Mytio

Mytio

Вторник, 02 Април 2013 20:16

Лекция Финансови пазар

Лекция Финансови пазари 19.03.

Арбитражирането представлява осигуряване на безрисков доход, като най-често арбитража бива пространствен.

Зад. Ако лихвения процент за година трябва да достигне 6%, а през първото и второто тримесечие лихвения процент е 5% колко трябва да бъде лихвения процент през остатъка от периода?

Отг. 6% + (6%-5%) = 6%+1%= 7%

Зад. Ако годишния лихвен процент трябва да е 6%, а пред първите три тримесечия е 5,5% коло трябва да е в последното тримесечие?

Отг. 6% + 3*(6%-5%) = 6% + 3*0,5% = 6%+1,5% = 7,5%

Арбитражен доход на капиталовите пазари се постига чрез създаването на синтетични позиции. Изграждане на синтетични позиции става чрез дериватни инструменти (опции, фючърси). Синтетичната позиция представлява позиция, която носи същите доход и риск, като конкретен инструмент (акция, облигация), но инвеститора не е откривал позиция със самия инструмент., т.е. смесени два инструмента свързани с тази акция, но няма директна сделка с нея.

Четвърти инвестиционен мотив – хеджиране. Хеджирането се осъществява чрез срони и дериванти инструменти. Пример за хеджиране е класическия форуърден контракт. Фючърсния пазар също позволява нееднократно да се променя нивото на хеджиране чрез обратни сделки и други инструменти.

Лекция Финансови пазари 26.03.

Класификация и видове сделки с финансови инструменти

Сделки с незабавно изпълнение Срочни – договореност с бъдещо изпълнение изпълнение Сделки с деривати Спот – на борсата борсара Касови /кешови – извън борсата форуърдни фючърсни условни безусловни

Технология на борсовата търговия

Борсовата търговия се дели на два вида: присъствена и електронна.

Видове курсове на финансовите инструменти:

* Споте курс- последен актуален курс

* Open/close курс

* Най-висок и най-нисък

* Срочен курс

* Курс при аукцион

* Сетълмент курс – за изпълнение на сделка, определен по служебен начин

Котировката включва курса, но и обема на търгуваните инструменти, най-ниска и най-висока цена, открити позиции. Котиране – начин на определяне на курса. Видове котиране:

* Латинско котиране- пазари движени от поръчките – order driven markets

* Англиканско котиране – дилърски пазар, движен от котировките

* Смесени

1) Методи на търгуване:

a) Аукционен – видове аукциони

i) Обикновен/прост аукцион – едностранен, има конкуренция между търсенето. Той бива 3 вида:

(1) Английски аукцион – цената се покачва от определена начална база.

(2) Холандски – цената се понижава от опредеелна база.

(3) Аукцион на закрито

ii) Двустранен – конкуренцията е и между търсенето и между предлагането.

купува продава

Количество с

натрупване Количество Цена Количество Количество с натрупване

2720 200 61 - -

2520 400 62 120 120

2120 370 63 280 400

1750 630 64 450 850

1120 700 65 650 1500

420 240 66 800 2300

180 160 67 200 2500

20 20 68 150 26500

Цената на извършване на сделките ще е 65, тъй като при нея се удовлетворяват най-много инвеститори и разликата между търсените и предлаганите количества е най-малка.

b) Непрекъсната търговия

Untitled Document

 

 

 

Тема I

Количествени техники и подходи при управлението на ликвидните (ЛА) на фирмата

Видове:

  • Статични
  • Динамични
  • Комплексни
  • Коефициент на обща ликвидност (КОЛ):

 

  • Коеф. На бърза ликвидност (КБЛ):

 

  • K на незабавна Л (КНЛ):

 

  • К на абсолютна Л (КАЛ):

 

  • Цикъл на ЛА:

Гентри

  • Нетен търговски цикъл:

Ричард и Гауглин

  • Претеглен цикъл на ЛА:

Гентри, Лий и Вандианатан

  • Индекс на ликвидност:

Фини

Матрица на плащания и постъпления

  • Статичните подходи са коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Те са лесни за измерване, тълкуване и приложение. Основен източник, за набавяне на нужната за прилагането им инфо, е счетоводния баланс, който се явява моментна снимка на финансовото състояние на фирмата.
    • КОЛ– съотношението м/у текущите активи (ТА, в табл. CA) и текущите пасиви (ТП, в табл. CL) на фирмата. Благоприятно е КОЛ да е > 1 , което означава че текущия актив е > от текущия пасив и част материалните запаси (МЗ, в табл. I) се финансира с ЧОК.
    • КБЛ– разлика м/у ТА и МЗ, отнесена към ТП. Ако КБЛ е< 1, означава че част от запасите ще се финансират с краткосрочен капитал (КК), което означава че е налице негативна фин. политика. Ако КБЛ е >1 имаме положителна фин. политика и част от МЗ се финансират с ЧОК.
    • КНЛ – сбор на краткотрайни финансови активи (КФА, в табл. SI) и парите и паричните еквиваленти (в табл. М), съотнесен към ТП.
    • КАЛ – съотношение на парите и паричните еквиваленти и ТП. Благоприятни ст-сти на КАЛ са < 1, за да не се натрупват излишни парични средства с нулева доходност.
  • Динамичните подходи за измерване на ликвидността на фирмата (ЛФ или ФЛ) в лицето на търговския цикъл, нетния търговки цикъл (НТЦ), претегления цикъл на ликвидните активи (ПЦЛА) и индекса на ликвидността (ИЛ) са по – точни и сложни измерители в сравнение със статичните подходи. Използват се тогава, когато е необходим по – задълбочен анализ за изследване на фин състояние на фирмата, тяхната сложна математическа същност ги прави по – трудно приложими в практиката, когато е необходим бърз у недвусмислен отговор за ЛФ.

 

 

Парично плащане на закупените ка кредит МЗ

  

    • Цикъл на ликвидните активи (Паричен цикъл) – Основен представител – Гитман. Този цикъл представлява времето от реалното парично плащане на закупените МЗ до получаването вземането от реализацията на готовата п/я. паричния цикъл е динамичен измерител на ФЛ, тъй като съдържа параметри които се изчисляват въз основа на счетоводния баланс и ОПР.
    • Нетен търговски цикъл (НТЦ) – представители – Ричард и Гауглин. Този цикъл обръща внимание на нетния времеви период м/у реалното изплащане на р/дите за покупка на материали и реалното получаване на парите от готовата пр/я. оценяването на вързката м/у входящите и изходящите парични потоци изисква допълнителен измерител за състоянието на текущите пасиви. Той би могъл да се извлече от състоянието на краткосрочните задължения (КЗ), който се формира като фирмените годишни парични оперативни р/ди се разделят на сумата на текущите задължения към доставчици и др. извънредни задължения свързани с вложените плащания. Ето защо НТЦ включва и периода на отлагане на плащанията представени като КЗ.
    • Претеглен цикъл на ликвидните активи (ПЦЛА) – Гентри, Лий и Вандианатан. Включва периода на обръщаемост на МЗ и периода на обръщаемост на вземанията съотнесени към претегления период на отложените плащания към доставчиците.
    • Измерител на чувствителността (индекс на ликвидността) – Фини, ФЛ като съпоставка и съвкупност на нейните основни ф-ри – състоянието на ТА и ТП. По – ликвидните фирми биха имали по – нисък индекс на Л. сред достонствата на този цикъл се нарежда и факта, че той на практика включва всички ф-ри, от които зависи ФЛ.
    • Матрица на плащанията и постъпленията (МнПП) – комплексен подход за измерване на ФЛ. МнПП е важен инструмент за мониторинг и уп-ние на ЛА, защото именно следенето на съотношението ЛА – ТП дава възможност за тяхното по – глобално следене на ниво фирма. МнПП има 4 основни квадранта:

I и IV квадрант показват, 1 нормална за фирмата, ликвидност. Т.е. имаме пълно съчетаване на ЛА с ТП. В кв. II ситуацията за фирмата е най – изгодна, защото доставките се плащат на кредит, а продажбите при реализация на готова пр/я се плаща в брой. В кв. III фирмата се намира в неликвидност, защото доставките се плащат в брой и същевременно продажбите към клиентите се плащат на кредит. Ето защо фирмата трябва да използва или собствени ресурси или банков кредит при плащане на МЗ към доставчиците.

 

Доставки

Плащане в брой

Плащане на кредит

Продажби

Плащане в брой

  • Пълно съчетаване на ТА и ТП (нормална Л)
  • Най – изгодната за фирмата ситуация (мн. Висока Л)

Плащане на кредит

  • Най – неизгодната на фирмата ситуация (неликвидност)
  • Пълно съчетаване на ТА и ТП (нормална Л)

 

Тема 2

Фактори, които влияят в/у ФЛ – вътрешни и външни

  • Вътрешни ф-ри – рентабилността на фирмата, бизнес и фин риск, фин задлъжднялост, кредитен рейтинг и др.
    • Високата рентабилност спомага за генерирането на висок и стабилен паричен поток като от тук ще се поддържа по – ниска Л, което няма да има отрицателно влияние в/у платежоспособността на фирмата. Поддържането на висока Л спомага за получаването на висок кредитен рейтинг.
    • Ниският бизнес и фин риск се свързват отново с високата степен на Л.
    • Шин и Соенен – откриват връзката м/у Л и рентабилност. Анализират взаимоотношенията м/у ефективното уп – ние на оборотния капитал на фирмата и реализираната рентабилност. Връзката м/у ЦЛА и фин рентабилност е следната: по – дългият цикъл намалява рентабилността.
    • Емери предлага нов измерител – ЛАМБДА. Този коефициент измерва съотношението м/у наличните парични потоци и потенциалните нужди от парични потоци, като показва до каква степен наличните парични потоци покриват нейните парични задължения.
  • Външни ф-ри макроикономическата ситуация на икономиката (това най – вероятно е един от най – важните фактори които трябва да знаем като хора учили финанси, то добре че не е на мидицината или на биологията :D, чудя се дали няма и микроикономическа ситуация на икономиката) и ха-ра на дейността на фирмите.

 

Тема 3

Паричната теория като основа на уп-нието на ЛА

Проблемите свързани с уп-нието на ЛА се базират на 2основни теории:

  • паричнита теория за търсене на пари;
  • теория за фирмените финанси.

Търсенето на париот фирмите, като специална подгрупа икономически елементи е свързано с уп-нието на ЛА. Проблемите свързани с уп-нието на ЛА са пряко свързани с паричната теория, тъй като тя изучава влиянието на парите в/у икономиката и по – конкретно ролята на паричната маса при определяне на ценовото ниво и съвкупното производство.

  • Класическа школа– основен представител Фишър, една от първите теории обясняваща търсенето на пари, което не зависи от лихвения %. Според тази ко-вена теория ко-вото на пари в обръщение зависи от номиналnaта величина на съвкупния доход при  дадено ниво на дохода и определено ко-во стоки в обръщение. Ко-вената теория се свързва с изведената от Фишър връзка м/у паричната маса на съвкупните р/ди за стоки и услуги. Те от своя страна са представени като произведение на ценовото ниво и съвкупното производство, като ключов фактор (ф-р) във връзката м/у паричната маса и съвкупните р/ди за стоки и услуги Фишер извежда скоростта на парите, изразяваща колко пъти 1-ца пари се изразходва за покупката на стоки и услуги. Фишер допуска, че скоростта на парите е прогнозируема за кратък период от време, тъй като тя зависи от институционални ф-ри, които се изменят бавно във времето, което означава че промяната в паричната маса ще доведе до изменение в съвкупния доход. Търсенето на пари зависи от съвкупния номнален доход и не зависи от лихвения %.

Тезата за липса на връзка м/у търсенето на пари и лихвения % е застъпена в изследванията и на икономистите класици Маршал и Пигу, които търсят ко-вото пари, което икономическите агенти биха държали при условие, че последните разполагат с определена свобода. Именно в това техните изследвания се различават от тези на Фишер, който налага институционално ограничение на икономическите агенти. Според Маршал и Пигу 2 от свойствата на парите служат за мотив за държането на пари: парите като разменно средство; парите като резерв на богатството.

  • Кейнсианска школа – представител Кейнс. Тя се позовава на теорията за ликвидността на Кейнс, в която крайъгълен камък е лихвения %. Кейнс се противопоставя на икономистите класици от Кеймбриджката школа като разграничава 3 основи мотива за държането на пари: транзакционен; осигурителен и спекулативен.
    • Транзакционен– от своя страна се подразделя на:
  • мотив свързан с дохода, който зависи от сумата на дохода и нормалната продължителност на интервала м/у неговото получаване и неговото изразходване;
  • търговски мотив – според, който парите се държат, за да се запълни интервалът от момента на производството до реализацията на продукцията
    • Осигурителен- според, който ик. агенти търсят пари за осигуряване с/у неопределени обстоятелства, изискващи неочаквани р/ди при неочаквани възможности да се направят изгодни покупки, както и задържането на актив чиято величина е фиксирана в парично изражение, за да се посрещне с него последващо задължение.
    • Спекулативен– променя търсенето на пари от различни икономически агенти в зависимост от лихвения % като в случаите, когато негово ниво е високо търсенето на пари ще бъде ниско и обратно.

Според Кейнс първите 2 мотива за търсенето на пари при нормални пазарни условия зависят от общата активност на икономиката и от номиналния доход, докато спекулативния – от изменението на лихвения %.
Ф-ята на търсенето на пари на Кейнс дава възможност да се изведе скоростта на парите, която не е константна величина. Тя зависи от лихвения % като връзката м/у тях е право пропорционална, т.е при увеличение на лихв. % търсенето на пари ще намалее, а от тук скоростта на парите ще нарастне!!!!!

  • Неокейнсианска школа– представител Баумоу. Баумоу подобно като Кейнс изправя икономическите агенти пред избора м/у пари и облигации като търси отговор  на въпроса: „Колко често икономическите агенти трансформират богатството си от 1 вид актив в друг?“, т.е. от пари в облигации и обратното. Баумоу застъпва виждането, че паричните средства могат да се държат и да бъдат разглеждани като запас от стоки, с който притежателят им разполага. По този начин парите са държани, тъй като в даден момент могат да бъдат използвани от него като средство за размяна при сключване на сделки (осъществяване на транзакции). Освен това той допуска, че за икономическите агенти ползата от държането на пари в наличност си има цена, която е пропусната възможност те да донесат лихвен доход като бъдат вложени в облигации. Всеки 1 трансфер на богатството от пари в облигации и обратно е свързан с допълнителни транзакционни р/ди. Моделът на Баумоу допуска стабилно използване на богатството или запас от парични наличности, но на практика това не се случва. Съществуват периоди, през които икономическите агенти получават големи по размер парични наличности, а в други изплащат поредица от свои задължения. Именно тази неритмичност и несигурност Милър и Ор разглеждат и предлагат модел, чрез който да уп-вляват и да се минимизират сумите на транзакционните и лихвените р/ди за фирмата.

Милър и Ор допускат, че паричния баланс флуктуира (движи се) непредсказуемо като достига определена горна граница. Тогава фирмата влага такава част от паричните си наличности, в краткосрочни инвестиционни инструменти, така че те да достигнат до определено нормално ниво. След това паричните наличности продължават да се изменят стохастично (), докато достигнат определена горна граница. Тогава фирмата продава такова ко-во краткосрочни инвестиционни инструменти, че размерът на паричните наличности отново да се върне към своето нормално ниво. => паричните наличности се движат в определени граници (долна и горна), като разликата м/у долна и горна граница се нарича спред. В моделът на Милър и Ор нормалното ниво, към което се връщат паричните наличности не е средата м/у долна и горна граница, а 1/3-та от дистанцията м/у тях, като долната граница ще бъде достигната по – често.

  • Неокласическа школа–представител Фригман. Фригман приема, че в/у търсенето на пари влияние оказват набор от ф-ри, които са присъщи и за другите активи, и в частност богатството и очаквания доход на активите спрямо дохода от парите. Монетаристката теория за търсенето на пари на Фригман има 2 основни белега:
  • допускането, че очакваната доходност на парите не е константа, като по този начин лихвеният % има слабо влияние в/у търсенето на пари като по този начин постоянният доход се извежда като водещ ф-р;
  • предположението на Фригман за стабилност на ф-ята за търсенето на пари.

Тема

Бизнес кредит

  • Бизнес кредита е елемент на краткотрайния актив на фирмата. Той е тясно свързан с продажбената политика. Представлява изражение на способността на 1 фирма да получава стоки и услуги с/у обещание за бъдещо плащане. Използва се само в бизнеса и за закупуването и продажбата на стоки. Различава се от обикновения потребителски кредит в получената ст-ст. При търговския кредит (ТК) получената ст-ст са стоки и услуги за разлика от потребителския кредит, при който получената ст-ст е пари. ТК не е свързан с потребителския кредит, защото 1 бизнес го получава от друг, т.е. нарича се м/уфирмен кредит.
  • Нетен кредитен период– времето необходимо на купувача да погаси своето задължение преди то да се счита за просрочено.
  • Паричен дисконт – намаление на сумата  на  сделката, с което купувачът разполага преди плащането да започне да се счита за просрочено, т.е. преди да настъпи краят не нетният кредитен период.Не всички фирми позволяват паричния дисконт. Той се явява награда за добросъвестните платежоспособни клиенти, които спестяват на фирмата допълнителни р/ди свързани с несъбираемите и трудни събираеми вземания. Паричният дисконт не трябва да се смесва с търговския дисконт, който се явява ценово средство и няма връзка с момента на плащането.
  • Кредитния мениджър във фирматаработи под наблюдението на финансовият мениджър. Основните негови цели са: кредитна реализация на готовата продукция и събиране на вземанията. Той се стреми, колкото се може повече да намали срока на събираемите вземания от купувачите на продукцията и същевременно, колкото се може повече да удължи срока за погасяване на краткосрочните задължения към доставчиците.
  • Норма на борсовия оборот – нормално свободния кредитен период варира по продължителност според времето необходимо на купувача да продаде стоките закупени на кредит и да ги превърне в брой или в краткосрочни дългове. Продължителността на кредитния оборот се променя обратно пропорционално на нормата на борсовия оборот за всяка стока, т.е. колкото по-висока е нормата на борсовия оборот, толкова по-кратък е кредитния период.
  • Основни дейности на с-мата за събиране на вземанията– независимо от избора на с-ма, първата мярка в повечето случаи се състои в изпращане на см/ката за просрочено плащане. Друг подход са предопрежденията и напомнянето за събиранията. Тези предопреждения обикновено приемат формата на формуляри или стикери. Стикерите варират по цвят и съдържание, за да привличат вниманието за различните стадии на забавянето и да дадат възможност на кредитора да използва този метод повече от еднократно. Най – често използвания метод за събиране на вземанията са писмата. Те са масово и силно персонализирано средство за предаване на съобщение за събиране на вземанията. Следващ метод за събиране на вземанията са личните разговори.  Посредниците на търговците на едро и на производителите често изпълняват тази ф/я, въпреки че много такива кредитори съвестно избягват  да комбинират продаването и събирането. Телефонно обаждане (последен метод) – все по-често се наблюдава в ранните и късните стадии на съответния процес. Използването на полицисе използва от търговците на едро и дребно, като средство за ускоряване на плащанията. За разликата от класическата търговска полица тази полица се издава от кредитора с/у банката на длъжника и е една от най-спешните стъпки в събирателните вземания. Полицата се депозира в собствената на кредитора банка, която от своя страна я изпраща директно в банката на длъжника.
  • Главни цели на уп-ние на кредита:
  • Увеличаване на продажбите (бизнес обема) – величината на продажбите получена от 1 бизнес през определен период се определя от 2 елемента. На първо място това е продажната цена поставена на всяка отделна стока или услуга. Тази продажна цена на практика се определя от втория елемент – броят на единиците, които са произведени.
  • Наблюдаване величината на вземания свързани с кредита – различаваме външни и вътрешни ф/ри. Към външните ф/ри се причисляват: измененията във обема на кредитните продажби, произтичащи от колебанията на основната дейност; промени в обема на кредитните продажби със сезонен х-р. вътрешните ф/ри, които влияят в/у равнището на вземанията са: процедурите използвани при определянето на кредитните лимити; кредитните политики при отпускането на кредита; политиките и процедурите използвани при събиране на кредитните вземания.
  • К/лиране на кредитните р/ди и събиране на вземанията – обикновено фирмата извършва определени р/ди, когато отпуска кредит и събира вземанията. Тези р/ди включват: р/д на капитали; загуби от лош дълг; надници и заплати на лица, които участват в кредитните и събирателните вземания; плащане за външна помощ при събиране на вземанията.
  • Неплатежоспособност – понятието има различни измерения. Когато говорим за търговска неплатежоспособност се има предвид, че 1 длъжник се смята за неплатежоспособен, ако той или е възпрепятстван да плати задълженията си в обичайния процес на бизнеса, или не може да плати задълженията си, когато настъпи падежът независимо, че неговите активи могат да превишават пасивите му.

Важно значение има и тази неплатежоспособност, която съществува тогава, когато длъжникът бъде финансово възпрепятстван. Подобно състояние на финансовото затруднение може да е налице и когато длъжникът изпитва липса на оборотен капитал или активите му не могат лесно да бъдат превърнат в пари без значителна загуба от ст-стта им.
Друга форма е постоянната неплатежоспособност, разглеждана от законите на фалита, при която пасивите на длъжника превишават активите по средна ст-ст.

  • Фалит –правен процес, при който 1 неплатежоспособен длъжник се обявява за фалирал, като активите му се присвояват и ликвидират, а постъпленията се поделят по равно м/у неговите кредитори.
  • Ф/ри на кредитния риск (изпит) – известни като 4-те „К“:
  • Ка-во (х-р)– представлява тези х-ристики на 1 кредитен риск, който кара длъжникът да иска или да възнамерява да плати, когато изтече срокът на дълга.
  • Капацитет – способността за плащане, което означава възможността да се плати, когато се дължи даден дълг. Времето също влияе в/у капацитета, тъй като 1 кредитно задължение, което човек може да има възможност да посрещне за дълъг период може да не е изпълнимо за кратък.
  • Капитал – гаранция, че длъжникът може да бъде накаран да плати в дългосрочен план даже да се провалят х-рът и капацитетът.
  • Условия – когато се оценяват трябва да бъдат взети предвид дълготрайните и краткотрайните колебания на бизнеса.

Моделиране на търсенето на пари от фирмите

Управлението на ликвидните активи на фирмата обхваща модели, които са оптимизационни и целят да оптимизират разходите по трансфера на пари в пазарни ценни книжа и обратнотно. Типичен пример в това направление е изследването на Бригс и Сингс, което доказва, че ако фирмите решат да държат малки количества налини парични средства то те трябва да имат достъп до паричния пазар или да продават активи като и двете възможности трябва да се използват умерено поради свързаните с тях разходи. В случай, че фирмите решат да поддържат повече налиности, отколкото са необходими те трябва да вземат предвид алтернативната цена на парите. По този начин минимизирането на тези разходи или максимизирането на ползите от управлениетона ликвидните активи се оказва в основата на модела на оптимално разпределение на наличностите.

Един от най-често използваните модели за управление на ликвидни запази в областа на корпоративните финанси е този на Баумол – Тобин. Този модел е детерминистичен, докато моделът на Милър- Ор е стохастичен. И двата модела са известни като транзакционни, тъй като моделират търсенето на пари основно в качеството им като средство за размяна и същевременно се прави допускането, че парите като всеки друг актив се държат за потребление.

Изводи, свързани с транзакционното търсене на пари:

  • Изменението на лихвените проценти оказва негативно влияние върху транзакционото търсене на пари
  • Транзакционното търсене на пари е позитивно свързано с дохода, но тук трябва да се отчетат реализираните икономии от мащаба в количеството държани пари, което оказва влияние върху темпа на нарастване на търсенето на пари
  • Намалението на брокерските комисионни би намалило търсенето на пари
  • Ако равнището на цените се удвои, то дохода и брокерските комисионни също ще се удвоят, както и количеството търсени пари. Следователно търсенето на реални пари ще остане непроменено, тъй като нито лихвения процент, нито реалния доход ще се изменят

Серлетис достигс до извода, че търсенето на реални пари е правопорпорционално на корен квадратен от дохода и обратнопропорционалено на корен квадратен на лихвения процент. При липсата на транзакционни разходи няма да има търсене на пари, тъй като икономическите агенти ще синхронизират трансфера на пари с покупката на стоки и услуги. Серлетис математически доказва вероятността на направения от Мишкин извод, че увеличението на дохода води до по-малко увеличение на търсените количеста реални пари.

Представения модел на Баумол показва отличителни разграничения с постановките на количествената теория, тъй като се доказва икономия при мащаба на търсенето на пари, както и значимо влияние на лихвения процент. Всъщност това кара Брунер и Мелцер да преразгледат модела на Баумол, като доказват, че при големи стойности на дохода или малки размери на транзакционните разходи не се регистрира икономия от мащаба и по този начин заключават, че моделът на Баумол не би могъл да се приеме като алтернатива на количествената теория.

Атанасио, Гуисио и Джапели измерват транзакционните разходи на време като допускат, че мениджъра, който управлява ликвидните активи се нуждае от време, за да извърши транзакциите, а парите са средство, с което се пести транзацкиооно време. От тук следва, че оптималното ниво на паричния баланс се определя посредством връзката на поддържане на парични наличности. Оптимизационната задача се свежда до минимизриането на общите разходи, представляващи сума от разхода за транзакционно време и пропуснати лихви.

Фридман за разлика от кейнсианците и неокейнсианците не допуска, че паричните наличности са вид запас, а акцентира върху тяхната производствена функция, т.е. те са фактор на производството. По този начин той приема, че паричните наличности са аналог ба фиксирания капитал, а не запасите.

Придържайки се към вижданията на Фридма, Надири възприема реалните парични наличности като фактор на производството и смята, че като всяка друга капиталова инвестиция увеличаването на паричните наличности води до намаление на паричния поток и обратнотно, тъй като парите са част от оборотния капитал на фимрата, подпомагащ производството. Поддържането на адекватно ниво на парични наличности може да намали несигурността от посрещане на текущи задължения и по този начин да се избегне необходимост от нерентабилна разпродажба на активи. Изследователския интерес на Надири към излседване на търсенето на пари от фирмите е провокирано от това, че според него нито теорията за оптималния запас на Баумол-Тобин и Милър –Ор, нито теорията за предпочитане на дългосрочни активи на Фридман, Брунер и Мелцер, могат адекватно да отговорят и опишат фирмите онтосно поведението им за търсене на пари. Надири базира модела си на неокласическата теория, като реалните парични наличности се разглеждат като функция на нивото на дохода, нивото на цените и алтернативните разходи от държането на пари. Надири достига до следните изводи:

  • Дългосрочните лихвени проценти и изменението на лихвенияте нива са значими детерминанти на реалното притежаваен на парични средства
  • Съществува икономия от мащаба от държаенто на ликвидни активи, като то не зависи от избора на променялиа, която представлява мащаба
  • Реалните парични наличности са чувствителни към изменението на нивото на цените, като тяхната еластичност е по-ниска в краткросрочен период и по-висока в дългосрочен
  • Изравняването на действителното ниво на парични наличности към желаното е много бързо. Продажбите са по-добър измерител на мащаба, отколкото сумта на активите.

Коатес – посредством използването на метода на най-млаките квадрати достига до извода за бавно изравняване към желаното ниво на парични наличности. Коатес гради своя модел за управление на ликвидните активи върху произвдоствената функция на Коб-Дъглъс, като необходимия запас от парични наличности се определя от комбиниране на производствената функция и условията за пределна продуктивност на реалните наличности. Коатес доказва, че измението на номиналния лихвен процент не е измерител на бъдещите капиталови печалби или загуби и цената на парите в неговия модел се състои от два компоненета – реален лихвен процент и процентно изменение на нивото на цените.

Лекция 25.03.

Философия на управленеито на ликвидни активи

Управлението на ливкидни активи се възприема като част от краткосрочния финансов менуджмънт. То се възприема също и като част от управлението на оборотния капитал на фирмата подобно на управлението на запасите краткосрочните задължения и кредитните задъжения. Според Лий управелнеито на ликвидните активи включва администриране на ливкивдните активи и пасиви, набираенто на средства за денйността на фимрата. Това предопределя мониторинга на паричните плащания и постпъления да бъде от такова голямо значение. По този начин ще се осигури ликвидност, така че тя безпроблемно да посрещне задълженията. От организационна гледна точка отговорността за управлението на ликвидните активи е във функцията на финансовия менуджър, който същевременно отговаря и за управление на капиталовите разходи, управление на риска, стратегическо планиране, връзките с инвеститори и финансовото отчитане. В по-големите фирми са обособени две направления: счетоводство и ковчезничество.

Счетоводство – счетоводното направление се оглавява от главен счетоводител (контрольор), който отговаря за прилагането и контрола на счетоводната политика в компанията и одита.

Ковчезничество – ръководи се от ковчезник, който има за цел да контролира и наблюдава дейностите по инвеестициите, разпределението на капиталите и изменението на паричните наличности.

Според Тиген сътрудничеството между двете основни нашравления във финансовия мениджмънт е от ключово значение. Концепцията на тиген за управлението на ликвидинтие активи включва:

  • Разработване и провеждане на политика по управление на паричните наличности и инвестициите
  • Контрол и мониторинг на ликвидните активи и пасиви
  • Връзка с банкерите при управление на банкови сметки
  • Връзки с брокерите на ценни книжа при управление на инвестициите
  • Организация на информационната система за управление на ликвидните активи

Боер разработва концепцията за паричния разрив. Париния разрив е броя на дните между изплащане на закупените стоки и услуги и получаването на вземанията от клиенти. Колкото е по-дълъг този период, толкова ще са по-високи лихвените плащания. Към ликвидните активи се причисляват квазипарите, пари в брой и ценни книжа, които във всеки един момент могат да бъдат продадени. Основните два мотива за държането на ликвидни средства са: мотивът за сделки и мотивът за предпазливост. Мотивът за сделки има за цел да улесни разплащанията с доставчиците, персонала и кредиторите ако срокът на използване на замите е изтекъл. Мотивът за предпазливост се свързва с формирането и притежаването на сигурен бързоликвиден актив, необхосим за покриване на непредвидени плащания и неочакван дефицит на парични плащания.

Гундавели и Пачеко поставят прогнозирането на парични потоци като една от най-важните дейности при управлението на ликвдини активи. Важен етап в прогнозирането на парични наличности е оценяването на несигурността на прогнозата. В практиката са установени два подхода за определянето:

  • Оценяване на влиянието на несигурността на някои от входящите променливи (независими) на модела за прогнозиране върху някои от изходящите (зависими) променливи. В основата на този анализ стои анализа на чувствителността или известен като сценариен анализ.
  • Определяне на едновременното влияние на несигурността на всички входящи променливи върху всики изходящи променливи на модела за прогнозиране. Този модел е известен като Монте Карло симулация или симулационен анализ.

Анг утвърждава въпросас ликвидния излишък. Той определя ликвидния излишък като раз;ола между текущ размер на ликвидните активи и нормалното ниво необходимо за поддържане на опреативната дейност на фирмата. Въпреки че определението на Анг за ликвидния излишък е близко до интуицията, в литературата се предлагат и други дефиниции, например Оплър възприема излишъка на ликвидни активи като сума на притежаваните ликвидни активи над тези определени от фирмения модел за прогнозирането им. Моделът трябва да отчита направените инвестиции, паричните потоци от оперативна дейност, данъчните разходи, финансвоите разходи и дивиденти.

Изводи по отношение на практиката на фирмите да поддържат ниско или високо ниво на ликвидни активи:

  • Минимизиране на разходите (лихвени, по краткосрочни дългове) чрез поддържане на високо ниво на ликвидност
  • В период на постигане на посредствени финансови резултати нивото на ликвидните активи самостоятелногенерирано или от външни финансиране не е достатъчно
  • Фирмите, които са достигнали капацитета си за полуачване на дългово финансиране са склонни да поддържат по-високо ниво на ликвидните си активи
  • Големите фимри поддържат ниско ниво на ликвидност спрямо размера си
  • Открива се положителна връзка между държането на ликвидни активи и капиталовите разходи, като фимрите с по-добри възможности за растеж поддържат високо ниво на пазарни наличности
  • Фирмите, които са поставени под надзор на поемания риск имат по-високо ниво на ликвидни активи, отколкото тези, които не са поставени под надзор
  • Съществува определена корелация между чистия оборотен капитал и нивото на паричните средства. Това доказва тезата, че положителния чист оборотен капитал може да се възприема като заместител на паричните средства
  • Открива се системна отрицателна връзка между ликвидните активи и финансов лост
  • Волатилността на фирмата има положителна корелация с наличността на паричните средства

Материални запаси

В условията на производстводство и търговия икономически неизгодно е, както свръх запасяването, така и недостига на запаси. В първия случай средствата изразходвани за придобиване и съхранение на участват в обръщението. Във втория случай може да се наруши производствения процес, което може да влоши финансовото състояние на предприятието.

Производствените предприятия обикновено имат пет вида материални запаси:

  • Запаси на път – това са запаси, които в момента на отчитане се намират на път
  • Излишни запаси – от които предприятието няма нужда и са излишни поради смяна на производството
  • Налични запаси – запаси, съхранявани в складовете в момента на отчитането
  • Неликвидни запаси – запаси, които не са реализирани за даде период. Те се обръщат в следствие на ниското качество на продукцията, морално остаряване или изтичане на срока на годност
  • Крайни запаси

Производствените запаси трябва да се намират в предприятието, но в момента на отчитане не се използват. Те от своя страна се делят на:

  • Подготвителни запаси – които се намират оиради необходимост от подготовка на продукцията за потребление и производство
  • Текущи запаси – предназначени са за обезпечаването на производствения процес в периода на доставка
  • Буферни – съхраняванет се с цел осигуряване на непрекъснат производствен процес при сбъдване на непредвидени ситуации или забавяне на доставките.

Модели на материални запаси – детерминистични и стохастични. Детерминистични са моделите, които предполагат сигурност на търсенето. Те от своя страна биват статични и динамични. Статични са тези, при които коефициента на потребление е постоянен във времето, докато при динамичните, въпреки че търсенето е известно, то варира във времето.

Стохастичните модели на търсене на материални запаси се наричат още вероятностни. Те от своя страна биват стационарни и нестационарни. Стационарни – при които вероятностното разпределение на търсенето е постоянно във времето. Нестационарните – вероятностното търсенето не е постоянно във времето.

Вторник, 02 Април 2013 20:01

Лекция Финансови пазари

Финансови пазари

Арбитражирането представлява осигуряване на безрисков доход, като най-често арбитража бива пространствен.

Зад. Ако лихвения процент за година трябва да достигне 6%, а през първото и второто тримесечие лихвения процент е 5% колко трябва да бъде лихвения процент през остатъка от периода?

Отг. 6% + (6%-5%) = 6%+1%= 7%

Зад. Ако годишния лихвен процент трябва да е 6%, а пред първите три тримесечия е 5,5% коло трябва да е в последното тримесечие?

Отг. 6% + 3*(6%-5%) = 6% + 3*0,5% = 6%+1,5% = 7,5%

Арбитражен доход на капиталовите пазари се постига чрез създаването на синтетични позиции. Изграждане на синтетични позиции става чрез дериватни инструменти (опции, фючърси). Синтетичната позиция представлява позиция, която носи същите доход и риск, като конкретен инструмент (акция, облигация), но инвеститора не е откривал позиция със самия инструмент., т.е. смесени два инструмента свързани с тази акция, но няма директна сделка с нея.

Четвърти инвестиционен мотив – хеджиране. Хеджирането се осъществява чрез срони и дериванти инструменти. Пример за хеджиране е класическия форуърден контракт. Фючърсния пазар също позволява нееднократно да се променя нивото на хеджиране чрез обратни сделки и други инструменти.

Лекция Финансови пазари 26.03.

Класификация и видове сделки с финансови инструменти

Технология на борсовата търговия

Борсовата търговия се дели на два вида: присъствена и електронна.

Видове курсове на финансовите инструменти:

  • Споте курс- последен актуален курс
  • Open/close курс
  • Най-висок и най-нисък
  • Срочен курс
  • Курс при аукцион
  • Сетълмент курс – за изпълнение на сделка, определен по служебен начин

Котировката включва курса, но и обема на търгуваните инструменти, най-ниска и най-висока цена, открити позиции. Котиране – начин на определяне на курса. Видове котиране:

  • Латинско котиране- пазари движени от поръчките – order driven markets
  • Англиканско котиране – дилърски пазар, движен от котировките
  • Смесени
  1. 1)Методи на търгуване:
  2. a)Аукционен – видове аукциони
    1. i)Обикновен/прост аукцион – едностранен, има конкуренция между търсенето. Той бива 3 вида:
      1. (1)Английски аукцион – цената се покачва от определена начална база.
      2. (2)Холандски – цената се понижава от опредеелна база.
      3. (3)Аукцион на закрито
    2. ii)Двустранен – конкуренцията е и между търсенето и между предлагането.

                                               купува

продава

Количество с натрупване

Количество

Цена

Количество

Количество с натрупване

2720

200

61

-

-

2520

400

62

120

120

2120

370

63

280

400

1750

630

64

450

850

1120

700

65

650

1500

420

240

66

800

2300

180

160

67

200

2500

20

20

68

150

26500

Цената на извършване на сделките ще е 65, тъй като при нея се удовлетворяват най-много инвеститори и разликата между търсените и предлаганите количества е най-малка.

  1. b)Непрекъсната търговия
Вторник, 02 Април 2013 19:42

История на фондовите борси

 

История на фондовите борси

История и в БГ

1773 г. – създаване на Лондонска борса

1878 г. – Токийска ФБ.

  1. 1.История на борсата в Ню Йорк (NYSE) и на Глобалния финансов пазар (EURONEXT)

1.1. NYSE1792 г., 24 брокера подписват специален документ за нейното основаване.

1.2. 2007 г. – сливане на две основни фондови борси – EURONEXT и NYSE GROUP.

1.3. NYSE GROUP – започва съществуването си през 2006 г.

1.4. EURONEXT – 2000 г. – първата Пан европейска фондова борса. Амстердам, Брюксел и Париж.

  1. II.История на Капиталовия пазар в БГ
    1. 1.Заражда се в началото на миналия век, като през 1907 г. е приет първия закон – Законът за борсите. 15.04.1914 с царски указ се разрешава утвърждаването на първата фондова борса – Софийска Ф борса, 1918 г. – реално започва да упражнява дейността си, като първоначално на нея са се търгували акциите на 21 дружества. През 1921 г. е приет правилника за СФБ - уп-ние, организация, изисквания за членство на борсата, редът и начинът на сключване на борсовите сделки, редът на провеждане на борсовите сесии. 1941 г. – СФБ официално прекратява дейността си със закон, поради смяната на политическите настроения. Капиталовия пазар се възстановява през 1991 г., създава се първа БФБ като АД.
    2. 2.Август 1996 г. – учредява се централен депозитар (ЦД), единствената институция в БГ, обслужваща клиринга и сетълмента на сделките с безналични корпоративни ЦК. ЦД е учреден като АД, основни акционера са големи ТБ и активни кредитни търговци. Функции на ЦД – регистриране на безналични ЦК, поддържане на акционерни регистри на търгуваните дружества, поддържане на регистър на сделките с ЦК, обездвижване на ЦК. На база на тези функции депозитара организира дейността си в следните направления:

2.1. Поддържа нац регистър на акционерите на публичните дружества.

2.2. Поддържа За сетълмент на ЦК, обслужваща сделки м/у членове на депозитара.

2.3. Поддържа с-ма за организиране на разплащане на сделки с уговорена доставка с/у заплащане – DVP

  1. 3.Юли 1997 г. – БФБ АД, променя наименованието си на БФБ София АД. През октомври получава лиценз да упражнява дейността си. Към настоящия момент БФБ София АД е единствената действаща фондова борса в БГ.
  2. 4.Декември 1999 г. – приет е нов закон – Закон за публично предлагане на ЦК (ЗППЦК). Към настоящия момент ЗППЦК регламентира:

4.1. Публичното предлагане на ЦК; Издаване и разпореждане с безналични ЦК;

4.2. дейността на ЦД, на инвестиционните и на уп-равляващите дружества.

4.3. Изискванията към публичните дружества и останалите емитенти на ЦК.

  1. 5.Февруари 2003 – въвеждане на клиентски терминал COBOS. Чрез COBOS става възможно крайните потребители (инвеститори) да подават по електронен път поръчки за покупка или продажба на финансови инструменти, които са допуснати за търговия на борсата
  2. 6.март 2003 – създава се нов регулаторен орган – Комисия за финансов надзор (КФН). Регулира и контролира дейността на свързаните с пазара субекти, а именно: емитенти на ЦК; Фондовата борса; инвестиционните посредници; управляващите дружества, както и дейността на Централен депозитар.
  3. 7.Октомври 2007 г.–подписва се споразумение м/у БФБ София АД и Дойче Бьорсе (Deutscheborse) за внедряване на електронната с-ма за търговия XETRA. Внедрява т.н. с-ма Айсберг, която служи за поръчки с обем 1000 и повече акции. През юни 2008 с-мата XETRA е въведена в експлоатация.
  4. I.Първичен пазар и публични дружествамястото, където за първи път се срещат интересите на финансовите контрагенти.
    1. 1.Основни участници на първичния пазар на акции.

Тема 2

Първичен пазар. Изисквания за листване.

Първично публично предлагане (IPO).

Процедури и особености.

  1. 2.Публични дружества– на фондовата борса се търгуват ЦК единствено на публични дружества. Редица са изискванията, за да придобие 1 дружество статут на публично. В практиката съществуват няколко варианта за придобиване на статут на публично дружество.
  1. II.Първично публично предлагане (IPO) – процедура и особености

 

Тема 3

ФБ – определение и характеристики

  1. I.Организиран, регулиран, елитен, официален пазар на финансови инструменти. Индиректен пазар (пазар чрез посредник). Прекъснат по отношение на времето –сделките се осъществяват само по време на сесията за търгуване. Определеност по място – отнася се за класическата борсова търговия (open – out край – извикване чрез глас), т.е. сделките се осъществяват на самата борса.

Съществували са ограничения относно обема на търгуваните финансови инструменти, но с цел осигуряване на по-голяма ликвидност те отпадат.

Първичен и вторичен пазар.

Аукцион за търговия (9-9:30); Предтрейдинг (9:30 – 10:00)

На извънборсов пазар търговията може да е непрекъсната.

  1. II.Основни цели за организиране на борсата – създаване на оптимално добри условия за сключване на сделки с финансови инструменти включени в търговията. Създаване и усъвършенстване на нормативна уредба. Поддържане на технологията, чрез която се сключват сделките. Поддържане на инфо за борсовата активност – котировки, обеми, индекси. Борсата не е печелившо дружество, но доскоро, вече е и би могла да изплаща дивиденти.
  2. III.Организиране на ФБ – всички борси са регистрирани като АД. Акционери могат да бъдат АД и ФЛ. Акционерите си купуват акции не заради получаване на дивидент, а за придобиване на право за пълноправно членство. Борсовият член задължително е АД като функциите му са търговия с финансови инструменти.
  3. IV.Субекти на борсовата търговия:
    1. 1.Инвестиционен посредник;
    2. 2.Борсов посредник:

-          Брокер – обикновен брокер и брокер на пода – осъществява сделката, той е ФЛ, печели от комисионна, която е % от сделката или от търговията за собствена с/ка;

-          Дилър – работи за собствена сметка;

-          Маркет мейкър – длъжен е да поддържа курс купува и курс продава (Ask & Bid) през 90 % от борсовата сесия. В тези 90% за регулирания пазар включавт откриващия аукцион, предтърговията до закриващия аукцион. Максималния срок за прекъсване, в който няма котировки е до 2 минути.;

-          Джобер;

-          Клерк – писач – присъствена търговия, отразява информацията от сделката.

Котировките включват курс купува и курс продава (Ask & Bid). Маркет мейкъра е длъжен да поддържа спреда през 90 % борсовата сесия. В тези 90% за регулирания пазар включват откриващия аукцион, предтърговия и до закриващия аукцион.Максималния срок за прекъсване, в който няма котировки е до 2 минути. Както всяко АД акционерите имат имуществени (получаване на дивидент)и неимуществени (право на глас в събранието на акционерите) права.

  1. 1.Какво ще се случи ако има лимитирана поръчка за продажба (покупка) на 85,60? Отговор – ако няма предложена цена 85,60 или по-висока (по-ниска), сделка няма да се сключи.
  2. 2.Ако поръчката за продажба не е лимитирана, сделката ще се осъществява на цена, между ask и bid.
  3. 3.Ако поръчката е за лимитирана „купува“ на цена 86,25, какво ще се случи? По принцип няма кой да сключи тази сделка, а ако се случи ще е въпрос на грешка или падане на нивата на ask и bid от предишния ден.

86,00 е най-изгодна цена за покупка, ако няма насрещна поръчка.

85,00 е най-изгодна цена за продажба, ако няма насрещна поръчка.

Възможни са сделки в големи размери и на различни цени. Те се обявяват, за да има публичност на информацията. Обема на сделката често е по-голям от free-float на борсата.

Тема 4

Сделки с финансови инструменти

  1. I.Мотиви за участие в сделките с финансови инструменти. Фундаменталният подход, т.е. „От какъв източник мога да извлека доход?“.
    1. 1.Инвестиционни мотиви:

-        капиталов доход (дивидент от акциите или купон от облигациите);

-        капитализационен доход – от разликата м/у покупката и продажбата на инструменти;

Двата дохода са взаимно изключващи се, те са алтернатива.

-         Спекулативен доход - извличане на доход при всякаква ситуация на пазара. За да го реализираме ни трябват 2 сделки – откриване на позиция, след време закриване на позиция. Времето може да бъде различно и се нарича „времеви арбитраж“. В зависимост от срока на задържане на откритата позиция и поетия риск, спекулантите биват: най-дългосрочните спекуланти – „Позиционни търговци“ (седмици до месец) - най дълго задържащите, отворена позиция, спекуланти; „Дневни търговци“, неприемащи overnight риска и информацията, излизаща вечер; Скалпери (минути до час, средно изчисленото време за тях е 58 секунди) – чакат най-малките отклонения от една до две сделки след отварянето на тяхната позиция. Те са участници на пазара и не плащат комисионни за всяка поръчка.

  1. 2.Посреднически мотиви– безрискови мотиви, не ангажират СК, свързани са с получаване на комисионни.
  2. 3.(ЧАСТЕН СЛУЧАЙ) частни мотиви – сделки с цел поддържане курса на акциите

 

Борсови поръчки – 02.04.2013

По отношение на цената:

-         Лимитирана – за покупка означава, че сме определили горна граница на цената, аналогично за продажба означава че сме сложили долна граница.

-         Пазарна – поръчка без лимит, означава че приемаме състоянието, което е достигнато в момента на пазара. Референтна цена – последната цена, по която е сключена сделка със съответния инструмент, независимо това дали е станало по време на непрекъсната търговия (ако няма такава сделка се отнася за цената въведена по време на аукцион). – последна актуална цена

-         Критерий зза време – времето, за което може да бъде сключена сделка, поръчка за незабавно изпълнение. Поръчка конкретизирана- може да бъде определена поръчката относно фазата на нейното изпълнение – аукцион или непрекъсната търговия. Дневна поръчка – няколко дни, седмица – най – дългосрочно може да се определи поръчка до отмяна, такива поръчки със сигурност са със лимит (искаме да купим евтино или да продадем скъпо по цена, която не е достигната поръчката отпада). Поръчка валидна до анулиране – касае поне 2 инструмента – да купим акции на АБЦ, ако продадем акции на ДЕ. Стоп поръчка – част от пазарната стратегия, която най-често отговаря на спекулативно отношение на конкретен инвеститор. Свързано е с дълга позиция (купува) и поставяне на стоп на цена, до която очакваме да се покачи цената да се освободим от купения фин инструмент. Стопове можем да поставим и при къса позиция (продаваме). Айзберг поръчки – поръчка, при която при голям обем на продажба на акции, се пускат само 10% от този обем с цел да не се „наводни“ пазара и да сринем сами цената на акциите си.

-         Борсови сесии: 9.30 – 10 – преттърговия; 10 – 10:10 – откриващ аукцион; 10:10 – 16:55 – непрекъсната търговия; 16:55 – 17:00 – закриващ аукцион; 17:00 – 17:30 – post-trading.

-         Метод на търговия – http://www.bse-sofia.bg/?page=TradingMethod (адрес на БФБ, на който са описани методите и всичко надолу)

-         Фази на аукцион

-         Прекъсвания за нестабилност – получава се поради несиметрични поръчки (само купува или само продава)

-         Статичен диапазон

-         Динамичен диапазон

-         http://download.bse-sofia.bg/Xetra/Auctions.pdf - адрес на който се описва XETRA.

-         http://www.bse-sofia.bg/?page=TradingMethod

Вторник, 02 Април 2013 19:37

Bulgarian Stock Exchange

Bulgarian Stock Exchange

БФБ – регулиран пазар, Предметът на дейност … http://www.bse-sofia.bg/?page=AboutBSE

Основната мисия на БФБ-София, стратегическа цел .. , задачи http://www.bse-sofia.bg/?page=Profile

Емитенти и Членство http://www.bse-sofia.bg/?page=IssuersAndMembership

Пазари, организирани от БФБ-София

Финансови инструменти, допуснати до търговия

Допускане до търговия http://www.bse-sofia.bg/?page=MarketsAndSecurities

Търговската платформа; форми на търговия; търговски сесии; поръчки http://www.bse-sofia.bg/?page=OrganisationOfTrading

Търговски сесии – времетраене и метод на търгуване, фази http://www.bse-sofia.bg/?page=TradingSessions

Борсова информация, индекси, бюлетин http://www.bse-sofia.bg/?page=ProductsAndServices

Индекси на БФБ http://www.bse-sofia.bg/?page=Indices

Индекс SOFIX; Базисна дата: 20 октомври 2000 г. Базисна стойност: 100; извадка, обхват http://www.bse-sofia.bg/?page=SOFIX

Услуги, аналитични инструменти - X3Analyses http://www.bse-sofia.bg/?page=X3Analyses

http://www.bse-sofia.bg/?page=X3News

Понеделник, 01 Април 2013 20:10

Как се пише АВТОБИОГРАФИЯ

Структура и съдържание на

АВТОБИОГРАФИЯ

(ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ)

 

CVКак се пише Автобиография

 

Автобиографията включва следните раздели:

  • Данни за контакт.
  • Образование – придобити степени: подреждат се хронологически от последната към първата.

NB: Допустимо е да се изброят основните дисциплини, през които е преминала съответната образователна степен. Ако някои от дисциплините имат специфично и важно значение за позицията, за която се кандидатства, то те задължително се описват с по-големи подробности: часове за аудиторна заетост, извънаудиторна заетост, академични кредити, постигнати резултати/оценки и пр.

  • Професионален опит (Професионално развитие).

NB: Описанието на всяка заемана позиция обхваща: името на работодателя, локация, дати на работа, наименование на заеманата позиция, кратко описание на позицията и ниво на отговорност.

  • Професионални интереси/дейности/членство в професионални асоциации.
  • Познаване на езици.
  • Лична информация: споделяне на хобита, спортни и странични дейности.

NB: Дали да се включи тази информация в автобиографията или не, зависи от мястото, с което се разполага, от връзката й с кариерните цели и персоналните предпочитания.

  • Препоръки – изброяват се!

 

 

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

  • Информацията, съдържаща се в автобиографията, трябва да е поднесена във възможно най-ясен и разбираем вид.
  • Желателно е да се използват ключови думи.
  • Желателно е да НЕ се използват абревиатури и съкращения, освен ако не са общоприети.
  • Да се акцентира върху личните постижения.
  • Да се оставят достатъчно бели пространства и празни редове между и около абзаците.
  • Желателно е да се подчертават и удебеляват ключовите заглавия, подзаглавия или определени думи без да се прекалява!
  • Да се избягва поставянето на фонове!
  • Желателно е накрая да се направи повторен прочит на текста с цел отстраняването на правописни, стилистични и граматически грешки.
  • Добрият външен вид на документа е задължителен! Това ще повлияе върху шансовете за постигне на основната цел – покана за интервю.

 

 

Europass CV

През последните години Европейската комисия усилено налага т.нар. европейски формат на автобиография, който с течение на времето еволюира до инициативата „Europass”. Днес използването на този комплект документи е изискуем стандарт.

„Europass” е комплект от документи, предназначени да облекчат мобилността на хората в рамките на ЕС.

Комплектът включва:

  • Europass CV,
  • Europass езиков паспорт,
  • Europass мобилност,
  • Europass приложение към сертификата,
  • Europass приложение към дипломата.

По-подробно за тях на страницата на Центъра за развитие на човешките ресурси:

http://hrdc.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0155&g=.

Оттам могат да бъдат свободно изтеглени формулярите на всичките официални езици в ЕС, както и да се създават и обновяват on-line съответните документи.

Понеделник, 01 Април 2013 20:08

Как се пише МОТИВАЦИОННО ПИСМО

Структура и съдържание на

МОТИВАЦИОННО ПИСМО

 

КЛЮЧОВИТЕ АКЦЕНТИ в Мотивационното писмо:

  • Посочване на придобит трудов опит, особено на такъв във връзка с кандидатстването за позицията.
  • Свързан опит – упражняване на други дейности.
  • Увереност, че позицията е точно за теб.
  • Изразяване на готовност за ангажираност с каузите на фирмата.
  • Споменаване на име на евентуален референт.
  • Силен край, в който се изразява нетърпение за интервю.

 

 

ВАЖНО:

  • Всяко мотивационно писмо се изготвя специално и конкретно във връзка с кандидатстването за определена позиция!
  • Мотивационното писмо не трябва да е по-дълго от една страница!

 

 


Примери за Мотивационно писмо:

 

Петров, Иван

ул. „Княз Борис” №77

Варна, 9002

089ххххххх

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

„Златна Корпорация” АД

Ул. „Щастие”, София 1000

На вниманието на: г-н Стефан Иванов

Ръководител Отдел „Човешки ресурси”

в „Златна Корпорация” АД

 

 

Варна, 22.03.2013 г.

Предмет: Мотивационно писмо

 

Уважаеми Г-н Иванов,

Пиша Ви, за да Ви предложа евентуално сътрудничество с надеждата, че бих могъл да отговоря на интересите и нуждите на Вашата организация.

Както ще видите от приложената автобиография, притежавам диплома (кратко представяне на дипломата/дипломите, които по-подробно са описани в CV-то) и имам придобит трудов стаж (???) години в следните области: ().

Считам, че притежавам необходимите умения за обявената длъжност във Вашата компания. Аз съм мотивиран по отношение на работата и съм готов да добия специфичните умения в изискваната област на ().

Надявам се, че ще имам възможността да се срещна лично с Вас за едно по-задълбочено интервю, на което Вие ще можете да оцените моето предложение за съвместна работа в областта на (), за която считам, че притежавам необходимите умения.

Склонен съм да обмисля различни договорни отношения (или договора, който сте склонен да приемете).

В очакване на интервюто, което може да последва този първоначален контакт.

 

С уважение,

Подпис ........................


Име и Фамилия
Адрес
Телефон
E-mail

 

Дата

Уважаеми г-не / г-жо,

Чрез това писмо бих искал(а) да кандидатствам по обявата за длъжността ………………, публикувана във …………………….

Опишете с какво предизвиква интереса ви позицията за която кандидатствате.

 

Опишете защо смятате, че сте подходящ за тази позиция.

 

Опишете с какво вашите умения и знания биха допринесли за представянето на компанията.

 

Ще Ви бъда благодарен(на), ако разгледате моята кандидатура и ще се радвам на възможността да обсъдим опита ми и плановете ми за развитие.

 

С уважение,

Име и Фамилия

 

 

Приложения:

  • Автобиография
  • Препоръки (ако имате и ако не са директно изпратени)

Структура и съдържание на

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНОТО ПИСМО

 

 

Препоръките трябва да имат следната СТРУКТУРА:

 

1/ Документът започва с името на автора (референта) и неговата длъжност. Това обикновено е бившият шеф или мениджърът по персонала на предприятието.

 

2/ ВЪВЕДЕНИЕ. В него референтът посочва:

  • от колко време и в качеството на какъв познава кандидата;
  • функцията на препоръчвания в бившата му месторабота (фирма),
  • времето, през което са работили заедно.

 

3/ ОСНОВНО СЪДЪРЖАНИЕ. То задължително включва обективен и задълбочен анализ на личността и свързаните с работата характеристики на кандидата:

  • Посочат се положителните характеристики на кандидата.
  • Посочат се препоръчителните области на развитие на кандидата.
  • Следва изброяването на професионалните постижения на кандидата, като посоченото в препоръката трябва задължително да бъде подкрепено с факти и примери.
  • Добре е да се акцентира върху по-важните задачи, с които препоръчваният се е справил през посочения период. Това могат да са например участия в по-отговорни проекти, презентации на фирмата на важни форуми, евентуални награди.
  • Документът трябва да съдържа отговор на въпроса защо служителят е напуснал фирмата, която го препоръчва.

 

4/ ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Включва препоръката на референта за наемането на кандидата, предадена в кратка и ясна форма. Желателно е да бъде посочено за какви длъжности е подходящ кандидатът.

 

5/ Завършва се с името и подписа на пишещия, неговия телефон и адрес за контакт.

 

 

 

 

 

ВАЖНО:

  • Внимавайте направената на кандидата характеристика да не бъде прекалено тежка!
  • Препоръките не трябва да са дълги! Телеграфно кратките документи пък създават впечатлението за отбиване на номера. Според консултанти по персонала стандартната препоръка не бива да надхвърля една и половина печатни страници текст.
  • Писмените препоръки имат най-голяма стойност, когато са изпратени отделно и директно от референта до искащия препоръката и когато са разработени специално за заемане на конкретната длъжност в определената компания.

{gallery}SLUHOV-APARAT{/gallery}

 

 

Подробнo Описание на продукта

AXON  помощen джобен усилвател на слуха.
1.sound усилване до 55 db
2.N-H и Регулиране на силата на звука
3.conformtable за двете уши
4.CE

-O-N-H включване Регулиране на силата на звука

размер 7 * 4,2 * 1,8 cm, СЗ: тридесетсет и два грама

 

-CE одобрение

Особености:

Максимална мощност на звука: сто двайсет и деветdb ± 4db

Max Sound Усилване: 55dB ± петdb

 Harmonic Distortion Wave: ≤ 5%

Шум на входа: ≤ 30 db
Честотен обхват: 450 ~ 3500 Hz

Напрежение: 1.5V
Ток: 4 mA

GW: 21kgs

 

Според нас: Този продукт усилва звука доста силно докъто някой говори в помещението в което се използва. Много подходящ за хова с намален слух.
В комплекта има преходници, които се слагат на слушалката, така тя може да пасне  на всяко ухо.

 

 

Страница 10 от 36
FaLang translation system by Faboba