Събота, 30 Март 2013 12:40

СТУДЕНТИ НА СТАЖ В ПАРЛАМЕНТА”

Написана от
Оценете
(0 гласа)

Е П У Б Л И К А    Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ПРОГРАМА “СТУДЕНТИ НА СТАЖ В ПАРЛАМЕНТА”




Резюме
на законодателно проучване на тема “Икономически ползи от изграждането на американски бази в Република България”.

Законодателното проучване  има за цел да покаже проблемите и разрешенията , свързани с изграждането и функционирането на военни бази на територията на Република България. Акцентът на законодателното проучване е поставен върху икономическите аспекти , свързани с изграждането на военни бази  на територията на Република България. За целта са проучени национални  и международни двустранни и многостранни документи – стратегии , планове,  директиви, двустранни споразумения , свързани със създадени и вече функциониращи военни бази в различни региони.
Законодателното проучване е проведено от екип: Десислава Михайлова, Николай Коцев , Диана Йовчева , Стела Владимирова. Научен ръководител на проучването: доц. д-р Христо Георгиев.
Законодателното проучване е проведено в три основни насоки.
1. Промените в американската военна стратегия в началото на 21 век и нейните военно- икономически аспекти.
2. Последиците от новата военна стратегия на САЩ и НАТО за изграждането на нов тип бази на територията на съюзници и  партньори по програми за военно-политическо сътрудничество.
2. Многостранните и двустранни договорености , свързани със създаването,  функционирането , разширяването на дейността или закриването на съществуващи военни бази. Проучване на икономическите , екологическите , социални и други аспекти , свързани със съществуващите  или създаваните нови военни бази.
В хода на законодателното проучване бе установено , че в споразуменията , касаещи изграждането и функционирането на американски  военни бази на територията на други държави не могат да бъдат открити директно данни, касаещи конкретните икономически ползи за страната, в която са дислоцирани  базите.  Затова и акцентът е поставен върху анализа на документи , които дават правната основа за реализиране на икономически , военно-технологически, социални и други ползи – например двустранни договорености за изграждане на съвместни инфраструктурни  проекти, поети ангажименти по отношение на околната среда , за  съвместно използване на базите, използване на местни лица по поддръжката на съоръженията и пребиваването на чуждите войски , и др.
Въпросът с изграждането на нови военни бази на територията на други страни е функция на новата  американска стратегия  за противодействие на рисковете и заплахите в коренно променената стратегическа среда. От 1989 година насам, армията на Съединените американски щати е в процес на трансформация. Войските се променят от типа на “студената война” с нейните дивизионни структури с голяма численост към мобилен тип бригадно – ориентирани сили. Усилията са насочени към намиране на отговор на нарастващата организационна, идеологическа и технологична несигурност чрез заместването на сдържането със предварителността.
Основна опорна точка на предварителността е едновремеността и възможността да се действа на възможно най-широк театър. Поради това ВС на САЩ претърпяват революционна по своя характер промени известни като “революция в военното дело”.  В тяхното разгръщане се променят и възгледите за необходимостта , употребата и разположението на презморските бази на САЩ.
От постоянно базирани войски, особено в Европа , Въоръжените сили на САЩ  променят стратегията си към експедиционно ориентирани войски с висока степен на мобилност, позволяваща изравняване на времето за разполагане по време на операции на части базирани както в Европа, така и на американския континент.  Това води до съществено съкращаване на личния състав, намиращ се в презморските бази, както и средствата за поддържането на постоянни съоръжения.
Предпочитанията са към  изграждането на малки, оперативни бази, намиращи се в близост до нестабилните места ( “арката на нестабилността” ), чийто оперативен живот е определен  от появата и продължителността на нестабилността. Средната продължителност на използване на такива бази се очаква да бъде около 8 години. Съоръжената на ВС на САЩ според новите оперативни начертания се разделят на :
Основни оперативни бази;
§
Изнесени оперативни места - разширяващи се “топли” съоръжения
§ поддържани с ограничено подкрепящо присъствие на САЩ и с предварително разположена екипировка;
Места за сътрудничество в областта на сигурността  - представляват
§ съоръжения с незначително или никакво присъствие на ВС на САЩ. Те ще бъдат поддържани с договор за периодични услуги  или подкрепа от приемащата държава. Те ще предоставят случаен достъп и ще бъдат център за действия в областта на военното сътрудничество.
В периферията на нестабилността ще бъдат изграждани бази от втори и трети тип. В тези бази ВС на САЩ ще разполагат на ротационен принцип свои части без да е необходимо пребиваването на техните семейства и поддържането на необходимата за това инфраструктура. Необходимо е да уточним, че не се касае за презморски бази на ВС на САЩ, а за бази, които се използват съвместно с приемащата страна. Това неминуемо допринася за настояването на ВС на САЩ, че присъствието на ВС на САЩ в тези бази допринася неизменно за увеличаване на сигурността на приемаща държава.  От това произтича задължението за приемащата страна да споделя разходите за поддържането на тези бази. Ако приемащата страна е официален съюзник на САЩ (напр. членува в НАТО), тези разходи се разпределят в зависимост от нейното участие в разходите за общите отбранителни способности.
Въпреки това официалната политика на САЩ е да получава най-вече индиректни ползи от своето присъствие, като неплащане на наем за използване на съоръженията, данъчни облекчения, заплащане на работещия персонал, заплащане за проектантски услуги и т.н (т.е. покриване на почти 75% от разходите  на ВС на САЩ за тяхното присъствие в базите).
Втората основна аксиома на ВС на САЩ е, че при приключване на ангажиментите по използването на базите се получава тяхната остатъчна стойност (напр. от подобрения) или нейното прихващане спрямо екологичните щети причинени от присъствието. При новите военни бази не може да се очаква и използването на опцията за придобиване на допълнителни средства от приемащата страна вследствие тяхното превръщане в граждански обекти.
Въпреки това по отношение на базите в Източна Европа, ВС на САЩ отчитат, че са необходими инвестиции от около 250 млн. долара за изграждането на необходимата инфраструктура. Поддръжката е оценена на около 4 – 6 млн. долара на година и в допълнение ще се заплащат годишно около 10 млн. долара за услуги, които се използват от разположените части на ВС на САЩ. От приемащата страна зависи да договори колко от тези разходи могат да доведат до икономически ползи за приемащата страна въз основа на офсетни сделки.
Международноправната основа , върху която се изграждат  военните бази на територията на държавите-съюзнички по пакта е Лондонското споразумение от 1951 г.Според Лондонското многостранно споразумение силите на една страна могат да бъдат изпращани в друга страна, в зависимост от специфични договорености между тези страни. Най-общо тези договорености обхващат:
• Спазване на законите на приемната страна;
• Права и задължения на чуждите войски в границите на приемната страна;
• Права и задължения на властите в приемната страна относно провинения на представители на чуждите сили;
• Влияние на чуждите сили върху икономиката на приемната страна;
• Регламентиране на условията на живот на цивилният компонент придружаващ чуждите сили ( начини на пребиваване, статут, възможности за заетост);
На основата на многостранното споразумение всяка една от страните , членки на пакта , договаря конкретни условия свързани с особеностите на нейното законодателството, военно-стратегическите , политически и икономически интереси. Съпоставителният анализ показва , че двустранните споразумения съдържат широка гама от разрешения по конкретни въпроси, които могат да бъдат използвани при договаряне на статута и икономическите параметри на изграждането и функционирането на военни база на наша територия,  независимо , че повечето от тези норми  са създадени по времето на “студената война” Меморандумът за сътрудничество между Министерство на отбраната на Република Италия и Департамента за отбрана на САЩ регламентира използването на бази / инфраструктура от американските сили на територията на Италия. Това споразумение е съставено въз основа на Северноатлантическият договор- Вашингтон, от 4 април 1949, според който страните членки на Пакта потвърждават своята вяра в целите и принципите на Устава на Обединените нации и желанието си да живеят в мир с всички народи. Според Чл. 3 от Северноатлантическият пакт, страните са задължени да развиват непрекъснато и ефективно собствените си възможности и да си оказват взаимна помощ. В съответствие с тази разпоредба, Меморадумът за сътрудничество между Италия и САЩ регламентира съвместните отношения целящи общата отбрана, мир и сигурност на целия алианс чрез:
• Изграждане на различни програми и процедури, за да се увеличи нивото на общуване и взаимопомощ между военните власти на съответните сили;
• Създаване на Военна комисия за разрешаване на възникнали спорове;
• Модел на техническа уредба посочващ директната власт, която има право да решава проблеми касаещи оперативните процедури;
• Двустранно инфраструктурно споразумение (ДИС) регламентиращо начина на връщане на инфарструктура на италианското правителство от страна на чуждите сили. Съгласно чл. 24 от ДИС между Република Италия и Съединени Американски Щати, оборудването, което не е необходимо на американските сили, се предоставя на италианското правителство. Според чл. 25 от ДИС, следните правила важат при предоставяне на дадена база: с дванадесетмесечно предизвестие посолството на САЩ в Италия информира  правителството за намерението си да предостави определено оборудване или инфраструктурна база. До момента на изтичане на срока на дванадесет месечното предизвестие ифраструктурната база или техника остава на разположение на правителството на САЩ; В момента на предоставяне на техника и/ или ифраструктурна база се трансферират и документация и сертификати от американското към италианското правителство. След като Съвместната Комисия приключи документите за предоставяне се подписват от представител на военните сили на САЩ и на Италия преди изтичане на дванадесет месечното предизвестие. Подписването на документите автоматично означава, че правителството на САЩ е освободено от задължения за поддръжка на базата. 
Управлението на базите е под юрисдикцията на италианския военен щаб. Функциите на това управление се поемат от италиански офицер с изключение на случаите, когато базите се използват и управляват съвместно със САЩ. Юрисдикцията на италианският командир се простира над целия италиански персонал, военен и цивилен, а също така и над италианската инфраструктура и оборудване. Рангът на италианския офицер се установява от италианските власти в зависимост от неговите отговорности и задължения, независимо от ранга на най-висшия американски офицер. Американският офицер има власт над американския персонал и оборудване. Командирът на САЩ уведомява италианския офицер за всички по-значими свои действия относно оперативната и тренировъчна дейност, движението на цивилен или военен персонал, а също и при възникнали инциденти и злополуки. Същото се отнася и за италианският командир по отношение на информираността на неговия колега по ранг и задължения. Италианският офицер е длъжен да съветва американския, в случай че неговите действия и тези на неговите подчинени нарушават италианските закони. Различия в мнението на командирите на двете страни и случаи, когато няма консенсус за предприемането на дадени действия се предават за разрешаване от по-висши институции. Италианският командир е официален представител на базата и е контактно лице, както с местните власти, така и с външните военни и цивилни екипи. Той е лицето, което координира дейностите от общ интерес и което се информира своевременно за всякакви американски действия и инициативи.
Споразумението на НАТО за статута на силите ( NATO SOFA) определят статута на американските сили, както и на придружаващите ги лица в Италия. Условията на заетост, заплащане и осигуровки се определят от законите на Република Италия.

Поддръжката на базите се финансира от САЩ или Италия в зависимост от това, чия собственост са те. В случай на “Съвместна употреба”, разходите се разделят между двете страни по равно. Италианските войски са отговорни за поддръжката на съвместните бази и инфраструктура, която е предварително координирана с американския командир. Американската страна е отговорна за поддръжката на базата, в случай че тя е “индивидуална”. Финансовите задължения на всяка една от страните се регламентира от действащите закони на Република Италия.
Според Доклада на Главния счетоводен офис по  програмите на финансиране на правителството на САЩ  в периода 1992-1994 година са инвестирали $ 940 млн. в икономиките на Гърция и Турция. Присъствието на 3 902 членен американски военен персонал на територията на Гърция (511 души) и Турция (3 391) е довело до нарастване на фискалния бюджет на тези страни с $1.34 млд.
В Гърция, военното присъствие на американски войски е довело до натрупване на $280.5 млн ( в това число заплати, поддръжка, наеми на жилища и учебни и студентски програми). Подобни са и данните за Турция: основните военните програми за финансиране възлизат на $2 441.4 млн, а на допълнителните икономически програми - $334.8 млн. В Турция, военото присъствие на американски войски е натрупало средства за $ 1 056.2 млн за същият период от две години.Военната и икономическа подкрепа на правителството на САЩ по отношение на Гърция е $948.5 млн, а на Турция - $1 355 млн. Правителствата на Гърция и Турция плащат в брой на властите на САЩ за ползването на техническо оборудване. Потенциалният ръст на икономиката само от банковите транзакции е $9.6 млд ( $2.9 млд за Гърция и $6.7 млд. За Турция).  За периода 1992-1994 година, Гърция и Турция придобиха различни    видове техника и оръжие от Северна Америка чрез горепосочена програма: хеликоптери, реактивни снаряди, минохвъргачки, експолозивни патрони и др.
По различно стои въпросът с изграждане на американски военни бази на територията на посткомунистически държави, партньори по различни програми за политическо и военно сътрудничество.  Нестабилността на политическите режими в страните от Централна Азия и отсъствието на демократични процедури за договаряне на условията за тяхното изграждане и поддържане водят до чести промени в техния статут и предназначение.
Съглашението с Узбекистан за дислоциране на американски войски в базата Ханабад (Карши-Ханабад) е подписано на 5 октомври 2001 г. По времето на СССР това е най-голямата авиобаза на ВВС след военното летище в Мара (Туркменистан). В Ханабад се дислоцират и изпълняват бойни задачи по време на афганската война оперативно-стратегически самолети и тежки бомбардировачи. Общо, от 2001 г. САЩ изплащат на властите в Узбекистан 15 млн. долара за ползването на базите.
По същото време и Киргизстан дава съгласие за използване на авиобазата Манас от ВВС на САЩ, както и на Канада и Франция - за провеждане на антитерористичната операция в Афганистан. Базата се използва за транспорт на военни и за доставки на гориво и товари. Разходите на САЩ по поддръжката на базата възлизат на около 50 млн. долара. Понастоящем в базата пребивават около 2000 военни - участници в международната антитерористична операция, половината от които са американци. По официални данни заплащането за ползването на базата възлиза на 2,5% от БВП на Киргизстан.   
Останалите Централно-азиатски републики нямат западни военни бази на своя територия, макар че например Таджикистан разрешава използването на летището Айни в близост до Душанбе в периода септември 2001 до юни 2002 за зареждане с гориво на транспортни самолети от ВВС на САЩ. През ноември  2001 т. Таджикистан разрешава на САЩ провеждането на огледи на авиобазите Куляба, Худжанда и Курган-Тюбе във връзка с използването им в антитерористичната операция, но американците така и не изпращат в страната свой постоянен контингент.
Казахстан разрешава използването на въздушното си пространство за полети на военната авиация на антитерористичната коалиция, но отказва да даде съгласие за разполагане в републиката на американо-натовски военни обекти. 
Интересът на САЩ и НАТО към страните от Централна Азия е продиктуван не само от географската близост на региона до Афганистан, но и от факта, че военното базиране облекчава установяването на контрол върху петролните ресурси на постсъветска Централна Азия, а оттук противопоставяне на Русия и контролиране на Китай.
Отправни точки на разгърналата се из цяла Централна Азия предислокация на американо-натовските въоръжени сили, появили се в региона "временно" - за провеждането на антитерористична операция в съседен Афганистан, но задържали се за неопределен срок, стават две събития - т.нар. "революция на лалетата в Киргизстан" и андижанските вълнения в Узбекистан през май 2005 г.
В края на юли 2005 г. американският военен министър Доналд Ръмсфелд осъществява обиколка в страните от Централна Азия, при която съумява частично да преобърне ситуацията след юлското събрание на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Астан, на което се постави под въпрос пребиваването на военни бази на САЩ и НАТО в Киргизстан и Узбекистан.
В частност, Киргизстан решава да остави базата в Манас в замяна на американска финансова помощ (в киргизската преса се появява информация за предоставен безлихвен заем от 200 млн. долара, което представлява 60% от доходната част на бюджета на страната). Позитивен за САЩ резултат от визитата на Ръмсфелд е и изявлението на президента на Киргизстан, че страната отказва да разположи китайска военна база на своя територия.
Сенатът на Узбекистан обаче приема решение за прекратяване на действие на споразумението със САЩ и напускане на базата Ханабад от американските сили в договорния срок от 180 дни.
Появилите се съобщения за преговори за използване на Мара 2 в Туркменистан като военна база на САЩ не са потвърдени официално, но дори да не се появи пълноценна военна база, за анализаторите е твърде вероятно използването на военни авиобази в Туркменистан като транзитни за провеждането на операции в Афганистан. 
По отношение на Таджикистан Пентагонът не постига напредък – още на 21 юли Външното министерство на страната излиза с изявление, в което се обявява против запазването на военните бази на САЩ на територията на страните от Централна Азия. В заявлението се казва още, че не подлежи на разглеждане възможността за предислокация на самолетите от ВВС на САЩ от базата Ханабад към летището Айни, намиращо се на 20 км от Душанбе. 
Анализът на действащите двустранни договорености , свързани с изграждането и функционирането на военни бази дава възможност да бъдат изведени някои общи и често повтарящи се проблеми.
1.  Военните бази на САЩ, разположени на територията на други държави заемат съществено място в икономическите, социалните, политическите и военните отношения между страните. Заради своето изключително значение и спецификата на дейността на базите, те биват строго наблюдавани и коментирани. Има специално създадени обществени и военни организации за  координиране на  действията, свързани с дейността на базите. Част от базите се създават с цел решаване на точно определен проблем в даден регион, други като отделно звено на един по- глобален план -  за следене, за използване при евентуални насрещни действия,  като подпомагащи бази.  След завършване на определените мисии те  биват реорганизирани и поемат други нови или изменени задължения. Някои от базите биват закривани, а други продължават да изпълняват определени функции с намален състав на военните и персонала, докато не започне нова мисия и не бъде възстановен оптималният капацитет на базата. Всички  последващи изменения, разширявания, закривания следва  да бъдат предвидени и уговорени в един все още начален етап на изготвяне на  споразуменията. При всички случаи на територията на която и да е страна всяка база бива построена в близост до по- големи или по- малки градове.
2.Военните бази използват налични местни ресурси -  персонал, продоволствие, обслужване на базите, горива, транспорт. По този начин се влияе благоприятно на икономиката в определени области, както и на социалните и икономическите връзки на дадената област. В определени случаи обаче, когато допълнителните икономически изгоди не са били ясно посочени в споразуменията между страните, а са били евентуално предполагаема последица от ситуирането на базата в определен район, не са се реализирали или са се реализирали в по- малка степен икономическите изгоди. Някои от базите, създавани като строго затворени обекти,  получават доставки от места, различни от местонахождението, построявани са всички необходими съоръжения вътре в самата база ,а  персоналът е бил наеман от страната ползвател  на базата, а не от страната домакин. Като  положителна насоченост на взаимоотношенията може да се посочи  подпомагането на страната домакин при решаване на проблеми и конфликти свързани с отбраната и сигурността.
3. Огромните инвестиции в инфраструкурата са друг положителен белег, обновяването на скъпоструващи оборудвания, изграждането на пътна мрежа, внедряването на нови технологии. В някой случай обаче страната домакин няма достъп до информацията и оборудванията и това зависи изцяло от съдържанието на  сключеният между страните договор. В клаузите на договорите обикновено се посочват очакваните облаги, било социални, политически или икономически. Но се случва поетите по- рано ангажименти за предоставяне на средства, за предоставяна на помощи в региона, за осъществяване на определени социални кампании, за обучение на кадри, за изпълнение на социални програми, за наемане на помощен персонал от определеният регион да не бъдат изпълнявани. Това води до конфликтни ситуации във взаимоотношенията между страните участнички в споразумението за изграждане на бази на определени територии.
4. Често срещани проблеми в  Латинска Америка са действията и методите на американската политика. Военните структури се характеризират с липса на прозрачност по отношение на мисиите като цяло, липсва възможността за достъп до териториите на базите, до информация във връзка с предприети действия в региона или бъдещи такива, липса на достъп до резултати от предприетите действия и липса на възможност по този начин да се проследява дали базата се използва във връзка и съобразно подписаното споразумение.
5. Базите и всякакъв вид военни обекти по принцип привличат вниманието на чужди разузнавания и са въпрос на специално отношение във външната политика и дипломацията. В хода на войната срещу глобалния терор базите се превръщат в особено чувствителен обект за самоубийствени атаки. Това крие в себе си една непосредствена непрестанна заплаха за населението на определената държава домакин. След множеството ярки примери за мащабността на терористичните действия във световен мащаб това се явява една значителна евентуална последица, която трябва да бъде детайлно разгледана и анализирана. Подготвеността на страната за поемане и предотвратяване на подобни последствия също е важна. Така също не са без значение и превантивните мерки, подготвеността на местното управление и местните военни структури и формирования.
6.  Възникват проблеми с числеността на войниците и уговорените в договорите хора за работа в американските военни бази. В Латинска Америка и Карибите военните надхвърлят многократно гражданските лица. 
7. Съществуват и редица проблеми свързани с екологията. В базите липсват съоръжения или те не са с достатъчен капацитет за преработка на вредните емисии и не се извършват замервания, за установяване на степента на превишените норми. Базите по принцип се разполагат в райони със запазена естествена природа, а в последствие всичко бива опустошавано и не се вземат необходимите мерки за възобновяване на екологичното равновесие. В една от базите в Латинска Америка са били засечени повишени нива на олово, кадмии, живак, уран и други замърсители, присъстващи в почвата, хранителната верига и в организма на живеещите наоколо хора. Това е една предупредителна констатация на страни домакини на военни бази, които в един по- късен етап са били поставени сами да решават възникналите последващи проблеми без помощ и без средства.


Прочетена 1610 пъти Последно променена в Неделя, 20 Октомври 2013 18:36

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

FaLang translation system by Faboba