Понеделник, 21 Януари 2013 01:07

Гражданско правни норми – видове.

Написана от
Оценете
(0 гласа)

Обективно право. Гражданско, частно и публично право. Система на гражданското право. Особености на гражданско-правните източници, видове. Гражданско-правни норми – видове. Действие на гражданско-правните норми. Норми на международното частно право.

І. Обективно право.

Думата “право” има две различни съдържания:

1. Едното определя правото като правила за поведение, които уреждат отношенията между хората в едно общество и чието спазване е гарантирано от публичната власт - това са правния ред, правните норми, или по-точно сборът от всички правни норми, които са в сила в една държава;

2. Другото становище схваща правото като правно можене, като оправомощаване от правна норма. Говорим за дадена власт на едно лице да ползва една вещ или да изисква от друго лице изпълнение на една престация.

В първия случай говорим за право в обективен смисъл на думата – обективно право, а във втория – за право в субективния смисъл на думата - субективно право.

Обективно право – това са правилата за поведение, които уреждат отношенията между хората в едно общество и чието спазване е гарантирано от публичната власт. Сборът от всички тези правни норми представлява обективно право.

Правните норми са правила за поведение, които в организираното общество регулират обществените отношения и чието спазване е осигурено при нужда чрез публична принуда. Правните норми трябва да са израз на принципа на справедливостта. Много отдавна правните норми са разделени на две групи – норми на публичното и норми на частното право.

ІІ. Гражданско, частно и публично право.

1. Гражданско право е онзи дял от частното право, който важи и се прилага за всички правни субекти, като засяга всички лица. То няма предвид само определена част от населението на една държава, то обхваща всички жители. ГП е основата на ЧП. То е негова главна и съществена съставка.

2. Частното право е онзи клон от правото, който регулира отношенията между отделните членове на обществото или държавата на базата на тяхната равнопоставеност, признавайки автономията на волята.

3. Публичното право урежда отношенията на държавата и други свързани с йерархическата власт структури /общини, области/ както към техните членове, така и по между им, които се характеризират със субординация и суперординация. В неговото предметно съдържание присъства елементът на imperium, т.е. държавно-властническо проявление. Публичното право има за задача задоволяване на обществените нужди и публичния интерес.

ІІІ. Система на гражданското право.

Системата на гражданското право обхваща критериите и начина за разпределение и подреждане на правните норми. Системата е обективно обусловена от естеството на отношенията, върху които въздействат правните норми, от тяхното съдържание, от изисквания за практическо удобство.

Системата на гражданското право/ГП/ има както теоретическо, така и важно практическо значение.

В своето развитие ГП се свързва с две известни системи, които и досега се прилагат в законодателствата на съвременните държави:

1. Институционна /от Институциите на Гай/ - при нея правните норми на ГП се разпределят в 3 части “За лицата” – съдържа разпоредби за правния статут на ФЛ, брака, родителските права и настойничеството, ‚“За имуществата и различните видоизменения на собствеността” – разпоредби за вещите, собствеността и другите вещни права; и ƒ“За различните способи за придобиване на собственост” – обхваща нормите на наследственото и облигационното право, разпоредби за давността и владението.

2. Пандектна система /18-19в./ - за нея е характерно, че общите правила, които важат за всички или за повечето граждански правоотношения, са обособени в обща част на гражданския кодекс. Останалите норми се подреждат в специални части по клонове: облигационно, вещно, семейно и наследствено право.

Системата на българското ГП не е закрепена по нормативен път в своя пълен, разгърнат вид, поради липса на граждански кодекс. В теорията на ГП преобладава разбирането, което структурира съвкупността на гражданско-правните норми по образец на пандектната система. На първо място се поставя общата част на ГП. В нея най-напред се поставят нормите на обективното ГП: за източниците, действието на гражданско-правните норми по време, място и спрямо лицата, за критиката и тълкуването на гражданския закон и за преодоляване на празнотите в него. Следват дялове на общата част, които се отнасят до гражданско-правните субекти, съдържанието и обектите на гражданските правоотношения, правните сделки като типичен юридически факт, представителството и погасителната давност.

За разлика от класическата пандектна система в нашата преобладава разбирането, че след общата част следва да се постави вещното право /съдържа правната уредба на отношенията по придобиване, упражняване и защита на правото на собственост и другите вещни права, които имат основно значение както за националната икономика, така и за интересите на отделните правни субекти/, със закони като Закон за собствеността/ЗС/, Закон за собствеността и ползването на земеделски земи. На второ място следва да се постави облигационното право – то е най-големият по обхват клон на ГП и включва общи правила за източниците на облигационни отношения, за изпълнението, неизпълнението и другите способи за погасяване на облигационни задължения. Закони на облигационното право: ЗЗД, ЗС, Семейният кодекс, Закона за наследството. Следващ клон на ГП е авторското право, което съдържа правния режим на правата върху творчески произведения на литературата, науката и изкуството, върху изпълнения на артисти, върху звукозаписи и програми на радиото и телевизията. Основен закон в тази област е ЗАвПСП. Останалите съвкупности върху нематериални блага със стопанско значение, като изобретения, полезни модели, промишлен дизайн, търговски марки, географски означения и др. не следва да се включат в ГП.

Според някои автори семейното право, което е съвкупност от правни норми, които уреждат имуществени и неимуществени отношения между лица, които са свързани помежду си чрез брак, произход и родство или осиновяване с основен нормативен акт СК, също трябва да се включи като клон на ГП.

Последният клон на ГП е наследственото право то обхваща нормите, които уреждат преминаването на имуществените права и задължения на едно ФЛ след неговата смърт към наследниците, които то е определило със завещание и които законът сочи като наследници по закон. Основен нормативен акт е ЗН.

ІV. Особености на гражданско-правните източници, видове.

Имаме пет вида актовенормативни актове; решения на Конституционния съд; правен обичай; тълкувателни решения и постановления на ВКС; правила на морала и справедливостта.

1. Нормативен акт – волеизявление на овластени от закона лица, при съблюдаване на определен ред и има за последица установяването на нови правни норми, или в изменение или отмяна, тълкуване или спиране действието на действащи такива. Най – високо стои Конституцията, законите приети от НС, указите на президента, но те на се източник на Гр. право и нямат нормативен характер, постановления, правилници, наредби, инструкции и разпореждания на МС, нормативни актове на министри и ведомствени ръководители, актове на органите на местното самоуправление.

2. Решения на Конституционния съд – това са решенията на КС, с които се тълкуват разпоредби на Конституцията, приложими в областта на гражданското право, след публикуването им и влизането им в сила, тълкуваните разпоредби следва да се схващат и прилагат в смисъла изяснен в тълкувателното решение – чл. 149, ал. 1 от К на РБ. Чл. 149. (1) Конституционният съд:

1. дава задължителни тълкувания на Конституцията ;

Международните договори като източник на гражданското право – конвенции, спогодби, съглашения. По своята същност те са двустранни или многостранни държавни актове – Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост 1883 г.; Женевска конвенция за авторското право 1952 г.

3. Правен обичай – той е исторически най–ранният източник на правото.

4. Тълкувателни решения и постановления на ВКС - ВКС като висша съдебна инстанция има задължение да упражнява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на закона. Той изследва и анализира съдебната практика на всички съдилища по граждански дела. Когато се констатира наличие на неправилна или противоречива практика ОС на ГК на ВКС, която включва всички съдии, които решават граждански дела разпределени в няколко отделения, постановява тълкувателни решения, с които дава указания за отстраняване на грешките при тълкуване и прилагане на съответните гражданско-правни норми. Предложения за издаване на тълкувателни решения могат да правят само – Председателят на ВКС, Министърът на Правосъдието и Главният прокурор – чл.86, ал.1 от ЗСВ. Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) Предложения за тълкувателни решения се правят от председателя на Върховния касационен съд, от министъра на правосъдието и от главния прокурор.

(2) Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт.

5. Моралът и добрите нрави в гражданското право са най-важни. Те се установяват като господстващи в дадено общество възгледи, принципи и понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за порядъчно и непорядъчно поведение между хората. От идеите и принципите на морала се извеждат нравствено-етични правила за поведение. Тези случаи, при които законът изрично се позовава на морала или на отделни нравствено-етични категории дават основание, моралът да се счита за субсидиарен източник на гражданското право. Трите понятия, с които понастоящем си служи гражданското законодателство: морал, правила на морала; добри нрави и добросъвестност, принадлежат към един род и имат сходна характеристика – те са нравствено – етични принципи и правила.

Справедливостта като субсидиарен източник – се схваща като правило за поведение, адресирано до провоприложителя, до правозащитния орган. То се отнася за случаите, когато няма конкретна правна норма или тя е абстрактно формулирана.

V. Гражданскоправни норми – видове.

1. Правните норми са правила за поведение, които в организираното общество регулират обществените отношения и чието спазване е осигурено при нужда чрез публична принуда. Правните норми трябва да са израз на принципа на справедливостта. Правната норма е общоважащо правило за поведение. Тя предписва определено поведение, което може да бъде действие или бездействие. Тя дава и указания за последиците, които ще настъпят, ако не се изпълнят нейните предписания. Структурата на правната норма се образува от 3 взаимно-свързани и взаимно-зависими части: Хипoтезa – в нея се определят обстоятелствата, при настъпването на които тя се прилага /Определя фактическия състав, при чиято наличност се предписва определено поведение/; Диспозиция – това е основната част на правната норма. Тази част съдържа предписанието за дължимото поведение. Тук се определя действието или бездействието, което се изисква от един правен субект; Санкция – това е заключителната част от нормата. В нея се указват онези последици, които ще настъпят при неспазване на формулираните в диспозицията изисквания. Санкцията представлява принудителни мерки, които могат да бъдат насочени или срещу личността на нарушителя или против неговото имущество. Нормалното положение е и трите елемента да се намират в една правна норма. Но е възможно те да бъдат разкъсани в различни правни норми. Гражданско-правната норма третира своите адресати като равнопоставени страни в едно правоотношение, при което липсва субординация или суперординация. По този начин се разграничават гражданско-правните норми например от административните или трудовите норми.

благодарение на:  www.lawsbg.com/lectures/lekcii-vtu/item/download/101.html

Прочетена 2438 пъти Последно променена в Неделя, 20 Октомври 2013 18:36

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

FaLang translation system by Faboba