НОВИ СТАТИИ

НОВИ СТАТИИ (165)

Сряда, 19 Март 2014 08:03

ОБРАЗОВНИЕ БЕЗ ГРАНИЦИ

Написана от

Провеждане  СОФИЯ, 28 - 30 МАРТ 2014 г.   МОЖЕ ДА СЕ РЕГИСТРИРАТЕ ОТ ТУК:

Предварителна информация

Образователната част отново ще предложи голямо разнообразие от възможности за обучение в България и в чужбина.

На пролетното издание ще намерите изключително интересни участници от България, Русия, Германия, Дания, Великобритания, Канада, Япония, Литва, Чехия и т. н.

От Руската федерация отново ще приветстваме група университета, сред които най-старият Електротехнически университет в Европа - Saint-Petersburg Electrotechnical University „LETI“, една от най-големите образователни институции в северна Европейска Русия - Petrozavodsk State University (PetrSU), както и  Perm State Agricultural Academy, Tula State Pedagogical University named after L. N. Tolstoy, Российский университет дружбы народов, Moscow State University of Economics, Statistics and Informatics (MESI). Безспорно участието на руските представители, които предлагат значително стипендии и курсове ще привлече голям интерес.

Освен руско присъствие ще намерите Czech Technical University  in Prague и още доста университети с технически специалности. Сред българските представители ще видите Технически университет – София, Университет по архитектура, строителство и  геодезия (УАСГ), Минно-Геоложки Университет “Св. Иван Рилски“. През месец март 2014 г. броят на българските представители на средното и висшето образование е значителен.

Солиден е броят на португалските участници в лицето на политехническите институти: Polytechnic Institute of Castelo Branco, Polytechnic Institute of Coimbra, Polytechnic Institute of Guarda, Polytechnic Institute of Viseu, Polytechnic Institute of Leiria, Polytechnic Institute of Portalegre, Polytechnic Institute of Santarém, Polytechnic Institute of Tomar. Освен учебни програми, студентите могат да се възползват от информация за стажантски позиции в 41 бизнес асоциации (представляващи около 40 000 компании), основните общини в региона, бизнес сдружения, фирми и други заинтересовани организации в Португалия.

Само на „Образование без граници“ можете да намерите присъствие от Литва в лицето на International School of Law and Business. А от Австрия пристигат представители на Fachhochschule Technikum Wien и Diplomatic Academy of Vienna.

Освен университети, сред участниците ще намерите средни елитни училища и езикови организации. На пролетното издание на „Образование без граници“ можете да намерите българските участници Професионална гимназия по електротехника и автоматика, СПГЕ „Джон Атанасов“, Национално Училище за Танцово Изкуство, Първа английска езикова гимназия, American College Council, Международна гимназия „Проф. д-р Васил Златарски“, Първа частна английска гимназия “Уилям Шекспир“, ЧСОУ "Увекинд", МУ-Плевен, Нов български университет, Военна академия "Г. С. Раковски", Технически университет – София, Университет по архитектура, строителство и  геодезия (УАСГ), Минно-Геоложки Университет “Св. Иван Рилски“ и др.

Пролетното издание на „Образование без граници“ и специализираната част "Образование и кариера" ще събере цял свят за три дни на петия етаж на Националния дворец на културата. Заповядайте от 28-ти до 30-ти март и намерете своето място в света на образованието и бизнеса в България и чужбина!

Откриването на десетото издание на Международно изложение „Образование без граници” и специализираната част "Образование и кариера" започва от 11.00 ч. на 28 МАРТ, а самото събитие се очаква да привлече хиляди посетители от цяла България.

Откриване - 11.00 ч. на 28 март 2014 г., петък

Откриването започва на 28 март – петък от 11.00 ч., етаж 5.

Сред официалните гости ще бъдат:

Н. Пр. Г-н Такаши Коидзуми, Посланик на Япония и Г-жа Ая Отаки - Културно аташе към Посолството на Япония
Н. Пр. Г-н Бунян Саптомо - Посланик на Република Индонезия и Г-жа Дина Мартина - Втори Секретар по Социални и Културни въпроси към Посолството на Индонезия
Н. Пр. Д-р Ахмед Ал Мадбух, Посланик на Държавата Палестина

По време на изложението за образование и кариера в НДК ще видим организации и институции от четири различни континента - Европа, Северна Америка, Азия и Австралия. Вижте всички участници тук»»

Презентации - 29 март 2014 г., събота, етаж 5

 
  • 11:00 - 11:30 ч. - Обучение във ФИНЛАНДИЯ - презентация на Посолство на Финландия
  • 11:30 - 12:00 ч. - Обучение и кариера в ИТАЛИЯ - Италианска Търговска Камара в България
  • 12:00 - 13:00 ч. - Образование в РУСИЯ - Руска фондация за образователни програми „Икономика и управление”
  • 13:00 - 14:00 ч. - УНИКАЛНА възможност за УНИКАЛНИ кандидати - Университет дружбы народов
  • 14:00 - 15:00 ч. - Германската фондация „Александър фон Хумболт“ – врата към световната наука!
  • 15:00 - 16:00 ч. - Study & Work in Denmark - Това, което другите не знаят за ДАНИЯ!
  • 16:00 - 16:30 ч. - Повече ОБРАЗОВАНИЕ, повече БИЗНЕС - Агенция по заетостта
  • 16:30 - 17:30 ч. - ЯПОНИЯ - ДНЕС и УТРЕ - Посолство на Япония

 


Информация за София

София е една от най-древните европейски столици. Счита се, че историята й датира от 8 000 години пр.н.е. През 8 век пр.Хр. около термалните извори възниква древен тракийски град, наричан от римляните Сердика. По времето на император Марк Улпий Траян Сердика получава статут на римски град и започва да носи неговото родово име - Улпия Сердика. На лично място сред града ни се извисява храмът Света София - Святата Премъдрост Божия. Издига се, както се полага, на високо място - по-близо до Бога, откъдето се разстила всевечната благодат над околния свят.

Много са градовете, пожелали да бъдат озарени от Божията Премъдрост и да отразят лъчите от тази светлина. Времето безпощадно е заличило следите на някои от тях. Други са преживели много исторически превратности.

Но един е градът, получил и запазил в името си до съвременността, Божията Премъдрост - София. Градът с име на храм. Гр. София е столица на България. Официално регистрираното население й достига 1 397 000 жители, но неофициално в града постоянно живущи са около 2 000 000, което я прави най-големият град в страната. София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на България.

Градът е разположен в Югозападната България, в Софийското поле, като също така заема частите близо до северния склон на планина Витоша.

Входът за посетители на форум Образование без граници е свободен след направена onlinе - регистрация  или на място по време на самото изложение.

Информация за НДК, София

Националният дворец на културата (НДК) е многофункционален комплекс, съвременен замък – синтез на модерна архитектура с пластични изкуства. Великолепните пространства са одухотворени от над сто произведения на монументалната живопис, скулптурата, дърворезбата, гоблена, металопластиката и други жанрове.

В него има повече желязо отколкото в Айфеловата кула, под покрива му са съсредоточени както културният живот на столицата, така и престижа на конгресно-конферентна дейност, делови и политически събития. В този смисъл той е уникален.

Тук всеки намира нещо за себе си. Модел, който на пръв поглед изглежда еклектичен, но всъщност е дълбоко демократичен. В залите и фоайетата му присъства изкуството и си дават среща всички музи. Тук можете да срещнете както големи артисти така и видни конгресмени, политици, бизнесмени. Има прекрасни условия за провеждането на престижни прояви и събития, които се организират съобразно международните изисквания. Затова НДК е мястото, където можете да откриете най-добрите излобни, форуми и конференеции в България.

НДК е естествен притегателен център за столичани и гостите на столицата, а силуетът на Двореца на фона на Витоша вече е емблематичен.

Национален дворец на културата е носител на наградата Apex за 2005 на AIPC Съветът на директорите на Международната асоциация на конгресните дворци (AIPC) се радва да обяви, че носител на наградата Apex за 2005 на AIPC за Най-добър конгресен център в света е българският Конгресен център – София, Национален дворец на културата.

НДК разполага с отлично техническо оборудване за мероприятия и прояви от най-различен характер: конгреси, конференции, концерти, кино-прожекции, изложби и изложения. Добре развитата инфраструктура и интегрирани услуги (възможности за банкови операции, ресторанти, кетеринг, паркинг и т.н.) поставят НДК сред най-предпочитаните центрове от повечето български и международни клиенти. Членството в престижната Международна конгресна и конферентна асоциация (ICCA) и в Международната aсоциация на конгресните центрове (AIPC) е гаранция за високото качество на неговото обслужване.

НДК е една от най-известните сгради в България!

ИЗТОЧНИК:

Понеделник, 10 Февруари 2014 07:28

Задачи

Написана от

Експерт-счетоводителят може ли да се изкаже по време на делото като очевидец на фактите?

Може

Не може

Може, но с разрешение на съда

 

 

Коя от посочените задачи не е основна за съдебно-счетоводната експертиза?

Опазване на собствеността на предприятията, органи¬за¬циите и

Установяване на факти за незаконосъобразно и нецелесъобразно използуване и изразходване на стопански средства

Определяне на отговорните лица съгласно изследваната документация в счетоводните служби

Разкриване на причините за извършени нарушения, злоупотреби, отклонения на средства, причинени щети, пропуснати ползи и други

Разпит на свидетели при констатиране на нарушенията

 

 

Частната методика на съдебно-счетоводните експертизи Не включва?

Специфични способи прилагани в конкретен отрасъл или дейност

Специфични способи прилагани по конкретно гражданско или

Специфични способи прилагани в конкретна фаза на наказателния

Специфичните способи прилагани в някои други експертизи

 

 

Кой екземпляр от даден документ подлежи на изследване от експерта-счетоводител

Първият

Копието

Зависи от разпоредбата

 

 

Способите включени в общата методика на съдебно-счетоводните експертизи се прилагат?

Самостоятелно

Комбинирано

 

 

При наличието на почеркова експертиза кой определя информацията, върху която трябва да се изгради заключението на експерт-счетоводителя?

Експерт-счетоводителя

Органът на досъдебното производство

Началника на службата за съдебно-счетоводна експертиза

 

 

 

 

 

Дирекция “Съдебно-счетоводни експертизи” изпълнява следните функции в областта на съдебно-счетоводни експертизи?

Методологични

Аналитични

Фискални

Регулационни

Изпълнителни

 

 

Как се постъпва когато има спор по дадено заключение и експертизата е единична?

Назначава се нова експертиза със същото лице

Назначава се двойна експертиза

Назначава се тройна експертиза, в която се включва и експертът дал първото заключение

 

 

Статутът на експерт-счетоводителя се урежда с?

НПК.

КСО

Постановление № 111 на МС от 16 август 1975 г.

Наредба № 1461 на Министерството на финансите за съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи.

 

 

Технологията за извършване на експертизата в гражданския процес се обуславя от?

Формулираните задачи

Исканията на съдията

Исканията на защитата

Исканията на обвиняемия

 

 

Бюрото за счетоводни експертизи към Министерството на финансите е създадено през?

1878 г.

1931 г.

1948 г.

1957 г.

1975 г.

 

 

При реално отразена стопанска операция в недоброкачествен документ по форма, експертът следва ли да признае стопанската операция?

Да

Не

В отделни случаи

 

 

 

Посочете коя от изброените черти е обща за документалната финансова ревизия и съдебно-счетоводната експертиза?

Използуване на графични методи

Проверка на съдебни казуси

Използуване познания от областта на счетоводната отчетност

Съвместна работа със следователите

И двете са форма на външен последващ контрол

 

 

Заключението на експерта-счетоводител е?

Документ

Изследователско мнение

Доказателствено средство

Носител на информация

 

 

Каква наказателна отговорност носи експерт-счетоводителят за даване на невярно заключение, когато деянието е извършено по непредпазливост?

Лишаване от свобода за една година

Лишаване от свобода до една година или поправителен труд

Лишаване от свобода от една до три години

Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност

 

 

1

ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНАТА ЕКСПЕРТИЗА   2/3   4/6   66,67%

 

2

СЪЩНОСТ, ПРЕДМЕТ И МЕТОД НА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНАТА ЕКСПЕРТИЗА

       3/3    7/7     100%

3

ОСОБЕНОСТИ НА ССЕ В ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, ГРАЖДАНСКИЯ И НАКАЗАТЕЛНИЯ СЪД     1/3    2/7       28,57%

4

ТАКТИКА И СТРАТЕГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ, СЧЕТОВОДНИТЕ РЕГИСТРИ И ДРУГИТЕ ОТЧЕТНИ МАТЕРИАЛИ   3/3           7/7       100%

5

СЪЩНОСТ, СЪДЪРЖАНИЕ И РЕД ЗА СЪСТАВЯНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ЕКСПЕРТ-СЧЕТОВОДИТЕЛЯ     2/3               4/7         57,14%

 

Понеделник, 10 Февруари 2014 07:21

Криминалистика, съкратено по учебника

Написана от

ВЪПРОС №1

КРИМИНАЛИСТИКА – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ПРИНЦИПИ И ОСОБЕНОСТИ. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ. ВРЪЗКА С ДРУГИ НАУКИ.

 

      Понятие. Криминалистиката е специална наказателноправна наука, изучаваща обществените отношения, свързани с разкриването и разследването на престъпленията и в определени граници с тяхното предотвратяване.

 

Криминалистиката изучава:

1. Процесите и закономерностите на отразяване на събитието на престъплението в обективната среда и възникването на материалните и идеалните следи, както и процесите за тяхното изменение и загиване под действието на външни и вътрешни фактори.

2. Способите и средствата за фиксиране, запазване, изземване и изследване на материалните и идеалните следи и други веществени доказателства.

3. Тактическата организация на разследването.

4. Методиката на разследване на отделните видове престъпления и способите и средствата за тяхното предотвратяване.

      Особености. Характеризира се с 4 основни особености:

1. Не е нормативна наука; 2. Използва знания от наказателното право, наказателния процес, криминология, съдебна медицина, съдебна психология, естествени и технически науки и др.; 3. Съдейства за усъвършенстване на наказателно-процесуалната нормативна уредба; 4. Създава предпоставки за практическо използване на постиженията на научно-техническия прогрес в правораздавателната и правозащитната дейност.

      Принципи. Основава се на три основни принципа:

1. Принцип на законност. Съгласно този принцип работата по разкриването, разследването и предотвратяването на престъпленията трябва да почива на закона /НК и НПК/ и да не му противоречи.

2. Принцип на обективност. Съгласно този принцип е необходимо винаги да се извършва паралелно изследване на фактите и обстоятелствата, имащи отношение към разследването, с помощта на два или повече метода, независимо един от друг.

3. Принцип на изчерпателност. Съгласно този принцип трябва да се даде отговор на всички задачи и да се проверяват всички версии, като се изследва цялото отражение на събитието на престъплението в обективната среда преди повреждането и унищожаването на доказателствата и се положат всички усилия за установяване на обективната истина по делото.

      Посочените принципи се намират в органическа връзка и зависимост помежду си.

      Връзки с други науки. Връзките й с другите науки почиват на обща основа – борбата с престъпността. Най-тесни се връзките с другите наказателноправни науки и най-вече с наказателния процес. Освен по въпросите за същността на доказването и доказателствата, наказателния процес и криминалистиката се намират във връзка относно способите за събиране и проверка на доказателствата.

      Отношенията на криминалистиката с наказателното право са обусловени от значението на квалификацията на деянието за разследването. Не е възможно успешното ползване на криминалистичните знания без да се познават и прилагат правилно институтите и съставите на общата и специалната част на НП.

      Връзките на криминалистиката с криминологията се проявяват при установяване на причините и условията, съдействали за извършване на престъплението, и при определяне на средствата и способите за предотвратяване на други такива престъпления.

      Връзките на криминалистиката с наказателноизпълнителното право имат значение при разследване на престъпления, представляващи опасен рецидив.

      Връзките на криминалистиката със съдебната медицина и съдебната психиатрия се проявяват при откриване, изземване и оценка на следите върху човешкото тяло и установяване на причините за смъртта, при избора на тактическите способи за събиране на личните доказателствени средства и при преценката на обясненията на обвиняемия.

      От голямо значение са връзките на криминалистиката с психологията и логиката, с математиката и информатиката, кибернетиката и др. Разностранни е трайни са връзките на криминалистиката с естествените и техническите науки. Те намират проявление при използването техническите способи и средство за откриване, фиксиране и запазване на доказателствата при различните видове експертизи.

 

       Откриване, запазване, фиксиране, изземване и изследване на доказателствата.

       Откриване на доказателствата. То изисква анализ и оценка на данните и изграждане и проверка на версиите. Откриването на доказателства често е затруднено от различни причини /неблагоприятно външно влияние; противодействието на извършителя; неблагоприятно въздействие на случайни фактори; отдалечеността на разследването от момента на престъплението и др./

       При откриването на доказателствата се използват различни методи:

Вероятностен метод. Той предполага изграждане и проверка на система от версии за времето, мястото и механизма на възникване на доказателствата; причините за тяхното изменение и др.

Инструментален метод. Изразява се в използване на различни технически средства за откриване на следите и веществените доказателства. Осигурява обективност и изчерпателност.

Метод на мисловната реконструкция. Намира се във тясна връзка с горните два метода. При използването му от съществено значение има точността на данните по делото.

      Запазване на доказателствата. Използват се няколко начина:

1. предотвратяване на повреждането и унищожаването на доказателствата;

2. защита на доказателствата от неблагоприятни атмосферни условия;

3. спиране протичането на вътрешни процеси;

4. използване на недеструктивни методи за изследването на доказателствата

      Фиксиране на доказателствата. Извършва се по няколко начина – в протокола за съответното следствено действие, по фотографски начин и чрез кино и видео- фиксация, фонофиксация и графическа фиксация. Те се използват заедно или поотделно.

      Изземване на доказателствата. Подчинено е на изискванията за своевременност, пълнота и запазване за изследване, както и на тактическите правила за:

- изземване заедно с обекта, върху който се намират следите;

- изземване след установяване на връзката на следите и другите веществени доказателства с останалите обекти на местопроизшествието;

- изземване след фотографско фиксиране.

      Изследване на доказателствата. Доказателствата се изследват от компетентните органи на разследването, а когато са необходими специални знания- от експерти. При изследването се спазват тактическите изисквания за:

- комплексност – изследване от всички възможни аспекти;

- своевременност – изследване на доказателствата преди възникване на опасност за тяхното повреждане или унищожаване;

- изчерпателност – изследване на всички доказателства.

      Методи, използвани в криминалистиката. Имат разнообразен произход и различна степен на приложение.

      Видове методи. Три основни вида: 1. Общонаучни; 2. Криминалистични; 3. Методи на други частни науки.

Общонаучните методи /наблюдение, описание, измерване, сравнение, експеримент, моделиране, системният методи и др./ се прилагат широко в криминалистиката. Моделирането заема важно място при съставянето на логическите модели в процеса на разследването, когато информацията за разследването е непълна. Нараства ролята и на системния метод.

Криминалистичните методи заемат ключово място при откриване, запазване, фиксиране, изземване и изследване на доказателствата. Те обикновено са свързани с двете форми на познанието – сетивната и абстрактната.

Методите на другите частни науки се прилагат сравнително широко. Това се обуславя от сложния и разностранен характер на престъплението.

      Система на криминалистиката. Криминалистиката обхваща:

1. Обща теория на криминалистиката;

2. Криминалистична техника; криминалистична техника за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на доказателствата и др.;

3. Учение за следите;

4. Криминалистични експертизи;

5. Криминалистична тактика;

6. Методика на разследване на различните видове престъпления;

7. Криминалистична профилактика.

 

      Възникване и развитие на криминалистиката.

Предпоставки. Като наука криминалистиката възниква през ХІХ век. Няколко предпоставки за възникването й:

- навлизането на постиженията на техническите и естествените науки в правораздаването;

- обновяването на наказателното законодателство в Европа;

- нуждата от криминалистични знания в борбата с престъпността;

- появяването на криминалистични изследвания в областта на трасологията, балистиката и т.н.

Възникване на криминалистиката в България. Смята се, че възниква след 9.ІХ.1944г. Според някои източници криминалистиката у нас възниква още през ХІХ век. Предпоставки за възникването й:

1. бързото развитие на страната след освобождението от османско робство;

2. нормативното закрепване на идеите на най-напредничавите законодателства;

3. влияние на чуждестранната криминалистика след І-вата световна война;

4. необходимостта от криминалистични знания в съдебната и следствената практика.

      За състоянието на криминалистиката в края на османското робство свидетелстват малко източници. Характерно за този период е издирването по фотографии, по описание на признаците на външността. Прилагани са и тактически способи при разпита и очната ставка.

      Първият период в развитието на криминалистиката маже да се раздели на 2 етапа: 1878-1925г. и 1925-1944г. През първия етап се превежда от руски учебникът по криминалистика на Лебедев /1898г./ и се въвежда антропометричната система на регистрация /1906/, дактилоскопна регистрация /1907/, развива се и съдебната фотография. През втория етап българи специализират в чужбина през 1926г. се усъвършенства системата за наказателна регистрация и се създава централна адресна служба. България става член на Интерпол, но през 1951г. напуска организацията. През този период криминалистиката се развива с типичните белези на западноевропейската криминалистика – придържаща се към техниката и изцяло загърбила тактиката и методиката.

 

След І – вата световна война започва използването на криминалистиката за защита на интересите на управляващата класа.

      Вторият период /сред 1944г./ се различава съществено от първия. Българската криминалистика се привързва изцяло към съветската. Създават се основните криминалистични учреждения – научноизследователските в София, а тези в практикоприложен профил на дейност – извън столицата, териториално разположени равномерно.

 

 

 ВЪПРОС №2

 

СЪДЕБНА ИДЕНТИФИКАЦИЯ. ВИДОВЕ ИДЕНТИФИКАЦИЯ. ИДЕНТИФИКАЦИОННИ И НЕИДЕНТИФИКАЦИОННИ СЪДЕБНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

      Понятие. За същността на съдебната идентификация няма единно становище. Тя не е общ, а специален метод, с помощта на който се решават конкретни практически задачи във връзка с разкриването, разследването и предотвратяването на престъпленията.

      Съдебната идентификация съдейства за установяване на връзката на определено лице или материален обект с разследваното престъпление. Това е познавателна дейност, изразяваща се в наличието или липсата на тъждество на конкретно определен обект, а когато това е невъзможно, в установяване на груповата принадлежност на обекта.

      Идентификация в наказателното производство. В НП идентификацията се осъществява посредством два процесуални способа: експертиза и разпознаване. При експертизата това става на основата на специални знания, а при разпознаването – посредством изградения мисловен образ.

      Съдебната идентификация се характеризира със следните специфични черти: 1. Подчинена е на разпоредбите на НПК; 2.протича в рамките на наказателното производство; 3.свързана е с изследване на минало събитие – разследваното престъпление; 4.обектите на идентификацията се намират в предполагаема връзка с извършеното престъпление и чрез идентификацията тя се потвърждава или се изключва; 5. Може да се използват собствени методи и средства за идентификация.

      Научни основи на съдебната идентификация – това е преди всичко теорията на познанието с нейните основни положения за индивидуалност и качествена определеност на обектите от материалния свят, за връзката и взаимозависимостта помежду им, за отражателната способност на обектите, за познаваемостта на света и др. Обектите на съдебната идентификация се изследват не статично, а в тяхното развитие и изменение.

      Съдебната идентификация има значение в две насоки – общометодологично и непосредствено практическо значение. Общометодологичното значение се изразява в принципната възможност за събиране на т.нар. идентификационни доказателства, а непосредствено практическото – във възможността за установяване наличието или липсата на тъждество на конкретно определен обект.

Обекти на идентификация.

      Обща характеристика. Това са материални обекти, които могат да бъдат възприети от човека и изследвани непосредствено или с помощта на специални знания. Главен обект на идентификация е човекът. Обект на идентификация са също оръдието или оръжието, с което е извършено престъплението. В някои случаи обект на идентификация могат да бъдат и съвкупност от материални обекти. Обектите на идентификация се изследват непосредствено и по-често опосредено по оставените от тях следи.

      Обектите на идентификация /издирваните обекти/ се наричат идентифицируеми. Но изследването им е невъзможно без т.нар. идентифициращи обекти – обектите, в които са отразени техни признаци и с помощта на които може да се извърши отъждествяването. Идентифицируемите и идентифициращите обекти са органически свързани помежду си.

      Свойства на обектите на идентификация. Идентифицируемите обекти са годни за идентификация, ако притежават в съвкупност 2 основни свойства: индивидуалност и устойчивост.

      Индивидуалността отличава идентифицируемия обект от останалите от същия род и вид. Индивидуалността се проявява чрез съвкупността от свойства и признаци, естествено присъщи на обекта поради закономерното им възникване, развитие и проявление при съответните условия.

      Устойчивостта осигурява трайност на съответната качествено определеност на обекта, на неговите свойства и признаци, на неговата индивидуалност. Тя не е и не може да бъде абсолютна, а се запазва само за определен период от време – идентификационен период. При преценка на устойчивостта трябва да се има предвид и причините за изменението на обекта.

      Измененията на обектите биват: естествени, умишлени и случайни. Естествените изменения са резултат от протичащи вътрешни процеси – имат непредотвратим характер. Това не се отнася за умишлените и случайните изменения. Когато те не са засегнали същността на свойствата и признаците на обекта, няма затруднения при планирането на идентификационните следствени действия. Случайните изменения се преценяват по същество и с оглед възможността за възстановяване на оригиналното проявление на свойствата и признаците на обекта.

  

   Видове идентификация.

1. В зависимост от характера на процесуалните способи разграничаваме експертна идентификация и идентификация при разпознаването.

2. С оглед степента на индивидуализация различаваме индивидуална идентификация и установяване на груповата принадлежност.

3. В зависимост от характера на идентификационните признаци – идентификация по признаците на външния строеж и идентификация по признаците на вътрешния строеж на обекта.

Първият вид е най-често срещаната криминалистична идентификация. Към нея се отнасят – трасологичните експертизи, а също и идентификационните балистични експертизи.

Особености:

а/ почива на добре разработена частна методика;

б/ изводите се изграждат не само въз основа на индивидуалните, но и на груповите признаци;

в/ обикновено признаците могат да бъдат възприети непосредствено от компетентния орган; г/ възможно е да се извърши както пряка така и опосредствена идентификация.

4. В зависимост от особеностите на отразяване на идентифицируемия обект – идентификация по функционално-динамичен комплекс /експертизи на документи и разпознаване на човека по динамичните признаци/. За обективното протичане на тази идентификация е необходимо да се осигурят условия, максимално сходни с тези, при които е станало отразяването на признаците на обекта.

5. В зависимост от характера на идентифициращия обект – идентификация по мисловен образ. Използва се при разпознаването, като почива на връзката между материалния и идеалния образ на идентифицируемия обект.

6. В зависимост от особеностите на идентифицируемия обект – идентификация на цялото по неговите части. Извършва се по два типа признаци: признаците на целия обект до разделянето му на части и признаците, възникнали при разделянето на обекта.

      Стадии на идентификация при съдебните експертизи. Три стадия, извършени при определена последователност, тъй като резултатите на всеки стадий влияят върху резултатите на следващия.

1. Разделно изследване. През този стадий се установяват идентификационните признаци на идентифицируемия и идентифициращите обекти.

2. Сравнително изследване. Състои се в сравняване признаците на идентифицируемия с признаците на идентифициращите обекти. При сравнителното изследване се решават 2 основни въпроса – определят се съвпадащите признаци, връзката и зависимостта, в която се намират и се систематизират различните признаци, като се установява техният произход.                                                                  

3. Оценка на резултатите от сравнителното изследване. Правят се окончателни изводи, като се определят и основанията, върху които те почиват. Ако е необходимо се извършва допълнително разделно и сравнително изследване. При положителен идентификационен извод се изяснява произходът на съществуващите различия, какво е относителното им място при характеристиката на обекта и кои са закономерностите, които ги обуславят, и факторите, които водят до изменението им.

  • При отрицателен идентификационен извод на преценка подлежат съвпадащите признаци.

 

      Идентификационни признаци. Отразяват характерни индивидуални особености и дават основание да се направи извод за наличието или липсата на тъждество на изследвания обект. Тези признаци се установяват посредством аналитично, синтезно и сравнително изследване на обекта.

      Важен момент е преценката на тези признаци. Индивидуалността на идентификационните признаци се обуславя от индивидуалността на механизма на образуването и отразяването на тези признаци. От индивидуалността на идентификационните признаци зависи степента на категоричност на извода за наличието или липсата на тъждество, достоверността на идентификационното заключение и тактическите способи, които трябва да се използват при извършване на идентификационните следствени действия и преценката на резултатите от тях. Индивидуалността на признаците е свързана с определен обект и период на проявление. Устойчивостта е предпоставка за провеждане на идентификационното изследване или за извършване на идентификационното действие. Степента на устойчивост се обуславя от природата на признаците и условията на образуването и запазването им. Устойчивостта е пряко свързана с индивидуалността.

      Идентификационното значение на признаците се преценява и от гледна точка на тяхната връзка и зависимост помежду им. Колкото отделните признаци са свързани помежду си, толкова по-слаба е тяхната идентификационна стойност, защото е по-малка самостоятелността им. Това становище предизвиква възражения. Идентификационните признаци не могат да възникнат и да се проявят откъснато от общите закономерности и условия, на които е подчинено развитието на обекта.

      Идентификационните признаци могат да се класифицират в няколко групи:

Индивидуални и групови признаци. Те са органически свързани и зависими едни от други. Но те са и достатъчно самостоятелни при решаване на въпроса за наличието или липсата на тъждество на изследвания обект. Най-напред се изследват груповите, а след това индивидуалните признаци. Груповите характеризират обектите от съответната група, а индивидуалните – единичните обекти.

Общите и частните признаци. Първите характеризират обекта като цяло, а вторите – отделни негови частни особености.

Според произхода идентификационните признаци са необходими и случайни. Необходимите са обективно обусловени, а случайните са резултат от стечение на обстоятелствата.

Признаци на външния и признаци на вътрешния строеж характеризират различни страни на обекта на идентификация. Признаците на вътрешния строеж се идентифицират с помощта на специални знания, за признаците на външния строеж това не е необходимо, т.е. могат да се идентифицират с и без помощта на специални знания, посредством експертиза в първия случай и разпознаване във втория.

 


 

ВЪПРОС №3

ИДЕНТИФИКАЦИЯ  НА ЧОВЕКА ПО ПРИЗНАЦИТЕ НА ВЪНШНИЯ МУ ВИД. СЛОВЕСЕН ПОРТРЕТ. ДРУГИ КРИМИНАЛИСТИЧНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ОТКРИВАНЕ ИЗВЪРШИТЕЛЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО И УСТАНОВЯВАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОСТРАДАЛИЯ – КОМПЮТЪРЕН ПОРТРЕТ, ФОТОФИТ, ИДЕНТИКИТ, ФОТО РОБОТ, СКУЛПТУРНА РЕКОНСТРУКЦИЯ.

 

Обща характеристика на признаците. Видове признаци.

      Особености и значение. Признаците на външността на човека се използват при решаването на една от най-важните задачи на разследването – откриване на извършителя на престъплението.

      Признаците притежават следните свойства, които позволяват да се създаде мисловен образ на човека, при възприемането му по време на престъплението:

1. Индивидуалност. Тя е резултат от генетичните и на външните фактори, при които човек живее.

2. Устойчивост. Определя се от индивидуалността и постоянния характерен костно-хрущялен строеж на човека. Върху устойчивостта на признаците могат да въздействат определени фактори: естествено изменение на човека; болестни процеси; умишлени изменения.

      Естествените изменения настъпват в процеса на развитие и стареене на човека. Това постепенно изменение осигурява необходимата идентификационна стойност на признаците на външния вид на човека и пълноценното им използване в процеса на разследването.

      Болестните фактори водят до преждевременни промени на признаците на външния вид. Те настъпват по-интензивно от нормалните и поради това нарушават съвкупността от идентификационни признаци в мисловния образ на извършителя и затрудняват издирването му.

      Умишлените изменения могат да засегнат изцяло или частично външния вид на човека и да създадат значителни идентификационни затруднения. Най-устойчиви и практически неподлежащи на изменение са ушите и съотношението на размера на костите на човека.

3. Комуникативност. Това свойство на признаците е постоянно. Комуникативността не намира проявление само при две хипотези: в случай на прикриване на нормалното проявление на признаците и при укриване на някои признаци.

      Особености на признаците на външния вид на човека.

- признаците на външния вид на човека са във връзка и в зависимост помежду си;

- въздействат и се възприемат не изолирано, а като система от признаци;

- оставят съвкупна, а не фрагментарна информация в съзнанието на човека, като неясните и непълни данни се запълват с данни от дотогавашния социален опит на лицето.

      Мисловният образ, изграден по външните признаци, не представлява пълно копие на оригинала, за което трябва да се държи сметка при разпознаването.

      Видове признаци. Могат да се класифицират в пет групи: анатомични; функционални; съпътстващи; особени и социално професионални признаци.

Анатомичните признаци имат доминиращо значение. Те могат да се разделят на четири подгрупи.

      Към първата се отнасят полът, възрастта, расовата принадлежност, общото положение, ръстът и степента на охраненост. При наличието на съвпадения следва да се очаква откриването и на други признаци, а при различие на някои от тях – да се прекрати по-нататъшният анализ и сравнение.

      Към втората подгрупа се отнасят признаците на главата и шията. От голямо значение тук имат очите. По тях може да се съди за състоянието на човека. Идентиификационно значение имат също носът, брадата, устата и устните, кожата на лицето и косата.

      Към третата подгрупа се отнасят признаците на тялото и по-специално на раменете и гърба. Идентиификационно значение има съотношението им с останалите части на тялото.

      Към четвъртата подгрупа спадат признаците на крайниците.

Функционалните признаци са свързани с анатомичните и зависят от тях. Те са израз на две от основните състояния на човека – социалното му положение и психическото му състояние. Типични функционални признаци са походката и позата, мимиките и жестикулациите, гласът и речта на човека.

      Походката е система от привични движения при ходене. Устойчивостта й се определя от костно-хрущялния строеж на тялото, а особеностите й – от неговата големина и съотношението между тялото и краката, от физическото и психическото здраве на човека, от възрастта и от пола.

      Позата е устойчив навик на седене, стоене или бягане. Тя оказва влияние върху положението на тялото и главата, на ръцете и краката.

      Жестикулацията е система от привични движения на ръцете, главата и шията. Изразява емоционалното състояние на лицето в момента и допълва съдържанието на речта.

      Мимиката е система от движения на мускулите на очите, на устните, на веждите и др. В съчетание с речта оказва силно въздействие у свидетеля и оставя трайни следи в мисловния образ на извършителя.

      Осанката е привично положение на корпуса на човека и на главата.

      Гласът е основен функционален признак на човека и един от най-сложните му навици. При формиране на гласа участие вземат множество органи – мозъкът, който контролира и ръководи гласните кухини; горната и долната челюст и зъбите; трахеята, белите дробове и диафрагмата; гласните струни.

      Речта е проявление на органичната връзка между гласа и мисълта. Тя бива бърза и бавна, ясна и неясна, обикновена и емоционална.

Съпътстващите признаци привличат вниманието върху някои от анатомичните признаци и представляват отделна и самостоятелна част от структурата на мисловния образ за външните признаци на извършителя. Съпътстващи признаци са дрехите, украшенията и др.

Особените признаци възникват под въздействието на различни фактори – болестни изменения, анатомични дефекти, заекване, татуировки и др. Те се характеризират и индивидуалност и устойчивост. При разпита особените признаци трябва да се преценяват не изолирано, а в съвкупност с другите признаци, за да не се достигне до едностранчивост на преценката.

Социално-професионални признаци. Те са резултат от социалната среда и начина на живот на лицето. Установено е, че от социалната среда и начина на живот на лицето дават отражение върху речта и жестикулациите, походката и позата, осанката и гласа, а атмосферните условия – върху външния вид. Професията оказва влияние върху големината на крайниците, пластичността на реакциите и на избора на облеклото.

Източници на информация за признаците на човека. Използват се 4 вида източници – заедно или по отделно:

- показания на свидетели

- фото-, видео- и киноснимки

- различни видове следи – от ръка, крак или зъби

- картотеки на наказателната регистрация или от медицински заведения

      Целесъобразно е да се използват повече източници едновременно, които дават данни за признаците на извършителя. За откриване на източниците на информация се използват вероятностния метод и методът на мисловната реконструкция. Първият предполага изграждане на система от версии за лицата, които са могли или които е трябвало да видят извършителя. С помощта на втория метод се “възстановява” разследваното престъпление и като се анализира механизмът на протичането му, се очертава възможното отразяване на събитието на престъплението в обективната среда.

Методика на описване признаците на външния вид на човека. Методи и технически средства за съставяне портрет на извършителя.

      Методика на описване признаците на човека. Създадена е от Алфонс Брейтон през 1885г. – словесен портрет. Според тази методика признаците на външния вид не се описват произволно, а по определена система. Всяка част на главата и всяка особеност на лицето се фиксира с точни буквени означения, от които се съставя формула на външността на лицето.Използването на метода налага:

- употреба на общи наименования на едноименните признаци;

- описване на размерите, формата, положението, понякога и на цвета на анатомичните признаци;

- спазване на определена поредност: общи частни признаци, пол, възраст и т.н.;

- изчерпателност;

- максимална конкретност.

      Методи и технически средства за съставяне портрет на извършителя. Те са пет вида: рисуван портрет, композиционен портрет, идентикит, фотофит, компютърен портрет. Характеризират се с две особености: осигуряват нагледокомпозиционен образ и представляват опосредствени източници на информация за признаците на лицето.

Рисуваният портрет се съставя от художник портретист въз основа на свидетелски показания.

Фотороботът има значително предимство пред портрета, негов автор е Пиер Шебо. На свидетеля е по лесно да покаже отколкото да разкаже за признаците на човешкото лице, което е видял. При фоторобота свидетелят прави селекция по представените снимки на трите основни области на човешката глава – челото и косата, очите и веждите и устните и брадата. Изграждането на синтетичния образ преминава през 4 стадия: показване на снимките и отделяне на избраните от свидетеля; монтиране на снимките на подвижни скали с обща основа; ретуширане на основния образ от художник; извършване на нови корекции на фоторобота.

      Фотороботът има 2 основни недостатъка: не осигурява достатъчно варианти и не е лишен от субективност, произтичаща от ретуширането на портрета от художник.

Идентикитът е създаден от Хуг Макдоналд и се основава на принципа на фоторобота, но има значителни предимства. Тръгва се от 40000 снимки, отразяващи най-характерните черти на човешкото лице. Те са синтезирани в 525 диспозитива, разделени на 12 подгрупи. Така се създават множество комбинации, а и бързина при обработването на информацията.

Фотофитът е създаден от Жак Пенри и се основава на принципа на фоторобота, но използва снимки с високо качество на различни характерни части на главата: 169 типа чела, 81 типа очи, 86 типа уста и др. При тяхното комбиниране могат да се създадат около 5 милиона синтетични образа.

Компютърният портрет почива на същите принципи, но има значителни предимства пред останалите. Изготвя се много по бързо и своевременно може да бъде коригиран, без това да затруднява работата.

 

  

ВЪПРОС №4

КРИМИНАЛИСТИЧНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ОТКРИВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – ВЕРОЯТНОСТНИЯТ МЕТОД, МИСЛОВНАТА РЕКОНСТРУКЦИЯ И ИНСТРУМЕНТАЛНИЯТ МЕТОД. КРИМИНАЛИСТИЧНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ФИКСИРАНЕ, НА СЪДЕБНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪРЖАНИЕ И ИЗИСКВАНИЯ. ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЪДЕБНАТА ФОТОГРАФИЯ И ВИДЕОФИКСАЦИЯТА ПРИ ОГЛЕДА, ПРЕТЪРСВАНЕТО И ДР. СЛЕДСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ. КРИМИНАЛИСТИЧНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ЗАПАЗВАНЕ И ИЗЗЕЕМВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА. ОСНОВНИ ПРАВИЛА. КРИМИНАЛИСТИЧНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ОЦЕНКА НА СЪДЕБНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА.ХИПОТЕЗИ И КРИТЕРИИ.

 

Криминалистична техника.

      Същност и значение. Към криминалистичната техника се отнасят съдебната фотография, трасологията, съдебната балистика, криминалистичното изследване на документи, криминалистичното отъждествяване на човека по признаците на външния вид и наказателната регистрация. Това становище е спорно, не е правилно да се обединяват толкова разнородни въпроси и криминалистичната техника да се разглежда откъснато от тактиката и методиката.

       Криминалистичната техника е органически свързана с тактиката и методиката, това е така, защото: няма въпрос при разкриването, разследването и предотвратяването на престъпленията, за решаването на който да не се ползват технически, тактически и методически способи и средства; изборът на технически способи и средства за събиране на доказателствата е зависим от тактическата преценка на компетентния орган и те се прилагат винаги съобразно методическите указания за разследване на съответния тип престъпления.

       Криминалистичната техника може да се определи като система от знания за използване на определени технически способи и средства за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на доказателствата по делото.

      Общи особености. Научна основа са естествените и техническите науки, а нормативна основа – НПК. Техническите способи са два вида: общи и специални. Общите могат да се ползват без ли след приспособяване, а специалните – само за целите, за които са създадени.

      В зависимост от служебната роля криминалистичната техника бива: за откриване на доказателствата, за фиксиране, изземване, запазване и изследване на доказателствата.

      Криминалистичната техника притежава следните общи особености: използва се в рамките и във връзка с извършваните различни следствени действия за нуждите на решаваните от тези действия задачи; използването й е подчинено на разпоредбите на НПК, а резултатите имат доказателствено значение само ако са оформени процесуално правилно; развива се в тясна връзка с практиката в две насоки – като “собствена” криминалистична техника и като криминалистична техника, създадена чрез приспособяване на постиженията на други частни науки; позволява да се прилагат количествени методи, като повишава обективността на разследването.

Технически способи и средства за откриване, фиксиране, запазване и изземване на следите и на другите веществени доказателства.

      Откриване. За откриване на следи и др. веществени доказателства се ползват различни способи и технически средства. Условно се разделят на няколко групи:

- технически способи и средства, свързани с основния познавателен метод при извършване на следствени действия – наблюдението;

- оптически увеличителни прибори – лупи и микроскопи с малко увеличение;

- технически способи и средства за проявяване на следи от ръце;

- технически способи и средства свързани с използването на UV и инфрачервени лъчи. UV лъчите предизвикват луминесценция. Инфрачервените се прилагат посредством електроннооптически преобразувател и фотографски методи.

      Специализирани уреди за откриване на следи и други веществени доказателства са металотърсачът, магнитният търсач и трупотърсачът.

      Фиксиране. За фиксиране на следи и други веществени доказателства се ползват предимно технически способи и средства. Нормативно основа е чл.111 от НПК “когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени…..се изготвят фотоснимки, ….кино-, видео- звукозаписи, планове и схеми, отливки или отпечатъци”. Фиксацията може да стане по четири способа: фотографски; кино-, видео- звукофиксация и графически. Посочените методи целят да се посмигне нагледност и пълнота.

      Изземване. За изземване на следи и други веществени доказателства се използват специализирани технически способи и средства. Това става главно при огледа и претърсването и изземването. Основно правило е доказателствата да се изземват в състоянието, в което са намерени и заедно с обекта, върху който са открити. Когато това е невъзможно се изземват отраженията на интересуващите разследването веществени доказателства, като се изготвят т.нар. веществени доказателства.

 

Технически способи и средства за изследване на доказателствата.

      Видове. Най-често използваните технически способи са оптическите увеличителни прибори, невидимите лъчи и спектралният анализ.

      Оптическите увеличителни прибори са няколко вида:

1. Които не изискват специална обстановка и квалификация за изследване;

2. Оптическите увеличителни прибори, използването на които предполага предварителна подготовка и лабораторна обстановка;

3. Оптическите увеличителни прибори, при работа с които е необходима специална подготовка и квалификация.

      В практиката най-често се ползват лупите. Те биват: обикновени и измервателни, монокулярни и бинокулярн и др. Микроскопите дават възможност да се установят различни обстоятелства по делото. Те биват: обикновен стереоскопичен, профилографски, луминсцентен, сравнителен, металографски, поляризационен и електронен.

      При изследване на оптическите увеличителни прибори е необходимо да се спазват 2 основни изисквания:

1. Последователност /изследване най-напред с микроскопи с по-просто устройство, а след това  с микроскопи с по-големи възможности/;

2. Вариантност на условията при изследването.

      Невидими лъчи. С тяхна помощ могат да се открият невидими признаци на обектите. Те позволяват едновременното ползване на количествени и качествени методи, което осигурява по-голяма обективност и доказателствена информация. Най-често използвани са UV лъчите. Те позволяват: да се разграничат еднакви по цвят и различни по състав вещества; да се открият петна от кръв, урина и др. обекти от биологичен произход на местопроизшествието; да се установи наличие или липса на химически вещества върху определени обекти; да се разчетат повредени по химически начин документи и др.

      Посочените задачи се решават с два основни метода – луминсцентният анализ и фотографското изследване на UV лъчите. Първият има предимства като: бързина; запазване на оригиналния вид на документите; достъпност; може да се използва за изследване на живи организми. Известни са три спектъра на UV лъчите – дълги, средни и къси.

      Голямо приложение намират и инфрачервените лъчи. Те граничат с червената светлина и радиовълните. Благодарение на пробивната се села и различното поглъщане и отразяване на различните вещества инфрачервените лъчи се използват: за разчитане на зачеркнати и зацапани документи; установяване на следи от близък изстрел; да се разграничат еднакви по цвят и различни по състав вещества.

      Посочените задачи се решават с три основни метода – визуално изследване с електрооптически преобразувател; фотографско изследване в инфрачервени лъчи; инфрачервен спектрален анализ.

      Спектралният анализ е метод на физиката, прилаган в криминалистиката за изследване на веществените доказателства. Има две разновидности: емисионен, при който изследваните доказателства се нагряват, а за химическият им състав се съди по излъчената спектограма и абсорбционен, който се извършва с помощта на спектрофотометър – поглъща се светлината, която може да бъде излъчена при загряване.

      Други методи и средства за събиране и изследване на доказателствата. тук се отнасят методите на хроматографията, масспектрометрията, сканиращата електронна микроскопия и рентгеновият микроанализ, профилографията и др.

      От техническите средства внимание заслужават следственият куфар и подвижната криминалистична лаборатория. Следственият куфар съдържа най-необходимите средства и материали за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на следи и др. веществени доказателства. Подвижната криминалистична лаборатория позволява да се извършват изследвания на следи и др. веществени доказателства на територията на местопроизшествието и на основата на резултатите – да се предприемат необходимите действия.

Съдебна фотография. Фотографиране при отделните следствени действия.

      Понятие. Съдебната фотография е система от фотографски и криминалистични методи и средства за фотографско фиксиране на обекти и действия, свързани с разследваното престъпление. Тя е два вида: следствено зафиксираща и научноизследователска. Първият вид осигурява нагледност на извършената от следователя дейност. Научноизследователската – извлича информация от събраните доказателства и дава отговор на важни въпроси по делото.

      Значение. Тя изпълнява три основни функции:

- фиксиране на местопроизшествието, обектите, които се намират там и техните признаци, както и признаците на други обекти, имащи връзка с престъплението. Тази функция има значение за анализа и оценката на събраните данни. Гарантира изчерпателност, обективност и точност.

- изследване на веществените доказателства /чрез използване на инфрачервена и микрофотография се събира информация, която иначе е недостъпна за компетентния орган/.

- откриване на нови обекти и характерни техни признаци. Тази функция предполага изследване на снимките, при което могат да се открият нови обекти, връзки и взаимоотношения между обектите на местопроизшествието.

Способи на следствено-зафиксиращата фотография.

      Видове способи. Те са четири вида: панорамен, измервателен /метрически и мащабен, репродукционен и стереоскопичен.

      Панорамният способ  дава възможност да се закрепи повече информация и да се отразят повече и по-ясно особеностите на обектите. Той се прилага задължително в три случая: за фиксиране на група обекти; за фиксиране на големи по обем обекти; за фиксиране на труп или друг обект в малко помещение.

      Метрическият способ позволява решаването на две задачи – фиксиране на обектите и тяхното измерване. По направените по този способ снимки може да се разкрие по-лесно механизмът на събитието на престъплението, да се реконструира местопроизшествието и отделни действия. Допустимо е едновременно ползване на метрическия и мащабния способ при метрическата, когато това е възможно.

      Мащабният способ е по-достъпен, лесен и точен от мащабния. При него се фиксират малки обекти.

      Репродукционният способ има две разновидности – обикновен и контактно-рефлексен. Последният е изместен от ксерографският способ. С репродукционния способ се фиксират документи, схеми скици и др.

      Стереоскопичният способ дава възможност за фиксиране на обектите в техните три измерения. Така снимките съдържат повече информация, но този способ се прилага рядко в практиката поради затрудненията свързани с обемното възприемане на обектите.

      Следствено-зафиксиращи снимки. Четири вида: ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни.

      Ориентиращите осигуряват информация в три насоки: за общите особености на местопроизшествието; за общите особености на заобикалящата го среда; за връзката на местопроизшествието и заобикалящата го среда. Тези снимки ориентират компетентния орган за местонахождението на произшествието, закономерностите на връзките между него и заобикалящата го среда. Позволяват изграждането на различни версии и изясняват важни обстоятелства. Най-добре е тези снимки да се направят по панорамния способ, за да се зафиксира повече информация.

      Обзорните снимки обхващат само местопроизшествието и фиксират само неговите обекти – панорамен способ. При анализа и оценката на информацията, съдържаща се в ориентиращите и обзорните снимки се затруднява определянето на границите на местопроизшествието и околната среда. Ето защо тези граници се очертават преди фиксирането с ориентиращи и обзорни снимки. Това позволява пълноценна подготовка и извършване на повторния оглед.

      Възловите снимки фиксират отделни “възли” – характерни обекти на местопроизшествието или на част от него. Те се правят по метрическия и мащабния способ, а когато условията го налагат – и по панорамния способ. Освен обектът снимката отразява и част от заобикалящата го среда.

      Действителните??? /детайлните/ снимки са снимки на отделни неголеми обекти или части от тях. Правят се поначало по мащабния способ. За предпочитане е да бъдат цветни.

Фотографиране при следствените действия.

      Значение и общи изисквания. Фотографирането при следствените действия благоприятства върху разследването, защото снимките се отличават с обективност, нагледност, бързина и точност. Тактически изисквания при фотографирането при следствените действия: пълнота; правилна последователност на фиксацията; максимална оригиналност; пълноценно закрепване на обектите и действията, установени или извършени при следствените действия.

      Фотографиране при оглед. Има значение в няколко насоки: с по-голяма точност се фиксира обстановката и обектите на огледа в тяхната връзка и взаимно положение. По снимките може да се извърши повторен оглед. По време на огледа се фотографират различни обекти, следи и др. веществени доказателства, имащи връзка с престъплението в тяхната функционална зависимост. На местопроизшествието и на намиращите се на територията му обекти се правят ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки. Могат да се използват панорамният, метрическият и мащабният способ.

      На труп и на чести на труп се правят различни снимки, защото фотографирането им има значение не само за предварителното разследване. При фотографирането на труп се спазват няколко тактически изисквания: трупът се фотографира заедно с окръжаващата го среда; в положението, в което е намерен; фотографирането се прави по правилата на т.нар. сигналитична фотография, ако е необходимо се прави т.нар. тоалет на трупа;

      В зависимост от положението на трупа, снимките се правят както следва: когато е в легнало положение – от 4-те ъгъла на въображаем четириъгълник; когато е във висящо положение – отпред и отзад; в седнало положение – от всички възможни страни. Наред с това се правят ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки.

      При фотографирането на следи и др. веществени доказателства се използват най-често мащабният способ и детайлните снимки. Следите се фотографират преди и след проявяването им, когато това е възможно. Правят се серия контрастни снимки, заедно с мястото на откриването им, взаимното разположение, в което се намират, както и характерните признаци на външния строеж.

      Фотографиране при претърсване и изземване. То зависи от резултатите от посоченото следствено действие. При положителен резултат се фотографират: местността или сградата, където е извършено претърсването /ориентиращи снимки/; скривалището или мястото, където са открити интересуващите следствието обекти /обзорни снимки/; намерените обекти /възлови/, характерните признаци на обектите /детайлни/.

      Фотографиране при следствен експеримент. Обхваща следните обекти: обстановката, в която ще се проведе експеримента – преди и след реконструирането й /ориентиращи и обзорни снимки/; опитните действие и резултатите от тях /възлови и детайлни/.

      Фотографиране при разпознаване. Фотографират се 4 групи обекти: предявените лица, предмети, труп и др.; възстановената обстановка; идентифицираният обект; идентификационното решение или посочването на разпознатия обект заедно с разпознаващия. Използват се мащабният и панорамният способ, както и способът на сигналетичната /опознавателната/ фотография. Правят се обзорни, възлови и детайлни снимки.

      Фотографиране при някои експертизи. Прави се за изследване обекта на експертизата. Обекти на фотографиране са: документите – веществени или писмени доказателства; образците за сравнение; следите; установените признаци; резултатите от изследването. Използва се репродукционният, ксерографския и мащабния способ.

      Фотографиране при разпит на местопроизшествието. То обхваща: територията на местопроизшествието, заедно с разпитвания; предметите посочени от обвиняемия или свидетеля, имащи връзка с престъплението; възстановената според показанията на обвиняемия или свидетеля обстановка; мястото на укритите веществени доказателства; намерените веществени доказателства; пътят на пристигането и оттеглянето на извършителя; връзката между извършителя и използваните от него способи и средства. Използва се панорамен, метрически и мащабен способ и се правят всички видове снимки.

      Опознавателна снимка. Прави се за нуждите на наказателната регистрация, за разпознаването на лица по фотоснимки и за извършване на експертиза по фотоснимка. Позволява да се предприемат оперативно- издирвателни действия за залавяне на извършителя. Трябва да се направи при спазване на определени правила: фотографиране в десен профил и в анфас, а при наличието на особености върху лявата част на лицето и ляв профил; фотографиране на 1/7 естествена големина до кръста и в 3/4 обърнато положение.

      Кино- и видеофиксация при извършване на следствени действия. Кино- и видеоснимките могат да се закрепят едновременно и във взаимна връзка и зависимост от анатомичните, функционалните и съпътстващите признаци на човека; извършените в процеса на разследването опити и някои процеси и явления свързани с престъплението.

      Кино- и видеофиксацията имат най-голямо приложение при разпознаването на живи лица по функционалните признаци и при следствения експеримент. Обект на кино- и видеофиксацията може да бъде и разпитът на местопроизшествието, използва се също при огледа и очната ставка, както и при извършването на някои експертизи.

      Прието и киноснимките да се делят на четири вида: общ план; среден план; крупен план; детайлен план. По същество това са основните видове снимки – ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни. Използват са следните технически способи: панорамен, постепенно увеличение на обектите на екрана и обратно; ускорен и забавен каданс.

      Кино- и видеофиксацията се отразява в протокола на съответното следствено действие. Записват се данни за кинокамерата, лицето, направило снимките, заснетите обекти и др. Направените по този начин снимки са доказателства по смисъла на чл. 111 и 113 от НПК. Когато протоколът на следственото действие не е обременен с много данни и съдържанието му може да се свърже с направените фото-,  кино- и видео снимки, изготвянето им следва да се отрази в него.

      Фотоснимките се поставят в албум, подписан от следователя и подпечатан с печата на органа, който ги е изготвил. Протоколът се подписва и от специалиста-технически помощник.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВЪПРОС №5

НАКАЗАТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ. СЪЩНОСТ, ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ. ОБЕКТИ. НОРМАТИВНА ОСНОВА И ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО Й. ВИДОВЕ НАКАЗАТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ.

 

Същност, възникване и развитие.

      Възникване и развитие. Наказателната регистрация възниква заедно с наказанието. Свидетелство за това е жигосването, осакатяването и т.н. през средните векове.

      Първата форма на наказателна регистрация е антропометричната, създадена през 1882г.

В специални карти се нанасят конкретни данни от единадесет измервания:

1. години;

2. ръст в право и в седнало положение;

3. телосложение;

4. цвят на косата;

5. цвят на очите;

6. дължина и ширина на главата;

7. дължина на средния пръст и кутрето на лявата ръка и дължина на ръката от китката до лакътя;

8. дължина на стъпалото на левия крак;

9. дължина и ширина на дясното ухо;

10. дължина на разстоянието между разтворените ръце;

11. описване на особените признаци – бенки татуировки и др.

      Втората форма на наказателна регистрация е дактилоскопичната. Тя позволява да се решат повече задачи въз основа на данните в регистрационните карти.

      Понятие, методи и значение. Наказателната регистрация е система от знания за събиране, регистриране, класифициране и запазване на съществени данни за лица, предмети и действия, свързани с разследваното престъпление. Основните методи на наказателната регистрация са описанието, дактилоскопирането и фотографирането.

Обекти и нормативна основа на наказателната регистрация.

      Обекти. Главен обект на наказателната регистрация са задържани под стража лица, обвиняеми, осъдени, безследно изчезнали и трупове с неустановена самоличност. Също така предмети и вещи, свързани с извършеното престъпление, чийто собственик не е установен.

  • Обекти на наказателна регистрация са материални обекти, намиращи се в пряка връзка със събитието на престъплението.

      Нормативна основа. Ведомствен подзаконов нормативен акт Наредба на МВР.. правни основания за регистриране са актове на прокурорско-следствените и съдебните органи.

Видове наказателна регистрация.

      Обща характеристика. Наказателната регистрация бива няколко вида: поименна; дактилоскопна; по фото снимки и по словесен портрет; на безследно изчезнали лица и на трупове с неустановена самоличност; на отделни вещи; по начин на извършване на престъплението; на оръжие, куршуми и гилзи; най- съвременна е генната наказателна регистрация. Основните видове наказателна регистрация – поименна; дактилоскопна; по фото снимки и по словесен портрет, имат общ обект – човекът.

      Видове наказателна регистрация. Особености.

      Поименната регистрация е с най-голямо значение при разследването. В съставяните карти се съдържа информация за съответното лице и за неговата характеристика.

Картата съдържа:

1. Име, презиме и фамилия на лицето;

2. Прякор;

3. Дата и място на раждане, постоянно местожителство;

4. Образование и професия;

5. Семейно положение и съдимост;

6. По кой член от НК е осъдено лицето, от кой съд и с какво наказание. В нея се помества също дактилоскопна формула, отпечатък от палеца на дясната ръка и фотоснимка.

      Дактилоскопичната регистрация е една от най-обективните форми на регистрация. Тя предполага дактилоскопиране на регистрираното лице т.е. отпечатване на папиларните изображения върху предназначените за дактилоскопна регистрация карти; извеждане на дактилоскопичната формула в нейните две части – основна и допълнителна; подреждане на картите по дактилоскопичната формула. Тази регистрация се извършва в три вариантадесетопръстна, петопръстна и еднопръстна регистрация.

      Дактилоскопирането трябва да отговаря на изискванията за пълнота – отразяване на папиларните изображения от пръстите на двете ръце и на отпечатъците на дланите; за правилна последователност; за високо качество на отпечатъците. В дактилоскопичните карти се отбелязват трите имена на лицето, някои данни за неговата самоличност, а когато има условия са прилагат и фотоснимки.

       Дактилоскопичната формула има голямо значение. По нея може да се установи, дали намерените на местопроизшествието отпечатъци са оставени от регистрирано преди това лице. Дактилоскопичната формула има две частиосновна и допълнителна. Основната част се съставя на основата на кръговидните папиларни изображения. Допълнителната част се съставя въз основа на трите вида папиларни изображения – дъговидни, примковидни, кръговидни.

      Регистрация на безследно изчезнали лица и на трупове с неустановена самоличност. Това се две отделни картотеки.

      При регистриране на безследно изчезнали лица се записват трите имена и прякора на лицето; дата и място на раждане; постоянно местожителство; професия и месторабота; признаците на външния вид, дрехите и обувките; начинът на живот; датата на изчезването, обстоятелствата, при които е станало това и кога за последен път е видяно лицето; дактилоскопната формула; последната фотоснимка и копие от пръстовите отпечатъци, намерени върху предмети, до които е имало досег лицето; данни за неговите близки и за заявителя.

       При регистриране на трупове с неустановена самоличност се записват данни за времето и мястото, където е намерят трупът; пола, ръста и особеностите на зъбите; времето на настъпване на смъртта; характерните белези на трупа и на дрехите и какви вещи са намерени; кръвната групова принадлежност; когато трупът е жена – признаците на девственост, бременност, изнасилване, аборт. Извършва се и дактилоскопиране на трупа, отпечатъците, заедно с фотоснимка се прилагат към картата.

      Регистрацията на отделни вещи се отнася за откраднати, изгубени и иззети вещи. В картите се отбелязва видът, моделът, формата и размерът, фабричният номер и цветът. Предметите и вещите с неизвестен собственик се класифицират в т.нар. спомагателна картотека.

      Регистрация по начин на извършване на престъплението /modus operandi sistem – MOS/. Регистрират се лица, извършили нееднократно еднородни престъпления. Регистрацията се основава на психофизиологичната индивидуалност на хората. Когато обстоятелствата са правилно преценени, данните от тази регистрация създават условия за борба с рецидивистите и за своевременното откриване и залавяне на извършителя. Съставят се две картотеки – за способите на извършване на престъплението от неизвестен автор и за способите на извършване на престъплението от известен автор.

      Регистрация на оръжие, гилзи и куршуми. Регистрира се откраднато, загубено, иззето или доброволно предадено оръжие, куршуми или гилзи при престъпления с неизвестен автор.

 

ВЪПРОС №6

СЪДЕБНА БАЛИСТИКА – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ЗНАЧЕНИЕ НА СЪДЕБНАТА БАЛИСТИКА, ИЗЗЕМВАНЕ И ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЛЕДИТЕ И ДРУГИТЕ ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ОБРАЗУВАНИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОГНЕСТРЕЛНОТО ОРЪЖИЕ. ОТКРИВАНЕ, ФИКСИРАНЕ, ЗАПАДВАНЕ И ИЗЗЕМВАНЕ НА ОГНЕСТРЕЛНОТО ОРЪЖИЕ, БОЕПРИПАСИ И НА СЛЕДИТЕ, КОИТО СА ОБРАЗУВАНИ.

 

Обща характеристика.

      Понятие. Съдебна балистика представлява система от правила и препоръки /система от знания/ за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на огнестрелно оръжие, боеприпаси и следи от оръжие и боеприпаси. Тя заема самостоятелна място в криминалистиката. Предмет на съдебната балистика. Той е:

- разкриване на особеностите на процесите и явленията при изстрела;

- разкриване на закономерностите на образуване на следите и другите веществени доказателства;

- изследване на видовете и на значението им за разследването;

- разработване на способи и средства, правила и препоръки за откриване, запазване, фиксиране, изземване и изследване на оръжието и боеприпасите и на следите от тях.

      Съдебната балистика се намира в тясна връзка с военната балистика, трасологията, криминалистическата тактика и съдебната медицина. В много случаи, предмет на изследване или изясняване са гранични въпроси, свързани с тези науки, а необходимите за това знания – интердисциплинарни. Наред с криминалистичните способи се използват и физически, химически, физико-химически и др.

      Възникване и развитие. Основите на съдебната балистика се полагат в края на ХІХв. Тогава  се създават научните предпоставки и се очертават потребностите от знания в тази област. В резултат на това балистиката възниква в началото на следващия век. За развитието й оказват влияние нарасналите след І-вата световна война престъпления с огнестрелно оръжие.

      Заедно с това се появява необходимостта от ефикасни средства за борба с тях. Първият значителен успех е създаването на сравнителния микроскоп. Разработва се методика на съдебно-балистичната експертиза и сравнително ефикасни тактически правила и препоръки за откриване, запазване, фиксиране и изземване на оръжието, боеприпасите и другите веществени доказателства.

      Съдебната балистика има голямо значение в борбата с престъпленията, извършвани с огнестрелно оръжие, тъй като:

- съдейства за изясняване на широк кръг обстоятелства за мястото и времето на изстрела, посоката на куршума, годността на саморъчно направеното оръжие и др.

- осигурява специализирано извършване на огледа на местопроизшествието, на претърсването и изземването и на личния обиск в случаите на използване на огнестрелно оръжие.

- позволява да се идентифицира оръжието по намерените гилзи и куршуми, чрез извършване на съдебно-балистична експертиза, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност.

      Видове огнестрелно оръжие.

  1. По предназначението си огнестрелното оръжие са дели на бойно, ловно и спортно.
  2. По релефа на цевта огнестрелното оръжие бива нарезно и гладкоцевно.
  3. Според дължината на цевта – късоцевно, средноцевно и дългоцевно.
  4. По броя на зарядите – многозарядно, което от своя страна може да бъде автоматично, полуавтоматично и неавтоматично и еднозарядно.
  5. По мястото на капсулата – с централно и с кръгово възпламеняване.
  6. Друго деление на огнестрелното оръжие е според калибъра.

      Части на патрона.

1. при нарезно оръжие – гилза, капсул, барутен заряд и куршум;

2. при гладкоцевно оръжие – гилза, капсул, барутен заряд, картонени тапи, сачми, тапа картонена.

      Процеси и явления при изстрел. Възникват едновременно няколко основни процеса, които имат отношение към образуването на следите и др. веществени доказателства.

  1. Първият е топлинен процес. При пълното развитие на този процес температурата от изстрела достига до 3000 градуса.
  2. Вторият процес е процесът на налягане. Той е резултат от отделянето на газове при изгаряне на барутния заряд и от 250-360 в началото налягането може да достигне и до 3500 атмосфери. Благодарение на това куршумът се отделя от гилзата и се придвижва в набраздената част на цевта. По голямо значение има топлинният процес. Без пълното му развитие не е възможно да се получи нужното налягане, а оттук и максималнaтa скорост и очакваната ударна сила на куршума.

      Едновременно с топлинния процес и налягането протичат и физични, химични и механични процеси. Те също имат значение за образуването на следите и за възникването на т.нар. вторични следи.

      Следи от изстрел. Образуват се два основни вида следи: следи отражения /следи в тесния смисъл/ и други следи /следи в широкия смисъл/. Първата група следи позволява да се идентифицира оръжието, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност; втората – да се изяснят други обстоятелства по делото.

      Следи отражения се образуват върху куршумите и гилзите.

Върху куршумите:

1. при зареждане в два случая. Първо, при издърпване на затвора се образуват следи върху долната част на затвора. Във втория случаи – при вкарване в патронника се образуват следи от среза на патронника.  

2. при изстрел в два случая. При първоначалния контакт с нарезите се образуват първични следи от нарезите. Във втория случай – при движение в цевта, се образуват същинските следи от нарезите и следи от газовото отверстие.

Върху гилзите се образуват следи:

1. при зареждане в три случая. При издърпване на затвора се образуват следи от долната част на затвора. При придвижване на патрона се образуват следи от отвора на магазина. При вкарване в патронника се образуват следи от слеза на патронника.

2. при изстрел в два случая. При удар върху капсулата се образува следа от ударника. При връщане на гилзата – следа от патронния откат.

3. при презареждане в три случая. При издърпване на гилзата се образува следа от изхвъргача. При удар в отражателя – следа от отражателя. При вторичен контакт със затвора – следа от края на отвора на затвора.

      По следите върху куршума и гилзата може да се идентифицира оръжието, защото те притежават достатъчно частни идентификационни признаци в резултат на механизма на образуването им под влияние на топлинния и други процеси при изстрела, на атмосферното налягане и т.н.; характеризират се с устойчивост; не могат да бъдат повредени или унищожени в резултат от атмосферни условия или заинтересовано лице; отразяват самостоятелно и независимо различни особености на оръжието; образуват се едновременно върху два независими следовъзприемащи обекта.

      Следите в широк смисъл са три вида:

  • вторични;
  • следи от куршума върху един или повече обекта на местопроизшествието и
  • следи от упор върху човешко тяло.

Най-голямо правно значение имат вторичните следи. В зависимост от произхода си те биват:

- следи от механичното действие на барутните газове. Срещат се при изстрел от 5-10 см. и зависят от три фактора: количество и качество на барута, интензивността на горене и характера на преградата.

- следи от термично действие на барутните газове – обгаряния, прегаряния, запалване. Срещат се при близък изстрел и зависят от барутния заряд, дължината на цевта и характера на преградата.

- следи-наслоения от частици от сажди, ръжда и огнестрелно масло. Те образуват т.нар. пояс на метализация и замърсяване.

- следи от опушване. Разполагат се радиално в две части – централна и периферна.

- следи от неизгорели барутни зрънца.

- следи от оръжейно масло.

- следи от метален прах.

      Вторичните следи се образуват само при определени условия – малко разстояние между следообразуващия и следовъзприемащия обект и нормално протичане на процесите при изстрела. Тези следи подлежат на бързи изменения по влияние на външни фактори. Вторичните следи имат значение за разследването в три насоки:

- за установяване на разстоянието, от което е произведен изстрелът;

- за установяване времето на изстрела;

- за определяне на груповата принадлежност на оръжието и дали следите са оставени от първия или следващите изстрели.

Откриване, фиксиране, запазване и изземване на огнестрелното оръжие и на следите от него.

      Откриване. Откриването на оръжието и боеприпасите има значение освен за нуждите на експерта, но и за установяване на местопрестъплението, изясняване на важни обстоятелства по делото и за изграждане на версии.

      Оръжието и боеприпасите се търсят по правило на територията на местопроизшествието и заобикалящата го среда. Внимание се отделя на самото местопроизшествие, пътят по който е пристигнал и си е тръгнал извършителят, естествените скривалища, водните площи и т.н.

      За откриването се използват три метода: вероятностен, мисловната реконструкция и инструменталният метод.

      Чрез вероятностния метод се изгражда система от версии за евентуалното местонахождение на оръжието и боеприпасите. Взема се предвид протичането на процесите при изстрела, евентуалното изменение под влияние на външни фактори, реакциите на извършителя и възможностите за укриване на оръжието. Ролята на версиите е голяма и при прилагането на другите два метода - инструменталният и мисловната реконструкция.

      Мисловната реконструкция почива на закономерната връзка и зависимост между отделните факти и обстоятелства, намерените следи и други доказателства. Това позволява да се анализира механизмът на деянието и да се установят закономерностите в отразяването му в обективната среда.

      Инструменталният метод се изразява в използване на различни технически средства – металотърсач, рентгенов апарат и др. Това спестява време и позволява да се проверят недостъпни за визуално изследване места.

      Фиксиране. Извършва се по два начина: в протокола на съответното следствено действие и фотографски. Протоколът, освен че позволява да се приобщят към доказателствените материали по делото намерените следи и други веществени доказателства, съдържа и много важна информация. В него се описва положението на оръжието и боеприпасите спрямо трупа и другите обекти на местопроизшествието, от коя страна се намира; заредено ли е и др. Подробно се описват отличителните белези на оръжието – вид, фирмени знаци, система, образец, калибър и степан на изправност, състояние на канала и цевта, положение на ударника, наличието или липса  на патрони в патронника, пълнителя или барабана. Отразява се много точно връзката с другите обекти на местопроизшествието.

      Фотографската фиксация има значение не само поради бързината, пълнотата и обективността на информацията, която съдържа. Тя дава възможност за нагледност, а оттук и за изводи по време на целия наказателен процес, както за по-бърза и по-правилно организиране на съдебно-балистичната експертиза. Въз основа на детайлните снимки могат своевременно да се предприемат издирвателни действия, а от възловите снимки да се почерпи информация за връзката на оръжието със заобикалящите го предмети.

      Изземване. Изземването на оръжието и боеприпасите се извършва при спазването на следните правела:

- запазване на оръжието и боеприпасите в състоянието, в което са открити;

- обезопасяване на оръжието и освобождаването му от заредено положение;

- запазване на следите от ръце, от биологичен произход и др. върху оръжието;

- осигуряване на условия за пренасяне на оръжието и боеприпасите до съответната лаборатория за изследване без повреждане на образуваните признаци.

      Изземване не трябва да се допуска преди фиксирането на оръжието и боеприпасите и в протокола, и фотографски и преди оценката на местопроизшествието и обектите, с които те са в определена връзка и зависимост.

 

ВЪПРОС №7

УЧЕНИЕ ЗА СЛЕДИТЕ /ТРАСОЛОГИЯ/. СЛЕДИТЕ КАТО ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО – ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ И ЗАВИСИМОСТ ОТ РАЗЛИЧНИ КЛАСИФИКАЦИОННИ КРИТЕРИИ. ХАРАКТЕРИСТИКА И ЗНАЧЕНИЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ СЛЕДИ ЗА РАЗКРИВАНЕ И РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.

 

СЛЕДИ. ВИДОВЕ СЛЕДИ.

Понятие, обща класификация и значение на следите.

      Понятие. Влага се различно съдържание. Най разпространеното е, че следата представлява материално отражение на признаците на един обект върху друг в резултат на взаимодействието между тях при извършване на престъплението или при свързаните с него обстоятелства. Тези следи се образуват само когато е налице отразяване на характерни признаци на външния строеж на един обект върху друг и отражение, съдържащо достатъчно общи и частни признаци.

      Второ становище – следи в широк смисъл. Освен следите-отражения това са, и следите-изменения на местопроизшествието, резултат на престъплението. Трето становище – според него понятието следа има още един аспект. Има се предвид освен материалните изменения и т.нар. идеални следи – отражението в съзнанието на свидетелите, възприели събитието на престъплението.

      Предмет на трасологията са както следите – отражения на външния строеж на един обект върху друг /следи в тесния смисъл/, така и другите материални изменения, настъпили в обективната среда в резултат на престъплението /следи в широк смисъл/. Местопроизшествието трябва да се изследва комплексно, защото така е протекло и се е отразило събитието на престъплението.

      Образуване на следите. И двете групи материални следи се образуват при една от следните хипотези:

- при пряко взаимодействие на човека с обектите на местопроизшествието или извън него /следи от ръка, крак и др./

- при опосредено взаимодействие, чрез използваните от човека оръдия или технически средства /следи от оръдия за взлом, следи от автотранспортни средства/

- при пряко и опосредено взаимодействие едновременно.

      С оглед на това следите биват: следи-отражения на признаците на един обект върху друг /следи в тесния смисъл/, следи-изменения на обстановката на местопроизшествието и на обектите в нея /следи в широк смисъл/, следи-отражения в съзнанието на човека по време на престъплението /идеални следи/, които не са предмет на трасологията.

      Следи-отражения. Имат следните особености:

1. Отразяват такива особености на обектите, които дават възможност да се идентифицира издирвания обект, а ако това не е възможно – да се установи груповата му принадлежност.

2. Позволяват да се даде отговор на различни въпроси и да се изяснят редица обстоятелства по делото.

3. Свидетелстват за мястото и характера на взаимодействието между обектите, а оттук и за механизма на извършване на престъплението.

4. Дават информация за броя на извършителите и за продължителността на престояването им на местопроизшествието, за тяхната квалификация и др.

      Тези следи съдържат две основни нива криминалистична информация. Информация за следообразуващия обект – може да се определи родовата и видовата принадлежност на обекта и да се извърши индивидуална идентификация. Другата информация е за условията и механизма на отразяване на престъплението. Тяхната основна и най-важна роля е ролята им на веществени доказателства по делото.

      Следи в широкия смисъл на думата. Това са всички изменения на местопроизшествието, предизвикани от престъплението. След реконструиране на обстановката на местопроизшествието по тях може да се установи механизмът на престъплението и да се извлече допълнителна информация за различни обстоятелства по делото.

      Идеални следи. Това са следи-отражения в съзнанието на човека. Те представляват мисловен образ на въздействалите по време на престъплението обекти, процеси и явления. Те не подлежат на унищожаване или повреждане от извършителя. Но тези следи са зависими от индивидуалните особености на човека, от здравословното и психическото му състояние в момента. Ето защо те са силно субективни и това трябва да се вземе предвид при подготовката и провеждането на разпита.

Видове следи отражения. Откриване и фиксиране.

      Видове. Класифицират се на основата на различни критерии. В зависимост от броя и характера на движенията биват статични и динамични.

      Статични са следите, образувани при едно движение в една посока. Те отразяват безконфликтно основната част на признаците на външния релеф на следообразуващия обект. Те позволяват да се идентифицира обекта, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност. Съдържат информация за характера на взаимодействието между двата обекта и по-добре могат да бъдат фиксирани и по-лесно запазени и иззети.

      Динамични са следите, образувани при две или повече движения в различни посоки. Времето на контакта между обектите при взаимодействието им е по-краткотрайно и отразяването на външния строеж е непълно и не на едно място. В повечето случаи динамичните следи не са годни за идентификация, а само за определяне на груповата принадлежност на обекта.

      В зависимост от измененията, които настъпват в следовъзприемащия обект, следите биват обемни и повърхностни.

      Обемните следи имат три измерения: дължина, ширина и дълбочина. За образуване на такива следи е необходимо следовъзприемащият обект да притежава следните качества: пластичност; способност да запази настъпилите изменения; възможност да отрази признаците на следообразуващия обект. Откриването, фиксирането, запазването и изземването на обемните следи трябва да бъде съобразено с особеностите на образуването им и с условията, при които те са открити.

      Повърхностните следи се образуват по два начина: чрез наслояване на цветни или безцветни вещества върху следовъзприемащия обект на мястото на контакта между двата обекта и чрез отслояване на такива вещества от следовъзприемащия обект. В първия случай имаме следи наслоения, а във втория – следи отслоения.

      В зависимост от размера на следите и от обема на контактната повърхност между двата обекта те биват локални и периферни.

      Локалните следи са типични следи-отражения. За разлика от тях периферните следи не са типични следи-отражения. Те не съдържат информация за външния строеж на следообразуващия обект, а само за контурите и размера на този обект. Периферните следи имат сравнително малко значение за разследването. Те се срещат главно като разновидност на следите от крак и се образуват не от следообразуващия обект, а от намиращото се върху него цветно вещество.

      В зависимост от степента на информативност следите биват видими, слабовидими и невидими.

      От гледна точка на характера и особеностите на взаимодействие между следообразуващия и следовъзприемащия обект различаваме следи, образувани вследствие на физическо взаимодействие между обектите, следи, образувани вследствие на химическо взаимодействие между обектите и следи, образувани вследствие на биологическото взаимодействие между обектите.

      Съществува и друго деление на следите: следи свързани с подготовката на престъплението, следи свързани с извършване на престъплението, ирелевантни за делото следи, действителни фиктивни и лъжливи следи.

      Някои автори отнасят към следите и т.нар. одорологически следи. Те имат четири особености: непрекъснатост на образуването им при наличие на съответния източник; бързо смесване със заобикалящата ги атмосферна среда; разсейване, способност за делимост.

      Откриване. Зависи пряко от механизма на образуването им и от времето и условията, при които са намерени. Необходимо е своевременна и правилна преценка на: устойчивостта на следовъзприемащия обект; отражателната способност на следообразуващия обект и механизма на образуване на следите. Могат да бъдат открити толкова и такива следи, колкото и каквито са били образувани и запазени при съответната степен на отрицателно въздействащи фактори. Следите се откриват с помощта на различни методи и средства: оптически увеличителни прибори; усилване на контраста; ултравиолетови е инфрачервени лъчи; радиография; рентгенография и гамаграфия и др. голямо значение има вероятностния метод и на мисловната реконструкция.

      Повреждането и унищожаването на следите също е закономерен процес. То може да стане под неблагоприятни външни фактори, вътрешни процеси и явления, умишлено. Следите запазват отразената в тях информация само за определено време, ето защо огледът и изследването им трябва да стане своевременно.

      Фиксиране. То става по три начина: описване в протокола за съответното следствено действие, графически и фотографски. Първият способ е задължителен. В противен случай иззетите следи нямат доказателствено значение. В протокола се описва: видът, местоположението и състоянието на следите; връзката им с останалите обекти на местопроизшествието; методите и средствата, с които са открити, фиксирани, иззети и запазени; особеностите на следите и др. Графическата и фотофиксацията имат помощно значение.

 

 

 

 

 

 

 

 

ВЪПРОС №8

СЛЕДИ ОТ РЪЦЕ. ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА. МЯСТО НА СЛЕДИТЕ ОТ РЪЦЕ ПРИ РАЗКРИВАНЕ НА КРАЖБИ, ГРАБЕЖИ И ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. ОТКРИВАНЕ, ФИКСИРАНЕ И ЗАПАЗВАНЕ.

 

      Следите от човек се разделят основно на две групи:

- следи-отражения на външния строеж на отделни органи на човека – от ръце, крака, зъби и др.;

- следи от биологичен произход – кръв, слюнка, пот и др.

      И двете групи дават възможност за идентифициране на човека, а когато следата съдържа достатъчно особености – за определяне на груповата принадлежност на лицето, което ги е оставило. Следите от човек трябва да се изследват комплексно, а получените резултати да се преценяват във връзка и взаимна зависимост. Следите от човек съдържат богата информация не само за извършителя, но и за престъплението като цяло. По тях може да се направи “функционален портрет” на извършителя, който да се използва при неговото издирване и залавяне.

      Следи от ръце. Значение. Заемат първостепенно значение сред другите следи поради две причини: срещат се най-често в практиката и позволяват сравнително бързо да се открие извършителят. Дават отговор дали определено лице има връзка с местопроизшествието и на тази основа, чрез дактилоскопичната експертиза да се установи авторът на деянието. По формата и размера на следите от ръце може да се установи дали са оставени от мъж или жена; от кой пръст, от коя ръка и т.н.

      Следите от ръце осигуряват благоприятни възможности за разследването в три насоки:

- идентифициране на лицето, което ги е оставило;

- определяне на груповата принадлежност на лицето, когато не е възможно идентифицирането му;

- изясняване на различни обстоятелства по делото относно механизма на престъплението, способите, които са използвани и др.

      Образуване на следи от ръце. Следите от ръце се образуват от външния релеф на кожата, който се състои от морфологични особености: папиларни линии; флексорни линии; бели линии и пори. Папиларните линии се срещат по цялата вътрешна част на дланта на ръката и пръстите, но най-добре са изразени в последната фаланга на пръстите. Флексорните линии се образуват на мястото на сгъването на пръстите и на дланта, а белите линии – произволно върху пръстите и дланта. Порите са микроскопични отвори на потните жлези и се срещат навсякъде по кожата.

      Следите от ръце могат да се образуват от различни части на ръката в хода на престъплението. На практика обаче се използват само някои от тях. Това са следите оставени върху гладка повърхност, те най-добре отразяват папиларните изображения, защото не поглъщат следообразуващото вещество, по лесно се откриват, фиксират и изземват.

       Следите от ръце се образуват по два начина – с помощта на отделяния от човек потомастен екскрет /следи наслоения/ или вследствие отделяне на образуващите следата вещества /следи отслоения/. Следи от ръце се оставят и при ползването на ръкавици – от самата ръкавица. Тези следи позволяват да се установи дали следата е образувана при хващане, удар, докосване, от каква материя е ръкавицата и др.

      Видове следи. Според механизма на образуване биват статични и динамични, в зависимост от степента на информативност – видими, слабовидими и невидими. Освен това следите от ръце биват следи наслоения и следи отслоения. Първият вид са по-често срещани в практиката.

      С оглед характера на настъпилите върху следовъзприемащия обект изменения се образуват обемни и повърхностни следи. Обемните са по-рядко срещани. Ако следообразуващото вещество не е погълнато от обекта, повърхностните следи са също вид “обемни”, макар и с незначителен релеф.

      Папиларните линии притежават три много важни свойства: индивидуалност, устойчивост и възстановимост, които са в органическа връзка и взаимна зависимост. Благодарение на тях следите от ръце са годни за идентификационно изследване. Индивидуалността на папиларните линии практически изключва съвпадение на признаците на следите от ръцете на две лица. Устойчивостта на папиларните изображения следва да се разбира в два аспекта: като непроменима качествена характеристика на признаците и като устойчивост на въздействието на неблагоприятните външни фактори. Възстановимостта е резултат от самозащитната функция на организма.

      Папиларните изображения подлежат на стройна и практически удобна класификация. Според формата, която имат, следите от ръце се разделят на три вида: примковидни /65%/, кръговидни /30%/, дъговидни /5%/. От своя страна трите вида се разделят на подвидове.

Откриване на следи от ръце.

      Методи. Използват се три основни метода: вероятностен /изграждане на система от версии/, инструментален /използване на осветителни средства, светофилтри и увеличителни прибори/ и методът на проявление на следите с помощта на физически и химически средства. И трите метода са в органическа връзка и зависимост помежду си. С помощта на версиите се определят обектите, върху които е възможно образуването и запазването на следи от ръце. Обектите, върху които се предполага, че има следи от ръце, се категоризират като задължителни, вероятни и слабо вероятни. Едва след изграждането на достатъчно обосновани версии се пристъпва към използване на инструменталния метод. Следите се търсят с помощта на осветителни средства с падаща и косо насочена светлина, с повърхностно и преминаващо осветление; на оптически увеличителни прибори и на източници на UV лъчи.

      Откриването на следи по метода на проявяването е допустимо, ако прилагането на другите два метода не е дало резултат. Проявлението има функция да направи следите по-удобни за работа. В същото време то дава отговор на въпроса има ли следи от ръце или части от следи. Но този метод крие и някои неудобства: може да се използва за изследване на неголеми площи и по отношение на отделни обекти, а при некачествено проявление съществува опасност от повреждане или унищожаване на някои от следите.

      Проявяване на следите. То се извършва главно чрез оцветяване. За целта се използват различни физически и химически способи и средства. Към физическите се отнасят опрашването и опушването с йодни пари и сажди. Към химическите се отнасят проявяването с разтвор на сребърен нитрат в дестилирана вода, с разтвор на нинхидрин в ацетон и с разтвор на алоксин в ацетон. Изборът на способите и средствата се определя от давността на следите, от качеството на обекта, върху който те се намират, от степента на поглъщане на потомастния екскрет от следовъзприемащия обект, от степента на влажност, цвета и др.

      Опрашването е един от най-старите и достъпни методи за проявление на следи от ръце. Извършва се с различни по цвят прахове, които трябва да отговарят на три изисквания: да притежават дребнозърнест строеж; да са в сухо състояние; да са контрастни по цвят на следовъзприемащия обект. Избраният прах се нанася върху следата с помощта на четка или чрез посипване на праха върху обекта, а също и с пулверизатор. Най-често се използва графитен прах, оловен окис, алуминиев прах, меден окис, цинков окис, железен прах и др.

      Голямо е значението на т.нар. магнитни прахове. Те се нанасят по-лесно, без директен контакт на четката с обработваната повърхност, и се закрепват по-устойчиво към потомастния екскрет. Затова почти не се използват други прахове.

      Опушването се извършва по два начина: с йодни пари и със сажди. С помощта на йодни пари могат да се проявят следи, намиращи се върху замърсени с растителни и други масла обекти. То е подходящо, когато местонахождението на следите не позволява да се използват прахове, осигурява цветно проявление и оцветяване с по-голям контраст. Очертават всички детайли на следите, но недостатъкът им е, че са нетрайни поради преминаването на йода от едно състояние в друго.

      Опушването със сажди осигурява добро проявление благодарение на дребнозърнестия строеж на саждите и способността им трайно да се закрепват върху обектите. Този метод се прилага рядко в практиката.

      Химическите методи и средства се прилагат за проявяване на стари следи, при които потомастният екскрет е проникнал в структурата на следовъзприемащия обект. Проявяването става в лабораторна обстановка.

Фиксиране, запазване и изземване на следи от ръце.

      Фиксиране. Използват се два основни метода: описване в протокола за оглед и фотографско закрепване на следите в състоянието, в което са се намерени.

      Описването в протокола е задължително. Без него следите нямат доказателствено значение. Важно е в протокола да се закрепят и други обстоятелства, а именно: върху какви обекти са открити следите и в какво състояние са се намирали; на една или на различни места са намерени; на какво се дължи повреждането и унищожаването на части от тях; каква е функционалната роля на обектите, върху които са открити, от едно или от повече лица ли са оставени; как са проявени; правени ли са опити за повреждане или унищожаване на следите.

      Фотографското фиксиране има известни предимства пред фиксирането в протокола. Осигурява нагледност, пълнота и обективност. По фотоснимките може да се извърши идентификационно изследване. Следите се фиксират в състоянието, в което са открити, и във функционалната им връзка с обектите на местопроизшествието. Фотоснимките имат самостоятелно доказателствено значение като веществени доказателствени средства.

      Запазване. Необходимостта от запазване на следите от ръце възниква още при тяхното откриване и съпътства по-нататък и фиксирането, и проявяването, и изземването. Това се налага поради малкия размер на следите. Освен това при огледа на местопроизшествието не винаги участват поемни лица. Възможно е да не е избран и най-подходящият метод на проявяване или да е проявено неумение при изземването им. Има вероятност следите от ръце да бъдат повредени или унищожени от случайни лица или непредвидени ситуации. Има случаи, когато е налице и опасност от разпадане на субстанцията. Налице са достатъчно основания за вземане на мерки за запазване на следите.

      Изземване. Следите от ръце се изземват с помощта на два основни метода: чрез откопиране или чрез вземане на отливки. Повърхностните следи се изземват чрез откопирване с контрастно по цвят фолио или с предварително подготвена фотохартия. И в двата случая иззетите следи съдържат необходимата за идентификационно изследване съвкупност от признаци.

      Обемните следи се изземват с различна пасти, с восък, с парафин и др. Тъй като тези следи се образуват в повечето случаи върху преносими обекти, вместо отливки се изземват самите обекти.

 

 

ВЪПРОС №9

СЛЕДИ ОТ КРАКА. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗЯСНЕНИ. ЗНАЧЕНИЕ НА СЛЕДИТЕ ОТ КРАКА ПРИ РАЗСЛЕДВАНЕ НА КРАЖБИ, УБИЙСТВА И ДР. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

 

Значение на следите. Откриване и класификация.

     

      Значение. Следите от крака дават възможност да се направи характеристика на лицето, което ги е оставило, да се определи неговият пол, възраст, ръст, а когато са налице необходимите условия, и да се идентифицира извършителят, ако следата е от бос крак, респективно обувката. По следите от крака могат да се установят, някои данни за неговото състояние – има ли дефекти при ходенето и какви; кои са причините за това; отразени ли са в походката патологични изменения вследствие на хирургически намеси или хронично заболяване и др. Може да се прецени колко време е престояло лицето на местопроизшествието, бързало ли е, бягало ли е и в каква посока, правило ли е опит за повреждане и унищожаване на следите и др.

      Следите от крака имат значение за идентифициране на лицето, което ги е оставило /пряко – ако следата е от бос крак, и косвено – чрез идентифицирането на обувката/; за определяне на груповата принадлежност на лицето, когато не е възможно идентифицирането му; за изясняване на различни обстоятелства по делото – относно механизма на извършване на деянието и използваните способи и средства, относно субективната страна на деянието и др.

      При образуване на следите от крака оказват влияние два фактора: характерът на следообразуващия и на следовъзприемащия обект и атмосферните условия. Когато следовъзприемащият обект позволява добре да се отрази външният строеж на обувката и атмосферните условия не въздействат разрушително, се образуват следи, които дават възможност за идентифициране на лицето или обувката.

      Обемните и повърхностните следи от крака се образуват при различни условия: повърхностните – върху твърди обекти с гладка повърхност, а обемните – на места, където следовъзприемащият обект може да измени първоначалното си състояние и да отрази и запази особеностите на външния строеж на обувката или босия крак.

      Откриване. Откриват се при огледа на местопроизшествието. За целта се използват детайлният оглед, мисловната реконструкция, мисловният и инструменталният метод. Вероятностният метод предполага изграждане на система от версии за пътя, по който е преминало лицето, и за местата, върху които е оставило следи. Взема се предвид механизмът на извършване на престъплението и за използваните за това методи и средства. С помощта на този метод се установяват т.нар. симулативни следи и своевременно могат да се открият видимите следи от крака на места, на които иначе няма да бъдат търсени. Избягва се опасността от повреждане или унищожаване на следите.

     Инструменталният метод се прилага в тясна връзка с вероятностния и има значение за откриването на слабовидимите следи и на следите от бос крак. Освен осветителните средства могат да се използват и оптически увеличителни прибори, живачно-кварцова лампа и др. Невидимите следи от боси крака се търсят с методите и средствата за откриване на невидими следи от ръце.

      Видове следи. Няколко класификации. Първото деление е на следи от боси крака, от обувки и от чорапи. В зависимост от механизма на образуване те биват статични и динамични, а с оглед на измененията в следовъзприемащия обект – обемни и повърхностни, периферни и локални. Възможно е на местопроизшествието да бъдат открити всички видове следи.

 

Фиксиране, запазване и изземване на следи от крака.

      Фиксиране. Използват се три способа за фиксиране на следи от крака: описване в протокола за съответното следствено действие; фотографски и графически.

      Фиксирането в протокола е задължително. В него се описват видът и особеностите на следите; мястото, където са намерени; състоянието; способите и средствата, използвани за откриването им; връзката на следите със заобикалящите ги обекти и др. Отразява се цялата необходима за разследването информация са следите от крака.

      Фотографското фиксиране гарантира бързина, пълнота, обективност и нагледност. Снимките се правят по мащабния способ, а на “пътечката на следите” – по метрическия и по мащабния способ. По правило се фиксират всички намерени на местопроизшествието следи.

  • Пътечката на следите” е поредица от следи на двата крака, образувани при ходенето. Фиксирането й позволява да се закрепи не само посоката, от която е пристигнало лицето, но и информацията за отделните следи, за особеностите на походката и размера на крачката, за наличието или липсата на патологични изменения, за физическото състояние, за т.нар. ъгъл и главен ъгъл на крачката и др.

      Фотоснимките са подходящ обект и за експертно изследване. Дават възможност за извличане на информация по всяко време на наказателния процес. По тях може да се установи функционалната връзка и разстоянието между отделните обекти; положението, в което се е намирало лицето по време на престъплението и др. За пълнота на фиксацията следите могат да бъдат закрепени и графически – чрез прерисуване върху прозрачна хартия, поставена на стъкло, и чрез изготвяне на схеми за местоположението на следите една спрямо друга и спрямо обектите на местопроизшествието.

      Запазване. То се налага поради опасността от механично увреждане или унищожаване по време на огледа, от намаляване на естествената устойчивост на следите вследствие измененията в следовъзприемащия обект и от неблагоприятното въздействие на атмосферните условия.

      Следите от крака, разположени върху неподходящи за запазването им места, са по природа по-неустойчиви от следите от ръце. Затова трябва да се държи сметка при определяне на тактическия подход за откриване, запазване и изземване на посочените следи и при избора на методите и средствата.

      Изземване. Изземват се по методите и със средствата, използвани за изземване на следи от ръце. При тях обаче с по-голяма сила е валидно изискването за описването им в протокола и фотографското фиксиране преди изземването.

      Обемните следи се изземват чрез отливки. За целта се използват различни средства и материали. Най- старото и разпространено в практиката средство е медицинският гипс. Две начина за изготвяне на отливки от гипс – с помощта на гипсова каша, приготвена от гипс и вода, която се нанася върху следата след почистването й и след поставянето на т.нар. арматура, и чрез пряко поставяне на гипс върху следата, особено, когато има вода в нея. Обемните следи от крака могат да бъдат иззети и със стеарин, восък и сяра, както и с помощта на полимерни пасти, перхлорвенилова смола и др.

      Повърхностните следи се изземват по-бързо и по-лесно. Това става най-добре с контрастно по цвят фолио или с предварително обработена контрастна по цвят фотохартия. Иззетите по този начин следи се запазват сравнително дълго и позволяват пълноценно да се закрепят общите и частните признаци на следата.

 

 

ВЪПРОС №10

СЛЕДИ ОТ ЗЪБИ. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗЯСНЕНИ. ЗНАЧЕНИЕ НА СЛЕДИТЕ ОТ ЗЪБИ ПРИ РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЛОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

 

      Значение. Следите от зъби дават възможност за:

- идентифициране на лицето, което ги е оставило, а когато това не е възможно, за установяване възрастта и пола на лицето и на тази основа за определяне на груповата принадлежност;

- изясняване на важни обстоятелства по делото – относно мотивите на престъплението и професията на извършителя, особеностите на строежа на челюстта на лицето и др.

      Приоритетно значение има възможността за идентификация.

      Следите от зъби притежават характерни общи и частни признаци, тъй като при образуването им оказват влияние много фактори: наследствеността; условията, при които живее лицето; болестите; механичните повреди; професионалната дейност и др. Въздействието на посочените фактори винаги е индивидуално.

      Изводът за груповата принадлежност, основаващ се на размера, формата, взаимното разположение на зъбите и др., се използва наред с останалите данни за изграждане на следствени версии и за стесняване на кръга на предполагаемите лица, както и за предприемане на по-целенасочени действия за издирването им.

      Следите от зъби могат да ориентират местонахождението на другите следи, оставени от човек – от ръка, крак, от биологичен произход и др.

      Образуване. Образуват се върху различни обекти. Според механизма на образуването им те могат да бъдат следи от захапване и следи от отхапване. Първият вид са статични, а вторият динамични. В практиката преобладават обемните следи, но може да се образуват и повърхностни /микрообемни/. По-трайни, лесно установими и богати на признаци са обемните следи.

      Откриване. То винаги е свързано със значителни трудности. Причина за това е еднаквият им цвят с обекта, върху който са оставени, и тяхното изменение под влияние на самозащитната функция на организма, в случаите, когато са образувани върху човешко тяло.

      Използват се два основни метода – вероятностният и инструменталния. Вероятностният се изразява в изграждане на система от общи и частни версии за местопребиваването на извършителя и пострадалия, за връзката и взаимодействието, в което са се намирали и т.н. Инструменталният метод разширява възможностите за откриване на следи от зъби и позволява да се разграничат те от травмите върху тялото на пострадалия и от обикновените изменения на хранителните продукти.

      В практиката се срещат предимно следи от предни зъби. Особено важни са следите  върху пострадалия и извършителя. При отбрана се оставят следи върху ръцете, пръстите, под лакътя, а при нападение – върху гърдите, устата, лицето, бедрата, ушите.

      В зависимост от механизма на образуването им и от характера на следовъзприемащия обект следите имат различна степан на информативност. Най-ясни са следите от зъби върху откритите части на тялото, но е възможно да се открият следи и през дрехите.

      При откриването на следите на територията на местопроизшествието трябва да се търси отговор на редица въпроси: каква е била силата на въздействието при образуването им; в какво положение са се намирали пострадалият и извършителя и др. Следите от отхапване се деформират сравнително бързо поради самозащитната реакция на организма. Следи от зъби могат да бъдат открити по тялото на пострадалия и след смъртта му. Трудностите, които възникват в този случай, са свързани с послесмъртните изменения на външния вид на човека и с появата на послесмъртни петна.

      Фиксиране. За фиксиране на следите от зъби наред с протокола се използва и мащабният метод на съдебната фотография. В протокола се описва колко следи са били открити, върху какви обекти, в какво състояние, какви са особеностите на следите и др. Фотографската фиксация дава възможност да се правят изводи и оценки за обстоятелствата, свързани с оставените следи от зъби по време на целия наказателен процес. Тя позволява да се закрепят следите в състоянието, в което са намерени, и когато няма друга възможност, да се извърши по-късно изследване само по фотоснимките.

      Запазване. Запазването на следите се състои в предотвратяване на неблагоприятното механично и друг вид въздействие върху тях и на въздействието на външната температура чрез пресичане на започналите вътрешни процеси на изменение. В зависимост от характера на следовъзприемащия обект и от вида на образуваните следи се използват различни способи и средства за запазване – хладилници, консервиране на следите, заздравяване с разтвор от захар и вода чрез пулверизатор, използване на колоиди и др.

      Изземване. Става в съответствие с общите изисквания за изземване на следите. Но тук в по-голяма степен важи изискването за изземване на следите от зъби заедно с обекта, върху който се намират.

      Обемните следи се изземват с отливки. За изготвянето на отливки се използват полимерни пасти, дентафлекс, зъболекарски гипс, восък стеарин. Изземването по посочените начини е допустимо, само ако не  е възможно да се пренесе обектът, върху който са оставени следите.

      Следи от нокти. Те могат да бъдат открити върху различни части на тялото на пострадалия и извършителя. При освидетелстването и личния обиск се обръща внимание на характера и броя  на следите, на тяхното местонахождение и приблизителното време на образуването им, на принадлежността на отчупена и отрязана част от нокътя  на заподозрения и др. Правилната оценка на следите от нокти позволява да се изясня различни обстоятелства по делото и да се изградят различни следствени версии.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВЪПРОС №11

ДРУГИ СЛЕДИ ОТ ЧОВЕК – СЛЕДИ ОТ КРЪВ. ДРУГИ ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ БИОЛОГИЧЕН ПРОИЗХОД. ЗНАЧЕНИЕ.

 Следи от кръв.

      Значение. Следите от кръв имат значение в няколко насоки:

- дават възможност, както и другите следи от биологичен произход, да се определи лицето, което ги е оставило, чрез метода на генната идентификация;

- позволяват да се установи кръвната група на лицето и на тази основа да се стесни кръгът на издирваните;

- дават информация за положението на пострадалия по време на престъплението и оттук за поведението му;

- дават информация за местопрестъплението, респективно дали пострадалият не е пренесен от друго място;

- сочат пътя, по който е преминал пострадалият, а ако извършителят е бил наранен, и посоката, в която се е оттеглил;

- дават представа за времепрестояването на извършителя и на пострадалия на местопроизшествието и др.

      Откриването им върху определени обекти говори за връзката на тези обекти с разследваното престъпление. По следите от кръв може да се определи от какъв орган са оставени и на тази основа да се изградят версии за мотивите на деянието и за използваните способи и средства. По разположението и особеностите на следите може да се направи “портрет” на събитието на престъплението.

      Откриване. Обикновено е свързано с много трудности. По-съществените причини за това са: видоизменението на цвета на кръвта при взаимодействието й с кислорода от въздуха. Попадането на кръвта върху обекти със същия цвят; проникването й в структурата на следовъзприемащия обект; смесването й със следи от кръв от животни; умишленото повреждане и унищожаване на следите от извършителя и др. Това показва, че е необходимо въз основа на данните за разследваното престъпление предварително да се очертае кръгът на обектите, върху които е възможно да се открият следи от кръв. Те могат да бъдат: оръдието или оръжието, с което е извършено престъплението; обектите на местопроизшествието, намиращи се във функционална връзка с разследваното престъпление; пострадалият и извършителят; случайни предмети и вещи на местопроизшествието; пътя, по който се е оттеглил извършителят или е минал пострадалият.

      Внимателно трябва да се търсят следи от кръв върху носната кърпа, бельото и връхните дрехи на пострадалия; под ноктевите краища на пръстите; върху лицето и косата.

      За откриване на следите се използват три способа: вероятностният, инструменталният и фотографският.

      Вероятностният способ се изразява в изграждането на система от версии за местонахождението, формата и размера на следите въз основа на данните за механизма на извършване на престъплението. Следи от кръв могат да се открият както върху типични за това обекти – различни части на тялото на човека, дрехите и др., - така и на необичайни места, свързани с извършеното престъпление.

      Инструменталният способ се изразява в използване на осветителни и увеличителни прибори, и преди всичко на UV лъчи. Кръвта не луминесцира, но благодарение на свойството й да поглъща UV лъчи на мястото на кръвните петна интензивността на оцветяване на обекта се увеличава. Затова с помощта на живачно-кварцова лампа могат да бъдат петна от кръв върху обекти със същия цвят, при проникване на кръвта в следовъзприемащия обект, в случаите на интензивна промяна на естествения цвят на кръвта и др.

      Фотографският способ се използва в случаите на измити кръвни петна или на следи от кръв върху многоцветна или замърсена повърхност.

      При съмнения за произхода на следите от кръв може да се направи проверка на местопроизшествието с 3% разтвор на водороден прекис във вода с разтвор на бензидин в алкохол и с разтвор на луминал.

      Фиксиране и изземване. Фиксирането става по два способа: в протокола и чрез фотоснимки. В протокола за съответното следствено действие се описва подробно, къде са намерени следите и в какво състояние; единични ли са или са група; има ли следи от кръв – отпечатъци от пръсти или от дланта; каква е формата и големината на следите; върху какви обекти са намерени и има ли причинна връзка между тях и следите от кръв; има ли признаци на унищожаване и повреждане на следите от кръв и др.

      Фотографската фиксация се извършва паралелно с фиксацията в протокола. За предпочитане е да се направят цветни снимки. Те точно фиксират размера и формата на следите.

      За изземването на следите от кръв в зависимост от състоянието, в което се намират, се използват съдебно-медицински и криминалистични методи: когато кръвта е засъхнала, се изземва чрез изстъргване, когато е смесена със средата в която е попаднала – заедно с част от следовъзприемащия обект; когато е в течно състояние – с капилярна тръбичка. Правилното изземване има голямо значение, защото основната част от информацията, съдържаща се в следите от кръв, може да се получи едва след лабораторно изследване. Тогава се решава главният въпрос – за груповата принадлежност на кръвта. При лабораторното изследване може да се установи от какъв орган на тялото е кръвта, ако има възможност за това; съдържа ли алкохол; дава се окончателен отговор дали намерената кръв е от едно лице.

Други следи от биологичен произход.

      Следи от слюнка – те се срещат рядко, защото по-трудно могат да бъдат открити. По следите от слюнка може да се установи лицето, което ги е оставило, неговата кръвна група и на тази основа да се построят обосновани следствени версии и да се очертаят по-ясно насоките на разследването.

      Следи от слюнка могат да бъдат открити върху носната кърпа и дрехите на лицето; на пликове за писма и върху угарки от цигари; на пода и др. Използва се и вероятностния и инструменталния метод. При търсенето на следи от слюнка не може да се държи сметка за местонахождението на откритите следи от ръка и от крак, от кръв и от автотранспортни произшествия. Преценява се на кое място извършителят е престоявал по-продължително време и къде е срещнал най-големи затруднения.

      Намерените следи от слюнка се фиксират в протокола на съответното следствено действие.

      По правило следите от слюнка трябва се изземат заедно с предмета, върху който са открити. Когато това не е възможно се използват способите и средствата за изземване на следи от кръв.

      Следи от сперма. Те са по-тясно свързани с характера на разследваното престъпление – обикновено полови престъпления или убийства на сексуална основа. По тях може да се идентифицира лицето или да се установи кръвната му група; да се установи времето и мястото на извършване на престъплението. Следите от сперма могат да бъдат открити с методи и средства за търсене на следи от кръв. Използват се и UV лъчи при огледа на бельото и леглото, на еднородни по цвят обекти и др. Фиксират се в протокола на съответното следствено действие и се изземват с обектите, върху които са намерени.

      Следи от пот. Могат да бъдат открити върху бельото и дрехите, носната кърпа, шапката и обувките и т.н. По следите от пот може да се идентифицира лицето или да се установи към коя кръвна група принадлежи, а в някои случаи и в състоянието, в което се е намирало.

      За откриване на следи от пот наред с вероятностния метод се използва и инструменталния /изследване с UV лъчи/, а също и химически методи. Следите от пот се фиксират в протокола на съответното следствено действие и се изземват с обектите, върху които са намерени.

      Косми. Имат значение при разследването на различни престъпления. Могат да бъдат намерени върху бельото, шапката и дрехите на пострадалия и извършителя, върху използваните от тях предмети, вещи и др. По космите може да се установи лицето, което ги е оставило, или кръвната му група /за разлика от кръвната картина, разкриваща моментното състояние на човека, космите дават представа за процесите в организма/, както и различни обстоятелства по делото: полът, професионалната му принадлежност, дали е употребявало лекарства и др., имало ли е борба между извършителя е пострадалия и т.н. Следите по космите позволяват да се извършат изследвания в значително отдалечено от събитието на престъплението време.

      Фиксират се в  протокола на съответното следствено действие, а по възможност се фотографират заедно с обекта и отделно с детайлна снимка. За целта се ползват микрофотографията и цветната фотография. Космите се изземват с обектите или самостоятелно. Важно е да се предотврати смесването с други косми.

      Образуването, повреждането и унищожаването на следи от биологичен произход е подчинено на общите закономерности на образуването, повреждането и унищожаването на следи от човек и зависи от въздействието на същите фактори. Предвид характера на следите от биологичен произход е необходимо при откриването и изземването им да участва съдебномедицински експерт.

 

 

                Въпрос № 12 – Следи от оръдия за взлом (І). Следи от автомобили (ІІ).

 

І.              Следи от оръдия за взлом се образуват, когато за преодоляване на определени прегради не по установения начин са използвани:

а) специално предназначени за целта инструменти за отключване на врати, на катинари, на куфари и пр. (шперцове, туби, уистити и др.);

б) инструменти с общи технически функции;

в) подръчни предмети и инструменти, намерени от извършителя на местопроизшествието;

По начало се образуват две групи следи: следи отражения на външния строеж на оръдието за взлом и следи в широкия смисъл на думата.

Следите от оръдия за взлом позволяват да се идентифицира оръдието, с което е извършен взломът, и на тази основа да се установи лицето, което го използвало, а когато това не е възможно – да се определи груповата му принадлежност. По следите то взлом може да се определи последователността на действията на извършителя и физическата му сила, неговите професионални навици и умения и приблизително времето на извършване на престъплението. По тях може да се съди за броя на лицата и за продължителността на престояването на местопроизшествието, какви способи за извършване на престъплението са използвани и т. н.

В повечето случаи следите от оръдия за взлом са видими благодарение на причинените повреди и разрушения. За откриване на невидими и образувани върху труднодостъпни за възприемане места следи от оръдия за взлом могат да се използват четири основни метода:

а) вероятностния метод – предполага израждането на система версии за мястото  и времето на взлома, за способите и средствата, които са използвани и т. н.

б) мисловна реконструкция – изразява се във възстановяване на съдържанието и последователността на действията, през които е преминало преодоляването на преградата, и на тази основа определяне местонахождението на следите;

в) детайлен оглед – позволява не само извличане на конкретна информация от намерените следи, но и разкриване на функционалната връзка между обектите на местопроизшествието;

г) инструментален метод – използва се за изследване на труднодостъпни обекти или части то тях и за правилното определяне на характера на откритите следи.

Видове следи – най често срещани са обемните следи, макар че не е изключено образуването и на повърхностни. Преобладават динамичните следи, но могат да се открият и статични. В зависимост от механизма на образуване следите от оръдия за взлом биват: следи от натиск; следи от удар; следи от пробиване; следи от триене, смесени (от удар и пробиване и т. н.) Освен следите от голяма значение е и откриването на оръдието за взлом, тъй като това позволява своевременно да се назначи трасологична експертиза и да се изясни какви други следи има върху него.

Фиксиране – следите от оръдия за взлом се описват подробно в протокола за оглед. Отбелязва се мястото, където са открити, и състоянието, в което се намират, видът и размерът на следите, връзката им с останалите следи и с функционалното предназначение на обектите и т. н. Когато е възможно едновременно с отразяването им в протокола се фиксират и фотографски. Правят се възлови и детайлни снимки на подлежащите на експертно изследване следи и на обектите, върху които са открити.

Изземване – следите се изземват по правило с обекта, върху който са образувани. Това е наложително при следи от взлом върху ключалки и други преносими обекти. Когато не е възможно да се пренесе следовъзприемащият обект следите се изземват съобразно установената методика. Използва се “Дентафлекс”, както и “Пентафлекс”, паста “К”, “У-4” и други полимерни материали. Много е важно при изземване на оръдието за взлом да не се допусне повреждане на намиращите се върху него микроследи.

 

ІІ.            Следите от автомобил се образуват:

а) при статично положение на автомобила;

б) в движение;

в) при употреба на спирачната система;

г) при хлъзгане и катастрофа.

Следите от автомобил (от ходовата част на автомобила) имат голямо значение, защото позволяват да се идентифицира автомобилът; ако това не е възможно, да се определи груповата му принадлежност; да се определят ширината на протектора и външният диаметър на гумите (по тях може с помощта на каталог да се определи марката на автомобила); да се определи дължината на спирачния път; да се изяснят различни обстоятелства по делото – от какво разстояние са задействали спирачките, имало ли е ремарке, преминавал ли е автомобилът в отсрещното платно на пътя, в каква посока се е движел (формата на капките масло, вода и бензин – удължените краища сочат посоката на движение; краищата на пречупените пръчки по пътя – те са в посока на движението; ъглите на следите от предните и задните колела – при завой те са по-малки, а при излитане от завоя – по-големи).

Значителна роля за разследването имат и т. нар. следи в широкия смисъл на думата (частици от боя или парчета стъкло от фаровете, смазочни материали и др.). По тях може да се установи връзката на автомобила с местопроизшествието, посоката на пристигане и оттегляне, когато не са били оставени следи от ходовата част на автомобила и др. Тези следи дават възможност да се установи характерът на автопроизшествието, а в някои случаи и механизмът на протичането му и функционалното разположение на обектите, свързани с образуването на следите.

Наред със следите отражения и следите в широкия смисъл на думата се образуват обикновено и т. нар. съпътстващи следи – от ръце, от крака, от биологичен произход.

Видове следи – в зависимост от характера на взаимодействието на автомобила с пътя и с обектите на местопроизшествието могат да се образуват три групи следи:(

а) следи отражения – следи от ходовата част, респективно от автомобилните гуми – биват статични и динамични, обемни и повърхностни, позитивни и негативни. Статичните следи се образуват при нормалното движение на автомобила,а динамичните при рязко потегляне и спиране, при боксуване и блокиране на колелата и най-вече при задействане на спирачната система. Обемните следи се образуват в сняг, кал и др., а повърхностните – при преминаване на автомобила през водна преграда върху асфалт или каменна настилка, при оцветяване на автомобилните гуми с цветни вещества и др. повърхностните следи са обикновено нетрайни и отразяват по-малко особености на външния строеж на автомобилните гуми. Те се наричат негативни, а повърхностните, които отразяват релефа на грайфера на гумите - позитивни;

б) следи в широкия смисъл на думата – следи от моторно масло, от боя, от стъкълца и др. – имат различен произход;

в) съпътстващи следи – могат да бъдат образувани върху отделни обекти на местопроизшествието и върху автомобила, защото той е не само следообразуващ, но и следовъзприемащ обект.

Могат да се образуват и микроследи.

Откриване – използват се четири метода: вероятностният, мисловната реконструкция, детайлният оглед и инструменталният метод. На базата на изградените версии (вероятностният метод) и на мислено възстановеното местопроизшествие (мисловната реконструкция) се определят секторите от пътя и обектите, върху които е закономерно и възможно образуването на следи, и се набелязват предполагаемата посока на пристигане и оттегляне на автомобила. Детайлният оглед  позволява да се открият различни видове следи и други веществени източници на информация. Едновременно със следите отражения се търсят и следите в широкия смисъл на думата и съпътстващите следи, а също и обектите, върху които се предполага, че има микроследи.

Фиксиране – намерените следи се фиксират в протокола за оглед и фотографски. В протокола се описва мястото на откриване на следите; видът и състоянието, в което се намират; характерът на пътя или на обектите, върху които са намерени следи; давността на следите, когато може да се направи извод за това; връзката между следите и др. Голямо значение имат детайлните снимки, направени по мащабния способ.

Запазване – необходимо е да се предотврати достъпът на външни лица и други превозни средства, а след това със защитни материали да се избегне неблагоприятното влияние на атмосферните условия и опасността от механично въздействие на намиращите се до следите предмети.

Изземване – използват се методите и средствата, с които се изземват следи от крака: обемните следи – с отливки, повърхностните – чрез откопирване. Необходимо е, както при фиксирането, да се изземе следа, отразяваща цялата повърхност на автомобилната гума.                   

 

13ВЪПРОС

  Микроследите са слабовидими или невидими с невъоръжено око обекти или частици от материални обекти/наслоения или отслоения/,както и микропризнаци на следите-отражения/макроследите/,които са органически свързани с разследваното престъпление и с лицата и обектите на местопроизшествието.

  Микроследите са намерените частици от прах,кал или кръв под ноктите на извършителя или пострадалия,частици от растения или боя,частици от растителен,синтетичен или животински произход и др., а също и невидимите с невъоръжено око признаци на следи от ръка,крак,човешки зъби и др.

  Обикновено от микроследите не може да се почерпи пряко информация за събитието на престъплението и неговите особености.

  Микроследите в трасологичен смисъл се изследват,когато не може да се стигне до категорични резултати при експертизата на макроследата,в която се съдържат.

  Значение:

-позволяват да се установи груповата принадлежност на обектите въз основа на резултатите от химични,физико-химични,биологични и други експертни изследвания чрез използване на газова хроматаграфия,спектрален и луминесцентен анализ и други методи.

-дават възможност да се открие връзката на определени лица и обекти с престъплението.

-дават информация/след изследване/ за мястото на извършване на престъплението и за пътя,по който е дошъл и се е оттеглил извършителят

-позволяват да се направи извод за професията на извършителя или пострадалия

-улесняват проверката на версиите и изграждането на нови обосновани версии и др.

  Образуване и откриване на микроследите.Микроследите се образуват при механично и друго действие в процеса на взаимодействието между извършителя и пострадалия и обектите на местопроизшествието.Те са неотстраними и неунищожаеми,благодарение на микроскопичния размер и голямото количество,в което се намират.

  Откриването им винаги е свързано с големи затруднения.Освен незначителните размери,често липсват и цветони различия с обектите,върху които се намират микроследите; нерядко попадат в недостъпни за наблюдение места и се смесват с други материални обекти и частици.Използват се четири метода за откриване:

  Вероятностният метод предполага изграждане на система от версии за характера и местонахождението на следите,като се изхожда от механизма за извършване на престъплението и от осоленостите на обстановката на местопроизшествието.

  Мисловната реконструкция предхожда изграждането на версиите,макар че може да се използва и едновременно със или след построяването им.

  Детайлният оглед е органически свързан с предходните два метода.Той позволява да се компенсират някои от затрудненията,произтичащи от малките размери и нееднородната среда,в която попадат микроследите.

  Инструменталният метод се изразява в използването на различни технически средства,като се прилага в тясна връзка с другите три метода.

  Погрешно е да се търсят микроследи само по време на огледа и да се пропуска издирването им при претърсването,личния обиск и освидетелствуването.

  Видове микроследи.Фиксиране и изземване.

  Според механизма на образумането им се делят на микроследи-наслоения и микроследи-отслоения. Възможно е в едно и също време и върху един и същи обект да има и от двата вида следи. В зависимост от произхода биват от органичен произход/косми от човек и животни,влакна от тъкани от растителен и животински произход,частици от растения/, от неорганичен произход/частици от метали,сплави и др./ и от смесен произход. Според размера-същински микроследи и микроследи-малки по размер обекти/например косми и др./.

  Микроследите-наслоения върху оръдието или оръжието,както и върху др.обекти,имат най-често един произход-тялото и дрехите на извършителя и на пострадалия.

  Микроследите-отслоения са микроматериални обекти и микрочастици от територията на местопроизшествието.Те дават възможност да се установи връзката на извършителя с местопроизшествието,обектите,с които е имал контакт, и евентуално пътят,по които е минал.

  Окончателен отговор при търсене може да се даде едва след изследване в лабораторна обстановка на обектите,върху които се предполага,че има микроследи.

  Микроследите са подчинени на общите закономерности на възникване,изменение и изчезване. Те обаче се отличават от другите следи с някои особености: могат да се запазят в продължение на месеци,без да се полагат специални грижи за това,тъй като в някои случаи са по-устоичиви от другите следи и са в по-голямо количество от тях; не подлежат лесно на повреждане и унищожаване от извършителя,защото не могат да бъдат открити.В това е и голямото им предимство пред макроследите.

  Микроследите се фиксират в протокола за оглед и фотографски. Но в протокола може да се опишат само част от микроследите.Освен това характеристиката им при тези условия не е точна. Затова в протокола се фиксират главно обектите,върху които са намерени,или са налице достатъчно основания да се предполага,че има микроследи,функционалното предназначение на тези обекти,а когато са били открити микроследи-тяхното местоположение,произход и как са иззети и запазени.Фотографската фиксация е по-пълна и точна.На местопроизществието се правят детайлни снимки на намерените върху извършителя,пострадалия,оръдието или оръжията микроследи при условие,че са открити,по възможност цветни.В лабораторна обстановка се правят микрофотоснимки. Те позволяват да се определи видът на микроследите и други важни особености.Фактически огледът на микроследите за определяне характера на изследването и връзката с обекта върху които се намират се извършва по микрофотоснимките.

  Изземване.Изземват се обектите върху които са открити или се предполага,че има микроследи.Когато това е невъзможно микроследите се изземват с помощта на технически средства-микропрахосмукачка,магнит,специални пинсети,фолио и др.Трябва да се избегне в тези случаи смесване на микроследите с ирелевантни за делото микрочастици,попаднали случайно на местопроизшествието или умишлено инсценирани.Най-напред трябва да се фиксират и изземат застрашените от смесване,повреждане и унищожаване микроследи.

  Микроследите се изследват с помощта на различни методи-спектрален,луминесцентен и рентгеноструктурен анализ; инфрачервена спектроскопия и др.

 

 

14 – въпрос – Криминалистична експертиза – понятие и обща характеристика. Класификационни критерии. Обща методика на подготовката и извършването на криминалистичните експертизи.

 

Съществуват различни възгледи относно същността на криминалистичната експертиза. Смята се, че криминалистичната експертиза е идентификационна експертиза. Поддържа се и противоположното от гледна точка на обхвата на експертизата становище, че това са експертизи, които изискват специални знания в областта на естествените и техническите науки. Използването на именно такива знания е главната отличителна особеност та криминалистичната еспертиза. И двете становища предизвикват възражение – първото, защото твърде много стеснява обхвата на криминалистичната експертиза, а второто – защото неоправдано го разширява.

Поначало криминалистичната експертиза е основана на криминалистичната наука и представлява елемент от предмета и структурата й. Главното и определящото е характерът на използваните специални знания. Когато тези знания са криминалистични, включително интегрирани и одразвити от други частни науки и използвани за решаване на криминалистични задачи, без съмнение експертизите са криминалистични. Нормативна основа на тази теза е чл. 117 от НПК.

Криминалистичната експертиза се различава от другите експертизи по два основни, един допълнителен и един спомагателен белег. Основните са:

  • характерът на знанията, използвани при подготовката и извършването на експертизата, които са криминалистични знания
  • методиката на изследване – разработена от криминалистиката или доразвита от нея методика за решаване на криминалистични задачи.

Допълнителният белег се отнася до обекта на експертизата и до решаваните задачи – идентификационни, установяване на груповата принадлежност или на определени обстоятелства по делото. Спомагателният белег се отнася до възникването на криминалистичната експертиза – това става във връзка с разкриването и разследването на престъпленията.

Не може точно да се определи времето на възникване на криминалистичната експертиза. Някои свързват това с началото на каноническия процес (вж. стр. 169 – курсив долу). Според други криминалистичната експертиза е възниква   през ХIХ век което е обусловено от няколко предпоставки – преодоляване на канонически процес; развитие на естествените и техническите науки и създадените на тази основа нови методи и средства за изследване на веществени доказателства; изменение на законодателствата на развитите европейски страни, включително по-широко нормативно закрепване на експертизата и др.            Съгласно чл. 106 от НПК и чл. 157 от ГПК обектите на криминалистичната експертиза могат да се квалифицират, както следва:

  • отделни предмети и вещи – веществени доказателства;
  • следи отражения – образувани от хора, животни или предмети;
  • документи – веществени доказателства, и документи – писмени доказателства;
  • малки предмети и вещества (микроследи);
  • фотоснимки, киноснимки и видеоснимки;  
  • съвкупност от обекти, функционално свързани в един;
  • гласът и речта на човека.

Съществува тенденция към разширяване на обектите на криминалистичната експертиза. Тя се обуславя от развитието на частните науки от една страна и на криминалистиката, и по специално на разработването на нови методики за експертни изследвания (такава е например съдебно фонотехническата експертиза за установяване на личността по спектралните особености на гласа), от друга.

Задачите на криминалистичната експертиза се класифицират в три групи:

  • идентификационни – такива са преобладаващата част от криминалистичните експертизи -  трасеологочните, почерковите и други експертизи на документи, съдебно-балистичните и т. н;
  • установяване на груповата принадлежност на обектите – извършва се в два случая: като етап на идентификационното изследване, когато не сетига до идентифициране на обекта, и при изследване на обекти, за които не може да се направи друг извод освен за груповата им принадлежност;
  • установяване на отделни обстоятелства по делото.

Класификацията на криминалистичните експертизи почива на различни критерии:

  1. В зависимост от характера на обекта на изследване:
  • експертизи на документи;
  • трасеологични експертизи;
  • балистични експертизи;
  • експертизи за идентифициране на човека по признаците на външността му върху фотоснимки (съдебнопортретна експертиза);
  • експертизи за идентификация по гласа и речта;
  •  експертизи на биологични вещества – веществени доказателства.

Отделните групи се разделят на подгрупи в зависимост от обекта и задачите на изследването. Към групата на трасеологичните експертизи например се  отнасят дактилоскопичната експертиза, експертизата на следи от човешки крака, експертиза на следи от зъби, експертиза на следи от оръдия за взлом, експертиза на следи от МПС-та и експертиза на цялото по неговите части.

Извършването на криминалистичната експертиза се разделя според професор Ненов на пет стадия:

  1. Предварителен  - през него се дава отговор на много важни въпроси: компетентен ли е експертът да извърши назначената експертиза и извършима ли е тя с познатата в момента методика на изследване и с оглед състоянието на обекта на експертиза и количеството и качеството на сравнителния материал. В случай на отрицателен отговор трябва де се сезира компетентния орган с отказ за извършване на експертизата.
  2. Подготвителен – създават се организационните, логическите и фактическите предпоставки за изследването и се осигуряват необходимите за това материали. Проучва се обектът и се преценява сложността на задачите на експертизата. Уточняват се неясните въпроси. Изграждат се експертни версии и се избират способите и средствата за изследване. През този стадий се извършва събиране на допълнителен сравнителен материал, когато това е необходимо. Определят се задачите и съдържанието на експертния експеримент и се набелязват мерките за запазване на веществените доказателства.
  3. Стадий на изследване – най-важният. Има два етапа:

а) разделно изследване на обекта на експертизата и на образците за сравнение – използват се анализът и синтезът за откриване на признаците на обектите и връзките между тях; за установяване на закономерностите на образуването им и на факторите, които са оказали влияние; за установяване характера на отделните признаци и тяхното идентификационно значение. Това предполага разкриване на механизма на образуване на признаците и установяване на техния произход.

б) тук се спазва установената в теорията и в практиката последователност – от общите към частните признаци, от едноименните в съмнителния обект към едноименните в образците за сравнение.

  1. Стадий на оценка на резултатите и формулиране на изводите – наред с типичните задачи позволява, когато е необходима да се направи допълнителен анализ, синтез и сравнение и дори да се проверят нови експертни версии и повторно да се извършат следствени експерименти. При положителен резултат се обяснява произходът и характерът на различията, а при отрицателен – на съвпаденията. Установява се доколко използваните методи и  средства са позволили да се направи обективно и разностранно изследване.
  2. Стадий на написване на експертното заключение и на оформяне на приложенията към него – това е по същество заключителен стадий, в който се материализира в синтезиран вид цялата предходна дейност. Тук  най-подчертано степен се проявява абстрактното познание и в най-голяма степен се правят обощения.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Въпрос № 15 – Назначаване на съдебни експертизи. Проверка и оценка на експертното заключение

 

Назначаването на съдебните експертизи почива на две групи предпоставки:

  • закрепената в НПК нормативна уредба;
  • тактическата организация на експертизата.

Законодателят е визирал случаите, в които се назначава експертиза – чл. 118 НПК; съдържанието на решението за назначаването й -  чл. 117 НПК и начинът на връчването му – чл. 124 НПК; лицата на които се възлага – чл. 120 НПК, и лицата, които не могат да бъдат експерти – чл. 121 НПК.

Ясно са закрепени и признаците, които трябва да се спазват:

  • необходимост от специални знания, но не въобще, а в три специални области – наука, изкуство и техника;
  • извършване на експертизата от специалисти, т. е. от физически лица;
  • специалистите трябва да притежават необходимата професионална правоспособност;
  • извършване на експертизата от незаитересовани от изхода на делото лица (чл. 121, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 25, т. 7-9 от НПК);
  • несъвместяване на две професионални функции по едно и също дело от едно и също лице (чл. 121, ал. 1, т. 1 и 4 във връзка с чл. 25, т. 1-6 от НПК);
  • независимост на страните в процеса (чл. 121, ал. 1, т. 3 от НПК);
  • назначаване на експертизата с писмен съдебен акт – постановление или определение;
  • законово изискване за определяне на съдържанието на постановлението или определението, с които се назначава експертизата (чл. 118 НПК);
  • задължение за изпращане на експерта материалите по делото, необходими за правилното извършване на експертизата, и на решението за назначаването й до ръководителя на съответното учреждение или организация;
  • предупреждаване експерта за отговорността, която носи ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение (чл. 124, ал. 2 от НПК).

Отделни въпроси за назначаване на експертизата се уреждат и в някои подзаконови нормативни актове. Съгласно изискванията в тях съдебно счетоводните и финансово-икономическите експертизи и експертизите за оценка на движими вещи се възлагат на специалисти от службите за съдебно счетоводни и финансово-икономически експертизи към Министерството на правосъдието. Автотехническите експертизи – на специалисти, посочени от Министерството на транспорта и неговите поделения, а по усмотрение на компетентния орган и на други ведомства; съдебно-медицинските и съдебно-психиатричните експертизи – на специалисти от научни и болнични заведения към Министерството на здравеопазването. Криминалистичните експертизи се възлагат на специалисти от специализираните експертни учреждения към МВР и Министерство на правосъдието; експертизите за оценка на услуги  и недвижими имоти – на специалисти от съответните служби в общините. Съществуват списъци на експертите, утвърдени от комисия. (

 

Тактически изисквания – дават отговор на въпроси отнасящите се до организацията на експертизата на основание чл. 117-127 НПК:

  • определяне характера на необходимите специални знания, а оттук и на експертизата – става дума не само за обстоятелствата по делото и за задачите на разследването, за изясняването на които са необходими специални знания, но и за особеностите на обекта на експертизата и методиката на извършването й, за основанията за назначаване на експертиза и за прокурорско-следствената и съдебна практика.
  • определяне  на вида на експертизата, т. е. дали тя ще бъде еднородна или комплексна, еднолична или колективна. Компетентният орган трябва да има предвид сложността на задачите на изследването и характера на знанията, които трябва да бъдат използвани, и методиката на изследване, особеностите на обекта на изследване и на сравнителния материал, условията при които ще бъде извършена и продължителността на изследването.
  • преценяване доколко е тактически целесъобразно извършването на експертиза. С изключение на задължителните експертизи по чл. 117, ал. 2 НПК в останалите случаи компетентния орган е длъжен сам да прецени възможно ли е използването на специални знания при съществуващата методика на изследване, научно равнище и професионална подготовка и опит на експертите.
  • определяне мястото (поредността) на експертизата в системата на другите следствени (съдебни) действия.
  • определяне на обекта и задачата (задачите )на експертизата. Тук трябва да се спазват редица тактически изисквания:

а) ясно разграничаване на обекта на изследване от другите сходни обекти;

б) индивидуализиране на непосредствения обект на изследване и отграничването му от останалите обекти върху същата материална основа, например на подписа или отпечатъка от печат от останалите подписи или отпечатъци от печат;

в) изчерпателно определяне и ясно формулиране на задачите на експертизата;

г) правилна хронологична последователност на задачите, така че решаването на всяка една от тях да създава благоприятни условия за решаването на следващата;  

д) недопускане поставянето на задачи, отнасящи се до прилагането и тълкуването на законите в страната – експертът съдебен лекар не може да се произнесе по въпроса за рода на насилствена смърт (дали е убийство – умишлено или непредпазливо, самоубийство или нещастен случай).

  • избор на експерт – това поначало е легално установено право на компетентния орган. Законодателят изрично е визирал, кои лица не могат да бъдат експерти. Съгласно чл. 118 НПК в решението, с което се назначава експертизата, се отбелязват трите имена, образованието и специалността на експерта.
  • определяне на срока и продължителността на експертизата – предоставеното на експерта време трябва да бъде достатъчно за пълноценно протичане на процеса на изследването и за формирането на вътрешното убеждение на експерта, да осигури възможност за провеждане на експертни експерименти и за проверка на получените резултати с други методи и средства.   
  • вземане на мерки за запазване на обекта на експертизата и на сравнителния материал от неблагоприятно въздействие на външни фактори и на лица, заинтересовани от изхода на делото

В съдебното производство експертизата се назначава обикновено като:

  1. първоначална – в случаите, в които трябва да се извърши изследване на нови обекти и да се проверят нови версии;
  2. повторна (най-често колективна) след оспорване на извършената по време на първото разследване експертиза;
  3. “продължение” на експертизата от предварителното производство чрез призоваване на експерта за приемане на заключението му от съда, без назначаване на нова експертиза;
  4. допълнителна, когато не е даден отговор на важни въпроси, т. е. експертното заключение е непълно или недостатъчно ясно, когато при разпита на експерта на съдебното заседание въпросите се отнасят до положения, които не са били включени в задачите на експерта.

 

Подготовка на експертизата – в НПК съществува известна нормативна основа за решаване на съществените въпроси на подготовката: вземане образци за сравнително изследване (чл. 119 НПК); осигуряване на възможност за използване на материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата (чл. 123, ал. 1 НПК) и др. Но това не изчерпва проблемите. По време на подготовката възникват и други въпроси, а именно:

  • проучване на отнасящата се до експертизата изходна информация – това са обикновено данните в постановлението или в определението за назначаването й, протоколът от извършената преди това експертиза и др.
  • определяне на способите и средствата за експертното изследване – задължение както на експерта, така и на компетентния орган.
  • осигуряване на сравнителен материал – чл. 119 НПК. Трябва да се спазват следните тактически изисквания:

а) сигурност в произхода на образците за сравнение;

б) съответствие по време с изследвания обект;

в) обхващане на цялата вариационност на признаците и на всички основни периоди на възникването им;

В експертната практика се използват три вида образци за сравнение: свободни, условносвободни и експериментални. В зависимост от характера на експертизата се осигуряват и трите вида образци (при почерковите експертизи) или само експериментални (при балистичните). Значението, което имат експерименталните образци налага при взимането им да се спазват изискванията за оптимално сходство на условията, при които се вземат, с условията, при които са били образувани признаците на изследвания обект, и за пълно възпроизвеждане на едноименните признаци.

  • осигуряване на материали по делото, които се отнасят до въпроси на експертизата. По силата на чл. 123, ал. 1 от НПК експертът има право да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до експертизата, да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършване на отделни следствени действия, когато това е необходимо.
  • уточняване на обекта и задачите на експертизата.
  • изграждане на експертни версии.

Във всички случаи подготовката на експертизата трябва да отговаря на следните изисквания:

  1. пълнота – осигуряване на всички необходими обективни и субективни предпоставки за пълноценно извършване на изследването;
  2. връзка и взаимодействие на следователя с експерта и на експерта със следователя за съвместно осигуряване на необходимите условия;
  3. динамичност  - обогатяване и съобразяване на съдържанието й с резултатите от познанието и доказването в процеса на разследването.

 

Извършване на експертизата – изразява се в изследване на обекта за решаване на поставените от следователя (съда) задачи. Тук се отнася и съпътстващата изследването проверка и оценка на наличните и допълнително събраните данни, съдържащи се в протоколите на следствените (съдебните) действия, които имат връзка с поставените за решаване задачи; на установените признаци и на направените изводи в предходната експертиза.

 

Проверката на експертното заключение се изразява в установяване на различни обстоятелства във връзка с извършването на експертизата:

  • спазени ли са разпоредбите на НПК при назначаването, подготовката и извършването на експертизата;
  • налице ли е съответствие между поставените задачи и предоставеното заключение. При непълнота се назначава допълнителна експертиза;
  • какви са условията, при които е извършена експертизата: достатъчно ли е бил определеният срок, отговаря ли количеството и качеството на сравнителния материал на поставените въпроси и т. н.

 

Оценката се прави по вътрешното убеждение на компетентния орган. Заключението на експерта не е задължително за съда и за органите на представителното производство. Оценката се изразява в аналитично и сравнително изследване на заключението и доказателствените материали по делото относно:

  • фактическата и логическата връзка и обоснованост на изводите и обстоятелствената част на експертното заключение;
  • характера и ефикасността на използваните методи и средства, възможностите за паралелно и независимо изследване на обекта и др.;
  • степента на съответствие на експертните изводи с данните в останалите доказателствени материали по делото. В случай на противоречие следва да се отговори на въпроса дали то е резултат от погрешно заключение, или на слабостите на останалите доказателствени материали;
  • научната обоснованост на заключението;
  • логическа обоснованост на заключението;
  • качеството на илюстративните материали и връзката им с установените признаци и направените изводи.

 

Допълнителна експертиза се назначава, когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно (чл. 126 НПК) или когато при разпита на експерта в съдебно заседание възникнат въпроси, отнасящи се до положения, които не са били включени в задачите на експертизата (чл. 280 НПК). С оглед постигането на изчерпателност допълнителната експертиза се назначава за:

  • за проверка на нови следствени (съдебни) или експертни версии, свързани с предмета на първоначалното разследване;
  • за изследване на нови обекти, намиращи се във връзка с обекта и задачите на първоначалната експертиза;
  • за решаване на пропуснатите в първоначалната експертиза задачи;
  • за решаване на нови задачи, свързани с първоначалната експертиза;
  • за решаване на посочените от експерта задачи, които са свързани с предмета на извършената експертиза.

С оглед постигането на яснота допълнителната експертиза се назначава:

  • за допълнително обосноваване на експертното заключение;
  • за доизясняване на признаците, респ. произхода и значението на съвпадащите, когато изводът е отрицателен, и на различаващите се, когато изводът е положителен.

 

Повторна експертиза – има някои особености в сравнение с първоначалната – не стои въпросът за необходимостта от специални знания, нито за характера на тези знания; в повечето случай не се налага събиране на сравнителен материал; по правило обекта и задачите на експертизата са същите както при първоначалната и др. Повторната експертиза се назначава, когато експертното заключение “не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност” (чл. 126 НПК). Други мотиви за назначаване на повторна експертиза са: нарушаване на процесуалните изисквания по чл. 117 – 127 НПК; противоречие между представените експертни заключения; необосновано вероятно заключение, разногласие между експертите на първоначалната колективна експертиза. Когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган е длъжен да се мотивира, но не и да назначи повторна експертиза (чл. 127, ал. 2 НПК). В постановлението се посочва изрично че експертизата е повторна. Отбелязват се и основанията, които мотивират назначаването й.

Колективна експертиза – среща се в три варианта – като първоначална еднородна, повторна еднородна и комплексна експертиза.

                         Първоначална колективна еднородна експертиза се назначава сравнително рядко, но гарантира по-голяма обективност  и изчерпателност на заключението, а оттук и по-голяма бързина на предварителното разследване, защото дава по-малки основания за оспорване, намалява вероятните заключения и др. Поради това назначаването й е тактически целесъобразно, когато:

  • обектите на експертизата съдържат недостатъчен материал за изследване;
  • обичайното проявление на признаците на обекта на експертизата е затруднено поради маскировка или имитация или в резултат на неблагоприятното въздействие на други фактори;    
  • не е осигурен достатъчен по количество и годен в качествено отношение сравнителен материал.

Повторната колективна експертиза се среща често. Тя се назначава освен на основанията по чл. 126 НПК и когато:

  • представеното вероятно заключение не е достатъчно обосновано;
  • експертът не е могъл да даде отговор на всички въпроси поради сложността на изследването;
  • резултатите от използваните способи и средства изискват критична оценка и проверка от повече специалисти.

Комплексна експертизарешава разнородни по характер въпроси, като използва знания от различни области на науката, изкуството и техниката. Това предполага или комплексна подготовка на експерта или експертното учреждение, или колективно изследване, извършено от специалисти от различни области. Относно характера на комплексната експертиза има различни виждания:

  • преобладава схващането, че тя интердисциплинарна експертиза, като при извършването и се използват знания от различни области на науката;
  • според други е комплексна, защото обектът е изследван във всички възможни аспекти и са решени въпроси, изискващи специални знания

В много случаи комплексната експертиза представлява съвкупност от експертни изследвания, всяко от които е самостоятелно, доколкото се извършва от специалисти в сферата на техните научни знания. В други случаи експертизата може да бъде извършена без посоченото деление на обекта и без откъсване на специалните знания едно от друго.

Комплексното изследване може да обхваща няколко обекта и да предполага решаването на две или повече задачи, но не е изключено и изследване само на един обект и решаването само на една задача.

Особености на организацията на комплексната експертиза:

  • във връзка с обекта - нужно е строго индивидуализиране и пълно разграничаване на обекта от други сходни обекти;
  • относно задачите – те трябва да се намират в такава хронологична  и логическа връзка и последователност, която да обуславя разкриването на естествения процес на образуване на признаците и благоприятните предпоставки за успешното провеждане на всеки етап от изследването.

Ако комплексната експертиза е колективна организацията на изследването се възлага на експерта, който ще има най-голям дял в експертизата предвид характера на необходимите основни специални знания. С оглед изискванията на основната област на изследването се определят и методите и средствата в другите области на знанието.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Въпрос № 16 – Експертиза на почерк

 

                Развитието на почерковата експертиза може да се раздели на 4 етапа. Първи етап – начало на държавната организация на експертизата – във Франция е създадена корпорация от специалисти за съдебно изследване на документи. Втори етап ХVІІ-ХVІІ в. – поява на първата специализирана литература в областта (публикациите на Франсоа Демел и Жак Равеню – ХVIІ в.) Трети етап края на ХVІІІ-началото на ХІХ в. – възникване и развитие на основните направления в областта на почерковата експертиза и на графологическата школа. Четвърти етап – отнася се до състояние на почерковата експертиза в наши дни. Съществуват три направления в развитието на почерковата експертиза. Първото направление е калиграфското – основната му теза е извършване на експертизата от истински калиграфи (краснописци), т. е. от лицата, които най-добре познават особеностите на почерка. Второто направление е белегоописателното – негов създател в края на ХІХ в. е френският криминалист Ал. Бертийон и се основава на метода на словесния портрет. Според него трябва да се изследва степента на повтаряемост на признаците на почерка, подписа и цифровото писмо. Третото направление е графометричното – целта тук е да се установят количествените пропорционални величини на признаците чрез измерване до десети от милиметъра, което води до обективност и достоверност на изводите, но не дава възможност да се отчитат качествените особености на признаците. Най-дълбоки следи в развитието на почерковата експертиза е оставила графологическата школа – неин родоначалник е италианецът Камило Балдо. Според тази школа почеркът отразява особеностите на човека – характер и степен на интелигентност, здравословно състояние, за волята и темперамента му.

 

Същност и особености на почерка. Почеркът е система от привични движения на ръката (писмено-двигателни навици), проявяващи се автоматизирано благодарение на изградения в кората на големите полукълба на главния мозък динамичен стереотип. Той е неразривно свързан със закрепваната информация или волеизявление на човека – затова може да се прояви различно в зависимост от целевото предназначение на документа.

                Почеркът е един от сложните навици на човека - при формирането му участват мозъкът, зрителните и слуховите органи и значителна част от мускулите на ръката. При това съгласувано проявление на първата и втората сигнална система доминиращо значение има втората сигнална система.

                Почеркът се характеризира с три основни свойства:

  • индивидуалност – основно свойство на почерка, което се определя от психофизическите особености на човека и от външните (материални) условия;
  • устойчивост – зависи от продължителността на еднотипно проявление на основните фактори;
  • комуникативност – изразява единството между мисловната и писмено-двигателната дейност.

Почеркът се изменя по влиянието на четири групи фактори: обичайни, случайни, патологични и криминални. Според продължителността на въздействие те биват трайни и временни.

Първата група фактори са обективните условия на писане – светлина, температура и влажност, поза и положение, състояние при писането (в движение или в статично положение, прав или седнал), пишещият прибор и бързината на писане, психическото и здравословното състояние на лицето, интелектуалното и образователното му равнище. Под влияние на тези фактори намалява обработеността и свързаността на почерка. Затруднява се координацията на движенията на ръката и се изменят графическите форми на по-сложните букви и буквени елементи.

Втората група фактори се екстремните физически и психически условия, в които е попаднал пишещият, непредвидими и неочаквани ситуации, за които няма предварителна подготовка и нагласа. Под въздействието на тези фактори пишещият използва само една част от своя потенциал и почеркът в ръкописния текст носи белезите на посоченото състояние. Липсва описателност и обстоятелственост на  текста. Изложението е телеграфно. Изменени са много от общите и честните признаци на почерка.

Третата група фактори са трайните заболявания, постепенно водещи доразрушаване на почерка. Към тях се отнасят различните видове травми с дълбоко отражение върху личността на автора, увреждания на психиката (шизофрения, олигофрения),трайните нервни и други заболявания, като паркинсонова болест, атеросклероза и др. Под влияние на тази група фактори се разграждат писмено двигателните навици и се разрушава смисловата същност на текста, като се появяват калиграфски недостатъци, т. нар. дисграфия и аграфия.

Умишленото изменение на почерка се извършва по два начина: чрез маскировка и чрез имитация.

Маскировката се изразява с съзнателно потискане на стереотипното проявление на признаците на почерка и изменяне на привичните писмено-двигателни навици. Затова в тези случай се отразяват и различни от обичайните за лицето общи и частни признаци. Авторът проявява внимание в две насоки: за избягване на типичното проявление на признаците на собствения почерк и за постигане на различия. По правило колкото текстът е по-голям, толкова повече са възможностите за идентифициране на автора. Познати са три вида маскировка:

  • писане със забавени или ускорени (по-рядко) движения на ръката – тук изменението на признаците зависи от два фактора: от обема на ръкописния текст и степента на тренираност на писане със забавени (ускорени) движения;
  • маскировка чрез писане с печатни букви – също зависи от обема на текста, от степента на тренираност на автора и общата степен на развитие на писмено-двигателните навици. При изследването в тези случаи се използват ръкописно написаните букви и буквени елементи, които съпътстват посочения вид маскировка; признаците на цифрите и препинателните знаци и признаците на писмената реч;
  • маскировка чрез писане с непривична ръка – отличава се с неустойчивостта на наклона на почерка и недостатъчна обработеност, неравномерният размер и разтегнатост на буквите, слабата свързаност и др. Среща и се огледално изображение на буквите. В същото време благодарение на т. нар. пренасяне на динамичния стереотип от дясната на лявата ръка се отразяват присъщите на лицето признаци на почерка, особено когато след травми или поради други причини то е продължило да пише с лявата ръка. При посочените условия е възможно да бъдат решени успешно и двете задачи: установяване на факта на маскировката и идентифициране на автора. Изключение правят случаите на еднакво развити писмено-двигателни навици на двете ръце.

Имитацията на почерка се изразява в стремеж за наподобяване почерка на друго лице. Познати са три вида имитация:

  • имитация по памет – трудна и много неточна, поради което се среща рядко и лесно може да бъде установена;
  • имитация на око (чрез рисуване) – характеризира с по-ниска координация и степен на обработеност от имитирания текст;
  • смесена имитация (чрез тренировка) – позволява да се постигне най-голямо сходство;

 

Назначаване на експертизата. Най-често срещаното основание е оспорването – твърдението, че документът не е написан от на лицето, от името на което изхожда. Обикновено експертизата се възлага на един експерт и изследването е еднородно, макар че не е изключено назначаването на колективна експретиза с комплексно изследване.

                Обект на експертизата е почеркът, отразен в ръкописния текст на документа (включително ксероксно  копие или фотоснимка) или в отделни бележки и други писмени материали. Колкото по-голям е обемът на ръкописния текст, толкова повече задачи могат да бъдат решени.

                Задачите на експертизата могат да бъдат обединени в три групи: 1) идентификационни – установяване на автора на ръкописния текст; 2)определяне груповата принадлежност – установяване от мъж или от жена е написан текстът; 3) установяване на определени обстоятелства – маскировка или имитация, професията и здравословното състояние на автора.

                В подготовката на експертизата се отличават три основни момента: осигуряване на сравнителен материал; изпращане на необходимите за експертното изследване материали по делото и построяване на експертни версии.

                Използват се три вида образци за сравнение:

  • свободни – документи и други писмени материали, написани преди подправката на документа. Затова почеркът в тях не носи отпечатъка на произтичащите от разследването психологически особености. Трябва обаче да притежават две основни качества – достоверност на произхода и съответствие по време с изследвания ръкописен текст;
  • условно свободни – написани са след подправката на документа;
  • експериментални – дават възможност да се подложат на аналитично и сравнително изследване най-много признаци и да се установи влиянието на най-много фактори. При вземането им трябва да се спазват някои изисквания:
  • за смислово и графическо съответствие;
  • за сходство на условията при създаването им;
  • за обхващане на всички предполагаеми варианти;

Експерименталните образци се осигуряват по два начина – под диктовка (същински експериментални образци) и чрез приписване на предварително подготвен текст в присъствието на следователя или съда.

                Най-съществената особеност на извършването на почерковата експертиза е откриването на идентификационните признаци на почерка и обясняване на механизма на образуването и изменението им под въздействието на различни фактори.

                Съществуват различни класификационни системи за признаците на почерка. Най-разпространено е деленето им на общи и частни.

                Към общите признаци се отнасят:

  • строежът на почерка;
  • наклонът;
  • размерът;
  • разтегнатостта;
  • свързаността;
  • гладиолажът;
  • натиск при писането;

По тях могат да се определят само общите особености на почерка и затова не се използват самостоятелно за идентифициране на автора. Общите признаци са по-лесни за маскиране или имитиране и в по-голяма степен зависят от неблагоприятното въздействие на външните и вътрешните фактори.

Към частните признаци се отнасят:

  • разположение на точката на започване на движенията на ръката и начинът на започване;
  • посоката на движенията на ръката;
  • формата;
  • относителните размери и взаиморазположението на  буквите и буквените знаци;
  • формата на движенията на ръката;
  • броят на движенията на ръката;
  • сложността на движенията на ръката;
  • разположението на точката на пресичане;
  • разположението на точката на завършване на движенията на ръката и начинът на завършване.

Частните признаци се установяват по-трудно от общите, но и са по-трудни замаскиране или имитиране. Те имат първостепенно значение при решаване на задачите на експертизата не само защото се отнасят до съществени особености на почерка, но и защото отразяват тези особености автоматизирано, спонтанно.

Според проф. Цеков почеркът притежава и трета група признаци – координация на движенията на ръката и обработеност на почерка. Тези признаци играят голяма роля, тъй като пряко влияят върху индивидуалността и устойчивостта на общите и на частните признаци. По същество това са основни признаци, които обхващат и отразяват синтезирано най-устойчивите особености на почерка. Въз основа на тях могат да бъдат установени обективните закономерности, които водят до образуването, изменението и разрушаването на общите и частните признаци.

Координацията на движенията може да бъде установена чрез изследване и установяване на сложността и на броя на движенията на ръката при написване на отделните букви и буквени елементи; на свързаността и  скоростта на писане; на броя на буквите на буквените елементи, написани без вдигане на пишещият прибор от листа и др.

Обработеността на почерка може да бъде установена чрез изследване и установяване на особеностите (обработеността) на графическите форми на буквите и на буквените елементи, особено на буквите със сложна графическа форма; на особеностите на натиска, на съотношението между размера на буквите и разтегността; на начина на свързване на буквите и буквените елементи; степента на отклонение от образците (учебните) и др.

При изследването на почерка се използват различни методи – аналитико-описателният и аналитико-сравнителният, микроскопският и фотографският, вероятностно-статистическият метод за оценка на съвпаденията и различията и др.                  

 

 

 

Въпрос № 17 – Експертиза на подписа и цифровото писмо. Понятие и основни свойства на подписа и цифровото писмо. Експертиза за установяване техническа (материална) подправка на подписи. Експертиза на документи, съставени след полагане на подписа (“кражба на подпис”).

 

                Подписът е съкратено писмено означаване на фамилията и името, а в някои случаи и на презимето на автора. Подписът притежава същите основни свойства, както и почеркът: индивидуалност, устойчивост и комуникативност. Това е така, защото се изгражда заедно с почерка. Първите две свойства обаче са по-ярко изразени отколкото при почерка. Затова е налице и по-висока степен на координация на движенията на ръката и по-голяма обработеност в сравнение с почерка. Комуникативността невинаги се проявява пълноценно. Това се дължи на липсата на установени изисквания към структурата и съдържанието на подписа и на прекомерно еднотипната автоматизация на писмено-двигателните навици при формиране на подписа.

 

Транскрипция на подписа. Съществуват три вида графическо изображение (транскрипция) на подписа:

  • буквена – позволява да се направи най-задълбочено изследване, а следователно и по-обективен извод, и по категорично заключение. По-малка е опасността от имитация и маскировка
  • смесена – среща се най-често
  • условна – създава най-много трудности на експертното изследване. Освен това не изразява информационната функция на подписа и съществува опасност от имитация в случаите на различни варианти на подписа.

Подписът се изменя под влиянието на същите фактори, както и почеркът, но в този случай те водят до по-малки изменения в признаците:

  • обичайни фактори – размерът на мястото, в рамките на което е предвидено полагането на подписа; положението в което се намира лицето при полагането на подписа; пишещото средство; особено психично състояние; временно заболяване и т. н.;
  • случайните фактори въздействат аналогична както при почерка;
  • патологичните фактори поначало водят до по слабо разстройство на писмено-двигателните навици  в сравнение с почерка, вследствие на по-голямата устойчивост на динамичния стереотип;
  • криминални фактори – в практиката рядко се прибягва до маскировка на подписа, освен в случаите, когато е бил маскиран предшестващия подписа ръкописен текст. Имитацията обикновено се извършва на око (чрез рисуване) или чрез тренировка, без да е изключена и имитацията по памет (в ученически бележници, студентски книжки и др.)

 

Назначаване на експертизата – става дума за идентификационна експертиза на подписи. Основания: оспорването на подписа; установяване дали два или повече подписа са положени от едно и също лице; дали даден подпис е положен от определено лице и др.

                Обект на експертизата е оспорваният подпис, респ. подписът, чиито автор следва да се установи. Годен обект за експертиза е само този подпис, който съдържа достатъчно графически материал за изследване. Правилото е: колкото по-голям е подписът и по-развити са писмено-двигателните навици на лицето, толкова се увеличават възможностите за категоричен и достоверен извод.

                Задачите, които решава експертизата са три: 1) идентифициране на автора на подписа (основна задача); 2) установяване на определени обстоятелства относно състоянието на лицето (физическо, психическо) при полагането на подписа; 3) установяване на относителната давност на подписа, т. е. времето, в което приблизително  е положен, респ. периодът, в рамките на който е станало подписването на документа

 

Подготовка на експертизата – на експерта се изпращат сравнителни образци и материалите по делото, които съдържат данни за условията на полагане на оспорения подпис, състоянието на лицето, времето на полагането му и др. Използват се и трите вида образци за сравнение:

  • свободни – осигуряват се задължително, когато оспореният подпис е отдалечен по време от момента на изследването;
  • условносвободни;
  • експериментални – имат значение при възникването на съмнения за неблагоприятно влияние на някои външни фактори върху подписа. В тези случаи те се взимат при същите неблагоприятни условия.

Образците за сравнение трябва да отговарят на основните изисквания – да са безспорни по произход; да обхващат всички възможни варианти; да са взети (експерименталните) при същите условия, при които се предполага, че е положен оспорваният подпис.

По време на подготовката се изграждат експертните версии.

 

Извършване на експертизата – извършва се с помощта на общата методика за изследване на документи.

                Признаците се делят на две групи:

  • общи – транскрипция на подписа, размерът, наклонът, разтегнатостта, свързаността, гладиолажът и натискът. Транскрипцията свързаността, гладиолажът и натискът подлежат по-трудно на умишлени изменения, поради което имат относително голямо идентификационно значение.
  • частни – точката на започване на движенията на ръката и начинът на започване; формата и относителните размери на буквите и буквените щрихи; посоката на движенията на ръката; точката на завършване на движенията на ръката и начинът на завършване; начинът на свързване; особеностите на парафната линия на подписа и др.

Необходимо е да се отчитат и третата група признаци – основните (базисните) признаци. Това са степента на координация на движенията на ръката и степента на обработеност на подписа. Тези признаци се проявяват по по-подчертано отколкото при почерка.

 

Експертиза на цифрово писмо. Цифровото писмо е вид идеографско (символично) писмо, което синтезира голямо смислово съдържание в малко графически материал. То се формира едновременно с почерка и затова носи типичните особености на писмено-двигателните навици на автора на ръкописния текст, като притежава и трите основни свойства на почерка – индивидуалност, устойчивост и комуникативност.

                Цифровото писмо се изменя под влияние на същите фактори, както и почеркът, като въздействието им се индивидуализира от обема и сложността на графическите форми на цифрите, близостта и м с някои букви и буквени елементи  и др. От групата на обичайните фактори най-голямо значение има професията. Установено е, че колкото по-често работата налага използването на цифрово писмо, толкова по-автоматизирани и устойчиви са писмено-двигателните навици на лицето. Цифрите в тези случаи се характеризират с по-голяма обработеност в сравнение с почерка, а признаците им се изменят в по-малка степен при въздействието на неблагоприятни  фактори.

                Случайните фактори се проявяват както при почерка. Когато обаче е налице разстройство на писмено-двигателните навици, трудно могат да се разграничат признаците на цифровото писмо образувани под въздействието на случайни фактори, от тези с по-ниска степен на обработеност. Поради по-опростената графическа форма на цифровите знаци от буквените разстройството на динамичния стереотип не е така чувствително при въздействието на патологичните фактори.

                Криминалните фактори се проявяват както при почерка в две форми – маскировка и имитация. Когато наред с цифровото писмо има и ръкописен текст и подпис, а това са преобладаващите случаи в практиката, на цифрите не се отделя достатъчно внимание при маскировката и затова те са по-слабо променени. Имитация на цифровото писмо се извършва обикновено при имитация на ръкописния текст и подписа. И тук, както и при маскировката, вниманието не е насочено върху цифровото писмо.

 

Назначаване на експертизата – основният въпрос е съдържат ли оспорените (подправените) цифри достатъчно идентификационен материал, позволяващ извършването на обективно експертно изследване.

                Обект на експертизата са оспорените (подправените) цифри.

                Задачите на експертизата са две:

1) установяване автора на цифровото писмо, респ. дали цифрите в два или повече документа са написани от едно и също лице;

2) установяване дали е извършена подправка – заличаване, добавяне или подправяне на цифри в текста на документа. Относителната давност на цифровото писмо трудно би могла да се установи за разлика от почерка и подписа – чрез изследване изменението на динамичния стереотип.

 

Подготовка на експертизатанеобходимо е да се осигури сравнителен материал, да се определят материалите по делото, които трябва да бъдат изпратени на експерта (с тяхна помощ се изясняват условията, при които са написани съмнителните цифри, състоянието на лицето и др.) , и да се изградят експертни версии.

                При извършване на експертизата могат да се използват и трите вида образци за сравнение – свободни, условно-свободни и експериментални (трябва да бъдат взети при максимално близки условия). При експертизата на цифровото писмо могат да се използват и образци от почерка Не само защото някои цифри имат графическата форма на буквите, например цифрата 3 на буквата З, цифрата 0 на О и др., а и с оглед изясняване степента на обработеност и развитие на писмено-двигателните навици. 

Извършване на експертизата – използва се методиката на почерковото изследване на документи. Общите признаци са както при почерка: размер, наклон, разтегнатост, свързаност и др. Частните признаци също са идентични с тези при почерка. 

   

Експертиза за установяване на техническа подправка на подписпод техническа подправка на подпис се разбира прекопирването или “пренасянето” на подписа от един документ върху друг, чието съдържание не е известно на лицето, от името на което е подписът. Следователно подписът не е истински. В зависимост от характера на документа престъплението е по чл. 308 или по чл. 309. Експертизата е комплексна по характер.

 

Назначаване – основанието е не само оспорване на подписа, но и наличието наследи от материална подправка.

                Обект на експертизата е подправеният подпис и частта от документа в сектора на подправката.

                Задачите на експертизата са:

1) извършена ли е техническа подправка на подписа;

2) по какъв начин, ако такава се установи;

3) дали оспорваният подпис не е откопиран от подписа върху конкретно определен документ.

 

Подготовка  - осигурява се сравнителен материал; материалите по делото, които имат връзка с експертизата; предполагаемите технически средства, с помощта на които е извършена подправката.

 

Извършванеекспертизата се извършва с помощта на няколко метода: микроскопски при косо падаща и разсеяна светлина; луминесцентен анализ; изследване с помощта на електронооптически преобразувател; съвместяване на диапозитиви и негативи; изследване на признаците на подписа (особеностите на координацията, степента на свързаност и обработеност).

                Техническата подправка на подпис може да бъде извършена чрез:

  • прекопирване с помощта на индиго;
  • прекопирване срещу източник на светлина (“на просвет”);
  • безцветно прекопирване с остър твърд предмет;
  • “пренасяне” на подписа с овлажнена фотохартия или друго подходящо средство;
  • “пренасяне” чрез фотоувеличител от негатива на снимка на действителния подпис.

При подправка чрез прекопирване (с индиго, срещу източник на светлина, с остър и твърд предмет и с помощта на фотоувеличител) най-типични са признаците на забавени движения на ръката. В зависимост от конкретния начин на прекопирване могат да се открият и други признаци – незапълнени щрихи от индиго, непокрити релефни следи и др.

При подправка чрез “пренасяне” на подписа се образуват четири вида признаци: слаба интензивност на оцветяването поради запазване на основната част от багрилото в оригиналния подпис; нарушаване на гланца на хартията на мястото на откопирването на подписа; липса на релефни следи на гърба на документа; неточно разположение на подписа спрямо предхождащата го дума.

 

Експертиза на документи, съставени след полагане на подписа (“кражба на подпис”) – в случая подписът е истински. Документът е създаден чрез попълване на лист, върху който предварително е положен подпис и чието съдържание не съответства на волята на подписалия. Престъплението е по чл. 316 НК.

 

Назначаване – основание е твърдението на лицето, от името на което е подписът, че не се е подписвало под текста на документа; малкият размер на документа; логическото несъответствие между предхождащата подписа дума и наименованието на документа (например “Разписка” и С “почит”) и др.

                Обект на експертизата е цялото съдържание на документа, а не само подписа.

                Задачите са да се установи: 1)дали съдържанието на документа е написано след полагането на подписа (основна задача); 2) по какъв начин е попълнен текстът; 3) дали целият документ е написан от едно и също лице и с едно и също пишещо средство.

 

Подготовкатърсят се данни за проверка на версията “кражба на подпис”; определят се материалите по делото, които трябва да бъдат изпратени на експерта; изпращат се образци от почерка и подписа на лицето, написало текста на документа, и на лицето, от името на което изхожда подписът; предоставят се по възможност съответното пишещо средство и индигото; определят се техническите средства.

Извършваненеобходими са лабораторни условия, което позволява пълноценното използване на оптически увеличителни прибори с различно увеличение, източници на ултравиолетови лъчи.

                В практиката се срещат три основни форми на “кражба на подпис”:

  • използване на свободното поле между текста и подписа, като частта от документа с текста се отстранява, а върху останалата преди подписа се написва желаното съдържание;
  • използване на подпис върху бял лист, положен на доверие;
  • използване на подпис върху бял лист, положен под индиго при подписването на други документи.

По време на експертизата се изследват топографическите признаци на подписа от името на лицето, от което изхожда, фактическото и логическото съответствие между думата преди подписа и наименованието на документа, признаците на багрилото и на пишещите средства.

Признаците на “кражба на подпис” зависят от начина на подправката. При подправка чрез използване на свободното поле между текста и подписа “кражбата може да се установи по малкия размер на документа; по наличието на следи от рязане или откъсване; по намаления размер на почерка; по липсата на полета вляво и вдясно; по непривично малкото разстояние между текста и подписа; по несъответствието между относителните размери на буквите в текста и в подписа; по различията в оцветяването. Тези признаци могат да бъдат обединени най-общо в три групи: топографически, почеркови и признаци на писмената реч.

При подправка с използване на подпис върху бял лист признаците са различни в зависимост от това дали подписът е положен направо върху листа, или през индиго. В случая “кражба на подпис” може да се установи по несъответствието в разположението на текста спрямо подписа; по непривичното разположение на подписа върху листа хартия; по различията в оцветяването и др.

 

 

 

 

 

Експертиза на писмена реч ?

 

Признаците на почерка и на писмената реч се формират едновременно в единния процес на обучение и изграждане и развитие на личността. Но експертизата на писмената реч има в същото време самостоятелни по характер обекти на изследване и задачи за решаване, което й осигурява необходимата независимост от почерковата експертиза, а именно:

  • изследване на изречението в лингвистичния и в семантичния контекст на текста. Изследва се писмената реч като материализирано волеизявление или информация на автора за определени факти и обстоятелства от действителността;
  • необходимост от достатъчно материал за изследване;
  • проявяване на признаците на друг, различен от този на почерка динамичен стереотип. Така, докато почеркът е материално отражение на функционално-динамичния комплекс на писане, писмената реч е материално отражение на функционално-динамичния комплекс на мислене и на формите и средствата, чрез които се изразява;
  • възможност за използване на идентификационните признаци на  писмената реч при извършване на почеркова експертиза и на експертиза на машинописни текстове.

Видове писмо:

а) пиктографско писмо – най старото и най-слабо развитото, с най-малки възможности за закрепване на човешката реч и за предаване на една от главните особености на езика – звуковата. Не могат да бъдат закрепени абстрактните страни на човешката мисъл. В замяна на това писмото в рисунки (пиктограми) дава нагледна представа за съответните предмети и явления от действителността;

б) идеографско писмо – то е резултат от постепенното превръщане на пиктограмите в идеограми (символи), като вместо рисунка на целия предмет или явление се изобразяват само неговите най-характерни черти. Типично идеографско писмо е китайската писменост. При идеографското писмо всеки знак (йероглиф) изразява отделна дума или част от дума без звуковите особености на езика;

в) силабическо (сричковото) писмо – появява с в древна Месопотамия. Отделните знаци изразяват отделни срички от думата. Използват се главно идеограми, но е възможна и употреба на пиктограми. Такова писмо е японската писменост;

г) фонетично (буквено-звуково) писмо – създадено е от финикийците. При него всяка буква изразява отделен звук и по-изключение няколко букви изразяват един звук.

Писмената реч притежава три основни свойства:

а) индивидуалност – резултат от психологическото развитие, от изграденото езиково, интелектуално, културно и научно равнище на човека;

б) устойчивост – относителна и се определя от степента на индивидуалност и на стереотипно проявление на езиковите и на интелектуалните навици;

в) комуникативност – отразява социалните й функции.

Писмената реч се изменя под влияние на три групи фактори:

а) обичайни – неблагоприятни обективни условия, недобро физическо и психическо състояние на лицето и др. – оказват влияние върху обема и качеството на писмената реч;

б) случайни – неочаквано и поради това немотивирано физическо и психическо състояние – действат еднократно и твърде специфично;

в) криминални – умишлено изменение на писмената реч – проявяват се най-често при писане на анонимни писма. Авторите изменят чрез маскировка или имитация двете основни страни на писмената реч – езиковата и интелектуалната;

Назначаване – основанията са три:

  • когато е изчерпана възможността за почерково или техническо изследване на документа поради маскировка или имитация на почерка или поради липса на подходящ сравнителен материал;
  • когато документът е написан ръчно или на машина от друго лице по представен текст;
  • когато е необходимо да се осигури по-голяма обективност чрез паралелно и независимо изследване на документа наред с почерковото или с техническо изследване;

При кратък текст и стандартно шаблонно изложение експертизата не може да се извърши успешно.

Обект – писмената реч в документа и писмени материали от различен характер (официални и частни документи, научни, художествени и др. произведения).

Задачи: 1) установяване на автора на документа, респективно дали едно лице е автор на няколко текста; 2) установяване дали техническият изпълнител е и интелектуален автор, като в този случай изследването е комплексно – и на писмената реч, и на почерка или на машинописния текст; 3) установяване на географския район, в който авторът живее, социалната му принадлежност, възрастта и професията му, когато има отразени признаци за това.

През този стадий за разлика от другите експертизи се осигурява и необходимия сравнителен материал.

Подготовка – събиране на допълнителен сравнителен материал (могат да се използват и трите вида образци за сравнение – свободни, условносвободни и експериментални). Изпращат се и материалите по делото.

Извършване – изразява се в откриване и характеристика на признаците на писмената реч. Те са де групи: признаци на езиковите навици и признаци на интелектуалните навици на автора. Според Цеков трябва да се имат предвид още две групи признаци: емоционални и удостоверителни.

В зависимост от идентификационната им роля признаците на писмената реч се делят на общи и частни. Към групата на общите се отнасят: степента на общото езиково, интелектуално и емоционално равнище на писмената реч; степента на яснота и точност, степента на обстоятелственост и аналитичност; функционално-семантичния тип на речта – описателна, повествователна, оценъчна. Към групата на честните признаци се отнасят: стиловите признаци (строеж на изречението, форми на излагане на мисълта и др.); лексикални и фразеологични признаци (говорят за езиковата култура на автора), речникови особености (позволяват да се направи характеристика на лицето въз основа на използваните професионални термини, жаргони, диалектни думи, архаизми и др.); фонетико-граматични признаци (отразяват устойчиви граматични грешки в употребата на предлозите и представките, в съгласуването и членуването, в буквения състав на думите и др.); морфологични признаци (отразяват степента на глаголната наситеност, устойчиво допускане на грешки при употреба на глаголните времена, на наставките и на пълния член); топографически признаци – имат значение само, когато текстът е написан от интелектуалния автор на документа (начин на цитиране, честа употреба на някои препинателни знаци и др.).       

Въпрос № 18 – Експертиза за установяване на заличаване по механичен и химически начин в документи и разчитане на заличения текст (І). Експертиза за разчитане на залети, зацапани или зачеркнати текстове в документи(ІІ).

 

І. Експертизите за техническо изследване на документи (установяване на поправки в документи) се отличават с някои особености в сравнение с другите експертизи на документи:

 

●почиват на добре разработена методика за изследване, която дава възможност за обективна проверка на направените изводи;

●използват едновременно и независимо едни от други качествени и количествени критерии;

●използват различни технически средства;

●позволяват да се извършват експертни експерименти преди непосредственото изследване на документа.

При извършване на посочените експертизи се държи сметка за т. нар. защита на документите от поправки. Тя бива:

●видима (активна) – изразява се във въвеждане на знаци в субстанцията на хартията, а за някои документи и в използването на херметични предпазни калъфи;

●скрита (пасивна) – осигурява се от качеството на хартията и на другите материали (мастило, химикал и др.), както и от структурата и начина на съставянето на документа.

Заличаването по механичен начин се извършва с различни средства – гуми, ножчета, игли и т. н., а заличаването по химичен начин – с различни видове реактиви, които отстраняват или обезцветяват съществуващия текст – киселини, основи, окислители, разтворители.

В зависимост от характера на документа – официален или частен, престъплението е съответно по чл. 308 или по чл. 309 от НК.

 

Назначаване на експертизата – основания за назначаването й са признаци на заличаване в текста и необходимостта от разчитане на съдържанието.

Обект на експертизата са хартията в сектора на заличаването и оставените върху нея частици от използваното за целта средство; незаличените напълно щрихи от ръкописния или машинописния текст и съседното, физически и логически свързано със заличения текст на документа съдържание. С оглед на това правилно е да се изследва целият документ.

Задачите на експертизата са две: 1) да установи има ли заличаване по механичен или химичен начин, границите на това заличаване и използваните за целта способи и средства; 2) да установи съдържанието на заличения текст.

 

Подготовка – когато е възможно на експерта се предоставят предполагаемите средства, използвани за заличаването; поставката , върху която е написан документът; попивателната хартия, индигото, чернови на текста, върху които могат да се открият части от съдържанието на заличения текст и др. Изпращат се и съответните материали по делото.

 

Извършване на експертизата – извършва се с помощта на няколко метода: луминесцентен анализ във видимата и инфрачервената зона на спектъра; микроскопски методи; фотографски (фотографиране в отразени инфрачервени лъчи); изследване на “просвет”; цветоотделителна фотография (цветоотделителният метод се състои в комбиниране на трите основни цвята – син, жълт и зелен, като по този начин могат да се получат останалите цветове); отпушване с йодни пари.

Заличаването по механичен начин се установява по следните по-важни признаци:

●изтъняване или пробиване на хартията (документът се изследва срещу естествен или изкуствен източник на светлина);

●разместване (разрошване) на хартиените влакна (това се установява с помощта на стереоскопичен микроскоп или с лупа по странично осветление);

  • повреждане гланца на хартията;
  • повреждане на печатните линии и на другите печатни знаци;
  • разливане на мастило или химикал, ако на мястото на заличения текст е написан друг и др.

За заличаване по химичен начин се съди по:

  • изменението на цвета на хартията на мястото на въздействието; нарушаване на целостта на печатните линии и на водните защитни знаци;
  • повреждане на съседния текст;
  • разливането на мастило, когато на заличеното място е написан друг текст и др.

Заличеният текст може да бъде разчетен с помощта на три метода: установяване на фактическата и логическата връзка и последователност между заличения и незаличения текст; установяване съдържанието на негативния образ на заличения текст върху обратната страна на документа; фотографско изследване в инфрачервени лъчи или в меки рентгенови лъчи – при заличаването по механичен начин, и в ултравиолетови лъчи – при заличаване по химичен начин.

 

ІІ.                      Чрез заливане, зацапване или зачеркване на текст се цели да бъде премахната нежелана част от съдържанието му. Деянието се квалифицира по чл. 319 НК.

                         При умишлено повреждане на  документите по посочените начини се засяга обикновено и съседния текст. За маскировка може да бъде залят, зацапан и зачеркнат и друг текст. С посочената подправка не е изключено прикриването на направено преди това заличаване по механичен или химичен начин, на добавка или преправка в текста на документа.

 

Назначаване на експертизата -  основание е повреждането на документа по един от посочените начини и необходимостта от разчитането.

                         Обект на експертизата е целият текст на документа – през първата фаза на изследването, и залетият, зацапаният или зачекнатият – през втората.

                         Задачите на експертизата са: 1) разчитане съдържанието на залетия, зацапания или зачекнатия текст (основна задача); 2) установяване дали не е извършено заличаване по механичен или химичен начин, преправка или добавка; 3) установяване на автора на разчетения текст.

 

Подготовка – осигуряват се сходни образци за провеждането на експертните експерименти; изпращат се всички материали по делото, които съдържан информация за съдържанието на повредения текст, за използваните методи и средства и др.; израждат се експертни версии за причините и начина на подправка, за използваните за целта средства и др.

 

Извършване – експертизата се извършва с помощта на пет метода: цветоотделителна фотография; фотографиране в условията на инфрачервена луминесценция; фотографиране на “просвет”, при косо падаща светлина и чрез използване на абсорбционни и интерферентни филтри; микроскопско изследване; контакто-дифузно копиране. При извършване на експертизата трябва да се спазва изискването за използване на недескруктивни методи и средства, за да се запази възможността за допълнителна, повторна или комплексна експертиза.

 

Въпрос № 19 - Експертиза за установяване на добавки в документи (І). Експертиза за установяване на преправки в документи (ІІ).

 

І.                       С внасянето на добавки (дописване не по установения ред на отделни изречения, думи, части от думи или цифри) се променя съдържанието на документа в интерес на автора на подправката. В зависимост от характера на документа – официален или частен, престъплението е по чл. 308 или по чл. 309 НК.

 

Назначаване на експертизата – обикновено основанията са безспорни – наличие на признаци на добавка или на съмнение за добавка. Най-често се назначава еднолична еднородна експертиза.

                         Обект на експертизата е целият текст на документа, а не само частта с предполагаемата добавка.

                         Задачите на експертизата са четири: 1) има ли добавка в документа; 2) кой е автор на добавката, респ. на коя пишеща машина е направена; 3)дали добавеният и основният текст са написани от едно и също лице или на една и съща машина; 4) дали добавеният и основният текст са написани приблизително по едно и също време.

 

Подготовка – осигуряват се необходимите технически средства и достатъчно образци на добавката; пишещите средства и материалите, за които има данни, че са използвани при написването на основният или на добавеният текст. Голямо значение имат вторите екземпляри или ксероксните копия на документа, направени непосредствено след издаването му.

 

Извършване – използват се следните методи: визуално и микроскопско изследване с малко увеличение; изследване в ултравиолетови лъчи; цветоотделителна фотография; фотографиране в ултравиолетови и инфрачервени лъчи, а в някои случаи и в меки рентгенови лъчи; хартиена и тънкослойна херматография; сравнително изследване с другите екземпляри на документа.

                         При решаване на първата задача – установяване на факта на добавката – се вземат под внимание три групи признаци:

  • топографически признаци – достатъчни са за мотивиране на категоричен извод, освен ако добавката е била замислена предварително при съставянето на документа. Характерни топографически признаци са: нарушаване на общата топографическа конфигурация на текста; нарушаване на първичния интервал между редовете; намаляване на размера на свободното поле вляво и вдясно; изкривяване на редовете; намаляване интервала между думите; различия в интензивността на оцветяването и др.;
  • почеркови признаци, респ. признаци на машинописния текст – имат значение не само, когато добавката от друго лице или с друга пишеща машина, а и когато това е направено то същото лице или машина. Поради различието във времето, а често и в пишещия прибор или в лентата на пишещата машина допълнително написаният текст обикновено съдържа достатъчно признаци за установяване на добавката;
  • признаци на писмената реч – показват фактическата и логическата непоследователност или противоречивост между основния и добавения текст. Възможно е да се появят лексически и граматически грешки.

ІІ.                      С преправките се цели да се измени съдържанието на документа в желаната от автора насока. Обикновено обект на преправки са “най-удобните” букви и цифри. За прикриване на преправката, когато тя е нарушила смисловото съдържание на документа, може да се направи добавка. В този случай се извършва само една експертиза.

                         Най-подходящи за преправка са цифрите 1- на 4 или на 7, цифрата 0 – на 9 или на 6, цифрата 3 – на 8 или на 5, буквата о – на а или д и др. За разлика от цифрите буквите и буквените елементи не са в същата степен удобни за преправяне. Сериозна бариера тук е смисловото съдържание. Поради това се преправят повече едносрични думи, предлози и съюзи и се добавят отделни думи или части от думи за избягване на получилото се логическо и смислово противоречие. В зависимост от характера на документа – официален или частен, престъплението е по чл. 308 или по чл. 309 от НК.

 

Назначаване на експертизата – основание е видима или предполагаема преправка, логическо несъответствие в текста, както и различието между съдържанието на оригиналния документ и на копията.

                         Обект на експертизата е частта от текста или цифровото писмо, в която има преправки. Но изследването на непосредствения обект винаги се предшества от изследване на целия текст.

                         Задачите, които се решават са четири: 1) извършена ли е преправка и какво е било съдържанието на преправения текст (има ключово значение) ; 2) дали автор на преправката е конкретно определено лице; 3) от едно и също лице ли са написани преправеният и останалият ръкописен текст; 4) дали първоначалният и преправеният текст са написани по едно и също време.

 

Подготовка  - включва осигуряване на образци от предполагаемия автор на преправката и от лицето, което е написало ръкописния текст или цифровото писмо, както и съответните пишещи средства, когато това е възможно. Необходимо е да се осигурят и всички материали по делото, свързани със задачите на експертизата.

 

Извършване – използват се различни методи: микроскопски; изследване в ултравиолетови и инфрачервени лъчи; цветоотделителна фотография; сравнително изследване на отделните екземпляри от документа.

                         Основната задача – установяване на факта на преправката се извършва с помощта на три вида признаци:

  • почеркови – имат значение независимо дали преправката е извършена от лицето, написало основният текст, или от друго лице. Различията в условията и в психологическата нагласа обикновено обуславят и различия в признаците;
  • признаци, отразяващи различията на използваното пишещо средство и интензивността на оцветяването – тук си казват думата и изменените условия;
  • топографически признаци – не се проявяват винаги, а само ако преправката е нарушила привичното разстояние и обичайното разположение на буквите и цифрите в документа. За да се маскира преправката понякога се маскират съседни букви и цифри. Така се появяват нови признаци – надебеляване на щрихите, различие в интензивността на оцветяването им и др. Те първи ориентират за мястото на преправката.

 

Въпрос № 20 – Експертиза на материалите на документа (І). Експертиза на изгорели документи (ІІ). Експертиза на текстове, написани с невидими мастила (ІІІ). Експертиза за установява невременаписването на документа (ІV). 

 

І. Под материали на документи се разбира няколко вида обекта – хартията; мастилото; пастата на химикалката, с която е написан или подписан текстът; багрилото на отпечатъците от печати или щемпели; багрилото на лентата на пишещата машина; моливните щрихи; щрихите на флумастер или туш; отпечатъците от индиго.

 

Назначаванене е идентификационна експертиза. В резултата на изследването може да се определи само груповата принадлежност на обекта.

                         Обект на експертизата е документът (общ обект) и съответното хартията, мастилените щрихи и т. н.

                         Задачите са за установяване на:

1) вида на хартията или вида на пастата на химикалката, респективно мастилото;

2) дали два или повече документа са написани на един и същи вид хартия;

3) дали хартията от всички страници на документа (например студентски или ученически книжки) е от един и същи вид;

4) дали разкъсаните части хартия са от един лист и др. Аналогични са задачите, свързани с останалите материали на документа.

 

Подготовкаосигуряват се достатъчно образци от предполагаемия вид хартия, мастило и др., както и стандартните образци от съответните обекти. Изпращат се и всички материали по делото, които имат отношение към обекта и задачите на експертизата. Целта е да се направят експертни експерименти във връзка с поставените задачи.

 

Извършванеекспертизата се извършва в специализирана лаборатория. За определяне на груповата принадлежност на хартията се изследват структурата и съставът чрез използване на микроскопски, физически и химически методи. Най-напред се определят физическите свойства на хартията – нейната дебелина и плътност, цвят и прозрачност, степента на гладкост, наличието или липсата на водни знаци и др. прави се също количествен и качествен анализ на хартията, и по-конкретно на влакнестата маса, на лепилните и минералните вещества и на оцветителите.

                         Щрихите от химикалки се изследват с метода на тънкослойната хроматография (за установяване цветовите особености) и с помощта на спектрофотометрични методи (за установяване вида на багрилото на пастата на химикалката). Използва се и луминесцентния анализ.

                         Аналогичен е подходът и при изследване на останалите материали – моливните щрихи, щрихите от флумастер, лепилата. И тук най-често се използват спектрофотометричният метод, луминесцентният анализ, микроскопските методи; химическите и физико-химическите методи.

 

ІІ. С назначаването на експертизата на изгорели документи могат да се постигнат едновременно две цели -  да се установи съдържанието на документа и да се “възстанови” изгорелият документ.

                         Експертизата на изгорели документи е пряко зависима от степента на изгаряне. Когато температурата е била висока (500 С) и в резултат на това е настъпило разпадане (т. нар. опепеляване) на хартията, годен обект за изследване няма. При по-ниска температура (200-250 С) изследването е възможно, но резултатът от експертизата зависи от качеството на огледа и от умението да се изземват изгорели документи. Под въздействието на високата температура настъпват големи изменения във физико-химичните свойства на хартията. Затова преди изземването документът трябва да се укрепи чрез овлажняване с водни пари и с 10-20 процентен разтвор на глицерин във вода, чрез покриване на документа с прозрачен желатинов слой, получен от горещ разтвор на желатин, и др.

 

Назначаванеоснования са намерените при огледа или претърсването изгорели документи, за които може да се предполага, че имат значение за разследването.

                         Обект на експертизата е изгорелият документ.

                         Задачите са: 1) да се установят видът на документа по текста на бланката, номерът и датата на издаването му, данните за издателя и съдържанието на изображението от печат или щемпел; 2) да се разчете съдържанието на документа; 3) да се установи дали изгорелият документ е оригиналният екземпляр, или е копие; 4) да се установи има ли поправки и в какво се изразяват

 

Подготовка и извършванечрез експериментално изследване на предполагаеми бланки, формуляри и др. документи, написани с подобно мастило или химикалка, може да се улесни разчитането и да се намерят най-подходящите способи и средства за целта. Освен това по време на подготовката се вземат допълнителни мерки за укрепване на документа, за пренасянето и съхраняването му. Заедно с протокола от огледа или претърсването, на експерта се изпращат данни за обстоятелствата, при които е намерен изгорелия документ, и всички други материали, които са от значение за изследването.

                         Експертизата се извършва лабораторно. Разчитането зависи от състава на хартията, от вида на багрилото и от степента на изгаряне. Най-устойчиви на висока температура са графитът и минералните вещества в хартията. По време на изследването се използват различни методи и средства: фотографиране в инфрачервени лъчи; фотографиране под косо осветление; цветоотделителна фотография; изследване в ултравиолетови лъчи; визуално изследване на обратната страна на документа в пряка и косо падаща светлина; изследване в муфелна пещ при температура около 500 С.

 

ІІІ. Рядко срещана експертиза. Групата на т. нар. невидими мастила е много голяма: химически реактиви, сокове от плодове и зеленчуци, разтвори на вещества от органичен и неорганичен произход, мляко и др. Невидим текст може да бъде написан и без използване  на посочените мастила – релефно.

                         При назначаване на експертизата се преценяват по-специално два въпроса: основанията, които налагат извършването й, и условията и мерките, които трябва да се вземат за предпазване на документа от повреждане.

                         Обект на експертизата е невидимият текст на документа.

                         Задачите са три:

 1) разчитане на невидимия текст (основна задача);

2) фотографско фиксиране на резултатите от изследването;

3) установяване на веществото (мастилото), с което е написан документът.

 

Подготовка и извършванетрябва да се осигурят подходящи образци за експертни експерименти (същия вид хартия и предполагаемите вещества и средства за написване на невидимия текст). На тази основа се определят методите и средствата, които ще се използват. Методи: луминесцентен анализ; проявяване с прахове; разчитане с помощта на йодни пари; разчитане чрез нагряване и др. Първо обаче се извършва визуално изследване, тъй като е възможно под влияние на протичащите окислителни процеси да е започнало “проявяване” на текста.

 

ІV. Оправдано е назначаването й за установяване на относителната давност на документа, т. е. на периода от време, в рамките на който е съставен докуменът.

 

Назначаване – преценяват се два въпроса: основанията, налагащи извършването й, и възможностите за определяне на относителната давност на документа в конкретния случай при конкретните условия.

                         Обект на експертизата е почеркът или подписът, цифровото писмо, машинописният текст или изображението на печат или щемпел.

                         Задачите са да се установи:

 1) относителната давност на документа, т. е. периодът от време, в рамките на който е написан или подписан;

2) едновременно ли са написани отделните части на документа и оригинала и копията;

3) в каква последователност са написани (положени) текстът и подписът или печатът.

 

Подготовкатрябва да се осигури достатъчно сравнителен материал, който да отразява типичните, а не случайните характеристики на почерка или подписа през съответния период от време. Трябва също така да бъдат изпратени всички материали по делото, които имат връзка с решаваните задачи и представените за използване образци за сравнение.

Извършване използват се различни методи, които позволяват да се изследва поредността на пресичащите се щрихи на букви от две самостоятелни по значение части на документа; да се установи рецептурният състав на материалите на документа; да се установи годината на издаване на бланката или формуляра, върху който е написан документът; да се изследва спектралната характеристика на пастата на химикала с точност до една година; да се установи времето, респ. периодът, на произвеждане на хартията на документа или мастилото, респ. пастата за химикал; да се установи периодът на проявление на признаците на пишещата машина или на печата (щемпела), отразени в машинописния текст и в отпечатъка от печат или щемпел и др.     

 

Експертиза на машинописни текстове ?

Назначаване – вземат се предвид две предпоставки: основанията и наличието на подходящи условия за извършването й, включително годен за изследване машинописен текст в оспорения документ.

                         Обект на експертизата е машинописният текст.

                         Задачите са:

1) определяне на груповата принадлежност на машината (клас, вид, марка, модел);

2) установяване дали съмнителният текст е написан на определена машина и дали няколко машинописни текста са написани на една и съща машина;

3) установяване на определени обстоятелства – времето на написване на машинописния текст, наличието или липсата на добавки в текста;

4) установяване на автора на машинописния текст.

                         Подготовка – осигурява се сравнителен материал. Използват се обикновено два вида образци за сравнение: свободни (имат по-голямо значение) и експериментални (два вида: на буквите и на другите знаци /с лента и без лента/, на съмнителния текст /пълно възпроизвеждане със същия вид лента/. Определят се и съответните материали по делото, които съдържат данни за пишещата машина, за характера на извършените ремонти и за частите, които са били подменени, а когато има възможност и за предполагаемата пишеща машина.

                         Извършване – използват се следните методи:

1) визуално изследване (за обща характеристика на машинописния текст и на предполагаемата машина, когато е открита);

2) изследване с помощта на оптически и увеличителни прибори с малко увеличение (за установяване на особеностите на отразяване на признаците, наличието или липсата на поправки или добавки и др.);

3) изследване с ултравиолетови лъчи (за установяване дали два или повече документа са написани на една и съща лента);

4) аналитично разделно изследване на признаците;

5) сравнително изследване чрез съвместяване и налагане на диапозитиви или негативи на едноименни букви и думи, чрез фототаблици и други.

                         При определянето на груповата принадлежност изводите се основават на строежа и особеностите на конфигурацията на буквите и другите писмени знаци; на данните от регистрираните образци марки и модели пишещи машини; на общите признаци на машината, отразени в машинописния текст – стъпката на главния механизъм, интервала между редовете, вида на шрифта на пишещата машина и др.

                         Идентифицирането на пишещата машина става въз основа на общите признаци, и преди всичко на частните. По произход те биват производствени и експлоатационни. По характерните частни признаци са: изкривяване на буквите и буквените елементи; нарушаване на интервала между тях; други дефекти или отклонения от обичайното вертикално и хоризонтално разположение на буквите, препинателните и другите знаци; наличие на “слепи” букви и др.

                         Идентифицирането на автора на машинописния текст (ст. Д за интелектуалния автор) се решава въз основа на признаците на писмената реч,а ако интелектуалния автор е и технически изпълнител – и въз основа на привичните признаци за писане с пишеща машина. Техническият изпълнител може да бъде установен по топографическите признаци, когато лицето има система от привични навици за писане с пишеща машина. По типични топографически признаци са: начина на разположението на обръщението; мястото и начина на подреждане на данните за лицето, до което е адресиран документът; мястото и начина на поставяне на датата и предхождащите подписа думи; големината и отстъпите преди започването на нов ред и след завършване на изречение и др.

                         Установяването на определени обстоятелства времето на написване на машинописния текст,наличието или липсата на добавки – се решава с помощта на съответните методики.

 

Експертиза на отпечатъци от печати и щемпели ?

                         С тази експертиза се установява редовността на печата върху документа, а оттук и на самия документ.

Назначаване – основание за извършване на експертизата е наличието на признаци на подправка или на обосновано съмнение, че изображението не е от печата на съответното учреждение, фирма или организация.

                         Обект на изследване е отпечатъкът от печат или щемпел.

                         Задачите са да се установи: 1) дали съмнителният отпечатък е положен от съответния печат или щемпел; 2) дали два или повече отпечатъка са положени от един и същи печат или щемпел; 3) дали съмнителният отпечатък е подправен и кой е автор на подправката; 4) по кое време е положен отпечатъкът от печат или щемпел (установяване на относителната давност);

                         Подготовка – осигуряват се три групи сравнителни материали: предполагаемите печати или щемпели; свободни образци от същия период от време, когато не е възможно да се предоставят предполагаемите печати или щемпели, и експериментални образци, положени при сходни условия и обстановка с различен натиск и оцветяване. Изпращат се и съответните материали по делото, съдържащи данни, които могат да се използват при експертизата.

                         Извършване – използват се различни методи: визуално изследване (за обща характеристика на обекта, за уточняване на експертните версии и на способите и средствата, които могат да бъдат използвани); изследване с помощта на оптически увеличителни прибори с неголямо увеличение; изследване с помощта на ултравиолетови лъчи.

                         Идентифицирането на печата или щемпела по отпечатъка предполага аналитично и сравнително изследване на общите и на частните идентификационни признаци, а именно: размер и форма на отпечатъка; съдържание на текста; брой и общ вид на съпътстващите текста знаци; особености в разположението на буквените и други знаци (например изкривяване); особености при отпечатването (например непълно отпечатване поради отчупване на някои части от печата или щемпела); особености на шрифта и др.

                         При установяване наличието на подправка най-напред се изследва начинът на подправката. Това може да стане чрез прерисуване; чрез прекопирване след предварително овлажняване на съответната част от документа; чрез пренасяне с помощта на навлажнена фотохартия или друго средство; с помощта на саморъчно направено клише и др. Признаците на подправката чрез прерисуване са: наличието на технически грешки, несиметрично разположение на текста и знаците, различия в признаците на едноименни букви и др. При прекопирване най-същественият признак е недостатъчното оцветяване и  нарушаване на гланца на хартията. При ръчно изработване на печата (щемпела) се откриват неправилна форма на окръжностите и другите рамкови очертания; различия в размера на буквите и буквените знаци; размествания на отделните части при практическото използване на печата; различия в интензивността на оцветяването поради нееднаквата контактна повърхност на отделните части; образуване на неравни интервали между буквите; различна дебелина на щрихите и нееднаква конфигурация на едноименните букви и буквените елементи.

                         Относителната давност на отпечатъка се установява по методиката за определяне на относителната давност на документи.  

 

Въпрос № 21 - Експертиза на следи от ръце (дактилоскопична експертиза)

Дактилоскопичната експертиза е една от типичните криминалистични експертизи. Отличава се с категоричност на изводите и с достоверност на резултатите. Това се дължи на три причини:

  • голяма индивидуалност и устойчивост на следите от ръце и възможността за достоверни изводи, дори и при наличие на част от следа;
  • методика на изследване, позволяваща използването на количествени и качествени методи;
  • лесно и бързо възприемане на резултатите от експертизата и обективни възможности за правилна оценка на експертното заключение.

За първи път експертно изследване на следи от ръце е било признато като доказателство през 1905 г. от Лондонския съд.

 

Назначаване – назначава се ако са налице три условия: връзка на намерената следа от ръце с разследваното престъпление; отразяване на достатъчно общи и частни признаци в следата и възможност за осигуряване на сравнителен материал.

                         Обект на експертизата са отпечатъците или отливките на иззетите следи от ръце, от ноктевите краища на пръстите или от дланта, а когато отпечатъците или отливките не са годни – фотоснимките на следата.

                         Задачите са: 1) установяване от кое лице е намерената на местопроизшествието следа (основна задача); 2) дали откритите две или повече следи са оставени от едно и също лице; 3) от кой пръст и от коя ръка е намерената следа; 4) дали следите са оставени при хващане или при докосване; 5) има ли някакви особености на ръката – липса на пръсти, повреди и др.; 6) преди колко време е оставена следата (по тази задача може да се направи само вероятен положителен извод или категорично отрицателно заключение).  

 

Подготовка – не създава затруднения, защото за сравнителен материал, могат да се използват и материали от дактилоскопичната наказателна регистрация.

 

Извършване – използват се следните методи: визуално изследване; микроскопско изследване със слабо увеличение; налагане; съвместяване; съставяне на фотографски таблици с графически проекции на разположението на признаците.

                         От методическа гледна точка най-правилно е най-напред да се изследват общите признаци: вид на папиларните изображения (примковидни, кръговидни, дъговидни), подвид, размер и т. н. Когато се установи различие в общите признаци експертизата се прекратява. Това е достатъчно основание за отрицателен извод. При съвпадение изследването продължава. Особено голямо значение има разделното изследване. По време на него се откриван частните признаци: части от папиларни линии, начало и край на папиларни линии, мостчета, точки, вилки и др (според системата от критерии, разработена от френския учен Балтазар, необходимият брой съвпадащи частни признаци за страна с население като в България е 12-13. Уместно се посочва, че като се държи сметка и за наличието на микропризнаци, достатъчно е съвпадението само на 8 частни признака). Резултатите от разделното изследване се подлагат на сравнително изследване. Изходна основа е изготвянето на качествени и ясни фотоснимки в мащаб 1:10 на намерената на местопроизшествието следа и на следите – образци за сравнение. По метода на налагане фотоснимките на двете следи се поставят е една върху друга и се проследява идентичността на местоположението на откритите частни признаци.

                         По метода на съвместяването се съединяват две равни по размер противоположни части на снимката и когато папиларните линии естествено продължават, изводът за идентичност е безспорен.

                         По метода на фототаблиците с графическа проекция на местоположението на частните признаци се подлагат на проверка резултатите от разделното и то сравнителното изследване.

                         Обикновено заключението на дактилоскопичната експертиза се подкрепя с нагледни таблици и диаграми, илюстриращи съвпаденията, въз основа на които са направени изводите.

                         Когато на местопроизшествието са открити следи от ръкавици, експертизата се извършва с цел се идентифицира ръкавицата. Освен това се установява механизмът на образуване на следата.    

 

Експертиза на следи от крака ?

Назначаване – основание за назначаване на експертизата са намерени на местопроизшествието следи от боси крака, от обувки или от чорапи, когато: а) може да се предполага, че се намират във връзка с разследваното престъпление; б) съдържат достатъчно характерни особености; в) има възможност да се осигури необходимия сравнителен материал.

                         Обект на експертизата са намерените на местопроизшествието следи, респективно отливки или отпечатъци, а когато са повредени – фотоснимки на следите. Обект на изследване е и “пътечката на следите”.

                         Задачите са преди всичко идентификационни: 1) установяване дали намерените на местопроизшествието следи са оставени от конкретно лице, ако следата е от бос крак, от чии обувки или чорапи; 2) дали следите са оставени, от едно или от повече от едно лице, свързани с установяване на груповата принадлежност, определяща пола на лицето, което от своя страна е свързано с изясняване на определени обстоятелства – а) каква е посоката, от която е пристигнало и в която се е оттеглило от местопроизшествието лицето и б) има ли признаци на маскировка или имитация, както и на дефекти на ходенето.

                         Подготовка – осигурява се сравнителен материал, на експерта се изпраща протоколът за оглед заедно със скиците и снимките на местопроизшествието и на следите, както и другите материали по делото, които имат връзка с експертизата.

                         Извършване – в процеса на разделно и сравнително разследване се установяват общите признаци: размер, форма, общи особености на външния релеф и др.и частните -  особеностите на формата, особеностите на разположението на отделните части, относителните размери на детайлите, видът на плетката на чорапите, формата и големината на прокъсванията, особеностите на износването на обувките и др. За настъпила умора и болестно състояние у лицето може да се съди по неравномерното проявление на елементите на пътечката на следите – дължина и ширина на крачката и др. Полът се определя чрез измерване на дължината на крачката и на ъгъла между стъпалото и линията на посоката на движение, а ръстът – по дължината на ходилото (стъпалото), която съставлява 15,8 % от ръста на мъжете и 15,5 % от ръста на жените.

                         При изследването няма проблем да се приложат методите на дактилоскопичната експертиза – налагане, съвместяване и фототаблици с графическа проекция на местоположението на частните признаци.

 

Експертиза на следи от оръдия за взлом ?

Експертизата на следи от оръдия за взлом се извършва най-често при разследване на престъпления против собствеността. Следи от взлом се откриват предимно върху врати, брави и катинари. Те се образуват при различни хипотези – от използване на непредзначени (подправени) за съответната брава ключове, на шперцове и туби, на свредели и пили, на триони и уреди за рязане на стъкла и др.

                         Обект на експертизата са следите от оръдия за взлом, отливки, отпечатъци или снимки на следите, а когато е възможно, и самите оръдия или части от тях.

                         Задачите са:

1) установяване дали следите са оставени от конкретно определено оръдие за взлом, а когато това не е възможно – определяне на груповата принадлежност на оръдието;

2) установяване дали всички следи са оставени от едно и също оръдие;

3) установяване имали симулация на кражба чрез взлом, ако за изясняване на този въпрос се изискват специални знания;

4) изясняване дали е възможно да се извърши кражба чрез взлом според обясненията на обвиняемия, когато за отговора на този въпрос са необходими специални знания;

5) установяване на способите, които са били използвани за извършване на взлома, ако за отговора на този въпрос се изискват специални знания;

6) установяване на физическата сила и техническата сръчност и умение на извършителя.

                         Подготовка – осигуряването на сравнителен материал може да стане след откриване на предполагаемото оръдие за взлом. От него се вземат експериментални отпечатъци или отливки. Трябва да се има предвид, че обикновено върху оръдието се оставят следи от ръце, микроследи и т. н. ето защо най-напред се откриват и изземват тези следи и след това оръдието (инструментът) се използва за целите на експертизата. На експерта се изпращат и всички материали по делото, които имат връзка с извършваната експертиза.

                         Извършване – могат да се използват методите на дактилоскопичното изследване. Когато оръдието за взлом и следовъзприемащият обект са иззети, изследването преминава в два етапа – по направените отливки, отпечатъци или фотоснимки и в натура. По време на изследването се използват главно микроскопски методи и преди всичко сравнителен микроскоп. Изводите се основават на установените общи и частни признаци: формата и размера на следите; общите особености; особеностите на ширината и разстоянието между следите; особеностите на профила; взаимното разположение на следите и др.

Експертиза на следи от ходовата част на автотранспортни средства ?

Обект на изследване са следите от протектора на гумите на автомобила; отливки или отпечатъци от тях; автомобилните гуми, както и участъци то пътя, когато изследването име се налага във връзка с някои от поставените задачи.

                         Задачите на експертизата са:

1) определяне на груповата принадлежност на автомобилната гума и на автомобила, на който би могла да бъде поставена;

2) установяване дали намерените на местопроизшествието следи са оставени от протектора на определена автомобилна гума, а когато са открити и иззети следи от две и повече колела – идентифициране на автомобила по следите;

3) установяване от кои колела са оставени следите;

4) определяне на посоката на движение на автомобила;

5) установяване дали следите са оставени от един или от повече автомобили;

6) изясняване на други обстоятелства, когато за това са необходими специални знания – кой от двата автомобила е задействал спирачната система, какъв е механизмът на образуване на следите, защото статичните следи са преминали в динамични.

                         Някои от задачите на експертизата налагат комплексно изследване, например: в какво положение са се намирали автомобилите в момента на сблъскването им (автотехническа и трасологическа експертиза); в какво положение са се намирали автомобилът и пострадалият в момента на удара (трасологична и съдебномедицинска експертиза) и др.

                         Подготовка – осигуряват се експериментални образци, които трябва да бъдат взети при условията на образуване на следите на местопроизшествието. Това е възможно ако е открит автомобилът, то който се предполага че са оставени съмнителните следи. На експерта се изпращат протоколът от огледа и всички материали по делото.

                         Извършване – използват се различни методи, включително за сравнително изследване и проверка на резултатите. Изследва се цялата окръжност на автомобилната гума. Изводите се основават на общите признаци – ширина  на следата от протектора; вид на рисунъка и др., както и на частните – особености на рисунъка, причинени от износването и др.   

 

 

 

 

 

 

Въпрос № 22 - Съдебно-балистична експертиза

                         Съдебно-балистична експертиза се извършва при наличието на три предпоставки: специализирана лаборатория; предполагаемото оръжие и опитни експерти.

Назначаване – основните въпроси са два: правилно определяне на обекта и на задачите на експертизата и избор на подходящ експерт.

                         Обект на експертизата са: оръжието; куршумите и гилзите; намерените на местопроизшествието вторични следи от изстрела; следите от изстрел на местопроизшествието, оставени от огнестрелното оръжие.

                         Задачите са: 1) идентификационни (позволяват да се идентифицира оръжието по намерените на местопроизшествието куршуми и гилзи. Макар и сравнително рядко може да се даде отговор и на още един идентификационен въпрос: дали намерените на местопроизшествието съчми са изстреляни от конкретно определено оръжие.); 2) определяне на груповата принадлежност; 3) установяване на определени обстоятелства по делото (годно ли е оръжието да произведе изстрел; възможно ли е да се произведе изстрел без натискане на спусъка; от какво разстояние е произведен изстрелът; от кое място е произведен и в каква посока).

Подготовка – осигуряването на сравнителен материал се извършва от експерта – той именно произвежда експериментални изстрели (от два до три) в специални стрелбища, напълнени с вода (куршумоуловители). Изпращат се протоколите за оглед или претърсване и изземване и всички други материали по делото, които позволяват да се установят условията, при които е намерено и съхранявано оръжието; кога, къде и в какво положение са намерени куршумите и гилзите и т. н.

Извършване – идентификационните задачи могат да бъдат решени при условие, че е осигурено предполагаемото оръжие. В противен случай по намерените куршуми и гилзи се определя само груповата му принадлежност.

                         Прилагат се едновременно няколко метода: визуално изследване, оптически и фотографски методи, изследване в ултравиолетови и в инфрачервени лъчи, профилографски, експериментален, методите на моделирането и реконструкцията, използване на рентгенови и гама лъчи и др.

                         Оръжието може да бъде идентифицирано по изстреляните куршуми и гилзи въз основа на отразените върху тях частни признаци, а именно:

а) признаци, възникнали при производството на оръжието – отклонения в размера на отделните детайли при сглобяването, заваряването или закалката; различия от стандарта и т. н.;

б) признаци, причинени от корозията на метала под влияние на влагата или близостта с химични материали и вещества и др.;

в) признаци, образувани при изстрел – те имат голямо значение и заслужават приоритетно внимание по време на изследването;

г) признаци, причинени от замърсяване на оръжието;

д) признаци, които са се появили вследствие на почистването, ремонта, замяната и сглобяването на отделните части.

                         Голямо значение имат и общите признаци. Всяко оръжие принадлежи към определен калибър с характерните за него общи признаци – брой на нарезите на цевта, дълбочина, ширина и наклон на нарезите и др.

                         Установяването на груповата принадлежност на оръжието по намерените куршуми и гилзи, съчми, ловни куршуми, тапи и междинни картончета обикновено предхожда идентификационните задачи.

                         Сред обстоятелствата, които могат да бъдат установени, голямо значение има задачата за определяне на мястото на изстрела. Мястото на изстрела се определя като се изхожда от две точки, които са достатъчно отдалечени една от друга, например стъклени или други прегради, през които е преминал куршумът. По тях се установява посоката, а на тази основа и мястото, от което е произведен изстрелът. Данни за посоката на изстрела могат да се черпят от входния и от изходния отвор, както и от вторичните следи. 

                         Установяването на разстоянието, от което е произведен изстрелът, е възможно, при условие че са открити вторични следи от изстрела. Последните се образуват от упор или при изстрел от непосредствена близост. По време на изследването се държи сметка за факторите, от които зависи образуването на вторичните следи – вида на оръжието, калибъра на патроните, свойствата на барутния заряд, съпротивлението на преградата и др. При ловното оръжие се съди по диаметъра на разсейването на съчмите и се тръгва от резултатите от експертните експерименти.

                         Времето на изстрела може да се определи в границите на 10-12 часа след изстрела. Съди се по миризмата на барутните газове и др.

                         Годността (техническото състояние) на оръжието за стрелба се установява по три начина:чрез експериментална следа; чрез установяване годността на отделните части на оръжието и на взаимодействието между тях; по наличието или липсата на следи от изстрел в канала на оръжието.

                         Установява се също и ударната сила на куршумите (съчмите), като се изследва тяхната скорост и ускорение с помощта на специално предназначени за целта уреди.

                         Когато е необходимо, може да се определи и пробивната сила на куршума. Това става експериментално с променяне на разстоянието на изстрела и плътността на преградата.

                         По експертен път, с помощта на експерименталния метод, може да се установи дали е възможно произвеждането на изстрел без натискане на спусъка.              

Въпрос № 22 – Следствени и съдебни версии. Видове версии в наказателното производство

Криминалистична тактика – система от знания на тактическата организация на разследването, подготовката и извършването на следствените действия и за избора на най-рационалния вариант на поведение на компетентния орган в наказателното производство. Основана е на закона, криминалистичната теория и практика, на логиката и психологията. Тя съдейства за правилното решение на възпитателните задачи на наказателния процес, за обективното и разностранно събиране и оценка на доказателствените материали по делото  и за своевременно установяване на причините и условията за извършване на престъплението.

Тактически способ – установен в теорията и практиката подход на най-рационално действие или поведение с оглед най-правилното решение на конкретни задачи при съществуващите конкретни субективни и обективни условия. Трябва да отговаря на изискванията за законност, научна обоснованост, вариантност и следствена (съдебна) етика. Видове:

а) в зависимост от приложението им в практиката – с по-широк обхват на приложение (установяване на психологически контакт, реконструкцията и др.) и с ограничен обхват (това са способи свързани с извършване на отделните следствени действия – детайлизация на разпита, провокиране положителните качества при разпита и очната ставка и др.)

б) в зависимост от мястото им в предварителното и съдебното производство – тактически способи, свързани с общата организация на предварителното производство (използване на обществеността и др.); тактически способи, използвани главно в предварителното разследване (статичен и динамичен оглед); тактически способи, свързани с отделните следствени действия; тактически способи, използвани в съдебното следствие (кръстосаният и шахматният способ на разпит и др.)

в) от гледна точка на задачите на разследването – тактически способи, използвани преимуществено за събиране на доказателствени материали и тактически способи за проверка на доказателствените материали.

г) в зависимост от характера на научните знания, върху които почиват – криминалистични (кръстосан и шахматен способ на разпит и др.); психологически (активизиране положителната нагласа у разпитвания и др.); логически и смесени.

д) от гледна точка на нормативното им закрепване – такива извън НПК и такива, включени в разпоредбите на НПК (способи относно разпит на обвиняемия, разпит на свидетеля, огледа, претърсването, разпознаването и др.) Една част от посочените “процесуални” тактически способи са задължителни, докато другите се прилагат по преценка на следователя.

Тактически правила – изведено от теорията и практиката незадължително изискване или предписание за извършване на определена дейност по подготовката и провеждането на следствените действия – примерно за изземване на микроследите, следите от ръце и от оръдия за взлом заедно с обекта, когато това е възможно.

Тактическа комбинация – определено и строго целенасочено съчетание от следствени действия или тактически способи за решаване на конкретни задачи на разследването при определена следствена ситуация. Тактическата комбинация бива два вида – обикновена (отнася се до провеждането на едно следствено действие и се състои само от тактически способи) и сложна(комбинация между следствените действия).

 

                         Думата версия има латински произход (versio) и означава един от възможните начин за интерпретиране на даден факт. По своята логическа природа версията е разновидност на хипотезата, която е гръцка дума (hupothesis) и означава предположение, което човек прави за нещо възможно или невъзможно и от което извлича следствие.

                         Версията може да се определи като основано на данните и опита предположение за разследваното престъпление и свързаните с него обстоятелства с цел да се изяснят неизвестните факти и да се съберат необходимите доказателствени материали по делото. Т. е. те е един от основните познавателни методи при разследването. Версията се изгражда и проверява, когато тези въпроси нямат отговор и когато следователят (съдът) не разполага с необходимите доказателства, а събраните данни са непълни или противоречиви.

                         Версиите се изграждат на две основания: потребностите на познанието (създават предпоставки за постигане на по-голяма разностранност и пълнота на постъпващата информация; осигуряват своевременност, а оттук и необходимата на разследването бързина и ефективност) и потребностите на доказването (позволяват да се откриват и изземват различни видове следи и други веществени доказателства, да се обогатят показанията и обясненията чрез изясняване на почиващи на версиите въпроси).

                         Версиите се изграждат на основата на четири вида източници:

а) процесуални източници – следи и други веществени доказателства; показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия; резултатите от разпознаването и от следствения експеримент; експертното заключение; резултатите от огледа, претърсването и изземването.

б) извънпроцесуални източници – данните от материалите на оперативноиздирвателните органи; съобщенията на обществеността; сведенията от средствата за масова информация и др. Основен източник без съмнение са данните от материалите по делото. Източник на версии са както преките, така и косвените доказателства, отрицателните и положителните факти.

в) практиката – опитът от практиката се използва главно за изграждане на т. нар. типични (типови) версии. В този случай се прилага методът на аналогията.

г) интуицията – мотивирано от знанията, опита и спонтанната творческа способност на следователя предположение за някакъв факт или група факти, свързани с разследваното престъпление, което се включва за проверка като версия.

                         Версиите  се изграждат с помощта на три основни метода – интуицията, дедукцията и аналогията – и на способите на логическото мислене – анализа и синтеза.

                         Построяването на версиите (“технологията”) преминава през три етапа:

  • отделяне на фактите, които имат вероятностно отношение към изследваното (изясняваното) обстоятелство;
  • отделяне на фактите, които се намират в причинно-следствена връзка с изследваното обстоятелство;
  • изграждане на умозаключение, т. е. на вероятно обяснение на изследваното обстоятелство. Според някои автори към първия етап се отнасят събирането на фактическия материал и неговият логически анализ и оценка, към втория – формулирането на следствената версия, респективно предположението, представляващо основата на версията, и към третия – извеждане на последствията от версията.

При изграждането на версиите се спазват следните тактически изисквания:

  • за обоснованост – предполага изграждане на версията на базата на достатъчно и разностранни по характер данни по делото и фактическа и логическа връзка и зависимост между тях;
  • надеждност – трябва да съществуват реални възможности за превръщане на реалното обяснение в достоверно;
  • конкретност – свързаност на версиите със задачите на разследването по конкретното дело;
  • реалност – изразява се в съобразяване на версиите с обективните възможности за проверката им при съществуващите условия;
  • за съгласуваност помежду им и за вътрешна непротиворечивост. (

Задачите на разследването и изискванията на тактическата организация налагат построяването на повече от една версия за едни и същи факти и обстоятелства по делото.

Версиите се проверяват в процеса на разследването по време на отделните следствени действия. Само тогава резултатите от проверката имат доказателствено значение по делото. Проверката на версиите също трябва да отговаря на определени изисквания – за обективност, за многостранност и за своевременност. Практическата проверка се предшества от логическа. Изградените версии се проверяват, когато е възможно едновременно, а не поотделно, като подлежат на проверка всички версии, а не само считаните за най-обосновани и най-надеждни. Извънпроцесуалната проверка на версиите не осигурява годен доказателствен материал, а сом определена информация по делото, която може да се използва единствено, ако е събрана единствено по установения в НПК ред и форма.

Класификация на версиите – деленето на версиите е условно. Те винаги са във връзка и зависимост помежду си и при изменение на източниците, върху които почиват, и за нуждите на познанието и доказването, могат да се трансформират от един вид в друг.

В зависимост от обхвата на и връзката им с предмета на доказване версиите биват:

а) общи – свързват се с отделни обстоятелства или с група обстоятелства от предмета на доказването;

б) частни – отнасят се до отделните доказателствени факти. Те за значително повече от общите, като изменението им води до изменение на общите.

В зависимост от етапа на предварителното разследване версиите биват

първоначални (почиват на по-малко източници и трудностите при изграждането им са по-големи) и последващи (почиват на по-достоверни източници).

                         В зависимост от фазата на наказателния процес версиите биват следствени и съдебни, а с оглед на задачите за решаването, на които са изградени – експертни, оперативноиздирвателни и версии за събиране и проверка на доказателствата по делото.

                         В зависимост от субект те биват  - версии на следователя, на прокурора, на съдията и на експерта. Изградените от прокурора и от съда версии при връщане на делото за допълнително разследване са задължителни. Следователят има възможност само да уточни и допълнително да обоснове тези версии, както и да извърши други следствени действия заедно с указаните за проверката им. Версии изграждат и другите участници в процеса  - обвиняемият, пострадалият, специалистът – технически помощник. Предположенията на пострадалият и на специалистът следователят взема под внимание по своя преценка, затова те стават версии само ако компетентния орган реши, че е целесъобразно да бъдат проверени. При версиите на обвиняемия – при отказ да бъдат проверени следователят трябва да се мотивира.

                         В зависимост от източниците, върху които почиват версиите биват:

а) типични – позволяват да се направи предварително обяснение на обстоятелствата, за които няма данни по делото. Това има голяма значение в началото на разследването. Те почиват на закономерности, установени при обобщаване на положителния опит от разследването.

б) обикновени.

                         В зависимост от обстоятелствата, за изясняване на които се изграждат версиите биват версии за обекта и обективната страна и версии за субекта и субективната страна деянието. Обикновено най-много версии се изграждат за обективната страна на деянието, тъй като неизяснените факти  и обстоятелства в това отношение са най-много.

                         Съдебните версии притежават редица особености в сравнение със следствените:

а) изграждането на проверката им става в обстановка на цялостно разгръщане на  основните начала на наказателния процес, широко участие на обстоятелствеността и активно съдействие на другите участници в наказателното производство;

б) почиват на по-богати и по-разнообразни по характер източници;

в) изграждането и проверката им протича в несравнимо по-кратко време и при по-голяма интензивност на разследването;

г) налице е т. нар. колективност и публичност при изграждането и проверката на версиите и оттук – основаването на версиите повече идеи и аргументи;

д) по-ограничени, отколкото в предварителното производство са възможностите за използване на сетивната форма на познание и др.

                         Между следствените и съдебните версии има приемственост, като обективна основа за това е единния наказателен процес.

                         В съдебното производство версиите са пряко свързани с ясно очертаните през тази фаза функции по обвинението и защитата. Затова те могат да бъдат обединени в две основни групи – обвинителни и оправдателни версии.  

Въпрос № 23 – Планиране на предварителното разследване и на съдебното следствие

                         Планирането е преди всичко целенасочена мисловно-логическа дейност, с която се определят процесуалните и криминалистичните способи и средства за разследването по конкретното дело. То има прогностичен и управленски характер - с планирането се създава оптимален модел на работа на следователя и на съда за решаване на текущите и крайните задачи на разследването. Планирането се изразява в циклично протичащи етапи на аналитично и сравнително изследване на известните факти и обстоятелства, предполага анализ и оценка на данните и версиите, които се отнасят до разследваното престъпление. Планирането следва да се различава от методиката на разследване на съответния вид престъпления, защото тя дава само общ (типов) отговор на въпросите, а планирането – на възникналите въпроси по конкретното дело. Планирането се различава и от версиите – различна е служебната им роля при разследването. То не бива да се отъждествява и с организацията на разследването – тя обхваща по-широк и по-разнообразен кръг от въпроси.

                         Главен субект на планирането е следователят или съдът. В избора на пътища за установяване на обективната истина принос имат също прокурорът (дава указания за насоките на разследването още при образуване на предварителното производство;  ако върне делото за доразследване посочва не само допуснатите нарушения, но и обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени и следствените действия, които трябва да бъдат извършени), обвиняемият и пострадалият.

                         Планирането почива на следните принципи:

  • индивидуалност – изисква да се даде конкретен отговор на въпроса, какво трябва да се извърши по делото при съществуващите условия. Трябва да се осигури пълно съответствие между изследваните обстоятелства и използваните за целта процесуални и криминалистични способи и средства;
  • динамичност – налага актуализиране на дейността, след всеки по значителен приток на доказателствена информация и възникналата в резултат на това проблемна ситуация;
  • обоснованост и стабилност – гарантира нужното спокойствие на дейността по разследването и едновременно с това достатъчно време за реализация;
  • реалност – изисква пълно съответствие между особеностите на разследваното престъпление и способите и средствата за изследването му;
  • вариантност – изисква гъвкавост и условия за тактически целесъобразна оперативност на дейността.

При планирането се спазва конституционното изискване за законност и изискванията за обективност, изчерпателност и съдебна етика.

Планирането има три основни функции:

а) организираща – произтича от природата му и съответства в най-голяма степен на неговите цели, гарантирайки организационна осигуреност и целенасоченост на дейността, своевременност, бързина и оперативност;

б) контролна – изразява се в създаване на по-добри възможности за критична преценка на дейността по разследването, за своевременното й изменение и за преценка на законността и целесъобразността на използваните тактически способи и правила;

в) превантивна – осъществява се чрез планиране на превантивни следствени и други действия в хода на предварителното и на съдебното следствие.

Източници на планирането – могат да се разделят на три групи:

а) фактически (информационни) – това са наличните в момента данни за престъплението, а също и постъпващата нова доказателствена информация в процеса на познанието и на доказването. Тези източници имат най-голямо значение;

б) логически – това са версиите.Те осигуряват по-голяма пълнота, разностранност и целенасоченост;

в) емпирични – това са прокурорско-следствената и съдебната практика по съответния вид дела и опитът на следователя и съда, а също и практиката като обобщен опит на основата на научни критерии.

Съдържание на планирането – то трябва да обхваща: определяне на процесуалните и криминалистичните способи и средства за установяване, проверка и доказване на интересуващите разследването факти и обстоятелства; определяне на процесуалните и криминалистичните способи и средства за решаване на другите задачи на предварителното разследване и на съдебното следствие; набелязване на хронологическата последователност на процесуално-следствените и други действия; определяне насоките на работа с обществеността; определяне на съдържанието на превантивната дейност и времето и последователността на извършването й.

                         Върху съдържанието на планирането оказват влияние редица обективни и субективни фактори. Сред обективните най-голяма значение има предметът на доказването. Съдържанието на планирането зависи и от задачите на разследването.

                         При определяне на съдържанието на планирането се спазват изискванията за:

а) изчерпателност – максимална пълнота на дейността;

б) комплексност – осигуряване на условия за решаване на всички задачи и проверка на всички изградени версии;

в) конкретност – пълна обвързаност на съдържанието с нерешените в момента задачи;

г) предметна и логическа връзка и зависимост с обвинителните и с оправдателните версии по делото.

Извършване (технология) на планирането – планирането преминава през три стадия:

а) аналитичен -  набелязват се фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване, проверка и доказване, и причинно-следствените връзки, в които се намират с данните и с версиите по делото;

б) прогностичен – тук се решават основните въпроси на планирането: определят се следствените и другите действия за установяване, проверка и доказване на интересуващите разследването факти и обстоятелства; последователността на извършването им; формите и методите на работа с обществеността и превантивната дейност по конкретното дело, т. е определя се съдържанието (предметът) на планирането;

в) заключителен – фиксират се резултатите от планирането в писмен план. Трябва да се отбележи, че планирането и писменият план не са тъждествени. Писменият план съдържа обикновено данни за цялата предстояща дейност в последователността, в която ще бъде извършена. Но съставянето на плана не е само техническа работа, а част от мисловно-логическия процес и на планирането по същество. Възможни са различни форми на плана: по епизодите на делото; по версиите; с оглед дейността на отделните обвиняеми; за изясняване на обекта и обективната, на субекта и субективната страна на деянието; във връзка с обстоятелствата от предмета на доказването.

 

Планиране на разследването по “горещите следи” – необходимостта от това планиране възниква само при определени хипотези: когато има основания да се очаква откриване, фиксиране и изземване на важни следи и други веществени доказателства, които могат да бъдат укрити, повредени или унищожени, ако разследването не е започнало неотложно; когато трябва да се задържи извършителя и да се предотврати извършването на друго престъпление.

                         Планирането на разследването по горещите следи се отличава с някои специфични особености. Това са бързина и органическа връзка и взаимно проникване между планирането и разследването; сравнително висок процент неотложни следствени действия и др. Бързината и оперативността се определят от характера на условията на разследването, а взаимното проникване – от интензивността на разследването и нуждата от единство между абстрактната и практическата дейност.

                         Важно изискване при планиране на разследването по горещите следи е да се постигне правилно съотношение между следствените и оперативно-издирвателните действия.

                         С планирането се осигурява: едновременно извършване на няколко следствени и други действия на различни места; едновременно изясняване на два и повече въпроса, на две и повече задачи; условия за непрекъсната обмяна на информация за резултатите от извършените следствени и оперативно-издирвателни действия; вариантност на дейността; условия за паралелно изследване на обстоятелствата по делото с помощта на различни способи и средства.

                         Неотложните следствени действия могат да се разделят на три групи:

а) ситуационни – не могат да бъда планирани, тъй като не е възможно да се предвиди възникването на основанията за това;

б) неотложни следствени действия, обусловени от закономерностите на възникване, изменение и загиване на следите и другите веществени доказателства – подлежат на т. нар. общо планиране, което трябва да осигури резерв от време за евентуалното им провеждане в рамките на разследването по конкретното дело;

в) неотложни следствени действия, произтичащи от данните в законния повод за образуване на предварително производство – могат да бъдат планирани и то преди всичко поредността на провеждането им. В случая обикновено няма права на избор, тъй като следствените действия са предопределени от данните за извършеното престъпление.

 

Планиране на първоначалните следствени действия – това е по същество първият, основен етап на планирането. То трябва да почива на следните критерии:

а) първи критерий – очакваната изчерпателност, разностранност и достоверност на доказателствената информация. Съгласно него благоприятни първоначални следствени действия са огледът, претърсването и изземването и разпитът на свидетели очевидци, тъй като могат да бъдат използвани и двете форми на познание;

б) втори критерий – очакваното изясняване на разследваното престъпление в последователността, в която е отразено в обективната действителност. Така ако свидетелят А е наблюдавал само първия епизод на престъплението, а свидетелят Б – само вторият, недопустимо е да се планира разпитът на Б преди разпита на А;

в) трети критерий – продължителността на следствените действия – според него продължаващите дълго следствени действия трябва да бъдат планирани отрано, за да се извърши пълноценно подготовката им  и да протече нормално провеждането им. Такива следствени действия са комплексните експертизи на документи, съдебно-счетоводната експертиза;

г) четвърти критерий – възможността за едновременна проверка на две и повече следствени действия. При равни други условия следва да се извършат най-напред онези следствени действия, които могат най-бързо да осигурят данни за решаване не на една, а на няколко версии;

д) пети критерий – възможността за проверка както на обвинителните, така и на оправдателните версии.

 

Планиране на разследването в средния етап на предварителното производство – това планиране се извършва при значително по-благоприятни условия. Много повече са фактическите (информационните) източници и значително по-обосновани са логическите (версиите). По-очертано се проявява зависимостта на някои следствени действия (например разпитът на обвиняемия) от процесуалните действия (например повдигане на обвинението по чл. 207 НПК). Планирането през този етап осигурява условия за обективна проверка на постъпващите в хода на разследването данни и за такова разположение във времето на следствените и другите действия, което да гарантира най-добри възможности за установяване на достоверността на получаваната информация. Върху съдържанието на планирането през този етап все по-голямо внимание оказва появилата се нова процесуална фигура – обвиняемият.

 

Планиране в края на предварителното производство – то се среща рядко в практиката, тъй като в този срок чувствително е приближен краят на разследването. Когато в осъществяване на своите процесуални права при предявяване на следствието обвиняемият е направил обосновано искане за извършване на допълнителни следствени действия и следователят прецени, че те имат значение за установяване на обективната истина по делото, планирането следва да се извърши. Но следователят може да планира разследването в края на предварителното производство и по своя инициатива и наред с поисканите да планира други следствени действия за изясняване на повдигнатите въпроси.

 

Планиране на съдебното следствие – планирането на съдебното следствие съдейства за правилна организация на дейността на съда и за изчерпателното, обективно и разностранно изясняване на фактите и обстоятелствата по делото. Планирането на съдебното следствие се отличава от планирането на предварителното по субекта на планирането; степента на проявление на основните начала на наказателния процес; продължителността – в съдебното производство няма възможност за характерното до този момент постепенно индивидуализиране на планирането, то се извършва компактно и за сравнително кратко време; условията за своевременно започване на планирането – в предварителното производство това става непосредствено след образуването му, докато в съдебното -  едва след предаване на обвиняемия на съд.

                         По-разностранни и в по-голяма степен индивидуализирани са източниците на планиране в съдебното производство. Доминиращо значение имат данните. Съдържанието на планирането, както и в предварителното производство е тясно свързано с предмета на доказването. Но тук благодарение на събраните в досъдебната фаза доказателствени материали не се налага извършване на т. нар. организационни, информативни, превантивни и други спомагателни действия. Поначало няма никакви трудности и при определяне на съдебноследствените действия. При това в някои случаи последователността на извършването им е нормативно закрепена.

                         Специално внимание при планирането заслужават съдебноследствените действия, които не могат да бъде извършени в съдебната зала – съдебният оглед, съдебният експеримент, разпитът на територията на местопроизшествието и др.

 

Тактическа организация на разследването – представлява система от знания и дейности за ефективно протичане на разследването и на отделните следствени действия с цел да се постигне изчерпателност и оптимална разностранност и обективност при събирането и проверката на доказателствените материали по делото; своевременно осигуряване на необходимите за разследването сили и средства, човешки и материални ресурси и тяхното правилно разпределение; оптимални условия за използването им; взаимодействие с другите правозащитни организации и с обществеността; максимално информационно осигуряване на разследването; правилно вътрешно разпределение и организация на общата следствена работа и създаване на предпоставки за конкретна превантивна дейност.

                         Тактическата организация почива на сравнително широки основи – НПК и процесуалната организация на разследването, криминалистичната тактика, научната организация на труда и прокурорско-следствената и съдебната практика.

                         Тактическата организация не бива да се отъждествява с криминалистичната тактика. Тя не е идентична и с планирането. Тактическата организация е по широка по обхват, защото решава по-разностранни задачи. Тя се отнася не само до стадиите на разследването, но и до цялото предварително и съдебно производство. В същото време планирането и тактическата организация се намират в органическа връзка и зависимост. Осъществяването на планирането не е възможно без добра тактическа организация на разследването, както и тактическата организация би била непълноценна без задълбочено планиране.

                         В зависимост от ролята й при събирането и проверката на доказателствените материали тактическата организация може да се раздели на две части:

а) тактическа организация в тесния смисъл на думата – обхваща планирането, следствените и съдебните версии, тактическите способи и правила и тактическата комбинация. Те трябва да се използват не изолирано, а като свързана с особеностите на конкретното дело система от знания.

б) тактическа организация в широкия смисъл на думата – пряко обслужва дейността по събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. Тя включва още: връзката и взаимодействието с прокурора, оперативноиздиравателните и експертните органи; връзката и взаимодействието с обществеността; организацията на разследването от група следователи; организация на следствените действия по делегация; общата организация на следствената работа.

Тактическа организация на предварителното производство – във фазата на предварителното производство нуждата от използване на тактическата организация за решаване на въпросите в хода на разследването е най-голяма. Тя се изразява в:

  • първо – в осигуряване на необходимите за разследването сили и средства, човешки и материални ресурси;
  • второ – в осигуряване на най-рационално разпределение и разположение на силите и средствата при конкретната обстановка по делото;
  • трето – в създаване на оптимални условия за използването им;
  • четвърто – в създаване на условия за взаимодействие с другите правозащитни органи и с обществеността;
  • пето – в създаване на максимално благоприятни условия за информационно осигуряване на разследването. Освен необходимата научна литература и нормативните актове се осигуряват сведения и за условията, при които са формирани показанията на свидетелите очевидци, за контрола и охраната на собствеността, за взаимоотношенията на обвиняемия и за поведението му след извършване на престъплението. Особено голямо значение имат данните за т. нар. криминалистична характеристика на престъплението;
  • шесто – в организацията на разследването от група следователи. Поради липсата на нормативна уредба тактическата организация дава отговор на редица въпроси за: професионално-деловите качества на следователя (специализация по съответния вид дела и др.); изискването за сходна характерова нагласа и професионален опит за колективна работа; формите на взаимодействие; формите за размяна на информация;
  • седмо – в подготовката и извършването на следствените действия по делегация.

 

Тактическата организация и общата следствена работа – тактическата организация улеснява решаването на някои основни въпроси като:

  • осигуряване на достатъчно време за разследване по всяко дело. Това може да се постигне чрез своевременно започване на разследването при спазване на изискваният на чл. 200 НПК, по силата на който “следователят е длъжен да започне необходимите следствени действия веднага след като образува или приеме образуването от прокурора предварително производство” и др.
  • правилно разпределение на времето между отделните дела, като се държи сметка за същността и обема на работа по подготовката на следствените действия, за взаимодействието с оперативноиздервателните и експертните органи, с прокурора и обществеността, за необходимостта от периодична критична оценка на насоките на резследването и ефективността на планираните следствени действия и др.
  • проучване на подзаконовите нормативни актове, които уреждат съответните обществени отношения, обект на престъпно посегателство, и осигуряване на необходимите тактически средства и материали за нуждите на разследването и за предотвратяване на престъпленията;
  • планиране на общата следствена работа;
  • осигуряване на резерва от време за извършване на неотложните следствени действия, които могат да възникнат по отделните дела;
  • създаване на условия за конкретна превантивна работа по всички висящи дела и пълноценно привличане на обществеността в борбата с престъпността.

Тактическа организация на съдебното производство – законодателят е предвидил по-изчерпателна нормативна уредба в сравнение с предварителното производство. Указано е кога започва съдебното следствие (чл. 274 НПК), в каква последователност се разпитват свидетелите (чл. 278 НПК) и др.

                         Тактическата организация на съдебното производство се отличава значително от тази на предварителното производство. Трябва да се подчертаят преди всичко различията в продължителността на основните стадии. Голямо е отражението на основните начала, и по специално на началото на публичности  състезателност. Специфични въпроси възникват при организиране на съдебно-следствените действия, които не могат да бъдат извършени в съдебната зала – съдебният оглед, следственият експеримент, разпитът на подсъдимия и на свидетелите на територията на местопроизшествието.            

 

 

 

 

Въпрос № 24

ОГЛЕД НА МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕТО.ПОДГОТОВКА,ИЗВЪРШВАНЕ И ЗАКРЕПВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОГЛЕДА.ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

 

 Огледът е един от основните способи за събиране и проверка на доказателствените материали по делото.

 Основни обекти на огледа на местопроизшествието са: обстановката на местопроизшествието и нейното функционално предназначение и особености; обектите на територията на местопроизшествието; функционалната връзка помежду им и между тях и заобикалящата ги среда; следите и другите веществени доказателства.

 Значението на огледа е голямо. По време на огледа може да се установи къде и кога е извършено престъплението;поради какви причини и при какви условия;кой е извършителят;от едно или повече лица е извършено престъплението;какви следи и други веществени доказателства са оставени и др. Проверяват се голяма част от първоначалните следствени версии и се изграждат след това нови.

  Планиране и подготовка на огледа.

  Под планиране на огледа се разбира вземане на решение за провеждането му след отчитане на предпоставките и основанията за това.

  Когато огледът е неотложно следствено действие,извършването му се диктува от необходимостта да бъде избягнато повреждането и унищожаването на следите и другите веществени доказателства. На това основание е допуснато провеждането му и по време на предварителната проверка по чл.191,ал.2 НПК. Нормативна основа за планиране на огледа е и чл.128,ал.2 НПК.

  Следователно оглед на местопроизшествието може да се планира на базата на две групи основания: когато е необходимо разкриване,непосредствено изследване и запазване по реда,установен в НПК ,на следи и други веществени доказателства от престъплението и когато е необходимо откриване и изследване на “други данни,необходими за изясняване на обстоятелствата по делото”.

  Подготовката може да се раздели на два етапа: преди отиване на местопроизшествието и след отиване на местопроизшествието.

  През първия етап се решават по-голяма част от въпросите: назначава се охрана на местопроизшествието; определят се задачите на огледа; изграждат се версии; осигуряват се поемни лица,специалисти-технически помощници и експерти,когато това е необходимо,както и представители на предприятията,организациите и учрежданията, на територията на които се извършва огледът; осигуряват се необходимите технически средства и материали.

  Три по-типични грешки в практиката са: не сеназначава своевременно охрана; назначава се неподходяща охрана; не се изясняват изчерпателно и ясно задачите на охраната и правата и задълженията които тя има..

  Основен въпрос на подготовката е определяне на задачите на огледа. Обикновено се решават следните по-важни задачи: откриване,непосредствено изследване и запазване на следите и другите веществени доказателства; установяване на други данни,необходими,за изясняване на обсоятелствата по делото; установяване на функционалната връзка и зависимост между обектите на местопроизшествието  и между тях и разследваното престъпление; установяване на способите за извършване на престъплението и начина на отразяването му в обективната среда; откриване на данни за мотивите на деянието и причините и условията за извършването му,включително,улесняващите престъплението обстоятелства; установяване на негативните обстоятелства по делото; проверка на версиите за инсцениране на престъплението; установяване от каква посока е пристигнал и в каква се е оттеглил извършителят,колко време е престоял на местопроизшествието и имал ли е съучастници.

  Важна част от подготовката е осигуряването на участниците в огледа и преди всичко на поемните лица. Съгласно чл.129,ал.1 НПК те присъстват задължително при огледа в предварителното разследване. Поемните лица могат да правят бележки и възражения “по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки,изменения и допълнения  на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това”/чл.129,ал4 НПК/. Следователно за поемни лица не могат да бъдат привличани близки на обвиняемия и на пострадалия, нито свидетелите очевидци и други свидетели.

  За разлика от поемните лица присъствието на експерта и специалиста-технически помощник подлежи на преценка от страна на следователя/чл.130,ал.1 НПК/.

  Вторият етап от подготовката протича на територията на местопроизшествието. През този етап от подготовката се решават обикновено следните по-важни въпроси: проверява се състоянието на местопроизшествието и , когато е нужно се усилва охраната; определят се границите на изследването и обектите на огледа; решава се откъде да започне огледа и се определя последователността на извършването му; дават се допълнителни указания на участващите в огледа лица§ събират се сведения за състоянието на местопроизшествието преди огледа,за настъпилите изменения и за причините,които са ги предизвикали; осигуряват се безопасни условия за извършване на огледа ,когато това е необходимо. От определянето на границите на местопроизшествието,което в някои случаи не е възможно ,зависи колко и какви обекти ще бъдат изследвани, както и откъде е целесъобразно да започне извършването на огледа.

  Тактика на огледа.

  Извършване на огледа-решаващата и най-важна фаза на огледа.

  Огледът се извършва през деня,освен в случайте,които не търпят отлагане. Преминава през два стадия: статичен и динамичен. Изключени е от тази последователност е възможно ,когато има основания да се предполага, че не са загубени всички шансове за оказване на помощ на пострадалия и при наличието на сериозна опасност от повреждане или унищожаване на някои следи и други веществени доказателства до завършване на огледа.

  Статичният оглед. По време на извършването му се фиксира обстановката на местопроизшествието и обектите на огледа с ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки, с кино и видеоснимки и по графически начин. Откриват се, фиксират се и се изземват по-голямата част от следите и другите веществени доказателства. Спазват се следните тактически изисквания:

-за своевременност; за изчерпателност; за правилна последователност на дейността по време на огледа-трябва да се отделя приоритетно внимани е на следите от миризма пред микроследите,на микроследите пред следите от ръка и крак и на хомоскопичните следи/от ръце,крака и зъби/ пред механоскопичните.

  Огледът трябва да започне от онази част на местопроизшествието, в която е концинтререно най-голямо количество доказателствена информация или намиращите се там обекти са най-сериозно застрашени от повреждане или унищожаване.

  Изследването на местопроизшествието става без да се изменя положението на обектите и без да се нарушава оригиналният вид на обстановката,като “всичко се изследва, както е заварено”/чл.130,ал2 НПК/

  Динамичният оглед се извършва веднага след статичния. Тук е необходимо разместване на обектите. Извършването му винаги е свързано с проверката на определени следствени версии. Може да се наложи голямо по обем разместване на обектите, разчистване на терена, измерване на разстоянията между обектите по два сравнително постоянни ориентира и др. Може да се открият ценни следи и други веществени доказателства свързани със способа на извършване на престъплението и използваните за целта средства и т.н.

  В края на огледа иззетите следи и други веществени доказателства се опаковат за транспортиране,а неиззетите се запазват до вземане на съответните веществени доказателствени средства.

  Фиксиране на резултатите от огледа. Прави се комплексно фоксиране ,което става с протокола за оглед, с фото, кино и видеоснимки и с графически скици,планове и схеми.

  Протокола за оглед заема основно място. При съставянето му трябва да се спазват тактическите изисквания за изчерпателност и точност, яснота и последователност. Наред с общите сведения в протокола задължително се фиксира състоянието на местопроизшествието, предназначението на обектите и функционалната връзка между тях, състоянието на следите и другите веществени доказателства, които са открити както и техните особености.

  Съдържанието на протокола може да се раздели условно на три части: уводна/дата и място на извършване на огледа; данни за лицето ,което го провежда; данни за поемните лица, за специалидтите-технически помощници и за експертите и др./; описателна/точно отбелязване на границите на местопроизшествието и обща характеристика на местопроизшествието, описване на намерените следи и др.веществени доказателства и т.н./ и заключителна/посочване какви предмети са иззети и какви веществени доказателствени средства са изготвени, какви снимки и на кои обекти са направени,какви искания, бележки и възражения са направили присъстващите лица присъстващите лица. Протоколът се подписва освен от следователя и поемните лица и от другите участвали в огледа лица.

  Обектите на огледа и техните признаци се закрепват и фотографски-с ориентиращи, обзорни ,възлови и детайлни снимки , също и по графически начин –със скици, планове и схеми. Постига се по – голяма обективност, пълнота и бързина, нагледност и точност. Протоколът задължително се съставя на територията на местопроизшествието в съответствие с чл.100 НПК.

  Повторен оглед на местопроизшествието. Този оглед се извършва сравнително рядко. Под съвкупното въздействие на много фактори като атмосферни условия и др. са унищожени или са повредени и неоткритите следи и др.веществени доказателства. Поначало провеждането на повторен оглед обогатява разследването.

  Особености. Различни са основанията за огледа. Едно от тях непълноценното извършване на първоначалния оглед поради слаба видимост, дъжд или снеговалеж, много висока или ниска температура, голяма влажност на въздуха и др. Трябва да се види и дали огледът е изобщо възможен. Планира се и когато не са проверени задълбочено някои версии, а също и ако не са правилно определени границите на местопроизшествието и поради това са не са изследвани някои участъци.

  Задачите на повторния оглед обхващат две групи въпроси: установяване на нови факти и обстоятелства,пропуснати поради неблагоприятни условия или когато не е било възможно да бъдат открити, и проверка на събраните по време на първоначалния оглед и останалите следствени действия доказателства по делото.

  Статичният оглед дава възможност да се проверят новопостроени следствени версии, да се проверят повторно някои версии,повторно да се фиксират фотографски някои обекти и др. Динамичният стадии понякога има дори по-разностранно значение-може да се открият такива следи и веществени доказателства,които поради обективни и субективни причини не са намерени при първоначалния оглед.

  Прави се самостоятелен протокол, към който се прилагат и допълнително направени снимки,скици,схеми и планове.

  Съдебен оглед на местопроизшествието В сравнение с огледа в предварителното производства не се налага осигуряване на поемни лица и второ огледът се извършва в присъствието на страните от целия състав на съда..

  Значението му е че може да се изградят нови версии и да се намерят допълнителни обяснения на проверените в предварителното производство версии. По-лесно се разбират причините и условията ,способствали за извършване на престъплението и по-добре могат да се свържат резултатите от огледа с данните от др.доказателствени материали по делото. Субект на огледа на първо място е съдът-чл.283 НПК.

  Планиране на огледа В определението на съда се посочват освен основанията и обектът и задачите на огледа ,лицата,които трябва да присъстват, и времето и мястото на извършването на огледа. Може да се планира по инициатива на съда , също и по искане на страните по делото.

  Задачите му са: изследване особеностите на местопроизшествието и връзката на неговите характерни части с механизма на престъплението; откриване,фиксиране и изземване на неоткрити дотогава следи и други вещаствени доказателства; уточняване на причините и условията способствали извършването на престъплението и др.

  Подготовката се отличава от тази на следствения в няколко насоки:

-не се осигуряват поемни лица. Огледът се извършва  от целия състав на съда в присъствието на страните, а при необходимост и с експерт и свидетили.

-нерядко се налага реконструиране на обстановката на местопрестъплението.

  Задачите на съдебния оглед са: проверка на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите; установяване на особеностите на местпроизшествието. На белязват се версиите и способите и средствата за проверката им. Когато трябва да се реконструира обстановката, се осигуряват необходимите макети,сходни предмети и съоръжения.

  Реконструкцията може да се извърши въз основа на : протокола за оглед; показанията на свидетелите очевидци; фотоснимките,плановете и скиците,видео и конозаписите.

  Прави се фотографско фиксиране,защото фотоснимките ще послужат пред всички инстанции.

  Извършване. Субект на огледа е съда,чието заседание се провежда на местопроизшествието. Най-напред се прави статичният, а после динамичният оглед. Преди това се определят границите на изследване, изяснява се характера на останалите изменения, определя се последователността на огледа,разясняват се правата и задълженията на участващите лица.

  Фиксирането на огледа и резултатите се прави в общия протокол на съдебното заседание. Когато е необходимо се прави фото,кино или видеофиксация.

 


 

Въпрос № 25

ОГЛЕД НА ТРУП И ОСВИДЕТЕЛСТВУВАНЕ.ОСОБЕНОСТИ.ПОДГОТОВКА И ТАКТИКА НА ИЗВЪРШВАНЕ.ПОВТОРАЕН ОГЛЕД НА ТРУП/ЕКСХУМАЦИЯ/.ПОВТОРЕН ОГЛЕД НА МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕТО.ОСНОВАНИЯ И ОСОБЕНОСТИ.

 

  Огледът на труп се извършва обикновено заедно с огледа на местопроизшествието. В тези случаи трупът е централния обект на изследване, а резултатите едни от най-важните.

  Но огледът на труп е самостоятелно следствено действие,ако трупът е преместен на територията на местопроизшествието. В тези случай изследването на трупа става заедно с територията ,на която се намира; огледът се извършва неотложно,тъй като освен неблагоприятното въздействие на външни фактори отрицателно е и влиянието на вътрешните.

  Вътрешен оглед на трупа /аутопсия/ се извършва задължително при: насилствена смърт; скоропостижна смърт; откриване на труп с неизвестна самоличност; намиране на труп на новородено дете; съмнение,че смъртта е настъпила след аборт; настъпване на смърт в болнично заведение по-рано от 24часа от постъпването и когато не е поставена точна диагноза; след лечение от лица без лекарска правоспособност; ако смъртта е настъпила по време и след хирургическа интервенция и при раждане; оплакване,че смъртта е настъпила поради неправилно лечение.

  Значение: огледът показва-налице ли е насилствена смърт;кога, с какво и по какъв начин са причинени нараняванията; кои са мотивите за престъплението като се съди по броя и характера на нараняванията и др.

  Подготовка Назначава се охрана за запазване на признаците на трупа и на теритирията около него. Осигуряват се поемни лица и задължително съдебномедицински експерт, а когато няма такъв-друг лекар. По време на подготовката се изграждат версиите и се осигуряват необходимите технически средства и материали. Вземат се мерки за правилно транспортиране на трупа,особено при напреднали процеси на разлагане.

  Извършване. Съгласно чл.131,ал1 НПК”огледът на труп се извършва по възможност на мястото,където той е открит”. Най-напред се извършва статичният,а след това динамичният оглед. Обикновено се започва от мястото около трупа. Особено внимание се обръща на позата на трупа; на положението на трупа спрямо останалите обекти на местопроизшествието и на разстоянието между тях; на телесните повреди; на трупните петна; на дрехите и предметите; на оръжието или оръдието;на мястото под трупа и др.

  Установяват се полът и възрастта на лицето,ръстът,телосложението и степента на охраненост,трупните петна и тяхното местоположение и особености,степента на разлагане.

  Динамичният оглед позволява да се изследват всички части на тялото и да се направят изчерпателни изводи още на територията на местопроизшествието. Тук е голяма ролята на съдебномедицинския експерт.

  Фиксиране. Резултатите от огледа се закрепват в протокола за оглед на местопроизшествието или в отделен протокол,ако огледът на трупа е извършен самостоятелно. Положението и признаците на трупа се фиксират и фотографски,за предпочитане с цветни снимки, и графически. Измерва се разстоянието от трупа до два неподвижни обекта.

  Ексхумацията/изравянето на трупа с цел да бъде изследван/ се извършва на основание чл.131,ал3 НПК по нареждане на съда или прокурора,в присъствието на съдебномедицински експерт, когато: първото изследване е непълно и поражда съмнения за необективност на изводите;аутопсията е извършена от лекар,който няма необходимата професионална квалификация; починалото лице е погребано без аутопсия и след това възникне съмнение за насилствена смърт. Присъстват съдебномедицински експерт и поемни лица, когато е възможно близки на погребания и лица за помощно техническо съдействие. В съставения протокол се описват подробно основните моменти от ексхумацията и особеностите на трупа,резултатите от огледа,повторното заравяне на трупа и присъствалите лица. Правят се ориентиращи, обзорни възлови и детайлни снимки на гроба преди, след изваждането на трупа и след повторното заравяне на гроба; на трупа и на установените характерни признаци. Изземват се кости и меки тъкани за лабораторно изследване. Огледът се фиксира подробно.

  Освидетелствуване. Два въпроса: първият е от процесуален характер. Съгласно НПК освидетелствуването е вид оглед със специфичен обект на изследване-тялото на човека. Изисквания:1/поемните лица и длъжностното лице да са от същия пол,когато се налага освидетелствуваният да бъде съблечен;2/да не се допускат действия,които унижават достойнството на лицето или са опасни за здравето му;3/когато длъжностното лице е от друг пол,освидетелствуването се извършва от лекар.

  Вторият въпрос е от тактически характер. Освидетелствуването е поначало неотложна следствено действие.

  Значението е в няколко насоки: за установяване на връзката на освидетелствуваното лице с територията на местопроизшествието и с разследваното престъпление; за откриване на признаци за идентифициране на лицето; за откриване на следи,наранявания и някои особени белези от значение за делото и др.

  Подготовка и тактика на извършване.

  Подготовката включва: предотвратяване на умишлено унищожаване на следите-веществени доказателства от подлежащото на освидетелстване лице; осигуряване на поемни лица и лекар; изграждане на следствени версии; определяне на задачите на освидетелствуването-има ли кръв,сперма и други следи-веществени доказателства върху тялото на лицето; съществуват ли някои особени белези върху тялото и лицето-татуировки и др.; има ли наранявания и как са причинени и др.

  Извършване. Няколко тактически изисквания:

-за неотложно провеждане на освидетелствуването непосредствено след задържането и личния обиск,когато са го предхождали или след възнекнало основание за освидетелствуване.

-за пряка връзка със задачите на разследването. При палежи например се търсят обгаряния и опушвания върху лицето, ръцете и др.части на тялото и т.н.

-за използване на общоустановени методи,вкл.клинико-амбулаторни изследвания от лекаря

-за нееднократно изследване когато това е необходимо.

  Тактически целесъобразно е в повечето случаи освидетелствуването да започне от онези части на тялото,върху които се намират най-неустойчивите признаци и има опасност да бъдат повредени  и унищожени. Това са ръцете, лицето и косата.

  Фиксиране. Съставя се протокол съгласно изискванията на чл101 НПК. В него се описват откритите следи от кръв,мозъчно вещество и др.,различните наранявания и особени белези върху тялото. Посочва се кои лица и в какво качество са присъствали. Извършва се фото,а когато има възможност и кино и видеофиксация. Направените снимки,обикновено възлови и детайлни се прилагат към протокола.

 


 

Въпрос № 26

ПРЕТЪРСВАНЕ НА ЖИЛИЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ И ОТКРИТИ МЕСТНОСТИ.ЗНАЧЕНИЕ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И КНИЖА.ПОДГОТОВКА И ТАКТИКА НА ИЗВЪРШВАНЕ.ДРУГИ ВИДОВЕ ПРЕТЪРСВАНЕ.ЛИЧЕН ОБИСК.ПОВТОРНО ПРЕТЪРСВАНЕ.

 

  Претърсването е следствено действие,което се състои в изследване,в повечето случаи принудително,на помещения,местности и лица с цел да се открият и изземат предмети или книжа,които могат да имат значение за делото.Целта може да е и издирване на лице или труп.

  В чл.134-137 НПК законодателят е визирал изрично основанията и целта на претърсването; органите,които могат да нареждат извършването му-съдът ; лицата в присъствието на които следва да се извърши и др.

  В зависимост от обекта различаваме четири вида претърсване:на помещения,на местности,на лица,на МПСта. С оглед броя на претърсваните обекти то бива: единично и претърсване на няколко териториално отдалечени обекта едновременно. С оглед фазата на наказателния процес: претърсване в предварителното производство и претърсване в съдебното производство. В зависимост от еднократното или нееднократното му използване то бива: първоначално и повторно.

  Планирането почива на изрично указани в НПК предпоставки. Според чл.134,ал1НПК то се извършва “когато има достатъчно основания да се предполага,че в някое помещение или лице се намират предмети или книжа,които имат значение за делото”,т.е.когато може да се построи обоснована версия за местонахождението на интересуващите разследването предмети или книжа.

  Според чл.135,ал.1НПК органите,които вземат решение за извършване на претърсване и изземване са съдът .Най-често субект на планиране на претърсването са органите на разследването. Изисква са разрешение на съдът,а в неотложни случаи то може да се извърши и без разрешение със задължението да бъде уведомен съдията в срок до 24часа/чл.135,ал.2НПК/.

  Групово претърсване се планира,когато има основания да се предполага,че интересуващите разследването предмети или книжа се намират в няколко териториално отдалечени места. Планирането на претърсването трябва да се запази в тайна.

  С неотложното претърсване се изпреварват опитите на заинтересованите лица да попречат на органите на разследването.

  Прави се пълноценна предварителна подготовка. Извършва се веднага след планирането на претърсването ,преди отиване на мястото на претърсване и след пристигането.

  Принудителният характер на претърсването изисква мотивирано решение на съда.Когато е проведено без разрешение на съда,органите на разследването са длъжни да го уведомят в срок от 24часа.Определят се поемните лица/чл.136,ал1НПК/ и се осигурява присъствието на лицето,което ползва помещението,или пълнолетен член от неговото семейство,респ.домоуправителят или представител на общината или кметството. Първостепенна задача при подготовката е да се създадат предпоставки за спазване на изискванията по чл.134-137НПК.Определят се предметите или книжата,които са обект на издирване на основата на данните по делото и на допълнително събраните за целта сведения.Индивидуализират се общият обект на претърсването и предметите или книжата,подлежащи на издирване,като се уточнява техния род,вид,разграничаващите ги признаци от сходните по вид или предназначение предмети или книжа. Събират се сведения за лицето,у което предстои да се извърши претърсването-за неговата възраст,професия,начин на живот,отношение към разследваното престъпление и др.

  Претърсването и изземването се извършват през деня,освен ако не търпят отлагане. Така има по-добри условия за наблюдение,гарантира се повече спокойствие на гражданите и по-малко ограничаване на правата им,по-лесно и по-точно се откриват признаците на обектите. Трябва да се осигури внезапност и неудобство за оказване на противодействие от страна на заинтересованите лица. Когато претърсването е неотложно следствено действие,то се провежда по всяко време на денонощието. Осигуряват се необходимите технически средства и материали.-металотърсачи,трупотърсачи,източници на ултравиолетови лъчи,уреди за установяване на съдържанието на тайници или скривалища,осветителни средства , а в отделни случаи специално обучени кучета. Осигурява се охрана и се вземат мерки за безопасност.Ако се очаква да се залови извършителят или да се намерят голямо количество предмети или книжа е необходимо и транспортно средство.

  Вторият етап от подготовката се извършва на мястото на претърсването.Освен поставяне на охрана се определят границите,в рамките на които ще се извърши претърсването,особено когато предстои изследване на голяма местност. Допълват се и се доуточняват версиите и се привличат допълнително поемни лица,ако е необходимо.

  Тактически изисквания: внезапност,целенасоченост,пълнота,разностранност,правилна последователност,правилна и своевременна оценка на местността или на поведението на собственика  на помещението.

  Претърсване на помещения.Да се постави охрана и да се определи последователността на изследването. В едни случаи се започва от най-трудните помещения, а в други от помещенията с най-разностранни функции. Заварените лица се настаняват в едно помещение под контрол на органите на разследването.

  Изследват се стените,мазилката или тапетите,различието в звука,в оцветяването и монолитността,”възрастта” на съединителните части и детайли. Следи се поведението на собственика и промяната в настроението му в зависимост от мястото където се претърсва.

  Претърсване на местности.Изследване на цялата територия с всичките и особености-изискването за пълнота.Местността се разделя на участъци,които се изследват последователно и за да не се пропусне нещо изследваната територия се застъпва.

  Фиксиране. Дейността по претърсването и резултатите от него се закрепват процесуално в протокол. В него се посочва времето и мястото на претърсването,участвалите лица и др.Подробно се описва всичко ,което е намерено. Предметите или книжата се показват на поемните лица и на лицето, у което се извършва претърсването, а в протокола се записват бележките,които тези лица са направила. Когато намерените предмети или книжа са много на брой,целесъобразно е да се опишат в отделен списък-приложение към протокола. Посочво се задължително дали лицето доброволно е предало търсените предмети или книжа или е оказало противодействие, в какво се е изразявало то и т. н. Отбелязва се също дали предметите или книжата са оставени за пазене,у кое лице и при какви условия.

  Намерените предмети или книжата и местата където са открити се фиксират и фотографски с възлови и детайлни снимки.

  Повторното претърсване е самостоятелно следсвено действие.. Смята се че има основани яза него когато първоначалното претърсване е проведено без достатъчно подготовка и следователят не е разполагал с необходимите сведения за предметите или книжата,които имат значение за делото; когато претърсването не е било извършено задълбочено,без необходимите технически средства; когато е проведено при неблагоприятни условия,слаба видимост и др.; когато могат да бъдат открити и иззети нови предмети или книжа и в случаите на обосновано очакване,че извършителят,успокоен от първоначалните резултати,ще върне укритите предмети или книжа на същото място.

  Прави се самостоятелен протокол

  Претърсване в съдебното производство.В практиката не се среща. Може да се наложи в случаите,когато не е извършено повторно претърсване по време на предварителното разследване,когато възникнат достатъчно основания да се предполага,че могат да бъдат намерени посочените по време на съдебната фаза от страните в процеса предмети или книжа; когато въпреки искането на съда не са му предадени предметите или книжата./чл.133 НПК/ Съдът взима решение с определение за извършване на претърсване. Претърсването може да бъде извършено и от органите на предварителното производство по решение на съда. Резултатите от претърсването се закрепват в протокола на съдебното заседание.

  Личен обиск-принудително следствено действие..Прави се само с разрешение на съда. Изключение се допуска в два случая: при задържане и при претърсване на помещения,когато има достатъчно основания да се счита,че лицата,които присъстват при претърсването са укрили предмети или книжа от значение за делото/чл.138,ал1НПК/.

  Най-напред се изземва оръжието или оръдието,с което може да се окаже противодействие или да се извърши друго престъпление..

  Личният обиск позволява да се установи връзката на лицето с разследваното престъпление.Той е неотложно следствено действие.

  Подготовка и извършване. Подготовката почива на изчерпателни данни за личността на претърсвания.Извършва се както на територията на местопроизшествието или мястото,където е задържано лицето,така и на други подходящи места,ако няма опасност от унищожаване и повреждане на предметите или книжата и има условия за безопасност.

  Обискът се извършва от лице от същия пол,в присъствието на поемни лица от същия пол/чл.138,ал2НПК/.

  Търсят се и се изземват огнистрелно и хладно оръжие и различни веществени доказателства и книжа-запалителни средства и материали при палежи,отчетнически и др.документи при длъжностни присвоявания и т.н.

  Възможен е и всъдебната зала по време на съдебното следствие.

  Най-напред се претърсват външните страни на дрехите и обувките,а след това вътрешните. Съставя се протокол за личен обиск,към който се прилагат фотоснимки.

 


 

Въпрос № 27

ТАКТИКА НА ИЗЗЕМВАНЕ.ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ И СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.ОСОБЕНОСТИ НА ИЗЗЕМВАНЕТО КАТО САМОСТОЯТЕЛНО СЛЕДСТВЕНО ДЕЙСТВИЕ И КАТО ДЕЙСТВИЕ ПРИ ОГЛЕДА,ПРЕТЪРСВАНЕТО И ЛИЧНИЯ ОБИСК

 

Изземването се среща в две процесуални форми: като органически съпътстваща огледа,претърсването и личния обиск процесуална дейност и като самостоятелно следствено действие по смисъла на чл.116НПК. Нормативна основа е чл.133НПК-“всички учреждения,предприятия,обществени организации,длъжностни лица и граждани са длъжни да предадат намиращите се у тях предмети или книжа”,ако бъдат поискани от съда или от органите на предварителното производство.Още по подробно е регламентирано в чл.134-139НПК, като органически свързано с претърсването.

  Планиране.Решение за изземване се взема при две групи данни по делото: за връзката на определени предмети или книжа с разследваното престъпление и за тяхното местонахождение и характерни признаци.

  Изземването е неотложно следствено действие,когато се появи опасност от унищожаване,повреждане или укриване на предмети и книжа.

  Книжата от значение за делото,които подлежат на изземване са няколко групи: официални и частни документи и свързаните с тях писмени източници; подправените документи; документи,които се отнасят до извършителя на престъплението,особеностите на производствения процес,организацията на работата,формите и съдържанието на превантивно-предупредителната работа. Наред с подправения документ се планира и изземването на вторите екземпляри,независимо,къде се намират в момента. Прави се т.нар.групово изземване,за да се осигури едновременното изземване на документите от различни предприятия,учреждения или организации.

  Подготовка.Съставя се постановление за изземване; осигуряват се поемни лица,лицето у което се намират предметите или книжата; създават се условия за спазване на изискванията по чл.136НПК; взема се разрешение от прокурор/съда?/,когато предстои изземването на документи,които съдържат държавна тайна,или изземване на пощенска и телеграфна кореспонденция.

  Осигурява се присъствието на оперативни работници или охрана,когато се предполага,че ще възникнат затруднения. Характерна черта на подготовката е запазването и в тайна и бързината на извършването и.

  Извършването започва с представяне на решението за изземване и с предложение от компетентния орган да се посочат интересуващите го предмети или книжа.

На изземване освен предварително набелязаните обекти,подлежат и всички предмети или книжа,които имат значение за делото,а също и забранените за ползване или извадени от гражданския оборот предмети или книжа,когато органите на разследването се натъкнат на тях.

  Иззетите предмети или книжа се предявяват на поемните и на другите присъстващи лица.

  Изземването на пощенска или телеграфна кореспонденция,както и на документите съдържащи държавна тайна се извършва само с разрешение на съда/чл.139,ал1НПК/. Изземването на кореспонденция,намираща се в учреждания,става в присъствието на поемни лица,избрани между служителите на учреждението.

  За изземването и резултатите от него се съставя протокол. В него се посочва наред с общите данни,какви предмети или книжа са иззети,как са опаковани и запечатани и на кои от тях са направени фотоснимки.

  Изземване в съдебното производство. Законова опора са чл.133 и чл135-139НПК. Може да се извърши,когато страните в процеса посочат в хода на съдебното следствие съответното учреждение,предприятие или обществена организация,длъжностно лице или гражданин,у когото се намират предмети или книжа,които могат да имат значение за делото и когато могат да опишат особеностите на посочените от тях предмети и книжа.Изземването и резултатите от него се отразяват в протокола на съдебното заседание.

 

Въпрос №28 Разпит.Общи въпроси.

  • Разпитът е способ за събиране на гласни доказателствени средства.

  През първата фаза-предварителното производство,разпитът е много по-близо по време до фактите и обстоятелствата,подлежащи на установяване,проверка и доказване. По-слабо е забравянето и по-малка е опасността от тенденциозност. Показанията са по-спонтанни и по-искрени,по-малко са обременени от неправилни версии и обмислено лъжа. Възпроизвеждането е по-бързо ,а паметта по-свежа. По-слаба е естествената деформация на фактите.

  През втората фаза-съдебното производство,разпитът се провежда в условията на публичност и състезателност с произтичащите от това последици от психологически и тактически характер

  Разпитът позволява да се съберат гласни доказателства,в повечето случаи по основни въпроси от предмета на доказването, и да се направи проверка и оценка на голяма част от доказателствените материали по делото. Дава се възможност да се очертаят насоките за откриване и събиране на нови доказателствени материали,да се изградят и проверят важни следствени и съдебни версии и да се изяснят различни обстоятелства от предмета на доказването.

  Обхвата и дълбочината на подготовката зависят от различни фактори-от значението на очакваните показания или обяснения,от данните за личността на разпитвания и др.

  Съдържание на подготовката.По време на подготовката най-често се изясняват въпроси от организационен характер-определяне на времето и мястото на разпита,продължителността му и участващите в него лица и т.н.В по-малка степен се отделя внимание на проблемите по същество-предмета на разпита и тактическите способи,които може да се използват и т.н.

  Основните моменти на подготовката са:

-Определяне на предмета на разпита,т.е.на очакваната информация за обекта и обективната,субекта и субективната страна на деянието и другите обстоятелства от предмета на доказването.Обикновено се изхожда от данните за условията ,при които е станало формирането на показанията или обясненията,от факторите,оказващи влияние върху досоверността на показанията,от личността на свидетеля и др.

-Определяне на времето и мястото на разпита.Относно мястото на разпита са възможни три варианта: в кабинета на следователя; в болнично или жилищно помещение; на местопроизшествието.Последният има големи предимства: по-голямо активизиране на асоциативните връзки и по-пълно възпроизвеждане; повишаване на точността и изчерпателността; увеличаване на възможностите за оценка на показанията в хода на депозирането им.

-Определяне на продължителността на разпита,при разпит на непълнолетни свидетели и обвиняеми,на билни лица и др.

-Определяне на участниците в разпита-преводач,ако се налага; тълковник,когато обвиняемият е глух и ням; педагог или психолог,родител или настойник при разпит на непърнолетни свидетели.

-Осигуряване на технически средства-магнитофон,видеомагнитофон.

-Изясняване на влиянието на обективните и субективните фактори при формиране на показанията.При това участват по правило и двете форми на познанието-сетивната и логическата.

-Определяне на тактическите способи.Те се използват и през трите етапа на разпита-свободният разказ,задаването на въпроси и фиксирането на резултатите от разпита.Способите биват по природа: криминалистични,психологични и логически,като момежду ими има връзка.В практиката най-често се използват следните способи: предявяване на веществени доказателства и документи; детайлизация на разпита; задаване на неочаквани въпроси; задаване на система от въпроси,подчинени на определена тактическа цел; използване на положителните качества на разпитвания,чрез провокиране на неговата честност,смелост и независимост,чувство за отговорност и справедливост.

-Осигуряване на подходящи условия за възпроизвеждане и правилно процесуално закрепване на показанията.Създава се необходимата за целта обстановка в кабинета на следователя и в съдебната зала.Тя трябва да съдейства за съсредоточаване на следователя или съда,и на свидетеля или обвиняемия,да внушава спокойствие и да предразполага към доверие.

Тактика на разпита.Тактическите/криминалистичните изисквания/ се отнасят до четири момента:

  Началният етап на разпита има значение не само за следователя,но и за свидетеля.Тук се съобщават и запосват данните за личността на свидетеля и за отношението му към разследваното престъпление.Прави се предупреждение за наказателната отговорност и се уведомява дали ще се изготви звукозапис.През този етап става първата среща между следователя и свидетеля/обвиняемия/, започва преценката им един за друг и още тук, в зависимост от допуснатите от свидетеля неточности в данните за възрастта,образованието,професията и др.може да се направи предположение за достоверността на предстоящите показания.

  Свободен разказ.Изрично предвиден е в НПК-чл.98,ал.5 и чл.88,ал3. Свободният разказ позволява пълноценно да протече възпроизвеждането и по-лесно да се разбере позицията на свидетеля или обвиняемия,да се постигне по-голяма хронологическа и логическа връзка и последователност на информацията и да се избегни външно внушение,да се установи по кои факти и обстоятелства се допускат непълноти и неточности и кои са причините за това. Прекъсването на свободния разказ е допустимо само в крайни случаи. Свободният разказ бива три вида:описателен,обяснителен и емоционален. Следователят/съдът/ трябва да прояви търпение и да запази спокойствие по отношение на излаганата информация,а след това да прояви нужната обективност при преценката и.

  Въпроси по време на разпита.Въпросите се задават след завършване на свободния разказ.Цели се събиране на допълнителна информация или доизясняване,уточняване,проверка или допълване на показанията. Поставят се обикновено пет вида въпроси: допълващи,уточняващи,напомнящи,разясняващи и контролни. Те разкриват как и кога са станали известни на свидетеля изнесените факти,основават ли се на други доказателства по делото.Въпросите трябва да бъдат ясни ,конкретни и свързани с обстоятелствата по делото.Те не трябва да подсказват отговора или да подвеждат към определен отговор.Следователно не трябва да се поставят внушаващи и подвеждащи въпроси.

  Установяване на психологически контакт е процес ,който започва обикновено в началния етап на разпита и продължава през целия период на провеждането му.

  Оценка на показанията или обясненията в хода на разпита.Тя съдейства за индивидуализиране на тактиката на разпита и за своевременното изоставяне на едни и използване на други тактически способи,за установяване дали правилно е възприето събитието на престъплението и какво влияние са оказали обективните и субективните фактори при формиране на показанията,кои са причините за допуснатите неточности,противоречия и т.н.

  Показанията се записват в протокол за разпит.

 

17.11.09

 Въпрос № 29

Разпит на свидетели

 

  • Цел – получаване на инфо , отразена в съзнан на разпитваното л,к отраз обстоят по делото
  • Подготовка – сведения за условията, при к са формир свидетелските показания (влиян на обект и субект фактори при възприем и запаметяване на информацията); възможност за правилното очертаване на тактиката за провежд на разпита
  1. Осигур на условия за спаз на процесуалните изисквания (създ гаранция за правата на разпитвания; за провеждането на разпита по предвидения процесуален ред и форма; създ на условия за участ на други лица, в предвид случаи; недопускане задаване на внушаващи и подвеждащи въпроси)
  2. Определяне на свидетелите – един от най-труд въпроси; изхожда се от материалите по делото, данните на опер-издирват органи и изградените следствени версии; грешки в практиката се допуската при липса на информация точно кои лица д б разпитани като свидетели; 118ал3 НПК – не м д б свидетели лицата, к поради физ или псих недотатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи знач за делото или да дадат достоверни показания за тях.

За определяне докол тези обстоят ще възпреп свидетелстването на лицето се назнач съд-псих експ (144ал2). Вещото л се произнася дали лицето , призовано като свидетел притежава псих пълноценност и способност да дава отчет за казаното. 

118ал2 НПК Не м д б свидетели участвалите в производството в друго процес качество...

 

  1. Определяне предмета на разпита – набелязване на факти и обстоят, к могат да б установени и изяснени ч/з неговото провеждане (обстоят, к влизат в предмета на доказване; невкл в предм на док, но с гол знач за разследването; изясняването на които води до предотвр или разкр на неизвестни на разсл о-н до този мом престъп; отнасящи се до личност, състоян на свидетеля, к са от знач за опр на тактиката на провежд на разпита). Изхожда се от наличните матер по делото и изградените следствени версии. Запознаването с матер по делото тр да е задълб и целенасоч, а версиите съдейст за правил очерт на предмета на разпита и логич последоват на въпросите, к тр д б изясн и създ на усл за проверката им.
  2. Време на провеждане:
  • В системата на останалите действия по разследването

При горещи следи се провежда веднага като първон и неотложно следст действие. Разпит на свид очевидци се пров веднага след огледа или претърсването преди разпита на обвиняемия.

Няма огранич за време на денонощ, ког да се проведе. Препоръчително през деня, но при опасност от повлияв на свидетеля от заинтер лице м и по др време.

  • Поредност на разпита на отделните свидетели

Първон се разп свид-очевидци. Изясн се суб и обект фактори,к повлияват на възприятията му.

  • Съответствие на означеното в призовката време и реалното започване на разпита

Мн грешки в практиката по отн на началото на разпита.

не винаги се спазва времето в призовката. Мн свидетели се събират пред кабин на разсл о-н и те си размен инфо => смесване и деформиране на собствената информация на свидетеля

  • Времетраене, продължителност на разпита

За д няма контакт м/у свидетелите преди и след разпита и за отчит на психофиз особ на разпитвания (умора от продължит разпит м д доведе до противор показания).

Зависи от информацията, к притеж разпитвания.

  1. Определ на мястото на разпита (няма изиск в НПК)

В кабинета на органа; на местопроизш (за актив на асоциативните връзки); по месторабота;

ч/з видео или телефонна конференция за сведетел в чужбина

  1. Обект и суб фактори, влиящи в/у формир на свидетелските показания.

Процес на формир на показания:

  • Възприемане  – зависи от сетивните органи на свидетеля => разл е качеството при разл хора.

Фактори:

-обективни  – краткотрайност на наблюд, неблагопр метеролог усл, сил шум, гол обем постъпваща информ

-субективни  – избирателност на възприятията, дефекти или болести на сетив о-ни, умора, емоц състоян

  • Запаметяване

Зависи от продълж на въздейст на събит на престъплението, интензивност на въздейст, проявения от свидетеля интерес, времева отдалеченост на събитието и времето на възпроизвеждане, препредаване на информация и смесване със знан на др лица, самовнушение и внушение; професионални знания

  • Възпроизвеждане

Зависи от колич и качествата на инфо, емоц състоян, способност за правил израз на мисли и мобилизир на паметта

  1. Очертаване на способите, к м д се използват
  • Детайлизация на разпита
  • Предявяване на веществени доказателства и документи
  • Поставяне на неочаквани за разпитвания въпроси
  • Поставяне на въпроси, к провокират отговорността, честността на свидетеля

 

  1. Определяне на лицата, к ще тр д участват или да присъстват по вр на разпита.

Лицето,к ще б разпитано + предвидените в НПК предпоставки разпитът да се провежда в присъствието или със съдействието на др лица

Разпит на малолетен – задължително в присъст на педагог, психолог; родител или настойник – по преценка  на органа;

Разпит на непълнолетен – участието на тези лица е по преценка на разследващия орган.

Ако обвиняемият или свидетелят не владеят български език – преводач

Глух или ням – тълковник

Когато показанията тр д с отразят на звукозапис или видеозапис – специалист технически-помощник

М д б привлечени и др специалисти от областта на психологията, психиатрията и др области.

  1. Проучване личността на лицето, к ще б разпитано

Помага за създаване на добър психологически контакт със свидетеля и също за определяне на най-целесъобразната тактика за провеждането на разпита. Това предполага събиране  и проучване на данни относно биографията на лицето, отношението му към останалите участници в наказателното производство, съдебното минало, личностни качества, интереси, обкръжение и т.н.

  1. Начин на призоваване  на свидетелите

Ч/з призовка, в к се посочва наимен на учреждението,к я изпраща, номер на делото и година на образуването му, име и адрес на призования, процесуалното му качество, мястото, датата, часът, последиците от неявяването.

По телефон, тлекс или факс – за бързи случаи. Призовав по телфон и факс се удостовер писмено от длъжностното л , к го е извършило , а по тлелекса с писмено потвържд на полученото съобщение.

Ако явяването му е задължително или е по преценка на разслед о-н и лицето не се е явило, се осиг принудит довеждане

  1. Подсигур на технически средства за звукозапис и видеозапис.

Непосредствено преди започ на разпита се устан самоличността на свидетеля (по докум за самол), отнош му с обвиняемия и др участници в производството, при анонимен свидетел се впис само идентифик номер на докум за самол.

Запознава се с правата и задълженията си , поканва се да даде добросъвестни показания като се предупреди за наказ отговорност за умишлено дадени неистински показания или премълчаване на обстоятелства по делото. Предупреждението не е гаранция, че свидетелят ще б добросъвестен.

  • Категории свидетели
  • Съдействат в процеса по установяване на истината
  • Умишлено въпрепятстват процеса по установяване на истината
  • Тактически способи и изисквания

Мн от тях не са предвидени изрично в НПК – установяване на т.нар прихологически контакт със свидетеля.

Предполага целенасочен тактически подход, осъществяван с различни способи. Той се очертава още по време  на подготовката, индивидуализира се в нач на разпита и непосредствено протича в хода на извършването на разпита.

  • Същност – доверие, взаимодействие м/у разследващия орган и свидетеля в процеса на разпита.

Това тр д е съпровод от изиск за професионална етика, законност и задачите на разследването.

  • Подход за установяване – съобразен с възрастта на разпитвания, интелект, психологическо състояния, емоционално състояние.

Свободен разказ

Установеният контакт тр да се поддържа и в процеса на разпита като след приключването на подготовката (139ал5 ) свидетелят излага във формата на свободен разказ всичко, к му е известно по делото. Това е главната тактическа особеност на разпита. Своб разказ позвол правилно протич на възпроизвеждането и постиг на последователност и оригиналност в показанията, създ условия за своевр установ на позицията на свидетеля, к е от знач за правилната оценка на показанията и за избяг на външни внушения. Той дава възмож за установяване по кои факти и обстоят е допусната непълнота или неточност, причината и насоката на допълнителните въпроси.

По-благопр е свидет сам да предаде свободния разказ без намесата на разпиващия, независ от непълнотите, неточ и противоречията. Това е условие за комплексна оценка на показанията, улес индивидуализацията на тактическите способи. Прекъсване само в краен случай за преодол на отклонение от предмета на разказа или тенденциозно пресичане на изопачено изясняване на обстоятелства.

 

  • Тактически изиск при своб  разказ – умение за правил преценка на показанията, в кой мом да се прекъсне разказът,прояв на търпение за завършване на изложението без забележки и предупреждения
  • Способи – тактически правилно да се подпомогне процесът на възпроизв като не се наруш свободният разказ, докато по естествен път не се изчерпи ролята му.

Въпроси

След своб разказ се задават въпроси за допъл на показанията и отстран на противоречията и преодол на неточности

*допълващи – при празноти в информацията относно съществени елементи от предмета на доказване. Получ се нова информация.

Причини за непълнотите – свидет счита няк обстоят за маловажни, забравяне, индивидуална огранич на сетивните органи в процеса на възприемане, непълноценно протич на възпроизвеждането, съзнателно премълчаване.

 

*уточняващи – при вътрешни противоречия поради неволни пропуски при възпроизвеждането. Значение особено, когато събраните по време на подготовката данни и съдържанието на свободния разказ дават основан да се очаква, че свид разпол с инфо по пропуснатите моменти.

 

*разясняващи

*контролни – средство за проверка и оценка на показанията още по време на разпита. За установяване на източниците на информацията, начинът и условията, при к са станали известни на свидетеля излаганите от него факти и обстоят, основав ли се на др доказат, кои лица м д потвърд станалото. Формулир и задаването им изск гол тактическо умение, познав на материалите по делото и личността на свидетеля.

 

Вс въпроси тр д б правилно формулирани, достатъчно ясни и конкретни.

Този стадий е по-турден за свидетеля, з-то възпроизвеждането не протича по избрания от него начин. Неподходящо съдържание, смущаващ тон , прибързани мимики, жестове или оценки по повод отговорите м д затруднят възпроизвеждането или да доведат до внушения. Недопустими са:

*навеждащи – съдърж в завоалир форма отговора и свид м д го даде по невним , умора или желание по-скоро да прикл разпита

*улавящи въпроси – по съдържание и форма м д подведат свидетеля да даде инфо, к не произтич от собствени възприятия.

Въпросите тр д съдейст за изчерп на предмет съдърж на разпита, проверка на изградените версии и да благопр своеврем оценка на показанията.

 

  • Лъжесвидетелстване
  • Причини:
  • интелектуални – невъзможност за достоверно предав на фактите, з-то неправилно ги е възприел, запаметил, припомнил, възпроизвел
  • волеви – нежелание на свидетеля да направи достоверни съобщения за факти,за к той има психическата възможност да ги предаде правилно, но не желае.

Разпит при съмнение за лъжесвид е от най-трудните и непредвидими.

  • Тактич способи за преодоляв – изясн на причините, обуславящи лъжливите показания и отстраняв им, използ на вътреш противор на показанията и противир с останалите материали по делото
  • Протокол

Абсолютно необходимо доказателствено средство, м + видеозапис или звукозапис (като разпитваният тр д б уведомен за това; прилагат се към протокола).

Включва – имена на разпитвания, дата и място на ражд, гражданство, образован, семейно полож, занят, местораб, длъжност, местоживеене, съдимост и др.

Подпис на разпитвания удостовер , че показанията му са записани правилно, тр да подпише всяка страница.

 

  • Свидетели с тайна самоличност

Преписът от протокола не съдържа неговия подпис, въпроси им се поставят писмено.

 

КРИМИНАЛИСТИКА – 23.11.2009

 

7. Очертаване способите, които могат да се използват. Анализът на практиката показва, че по време на разпита могат да се използват следните тактически способи: детайлизация на разпита, предявяване на веществени доказателства и документи, поставяне на неочаквани за разпитвания въпроси, поставяне на въпроси, които провокират честността и откровеността на свидетелите, чувството им за отговорност и други качества.

8. Определяне на лицата, които ще трябва да участват или да присъстват по време на разпита. Освен лицето, което ще бъде разпитано, разследващият орган преценява дали са налице предвидените в НПК предпоставки разпитът да се провежда в присъствието или със съдействието на други лица. Така например разпитът на малолетен свидетел задължително се провежда в присъствието на педагог, психолог, родител или настойник, а когато разпитваното лице е непълнолетно, участието на тези лица се осигурява по преценка на разследващия орган. В случай, че обвиняемият или свидетелят не владее български език, се назначава предводач, а ако е глух или ням –тълковник. Когато показанията на разпитваното лице трябва да се отразят на звукозапис или видеозапис, се привлича за участие и специалист технически помощник. За участие в разпита могат да бъдат привлечени също и други специалисти от областта на психологията, психиатрията и други области за установяване на обективната истина.

9. Проучване личността на лицето, което ще бъде разпитано. Този момент от подготовката има голямо значение, защото би помогнал за създаването на един добър психологически контакт със свидетеля, а така също и за определяне на най-целесъобразната тактика за провеждането на разпита. Това на практика предполага събиране и проучване на данни относно биографията на това лице, отношението му към останалите участници в наказателното производство, съдебното минало, личностни качества, интереси, обкръжение и пр.

10. Начин на призоваване на свидетелите. Според НПК призоваването на лицата се осъществява чрез призовка, в която се посочва наименованието на учреждението, което я изпраща, номерът на делото и годината на образуването му, името и адресът на призоваваното лице, процесуалното качество, в което се призовава то, мястото, датата и часът, в който се призовава, и последиците от неявяването. В бързи случаи призоваването може да стане по телефон, телекс или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекс – с писмено потвърждение на полученото съобщение. Ако лицето, което трябва да бъде разпитано, е било призовано, защото явяването му е задължително или разследващият орган е преценил за необходимо, не се е явило и не е посочило уважителни причини, се осигурява принудителното му довеждане. Извършват се и някои други подготвителни действия, като например подсигуряване на технически средства за звукозапис или видеозапис.

Непосредствено преди започването на разпита следва да се установи самоличността на свидетеля (по документа за самоличност), изясняват се отношенията му с обвиняемия и другите участници в наказателното производство. Ако е анонимен свидетел, се вписва само идентификационния номер, вместо данните за самоличността му. Свидетелят трябва да бъде запознат със своите права и задължения, да бъде поканен да даде добросъвестни показания, като бъде предупреден за наказателната отговорност, която се предвижда за умишлено дадени неистински показания или премълчаване на някои обстоятелства по делото. Разбира се, предупреждението и обещанието не се явяват гаранция, че свидетелят добросъвестно ще разкрие всички обстоятелства по делото.

Предвид позицията, свидетелите могат да се представят в две основни категории. Първа - свидетели, които съдействат на процеса по установяването на истината, втора – свидетели, които умишлено възпрепятстват процеса по установяването на истината.

Извършването на разпита предполага използването на различни тактически способи и спазването на редица изисквания, много от които не са предвидени изрично в разпоредбите на НПК. Така например, едно от тези изисквания е установяването на т. нар. психологически контакт със свидетеля. Установяването на този контакт предполага един целенасочен тактически подход, осъществяван с помощта на различни способи. Той се очертава още по време на подготовката, индивидуализира се в началото на разпита и непосредствено протича в хода на извършването му.

По същество, психологическият контакт се изразява в доверие, взаимодействие между разследващия орган и свидетеля в процеса на разпита, като това трябва да е съобразено с изискванията за професионална етика и законност и със задачата на разследването. Конкретният подход за установяване на психологичеси контакт с разпитвания трябва да бъде съобразен с възрастта на лицето, неговия интелект, психологическо състояние, емоционално състояние и пр. Установеният контакт трябва да се поддържа и в процеса на разпита.

След приключването на тези моменти от подготвителния стадий според изискванията на закона (чл. 139 ал. 5 НПК) свидетелят излага във формата на свободен разказ всичко, което му е известно по делото. Това е главната тактическа особеност на разпита. Свободният разказ позволява правилно да протече процесът на възпроизвеждането и да се постигне известна последователност и оригиналност в показанията; създава условия за своевременното установяване позицията на свидетеля, което има голямо значение за правилната оценка на показанията в хода на разпита и съдейства да се избегне каквото и да е външно внушение. Свободният разказ дава възможност и да се установи точно и по кои факти и обстоятелства свидетелят е допуснал непълноти, неточности, причината за това, да се прецени в каква насока следва да бъдат поставени допълнителните въпроси и пр.

По-благоприятно е свидетелят сам да предаде свободния разказ, без намесата на разпитващия, независимо от възникналите непълноти, неточности и противоречия. Това осигурява условия за комплескана преценка на показанията, улеснява индивидуализацията на тактическите способи. По тази причина прекъсването на този свободен разказ трябва да се предприеме само в краен случай – когато е необходимо преодоляване допуснато отклонение от предмета на разпита или тенденциозно пресичане изопаченото изясняване на обстоятелствата по делото. Следователно, тактическите изисквания при свободния разказ се свеждат главно до умението за правилна преценка на показанията, решаването на въпроса в кой момент да се прекъсне разказа, проявяване на необходимото търпение за завършване на изложението без забележки и предупреждения, в способите, тактически правилно да се подпомогне процесът на възпроизвеждането, като не се нарушава формата на свободния разказ дотогава, докато не се изчерпи по естествен път неговата роля. Тези изисквания за съжаление често се нарушават в практиката.

След приключването на свободния разказ се задават въпроси. С тях се цели допълване на показанията, изясняване и отстраняване на фактическите и юридическите противоречия, допуснати при свободния разказ, както и преодоляване на някои неточности.

Какви видове въпроси се задават?

Допълващи - използват се в случаите, когато допълващата информация е непълна, съдържа празноти относно съществени елементи от предмета на доказване. Те съдействат за получаване на нова информация. На какво се дължат тези непълноти? – свидетелят е считал, че някои обстоятелства са маловажни; поради забравяне на отделни моменти; поради индивидуална ограниченост на сетивните органи в процеса на възприемането; вследствие непълноценното протичане на възпроизвеждането; поради съзнателно премълчаване на определени факти, обстоятелства и пр.

Уточняващи – когато съществуват вътрешни противоречия в показанията на свидетеля, като резултат на неволни пропуски при възпроизвеждането. Тези въпроси имат значение особено в случаите, когато събраните по време на подготовката данни и съдържанието на изложението при свободния разказ дават основания да се очаква, че свидетелят разполага с информация по пропуснатите моменти.

Разясняващи въпроси.

Контролни въпроси – ефикасно средство за проверка и оценка на показанията още по време на разпита. Чрез тях могат да се установят източниците на предадената информация, по какъв начин и при какви условия са станали известни на свидетеля излаганите от него факти и обстоятелства, основават ли се на други доказателства, кои лица могат да потвърдят станалото и пр. Формулирането и задаването на контролни въпроси изисква голямо тактическо умение, познаване на материалите по делото и личността на свидетеля.

Въпросите трябва да бъдат правилно формулирани, достатъчно ясни и конкретни. Практиката показва, че този стадий от разпита е значително по-труден за свидетеля, защото възпроизвеждането не протича по избрания от него начин. Неподходящото предметно съдържание на въпросите, смущаващият тон и начин на задаване, прибързаните реакции на разследващияв орган с мимики, жестове или оценки по повод отговорите на свидетеля могат да доведат до затрудняване възпроизвеждането или до известни внушения. Затова недопустимо е поставянето на т. нар. навеждащи и улавящи въпроси.

Навеждащите съдържат в завоалирана форма желания отговор, който свидетелят може да даде поради невнимание или умора, или поради желание по-скоро да приключи разпитът.

Улавящи – чрез смисловото си съдържание и езикова форма те могат да подведат свидетеля да предаде информация, която въобще не произтича от собствените му възприятия.

Въпросите в своята съвкупност трябва да съдействат за изчерпване предметното съдържание на разпита, за проверка на изградените версии и да благоприятстват своевременната проверка и оценка на показанията.

Особено внимание трябва да се обърне на т. нар. лъжесвидетели. Има някои тактически особености на разпита. За недостоверното свидетеслстване има две групи причини:

Интелектуални - те са свързани с невъзможността на свидетеля да предаде достоверно фактите, защото неправилно ги е възприел, запаметил, припомнил или възпроизвел. Решаваща в тази насока е ролята на интелекта на свидетеля.

волеви – свързани с нежеланието на свидетеля да направи достоверно съобщение за фактите, тоест той има психическата възможност да ги предаде правилно, но не желае. Тук е решаващо значение има волята на свидетеля.

В практиката разпитът при съмнение за лъжесвидетелстване е един от най-трудните и непредвидими.

За преодоляването на лъжесвидетелстването има някои тактически способи: изясняване на причините, обуславящи лъжливите показания, и вземане на мерки за отстраняването им; използване на вътрешните противоречия в показанията, както и противоречията между показанията и останалите доказателствени материали по делото.

След приключване на разпита се съставя протокол. Притоколът е абсолютно необходимо доказателствено средство. Изисквания в НПК: отразяват се трите имена на разпитвания, дата и място на раждане, гражданство, националност, образование, семейно положение, занятие, месторабота и длъжност, местоживеене, съдимост и друга информация, която е от значение за делото. Разпитваният удостоверява с подписа си, че неговите показания са записани правилно. Ако показанията са разположени на няколко страници в протокола, свидетелят подписва всяка страница поотделно. По искане на разпитвания или по инициатива на разслвдващите, показанията могат да се отразят чрез звукозапис или водеозапис. Разпитваното лице трябва да бъде предварително уведомено за това. Записът се прилага към протокола.

Особености, свързани с разпита на свидетелите с тайна самоличност. Трябва да се вземат всички мерки за запазване тайната на самоличността на този свидетел. Препис от протокола не съдържа неговия подпис, те се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство страните могат писмено да поставят въпроси на свидетелите с тайна самоличност.

 

 

КРИМИНАЛИСТИКА – 30.11.2009

ВЪПРОС 32

 

РАЗПИТ НА ОБВИНЯЕМ. ОБЩИ ОСОБЕНОСТИ И ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ. ОСОБЕНОСТИ НА РАЗПИТА НА НЕПЪЛНОЛЕТЕН ОБВИНЯЕМ.

САМОПРИЗНАНИЕ И АЛИБИ НА ОБВИНЯЕМИЯ – СЪЩНОСТ, ЗНАЧЕНИЕ И ТАКТИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ НА ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПРОВЕРКАТА.

 

При разпита на обвиняем целта е получаване по установения процесуален ред на обяснения относно фактическите обстоятелства, които имат значение за установяване обективната истина по делото. Предмет на разпита могат да бъдат различни обстоятелства, отнасящи се до предмета на доказване, като например времето, мястото, начинът, причините и условията, способствали извършването на престъплението, както и други обстоятелства, необходими за откриване, проверка и оценка на доказателствата, които имат значение за разследването. Като средство за събиране на доказателства това следствено действие е задължително за всяко дело, за разлика от много други, свързани с проверката и оценката на доказателствата.

Разпитът на обвиняеми е едно от най-сложните действия по разследването. Процесуалният ред за провеждането му е строго регламентран от закона и е еднакво задължителен за всеки орган, който е упълномощен да извършва разпит.

За постигането на своите цели разпитът на обвиняемия трябва да бъде съобразен с някои основни изисквания:

  1. Изискване за законност – то предполага, от една страна, разпитът да бъде обоснован от материалите по делото, тоест те да дават достатъчно основания да се предполага, че на разпитваното лице са известни определени фактически обстоятелства, и от друга страна, да се спазват всички процесуални гаранции, предвидени в НПК.
  2. Изискване за пълнота, всестранност и обективност. Пълнотата и всестранността предполагат разкриване на всички страни, връзки и отношения на разследваното престъпление. Това изискване е непосредствено свързано с изискването за обективност на разпита. Изискването за обективност означава изключване на каквото и да е субективно отношение на разследващия орган към личността на обвиняемия, респективно към достоверността на неговите обяснения.
  3. Изискване за целенасоченост – разпитът да се проведе при наличието на ясна представа за задачите, които следва да бъдат постигнати и обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени, респективно способите и средствата за това.
  4. Изискване за активно, инициативно провеждане на разпита, като в тази връзка следва да се добави, че той трябва да се провежда при спазване на професионалната етика.

Както всяко друго следствено действие, и разпитът се характеризира със своята подготовка. Тя е твърде близка до тази за разпит на свидетели, но има и някои характерни особености, дължащи се на различни причини. Главно тук трябва да се има предвид фактът, че даването на обяснения от обвиняемия е негово право, а не задължение.

Подготовката обхваща:

1. Проучване на материалите по делото, отнасящи се до предмета на доказване. Това предполага изясняване на обстоятелствата, които подлежат на доказване в хода на разследването, и сведенията, с които разполага обвиняемият относно тези обстоятелства. Не само материалите по делото, но и всички други данни представляват интерес за установяване на истината по делото - протоколи от проведени действия по разследването (за оглед, разпит на свидетели), експертни заключения, документи, веществени доказателства. Следва да се имат предвид и данните, получени от оперативно-издирвателните органи. В някои случаи разпитът засяга някои специални въпроси, за които разследващият орган няма достатъчно компетентност, поради което е уместно да се проведе консултация със специалист в съответната област.

2. Изграждане на версии, отнасящи се главно до характера и обема на информацията, получена по време на разпита на обвиняемия. Въз основа на тези данни, наличните данни и изградените версии се определят задачите и предметът на разпита.

Определянето на предмета на разпита предполага информация за обекта, субекта, обективната и субективната страна на престъплението и за всички обстоятелства от предмета на доказването, като особено внимание трябва да се обърне на причините и условията, които са способствали извършването на престъплението.

  1. От голямо значение се явява проучването личността на обвиняемия. В зависимост от извършеното престъпление трябва да се съберат данни относно неговите морални качества, професия, семейна среда, социални контакти, отношението му към пострадалия от престъплението и пр. Източници на тези данни освен материалите по делото са и данните, които се получават по опреративен път (голяма роля на координацията между разследващите и оперативно-издирвателните органи).
  2. Определяне времето и мястото на разпита. Това е важно не само с оглед събирането на информацията, но и с оглед установяването на психологически контакт. Определяне на времето означава три неща: определяне последователността на разпита в системата на другите действия по разследването; определяне времето на разпита на обвиняемия, когато те са повече от един; определяне на времетраенето на разпита.
  • Разпитът трябва да се проведе своевременно. Спазването на това изискване осигурява възможност достоверността на обясненията на обвиняемия действтелно да повлияе върху хода на разследването, да се пресече възможността някое заинтересовано лице да му въздейства, а освен това в началото на разследването голяма част от фактите са по-добре запаметени. Обичайно обвиняемият се разпитва в по-късен стадий на разследването, когато се съберат повече данни (разпитът на обвиняемия намира място сред по-следващите следствени действия).
  • Последователност на разпитване на обвиняемите, когато те са повече от един – за определянето й трябва да се съобразят ролите на всеки един от тях (изпълнител, помагач), наличните доказателства за вината му, отношенията, в които се намират помежду си съучастниците, може ли някой от обвиняемите да бъде подложен на известно внушение. Трябва да се вземат предвид данните за обвиняемите и да се проведе разпитът първо с този, който се характеризира с по-положителни лични качества, този, който е играл по-второстепенна роля при извършване на престъплението – този, който се очаква да даде информация. Трябва да се спазва часът, който е определен в призовката, особено в случаите, когато обвиняемият не е задЪржан, защото има опасност пред кабинета на разследващия орган да се получи струпване на лица, обмен, изкривяване и смесване на информация и т.н .
  • Време означава и продължителност на разпита. Тя в много случаи зависи от информацията, която ще изложи обвиняемият, от неговите психофизически възможности (умора).

Място на провеждане на разпита – най-често това е кабинетът на разследващия орган. Ако здравословни причини налагат това, мястото е съответното болнично заведение с предварително разрешение на лекуващия лекар. Може обвиняемият да бъде заведен и на местопроизшествието, но това е свързано с определени рискове и затова се прилага много рядко. Мястото трябва да се планира така, че да съдейства за даването на повече информация.

  1. Определяне на участниците в разпита. И тук има много общи черти с разпита на свидетелите. Могат да вземат участие прокурорът, преводач (ако обвиняемият не говори български език), тълковник (ако е глух или ням), защитник.
  2. Изготвяне на план на разпита – това е финалният етап на подготовката на разпита. В него изрично трябва да се отбележат обстоятелствата, които подлежат на изясняване, последователността на това изясняване, въпросите, с помощта на които могат да се изяснят тези обстоятелства, тяхната формулировка, доказателствата, материалите, които могат да се използват, последователността на задаването на въпросите и предявяването на веществените доказателства (последните имат разобличителен ефект в някои случаи; но по отношение на тях трябва да се проявява предпазливост – не трябва винаги всички доказателства да се предявяват, защото така се показва с какво разполага разследващият орган). Писменият план е много важно средство - той се явява израз на планирането, на типичната мисловно-логическа дейност на разследващия орган. Този план подлежи на корекция в зависимост от възникналата ситуация по време на разпита.

Тактическата организация на разпита преполага и подготовката да се осигури едно пълноценно възпроизвеждане, закрепване обясненията на обвиняемия в протокол за разпит. Основно средство за фиксация и тук се явява протоколът. Той може да се състави едновременно с депозирането обясненията на обвиняемия или след изложението на отделни епизоди, ако информацията е по-голяма - това зависи от информацията, която ще бъде поднесена от обвиняемия. И тук важи изискването фиксирането да бъде абсолютно достоверно и детайлно , нищо не трябва да бъде пропускано.

Тактика на извършване на разпита на обвиняемия. Главна тактическа особеност е свободният разказ. Разпитът започва със запитването дали въпросното лице разбира обвинението, след което то се поканва да изложи информацията във вид на свободен разказ. Обвиняемият може да отрече предявеното обвинение, да се съгласи частично или да признае вината си.

Голямо значение и тук има установяването на психологическия контакт между разпитващия и разпитваното лице (обвиняемия). Този контакт зависи от възрастта, интелектуалните качества на разпитваното лице и други. Най-често срещаният вариант е, когато обвиняемият вече се е подготвил да отрича предявеното му обвинение и от тук идва проблемът с психологическия контакт. При подобни ситуации разследващият орган, въз основа на доброто познание за състоянието на обвиняемия и за неговата личност, би могъл правилно да се ориентира в мотивите на неговото поведение и да положи известни усилия за създаване на такава обстановка, при която обвиняемият сам да стигне до извода, че трябва да даде правдиви обяснения. Основно изискване тук е съобразяването с професионалната етика.

Разпитът започва със свободен разказ по отношение на тези фактически обстоятелства, които са вече известни. Спазването на изискването за свободен разказ се налага не само от формални съображения, а защото именно по този начин се получава по-голяма точност на възпроизвеждане и логическа последователност. За обвиняемия свободният разказ представлява начин, чрез който той излага своите обяснениия.

За раследващия орган разказът на обвиняемия е от голямо значение, тъй като по този начин той придобива представа за неговата позиция и има възможност да съпостави съобщените му факти с намиращите се на разположението му доказателства. Поради това от изключителна важност е да се предостави възможност на обвиняемия да каже всичко, без да бъде прекъсван. Ако по време на този разказ разследващият орган установи неточности, противоречия или неясноти, той си води бележки и едва след приключване на свободния разказ задава въпроси. Прекъсването на този разказ трябва да става само в краен случай, и то само с цел да се избегне съзнателно отклонение или тенденциозност в обясненията. За да бъде разказът по-пълен и точен, много важно е да бъде добре формулиран първият въпрос на разследващия орган към него, тоест предложението от страна на разпитващия към обвиняемия да разкаже всичко. Съществуват и други варианти, например обвиняемият да започне да разказва за определен кръг обстоятелства, но и тук следва да се прекъсне ако има отклонение.

Често пъти в практиката предмет на разпита не е едно обстоятелство или епизод, а няколко. В този случай се предлага да се води разпитът именно по отделните епизоди, като по всеки един от тях се препоръчва да се спазва формата на свободния разказ.

Свободният разказ бива три вида: описателен, обяснителен и емоционален. Видът на разказа се обуславя от характера, професията, възрастта и психичното състояние на разпитваното лице. По време на разпита, наред със съдържанието на свободния разказ, се препоръчва да се следи и за реакциите, мимиките, жестовете на обвиняемия, за смяна на настроенията му и степента на увереност. Разпитваният трябва да бъде изслушван много внимателно, т.к. заинтересуваността на разпитващия ще стимулира обвиняемия и обратното. Разследващият орган трябва през цялото време да анализира обясненията на обвиняемия. Междувременно той изгражда представа на неговото отношение към събитията, отбелязва пропуските, неточностите, проитиворечията (последните водят до очна ствка). Разследващият орган може да внесе промени в своя първоначален план, да отбележи кои въпроси трябва да се поставят, за да се изяснят обстоятелствата. Съгласно изискванията в НПК на обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на неговите обяснения или за отстраняването на непълноти, неясноти или протичворечия. Въпросите към обвиняемия се задават предимно с цел да се получат пълни, изчерпателни обяснения по всички факти на повдигнатото обвинение, както и да бъдат уточнени всички аргументи, които обвиняемият издига в своя защита. Освен това, за да се получат нови, неизвестни до този момент сведения за извършеното престъпление, да се внесе яснота в обясненията на обвиняемия, така че след отговора на учточняващите въпроси да не остават неясноти в неговите обяснения. Също за да се изобличи обвиняемият при положение, че неговите обяснения противоречат на вече установените обстоятелства по делото. По принцип според своето предназначение въпросите, които могат да се поставят, са следните: допълващи, доуточняващи, разясняващи (при неясноти в обясненията на обвиняемия), контролни (за проверка и оценка обстоятелствата и фактите, за които обвиняемият съобщава). Поставените въпроси трябва да са конкретни, свързани с обстоятелствата по делото, като в никакъв случай те не трябва да подсказват отговора или да подведат към даден отговор. Именно в тази връзка се препоръчва да не се допускат въпроси от рода на внушаващите и подвеждащите, които са много опасни, когато обвиняемият не си спомня или не е уверен в съществуването на фактите, за които го питат. Отрицателно влияние върху разпитвания може да окаже не само съдържанието на въпроса, но и неговата форма, връзката с дадените по-рано обяснения, мястото му сред останалите въпроси, прекалената настойчивост на разследващия орган. Всичко това на практика води до депозирането на неверни обяснения.

Задаването на въпроси се характеризира с голямо разнобразие на практика. В едни случаи основният въпрос се задава на обвиняемия заедно с редица други, без да се акцентира върху този основен въпрос, така че разпитващият да не може да разбере какво значение има отговорът точно на този въпрос. При едно умело поставяне на въпросите можем да кажем, че той едва ли ще е в състояние да схване значението на този основен въпрос. След отговора по основния въпрос, разследващият орган може да постави уточняващи, разясняващи въпроси, а чрез поставянето на контролни въпроси фактически се уточняват някои сведения за дати, време, разстояние и други обстоятелства.

Изобщо, контролните въпроси се явяват едно много ефективно средство за проверка истинността на обясненията на обвиняемия, когато той отрича своята вина, а също и в случаите, когато прави самопризнания. В последния случай обаче това съвсем не означава, че обвиняемият, който е признал своята вина, освобождава разследващия орган от задължението да се отнесе с необходимата критичност към тези обяснения. Напротив, разследващият орган, независимо от мотивите на тези самопризнания, не се препоръчва да приеме на доверие обясненията, а по-скоро да провери правилността така детайлно, както и на отричащите вината си обвиняеми.

Основно тактическо правило – колкото по-малко е доверието на раследващия орган в истинността на обясненията на обвиняемия, толкова по-голяма е степента на тяхната детайлизация. Детайлизацията и конкретизацията на обясненията на обвиняемия е един от основните способи, които се прилагат при този вид разпит, а именно на обвиняем, признаващ напълно своята вина.

С особено внимание разследващият орган следва да се отнесе и по повод проверката обясненията на обвиняемия, който правейки самопризнание, уличава друго лице в извършване на престъплението. Понякога тези самопризнания, особено когато са потвърдени и от други доказателства, безспорно са много полезни за изясняване на престъплението. Но тук следва да се има предвид и това, че те могат да се дължат на желание за отмъщение или на надежда да се спечели снизхождението на съда чрез стремеж да се омаловажи собствената роля в престъплението. В тези случаи разследващият орган следва да се отнесе особено критично.

В случаите, когато обвиняемият е избрал линия на поведение, насочена към пълно отричане на обвинението, разследващият орган трябва, вземайки предвид конкретната ситуация, личността на лицето, което разпитва, и материалите по делото, да противопостави на тактиката на обвиняемия своя собствена тактика, основана главно на стриктното спазване на законността и имаща за цел преодоляването негативната позиция на обвиняемия. В тази област криминалистиката, основавайки се на данните от съдебната психология и логиката, е разработила някои тактически способи за разпита на тези обвиняеми, които напълно и категорично отричат предявените им обвинения. За конкретната ситуация тези способи могат да бъдат ефективни, но единствената форма, която се допуска от НПК и в процесуалното право въобще, е въздействие върху обвиняемия по пътя на убеждението. Практиката показва, че използването метода на убеждението е много ефективно, особено в случаите, когато разследващият орган разполага с достатъчно уличаващи обвиняемия доказателства. В тази връзка например, много ефективно е уличаването на обвиняемия още в самото начало чрез предявяване на някои доказателства. Това дава особено добри резултати в практиката, особено ако обвиняемият е извършил престъпление за пръв път.

Съвсем друга е ситуацията, в която се разпитва един опитен престъпник, който в почти всички случаи има подготвено алиби. То трябва да бъде проверено, за което също има определени тактически сопособи. Например, разследващият орган би могъл подробно да детайлизира обясненията на обвиняемия, ако от времето на извършване на престъплението е изминало по-дълго време, а обвиняемият много точно си спомня въпросния ден (къде се е намирал и т.н.), да се изяснят причините за това и пр. Не може да се очаква във всички случаи прилагането на такива тактически способи да доведе до очакваните резултати. Затова се препоръчва тактическите способи да се използват копмплексно, като разпитващият трябва да прояви своята компетентност и настойчивост при тяхното прилагане.

Особености на разпита при частично самопризнание от страна на обвиняемия. Съществен момент в подобни случаи е да се установят причините за тази позиция. Например, те могат да се дължат на факта, че обвиняемият иска да скрие онова, което не му е изгодно, не е възприел и запомнил добре обстоятелствата по интересуващите разследването въпроси, защото в тази си част обвинението е неоснователно. Всяко едно предположение или версия следва да се провери в хода на разпита. Тактическите способи, които се прилагат в тези случаи, са тези, прилагани при разпит на обвиняем, който напълно отрича обвинението, като това не изключва приложението на някои по-специфични методи, а именно опит да се създаде един по-добър психологически контакт, което би довело до даване на по-достоверни обяснения от обвиняемия.

Често се практикува и провеждането на повторен разпит. Обикновено той протича по-целенасочено от първоначалния, защото съществува възможност за сравнение на депозираните обяснения на обвиняемия с наличния доказателствен материал по делото и с новопостъпващата информация. Предметът на повторния разпит се определя, като се изхожда както от депозираните показания на обвиняемия, така и от останалите доказателствени материали по делото.

От много голямо значение се явява фактът дали на първоначалния разпит обвиняемият е отричал предявеното му обвинение или е направил частични или пълни самопризнания. При положение, че обвиняемият е отричал обвинението, се препоръчва да се направи една задълбочена проверка на обстоятелствата, които той посочва в своя защита, когато има съществени основания да се предполага, че поддържаното от него алиби е лъжливо. Повторният разпит има за цел именно изясняване на обстоятелствата, свързани с това алиби, както и откриването на някои противоречия и неточности в тях, които изобличават обвиняемия. Разпитвайки обвиняемия повторно, разследващият орган има възможност да установи къде в неговите обяснения има отклонения от първоначалния разпит, и да го изобличи в лъжа.

След приключване на разпита се съставя протокол (различен от този на първия разпит). Изисквания – законност, точност, яснота, пълнота и последователност.

Части на протокола:

уводна част, в която се посочват датата и мястото на извършване на разпита, времето на започване и на приключване на разпита, името на длъжностното лице, съставило протокола. В протокола на първоначалния разпит следва да се отбележи, че на обвиняемия е предявено постановлението за привличането му в качеството на обвиняем, както и неговите права и задължения, и дали се признава за виновен или не. В случаите, когато участва преводач, защитник, прокурор, педагог, психолог, трябва да се отбележат и техните данни.

описателна част – те съдържа изложението на свободния разказ на обвиняемия. Законът изисква той да бъде отразен дословно, като се спазват индивидуалните особености на стила на разпитвания. След зафиксирането на свободния разказ трябва да се отразят всички поставени въпсроси и получените отговори.

заключителна част – отбелязва се фактът на запознаването на обвиняемия с протокола, негови бележки или поправки. Обвиняемият има право да поиска допълване на протокола и внасяне на някои поправки. След съставяне на протокола обвиняемият трябва да се запознае с него и да го подпише.

Освен това би могъл да се направи и видеозапис на разпита, но това става още в самото начало с изричното съгласие на обвиняемия. Записът се приобщава към протокола като доказателствено средство.

И накрая трябва да се добави, че когато се явят много съществени противоречия между показанията на обвиняемите, се прибягва до едно друго действие по разследването – очна ставка.

Въпрос № 32

  Заподозрян е лицето,спрямо което е взета мярка за процесуална принуда/предварително задържане/.Фигурата на заподозрения възниква след издаване на мотивирано постановление за предварително задържане,т.е.след образуване на предварително производство и привличането на лицето като заподозрян.

  Предварителното задържане се характеризира със това че е:

  Първо,като мялка за процесуална принуда,то се извършва ако е налице едно от основанията по чл.202,ал1НПК и има достатъчно данни,които позволяват на органа на предварителното производство да направи обосновано предположение,че е извършено престъпление.

  Второ,възможно е предварителното задържане и без съгласието на прокурора,като следователят е длъжен да го уведоми за задържането и да съобщи основанието за това не по-късно от 24часа/чл.203,ал.1НПК/.

  Трето,предварителното задържане се постановява след образуване на предварително производства,когато съответният орган констатира въз основа на предварителна проверка/ако е била нужна/, че са налице условията за това, и след привличане на лицето като заподозрян.

  Четвърто,фактическо задържане може да бъде извършено и от гражданин,когато са налице условията на чл.202,ал1НПК/лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след това или очевидец го е посочил/.

  Основания за разпита.По силата на чл.206,ал1НПК лицето има право да научи в какво е заподозряно,да даде обяснения,да прави искания,бележки и възражения.Неговите обяснения имат характер на доказателствено средство.Следователно разпитът се извършва за да бъде реализирано правото на лицето да даде обяснения.

  В повечето случаи разпитът се извършва като първоначално неотложно следствено действие. Но той може да бъде проведен и след първоначалните следствени действия.А предварителното задържане е обикновено ситуационно действие.

  Подготовка и тактика на извършване на разпита.Разпитът на заподозреният почива на разпоредбите на НПК за разпит на обвиняем. Един от основните въпроси е проучване на личността на заподозрения. Специално внимание заслужават сведенията за отношенията между заподозрения и пострадалия и поведението на заподозрения преди престъплението.

  Провеждане на разпита.В началото на разпита се съобщава основанието за задържане и се изясняват правата,които има лицето в качеството на заподозрян.Съдържанието на разпита се отнася главно до факта на извършване на престъплението.По-благоприятни са тактическите условия за разпит,когато лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след това,когато очевидец го е посочил или когато върху тялото и дрехите му по него или в жилището му са открити следи от престъплението.

  Използват се следните тактически способи: детайлизация на разпита-чрез система от уточняващи и контролни въпроси се изясняват обстоятелствата,отнасящи се до обективната страна на деянието и участието на заподозрения в него,до причините и условията,способствали извършването му; предявяване на веществени доказателства и книжа-особено голямо значение има предявяването на иззетите при личния обиск предмети и книжа,когато е установена връзката им с разследваното престъпление; използване на положителните качества на разпитвания и др.

  За провеждането на разпита и резултатите от него се съставя предварителен протокол.Значението на обясненията на заподозрения като доказателствено средство се изчерпва в предварителното производство.

  Разпит на обвиняеми. Това е задължително следствено действие,което се извършва незабавно след като следователят предяви обвинението.Следователно провеждането му е зависимо от процесуалните действия,които го предхождат-повдигане на обвинението и неговото предявяване.Използвайки правото си на защита,обвиняемият може да откаже да даде обяснения.

  Значение. Получава се в много случои достоверна доказателствена информация за това: къде,кога,как и с помощта на какви способи и средства е извършено престъплението; кои са мотивите и условията,благоприятстващи извършването му и т.н.

  За планиране на разпита в същинския смисъл на думата не може да се говори. Към разпита следва да се пристъпи след като е даден отговор на редица въпроси от предмета на доказването и са събрани достоверни данни за неговата личност и за причините и условията,способствали за извършване на престъплението.

  Това не се отнася до повторния разпит.Планирането му почива обикновено на самостоятелни основания,освен ако не се извършва във връзка с предявяването на допълнително обвинение. Той се планира,когато обвиняемият не е признал участието си в разследваното престъпление или е направил частични самопризнания и това противоречи с останалите доказателствени материали по делото; когато по време на първоначалния разпит е допуснал съществена непълнота или фактически и логически противоречия; когато са открити и иззети нови веществени доказателства и книжа и нови данни във връзка с поддържаното от обвиняемия алиби; при изменение на квалификацията на деянието или ново обвинение; кагото се установи,че обвиняемият е направил невярно самопризнание,поемайки чужда вина; когато се налага обвиняемият да вземе отношение по появилите се след първоночалния разпит обстоятелства и даде,ако желае,обяснения; по чисто тактически съображения-когато се очаква промяна в позицията на обвиняемия в резултат на преоценката,която е направил на фактическите обстоятелства по делото.

  Подготовка и тактика на извършване на разпита.Подготовката е близка до тази за разпит на свидетели,но в същото време е и различна,защото е свързана с повече трудности и изисквания. Даването на обяснения от обвиняемия е негово право,а не задължение.

  Обхват на подготовката:

  Първо,определяне предмета на разпита.Подлежат на установяване,проверка и доказване всички факти и обстоятелства,които се отнасят до обекта и обективната,субекта и субективната страна на деянието,до характера и размера на вредите,които са причинени,до другите обстоятелства,които имат значение за отговорността на обвиняемия и причините и условията,способствали извършването на престъплението.

  Второ,изясняване на влиянието  на обективните и субективните фактори при формиране на обясненията. Изхожда се не само от обясненията,но и от показанията на пострадалия,от данните в протокола за оглед и от допълнително събраните сведения.

  Трето,проучване на личността на обвиняемия.Съдът не осъжда едно действие,а човек и без проучване на личността на обвиняемия не може да се направи преценка  на неговата отговорност,нито на мотивите на престъплението.Събират се сведения за: моралните качества на разпитвания,професионалната му квалификация,трудовата дисциплина и средата,в която израснал и работил,отношението му към пострадалия и др.

  Четвърто,определяне на тактическите способи,детайлизация на разпита,предявяване на веществени доказателства и др.Недопустимо е използване на способи за физическа или психическа принуда.

  При повторния разпит в случаите на пълни самопризнания на преценка подлежат преди всичко подбудите за това и обосноваността и достоверността на обясненията.Съществена част от предмета на разпита заемат въпросите,които трябва да бъдат изяснени както в подкрепа на обвинителната,така и на оправдателната версия. Обикновено втория разпит се провежда в кабинета на следователя,но това може да стане и на местопроизшествието.

  Тактика на разпита на обвиняемия. Разпитът започва със запитване,признава ли се за виновен,след което се поканва да изложи,ако желае,във формата на свободен разказ всичко,което знае по делото.Обвиняемият може да отрича,защото е неискрен и защото обвинението е необосновано. Самопризнанието може да почива на две основания: желанието добросъвестно да понесе отговорността,но и слабата психическа устоичивост,както и намерение да прикрие друго лице.Затова когато има самопризнание,следствието не приключва.

  В много случаи трудностите при разпита започват след приключване на оправдателните обяснения.Трябва да се прецени какви въпроси трябва да бъдат зададени.Целта е да се провери поддържаното алиби и да се установи в каква степен дадените оправдателни обяснения отговарят на действителността. Прибързаното укоряване в неискреност,както и безкритично-доверчивото приемане на самопризнанието или неуместните усилия да се “въведе” разпитваният чрез странични въпроси към същността на разследването са в еднаква степен погрешни. Не бива да се забравя презумпцията за невиновност.

  Когато обвиняемият прави признания по отделни въпроси и отрича част от обвинението,това може да се дължи на различни причини: на нежелание да поеме дела на съучастниците; защото по негова преценка това е най-добрата форма на защита в момента и защото в тази част обвинението е необосновано.

  Поведението на отзивчивост,на разбиране на затруднението,в което се намира,винаги дава по-добри резултати,отколкото назиданието и недоверието.

  След свободния разказ се пристъпва към задаване на въпроси.Особено голямо е значението на контролните въпроси.

  Обясненията се закрепват в протокол за разпит.

  Обясненията от повторния разпит се закрепват в самостоятелен протокол.

 

Въпрос №33

  Към разпит на подсъдимия се пристъпва след като председателят на съда покани подсъдимия да даде обяснения по обвинението.Това става в началото на съдебното следствие след прочитане на обвинителния акт от прокурора и след запитването дали е разбрал в какво се обвинява.Подсъдимият обаче може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.

  Въпросите,подлежащи на тактическа прецинка са два: в каква последователност трябва да се проведе разпитът на подсъдимите,когато обвинението е срещу две или повече лица, и необходимо ли е някой от подсъдимите да бъде разпитван в отсъствието на другите.

  При определяне поредността на разпита на подсъдимите се изхожда от три предпоставки: очаквана разностранност и изчерпателност; степента на достоверност; опасността от отрицателно влияние върху позицията на другия подсъдим и върху достоверността на неговите обяснения. Най-напред се разпитва непълнолетния подсъдим,съответно подсъдимият,който се очаква да даде по-разностранни и достоверни обяснения.

  Подсъдимият може да бъде разпитан в отсъствието на другите,когато някой от подсъдимите не може да присъства и това няма да затрудни разкриването на обективната истина; при непълнолетни и пълнолетни съучастници; в случай на служебна зависимост на подсъдимите,която може да окаже неблагоприятно влияние върху обхвата и достоверността на обясненията; когато морално-етични съображения налагат това.

  След завръщане на подсъдимия в съдебната зала председателят на съда го запознава с обясненията,при депозирането на които е отсъствал.

  Подготовката обхваща по същество същите въпроси както и при разпита на обвиняемия. Но има и различия: съдът разполага с обясненията на подсъдимия,които той е дал в качеството си на обвиняем; може да използва останалите доказателствени материали,събрани от предварителното разследване; разпитът се извършва не от едноличен,а от колегиален орган.

 Специално внимание се отделя на предмета на разпита. Съставя се план в три части. В първата  се отразява позицията на подсъдимия по главния факт; противоречията и непълнотата в обясненията му; веществените и невеществени доказателства на които противоречи; условията при които е станало възприемането и др. Във втората се посочват въпросите,които подлежат на изясняване и способите които ще се използват,включително контролните и уточняващите въпроси. В третата се фиксират различията,които евентуално могат да се появят между обясненията в предварителното разследване и в съдебното следствие и причините за тези различия.

  Тактика на разпита на подсъдимия.Разпитът се извършва в условията на публичност и състезателност; извършва се от колегиален орган и установяването на психологически контакт става на друга плоскост; нормативно е определена поредността на задаването на въпросите.

  Подсъдимият дава обяснения под форма на свободен разказ,като през това време не бива да бъде прекъсван.На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от председателя и другите членове от състава на съда,а след това от прокурора или частния тъжител,частния обвинител и неговия повереник,другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия.

  Подсъдимият е запознат с материалите по делото и се е готвил за разпита,който за него е преди всичко средство за защита.

  Когато прави самопризнание,трябва да се създадат условия за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата,включително чрез предявяване на веществени доказателства и документи. Когато отхвърля обвинението,необходимо е посредством детайлизация на разпита,предявяване на веществени доказателства и документи да се направи съпоставка с другите доказателствени материали и др.При промяна на позицията от самопризнание в предварителното производство в отхвърляне на обвинението се налага,чрез детайлизация на разпита,задаване на контролни въпроси,използване на кръстосания и шахматния способ на разпит също да се направи съпоставка с обясненията в предварителното производство и др.

  Обясненията на подсъдимия се закрепват в протокола за съдебното заседание,като в случаите,когато е извършен кръстосан разпит,въпросите и отговорите се записват така както са зададени.

 

 

 

Въпрос № 34

ТАКТИКА НА ОЧНА СТАВКА

Основанията за извършване на очна ставка са легално закрепени в чл.89 ал.1 и чл.98 ал.1 НПК . Според тези текстове очна ставка може да се извърши за изясняване на съществени противоречия в обясненията или в показанията на разпитвани преди това лица.Следователно правното основание за извършване на очна ставка е наличието на съществени противоречия.Обикновено тя се провежда между две лица – заподозрени , обвиняеми и свидетели в всякакви комбинации между тях. Няма обаче забрана очна ставка да се извърши и между повече лица.

Възниква въпросът кои противоречия са съществени – по принцип те се съдържат в показанията или обясненията на главния факт на процеса , респективно противоположна информация за едни и същи обекти , процеси и явления.Този въпрос обаче трябва да бъде преценяван в зависимост от конкретните особености по делото.

Очна ставка и разпит . И двете се извършват в устна форма и представляват способ за събиране на гласни доказателствени средства в процеса. Разликата е преди всичко в основанията за тяхното провеждане. За разпита това е нуждата от сведения за обстоятелства по делото, които са известни на разпитвания. За очната ставка това е необходимостта от сведения за  обстоятелства по които има съществени противоречия с цел те да бъдат премахнати. Не са еднакви и процесуалните изисквания.При очната ставка е налице взаимно присъствие на лицата, докато при разпита това е недопустимо.За очната ставка не е характерен свободният разказ /за разлика от разпита/.

Главната цел на очната ставка е да се изяснат същността и причините за противоречията с оглед преодоляването им.Трябва да се установи кои от показанията са достверни и кои противоречат на обективната истина.

 С очната ставка се решават две основни задачи : уточняване и проверка на данните и получаване на нови данни.Благодарение на нея може да се потвърди достоверността на едни показания или обяснения и да се установи недостоверността на други.

Вземане решение за извършване на очна ставка .Подготовка.

Решението зависи винаги от характера на обстоятелствата по делото.Значение имат количеството и качеството на събраните доказателства и очакваните резултати от предстоящите следствени действия. В чл.89 ал.1 НПК изрично е посочено , че решаването за извършване на очна ставка е предоставено на компетентния орган / “може да се извърши” , а не трябва /.

До решение за извършване на очна ставка се стига ,когато се установи , че по друг начин не могат да бъдат установени причините и характерът на противоречията и не може да се отговори на въпроса кои от депозираните показания са достоверни.Не следва да се планира очна ставка когато противоречията могат да бъдат изяснени  при повторен разпит.Не могат да се очакват добри резултати ако участниците в очната ставка познават различията между депозираните показания .

В случаите на решение за извършване на очна ставка целесъобразно е тя да се извърши веднага след разпита , преди участващите лица да са се сговорили за отстраняване на противоречията.Очната ставка следва да се планира в такъв период от разследването , когато има достатъчно доказателства и материали, за да се прецени кои обяснения съответсват на истината.

Впроцеса на подготовка на очна ставка се определят:

-противоречивите обяснения и свързаните с тях данни по делото.На тази основа се определят обстоятелствата които подлежат на изясняване , както и характерът на противоречията и връзката им с останалите материали по делото

-въпросите и последователността на задаването им

-участниците в очната ставка и данните за тези лица.Вземат се под внимание отношенията между евентуалните участници ,очакваната достоверност , пълнота и точност на показанията

-лицето на което най-напред да бъдат зададени въпроситеТук се вземат предвит 3 предпоставки :данните за личността; степента на достоверност;отношението на лицата към разследваното престъпление.Според практиката въпросите се задават първо на лицето чиито показания са по-достоверни

-поредността на очната ставка в системата на другите следствени действия. Целесъобразно е да се проведе когато резултатите от нея могат да дадат отговор на стоящите въпроси и да създадат предпоставки за решаване на новите проблемни ситуации

-веществените доказателства и документи, които следва да бъдат предявени при нужда

-тактическите варианти , към които би могло да се прибегне , както и способите зе проверка на отговорите получени при очната ставка

Тактика на извършване

 Условно извършването на очната ставка може да се раздели на 4 момента:

-начало на очната ставка

-задаване на въпросите и получаване на отговори

-взаимно поставяне на въпроси от участващите лица

-оценка на отговорите

начало на очната ставка: отговори на въпросите - дали се познават участниците и какви са техните взаимоотношения. Тези въпроси помагат да се уточни последователността на въпросите и на кое от лицата да се зададат най-напред

Задаване на въпросите и получаване на отговори:Това е същинската част на очната ставка.Това е най-продължителният и най-важният етап , от който зависят крайните резултати.Необходимо е да се спазят тактическите изисквания за еднакво съдържание и формулировка на въпросите към 2 лица и изслушване на пълния отговор на въпросите

взаимно поставяне на въпроси от участващите лица:Те съдействат за изясняване на противоречията ако се спазват тактическите изисквания.В противен случай съществува опасност от превръщане на очната ставка в повторен разпит.

Тактически способи. Те могат да се разделят условно на 2 групи – общи способи и способи с ограничено приложение.

Общи способи са

-предявяване на веществени доказателства и документи.Този способ обикновено съдейства за активизиране на асоциативните връзки и увеличава обхвата и точността на възпроизвеждането. Също така той стимулира към добросъвестно изясняване на противоречивите обстоятелства. Добре е да се предяват веществени доказателства и докуминти които не са използвани при разпита.По този начин се осигурява тактическа изненада и спонтанност на реакциите.По правило те се прредявяват след отговорите на участващите лица.

-задаване на контролни въпроси относно източниците на информацията за противоречивите обстоятелства и условията , при които е формирана.Необходимо е въпросите да са фактически и логически свързани и да се отнасят до същността на противоречията.

-активизиране на положителните качества на участващите лица.За това се изисква своевременно установяване на психологичен контакт и правилна преценка на данните за личността на участниците. Чрез този способ се осигурява обстановка на по-голяма откровеност и отговорност.

-детаилизация на обясненията.Този способ се използва в случаите на съмнение в обосновеността на информацията.

-своевременна оценка на отгожорите.Този способ дава възможност за индивидуализиране на тактическите способи и за правилно определяне на продължителността на очната ставка.

Способи с ограничено приложение са:прочитане на част от депозираните по време на разпита обяснения; изслушване на част от звукозаписа на показанията.

Тактически особености на очната ставка в зависимост от възрастта и процесуалното положение на лицата.Повторна очна ставка.

В НПК няма формални ограничения за извършването на очна ставка между пълнолетни и непълнолетни.В случаите на провеждане най-напред се задават въпросите на непълнолетния като се осигурява необходимото съответствие на тяхното съдържание, формулировка и продължителност на очната ставка с психологическата зрелост на непълнолетния.Значителни трудности възникват когато участниците в очната ставка се намират в роднинска или служебна връзка.За успешното извършване на очната ставка в тези случаи трябва да се установят отношенията, в които се намират лицата и да се изяснят причините за възникналите противоречия.В случаите на очна ставка между обвиняеми и свидетели трябва да се има предвид процесуалното положение на лицата.Не бива да се допуска свидетелят да изпада в ролята на обвинител срещу другия участник.Това изостря обстановката и нарушава обективността.Не бива обаче да се допуска и свидетелят да отиде в другата крайност-състраданието.

Повторна очна ставка се планира, както и първата, за установяване на обективната истина.Извършването на повторна очна ставка е оправдано, когато при първоначалното и провеждане не са осигурени необходимите условия за решаване на задачите на очната ставка; когато някой от участвалите лица е променил позицията си по време на повторния разпит; когато са събрани нови веществени доказателства и документи; когато е пропуснато да бъдат изяснени някои въпроси.

Процесуално закрепване на очна ставка – за очната ставка се съставя самостоятелен протокол.Протоколът има 3 части .В началната се отбелязва къде, кога, и по какъв начин и с кои лица е проведена очната ставка и направено ли е предупреждение за наказателната отговорност по чл.290 от НК, ако единият или двамата участници са свидетели.Във втората, същностната част на протокола се записват въпросите на следователя и отговорите на участващите лица, както и взаимно поставените въпроси и съответните отговори.В тази част се закрепва и информацията за предявените веществени доказателства и документи, за реакциите на участниците и тн.Тази част трябва да бъде наи-пълна и наи-точна.Третата, заключителна част на протокола, съдържа подписите на следователя и участващите лица.

Очна ставка в съдебното заседание.

Достатъчно основание за провеждане на очна ставка в съдебното следствие са непреодолените противоречия от предварителното разследване.Най-добри условия за планиране на очната ставка възникват след разпита в съдебното следствие.Въпросът за провеждането и обаже не следва да се решава инцидентно, а в рамките на цялостното планиране на съдебно-следствените действия.Благоприятна основа за това са данните от предварителното разследване.Правилно е въз основа на тях да се преценят противоречията и депозираните обяснения и показания.Когато очната ставка не е планирана, може да се допуснат тактически грешки.

Тактиката на непосредствено извършване на очна ставка в съдебното заседание зависи от повече фактори, отколкото нейното извършване в предварителното произвадство.

 

Въпрос № 35

РАЗПОЗНАВАНЕ

Същност и значение.Планиране на разпознаването.

Разпознаването е следствено действие, което решава идентификационни задачи.  Тук обаче не се използват специални знания и научно-технически методи и средства, не се събира сравнителен материал. Разпознаването почива на т.нар. мисловен образ на обекта и за това разпознаващият трябва да е възприел преди това обекта. Разпознаването може да завърши с категоричен или вероятен извод, с положително или отрицателно заключение. Идентификационният извод има най-голямо значение, тъй като дава възможност да се установи извършителят на престъплението или лицето, което е пострадало. Резултатите от разпознаването често дават отражение бърху психологическата обстановка на останалите следствени действия-разпита на обвиняемия, очната ставка между обвиняемия и пострадалия и др. .Затова  то трябва да се извърши само когато съществуват необходимите условия за това и може обосновано да се очаква идентифициране на лицето или обекта.

Решение за извършване на разпознаването се взема след задълбочено изследване на основанията, на условията и наличието на субект на разпознаване. Когато са налице необходимите условия, разпознаването се формира своевременно, за да се избегне опасността от разграждане на мисловния образ. Решението за извършване зависи от още едно условие-от състоянието на подлежащия на разпознаване обект. Когато степента на изменение на неговите признаци от момента на формиране на мисловния образ до неговото предявяване за разпознаване не позволява да се направи обективен идентификационен извод, не е оправдано планиране на разпознаване.

Възниква въпроса, дали е възможно планирането на повторно разпознаване? Извършването на повторно разпознаване е оправдано в редки случаи, когато може да се очаква правилен извод от разпознаващия и няма опасност от неволна или умишлена грешка под влияние на проведеното преди това разпознаване.с оглед на това повторно разпознаване може да се извърши , когато:

-условията при които е извършено първото не са позволявали пълноценно възприемане на предявените обекти

-разпознаващият няма запазена представа за предявения обект поради временен дефект на зрението или общо болестно състояние

-разпознаването е извършено при по-лоши условия от условията при

 възприемането

-разпознаващият е променил своя извод след първоначалното разпознаване и това почива на основателни съображения

-неуместно са били променени признаците на обекта / например лицето е предявено остригано/

-първоначалното разпознаване е завършило без извод

 

 

 

Подготовка на разпознаването

Подготовката има голямо значение.От нея зависи в решаваща степен успешното протичане на идентификационния процес. По време на подготовката се осигуряват преди всичко условия за спазване на процесуалните и на тактическите изисквания.

Процесуалните изисквания са закрепени в чл. 143 – 145 НПК. Това са :

  • предварителен разпит на разпознаващия за обстоятелствата, при които е наблюдавал лицето и предметите, както и за особеностите, по които те могат да бъдат разпознати;
  •  осигуряване на поемни лица (освен ако предявяването за разпознаване се извършва в съдебно заседание);
  • осигуряване на три или повече сходни обекта за сравнение.

Тактическите изисквания са свързани с процесуалните. По-важните от тях са:

  • своевременност на разпознаването;
  • избиране на най-подходящо време и място за провеждане;
  • подготовка на обекта за разпознаване;
  • възстановяване на признаците на обекта, с които е възприет и т.н.

 

Подготовката на разпознаването включва:

  • определяне обекта на разпознаването. това могат да бъдат живи лица или трупове, животни, вкл. трупове на жвотни, както и фотоснимки на лица (когато не е възможно да се покаже самото лице). Обекти на разпознаване могат да бъдат и участъци от местности и сгради. Общите критерии, които се съблюдават при определяне на обектите са три: 1) връзка на обекта с разследваното престъпление, 2) индивидуалност на обекта, 3) възможност за идентификационно въздействие върху разпознаващия;
  • определяне на субекта на разпознаване. Субект на разпознаването като следствено действие е компетентният орган: в предварителното производство следователят; в съдебното – съдът. Субект на разпознаването като идентификационен процес е разпознаващият – обвиняемият, заподозреният или свидетелят по делото. При определяне на лазпознаващия се преценява имало ли е лицето физическа и психическа възможност правилно да възприема обекта, какви са били обективните условия и т.н.;
  • предварителен разпит на разпознаващия. Този разпит има решаващо значение за определяне на субекта на разпознаването. Също така този разпит позволява да се прецени оправдано ли е извършването на разпознаването. По време на предварителния разпит се изясняват три групи обстоятелства: 1) за условията за възприемане и влиянието на обективните и субективните фактори върху формирането на мисловния образ, 2) за физическото и психическо състояние на разпознаващия, 3) за анатомичните, функционалните и съпътстващите призначи на лицето, които са били възприети. Като се имат предвит тези обстоятелства, лицето трябва да отговори дали е в състояние да разпознае лицето или предмета. Показанията от разпита се закрепват в самостоятелен протокол;
  • осигуряване на сходни обекти. Според чл. 145, ал. 2 НПК лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица по възможност сходни на него по външност, а при предмети се изисква те да се представят заедно с други еднородни предмети.

Психологически особености на разпознаването. Разпознаването представлява сложен психически процес, който протимча в два основни стадия: формиращ и опознавателен. Първият стадий е в периода до образуване на предварителното производство, а вторият – в рамките на наказателния процес. По време на първия стадий се възприемат опознавателните признаци на обекта. Те биват два вида: прости, изразяващи едно свойство на обекта, и сложни, характеризиращи няколко свойства. През този стадий се формира мисленият образ за обекта. Във втория стадий разпознаването се проявява в две форми: симултанно (синтезно) и суксесивно (аналитично). При симелтанното разпознаване изводът се основава на един или няколко характерни признака, които са едновременно открити, а при суксесивното – на последователно откриване и оценяване на признаците, синтезирани в общ образ.

 

Тактика на извършване на разпознаването. Видове разпознаване.

Процесуални и тактически изисквания:

  • предупреждение за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, когато разпознаващият е свидетел;
  • предоставяне възможности на разпознаващия да заеме по свое усмотрение място сред предявените лица;
  • запознаване на поемните лица със задачите на предстоящето следствено действие и с процесуалната им роля при провеждането му;
  • запознаване на разпознаващия и предявените лица с правата и задълженията, които имат;
  • поставяне на номера пред или върху предявените лица или обекти.

 

Когато се приеме, че посочените изисквания са спазени, следователят (съдът) предлага на разпознаващия да посочи лицето или предмета и да обясни по какво ги е разпознало.

Видове разпознаване. В зависимост от обекта има четири вида разпознаване: 1) на живи лица, 2) на трупове, 3) на предмети, 4) на животни.

С оглед характера на идентификационните признаци разпознаването бива по външни и по функционални (динамични) признаци.

От гледна точка на състоянието на обекта – разпознаване в натура и разпознаване по фотоснимки.

В зависимост от организацията има открито разпознаване и скрито разпознаване. NB резултатите от скритото разпознаване нямат процесуално значение и се използват в много редки случаи.

С оглед наличието или липсата на предварителна подготовка – организирано и спонтанно разпознаване. NB Резултатите от спонтанното разпознаване не могат да бъдат използвани в наказателното производство.

Въпрос №36

Разпознаване на живи лица, на трупове и по фотоснимки.

Разпознаване на живи лица може да се извърши по четири начина:1) по анатомични признаци, 2) по функционални признаци, 3) по анатомични и функционални едновременно, 4) по анатомични и функционални последователно. Според проф. Ц. Цеков разпознаване може да стане и по почерк. Подобно на походката почеркът изразява индивидуалния функционално-динамичен комплекс на човека. При подготовка на разпознаването на живи лица голямо значение имат два момента – предварителният разпит на разпознаващия и осигуряване на сходни лица.

С предварителния разпит се изяснява доколко са  възприети цялостно и запомнени добре анатомичните и функционалните признаци на лцето. Разпитваният дава сведения за ръста, пола и възрастта, за общото телосложение, за особеностите на походката, за позата, мимиките и жестикулациите на лицето. Специално внимание се отделя на облеклото и съпътстващите признаци.

Чрез предявяване на сходни лица се осигурява обективност на извода. Затова не се допускат възрастови и други различия освен несъвпадения в облеклото. Предявяваните лица имат право да знаят каква е целта на разпознаването и как ще бъде извършено.

Подлежащото на разпознаване лице се предявява по възможност в същия външен вид, в който е видяно от разпознаващия по време на престъплението. Продължителността нва разпознаването не бива неоснователно да се съкращава или излишно да се удължава. По искана на разпознаващия предявените лица могат да изменят положението си. В случая идентификационният извод се изгражда и върху динамичните признаци.

При разпознаване по гласа и речта се осигуряват подходящи помещения, за да се избегне влиянието на зрителните възприятия при формиране на извода.

Разпознаване по походка и другите функционални признаци се извършва при максимално сходни условия. За разлика от останалите случаи тук се запазва в тайна целта на разпознаването. Това се прави, за да не се допусне маскиране или имитиране на функционално-динамичния комплекс от д руго лице.

Разпознаване на трупове. Особености:

  • не се осигуряват сходни обекта. Това се прави, за да не се утежни психичната обстановка при едновременния показ на няколко починали;
  • при разпознаване на трупове разпознаващият дава сведения и за т. нар. скрити признаци на трупа – татуировки, белези и др.;
  • не се провежда предварителен разпит в случаите, когато липсват сведения кои лица могат да извършат разпознаването.

Непосредственото предявяване за разпознаване става при спазване на общите процесуални и тактически изисквания. Трупът се предявява отделно на всеки от разпознаващите. Обикновено умрелите лица се предявяват с дрехите, с които са намерени или с които са били най-често срещани преди смъртта. Когато трупът е обезобразен или поради късното му откриване са настъпили интензивни изменения на характерни негови признаци, преди предявяването се прави т. нар. “тоалет” на трупа от съдебен медик.

Разпознаване по фотоснимки. Извършва се, когато не е възможно да се покаже самото лице (чл. 145, ал. 3 НПК). Обекти на разпознаване по фотоснимки могат да бъдат и предмети или съвкупност от предмети, както и трупове, ако при фотографското им фиксиране са отразени характерни идентификационни признаци. При извършването на разпознаване по фотоснимки се спазват общите процесуалтни и тактически изисквания. Снимката на подлежащия за разпознаване обект се предявява заедно с три или повече сходни снимки. Снимките трябва да са еднакви по размер и да отразяват обектите в сходни положения.

Разпознваване на предмети и на животни.

Разпознаване на предмети се извършва при разследване на различни видове престъпления – против частната, държавната и кооперативната собственост, кражби, убийства и др. Идентифицирането на предмета чрез разпознаване наред с другите благоприятни условия може да помогне да се установи личността на извършителя на престъплението или да се открие пострадалото лице. По време на подготовката голямо значение има предварителният разпит. Той позволява да се прецени дали е целесъобразно извършването на това следствено действие, а по-късно да се преценят резултатите от него. Подробно се описват обстоятелствата, при които е бил наблюдаван разпознаваният предмет. Той се предявява сред други еднородни предмети, най-малко три, а ако предметът е уникален – сред близки по род предмети.

Разпознаване на животни. Извършва се, когато свидетелят е дал сведения за определено животно, придружавало извършителя на престъплението, и когато може да се изгради обосновано предположение, че ще се установи собственикът на животното. Спазват се общите тактически правила.

 

Разпознаване в съдебното заседание.

В НПК не е предвидена отделна разпоредба за разпознаване в съдебното заседание, ако не смятаме чл. 145, където по повод на поемните лица се посочва, че разпознаването се извършва и в съдебно заседание.

В сравнение с предварителното производство разпознаването в съдебно заседание се различава в много отношения: извършва се при проявление на основните начала на наказателния процес – публичност и състезателност; извършва се по-късно; по-голяма е мотивацията за недопускане на грешки; с повече трудности е свързано спазването на тактическите изисквания и т.н.

Съществуват особености при планиране на разпознаването в съдебното заседание. Основания са  налице: когато разпознаването не е проведено в стадия на предварителното разследване; ако в хода на съдебното следствие се открият нови обстоятелства по делото, чието изясняване е възможно само чрез резпознаване; ако се приобщят нови веществени доказателства или се призоват нови свидетели и възникналите във връзка с това въпроси могат да бъдат изяснени с помощта на разпознаването. При планиране на разпознаването се изяснява въпросът не са ли настъпили неблагоприятни изменения в признаците на обекта и не се ли е стигнало да разграждане на мисловния образ поради забравяне или смесването му с други обекти.

При определяне на мястото на разпознаването в системата на другите следствени действия следва да се има предвид, че е тактически целесъобразно то да се проведе непосредствено след разпита на подсъдимия.

Разпознаването може да се извърши не само в съдебната зала, но и извън нея, когато има основания да се смята, че обстановката ще окаже влияние върху достоверността на резултатие.

Предварителният разпит на разпознаващия се провежда в условията на публичност и състезателност. Той има решаващо значение при вземане на решение за извършване на разпознаването и при уточняване на основните моменти на подготовката.

С повече трудности е свързано осигуряването на сходни обекти. внимание заслужава въпросът кога и от каква среда следва да бъдат осигурени сходните лица – предварително извън съдебното заседание или в хода на съдебното заседание. В практиката могат да се изпилзват и двете възможности в зависимост от конкретните особености по делото.

След като се установи самоличността на разпознаващия, съдът го предупреждава за отговорността по чл. 290 от НК, ако е свидетел по делото. При разпознаването присъства целият състав на съда, гражданският ищец и ответник и другите участници в процеса.

В хода на разпознаването не се допуска външно вмешателство или внушение чрез подпомагащи въпроси.

Интензивният характер на съденото следствие и началото на публичност и състезателност налагат разпознаващият не само да посочи разпознатото лице, но и да обясни по кои признаци го е разпознало.

При разпознаване на предмети сходните обекти се осигуряват преди съдебното заседание. Подобно се извършва и разпознаването по фотоснимки.

Фиксиране на разпознаването и на резилтатите от него. Проверка и оценка.

Фиксиране. Разпознаването и резултатите от него се фиксират комплексно – в протокола и чрез фото- и кинофиксасция. целта е да се закрепят изчерпателно всички особености, които имат значение за разследването. В протокола се отразяват условията, при които е извършено разпознаването, сред колко и кои лица е извършено, какви процесуални и криминалистични изисквания са били съобразени, по какви признаци разпознаващият е идентифицирал лицето или обекта и мотивите, които е посочил за това. Фото- или кинофиксацията имат самостоятелно значение за установяването на хода на разпознаването и на резултатите от него.

Проверка. Извършва се по два начина: чрез сравнително изследване с останалия доказателствен материал и чрез провеждане на други следствени действия, вкл. и на друго разпознаване.

Оценката преминава през два етапа: 1) в процеса на непосредственото разпознаване. Тук се взема предвид степента на увереност на разпознаващия и обосноваността на идентификационния извод и 2) след окончателното приключване на разпознаването. Тук се изследват обстоятелстватна, свързани с идентификационния извод, влиянието на обективните и субективните фактори върху мисловния образ и др.

На оценка подлежи не само идентификационният извод, но и пътят на формирането му.

 

Въпрос №  37

СЛЕДСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ

Същност и значение.Планиране

Следственият експеримент е следствено действие и се изразява в извършване на опитни действия за проверка и уточняване на наличните и за събиране на нови данни по делото. Експерименталният метод се прилага във връзка с другите методи – наблюдение, описание, сравнение – т.е. е сложно следствено действие.В сравнение с останалите следствени действия той съдейства по-ясно и по-точно да се установи природата и закономерностите на развитие на интересуващите разследването процеси и явления и особеностите на изменението на обективната действителност от извършеното престъпление.

Следственият експеримент се извършва за изясняване на различни обстоятелства по делото: съществуването на определени факти и явления; възможността за възприемане / зрително, слухово, осезателно / на определени обекти, процеси и явления и др.

Кои са задачите на следствения експеримент и как се решават?

  • Според чл.140 НПК следственият експеримент се извършва за да се уточнят и проверят данни, получени от разпита на обвиняемия, заподозрения и свидетелите или от друго следствено действие.
  • Практиката показва и друга основна задача – събиране на нови данни, тъй като проверката и уточняването на данни почти винаги се съпътства с събиране на нови.

Вземане на решение зе извършване на следствен експеримент. Освен преценка за възникналите задачи се държи сметка и за обстоятелства от обективен характер, като възможността да се възпроизведат по експериментален път изясняваните факти и процеси; условията за безопасност и др. Законодателят не допуска извършване на експеримент, когато съществува опасност да се унижи достойнството и да се засегне честта на участващите в него лица  и ако липсват необходимите гаранции за живота и здравето на тези лица.

За решаване на първата задача – проверка и уточняване на данните по делото – следователят извършва следственият експеримент  при съмнение в достоверността на показанията или обясненията или в резултатите от друго следствено действие, когато посочената проверка и уточняване може да стане по експериментален път.

За решаване на втората задача – събиране на нови данни – се провежда следствен експеримент, когато построените версии могат да бъдат проверени най-добре с помощта на експерименталния метод.Нови за делото са напр. постъпилите при следствения експеримент данни , че обвиняемият не е могъл без помощта на съучастник да премине с откраднатото през определени прегради и др.

Видове следствен експеримент в зависимост от задачите : за установяване на възможността за възприемане на определени обекти, процеси и явления; за установяване възможността за извършване на посочените в показанията действия; за установяване възможността за съществуване на определени факти, процеси, явления; за установяване на механизма на протичане на събитието като цяло или на отделни негови моменти; за установяване механизма на образуване на следите; за установяване наличието или отсъствието на конкретни професионални навици у определено лице.

Не е оправдано планирането на следствен експеримент ако фактите могат да бъдат изяснени по-бързо чрез други следствени действия или когато не е възможно да се установят условията.Няма формални пречки за планиране на повторен експеримент ако съществуват необходимите условия.

Подготовка и тактика на извършване на следствения експеримент

С подготовката се осигуряват необходимите условия зе ефикасно използване на експерименталния метод и за строго спазване на процесуалните и тактически изисквания. Подготовката се извършва на 2 различни по време и място етапа: 1.преди отиване на мястото и 2. след пристигане- непосредствено преди започване на следствения експеримент.

  • І-вият етап обхваща
  1. определяне на задачите на следствения експеримент.От тях зависи какви материали трябва да се осигурят и какви условия да се създадат за планираното експериментално изследване.
  2. определяне на опитните действия и набелязване продължителността и поредността на извършването им.
  3. реконструиране на обстановката, когато това е необходимо.Целта е да се осигури максимално сходство на опитните действия с проверяваните и възможност за тяхното възприемане, управление и правилно фиксиране.
  4. осигуряване на технически средства и материали за извършване на опитните действия.
  5. определяне мястото и времето на извършване на следствения експеримент.
  6. определяне на лицата, които трябва да участват.Според чл.142 ал.1 НПК задължително присъстват поемни лица / освен ако следствения експеримент се прави в съдебно заседание / и по преценка на компетентния орган експерт или специалист-технически помощник. По някои дела е необходимо и участието на обвиняемия или на свидетел, ако опитните действия са свързани с техните лични качества.
  7. осигуряване на условия за безопасно извършване на следствения експеримент.
  8. запознаване на участващите в следствения експеримент лица с характера на предстоящото следствено действие и с правата и задълженията им.Изключение се допуска, когато дадената информация има опасност да повлияе върху поведението на лицата. Тогава се съобщава в най-обща форма съдържанието на опитните действияи правата и задълженията на участващите лица.
  9. осигуряване на необходимите средства и материали за фотографско и кинофиксиране на опитните действия и на резултатите от следствения експеримент.
  • ІІ-ият етап обхваща: допълнително уточняване на характера на настъпилите от престъплението изменения; реконструиране на обстановката; уточняване на правата и задълженията на участващите лица с конкретни указанияза мястото, където ще се намират, и дейностите, които ще извършат; поставяне на охрана, когато това се налага; проверяване годността н техническите средства и материали и при нужда своевременно вземане на мерки за замяната им.

Тактика на следствения експеримент. Практическото извършване на следствения експеримент се изразява в провеждане на опитни действия.Необходимо е тези действия да станат при условия, максимално сходни на проверяваните, и да се извършат неколкократно с целенасочени изменения в съдържанието и условията, при които протичат.Колкото опитните действия са по-близки до същността на изследваното явление, толкова по-малко повторения и изменения се налагат.

Субект на следствения експеримент като следствено действие е следователят. Той ръководи опитните действия и участващите в следствения експеримент лица, преценява колко пъти и какви изменения да се направят и т.н. Следователят решава кога да приключи следствения експеримент. Той е отговорен за спазване на процесуалните и на тактическите изисквания, на законността и тактическата ефикасност на следствения експеримент.

Фиксиране на следствения експеримент. Подробно се фиксира обстановката преди и след реконструирането й , при изменението на условията и поредността на опитните действия.В протокол се посочват задачите на следствения експеримент, участвалите лица, условията при които е извършено следственото действиеи резултатите. Протоколът се подписва от следователя, от поемните лица и от всички участници.

Фото- и видеофиксацията осигуряват нагледност, обективност и максимална изчерпателност. Направените фото и видео снимки улесняват значително проверката и оценката на резултатите от следствения експеримент.

Следствен експеримент в съдебното следствие / съдебен експеримент /

Съдебният експеримент почива на същата нормативна основа както и следствения  чл.140-142 НПК и затова не се различава съществено от него. Състои се в извършване на опитни действия за установяване възможността или невъзможността за съществуването или протичането по определен начин на факти, процеси или явления, които имат значение по делото.

Съдебният експеримент трябва да отговори преди всичко на въпроса възможно ли е да се възстанови обстановката и да се извършат в условията на съдебното следствие съответните опитни действия.

Подготовката и извършването на съдебния експеримент е аналогично на това в предварителното производство.Особеното е, че не се осигуряват поемни лица. Трябва да се отбележи, че извършването на съдебния експеримент е свързано със значителни трудности предвид непосредственото му извършване в съда .

Опитните действия и резултатите от съдебния експеримент се закрепват в протокола на съдебното заседание, като се спазват общите изисквания.

 

МЕТОДИКА НА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Същност. Източници. Значение.

Методиката може да се определи като съвкупност от знания за провеждане на разследването на общите,типичните особености и закономерно повтарящи се черти на разследването на даден вид престъпления и за превантивна дейност в борбата с тези престъпления. В методиката на разследване се синтезират общата криминалистична теория, техника и тактика. В методиката могат да се разграничат условно два вида методи – организационно-управленски и познавателни. Методите от І-вата група определят стратегията и тактиката на действие. Методите от ІІ-ата група осигуряват изследване и оценка на събраната информация.

 

Източниците са три вида – теоритични, нормативни и емпирични /практически/. Непосредствено и най-голямо значение имат практическите.

 

Методиката разкриваспецифичните криминалистични особености на огледа и претърсването, на разпита и очната ставка, на разпознаването и следствения експеримент, отличителните черти на типичните версии и особеностите на планирането и най-ефикасните тактически способи и средства, които могат да се използват.

Структура на методиката на разследване на отделните видове престъпления.

Към общата характеристика се отнасят четири въпроса: наказателно-правните особености особености на разследвания вид престъпление; общите криминологични и криминалистични особености на разследвания вид престъпление; общите особености и типичн трудности, с които е свързано разследването.

наказателно-правните особености.Анализът и практиката показват, че методическите правила не могат да използвани без задълбочено и всестранно установяване на обекта, обективната страна, субекта и субективната страна на деянието. Без правилна квалификация на деянието не могат да се изградят необходимите версии, нито своевременно да се планира разследването, а оттук и да се използвот съответните правила и препоръки.

криминалистични характеристика.Тя съдържа данни относно подготовката на престъплениет; особености на извършванета му; особености на скриването му; типичните материални следи , които се образуват при извършване на съответния вид престъпление; личността на извършителя, най-разпространените мотиви и т.н.

криминологичнахарактеристика.Тя позволява да се определят причините и условията, способствали за извършване на съответния вид престъпления и на тази основа съдейства за откриване на конкретните причини и условия по конкретно разследваното престъпление, както и за набелязване на мерките, които най-ефикасно могат да послужат в борбата срещу тях.

типични трудности. Анализът им дава възможност да се избягнат някои от тях, а други да се преодолеят  по- лесно и по- бързо.

Основни въпроси, решаванив началния етап на разследването.

Образуване на предварителното производство. Значение. Освен процесуално значение / поставяне началото на наказателния процес / образуването на предварителното производство дава отражение и върху тактическата организация на разследването в началния етап. Това налаг спазването на определени изисквания :

  • за своевременност. Колкото по-бързо е образувано предварителното производство, толкова по-близко до събитието на престъплението протича разследването
  • за обоснованост. Това изискване предполага поставяне на разследването върху достатъчно и задълбочено анализирани данни
  • за максимална изчерпателност на постановлението. Колкото по-изчерпателни и конкретни по съдържание указания съдържа постановлението, толкова по-добра е базата на разследването и по-богато е съдържанието на планирането.

 

Определяне задачите на разследването.Това е първата основна дейност по същество. Задачите се отнасят до изясняване на обстоятелства във връзка с обекта и обективната, субекта и субективната страна на деянието и до всички обстоятелства от предмета на доказване.

Изграждане на първоначални следствени версии. Те имат за цел да дадат отговор на задачите на разследването, замествайки незнанието с вероятностно знание. Те могат да се разделят условно на две групи: същински първоначални следствени версии / изграждани въз основа на данните от началния етап на разследването / и типични начални следствени версии / предположения, основани на типичните закономерности и на най-често проявимите особености наотразяване на събитието на престъплението в обективната среда.

Планиране на разследването.Планирането предполага комплексен анализ на наказателно-правните особености на престъплението, на известните факти и обстоятелства по делото и на построените следствени версии. Единствено на тази основа може правилно да се определят процесуалните и криминалистични способи и средства за установяване на неизвестните обстоятелства и за решаване на задачите по делото.

Въпрос № 38

Неотложни следствени действия.

Обикновено неотложните следствени действия се свързват главно с необходимостта да се предотврати повреждането или унищожаването на следите и други веществени доказателства. Но с това те не са изчерпани.

Неотложни действия се налагат и в други случаи – когато има опасност  от изменение или заличаване на т.нар. идеални следи, от пропускане на възможността от залавяне на извършителя от органите на разследването, от унищожаване или повреждане на ценни книжа, свързани с престъплението.

Неотложните следствени действия не са неотложни в еднаква степен. Това зависи от особеностите на криминалната и свързаната с нея следствена ситуация в момента. Неотложните следствени действия имат сравнително широк диапазон на приложение в предварителното разследване и само теоритична възможност в съдебното следствие. Поначало всяко визирано в чл.116 НПК следствено действие, може да се окаже неотложно, но на практика това са обикновено тези, при извършването на които доминира задачата за събиране на доказателства по делото.

Пълноценното извършване на неотложните следствени действия налага спазването на някои изисквания: да се предшестват от достатъчно подготовка; да се провеждат при участието на опитни специалисти-технически помощници и експерти; да се създадат условия за работа, ако обстоятелствата налагат, на повече от един следовател; да се създадат предпоставки за ефективно използване и на двете форми на познание-сетивната и абстрактната.

Тактически изисквания – бързо събиране на информация за особеностите на на местопроизшествието, своевременно да се определят участниците в следственото действие и да се осигурят подходящи транспортни и технически средства за откриване, фиксиране, запазване и изземване на следите и другите веществени доказателства.

Първоначални следствени действия

Те имат ключово значение при разследването на всяко дело. Първоначалните следствени действия се характеризират  с някои особености, обусловени от началния етап на разследването.

  • Първо това са действия, които позволяват да се осигури най-голямо количество доказателствена информация при конкретните условия и да се съберат сравнително най-разностранни данни по делото.
  • Второ, първоначалните следствени действия са обикновено комплексни по характер следствени действия, защото дават отговор на много от основните въпроси на разследването. Резултатите от тях дават възможност за изграждане на  повече версии относно обстоятелствата от предмета на доказването.
  • Трето, в качеството на първоначално следствено действие може да се окаже всяко от предвидените в чл. 116 НПК следствени действия, вкл. неотложните, ако основаниятаза извършването им са възникнали в началния етап на разследването.
  • Четвърто, първоначалните следствени действия имат значение и в следващите етапи на разследването и не само в предварителното, но и в съдебното производство.

 Последващи следствени действия.

Това са следствените действия, извършвани през средния и заключителния  етап на разследването, респективно след привличане на лицето в качеството на обвиняем.

Последващите следствени действия се извършват при значително по-благоприятни условия от първоначалните – увеличени са фактическите предпоставки / данните /, уточнени и допълнително обосновани са логическите версии и са изградени нови такива. Това гарантира по-голяма обоснованост и конкретност. Трябва да се отбележи, че последващите следствени действия зависят в по-голяма степен от процесуалните.

Последващите следствени действия след предявяване на разследването зависят от процесуалната активност на обвиняемия и неговия защитник и на гражданския ищец и ответник. Когато в осъществяване на своите права те са направили обосновани искания за извършване на допълнителни следствени действия и следователят прецени, че имат значение за установяване на обективната истина по делото, изправени сме пред т.нар. планиране в края на предварителното разследване с всички последици от това.

 

Въпрос № 39

РАЗСЛЕДВАНЕ НА УБИЙСТВА

Основни въпроси решавани в началния етап на разследването

Образуване на предварителното производство. Предварителното производство се образува и при двете хипотези на чл.186 НПК :

  • при законен повод и достатъчно данни / ал.1 /
  • когато се налага извършване на неотложни следствени действия / ал.2  /

Освен в тези случаи предварително производствоможе да бъде образувано и когато е намерен труп със следи от насилствено причиняване на смъртта, както и в случаите на безследно изчезнали лица и на неестествено прекъсване на живота. Тези хипотези са изключение от общото правило.

Типичните законни поводи са обикновено съобщенията на медицинските заведения за починали лица от причинени тежки наранявания; на граждани за намерен труп; на свидетели ; личното явяване на извършителя пред органите на предварителното производство и др. Когато законният повод съдържа достатъчно данни, предварителното производство се образува незабавно. Ако не съдържа необходимите данни позволяващи да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление, се пристъпва към предварителна проверка. Колкото по-бързо и резултатно се извърши тя, толкова по своевременно и ефективно може да започне предварителното разследване.

Данните, послужили за образуване на предварителното производство, са основата, от която се изхожда при определяне на задачите на разследването, на следствените версии, и за планиране на разследването, на неотложните и първоначални следствени действия, т.е. цялата дейност от началния етап на разследването. Поради това, в колкото по-голяма степен са спазени изискванията за своевременост, обоснованост и изчерпателност на постановлението при образуване на предварителното производство, толкова по-целенасочено и обективно ще започне разследването.

Задачи на разследването. Те се определят веднага след образуване на предварителното производство. Задачите са свързани с изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване и с установяване на обекта и обективната, субекта и субективната страна на деянието.

Според обекта на престъплението се установява кое е убитото лице и дали пострадалият няма квалифициращи деянието признаци / напр. бременна жена /.

Във връзка с обективната страна се установяват особеностите на изпълнителното деяние и престъпния резултат, респективно фактът на смъртта и непосредствените причини за настъпването й; времето и мястото на извършване на убийството; по какъв начин и какви средства са използвани ; причините и условията за извършване на убийството и причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия резултат.

Относно субективната страна е необходимо да се изяснят две изключително трудни задачи – дали убийството е извършено умишлено и ако е има ли квалифициращи деянието признаци.

От гледна точка на субекта на престъплението се установява кое лице е извършило престъплението.

Необходимо е задачите да се решават в последователност осигуряваща свързано протичане на познанието и доказването : най-напред се изясняват въпросите относно изпълнителното деяние и престъпния резултат, мястото, способите и др. Без своевременно събиране на данни в това отношение е трудно да се решат другите задачи, и по-специално да се установи извършителят на убийството и причините и условията, способствали за това.

Първоначални следствени версии и планиране на разследването.

Най-често срещаните първоначални следствени версииса :

  • версии за личността на пострадалия и особените качества, които притежава.
  • версии за времето и мястото на извършване на убийството. Изграждат се въз основа на следите и другите веществени доказателства, на състоянието и признаците на трупа и др.
  • версии за способите и средствата, които са използвани за извършване на убийството. Вземат се предвид телесните повреди, състоянието на дрехите и др.
  • версии за субекта на престъплението. Изграждат се въз основа на сведенията за оръжието, което е използвано, на следите и другите веществени доказателства, съдържащи признаци за пола и ръста на извършителя, за възрастта и особеностите на походката и др.
  • версии за броя на извършителите. Вземат се предвид данните за характера на причинените наранявания на пострадалия, наличието на следи от ръце и кракана различни лица.
  • версии за субективната страна на деянието. Анализират се данните за характера на телесните повреди, за изчезнали вещи, за състоянието на дрехите и бельото и др. Голямо значение имат данните за личността на пострадалия.

Планирането на предварителното производство обикновено среща много трудности в началния етап на разкриването – недостатъчно конкретни данни, недостатъчно разностранни по характер и т.н.

Неотложни и първоначални следствени действия.

1. Оглед на местопроизшествието и на трупа. Обикновенно е неотложно следствено действие в рамките на предварителната проверка  или първоначално неотложно следствено действие след образуване на предварителното производство. Задачи :

  • установяване дали е извършено убийство или сомоубийство, респективно дали смъртта не е настъпила поради нещастен случай. Съди се по характера на телесните повреди, позата на трупа и т.н.
  • определяне времето и мястото на извършване на убийството. Съди се по количеството и местоположението на следите от кръв, изстиването и вкоченясването на трупа и т.н.
  • установяване на самоличността на пострадалия. Използват се наличните документи, дадените от заварените при огледа лица сведения и т.н.
  • установяване дали е местен трупът. Съди се по следите на влачене и т.н.
  • определяне способите и средстват, които са използвани за извършване на убийството. Вземат се предвид характерът на телесните повреди и т.н.
  • определяне на лицата , които могат да бъдат призовани като свидетели. Проучва се кой е могъл да види и чуе и т.н.
  • установяване дали убийството е извършено в съучастие. Установява се има ли следи от различни лица, угарки от различни марки цигари и т.н.
  • определяне колко време е престоял извършителят на местопроизшествието. Изводите се правят на базата на останалите следи, показанията на свидетели и очевидци и т.н.
  • установяване какви физически качества и съобразителност е притежавал извършителят. Съди се по използваните способи и средства, по начина на преодоляване на преградите и т.н.
  • установяване какви промени са настъпили в оригиналната обстановка на местопроизшествието. Основава се на несъответствието между обектите, показанията на свидетели и т.н.
  • установяване на непосредствените причини за смъртта. За това свидетелстват странгулационната бразда при обесване, кръвонасядането при удушване и специфичната миризма при отравяне.

В заобикалящата местопроизшествието обстановка могат да се намерят и други следи – от автотранспортно средство, от дрехи, микроследи или предмети върху които може да има такива следи. Ето защо е необходимо огледът да бъде добре подготвен независимо от бързината,с която се налага да бъде извършен.

По време на огледа изследването се концентрира върху четири вида обекта : заобикалящата местопроизшествието обстановка; обектите на местопроизшествието, свързани с трупа; трупа и обстановката около него; функционалните връзки, в които се намират обектите, въздействащи неблагоприятно върху следите и другите веществени доказателства.

Много важна част от огледа е фиксацията на местопроизшествието и на обектите във вида, в който са открити, на взаиморазположението и функционалната връзка помежду им и на резултатите от огледа.

Приогледа на трупа се обръща специално внимание на позата и местоположението му, на заобикалящите го предмети, на дрехите и на следите върху тях. Когато не е установена самоличността на пострадалия, трупът се дактилоскопира и фотографира по метода на опознавателната фотография и се описва подробно според правилата на словесния портрет в протокола за оглед.

2. Разпознаване на трупа. Разпознаването  на трупа е самостоятелно следствено действие, въпреки че може да се извърши веднага след огледа на територията на местопроизшествието. Затова се закрепва в отделен протокол. Трупът се предявява пред близки на пострадалия или на лица от съответното селище в състоянието, в което е намерен.

3. Разпит на свидетели очевидци. Разпитът заема възлово място при разследването.Показанията на свидетелите очевидци позволяват да се даде отговор на много въпроси, да се проверят следствени версии и да се почерпят конкретни данни за предстоящата превантивна работа по делото. С оглед на това следва да се спазват тактическите изисквания в това отношение:

  • неотложно, а ако това е невъзможно, своевременно извършване на разпита в системата на първоначалните следсвени действия.
  • разностранна подготовка на разпита.
  • своевременно установяване достоверността на депозираните показания.
  • призоваване на свидетелите очевидци в поредността, в която са възприели убийството.

4. Съдебномедицинска експертиза. Съдебномедицинският експерт дава отговор на основни въпроси относно причините за смъртта; времето на настъпването й ; коя от нанесените телесни повреди се е оказала смъртоносна; кои телесни повреди са причинени приживе; кои от тях пострадалият е могъл да си причини сам; в какво положение са се намирали пострадалият и обвиняемият при извършване на убийството и др. Съдебномедицинската експертиза може да даде и отговор на въпроса от какво средство и по какъв начин е причинена телесната повреда, с каква сила, а при откриване на части от труп – дали са от един и същи труп, кога е бил разчленен. Паралелно с това се извършва съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – кръв, сперма, косми и др.

5. Други първоначални следствени действия. Това са обикновено претърсване и изземване, личен обиск и освидетелстване.

Претърсване и изземване се извършва за откриване и изземване на оръжието или оръдието, на трупа или части от него, на книжа, характеризиращи личността на извършителя и др.

Личният обиск се провежда

  • при задържане, когато лицето е заварено по време  на убийството или непосредсвено след това, когато е посочено ото очевидец, когато върху тялото и дрехите му са открити явни следи от убийството
  • когато има достатъчно основания да  се смята че лицата, които се присъстват при претърсването са укрили предмети или книжа от значение по делото

Освидетелстването позволява да се открият по тялото на заподозрения и пострадалия следи от престъплението – наранявания, кръв и др.

6. Оперативно, издирвателни, превантивни и други дейности. Тези действия съпътстват в една или друга степен цялото разследване. Най-често те се изразяват в справки за интересуващите разследването факти и обстоятелства, наблюдения на определени места и лица и т.н.

Последващи следствени действия.

Последващите следствени действия се извършват поначало след предявявана на обвинението, т.е. след възникване на процесуалната фигура на обвиняамия с всички произтичащи от това последици. Втората особеност се отнася до характера на следствените действия – увеличаване на относителния дял на следсвените действия за проверка и уточняване на  събраните доказателствени материали по делото. При определянето им се вземат предвит конкретните особености насъответното дело. Ето защо по едно дело едни действия може да са последващи, а по други да са първоначални.

1. Разпит на обвиняемия. Той заема основно място. Този разпит повдига много въпроси от процесуален, криминалистичен, психологичен и морално- етичен характер при разследването на убийства.

Голяма е ролята на подготовката. В нея централно внимание заслужава проучването на личността на обвиняемия и определяне на тази основа на най-прекия и най-подходящия път за установяване на психологичен контакт с него. Данните за личноста на обвиняемия хвърлят светлина за мотивите за убийството, причините и условията и тактическите способи, които да бъдат използвани при разпита. По време на подготовката се набелязват веществените доказателства, които могат да бъдат предявени. Специално внимание се отделя на събирането на данни относно предполагаемото алиби на обвиняемия; за отношенията му с пострадалия и т.н. Предварително се определят въпросите, които ще бъдат зададени.

При непосредсвеното извършване на разпита се дава пълна възможност на обвиняемия да изложи своите обяснения под формата на свободен разказ, независимо дали неговата версия противоречи на останалите доказателствени материали. По възможност се установява кога е възникнал умисълът за убийството и какви са мотивите; какъв е произходът на оръдието, което е използвано; как е проникнал обвиняемият до пострадалия; какви следи и други веществени доказателства са унищожени или укрити; колко наранявания е причинил на пострадалия и как е настъпила смъртта. Обясненията се закрепват в протокол за разпит.

2. Други последващи следсвени действия. Наред с разпита се извършват и други действия – разпит на свидетели; очна ставка; съдебно-балистична експертиза; трасологична експертиза; трасологични експертизи; съдебно-химическа експертиза и др.

Трябва да се подчертаят два момента : Първо разследването на убийства изисква комплексен подход и в повечето случаи се използват всички способи за откриване и проверка на доказателства; И второ – при разследването голямо значение заемат криминалистичните експертизи.

Въпроси на подготовка на съда и на съдебното разглеждане на дела за убийства

По време на подготовката се изясняват различни по характер обстоятелства, и преди всичко доказано ли е обвинението с необходимите материали, събрани по установения ред. В случаите на непълнота може още по време на подготовката да се стигне до извода за връщане на делото за допълнително разследване.

Въпроси на съдебното следствие. В хода на съдебното разглеждане на делото стоят за решаване няколко основни въпроса: проверка на събраните от предварителното разследване доказателствени материали; установяване на празнините в предварителното разследване и извършване на следствени действия за тяхното запълване; проверка на обвинителната и оправдателната версия от еднаква позиция в хода на съдебното следсвие; установяване има ли вина подсъдимият и каква е формата й и др. Това налага

  • Детайлно изясняване на взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалия. Чрез изясняване на този въпрос се хвърля светлина върху оправдателната позиция на подсъдимия .
  • установяване на особеностите на агресивното поведение на подсъдимия и на използваните способи и средства за извършване на уббийството.
  • изясняване на поведението на пострадалия преди и по време на убийството и в каква степен то е предизвикало нарастване на агресивността на подсъдимия
  • установяване на причината за смъртта и дали е насилствена и дали няма съучастничество
  • установяване на причините и условията, блблагоприятствали за извършване на убийството
  • установяване на времето и мястото за извършване на убийството. Без изясняването на този въпрос не може да бъде изследвано подържаното от подсъдимия алиби.
  • изследване на оправдателната версия на подсъдимия, когато той е заел позиция на отричане
  • задълбочено изследване на подържаното от подсъдимия алиби

При проверка на доказателствените материали от предварителното производство заслужават спациално внимание обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите очевидци, експертните заключения, и т.н.

Съдебното следсвие решава някои специфични за съдебната фаза на процеса задачи: на какви доказателства се крепи обвинителният акт срещу подсъдимия; кои следствени версии са проверени и кои не; какъв е произходът на съдебните доказателствени материали; кои са причините за противоречията между данните по делото и т.н.

Предотвратяване на умишлени убийства

Общи насоки

  • повишаване превантивната роля на наказанието чрез осигуряване на неговата неотвратимост
  • осъществяване на практически превантивни действия
  • повишаване на правосъзнанието и подобряване на условията за приобщаване към обществото на осъдените и изтърпелите наказания за убийства лица

Съдържание на превантивната дейност

  • повишаване на разкриваемостта
  • повишаване на бързината на разследването
  • повишаване качеството на предварителното разследване и на съдебното следствие
  • създаване на предпоставки  за отстраняване на причините и условията благоприятстващи за извършване на убийства
  •  предприемане на мерки за пресичане на подготовката и за предотвратяване на извършването на убийства
  • своевременно осуетяване на възможността за изпълнение на закана за убийство
  • организиране на публични процеси
  • увеличаване на вниманието към осъдените и изтърпелите наказание за извършено убийство с оглед предотвратяване на рецидив.

 

Въпрос №  41

 

РАЗСЛЕДВАНЕ НА  АВТОТРАНСПОРТНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ

 

  • Предмет на доказване. Задачи на разследването
  • Извършено ли е автотрансп престъпление или има авто произшествие,к не попада под съставите на НК.

Х-ка на престъпл – връзка с управл на автомобила или с неговата експлоатация или ремонт, със състоян на пътищата и пътните съоръжения. Умиш или непредп нарушаване на правилата за движение при управл на автомобила и на правилата за експлоатация, или изискванията за добро качество на ремонта на автомобила, пътищата и пътните съоръжения. При наруш на посочените правила и изисквания извършителят тр д е допускал възможността да бъде причинена телесна повреда или смърт на друго лице или когато в резултат на нарушаването на тези правила и изисквания умишлено или по непредпазливост са причинени значителни вредни последици като смърт , тежки или средни телесни повреди, значит имущ вреди (унищ на автом, стоки, сгради, пътни съоръж и прочие)

  • На кое място е извършено

При упрвлението на МПС  престъпл м д б извър  на пътното платно или на други места. На места, където са нарушавани правилата за експлоатация и изискванията за ремонт на автомобила, на пътното платно и път съоръж.

  • Кога е станало автотранспортното престъпление

Пълна и точна информация за астрономическото време (дата, час) и метеролог условия (видимост, валежи, мъгла)

  • Кой е извършител

М д б всяко нак отговорно лице, к участва в движението като водач на МПС , както и от работник или служител по транспорта, който осъщ дейност във връзка с експлоатацията на МПС , пътищата и съоръженията.

  • Мотиви и цел – когато е умишлено

Авторансп престъпл са най-често непредпазливи.

  • Х-р и размер на вредите

Получ на достовер отговор на тези въпроси изисква пълнота и компетентност при оцентката на нанесените щети. Разсл орган тр да привлече съответните специалисти, вещи лица при необходимост. (инженер, строител)

 

Обстоят от значение за отговорността на обвиняемия :

Степен на умора; ниво на квалиф; здравосл състоян;употр на алкохол, наркотици.

 

Осъществ на превантивно възпитателна функц на разследването налага разкр и на причините и условията , породили престъплението :

-слаба подготовка , ниска квалификация на водача, наруш на правилата за безопасност на движение - каране с превиш скорост, неспазване на предимство, неправилно изпреварване, употреба на алкохол, несп на дистанция, отвличане на вниманието, преумора, заспиване, заслепяване

-по вина на лицата, к са отговорни за организацията и техническото състояние на МПС то , пътя и пътните съоръжения – допускане на неизправни МПС във движение, лош ремонт на пътя и пътните съоръжения.

 

 

12.01.10

 

  • Образуване на досъд производство
  • Законни поводи за образуване:

*съобщ на участниците в автотр произш – изв-л, пострадал, намиращите се в МПС

*съобщ на граждани, органи на вл (като очевидци) – водачи на преминаващи МПС , органи на КАТ.

*съобщ на длъжностни лица в медицински учреждения (болници, поликлиники)

*непосредствено откриване от органите на МВР на признаци на извършеното автотр престъпл.

Данните м д с съобщят устно или ч/з други средства, като най-често пръв получател е дежурният в поделението на МВР или специализиран дежурен в КАТ.

Значение на установяване на лицето в качеството на какъв се е намирал на местопроизш, колко вр го е наблюдавал, какви са познанията му по въпросите на безопасността на движението, упавлението на МПС-то и т.н.

Получените съобщения не винаги съдържат достатъчно данни, необход за образув на досъд произв – например за причинена смърт, нанесени ср и тежки телесни повреди, значителни имуществени вреди.

В тези случаи тр да се извърши проверката лично , но м д с възложи такава задача и на намиращия се на местопроизш орган на КАТ или на районния инспектор. Проверката тр д с изв бързо , з д м въз осн на събраната инф да се сложи началото на нак преследване или преписката да се поеме от адм органи на КАТ.

Проблем от смяната на разследващия орган след прикл на предварителната проверка. Тази практика най-често води до редица неблагопр последици като нарушаване началото на непостредственост при събир и оценка на доказателствените материали, пропускане възможността за пълноценно използване на сетивната форма на познанието, необосноавано разграничаване дейността на разследването от дейността по образуване на досъдебното производство и др.

  • Начало на разследването
  • Изгр на версии

когато получената инфо все още не позвол да се даде отговор за вида, х-ра , причините и др , свързани с автотр престъпление. За преодол на тази ситуация се търси съответното логическо обяснение на фактите и данните, правят се мисловни реконструкции, при което особено голямо значение има натрупаният опит в практиката.

Кръгът от обстоят ,к м да се обяснят с версиите :

  1. Вида на събитието – дали е автотр престъпл или е нещастен случай
  2. Механизма на пътнотрансп произш – сблъскване на две МПС, преобръщане на автомобил, прегазване
  3. Причините – дали е по вина на водача като превишена скорост, неправилно изпреварване, неспазване на дистанция , неправилно спиране , слаба квалификация , употреба на алкохол и др. ; по вина на лицата, отговорни за техническото състоян на МПС, пътя и пътните съоръжения.
  4. Дали наистина става дума за престъпление или е налице инсценировка на такова за прикриване на друго престъпл (напр убийство)

Освен тези общи версии се постр и ред частни – вид, цвят, марка на МПС, с което извършит се е укрил; посока, в която е избягал; личността на избягалия извършител; призход на следите; технически неизправности на МПС , пътя , пътните знаци и т.н.

Характерно при построяването на версиите е изключителната динамичност, която го съпътства.

 

  • Недостатъци при планирането на разследването
  • Не се планират правилно експертизите (особено автотехническата) – тр д стане веднага след огледа на местопроизш
  • Не се планира повторен оглед наместопризш, разпит на тер на местопроизш и др.
  • Първоначални следствени действия

Динамиката и многобройността на тези престъпл налагат органите на досъд произв да имат постоянна готовност за провеждането им. Специализираната дежурна следствена група извършва:

  1. Оглед на местопроизшенствието (най-честото неотложно следств действие)

Чувствителни изменения на обстановката на местопроизш създ трудности.

  • Подготовка – етапи

*непоср след получ на съобщ за произш

- осиг на охрана на местопроизш , като едновр се вземат мерки за запазването на следите и по-специално на застрашените от бързо унищожаване

- събир на сведения за точното местонахожд, времето, когато е станало, обстановката.

-взем на мерки за оказ на медицинска помощ на пострадалите

-уточняв на данни, к се отнасят до МПС, участник в автопр и за лицето, направило съобщението и за свидетелите очевидци.

-осиг на технически средства, к се изп за откриване, иззем, съхраняване и транспортиране на някои обекти от огледа

Гол значение има участието на специалист с познан в областта на автотехниката (м д окаже помощ и за формулир задачите на експертизата)

Задълж участие на съд мед експерт , ако има жертви.

Организац на движ се възл на органите на КАТ.

-инфо от заварените на местопроизш – пострадали, пешеходци, лица в др превозни средства в близост (необходимо най-вече, ког се налага да се изяснят обстоятелствата , при които е станало ПТП, отличит белези на автомобила и др)

- проверка на самоличн на водача на МПС, снемане на обяснения, изземване на всички налични документи, изследване за употреба на алкохол.

-установ на точното местонахождение на МПС , причинило произшествието

- ако водачът е избягал, веднага се предпр мерки за откриването му. Ако водачът само на едно от сблъскалите се МПС се е укрил , тр най-напред да се направи оглед на това МПС.

 

*след пристигане на местопроизш

->Последователност на огледа:

-на пътното платно

-на трупа

-на автомобила

Съдебен лекар присътва на местопроизш, ког има пострадали или труп.

Оглед на пътното платно

Внимание на състоянието , особенотите му , измерва се ширина, наклон , радиус на завоя, наличие на пешех пътека, пътни знаци,светоф, маркировка.

Гол вним на следите от ходовата част на автомобила за установ на местонах на МПС, взаиморазп на трансп средства по вр на движението им, модел и марка на автом , вида на гумите. По рисунъка на грайфера м д се установи техния модел, размер и посока на движението.

-спирачен път – път, който МПС измин от мом на задействане на спирачната система до пълно спиране на автомобила.

-следи от блокиране, к се прояв при внезапно задействани спирачки

- предмети, лични вещи на пострадалия, част от товари, парчета стъкла , следи от биол произход (кръв, косми, мозъчно вещество),следи от боя.

 

 оглед на труп

При външ оглед на трупа задължит участва съд мед експерт.

Внимание на позата, уврежданията, разположението му, следи и др обстоят. Повреди от сблъсъка с автом, прегазване, притискане м/у автом и друг предфмет – автотравми. Правилното им определяне позв устан на вида МПС, с което е нанесен удара, с коя част.

При прегазване – обширни кръвоизливи, деформации, счупване на кости, урвреждане на вътрешни органи.

Удар в/у тялото – следи от грайфера на гумите и др отпечатъци от части на автомобила.

 При сблъск на две МПС, сбл на автом в др обект, преобръщане – повредите са в лицето, гръд кош, коремна кухина и често причин смърт.

Тежки телес повреди и когато МПС е закачило пострадалия и го е влачило.

Вним на следите в/у дрехите, обувките.

 

Оглед на МПС

Външен, технически

За устан вид, марка, рег номер, технич състоян, следи, вещест док-ва.

С участие на специалист техн помощник, изясн на технич състояние, на спирачната система, кормилното управление, ходовата част, сигналната система.

Следи, в/у отделните уреди за управление, в/у стъклата , вратите и на др места. Особено важни са, ког водачът се е укрил.

Следи от пострадали – пръстови отпеч, следи от кръв, влакна, к са обект на експертно изследване.

Резултатите се отразяват в протокола за огледа на местопроизшествието. Особено голямо значение има скицата на местопроизш  и направените снимки.

  1. Разпит на свидетели очевидци
  • Свидетели очевидци
  • Свидетели пострадали
  • Свидетели очевидци,намирали се в колата, участник в произшествието
  • Свидетели близки на пострадалия, на обвиняемия, длъжностни лица в автобази (последващи следств действия)

Свидетелите да б открити своевременно и възможно най-скоро разпитани (за условията, причините, мястото, вр, повед на водача, техн състоян на автом, скорост на дв, дв на пешеходец, отклон ли е вниманието на водача от лица в автомобила, състоян на настилката)

Изисквания за пълнота и своевременност при планир на разпита. Най-напред се разп очевидци, те имат най-обширна информация.

 

Категории свидетели:

-добросъвестни – стрем се точно и обективно да отразят инфо

-недоброс – близки и роднини, лична заинтересованост;

лица с лабилна психика, получили стрес от видяното, несъзнателно дават невярна информация.

  1. Разпит на пострадал

Възможно най-скоро след произшествието. При добро здаравосл състояние тази инфо м д се вземе и на самото местопроизш.

Въпросите: зависят от това дали постр е пешеходец, водач, пътник от автомобила или друг участник.

В каква посока се е движел автом от мястото на излиз от платното до блъскането; къде се е дв пешеход  (тротоар, платно), бил ли е близо до разделит линия на пътното платно; скорост на пешех и на МПС, точното място на блъскането, видимост, метерологични условия; оказал ли е водачът помощ на пострадалия или е избягал от местопроизш, действията на др участници в произш и т.н.

Обичайно пострадалият е силно травмиран от случилото се, мозъчното сътресение рефлектира в/у показанията.

  1.  Съдебно-мед експертиза (обект – автотравми)
  2. Автотехническа експертиза
  • Последващи следств действия
  • Трасолог експертизи (на следи от ходовата част на автом, на гумите, от ръка, от крак). Особено знач на следи от гумите при укрито превознао средство.

Знач на следи от биолог произход.

  • Съд – хмическа – микроследи от влакна, боя (от най-често срещаните доказателства, единствени при прегазване от неизв извършител), грес

Задачи – хим състав на боята, бр на пластовете, състав на пластовете, груповата принадл на маслото, има ли добавки

  • Разпит на обвиняемия – обяснения за условието на движението, състоянието на МПС , пътните знаци, психофиз състояние, в к се е намирал, действия за избягване на удара.
  • Очна ставка - противор: посока на движ на МПС, скоростта на движ.
  • Следствен експеримент – използват се макети

 

Въпрос №  41

РАЗСЛЕДВАНЕ НА ДЛЪЖНОСТНИ ПРИСВОЯВАНИЯ.

Основни въпроси, решавани в началния етап на разследването

Образуване на предварителното производство. Събираните през този етап данни определят не само обосноваността на процесуалното решение, но и пътищата на разследването и взаимодействието с оперативно-издирвателните и експертните органи.

Най-често срещаната хипотеза е образуване на предварителното производство по чл. 186 ал.1 НПК – законен повод и достатъчно данни съдържащи се в материали от финансово-ревизонните органи, респективно акта за натчет. При преценка на данните в тях се изясняват няколко група въпроси: ревизията от компетентни лица ли е извършена; обосновано ли е заключението на ревизионните органи; спазени ли са правата на ревизираните лица; изпратени ли са всички материали – подправените документи, обясненията на лицата, заключението на финансово-ревизионния орган и др. Когато се установи, че материалите на финансово-ревизионните органи не са обосновани, прокурорът / следователят / може да постъпи по три начина :1 да извърши предварителна проверка; 2 да назначи допълнителна ревизия; 3 да откаже предварително производство поради необоснованост но ревизионните материали.

* Когато  основанията са възникнали по повод разследването  на друго престъпление / палеж, кражба и т.н. /, обикновено НЕ се извършва предварителна проверка.

Достатъчно данни за образуване на предварително производство са налице и ако съответното длъжностно лице не може да даде обосновани за начина на възникване на констатирани липси или намерени излишъци; при изплащане на заплати на фиктивни лица и т.н.

Задачи на разследването . Най-често срещаните са

  • установяване дали е извършено длъжностно присвояване, къде и кога е извършено
  • установяване на размера на причинените вреди и откриване на източници за възстановяването им
  • проучване на състоянието на контрола и счетоводната отчетност, както и характера производствената и друга дейност. Това се прави с цел да се определят необходимите превантивни меркии да се положат усилия за отстраняване на съществуващи криминогенни условия
  • установяване на организационните, производствените и други причини и условия, способствали за извършване на длъжностното присвояване
  • установяване на способите за присвояване, като се вземат под внимание тяхната зависимост от съществуващите обективни и субективни условия, опитът и професионалната подготовка на извършителите и т.н.
  • откриване на присвоеното имущество или на сведения за реализацията му.

Първоначални следствени версии. Те се изграждат за изясняване на различни обстоятелства от предмета на доказване. Особено голямо значение имат обаче версиите за причините за възникналите липси и версиите за източниците на създадените излишъци.

  • относно причините за възникване на липси се изграждат следните версии: за присвояване от МОЛ; за кражба на стоково-материални ценности от служители на съответното предприятие или от външни лица; за слабост в охраната; за счетоводни грешки и т.н. Голямо внимание заслужава версията за присвояване от  МОЛ. Проверката й е в тясна връзка с решаването на една от ключовите задачи на разследването – има ли длъжностно присвояване .
  • относно начините за създаване на излишъци се изграждат следните версии : за съставяне на документи с невярно съдържание без стоково или парично покритие; за измама на куповачите; за съставяне на протоколи с невярно съдържание и бракуване на суровини от по-ниско качество; за неправилно отчитане на естествените фири и т.н.

Необходимо е при проверка на версиите да се изясни има ли причинна връзка между откритите липси и излишъци и поведението на МОЛ; откога датира това и до какви промени е довело в материалното състояние и начина на живот на обвиняемия.

Планиране на разследването. То обхваща планиране на следствените действия и на другите действия, които предхождат, съпътсват или следват следствените действия. Това са т.нар. организационни, информативни, подготвителни и превантивни действия. Събираната чрез тези действия информация осигурява значително по-широка основа за индивидуализиране на подготовката на следсвените действия и за своевременно изясняване на възникналите въпроси. Такива действия са напр. проучване на условията на работа и на особеностите на производствения процес; проучване на състоянието на охрана; вземане на мерки за запазване на подправените документи и др.

Първоначални следствени действия.

Изземване или изискване и оглед на документи. Условно тези документи могат да се разделят на три групи :

  1. подправените отчетнически и други документи
  2. счетоводно-отчетни документи, свързани с подправените
  3. нормативни актове, анализи, заповеди и др., които разкриват особеностите на извършваната дейност и изискванията към нея, организацията на работа и т.н.

Уместно е документите от първата група да бъдат иззети, а не изискани, за да се избегне опасността от тяхното укриване или унищожаване. Тези от втората и третата следва да бъдат иззети или изискани в зависимост от необходимостта от тези документи в момента и опасността от противодействие.

едновременно с оригиналните документи се изземват и копията. Когато това би затруднило управленската дейност се оставят ксероксни копия. След изземването задължително се прави оглед на документите, за да се установи дали няма материална или на интелектуална подправка.

Разпит на свидетели. Чрез разпит се установява обхватът на ревизията; фактическата и логическа връзка и обоснованост на изводите; източниците, върху които почиват констатациите; условията, при които е извършена ревизията; причините и условията, способствали за извършване на присвояването и т.н. Разпитват се домакините, началниците на складовете и експедиторите. Не бива да се подценява разпитът на лица, живеещи в съседство с МОЛ, които биха могли да дадат сведения за промяната на живот на лицето. Внимание заслужава и разпитът на административните ръководители и на служителие в счетоводството.

Един от най-важните въпроси, които трябва да се изясни по време на разпита се отнася до способите, които са използвани за извършване на присвояването.

Практиката показва, че те могат да се разделят на четири:

  1. прости – при които паричните средства или материалните средства  се присвояват без да се държи сметка за изменението на паричния или на имуществения баланс.
  2. усложнени / замаскирани / при които източник на присвояване са създадените излишъци
  3. способи, които са свързани с извършването на друго престъпление   / напр.материална или интелектуална подправка на документи /
  4. ситуационни / временни / способи, използвани при намаляване или увеличаване на цените.

В зависимост от способите и условията длъжностните присвоявания биват присвоявания на заприходено по документи имущество и присвоявания на незаприходено имущество.

Съдебно-счетоводна експертиза. Тя се назначава, когато резултатите от ревизията противоречат на доказателствения материал; ако при ревизията не са изследвани важни обстоятелства или има съмнение, че са използвани неправилни методи и други. Обект на изследване са финансово-счетоводните и отчетническите операции в документите, които имат връзка с разследваното длъжностно присвояване, а НЕ самите финансово-счетоводни документи. Задачите на експертизата са пряко свързани с предмета на доказване :

  • установяване наличието на липси, откога са , в какъв размер и до кои вид дейност се отнасят.
  • установяване наличието на излишъци, как и кога са възникнали и с помощта на какви способи и средства са присвоени и по-късно реализирани
  • кои са причините за различията в ревизионните актове, респективно между ревизионния акт и останалите доказателства по делото
  • в съответствие с нормативните изисквания ли се извършва счетоводната дейност
  • и други

 

При определяне на задачите е много важно да не се смесвят експертизата с ревизията. Ревизията проверява финансовата и стопанска дейност от икономическа гледна точка, докато счетоводната експертиза решава спорни въпроси, изискващи специални знания в областта на счетоводството.

Експертизи на документи. Те се назначават както за решаване на идентификационни въпроси – установяване автора на текста и на подписите в подправените отчетнически документи, така и за изясняване на други обстоятелства – има ли заличавания по химичен или механичен начин и т.н.

Претърсване и изземване. Претърсването е типично първоначално следствено действие. То позволява да се открие присвоена и неотчетена продукция, ноофицициални отчетнически документи, парични средства и касови документи за извършени продукти и др. Резултатите от претърсването съдействат и за една от основните задачи на разследването – възстановяване на причинените вреди.

Оглед. При разследване на длъжностни присвоявания може да се извърши и и оглед. Огледът е неизбежен, когато е направен опит за маскиране на длъжностното присвояване с кражба чрез взлом или палеж. С помощта на оглед могат да се изяснят и други въпроси имащи значение за делото.

 

Последващи следствени действия

Разпит на обвиняеми. Това е едно от основните следствени действия при разследване на длъжностни присвоявания. С него могат да се изяснят съществени обстоятелства относно обективната и субективната страна на деянието.

Когато по делото има двама и повече обвиняеми, се определя последователността на разпита, като се държи сметка за ролята им при присвояването и се имат предвид данните за тях. Най-напред се разпитват обвиняемите, които са взели второстепенно участие в присвояването.

По време на разпита се изяснява връзката между обвиняемите при присвояването и се определя самостоятелният дял на всеки от тях, особеностите на отделните епизоди и способите, които са били използвани, взетите мерки за прикриване на престъплението, причините и условията, способствали за извършването му.

Правилното определяне на времето за провеждане на разпита има голямо значение.

Очна ставка. Извършва се сравнително често, тъй като обикновено проявилите се съществени противоречия между показанията и обясненията не могат да бъдат преодолени по друг начин.

С очната ставка се изясняват причините, довели до възникналите противоречия, и връзката им с останалия доказателствен материал.

Стокова експертиза.. Обикновено стоковата експертиза се назначава за установяване на цената на присвоените суровини, полуфабрикати или готова продукция; наличието или липсата на съответствие между качеството на продаваните стоки и етикетите; отговаря ли опаковката на съответния стандарт, кога и в кое предприятие са произведени стоките.

Технологична експертиза. Назначава се, когато способите за присвояване са свързани с технологичния процес или когато е необходимо да се изследва техническото оборудване, суровините и готовата продукция и технологичната връзка помежду им.

В много случаи е тактически по-оправдано вместо последователно извършване на съдебно-счетоводна, стокова и технологична експертиза да се назначи комплексна експертиза.

 

Въпроси на подготовката на съда и на съдебното разглеждане на дела за длъжностни присвоявания

Въпроси на подготовката. Тя обхваща:

  • установяване на празнините, които са допуснати в предварителното разследване, и набелязване на процесуалните способи за запълването им;
  • определяне на свидетелите, които трябва да бъдат призовани и разпитани;
  • проучване на доказателствените материали, очертаващи особеностите на отделните епизоди;
  • изследване на подзаконовите нормативни документи, отнасящи се до организацията и контрола на работата в съответното предприятие или организация;
  • установяване в каква степен е диференцирана дейността на подсъдимите;
  • установяване дали са проверени оправдадтелните версии на подсъдимия
  • изясняване характера на производствената и друга дейност.

Въпроси на съдебното следствие. В хода на съдебното разглеждане на делото се решават няколко основни задачи:

  1. Установяване дали е извършено длъжностно присвояване, в какви размери, и характера на причинените вреди. Освен разпита на съответните свидетели голямо значение има и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

2. Установяване какви способи са използвани за извършване на длъжностното присвояване, респективно как са причинени липсите и как са създадени излишъците, трябва ли да се имат предвид използваните способи при квалификация на деянието и т.н. Изясняването на този въпрос не е възможно без проверка на съдебните версии и без задълбочено изследване на обективната страна на деянието.

3. Установяване на особеностите на отделните епизоди, разграничаване на ролята на всеки от подсъдимите и установяване на връзката между тях.

  1. 4. Установяване на причините и условията, способствали за извършване на длъжностното присвояване, и набелязване на мерки за предотвратяване на други длъжностни присвоявания в съответната сфера на стопанската и друга дейност.
  2. 5. Изясняване на състоянието на контрола и счетоводната отчетност, на слабостите в стопанската дейност и в охраната на стоково-материалните ценности.

 

Предотвратяване на длъжностни присвоявания

Превантивните мерки в тази насока биват

  • организационни- когато са насочени за подобряване на управлението и контрола на работата, на подбора на кадрите и охраната на държавната собственост;
  • материално-технически -  когато се отнасят до усъвършенстване на производствения процес и охраната
  • възпитателни – когато се цели повишаване на правосъзнанието и квалификацията за работа с нормативни актове
  • за подобряване на счетоводната отчетност и за повишаване на изискванията към съставянето и работата с документи;
  • за подобряване на работата на вътрешноведомствения контрол и на ревизионната дейност

 

 

Въпрос №  40

РАЗСЛЕДВАНЕ НА АВТОТРАНСПОРТНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ

Основни въпроси, решавани в началния етап на разследването

Образуване на предварително производство. Значение на организацията на разследването.

Предварителното производство се образува обикновено при благоприятни условия. Автопроизшествията се манифестират в обективната среда. Ето защо в повечето случаи не е възможно или е трудно да останат скрити. Образуването на предварителното производство обаче може да срещне и редица трудности, ако пътнотранспортното престъпление е станало извън населеното място или през нощта и без свидетели.

Сред материалите, които постъпват в стадия на образуване на предварителното производство, приорететно място заемат тези от предварителната проверка.

Нерядко паралелно с образуване на предварителното производство се предприема неотложно издирване на автомобила.

Задачи на разследването. Задачите на разследването винаги зависят от особеностите на следствената ситуация във връзка с образуване на предварителното производство и непосредствено след това.

Най-често срещаните задачи са свързани  с установяване характера на извършеното автотранспортно престъпление; времето и мястото; условията, при които е станало – видимост, състоянието на пътя и пътните знаци, на атмосферните условия и др.; техническото състояние на автомобила; техническите причини, довели до автопроизшествието; обстоятелствата, влияещи на степента и характера на наказателната отговорност – професионалната квалификация на шофьора, здравословното му състояние; употребявал ли е алкохол, оказал ли е своевременна помощ на пострадалия и др.; какви правила са нарушени и защо.

Първоначални следствени версии. Те се отнасят главно до обективната страна и субекта на престъплението и по-рядко до обекта и субективната страна..

В зависимост от задачите на разследването и особеностите на конкретната следствена ситуация се изграждат различни версии: за условията, при които е станало автопроизшествието; за техническите причини, довели до него; за здравословното състояние на извършителя и дали е употребил алкохол; за причините и усливията, породили, респективно способствали за извършване на автопроизшествието; за поведението на пострадалия и механизма на автопроизшествието и др.

В повечето случаи голямо значение имат версиите за причините на автопроизшествието и правилата, които са били нарушени. Такива версии са версията за настъпване на автопроизшествието поради нарушаване на правилата за движение  от шофьора, за причиняване поради нарушаване на правилата за движение  от пострадалия, за предизвикване на автопроизшествието от внезапно възникнали нипридотвратими повреди, за недооценяване на възможностите за реагиране на пострадалия поради непознаване на пътните условия в съответния район и др. Специално внимание заслужават и версиите, отнасящи се до нарушаване правилата за движение от обвиняемия.

Планиране на разследването. То трябва да отговаря на три основни изисквания: 1) осигуряване на разностранни и ефективни първоначални следствени действия; 2) осигуряване на достатъчно информационни, издирвателни, превантивни и др. действия; 3) своевременно провеждане на необходимите криминалистични и други съдебни екпертизи.

По-често допускани грешки, поради неспазване на тези изисквания:

  • несвоевременно планиране на автотехническата експертиза;
  • рядко се планира разпит на територията на местопроизшествието;
  • не се използва способът на т.нар. материална реконструкция;
  • не се планира втори оглед;
  • не се планират следствени действия за установяване на съпричинителите и на виновното поведение на пострадалия;
  • не се търси отговорът на въпроса, предотвратимо ли е било автопроизшествието или е било обективно неизбежно при конкретната ситуация.

Неотложни и първоначални следствени действия

Оглед на местпроизшествието. Това е най-често срещаното неотложно или първоначалнонеотложно следствено действие.

Огледат позволява да се даде отговор на основни въпроси на разследването; къде и кога е станало автопроизшествието; при какви обстоятелства – посока на движение на двата автомобила, скорост, атмосферни условия и пр.; състоянието на пътя и пътните знаци; състояние на спирачната система и кормилото на автомобила, автомобилът и следите и пострадалият и следите иииииии др.

По време на огледа се решава един от най-важните въпроси – определя се спирачният път на автомобила и на тази основа и скоростта на движение. Издирват се, фиксират се и се изземват всички следи и други веществени доказателства.

Изследването на обстановката и обектите на огледа се съпътства с измерване и фотографска фиксация. Ефективността на огледа зависи в голяма степен от подготовката му преди това – осигуряване участието на съдебномедицински експерт и на други експерти и специалисти – технически помощници; на необходимите технически средства и др.

Основен стадий на огледа е статичният оглед. Когато условията позволяват, изследването започва най-напред от заобикалящата местопроизшествието територия. Тук могат да се открият следи от автомобила и по тях да се определи посоката на пристигане и заминаване, а ако следите са статични, след извършване на необходимата за целта експертиза може да се идентифицира автомобилът.

Динамичният стадий на огледа позволява да се установи техническото състояние на автомобила, доколкото това е възможно, особеностите на следите от автомобила върху тялото на пострадалия; наличието на телесни повреди, които не могат да бъдат причинени от автомобила. По характера и положението на телесните повреди се определя и положението на пострадалия по време на автопроизшествието.

Много по-голяма по обем е работата, когато на местопроизшествието има труп. Първата задача в този случай е със съдействието на съдебномедицински експерт да се изясни причината за смъртта и кога е настъпила. Обръща се внимание на позата на трупа и на връзката между трупа и автомобила.

По-различен и с повече трудности е съпътстван огледът на труп, когато смъртта е резултат на автомобилна катастрофа, особено кагато има повече загинали. При тази хипотеза телесните увреждания са много, а пораженията – значително по-големи.

В протокола за оглед се описва цялата дейност, както и състоянието и големината на пътя, наклонът на съответния участък и атмосферните условия, при които е проведен огледът.

Когато са открити данни за посоката, в която е избягал водачът на автомобила, проверката им трябва да започне още преди приключване на огледа и съставяне на протокола. По-съществени грешки в практиката при извършване на огледа:

  • несвоевременно поставяне на охрана на местопроизшествието или назначаване на неподходяща охрана;
  • невинаги се осигуряват специалисти-технически помощници и експерти за участие в огледа;
  • ненабавяне на необходимите осветителни и други технически средства;
  • допускане непълноти в съдържанието на протокола за оглед;
  • не се извършва повторен оглед;
  • не се извършва съдебен оглед.

Разпит на свидетелите очевидци. Чрез разпита на посочените свидетели се установяват различни обстоятелства – скоростта на движение; условията, при които се е движил автомобилът; състоянието на пътя и пътните знаци; на автомобила, спирачката, осветителната и сигнализационните системи; здравословното и психическо състояние на шофьора и др.

Автотехническа експертиза. Обект на изследване е автомобилът (автомобилите) и частите от автомобила, следите и другите веществени доказателства и съответните участъци от пътя и пътните съоръжения.

Задачите на експертизата се отнасят главно до определяне на скоростта на движение по оставените от спирачния механизъм следи, силата на удара и повредите на автотранспортното средство; на техническите причини, довели до нарушаване на устойчивостта на автомобила; на причинната връзка между неизправността на автомобила и настъпилото автопроизшествие.

Съдебномедицинска експертиза. Тази експертиза се извършва, когато трябва да се установят причините и времето на настъпване на смъртта, характерът на телесните повреди и връзката им с настъпилите последици, степента на алкохолно опиянение или наркотично въздействие и др.

Информационни, подготвителни, превантивни и други действия. Те имат голямо значение, тъй като съдействат да се установи характерът и размерът на причинените вреди; собствеността на повредените автомобили и товари; състоянието на атмосферните условия и на конкретното място и участък, дали извършителят е лекуван и т.н.

Специално внимание заслужават оперативноиздирвателните действия. При разследване на автопроизшествия те се извършват паралелно или като елемент от подготовката на следствените действия.

Последващи следствени действия

Разпит на свидетели неочевидци. Разпитът на тези свидетели позволява да се изяснят редица обстоятелства по делото: причинната връзка между поведението на шофьора и настъпилите последици; здравословното му състояние; професионалната му подготовка и дисциплина; техническото състояние на автомобила преди автопроизшествието и др.

Трасологични експертизи. Това са експертизи на следи от ходовата част (гумите) на автомобила, от ръце, от крака и др.

Следствен експеримент. Извършва се най-често за установяване на възможността за възприемане на определени факти и обстоятелства при определени условия от обвиняемия или пострадалия и в по-редки случаи от свидетели очевидци.

Разпит на обвиняемия. този разпит е улеснен в много случаи от обясненията на лицето, взети в качеството му на заподозрян. Разпитът трябва да се провежда тогава, когато и двете страни са в състояние да изяснят проблемите по същество и независимо от различните позиции, на които стоят, когато са създадени условия за пречупване на обясненията през призмата на общата цел и когато пълноценно и без остатък може да се изясни обективната истина по делото.

 

Въпроси на подготовката на съда и на съдебното  разглеждане на дела за автотранспортни престъпления.

Въпроси на подготовката. Заедно с изискванията на чл. 255 от НПК (мярката за обезпечаване на гражданския иск, реда за разглеждане на делото, лицата, които се допускат до съдебното производство, събирането и проверката на нови доказателства и др.), съдът подлага на анализ по-специално два въпроса: позицията на подсъдимия и доказателствените материали, обосноваващи обвинителния акт.

Въпроси на съдебното следствие. По време на съдебното разглеждане на делото се решават няколко основни задачи: проверка на събраните в предварителното разследване доказателствени материали за механизма на автотранспортното престъпление и поведението на подсъдимия и пострадалия; установяване на вината, респективно невиновността на подсъдимия след отчитане на всички особености, отнасящи се до механизма на автотранспортното престъпление; проверка на версиите на подсъдимия; събиране и проверка на произтичащите от закономерностите на познанието и доказването нови материали, както и на поисканите от подсъдимия и неговия защитник съдебноследствени действия. Това предполага изясняване на няколко основни въпроса.

  • за механизма на автотранспортното произшествие;
  • за вината или невинността на подсъдимия и за факторите, едновременното проявление на които обуславя или предотвратява възникването на пътнотранспортното произшествие;
  • за техническите причини за пътнотранспортното произшествие
  • за степента на достоверност на събраните доказателствени материали
  • за психичното състояние на подсъдимия и на пострадалия по време на пътнотранспортното произшествие.

 

Предотвратяване на пътнотранспортни престъпления

Общи бележки. Един от основните въпроси в това отношение е своевременното и правилно установяване на причините и условията, способстващли за извършване на пътнотранспортните произшествия.

Някои причини и условия. Сред многообразието от причини две от тях са основни – превишената скорост и употребата на алкохол. Немалко пътнотранспортни произшествия се дължат на техническа неизправност а автомобилите.

                                                                

Въпрос № 42

РАЗСЛЕДВАНЕ НА ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

 

І.Основни въпроси, решавани в началния етап на разследването

 

1.Образуване на предварително производство. Значение на организацията на разследването.

Предварителното производство за разследването на документни престъпления може да се образува по различни сигнали. Най-честите са:

  • сигнали на заинтересовани лица, че от тяхно име са използвани неистински документи /официални или частни/
  • сигнали на държавни учреждения за представени неверни     документи /удостоверения, болнични листове, студентски книжни, трудови книжни и пр./
  • сигнали на банкови учреждения за изтеглени суми с подправени спестовни книжки и т.н.

     2.Задачи на разследването.

В необходимата хронологическа последователност в зависимост от вида документно престъпление трябва да се установи:

  • фактът на създаване на подправения документ
  • извършителят на документното престъпление
  • техническите способи и средства за осъществяването му
  • мотивите за извършването на документното престъпление
  • условията, способствали за това

3.Първоначални следствени версии.

Сред версиите, които се изграждат в началото, специално внимание заслужават тези относно начина на извършване на документното престъпление и способите и средствата, използвани за това, а именно:

  • дали документът е подправен чрез заличаване на част от текста по химически начин, като на негово място е написан друг текст. Основания за тази версия:

1/ ако е налице информация за първоначалното съдържание на текста

2/ ако има различия в оцветяването на отделните части

3/ ако има следи от заличаване

 

  • дали подправянето е по механичен начин, като върху част от заличения текст е записан друг. Основания за тази версия:

1/ ако хартията е изтънена

2/ ако гланцът е нарушен

3/ ако хартиените влакна са разкъсани

  • дали подписът е положен чрез техническа подправка. Основания:

1/ наличие на забавени движения на ръката

2/ непокрити щрихи от препокриването

  • дали подписът и отпечатъкът са истински, но са положени преди написването на съдържанието на документа. Основание за тази версия:

1/ необичайно съкращаване

2/ смислови и логични противоречия

3/ неравномерен интервал между редовете

  • дали съдържанието на съмнителния документ е изменено чрез добавяне на нов текст или отделни букви. Основания за версията:

1/ различия в признаците на почерка

2/ нееднакво оцветяване на щрихите

3/ различие в интервала

 

4.Планиране на предварителното разследване.

Заедно със следствените действия се планират и редица други /организационни, информативни и пр./, които целят да разкрият:

  • дали авторът на фалшификацията е длъжностно лице
  • къде, за колко време и при какви условия е съхраняван документът
  • къде са вторите ексземпляри и т.н.

ІІ.Първоначални следствени действия

 

1.Изземване или изискване и оглед на документа.

Основните неща, които трябва да се изискат или изземат при първоначалните следствени действия са:

  • вторите или третите екземляри на подправения документ
  • престъпно използвания, или премахнатия по престъпен начин документ
  • документи за сравнителен материал
  • пишещите средства, хартията, индигото и пр.

2.Претърсване и изземване.

Претърсването се налага когато не се знае местонахождението на издирваните документи /истинските или подправените/, но се предполага, че те могат да бъдат открити и иззети. Може да се прави претърсване и за материали, с  които е подправен документът.

След изземването документите се подлагат на оглед, който протича по следния начин:

  • съпоставя се съдържанието на различните екземпляри и се сравнява взаимното разположение на текста и подписите
  • прави се преценка на съдържанието на документите и на връзката между отразените в тях факти и другите доказателства по делото

3.Експертизи на документи.

Това е фазата, в която се установяват всички обстоятелства около документното престъпление и най-вече – фактът на престъплението и неговият автор. /има ли подправка, кой я е извършил, при какви условия е положен подписът, от кой печат е положен отпечатъкът и т.н./.

Експертизата трябва да е своевременна, за да не се допусне унищожаване на съществените признаци на  документа, което ще затрудни съдебното следствие.

При експертизата задължително трябва да се използва т.нар. “сравнителен материал”. Това са различни образци за сравнение, прилагани при експертизите на почерка и рядко за технически изследвания /идентифициране на автора на машинописния текст,  за установяване автора на добавка към текста и пр./.

Наред със сравнителния материал, на експерта се изпращат и документи, характеризиращи здравословното състояние на предполагаемия автор.

Предварителното производство се прекратява, ако се установи, че документът не е подправен. Ако обаче експертите потвърдят, че има престъпление, провеждат се други следствени действия.

 

ІІІ.Последващи следствени действия

 

1.Разпит на обвиняемия.

  • подготовка на разпита:

1/ предварителен оглед на престъпно създадения или престъпно използвания документ

2/ установяване кога, как и от кого е издаден

3/ осигуряване на останалите екземпляри

4/ събиране на данни за личността на обвиняемия и набелязване на въпросите

  • провеждане на разпита.

В случаите на престъпно създаване на документи трябва да се изясни: времето на извършване на подправката; къде, как и от кого е съхраняван подправеният документ, кой е спомогнал за подправянето и т.н.

В случаите на престъпно използване на документи при разпита се установява: кога и защо е използван документът, колко пъти и пред кои органи, използван ли е от други лица, кой е автор на подправения текст, има ли обвиняемият в престъпното използване участие в престъпното създаване на подправения документ и пр.

В случаите на престъпно премахване на документа, при разпита се установява: в какво се изразява престъпното посегателство над документа, на какво основание обвиняемият е притежавал чужд документ, от кое лице и как се е съхранявал документът, има ли втори екземпляр и къде е той.

Разпитът протича на няколко части:

1/Свободен разказ на обвиняемия: Обвиняемият трябва да бъде разпитан под формата на свободен разпит и да се прекъсва само ако умишлено представя странични за разследването факти.

2/Задаване на въпроси: Въпросите би трябвало да се задават след приключване на свободния разказ. Тяхната цел е да доизяснат някои обстоятелства по делото /от кое учреждение и кога е издаден документът, възоснова на какви източници, колко са екзеплярите и къде са копията и т.н/

3/Съпоставяне на признаците на документа с обясненията на обвиняемия за да се установи достоверността на направеното самопризнание.

2.Разпит на свидетели.

За този вид разпит като свидетели могат да бъдат призовани широк кръг длъжностни лица.

  • свидетели, чиито показания могат да спомогнат за установяването на факта на престъпното създаване, използване или премахване  на документа
  • свидетели, които могат да установят различни обстоятелства по делото /напр. какъв е редът за издаване и съхраняване на официални документи/
  • които могат да посочат техническите средства за съставяне на разглежданите документи
  • които могат да разяснат мотивите за извършване на престъплението

3.Разпит на експерти.

Подобни разпити се провеждат рядко, но те са необходими в случай, че:

  • направените изводи противоречат на останалите доказателства
  • налице са логически противоречия между обстоятелствата и направените изводи
  • изследването е непълно
  • не е отговорено на всички въпроси от постановлението

 

След разпита на експерти се съставя протокол, който дава отговори на тези въпроси, които не са споменати в постановлението за назначаване на експертизата.

 

ІV.Въпроси на подготовката на съда и на съдебното разглеждане на дела за документни престъпления.

 

1.Подготовката на съда.

По време на подготовката се анализират всички материали от предварителното разследване и се установява дали обвинителният акт е обоснован. Изясняват се характерът на изградените по делото следствени версии и се преценява дали всяка една и проверена обстойно. Установяват се противоречивите доказателства и причините за тези противоречия.

Практически подготовката на съдебното заседание протича в следния ред:

  • проучва се обвинителният акт /има ли достатъчно условия за наказателно преследване/. От обвинителния акт не може да се прави преценка за качеството на доказателствените материали, затова те трябва да бъдат проучени отделно и на тяхната основа да се изградят съдебните версии.
  • Извършва се оглед на документа /какъв вид е подправката, в какви условия е съхраняван и т.н./
  • установява се позицията на подсъдимия чрез проучване на протокола за разпит и останалите доказателствени материали
  • разглеждат се експертните заключения
  • материалите по делото се проучват от съдебните заседатели

2.Въпроси на съдебното следствие.

Съдебно-следствените действия се провеждат в обусловена от особеностите на делото последователност. Извършва се разпит на експерта и на подсъдимия. Ако експертната оценка, представена пред съда, не е достатъчно убедителна, се назначава нова, най-често – колективна.

Основните въпроси, които трябва да се установят по време на съдебно-следствените действия са:

1/ има ли документно престъпление и какви  са доказателствата за това

2/ използваните способи за извършването на това престъпление

3/ подсъдимият ли е автор на подправения документ

4/ кои са причините за подправянето, какви условия са благоприятствали и какви превантивни мерки могат да бъдат взети

 

Въпрос № 43

РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПАЛЕЖИ

 

І.Основни въпроси за началния етап на разследването

 

1.Образуване на предварително производство. Значение на организацията на разследването.

Законните поводи за образуване на предварително производство са най-често материали и съобщения на специализираните противопожарни органи, ведомства, общински служби и пр.

В повечето случаи следствените действия трабва да са неотложни, затова при 90 процента от делата предварителното производство се образува по чл. 186, ал. 2 от НПК.

2.Задачи на разследването

  • къде, кога и при какви условия е възникнал пожарът
  • има ли причинна връзка с поведението на определени лица
  • размерът на вредите
  • едно лице ли е причинило пожарът или е имало съучастник
  • кои са непосредствените /техническите/ причини за пожара
  • какви са мотивите
  • кое е длъжностното лице, отговорно за спазването на противопожарната охрана в случая

3.Първоначални следствени действия

В зависимост от връзката им със задачите на разследването, първоначалните версии биват: версии за причините на пожара; версии за мотивитие; за способите и средствата; за извършителя и т.н

  • версии за причините на пожара

1/ версията за пряко или косвено подпалване – търсят се запалителни материали, нарочно създадения условия за пожар, опити умишленият палеж да се прикрие и пр.

2/ версията за протичане на пожара поради нарушаване на противопожарната охрана – установява се правилно ли се експоатират уредите, осигурена ли е необходимата техническа поддръжка, топлоизолация и пр.

3/ версията за причиняване от късо съединение – изисква обстойна проверка на електрическата верига

4/ версията за самозапалване – изисква да се открие наличието на самозапалващи се вещества, слама, сено, промишлени стоки и суровини, киселини и др. запалими продукти

5/ версията за причиняване на пожара  от мълния

  • Версиии за мотивите на деянието

1/ с мотив да се прикрие длъжностно присвояване /ако напр. пожарът е започнал преди извършване на ревизия и е унищожил отчетни документи/

2/ с мотив да се прикрие убийство или кражба – поради унищожаване на типичните за това доказателства, търсят се други следи – напр. как е проникнато в сградат, на кое място са търсени пари, къде е станало убийството и т.н.

3/ с мотив да се получи застрахователно обезщетение – версията се изгражда, ако “пострадалият” не може да посочи конкретните причини за възникването на пожара. Проверява се дали имотът е застрахован, на какво се дължи отсъствието на пострадалия от жилището си, “спасени” ли са предварително някои ценности от жилището

 

ІІ.Неотложни следствени действия

 

1.Оглед на местопроизшествието.

Огледът се предхожда от предварителна подготовка, която включва:

  • да се определят способи и средства за откриване, фиксиране и изземване на следи и други веществени доказателства
  • да се определят лицата, които ще участват в огледа /различини експерти – ел.техници, химици и пр./
  • да се уточни видът, предназначението и особеностите на обектите на палежа
  • да се определят границите на огледа
  • да се реши откъде да започне изследването на местопроизшествието

Огледът има два стадия:

  • статичен – изяснява непосредствените причини за пожара /къде е извършено запалването, какво е състоянието на ел.мрежата по време на пожара, кога е започнал и т.н./
  • динамичен – позвалява да се открият ценни следи и други веществени доказателства /обгаряния по пода, части от запалителни устройства и т.н./. Провеждането на този вид оглед е свързано с изградените версии.

2.Оглед на трупа.

Огледът трябвада започне от мястото около трупа и последователно да се извърши статичен и динамичен оглед, независимо дали е приключило изследването на останалите обекти.

Преценява се позата на  трупа спрямо останалите обекти. Огледът на трупа и на местопрестъплението се извършват паралелно и се отразяват в общ протокол.

3.Личен обиск – неотложно следствено действие за откриване на средства, с които може да бъде предизвикан пожар

4.Освидетелстване – извършва се за откриване на следи от пажара /обгаряния на лицето, ръцете и други части на тялото, опърляне на косата и други наранявания/. Тези признаци могат да се установят само ако освидетелстването бъде неотложно извършено. Резултатът от освидетелстването се фиксира в самостоятелен протокол.

5.Претърсване и изземване – търсят се предмети, които имат тежест и значение за делото. Мястото на пертърсването и изземването във веригата от процесуално-следствени действия не е точно фиксирано. Понякога необходимост за това може да възникне в разгърнатия етап от разследването. В друг момент те трябва да бъдат извършени неотложно.

6.Пожарно-техническа експертиза – изследватсе откритите запалителни средства, обгорелите предмети и така се устанонява какви са причините, къде е огнището на пожара /мястото на възникване/ и спазени ли са противопожарните изисквания.

7.Разпит на свидетели и очевидци – разяснява се на кое място се е появил димът и пламъкът, силата и посоката на вятъра, имало ли е изменение в обстановката до пристигането на следователя

 

ІІІ. Последващи следствени действия

 

1.Изземването на интересуващите разследването книжа /технически документи, данни, проекти, схеми на инсталациите и пр./

2.Назначаване на съдебно-медицинска експертиза когато е намерен труп и съществува съмнение за причината за смъртта и характера на телесните повреди

3.Съдебно-химическа експертиза за установяване на вида на запалителните вещества и обгорелите обекти

4.Криминалистична експертиза – преди всичко трасологични експертизи

5.Стокова експертиза за установяване на стойността на причинените от пожара вреди

6.Разпит на обвиняемия

 

ІV.Подготовка на съда и разглеждане на делата, свързани с палежи

 

1.Въпроси на подготовката – изискват да се изясни предварително:

  • има ли достатъчно доказателствени материали, подкрепящи обвинението и доколко са достоверни
  • изяснено ли е дали престъплението е умишлено
  • изяснени ли са техническите причини

2.Въпроси на съдебното следствие

  • извършване на разпит на подсъдимия – изясняване на алибито, но обективната и субективната страна на деянието, предоставяне на доказателства в защита на обвинения от самия него и т.н.
  • предоставяне на пожарно-техническата експертиза, на съдебно-химическата и трасологичната
  • разпит на свидетели-очевидци, които могат да дадат сведения както за самия пожар, така и за личността на подсъдимия. 

 

Писмо на един баща до дъщеря му за бъдещия й съпруг

От  на август 27, 2013 / 19:11 / 8,965 прегледа

 

 

father kiss

Писмо на един баща до дъщеря му за бъдещия й съпруг” от д-р Кени Фланагън буквално взриви интернет. Само за броени дни то беше препубликувано от стотици медии по света. HighViewArt.com също реши да сподели това прекрасно писмо – послание с вас.

Д-р Кени Фланагън е психотерапевт, който в ежедневната си практика среща много жени, търсещи мъжа на живота си. Наб