Понеделник, 21 Януари 2013 01:19

гражданско-правни норми теми

Написана от
Оценете
(0 гласа)

Видове гражданско-правни норми:

Според органа, който ги издава: НС приема Конституцията, кодекси, закони и нормативни решения.

Кодексът е закон, който се характеризира с това, че с него се уреждат обществени отношения, предмет на цял клон от правната система или обособен негов важен дял.

Законът е НА, който урежда цялостно една материя, като регламентира всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Решение с нормативен характер е правна норма с по-конкретен обхват и с временно действие. МС приема и одобрява редица подзаконови актове.

Постановления издава в два случая: когато приема правилник, наредба или инструкция и когато съобразно със законова разпоредба или овластяване урежда неуредени от нея обществени отношения в областта на неговата изпълнителско-разпоредителска дейност.

Правилник се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организация на държавни органи или за вътрешен ред за тяхната дейност.

Наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или на други подразделения на закон.

Инструкцията, издадена от МС или от министър дава указания до подчинен орган относно прилагане на НА, чието изпълнение трябва да се обезпечи.

Общините могат да издават наредби за уреждане на неуредени от НА с по-висока степен обществени отношения с местно значение.

Отделни общности или структури издават свои гражданскоправни норми, приети на общи събрания.

*Съобразно със задължителността си имаме два вида правни норми: императивни и диспозитивни.

Императивните норми защитават обществения интерес и затова имат повелителен и принудителен характер. Диспозитивните правни норми защитават частния интерес на отделните граждани, така че неспазването им не накърнява обществения интерес. Тези норми са свързани със свободата за договаряне, с възможностите за разгръщане на частната инициатива. Диспозитивните норми са с неопределени и определени граници. При първите страните разполагат с пълна автономия на договаряне. При вторите страните имат определена автономия, лимитирана от правната норма. Вън от тези граници нормата е императивна.

Съобразно с обема на приложното им поле: Гражданскоправните норми могат да се прилагат по отношение на всички субекти или по отношение на част от тях. Във втория случай те намират приложение спрямо определена група от граждани или ЮЛ. Гражданскоправната норма може да се прилага към всички правоотношения от определен вид, а може да се прилага само към правоотношения със специфична характеристика или с определени особености.

Гражданскоправните норми се различават и във връзка с техния териториален обхват.

* Тези, които действат в пределите на цялата територия на страната, се наричат общи,

* Тези които имат приложение само върху определена част от нашата територия, се наричат местни, локални норми.

Съобразно със съдържанието им:

Самостоятелни са онези правни норми, които действат самостоятелно, независимо от другите, тъй като съдържат в себе си всички елементи, които да дадат възможност да бъдат прилагани. В тях и трите елемента на нормата са напълно дадени.

Несамостоятелни са онези правни норми, които се прилагат във връзка с други правни норми. Те сами нямат приложимост, защото не съдържат трите елемента, присъщи на правните норми.

Съобразно с поражданите последици:

Заповядващи са тези правни норми, които създават задължения да се извърши едно действие. Заповядващите правни норми имат точно определен адресат. Те изискват от съответния правен субект не пасивност, а едно активно действие.

Забраняващи са тези правни норми, които за разлика от предходните задължават към бездействие. От конкретния правен субект се изисква пасивно поведение. Забраняващия характер на тези правни норми не се променя от това, дали са адресирани до конкретен правен субект или до всички правни субекти.

Овластяващи са тези правни норми, които регламентират субективни права за извършване на положителни действия или за признаване на определено качество на едно ФЛ или ЮЛ. Тя разрешава на правния субект, адресат на тази норма, да действа в рамките, определени от нея, да упражнява признатите му субективни права.

Съобразно с възможностите за извършване на конкретна преценка при прилагането на правната норма:

Абсолютно определената гражданскоправна норма е съвсем стриктна и точна и се прилага направо – те не се подлагат на допълнителна конкретизация и правоприложителя може само да ги приложи точно . чл. 18, 23 и 25 от ЗЗД.

Относително определената норма е гъвкаво формулирано правило. Тя може да бъде прилагана само след преценка на фактите, на елементите на правоотношението и на елементите на ФС на съответната правна норма. Разликата между тези два вида норми се разкрива при тяхното прилагане.

Според обекта на регулиране: Гражданскоправните норми регламентират поначало имуществени правоотношения – вещни, наследствени и т.н. ГП съдържа, макар и по-малко на брой норми, които третират неимуществени правоотношения.

Според това дали става дума за нормиране на субективни права или за нормиране на реда за осъществяване на правната им защита:

Материалноправни норми са тези, които определят съдържанието на субективни права, условията за тяхното възникване, изменение или погасяване.

Процесуални норми – те определят реда за осъществяване на правната защита на нарушените субективни права. Разликата между двата вида норми не е само формална, а е много по-съществена. Процесуалноправните норми имат по правило обратно действие за разлика от материалноправните.

Презумпцията /предположението/ е начин на мислене, по силата на който от наличието или проявата на един факт се извежда друг факт, който не е доказан или не е известен. Една гражданскоправна норма може да съдържа в себе си едно предположение. То има значението на доказване на даден факт. Предположенията са законни и човешки. Законните се създават и определят само от правната норма. Човешките предположения са логични предположения и могат да се направят от съдията в конкретен случай.

Законните предположения биват два вида: а) Оборими са тези презумпции, при които гражданскоправната норма допуска установяване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, чл. 121, ал. 2 и чл. 135, ал. от ЗЗД; б) Необорими презумпции са тези, при които гражданскоправната норма не допуска оборването на презумпцията – установяване на обратното или различно от предположеното – чл. 109 ЗЗД.

Според правното им значение законните презумпции делим на: материалноправни и процесуалноправни. Оборимите презумпции съдържат в себе си едно процесуално правило. Оборването му е в тежест на страната, която има съответния правен интерес. Материалноправните презумпции са необорими, защото това е тяхната цел.

Презумпцията установява предположения както за факти, така и за субективни права.

Фикция – това е нещо измислено от правната норма. Чрез нея се прави извод за съществуването на нещо, което не съществува. Юридическата фикция е процедура на юридическа техника, чрез която се смята за съществуваща една ситуация, явно противоречаща на реалността. Фикциите в ГП не са много. Нормите, които съдържат фикции са винаги материалноправни – чл. 2, ал. 2 от ЗН – заченатият се смята за роден, когато е в негов интерес.

VІ. Действие на гражданскоправните норми по време, място и спрямо лицата.

Действие на гражданскоправните норми по време - Действието на гражданския закон се проявява от момента на влизането му в сила. Сигурността и установимостта на разгласяването на новата правна норма могат да се постигнат чрез официално обнародване. То става у нас чрез Държавен вестник. Задължителната сила на гражданския закон се проявява независимо от това дали гражданскоправните субекти са се възползвали от разгласяването му и са узнали съдържанието на гражданскоправните норми или не. Правният ред съдържа една неписана презумпция – незнанието на закона не е уважителна причина. Чл.5 от Конституцията определя като принцип, че НА влиза в сила в 3-дневен срок от обнародването му. Периодът от обнародването на нормата до деня на влизането й в сила се нарича освобождаване на закона и в този период съответния закон не е в действие. Конституцията предвижда две изключения. Едното е, че НА може да влезе в сила от деня на обнародването му, а другото е, че може да влезе в сила след определен срок или в определен ден. Ако НА няма изричен текст за това, кога влиза в сила, се прилага конституционното правило за три дни. Една правна норма или НА са в сила, докато не бъдат отменени. Отмяната означава, че те вече не са в сила.

Трябва да се различава отмяната на един гражданскоправен НА от спирането на неговото действие. Последното се нарича още суспендиране. Отмяната означава окончателно отпадане на една правна норма, а спирането означава временно преустановяване действието на една гражданскоправна норма. Срокът на спирането може да бъде определен или неопределен. В този срок важат временни правила. Суспендирането са налага при природни бедствия, война, преврат и т.н. Правилото относно действието на новия граждански закон по време е, че той урежда ЮФ, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъдеще. Действието на гражданския закон от влизането му в сила за в бъдеще се означава с латинския термин (ex nunc).

Под обратно действие (ex tunc) на един закон се означава това, че под неговите норми трябва да се подведат и факти, извършени или настъпили преди влизането му в сила, за да добият от него своята нова правна преоценка, която тия факти са добили от закона, при чието формално действие те са възникнали. Обратно действие имаме и в друг случай – когато новата норма или новия граждански закон преурежда заварените от него правоотношения за в бъдеще. Обратното действие по принцип е изключение и се прилага много рядко – само когато са налице съображения за справедливост или целесъобразност.

Единствено тълкувателните норми имат обратно действие по правило.

Действие на гражданско-правните норми по място - действието на гражданският закон е ограничено и по място. Територията, върху която той може да действа, когато не са предвидени изрично в него ограничения, е тази върху която се разпростира суверенитета на РБ. Това е територията на нашата държава по суша и по вода, както и корабите и самолетите, които се движат под български флаг, а също и българските дипломатически и консулски представителства в чужбина. По силата на правилата на МЧП българският закон може да се приложи и спрямо български граждани в чужбина или спрямо чужди граждани у нас и в чужбина, когато изрична норма повелява това. Гражданско-правната норма може да се прилага и върху част от територията на страната. Местните органи издават правни норми, които имат действие само в рамките на ръководената от тях територия. Кметът на едно населено място издава актове, валидни само на територията на общината.

Действие на гражданско-правните норми спрямо лицата – гражданско-правната норма може да има действие спрямо всички правни субекти, пребиваващи на територията на страната. Има обаче и закони, действащи само по отношение на чужди граждани, пребиваващи в нашата държава. Някои закони могат да се прилагат само спрямо ФЛ или само спрямо ЮЛ.

VІІ. Норми на международното частно право - Чл. 1 КМЧП казва как се регулират ЧПО с международен елемент: а) уреждат се посредством стълкновителния метод, при което норма на МЧП, която е отпращаща, насочва към приложимото право. Това е непряк начин за уреждане и е най-старият метод; б) уреждат се и чрез материално-правния метод. Когато МЧП вместо да насочва към друго приложимо право създава самото материално правило за поведение и го включва в материална норма. т.е. компетентният орган има пред себе си самата материална норма. МЧП съдържа и процесуални норми – т.е. уреждащи процедурата, която трябва да спазват компетентните органи в случай, че намесата им се налага от закон.

Стълкновителната норма Материалната норма

има хипотеза, диспозиция и санкция.


има обем /вместо хипотеза/, привръзка /вместо диспозиция/, санкция. Нарича се обем, а не хипотеза, защото има разлика. Хипотезата в материалната норма съдържа юридически факт. В обема са включени цели институти /напр. “произход”, “пр.статус на недвижима вещ”/, има цели фактически състави – напр. произход, правен статус на недвижимите вещи /множество правила, цели, фактически състави/.

Диспозицията при материална норма е материално правило за поведение. Може да е позволяваща, задължаваща – чл.22 от Конституцията на РБ, забраняваща – чл.29 ЗС – забранява чужденците да придобиват земя. Привръзката привръзва нашето МЧП с приложимото право, посочено от нормата. Стълкновителната норма може да е императивна или диспозитивна, т.е. привръзката се дели на два вида /за разлика от материалната норма/. Примери за стълкновителни норми – чл. 53 ал. 1, чл. 52 КМЧП и др.

В зависимост от това, как е определено приложимото право в привръзката има два вида стълкновителни норми: а) Първата посочва конкретно приложимото право и то по националност. Нарича се “едностранна” или “еднопосочна” Напр. чл. 86 (4) Временни или спешни мерки за закрила могат да бъдат взети по българското право, когато лицето или негово движимо или недвижимо имущество се намира на територията на Република България; б) Вторият вид се нарича двустранна /двупосочна/ - определя приложимото право по един общ неконкретен белег. Използва се т.нар. “формула за привързване” така се нарича привръзката на този вид стълкновителни норми. Чл. 75. (1) КМЧП «Формата на брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва.» Едностранните стълкновителни норми нямат формули на привързване.

Въпрос 2. Правоотношения в гражданското право - понятие и видове. Вещни правоотношения. Облигационни правоотношения. Семейни правоотношения. Правоотношения в търговското право. Трудови правоотношения. Граждански субективни права – понятие и видове.

Гражданско правоотношение. Понятие, елементи, видове. ЮФ поражда правоотношението, то се явява негова последица. Това са две отделни и самостоятелни явления в правния мир, които задължително се появяват в определена последователност.

Само онези обществени отношения, които правната норма регулира, добиват качеството на правоотношение. Отношенията между отделните лица и отношенията на правните субекти към вещите се наричат правоотношения. Гражданските правоотношения, както и останалите правоотношения, са конкретни дадености. Те се пораждат между конкретни правни субекти и са изпълнени с конкретно съдържание правоотношения, свързани по някакъв показател, съчетани с тяхното правно нормиране. Правоотношението е създадена от правната норма юридическа връзка между правни субекти или правен субект и обект като последица от пораждането на определен, предвиден от нормата ЮФ. Гражданското правоотношение съдържа в себе си два елемента. От една страна имаме едно субективно право, на което отговаря едно правно задължение. Под субективно право разбираме дадената на правния субект възможност или власт от обективното частно право. То е най-важната част от правоотношението. Наред със субективното право правоотношението се характеризира и с правното задължение. То задължава едно лице към определено действие или бездействие. Има обаче и правни задължения, срещу които не стои субективно право.

Видове граждански правоотношения: Според броя на субективните права и правните задължения:

Прости – когато едно правоотношение се състои само от едно субективно право, на което съответства само едно правно задължение – договор за заем за послужване по ЗЗД;

Сложни – когато едно правоотношение се състои от няколко субективни права, с които са свързани няколко правни задължения. Възможно е субективните права да бъдат само на едната страна, а на другата да има само едно или повече правни задължения. В този случай имаме едностранно гражданско правоотношение – договор за паричен заем с лихва.

Възможно е субективните права да бъдат разпределени между двете страни. В този случай сложното гражданско правоотношение е двустранно. – продажбени и наемни отношения.

Комплексни – когато се състоят от няколко правоотношения, имащи отделен предмет. Те могат да бъдат съставени от няколко прости или от няколко сложни правоотношения. Но и в тези случаи те са единно правоотношение, защото са възникнали от общ правопораждащ факт – членствено ПРО-е на участник в сдружение с идеална цел.

Според правния резултат на самото правоотношение:

Правопораждащи са правоотношенията, които създават нови права и задължения, неустановени до този момент;

Правопроменящи са правоотношенията, които имат за последица промяната в правоотношение, което е вече породено. То е винаги вторично.

Правосъхраняващи са правоотношенията, които имат за последица съхраняването на създаденото отпреди правоотношение. То също е вторично.

Правопогасяващи са правоотношенията, които имат за последица погасяването на съществуващото правоотношение.

С оглед на непосредствения правен резултат:

Основни /самостоятелни/ са правоотношенията, които установяват самостоятелни правни резултати и не са функция или в зависимост от други правоотношения. Зависими /несамостоятелни/ са тези, които установяват производни правни резултати, които предполагат заварени, съществуващи правоотношения, върху които те влияят, променят ги, запазват ги или ги погасяват. Съобразно предметното им съдържание:

Положителни са тези, които имат за свое съдържание извършването на определено действие;

Отрицателни са правоотношенията, които имат за свое съдържание въздържането да се извърши определено действие.

Видове субективни права. Възможни са различни класификации:

1. Според това какви права дават на носителя си:

а) Притезателни са тези субективни права, които дават право на своя носител да иска от задълженото лице спазване на определено поведение. Това поведение може да бъде действие или бездействие и може да се търси от определен (относителни права) или неопределен брой лица (абсолютни права). При неизпълнението на правото, защитата се осъществява, посредством установителни и осъдителни искове;

б) Непритезателни – чрез своите действия лицето, което е носител на едно непритезателно право, може да въздейства върху правното положение на друго лице при наличието на определени от правната норма условия и това друго лице е длъжно да приеме това въздействие. Непритезателните права се установяват с конститутивни искове.

2. Според възможностите, които едно субективно право дава на носителя си:

а) Просто е това субективно право, което дава на носителя си само една възможност;

б) Сложно е това право, което дава на носителя си няколко правни възможности, които обаче се намират в единство. Сложно субективно право е правото на собственост. То се състои от 3 правомощия: на разпореждане, на владеене, на ползване. При наличието на сложно субективно право е възможно или цялото или отделни негови правомощия да бъдат нарушени. Тогава цялото право или тези права получават съдебна защита всяко едно за себе си.

3. Според възможността да се променя носителя на субективното право:

а) Прехвърляеми субективни права са тези, които не са свързани с личността на носителя си;

б) Непрехвърляеми са тези субективни права, които са свързани с личността на техния носител. Те могат да бъдат както имуществени, така и не имуществени. Прехвърлянето на тези права чрез сделка е недопустимо, а при смърт на носителя им те не се наследяват, а се прекратяват. Законът или страните в някои случаи определят кога едно право е непрехвърлимо;

4. Съобразно с кръга на задължените лица:

а) Абсолютни са тези права, които са отправени спрямо всички други правни субекти. Задължително условие е тези правни субекти да спазват определено поведение. Те нямат право да извършват действия, с които накърняват правомощията на носителя на субективното право.

б) Относителни са тези субективни права, които са отправени към конкретно определени лица, на които се възлагат задължения или определена обвързаност /пр.: облигационните/. Разликата между двата вида субективни права е голяма. Абсолютните права са защитими срещу всеки посегател или нарушител на правото. Относителните са защитими само срещу лицето, което е задължено по силата на релативно субективно право. Има случаи, когато едно относително субективно право може да бъде приравнено на абсолютно субективно право, като получава защита и срещу трети лица. Това са смесени субективни права.

5. Според това дали при упражняването на правата може да се реализира имотна облага

а) Имуществени – такива са вещните, наследствените, семейните (съпружеска имуществена общност). Имуществените права са прехвърлими и могат да се залагат и ипотекират;

б) Неимуществени права – това са правота на свобода, на живот, на личен избор, здраве, авторски права върху творчески произведения. Неимуществените права не могат да сменят носителя си освен в изрично посочените в закона случаи.

6. Според своето съдържание:

а) Личните субективни права са свързани с личността на отделния индивид. Те са права на уважение, на достойнство, на живот, личните семейни права и т.н. Тези права са ненаследими и непрехвърляеми.

б) Властническите субективни права са обикновено свързани с вещните права. Те дават на носителя си абсолютни права върху конкретен обект. Те са в голямата си част прехвърляеми и наследими. Ако обектът бъде унищожен те се погасяват. Освен върху вещи вещното право познава властнически права и върху права. Това са властнически права и върху творения на човешкия ум, индустриална собственост и авторски и техни сродни права. Обектът им е нематериален.

7. Съобразно с възможността да се дели съответния обект на правото:

а) Делими са онези субективни права, чийто обект може да се раздели на две или повече самостоятелни части.

б) Неделими са тези субективни права, обектът на които не може да се раздели. Дали едно субективно право е делимо или не, определя закона или в някои случаи носителя на субективното право или на самата същност на обекта.

8. Според това дали субективното право съществува самостоятелно или съществуването му е обособено от съществуването на друго субективно право:

а) Главни са онези субективни права, които не зависят от други субективни права. Напр.: вещните, облигационните, наследствените, личните права. Те могат да бъдат свързани с други субективни права, но имат пълна самостоятелност и не са функция от тях.

б) Акцесорни субективни права са тези, които са свързани с други субективни права и зависят от тях. Наличието на главно субективно право е предпоставка за създаване на акцесорното. Последното е подчинено на правния режим на главното.

9. Според клоновете на гражданското право:

а) лични(субективни права) – здрава, свобода, име, чест – в повечето случаи те се абсолютни и притезателни права;

б) вещни права – те са абсолютни права;

в) облигационни права – имат за предмет вещи и човешко поведение;

г) авторски права и сродни права;

д) семейни и наследствени права – въз основа на брак, по силата на произход, родство или осиновяване

Преобразуващи (потестативни) субективни права. Понятие, видове Преобразуващите (потестативни) субективни права дават на носителя си правна възможност едностранно да повлияе по собствено желание върху едно съществуващо правно положение и да засегне правната сфера на едно трето лице.

Имаме два принципни случая на упражняване на преобразуващи права: При преобразуването се засяга правната сфера на едно трето лице или се засягат негови права. Това е случаят на завладяване на една вещ / лов, риболов/. Тези права винаги възникват по силата на определена правна норма. Всички клонове на гражданското право уреждат преобразуващи права – възможността за обявяване на безизвестно отсъствие и смърт по чл. 8 от ЗЛС; възможността за промяна на името по чл. 19 от ЗГР; възможността за припознаване на дете по СК; чл. 19. ал. 3, чл. 32, чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

При тях се навлиза в правната сфера на едно или повече лица. Тук има момент на подчинение – не е налице двустранна уговорка. Следва да се прави разлика между потестативното право и правото на иск.

В първия случай, когато има важни съображения или интересът на обществото следва да се постави на преден план, правния ред оправомощава едно лице към резултатно действие. В другия случай, волеизявлението във форма на искова молба следва да послужи като начало на исков процес. Разглежданите случаи се различават и по същността си: в единият случай самото волеизявление навлиза в правната сфера на едно лице или в свободна сфера и то е достатъчно, а в другия случай е необходимо влязлото в сила решение. Различен е случая, когато срещу потестативното право се предявят насрещни потестативни права. В някои случаи законодателят дава право на засегнатия да се противопостави с насрещно волеизявление. То съответства на възражението срещу иска в исковия процес. Това волеизявление може да бъде направено лично или по исков ред. По отношение на същността на преобразуващите права има различни виждания. Едното се свежда до това, че на всяко потестативно право съответства правно задължение. Другото виждане поддържа тезата, че правното задължение не е задължителен, а възможен елемент от правоотношението.

Преобразуващото право е дадената от закона на едно лице власт при конкретно определени от правната норма предпоставки с едностранно волеизявление да породи, измени, или прекрати едно правоотношение за задоволяване на признат от закона интерес.

Преобразуващите права предполагат в повечето случаи едно субективно право или правоотношение. В този смисъл те са вторични, но въпреки това са самостоятелни субективни права. Упражняването на преобразуващото право става с едностранно волеизявление, т.е. то е еднократно. По отношение на срока за упражняване на потестативното право той може да бъде определен – преклузивен или давностен и неопределен. По отношение на формата имаме две възможности – устна или писмена форма. Писмената форма може да бъде обикновена или с нотариална заверка.

Видове потестативни права:

Негативни и позитивни – негативните отменят правната позиция на противната страна, а позитивните създават едно ново правно положение. Според вида правно действие:

Пораждащи са онези потестативни права, които дават на носителя си правото със своето волеизявление да породи права – такива са чл. 19 от ЗЗД за предварителния договор – тук следва да се съблюдава изискуемата по закона форма, припознаване на дете по СК, и отказ от наследство.

Изменящи са онези потестативни права, които дават на носителя си правото със своето волеизявление да промени едно правоотношение- чл. 28 и 29 от СК – относно разпределяне на дяловете от съпружеската имуществена общност при развод.

Прекратяващи потестативни права са тези, които дават на носителя си правото със своето волеизявление да предизвика прекратяване на едно правоотношение. Според начина на осъществяването им – такъв е примерът с прекратяването на двустранен договор по чл. 87 то ЗЗД:

Потестативни права, които се осъществяват чрез лично действие;

Потестативни права, които се осъществяват чрез съдебно предявяване, като то става осъществимо след като е налице влязло в сила решение.

Трудови правоотношения - Индивидуалното трудово правоотношение /ИТП/ е основно понятие на ТП. Под ИТП се разбира правна връзка, по силата на която едната страна Р/С престира своя жив труд /материален или духовен/ и спазва определена трудова дисциплина, а другата страна – работодателя му осигурява условия за работа и му плаща трудово възнаграждение /по нашето законодателство няма тр. правоотношение без заплащане/.

Характеристика на ИТП :

То е частно правоотношение, а не публично – развива се между два частно-правни субекта. /работодател и Р/С /.

1. Възмездно правоотношение – срещу положения труд Р/С получава трудово възнаграждение, но не по-малко от определения от МС минимум.

2.Сукцесивно /продължаващо във времето/

3.Лично /чл.4 ал.4 КТ/

4.Отказът от трудови права е недействителен.

Вещни правоотношения - ВП е вид субективно гражданско право. То е притезателно, имуществено, прехвърлимо, абсолютно и безсрочно право. Обект на ВП са вещи – материални предмети, реално съществуващи и обособени. Съдържанието на ВП се състои във възможността на носителя да упражнява въздействие върху вещта. ВП – е призната или установена и гарантирана от закона възможност на едно лице да упражнява власт върху определена вещ за задоволяване на неговия интерес и да иска от всички други лица да си въздържат от въздействие върху същата вещ. Като обективно право ВП е съвкупност от правни норми.

Разграничаване от другите права. ВП и Обл право. Целта на ВП е да осигури задоволяване на интереса на своя носител чрез непосредствено въздействие върху вещите. То е абсолютно право. При ОблП кредиторът не упражнява власт и въздействие върху определена вещ. Неговият интерес може да бъде задоволен само от точно определено лице – длъжника. Няма вещ в центъра на ОблП. Носителят на ВП може ежедневно да удовлетворява своя интерес като въздейства върху вещта, а при ОблП, длъжника щом изпълни задължението си се удовлетворява интереса на кредитора. ВП са ограничени по вид и съдържание, а облигационните са различни и съдържанието им се определя свободно от страните.

ВП и Трудово П - ТП има за предмет предоставяне на работна сила, при което страните не са напълно равнопоставени. Работникът е под дисциплинарната власт на работодателя. При ВП има равнопоставеност.

Облигационни правоотношения - ЗЗД не дава законово определение на понятието облигационно отношение. Облигационното отношение е един вид гражданскоправна връзка. Облигационното отношение е правна връзка между две страни, на основата на която едната от тях (кредитор) има право да иска от другата страна (длъжник) една престация (действие или бездействие) или един резултат.

1) Облигационното отношение има две страни, на които стоят равнопоставени правни субекти, но тук те имат конкретни наименования: 1) кредитор -титулярът на правото; 2) длъжник - носителят на задължението.

2) В много от случаите на двете страни на правоотношението субектите имат едновременно качеството на длъжник и на кредитор - кредиторът е и длъжник, както и длъжникът е кредитор (продажба). Рядко се среща облигационно отношение, при което едната страна е само кредитор, а другата е само длъжник (заем за послужване). Кредиторът има право на вземане (креанса), докато длъжникът е задължен за определена престация, дълг (необходимост, задължение за определено поведение). В практиката акцентът пада или на активната страна (вземане), или на пасивната страна (дълг).

Предмет на облигационното отношение. Поставя се въпросът за предмета на облигационното отношение - за какво е обвързан длъжникът и какво има право да иска кредиторът. В правната доктрина се счита, че предмет на облигационнтото отношение може да бъде както осъществяването на определен резултат, така и като осъществяване на определено поведение.

Характерни черти на облигационното отношение: 1) Винаги има две страни (кредитор и длъжник), като е възможно на тях да бъдат разположени повече от едно лице; 2) Облигационното отношение има имуществен характер;

3) В ядрото на облигационното отношение се намира едно субективно право с временен (краткотраен характер); 4) С облигационни отношения се урежда динамиката на вещите, ценностите.

Видове облигационни отношения:

1) Според това дали се пораждат задължения само за едната страна или и за двете страни облигационните отношения се делят на: а) едностранни: пораждат задължения само за едната страна (заем, деликт); б) двустранни: пораждат задължения и за двете страни (продажба, гестия).

2) Според броя на правата и задълженията: а) прости облигационни отношения: едно задължение (заем - едно задължение и едно право, няма задължение за предаване на вещта, тъй като договорът е реален); б) сложни: повече от едно право и задължение; те могат да бъдат едностранни и двустранни според това дали задължения възникват за едната или и за двете страни.

3) С оглед на предмета облигационните отношения се делят на такива със задължение за dare, facere, non facere.

а) DareDare - да се даде нещо. Задължението възниква само ако вещта е родово определена или алтернативна престация. Ако вещта е определена, прехвърлянето на собственост става със сключването на договора (независимо дали вещта е дадена или платена) - чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Когато говорим за съотношението между вещното субективно право и облигационното субективно право, при вещното право активният субект (титулярът) има възможност да иска определено поведение на въздържане от всички правни субекти (абсолютно субективно право), докато при облигационното право кредиторът може да иска поведението от конкретно определен длъжник (относително субективно право). От абсолютния характер на вещното субективно право следва особеността, че то следва вещта, докато облигационното право понякога е обвързано с личността на длъжника и се погасява със смъртта му. Облигационното отношение е прехвърлянето на вещта, но става въпрос за вещно право;

б) FacereFacere - да се направи нещо, да се извърши определен резултат, едно действие (договор за изработка).

в) Non facere Non facere - имат за резултат задължение за бездействие и при действие се изпада в пълно неизпълнение (няма забава, частично изпълнение).

Облигационните отношения могат да се разделят на облигационни отношения за поведение (1) и облигационни отношения за определен резултат (2).

4) Облигационни отношения според източниците им: а) договорни; б) извъндоговорни (чл. 19 ЗЗД, 99 ЗС) - включва се волеизявление, но не на страната, а на държавен орган, съдебното решение поражда извъндоговорно задължение; в)  деликт (непозволено увреждане), квазиделикт (неоснователно обогатяване), водене на чужда работа без натоварване (квазидоговор - може да е към горната група).

Семейни правоотношения - Страни по семейните правоотношения могат да бъдат само физически лица. Юридически лица не могат да участват.

В СК превес има уредбата на неимуществените отношения пред имуществените. Основни неимуществени отношения са отношенията между съпрузи и между родители и деца. Чл. 15СК визира отношенията между съпрузи, като предписва, че те следва да се основават на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Освен, че е нравствено правило за поведение, може ли да се приеме, че това е правна норма? За да има характер на правна норма, следва да е предвидена санкция при неизпълнението й и/или възможност за принудително изпълнение по предвиден в закона ред. В СК и ГПК такава възможност не е предвидена, но без съмнение е възможно да се приложи. Санкциите могат да настъпят само при развод, по исков ред, с произнасяне от съда за вината – тогава за виновния съпруг настъпват определени правни последици. Уредените в СК неимуществени отношения следователно могат да се разглеждат предимно като нравствени норми, които в определени случаи придобиват правен характер.

СК урежда отношения, основани на брак, родство и осиновяване. Възможно ли е тези юридически факти, в частност бракът, да се сравнят с характерните за ГП юридически факти – сделките? Бракът сделка ли е? - Бракът може да се определи като еднороден с правната сделка – от рода на правомерните юридически действия, но като юридически факт има определени специфики.

СК урежда явления, правни институти, които изобщо са нетипични за ГП: 1. Съпружеска имуществена общност – възниква само при сключване на брак и има характер на особен вид съсобственост; 2. Издръжка – институт, при който има едностранно, безвъзмездно задължение за един член на семейството да предоставя пари за издръжка на друг член на семейството; 3. Деюридизация на определени отношения в семейството – отпада идеята за правния характер на определени услуги, които се дават в семейството.

Правоотношения в търговското право – Търговско правоотношение - правна връзка между търговци или между търговци и нетърговци, които възникват от юридически факти, най - често договори, преведени в хипотезата на правната норма. Търговското правоотношение най - често свързва две страни - търговци. Тези търговски правоотношения, при които едната страна не е търговец наричаме -още едностранни, а ако двете страни са търговци са двустранни. При двустранното търговско провоотношение възниквате права и задължения и за двете страни - задължения на купувача да заплати цената и да получи веща, а на продаваче да предаде веща и да прехвърли собствеността (това са т.нар. корелативни - взаимозависими връзки)

Могат да се обособят 2 групи, които са свързани с наличието на публичноправни елементи в ТП.

1. Частноправни правоотношения, които заемат основно положение – имуществени отношения между равнопоставени субекти, отношения между търговци или между търговци и нетърговци.

2. Публичноправни правоотношения, които възникват във връзка с установени от държавата изисквания при осъществяване на търговската дейност – търговски регистър, водене на търговски книги, антимонополно и конкурентно право и несъстоятелност).

Търговските правоотношения не се различават особено от останалите правоотношения – трябва да има правна норма и юридически факт (в ТП има специфични юридически факти – търговските сделки). Подобно на всички правоотношения има страни – частни лица или държавни органи. Съдържанието им включва права и задължения. Търговските правоотношения имат обекти, но има и специфични обекти – търговско предприятие, права върху нематериални блага (търговски марки).

Въпрос 3. Физически лица. Режим на правоспособността в гражданското, търговското и трудовото право. Дееспособност – понятие, видове. Поставяне под запрещение. Безвестно отсъствие и обявяване на смърт. Настойничество и попечителство.

Обективното право и специално ГП приемат като ФЛ не тялото на човека, а по-скоро неговите проявления, неговата воля, неговите психически преживявания.

Началото на съществуването на ФЛ е неговото раждане. Но самото раждане не е достатъчен факт, за да може едно лице да придобие качеството субект на правото. За да стане това детето трябва да се роди живо и жизнеспособно. Мъртвороденото дете не може да бъде признато за правен субект, също както детето, родено неспособно да живее. По силата на ЗН и заченатият при откриване на наследството е правен субект. Края на съществуването на ФЛ е смъртта. От правна гл.т. правния субект престава да съществува, но не и всички негови права и задължения. Съобразно с правилата на ГП наследниците могат да придобиват права и задължения от починалия, с което те се явяват негови продължители. Но има права и задължения, които се погасяват със смъртта на едно лице.

Правоспособността е абстрактна възможност на едно лице да бъде носител на права и задължения, т.е. да бъде правен субект. За придобиването на това качество не се изисква нито възраст, нито образование, нито други условия. Правоспособността не е субективно право. Тя е предпоставка за придобиване на субективни права. Дава се от правния ред и поради това тя не може да бъде отнета от никого. Но със съдебното решение на наказателния съд едно лице може да бъде лишено от отделни елементи от съдържанието на правоспособността за определен срок.

Дееспособността е признатата от правния ред способност на човека със своите действия да придобива права и да поема задължения. Правоспособността е необходимо качество, за да може в конкретен случай едно лице да придобива и упражнява права и задължения. Дееспособността изисква определена степен на зрялост. Правният субект трябва да може да осъзнава какви права упражнява и какви задължения поема. Само законът може да признава това правно качество. То не се създава или договаря между правните субекти и не зависи от техните волеизявления. Правната уредба на дееспособността се съдържа в чл. 2-5 ЗЛС и чл. 72 и 73 от СК. Гражданската дееспособност се прекратява със смъртта или с поставянето на лицето под пълно запрещение

Трудова правоспособност - Р/С са другата страна на ИТП. Такива могат да бъдат само ФЛ и никога ЮЛ. Само физическото лице може да притежава и да преследва съзнателност в действията си. На Р/С му е необходима трудова правоспособност и дееспособност. Гражданската правоспособност възниква от раждането, а след 18г.- дееспособност . /Притезателно право – право да се получи определен резултат./ При ТП е по-различно. Чл.101 – минимална възраст 16г. – от тук настъпва трудовата правоспособност и дееспособност. /трудова право–дееспособност на 16 г.- това е господстващо мнение/. Чл.301 ал.1 КТ – по изключение 15г., 14г., 13г. Правоспособност настъпва с раждането, а дееспособността по – късно. В изключителните хипотези /15,14,13 год./ се иска – медицински преглед, разрешение от Инспекцията по труда – медицинско заключение, че работата няма да навреди на физическото и умственото развитие. От Инспекцията по труда се иска мнение, което не играе роля за окончателно решение. Разрешението на Инспекцията по труда е индивидуален административен акт – оправомощаващ, с който на едно лице – недееспособно, му се признава дееспособност - то да може да сключи трудов договор. Това важи за чл.303, чл.304 КТ.

Търговска правоспособност ФЛ за да стане е търговец трябва да е дееспособно, да е навършило 18 години и да не е поставено прод запрещение, трябва да има постоянна адресна регистрация. За да се регистрира ФЛ като търговец трябва да извършва трайно търговска дейност. ФЛ и ЮЛ стават търговци, когато имат тървовска дейност и се регистрират като търговци по смисъла на ТЗ регистрацията се извършва в съответния търговски регистър. Търговци са физическите лица, юридическите лица и държавата, също така и кооперациите, без ЖСК

Примери: а) клон на предприятие няма самостоятелна юридическа правоспособност. Исковете се предявяват от търговеца. Исковете срещу клона се отправят срещу търговеца. Ответник е търговеца, а не клона; б) “менителнична правоспособност” - понеже създаването на менителницата е тежко задължение за да се издаде се изисква специална правоспособност - “менителнична правоспособност”. Тя не се различава от гражданската дееспособност. Всички дееспособни лица могат да издават менителници. Непълнолетни и поставени под запрещение нямат менителнична правоспособност; в) търговци със специална правоспособност, която се определя от лицензията на ЦБ (индивидуален административен акт, който предпоставя правоспособността): Банка-издател. Банката трябва да има разрешение за издаване на банкови карти - банките са търговци със специална правоспособност (лицензия); г) особени видове АД - строго специализирана правоспособност. Извършват само изрично посочената дейност - сделките са изброени и нищо друго не могат да извършват. Това е за да се професионализират в тази сфера.

Видове недееспособност: Ненавършена законно определена възраст - с оглед на критерия възраст в областта на дееспособността има три периода: малолетие, непълнолетие, пълнолетие. Въпросът се урежда от императивни норми, които не търпят никакво дерогиране.

Малолетие – обхваща периода между раждането и навършването на 14-годишна възраст. Те са напълно недееспособни. Малолетните имат законен представител, който извършва правни действия от тяхно име и за тяхна сметка. Законни представители са родителите и настойниците. Родителят има представителна власт и права в областта на управление на имуществото на малолетния. Разпоредителни действия с имуществото на малолетния се допускат с разрешение на РС само при нужда или при очевидна негова изгода.

Непълнолетие – лицата навършили 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Непълнолетните лица извършват правни действия със съгласието на техните родители, но са напълно дееспособни за сделките по чл. 4, ал. 2 от ЗЛС и това са два вида сделки: 1) сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи нужди и 2) да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Налице е ограничена дееспособност. Но разпореждане с вещите на непълнолетния може да се извърши само с разрешение на РС и то при доказана нужда или очевидна полза за непълнолетния. Волеизявление на непълнолетни лица пораждат правни последици в изрично посочените в закона случаи – така за осиновяване на навършило 14 години дете се изисква неговото съгласие, по чл. 54, ал. 1, т. 4 от СК; дееспособността за членство в кооперация настъпва на 16 години, а за ученик-кооператор на 15 години; трудовата дееспособност настъпва на 16 години по кодекса на труда, а по изключения при специални предпоставки могат да бъдат приемани и лица навършили 13 и 14 години.

Пълнолетие – лицата, навършили 18 години са пълнолетни. Те могат валидно да придобиват права и поемат задължения.

Умствено разстройство – това е втория случай, в който дееспособността на един човек трябва да бъде ограничена. При наличието на умствено разстройство дееспособността се стеснява или отнема с правен акт. И по силата на него, едно лице става частично или напълно неспособно само със своите действия да поема права и задължения.

Поставяне под запрещение. Пълнолетието е предпоставка за наличието на един нормално действащ правен субект. Има обаче случаи, когато въпреки пълнолетието у дадено ФЛ липсват нормално съзнание и възможност за изявяване на нормално оформена воля. Ако правния ред допусне такова лице самостоятелно да бъде страна в правоотношение, ще се окажат незащитени както самото лице, така и третите лица, а това не е в интерес на обществото. В този случай се налага интервенцията на обективното право за охрана на личния и обществения интерес. Тук се говори за поставяне под запрещение на едно лице. За ЮЛ това е правно невъзможно. С това се урежда положението само на онези ФЛ, които са с умствени увреждания. Условията, необходими за поставяне на едно лице под запрещение са: Лицето да е болно от слабоумие или душевна болест.

Слабоумието е умствена недоразвитост по рождение.

Душевната болест е страдание на умствено развито лице – шизофрения, епилепсия и др. Под термина “душевна болест” се разбира разстройство или аномалия на психичната дейност. Лицата да не могат “да се грижат за своите работи”. Тук не става дума за нежелание за нормална дейност, а за невъзможност, която е следствие от първото условие. Тези две условия трябва да са налице кумулативно. Не е достатъчно само наличието на слабоумие или душевна болест, но трябва от тях да има видими или установими последици. Посочените от правната норма заболявания трябва да бъдат трайно налице. Временните проявления са ирелевантни.

Има два вида запрещение. Разграничението идва от състоянието на лицето. Съдът е този, който ще определи състоянието на едно лице. Той сам не може да направи това, а назначава вещо лице, което трябва да изясни два момента: *дали лицето страда от слабоумие или душевна болест и *какви са степента на страданието и влиянието върху действията на лицето.

В процедурата по запрещението се разграничават 2 фази: съдебна и административна.

При първата съдът постановява решение, с което поставя под запрещение едно лице.

При втората се учредява настойничество или попечителство.

Съдебно производство – непълнолетните лица могат да се поставят само под пълно запрещение, докато пълнолетните могат да се поставят под ограничено или под пълно запрещение. Малолетното лице не може да се поставя под запрещение, тъй като то е изцяло недееспособно. Компетентен да разгледа делото е ОС. В това производство е задължително участието на прокурор. Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде задължително лично разпитано от съдебния състав. Освен това се назначава медицинска експертиза и се събират и други доказателства.

Предмет на иска е дееспособността на лицето, а основанията са наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия да се грижи за своите работи. Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава временен попечител, който да се грижи за личните и имуществените интереси на ответника. Това представителство не е процесуално. Съдът постановява своето решение въз основа на своите лични впечатления и събраните доказателства. Той не е обвързан от искания в молбата вид запрещение. Със своето решение съдът уважава или отхвърля иска. В първия случай той определя вида на запрещението. Това решение подлежи на обжалване.

Административно производство – след постановяване и влизане в сила на решението съдът съобщава за това на съответния орган в общината по местожителството на лицето.

Безвестно отсъствие. Обявяване на смърт. Естествено е всяко ФЛ да живее там, където е неговото местожителство или местопребиваване. Там то е регистрирано, за да бъде индивидуализирано по този белег не само с оглед на регистрацията, но и на неговото намиране, призоваване, данъчно облагане и пр. Но е напълно възможно едно лице да отсъства трайно от местожителството и местопребиваването си, без никой от неговите близки и познати и съответните държавни, общински или полицейски служби да могат да го намерят. Изчезването, непоявяването, липсата на известие, липсата на действия по управление на имуществото на едно лице, липсата на защита на неговите права поставя определени задължения пред държавата.

Безвестното отсъствие се характеризира с два кумулативно необходими елемента:

*лицето да е изчезнало и да няма сведения за него: Лицето се приема за изчезнало, когато не може да бъде намерено и открито в местожителството си или в местопребиваването си;

*Липсата на сведения е субсидиарен момент и допълва първия.

Липсата на каквато и да било вест от едно лице, свързано с предходния момент, води логически до извода, че то вече не е между живите. Липсата на сведения трябва да се разграничава от укриването му.

Съгласно действащото законодателство има три периода в обявяването на безвестното отсъствие:

Назначаване на представител – когато някой изчезне и няма сведения за него, РС по молба на заинтересованите лица или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси. В открито заседание съдът събира необходимите доказателства, като следва да разгласи постъпилата молба чрез обнародване. Въз основа на събраните доказателства като финал от тази фаза на съдебното производство се назначава представител на отсъстващия. Представителната власт обаче е ограничена. Тя е сведена до управление на имуществото и до действия, свързани със запазване на интересите на отсъстващия. Представителят не може да се разпорежда с имуществото на отсъстващото лице.

Обявяване на отсъствие – това е втората фаза от съдебното производство. Ако отсъствието продължи повече от 1 година, съдът по искане на заинтересованите лица или по искане на прокурора обявява лицето за отсъстващо. Компетентен да се произнесе по този въпрос е същия РС. В това производство се събират необходимите доказателства, главно от общината и полицията. Последиците от това производство са: В личен аспект бракът на отсъстващото лице остава в сила. Родителските права се запазват, също така и задължението за издръжка. Евентуалните наследници могат да искат да бъдат въведени временно във владение на имотите му. От този момент отпадат правата на представителите. Наследниците имат право да управляват наследените имоти и да ползват плодовете. Те обаче не могат да отчуждават, ипотекират, залагат имота, както и да извършват други действия на разпореждане, освен в случай на нужда или при очевидна полза за отсъстващия и то само с разрешение на РС. Впоследствие, ако се окаже, че отсъстващия е жив, въведените във владение лица са длъжни да върнат само доходите, които са събрали след поканата за връщане на имота.

Обявяване на смърт – това е крайната фаза и цел на съдебното производство. След като изтекат 5 години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован обявява смъртта на отсъстващия. Това производство може да се проведе самостоятелно, без другите две. Съдът, след събиране на доказателства, след проверка чрез общината и полицията, след изслушване на заинтересованите и прокурора с решение обявява смъртта и определя датата на настъпването й. Въз основа на съдебното решение длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за смърт. Бракът се счита за прекратен. При отмяна на решението поради това, че лицето е живо, обявения за починал може да иска връщане на всички имоти, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е придобито срещу отчуждените по възмезден начин имоти и цената, която се дължи срещу отчуждения имот от трети лица. ЗЛС допуска една успоредна процедура по обявяване на смъртта. Тази процедура се прилага при военни действия, при събития, които дават основание да се предполага, че лицето е загинало. В тези случаи заинтересованите лица или прокурора могат да искат обявяване на смърт, ако са изтекли 2 години от прекратяване на военните действия или събитието.

Настойничество и попечителство.

Настойничеството се учредява над лица, поставени под пълно запрещение, а попечителството се учредява над лица, поставени под ограничено запрещение.

Орган на настойничеството и попечителството е кметът на общината по местожителството на лицето или определено от него длъжностно лице. Той назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси. Те образуват настойнически съвет. На поставения под ограничено запрещение се назначава попечител и заместник-попечител измежду роднините и близките му, които най-добре ще се грижат за неговите интереси. Всички действия на органа по настойничеството и попечителството могат да се обжалват пред РС, който решава въпроса по същество. Настойникът се грижи за съответното лице, управлява имуществото му и го представя пред трети лица.

Извършване на разпоредителни сделки с имуществото на поставения под запрещение става с разрешение на съда. Поставения под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат да живее другаде. Когато местоживеенето му бъде променено без съгласието на настойника, той може да иска от РС да издаде заповед за връщане на поставения под настойничество в определеното му място за живеене. Заповедта подлежи на обжалване пред председателя на ОС. Попечителят е длъжен да се грижи за личността и за запазване интересите на поставения под запрещение. Той дава съгласие за извършване на правни действия от последния. За извършване на разпоредителни действия с имуществото на поставения под ограничено запрещение се изисква разрешение от РС. Състоянието на поставеното под запрещение лице може да се измени, като се подобри или влоши. В първия случай ще бъде правно наложително да се отмени запрещението, а във втория да се премине от ограничено към пълно запрещение.

Въпрос 4 . Юридически лица – понятие, видове. Системи на образуване. Преобразуване, прекратяване и ликвидация на ЮЛ.

ЮЛ представлява едно групиране на ФЛ или на имущества, на което е дадено качеството на правен субект, имащ правото да бъде носител на права и задължения. За да имаме ЮЛ, то трябва да бъде признато от правния ред. Всяко ЮЛ е правен субект. То е носител на права и задължения и е равностоен партньор на ФЛ. То е нещо отделно от ФЛ, които го образуват или създават и функционира самостоятелно. ЮЛ има правна конструкция, която е създадена и призната от правото. Налице е едно персонифициране на права и задължения. Търси се постигането на определена цел.

Видове ЮЛ:

1. Според това дали принадлежат към публичното право или към частното право биват:

ЮЛ на публичното право - ЮЛ на публичното право се създават въз основа на властнически актове. Изпълняват държавни задачи и това е целта на създаването им. Към тях спадат държавата, общините, учрежденията, училищата и други.

ЮЛ на частното право. Учредяването на частноправните ЮЛ става чрез правен акт – договор. Те са създадени за постигането на недържавни или извън държавни цели. Към тях спадат сдруженията, фондациите, кооперациите, ЖСК, търговските дружества и други. Частноправните ЮЛ могат да бъдат подразделени на групи от хора и на целево имущество. В първия случай основата на ЮЛ са хората /членовете му/, а във втория е наличието на обособено имущество с определена цел, без да има членски състав. Според това дали ЮЛ има или няма членове имаме корпоративни лица и учреждения. Корпорациите са ЮЛ, при които има членски състав и възникването им се определя с волевия акт на неговите членове. ЮЛ, които нямат членски състав и възникването им се дължи на акт извън тях, се наричат учреждения. ЮЛ биват още първични и вторични – първични са тези, които се образуват направо от ФЛ или от държавен орган. Вторични са онези, които се образуват от други ЮЛ – напр.: кооперативните съюзи, които се образуват от кооперации.

Системи на образуване. Преобразуване, прекратяване и ликвидация на ЮЛ. За начало на едно ЮЛ се счита моментът, в който му е призната възможността да придобива права и да поема задължения.

Позитивното право познава 3 системи за създаване на едно ЮЛ.

а) Система на доброволното създаване –Обективното право определя при изпълнението на какви изисквания възниква едно ЮЛ. Съдът само упражнява контрол за законосъобразност – дали са налице определените изисквания. Съдът не може да откаже регистрирането на едно ЮЛ, ако условията за това са налице. За да имаме едно ЮЛ, то трябва да е регистрирано въз основа на съдебно решение. Не е достатъчно само наличието на съответното волеизявление и появата на ФС, определен от закона.

б) Разрешителна система – за създаването на едно ЮЛ е необходимо конкретно разрешение. При тази система е необходимо наличието на 2 елемента: волеви акт и административен акт. Първият се свежда до един учредителен акт на група граждани, който трябва да бъде изграден съобразно изискванията на правния ред. Вторият момент се свежда до един разрешителен административен акт от компетентния за това орган. Този акт е свързан със задължението за държавен контрол. При издаването на този акт се преценява не само законосъобразността, както е при първата система, но и целесъобразността от образуване на съответното ЮЛ.

в) Разпоредителна система – при тази система Конституцията или законът овластяват държавен или административен орган да образува едно ЮЛ. Актът за създаване на това ЮЛ може да бъде издаден от НС, МС, от ведомствен ръководител или от общинския съвет. ЮЛ възниква от момента на влизане в сила на съответния акт.

По време на съществуването на ЮЛ може да се наложи правна промяна в него. Преустройството е факт, който внася промени в ЮЛ. То може да засяга промяната на предмета на дейност, промяна в характеристиката, членския състав, структурата или вида на ЮЛ. Такава промяна следва да намери своето отражение в търговския регистър към Агенцията по вписванията на базата на спазване режима по създаването на ЮЛ. Реорганизацията може да настъпи в няколко насоки. Правото познава сливане на две или повече ЮЛ. Възможно е на мястото на прекратените ЮЛ да се появи нов субект или едно от досегашните ЮЛ да продължи съществуването си и в него да се влеят другите. Правото познава и обратния случай – едно ЮЛ се разделя на две или повече нови ЮЛ. При обособяване на новите правни субекти всеки един от тях поема конкретна част от дейността на предходния правен субект. Има и трета възможност – отделяне на част от дейността на едно ЮЛ и обособяването й в ново ЮЛ. Прекратяването на едно ЮЛ означава преустановяване на дейността на едно ЮЛ. То е нормативно регламентирано и установено. Прекратяването означава преустановяване на дейността на едно ЮЛ. Няма единни и еднакви основания за прекратяване дейността на всички ЮЛ. По принцип прекратяването става при същите условия, при които се извършва образуването на съответното ЮЛ. Тогава, когато едно ЮЛ е създадено по волята на едно или повече ФЛ, тяхното съвместно волеизявление трябва да доведе до прекратяването на дейността на съответното ЮЛ. Без значение е причината, която налага прекратяването на ЮЛ. Ако ЮЛ започне да преследва противоправни цели, съдът може да постанови решение за неговото прекратяване. Стигне ли ЮЛ до своя край, до своето прекратяване, следва да се премине към ликвидацията му. Когато едно ЮЛ се прекратява по силата на решение на неговите органи, това решение трябва да съдържа всички необходими въпроси, които да уточнят и уредят проблемите, свързани с имуществото на правния субект и неговото разпределение между членовете му. Ако няма съответното решение, тогава ще следва да се търси разрешение съобразно с правилата на гражданското материално право. Ако прекратяването настъпва по решение на държавен или административен орган или съд, в този акт следва да се уточни и съдбата на имуществото.

След като ЮЛ е правен субект, то следва да се индивидуализира с определени признаци:

Наименование – това е един задължителен атрибут. Със своето наименование ЮЛ участва в оборота. В акта за учредяването му се определя задължително наименованието. То не може да се повтаря – това правило важи в рамките на едно и също населено място. Фирмата може да бъде променена по искане на ЮЛ, което я е регистрирало. Само ЮЛ, което е регистрирало съответното наименование /фирма/ може да го използва.

Седалище – това е населеното място, където се намира управлението на дейността на ЮЛ. Седалището се определя при регистрирането на ЮЛ в ОС. Когато управлението на дейността на едно ЮЛ бъде преместена на друго място, с това се променя и седалището му.

Националност – този признак е много важен, защото определя на правния ред на коя държава се подчинява съответното ЮЛ. Според нашето законодателство чуждо ЮЛ е онова, което не е регистрирано в РБ, или макар и регистрирано в наш ОС, има чуждо участие над 50%.

Предмет на дейност – този признак не винаги е необходим. Тогава, когато имаме създадено ЮЛ с определена цел, този елемент трябва да се въздигне в необходим.

Правоспособност на ЮЛ – ЮЛ са правоспособни и са носители на права и задължения. По принцип те нямат ограничена правоспособност. Ограничение имаме само при някои ЮЛ, което е свързано с тяхната същност и цел. Ако ЮЛ излезе извън своите права или накърни императивна правна норма с действието на своите органи, то ще трябва да понесе съответната отговорност. И все пак правоспособността на ЮЛ е ограничена в сравнение с тази на ФЛ. ЮЛ не може да има онези субективни права, които са специфични за ФЛ, за човека.

Дееспособност на ЮЛ - ЮЛ става дееспособно от момента на получаване на правоспособността си. Следователно между двете правни качества при ЮЛ няма разлика. Дееспособното ФЛ действа само. При ЮЛ не е така. То се нуждае от ФЛ, които да действат от негово име и за негова сметка. Затова в устава или договора на всяко ЮЛ се определят неговите органи и техните права. ЮЛ, регламентирани от частното права имат няколко органа. Органите на ЮЛ се определят от закона. Законът и вътрешните правила на отделното ЮЛ създават и определят органите, техните компетенции и взаимоотношенията между тях. У нас са познати три органа на ЮЛ: общо събрание, управителен съвет и контролен /надзорен/ съвет.

Общо събрание – сдруженията, кооперациите, партиите имат корпоративен характер. Те са изградени върху членски състав. Общото събрание на едно ЮЛ е негов върховен и основен орган. То е събрание на всички участници в ЮЛ. Чрез него се дава възможност на всички членове лично до участват в ръководството и в направляването на работата на ЮЛ. Познато е и общо събрание на делегатите. Редът за избор на делегати и за определяне броя на членовете, които избират един делегат, се уточнява от устава. Делегатите не са пълномощници на групата членове, от които са избрани, а всеки делегат участва и гласува в общото събрание от свое име. Общото събрание не е постоянно действащ орган. То заседава през периоди или по време, определени от устава. Поради това имаме обикновени /текущи/ и годишни отчетни събрания. Текущи са онези събрания, които се провеждат системно през определени периоди от време или съобразно с предвижданията на устава. Годишните отчетни събрания се свикват един път годишно, обикновено след завършване на работната или отчетната година и имат специфичен дневен ред. Необходимият кворум или мнозинство за решаване на конкретен въпрос също се определят в устава. На обжалване подлежат незаконосъобразните решения на общото събрание.

Управителен съвет – той винаги се избира от общото събрание и има нечетен брой членове. Функциите на управителния съвет се проявяват в 2 насоки: във вътрешния живот на ЮЛ и спрямо третите лица. Първата насока е свързана с оперативното ръководство на работата. Втората насока е във вътрешен план. В тези случаи управителния съвет сключва договори с други правни субекти, като правата и задълженията се поемат от самото ЮЛ. Управителният съвет в своята работа е подчинен на решенията на общото събрание, на правните норми и устава. За неправомерни действия, за нанесени вреди на ЮЛ или на другите правни субекти, членовете на управителния съвет носят съответната отговорност.

Контролен /надзорен/ съвет – той е факултативен орган и се създава само когато уставът го предвижда. Избира се от общото събрание. Надзорния съвет има контролни функции от вътрешен характер. Членовете на съвета са членове на сдружението. Той има задача да извършва постоянен контрол, а не периодичен или върху конкретна дейност. Контрола обхваща законосъобразността и целесъобразността на извършените от управителния съвет дейности. Той има право да контролира всички извършени плащания, сключени договори и др. Надзорният съвет докладва за своята дейност на общото събрание. Общото събрание може да прекрати правомощията на контролния съвет. Ако уставът предвижда определен мандат на контролния съвет, с изтичането на срока възниква задължението на общото събрание да избере нов надзорен съвет. До избирането на нов съвет, предишния запазва своите функции. Самото изтичане на срока, за който е избран надзорния съвет, не прекратява правата и задълженията му.

Преобразуване на ЮЛ. Преобразуването или реорганизацията на ЮЛ се състои във внасяне на промени в правното му положение, при което дейността му се запазва. Промяната може да се отнася до правно-организационната форма и вида на собствеността, която ЮЛ притежава, или да засяга отделните индивидуализиращи белези – наименование, седалище, предмет на дейност или цели, вътрешна структура и др.

Преобразуването настъпва като резултат на определени юридически факти.при корпоративно устроените ЮЛ то става с решение на органа му, който е компетентен за това според закона и устава му, обикновено това е върховният орган – общото събрание.

Реорганизацията се проявява в сливане, вливане, разделяне, отделяне.

При сливането от две или повече ЮЛ, които загубват качеството си на правни субекти, възниква ново ЮЛ, към което преминават както дейността на слелите се субекти, така и техните права и задължения. Новият правен субект е универсален правоприемник на слелите се ЮЛ.

При вливането едно ЮЛ поема дейността, правата и задълженията на друго или други ЮЛ, които прекратяват своето съществуване като отделни правни субекти. Поемащото ЮЛ универсален правоприемник на влелите се в него.

Разделянето е преобразуване, при което едно ЮЛ престава да съществува, поради това че неговата дейност и имущество се разпределят между две или повече нови ЮЛ, които възникват в резултат на разделянето. С акта на разделянето се определя кои права и задължения и към коя дата преминават към всеки от нововъзникналите правни субекти. Всеки от тях е частен правоприемник на прекратеното поради разделяне ЮЛ. Нововъзникналите ЮЛ отговарят солидарно за правните задължения на прекратеното. чл.42, ал.1 ЗК

Отделянето води до възникване на едно или повече нови ЮЛ, които поемат част от дейността и от имуществото на съществуващото ЮЛ, което не се прекратява, а продължава своята дейност заедно с нововъзникналите. Последните са частни правоприемници на това, от което се отделя имущество. В акта на отделянето подробно се описва кои права и правни задължения към кое ново ЮЛ преминават и към коя дата. Независимо от това разпределение, нововъзникналите ЮЛ отговарят солидарно за задълженията на своя праводател, възникнали преди отделянето – чл.42, ал.2 ЗК

Прекратяване и ликвидация на ЮЛ. Прекратяването на ЮЛ може да се съпътства с прекратяване на неговата дейност. То може да бъде последица от правен акт на орган на ЮЛ или на държавен орган, които са компетентни да преобразуват последното.

Прекратяването може да настъпи автоматически на основание, предвидено в акта за образуването му, като например срок, изчерпване на предмета, постигане на целите и др.

С властнически акт на съд може да бъде прекратено ЮЛ в изрично предвидените в специалните нормативни актове случаи. Това става, когато дейността на ЮЛ противоречи на повелителните правни норми, или то не отговаря на задължителни изисквания за минимален брой на членствения състав, за минимален уставен капитал и др., или е изпаднало в несъстоятелност – чл. 40 ЗК, чл.13, б. “в” ЗЮЛНЦ. Състоянието на неплатежоспособност на ЮЛ дава основание за откриване на производството за несъстоятелност по ТЗ, което може да доведе до универсално принудително изпълнение на задълженията на такова ЮЛ.

Правни норми за ликвидация се съдържат в чл.266-274 ТЗ и чл.41-51 ЗК. Разпоредбите на ТЗ се прилагат и при ликвидация на ЮЛ с нестопанска цел.

Ликвидаторите се назначават или от орган на ЮЛ или от съда, когато прекратяването се постановява със съдебно решение. Имената на ликвидаторите се вписват в съответния съдебен регистър, където е вписано ЮЛ заедно с образци на подписите им. Възнаграждението на ликвидаторите се определя ат ЮЛ или от съда, когато той ги е назначавал. Ликвидаторите носят отговорност за причинените от тях вреди както изпълнителните органи на ЮЛ.

Ликвидаторите представляват ЮЛ само заедно и имат правата и задълженията на изпълнителните му органи – чл.269, ал.1 и 2 ТЗ.

Ликвидаторите съставят баланс към момента на прекратяване на ЮЛ и доклад, който пояснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и представят счетоводен отчет и доклад за дейността си пред ръководния орган на ЮЛ, който се произнася по приемането на началния баланс, годишното приключване и освобождаването от отговорност на ликвидаторите – чл. 270 ТЗ.

Ликвидаторите са длъжни да поканят кредиторите на ЮЛ предявят вземанията си, като на известните от тях се отправя писмена покана и се обнародва.

Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да осребрят останалото имущество и да удовлетворят кредиторите. При спорни задължения разпределение може да се извърши след като се даде обезпечение на кредитора. Вземания, които не са били предявени, въпреки уведомяването, се влагат в банка на името на кредитора. Имуществото на ЮЛ се разпределя само ако са изминали 6 месеца от обнародване на поканата до кредиторите – чл. 272, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Имуществото, което остане след удовлетворяване на кредиторите, или се разпределя между участниците в ЮЛ, или се предава на държавата или общината, когато това е изрично предвидено в закона.

Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на ЮЛ. Решението за заличаване се обнародва в “Държавен вестник”, когато учредяването е подлежало на обнародване.

Въпрос 5. Юридически лица с нестопанска цел.

На базата на чл.44 от Конституцията, на базата на разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, на базата на европейското законодателство и доктрина, когато говорим за ЮЛ с нестопанска цел, се разбират сдруженията и фондациите. Те се регистрират в окръжен съд по тяхното местоседалище. ЮЛНЦ могат свободно да определят целите си и да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в частна или обществена полза. Определянето на целите и дейността се извършва в устава, учредителния акт или с изменението им.

Според определените цели и извършваната дейност юридическите лица с нестопанска цел се разделят на: 1. сдружения с нестопанска цел/ фондации за осъществяване на общественополезна дейност; 2. сдружения с нестопанска цел/ фондации за осъществяване на дейност в частна полза.

Сдружението е ЮЛ с корпоративно устройство, което извършва нестопанска дейност. То е едно доброволно обединение на хора, създадено за продължително време, което е независимо от промените в членския състав. Сдружението не трябва да търси печалба. Но без странична стопанска дейност, то не винаги може да съществува. Стопанската дейност трябва само да създава материалната база за нейното осъществяване.

Основаването на сдружението представлява сложен ФС, който включва в себе си главно гражданскоправни елементи. За появата на едно сдружение са необходими няколко ЮФ:

1. Съвпадащи волеизявления на учредителите на сдружението. Такива могат да бъдат български и чуждестранни ЮЛ и дееспособни ФЛ. Сдружението (за осъществяване на дейност в частна полза) се учредява от три или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел, а сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица. Формата на този договор задължително е писмена;

2. Изработване и одобряване на устав на сдружението. Уставът се изготвя винаги в писмена форма. Съдържанието му е свързано с целта на сдружението. Уставът трябва задължително да съдържа определени моменти – целта на сдружението, начините за нейното постигане, определяне предмета на дейност, средствата на сдружението, органите на управление, срокът за съществуването на сдружението, ако има такъв и седалището му;

3. Избиране на име – Наименованието трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с нестопанска цел, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави. Наименованието се изписва на български език и може да бъде допълнително изписано на чужд език. След като юридическото лице с нестопанска цел е вписано в съдебния регистър, не може да бъде вписано друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид със същото наименование. Вписаното в съдебния регистър юридическо лице с нестопанска цел може да иска от всяко друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид, приело по-късно наименование, съвпадащо с неговото, да преустанови носенето и служенето със съвпадащото наименование.

4. Избиране на управителен съвет. Върховен орган на сдружението е общото събрание, но управителен орган е управителният съвет. Управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на сдружението. Юридически лица, които са членове на сдружението, могат да посочват за членове на управителния съвет и лица, които не са членове на сдружението. Членовете на управителния съвет се избират за срок до пет години. Управителният съвет избира от своя състав председател. В устава може да се предвиди, че председателят се избира от общото събрание или друг орган на сдружението. По решение на общото събрание функциите на управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице - управител.

5. Вписване на сдружението в регистъра на ЮЛНС в района на ОС по седалището на юридицеското лице. Юридическото лице на организацията с нестопанска цел възниква с вписването му в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на организацията. Съдебната регистрация е задължителна за възникването на ЮЛНЦ като самостоятелен правен субект, различен от неговите учредители или членове.

Необходими документи за регистрация. В окръжния съд по седалище на сдружението се представят следните документи: 1. Заявление от членовете на управителния съвет; 2. Устав на сдружението; 3. Протокол от учредителното събрание; 4. Нотариално заверени образци от подписите на лицата, които ще представляват сдружението. 5. Свидетелства за съдимост на членовете на управителния съвет; 6. Документ за уникалност на наименованието; 7. Документ за платена държавна такса.

Сдружения, за чието възникване особени закони (или подзаконови нормативни актове) предвиждат допълнителни условия за учредяването или вписването им в регистъра на съда, представят и допълнителни документи, доказващи изпълнението на изискванията на особените нормативни актове.

От датата на получаване на съдебното решение за вписване в съдебния регистър започват да текат срокове за регистрация и вписване в регистър БУЛСТАТ и в Агенцията за финансово разузнаване към Министерството на финансите.

Характерна особоност за сдруженията в обществена полза е обстоятелството, че от датата на получаване на съдебното решение за вписване в съдебния регистър, за тях започва да тече срок за вписване на сдружението в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност към Министерството на правосъдието.

Прекратяването на сдружението става в определени от закона случаи, които могат да се групират в 2 вида: а) доброволно разпускане – по решение на общото събрание или при изтичане на срока; б) с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато: не е учредено по законния ред; извършва дейност, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави; или когато е обявено в несъстоятелност. Решението на съда за прекратяване се постановява по иск на всеки заинтересуван или на прокурора, като съдът дава срок до 6 месеца за отстраняване на основанието за прекратяване и неговите последици. Правният субект обаче продължава да съществува до пълната ликвидация на имуществото. Прекратяването на сдружението се вписва по решение на ОС в съответния регистър след молба на управителния съвет. След прекратяване на сдружението имуществото му се предава на държавата. Тя отговаря за неговите задължения до размера на полученото имущество.

Членуването в сдружението е доброволно. Поначало то се придобива по 2 начина: или при основаване на сдружението чрез подписване на учредителния договор и устав или след това чрез приемане чрез предвидения от устава ред /чрез писмена или устна молба/. За членове на едно сдружение могат да бъдат приемани ФЛ и ЮЛ. Членството в едно сдружение има определено съдържание. Основното право е участието в общото събрание и правото на гласуване. Друго право на всеки член е да бъде избиран в управителния съвет или в друг орган. Поради идеалният характер на сдружението тук няма участие в печалби. Членът на сдружението има право да обжалва всяко решение на общото събрание. Наред с правата членът на сдружението има и задължения. Той има задължението да съдейства за постигане на неговата цел, да не извършва нищо, което пречи или вреди на целта на сдружението, да изпълнява решенията на общото събрание и управителния съвет. Членовете трябва да плащат своя членски внос. Членството е лично и поради това не е прехвърляемо или наследимо. Прекратяване на членството става по няколко начина: при прекратяване на сдружението, при смъртта на ФЛ или ликвидацията на ЮЛ, член на сдружението, при напускане, при изключване по решение на общото събрание.

Общото събрание е основен орган на сдружението. То е императивно необходим орган. То е сбор от всички членове на сдружението и има за задача да решава и урежда всички въпроси, които по силата на закона или на устава не са предоставени на управителния съвет или на друг орган. Общото събрание задължително контролира дейността на управителния съвет. То не е постоянно действащ орган. То взема решенията си на заседания. Кворумът е предпоставка за откриване и функциониране на събранието. Общото събрание се свиква от управителния съвет или по искане на 1/10 от членовете. Ако въпреки така постъпилото искане управителния съвет не свика общото събрание, то се свиква от районния съдия. РС следва да провери дали са налице законните предпоставки за този вид свикване на общото събрание и ако е така, е длъжен да го свика.

При свикването има 3 момента: покана, връчване и съдържание.

Поканата задължително трябва да бъде в писмена форма. Ако няма писмена форма и връчване на поканата срещу подпис, няма редовност. Поканата задължително трябва да съдържа датата на заседанието, часа, в който се свиква, както и мястото на събранието. Това са абсолютно необходими изисквания за съдържанието на поканата.

Същевременно отделните точки от дневния ред трябва задължително да бъдат посочени в писмената покана. По въпроси, които не са били предварително вписани в дневния ред и надлежно оповестени, не могат да се вземат решения.

Общото събрание се счита за законно, ако на него присъстват най-малко половината от всички членове или делегати. Ако не се получи нужния кворум, събранието се отлага за 1 час при същия дневен ред и се счита законно, колкото и членове и делегати да се явят. Мнозинството за вземане на решения на общото събрание се изчислява само от присъстващите членове. Има 2 вида мнозинство: обикновено и квалифицирано. В общото събрание всеки член има само 1 глас. Не се допуска гласуване с пълномощно. Общото събрание избира, освобождава от длъжност или от отговорност членовете на управителния съвет. То може да създава и други органи. То може да отмени всяко решение на други органи на сдружението. Общото събрание приема и освобождава членовете на сдружението, одобрява отчети, бюджети и други основни документи. Решенията но общото събрание, които противоречат на закона или на устава могат да бъдат отменени от държавния орган, под надзора на който се намира ЮЛ.

Управителен съвет – втория задължителен и необходим орган на сдружението. Той има двупосочни функции: във вътрешния живот на сдружението – управителни и изпълнителни, а навън – представителни. УС трябва да изхожда само от интересите на сдружението. Той има задължение да води делата на ЮЛ. Подчинен е на императивните правила на закона, на устава и на решенията на общото събрание. УС работи при пълна прозрачност за членовете на сдружението, за общото събрание и за другите органи на сдружението. УС е свободен в определяне на дейността си и е подчинен само на интересите на ЮЛ, което ръководи. В отношенията навън с другите правни субекти, с административните служби, той има положението на законен представител. УС се състои най-малко от 3 члена. Членовете му се избират от общото събрание за срок от 3 години. Този избор влиза веднага в сила от момента на постановяване на решението. Броя на членовете трябва да бъде нечетен. Законът не определя ограничение в максимума. До избиране на нов УС, стария продължава да изпълнява своите функции.

Отговорност на сдружението – УС сключва договори от името на сдружението. Задълженията по тях се поемат от самото сдружение.

Фондации: Фондацията е ЮЛ с нестопанска цел. Тя е едно персонифицирано имущество. Предпоставка за създаване на фондацията е едно волеизявление. Тя няма членски състав, тя е само едно имущество. Фондацията е едно предоставено по силата на волеизявление на едно лице имущество, което става самостоятелно и обособено. Волеизявлението е едностранно, т.е. то се прави от един правен субект и не се нуждае от ничие приемане. Възможно е фондацията да има за основа дарствен акт – дарение или завещание. За валидността на волеизявлението се изисква то да бъде направено при спазване на предвидената от закона форма. Имуществото трябва да бъде точно определено. Предоставянето следва да се извърши с определяне на една постоянна, дългодействаща и законосъобразна цел. Необходимо е се спазят законовите изисквания от материалноправна и процесуалноправна гл.т. за регистрирането на ЮЛ.

Основаване на фондацията: Изготвяне на учредителен акт. Този акт е едностранно волеизявление, което задължително трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Относно съдържанието му не трябва да се поставят никакви ограничения. Учредителния акт може да има непълноти. В такъв случай министъра, в чийто ресор е целта на фондацията, ще допълни това, което е непълно. Определяне на управителния орган, който ще ръководи имуществото с оглед постигане на определената цел. В учредителният акт трябва да бъде посочен съответния орган. Управителният орган има множество задължения. Фондацията е имущество, посветено на една цел и затова органа трябва да се подчини на тази цел и да направи всичко възможно за нейното осъществяване. Управителният орган трябва да отговаря за всичко свързано с фондацията. Той влиза във връзка с третите лица. Управителния орган може да се сменя от съответния министър. Той определя и неговия състав. Проверка от администрацията. Отговорен за дейността на фондацията е съответния министър, чието ведомство отговаря за сектора, който е свързан с целта на създадената фондация. ОС пред който се образува дело по повод искането на управителя с решение постановява регистрацията на фондацията. Ако съдът откаже това с решение, то подлежи на обжалване.

Изменения във фондацията – министъра е длъжностно лице, което отговаря за правилното използване и насочване на средствата на фондацията. В тази насока той има сравнително големи права и възможности. Той може да модифицира фондацията, да прави промени в нея, да разширява целта й или да я изменя. Основното задължение е точно да се спазва волята на учредителя. Когато това не е възможно, министърът е този, който трябва да търси най-близкия и разумен изход. Основания за прекратяване на фондацията са: изчерпване на имуществото; постигане на целта; неизпълнима или непостижима цел; целта стане противна на добрите нрави или на законите или обществения ред; по искане на управата, на министъра или служебно от съда. След прекратяването на фондацията имуществото й се предава на държавата.

Въпрос 6. Търговски дружества – понятие и видове. Учредяване. Недействителност. Решения на органите на управление и тяхната отмяна.

Сдружаванията в ТП са разновидност на тези в ГП. Обединяване на две или повече лица за съвместна стопанска дейност. Широко са разпространени в ТП. Всички са сдружавания с изключение на ЕТ и ЕООД. Към сдружаванията спадат: СД; КД; ООД; АД; КДА; СД; кооперациите.

Обединенията на две или повече лица, които насочват усилията си и средствата си за съвместна стопанска дейност, под обща форма и в правно-организационна форма на законово уредено лице са обособен правен субект.

Разлика от обединенията в ГП, където не достигат до правосубекти е, че в ТП са винаги ЮЛ - чл. 63, ал.3 ТЗ /Търговските дружества са Ю.Л./ Видът на тези ЮЛ е лимитативно посочен в Закона. За да се стигне до обединяване в ТП се поставят нови законови изисквания към съсдружителите: чл. 65 ТЗ /1 - Учредителят на дружеството трябва да са дееспособен български или чуждестранни ф.л. или ю.л./; допълнителните изисквания са в зависимост от природата на дружествата - холдинг или консорциум - могат да са търговски дружества, но не и ФЛ.

Видове ТД:

Според отношенията между съдружниците и отговорността за задълженията на дружеството, както и дали в имуществото се обособява капитал, те се делят на два вида- чл. 64, ал.3 ТЗ: а) персонални - СД и командитни; б) капиталови - останалите.

Според начина на възникване: а) договорни - учредителен акт /договор/ - СД, КД и ООД; б) уставни - устав - АД и КООП; в) смесени - КДА.

Според правната уредба на дружествата: а) дружества на търговското право - всички търговско-правни дружества; б) търговски дружества /същински/ - само уредените в ТЗ - чл. 64, ал.2 ТЗ. (Кооперацията не е дружество според ТЗ!)

ТД е самостоятелен правен субект, различен от неговите съдружници. ТД е носител на собствено имущество, различно от това на участващите в него лица, с което то участва в търговския оборот и носи задължения. ТД се свързва със стопанската дейност - да се различава от гражданското дружество - чл. 357 ЗЗД – гражданското дружество е за постигане на определени стопански цели.

Различия между ТД и ГД: а) Основанието за възникване- при ГД има договор за гражданско дружество, а при ТД, може да е договор или устав; б) Формата на учредителния акт - при ГД граждански договор, който може да е и устен, при ТД винаги формален договор; в) ГД не води до образуването на нов правен субект, а ТД винаги създава нов такъв-чл. 63, ал.3 ТЗ; г) ГД няма персонофициращи белези, а ТД има и са необходими; д) ГД не подлежи на вписване, а ТД се вписват - чл. 67 ТЗ Дружеството се смята възникнало от деня на вписването му в търговския регистър. Заявлението за вписване се извършва от избрания управителен орган/; е) ГД няма свой персоналитет, само отношенията между съдружниците, а ТД има отношения със съдружниците.

Учредяване на ТД. Правното положение на нерегистрирано ТД. Недействителност на регистрирано ТД.

ТД е ЮЛ и се учредява чрез формална процедура със стъпки в последователност:

1. Група лица или едно лице да поемат инициативата по учредяване - учредители. Чл. 65 ТЗ - да са дееспособни ФЛ или ЮЛ;

2. Да има волеизявление от страна на учредителите - в различна форма, като има и някои определени изисквания - учредително събрание при АД напр. Волеизявлението да е за конкретен вид ТД - лично или чрез пълномощник. За СД - само лично волеизявление - чл. 79, ал.2 ТЗ / В регистъра се вписват данните по т.1, 2 и 5 на предходния член. Чл. 78 т.1 - името и местожителството, съответно фирмата и седалището, както и адреса на съдружниците; т.2 - фирмата седалището и адреса на управление и предмета на дейност на дружеството; т.5 - начина на управление и представителство на дружеството/;

3.Да има решение за учредяване на ТД и то да се вземе единодушно, като несъгласните лица отпадат;

4. Изготвяне учредителен акт на дружеството. Може да е различен - договор или устав, това зависи от вида на ТД. Може да е и в различна форма - при СД и КД в писмена форма с нотариална заверка на подписите. При АД, КДА, КООП - писмен акт. Това е многостранна сделка в която съдружниците правят волеизявление за обща цел - приемане на учредителен акт;

5. Заявление от дружеството за вписване в търговския регистър - заявлението е от лице. Съгласно чл. 67 ТЗ - вписване в търговския регистър след като възникне ЮЛ на търговското дружество.

Досега изброените са задължителните елементи. Чл. 67 ТЗ допуска един факултативен елемент - изготвяне на подготвителен договор - технически действия по учредяването. Този подготвителен договор не е договора по чл. 19 ЗЗД /при неизпълнение на подготвителния отговор се носи само отговорност за причинени вреди/. Няма възможност, като договора по чл. 19 ЗЗД, да се иска приемането му за окончателен договор. Чл. 253, ал.1 ТЗ предвижда едно изключение - /КДА се образува с договор, като за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да бъде по-малък от 3/ - подготвителния договор е задължителен елемент от учредителния акт на КДА, а не факултативен.

Тъй като времетраенето за учредяване на ТД може да се проточи дълго, което да доведе до пропускане шансове за печалба на ТД - чл. 69 ТЗ, допуска възможността да се извършват действия от името на неоформеното дружество. Действията се извършват от учредителите от името на учредяваното дружество - това обстоятелство изрично се оказва. За тези задължения лицата по сделката отговарят солидарно.Когато се осъществява регистрация правата и задълженията от такива сделки по право преминават върху учреденото дружество.

Недействителност на регистрираното ТД чл. 70 ТЗ - тя е различна от недействителността в ГД тъй като възникването й е свързано с учредяване на търговско дружество и последиците са различни от гражданско-правната недействителност. Недействителност на ТД има когато някой от елементите на фактическия състав е изпълнен в отклонение на изискванията на закона. Пороците за недействителност са изброени в чл. 70, ал.1 ТЗ /Учредяване на дружеството е недействително, само когато е допуснато някое от следните нарушения: 1.Липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма;

2. При АД или КДА не са спазени изискванията на чл. 159 и 163; 3. Предметът на действие на дружеството противоречи на закона или на добрите нрави; 4. Учредителният договор или устава не съдържа фирмата, предмета на дейност на дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато закона го изисква;

5. Не е внесена предписаната от закона част от капитала; 6. В учредяването на дружеството са участвали по-малко от предвидените в закона брой дееспособни лица./ Само тези основания водят до недействителност на ТД. Всяко заинтересовано лице и прокурора могат да искат обявяване на едно ТД за недействително. Това става само по съдебен ред. Иска се предявява в едногодишен срок, който е преклузивен и тече от учредяване на дружеството. Ако се допусне по-дълъг срок може да възникват неблагоприятни последици за трети лица, контрагенти.

Последици от обявяване недействителност на ТД. Не се свежда до това да се счита за несъществуващо. До момента на излизане на решението се счита за съществувало и последиците се запазват. Прекратява се дружеството, след което започва процедура по ликвидация. До тази последица не се стига, ако порокът довел до недействителност не е от естество, което допуска да бъде отстранен или вече е бил отстранен. Не всеки порок неизбежно води до обявяване в недействителност на ТД.

Предвид това, че ТД са корпоративни ЮЛ има възможност правата на съдружниците на бъдат накърнени от органите на ТД. С оглед защитата на тези права/имуществени и неимуществени/ ТЗ дава специални правила по чл. 71, 74, 75 от ТЗ. /71 - Всеки член на дружеството може с иск пред окръжен съд по седалището на дружеството да защити правото на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството; чл.74 1 - Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжен съд по седалището на ТД за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на ТД. Искът се предявява срещу дружеството; 75 1 - Указанията на съда дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторното разглеждане от него на същия въпрос/ по чл. 71 ТЗ е общата защита, а по чл. 74 и чл. 75 ТЗ специализирана защита от общото събрание.

а) Според чл. 71 ТЗ - всеки член на ТД с иск пред съда по седалището на ТД може да се защитава от неправомерни действия на ТД - това е обща защита, тъй като не е в определена част на правото или определен орган на ТД. Защита на два вида права: членство и членствени права. Членство: изключване на съдружник или отказ на дружеството да признаят определено лице за съдружник; Членски права - по-конкретизирана форма на нарушение - не се изплаща дивидент и не се предоставя информация.

Защитата е обща, защото няма значение формата на нарушение или дали е виновно. Различните искове по защитата зависят от вида на нарушението: положителен установителен иск - при отказ да се признае членство; осъдителен иск - когато не се изплаща дивидент или не се предоставя информация. С решението ТД се осъжда да даде дивидент или информация. Активно легитимиран да води иска е съдружника. Пасивно легитимиран е самото дружество.

б) Защита по чл. 74 ТЗ. Специална защита, като при нея иска се предявява само при нарушение и щети причинени от общото събрание на ТД. По отношение на кои дружества имаме защита по чл. 74 ТЗ, тъй като общото събрание е орган, съществуващ само при капиталовите дружества. В съдебната практика има решение на ВКС, че приложното поле е стеснено само до решения на капиталови дружества. Не се използва за защита от решения от общността на съдружниците на СД, КД.

Предпоставки за предявяване на иск: 1. да е налице решение на Общото събрание; 2. това решение да е в противоречие на императивни норми на закона, договора или устава; 3. иска да е предявен преди изтичане на регламентирания в чл. 74, ал.2 ТЗ преклузивен срок /Искът се предявява в 14 дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи в 14 дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание/.

Активно легитимиран е засегнатото лице, а пасивно легитимиран е ТД. Иска има конститутивен характер, защото е свързан с отмяна на взето решение. /Конститутивен - свързано с правно положение на друг правен субект/. Предмет - отмяна на решение на ОбС. Постига се защитен ефект. Съдът има само отменителна компетентност не може да постанови друго, на мястото на отмененото решение. Може да даде задължителни указания за тълкуване на акта, задължителни при друго събрание. чл. 75, ал.1 ТЗ. Ако пак Общото събрание вземе решение против, то те са нищожни решения чл. 75, ал.2 ТЗ /Решения или действия на органи на дружеството, извършени в противоречие на влязло в сила решение на съда са нищожни. Всеки съдружник или акционер може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи/.

Съотношение на защитата по чл. 71 и 74 от ТЗ - Застъпено от ВКС становище - тълкувателно решение № 1/ 00 г ОСГК ВКС иска по чл. 74 да е специален, поради което по отношение на неговия предмет не може да се предяви иск с правно основание - чл. 71 ТЗ. Ако се пропусне срока се загубва защитата от преклузивен срок.

Въпрос 7. Събирателно и командитно дружество. Обща характеристика и учредяване. Вътрешни отношения – права и задължения на съдружниците. Управление и представителство. Отговорност.

СД - обща характеристика. Учредяване на СД. Вътрешни отношения в СД - права и задължения на съдружниците.

СД е представител на персоналните дружества. Не формира капитал при учредяване, а чрез лично участие и ангажирането на съдружниците. Значение: учредяване; отношения между членовете; начин на носене на отговорност за поетите от него задължения. СД е търговец по правно-организационната си форма. ЮЛ, възникващо с регистрацията си в ТЗ на Агенцията по вписванията. Чл. 76 ТЗ - Събирателно е дружеството, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща форма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено. Има неточности в текста - уточнението “по занятие” е ненужно. В миналото СД не е било ЮЛ.

Характеристики: СД не може да е еднолично, трябва да има задължително поне двама съдружници.

За поетите от СД задължения се носи солидарна и неограничена отговорност – съдружниците отговарят неограничено с личното си имущество.

Възникване на СД - след реализация на фактическия състав от два елемента - сключване на учредителен договор и регистрация /след заявление/

1. Учредителният договор е с формален характер, в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Чл. 78 ТЗ - задължително съдържание: име и местожителство; седалище; предмет на дейност. Съществуват и факултативни елементи по желание на съдружниците. При все, че не се изисква наличие на капитал, договора все пак определя вида на вносителите на съдружниците. Допустимо е да не се внесе имуществото веднага, но трябва да има яснота за него в договора. Ако вноските са апортни, за апорта се прави оценка от съдружниците. Не се изисква процедура по чл. 72 ТЗ (оценка от 3 вещи лица).

2. Регистрацията - след заявление подписано от всички съдружници - представя се учредителния договор и спесимените на лицата, представляващи дружеството. Не всяко лице може да е съдружник в СД. В чл. 65 ТЗ са посочени общите изисквания за съдружниците. В чл. 53, ал.2 от Закона за кооперациите - кооперациите не могат да са съдружници в СД. Не могат да са съдружници в СД и общини; банки; осигурителни дружества.

Вписване: чл. 67 ТЗ „Дружеството се смята възникнало от деня на вписването му в търговския регистър. Заявлението за вписване се извършва от избрания управителен орган. След възникване на СД възникват различни по характер взаимоотношения. Две групи: а) Между самите съдружници и б) Между тях и СД в качеството му на ю.л. Те формират т.н. “вътрешни отношения”. чл. 80 ТЗ „Правоотношенията между съдружниците се уреждат в този раздел, ако друго не е предвидено в учредителния договор с изключение на разпоредбата по чл. 87”. При уредбата им доминират диспозитивните правни норми.

Изключения: чл. 87 ТЗ „Когато според учредителния договор решенията на дружеството се вземат с мнозинство, всеки съдружник има право на един глас. Решенията се вписват в протоколна книга”. Ако решенията се вземат с мнозинство, всеки има само един глас. Уговорка в противен смисъл е без правно значение. Права и задължения в качествата им на съдружници биват - имуществени права и неимуществени права.

Имуществени права на съдружниците: а) Участие в разпределение печалба /право на дивидент/. б) Чл. 81 ТЗ „Съдружникът има право на обезпечения за необходимите разноски, които е направил за дружествените работи, както и за претърпените вреди във връзка с тях”- право на обезщетение за направени необходими разноски по работа в СД, както и за всички вреди от работа на СД /и право на лихви върху тях/; в) Право на ликвидационен дял при ликвидация /или имуществен дял при напускане/.

Неимуществени права: биват управителни и контролни. а) Управителни: чл. 84, ал.1 ТЗ „Всеки съдружник има право да управлява дружествените работи, освен ако с дружествения договор е възложено управлението на един или няколко съдружници или на друго лице”. Това е правото на ръководство. Може договорът да предвиди, че управлението се възлага на един или няколко съдружници /или на трето лице - несъдружник/. Ако решението се отнася до вещни права върху недвижим имот или заем над определен размер се изисква съгласие на всички съдружници; б) Контролни права: право на информация за всеки който не участва пряко в ръководството да се информира за работата на СД; да преглежда търговските книги и дружествените книги; да иска обяснение от управителя за дейността и оттегляне на управителя по чл. 85 ТЗ.

Имуществени задължения на съдружника: а) Да извършва имуществена вноска по договора; б) Да плати лихва при забава на вноската, или при неправомерно възползване от парични средства на дружеството - чл. 82 ТЗ „Ако съдружникът допусне забава в плащането на паричните вноски или получи, съответно вземе пари от дружеството за себе си, без да има това право, дължи връщането им на дружеството със законна лихва. Ако вредите на дружеството са по-големи, то може да търси разликата”; в) Задължение за осъществяване на допълнителни вноски.

Неимуществени задължения: а) Лично участие в работата на СД - може това задължение да отпадне;

б) Лоялност – да не осъществява конкурентна дейност чл. 83 ТЗ - съдружниците могат да освободят лице/.

Външни отношения на СД. Прекратяване на дружеството и членството. Погасителна давност.

Отношенията между СД и трети лица несъдружници /кредитори и длъжници, държавни органи/ са външни отношения на СД. Тези отношения са подчинени на императивни правни норми. Според предметната сфера има 3 групи външни отношения: а) по представителност; б) отговорност на съдружниците за задълженията на СД; в) отношенията между СД и лични кредитори на съдружниците.

Отношения по представителност: Чл. 89, ал.1 ТЗ „Всеки съдружник представлява дружеството, ако в дружествения договор не е предвидено друго”. Всеки съдружник представлява СД и е негов законен представител. Тази уредба е диспозитивна. Позволява съдружниците чрез договора да лишат от представителна власт някой съдружници, като представителната власт се дава на определен съдружник. Това обстоятелство се вписва в търговския регистър.

Отговорност на съдружниците за задълженията на СД - СД отговаря за своите задължения със своето имущество. Освен самото то, като ЮЛ, за задълженията му отговарят и неговите съдружници. Имаме отклонение от принципа за отговорностната обособеност между ЮЛ и неговите съдружници. Поради засилен личен характер на СД, закона предвижда съдружниците да носят неограничена и солидарна отговорност за задълженията на СД. Всеки отговаря с цялото си несеквистируемо имущество. Всеки отговаря за цялото задължение. Отговорността не е пряка, а е субсидиарна /каскадирана/ това намира израз в правилото по чл. 88 изр. 2 ТЗ „…Принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение - срещу съдружниците”- каскада на отговорностите. Действа назад във времето /ex tung/ чл. 92 ТЗ „Който встъпи в съществуващо дружество, отговаря с другите съдружници за всички задължения на дружеството” - новопостъпилите отговарят за всички задължения на СД, включително и за възникналите преди встъпването им /поемане на дълг/. 101 - 102 ЗЗД. Съгласно чл. 98 ТЗ – исковете срещу съдружник за задължения на дружеството се погасяват с 5 годишна давност. Този срок тече от деня на прекратяване на СД или напускане на съдружник.

Отношенията между лични кредитори на съдружник в СД и самото СД - чл. 96 ТЗ „Кредиторът на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника длъжник и да иска прекратяване на дружеството с писмено предизвестие, като спазва редът по чл. 94”. Поради личния характер на СД се допуска трето лице да има потестативно право върху прекратяването на дружеството. За да избегнат прекратяване на СД останалите съдружници могат да изплатят дълга лично или от имуществото на самото СД.

Прекратяване на СД. Чрез общите способи за ТД - преобразуване в друг вид дружество или чрез вливане, сливане и разделяне.Чрез ликвидация е друга възможна хипотеза. Особености: поради персоналния характер на СД, то може да се прекрати по искане на всеки от съдружниците, направено след шест месечно предизвестие до останалите съдружници. Може да се прекрати и при смърт /поставяне под запрещение - пълно на съдружник/ чл. 93, ал.4 ТЗ; Чл. 96 ТЗ предвижда прекратяване и по искане на кредитор на съдружник;

чл. 95 ТЗ - по искане на един съдружник, когато друг съдружник умишлено не изпълни свое задължение.

Командитно дружество. Хибридно дружество, което предполага два вида съдружници - неограничено отговорни /комплементари/ и ограничено отговорни /командитисти/. Дава особена правна уредба. Бива особена /основна/ и субсидиарна. Глава 12 чл. 99 до 112 ТЗ - основна правна уредба. Субсидиарната - чл. 99, ал.2 ТЗ /За КД намират съответно приложение разпоредбите за СД, доколкото в тази глава не е предвидено друго/. КД се образува с договор на две или повече лица - чл. 99, ал.1 ТЗ /КД се образува с договор между две и повече лица за извършване търговска дейност под фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска/. КД е търговско дружество - чл. 1, ал.2 ТЗ. То не може да е еднолично, трябва поне по един от двата вида съдружници.

Ограничения: Комплементарите не могат да са: кооперации; общини; банки - чл. 53, ал.3 ТЗ.

Възникване на КД е сходно с това на СД. Фактически състав от два елемента: 1. Учредителен договор и 2. Вписване в търговския регистър. Учредителния договор е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на всеки съдружник. Чл. 102 ТЗ посочва задължителното съдържание на договора. Договорът за учредяване на командитно дружество трябва да съдържа: 1. Фирмата на дружеството; 2 седалището и адреса; 3. Предмета на дейност; 4. Името, съответно на фирмата, адреса на съдружниците и размера на тяхната отговорност; 5 /отм./; 6. Вида и размера на вноските на съдружниците; 7. Начина на разпределение на печалбите и загубите между съдружниците; 8. Начина на управление и представителство на дружеството/ Има задължително съдържание на договора и факултативно. В договора се посочва качеството на всеки съдружник - размера на задължението.

Вписване - заявлението се подава от комплементара, като се представят учредителен договор и спесимени.

Отношения в КД. По-широк брой: вътрешни отношения между всички съдружници; само между комплементарите; само между командитистите; между двата вида съдружници като обособени групи; м/у съдружнците и КД. Действа принципа на диспозитивност на отношенията /чл. 104 ТЗ - Отношенията между съдружниците, ако не е предвидено друго в договора, се уреждат в този раздел/.

Отношения: м/у комплементари и между комплементари и КД - същите както при СД; м/у командитисти - разкриват се по правата и задълженията, които имат в КД - 1. Имуществени: разделяне на дивидент; нямат право на обезщетения от КД за вреди, понеже не участват в управлението; ликвидационен дял. 2. Неимуществени: чл. 109 ТЗ - контролни права: достъп до дружествени и търговски книги, годишни отчети. Командитистите не участват в управлението на КД и да го представляват - чл. 105 ТЗ /Управлението и представителството на дружеството се извършват от неограничено отговорните съдружници. Ограничено отговорния съдружник няма право на управление и не може да спира решения на неограничено отговорните съдружници./ Те не могат да спират управленски решения на комплементарите. Командитистите участват само имуществено. Чл. 106 ТЗ допуска комнадитист да извършва управленски действия, но ще отговаря лично /като комплементар/.

Задължения на командитистите: Да направят дължими вноски по договора. Нямат задължения за лоялност.

Външни отношения: комплементари - както при СД; командитисти: не могат да представляват КД, освен в условията на чл. 106 ТЗ /Ако ограничено отговорен съдружник извършва сделки от името и за сметка на дружеството, без да е негов управител или пълномощник, той отговаря лично освен ако дружеството потвърди сделката/ или, ако бъдат третирани като външни лица /например за прокуристи/. Задължения на командитистите е, че отговарят и ограничено до размера на дължимата вноска. Изключения: 1. Чл. 101, ал.2 ТЗ Името на ограничено отговорен съдружник не се вписва във фирмата, но ако това е станало, той се смята за неограничено отговорен по отношение на кредиторите на дружеството; 2. Чл. 106 ТЗ Ако ограничено отговорният съдружник извършва сделки от името и за сметка на дружеството, без да е негов управител или пълномощник, той отговаря лично освен ако дружеството потвърди сделката; 3. Чл. 112 ТЗ Ограничено отговорният съдружник отговаря неограничено за сделки, извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това, ако кредиторът не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник - Командитистът е сключил сделка от името на КД, преди възникването му или след това, а кредиторът не е знаел, че договаря с комендатист.

Прекратяване на КД:Основанията са като при СД. Особеност - Прекратяване членството на комендатист не води до прекратяване на КД. Прекратява се само ако е единствен комендатист.

благодарение на:  www.lawsbg.com/lectures/lekcii-vtu/item/download/101.html

Прочетена 3661 пъти Последно променена в Неделя, 20 Октомври 2013 18:36

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

FaLang translation system by Faboba