1. .

Учредява се с договор. Негов предмет е не вещ, а право на вземане. Могат да се залагат само прехвърлими вземания. Такива са всички вземания - условни, срочни, за заместими и незаместими престации и т.н. освен тези, които по разпореждане на закона, на договор или по естеството си не могат да съставляват предмет на цесия. Следователно не могат да се залагат правото на пенсия, на издръжка.

Залогът на вземане прилича твърде много на цесията. Цесионерът прехвърля, а цесионерът залага вземането си. Залогът на вземане е всъщност една частична цесия. Този д/р е неформален и консенсуален - сключен е в момента, в който се постига съгласие м/у залогодателя и залогоприемателя. Д/рът за залог на вземане се сключва м/у залогоприемателя и заложителя - кредитор по вземането, което се залага. Длъжникът по залаганото вземане не участва в този д/р и е трето лице по отношение на същия. Той често дори не знае за неговото сключване.

Залогодателят е длъжен да предаде на кр. документите (ако има такива), които доказват заложното вземане. Кр. е длъжен да извърши всички действия за запазване на това вземане, да събира лихвите по него, ако стане изискуемо и главницата и да вложи получените от това вземане суми в банка.

2. Твърд залог - вещите се пазят от залогодателя такива, каквито са заложени. Този залог се учредява без съгласието на залогодателя за конкретните вещи, за които е учреден залогът.

3. Залог на стоки в оборот и в преработка. Заложените вещи в оборот на едно ЮЛ остават на отговорно пазене в лицето, което е залогодател. Залогът възниква по силата на закона, но се вписва. Условията, по които ще бъдат преработени стоките се уговарят м/у банката и залогодателя. Залогът на сурови материали се пренася в/у готовия продукт, получен при преработката на стоката и материалите. Залогодателят може да се разпорежда с тях, но в този случай тези стоки е необходимо да се заменят с други за да се обезпечи вземането, което има банката. Банката по определен ред може да изнесе на търг заложените вещи и да се удовлетвори от тяхната цена.

ИПОТЕКА - ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ВИДОВЕ, СЪДЪРЖАНИЕ И СЪЩНОСТ. ВПИСВАНЕ И ЗАЛИЧАВАНЕ НА ИПОТЕКАТА - Когато изпълнението на едно задължение е обезпечено с един недвижим имот, така че кредиторът има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената му по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник, казваме, че този кредитор разполага с едно ипотечно право. Ипотеката е право, по силата на което кредиторът може при неизпълнение да се удовлетвори предпочтително за своето вземане от цената на един недвижим имот, независимо кой е негов собственик или владелец. Тази дефиниция сочи редица особености на ипотеката. Понеже в закона не съществува легално определение, характерните й особености се извличат на базата на тълкуване.

Особености:

1. Ипотеката е едно обезпечително право. Целта е да се обезпечи един дълг по отношение на кредитора; 2. Ипотеката е едно акцесорно право - обезпечава интересите на кр по вече възникнало ПО; 3. Тя е едно недвижимо право - предмет са винаги недвижими имоти. Съгласно кодекса на търговското мореплаване предмет могат да бъдат и морските кораби; 4. Ипотеката е едно неделимо право - това означава, че плащането на една част от дълга не освобождава имота от ипотеката. Тя продължава да тежи в/у целия имот. Евентуалното разделяне на дълга м/у няколко длъжници (напр. сънаследници) не води до раздробяване на ипотечното право. Евентуалната продажба на част от ипотекиран имот не освобождава тази част от ипотечната тежест. Ипотеката се учредява само в/у недвижим имот!

ВИДОВЕ ИПОТЕКИ: 1. Договорна ипотека. Договорна е тази ипотека, която възниква чрез вписване на договор за ипотека, съставен във формата на нотариален акт. Тази ипотека е възможна само между дееспособни лица - д/р за ипотека за обезпечаване на един чужд дълг не може да бъде сключен от представители на недееспособни, а за дълг на самите недееспособни - само с решение на РС. Ипотека може да се учреди само от този, който в момента на сключване на д/ра е собственик на имота в/у който се учредява ипотеката. Ипотека, сключена от несобственик е абсолютно недействителна. Д/рът за ипотека се съставя във формата на нотариален акт от нотариуса по местонахождението на имота.

Нотариалният акт трябва да съдържа определени данни: име на кредитора; име на длъжника и име респ. на собственика на имота; описание на конкретния имот, в/у който се учредява ипотеката; вземането, за което се учредява; сумата, за която се учредява ипотеката.

Ипотеката трябва да отговаря на изискванията за специалност - т.е. тя трябва да бъде учредена само върху конкретно определени имоти, като се посочва местонахождението, видът, границите, стойността на всеки един от тях. Ипотеката може да бъде пренесена в/у друг имот, ако ипотекарният имот е отчужден за държавни нужди и е отстъпен друг в замяна. Ипотеката може да бъде учредена само за определено вземане (срочно, условно, бъдещо), като при вписването трябва да бъде определен размерът и лихвите.

Нотариалният акт за учредяване на ипотеката трябва да бъде вписан - без това не възниква ипотечно право. В/у един имот могат да бъдат учредени няколко ипотеки, като редът за удовлетворяване на кредиторите е редът по вписването. Вписването има учредителна, доказателствена и информационна функция.

Вписването на договорната ипотека се вписва служебно от нотариуса по местонахождение на имота, а законната - по молба на кредитора. Действието на вписването трае 10 год. и може да бъде подновено преди изтичането на този период. Не се нуждаят от подновяване ипотеки, по които кредитор е държавата.

2. Законна ипотека. Законът допуска в изрично посочени от него случаи и като изключителна облага за известна категория кредитори да се извърши направо по силата на закона вписване на ипотека за обезпечаване на едно тяхно вземане. ЗЗД урежда 2 вида законни ипотеки:

а) ипотека на отчуждителя (продавача) - чл.168 ЗЗД. Този, който отчуждава недвижимия си имот може да не получи всичко, което му се дължи. От отчуждителната сделка той може да има едно вземане. То е обезпечено с ипотека в/у имота, който се отчуждава. Ипотеката не възниква по право, а трябва да се впише по молба на кредитора въз основа на отчуждителния договор. Следователно ФС по чл.168 е следният: продажба на имот; купувачът да не е платил цената изцяло; молба на продавача до нотариуса, включваща специализация на имота. Към тази молба задължително трябва да е приложен и договорът за продажба, даващ основание за учредяване на ипотека; вписването на ипотеката трае докато купувачът изплати цената.

б) ипотека на съделителя. Тя възниква при делба (доброволна или съдебна) на сънаследствен или съсобствен имот, когато някой от съделителите получава по-малък дял от този, който му се полага.

ВПИСВАНЕ НА ИПОТЕКАТА - Ипотека се учредява чрез вписване. Без него не може да възникне ипотека. Вписването следователно е учредителен елемент за ипотеката. Вписването има няколко функции:

1. То е елемент от ФС на ипотечното право;

2. То дава публичност и гласност за ипотеката на трети лица и други хирографни кредитори на длъжника, които имат интерес от имота;

3. Определя реда на ипотеките - ипотекарните кредитори се удовлетворяват по реда на вписването.

Вписването се извършва служебно от нотариуса по местонахождение на имота в особена ипотечна книга.

Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, като към нея се прилага документа, който му дава право да иска вписването - акта за отчуждаване, договор за делба и др. Трае 10 години от деня на който е извършено - чл.172. След това вземането губи ипотечното си обезпечение, освен ако вписването не бъде подновено преди изтичането на този срок.

Обезпеченото с ипотека вземане може да претърпи изменение не по отношение на състава си, а по отношение на кредитора или длъжника. Може кредиторът да се смени чрез цесия, новация, а длъжникът да се смени с новация или заместване. В тези случаи говорим за отбелязване към вписването. Може да се прави по искане на заинтересованите в случай, че се смени кредиторът или длъжникът или към дълга се присъедини още един дл. За да имат действие тези изменения, трябва да бъдат отбелязани към д/ра или към молбата за учредяването на ипотеката.

ЗАЛИЧАВАНЕ НА ВПИСВАНЕТО - То е операция, която се заключава встрани на вписания д/р или молба за учредяване на ипотеката, че станалото вписване не трябва да се счита вече за съществуващо. То погасява ипотеката. Обикновено заличаването е в резултат на погасяването на задължението чрез изпълнение. Но то може да бъде направено и с дарствено намерение. Заличаването на ипотеката може да стане по съгласие на кредитора или въз основа на съдебно решение. То може да стане и по искане на купувача на имота при публична продан, тъй като тя погасява всички ипотеки. Заличаването може да бъде поискано от всеки заинтересован ,ако тя не бъде подновена.

- понятия и видове.

Те са уредени по общата ГП уредба.

Общи положения:

поръчителство - ТЗ няма правила за него;

ипотека, като форма на обезпечение;

Особени положения:

1. Банкова гаранция и акредитив. Те са особени видове лични обезпечения;

Залога /търговския залог или търговско право на задържане/. Според чл. 310 - 314 ТЗ имаме 4 вида търговски залог - Обикновен търговски залог; законен т.з.; особен т.з. и банков т.з.

Обикновен залог - /договорен залог/, той се договаря. Особеност свързан с него е с момента, кога договора се счита за сключен. Момента е различен, според предмета на залога: а/ ако е движима вещ /ценна книга на приносител/ договора е сключен с предаване на веща на кредитора или на 3 лице; б/ когато залог е ценна книга на заповед сключването става чрез джиро и предаване на книгата.

Няма пречка залог да са поименни ценни книги, като предаването включва и: договор за залог и фактическо предаване на книги.

Законен залог - възниква не по волята на страните, а въз основа на проявена хипотеза, уредена в самия закон. Чл. 310, ал.2 ТЗ /Право на залог по закон имат кредиторите в случаите, предвидени в този закон/. Четири случая на законен залог /чл. 357 ТЗ Комисионерът има право на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителя му е предал/:

а/ в полза на комисионера върху вещите, придобил за сметка на доверителя или доверителя му е предал;

б/ спедитора върху вещите на доверителя;

в/ превозвачът върху товара за вземане по извършвания превоз;

г/ влогоприемателя по договор за влог в публичен склад върху предоставената стока.

Условно приемаме, че законен залог имаме и при договор на банка върху вложението в касетата /право на задържане/. Чл. 91, ал.5 ЗЗД - задържателят има право на предпочтително удовлетворение от предмета на задържане /залогоподобен ефект/. Те пораждат общите действия на залога: следване на вземането. Чл. 310, ал.3 ТЗ /ползва всеки преобретател на вземането//ал.3 С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал.1 т.1./; заложния кредитор да се удовлетвори от стойността на заложената ценност.

Особености - чл. 311 ТЗ /1. Когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжника изпадне в забава, удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредитора има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя за продажбата и да му предаде остатъка от получената сума/.

Условя за продажбата са: договор за залог, сключен в писмена форма с достоверна дата; договореност за извънсъдебно удовлетворяване на кредитора; стоката /ценната книга/ да има борсова цена.

Разновидност на извънсъдебното удовлетворяване имаме при бързоразвалящите се стоки. Кредитора ги продава, дори и да няма писмен договор, като единствено условие е вещта да има борсова или пазарна цена. Кредиторът влага парите след това в банка на свое име и се удовлетворява.

- същност и правни особености. Споменава се в чл. 312 ТЗ /В случай и по ред, определен със закон, залогодателя може да запази в свое държане заложената вещ/. “Закон за особените залози” 1986 год.

Особености:

а/ залогът възниква без предаване във фактическа власт на кредитора;

б/ според ЗОЗ, залогодатели могат да са само търговци и по изключение, не търговци но извършващи търговска дейност чл. 2 ТЗ;

в/ предмета на залога е особен;

г/ възниква винаги с договор, а не залагане, като за да е действителен трябва да е в писмена форма.

Залога не се предава на кредитора - създава се риск длъжника да се разпореди със залога, което го обезсмисля като залог. Въвежда се системата за регистрация на залозите - вписани, удостоверение и отразени /вписани/ и оповестени пред трети лица. Извършва се в Централен регистър за особените залози към Министерски съвет. На бюджетна издръжка е има публичен характер. Всеки може да прави справки и да изисква удостоверението. Вписването в регистъра за особените залози не е условие за възникване на залога /за възникване на противопоставимост срещу 3 лица върху заложеното имущество/.

Втора особеност е по чл. 4 ЗОЗ - предмет на този залог е само имуществени: вземания; безналични ценни книги; движими вещи /без самолети и кораби/; дялове от дружества; съвкупност от машини и съоръжения, стоки и материали /Имуществото може да е родово определено или дори бъдещо/; търговски предприятия /по чл. 15 ТЗ/.

Удовлетворяване на заложния кредитор става чрез продажба на имуществото. Кредиторът може да поиска цената на имуществото, ако това имущество не може да се отдели от останалото имущество на залогодателя.

Въпрос 33. Договори за възмездно придобиване на права. Продажба. Обща характеристика и видове. Задължения на страните. Отговорност на продавача при евикция и за недостатъци. Продажба на наследство. Търговска продажба – особености. Международна продажба на стоки. Договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане.

Договори за възмездно придобиване на права са тези договори, при които всяка от страните поема задължението за осъществяване на имуществена престация, защото насрещната страна й дължи имотна облага. Такива договори съгласно действащият ЗЗД са договора за продажба; договора за замяна; договора за наем; договора за заем; договора за неправилен влог; договорът за изработка.

В гражданският оборот, безспорно с най- голямо приложение е договорът за продажба. В чл.183(1) ЗЗД е дадено легално определение на продажбата - договор, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача една вещ или собствеността на една вещ или др. право срещу цена, която купувачът се задължава да му плати. Нормативната уредба се съдържа основно в ЗЗД, но има отделни разпоредби в ЗС и ТЗ и наредбата за държавни имоти.

Продажбата се характеризира с облигационно-вещно действие.

се изразява в това, че от момента на сключване на договора двете страни са обвързани и всяка е длъжна да престира на другата за да се освободи от тази обвързаност.

- с договора да продажба се поема задължение да се прехвърли право на собственост или друго вещно право върху определена вещ. При тези договори, при които се поема такова задължение, прехвърлянето се извършва автоматично - и без заплащане на цената купувачът става собственик на вещта или титуляр на правото ако продавачът е бил собственик на вещта или титуляр на правото. Ако вещта е била чужда - няма вещно действие, но продажбата на чужда вещ е действителен договор, защото е породил облигаторното си действие.

ИЗТОЧНИЦИ НА ПРОДАЖБЕНИ ОТНОШЕНИЯ:

1. Договорът е основен източник за продажбените отношения;

2. Съдебно решение по предварителен договор - става въпрос за конститутивно съдебни решения по чл.19 ЗЗД и чл.33 ЗС (продажба на съсобствен имот). С предварителния договор се поема задължение в бъдеще да се сключи окончателен. Всяка от страните по предварителния д/р може да предяви с/у другата иск за сключване на окончателен д/р - този, който е обещал да купи с/у този, който е обещал да продаде. Окончателният д/р се счита сключен в момента, в който решението влезе в сила. Продажбеното отношение възниква тук по делото от съдебно решение, по силата на което окончателния договор се счита сключен.

Собственикът, който отчуждава своята част от общата вещ е длъжен да я предложи най-напред на останалите съсобственици. Ако той не стори това, или ако е предложил частта си само привидно и при по-неблагоприятни условия, от тези при които я е продал впоследствие, съсобствениците имат потестативно право да изкупят частта му от третото лице по действително уговорените условия. Изкупуването се осъществява по съдебен иск и съдебното решение създава м/у страните едно истинско продажбено отношение - чл.33(3) ЗС.

Чл. 288 ГПК предвижда, че при съдебна делба ако неподеляемият имот е жилище, съдът по молба на сънаследника поставя жилището в негов дял, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с др. имоти. Ако уравняване е невъзможно, наследникът се осъжда да заплати на другите сънаследници съответните части от равностойната вещ. И в този случай решението на съда е източник на отношение, аналогично на продажбеното.

Предмет – всякакви права и определени в закона съвкупности (наследствени права и търговско предприятие). ЗЗД урежда продажбата на вещи и вещни права.

Правила за продажбата. Изисквания за купувача – чл. 185 ЗЗД забранява две категории лица поради конфликт на интереси – лица, които управляват или пазят чужди имущества и съдиите и други магистрати; Форма за действителност – има два начина

1.) да е в определената форма;

2.) с оглед предмета на сделката – например чл. 18 от ЗЗД нотариален акт за недвижими имоти. За продажба законът не изисква форма за действителност, т.е. тя е неформална сделка. Тя е формална само в определени случаи, когато има специфичен предмет и това са:

- при предмет недвижим имот – чл. 18 ЗЗД, тук продажбата се извършва с нотариален акт. При ЗУТ формата е смекчена до писмена форма с нотариална заверка на подписите, а в ЗДС и ЗобС при сделки с недвижими имоти се изисква писмена форма.

- при движими вещи:

1. кораби и въздухоплавателни средства- писмена форма с нотариална заверка на подписите за корабите и писмена за въздухоплавателните средства;

2. МПС – писмена форма с нотариална заверка на подписите, а нов автомобил се купува само в писмена форма.

Права и задължения на страните:

Задължения на продавача –

1. да прехвърли (учреди) съответното вещно право – т.е. това е престация от типа (вещта по чл. 24, ал. 1 ЗЗД се прехвърля със сключване на договора). По чл. 24, ал. 2 има изключения;

2. да предаде вещта – тя се предава в състоянието при сключване на договора, заедно с плодовете, които са се отделили от този момент.

Задължения на купувача –

1. да заплати дължимата цена – мястото на изпълнение и времето на изпълнение на цената се обуславя от предаването на веща;

2. купувачът има едновременно задължение на длъжник и на кредитор и ако той не получи веща той изпада в две забави – като длъжник и като кредитор.

Възможна е и трета хипотеза - да възникнат задължения за лихви – това става, ако се заплаща при разсрочено плащане или пък ако веща дава плодове. Поради това трябва, ако купувачът не получи веща, да получи лихви от продавача.

Ако не се изпълни задължението dare на продавача, възниква отговорност за съдебно отстраняване, или т. нар. евикция. Ако веща се предаде със недостатъци възниква отговорност за недостатъци.

ВИДОВЕ ПРОДАЖБИ:

1. Обикновена - правно регулирана в ЗЗД чл.183-200;

2. Търговска - чл.318-328 ТЗ.

Особеностите на търговската продажба са следните:

а) поне едната страна да е търговец по занятие или сделката да сключена с цел печалба;

б) предмет - движими вещи, предмет на търговския обмен или ЦК. ТЗ определя като търговска сделка, т.е. сключена с цел печалба и спекулативната покупка на недв. имот с цел следваща продажба;

3. Външнотърговска - отличава се от другите продажбени отношения по наличието на международен елемент и материалноправния режим, който я регулира.

Особени правила се съдържат в чл.201-213 и др. разпоредби в ЗДС и ЗОС и ГПК по въпросите за публичната продан. В ТЗ от чл.329-341 се съдържа пр. уредба на някои др. видове продажби.

Отговорност за евикция – тук най-общо купувачът не е станал титуляр на правото. Възможни са:

а) пълна евикция – купувачът не е придобил никакво право;

б) частична евикция – тя се предизвиква, когато продавачът е съсобственик (притежава ограничени вещни права върху веща) или лицето е собственик (продавачът), но веща е обременена с права на трети лица (ограничени вещни права). Частична евикция съществува и когато правото на собственост е ограничено с вписани облигационни права.

Съгласно чл. 188 от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последния е знаел за това. Възможно е купувачът да стане собственик, въпреки, че придобива вещта от купувач, който не е собственик по чл. 78, ал.1 от ЗС. За да се приложи тази хипотеза купувачът трябва да е добросъвестен. Продавачът отговаря при такава продажба, ако третото лице не е предявило още правата си и купувачът не е още отстранен от вещта, ако е предявило правата си и купувачът вече е отстранен изцяло или отчасти. Законът не прави разлика между предстояща и осъществена евикция. И в двата случая продавачът е в неизпълнение на задължението си, ако купувачът в добросъвестен към момента на сключване на договора. Продавачът няма да отговаря, ако третото лице само смущава или отнема владението на купувача и не извършва действията си в упражняване на свои вещни права. Той не носи отговорност, ако въпреки че по време на продажбата не е бил собственик на вещта, в послвдствие придобие това право, защото с това автоматично изпълнява задължението за прехвърляне на собствеността.

Отговорност на продавача преди евикцията. Добросъвестния купувач може безусловно да развали договора на основание чл. 87 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице. Това става с едностранно волеизявление извънсъдебно или по съдебен ред съответно за движими и недвижими вещи. Ако само част от вещта принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице продажбата може да бъде развалена само по съдебен ред. Съдът ще допусне развалянето, ако с оглед на обстоятелствата прецени, че купувачът не би сключил договора, ако знаеше за чуждите права. В противен случай купувачът може да иска само намаление на цената и обезщетение за вредите. При развалянето на договора отпада правното основание на продавача да задържи цената. Той е длъжен да я върне, дори ако вещта е повредена или обезценена. Купувачът може да претендира за разноските по договора; за необходимите и полезни разноски по вещта; всички вреди и пропуснатите ползи. До връщането на цената и заплащането на подобренията купувачът има право на задържане. Той има правната възможност, но не и задължението, да развали договора. Може да се противопостави на третото лице. Продавачът може да се конституира като помагач в процеса. Той има възможност и сам да встъпи в него.

Отговорност на продавача при осъществена евикция. С влизане в сила на съдебното решение, с което купувачът е осъден да предаде вещта, договорът за продажба се счита развален. Той има същите права като добросъвестния купувач, който е поискал развалянето поради опастност от предстояща евикция. Освен това той може да претендира за разноските по водения процес; стойността на плодовете, които е трябвало да върне на третото лице - ищец по делото. Тази отговорност се носи само когато купувачът е добросъвестен. Недобросъвестния купувач може да претендира само за връщане на покупната цена от продавача. По начало не съществуват пречки за договорно разширяване на отговорността на продавача. Тя може да бъде и стеснявана, ако продавача е добросъвестен и при спазване на определени условия: той не може да уговаря клауза за освобождаване от задължението за връщане на цената и не може да се освободи от отговорност за личните си действия. Ако продавачът е бил недобросъвестен, всякакви уговорки за освобождаване или намаляване на отговорността са изцяло недействителни.

Отговорност на продавача при недостатъци – това е отклонение от качествените показатели на веща (установени по уговорка или нормативен акт). Продавачът отговаря само, ако купувачът е добросъвестен (не е знаел и той е съобщил за недостатъка в определения в закона срок).

Недостатъците са:

а) явен недостатък – открива се при обикновен оглед на веща. Той трябва в максимално кратък срок да се съобщи (още при получаване на веща);

б) скрити недостатъци – те не се откриват при обикновено преглеждане на веща и се съобщават незабавно, след като се проявят. Не се допуска отговорност, ако купувачът е недобросъвестен.

Алтернатива за купувача при недостатъци е:

1. да развали договора (ретхибиторен иск) ;

2. да иска намаляване на цената – чрез връщане (намаляване) на цената до реалната цена на веща (квантибиторен иск);

3. да отстрани недостатъците – като първо заплати за отстраняването им и после иска обезщетение от продавача или директно да иска продавачът да ги поеме за своя сметка;

4. при родово определени вещи да иска промяна на веща.

Основно правило при алтернативите за купувача е, че тя е еднократна възможност. Купувачът може да търси обезщетение за вреди от продавача, като тук виновността на продавачът се презюмира.

Давностни срокове – начален момент и продължителност: при продажба на движими вещи е шест месеца; при недвижимите е една година. Давността започва да тече като срок от момента на предаване на веща. При недобросъвестна продажба давностният срок е три години.

Всякакви уговорки намаляващи или увеличаващи отговорността са недействителни (те са императивни), с изключение на давността – тя е диспозитивна и могат да се уговорят по – къси или по дълги срокове.

Продажба на наследство – чл. 212 и 213 ЗЗД. Това е договор, при който продавачът се задължава да прехвърли една придобита по наследство съвкупност, срещу заплащане от купувача срещу определена сума. Тук имаме продажба на права. По това тази продажба прилича на цесията. Купувачът на наследство, обаче поема и пасивите на наследството. По това продажбата на наследство прилича на встъпване в дълг (чл. 101 ЗЗД). Продажбата на наследство е продажба на всичко включено в едно наследство без отделно посочване на неговите съставни елементи. Тя е следователно продажба на една съвкупност от права и задължения.

Сделките на съвкупности се характеризират с очертаването на един общ белег – тук при наследство белегът е личността на починалото лице, а вторият белег е наличието на обща форма.

Форма – писмена с нотариална заверка на подписите, независимо от това, че може да се прехвърля и недвижим имот изискващ нотариален акт.

Правни последици:

1. прехвърляне на съвкупността. Прехвърлителният момент не настъпва по различен начин за елементите от съвкупността. В наследството могат да влизат вещни права – при тях настъпва с оглед на сключването на договора. При прехвърлянето на облигационни права, освен продажба на наследство е необходима да се уведомят и длъжниците.

2.При задължения – купувачът на наследството става съдлъжник на продавача.

Прехвърляне на вещ срещу гледане и издръжка.

Предназначение – предназначен е да осигури на едно лице средства за съществуване. Има прехвърлително действие и насрещната престация е да осигури съществуването на прехвърлителя.

При гледане и издръжка има две престации: даване на средства в натура за прехвърлителя и лично поведение.

Договорът е алеаторен. Облагата на приобретателя е ясна – прехвърленото, а за прехвърлителя е неясна и зависи от продължителността на живота му.

Договорът е формален договор, а формата зависи от предмета на прехвърляне. Тези договори се сключват пожизнено. Срочните също са алеаторни, ако прехвърлителя почине преди срока. Догорите за гледане и издръжка е един от най-честите случаи на договори в полза на трето лице.

Други изисквания за действителност:

Договорът може да се окаже нищожен поради липса на правен предмет или правно основание:

ако между прехвърлител или преобретател има някаква правна връзка (родство или брак) – защото това вече се дължи. Върховният съд от 1961 год. е взел няколко тълкувателни решения, които твърдят че наличието на семейно-правната връзка между страните не прави договорът за гледане и издръжка нищожен, защото страните могат да уговорят повече от установеното. Но когато лицето даващо веща е дете ненавършило пълнолетие, родителите му дължат гледане и издръжка в максимален обем и поради това не може да се договаря повече, договорът е нищожен.

Договорът е нищожен, ако е сключен когато преобретателят е знаел за скорошната смърт на праводаващия и тук липсва предмет (основание).

Задължения:

1. На прехвърлителя – той е с еднократно задължение – да предаде веща. Тук ако веща има недостатъци, правната възможност за отстраняване на недостатъци я няма, поради несъизмеримост;

2. На преобретателя – какъв е обемът на гледането и издръжката. При рентата е ясно – договореният обем рента. Според решение на Върховния съд е да се осигури издръжка, която да подобри или запази жизнения стандарт на прехвърлителя. Заместимо ли е задължението- то е незаместимо и приобретателя го дължи, но ако праводателя живее в домакинството на приобретателя, той формално приема гледането и от всеки член на домакинството. Ако приобретателя почине – договорът не се прекратява, ако наследниците заявят, че ще поемат задължението, докато при рентата задължението се наследява, защото дължимото е в парична сума.

Действие за разваляне – и двата договора се развалят. Как действа развалянето: действието за праводателя е с еднократно действие, а действието на приобретателя е с периодично действие. Решението е, че действието е за в бъдеще и се връща на приобретателя за положените гледане и издръжка. Тук прехвърленият имот се връща в цялост, а праводателя връща в парична равностойност. При рентата без изрични разпоредби, по аналогия следва да се приложи същото.

Търговска продажба - понятие и правен режим.

ТПр е договор, аналогичен на гражданско-правната продажба. Носи всички белези на ГП продажбата. Общите белези: двустранен, възмезден, комутативен, с облигацонно-вещно действие. Съдържание: вещ и цена. Различия при ТПр и ГПр:

При ТПр предмет на договора е не вещ, а стока! ТПр бива обективна и субективна. Чл. 318, ал.1 ТЗ /Търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка/. Абсолютни- тези със спекулативна насоченост. Обективна абсолютна продажба - продажба на стоки, собствено производство чл.1, т.2 ТЗ. Тя не е спекулативна; Субективна - всяка продажба, при която участва търговец. Не е търговска продажбата с предмет вещи за лично ползване, както и ако купувача е ф.л. Търговска е продажбата при която купувачът е търговец.

Особености при съществото на продажбата:

1 По отношение на цената /определяне/. При обикновената продажба цената трябва да е определяема. ТПр - чл. 326 ал.2 ТЗ /Ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства/. Допуска се ТПр и когато не е определена цената, страните са се споразумели за договорната цена на този вид предмети /стоки/ и тя се презюмира.

2 По отношение на стоката - определя се свободно при ГП. Чл. 319 ТЗ /Когато не е уговорен срок за предаването на стоката, купувачът може да поиска предаването й в разумен срок/. Не се изисква предаване веднага!

3 Съдържанието /права и задължения на страните/, допълнителни задължения на страните: а) на продавача: чл. 321 ТЗ /По искане на купувача продавача е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи/. Също се изискват спецификации, произход и др.; чл. 322 ТЗ /Продавачът е длъжен да осигури необходимият сервиз според търговската практика, освен, ако е уговорено друго/ - за качествено поддържане след продажбата /сервизно обслужване/.

б) за купувача-търговец: ако е в склада на продавач, купувача своевременно трябва да си прибере стоката /да освободи складовата площ/. Ако не го направи изпада в забава за получаване чл. 328 ТЗ - /Ако купувачът е в забава за получаване на стоката, продавачът може:

1. Да я предаде за пазене;

2. Да я продаде по пазарни цени или на публичен търг, след като извести купувача за това и му съобщи времето и мястото на продажбата или на търга;

3.при бързо разваляне на стоки да ги продаде без предизвестие/. Разноските за забава са за купувача.

пазене на неприета за получаване стока. Изпратена стока от друго населено място която не желае да приеме, понеже е с отклонения в качеството /недостатъци/. За купувача чл. 325 ТЗ /1 При отказ да приеме изпратена от друго населено място стока купувача е длъжен да я пази с грижа на добър търговец, което обикновено е необходимо за продавача да даде нарежданията си. При забава на продавача, купувача може да предаде стоката на 3 лице за пазене, като уведоми продавача за това/; да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията незабавно да уведоми продавача. Навременно да се установят недостатъците и се защити интереса на продавача. Ако не го направи веднага, стоката се счита за одобрена чл. 324 ТЗ /Купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата, и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци/; специфично обезщетение заради това, че страната е била принудена да сключи друга сделка, поради неизпълнение на задълженията по договора за продажба - това е обезщетение по чл. 323 ТЗ /”сделка на покритие”Ако продажбата бъде развалена и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока или продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение, може да получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение/. Поради неизпълнение на договора за покупко-продажба се стига до разваляне на договора, като изправната страна трябва да сключи аналогична сделка при по-неизгодни условия. Тази втора сделка е сделка на покритие. Обезщетението се изразява според изгодата на изправната страна. Продавачът иска разлика в цената между тази на сделката и “сделката на покритие”, а ощетения купувач иска разликата от продавача.

Чл. 337 341 ТЗ - Продажба на публичен търг. Предложение до неограничен кръг лица. Огласяване условията на търга поне в 1 всекидневник. Става с процедура по наддавателни предложения, към лицето водещо търга. Всяко наддавателно предложение има обвързваща сила на офертата. Ръководещият търга предлага стоката на този, който е дал най-висока цена. Продажбата се счита приключила с акта на възлагане на стоката. Това става при: израз на приемане на офертата извършена при наддаването и вещно прехвърлително действие. Купувачът следва веднага да плати цената, иначе продавача може да се откаже от договора - чл. 340 ТЗ /Купувачът е длъжен да плати цената веднага, ако друго не е предвидено в условията на търга. продавачът може да се откаже от договора, ако купувачът не изпълни това задължение/ - облекчена форма за разваляне на договора от страна на продавача.

Особени правила за някои продажби - транзитна, дистанционна, с уговорка за купуване, с предварително плащане на цената, на изплащане, чрез прехвърляне на ценна книга, продажба с допълнителна спецификация.

Транзитна /чл.329 ТЗ - /Страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посоченото от купувача трето лицe/. Такава продажба по силата на която продавача предава стоката не на купувача, а на посочено от него трето лице. Има три страни: отношение между купувача и продавача; отношения между купувач и трето лице. В него купувача е продавач спрямо третото лице; отношения между продавач и трето лице - задължение да му предаде стоката. Това задължение има транзитен характер, защото не преминава през купувача, а отива в третото лице. Спестява се едно предаване на стоката, с един акт се постига изпълнението по двата договора. Няма пречка договорът да е уговорен така, че цената да бъде платена на продавача от трето лице. Ако третото лице откаже да плати продавача търси правата си само от купувача. Доколкото стоката се предава на друго правоотношение, то продавача уведомява купувача с документи удостоверяващи същата.

Дистанционна продажба чл. 320 ТЗ Когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, страните определят в какви срокове и по какъв начин продавачът ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване. Ако това не е определено, уведомяването се прави поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места, поне пет дни преди този ден/. Разпределение на разноските. Когато продавач и купувач са в различни населени места, като предаването на стоката става с предаване от седалището на продавача в седалището на купувача.

Чл. 68 ЗЗД - общо правило: Изпълнява се към мястото на сключване на договора. При дистанционната продажба страните се отклоняват от чл. 68 ЗЗД, като стоката се изпраща на друго място. Това е свързано с поемане на разноски по превозване на стоката. Ако страните са се уговорили за едно местоизпълнение, а после купувача поиска предаването да стане на друго място разноските са за негова сметка.

Ако страните са се уговорили, че изпълнението ще стане на друго място /извън това по чл. 68 ЗЗД/ се презюмира, че продавача е поел разноските по превоза и доставка и натоварването.

Продажба с допълнителни спецификации - чл. 331 ТЗ /Страните могат да уговорят срок, в който купувача да уточни предмета на продажбата. При забава на купувача продавача може да направи това или да развали договора/. Това е такава продажба, при която страните се уговарят с общ договор задълженията, като престацията на продавача не е уточнена, а ще се изпраща в последствие чрез изпращане на известия наречени спецификации. Това са количество, качество, асортимент и др. Този договор предоставя силна позиция на купувача и да злепостави продавача, ако се забави купувача със спецификацията избора се прави от продавача или може да развали договора.

Продажба с периодично изпълнение - чл. 332 ТЗ /При продажба с периодично изпълнение, ако страните са уговорили, че продавачът може да изпълнява предсрочно даденото в повече през предходния период се приспада дължимото/. Продажба, при която задължението за предаване стоката става чрез многократни, периодично повтарящи се действия, като разликата с предишната е че имаме точна определеност на престацията. Срокът уговорен в полза на двете страни /може да се уговори и срок в полза на продавача-предсрочно изпълнение на престацията/. Даденото предсрочно се приспада от даденото в следващи периоди.

Продажба с уговорка за обратно изкупуване /фидуциарна продажба/ - чл. 333 ТЗ /Продажбата с уговорка за обратно изкупуване трябва да е в писмена форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. След изтичането на срока правото на изкупуване се погасява/. Страните се договарят, че продавачът прехвърля правото на собственост върху купувача и в рамките на определен срок ще може да я изкупи обратно. В търговските отношения се допуска за ефективно обезпечение на дълг. Продавача е длъжник на купувача. Купувачът се удовлетворява с веща. Сключва се в писмена форма за да се уговори срока за обратно изкупуване. При просрочие на срока правото за обратно изкупуване се губи.

Продажба с предварително плащане на цената - чл. 334 ТЗ /Уговорката за предварително плащане на цената, трябва да бъде в писмена форма, ако продавачът не предаде стоката, той дължи лихва от получаването на цената. В този случай платената цена се смята за задатък/. Този договор е отклонение от чл. 200 ЗЗД, че плащането става едновременно с предаване на веща. Страните се уговарят за предварително плащане на цената. Купувачът авансира своят продавач и му дава имуществени облаги от платената цена. Ако продавачът не предаде стоката в срока дължи лихва върху цената. Авансово платената цена се счита за задатък и се връща в двоен размер /тогава няма лихва/.

Продажба на изплащане - чл. 205; 206 ЗЗД - общи правила. Допълнителни правила в ТЗ чл. 335 /1 Продажбата на изплащане е действителна, ако е извършена в писмена форма/. Задължението за изплащане на цена е разсрочено във времето. Не се променя вещния ефект от договора, ако не е уговорено друго. Особеност - изисква се писмена форма в ТП.

Продажба с прехвърляне на ценна книга- прехвърлянето върху стоката е съчетано с прехвърлянето на стоковите ценни книги /правото на собственост върху определена стока/. Това са: товарителен запис; складов запис; конусамент /морски превоз/. Предаването на стоката е свързано с предаването на ценната книга, защото често стоката не се премества физически от мястото си. Факта на предаването на ценната книга е еднозначен на предаване на стоката.

Международна продажба на стоки – уредена е във Виенската конвенция и др. това е продажба с международен елемент, напр. страните да имат място на дейност на територията на различни държави; преминаване на стоката от една държава в друга; различна националност на продавача и купувача и др. За сключването – “теория на получаването” както по чл.13 и 14 ЗЗД, правата и задълженията на страните не се различават от уредбата по ЗЗД. Рискът от случайно погиване преминава върху купувача с доставянето на стоката на него или на превозвач. Използват се обичайните правила и термини – ИНКОТЕРМС: “франко”, “ФОБ” и “СИФ”. Клаузата “Франко” се използва само във вътрешно търговската продажба, тази клауза означава, че продавачът е длъжен да осигури стоката до определеното място (напр. “франко гарата на продавача”) и да понесе разноските за това. Клаузата не промяна момента и мястото на преминаване на собствеността и риска. Клаузата “ФОБ” (free on board) означава, че продавачът е длъжен да достави стоката до борда на кораба и да понесе всички разноски до този момент. Клаузата “СИФ” CIF (cost, insurance, freight) означава, че продавачът е длъжен да достави стоката до пристанището, да я натовари на кораба, като поема разноските за това, да я застрахова за своя сметка и да поеме навлото до пристанището на местоназначението на стоката.

( напр. франко, и др.)

Въпрос 34. Дарение. Отграничения. Видове. Сключване и форма на договора. Тежест при дарението. Отмяна на дарението. Спонсорство.

е съглашение по силата на което едната страна наречена дарител, незабавно прехвърля на друго лице – надарен, определено имуществено право.

Договорът е безвъзмезден и е едностранен. Договорът в българското право е структуриран или като реален или като формален. При дарението липсва насрещност за задължение на страните. Тук е необходимо да има волята да се дари и надареният да приеме безвъзмездно подаръка, иначе няма да има дарение, тъй като никой не може на бъде принуден да получи каквато и да било облага против волята си. Дареното трябва да се отстъпи веднага и безвъзвратно. Дарението трябва да обогатява надарения и да намалява имуществото на дарителя. Дарението по чл. 225 ЗЗД да породи своето прехвърлително действие незабавно.

Обещанието за дарение е недействително.

Сключване на договора за дарение и изисквания за действителност – те са визирани в ЗЗД, а друга част от тях са в Семейния кодекс – чл. 73, ал. 3 – там има поставено условие дарителят да е дееспособен. Способност да получи дар има всяко физическо лице. Ако е малолетен или пълно запретен, законният представител получава дарът от негово име, а ако е непълнолетен или ограничено запретен – самият той със съгласието на родителя или попечителя си. Юридическите лица също могат да бъдат надарявани.

Не могат да даряват – недееспособните, тъй като те не могат да сключват сделки. Не могат да надаряват и техните законни представители, тъй като те трябва да управляват имуществото на недееспособния, а не да се разпореждат с него.

В ЗЗД се изброени няколко .

Когато се изисква форма, при вещно-прехвърлителни сделки например, при недвижим имот е нотариален акт. За движимите имоти може по два начина:

а) формална и консенсуална сделка – в писмена форма и нотариална заверка на подписите;

б) реална и неформална сделка – форма не се изисква, но сделката е извършена с преминаването на веща в надарения – т.е. с предаването и получаването на движимостта се счита че дарителят е подарил, а надареният е приел дара.

Особеност: когато предмет е ценна книга тя трябва да се прехвърли по предвидената форма за тяхното прехвърляне – чл. 225, ал. 2 ЗЗД

Дарението може да бъде и под тежест. Както е известно тежестта представлява някакво задължение, което е странично на основната цел на договора. Това, което по принцип важи за тежестите, а тежести има само при дарението и завещанието, то има сила при дарението:

1. може ли да се иска принудително изпълнение на тежестта, т.е. тя създава ли правно задължение - господстващото виждане в литературата и в съдебната практика е да не се придава такова значение на тежестта. Но от друга страна, специално при дарението с тежест се поставя въпроса превръща ли се дарението с тежест в двустранен договор и отговорът на съдебната практика е “да” - категорично. При това положение може би наистина тежестта създава правно задължение;

2. ВС приема, че дарението с тежест може да бъде разваляно по реда на чл.87 в случай на неизпълнение на тежестта: Чл.87 ЗЗД “Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.”

Действие и отмяна на дарението.

Правни последици от дарението. При дарение дарителя трябва незабавно да предостави веща на надарения.

Договорът е едностранен и безвъзмезден. Въпреки това по нашето право надареният, може да бъде обременен с тежести. Тук поради безвъзмездния характер отговорност от дарителя не се носи при съдебно отстраняване от веща. Тук престацията е от типа “dare” и е задължение на дарителя. За надарения не възникват никакви задължения, освен да бъде признателен и благодарен на дарителя, а неговата непризнателност е уредена в някоя от проявените форми по чл. 227 ЗЗД

Отмяна на дарението – чл.227 ЗЗД по принцип дарението е неотменимо и безвъзвратно, но има три основания за отмяна: 1. участие на надареното лице в убийство или опит за убийство на дарителя или на негови близки; 2. набеждаване от надарения на дарителя за престъпление, за което се предвижда 3 или повече години лишаване от свобода; 3. неплащане на необходима и дължима издръжка.

Действие на отмяната. Отмяната е потестативно право и по съдебен ред с конститутивен иск в срок от една година от узнаването. Отмяната има обратно действие и тя прави дарението все едно никога не е съществувало. Ако недвижим имот предмет на дарение е прехвърлен на трето лице, вписването е решаващо определяне на техните права. Правата им върху подарените имоти не се засягат, ако са придобити преди отбелязването на исковата молба. Дареният дължи на дарителя обезщетение за това с което се е обогатил. Възможно е в договорът да се уговори, че дарителя може да си вземе обратно веща, ако надареният почине преди него.

Спонсорство – няма правна уредба, но в практиката се използва. Спонсорството е съглашение, по силата на което едно лице (спонсор) се задължава да предостави парична сума или вещ на друго лице (спонсориран), за да подпомогне негова научна, образователна, спортна или културна дейност, срещу задължението на спонсорирания при извършването на тази дейност да посочи рекламата на спонсора. Спонсорството прилича на дарението. И при двата договора едната страна се задължава да отстъпи на другата нещо, което има имуществен характер. И при двата договора за лицето, на което се предоставя нещо, възникват задължения, които не са имуществено еквивалентни със задълженията на първата страна: за надарения – да бъде признателен, като в противен случай е застрашен от отмяна на дарението по чл.227 ЗЗД; за спонсорирания – да извърши реклама на спонсора.

Двата договора имат различия.

Дарението е граждански договор, спонсорството(според проф. П.Попов) – търговски

(защото рекламата е търговска дейност по чл.1,ал1,т.13 ТЗ). Задълженията, които възникват при двата договора, също са различни: задължението на надарения да бъде признателен, е твърде спорно. Само ако възникне нужда от издръжка на дарителя и след покана, отправена от него до надарения, възниква задължение за издръжка, което не може да превишава стойността на извършеното дарение. При спонсорството от договора възниква задължение за спонсорирания да извърши определено действие (напр. концерт), като при това осъществи реклама на спонсора.

Въпрос 35 Наемни отношения. Договор за наем. Пренаемане. Прекратяване на наемното отношение. Лизинг – понятие и видове.

е съглашение по силата, на което една страна – наемодател, предоставя на друго лице – наемател определена вещ за използването, на която той заплаща определена цена – наем.

Договорът е двустранен; възмезден и неформален.

Договорът за наем няма вещно – прехвърлително действие и наемателя е не владелец, а държател на веща. Ползвателя на веща, като собственик на ограничено право на ползване може да брани веща си чрез ревандикационен и посесорен иск, а наемателя няма такива права. Наемателят разполага с правото на посесорен иск, като държател по чл. 76 от ЗС и този иск е само за защита от тайно или насилствено завземане на веща. Наемателя може да използва пълния обем от права за защита на веща, чрез ползвателя или собственика, посредством ревандикационен или посесорен иск.

Договорът за наем е с продължително съществуване. От гледна точка на времетраенето наемът е: а) безсрочен – без да е определено предварително времетраенето; б) срочен – когато е определен в договора. Законът императивно определя максимален срок от 10 години, а при представителна власт е 3 години.

Задължения на страните.

1. На наемодателя:

а) да предаде веща- да я предостави във фактическа власт на наемателя и в надлежно състояние, позволяващо ползването и по предназначение или във обикновеното и състояние. Ако е с недостатъци наемателят има право: да иска намаляване на наемната цена; наемодателя да отстрани недостатъците или да развали договора едностранно;

б) да поддържа веща в надлежно състояние, така че да е годна, за да може тя да се използва по предназначение. Нормално е наемателя да носи разноски за естественото изхабяване на веща, а наемодателя за всички разноски извън тях. Ако това не бъде изпълнено от наемодателя, наемателя може сам да ги отстрани срещу намаляване на наемната цена;

в) да осигури необезпокояваното използване на веща от наемателя –поради това наемодателя е длъжен да възстанови фактическата власт на наемателя върху веща ако тя бъде отнета.В юридически аспект наемодателя трябва да осигури наемателя срещу трети лица.

Договорите за наем се вписват в имотния регистър, ако уговореният срок е за повече от 1 година и ако наемодателят прехвърли веща на приобретател, той е длъжен да спази уговореният срок в договорът за наем, а ако не е вписан при прехвърляне и наемателя има достоверна дата на договора, приобретателя може да го прекрати в едногодишен срок от сключване на сделката с предизвестие от един месец. Ако договорът е безсрочен и не е вписан, приобретателят може да отстрани по всяко време наемателя с едномесечно предизвестие. Вписването на договорът за наем не е условие за неговата действителност, а е само средство за защита на наемателя. Когато държава е наемодател, опасност да продаде имота си, когато е сключен договор за повече от 1 година няма, тъй като тя трябва да запази правата на наемателя си.

2. Задължения на наемателя:

а) да заплаща наемната цена;

б) да заплаща наемни разноски по използване на веща – ел.енергия, телефон, вода, газ и т.н.;

в) наемателят е длъжен да използва лично веща, от лица от неговото домакинство или от пренаематели;

г) наемателя е длъжен да уведомява наемодателя за всякакви посегателства върху веща – фактически и юридически;

д) да върне при изтичане на договора веща в надлежно състояние, с естественото и изхабяване.

Разлика между наем и продажба – и двата договора са двустранни и възмездни, но тази прилика прави и съществената отлика между тях. Характерен белег на продажбата е отчуждителното и действие- продажбата е средството, чрез което продаденото право на продавача се прехвърля от неговото имущество към имуществото на купувача и той става приемника на това право. Договорът за наем няма отчуждително действие, защото тук наемодателя отстъпва веща си за да реализира разменната и стойност, но за разлика от продавача не я отстъпва изцяло и окончателно, а на части и в продължение на повече или на по –малко дълъг период от време. Тук собственика на веща не отстъпва вещно право над веща, а отстъпва правото си на ползване, а ако той преотспъпи на друг пренаемател наетата вещ, наемателя отстъпва правото си на ползване.

Договорът за наем е възможен само относно индивидуално определени вещи, т.е. такива, които после могат да бъдат върнати след ползване, докато при продажбата могат да бъдат и вещи за еднократна употреба- като дърва, въглища, хранителни продукти. Освен това договорът за наем е с продължително изпълнение във времето, докато при продажбата, продавачът ликвидира отношенията си с купувача веднага щом прехвърли собствеността върху продадената вещ и получи цената.

Прекратяване на наемното правоотношение. Пренаемане. При срочен наем – с изтичане на срока; при безсрочен – всяка една от двете страни може да прекрати договора, но с подходящо предизвестие - най – малко от 1 месец. При плащане на наемната цена ежедневно, прекратяването на наемното правоотношение са прави с един ден предизвестие. Ако наемът е сключен от ползвателя, имащ ограничено вещно право на ползване, с прекратяване на неговото право се прекратява и договорът за наем, а ако е земеделски имот, наемът се прекратява едва с изтичането на съответната стопанска година – т.е. след прибирането на реколтата.

При недвижими имоти в етажна собственост, ако наемателя бъде изваден от жилището, което е част от етажната собственост, това води до обективна невъзможност да се ползва вещ и юридически договорът автоматично се прекратява

ПРЕНАЕМАНЕ - Пренаемането предпоставя наличието на две наемни правоотношения – наемно правоотношение и пренаемно правоотношение по чл. 234 от ЗЗД. Пренаемането по закон се допуска сома за част от веща. Страните могат да уговорят пълна свобода или ограничение за пренаемане. В резултата на пренаемането между наемател и пренаемател възниква пренаемно ПРО, но възниква и рефлексно действие и юридическо действие и връзка между първоначалния наемател и пренаемател. Тук има два момента:

а) наемателя трябва да търпи използването на веща от пренаемателя;

б) наемателя при определени предпоставки има вземане от пренаемателя. Ако наемателя не праща на наемодателя, пренаемателя ми дължи разликата от по-малката от двете цени. Така например, ако наемната цена е 600 лева, а пренаемната е 1000, пренаемателя дължи само 600 лева.

Особени правила за наемното правоотношение по ЗДС и ЗОС: По чл. 239 ЗЗД може да се осъществява наем по силата на административен акт и това важи за недвижими имоти частна общинска и държавна собственост.

Особености при този вид наемно отношение:

1. възникване на наемното ПРО – те са посочени в чл. 239 ЗЗД - юридическия факт, по който се поражда наемното ПРО е юридически състав - властническо волеизявление на държавен орган, като за частна държавна собственост е областния управител, а за частна общинска собственост е кмета на общината. Процедурата по наемането на имота се определя от дейността, която ще се осъществява върху нея:

а) за търговска дейност - е конкурсна процедура;

б) ако е за социални организации или партии - по собствена преценка;

в) ако е за жилищен имот – пак с конкурсна (състезателна) процедура;

2. след като одобри наемателя, органа издава индивидуален административен акт. Срокът е 3 години, и в определени случаи до 5 години. Пренаемане не се допуска, освен при политическите партии.

3. прекратяване на наемния договор – той се прекратява, като основанията за това са казуистично изброени. Възможно е да се прекрати и по съдебен ред. По ЗДС и ЗОбС, договорът се прекратява при:

а) неизпълнение от наемателя – неплащане на наемната цена и това да е системно или да не са внесени повече вноски;

б) недобро стопанисване на веща – разваляне на договора, защото това е виновно неизпълнение;

в) ако наемателя престане да има жилищна нужда;

г) отпадане на предпоставките за предоставяне на имота;

д) с изтичане на срока на договора;

е) при пренаемане на веща, независимо от формата под която е станало това

Актът за прекратяване на договора за наем на кмета на общината и областния управител подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК!

. Същност, видове, правни особености. - Договорът за лизинг е разновидност на договора за наем! Чрез него се предоставя за временно ползване на лице определена вещ срещу задължението да заплати цена за ползването на веща. Две форми на лизинга:

1 . Оперативен лизинг и

2. Финансов лизинг. Лизингодателя се задължава да предостави една налична вещ на лизингополучателя за ползване срещу заплащане. чл. 347 /ал.2/ ТЗ „ За договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем с изключение на чл.…” - лизинг препраща към наема. Общото между двете е че са двустранни, комутативни, възмездни и консесуални. Различията са, че:

а) лизинга не е ограничен със срок /наема е до 10 години/, предоставят се вещи за дълга експлоатация;

б) няма мълчаливо продължаване на договора след срока. Поради предмета търпи амортизация;

в) договора за лизинг е винаги срочен /наема може и да е безсрочен/;

г) лизингополучателя може да закупи веща при предварително уговорени условия. Тази клауза не е задължителна.

Финансов лизинг - чл. 342, ал.2 ТЗ /с договора за финансов лизинг лизингодателя се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение/. Лизингодателя се задължава да придобие от трето лице по условия от лизингополучателя и му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Това е договор за поръчка. Имаме три групи отношения: а) между лизингодател и лизингополучател. Лизингополучателя възлага да набави необходимата стока;

б) между лизингодателя и трето лице - покупко-продажба;

в) лизингополучател и трето лице. Третото лице доставя стоката на лизингополучателя. Закупува стоката със свои средства.

Права и задължения на страните:

Задължения на лизингодателя чл. 344 /ал.1/” Лизингодателя има задължение на наемодател съгласно чл. 230 от ЗЗД; ал.2 Лизингодателя по финансов лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху веща”.

Задължения на лизингополучателя - чл. 345, ал.1 и ал.2 ТЗ „Лизингополучателя има задълженията на наемателя съгласно чл. 232 и чл. 233, ал.2 от ЗЗД, както задължението да върне веща след срока на договора; ал.2 Разноските по държането на вещта са за сметка на лизингополучателя”.

Въпрос 36. Заем. Заем за послужване. Заем за потребление. Банков кредит.

е съглашение, при което една страна – заемодател предава на друга страна – заемател определена вещ, която той се задължава, че ще върне след използването й.

Характеристики: необходимо е съгласие между страните –

консенсуален договор; необходимо е реално предаване на веща-

реален договор; безвъзмезден договор. Така този договор се отличава от този за наем по това, че при наема се получава възнаграждение за ползването на веща. Реален и безвъзмезден е и договорът за влог, но влогът се сключва винаги в интерес на кредитора – влогодател, а тук е в интерес на заемателя – длъжник. Този договор е безвъзмезден както и дарението, но при дарението подареното преминава в имуществената общност на надарения, докато тук няма преминаване на имущество в имущество, и заемодателя не обеднява.

Сключване на договора:

1. страни – могат да бъдат всички гражданскоправни субекти. При някой вещи като книгите от библиотека например са дават в заем за послужване на непълнолетни и малолетни, но в този случай няма валиден договор за заем и тук библиотеката дава книгата на свой риск и няма иск за връщането й;

2. предмет – предмет на договора могат да бъдат както движими, така и недвижими вещи. Тези вещи следва обаче да бъдат индивидуално определени и не могат да изчезнат при ползването им. Това е така, защото заемателят е длъжен да върне на заемодателя точно същите заети вещи;

3. сключване – договорът е сключен веднага след постигането на съгласие между страните, като не изисква особена форма за договора.

Договорът е двустранен и несъвършен и могат да възникнат задължения и за заемодателя - например, ако заемателя е направил извънредни или неотложни разноски и заемателят следва да ги възстанови. Същото важи и за скрити недостатъци – дължи ги заемодателя.

Права и задължения:

1. На заемателя:

а) право да използва веща и задължението да я пази и върне – веща следва да служи съгласно уговореното ползване или предназначението си, като заемателя следва да полага грижата на добър стопанин, като дори я предпазва с предимство пред своите вещи, което произтича от безвъзмездния характер на договора;

б) заемателя е длъжен да посреща обикновените разходи за поддържане и запазване на веща, и ако е платил извънредни разноски по веща, има право по чл.91 ЗЗД да я задържи до връщането им;

в) да съобщава на заемодателя за повредите и посегателствата от трети лица върху нея;

г) да не отстъпва заетата вещ на другиму за ползване;

д) заемателя отговаря и за вредите причинени на веща на заемодателя, когато са от дейност на членове на неговото домакинство;

е) заемателят не носи отговорност при случайно събитие;

ж) заетата вещ следва да бъде върната при изтичане на уговорения срок или при поискване заедно с всички плодове от нея, тъй като плодовете поначало са на собственика на веща;

з) за нормалното похабяване на веща заемателят не можа да бъде държан отговорен.

2. Права и задължения на заемодателя – по принцип той дава своя вещ и прави услуга и не би трябвало да има задължения, а само права.

а) той не е длъжен за разлика от наемодателя да осигурява спокойното ползване на веща и да я поддържа в изправност;

б) длъжен е да плати извънредните разноски по веща;

в) длъжен е също да уведоми заемателя за недостатъци на веща и ако не ги е съобщил умишлено отговаря за причинените вреди.

Прекратяване на договора – заемното правоотношение е трайно.

Прекратява се:

а) с изтичане на уговорения срок или след завършване на използването на веща – например дадена машина да се напише доклад – след написването на доклада следва същата да се върне;

б) може да се прекрати предсрочно, ако заемодателя се нуждае неотложно от веща;

в) може да поиска да бъде върната предсрочно, ако заемателя не си служи съгласно уговореното с веща и по предназначението й;

г) заемателят може да си иска предсрочно веща, ако заемателят почине- тук наследниците не могат да встъпят в договора и са длъжни да пазят и върнат веща на заемодателя, и по това заемът се отличава от наема, където въпреки смъртта на лицето, наследниците му могат да встъпят в правата.

При заемите без срок заемодателя винаги може да си поиска веща без предизвестие

ЗАЕМ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ (Паричен заем) - Това е съглашение по силата, на което едно лице – заемодател, предава на друго лице - заемател, заместими движими вещи, като заемателя става собственик на тези вещи още при сключването на договора и при изтичането му дължи връщане на еквивалентни вещи. Това е едностранен договор – защото само заемателя има задължението да върне полученото, а заемодателя има само правото да иска връщането на дължимото или двустранен несъвършен договор. Този заем има вещно прехвърлително действие- заемателя става собственик. Предмет са заместими вещи и заемателя дължи еквивалент. Не се изисква форма. Недвижимите вещи са незаместими и те не могат да са предмет на договора!

Задължения на страните:

1. заемателя трябва да върне същите еквивалентни вещи (от род и качество и количество като на заетите) и ако е договорено друго може да дължи и възнаграждение под формата на лихва. При скрити недостатъци се дължи обезщетение от заемодателя;

2. заемодателя – върху него не тежи никакво задължение освен да предаде веща. Отговаря за вреди, ако не е съобщил за недостатъци на веща (например дал е царевица за посев, която е загубила кълняемостта си).

Прекратяване: 1. ако е уговорен срок – на падежа; 2. при безсрочен заем – до 1 месец след поискване, ако не върне заемателят изпада в забава.

. - Уредбата е в чл. 430-432 ТЗ. Това е изключителна и активна банкова сделка. Условно казано, има публичен характер - само банката по занятие отпуска заеми на широката публика. Договора за банков кредит, съгласно чл. 430 ТЗ е „договор, с който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при определени условия и срок, а заемателят да ползва сумата според уговореното и да я върне след изтичането на срока”. Той е  двустранен договор. Страните са кредитодател (банка) и заемател. Кредитодател може да е само банка или клон на чуждестранна банка. Договорът се сключва по предложение на заемателя; Възмезден договор (винаги лихвоносен);  Консенсуален; Формален договор – писмена форма за действителност (чл. 430, ал. 3); Каузален договор - винаги се отпуска с оглед определена цел за ползване. Използването в нарушение на това изискване води до неблагоприятни последици за заемателя - следователно, целта е съществен елемент; Договорът винаги е срочен (обикновено има междинни срокове);  По дефиниция е обезпечен – с поръчителство, залог или ипотека.

Видове договор за банков кредит.

:

1) краткосрочни (до 1 г. - за оборотни нужди);

2) средносрочни (1-3 г.);

3) дългосрочни/инвестиционни (над 3 г.). Разликата е и с оглед целта. Разликите в срока и целта водят до други особености. По-дългосрочният кредит има по-ниска лихва, но по-големи обезпечения.

:

1)  - обезпечен с ценни книжа или други ценности. Според проф. Герджиков този кредит се обезпечава със залог върху инвестиционни ЦК, емитирани от БНБ (ДЦК) или залог върху акции и облигации, емитирани от АД. Според него е възможно обезпечението са бъде и особен залог върху вещи, стоки и т.н.;

2)  - обезпечен със стоки, които са в публичен склад (варант - заложен запис: ценна книга, която материализира правото на залог върху стоки в публичен склад);

3)  – обезпечен с ипотека на недвижимо имущество.

:

1)  . Не е кредит, а е покупка на менителничен ефект преди падежа с отбив от номиналната стойност. Разликата между номиналната стойност и цената в деня на продажбата се нарича сконто, сконтов процент - включва лихвата върху главницата за времето между покупката и падежа + комисионна + разноски. По начало сконтови сделки се извършват от банка. За времето до падежа банката ще се лиши от лихвата върху номинала, ако би го вложила, а не купила ценната книга - това е сконтов процент. Юридически това е продажба на менителница или запис на заповед – кредит, който се отпуска на приносителя на менителницата. Икономически не е кредит, краткосрочен (поначало);

2)  - краткосрочен. Банката акцептира теглени срещу нея менителници от заемателя, при условие че той ще плати сумата по менителницата преди падежа (преди да се ангажира отговорността на банката) - банката поема едно задължение. Банката не дава пари на приносителя. Смисълът е, че една менителница, която е акцептирана от банка, може лесно да бъде сконтирана на трето лице (сигурно е, че на падежа ще получи парите). Банката е по-скоро гарант на кредитополучателя срещу кредиторите му;

3)  - краткосрочен, високолихвен кредит. Отпуска се на титуляр по разплащателна сметка, в случай че средствата по сметката са недостатъчни за някакво плащане. Исторически е възникнал от чека – банката плаща чек без покритие като това е кредит за притежателя на сметката;

4)  (кредитна линия). Банката се задължава да отпусне кредит до някаква горна граница. Кредитополучателят може да ползва цялата сума или част от нея - винаги може да разчита на тези средства. Може и да връща определени суми междувременно. Кредитополучателят обаче винаги може да разчита на тази сума. Това е разликата с обикновения кредит, където сумата се отпуска наведнъж.

Действие на договора за банков кредит. Преддоговорни задължения на страните: Заемателят трябва да даде на банката необходимите сведения за сключване и изпълнение на договора - за финансовото си състояние

(1), трябва да даде обезпечение

(2) - може и да е договорно задължение. В ЗБ има специални правила за обезпечението – то не може да е акции от банката или от свързани с нея лица; ако кредитополучателя е придобил собственост или вещни права върху недвижим имот, банката има право на законна ипотека върху тях. Банката, според ЗБ, трябва да изготви общи условия - кредит се отпуска в съответствие с тях.

Договорни задължения:

1) Банката трябва да отпусне кредита съобразно уговорените условия и срокове;

2) Заемателят трябва:

а) да ползва кредита съобразно уговорената цел;

б) да поддържа или да даде обезпечение;

в) да върне главницата; г) да плати лихва.

Задължението на заемателя става предсрочно изискуемо, когато (чл. 432 ТЗ):

1) Кредитът не се ползва за целта, за която е отпуснат;

2) Има нарушение на преддоговорното задължение за сведения;

3) Обезпечението е недостатъчно и не бъде допълнено в срок след покана (израз на общото правило на чл. 71 ЗЗД); 4) Заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото състояние - банката трябва да даде достатъчен срок, преди да иска предсрочно връщане.

Въпрос 37. Влог. Правилен влог и неправилен влог. Банков влог. Влог в публичен склад.

е съглашение при сключването на което, едно лице - влогодател предава на друго лица наречено – влогоприемател, движима вещ, като последния се задължава да пази и върне след определено време на влогодателя.

Характеристика – договорът се счита за сключен едва когато веща за пазене бъде предадена - реален договор – съглашение и предаване на веща. Предмет на договора е винаги движима вещ; договорът за влог е безвъзмезден и едностранен – страните могат сами да уговарят диспозитивно възнаграждение; неформален договор – не се изисква особена форма за сключване на договора

Задължения на страните:

1. За влогоприемателя:

а) да пази и съхранява веща – пазене и предотвратяване на неблагоприятни фактически въздействия върху нея, докато при наема е отстраняване на такива въздействия. Съхраняването е предпазване на веща от подобни неблагоприятни въздействия;

б) да върне веща, когато договорът се прекрати.

2. За влогодателя:

а) да заплати възнаграждение, ако е уговорено и тогава договорът от едностранен се превръща във двустранен несъвършен;

б) ако веща поради скрити недостатъци е причинила вреди на влогоприемателя, влогодателя дължи обезщетение. При възмездния договор е в интерес на двете страни запазването на веща.

ПРЕКРАТЯВАНЕ - и този договор е с продължително по характер действие. Ако е без срок – всяка страна може да прекрати едностранно с предизвестие, според типа вещ; Ако е срочен: 1. при изтичане на срока; 2. предсрочно прекратяване – веща е само дадена на влогодате. Той е длъжен да заплати, ако е уговорено възнаграждение и всички разноски на влогоприемателя с оглед пълния срок на договора. Влогоприемателят дължи обезщетение за умисъл и груба небрежност и тези вреди се доказват.

той е особена категория и се дължи при две обстоятелства: 1. при извънредни обстоятелства – ако едно лице предаде вещи за пазене поради природно бедствие или злополука; 2. когато в обществото е прието да има такъв – например гардероб в театър, кино, ресторант и т.н. Тук влогът е направен с оставянето на веща и не са необходими други обстоятелства за установяването му.

– особени тук са предметът и правните последици:

1. предмет – пари или заместими вещи. Този влог прилича и на влог и на заем, като в някаква част се прилагат правилата и на двете. Така по отношение на възнаграждението са правилата за заем, а по отношение на прекратяването важат правилата за влог;

2. правни последици – тук банката, която става собственик на парите има право да ги използва. От друга страна лицето дало парите в банката не смята, че е дало пари на заем, а на пазене в банката. Типични сделки заем-влог, каквито са при неправилния влог са банковите влогове и влоговете по разплащателни и текущи сметки.

1. . - Правна уредба: ТЗ (чл. 420-425), Закон за кредитните институции, подзаконови нормативни актове.

Видове банков влог:

1) Основното деление е на паричен и обикновен – според вида на влога;

2) Срочен и безсрочен – според срока;

3) Спестовен влог;

4) Влог, съчетан с управление на ценни книги. Това са абсолютни търговски сделки.

Обикновен банков влог - чл. 420 ТЗ: договор, с който банката се задължава да пази предадените й индивидуално определени вещи срещу възнаграждение. Това е двустранен, възмезден, реален, неформален договор, в интерес на влогодателя. Предмет - движими вещи, по правило ценности (с по-висока стойност). Само индивидуално определени вещи - влогът е правилен (ако се вложат пари, банката трябва да върне същите купюри).

Задължения на банката:

1) Задължение за пазене с грижата на добрия търговец (по-голяма от грижата на добрия стопанин). Банката не може да ползва вложените вещи; иначе отговаря за вреди (обективна отговорност) и дължи възнаграждение за ползването. Задължението обикновено е срочно; може да е безсрочно, но не се среща - тогава банката може да предизвести влогодателя да си вземе вещта. При повреда след срока банката отговаря само при умисъл и груба небрежност (ЗЗД);

2) Задължение за връщане на вложените вещи. Дори договорът да е срочен, банката дължи връщането и предсрочно при поискване - срокът е в полза на влогодателя, но влогадателят дължи възнаграждение за периода на реалното пазене заедно с разноските, които са направени с оглед целия срок (чл. 420, ал. 2 ТЗ). Влогодателят има два иска - ревандикационен и облигационен. Банката има възражение за неизпълнен договор.

Задължения на влогодателя:

1) Влогодателят дължи възнаграждение и покриване на допълнителните разноски;

2) Трябва да плаща извънредните разноски за пазенето на вещта, ако са били необходими и неотложни; 3) Трябва да изпълни задълженията, които банката е поела с оглед запазването на вещта;

4) Трябва да обезвреди банката за вреди от скрити недостатъци на вещта, за които тя не е знаела;

5) Да си получи вложените вещи.

Паричен (неправилен) влог - договор, с който банката се задължава да върне получената от влогодателя сума в същата валута и размер, както и да заплати уговорената лихва.

Понятие:

1) Договорът е едностранен и възмезден - банката има две задължения: да върне сумата и дължи лихва. Това не е съвсем така, тъй като банковият влог не е в чист вид - винаги е съчетан с договор за банкова сметка и тук възникват задължения за влогодателя. Влогът е едностранен, но съчетан с банкова сметка е двустранен;

2) Не може да се твърди, че влогът е реален - законът не го урежда като реален, затова договорът е консенсуален, но страните могат да го уговорят като реален. Според Кацарски този договор диспозитивно е уреден като реален, но няма пречка той да се уговори като консенсуален;

3) Може да се приеме, че договорът е формален - има редица норми в този смисъл: издават се отделни документи за влога, договорът е съчетан с банкова сметка (открива се по писмена молба - Наредба N3); 4) Договорът има вещно действие, когато паричните знаци се внасят в брой от влогодателя - банката става собственик на паричните знаци, дължи не същите купюри, а същата стойност.

Съчетаването между влог и банкова сметка е основание договорът за влог да има смесен характер - съчетава елементи от договора за поръчка и договор за неправилен влог (може би и на договор за заем).

Видове:

1. С оглед на срока: а) срочен и б) безсрочен;

2) Спестовен влог - паричните знаци се приемат за натрупване и теоретично би трябвало да се начислява по-висока лихва (с оглед по-дългия срок) и да бъде за по-голям срок. Винаги се издава специален документ, с който се изразяват всички вноски и плащания по влога - спестовна книжка.

Задължения на банката:

1. Преддоговорни задължения:

а) Длъжна е да изготви общи условия, които да прилага към всички клиенти. ЗБ дава минималното съдържание: лихвени проценти, минимална сума по влога, минимален срок, размер, до който влоговете са гарантирани;

б) Задължение за обявяване на общите условия в помещение, до което клиентите имат достъп, и да им даде възможност да се запознаят с тях;

2. Задължения по договора:

а) Трябва да открие сметка, по която да се влага покритието или сумите по нея, депозитна или спестовна;

б) Да издава документи за всички вноски по плащанията (при спестовен влог - спестовна книжка). Тези документи имат не само доказателствено значение, но по чл. 422, ал. 2 ТЗ при различие между данните в книжата на банката и документите на влогодателя предимство има издаденият документ - презумпция за правилност на вписванията. Презумпцията е оборима - доказателствената тежест е за банката;

в) Да върне парите (или част от тях при изтеглени суми по влога). Тъй като влогът е в полза на влогодателя, той може и при срочен договор да изтегли сумата и преди изтичане на срока, но банката дължи лихва като при безсрочен влог (чл. 421, ал. 2). Тегленето се извършва само срещу представяне на документ, легитимиращ влогодателя, че има право да получи исканите суми - личен документ, често се изисква и представянето на издадения документ за откриване на влога (напр. спестовна книжка). Ако е от пълномощник, е необходимо пълномощно с нотариална заверка на подписите. По чл. 422, ал. 3 (повтаря чл. 75 ЗЗД) банката може да плати на лице, което не е титуляр, ако е добросъвестна, а лицето се явява овластено да получи по недвусмислени обстоятелства. Тези обстоятелства се дефинират по специален начин в областта на банковите сделки - влогодателят трябва да уведоми банката при опасност от използване на издадения документ от неовластено лице - такива обстоятелства винаги са налице, ако банката не е уведомена;

г) Банката е длъжна да заплаща лихва. Обикновено си запазва правото да промени лихвата с промяната на основния лихвен процент. Обикновено лихвата е толкова по-висока, колкото по-дълъг е срокът - за този срок банката разглежда този ресурс като свой и не държи собствени/разполагаеми средства за покриване на тегленията.

Задължения на влогодателя - характерни за всеки вид банкова сметка (следват от съчетанието с банкова сметка):

1) Да осигури минимално покритие по сметката. Поддържането на сметката е свързано с разходи, които се покриват с това изискване;

2) При използване на влога да използва стандартни банкови документи;

3) Незабавно да уведоми банката при риск от неовластено плащане - риск от лошо плащане.

Управление на ценни книги - Банката може да се задължи да управлява вложените ценни книги, като упражнява правата по тях, освен ако е уговорено друго.

Влог под условие и в полза на трето лице - При банков влог под условие или в полза на трето лице, ако условието не се сбъдне или третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя.

ВЛОГ В ПУБЛИЧЕН СКЛАД. Определение – Договорът за влог в публичен склад е споразумение, с което едно лице, наречено влогоприематал, приема срещу възнаграждение от друго лице, наречено влогодател, стоки със задължение да ги пази и да ги върне на влогодателя или на овластения да ги получи. Този договор има реален, двустранен и възмезден характер. Договорът е реален, защото наред със съгласието между страните, елемент от фактическия му състав е предаването на стоките за пазене в публичния склад. Двустранността идва от това че и за двете страни произтичат задължения : влогоприемателят поема задължението да пази приетите стоки и да ги върне на влогодателя или на овластения да ги получи, а задължение на влогодателя е да плати възнаграждение. Договорът за влог в публичен склад е формален договор – изисква се да бъде сключен в писмена форма и вписан в складов регистър, който влогоприемателят е задължен да води. Договорът за влог в публичен склад се проявява в две разновидности : обикновен влог и неправилен влог. Обикновен е влогът, при който влогоприемателят поема задължението да пази приетата стока и да я върне на влогодателя или на легитимирания приносител на складовия запис, ако такъв е издаден. Неправилен е влогът, при който влогоприемателят придобива правото да се разпорежда с предадената му във влог стока и поема задължението да върне стока от същия вид, количество и качество. Допустимо е влогоприемателят да смесва вложените в склада заместими вещи с други от същия вид и качество. Следователно влогът на заместими вещи в публичен склад по начало се отнася към категорията на неправилния влог. Когато вещите са незаместими или страните уговорят недопустимост на смесването на вложените в склада заместими вещи с други от същия вид и качество, влогът е обикновен.

Права и задължения на страните:

1.Задължения на влогоприемателя са :

а) да пази с грижата на добър търговец приетата стока и по искане на влогодателя да издаде складов запис за нея;

б) да допуска влогодателят до стоката през работното време на склада, за да я проверява, да взема проби от нея и с разрешение на влогоприемателя да предприема действия за нейното поддържане, опаковане, сортиране, разделяне и др. подобни;

в) да уведоми незабавно лицето, което има право да получи стоката, а ако то не е известно - влогодателя, когато в нея настъпват явни изменения, които дават основание за опасения, че тя може да се повреди;

г) Да застрахова от името и за сметка на влогодателя по обявена от него стойност вложената стока срещу пожар, наводнение и земетресение;

д) Да върне вложената стока на влогодателя или, ако е издаден складов запис – на легитимация с непрекъснат ред на джирата държател срещу предаване на записа.

2. Задължения на влогодателя:

а) да даде при сключването на договора сведенията, които са необходими за пазенето на стоката;

б) да плати възнаграждението в края на всяко тримесечие или при връщане на стоката. Вземанията на влогоприемателя са обезпечени със законно право на залог върху вложената стока;

Складов запис – това е документ, който влогоприемателят издава и който писмено изразява задължението му да предаде вложената стока на легитимирания с непрекъснат ред на джирата държател срещу връщане на записа. Той е ценна книга, тъй като материализира правата върху вложената стока и я замества в търговския обмен. Складовият запис се състои от две части: стоков запис /цедула/ и заложен запис /варант/. Тези две части трябва да съдържат : посочване на публичния склад и поредния номер по складовия регистър; име и адрес на влогодателя; вид и количество на стоката и дали е допустимо смесването й; срок за пазенето на стоката; заявление на влогоприемателя че ще предаде стоката според уговореното; действията, които влогоприемателят е задължен да извършва за запазване на стоката; данни дали стоката е застрахована, пред кого, за каква сума, срещу какви рискове и при каква премия; дължимото възнаграждение и неплатеното възнаграждение до издаването на зописа; размера на фирите, освен ако стоката е била приета по бройки; място и дата на издаването на записа; подпис на влогодателя и влогоприемателя. Прехвърлянето на складовия запис, както и на стоковия запис се извършва с джиро.

Прекратяване на договора за влог в публичен склад – допустимо е влогоприемателя да иска от влогодателя да вземе стоката след изтичане на уговорения срок. Ако срок не е уговорен, такава възможност той има след три месеца от влагането й. Предсрочно прекратяване на договора, може да бъде извършено от влогоприемателя, когато: вложената стока е застрашена от повреждане; има опасност тя да повреди други стоки; налице е друга важна причина за прекратяване на договора.

Давност – едногодишна, започва да тече от деня на връщане на вложената стока.

Въпрос 38. – обща характеристика, отграничения. Сключване и действие на договора за изработка. Особености на прекратяване на изработката.

Договорът за изработка е съглашение по силата, на което едно лице наречено изпълнител или изработващ се задължава самостоятелно и на свой риск да създаде определен трудов резултат, а другата страна – възложител се задължава да му заплати определено трудово възнаграждение.

Този договор е консенсуален, защото страните са обвързани по него щом постигнат съгласие. Той е двустранен, защото създава задължението за едната страна да изработи нещо, а за другата – да приеме изработеното и да го плати. Договорът е възмезден, защото срещу това, което изпълнителя изработи, възложителя дължи възнаграждение. Договорът е неформален – липсва изискване за форма.

Дължимият трудов резултат може да е – да се създаде нова вещ; да се преобразува стара; да се поправи една вещ; да се пренесе нещо и т. н. Ако е договорено лично да се изпълни задължението и това е уговорено по договора, задължението се престира лично от изпълнителя. От волята на страните зависи дали дължимият трудов резултат трябва да бъде постигнат само с личен труд на изпълнителя, или той може да използва и услугите на трети лица. По принцип изпълнителят е стопански и оперативно самостоятелен. Той се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна и организира и ръководи работата си по своя воля и съобразно знанията и способностите си.

Когато договорът е с юридическо лице, а неговият състав като персонал се променя постоянно, няма пречка задължението да се изпълни и от наличния към момента трудов колектив – т.е. тук тази престация е винаги заместима.

Изпълнителят самостоятелно взема решение как да изпълни договора, съобразно своите, знания, умения и опит. Това е задължение за - изпълнителят дължи някакъв резултат, поначало трудов. Това може да бъде както вещ, така и нематериално благо, напр. произведение на изкустовото, патент и т.н.

Изпълнителят може да изработи възложеното с личен труд, но договорът не е по дефиниция .

Насрещните престации на страните са трудов резултат – парична сума

Разлики с договорът за поръчка и трудовия договор: При договорът за поръчка предмет на задължението на довереника е задължението да извърши правни действия. При договорът за изработка – да създаде определен трудов резултат.

При трудовия договор разликата отново е в предмета. При договора за изработка предмета е самостоятелно създаване на трудов резултат, а при трудовия договор е престирането на работна сила и то лично.

Задължения на страните.

1. На изпълнителя – да създаде определен трудов резултат, точно, без недостатъци и в срок– да поправи вещ и други, а може и този резултат да не се материализира във вещ –например, да преподава уроци. Може да има задължение за предаване на веща – изпълнителя е задължен да прегледа предоставените от възложителя материали или план за осъществяване на трудов резултат. Ако установи, че са негодни уведомява възложителя и той от своя страна може да коригира или отстрани посоченият дефект. Ако не го направи изпълнителя може да се откаже и едностранно да развали договора или да изпълни задължението си без да носи отговорност за недостатъци. Ако не предупреди възложителя за тези недостатъци, той губи правото си на възнаграждение и дължи обезщетение на възложителя; Изпълнителят е длъжен да предоставя възможност на възложителя да следи осъществяването на трудовия резултат и да извършва работа съгласно изискванията, упътванията и проектите на възложителя, както и да съхранява с грижата на добър стопанин доставените му от възложителя материали за изработка.

2. На възложителя - да даде на изпълнителя необходимото съдействие за извършване на работата; да заплати трудовия резултат – възнаграждението може да е нормативно определено, да е по съглашение между страните; да получи и осъществи фактическа власт върху трудовия резултат - тук има два момента: осъществяване на фактическа власт и признание, че изработеното съответства на възложеното. Ако възложителя трябва да прегледа веща и ако не направи възражения за неправилно изпълнение, значи работата е одобрена.

Отговорност на изпълнителя при недостатъци. Отговорността на изпълнителя за недостатъци е близка до тази на продавача, но с различие в някой детайли. Законът предвижда уведомителни и рекламационни изисквания – като възложителят преглежда веща и съобщава на изпълнителя за недостатъци – явни - при получаване и скрити – незабавно след проявлението им.

При недостатъци възложителят може :

а) да иска намаляване на цената (възнаграждението на изпълнителя);

б) отстраняване на недостатъците – ако отклонението не е чак толкова съществено не може да развали договора и може сам да отстрани недостатъците за сметка на изпълнителя или да иска от изпълнителя да ги отстрани;

в) може да развали договора – при съществен недостатък – т.е., когато трудовият резултат е негоден да служи по предназначението си.

Погасителната давност при недостатъци е шест месеца, а за строителни обекти е 5 годишна, считано от момента на предаване на веща.

Могат да се искат и обезпечения за вреди. Могат да се налагат и санкции за забава:

1. на изпълнителя - ако не изработи или не предаде работата в срок- тук възложителя може да иска изпълнение, заедно с обезщетение за закъснението, но може и да иска разваляне на договора;

2. възможно е възложителя да развали договора и преди изтичането на крайния срок, ако възложителя при осъществяването на правото си да следи изпълнението на работата и ако установи, че същата няма да бъде изпълнена в уговореното време и качество чл. 77 и 78 ЗЗД

Договорът за изработка се прекратява:

1. с изработването и предаването на възложената работа;

2. чрез едностранно волеизявление на изправната страна, за разваляне при неизпълнение от другата – например ако възложителя развали договора, той е длъжен да заплати направените разноски от изпълнителя до момента;

3. в следствие на последвала невъзможност;

4. при смърт или неспособност на изпълнителя да извърши възложеното – тук може да не се прекрати ако не е сключен с оглед на личността и наследниците му се съгласят да извършат работата

Въпрос 39. Мандатни отношения. Поръчка. Комисионен договор. Спедиционен договор.

. Това е съглашение между две лица, по силата на което едното наречено доверител възлага, а другото лице - довереник се задължава да извърши определени правни действия. Специален белег е неговия предмет. Законът говори само за извършване на действия, но е исторически признато, че това са само правните действия. Особеното при тях е, че довереникът ги извършва лично, но за сметка на доверителя. Това означава, че те преминават в неговата правна сфера. Преминаването им може да стане по два начина, като критерият е дали довереника има представителна власт спрямо доверителя или не. Според това различаваме:

1. Пряко представителство - довереникът има представителна власт. Урезено е в член 294 ал. 1 от ЗЗД. Тук освен договора за поръчка е налице и друга правна сделка, която именно създава представителната власт - упълномощителна. В този случай правните последици възникват в правната сфера на доверителя.

2. Косвено представителство - довереникът няма представителна власт по отношение на доверителя. Има само договор за поръчка и това не е истинско представителство. Нарича се още изпълнителна сделка. В този случай довереникът е действал за сметка на доверителя и е задължен да прехвърли тези права и задължения или съответният имуществен резултат на доверителя. Това се нарича отчетна сделка.

Между първия и втория вид представителство разликата е в това, че при прякото довереникът извършва правното действние от чуждо име и с това изпълнява задължението си по договора. При косвеното представителство, довереникът изпълнява задължението си по договора на два етапа - първо извършва правното действие и след това прехвърля резултата в правната сфера на доверителя. При косвеното представителство има интервал от време между изпълнителната и отчетната сделка, в който носител на права е довереникът. Това крие опасности, защото довереникът може да не желае да прехвърли резултата; може да прехвърли резултата на външно лице; кредитори на довереника може да се опитат да използват придобитото за свое удовлетворение. Затова член 292, ал. 2 от ЗЗД урежда косвеното представителство и според него за титуляр на правото се счита самият доверител, благодарение на което той е защитен от такива посегателства. Защитата на доверителя е диференцирана спрямо третото лице. Ако то е било недобросъвестно придобитите права са предназначени за доверителя и той може да ги получи обратно от него. Ако е било добросъвестно, доверителят няма никакви правни възможности и третото лице ги запазва, доверителят се задоволява с отговорността на довереника. Защита на доверителя спрямо кредитора на довереника. Защитата зависи от добросъвестността им. Ако са били недобросъвестни и са наложили запор върху правото, той не сазяга правата на доверителя. Ако са добросъвестни разрешението на спора се определя от това, дали договора за поръчка има достоверна дата. Ако има и тя предхожда налагането на запора, той е (запора) непротивопоставим на доверителя. Ако няма достоверна дата, той е противопоставим и това е единствената хипотеза, в която кредитора на довереника има приоритет пред доверителя.

Характеристики на договора за поръчка: безвъзмезден и едностранен, но това е диспозитивно уредено и ако се уговори възнаграждение, договора става двустранен и възмезден. Принципът е, че договора е неформален, но когато той е за придобиване на вещно право върху недвижим имот трябва да е писмен с нотариална заверка на подписите - договора става формален и това е форма за действителност.

Права и задължения на страните:

1. Задължения на довереника: Основното е да извършва правното действие, като то се характеризира с два белега: а/ задължението за извършване на правни действия е лично. Задължение за извършване на правно действие от други лица се допуска, ако доверителят е дал съгласието си за това или изпълнението от външно лице е било необходимо с оглед защита интересите на доверителя. Във всеки случай на заместване довереникът е задължен да уведоми незабавно доверителя за използването на трето лице; б/ правното действие трябва да бъде извършено при условията, поставени от доверителя при възлагане на поръчката. Отклонение от нея се допуска само с оглед запазване интересите на доверителя и то при невъзможност да се поиска съгласието му за отклонението; Задължение за уведомяване на доверителя за извършване на възложеното правно действие; Задължение да даде сметка на доверителя. Включва описание на извършените правни действия, разходите и прилагане на документи за тяхното доказване.

2. Задължения на доверителя: По диспозитив договора е едностранен, но е възможно за доверителят за възникнат известни задължения за възстановяване на разноски, направени от довереника и за обезщетяване на вреди, претърпени от него. Относно разноските са възможни два варианта:

а/ по силата на закона довреника дължи плащане на вече направените разноски + законната лихва, като при искане от страна на довереника, доверителят е задължен да му авансира средства за разноски;

б/ ако довереника е претърпял вреди, доверителят търпи последващото им предявяване.

Прекратяване на договора:Освен общите основания има и няколко специфични.

а/ основания които отчитат характеристиката на поръчкта, че тя се сключва с оглед личността. Това се отнася и за двете страни и договорът може да се прекрати при смъртта на доверителя или довереника, ако са ФЛ; при поставянето им под запращение, или прекратяването им за ЮЛ;

б/ отчита се и друга характеристика на договора, че мандатното отношение е въпрос на лично доверие между страните. Затова ЗЗД дава възможност всяка от страните свободно и по всяко време да може едностранно да прекрати договора със свое волеизявление, което се нарича оттегляне или отказ от мандата (поръчката).

Правни последици от прекратяването. След настъпването на прекратителното основание довереникът не дължи повече изпълнението на правните действия. За доверителя възниква задължение за възстановяване на разноските или за плащане на възнаграждение. При прекратяване поради смърт, поставяне под запрещение или прекратяване на ЮЛ с ликвидация законът възлага на засегнатата страна задължението да уведоми другата за прекратителното основание и да вземе съответните мерки за запазване на нейните интереси. Ако прекратителното основание е оттегляне и има уговорено възнаграждение, довереникът има право да го получи изцяло или отчасти, въпреки че не е извършил правните действия. Когато основанието е отказ довереникът е задължен да обезщети вредите, претърпени от едностранното прекратяване на договора.