Mytio

Mytio

Untitled Document

 

 

 

Тема I

Количествени техники и подходи при управлението на ликвидните (ЛА) на фирмата

Видове:

  • Статични
  • Динамични
  • Комплексни
  • Коефициент на обща ликвидност (КОЛ):

 

  • Коеф. На бърза ликвидност (КБЛ):

 

  • K на незабавна Л (КНЛ):

 

  • К на абсолютна Л (КАЛ):

 

  • Цикъл на ЛА:

Гентри

  • Нетен търговски цикъл:

Ричард и Гауглин

  • Претеглен цикъл на ЛА:

Гентри, Лий и Вандианатан

  • Индекс на ликвидност:

Фини

Матрица на плащания и постъпления

  • Статичните подходи са коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Те са лесни за измерване, тълкуване и приложение. Основен източник, за набавяне на нужната за прилагането им инфо, е счетоводния баланс, който се явява моментна снимка на финансовото състояние на фирмата.
    • КОЛ– съотношението м/у текущите активи (ТА, в табл. CA) и текущите пасиви (ТП, в табл. CL) на фирмата. Благоприятно е КОЛ да е > 1 , което означава че текущия актив е > от текущия пасив и част материалните запаси (МЗ, в табл. I) се финансира с ЧОК.
    • КБЛ– разлика м/у ТА и МЗ, отнесена към ТП. Ако КБЛ е< 1, означава че част от запасите ще се финансират с краткосрочен капитал (КК), което означава че е налице негативна фин. политика. Ако КБЛ е >1 имаме положителна фин. политика и част от МЗ се финансират с ЧОК.
    • КНЛ – сбор на краткотрайни финансови активи (КФА, в табл. SI) и парите и паричните еквиваленти (в табл. М), съотнесен към ТП.
    • КАЛ – съотношение на парите и паричните еквиваленти и ТП. Благоприятни ст-сти на КАЛ са < 1, за да не се натрупват излишни парични средства с нулева доходност.
  • Динамичните подходи за измерване на ликвидността на фирмата (ЛФ или ФЛ) в лицето на търговския цикъл, нетния търговки цикъл (НТЦ), претегления цикъл на ликвидните активи (ПЦЛА) и индекса на ликвидността (ИЛ) са по – точни и сложни измерители в сравнение със статичните подходи. Използват се тогава, когато е необходим по – задълбочен анализ за изследване на фин състояние на фирмата, тяхната сложна математическа същност ги прави по – трудно приложими в практиката, когато е необходим бърз у недвусмислен отговор за ЛФ.

 

 

Парично плащане на закупените ка кредит МЗ

  

    • Цикъл на ликвидните активи (Паричен цикъл) – Основен представител – Гитман. Този цикъл представлява времето от реалното парично плащане на закупените МЗ до получаването вземането от реализацията на готовата п/я. паричния цикъл е динамичен измерител на ФЛ, тъй като съдържа параметри които се изчисляват въз основа на счетоводния баланс и ОПР.
    • Нетен търговски цикъл (НТЦ) – представители – Ричард и Гауглин. Този цикъл обръща внимание на нетния времеви период м/у реалното изплащане на р/дите за покупка на материали и реалното получаване на парите от готовата пр/я. оценяването на вързката м/у входящите и изходящите парични потоци изисква допълнителен измерител за състоянието на текущите пасиви. Той би могъл да се извлече от състоянието на краткосрочните задължения (КЗ), който се формира като фирмените годишни парични оперативни р/ди се разделят на сумата на текущите задължения към доставчици и др. извънредни задължения свързани с вложените плащания. Ето защо НТЦ включва и периода на отлагане на плащанията представени като КЗ.
    • Претеглен цикъл на ликвидните активи (ПЦЛА) – Гентри, Лий и Вандианатан. Включва периода на обръщаемост на МЗ и периода на обръщаемост на вземанията съотнесени към претегления период на отложените плащания към доставчиците.
    • Измерител на чувствителността (индекс на ликвидността) – Фини, ФЛ като съпоставка и съвкупност на нейните основни ф-ри – състоянието на ТА и ТП. По – ликвидните фирми биха имали по – нисък индекс на Л. сред достонствата на този цикъл се нарежда и факта, че той на практика включва всички ф-ри, от които зависи ФЛ.
    • Матрица на плащанията и постъпленията (МнПП) – комплексен подход за измерване на ФЛ. МнПП е важен инструмент за мониторинг и уп-ние на ЛА, защото именно следенето на съотношението ЛА – ТП дава възможност за тяхното по – глобално следене на ниво фирма. МнПП има 4 основни квадранта:

I и IV квадрант показват, 1 нормална за фирмата, ликвидност. Т.е. имаме пълно съчетаване на ЛА с ТП. В кв. II ситуацията за фирмата е най – изгодна, защото доставките се плащат на кредит, а продажбите при реализация на готова пр/я се плаща в брой. В кв. III фирмата се намира в неликвидност, защото доставките се плащат в брой и същевременно продажбите към клиентите се плащат на кредит. Ето защо фирмата трябва да използва или собствени ресурси или банков кредит при плащане на МЗ към доставчиците.

 

Доставки

Плащане в брой

Плащане на кредит

Продажби

Плащане в брой

  • Пълно съчетаване на ТА и ТП (нормална Л)
  • Най – изгодната за фирмата ситуация (мн. Висока Л)

Плащане на кредит

  • Най – неизгодната на фирмата ситуация (неликвидност)
  • Пълно съчетаване на ТА и ТП (нормална Л)

 

Тема 2

Фактори, които влияят в/у ФЛ – вътрешни и външни

  • Вътрешни ф-ри – рентабилността на фирмата, бизнес и фин риск, фин задлъжднялост, кредитен рейтинг и др.
    • Високата рентабилност спомага за генерирането на висок и стабилен паричен поток като от тук ще се поддържа по – ниска Л, което няма да има отрицателно влияние в/у платежоспособността на фирмата. Поддържането на висока Л спомага за получаването на висок кредитен рейтинг.
    • Ниският бизнес и фин риск се свързват отново с високата степен на Л.
    • Шин и Соенен – откриват връзката м/у Л и рентабилност. Анализират взаимоотношенията м/у ефективното уп – ние на оборотния капитал на фирмата и реализираната рентабилност. Връзката м/у ЦЛА и фин рентабилност е следната: по – дългият цикъл намалява рентабилността.
    • Емери предлага нов измерител – ЛАМБДА. Този коефициент измерва съотношението м/у наличните парични потоци и потенциалните нужди от парични потоци, като показва до каква степен наличните парични потоци покриват нейните парични задължения.
  • Външни ф-ри макроикономическата ситуация на икономиката (това най – вероятно е един от най – важните фактори които трябва да знаем като хора учили финанси, то добре че не е на мидицината или на биологията :D, чудя се дали няма и микроикономическа ситуация на икономиката) и ха-ра на дейността на фирмите.

 

Тема 3

Паричната теория като основа на уп-нието на ЛА

Проблемите свързани с уп-нието на ЛА се базират на 2основни теории:

  • паричнита теория за търсене на пари;
  • теория за фирмените финанси.

Търсенето на париот фирмите, като специална подгрупа икономически елементи е свързано с уп-нието на ЛА. Проблемите свързани с уп-нието на ЛА са пряко свързани с паричната теория, тъй като тя изучава влиянието на парите в/у икономиката и по – конкретно ролята на паричната маса при определяне на ценовото ниво и съвкупното производство.

  • Класическа школа– основен представител Фишър, една от първите теории обясняваща търсенето на пари, което не зависи от лихвения %. Според тази ко-вена теория ко-вото на пари в обръщение зависи от номиналnaта величина на съвкупния доход при  дадено ниво на дохода и определено ко-во стоки в обръщение. Ко-вената теория се свързва с изведената от Фишър връзка м/у паричната маса на съвкупните р/ди за стоки и услуги. Те от своя страна са представени като произведение на ценовото ниво и съвкупното производство, като ключов фактор (ф-р) във връзката м/у паричната маса и съвкупните р/ди за стоки и услуги Фишер извежда скоростта на парите, изразяваща колко пъти 1-ца пари се изразходва за покупката на стоки и услуги. Фишер допуска, че скоростта на парите е прогнозируема за кратък период от време, тъй като тя зависи от институционални ф-ри, които се изменят бавно във времето, което означава че промяната в паричната маса ще доведе до изменение в съвкупния доход. Търсенето на пари зависи от съвкупния номнален доход и не зависи от лихвения %.

Тезата за липса на връзка м/у търсенето на пари и лихвения % е застъпена в изследванията и на икономистите класици Маршал и Пигу, които търсят ко-вото пари, което икономическите агенти биха държали при условие, че последните разполагат с определена свобода. Именно в това техните изследвания се различават от тези на Фишер, който налага институционално ограничение на икономическите агенти. Според Маршал и Пигу 2 от свойствата на парите служат за мотив за държането на пари: парите като разменно средство; парите като резерв на богатството.

  • Кейнсианска школа – представител Кейнс. Тя се позовава на теорията за ликвидността на Кейнс, в която крайъгълен камък е лихвения %. Кейнс се противопоставя на икономистите класици от Кеймбриджката школа като разграничава 3 основи мотива за държането на пари: транзакционен; осигурителен и спекулативен.
    • Транзакционен– от своя страна се подразделя на:
  • мотив свързан с дохода, който зависи от сумата на дохода и нормалната продължителност на интервала м/у неговото получаване и неговото изразходване;
  • търговски мотив – според, който парите се държат, за да се запълни интервалът от момента на производството до реализацията на продукцията
    • Осигурителен- според, който ик. агенти търсят пари за осигуряване с/у неопределени обстоятелства, изискващи неочаквани р/ди при неочаквани възможности да се направят изгодни покупки, както и задържането на актив чиято величина е фиксирана в парично изражение, за да се посрещне с него последващо задължение.
    • Спекулативен– променя търсенето на пари от различни икономически агенти в зависимост от лихвения % като в случаите, когато негово ниво е високо търсенето на пари ще бъде ниско и обратно.

Според Кейнс първите 2 мотива за търсенето на пари при нормални пазарни условия зависят от общата активност на икономиката и от номиналния доход, докато спекулативния – от изменението на лихвения %.
Ф-ята на търсенето на пари на Кейнс дава възможност да се изведе скоростта на парите, която не е константна величина. Тя зависи от лихвения % като връзката м/у тях е право пропорционална, т.е при увеличение на лихв. % търсенето на пари ще намалее, а от тук скоростта на парите ще нарастне!!!!!

  • Неокейнсианска школа– представител Баумоу. Баумоу подобно като Кейнс изправя икономическите агенти пред избора м/у пари и облигации като търси отговор  на въпроса: „Колко често икономическите агенти трансформират богатството си от 1 вид актив в друг?“, т.е. от пари в облигации и обратното. Баумоу застъпва виждането, че паричните средства могат да се държат и да бъдат разглеждани като запас от стоки, с който притежателят им разполага. По този начин парите са държани, тъй като в даден момент могат да бъдат използвани от него като средство за размяна при сключване на сделки (осъществяване на транзакции). Освен това той допуска, че за икономическите агенти ползата от държането на пари в наличност си има цена, която е пропусната възможност те да донесат лихвен доход като бъдат вложени в облигации. Всеки 1 трансфер на богатството от пари в облигации и обратно е свързан с допълнителни транзакционни р/ди. Моделът на Баумоу допуска стабилно използване на богатството или запас от парични наличности, но на практика това не се случва. Съществуват периоди, през които икономическите агенти получават големи по размер парични наличности, а в други изплащат поредица от свои задължения. Именно тази неритмичност и несигурност Милър и Ор разглеждат и предлагат модел, чрез който да уп-вляват и да се минимизират сумите на транзакционните и лихвените р/ди за фирмата.

Милър и Ор допускат, че паричния баланс флуктуира (движи се) непредсказуемо като достига определена горна граница. Тогава фирмата влага такава част от паричните си наличности, в краткосрочни инвестиционни инструменти, така че те да достигнат до определено нормално ниво. След това паричните наличности продължават да се изменят стохастично (), докато достигнат определена горна граница. Тогава фирмата продава такова ко-во краткосрочни инвестиционни инструменти, че размерът на паричните наличности отново да се върне към своето нормално ниво. => паричните наличности се движат в определени граници (долна и горна), като разликата м/у долна и горна граница се нарича спред. В моделът на Милър и Ор нормалното ниво, към което се връщат паричните наличности не е средата м/у долна и горна граница, а 1/3-та от дистанцията м/у тях, като долната граница ще бъде достигната по – често.

  • Неокласическа школа–представител Фригман. Фригман приема, че в/у търсенето на пари влияние оказват набор от ф-ри, които са присъщи и за другите активи, и в частност богатството и очаквания доход на активите спрямо дохода от парите. Монетаристката теория за търсенето на пари на Фригман има 2 основни белега:
  • допускането, че очакваната доходност на парите не е константа, като по този начин лихвеният % има слабо влияние в/у търсенето на пари като по този начин постоянният доход се извежда като водещ ф-р;
  • предположението на Фригман за стабилност на ф-ята за търсенето на пари.

Тема

Бизнес кредит

  • Бизнес кредита е елемент на краткотрайния актив на фирмата. Той е тясно свързан с продажбената политика. Представлява изражение на способността на 1 фирма да получава стоки и услуги с/у обещание за бъдещо плащане. Използва се само в бизнеса и за закупуването и продажбата на стоки. Различава се от обикновения потребителски кредит в получената ст-ст. При търговския кредит (ТК) получената ст-ст са стоки и услуги за разлика от потребителския кредит, при който получената ст-ст е пари. ТК не е свързан с потребителския кредит, защото 1 бизнес го получава от друг, т.е. нарича се м/уфирмен кредит.
  • Нетен кредитен период– времето необходимо на купувача да погаси своето задължение преди то да се счита за просрочено.
  • Паричен дисконт – намаление на сумата  на  сделката, с което купувачът разполага преди плащането да започне да се счита за просрочено, т.е. преди да настъпи краят не нетният кредитен период.Не всички фирми позволяват паричния дисконт. Той се явява награда за добросъвестните платежоспособни клиенти, които спестяват на фирмата допълнителни р/ди свързани с несъбираемите и трудни събираеми вземания. Паричният дисконт не трябва да се смесва с търговския дисконт, който се явява ценово средство и няма връзка с момента на плащането.
  • Кредитния мениджър във фирматаработи под наблюдението на финансовият мениджър. Основните негови цели са: кредитна реализация на готовата продукция и събиране на вземанията. Той се стреми, колкото се може повече да намали срока на събираемите вземания от купувачите на продукцията и същевременно, колкото се може повече да удължи срока за погасяване на краткосрочните задължения към доставчиците.
  • Норма на борсовия оборот – нормално свободния кредитен период варира по продължителност според времето необходимо на купувача да продаде стоките закупени на кредит и да ги превърне в брой или в краткосрочни дългове. Продължителността на кредитния оборот се променя обратно пропорционално на нормата на борсовия оборот за всяка стока, т.е. колкото по-висока е нормата на борсовия оборот, толкова по-кратък е кредитния период.
  • Основни дейности на с-мата за събиране на вземанията– независимо от избора на с-ма, първата мярка в повечето случаи се състои в изпращане на см/ката за просрочено плащане. Друг подход са предопрежденията и напомнянето за събиранията. Тези предопреждения обикновено приемат формата на формуляри или стикери. Стикерите варират по цвят и съдържание, за да привличат вниманието за различните стадии на забавянето и да дадат възможност на кредитора да използва този метод повече от еднократно. Най – често използвания метод за събиране на вземанията са писмата. Те са масово и силно персонализирано средство за предаване на съобщение за събиране на вземанията. Следващ метод за събиране на вземанията са личните разговори.  Посредниците на търговците на едро и на производителите често изпълняват тази ф/я, въпреки че много такива кредитори съвестно избягват  да комбинират продаването и събирането. Телефонно обаждане (последен метод) – все по-често се наблюдава в ранните и късните стадии на съответния процес. Използването на полицисе използва от търговците на едро и дребно, като средство за ускоряване на плащанията. За разликата от класическата търговска полица тази полица се издава от кредитора с/у банката на длъжника и е една от най-спешните стъпки в събирателните вземания. Полицата се депозира в собствената на кредитора банка, която от своя страна я изпраща директно в банката на длъжника.
  • Главни цели на уп-ние на кредита:
  • Увеличаване на продажбите (бизнес обема) – величината на продажбите получена от 1 бизнес през определен период се определя от 2 елемента. На първо място това е продажната цена поставена на всяка отделна стока или услуга. Тази продажна цена на практика се определя от втория елемент – броят на единиците, които са произведени.
  • Наблюдаване величината на вземания свързани с кредита – различаваме външни и вътрешни ф/ри. Към външните ф/ри се причисляват: измененията във обема на кредитните продажби, произтичащи от колебанията на основната дейност; промени в обема на кредитните продажби със сезонен х-р. вътрешните ф/ри, които влияят в/у равнището на вземанията са: процедурите използвани при определянето на кредитните лимити; кредитните политики при отпускането на кредита; политиките и процедурите използвани при събиране на кредитните вземания.
  • К/лиране на кредитните р/ди и събиране на вземанията – обикновено фирмата извършва определени р/ди, когато отпуска кредит и събира вземанията. Тези р/ди включват: р/д на капитали; загуби от лош дълг; надници и заплати на лица, които участват в кредитните и събирателните вземания; плащане за външна помощ при събиране на вземанията.
  • Неплатежоспособност – понятието има различни измерения. Когато говорим за търговска неплатежоспособност се има предвид, че 1 длъжник се смята за неплатежоспособен, ако той или е възпрепятстван да плати задълженията си в обичайния процес на бизнеса, или не може да плати задълженията си, когато настъпи падежът независимо, че неговите активи могат да превишават пасивите му.

Важно значение има и тази неплатежоспособност, която съществува тогава, когато длъжникът бъде финансово възпрепятстван. Подобно състояние на финансовото затруднение може да е налице и когато длъжникът изпитва липса на оборотен капитал или активите му не могат лесно да бъдат превърнат в пари без значителна загуба от ст-стта им.
Друга форма е постоянната неплатежоспособност, разглеждана от законите на фалита, при която пасивите на длъжника превишават активите по средна ст-ст.

  • Фалит –правен процес, при който 1 неплатежоспособен длъжник се обявява за фалирал, като активите му се присвояват и ликвидират, а постъпленията се поделят по равно м/у неговите кредитори.
  • Ф/ри на кредитния риск (изпит) – известни като 4-те „К“:
  • Ка-во (х-р)– представлява тези х-ристики на 1 кредитен риск, който кара длъжникът да иска или да възнамерява да плати, когато изтече срокът на дълга.
  • Капацитет – способността за плащане, което означава възможността да се плати, когато се дължи даден дълг. Времето също влияе в/у капацитета, тъй като 1 кредитно задължение, което човек може да има възможност да посрещне за дълъг период може да не е изпълнимо за кратък.
  • Капитал – гаранция, че длъжникът може да бъде накаран да плати в дългосрочен план даже да се провалят х-рът и капацитетът.
  • Условия – когато се оценяват трябва да бъдат взети предвид дълготрайните и краткотрайните колебания на бизнеса.

Моделиране на търсенето на пари от фирмите

Управлението на ликвидните активи на фирмата обхваща модели, които са оптимизационни и целят да оптимизират разходите по трансфера на пари в пазарни ценни книжа и обратнотно. Типичен пример в това направление е изследването на Бригс и Сингс, което доказва, че ако фирмите решат да държат малки количества налини парични средства то те трябва да имат достъп до паричния пазар или да продават активи като и двете възможности трябва да се използват умерено поради свързаните с тях разходи. В случай, че фирмите решат да поддържат повече налиности, отколкото са необходими те трябва да вземат предвид алтернативната цена на парите. По този начин минимизирането на тези разходи или максимизирането на ползите от управлениетона ликвидните активи се оказва в основата на модела на оптимално разпределение на наличностите.

Един от най-често използваните модели за управление на ликвидни запази в областа на корпоративните финанси е този на Баумол – Тобин. Този модел е детерминистичен, докато моделът на Милър- Ор е стохастичен. И двата модела са известни като транзакционни, тъй като моделират търсенето на пари основно в качеството им като средство за размяна и същевременно се прави допускането, че парите като всеки друг актив се държат за потребление.

Изводи, свързани с транзакционното търсене на пари:

  • Изменението на лихвените проценти оказва негативно влияние върху транзакционото търсене на пари
  • Транзакционното търсене на пари е позитивно свързано с дохода, но тук трябва да се отчетат реализираните икономии от мащаба в количеството държани пари, което оказва влияние върху темпа на нарастване на търсенето на пари
  • Намалението на брокерските комисионни би намалило търсенето на пари
  • Ако равнището на цените се удвои, то дохода и брокерските комисионни също ще се удвоят, както и количеството търсени пари. Следователно търсенето на реални пари ще остане непроменено, тъй като нито лихвения процент, нито реалния доход ще се изменят

Серлетис достигс до извода, че търсенето на реални пари е правопорпорционално на корен квадратен от дохода и обратнопропорционалено на корен квадратен на лихвения процент. При липсата на транзакционни разходи няма да има търсене на пари, тъй като икономическите агенти ще синхронизират трансфера на пари с покупката на стоки и услуги. Серлетис математически доказва вероятността на направения от Мишкин извод, че увеличението на дохода води до по-малко увеличение на търсените количеста реални пари.

Представения модел на Баумол показва отличителни разграничения с постановките на количествената теория, тъй като се доказва икономия при мащаба на търсенето на пари, както и значимо влияние на лихвения процент. Всъщност това кара Брунер и Мелцер да преразгледат модела на Баумол, като доказват, че при големи стойности на дохода или малки размери на транзакционните разходи не се регистрира икономия от мащаба и по този начин заключават, че моделът на Баумол не би могъл да се приеме като алтернатива на количествената теория.

Атанасио, Гуисио и Джапели измерват транзакционните разходи на време като допускат, че мениджъра, който управлява ликвидните активи се нуждае от време, за да извърши транзакциите, а парите са средство, с което се пести транзацкиооно време. От тук следва, че оптималното ниво на паричния баланс се определя посредством връзката на поддържане на парични наличности. Оптимизационната задача се свежда до минимизриането на общите разходи, представляващи сума от разхода за транзакционно време и пропуснати лихви.

Фридман за разлика от кейнсианците и неокейнсианците не допуска, че паричните наличности са вид запас, а акцентира върху тяхната производствена функция, т.е. те са фактор на производството. По този начин той приема, че паричните наличности са аналог ба фиксирания капитал, а не запасите.

Придържайки се към вижданията на Фридма, Надири възприема реалните парични наличности като фактор на производството и смята, че като всяка друга капиталова инвестиция увеличаването на паричните наличности води до намаление на паричния поток и обратнотно, тъй като парите са част от оборотния капитал на фимрата, подпомагащ производството. Поддържането на адекватно ниво на парични наличности може да намали несигурността от посрещане на текущи задължения и по този начин да се избегне необходимост от нерентабилна разпродажба на активи. Изследователския интерес на Надири към излседване на търсенето на пари от фирмите е провокирано от това, че според него нито теорията за оптималния запас на Баумол-Тобин и Милър –Ор, нито теорията за предпочитане на дългосрочни активи на Фридман, Брунер и Мелцер, могат адекватно да отговорят и опишат фирмите онтосно поведението им за търсене на пари. Надири базира модела си на неокласическата теория, като реалните парични наличности се разглеждат като функция на нивото на дохода, нивото на цените и алтернативните разходи от държането на пари. Надири достига до следните изводи:

  • Дългосрочните лихвени проценти и изменението на лихвенияте нива са значими детерминанти на реалното притежаваен на парични средства
  • Съществува икономия от мащаба от държаенто на ликвидни активи, като то не зависи от избора на променялиа, която представлява мащаба
  • Реалните парични наличности са чувствителни към изменението на нивото на цените, като тяхната еластичност е по-ниска в краткросрочен период и по-висока в дългосрочен
  • Изравняването на действителното ниво на парични наличности към желаното е много бързо. Продажбите са по-добър измерител на мащаба, отколкото сумта на активите.

Коатес – посредством използването на метода на най-млаките квадрати достига до извода за бавно изравняване към желаното ниво на парични наличности. Коатес гради своя модел за управление на ликвидните активи върху произвдоствената функция на Коб-Дъглъс, като необходимия запас от парични наличности се определя от комбиниране на производствената функция и условията за пределна продуктивност на реалните наличности. Коатес доказва, че измението на номиналния лихвен процент не е измерител на бъдещите капиталови печалби или загуби и цената на парите в неговия модел се състои от два компоненета – реален лихвен процент и процентно изменение на нивото на цените.

Лекция 25.03.

Философия на управленеито на ликвидни активи

Управлението на ливкидни активи се възприема като част от краткосрочния финансов менуджмънт. То се възприема също и като част от управлението на оборотния капитал на фирмата подобно на управлението на запасите краткосрочните задължения и кредитните задъжения. Според Лий управелнеито на ликвидните активи включва администриране на ливкивдните активи и пасиви, набираенто на средства за денйността на фимрата. Това предопределя мониторинга на паричните плащания и постпъления да бъде от такова голямо значение. По този начин ще се осигури ликвидност, така че тя безпроблемно да посрещне задълженията. От организационна гледна точка отговорността за управлението на ликвидните активи е във функцията на финансовия менуджър, който същевременно отговаря и за управление на капиталовите разходи, управление на риска, стратегическо планиране, връзките с инвеститори и финансовото отчитане. В по-големите фирми са обособени две направления: счетоводство и ковчезничество.

Счетоводство – счетоводното направление се оглавява от главен счетоводител (контрольор), който отговаря за прилагането и контрола на счетоводната политика в компанията и одита.

Ковчезничество – ръководи се от ковчезник, който има за цел да контролира и наблюдава дейностите по инвеестициите, разпределението на капиталите и изменението на паричните наличности.

Според Тиген сътрудничеството между двете основни нашравления във финансовия мениджмънт е от ключово значение. Концепцията на тиген за управлението на ликвидинтие активи включва:

  • Разработване и провеждане на политика по управление на паричните наличности и инвестициите
  • Контрол и мониторинг на ликвидните активи и пасиви
  • Връзка с банкерите при управление на банкови сметки
  • Връзки с брокерите на ценни книжа при управление на инвестициите
  • Организация на информационната система за управление на ликвидните активи

Боер разработва концепцията за паричния разрив. Париния разрив е броя на дните между изплащане на закупените стоки и услуги и получаването на вземанията от клиенти. Колкото е по-дълъг този период, толкова ще са по-високи лихвените плащания. Към ликвидните активи се причисляват квазипарите, пари в брой и ценни книжа, които във всеки един момент могат да бъдат продадени. Основните два мотива за държането на ликвидни средства са: мотивът за сделки и мотивът за предпазливост. Мотивът за сделки има за цел да улесни разплащанията с доставчиците, персонала и кредиторите ако срокът на използване на замите е изтекъл. Мотивът за предпазливост се свързва с формирането и притежаването на сигурен бързоликвиден актив, необхосим за покриване на непредвидени плащания и неочакван дефицит на парични плащания.

Гундавели и Пачеко поставят прогнозирането на парични потоци като една от най-важните дейности при управлението на ликвдини активи. Важен етап в прогнозирането на парични наличности е оценяването на несигурността на прогнозата. В практиката са установени два подхода за определянето:

  • Оценяване на влиянието на несигурността на някои от входящите променливи (независими) на модела за прогнозиране върху някои от изходящите (зависими) променливи. В основата на този анализ стои анализа на чувствителността или известен като сценариен анализ.
  • Определяне на едновременното влияние на несигурността на всички входящи променливи върху всики изходящи променливи на модела за прогнозиране. Този модел е известен като Монте Карло симулация или симулационен анализ.

Анг утвърждава въпросас ликвидния излишък. Той определя ликвидния излишък като раз;ола между текущ размер на ликвидните активи и нормалното ниво необходимо за поддържане на опреативната дейност на фирмата. Въпреки че определението на Анг за ликвидния излишък е близко до интуицията, в литературата се предлагат и други дефиниции, например Оплър възприема излишъка на ликвидни активи като сума на притежаваните ликвидни активи над тези определени от фирмения модел за прогнозирането им. Моделът трябва да отчита направените инвестиции, паричните потоци от оперативна дейност, данъчните разходи, финансвоите разходи и дивиденти.

Изводи по отношение на практиката на фирмите да поддържат ниско или високо ниво на ликвидни активи:

  • Минимизиране на разходите (лихвени, по краткосрочни дългове) чрез поддържане на високо ниво на ликвидност
  • В период на постигане на посредствени финансови резултати нивото на ликвидните активи самостоятелногенерирано или от външни финансиране не е достатъчно
  • Фирмите, които са достигнали капацитета си за полуачване на дългово финансиране са склонни да поддържат по-високо ниво на ликвидните си активи
  • Големите фимри поддържат ниско ниво на ликвидност спрямо размера си
  • Открива се положителна връзка между държането на ликвидни активи и капиталовите разходи, като фимрите с по-добри възможности за растеж поддържат високо ниво на пазарни наличности
  • Фирмите, които са поставени под надзор на поемания риск имат по-високо ниво на ликвидни активи, отколкото тези, които не са поставени под надзор
  • Съществува определена корелация между чистия оборотен капитал и нивото на паричните средства. Това доказва тезата, че положителния чист оборотен капитал може да се възприема като заместител на паричните средства
  • Открива се системна отрицателна връзка между ликвидните активи и финансов лост
  • Волатилността на фирмата има положителна корелация с наличността на паричните средства

Материални запаси

В условията на производстводство и търговия икономически неизгодно е, както свръх запасяването, така и недостига на запаси. В първия случай средствата изразходвани за придобиване и съхранение на участват в обръщението. Във втория случай може да се наруши производствения процес, което може да влоши финансовото състояние на предприятието.

Производствените предприятия обикновено имат пет вида материални запаси:

  • Запаси на път – това са запаси, които в момента на отчитане се намират на път
  • Излишни запаси – от които предприятието няма нужда и са излишни поради смяна на производството
  • Налични запаси – запаси, съхранявани в складовете в момента на отчитането
  • Неликвидни запаси – запаси, които не са реализирани за даде период. Те се обръщат в следствие на ниското качество на продукцията, морално остаряване или изтичане на срока на годност
  • Крайни запаси

Производствените запаси трябва да се намират в предприятието, но в момента на отчитане не се използват. Те от своя страна се делят на:

  • Подготвителни запаси – които се намират оиради необходимост от подготовка на продукцията за потребление и производство
  • Текущи запаси – предназначени са за обезпечаването на производствения процес в периода на доставка
  • Буферни – съхраняванет се с цел осигуряване на непрекъснат производствен процес при сбъдване на непредвидени ситуации или забавяне на доставките.

Модели на материални запаси – детерминистични и стохастични. Детерминистични са моделите, които предполагат сигурност на търсенето. Те от своя страна биват статични и динамични. Статични са тези, при които коефициента на потребление е постоянен във времето, докато при динамичните, въпреки че търсенето е известно, то варира във времето.

Стохастичните модели на търсене на материални запаси се наричат още вероятностни. Те от своя страна биват стационарни и нестационарни. Стационарни – при които вероятностното разпределение на търсенето е постоянно във времето. Нестационарните – вероятностното търсенето не е постоянно във времето.

Вторник, 02 Април 2013 20:01

Лекция Финансови пазари

Финансови пазари

Арбитражирането представлява осигуряване на безрисков доход, като най-често арбитража бива пространствен.

Зад. Ако лихвения процент за година трябва да достигне 6%, а през първото и второто тримесечие лихвения процент е 5% колко трябва да бъде лихвения процент през остатъка от периода?

Отг. 6% + (6%-5%) = 6%+1%= 7%

Зад. Ако годишния лихвен процент трябва да е 6%, а пред първите три тримесечия е 5,5% коло трябва да е в последното тримесечие?

Отг. 6% + 3*(6%-5%) = 6% + 3*0,5% = 6%+1,5% = 7,5%

Арбитражен доход на капиталовите пазари се постига чрез създаването на синтетични позиции. Изграждане на синтетични позиции става чрез дериватни инструменти (опции, фючърси). Синтетичната позиция представлява позиция, която носи същите доход и риск, като конкретен инструмент (акция, облигация), но инвеститора не е откривал позиция със самия инструмент., т.е. смесени два инструмента свързани с тази акция, но няма директна сделка с нея.

Четвърти инвестиционен мотив – хеджиране. Хеджирането се осъществява чрез срони и дериванти инструменти. Пример за хеджиране е класическия форуърден контракт. Фючърсния пазар също позволява нееднократно да се променя нивото на хеджиране чрез обратни сделки и други инструменти.

Лекция Финансови пазари 26.03.

Класификация и видове сделки с финансови инструменти

Технология на борсовата търговия

Борсовата търговия се дели на два вида: присъствена и електронна.

Видове курсове на финансовите инструменти:

  • Споте курс- последен актуален курс
  • Open/close курс
  • Най-висок и най-нисък
  • Срочен курс
  • Курс при аукцион
  • Сетълмент курс – за изпълнение на сделка, определен по служебен начин

Котировката включва курса, но и обема на търгуваните инструменти, най-ниска и най-висока цена, открити позиции. Котиране – начин на определяне на курса. Видове котиране:

  • Латинско котиране- пазари движени от поръчките – order driven markets
  • Англиканско котиране – дилърски пазар, движен от котировките
  • Смесени
  1. 1)Методи на търгуване:
  2. a)Аукционен – видове аукциони
    1. i)Обикновен/прост аукцион – едностранен, има конкуренция между търсенето. Той бива 3 вида:
      1. (1)Английски аукцион – цената се покачва от определена начална база.
      2. (2)Холандски – цената се понижава от опредеелна база.
      3. (3)Аукцион на закрито
    2. ii)Двустранен – конкуренцията е и между търсенето и между предлагането.

                                               купува

продава

Количество с натрупване

Количество

Цена

Количество

Количество с натрупване

2720

200

61

-

-

2520

400

62

120

120

2120

370

63

280

400

1750

630

64

450

850

1120

700

65

650

1500

420

240

66

800

2300

180

160

67

200

2500

20

20

68

150

26500

Цената на извършване на сделките ще е 65, тъй като при нея се удовлетворяват най-много инвеститори и разликата между търсените и предлаганите количества е най-малка.

  1. b)Непрекъсната търговия
Вторник, 02 Април 2013 19:42

История на фондовите борси

 

История на фондовите борси

История и в БГ

1773 г. – създаване на Лондонска борса

1878 г. – Токийска ФБ.

  1. 1.История на борсата в Ню Йорк (NYSE) и на Глобалния финансов пазар (EURONEXT)

1.1. NYSE1792 г., 24 брокера подписват специален документ за нейното основаване.

1.2. 2007 г. – сливане на две основни фондови борси – EURONEXT и NYSE GROUP.

1.3. NYSE GROUP – започва съществуването си през 2006 г.

1.4. EURONEXT – 2000 г. – първата Пан европейска фондова борса. Амстердам, Брюксел и Париж.

  1. II.История на Капиталовия пазар в БГ
    1. 1.Заражда се в началото на миналия век, като през 1907 г. е приет първия закон – Законът за борсите. 15.04.1914 с царски указ се разрешава утвърждаването на първата фондова борса – Софийска Ф борса, 1918 г. – реално започва да упражнява дейността си, като първоначално на нея са се търгували акциите на 21 дружества. През 1921 г. е приет правилника за СФБ - уп-ние, организация, изисквания за членство на борсата, редът и начинът на сключване на борсовите сделки, редът на провеждане на борсовите сесии. 1941 г. – СФБ официално прекратява дейността си със закон, поради смяната на политическите настроения. Капиталовия пазар се възстановява през 1991 г., създава се първа БФБ като АД.
    2. 2.Август 1996 г. – учредява се централен депозитар (ЦД), единствената институция в БГ, обслужваща клиринга и сетълмента на сделките с безналични корпоративни ЦК. ЦД е учреден като АД, основни акционера са големи ТБ и активни кредитни търговци. Функции на ЦД – регистриране на безналични ЦК, поддържане на акционерни регистри на търгуваните дружества, поддържане на регистър на сделките с ЦК, обездвижване на ЦК. На база на тези функции депозитара организира дейността си в следните направления:

2.1. Поддържа нац регистър на акционерите на публичните дружества.

2.2. Поддържа За сетълмент на ЦК, обслужваща сделки м/у членове на депозитара.

2.3. Поддържа с-ма за организиране на разплащане на сделки с уговорена доставка с/у заплащане – DVP

  1. 3.Юли 1997 г. – БФБ АД, променя наименованието си на БФБ София АД. През октомври получава лиценз да упражнява дейността си. Към настоящия момент БФБ София АД е единствената действаща фондова борса в БГ.
  2. 4.Декември 1999 г. – приет е нов закон – Закон за публично предлагане на ЦК (ЗППЦК). Към настоящия момент ЗППЦК регламентира:

4.1. Публичното предлагане на ЦК; Издаване и разпореждане с безналични ЦК;

4.2. дейността на ЦД, на инвестиционните и на уп-равляващите дружества.

4.3. Изискванията към публичните дружества и останалите емитенти на ЦК.

  1. 5.Февруари 2003 – въвеждане на клиентски терминал COBOS. Чрез COBOS става възможно крайните потребители (инвеститори) да подават по електронен път поръчки за покупка или продажба на финансови инструменти, които са допуснати за търговия на борсата
  2. 6.март 2003 – създава се нов регулаторен орган – Комисия за финансов надзор (КФН). Регулира и контролира дейността на свързаните с пазара субекти, а именно: емитенти на ЦК; Фондовата борса; инвестиционните посредници; управляващите дружества, както и дейността на Централен депозитар.
  3. 7.Октомври 2007 г.–подписва се споразумение м/у БФБ София АД и Дойче Бьорсе (Deutscheborse) за внедряване на електронната с-ма за търговия XETRA. Внедрява т.н. с-ма Айсберг, която служи за поръчки с обем 1000 и повече акции. През юни 2008 с-мата XETRA е въведена в експлоатация.
  4. I.Първичен пазар и публични дружествамястото, където за първи път се срещат интересите на финансовите контрагенти.
    1. 1.Основни участници на първичния пазар на акции.

Тема 2

Първичен пазар. Изисквания за листване.

Първично публично предлагане (IPO).

Процедури и особености.

  1. 2.Публични дружества– на фондовата борса се търгуват ЦК единствено на публични дружества. Редица са изискванията, за да придобие 1 дружество статут на публично. В практиката съществуват няколко варианта за придобиване на статут на публично дружество.
  1. II.Първично публично предлагане (IPO) – процедура и особености

 

Тема 3

ФБ – определение и характеристики

  1. I.Организиран, регулиран, елитен, официален пазар на финансови инструменти. Индиректен пазар (пазар чрез посредник). Прекъснат по отношение на времето –сделките се осъществяват само по време на сесията за търгуване. Определеност по място – отнася се за класическата борсова търговия (open – out край – извикване чрез глас), т.е. сделките се осъществяват на самата борса.

Съществували са ограничения относно обема на търгуваните финансови инструменти, но с цел осигуряване на по-голяма ликвидност те отпадат.

Първичен и вторичен пазар.

Аукцион за търговия (9-9:30); Предтрейдинг (9:30 – 10:00)

На извънборсов пазар търговията може да е непрекъсната.

  1. II.Основни цели за организиране на борсата – създаване на оптимално добри условия за сключване на сделки с финансови инструменти включени в търговията. Създаване и усъвършенстване на нормативна уредба. Поддържане на технологията, чрез която се сключват сделките. Поддържане на инфо за борсовата активност – котировки, обеми, индекси. Борсата не е печелившо дружество, но доскоро, вече е и би могла да изплаща дивиденти.
  2. III.Организиране на ФБ – всички борси са регистрирани като АД. Акционери могат да бъдат АД и ФЛ. Акционерите си купуват акции не заради получаване на дивидент, а за придобиване на право за пълноправно членство. Борсовият член задължително е АД като функциите му са търговия с финансови инструменти.
  3. IV.Субекти на борсовата търговия:
    1. 1.Инвестиционен посредник;
    2. 2.Борсов посредник:

-          Брокер – обикновен брокер и брокер на пода – осъществява сделката, той е ФЛ, печели от комисионна, която е % от сделката или от търговията за собствена с/ка;

-          Дилър – работи за собствена сметка;

-          Маркет мейкър – длъжен е да поддържа курс купува и курс продава (Ask & Bid) през 90 % от борсовата сесия. В тези 90% за регулирания пазар включавт откриващия аукцион, предтърговията до закриващия аукцион. Максималния срок за прекъсване, в който няма котировки е до 2 минути.;

-          Джобер;

-          Клерк – писач – присъствена търговия, отразява информацията от сделката.

Котировките включват курс купува и курс продава (Ask & Bid). Маркет мейкъра е длъжен да поддържа спреда през 90 % борсовата сесия. В тези 90% за регулирания пазар включват откриващия аукцион, предтърговия и до закриващия аукцион.Максималния срок за прекъсване, в който няма котировки е до 2 минути. Както всяко АД акционерите имат имуществени (получаване на дивидент)и неимуществени (право на глас в събранието на акционерите) права.

  1. 1.Какво ще се случи ако има лимитирана поръчка за продажба (покупка) на 85,60? Отговор – ако няма предложена цена 85,60 или по-висока (по-ниска), сделка няма да се сключи.
  2. 2.Ако поръчката за продажба не е лимитирана, сделката ще се осъществява на цена, между ask и bid.
  3. 3.Ако поръчката е за лимитирана „купува“ на цена 86,25, какво ще се случи? По принцип няма кой да сключи тази сделка, а ако се случи ще е въпрос на грешка или падане на нивата на ask и bid от предишния ден.

86,00 е най-изгодна цена за покупка, ако няма насрещна поръчка.

85,00 е най-изгодна цена за продажба, ако няма насрещна поръчка.

Възможни са сделки в големи размери и на различни цени. Те се обявяват, за да има публичност на информацията. Обема на сделката често е по-голям от free-float на борсата.

Тема 4

Сделки с финансови инструменти

  1. I.Мотиви за участие в сделките с финансови инструменти. Фундаменталният подход, т.е. „От какъв източник мога да извлека доход?“.
    1. 1.Инвестиционни мотиви:

-        капиталов доход (дивидент от акциите или купон от облигациите);

-        капитализационен доход – от разликата м/у покупката и продажбата на инструменти;

Двата дохода са взаимно изключващи се, те са алтернатива.

-         Спекулативен доход - извличане на доход при всякаква ситуация на пазара. За да го реализираме ни трябват 2 сделки – откриване на позиция, след време закриване на позиция. Времето може да бъде различно и се нарича „времеви арбитраж“. В зависимост от срока на задържане на откритата позиция и поетия риск, спекулантите биват: най-дългосрочните спекуланти – „Позиционни търговци“ (седмици до месец) - най дълго задържащите, отворена позиция, спекуланти; „Дневни търговци“, неприемащи overnight риска и информацията, излизаща вечер; Скалпери (минути до час, средно изчисленото време за тях е 58 секунди) – чакат най-малките отклонения от една до две сделки след отварянето на тяхната позиция. Те са участници на пазара и не плащат комисионни за всяка поръчка.

  1. 2.Посреднически мотиви– безрискови мотиви, не ангажират СК, свързани са с получаване на комисионни.
  2. 3.(ЧАСТЕН СЛУЧАЙ) частни мотиви – сделки с цел поддържане курса на акциите

 

Борсови поръчки – 02.04.2013

По отношение на цената:

-         Лимитирана – за покупка означава, че сме определили горна граница на цената, аналогично за продажба означава че сме сложили долна граница.

-         Пазарна – поръчка без лимит, означава че приемаме състоянието, което е достигнато в момента на пазара. Референтна цена – последната цена, по която е сключена сделка със съответния инструмент, независимо това дали е станало по време на непрекъсната търговия (ако няма такава сделка се отнася за цената въведена по време на аукцион). – последна актуална цена

-         Критерий зза време – времето, за което може да бъде сключена сделка, поръчка за незабавно изпълнение. Поръчка конкретизирана- може да бъде определена поръчката относно фазата на нейното изпълнение – аукцион или непрекъсната търговия. Дневна поръчка – няколко дни, седмица – най – дългосрочно може да се определи поръчка до отмяна, такива поръчки със сигурност са със лимит (искаме да купим евтино или да продадем скъпо по цена, която не е достигната поръчката отпада). Поръчка валидна до анулиране – касае поне 2 инструмента – да купим акции на АБЦ, ако продадем акции на ДЕ. Стоп поръчка – част от пазарната стратегия, която най-често отговаря на спекулативно отношение на конкретен инвеститор. Свързано е с дълга позиция (купува) и поставяне на стоп на цена, до която очакваме да се покачи цената да се освободим от купения фин инструмент. Стопове можем да поставим и при къса позиция (продаваме). Айзберг поръчки – поръчка, при която при голям обем на продажба на акции, се пускат само 10% от този обем с цел да не се „наводни“ пазара и да сринем сами цената на акциите си.

-         Борсови сесии: 9.30 – 10 – преттърговия; 10 – 10:10 – откриващ аукцион; 10:10 – 16:55 – непрекъсната търговия; 16:55 – 17:00 – закриващ аукцион; 17:00 – 17:30 – post-trading.

-         Метод на търговия – http://www.bse-sofia.bg/?page=TradingMethod (адрес на БФБ, на който са описани методите и всичко надолу)

-         Фази на аукцион

-         Прекъсвания за нестабилност – получава се поради несиметрични поръчки (само купува или само продава)

-         Статичен диапазон

-         Динамичен диапазон

-         http://download.bse-sofia.bg/Xetra/Auctions.pdf - адрес на който се описва XETRA.

-         http://www.bse-sofia.bg/?page=TradingMethod

Вторник, 02 Април 2013 19:37

Bulgarian Stock Exchange

Bulgarian Stock Exchange

БФБ – регулиран пазар, Предметът на дейност … http://www.bse-sofia.bg/?page=AboutBSE

Основната мисия на БФБ-София, стратегическа цел .. , задачи http://www.bse-sofia.bg/?page=Profile

Емитенти и Членство http://www.bse-sofia.bg/?page=IssuersAndMembership

Пазари, организирани от БФБ-София

Финансови инструменти, допуснати до търговия

Допускане до търговия http://www.bse-sofia.bg/?page=MarketsAndSecurities

Търговската платформа; форми на търговия; търговски сесии; поръчки http://www.bse-sofia.bg/?page=OrganisationOfTrading

Търговски сесии – времетраене и метод на търгуване, фази http://www.bse-sofia.bg/?page=TradingSessions

Борсова информация, индекси, бюлетин http://www.bse-sofia.bg/?page=ProductsAndServices

Индекси на БФБ http://www.bse-sofia.bg/?page=Indices

Индекс SOFIX; Базисна дата: 20 октомври 2000 г. Базисна стойност: 100; извадка, обхват http://www.bse-sofia.bg/?page=SOFIX

Услуги, аналитични инструменти - X3Analyses http://www.bse-sofia.bg/?page=X3Analyses

http://www.bse-sofia.bg/?page=X3News

Понеделник, 01 Април 2013 20:10

Как се пише АВТОБИОГРАФИЯ

Структура и съдържание на

АВТОБИОГРАФИЯ

(ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ)

 

CVКак се пише Автобиография

 

Автобиографията включва следните раздели:

  • Данни за контакт.
  • Образование – придобити степени: подреждат се хронологически от последната към първата.

NB: Допустимо е да се изброят основните дисциплини, през които е преминала съответната образователна степен. Ако някои от дисциплините имат специфично и важно значение за позицията, за която се кандидатства, то те задължително се описват с по-големи подробности: часове за аудиторна заетост, извънаудиторна заетост, академични кредити, постигнати резултати/оценки и пр.

  • Професионален опит (Професионално развитие).

NB: Описанието на всяка заемана позиция обхваща: името на работодателя, локация, дати на работа, наименование на заеманата позиция, кратко описание на позицията и ниво на отговорност.

  • Професионални интереси/дейности/членство в професионални асоциации.
  • Познаване на езици.
  • Лична информация: споделяне на хобита, спортни и странични дейности.

NB: Дали да се включи тази информация в автобиографията или не, зависи от мястото, с което се разполага, от връзката й с кариерните цели и персоналните предпочитания.

  • Препоръки – изброяват се!

 

 

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

  • Информацията, съдържаща се в автобиографията, трябва да е поднесена във възможно най-ясен и разбираем вид.
  • Желателно е да се използват ключови думи.
  • Желателно е да НЕ се използват абревиатури и съкращения, освен ако не са общоприети.
  • Да се акцентира върху личните постижения.
  • Да се оставят достатъчно бели пространства и празни редове между и около абзаците.
  • Желателно е да се подчертават и удебеляват ключовите заглавия, подзаглавия или определени думи без да се прекалява!
  • Да се избягва поставянето на фонове!
  • Желателно е накрая да се направи повторен прочит на текста с цел отстраняването на правописни, стилистични и граматически грешки.
  • Добрият външен вид на документа е задължителен! Това ще повлияе върху шансовете за постигне на основната цел – покана за интервю.

 

 

Europass CV

През последните години Европейската комисия усилено налага т.нар. европейски формат на автобиография, който с течение на времето еволюира до инициативата „Europass”. Днес използването на този комплект документи е изискуем стандарт.

„Europass” е комплект от документи, предназначени да облекчат мобилността на хората в рамките на ЕС.

Комплектът включва:

  • Europass CV,
  • Europass езиков паспорт,
  • Europass мобилност,
  • Europass приложение към сертификата,
  • Europass приложение към дипломата.

По-подробно за тях на страницата на Центъра за развитие на човешките ресурси:

http://hrdc.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0155&g=.

Оттам могат да бъдат свободно изтеглени формулярите на всичките официални езици в ЕС, както и да се създават и обновяват on-line съответните документи.

Понеделник, 01 Април 2013 20:08

Как се пише МОТИВАЦИОННО ПИСМО

Структура и съдържание на

МОТИВАЦИОННО ПИСМО

 

КЛЮЧОВИТЕ АКЦЕНТИ в Мотивационното писмо:

  • Посочване на придобит трудов опит, особено на такъв във връзка с кандидатстването за позицията.
  • Свързан опит – упражняване на други дейности.
  • Увереност, че позицията е точно за теб.
  • Изразяване на готовност за ангажираност с каузите на фирмата.
  • Споменаване на име на евентуален референт.
  • Силен край, в който се изразява нетърпение за интервю.

 

 

ВАЖНО:

  • Всяко мотивационно писмо се изготвя специално и конкретно във връзка с кандидатстването за определена позиция!
  • Мотивационното писмо не трябва да е по-дълго от една страница!

 

 


Примери за Мотивационно писмо:

 

Петров, Иван

ул. „Княз Борис” №77

Варна, 9002

089ххххххх

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

„Златна Корпорация” АД

Ул. „Щастие”, София 1000

На вниманието на: г-н Стефан Иванов

Ръководител Отдел „Човешки ресурси”

в „Златна Корпорация” АД

 

 

Варна, 22.03.2013 г.

Предмет: Мотивационно писмо

 

Уважаеми Г-н Иванов,

Пиша Ви, за да Ви предложа евентуално сътрудничество с надеждата, че бих могъл да отговоря на интересите и нуждите на Вашата организация.

Както ще видите от приложената автобиография, притежавам диплома (кратко представяне на дипломата/дипломите, които по-подробно са описани в CV-то) и имам придобит трудов стаж (???) години в следните области: ().

Считам, че притежавам необходимите умения за обявената длъжност във Вашата компания. Аз съм мотивиран по отношение на работата и съм готов да добия специфичните умения в изискваната област на ().

Надявам се, че ще имам възможността да се срещна лично с Вас за едно по-задълбочено интервю, на което Вие ще можете да оцените моето предложение за съвместна работа в областта на (), за която считам, че притежавам необходимите умения.

Склонен съм да обмисля различни договорни отношения (или договора, който сте склонен да приемете).

В очакване на интервюто, което може да последва този първоначален контакт.

 

С уважение,

Подпис ........................


Име и Фамилия
Адрес
Телефон
E-mail

 

Дата

Уважаеми г-не / г-жо,

Чрез това писмо бих искал(а) да кандидатствам по обявата за длъжността ………………, публикувана във …………………….

Опишете с какво предизвиква интереса ви позицията за която кандидатствате.

 

Опишете защо смятате, че сте подходящ за тази позиция.

 

Опишете с какво вашите умения и знания биха допринесли за представянето на компанията.

 

Ще Ви бъда благодарен(на), ако разгледате моята кандидатура и ще се радвам на възможността да обсъдим опита ми и плановете ми за развитие.

 

С уважение,

Име и Фамилия

 

 

Приложения:

  • Автобиография
  • Препоръки (ако имате и ако не са директно изпратени)

Структура и съдържание на

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНОТО ПИСМО

 

 

Препоръките трябва да имат следната СТРУКТУРА:

 

1/ Документът започва с името на автора (референта) и неговата длъжност. Това обикновено е бившият шеф или мениджърът по персонала на предприятието.

 

2/ ВЪВЕДЕНИЕ. В него референтът посочва:

  • от колко време и в качеството на какъв познава кандидата;
  • функцията на препоръчвания в бившата му месторабота (фирма),
  • времето, през което са работили заедно.

 

3/ ОСНОВНО СЪДЪРЖАНИЕ. То задължително включва обективен и задълбочен анализ на личността и свързаните с работата характеристики на кандидата:

  • Посочат се положителните характеристики на кандидата.
  • Посочат се препоръчителните области на развитие на кандидата.
  • Следва изброяването на професионалните постижения на кандидата, като посоченото в препоръката трябва задължително да бъде подкрепено с факти и примери.
  • Добре е да се акцентира върху по-важните задачи, с които препоръчваният се е справил през посочения период. Това могат да са например участия в по-отговорни проекти, презентации на фирмата на важни форуми, евентуални награди.
  • Документът трябва да съдържа отговор на въпроса защо служителят е напуснал фирмата, която го препоръчва.

 

4/ ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Включва препоръката на референта за наемането на кандидата, предадена в кратка и ясна форма. Желателно е да бъде посочено за какви длъжности е подходящ кандидатът.

 

5/ Завършва се с името и подписа на пишещия, неговия телефон и адрес за контакт.

 

 

 

 

 

ВАЖНО:

  • Внимавайте направената на кандидата характеристика да не бъде прекалено тежка!
  • Препоръките не трябва да са дълги! Телеграфно кратките документи пък създават впечатлението за отбиване на номера. Според консултанти по персонала стандартната препоръка не бива да надхвърля една и половина печатни страници текст.
  • Писмените препоръки имат най-голяма стойност, когато са изпратени отделно и директно от референта до искащия препоръката и когато са разработени специално за заемане на конкретната длъжност в определената компания.

{gallery}SLUHOV-APARAT{/gallery}

 

 

Подробнo Описание на продукта

AXON  помощen джобен усилвател на слуха.
1.sound усилване до 55 db
2.N-H и Регулиране на силата на звука
3.conformtable за двете уши
4.CE

-O-N-H включване Регулиране на силата на звука

размер 7 * 4,2 * 1,8 cm, СЗ: тридесетсет и два грама

 

-CE одобрение

Особености:

Максимална мощност на звука: сто двайсет и деветdb ± 4db

Max Sound Усилване: 55dB ± петdb

 Harmonic Distortion Wave: ≤ 5%

Шум на входа: ≤ 30 db
Честотен обхват: 450 ~ 3500 Hz

Напрежение: 1.5V
Ток: 4 mA

GW: 21kgs

 

Според нас: Този продукт усилва звука доста силно докъто някой говори в помещението в което се използва. Много подходящ за хова с намален слух.
В комплекта има преходници, които се слагат на слушалката, така тя може да пасне  на всяко ухо.

 

 

Правомощия на Съвместната Комисия

Двете страни се задължават да поддържат съвместни отношения, целящи общата отбрана, мир и сигурност в съответствие с принципите на взаимен просперитет и уважение на суверенността на двете нации.

Съвместната отбрана трябва да се постигне на двустранно ниво и в рамките на Северно– атлантическия пакт.

Двете страни декларират своето съгласие да изградят необходимите програми и процедури, за да увеличат нивото на общуване и взаимопомощ между военните командири на съответните сили.

За разрешаването на спорове и различия, които могат да възникнат при изпълнението на Меморандума, се създава Съвместна Военна Комисия.

Моделът на техническа уредба е неразделна част от приетия Меморандум и е различен за всяка база. Всяка промяна в Модела се одобрява от Военните власти на двете страни и могат да бъдат дискутирани от Комисията. Моделът е основен инструмент при преговорите за различни базови технически уредби за всяка инфраструктурна зона.
             
Меморандумът за сътрудничество влиза в сила при подписването му от представителите на двете страни и остава в сила, докато не бъде прекратен чрез едногодишно предварително писмено уведомление на една от страните.

Базата, създадена в мирно време, е отдадена на САЩ според ДИС. В извънредни ситуации се решава от властите на двете страни как да бъдат използвани тези съоръжения. Последните се предоставят на САЩ безвъзмездно.

Съгласно Меморандума, базите се използват от:

• постоянно пребиваващи войски;
• войски, използвани за рутинни обучения в мирно време;
• съпътстващ персонал.

Управлението на базите е под юрисдикцията на италианския Генерален  щаб. Функциите на това управление се поемат от италиански офицер с изключение на случаите, когато базите се използват и управляват съвместно със САЩ. Юрисдикцията на италианският командир се простира над целия италиански персонал, военен и цивилен, а също така и над италианската инфраструктура и оборудване.

Рангът на италианския офицер се установява от италианските власти в зависимост от неговите отговорности и задължения, независимо от ранга на най-висшия американски офицер.

Американският офицер има власт над американския персонал и оборудване.

Командирът от САЩ уведомява италианския офицер за всички по-значими свои действия относно оперативната и тренировъчна дейност, движението на цивилен или военен персонал, а също и при възникнали инциденти и злополуки. Същото се отнася и за италианския командир по отношение на информираността на неговия колега по ранг и задължения. Италианският офицер е длъжен да съветва американския, в случай че неговите действия и тези на неговите подчинени нарушават италианските закони.

Различия в мнението на командирите на двете страни и в случаи, когато няма консенсус за предприемането на дадени действия се предават за разрешаване от по-висши инстанции.

Увеличаване на постоянния персонал на базите се разрешава от италианските власти. Увеличаване на временният персонал (за тренировки, упражнения, и др.) подлежи на одобрение от италианския офицер.

Италианският командир е официален представител на базата и е контактно лице за връзки  както с местните власти, така и с външните военни и цивилни екипи. Той координира дейностите от общ интерес и трябва да бъде информиран своевременно за всякакви американски действия и инициативи. За да изпълнява своите задължения, италианският командир няма никакви ограничения на движение в базата.

Споразумението на НАТО за статута на силите (NATO SOFA) определят статута на американските сили, както и на техните роднини в Италия.

Условията на заетост, заплащане и осигуровки се определят от законите на Република Италия.

Съгласно Меморандума базата включва:

• съвместно финансирана инфраструктура;
• инфраструктура, финансирана от НАТО;
• инфраструктура, финансирана от САЩ;
• инфраструктура, финансирана от Република Италия.
                   
С оглед на това, сградите и инфраструктурата се квалифицират  по следния начин:

• съвместни;
• индивидуални (за НАТО, Италия, САЩ);
• национални (за Италия или САЩ).

Поддръжката на базите се финансира от САЩ или Италия в зависимост от това, чия собственост са те. В случай на “Съвместна употреба”, разходите се разделят между двете страни по равно.

Италианските войски са отговорни за поддръжката на съвместните бази и инфраструктура, която е предварително координирана с американския командир. Американската страна е отговорна за поддръжката на базата, в случай че тя е “индивидуална”.

Финансовите задължения на всяка една от страните се регламентира от действащите закони на Република Италия.


Разходите за поддръжка на базата се разпределят по следният начин:

• общи, когато се отнасят за общо ползване от двете страни;
• индивидуални, когато се отнасят за ползване от една от двете страни.

Общите разходи се разделят на следните категории:

• лични разходи;
• разходи за поддръжка;
• инвестиции.
     
Всяка страна отговаря за нейните разходи. Общите разходи се разделят според употребата. Ако това не е възможно, се прави равно разпределение в зависимост от броя на заетите в базата.
     
За да бъдат задоволени всички изисквания за добро качество на живот, е предвидена възможността американските бази да включват и цивилен компонент:

• пощенски клонове, военни финансови центрове, банки, специализирани магазини за алкохол, обменни бюра, автомивки, социални центрове, библиотеки, театри и места за почивка;
• училища, включващи детски градини и други обучителни съоръжения и програми за деца;
• болници и други медицински центрове.

Цивилните центрове и съоръжения се ползват без лиценз, такси или наем само от ползвателите на базата.

Според разпоредбите на НАТО, американските сили имат право да използват военни самолети, за да превозват персонал и съоръжения. Американският командир трябва да уведоми италианския си колега предварително за това.   
             
Правителството на САЩ има право на собственост върху всякаква движима собственост, както и върху всички съоръжения на територията на базата за построяване, развитие, поддръжка,  построена от или за САЩ със собствени средства. Правителството на САЩ няма право да отнема съоръжения, от които зависи продължаването на функционирането на базата.

Съгласно чл. 24 от ДИС между Република Италия и САЩ, оборудването, което не е необходимо на американските сили, се предоставя на италианското правителство.

Според чл. 25 от ДИС, следните правила важат при предоставяне на дадена база:
С дванадесет месечно предизвестие Посолството на САЩ в Италия информира нейното правителство за намерението си да предостави определено оборудване или инфраструктурна база. Това се извършва чрез Дипломатическо известие до Министерството на външните работи на Италия. Копие от това известие се предоставя на Министерството на отбраната на Италия.

След изтичане срока на дванадесетмесечното предизвестие ифраструктурната база или техника остава на разположение на правителството на САЩ.

В момента на предоставяне на техника и/ или ифраструктурна база, се трансферират и документация и сертификати от американското към италианското правителство.

В процеса на предоставяне на техниката и/или инфраструктурната база на Република Италия, Съвместната Комисия има следните правомощия:

• изготвяне на план на действие;
• лицензиране на необходимата документация;
• подготвяне и реализация на проучвания с цел инвентаризация;
• документиране на всички рискове за човешкото здраве;
• изготвяне на списък с наличността на инфраструктурната база;
• становище за инвестираните американски средства в базата;
• становище на италианските власти за разходите в процеса на трансфериране на техника и/ или инфраструктурна база.

След като Съвместната Комисия подготви документите за предоставяне, те се подписват от представител на военните сили на САЩ и на Италия преди изтичане на дванадесет месечното предизвестие. Подписването на документите автоматично означава, че правителството на САЩ е освободено от задължения за поддръжка на базата. 






ИСПАНИЯ
Правна уредба

• Споразумение за отбранително сътрудничество между Кралство Испания и САЩ (Defense Cooperation between the Kingdom of Spain and the United States)


Източници
www.nato.int
www.globalsecurity.org


Споразумение за изграждане на американски военни бази в Испания





Задачи на испанско-американските бази




Военно-въздушна база Марон


























Предоговаряне на мисията на военно-въздушна база Марон









Реформиране на базата в съответствие с План 4406-09









Договор за поддръжка на базите








Военно-въздушна база Торехон



Други правни споразумения относно военното сътрудничество на Испания и САЩ

Преговорите за изграждането на американски военни  бази в Испания се водят от юни 1951 година до септември 1953 година от  военна група на САЩ за присъединяване,  ръководена  от генерал-майор А.У.Кизнер. Преговорите  завършват с изготвянето на  10-годишно споразумение между правителството на САЩ и Испания и основаването  на Испанско-Американски въздушни бази. Споразумението е окончателно оформено на 26 септември 1953 година.

Главно действащите бази в Испания (SAC B-47)  са били използвани за радарно проследяване на чужди въздушни обекти и съответно активиране на сигнална тревога. Шестнадесета въздушна дивизия е управлявала същият вид бази (SAC) и в Мароко от 1958 година до 1963.

Военно въздушна база Марон е една от базите на НАТО в Испания. Намира в южна Испания, приблизително на 35 мили югоизточно от Севиля и на 75 мили североизточно от гара Рота Навал.  Изграждането на военно-въздушната база Марон отнема три години. На 1 Юни 1958 година 3973-та военно-въздушна група към въздушна база Марон е официално обявена за действаща като част от Шестнадесета въздушна дивизия, определена като Стратегическо въздушно командване /SAC/. 

На 13 Май 1958 година е проведен полет с мисия да провери готовността на военно- въздушна база Марон. Шест седмици по-късно е предислоцирана  бойна ескадрила F-100 от военно въздушната база George AFB, Калифорния с мисия да определи отбранителната готовност на базата.

През април 1960 военно-въздушна база Марон е официално открита.

Военно въздушна база Марон действа като отреагираща база до 29 Април 1962. Два дни по- късно е осъществено въздушно зареждане на гориво.

На 26 септември 1963 година споразумението между САЩ и Испания е удължено за още пет години.

На 15 Април 1966 година мисията на Шестнадесета въздушна дивизия и военно въздушна база Марон е пренасочена от Стратегическото въздушно командване /SAC/ към Американските въздушни сили в Европа /USAFE/.

Мисията е променена от проследяване на чужди въздушни обекти и съответно активиране на сигнална тревога към комуникационно обслужване и поддръжка и други въздушни операции със  временно заети RF-4 и RF-101 въздушни единици, както и въздушно обслужване и помощ, осигурени от 67 ARRS.

През 1969г. в съответствие на План 4406-09 (REDCOSTE) Американските въздушни сили в Европа променят отново мисията на въздушна база Марон. Новата мисия е база в чакащ режим на разпръскване.

Местната бойна единица, 7473-та бойна поддържаща група е превърната в 7473  бойно поддържащ ескадрон  с намаляване на военният персонал до 400 души.

В допълнение  временно заетите въздушни единици са намалени и използвани за особени  тренировъчни занятия.

През 1976 е подписан Договор за поддръжка на базите, който се отнася до гражданско инженерство, обслужване, транспортиране, доставки, горива.

На 19 март 1979 година е осъществено 25%-но  намаление на персонала на военно-работните войски. В резултат на промяната на Договора за поддръжка на базите, известен като "MOD 89" , военният персонал е бил намален до около 220 човека от началото на 1980 година.

Друга военно въздушна база в Испания е Торехон. Тази база се намира в близост до Мадрид. Създадена е през 1957 година под командването на Стратегическото Въздушно командване.

Американските военни действия в Испания се осъществяват на база Споразумението за отбранително сътрудничество между Кралство Испания и САЩ, подписано на 1 Декември 1988 година. Споразумението влиза в сила на 4 Май 1989 и действа в продължение на осем години.

Друг двустранен Пакт за отбрана и сътрудничество между Испания и САЩ оторизира през 1983 година американците да разположат 15 танкера за въздушно зареждане в Испания. 




ЛАТИНСКА АМЕРИКА И КАРИБИТЕ
Правна уредба



Източници



Бази от първостепенно значение в региона















Икономически аспекти













Задачи на базите




















Правен статут на базите


Основни проблеми, свързани с американските бази












Липсата на прозрачност и неспазване на споразуменията













Последствия за околната среда











Взаимодействие на американските военни с местните власти














Съвместни учения











Базата Сото Кано






























Базата Елой Алфаро в Манта, Еквадор


С по-голямо стратегическо значение в региона са следните американски военни бази:

• Куба:  Гуатанамският залив  с численост на персонала 774 души;
• Хондурас:“Сото Кано”, с численост 500 души;
• Пуерто Рико: база “Рузвелт Ролд”, с численост 3000 души;
• Еквадор: база “Манта”, с численост на персонала 475 души;
• Базите  “Аруба” и “Куракао” -  двете  с численост на персонала 300 души;
• Салвадор: база: “Комалапа”  с персонал около 15 души, но не е поставена горна граница за броя на персонала;
• Пуерто Рико:  форд Бучанан с численост 2 635 души.

Пентагонът инвестира в инфраструктурата на Латинска Америка с изграждането на четири нови бази в Манта в Еквадор, Куракао и Компара в Салвадор.

За да осъществи поетия ангажимент по 10-годишния договор с Еквадор, Конгресът заделя 116 милиона долара за обновяване на оборудването на въздушния транспорт в Еквадор, Аруба и Куракао.

Също така за Южното Командване са приведени в действие 17 радарни системи, повечето от които в Перу и Колумбия, като всяка от тях се обслужва от около 35 човека персонал.   

Радарите и споменатите по-горе бази служат за обследване на небето и водата в региона и са от ключово значение във войната срещу дрогата, създаваща изключителни проблеми в региона, както и извън него, чрез осъществяването на износ. В базите в Колумбия е можело във всеки един момент да бъдат настанени 800 американски войници.

Базата Сото Кано в Хондурас, която е създадена през 1984 година, служи за тренировъчен лагер и за хеликоптерна площадка, а базата Гуантанамо в Куба, създадена през 1903 година, предоставя на морският флот възможност за зареждане с гориво. При тези бази споразуменията не предвиждат определен краен срок на използването. 

В Панама всички американски военни сили са изтеглени и базата е затворена в края на 1999 година.  Въпреки това Пентагонът си запазва разрешението за военни полети в и извън територията на Панама.

Военните базите принадлежат на държавите от Латинска Америка, но са построени или се използват от американски войници.

Като основни проблеми, предмет на дискусия в съответните страни, аналитичните източници посочват:

• липса на прозрачност и нужда от повече разяснения;
• нарушаване на екологичните норми и липса на необходимите пречиствателни съоръжения;
• неизпълнение на поетите ангажименти за предоставяне на средства в региона и за изпълнение на социални програми;
• проблеми, свързани с числеността на военните и договорите за работа на местни жители.
 
Повечето от американските бази на Карибите са придобити след победата през 1898 година в Испанско-Американско-Кубинската война. Базите нямат изградена система за прозрачност в изпълнение на задълженията си и няма възможност за контрол от страна на обществени организации на страната домакин, и по този начин стават място за извършване и подготовка на други, неуговорени в споразуменията мисии.

Например Американското правителство заявява през 1999 година, че базите в Еквадор, Аруба и Куракао ще се занимават с мисии, насочени срещу наркотиците и за близко следене на стъпките на колумбийските партизани. А в същото време се проследяват и арестуват риболовни кораби с имигранти за САЩ.

Много военни бази в Латинска Америка оставят след преустановяване на съществуването си опустошена околна среда. В една от базите са засечена повишени нива на олово, кадмий, живак, уран и други замърсители  в почвата, хранителната верига и в организма на живеещите наоколо хора.

Презокеанските бази създават значителен проблем за околната среда, защото след  оттеглянето си  американските мисии изоставят отговорността и правните задължения за замърсяванията, които са причинили военните.

Военните бази в Латинска Америка показват примери на съвместно използване с въоръжените сили на латиноамериканските държави и цивилните власти. Например военната база в Хондурас – Сото Кано включва в състава си около 550 американски военни и повече от 650 американски и цивилни от Хондурас. Те работят в 6 различни области.

Военно въздушните сили имат за задача да следят метеорологичните условия, предпазването от пожари. Военните сили разпределят финансите, доставките на храни и транспортът. Общите сили по безопасността, които обхващат Въздушните сили, Армията и Флота защитават патрулите около базата и централните части на селищата, където има представители на военните сили и американски цивилни.  Здравните центрове се занимават с медицински въпроси.

Американските и хондураските военни сили имат съвместни учения още от 1965 година. През 1983 година броят на американските сили нараства значително след молба от страна на хондураското правителство. 

Задача на военните е също така да контролират операция „Нови хоризонти“, където тренировъчните мисии обхващат изграждането на нови училища, мостове, водоизточници и осъществяването на други инфраструктурни проекти.

Сото Кано е място на хондураските въздушни сили и на флотската академия. Намира се на 10 мили от град с население от 33 000 души и на 60 мили от столицата на Хондурас. Базата е около 2 мили широка и 6 мили дълга, обградена е от 8 000 фута планински възвишения на изток и на запад. Базата е на 2 062 фута надморско равнище.

Сото Кано се състои от временни дървени постройки с размери 16 фута на 32 фута, със закрити прозорци и тенекиени покриви, всяка постройка разполага с климатик и вентилатор.

Други постройки са казармите, те са по- здрави постройки, снабдени също с климатици. Всички постройки са с легла, телевизори, микровълнови и хладилници. Тоалетните, баните, пералните помещения са разположени в средата на жилищните площи. Дневните стаи, волейболните игрища, местата за пикник и барбекю се намират също в границите на базата.

Има също и поща, библиотека, столова, фитнес център, басейн се намират на разстояние от 5 минути пеша. Само някои от летците, тези които са със семействата си в областта, притежават коли. 

През Май 2005 е започнато изграждането на нова спална база като част от военен проект. Целта е да се заменят 270-те дървени постройки.

Базата Елой Алфаро в Манта е една от петте първостепенни въздушни бази. Американското правителство има подписано 10-годишно споразумение с Еквадор от ноември 1999 година за дългосрочни тайни операции.

САЩ са похарчили 62 милиона долара, за да разширят и подобрят магистралите и да построят хангари, спални и столови. Обслужващият персонал достига до 400 души през октомври 2001 година, когато са завършени строителните работи.

През Февруари 2000 година е било взето решение за изграждане на огромна военна конструкция в Малта, Еквадор. Този проект е замислен с цел да послужи за операциите срещу дрогата в региона.

През 1946 година е открито от САЩ училище за подготовка на военен персонал за Латинска Америка, като израз на приятелските отношения на Америка. През 1995 година училището е получило 2,6 милиона долара от военните.
 

 



КИРГИЗСТАН
Правна уредба

• Американско-киргизско съглашение за използване на авиобазата Манас от 18.12.2001 г.;
• Американско-киргизско съглашение за продължаване на използването на авиобазата Манас от 11.10.2005 г.



Източници
http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2005/10/11/AR2005101100907.html
http://www.globalsecurity.org/military/facility/manas.htm


Правна основа











Икономически ползи





Ново споразумение










Допълнителни задължения

На 18 декември 2001 година е подписано американско-киргизско съглашение за използването на авиобазата в Манас и от този момент базата се използва за транспортиране на военни в Афганистан и за доставки на горива и стоки.

Първоначално в Манас са дислоцирани 200 американски военослужещи и няколко транспортни самолета, но по-късно числеността им достига няколко хиляди. Те обслужват 9 въздушни танкера KC-135 и товарни самолети C-130.

Разходите на САЩ за поддръжката на авиобазата Манас възлизат на около 50 млн. долара годишно.  Официалните плащания за използването на базата стават едно от главните пера в доходната част на бюджета на киргизското правителство, съставлявайки общо 2,5% от БВП на Киргизстан.

На 11 октомври 2005 Киргизското правителство дава формално съгласие за продължаване на използването на авиобазата Манас от американските военни в течение на неопределен срок за обезпечаване на продължаващите военни операции  и хуманитарни програми в съседен Афганистан. 

Съглашението е обявено на пресконференция от президента на Киргизстан и държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс.

По неофициални данни Киргизстан получава гаранции за изпълнение на следните допълнителни условия:
• Допълнително заплащане за обектите и услугите, предоставени на около 1000 американски военослужещи, пребиваващи в базата;
• Пълен отчет за извършените плащания към сваленото през март правителство.

В рамките на новото съглашение САЩ се задължават да изпратят в Бишкек екип от технически специалисти за обсъждане на въпроса за предишните плащания, значителна част от които, по данни на официални лица са били присвоени от семейството на бившия лидер на страната. 

Новото съглашение съдържа декларация, че Киргизстан признава необходимостта от „срочно решаване” на военните и политическите задачи в Киргизстан  и от обезпечаване на контрола върху източниците на тероризъм. Киргизстан признава и важния принос на дислоцираните в авиобазата Манас сили на международната антитерористична коалиция за укрепване на регионалната стабилност.
 
Съглашението съдържа и изявление, че Киргизстан „ще участва и в бъдеще в съвместните усилия на международната общност за противодействие на съвременните заплахи за безопасността”.

Определянето на краен срок е заменено от декларация, че присъствието на коалиционните сили в Киргизстан ще бъде продължено докато не бъде завършена мисията за борба с тероризма в Афганистан, поддържана и от ООН.

На проведената след сключването на новото съглашение пресконференция, Президентът на Киргизстан заявява, че всички възможни бъдещи решения за извеждане на войските на САЩ и другите коалиционни сили от територията на страната, ще бъдат приемани съвместно от двете страни. 





УЗБЕКИСТАН
Правна уредба

• Узбеко-американско съглашение за ползване на авиобазата Ханабад от 05.10.2001 г.
• Решение за прекратяване на Съглашението от 05.10.2001 г., прието на 26.08.2005 г.



Източници
http://www.globalsecurity.org/military/facility/khanabad.htm
http://www.zakon.kz/our/news/news.asp?id=43005


Правен статут















Икономически ползи

Гаранции





Събитията в Адиджан и тяхното отражение







Решение за напускане на американския контингент

Съглашението между Узбекистан и САЩ за предоставяне на достъп на американските войски до базата Ханабад (Карши-Ханабад или К2) е подписано на 5 октомври 2001 година. 

Към средата на октомври 2001 година в Карши-Ханабад са дислоцирани 1000 американски военослужещи, както и изтребители F-15, F-16 и товарни самолети C-17. От базата се осъществяват наземни и въздушни доставки на храни и оборудване за войските на коалицията в Афганистан.

По данни от 2004 година базата наброява около 1500 американски военни и 25-30 транспортни самолета C-130H и C-17.

Общо от 2001 година САЩ заплащат на властите в Узбекистан 15 млн. долара за използването на базата. 

Срещу предоставения достъп до базата властите в Узбекистан получават също гаранции за безопасност, както и негласно споразумение за игнориране на оплакванията за нарушаване на човешките права в страната. 

През юни 2005 г. президентът на Узбекистан съкращава американските операции, осъществявани от Ханабад, а правителството забранява нощните операции в отговор на американските критики, насочени срещу стрелбата по стотици демонстранти в Адиджан през май 2005 г. В отговор на тези действия САЩ преместват някои от операциите, изменяйки маршрутите на тежкотоварните полети през авиобазата Манас в Киргизстан.

На 26 август 2005 г. Сенатът (Върховната камара) на парламента на Узбекистан приема решение за напускане на контингента от въоръжени сили на САЩ от аеробазата Ханабад. 

В решението се подчертава, че Узбекистан е предоставил достъп на САЩ за използване на аеробазата Ханабад за мероприятия по издирване и спасяване и операции за оказване на хуманитарна помощ в периода на провеждане на бойни действия от американските военослужещи на територията на Афганистан в рамките на антитерористичната коалиция за борба с международния тероризъм. По мнението на депутатите в узбекския парламент тази необходимост от използване на авиобазата вече е отпаднала. 
     
Първоначалният срок на действие на съглашението възлиза на 1 година, като то остава сила докато една от страните не прекрати действието му с писмено уведомление със 180-дневен срок.     
   
Подписването на съглашението е продиктувано от стремежа на узбекската страна като участник в антитерористичната коалиция да допринесе за борбата срещу заплахите за мира и стабилността в Централно-Азиатския регион.     
   
Съглашението за пребиваването на американски контингент на територията на авиобаза Ханабад се свързва с осъществяването от ВВС на САЩ на активни бойни действия на територията на Афганистан против режима на талибаните и силите на международния тероризъм. С приключването на тези бойни операции използването на авиобазата изгубва своето значение.       
   
Узбекският Сенат отбелязва, че от страна на Узбекистан са изпълнени всички задължения между двете страни. Същевременно американската страна        не е направила никакви материални разходи, свързани със създаването на необходимата наземна и въздушна инфраструктура, охраната, осъществяването на полетите, компенсация на загубите и щетите за местното население и на околната среда, с изключение на разходите по издръжката на личния състав на американския контингент. 

В изявлението на Върховната камара на Парламента на Узбекистан се подчертава, че Сенатът не вижда никакви основания за продължаване действието на съглашението и счита за необходимо да бъдат осъществени всички установени процедури по прекратяване на пребиваването на американския контингент на територията на страната.       
 

ИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛЗИ ОТ ИЗГРАЖДАНЕТО НА АМЕРИКАНСКИ БАЗИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



І. АМЕРИКАНСКАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗПОЛАГАНЕ НА ВОЕННИ БАЗИ ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА САЩ СЛЕД КРАЯ НА “СТУДЕНАТА ВОЙНА”: СТРАТЕГИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Настоящото изложение  се основава  на  еволюцията, предизвикателствата и сценариите за развитие на политиката за изграждане  и поддържане на военни бази извън територията  на САЩ и тяхното икономическо отражение. За целта са разгледани промените в следните основни програмни документи на правителството и Конгреса на САЩ в периода 1990-2005 година:

Национална стратегия за сигурност на САЩ§
Национална отбранителна стратегия на САЩ
§
Национална военна стратегия
§
Четиригодишен военен преглед 
§
Опции за промяна на военното презморско базиране – 2004
§
Глобалното бъдеще и изводи за базирането на САЩ - 2005
§
Усилване на отбранителното положение на САЩ – 2004
§
Доклад на Комисията за преглед на презморските военни структури на САЩ – 2005
§
Доклад на Комисията за  затваряне и преструктуриране на отбранителните бази (BRAC) – 2005
§
Доклад за структурата на базите – 2004
§
Доклади на GAO
§
Стратегически документи и доклади на ВС на САЩ
§
І.1. Промените в американската военна стратегия
В годините след разпадането на СССР националната стратегия за сигурност на САЩ претърпява сериозни изменения. Тази еволюция отчита два основни фактора: САЩ като единствена глобална сила и продължителността  на несигурността в  бъдещето развитие. За разлика от “студената война” САЩ е единствената държава, имаща възможност да оперира военно във всяка една точка на света. Нейните вероятни съперници не могат да оспорят нейната  роля, но представляват предизвикателство пред определени аспекти на американската военна доминация. Според американските стратегии, тъй като всяка една конвенционална съпротива би била в обозримо бъдеще без реален шанс за успех, потенциалните съперници се ориентират към предефиниране правилата за използване на военните инструменти.
Промяната за САЩ носи три вида несигурност: организационна, идеологическа и технологическа. Всяка една от тях е отразена  последователно в националните стратегии за сигурност на САЩ. В началото на деветдесетте САЩ не приемаха ролята на световен полицай, но с течение на времето функцията  бе възприета. В последната стратегия правителството на САЩ  избира за изходна точка човешката личност, а не международната система от държави.
Подобен подход подчертава еволюционната промяна  за възгледите за системата. Наличието на нови актьори, в лицето на глобални и регионални организации, способни да действат в пределите на множество държави, като и държави, които са в процес на разпад са основен проблем пред осмислянето на промените пред САЩ. От друга страна в стратегиите на САЩ основно място заемат и страни, които предефинират правилата за използване на инструментите. На трето място стратегиите не изключват появата на регионални сили, които да оспорят мястото на САЩ в определен район на системата. Тази “трихотомия”  води до създаването на модулно обвързване на заплахите и техните носители в стратегиите за национална сигурност, връзката между които се реализира от практически моментни решения, основаващи се политика , която избягва своето обвързване с рамка на международното право, доколкото то все още работи с понятието суверенна държава.
Реакцията на тази несигурност е показателна за различията в американските стратегии относно пътищата как да се отговори на съдържащата се в тях асиметрия. Особен подход САЩ избират по отношение на военното дело, провеждайки т.нар. “революция във военните дела”,  която се опитва да подчини военните инструменти на САЩ на целите на нейната стратегия за да бъдат преодолени ограниченията на инструментите. За разлика от идеологическото и организационно измерение, във военно-технологичното измерение САЩ са предизвикалите асиметрията.
Дълбоката промяна в структурата на ВС на САЩ през деветдесетте години е насочена към преодоляване на несигурността. Усилията е необходимо да удовлетворят една основна задача: достоверност на политиката, тъй като независимо, че САЩ са единствената сила, имаща възможността да оперира на глобално равнище, те не могат да го сторят навсякъде поради ресурсни и политически причини. Трите национални стратегии на САЩ показват отчетливо еволюция във вижданията за това как може да се осъществи поставената задача. Възпирането (1991) като основна концепция се превръща само в част от сложна система от последователни задачи, които да гарантират достоверността на политиката на САЩ. Основен момент се превръща предварителността (2002) не само по отношение на извършваните операции, но и по отношение на ефекта върху възможните сценарии за развитие. Същевременно отделните задачи се “военизират”, отчитайки необходимостта да се прекъсне самата идея за военно съревнование.
Изпълнението на последното изискване е свързано със сложната трансформация на управлението и организацията на ВС на САЩ, чиято цел е създаването на условия за преодоляване на ресурсните ограничения. 
През 2001 година се представя идеята за 1-4-2-1. Зад  тези цифри се крият: 1 е защитата на територията на САЩ, 4 са ключовите региони, в които се трябва да се сдържи определена агресия, 2 до конфликтите, които ВС на САЩ трябва да спечелят бързо и едновременно,  като поне по един  от тези конфликти трябва да се постигне стабилен мир.  Тази формула е значително по усложнена от използваните преди това, тъй като предвижда постигането на резултати, които не се изчерпват единствено с постигането на военно преимущество, но и със стабилност на резултатите, което предпоставя дълготраен ангажимент .
Тази нова стратегия налага завишени стандарти пред въоръжените сили  на САЩ. Още в началото на деветдесетте години основно значение се отдава на осигуряването на ефективно прехвърляне на военни части в точките на конфликт по въздух (airlift) и вода (sealift). Въпреки резултатите от Войната в Залива, ВС на САЩ отчитат, че съсредоточаването на военни части е отнело почти шест месеца. Стремежите на ВС, оценявани скептично от Конгреса на САЩ, тъй като според него организационните разчети на Департамента по отбрана са изпреварили техническото обезпечение, е да се достигне до комбинацията 10-30-30 (10 дни за противопоставяне на противника,  30 дни за победа над него и 30 дни за възстановяване и прехвърляне до следващото назначение).
І.2.Последици от новите военни стратегии за разполагането на военни бази извън територията на САЩ. Видове военни бази.
По доклад на Пентагона за структурата на базите (Base Structure Report FY 2003) базите на САЩ включват повече от 600 000 индивидуални съоръжения, разположени на над 30 милиона акра в над 6 000 места на територията на страната и в чужбина. Съоръженията включват от отделни датчици и интерцептори (прехващачи на сигнали), през обекти с площ от половин акър до комплекси като този на ВМС в Норфолк, Вирджиния с над 71 000 служещи или на сухопътните войски в Ню Мексико, който има площ от 3.6 милиона акра. В системата на планиране на базите на САЩ в чужбина се оперира с две основни категории, които трябва да се познават при дискутиране и работа по темата:
- PRV (Plant Replacement Value) или Цена на обектите и поддържащата инфраструктура по текущи цени на материалите и работната сила.
- Площ на обекта в акри.
На тази основа съоръженията и базите на САЩ се категоризират като:
- Големи (Large Installation), когато имат  PRV над 1.5 милиарда долара;
- Средни (Medium Installation), когато цената им е от 800 милиона до 1.5 милиарда долара;
- Малки (Small Installation), когато имат PRV от 0 до 800 милиона долара.
В рамките на разглеждания проблем в списъка на евентуални обекти на САЩ на територията на България ще попаднат тези, които имат или площ по-голяма от 10 акра, или Цена на обектите и поддържащата инфраструктура по текущи цени на материалите и работната сила (PRV) от 10 милиона долара и повече. В съответствие с тази критерии през 2003 г. от 702 съоръжения на САЩ в чужбина големите са 15, средните – 19, а малките са 668.
От видовете въоръжени сили на САЩ в чужбина най-много бази – 381, имат сухопътните войски, като 372 от тях са от категорията “малки”. ВВС имат 275 съоръжения, от които “големи” и “средни” са по 7, а “малки” са 261. Флотът има 44 инсталации, от които “големите” са 5, “средни” са 4 и “малки“ – 35. Морската пехота има само 2 “големи” бази в чужбина.
С извършването на “революцията във военното дело” се очертават следните промени в структурата на ВС на САЩ, които имат пряко отношение към необходимостта от промени в презморското разполагане. В армията на САЩ се пристъпва към изграждането на модулни сили (modular forces). Това би позволило увеличаване с 30% на активните военнослужещи и достигане използване на бойните сили до 60%. Броят на бригадите нараства от  33 на 43. Това би позволило на всеки военнослужещ след активно разполагане, да прекара две години в САЩ, четири години за резервистите и пет години за Националната гвардия. В допълнение армията развива ударни бригади наречени “Stryker” , които са оптимизирани да участват в малки по своя обхват конфликти, да предотвратяват кризи, изпълвайки пълния капацитет на армията и многонационалните възможности. През 1999 година армията създава първите бригади за начални действия с висока степен на оперативност .
ВМС на САЩ разработват тройната концепция, която е насочена  най-вече към морето като основна оперативна база, която да измести бреговите бази:
морски щит – свързано с увеличаване на възможностите за отбрана,
§ включващо мерки от разширяване на бойния театър до изграждане на противоракетна отбрана;
морски удар – изграждане на интегрирана мрежово центрирана система за управление;
§
морски бази – трансформиране на бреговите бази в морско базирани и
§ увеличаване на логистичните възможности на флота. Към тази подточка може да бъде отнесена и взаимната концепция на флота и морската пехота за Усъвършенстване на мрежовото морско базиране (Enhanced Networked Seabasing).
ВВС на САЩ оперират с две трети по-малко постоянни бази, една трета по малко личен състав и участват в четири пъти повече разполагания от времето на Студената война. През 1998 година се взима решение за преминаване от подход основаващ се на бази към експедиционен подход (военновъздушни тотални сили), при който частите са разположени основно на територията на САЩ.  От своя страна ВВС на САЩ ще имат 48 часа за да нанесат удари  всяка една точка на света.  Разполагането на ударното съединение  е в порядъка на 90 дни.  ВВС работят на 15 месечен цикъл – 10 месеца тренировки, 2 месеца подготовка за операцията и 3 месеца разполагане.
За постигането на тези оперативни възможности ВС на САЩ разчитат на подържането на презморски военни бази, която концепция се променя през последните години, разчитайки на варианти за извършване на действия посредством прехвърлянето на части директно от северно американския континент и създаването на експедиционни корпуси. В края на осемдесетте години ВС на САЩ в презморските бази достигат численост приблизително 430 000 хиляди войника, докато през 2002 техният брой е съкратен до  200 000 хиляди.. Географски съкращението засяга най-вече Европа, където военният персонал е намален от 320 000 на 110 000, но по отношение на броя бази отнесен към общия им брой съкращението е по-малко от 50% (от 15 на 8%). Противоположна е тенденцията в Източна Азия, където няма сериозни съкращения и се увеличава процентното съотношение на базите.
Две основни групи от бази могат да бъдат разгледани: бази за постоянно разполагане (forward based) и изнесени бази за разполагане (forward deployment). Последните не се изграждат за постоянно и се използват до приключването на операциите. Те биват заемани на ротационен принцип без възможност за присъединяване на семейството, като официално дислоцираните там военни се смятат само за временно разположени в презморски бази. Техният брой варира в зависимост от съответните операции, като съотношението в момента е 4:3 в полза на намиращите се военнослужещи в базите за постоянно разполагане. От инвестиционна гледна точка разликата между двата вида бази е съществена, поради допълнителната инфраструктура, която е прикрепена към базите за постоянно разполагане. Т.напр. в Германия Армията към своите военни съоръжения поддържа 33 казармени помещения за непридружавани войници, 36 селища за семейства на обща стойност 14 млрд. долара. В допълнение разполага и с пет болници, пет хотела, два скаутски лагера и три голф игрища. В такъв тип бази повече от петдесет процента са подкрепящ и административен персонал.
  По отношение на ротационната база съществуват два основни модела: в Европа се извършва ротация на всеки три години, докато в Корея тя е едногодишна.
Табл. 1 % ротация спрямо продължителност на престоя
ВС Армия 21 35 29 9 6
ВМС 21 28 29 13 9
ВВС 13 22 31 18 16
Морска пехота 28 31 24 11 6
<1 г. 1-2 г. 2-3 г.
3-4 г. >4 г.

ВС на САЩ  разполагат към 2004 година с над 5543 индивидуални съоръжения, от които 83% се намират на територията на САЩ. Останалите са разположени на територията на 46 държави От презморската собственост най-много съоръжения са в Германия (306), Япония (158) и Р. Корея  (105). Според Департамента по отбрана те се категоризират като сгради (57%), постройки (30%) и поддържаща инфраструктура (17%). 89% са собственост на Департамента по отбрана, 6% са наети, а останалите са чужда или частна собственост. Департаментът използва две мерни единици при оценката на своята недвижима собственост: акри и цена на обектите (plant replacement value). Равностойността на собствеността е 646 милиарда долара,  от които 19% се дължат на презморските бази. От общо 29 милиона акра, презморските територии се разпростират на 580 хиляди от тях.
Табл. 2 тип на съоръженията в презморските бази
големи средни малки общо
ВС Армия 1 8 364 373
ВМС 5 2 188 195
ВВС 7 7 255 269
Морска пехота 2 2 19 23
общо 15 19 826 860
големи стойност по-голяма от 1.553 млрд. долара
средни стойност между 1.553 млрд. и 828 млн. долара
малки стойност по-малка от 828 млн. долара


Според Военната стратегия от 2004 година ВС на САЩ ще използват комбинация от изнесени, ротационни и временно разположени възможности, създадени специално за да могат да изпълняват определени мисии. В допълнение това трябва да спомогне за усилване ролята на партньорите и разшири  съвместните и мултинационални възможности, като подпомогнат и трансформацията на техните ВС . Нарастване на военното присъствие не подобрява способността на регионалните сили да използват експедиционния подход в отговор на регионални и глобални непредвидени обстоятелства.  В Усилване на отбранителното положение на САЩ от 2004 година изнесено разположените бази се различават от оптимално разположените. Смята се, че практически няма разлика от разположените в Европа тежко въоръжени дивизии от тези в САЩ, ако се налага тяхното превозване по море до “арката на нестабилност”. 
Изнесените извън територията на САЩ бази се разделят на три групи:
Основни оперативни бази (Main Operating Base) – постоянно разположени
§ бойни съединения и  силна инфраструктура, характеризирана от командно-контролни структури, съоръжения за подпомагане на семействата, и усилени части за провеждане на защитни мерки (примери за това са Рамщайн (Германия), Кадена (Япония), Хъмфрис (Р. Корея));
Изнесени оперативни места (Forward Operating Site)- разширяващи се
§ “топли” съоръжения поддържани с ограничено подкрепящо присъствие на САЩ и с предварително разположена екипировка. В тях няма да бъдат разположени постоянни части, а на ротационен принцип. Те също така ще бъдат фокус на регионални и двустранни обучения (примери за това са Сембаванг (Сингапур), Сото Кано (Хондурас));
Места за сътрудничество в областта на сигурността  (Cooperative
§ Security Location) – представляват съоръжения с незначително или никакво присъствие на ВС на САЩ. Те ще бъдат поддържани с договор за периодични услуги  или подкрепа от приемащата държава. Те ще предоставят случаен достъп и ще бъдат център за действия в областта на военното сътрудничество (пример за това са Дакар (Сенегал), където ВВС е сключило договор за кацане при необходимост, логистика и зареждане).
Постоянните бази са свързани с необходимостта от поддържане на постоянен контингент от ресурси или от възможности за незабавна поддръжка. Постоянни ще бъдат също бази с цел използване на местни полигони за бойна подготовка – например такива в България могат да бъдат полигоните Корен и Шабла. На Корен по стандартите на НАТО и САЩ може да се тренира формирование до “батальонна тактическа група”, т.е. до 1000 души. Районът на северното крайбрежие е подходящо за съоръжения на военновъздушните сили. За такива цели от сили на САЩ вече беше използван полигона “Дравско” в Полша.
Временните бази са тези от типа на използването на Сарафово и румънската военновъздушна база “Михайл Когалничеану” край Констанца по време на кампанията срещу Ал Кайда в Афганистан. Така временна база за тренировка беше създадена в Грузия във връзка с необходимостта от бързи мерки за борба с изтеглящите се от Афганистан през Грузия към Чечня бойци на терористите. Използването им се дели на подготовка, активно използване и закриване с обща продължителност около една година.
Оперативното базиране се използва целите на отделен етап от дадена операция и има продължителност до няколко месеца. Примери за оперативно базиране на елементи има от времето на операцията на НАТО в Косово и на САЩ в Афганистан и Ирак.
Освен тези бойни бази в пакета от възможности влизат и различни складове, медицински, възстановителни и транзитно-транспортни съоръжения и възможности, използване на цивилни пътища, летищни, гарови и портови съоръжения и услуги.
Временните бази от посочените по-горе два типа /изнесени оперативни места и места за сътрудничество по проблеми на сигурността/  ще бъдат използвани за подкрепа на оперативните планове, за реакция при необходимост, осигуряване на глобална мобилност, обучения, осигуряване на стабилност на военния театър, подпомагане войната срещу тероризма. Временните  бази ще имат продължителност на живот между 1-3 години, докато средносрочните -  около 3-10 години. Услугите, които тези бази ще трябва да оказват, са  предварително разположено оборудване, медицинска помощ, обучение, услуги касаещи морала на войниците, приемливи стандарти за живот, локална полиция, специални защитни мерки. При тяхното прогнозиране се взема под внимание и пригаждането към местните цени , помощта от приемащата държава, съществуващи вече съоръжения.
3. Икономически аспекти на изграждането на новия тип бази
Въпросът за икономическата страна на базирането на войски на чужда територия е предмет на особено внимание особено след 80-те години на миналия век. В едно изследване на Дерек Брадън, публикувано в “Наръчник по икономика на отбраната” (Derek Braddon The Regional Impact of Defense Expenditure, "Handbook of Defense Economics") през този период войските на НАТО и техните семейства, разположени в Западна Германия – общо 400 000 души – са направили 10 милиарда долара разходи. Повече от 230 000 души са си изкарвали хляба – пряко или индиректно – работейки в или за базите (за сравнение приблизително същия брой съветски войски в ГДР е донесъл около 1% от брутния вътрешен продукт на тази страна).
На това равнище на анализ показател за социално-икономическия ефект от базите може да бъде броя на наемания персонал от местни хора. Например, във военно-морската база на САЩ в Гърция (залива Сауда) при 501 военнослужещи и 68 цивилни американски персонал местните са 111 души. В базата на ВВС в Инджирлик, Турция местните са 137 от 1509 персонал (процентът е по-нисък поради изискванията за специфична квалификация).
В този момент детайлни икономически разчети  не могат да бъдат напълно достоверни, главно поради променената ситуация, новия модел на базиране и значението на въпроса за НАТО и особено за САЩ. Тази важност вероятно ще доведе до готовност да се заплаща по-високи наеми и такси (потвърждение за тази тенденция бяха преговорите между САЩ и Турция за временно разполагане на американски войски преди операцията срещу Ирак). Определена ориентация представлява опита на България от времето на кампанията на НАТО срещу Сърбия и до днешно време.
Тенденциите в това отношение могат да се проследят в периода между операцията в Косово и Ирак. Така например, по време на кризата в Косово НАТО и по-късно KFOR изразходваха по над 40 милиона долара за покупки от държави в региона на Балканите. Това е относително нисък разход в сравнение с общата цена на кампанията от около 34 милиарда долара, но е значителна инвестиция в икономиките на местните държави. В последващите операции на САЩ и съюзниците им срещу Ал Кайда в Афаганистан разходите за базиране на чужда територия значително се увеличават. В Узбекистан - ключова държава в близост до Афганистан – САЩ са платили над 160 милиона долара за използването от 1 500 души на военновъздушната база Хан-абад. По данни на сп. “Икономист" в Киргизстан са закупени горива, строителни материали, храни и хотелски съоръжения за най-малко 16 милиона долара. С тях е бил обслужван контингент от 1 900 добре платени чуждестранни военнослужещи, които допълнително са правили разходи в страната. При това руската агенция РИА и интернет базираната “Stratfor” твърдят, че Киргизстан и Азербайджан са договаряли американските бази преди 11 септември 2001 г. именно поради очакваните икономически придобивки. Ситуацията обаче коренно се променя след кампанията в Ирак през 2003 г. Готовността на САЩ да изразходват по над 1 милиард долара на ден за военни цели промени значително параметрите на базирането на американски войски в чужбина. Само за първото тримечие на 2004  година администрацията изразходва 19 милиарда за операции извън територията на страната и 3.5 милиарда за "икономическа помощ, военно оборудване и бойна подготовка на държавите, поддържащи САЩ". През първата половина на годината 121 милиона долара са били предоставени на други държави, “заради помощта им в борбата срещу тероризма", 4 милиона за "техническа помощ на финансовите министрества на други правителства, за да прекъснат каналите за финансиране на терористи".
За икономическите ползи от изграждането на военни бази на територията на други държави може да се съди и от ефектите , които има  процесът на затваряне на чуждестранни военни бази,изградени по времето на «студената война». Когато САЩ трябваше да затворят някои от базите си на японския остров Окинава правителството беше принудено да похарчи няколко милиарда долара за инвестиции в местната икономика, за да компенсира загубите за бизнеса. На Филипините при затварянето на военновъздушната база “Кларк” от състава на военноморската база в залива Субик през 1992 г. загубите за бюджета от непостъпили наеми и такси не само са били в милиарди, а и разходите за отбрана е трябвало да се увличат с 6.5 милиарда долара за пет години.
Очевидно “предното базиране” на войски и съоръжения струва много пари. Факт е, че по-голямата част от тях държави като САЩ изразходват у дома или използвайки национални контрактори. Въпреки това плащанията на територията на страната домакин са достатъчно значителни, за да предизвикат подобрение в икономическата ситуация, особено на локално равнище. Това е особено вярно в случаи, когато разполагането на войски пряко или косвено е свързано с конкретни американски икономически интереси, като петрол, например (какъвто е случая със страните около Каспийско море). Така след войната в Персийския залив от 1991 г. САЩ оставиха значително количество войски (освен това останаха войски на Великобритания и няколко самолета на Франция) в Саудитска арабия, Кувейт и арабските емирства не само за да контролират Саддам Хюсейн, а и да контролират нефтените полета и да поддържат прозападната ориентация на петролните монархии, въпреки че внасят под 5% от петрола си от този район (големият експрорт е към Европа и Япония).
Изчисления представени от Департамента по отбрана показват, че изграждането на изнесено оперативно място (тип Stryker) ще струва около 236 млн. долара (земята не са калкулира), а годишната издръжка ще бъде около  6,6 млн. долара. Услугите, които ще се предоставят на тези места ще възлизат на около 10 млн. долара  годишно. Практически обаче всички тези разходи могат да не бъдат в полза на приемащата държава, ако това не е уредно по време на преговорите.  От своя страна Комисията по презморските бази приема, че изграждането на нови бази ще струва 350 долара на кв.м., а поддръжката до 4 долара. Според GAO изграждането на трите бази в източна Европа ще струва 750 млн. долара, а подържането им 150 млн. на година.
Табл. 3                                Алтернатива Стойност на базите
1C Три бойни бригади в Източна Европа 2 млрд. долара
1B Ротационни бригади от Германия към Източна Европа 750 млн.+150 млн./година
2A Ротация на части от бази в САЩ към Източна Европа 1 млрд.
2B Преместване на една бригада в Източна Европа 750 млн.
3B Основно базиране изцяло в САЩ и екипировка в Източна Европа 500 млн.

Бъдещото разполагане на ВС на САЩ в Европа ще се характеризира с по-леки, способни за бързо разполагане сили като бригади “Stryker” и въздушнопреносими части (airborne forces), въпреки че Конгресът е на мнение, че запазването на една тежко въоръжена дивизия в Европа е необходимост . Те ще бъдат разположени в съществуващите съоръжения за обучения (Графенвьор (Германия)) в комбинация с инфраструктура, позволяваща високо-капацитетна мобилност (Рамщайн (Германия)). По време на изслушванията на Комисията за презморските бази, относно разполагането на войски по периферията на Европа (България и Румъния) се очертават мнението, че по периферията е изгодно използването на бази за съвместни учения поради занижените стандарти в тези страни.
Създаването на експедиционни корпуси и такива за бързо реагиране са свързани с преструктурирането на базите на ВС на САЩ на територията им (в сравнение армията е намалила своето постоянно присъствие в презморски бази от 31% през Студената война до 21%, ВМС е разположило 33% в презморски бази, докато 20% са на път от бази в САЩ, ВВС разполагат с една трета по-малко бази).  Вътрешното преструктуриране отнема приблизително три четвърти от бюджета предвиден за преструктуриране на базите (около 4 млрд. долара годишно). През октомври 2005 година Конгресът одобри т.нар. BRAC доклад, с което потвърди разчетите на Департамента за отбрана за преструктуриране разполагането на ВС на САЩ. Затворените 21  основни бази би трябвало да доведат до освобождаване на средства и преустройството на военните бази в САЩ за да приемат  ВС, които ще бъдат изтеглени от презморските бази .
Нетните промени през следващите години ще бъдат както следва: 70 000 военнослужещи ще се завърнат на територията на САЩ, заедно с 100 000 членове на семействата им и цивилни служители. Базите ще бъдат намалени с 35% от сегашните 850 до 550. В Европа ще бъдат затворени 219 от 589 наскоро създадени бази. Ще бъдат създадени множество малки бази за достъп до зони като Армения, Азербайджан, Грузия и Каспийско море. Следните редукции в числеността на ВС са предвидени: ВВС – от 29100 до 27500, ВМС от 13800 до 11000, Армията от 62000 до 24000. В Европа ще бъдат вложени инвестиционни разходи на стойност 4 млрд. долара, и около 5 млрд. за жизнения цикъл на базите. За Българи и Румъния се предвижда установяването на ротационна бойна бригада, източно европейски сили (разположени в Германия) и екипировка за 4 батальона. Това дава предимство за 3 дневно разполагане на източно европейския батальон в Кавказ, за разлика от 15 дни от Германия, който пак трябва да се извърши посредством пристанища на Черно море. Прави впечатление, че Румъния и България са взаимозаменяеми от експедиционна гледна точка. 
Табл. 4                        Дестинация
База/дни Нигерия Азербайджан Уганда Джибути
Стари бази
Диего Гарсия 19 23 20 12
Германия 20 24 32 21
Нови бази
България 20 17 26 15
Полша 21 24 32 22
Румъния 20 17 26 15

При оценяването на икономическите ползи от приемането на ВС на САЩ на територията на определена държава трябва да се отчете икономическия модел използван от Департамента по отбрана и Конгреса за оценка на икономическия ефект от изграждането, използването напускането и връщането на базите. Т.е. необходима е средносрочна оценка на тези ползи. Следните фактори се използват от GAO :
Споделяне на разходите от приемащата държава - директно или
§ индиректно. Директните плащания означават директни плащания свързани с  обновяването и изграждането на съоръженията. Индиректните са непарична подкрепа като земя и съоръжения предоставени без заплащане, споделяне на разноски като администрация, планиране,  дизайн и общи разноски за строеж, поддържане, поправка на съществуващи или нови съоръжения, освобождаване от данъци или други облекчения и заплащане на работната сила от приемащата държава;
Връщане на имуществото на приемаща държава и получаване на остатъчната
§ стойност от върнатото имущество. Т.напр. Р. Корея продава върнатото имущество за да осигури финансиране по своята част то споделянето на разноските. Необходимо е да се отбележи, че, тъй като ВС на САЩ често не включват разноските на приемащата държава за преобразуване на оставените съоръжения за цивилна употреба, те трябва да се изискат от приемащата държава;
Мерки за възстановяване на околната среда;
§
Използването на допълнителни средства на САЩ за бъдещи промени в инфраструктурата.
§
Преструктурирането на ВС на САЩ предвидено в Глобалното бъдеще и изводи за базирането на САЩ ще струва според Департамента по отбрана  между 9 и 12 млрд. долара за фискалния период 2006-2011. Изчисленията на комисията за презморските бази към Конгреса обаче показват стойност приблизително 20 млрд. долара. Нарастването е породено както от увеличаване на стойността на използваните съоръжения в съответните места (Окинава и Сингапур) или разполагането на съоръжения в периферията на “арката на нестабилността”  и заплащане за достъп до съоръжения (постоянното присъствие на ВС на САЩ в Джибути струва допълнителни 150 млн. долара). Договорът с Узбекистан предвиждаше например приблизително 150 млн. долара за използването на ВВС базата. В смисъла на новите бази трябва да отчетем, че част от плащанията за използването на базите са част от пакета свързан с оказваната помощ на развиващите се държави (foreign assistance). За 2002 година приходите от гориво, пясък, храни и легла в Киргизстан е бил 16 млн. долара.
Различен е случаят, когато ВС на САЩ използват бази на територията на свои съюзници. Както бе отбелязано, присъствието на ВС на САЩ се разглежда като съвместно управление на възможности и ресурси, насочени към отразяване на общи заплахи. В този случай Департамента по отбрана използва сложна таблица от  компоненти, с тенденция да се разширява и усложнява в зависимост от моментните задачи на ВС на САЩ, в която подкрепата на съюзниците за презморските бази е неизменна част.



Табл. 5                                                                      година
критерии 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997 1995
Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Агрегирани ресурси за отбрана
Многонационални мирни операции Многонационални мирни операции Многонационални мирни операции Многонационални военни дейности Многонационални военни дейности Многонационални военни дейности Многонационални военни дейности Кризисен мениджмънт и мирни операции
Мобилни части/ логистични сили Сили за бързо реагиране Многонационална сили за реагиране - - - - -
Бойни сили Активен военен персонал Активен военен персонал Военен персонал Военен персонал Военен персонал - -
- Военни сили Военни сили Военни сили Военни сили Военни сили - Военни сили за отбрана
НАТО разходи за модернизация НАТО разходи за модернизация НАТО разходи за модернизация - - - - -
Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Подкрепа от приемащата държава
Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Икономическа и финансова помощ
Принос в борбата с тероризма - - - - - - -





Подкрепата, разделена на две части: директна (през 2004 година от Корея са поискани 174 млн., а от Германия 284 млн. долара за нови съоръжения) и индиректна, показва, че приблизително 50% от всички разходи на ВС на САЩ за поддържането на тези бази  се покриват от подкрепата на държавите, като безспорен лидер в това отношение е Япония и арабските държави (вж. табл. 9 за споделяне на разходите по държави). Средната подкрепа на държавите от НАТО е  22%, но за разлика от Япония, тези държави компенсират с участие в останалите компоненти, изграждаща отбранителната система на съюзническите отношения.





Табл. 6
% офсет на разходите на ВС на САЩ  да презморски бази по години
1996 1997 1998 1999 2000 2001
държава Япония 78 76 76 79 79 75
Катар - - 65 43 47 40
Норвегия 25 30 60
Италия 49 65 60 37 37 34
С. Арабия 37 88 58 68 80 54
Испания 47 47 45 - - 55
Гърция 33 34 42 - - -
Р. Корея 24 40 41 35 42 39
Люксембург - - 40 - - -
Турция - - 26 - - -
Белгия - - 24 - - -
Германия 27 26 22 27 21 21
Кувейт - - - 50 47 51
Оман - - - - 40 79
НАТО - - - 22 22 -





Две други измерения са свързани с офсета на разходите на ВС на САЩ. От една страна, както показва примера в Германия,  част от остатъчната стойност на базите се преизчислява като възлагане на поръчки на фирми от САЩ. От друга страна присъствието на ВС на САЩ е свързано и със закупуването на оръжейна продукция. Департаментът по отбрана е орторизиран да извършва дейности, целящи подпомагане износа на продукция на военната индустрия  на САЩ.










Табл. 7 Експорт на военна продукция Данни за бази на ВС на САЩ
2002 2001 стойност акри
държави Антигуа и Барбадос 2,000 362,000 97.60 263
Австралия 159,186,000 266,945,000 323.90 18,099
Бахами 13,000 23,000 314.90 539
Бахрейн 84,369,000 343,586,000 330.10 91
Белгия 68,787,000 173,372,000 605.90 1122.00
Канада 95,933,000 128,054,000 0.00 144
Колумбия 30,138,000 229,051,000 17.00 12
Дания 23,181,000 112,818,000 101.00 0
Египет 1,977,325,000 867,639,000 48.50 3
Франция 219,699,000 149,384,000 84.40 0
Габон 8,000 280,000 39306.10 168.72
Гърция 464,711,000 452,086,000 204.90 101
Гренландия 0 0 2781.20 234022.00
Хонг-Конг 384,000 783,000 8.50 0
Исландия 0 1,000 2941.20 21244
Индия 38,000 0 11.30 0
Италия 107,358,000 107,691,000 4864.30 5580
Япония 527,180,000 561,024,000 38076.20 127378
Кения 810,000 2,265,000 33.70 0
Р. Корея 571,958,000 751,043,000 12183.20 59979
Кувейт 132,796,000 567,410,000 2.30 0
Люксембург 2,421,000 1,152,000 305.60 214
Холандия 246,461,000 418,017,000 546.50 26
Н. Зеландия 32,217,000 19,988,000 0.00 12
Норвегия 89,652,000 194,317,000 8.20 0
Оман 1,611,000 3,976,000 68.90 9000
Перу 304,000 858,000 17.60 6
Португалия 29,220,000 43,635,000 1244.20 1445.00
Сингапур 426,398,000 248,735,000 148.40 0
Испания 179,288,000 272,970,000 2038.00 8773
Турция 299,617,000 494,413,000 1327.20 3517
Великобритания 270,409,000 369,671,000 5187.40 7904
Венецуела 18,326,000 22,649,000 2.60 3
Страни членки на НАТО

Последният елемент от офсета е политиката на възстановяване на щетите нанесени върху околното среда вследствие на използването на презморските бази се основава на три основни компонента: правилата на Департамента по отбрана, законите на САЩ действащи и за презморските инсталациите и двустранните споразумения с приемащата страна. Водещ вътрешен документ за Департамента по отбраната е инструкция 4715.5/1996, регулираща управлението на съответствието на околната среда на презморските инсталации .  От  управлението са изключени  са инсталации, които потенциално не засягат околната среда, операции на флота, ВВС, военни операции, разполагане свързвано с обучения и използват на временна основа. Там където инструкцията е приложима, Департаментът по отбрана е запазил гъвкавост относно правилата, които трябва да се прилагат. Оценката на приложимите стандарти (Final Governing Standards) се възлага на съответния изпълнителен служител по околната среда.
Служителят идентифицира националните стандарти и съответни международни режими, действащи в приемащата държава, включително и тяхната реална приложимост от правителството и частния сектор. При липса на специални уговорки в споразумението между САЩ и приемаща държава, служителят обикновено прилага стандарта, създаващ по-голяма защита.  В случай, че се касае за цялостен режим, служителят го сравнява с Ръководството за презморска околна среда и обикновено избира, създаващия по-голяма защита.  Във вторият основен документ е ревизираното през 2000 година Ръководството за презморска околна среда се стеснява обхвата на инструкцията, като се изключват инсталациите, които се наемат и използват съвместно.  Той също така задава основи стандарти, които трябва да бъдат спазвани. 
В инструкция 4715.8/1996, регулираща възстановяването на околната среда в презморските територии, вследствие на замърсяване на околната среда, включващо инсталации, които трябва да се върнат или са върнати  на приемащата държава и дейности, включително и обучения, на Департамента по отбраната. В тази инструкцията също така се определя необходимостта да се търси принос, включително непаричен,  от приемаща държава, както и да се използва инструмента на офсет – разходи на приемащата държава за възстановяване срещу остатъчната стойност от капиталовите подобрения извършени от Департамента по отбраната. Оценката доколко замърсяването представлява позната неизбежна и съществена заплаха  и обхвата на възстановяването се определя от съответния командващ на компонента  в консултации с агента и медицинските власти. Департаментът отбелязва, че решението за провеждане на възстановяващи операции е политическо и зависи най-вече от необходимостта от бъдещ достъп до бази в приемащата страна.
Ако замърсяването е такава заплаха Департаментът по отбрана поема изцяло възстановяването до тавана определен от неговата политика. Ако приемащата държава има по-високи изисквания, тя поема разликата или приема разликата като част от офсет стойността на остатъчната стойност. Ако замърсяването е причинено на трети страни и е такава заплаха Департамента по отбраната поема възстановяването (прочистването). Ако обаче не представлява такава заплаха Департаментът може да проведе възстановяването до 75% от стойността му или да се позове на частта от споразумението за разполагане, касаеща искове на трети страни.
Съществуват само два закона на САЩ, които се прилагат екстериториално и създават определени задължения на ВС на САЩ. Те засягат съдържанието на азбест при строежите на училища и  запазване на историческото наследство. По силата на постановление  12114 агенциите на САЩ са задължени да извършват изследване на въздействието върху околната среда.
Двустранните спогодби, регулиращи присъствието на ВС на САЩ в презморски бази, рядко регулират проблема свързан с околната среда. Те се адресират намаляване на остатъчна стойност равно на стойността на възстановяване на щетите или предвиждат връщане на съоръженията в тяхното първоначално състояние. Вследствие на тази политика между 1994-1998 година ВС на САЩ са изразходвали около 102 млн. долара за възстановяване на щети на околната среда в презморските бази, докато само през 1998 година на територията на САЩ стойността на разходите е 2,13 млрд. долара. Не по-различно е съотношението през останалите бюджетни години.

Табл. 8 бюджетна година
99 2000 2001 2002
Общо 2.1 млрд. 2.05 млрд. 2 млрд. 2 млрд.
Презморски бази 178.263 млн. 203.321 млн. 221.131 млн. 223.672 млн.



Табл.9
критерии Разходи на приемащите държави на година  като споделяне на разходите за присъствието на ВС на САЩ на тяхна територия
1996 1997 1998 1999 2000 2001
военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа
държава ЕВРОПА
Белгия 1646 0 49.7 1624 0 58.43 1624 0 58.43 1642 0 57.24 1574 0 49.21 1154 0.17 54.35
Канада 208 - - 164 - - 164 - - 155 - - 161 - - 165 - -
Чехия 14 - - 14 - - 15 - -
Дания 38 0.02 0.05 38 0.02 0.06 38 0.02 0.06 31 17.64 0.05 25 0.01 0.05 28 0.02 0.05
Франция 73 - - 65 - - 65 - - 73 - - 65 - - 70 - -
Германия 48878 55.98 1247 68280 23.29 933.68 68820 23.29 933.68 68196 33.59 1344.13 70126 88.85 1122.46 71434 8.21 853.45
Гърция 507 0.08 15.4 431 0.01 18.95 431 0.01 18.95 437 0 23.48 696 0.05 19.42 526 0.47 17.27
Унгария 424 0 5.73 373 0 4.23 26 0 2.4
Италия 12401 0.6 527.9 10508 0 1113.83 10508 0 1113.83 11668 0 532.64 11348 8.3 355.9 118543 2.9 321.13
Люксембург 9 0 0 9 0 15 9 0 15 7 0 16.71 6 0 15.76 10 1.11 18.72
Холандия 747 0.02 3.12 695 0 3 695 0 3 680 0 0 673 0 0 696 - -
Норвегия 104 0.88 0 91 4.86 0 91 4.86 0 96 5.05 0 77 6.2 0 187 10.31 0
Полша 24 - - 20 - -
Португалия 1075 0 1.15 1024 0 4.1 1024 0 4.1 1010 0 4.15 994 0.05 0.87 992 1.71 2.39
Испания 2746 1.15 121.7 2131 0.09 101.85 2131 0.09 101.85 2136 0.52 115.1 1945 0.17 115.14 1778 0 119.58
Турция 2922 7.85 16.4 2422 0.12 23.72 2422 0.12 23.72 2216 0.16 34.29 2059 0.13 4.58 2170 0 13.55
Великобритания 11662 - - 11166 1.3 126.23 11166 1.3 126.23 11299 4.52 80.92 11170 5.14 127.77 11361 20.06 113.84
АЗИЯ
Япония 42962 3607 978 40589 2881 1132.1 40589 2881.26 1132.1 40244 3957.19 1223.85 40025 3877.29 1125.9 39691 3456.63 1158.22
РКорея 36539 306.7 - 36956 349.1 402.21 36956 349.1 402.21 36130 324.65 397.19 36171 432.9 363.38 37972 420.33 324.65
АРАБСКИ П-ОВ
Бахрейн 598 2.07 0 936 1.7 1.23 936 1.7 1.23 1308 1.25 0.15 1433 0.95 20.07 1280 2 20.18
Кувейт 5531 67.18 4.95 5274 171.1 4.9 5274 171.05 4.9 3582 172.09 4.9 4527 245.24 0 4300 239.08 8.55
Оман 30 0.05 11.82 703 0 44.94 703 0 44.94 158 0 34.91 199 0 18.52 560 0 29.74
Катар 43 0 - 36 0 11 36 0 11 39 0 11 53 0 11 72 0 17.59
С. Арабия 1587 - - 5737 1.79 90.22 5737 1.79 90.22 4861 2.16 78.29 5176 2.34 60.69 4802 4.76 68.9
ОАИ 23 0.05 10.79 387 0.06 10.38 369 0.06 14.62 425 0.07 13.21 207 0.08 74.01





































ІІ. ДВУСТРАННИ И МНОГОСТРАННИ ДОГОВОРЕНОСТИ, КАСАЕЩИ ПРАВНИЯ РЕЖИМ НА ВОЕННИТЕ БАЗИ НА САЩ  В ЧУЖБИНА.




          1. Многостранни договорености

СТАТУТ НА ВОЙСКИТЕ НА САЩ В СТРАНИТЕ ОТ НАТО

Правна уредба

• Многостранно споразумение, Лондон, 23 август 1953 г. (Лондонско споразумение)


Източници



Легални определения 















Правен статут на чуждите сили

























Задължения на членовете на чуждите сили





Право за носене на оръжие


Юрисдикция









Икономически отношения










Пребиваване








Условия на труд







Ползване на услуги




Данъчно облагане



























сила – военен персонал, намиращ се на земя, море или въздух на чужда територия в рамките на Пакта във връзка с техните основни задължения;

цивилен компонент – включва всички цивилни лица, които придружават американските сили и могат да бъдат назначавани във войските;

несамостоятелни лица – включват членовете на семействата на американските военни;

изпращаща страна – договорна страна, която изпраща своите войски на чужда територия (САЩ);

приемна страна – договорна страна, на чиято територия се разполагат чуждите войски на Пакта.

Чуждите сили и техните семейства са длъжни да спазват законите на приемната страна.
           
Членовете на чуждите сили имат право да не бъдат проверявани на влизане или излизане от приемната страна, но не могат да станат граждани на тази страна.

Членовете на цивилния компонент, както и семействата на силите трябва да бъдат определени като такива в паспортите си.

В случай, че член на чуждите сили напусне своята длъжност без да е напуснал приемната страна, властите на изпращащата страна са длъжни да уведомят властите на членката, в която са разположени техните войски.

В случай, че приемната страна желае освобождаването от длъжност на член от чуждите сили, изпращащата страна е длъжна да го приеме.   


Приемната страна зачита документите за шофьорски умения на членовете на чуждите сили за валидни на нейна територия, без да ги задължава да се явяват на изпити.

Членовете на чуждите сили са длъжни да носят униформа. 

Превозните средства на силите и на цивилния компонент трябва да бъдат означени освен с регистрационен номер, и с определящ националността стикер.

Членовете на силите имат право да носят оръжие, в случай, че са оторизирани за това от преките си началници. 

Военните власти на изпращащата страна запазват властта си да съдят и наказват провинилите се членове на чуждата сила съгласно законите на тази страна.

Властите на приемната страна имат властта да съдят и наказват провинилите се членове на чуждата сила, както и членове на техните семейства, ако те са престъпили законите на тази страна в рамките на нейната територия.               

Членовете на чуждите сили имат право да купуват местни продукти и да ползват услуги на същите цени, както и местните жители.

Продуктите, които се използват от чуждите сили, се закупуват от техните власти от места, от които ги закупуват и войските на приемната страна. За да се предотврати всякакъв неблагоприятен ефект върху икономиката на приемната страна, компетентните власти на тази страна трябва да следят продажбата на продукти, които са забранени.

Приемната страна е отговорна да осигури място за пребиваване на цивилния компонент и за семействата на чуждите сили, в съответствие с разпоредбите и пазарните наемни цени на страната.

Законите на приемната страна са валидни при договаряне на начина и местата на пребиваване на горепосочените лица. 

Местните работни условия трябва да се зачитат по същия начин от чуждите сили, така както от местното население.

Условията на заетост и заплащане, допълнително осигуряване и защита на работещите се регулират от законите на приемната страна.

Когато чуждите сили или цивилният компонент не разполага с медицински или зъболекарски услуги, те имат право да ползват такава грижа на местно ниво, включително и хоспитализация на същите цени, на които се ползват от войските на приемната страна.

Нито членовете на чуждите сили, нито цивилният компонент или техните семейства са освободени от задължението да плащат данъци и такси за закупени от тях продукти или услуги, които са обложени от приемната страна.

Такси, които се заплащат единствено от граждани на приемната страна, не се заплащат от временно пребиваващите чужди сили, цивилен компонент или техните семейства.

В случай, че член на чуждите сили, цивилен компонент или техните семейства се занимава с частен бизнес в приемната страна, който не е свързан с основната му цел за пребиваване в тази страна, той/тя заплаща всички данъци, валидни и за постоянно пребиваващите лица в тази страна.

За превозните средства на чуждите сили не се заплащат данъци и такси, които важат за превозните средства на местното население.

Чуждите сили имат право да внасят без мито стоки и продукти, които се използват единствено и само за нуждите на войските. Всякакви други стоки и продукти, които не са за ползване единствено и само от чуждите сили, се обмитяват при внасяне в приемната страна

Стоки или продукти, внесени без наложено мито в приемната страна, могат да бъдат изнесени свободно извън границите на тази страна, като в същото време трябва да се спазват законите на трета страна (ако има внос в  такава).


2. ДВУСТРАННИ ДОГОВОРЕНОСТИ






ИТАЛИЯ
Правна уредба

• Меморандум за сътрудничество между Министерство на отбраната на Република Италия и Департамента за отбрана на САЩ относно използването на бази/инфраструктура от американските сили на територията на Италия


Източници



Общи положения













Решаване на спорове


Модел на техническа уредба






Действие на Меморандума




Използване на базите











Управление на базите















Задължение за взаимно информиране









Решаване на спорове



Увеличаване на персонала



Статут на италианския командир






Статут на персонала на базите





Инфраструктура на базите













Разходи и отговорности по поддръжката на базите








Финансиране на базите



Разпределяне на разходите

















Обществени и административни услуги















Въздушен и наземен транспорт




Движима и недвижима собственост






Процедури при прекратяване използването на бази и инфраструктура





















Правомощия на Съвместната Комисия

Двете страни се задължават да поддържат съвместни отношения, целящи общата отбрана, мир и сигурност в съответствие с принципите на взаимен просперитет и уважение на суверенността на двете нации.

Съвместната отбрана трябва да се постигне на двустранно ниво и в рамките на Северно– атлантическия пакт.

Двете страни декларират своето съгласие да изградят необходимите програми и процедури, за да увеличат нивото на общуване и взаимопомощ между военните командири на съответните сили.

За разрешаването на спорове и различия, които могат да възникнат при изпълнението на Меморандума, се създава Съвместна Военна Комисия.

Моделът на техническа уредба е неразделна част от приетия Меморандум и е различен за всяка база. Всяка промяна в Модела се одобрява от Военните власти на двете страни и могат да бъдат дискутирани от Комисията. Моделът е основен инструмент при преговорите за различни базови технически уредби за всяка инфраструктурна зона.
             
Меморандумът за сътрудничество влиза в сила при подписването му от представителите на двете страни и остава в сила, докато не бъде прекратен чрез едногодишно предварително писмено уведомление на една от страните.

Базата, създадена в мирно време, е отдадена на САЩ според ДИС. В извънредни ситуации се решава от властите на двете страни как да бъдат използвани тези съоръжения. Последните се предоставят на САЩ безвъзмездно.

Съгласно Меморандума, базите се използват от:

• постоянно пребиваващи войски;
• войски, използвани за рутинни обучения в мирно време;
• съпътстващ персонал.

Управлението на базите е под юрисдикцията на италианския Генерален  щаб. Функциите на това управление се поемат от италиански офицер с изключение на случаите, когато базите се използват и управляват съвместно със САЩ. Юрисдикцията на италианският командир се простира над целия италиански персонал, военен и цивилен, а също така и над италианската инфраструктура и оборудване.

Рангът на италианския офицер се установява от италианските власти в зависимост от неговите отговорности и задължения, независимо от ранга на най-висшия американски офицер.

Американският офицер има власт над американския персонал и оборудване.

Командирът от САЩ уведомява италианския офицер за всички по-значими свои действия относно оперативната и тренировъчна дейност, движението на цивилен или военен персонал, а също и при възникнали инциденти и злополуки. Същото се отнася и за италианския командир по отношение на информираността на неговия колега по ранг и задължения. Италианският офицер е длъжен да съветва американския, в случай че неговите действия и тези на неговите подчинени нарушават италианските закони.

Различия в мнението на командирите на двете страни и в случаи, когато няма консенсус за предприемането на дадени действия се предават за разрешаване от по-висши инстанции.

Увеличаване на постоянния персонал на базите се разрешава от италианските власти. Увеличаване на временният персонал (за тренировки, упражнения, и др.) подлежи на одобрение от италианския офицер.

Италианският командир е официален представител на базата и е контактно лице за връзки  както с местните власти, така и с външните военни и цивилни екипи. Той координира дейностите от общ интерес и трябва да бъде информиран своевременно за всякакви американски действия и инициативи. За да изпълнява своите задължения, италианският командир няма никакви ограничения на движение в базата.

Споразумението на НАТО за статута на силите (NATO SOFA) определят статута на американските сили, както и на техните роднини в Италия.

Условията на заетост, заплащане и осигуровки се определят от законите на Република Италия.

Съгласно Меморандума базата включва:

• съвместно финансирана инфраструктура;
• инфраструктура, финансирана от НАТО;
• инфраструктура, финансирана от САЩ;
• инфраструктура, финансирана от Република Италия.
                   
С оглед на това, сградите и инфраструктурата се квалифицират  по следния начин:

• съвместни;
• индивидуални (за НАТО, Италия, САЩ);
• национални (за Италия или САЩ).

Поддръжката на базите се финансира от САЩ или Италия в зависимост от това, чия собственост са те. В случай на “Съвместна употреба”, разходите се разделят между двете страни по равно.

Италианските войски са отговорни за поддръжката на съвместните бази и инфраструктура, която е предварително координирана с американския командир. Американската страна е отговорна за поддръжката на базата, в случай че тя е “индивидуална”.

Финансовите задължения на всяка една от страните се регламентира от действащите закони на Република Италия.


Разходите за поддръжка на базата се разпределят по следният начин:

• общи, когато се отнасят за общо ползване от двете страни;
• индивидуални, когато се отнасят за ползване от една от двете страни.

Общите разходи се разделят на следните категории:

• лични разходи;
• разходи за поддръжка;
• инвестиции.
     
Всяка страна отговаря за нейните разходи. Общите разходи се разделят според употребата. Ако това не е възможно, се прави равно разпределение в зависимост от броя на заетите в базата.
     
За да бъдат задоволени всички изисквания за добро качество на живот, е предвидена възможността американските бази да включват и цивилен компонент:

• пощенски клонове, военни финансови центрове, банки, специализирани магазини за алкохол, обменни бюра, автомивки, социални центрове, библиотеки, театри и места за почивка;
• училища, включващи детски градини и други обучителни съоръжения и програми за деца;
• болници и други медицински центрове.

Цивилните центрове и съоръжения се ползват без лиценз, такси или наем само от ползвателите на базата.

Според разпоредбите на НАТО, американските сили имат право да използват военни самолети, за да превозват персонал и съоръжения. Американският командир трябва да уведоми италианския си колега предварително за това.   
             
Правителството на САЩ има право на собственост върху всякаква движима собственост, както и върху всички съоръжения на територията на базата за построяване, развитие, поддръжка,  построена от или за САЩ със собствени средства. Правителството на САЩ няма право да отнема съоръжения, от които зависи продължаването на функционирането на базата.

Съгласно чл. 24 от ДИС между Република Италия и САЩ, оборудването, което не е необходимо на американските сили, се предоставя на италианското правителство.

Според чл. 25 от ДИС, следните правила важат при предоставяне на дадена база:
С дванадесет месечно предизвестие Посолството на САЩ в Италия информира нейното правителство за намерението си да предостави определено оборудване или инфраструктурна база. Това се извършва чрез Дипломатическо известие до Министерството на външните работи на Италия. Копие от това известие се предоставя на Министерството на отбраната на Италия.

След изтичане срока на дванадесетмесечното предизвестие ифраструктурната база или техника остава на разположение на правителството на САЩ.

В момента на предоставяне на техника и/ или ифраструктурна база, се трансферират и документация и сертификати от американското към италианското правителство.

В процеса на предоставяне на техниката и/или инфраструктурната база на Република Италия, Съвместната Комисия има следните правомощия:

• изготвяне на план на действие;
• лицензиране на необходимата документация;
• подготвяне и реализация на проучвания с цел инвентаризация;
• документиране на всички рискове за човешкото здраве;
• изготвяне на списък с наличността на инфраструктурната база;
• становище за инвестираните американски средства в базата;
• становище на италианските власти за разходите в процеса на трансфериране на техника и/ или инфраструктурна база.

След като Съвместната Комисия подготви документите за предоставяне, те се подписват от представител на военните сили на САЩ и на Италия преди изтичане на дванадесет месечното предизвестие. Подписването на документите автоматично означава, че правителството на САЩ е освободено от задължения за поддръжка на базата. 






ИСПАНИЯ
Правна уредба

• Споразумение за отбранително сътрудничество между Кралство Испания и САЩ (Defense Cooperation between the Kingdom of Spain and the United States)


Източници
www.nato.int
www.globalsecurity.org


Споразумение за изграждане на американски военни бази в Испания





Задачи на испанско-американските бази




Военно-въздушна база Марон


























Предоговаряне на мисията на военно-въздушна база Марон









Реформиране на базата в съответствие с План 4406-09









Договор за поддръжка на базите








Военно-въздушна база Торехон



Други правни споразумения относно военното сътрудничество на Испания и САЩ

Преговорите за изграждането на американски военни  бази в Испания се водят от юни 1951 година до септември 1953 година от  военна група на САЩ за присъединяване,  ръководена  от генерал-майор А.У.Кизнер. Преговорите  завършват с изготвянето на  10-годишно споразумение между правителството на САЩ и Испания и основаването  на Испанско-Американски въздушни бази. Споразумението е окончателно оформено на 26 септември 1953 година.

Главно действащите бази в Испания (SAC B-47)  са били използвани за радарно проследяване на чужди въздушни обекти и съответно активиране на сигнална тревога. Шестнадесета въздушна дивизия е управлявала същият вид бази (SAC) и в Мароко от 1958 година до 1963.

Военно въздушна база Марон е една от базите на НАТО в Испания. Намира в южна Испания, приблизително на 35 мили югоизточно от Севиля и на 75 мили североизточно от гара Рота Навал.  Изграждането на военно-въздушната база Марон отнема три години. На 1 Юни 1958 година 3973-та военно-въздушна група към въздушна база Марон е официално обявена за действаща като част от Шестнадесета въздушна дивизия, определена като Стратегическо въздушно командване /SAC/. 

На 13 Май 1958 година е проведен полет с мисия да провери готовността на военно- въздушна база Марон. Шест седмици по-късно е предислоцирана  бойна ескадрила F-100 от военно въздушната база George AFB, Калифорния с мисия да определи отбранителната готовност на базата.

През април 1960 военно-въздушна база Марон е официално открита.

Военно въздушна база Марон действа като отреагираща база до 29 Април 1962. Два дни по- късно е осъществено въздушно зареждане на гориво.

На 26 септември 1963 година споразумението между САЩ и Испания е удължено за още пет години.

На 15 Април 1966 година мисията на Шестнадесета въздушна дивизия и военно въздушна база Марон е пренасочена от Стратегическото въздушно командване /SAC/ към Американските въздушни сили в Европа /USAFE/.

Мисията е променена от проследяване на чужди въздушни обекти и съответно активиране на сигнална тревога към комуникационно обслужване и поддръжка и други въздушни операции със  временно заети RF-4 и RF-101 въздушни единици, както и въздушно обслужване и помощ, осигурени от 67 ARRS.

През 1969г. в съответствие на План 4406-09 (REDCOSTE) Американските въздушни сили в Европа променят отново мисията на въздушна база Марон. Новата мисия е база в чакащ режим на разпръскване.

Местната бойна единица, 7473-та бойна поддържаща група е превърната в 7473  бойно поддържащ ескадрон  с намаляване на военният персонал до 400 души.

В допълнение  временно заетите въздушни единици са намалени и използвани за особени  тренировъчни занятия.

През 1976 е подписан Договор за поддръжка на базите, който се отнася до гражданско инженерство, обслужване, транспортиране, доставки, горива.

На 19 март 1979 година е осъществено 25%-но  намаление на персонала на военно-работните войски. В резултат на промяната на Договора за поддръжка на базите, известен като "MOD 89" , военният персонал е бил намален до около 220 човека от началото на 1980 година.

Друга военно въздушна база в Испания е Торехон. Тази база се намира в близост до Мадрид. Създадена е през 1957 година под командването на Стратегическото Въздушно командване.

Американските военни действия в Испания се осъществяват на база Споразумението за отбранително сътрудничество между Кралство Испания и САЩ, подписано на 1 Декември 1988 година. Споразумението влиза в сила на 4 Май 1989 и действа в продължение на осем години.

Друг двустранен Пакт за отбрана и сътрудничество между Испания и САЩ оторизира през 1983 година американците да разположат 15 танкера за въздушно зареждане в Испания. 




ЛАТИНСКА АМЕРИКА И КАРИБИТЕ
Правна уредба



Източници



Бази от първостепенно значение в региона















Икономически аспекти













Задачи на базите




















Правен статут на базите


Основни проблеми, свързани с американските бази












Липсата на прозрачност и неспазване на споразуменията













Последствия за околната среда











Взаимодействие на американските военни с местните власти














Съвместни учения











Базата Сото Кано






























Базата Елой Алфаро в Манта, Еквадор


С по-голямо стратегическо значение в региона са следните американски военни бази:

• Куба:  Гуатанамският залив  с численост на персонала 774 души;
• Хондурас:“Сото Кано”, с численост 500 души;
• Пуерто Рико: база “Рузвелт Ролд”, с численост 3000 души;
• Еквадор: база “Манта”, с численост на персонала 475 души;
• Базите  “Аруба” и “Куракао” -  двете  с численост на персонала 300 души;
• Салвадор: база: “Комалапа”  с персонал около 15 души, но не е поставена горна граница за броя на персонала;
• Пуерто Рико:  форд Бучанан с численост 2 635 души.

Пентагонът инвестира в инфраструктурата на Латинска Америка с изграждането на четири нови бази в Манта в Еквадор, Куракао и Компара в Салвадор.

За да осъществи поетия ангажимент по 10-годишния договор с Еквадор, Конгресът заделя 116 милиона долара за обновяване на оборудването на въздушния транспорт в Еквадор, Аруба и Куракао.

Също така за Южното Командване са приведени в действие 17 радарни системи, повечето от които в Перу и Колумбия, като всяка от тях се обслужва от около 35 човека персонал.   

Радарите и споменатите по-горе бази служат за обследване на небето и водата в региона и са от ключово значение във войната срещу дрогата, създаваща изключителни проблеми в региона, както и извън него, чрез осъществяването на износ. В базите в Колумбия е можело във всеки един момент да бъдат настанени 800 американски войници.

Базата Сото Кано в Хондурас, която е създадена през 1984 година, служи за тренировъчен лагер и за хеликоптерна площадка, а базата Гуантанамо в Куба, създадена през 1903 година, предоставя на морският флот възможност за зареждане с гориво. При тези бази споразуменията не предвиждат определен краен срок на използването. 

В Панама всички американски военни сили са изтеглени и базата е затворена в края на 1999 година.  Въпреки това Пентагонът си запазва разрешението за военни полети в и извън територията на Панама.

Военните базите принадлежат на държавите от Латинска Америка, но са построени или се използват от американски войници.

Като основни проблеми, предмет на дискусия в съответните страни, аналитичните източници посочват:

• липса на прозрачност и нужда от повече разяснения;
• нарушаване на екологичните норми и липса на необходимите пречиствателни съоръжения;
• неизпълнение на поетите ангажименти за предоставяне на средства в региона и за изпълнение на социални програми;
• проблеми, свързани с числеността на военните и договорите за работа на местни жители.
 
Повечето от американските бази на Карибите са придобити след победата през 1898 година в Испанско-Американско-Кубинската война. Базите нямат изградена система за прозрачност в изпълнение на задълженията си и няма възможност за контрол от страна на обществени организации на страната домакин, и по този начин стават място за извършване и подготовка на други, неуговорени в споразуменията мисии.

Например Американското правителство заявява през 1999 година, че базите в Еквадор, Аруба и Куракао ще се занимават с мисии, насочени срещу наркотиците и за близко следене на стъпките на колумбийските партизани. А в същото време се проследяват и арестуват риболовни кораби с имигранти за САЩ.

Много военни бази в Латинска Америка оставят след преустановяване на съществуването си опустошена околна среда. В една от базите са засечена повишени нива на олово, кадмий, живак, уран и други замърсители  в почвата, хранителната верига и в организма на живеещите наоколо хора.

Презокеанските бази създават значителен проблем за околната среда, защото след  оттеглянето си  американските мисии изоставят отговорността и правните задължения за замърсяванията, които са причинили военните.

Военните бази в Латинска Америка показват примери на съвместно използване с въоръжените сили на латиноамериканските държави и цивилните власти. Например военната база в Хондурас – Сото Кано включва в състава си около 550 американски военни и повече от 650 американски и цивилни от Хондурас. Те работят в 6 различни области.

Военно въздушните сили имат за задача да следят метеорологичните условия, предпазването от пожари. Военните сили разпределят финансите, доставките на храни и транспортът. Общите сили по безопасността, които обхващат Въздушните сили, Армията и Флота защитават патрулите около базата и централните части на селищата, където има представители на военните сили и американски цивилни.  Здравните центрове се занимават с медицински въпроси.

Американските и хондураските военни сили имат съвместни учения още от 1965 година. През 1983 година броят на американските сили нараства значително след молба от страна на хондураското правителство. 

Задача на военните е също така да контролират операция „Нови хоризонти“, където тренировъчните мисии обхващат изграждането на нови училища, мостове, водоизточници и осъществяването на други инфраструктурни проекти.

Сото Кано е място на хондураските въздушни сили и на флотската академия. Намира се на 10 мили от град с население от 33 000 души и на 60 мили от столицата на Хондурас. Базата е около 2 мили широка и 6 мили дълга, обградена е от 8 000 фута планински възвишения на изток и на запад. Базата е на 2 062 фута надморско равнище.

Сото Кано се състои от временни дървени постройки с размери 16 фута на 32 фута, със закрити прозорци и тенекиени покриви, всяка постройка разполага с климатик и вентилатор.

Други постройки са казармите, те са по- здрави постройки, снабдени също с климатици. Всички постройки са с легла, телевизори, микровълнови и хладилници. Тоалетните, баните, пералните помещения са разположени в средата на жилищните площи. Дневните стаи, волейболните игрища, местата за пикник и барбекю се намират също в границите на базата.

Има също и поща, библиотека, столова, фитнес център, басейн се намират на разстояние от 5 минути пеша. Само някои от летците, тези които са със семействата си в областта, притежават коли. 

През Май 2005 е започнато изграждането на нова спална база като част от военен проект. Целта е да се заменят 270-те дървени постройки.

Базата Елой Алфаро в Манта е една от петте първостепенни въздушни бази. Американското правителство има подписано 10-годишно споразумение с Еквадор от ноември 1999 година за дългосрочни тайни операции.

САЩ са похарчили 62 милиона долара, за да разширят и подобрят магистралите и да построят хангари, спални и столови. Обслужващият персонал достига до 400 души през октомври 2001 година, когато са завършени строителните работи.

През Февруари 2000 година е било взето решение за изграждане на огромна военна конструкция в Малта, Еквадор. Този проект е замислен с цел да послужи за операциите срещу дрогата в региона.

През 1946 година е открито от САЩ училище за подготовка на военен персонал за Латинска Америка, като израз на приятелските отношения на Америка. През 1995 година училището е получило 2,6 милиона долара от военните.
 

 



КИРГИЗСТАН
Правна уредба

• Американско-киргизско съглашение за използване на авиобазата Манас от 18.12.2001 г.;
• Американско-киргизско съглашение за продължаване на използването на авиобазата Манас от 11.10.2005 г.



Източници
http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2005/10/11/AR2005101100907.html
http://www.globalsecurity.org/military/facility/manas.htm


Правна основа











Икономически ползи





Ново споразумение










Допълнителни задължения

На 18 декември 2001 година е подписано американско-киргизско съглашение за използването на авиобазата в Манас и от този момент базата се използва за транспортиране на военни в Афганистан и за доставки на горива и стоки.

Първоначално в Манас са дислоцирани 200 американски военослужещи и няколко транспортни самолета, но по-късно числеността им достига няколко хиляди. Те обслужват 9 въздушни танкера KC-135 и товарни самолети C-130.

Разходите на САЩ за поддръжката на авиобазата Манас възлизат на около 50 млн. долара годишно.  Официалните плащания за използването на базата стават едно от главните пера в доходната част на бюджета на киргизското правителство, съставлявайки общо 2,5% от БВП на Киргизстан.

На 11 октомври 2005 Киргизското правителство дава формално съгласие за продължаване на използването на авиобазата Манас от американските военни в течение на неопределен срок за обезпечаване на продължаващите военни операции  и хуманитарни програми в съседен Афганистан. 

Съглашението е обявено на пресконференция от президента на Киргизстан и държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс.

По неофициални данни Киргизстан получава гаранции за изпълнение на следните допълнителни условия:
• Допълнително заплащане за обектите и услугите, предоставени на около 1000 американски военослужещи, пребиваващи в базата;
• Пълен отчет за извършените плащания към сваленото през март правителство.

В рамките на новото съглашение САЩ се задължават да изпратят в Бишкек екип от технически специалисти за обсъждане на въпроса за предишните плащания, значителна част от които, по данни на официални лица са били присвоени от семейството на бившия лидер на страната. 

Новото съглашение съдържа декларация, че Киргизстан признава необходимостта от „срочно решаване” на военните и политическите задачи в Киргизстан  и от обезпечаване на контрола върху източниците на тероризъм. Киргизстан признава и важния принос на дислоцираните в авиобазата Манас сили на международната антитерористична коалиция за укрепване на регионалната стабилност.
 
Съглашението съдържа и изявление, че Киргизстан „ще участва и в бъдеще в съвместните усилия на международната общност за противодействие на съвременните заплахи за безопасността”.

Определянето на краен срок е заменено от декларация, че присъствието на коалиционните сили в Киргизстан ще бъде продължено докато не бъде завършена мисията за борба с тероризма в Афганистан, поддържана и от ООН.

На проведената след сключването на новото съглашение пресконференция, Президентът на Киргизстан заявява, че всички възможни бъдещи решения за извеждане на войските на САЩ и другите коалиционни сили от територията на страната, ще бъдат приемани съвместно от двете страни. 





УЗБЕКИСТАН
Правна уредба

• Узбеко-американско съглашение за ползване на авиобазата Ханабад от 05.10.2001 г.
• Решение за прекратяване на Съглашението от 05.10.2001 г., прието на 26.08.2005 г.



Източници
http://www.globalsecurity.org/military/facility/khanabad.htm
http://www.zakon.kz/our/news/news.asp?id=43005


Правен статут















Икономически ползи

Гаранции





Събитията в Адиджан и тяхното отражение







Решение за напускане на американския контингент

Съглашението между Узбекистан и САЩ за предоставяне на достъп на американските войски до базата Ханабад (Карши-Ханабад или К2) е подписано на 5 октомври 2001 година. 

Към средата на октомври 2001 година в Карши-Ханабад са дислоцирани 1000 американски военослужещи, както и изтребители F-15, F-16 и товарни самолети C-17. От базата се осъществяват наземни и въздушни доставки на храни и оборудване за войските на коалицията в Афганистан.

По данни от 2004 година базата наброява около 1500 американски военни и 25-30 транспортни самолета C-130H и C-17.

Общо от 2001 година САЩ заплащат на властите в Узбекистан 15 млн. долара за използването на базата. 

Срещу предоставения достъп до базата властите в Узбекистан получават също гаранции за безопасност, както и негласно споразумение за игнориране на оплакванията за нарушаване на човешките права в страната. 

През юни 2005 г. президентът на Узбекистан съкращава американските операции, осъществявани от Ханабад, а правителството забранява нощните операции в отговор на американските критики, насочени срещу стрелбата по стотици демонстранти в Адиджан през май 2005 г. В отговор на тези действия САЩ преместват някои от операциите, изменяйки маршрутите на тежкотоварните полети през авиобазата Манас в Киргизстан.

На 26 август 2005 г. Сенатът (Върховната камара) на парламента на Узбекистан приема решение за напускане на контингента от въоръжени сили на САЩ от аеробазата Ханабад. 

В решението се подчертава, че Узбекистан е предоставил достъп на САЩ за използване на аеробазата Ханабад за мероприятия по издирване и спасяване и операции за оказване на хуманитарна помощ в периода на провеждане на бойни действия от американските военослужещи на територията на Афганистан в рамките на антитерористичната коалиция за борба с международния тероризъм. По мнението на депутатите в узбекския парламент тази необходимост от използване на авиобазата вече е отпаднала. 
     
Първоначалният срок на действие на съглашението възлиза на 1 година, като то остава сила докато една от страните не прекрати действието му с писмено уведомление със 180-дневен срок.     
   
Подписването на съглашението е продиктувано от стремежа на узбекската страна като участник в антитерористичната коалиция да допринесе за борбата срещу заплахите за мира и стабилността в Централно-Азиатския регион.     
   
Съглашението за пребиваването на американски контингент на територията на авиобаза Ханабад се свързва с осъществяването от ВВС на САЩ на активни бойни действия на територията на Афганистан против режима на талибаните и силите на международния тероризъм. С приключването на тези бойни операции използването на авиобазата изгубва своето значение.       
   
Узбекският Сенат отбелязва, че от страна на Узбекистан са изпълнени всички задължения между двете страни. Същевременно американската страна        не е направила никакви материални разходи, свързани със създаването на необходимата наземна и въздушна инфраструктура, охраната, осъществяването на полетите, компенсация на загубите и щетите за местното население и на околната среда, с изключение на разходите по издръжката на личния състав на американския контингент. 

В изявлението на Върховната камара на Парламента на Узбекистан се подчертава, че Сенатът не вижда никакви основания за продължаване действието на съглашението и счита за необходимо да бъдат осъществени всички установени процедури по прекратяване на пребиваването на американския контингент на територията на страната.       


източник лекция на  Проф. д-р Христо Василев Георгиев : http://www.nbu.bg/index.php?l=3404

Страница 10 от 36
FaLang translation system by Faboba