Mytio

Mytio

Вторник, 02 Април 2013 20:32

фп

Untitled Document

ФБ – определение и ха-ристики
Организиран, регулиран, елитен, официален пазар на фин инструменти. Индиректен пазар (пазар чрез посредник). Прекъснат по отношение на времето – времето за осъществяване на сделките се осъществява по време на сесията за търгуване. Определеност по място – отнася се за класическата борсова търговия (open – out край – извикване чрез глас), т.е. сделките се осъществяват на самата борса.
Съществували са ограничения относно обема на търгуваните фин инструменти но с цел осигуряване на по – голяма ликвидност те отпадат.
Първичен и вторичен пазар.
Аукцион за търговия (9 – 9:30); Пред трейдинг (9:30 – 10:00);
На извънборсов пазар търговията може да е непрекъсната.
Основни цели за организранена борсата – създаване на оптимално добри условия за сключване на сделки с фин инструменти включени в търговията. Създаване и усъвършенстване на нормативната уредба. Поддържане на технологията чрез, която се сключват сделките. Поддържане на инфо за борсовата активност – котировки, обеми, индекси.
Организиране на ФБ – всички борси са регистрирани като АД. Акционери могат да са АД и ФЛ. Акционерите си купуват акции на заради получаване на дивидент, а за придобиване на право за пълноправно членство. Борсовият член задължително е АД като функциите му са търговия с ф инструменти.
Субекти на борсовата търговия:

  • Инвестиционен посредник;
  • Борсов посредник – брокер (обикновен брокер и брокер на пода – за присъствена търговия) – осъществява сделката, той е ФЛ, печели от комисионни, която е % от сделката или от търговия за собствена с/ка.; дилър – работи за собствена с/ка, маркетмейкър, джобер, клерк – писач – присъствена търговия, отразява информацията от сделката.

Борсата не е печелившо дружество, но доскоро, вече е и би могла да разпределя печалба, като раздава дивидент.

Untitled Document

Тема 5
Системи за калкулиране на себестойността
Системите за калкулиране на себестойността са елементи на методологията на калкулирането. Системата за калкулиране се определя като начина на групиране на разходите за определяне на себестойността. Изучаването и прилагането на системите за калкулиране на себестойността изисква класифициране на разходите в 2 аспекта, като се обособяват различни видове разходи, а именно:

  • Според начина на включването им в себестойността на крайния продукт:
    • Преки
    • Непреки
  • Според влиянието на обекта на производстово
    • Постоянни
    • Променливи
  • Системите според пълнотата на отчитане и включването на разходите в себестойността
    • Система за калкулиране на пълнате себестойност (absorption costing) – тази система предполага разпределение на всички разходи по видове произведена продукция. Системата на преките разходи, свързани с конкретен вид продукция, се определя еднозначно и изцяло става част от себестойността. В състава на преките разходи влизат разходите за преки материал, разходи за пряк труд и част от общопроизводствените разходи. Последните са всички онези разходи, които са свързани с процеса на производството и са с характер на преки разходи спрямо връзката с крайния продукт. Общопроизводствените разходи биват 2 вида:
      • Променливи общопроизводствени– разходи за спомагателни материали, разходи за ел. Енергия, разходи за заплати на обслужващ персонал и др.
      • Постоянни общопроизводствени – наеми, застраховки, местни данъци, амортизации и др.

Преките материални, преките трудови и променливите общопроизводствени разходи формират категорията разходи за продукта.
Непреките разходи са допълнителни разходи (нетехнологични) и постоянната съставка на общопроизводствените разходи формират непреките разходи. Те са свързани с производството на няколко различни вида продукция и включването им в себестойността на всеки от тях изисква допълнителни изчислителни процедури. Обикновени този вид разходи се разпределят пропорционално по центрове на отговорност или по видове продукция с използване на коефициент на разпределение при различни бази. Базите за разпределение са твърде разнообразни. Това налага преди да се избере база предварително да се подложат на анализ конкретните условия на производство. Практиката показва, че базите най-често са количествени или натурални, но могат да бъдат и стойностни.

      • Количествените бази за разпределение на допълнителните разходи могат да бъдат обема на продукцията, брой, дължина, площ, брой на заетите в производството или други технически параметри на производството.
      • Стойностните бази от своя страна могат да са: стойност на вложените материали, сума на разходите за заплати и осигуровки на заети служители, фактическата себестойност на изделието, продажна стойност на изделието и др.

Точността на избрания метод за разпределение на разходите между отделните продукти и включването им в себестойността на всеки от тях е определящо за коректността на установената себестойност, а от тук и за адектватността на управленските решения.
Разходите за продукта и разходите за периода (административни разходи и разходи за продажби) формират т.нар. пълна себестойност на продукцията.

    • Система за калкулиране на непълна себестойност (direct costing) – при тази система се приемат като разходи за продукта променливите разходи и формират т.нар. непълна себестойност на произведената продукция. Прилагането на тази система за калкулиране на себестойността изисква постоянните общопроизводствени разходи, административните разходи и разходите за продажба да се отчитат като разходи за периода. Те не се включват в непълната себестойнст на продукцията, но участват във формиране на финансовия резултат от реализацията на продукцията.

Практическото прилагане на системата за калкулиране на пълната себестойност по правило показва като резултат по-висок размер на себестойността на произведения продукт, отколкото при системата за непълна себестойност. Причината за това е, че при първата система абсолютно всички производстени разходи – постоянни и променливи се включват в себестойността на продукцията. Те се разпределят между остатъите от незавършеноо производство, остатъците от произведена, но нереализирана готова продукция и себестойността на реализираната продукция. Прилагането на другата система предполага да се отчита само променливата част на производствените разходи, а всички постоянни разходи се отчитат в намаление на финансовия резултат от реализираната продукция в абсолютен размер.

  • Според оперативността на отчитаните разходи системите за калкулиране са:
    • Система за калкулиране по фактически разходи – при нея се използва информиация за фактическите разходи за производството на база на тяхното първично регистриране и документално обоснование в момента на възникването им. Тази система изключва възможността за оперативен контрол на използваните ресурси за разкриване и отстраняване на причините за преразход, за разкриване на организационни или технологични пропуски в производствения процес, за разкриване на вътрешни резерви и мобилизация на ресурси и др.
    • Система за калкулиране на нормативните разходи
Вторник, 02 Април 2013 20:30

Управленско счетоводство

Untitled Document

Тема I

Същност на управленско счетоводство (УС)

1. Същност
В развитите страни УС има различни наименования. От английски Management Accountingили Cost Accounting. Няма единна дефиниция какво е УС. То е система от идеи, която се развива успоредно с развитието на икономиката.
Информацията, която се получава от УС:

  • Да се определи продуктовия и стоковия портфейл на предприятието;
  • Да се разработи производствена програма;
  • Да се определи ценовата политика;
  • Да се определи режима на продажби;
  • Разработване на проекти за инвестиране;
  • Преустановяване или започване на нова дейност.

Управленското счетоводство допринася за резултатите при: измерване на постиженията; при определяне на проблемите; за намиране на решения, третиращи проблемите по най-адекватния начин.
2. Сравнителен анализ между финансово счетоводство (ФС) и управленско счетоводство (УС)
В българската практика съществува т.нар. монизъм в организацията на счетоводството, т.е. счетоводството се изпълнява и двете функции.


Критерии за сравнение

ФС

УС

  • Цел

Осигурява на финансова (фин) информация (инфо) за:

  • Фин състояние (баланс);
  • Резултатите от дейността (печалба/ загуба);
  • Промените във фин състояние;
  • Движението на паричните потоци (ПП)

Инфото е за вътрешни потребители – управителен екип, ръководители, за вземане на уп-нски решения.

  • Потребители

Потребители, ползващи инфото от ФС, са външни – инвеститори, кредитори, партньори, персонал, широката общественост.

Потребители, ползващи информацията от УС, са вътрешни – ръководството на предприятието.

  • Степен на регламентация

Закон за счетоводството;
МСФО/ МСС;
НСФОМСП

По решение на ръководството.

  • Класификация на инфото за разходите (р/дите)

Р/те се класифицират по икономическа същност (икономически елементи)

По предназначение (зависи от потребителите)

  • Организация на счетоводството

На основание на следните принципи:

  • Текущо начисляване;
  • Действащо предприятие;
  • Сравнимост м/у приходи (пр/ди) и р/ди;
  • Принципи на предпазливост (благоразумие)

Въз основа на вътрешни наредби и вътрешни процедури. Периодично организацията на счетоводството е различна и зависи от мениджърския екип.

  • Точност на информацията

Във фин инфо не трябва да съществуват съществени отклонения и грешки.

Масово се използват приблизителни оценки.

  • Степен на обобщаване

Обобщава се за предприятието като цяло.

Детайлизиране по центрове на отговорност, видове дейности, видове производства.

  • Форми на представяне на инфото

Има изисквания за формата и структурата, съдържанието – тези изисквания са регламентирани в с-ма на стандартизиране на финансовите отчети(ФО). Съставни части:

  • Счетоводен баланс (отчет за фин състояние);
  • ОПР (отчет за всеобхватния доход)
  • ОПП
  • Отчет за собствения капитал (СК)

Представя се в свободна форма, удобна и разбираема за потребителя на инфото.

  • Отговорност

От ръководство на предприятието

От съответните лица

Тема II

Класификация на разходите в УС

  • Традиционна класификация
  • Според Закон за счетоводство и приложимите стандарти:
  • Р/ди за дейността;
  • Фин р/ди;
  • Извънредни р/ди;
  • Р/ди за данъци.
  • Според икономическата природа и техния произход:
  • Р/ди за материали;
  • Р/ди за външни услуги;
  • Р/ди за амортизация;
  • Р/ди за заплати (възнаграждения);
  • Р/ди за осигуровки;
  • Р/ди за провизии;
  • Р/ди за обезщетения;
  • Др. р/ди.
  • Според изменението на обема на дейността на предприятието:
  • Променливи р/ди – изменят се пропорционално на изменението в обема от дейността;
  • Постоянни р/ди – остават относително постоянни, при изменение в обема на производството (непреки производствени р/ди; р/ди за администрация; р/ди за пласмент).
  • Според участието им във фазите на стопанския процес в предприятието:
  • Производствени р/ди;
  • Непроизводствени р/ди.
  • Според завършеността им и значението им за продукта:
  • Р/ди за продукта – тези, които са пряко свързани с крайния продукт и техния размер;
  • Р/ди за периода – тези, които се считат за завършени до края на даден продукт.
  • Класификация според УС
  • Според фазата на планиране:
  • Планирани р/ди – изготвят се бюджетните разходи;
  • Непланирани р/ди – случаен характер (х-р).
  • Според степента на отговорност във всеки център на отговорност се обособяват:
  • Регулирани р/ди;
  • Нерегулирани р/ди.

За осъществяване на контрол (к/л) на р/дите е необходимо да се установи взаимовръзката м/у р/ди и доходи, от 1 страна, и действията на конкретни лица, отговорни за р/дите, от др. страна. Организирането на такава отчетност се нарича отчитане по центрове на отговорност. То (организирането) предполага разграничение и приспособление на зони на отговорност за извършване на р/ди, в зависимост от тяхната организационна структура в предприятието.

  • Центровете на отговорност биват:
  • Центрове на р/ди;
  • Центрове на пр/ди;
  • Центрове на печалба;
  • Центрове на инвестиции.
  • За всеки център на отговорност се изготвя бюджет, в който се вписват определени бюджетни статии и елементи и се вменява персонална отговорност.
    • Според пораждането на р/дите:
  • Външни р/ди;
  • Вътрешни р/ди.
    • Според времето на включването им в себе-стта биват:
  • Фактически р/ди;
  • Нормативни (планови, бюджетни, стандартни) р/ди.

В практиката се съпоставят видовете и ст-стта на фактическите и нормативните р/ди в резултат, на което възникват отклонения – прер/д или икономия.

Тема III

Калкулиране себе-стта на продукцията и услугите

  • Същност

Калкулирането е процес, чиято основна задача е обобщаване на предварително регистрираните и групираните р/ди за определена продукция или услуги с цел установяване на нейната себе-ст.
Методологията на калкулиране е сред елементите, обхващаща подходи, с-ми и методи.

  • Елементи на калкулация
    • Обект на калкулиране–представлява отделни видове продукти, полуфабрикати, изделия, работи и услуги с определена потребителна ст-ст, получена в резултат на извършена дейност.
    • Калкулационна1ца – служи за измерване на калкулационния обект и трябва да се осигурява адекватно отразяване на потребителната му ст-ст. Тя трябва да е икономически еднородна и устойчива във времето. Те са:
  • Натурални;
  • Условни;
  • Условно-натурални.
    • Калкулация за период – обикновено е 1 календарна год., но за нуждите на уп-нието се определят и по-кратки срокове.

Тема IV

Методи на калкулиране

  • Начините за изчисляване на себе-стта:
    • Според технология:
  • Прост (еднофазен, процесен) метод /process costing/

Този метод се прилага при масов тип производство на еднородна продукция, най-често с непрекъснат производствен процес и липсва (или незначителен размер) на незавършено производство.
Мотивът за калкулирането на себе-стта е протичане на калкулационния период. Себе-ст на 1ца продукция се формира чрез отнасяне на ст-стния размер за производството на целия обем от продукция към ко-вото произведена продукция.

  • Попреработков метод на калкулиране

Този метод е подходящ за серийни и поточни производства, в които има ясно обособени технологични фази, цикли и стадии. Съществува възможност в края на тази фаза да не се формират или да се формират продукти на труда с х-р на полуфабрикати.Това обстоятелство е в основно разграничаване на 2 разновидности на метода – на безполуфабрикатен (БПФВ) и полуфабрикатен вариант (ПФВ).
Себе-стта на 1ца продукция се определя посредством разделянето на общия ст-стен размер на извършените р/ди на ко-вото производство през отчетния период. Този алгоритъм е в основата на БПФВ. При него се прехвърлят по видове и ст-ст извършените р/ди в края на всяка фаза към следващата, където се извършват още р/ди, които наред с предходните се прехвърлят към следващата фаза.
ПФВ в края на технологичната фаза се създава продукт с х-р на полуфабрикат. Той може да се търгува или складира, но за онази част от него, която преминава през обработка в следващата фаза се въвежда специална статия на калкулация към сметката (с/ката) за отчитане на р/дите за основната дейност. Ст-стта на полуфабриката наред с последващите производствени р/ди формират себе-стта на готовата продукция.

 

Тема V

Системи за калкулиране на себестойността

С-мите за калкулиране на себе-та са елементи на методологията на калкулирането. С-мата за калкулиране се определя като начина на групиране на р/дите за определяне на себе-та. Изучаването и прилагането на с-мите за калкулиране на себе-та изисква класифициране на р/дите в 2 аспекта, като се обособяват различни видове р/ди, а именно:

  • Според начина на включването им в себестойността на крайния продукт;
  • Преки;
  • Непреки;
  • Според влиянието на обекта на производство;
  • Постоянни;
  • Променливи.
  • С-мите според пълнотата на отчитане и включването на р/дите в себе-та
  • С-ма за калкулиране на пълнатасебе-ст (absorptioncosting)– тази с-ма предполага разпределение на всички р/ди по видове произведена пр/я.
    • С-мата на преките р/ди, свързани с конкретен вид пр/я, се определя еднозначно и изцяло става част от себе-та. В състава на преките р/ди влизат р/дите за преки материал, р/ди за пряк труд и част от общопроизводствените р/ди. Последните са всички онези р/ди, които са свързани с процеса на производството и са с х-р на преки р/ди спрямо връзката с крайния продукт. Общопроизводствените р/ди биват 2 вида:
  • Променливи общопроизводствени– р/ди за спомагателни материали, р/ди за ел. енергия, р/ди за заплати на обслужващ персонал и др.
  • Постоянни общопроизводствени – наеми, застраховки, местни данъци, амортизации и др.

Преките материални, преките трудови и променливите общопроизводствени р/ди формират категорията р/ди за продукта.

    • Непреките р/ди са допълнителни р/ди(нетехнологични) и постоянната съставка на общопроизводствените р/ди формират непреките р/ди. Те са свързани с производството на няколко различни вида пр/я и включването им в себе-та на всеки от тях изисква допълнителни изчислителни процедури. Обикновени този вид р/ди се разпределят пропорционално по центрове на отговорност или по видове пр/я с използване на коефициент на разпределение при различни бази. Базите за разпределение са твърде разнообразни. Това налага преди да се избере база, предварително да се подложат на анализ конкретните условия на производство. Практиката показва, че базите най-често са ко-вени или натурални, но могат да бъдат и ст-стни.
  • Ко-вените бази за разпределение на допълнителните р/ди могат да бъдат обема на пр/ята, брой, дължина, площ, брой на заетите в производството или др. технически параметри на производството.
  • Ст-стните бази от своя страна могат да са: ст-ст на вложените материали, сума на р/дите за заплати и осигуровки на заети служители, фактическата себе-ст на изделието, продажна ст-ст на изделието и др.

Точността на избрания метод за разпределение на р/дите м/у отделните продукти и включването им в себе-та на всеки от тях е определящо за коректността на установената себе-ст, а от тук и за адекватността на уп-нските решения.
Р/дите за продукта и р/дите за периода (административни р/ди и р/ди за продажби) формират т.нар. пълна себе-ст на пр/ята.

  • С-ма за калкулиране на непълна себе-ст (directcosting)– при тази с-ма се приемат като р/ди за продукта променливите р/ди и формират т.нар. непълна себе-ст на произведената пр/я. Прилагането на тази с/ма за калкулиране на себе-та изисква постоянните общопроизводствени р/ди, административните р/ди и р/дите за продажба да се отчитат като р/ди за периода. Те не се включват в непълната себе-ст на пр/ята, но участват във формиране на финансовия резултат от реализацията на пр/ята.

Практическото прилагане на с-мата за калкулиране на пълната себе-ст по правило показва като резултат по-висок размер на себе-та на произведения продукт, отколкото при с-мата за непълна себе-ст. Причината за това е, че при първата с-ма абсолютно всички производстени р/ди – постоянни и променливи се включват в себе-та на пр/ята. Те се разпределят м/у остатъците от незавършеното производство, остатъците от произведена, но нереализирана готова пр/я и себе-та на реализираната пр/я. Прилагането на другата с-ма предполага да се отчита само променливата част на производствените р/ди, а всички постоянни р/ди се отчитат в намаление на финансовия резултат от реализираната пр/я в абсолютен размер.

  • Според оперативността на отчитаните разходи системите за калкулиране са:
  • С-ма за калкулиране по фактически р/ди– при нея се използва инфо за фактическите р/ди за производството на база на тяхното първично регистриране и документално обоснование в момента на възникването им. Тази с-ма изключва възможността за оперативен к/л на използваните ресурси за разкриване и отстраняване на причините за прер/д, за разкриване на организационни или технологични пропуски в производствения процес, за разкриване на вътрешни резерви и мобилизация на ресурси и др.
  • С-ма за калкулиране на нормативните р/ди– нормативното калкулиране на себе-та се свързва с нормативното счетоводно отчитане на р/дите. То предполага  предприятията за всеки вид изделие да се изготвя предварително нормативна калкулация на себе-та въз основа на:
  • р/дни норми за ко-вото ресурси влагани в 1ца пр/я;
  • р/дно норми за ст-стта (цената) на 1ца формиран ресурс.

 

Раздел - бюджетиране

Тема VI

Бюджетиране – същност, предпоставки, главни цели

  • Обща ха-ка на бюджета и на процеса на бюджетиранебюджетирането е процес на планиране на бъдещата дейност на предприятието, резултатите от която се оформят в с-ма от бюджети. Самият бюджет е съгласуван краткосрочен план, обединяващ в себе си основната, финансовата и инвестиционната дейност на предприятието. Това е инструментариум на краткосрочното вътрешнофирмено предприятие. Въведено е през 20-те години на XX в.
  • Предпоставки за възникване на бюджетирането
  • Oграничени природни ресурси- изисква тяхното ефективно използване
  • Пазарни икономически отношения– тъй като за тях са присъщи несигурност, необходимост от гъвкавост на предприятията, голяма конкуренция (имало е пазарна икономика  в края на 15 в. в Италианските градове държави в чист теоретичен вид, сега пазарна икономика няма);
  • Инвазия на компютърната техника и софтуерен в информационната дейност на предприятията.
  • Същност и особеност на бюджетирането
  • Понятието бюджетиране– планирането представлява отбелязване на бъдещи действия от предприятията. Биват стратегическо и оперативно (винаги е подчинено на стратегическото, преима за срок до 1 година) планиране. Програмиране в предприятието – свързано е с набиране на инфо и ресурси свързани с дейността на предприятието.
  • Бюджет, бюджетиране – бюджет – технически инструментариум.
  • Същностна ха-ка– инструментариум на краткосрочното вътрешнофирмено планиране.
  • Бюджетирането се отличава със следните функции (функционална съдържателност)– планиране, отчитане, к/л, анализ и оценка.
  • Бюджетирането се отличава и с технологията на своето изпълнение (технологична съдържателност) – с-ма от дейности и процедури.
  • Организационни стандарти – отчитане на пр/дите и р/дите по центрове на отговорност.
  • Извод –бюджетирането е елемент от с-мата на уп-ние на предприятието, използван от неговите уп-ващи като инструментариум за изработване на финансови и производствени прогнози и планове в аспект на ко-вено и ст-стно представяне на желани бъдещи стопански събития и к/л за изпълнението им в рамките на кратък период от време (година, тримесечие, месец или седмица)
  • Главни цели на бюджетирането
  • Планирането на  дейността на предприятието за определен период от време
  • Измерване и оценка на резултатите от стопанската дейност
  • Координиране дейността на структурните 1ци на в предприятието
  • Обезпечава се, чрез бюджетирането, к/лът и финансовата дисциплина  в предприятието (постига се дисциплинираност на дейността)
  • Подцели:
  • к/лиране на влаганите ресурси;
  • възможност за диагностика на дейността и отклоненията (постига се по-високо ка-во на управленската ф-я);
  • субординация (съподчиненост) на с-мите (при системен подход) - стимулира се повишаване на ефективността на дейността на предприятието;
  • укрепване на уп-нската дисциплина, чрез вменява на отговорност на всички нива на структурата на предприятието.
  • Недостатъци на бюджетирането:
  • Висока сложност, цена, време и голям обемкласифицирана работа
  • Недостатъчна гъвкавост на бюджетите– т.е. те са „ограничители“ на дейността, защото не могат да обхванат и да предвидят влиянието на абсолютно всички въздействащи в/у дейността на предприятието фактори (метеорологични условия).
  • Несъвършени са по отношение на човешкия ф-р

 

Тема VII

Методологически проблеми на бюджетирането

  • Видове бюджети
  • Според своята периодичност бюджетите са следните видове:
  • Периодични (циклични) бюджети – изготвят се еднократно за период от 1 година (най – често календарна, но някои сезонни или специфични производства може и да не календарна). Този вид бюджети могат да се подразделят на бюджети за по – кратък период според нуждите на уп-неито (тримесечие);
  • Непрекъснати (плаващи) бюджети– обхващат 12 месеца, но с изтичането на всеки месец се прибавя нов. По – ка-вени, но по – трудоемки.
  • Според дейностите, за които се отнасят бюджетите те биват:
    • Оперативни бюджети – отнасят се до планираните обеми производство, продажби, доставки и р/ди за оперативната дейност. Такива бюджети са:
  • бюджет за продажбите;
  • бюджет на производствените (материалните) запаси;
  • бюджет на производството;
  • бюджет на преките материални р/ди;
  • бюджет на преките трудови р/ди;
  • бюджет на общо-производствените р/ди;
  • бюджет на р/дите на пласмент и продажби;
  • бюджет на р/ди за уп-ние
    • Финансови бююджети– отнасят се до очакваните финансови резултати от оперативната дейност на предприятието. Изготвят се на база данните от оперативните бюджети. Такива бюджети са: бюджетен баланс; бюджетен отчет за пр/ди и р/дите; бюджетен отчет за парични поток. Приема се бюджетния баланс и бюджетния отчет за пр/дите и р/дите да се обобщават в 1 документ. наречен главен бюджет.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Параметри на бюджета

 

 

 

Вторник, 02 Април 2013 20:28

Управленско счетоводство

Untitled Document

Тема I

Същност на управленско счетоводство (УС)

1. Същност
В развитите страни УС има различни наименования. От английски Management Accountingили Cost Accounting. Няма единна дефиниция какво е УС. То е система от идеи, която се развива успоредно с развитието на икономиката.
Информацията, която се получава от УС:

  • Да се определи продуктовия и стоковия портфейл на предприятието;
  • Да се разработи производствена програма;
  • Да се определи ценовата политика;
  • Да се определи режима на продажби;
  • Разработване на проекти за инвестиране;
  • Преустановяване или започване на нова дейност.

Управленското счетоводство допринася за резултатите при: измерване на постиженията; при определяне на проблемите; за намиране на решения, третиращи проблемите по най-адекватния начин.
2. Сравнителен анализ между финансово счетоводство (ФС) и управленско счетоводство (УС)
В българската практика съществува т.нар. монизъм в организацията на счетоводството, т.е. счетоводството се изпълнява и двете функции.


Критерии за сравнение

ФС

УС

  • Цел

Осигурява на финансова (фин) информация (инфо) за:

  • Фин състояние (баланс);
  • Резултатите от дейността (печалба/ загуба);
  • Промените във фин състояние;
  • Движението на паричните потоци (ПП)

Инфото е за вътрешни потребители – управителен екип, ръководители, за вземане на уп-нски решения.

  • Потребители

Потребители, ползващи инфото от ФС, са външни – инвеститори, кредитори, партньори, персонал, широката общественост.

Потребители, ползващи информацията от УС, са вътрешни – ръководството на предприятието.

  • Степен на регламентация

Закон за счетоводството;
МСФО/ МСС;
НСФОМСП

По решение на ръководството.

  • Класификация на инфото за разходите (р/дите)

Р/те се класифицират по икономическа същност (икономически елементи)

По предназначение (зависи от потребителите)

  • Организация на счетоводството

На основание на следните принципи:

  • Текущо начисляване;
  • Действащо предприятие;
  • Сравнимост м/у приходи (пр/ди) и р/ди;
  • Принципи на предпазливост (благоразумие)

Въз основа на вътрешни наредби и вътрешни процедури. Периодично организацията на счетоводството е различна и зависи от мениджърския екип.

  • Точност на информацията

Във фин инфо не трябва да съществуват съществени отклонения и грешки.

Масово се използват приблизителни оценки.

  • Степен на обобщаване

Обобщава се за предприятието като цяло.

Детайлизиране по центрове на отговорност, видове дейности, видове производства.

  • Форми на представяне на инфото

Има изисквания за формата и структурата, съдържанието – тези изисквания са регламентирани в с-ма на стандартизиране на финансовите отчети(ФО). Съставни части:

  • Счетоводен баланс (отчет за фин състояние);
  • ОПР (отчет за всеобхватния доход)
  • ОПП
  • Отчет за собствения капитал (СК)

Представя се в свободна форма, удобна и разбираема за потребителя на инфото.

  • Отговорност

От ръководство на предприятието

От съответните лица

Тема II

Класификация на разходите в УС

  • Традиционна класификация
  • Според Закон за счетоводство и приложимите стандарти:
  • Р/ди за дейността;
  • Фин р/ди;
  • Извънредни р/ди;
  • Р/ди за данъци.
  • Според икономическата природа и техния произход:
  • Р/ди за материали;
  • Р/ди за външни услуги;
  • Р/ди за амортизация;
  • Р/ди за заплати (възнаграждения);
  • Р/ди за осигуровки;
  • Р/ди за провизии;
  • Р/ди за обезщетения;
  • Др. р/ди.
  • Според изменението на обема на дейността на предприятието:
  • Променливи р/ди – изменят се пропорционално на изменението в обема от дейността;
  • Постоянни р/ди – остават относително постоянни, при изменение в обема на производството (непреки производствени р/ди; р/ди за администрация; р/ди за пласмент).
  • Според участието им във фазите на стопанския процес в предприятието:
  • Производствени р/ди;
  • Непроизводствени р/ди.
  • Според завършеността им и значението им за продукта:
  • Р/ди за продукта – тези, които са пряко свързани с крайния продукт и техния размер;
  • Р/ди за периода – тези, които се считат за завършени до края на даден продукт.
  • Класификация според УС
  • Според фазата на планиране:
  • Планирани р/ди – изготвят се бюджетните разходи;
  • Непланирани р/ди – случаен характер (х-р).
  • Според степента на отговорност във всеки център на отговорност се обособяват:
  • Регулирани р/ди;
  • Нерегулирани р/ди.

За осъществяване на контрол (к/л) на р/дите е необходимо да се установи взаимовръзката м/у р/ди и доходи, от 1 страна, и действията на конкретни лица, отговорни за р/дите, от др. страна. Организирането на такава отчетност се нарича отчитане по центрове на отговорност. То (организирането) предполага разграничение и приспособление на зони на отговорност за извършване на р/ди, в зависимост от тяхната организационна структура в предприятието.

  • Центровете на отговорност биват:
  • Центрове на р/ди;
  • Центрове на пр/ди;
  • Центрове на печалба;
  • Центрове на инвестиции.
  • За всеки център на отговорност се изготвя бюджет, в който се вписват определени бюджетни статии и елементи и се вменява персонална отговорност.
    • Според пораждането на р/дите:
  • Външни р/ди;
  • Вътрешни р/ди.
    • Според времето на включването им в себе-стта биват:
  • Фактически р/ди;
  • Нормативни (планови, бюджетни, стандартни) р/ди.

В практиката се съпоставят видовете и ст-стта на фактическите и нормативните р/ди в резултат, на което възникват отклонения – прер/д или икономия.

Тема III

Калкулиране себе-стта на продукцията и услугите

  • Същност

Калкулирането е процес, чиято основна задача е обобщаване на предварително регистрираните и групираните р/ди за определена продукция или услуги с цел установяване на нейната себе-ст.
Методологията на калкулиране е сред елементите, обхващаща подходи, с-ми и методи.

  • Елементи на калкулация
    • Обект на калкулиране–представлява отделни видове продукти, полуфабрикати, изделия, работи и услуги с определена потребителна ст-ст, получена в резултат на извършена дейност.
    • Калкулационна1ца – служи за измерване на калкулационния обект и трябва да се осигурява адекватно отразяване на потребителната му ст-ст. Тя трябва да е икономически еднородна и устойчива във времето. Те са:
  • Натурални;
  • Условни;
  • Условно-натурални.
    • Калкулация за период – обикновено е 1 календарна год., но за нуждите на уп-нието се определят и по-кратки срокове.

Тема IV

Методи на калкулиране

  • Начините за изчисляване на себе-стта:
    • Според технология:
  • Прост (еднофазен, процесен) метод /process costing/

Този метод се прилага при масов тип производство на еднородна продукция, най-често с непрекъснат производствен процес и липсва (или незначителен размер) на незавършено производство.
Мотивът за калкулирането на себе-стта е протичане на калкулационния период. Себе-ст на 1ца продукция се формира чрез отнасяне на ст-стния размер за производството на целия обем от продукция към ко-вото произведена продукция.

  • Попреработков метод на калкулиране

Този метод е подходящ за серийни и поточни производства, в които има ясно обособени технологични фази, цикли и стадии. Съществува възможност в края на тази фаза да не се формират или да се формират продукти на труда с х-р на полуфабрикати.Това обстоятелство е в основно разграничаване на 2 разновидности на метода – на безполуфабрикатен (БПФВ) и полуфабрикатен вариант (ПФВ).
Себе-стта на 1ца продукция се определя посредством разделянето на общия ст-стен размер на извършените р/ди на ко-вото производство през отчетния период. Този алгоритъм е в основата на БПФВ. При него се прехвърлят по видове и ст-ст извършените р/ди в края на всяка фаза към следващата, където се извършват още р/ди, които наред с предходните се прехвърлят към следващата фаза.
ПФВ в края на технологичната фаза се създава продукт с х-р на полуфабрикат. Той може да се търгува или складира, но за онази част от него, която преминава през обработка в следващата фаза се въвежда специална статия на калкулация към сметката (с/ката) за отчитане на р/дите за основната дейност. Ст-стта на полуфабриката наред с последващите производствени р/ди формират себе-стта на готовата продукция.

 

Тема V

Системи за калкулиране на себестойността

С-мите за калкулиране на себе-та са елементи на методологията на калкулирането. С-мата за калкулиране се определя като начина на групиране на р/дите за определяне на себе-та. Изучаването и прилагането на с-мите за калкулиране на себе-та изисква класифициране на р/дите в 2 аспекта, като се обособяват различни видове р/ди, а именно:

  • Според начина на включването им в себестойността на крайния продукт;
  • Преки;
  • Непреки;
  • Според влиянието на обекта на производство;
  • Постоянни;
  • Променливи.
  • С-мите според пълнотата на отчитане и включването на р/дите в себе-та
  • С-ма за калкулиране на пълнатасебе-ст (absorptioncosting)– тази с-ма предполага разпределение на всички р/ди по видове произведена пр/я.
    • С-мата на преките р/ди, свързани с конкретен вид пр/я, се определя еднозначно и изцяло става част от себе-та. В състава на преките р/ди влизат р/дите за преки материал, р/ди за пряк труд и част от общопроизводствените р/ди. Последните са всички онези р/ди, които са свързани с процеса на производството и са с х-р на преки р/ди спрямо връзката с крайния продукт. Общопроизводствените р/ди биват 2 вида:
  • Променливи общопроизводствени– р/ди за спомагателни материали, р/ди за ел. енергия, р/ди за заплати на обслужващ персонал и др.
  • Постоянни общопроизводствени – наеми, застраховки, местни данъци, амортизации и др.

Преките материални, преките трудови и променливите общопроизводствени р/ди формират категорията р/ди за продукта.

    • Непреките р/ди са допълнителни р/ди(нетехнологични) и постоянната съставка на общопроизводствените р/ди формират непреките р/ди. Те са свързани с производството на няколко различни вида пр/я и включването им в себе-та на всеки от тях изисква допълнителни изчислителни процедури. Обикновени този вид р/ди се разпределят пропорционално по центрове на отговорност или по видове пр/я с използване на коефициент на разпределение при различни бази. Базите за разпределение са твърде разнообразни. Това налага преди да се избере база, предварително да се подложат на анализ конкретните условия на производство. Практиката показва, че базите най-често са ко-вени или натурални, но могат да бъдат и ст-стни.
  • Ко-вените бази за разпределение на допълнителните р/ди могат да бъдат обема на пр/ята, брой, дължина, площ, брой на заетите в производството или др. технически параметри на производството.
  • Ст-стните бази от своя страна могат да са: ст-ст на вложените материали, сума на р/дите за заплати и осигуровки на заети служители, фактическата себе-ст на изделието, продажна ст-ст на изделието и др.

Точността на избрания метод за разпределение на р/дите м/у отделните продукти и включването им в себе-та на всеки от тях е определящо за коректността на установената себе-ст, а от тук и за адекватността на уп-нските решения.
Р/дите за продукта и р/дите за периода (административни р/ди и р/ди за продажби) формират т.нар. пълна себе-ст на пр/ята.

  • С-ма за калкулиране на непълна себе-ст (directcosting)– при тази с-ма се приемат като р/ди за продукта променливите р/ди и формират т.нар. непълна себе-ст на произведената пр/я. Прилагането на тази с/ма за калкулиране на себе-та изисква постоянните общопроизводствени р/ди, административните р/ди и р/дите за продажба да се отчитат като р/ди за периода. Те не се включват в непълната себе-ст на пр/ята, но участват във формиране на финансовия резултат от реализацията на пр/ята.

Практическото прилагане на с-мата за калкулиране на пълната себе-ст по правило показва като резултат по-висок размер на себе-та на произведения продукт, отколкото при с-мата за непълна себе-ст. Причината за това е, че при първата с-ма абсолютно всички производстени р/ди – постоянни и променливи се включват в себе-та на пр/ята. Те се разпределят м/у остатъците от незавършеното производство, остатъците от произведена, но нереализирана готова пр/я и себе-та на реализираната пр/я. Прилагането на другата с-ма предполага да се отчита само променливата част на производствените р/ди, а всички постоянни р/ди се отчитат в намаление на финансовия резултат от реализираната пр/я в абсолютен размер.

  • Според оперативността на отчитаните разходи системите за калкулиране са:
  • С-ма за калкулиране по фактически р/ди– при нея се използва инфо за фактическите р/ди за производството на база на тяхното първично регистриране и документално обоснование в момента на възникването им. Тази с-ма изключва възможността за оперативен к/л на използваните ресурси за разкриване и отстраняване на причините за прер/д, за разкриване на организационни или технологични пропуски в производствения процес, за разкриване на вътрешни резерви и мобилизация на ресурси и др.
  • С-ма за калкулиране на нормативните р/ди– нормативното калкулиране на себе-та се свързва с нормативното счетоводно отчитане на р/дите. То предполага  предприятията за всеки вид изделие да се изготвя предварително нормативна калкулация на себе-та въз основа на:
  • р/дни норми за ко-вото ресурси влагани в 1ца пр/я;
  • р/дно норми за ст-стта (цената) на 1ца формиран ресурс.

 

Раздел - бюджетиране

Тема VI

Бюджетиране – същност, предпоставки, главни цели

  • Обща ха-ка на бюджета и на процеса на бюджетиранебюджетирането е процес на планиране на бъдещата дейност на предприятието, резултатите от която се оформят в с-ма от бюджети. Самият бюджет е съгласуван краткосрочен план, обединяващ в себе си основната, финансовата и инвестиционната дейност на предприятието. Това е инструментариум на краткосрочното вътрешнофирмено предприятие. Въведено е през 20-те години на XX в.
  • Предпоставки за възникване на бюджетирането
  • Oграничени природни ресурси- изисква тяхното ефективно използване
  • Пазарни икономически отношения– тъй като за тях са присъщи несигурност, необходимост от гъвкавост на предприятията, голяма конкуренция (имало е пазарна икономика  в края на 15 в. в Италианските градове държави в чист теоретичен вид, сега пазарна икономика няма);
  • Инвазия на компютърната техника и софтуерен в информационната дейност на предприятията.
  • Същност и особеност на бюджетирането
  • Понятието бюджетиране– планирането представлява отбелязване на бъдещи действия от предприятията. Биват стратегическо и оперативно (винаги е подчинено на стратегическото, преима за срок до 1 година) планиране. Програмиране в предприятието – свързано е с набиране на инфо и ресурси свързани с дейността на предприятието.
  • Бюджет, бюджетиране – бюджет – технически инструментариум.
  • Същностна ха-ка– инструментариум на краткосрочното вътрешнофирмено планиране.
  • Бюджетирането се отличава със следните функции (функционална съдържателност)– планиране, отчитане, к/л, анализ и оценка.
  • Бюджетирането се отличава и с технологията на своето изпълнение (технологична съдържателност) – с-ма от дейности и процедури.
  • Организационни стандарти – отчитане на пр/дите и р/дите по центрове на отговорност.
  • Извод –бюджетирането е елемент от с-мата на уп-ние на предприятието, използван от неговите уп-ващи като инструментариум за изработване на финансови и производствени прогнози и планове в аспект на ко-вено и ст-стно представяне на желани бъдещи стопански събития и к/л за изпълнението им в рамките на кратък период от време (година, тримесечие, месец или седмица)
  • Главни цели на бюджетирането
  • Планирането на  дейността на предприятието за определен период от време
  • Измерване и оценка на резултатите от стопанската дейност
  • Координиране дейността на структурните 1ци на в предприятието
  • Обезпечава се, чрез бюджетирането, к/лът и финансовата дисциплина  в предприятието (постига се дисциплинираност на дейността)
  • Подцели:
  • к/лиране на влаганите ресурси;
  • възможност за диагностика на дейността и отклоненията (постига се по-високо ка-во на управленската ф-я);
  • субординация (съподчиненост) на с-мите (при системен подход) - стимулира се повишаване на ефективността на дейността на предприятието;
  • укрепване на уп-нската дисциплина, чрез вменява на отговорност на всички нива на структурата на предприятието.
  • Недостатъци на бюджетирането:
  • Висока сложност, цена, време и голям обемкласифицирана работа
  • Недостатъчна гъвкавост на бюджетите– т.е. те са „ограничители“ на дейността, защото не могат да обхванат и да предвидят влиянието на абсолютно всички въздействащи в/у дейността на предприятието фактори (метеорологични условия).
  • Несъвършени са по отношение на човешкия ф-р

 

Тема VII

Методологически проблеми на бюджетирането

  • Видове бюджети
  • Според своята периодичност бюджетите са следните видове:
  • Периодични (циклични) бюджети – изготвят се еднократно за период от 1 година (най – често календарна, но някои сезонни или специфични производства може и да не календарна). Този вид бюджети могат да се подразделят на бюджети за по – кратък период според нуждите на уп-неито (тримесечие);
  • Непрекъснати (плаващи) бюджети– обхващат 12 месеца, но с изтичането на всеки месец се прибавя нов. По – ка-вени, но по – трудоемки.
  • Според дейностите, за които се отнасят бюджетите те биват:
    • Оперативни бюджети – отнасят се до планираните обеми производство, продажби, доставки и р/ди за оперативната дейност. Такива бюджети са:
  • бюджет за продажбите;
  • бюджет на производствените (материалните) запаси;
  • бюджет на производството;
  • бюджет на преките материални р/ди;
  • бюджет на преките трудови р/ди;
  • бюджет на общо-производствените р/ди;
  • бюджет на р/дите на пласмент и продажби;
  • бюджет на р/ди за уп-ние
    • Финансови бююджети– отнасят се до очакваните финансови резултати от оперативната дейност на предприятието. Изготвят се на база данните от оперативните бюджети. Такива бюджети са: бюджетен баланс; бюджетен отчет за пр/ди и р/дите; бюджетен отчет за парични поток. Приема се бюджетния баланс и бюджетния отчет за пр/дите и р/дите да се обобщават в 1 документ. наречен главен бюджет.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Параметри на бюджета

 

 

 

Untitled Document

Въпроси от изпита по оперативен финансов мениджмънт

затворени и отворени въпроси

  1. Какво представлява търговската неплатежоспособност? (отворен)
  2. Понятия, описващи кредитния риск (4-те К) (отворен) – Капитал, характеристика, др.
  3. Постановки на неокейнсиаската школа в паричната теория, свързани с търсенето на пари (затворен)
  4. Кои са 5-те вида материални запаси (отворен) – материали, стоки, продукция, горива, полуфабрикати
  5. Формулата на коефициента на незабавната ликвидност (затворен)
  6. Моделиране на търсенето на пари от фирмите – представители (затворен) – Баумол-Тобин и Милър-Ор
  7. Вътрешни фактори, които влияят върху ликвидността на фирмата (отворен) – рентабилността, финансовата задлъжнялост, кредитния рейтинг, нивото на бизнес и финансов риск
  8. Кои са динамичните величини (отворен) (от Количествените техники и подходи при управление на ликвидните активи на фирмата) (цикъл на ЛА-Гитман, нетен търговски цикъл и др.)
  9. Коя част от баланса представлява оперативния финансов мениджмънт? (отворен) (краткосрочните активи и пасиви и ЧОК)
Untitled Document
  • Какъв е обхватът и структурата на финансовия пазар?

Финансовия пазар включва паричен (краткосрочен) пазар и капиталов (дългосрочен) пазар, пазар на финансови деривати.

  • Кой е регулаторния орган, осъществяващ надзор на капиталовияпазар в България и кога е създаден той?

Комисия за финансов надзор – март 2003

  • Коя е институцията, която осъществява сетълмента и клиринга на сделките с безналични ЦК и кога е създаден той?

Централен Депозитар – Август 1996

  • Кои са търговските системи, които се използват в БФБ и кога са въведени?

Xetra – Октомври 2007 (ел. система за търговия)
Cobos – Февруари 2003 (клиентски терминал)

  • Кои са основните участници в първичния пазар на акциите?

Дружества емитенти, инвестиционни посредници, индивидуални и институционални инвеститори

  • Какви са възможните варианти за придобиване на публичен статут?
  • Осъществяване на първично публично предлагане
  • Допускане до търговия на регулиран пазар на вече емитирани ЦК
  • Наличието на 10000 акционери в последния ден на две последователни календарни години
  •  
  • Дайте определение и характеристика за Фондовата борса.

Регулиран пазар с определени изисквания за достъп. Организиран, регулиран, елитен официален пазар на финансови инструменти, който е прекъснат по отношение на времето (сесиите за търгуване). При Фондовите борси е налице определеност по място.

  • Кой има право да сключва сделки на пода Фондовата борса?

Брокера

  • Каква е разликата между борсовия член и борсовия посредник (брокер)според правилата на БФБ?

Член на борсата може да бъде всяко лице, имащо качеството на търговец по смисъла на чл.1 от Търговския закон, включително търговските дружества независимо от наличието и размера на чуждестранното участие в тях. Всеки акционер, който притежава акции в размер на 1% от капитала на борсата може да бъде пълен член на борсата. Независимо от начина на придобиване на членство, никой борсов член не може да има повече от едно членство на отделен борсов кръг. За разлика от тях брокерът е ФЛ, което има сключен с борсовия член трудов договор, който опълномощява брокера да извършва сделки на борсата от името на борсовия член.

  • Какви дейности може да упражнява инвестиционния посредник по занятие?

Той може да сключва сделки с финансови инструменти за сметка на клиента, за което получава комисионна. Инвестиционния посредник извършва инвестиционни услуги като се стреми да изпълни възможно най-добре подаденото от клиента нареждане. Инвестиционния посредник е връзката на отделния клиент с финансовия пазар

  • Коя е институцията/ите които лицензират дейността на инвестиционните посредници в страната?

Комисията по финансов надзор
Закон за публично предлагане на ценни книжа + Наредби

  • Каква е основната разлика между брокера и дилъра на ЦК?

Брокера действа за сметка на наелия го клиент, докато дилъра - за своя сметка. Дилърът печели от своите собствени сделки, докато брокерът печели от комисионна.

  • Какво представлява маркет-мейкъра и има ли място в България?

Маркет-мейкърите са фирми, които купуват/продават акции за собствена сметка. Работят като дилъри и печелят от разликата между покупната и продажната цена. Те определят котировките.

  • Какви са основните стъпки при процедурата на първичното публично предлагане?
  • Вземане на решение за осъществяване на първично публично предлагане
  • Преобразуване на дружеството в акционерно(при необходимост)
  • Сключване на договор с конкретен инвестиционен посредник, който ще поеме емисията
  • Уточняване на основните параметри на публичното предлагане
  • Обездвижване на акциите на дружеството в Централен Депозитар АД (при положение, че не са обездвижени)
  • Изготвяне на проспект за публично предлагане на ЦК и неговото внасяне за потвърждаване в КФН
  • Одобряване на проекта за публично предлагане от КФН
  • Осъществяване на първично публично предлагане
  • Регистриране на емисията на БФБ – София АД
  • Първа котировка 
  • Кои са пазарите и пазарните сегменти, които организира БФБ?
  • Основен пазар
  • Сегмент акции Premium
  • Сегмент акции Standard
  • Сегмент за дружества със специална инвестиционна цел
  • Сегмент за облигации
  • Сегмент за колективни инвестиционни схеми
  • Сегмент за компенсаторни инструменти
  • Сегмент за структурирани продукти
  • Сегмент за права
  • Сегмент за приватизация
  • Сегмент за първично публично предлагане
  • Алтернативен пазар
  • Сегмент на акции
  • Сегмент на дружества със специална инвестиционна цел

 

  • Какви са основните мотиви за сключване на сделки с финансови инструменти?
  • Инвестиционен доход
  • Арбитражиране – извличане на доход с разлика в курсовете
  • Спекулативен – важна е цената в малък срок 
  • Хеджиране – вид застраховане с финансови деривати.
  • Посреднически доход
  • Каква е разликата между пазарната и лимитираната поръчки?

При пазарната нямаме цена, имаме само количество. А при лимитираната се обявява някаква конкретна цена.

  • Каква е разликата между спот сделката и срочната сделка?

Спот сделката се извършва на момента(до два дниt+2). Срочната сделка е форуърдна, фючърсна, суап.

  • При какъв курс ще бъде сключена сделка в ползата на краен инвеститор, който е определил пазарна поръчка „купува“ , при положение, че са валидни следните котировки на маркет-мейкъра:  Bid цена 63; Ask цена 64 при лимитирана поръчка „продава“ 63.5?

Отговора е че сделката ще се случи на 63.5

  • При какъв курс ще бъде сключена сделка в полза на краен инвеститор при положение, че той е обявил лимитирана“купува“ на цена 63,5 евро за акция, а към момента на обявяване на неговата оферта, в системата са валидни единствено котировките на маркет-мейкъра за съответната емисия: Bid 63, Ask 64 евро за акция.

Сделка няма да се осъществи!!!!

  • Пазарна „продава“ за инвеститора при положение, че са валидни следните котировки за деня на маркет-мейкъра: Bid 63, Ask 64 и лимитирана „купува“ 63,5 евро.

Директно ще се случи между инвеститорите на 63,5.

  • Маржинални покупки: започваме с покупка и завършване с продажба, за да извлечем доход. Брокера ни кредитира задължително. Връщаме му заема и си прибираме печалбата.

Къси продажби: при падащ тренд. Започваме с продажба и завършваме с покупка. Продаваме нещо което го нямаме и го купуваме на ниска цена.

Untitled Document

Тема втора
Методологически проблеми на бюджетирането
(КАЗУСИ)

1. Попълнете липсващите данни в бюджета на производството на топки за тенис на маса на “Тонус”АД – Хасково:

Бюджет на производството

 

Месеци

Общо

І

ІІ

ІІІ

ІV

V

1.Обем продажби (бр.)

 

5500

 

7250

 

8650

 

8490

 

...

 

...

 

49260

2. Краен запас продукция (бр.)*

 

1450

 

...

 

1698

 

...

 

1852

 

2000

 

10752

3. Начален запас продукция (бр.)**

 

1100

 

1450

 

1730

 

...

 

2022

 

1852

 

9852

4. Обем произ-водство (бр.)

 

...

 

7530

 

...

 

8814

 

9940

 

9408

 

...

*Крайният запас продукция за периода е начален за следващия период.
**Възприето е осигуряването на начален запас на продукция в размер на 20 % от продажбите за месеца.

2. В началото на бюджетния период “Омега”ЕАД – Бургас има производствени запаси от основен материал “SLX” 5 000 кг. В края на бюджетния период планираните крайни производствени запаси са 3 625 кг., а доставените през периода – 14 750 кг.  Тогава планираните разходи за материали са:
А) 16 125 кг.; Б) 19 750 кг.; В)14 750 кг.; Г)нито едно от посочените.

3. Данните за производството на маси и столове в Мебелно предприятие “Бор”ООД –Троян са, както следва:
-очаквана доставна цена за 1 куб. м. дървен материал е 20 лв.;
-нормативната разценка за един отработен човекочас е 8 лв.;
-променливите общопроизводствени разходи са 3 лв. за човекочас за масите и 2 лв. за човекочас за столовете;
-постоянните общопроизводствени разходи са 1200 лв. на месец за масите, от които 500 лв. амортизации, и 900 лв. на месец за столовете, от които 300 лв. амортизации;
-нормативният коефициент на постоянните разходи се изчислява на база вложения пряк труд, и

 

Април

Май

Юни

ІІ тримесечие

М

С

М

С

М

С

М

С

Обем произ-водство (бр.)

 

150

 

800

 

135

 

720

 

170

 

750

 

455

 

2270

Дървен м-л за 1 бр. п/я (куб.м.)

 

0,4

 

0,2

 

0,4

 

0,2

 

0,4

 

0,2

 

0,4

 

0,2

Пряк труд за 1 бр. п/я (чч.)

 

3

 

1

 

3

 

1

 

3

 

1

 

3

 

1

Да се калкулират единичната и общата планова себестойност на масите и столовете за второто тримесечие.
4. Предприятие “Авангард”ООД - Пловдив е реализирало продажби на готова продукция за 72 000 лв. през юли, за 113 000 лв. през август и за 94 000 лв. през септември. В предприятие “Авангард”ООД – Пловдив е прието 70 % от вземанията от клиенти да се инкасират текущо, , а останалите 30 % - един месец след продажбата. Каква е  стойността на фактически получените (инкасирани) вземания от клиенти през септември?
А)79 100 лв.; Б)20 000 лв.; В)95 000 лв.; Г)нито едно от посочените.

5. Предприятие “Прогрес” ООД – Варна произвежда 3 вида продукти – А, В и С. Очаквания обем на продажбите им през бюджетния период е, както следва: от продукт А – 4 000 единици, от продукт В – 6 000 единици и от продукт С – 5 000 единици. Прогнозните продажни цени на продукцията са: на А – 30 лв., на В – 55 лв. и на С – 45 лв.
Нормативните разходи за единица готова продукция са, както следва:

 

А

В

С

Материал Х (кг.)

 

2,00

3,00

2,50

Материал У (кг.)

 

3,00

4,00

1,50

Трудови разходи (чч.)

Цех 1

0,75

1,25

2,00

Цех 2

1,5

2,00

2,50

Машиночасове

Цех 1

1,00

1,50

2,50

Цех2

2,00

2,00

3,00

 

 

Доставни цени на материалите

Материал Х

3 лв./кг.

Материал У

2 лв./кг.

Нормативна ставка на 1 чч.

Цех 1

4 лв./чч.

Цех 2

3 лв./чч.

Общопроизводствени разходи
(променливи)

Цех 1

20 750 лв.

Цех 2

28 360 лв.

         Общопроизводствените разходи (променливи) от цех 1 се разпределят на база на отработените човекочасове пряк труд, а от цех 2 – на база на отработените машиночасове.
Постоянните общопроизводствени разходи са 87 737,50 лв. и се разпределят между готовите продукти, както следва:
● за А – 15 375,00 лв.
● за В – 32 450,00 лв.
● за С – 39 912,50 лв.
87 737,50 лв.

Производствените запаси са, както следва:


Готова п/я

А

В

С

Начален запас (ед.)

500

600

750

Краен запас (ед.)

600

500

900

Материали

Х

У

Начален запас (кг.)

2 500

7 500

Краен запас (кг.)

4 000

5 000

        
Да се изготвят:
А) бюджет на продажбите;
Б) бюджет на производството;
В) бюджет на производствените запаси;
Г) бюджет на преките трудови разходи;
Д) калкулация на плановата себестойност.
6. В промишлено предприятие за производство на млечни изделия данните за бюджетните и фактическите размери на разходите за производството на кашкавал тип “Наслада” са следните за 200... г.:

Отчет за изпълнение на бюджета за 200 ... г. към 31 декември 200..г. за производството на кашкавал тип “Наслада”

Статии на разходите

Бюджетен
размер
(за 120 т. п/я)

Фактически
размер
(за 110 т. п/я)

Откло-нение

1. Преки разходи за материали (лв.)

 

480 000

 

465 000

 

15 000

2. Преки трудови разходи (лв.)

 

60 000

 

61 500

 

(1 500)

3. Променливи ОПР (лв.)

 

8 250

 

8 000

 

250

4. Постоянни ОПР (лв.)

 

1 830

 

1 980

 

(150)

Общо:

550 080

536 480

13 600

         Да се изготви гъвкав бюджет за 100 т. п/я, 120 т. п/я и 140 т. п/я и да се изготви отчет за изпълнението на гъвкав бюджет при 110 т. п/я, като се използва формулата на гъвкавия бюджет:

 

Гъвкав бюджет за определен размер п/я =
Пром. ОПР за единица п/я * Количество произведена п/я + Пост. ОПР

 

РАБОТНИ ЛИСТИ

1. Бюджет на производството

 

Месеци

Общо

І

ІІ

ІІІ

ІV

V

1.Обем продажби (бр.)

 

5500

 

7250

 

8650

 

8490

 

...

 

...

 

49260

2. Краен запас продукция (бр.)*

 

1450

 

...

 

1698

 

...

 

1852

 

2000

 

10752

3. Начален запас продукция (бр.)**

 

1100

 

1450

 

1730

 

...

 

2022

 

1852

 

9852

4. Обем произ-водство (бр.)

 

...

 

7530

 

...

 

8814

 

9940

 

9408

 

...

*Крайният запас продукция за периода е начален за следващия период.
**Възприето е осигуряването на начален запас на продукция в размер на 20 % от продажбите за месеца.
2.......................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
3. Бюджет на ................................................

 

Април

Май

Юни

ІІ тримесечие

М

С

М

С

М

С

М

С

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бюджет на .................................................

 

Април

Май

Юни

ІІ тримесечие

М

С

М

С

М

С

М

С

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бюджет на ..........................................................

 

Април

Май

Юни

ІІ тримесечие

М

С

М

С

М

С

М

С

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Калкулация на плановата себестойност(лв.)

Калкулационни елементи

За 1 брой

За обема производство за тримесечието

М

С

М-455 бр.

С-2270 бр.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4. Бюджет на ..........................................................

 

Месеци

Юли

Август

Септември

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ ............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ ............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
5.
А) Бюджет на продажбите

 

Продукти

Общо

А

В

С

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Б) Бюджет на производството

 

Продукти

Общо

А

В

С

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В) Бюджет на производствените запаси

 

Материали

Общо

Х

У

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Г) Бюджет на преките трудови разходи

 

Продукти

Общо

А

В

С

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

..................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

 

 

 

 

Д) Калкулация на плановата себестойност (лв.)

Калкулационни елементи

За 1 единица

За общия обем производство

А

В

С

А
......ед.

В
......ед.

С
......ед.

1. Преки материални разходи (лв.):

 

 

 

 

 

 

- м/л Х –

 

- м/л У –

 

(за продукт А)

- м/л Х –

 

- м/л У –

 

(за продукт В)

- м/л Х –

 

- м/л У –

 

(за продукт С)

2. Преки трудови разходи (лв.):

 

 

 

 

 

 

3. Общопроизвод-ствени разходи:

 

 

 

 

 

 

Променливи

....... лв. за чч. в цех 1

 

....... лв. за мч. в цех 2

 

Постоянни

4. Себестойност (лв.):

 

 

 

 

 

 

................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

6. Гъвкав бюджет за 200 ... г. към 31 декември 200 ... г.


Статии на разходите

Ниво на производството

Производ-ствени разходи за единица п/я
(лв.)

100

120

140

1. Преки разходи за материали (лв.)

 

 

 

 

2. Преки трудови разходи (лв.)

 

 

 

 

3. Променливи ОПР (лв.)

 

 

 

 

 

 

4.Общо производствени разходи (лв.)
(р.4=р.1+р.2+р.3)

 

 

 

 

5. Постоянни ОПР (лв.)

 

 

 

 

6.Обща сума на гъвкавия бюджет (лв.)

 

 

 

 

 

....................................................................................................................................................................................................................................... .......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................

 

Отчет за изпълнение на бюджета за 200 ... г. към 31 декември 200..г. с използване на гъвкав бюджет


Статии на разходите

Гъвкав бюджет
за 110 т.

Фактически разходи за фактическата п/я – 110 т.

Отклонение

1. Преки разходи за материали (лв.)

 

 

 

2. Преки трудови разходи (лв.)

 

 

 

3. Променливи ОПР (лв.)

 

 

 

4. Постоянни ОПР (лв.)

 

 

 

5. Общо:

 

 

 

.......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................

 

Вторник, 02 Април 2013 20:16

ФИНАНСИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТ

Untitled Document

Въпроси ФП

  • Какви са възможните варианти за придобиване на статут на публично дружество?
  • Осъществяване на IPO;
  • Допускане до търговия на регулиран пазар на повече емитирани ЦК;
  • Наличие на 10 000 акционера в последния ден на 2 последователни календарни години;
  • Кои са основните участници на първичния пазар на акции?
  • Дружества – емитенти;
  • Инвестиционни посредници;
  • Индивидуални и институционални посредници;
  • Кои са основните стъпки при процедурата на IPO?
  • Вземане на решение за осъществяване на IPO;
  • Преобразуване на дружеството в акционерно (ако е необходимо);
  • Сключване на договор с конкретен инвестиционен посредник, който ще поеме емисията;
  • Уточняване на основните параметри на IPO-та;
  • Обездвижване на акции в ЦД АД;
  • Изготвяне на проспект за IPO на ЦК и неговото внасяне в КФН;
  • Одобряване на проспект за IPO на КФН;
  • Осъществяване на IPO;
  • Регистриране на емисията в БФБ София АД;
  • Първа котировка;
  • Дайте определение и характеристика за фондова борса!
  • ФБ е регулиран пазар на ЦК, който включва официален и неофициален пазар. Като характеристика на ФБ се разглежда елитността т.е. съществуват основни критерии за допускане до търговия с ЦК. Друга характеристика е неговата организираност – сделките се сключват на определено място и време (в рамките на борсовата сесия). Този пазар е индиректен, т.е. това е пазарът на инвестиционните посредници.
  • Кои има право да сключва сделки с финансови инструменти на ФБ?
  • Борсови лица с лиценз за дейност от КФН;
  • Борсов член и борсов посредник на БФБ! Характеристика и основни различия!

Борсов член

Борсов посредник

Инвестиционен посредник

ЮЛ,има сключен граждански или трудов договор с поне един борсов посредник;

ФЛ, придобили правоспособност от КФН да сключват и изпълняват сделки с финансови инструменти; са сключили трудов или граждански договор с член на Борсата;са упълномощени от борсовия член, с който имат договор, да извършват  от негово име, сделки с финансови инструменти;

ЮЛ

  • Каква е разликата между брокер и дилър на ЦК?

Брокер

Дилър

ФЛ; печели от комисионна

Работи за своя сметка,печели от разликата между курс купува-курс продава;

  • Какви дейности може да упражнява инвестиционния посредник по занятие?
  • Посредничи за сключване на сделки с финансови инструменти;
  • Изпълнява нареждания за сметка на клиенти;
  • Сключва сделки за собствена сметка;
  • Управлява портфейл;
  • Предоставя инвестиционни консултации на клиенти;
  • Участва на първичния пазар;
  • Организира многостранна система за търговия;
  • Коя е институцията/институциите, които издават лиценз за работа с инвестиционен посредник?
  • КФН;
  • ЦБ-БНБ;
  • Кои са основните мотиви за сключване на сделки с финансови инструменти?
  • Инвестиционен
  • Арбитражиране – извличане на доход с разлика в курсовете
  • Спекулативен – важна е цената в малък срок 
  • Хеджиране – вид застраховане с финансови деривати.
  • Посреднически;
  • Извлича се доход от комисионни
  • Каква е разликата между пазарна и лимитирана поръчка?
  • Пазарната се изпълнява на текуща пазарна цена, тъй като инвеститора определя количеството, но не и цената;
  • Лимитираната - има предварително определени количество и цена на финансовите инструменти, която е равна на посочената или на по-добра от нея, но НЕ под нея!
  • Какво представлява маркет мейкъра в качеството си на борсов член?
  • Маркет-мейкърите са фирми, които купуват/продават акции за собствена сметка. Работят като дилъри и печелят от разликата между курс купува и курс продава, т.е.от спреда. Те определят котировките.
  • Маржин покупки и къси продажби?
  • МП - покупка на ЦК със заем от брокер при покачваща се цена
  • КП – продажба на финансови инструменти, които не притежаваме и се надяваме чрез заем да си върнем парите.
  • История на БФБ
  • Кога е създадена КФН? – 1 Март 2003. Нейните функции са: лицензионен режим, регулаторна дейност, надзор, налага на санкции;
  • Кога е създаден ЦД? – Август 1996 г. Функции: регистриране на безналични ЦК, поддържане на акционерни регистри на търгуваните дружества, поддържане на регистър на сделките с ЦК;
  • Кога е съзададен капиталовият пазар? – 1907 г, през 1991г се възстановява, тъй като през 1941г Софийска ФБ прекратява дейността си със закон, поради смяна на политическите настроения.
Вторник, 02 Април 2013 20:16

ФИНАНСИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТ

Untitled Document

Въпроси ФП

  • Какви са възможните варианти за придобиване на статут на публично дружество?
  • Осъществяване на IPO;
  • Допускане до търговия на регулиран пазар на повече емитирани ЦК;
  • Наличие на 10 000 акционера в последния ден на 2 последователни календарни години;
  • Кои са основните участници на първичния пазар на акции?
  • Дружества – емитенти;
  • Инвестиционни посредници;
  • Индивидуални и институционални посредници;
  • Кои са основните стъпки при процедурата на IPO?
  • Вземане на решение за осъществяване на IPO;
  • Преобразуване на дружеството в акционерно (ако е необходимо);
  • Сключване на договор с конкретен инвестиционен посредник, който ще поеме емисията;
  • Уточняване на основните параметри на IPO-та;
  • Обездвижване на акции в ЦД АД;
  • Изготвяне на проспект за IPO на ЦК и неговото внасяне в КФН;
  • Одобряване на проспект за IPO на КФН;
  • Осъществяване на IPO;
  • Регистриране на емисията в БФБ София АД;
  • Първа котировка;
  • Дайте определение и характеристика за фондова борса!
  • ФБ е регулиран пазар на ЦК, който включва официален и неофициален пазар. Като характеристика на ФБ се разглежда елитността т.е. съществуват основни критерии за допускане до търговия с ЦК. Друга характеристика е неговата организираност – сделките се сключват на определено място и време (в рамките на борсовата сесия). Този пазар е индиректен, т.е. това е пазарът на инвестиционните посредници.
  • Кои има право да сключва сделки с финансови инструменти на ФБ?
  • Борсови лица с лиценз за дейност от КФН;
  • Борсов член и борсов посредник на БФБ! Характеристика и основни различия!

Борсов член

Борсов посредник

Инвестиционен посредник

ЮЛ,има сключен граждански или трудов договор с поне един борсов посредник;

ФЛ, придобили правоспособност от КФН да сключват и изпълняват сделки с финансови инструменти; са сключили трудов или граждански договор с член на Борсата;са упълномощени от борсовия член, с който имат договор, да извършват  от негово име, сделки с финансови инструменти;

ЮЛ

  • Каква е разликата между брокер и дилър на ЦК?

Брокер

Дилър

ФЛ; печели от комисионна

Работи за своя сметка,печели от разликата между курс купува-курс продава;

  • Какви дейности може да упражнява инвестиционния посредник по занятие?
  • Посредничи за сключване на сделки с финансови инструменти;
  • Изпълнява нареждания за сметка на клиенти;
  • Сключва сделки за собствена сметка;
  • Управлява портфейл;
  • Предоставя инвестиционни консултации на клиенти;
  • Участва на първичния пазар;
  • Организира многостранна система за търговия;
  • Коя е институцията/институциите, които издават лиценз за работа с инвестиционен посредник?
  • КФН;
  • ЦБ-БНБ;
  • Кои са основните мотиви за сключване на сделки с финансови инструменти?
  • Инвестиционен
  • Арбитражиране – извличане на доход с разлика в курсовете
  • Спекулативен – важна е цената в малък срок 
  • Хеджиране – вид застраховане с финансови деривати.
  • Посреднически;
  • Извлича се доход от комисионни
  • Каква е разликата между пазарна и лимитирана поръчка?
  • Пазарната се изпълнява на текуща пазарна цена, тъй като инвеститора определя количеството, но не и цената;
  • Лимитираната - има предварително определени количество и цена на финансовите инструменти, която е равна на посочената или на по-добра от нея, но НЕ под нея!
  • Какво представлява маркет мейкъра в качеството си на борсов член?
  • Маркет-мейкърите са фирми, които купуват/продават акции за собствена сметка. Работят като дилъри и печелят от разликата между курс купува и курс продава, т.е.от спреда. Те определят котировките.
  • Маржин покупки и къси продажби?
  • МП - покупка на ЦК със заем от брокер при покачваща се цена
  • КП – продажба на финансови инструменти, които не притежаваме и се надяваме чрез заем да си върнем парите.
  • История на БФБ
  • Кога е създадена КФН? – 1 Март 2003. Нейните функции са: лицензионен режим, регулаторна дейност, надзор, налага на санкции;
  • Кога е създаден ЦД? – Август 1996 г. Функции: регистриране на безналични ЦК, поддържане на акционерни регистри на търгуваните дружества, поддържане на регистър на сделките с ЦК;
  • Кога е съзададен капиталовият пазар? – 1907 г, през 1991г се възстановява, тъй като през 1941г Софийска ФБ прекратява дейността си със закон, поради смяна на политическите настроения.
Вторник, 02 Април 2013 20:16

Лекция Финансови пазар

Лекция Финансови пазари 19.03.

Арбитражирането представлява осигуряване на безрисков доход, като най-често арбитража бива пространствен.

Зад. Ако лихвения процент за година трябва да достигне 6%, а през първото и второто тримесечие лихвения процент е 5% колко трябва да бъде лихвения процент през остатъка от периода?

Отг. 6% + (6%-5%) = 6%+1%= 7%

Зад. Ако годишния лихвен процент трябва да е 6%, а пред първите три тримесечия е 5,5% коло трябва да е в последното тримесечие?

Отг. 6% + 3*(6%-5%) = 6% + 3*0,5% = 6%+1,5% = 7,5%

Арбитражен доход на капиталовите пазари се постига чрез създаването на синтетични позиции. Изграждане на синтетични позиции става чрез дериватни инструменти (опции, фючърси). Синтетичната позиция представлява позиция, която носи същите доход и риск, като конкретен инструмент (акция, облигация), но инвеститора не е откривал позиция със самия инструмент., т.е. смесени два инструмента свързани с тази акция, но няма директна сделка с нея.

Четвърти инвестиционен мотив – хеджиране. Хеджирането се осъществява чрез срони и дериванти инструменти. Пример за хеджиране е класическия форуърден контракт. Фючърсния пазар също позволява нееднократно да се променя нивото на хеджиране чрез обратни сделки и други инструменти.

Лекция Финансови пазари 26.03.

Класификация и видове сделки с финансови инструменти

Сделки с незабавно изпълнение Срочни – договореност с бъдещо изпълнение изпълнение Сделки с деривати Спот – на борсата борсара Касови /кешови – извън борсата форуърдни фючърсни условни безусловни

Технология на борсовата търговия

Борсовата търговия се дели на два вида: присъствена и електронна.

Видове курсове на финансовите инструменти:

* Споте курс- последен актуален курс

* Open/close курс

* Най-висок и най-нисък

* Срочен курс

* Курс при аукцион

* Сетълмент курс – за изпълнение на сделка, определен по служебен начин

Котировката включва курса, но и обема на търгуваните инструменти, най-ниска и най-висока цена, открити позиции. Котиране – начин на определяне на курса. Видове котиране:

* Латинско котиране- пазари движени от поръчките – order driven markets

* Англиканско котиране – дилърски пазар, движен от котировките

* Смесени

1) Методи на търгуване:

a) Аукционен – видове аукциони

i) Обикновен/прост аукцион – едностранен, има конкуренция между търсенето. Той бива 3 вида:

(1) Английски аукцион – цената се покачва от определена начална база.

(2) Холандски – цената се понижава от опредеелна база.

(3) Аукцион на закрито

ii) Двустранен – конкуренцията е и между търсенето и между предлагането.

купува продава

Количество с

натрупване Количество Цена Количество Количество с натрупване

2720 200 61 - -

2520 400 62 120 120

2120 370 63 280 400

1750 630 64 450 850

1120 700 65 650 1500

420 240 66 800 2300

180 160 67 200 2500

20 20 68 150 26500

Цената на извършване на сделките ще е 65, тъй като при нея се удовлетворяват най-много инвеститори и разликата между търсените и предлаганите количества е най-малка.

b) Непрекъсната търговия

Страница 9 от 36
FaLang translation system by Faboba