Вторник, 29 Ноември 2011 16:34

Мотивация и лидерство

Написана от
Оценете
(0 гласа)

Мотивация и лидерство

Съдържателни мотиваци-онни теории - насочени са към потребностите на ин-дивидитеи са ключ към от-говора на въпроса "Какво подбужда хората към да-дено поведение?". Те са два вида:

1. Теория на Маслоу за йе-рархията на потребности-те, според която в стреме-жа си да задоволят вътре-шните си потребности, хо-рата в организацията са мотивирани да действат. Хорските потребности са подредени по важност (йе-рархия състояща се от 5 равнища) като се започне с най-осн. и се стигне до комплексните. В процеса на задоволяване на пот-ребностите си, хората се движат отдолу нагоре по йерархията и преминават към следващото равнище на потребности, само ако предшестващите са удов-летворени. Задоволените потребности не са мотива-тори, докато неудовлетво-рените могат да влияят на поведението.

2. Теория на Херцберг за двата фактора, която при-ема концепцията на Мас-лоу, но свежда 5-те равни-ща до 2, тъй като твърди, че не всички потребности са мотивационни. Хигиен-ни фактори - обхващат пол. и админ. във фирма-та, м/уличностните отно-шения, работните усл. и сигурността, заплатата и статуса. Мотиватори - об-хващат достиженията и признанието, самата рабо-та, отговорността и напре-дъка. Според Херцберг вн-иманието на мениджърите трябва да се насочи към тази гр. фактори.

Процесни мотивационни теории - Съсредоточават вниманието си към това "Как става мотивацията?"

Теория за очакването - за-нимава се с избора на по-ведение, което може да доведе до желани от инди-вида последици. Индиви-дите оценяват различни стр. на поведение и изби-рат онази, която води до желаните последици. Тази теория вкл. 3 променливи - очакването, инструмен-талност и валентност.

Теория за утвърждаването - акцентира в/у механизма на награждаването, т.е. ако хората се възаграж-дават за добри рез., то в бъдеще те ще се трудят добре, защото ще знаят, че усилията им ще бъдат възнаградени.

Теор. и мод. за лидерство

Теория за хар. черти - в осн. и е въпросът "Може ли да се намери гр. от определен бр. черти, кои-то отличават ефективния от неефективния ръково-дител, така че рез. да се използват за подбор на ръководители?" От изсле-дването на Е. Гизели, като най-важни мотивационни черти на мениджъра се очертават интелигентност-та, инспекторските спосо-бности, умението да насо-чват работата на другите, потребност от постижения, желание за самостоятел-ност и уверена работа. С. Паркинсън формулира осн изисквания към кач. на мениджъра по следния на-чин - компетентност, орга-низаторски способности, решителност, безкомпро-мисност, привлекателност и лично обаяние. У. Бенис определя 4 общи черти - управление на внимание-то, на знанието, на дове-рието и самоконтрол.

Бихейвиористки модели - тук се акцентира в/у това, какво правят ръководите-лите в процеса на управ-ленската работа. Във все-ки модел се набляга на две измерения на стила - ориентация към зад. и към персонала. Стиловете хар. се с висок резултат в из-мерението на "ориентация към зад." и и нисък в "ориентация към персона-ла" са свързани с по-го-лям бр. безпричинни от-съствия, стачки и трудови злополуки. Като най-ефе-ктивен метод се посочва демократичния менидж-мънт.

Ситуационни модели - еф-ективността на ръководе-нето силно зависи от уме-нието да се диагностицира и адаптира стила към ди-намиката на дадена ситуа-ция. В един от моделите диагностиката е насочена към 4 фактора - хар. на ръководството, на подчи-нените, на задачите и ор-ганизационни хар. В моде-ла на Фидлър, отнасящ се за непредвидените ситуа-ции, ефективността на ме-ниджъра зависи от взаи-модействието м/у неговото поведение и определ. си-туационни фактори. Сти-лът на ръководителя е по-стоянно поведенско кач.. При модела на пътищата и целите ръководните сти-лове са сведени до 4 - Ин-струментално поведение (акцентира в/у ел. плани-ране, определ. на конкре-тна зад. и контрол); Под-крепящо поведение (вкл. зачитане на потребностите на подчинените); Съучаст-ническо поведение (обмен на информация, съвместна работа с подчинените и използване на идеите им при вземане на реш.); По-ведение ориентирано към постиженията (поставяне на предизвикателствени цели, като мениджъра по-казва увереност в способ-ностите на подчинените).

Прочетена 2865 пъти Последно променена в Неделя, 20 Октомври 2013 18:36
Още в тази категория: « Групови процеси ЛИДЕРСТВО »

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

FaLang translation system by Faboba