевиоризма

- Формират се под въздействието на социалната култура, корпоративната и професионалната култура.

- Поведението на индивида в организацията и дейността на организацията приоритетно зависи от околната среда и нейните ценности.

Социалната култура се формира от

- въздействието на политическата система и нормативно-правната среда;

- икономическите фактори;

- технологичните промени в трите основни центъра обуславящи общочовешките икономически отношения и действия (центрове на база степен на икономическо развитие; центрове на база държавни обособявания и граници; центрове на база духовно обособяване у религия, език, етноси)

Ценностите 2

- Ценностите на всеки един индивид от БО според привържениците на когнитивизма се базират приоритетно от вътрешната същност на субекта;

- Поведението е функция от човешката психика и интелект.

Ценностите 3

- Според привържениците на реинженеринговата школа в управлението на ММ ценностите на всеки един индивид от БО се формират в едни случай приоритетно под въздействието на външни, в други случи под въздействието на вътрешни фактори. Това е основната причина за използването на голямо разнообразие от концепции за ММ;

- Това взаимодействие формира различно поведение, на фирмите и техните клиенти, различна делова етика и морал, различен опит, бизнес среда и традиции, които правят маркетинговите интервенции в една страна успешни, а в друга страна успешни.

Комбинацията от потенциалът на ценности и на ситуация

- Поведението и резултатите са функция от ценностната система на субекта и потенциалът на ситуацията в която той се намира или иска да се намира.

- Комбинацията от потенциалът на ценности и на ситуацията определят стратегическата ориентация на ММ и поведението на субектите в международната бизнес среда, а с това и значението на социалните и културни фактори.

 

2. Политически и правни фактори-някои аспекти

- Политическите фактори в ММ са функция от международната правна и институционална среда, от политическата и правна среда в страната на износителите на стоки и услуги и от политическата и правна среда в страните вносители на стоки и услуги;

- Тези фактори разкриват основните принципи на международното общуване, международните икономически интереси на субектите в международния бизнес, както и тези на международните правителствени и неправителствени организации и институции;

- Ориентацията на България към ценностите на Европейския съюз (ЕС) и пълноправното и членство в този съюз се превърна в най-съществения фактор за нейното съвременно развитие.

Европейски съюз

- първото политическо обединение в историята, чиято цел е „изграждане на мир”!

- европейците в рамките на ЕС вървят начело на пътя към една нова ера - ерата на глобалното общуване.

- гражданите залагат на развитието на отношенията на общността, на културното разнообразие, а не на асимилацията; залагат на качеството на живота, вместо на натрупването на повече и прекомерно богатство и на индивидуална самостоятелност, което е характерно за САЩ.

Интеграция на следните нива:

- разумни преки пазарни връзки между БО (връзки, подчиняващи се на икономическите интереси и потребности, а не на административни команди и власт на различни лица, партии, институции);

- разумни и преценени по тежест връзки между БО и държавните институции;

- ефективни междудържавни връзки и споразумения, съобразени с националните интереси за трудовите пазари, с регионалните интереси за регулиране на движението на стоки и услуги. Това са междудържавни интернационални интереси, просмукани от стремежът за хармонизиране на национални и регионални политики и зависими от все по-свободното предвижване на капитали и ресурси.

- изграждане на разумни наднационални институции на доброволна основа

Основни принципи:
-
Основни правни принципи: неприкосновеност на частната собственост и свобода на нейното използване; свобода на предприемаческата дейност; свобода на договаряне и равнопоставеност; равенство на страните по договора пред закона;

- Свободно движение на хора, стоки, услуги, капитали и информация;

- Свободна конкуренция;

- Обща търговска и митническа политика;

- Единна валута и единна банкова система;

- Единна данъчна и бюджетна политика (Европейски данък);

- Обща селскостопанска политика в т.ч обща организация на аграрните пазари.

Политическа и правна система на ЕС

Политическата и правна система на ЕС, като че ли се развива според разработената още в началото на 60-те години концепция на неолиберала Б. Балаша

Модел на Б. Балаша за форми на регионална икономическа интеграция

 

                                   Мерки за премахване на ограничения

Форми на ИИ

Премахване на мита и квоти

Обща външна митническа тарифа

Премахване на ограниченията за предвижване на производствените фактори

Хармонизиране на икономическата политика

Уеднаквяване на политиката и създаване на политически институции

Зона за свободна търговия

+

-

-

-

-

Митнически съюз

+

+

-

-

-

Общ пазар

+

+

+

-

-

Икономически съюз

+

+

+

+

-

Завършена ИИ

+

+

+

+

+

 

Рамкова политика за развитие на ЕС (вж. чл. 177 - чл. 181 от главата „Сътрудничество за развитие „ в ДЕС) :

- Постигане на развитие чрез търговията. Облекчаване на достъпа на стоки от развиващите се страни до вътрешния пазар на ЕС;

- Насърчаване на регионалното и на трансграничното сътрудничество;

- Постигане на макроикономическа стабилност, най вече чрез ограничаване на държавните разходи;

- Развитие на транспорта, като предпоставка за приток на инвестиции;

- Осигуряване на прехраната и на достъпа до питейна вода, устойчиво развитие на селското стопанство;

- Институционално укрепване, развитие на правовата държава.

Договор за създаване на Конституция за Европа

На база договорът за създаване на Конституция за Европа, подписан на 29 октомври 2004 година в Рим се очаква рамковата политика да се видоизмени с приемането на Европейската конституция.

Три основни колони в политиката на ЕС:
-
Първа колона (съвкупност от политиките за функциониране на съществуващите европейски общности: ЕОВС, ЕИО, ЕОАЕ и ЕС). Осъществява се, чрез общите наднационални институции основана на „метода на Общността” и се нарича интеграционен.

- Втора колона (обхваща Общата външна политика и политиката на сигурност).

- Трета колона (обхваща политиката за сътрудничество в обрастта на правосъдието и вътрешните работи).

3. Икономически фактори-акценти.

Това са показатели, които засягат:

- глобалната, световната икономика;

- икономиката на отделните страни (нововъзникващи, развиващи се, страни в преход, развити);

- дигиталната икономика

Показателите свързани с глобалната икономика тези за измерване степента на:

- интернационализация на бизнеса;

- транснационализация;

- интеграционния ефект и др.

Показателите свързани с икономиката на отделните страни са тези за определяне размера на:

- БВП на човек от населението;

- стабилността на валутата;

- историческа обвързаност;

- жизнен стандарт;

- условия за предприемачество и привличане на инвестиции (политически и митнически режими, инфраструктура, инфлация, степен на либерализация на пазара, квалификация и цена на работната сила, данъчно облагане, сигурност на инвестициите, цени на суровините);

- степен на конкурентоспособност на бизнеса, иновативност и др.

Показатели свързани с дигиталната икономика са тези за определяне ефективността на:

- е-бизнеса;

- използваните в дигиталното пространство стандарти, организация, модели (между фирмите и техните клиенти; между самите организации; между фирмите и гражданите от една страна и държавните институции от друга).

Въпроси за дискусия:

 

4. Рискови и технологични фактори-акценти.

Разграничаването на рисковите фактори в ММ може да се направи по следните признаци:

- според избраната от субекта бизнес област в бизнес пространството (конкурентни, фактори за повишаване на потребителската стойност, дивергентни);

- според степента на неопределеност на обекта в международната среда;

- според степента на несигурност на резултатите от дейността в МБС;

- според степента на управленческите знания на субекта;

- според степента на подготовка на предварително отработени модели за вътрешна и външна сигурност на бизнес дейността в МБП;

според използваните средства и инструменти за балансираност между възможности за производство и възможности за продажби на международния пазар ( застраховане, хеджиране на риска, форуарден механизъм, франкиране, диверсификация, начини на плащане);

- според вида на риска (десетки видове).

Оценката на рисковите фактори може да се извърши чрез измерване на

- единичните рискове

- комплексния риск за международния бизнес на субекта.

Единичен риск

Обикновено се изчислява влиянието на:

- конкретното управленческо решение (интервенция засягаща МБС) върху ефективността на БО;

- Рисковите ефекти при случайни и неслучайни събития.

Интервенцията (нова организационна структура или замяна на старото с ново оборудване на международния пазар)

- ОЕ =ОП(СПСИ-СППИ), където:

- ОЕ- очаквания ефект, като резултат от интервенцията;

- ОП- количество/обем след интервенцията;

- СПСИ- стойност на продукт, услуга, оборудване, процес, обект след интервенцията;

- СППИ- стойност на продукт, услуга, оборудване, процес, обект преди интервенцията.

Ефект на риска (степен на отклонението или на несигурния ефект)

- ЕР =ОП(СПСИ-СППИ) . КР= ОЕ . КР, където:

- КР – коефициент на риска изразяващ вероятността да не се реализира реалния ефект

Реален ефект

- РЕ=ОЕ-ЕР= ОЕ-ОЕ.КР= ОЕ(1-КР), където:

- РЕ-сумата, която се получава при интервенцията.

Пример: Ако, ОП= 10 000; СПСИ=100лв.; СППИ= 80лв.; КР= 0.2; следва, че:

ОЕ=200 000, отклонението от този резелтат (ЕР)= 40 000, а реалния ефект е 160 000.

Комплексeн риск - съвкупност от следните групи рискове:

- политически и институционелан риск;

-рискове в житейски смисъл (от избраната стратегическа ориентация за бизнес; от направеният волеви избор; от риска да се активен и ангажиран и т.н.);

-технологичен риск (иновационен, инфраструктурен, производствен, управленчески, организационно-структурен, поведенчески);

- икономически рискове (пазарен, търговски, транспортен, валутен, ценови, инвестиционен, спекулативен, фирмен, застраховаем и др);

-неикономически рискове (природно-климатични рискове: земетресение, градушка, наводнение, суша, цунами, циклони, природни аномалии, екологични катастрофи; рискове произтичащи от обществото: кражби; взлом; злоупотреба; стачки; войни; размирици; терористични и престъпни актове; производствени аварии и др.)

Определящо за практиката на ММ е измерването на комплексния риск, като функция от показатели на:

конкурентоспособност (КС) и на технологична устойчивост и развитие (ТУ).

Коефициентът на конкурентоспособност би могъл да се определи по следната формула:

КС=f(Иц, Ик, КОУ); където

Иц-индекс на цените; Ик- индекс на качеството;

КОУ – коефициент на организация и управление;

КОУ=f( време, обем на реагиране, технологическа грамотност, подходяща организационна структура);

Според други КС=f(конкурентни предимства на БО);

 

Технологична устойчивост

- Технологичната устойчивост и развитие би могла да се определи по следната формула:

ТУ=f(РЕ, ТК), където

РЕ= f (валутни постъпления/разходите за производство);

РЕ-регионална ефективност;

ТК- състояние на технологичния комплекс.

Максималната икономическа ефективност на ТК

- Максималната икономическа ефективност на ТК и неговото положително въздействие върху комплексния риск се постига, когато за ефективността се използват върхови технологии, иновации и средства за сигурност.

- Дори, когато има само една върхова технология или положителна иновация в едно от звената на ТК ефекта мултиплицира в целия комплекс и рисковите последици са по-благоприятни.

- В частност, когато ефективността на едно звено в ТК намалява, ефективността на друго се повишава, а СИЕ се повишава като цяло.

Зависимости

- Когато КС нараства, следва, че Иц и риска намаляват, а Ик, КОУ и РЕ растат.

- Когато КС намалява, Иц и риска растат, а Ик, КОУ и РЕ намаляват.

- При нарастване на КС нараства ТУ, а следователно и комплексната ефективност и жизнения цикъл на звената и на самия ТК.

5. Реинженерингов микс за изучаване на международната бизнес среда.

                                            N  

                 КОi= ∑ ТКФ. КОФ;

                             i =1

- КОi-Коефициент оценяващ състоянието на МБС за дадена страна или регион е съвкупност от произведението на тегловните коефициенти на индивидуалния принос от избраните фактори (ТКФ) и количествените оценки на този принос (КОФ)]

- където N е броят на факторите за анализ на международната бизнес среда.

Реинженеринговата процедура за оценяване средата на ММ се придържа към спазването на следния алгоритъм:

-определяне на основните фактори за оценка на международната бизнес среда;

-определяне коефициента на важност на фактора;

- определяне на страните и/или регионите за анализ;

-пресмятане на показателите и определяне индивидуалната количествена оценка на факторите за всяка една от страните, регионите;

- определяне стойността на КОi за всяка една страна, регион.

- ранжиране на КОi и избор за маркетингова интервенция.

 

Акцент – ценова политика на ММ

 

 

 

1. Себестойност

2. Базисни условия в един договор изясняват 3 момента

- от къде и до къде свършват разходите;

- от къде и до къде свършват рисковете;

- къде преминава собствеността на стоката и услугата

Тези базисни условия са регламентирани в сборник Инкотермс

3. Начини на плащане – инкасо и акредитив;

4. Количество и качество;

5. Методи на ценообразуване;

6. Законодателство;

7. Други

 

 

 

Инкасово плащане

 

 

При сделка инкасо винаги трябва да имаме втори купувач на мястото на сделката, защото лесно купувача може да се откаже. Инкасото е по изгодно за купувача, риска се компенсира с цената.

 

Акредитив

 

 

 

Когато има такава сделка акредитива трябва да е потвърден.

Сряда, 01 Май 2013 08:08

Видове маркетинг

1. Видове международен маркетинг

 

1) критерий: - посока на стокодвижението:

            - експортен

            - импортен

2) критерий – обхват на сделките:

            - експортен маркетинг

            - чуждестранен маркетинг

            - мултинационален маркетинг

            - транслационен маркетинг

3) предмет на размяна

            - международен индустриален маркетинг

            - международен потребителски маркетинг

            - международен маркетинг на услугите

4) обхват на обществено предметни области

            - международен политически маркетинг

            - международен агромаркетинг

5) според стратегията:

            - активен

            - пасивен

            - агресивен

 

1.1 Международна маркетингова среда – съвкупност от следните елементи:

            1) елементи на външн. среда, включваща неконтролируеми променливи

            2) елементи на вътр.среда, межд.марк.микс – цена, продукт,промоция и международна дистрибуция

 

Икономическата среда е основна маркетингова детерминанта.

 

1.2 Същност и специфика на международния маркетинг

 

Международният маркетинг обхваща всички виодве маркетингови дейности, планирани и осъществявани за целите на ефективна бизнес-дейност на една фирма на международните пазари. Най-характертната му особеност е: той се провежда в повече от една страна. В сравнение с националния маркетинг международния маркетинг има редица особености, които се проявяват по целия цикъл – от проучването на пазарите до реализацията на продуктите.

- необходими са повече усилия и средства за извършване на маркетингови проучвания в отделните страни.

- преминаването на държавните граници изисква оформяне на голям обем документация и спазване на редица правила, произтичащи от установения граничен, митнически, вносно-износен и валутен режим, а също така и от санитарния, ветеринарния и фитосанитарния контрол.

- разстоянията между отделните страни са по-големи от тези в самата страна, което поражда допълнителни трудности, проблеми и разходи с транспортирането и застраховката на стоки и необходимите комуникации.

- участието на международния пазар изисква значителни финансови ресурси.

- при международните сделки поне една от страните се разплаща във валута, което поражда и съответния валутен риск. Международните плащания по банков път също се характерезират с по-голяма сложност и по-големи разходи.

 

2. Същност и специфика на международните пазари

 

            Международният пазар най-често се свързва с реализирането на сделки, в които участват партньори от различни страни. Международният характер на един пазар може да се определи не само от различната национална принадлежност на участниците, но и от типизирането на условията и механизма на търговията. В тесен смисъл международните пазари могат да се представят като съвкупност от експортните и импортните пазари.

 

2.1 Класификация на международните пазари

 

Според териториалния обхват международните пазари се разделят на:

- континентални (пазар Африка, Северна и Централна Америка, Европа, Близкия Изток, Азия)

- интерконтинентални

- глобални

 

Според степента на зрялост на пазарните отношения се разграничават:

- развити пазари

- ново възникващи пазари

- други пазари

 

Според значението и традиционността международните пазари биват:

- локални

- регионални

- субрегионални

- общи

 

Според предмета на търговия международните пазари се разделят на:

- международни стокови пазари

- международни валутни пазари

- международни фондови пазари

- международни кредитни (респ. капиталови) пазари

 

Според достъпа за проникване и характера на действащия пазарен механизъм международните пазари се разделят на:

- свободен пазар – този, при който в най-пълна степен се реализира механизмът на свободната конкуренция. Основните пазарни фактори са търсенето и предлагането, а основният принцип на ценообразуването са средно признатите разходи за съответния международен пазар

- затворен (регламентиран) пазар – основани на регламентирани дългосрочни споразумения между две и повече страни

- привилегивирован пазар – тези пазари, които осигуряват облекчен достъп до определени условия или за определени партньори

 

Според критерия “тип на конкуренцията” пазарите биват:

- полиполистичен пазар, при който броят на участващите субекти е голям, но преобладават дребните и средни фирми

- олигополистичен пазар, при който броят на участващите субекти е малък, а в някой случаи е ограничен. Тук преобладават средните и големите фирми.

- монополистичен пазар, при който броят на участващите субекти е малък, а в някои случаи силно ограничен, като преобладават големите фирми.

2.2 Тенденции на международните пазари

 

На първо място това е глобализацията на пазара, все повече се засилват процесите на интензивно сътрудничество в международен мащаб в дейности като: движението на капитали; създаването на международни пазари; и др.

Втората тенденция е стандартизирането на продукта. Многонационалните компании са заинтересовани от създаването на продукти за всички пазари, на които участват. Тъй като притежават по-големи дялове от съответните пазари, тези компании могат да наложат своите стандарти в съзнанието на потребителите. Това може да стане както чрез високото качество, надежност и новост на продуктите, така и чрез мощната маркетингова система за въздействите върху потребителите. Тенденцията е да се накарат потребителите с високи доходи от различни страни да купуват стандартни стоки. Това безпорно би довело да намаляване разходите за производство и увеличаване полезността за потребителя.

Третата тенденция е създаването на нова информационна среда във фирмите. Голяма част от тях поддържат маркетингови информационни масиви, от които става ясно кой, колко, кога, на каква цена ина кого продава. Благодарените на новите технологии фирмите са в състояние да набират, сортират и анализират цялата им необходима информация в реално време. Това позволява своевременна реакция на пазарните промени.

 

 

4. Международни рискове в страните-пазари.

 

Рисковият фактор е важен елемент при изследването и анализа на международната среда. В маркетинговата теория рисковият фактор се отъждествява с рискове, резултат от макро- и микрообкръжението в отделните страни.

 

       
       

 

 


Макрообркъжение                                     Микрообркъжение

 

 

 
   

 

                                       валутен риск

                                

политически риск                   ценови риск                         търговски риск

                                

бюрократичен риск           природноклиматичен           транспортен риск

                                             риск

                                                                                    пазарен риск

 

Ценовият риск се отъждествява със загубва поради невъзможността да се предвиди движението на цените

Валутният риск означава загуба или минимизирана печалба поради колебание във валутните курсове, както и във валутната политика на съответните правителства

Търговският риск се обуславя от вероятността за некоректно поведение и ненадлежно изпълнение на задължение от страна на партньорите по сделката.

Транспортният риск е загуба в следствие на повреждане или погиване, изчезване на стоката по време на превоза, товаро-разтоварните дейности и съхраняването й в складовете.

Политическият риск се свързва с неблагоприятни политически процеси и явления, както и реакция на националното и чуждото правителство спрямо тях, като войни, стачки, ембарго, национализация и др.

 

Класификация на риска според Световната банка:

равнище на риска от ER1 (Икономическа стабилна страна, изключителна финансова и кредитна способност) до ER9 (напълно банкрутирали страни).

 

 

5. Анализ и оценка на международната среда.

 

Анализът и оценката на международната среда преминават през три равнища:

 

Равнище А: Оценка на макросредата

Равнище В: Оценка на отрасловата среда

Равнище С: Оценка на фирмената среда

 

 

5.1 Анализ и оценка на макросредата

 

Важна първа стъпка в анализ и оценка на международната среда е анализът на макроравнище. При този анализ трябва да се изследват конкурентните възможности на макроикономиката, правната култура и донякъде културната среда на потенциалната страна-пазар. Общата оценка на макросредата се получава на два етапа. При първия етап се оценяват т.нар. прагови фактори на редата – политико-правни и фактори на търсенето. Ако тези фактори са благоприятни/приемливи, се оценяват с 1. В противен случай получават оценка 0. Оценките за двата прагови фактора се умножават и се получава обща оценка за праговите фактори на средата.

 

При втория етап на анализа на макросредата се оценяват т.нар. компесаторни фактори на средата, по скала от 1 до 5, като получената оценка след това се умножава по общата оценка на компенсаторните фактори на средата.

Тези фактори са:

- поддържащи отрсли

- правителствена намеса

- културна съвместимост

- съвместимост на макропроменливите

- исторически търговски връзки

- координиране на националната икономическа активност

- преодоляване на несигурността

 

            5.2 Анализ на отрасловата среда

 

Основният аспект на този анализ е определянето на бъдещите възможности за успешна конкуренция на пазара. Характеристиките на отрасловата среда, които се считат за най-важни са:

            1) потенциални конкуретни

            2) доставчици

            3) купувачи

            4) заместители

            5) конкуренция в отрасъла между съществуващите фирми

 

            5.3 Анализ и оценка на фирмената среда

 

Ключов момент е способността да се открият специфичните конкурентни предимства на фирмата, които могат да увеличат вероятността за успех на международния паза. Анализът обхваща оценката на материалните и нематериални активи на фирмата. Критичен параметър за международното развитие на фирмата в дългосрочен план са нематериалните ресурси.

            I. Материални ресурси – капитали/достъп до допълнителни ресурси, производствени възможности, търговски марки, технология и др.

            II. Нематериални ресурси:   А) вътрешно фирмено поле – управленско ноу-хау, маркет. експертиза, корпоративна култура, стратегическа ориентация                                                         В) външно фирмено поле – връзки с доставчиците, дистрибуторска мрежа, колялност към търговската марка/фирма, връзки с правителството и др.

 

 

 


6. Международни маркетингови решения за пазарен вход

 

Сравняване на алтернативните форми за пазарен вход. Този етап по същество представлява качествена оценка за предимствата и недостатъците на различните начини за навлизане на пазара. За целта се използва матрица с 13 критерия, отчитащи както външната, така и вътрешната среда. Оценяването на формите става по 3-бална система – оценка 1(висока стойност на критерия, оценка 2 – средна стойност на критерия и оценка 3 – ниска стойност)

 

Критерий 1: Сегменти, които ще бъдат покрити - оценката се прави в зависимост от избраната стратегия на сегментиране ( стратегия на недиферинциран, диферинциран или концетриран маркетинг)

Критерий 2: Степен на пазарно проникване – има се в предвид пазарния дял, който ще може да се завоюва от компанията

Критерий 3: Необходимост от пазарен опит – наличен опит на мениджърите на фирмата

Критерий 4: Обратна връзка – свързва се с притока на информация от външния пазар към фирмата

Критерий 5: Контрол – определя се възможността за фирмен контрол над външнотърговската дейност

Критерий 6: Маркетингови разходи за навлизане – визират се конкретните разходи, които фирмата трябва да направи след избора на конкретна форма

Критерий 7: Възможност за печалба

Критерий 8: Необходимост и размер на инвестициите

Критерий 9: Необходимост от допълнителни разходи за администрация

Критерий 10: Необходимост от допълнителен персонал

Критерий 11: Проблеми зад граница, свързани с факторите на средата, влияеща върху фирмата

Критерий 12: Приспособимост към пазара – има се в предвид фирмената гъвкавост към пазарни промени

Критерий 13: Риск – вероятността на възникване на риск

 

Изготвя се матрица – по вертикала (критериите), по хоризонтала – формите на пазарен вход.

 

Ако целта на фирмата е да заеме лидерска позиция на пазара, то тя ще избере вариант на директен пазарен вход. Фирмата, желаеща по-голям контрол върху своите маркетингови дейности по елементи на маркетинговия микс също ще предпочете директен пазарен вход. От друга страна, фирма, нежелаеща голям контрол върху първоначалните етапи на експорт, би трябвало да избере индиректен пазарен вход. Ако се изисква скорост на пазарно навлизане, основаването на изцяло собствен филиал на фирмата трябва да стане чрез придобиване или лицензиране или чрез използване на агент/дистрибутор.
6.1 Форми на индиректен пазарен вход

 

Експортни къщи

Експортната къща може да бъде дефинирана като всяка една фирма, която не произвежда и чиято основна цел е да управлява или финансира експорт или международна търговия. Съществуват три основни категории експортни къщи:

- търговци по експорта – купуват стоките и ги продават за своя сметка

- ратифицирани къщи – действат като агенти на купувача

- експортни агенти – действат като агенти на експортната фирма

 

А) Експортни търговци – като такива те са най-вече търговци на едро в собствената си страна и оперират на международните пазари чрез свои агенти. Тяхната печалба идва от разликата между покупна и продажна цена. Някои експортни търговци се стремят да се специализират в специфични пазари.

 

Б) Ратифицирани къщи – експортните къщи могат да работят от името на задграничен възложител. Те потвърждават поръчката, която чуждият купувач е заявил на фирмата производител. Ратифицираната къща финансира транзакцията и поема кредитния риск. В замяна на това, къщата получава комисионна от купувача. В много случаи тя поема уреждането на превоза по море, документацията и осигуровката на стоките.

 

            В) Експортни агенти – най-общо казано, експортният агент играе ролята на експортен отдел на производителя и поема повечето въпроси от експортните операции. Експортният агент обикновено покрива един обособен сектор от индустрията. Заплащането е под формата на комисионна от производителя, възможна е и алтернативвна форма ( въз основа на разходите плюс базисен процент печалба).

 

Експортни мениджърски компании – специален посредник, играе ролята на експортен отдел за фирмата експортьор. Тези посредници са особено полезни за малките и средни по размер фирми.

Задгранични офиси за купуване - много от големите универсални магазини в силно развитите държави притежават подобни офиси в страните пазари, на които развиват международна дейност

Международни търговски компании – представляват огромен брой производители и търговци, които са обвързани както с търговията на едро, така и с търговията на дребно. Те са от особена важност за международната маркетингова дейност на корейския и японския пазар и не толкова важни за европейските пазари.

Съвместен маркетинг – когато дадена фирма е сключила споразумение с основен производител в сходна област, т.е. производителя, наричан “carrier”, иползва своите дистрибутивни мрежи, за да пласира стоките на друг производител, наричен “rider”. Удачна форма за пазарен вход за фирми, които искат да навлязат на международните пазари когато разходите за маркетинг, дистрибуция и обслужване са високи.

Сътрудничество с фими на национален пазар

Сътрудничество с фирми на външни пазари

Копроративно венчър споразумение – малко високотехнологични фирми успяват да убедят големите фирми да инвестират в тях, по този начин получава финансови и управленски ресурси и достъп до основната маркетингова инфраструктура.

6.2 Форми на директен пазарен вход

 

Агенти и дистрибутори

 

Агентът е отделно лице или организация, която действа като посредник между доставчика и крайния потребител. Най-общо казано, агентите не притежават стоките, които продават, не ги съхраняват, не поемат отговорност за кредитен реиск. Агентите не са ангажирани с промоцията на продуктите, въпреки че те могат да разпространяват каталози и ценови листи. Агентите получават комисионна, която е от 2% до 15% и зависи от големината на транзакцията, ако транзакцията е много голяма комисионната може да варира от 0.5% до 2%.

Видове агенти:

- комисионен агент – не съхраняват стоките, а подават поръчките на възложителя, който ги доставя директно на потребителя. Използват се при индустриални продукти и където има проблеми при пазарното навлизане. Този вид агенти са удачни за пазари с ограничени и периодични поръчки.

- агент, който обслужва сервиза след продажбите – осигуряват сервиза и необходимите ремонти, като потребителя заплаща за услугат на тях.

- стоков агент – този агент съхраняват запасите от стоки и в последствие действа като търговец на едро за чуждестранния възложител. Агентът не притежава правото върху стоките, получава комисионна за продажбите плюс фиксирана сума, която покрива разноските по съхранението и обслужването.

- del credere агент – този агент поема кредитния риск, ангажимента да заплати на възложителя, в случай на неустойки от страна на потребителя.

 

Предимства при използването на агенти:

- фирмата ползва услугите на опитна местна фирма, която е запозната с местния бизнес и навици, и т.н.т.

- агентът може да осигури информация за пазара

- фирмата получава международен пазарен опит чрез агента

- разходите за ползването на агента са нулеви, а резултатите от използването на такъв канал са почти незабавни в условията на продажба

Недостатъци при използването на атенти”

- фирмата ползва само част от времето на агентите, защото те обикновено работят за няколко възложителя

- по-голямата част от агентите притежават притежават слаби маркетингови умения и рядко осъществяват рекламна дейност

- поръчаните количества продукти от комисионните агенти могат да бъдат малки, което увеличава транспортните разходи на единица продукт

- при нарастване на продажбите има опастност комисионните разходи да нарастнат непропроционално, в сравнение с другите дистрибутивни методи

- агентите не са подготвени да поемат кредитен риск

- на практика агентите са неспособни да осигурят високо равнище на обслужване на потребители

- агентът, търгуващ с високотехнологични продукти, може да се затрудни да е в крак с последните нововъведения и техните предимства, така той няма да е убеден в предимствата на продукта

 

 

 

 

 

Дистрибуторите са потребители, на които са дадени изключителни или преференциални права за покупка и продажба на специфичен пакет от продукти от фирмата доставчик

Предимства:

- дистрибуторите познават отблизо пазара

- дистрибуторите поемат кредитните рискове на пазара

- мотивацията им за увеличаване на продажбите е висока, защото пазарният им успех зависи от продажбата на продуктите

- дистрибуторите поемат по-голямата част от риска, ако даден продукт се “провали” на пазара

- дистрибуторите постигат по-високи нива на продажби от агентите

 

Недостатъци:

- дистрибуторите са много чувствителни по отношение на своите маржинални печалби

- непрекъснат проблем са равнището и делът от разходите за промоция

- намерените на експортьора да основе собствен филиал на съответния международен пазар (ако продажбите вървят успешно) може да обезпокои дистрибутора.

- тъй като дистрибуторите поемат риска за провала на продуктите на пазара, могат с неохота да поемат обслужването на нови продукти

 

Задгранични филиали

 

Фирмите с международна дейност може да не изберат някаква форма на посредничество, а да предпочетат:

- да използват собствените си ресурси

- да установят задграничен регионален офис

- да установят задграничен маркетингов филиал

 

Необходимостта от използването на собствен персонал по продажбите е наложителна, когато няма подходящи агенти или е трудно да се намерят такива (напр. Източна Европа), както и по отношение на високотехнологичните продукти, при които е трудно да се предадат бързо сложните и специфични познания на трета страна.

Алтернативна възможност е установяването на задграничен регионален офис, като се използва местен персонал, обучен за нуждите на фирмата, и неговото организационно поведение е следено от специалистите на фирмата.

 

Производство

Широко разпространен и практикуван начин за пазарно навлизане е производство на местния пазар.

Монтаж

Процесът на монтаж включва последния етап от производствения процес. Това е процес, характерен повече със своята трудоекмост, отколото с инвестиции на капитали. Предимствата са: фирмата може да намали разходите си за заплати, което намаля крайната цена на продукта; много от развиващите се страни налагат високи мита върху вноса на изяло монтирани продукти; транспортните разходи са по-изгодни; продукта се възприема като “местен”, което спомага за успешната му пазарна реализация и др.

 

 

 

7. Международни пазарни профили – независимо от характера на международното маркетингово профилиране (икономическо, политическо, правно или социо-културно) главен аспект е осигуряването на съизмеримост на международните профили

 

7.1 Политико-правен профил

1. Стабилност на политическата система, неизбежни вътрешни конфликти, заплаха за стабилността отвън. Оценката се извършва въз основа на множество фактори.

2. Степен на контрол в икономическата система, надежност на страната като търговски партньор. Тук важно значение има връзката правна среда-маркетингов микс.

3. Конституционални граници

4. Ефективност на публичната администрация

5. Социален мир

Оценка на бизнессредата може да се даде чрез индекс BERI. В него са включени четири групи критерии: политически, търговски, финансови и националистически. Относително тегло на всяка група критерии е максимално 25 точки. Общият брой точки за един пазар в дадена страна е сто.

- страни с нисък политически риск – от 100 до 70 точки

- страни с умерен политически риск – от 69 до 55 точки

- страни с висок политически риск – от 54 до 40 точки

- страни със забранителен политичски риск – под 39 точки

 

7.2 Икономически профил на страната

Икономическата среда може да се разглежда в два различни аспекта: макро – (включва източници за осигуряване на населението и разпределението на ресурсите) и микроикономическа среда (всички елементи на фирменото обкръжение по отношение на продукта и/или пазара, както и нейната конкурентноспособност). Платежният баланс е стойностно съотношение между всички плащания от страната към чужбина и обратно, извършени през определен период (година). Балансът на плащанията може да покаже, кои страни са износители и кои страни са вносители на конкретни продукти. Търговската политика е термин, който се използва по отношение на правителственото регулиране на външната търговия – мита, данъци, квоти, валутен контрол.

 

7.3 Конкурентен профил на пазара

Конкурентната позция е показател за конкурентноспособност и се орпеделя като средна аритметична стойност на най-близкото евклидово разстояние на фирмения праг от идеалната точка за изследвания период.

Изследователите начело с американския икономист М. Портър обособяват две базови конкурентни предимства:

- ниски разходи, реализирани чрез стратегия по отношение на разходите

- интелект, цена , собственост

 

7.4 Социо-културен профил на пазара

Запознаване с основните фактори на културната среда и оценка на поведението на потребителите. Социокултурната среда обхваща комплекс от нагласи, вярвания, ценности, мотивация, морал, етика и др., които намират отражение в начина на живот. Как отделните фактори влияят върху продукта? Да се изведе набор от показатели за оценка социо-културната среда.

 

8. Международна сегментация

Понятието “сегментация” е въведено през 50те години на ХХ век, като под сегментация се разбира групиране на потребителите на дадени части от пазара, наречени “сегменти”. По късно Смит определя сегментацията като декомпозиращ пазара процес, при който получените подсистеми се наричат сегменти и отговарят на определени производствено-потребителски критерии.

Необходимите условия в процеса на сегментиране са:

1) Използване на количествено измерими величини

2) Валидност на приетите величини в продължителен период от време

3) Обособяване на границите на сегментите по начин, позволяващ влияние върху потребителското поведение

4) Възможност за извършване на индивидуален сегментен анализ

5) Оценяване на връзката между полезност на продукта и търсенето му

Според някои автори международното маркетингово сегментиране е техника за разпределяне на различните страни пазари в хомогенни групи.

Два основни вида на сегментиране в международния маркетинг:

1) Сегментиране на международните пазари в странови аспект – когато сегментът се определя като отделна държава или няколко държави със сходни характеристики от гледна точка на реализацията на продукта

2) Сегментиране на международния пазар (неорганизиран и организир-ан) в културен аспект обект на изследване са културата и култ. различия.

3) Сегментиране на организираните пазари – слабо използван в межд.маркетинг, отново се акцентира върху културния фактор и различия

 

Критерии за международно сегментиране на пазарите.

 

Широка популярност в практиката на международното маркетингово сегментиране има MSI методът, при който 88 държави са разделени на клъстери на база техните приблизителни степени на сходство. Установени са пет категории страни – най-развити, развити, полуразвити, недоразвити и силно недоразвити. Групите на най-високо развитите и развити страни се характеризират с висока степен на грамотност и урбанизация, а по-малко развитите групи – с висок дял на селското население, ниски проценти на населението в работоспособна възраст и високо ниво на неграмотност.

 

Друг начин за сегментиране на страните на база на икономическата обстановка е групирането им в следните пет категории:

1) Първи свят – развитите индустриални нации от Европа, Северна Америка и Азия, включват се Нова Зеландия и Австралия. Гърция и Испания са гранични случаи

2) Втори свят – бившите социалистически страни

3) Трети свят – страните от ОРЕС, както и други държави, чието развитие може да бъде гарантирано от други ключови ресурси.

4) Четвърти свят – страни, които са обещаващи по отношение на суровини, технологии и икономическа инфраструктура, но се нуждаят от значителна финансова помощ за експортиране на техните стоки. Примери са Перу, Египет и Тайланд

5) Пети свят – страни със малко известни ресури, обикновено голяма част от населението е заета със земеделие за прехрана или номадско животновъдство, я някои са изолирани от външния свят. Етиопия, Сомалия и др.

 

Това групиране обаче не може да се използва самостоятелно за практически цели. Отнасянето на различни страни в тези категории е условно.

Географско сегментиране. Популярен начин за групиране на нациите е сегментирането им по райони. Следните причини правят географското сегментиране приемлив критерий за международния маркетинг.

Първо – географската близост (съседство) прави по-лесно управлението на дейностите в страните, групирани заедно. Транспортът и комуникациите са по-лесни за осъществяване на регионална основа. Освен това може да се каже, че нациите в един и същи географски район имат общи културни черти. Съществуването на общи икономически споразумения между нациите по групи означава, че една и съща маркетингова стратегия може да бъде приложена към една страна или всички от съответната група.

Политическо сегментиране. Друг начин за сегментиране на страните е да се класифицират според тяхната политическа перспектива: демократични републики, диктаторски режими, комунистически режими и монархии. За да станат подходящи за целите на маркетолога, тези категории трябва да бъдат прецизирани (примерно пратийната система – еднопартийна, двупартийна, многопартийна, диктаторските режими – граждански и военни, и т.н.т.) След като бъде установен подходящ набор от политически категории, за всяка група се разработва различна маркетингова стратегия. Тази стратегия е подходяща за международен бизнес за всяка страна от групата.

Сегментиране според религията. Религията е важен елемент на културата в различните общества. В това отношение тя в голяма степен влияе върху начина на живот, така че религията би могла да бъде значим критерий за сегментиране на страните. Основните религии в света са анимизмът (предисторическа форма на религия – африкански държави), хиндуизмът (по-скоро начин на живот, Индия), будизмът (Югоизточна Азия и Япония, Бирма, Шри Ланка, Тайланд, също и в Китай), ислямът (над 500млн.души – Близкия Изток, Северна Африка и Южна Азия, той включва и законодателство, което организира човешките взаимоотношения) и християнството (религия на Западния свят, но е разпространено по цялото земно кълбо)

 

Културно сегментиране. Културното сегментиране е от значение, тъй като начин на живот се влияе в голяма степен от културата, така че тази форма на класификация е удачна при вземането на международни маркетингови решения. Тъй като в света са определени около 700 културни групи, дори и след по-нататъшно филтриране остават над 60 културни типа от първостепенно значение, се налага да се установят по-малко културни категории. Herkovitz определя следните пет елемента на културата:

1. Материална култура (технология, икономика)

2. Обществени институции (общ.организация, образование, политически структури)

3. Човек и вселена (системи на вярвания и ценности)

4. Естетика (графични и пластични изкуства, фоклор, музика, танц)

5. Език

 

Многодименсионно сегментиране. През 70те години в редица проучвания се ипозлзват голям брой променливи за формиране на клъстери от страни. Аргументът в полза на използването на множество променливи е, че страни са свързани една с друга по отношение на своите културни, религиозни, социоикономически и политически характеристики. Следователно е желателно да се формират международни сегменти, като се използват променливи от тези сфери, вместо просто да се групират страните на базата на географска близост или икономическо състояние.

 

Sethi използва 29 променливи, за да групира в клъстери 91 страни. Методът изисква две процедурни стъпки. Първо голям брой променливи се филтрират до по-малки, но значителни групи от клъстери (V-клъстери). Те са свойствени за страните като БВП на човек от населениет, автомобили на човек от населението, еднофаилни жилища на човек от населението. Второ – страните, се оценяват на базата на всеки V-клъстер, и големия брой страни се класифицират на подгрупи, наречени О-клъстери. Тези оценки се използват, за да се определят О-типовете, или страните със сходни характеристики.

Анализът на Sethi дава като резултат следните V-клъстери:

1. Общо производство и транспорт (С1)

2. Лично потребление (С2)

3. Търговия (С3)

4. Здраве и образования (С4)

 

С прилагането на втората стъпка се определят седем О-типа или групи страни, всяка страна получава оценка за всяка от променливите във V-клъстера. Тези групи страни могат да бъдат използвани за разработване на маркетингова стратегия – различна стратегия за всеки О-тип

 

Междупазарно сегментиране. Подходът, при който се приема че страните със сходни социо, икономически и политически перспективи са неделими, хетерогенни единици е непълен. В последните години е предложен по-прецизен подход: формирането на междупазарни сегменти. Определен сегмент от една държава може да бъде сходен със сегмент от друга(и). Тези сходни сегменти, принадлежащи на различни държави могат да бъдат обединени (комбинирани), за да формират приложим междупазарен сегмент. Концепицията за междупазарно сегментиране е приложима в световен мащаб, но е по-лесно изпълнима в рамките на регион.

 

Сегментиране на основа “качество на живота”. Сегментирането на страните на база БВП на човек от населението, както и други икономически критерии за сегментиране, предполага че пазарното поведение е пряко свързано с дохода. В международния бизнес разчитането единствено на БВП на човек се счита за подходящо при извършването на “грубо” сегментиране.

Измерителна единица е Индексът за физическо качество на живота (PQLI). Този индекс е комбинация от продължителността на живота, детската смъртност и грамотност. Групирането на страните на основа на PQLI дава по-комплексна класификация, от колкото с БВП на човек.

Освен по продукти и потребители, пазарът може също да бъде сегментиран по ниво на потебителския серив, етап на производство, кредитни споразумения с потребителите, местоположението на заводите, канали на дистрибуция и финансова политика.

Критичен момент е изборът на променлива. Избраните променливи трябва така да разделят пазара, че потребителите в сегмента да реагират по сходен начин към някои аспекти на маркетинговата стратегия. Променливата трябва да бъде измерима,тя трянва да представя обща стойност (величина) като доход, степен на консумация (потребление) или честота на покупка, а не просто качествена гледна точка като потребителска удовлетвореност. Също така, чрез избраната променлива трябва да се създават сегменти, които са чувствителни към маркетинговите променливи. След като бъдат формирани сегментите, следващия стратегически етап е решението кои сегменти трябва да бъдат избрани.

 

Етапи в процеса на международна сегментация на пазарите.

 

Първи етап. Дефиниране на международните пазари.

 

Международните пазари е желателно да бъдат дефинирани първоначално като региони: ЕС и асоциираните към него страни и страните от Централна и Източна Европа; севрноамериканската зона за свободна търговия NAFTA; различни групировки от Латинска Америка и Африка, Южноафриканския регион и Тихоокеанския регион.

Страните, участващи в тези региони, се раздеят на пет групи:

1) страни с нисък доход

2) страни със среден доход, вносителки на петрол

3) икономики със среден доход, износителки на петрол

4) страни с индустриален пазар

5) страни от Източна и Централна Европа

 

Тези сегменти на страните пазари се разглеждат и по следните социо-културни характеристики:

а) вероизповедание

б) брой на населението

в) официален език

г) официална валута

д) форма на управление

Това може да се определи като “грубо” сегментиране на страните според членството им в определени формирования и вида на техните икономики.

 

Втори етап. Оценяване на икономическата привлекателност на потенциалните страни пазари.

Това сегментиране се извършва на базата на бизнес риска и БВП на човек от населението.

Бизнесрискът може да се оцени в следните две направления:

- защита на имуществото или риск за възстановяване на инвестициите. Основно е свързан с политическия риск.

- парични постъпления – този риск е свързан с икономическите трусове, инфлация, обезценяване на чуждата валута, стачки. Нарича се още иконом.риск

След оценките на бизнесриска се изготвя матрица, за позициониране на страните-пазари по:

а) бизнесриск;

б) БВП на човек от населението

 

Трети етап. Окончателен избор на страни-пазари

 

Изборът на страните може да се нарпави и по следните показатели:

а) възможности на фирмата

б) географска близост

в) привлекателност на пазара за инвестиции

г) фирмени контакти в съответните страни пазари

д) равнище на предлагането

 

 

 

 

Фирмата трябва да реши дали да навлиза на една или няколко страни-пазари. Тук основното правило е да се действа на по-малко пазари с по-дълбоко проникване във всеки от тях. Изборът на по-малко страни е обоснован когато:

- излизането на пазара и контролирането му са свързани с много разходи

- разходите за продукта и адаптацията му са високи

- в първоначално избраните срани ръстът на населението и доходите му са високи

- чужди фирми с доминиращо положение на пазара могат да поставят високи бариери за навлизането на съответния пазар

Фирмата трябва да направи коночателния си избор в завимисимост от типа икномика на съответната страна. Идеалният вариант е, когато са в триъгълника от пазари – САЩ, Западна Европа, Япония.

 

Четвърти етап. Сегментиране на избраната страна.

 

Използват се критерии, които могат да е групират в 4 групи:

- икономически

- технологични

- политико-правни

- социо-културни

Критериите за сегментиране се групират в поредица от модули:

МОДУЛ ПЪРВИ – измеримостта се осигурява чрез статистиката на отделните страни

МОДУЛ ВТОРИ – стабилност във времето

МОДУЛ ТРЕТИ – правни характеристики

МОДУЛ ЧЕТВЪРТИ – социо-културни характеристики на пазара

 

Пети етап. Разработване на маркетингови стратегии

 

А. Стратегия на концентрация: фирмата концентрира своите усилия върху един сегмент пазар на дадена страна/регион. Предимствата са:

- стабилност по отношение на обкръжението

- ниски разходи по адаптацията на продуктите и маркетинговите разходи

Основен недостатък: възможна проява на политически или икономически риск, което прави страната непривлекателна или с ограничени пазарни възможности

Б. Стратегия на диверсификация: фирмата работи на територията на различни страни. Предимствата са:

- разпределяне на риска върху множество сегменти

- компенсация на загубите от един сегмент с приходите от друг

Нейният недостатък са високите маркетингови разходи.

В. Стратегия на глобализация: фирмата приема пазара като едно цяло, а не отделни странови сегменти. Тази стратегия е типична за големите транс-национални компании в области като нефтодобив, електрониката, козметиката.

Г. Стратегия, ориентирана съобразно цикъла на отделните пазари: стратегия на навременно влизане на перспективни пазари и излизане от губещи

 

Шести етап. Разработване на маркетингови планове.

Кои продуктови линии подхождат на избраните страни-пазари, както и разпределението на фирмените ресурси. Маркетинговите ресурси се разпреде-лят с помощта на инвестиционна квота, за различните страни има различни маркетингови подходи, следва детайлизирането на схемата за разпределение.

 

Международен жизнен цикъл на продукта

 

Международният жизнен цикъл на продукта е концепция, разработена от Реймънд Върнън в средата на 60-е години. Теорията има два основни принципа:

Първо – технологията е критичен фактор за разработването на продукта и продуктовото развитие. Наличието на притежаваната технология дава предимство на една фирма пред други.

Второ – размерът на пазара и структурата му са критични фактори за определяне на моделите на международен бизнес.

Международният жизнен цикъл на продукта включва три етапа:

1) Нов продукт

2) Зрялост на продукта

3) Стандартизиран продукт

 

По отношение на новия продукт. Новият продукт се характерезира с различна степен на новост за пазара и в много случаи не е съществувал дотогава. Когато продукт откритие се появи на пазара, то се нарича иновация или нов продукт. Следователно първата стъпка към разработването на нов продукт е научното изследване, което води до изобретения. Върнън счита, че иновациите имат най-голям шанс за успех в САЩ, зашото там работят и творят много учени и инженери и доходъ на глава от населението е по-висок от която и да е друга страна.

В етапа на разработване на нов прдукт е важна и гъвкавостта при производството, за да съответства продуктът на нуждите и желанията на иновативните потребители. Близък конктак с пазара е много важен фактор, за да може да се промени продукта към потребителските предпочитания. Следователно фирмата-иноватор ще желае да се разположи в или близо да потенциален пазар с добри комуникации.

Ако фирмата-иноватор е мултинационална, тя може да бъде изправена пред избора експорт или производство на чужди пазари. По-малките фирми избират експорт или договаряне с чужда фирма за производството на продукта в чужбина. С развитието на новият продукт експортът осигурява все по-голям дял от общите продажби. Две съществени промени в същността на новия бизнес очертават прехода от епата на нов продукт към етапа на зрял продукт:

Първо – вероятността, че започва производство на продукта в страната-домакин или чужбина означава че ценовата конкуренция ще добие важно значение. Фирмата може да разположи производството в чужбина за по-ниски производствени разходи, а и продукта да бъде адаптиран към местните пазари.

Второ – фактът, че конкурентите съществуват, означава: технологията е разпространена, така че фирмата-иноватор не придобива монопол над продукта.

 

По отношение на зрелостта на продукта. Производството на продукта в страната-домакин спада, методите на ниски производствени разходи са най-често търсените при увеличената ценова конкуренция. Конкуренцията и производството имат тенденцията да се разпростират от страната-домакин към други индустриални страни, и по-късно към по-малко развитите страни.

 

По отношение на етапа на стандартизация. Стандартизацията на продукта настъпва, когато технологията стане широко разпространена и цената е основната база за конкуренция. На този етап производството на стандартизирани продукти (или компоненти) се придвижва към по-малко развитите страни

 

Международни продуктови стратегии

 

За да реализира успешно своя продукт на международните пазари фирмата трябва да разработи и приложи необходимата за тази цел продуктова стратегия. Базовите международни продуктови стратегии се обособяват в две групи: стратегия на стандартизация и стратегия на адаптиране.

 

Прилагането на стратегия на международна стандартизация е свързана със следните предимства:

- увеличаване на пазарния дял

- намаляване на разходите на единица продукция

- използване на натрупания опит в маркетинговите дейности на международните пазари

 

Използването на тази стратегия е свързано с редица проблеми, които фирмата трябва да разреши:

- продуктът да има достатъчно дълъг живот

- ключовите характеристики на продукта да бъдат ясно изразени

- продуктът да притежава съществени предимства и др.

 

За да бъде въведена стратегията на стандартизация е необходимо наличие на необходимите ресурси, пазарен сегмент с достатъчно пазарен потенциал и възможност за поддържане на ценово равнище, което да осигури значително пазарно проникване.

 

При използване на стратегия на адаптация продуктът трябва да бъде приведен в съотвествие със специфичните изисквания на пазарите в отделните сртани. Основото предимство при тази стратегия е, че продуктите задоволяват по-пълно потребностите на потребителите, което от своя страна е съпроводено с увеличаване на продажбите.

Основният недостатък е свързан с необходимостта от допълнителни разходи за приспособяване на продукта, което рефлектира върху възрващаемостта на инвестициите.

Адаптацията на продукта може да бъде задължителна или доброволна. Задължителната се налага в ситуации на езикови различия, различни системи на електрическо захранване,измерителни системи,правителствени изисквания и др.

Доброволната се наблюдава в случаите, когато фирмата-износител сама решава да модифицира своите продукти за международните пазари. Най-високата степен на адаптиране се нарича индивидуализация на продукта или услугата - удачно е да се прилага при различни видове строежи на здания, заводи и оборудване, както и при някои услуги.

Стратегиите за адаптиране могат да бъдат обособени в 5 групи:

1. Запазване на поделементите на микса продукт/промоция – елиминират се разходите за марк.проучвания и рекл.стратегии, риск от отхвърляне

2. Адаптиране на промоцията – рекламата се разработва на езика на страната-домакин, отчитат се местните културни различия.

3. Адаптиране на продукта – да отговарят на различни потреб.изисквания

4. Адаптиране на продукта и промоцията – когато продукта изпълнява нова функция на пазара на страната-домакин, най-много разходи

5. Разработванена нов продукт – когато съществуващия продукт не отговаря на нуждите на целевия пазар.

 

 

Международни дистрибуционни канали

 

От маркетингова гледна точка дистрибуцията е централен момент в движението и реализацията на продуктите, които се разглеждат като:

- материален поток

- информационен поток

 

Маркетинговото разбиране за реализация е свързано с две негови страни:

1. Стокоразпределение

2. Стокопридвижване

 

Звена на международния дистрибуционен канал

 

 

 

 

 


Директни канали. Международните канали на дистрибуция на европейските пазари се променят бързо. Все по-голямо внимание се отделя на преките методи на дистрибуция – от мястото на производството до мястото на употреба или потребление. Документацията и процедурите по преминаването на гтраниците са опростение и митническите формалности почти премахнати, което пряко влия върху избора на международни маркетингови стартегии на фирмата.

Стратегическите възможности за всяка една фирма включват различни варианти на действие: обединение в производството, широко използване на централизирани складове и дистрибуционни центрове, изграждане на нетрадиционни канали на дистрибуция

 

Алтернативен вариант на директните канали са посредническите канали. Те са традиционен канал на реализация в международния маркетинг.

Базов критерий за обособяване на посредниците в международните дистрибуционни канали в две основни групи е прехвърлянето на собственост върху придвижвания продукт.

 

Базхови характеристики на групите посредници

според прехвърлянето на правото на собственост

 

Агент

Търговски посредник

- директно представлява принципала

- получава комисионна за продажбите

- не получава права върху стоката

- производителя определя политиката и цените

- от агента се изисква информация за продажбите и потреблението

- поема правата върху стоката

- купува и продава за собствена сметка

- по-трудно контролируем е от агента

- носи по-голямата част от риска

- не винаги защитава в най-голяма степен интересните на прозводителя

- заинтересован е от обема на продажбите и разликата в цените

 

 

 

 

 

 

 

В зависимост от местоположението посредниците биват:

 

Видове

Характеристики

Местни

посредници

- носят отговорност по управлението на дистрибуцията в чуждата страна

- прилагат маркетингови усилия и избират канали за реализация

- изискват по-малко финнасови инвестиции

Чуждестранни

посредници

- по-голям контрол върху дистри-буционния процес

- използване на предимствата на по-късия канал за реализация

- производителя се приближава към крайния потребител

Фирми със собствена

дистрибуционна система

- разчитат на собствена маркетингова организация

- по-голям контрол върху дистрибуци-онната система

- използват самостоятелно печалбите

 

Местните посредници са физически локализирани в страна на производителя.

1. Експортно-ориентирана компания – подходяща за фирми с онтносително малък обем международни продажби или нежелание да ангажират собствен персонал

2. Търговска компания – събира, транспортира и разпространява стоки от различни държави, като осигурява интензивно покритие на междунар.пазар

3. Агент на производителя – физическо или юридическо лице, осъществява продажба за производителя, покрива само един или два пазара, получава пряка комисионна

4. Комплементарни посредници – фирми, имащи излишен маркетингов капацитет. Нарича се още допълващ маркетинг

5. Брокер – разнородни посредници, извършващи услуги с ниски разходи, специализират се в дистрибуцията на една или няколко стоки

6. Офиси по покупките –търсене и купуване на стоки по искане на принципала

7. Групи по продажби – кооперации на производители с цел съвестна продажба

8. “Норази” агент – уникални посредници, специализирани в съмнителни и трудни транзакции, контрабандни, радиоактивни материали, доставка за ембаргови страни

9. Експортни търговци – местни търговци на едро, които оперират на въшни пазари. Те купуват стоки от голям брой производители, придвижват ги до страната-домакин и поемат пълна отговорност за техния маркетинг.

 

Чуждестранни посредници

1. Представител на производителя – агент-посредник, който поема отговорността за една стока на даден производител на определен пазар

2. Дистрибутори – работят в тясна връзка с доставчика

3. Брокер – учасва предимно в импортни операции с борсови и/или хран. стоки

4. Агент-съдружник – разполага с предоставено изключително агентство

5. Фактор – посредници, извърващи допълнително кредитиране

6. Дилър – купуващи и продаващи на крайни потребители в отделен район

7. Търговци на едро или дребно – в някои случаи могат да са дир. вносители

8. Джобер вносител – дистрибутор нямащ изключителни права в/у дадена територия

9. Търговци на едро или на дребно

 

 

2. Базови решения при избор на международни канали за дистрибуция

            Производителите и посредниците в международните канали на реализация имат съвършено различни цели и изисквания. За избягването на конфликтите в дистрибуционните канали е необходимо да се постигне пълно хармонизиране на нуждите и целите на всички участници в системата: производител; посредник и потребител.

            Факторите, които са от значение за производителя при избо­ра на посредник, обикновено Включбат предпочшйанията/изисква-нията на крайния потребител, стратегическите цели на фирма­та и финансовата възвръщаемост.

            Факторите, които са важни за посредниците при установява­нето на връзки с производителите, обиКновено Включват продукта и/или търгобската марка на производителя, системата от иници­ативи за подпомагане на дейностите на посредника и конкурентос-пособността и съвместимостта на продукта със съществуваща­та продуктоба линия на посредника.

 

Решения при избор иа международен канал за реализация - характеристика и критерии

а) изискванията на крайния клиент, чието групиране дава като резултат обособяване на потребителите със сходни изисквания и предпочитания в един сегмент;

б) възможностите на органшацията-инициатор на дистрибуционния канал;

6) наличието на готовност и на подходящи посредници, кои­то да участват в канала.

Основно правило при изграждане на структурата на канала е, че колкото по-ниска е брутната надценка на продукта и колко-то по-висока е честотата, с която този продукт се купува от потребителите, толкова .повече посредници ще има в канала

 

2.1. Характеристика на Канала

НяКои автори8 посочват две основни хараКтеристиКи на Ка­налите за реализация 6 международния бизнес:

а) Дължина на Канала - определя се от броя на независимите посредници при преминаване на собствеността от еКспортьора Към импортьора..

б) Ширина на Канала - детерминира се от Количеството на независимите посредници във ВсяКа точКа и на всеКи етап от движението на стоКите и услугите. Международните иКономичесКи връзКи по правило предполагат по-дълги и по-широКи Канали на раз­пределение.

 

2.2.Фактори за избор иа Канал за реализация в международния маркетинг

Факторите за избор на Канал на реализация в международния марКетинг могат да се Кла­сифицират по следния начин:

а) хараКтер на пазара;

б) хараКтер на продуКта;

В) хараКтер на фирмата;

г) хараКтер на посредниците;

д)заКонови ограничения.

Според Ф. Катеора те се групират по следния начин:

А: специфични маркетингови цели, изразяващи Сб посредством:

- обем;

- пазарен дял;

- Желана печалба.

Б: специфични финансови и индивидуални ангажименти Към развитието на международните иКономичесКи взаимоотношения на фирмата:                              

В: специфични параметри на Канала:

- равнище на Контрол;

- дълЖина на Канала;

- условия на продаЖба;

- собственост върху Канала.

 

2.3.Ограничения при избор на международен дистрибуционен канал

Могат да се посочат следните основни ограничения при избора на меЖдународен Канал за реализа­ция:

а) Блокирани Канали - причините за това могат да бъдат след­ните:

- рестриКтивна дърЖавна политиКа;

- наличие на търговсКи организации или Картели, затворили обичайните Канали;

- вече създадени Канали от КонКурентите.

б) Несъществуващи Канали - в няКои страни адеКватно пазар­но поКритие чрез прост дистрибуционен Канал е почти невъзможно. В определени случаи подходящи Канали просто не съществуват, в други случаи части от дистрибуционната система са използвае­ми, а останалите - са неизползваеми.

6) Ограничения относно запасите и предлаганите услуги - тези ограничения вКлючват висоКата цена на Кредита, опасността от загуби при инфлация, липсата на Капитал и други, Които принуЖ-дават чуЖдите посредници в много страни да поддърЖат недо­статъчни стоКови запаси, Което води до намаляване на продаЖбите.

 

2.4.УпраВление на международните Канали за дистрибуция и КонфлиКти в Канала

Според Ф. Котлър въздействие върху управлението на взаи­моотношенията в меЖдународния маркетингов Канал се осъще­ствява чрез следните средства:

1) Принуда - аКо посредниците са силно зависими! от произво­дителя.

2) Поощрение - ако производителят предлага допълнителни ползи за извършване на определени дейности от посредниците.

3) ЗаКонова сила - аКо производителят изисК6а'йоведение, га­рантирано от йерархията в Канала и от договора.

4) ЕКспертиза - Когато производителят притежава специал­ни знания, опит и ноу-хау, оценени от посредниКа.

5) Авторитет - Когато производителят е толКова уваЖава че посредниците са горди да бъдат идентифицирани с него.

В специализираната литература могат да се обособят сле ните видове КонфлиКти в Каналите за реализация:

- КонфлиЗап във вертикалния Канал - съществува, Когато ш> КонфлиКт меЖду различните нива в един и същ Канал.

- Конфликт в хоризонталния Канал - Когато е налице КонфлиКт! ситуация меЖду членовете на едно и също ниво в рамКите на Каналг

- КонфлиКт в многоканална система - Когато производит лят е създал два или повече Канала, Които се КонКурират помеЖс си на един и същ пазар.

 

 

3. Методика за избор на международни дистрибуционни канали

Основните модули в методиката за избор и оценка на международни дистрибуционни канали са следните:

Модул 1. Планово задание за дистрибуционни стратегии

Модул 2. Избор на дистрибуционен канал – когато фирмата навлиза на нов пазар тя трябва да избере дали да изгради собствени канали за дистрибуция, или да ползва посреднически канал.При този избор трябва да се вземат под внимание стойностите на показателите 7С за двата вида канали

  1. oнамаляване на разходите
  2. oконтрол в/у реализацията на продукта
  3. oувеличение на пазарния дял
  4. oхарактер на продуктите на фирмата
  5. oподържане на трайни контакти
  6. oкапитали
  7. oкомуникации

Модул 3. Избор на форма за навлизане на пазара – в зависимост от формите за навлизане на пазара се изследват специфични фактори на външната и вътрешна среда, които оказват най-голямо въздействие в/у международната маркетингова дейност на фирмата.

Модул 4. Оценка на факторите на средата. – включват се следните етапи.

Анализ и оценка на макросредата – оценяват се факторите на икономическата; политико-правната; социално-културната и демографската среда.

Анализ и оценка на отрасъла – оценяват се силата на доставчиците, силата на потребителите, силата на конкурентите, заплахата от заместители и от нови участници на пазара.

Модул 5. Определяне на нивото на услугите – определя се какво, къде, кога и как купуват крайните потребители, за де се определи необходимата структура на дистрибуционния канал.

Модул 6. Определяне на вид посредници

Модул 7. Оценка на посредниците – оценяват се по: финансова сила; обурудване; ресурси; складови площи; имидж; покритие на пазара и др.

Модул 8. Оценка на дистрибуционен посреднически или собствен канал – показателите са: възможности за постигане на оптимален размер продажби; осигуряване на задоволително пазарно проникване на целевите сегменти; разходи на фирмата за реализация и пласмент и др.

Модул 9. Определяне силата на канала – показатели: брой посредници в страната домакин; равнище на разходи за поддръжка на канал; търговски отстъпки и стимули; конфликност в канала и др.

Модул 10. Профил на канала – съставя се чрез обобщаване на всички оценки и анализи, извършени до този момент.

Модул 11. Избор на начин на транспортиране

 

 

 

 

Цени и ценообразуване на международните пазари

1. Международни цени. Цели и граници

ИКономическите услобия са определящи в съвременния международен маркетинг. Отъждествяват се с ценовата политика на фирмата, валутно-финансовите условия на международните сделки и приноса на съответните маркетингови политики и стра­тегии. конкретните решения в областта на международната продуктова политика и каналите на реализация следват основните финансови и икономически изисквания за рентабилност на фирме­ния бизнес.

Международната цена изразява паричния или натуралния еквивалент, който се получава от продавачите и купувачите при размяна на продуктите на международните пазари. Цените имат обективен характер, тъй като отразяват обективно формирали­те се потребности и разходи на ресурси на международния пазар. От друга страна цените свързват в себе си субективни елементи, защото винаги са пречупени през променящи се многообразни ин­тереси и победения на пазарните субекти. Международната цена на продукта в тактически план се определя за тегловна или бройна мерна единица на стоката с указания и за общата стойност на доставката

 

1.1. Същност и елементи на международната цена

Същността на цената е, че тя е паричен израз на стойността на продукта. В тази връзка възникват много зат­руднения при разбирането и използването на цена в международния маркетинг Най-често това се поражда от следните условия:

• влагане на различно съдържание 6 понятието „стойност" на международния продукт;

• условията, влияещи върху разминаванията между величини­те на цената и стойността на международния продукт;

• измененията 6 мащаба на парите Като ценова мярка на стой­ността на предлаганите продукти на международните пазари.

Използвайки разменната стойност Като по-развита форма на проявление на стойността, величината на международната цена не винаги съвпада с величината на разменната стойност на предлагания продукт Тези отклонения се дължат преди всичко на промени в пазарната Конюнктура, Както и на монополни или спекулативни въздействия. Възможността за това отклонение е залоена в цената Като паричен измерител и на разходите и на раз­менната стойност.

Третото затруднение при разбиране на цената Като паричен израз на стойността се поражда от промените в стойността и покупателната сила на парите. Ако сумата на парите в обръщение се удвои при запазване Количеството на стойките, цените им при равни други условия ще се повишат два пъти, без да има проме­ни 6 разходите за производството и реализацията.

 

1.2. Цели и граници на международната цена

Ролята на цента в международния бизнес е свързана със следните дейности на фирмата:

подържане дългосрочно направление на развитието на фирмата;

обвързване на дългосрочни с краткосрочни разчети на мениджърски резултати;

лимитиране иранците на цените за високи равнища при конкурентни условия;

Целта на вряка цена е свързана с определени бизнес цели на фирмата, Които са подчинени на маркетинговите цели и целите по елементи на маркетинговия микс, използван за даден пазар. Ба­зовите цели на цените са следните:

• преки пазарни цели: пазарен лидер/последовател;

• вътрешно фирмени цели: печеливш бизнес по страни;

• външно фирмени цели: социална полезност и отговорност.

могат да се обособят следните фактори, Които формират ценовите цели:

• навлизане на нов продукт на нов/съществуващ пазар;

• промени 6 цените въз основа на увеличаването на разходи, промоцията на продажби, позицията в международния Жизнен цикъл на продукта, и др.

• промяна 6 цените на Конкурентките продукти и оферти;

• ценова политика 6 международната продуктова линия, стан­дартизация и адаптация.

Маркетинговите цели са определящи за ценовата политика в следните целеви процеси на ценообразуване:

• лидер в продажбите, пазарните дялове, разходите, печалбите;

• разходи по елементи на маркетинговия микс: продукти, про­моция, дистрибуция;

• генерални маркетингови цели: Краткосрочни печалби и ста­билизиране на пазари, подържане на лоялност сред посредниците и продажбите, подобряване фирмения имидж

Установяването на специфични ценови цели се реализира в следната последователност от процедури:

• избор на целеви пазари;

• избор на продуктов имидж; и др

Ценовите цели на международните па­зари включват:

1. Увеличаване на продажбите и пазарния дял.

2. Осигуряване на висока печалба

3. Запазване на пазарните позиции:

 

2. Международен ценови микс

Никои автори предлагат следната Класификация на международните цени:

I. Според начина на образуване:

1. Пазарни.

2. Договорни, Контактни

3. Номинални.

П. Според реалността на функциониране:

1. Реални).

2. Формални (справочни).

3. Фиктивни.

4. Пределни.

III. Според целите:

1. Защитни - монополни.

2. Интервенциални.

3. Защитни ишозови - спират вноса.

4. Лимитни.

5. Ориентировъчни.

6. Поощрителни.

7. Цени за въвеждане.

8. Преференциални.

1V.Според начина на фиксиране:

1. Твърди.

2. Пълзящи.

3. Провизорни (условни). 3. Временни.

Справочни цени – цените на стоките които се реализират чрез каналите за вътрешна търговия на едро и на международния пазар и се публикуват в периодичните издания на производителите и от др.

цени по каталози и ценоразписи – те са специално разработени и изпращани на определени сегменти потребители или публикувани в специални издания цени.

офертни цени – предназначени са за конкретен продавач в определена моментна пазарна ситуация

цени по търгове (тръжни цени) – обслужват специализирана форма на търговия, която се основава на даване на поръчка за доставка на стока или за извършване на определени видове работа по предварително обявен документ-тендер

цени на международните стокови аукциони – аукционите представляват специално организирани пазари за публична продажба на предварително огледани от купувачите партида стоки по максимално предложена цена.

борсови цени – цените предлагани на стоковите борси-използват се главно за суровини около 50 вида.Образуват се като официална котировка на котировачната комисия на борсата.

разчетни цени – представляват средностатестически цени, получени като частно от стойността и обема на продажбите, отделно за вноса и износа

цени на фактическите сделки – максимално са близки до действителното равнище на пазарните цени

- цени на текущи конкуренти

- цени по дългосрочни контакти

            Някой от най-често използваните цени по място на доставка съгласно клаузите на ИНТЕРМС са:

  1. Цени EXW – в продажната цена се включват само разходите до складовете на производителя
  2. Цени FAS – франко по протежение на кораба
  3. Ценни FOB – франко борд в смисъл уговорено пристанище за товарене- цената до момента на доставка на кораба
  4. Цени CAF – фрахтоването на тонажа, необходимо за превозването на стоката до посоченото в сделката пристанище, както и заплащането на превозната такса са задължения на продавача
  5. Цени CFR – включва всички разходи за транспортиране на стоката до пристанището на местозначението, но евентуалните разходи се поемат от купувача.
  6. Цени CIF - включва всички разходи за транспортиране на стоката до пристанището + застраховката
  7. DEQ – всички разходи+мита данъци и такси
  8. DDU – всички разходи без допълнителните мита и такси

 

3. Принципи и методи за ценообразуване на международните пазари

Цената на продукта може да бъде:

- Твърда/стабилна цена

- Променлива/подвижна или пълзяща цена

Определянето на международните цени Като променливи означава взаимно съгласувана и отразена в дого­вора възможност цената да претърпи Корекции в момента на доставката на стоката на даден пазар.

За целта се определя минималното равнище на отклонение на пазарната от договорената цена-например 5%, в рамките на Кое­то договорената цена да се запази без изменение. Над този мини­мум на отклонение цената следва да се изплати Като функция на промени в договорените условия.

Като подход за определяне на окончателната цена на стоката, при възприетото условие за пълзящите цени, най-често се из­ползва следната формула, изработена от ИКЕС P1=(P0/100)/[a+b.M1/M0 + cS1/S0]

Регулирането на международните цени 6 страните по дого­вора е основен процес на ценообразуването. Върху процеса на цено­образуване най-често се осъществяват следните регулации9:

1. Регулации чрез ценови съглашения между индустриални групировки на основата на международни договори и/или допълни­телни споразумения относно:

2. Регулации на цените от държавите Основните методи за регулации на цените от страна на държавите са следните:

• определяне размера на отстъпките на посредниците между отделните пунктове;

• определяне на горната и долната граница на цената на изкупните и производствените цени и цените на продукти при усло­вия на висока инфлация;

• ограничаване на промените 6 цените на вносители чрез спе­циализирани държавни органи; и др.

3. Регулации чрез международни договори. - осигурява легитимност и лоялност в международния бизнес, гарантира определено равнище на продажби чрез използва­не на договори за различни форми на пазарно Коопериране и др.

Въпреки че точното раз­граничение между отделните принципи и методи на ценообразува­не не може да бъде направено, те могат да се обособят в следните основни групи:

I. Относно предмета:

1. Производствено-разходен принцип.

Принципът се основава на формирането на международна цена по схемата „производствени разходи + разходи за реализация"..

2. Принцип на пазарно ценообразуване.- величина за цената на продукта е пазарната цена.

3. Потребителски принцип.-Цената на предлаганите стоки се съобразява Както с прин­ципа на търсене и предлагане на пазарите, така и с това доКолКо потребителите са информирани и обучени относно подробната употреба на КонКретния продукт или услуга.

4. Маркетингов принцип.-свързва се със синхронизирането на международната цена с останалите елементи на международния маркетингов микс

При реализирането на тези принципи се използват следните методи на ценообразуване:

Разходно-стойностен Цена­та се формира от разходите за производство и реализация, Към Които се прибавя величината на планираната печалба или възвръщаемост на инвестициите.

Ориентиран към потребителите Це­ната, валутно-финансовите условия и финансовата политика са изцяло съобразени с потребителя,

Конкурентен модел-фирмите се съобразяват с КонКуренцията на всеки отделен пазар и тяхната стратегия и таКтиКа спрямо КонКурентите си поставя за постигане следни­те цели:

• Настъпателни ценови цели..

• Ценови цели за следване на цените на лидерите на меЖдународните пазари..

Модел на автономност на ценообразуване Определяне цените на продуКцията, Която производствени­те филиали на мултинационалните Корпорации предлагат на външните пазари.

Модел на трансферно ценообразуване Обхваща методите за ценова съгласуваност, опредлеяне це­ните на продукти, Които се разменят между производствените филиали и други поделения на фирмата, разположени в различни страни.

 

 

 

4. Фактори, влияещи върху международното ценообразуване. Ценова ескалация

Икономическа конюнктура.Търсене на пазара

Правният фактор и правителствената политика – субсидиране и др.

Конкуренцията като фактор на международната цена – Основните видове са:

-) Пълна свободна конкуренция –

-) Олигополен пазар

-)Монополна конкуренция

-)Монополен пазар

Потребителско търсене

Данъци, мита, такси

Инфлация

Промени във валутните курсове

Посреднически и транспортни разходи

Фирмени и маркетингови цели-управляеми фактори. Целите които може да си постави фирмата при ценообразуването могат да се групират в 4 групи:

-свързани със себестойността

-свързани с конкуренцията

-ориентирани към продажбите

-ориентирани към печалба

Ценова ескалация – процентно увеличение на цената на продукта, наложено от разходите за посредниците, от транспортните разходи и мита, данъците и таксите, когато продукта излиза на външния пазар.

 

Международни ценови политики

5. Международни ценови политики

А. Международни ценови политики според Критерий „Избор на граници в цели на цените"

- Политика на ниски цени - отчита се реален доход, съотно­шение Качество-цена, цена на основното изделие и Консумативи, цена на продуктова линия и др. Прилага се при широки пазари с много потребители.

- Политика на високи цени - при уникални продуктови свой­ства с патентна защита, КратъК Жизнен циКъл на продукта и сла­ба Конкуренция.

- Конкурентни цели в ценова политика:

- Настъпателна ценова политика за противодействие на Конкуренцията. Атакува се ценовата политика на Конкурента чрез разрешени и непозволени ценови облеКчения.

- Политика „следване на лидера"- отбранителни, неадеКватна за малък и среден пазар. Цените се определят под тази на лиде­ра в бранша, но достатъчно близо до нея.

Б. Политики на международни цени според Критерия„степен на отклоняване от характеристиките на международния продукт"*"

- Ценова политика за принципно нови продукти - поставят се относително високи първоначални цени.Използва се за обиране на Каймака, максимизиране на печалбата.

- Ценова политика за имитиране на нови продукти - използва се от фирми - лидери на международните пазари със силни произ­водствени възможности

-Ценова политика за съществуващи, модифицирани и слаби продукти - За базисна цена се приема цената на усъвършенства­ния в международната продуктова листа или мандатпродукт.

В. Политики па международни цени на основата на психологически елементи

- Политика „чифт плюс тек"- влияе върху възприемането на це­ната чрез определяне на благоприятни за това цифри в дадена страна.

- Политика на ценообразуване чрез традиции - цената в да­ден пазар се определя на базата на възприемането за стойността на продуКтите.

- Политика на престижно ценообразуване - цените се опреде­лят на изкуствено високо равнище, за да се представи престижен имидж на фирмите.

- Политика „ценова линия"- едни и същи цени за стойките, вли­защи в предварително стандартизиран международен продуктов Клас и линии.

Г. Международни ценови политики свързани с отношението „промоция - пазарна цел - продукт - Качество"

- Политика на ценообразуване според промоцията:

- ценообразуване за специални случаи - сезонни или специални цени;

- политика на повърхностно намаление на цената;и др

- Политика на максимизиране на пазарния дял - разглежда се отношението цена-пазарен дял:

- чрез максимизиране диверсификацията до повишаване потребителската чувствителност на продукта; и др..

- Политика на максимални продажби и оборот- изследва от­ношението „цена - продажби" и „цена - оборот":

- маКсимален пазарен дял, осигуряващ условия за либерализи­ране на цените;

- привличане на потенциални потребители и тези на КонКу­рентите;

- осигуряване силни позиции на продукта - патент, търговска марка, при Което цената се увеличава.

- Политика на максимизиране на Качеството – отношението

„цена-Качество", Като:

- цената се предопределя в зависимост от равнището на про­изводството и потреблението в години;и др.

Д. Политики на ценообразуване .съобразно бизнес решенията

По отношение ценовата политика на фирмата съобразно ней­ните бизнесрешения Катеора разглежда две алтернативи:

- Ценообразуването да се разглежда Като аКтивен инструмент за постигането на маркетинговите цели;

- Ценообразуването да се приеме Като статичен елемент в бизнес решенията.

Основни фактори при определяне на цената'в тези аспекти са: обща печалба, възвръщаемост на инвестициите, Желан пазарен дял, общ обем на продажбите и ликвидността.

С. Маджаро прави обзор на основните ценови цели, Които фир­мата може да преследва на международните пазари:

Възстановяване на инвестициите

Маркетологът определя цена, Която да задоволи нуждите на потребителите от една страна и Която в същото време да позволи на фирмата да постигне предварително зададена възвръщаемост на вложените Капитали.

Пазарна стабилизация

Целта е да се действа, така че да намали до минимум безпокойството от КонКурентите на пазара. Подходяща стратегия тук е да се следва пазарният лидер.

Постигане и подобряване на пазарната позиция

Цената е потенциален инструмент за подобряване на пазар­ната позиция на малко чувствителните пазари, а Когато фирма­та е в позиция на защита, й помага да постигне Желания пазарен дял.

Да предизвикаш или следваш лидераИдеална цел, Когато някой наблиза на пазар за първи път или Където един или повече Конкуренти заемат доминантна позиция.

Ценообразуване с цел продуктова диференциация

Фирма с много продукти, обслужващи един и същ пазар, може да подчертае диференциацията между тях чрез вариации в цената.

Обиране на Каймака

Целта е да се установи възможно най-висоКата цена. Прода­вачът продължава с нея, доКато пожелае да проникне по-дълбоко на пазара, а за да постигне това, я намалява особено там, Където има сведение за съществуването на еластичност на търсенето.

Пазарно проникване

За да се постигне, фирмата определя ниски първоначални цени, да достиг­не незабавно масовия пазар. Добър ефеКт от прилагането й може да се постигне, при условие че съществуват доказателства за търсене чувствително Към цената, при производствен процес, оси­гуряващ големи икономии от мащаба, при неадекватен иноваторски пазар, Който да подкрепя политик ата на „обиране на Каймака" или Когато КонКуренцията може да се предотврати чрез агресивно

ниски цени.

Бързо възстановяване на паричния поток

Тази политика е хараКтерна за фирми с проблеми в ликвидността. Често се прилагат специални отстъпки, за навременно пла­щане, за да се мотивират Купувачът или дистрцбуторът да пла­ща.

Предпазване от ново навлизане

Като част от маркетинговите си цели фирмата може да Же­лае да попречи на Конкуренти да навлязат на пазара или на част от него.,

Губещ лидер

Основната маркетингова цел тук е чрез ниска цена на един продукт потребителят да бъде привлечен Към пазара на доставчика и при това той да закипи и други стоки, чиито цени са „нор­мални".

Специфични ценови стратегии в международния маркетинг

МенидЖмънтът на цените е един от основните проблеми на мениджъра по международни цени. Въз основа на целите и ценови­те граници на цената Както и различните начини на регулиране по страни и пазари се разработва и избира стратегия на цената.

В тази връзка в международния бизнес се използват следните

три стратегически алтернативи в международното ценообразу­ване:

• стандартизирано ценообразуване;

• пазарно ценово диференциране;

• дихотомно ценообразуване на основа на национално и международно стандартно ценообразуване;

Стандартизираното ценообразуване се основава на избора

на фиксирани международни. равнища на цените въз обнова на такива фактори Като Коефициент на валутно равнище, равнище на регулация и таксите и отстъпките в международния бизнес

Пазарното ценово диференциране е основано на ценова политика при преход от един на друг пазар, съобразно маркетинговите стратегии на фирмата и теКущото и бъдещо състояние на паза­рите, на Които се Наблиза.

Стратегията на дихотомното ценообразуване е подходя­ща и често прилагана поради възмоЖността за адаптиране на це­новите условия между националното и международно стандартно ценообразуване 6 генерирането на ценови решения.

 

 

 

 Можете ли да повярвате, че Айнщайн е изчислил и формулата не на какво да е а на нещото към което се стреми всеки един от нас, наречено успех. Всеки иска да бъде успешен да му върви работата, да бъде уважаван и най-вече да бъде щастлив, обикновено именно той е ключът към всички тези събития.

 

Снимка на айнщайн седнал

  Айнщайн е един от най-великите признати учени за всички времена. Предлагам ви да прочетете уравнението (ФОРМУЛАТА) много внимателно, защото това е може би най-важното уравнение което някога сте виждали (изключвам висшата математика преподавана от доцент Иванов в техническия :::)))

Айнщайн казва:

"If A equals success, then the formula is: A=X+Y+Z.
X is work.
Y is play.
Z is keep your mouth shut."

  Без съмнение има отлично чувство за хумор, но нека разгледаме трите  променливи в неговото уравнение.

1. Work
2. Play
3. Keeping your mouth shut!

 

 1-ПЪРВАТА променлива е ясна :  "1. Work" -  работа (Айщаин например е работил доста упорито през живота си )

 2-ВТОРАТА променлива е "2. Play" -  Игра или по-точно релаксация за всеки е различна един може да ходи та купонясва, друг да се наспи, трети да ходи да спортува и тн.    (Айнщайн е работил много не по 24ч. в денонощие, неговата идея за Fun може да е по-различна от вашата или от моята, но това няма значение )

 3- ТРЕТАТА променлива "Keeping your mouth shut:" и последното уравнение което ми е любимо е да си държим езика зад зъбите преведено на български. Най-общо той вярва, че човек, който не говори много всъщтност казва най-много. 

 

Източник: http://www.success.com/articles/130-einstein-s-formula-for-success

 

 

 

 

Елин Пелин също има подобна позиция, като тази на Алберт: "Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка"

 

Ето още един клип, действащ много впечетляващо и вдъхновяващо за едни, а за други е поредната натруфена лиготина. Тайната на успеха:

 

 

 Хората искат да чуят само това което те искат. Не си губете времето да обяснявате много.

С проницателна простота треньорът Джон Удън предефинира успеха и ни подтиква всички да следваме най-доброто в себе си. В този вдъхновяващ разговор той споделя съвета, който е дал на играчите си в Калифорнийския университет, Лос Анжелис, цитира поезия и си 

BAEB643D Финанси на предприятието

 

Показателят за обща задлъжнялост се изчислява като:

Изберете едно

a. общия размер на дългосрочните заеми се раздели на общия размер на собствения капитал

b. общия размер на пасивите намалени с общия размер на собствения капитал се раздели на общия размер на собствения капитал

c. общият размер на пасивите се раздели на общия размер на собствения капитал

Въпрос 2

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Краткосрочните финансови планове имат хоризонт

Изберете едно

a. до 5 години

b. от 1 до 3 години

c. до 1 година

Въпрос 3

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

При моделът за финансово планиране „процент от продажбите“:

Изберете едно

a. се прогнозират приходите от продажби

b. се прогнозира процента на увеличение на продажбите

c. се прогнозират финансовите приходи

Въпрос 4

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Обръщаемост на запасите се изчислява като:

Изберете едно

a. продажбите се разделят на средната стойност на общите активи

b. продажбите се разделят на средната стойност на вземанията

c. продажбите се разделят на средната стойност на запасите

Въпрос 5

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Показателите за обръщаемост се изграждат:

Изберете едно

a. като се съпостави стойността на продажбите със средната стойност на използваните ресурси

b. като се съпостави стойността на продажбите с дългосрочните задължения

c. като се съпостави стойността на продажбите с краткосрочните задължения

Въпрос 6

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Обръщаемостта на общите активи се изчислява като:

Изберете едно

a. продажбите се разделят на средна стойност на запасите

b. продажбите се разделят на средна стойност на общите активи

c. продажбите се разделят на средна стойност на вземанията

Въпрос 7

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Показателят дългосрочен дълг към собствен капитал се изчислява като:

Изберете едно

a. общия размер на дългосрочните заеми се раздели на общия размер на собствения капитал

b. общия размер на дългосрочните заеми и стойността на лизинга се раздели на общия размер на собствения капитал

c. общия размер на дългосрочните заеми се раздели на дългосрочния капитал

Въпрос 8

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Възвръщаемостта на общия капитал се изчислява като процент от

Изберете едно

a. печалбата след данъци и преди лихви отнесена към средния размер на общия капитал

b. печалбата след данъци отнесена към средния размер на собствения капитал

c. печалбата преди данъци отнесена към средния размер на собствения капитал

Въпрос 9

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Брутният оборотен капитал е:

Изберете едно

a. сума на задълженията към доставчиците

b. Нетният оборотен капитал и краткосрочните задължения

c. Сумата на краткосрочните задължения

Въпрос 10

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Ефективността от използването на брутния оборотен капитал( краткотрайните активи на фирмата) се оценява:

Изберете едно

a. чрез показатели за обръщаемост

b. чрез показатели за ликвидност

c. чрез показатели за рентабилност

Въпрос 11

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Обръщаемостта на задълженията се изчислява като

Изберете едно

a. продажбите се разделят на средната стойност на вземанията

b. продажбите се разделят на средната стойност на запасите

c. продажбите се разделят на средната стойност на задълженията.

Въпрос 12

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Показателят за дългосрочна задлъжнялост се изчислява като:

Изберете едно

a. общият размер на дългосрочните заеми и стойността на лизинга се раздели на общият размер на дългосрочния капитал

b. общият размер на дългосрочните заеми се раздели на собствения капитал

c. общия размер на дългосрочните заеми и стойността на лизинга се раздели на дългосрочните заеми.

Въпрос 13

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Видове материални запаси са:

Изберете едно

a. вземания от клиенти

b. суровини и материали, незавършемо производство и готова продукция

c. пари в каса и по сметки в банката

Въпрос 14

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Основен информационен източник на анализ на финансовото състояние са“

Изберете едно

a. годишния финансов отчет на фирмата

b. наблюденията на финансовите мениджъри

c. данните от сходните по предмет на дейност и отрасъл фирма

Въпрос 15

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Основните мотиви за притежаване на налични пари от фирмите са:

Изберете едно

a. сигурността на парите в касата

b. транзакционен, осигурителен, спекулативен

c. охраната на фирмата след работно време

Въпрос 16

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Показателят за „обща ликвидност“ се изчислява като:

Изберете едно

a. отношение на текущите активи към текущите задължения

b. отношение на текущите активи намалени с материалните запаси към текущите задължения

c. отношение на парите в каса и по сметки в банката към текущите задължения.

Въпрос 17

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Съотношението“ пазарна стойност към счетоводна стойност“ на капитала се изчислява като:

Изберете едно

a. пазарната цена на една акция се раздели на дивидента на една акция

b. пазарната цена на една акция се раздели на счетоводната цена на една акция

c. пазарната цена на една акция се раздели на капиталовия доход на една акция

Въпрос 18

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Разграничаваме следните видове придобивания

Изберете едно

a. хоризонтални и родствени

b. хоризонтални, вертикални, родствени и конгомератни

c. вертикални и конгомератни

Въпрос 19

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Анализът на финансовото състояние е:

Изберете едно

a. елемент на годишния финансов отчет

b. второстепенна дейност на финансовите мениджъри

c. елемент от финансовото планиране

Въпрос 20

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Показателят „бърза ликвидност „ се изчислява като:

Изберете едно

a. отношение на текущите активи към текущите задължения

b. отношение на текущите активи намалени с материалните запаси към текущите задължения

c. отношение на парите в касата и по сметки в банката към текущите задължения

Въпрос 21

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Нетният оборотен капитал се изчислява като:

Изберете едно

a. Краткосрочните активи се намалят с краткосрочните задължения

b. краткосрочните активи се намалят със задълженията към доставчиците

c. Краткосрочните активи се намалят със задълженията към персонала

Въпрос 22

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Показателят „цена-доход“ на една акция се изчислява като:

Изберете едно

a. номиналната стойност на една акция се раздели на дохода на една акция

b. пазарната стойност на една акция се раздели на дохода на една акция

c. пазарната цена на една акция се раздели на основния лихвен процент

Въпрос 23

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Дългосрочните финансови планове обхващат период:

Изберете едно

a. до 10 години

b. от 2 до 5 години

c. до 1 година

Въпрос 24

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Рентабилността на оперативната печалба се изчислява като процент от:

Изберете едно

a. други приходи отнесени към нетните приходи от продажби

b. нетните приходи от продажби намалени със себестойността отнесени към нетните приходи от продажби

c. приходите от лихви отнесени към нетните приходи от продажби

Въпрос 25

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Показателят за „незабавна“ (парична) ликвидност се изчислява като:

Изберете едно

a. отношение на текущите активи намалени с материалните запаси към текущите задължения

b. Отношението на парите в касата и по сметки в банката към текущите задължения

c. отношението на текущите активи към текущите задължения

Въпрос 26

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Финансовите мениджъри изискват

Изберете едно

a. По-високи равнища на материалните запаси

b. По-бавна обръщаемост на материалните запаси

c. по-ниски равнища на материалните запаси

Въпрос 27

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Обръщаемостта на вземанията се изчислява като

Изберете едно

a. продажбите се разделят на средната стойност на запасите

b. продажбите се разделят на средната стойност на вземанията

c. продажбите се разделят на средната стойност на задълженията

Въпрос 28

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Възвръщаемостта на собствения капитал се изчислява като процент от:

Изберете едно

a. печалбата преди данъците отнесена към средния размер ня собствения капитал

b. печалбата след данъците отнесена към средния размер на собствения капитал

c. оперативната печалба отнесена към средния размер на собствения капитал

Въпрос 29

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Показателят доходност на дивидентите се изчислява като:

Изберете едно

a. отношение на дивидента на една акция към цената на една акция

b. отношение на дивидента на една акция към номиналната стойност на една акция

c. отношение на дивидента на една акция към счетоводната цена на една акция

Въпрос 30

Все още не е даден отговор

От максимално 1,00

Отбелязване на въпроса

Текст на въпроса

 

Обръщаемостта на текущите активи се изчислява като:

Изберете едно

a. продажбите се разделят на средната стойност на вземанията

b. продажбите се разделят на средната стойност на текущите активи

c. продажбите се разделят на средната стойност на запасите

 

 

Сряда, 10 Април 2013 07:13

Никола Вапцаров

Никола Вапцаров

Съвременните изследвания на Вапцаров се съсредоточават около идеята за многогласието на неговата поезия.Във фикционалния свят, които той моделира,звучат различни гласове и гледища, чужди и свои, единни или противоречиви.Те откриват една разногласна човешки колебаеща се и търсеща лирика.Открояват и различието, специфично Вапцароското-напрежение (иронично, трагично и патосно) породено от съчетаването на тези гласове и гледни точки.Идеологическото слово под чиито знак е четен Вапцаров е само една гледна точка и слово стоящо извън лирическия говорител.Говорителя привежда тази чужда гледна точка, цитира нейното слово за да полемизира с него, отхвърли или илюнизира. Такова е отнасянето и към всяка друга/ нечия позиция. Чрез тази засилена комукативност се постига внушение много по-богато от колкото представя отделната гледна точка. В едно от представителните изследвания на Вапцаров – на Никола Георгиев – специален акцент е поставен на друг глас, с които лирическия аз на Вапцаров споделя, в които се вслушва и упора, възразява му, иронизира го, оборва го, дори го клеми, „другия глас „ се въплатява в различни лица –приятеля другия по съдба, гневната дама, майката, любимата, мразените врагове...

Никола Георгиев нарича Вапцаров ,,певец на великия двубои“ .Със същото основание той може да бъде наречен ,,поет на великия диалог“най истинското осъществяване на поезията му е в обрати и интонационния диалог, които той води със себе си, със света и с времето.Дори борбата в която гори лирическия му герой е преди всичко борба на идеи-интелектуален двубои, които в своето текстуално семантично превъплъщение отново се изразява като диалог.Интелектуалния двубои е най-същинскто съдържание на Вапцаровата поезия.Поетът води своя реални и въображаеми названия или само подсказни опоненти с живота и историята , с враждебните идеологии , с остарели вече естетически системи, дори вече говорени лирически езици.По законите на художествената парадоксалност условното лирически ,,ти“ се въвежда в творбата за да се утвърди нейният аз .Това утвърдяване се осъществява чрез напрегнатото очакване, породено от съзнателно задържалото се отсъствие на лирическия аз .Смислогенеративнивните механизми впоезията на Вапцаров очертават един многолик образ на човека.Човек вписан в един свят-тържество на индустралното общество на идеологените, които възникват и битуват в него. Човекът става в отнасянето си към този свят, настоичиви са акцентите за човешкото безсилие и безпомощност, за зависимост и абсолютна несвобода.Човекът изглежда фатално незащитен, самотен и „захвърлен“ в страданието пред близката гибел.Тук става дума не само дума пред трагичното безсилие на човека пред загадката на живота (Яворов) или за изначалната несправедливост на неизбежния грях (Дебелянов).Вапцаров осъзнава насилническата същност на живота като съвременен човек.И тази същност намира израз в неговите „навъсани“ и „къси“ стихове.

Непрестанната заплаха на човека в поезията на Вапцаров има различни лица, които очертават семантичния кръг с преплитащи се значения.Според тях се откроява войната-неизменен знак на унищожението, на тоталното сриване на хуманните ценности.Войната трябва да бъде разбирана не само като историческа и биографична за поета реалност , но и като метафора за съвременния свят на абсурдно взаимно изтребление:

Душите ни ръмжат-Война!

В душите кръв и смут , и огън.

В представите на Вапцаров човекът губи своята съкралност.Той е не само жертва, осъден да принесе жертва на Живота, както е у Дебелянов.А нещо по-лошо , човекът е де героизиран без субектен резултат на самото унищожение :

Един куршум

И после смет…

Човекът все повече се идентифицира с техническите продукти на своята дейност.Той е самотен и де персонализира „модел 1840“.Той живее сред „бензинни пари“ сред „пара“ и „смрад“ сред „дим, масло и машини“, под „стоманна каска- небе“, под „пласт от стомани ята“, в един екзистенциален стих Гора , където дебнат „враг стаен“, „мрак и истрел “.Вапцаровият лирически човек има свое трагично битие в заплаха сред унищожението и всеобщия край.Подвластен е на силите отвън в социума, но и вътре в себе си.Поетът осъзнава, че този съвременен свят е означим единствено от символите на техническия прогрес- оръжията за унищожаване на човека.Този образ на света представя една от Вапцаровите „хроники“:

В заводите „Круб“ днес отливат гранити

.             .             .             .             .         .

в Байер получили някакъв газ

от нова природа

.             .           .          .         .         .         .

във Викера пробиват картечни дула.

Човекът е под непрестанна заплаха за живота, не само за войната и за оръжията.Социума му е отнел личната свобода, превърнал го е в обект на тотална манипулация.Поезията на Вапцаров може да бъде осмислена и като протест на ежедневния терор на пропагандата, деформиращо човешкото съзнание с лъжите на „тъп и злостен табикатор“ на някой „нахален нележ“ които „шумно спори“ в ефира.В този свят на тотална зависимост личността е заличена от авторитета на вожда, като субектно присъствие на идеологемата.

В подобна ситуация изход сякаш не съществува („въртиш се , в очите ти-ножа“) и човекът все повече бледнее като ценност.Мотивите за безсилието и умирането изразяват концепцията за унищожаването на човека, осъден да живее пред смъртта.Когато „настига ни бурия, обвива ни мрак“ , както пише поета в „Хроника“.раждането и победата на Злото, което прониква и в човешката душа е може би най-трагичната концепция на Вапцаровата лирика.Не случайно в неговата поезия звучи един „глас“ които съветва, поучава и в духа на християнското мислене се обявява против насилието и отнемането на човешки живот.Обявява се в крайна сметка против злобата и сляпата омраза.Лирическия аз на Вапцаров се бори с тях, със себе си, опонира им, наблюдава злото, за да го отрече във всички негови проявления.Гласът на майката от едноименния стих „Например“ внушава етническите приннципи на християнството/на доброто:

Дано не кръвясат очите ти

Творецът често въвежда образи, алюзии дори преки позовавания на Свещените книги: „пшениченото зърно“ от „Вяра“, алегорията от „Илинден"(„вълчата порода/муцуните под овчите им кожи“), притчата за Христос и рибите с които той нахранва гладните , изразът „глас народен, глас божи“.Тази интертекстовост придава на поезията на Вапцаров и общо човешки, универсален смисъл.Творецът сякаш търси отговор на драматичните въпроси в християнската етика.Осмисля я като коректив в екзистенциалния трагизъм , защото опазва човека от омразата и злобата,съхранява волята му за съществуване .В „Хроника“ човекът е в плен на утмастителноста на тъмната стихия, която помита всяко опрощение.Тук сякаш заговарятедновременно Ботевия аз („ аз вече нямам мило, драго“)и Яворовите арменци („ и мъст, мъсткървишка, жадуват души“).Злобата е духовната смърт на човека, цялата поезия на Вапцаров може да бъде възприета като опит за смиряване на тази злоба , за трансформирането и в противоположната енергия на вътрешно възмогване и борба, за едно друго утре.В „Хроника“ лирическия човек се бори с духовна смърт („душите си сме стиснали в зъбите“).Преодоляването на омразата най-отчетливо е представена в „Писмо“:

Ти помниш ли

някаква омраза

се вливаше дълбоко в сърцата.

Като гангрена,

не, като прокоза

тя раснеше,

разкапваше душата,

тя сплиташе жестоките си мрежи

на пустота

и мрачна безнадеждност,

тя пъплеше в кръвта,

тя виеше в закана,

а беше рано, беше много рано.

Както в Ботевата поезия Библейската триада вяра, надежда и любов е смислово трансформирана.Вярата и надеждата са въведени с отрицателен знак („ изтиваха последните надежди и вярата в доброто и човека“).Любовта е представена чрез омразата.Тя е тотална обсебила е напълно човека, има силата да го изпепели, да унищожи духовното у него.Посланията са постигнати чрез поетиката на търсещия смисъл.Лирическата мисъл тръгва от една изходна точка, една от възможностите, но неопределени смисли („някаква омраза“), за да го представи като смислов нюанс („като гангрена“), за да го апострофира („не, като прокоза“) или успореди с друг смисъл, които отново се оказва само смислов нюанс.Така в търсенето на смисъла се постига един пределно широк, многозначен и многопластов и смислов обем на интерпретирания образ или мотив.           Дори графичното оформяне на стиховете алюзира бавното но неотменно и настъпателно поглъщане на човешката душа от омразата.На концептуалното равнище Вапцаров е близък до Ботев с неговите стихове „себе си брате губя/тия глубци като мразя“.Ботев обаче само констатира губителната сила на омразата.В поезията на Вапцаров тя едновременно е визирана по въздействен начин и преживявана макар да е въведена в спомена, които заради дистанцията във времето тушира до някъде, неината сила е и в акта на припомнянето и тя сякаш е „жива рана“на лирическия аз на Вапцаров, въпреки признанието му: „за мен това е минало неважно“.Омразата е преодоляна в лирическата настоящност превърнала се е в атрибут на отминалото време.Лирическия човек осъзнава своята сила, осъзнава себе си чрез способността да трансформира злобата в нещо мислено от него като позитивно, въведено в плана на ценностите.Това е „една борба която днес клокучи“.Борбата в поезията на Вапцаров се мисли като нова перспектива за човека,възможност той да реализира себе си преди всичко, като осмислящо битието си същество.Борбата възвръща любовта към живота, възвръща вярата към надеждата.Омразата е изведена извън духовното пространство на човека.Неин обект е не човешката душа, а „празните кумери“ .Проблематизиране на прехода омраза-любов, обезвереност-вяра в този текст, а също така в цялата поезия на Вапцаров няма да открием.Прехода е просто факт в поетическата концепция на Вапцаров, обаче борбата като спасение на човека е реакция спрямо застрашаващите човека механизми на социума.В това отношение художественото мислене на Вапцаров се доближава до Смирненски и Гео Милев.Радикалната система за преустройството на света и от тримата творци е плод на разбираното, че „този“ свят е несправедлив.За разлика от Смирненски и от Гео Милев Вапцаров не стига до идеята за апокалипсис.

Творбата откроява особената значимост на миналото в поезията на Вапцаров, като ход за осмисляне на настоящето.Миналото е въведено в спомена.Въпросът „ти помниш ли“ властно приобщава адреса на „писмото“ към историята на онова минало, което трябва да стане ключ към бъдещето-история която не може да не спомни, която е толкова реална, че въпросът , макар и метафорично подчертан има единствено стойността на жест с който се въвежда в стихотворението.За това и детайлите чрез които се моделира миналото са така точно очертани.За това е толкова конкретно присъствието на това минало което приижда с напластяващите се образи на „морето и машините“, на „трюмовете пълни с лепкав прах“.

Човекът според поетическата интерпретация на битието се ражда за да загуби свободата си още в началото на своя житейски път-„някак много рано“.Това разбиране се обвързва със множеството образи в поезията на Вапцаров, които асоциират несвободата и насилието-затвор, клетка, капан.В стихотворението „Ще строим завод“ се стига до поетическото обобщение хипербола: „светът е затвор“.Моделът на художествения свят у Вапцаров притежава маркирани пространствени характеристики.Техния смисъл е идеен, нравствен.Пространствения модел притежава стабилен оценачен принцип .Според неговата логика са противопоставени затворените и отворените пространства.От една страна се отделят изрази като:

„тъга притиска квартала“

„завод, притиснал с мъка толкоз хора“

„стаята тогаз стана тиха и задушна“

„машината зла в тясна за моята горист“

„помислихме ние родината наша тесна за нашите песни“

„пътя е заприщен, навред затворени врати“

„хванаха ни в капана на живота“

„като в някаква клетка“

„антени замрежват небето“

От друга страна с не по-малка честота на употреба изпъкват изрази като:

„един напев широк и весел“

„уми си очите и гледай света е широк“

„пред теб света се разтваря,

разтварят се слънчеви дни“

„открил вратите си широки“

„ако с главите си счупим вратите“

Негативните социални и емоционални състояния на човека са означени от затвореното, ограниченото, стесненото пространство.То е поетичен синоним на несвободата, на ограничения в социума човешки дух.Вапцаровия лирически човек е устремен към позитивното, градивното в живота и за това неговия порив е към разтваряне на пространството, порив към небосвода.Свободното движение изразява идеята за свободата.В разбирането на Вапцаров небето-гаранция за свобода, простор има почти сакрална функция.Небето утвърждава всички ценности от позитивен тип в поезията на Вапцаров.Този образ се свързва с визията на родината(„имам си родина и над нея/денем грее синьото небе“).Дори в „Прощално“ лирическия аз отправя трогателна молба, пространството на спомена да бъде отворен:

Не ме оставяй ти навън на пътя-

вратите не залоствай.

И така представата за затвор се постига чрез начина по които се моделира художественото пространство.В света затвор човека не може да диша, задушава се което е илюзия за смърт.С този пространствен модел могат да бъдат обяснени негативните състояния, преживявания и отнасяния на човека към непосредното което го заобикаля към действителността .В такъв смислов контекст става ясно защо Вапцаровия лирически човек е бил в плен на злобата и омразата.Духовното движение на този човек, неговото „пътуване“е от омразата към любовта, от мрак обсебил душата към духовно просветление и песента от мятането в клетката към действителното разбиране на стените, отнетата надежда на вярата от скота към Човека.Убедителната поетическа реализация намира Вапцаровата концепция за човека в стихотворението „Песен за човека“.Текстът проблематизира питането, какво превръща до вчерашния убиец „злодея злосторен“ в човек заслужил космическия възглас „браво“, кой е този Човек, които изправен пред небесния купол събира възторзите на миро заданието, какви възгледи за света въплъщава в себе си този образ.До високо емоционалния патос на изводите, на тезите за същината на човека Вапцаров води своя читател чрез странно полемичния диалог между „дамата“ и лирическия говорител.Между заклемяващата омраза и прославящата песен един след друг се редят аргументите на двамата опоненти- всеки превърнал своята истина взрян в собствените си видения.

Фикционален при структуирането на творбатае характерния диалогично-разговорен принцип.Почти открита древна дама е прекия опонент в полемиката за „човекът в новото време“.Репликите според спорещите откриват контрастни в своята насоченост представи за човека.В същото време те изграждат и лирическата идентичност на опонентите.Дамата е избухлив кипи от ярост и омраза, изгубила равновесие почти истерично.За разлика от нея лирическия говорител е спокоен, овладян, разумен.Двамата по съвсем различен начин поднасят своите аргументи.Опиянена от ненавист и прозрения към човека, дамата подбира кратък ударен пример- без мислено убийство, доказателство за свирепост и жестокост, за нравствена слепота.Чрез този пример спора добива универсални проекции.Той вече е насочен към същината на човешкото изобщо.Някъде тук просветва древния мит за братоубийството („насякъл съм брат си, човекът“) за оная изначално зла сила.В разказа на дамата не са назовани мотивите за убийство, то е предано, представено е като естествено проявление на човешката същност, като част от общата стихийност на слепите страсти.То сякаш „изкипяло“ от невиждащо човешко тяло, сляпо за доброто.Самата дама обаче със своята възбудимост и неовладяност също става , също става доказателство за стихийно- страстна природа на човека, не поддаваща се на контрол.Тя се обявява против злия, но сама е озлобена.Негодува, че човеците се избиват един друг водени от омразата, но самата тя мрази човешките си братя.Чрез примера си дневната дама се затваря в кръг, започва да описва самата себе си като един от тези възбудимо зли мразещи се човеци способни на всичко.В края на творбата тя отново ще бъде в транс и все така неделяла да съзре онова към което я е водел нейния събеседник.И след изградените от него звездни извисявания тя ще си остане „бедната дама“.В епитета бедната е заложена иронията на лирическия говорител към онези който робуват на пред поставени тези за човека.

Смутен от бурните страсти и от категоричния пример, лирическия говорител противопоставя свой аргументи.За разлика от дамата той ги излага „без злоба“. Тук отново е заложена Вапцароватаидея за омразата като погубва човека-изличава хуманната му същност.Той спокойно и мъдро се различава от страстите.Не от злоба, а от добронамерено вникване в същността на ставащото в него се нуждае човекът- това е един от най-важните „уроци“ на този Вапцаров текст.Дистанцирайки се от всяка „територия“ лирическия говорител съумява да изтръгне ред и закономерност, да съзре важни неща в простата „история“, случила се в село Могила.Съвсем в правилата не реториката предложения от него пример е сходен,но засилен и преобърнат.Отново в центъра на „разказа“ е едно убийство, но още по-страшно с още по-голяма сила несочена към убиеца.Той е посегнал на баща си родителя, тоест на частицата от себе си.Животинско сляпата стихия се е развихрила в пълната си мощ.Достигнат е предела на помитащата всичко озлобеност.Именно тази сляпа стихия движи сетивното безрасъдно поведение на сина-като животно той е „подушил“ парите, като звяр е „затрил“ баща си.В този свой план примерът е почти синонимен с историята разказана от дамата, но от тук започват разминаванията.Лирическия говорител „вижда“ и назовава причините довели до отприщването на тъмните страсти и това е факт с особено значение за внушенията на творбата.Синът затрива бащата заради скътаните пари, движен е от порива на нещо недостигащо, което както става ясно по-нататък стои извън него.Ако в примера на дамата убийството е плод на из вечно злата първо-същина на човека и не се нуждае от обяснение, а от заклемаващо отношение, то за историята в село Могила е важна конкретността на станалото.Актът на убийството е снет от пиадестола на своята доказателствена универсалност.За това и в по-нататъшното развитие на „разказа“ вниманието се насочва към следствията от извършеното.Убиецът е принуден да преживее и преосмисли не само своята, а и чуждата смърт.

В затвора, метафора на границата между живота и смъртта се извършва така важната за посланието на творбата метаморфоза:

В затвора попаднал на хора

и станал човек.

Именно другите правят възможна промяната на злодея, новото „ставане“ на човека.В животинско-озлобената „глина“ те дъхва зрящия човешки дух.Това е върховния смисъл на дениурдичното действие- тялото се сдобива с душа-зрение, просветлява в него истината за собствената му участ.Така Вапцаровия текст отлага разбирането за сложността на човека.

Човекът е не само същество биологически видово, подвластно на своите инстинкти.Той е духовно осмислящ себе си и света субстанция.На него му е дадено да познае себе си, той е подвластен и на силите на природата, но също така на разумността.Прозирайки в себе си започва да разбира причините и следствията на нещата.От тук до идеята за поправяне на сгрешеното пътят е съвсем кратък.Намерена е причината за злото, обрекъл човека да бъде като „скотско то вайна“ и тя е съвсем ясна, видима, социално обусловена:

„Не стига ти хлеба,

залитнеш от мъка

и стъпиш в погрешност на гнило.“

Не човекът, а света се е указал погрешно устроен.За разлика от дамата:

Ех, лошо.

Ех, лошо,

светът е устроен.

Грешката не е природно вечна, неизбежна, а социално преодолима „може, по-иначе може“, така поезията на Вапцаров утвърждава разбирането,че е възможна друга наредба на света, от гледна точка на една бъдеща зряща разумност.Когато светът престане да бъде „затворен“ и хлябът е стига всички причини на злото у човека ще загубят своята сила.Ако човекът изменя на своята хуманна същност вината не е негова.така поезията на Вапцаров мотивира като неизбежно радикално решение да се разбие света затвор, да се отключат заключените простори.В основата на това разбиране звучи характеристиката за Вапцаровата съвременност идеологема.Не само светът, но и човекът може да бъде пре-направен и то така, че старозаветното мислене око за око, зъб за зъб да бъде надмогнато чрез Евангелското милосърдие и прошка.Прозрението на човека идва с песента.Мотивът за песента и пеенето, за пеещия човек е ключов за творбата и за цялата поезия на Вапцаров.Участта на злодея просветва с „някаква“ песен.В порива към новия живот вече пред правения човек отново запява своята песен.Песента се оказва особен вид сетиво.Чрез нея човекът прозира и в собствените си безни, и в безните на времето.Дори сцената на събуждането и самата екзистенция имат за колуминация отново песента.Коридортъ, затворът тоест затворените пространства са безшумни, гробовно тихи(„но в коридорът тихо говорят“, „някой от групата плахо и тихо казало…“)В тази тоталност са и други характеристики на пространството-мракът, сивотата, студа, влагата („гледали хората, тъпо и кухо, сивите влажни стени“, „мрак се в ъглите таи“, ‚чувствали някакъв хлад“).Тук вгробовното мрачно пространство човекът посреща изживява вестта за своята окончателна и неизбежна гибел.За миг ужаса сковава жертвата, разумността се пропуква , животинско-страстното отново изпъква с неизтова сила („гледал с див поглед на бик“).Но това състояние е преодоляно бързо, прозрението отново взема връх(„лека полека човека се сетил-/страхът е без полза/ ще се мре“).Страшна е със своята сила нахлуващата светлина в душата на осъдения пред прага на смъртта.Той е усетил завладяващата го разумност, съзрял е едно друго свое измерение,надмогнал е природно стихийното.Човекът тръгва към своята голгота , крачейки гордо в последния си път.Оковани от страх , пронизани от хлад се оказват тези чрез които побеждава мрака.Я текста на творбата се реализира действеното преобръщане на отношението между малачите и жертвите.

Слизането на двора е нов повод за екзистенциално съсредоточаване и себеосмисляне.Инстинктите са укротени „зрящи“, човек вижда своята безока съдба безмилостно изправила го на бесилото.Човекът сякаш се отчуждава от себе си, насочва погледа си към нещо много по-голямои не така лесно унищожимо-животът е не само свършване, изтичане, безсмислено лутане на слепи енергии.Животът е безкраен със своята не идентичност, той е ново идване продължаване „поправяне“

                                                     Но белкем се свършва                                    

с мен ?

Животът ще дойде по-хубав

от песен,

по-хубав от проклетен ден.

Личността е съзряла един от традиционните отговори за „философското отношение“-нестихването на могъщия живот в границите на много милионните човешки същества, неговото непрестанно разливане в пространството и времето.Животът се осмисля като нещо по-велико от единичния човешки живот.

С нова сила зазвучава и мотива за бъдещето-животът които предстои ще бъде „песен“, съкровено звучение на битийните ценности, преплитане на глас и светлина.Това е бъдещето което се съзарцава, прекрачвайки в отвъдното, осъдения започва да се слива с бъдещето чрез песента, чрез волното разкриване на своя глас:

Усмихнал се топло, широко и светло,

отдръпнал се и после запял.

Решително и категорично е отречена възможността за изблик на „истеричен комплекс“ в това действие.Пеенето е този текст е опотеоз на спокойствието, разумността и решителността(„човекът спокойно тъй дума след дума/и твърдо редил песента“).Тя е срещна точка в която се събират гласът на човека и гласът на всемира-единни и взаимо изразяващи се.

Песента разрушава старото пространство с неговия облик-треперещия затвор и бягащия мрак.Прогонени със злите сили земята е очистена,пеенето е свръх действието което премахва грешката, тъмнината на лошо устроения свят.През безумните погледи на плачещите и аплодисментите на всемира се разиграва грандиозно представление на човешкото себе намиранеи себе изживяване.Разпада се, отръсва се „земята от отровната си плесен“, за да се роди новото.Песента е овладяла не само емоциите и духа на човека тя е изпълнила цялото му тяло .Тя визира не само прогреса и умъртвената телесност, но там в „разкривените сини устни напирала пак песента“.

Непобедимо и неунищожимо е вече намереното съзвучие между материята и духа.Цялата Вапцарова поезия преживява проглеждането на човека, усилието да разруши и напусне стените на сгрешения свят и да навлезе в пространството на истинското битие в праведното светло бъдеще.Тук няма място за ужаса и крясъка на дневната дама.Пеещия човек въплъщава цялата прекрасност на копнежнотопротягане към светлината.Според интерпретацията на Валери Стефанов „песента пее“ за целия огромен „разумно неразумен живот“.Човекът изпява самото бъдеще, което ще рече, че го изживява щастливо макар и малолетно.Бъдещето според поетическата визия на Вапцаров ще възстанови едно изначално състояние на света мислено в духа на Евангелското послание като добро.Вапцаров вярва, че светът може да бъде преустроен, възвърнат към доброто и светлото начало в живота.За това неговата концепция за промяната, макар да не изключва борбата и саможертвата не е така радикална, като концепцията на Гео Милев.Вместо тотален апокалипсис насочен към небето и към земята ад, вместо огнено унищожение на „стария свят“ у Смирненски.Вапцаров предлага като „изход“ реабилитирането на изходните етически начела на живота-братството, добротата, вярата, любовта и надеждата.Неговата „пролет“ поетическа метафора   на промяната идва „с дъжд и урагани“.Но тази пролет е призована да „измие“ „кървавите рани“.Измиването символично представя пречистването, навлизането в един нов свят в които нищо от стария не може да присъства.Текстът на Вапцаров поражда многобройни асоциации с Евангелския текст и християнската концепция за човека и света.

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна не празнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско под тополите,

и измиеш кървавите рани.

Бъдещето не неопределеното бъдеще което не може да принадлежи на нито едно конкретно време, още по-малко на конкретна идеологическа витрина, полага както своята първооснова и християнските ценности. В бъдещето е постигнато братството, възстановена е радостта.Значещ е фактът, че в бъдещето няма стени и прегради, пространството е отворено към „простора“, а трудът не убива човека и е съзидателен,и полузатворен.Визията на тази поетическа утопия- патетична възвисена – представя стиховете:

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват в простора…

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Вапцаровата утопия е апостроф спрямо света затвор.В този смисъл творбата не би могла да бъде разбрана в нейните дълбинни послания, ако четенето се осъществява единствено в собствения и контекст.Четена интертекстовост през стихотворенията като „Завод“ и „Ще строим завод“, тя открива своята многопластовост и в представителност.Поетическия модел у Вапцаров разчита не само на пространствени метафори, като затвора, клетките, решетките…Битието на човека се оглежда и в труда, в индустралното общество, човекът е тотално отчужден от труда.Трудът е принуда, чрез труда в завода социума задейства своите механизми.Трудът не може да бъде радост, напротив унищожава човешкото у човека, способностите му да бъде себе си, унищожава радостта от постигнатото.Трудът е упорита борба с живота.Така поезията на Вапцаров проблематизира труда като екзистенциално страдание.Вапцаровия лирически човек е ситуиран именно в завода край машината където протича, изтича неговия живот.Към такова разбиране отвежда стиха „Спомен.Аз имам другар“.Тук машината, моторът подтискат човека, превръщат се в знаци на насилието.Моторът е зададен като съществена част от завода, като негов образ, но това редуциране на цялото до негова част е характерно и за изграждането на образа на човека/другаря.Моторът е свързан с човека, съпреживява неговата смърт и спира да работи.Но в същото време е противопоставен на човека, убива го, отнема живота му.Тази амбивалентност в интерпретацията на различни образи, решения е характерна за Вапцаров.Страданието тук е интерпретирано тъкмо чрез „разграждането“ на човешката цялост, чрез редуцирането при което отделната част замества цялото.В началото на творбата „другарят“, които „кашляше лошо“ е въведен в своята цялост, дори социално маркирана.Чрез поетиката на търсещия смисъл и чрез един задъхан, странен изказ започва разпадането на цялото- през „очите“ до „зениците“.Зениците представят най-духовната част у човека.Молещите се зеници визират човека като „оголен“ в страданието, открит за него безпомощен.Човекът няма право на бъдеще, мери живота си от пролет до пролет.Отчетливо е внушението, че социално угнетения човек не разполага със самия себе си.Той преживява живота си в мига тук и сега, без увереност, че утре ще бъде.Проблемът за страданието обаче има не само социален, но и екзистенциален смисъл.Още в началната антитеза „добър другар, но кашля лошо ‘‘ свидетелства за разбиването на формалната логика в поезията на Вапцаров.„Добър“ е етическа характеристика на човека,а „кашля лошо“ отвежда към екзистенциалната сфера .Така екзистенциалното се оказва противопоставено на другите ценностни редове.Съвместяването на етика и екзистенция означава, че човек е трагично обречен, а доброто не е пълновластно и неможе да тържествува.Несправедливата, незаслужена смърт застава над нравствеността. Функционална за подреждане смисъла на творбата е промяната в реторическата стратегия на говорителя-отказ от поетиката на търсещия смисъл при визирането на пролетта.Променя се ритъма, пълновластна става поетиката на намерения смисъл , изказът е „гладък“, но така се постига, разбира се съзнателно, импликация на псевдо красивото.Красивото е флаш и това внушение е постигнато чрез пълния крах на концептуалната естетика.Образа на пролетта е изграден от клишета от символистическия дискурс.Такава пролет няма, дори да я дочака огнярът , тя е флаш.Псевдо поезията тук обаче има още една значима функция.Чрез нея отново е поставена екзистенциалната проблематика. Защото веднага след постигнатия образ на прекрасната пролет, чрез противопоставителния съюз „но“ и характерни за Вапцаров образи се осъществяват снемане на ефирно движение, и се открива истината за „прозата“ на живота.В своят а смислова цялост творбата изстрадваща смъртта на другаря утвърждава живота като висша ценност.

Животът е сред лексемите с най-висока честота на употреба в поезията на Вапцаров, а проблемът за живота е най-разностранно интерпретиран .Животът е визиран най-често като „навъсан“, „мръсен“.Той притиска и мачка човека, и в същото време лирическия човек на Вапцаров жадува „да бъде“ да живее.Най-дълбоко се изстрада лишеноста от живот, един от постоянните знаци чрез който се сигнализира тази невъзможност да се живее смислено и човекът да реализира себе си, като духовно същество е недостигащия хляб.Хлебната метафорика е характерна за много творби.Хлябът е онзи минимум, без които „бъдещето“ на човека е невъзможно, заради недостигащия хляб се залита „в погрешност на гнило“.Заради недостигащия хляб злобата и омразата разкапват сърцето, заради недостигащия хляб не може да се изпълни заветът на майката:

Учеше ме майко ти с придчи

да обичам всичко като теб.

Бих обичал майко, бих обичал,

Но ми трябва свобода и хлеб.

В поетическото мислене на Вапцаров хляба се обвързва със свободата те са равно поставени, еднакво необходими, за да бъде човекът човек-да обича ближния.Недостигащия хляб изпраща и Фернандес на фронта- стихотворението „Писмо“.Майко Фернандес убит.И тук хлябът има силата да „сбира“ хората в общото им дело-борбата.И тук хляба е равно поставен с духовния аспект на битието.Социалната проблематика се оказва обвързана с екзистенциалната.В контекста за насточивите внушения за недостигащия хляб е основателен въпрос за екзистенциалните упори на човека, света затвор.Какви възможности за самотрансцедиране открива Вапцаровия лирически човек?Към отговор на тези въпроси повежда подбрания за стихосбирката текст „Вяра“, които отключва и първия цикъл „Песни за човека“.Вярата е ключово понятие във Вапцаровата лирика, неговия лирически човек вярва за да съществува-не за да просъществува.Вярата е условието да „бъде“, като достойно човешко същество, което пребитава в духа.Вярата преди всичко е екзистенциална опора в своите колебания и търсения лирически аз ясно вижда какво би останало от него ако загуби дори „пшенично зърно“ от нея-„нищо“:

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

Така защитно и предизвикателно пита лирическия човек на Вапцаров в своя опонент.Именно вярата дева сили да човека да устои на озлобения живот.Тя покрива две от същностните измерения на съществуването-пиша, боря се.Вярата брани човека и гарантира неговото битие.За това между „още ще бъда“ и „ще бъда аз нищо“зее пропастта между Битие и небитие,между Живот и живот/смърт.Вярата спасява от смъртта и приближава „дните честити“ .Тя е тържество на Живота, броня срещу куршумите безсмъртие.

Цялата творба е отрицание на насилието.Преходът от екзистенциалния предел към самобронирането чрез вярата е и отрицание чрез злото, отрицание и на стража пред това зло.Творбата категорично отклонява от възможността вярата да бъде възприета фанатично опояние в една идеологема или авторитет.Вярата по-скоро може да се мисли като „вътрешна ориентация“ на човека и проява на „божествените качества в самия себе си“.Вярата не е притежание на идеологемата, а състояние на духа равнозначна на самия живот.Вярата е граница за безсмъртието тя охранява духовната цялост на човека.

В такъв смислов аспект може да се разбере и обещанието на лирическия говорител в стиха „Небоите се деца“, че ще нахрани гладуващите с „вяра“.Вярата може да преодолее дори липсващия хляб и както в евангелския текст да се превърне в „храна“, но храна на духа.Именно за човешкия дух е загрижена поезията на Вапцаров, ако лириката му утвърждава и проблематизира вярата като екзистенциална опора, то стихотворението „Небоите се деца“ е върхово изпитание на вярата в неверие, в силата на вярата. „Ще ви нахраня с вяра“-обещава лирическия говорител, като се позовава на една от основните точки на християнската октология и риторика.В смисъла и така на последвалото „нахранване“, не остава нищо от християнското самоутешение .В обедителноста на картините в бъдещето ясно звучи и значението, че това са вълшебни построения за утеха на гладните деца.Убедеността в силата на вярата, невдъхващото вяра слово, като речев жест върви успоредно с тъгата, че вярата не мести планини и децата остават все така гладни и тъжни.Вярата се полага като опра в настоящето и за настоящето-АЗ „сега“се опирам на своята вяра „сега“ ще ви нахраня с вяра, тъкмо „сега“е много страшно и много трудно, моята тревога за вас е „сега“, „сега“ аз страдам за вашето „утре“.Така могат да бъдат разчетени посланията на творбата.Така Вапцаров овечовава страданието и иронизира старото клише за нахранване с вяра, защото децата са гладни именно „сега“.Започнала с образите на детското страдание, минала през утешаващите разкази за бъдещето, в завършена творбата мъжки е още по-голяма, тъга се завръща към миналото си:

Но мен ме притиска

жестока, дълбока тъга.

За ващо сега

е горист стаена в мене.

Вярата у Вапцаров е свързана с идеята за бъдещето.Картините на жадуваното утре са обвързани и с функционално подчинение на вярата.И едни са те, когато с нея се утешават гладните деца, други-когато се спори с обезверяващи опоненти, трети в тихия размисъл със себе си.Визията на бъдещето, както и вярата се полага като опора за настоящето битие.

Вярата „сега“ мисълта за бъдещето, „по-хубаво от песен“ с генератора на творбата, на двубоя които се води от много дни.Двубой на идеи, на гледни точки и на разбирания не толкова за подредбата на света, колкото за значенията на неговите конституенти.Стихотворението „Двубой“ акцентира именно върху вярата, че „разкапания озлобен живот“ ще бъде победен от всички онези, които той е притиснал у които е пораждал злото и сляпата животинска стихия, а те са „тук“ и „там навред“.Но този безброй, единил силата си и въплътил я в лирически говорител, злият живот няма да устои .На негово място ще бъде изграден „живот желан и нужен“.Двубоят е интерпретиран в полемика с българската поетическа традиция.Нищо от мотива за борбата между българи и турци в „Опълченците на шипка“ не се открива във Вапцаров, нито от Ботевата визия на „бурията“.Животът е представен „телесно“, двубоят е представен пластично.

Ние сплетохме здраво ръце

с тебе се счепкахме здраво.

В стиховете на Вапцаров липсва и патос, но убедителността на изображението разчита на комокативния статус на лирическия проект, а също така на учетливата реторика-въпроси, анафори, хиперболи.Между първите три строфи и стиховете „как мислиш“, „ще ли победиш/навъсан мръсен/зъл живот?“Които рамкират полемичния слой на творбата се вклинява „разказа“ за двубоя, той е фрагментиран. Случва се като поредица от лични версии на двубоя между човека и живота.Парадоксално обаче всеки един лирически персонаж е присломен в семантичния обем на аза.Той се оказва множествен, събира в себе си много човешки лица, „разиграва“ идентичности и така чрез де конструирането на еденичния аз утвърждава един свръх мощен, пространствено обемен лирически аз.Тъкмо той събира в себе си и гамена отнел живота и убиеца, и затрупания в мината човек, а също така „едно дете“ в Париж на барикадата.Така като изключим реторично полимичната част на творбата, нейното начало и край „двубоя“ е представен като разказ за човешкото страдание и надежда, загубване на себе си.На лирическия аз са еднакво присъщи и констроктивни, и де контроктивни енергии.Той е злодея отнел живот, но и създателя, моторът които пее горе.Кръвта която капе от сърцето му кодира и изнемогващите усилия в неравния двубой, саможертвата („кръв капе от мойто сърце“), но също така от нея се ражда „песента на мотора“ горе в небето.Творбата категорично утвърждава вярата в „изграждането“ на „един живот/желан/и нужен“.Ясно е че Вапцаров моделира световете на „барутното време“ и на „ щастливото утре“ с едни и същи образни единици и мотиви, те обаче са амбивалентни по своя смисъл.Tака образа на новия свят мечтан, жадуван е образ на притежавания свят-„всичко е в нашите ръце“.Този свят ще се управлява с агресия със здрава желязна ръка, той е също владеен свят, но от тези които са го изградили.Ето каква колективност преписва на колективното ние стихотворението „Не боите се деца“: „Ще ги впренчиме здраво/ще им кажем да кажат/така ще вървите“ и те ще тръгнат напред.В новия свят се пренасят и заповедите.Така Вапцаровата утопия се оказва зона на една желязна властваща ръка и нейно качество, и преимущество е, че тя се определя като „наша“, а не като „чужда“ е земята на която е изграден той (тази земя не е моя,/тази земя простете е чужда“).Новото различното е в променящите се връзки между нещата.Към такова осмисляне води стихотворението „Сън“.Изобразената е текста утопия, плод на съня желание позволява да го отграничат като контрастни по-своите ценностни светове стария и жадувания.

Категоричната увереност „светът е наш“ открито заявява идеологически експонизъм.В поезията на Вапцаров се оказва вписан в един диалогически дискурс, занимава се с чертаенето на граници в човешката общност.Образа на утопичния свят е синтез на спонтанността.Светът е „небосвод“ но и крепост.Стихотворението „Пушкин“, свободата е победила „мрака“ и „гнет“, утвърден е задружният щастлив живот.Акцент е поставен върху родителските функции на идеологемата.Всъщност този Вапцаров, образ на бъдещето има своята първооснова в гледаните от твореца филми през 40те години на миналия век.Барикадата е един образ силно романтизиран и поетизиран на границата.В барикадата се завоюва честа и славата, „огняро интелигентът“ намира себе си:

Зная свойто място

във живота

и напразно

няма да се дам.

Честно ще умра като

работник

в боя ни за хляб и свобода.

Мотивът за борбата е свързан с една значеща метафора-разбиването на леда.Тя се появява в творчеството на Яворов („ледена стена, с глава я не разбих“), но „стената“ тук не е граница между два идеологически противопоставени свята.Яворовата „ледена стена“ е по-скоро знак на човешката двойственост на две души които са непрестанно в двубой, но нито една от тях не успява да надделее над другата.Така ледената стена се възприема като знак за трагичното битие на Яворовия аз, за невъзможността да се реализира порива към само трансценденция.За героя на Яворов обречен да се лута в собствените си метафорични пространства няма „изход“, няма „рай“.Поезията на Вапцаров дръзко заявява разбиването на ледовете:

С главите си ще счупим ледовете

и слънцето на хоризонта тъмен

да, нащо слънце ще просветне .

Ледовете отграничават нашата и „чуждата“ земя, нашия и „чуждия“ свят.

Отношението свое-чуждо така настойчиво проблематизирано в поезията на Вапцаров има структурна функция и в цикъла „Песен за родината“.В духа на характерното за времето поетическо мислене на обвързаните с лявата идеология творци и Вапцаров изживява „българското“ като „чуждо“.И неговата поезия поставя въпроса, който със страшна звучи в поемата „Септември“ на Гео Милев: „прекрасно, но що е Отечество?“Явно географските граници не могат да гарантират себе чувството на Вапцаровия аз, като препитаващ в родното пространство, в същото време родината е прекрасна, свидна и скъпа.Това в по-скоро идеята за родината, която лирическия човек носи у себе си.Отчуждението не означава забрава за родното, напротив мисълта на лирическия субект непрекъснато се връща към спомена за родната страна, потънала в мрак.Болезнено преживява нейната изостаналост „стотици години назад“.За тази родина той е готов на саможертва.

В цикъла „Песен за една страна“ чуждото отново се изгражда върху идеологическа основа.Испания която за лирическия герой е нищо „една изгубена страна“ започва да се възприема като своя, заради общата борба за справедливия свят:

Сега за мене

ти си всичко

сега за мене

си съдба

и аз участвам неотлъчно

в боя ти за свобода.

Общата участ е гарантирана от кръвта, която символично преминава от загиналия у героя на Вапцаров.

Също като Ботев Вапцаров води диалога с „ти“, което в стихотворението „История“ е самата История, словесния двубой с нея има ясна причина- тя улавя само контурите на човешкото битие.Тези контури ограждат празнотата, защото стихотворението разказва за нестаналото, за невъзможното случване на човешкото в плана на голямата История.Това разминаване е доловимо още в първите стихове:

Какво ще ни дадеш историйо,

от пожълтелите си страници?

Спорно е кои са тези „ние“.Ние напъханите в тези страници, или „ние“, разгръщаните страници на Историята.В текста липсват достатъчно недвусмислови   свидетелства и раздвоеност на лирическото ние остава.Такава двойственост съществува и по отношение на времето, от гледната точка на случващото се от стихотворението .Когато хората се обръщат към Историята- след като вече са отминали („ние бяхме неизвестни хора“)или преди да са станали обект на Историята.Смяната на сегашно, минало свършено и бъдеще време прави невъзможно случването в плана на Историята.Там битието на човека не е живот за описване, защото е нещо осезаемо, горчиво и миришещо.Това е и причината „ човешката мъка ненаписана сама в пространството да скита“.Опозицията е изведена на лексикално равнище: мъката е неописуема на нивото на Историята, тя може само да се осети, да се изпита със сетивата.Неслучайно тази част на творбата е наситена с лексеми гравитиращи към семантичното поле на сетивните възприятия- „мирише“, „горчи като отрова“, „лежали влажни“, „потяхме се и под езика…“С други думи мъката, отделната човешка участ може да бъде записана не само с езика на личното, само в „термините“ на личната история на личното преживяване.

Затварянето на тези кръгове за личното е ясно доловимо и в промените на глаголното време, и в позиция на лирическия говорител.От натуралните форми за миналото, неопределено време („сме се раждали“) през презказните форми и изразената в тях несвидетелска позиция („лежали“, „гризали“), общо неутралната констатация се заменя от напрегнатия разказ за участта на едно поколение. Разказ разкъсан в стиха: „Не мога повече! Не искам.“Този взрив е и кулминация не в описаната, а в сетивно оголената човешка история, която трябва да бъде не четена, а усетена, докосната.Именно сетивността ще пробие страниците на голямата История където:

Ще вика нашето страдание

и ще се зъби неприветно.

Единствения начин интимно човешкото да навлезе в план на високо историческото е жестът на крайното- крясъкът, озъбването.Така е поставни високия изказ на Историята и рязко изявен разривът между човешко и историческо.Противопоставени са крайно не езиковото(крясъкът) и езиковоста в явяването на Историята тоест тържественото и случване по „пожълтелите страници“ и „многотомните писания“.

Именно защото в разбирането на Вапцаров историята загърбва историята на човека , той като творец е загрижен и смята за свое призвание „записването“ на човешката участ, такава каквато е тя. От тука е и обособеното значение на проблема за изкуството. Като творец Вапцаров винаги се е обединявал срещу „илюзиите“, „идилиите“, фалша, т.е срещу всичко което пречи на човека да осмисли соята лична история. Измамата и заблудата отделят човека от себе си, затова трябва да се пише „верно и честно“, „просто и честно“. “Верно“ отвежда не към копиране, не към подържание на действителността, а към разбирането, че в изкуството човекът, когато животът „безмилостно“ бие трябва да разпознава и узнава себе си. „“Просто“ отвежда към мисленето за поетическия изказ, за начина, по който трябва да се разказва /изговаря на лирически език „простата човешка драма“. Честно настоява да се търси и открива истината. Честно е апостроф, реплика срещу идилиите и илюзиите. За това утвърждаването на Вапцаров като творец е свързано с търсенето на стиха на „новото време“, „барутното“ време, огрозяващо човека. То може да бъде интерпретирано само със стихове „навъсени“ и „къси“. Такава поезия не създава стихове с „парфюмен аромат“. В творби като „Рибарски живот“ се проблематизира изкуството – неговата същност и предназначение, естетическото му явяване.

Насочването на произведението „Рибарски живот“към суровостта и прозата на рибарския живот, носи не само собственото си значение – да явява „човешката драма“, но и гласът на Вапцаров упорит срещу другите, романтизиращите тоя живот когато „в гърдите ми опрян е за стрелба на времето брутално пистолета“. Творбата има отчетлива структура във всяка една от смисловите части се тематизира рибарския живот, но с различни езици, с различно разбиране за отношението живот – изкуство. Вапцаров еднакво „говори“, борави с вече говорени преди него езици, както със своя което осъзнава, че ясно съзната у него е полемиката за истинското изкуство.

И стихотворението „Кино“ убедително представя Вапцаровото разбиране за художествеността. Отново най – убедителната стратегия е полемиката. Според интенцията на творбата киното като изкуство създава фалшиви представи за действителността. Следвайки логиката на комерсиалните интереси, киното въвлича зрителите в един свят на измислени страсти и конфликти. Филмът е забавен, представя бягство в красивата измислица, възможност за вживяване във „високите“ емоции на героите. Поетът оспорва този ефект от филма. Действителността е коренно различна. Истинските човешки драми са другаде, да се залъгваш в измислица в едно преломно и съдбовно време е опасно предизвикателство – спрямо самия живот – живота е жестоко изпитание, прекалено близко до смъртта. Същност проблематизирайки фелацията изкуство – действителност. Вапцаров ни изправя пред вечния сблъсък. Влизайки в кино салон, зрителя по принцип е готов да го излъжат, защото приема измислицата като принцип на изкуството. В стихотворението обаче киното е измислено не като красива илюзия от която хората имат нужда, а като съзнателна манипулация отклоняваща от истината за реалност. Тъкмо за това патоса на творбата е насочен към тази манипулация. Текстове като „Рибарски живот“и „Кино“ позволяват да се изведе Вапцаровата концепция за изкуството. Фалшиво е това изкуство, което създава преднамерено неверни образи на действителността, които заблуждават хората. Лъжите, драмите на това изкуство трябва да се изобличават в истините на живота.

Трагичната житейска участ на човека е превъплътена в последните му творби „Прощално“ и „Предсмъртно“.

„Прощално“ може да се мисли в плана на любовната тема в българската лирика. Писано преди разстрела то е пределно искрен израз на желанието на лирическия аз, поне в пространството на спомена да има място за него:

Не ме оставяй ти отвън на пътя,

вратата не залоствай.

Стихотворението долавя прошката на отиващият си насилствено от живота, към тази която оставя след него. Най – съкровеното желание обаче е споменът за него да не бъде изличен.

Предсмъртно е текст с множество различни интерпретации. Сериозно изпитание за всички интерпретатори е стихът „какво тук значи някаква си личност“. Наистина ли е обезценена личността в поезията на Вапцаров? Този стих трябва да се чете в контекст в който се оразличава живот и Живот. Единичният човешки живот е само частица от Живота, от погледа на този Живот, личната драма на отделния човек изглежда субект в предсмъртно преживяване на собствената си смърт. Творбата е опит да се постигне философско „утешение“. Още с първите стихове отчетливо изпъква полемиката между онези които „казват“: „Борбата…..е епична“ и неговото собствено осмисляне:“Борбата е безмилостно жестока“. Лирическият субект се отказва от „високото“ говорене за смъртта в борбата, защото той сам не може да я наблюдава, а я преживява. Преживява собствения си „разстрел“ и единствената му опора в този момент е логичното съждение:

И след разстрела – червей.

Макар картината да е ужасяваща тя не потриса със своята реалистичност, а по скоро въздейства с волевото овладяване от лирическия аз на собствената му емоция. Той е иронично дистанциран от всеки език. Отвсякъде величава образа в изображението на битейната ситуация. Утеха е и надеждата, че в „бурята“ той ще бъде отново единен с другите: „В бурята ще бъдем пак със тебе/ народе мой, защото се обичахме“. Съществуват и публикации с друг вариант на последния стих – „защото те обичахме“. В първия случай възвратната частица заявява обвързаността, диалога в „обичането“, докато вторият вариант заявява еднопосочната обич и преданост на поета към родината.

Изготвил: Ирина Янкулова

 

Untitled Document

 {gallery}GPS-tracker/M5-GPS-TRACKER{/gallery}

 

 

Характеристики:
Обхвата достига до толкова далеч, доколкото глобалната GSM мрежа може да достигне, без значение дали е навън или вътре в помещение, позиционирането е без значение.
Употреба:
1. Преди да сложите картата в проследяващото устройство М5, МАХНЕТЕ ПИН КОДА на КАРТАТА, КОЯТО ще сложите в УСТРОЙСТВОТО.

2. Изпратете SMS с текст: "MY"  (без кавичките) до устройството. Подслушвателя М5 ще ви отговори със SMS на вашия телефон съдържащ информация за местонахождението на бръмбъра. В СМС-а ще има и код. 
3. Отворете сайта http://www.trackanywhere.org за да проучите сайта с картата.
4. След това въведете кода и тогава  натиснете Search бутона, след което ще видите текущата позиция на устройството.

 

Вибрационен сензор:

Употреба:

1. Изпратете   SMS  с текст:  "GDM4"  (без кавичките) до номера в проследяващото устройство.
2. Когато М5 (проследяващия подслушвател) е преместен или раздрусан, М5 ще ви изпрати SMS и ще ви се обади по телефона.
3. За да спрете вибрационния сензор изпратете СМС с текст "GDM4"
 -  Изпратете СМС с текст: “CALL” (без кавичките), за да настроите бръмбъра при нужда направо да ви се обажда.
 - Изпратете СМС с текст: “SMS” (без кавичките), при нужда устройството да ви изпраща само СМС. (Моля внимателно използвайте тези две функции, защото веднъж избрани, проследяващия бръмбър или изпраща СМС или се обажда при нужда)

 

Звуков сензор с аларма:

Употреба:
1. Изпратете SMS с текст "GDM1"  (без кавичките)  към устройството, така при звук наоколо шпионската джаджа ще се обажда на мобилния ви телефон, така сте включили гласовото набиране. Ако устройството е поставено например в кола с музика и др. можете да изключите функцията “гласово набиране” с кратък СМС с текст: “GDM2” (без кавичките)

2. За да получите информация за остатъчния ток в батерията изпратете СМС с текст: “GDM3”

3. За да нагласите времето (интервала) за активирането на гласовото набиране можете да пратите СМС с текст: "SJ**" (без кавичките)  (вместо звездите въведете интервала от минути след изтичането, на които циклично ще се активира отново гласовото набиране). Например ако искате бръмбъра да сканира на всеки 2 минути за звук мястото, където е поставен изпратете “SJ02” (без кавичките), ако желаете след 15 мин. да се активира изпратете “SJ15” (без кавичките).
4. Бръмбъра също може да работи с постоянно включено зарядно, ако това е необходимо.

5. Зарядното работи
МОЛЯ ВКЛЮЧЕТЕ БРЪМБЪРА НА ПОЗИЦИЯ “ON”, когато зареждате с зарядното.
Входящ ток на зарядното: 110 V-230 V/AC,  изходящ ток на зарядното :5 V/DC
6. Може да бъде използвано за :
- Позициониране на автомобил
- Позициониране на мотор. Както знаете застрахователните компании не застраховат мотори против кражба, така ползвайки проследяващата функция ще знаете във всеки един момент къде ви се намира мотора и даже кой какво говори около него.
- Позициониране на колело
- За домашна употреба
- Аларма
- GPS Тракер за деца, стари хора и …

 

 Подслушвател с проследяващо устройство през gsm мрежата

 

 

Разлики между GSM тракер  и  GPS тракер:


Функционалност

GSM  Тракер(V5)

GPS  ТРАКЕР

Обхват

глобален

глобален

Позициониращо пространство

Вкъщи и навън

навън

ВРЕМЕ в режим на готовност

Дълъг

къс

Радиационно излъчване

голямо

малко

Защита от влияние на времето

не

да

ЦЕНА

евтин

скъп

Ползван начин за проследяване

Уеб сайт

Уеб сайт

Режим на информация

Карта

Карта

Точност при позиционирането

Ниско

Високо

 

Пакета включва:
1бр. GSM tracker
1бр.  Зарядно
1бр.  Упътване
1бр. USB  Кабел

 

Вторник, 02 Април 2013 20:36

КАЗУС ЗА ИЗВЪНАУДИТОРНА ЗАЕТОСТ

Untitled Document

ЗАДАЧА ЗА ИЗВЪНАУДИТОРНА ЗАЕТОСТ

Задача № 1

 

            На 10.04.200... г. някои сметки в счетоводството на Търговско дру­жество с предмет на основна дейност: а) промишлена обработка на ов­чи ко­жи и б) търговия с кожарски стоки (кожени якета), имат след­ни­те оста­тъци:
1. Сметка 611 Разходи за основна дейност, аналитична сметка 6111 Разходи за основна промишлена дейност:

(лв.)


Статии на калкулацията

I преработка

II преработка

1.

Разходи за материали

2 810,00

1 383,00

2.

Разходи за горива и енергия

187,60

180,00

3.

Разходи за амортизации

38,00

46,50

4.

Разходи за заплати

200,00

250,00

5.

Разходи за социални и здравни оси­гу­ров­ки

64,40

80,50

Всичко:

3 300,00

1 940,00

            Технологичният процес се състои от две преработки: първа пре­ра­ботка - дъбене на овчи кожи и втора преработка- апретиране на овчи кожи.
2. Сметка 611 Разходи за основна дейност, аналитична сметка 6112 Разходи за основна търговска дейност: - 150 лв.
3. Сметка 302 Материали, аналитична сметка 3021 Основни материали за дъбене:

2 000 кг по 1,50 лв.

= 3 000 лв.

2 000 кг по 1,80 лв.

= 3 600 лв.

            До края на отчетния период са извършени следните стопански опе­рации:
1. Доставени са основни материали за апретиране съгласно Данъч­на фактура № 131. Съдържанието на фактурата е следното:
а) материали 2 000 кг по 1,18 лв. = 2 360 лв.
б) транспортни разходи                        40 лв.
в) 20 на сто ДДС
Материалите са заприходени със Складова разписка № 45.
2. Получена е Данъчна фактура № 105 за извършен основен ре­монт на съоръжение, което се използва във II преработка. Стойността на ремонта е 60 лв. Начислени са 20 % ДДС.
3. Отчетени са вложените материали както следва:
а) основни материали за I преработка (дъбене) - 3 000 кг. (При­ла­га се метод “Първа-входяща, първа-изходяща стойност”);
б) основни материали за II преработка (апретиране) - 1 000 кг. (Прилага се методът на “индивидуалната цена на придобиване от пос­лед­ната доставка”);
в) основни материали за поправка на технологичен брак във II преработка - 26.78 лв.;
г) гориво за лекия служебен автомобил за - 38 лв.
д) консумативи и канцеларски материали - 40 лв.
е) строителни материали за строеж на работнически стол - 2 000 лв.
Лимитни карти №№ 45-50 и Искане №№ 23-30.
4. Изплатени са 400 лв. на редакцията на в-к “Стандарт” за реклама на продукцията, която ще се реализира. Платежно нареждане № 1290.
5. Съгласно Данъчна фактура № 100 са доставени мъжки коже­ни якета 300 бр. по 100 лв. Начислени са допълнително 20 % ДДС.
С Авансов отчет № 6 е отчетена командировка и транспортни разходи на закупчика Елена Николова в размер на 300 лв. РКО № 421.
Стоките са заприходени със Стокова разписка № 118.
6. Начислени са заплати както следва:
а) на производствените работници от I преработка  - 3 000 лв.
б) на производствените работници от II преработка - 2 000 лв.
в) на работниците за поправка на технологичен брак от II пре­ра­ботка 10 лв.
г) на персонала в склада за кожарски стоки - 600 лв.
д) на управленския персонал - 1 000 лв.
е) на заетите в строежа на работническия стол - 400 лв.
Разчетно платежна ведомост № 4.
7. Начислени са следуемите се вноски за социално и здравно оси­гуряване. Разчетно платежна ведомост № 4. Справка № ...
8. Начислени са месечните амортизации, като се има предвид след­ното:
а) за машините и оборудването, използвани в I преработка, с от­чет­на стойност 60 000 лв. и балансова стойност 36 000 лв., се при­лага методът на намаляващия се остатък (константно-дегресивен) при коефи­циент на ускорение 2. Срок за използване 5 години. Дълго­трай­ните активи са във втората година на експлоатация.
б) на машините и оборудването, използвани във II преработка, с отчетна стойност 72 000 лв. Срок за използване 4 години. Нами­рат се в експлоатация първа година. Прилага се аритметично-дегре­си­вен метод (метод на намаляващата се сума на числата).
в) на административната сграда и офис оборудването - 60 лв.
г) на склада за реализация на готова продукция - 20 лв.
д) на склада за кожарски стоки - 90 лв.
Годишен счетоводен амортизационен план.
9. Изплатени са 142 лв. за телексни и телефонни услуги на РП Стан­ция. Платежно нареждане № 6213.
10. Продадени са 200 бр. кожени якета по 120 лв. продажна цена. Данъчна фактура № 315. Допълнително са начислени 20 % ДДС.
За опаковка на кожените якета са употребени амбалажни мате­риа­ли за 32.80 лв. Искане № 325.
За превоз на стоките до клиентите са начислени на товарния авто­транспорт 70 лв. Товарителница № 1813.
11. Получена е фактура № 842 за консумирана вода за сумата 484 лв. (без ДДС), която се разпределя: за I преработка 390 лв.; за администра­цията - 94 лв.
12. Получена е фактура № 1644 от енергоснабдяване за сумата 354 лв. (без ДДС), разпределена както следва: употребена електро­енер­гия в I преработка - 40 лв.; във II преработка - 240 лв.; в търговския склад за ко­жарски стоки - 64 лв.; в администрацията 10 лв.
13. Констатиран е технологичен непоправим брак в I пре­ра­бот­ка за 296 лв. по статии на калкулацията както следва: разходи за материали - 131.70 лв.; разходи за горива и енергия - 66 лв.; раз­хо­ди за амортизации - 63 лв.; разходи за заплати 25 лв.; разходи за социално и здравно осигуря­ване - 10.30 лв. Акт за брак в производството № 7.
Бракът е допуснат поради лошото качество на суровината. Пред­явена е рекламация срещу доставчика, която е одобрена. Про­то­кол № 8.
14. Стойността на разходите за технологичния поправим брак от II преработка е отнесена по предназначение. Справка № 12.
15. Установена е фактическата непълна себестойност на I пре­ра­ботка. Сумата на разходите е прехвърлена във II преработка, като се има предвид, че в края на отчетния период няма незавършено произ­водство.
16. Главният счетоводител отчита командировка в размер на 14 лв. Авансов отчет № 4.
17. Установена е фактическата непълна себестойност на произ­ве­дената продукция от II преработка. При извършена инвентаризация в края на отчетния период е установено незавършено производство за 1 924 лв., разпределено по статии на калкулацията: разходи за ма­те­риали 1 127 лв.; разходи за горива и енергия - 134 лв.; разходи за амортизации 310 лв., разходи за заплати 250 лв., разходи за со­циални и здравни осигуровки - 103 лв.
Произведена е 10 000 кв. дм лицева кожа, заприходена в скла­да. Складова разписка № 245.
18. Продадена е продукция - 8 000 кв. дм лицева кожа по 3 лв. продажна цена. Данъчна фактура № 126. Начислени са 20 на сто ДДС.
19. Установен е финансовият резултат от реализацията на го­то­вата продукция и стоките. За целта:
а) разходите за продажбата на продукцията са отнесени по предназ­начение;
б) от разходите по управлението - за реализираните стоки са от­­не­сени 240 лв., а останалата част - за реализираната продукция;
в) разходите за основната търговска дейност са разпределени на база количеството реализирани и налични стоки.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се открият и заведат сметките 302 Материали, анали­тич­на сметка 3021 Основни материали за дъбене и 3022 Основни ма­те­риа­ли за апретиране; 6111 Разходи за основна промишлена дейност, ана­ли­тична сметка 61111-I преработка и 61112 - II преработка; 6112 Раз­хо­ди за основ­на търговска дейност; 614 Административни разходи; 615 Раз­хо­ди за продажби; 701 Приходи от продажби на продукция; 702 При­ходи от продажби на стоки.
3. Да се калкулира фактическата непълна себестойност на един кв. дм лицева кожа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИ ЗАДАЧИ ПО УПРАВЛЕНСКО СЧЕТОВОДСТВО

Попреработков метод на калкулиране -     безполуфабрикатен вариант

Задача № 2

 

            На 1 декември 200... г. в акционерно дружество сметка 611 Разходи за основна дейност има следните остатъци от незавършено производство по отделни преработки и по статии на калкулацията:
(лв.)


№ по ред

Статии на калкулацията

I преработка "Кроене"

II преработка "Шиене"

1.

Разходи за материали

13 775

5 870

2.

Разходи за горива и енергия

1 000

700

3.

Разходи за амортизации

100

120

4.

Разходи за заплати

1 000

2 000

5.

Разходи за осигуровки

322

644

6.

Разходи от брак

-

-

7.

Други разходи

98

196

Всичко:

16 295

9 530

            В предприятието има два цеха: цех № 1 - за кроене на дамски пал­та и цех № 2 - за шиене на дамски палта.
През месеца са извършени следните стопански операции:
1. Доставени са основни материали - 10 000 м вълнен плат по 4,60 лв. покупна цена за метър и 2 500 м хастар от вискоза по 2,80 лв. за метър. Фактура № 1350, в която е включен отделно 20 на сто данък върху доба­вената стойност.
За превоза на материалите са изплатени на специализирано пред­приятие 3 000 лв., които включват 20 на сто данък върху добавената сто­йност. Фактура № 2460. Преводно нареждане за кредитен превод.
Транспортните разходи се разпределят между двата вида основни материали пропорционално на доставените количествата.
Материалите са заприходени в склада. Складова разписка № 14.
2. Отчетени са вложените материали през месеца както следва:
а) основни материали:
- в първа преработка - 5 000 м вълнен плат;
- във втора преработка - 2 150 м хастар от вискоза.
б) спомагателни материали за поправка на бракувана продукция за 133,90 лв.
Лимитни карти № 25 и 26. Искане № 30.
3. Начислено е трудово възнаграждение на производствените ра­бот­ни­ци заети в първа преработка 15 000 лв., във втора преработка 10 000 лв. и за поправка на бракувана продукция 50 лв.
Ведомост за трудово възнаграждение № 12.
4. Начислени са дължимите осигурителни вноски върху трудовото възнаграждение на персонала, както следва:
а) за сметка на работодателя - за социално осигуряване на произ­вод­ствените ра­бот­ни­ци заети в първа преработка 4 155 лв., във втора преработка 2 770 лв. и за поправка на бракувана продукция 13,85 лв.; - за здравно осигуряване на произ­вод­ствените ра­бот­ни­ци заети в първа прера­ботка 675 лв., във втора преработка 450 лв. и за поправка на бракувана продукция 2,25 лв.;
б) за сметка на осигурените - за социално осигуряване 2 254,50 лв. и за здравно осигуряване 375,75 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 12.
5. Начислена е месечна амортизация на дълготрайните материални активи както следва:
а) на машините и оборудването в първа преработка с отчетна стой­ност 300 000 лв. и балансова стойност 180 000 лв. Срок на използване 5 години. Прилага се методът на снижаващия се остатък при коефициент на ускорение 2. Машините и оборудването са в експлоатация втора година.
б) на машините и оборудването във втора преработка с отчетна стой­ност 600 000 лв. и балансова стойност 360 000 лв. Срок на използване 5 години. Прилага се методът на снижаващия се остатък при коефициент на ускорение 2. Машините и оборудването са в експлоатация втора го­дина.
Счетоводен амортизационен план.
6. Съгласно Фактура № 2550 са закупени спомагателни материали за 1 275 лв., които веднага са вложени в първа преработка - кроене. Иска­не № 32. Във фактурата е включен отделно 20 на сто данък върху добаве­ната стойност.
7. Изплатена е употребената електроенергия за 800 лв., която съг­ласно Фактура № 3420 се разпределя в следните направления:
- за технологични нужди в първа преработка             - 200 лв.;
- за технологични нужди във втора преработка         - 600 лв.
Преводно нареждане за кредитен превод. Във фактурата е включен отделно 20 на сто данък върху добавената стойност.
8. Установен е непоправим нетехнологичен брак в първа преработ­ка за 600 лв., разпределен по статии на калкулацията: разходи за мате­риа­ли - 200 лв., разходи за горива и енергия - 150 лв., разходи за амортизации - 108 лв., разходи за заплати - 100 лв., разходи за осигуровки - 32,20 лв. и други разходи - 9,80 лв. Акт за брак в производството № 5.
Допуснатият брак е по вина на доставчиците. Предявена е рекла­ма­ция за лошото качество на суровините.
9. Общата сума на разходите за поправим технологичен брак е отнесена в себестойността на продукцията от втора преработка - шиене. Справка № 18.
10. Установена е фактическата себестойност на разкроените изде­лия от първа преработка - кроене. Общата сума на разходите е прехвъ­рлена във втора преработка - шиене, като се има предвид, че в края на месеца няма незавършено производство.
11. Установена е фактическата себестойност на произведената про­дукция от втора преработка - шиене, при незавършено производство в края на месеца оценено общо за 9 000 лв. и по статии на калкулация: разходи за материали - 6 000 лв., разходи за горива и енергия - 80 лв., разходи за амортизации - 1 500 лв., разходи за заплати - 1 000 лв., разходи за осигуровки - 322 лв. и други разходи - 98 лв.
Произведени са 500 бр. дамски палта, които са заприходени в скла­да. Складова разписка № 45.
12. Продадени са 480 бр. дамски палта по 250 лв. продажна цена за един брой. Фактура № 5538, в която е включен отделно 20 на сто данък върху добавената стойност.
Във връзка с продажбата на продукция са изплатени 5 000 лв. тран­спортни разходи за сметка на клиента. Преводно нареждане за креди­тен превод.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по отделни преработки и по статии на калкулацията.
4. Да се състави калкулация за фактическата себестойност на едно дамско палто.
Решение на задача № 2:

1.1. Дебит с/ка 301 Доставки

53 000

 

аналит. с/ка “Вълнен плат”

46 000

 

10 000 м х 4,60 лв.

 

 

аналит. с/ка “Хастар от вискоза”

7 000

 

2 500 м х 2,80 лв.

 

 

       Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките

10 600

 

Кредит с/ка 401 Доставчици

 

63 600

       - за доставените основни материали.

 

 

 

 

 

1.2. Дебит с/ка 301 Доставки

2 500

 

аналит. с/ка “Вълнен плат”

2 000

 

10 000 м х 0,20 лв.

 

 

аналит. с/ка “Хастар от вискоза”

500

 

2 500 м х 0,20 лв.

 

 

       Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките

500

 

Кредит с/ка 503 Разплащателна сметка

 

3 000

       - за изплатените транспортни разходи.

 

 

 

 

 

1.3. Дебит с/ка 302 Материали

55 500

 

аналит. с/ка “Вълнен плат”

48 000

 

10 000 м х 4,80 лв.

 

 

аналит. с/ка “Хастар от вискоза”

7 500

 

2 500 м х 3,00 лв.

 

 

Кредит с/ка 301 Доставки

 

55 500

       - за заприходените основни материали.

 

 

 

 

 

2.1. Дебит с/ка 601 Разходи за материали

30 450

 

Кредит с/ка 302 Материали

 

30 450

аналит. с/ка “Вълнен плат”

 

24 000

5 000 м х 4,80 лв.

 

 

аналит. с/ка “Хастар от вискоза”

 

6 450

2 150 м х 3,00 лв.

 

 

       - за вложените основни материали.

 

 

 

 

 

2.2. Дебит с/ка 601 Разходи за материали

133,90

 

Кредит с/ка 302 Материали

 

133,90

       - за вложените спомагателни материали.

 

 

 

 

 

2.3. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

30 450,00

 

аналит. с/ка “І преработка”

24 000,00

 

аналит. с/ка “ІІ преработка”

6 450,00

 

статия “Разходи за материали”

 

 

Дебит с/ка 619 Разходи за брак в производството

133,90

 

аналит. с/ка “Поправим технологичен брак”

 

 

Кредит с/ка 601 Разходи за материали

 

30 583,90

       - за отнасяне на разходите за дейността.

 

 

 

 

 

3.1. Дебит с/ка 604 Разходи за заплати

25 050

 

Кредит с/ка 421 Персонал

 

25 050

       - за начисленото трудово възнаграждение.

 

 

 

 

 

3.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

25 000

 

аналит. с/ка “І преработка”

15 000

 

аналит. с/ка “ІІ преработка”

10 000

 

статия “Разходи за заплати”

 

 

Дебит с/ка 619 Разходи за брак в производството

50

 

аналит. с/ка “Поправим технологичен брак”

 

 

Кредит с/ка 604 Разходи за заплати

 

25 050

- за отнасяне на разходите за дейността.

 

 

 

 

 

4.1. Дебит с/ка 605 Разходи за осигуровки

8 066,10

 

Кредит с/ка 461 Разчети с Националния
осигурителен институт

 

6 938,85

Кредит с/ка 463 Разчети за здравно
осигуряване

 

1 127,25

- за начислените осигуровки от работодателя.

 

 

 

 

 

4.2. Дебит с/ка 421 Персонал

2 630,25

 

Кредит с/ка 461 Разчети с Националния
осигурителен институт

 

2 254,50

Кредит с/ка 463 Разчети за здравно
осигуряване

 

375,75

- за начислените лични осигуровки.

 

 

 

 

 

4.3. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

8 050,00

 

аналит. с/ка “І преработка”

4 830,00

 

аналит. с/ка “ІІ преработка”

3 220,00

 

статия “Разходи за осигуровки”

 

 

Дебит с/ка 619 Разходи за брак в производството

16,10

 

аналит. с/ка “Поправим технологичен брак”

 

 

Кредит с/ка 605 Разходи за осигуровки

 

8 066,10

- за отнасяне на разходите за дейността.

 

 

 

 

 

5.1. Дебит с/ка 603 Разходи за амортизация

6 000

 

Кредит с/ка 241 Амортизация на дълготрайни материални активи

 

6 000

- за начислените амортизации.

 

 

(180 000 лв. х 40 % = 72 000 : 12 = 6 000 лв.)

 

 

 

 

 

5.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

6 000

 

аналит. с/ка “І преработка”

 

 

статия “Разходи за амортизации”

 

 

Кредит с/ка 603 Разходи за амортизация

 

6 000

- за отнасяне на разходите за дейността.

 

 

 

 

 

5.3. Дебит с/ка 603 Разходи за амортизация

12 000

 

Кредит с/ка 241 Амортизация на дълготрайни материални активи

 

12 000

- за начислените амортизации.

 

 

(360 000 лв. х 40 % = 144 000 : 12 = 12 000 лв.)

 

 

 

 

 

5.4. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

12 000

 

аналит. с/ка “ІІ преработка”

 

 

статия “Разходи за амортизации”

 

 

Кредит с/ка 603 Разходи за амортизация

 

12 000

- за отнасяне на разходите за дейността.

 

 

 

 

 

6.1. Дебит с/ка 601 Разходи за материали

1 275

 

       Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките

255

 

Кредит с/ка 401 Доставчици

 

1 530

       - за закупените и вложени спомаг. материали.

 

 

 

 

 

6.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

1 275

 

аналит. с/ка “І преработка”

 

 

статия “Разходи за материали”

 

 

Кредит с/ка 601 Разходи за материали

 

1 275

       - за отнасяне на разходите за дейността.

 

 

 

 

 

7.1. Дебит с/ка 601 Разходи за материали

800

 

       Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките

160

 

Кредит с/ка 503 Разплащателна сметка

 

960

- за изплатената електроенергия.

 

 

 

 

 

7.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

 

 

аналит. с/ка “І преработка”

200

 

аналит. с/ка “ІІ преработка”

600

 

статия “Разходи за горива и енергия”

 

 

Кредит с/ка 601 Разходи за материали

 

800

- за отнасяне на разходите за дейността.

 

 

 

 

 

8.1. Дебит с/ка 619 Разходи за брак в производството

600,00

 

аналит. с/ка “Непоправим нетехнологичен брак”

 

 

Кредит с/ка 611 Разходи за основна дейност

 

600,00

аналит. с/ка “І преработка”

 

 

статия “Разходи за материали

 

200,00

статия “Разходи за горива и енергия”

 

150,00

статия “Разходи за амортизации”

 

108,00

статия “Разходи за заплати”

 

100,00

статия “Разходи за осигуровки”

 

32,20

статия “Други разходи”

 

9,80

- за установения непоправим нетехнологичен брак.

 

 

 

 

 

8.2. Дебит с/ка 441 Вземания по рекламации

600

 

Кредит с/ка 619 Разходи за брак в производ­ството

 

600

аналит. с/ка “Непоправим нетехно­логичен брак”

 

 

       - за предявената рекламация към доставчика.

 

 

 

 

 

9.1. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

200

 

аналит. с/ка “ІІ преработка”

 

 

статия “Разходи от брак”

 

 

Кредит с/ка 619 Разходи от брак в производ­ството

 

200

аналит. с/ка “Поправим технологи­чен брак”

 

 

       - за отнесения поправим технологичен брак.

 

 

 

 

 

10.1. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

67 000,00

 

аналит. с/ка “ІІ преработка”

 

 

статия “Разходи за материали”

38 850,00

 

статия “Разходи за горива и енергия”

1 050,00

 

статия “Разходи за амортизации”

5 992,00

 

статия “Разходи за заплати”

15 900,00

 

статия “Разходи за осигуровки”

5 119,80

 

статия “Други разходи”

88,20

 

Кредит с/ка 611 Разходи за основна дейност

 

67 000,00

аналит. с/ка “І преработка”

 

 

- за прехвърлените разходи във втора преработка.

 

 

 

 

 

11.1. Дебит с/ка 303 Продукция

100 000

 

аналит. с/ка “Дамски палта”

 

 

500 бр. х 200 лв.

 

 

Кредит с/ка 611 Разходи за основна дейност

 

100 000

аналит. с/ка “ІІ преработка”

 

 

- за заприходената готова продукция.

 

 

 

 

 

12.1. Дебит с/ка 411 Клиенти

144 000

 

Кредит с/ка 701 Приходи от продажби
на продукция          

 

120 000

Кредит с/ка 4532 Начислен данък
за продажбите

 

24 000

- за продадената продукция.

 

 

 

 

 

12.2. Дебит с/ка 701 Приходи от продажби
на продукция

96 000

 

Кредит с/ка 303 Продукция

 

96 000

аналит. с/ка “Дамски палта”

 

 

480 бр. х 200 лв.

 

 

- за изписване на продадената продукция.

 

 

12.3. Дебит с/ка 411 Клиенти

5 000

 

Кредит с/ка 503 Разплащателна сметка

 

5 000

- за изплатените транспортни разходи за сметка на клиента.

 

 

Сметка 619 Разходи за брак в производството
Аналитична сметка “Поправим технологичен брак”

 

№ на счет. ста­тия

Основание

Статии на калкулацията

Дебит

Кредит

Разходи за мате­риали

Разходи за зап­лати

Разходи за осигу­ровки

2.3.

Вложени материали

133,90

 

 

133,90

 

3.2.

Начислени заплати

 

50

 

50

 

4 .3.

Начислени осигуровки

 

 

16,10

16,10

 

 

Фактическа себестойност

133,90

50

16,10

200

 

9.1.

Отнесен по­правим брак

 

 

 

 

200

 

 

133,90

50

16,10

200

200

 


 

Сметка 611 Разходи за основна дейност
Аналитична сметка І преработка “Кроене на дамски палта”

№ на счет. ста­тия

О с н о в а н и е

Статии на калкулацията

Дебит

Кредит

Разходи за мате­риали

Разх. за горива и енергия

Разх. за аморти­зации

Разходи за зап­лати

Разх. за осигу­ровки

Други разходи

0.

Незавършено производство

13 775

1 000

100

1 000

322,00

98,00

16 295

 

2.3.

Вложени основни материали

24 000

 

 

 

 

 

24 000

 

3.2.

Начислени заплати

 

 

 

15 000

 

 

15 000

 

4.3.

Начислени осигуровки

 

 

 

 

4 830,00

 

4 830

 

5.2.

Начислени амортизации

 

 

6 000

 

 

 

6 000

 

6.2.

Вложени спомагат. материали

1 275

 

 

 

 

 

1 275

 

7.2.

Употребена енергия

 

200

 

 

 

 

200

 

8.1.

Установен непоправим брак

 

 

 

 

 

 

 

600

 

Всичко:

39 050

1 200

6 100

16 000

5 152,00

98,00

67 600

600

 

- Кредитни записвания

- 200

- 150

- 108

- 100

- 32,20

- 9,80

- 600

 

 

Фактическа себестойност

38 850

1 050

5 992

15 900

5 119,80

88,20

67 000

 

9.1.

Отнесени във ІІ преработка

 

 

 

 

 

 

 

67 000

 

 

38 850

1 050

5 992

15 900

5 119,80

88,20

67 000

67 000


Сметка 611 Разходи за основна дейност
Аналитична сметка ІІ преработка “Шиене на дамски палта”

№ на счет. ста­тия

О с н о в а н и е

Статии на калкулацията

Дебит

Кредит

Разходи за мате­риали

Разх. за горива и енергия

Разх. за аморти­зации

Разходи за зап­лати

Разх. за осигу­ровки

Разходи от брак

Други разходи

0.

Незавършено производство

5 870

700

120

2 000

644,00

-

196,00

9 530

 

2.3.

Вложени основни материали

6 450

 

 

 

 

 

 

6 450

 

3.2.

Начислени заплати

 

 

 

10 000

 

 

 

10 000

 

4.3.

Начислени осигуровки

 

 

 

 

3 220,00

 

 

3 220

 

5.4.

Начислени амортизации

 

 

12 000

 

 

 

 

12 000

 

7.2.

Употребена енергия

 

600

 

 

 

 

 

600

 

9.1.

Отнесен поправим брак

 

 

 

 

 

200

 

200

 

9.1.

Прехвърлени от І преработка

38 850

1 050

5 992

15 900

5119,80

-

88,20

67 000

 

 

Всичко:

51 170

2 350

18 112

27 900

8 983,80

200

284,20

109 000

 

 

- Незавършено производство

- 6 000

- 80

- 1 500

- 1 000

- 322,00

-

- 98,00

- 9 000

 

 

Фактическа себестойност

45 170

2 270

16 612

26 900

8 661,80

200

186,20

100 000

 

10.1.

Заприходена продукция

 

 

 

 

 

 

 

 

100 000

 

 

45 170

2 270

16 6120

26 900

8 661,80

200

186,20

100 000

100 000


К а л к у л а ц и я
за фактическата себестойност на едно дамско палто
Мярка: бр.                                                                        Количество: 500


№ по ред

Статии на калкулацията

Разходи

Общо

За единица

1.

Разходи за материали

45 170,00

90,34

2.

Разходи за горива и енергия

2 270,00

4,54

3.

Разходи за амортизации

16 612,00

33,23

4.

Разходи за заплати

26 900,00

53,80

5.

Разходи за осигуровки

8 661,80

17,32

6.

Разходи от брак

200,00

0,40

7.

Други разходи

186,20

0,37

 

Фактическа себестойност:

100 000,00

200,00

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Задача № 3

 

            В търговско предприятие с предмет на дейност “Производство на детски храни” са извършени следни стопански операции:
1. С Данъчна фактура № 130 е доставен ябълков концентрат при следните данни: 100 кг по 55 лв. покупна цена. Данък върху добавената стойност 20 на сто. Начислени са 500 лв. на БДЖ за транспортиране на ябълковия концентрат. Фактура № 600.
Ябълковият концентрат (основен материал) е заприходен в склад № 1. Складова разписка № 118.
2. Получена е Данъчна фактура № 421 за изразходвана електро­енергия за 2 640 лв., включено ДДС, която е изплатена с банков заем. Бан­ково извлечение. Стойността във фактурата е разпределена за: а) техноло­гични нужди в I фаза – 1 540 лв.; б) технологични нужди във II фаза – 340 лв.; в) за осветление на административната сграда – 200 лв.; г) за освет­ление на склада за съхранение на готовата продукция – 120 лв.
3. Вложени са в основната производствена дейност, материали: а) в I фаза – царевично нишесте 90 кг (за оценка на текущия разход да се приложи методът “първа входяща – първа изходяща (FIFO) стойност” при отчетни данни за аналитична сметка към сметка 302 Материали: 40 кг по 65 лв., 70 кг по 120 лв., 20 кг по 80 лв.; б) във II фаза – ябълков концентрат 50 кг. Лимитни карти №№ 78 и 79.
4. Начислена е амортизация на дълготрайните материални активи в: а) I фаза с първоначална стойност 600 000 лв., срок на амортизиране – 4 го­дини. Намират се в експлоатация 1 година. Прилага се методът на нама­ляващата се сума на числата (аритметично-дегресивен) при месечно начисляване на амортизациите; б) във II фаза с първоначална стойност – 1 500 000 лв., срок на амортизация – 5 години. Намират се в експлоатация 2 години. Прилага се методът на намаляващия се остатък (константно-дег­ресивен) при месечно начисляване на амортизациите. Коефициент на ус­коряване 2; в) обслужващи управлението на дружеството с първо­на­чална стойност 1 920 000 лв., при срок на амортизиране 25 години. Прила­га се линеен метод при месечно изчисляване на амортизациите. Годишен счето­воден амортизационен план.
5. Начислена е работна заплата на персонала: а) на производстве­ния – в I фаза – 10 000 лв.; б) на производствения във II фаза – 10 000 лв.; в) на управленския – 4 000 лв.; г) в склада за съхранение на готовата про­дук­ция – 1 500 лв. Счетоводни справки №№ ....
6. Начислени са следуемите се вноски върху работната заплата: а) за социално осигуряване – 4 335 лв., в т.ч. на персонала в основната дей­ност – I фаза – 1 700 лв., II фаза – 1 700 лв., в управлението – 680 лв. и в склада за съхранение на готовата продукция – 255 лв.; б) за здравно оси­гу­ряване – 918 лв., в т.ч. на персонала в основната дейност – I фаза – 360 лв., II фаза – 360 лв., в управлението – 144 лв. и в склада за съхра­нение на готовата продукция – 54 лв.
7. Начислени са следните за доплащания към възнагражденията на персонала: а) обезщетения и помощи за сметка на общественото осигуря­ване 6 000 лв.; б) застрахователни обезщетения – 2 200 лв. Разчетно-платежна ведомост № 3.
8. Начислени са удръжки върху възнагражденията на персонала: а) данък общ доход 4 500 лв.; б) начети – 300 лв.; в) застраховки – 800 лв.;г) вноски в ДСК – 1 500 лв.; д) неотчетени аванси – 180 лв.; е)лични вноски за социално осигуряване 2 700 лв. и за здравно осигуряване – 620 лв.; е) лични вноски за социално осигуряване 2 700 лв. и за здравно осигуряване – 620 лв. Разчетно-платежна ведомост № 3. Справка № 3.
9. Инж. Марин Анев отчита даденият му служебен аванс за 4 600 лв., от които пътни и дневни 200 лв., а останалите за договаряне на суро­вини и материали, разпределени за I фаза – 2 250 лв. и за II фаза – 2 150 лв. Авансов отчет № 6.
10. Установена е фактическата себестойност на произведената про­дукция за фаза I на производството. Сумата на разходите е прехвърле­на във II фаза. Няма незавършено производство.
11. Извършен е основен ремонт на административната сграда за 36 000 лв. (без ДДС) разпределена за три години пропорционално по месе­ци. Данъчна фактура № 186. Отчетена е полагащата се част на разходите за месеца.
12. Установен е непоправим технологичен брак във II фаза за 500 лв. фактическа себестойност, в т.ч. по статии на калкулацията: разходи за материали – 340 лв.; разходи за заплати – 100 лв.; разходи за здравно и социално осигуряване – 21 лв.; други разходи – 39 лв.
По преценка на комисията частична вина има доставчика на суро­вините “Млекопреработване” - В. Търново, срещу който е предявена рек­ламация в размер на 300 лв. Нетната загуба от брака е отнесена в себе­стойността на продукцията. Акт за брак № 16.
13. Установена е фактическата себестойност на произведената ябъл­кова каша във II фаза. При извършена инвентаризация в края на месеца е установено незавършено производство за 1 700 лв. фактическа непълна себестойност, разпределена по статии на калкулацията: разходи за материали – 630 лв.; разходи за амортизация – 294 лв.; разходи за гори­ва и енергия – 50 лв.; разходи за заплати – 500 лв.; разходи за социални и здравни осигуровки – 105 лв.; и др. разходи – 121 лв.
Произведени са 1 000 кг ябълкова каша, заприходена в склад № 2 по фактическа себестойност. Складова разписка № 581.
14. С Данъчна фактура № 172 са продадени 900 кг ябълкова каша. Продажната цена за 1 кг е 120 лв.. Начислен е данък върху добавената стой­ност – 20 % върху продажната цена. Във връзка с продажбата са из­пла­тени от касата 376 лв. за художествено оформление на опаковката на продукцията. РКО № 873.
15. Във връзка с участие в Международния панаир в гр. Пловдив са изплатени $ 3 500 по 1,50 лв. курс на деня. Същите са закупени по 1,40 лв. Банково извлечение.
16. Установен е финансовият резултат от продажбата на продук­цията, като са отнесени по предназначение разходите за продажбата на продукцията и за управление. Счетоводна справка № 12.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводните статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по фази на производството и по статии на калкулацията. Производственият процес се осъществява в две фази: I фаза – производ­ство на безглутенова смес и II фаза – обогатяване; да се заведат сметките 614 Административни разходи, 615 Разходи за продажби и 701 Прихо­ди от продажби на продукция.
3. Да се изчисли фактическата себестойност за 1 кг ябълкова каша. Прилага се попреработков метод безполуфабрикатен вариант на калкули­ра­не себестойността на продукцията.

Решение на задача № 3:

1.1. Дебит с/ка 301 Доставки

5 500

 

       Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките

1 100

 

Кредит с/ка 401 Доставчици

 

6 600

       - за доставения основен материал, съгл.
Данъчна фактура № 130.

 

 

 

 

 

1.2. Дебит с/ка 301 Доставки

500

 

Кредит с/ка 4992 Други кредитори

 

500

       - за начислените транспортни разходи, съгл.
Фактура № 600.

 

 

 

 

 

1.3. Дебит с/ка 302 Материали

6 000

 

Кредит с/ка 301 Доставки

 

6 000

       - за заприходен основен материал, съгл.
Складова разписка № 118.
100 кг х 60 лв. = 6 000 лв.

 

 

 

 

 

2.1. Дебит с/ка 601 Разходи за материали

2 200

 

       Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките

440

 

Кредит с/ка 401 Доставчици                                        

 

2 640

       - за употребената електроенергия, съгл.
Данъчна фактура № 421.

 

 

 

 

 

2.2. Дебит с/ка 503 Разплащателна сметка в лева

2 640

 

Кредит с/ка 151 Получени краткосрочни
заеми

 

2 640

 

 

 

2.3. Дебит с/ка 401 Доставчици

2 640

 

           Кредит с/ка 503 Разплащателна сметка в
левове

 

2 640

       - за изплатено задължение с банков заем, съгл.
Банково извлечение.

 

 

 

 

 

2.4. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

1 880

 

аналит. с/ка 6111 “I фаза” - 1 540 лв.

 

 

аналит. с/ка 6112 “II фаза” -   340 лв.

 

 

       Дебит с/ка 614 Административни разходи

200

 

       Дебит с/ка 615 Разходи за продажби

120

 

           Кредит с/ка 601 Разходи за материали

 

2 200

       - за отнасяне на разходите по предназначение.

 

 

 

 

 

3.1. Дебит с/ка 601 Разходи за материали

8 600

 

Кредит с/ка 302 Материали

 

8 600

                                         40 кг х   65 лв. = 2 600 лв.
50 кг х 120 лв. = 6 000 лв.
90 кг                    8 600 лв.

 

 

       - за изписания употребен материал (царевично
нишесте), съгл. Лимитна карта № 78.

 

 

 

 

 

3.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

8 600

 

аналит. с/ка 6111 “I фаза”

 

 

Кредит с/ка 601 Разходи за материали

 

8 600

       - за отнасяне на разходите по предназначение.

 

 

 

 

 

3.3. Дебит с/ка 601 Разходи за материали

3 000

 

Кредит с/ка 302 Материали

 

3 000

                                         50 кг х 60 лв. = 3 000 лв.

 

 

       - за изписания употребен материал (ябълков
концентрат), съгл. Лимитна карта № 79.

 

 

 

 

 

 

 

 

3.4. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

3 000

 

аналит. с/ка 6112 “IІ фаза”

 

 

Кредит с/ка 601 Разходи за материали

 

3 000

       - за отнасяне на разходите по предназначение.

 

 

 

 

 

4.1. Дебит с/ка 603 Разходи за амортизация

20 000

 

Кредит с/ка 241 Амортизация на ДМА

 

20 000

 =  =  = 240 000 лв.
240 000 : 12 = 20 000 лв. месечна амортизация.

 

 

       - начислена амортизация на дълготрайни
материални активи в I фаза, съгл. Годишен
счетоводен амортизационен план.

 

 

 

 

 

4.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

20 000

 

аналит. с/ка 6111 “I фаза”

 

 

Кредит с/ка 603 Разходи за амортизация

 

20 000

       - за отнасяне на разходите по предназначение.

 

 

 

 

 

4.3. Дебит с/ка 603 Разходи за амортизация

30 000

 

Кредит с/ка 241 Амортизация на ДМА

 

30 000

Ан =  х 2 = 40 %;      Ак1 =  = 600 000 лв.

Ак2 =  = 360 000 лв.

360 000 лв. : 12 = 30 000 лв. месечна амортизация.

 

 

       - начислена амортизация на дълготрайни
материални активи във ІI фаза, съгл.
Годишен счетоводен амортизационен план.

 

 

 

 

 

4.4. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

30 000

 

аналит. с/ка 6112 “ІI фаза”

 

 

Кредит с/ка 603 Разходи за амортизация

 

30 000

       - за отнасяне на разходите по предназначение.

 

 

 

 

 

4.5. Дебит с/ка 603 Разходи за амортизация

6 400

 

Кредит с/ка 241 Амортизация на ДМА

 

6 400

Ан =  = 4 %;      Ак =  = 76 800 лв.
76 800 лв. : 12 = 6 400 лв. месечна амортизация.

 

 

       - начислена амортизация на дълготрайни
материални активи в управлението, съгл.
Годишен счетоводен амортизационен план.

 

 

 

 

 

4.6. Дебит с/ка 614 Административни разходи

6 400

 

Кредит с/ка 603 Разходи за амортизация

 

6 400

       - за отнасяне на разходите по предназначение.

 

 

 

 

 

5.1. Дебит с/ка 604 Разходи за заплати

25 500

 

Кредит с/ка 421 Персонал

 

25 500

       - начислена работна заплата, съгл. Разчетно-
платежна ведомост за заплати № 3 и
Счетоводни справки № ...

 

 

 

 

 

5.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

20 000

 

аналит. с/ка 6111 “І фаза”  – 10 000 лв.

 

 

аналит. с/ка 6112 “ІІ фаза” – 10 000 лв.

 

 

       Дебит с/ка 614 Административни разходи

4 000

 

       Дебит с/ка 615 Разходи за продажби

1 500

 

Кредит с/ка 604 Разходи за заплати

 

25 500

       - за отнасяне на разходите по предназначение.

 

 

 

 

 

6.1. Дебит с/ка 605 Разходи за осигуровки

4 335

 

Кредит с/ка 461 Разчети с Националния
осигурителен институт

 

4 335

       - начислени социални осигуровки, съгл. Разчетно-
платежна ведомост № 3 и Счетоводни справки №.

 

 

 

 

 

6.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

3 400

 

аналит. с/ка 6111 “І фаза”  – 1 700 лв.

 

 

аналит. с/ка 6112 “ІІ фаза” – 1 700 лв.

 

 

       Дебит с/ка 614 Административни разходи

680

 

       Дебит с/ка 615 Разходи за продажби

255

 

Кредит с/ка 605 Разходи за осигуровки

 

4 335

       - за отнасяне на разходите по предназначение.

 

 

 

 

 

6.3. Дебит с/ка 605 Разходи за осигуровки

918

 

Кредит с/ка 463 Разчети за здравно
осигуряване

 

918

       - начислени здравни осигуровки, съгл. Разчетно-
платежна ведомост № 3 и Счетоводни справки №.

 

 

 

 

 

6.4. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

720

 

аналит. с/ка 6111 “І фаза” – 360 лв.

 

 

аналит. с/ка 6112 “ІІ фаза” – 360 лв.

 

 

       Дебит с/ка 614 Административни разходи

144

 

       Дебит с/ка 615 Разходи за продажби

54

 

Кредит с/ка 605 Разходи за осигуровки

 

918

       - за отнасяне на разходите по предназначение.

 

 

 

 

 

7. Дебит с/ка 461 Разчети с НОИ

6 000

 

    Дебит с/ка 495 Разчети по застраховане

2 200

 

         Кредит с/ка 421 Персонал

 

8 200

       - начислени обезщетения на персонала, съгл.
Разчетно-платежна ведомост № 3.

 

 

 

 

 

8. Дебит с/ка 421 Персонал

10 600

 

         Кредит с/ка 454 Разчети за данъци върху
доходи на физически лица

 

4 500

         Кредит с/ка 442 Вземания по липси и начети

 

300

         Кредит с/ка 495 Разчети по застраховки

 

800

         Кредит с/ка 4992 Други кредитори

 

1 500

         Кредит с/ка 422 Подотчетни лица

 

180

         Кредит с/ка 461 Разчети с НОИ

 

2 700

         Кредит с/ка 463 Разчети за здравно
осигуряване

 

620

       - начислени удръжки върху заплата, съгл.
Разчетно-платежна ведомост № 3.

 

 

 

 

 

9.1. Дебит с/ка 609 Други разходи

4 600

 

            Кредит с/ка 422 Подотчетни лица

 

4 600

       - отчетени разходи за командировка, съгл.
Авансов отчет № 6.

 

 

 

 

 

9.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

4 400

 

аналит. с/ка 6111 “І фаза”  – 2 250 лв.

 

 

аналит. с/ка 6112 “ІІ фаза” – 2 150 лв.

 

 

       Дебит с/ка 614 Административни разходи

200

 

Кредит с/ка 609 Други разходи

 

4 600

       - за отнасяне на разходите по предназначение.

 

 

 

 

 

10.1. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност

44 450

 

анал. с/ка 6112 “ІІ фаза”

 

 

              Кредит с/ка 611 Разходи за основна дейност

 

44 450

анал. с/ка 6111 “І фаза”

 

 

       - за прехвърляне на разходите от първа във втора
фаза при производството на ябълкова каша.

 

 

 

 

 

11.1. Дебит с/ка 651 Нефинансови разходи за
бъдещите периоди

36 000

 

         Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките

7 200

 

             Кредит с/ка 401 Доставчици

 

43 200

       - за извършен основен ремонт на административ-
ната сграда, съгл. Данъчна фактура № 186.

 

 

 

 

 

11.2. Дебит с/ка 602 Разходи за външни услуги

1 000

 

              Кредит с/ка 651 Нефинансови разходи
за бъдещите периоди

 

1 000

       - за полагащата се част от основния ремонт
като текущ разход.

 

 

 

 

 

11.3. Дебит с/ка 614 Административни разходи

1 000

 

              Кредит с/ка 602 Разходи за външни услуги

 

1 000

       - за отнасяне на разходите по предназначение.

 

 

 

 

 

12.1. Дебит с/ка 619 Разходи за брак

500

 

                    аналит. с/ка 6192 Разходи за непоправим
брак

 

 

              Кредит с/ка 611 Разходи за основна дейност

 

500

                         аналит. с/ка 6112 “II фаза”

 

 

       - за установен непоправим технологичен брак,
съгл. Акт за брак № 16.

 

 

 

 

 

12.2. Дебит с/ка 441 Вземания по рекламации

300

 

              Кредит с/ка 619 Разходи за брак

 

300

                           аналит. с/ка 6192 Разходи за непоправим
брак

 

 

       - за предявена рекламация срещу “Млекопрера-
ботване” - В. Търново.

 

 

 

 

 

12.3. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност         

200

 

                    аналит. с/ка 6112 “II фаза”

 

 

Кредит с/ка 619 Разходи за брак

 

200

                          аналит. с/ка 6192 Разходи за непоправим
брак

 

 

       - за отнасяне на разходите за брак по предназначение.

 

 

 

 

 

13.1. Дебит с/ка 303 Продукция

90 000

 

              Кредит с/ка 611 Разходи за основна дейност

 

90 000

                           аналит. с/ка 6112 “II фаза”

 

 

       - за произведената ябълкова каша заприходена
в склада, съгл. Складова разписка № 581.

 

 

 

 

 

14.1. Дебит с/ка 411 Клиенти

129 600

 

              Кредит с/ка 701 Приходи от продажби
на продукция

 

108 000

             Кредит с/ка 4532 Начислен данък за
продажбите

 

21 600

       - за продадената ябълкова каша, съгл. Фактура № 172.

 

 

 

 

 

14.2. Дебит с/ка 701 Приходи от продажби
на продукция

81 000

 

              Кредит с/ка 303 Продукция

 

81 000

       - за изписване на продадената продукция.

 

 

 

 

 

14.3. Дебит с/ка 602 Разходи за външни услуги

376

 

              Кредит с/ка 501 Каса в лева

 

376

       - за изплатени разходи за реклама, съгл. РКО № 873.

 

 

 

 

 

14.4. Дебит с/ка 615 Разходи за продажби

376

 

              Кредит с/ка 602 Разходи за външни услуги

 

376

       - за отнасяне на разходите по предназначение.

 

 

 

 

 

15.1. Дебит с/ка 609 Други разходи

5 250

 

              Кредит с/ка 504 Разплащателна сметка
във валута

 

4 900

              Кредит с/ка 724 Приходи от валутни операции

 

350

       - за изплатени разходи за международен панаир,
съгл. Банково извлечение.

 

 

 

 

 

15.2. Дебит с/ка 615 Разходи за продажби

5 250

 

              Кредит с/ка 609 Други разходи

 

5 250

       - за отнасяне на разходите по предназначение.

 

 

 

 

 

16.1. Дебит с/ка 701 Приходи от продажби
на продукция

20 179

 

              Кредит с/ка 614 Административни разходи

 

12 624

              Кредит с/ка 615 Разходи за продажби

 

7 555

       - за отнасяне на административни разходи и разходи
за продажби, съгл. Счетоводна справка № 12.

 

 

 

 

 

16.2. Дебит с/ка 701 Приходи от продажби
на продукция

6 821

 

              Кредит с/ка 123 Печалби и загуби от
текущата година

 

6 821

       - за установения финансов резултат, съгл.
Счетоводна справка № 12.

 

 


сметка 611 Разходи за основна дейност
Аналитична сметка 6111 – I фаза “Производство на безглутенова смес”

Дебит

В т.ч. по статии на калкулацията

Кредит

Мате­риали

Горива и енер­гия

Аморти­зация

Работна заплата

Социал­ни оси­гу­ровки

Други
разходи

2.1.

1 540

 

1 540

 

 

 

 

 

3.2.

8 600

8 600

 

 

 

 

 

 

4.2.2.

20 000

 

 

  20 000

 

 

 

 

5.2.1.

10 000

 

 

 

 10 000

 

 

 

6.2.

1 700

 

 

 

 

 1 700

 

 

6.4.

360

 

 

 

 

360

 

 

9.2.

2 250

 

 

 

 

 

2 250

 

10.1.

 

 

 

 

 

 

 

44 450

 

44 450

8 600

1 540

  20 000

 10 000

 2 060

 2 250

44 450


 

 

сметка 611 Разходи за основна дейност
Аналитична сметка 6112 – II фаза “Обогатяване”

Дебит

В т.ч. по статии на калкулацията

Кредит

Мате­риали

Горива и енер­гия

Аморти­зация

Работна заплата

Социал­ни оси­гуровки

Други разходи

Брак

2.4.

340

 

340

 

 

 

 

 

 

3.4.

3 000

3 000

 

 

 

 

 

 

 

4.2.

30 000

 

 

 30 000

 

 

 

 

 

5.2.

10 000

 

 

 

 10 000

 

 

 

 

6.2.

1 700

 

 

 

 

 1 700

 

 

 

6.4.

360

 

 

 

 

360

 

 

 

9.2.

2 150

 

 

 

 

 

 2 150

 

 

10.1.

44 450

8 600

1 540

20 000

 10 000

 2 060

 2 250

 

 

12.1.

.

 

 

 

 

 

 

 

500

12.3.

200

 

 

 

 

 

      

200

 

13.1.

 

 

 

 

 

 

      

    

   90 000

 

92 200

11 600

1 880

50 000

 20 000

 4 120

 4 400

200

   90 500


Дебит                     С/ка 614 Административни разходи            Кредит


2.4.                                              200
4.2.                                           6 400
5.2.                                           4 000
6.2.                                              680
6.4.                                              144
9.2.                                              200
11.3.                                         1 000

12 624                                         16.1.

 

 

                   

                                               12 624

12 624

Дебит             С/ка 701 Приходи от продажби на продукция         Кредит


14.2.                                       81 000
16.1.                                       20 179
16.2.                                         6 821

108 000                                       14.1.

                                             108 000

108 000

Дебит                          С/ка 615 Разходи за продажби                     Кредит


2.4.                                               150
5.2.                                            1 500
6.2.                                               255
6.4.                                                 54
14.4.                                             376
15.2.                                          5 250

7 555                                         16.1.

 

 

                                                  7 555

7 555

К А Л К У Л А Ц И Я
за фактическата стойност на 1 кг ябълкова каша

Показатели

Сума

В т.ч. по статии на калкулацията

Мате-
риали

Горива и енер­гия

Амор-
тиза-
ция

Работ-
на за-
плата

Соци-
ални
осигу-ровки

Други
разхо-
ди

Брак

Общо разходи

92 200

11 600

1 880

50 000

20 000

4 120

4 400

200

Непоправим брак

  (500)

  (340)

 

 

  (100)

   (21)

   (39)

 

Незавършено производство

(1 700)

  (630)

  (50)

  (294)

  (500)

  (105)

  (121)

 

Калкулационна сума

90 000

10 630

1 830

49 706

19 400

 3 994

 4 240

200

Количество

1 000 кг

 

 

 

 

 

 

 

Фактическа себестойност
на 1 кг

90 лв.

10,63

1,83

49,71

19,40

 3,99

4,24

 0,20

            Забележка: Калкулационната сума за ябълковата каша се формира от сумата по дебита на сметка 611 Разходи за основна дейност, анали­тична сметка 6112 – II фаза. Приспадат се извънсчетоводно стойността на непоправимият технологичен брак и незавършеното производство в края на отчетния период. Установява се фактическата себестойност на 1 кг ябълкова каша – общо и по статии на калкулацията.

 

 

 

 

 

 

Untitled Document

Еднофазен (прост) метод на калкулиране

            През януари 200... г. в ТЕЦ са извършени следните стопански операции:
1. Отчетени са употребените горива за технологични нужди, които се разпределят както следва: за производство на електроенергия - 310 000 лв. и на топлоенергия – 120 000 лв. Лимитни карти №№ 36 и 37.
2. Отчетени са вложените спомагателни материали за произ­вод­ство на електроенергия - 19 340 лв. и на топлоенергия - 8 736 лв. Искания №№ 25 и 26.
3. Получена е Фактура № 4210 за употребена вода за техно­ло­гични нужди при производството на топлоенергия в размер на 1 000 лв. Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стой­ност.
4. Извършен е основен ремонт на оборудването, използвано при производството на електроенергия - 21 000 лв. и на топлоенергия - 8 400 лв. Фактура № 4212, в която е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стойност.
5. Начислени са амортизации на дълготрайните материални активи, използвани за производство на електроенергия - 110 000 лв. и на топлоенергия - 46 000 лв. Счетоводен амортизационен план.
6. Начислено е трудово възнаграждение на работниците, заети в производството на електроенергия - 30 000 лв. и на топлоенергия – 12 000 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 1.
7. Начислени са дължимите осигурителни вноски за сметка на ра­ботодателя, както следва: а) за социално осигуряване на работниците, зае­ти в производството на електроенергия - 8 310 лв. и на топлоенергия - 3 324 лв.; б) за здравно осигуряване на работниците, зае­ти в производст­вото на електроенергия - 1 3510 лв. и на топлоенергия - 540 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 1. Счетоводна справка № 1.
8. Изплатено е задължението по Фактури №№ 4210 и 4212 от разплащателната сметка. Преводни нареждания за кредитен превод №№ 6345 и 6346.
9. В края на месеца е установена фактическата себестойност на продукцията. Произведени са 10 000 000 квч електроенергия и 5 000 000 ккал топлоенергия, които са реализирани.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по видове производства и по статии на калкулацията.
3. Да се съставят калкулации за фактическата себестойност на 1 киловатчас електроенергия и 1 килокалория топлоенергия.

Поръчков метод на калкулиране

            На 1 март 200... г. в дружество с ограничена отговорност сметка 611 Разходи за основна дейност има следните остатъци от незавър­ше­но производство по отделни поръчки и по статии на калкулацията:
(лв.)


Статии на калкулацията

Поръчка № 51

Поръчка № 52

1.

Разходи за материали

16 000

20 000

2.

Разходи за горива и енергия

     720

  1 080

3.

Разходи за външни услуги

     840

  1 760

4.

Разходи за амортизации

     600

     400

5.

Разходи за заплати

  8 000

12 000

6.

Разходи за осигуровки

  2 576

  3 864

7.

Други разходи

      64

      96

Всичко:

28 800

39 200

            Поръчка № 51 се отнася за производството на 1000 бр. стру­го­ве, а поръчка № 52 - за производството на 1500 бр. фрези.
През месеца са извършени следните стопански операции:
1. Вложени са в производството основни и спомагателни ма­те­риа­ли за 376 440 лв., които се разпределят: за поръчка № 51 - 120 256 лв., за поръчка № 52 - 250 304 лв. и за поправка на бракувана продукция - 5 880 лв. Лимитни карти № 39 и 40
2. Съгласно Фактура № 8860 е изплатена от раз­пла­ща­тел­на­та сметка употребената електроенергия в размер на 11 880 лв., която се разпределя: за поръчка № 51 - 2 880 лв., за поръчка № 52 – 3 420 лв., в уп­рав­лението - 4 680 лв. и за поправка на бракувана про­дук­ция - 900 лв.
Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху до­ба­ве­ната стойност. Преводно нареждане за кредитен превод № 3423.
3. Начислени са задължителни застраховки на машините и обо­руд­ва­нето, използвани: по поръчка № 51 - 3 360 лв. и по поръчка № 52 - 4 240 лв.
Застрахователните вноски са внесени по предназначение от раз­плащателната сметка. Преводно нареждане за кредитен превод № 2456.
4. Начислени са амортизации на дълготрайните материални ак­ти­ви: по поръчка № 51 - 2 400 лв., по поръчка № 52 - 2 600 лв. и в уп­рав­­ле­ние­то на предприятието - 1 000 лв. Счетоводен амортизационен план.
5. Начислено е трудово възнаграждение на персонала както след­ва: на работниците по поръчка № 51 - 32 000 лв., на работниците по поръчка № 52 - 38 000 лв., на ръководителите и специалистите от управлението на предприятието - 52 000 лв. и за поправка на бракувана продукция - 10 000 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 3.
6. Начислени са дължимите осигурителни вноски за сметка на ра­бо­то­да­те­ля, както следва:
а) за социално осигуряване на работниците по поръчка № 51 - 8 864 лв., на работниците по поръчка № 52 - 10 526 лв., на ръководителите и специалистите от управлението на предприятието – 14 404 лв. и за поправка на бракувана продукция - 2 770 лв.;
б) за здравно осигуряване на работниците по поръчка № 51 - 1 440 лв., на работниците по поръчка № 52 - 1 710 лв., на ръководителите и специалистите от управлението на предприятието - 2 340 лв. и за поправка на бракувана продукция - 450 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 3. Счетоводна справка № 3.
7. Общата сума на разходите за поправим технологичен брак е отнесена в себестойността на продукцията по поръчка № 51. Акт за брак в производството № 3.
8. Установена е липса на незавършено производство по по­ръч­ка № 52, оценено общо за 5 000 лв. и по статии на калкулацията: раз­хо­ди за ма­те­риали - 3 300 лв., разходи за горива и енергия - 90 лв., раз­хо­ди за външ­ни услуги - 180 лв., разходи за амортизации - 100 лв., раз­хо­ди за зап­ла­ти - 1 000 лв., разходи за социални осигуровки - 322 лв. и дру­ги разходи - 8 лв. Липсата е за сметка на работника Атанас Стоя­нов Петков, който се начита за 5 200 лв.
9. Изпълнението на поръчките е завършено. Установена е фак­ти­чес­ката себестойност на произведените машини, които са приети в склада. Складови разписки №№ 60 и 61.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по поръчки и по статии на калкулацията.
3. Да се съставят калкулации за фактическата себестойност на един струг и една фреза.

 

 

Попреработков метод на калкулиране - полуфабрикатен вариант

            На 1 септември 200... г. в акционерно дружество сметка 611 Разходи за основна дейност има следните остатъци от незавършено производство по отделни преработки и по статии на калкулацията:
(лв.)


Статии на калкулацията

I преработка
“Предене”

II преработка
“Тъкане”

1.

Разходи за материали

40 600

30 100

2.

Разходи за горива и енергия

2 700

1 800

3.

Разходи за полуфабрикати
от собствено производство

-

40 000

4.

Разходи за външни услуги

5 900

5 600

5.

Разходи за амортизации

5 000

5 000

6.

Разходи за заплати

30 000

20 000

7.

Разходи за осигуровки

9 660

6 440

8.

Други разходи

240

160

Всичко:

94 100

109 100

            В предприятието има два цеха: цех № 1 - за предене и цех № 2 - за тъкане.
През месеца са извършени следните стопански операции:
1. Отчетени са вложените основни и спомагателни материали общо за 36 572 лв., от които: в I преработка - предене - 17 920 лв., във II преработка - тъкане - 17 300 лв., за поправка на бракувана продукция - 1 352 лв. Лимитни карти №№ 51-53.
2. Употребена е електроенергия от собствено производство в размер на 15 210 лв., която се разпределя както следва: в І преработка - 3 600 лв., във ІІ преработка - 4 500 лв., в управлението - 6 750 лв., за поправка на бракувана продукция - 360 лв. Счетоводна справка № 17.
3. Получена е Фактура № 8023 за извършен текущ ремонт на производствени машини от I преработка за 2 000 лв. и от II преработка за 3 000 лв. Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стойност.
4. Отчетени са амортизациите на дълготрайните материални активи: в I преработка - предене - 50 000 лв., във II преработка - тъкане - 60 000 лв. и в управлението - 10 000 лв. Счетоводен амортизационен план.
5. Начислено е трудово възнаграждение на персонала: в I пре­ра­ботка - предене - 40 000 лв., във II преработка - тъкане - 50 000 лв., на спе­циалистите и ръководителите от управлението - 75 000 лв. и за поп­рав­ка на бракувана продукция - 4 000 лв. Ведомост за трудово въз­наг­раждение № 9.
6. Начислени са дължимите осигурителни вноски за сметка на ра­ботодателя, както следва:
а) за социално осигуряване на персонала в I пре­ра­ботка 11 080 лв., във II преработка 13 850 лв., на спе­циалистите и ръководителите от управлението 20 775 лв. и за поп­рав­ка на бракувана продукция 1 108 лв.;
б) за здравно осигуряване на персонала в I пре­ра­ботка 1 800 лв., във II преработка 2 250 лв., на спе­циалистите и ръководителите от управлението 3 375 лв. и за поп­рав­ка на бракувана продукция 180 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 9. Счетоводна справка № 18.
7. Установена е липса на незавършено производство в I пре­ра­бот­ка - предене, оценено общо за 20 500 лв. и по статии на кал­ку­ла­ция­та както следва: разходи за материали - 5 500 лв., разходи за горива и енергия - 630 лв., разходи за външни услуги - 3 260 лв., разходи за амор­тизации – 1 800 лв., разходи за заплати - 7 000 лв., разходи за со­циал­ни осигуровки – 2 254 лв. и други разходи - 56 лв. Липсата е за смет­ка на предприятието. Протокол № 23.
8. Отчетена е по фактическа себестойност произведената преж­да, като се има предвид, че в края на месеца няма незавършено про­из­водство.
Произведени са 50 000 кг. прежда, която е приета в склада. Складова разписка № 45.
9. Предадени са във втора преработка - тъкане, 25 000 кг от произведената прежда. Лимитна карта № 9.
10. Общата сума на разходите за поправим технологичен брак е отнесена в себестойността на продукцията от II преработка - тъкане. Акт за брак в производството № 14.
11. Установена е фактическата себестойност на продукцията от II преработка - тъкане, при условие че незавършеното производство в края на месеца е оценено общо за 7 000 лв. и по статии на калку­ла­ция­та: разходи за материали - 3 500 лв., разходи за горива и енергия - 90 лв., разходи за полуфабрикати от собствено производство - 1 200 лв., раз­ходи за външни услуги - 380 лв., разходи за амортизации - 500 лв., раз­ходи за заплати - 1 000 лв., разходи за социални осигуровки - 322 лв. и други разходи - 8 лв.
Произведени са 40 000 м. плат, които са заприходени в склада. Складова разписка № 50.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по отделни преработки и по статии на калкулацията.
3. Да се състави калкулация за фактическата себестойност на един метър плат.

 

Попреработков метод на калкулиране - безполуфабрикатен вариант

На 1 май 200... г. в акционерно дружество сметка 611 Разходи за основна дейност има следните остатъци от незавършено произ­водство по отделни преработки и по статии на калкулацията:
(лв.)


Статии на калкулацията

I преработка
“Кроене”

II преработка
“Шиене”

1.

Разходи за материали

17 500

19 500

2.

Разходи за горива и енергия

900

900

3.

Разходи за външни услуги

6 000

8 000

4.

Разходи за амортизации

2 300

2 750

5.

Разходи за заплати

10 000

10 000

6.

Разходи за осигуровки

3 220

3 220

7.

Други разходи

380

1 380

Всичко:

40 300

45 750

            В предприятието има два цеха: цех № 1 - за кроене на мъжки палта и цех № 2 - за шиене на мъжки палта.
През месеца са извършени следните стопански операции:
1. Вложени са в производството основни материали както следва: в I преработка - 28 860 лв., във II преработка - 72 990 лв., всич­ко 101 850 лв. Лимитни карти №№ 35 и 36.
2. Съгласно Фактура № 5560 е изплатена от разпла­ща­тел­ната смет­ка употребената електроенергия в размер на 7 020 лв., коя­то се разпределя: в І преработка - 1 800 лв., във ІІ преработка - 2 700 лв., в управлението - 2 520 лв.
Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стойност. Преводно нареждане за кредитен превод № 1425.
3. Получена е Фактура № 1568 за извършен текущ ремонт на оборудването, използвано: в I преработка - 24 400 лв. и във II преработка - 35 000 лв.
Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стойност.
4. Начислени са амортизации на дълготрайните материални ак­ти­ви, използвани: в I преработка - 3 600 лв., във II преработка - 7 000 лв. и в управлението - 9 500 лв. Счетоводен амортизационен план.
5. Установен е непоправим технологичен брак в първа пре­ра­бот­ка, оценен общо за 4 000 лв. и по статии на калкулацията: разходи за материали - 1 000 лв., разходи за горива и енергия - 90 лв., разходи за външни услуги - 630 лв., разходи за амортизации - 950 лв., разходи за зап­лати - 1 000 лв., разходи за социални осигуровки - 322 лв. и други раз­ходи - 8 лв. Акт за брак в производството № 5.
От непоправимия технологичен брак са получени полезни от­па­дъци за 1 000 лв., приети в склада. Складова разписка № 15. Ос­та­на­ла­та част от стойността на непоправимия брак е отнесена в се­бе­стой­ността на продукцията от първа преработка.
6. Начислено е трудово възнаграждение на персонала както след­ва: на работниците от I преработка - 20 000 лв., на работниците от II преработка - 30 000 лв., на ръководителите и специалистите от уп­равлението - 28 000 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 5.
7. Начислени са дължимите осигурителни вноски за сметка на рабо­тодателя, както следва: а) за социално осигуряване на работниците от I преработка - 5 540 лв., на работниците от II преработка - 8 310 лв., на ръководителите и специалистите от уп­равлението - 7 756 лв.; б) за здравно осигуряване на работниците от I преработка - 900 лв., на работниците от II преработка - 1 350 лв., на ръководителите и специалистите от уп­равле­нието - 1 260 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 5. Счетоводна справка № 5.
8. Отчетени са изписаните, но неупотребени в производството ос­новни материали: в I преработка - 1 400 лв. и във II преработка - 2 100 лв.
Материалите са върнати в склада. Складова разписка № 5.
9. Установена е общата сума на разходите от I преработка - крое­не, при условие че в края на месеца няма незавършено произ­вод­ст­в­о.
Сумата на разходите от I преработка е отнесена във II пре­ра­бот­ка - общо и по статии на калкулацията.
10. В края на месеца е установено незавършено производство само във II преработка - шиене, оценено общо за 24 000 лв. и по статии на калкулацията: разходи за материали - 7 000 лв., разходи за горива и енергия - 810 лв., разходи за външни услуги - 3 700 лв., разходи за амор­тизации - 520 лв., разходи за заплати - 9 000 лв., разходи за со­циални осигуровки - 2 898 лв. и други разходи - 72 лв.
Установена е фактическата себестойност на продукцията от II преработка - шиене. Произведени са 3 000 бр. мъжки палта, които са прие­ти в склада. Складова разписка № 72.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по отделни преработки и по статии на калкулацията.
3. Да се състави калкулация за фактическата себестойност на ед­но мъжко палто.

Стандартна система на калкулиране

В “Елегант” ООД - Свищов е разработена единична калкулация с прилагане на системата Standard Costing.
Данните за стандартните производствени разходи към 01 май 200… г. за производство на 1 бр. дамски костюм “Финес” в цех № 1 на предприятието са, както следва:

 

 

Единично количество (Q0 или L0)

Единична цена       (P0)

Единична себестойност

Преки материали

6 м

10 лв.

60 лв.

Пряк труд

3 чч.

15 лв.

45 лв.

Общопроизводствени разходи (ОПР) –
променливи

 

2 чч.

 

8 лв.

 

16 лв.

 

 

 

 

Общо разходи:

ххх

ххх

121 лв.

Данните за стандартните производствени разходи към 01 май 200… г. за производството на 1 бр. мъжки костюм “Стил” в цех № 2 са както следва:

 

Единично количество (Q0 или L0)

Единична цена       (P0)

Единична себестойност

Преки материали

5 м

13 лв.

65 лв.

Пряк труд

2 чч.

15 лв.

30 лв.

Общопроизводствени разходи (ОПР) –
променливи

 

1,5 чч.

 

8 лв.

 

12 лв.

Общо разходи:

ххх

ххх

107 лв.

Стандартните постоянни общопроизводствени разходи (ОПР) за производството на дамски костюми “Финес” и на мъжки костюми “Стил” са съответно в размери 13 500 лв. и 12 500 лв.
Планираният (стандартен) обем на производството е 1 800 бр. дамски костюми “Финес” и 1300 бр. мъжки костюми “Стил”; фактически произведените количества са съответно 1 600 бр. дамски и 1 200 бр. мъжки костюми.
За отчитане на разходите за дейността е възприето използването на сметка 611 Разходи за основна дейност, към която са обособени следните сметки с четирицифрен шифър: 6111 Разходи за производство на дамски костюми “Финес” и 6112 Разходи за производство на мъжки костюми “Стил”.
През м. май 200…г. са извършени следните стопански операции:
1. Вложени са основни материали, както следва:
а) за производството на дамски костюми “Финес” – общо 9 280 м. по 11 лв./м.;
б) за производството на мъжки костюми “Стил” – общо 6 120 м. по 13 лв./м.
Искания №№.
2. Начислени са трудови възнаграждения на персонала при факти­чес­ка ставка 15 лв./чч., както следва:
а) на заетите в производството на дамски костюми “Финес” – общо 74 400 лв.;
б) на заетите в производството на мъжки костюми “Стил” – общо 36 000 лв.
Ведомост за трудово възнаграждение №.
3. Изплатени са със средства от разплащателната сметка промен­ливи общопроизводствени разходи, както следва:
а) по 3 лв. на 1 чч. преки трудови разходи за дамски костюми “Финес”;
б) по 3,80 лв. на 1 чч. за мъжки костюми “Стил”.
Преводно нареждане за кредитен превод №.
4. Изплатени са със средства от разплащателната сметка постоян­ни общопроизводствени разходи в размер на 13 500 лв. за дамски костюми “Финес” и 12 500 лв. за мъжки костюми “Стил”. Преводно нареждане за кредитен превод №.
5. Заприходени са произведените през м. май 200…г. 1 600 броя дам­ски костюми “Финес” и 1 200 бр. мъжки костюми “Стил”. Складови раз­писки №№.

Иска се:
            1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се установят и анализират отклоненията между стандартните и фактическите размери на разходите и себестойността на дамски костюм “Финес” и мъжки костюм “Стил”.

***
В предприятие “Х” се прилага системата Standard costing. За един от продуктите е разработена калкулация за определяне на стандартната себестойност (цена).
Калкулацията за определяне на стандартната себестойност (цена) на продукт “А” е изготвена към 01.01.200n г.
1. Преки разходи за материали

Технологична операция

Вид материал

Количество за 1-ца (кг.)

Стандартна цена за 1-ца (лв.)

Общо
(лв.)

1

Материал “Х”

5

3

15

2

Материал “У”

4

5

20

 

 

*

*

35

            2. Преки разходи на труд (заплати и осигуровки)

Технологични операции

Стандартно време
(в часове)

Стандартна разценка за 1 час (лв.)

Общо
(лв.)

1

4

4,5

18

2

7

4,0

28

 

*

*

46

            3. Непреки технологични разходи

Структурни звена

Стандартно време
(в часове)

Стандартна разценка
за 1 час (лв.)

Общо
(лв.)

Цех 1

2

4,5

9

Цех 2

2

5

10

 

*

*

19

Стандартна себестойност на 1-ца

100

            През периода е предвидено да се произведат 1000 бройки от продукт “А”. Извършени са следните стопански операции:
1. За производството на продукт “А” са изразходвани основни материали, както следва:

  • от материал “Х” - 4500 кг по 4 лв. за кг;
  • от материал “У” - 3600 кг по 6 лв. за кг.

            2. Начислени са заплати на персонала, който е зает пряко в производството на продукт “А” - 40 680 лв.
Ведомост за трудово възнаграждение.
3. Начислени са общо 5670 лв. осигуровки - социални, здравни и за фонд “Безработица”.
4. Разпределени и отнесени са за сметка на производството на продукт “А” непреки технологични разходи, както следва:

  • от цех 1 - 9000 лв.
  • от цех 2 - 9900 лв.

            5. Заприходен е произведеният през отчетния период продукт “А” - 900 броя. Складови разписки №№...

Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции
2. Да се открият, заведат и приключат необходимите счето­вод­ни сметки
3. Да се извърши анализ на разликите между стандартната и фак­тическата себестойност.

Страница 8 от 36
FaLang translation system by Faboba