Понеделник, 21 Януари 2013 01:53

Способи за принудително изпълнение. Изпълнение на парични притезания. Изпълнение на непарични задължения. Изпълнение върху акции и дружествен дял.

Написана от
Оценете
(1 глас)

78. Способи за принудително изпълнение. Изпълнение на парични притезания. Изпълнение на непарични задължения. Изпълнение върху акции и дружествен дял.

Oт гледна точка на изпълнителния процес, имуществото е съвкупност от оценимо в пари /имуществени/ права на длъжника. В ГПК се прогласява принципът на пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Това означава: а/ че за което и да било парично притезание длъжникът отговаря с цялото си имущество, освен ако законът е предвидил ограничена имуществена отговорност; б/ паричните притезания могат да бъдат удовлетворени чрез посягане върху, което и да било имуществено право на длъжника, освен тези, които са несеквестируеми. Взискателя може да насочи изпълнението си върху всички имуществени права на длъжника, но те трябва да са съразмерни с претенцията на взискателя. Когато исканото от взискателя изпълнение надхвърля тази нужда длъжникът може да предложи да се ограничи изпълнението до един или някои от исканите изпълнителни способи.

За някои парични притезания законът предвижда изключения, като длъжникът отговаря не с цялото си имущество, а с част от него – наследникът, приел имуществото по опис, отговаря само с наследството, а не с личното си имущество. За дълга на длъжника може да се посегне само върху негови имуществени права. Изпълнението се насочва върху правата, които длъжникът притежава към деня на възбраната или запора. Изключение от този принцип са поръчителство, залог, ипотека или чрез мерките за обезпечаване на иска.

По своята правна същност имуществената отговорност /или секвестируемостта/ е явление на процесуалното, а не на материалното право. Тя се състои в задължението на длъжника да понася изпълнителния процес насочен върху имуществото му.

Несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника. Две са основанията за несеквестируемост: а/ непрехвърляемост на правото – тя устоява осребряването му. Непрехвърляемостта може да се дължи на естеството на правото, на неговото предназначение или на законната му забрана за прехвърляне /право на ползване/. Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми. са имотите публична собственост на държавата и общините;

б) Второто основание за непрехвърляемост е изрична законова забрана. Правата, които са несеквестируеми поради изрична забрана на закона са: движимите вещи, необходими за всекидневна употреба на длъжника и неговото семейство, храна и топливо, предмети за упражняване на занятието и необходимия брой работен добитък; жилището на длъжника, ако то е единствено; възнаграждение за труд; вземането за издръжка;

вземането за стипендия; застрахователна сума за застраховка живот и злополука.

Несеквестируемостта на отделни имуществени права е абсолютна или относителна. Несеквестируемостта е абсолютна, когато върху несеквестируемото право, не може да се посегне за удовлетворяване, на което и да било притезание срещу длъжник. Абсолютно несеквестируеми са обикновено тези притезания, чиято несеквестируемост следва от невъзможността или забраната за тяхното прехвърляне.

Тя е относителна, когато върху несеквестируемото право може да се посегне за да бъдат удовлетворени определени посочени от закона притезания.

Посочената от закона несеквестируемост отпада спрямо редица притезания.

Несеквестируемостта на жилището отпада, когато: е за притезания обезпечени с ипотека върху несеквестируемия имот; при притезание за издръжка; при притезание за обезщетение поради вреда от непозволено увреждане; притезание за отговорността, удостоверена с актове за начет.

Правното значение за несеквестируемостта се проявява в няколко насоки. Изпълнителния процес върху несеквестируемото право е недопустим. Изпълнителните действия нарушаващи несеквестируемостта са унищожаеми. Правилата, които уреждат несеквестируемостта са императивни – те не могат да се дерогират по съгласие на страните, недействителен е и предварителния отказ чл. 342. Несеквестируемостта е ненаследима и се урежда от процесуалния закон.

Запор върху движимите вещи на длъжника. Запорът е разпореждане на съдия изпълнителя, с което определена движима вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея и тя се предава на длъжника или на трето лице за да бъде пазена до нейното предаване. Запорът цели да обезпечи успешния изход на изпълнителния процес, като запази фактическата цялост на запорираната вещ и нейната принадлежност към имуществото на длъжника.

Законът предвижда два способа да се наложи запор: а) запор чрез опис на владяна от длъжника вещ, посочена от взискателя; б) запор чрез описване за запорираната вещ в призовката за доброволно изпълнение.

И в двата случая налагането на запор изисква точно индивидуализиране на запорираната вещ и уведомяването на длъжника, че върху тази вещ е наложен запор. При първият способ запорът се смята наложен с описа на вещта в протокола на съдия изпълнителя. Във втория, запора се счита наложен с получаване на призовка за доброволно изпълнение.

Процесуалните последици на запора обхващат: а)правомощие на съдия изпълнителя да управлява и да се разпорежда със запорираната вещ; б) задължението на длъжника да не поврежда или унищожава вещта и да не се разпорежда с нея;

Нарушаването на тези задължения е престъпление, когато след запорът вещта бъде оставена на длъжника, той става неин пазач, с произтичащите от това задължения.

Освен процесуалните последици запорът поражда и гражданско правни последици: а) запорът лишава длъжника от разпоредителната власт върху запорираната вещ; б) гражданско правните последици на запора спрямо трети лица се състоят в прогласената от закона недействителност на разпореждането със запорираната вещ, извършена от длъжника в полза на трето лице.

Разпореждане с вещта е всяко прехвърляне или учредяване на ВП върху запорираната вещ в полза на трето лице, както и всеки отказ от право на собственост.

Разпореждането е недействително, когато е извършено след запора. На недействителността на разпореждането могат да се позоват взискателя и присъединилите се кредитори. В отношенията на длъжника и третото лице, договорило се с него, недействителността не важи. Недействителността на разпореждането със запорираната вещ е относителна, важи само в полза на определени лица, а не абсолютно.

Запор върху вземане на длъжника. Това е разпореждане на съдия изпълнителя, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице да плаща на длъжника. Изборът на вземане става от взискателя за да конкретизира вземането взискателя трябва непременно да посочи длъжник на длъжника, т. нар. трето задължено лице.

Налагането на запор върху вземанията става с две действия: а) спрямо длъжника запорът се налага, като се посочи в призовката за доброволно изпълнение, вземането обект на запора; б) спрямо трето задължено лице, запорът се налага като му се връчва запорно съобщение, с което се уведомява за наложения запор и му се забранява да плаща на длъжника.

Запорното съобщение се изпраща едновременно с призовката. Спрямо третото задължено лице, запорът се смята наложен от деня на връчване на запорното съобщение. Запора върху вземането, обезпечено с ипотека трябва да бъде описан в имотния регистър, съдия изпълнителя трябва да се разпореди, да се извърши вписването от съдията по вписванията:

Гражданско правните последици на запора спрямо трето лице се състоят в недействителността на разпорежданията, които длъжникът е извършил след запора. Разпореждането се смята за извършено след запора, когато е станало след връчване на запорното съобщение на третото задължено лице. Извършеното след запора разпореждане е относително недействително.

Публична продан / ПП/ на движими вещи. Съдия изпълнителя/СИ/ насочва ПП, не по рано от 1 седмица от извършения опис. Публичната продан се извършва чрез магазин, борса, чрез явен търг с устно наддаване или по реда на публичната продан на имот. Продажбата чрез магазин, може да бъде чрез магазин на СИ или посочен от него.По писмено искане на страните, ПП на вещи може да се извърши на посочена от тях борса. Предаването на вещта се удостоверява с протокол, подписан от съдия изпълнителя. Получената сума след приспадане на търговската отстъпка в размер на 15 % се привежда по сметка на съдия изпълнителя. Вещите, които подлежат на разваляне и за опазване, на които са необходими значителни разходи се продават не по-късно от 1 седмица от описа им.

Публичната продан се предхожда от опис. При необходимост СИ може да ползва вещо лице. Следва обявление. То се изготвя от съдия изпълнителя и се поставя на определените за това места, в неговата канцелария, в сградата на районният съд и в местната община или кметство.

СИ организира и осигурява възможност на желаещите да разгледат вещта. ПП се извършва от СИ в определения от него ден и място оповестено в обявлението. Наддаването продължава от 9 до 12 часа, но може и до края на деня. За участие всеки внася 10 % задатък от оценката на вещта. Взискателя, ако участва в наддаването не внася задатък, ако вземането му надхвърля размера на задатъка. В наддаването не може да участва длъжникът, неговият законен представител, СИ и другите длъжностни лица от неговата канцелария.

Всеки вписва саморъчно срещу подпис цената, която предлага в наддавателния лист. За купувач се обявява този, който е предложил най-високата цена. Обявяването на купувача става от СИ, чрез вписване в наддавателния лист, който се подписва от него. Спазването на тази форма е условие за действителност. Купувачът трябва да плати цената на следващия ден, като се намали задатъка, плащането става чрез внасяне на сумата по сметка на СИ. Купувачът става собственик от деня на постановлението на СИ за възлагане на вещта.

Публична продан на недвижима вещ. Изпълнението върху недвижим имот се извършва чрез ПП. Проданта е публична, защото неограничен кръг лица се поканват да вземат участие в нея, поканването се прави чрез обявление също като при движимите вещи. Само, че в него трябва да се посочи: собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената от която ще започне ПП, както и мястото и деня, в които ще започне и завърши ПП. ПП продължава един месец. През цялото време книжата трябва да се намират в канцеларията на съдия изпълнителя, за да са на разположение на всеки, който се интересува от имота. ПП се извършва в канцеларията на СИ, там се правят наддавателните предложения, там се приключва ПП и се обявява купувачът. ПП се извършва чрез наддаване, което се състои в отправяне на наддавателни предложения. За да е валидно наддавателното предложение трябва да изхожда от лицето, което може да участва/ както и при ПП на дв. Вещи/.

Наддаването може да е лично или чрез представители. Пълномощното за участие в ПП трябва да е писмено, участникът трябва да е внесъл 10 % задатък. Цената предложена в наддавателното предложение трябва да е равна или да е по-висока от 80 % от оценката за да е валидно. НП / наддавателното предложение/ трябва да е вписано в наддавателния лист и подписано от наддавача. СИ е длъжен да обяви за купувач този, който е направил най-високо валидно НП, при равни по размер НП предимство има този, който пръв го е направил. След като внесе цялата сума се обявява за купувач лицето и става собственик на имота. След внасянето на цената следващия етап е възлагането на имота.

Възлагането на имота става от СИ, ако обявеният за купувач внесе дължимата сума. Възлагането има вещно правно действие. То е деривативно основание за придобиване на собствеността. Купувачът става собственик от деня на възлагането, дори и то да е обжалвано. По своето правно естество ПП не е договор за продажба, а едностранен властнически акт на СИ, тук изпълнителния орган, действа като орган на държавната власт, който прехвърля имота на длъжника независимо и въпреки неговата воля.

Възлагането прави купувачът собственик, но не и владелец на вещта. Владението купувачът получава само след като възлагането влезе в сила, бъде вписано и купувачът удостовери, че е внесъл таксата за прехвърляне на имота и за вписването СИ въвежда купувачът във владение чрез въвод. След въвода изваденото лице може да се брани с иск за собственост, но не и с владелчески иск.

Изпълнение върху вещи съпружеска собственост.

1. Съпружеската общност се третира спрямо личните кредитори на съпрузите, като съсобственост при равни идеални части. Въведеното от закона относително правно състояние е с полезен ефект в три направления: а/ то открива пряка възможност за принудително изпълнение върху дела на съпруга длъжник от общата вещ; б/ спестява предварителната делба на общите вещи, като условие за принудително изпълнение върху вещите паднали се в дял на съпруга длъжник; в/ запазва непокътната СО относно всички общи вещи, върху които изпълнение не е насочено;

2. Особености на изпълнението върху вещи СО: а/ поредност и имуществената отговорност на съпруга длъжник, взискателя трябва първо да се опита да се удовлетвори от личното секвестируемо имущество на съпруга длъжник. Ако то не е достатъчно да покрие вземането в течение на 6 месеца от трудовото възнаграждение на съпруга длъжник , взискателят може да насочи за остатъка от своето вземане изпълнението върху идеалната част на съпруга длъжник в определена обща вещ. Взискателят може да обезпечи изпълнението върху общата вещ, като я запорира или възбрани; б/ когато тази вещ е движима изпълнението се насочва не върху идеалната част на съпруга длъжник, а върху цялата вещ без за това да е нужно съгласието на съпруга недлъжник. Съпругът недлъжник ще има правото на половината от цената, получена при проданта срещу неговата идеална част, част от вещта. Когато вещта е недвижима, изпълнението се насочва върху идеалната част на съпруга длъжник и се подчинява на правилата за изпълнение върху идеалната част от съсобствен недвижим имот.

СИ е длъжен да уведоми съпруга недлъжник едновременно с налагане на запор или възбраната, че върху съответната вещ се насочва изпълнение. Законът дава възможност съпруга недлъжник от свое име да оспорва вземането на взискателя и да обжалва изпълнителните действия на същите основания и по същия ред като съпруга длъжник, макар че съпругът недлъжник притежава в изпълнителния процес правомощие равно на тези на длъжника по изпълнението , той не става такъв и може да участва в наддаването при публичната продан на вещта.

Съпругът недлъжник може да осуети проданта на движимата вещ или на идеалната част от недвижимия имот, ако в едномесечен срок от оценката внесе по сметка на СИ равностойността на съпруга длъжник. До изтичане на този срок движимата вещ не може да бъде изнесена на публична продан. Съпруга недлъжник може да запази вещта като участва в наддаването и наддаде най-висока цена. Внесе ли наддадената цена, вещта ще се възложи на него. Съпруга недлъжник става изключителен собственик на вещта.

Изпълнение върху вземания на длъжника.

Вземания са всички оценими в пари права на длъжника, които не са собственост или други вещни права върху движими или недвижими вещи. Най- честият предмет на изпълнение върху вземания са парични притезания на длъжника към негови длъжници. За да бъде вземането обект на изпълнение не е нужно да е изискуемо. При изпълнение върху вземането законът се отказва от предварителна проверка дали наистина длъжникът има вземане спрямо трето задължено лице. Ако се оспори съществуването или принадлежността на вземането, докато спорът не се реши със СПН, дължимата престация неможе да бъде използвана за удовлетворяване на вземането. Третото задължено лице може да не оспорва вземането и да го издължи доброволно. Най-често се наблюдава доброволно изпълнение от ТЗЛ, когато изпълнението се насочва върху трудовото възнаграждение, върху сума по сметка на длъжника в банката. В този случай възникват два проблема, сумата може да бъдат в съпружеска общност, в такъв случай законът допуска да се насочи към половината от сумата по изпълнение за вземания срещу един от съпрузите. Когато има влог се стига до разделяне на влога, половината от него остава в притежание на съпруга недлъжник.

Срещу ТЗЛ, взискателя не разполага с изпълнителен лист, само въз основа на твърдение, че ТЗЛ дължи е изключено да се образува срещу ТЗЛ изпълнителен процес. Такъв може да се образува само въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ТЗЛ. Взискателя може, ако задължението на ТЗЛ е удостоверено с признато от закона изпълнително основание, да се снабди въз основа на него с изпълнителен лист срещу ТЗЛ. Липсва ли такова основание, то трябва да бъде създадено по реда на осъдителния исков процес.

Присъединяване на кредитори, плащане и разпределение. Присъединяването е встъпване на кредитор с изпълнителен лист във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател, за да бъде удовлетворен встъпилия кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия изпълнителен процес.

Присъединяването води до множество от взискатели, които търсят удовлетворение, чрез едно и също изпълнително производство, като встъпват в отделни изпълнителни правоотношения с изпълнителния орган. Присъединяването става с писмена молба, към която се прилага изпълнителен лист или удостоверение от СИ, че листът е приложен към друго изпълнително дело. Чрез присъединяването кредиторът иска принудително изпълнение в своя полза, затова присъединяването предпоставя изпълнителен лист. Присъединяването /П/ може да стане след като изпълнителния процес е започнал и не по-късно от изготвяне на определението. Освен по молба е познато и П по право. При него СИ е длъжен служебно да вземе в предвид вземането на присъединения кредитор.

По право се присъединяват:

а) държавата за дължимите и данъци и други вземания, щом като техния размер е бил съобщен от СИ до разпределението. Държавата се счита за присъединен кредитор само по публичните вземания, а не по частните. СИ изпраща съобщение на всяка данъчна администрация за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение, а данъчните администрации трябва в 14 дневен срок да даде информация за размера на вземането и да посочи какви са обезпечителните мерки върху имуществото на длъжника;

б) Кредиторът в чиято полза е допуснато обезпечение на иска чрез запор или възбрана върху обекта на попълнението започнато от друг кредитор;

в) Ипотекарния, заложният кредитор и кредиторът с прави на задържане, когато изпълнението се насочва върху ипотекираният, заложеният или върху имота относно, който съществува правото на задържане не предпоставя изпълнителен лист.

Присъединилият се кредитор става страна в изпълнителния процес и има същите права както и първоначалния взискател.

Правното положение на обезпечения кредитор, присъединен по право е по особено. Този кредитор не разполага с изпълнителен лист по време на изпълнението, сумите които му се полагат по разпределение се отделят и временно се запазват от СИ в очакване на изпълнителния лист. Ако кредитора се снабди с такъв запазената сума му се предава, ако искът бъде отхвърлен сумите се разпределят между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако те са удовлетворени.

Плащане – всички парични суми, които се плащат от длъжник се внасят по сметки на СИ, тези суми са на длъжника докато не бъдат изплатени на взискателя. Със сумите по сметка се разпорежда СИ, като издава до съответната банка, нареждане за плащане. Когато събраната по делото сума е достатъчна, за да се удовлетворят всички предявени вземания заедно с лихвите по тях и разноските по изпълнението, СИ уточнява сумата и нарежда на съответната банка да извърши плащането. Плащането погасява задължението на длъжника. С плащането СИ изпълнява своето последно задължение по висящия процес. Плащането има двояк погасителен ефект: Материално правен и процесуално правен

Изпълнение на притезанията за предаване на вещи – движими и недвижими

1. Движими вещи – принудителното отнемане на движими вещи се прилага за да бъдат осъществени най-различни притезания за предаване на движими вещи. По този ред се осъществяват: а/ притезания произтичащи от вещни права; б/ притезания произтичащи от облигационни отношения; в/ владелчески притезания.

Без значение е каква е вещта. За да се приложи този способ на изпълнение вещта посочена в изпълнителния лист трябва да се намира в държане на длъжника в деня на предаването. Отнемането и предаването на вещ може да стане дори и длъжникът да не се яви, но взискателят или негов представител трябва да се яви.

Принудителното отнемане и предаване се състои в лишаване на длъжника от държане на вещта и учредяване на държане на вещта в полза на взискателя. Вещта се отнема от СИ. Изпълнението се приключва с предаване на вещта на взискателя, извършените действия се посочват в съставен от СИ протокол. Когато се предявяват родови вещи, дължимото количество трябва да се отдели от общото количество, когато отделянето изисква специални познания СИ може да си послужи с вещо лице. Предаването на вещта, прави взискателя владелец, ако той е собственик и държател, когато вещта се предава въз основа на притезания.

Ако вещта е загубена, унищожена или негодна за употреба от длъжника се събира равностойността на вещта: а) когато равностойността е посочена в изпълнителния лист, СИ ще премине към опис на вещи на длъжника; б) когато изпълнителния лист посочва равностойността, съдът издал ИЛ след изслушване на страните я определя въз основа на разпит на свидетели и заключения на вещи лица. Определението на съда подлежи на обжалване като жалбата се разглежда по същество.

2. Недвижими вещи – принудителното отнемане и предаване на недвижим имот носи наименованието въвод във владение. За да се приложи въвода трябва да се намира в държане на длъжника. Страните се призовават, но тяхното явяване не е условие за въвод. Въвод се извършва от СИ, като от имота се отстранява длъжника. Взискателя се конституира като владелец чрез официална констатация на СИ, че имотът му е определен. Протоколът за въвод се написва на самото място.

Последиците от въвод съвпадат с последиците от отнемане и предаване на движима вещ с няколко отклонения: а) след ВВ / въвод във владение/ взискателя има право на владелческа защита в течение на 6 месеца;

б) Когато лицето отстранено от владение си възвърне владението, по какъвто и да е начин, стига възвръщането да е самоволно, а да не е станало с държавен акт, СИ по искане на взискателя изважда новонастанилия се, като извършва срещу него нов ВВ без нов изпълнителен лист.

СИ трябва да извърши ВВ и срещу трето лице, ако това лице е започнало да владее имота, след като е бил предявен искът решението, по който се изпълнява този член се прилага, когато изпълнителното основание е влязло в сила решение или съдебна спогодба, а не с друг акт.

Ако в деня на ВВ, СИ завари като владелец такова трето лице, което владее имота отпреди завеждането на иска, решението, по който се изпълнява, ВВ срещу това трето лице неможе да бъде извършен.

Изпълнителни притезания за действия и бездействия на длъжника.

1. Притезание за заместими действия, този способ се прилага за такова действие на длъжника, което може да бъде извършено и от друго лице и пак законния интерес на кредитора да бъде задоволен. Заместимата престация на длъжника трябва да се състои в неговото действие. Притезанието трябва да бъде съдебно установено.

Когато длъжникът не изпълни действие, за което е осъден и което може да се извърши и от другиго, взискателя може да поиска от СИ да го овласти да извърши действието вместо длъжника. Овластяването трябва да посочва действието и мястото, където да бъде извършено. Не е нужно взискателя лично да извърши действието, то се извършва за сметка на длъжника.

2. Незаместими действия – то е незаместимо, когато само чрез него може да бъде удовлетворен законният интерес на взискателя. Ако длъжника откаже да извърши тези действия, СИ налага глоби.

3. Задължения за бездействия – това са задължения да не са върши определено действие от длъжника или да се търпи от длъжника извършването на определено действие от правоимащия. Законният интерес на кредитора ще бъде удовлетворен, само ако лично длъжникът бездейства. Изпълнителният способ се състои в принуждаването на длъжника да се съобразява със задължението за бездействие. Ако длъжникът не спази това задължение се налага глоба. Глобата се налага въз основа на протокол, констатиращ нарушението. Длъжникът може да обжалва наложената глоба.

Въпрос. 79. Обща характеристика на несъстоятелността. Откриване на производство по несъстоятелност. Решение за обявяване на неплатежоспособността и последиците му. Попълване на масата на несъстоятелността и предявяване на вземанията.

(Бележка моя: въпреки, че тук е подробно развито, добре е да се погледне един хубав файл „Търговска несъстоятелност” по проф. Георги Стефанов, пак там в www.lawsbg.com , ето и препращащ линк: http://www.lawsbg.com/lectures/lekcii-vtu/item/14-търговска-несъстоятелност.html )

Обща характеристика на несъстоятелността. Терминът “несъстоятелност” има няколко значения:

1.Правен институт съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията в случай, че търговец не може да плаща търговските си и някои други задължения (като преобладава процесуалната материя).

2. Състояние, при което търговецът е загубил търговското си качество, търговската дейност е прекратена и той не може да се разпорежда с търговското си предприятие.

3. Производство – динамичен фактически състав. Това е фактически състав, при който всеки предхождащ юридически факт поражда следващия. Като производство несъстоятелността има следните особености:

а) Тя е съдебно производство – производство, в което съдът има много важно място;

б) Производство на универсално принудително изпълнение, насочено към съразмерно удовлетворяване на кредиторите на търговеца, който е неплатежоспособен или свръхзадължен. Несъстоятелността е изпълнително производство, но в неговите рамки има искови производства, квазиискови производства, обезпечителни производства и охранителни производства (при които съдът оказва съдействие, а не решава правен спор). Независимо, че несъстоятелността е изпълнително производство, тя е и двустранно спорно производство. Несъстоятелността е способ за универсално принудително изпълнение, защото кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуалното преследване на длъжника. Съдебно производство, тъй като в него участва съд. То е производство насочено към търговци.

Разграничение между несъстоятелността и индивидуалното принудително изпълнение по ГПК:

1. Индивидуалното принудително изпълнение по ГПК започва по иск само на кредитор и се движи от него. Производството по несъстоятелност се образува по инициатива на кредитор, но може и от длъжника.

2. Образуването на производството по ГПК изисква особен акт – изпълнителен лист. При несъстоятелността изпълнителен лист не се издава.

3. Индивидуалното принудително изпълнение по ГПК е насочено към удовлетворяване на 1 кредитор (не винаги е така). Несъстоятелността е производство насочено към удовлетворяване на всички кредитори със съразмерно и справедливо разпределение на имуществото на длъжника.

4. Несъстоятелността може да се сравни и с ликвидацията, защото и при двете се прекратява търговското качество и се разпределя имуществото на длъжника.

Несъстоятелността като производство има 2 големи фази: 1) откриване на производството по несъстоятелност и 2) същинско производство по несъстоятелност.

Разграничаване на ТН от други подобни институти:

Индивидуално принудително изпълнение по ГПК

Производство по търговска несъстоятелност

Започва само по искане на кредитор

Може да започне както по искане на кредитор, така и по искане на самия длъжник

За започването му е необходим изпълнителен лист

Не е необходимо, т.е. кредиторите значително са облегчени

Производството се развива само по инициатива на кредитора

Само от Съда по несъстоятелността и назначеният от него синдик

Удовлетворява се само един кредитор от дадено имуществено право на длъжника, дори и при присъединили се кредитори изпълнението е насочено върху определни имуществени права, а не върху цялото имущество на длъжника

Изготвя се списък с кредитори, изпълнението е насочено към цялото секвестируемо имущество, съставляващо масата на несъстоятелността и всичко, което включва по силата на чл. 614 ТЗ

Т.е- имуществените права на длъжника към и след датата на решението за откриването на ПН

Не се формира маса на несъстоятелност и няма оздравително производство

Фомира се маса на несъстоятелност и има оздравително производств

Неучаствалите в индивидуалното принудително изпълнение кредитори не губят правото си да заведат друг изпълнителен процес

Докато непредявените в ПН вземания и неупражнениет права се погасяват – вж чл. 685-1 мес. Преклузивен срок и чл. 688 – 2 мес. Преклузивен срок за „проспалите” след изтичане на този срок вземанията до датата на откриване на ПН се погасяват

Ликвидация - Търговска несъстоятелност

Общо между ликвидация и търговска несъстоятелност: и двете са производства, които имат за цел удовлетворяване на кредиторите чез установяване/издирване/ имуществото на длъжника, неговото осребряване – превръщане в пари и разпределение между кредиторите. Поради това има известно съвпадение в компетентността – функциите на ликвидатора и синдика. И за двете производства действа общ Счетоводен стандарт 13 – отчитане при ликвидация и несъстоятелност.

Разлики:

Ликвидация

Търговска несъстоятелност

Доброволно производство – настъпва по решение на Общото събрание на търговското дружество или кооперация

само по изключение и в изрично уедени в закона случаи съдът може да прекратява с ликвидация ТД или кооперация

Принудително производство – открива се винаги по съдебно решение –

Нормативният режим на прекратяването с ликвидация се основава на принципното положение, че имуществото на търговеца е достатъчно за удовлетворяване на неговите кредитори

А нормативната уредба на ПН изхожда от предположението, че това имущество не е достатъчно за тази цел. Именно поради тази причина ликвидаторите на ТД и кооперации са длъжни да поискат откриване на ПН, ако констатират, че прекратеното и ликвидиращо се ТД е неплатежоспособно или имуществото/активите/ на кооперацията в ликвидация не е достатъчно за удовлетворяване на всички кредитори

Приоритет има длъжникът

Приоритет има интересът на кредиторите

Не се организират в общност кредиторите

Събрание на кредиторите и евентуално – комитет на кредиторите

Охранително производство

Състезателно производство, тъй като са налице застрашени субективни права на кредиторите

Съдът с по-тясна компетентност

Съдът по несъстоятелността е със значително по-широка компетентност

Търговецът преустановява дейността си

Търговецът продължава дейността си, но под надзора на синдика или чрез синдика

-

План за оздравяване

В определени случаи прекратеното с ликвидация ТД може да продължи дейността си по решение на общото събрание

Тази възможност е изключена при ПН

Търговецът запазва правото на управление и разпореждане с имуществото на предприятието

Той се десезира, т.е. загубва това право, като се замества от синдика

Диспозитивни правни норми

Императивни правни норми

Предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност: Три бр. Две материалноправни и една процесуалноправна!!!

Up Arrow Callout: Изключение от правилото – откриване на ПН за лица, които не са търговци – 609,610 и 611 -за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник; за неограничено отговорен съдружник в ТД;

за починал или заличен от ТР неограничено отговорен съдружник;

за починал или заличен в ТР ЕТ

Чл. 611 ал. 3 – неплатежоспособно ТД в ликвидация

- Неограничено отговорните съдружници в ТД – СД, КД и КДА , които

Не са търговци в качеството си на членове на тези дружества

 

 

Откриване на производството по несъстоятелност. Традиционно се смята, че откриването на производството по несъстоятелност изисква наличието на 2 типа предпоставки: Материално-правни предпоставки и формална предпоставка.

1. Материално-правни предпоставки са:

а) Производство по несъстоятелност може да се открие само по отношение на търговец по смисъла на ТЗ. ТЗ урежда 3 изключения от това правило: за публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон – за тази категория търговци несъстоятелността се урежда отделно; за банка или застрахователно дружество, защото за тях има ред по специални закони – ЗБ и ЗЗ, които се прилагат субсидиарно и по отношение и на други търговци, за които е предвидено изключение в специален закон – Фондова борса, Централен депозитар и т.н.

б) Законът допуска обаче и обратната хипотеза – нетърговци, за които може да се открие производство по несъстоятелност: за тайният съдружник в дружество със съучастие, при откриване на производство по несъстоятелност срещу явния; за неограничено отговорните съдружници в персонални дружества, при откриване на производство срещу дружеството; за несъществуващо лице - за починал или за заличен в търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен; за починал или заличен в търговския регистър неограничено отговорен съдружник; и за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация – в едногодишен срок от настъпване на събитието; а така също и спрямо юридическите лица с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ.

в) Неплатежоспособност – правно-технически термин, определен в ТЗ. Чл. 608: Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Задължението трябва да е парично и изискуемо. То трябва да е установено по основание. Задължението трябва да е по търговска сделка. Да съществува обективна и трайна невъзможност за плащане. г) Второто основание за откриване на производството е свръхзадълженост - само за капиталови ТД. Свръхзадълженост е налице, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните вземания към дружеството (имуществените задължения). Това основание самостоятелно е достатъчно за откриване на производството.

2. Формална предпоставка е съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност. То се постановява от компетентния съд (ОС) по седалището на търговеца. Решението е акт, с който завършва цялата поредица от процесуални действия.

Начало (откриване) на производствотоАктивно легитимираните лица са изброени изчерпателно:

а) Длъжник; б) Наследник, ликвидатор, управителен орган, неограничено отговорен съдружник. Прокуристът има задължение не да иска откриване на производството, а да уведоми принципала в 7-дневен срок, защото е с по-ограничени правомощия; в) Кредитор по търговска сделка, който има парично вземане (най-честа хипотеза).

д) Държавата или общината, ако е налице публичноправно парично задължение, свързано с търговската дейност.

Началото на производството се поставя с писмена молба на едно от лицата. Към молбата се представят и писмени доказателства, с които лицето разполага. Чл. 628, ал. 1 посочва и допълнителни документи, които трябва да представи длъжникът или ликвидаторът.

С цел бързина законът предвижда, че съдът образува делото (дава му номер) в деня на подаване на молбата: а) Ако молбата е подадена от длъжника или ликвидатора, съдът трябва да я разгледа незабавно в закрито заседание; б) Ако молбата е подадена от кредитор, трябва да я разгледа в открито заседание при закрити врата с призоваване на молител и длъжник най-късно 14 дни след подаване на молбата.

Съдът трябва да разгледа делото по същество в 3-месечен срок - в този срок се събират доказателства и после се преминава към гледане на делото по същество. Целта е ускоряване на производството. Както са предвидени, сроковете са императивни, но съдът гледа на тях като на инструктивни.

До приключване на първото заседание по делото, образувано от кредитор, е необходимо в производството да се присъединят и други кредитори. Срокът е преклузивен. Вече изрично е предвидено, че на този етап могат да участват повече от един кредитори - досега практиката беше противоречива. Проблемът е на тази първа фаза да се установи едно изискуемо вземане, определено по размер, и затова не е нужно да има много кредитори на тази фаза (участието на повече ще забави производството).

3. Съдът трябва да постанови решение Ако има доказателства за неплатежоспособност или свръхзадълженост и наличното имущество е достатъчно да покрие разноските по производството, съдът открива производството по несъстоятелност. Това става с решение. Съдът обявява неплатежоспособност, свръхзадълженост или и двете и определя началната й дата. Началната дата е много важна, защото между нея и постановяването на решението се намира т.нар. подозрителен период - ако през него са извършени определени сделки, те се смятат за недействителни (нищожни) спрямо кредиторите. С решението съдът открива производството по несъстоятелност. Назначава временен синдик. Налага обезпечителни мерки - да се попречи на длъжника да разхищава имущество. Обявява датата на първото събрание на кредиторите - не по-късно от 1 м. от постановяване на решението.

Решението се вписва в търговския регистър, обнародва се в ДВ и се обявява в съда. То има значение спрямо всички, а не спрямо определен кредитор. Решението има незабавно действие - обжалването му не спира изпълнението на действията по него (в гражданския процес единствено решението на въззивната инстанция подлежи на незабавно изпълнение). Целта е да не се даде възможност на длъжника да уврежда кредиторите.

Ако е видно, че продължаването на дейността е опасно (би увредило масата на несъстоятелността), съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му - заедно с откриване на производството или по-късно. Искане в тази насока могат да правят всички. Има разлика между обявяване на несъстоятелността и откриване на производството. В производството има оздравителен план (оздравително производство), т.е. кредиторите да се удовлетворят от печалбата (приходите от дейността), а не от имуществото (активите).

Съдът може да отхвърли молбата – по две алтернативни причини: б) ако затрудненията са временни;

б) ако длъжникът има достатъчно имущество и интересите на кредиторите не са застрашени

Всяко едно решение може да се обжалва пред АС и ВКС - триинстанционно производство за тези 4 вида решения.

4. Последици от решението: За длъжника: а) може да е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото си - десезиране. Десезирането може да е частично - длъжникът може да се разпорежда с имуществото си (продължава дейността си), но под надзора на синдика. Частичното десезиране е честа хипотеза. Сделките на длъжника се одобряват от синдика. Пълно десезиране - предприятието се дава на синдика. Пълно десезиране се постановява, когато се установи, че с действията си длъжникът застрашава кредиторите. Началният момент на десезирането е датата на решението. Обсег е цялата маса на несъстоятелността.; б) Прекратяване на търговската дейност - не е задължително; в) Задължение за съдействие (чл. 640), което да предоставя на съда и на синдика.

Последици за третите лица: а) Непаричните задължения на длъжника по силата на закона се превръщат в парични задължения по пазарната им стойност към датата на решението за откриване на производството. Превръщат се, защото изпълнението ще е с осребряване на имущество и трябва да се задели вземането им.; б) Задълженията на третите лица стават изискуеми от деня на обнародване на решението в ДВ - длъжниците на длъжника са задължени да изпълняват на синдика независимо дали има десезиране; в) Съдебното и арбитражното производство по граждански и търговски дела, по които длъжникът е ответник, се спират от датата на решението - кредиторите предявяват своите вземания в производството по несъстостоятелността и затова всички спорове се гледат от един и същи съд и кредиторите по-лесно могат да оспорват своите вземания. След решението не могат да се образуват нови искови производства; г) Изпълнителните производства се спират. След датата на решението не могат да се образуват индивидуални изпълнителни производства по същата причина, както и при исковите производства.

Маса на несъстоятелността - включва всички имуществени права - както настоящи, така и бъдещи. Тя включва само имуществени секвестируеми права. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите. В масата се включват и особени права, които засягат физически лица (ЕТ) - вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО, но са част от търговското предприятие (определят се конкретно). Включва се и 1/2 от вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО, но не са включени в търговското предприятие.

С откриването на производството спрямо персонално дружество се открива несъстоятелност и на съдружниците - ако съдружник е физическо лице, в неговото имущество се включва и и 1/2 от вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО.

Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори по търговски и нетърговски вземания. Това са т.нар. стари кредитори - вземанията им са възникнали до датата на откриване на несъстоятелността.

Новите кредитори, на които вземанията им са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност стават кредитори в хода на производството и подпомагат длъжника да извършва своята дейност.

Запазване и попълване на масата на несъстоятелността - може да се извърши с обезпечителни мерки. Те могат да се налагат от съда по несъстоятелността, но не винаги. Тези мерки могат да се налагат преди откриване на производството по несъстоятелност, с решението за откриване на производството и след това. Чл. 650-654 уреждат специални обезпечителни мерки: а) Запечатване (движими и недвижими вещи) - прави се от съдия-изпълнител; б) Опис - от съдия-изпълнител и синдика.

Запазването и попълването на масата на несъстоятелността е свързано не само с мерки с процесуален характер, но и с материалноправни последици от решението за откриване на производството по несъстоятелност:

Управление на масата на несъстоятелността. Органи.

Задължителни органи: 1.Съд - изпълнява различни функции в производството. Той е съдебна инстанция по същество по всички спорове в това производство - правораздавателен орган. Съдът действа като административен орган, било на спорна или безспорна администрация - назначаване на синдик, потвърждаване на оздравителен план, утвърждаване на списък на приетите вземания (административни актове). Ако допуска обезпечителни мерки, това пак не са съдебни решения. Обжалват се актове по общия ред - пред АС и ВКС. Най-важните решения, които са изчерпателно изброени, се вписват в търговския регистър и се обнародват (чл. 622).

2. Синдик. Не е ясно какъв е точно - държавен орган или представител на длъжника. По-правилно е държавен орган, а не частноправен пълномощник. Той е самостоятелна страна в процеса.

Синдик е само физическо лице, но може и повече от едно лице, като решенията се приемат с единодушие. Синдик е дееспособно лице с подходяща квалификация. Трябва да е включен в списък, утвърден от министъра на правосъдието. Има изискване да няма конфликт на интереси между него и длъжника, защото ако има, той ще действа в свой интерес. Изискванията са в чл. 655, ал. 2.

Синдикът се назначава от съда по несъстоятелност, но предложение прави първото събрание на кредиторите. Синдикът трябва да даде писмено съгласие с нотариална заверка на подписа.

Освобождаване на синдика е възможно по всяко време на производството. Синдикът може да бъде освободен служебно, по искане на кредитори, на събранието на кредиторите, на длъжника. Винаги, когато синдикът не изпълнява задълженията си или застрашава интересите на кредитора или длъжника, съдът може служебно да го освободи.

Правомощия на синдика: 1) Най-общо синдикът управлява търговското предприятие и представлява длъжника относно това предприятие. Не може да упълномощава други лица със своите права освен с изричното разрешение на съда; 2) Синдикът има две задължения: а) да води дневник - записва всички свои действия по масата; б) отчита се веднъж месечно и при поискване от съда; при прекратяване на дейността си представя окончателен отчет, който може да се оспорва.

Ограничения (легално установени): не може да договаря сам със себе си, дори със съгласието на длъжника; не може да придобива имущество от масата на несъстоятелността (и свързаните с него лица); синдикът трябва да пази тайните на длъжника.

Синдикът е длъжен да полага грижата на добрия търговец. Ако не полага дължимата грижа, дължи обезщетение за вреди. Ако синдиците са повече от един, отговарят солидарно. Ако синдикът не е внесъл дадена сума навреме, дължи законната лихва от получаването до внасянето. Съдът може да му налага глоби.

Синдикът има право на възнаграждение - периодично или окончателно.

Във времето между откриване на производството и събранието на кредиторите съдът назначава временен синдик - има същите правомощия и задължения, но има и специфични задължения, които трябва да се изпълнят в 14-дневен срок: 1) Да изготви списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника като посочи техните вземание. Списъкът е от значение кои кредитори ще участват в първото събрание на кредиторите; 2) Да изготви извлечение от търговските книги на длъжника; 3) Да изготви писмен доклад за причините на неплатежоспособността, за състоянието на имуществото, взетите марки за запазването му, възможностите за оздравяване.Тези документи се представят на първото събрание на кредиторите.

Първо събрание на кредиторите. То се провежда не по-късно от 1 м. от решението за откриване на производството - посочва се в решението. Ръководи се от съдията, който разглежда молбата за откриване на производството. В това събрание участват кредиторите от списъка на временния синдик. Те се установяват и от извлечението от търговските книги. Минималният кворум е двама кредитори, освен ако в списъка е един кредитор. Кредиторите трябва да участват лично. Представител може да участва с изрично писмено пълномощно. Ако кредиторът е физическо лице, пълномощното трябва да е с нотариална заверка на подписа.

Длъжникът може и да не участва.

Първото събрание на кредиторите: 1) Изслушва доклада на временния синдик.; 2) Избира синдик. Може да изберат няколко синдици, които са класирани по някакъв начин. Съдът не може да назначи синдик, ако не му е предложен. 3) Избира комитет на кредиторите - факултативен орган.

Комитет на кредиторите - факултативен орган. Членовете му са от 3 до 9. Те са довереници на кредиторите. Всички обезпечени и необезпечени кредитори с изключение на тези по чл. 616, ал. 2 могат да включват свои представители. Правомощия: 1) Спомагателни правомощия - подпомага синдика при управление на имуществото от масата; 2) Контролни правомощия - може да проверява търговските книги и да уведомява съда за нарушения, които са основание за освобождаване на синдика. Проверява касата минимум веднъж месечно.

Възнаграждението е за сметка на кредиторите. Членовете не могат да придобиват имущество от масата.

Предявяване на вземанията. Извънсъдебно споразумение

Предявяването на вземания е фаза в същинското производство по несъстоятелност. Самото производство по несъстоятелност се дели на две големи фази: 1) производство по откриване на несъстоятелността; 2) същинско производство по несъстоятелността.

Предявяването на вземанията е необходимо, защото целта на производството по несъстоятелност е да вземат участие всички кредитори - за да участват, трябва да предявят вземанията си: 1) Участието им поначало е функция от тяхната воля (някои се конституират и служебно); 2) Синдикът не може да установи размера на вземанията на всички кредитори – поради това, че търговските книги на длъжника може да не са пълни или по други причини.

Предявяването на вземанията се извършва пред съда. Преди (по по-стария режим) се смяташе, че има характер на искова молба. Сега не е точно така, защото решението на съда няма сила на пресъдено нещо - става дума за квази искова молба.

Вземанията се предявяват с писмена молба, към която се прилагат доказателства за вземането, с които кредиторът разполага. На тази фаза доказването е непълно: синдикът може да приеме доказателствата и да няма спор - доказването е непълно (няма исков процес).

Срок за предявяване: 1) Кредиторът трябва да предяви вземането си в едномесечен срок след датата на обнародване на решението за образуване на производството; 2) Кредиторът може да го направи и по-късно в срок от 5 м. Предявяването след първия месец (от 2 до 5) има неблагоприятни последици: а) Кредиторът не може да оспори прието вземане; б) Ако е извършено разпределение, кредиторът не може да го оспори и се удовлетворява от остатъка; в) Всички допълнителни разноски за приемане на вземането му са за негова сметка.

Ако кредиторът изпусне 5-месечния срок, той не може да предяви вземането си в това производство. Тези ограничения са за старите кредитори. Има едно изключение за кредитори, за които има висящи дела (предявен е иск преди откриване на производството по несъстоятелност) - това производство се спира, но ако вземането не бъде прието, исковото производство се възобновява.

За новите кредитори не важат всички тези срокове - по общия ред, ако не се удовлетворят на падежа. За тях синдикът съставя допълнителен списък.

В 14-дневен срок от изтичане на срока за предявяване (1 м.) синдикът съставя списъци на предявените вземания. Оставят се за запознаване в канцеларията на съда и се прави съобщение за това в ДВ. Синдикът изготвя 3 списъка: 1) Списък на предявените и приети вземания. Изготвя се по реда на постъпване. Отбелязва се кредитор, основание, размер, привилегии, дата на предявяване; 2) Списък на вземанията по чл. 687 - на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника, възникнали до 1 г. преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Изготвянето на този списък служебно без предявяване е облекчение за тези кредитори. Синдикът е длъжен да включи в този списък и установените с влязъл в сила акт публични вземания (на ДОО, държавата); 3) Списък на предявените и неприети вземания. Ако дадено задължение е признато от синдика и длъжника, включването му не може да се откаже.

Може да се съставят и допълнителни списъци за допълнителни вземания по първата и третата категория.

Оспорване.

1) Възможно е един кредитор да не е съгласен с вземане на друг кредитор или длъжникът да не е съгласен, че е длъжник на определен кредитор. Оспорването се прави пред синдика в 14-дневен срок от обнародване на съобщението за списъците;

2) Не могат да се оспорват вземания, установени с влязло в сила решение, постановено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, в което е участвал и синдикът - има иск за предявено вземане или кредитор с неприето вземане може да предяви иск за вземането си и тогава е възможно по отношение на този кредитор да се постанови решение от съда и ако в производството е участвал и синдикът, вземането е неоспоримо;

3) Възражението, направено пред синдика, се гледа в 14-дневен срок съвместно от синдик, длъжник и кредиторите, между които е оспорено. В 3-дневен срок от обсъждането синдикът се произнася окончателно.

Когато синдикът реши кои вземания ще приеме, той представя окончателен списък на приетите вземания и на оспорените неприети вземания заедно с мотиви за неприемането. Списъкът се представя в срок 1 м. от изтичане на срока за възражения. Съдът одобрява или не списъците. Актът на съда не е правораздавателен, а акт на спорна администрация. Съдът се произнася в закрито или открито заседание в зависимост от това дали има спор или не:

1) Ако няма възражения, съдът се произнася незабавно след представяне на списъка в закрито заседание;

2) Ако има възражения, съдът се произнася в 14-дневен срок в открито заседание. По принцип всички възражения се обсъждат в едно заседание, но понякога това е обективно невъзможно. Ако намери възраженията за основателни, то съдът прави съответните промени в списъка. Ако не - оставя ги без уважение.

Определението на съда се обнародва в ДВ. Това определение не е със сила на пресъдено нещо - може да се допълва с допълнително приети по установения ред вземания.

Значение на предявеното вземане да е прието:

1) Кредиторът има право на глас в събранието на кредиторите;

2) Може да гласува оздравителен план;

3) Може да участва в разпределението;

Предявяването на списъка на приетите вземания (предявяването и приемането на вземанията) засяга и спрените искови производства:

1) Ако синдикът приеме вземанията на кредиторите по тези производства, исковите производства се прекратяват;

2) Ако синдикът откаже да включи такова вземане, спряното исково производство се възобновява; 3) Производството се възобновява и за прието вземане, срещу което има възражение от друг кредитор.

Извънсъдебно споразумение - трети способ за прекратяване на производството по несъстоятелност. Без практическо приложение.

Това е многостранна сделка, по която трябва да се съгласят всички кредитори с приети вземания. Страни по това споразумение са длъжникът и всички кредитори. Може да се сключи по всяко време в писмена форма.

В това споразумение може да има всякакви клаузи. Основното значение е, че прекратява производството по несъстоятелност. Ако длъжникът не изпълни задълженията по споразумението, кредитори с вземания 15% от общия размер на вземанията могат да искат възобновяване на производството по несъстоятелност. Ако производството се възобнови, не може да има оздравително производство.

Ето една припомняща графика на производството по търговска несъстоятелност: J

МОЛБА за откриване на производство по несъстоятелност( чл.625 626 )



/може да бъде подадена от ликвидатор/

Предварителни обезпечителни мерки ‚ чл.629

Откриване на производство по несъстоятелност член 630 ƒ

Бележки на Сарафов :

Само обявителен характер!!!обявителното съдебно решение е решението с което се ОТКРИВА, има обявителен ефект, той е че с това решение се обявява датата на неплатежоспособност на дружеството, това е датата, от която дружеството фактически е било в невъзможност да изпълнява задълженията си, тази дата може да предшества с години датата на решението за откриването на производството по несъстоятелност

Предявяване на вземанията

„ 685 1 месец може и 688+2 месеца

Маса на несъстоятелност – попълване … чл. 692


1 мес. Срок може да се внесе оздравителен план – кратък преклузивен срок!!!

Оздравително производство † ЧЛ.696

Обявяване в несъстоятелност член 710 ТЗ

‡

Разпределение 720 722

‰

Осребряване на имуществото 716-719

ˆ

ПРЕКРАТЯВАНЕ

735 постановява се заличаване на търговеца от търговския регистър

10

Въпрос 80. Обявяване в несъстоятелност. Решение за обявяване в несъстоятелност. Осребряване и разпределяне на осребреното имущество. Приключване и възобновяване на производството по несъстоятелност.

Оздравяване. Производството по оздравяване е част от производството по несъстоятелност. То е включено в производството по несъстоятелност.

Основното предназначение на оздравителното производство е кредиторите да се удовлетворят не от осребреното имущество на длъжника, а от приходите от неговата дейност. Това е идея съвършено различна от осребряването. За да се оздрави предприятието трябва да се изпълнява оздравителен план. Не е ясно каква е същността на оздравителния план, може да се приеме, че от една страна планът има характер на спогодба (многостранна сделка), а от друга страна планът е свързан и с решение на съда, с което той се потвърждава. За това може да се приеме, че оздравителният план наподобява съдебна спогодба – уговорено от съда споразумение между кредиторите.

Лица, които могат да предложат оздравителен план: 1) длъжникът; 2) синдикът; 3) кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените вземания и кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от необезпечените вземания; 4) съдружниците, съответно акционерите, които притежават най-малко 1/3 от капитала на дружеството длъжник; 5) неограничено отговорен съдружник; 6) двадесет на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника.

Може да се предложи повече от един план или един план да се предложи съвместно от няколко лица, които имат право да предлагат планове. Законът обаче урежда преклузивен срок за предлагане на плана – най-късно 1 месец от датата на обнародване на определението на съда, с което се приема списъкът на приетите вземания.Целта на това правило е да се мотивират заинтересованите лица да предложат план.

Съдържание на плана: 1) степента на удовлетворяване на вземанията, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана. Това е разпоредба изменена с последните изменения на ТЗ като е добавена гаранция за оспорените вземания; 2) условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се освобождават напълно или частично от поетите задължения – тази разпоредба има приложение само за СД и КД; 3) степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред. Това е вторият важен елемент от оздравителния план (след този по т.1). От плана ясно трябва да се види как ще бъдат удовлетворени кредиторите в сравнение с осребряване на имуществото. Само със съгласие на кредиторите те могат да получат по-малко с оздравителния план отколкото при осребряване; 4) гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана – става дума за механизми, по които кредиторите ще бъдат удовлетворявани, а не за банкови гаранции, залози или ипотеки; 5) управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана – трябва да се каже ако се предвижда продажба на активи как ще стане това, как ще се провежда мениджмънта, какви сделки ще се сключват и т.н.; 6) влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника – обикновено при всяко оздравително производство броят на работниците и служителите намалява.

Планът може да съдържа и фактически елементи – може да се предвиди продажба на цялото предприятие или на част от него. В този случай оздравителното производство ще тангира с осребряването. Възможно е да се предвиди, че кредиторите ще станат съдружници или акционери като апортират вземанията си. Може да се уговорят и други способи за погасяване на задълженията – новация, опрощаване, даване вместо изпълнение. Планът трябва да се придружава и от пазарна оценка на имуществото. Ако се предвижда продажба на предприятието или част от него към оздравителния план трябва да има проекто-договор (предварителен договор, с подпис на купувача).

Съдът проверява плана за законосъобразност. Ако оздравителният план отговаря на изискванията на закона. съдът го допуска до разглеждане от събранието на кредиторите. Събранието на кредиторите трябва да се проведе не по-късно от 45 дни след датата на обнародване на определението на съда за допускане на плана. Това определение подлежи на обнародване в ДВ. Ако планът не е законосъобразен съдът дава 7-дневен срок за отстраняване на нередностите.

Събранието на кредиторите може да одобри плана. При одобряването на плана гласуват само кредиторите с одобрени вземания и такива, чиито вземания са спорни, но подкрепени с писмени доказателства. Гласуването става по класове, които са определени от закона.

Гласуването може да се извърши и неприсъствено, чрез писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите. Всеки клас гласува и за да бъде приет плана трябва да гласува обикновено мнозинство от размера на вземанията. Едновременно с плана от събранието на кредиторите се приема и оценката на имуществото, която трябва да го придружава. Ако тази оценка не бъде приета планът не се разглежда.

За да бъде прието оздравителния план той трябва да отговаря на следните изисквания: 1) Всички класове кредитори да са гласували. За да бъде приет плана е необходимо за него да са гласували кредитори с повече от половината вземания. Ако планът предвижда непълно плащане, то поне един клас с непълно плащане трябва да го е одобрил; 2) Всички кредитори от съответния клас трябва да са поставени при равни условия, различия може да има само по писмено съгласие на ощетените кредитори. Когато има привилегировани кредитори редът за удовлетворяването им се определя от датата на вписване. Това изискване се отнася за хирогарфарните кредитори; 3) Ако има несъгласен с плана кредитор на него трябва да се осигури плащане като при осребряване на имуществото; 4) Планът не може да предвижда кредитор да получи повече от дължимото му.

Ако всички тези условия са на лице съдът утвърждава оздравителния план с решение. Това решение по съществото си не е правораздавателен акт, защото съдът не се произнася по правен спор и не може да измени вече приетия план. Съдът извършва проверка единствено за законосъобразност. Решението на съда подлежи на двуинстанционно обжалване – пред апелативен съд и пред ВКС.

Възможно е както вече беше казано да има няколко плана. За тяхното утвърждаване от съда в закона има специални правила – чл. 704, ал. 2: Ако са приети няколко плана, утвърждава се планът, за който са гласували кредитори с повече от половината от общия размер на приетите вземания. Ако той не може да бъде утвърден, се утвърждава планът, приет от класовете кредитори, чиито интереси са увредени в най-голяма степен.

Действие на плана. Утвърденият от съда оздравителен план е задължителен както за длъжника, така и за всички кредитори, чиито вземания са възникнали преди дата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Той е задължителен и за онези кредитори, които са гласували срещу него и за онези, които не са присъствали на събранието на кредиторите. Утвърдения план има преобразуващо действие при частично опрощаване, новация и т.н. Поръчителите и лицата, които са учредили залог или ипотека за обезпечаване на задължение на длъжника, както и солидарно задължените с него лица, не могат да се ползват от предвидените с плана облекчения, тъй като те са 3-ти за плана лица.

С последните изменения законът предвижда към плана да се представи предварителен договор с подпис от купувача. Ако планът е утвърден от съда окончателния договор трябва да се сключи в 1месечен срок от влизане в сила не решението за одобряване на плана. Ако не се сключи договор в нов 1месечен срок и продавачът и купувачът имат право на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като компетентен съд е съдът по несъстоятелността. Ако договорът все пак не се сключи съдът възобновява производството по несъстоятелност и обявява длъжника в несъстоятелност. В случай, че се продава цялото предприятие или част от него извършените от купувача действия на разпореждане преди окончателното плащане на цената са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Ако оздравителният план е одобрен от съда, то се прекратява и производството по несъстоятелност, но ако решението на съда бъде отменено от по-горна инстанция не може да има ново оздравително производство.

Ако длъжникът не изпълни плана производството по несъстоятелност следва да се възобнови. Легитимирани да искат възобновяване са: 1) кредиторите чиито вземания са преобразувани с него и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията; 2) синдикът при несключване на договора за продажба.

Ако производството бъде възобновено, това няма обратно действие към опрощаването, новацията или частичната продажба. Възобновяването води до тежки последици за длъжника – не може да има ново оздравително производство.

Обявяване в несъстоятелност.

Законът урежда хипотезите в, които длъжникът да се обяви в несъстоятелност – чл. 710: 1) ако в предвидения от закона срок не е бил предложен оздравителен план; 2) ако предложеният план не е бил приет или утвърден; 3) когато е очевидно, че продължаването на дейността уврежда масата; 4) когато имуществото не е достатъчно за покриване на разноските; 5) когато длъжникът не изпълни оздравителния план.

Съдът обявява несъстоятелността с решение: 1) обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието; 2) постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника – всякакви разпоредителни действия с имуществото са относително недействителни; 3) прекратява правомощията на органите на длъжника - юридическо лице – до този момент органите са действали под надзора на синдика; 4) лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; 5) постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

Решението за обявяване на несъстоятелността има действие erga omnes. То подлежи на незабавно изпълнение, вписва се в Търговския регистър и съобщение за приемането му се обнародва в ДВ. Общата забрана и запор също се вписват. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението, тъй като ако задължението е неизискуемо кредиторът по него няма да може да участва в изпълнението.

Осребряване. Това е етап от производството по несъстоятелност. То по същината си е система от действия, чрез които масата на несъстоятелността се превръща в пари. Това осребряване се извършва чрез публична продан.

За разлика от изпълнителното производство по ГПК публичната продан се извършва от синдика, но той има правомощията на съдия-изпълнител.

По предложение на синдика и разрешение на съда публичната продан може да се отнася до отделни права, части или цялата маса. Когато осребряването има за предмет цялата маса или обособени части, то кредиторите не могат да са в по-неблагоприятно положение отколкото при продажбата на отделни активи.

Самата публична продан се провежда по реда на ГПК. Възможно е публичната продан да не се реализира поради липса на купувач или наддавачът, който е спечелил, да се откаже. В този случай по предложение на синдика, съдът може да разреши продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или продажба чрез посредник.

При осребряването има още едно изискване относно дяловете, собственост на длъжника, в други дружества. Тези дялове се продават на трети лица, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и предложението не бъде прието в 30-дневен срок. Това се прилага за дялове, но не и за акции.

И тук, ако се продава цялата маса или обособени части, купувачът не може да се разпорежда, докато не плати цената. Ако има продажба, тя е частично недействителна спрямо кредиторите.

Разпределение. Получените средства от осребряването се разпределят между кредиторите. Разпределението се извършва само когато няма достатъчно средства за удовлетворяване на всички кредитори. Законът не казва кога се прави разпределение - когато има достатъчно средства. Това се преценява от синдика.

Сметка. Самото разпределение се извършва въз основа на сметка, която се изготвя от синдика. Сметката е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или осребрена цялата маса с изключение на непродаваемите вещи. Сметката се изготвя според привилегиите по чл. 722 ТЗ (различно от чл. 136 ЗЗД):

Специална привилегия:

1) Обезпечени със залог или ипотека вземания;

2) Право на задържане.

Общи привилегии:

3) Разноски по несъстоятелността;

4) Вземания по трудови правоотношения;

5) Издръжка;

) Публичноправни вземания;

7) Вземания след датата на откриване на производството и неплатени на падежа. Това не е правилно - това означава, че възможността длъжникът да получи пари е минимална;

8) Други необезпечени вземания;

9) Вземания за лихви;

10) Вземания на съдружник по отпуснат кредит;

11) Вземания по безвъзмездни сделки.

Удовлетворяването става по редове.

1) Кредиторите от един ред се удовлетворяват съразмерно (с изключение на ред 1);

2) Има правила за обезпечените кредитори - ако цената, получена от обекта на специална привилегия, не покрива изцяло вземането, за останалото се удовлетворява като хирографарен кредитор. Ако цената е по-висока, удовлетворяването е пълно като остатъкът се включва в масата на несъстоятелността.

3) Кредитор с отлагателно условие се удовлетворява като кредитор с оспорено вземане;

4) Кредитор с прекратително условие се удовлетворява като кредитор с безусловно вземане;

5) Кредитор с оспорено вземане - заделя се съответната сума. Ако е оспорено само обезпечението, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора като се заделя сума като за обезпечено вземане.

Публичност на сметката. Самата сметка стои на разположение на разположение на длъжника и кредиторите в съда 14 дни.

Възражения. В 14-дневен срок след срока, в който сметката е на разположение, могат да се правят възражения от длъжника, кредитор и комитета на кредиторите.

Сметката не е окончателна, освен ако са се изчерпали активите или има средства за всички кредитори.

Приключване на производството.

Предпоставки. Ако са изплатени всички вземания или масата е изчерпана, производството по несъстоятелност следва да се приключи. Ако една от тези предпоставки е налице, синдикът трябва да направи окончателна сметка и да направи окончателен отчет в срок 1 м. от изчерпване на масата на несъстоятелността.

Сметката и отчетът се представят на съда и съдът свиква в 14-дневен срок заключително събрание на кредиторите. Събранието на кредиторите трябва да приеме окончателната сметка и да вземе решение за непродаваемите вещи.

Приключване на производството. Съдът с решение постановява приключването на производството по несъстоятелност и заличаване на търговеца от търговския регистър. Това решение се обнародва в ДВ.

Последици:

1) Прекратява производството;

2) Прекратява правата на синдика.

3) Прекратява се общата възбрана и залог;

4) Приключването на производството води до прекратяване на всички непредявени в производството вземания, както и на всички неупражнени права;

5) Погасяват се правата на неудовлетворените кредитори.

Възможно е производството да се възобнови. Условията за това са много ограничени: 1) Възобновяването е възможно само в срок 1 г. от прекратяването;

2) Ако се освободят суми за оспорените вземания или ако се открие имущество - алтернативни хипотези; 3) Имуществото да е достатъчно за покриване на разноските.

Производството се възобновява по писмена молба на длъжника или кредитор с прието или установено вземане.

При възстановяване производството започва от окончателната сметка (която вече е частична).

Възобновяват се правата на синдика и комитета на кредиторите.

Реабилитация. Обявяването в несъстоятелност води до неблагоприятни последици за длъжника. Законът допуска търговец, обявен в несъстоятелност, да бъде реабилитиран.

Действие на реабилитацията: 1) Възстановяването е заличаване и отменяне занапред на последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност; 2) Реабилитацията засяга както ЕТ, така и неограничено отговорен съдружник.

Предпоставки за възстановяването - 2 алтернативи:

1) Да са изплатени напълно всички вземания;

2) Несъстоятелността да се дължи на неблагоприятно изменили се икономически условия.

Законът забранява да се възстановява длъжник, осъден за банкрут.

Производството започва по молба на длъжника, прилагат се доказателства. Може и от наследниците при починал длъжник.

Възстановяването е спорно производство, в което кредиторите могат да възразяват.

Нова молба за обжалване може да се подаде в срок 1 г. след влизане в сила на решението за отхвърляне на първата.

Бележка моя: Припомни си: http://www.lawsbg.com/lectures/lekcii-vtu/item/14-търговска-несъстоятелност.html

Въпрос 81. Обезпечително производство. Цел и функции на обезпечаването на иска. Обезпечаването на бъдещ и на предявен иск. Развитие и приключване на производството.

Цел на обезпечаването на иска. Гражданският процес като съвкупност от институти решава основно 2 задачи: 1. Да се даде защита на материалните права, които са оспорени – с тази задача се справя исковото производство, което решава правни спорове със сила на пресъдено нещо; 2. Практически да осъществи и да удовлетвори признатите със съдебно решение граждански субективни права – това става по пътя на изпълнителното производство.

Практиката показва, че постигането на втората задача може да бъде сериозно затруднено или дори осуетено напълно като се има предвид, че от момента на подаването на исковата молба до постановяването на решението минава много време, в което ответникът може да предприеме действия, които да направят невъзможно удовлетворяването на кредитора. За да се избегне този неблагоприятен резултат съществува обезпечителното производство, което осъществява третата задача на гражданския процес. Целта на обезпечителното производство е фактическото и правно положение да остане непроменено, т.е. да се запази в състоянието заварено от обезпечението на иска. Тази цел се постига като обезпечителният процес навлезе в правната сфера на ответника и я ограничи.

В какво може да се изразява това ограничение: 1. Ответникът може да бъде лишен от възможности, с които разполага – напр. да се разпорежда със свои движими вещи или недвижими имоти при запора/възбраната; 2. Ответникът може да бъде натоварен с допълнителни задължения – напр. да се грижи за запорираната или възбранената вещ с грижата на добър стопанин.

Навлизането в сферата на длъжника става посредством обезпечителните мерки. Те са едностранни властнически актове на съда, които ограничават правната сфера на ответника и запазват за ищеца непроменено правното и фактическото положение. В обезпечителните мерки намира израз обезпечителната защита за ищеца и обезпечителната санкция за ответника.

Обезпечителното производство е самостоятелно производство, което се намира във функционална връзка както с исковото производство, така и с изпълнителното.

Защитата, която се получава по обезпечителното производство в сравнение със защитата по исковото производство е привременна – тя съществува само докато исковото производство е висящо (за това се говори и за обезпечение на иска).

В сравнение със защитата по исковото производство тя е по-слаба по интензитет спрямо правната сфера на ответника. Поради това за допускането на обезпечителното производство се иска вероятна основателност на предявения иск за разлика от изпълнителното производство, което се основава на доказано притезание.

За разлика от другите 2 форми на защита тази по обезпечителното производство се характеризира с бързина и внезапност. Целта е ответникът да бъде изненадан, за да не може да извърши нищо, което да увреди кредитора.

И в това производство заинтересуваното лице разполага с право към съда, който от своя страна е длъжен да постанови обезпечителна мярка ако са на лице предвидените в закона предпоставки. Спрямо ответника съдът има власт да наложи обезпечителните мерки.

Обезпечителни мерки. ОМ представлява защитата и санкцията, в която се състои обезпечението на иска. За да бъде ефикасна, ОМ трябва да се приспособи към обезпечителната нужда.

Видове ОМ: Съобразно с двете основни насоки на нуждата от обезпечаване ОМ се обединяват в 2 основни групи: а) ОМ, осигуряващи бъдещото осъществяване на неоснователно отричаното право; б) ОМ, осуетяващи настоящото осъществяване на неоснователно претендираното право.

Съобразно с това, дали ОМ е посочена от закона, уговорена от страните или е предоставена на преценка на съда, различаваме: а) ОМ, предписани от закона (запор,възбрана); б) ОМ, уговорени от страните; в)ОМ по преценка на съда.

Съобразно с вида на материалното гражданско право, което ОМ защитава, различаваме: а)ОМ в защита на парични притезания (запор в/у движими вещи или вземания на ответника, както и възбраната в/у недвижим имот); б) ОМ в защита на вещни права; в) ОМ в защита на потестативни и всякакви други права.

Налагане на ОМ и техните последици: Предвид различното им естество и цел на ОМ не се налагат еднакво и нямат еднакви последици.

Обезпечителната заповед е условие при налагане на всички ОМ. Определението, с което ОМ се допуска се явява спрямо нея основание, за да бъде наложена-обезпечително основание. Така въз основа на обезпечителното основание се издава обезпечителна заповед. Тя удостоверява правото на ищеца за обезпечаване и заповядва да се осъществи то, като се наложи допуснатата от съда ОМ. Обезпечителната заповед е условие за да се упражни правото на обезпечаване. Тя се явява един вид изпълнителен лист. Съдът, който е постановил ОМ, издава обезпечителната заповед. Преди да я издаде, той проверява изпълняемостта на обезпечителното основание. Ако ОМ е допусната от съда под гаранция, обезпечит. заповед ще бъде издадена от съда само след като ищецът представи определената от съда гаранция. ОМ се налага по молба на ищеца въз основа на обезп. заповед от органа, компетентен да наложи ОМ. При запор в/у вещи или вземания това е СИзпълнителят, а при възбрани-съдията по вписванията.

Запорът и възбраната като ОМ на осъдителни искове за парични притезания: а) лишават ответника от разпоредителна власт; б) задължават ответника да пази запорираната или възбранена вещ и могат да доведат до предаване вещта на пазач; в) обезпечителните запор и възбрана пораждат една и съща правна последица, изгодна за ищеца - те го правят присъединен кредитор, когато в/у запорираното или възбранено право е насочено принудително изпълнение от друг кредитор, разполагащ вече с изпълнителен лист; г) правните последици на запора и на възбраната като ОМ при искове за собственост се ограничават в лишаване на ответника от държане на вещта, като тя се предава на пазач или пък в задължение на ответника да се грижи за вещта като добър стопанин, когато тя се оставя в негово държане

Налагането на други ОМ и техните правни последици се предопределят от тяхното съдържание

Заменяне и отменяне на ОМ.

Заменяне на ОМ. Налице е когато постановената ОМ се отменя и вместо нея се определя друга ОМ за същия иск. Заменянето на ОМ заличава правните последици на старата ОМ и създава правните последици на новата ОМ. Заменянето на ОМ предпоставя начално или последващо несъответствие м/у старата ОМ и обезпечителната нужда(м/у ОМ и справедливия интерес на ответника да се задоволи обезпечителната нужда на ищеца без ненужно обременяване на ответника). Производството за заменяне на ОМ започва по молба на заинтересованата страна.Тя се подава до съда, постановил ОМ, ако се иска замяна на ОМ по бъдещ иск, и до съда, който разглежда делото, когато се иска замяна на ОМ по висящ иск.

Отменяне на ОМ. Изчерпва се в преустановяване действието на наложена ОМ. Отменянето предпоставя първоначална липса или последващо отпадане на предпоставките за допускане на ОМ.

Когато ОМ е била допусната въпреки липсата на предпоставките за обезпечаване, тя ще бъде отменена ч/з обжалване на определението, с което е била постановена. Отменителното определение влиза веднага в сила и въз основа на него ОМ ще бъде вдигната

Когато ОМ е била допусната законосъобразно, но ищецът се отказва от нея и моли тя да бъде вдигната, съдът е длъжен да я вдигне, без да спазва производството по отмяната й. То важи когато отменянето се иска от ответника.

ОМ може да бъде допусната процесуално законосъобразно, но впоследствие се разкрива, че тя е неоправдана, з/то очакваното уважаване на обезпечения иск не е настъпило. Така отменянето на ОМ ще стане по реда предвиден в ГПК. Като активно легитимиран тук е ответникът и предмет на проверка от страна на съда ще бъде дали е отпаднало основанието за допуснатата по- рано ОМ. Отменената ОМ се вдига, след като влезе в сила определението за нейното отменяне.

ПРОИЗВОДСТВО ПО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИСКА.

Приложно поле на обезпечаването на иска (ОИ) се определя от обезпечителната нужда. Такава нужда може да възникне по повод на всеки иск без оглед на вида на защитата, търсена с иска /осъдителни,конститутивни и осъдителни искове/. Нещо повече, нуждата от обезпечаване може да възникне не само по повод на заплашени имуществени права, но и по повод на неимуществени права. Затова е допустимо ОИ и на искове относно права, неоценими в пари

Обезпечителната нужда може да възникне, преди да е бил предявен иск относно спорното право. Затова ГПК допуска да се обезпечава и бъдещ иск.

Нуждата от обезпечаване може да възникне по всяко време докато делото е висящо, и отпада след като решението е влязло в сила. Затова ОИ е допустимо даже и производството по иска да е спряно.

Типичното ОИ е това, което се иска по вече висящ исков процес без оглед на особености на страните и на предмета на иска.

Компетентен да допусне ОИ е не само първоинстанционният съд, но и въззивният и ВКС.

Производството по ОИ започва по молба на ищеца. Молбата за ОИ може да бъде включена в исковата молба.Тя трябва да бъде писмена и в нея ищецът трябва да посочи обезпечителната мярка и цената на иска. Препис на молбата не се връчва на ответната страна.

За да допусне исканото ОИ, съдът трябва да установи, че ищецът има право на ОИ. Такова право той има: 1) когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен; 2) когато е налице интерес от ОИ- нужда от обезпечение.

Законът не поставя изрично изискване предявеният иск да е допустим, но това следва от целта на ОИ - да осигури осъществяването на правните последици на решението

Допустимият иск трябва да е вероятно основателен. Трябва да има данни, сочещи, че правото, претендирано с иска, вероятно съществува или че правото, отричано с иска, вероятно не съществува. Налице е вероятна основателност на иска, когато той е подкрепен с писмени доказателства, доказващи било факта, пораждащ претендираното право, било факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право. Представеният документ не трябва да буди съмнение относно неговата автентичност.

Когато не разполага с документ, подкрепящ основателността на предявения иск, ищецът може да удостовери вероятната му основателност, като изрази готовност да представи гаранция в определен от съда размер. Касае се за вещно право на залог или ипотека, обезпечаващо евентуалното вземане за вреди, което би имал ответникът с/у ищеца, ако ОИ се окаже неоправдано. Съдът може да обуслови допускането на ОИ от гаранция и когато ищецът е представил в подкрепа на иска документи, които обаче не създават у съда убеждението за вероятна основателност на иска.

Даже и искът да е вероятно основателен, съдът не ще допусне ОИ, ако ищецът няма нужда от него - липсва интерес.

Увери ли се, че ищецът има право за исканото ОИ, съдът го допуска.

Да се допусне ОИ, означава да се постанови определена обезпечителна мярка (посочената от ищеца). Намира ли тази мярка неоправдана с оглед на обезпечителната нужда, съдът ще отхвърли исканото ОИ, но не може да постанови мярка, различна от исканата от ищеца.

Когато искът се основава на договор, в който договарящите са уговорили кое имуществено право на ответника ще служи при нужда като обект на обезпечение, запор или възбрана могат да бъдат наложени само в/у този имот. Към друг обект на обезпечение в този случай може да се прибегне само ако договорно посоченият обект не е вече на лице или пък е обременен междувременно с др/и тежести (залог,запор).

Когато съдът обуславя ОИ от гаранция, ОИ се допуска условно: ако бъде представена определената от съда гаранция. Докато не бъде представена, допуснатото ОИ няма сила, обезпечителна заповед не се издава.

Когато една обезпечителна мярка не обезпечава иска в целия му размер, ОИ може да стане с няколко обезпечителни мерки (няколко запора). А когато писмените доказателства се отнасят до част от иска, като правят само тази част вероятно основателна, съдът може да допусне ОИ само относно тази част.

По допускането на ОИ съдът се произнася с определение и когато допуска ОИ и когато го отхвърля.

Определението на съда по ОИ се обжалва с частна жалба. Легитимиран да обжалва е ищецът, ако молбата за ОИ бъде отхвърлена или уважена при неблагоприятни за ищеца условия (с/у гаранция). Когато ОИ е допуснато, легитимиран да обжалва е ответникът. Той може да оспорва наличността на условията за ОИ.

Срокът за обжалване е 7-дневен. Подадената жалба не спира налагането на обезпечителната мярка.

Втората инстанция разглежда жалбата по реда на производството за частни жалби. Определението на въззивния съд, с което се произнася по жалбата с/у определение за допускане на обезпечение на иск, не подлежи на касационно обжалване.

Особености на обезпечението на бъдещ иск.

Родово компетентен да допусне ОИ в този случай е винаги районният съд. Местно компетентен е районният съд по местожителството на ищеца или по местонахождението на имота, обект на исканата обезпечителна мярка. Изборът е предоставен на ищеца.

Допусне ли ОИ, съдът винаги трябва да определи и срок, в който възнамеряваният иск следва да бъде предявен. Съдът определя срока съобразно с времето, необходимо за подготовката на иска. Срокът може да бъде продължен. Ако в даденият срок искът не бъде предявен, погасява се допуснатото ОИ.

Особености на ОИ за издръжка.

Това ОИ може да бъде допуснато не само по молба на ищеца, но и по служебен почин на съда, пред който е висящо делото за издръжка.

ОИ в полза или с/у държавните учреждения,общините и лечебните заведения,субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети: а) според ГПК, когато изброените искат ОИ, то се допуска и без да се представи гаранцията; б)изброените са сигурни платци.

Въпрос 82. Охранителни производства. Характеристика и общи правила. Нотариални производства. Регистърно производство.

Охранителният акт не е акт на защита, тъй като неговото издаване не е предизвикано от правонарушение, поради което той не е санкция. Охранителният акт е акт на съдебно съдействие при упражняване на граждански права. Целта на охранителния акт е да се породят в правната сфера на молителя, които по дефиниция не засягат чужда правна сфера. Тъй като не дават защита и не налагат санкция те са едностранни актове – 1 страна е молител, дори и при няколко молители те пак са едностранни. Актовете са безспорни – при издаването на охранителен акт действията на съда са съдебна администрация (т.е. намеса в гражданските правоотношения) и за това са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Поради това няма общо охранително производство, а много производства, по които се издават съответни охранителни актове.

ОХРАНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО има всички белези на производството като динамичен ФС. Това са съдебните производства. Органът, който придвижва производството и постановява охранителния акт е съдът или нотариус (затова не са охранитлни производства, производствата по съставянето на актовете за гражданското състояние, за назначаванеот на настойник и др.).

Съдийска независимост: Това е основанието за причисляването на охранителното производство към юрисдикционната дейност. Това е доброволна юрисдикция, различна от исковите производства - спорна юрисдикция. Правните последици на охранителните производства са свързани с гражданските правоотношения в широк смисъл на думата, т.е. гражданските дела.

Охранителният акт не е акт на защита на накърненото гражданско право. Тези актове лежат извън сферата на защитата по повод правонарушенията. Той не е санкция за правонарушителя. Това е акт на съдебно действие при правомерно проявление на гражданската правоспособност и на упражняване на гражданските права. Предназначението им е да се породи изгодна за молителя правна последица, без същевременно да има посягане върху чужда правна асфера. Само ако е порочен, охранителният акт може да засегне чужда правна сфера, т.е. охранителни са тези производства, които целят издаването на охранителни актове.

За разлика от защитните и санкционните производства, охранителните производства са едностранни и безспорни. Едностранни - развиват се само с участието на молителя и съда. Безспорни, тъй като молбата не е в състояние да предизвика правен спор. Имат не репресивен, а превантивен характер. Целят предотвратяване на нарушенията в областта на гражданските правоотношения. С оглед на тази характеристика, те не подлежат на принудително изпълнение.

Различават се от актовете на спорната администрация по това, че обременяват правната сфера на друго лице. Общото е, че представляват държавна (съдебна) намеса в областта на гражданските правоотношения, която не е предизвикана от правнонарушение и затова може да се окачестви като съдебно управление на гражданските отношения.

Съдът не разполага с обша власт за охранително въздействие върху гражданските отношения. Законът овластява съда в определени случаи, т.е. няма общо охранително производство, а съвкупност от такива, съобразно особеностите на акта, към който са насочени.

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА (чл. 530 – 541 ГПК)

Започват по молба на заитересованото лице. Молбата трябва да е писмена, да сочи охранителния акт и да бъде подписана.

Охранителните производства са родово подсъдни на районните съдилища. Местната подсъдност се определя от постоянният адрес на молителя. При няколко молители - местожителството, на който и да било от тях.

Разглеждането на молбата, поради едностранния характер на производството, става в закрито заседание. Възможно е, по преценка на съда и в открито (напр. за разпит на свидетел).

Важи принципът за дирене на обективната истина. В случая става служебно. За съда съществува задължението да провери по свой почин дали са налице условията за издаване на охранителен акт. Може сам да събира доказателства. Може да постанови молителят да се яви лично пред него, за да го разпита- чл. 534 ГПК – може да изиска от молителя декларация, потвърждаваща твърдените факти. За истинността й молителят носи отговорност по чл. 290а НК. Декларацията няма доказателствена сила за съда. Тя се преценява с оглед другите данни по делото. Допустими са всички доказателствени средства.

Съдът се произнася с решение: а) Ако са налице условията, уважава и издава акта. Това решение не подлежи на обжалване; б) Отказът подлежи на обжалване. Жалбата се подава в едноседмичен срок от деня на връчване на решението, чрез съда, който го е издал. Ако решението се отхвърли, ОС сам съставя съотвтния охранителен акт. Решението, с което молбата се отхвърля не е пречка да се подаде повторно молба пред същият съд за издаване на същия акт.

Решенията по охранителните производства нямат сила на присъдено нещо. Правните последици на охранителните актове се пораждат след влизането в сила. По естеството си те са разнообразни: а) Формална удостоверителна сила на формалните охранителни актове (нотариалните удостоверения, решенията за установяване на факти с правно значение по чл. 542 ГПК); б) Оповестяващо действие на вписванията; в) Създаване на ново правно полжение чрез актовете за разрешаване и потвърждаване на сделки или за назначаване на представители.

Спиране и прекратяване на охранителните производства.

Спирането е възможно при две основания: а) наличие на дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт; и б) по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата. В този случай съдът дава едномесечен срок на молителя за предявяване на иска срещу третото лице. Ако в този срок искът не бъде предявен – производството се прекратява.

Спирането в тези хипотези цели предотвратяване на засягането на правата на третото лице.

Прекратяване на производството има, когато развитието на охранителното проиводство се преустановява окончателно, без да се издаде охранителен акт. Предпоставки - чл. 539, ал.1 ГПК: а) молбата за издаване на акта бъде оттеглена; б) молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.

Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба.

Отменяне или унищожаване на охранителен акт, когато е порорчен - чл. 537, ал.3. Право на иск има прокурорът в случаите, когато издаденият акт е постановен в нарушение на закона. Пасивно легитимирани са лицата, за които охранителният акт е създал благоприятни правни последици. Исковият ред е възможен, тъй като охранителният акт не притежава силата на присъдено нещо (напр. прекратяване на порочно осиновяване, по чл. 64 СК, може да се атакува с иск за унищожаване, включително и от прокурора).

Решението по охранителното производство може да се обжалва по общия исков ред, когато този акт засяга правата на трети лица. Активно легитимирано е и лицето, чиито права са засегнати – пасивно легитимирани са лицата, които се ползват от акта..

Възможно е преминаването от исково в охранително проиводство, когато в хода на исковия процес възникнат условия, при които може да се издаде охранителен акт. Обратното преминаване обаче е недопустимо в рамките на охранителното производство.

Разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Нотариални производства. Нотариалното производство е нарочно производство, чиито актове имат определена от закона форма, като нарушаването на нотариалното производство прави нотариалното удостоверяване нищожно. Нотариалното удостверяване има обвързваща доказателствена сила и конститутивно действие.

Нотариалните производства (НП) са изчерпателно посочени в член 569 от ГПК. Това са правни сделки с нотариални актове; удостоверявания; вписвания; отбелязвания и техните заличавания; нотариални покани, протести; приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа; справки от нотариалните книги. Извън тези случаи нотариално удостоверяване е недопустимо.

Нотариално удостоверяване. Това са писмени свидетелстващи изявления (за знания) на нарочно овластени от държавата лица, които се извършват по реда на уредени в закона производства с участието на заинтересованите лица.Те имат обвързваща доказателствена сила за фактите, посочени в тях.

Органи на нотариалното производство. Упражняването на нотариалната власт е възложено от закона на определени органи, които с оглед естеството на функциите си се наричат нотариални органи. Те са нумеросклаузос, т.е изчерпателно посочени в закона. Само тези лица могат да извършват нотариални удостоверявания. Основен субект с нотариална компетентност е нотариуса. Другите лица, които разполагат с нотариална компетентност имат ограничена компетентност или особена нотариална компетентност.

Освен нотариуса, според действащото нотариално право, нотариални правомощия имат още следните лица: - съдиите по вписванията, чийто правен статут е определен в ЗСВ, а в гл. шеста, чл. 82 ЗННД се определят предпоставките, при които съдията по вписванията освен специалната си нотариална компетентност може да упражнява и функции на нотариус. Тази разпоредба на закона дава основание да се счита, че при наличие на посочените в закона предпоставки съдията по вписванията по изключение може да действа и като орган с обща нотариална компетентност!

С обща компетентност са нотариусите при всички РС, държавните органи, включени в съдебната система - според ЗСВ, там, където няма нотариус неговата дейност се извършва от съда или съдията. С особена (специална) компетентност са кметовете и заместник - кметовете на общините и населените места, дипломатическите и консулските представители. Те могат да извършват само някой от нотариалните действия - нотариално удостверяване на дата, подпис, съдържание на документ. Не могат да извършват нотариални действия по сключване на правни сделки.

Общи правила. Страна в НП е лицето, от чието име се иска извършването на нотариалното действие, а участващо лице е това, чието волеизявление нотариусът удостоверява. Нотариалният орган е трето независимо и безпристрастно лице. Нотариусът не може да участва в нотариалното производство, когато страна или участващо лице е нотариуса, негов съпруг, роднини, лица спрямо които нотариусът е настойник, осиновен, осиновител. Ако е нарушено това изискване актът е нищожен.

По принцип местната нотариална компетентност е непозната на европейското законодателство. У нас този принцип важи също, с едно изключение, което е особеност на българското нотариално право и това изключение се отнася до сделките върху вещни права с недвижимо имущество. По отношение на тях ГПК в чл.466 определя, че тези сделки валидно могат да бъдат извършени само от нотариус, в чийто район на действие се намира имота. Проява на това изключение е и изискването за местна компетентност на съдиите по вписванията. Извън тези изключения, действащото законодателство не изисква връзка между постоянния адрес на молителя и съответния район на действие на нотариуса.

Местната нотариална компетентност не следва да се смесва с териториалния район на действие. Под териториален район разбираме района, в който нотариуса, съдията по вписвания, органа с нотариална компетентност, дипломатите и капитаните на кораб могат валидно да извършват нотариални действия, включени в нотариалната им компетентност. Ако тези лица извършват нотариални удостоверявания, включени в нотариалната им компетентност, но извън техния район, нотариалните удостоверявания ще бъдат абсолютно нищожни. Например, един нотариус с район на действие София не само не може да изповядва сделка с недвижим имот с местонахождение извън София, но не може да извършва никакво нотариално удостоверяване извън София.

Допустимост. Те са за сделки, за чиято валидност законът изисква да бъдат извършени под формата на нотариален акт - сделки за прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижим имот. Особености - за извършването им са компетентни само нотариусите или съдиите. Местно компетентен е нотариуса, в чиито район се намира недвижимият имот. Сделката може да се извърши само в канцеларията на нотариуса и само в работно време, защото актовете подлежат на последващо вписване и трябва да се спази тази поредност. Обикновено страните и техните представители се явяват с проект за нотариален акт по образец. Производството започва с писмена молба на участващите в сделката лица, въз основа на която нотариуса определя денят и часът, когато ще се изповяда средката. Нотариусът е длъжен да проверява самоличността на лицата, чиито изявления съдържа акта и затова те се явяват лично. Проверява се дали те са дееспособни и пълномощното на представителя. В нотариалният акт се отбелязва начина на извършената проверка.

Процедура. Нотариалният акт, представен в проект и при лично явяване на страните се прочита и те трябва да заявят, че го одобряват. След това се подписва от тях. Следва подпис и подпечатване от нотариуса. Съдържанието на нотариалният акт е стандартно и е посочено в член 580 от ГПК. В член 583 от ГПК са посочени специални правила за неграмотни, глухи, неми, глухонеми. За всички тези сделки нотариуса проверява правото на собственост в полза на праводателя по тях. Вписва се и наличието на особен закон за извършването на тия сделки и как нотариуса се е убедил в наличието на предпоставките. Един от актовете се подрежда в нотариалната книга, а другите два се дават на страните участници след като платят.

Констативен нотариален акт. Уреден е в член 587 от ГПК. Той е специфичен за българското право. Използва се от лица, които са собственици въз основа на давност. Той е удостверителен и възпроизвежда не възприятията на нотариуса за факти, а правния му извод за правото на собственост. Процедура - задължително се разпитват трима свидетели, които са съседи на имота, като това им качество се удостверява от кмета на общината, района или кметството, в чийто район се намира имота. Те удостверяват факта и продължителността и начина на владението. Този нотариален акт съдържа извода на нотариуса за правото на собственост, което трябва да бъде индивидуализирано - граници и индивидуални белези на имота.

Удостверителни нотариални производства (на дата, подпис, съдържание на документи). Те започват с устна молба като няма изисквания за нотариална компетентност и лично явяване. Изключение е удостоверяването на подпис - лицето се явява лично и или се подписва пред нотариуса, или потвърждава подписа си. Тези действия могат да се извършват от органите с особена компетентност. Наричат се нотариални засвидетелствувания. Нотариалната заверка на дата внася сигурност относно факта за времето на извършване. За преписите се удостверява верността им, след сравняването от нотариуса с първообраза на документа.

Нотариални покани. Когато бъдат извършени се заверява датата и се внася сигурност, че нещо е извършено спрямо трето лице.

Регистърно производство

Регистърно производство - РП важи за вписвания (В), отнасящи се до ЮЛ и еднолични търговци. Няма значение какъв е видът на ЮЛ (ТД, държавно или общинско предприятие). Регистърното производство е уредено в Закона за търговския регистър. Търговският регистър е единна централизирана електронна даза банни. Води се от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието.

Вписване, заличаване и обявяване се извършват въз основа на заявление по образец. Заявлението съдържа: 1. данни за заявителя; 2. данни за търговеца или за клона на чуждестранен търговец, по чието дело се иска вписване, заличаване или обявяване; 3. подлежащото на вписване обстоятелство, вписването, чието заличаване се иска, или подлежащия на обявяване акт и 4. подпис на заявителя.

Към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт, съгласно изискванията на закона.

Заявленията и актовете на съда на хартиен носител се подават в което и да е териториално звено на агенцията по седалищата на окръжните съдилища. Заявителят подписва декларация за истинността на заявените от него обстоятелства или за приемането на представените актове. При приемане на заявлението се проверява самоличността на заявителя.

Актове на съда. Вписване, заличаване и обявяване се извършват незабавно и въз основа на актове на съда в случаите, предвидени със закон. Съдът служебно изпраща на агенцията съдебния акт.

Вписване, заличаване и обявяване се заявяват от търговеца лично или от негово име чрез лице или лица, които го представляват по закон, а в предвидените от закон случаи - и от името на друго лице. Заявленията, актовете на съда и жалбите, подадени на хартиен носител, се копират и въвеждат в информационната система. Идентичността на представените документи на хартиен носител с документите в електронна форма се удостоверява от служител на агенцията върху всяка страница. До доказване на противното се смята, че електронният документ е идентичен с документа, подаден на хартиен носител.
(3) Представените от заявителя документи по ал. 1 се съхраняват от агенцията в териториалните поделения по първоначалната регистрация на търговеца.

Заявлението и приложенията към него се подават на български език. Документите приложени към него може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз. В този случай документите се представят заедно със заверен превод на български език.

Разглеждане на заявленията. Заявленията за вписване, заличаване и обявяване се разглеждат от длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването им. Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявлението за вписване или заличаване най-късно до приключване на първия работен ден след приемането му, освен ако със закон е предвиден друг срок за произнасяне.

За длъжностно лице по регистрацията се назначава лице, което има завършено висше юридическо образование, придобита юридическа правоспособност и юридически стаж не по-малко от 3 години.То е държавен служител. Извършваната от него проверка по подаденото заявление и придружаващите го документи е по отношение законосъобразност на регистрацията.

За всички лица, вписани в търговския регистър се определя Единен идентификационен код (ЕИК). Той се определя при първоначалното вписване на търговците и клоновете на чуждестранните търговци в търговския регистър и остава непроменен до заличаването им.

Отказ. Длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените изисквания. Отказът се връчва на заявителя незабавно след постановяването му по реда на Гражданския процесуален кодекс. Същият подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез агенцията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него.

Съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа “Обжалване на определенията” от ГПК. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване.

При отказ и при неизвършване на исканото вписване, заличаване или обявяване в съответния срок, заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му.

Въпрос 83. Арбитраж – понятие и характеристика. Видове арбитраж. Арбитражно споразумение. Арбитражно производство. Изпълняемост на арбитражните решения. Признаване и отмяна на арбитражни решения.

Същност на арбитража(А). Арбитража представлява разрешаване на спор от трето лице, овластено от страните по спора с това правомощие. Опора на А е разпоредителната власт на страните относно техните частноправни имуществени правоотн-я. В упражнение на тази власт те могат да уредят сами ч/з договор за спогодба, спора относно такова правоотношение да се разреши от избрано от тях трето лице. Тогава третото лице става арбитър, а разрешаването на спора от него представлява Арбитраж.

Определение: Арбитража е проява на недържавно, доброволно, договорно и частно правораздаване, а арбитражното производство е несъдебен исков процес, основан на договор за А.

Понеже е изключение от държавния правосъден монопол по граждански дела, А трябва да бъде допуснат от правопорядъка на държавата,с която е свързан. Няма ненационален А (изключение прави арбит.съд създаден с Вашингтонската конвенция за разрешаване на инвестиционни спорове.Той не е свързан с определена държава,нито е подчинен на национално право)

Национален е и т.нар. международен търговски А. Той е м/ународен с оглед на местожителството или седалището на страните по спора, но е национален( български, немски и пр.) според държавния правопорядък, с който е свързан. Според чл.1/1 ЗМТА той се прилага, ако мястото на А е в РБ, като страните не могат да подчиняват на чужд закон А, чието място е в РБ. Но ако една от тях е с местожителство или седалище в друга държава, т.е. ако А е м/ународен, те могат да уговарят мястото на А да бъде в чужбина. При вътрешен А неговото място може да бъде само в РБ. Мястото на А го прави местен(български) или чужд, като го подчинява на бълг. или на съответния чужд закон и на юрисдикцията на бълг. или чуждите съдилища.

В РБ арбитражен съд има към Българската търговско-промишлена палата. За да бъде отнесен един спор до Арбитражния съд, между страните трябва да е сключено арбитражно споразумение (арбитражна клауза), с което страните декларират, че са съгласни евентуален бъдещ спор между тях да бъде решен от арбитражен съд и приемат неговото решение.

Видове арбитраж.

1. Според устройството различаваме: а) А ad hoc’ (инцидентен А) - когато се учредява само за разрешаване на спора/те, посочени в арбитражното споразумение, така че след тяхното разрешаване той престава да съществува. Винаги когато страните уговарят разрешаване на спора от А, но не го възлагат на арбитр. институция, налице е А ад хок;

2. Арбитражната институция се учредява с оглед разрешаването на неограничен брой спорове, които могат да и бъдат възложени в бъдеще.Тя е постоянно действаща.Тя не решава сама споровете, а те се решават от арбитри, които действат от нейно име, като образуват по отделните дела едноличен или колегиален арбитражен съд. Има органи (председател, секретариат и т.н.), както и правилник, според който се образува арбитр.съд по конкретно дело и се разглеждат арбитр. дела. Постоянните арбитр. институции се учредяват обикновено към търговски палати или асоциации от арбитри, но могат да бъдат учредени и към др/и организации (борси и др/и).

В РБ арбитражен съд има към Българската търговско-промишлена палата. За да бъде отнесен един спор до Арбитражния съд, между страните трябва да е сключено арбитражно споразумение (арбитражна клауза), с което страните декларират, че са съгласни евентуален бъдещ спор между тях да бъде решен от арбитражен съд и приемат неговото решение.

С оглед на споровете,които приемат за разглеждане,постоянните арбитр.институции са:

а) с обща компетентност (всякакви спорове с арбитражен предмет) или специализирани (само за решаване на определена категория спорове: морски, борсови и пр.);

б) закрити, разглеждащи само спорове м/у предприятия, членуващи в организацията, към която арбитражната институция е създадена или

в) открити - разглеждащи спорове без оглед на страните по тях;

Арбитражната институция може да има листа от арбитри с препоръчителен или задължителен х-р.Във втория случай арбитри по възложените на институцията дела могат да бъдат само лица включени в листата.

В РБ действат както А ад хок,така и институционни А. ЗМТА важи и за 2-те, щом тяхното седалище е в РБ.

3. Според местожителството или седалището на страните А може да бъде:

а) международен, когато местожителството или седалището на поне една от страните не е в РБ, а в друга държава (може да са в 2 различни чужди държави или в една и съща, когато и 2-те не са в РБ). Решаващо е седалището на страната;

б) вътрешен, когато и 2-те страни по него са с местожителство или седалище в РБ. А е вътрешен и когато една от страните или и 2-те страни са предприятия с чуждестранно участие със седалище в РБ.

4. От гледна точка на предмет на възложения на А спор:

а) А по правни спорове е по предмет сходен с държавното гражданско правосъдие;

б) А по неправни спорове (във връзка с дългосрочни договори за строителство). Касае се за попълване на празнини в договора или приспособяването му към нови обстоятелства, възникнали след неговото сключване, които съществено накърняват първоначално уговореното равновесие на насрещните права и задължения на страните.Тези спорове не са правни, з/то никоя от страните по д-ра няма право спрямо другата страна да иска предварително определено от закона допълнение или изменение на д-ра. Решението по неправния спор не се ползва със сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила. Неговите правни последици са материално правни.

Арбитражно споразумение. АС е договор за арбитраж. С него страните по д-ра възлагат на арбитража (А) -институционен или ad hok- всички или някои от споровете, които могат да възникнат или са вече възникнали м/у тях относно определено договорно или извъндоговорно частноправно имуществено право отн-е, което може да бъде предмет на А. АС е централният институт на А. Той е негово начало и основа, източник на правораздавателно правомощие на арбитрите и на силата на а.решение, з/то е условие за неговата валидност. Несъобразяването с правилата на А, уговорени с АС, опорочава а.решение и е основание за неговата отмяна. Ето защо е желателно АС да бъде скроено съобразно особеностите и изискванията на спора/овете, до които се отнася.

Факултативно и максимално детайлно съдържание - от тях зависи къде да бъде мястото на А, дали той да бъде институционен или ад хок, дали а.съд да бъде едноличен или колегиален и т.н. Минимално необходимото съдържание се изчерпва с взаимно съгласие на страните по определен спор той да бъде решен от А. Спорът може да бъде вече възникнал или бъдещ (евентуален). И в 2-те хипотези той се конкретизира в АС с правоотн-ето, от което е възникнал или по повод на което може да възникне. Правоотн-ето може да бъде договорно или извъндоговорно (непозволено увреждане).

Когато АС предвижда А, но не възлага спора на посочена в АС а.институция, то е винаги АС за А ад хок. Възлагането на спора на институционен А изисква да бъде посочена предпочетената от страните а.институция. Ч/з белезите посочени в АС, тя трябва да бъде индивидуализирана. Ако това е невъзможно, АС ще бъде недействително. То ще бъде недействително и когато институция с посочените в АС белези не съществува или е престанала да съществува.

АС е един процесуален д-р, з/то неговите правни последици са процесуални. В качеството му на д-р АС трябва да отговаря на изискванията за валидност на д-рите (дееспособност на страните по АС; воля неопорочена от специф. за правните сделки пороци (грешка, измама); позволен от закона предмет). Същевременно АС трябва да отговаря на изисквания за ва лидност (изискванията за арбитруемост на спора и за писмена форма на АС). АС може да бъде сключено под срок или условие. При отлагателен срок или условие то не встъпва в сила, докато срокът не е изтекъл или събитието не се е сбъднало. При прекратителен срок или условие то губи силата си след изтичане на срока или при сбъдване на прекратителното условие.

АС относно бъдещ спорове се нарича арбитражна клауза, защото се включва в материалноправния д-р като една от неговите клаузи. Тя е гаранция за изпълнение на д-ра. А.клауза се отнася до спорове, произтичащи от договорни отн-я. АС за вече възникнал спор може да има за предмет и спор относно извън договорно правоотношение. АС трябва да бъде сключено в писмена форма, под страх от недействителност.

АС е пречка да се предяви пред държавен съд иск относно спора, който е предмет на АС. То поражда м/у страните по него насрещни права и задължения за сътрудничество при осъществяване на А, открива възможността да се учреди а.съд въпреки съпротивата на една от страните.

Арбитражно производство (АП). Страните могат да уговарят АП. Арбитражният процес е договорно уреден процес. Устността и непосредствеността важат и в АП, но воденето на протокол за а.заседание не е необходимо. Публичността е недопустима в АП - в а.заседание могат да присъстват само лица, изпълняващи едни или др/и функции във връзка с него (арбитри, страни, свидетели, вещи лица), но със съгласие на страните на него могат да присъстват и др/и лица;

Принципи на АП: а) равенство на страните - всяко споразумение на страните, което нарушава равната възможност на всяка страна да защити своите права в АП, е недействително. Нарушаването на този принцип е основание за отмяна на а.решение; б) състезателното начало - страната разполага с неограничено право на избор на своя пълномощник.

Образуване и развитие на АП: Съдебният исков процес започва с подаване на искова молба до съда, така може да започне и АП, когато арбитражът е институционен и правилникът му предвижда същото. Когато обаче арбитражът е ад хок, първо трябва да се образува арб.съд и тогава до него може да се подаде искова молба. Затова А при ад хок АП започва в деня, когато ответникът получи искането за А, отправено до него от ищеца, освен ако страните по А са уговорили друго. Искането за А е покана, която ищецът отправя до ответника да назначи свой арбитър или да се започнат преговори за назначаване на единствения арбитър, когато а.съд е едноличен. АП се развива съгласно уговорената от страните процедура (в рамките на ЗМТА). По въпросите,неуредени по взаимно съгласие на страните,се прилагат диспозитивните правила на ЗМТА,а по въпросите,неуредени и от тях - а.съд разполага със свобода как да процедира.

При АС ответникът може да предяви насрещен иск само ако той има за предмет спор, възложен с арбитражно споразумение на страните по първоначалния иск на същия арбитражен съд. Това става най-късно с отговора на исковата молба – съгласно чл. 27 /2/ ЗМТА. ЗМТА допуска принципа за изменение на иска (допустимо е едновременно изменение и на основанието и на петитума), както и на защитата срещу иска, освен ако страните не са уговорили друго. Разглеждането на делото става в заседание, освен ако страните се съгласят спорът да бъде решен без да бъдат призовавани, а само въз основа на представени от тях писмени доказателства и становища.  По редица въпроси доказването е сходно с това в съдебния исков процес (доказателствена тежест, видове доказателствени средства и т.н.). Но има и отклонения - допустими са доказателствени договори. Може да възникне нужда от съдействие от държавен съд с оглед обезпечаване на доказателствата. АС има обезпечително правомощие, което зависи от волята на страните и важи САМО спрямо тях, но не и спрямо ТЛ, като постановените от АС обезпечителни мерки по отношение на спора не подлежат на принудително изпълнение.

В АП се стига до десезиране на АС: а)Когато ищецът оттегли иска си (освен ако ответника възрази и съда намери, че той има законен интерес да се постанови решение); б) Страните са съгласни производството да се прекрати; в) Страните сключат спогодба.

АП няма да се прекрати ако страните поискат АС да възпроизведе спогодбата в свое решение – т.н. “решение при уговорени условия”; но АП се прекратява при: 1. ако АС се десезира; 2. недопустимост на иска; В тези два случая (ако искът е недопустим или АС се десезира), АС прекратява делото с определение.

Арбитражно решение - АР: Ако няма основание делото да бъде прекратено АС постановява АР. Ако АС е колегиален – с мнозинство.  АР трябва да е писмено и мотивирано, освен ако страните са се уговорили да няма мотиви или се касае за решение при уговорени условия; АР трябва да е подписано. Изпраща се на всяка от страните по делото и се счита обявено с връчването му на една от тях. То е окончателно. Не подлежи на обжалване. Ако е порочно може да бъде отменено само по исков ред.

Правни последици на АР: 1. то е едностранно волеизявление с частноправен характер; 2. има процесуални, т.е. публичноправни последици - СПН и изпълнителната сила. Ако АР е конститутивно има и конститутивно действие; 3. АР има същата правна сила като съдебно решение. То е изпълнително основание и въз основа на него може да бъде издаден изпълнителен лист. С посочената сила се ползва само АР, което е постановено от АС, чието седалище е в РБ. Чуждо АР трябва да бъде признато или изпълнението му допуснато от български държавен съд. Това става съобразно сключени от РБ двустранни и многостранни договори; 4. както съдебното решение,  и АР може да бъде засегнато от явна фактическа грешка, да бъде неясно или непълно. Тогава АР може да бъде поправено: по искане на страните или по почин на АС.  АР може да бъде тълкувано само по искане на страна. Допълнително АР може да се постанови само ако АС е пропуснал да се произнесе по някои от исканията.

Отмяна на АР - когато е порочно. Отмяната е проява на държавния контрол върху А. Отмяната става по исков ред - компетентен е Софийски градски съд (има изключителна подсъдност и международна подведомственост). Срокът за предявяване на иск за отмяна на АР е 3 месеца от деня, в който ищеца е получил АР. Срокът е преклузивен. Пропускането на срока прави АР неатакуемо и то окончателно се стабилизира, независимо от пороците му. Производството се развива съобразно правилата на общия исков процес. Основанията за отмяна са изчерпателно посочени в ЗМТА: а) Недееспособност на ищеца; б) Липса на АСп (или то е недействително); в) Предметът на спора не подлежи на А; г) АР противоречи на обществения ред в РБ; д) АР разрешава спор, непредвиден в АСп; е) Неуведомяване на страната, искаща отмяната, за назначаването на арбитър или АП, както и възпрепятстването ú да вземе участие по независещи от нея причини; ж) Образуването на АС или арбитражната процедура не е било съобразено със споразумението на страните.

Тези процесуални нарушения са изброени изчерпателно в чл. 47 ЗМТА.  Ако решението е порочно с оглед нарушаване на арбитражната процедура, държавният съд го връща на АС за ново разглеждане и постановяване на безупречно решение. Ако порокът води до недействителност или АР противоречи на обществения ред,  на заинтересуваната страна се предоставя възможност да предяви иск относно същото спорно право пред компетентния държавен съд.

Въпрос 84. Международен граждански процес. Международно гражданско дело. Подведомственост на международните граждански дела. Чуждестранното съдебно решение. Изпълнението му в България.

МГП (международен граждански процес) е съвкупност от процесуални норми , а не отделно МГдело. Той е част от вътрешното право и е съставка от ГПП.

МГП се състои от :

а) стълкновителни норми;

б) норми, които уреждат по начин, различен от общата уредба, отделни процесуални въпроси на МГД. Първата категория норми образуват стълкновителното МГПП, а втората категория образуват Особеното ГПП, което важи само по МГД.

Стълновителните норми на МГП нямат за задача да дадат уредба по същество.Тяхната задача е да посочат закона, които дава уредбата по същество.Тази задача те изпълняват , като отграничават личното или пространственото действие на местния от това на чуждия процесуален закон. Втората задача на тези норми е да отграничат и обсега на компетентността на местните и чуждите органи по граждански дела.

Обратна е задачата на особените норми регулиращи МГД. Те са отговор по същество на особените проблеми, които само МГД поставят.

Връзката м/у двете категории норми на МГП се състои в мълчаливото стълкновително правило, което се съдържа във всяка особена норма на МГП. Според това правило, особената норма на българското МГП, когато са налице за нейното прилагане , изключва прилагането на чужд процесуален закон по уредения от нея въпрос. По този въпрос тя претендира за изключителна важимост освен ако законът не предвижда друго (възможност да се подчини арбитражно споразумение за арбитражен съд у нас на чужд процесуален закон- чл.47, т.2 ЗМТА).

Всички местни ГДела са подчинени само на местния процесуален закон и на компетентността на местните органи за защита или за съдействие. Всички чужди дела са изключени от действието на местния процесуален закон и от обсега на местната юрисдикция .

Нормите на МГП се създават било от всяка държава с неин национален (вътрешен ) нормативен акт, било от 2 или повече държави с международен акт (международно нормативно съглашение). Държавите – страни по международното нормативно съглашение, съвместно разпределят обсега на действие на техните процесуални закони и на компетентността на техните органи по гр.дела и\или уеднаквено уреждат процесуалните въпроси на интересуващите ги МГД (взаимна правна помощ). Междудържавните източници на МГП имат примат спрямо вътрешните източници.

Източниците на нашия МГП са: международни и национални:

Международните са: многостранни конвенции и многостранни договори (Виенска конвенция за дипломатически отн-я; Конвенция за събиране на доказателства в чужбина по граждански и търг.дела и др.);

Двустранни договори – договори за правна помощ по граждански и наказателни дела, сключени от нашата държава и ретифицирани от НС. По силата на Конституцията международните договори с нормативен характер , които РБ е страна , когато са ратифицирани по надлежния ред и са обнародвани, стават част от вътрешното законодателство и се ползват с предимство спрямо националните закони.

Националните източници ГПК- ще важат по въпроси неуредени от международния договор, както и в отношенията с държави, които не са страни по съответния международен договор.

Международно ГД е това дело, което с един от своите елементи се свързва лично или териториално с една държава, а с други свои елементи се свързва с друга държава или държави (дело заведено пред наш съд м/у чужденци). Достатъчно е делото да е свързано с друга държава само по един от своите елементи (само чрез доказателствените средства) за да бъде то с международен елемент- международно.Кръгът на тези дела се очертава от териториалната или личната връзка, в която те се намират с нашата държава.

Териториалната връзка - всяка връзка, миродавна за местната подсъдност (постоянен адрес на страната, местонахождение на недвижимия имот и пр.) може да свърже делото териториално с нашата държава. Достатъчно е и ако някоя от тези връзки се намира в район на наш (местен) съд, съдия изпълнител или нотариус.Териториалната връзка прави делото международно подведомствено на наш орган даже и ако то се води от или срещу чужденец (спор между чужденци за собственост върху недвижим имот у нас ). Правилата за местната подсъдност изпълняват едновременно и функция на правила за международна подведомственост. От гледна точка на нашия закон те разпределят в световен мащаб гражданските дела между нашите и чуждестранните органи ( чл.105 ГПК дело срещу лице живеещо в чужбина е подведомствено на чуждия съд, докато дело срещу чужденец с местожителство у нас е подведомствено на БГ съд, в чиито район е постоянният адрес или седалището на чужденеца). Даже и делото да не е подведомствено на нашите съдилища по критерия за териториалната връзка, то може да бъде подведомствено по силата на личната връзка, в случаите предвидени от закона.

1) Подвемоствено на нашите съдилища е не само делото заведено от БГ гражданин, живеещ у нас , но и делото, заведено от БГ гражданин, с местожителство в чужбина. Няма значение дали живеещият в чужбина ответник е БГ гражданин или чужденец. Подведомствеността няма важи, ако ответникът е лице ползващо се със съдебен имунитет или ако делото е за вещни права за недвижим имот намиращ се в чужбина. Искът на Бг гражданин срещу ответник чужденец , живеещ в чужбина ще бъде предявен пред съда по местожителството на ищеца, когато ответникът няма пълномощник или друг представител в РБ.

2) При исковете за наследство (чл.110,ал.2 ГПК), ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете могат да се предевят по последният му постоянен адрес в българия или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.

3) На нашите съдилища са подведомствени и дела срещу БГ държава и нейните дипломатически представители в чужбина, когато тези дела са изключени по силата на съдебния имунитет от подведомствеността на чуждата държава .

На наши органи са подведомствени международните граждански дела, по които ищецът е БГ гражданин или които спадат в района на БГ орган, даже с другите свои елементи делото да е свързано с друга държава. И обратно - ако делото се намира в разглежданите лични или териториални връзки с нашата държава то ще бъде подведомствено на чужд орган , даже и с други свои елементи да е свързано с нашата държава (дело срещу БГ гражданин живеещ в чужбина водено от чужденец).

Посочените правила за международна подведомственост са общи и не важат когато особени правила (с межд . или национален произход) въвеждат друга или особена подведомственост по межд. граждански дела .

Международната подведомственост е изкючителна или паралелна. Изключителна е, когато нашият закон не допуска защита или съдействие по международното дело от чужд орган, а възлага това дело само на наш орган, като не допуска дерогиране по съгласие на страните на компетентността на нашите органи (само БГ нотариус може да удостовери сделка учредяваща или прехвърляща вещни права върху недвижим имот у нас). Решение на чужд съд по дело, което спада в изключителната подведомственост на нашите съдилища, не може да бъде зачетено у нас.

Паралелна международна подведомственост съществува, когато нашият закон допуска делото да бъде образувано както пред нашите така и пред чуждите органи (нотариална компетентност). Когато чуждият съд разполага с подведомственост паралелна на нашия съд, неговото решение ще бъде зачетено у нас.

ДЕРОГИРАНЕ НА ПОДВЕДОМСТВЕНОСТТА НА НАШИТЕ СЪДИЛИЩА ПО МЕЖДУНАРОДНИ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА

I.Подведомствеността на съдилищата не може да бъде дерогирана с договори между страните възлагащина друг орган дела , които са подведомствени на съдилищата.От това общо правило чл.9/3 допуска едно важно изключение , което важи при наличие на следните предпоставки

1. 1-на от страните трябва да е с местожителство или седалище в друга държава

2. делото трябва да има за предмет право , което може да бъде предмет на арбитраж

3. законодателството на чуждата държава трябва да допуска да се възлагат на нейни съдилища дела подведомствени на съдилищата на друга държава.

Ако тези условия са налице се допуска страните по спора (той може да е вече възникнал или бъдещ) да се съгласят той да бъде възложен на държавните съдилища в посочена в тяхното споразумение държава.Кой е конкретният съд се определя от законодателството няа тази държава.Споразумението трябва да бъде в писмена форма.Договорът по чл.9/3 е процесуална пречка да се упражни правото на иск пред БГ съд.

II. Същевременно чл.9 допуска да бъдат възлагани на БГ съдилища дела подведомствени на съдилища на друга държава ако са спазени изискванията , които чл.9/3 поставя .

ПРИЛОЖИМ ЗАКОН ПО МЕЖДУНАРОДНИ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА

Нашият Международен граждански процес подчинява на БГ процесуален закон не само местните граждански дела, но и всички международни граждански дела, образувани пред БГ правораздавателни, изпълнителни, обезпечителни или охранителни органи. В това се състои основната отпращаща процесуална норма, важаща във всички държави, изразена кратко като важимост на закона на съда по всички граждански дела образувани пред местен орган .

За тази важимост е необходимо делото да е образувано пред местен орган и то да е свързано по всички свои елементи с чужда държава. Основанието за важимост на закона на съда е, че когато упражнява възложената му държавна власт държ. орган не може да се ръководи от чуждия закон, а само от закона на държавата, от чието име действа. По правило процесуалните действия се извършват на територията на държавата, в която е седалището на сезирания орган. Законът на съда важи както за процесуалните действия на сезирания съд, така и за процесуалните действия на страните.

Предмет на международното гр. дело може да бъде правоотношение регулирано от чуждия материален закон. Страни по него могат да бъдат чужденци, чиято право – и дееспособност се уреждат от чуждия закон. Местната процесуална форма може да се окаже несъответна на чуждото материалноправно съдържание и да изпадне в противоречие с него. За да се избегне противоречието, се налагат известни отклонения от важимостта на закона на съда, свързани с въпросите относно процесуалната правоспособност и дееспособност; за доказателствената тежест и т.н. Затова по тези въпроси нашият съд би трябвало да приложи чуждият закон. Чуждестранният процесуален закон ще се приложи доколкото неговото прилагане не противоречи на обществения ред.

При изпълнение на чуждестранни съдебни поръчки, нашите съдилища прилагат БГ процесуален закон. По молба на чуждия съд може да бъде приложено процесуалното законодателство на съответната чужда държава, ако то не противоречи на основните принципи на правото на РБ и не застрашава общ. ред и сигурност на РБ. До прилагане и зачитане на чуждия закон от наш съд се идва и във връзка със зачитане и изпълнение на чуждестранни защитни или охранителни актове у нас.

ОСОБЕНОСТИ НА ДОКАЗВАНЕТО

Доказването по международни гр.дела се отличава от доказването по местни гр. дела по ред особености, които са: а) важимост на чуждия закон относно доказателствената тежест; б) доказване чрез доказателства, събрани в чужбина от чужд съд; в) доказване чрез документи издадени в чужбина; г) доказване на чуждия материален закон приложим относно спорното право.

Всяка страна носи тежестта на доказване на фактите, от които извежда годни за себе си правни последици. Тези последици се определят от материалния закон . Този закон е меродавен за разпределение на тежестта на доказване. Когато чужд закон урежда спорното пр-ние, така че определя фактите релевантни за него, то именно той, а не БГ закон ще е меродавен за разпределение на тежестта на доказване.

Събраните в чужбина от чужд съд доказателства (свидетелески показания, заключения на вещи лица) по поръчка на наш съд по образувано от него дело, имат същото док-но значение, което имат док-та събрани от нашия съд. Нашият съд е длъжен да ги обсъди и вземе предвид, след като са събрани законосъобразно било според правилата на чуждия, било според правилата на нашия процесуален закон.

Издаденият в чужбина документ има док-на сила, която му предава чуждия закон. С тази сила нашият съд трябва да се съобрази при условие, че чуждия закон не противоречи на нашия общ. ред. Не може да има сила у нас документ, който с оглед на изискванията на чуждия закон е нищожен. Квалификацията на документа като официален или частен ще стане според нашето право. Оспорването на истиността на чужд документ става по правилата на нашия закон .

Нашият съд е длъжен да знае БГ закон, такова задължение той няма относно чуждия материален закон. Затова действащите в др.държава правни норми следва да бъдат доказани от страната, която се позовава на тях, когато те са неизвестни на съда и той не е успял да ги издири. Доказателствените средства относно чуждия закон трябва обаче да бъдат представени по делото за да могат да бъдат обсъдени с участието на страните. Съдът не може да се позовава на док-ва относно чуждия закон несъбрани по надлежния ред. Когато съдът разполага с чуждо тълкуване на чуждия закон даден от компетентен орган от чуждата държава, нашият съд трябва да предпочете това тълкуване.

Неправилното прилагане на чуждия закон (доказания) е основание за отмяна на решението. Ако чуждият закон не бъде доказан, той не може да бъде приложен и законодателната празнота ще бъде попълнена от БГ закон.

ОТВОД ЗА ВИСЯЩ ПРОЦЕС В ЧУЖБИНА

Макар и местното дело да е образувано по-късно (след чуждестранното), местното преодолява чуждестранния процес. Висящият чуждестранен процес не е основание нито за отвод за висящия процес, нито за отвод за връзка м/у делата. Ако развитието по чуждото дело изпревари развитието по местното дело, местният висящ процес ще трябва да бъде прекратен въз основа на чуждото решение (преодоляването става по силата на договори за взаимна помощ). От гледна точка на нашия закон, единственото влязло в сила решение е решението на нашия съд, чуждото решение ще преодолее нашето само ако е постановено по дело, образувано, след като чуждото решение е влязло в сила и то при условие, че чуждото решение бъде признато у нас по реда на ГПК.

Прочетена 8160 пъти Последно променена в Неделя, 20 Октомври 2013 18:36

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

FaLang translation system by Faboba