Събота, 30 Март 2013 17:54

комисия за досиетата

Написана от
Оценете
(0 гласа)

На 23.08.1990 г. Седмото ВНС създава Анкетна комисия за досиетата на депутатите с председател Георги Тамбуев, зам.-председател Румен Данов и секретар Александър Стамболийски, а през декември същата година се приема и Правилник за работата на комисията. На 02.12.1990 г. лидерът на КТ “Подкрепа”, д-р Константин Тренчев обявява, че д-р Петър Берон, председател на Националния координационен съвет на СДС е доносник на ДС с псевдоним агент „Бончо”. Изявлението се предшества от дописка във в. Дума от 22.11.1990 г. за агент Бончо. На 4 декември 1990 г. по искане на Петко Симеонов НКС гласува оставката на Берон от председателския пост в СДС. На 22.04.1991 г. в.”Факс”, бр. 24, публикува “Списък на доносниците във ВНС” (1990-1991). Списъкът се разделя на рубрики:
"Депутати във ВНС, подписали декларации за сътрудничество с Шесто управление на Държавна сигурност или предшестващите го структури" - с 22 имена;
Народни представители във ВНС, поели определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление" - с 8 имена;
"Щатни служители на Шесто управление,  депутати във ВНС" - 3 имена.
Работата на комисията “Тамбуев” е сериозно възпрепятствана от тогавашното ръководство на МВР. Преди парламентарната комисия за досиетата в Седмото Велико народно събрание да оповести доклада си пред депутатите, във в. "Факс" е публикуван списък с агентите на ДС в парламента. В него се оказват само репресирани от комунистическия режим, главно земеделци, принуждавани да подпишат документ за сътрудничество с ДС, докато са били на лагер или в затвор. ВНС не приема доклада на комисията.
Във връзка с тази публикация парламентът приема решение, в което се казва:
“Публикациите и всякаква друга форма на списъци с разгласяване на имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби са противозаконни. Великото народно събрание счита, че информацията, съдържаща се в направените вече публикации, е непълна и недоказана....... Позоваването или ползването по какъвто и да е начин на такива материали е недопустимо и наказуемо съгласно закона”. През 1992 г. в 36-то НС законопроекти за разсекретяване на досиетата внасят Едвин Сугарев, Георги Марков и др., но до дебати не се стига. На 12.03.1992 г. в. “Репортер 7” публикува “оня списък” с агентите на ДС в дипломатическите мисии.
• На 13.12.1992 г. Филип Димитров, който по това време е премиер в оставка, издава заповед № 215, в която се казва: ”На лица - депутати, министри, началници или техни заместници, на държавни институции, за които в масмедиите са разпространени твърдения, че са сътрудничили на службите на бившата ДС, при поискване, след надлежна проверка и установяване на неверността на твърдението да се издава удостоверение, че не са били такива.”
*Решение на НС: Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на Органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на РБ /обн. ДВ, бр. 86 от 21.10.1994 г./. Това решение на НС до ден днешен съществува в правния мир, но никой никога не се е съобразявал с него.Народното събрание на основание
* чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България. РЕШИ: Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България (обн., ДВ, бр. 31 от 1990 г.; изм., бр. 90 и 99 от 1992 г.)

1.3.4.ПЪРВИ ЗАКОН”Закон за достъп до документите на бившата ДС РУ на ГЩ от 30.07.1997 г.”
• Комисията „Бонев” 1997-2001 г. – дейност на комисията „Бонев”

През 1997 г. се приема Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и *РУМНО. С този закон се слага началото на първото официално разсекретяване на досиетата на висшите магистрати, политици и администратори. Законът се приема на 30.06.1997 г. след 8-часови дебати с мнозинство от 147 гласа. Изпълнението на закона се възлага на Министерски съвет. Законът предвижда да се извършва проверка за принадлежност към бившата ДС на определени категории лица като щатни, нещатни служители и сътрудници на ДС. Впоследствие след решение на Конституционния съд от 22.09.1997 г. Категорията  “картотекирани”(лица за които липсват безспорни доказателства) отпадат от обсега на закона, тъй като според съда като сътрудник на бившата ДС следва да се определя само лице, за което са налице безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация. Проверката за принадлежност се извършва по отношение на 32 категории лица от всички ръководни длъжности в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и редовите членове на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията и др. За целта се създава комисия с председател Богомил Бонев, министър на вътрешните работи, и членове директорите на НСС, НРС, военното контраразузнаване, разузнавателното управление на ГЩ, НСО и служба “Архив” в МВР, която да проверява кой от висшите управленски кадри има досие в бившата ДС. Характерното за тази Комися е, че в нея няма представители на Гражданското общество.
* РУМНО- Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана.
В изпълнение на Закона, Всеки тражданин на Р.България може да поиска с писмена молба до председателя на комисията справка дали за него е събирана информация от ДС. Тези, за които има обособени самостоятелни преписки и дела, могат да видят досиетата си. МВР трябва писмено да уведоми молителите за времето и мястото за запознаване с документите.
На 22.10.1997 г. на открито заседание на парламента министър Богомил Бонев огласява имената на 23 лица, за които има безспорни доказателства за принадлежност към ДС.  От 1 септември 1997 г. читалнята на МВР отваря врати за всички желаещи да видят досиетата си. По данни на служба “Архив” - МВР за периода 1997 г. – 2001 г., са проверени за принадлежност към ДС 1504 лица, кандидати да заемат съответна ръководна длъжност, 24 000 молби на граждани, 40 000 кандидати за кметове и общински съветници.
• По времето на съществуването на комисията „Бонев”, са  сътворени и разпространени  няколко мита:
Първи мит: Комисията подборно и по целесъобразност обявява само определени имена. Пример е твърдението, че Комисията  не е обявила имената на всички лица, за които има данни, че са били сътрудници на ДС.
Известно е  решението на Конституционния съд да не се обявят имената на лицата, за които липсват безспорни доказателства за принадлежност или за т. нар. категория лица – “Картотекирани”, а този процент е многократно по-голям от лицата  с безспорни доказателства.
Втори мит: Правителството, в частност Полицията не решават  проблема с разсекретяването на документите и осигуряването на свободен достъп до архивите на ДС.
По време на дейността на Комисията “Бонев”, бе осигурен свободен достъп на граждани, различни категории специалисти до документите на ДС. Всеки кандидат за “власт” е проверяван от Комисията и резултатите от проверката са изпращани на институцията в която кандидатства съответното лице.  Създадва се АИС *“ЗДДБДС” и избори, с данни от проверяваните лица. Гражданите, за които има информация, че са обекти на ДС по определен специален правилник и ред са канени в Читалня на МВР да се запознаят с наличните документи. Също така редица историци, журналисти, кинодеци и др. имат свободен достъп до необходимите им документи.
• Въпреки тези инсиноации, погледнато реално с приемането на Закона Закон за достъп до документите на бившата ДС РУ на ГЩ от 30.07.1997 г се слага добро начало за решаването на острия проблем сразсекретяването и свободния достъп до архивите на ДС.

1.3.5. ВТОРИ ЗАКОН:Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.(Загл., изм., ДВ, бр. 24 от 13.03.2001 г. )
• 2001-2002 г. – дейност на комисията „Андреев”
През 2001 г. парламентът приема законодателни промени, които значително разширяват обсега на действие на Закона за досиетата. Създава  се постоянно действаща парламентарна комисия, която периодично публикува официални списъци на агентите на ДС. Разсекретената информация е общодостъпна в Интернет.
На 28.02.2001 г. 38-то Народно събрание приема Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Законът урежда достъпа и разкриването на информация, съхранявана в документите на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ на ГЩ), както и документите на бившия разузнавателен отдел на Гранични войски, включително техните
* ЗДДБДС- Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
предшественици и правоприемници в периода от 09.09.1944 г. до 25.02.1991 г. Проверката за принадлежност се извършва по отношение на лица, които след 10 ноември  заемат публична длъжност или са извършват публична дейност. Тази формулировка значително разширява кръга от лица, които попадат в обсега на закона. Публични длъжности и дейности, за които се изисква отваряне на досиетата.
Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб се създава на основание на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, приет през март 2001. Комисията е мандатна и постоянно действаща. Има седем членове - петима, избрани от Народното събрание, двама - от Министерския съвет. Членовете, избрани от Народното събрание, са предлагат от петте парламентарно представени партии. Комисията започва работа на 6 април 2001 г., в самия край на управлението на СДС. Основната й дейност и задължения са в три направления:
1. Проверка и разкриване на сътрудниците на комунистическите тайни служби, които от падането на тоталитарния режим насам са заемали или заемат определени публични длъжности или са извършвали или извършват определена публична дейност.
2. Издирване, събиране, анализиране, оценка и разкриване на документи на комунистическите тайни служби.
3. Осигуряване достъп на засегнатите от комунистическите тайни служби лица до цялата налична информация за тях, събирана от тези служби.
Дейността по този закон се осъществява от две комисии:
- седемчленна постоянно действаща Комисия за установяване на принадлежност към бившата ДС и бившето РУ на ГЩ. Тази комисия има за задача да издирва, събира, анализира и оценява документи, които съдържат информация за дейността на бившата ДС и бившето РУГЩ. Тя трябва да изготвя, публикува и поддържа постоянен доклад за извършената от нея дейност в Интернет, както и да осигурява достъп на засегнатите лица до документите. Председател на Комисията е Методи Андреев (СДС), зам.-председатели са Евгений Димитров (Евролевица), Красимир Вълев (Народен съюз), членове: Христо Марински, за когото през 2007 г. излиза информация, че е в резервния щат на КДС. Методи Андреев заявява, че той е бил включен, защото МВР е изнесло невярна информация за несвързаност с тайните служби, Мохамед Реджеп, Веселин Ангелов и Владимир Велков. Комисията е известна на българската общественост като “Комисията Андреев”. Втора независима комисия, също мандатна, но не постоянно действаща, проверява данните за причастност към Държавна сигурност и одобрява огласяването на имената на сътрудниците. Тя се състои от председател, предложен от президента, двама съдии и двама прокурори.
Комисията няма директен достъп до архивите на бившата Държавна сигурност. Тя подава запитвания до МВР и спецслужбите, които се разпореждат с тези архиви, и получава или не получава отговор от тях - в закона няма задължителен срок за отговор.
- петчленна непостоянно действаща Комисия за разкриване на принадлежност, която има за задача да разкрива имената на българските граждани, за които комисията “Андреев”  установява по безспорен начин, че са щатни или нещатни сътрудници на ДС или РУГЩ, както и облагодетелстваните лица от тези структури. Председател е Георги Ананиев, секретар на президента Петър Стоянов по въпросите на националната отбрана, членовете се определят от председателя на ВКС и от главния прокурор. В няколко поредни доклада Комисията “Андреев” огласява имената на политици, общественици, интелектуалци с агентурно минало.

Доклади:
o На 21.05.2001 г. Комисията по досиетата обявява в своя първи доклад 52 имена на народни представители в парламентите от 1990 г. до 2001 г., за които се установява по безспорен начин принадлежност към службите на бившата ДС. Проверени са 1225 депутати. Сътрудници са  129. От тях има 51 картотекирани лица, за които липсват лични и работни дела. За други 21 „спорни лица” има документи, но те не са достатъчни доказателства. За 5-има са получени мотивирани доклади от спецслужбите с искане да не се разсекретяват. По тези причини имената на 76 бивши депутати не са обявени. Повечето от огласените имена присъстват и в списъка на бившия вътрешен министър Богомил Бонев.
o На 01.06.2001 г. Комисията по досиетата обявява резултатите от проверката си на 5679 кандидат-депутати от 54 партии, регистрирани за участие в парламентарните избори на 17 юни 2001 г. В доклада са огласени 170 имена на сътрудници на бившата ДС и на РУ на ГЩ. Доньо Донев от НДСВ, Божидар Димитров и Кръстьо Петков от Коалиция за България, са изненадите в списъка на кандидат-депутатите с агентурно минало. Коалиция Национално движение “Симеон Втори” излиза с декларация, че ще отстрани от листите си кандидатите, включени в списъка на комисията.
Божидар Димитров и Кръстьо Петков остават в листите на “Коалиция за България”. Пред журналисти Димитров по този повод заявява: "Не съм бил доносник, а сътрудник на разузнаването и не считам за позорящ факта, че съм работил за обогатяването на българската история. Тази работа вършех и след като прекратих дейността си на разузнавач - като историк издирвах и заснемах документи от нашата история, напуснали страната ни"  На 11.06.2001 г. Комисията “Андреев” огласява още 34 имена на кандидат-депутати за 39-то НС, за които има безспорни доказателства за сътрудничество с бившата ДС.  На 26.06.2001 г. Комисията “Андреев” представя поредния доклад, който съдържа имената на сътрудниците на бившата ДС и РУ на ГЩ в последните 7 редовни и 2 служебни правителства от 1990 до 2001 г.
o На 22.10.2001 г. Комисията публикува доклад за проверката на регистрираните в ЦИК кандидати за президент и вицепрезидент на Република България за изборите, насрочени за 11 ноември 2001 г. В доклада се казва, че няма доказателства, които по безспорен начин да доказват принадлежност към бившата ДС и РУ на ГЩ на регистрираните кандидати.
На 11.01.2002 г. Комисията “Андреев” представя имената на „доносниците” от IX НС, което бе последното преди 1989 г.
o На 11.02.2002 г. Комисията “Андреев” представя доклад, в който съобщава, че Веселин Стойков, член на СЕМ / Съвет за електронни медии/ е  нещатен сътрудник на ДС. Още същия ден СЕМ го освобождава от поста.
o На 20.03.2002 г. в поредния си доклад Комисията представя разсекретеното досие на журналистката Божана Димитрова, което съдържа 63 страници, от които се вижда, че тя е  доброволен нещатен сътрудник в първи отдел /за работа с интелигенцията/ на бившата Държавна сигурност от 1975 до 1978 год. Тя е  изключена като сътрудник през 1978 г. Псевдонимът й е бил "Цветанова". Божана Димитрова е проверявана като новоизбран член на Управителния съвет на БНР по искане на СЕМ.
* На 24.04.2002 г. 39-то Народно събрание приема Закона за защита на класифицираната информация. Той отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно
§ 37. (1) Този закон отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (обн., ДВ, бр. 63 от 1997 г.; бр. 89 от 1997 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 24 от 2001 г.; бр. 52 от 2001 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 28 от 2002 г.).
(2) Предвидените средства по Закона за държавния бюджет за 2002 г., както и дълготрайните материални активи на прекратилите действието си държавни органи по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб се предоставят на Държавната комисия по сигурността на информацията.
управление на ГЩ. Парламентът гласува списъка на Чл. категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. В този списък е организационната и щатна структура на службите за сигурност и за обществен ред и обобщените данни за личния им състав. Данни, коитомогат да спомогнат за установяване на лица, които сътрудничат или са сътрудничили на службите за сигурност и обществен ред също са секретни. Новият закон на практика засекретява документите на бившата ДС и РУ на ГЩ. Приетият закон закрива Комисията “Андреев” и комисията на Георги Ананиев.
На 29.05.2002 г. 57 депутати от СДС, НДСВ внасят в Конституционния съд искане за бъдат обявени за противоконституционни текстове от закона, касаещи отмяната на Закона за досиетата и закриването на комисиите, оглавявани от Методи Андреев и Георги Ананиев. Те смятат, че по този начин се накърнява прокламираното от Конституцията право на информация на гражданите и прави невъзможно публичното огласяване на лица, които са работили в специалните органи за сигурност на тоталитарната държава. Те заявяват, че е противоконституционно правото на информация да бъде ограничавано със закон, който въвежда допълнителни ограничения, извън посочените в самата конституция.
На 29.09.2002 г. Конституционният съд /КС/ отхвърля искането, с което на практика потвърждава закриването на комисията "Андреев" и засекретяването на досиетата.
o В резултат на дейността си, Комисията проверява българските президенти и вицепрезиденти след 1989, народните представители в шест парламента от 1989 насам, министър-председателите и членовете на кабинети след 1989. Установени са 209 лица с безспорно установена принадлежност към ДС и РУ на ГЩ, 67 лица със спорни според закона доказателства за принадлежност, 206 картотекирани лица. За 16 лица спецслужбите направиха мотивирани доклади, за да не бъдат огласявани имената им.  За много от групите публични лица не са получени отговори или проверката не завършва. Това са бившите конституционни съдии, посланиците, съдиите, прокурорите и следователите, ръководствата на парламентарните партии, ръководствата на различните вероизповедания, ръководствата на БАН, на висшите учебни заведения, на адвокатурата, на спортните организации, кметовете и общинските съветници, членовете на управителни съвети и собственици на радио- и телевизионни станции, редакторите на всички печатни медии, водещите журналисти, кредитните милионери и управителните тела на фалиралите банки.
С приемането на някои съществени изменения при т.нар. Комисия “Андреев”, за членове на която тогава са избрани представители на всички парламентарно представени политически партии, е установява за пръв път граждански контрол на работата с документите на ДС. Всички решения се вземат с обикновено мнозинство от членовете на Комисията, а това означава, че не може да има съмнение за злоупотреба или партийни поръчки. С публикуването на стенограмите от заседанията на двете Комисии, ще се приключи с някои недобросъвестни и тенденциозни спекулации.
Като извод може да се изведе, че в самото си начало при правителството на Симеон, в лицето на вътрешния министър се  показва, че той няма никакво намерение да изпълнява Закона и започва подготовка за отмяната му, но най-вече да закрие Комисията. Характерно за българите и държавните институции е това, че не изпълняват вече приети от НС закони и решения.
Българските държавни институции се страхуват от граждански контрол. От това правило е правят изключение МВР и т.нар. Специални служби по отношение на Комисията “Андреев”. Всички те спекулират с националната сигурност. Крайно време е да спрат спекулациите, че само служителите на МВР, МО и т.нар. Специални служби са загрижени  за държавните тайни,  националната сигурност и т.н.
Правителството на Симеон Сакскобурготски само с един параграф 37 от Закона за защита на класифицираната информация закрива Комисията “Андреев”.
Няма закон, няма комисия, няма проблеми с разсекретяването и свободния достъп до документите на ДС.

1.3.6. „Закон за защита на квалифицираната информация” от 30.04.2002
• Създаване на Държавна комисия по сигурност
на информацията /ДКСИ/

Съставът на ДКСИ е определен на заседание на Министерски съвет на 07.11.2002 г. За председател на комисията е избрана Цвета Маркова.
На 11 ноември 2002 г. правителството на Симеон Сакскобурготски приема решение, съгласно което целият архив на бившата Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление (т. нар. Комисия Андреев) да се предава на ДКСИ до 15 декември 2002 г. За целта се назначава ликвидационна комисия, председателствана от заместник-министъра на финансите Нахит Зия и членове от МВР, НСС, МФ, МО, МИ и Главно управление на архивите при МС.
На 22.11.2002 г. правителството одобрява правилник за приложение на Закона за класифицираната информация. Правилникът се съгласува със службите за сигурност на НАТО и  получава тяхната оценка, че отговаря на стандартите на Пакта за опазване на класифицираната информация. В правилника се определят условията за обявяване на списъка за категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, както и на списъка на длъжностите, за които се изисква достъп до класифицирана информация, която е държавна тайна. В документа се регламентират и начините за маркиране на класифицираната информация и мерките за опазването й.
На 19.12.2002 г. ВАС спира постановлението на Министерския съвет за предаване на архива от комисията „Андреев” на ДКСИ. Мотивите на магистратите са, че при тях  постъпва жалба от Евгений Димитров, член на закритата вече комисия “Андреев”. Според Постановлението на МС нейният архив е трябвало да бъде предаден на ликвидационна комисия в 30-дневен срок, което не е направено. Според ВАС спирането на изпълнението на министерското постановление е "временен защитен механизъм за претендирането в административния процес право, насочен към осуетяване нанасянето на непоправими вреди до разрешаването на спора за законосъобразност". Евгени Димитров обяснява, че със жалбата си не иска да пречи на работата на ДКСИ, а да опази секретността на данните от архива. „Трябва съвестта ни да бъде чиста при предаването на документите и да знаем, че те не са попаднали при хора, които нямат допуск до тях”, казва Димитров пред журналисти.
На 21.01.2003 г. комисия, специално назначена от областния управител на София, предава на представители на ДКСИ имота на улица "Ангел Кънчев" 1, където до този момент се помещава комисията "Андреев" и където се съхранява архивът й. Помещенията с архива остават запечатани.
На 05.02.2006 г. Върховният административен съд отменя, без право на обжалване, текстовете от правителственото постановление, свързани с предаването на документацията на бившата комисия "Андреев" на ДКСИ. Според съда прехвърлянето на архива трябва да бъде уредено със закон, а не с акт на кабинета. Обществените отношения, свързани със сведенията в архива на закритата комисия, са основни и се нуждаят от трайна нормативна уредба и само Народното събрание е компетентно да ги уреди, пише в решението на магистратите.
През октомври 2003 г. председателят на комисията Цвета Маркова участва в Брюксел в заседание на Комитета по сигурността на НАТО, където се поставя абсолютно задължителното изискване на Пакта, ДКСИ да разполага с информация дали дадено лице е сътрудничило на ДС.
На 23.06.2004 г. 39-то Народно събрание, след бурно заседание и двукратно гласуване, отхвърля предложените промени в Закона за защита на класифицираната информация, внесени от Йордан Бакалов, Иво Цанев и Николай Чуканов с 84 гласа "за", 8 "против" и 99 "въздържали се". Отхвърлените промени предвиждат щатни служители или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност или на бившето РУ на ГЩ да не могат да заемат длъжности, свързани с класифицирана информация, както и архивът на ДС да се прехвърли в Държавния архивен фонд.
На 13.04.2005 г. министърът на вътрешните работи Георги Петканов прави пред журналисти изявление във връзка с достъпа до архивите на МВР. Според него разсекретяването на досиетата е невъзможно, защото в тях има данни, които според действащите сега закони не могат да са достъпни. Разсекретяването на досиетата е планово и става само по конкретни искания. Съгласно Закона за МВР (приет на 9 декември 1997 г.) архивите на министерството се съхраняват както в самото министерство, така и в регионалните дирекции. По негова информация досега над 700 граждани и над 400 журналисти, писатели и изследователи, както и други лица, са имали достъп до архивите на министерството. Най-често те са се интересували от дейността на Георги Марков, Карлос Чакала, дейността на бившата Държавна сигурност. В архива на МВР има 2 000 000 архивни единици. Над 1400 единици вече са били разсекретени, като всеки отделен документ с гриф "секретно" трябва да се преглежда поотделно. Трябва да се проверява и дали срокът на информацията е изтекъл и ако националните интереси не изискват, той да бъде удължен, каза Георги Петканов.


  1.3.7. ТРЕТИ ЗАКОН: „Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”
  Обн., ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г.

• 2007 г. и след нея  – дейност на комисията „Евтим Костадинов”
Под натиска на опозицията  и някои представители от ЕС и НАТО и неправителствени организации отново на дневен ред излиза въпроса за законодателното уреждане на проблема с архивните документи на ДС.
В комисията за вътрешен ред и сигурност ДПС, ДСБ, ОДС внасят свои проект-закони за решаването на проблема с архива на ДС и разузнавателните служби на МО. На базата на трите законопроекта  се изготвя един, като водещ е законопроекта на ДПС.
Æ Законопроекти на ДСБ,ОДС и ДПС за достъп до архивите на бившата ДС и РУ на Българската армия
Трите законопроекта, внесени в парламента, предлагат различни варианти за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившите тайни служби.
Ø
Законопроект на ДСБ
На 12.05.2006 г. Парламентарната група на ДСБ внася в деловодството на парламента законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Законопроектът предвижда достъп до архивите на ДС и на разузнавателните служби на Българската народна армия на всички български граждани и на гражданите на страните-членки на НАТО и на ЕС. Гражданите и медиите да имат пълен достъп до информацията, свързана с миналото и зависимостта от тайните служби на всички лица, които кандидатстват или заемат важни държавни, обществени, политически постове и позиции. Предлага се създаване на комисия, избрана от парламента, която ще има пълен достъп до информацията. Проектът предвижда ограничение на публичността на информацията свързана с националната сигурност, но при спор решението да се взема от съда в закрито заседание.

Прочетена 2079 пъти Последно променена в Неделя, 20 Октомври 2013 18:36
Още в тази категория: « Нац. Сигурност Досиета ИЗВОДИ »

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

FaLang translation system by Faboba