Събота, 30 Март 2013 12:41

СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ РЕЖИМИ - РИСКОВ ФАКТОР ЗА СИГУРНОСТТА И ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

Написана от
Оценете
(0 гласа)


СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ РЕЖИМИ -  РИСКОВ  ФАКТОР ЗА  СИГУРНОСТТА И ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА *

доц. д-р Христо Георгиев

В докладите и изказванията досега безусловно бе откроена идеята, че рисковете за сигурността и правовата държава в Югоизточна Европа /ЮИЕ/ са предимно от вътрешен характер. Това , което политиците и анализаторите осъзнаха  е , че най-честите  източници  на заплахи  за държавите от ЮИЕ през деветдесетте години и началото на новия век са  били от вътрешен характер. Вътрешните опасности  и заплахи непосредствено засягат самоорганизацията на националните системи и след достигането на критичната точка на натрупаване  прерастват в международна нестабилност. Реалностите на Балканите от деветдесетте години показаха и един от парадоксите на взаимоотношението между вътрешни и външни заплахи за сигурността на държавите в този регион.Повишаването на равнището на външните заплахи може да удължи живота на заплашен от дестабилизация режим и да обедини обществото около цели и интереси, представяни като общонационални. Вземете режима на Милошевич. Натискът на международната общност върху Югославия през първата половина  на 90-те години, умело представен от неговата пропагандна машина като заплаха за националните интереси на СРЮ, за дълго време тушираше вътрешните противоречия и осигуряваше  комфорт на тоталитарното управление.  И обратно, когато отслабне равнището на външните заплахи, това обикновено има дестабилизиращи последствия вътре в обществото. Вземете за пример Република Македония, където процесите на вътрешна дестабилизация  настъпиха след приключването на политическата и дипломатическа битка на правителствата за признаването и утвърждаването на  тази нова държава. 
Много са причините за това , че ЮИЕ продължава да е в по-старо историческо време отколкото  останалата част на Европа. Те бяха отбелязани и в доклада на доц. Веселин Методиев и според мен са три  основни групи.
На първо място, петвековното турско робство наруши естествения процес на формиране на националните държави на Балканите. Османската империя , както е известно, класифицира поданиците си първо по религиозен , после по социално-професионален , и едва накрая по народностен принцип. Когато балканските народи в края на 19 и началото на 20 век получават своята независимост и започват да изграждат националните държави , този процес в останалата част на Европа вече е завършил.
На второ място , волунтаристичното налагане на принципа на “пролетарския интернационализъм” спря естественото историческо развитие и решаване на националните проблеми на страните от ЮИЕ.След края на тоталитаризма, когато Западна Европа дооформяше икономическия си съюз в политически, енергията на част от държавите и обществата в ЮИЕ бе впрегната не в преодоляване , а легитимиране  на границите между етносите. Изкушавам се да цитирам класическата дефиниция на понятието за балканизация, цитирано от всички съвременни историци и политолози: “група от малки,нестабилни  и слаби държави , базиращи се на идеята за националността в един район, в който държава и нация не съвпадат и не биха могли да съвпаднат, всички влизат в конфликт едни с други с териториални претенции и етнически малцинства, които са потиснати или асимилирани:, създават нестабилни и променящи се

съюзи помежду си,търсят подкрепа от външни сили за да защитят националното си съществуване и на свой ред са използвани от тези сили за тяхната стратегическа изгода.”
На трето място , отсъствието в региона на държава с класическа демократична система и достатъчно силна икономика , която да се превърне в естествен лидер и политически пример за реформиране на страните от ЮИЕ. До преди 10-15 години Турция бе държавата , в която военните преврати бяха често явление , политическата нестабилност на Гърция и управлението на “черните полковници” също не правиха тази държава естествен политически лидер на региона.
Само по себе си съществуването на етнически и конфесионални проблеми на Балканите не може да ги превърне в рискове и заплахи ако липсва субективния фактор – активността на определени сили , групировки ,които препятстват  еволюционното розрешаване на проблемите. Именно това е и акцентът на моето изказване: ерозиращото влияние  на  специалните служби на бившите комунистически режими върху вътрешната сигурност на държавите от ЮИЕ.
Не омаловажавам нито постигнатото в сътрудничеството на легитимните полицейски и специални служби , армиите , митническите служби на балканските държави. Постигнатото наистина е внушително. Но съм дълбок противник на недооценяването на  дестабилизиращата  роля на специалните служби на бившите комунистически управления.
Демократичните правителства и некомунистически партии в ЮИЕ не можаха да убедят своите общества  в необходимостта от лустрационни закони , в разкриване на досиетата на политическата полиция. Наша бе грешката, че  сведохме вредата от тези служби до жертвите и прекършените лични съдби на противниците на комунистическия режим и не можахме да предотвратим овладяването на икономическите лостове от тях, инфилтрирането им в съдебната система, политиката и управлението на централно и местно равнище и което е най-лошо – привнасянето в новите общества на престъпни механизми,практики , канали на въздействие от бившите комунистически тайни служби. Нито една държава от ЮИЕ не можа да реши този въпрос, а някои дори и не го поставиха в дневния ред на обществото Само за сравнение да посоча , че в такива държави като Германия , Чехия , Латвия, и други бивши комунистически страни не само че бяха публикувани тайните архиви, но вече се дискутира въпросът за удължаване на срока на лустрационните закони,приети в началото на 90-те години.
Всички вие си спомняте за разкритията , които направиха депутати от СДС за съществуването  на контрабандни канали за оръжия и наркотици, създадани и контролирани от бившата Държавна сигурност. Спомняте си инфантилните обяснения на вътрешния министър , че участниците в тези канали са млади хора,които обективно не са могли да бъдат част от Държавна сигурност.Това е типичен пример за представяне на  ерозиращото действие на организираната престъпност , наркотрафика ,политическите убийства и други рискове за вътрешната сигурност като несвързани с бившите служби, като самодейност на млади хора, които обективно не са могли да бъдат част от тайните служби. Младите престъпници с прозвища от съвременната флора и фауна са наистина изпълнителите ,”мулетата” в тези канали, но стратегиите , мисиите и контролът върху тях никога не са били изпускани от бившите служители на тайните  служби.
В резултат от нихилизма на редуващите се правителства и политически партии  за четиринадесет години голяма част от икономическите активи на държавата  преминаха в техни ръце и в контролирани от тях престъпни групировки, бизнесът им стана полулегален или легален и само престрелките или убийствата на ръководителите на конкуриращи се кланове напомнят за дълбоката деформираност на пазарната икономика на повечето от балканските страни, последица от деформиращото въздействие на  неразградените елементи на репресивния апарат на комунистическите режими.
Ерозиращата роля на тайните служби върху  вътрешната сигурност е характерна за всички  балкански държави и в най-голяма степен на новите страни от бившата югославска федерация. Така както младите демократични и правови държави укрепват многостранното сътрудничество помежду си , така и  престъпните групировки организират общобалканска мрежа за международен тероризъм, трафик на оръжия ,наркотици, контрабанда, изпълнение на  поръчки за политически убийства, и т.н. Анализи , репортажи  и журналистически разкрития  на тази тема може да намерите във всеки от вестниците , излизащи в  балканските държави.
В страните от бивша Югославия въпросът с ерозиращото действие на части от бившия репресивен апарат върху вътрешната сигурност се усложнява и от  трансформирането на една от най-голямите армии на полуострова – югославската – в многобройни паравоенни образования в новите независими държави. Изграждането на нови армии със съвременен граждански и парламентарен контрол изглежда почти невъзможна задача. Колко години след Дейтънското споразумение двете административни единици в Босна и Херцеговина не  могат да формират армия под общо командване. Сепаратистките албански паравоенни формирования- АНО , АОК , новопоявилата се АНА не само че не са под политически контрол, но и сами създават политически партии -  явление , непознато в световната политическа практика.
Връщайки се към влиянието на фактора “тайни служби” върху сигурността и изграждане на правовата държава в България следва да отбележа обезпокоителната тенденция на реинтегриране на кадри  на комунистическия режим в българското разузнаване и контраразузнаване.Отсъствието на ясна законова регламентация на гражданския контрол върху специалните служби и предвидените в законите  за МВР и ЗОВС кадрови правомощия на президента предоставиха идеалната възможност за засекретяване на досиетата на служителите  на бившата Държавна сигурност , за гарантиране на достъпа им до класифицирана информация. Невнятните обяснения  на председателката на ДКСИ на въпроси на пресата и отсъствието на какъвто и да е парламентарен контрол върху дейността на тази комисия само потвърждават този извод. 
За съжаление  депутатите и политиците от опозицията не могат да представят пред общественото мнение достатъчно убедително доказателства за  ерозиращото въздействие върху вътрешната сигурност на засилващия се контрол върху икономиката и политиката от страна  на хора от бившите тайни служби, за  пагубното влияние на пренасянето на практики и механизми и канали на бившия режим в съвременната демократична и правова държава. Нашите опасения се възприемат като партийна  и пропагандна реторика, услужливи медии  изграждат ореола на тези кадри като радетели и ветерани на “тихия фронт”, защитавали успешно националната кауза.
Причините за непълното разграждане на тайните служби на комунистическите режими са както вътрешни , така и външни. За разлика от ясните императиви за реформи в икономическата , политическата и военната сфера, без които е невъзможна интеграцията в ЕС и НАТО, към системите за сигурност няма нямаше  предявени такива императивни изисквания. Степента на демократизация в бившите социалистически държави предопредели и дълбочината на реформите в този сектор. Некомунистическите управления  в страните от ЮИЕ като цяло не се справиха успешно с тази задача. Затова и моята прогноза е , че в средносрочен план държавите  от ЮИЕ ще изпитват ерозиращото въздействие на този фактор в своята политика на сигурност.
_____________________________________________________________________
*  Доклад пред международна конференция, организирана от Института за политически и правни изследвания

http://www.gcmarshall.bg/security/issues/17/index_bg.shtml

 

Прочетена 1820 пъти Последно променена в Неделя, 20 Октомври 2013 18:36

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

FaLang translation system by Faboba