Събота, 30 Март 2013 11:36

ВОЕННА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Написана от
Оценете
(0 гласа)

ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

ВОЕННА СТРАТЕГИЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


София
2002 г.

Предговор от началника на Генералния щаб на БА
Увод
1. Военностратегическа среда
2. Основи на военната стратегия
3. Области на действие и метод на прилагане на стратегията
4. Въоръжени сили на Република България
5. Основни форми на използване на въоръжените сили
6. Интеграция и военно сътрудничество
7. Планиране на отбраната и въоръжените сили
Заключение

П Р Е Д Г О В О Р
от началника на Генералния щаб на Българската армия
Военната стратегия на Република България е естествено продължение на Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина на Република България. Тя доразвива основните положения на Военната доктрина относно предназначението, функциите, задачите, изграждането, развитието и използването на въоръжените сили в новата стратегическа обстановка. Като един от фундаменталните документи на нашето военно строителство, тя е необходима както за обществото, като израз на откритостта в сферата на отбраната и въоръжените сили и форма на граждански контрол, така и на военнослужещите и гражданските лица, като стратегия и програма за действие.
Военната стратегия е първият документ с подобно съдържание в новата история на Република България. Тя отразява преломния етап, в който се намират нашите въоръжени сили. Това е начална активираща стратегия, която ще се развива, допълва и обогатява през следващите години. Тя е стратегия на постигането на оперативна съвместимост и подготовката за членство в НАТО. Това е Стратегия на ВОЕННАТА РЕФОРМА, стратегия на едно ново бъдеще на страната и въоръжените сили, което трябва да изградим с общи усилия.
Наш дълг е да я претворим в реалност.
Генерал Никола Колев
Началник на Генералния щаб на
Българската армия


Увод
Военната стратегия на Република България, на основата на оценка на съвременната военностратегическа среда, отбранителната политика на страната, новите мисии и изискванията към въоръжените сили, както и ресурсните възможности на държавата, определя основните закономерности, принципи, форми и способи за подготовка, използване и управление на въоръжените сили на Република България, както и подходите за тяхното организационно и структурно изграждане.
Военната стратегия е разработена в съответствие с изискванията на Конституцията на Република България, Закона за отбраната и въоръжените сили, Стратегията за развитие и превъоръжаване на Българската армия, Концепцията за планиране на гражданските ресурси в интерес на отбраната и се основава на приетите основополагащи за националната сигурност документи - Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина. Взети са предвид и ежегодните доклади за състоянието на националната сигурност.
Принципите, формите и способите за използването на въоръжените сили, както и тяхното изграждане и развитие са ориентирани към съвременните геополитически реалности. Те са в крак с измененията на военностратегическата среда. Отчетени са новите възможности от засилената интеграция и сътрудничество и повишените способности на международната общност за въздействие при възникване на кризи.
Структурата и бойният потенциал на въоръжените сили са резултат от възможностите на националната икономика да удовлетворява техните потребности. Всички трудности, които страната изживява в условията на преход и свързаните с това ресурсни ограничения, влияят на състоянието на въоръжените сили.
Настоящата военна стратегия отразява сегашния етап, в който се намират въоръжените сили. Тя не е догма и ще се развива, допълва и обогатява в зависимост от условията на военностратегическата среда.
В резултат на извършващите се промени, въоръжените сили запазват готовността си за осигуряване на надеждна отбрана на страната и ще преминат в ново качествено състояние, осигуряващо равноправно участие в евроатлантическата система за сигурност.
1. Военностратегическа среда
1.1. Нови реалности, рискове и предизвикателства
В световен мащаб текат процеси на глобализация. Това поражда както позитивни тенденции, така и нови предизвикателства и рискове.
Положителните тенденции в международните отношения доминират. Развиват се доверието и сътрудничеството, разширяват се и се задълбочават процесите на европейската и евроатлантическата интеграция. Укрепват мирът и сигурността. Нарастват възможностите за управление на кризи и предотвратяване на конфликти. Това повишава равнището на международната и регионалната сигурност, както и сигурността на отделните държави. Степента на опасност от глобален конфликт е ниска и не създава заплахи за световния мир.
На фона на тези положителни процеси се увеличиха рисковете за вътрешни кризи и дестабилизиране на отделни страни и региони. Проявиха се нови нетрадиционни рискове и асиметрични заплахи, и от потенциални се превърнаха в реална заплаха. Особено значение придобиха такива рискове за сигурността като: международният тероризъм и организираната престъпност, етническите и религиозни противоречия, нелегалното разпространение на оръжия и технологии за тяхното производство, бежански и емиграционни проблеми, заплахи за информационните системи, трафикът на наркотици и хора, екологични заплахи, природни бедствия, големи промишлени аварии и катастрофи, трансграничният пренос на инфекциозни и епидемиологични зарази и на токсични замърсители, увеличените потребности на енергийни, водни и други ресурси.
Наблюдава се тенденция за преразпределяне на сфери на политическо и икономическо влияние. Едновременно с формирането на мощни политически и икономически региони се оформиха и такива с нестабилна политико-социална и военностратегическа среда и ниско ниво на икономическо развитие. Големите различия в стандарта на живот създадоха предпоставки за социално напрежение и недоволство в по-слабо развитите държави. Тези предпоставки допълнително се подсилиха от нарасналата роля на религиозния и етнически фактор.
Терористичните атаки в САЩ доведоха до формиране на нова военностратегическа среда. Досегашните рискове и потенциални заплахи от терористични действия станаха реалност. Борбата срещу тероризма придоби първостепенно значение в цял свят.
В Европа се задълбочават интеграционните процеси, което се изразява в изграждането на нов институционален механизъм на Европейския съюз. Оформя се общо политическо, икономическо, социално и правно пространство. Постигнат е консенсус по въпроса за необходимостта от изграждането на обща европейска политика за сигурност и отбрана, в това число и на европейски военни възможности, при запазване на евроатлантическата връзка и взаимодействието между Европейския съюз и НАТО.
Процесите, които протичат в Югоизточна Европа оказват най-пряко влияние върху състоянието на националната сигурност във външнополитически план. Участието на Република България в международните мироопазващи сили в Босна и Херцеговина и Косово е доказателство за стабилизиращата роля на нашата страна в региона. Инициативата на НАТО за Югоизточна Европа (ЮИЕ) подпомага сътрудничеството между страните от региона на основата на европейските и евроатлантическите ценности и принципи и допринася за осъществяването на проекти в сферата на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната. Процесът на срещи на министрите на отбраната на страните от Югоизточна Европа съществено допринася за укрепване на регионалната стабилност и сигурност и за разширяване на военнополитическото доверие и военното сътрудничество в региона. Създаването на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа (ММСЮИЕ) и извършеното от Република България до този момент като домакин на щаба на ММСЮИЕ съдейства за укрепване на регионалната стабилност и сътрудничество. Оперативната група за военноморско сътрудничество BLACKSEAFOR способства за развитие на сътрудничеството с практическа насоченост към провеждане на хуманитарни операции. Пактът за стабилност в ЮИЕ има потенциал да изпълнява координиращи функции по важни за целия регион въпроси, свързани с укрепването на мира, демокрацията, сътрудничеството и икономическото развитие.
Наред с положителните тенденции съществуват редица потенциални рискове за стабилността в региона. Продължаващата нестабилност в района на Западните Балкани и основно последиците от кризите в Босна и Херцеговина, Косово и Република Македония продължават да бъдат източник на основните предизвикателства за националната сигурност на Република България.
Нелегалното разпространение на конвенционално оръжие от лек тип на паравоенни формирования на етническа, религиозна или криминална основа води до сложна промяна в баланса на силите и се превръща в предпоставка за възникване на конфликти.
Създадените огнища на напрежение наложиха намесата на международната общност, провеждането на операции по опазването на мира в близост до територията на нашата страна с участието на значителни контингенти Многонационални военни сили, които очевидно ще останат в региона за продължителен период от време.
В нашата страна демократичните институции са консолидирани, налице е стабилно политическо управление, демократичен контрол над военната дейност и непрекъснато усъвършенстващи се гражданско-военни отношения. Постигнат е безспорен и траен политически и обществен консенсус по отношение на присъединяването на Република България към НАТО и Европейския съюз.
Процесът на икономическо стабилизиране е устойчив и създава предпоставки за реално дългосрочно планиране и управление на радикалните реформи във всички сфери на обществения и стопанския живот, в това число и във въоръжените сили. С постъпателното икономическо развитие на страната нарастват и възможностите на военния бюджет за осигуряване на средства за потребностите на въоръжените сили.
В период на радикални промени в политическата, икономическата и социалната сфери на обществения живот в страната, въоръжените сили запазват висок рейтинг на доверие от страна на обществото. Проявлението в социалната сфера на фактори като безработица, корупция, престъпност, наркомания, отдръпване от някои национални духовни ценности и традиции, затруднения на образователната система и недостатъчна популярност на военната служба имат отрицателен ефект върху състоянието на въоръжените сили.
Върху това състояние рефлектира и опасността от възникване на социално напрежение, включително в районите с етнически смесено население.
Потенциално съществуващи национални и трансгранични опасности от замърсяване могат да станат причина за екологични рискове. Неефективни, морално и физически остарели промишлени предприятия създават предпоставки за възникване на производствени аварии с опасни последици за населението и околната среда.
Въоръжените сили на Република България са в процес на реформа, която се осъществява съобразно новите политически, военностратегически, икономически и социални реалности с цел създаване на боеспособни формирования с възможности за целия спектър от традиционни и нови функции и задачи. Системата за военно планиране на страната реално се интегрира с тази на НАТО в рамките на инициативата Партньорство за мир, Процеса на планиране и преглед на отбраната по ПЗМ и на Плана за действие за членство.
Основните рискове и предизвикателства за сигурността на Република България, породени от новите реалности, са свързани с:
- политическата, икономическата и военната нестабилност на държави в региона на ЮИЕ;
- етническите и религиозните противоречия в някои части на Западните Балкани;
- нерешени териториални и гранични въпроси в региона;
- специфични рискове и нетрадиционни предизвикателства за сигурността, като:
-- международната организирана престъпност;
-- международният тероризъм;
-- незаконен трафик на наркотици, оръжие и химически елементи;
-- екологичните трансгранични и национални проблеми.
В новите реалности след 11 септември 2001 г. на преден план излиза борбата със свързаните с тероризма организирана престъпност, незаконен трафик на оръжие, наркотици и хора, разпространението на оръжия за масово поразяване, както и нетрадиционните рискове свързани с природни и екологични бедствия.
Съществуват възможности за проявление на заплахи от политически, икономически, информационен и хуманитарен характер, като:
- пренасяне на терористични действия на чужди екстремисти на територията на Република България;
- провокиране на антибългарски настроения сред населението на съседни държави;
- незаконни опити за прехвърляне на оръжие и военни материали през територията на Република България;
- евентуална бежанска вълна в резултат от конфликти в близост на държавната ни граница;
- нарастване на опитите за нелегална емиграция;
- инсцениране на етническо напрежение в районите със смесено население;
- нарастване на загубите за икономиката на страната, вследствие на общата икономическа нестабилност на региона;
- ограничаване на инвестициите от страна на развитите държави;
- преходът към информационно общество и свързаните с него информационни рискове и заплахи.
1.2. Факторът "военна сила" в международните отношения
Военната сила запазва предназначението си на инструмент за постигане на политически цели и интереси. Едновременно с това в началото на ХХІ век тя често е допълнение на всеобхватна политико-военна криза, която включва икономически, политически, културни, информационни, военни и други въздействия и натиск. Военната стратегия на Република България допуска възникване и водене на следните военни конфликти в света:
- глобална война;
- регионален конфликт;
- двустранен конфликт;
- вътрешнодържавен конфликт.
Глобалната война е с най-малка вероятност за възникване, тъй като въпросите за минималното ядрено сдържане и максималното стратегическо партньорство ще бъдат ключови през следващите десетилетия. Въоръжените сили на Република България могат да участват в глобален конфликт след присъединяване на страната към военнополитически съюз. Независимо дали участва или не в такъв конфликт, страната ще понесе всички гибелни последици от него.
Регионалните конфликти са с повишена вероятност за възникване. Те са свързани с предизвикателството на отделни държави ("регионални сили") да променят регионалното политическо, икономическо, етнорелигиозно и военно статукво чрез използване или заплаха за използване на въоръжени сили, включително ограничено използване на отделни неконвенционални оръжия. Не е изключена вероятността от въвличане на страната в такъв конфликт.
Двустранните конфликти са също с повишена вероятност за възникване. Наред с традиционните военни действия, те ще съдържат и различни форми на тероризъм, неизключващи използване на отделни неконвенционални оръжия с ограничени цели. Въоръжените сили на Република България ще участват в двустранен военен конфликт, ако страната бъде подложена на агресия от друга държава.
Вътрешнодържавните конфликти са с по-висока вероятност за възникване в държавите с дълбоки социално-икономически и етнорелигиозни проблеми. Вътрешнодържавните или обществените конфликти са по-вероятни и ще доминират през следващите години. Техни главни източници са противоборстващи с насилствени средства политически, етнически и религиозни идентичности. Въоръжените сили на Република България могат да участват в разрешаването на подобен конфликт на територията на друга държава само ако са член на военнополитически съюз и изпълняват международно договорни задължения. Вътрешнодържавен конфликт, макар и с минимална вероятност, може да бъде провокиран и на територията на Република България. Въоръжените сили, след обявяване на извънредно положение могат да изпълняват задачи по оказване на съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространение и трафик на оръжие, терористически действия и охрана на стратегически обекти.
1.3. Република България и НАТО
Присъединяването на Република България към НАТО е най-важният непосредствен външнополитически приоритет на страната. В политически план приемането на Република България в НАТО е потвърждение на логиката на европейската интеграция и въпрос на участие в най-динамичния и фундаментален процес в сферата на евроатлантическата сигурност.
В политически план приемането на Република България в НАТО означава необратимо връщане на страната към демократичното европейско пространство, гарантиране на принципите на демокрацията, правовата държава и пазарната икономика, на които се гради съвременната българска държава, и споделяне на общите ценности и отговорности в най-мощния и успешен военнополитически съюз.
Приемането на Република България в НАТО без условности и ограничения ще позволи страната ни да даде своя принос за гарантирането на сигурността и стабилността в регионален и европейски план. Интеграцията на Република България в общото евроатлантическо пространство е начин да се избегне възможно негативно предизвикателство към собствените отбранителни способности, към надеждността на стратегическите партньори и към европейската система за сигурност. Република България генерира сигурност и стабилност в регионален план и е готова да сподели отговорностите на НАТО за гарантиране на сигурността и стабилността в евроатлантическото пространство.
Установеният четиристранен диалог между България, Румъния, Гърция и Турция е от особено значение за ускоряване процеса на интеграция на България в НАТО и допринася за националната сигурност, регионалното политическо и отбранително сътрудничество и консолидиране на южния фланг на НАТО.
1.4. Изводи
На основата на анализа на военностратегическата среда, в сферата на националните интереси на Република България се налагат следните изводи:
1. Решаващ фактор за създаването на обстановка на стабилност и сигурност в страната и региона е икономическият просперитет, развитието на демократичните процеси и интеграцията в НАТО и Европейския съюз.
2. Протичащите в Западните Балкани процеси и опасността от терористични действия създават условия за несигурност в региона. Те водят до икономически загуби, забавяне темповете на развитие, запазване икономическите и социалните различия между държавите, забавяне изграждането на общо пространство за сигурност, създаване на условия за екстремизъм, тероризъм и разширяване връзките им с организираната престъпност.
3. Обстановката на запад в близост до българските граници ще продължи да бъде източник на заплахи за регионалната и националната сигурност. Конфликтите в района на Западните Балкани не са традиционни военни конфликти, няма пряк сблъсък между крупни военни сили, а са действия с нетрадиционни средства и асиметрични заплахи, на които е трудно да се противодейства ефикасно с въоръжена сила по стандартните способи и методи за водене на операцията и боя.
4. Посочените рискове не са прераснали в пряка непосредствена заплаха за сигурността на Република България, но те ангажират значителен международен и национален ресурс, възпрепятстват реализирането на проекти от различно естество (икономически, инфраструктурни, комуникационни, в областта на сигурността и др.) от интерес за нашата страна и задържат икономическото и политическото развитие на региона.
5. Обстановката изисква близко и постоянно наблюдение и готовност за адекватно реагиране на нейните динамични промени, тъй като може да има сериозни последствия за стабилността в региона.
6. Поуките от конфликтите в Западните Балкани показват, че за управление на кризите е необходимо ефективното прилагане на система от принципи, изисквания, правила и дейности, подпомагащи органите за ръководство и управление в процеса на тяхното предвиждане, предотвратяване и овладяване. От жизнено важно значение е критичната ситуация или криза да бъдат решени преди разрастването им до размер на заплаха за националната сигурност.
7. Своевременната подготовка за участие в системата за управление на кризи налага:
- пълна информационна осведоменост за обстановката;
- прогнозиране и анализ на рисковете и опасностите;
- създаване на система за ранно предупреждение;
- планиране, координация, подготовка на сили и средства и поддържане на готовност за адекватно реагиране.
8. Реформирането на въоръжените сили на Република България, оптимизирането на техния състав, с нова роля, функции, задачи и структури е определящо условие за гарантиране на националната сигурност и интегрирането им във военните структури на НАТО. Нарасналите възможности на международната система за сигурност, при отсъствие на пряка непосредствена заплаха, благоприятстват провеждането на реформата.
2. Основи на военната стратегия
В основата на военната стратегия стоят приоритетите на националната сигурност и защитата на националните интереси на страната, определени в Конституцията на Република България, Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина.
Основна цел на отбранителната политика на Република България е създаване и поддържане на отбранителен потенциал, способен да осигури неутрализиране на военни заплахи и надеждна защита на населението, обектите, териториалната цялост и суверенитета на страната.
Военната сигурност е състояние на военнополитическата и военностратегическата обстановка, при която за Република България:
- не съществува военна заплаха;
- военната заплаха успешно се неутрализира;
- въоръженото нападение надеждно се отразява.
Военната сигурност се изгражда на основата на стабилна икономика, развита инфраструктура, осигурена социална сфера. Поддържането на реален военен потенциал, достатъчен за оказване на ефективно противодействие на всякакви военни и други заплахи за агресия е важен фактор за гарантиране сигурността на страната.
Военната сигурност се постига чрез активно формиране на благоприятна международна среда, която изключва възникване на военнополитическа криза срещу страната, а ако такава възникне тя може да бъде надеждно овладяна, включително и с използване на военна сила; отбрана на страната; изграждане и поддържане на достатъчен военен потенциал. Военната стратегия е призвана да способства и да реализира задачите на военната сигурност.
Въоръжените сили на Република България трябва да са способни да възпрат евентуален агресор, който би заплашил с военна сила сигурността на българската държава, като едновременно с това на политическо ниво бъдат сезирани международните организации и структури за сигурност за оказване на съдействие за предотвратяване или прекратяване на конфликта.
Военната стратегия на Република България има ясно изразен отбранителен характер. Въоръжените сили и целият отбранителен потенциал се използват само в случай на агресия срещу страната. Едновременно с това военната стратегия се основава на корпоративност, военно сътрудничество, привличане на стратегически съюзници, отговор на широк спектър от възможни заплахи, еквивалентни на степента на опасността от военни действия и непрекъснато развитие на стратегическите схващания за използване на въоръжените сили и за решаване на въпросите на военната сигурност на страната.
Военната стратегия включва следните ръководни стратегически принципи:
- постоянна отбранителна способност – предполага поддържане на достатъчен отбранителен потенциал в готовност за ефикасно отразяване на заплахите и рисковете в областта на военната сигурност;
- интеграционна способност – подготовка на отбраната на страната и въоръжените сили за ускоряване на процеса на присъединяване към евроатлантическите и европейски военни структури;
- оперативно партньорство – разширяване на двустранното и многостранното партньорство с въоръжените сили на съседните и други държави за изпълнение на хуманитарни, миротворчески и други мисии в регионален и глобален мащаб;
- модернизиране и преструктуриране на въоръжените сили съобразно с конституционните изисквания за тяхната функция.
Главно направление в изграждането и развитието на Българската армия (БА) е създаването на ефективни, модулни, компактни, маневрени и боеспособни, относително самостоятелни и всестранно осигурени структури, способни да осъществяват отбраната на страната и равностойно партньорство в международните военни организации и инициативите за поддържане на мира.
Реформата в Българската армия се извършва по етапи и в резултат на изпълнението на планираните промени, въоръжените сили следва да отговорят на следните основни изисквания:
- високоподготвен и мотивиран за действие личен състав;
- боеспособни и подготвени мирновременни формирования;
- оперативно и устойчиво командване и управление;
- надеждно информационно осигуряване;
- устойчиви, мобилни, ефективни и автономни формирования и групировки;
- гъвкави структури при оптимално съотношение между видовете въоръжени сили, родовете и специалните войски;
- подходяща дислокация, привързана към съществуващата инфраструктура;
- модерно въоръжение и бойна техника;
- технологична и доктринална съвместимост между видовете въоръжени сили и с въоръжените сили на НАТО.
За отбраната на страната, подкрепа на населението, подкрепа на мира и сигурността и участието в управление на военнополитически кризи въоръжените сили се готвят за съвместни военни операции и операции различни от война при висока степен на оперативна съвместимост.
3. Области на действие и метод на прилагане на стратегията
3.1. Отбрана на страната
Отбраната на Република България се осъществява от въоръжените сили, държавните органи, органите на местното самоуправление и местна администрация, търговските дружества, организациите и гражданите. Постига се чрез борба за информационно превъзходство, контрол и опазване на въздушното и морско пространство и отбранителна операция на застрашен театър на военните действия.
Въоръжените сили изпълняват предназначението си самостоятелно или в състава на многонационални (коалиционни) сили в съответствие с вътрешното законодателство на Република България и международните договори, по които тя е страна. Въоръжените сили се изграждат с потенциал за водене на отбрана на един театър на военните действия.
Отбраната на страната се осигурява чрез изграждане и поддържане на отбранителен потенциал, интегрирано отбранително планиране при сътрудничество с НАТО и подготовка на оперативно съвместими сили за взаимодействие със силите на Съюза. Отбранителният потенциал включва: военен потенциал; подготвени за отбрана територия и население; икономика произвеждаща необходимите материални ресурси.
Основен фундамент на отбраната на страната е Българската армия.
Основните дейности в областта на отбраната включват:
- изпълнение на задачите по отбраната определени в Концепцията за национална сигурност , Военната доктрина и Военната стратегия на Република България;
- сътрудничество с други държави и международни организации, свързано с отбраната на страната и интегрирането й в европейските и евроатлантическите структури за сигурност;
- разработване и изпълнение на стратегически, оперативни и други мирновременни планове;
- разработване и изпълнение на научно-технически програми и планове;
- изграждане и поддържане на система за управление на страната и въоръжените сили;
- изграждане, подготовка и всестранно осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в необходимата степен на готовност;
- водене на разузнаване и контраразузнаване;
- охрана на държавната граница, въздушното пространство и териториалното море;
- подготовка и поддържане на националната икономика и непроизводствената сфера за работа по време на военнополитическа криза;
- оперативна подготовка на територията на страната;
- подготовка и осъществяване на териториалната отбрана;
- подготовка на населението за действие при извънредни обстоятелства и във време на военен конфликт;
- използване на въоръжените сили за защита територията на страната;
- подбор, обучение и комплектуване на въоръжените сили с личен състав;
- подпомагане на дейността на органите на изпълнителната власт по защита на населението и националното стопанство при бедствени ситуации в мирно и военно време.
Подготовката на страната за отбрана включва: подготовка на националната икономика; подготовка на въоръжените сили; подготовка на територията на страната като театър на военните действия и подготовка на населението за отбрана.
Подготовката на националната икономика за преминаване към работа във военно време включва:
- разработване и провеждане на военнотехническа политика на държавата;
- изготвяне и актуализиране на Общ държавен военновременен план;
- координиране и ръководене на планирането за преминаването на секторите на националната икономика от мирно към военно положение.
За подготовка работата на националното стопанство в интерес на отбраната Министерският съвет по предложение на Министъра на отбраната приема Общ държавен военновременен план и възлага изпълнението му. За изпълнението на военновременния план се определят, изграждат и поддържат производствени мощности и необходимите държавни резерви и национални военновременни запаси. Мощностите за военно време могат да се използват пълно, частично или да не се използват в мирно време. Финансовото осигуряване на дейностите по подготовка и поддържане на националното стопанство за работа във военно време се извършва от държавния бюджет. Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната ежегодно одобрява необходимите финансови средства за изпълнение на Общия държавен военновременен план.
Пълното или частично привеждане в изпълнение на военновременните планове се извършва от Президента на Републиката по предложение на Министерския съвет.
Привеждането на националната икономика в готовност за военновременна дейност се извършва по ред определен от Министерския съвет.
Подготовката на въоръжените сили на Република България за отбрана е комплекс от дейности, провеждани под ръководството на Министерството на отбраната, Генералния щаб, Главните щабове на видовете въоръжени сили, насочен към: изграждане и развитие на въоръжените сили; провеждане на оперативната, бойната и мобилизационната подготовка на войските; планиране на тяхното стратегическо развръщане и използване при военен конфликт; формиране и поддържане на висока морално-психологическа устойчивост на личния състав; изграждане и поддържане на система за управление на въоръжените сили; усъвършенстване на системата за осигуряване; подготовка на командни кадри.
Подготовката на територията на страната като театър на военните действия включва: създаване и развитие на най-важните транспортни комуникации; развитие на държавната съобщителна система; развитие на системата на енергетиката и енергийните ресурси; създаване на мрежа от държавни бази и складове за материални средства; създаване на мрежа от ремонтни предприятия; развръщане и подготовка на мрежа от лечебни учреждения; развитие на системата за метеорологическо и навигационно осигуряване; извършване на топогеодезична и топографска подготовка на територията на страната; развитие на държавната система за водоснабдяване на населението; подготовка за източване на водата от основните язовири на страната до минимален работен обем; създаване на необходимата база за живот и дейност на въоръжените сили и др.
Оперативната подготовка на територията на страната е комплекс от съгласувани и взаимосвързани дейности, обхващащи в система строителството, оборудването и поддържането в боеготово състояние на различни инфраструктурни обекти, предназначени за използване в интерес на отбраната на страната и гражданска защита на населението. В интерес на отбраната националната инфраструктура се изгражда с перспектива за взаимодействие със сили на НАТО и за бъдещо членство в Алианса.
Подготовката на населението за отбрана включва: поддържане на националния дух; обучение на кадри от централната и териториална администрация; натрупване и обучение на мобилизационен контингент; обучение за действие в областта на гражданската защита и териториалната отбрана; лечение на ранените и заболелите и грижа за военноинвалидите и пострадалите.
3.2. Подкрепа на мира и сигурността
Подкрепата на мира и сигурността е продължение и резултат на външната и военната политика на държавата и важен фактор за предотвратяване на военнополитическите кризи, което се постига чрез:
- изграждане и поддържане в готовност на достатъчен военен потенциал, сили и средства за ранно предупреждение, съответстващ на рисковете и заплахите от външен характер, като аргумент и сила в подкрепа на политиката за мир и сигурност на държавата;
- военно сътрудничество, като важен инструмент за политиката на държавата във взаимоотношенията й с други страни във военната област и сигурността;
- участие в усилията на международната общност за предотвратяване, разрешаване и ликвидиране последствията от конфликти и кризи.
3.3. Управление на военнополитическите кризи
Управлението на военнополитическите кризи е система от мероприятия от дипломатически, политически, военен, икономически, хуманитарен и друг характер, целящи установяване признаците на криза, вземане на решения за действие и тяхното изпълнение и контрол.
Въоръжените сили участват в цялостния процес по управление на кризи, отчитайки техния характер, при съблюдаване на международните договорености, отчитане на потенциалната реакция на международните организации (определяна и чрез прогнози от система за ранно предупреждение), използване на превантивна дипломация, умиротворяване, поддържане и изграждане на мира и следкризисна икономическа и политическа интеграция. Решенията за пряко участие на въоръжените сили във военнополитически кризи се вземат от упълномощените от Конституцията и законите институции.
Управлението на конкретна криза започва от момента на установяване на признаците й, продължава през фазите на нейното развитие, ескалация и деескалация и завършва с установяване на ново стабилно състояние. Във всяка фаза и етап от развитие на кризата, управлението целенасочено събира информация, анализира ситуацията, идентифицира политиковоенните цели, разработва стратегия, осигуряваща защита на националните интереси и сигурност. В рамките на стратегията – вариантно планира действия и осигурява прилагане на тези от тях, които поставят под контрол дестабилизиращите фактори, преустановяват тяхното развитие, предотвратяват повторното им ескалиране, отслабват интензитета на конфронтационните действия, редуцират заплахите за жизненоважните интереси на участниците, осигуряват преговори за търсене и намиране на взаимно приемливи решения на проблемите, преустановяват конфронтационните действия, в частност въоръжен конфликт.
Управлението на кризи трябва да осигурява предотвратяване на възникването на кризисни ситуации, както и механизми и инструменти за свеждане до минимум вредните последствия от протичане на кризата, да дава свобода при избора на дейности, свързани с нейното разрешаване и възстановяване на нормалните условия по възможно най-бърз начин.
Процесът управление на кризи е тясно обвързан с: международната дейност в контекста на глобалния процес на интеграция; вътрешните процеси на гражданско-военно сътрудничество, подкрепата и защитата на населението; планиране на предотвратяването на кризите на национално, ведомствено и териториално ниво; изисква отчитане на множество кризисни фактори чрез многостранно итеративно информиране и съгласуване между ангажираните с антикризисна дейност институции за вземане на решение и предприемане на адекватни действия при остър недостиг на време. В съвременни условия това е възможно чрез национална система за ранно предупреждение по отношение на кризисните фактори, обуславящи компонентите на военнополитическата криза, свързани с: икономическа, финансова и социална нестабилност; нестабилност в резултат на различни форми на международна изолация; нестабилност по отношение опазване сигурността и обществения ред (организирана престъпност, тероризъм, етнически и религиозни напрежения); нестабилност обусловена от потенциални бежански потоци, военни заплахи (преднамерено нарушаване на границите, широко мащабни диверсии и други дейности за сриване боеспособността на въоръжените сили и разрушаване средствата за отбрана, използване на организирани от друга държава въоръжени формирования и непосредствена военно агресия); масови епидемии и увреждания, в резултат на бактериологично, биологично и химическо заразяване; нестабилност от ограничаване притока на ресурси, необходими за различни сфери на стопанския живот; нестабилност на информационните ресурси, осигуряващи вземане на решения във важни политически, военни и икономически сфери на държавното управление.
3.4. Гражданска защита
Гражданската защита на населението е система от хуманитарни дейности със социален, икономически и технически характер, осъществявани с цел защита на населението и националното стопанство в мирно и военно време, недопускане и намаляване на загубите и вредните последици, провеждане на спасителни и аварийни дейности, осигуряване на необходимите условия за оцеляване и подпомагане при бедствия, аварии, катастрофи и въоръжени конфликти.
Дейностите по защита на населението и националното стопанство в мирно и военно време се осъществяват съвместно от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, търговските дружества, организациите и гражданите.
За провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в страната при кризисни ситуации се изграждат органи за управление, военизирани и невоенизирани, професионални и доброволни формирования.
Защитата на населението се осъществява от:
- сили и средства създадени за пряко изпълнение на задачи по защитата;
- сили и средства на министерства и ведомства, стопански и научни организации, изпълняващи основни свои функции, част от които при определени ситуации са свързани със защитата.
За защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи се предвиждат сили и средства от Гражданска защита, военизирани формирования на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, сили и средства на министерството на здравеопазването, други министерства и ведомства, органите на централната и местната администрация и местното самоуправление, неправителствените организации и доброволци.
За осигуряване защитата на войските / силите / при стихийни бедствия и аварии се разработват и поддържат планове за защита на войските /силите /, а за подкрепа на населението - планове за взаимодействие с органите на държавната администрация и между ведомствата, които са част от Националния план за защита на населението.
Министерството на външните работи, чрез дипломатическите представителства на Република България провежда мероприятия по защитата на българските граждани, пребиваващи по различни поводи в страни с военен конфликт или с усложнена военнополитическа обстановка и извършва дейности по защита на имоти, собственост на българската държава в чужбина.
Участието на въоръжените сили в операции /действия/ в подкрепа на населението е развито в Доктрина за операции различни от война.
4. Въоръжени сили на Република България
4.1. Мисии и задачи на въоръжените сили
Военната доктрина регламентира функциите на въоръжените сили, които определят и параметрите за тяхното структуриране, развитие и използване.
Основните функции на въоръжените сили са:
- сдържане – поддържане на достатъчен военен потенциал за възпиране на евентуални агресивни намерения;
- отбрана – защита на суверенитета и териториалната цялост на страната;
- поддържане на мира – участие в усилията на международната общност за управление на кризи, предотвратяване или прекратяване на военни конфликти;
- хуманитарни и спасителни – участие в преодоляване последствията от хуманитарни кризи, природни бедствия и крупни промишлени аварии;
- интеграция - участие в двустранно и многостранно военно сътрудничество и интегриране в европейските и евроатлантическите структури за сигурност;
- социални – утвърждаване на ролята на въоръжените сили в обществото и възпитание в патриотизъм и защита на националните ценности и интереси.
Мисиите на въоръжените сили съответстват на Конституционните им задължения, дългосрочните национални интереси в сферата на сигурността и отбраната, тенденциите на стратегическата среда и интеграционните приоритети на Република България и се изразяват в:
-принос към националната сигурност в мирно време;
-принос към мира и стабилността в света;
-участие в отбраната на страната.
Въоръжените сили изпълняват възложените им функции като се подготвят за изпълнeние на следните задачи:
Принос към националната сигурност в мирно време
- Поддържане на бойна готовност и боеспособност.
Въоръжените сили поддържат структура, състав, подготовка, окомплектоване с личен състав, въоръжение и техника, осигуряващи бойна готовност и боеспособност, адекватни на военностратегическата среда и в съответствие с ресурсните възможностите на страната.
- Поддържане в готовност на системата за ранно предупреждение, незабавно реагиране и управление.
Въоръжените сили изграждат и поддържат способности за добиване, обработване и анализиране на информация, необходима за целите на ранното предупреждение и за подпомагане вземането на политически и военни решения по въпроси, свързани с военния аспект на националната сигурност. При изпълнението на тази задача съответните органи взаимодействат и сътрудничат с други национални органи по установен от закона ред, както и извършват обмен на информация със съответните органи на НАТО, Европейския съюз и на двустранна и многостранна основа.
- Участват в дейностите по защитата на населението и провеждането на аварийно – спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания.
Въоръжените сили предоставят личен състав и оборудване в помощ на населението в извънредни ситуации и особено при бедствия, аварии и катастрофи.
- Военна подкрепа за министерства и ведомства.
Въоръжените сили оказват съдействие на министерства и ведомства със сили и средства за защита и отбрана на стратегически обекти, застрашени от терористични атаки и при военни конфликти в близост до държавните граници.
- Участие в предотвратяването и ликвидирането на последствия от радиоактивно и химическо замърсяване, бактериологично, химическо и биологично заразяване.
Въоръжените сили поддържат възможности и постоянна готовност за реагиране в случай на радиоактивно и химическо замърсяване, на химическо, бактериологично и биологично заразяване съвместно със съответните министерства и ведомства.
- Охрана на въздушното пространство на страната.
Въоръжените сили със свои органи участват в управлението на въздушното движение съвместно със съответните държавни органи и поддържат дежурни сили и средства за борба с нарушители на въздушното пространство.
- Осигуряване на морския суверенитет на страната.
Въоръжените сили участват в контрола и охраната на морското пространство. Поддържат дежурни сили и средства за следене на морския трафик и въздействие по морски съдове – нарушители на морския суверенитет на страната.
- Участие в подготовката на населението, националното стопанство, военновременните запаси и инфраструктурата на страната за отбрана.
Въоръжените сили подготвят кадри, необходими за изпълнение на военновременните задачи и професионалната подготовка на населението, министерствата, ведомствата, административно-териториалните единици, търговските дружества и фирмите за действие във военно време и инфраструктурата на страната за отбрана.
- Обществени задачи.
Въоръжените сили предоставят личен състав за държавни церемонии и различни обществени задачи с характер, отговарящ на определения им от законите статут.
Принос към мира и стабилността в света
- Участие на контингенти в многонационални мирни сили.
Въоръжените сили участват с боеспособни войскови единици в многонационални военни формирования и операции с мандат на ООН и ОССЕ, които могат да бъдат ръководени от НАТО или ЕС и изпълняват националните си задължения, произтичащи от съответните международноправни задължения.
- Участие в операции за поддържане на мира и реагиране на кризи.
Въоръжените сили поддържат готовност за присъединяване към международните усилия за предотвратяване на конфликти и реагиране на кризи. За целта подготвят и предоставят адекватни на възможностите на страната контингенти и средства за участие в операции за поддържане на мира.
- Участие в хуманитарни и спасителни операции извън територията на страната.
Въоръжените сили поддържат способности за участие в провеждането на хуманитарни операции и операции за издирване и спасяване самостоятелно и като част от координирани международни действия.
- Прозрачност на военното планиране.
Въоръжените сили, в съответствие с нормативната уредба предоставят публична и за ограничено ползване информация за състоянието на въоръжените сили и намеренията за развитието им, както и за основните мероприятия по подготовката на войските и щабовете.
- Международно военно сътрудничество.
Въоръжените сили изпълняват програма за международно военно сътрудничество с цел допринасяне за разширяване на мерките за укрепване на доверието и сигурността, подобряване на двустранните и многостранните отношения във военната област и военнопрофесионалния обмен.
- Контрол на въоръженията, неразпространение на оръжия за масово поразяване, мерки за укрепване на доверието и сигурността.
Въоръжените сили подготвят и предоставят личен състав и материални средства за дейности по контрола на въоръженията, неразпространението на оръжия за масово поразяване и мерките за укрепване на доверието и сигурността, както и осъществяват действия по изпълнението на международните споразумения, по които Република България е страна.
- Военна подкрепа на други държави.
Въоръжените сили, на основата на съответни решения на държавните органи, произтичащи от задължения по международни споразумения, подготвят и предоставят на други държави възможности за военно образование и обучение на специалисти, за ползване на полигони и военна инфраструктура, за съвместен контрол на въздушното и морското пространство, за съвместен контрол на износа на оръжия и материали с военно предназначение.
Участие в отбраната на страната
- Участие в реагирането на кризи, застрашаващи непосредствено националната сигурност.
Въоръжените сили поддържат политическите и дипломатическите усилия за урегулиране на възникнала криза, застрашаваща непосредствено националната сигурност, като поддържат и използват сили и средства за ранно предупреждение и незабавно реагиране. Елементи от въоръжените сили се поддържат в готовност за адекватно реагиране и взаимодействие с други органи и организации.
- Отбрана на територията на страната.
Въоръжените сили се подготвят и при необходимост провеждат операции за защита на суверенитета и териториалната цялост на страната.
- Участие в коалиционни отбранителни действия.
Въоръжените сили постигат и поддържат необходимото равнище на оперативна съвместимост с цел осигуряване на възможност за участие в коалиционни сили за отбрана в контекста на приоритетната цел за членство в НАТО и ЕС.
4.2. Организационна структура на въоръжените сили
Личният състав на въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната.
Към структурите на подчинение на министъра на отбраната се отнасят Служба “Военна информация”, Служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване”, Военна академия “Г.С.Раковски”, Военномедицинска академия и изпълнителните агенции към министъра на отбраната.
Към момента в Република България се осъществява реформиране на въоръжените сили. Целта е да се извърши оптимизиране на състава и структурите им в съответствие с измененията на военностратегическата среда, финансово-икономическите и демографските възможности на страната и с изискването за ускорено постигане на висока степен на оперативна съвместимост със силите на НАТО и в близка перспектива – членство в Алианса.
Българската армия организационно е сведена в Генерален щаб, Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили, формирования и звена на централно подчинение.
Генералният щаб е основен орган за стратегическо ръководство на Българската армия за мирно време и на Въоръжените сили на Република България за военно време. Във военно време ръководи привеждането на въоръжените сили от мирно на военно положение, създаването на отбранителните групировки, подготовката и воденето на операциите и териториалната отбрана.
Генералният щаб подпомага началника на Генералния щаб при ръководството на Българската армия и координацията на дейностите между видовете въоръжени сили.
Дейността и функциите на Генералния щаб осигуряват ръководството на Българската армия на стратегическо ниво и изпълнението на поставените задачи в регламентиращите националната сигурност и отбраната на страната документи.
Структурата на Генералния щаб и другите щабове в Българската армия е съобразена с приетата в страните на НАТО единна структура на щабовете.
В подчинение на началника на Генералния щаб е развърнат Национален военен команден център /НВКЦ/, който е постояннодействащ оперативен орган на министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на Българската армия.
Видовете въоръжени сили са основната част от въоръжените сили на страната, със специфично предназначение, организация, оръжия и бойна техника, способи за водене на военни действия и системи за комплектоване и обучение на личния състав.
В състава си видовете въоръжени сили включват родове и специални войски.
Родовете войски притежават характерни за тях оръжия и бойна техника за изпълнение на поставените им задачи.
Специалните войски (сили) са предназначени да осигуряват действията на видовете въоръжени сили и родовете войски.
По организационен признак, въоръжените сили се подразделят на обединения, съединения, части и подразделения. Обединенията могат да бъдат стратегически и оперативни.
Стратегическото обединение е формирование, което се създава за водене на съвместни операции на стратегическо ниво за постигане на стратегически национални (многонационални) цели. Съставът му включва две и повече оперативни обединения от най-малко два вида въоръжени сили.
Оперативното обединение включва съединения и части от един вид въоръжени сили (СВ, ВВС, ВМС).
Основното общовойсково съединение в командванията от Сухопътни войски е механизираната (леката пехотна) бригада и бронетанковата бригада. В състава на командванията има комплект на родовете и специалните войски и за логистично осигуряване.
Дислокацията на въоръжените сили характеризира начина за разполагане на съединенията, частите, подразделенията, органите за управление и учрежденията в мирно време и когато се намират вън от зоната на военните действия по време на война. Тя зависи от традициите в държавата, схващанията за използуване на войските и силите, ангажиментите, произтичащи от участието във военнополитически съюзи и възможностите на инфраструктурата. План 2004 е съобразен с възможностите, които пунктовете за постоянна дислокация (базиране) предлагат за мирновременно функциониране и своевременно комплектоване на формированията до щатовете за военно време и състоянието на инфраструктурата.
Численият състав на въоръжените сили се определя в зависимост от източника и степента на военната заплаха, характера на възможния военен конфликт, демографските и икономически възможности на страната, организационно-щатната структура на въоръжените сили, възможностите на потенциалните противници, физико-географските условия и ограниченията, наложени от международните договори.
Сухопътните войски в мирно време поддържат постоянна бойна и мобилизационна готовност и провеждат подготовка за водене на високоманеврена и устойчива отбрана и за участие в операции различни от война. При военен конфликт отразяват ударите на противника и удържат оперативните райони на театъра на военните действия. С активни действия, във взаимодействие с ВВС, а на приморското направление и с ВМС, Сухопътните войски разгромяват вклинилите се противникови групировки и възстановяват териториалната цялост на страната.
За мирно време Сухопътните войски организационно включват в състава си Главен щаб на Сухопътните войски, Комплект на Главния щаб на Сухопътните войски, командване на оперативните сили, две командвания (Изток и Запад) и командване на силите за специални операции.
Главният щаб на Сухопътните войски е основен орган за оперативно ръководство на Сухопътните войски, и подпомага началника на Главния щаб при ръководството на Сухопътни войски и координацията на дейностите в родовете и специалните войски.
Сухопътните войски включват в състава си родове и специални войски. Родовете войски са: механизирани; бронетанкови; артилерия; войски за противовъздушна отбрана и сили за специални операции.
Специалните войски включват формирования за бойно осигуряване и сили за материално-техническо и медицинско осигуряване.
Формированията за бойно осигуряване са: разузнавателни; свързочни; инженерни и за ядрена, химическа и биологична защита и екология.
Силите за материално-техническо и медицинско осигуряване включват съединения, части, подразделения и учреждения за материално-техническо и медицинско осигуряване.
Организацията, структурата, задачите и оперативното /бойното/ използване на Сухопътните войски са развити в Доктрината на Сухопътните войски.
Военновъздушните сили в мирно време осъществяват контрол за спазване на режима на въздухоплаването и неприкосновеността на въздушното пространство на Република България, провеждат оперативна и бойна подготовка и за участие в операции, различни от война. Във военно време, самостоятелно или съвместно с другите видове въоръжени сили изпълняват задачи за завоюване и удържане превъзходство във въздуха; противовъздушна отбрана на войски и обекти от територията на страната; изолиране района на бойните операции; авиационна поддръжка на Сухопътните войски и Военноморските сили; водене на разузнаване и специални действия.
Военновъздушните сили за мирно време организационно включват Главен щаб на ВВС, командване Противовъздушна отбрана (КПВО) и командване на Тактическата авиация (КТА) със свои комплекти.
ВВС включват в състава си родове и специални войски.
Родовете войски са: авиация, включваща в състава си изтребителна, щурмова, разузнавателна и транспортна авиация; зенитно-ракетни войски (ЗРВ); радио- технически войски (РТВ); свързочни и РТО войски и сили за материално- техническо и медицинско осигуряване (МТМО).
Специалните войски включват подразделения /сили/ за бойно осигуряване, специално техническо осигуряване и за МТМО.
Организацията, структурата, задачите и бойното използване на родовете и специалните войски от ВВС са развити вДоктрина на Военновъздушните сили.
Военноморските сили в мирно време поддържат благоприятен оперативен режим, наблюдение и контрол на корабоплаването в морските пространства на Република България, провеждат оперативна и бойна подготовка и за участие в операции, различни от война. Във военно време, самостоятелно или съвместно с другите въоръжени сили отразяват агресията на противника откъм море, осигуряват морските комуникации и оказват съдействие на приморския фланг на Сухопътните войски.
Военноморските сили за мирно време включват Главен щаб на ВМС, комплект на Главния щаб и две военноморски бази.
В състава си ВМС включват следните родове сили: ударни; противоподводни; противоминни; миннозаградни и спомагателни кораби.
Организацията, структурата, задачите и бойното използване на родовете сили от ВМС са разработени в Доктрина на Военноморските сили.
4.3. Функционална структура на Българската армия
Войските и силите на Българската армия функционално са сведени в активни и резервни сили.
Активните сили включват Сили за развръщане и Основни сили за отбрана.
Резервните сили включват сили за нарастване и сили за териториална отбрана.
Активните и резервните сили на Българската армия осигуряват основен принос в националната отбрана, значителен принос в колективната отбрана на НАТО и разумен принос в операции по поддържане на мира.
Силите за незабавно действие (реагиране) се определят ежегодно със заповед на Министъра на отбраната и се поддържат в готовност за изпълнение на задачи по колективната и националната отбрана.
Силите за отбрана на националната територия са съединения и части от видовете въоръжени сили и на подчинение на Генералния щаб.
При провеждане на бойни операции за защита на националната територия се включват всички сили на Българската армия.
Силите за нарастване включват механизирани бригади на Сухопътни войски и формирования от видовете въоръжени сили, родовете и специалните войски, които се развръщат във военно време и служат за усилване на силите за отбрана.
Силите за териториална отбрана се формират във военно време на териториален принцип. За тях не се отделя мирновременен състав от Българската армия.
Резервните сили са част от силите на Българската армия с нисък процент на окомплектованост, по-малки разходи за подготовката им, не се поддържат в оперативна готовност и не формират боен потенциал в мирно време. Задачите им се свеждат до планиране и подготовка на резервисти, съхранение на въоръжение и техника, подготовка на формирования за нуждите на ротацията на активните сили или увеличаване на състава им и др. При необходимост формират силите за нарастване и силите за териториална отбрана.
При опасност от широко мащабен военен конфликт с решение на ВГК могат да бъдат формирани стратегически резерви на въоръжените сили на страната. В мирно време за тях не се заделя личен състав и същите не са включени във военновременния състав на Българската армия.
Резервът от кадри за нуждите на Българската армия е постоянен и мобилизационен и се формира, поддържа и използва за попълване на мирновременните и военновременни формирования, както и за създаване на нови преди или в хода на войната. По този начин се създават условия за поддържане на по-висока мобилизационна готовност на Българската армия в условията на новите военнополитически и икономически реалности.
Постоянният резерв е част от мобилизационния резерв с висока степен на готовност и служи за попълване на мирновременни структури на Българската армия. Ежегодно количеството на постоянния резерв се определя със заповед на министъра на отбраната в зависимост от планираните ресурси за неговото поддържане.
Мобилизационният резерв се състои от резервисти с подходяща военна подготовка и служи за комплектоване на формированията на Българската армия до щатовете за военно време.
За постигане на съвместимост със схващанията в НАТО за воденето на колективна и национална отбрана по функционален признак силите на Българската армия се делят на:
- Сили за развръщане (Deployable Forces), заделени за нуждите на колективната отбрана на НАТО;
- Сили за отбрана на националната територията ( In-place Forces), заделени за защита на националната територия и други национални задачи.
Силите за развръщане включват сухопътен, военновъздушен и военноморски компоненти. Част от силите за развръщане се заделят за незабавно реагиране. Те са окомплектовани на 100% с личен състав, въоръжение и техника, и се поддържат в постоянна готовност.
В мирно време Силите за развръщане участват в спасителни и хуманитарни операции, в операции по поддържане на мира извън територията на страната, водят борба с въоръжени терористични групи.
За участие в Европейските сили за бързо реагиране се подготвя контингент от подразделения и офицери по гражданско-военно сътрудничество.
За участие в операции по поддържане на мира (ОПМ) се поддържат обявените в рамките на Процеса на планиране и преглед по ПЗМ (ПАРП).
За участие в Многонационалните мирни сили на Югоизточна Европа /ММСЮИЕ/ се поддържат обявените в Споразумението сили и средства, а за многонационалното оперативно морско съединениеBLACKSEAFORна Черно море се заделя корабен състав от силите за ОПМ, в зависимост от поставената задача.
4.4. Система на мобилизация
Привеждането на въоръжените сили от мирно на военно положение е важна съставна част на стратегическото развръщане. То се заключава в провеждане на мобилизация, организационно и бойно сглобяване на органите за управление, съединенията и частите и подготовката им за изпълнение на бойни задачи в съответствие с тяхното предназначение.
Мобилизацията е комплекс от мероприятия за преминаване на въоръжените сили от мирновременен към военновременен състав и организация. Тя може да бъде обща и частична и включва следните мероприятия: оповестяване на съединенията, частите, военните окръжия, общините, кметствата и резервистите; развръщане на войсковите приемателни пунктове (ВПП) за личен състав и техника; доставяне на резервистите и техниката от националното стопанство на ВПП на частите и съединенията; приемане на резервистите и техниката от националното стопанство и тяхното разпределение по подразделенията; екипиране на резервистите с полагащото им се оръжие и имущество; обслужване и дозареждане на техниката от националното стопанство; разконсервиране на въоръжението и войсковата техника; натоварване на запасите от материални средства и организиране бойното осигуряване на мобилизацията.
4.5. Подготовка на Въоръжените сили
Системата за подготовка на Българската армия включва подготовка на офицерите, щабовете, войските и силите. Тя се провежда въз основа на плановете за работа на щабовете във всички звена. В тях ежегодно се определят формите, последователността, времето и темите на провежданите мероприятия в съответствие с отпуснатите финансови и материални средства.
Подготовката на командирите, щабовете и войските се провежда въз основа на:
o План за подготовката на Българската армия през учебната година;
o Годишни планове за подготовката на видовете въоръжени сили (командванията, съединенията, частите).
Основни форми за подготовка на командирите и щабовете са: оперативни сборове; командирски занятия; щабни тренировки; оперативни командно-щабни учения, регламентирани в доктрините, бойните устави, наставленията и курсовете за бойна подготовка на войските (силите). Основна форма за теоретическата и езикова подготовка на офицерите са теоретическите занятия, както и специализирани курсове, провеждани както у нас, така и в чужбина.
Съдържанието на подготовката на щабовете се разширява чрез участието в операции, различни от война в състава на многонационални сили, създадени на двустранна или многостранна основа.
За достигане целите на оперативната съвместимост и адаптиране към нашите условия на стандартизационните документи и процедурите на НАТО за работа на щабовете, се увеличава относителният дял на компютърно-подпомаганите учения, които постигат висока степен на сглобеност на щабовете при значително по-малък разход на средства.
В поделенията на Българската армия подготовката на подразделенията, частите и съединенията се провежда под ръководството на непосредствените командири (началници) чрез изпълнение на мероприятия за бойно сглобяване (подготовка за бойно използване).
Ученията се провеждат в условия близки до бойните, на комплексни теми и с привличане на подразделения, части и съединения от другите видове въоръжени сили, родове и специални войски.
Мобилизационната подготовка на командирите, щабовете, войските, резерва, военните окръжия, държавния и стопански ръководен състав се изразява в провеждането и участието в мобилизационни тренировки, мобилизационни игри, мобилизационни учения, мобилизационни сборове.
Съвременните форми на подготовка на базата на информационни технологии са разработени в Концепцията за използване на симулационни системи в подготовката на щабовете, войските и силите.
Подготовката на войските (силите) се регламентира от Доктрина за подготовка на войските и силите, уставите, курсовете, наставленията и програмите.
4.6. Оперативна съвместимост
Направленията за постигане на оперативна съвместимост са две – оперативна съвместимост между войските и силите в Българската армия и на Българската армия с войските на НАТО.
Оперативната съвместимост между войските и силите се изразява в достигане на високо ниво на обединяване на бойните възможностите на видовете въоръжени сили и родовете и специалните войски в тях за съвместно функциониране и изпълнение на бойни задачи.
Българската армия се подразделя на видове въоръжени сили, което е продиктувано от необходимостта всеки вид въоръжени сили повече или по-малко самостоятелно да изпълнява стратегически и оперативни задачи, от необходимостта най-ефективно да се използват бойните възможности на различните средства за водене на войната, от създаването на условия за ефективно управление на войските, ефективно и своевременно логистично осигуряване. Организационно-структурното изграждане на въоръжените сили позволява пълна реализация на бойните свойства и предназначението на различните видове оръжие, в съответствие с характера на изпълняваните от него задачи и с начините на неговото бойно използване. За по-ефективно използване на различните видове оръжие всеки вид въоръжени сили се подразделя на родове и специални войски.
Основният документ регламентиращ постигането на този вид оперативна съвместимост и съвместните действия на видовете въоръжени сили е Доктрина за съвместните операции.
Оперативната съвместимост с войските на НАТО се изразява в достигане на високо ниво на възможности за провеждане на съвместни операции на подразделения от Българската армия с войски на НАТО. Постига се чрез прилагане на стандартите на НАТО в трите основни области на стандартизация – административна, техническа и оперативна. Практическата реализация на този процес се извършва чрез участието на Българската армия в инициативата “Партньорство за мир” , в Процеса на планиране и преглед на отбраната и изпълнение на Плана за действие за членство (ПДЧ).
4.7. Ред за използване на въоръжените сили
Въоръжените сили се използват в съответствие с установения от Конституцията, Военната доктрина, Военната стратегия и законите на страната ред за:
o осъществяване на неотменното право на индивидуална и колективна отбрана, регламентирано в чл. 51 от устава на ООН;
o изпълнение на международни задължения при провеждане на операции различни от война;
o участие в спасителни и неотложни аварийно възстановителни дейности при бедствия, промишлени аварии и опасни замърсявания, и катастрофи на територията на Република България и чужбина;
o изпълнение на международноправни задължения и решения на компетентните органи за взаимодействие с НАТО в рамките на ръководените на Алианса операции по поддържане на мира в качеството на партньор и в перспектива на член на НАТО.
За изпълнение на задачите по осъществяване на неотменното право на индивидуална и колективна отбрана въоръжените сили:
- участват в управлението на кризи, застрашаващи суверенитета на страната, чрез: поддържане на необходимия боен потенциал и демонстрирането му при необходимост в подкрепа на държавната политика; добиване, обобщаване и анализиране на информацията и прогнозиране на измененията на военностратегическата обстановка и подготовка на предложения за участие на Република България и в частност на въоръжените сили при управлението на кризите; последователно нарастване на готовността на системата за ранно предупреждение и управление, с последващо активиране на системата за кризисно планиране; адекватно нарастване на готовността на системи и сили за незабавно действие (реагиране) и сдържане след преминаването на “обявената противникова страна” към демонстрация на военна сила; провеждане на мероприятия и действия за предотвратяване на конфликта в ранните му стадии на развитие; поемане на охраната и защитата на националните граници при невъзможност това да се осъществява от силите на гранична полиция; отразяване на въоръжени акции и нахлуване на по- значителни военни и паравоенни формирования; нарастване готовността на въоръжените сили адекватно на заплахата от пренасяне на конфликта на територията на страната;
- осъществяват непосредствена отбрана на страната чрез: провеждане на операции за отразяване на агресията в зависимост от характера и интензивността на конфликта които включват отбранителни и настъпателни операции с цел недопускане проникването на агресора във вътрешността на страната и завладяване на национална територия. В най-тежкия случай на агресия от значително превъзхождащ противник въоръжените сили провеждат стратегическа отбранителна операция като се извършва пълна мобилизация на въоръжените сили и страната и последователно или едновременно се въвеждат в зоната на операциите (на ТВД) силите за развръщане, войските за отбрана и резервите и се формират групировките за отбрана и териториална отбрана. Провеждат постоянно наблюдение и патрулни полети за охрана и защита на интегритета на въздушното пространство, осъществяват непосредствена отбрана на страната чрез: непрекъснато наблюдение на обстановката в морските пространства на Република България и провеждат операции за тяхната защита.
Във всеки момент се съхранява възможността за прекратяване на операциите и преминаване към политически преговори, а също и възможността за приемане на външна военна подкрепа или операция за поддържане на мира.
За изпълнение на международните задължения при провеждане на операции различни от война въоръжените сили: участват в различни форми на военно сътрудничество; по решение на Народното събрание участват в операции по поддържане на мира под ръководството на ООН, НАТО, ОССЕ, ЕС и други международни организации със силите и средствата заявени по ПЗМ; по план на компетентните органи самостоятелно и във взаимодействие с международните организации и отделни държави участват в евакуирането на български граждани от страни, в които съществува заплаха и риск за живота им; подготвят личен състав и оборудване и по решение на Народното събрание участват в провеждането на хуманитарни и спасително- издирвателни операции, самостоятелно или в състава на многонационални сили; съвместно с други министерства и ведомства с предоставени от тях комуникации и финансови средства, осигуряват чрез персонал и оборудване придвижването на многонационални мирни сили през територията на страната.
За участие в ликвидирането на последствия от природни бедствия, промишлени аварии и опасни замърсявания на национална територия или в чужбина въоръжените сили: предоставят личен състав и оборудване; провеждат издирвателни и спасителни операции в страната или в морското пространство; съвместно с Гражданска защита и органите на министерствата и ведомствата провеждат операции за ликвидиране на последствията от крупни промишлени аварии чрез подготвен контингент от сили и средства и изградена система за тяхното управление; изпълняват Концепцията за опазване на околната среда във военната дейност.
За изпълнение на международноправни задължения и решения на компетентните органи за взаимодействие с НАТО и ЕСвъоръжените сили: чрез военен и цивилен личен състав участват в дейността по контрола на въоръженията, неразпространението на ОМП, изпълнението на дейности по конвенциите за забрана на химическото оръжие и противопехотните мини и по мерките за укрепване на доверието и сигурността; подготвят и поддържат заявените по ПЗМ сили и средства; участват в многонационални мирни сили за Югоизточна Европа и съвместни учения по линия на ПЗМ; изграждат и поддържат апарат от обучен личен състав като военни представители за работа в международните институции; при необходимост по решение на изпълнителната власт участват в охраната на стратегически обекти; съдействат за приемането на страната в европейските и евроатлантическите военни структури.
4.8. Разузнаване и информационно осигуряване в интерес на отбраната
Дейността по осигуряване на информация в интерес на въоръжените сили се ръководи от министъра на отбраната. Разузнаването в Българската армия се ръководи от началника на Генералния щаб на Българската армия.
Разузнаването и информационното осигуряване представляват съвкупност от мероприятия на държавното и военното ръководство, командирите и щабовете от всички степени, както и целенасочени действия на войските и силите, осъществявани с цел своевременно добиване на сведения за военнополитическата обстановка, въоръжените сили и военно-икономическия потенциал на вероятен или действащ противник.
Целта и функциите на разузнаването и информационното осигуряване в мирно време, така и в условията на кризи и конфликти с различна интензивност, е да се осигури своевременно предоставяне на пълни и точни данни, оценки, анализи и прогнози на потребителите, които формират политиката, извършват планирането и вземат решения в интерес на отбраната и националната сигурност.
Разузнаването е организирано в единна система на военнополитическо, стратегическо, оперативно и тактическо ниво, която координира действията на органите на видовете разузнаване и управлява процеса на сбор, обработка, анализ и разпространение на разузнавателната информация. Тази система поддържа глобални бази данни и е в състояние да съсредоточава усилията си върху конкретната криза или конфликт. Решаваща роля има възможността на системата да филтрира информацията и да я предоставя до различните нива, в зависимост от нуждите на потребителите.
Приоритетното развитие и модернизиране на системата за разузнаване се обуславя от глобалните тенденции, предизвикателства и рискове, оценени като съществуващи, появяващи и развиващи се през първите десетилетия на XXI век, както и от повишените изисквания към техническите възможности на средствата за информационно осигуряване.
На военно политическо ниво задачите се изпълняват от Националната разузнавателна служба и Служба “Военна информация” в Министерство на отбраната.
На стратегическо, оперативно и тактическо ниво задачите се изпълняват от Българската армия. Изискванията, принципите и задачите за организиране и водене на разузнаването се регламентирани в Доктрината за разузнаването в Българската армия.
4.9. Логистично осигуряване
Логистичното осигуряване е съставна част на военната логистика, регламентираща планирането и осъществяване на придвижването и поддържането на въоръжените сили. Военната логистика решава всички въпроси, свързани с проектиране, разработване, придобиване, съхранение, придвижване, метрологичен контрол, разпределение, поддържане, евакуация и освобождаване на материални средства; придвижване, евакуация и хоспитализация на личния състав; придобиване или изграждане, поддържане, използване и освобождаване от недвижими материални средства и съоръжения; закупуване и предоставяне на услуги. Военната логистика се подразделя на производствена и потребителска. Потребителската военната логистика е в основата на организацията на логистичното осигуряване на Българската армия.
Логистичното осигуряване е основен вид осигуряване на Въоръжените сили.
Отговорностите за логистичното осигуряване се разпределят между органите на Министерството на отбраната и командната структура на Българската армия, съобразно възможностите за интегриране на усилията. Командирите отговарят за логистичното осигуряване на силите и средствата, намиращи се под тяхното командване.
Снабдяването на Българската армия в мирно време се организира на териториален принцип, за което територията на страната се разделя на снабдителни зони със съответно развърнати снабдителни центрове, подчинени на Командването за материално-техническо осигуряване /КМТО/. Към тях се прикрепват за снабдяване всички войскови формирования, независимо от вида въоръжени сили. Снабдителните центрове извършват логистично осигуряване на разчетените войскови единици за снабдяване по принципа на единното транспортно, медицинско и комунално-битово обслужване.
За постигане на оперативност между снабдителните звена в Българската армия и за осъществяване на доставки на материални средства, в страната се утвърждава пет-класна система на идентификация на класовете на снабдяване в Българската армия, съобразена със системата в НАТО. Внедрява се система за кодификация на въоръжението, бойната техника, резервните части и материалните средства за логистично осигуряване, произвеждани или доставяни за нуждите на въоръжените сили и отбраната в съответствие с изискванията на Агенцията за материално осигуряване на НАТО – НАМСА.
Транспортното осигуряване включва целия спектър от инфраструктура, органи, съоръжения и оборудване, необходими за развръщането, приемането, придвижването и предислокацията на въоръжените сили при изпълнение на дадена операция. Използването на определен вид транспорт - въздушен, сухопътен (железопътен, автомобилен и тръбопроводен) и воден, зависи от географските особености и съществуващата инфраструктура.
Производството, ремонтът и възстановяването на въоръжението и техниката са важни фактори за успешното изпълнение на всички видове операции, както в мирно време, така и при кризи или война.
Медицинското осигуряване има за задача да запази здравето на военнослужещите чрез прилагане на мерки за запазване на физическото и психичното им състояние, профилактика на болести и наранявания и лечение на вече възникнали заболявания. Медицинската помощ е разпределена (ешелонирана) по медицински пунктове и учреждения.
Неразделна част от логистичното осигуряване са административните и полеви услуги, свързани с личния състав, гражданско-военното сътрудничество и финансирането.
Стратегическата цел на логистиката на Българската армия през следващите четири години е, да се създаде система за логистично осигуряване, която в максимална степен да отговаря на икономическите възможности на страната, на променящата се структура на въоръжените сили и да дава възможност за постигане на съвместимост с аналогичните структури в армиите на страните, членки на НАТО.
Приоритетни задачи са: изпълнението на целите за партньорство (ЦП); постигане на съвместимост на структурите и функциите за логистично осигуряване с тези от армиите на страните членки на НАТО, както и надеждно осигуряване на контингенти, участващи в многонационални операции.
В съответствие с икономическата стабилност на Националното стопанство и положителното въздействие на пазарните механизми се преминава на фирмено комунално-битово осигуряване, охрана на войсковите райони, обслужване на въоръжението, техниката и имуществата в базите и складовете за съхранение, сервизен абонамент и транспортни услуги на доставките.
Модернизация на съществуващото въоръжение и техника и превъоръжаването на Българската армия по изискванията на стандартите на НАТО ще се осъществява съобразно финансовата осигуреност на въоръжените сили.
Логистичното осигуряване на Българската армия се регламентира от Концепцията за единно логистично осигуряване, Доктрината за логистика на Българската армия, Концепцията за изграждане, развитие и използване на Командването на материално-техническото осигуряване и се осъществява в строго съответствие с изискванията на бойните устави на видовете въоръжени сили.
4.10. Система за управление на въоръжените сили
Общото ръководство на въоръжените сили се осъществява от Министерския съвет.
Системата за управление, командване и комуникационно-информационно осигуряване се създава за надеждно и ефективно управление на Българската армия в мирно време и на Въоръжените сили на Република България и страната във военно време, при изпълнение на ежедневната дейност, привеждането им в по-високи състояния и степени на бойна готовност и при кризи и конфликти с различна степен на интензивност.
Тя включва: органи за управление, пунктове за управление, комуникационно-информационна система, а за ВВС и ВМС - и система за наблюдение.
Управлението на Българската армия в мирно време и на въоръжените сили във военно време се осъществява на три нива.
За мирно време:
- стратегическо - Генерален щаб на Българската армия;
- оперативно - Главни щабове на видовете въоръжени сили;
- тактическо - управленията и щабовете на командванията от СВ и ВВС, военноморските бази от ВМС, управленията и щабовете на съединенията, частите и подразделенията.
За военно време:
- стратегическо - Върховно главно командване (ВГК);
- оперативно - командвания и щабове на Полевата армия, ВВС и ВМС;
- тактическо – управленията и щабовете на командванията от СВ и ВВС, военноморските бази от ВМС, управленията и щабовете на съединенията, частите и подразделенията.
За управление на териториалната отбрана във военно време се формира командване, което е съставна част от ВГК.
Информационният обмен между пунктовете за управление се реализира чрез изграждането на единна комуникационно-информационна система (КИС), която се поддържа в постоянна готовност за управление на Българската армия в мирно време, а след доокомплектоване и нарастване и на въоръжените сили и страната във военно време.
За изпълнение на задачите си по управление на войските и силите органите за управление развръщат и заемат пунктове за управление. Според предназначението си пунктовете за управление се подразделят на командни, запасни, логистични, спомагателни и временни.
Системата за управление на оперативно и тактическо ниво е разработена в Доктрините на видовете въоръжени сили и бойните устави.
4.11. Кадрово осигуряване на армията
Общите закономерности в развитието на военната практика в регионален, европейски и световен мащаб обуславят постепенното преминаване от наборно-професионална към професионална армия.
Активните сили следва да бъдат напълно подготвени, комплектовани с необходимия личен състав, а силите, обявени в готовност по инициативата “Партньорство за мир” за участие в операции по поддържане на мира под ръководството на НАТО и силите, участващи в многонационални мирни сили да бъдат напълно професионализирани.
Приоритетно се изграждат боеспособни формирования от кадрови войници. Това подобрява качеството на подготовката, ефективното използване възможностите на въоръжението и бойната техника, повишава готовността и мотивацията на личния състав. Създават се условия за постигане на планираните цели по оперативната съвместимост с въоръжените сили от НАТО и за успешно преминаване към следващите стъпки за професионализацията на армията.
Успехът на професионализацията на Българската армия е пряко свързан с въвеждането на системата на постоянния резерв.
В хода на професионализацията се използват всички възможности за окомплектоване на Българската армия с качествен личен състав, усъвършенства се системата за подбор на младежите и девойките и се повишава привлекателността на военната професия, като се създават предпоставки за физическа, духовна и социална реализация и развитие на професионалните военнослужещи в обществото като цяло. Необходима е широка обществена поддръжка чрез развитие на обществен дебат по проблеми на професионалната армия и подобрена информационна среда, чрез целенасочена медийна политика и постоянно действаща рекламна кампания за набиране на професионален контингент за армията.
Подготовката на кадрите за нуждите на отбраната се извършва във висшите военни училища и се допълва с обучение в чуждестранни военни академии и колежи, а така също в граждански висши училища в страната и чужбина.
Целта е да се постигнат оптимални условия за обучение на кадрите в съответствие с нуждите на Българската армия и съвременните стандарти за обучение, съответстващи на тези в армиите на страните – членки на НАТО.
ВВОВУ "В.Левски", ВВУАПВО "П.Волов" и ВВВУ "Г.Бенковски" се преобразуват в Национален военен университет, а ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" остава като самостоятелно висше военно училище.
Националният военен университет включва три факултета - общовойскови, авиационен и артилерия и ПВО и към всеки факултет има Център за следдипломна квалификация.
На територията на всяко от досега съществуващите военни училища се създават учебни бази, в които се обучават офицери, сержанти, кадрови и наборни войници, резервисти и курсанти.
ВА "Г.С.Раковски" е висша национална институция за военни, военнополитически науки и военна история.
Общото ръководство на системата за подготовка на кадри се осъществява от министъра на отбраната, а непосредственото ръководство - от началника на Генералния щаб на Българската армия.
5. Основни форми на използване на въоръжените сили
5.1.Операции при кризи от невоенен характер
Операции при кризи от невоенен характер са организирани целенасочени действия на формирования от Българската армия, насочени за предотвратяване и овладяване на кризи на и извън територията на страната. Те се провеждат в съответствие със Закона за управление при кризи, Закона за отбраната и въоръжените сили и Военната доктрина на Република България и целят оказване на навременна и ефективна помощ на населението, овладяване на криза и преодоляване на вредни последствия върху инфраструктурата и околната среда.
В мирно време участието на въоръжени сили в операции при кризи от невоенен характер на територията на страната се заключава в изпълнение на мероприятия по превантивна и непосредствена защита на населението и националното стопанство при природни бедствия, аварии и катастрофи, а при обявяване на извънредно положение могат да вземат участие в операции срещу разпространението на оръжие за масово поразяване, незаконен трафик на оръжие, международен тероризъм и по охрана на стратегически обекти и пресичане на терористични действия.
Операции при международни хуманитарни кризи са действия, провеждани на територията на друга държава в резултат на поискана международна помощ при природни бедствия, крупни промишлени аварии и опасни замърсявания на околната среда, при които са застрашени живота и здравето на хората, функционирането на икономиката, инфраструктурата и околната среда. Тези операции включват действия (мероприятия) по оказване на помощ на населението, застрашено или пострадало от криза, преодоляване на последствията и оказване на хуманитарна помощ.
Участието на формированията от Българската армия в тези операции е регламентирано в Доктрината за операции различни от война.
5.2. Операции по поддържане на мира
Операциите по поддържане на мира са многофункционални операции, включващи разнообразни инициативи и действия за постигане на дълготрайно решение на вътрешни или международни конфликти, застрашаващи международния мир и сигурност и други проблеми от хуманитарно естество. Формирования от БА могат да участват в: операции по опазване на мира, операции по предотвратяване на конфликти, операции по миротворчество, операции за налагане на мир със сила, операции по изграждане на мир и хуманитарни операции.
Формированията от Българската армия, участващи в операции по поддържане на мира извън територията на страната, могат да провеждат сухопътни, въздушни, военноморски или специални операции в рамките на операциите по поддържане на мира.
В операциите (действията) извън територията на страната Българската армия участва с подготвените за тази цел части и подразделения. Съставът на участващите сили се определя в решението на Народното събрание, а задачите - в условията за изпълнение на мисията и по международни договори, по които Република България е страна. Участващите в операции (действия) извън територията на страната формирования, не могат да изпълняват други задачи освен договорените.
5.3. Операции при военни конфликти с ниска и средна интензивност
За разрешаване на военни конфликти с ниска интензивност въоръжените сили водят операции в целия диапазон на тяхната разновидност. Силите, средствата и вида на операциите ще зависят от характера на действията на нахлулия (действащия) на територията на страната противник, състава на противниковите формирования и характера на военно политическата обстановка.
За разрешаването на военни конфликти със средна интензивност въоръжените сили ще водят операция за отразяване агресията на противника. Видът, формата и съдържанието на операцията ще се определят от състава на противника и нашите войски, начина на започване и способа за водене на операциите от страна на противника, готовността на собствените войски в застрашения район и др.
За отразяване агресията на противника се привличат активни сили от трите вида въоръжени сили или част от тях, боеготови подразделения или част от съединенията дислоцирани в застрашения район и формирования на други министерства и ведомства по приети нормативни актове.
5.4. Стратегическа отбранителна операция
При военни конфликти въоръжените сили провеждат бойни операции. Те представляват съвкупност от военни действия на въоръжени формирования, при които се постигат тактически, оперативни или стратегически цели.
Основна форма за използване на въоръжените сили при военен конфликт с висока интензивност е стратегическата отбранителна операция (СОО).
Стратегическата отбранителна операция е съвкупност от воденето на различни операции, провеждани по план на Върховното главно командване за постигане на стратегическите цели.
Стратегическата отбранителна операция е съвместна операция на въоръжените сили на Република България и включва:
- сухопътни операции /на Полевата армия или командване на отделно направление/;
- противовъздушна (въздушна) операция, която се провежда от въоръжените сили при определени условия и операциите и сраженията на ВВС, командванията на ПВО и тактическата авиация и войските за ПВО на ПА и ВМС;
- бойните операции на ВМС;
- провеждането на контраудари за възстановяване целостта на отбраната;
- противодесантна отбрана на Черноморското крайбрежие;
- операциите и дейностите на войските за териториална отбрана на страната;
- специални операции;
- информационни операции.
Сухопътната операция (отбранителната операция на полевата армия) е основна съставна част от стратегическата отбранителна операция и представлява съвкупност от съгласувани и взаимосвързани по цел, задачи, място и време операции, сражения, удари и маньовър, провеждани от командванията, съединенията и частите от родовете и специалните войски по единен замисъл и план на ВГК във взаимодействие с ВВС и силите и средствата на централно подчинение, а на Приморскотонаправление и ВМС, за достигане целта на операцията.
Операцията на ВВС е съвкупност от съгласувани и взаимосвързани по цел, задачи, място и време военни действия, въздушни и противовъздушни сражения и боеве, авиационни удари и специални действия на обединенията, съединенията и частите от ВВС, провеждани едновременно и последователно по единен замисъл и план за изпълнение на оперативни и тактически задачи за достигане целта на СОО.
Бойните операции на ВМС са съставна част от стратегическата отбранителна операция и включват отразяване на нападения откъм море, защита на морските превози и въздействие на морските комуникации на противника с цел възпрепятстване на нахлуването му и недопускане загуба на територия, провеждани по единен замисъл и план на ВГК във взаимодействие със Сухопътни войски и ВВС за достигане целта на операцията.
6. Интеграция и военно сътрудничество
Република България неотклонно и настойчиво следва своя път към НАТО. Действията, които се предприемат за подготовка на националната политическа, икономическа и отбранителна система с цел да бъдат посрещнати изискванията на членството са радикални, последователни, целенасочени и конкретни. Активното участие в международното военно и военнополитическо сътрудничество е съществен принос към гарантиране на националната сигурност.
Интеграцията и военното сътрудничество генерират доверие и стабилност. Увеличава се привлекателността на Югоизточна Европа за инвестиции и нарастват възможностите за икономическо развитие и просперитет. Това е съществена предпоставка за намаляване влиянието на рисковите фактори и има пряко и косвено отражение върху сигурността на страната и въоръжените сили.
Ролята на Българската армия е да генерира инициативи в продължение на външната и военната политика и да ги реализира в рамките на двустранни и многостранни програми за сътрудничество във военната област. Българската армия ще продължи да бъде активен партньор на въоръжените сили на страните, участващи в инициативата “Партньорство за мир”. За участие в операции по поддържане на мира и учения по Партньорство за мир се подготвят сили и средства от Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили. Има готовност за предоставяне на инфрастуктурни съоръжения за съвместни военни дейности, ако се наложи да бъдат проведени на територията на страната.
Политико-военните рамки за операции по поддържане на мира под ръководството на НАТО, Инициативата за отбранителните възможности, Концепцията за многонационални съвместни оперативни сили и Концепцията за оперативните възможности на НАТО, взети заедно, изграждат политико-военната основа за включването на сили и средства от страните-партньори в ръководени от НАТО операции по ПЗМ на етапа на засиленото и по-оперативно партньорство за мир.
Конкретните задачи за Българската армия, които произтичат от Плана за действие за членство (ПДЧ) са: реорганизация и преструктуриране на Българската армия и централната администрация на Министерството на отбраната; формиране и подготовка на сили за нуждите на колективната отбрана и операции извън член 5 на Вашингтонския договор; модернизация на Българската армия, развитие на оперативно съвместима военна структура, усъвършенстване на стандартизацията, развитие и сътрудничество в областта на военната география и военно-изследователската дейност; развитие на националната система за материално техническо и медицинско осигуряване по стандартите на НАТО и екологичната защита на Българската армия.
Военното сътрудничество има двупосочен ефект в изграждането и развитието на Българската армия. От една страна, изграждането на оперативни възможности издига ролята на Българската армия като надежден партньор в различните форми на сътрудничество. От друга страна, двустранните програми за сътрудничество предлагат богата гама от възможности за придобиване на ценен опит, усвояване и работа по стандартите и процедурите на НАТО, проверка и оценка на резултатите в областта на оперативната съвместимост. Приоритетите в сътрудничеството се определят с основен фокус върху нуждите на оперативната съвместимост, като се отчита важната роля на военните контакти за укрепване на доверието и сигурността. Планирането се извършва на базата на разработена политика с ясно изразени цели и приоритети, формирани след анализ и оценка на постигнатите резултати. За целта се използват всички възможности, предлагани в рамките на адаптирания и разширен Процес на планиране и преглед по ПЗМ и други форми на сътрудничество.
Република България безусловно подкрепя инициативите по укрепването на мира и стабилността в района на Югоизточна Европа. Конкретен израз на тази политика е приносът в създаването и функционирането на Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа и Оперативната група за военноморско сътрудничество BLACKSEАFOR.
Подготовката на личния състав на подразделенията задължително се извършва съгласно критериите за въоръжените сили на НАТО. В съответствие с изискванията на същите периодично се извършва контрол и сертифициране на тяхната готовност за използване.
Участието на националните подразделения от бригадата в операции по поддържане на мира е в съответствие с Конституцията и законите на Република България.
Повишаването на оперативната съвместимост на въоръжените сили е ключов елемент на интегрирането на Република България в НАТО. Изпълнението на Плана за действие за членство в НАТО чрез Националната годишна програма определя постигането на основните оперативни, технически и административни стандарти на Алианса. Основните направления в повишаването на оперативната съвместимост на въоръжените сили са:
- преструктуриране и реорганизация на Българската армия в изпълнение на Плана за организационното изграждане до 2004 г. и Плана за действие за членство в НАТО;
- изпълнение на Целите за партньорство, позволяващи постигането на съвместимост както за силите и средствата, определени за участие в операции по поддържане на мира, така и за цялата структура на въоръжените сили. Основната част от тези цели се изпълнява в периода от 2001 до 2004 г.;
- разработване и изпълнение на конкретни практически програми за развитие на въоръжените сили в основни области, каквито са усъвършенстването на езиковата подготовка, системата на ПВО и управление на въздушното движение, системата за консултации, командване, контрол и КИС, военната инфраструктура и материално-техническото и тилово осигуряване, подготовката на силите определени за участие в ОПМ;
- поетапно и стриктно изпълнение на поетите ангажименти по ПДЧ за постигане на оперативна съвместимост с войските на НАТО, което ще подпомогне подготовката за членство в Алианса и ще повиши бойните възможности на въоръжените сили;
- интензифициране на езиковата подготовка на командния състав заемащ ключови позиции по отношение на взаимодействието с НАТО и на личния състав от силите за развръщане, в т.ч. и силите обявени за участие в ОПМ.
7. Планиране на отбраната и въоръжените сили
7.1. Система за планиране на отбраната и въоръжените сили
Планирането на отбраната е дейност за определяне и осигуряване на необходимите човешки, финансови и материални ресурси, както и разпределянето им с цел неутрализиране на рисковете и заплахите за постигане целите на националната сигурност и отбраната на страната. То включва и разработването на планове и програми в областите на колективната сигурност и отбрана, международното военно сътрудничество и в изпълнение на задълженията на Република България по силата на международни договори, по които тя е страна. Извършва се на основата на следните документи: Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина на Република България; Стратегията за развитие и превъоръжаване на Българската армия; Концепцията за планиране на гражданските ресурси в интерес на отбраната; Военната стратегия и други стратегически концепции; Бялата книга на отбраната; директиви, планове и програми за изграждане и развитие, подготовка и използване на въоръжените сили, икономиката, населението и отбранителната инфраструктура; държавния военновременен план и плана за териториална отбрана.
Министерският съвет ръководи и координира планирането на отбраната на страната, приема плановете за организационното изграждане на въоръжените сили, мобилизационните планове, както и плана за териториална отбрана и приема по предложение на министъра на отбраната решение за провеждане на стратегически преглед на отбраната.
Планирането на отбраната и развитието на въоръжените сили се извършва на основата на оценката, че основните предизвикателства пред военния аспект на националната сигурност са свързани с действащите и потенциалните конфликти в региона и континента и общите тенденции в сферите на сигурността и отбраната в глобален мащаб.
Планирането на отбраната се извършва в зависимост и на основа на политическите цели и приоритети, приети от определените от конституцията институции и ресурсите, с които страната разполага.
Планирането на отбраната се развива интегрирано по цели, подходи, ресурси и време.
Интегрираността се осигурява чрез разработване на система от планиращи документи в съответствие с Концепция на система за планиране, програмиране и бюджетиране в Министерството на отбраната и въоръжените сили.
Основен е Плана за организационното изграждане и развитие на Министерството на отбраната. От него произтичат планове за организационното изграждане на въоръжените сили, както и плановете за международното сътрудничество и интеграция с НАТО. Тяхното реализиране се извършва чрез програми за управление и развитие на човешките ресурси, социалната политика, медицинското осигуряване, мениджмънта на материалните средства, финансовите ресурси, развитието на военната инфраструктура и др.
В Генералния щаб на Българската армия се разработват планове и програми за изграждане, подготовка, готовност и използване на въоръжените сили в изпълнение на задачите, произтичащи от Военната доктрина и Военната стратегия на Република България. Основната цел на многогодишния процес на планиране е да се прогнозират и документират всичките изисквания на бюджета на отбраната.
Главно направление в системата на планиране е въвеждането на Система за планиране, програмиране и бюджетиране, съвместима с приетите в страните от НАТО и постепенното преминаване от функционално към програмно бюджетиране.
Разработени са и внедрени от 2000 г. целеви дългосрочни програми в основните области на приложение на План 2004 и ПДЧ. Приоритетните програми се определят от Министъра на отбраната и са ориентирани към подобряване на мотивацията и качеството на живот на военнослужещите, развитието на силите за развръщане, изпълнението на ПДЧ, привеждането на нормативната база в съответствие с тази на НАТО, езиковата подготовка на военнослужещите и др. От 2001 г. е въведено дългосрочното 6 - годишно планиране което ще позволи да се обхванат в перспектива основните области на реформата и приетите за изпълнение краткосрочни и средносрочни Цели за партньорство.
7.2. Система за оперативно планиране
Оперативното планиране е координиран съвместен щабен процес, който цели да определи най-добрия метод за изпълнение на дадена задача или за планиране на възможни бъдещи задачи. Вземането на решение се основава на ефективен анализ на обстановката, чрез използването на професионални знания, логика и оценка.
В резултат на планирането се достига до оптимално решение за изпълнение на тактически, оперативни или стратегически мисии и задачи, като се анализират няколко възможни варианта на действие, спрямо всички варианти на действие на вероятния противник.
Обособени са два вида планиране – предварително и непосредствено.
Предварителното планиране се извършва в мирно време (без наличието на конкретна заплаха), посредством поетапен и йерархичен работен процес с различна продължителност. То се извършва на базата на прогнози на политическите и военните условия, които биха съществували, когато плана се въведе в действие.
Непосредственото планиране се използва за разработване на оперативни планове за целите на предстояща операция или действия при управление на кризи. То се базира на текущите събития и се провежда в ограничени срокове при екстремни ситуации. Разработеният по време на предварителното планиране план служи за база на оперативния план изготвян по време на кризата.
Oснова за планиране на използването на въоръжените сили в целия спектър от задачи, възложени им от Конституцията на Република България, Концепцията за национална сигурност, Закона за отбраната и въоръжените сили и Военната доктрина са Военната стратегия на Република България доктрините, концепциите, предварителните планове, Общия държавен военновременен план и текущите планове.
Заключение
Военната сигурност е необходимо условие за осъществяване на националните идеали и жизненоважните интереси на страната. Тя се определя от състоянието на военностратегическата и военнополитическата обстановка и от отбранителната способност на държавата, при което не съществува възможност за въвличането и във военен конфликт. Военната сигурност се опира на стабилна икономика, развита инфраструктура, осигурена социална сфера и достатъчна военна мощ.
Република България възприема европейските и евроатлантическите ценности в областта на сигурността и отбраната и разглежда националната си сигурност в пряка връзка с регионалната и европейската сигурност при отчитане на създадените условия за глобализиране на сътрудничеството и взаимодействието във военната област, активно участвува в изграждащата се общоевропейска архитектура за сигурност и отбрана, основана на НАТО и Европейският съюз. Политиката по присъединяване към НАТО и за участие в Европейската политика за сигурност и отбрана изискват създаването на адекватна нормативна база и изпълнението на конкретни мероприятия за повишаването на оперативната съвместимост на Българската армия с армиите на страните членки на пакта, както и на ЕС.
Военната стратегия отразявана и доразвива залегналите в Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина на Република България постановки. Тя се актуализира в съответствие с промените във военнополитическата и военностратегическата обстановка и схващанията за изграждане, развитие и използване на Въоръжените сили на Република България. Изпълнението на реформата, както и получаването на покана за членство в НАТО ще доведат до съществени промени в параметрите на макрорамката, в която действа настоящата Военна стратегия на Република България.


ИЗТОЧНИК:

Прочетена 1523 пъти Последно променена в Неделя, 20 Октомври 2013 18:36

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

FaLang translation system by Faboba