Понеделник, 21 Януари 2013 01:42

Делба. Доброволна делба. Съдебна делба. Делба, извършена приживе

Написана от
Оценете
(0 гласа)

Въпрос 58. Делба. Доброволна делба. Съдебна делба. Делба, извършена приживе.

Делба на наследството. Когато наследодателят е оставил един наследник всичко преминава върху него, в негова полза, но когато има няколко наследника между тях се създава имуществена общност. Всеки има идеална част от собствеността на всяка вещ. Тази общност може да се прекрати чрез делба. Идеалните части се превръщат в отделни реални права върху отделна собственост. Делба може да иска всеки от наследниците. Делбата е недопустима само ако противоречи на закона или е несъвместима с естеството и предназначението на вещта. Правото да се иска делба не е ограничено с давност, но за да се иска делба, наследникът трябва да приеме откритото в страната наследство в сроковете, предвидени в закона. В делбата трябва да вземат участие всички. Заветниците не могат да искат делба, тъй като на тях са завещани конкретни вещи. Делбата може да е пълна или частична. Може да се извърши доброволно или по съдебен ред.

Доброволна делба. По своята същност доброволната делба е договор по смисъла на чл. 9 ЗЗД. Съгласно ЗС недвижимите имоти над определена стойност подлежат на делба. Доброволната делба е в писмена форма и с нотариална заверка на подписите на участващите в нея лица. Трябва да се представи смъртен акт на наследодателя, характер и пазарна цена на имуществото. Сънаследниците, извършващи доброволна делба, трябва да са дееспособни. Ако лицата са недееспособни, делбата трябва да е одобрена от районния съд. Одобрението на делбата от съда се изисква не за валидност на делбата на участващите в нея, а само за недееспособния сънаследник. Доброволна делба може да се извърши чрез съдебна спогодба, когато има образувано дело за делба в съда и сънаследниците се споразумеят помежду си.

Съдебна делба. Съдебната делба е особено исково конститутивно производство по реда, на което се установява и принудително осъществява потестативното право за делба.

1. Особености на съдебната делба – правото за делба изисква да бъде осъществено нарочно производство. То има две фази: а/ първата фаза цели да се провери и установи правото на делба, като делбата се допуска съобразно него; б/ втората фаза цели да се осъществи съдебно признато право на делба.

2. Съдебното право на делба се ползва от всеки участник в имуществената общност – то се осъществява като се слага край на имуществената общност спрямо всички нейни участници.

3. Правото на делба произтича от конкретната имуществена общност и затова се характеризира и обуславя от нея.

4. Съдебната делба може да се развие като производство за ликвидиране на една безспорна имуществена общност или като производство за ликвидиране на една спорна имуществена общност.

Искът за съдебна делба е родово подсъден на районния съд. Страни в съдебната делба са всички участници в имуществената общност, предмет на съдебната делба, без да има значение дали участват в съдебната делба като ищци или като ответници. Всеки съделител, който не отрича допустимостта на съдебната делба има в нея двойно качество на ищец относно своето право на делба и на ответник относно правото на делба на другите съделители. Всеки от съделителите срещу, които е бил насочен първоначалния иск за делба може в първото заседание с писмена молба да поиска да се включат в съдебната делба и други общи имоти, както и да бъде продължена съдебната делба въпреки, неоснователността на предявения иск, отказ от него или оттеглянето му. Отказът от иск за съдебна делба е недопустим.

Всеки съделител трябва да понесе тази част от разноските направени от всички съделители, което съответства на размера на неговия дял в имуществената общност.

Допускане на делбата – производството започва с искова молба, която трябва да отговаря на общите изисквания. При делба на наследство трябва да се прикрепят и удостоверения за смъртта на наследодателя и кои са неговите законни наследници, както и удостоверения какви имоти е оставил той. Те се издават от общинския съвет по последното местожителство на наследодателя. В първото заседание всеки от съделителите може да оспори правоотношенията, които обуславят конкретната имуществена общност откъм участници, обекти и размер на дяловете.

Когато предмет на съдебна делба е спорна имуществена общност и спорните правоотношения не са били заявени с отделни искове вън от съдебната делба по тях делбеният съд трябва да вземе становище. Първата фаза на съдебната делба завършва с решение по допустимостта на съдебната делба. То подлежи на обжалване, с него съдът или допуска или недопуска делбата. В решението, с което съдебната делба се допуска съдът се произнася по въпроси: между кои лица и кои имоти тя следва да се извърши и каква е частта на всеки от съделителите между които съдебната делба се допуска. Влязлото в сила решение, което допуска съдебната делба изпълнява самостоятелна правозащитна функция, тя се състои в СПН и тя трябва да бъде зачетена във втората фаза, когато правото на делба трябва да се осъществи. Понеже правото на делба се установява със СПН преклудират се всички възражения по него. СПН пречи да се преобсъждат дали допуснатата делба отговаря на действителното правно положение.

Решението, с което съдебната делба не се допуска отрича със СПН, правото на делба претендирано от ищеца, то е пречка за нов иск между същите лица, на същото основание, за същия имот.

С решението за допускане на съдебна делба първата нейна фаза приключва и започва втората, целяша да се извърши допуснатата съдебна делба, като се осъществява съдебно признатото право на делба. Делбения съд във втората фаза започва процесуални действия целящи да се осъществи правото на делба. Когато обектите от имуществената общност могат да се особят на отделни дялове съдът пристъпва към съставяне на проект за разделителен протокол, като се съставя този протокол съдът се основава на заключението на вещите лица, относно целесъобразното разпределение на имотите и техните оценки. Разликата между размера на квотите и стойността на имотите включени в дела се изравнява с пари. Съставеният проект за разделителен протокол предявява на съделителите в съдебно заседание за да направят своите възражения срещу него, след като се изслушат възраженията съдът съставя окончателен разделителен протокол и го обявява.

След това всеки от образуваните дялове трябва да се свърже с определен съделител. Това може да стане чрез теглене на жребий, съдът призовава съделителите в съдебно заседание за тегленето на жребий, то се удостоверява в съдебния протокол. Тегленето на жребий, ако е опорочено подлежи на обжалване, притежателите на дялове могат да се определят от съда в самия разделителен протокол, така се постъпва когато квотите на съделителите не са равни. След тегленето на жребия или от деня, когато е влязъл в сила разделителния протокол, когато той определя носителите на дяловете настъпват вещно правни последици на съдебната делба. Възникват в полза на отделните съделители изключително право на собственост върху имотите включени в техните дялове. В това се състои конститутивният ефект на съдебната делба, той се свързва със СПН, с което е установено правото на делба и се основава на него. Когато включеният в делбената маса имот е неделим реално и не може да бъде постановен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват в наддаването.

Производство по изкупуване на неподеляемото жилище започва с молба на заинтересования съделител. То може да се предяви и устно най-късно в първото заседание след допускане на делбата, този срок е преклузивен, с молбата всъщност се предявява конститутивен иск за изкупуване. Предмет на иска е претендираното от съделителя потестативно право за изкупуване: а/ на изкупуване подлежи жилище СИО, която е била прекратена; б/ когато претендиращия да изкупи е живял при откриването на наследството в жилището и не притежава друго; в/ когато съсобствеността на едно неподелимо жилище е последица от сделка, делбата се извършва с публична продан.

Съделителят, на който е възложен имота става негов собственик след като изплати вземането, което другите съделители имат спрямо него, ако не го направи в срок от 6 месеца то се изнася на публична продан. Обжалването е същото както и при съдебната делба.

Делба, извършена от наследодателя приживе.

Наследодателят може да подели имотите си приживе. По този начин се прекратяват спорове между наследниците и се избягват съдебните процеси. Извършва се с акт за дарение или завещателен акт. Различават се по форма, начин на извършване и по действието си.

Делба-дарение. Правната уредба е в чл. 225-227 ЗЗД. Участниците в делбата трябва да са способни да сключват договори, тоест да са дееспособни. Когато тази делба се извършва от родители и някое от децата е недееспособно, то се представлява от особен представител, назначен от съда. Делба-дарение на недвижим имот трябва да се извърши в нотариална форма. При движимите вещи е достатъчно само писмена форма с нотариална заверка на подписите. Дарението на движими вещи може да се извърши и чрез предаването им. Дарението става задължително приживе на наследодателя от деня на изричното му приемане от всички наследници без изключение. По силата на акта за дарение всеки от наследниците придобива конкретно определена част. Без приемане няма налице делба-дарение. Става дума за неделимо дарение. Делба на бъдещо имущество е невъзможна. По силата на изрични уговорки в дарствения акт, наследодателят може да запази правото си на ползване върху имота предмет на делбата-дарение или върху част от него. След смъртта на наследодателя наследниците, които приживе на наследодателя са приели дарението, не могат да отхвърлят делбата и да искат нова делба. Те са станали собственици от момента на дарението.

Делба-завещание. Извършва се чрез едностранен акт на наследодателя, като не е нужно съгласието на наследниците. Тази делба се подчинява на правилата за завещанието по отношение на способност за извършване, за оборимост на акта. Делбата-завещание е различна от завета. При нея, като при завета, наследодателят прави разпореждане с конкретен имот, но намерението му е да се раздели цялото наследствено имущество между наследниците. В завещателния акт наследодателят може да направи завет в полза на наследник, така че последния по силата на един и същ завещателен акт може да получи дял от делба и завет, стига в случая да не се накърнява запазената част на останалите наследници. Делбата-завещание може да бъде отменена или изменена чрез нов завещателен акт или с нотариален акт с изрична отмяна изцяло или отчасти на делбата-завещание. Делбата-завещание произвежда действие само след смъртта на наследодателя. Наследниците не могат да искат извършване на нова делба. Само ако някой от тях се откаже от наследството, определеният му дял подлежи на нова делба между другите наследници.

Въпрос 59. Основни начала на гражданския процес. Същност, видове, система. Диспозитивно, състезателно и служебно начало. Проявление на основните начала в различните производства и отделни техни фази.

Основни начала на гражданския процес. ГПП като обективно право е система от процесуални норми, които уреждат трите аспекта на ГП: производство, правоотношение, защита-санкция. Гражданският процес не е нито само защита - санкция, нито само производство, нито само система от правоотношения, защото той е всички тези неща заедно.

Тези норми уреждат:

1) процесуалните действия, образуващи ГП като производство;

2) процесуалните права и задължения, образуващи ГП като правоотношение;

3) защитните и санкционните последици, в които се състои ГП като защита-санкция. В съвкупността от тези норми се състои ГП като институция и като такава той действа превантивно (като всички санкционни норми); конкретният ГП се развива възоснова на ГП като институция (действа репресивно като всяка конкретна санкция). Има разлика между процесуални норми и материалноправни норми.

Принципите на ГП са основни ръководни начала, основни ръководни правни норми. Основните ръководни правни идеи са субективна категория - трябва да ги има в обективното право, да съществуват реално. За съда е задължителна правната норма, а не експертното мнение, затова принципите на ГП са правни норми.

Принципите са част от действащия правен ред, а не правни идеи или теоретични постановки (Ж.Ст.)

Принципите на ГП са основни ръководни правни норми. Те са основата на ГП, на който са изградени цели комплекси правни норми.

Правният принцип може да е прогласен изрично - законност, равенство, състезателно начало и дирене на истината (чл. 4, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 и 2 на Конституцията), или да е изразен мълчаливо чрез съдържанието на нормите, които обуславя - диспозитивно начало. Правният принцип обуславя съдържанието на комплекси от норми, затова не са принципи отделни съдоустройствени и процесуални норми (съдийска независимост, публичност). Конституционното прогласяване на нормата не я прави непременно принцип, но ако един принцип е закрепен в Конституцията, това го гарантира срещу отмяната му със закон (принцип за законност и др.). Бързината и процесуалната икономия не са норми, а са цели на процеса (процесуалните срокове целят бързина, съединяването на искове - процесуална икономия, чл. 102 - и двете), допълнителни изисквания - бавната и неикономична защита е лоша, но не незаконосъобразна защита.

Видове принципи на ГП. Според своя обхват се разделят на 3 групи.

1. Общи за цялата правна система принципи (общоправови) - принципът намира проявление в ГП, но е общ за цялата правна система (всички правни отрасли). Такъв е принципът на законност - залегнал е и в Конституцията (България е правова държава).

2. Междуотраслови принципи - принципи, които се проявяват не в цялата правна система, но в няколко правни отрасъла. Такива междуотраслови принципи са:

а) Принцип на състезателността. Този принцип се проявява и в наказателния процес;

б)Принцип на служебното начало;

в) Принципът на истината.

3. Отраслови принципи - присъщи само на ГП. Такъв принцип е диспозитивното начало.

4. Принцип за законност - чл. 4, ал. 1 Конституция, чл. 5 ГПК.  Според този принцип при извършването на процесуални (и други) действия от участниците в процеса (страните и съда) те трябва да бъдат съобразени точно с процесуалните норми, а при даване на защита и санкция (решаване на делата) съдът по същество (правораздавателният орган) трябва да приложи точно материалноправните норми към внесените чрез твърденията и доказванията на страните факти по делото. Този принцип също така, дава гаранции при осъществяване на процесуални действия. Страните трябва да съобразят действията си с процесуалния закон. Когато действията на страните не са съобразени с процесуалния закон, тези действия са недопустими - всяко недопустимо действие не поражда целения резултат (не произвежда действие, правни последици) и съдът не трябва да го взема предвид (настъпва процесуална тежест). Съдът дава срок за поправяне и ако процесуалното действие бъде поправено, действието ще се валидира с обратна сила, но ако не се поправи, все едно не е било извършено.

Принципът на законност по отношение на страните се гарантира (освен с недопустимостта на несъобразените с процесуалния закон действия) и със забрана за злоупотреба с процесуални права.

 


 

Прочетена 3592 пъти Последно променена в Неделя, 20 Октомври 2013 18:36

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

FaLang translation system by Faboba