Събота, 30 Март 2013 17:40

Държавен Архив

Написана от
Оценете
(0 гласа)

1.2.2. Служебен архив на ДС и справочен апарат към него- Описи, именни и тематични каталози.
Служебният архив е организиран изцяло на децентрализиран принцип по отделна Инструкция . В същия се съхраняват служебни документи от организационно-управленски характер като заповеди, доклади, информации, анализи, справки, планове и др., създадени от дейността на различните структури на ДС през една календарна година.
Служебния архив също така е организиран на децентрализиран принцип основна организационна единица също е архивния фонд. В дирекция „Информация и архив”-МВР се съхраняват приетите документи от структурите на ДС, без тези на Софийско градско и Софийско окражни управления, работили на територията на София, а в Окръжните управления (ОДП)се съхраняват документите създадени от дейността на териториалните звена на ДС.
Характерно за Служебния архив е това, че всяка структурна част  /поделение/ на ДС е отделен фондообразувател.
Документите от Служебния архив съдържат изключително богата информация за различните области от държавния, стопанския, културен  и обществен живот за периода 1944 г. – 1990 г. Служебния архив разполага с добре организиран справочен апарат като инвентарни описи , временни описи, именни и тематични каталози.

1.2.3. Партиен архив на ДС
В партийния архив се съхраняват документи, създадени от дейността на партийните комитети и първичните партийни организации /ППО/. Организиран е на децентрализиран принцип.

1.2.4. Полицейски архив и справочен апарат към него за периода
1923 г. – 1944 г.
В този архив се съхраняват документи, отразяващи дейността на ДС, Полицията, Военнополевите съдилища, политическите партии БКП, БЗНС и др. ВМРО „Бранник”, „Отец Паисий”, „Ратник”, СБНЛ и др.

• Началото на практическата чистка дава Колегиума на МВР, проведен на 20.01.1990 г., като се  разглежда въпроса: „За ускоряване решаването на проблемите с архивите на МВР”. На същия колегиум се взема решение: „Работата по места да се извършва с ускорени темпове при строга конспирация. Усложнената политическа  и оперативна обстановка налага някои изменения на дейността по линия на Оперативния отчет и архив. Групата на д-р Савов конкретно да предложи как да се процедира”.
Същата тази работна група изготвя, а ръководството на МВР приема Докладна Записка рег. № -IV – 68 от  24.01.1990 г., където подробно е разписано какво и как да се извърши по линия на действащия Оперативен отчет и архивните оперативни дела, служебния и партиен архив на ДС.
С изпълнението на Докладната Записка, която изиграва ролята на Заповед, се поставя началото на разсипването на архива на ДС, а именно:
През 1994 г. Служба „Информация и архив” извършва ревизия на Оперативния архив на ДС:
• Резултатите от ревизията са показателни за това какво се е случило с архива на ДС.
В каря на 1989 г. в Оперативния архив на ДС е имало в наличност 77 353 лични дела на агенти, от тях 49 073 в РДВР и 28 280 в Служба „Информация и архив”, 94 554 Оперативни разработки на обекти на ДС, 46 172 броя работни дела на агенти и 9 921 броя на съдържатели на явочни квартири.
В резултат на работата по изпълнението на Докладната Записа са унищожение 32 113 лични дела на агенти, 28 518 Оперативни разработки, 34 591 работни дела на агенти и 9 029 броя дела на съдържатели на явочни квартири.
Ревизията показа, че липсват 271 броя лични дела на агенти и 250 броя Оперативни разработки на обекти на ДС. Именно от тези липсващи архивни дела, беше поставено началото на компроматната война след 1990 г. и „черния пазар” на „досиета”. Само свободния достъп до архивните документи на ДС ще ликвидират тези уродливи явления.











1.3. Нормативна база за разсекретяване, оповестяване на лица били щатни и нещатни сътрудници на ДС и осигуряване на свободен достъп до документите на ДС, комисии.

1.3.1. ЗАКОНИ И КОМИСИИ
1.3.2. Държавна сигурност – Указ № 1670 (Обн., ДВ, бр. от 20 август 1974 г.)
С Указ № 1670 през 1974г. се създава структурата на държавна сигурност включена в системата на МВР, като основна дейност е записано, че ДС има за цел да „........обезпечава сигурността на Народна република България и да защищава социалистическия и обществен строй от престъпни посегателства”. Този указ основополага най–общо задълженията, правата и целите на тази изключително важна структура. Приложението/изпълнението/ на Указа се възлага на министъра на вътрешните работи.
Структурата на ДС
• Първо главно управление -с външно разузнаване. 
• Второ главно управление-контраразузнаване.
• Трето управление-военното контраразузнаване
• Четвърто управление -техническо
• Пето управление — УБО
• Шесто управление-идеологическо
• Седмо управление-Информационно-аналитично.
ü Самастоятелни отдели на ДС
• Първи отдел-следствен.
• Втори отдел-вътрешен отдел и проследяване.
• Трети отдел-оперативен отчет, архиви и картотеки.
• Четвърти отдел-Шифър радиоконтраразузнаване.
• Пети отдел-Бойна и моилизационна готовност.
1.3.3. Създаване, състав и дейност на Комисията „Тамбуев”

На 23.08.1990 г. Седмото ВНС създава Анкетна комисия за досиетата на депутатите с председател Георги Тамбуев, зам.-председател Румен Данов и секретар Александър Стамболийски, а през декември същата година се приема и Правилник за работата на комисията. На 02.12.1990 г. лидерът на КТ “Подкрепа”, д-р Константин Тренчев обявява, че д-р Петър Берон, председател на Националния координационен съвет на СДС е доносник на ДС с псевдоним агент „Бончо”. Изявлението се предшества от дописка във в. Дума от 22.11.1990 г. за агент Бончо. На 4 декември 1990 г. по искане на Петко Симеонов НКС гласува оставката на Берон от председателския пост в СДС. На 22.04.1991 г. в.”Факс”, бр. 24, публикува “Списък на доносниците във ВНС” (1990-1991). Списъкът се разделя на рубрики:
"Депутати във ВНС, подписали декларации за сътрудничество с Шесто управление на Държавна сигурност или предшестващите го структури" - с 22 имена;
Народни представители във ВНС, поели определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление" - с 8 имена;
"Щатни служители на Шесто управление,  депутати във ВНС" - 3 имена.
Работата на комисията “Тамбуев” е сериозно възпрепятствана от тогавашното ръководство на МВР. Преди парламентарната комисия за досиетата в Седмото Велико народно събрание да оповести доклада си пред депутатите, във в. "Факс" е публикуван списък с агентите на ДС в парламента. В него се оказват само репресирани от комунистическия режим, главно земеделци, принуждавани да подпишат документ за сътрудничество с ДС, докато са били на лагер или в затвор. ВНС не приема доклада на комисията.
Във връзка с тази публикация парламентът приема решение, в което се казва:
“Публикациите и всякаква друга форма на списъци с разгласяване на имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби са противозаконни. Великото народно събрание счита, че информацията, съдържаща се в направените вече публикации, е непълна и недоказана....... Позоваването или ползването по какъвто и да е начин на такива материали е недопустимо и наказуемо съгласно закона”. През 1992 г. в 36-то НС законопроекти за разсекретяване на досиетата внасят Едвин Сугарев, Георги Марков и др., но до дебати не се стига. На 12.03.1992 г. в. “Репортер 7” публикува “оня списък” с агентите на ДС в дипломатическите мисии.
• На 13.12.1992 г. Филип Димитров, който по това време е премиер в оставка, издава заповед № 215, в която се казва: ”На лица - депутати, министри, началници или техни заместници, на държавни институции, за които в масмедиите са разпространени твърдения, че са сътрудничили на службите на бившата ДС, при поискване, след надлежна проверка и установяване на неверността на твърдението да се издава удостоверение, че не са били такива.”
*Решение на НС: Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на Органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на РБ /обн. ДВ, бр. 86 от 21.10.1994 г./. Това решение на НС до ден днешен съществува в правния мир, но никой никога не се е съобразявал с него.Народното събрание на основание
* чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България. РЕШИ: Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България (обн., ДВ, бр. 31 от 1990 г.; изм., бр. 90 и 99 от 1992 г.)

1.3.4.ПЪРВИ ЗАКОН”Закон за достъп до документите на бившата ДС РУ на ГЩ от 30.07.1997 г.”
• Комисията „Бонев” 1997-2001 г. – дейност на комисията „Бонев”

През 1997 г. се приема Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и *РУМНО. С този закон се слага началото на първото официално разсекретяване на досиетата на висшите магистрати, политици и администратори. Законът се приема на 30.06.1997 г. след 8-часови дебати с мнозинство от 147 гласа. Изпълнението на закона се възлага на Министерски съвет. Законът предвижда да се извършва проверка за принадлежност към бившата ДС на определени категории лица като щатни, нещатни служители и сътрудници на ДС. Впоследствие след решение на Конституционния съд от 22.09.1997 г. Категорията  “картотекирани”(лица за които липсват безспорни доказателства) отпадат от обсега на закона, тъй като според съда като сътрудник на бившата ДС следва да се определя само лице, за което са налице безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация. Проверката за принадлежност се извършва по отношение на 32 категории лица от всички ръководни длъжности в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и редовите членове на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията и др. За целта се създава комисия с председател Богомил Бонев, министър на вътрешните работи, и членове директорите на НСС, НРС, военното контраразузнаване, разузнавателното управление на ГЩ, НСО и служба “Архив” в МВР, която да проверява кой от висшите управленски кадри има досие в бившата ДС. Характерното за тази Комися е, че в нея няма представители на Гражданското общество.
* РУМНО- Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана.
В изпълнение на Закона, Всеки тражданин на Р.България може да поиска с писмена молба до председателя на комисията справка дали за него е събирана информация от ДС. Тези, за които има обособени самостоятелни преписки и дела, могат да видят досиетата си. МВР трябва писмено да уведоми молителите за времето и мястото за запознаване с документите.
На 22.10.1997 г. на открито заседание на парламента министър Богомил Бонев огласява имената на 23 лица, за които има безспорни доказателства за принадлежност към ДС.  От 1 септември 1997 г. читалнята на МВР отваря врати за всички желаещи да видят досиетата си. По данни на служба “Архив” - МВР за периода 1997 г. – 2001 г., са проверени за принадлежност към ДС 1504 лица, кандидати да заемат съответна ръководна длъжност, 24 000 молби на граждани, 40 000 кандидати за кметове и общински съветници.
• По времето на съществуването на комисията „Бонев”, са  сътворени и разпространени  няколко мита:
Първи мит: Комисията подборно и по целесъобразност обявява само определени имена. Пример е твърдението, че Комисията  не е обявила имената на всички лица, за които има данни, че са били сътрудници на ДС.
Известно е  решението на Конституционния съд да не се обявят имената на лицата, за които липсват безспорни доказателства за принадлежност или за т. нар. категория лица – “Картотекирани”, а този процент е многократно по-голям от лицата  с безспорни доказателства.
Втори мит: Правителството, в частност Полицията не решават  проблема с разсекретяването на документите и осигуряването на свободен достъп до архивите на ДС.
По време на дейността на Комисията “Бонев”, бе осигурен свободен достъп на граждани, различни категории специалисти до документите на ДС. Всеки кандидат за “власт” е проверяван от Комисията и резултатите от проверката са изпращани на институцията в която кандидатства съответното лице.  Създадва се АИС *“ЗДДБДС” и избори, с данни от проверяваните лица. Гражданите, за които има информация, че са обекти на ДС по определен специален правилник и ред са канени в Читалня на МВР да се запознаят с наличните документи. Също така редица историци, журналисти, кинодеци и др. имат свободен достъп до необходимите им документи.
• Въпреки тези инсиноации, погледнато реално с приемането на Закона Закон за достъп до документите на бившата ДС РУ на ГЩ от 30.07.1997 г се слага добро начало за решаването на острия проблем сразсекретяването и свободния достъп до архивите на ДС.

1.3.5. ВТОРИ ЗАКОН:Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.(Загл., изм., ДВ, бр. 24 от 13.03.2001 г. )
• 2001-2002 г. – дейност на комисията „Андреев”
През 2001 г. парламентът приема законодателни промени, които значително разширяват обсега на действие на Закона за досиетата. Създава  се постоянно действаща парламентарна комисия, която периодично публикува официални списъци на агентите на ДС. Разсекретената информация е общодостъпна в Интернет.
На 28.02.2001 г. 38-то Народно събрание приема Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Законът урежда достъпа и разкриването на информация, съхранявана в документите на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ на ГЩ), както и документите на бившия разузнавателен отдел на Гранични войски, включително техните
* ЗДДБДС- Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
предшественици и правоприемници в периода от 09.09.1944 г. до 25.02.1991 г. Проверката за принадлежност се извършва по отношение на лица, които след 10 ноември  заемат публична длъжност или са извършват публична дейност. Тази формулировка значително разширява кръга от лица, които попадат в обсега на закона. Публични длъжности и дейности, за които се изисква отваряне на досиетата.
Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб се създава на основание на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, приет през март 2001. Комисията е мандатна и постоянно действаща. Има седем членове - петима, избрани от Народното събрание, двама - от Министерския съвет. Членовете, избрани от Народното събрание, са предлагат от петте парламентарно представени партии. Комисията започва работа на 6 април 2001 г., в самия край на управлението на СДС. Основната й дейност и задължения са в три направления:
1. Проверка и разкриване на сътрудниците на комунистическите тайни служби, които от падането на тоталитарния режим насам са заемали или заемат определени публични длъжности или са извършвали или извършват определена публична дейност.
2. Издирване, събиране, анализиране, оценка и разкриване на документи на комунистическите тайни служби.
3. Осигуряване достъп на засегнатите от комунистическите тайни служби лица до цялата налична информация за тях, събирана от тези служби.
Дейността по този закон се осъществява от две комисии:
- седемчленна постоянно действаща Комисия за установяване на принадлежност към бившата ДС и бившето РУ на ГЩ. Тази комисия има за задача да издирва, събира, анализира и оценява документи, които съдържат информация за дейността на бившата ДС и бившето РУГЩ. Тя трябва да изготвя, публикува и поддържа постоянен доклад за извършената от нея дейност в Интернет, както и да осигурява достъп на засегнатите лица до документите. Председател на Комисията е Методи Андреев (СДС), зам.-председатели са Евгений Димитров (Евролевица), Красимир Вълев (Народен съюз), членове: Христо Марински, за когото през 2007 г. излиза информация, че е в резервния щат на КДС. Методи Андреев заявява, че той е бил включен, защото МВР е изнесло невярна информация за несвързаност с тайните служби, Мохамед Реджеп, Веселин Ангелов и Владимир Велков. Комисията е известна на българската общественост като “Комисията Андреев”. Втора независима комисия, също мандатна, но не постоянно действаща, проверява данните за причастност към Държавна сигурност и одобрява огласяването на имената на сътрудниците. Тя се състои от председател, предложен от президента, двама съдии и двама прокурори.
Комисията няма директен достъп до архивите на бившата Държавна сигурност. Тя подава запитвания до МВР и спецслужбите, които се разпореждат с тези архиви, и получава или не получава отговор от тях - в закона няма задължителен срок за отговор.
- петчленна непостоянно действаща Комисия за разкриване на принадлежност, която има за задача да разкрива имената на българските граждани, за които комисията “Андреев”  установява по безспорен начин, че са щатни или нещатни сътрудници на ДС или РУГЩ, както и облагодетелстваните лица от тези структури. Председател е Георги Ананиев, секретар на президента Петър Стоянов по въпросите на националната отбрана, членовете се определят от председателя на ВКС и от главния прокурор. В няколко поредни доклада Комисията “Андреев” огласява имената на политици, общественици, интелектуалци с агентурно минало.

Доклади:
o На 21.05.2001 г. Комисията по досиетата обявява в своя първи доклад 52 имена на народни представители в парламентите от 1990 г. до 2001 г., за които се установява по безспорен начин принадлежност към службите на бившата ДС. Проверени са 1225 депутати. Сътрудници са  129. От тях има 51 картотекирани лица, за които липсват лични и работни дела. За други 21 „спорни лица” има документи, но те не са достатъчни доказателства. За 5-има са получени мотивирани доклади от спецслужбите с искане да не се разсекретяват. По тези причини имената на 76 бивши депутати не са обявени. Повечето от огласените имена присъстват и в списъка на бившия вътрешен министър Богомил Бонев.
o На 01.06.2001 г. Комисията по досиетата обявява резултатите от проверката си на 5679 кандидат-депутати от 54 партии, регистрирани за участие в парламентарните избори на 17 юни 2001 г. В доклада са огласени 170 имена на сътрудници на бившата ДС и на РУ на ГЩ. Доньо Донев от НДСВ, Божидар Димитров и Кръстьо Петков от Коалиция за България, са изненадите в списъка на кандидат-депутатите с агентурно минало. Коалиция Национално движение “Симеон Втори” излиза с декларация, че ще отстрани от листите си кандидатите, включени в списъка на комисията.
Божидар Димитров и Кръстьо Петков остават в листите на “Коалиция за България”. Пред журналисти Димитров по този повод заявява: "Не съм бил доносник, а сътрудник на разузнаването и не считам за позорящ факта, че съм работил за обогатяването на българската история. Тази работа вършех и след като прекратих дейността си на разузнавач - като историк издирвах и заснемах документи от нашата история, напуснали страната ни"  На 11.06.2001 г. Комисията “Андреев” огласява още 34 имена на кандидат-депутати за 39-то НС, за които има безспорни доказателства за сътрудничество с бившата ДС.  На 26.06.2001 г. Комисията “Андреев” представя поредния доклад, който съдържа имената на сътрудниците на бившата ДС и РУ на ГЩ в последните 7 редовни и 2 служебни правителства от 1990 до 2001 г.
o На 22.10.2001 г. Комисията публикува доклад за проверката на регистрираните в ЦИК кандидати за президент и вицепрезидент на Република България за изборите, насрочени за 11 ноември 2001 г. В доклада се казва, че няма доказателства, които по безспорен начин да доказват принадлежност към бившата ДС и РУ на ГЩ на регистрираните кандидати.
На 11.01.2002 г. Комисията “Андреев” представя имената на „доносниците” от IX НС, което бе последното преди 1989 г.
o На 11.02.2002 г. Комисията “Андреев” представя доклад, в който съобщава, че Веселин Стойков, член на СЕМ / Съвет за електронни медии/ е  нещатен сътрудник на ДС. Още същия ден СЕМ го освобождава от поста.
o На 20.03.2002 г. в поредния си доклад Комисията представя разсекретеното досие на журналистката Божана Димитрова, което съдържа 63 страници, от които се вижда, че тя е  доброволен нещатен сътрудник в първи отдел /за работа с интелигенцията/ на бившата Държавна сигурност от 1975 до 1978 год. Тя е  изключена като сътрудник през 1978 г. Псевдонимът й е бил "Цветанова". Божана Димитрова е проверявана като новоизбран член на Управителния съвет на БНР по искане на СЕМ.
* На 24.04.2002 г. 39-то Народно събрание приема Закона за защита на класифицираната информация. Той отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно
§ 37. (1) Този закон отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (обн., ДВ, бр. 63 от 1997 г.; бр. 89 от 1997 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 24 от 2001 г.; бр. 52 от 2001 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 28 от 2002 г.).
(2) Предвидените средства по Закона за държавния бюджет за 2002 г., както и дълготрайните материални активи на прекратилите действието си държавни органи по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб се предоставят на Държавната комисия по сигурността на информацията.
управление на ГЩ. Парламентът гласува списъка на Чл. категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. В този списък е организационната и щатна структура на службите за сигурност и за обществен ред и обобщените данни за личния им състав. Данни, коитомогат да спомогнат за установяване на лица, които сътрудничат или са сътрудничили на службите за сигурност и обществен ред също са секретни. Новият закон на практика засекретява документите на бившата ДС и РУ на ГЩ. Приетият закон закрива Комисията “Андреев” и комисията на Георги Ананиев.
На 29.05.2002 г. 57 депутати от СДС, НДСВ внасят в Конституционния съд искане за бъдат обявени за противоконституционни текстове от закона, касаещи отмяната на Закона за досиетата и закриването на комисиите, оглавявани от Методи Андреев и Георги Ананиев. Те смятат, че по този начин се накърнява прокламираното от Конституцията право на информация на гражданите и прави невъзможно публичното огласяване на лица, които са работили в специалните органи за сигурност на тоталитарната държава. Те заявяват, че е противоконституционно правото на информация да бъде ограничавано със закон, който въвежда допълнителни ограничения, извън посочените в самата конституция.
На 29.09.2002 г. Конституционният съд /КС/ отхвърля искането, с което на практика потвърждава закриването на комисията "Андреев" и засекретяването на досиетата.
o В резултат на дейността си, Комисията проверява българските президенти и вицепрезиденти след 1989, народните представители в шест парламента от 1989 насам, министър-председателите и членовете на кабинети след 1989. Установени са 209 лица с безспорно установена принадлежност към ДС и РУ на ГЩ, 67 лица със спорни според закона доказателства за принадлежност, 206 картотекирани лица. За 16 лица спецслужбите направиха мотивирани доклади, за да не бъдат огласявани имената им.  За много от групите публични лица не са получени отговори или проверката не завършва. Това са бившите конституционни съдии, посланиците, съдиите, прокурорите и следователите, ръководствата на парламентарните партии, ръководствата на различните вероизповедания, ръководствата на БАН, на висшите учебни заведения, на адвокатурата, на спортните организации, кметовете и общинските съветници, членовете на управителни съвети и собственици на радио- и телевизионни станции, редакторите на всички печатни медии, водещите журналисти, кредитните милионери и управителните тела на фалиралите банки.
С приемането на някои съществени изменения при т.нар. Комисия “Андреев”, за членове на която тогава са избрани представители на всички парламентарно представени политически партии, е установява за пръв път граждански контрол на работата с документите на ДС. Всички решения се вземат с обикновено мнозинство от членовете на Комисията, а това означава, че не може да има съмнение за злоупотреба или партийни поръчки. С публикуването на стенограмите от заседанията на двете Комисии, ще се приключи с някои недобросъвестни и тенденциозни спекулации.
Като извод може да се изведе, че в самото си начало при правителството на Симеон, в лицето на вътрешния министър се  показва, че той няма никакво намерение да изпълнява Закона и започва подготовка за отмяната му, но най-вече да закрие Комисията. Характерно за българите и държавните институции е това, че не изпълняват вече приети от НС закони и решения.
Българските държавни институции се страхуват от граждански контрол. От това правило е правят изключение МВР и т.нар. Специални служби по отношение на Комисията “Андреев”. Всички те спекулират с националната сигурност. Крайно време е да спрат спекулациите, че само служителите на МВР, МО и т.нар. Специални служби са загрижени  за държавните тайни,  националната сигурност и т.н.
Правителството на Симеон Сакскобурготски само с един параграф 37 от Закона за защита на класифицираната информация закрива Комисията “Андреев”.
Няма закон, няма комисия, няма проблеми с разсекретяването и свободния достъп до документите на ДС.

1.3.6. „Закон за защита на квалифицираната информация” от 30.04.2002
• Създаване на Държавна комисия по сигурност
на информацията /ДКСИ/

Съставът на ДКСИ е определен на заседание на Министерски съвет на 07.11.2002 г. За председател на комисията е избрана Цвета Маркова.
На 11 ноември 2002 г. правителството на Симеон Сакскобурготски приема решение, съгласно което целият архив на бившата Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление (т. нар. Комисия Андреев) да се предава на ДКСИ до 15 декември 2002 г. За целта се назначава ликвидационна комисия, председателствана от заместник-министъра на финансите Нахит Зия и членове от МВР, НСС, МФ, МО, МИ и Главно управление на архивите при МС.
На 22.11.2002 г. правителството одобрява правилник за приложение на Закона за класифицираната информация. Правилникът се съгласува със службите за сигурност на НАТО и  получава тяхната оценка, че отговаря на стандартите на Пакта за опазване на класифицираната информация. В правилника се определят условията за обявяване на списъка за категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, както и на списъка на длъжностите, за които се изисква достъп до класифицирана информация, която е държавна тайна. В документа се регламентират и начините за маркиране на класифицираната информация и мерките за опазването й.
На 19.12.2002 г. ВАС спира постановлението на Министерския съвет за предаване на архива от комисията „Андреев” на ДКСИ. Мотивите на магистратите са, че при тях  постъпва жалба от Евгений Димитров, член на закритата вече комисия “Андреев”. Според Постановлението на МС нейният архив е трябвало да бъде предаден на ликвидационна комисия в 30-дневен срок, което не е направено. Според ВАС спирането на изпълнението на министерското постановление е "временен защитен механизъм за претендирането в административния процес право, насочен към осуетяване нанасянето на непоправими вреди до разрешаването на спора за законосъобразност". Евгени Димитров обяснява, че със жалбата си не иска да пречи на работата на ДКСИ, а да опази секретността на данните от архива. „Трябва съвестта ни да бъде чиста при предаването на документите и да знаем, че те не са попаднали при хора, които нямат допуск до тях”, казва Димитров пред журналисти.
На 21.01.2003 г. комисия, специално назначена от областния управител на София, предава на представители на ДКСИ имота на улица "Ангел Кънчев" 1, където до този момент се помещава комисията "Андреев" и където се съхранява архивът й. Помещенията с архива остават запечатани.
На 05.02.2006 г. Върховният административен съд отменя, без право на обжалване, текстовете от правителственото постановление, свързани с предаването на документацията на бившата комисия "Андреев" на ДКСИ. Според съда прехвърлянето на архива трябва да бъде уредено със закон, а не с акт на кабинета. Обществените отношения, свързани със сведенията в архива на закритата комисия, са основни и се нуждаят от трайна нормативна уредба и само Народното събрание е компетентно да ги уреди, пише в решението на магистратите.
През октомври 2003 г. председателят на комисията Цвета Маркова участва в Брюксел в заседание на Комитета по сигурността на НАТО, където се поставя абсолютно задължителното изискване на Пакта, ДКСИ да разполага с информация дали дадено лице е сътрудничило на ДС.
На 23.06.2004 г. 39-то Народно събрание, след бурно заседание и двукратно гласуване, отхвърля предложените промени в Закона за защита на класифицираната информация, внесени от Йордан Бакалов, Иво Цанев и Николай Чуканов с 84 гласа "за", 8 "против" и 99 "въздържали се". Отхвърлените промени предвиждат щатни служители или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност или на бившето РУ на ГЩ да не могат да заемат длъжности, свързани с класифицирана информация, както и архивът на ДС да се прехвърли в Държавния архивен фонд.
На 13.04.2005 г. министърът на вътрешните работи Георги Петканов прави пред журналисти изявление във връзка с достъпа до архивите на МВР. Според него разсекретяването на досиетата е невъзможно, защото в тях има данни, които според действащите сега закони не могат да са достъпни. Разсекретяването на досиетата е планово и става само по конкретни искания. Съгласно Закона за МВР (приет на 9 декември 1997 г.) архивите на министерството се съхраняват както в самото министерство, така и в регионалните дирекции. По негова информация досега над 700 граждани и над 400 журналисти, писатели и изследователи, както и други лица, са имали достъп до архивите на министерството. Най-често те са се интересували от дейността на Георги Марков, Карлос Чакала, дейността на бившата Държавна сигурност. В архива на МВР има 2 000 000 архивни единици. Над 1400 единици вече са били разсекретени, като всеки отделен документ с гриф "секретно" трябва да се преглежда поотделно. Трябва да се проверява и дали срокът на информацията е изтекъл и ако националните интереси не изискват, той да бъде удължен, каза Георги Петканов.


  1.3.7. ТРЕТИ ЗАКОН: „Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”
  Обн., ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г.

• 2007 г. и след нея  – дейност на комисията „Евтим Костадинов”
Под натиска на опозицията  и някои представители от ЕС и НАТО и неправителствени организации отново на дневен ред излиза въпроса за законодателното уреждане на проблема с архивните документи на ДС.
В комисията за вътрешен ред и сигурност ДПС, ДСБ, ОДС внасят свои проект-закони за решаването на проблема с архива на ДС и разузнавателните служби на МО. На базата на трите законопроекта  се изготвя един, като водещ е законопроекта на ДПС.
Æ Законопроекти на ДСБ,ОДС и ДПС за достъп до архивите на бившата ДС и РУ на Българската армия
Трите законопроекта, внесени в парламента, предлагат различни варианти за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившите тайни служби.
Ø Законопроект на ДСБ
На 12.05.2006 г. Парламентарната група на ДСБ внася в деловодството на парламента законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Законопроектът предвижда достъп до архивите на ДС и на разузнавателните служби на Българската народна армия на всички български граждани и на гражданите на страните-членки на НАТО и на ЕС. Гражданите и медиите да имат пълен достъп до информацията, свързана с миналото и зависимостта от тайните служби на всички лица, които кандидатстват или заемат важни държавни, обществени, политически постове и позиции. Предлага се създаване на комисия, избрана от парламента, която ще има пълен достъп до информацията. Проектът предвижда ограничение на публичността на информацията свързана с националната сигурност, но при спор решението да се взема от съда в закрито заседание.

Ø Законопроект на ОДС
На 29.06.2006 г. ОДС внася законопроект за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Автор на законопроекта е Йордан Бакалов. Законопроектът предвижда създаване на 7-членна комисия, която да събира, анализира, оценява и разсекретява документи, съдържащи информация за дейността на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб. Комисията ще проверява личностите, заемали или заемащи висши държавни и публични длъжности. Преди всички избори желаещите да се кандидатират също ще бъдат проверявани. Законопроектът не предвижда репресии спрямо лицата, за които по безспорен начин е доказано, че са осъществявали дейност като щатни или нещатни сътрудници на бившата ДС. Комисията да има Интернет-страница, в която да поддържа постоянен доклад за своята дейност.
Ø Законопроект на ДПС
На 07.08.2006 г. ПГ на ДПС внася в парламента законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия. Автор на законопроекта е Касим Дал. Акценти от законопроекта: подписване на декларация за принадлежност или не принадлежност към бившите органи за лицата, които заемат публична длъжност, създаване на Държавна комисия за разсекретяване и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия, санкции за всеки, който скрива, подправя, уврежда, разгласява информация и документи, удостоверяващи принадлежност към органите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия.

o Най-характерното за този закон е:
1) Създава се независима Комисия от 9 члена – представители на парламентарно представените политически партии.
2) Създава се Централизиран архив на ДС и РС на МО, под управлението на Комисията.
3) Документите на ДС не представляват квалифицирана информация /параграф 17/.
4) След влизането в сила на Закона, използването на справочния апарат и архивните документи на органите по чл. 1 да се извършва само след разрешение на председателя на Комисията.
- Приемането на Закона е успех за крехката ни демокрация, защото за първи път през последните 17 години преход парламентарната Комисия за вътрешна сигурност и обществен ред показа характер и успя да накара ръководството на МВР и Службите за сигурност и обществен ред, да осъзнаят, че не само те са отговорни радетели и блюстители за опазването на държавните тайни и защита на националната сигурност, и че оттук нататък Комисията ще упражнява все по-постоянен и действен контрол върху тяхната работа.
Създаването на Централизиран архив под прякото и непосредствено ръководство на Комисията прекъсва един път завинаги монопола на МВР, НСС, НРС и МО върху тази чувствителна и обществено значима информация.
За първи път МВР и Службите за сигурност и обществен ред при необходимост ще ползват тази информация по правилата по които ще я ползват и редовите граждани.
Уреждат се обществените отношения по разкриването, използването и съхраняването на документите на ДС и ПС на БНА.
Непреднамереното прочитане и анализиране на информацията, съдържаща се в документите на бившата ДС и РС на БНА ще даде отговор на следните въпроси:
1) Създаване, цели и задачи, организационна структура и щат на ДС.
2) Що е то ДС?
3) Форми, методи и средства на агентурно-оперативната работа на ДС.
4) Структура на т. нар. “вражески контингент” на ДС.
5) Взаимопомощ и взаимодействие с т.нар. “братски органи”.
След като шест месеца юристите от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на парламента водят битки със свои и с чужди, за да се приеме първият нормален закон за досиетата в България, при гласуването на финалните текстове мнозинството - променя донякаде философията на закона. Пълното отваряне на досиета се оказва строго селективно. Николай Свинаров например твърди, че шефове на отдели, сектори или секции във военното и цивилното разузнаване, които няма да декларират чисто минало, са няколко десетки души, по-голямата част от които работят в чужбина. Според Йордан Бакалов от СДС обаче основните звена на разузнавателното управление на територията на България се наричат отдели, а звената в чужбина са резидентури, тоест не става дума за хора, които са зад граница. Освен това в закона се говори не само за настоящите служители на разузнаването, но и за всички, които от 1991 г. насам дори и за един ден са заемали някои от посочените постове в НРС или служба "Военна информация". Според българското законодателство имената на въпросните средни началници са класифицирана информация. У нас разузнаването е едната от двете служби (другата е Национална служба "Охрана"), които вече 17 години работят без закон. Степента на контрол върху НРС е изключително ниска, не е ясно точно къде се води в системата от държавни институции и кой и как я контролира. Затова и нищо чудно шефовете на отдели и секции да се окажат стотици. Още повече че преди време бе разрешено службите да водят на работа при себе си дори и висши държавни служители от други институции. Резултатът е, че никой освен ген. Кирчо Киров и може би президента Георги Първанов не познава структурата и състава на НРС. Службите ще трябва да извадят от отчет и всичките си служители и сътрудници, които в момента заемат публична длъжност. Дълги години реактивирането на политици и други обществени фигури е механизмът, по който те се застраховат срещу евентуалното им обявяване като агенти на бившата ДС. Процесът обаче е с двустранна изгода, тъй като службите си разполагат свои хора във всички сектори на публичния живот. Депутати от дясната опозиция обвиняват БСП в забавяне на процеса по отваряне на досиетата с цел кандидатите за евродепутати на изборите за Европейски парламент да не преминат през проверка за “чисто минало”. Постът на  председателят е ключов, защото единствено той  контролира секретен фонд с документите на онази група от бивши и настоящи шефове на отдели и сектори в Първо главно и РУМНО, на които няма да се отварят папките.






ГЛАВА ВТОРА
Разсекретяване на досиетата в Източна Европа

2.1. Германия
Германската Федерална агенция за архивите на Държавна сигурност на бившата ГДР (Федерален пълномощник по въпросите на Щази - архивите) е създадена съгласно Закона за архивите на Щази от декември 1991 г.
В Германия досиетата се намират в Института за досиетата на ЩАЗИ. Опит за скриване на миналото е имало преди 15 години в бившата ГДР, когато служители на ЩАЗИ са започнали да унищожават досиета и материали. За да спрат това, 50 обикновени граждани щурмуват на 15 януари 1990 г. централата в Берлин и я поставят под свой контрол. За първи път в историята Граждански комитет поема контрола върху едно разузнавателно управление. Така се слага началото на създадената по-късно служба за документите на ЩАЗИ. В края на 1991 г. влиза в сила Закон за досиетата на ЩАЗИ, който регламентира съхранението и използването на архива на бившите тайни служби и осигурява достъп на всички германски граждани до техните досиета.
През 2004 г. са заявени общо 94 000 молби, толкова, колкото и преди две години. А от началото на 1992 г. до края на 2005 г. около 2 млн. германци са посетили федералната служба за достъпа до архивите на ЩАЗИ.
* Информацията е придобита от преводи от официални интернет страници, интервюта и анализи(български и чужди):    1. http://bg.wikipedia.org/wiki
2. http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/
  3. www.bbc.co.uk
4. http://www.ipn.gov.pl/
5. http://www.usd.cas.cz/
6. http://www.mvcr.cz/policie/udv/
7. http://www.mvcr.cz/seznamy/
8. http://www.cnsas.ro/main.html
Нейният ръководител Мариане Биртлер споделя: “Мисля, че нашата обща задача във все повече разширяващия се ЕС е да се погрижим историята на комунистическите държави да не остане в периферията, ами да заеме мястото си сред основната част от европейската история. Знаем от личния си живот, а и от опита на обществото, че хората губят, когато обръщат гръб на историята си или я скриват, заключват, подтискат”.
На 30.11.2006 г. в Бундестага са гласувани промени в Закона за документите на ЩАЗИ. От 2007 г. в Германия за принадлежност към Държавна сигурност на бившата ГДР се  проверяват само висши държавни служители, политици и съдии Действието на закона се продължава с още пет години. За агентурно минало се проверяват и отговорните фактори в националните отбори на Германия. Това понятие включва, както спортните функционери, така и лекарите.
През лятото на 1990 г. първият (и последен) свободно избран парламент на ГДР създава извънредна комисия за контрол над архивите на Щази. За неин председател е избран депутатът и пастор Йоахим Гаук. Неин наследник става днешната Федерална агенция за архивите на Щази, която започва своята работа на 01 януари 1992 г. Агенцията се контролира от Консултационен съвет, в който влизат парламентарно избрани известни личност от някогашната източногерманска опозиция. Основните задачи на Агенцията са съхранение и анализ на архивите на Министерството на Държавна сигурност (Щази) на бившата ГДР и осигуряване достъпа до тях, както и изучаване методите на работата на Щази като политическа тайна полиция, като орган за шпионаж и като следствен инструмент на комунистическата наказателна система. Агенцията присъства най-осезаемо в обществения живот чрез достъпа до личните досиета, които тя предоставя съгласно строго регламентирани норми. Законът за архивите на Щази от 29.12.1991 си поставя за цел “пълното отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност и осигуряване достъп на засегнатите до информацията, която е трупала за тях Държавна сигурност”. Статистическите данни към края на 2002 година сочат, че за 10 години регламентиран достъп до архивите са подадени над 2 милиона молби от граждани за достъп до личните им досиета. От тях 1,8 милиона  получават положителен резултат и са закрити след като засегнатите са се запознали с документите. До днес в Агенцията продължават да постъпват месечно по няколко хиляди молби от граждани. Отделът за работа с държавни и частни организации и дружества е предназначен за изготвяне на лични справки за миналото на служители в тези структури. Законът не предвижда задължителни проверки за принадлежност или сътрудничество с Държавна сигурност. Той дава само право на ръководителите на звената на публичната администрация да извършват проверка на миналото на подчинените им държавни служители. В частния бизнес запитвания за справка могат да бъдат отправяни само по отношение на ръководни кадри от определено ниво нагоре. Санкциите или изводите в случай на положителен отговор за дадения подчинен зависят също от приетата в съответната институция практика. Законът разрешава също, без да го изисква изрично, проверката в архивите на Щази и за министри, депутати, адвокати, съдии както на централно така и на ниво федерални провинции. За всички тези високопоставени личности през изминалите години като правило са проведени проверки в архивите, но не са един и два случаите, когато въпреки положителен отговор за съмнение или наличие на агентурно минало, въпросното лице продължава да заема държавен пост.
Решението за по-нататъшната съдба на засегнатия се взема от неговия непосредствен ръководител съобразно нормите на публичната администрация или принципите на общественото мнение, когато става въпрос за обществено значими фигури. Трета принципно важна област от дейността на Федералната агенция за архивите на Щази е осигуряване достъпа до архивите на учени, изследователи и представители на медиите. От 1996 година архивите на Щази са достъпни за политически и исторически анализ, както и за учебно-педагогическа дейност.

2.2. Унгария
За разлика от повечето страни от бившия Варшавски договор, Унгария не разсекрява архивите на тайните си служби. Осигурено е единствено правото на достъп на частни лица до личното им досие.
През 1994 г. е наложена лустрация за известни отговорни постове, а през 1996 г. е създаден Институтът на историята.
На 1 февруари 2005 г. Журналистът Бронислав Вилдщайн  разпространява  на CD списък, снет от компютър в читалнята на Института за национална памет, съхраняващ архивите. Той съдържа 240 000 имена на служители, агенти и кандидати за сътрудници на комунистическите тайни служби в периода 1945-1989 година. Вилдщейн твърди, че  изнася тези данни, за да улесни журналистическото настояване за разсекретяване на досиетата.
През юни 2002 г. новоизбраният премиер Петер Медеши заявява пред парламента, че в периода 1977-1982 г. е служил като офицер от контраразузнаването във финансовото министерство на страната. Признанието е провокирано от публикация в опозиционен вестник за сътрудничеството му с комунистическия режим. Създава се специална парламентарна анкетна комисия, която да проучи миналото на всички членове на четирите унгарски правителства след падането на комунизма през 1990 г. На 1 септември 2002 г. комисията огласява списък с имената на осем политици, сътрудничили на комунистическите тайни служби.
На 30 май 2005 г. Държавното събрание (еднокамарния парламент на Унгария)," приема промени в Закона за историческите архиви, които предвижда специална комисия да прецени кои досиета на тайните служби - както по времето на комунизма, така и след 1990 г. - да бъдат разсекретени и кои - да "потънат" в архивите завинаги.
На 4 октомври 2005 г. Конституционният съд на Унгария постановява, че два текста от закона за архивите на тайните служби са противоконституционни. Въпреки това унгарците могат да научат както имената на хората, които са ги шпионирали, така и имената на тайните „ченгета”, които са ги разработвали.  Унгарците могат да видят досието си, но със заличени имена на доносниците, въпреки неколкократните обещания за пълно разархивиране на досиетата.
След края на дългото комунистическо управление в Унгария през 1990 г. обществеността непрестанно призовава за отваряне на досиетата. Наяве излизат обаче оскъден брой имена.
През годините са изобличени няколко видни унгарци, включително през 2002 г. тогавашният министър-председател социалист Петер Медеши. Но разобличаването неотдавна на една от най-известните личности на страната бе особено силен удар. Засега са назовани имената само на няколко стотици души, но според историците около 150 000 информатора са донасяли на комунистическите власти. Въпреки че тайните служби започват да изгарят досиета, когато дойде краят на комунизма, все още съществува възможността в архивите да бъдат открити доста имена, будещи интерес. Именно заради това досиетата няма да бъдат отворени, смята директорът на унгарския изследователски институт “Политически капитал” Габор Сабадош. "Много политици и отляво, и отдясно може да се окажат бивши сътрудници на тайните служби. Шансовете за нов закон са нулеви, тъй като те не знаят кой ще пострада повече", посочва Сабадош. Той смята, че отварянето на досиетата е жизнено важно, за да спре избирателното изтичане на имена, което според него партиите практикуват, за да дискредитират своите политически опоненти. Институтът публикува на своя уеб сайт обширен списък на личности, които в миналото са имали връзки с тайните служби.
Въпреки че сайтът привлича голямо внимание, отбелязвайки 400 000 посетители през първите два дни, институтът обявява инициативата за провал, тъй като нов закон, приет от парламента, пропадна заради съпротива в Конституционния съд. Законът предвижда да се създаде исторически архив за досиета на държавна сигурност, достъп до който да има всеки гражданин. В момента само историци се допускат до досиетата.
Институтът за история на Унгарската революция от 1956 е наследник на Инситута за социология и политика "Имре Наги", работи в Брюксел между 1959 и 1963, и на други западни организации на унгарски емигранти. В Унгария опитите за създаване на институт за революцията от 1956 датират от началото на 80-те с началото на систематичното изучаване на тези събития, за да бъде изчистена историята на Унгарската революция от фалшификациите на комунистическия режим на Кадар. Чрез интервюта, спомени, дискусии и документите, които могат да бъдат събрани, изследователите опитват да изградят пълна картина на събитията в Унгария през 1956.
Свидетелските архиви са създадени през 1986 с основна задача да запишат и съхранят колкото може повече разговори с дейци на Унгарската революция от 1956. На 1 март 1990 институтът е регистриран официално. На 16 март Унгарската академия на науките създава академична група за документиране и изследване на историята на Унгарската революция от 1956. През 1995 унгарското правителство дава на института официален статут на обществена фондация.

Прочетена 1041 пъти Последно променена в Неделя, 20 Октомври 2013 18:36

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

FaLang translation system by Faboba