ИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛЗИ ОТ ИЗГРАЖДАНЕТО НА АМЕРИКАНСКИ БАЗИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



І. АМЕРИКАНСКАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗПОЛАГАНЕ НА ВОЕННИ БАЗИ ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА САЩ СЛЕД КРАЯ НА “СТУДЕНАТА ВОЙНА”: СТРАТЕГИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Настоящото изложение  се основава  на  еволюцията, предизвикателствата и сценариите за развитие на политиката за изграждане  и поддържане на военни бази извън територията  на САЩ и тяхното икономическо отражение. За целта са разгледани промените в следните основни програмни документи на правителството и Конгреса на САЩ в периода 1990-2005 година:

Национална стратегия за сигурност на САЩ§
Национална отбранителна стратегия на САЩ§
Национална военна стратегия§
Четиригодишен военен преглед §
Опции за промяна на военното презморско базиране – 2004§
Глобалното бъдеще и изводи за базирането на САЩ - 2005§
Усилване на отбранителното положение на САЩ – 2004§
Доклад на Комисията за преглед на презморските военни структури на САЩ – 2005§
Доклад на Комисията за  затваряне и преструктуриране на отбранителните бази (BRAC) – 2005§
Доклад за структурата на базите – 2004§
Доклади на GAO§
Стратегически документи и доклади на ВС на САЩ§
І.1. Промените в американската военна стратегия
В годините след разпадането на СССР националната стратегия за сигурност на САЩ претърпява сериозни изменения. Тази еволюция отчита два основни фактора: САЩ като единствена глобална сила и продължителността  на несигурността в  бъдещето развитие. За разлика от “студената война” САЩ е единствената държава, имаща възможност да оперира военно във всяка една точка на света. Нейните вероятни съперници не могат да оспорят нейната  роля, но представляват предизвикателство пред определени аспекти на американската военна доминация. Според американските стратегии, тъй като всяка една конвенционална съпротива би била в обозримо бъдеще без реален шанс за успех, потенциалните съперници се ориентират към предефиниране правилата за използване на военните инструменти.
Промяната за САЩ носи три вида несигурност: организационна, идеологическа и технологическа. Всяка една от тях е отразена  последователно в националните стратегии за сигурност на САЩ. В началото на деветдесетте САЩ не приемаха ролята на световен полицай, но с течение на времето функцията  бе възприета. В последната стратегия правителството на САЩ  избира за изходна точка човешката личност, а не международната система от държави.
Подобен подход подчертава еволюционната промяна  за възгледите за системата. Наличието на нови актьори, в лицето на глобални и регионални организации, способни да действат в пределите на множество държави, като и държави, които са в процес на разпад са основен проблем пред осмислянето на промените пред САЩ. От друга страна в стратегиите на САЩ основно място заемат и страни, които предефинират правилата за използване на инструментите. На трето място стратегиите не изключват появата на регионални сили, които да оспорят мястото на САЩ в определен район на системата. Тази “трихотомия”  води до създаването на модулно обвързване на заплахите и техните носители в стратегиите за национална сигурност, връзката между които се реализира от практически моментни решения, основаващи се политика , която избягва своето обвързване с рамка на международното право, доколкото то все още работи с понятието суверенна държава.
Реакцията на тази несигурност е показателна за различията в американските стратегии относно пътищата как да се отговори на съдържащата се в тях асиметрия. Особен подход САЩ избират по отношение на военното дело, провеждайки т.нар. “революция във военните дела”,  която се опитва да подчини военните инструменти на САЩ на целите на нейната стратегия за да бъдат преодолени ограниченията на инструментите. За разлика от идеологическото и организационно измерение, във военно-технологичното измерение САЩ са предизвикалите асиметрията.
Дълбоката промяна в структурата на ВС на САЩ през деветдесетте години е насочена към преодоляване на несигурността. Усилията е необходимо да удовлетворят една основна задача: достоверност на политиката, тъй като независимо, че САЩ са единствената сила, имаща възможността да оперира на глобално равнище, те не могат да го сторят навсякъде поради ресурсни и политически причини. Трите национални стратегии на САЩ показват отчетливо еволюция във вижданията за това как може да се осъществи поставената задача. Възпирането (1991) като основна концепция се превръща само в част от сложна система от последователни задачи, които да гарантират достоверността на политиката на САЩ. Основен момент се превръща предварителността (2002) не само по отношение на извършваните операции, но и по отношение на ефекта върху възможните сценарии за развитие. Същевременно отделните задачи се “военизират”, отчитайки необходимостта да се прекъсне самата идея за военно съревнование.
Изпълнението на последното изискване е свързано със сложната трансформация на управлението и организацията на ВС на САЩ, чиято цел е създаването на условия за преодоляване на ресурсните ограничения. 
През 2001 година се представя идеята за 1-4-2-1. Зад  тези цифри се крият: 1 е защитата на територията на САЩ, 4 са ключовите региони, в които се трябва да се сдържи определена агресия, 2 до конфликтите, които ВС на САЩ трябва да спечелят бързо и едновременно,  като поне по един  от тези конфликти трябва да се постигне стабилен мир.  Тази формула е значително по усложнена от използваните преди това, тъй като предвижда постигането на резултати, които не се изчерпват единствено с постигането на военно преимущество, но и със стабилност на резултатите, което предпоставя дълготраен ангажимент .
Тази нова стратегия налага завишени стандарти пред въоръжените сили  на САЩ. Още в началото на деветдесетте години основно значение се отдава на осигуряването на ефективно прехвърляне на военни части в точките на конфликт по въздух (airlift) и вода (sealift). Въпреки резултатите от Войната в Залива, ВС на САЩ отчитат, че съсредоточаването на военни части е отнело почти шест месеца. Стремежите на ВС, оценявани скептично от Конгреса на САЩ, тъй като според него организационните разчети на Департамента по отбрана са изпреварили техническото обезпечение, е да се достигне до комбинацията 10-30-30 (10 дни за противопоставяне на противника,  30 дни за победа над него и 30 дни за възстановяване и прехвърляне до следващото назначение).
І.2.Последици от новите военни стратегии за разполагането на военни бази извън територията на САЩ. Видове военни бази.
По доклад на Пентагона за структурата на базите (Base Structure Report FY 2003) базите на САЩ включват повече от 600 000 индивидуални съоръжения, разположени на над 30 милиона акра в над 6 000 места на територията на страната и в чужбина. Съоръженията включват от отделни датчици и интерцептори (прехващачи на сигнали), през обекти с площ от половин акър до комплекси като този на ВМС в Норфолк, Вирджиния с над 71 000 служещи или на сухопътните войски в Ню Мексико, който има площ от 3.6 милиона акра. В системата на планиране на базите на САЩ в чужбина се оперира с две основни категории, които трябва да се познават при дискутиране и работа по темата:
- PRV (Plant Replacement Value) или Цена на обектите и поддържащата инфраструктура по текущи цени на материалите и работната сила.
- Площ на обекта в акри.
На тази основа съоръженията и базите на САЩ се категоризират като:
- Големи (Large Installation), когато имат  PRV над 1.5 милиарда долара;
- Средни (Medium Installation), когато цената им е от 800 милиона до 1.5 милиарда долара;
- Малки (Small Installation), когато имат PRV от 0 до 800 милиона долара.
В рамките на разглеждания проблем в списъка на евентуални обекти на САЩ на територията на България ще попаднат тези, които имат или площ по-голяма от 10 акра, или Цена на обектите и поддържащата инфраструктура по текущи цени на материалите и работната сила (PRV) от 10 милиона долара и повече. В съответствие с тази критерии през 2003 г. от 702 съоръжения на САЩ в чужбина големите са 15, средните – 19, а малките са 668.
От видовете въоръжени сили на САЩ в чужбина най-много бази – 381, имат сухопътните войски, като 372 от тях са от категорията “малки”. ВВС имат 275 съоръжения, от които “големи” и “средни” са по 7, а “малки” са 261. Флотът има 44 инсталации, от които “големите” са 5, “средни” са 4 и “малки“ – 35. Морската пехота има само 2 “големи” бази в чужбина.
С извършването на “революцията във военното дело” се очертават следните промени в структурата на ВС на САЩ, които имат пряко отношение към необходимостта от промени в презморското разполагане. В армията на САЩ се пристъпва към изграждането на модулни сили (modular forces). Това би позволило увеличаване с 30% на активните военнослужещи и достигане използване на бойните сили до 60%. Броят на бригадите нараства от  33 на 43. Това би позволило на всеки военнослужещ след активно разполагане, да прекара две години в САЩ, четири години за резервистите и пет години за Националната гвардия. В допълнение армията развива ударни бригади наречени “Stryker” , които са оптимизирани да участват в малки по своя обхват конфликти, да предотвратяват кризи, изпълвайки пълния капацитет на армията и многонационалните възможности. През 1999 година армията създава първите бригади за начални действия с висока степен на оперативност .
ВМС на САЩ разработват тройната концепция, която е насочена  най-вече към морето като основна оперативна база, която да измести бреговите бази:
морски щит – свързано с увеличаване на възможностите за отбрана,§ включващо мерки от разширяване на бойния театър до изграждане на противоракетна отбрана;
морски удар – изграждане на интегрирана мрежово центрирана система за управление;§
морски бази – трансформиране на бреговите бази в морско базирани и§ увеличаване на логистичните възможности на флота. Към тази подточка може да бъде отнесена и взаимната концепция на флота и морската пехота за Усъвършенстване на мрежовото морско базиране (Enhanced Networked Seabasing).
ВВС на САЩ оперират с две трети по-малко постоянни бази, една трета по малко личен състав и участват в четири пъти повече разполагания от времето на Студената война. През 1998 година се взима решение за преминаване от подход основаващ се на бази към експедиционен подход (военновъздушни тотални сили), при който частите са разположени основно на територията на САЩ.  От своя страна ВВС на САЩ ще имат 48 часа за да нанесат удари  всяка една точка на света.  Разполагането на ударното съединение  е в порядъка на 90 дни.  ВВС работят на 15 месечен цикъл – 10 месеца тренировки, 2 месеца подготовка за операцията и 3 месеца разполагане.
За постигането на тези оперативни възможности ВС на САЩ разчитат на подържането на презморски военни бази, която концепция се променя през последните години, разчитайки на варианти за извършване на действия посредством прехвърлянето на части директно от северно американския континент и създаването на експедиционни корпуси. В края на осемдесетте години ВС на САЩ в презморските бази достигат численост приблизително 430 000 хиляди войника, докато през 2002 техният брой е съкратен до  200 000 хиляди.. Географски съкращението засяга най-вече Европа, където военният персонал е намален от 320 000 на 110 000, но по отношение на броя бази отнесен към общия им брой съкращението е по-малко от 50% (от 15 на 8%). Противоположна е тенденцията в Източна Азия, където няма сериозни съкращения и се увеличава процентното съотношение на базите.
Две основни групи от бази могат да бъдат разгледани: бази за постоянно разполагане (forward based) и изнесени бази за разполагане (forward deployment). Последните не се изграждат за постоянно и се използват до приключването на операциите. Те биват заемани на ротационен принцип без възможност за присъединяване на семейството, като официално дислоцираните там военни се смятат само за временно разположени в презморски бази. Техният брой варира в зависимост от съответните операции, като съотношението в момента е 4:3 в полза на намиращите се военнослужещи в базите за постоянно разполагане. От инвестиционна гледна точка разликата между двата вида бази е съществена, поради допълнителната инфраструктура, която е прикрепена към базите за постоянно разполагане. Т.напр. в Германия Армията към своите военни съоръжения поддържа 33 казармени помещения за непридружавани войници, 36 селища за семейства на обща стойност 14 млрд. долара. В допълнение разполага и с пет болници, пет хотела, два скаутски лагера и три голф игрища. В такъв тип бази повече от петдесет процента са подкрепящ и административен персонал.
  По отношение на ротационната база съществуват два основни модела: в Европа се извършва ротация на всеки три години, докато в Корея тя е едногодишна.
Табл. 1 % ротация спрямо продължителност на престоя
ВС Армия 21 35 29 9 6
ВМС 21 28 29 13 9
ВВС 13 22 31 18 16
Морска пехота 28 31 24 11 6
<1 г. 1-2 г. 2-3 г.
3-4 г. >4 г.

ВС на САЩ  разполагат към 2004 година с над 5543 индивидуални съоръжения, от които 83% се намират на територията на САЩ. Останалите са разположени на територията на 46 държави От презморската собственост най-много съоръжения са в Германия (306), Япония (158) и Р. Корея  (105). Според Департамента по отбрана те се категоризират като сгради (57%), постройки (30%) и поддържаща инфраструктура (17%). 89% са собственост на Департамента по отбрана, 6% са наети, а останалите са чужда или частна собственост. Департаментът използва две мерни единици при оценката на своята недвижима собственост: акри и цена на обектите (plant replacement value). Равностойността на собствеността е 646 милиарда долара,  от които 19% се дължат на презморските бази. От общо 29 милиона акра, презморските територии се разпростират на 580 хиляди от тях.
Табл. 2 тип на съоръженията в презморските бази
големи средни малки общо
ВС Армия 1 8 364 373
ВМС 5 2 188 195
ВВС 7 7 255 269
Морска пехота 2 2 19 23
общо 15 19 826 860
големи стойност по-голяма от 1.553 млрд. долара
средни стойност между 1.553 млрд. и 828 млн. долара
малки стойност по-малка от 828 млн. долара


Според Военната стратегия от 2004 година ВС на САЩ ще използват комбинация от изнесени, ротационни и временно разположени възможности, създадени специално за да могат да изпълняват определени мисии. В допълнение това трябва да спомогне за усилване ролята на партньорите и разшири  съвместните и мултинационални възможности, като подпомогнат и трансформацията на техните ВС . Нарастване на военното присъствие не подобрява способността на регионалните сили да използват експедиционния подход в отговор на регионални и глобални непредвидени обстоятелства.  В Усилване на отбранителното положение на САЩ от 2004 година изнесено разположените бази се различават от оптимално разположените. Смята се, че практически няма разлика от разположените в Европа тежко въоръжени дивизии от тези в САЩ, ако се налага тяхното превозване по море до “арката на нестабилност”. 
Изнесените извън територията на САЩ бази се разделят на три групи:
Основни оперативни бази (Main Operating Base) – постоянно разположени§ бойни съединения и  силна инфраструктура, характеризирана от командно-контролни структури, съоръжения за подпомагане на семействата, и усилени части за провеждане на защитни мерки (примери за това са Рамщайн (Германия), Кадена (Япония), Хъмфрис (Р. Корея));
Изнесени оперативни места (Forward Operating Site)- разширяващи се§ “топли” съоръжения поддържани с ограничено подкрепящо присъствие на САЩ и с предварително разположена екипировка. В тях няма да бъдат разположени постоянни части, а на ротационен принцип. Те също така ще бъдат фокус на регионални и двустранни обучения (примери за това са Сембаванг (Сингапур), Сото Кано (Хондурас));
Места за сътрудничество в областта на сигурността  (Cooperative§ Security Location) – представляват съоръжения с незначително или никакво присъствие на ВС на САЩ. Те ще бъдат поддържани с договор за периодични услуги  или подкрепа от приемащата държава. Те ще предоставят случаен достъп и ще бъдат център за действия в областта на военното сътрудничество (пример за това са Дакар (Сенегал), където ВВС е сключило договор за кацане при необходимост, логистика и зареждане).
Постоянните бази са свързани с необходимостта от поддържане на постоянен контингент от ресурси или от възможности за незабавна поддръжка. Постоянни ще бъдат също бази с цел използване на местни полигони за бойна подготовка – например такива в България могат да бъдат полигоните Корен и Шабла. На Корен по стандартите на НАТО и САЩ може да се тренира формирование до “батальонна тактическа група”, т.е. до 1000 души. Районът на северното крайбрежие е подходящо за съоръжения на военновъздушните сили. За такива цели от сили на САЩ вече беше използван полигона “Дравско” в Полша.
Временните бази са тези от типа на използването на Сарафово и румънската военновъздушна база “Михайл Когалничеану” край Констанца по време на кампанията срещу Ал Кайда в Афганистан. Така временна база за тренировка беше създадена в Грузия във връзка с необходимостта от бързи мерки за борба с изтеглящите се от Афганистан през Грузия към Чечня бойци на терористите. Използването им се дели на подготовка, активно използване и закриване с обща продължителност около една година.
Оперативното базиране се използва целите на отделен етап от дадена операция и има продължителност до няколко месеца. Примери за оперативно базиране на елементи има от времето на операцията на НАТО в Косово и на САЩ в Афганистан и Ирак.
Освен тези бойни бази в пакета от възможности влизат и различни складове, медицински, възстановителни и транзитно-транспортни съоръжения и възможности, използване на цивилни пътища, летищни, гарови и портови съоръжения и услуги.
Временните бази от посочените по-горе два типа /изнесени оперативни места и места за сътрудничество по проблеми на сигурността/  ще бъдат използвани за подкрепа на оперативните планове, за реакция при необходимост, осигуряване на глобална мобилност, обучения, осигуряване на стабилност на военния театър, подпомагане войната срещу тероризма. Временните  бази ще имат продължителност на живот между 1-3 години, докато средносрочните -  около 3-10 години. Услугите, които тези бази ще трябва да оказват, са  предварително разположено оборудване, медицинска помощ, обучение, услуги касаещи морала на войниците, приемливи стандарти за живот, локална полиция, специални защитни мерки. При тяхното прогнозиране се взема под внимание и пригаждането към местните цени , помощта от приемащата държава, съществуващи вече съоръжения.
3. Икономически аспекти на изграждането на новия тип бази
Въпросът за икономическата страна на базирането на войски на чужда територия е предмет на особено внимание особено след 80-те години на миналия век. В едно изследване на Дерек Брадън, публикувано в “Наръчник по икономика на отбраната” (Derek Braddon The Regional Impact of Defense Expenditure, "Handbook of Defense Economics") през този период войските на НАТО и техните семейства, разположени в Западна Германия – общо 400 000 души – са направили 10 милиарда долара разходи. Повече от 230 000 души са си изкарвали хляба – пряко или индиректно – работейки в или за базите (за сравнение приблизително същия брой съветски войски в ГДР е донесъл около 1% от брутния вътрешен продукт на тази страна).
На това равнище на анализ показател за социално-икономическия ефект от базите може да бъде броя на наемания персонал от местни хора. Например, във военно-морската база на САЩ в Гърция (залива Сауда) при 501 военнослужещи и 68 цивилни американски персонал местните са 111 души. В базата на ВВС в Инджирлик, Турция местните са 137 от 1509 персонал (процентът е по-нисък поради изискванията за специфична квалификация).
В този момент детайлни икономически разчети  не могат да бъдат напълно достоверни, главно поради променената ситуация, новия модел на базиране и значението на въпроса за НАТО и особено за САЩ. Тази важност вероятно ще доведе до готовност да се заплаща по-високи наеми и такси (потвърждение за тази тенденция бяха преговорите между САЩ и Турция за временно разполагане на американски войски преди операцията срещу Ирак). Определена ориентация представлява опита на България от времето на кампанията на НАТО срещу Сърбия и до днешно време.
Тенденциите в това отношение могат да се проследят в периода между операцията в Косово и Ирак. Така например, по време на кризата в Косово НАТО и по-късно KFOR изразходваха по над 40 милиона долара за покупки от държави в региона на Балканите. Това е относително нисък разход в сравнение с общата цена на кампанията от около 34 милиарда долара, но е значителна инвестиция в икономиките на местните държави. В последващите операции на САЩ и съюзниците им срещу Ал Кайда в Афаганистан разходите за базиране на чужда територия значително се увеличават. В Узбекистан - ключова държава в близост до Афганистан – САЩ са платили над 160 милиона долара за използването от 1 500 души на военновъздушната база Хан-абад. По данни на сп. “Икономист" в Киргизстан са закупени горива, строителни материали, храни и хотелски съоръжения за най-малко 16 милиона долара. С тях е бил обслужван контингент от 1 900 добре платени чуждестранни военнослужещи, които допълнително са правили разходи в страната. При това руската агенция РИА и интернет базираната “Stratfor” твърдят, че Киргизстан и Азербайджан са договаряли американските бази преди 11 септември 2001 г. именно поради очакваните икономически придобивки. Ситуацията обаче коренно се променя след кампанията в Ирак през 2003 г. Готовността на САЩ да изразходват по над 1 милиард долара на ден за военни цели промени значително параметрите на базирането на американски войски в чужбина. Само за първото тримечие на 2004  година администрацията изразходва 19 милиарда за операции извън територията на страната и 3.5 милиарда за "икономическа помощ, военно оборудване и бойна подготовка на държавите, поддържащи САЩ". През първата половина на годината 121 милиона долара са били предоставени на други държави, “заради помощта им в борбата срещу тероризма", 4 милиона за "техническа помощ на финансовите министрества на други правителства, за да прекъснат каналите за финансиране на терористи".
За икономическите ползи от изграждането на военни бази на територията на други държави може да се съди и от ефектите , които има  процесът на затваряне на чуждестранни военни бази,изградени по времето на «студената война». Когато САЩ трябваше да затворят някои от базите си на японския остров Окинава правителството беше принудено да похарчи няколко милиарда долара за инвестиции в местната икономика, за да компенсира загубите за бизнеса. На Филипините при затварянето на военновъздушната база “Кларк” от състава на военноморската база в залива Субик през 1992 г. загубите за бюджета от непостъпили наеми и такси не само са били в милиарди, а и разходите за отбрана е трябвало да се увличат с 6.5 милиарда долара за пет години.
Очевидно “предното базиране” на войски и съоръжения струва много пари. Факт е, че по-голямата част от тях държави като САЩ изразходват у дома или използвайки национални контрактори. Въпреки това плащанията на територията на страната домакин са достатъчно значителни, за да предизвикат подобрение в икономическата ситуация, особено на локално равнище. Това е особено вярно в случаи, когато разполагането на войски пряко или косвено е свързано с конкретни американски икономически интереси, като петрол, например (какъвто е случая със страните около Каспийско море). Така след войната в Персийския залив от 1991 г. САЩ оставиха значително количество войски (освен това останаха войски на Великобритания и няколко самолета на Франция) в Саудитска арабия, Кувейт и арабските емирства не само за да контролират Саддам Хюсейн, а и да контролират нефтените полета и да поддържат прозападната ориентация на петролните монархии, въпреки че внасят под 5% от петрола си от този район (големият експрорт е към Европа и Япония).
Изчисления представени от Департамента по отбрана показват, че изграждането на изнесено оперативно място (тип Stryker) ще струва около 236 млн. долара (земята не са калкулира), а годишната издръжка ще бъде около  6,6 млн. долара. Услугите, които ще се предоставят на тези места ще възлизат на около 10 млн. долара  годишно. Практически обаче всички тези разходи могат да не бъдат в полза на приемащата държава, ако това не е уредно по време на преговорите.  От своя страна Комисията по презморските бази приема, че изграждането на нови бази ще струва 350 долара на кв.м., а поддръжката до 4 долара. Според GAO изграждането на трите бази в източна Европа ще струва 750 млн. долара, а подържането им 150 млн. на година.
Табл. 3                                Алтернатива Стойност на базите
1C Три бойни бригади в Източна Европа 2 млрд. долара
1B Ротационни бригади от Германия към Източна Европа 750 млн.+150 млн./година
2A Ротация на части от бази в САЩ към Източна Европа 1 млрд.
2B Преместване на една бригада в Източна Европа 750 млн.
3B Основно базиране изцяло в САЩ и екипировка в Източна Европа 500 млн.

Бъдещото разполагане на ВС на САЩ в Европа ще се характеризира с по-леки, способни за бързо разполагане сили като бригади “Stryker” и въздушнопреносими части (airborne forces), въпреки че Конгресът е на мнение, че запазването на една тежко въоръжена дивизия в Европа е необходимост . Те ще бъдат разположени в съществуващите съоръжения за обучения (Графенвьор (Германия)) в комбинация с инфраструктура, позволяваща високо-капацитетна мобилност (Рамщайн (Германия)). По време на изслушванията на Комисията за презморските бази, относно разполагането на войски по периферията на Европа (България и Румъния) се очертават мнението, че по периферията е изгодно използването на бази за съвместни учения поради занижените стандарти в тези страни.
Създаването на експедиционни корпуси и такива за бързо реагиране са свързани с преструктурирането на базите на ВС на САЩ на територията им (в сравнение армията е намалила своето постоянно присъствие в презморски бази от 31% през Студената война до 21%, ВМС е разположило 33% в презморски бази, докато 20% са на път от бази в САЩ, ВВС разполагат с една трета по-малко бази).  Вътрешното преструктуриране отнема приблизително три четвърти от бюджета предвиден за преструктуриране на базите (около 4 млрд. долара годишно). През октомври 2005 година Конгресът одобри т.нар. BRAC доклад, с което потвърди разчетите на Департамента за отбрана за преструктуриране разполагането на ВС на САЩ. Затворените 21  основни бази би трябвало да доведат до освобождаване на средства и преустройството на военните бази в САЩ за да приемат  ВС, които ще бъдат изтеглени от презморските бази .
Нетните промени през следващите години ще бъдат както следва: 70 000 военнослужещи ще се завърнат на територията на САЩ, заедно с 100 000 членове на семействата им и цивилни служители. Базите ще бъдат намалени с 35% от сегашните 850 до 550. В Европа ще бъдат затворени 219 от 589 наскоро създадени бази. Ще бъдат създадени множество малки бази за достъп до зони като Армения, Азербайджан, Грузия и Каспийско море. Следните редукции в числеността на ВС са предвидени: ВВС – от 29100 до 27500, ВМС от 13800 до 11000, Армията от 62000 до 24000. В Европа ще бъдат вложени инвестиционни разходи на стойност 4 млрд. долара, и около 5 млрд. за жизнения цикъл на базите. За Българи и Румъния се предвижда установяването на ротационна бойна бригада, източно европейски сили (разположени в Германия) и екипировка за 4 батальона. Това дава предимство за 3 дневно разполагане на източно европейския батальон в Кавказ, за разлика от 15 дни от Германия, който пак трябва да се извърши посредством пристанища на Черно море. Прави впечатление, че Румъния и България са взаимозаменяеми от експедиционна гледна точка. 
Табл. 4                        Дестинация
База/дни Нигерия Азербайджан Уганда Джибути
Стари бази
Диего Гарсия 19 23 20 12
Германия 20 24 32 21
Нови бази
България 20 17 26 15
Полша 21 24 32 22
Румъния 20 17 26 15

При оценяването на икономическите ползи от приемането на ВС на САЩ на територията на определена държава трябва да се отчете икономическия модел използван от Департамента по отбрана и Конгреса за оценка на икономическия ефект от изграждането, използването напускането и връщането на базите. Т.е. необходима е средносрочна оценка на тези ползи. Следните фактори се използват от GAO :
Споделяне на разходите от приемащата държава - директно или§ индиректно. Директните плащания означават директни плащания свързани с  обновяването и изграждането на съоръженията. Индиректните са непарична подкрепа като земя и съоръжения предоставени без заплащане, споделяне на разноски като администрация, планиране,  дизайн и общи разноски за строеж, поддържане, поправка на съществуващи или нови съоръжения, освобождаване от данъци или други облекчения и заплащане на работната сила от приемащата държава;
Връщане на имуществото на приемаща държава и получаване на остатъчната§ стойност от върнатото имущество. Т.напр. Р. Корея продава върнатото имущество за да осигури финансиране по своята част то споделянето на разноските. Необходимо е да се отбележи, че, тъй като ВС на САЩ често не включват разноските на приемащата държава за преобразуване на оставените съоръжения за цивилна употреба, те трябва да се изискат от приемащата държава;
Мерки за възстановяване на околната среда;§
Използването на допълнителни средства на САЩ за бъдещи промени в инфраструктурата.§
Преструктурирането на ВС на САЩ предвидено в Глобалното бъдеще и изводи за базирането на САЩ ще струва според Департамента по отбрана  между 9 и 12 млрд. долара за фискалния период 2006-2011. Изчисленията на комисията за презморските бази към Конгреса обаче показват стойност приблизително 20 млрд. долара. Нарастването е породено както от увеличаване на стойността на използваните съоръжения в съответните места (Окинава и Сингапур) или разполагането на съоръжения в периферията на “арката на нестабилността”  и заплащане за достъп до съоръжения (постоянното присъствие на ВС на САЩ в Джибути струва допълнителни 150 млн. долара). Договорът с Узбекистан предвиждаше например приблизително 150 млн. долара за използването на ВВС базата. В смисъла на новите бази трябва да отчетем, че част от плащанията за използването на базите са част от пакета свързан с оказваната помощ на развиващите се държави (foreign assistance). За 2002 година приходите от гориво, пясък, храни и легла в Киргизстан е бил 16 млн. долара.
Различен е случаят, когато ВС на САЩ използват бази на територията на свои съюзници. Както бе отбелязано, присъствието на ВС на САЩ се разглежда като съвместно управление на възможности и ресурси, насочени към отразяване на общи заплахи. В този случай Департамента по отбрана използва сложна таблица от  компоненти, с тенденция да се разширява и усложнява в зависимост от моментните задачи на ВС на САЩ, в която подкрепата на съюзниците за презморските бази е неизменна част.



Табл. 5                                                                      година
критерии 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997 1995
Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Агрегирани ресурси за отбрана
Многонационални мирни операции Многонационални мирни операции Многонационални мирни операции Многонационални военни дейности Многонационални военни дейности Многонационални военни дейности Многонационални военни дейности Кризисен мениджмънт и мирни операции
Мобилни части/ логистични сили Сили за бързо реагиране Многонационална сили за реагиране - - - - -
Бойни сили Активен военен персонал Активен военен персонал Военен персонал Военен персонал Военен персонал - -
- Военни сили Военни сили Военни сили Военни сили Военни сили - Военни сили за отбрана
НАТО разходи за модернизация НАТО разходи за модернизация НАТО разходи за модернизация - - - - -
Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Подкрепа от приемащата държава
Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Икономическа и финансова помощ
Принос в борбата с тероризма - - - - - - -





Подкрепата, разделена на две части: директна (през 2004 година от Корея са поискани 174 млн., а от Германия 284 млн. долара за нови съоръжения) и индиректна, показва, че приблизително 50% от всички разходи на ВС на САЩ за поддържането на тези бази  се покриват от подкрепата на държавите, като безспорен лидер в това отношение е Япония и арабските държави (вж. табл. 9 за споделяне на разходите по държави). Средната подкрепа на държавите от НАТО е  22%, но за разлика от Япония, тези държави компенсират с участие в останалите компоненти, изграждаща отбранителната система на съюзническите отношения.





Табл. 6
% офсет на разходите на ВС на САЩ  да презморски бази по години
1996 1997 1998 1999 2000 2001
държава Япония 78 76 76 79 79 75
Катар - - 65 43 47 40
Норвегия 25 30 60
Италия 49 65 60 37 37 34
С. Арабия 37 88 58 68 80 54
Испания 47 47 45 - - 55
Гърция 33 34 42 - - -
Р. Корея 24 40 41 35 42 39
Люксембург - - 40 - - -
Турция - - 26 - - -
Белгия - - 24 - - -
Германия 27 26 22 27 21 21
Кувейт - - - 50 47 51
Оман - - - - 40 79
НАТО - - - 22 22 -





Две други измерения са свързани с офсета на разходите на ВС на САЩ. От една страна, както показва примера в Германия,  част от остатъчната стойност на базите се преизчислява като възлагане на поръчки на фирми от САЩ. От друга страна присъствието на ВС на САЩ е свързано и със закупуването на оръжейна продукция. Департаментът по отбрана е орторизиран да извършва дейности, целящи подпомагане износа на продукция на военната индустрия  на САЩ.










Табл. 7 Експорт на военна продукция Данни за бази на ВС на САЩ
2002 2001 стойност акри
държави Антигуа и Барбадос 2,000 362,000 97.60 263
Австралия 159,186,000 266,945,000 323.90 18,099
Бахами 13,000 23,000 314.90 539
Бахрейн 84,369,000 343,586,000 330.10 91
Белгия 68,787,000 173,372,000 605.90 1122.00
Канада 95,933,000 128,054,000 0.00 144
Колумбия 30,138,000 229,051,000 17.00 12
Дания 23,181,000 112,818,000 101.00 0
Египет 1,977,325,000 867,639,000 48.50 3
Франция 219,699,000 149,384,000 84.40 0
Габон 8,000 280,000 39306.10 168.72
Гърция 464,711,000 452,086,000 204.90 101
Гренландия 0 0 2781.20 234022.00
Хонг-Конг 384,000 783,000 8.50 0
Исландия 0 1,000 2941.20 21244
Индия 38,000 0 11.30 0
Италия 107,358,000 107,691,000 4864.30 5580
Япония 527,180,000 561,024,000 38076.20 127378
Кения 810,000 2,265,000 33.70 0
Р. Корея 571,958,000 751,043,000 12183.20 59979
Кувейт 132,796,000 567,410,000 2.30 0
Люксембург 2,421,000 1,152,000 305.60 214
Холандия 246,461,000 418,017,000 546.50 26
Н. Зеландия 32,217,000 19,988,000 0.00 12
Норвегия 89,652,000 194,317,000 8.20 0
Оман 1,611,000 3,976,000 68.90 9000
Перу 304,000 858,000 17.60 6
Португалия 29,220,000 43,635,000 1244.20 1445.00
Сингапур 426,398,000 248,735,000 148.40 0
Испания 179,288,000 272,970,000 2038.00 8773
Турция 299,617,000 494,413,000 1327.20 3517
Великобритания 270,409,000 369,671,000 5187.40 7904
Венецуела 18,326,000 22,649,000 2.60 3
Страни членки на НАТО

Последният елемент от офсета е политиката на възстановяване на щетите нанесени върху околното среда вследствие на използването на презморските бази се основава на три основни компонента: правилата на Департамента по отбрана, законите на САЩ действащи и за презморските инсталациите и двустранните споразумения с приемащата страна. Водещ вътрешен документ за Департамента по отбраната е инструкция 4715.5/1996, регулираща управлението на съответствието на околната среда на презморските инсталации .  От  управлението са изключени  са инсталации, които потенциално не засягат околната среда, операции на флота, ВВС, военни операции, разполагане свързвано с обучения и използват на временна основа. Там където инструкцията е приложима, Департаментът по отбрана е запазил гъвкавост относно правилата, които трябва да се прилагат. Оценката на приложимите стандарти (Final Governing Standards) се възлага на съответния изпълнителен служител по околната среда.
Служителят идентифицира националните стандарти и съответни международни режими, действащи в приемащата държава, включително и тяхната реална приложимост от правителството и частния сектор. При липса на специални уговорки в споразумението между САЩ и приемаща държава, служителят обикновено прилага стандарта, създаващ по-голяма защита.  В случай, че се касае за цялостен режим, служителят го сравнява с Ръководството за презморска околна среда и обикновено избира, създаващия по-голяма защита.  Във вторият основен документ е ревизираното през 2000 година Ръководството за презморска околна среда се стеснява обхвата на инструкцията, като се изключват инсталациите, които се наемат и използват съвместно.  Той също така задава основи стандарти, които трябва да бъдат спазвани. 
В инструкция 4715.8/1996, регулираща възстановяването на околната среда в презморските територии, вследствие на замърсяване на околната среда, включващо инсталации, които трябва да се върнат или са върнати  на приемащата държава и дейности, включително и обучения, на Департамента по отбраната. В тази инструкцията също така се определя необходимостта да се търси принос, включително непаричен,  от приемаща държава, както и да се използва инструмента на офсет – разходи на приемащата държава за възстановяване срещу остатъчната стойност от капиталовите подобрения извършени от Департамента по отбраната. Оценката доколко замърсяването представлява позната неизбежна и съществена заплаха  и обхвата на възстановяването се определя от съответния командващ на компонента  в консултации с агента и медицинските власти. Департаментът отбелязва, че решението за провеждане на възстановяващи операции е политическо и зависи най-вече от необходимостта от бъдещ достъп до бази в приемащата страна.
Ако замърсяването е такава заплаха Департаментът по отбрана поема изцяло възстановяването до тавана определен от неговата политика. Ако приемащата държава има по-високи изисквания, тя поема разликата или приема разликата като част от офсет стойността на остатъчната стойност. Ако замърсяването е причинено на трети страни и е такава заплаха Департамента по отбраната поема възстановяването (прочистването). Ако обаче не представлява такава заплаха Департаментът може да проведе възстановяването до 75% от стойността му или да се позове на частта от споразумението за разполагане, касаеща искове на трети страни.
Съществуват само два закона на САЩ, които се прилагат екстериториално и създават определени задължения на ВС на САЩ. Те засягат съдържанието на азбест при строежите на училища и  запазване на историческото наследство. По силата на постановление  12114 агенциите на САЩ са задължени да извършват изследване на въздействието върху околната среда.
Двустранните спогодби, регулиращи присъствието на ВС на САЩ в презморски бази, рядко регулират проблема свързан с околната среда. Те се адресират намаляване на остатъчна стойност равно на стойността на възстановяване на щетите или предвиждат връщане на съоръженията в тяхното първоначално състояние. Вследствие на тази политика между 1994-1998 година ВС на САЩ са изразходвали около 102 млн. долара за възстановяване на щети на околната среда в презморските бази, докато само през 1998 година на територията на САЩ стойността на разходите е 2,13 млрд. долара. Не по-различно е съотношението през останалите бюджетни години.

Табл. 8 бюджетна година
99 2000 2001 2002
Общо 2.1 млрд. 2.05 млрд. 2 млрд. 2 млрд.
Презморски бази 178.263 млн. 203.321 млн. 221.131 млн. 223.672 млн.



Табл.9
критерии Разходи на приемащите държави на година  като споделяне на разходите за присъствието на ВС на САЩ на тяхна територия
1996 1997 1998 1999 2000 2001
военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа
държава ЕВРОПА
Белгия 1646 0 49.7 1624 0 58.43 1624 0 58.43 1642 0 57.24 1574 0 49.21 1154 0.17 54.35
Канада 208 - - 164 - - 164 - - 155 - - 161 - - 165 - -
Чехия 14 - - 14 - - 15 - -
Дания 38 0.02 0.05 38 0.02 0.06 38 0.02 0.06 31 17.64 0.05 25 0.01 0.05 28 0.02 0.05
Франция 73 - - 65 - - 65 - - 73 - - 65 - - 70 - -
Германия 48878 55.98 1247 68280 23.29 933.68 68820 23.29 933.68 68196 33.59 1344.13 70126 88.85 1122.46 71434 8.21 853.45
Гърция 507 0.08 15.4 431 0.01 18.95 431 0.01 18.95 437 0 23.48 696 0.05 19.42 526 0.47 17.27
Унгария 424 0 5.73 373 0 4.23 26 0 2.4
Италия 12401 0.6 527.9 10508 0 1113.83 10508 0 1113.83 11668 0 532.64 11348 8.3 355.9 118543 2.9 321.13
Люксембург 9 0 0 9 0 15 9 0 15 7 0 16.71 6 0 15.76 10 1.11 18.72
Холандия 747 0.02 3.12 695 0 3 695 0 3 680 0 0 673 0 0 696 - -
Норвегия 104 0.88 0 91 4.86 0 91 4.86 0 96 5.05 0 77 6.2 0 187 10.31 0
Полша 24 - - 20 - -
Португалия 1075 0 1.15 1024 0 4.1 1024 0 4.1 1010 0 4.15 994 0.05 0.87 992 1.71 2.39
Испания 2746 1.15 121.7 2131 0.09 101.85 2131 0.09 101.85 2136 0.52 115.1 1945 0.17 115.14 1778 0 119.58
Турция 2922 7.85 16.4 2422 0.12 23.72 2422 0.12 23.72 2216 0.16 34.29 2059 0.13 4.58 2170 0 13.55
Великобритания 11662 - - 11166 1.3 126.23 11166 1.3 126.23 11299 4.52 80.92 11170 5.14 127.77 11361 20.06 113.84
АЗИЯ
Япония 42962 3607 978 40589 2881 1132.1 40589 2881.26 1132.1 40244 3957.19 1223.85 40025 3877.29 1125.9 39691 3456.63 1158.22
РКорея 36539 306.7 - 36956 349.1 402.21 36956 349.1 402.21 36130 324.65 397.19 36171 432.9 363.38 37972 420.33 324.65
АРАБСКИ П-ОВ
Бахрейн 598 2.07 0 936 1.7 1.23 936 1.7 1.23 1308 1.25 0.15 1433 0.95 20.07 1280 2 20.18
Кувейт 5531 67.18 4.95 5274 171.1 4.9 5274 171.05 4.9 3582 172.09 4.9 4527 245.24 0 4300 239.08 8.55
Оман 30 0.05 11.82 703 0 44.94 703 0 44.94 158 0 34.91 199 0 18.52 560 0 29.74
Катар 43 0 - 36 0 11 36 0 11 39 0 11 53 0 11 72 0 17.59
С. Арабия 1587 - - 5737 1.79 90.22 5737 1.79 90.22 4861 2.16 78.29 5176 2.34 60.69 4802 4.76 68.9
ОАИ 23 0.05 10.79 387 0.06 10.38 369 0.06 14.62 425 0.07 13.21 207 0.08 74.01




ІІ. ДВУСТРАННИ И МНОГОСТРАННИ ДОГОВОРЕНОСТИ, КАСАЕЩИ ПРАВНИЯ РЕЖИМ НА ВОЕННИТЕ БАЗИ НА САЩ  В ЧУЖБИНА.




          1. Многостранни договорености

СТАТУТ НА ВОЙСКИТЕ НА САЩ В СТРАНИТЕ ОТ НАТО

Правна уредба

• Многостранно споразумение, Лондон, 23 август 1953 г. (Лондонско споразумение)


Източници



Легални определения 















Правен статут на чуждите сили

























Задължения на членовете на чуждите сили





Право за носене на оръжие


Юрисдикция









Икономически отношения










Пребиваване








Условия на труд







Ползване на услуги




Данъчно облагане



























сила – военен персонал, намиращ се на земя, море или въздух на чужда територия в рамките на Пакта във връзка с техните основни задължения;

цивилен компонент – включва всички цивилни лица, които придружават американските сили и могат да бъдат назначавани във войските;

несамостоятелни лица – включват членовете на семействата на американските военни;

изпращаща страна – договорна страна, която изпраща своите войски на чужда територия (САЩ);

приемна страна – договорна страна, на чиято територия се разполагат чуждите войски на Пакта.

Чуждите сили и техните семейства са длъжни да спазват законите на приемната страна.
           
Членовете на чуждите сили имат право да не бъдат проверявани на влизане или излизане от приемната страна, но не могат да станат граждани на тази страна.

Членовете на цивилния компонент, както и семействата на силите трябва да бъдат определени като такива в паспортите си.

В случай, че член на чуждите сили напусне своята длъжност без да е напуснал приемната страна, властите на изпращащата страна са длъжни да уведомят властите на членката, в която са разположени техните войски.

В случай, че приемната страна желае освобождаването от длъжност на член от чуждите сили, изпращащата страна е длъжна да го приеме.   


Приемната страна зачита документите за шофьорски умения на членовете на чуждите сили за валидни на нейна територия, без да ги задължава да се явяват на изпити.

Членовете на чуждите сили са длъжни да носят униформа. 

Превозните средства на силите и на цивилния компонент трябва да бъдат означени освен с регистрационен номер, и с определящ националността стикер.

Членовете на силите имат право да носят оръжие, в случай, че са оторизирани за това от преките си началници. 

Военните власти на изпращащата страна запазват властта си да съдят и наказват провинилите се членове на чуждата сила съгласно законите на тази страна.

Властите на приемната страна имат властта да съдят и наказват провинилите се членове на чуждата сила, както и членове на техните семейства, ако те са престъпили законите на тази страна в рамките на нейната територия.               

Членовете на чуждите сили имат право да купуват местни продукти и да ползват услуги на същите цени, както и местните жители.

Продуктите, които се използват от чуждите сили, се закупуват от техните власти от места, от които ги закупуват и войските на приемната страна. За да се предотврати всякакъв неблагоприятен ефект върху икономиката на приемната страна, компетентните власти на тази страна трябва да следят продажбата на продукти, които са забранени.

Приемната страна е отговорна да осигури място за пребиваване на цивилния компонент и за семействата на чуждите сили, в съответствие с разпоредбите и пазарните наемни цени на страната.

Законите на приемната страна са валидни при договаряне на начина и местата на пребиваване на горепосочените лица. 

Местните работни условия трябва да се зачитат по същия начин от чуждите сили, така както от местното население.

Условията на заетост и заплащане, допълнително осигуряване и защита на работещите се регулират от законите на приемната страна.

Когато чуждите сили или цивилният компонент не разполага с медицински или зъболекарски услуги, те имат право да ползват такава грижа на местно ниво, включително и хоспитализация на същите цени, на които се ползват от войските на приемната страна.

Нито членовете на чуждите сили, нито цивилният компонент или техните семейства са освободени от задължението да плащат данъци и такси за закупени от тях продукти или услуги, които са обложени от приемната страна.

Такси, които се заплащат единствено от граждани на приемната страна, не се заплащат от временно пребиваващите чужди сили, цивилен компонент или техните семейства.

В случай, че член на чуждите сили, цивилен компонент или техните семейства се занимава с частен бизнес в приемната страна, който не е свързан с основната му цел за пребиваване в тази страна, той/тя заплаща всички данъци, валидни и за постоянно пребиваващите лица в тази страна.

За превозните средства на чуждите сили не се заплащат данъци и такси, които важат за превозните средства на местното население.

Чуждите сили имат право да внасят без мито стоки и продукти, които се използват единствено и само за нуждите на войските. Всякакви други стоки и продукти, които не са за ползване единствено и само от чуждите сили, се обмитяват при внасяне в приемната страна

Стоки или продукти, внесени без наложено мито в приемната страна, могат да бъдат изнесени свободно извън границите на тази страна, като в същото време трябва да се спазват законите на трета страна (ако има внос в  такава).


2. ДВУСТРАННИ ДОГОВОРЕНОСТИ






ИТАЛИЯ
Правна уредба

• Меморандум за сътрудничество между Министерство на отбраната на Република Италия и Департамента за отбрана на САЩ относно използването на бази/инфраструктура от американските сили на територията на Италия


Източници



Общи положения













Решаване на спорове


Модел на техническа уредба






Действие на Меморандума




Използване на базите











Управление на базите















Задължение за взаимно информиране









Решаване на спорове



Увеличаване на персонала



Статут на италианския командир






Статут на персонала на базите





Инфраструктура на базите













Разходи и отговорности по поддръжката на базите








Финансиране на базите



Разпределяне на разходите

















Обществени и административни услуги















Въздушен и наземен транспорт




Движима и недвижима собственост






Процедури при прекратяване използването на бази и инфраструктура

източник лекция на  Проф. д-р Христо Василев Георгиев : http://www.nbu.bg/index.php?l=3404

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
____________________________________________________

Проект!

ЗАКОН
За  ДЪРЖАВНАТА  АГЕНЦИЯ  ЗА  РАЗУЗНАВАНЕ



Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл.1. Този закон урежда принципите на дейността и задачите, ръководството и контрола, устройството и органите за управление и статута на служителите на Държавната агенция за разузнаване (ДАР).
Чл.2. (1) ДАР извършва дейности за гарантиране националната сигурност на страната, определени в този закон.
(2) Дейностите по предходната алинея се осъществяват от ДАР самостоятелно и във взаимодействие с други упълномощени държавни органи.
Чл.З. Върховенството на гражданското общество се гарантира от гражданския контрол върху ДАР, упражняван от предвидените в Конституцията и в този закон органи.
Чл.4. ДАР е юридическо лице на бюджетна издръжка.                                 

Глава втора
ПРИНЦИПИ НА ДЕЙНОСТТА
Чл.5. ДАР осъществява дейността си въз основа на следните принципи:
1. спазване на Конституцията и международните договори, законите и  нормативните актове на Република България;
2. зачитане правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3. защита на информацията и на източниците за придобиването й;
4. достъпност като съчетава публичността с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация;
5. единоначалие и персонална отговорност в организацията и управлението;
6. единен ред за подбор, назначаване, развитие и освобождаване на служителите;
7. сътрудничество с гражданите;
8. политически неутралитет;
9. граждански контрол.
10.
Глава трета
ОСНОВНИ ЗАДАЧИ
Чл.6. Основните задачи на ДАР са:
1. събиране на външнополитическа, военна и икономическа разузнавателна информация;
2. охрана и защита на обектите и дейностите си, както и в други случаи, определени в нормативен акт;
3. информационно осигуряване на дейността си;
4. взаимодействие и координация с органите на държавна власт;
5. международно сътрудничество със сродни органи на други държави.

Глава четвърта
ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ
Чл.7. Основните дейности на ДАР са:
1. придобиване, анализиране и съхраняване на външнополитическа, военна и икономическа разузнавателна информация;
2. изготвяне на информации, анализи, оценки и прогнози, свързани със:
а) опазването на националния суверенитет и конституционния ред в страната;
б) противодействие на международния тероризъм, организираната престъпност, наркотрафика и незаконното разпространение на международно контролираните продукти, технологии и оръжия за масово унищожение, насочени срещу интересите на Република България, НАТО и Европейския съюз;
3. изграждане на информационни и архивни фондове;
4. осъществяване на международното сътрудничество със сродни органи на други държави.

Чл.8. ДАР се отчита пред Президента, Министър-председателя и председателя на Народното събрание и предоставя в равен обем материалите по чл.7, т.2 на тях и предоставя материали на длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност по ред и условия, определени от Министерския съвет.
Чл.9. За осигуряване изпълнението на дейността си ДАР използва:
1. оперативни методи и средства;
2. прикрития;
3. привличане за сътрудничество на лица с тяхно доброволно съгласие;
4. специални разузнавателни средства;
5. криптографска и електронна защита на комуникациите си;
6. специална защита на кореспонденцията си;
7. сили и средства за охрана и сигурност.
Чл.10. (1) Всяка държавна администрация е длъжна да предоставя безвъзмездно исканата от ДАР информация, съдържаща се в нейните информационни и архивни фондове.
(2) Държавните и общински органи и институции осигуряват на ДАР връзка с автоматизираните си информационни системи, по ред и условия, определени в нормативен акт.
Чл.11. Органите на администрацията, длъжностните лица и гражданите се задължават да оказват съдействие на ДАР при осъществяване на дейностите й, определени в този закон.
Чл.12. Информацията за дейността и служителите на ДАР представлява държавна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
Чл.13. Други функции на ДАР могат да се възлагат само със закон.

Глава пета
РЪКОВОДСТВО И КОНТРОЛ
Раздел I
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Чл.14. (1) В съответствие с Конституцията на Република България Народното събрание упражнява парламентарен контрол по отношение на Държавната агенция за разузнаване.
(2) Със закона за държавния бюджет Народното събрание определя бюджета на Държавната агенция за разузнаване.
Раздел II
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА
Чл.15. Президентът може да изисква от ДАР сведения, свързани с функционирането й.

Раздел III
МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ
Чл.16. Министър-председателят упражнява общото ръководство на ДАР в съответствие с Конституцията и законите на страната.
Чл.17. (1) Министър-председателят определя задачите за осъществяване дейността на ДАР и приема отчета за изпълнението им.
(2) При изпълнение на функциите по ал.1, Министър-председателят се подпомага от Съвета за сигурност при Министерския съвет.
Чл.18. Министър-председателят, по реда на чл.23, ал.6 от Закона за администрацията, назначава и освобождава председателя на Държавната агенция за разузнаване.
Раздел IV
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Чл.19. Министерският съвет:
1. Определя числения състав на Държавната агенция за разузнаване;
2. Приема нормативните актове по чл.6, т.2; чл.7, т.3; чл.8, т.4 и чл.10, ал.2;
3. Осигурява финансово и материално-технически дейността на Държавната агенция за разузнаване.
Чл.20. Министерският съвет по предложение на председателя на ДАР:
1. Приема правилник за прилагане на закона за Държавната агенция за разузнаване и наредба за дейността на агенцията, и със свои актове осигурява дейността на ДАР по чл.9, т.2.
2. Определя възнагражденията за длъжност и ранг и другите  възнаграждения на служителите на агенцията.

Раздел V
СМЕТНА ПАЛАТА
Чл.21. Сметната палата извършва проверки на ДАР в съответствие със законовите си правомощия.




Глава ШЕСТА
УСТРОЙСТВО И ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Раздел I
УСТРОЙСТВО
Чл.22. (1) ДАР административно се организира в дирекции, към тях могат да се създават отдели, а при необходимост към отделите могат да се създават сектори.
Чл.23. (1) Според разпределението на дейностите звената по чл.22 са общи и специализирани.
(2) Наименованието на звената се определят при спазване разпоредбите на закона за администрацията.
Раздел II
ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Чл.24. (1) Управлението на ДАР се осъществява от председател.
(2) Председателят на ДАР се подпомага от заместник-председатели.
(3) Председателят и заместник-председателите на  ДАР са държавни служители по този закон и отговарят на изискванията за пределна възраст за военна служба определени в чл.160, ал. 1, т. 8 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(4) Председателят и заместник-председателите на ДАР трябва да отговарят на изискванията на чл. 30 и чл. 33, ал. 1.
Чл.25. (1) Председателят осъществява ръководството на агенцията, като:
1. организира изпълнението на:
а) дейностите, определени с този закон;
б) задачите, определени от Министър-председателя;
в) бюджета в частта му за Държавната агенция за разузнаване;
2. осъществява взаимодействието и координацията с другите държавни органи;
3. в определените срокове представя на Министър-председателя отчета за изпълнението на дейностите и поставените задачи;
4. утвърждава:
а) структурата и щатовете, създава и закрива структурни звена в рамките на определените бюджет и числен състав;
б) длъжностните характеристики на служителите;
5. съставя и предлага на Министър-председателя проект на бюджет на Държавната агенция за разузнаване;
6. изготвя предложения до Министерския съвет по чл.20;
7. извършва действия на орган по назначаването на държавните служители;
8. сключва, изменя и прекратява трудовите договори;
9. управлява човешките ресурси;
10. командирова служителите;
11. контролира разходите за особени дейности;
12. отговаря за:
а) стопанисването и управлението на държавните имоти на агенцията;
б) правното осигуряване на дейността;
13. издава правилници, наредби, инструкции и заповеди;
14. изпълнява други функции, определени от закона.
(2) Председателят на ДАР със своя заповед назначава и определя правомощията на заместник-председателите на Държавната агенция за разузнаване.
(3) Заместник-председателите на ДАР, в рамките на определените им правомощия, издават заповеди.
(4) Заповедите на председателя и на заместник-председателите на ДАР по този закон се издават в писмена форма.
(5) Заповедите по ал. 4 подлежат на съдебен контрол само в случаите, предвидени в този закон.
Чл.26. (1) Ръководството на дирекциите се осъществява от директори, които отговарят за дейността им пред председателя на ДАР.
(2) При изпълнение на ръководните си функции и задачи директорите издават заповеди.
Чл.27. Другите длъжностни лица изпълняват функции и задачи, определени от председателя на ДАР.

Глава СЕДМА
СТАТУТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ
Раздел I
УСЛОВИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ
Чл.28. (1) Служителите на ДАР в съответствие с определените длъжности са:
1. Държавни служители;
2. Лица, работещи по трудово правоотношение.
(2) С приемането на числения състав се определят длъжностите, които се заемат от служителите по ал.1.
Чл.29. (1) Длъжностите в ДАР са:
1. ръководни  - от началник сектор нагоре;
2. експертни;
3. технически.
(2) Длъжностите по ал.1, т.1 не могат да се заемат по трудово правоотношение, като лицата на ръководни длъжности отговарят на изискванията за пределна възраст за военна служба, определени в чл. 160, ал. 1, т. 6 и т. 7 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл.30. (1) За служител на ДАР  се приема лице, което:
1. е български гражданин;
2. е навършило пълнолетие;
3. е физически здраво;
4. не е поставено под запрещение;
5. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер;
6. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;
7. притежава изискващото се за длъжността образование;
8. отговаря на специфичните изисквания, предвидени за заемане на съответните длъжности в акт на председателя на ДАР.
(2) Не се приема за служител на ДАР лице, което:
1. няма изискващата се степен на образование за съответната длъжност;
2. има образувано срещу него наказателно производство;
3. има наложено дисциплинарно наказание "уволнение";
4. има и друго гражданство;
5. би се оказало в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
6. е народен представител;
7. е кмет или съветник в общински или районен съвет;
8. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия или синдикална организация.
(3) На ръководни длъжности могат да се приемат само лица с висше образование със степен “магистър”.
Чл.31. (1) ДАР извършва проверка за достоверността на обстоятелствата и фактите, свързани  с кандидатите и тяхната психофизическа годност за изпълнение на задължения в Държавната агенция за разузнаване.
(2) Информацията свързана с кандидатите за служители на ДАР е лична, когато не представлява държавна или служебна тайна.
Чл.32. (1) При необходимост може да се проведе конкурс за определяне на подходящите кандидати за приемане за служители на ДАР.
(2) Конкурсът по ал.1 се провежда при спазване на процедурата, предвидена в Закона за държавния служител.
Чл.33. (1) Служителите на Държавната агенция за разузнаване не могат:
1. да са членове на политически партии и организации;
2. да са били щатни и нещатни сътрудници на бившата ДС и РУ на БНА.
3. да участвуват в организирана политическа дейност, да извършват  пропаганда и да предприемат действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет;
4. да са еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, управители, прокуристи или членове на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на директорите, или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
5. да осъществяват трудова дейност по друго правоотношение или граждански договор, освен под прикритие;
6. да участват в стачки.
(2) Служителите на Държавната агенция за разузнаване могат да бъдат проверявани за установяване на тяхната психофизическа  годност и лоялност по ред и условия, определени в акт на председателя на Държавната агенция за разузнаване.
Чл.34. (1) Държавните служители от ДАР не могат да образуват и членуват в синдикални организации при условията и по реда, определени в закона за държавния служител.
Чл.35. (1) Служителите могат да изповядват религиозни убеждения и да извършват религиозни обреди извън ДАР.
(2) Служителите не могат да отказват изпълнението на служебните си задължения по религиозни мотиви или да извършват религиозна или атеистична пропаганда, когато изпълняват службата си в ДАР.
(3) Не се допуска създаването на религиозни обединения в ДАР.
Чл.36. (1) При постъпване на служба в ДАР  служителите подават декларации за политически неутралитет.
(2) При постъпване на служба и ежегодно до 31 март служителите на ДАР са длъжни да декларират своето имотно състояние.
(3) При промяна на обстоятелствата по чл. 30, ал.1 и ал.3, чл.33, т.1 и т.2 служителите на ДАР подават декларация в 7-дневен срок от промяната.
Чл.37. (1) Държавните служители са длъжни да подават декларация по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
(2) Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.
(3) В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват председателя на ДАР.
Чл.38. Държавните служители са длъжни да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите и задачите на ДАР. 
Чл.39. (1) В петгодишен срок от датата на прекратяването на правоотношенията им като служители на ДАР лицата нямат право:
1. да изразяват публично отношение за дейността на ДАР;
2. да контактуват с източници на информация, станали им известни при или по повод изпълнението на служебните им задължения в ДАР.
(2) За неизпълнение на задълженията по ал.1 лицата носят предвидената в Наказателния кодекс отговорност. 
Раздел IІ
НАЗНАЧАВАНЕ И ПРЕМИНАВАНЕ НА СЛУЖБАТА
Чл.40. (1) За заемане на държавна служба или длъжност по трудов договор в ДАР лицето лично подава писмено заявление за назначаване.
(2) Към заявлението се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) При подаването на заявлението за заемане на държавна служба лицето подписва декларация за обстоятелствата по чл.30, ал. 1 и ал. 2, чл.33 т. 1 и т. 2. 
Чл.41. (1) Служебното правоотношение с държавните служители възниква въз основа на заповед на председателя на Държавната агенция за разузнаване, писмената форма на която се определя в правилника за приложения на ЗДАР.
(2) Назначеното лице се запознава срещу подпис със заповедта по ал. 1.
Чл.42. (1) Държавният служител постъпва на служба в 10-дневен срок от датата на издаването на заповедта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпването в длъжност и полагането на клетва, за което се подписва клетвен лист.
(2) Преди постъпването на служба държавният служител полага следната клетва: "Кълна се при изпълнение на службата в Държавната агенция за разузнаване да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно, честно, лоялно и безпристрастно служебните си задължения."

(3) Полагането на клетвата се удостоверява с подписване на клетвен лист.
(4) Ако по уважителни причини държавният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1, председателят на Държавната агенция за разузнаване определя нов срок за встъпване.
Чл.43. (1) Ако назначеният държавен служител не встъпи в длъжност, не положи клетва или не подаде декларациите по чл.36, ал. 1 и ал. 2, издадената заповед за назначаване се отменя по реда на издаването й.
Чл.44. (1) След първоначалното назначаване на държавен служител в ДАР започва да тече едногодишен срок за изпитване, считано от датата на встъпване в длъжност. Условията на изпитването се уреждат с наредба.
(2) Срокът за изпитване не тече, когато държавният служител:

1. е в законоустановен отпуск;
2. преминава първоначална професионална подготовка, когато това е предвидено в правилника за приложение на закона
Чл.45. (1) Трудовите правоотношения с лицата по чл.29, ал.1, т.2 възникват въз основа на трудов договор, сключен с председателя на ДАР или на оправомощен от него заместник-председател.
2) Трудов договор не се сключва с лице, което откаже да подаде декларациите по чл.36, ал. 1 и ал.2.   
Чл.46. За всеки служител в ДАР се съставя и води служебно досие. Редът на съставянето, съдържанието, начинът на съхранение и ползване се определя от правилника за приложение на ЗДАР и Закона за защита на класифицираната информация..
Чл.47. Редът за възникване, изменение и прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл.48. Държавният служител се атестира по обективни и предварително обявени критерии чрез оценка на изпълнението на длъжността. Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл.49. Развитието в кариерата се осъществява чрез последователно преминаване в по-високи ранг, или длъжност по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Чл.50. При отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните му задължения се осъществява от друг служител, определен със заповед на председателя на ДАР или оправомощен от него заместник-председател и по ред, установен от правилника за прилагане на закона.
Чл.51. Председателят на ДАР може да определи държавен служител, който да изпълнява срещу възнаграждение работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаета длъжност, но не по-дълъг от 6 месеца. 
Чл.52. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите на ДАР се извършват при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Държавният служител, изпратен с негово съгласие на обучение с обща продължителност повече от един месец в рамките на една календарна година, се задължава да работи в ДАР за период от една до три години след обучението. Условията и конкретният срок се определят от председателя на Държавната агенция за разузнаване. При прекратяване на служебното правоотношение по чл.96, ал. 1, т. 5 или т. 9 служителят възстановява разходите по обучението съответно на неизпълнението. 
Раздел IIІ
СТАТУТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ
Чл.53. Изпълнението на службата в ДАР се основава на принципите на законност и лоялност, отговорност, единоначалие и йерархическа подчиненост, стабилност и политическа неутралност.
Чл.54. Министерският съвет създава необходимите условия за изпълнение на задълженията на служителите от ДАР, като ги защитава при законосъобразното им изпълнение на задълженията и обезщетява тях и семействата им за вреди, причинени при или по повод изпълнението на службата.
Чл.55. (1) Служителите на ДАР при изпълнение на служебните си задължения са неприкосновени и се намират под защитата на закона.
(2) Неприкосновеността на служителите по ал. 1 се изразява в специална защита на живота и здравето им от закона.
Чл.56. (1) Служителите на ДАР удостоверяват самоличността си по начин, определен от правилника за приложение на закона.
(2) Служителите на ДАР имат право да носят оръжие по ред, определен от председателя на Държавната агенция за разузнаване.
Чл.57. Военните задължения и отчет на служителите на ДАР се уреждат с правилника за приложение на закона.
Чл.58. Служителите не могат да изразяват публично отношение по въпроси, свързани с ДАР.
Чл.59. Брутното месечно възнаграждение на служителите на ДАР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Чл.60. (1) Държавните служители в ДАР получават основно месечно възнаграждение, определено съобразно техните длъжност и ранг.
(2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниския ранг за държавните служители в ДАР се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. по чл.29, ал. 1, т. 1 и т. 2 - не по-малко от 3,4;
2. по чл.29, ал. 1, т. 3 - не по-малко от 2,2.
(3) Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя от председателя на ДАР съгласно вътрешните правила за работната заплата и разполагаемите средства по определения й годишен бюджет.
Чл.61. (1) Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за:
1. прослужено време - в размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто; при определяне на размера се взема предвид целият стаж от първа категория труд, както и приравненият към първа категория труд; 
2. специфични условия на труд - при условия, по ред и в размери, определени с акт на председателя на Държавната агенция за разузнаване;
3. извънреден труд;
4. научна степен;
5. работа при вредни за здравето условия - при условия и в размер, определени от Министерския съвет;
6. постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка; 
7. други допълнителни случаи, установени в нормативен акт.
(2) Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 6 се изплаща на тримесечен период при условия и по ред, определени с наредба на председателя на агенцията.
Чл.62. (1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавка за работа в Държавната агенция за разузнаване.
(2) Базата за определяне размера на заплатата за най-ниската длъжност се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като заплатата за длъжност се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за висше образование - не по-малко от 2,6;
2. за средно образование - не по-малко от 1,5.
(3) Размерът на добавката за работа в агенцията се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за разузнаване.
(4) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителните възнаграждения по чл.61, ал. 1, т. 2 и т. 6.
Чл.63. (1) На служителите от ДАР се изплащат ежемесечно порционни пари.
(2) На служителите на ДАР се осигуряват:
1. храна или левовата й равностойност;
2. представително или униформено облекло или левовата му равностойност;
3. лични предпазни средства, специално или работно облекло;
4. друго вещево имущество и снаряжение.
(3) За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите на ДАР се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови.
(4) При преместване на работа в други населени места в случаите, определени от Председателя на Държавната агенция за разузнаване, на служителите и на членовете на техните семейства се изплащат еднократно обезщетение и транспортните разходи при преместването.
(5) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 4 и условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на председателя на Държавната агенция за разузнаване.
(6) Стойността на доволствията по ал. 1 - 4 не се облага с данъци.
Чл.64. (1) Със заповед на председателя на ДАР служителите, изпаднали в тежко материално положение, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения служители, могат да бъдат подпомогнати с парични средства. Размерът на сумите и редът за предоставянето им се определят за всеки конкретен случай.
(2) При смърт на служител разноските за погребението се поемат от агенцията в размер, определен от председателя на агенцията.
Чл.65. (1) Задължителното здравно и социално осигуряване на държавните служители е за сметка на републиканския бюджет.
(2) Служителите на ДАР ползват лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи по реда на Закона за здравното осигуряване. 
(3) Служителите на ДАР ползват почивните бази, санаториалните и профилактичните заведения към Министерския съвет по ред, определен с акт на Министерския съвет. 
(4) Почивните бази, санаториалните и профилактичните заведения на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи се ползват от служителите на ДАР при условия и по ред, определени съвместно от председателя на ДАР и съответния министър.
Чл.66. Трудът на държавните служители в агенцията се зачита като първа категория. 
Чл.67. (1) Служителите на ДАР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на републиканския бюджет.
(2) Председателят на ДАР, съгласувано с министъра на финансите, може да определи категориите служители, които се застраховат и за гражданска отговорност за сметка на републиканския бюджет.
(3) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите.
Чл.68. На служителите, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, ДАР изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Раздел ІV
РАБОТНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ И ОТПУСКИ
Чл.69. (1) Нормалната продължителност на работното време на служители в ДАР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.  Държавните служители са длъжни да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите и задачите на агенцията.
(2) За служителите, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на служителите се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
(4) Времето за почивка на служителите, с изключение на работещите на 24-часови смени, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време.
(5) За държавните служители в агенцията, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(6) Работата извън редовното работно време се компенсира с:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите по ал. 5;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3.
(7) Извънредният труд по ал. 6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(8) Разпоредбите на ал. 1 - 6 не се прилагат при обявяване на положение на война, военно положение или извънредно положение, както и при обявяване на кризисно или бедствено положение или други извънредни ситуации, определени с правилника за прилагане на закона.
(9) Редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с акт на председателя на Държавната агенция за разузнаване. 
(10) Официални празници за служителите на ДАР са дните, посочени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда.   
Чл. 70. (1) Държавните служители в ДАР имат право на следните видове отпуски:
1. редовен платен годишен отпуск - в размер на 30 работни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година за първа категория труд, както и за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
3. допълнителен платен годишен отпуск по чл.69, ал. 6 - до 12 работни дни;
4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място - в размер до три работни дни, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
5. неплатен отпуск - до 6 месеца през цялата служба;
6. неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж по чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт;
7. неплатен отпуск - за времето на провеждане на предизборната кампания. 
(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 6.
(3) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в ДАР получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.
(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(5) Редът за ползване на отпуските се определя с акт на председателя на Държавната агенция за разузнаване. 
Чл. 71. (1) Държавните служители в ДАР имат право на отпуск за работа във вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за две или повече живи деца, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск, при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда. 
(2) Бременните държавни служителки в ДАР се ползват от специалната закрила по Кодекса на труда. 
Раздел V
ОТЛИЧИЯ И НАГРАДИ
Чл.72. (1) Служителите могат да бъдат награждавани с отличия и награди за образцово изпълнение на служебните си задължения и продължителна служба със заповед на Председателя на Държавната агенция за разузнаване:
1. писмена похвала;
2. обявяване на благодарност;
3. сребърен и златен почетен знак на Държавната агенция за разузнаване;
4. парична или предметна награда;
5. огнестрелно оръжие.
(2) Видовете и размера на наградите по ал. 1, т. 4 се определят от Председателя на Държавната агенция за разузнаване.
(3) Председателят на ДАР може по своя преценка едновременно да награди служители с отличие и с предметна или парична награда.
Чл.73. За оказано съдействие и конкретна помощ на ДАР могат да бъдат награждавани длъжностни лица от други ведомства и граждани с наградите по чл.72, ал.1.
Раздел VІ
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
Чл.74. (1) Държавните служители в Държавната агенция за разузнаване, които виновно са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в този закон наказания.
(2) Дисциплинарните нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на председателя и заместник-председателите на ДАР и на преките ръководители; 
2. неизпълнение на служебните задължения;
3. неспазване на служебните правомощия.
(3) Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.
Чл.75. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
(2) Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на съдебния акт или на наказателното постановление.
(3) Сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.
Чл.76. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2. порицание;
3. недопускане за израстване в ранг или длъжност за срок от една до три години;
4. понижаване в ранг или длъжност, за срок от три месеца до една година;
5. уволнение.
(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Чл.77. (1) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително в следните случаи:
1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
2. нарушаване забраната на чл.33, т. 1, т.2 или т.3; 
3. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;
4. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
5. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен;
6. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;
7. злоупотреба с власт; 
8. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, Държавната агенция за разузнаване, юридически лица или граждани; 
9. извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение. 
(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления от общ характер по дела, приключили с влязъл в сила съдебен акт, дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от датата на отстраняването.
Чл.78. (1) Дисциплинарните наказания на държавните служители се налагат с мотивирана писмена заповед на председателя на Държавната агенция за разузнаване. В случаите по чл.76, ал. 1, т. 1 и т. 2 дисциплинарните наказания могат да се налагат с мотивирана писмена заповед и от оправомощени от председателя  на ДАР длъжностни лица. 
(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:
1. трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган;
2. дата на издаването;
3. трите имена и длъжността на наказвания държавен служител;
4. описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го установяват;
5. служебните задължения, които са били виновно нарушени;
6. видът и размерът на наказанието;
7. правното основание за налагането му.
Чл.79. (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган изслушва привлечения към дисциплинарна отговорност държавен служител или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая.
(2) Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченият към дисциплинарна отговорност служител не е дал обяснения или не е бил изслушан по негова вина. 
(3) До влизането в сила на заповедта или на решението за налагане на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.
Чл.80. (1) При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
(2) Дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител:
1. не е намерен на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния орган;
2. се намира извън пределите на Република България, без да е в законоустановен отпуск или в служебна командировка, и не е представил уважителни причини за това.
Чл.81. (1) Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния служител дисциплинарно наказващият орган изпраща явен препис от нея на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.
(2) Екземпляр от влязлата в сила заповед по ал. 1 се прилага към служебното досие на държавния служител.
(3) Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
Чл.82. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
Чл.83. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават с изтичането на една година от:
1. налагането им - по чл.76, ал. 1, т. 1 и т. 2;
2. изтичането на срока - по чл.76, ал. 1, т. 3 и т. 4.
(2) Заличаването се извършва служебно чрез съответно отбелязване в служебното досие.
(3) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени и преди изтичането на срока по ал. 1, ако държавният служител в срок 6 месеца не е извършил други нарушения на служебните си задължения. 
(4) Предсрочното заличаване се извършва въз основа на мотивирана писмена заповед на Председателя на ДАР или оправомощено от него длъжностно лице, която се връчва на държавния служител и се прилага към служебното досие.
Чл.84. Редът за провеждане на дисциплинарното производство и за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл.85. (1) Държавен служител в ДАР може да бъде временно отстранен от длъжност: 
1. по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
2. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство за нарушение по чл.77, ал. 1 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от председателя на ДАР или от оправомощено от него длъжностно лице; 
3. когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността за изпълнение на служебните си задължения.
(2) Държавният служител не получава възнаграждение за времето, през което е бил отстранен.
(3) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато не бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на държавния служител се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването. 
(4) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда държавният служител, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването.
Раздел VІІ
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
Чл.86. (1) Държавните служители в ДАР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения.
(2) За вредите, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в ДАР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.
(3) За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в ДАР се определят в съответствие с гражданския закон. 
(4) Имуществената отговорност на държавните служители в ДАР се носи независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда.
Чл.87. (1) Държавните служители в ДАР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения.
(2) Държавата и държавните служители в ДАР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност. 
Чл.88.(1) За изплатените обезщетения на граждани за вреди, причинени от действия или бездействия на органи и длъжностни лица от ДАР, тя има право на иск срещу служителите си, които са ги причинили виновно при условията на чл.86, ал. 1.
(2) Държавата чрез ДАР има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл.86, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения. 
(3) Когато държавният служител е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.
Чл.89. (1) Държавните служители в ДАР отговарят за претърпените загуби, но не и за пропуснатите ползи.
(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им.
Чл.90. (1) За вреди, причинени при условията на чл.86, ал. 1, извън случаите по чл.88, ал.1, служителите отговарят в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение за месеца, предхождащ причиняването на вредата, а ако това не може да се установи - за месеца, предхождащ отриването на вредата.
(2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от ръководни служители, отговорността е в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.
(3) Имуществената отговорност по чл.86, ал. 1 не може да се търси, когато от деня на причиняване на вредата са изтекли повече от три години в случаите по ал.1, а в тези по чл.88, ал. 1 - десет години.
Чл.91. (1) Държавните служители в Държавната агенция за разузнаване, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:
1. в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;
2. за липса - в пълния размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.
(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.
(3) Исковете по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.
Чл.92. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят в случаите на:
1. ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
2. пълна имуществена отговорност - солидарно.
Чл.93. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност председателят на ДАР или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за основанието и размера на отговорността на служителя. 
(2) Заповедта по ал. 1 се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при извършване на отчетна дейност - в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
(3) Ако държавният служител в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, ДАР може да предяви срещу него иск пред съда.
(4) Ако в срока по ал. 3 задълженото лице не оспори основанието или размера на отговорността, сумата, определена със заповедта, се удържа от неговото възнаграждение в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
(5) При прекратяване на служебното правоотношение неиздължената сума по ограничената имуществена отговорност се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс. 
(6) Лихви върху дължимите суми по заповед за реализиране на ограничена имуществена отговорност не се дължат.
(7) Събраните по заповеди за ограничена имуществена отговорност суми се внасят в приход на бюджета на Държавната агенция за разузнаване.
Чл.94. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител внесе доброволно сумата преди съдебното производство.
(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя.
Чл.95. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на общото гражданско законодателство.
.
Раздел VІІІ
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРАВООТНОШЕНИЯТА
С ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
Чл.96. (1) Служебното правоотношение на държавния служител в ДАР се прекратява:
1. при придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване - по искане на служителя или по преценка на председателя на Държавната агенция за разузнаване;
2. по здравословни причини - при невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания;
3. по собствено желание;
4. при съкращаване на длъжността;
5. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
6. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради:
а) влизане в сила на съдебен акт, с който е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е задължително налагането на дисциплинарно наказание "уволнение";
б) получаване на най-ниската обща оценка на изпълнението на длъжността при атестирането по чл.48; 
в) установяване наличието на обстоятелства по чл.30, ал.1, т.5, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание "уволнение";
г) отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;
д) установяване на несъвместимост в случаите по чл.33, т.1 и т.2;
е) неефективност при изпълнение на заеманата длъжност на прикритие - за служителите на прикритие;
7. при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение";
8. в периода на срока за изпитване - по преценка на органа по назначаване след оценка на изпълнението на длъжността;
9. при смърт на държавния служител;
10. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
(2) Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.
(3) Държавните служители запазват притежавания ранг при следващо назначаване на държавна служба в Държавната агенция за разузнаване, освен в случаите по ал. 1, т. 9.
Чл.97. Заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от председателя на Държавната агенция за разузнаване.
Чл.98. (1) Органът по чл.97 прекратява служебното правоотношение по чл. 96, ал. 1, т. 6 и 8 с едномесечно предизвестие. При неспазване на срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието.
(2) При прекратяване на служебното правоотношение по писмено искане на служителя по чл.96, ал. 1, т. 2 и 5 заповедта се издава в срока по ал.1. Органът по чл.97 може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.
Чл.99. Държавните служители в ДАР не могат да бъдат освобождавани от служба по време на отпуск, освен в случаите по чл. 96, ал. 1, т. 1 и  т. 4, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. 
Чл.100.(1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение.
2) Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, а в случаите по чл. 96, ал. 1, т. 11 - от датата на смъртта.
Чл.101. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
Чл.102. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавният служител се възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга равностойна длъжност, ако в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение се яви в Държавната агенция за разузнаване.
Чл.103. (1) Прекратяването на трудовите правоотношения със служителите, работещи по трудово правоотношение се извърша със заповед на председателя на ДАР или оправомощен от него заместник-председател, при условията и по реда, определени в Кодекса на труда.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на съдебен контрол по реда и условията, определени в Кодекса на труда.


Раздел ІХ
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
Чл.104. (1) При прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в ДАР се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
(2) Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено на основание чл. 96, ал. 1, т. 3, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения.
(3) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 2, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното парично обезщетение е в размер 10 брутни месечни възнаграждения. 
(4) При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от дължимото обезщетение, определено по реда на ал. 1 - 3, се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото вече са получени от държавните служители.
(5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност.
(6)  Разпоредбите на ал. 1 и 5 не се прилагат при прекратяване на служебното правоотношение по чл.96, ал. 1, т. 9 и т.12. 
(7) В случаите, когато държавен служител е привлечен като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.
(8) При прекратяване на служебното правоотношение поради смърт на държавния служител на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетението по ал. 1, 2 или 3.
Чл.105. (1) При определяне размера на обезщетението по чл. 104 се вземат предвид прослужените години като държавен служител в ДАР без приравнения трудов стаж.
(2) Извън случаите по ал. 1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното парично обезщетение при прекратяване на правоотношението на държавния служител по чл.96, ал. 1, т. 2, когато е прослужил последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1.
Чл.106. При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в ДАР имат право на обезщетение в размер на брутното им месечно възнаграждение, определено към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-ниско платена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.
Чл.107. (1) На държавните служители, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.
(2) На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители се изплаща еднократно парично обезщетение на всеки от тях в размер 12 брутни месечни възнаграждения.
(3) Видът на причинената телесна повреда се определя от съответните експертни лекарски комисии в лечебните заведения по чл.65, ал. 2, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител.
(4) В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл.104, ал.1.
Чл.108. Еднократните парични обезщетения по този закон се изплащат на базата на брутното месечно възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 107, което включва:
1. основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни месечни възнаграждения за прослужено време, за специфични условия на труд и за научна степен.
Чл.109. Обезщетенията по чл. 104 и 107 не подлежат на облагане с данък.
Раздел Х
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
Чл.110. Със заповеди Министър-председателят назначава, освобождава, определя възнагражденията, командирова, разрешава отпуските и осъществява дисциплинарната и имуществената отговорност на Председателя на Държавната агенция за разузнаване.
Чл.111. Доколкото в този закон не е разпоредено друго, за държавните служители се прилага Закона за държавния служител, а за служителите, работещи по трудово правоотношение – Кодекса на труда.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§1. По смисъла на този закон:
1. „Прослужени години” е времето на служба като държавен служител по този закон, кадрови военнослужещ, като държавен служител или преди това като офицер или сержант в Министерството на вътрешните работи, като следовател или помощник-следовател, като служител по отменения параграф 19 от Закона за изпълнение на наказанията, което се зачита като труд от първа категория.
2. „Приравнен осигурителен стаж” е служебния стаж като държавен служител и трудовия стаж по Кодекса на труда, който се приема като осигурителен, приравнени по установения ред към първа категория труд.
3. „Общ осигурителен стаж” е сборът от прослужените години, по смисъла на т.1 и приравнения осигурителен стаж по т.2.
4. "Действия при изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.
5. "Действия по повод изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях. 
6. „Тежка телесна повреда” и „Средна телесна повреда” са посочени съответно в чл.128 и чл. 129 от Наказателния кодекс.
7. "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
8. "Семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§1.(1) ДАР е правоприемник на активите, пасивите, архива, личния състав, съответно персонала, и другите права и задължения на Националната разузнавателна служба и Служба “Военна информация” към Министъра на отбраната.
(2) Дълготрайните материални активи на Националната разузнавателна служба и на Министерството на отбраната, ползвани от Служба “Военна информация” към Министъра на отбраната, се предоставят на Държавната агенция за разузнаване.
(3) Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона урежда отношенията във връзка с преобразуването на административните структури по ал.1 и ал.2.
§2.(1) Трудовите правоотношения на служителите от Националната разузнавателна служба и Служба “Военна информация” към Министъра на отбраната преминават към Държавната агенция за разузнаване, съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
(2) Служебните правоотношения на държавните служители от Служба “Военна информация” към Министъра на отбраната преминават в служебни правоотношения с Държавната агенция за разузнаване.
(3) Правоотношенията по изпълнение на кадрова военна служба от кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и Служба “Военна информация” към Министъра на отбраната преминават в служебни правоотношения с Държавната агенция за разузнаване. 
(4) Стажът, придобит по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за държавния служител от служителите, преминали в Държавната агенция за разузнаване, се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, включително и при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с агенцията.
(5) Прослуженото време като кадрови военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, за което не са получени обезщетения преди преминаването в Държавната агенция за разузнаване, се зачита при определяне размера на обезщетението по чл. 104 и чл. 105, ал. 2.
§3. В двуседмичен срок от влизането в сила на закона Министър-председателят назначава Председател на Държавната агенция за разузнаване.
§4.(1) В двуседмичен срок от влизането в сила на закона, на основание чл.27, т.6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Министърът на отбраната внася в Министерския съвет предложение за освобождаване на кадровите военнослужещи на висши командни длъжности от Националната разузнавателна служба и Служба “Военна информация” към Министъра на отбраната.
(2) В двуседмичен срок от предложението по ал.1, на основание чл.146, т.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Министерският съвет предлага на Президента на републиката освобождаване на кадровите военнослужещи на висши командни длъжности от Националната разузнавателна служба и Служба “Военна информация” към Министъра на отбраната.
§5. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет:
1. приема правилника за прилагането му. 
2. определя числения състав на Държавната агенция за разузнаване.
§6. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 99 от 15.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм. и доп., бр. 16 от 26.02.2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) се правят следните изменения:
1. В чл.29 ал.1 изразите “служба "Военна информация" и  „Националната разузнавателна служба”  се заличават.
2. В чл.50 точка 3 се отменя.
3. В чл.78 изразът “Служба “Военна Информация” се заличава.
4. В чл.100, ал.1 израза “Служба “Военна Информация” се заличава.
5. В чл.100, ал.2, ал.3 и ал.4 израза “Ръководителите на службите” се заменя с “Ръководителя на службата”.
6. В чл.100, ал. 4 израза “службите” се заменя със “службата”.
7. Чл.101 се отменя.
8. В чл.102, ал.3 изречение второ се заличава.
9. В чл.166, ал.1 израза “Служба “Военна информация” и “ се заличава.
10. В чл.214, ал.4 израза “ и Служба “Военна информация” се заличава.
11. В чл.296, ал.4 израза “ и Служба “Военна информация” се заличава.
12. В §1, т.1в  от Преходните и заключителните разпоредби изразът “Национална разузнавателна служба” се заменя с “ Държавна агенция за разузнаване”.
13. В §11, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби  израза “Националната разузнавателна служба” се заличава.
14. В § 11 от Преходните и заключителните разпоредби алинея 5  и алинея 7 се отменят.
§7. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон.
§8. Законът влиза в сила на...................................
§9. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на председателя на Държавната агенция за разузнаване.



София, 12. 10. 2010 г. Народни представители

Иван Костов

Димо Гяуров




МОТИВИ

Към проекта на Закон за Държавната агенция за разузнаване


Анализът на досегашната дейност на българските разузнавателни служби показва, че в повечето случаи тя се дублира, като се изразходват средства без да се постига желаната ефективност. Въпреки изискването на Закона за отбраната и въоръжените сили устройството и дейността им да се регламентират с отделни закони проекти на такива не бяха предложени. Поради тази причина все още не са предвидени онези мерки за граждански контрол върху дейността на тези служби, които да гарантират върховенството на гражданското общество, а това е основно изискване за хармонизиране на българското с европейското законодателство. В тази връзка практиката в САЩ, Германия и други страни от Европейския съюз показва,че след обединяването на дейността на тези служби ефективността й нараства при общо намаляване на разходите.
Подобна организация е от интерес за Република България, като се има предвид, че страната е във валутен борд и под негативното въздействие на световната икономическа криза. Реализирането й е единствено възможно с приемането на закон, който при отчитане на посочените обстоятелства и спазване на българското законодателство да гарантира върховенството на гражданското общество, да регламентира дейността и осигури спазването на предвидените права и задължения. Такова решение изисква създаването на нова структура, която в съответствие със Закона за администрацията следва да бъде агенция. Изхождайки от предмета на дейност и правомощията наименованието й може да се определи като Държавна агенция за разузнаване.
Изготвеният във връзка с тази обществена потребност проект на закон за Държавна агенция за разузнаване, освен че отговаря на основните изисквания към българското законодателство, отчита натрупания до сега практически опит, свързан със спецификата на дейността на българските разузнавателни служби и създава възможности за рационалното използуване на специалистите в тази област, особено при анализа на придобитата разузнавателна информация, като предвижда и съответните гаранции за това. Предлаганото решение за създаването на Държавна агенция за разузнаване, като единна структура, предполага по ефективното използване ресурса на сега съществуващите две разузнавателни служби и кореспондира с вече действащата единна структура за контраразузнаване.


София, 12. 10. 2010 г. Народни представители

Иван Костов

Димо Гяуров

http://president.bg/docs/1352298266.pdf

ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Отразена деноминацията от 5.07.1999 г.
Обн. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.70 от 6 Август 1999г., изм. ДВ. бр.42 от 27 Април 2001г., изм. ДВ. бр.112 от 29 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., изм. ДВ. бр.37 от 22 Април 2003г., изм. ДВ. бр.103 от 25 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.37 от 4 Май 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.11 от 1 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.63 от 2 Август 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.29 от 6 Април 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.63 от 3 Август 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.26 от 7 Март 2008г., изм. ДВ. бр.28 от 14 Март 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България.
(2) Този закон се прилага и по отношение на членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(3) Условията и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(2) Членове на семейството на български гражданин са лицата, които живеят с него в едно жилище и са:
1. съпруг;
2. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които не са навършили двадесет и една години и не са сключили брак;
3. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които са навършили двадесет и една години, но нямат собствени доходи поради това, че не са в състояние да осигуряват сами издръжката си или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях;
4. възходящи, включително и възходящи само на лицето по т. 1, които са на издръжка на българския гражданин или на лицето по т. 1;
5. други членове на неговото домакинство, които са били изцяло на негова издръжка в държавата по произхода им или в държавата на обичайното им пребиваване и сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях.
Чл. 3. (1) Чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) По отношение на чужденци, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България, които се ползват с имунитет и привилегии, се прилагат общоприетите норми на международното дипломатическо и консулско право и международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 4. Чужденците, които пребивават в Република България, са длъжни да спазват законите и установения правов ред, да са лоялни към българската държава и да не уронват престижа и достойнството на българския народ.
Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.)
Чл. 6. Чужденците, които пребивават в Република България, носят гражданска, административна и наказателна отговорност както българските граждани, доколкото в специален закон или в международен договор, по които Република България е страна, не е предвидено друго.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) Статутът на чужденците, търсещи или получили закрила се определя със специален закон.
Глава втора.
ВЛИЗАНЕ И ЛЕТИЩЕН ТРАНЗИТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 29 ОТ 2007 Г.)
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква.
(2) Не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет.
(3) Не се изисква виза и когато чужденецът притежава карта за продължително или за постоянно пребиваване в Република България и основанията за издаването й не са отпаднали.
Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденец, който е член на семейството на български гражданин, може да влезе на територията на Република България с паспорт и виза, когато такава се изисква. Визата се издава при условия и по ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата.
(2) Виза не се изисква, когато чужденец - член на семейството на български гражданин, притежава карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, издадена във:
1. Република България, ако основанията за издаването й не са отпаднали;
2. друга държава - членка на Европейския съюз, ако придружава или се присъединява към българския гражданин.
(3) Когато при влизане на територията на Република България член на семейството на български гражданин се позовава на това си качество, но не представи документ по ал. 2, органите за граничен контрол му предоставят разумен срок да ги получи или да удостовери чрез други документи, че е член на семейството на български гражданин.
(4) В случаите по ал. 3 органите за граничен контрол извършват подробна проверка на личните обстоятелства и не допускат влизане на лице, което не е представило документ по ал. 2 или не е удостоверило надлежно с други документи, че е член на семейството на български гражданин. Отказът да се допусне влизане на лицето в Република България се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Визата е разрешение за влизане и пребиваване, за транзитно преминаване през територията на Република България или за летищен транзит.
Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Видът на визата се определя от целта, за която се издава.
(2) Видовете визи са:
1. за летищен транзит (виза вид "А");
2. за транзитно преминаване (виза вид "B");
3. за краткосрочно пребиваване (виза вид "C");
4. за дългосрочно пребиваване (виза вид "D").
(3) При подаване на заявление за виза от лицето, кандидатстващо за виза, се събират лични данни, включително и биометрични данни.
(4) Биометричните данни могат да бъдат използвани само за проверка на действителната самоличност и за разпознаване или установяване на самоличност във връзка с подаването на заявление за виза или в рамките на граничния контрол или административния контрол на чужденците.
Чл. 9б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Виза се издава под формата на единен визов стикер по образец на Европейския съюз и е валидна само с редовния документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, в който или към който е положена.
(2) Данните, нанесени във визовия стикер, не могат да бъдат променяни.
Чл. 9в. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Визовият стикер се полага в редовен паспорт или друг документ за задгранично пътуване, признат от Република България.
(2) Когато чужденецът притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, който не е признат от Република България, визовият стикер се полага върху единна бланка за поставяне на виза по образец на Европейския съюз, утвърдена с акт на Министерския съвет.
(3) Министерството на вътрешните работи съгласувано с Министерството на външните работи и с Министерството на транспорта поддържа и актуализира списък на документите за задгранично пътуване, издавани от държави, от международни организации и от други субекти на международното публично право, в които може да бъде положен визов стикер и дават право на чужденеца да влиза на територията на Република България.
(4) Условията и редът за отпечатване, полагане, анулиране, съхраняване и унищожаване на визовите стикери и бланките за поставяне на виза се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 9г. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България.
(2) Република България и друга държава - членка на Европейския съюз, могат да сключат двустранен договор за представителство за приемане на заявления и за издаване на визи.
Чл. 9д. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, органите за граничен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове, съгласувано с Министерството на външните работи, могат да издават еднократни визи за транзитно преминаване със срок 36 часа и за краткосрочно пребиваване със срок до 15 дни.
Чл. 9е. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Редът за издаване на визите и за определяне на визовия режим се определя с акт на Министерския съвет.
Чл. 10. (1) Отказва се издаване на виза и влизане в страната на чужденец, когато:
1. (доп. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) с действията си е поставил или може да постави в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната;
2. с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ;
3. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2007 г.) има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва терористична дейност, контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство;
4. има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;
5. е бил експулсиран от Република България преди не по-малко от 10 години и не е възстановил в 6-месечен срок от експулсирането изразходваните за това от държавата средства;
6. е извършил умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българското законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода;
7. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване;
8. може да се предполага, че ще разпространи тежка заразна болест, страда от заболяване, което според критериите на Министерството на здравеопазването или на Световната здравна организация представлява заплаха за общественото здраве, или не притежава сертификат за ваксинация, или идва от район с усложнена епидемична и епизоотична обстановка;
9. няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане;
10. при предишно влизане и пребиваване системно е нарушавал граничния, паспортно-визовия, валутния или митническия режим на Република България;
11. при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната;
12. няма визи или билети за следващите по маршрута страни;
13. на лицето е наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната и тази мярка е в сила;
14. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци, поддържан от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на външните работи;
15. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) кандидатства за входна виза с документ за окончателно напускане територията на друга държава, в която до този момент е пребивавал;
16. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) кандидатства за виза с нередовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ.
(2) Отказва се издаване на виза и на чужденец, който не представи необходимите документи, определени с акт на Министерския съвет, удостоверяващи основанията му за влизане в страната.
Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Може да се откаже издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато:
1. има данни, че иска да влезе в страната, за да извърши престъпление или нарушение на обществения ред;
2. при предишно пребиваване в страната е извършил нарушение на обществения ред;
3. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) влизането му в страната може да навреди на отношенията на Република България с друга държава;
4. има данни, че целта на влизането е да пребивава в страната като имигрант, без да има специално разрешение за това;
5. има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава;
6. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) при предишно пребиваване в страната е бил социално подпомаган от държавата;
7. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) не е в състояние да обоснове достоверно декларираната цел на пътуването;
8. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) има влязло в сила наказателно постановление за наложена глоба по реда на този закон, която не е платена;
9. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) чужденецът няма достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;
10. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Виза за летищен транзит се издава на чужденец, който пристига с въздухоплавателно средство от една държава и пребивава в международната транзитна зона на летище на територията на Република България с цел да продължи пътуването си с първия следващ полет за друга държава.
(2) Чужденец, пътуващ с виза за летищен транзит, се смята за недопуснат на територията на Република България.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Виза за транзитно преминаване се издава на чужденец, който влиза в Република България и напуска територията й на път от една държава за друга държава.
(2) Визата за транзитно преминаване дава право на чужденеца на едно, две или, по изключение, на няколко транзитни преминавания, всяко от които за срок 36 часа, и може да бъде със срок на валидност до 12 месеца.
(3) Общата продължителност на пребиваването на територията на Република България с виза за транзитно преминаване не може да надхвърля 90 дни в рамките на 6 месеца.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Виза за краткосрочно пребиваване се издава на чужденец, който влиза еднократно, двукратно или многократно на територията на Република България за общ срок на пребиваване до 90 дни в рамките на 6 месеца, смятано от датата на първото влизане.
(2) Многократната виза за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до една година, а в изключителни случаи и до 5 години.
Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Групова виза се издава за транзитно преминаване или с право на пребиваване до 30 дни на чужденци - граждани на една държава, които са формирали групата преди заминаването си, притежават групов паспорт и при положение, че влизат, пребивават и напускат територията на Република България като група.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни се издава на чужденец, който желае да се установи продължително или постоянно в Република България.
(2) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до една година и с право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена на чужденци, които извършват научни изследвания или са студенти по програми за обучение до една учебна година, специализанти или стажанти, чужденци, командировани от чуждестранен работодател за изпълнение на конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги, както и на чужденци, командировани от чуждестранен работодател за осъществяване на инвестиции, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
(3) Визата за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане на територията на Република България в рамките на срока на нейната валидност.
(4) Визата за дългосрочно пребиваване се анулира при издаване на разрешение за пребиваване от органите за административен контрол на чужденците.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Притежаването на виза не може да бъде единствено основание за влизане и пребиваване в Република България.
(2) Органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10 и 11 или при неизпълнение на изискванията на чл. 19.
(3) На чужденец, на който е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната. Образецът на формуляра се утвърждава с акт на Министерския съвет.
(4) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания и срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по реда, определен с акт на Министерския съвет. В тези случаи незабавно се уведомява Министерството на външните работи.
(5) Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания или срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по ред, определен с акт на Министерския съвет.
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденците влизат в Република България и напускат територията й само през граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския съвет или в международен договор.
(2) Чужденец, който притежава повече от един личен документ за задгранично пътуване и самоличност или пренася такива документи на друго лице, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен контрол.
(3) Чужденец, който притежава повече от едно гражданство, е длъжен да декларира пред органите за граничен контрол гражданството, на което ще се позовава при пребиваването си в Република България, и да удостовери това с редовен документ за задгранично пътуване на държавата, чието гражданство е декларирал.
(4) Чужденец, който притежава повече от един редовен документ за задгранично пътуване, е длъжен да напусне страната с документа, с който е влязъл.
(5) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да снемат биометрични данни с цел автоматизирана проверка или за установяване самоличността на чужденците.
(6) Органите за граничен контрол полагат щемпели в документа за задгранично пътуване на чужденците или заместващия го документ при всяко влизане и при напускане на Република България, с изключение на случаите, когато чужденецът е член на семейството на български гражданин и представи карта за пребиваване по чл. 8а, ал. 2.
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) При влизане в Република България чужденецът декларира целта на посещението си и посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи.
(2) Чужденците, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на междуправителствени организации в Република България, се регистрират в Министерството на външните работи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Чужденците, които преминават транзитно през територията на Република България, не попълват адресни карти.
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава:
1. редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима;
2. достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;
3. медицинска застраховка и други застраховки;
4. покана по образец, когато такава се изисква;
5. други документи, доказващи целта на пътуването.
(2) Размерът на финансовите средства по ал. 1, т. 2, минималните застрахователни суми по ал. 1, т. 3, образецът на поканата и документите по ал. 1, т. 5 се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи:
1. редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима;
2. наличието на визи за държавата/държавите, които лицата искат да посетят или през които искат да преминат, ако такива са необходими, в случаите на летищен транзит или транзитно преминаване през територията на Република България.
(2) В случаите, когато на чужденец е отказано влизането в Република България на основание на неизпълнение на задължението по ал. 1, превозвачът, превозил чужденеца, е длъжен по искане на органите за граничен контрол за своя сметка да го върне в държавата, от която е бил транспортиран, в държавата, издала документа за пътуване, с който чужденецът е пристигнал, или в друга държава, в която ще бъде допуснат да влезе. В случай че връщането не може да се осъществи незабавно, разходите по престоя на чужденеца са за сметка на превозвача.
(3) Превозвачът е длъжен да върне за своя сметка по реда на ал. 2 и чужденец, който преминава транзитно през Република България и последващият превозвач откаже да го превози до държавата - крайна цел на пътуването.
(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат съответно и по отношение на обратно върнат в Република България чужденец, който е преминал транзитно през страната.
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Превозвач, който превозва по въздух до Република България пътници, е длъжен при поискване от компетентните органи на Главна дирекция "Гранична полиция" да предостави до приключване на регистрацията за полета следната информация:
1. вид и номер на документа за пътуване на пътника;
2. имена, дата на раждане и гражданство на пътника;
3. граничен контролно-пропускателен пункт на влизане в страната;
4. код на транспорта;
5. дата и час на тръгване и пристигане на транспортното средство;
6. общ брой на превозваните пътници за конкретното пътуване;
7. начален пункт на тръгване.
(2) Обработването на личните данни по ал. 1 се извършва при спазване на Закона за защита на личните данни и на международните договори, по които Република България е страна.
(3) Превозвачът по ал. 1 е длъжен да предостави поисканата информация по електронен път, а когато това не е възможно - по друг подходящ начин.
(4) Превозвачът по ал. 1 е длъжен да заличи предоставените лични данни в срок до 24 часа от пристигането на транспортното средство на територията на Република България.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Компетентните органи на Главна дирекция "Гранична полиция" заличават предоставените данни по ал. 1 в срок до 24 часа от получаването им, освен в случаите, когато те са необходими за упражняване на правомощията им по закон.
Чл. 21. (1) Чужденец, който с превозно средство влиза, пребивава или транзитно преминава през страната по суша, по въздух или по вода, трябва да притежава:
1. разрешение за преминаване на превозното средство, когато такова се изисква съгласно българското законодателство и международните договори, по които Република България е страна;
2. документи, установяващи регистрацията на превозното средство;
3. документи, установяващи собствеността на превозното средство, ако това не е установено в документите по т. 2;
4. задължителна застраховка;
5. документи за правоуправление.
(2) Не се допуска влизане в страната на превозно средство, ако не са налице основанията по ал. 1, т. 1, 4 и 5.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Органите за граничен контрол задържат превозното средство и документите, ако не са налице основанията по ал. 1, т. 2 и 3, за което се съставя протокол, екземпляр от който се връчва на чужденеца. Протоколът и документите се изпращат на митническите органи по компетентност.
(4) Чужденец, притежаващ редовни документи за влизане в страната, но непритежаващ такива за превозното средство по ал. 1, се допуска да влезе в страната.
Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10 и 11.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Условията и редът за поддържане и актуализиране на информационния масив по ал. 1 се определят от министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и от министъра на външните работи.
Глава трета.
ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 22. (1) Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на:
1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) издадена виза по чл. 9а, ал. 2;
2. международни договори за безвизов или облекчен визов режим;
3. разрешение на службите за административен контрол на чужденците.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, службите за административен контрол на чужденците могат да продължат срока на пребиваване на чужденец над разрешения с визата срок по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(3) Разрешението по ал. 2 за чужденците, които се ползват с дипломатически и консулски имунитет, се издава от Министерството на външните работи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разрешението по ал. 1, т. 3 се издава след писмено становище от Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 23. (1) Чужденците пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно.
(2) Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. Срокът може да бъде продължен от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер.
(3) Дългосрочното пребиваване е:
1. продължително - с разрешен срок до една година;
2. постоянно - с разрешен неопределен срок.
(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Сроковете по ал. 3 не се прилагат за чужденците, получили закрила по Закона за убежището и бежанците.
Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и:
1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) желаят да извършват работа по трудово правоотношение след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика;
2. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България;
3. са приети на редовно обучение в лицензирани учебни заведения;
4. са чуждестранни специалисти, пребиваващи в страната по силата на международни договори, по които Република България е страна;
5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване или са сключили брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
6. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) са представители на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата;
7. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) са финансово осигурени родители на постоянно пребиваващи в страната чужденци или на български гражданин;
8. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) са постъпили на продължително лечение в лечебно заведение и разполагат с финансови средства за лечение и издръжка;
9. са кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване и имат акредитация в Република България;
10. са пенсионно осигурени и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната;
11. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2004 г., в сила от 06.08.2004 г.) извършват дейност по Закона за насърчаване на инвестициите;
12. (отм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.);
13. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване;
14. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) са родители на чужденец или са във фактическо извънбрачно съжителство с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 22, ал. 3;
15. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) желаят да извършват дейност на свободна практика след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика в съответствие с чл. 24а;
16. (нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция "Национална сигурност";
17. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) са получили статут на специална закрила по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора;
18. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) са членове на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 2.
(2) Лицата по ал. 1 следва да имат осигурено жилище, издръжка, задължителни застраховки и осигуряване съгласно законодателството на Република България. Нормативите за това се определят с акт на Министерския съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2005 г.) Изискването по ал. 1, т. 2 за разкриване на най-малко 10 работни места за български граждани не се отнася за граждани на държавите - членки на Европейския съюз, както и за граждани на другите държави - членки на Европейското икономическо пространство.
Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Чужденец, който желае да пребивава продължително на територията на Република България с цел извършване на дейност на свободна практика, може да получи виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за продължително пребиваване, ако отговаря на законоустановените изисквания за влизане и пребиваване в страната и представи пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:
1. молба по образец;
2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика.
(2) Разрешенията за извършване на дейност на свободна практика се издават от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци се определят с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
(4) Не се издава виза за продължително пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 - 13 и 16.
(5) Чужденците, които отговарят на законоустановените изисквания за извършване на съответната дейност на свободна практика, се освобождават от издаването на разрешение, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
Чл. 24б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2007 г.) (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са научни работници със сключено споразумение за прием с научноизследователска организация със седалище в Република България за разработване на научноизследователски проект, включена в националния списък на научноизследователските организации по смисъла на Директива 2005/71/ЕО на Съвета относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност.
(2) Разрешението за продължително пребиваване на лицата по ал. 1 се издава за срок от една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът за разработване на научноизследователския проект е по-малък от една година, разрешението за пребиваване се издава за срока на продължителност на проекта.
(3) За получаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България при условията на ал. 1 чужденецът представя пред службите за административен контрол на чужденците редовен документ за задгранично пътуване и подава:
1. молба по образец;
2. документ за платена държавна такса по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;
3. фотокопие от страницата на документа за задгранично пътуване със снимката, личните данни, входната виза и щемпела от последното му влизане в страната;
4. писмени доказателства за осигурено жилище за времето на пребиваване в страната;
5. заверено копие от споразумението за прием с научноизследователска организация, регистрирана в Република България по законоустановения ред.
(4) Молбата се разглежда и решава в срок до 7 работни дни, като решението се съобщава писмено на чужденеца.
(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Условията и редът за включване на научноизследователски организации със седалище в Република България в списъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на образованието и науката.
Чл. 25. Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:
1. от българска народност;
2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) пет години след сключването на граждански брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
3. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) малолетни и непълнолетни деца на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;
4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, а в случаите на припознаване или осиновяване - след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването;
5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години, като в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 се отчита само половината от времето на пребиваване;
6. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) инвестирали в страната над 500 000 щатски долара по законоустановения ред;
7. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната;
8. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават или са родени на територията на Република България и чийто родител е сключил граждански брак с български гражданин;
9. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години.
Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Разрешение за пребиваване в Република България, без да са налице изискванията на този закон, могат да получат чужденците, които имат заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на националната сигурност, науката, технологията, културата или спорта.
Чл. 25б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Разрешение за пребиваване в Република България, без да са налице изискванията на този закон, получават и чужденците, на които по Закона за убежището и бежанците е:
1. предоставено убежище или статут на бежанец, както и членовете на семейството им - за срок 5 години;
2. предоставен хуманитарен статут, както и членовете на семейството им - за срок три години;
3. предоставена временна закрила - за срока на закрилата.
Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26 - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Отказва се продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец в случаите по чл. 10 и 11.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Отказва се продължаване на срока за дългосрочно пребиваване в страната или се отнема правото на дългосрочно пребиваване на чужденец, за когото е установено, че не е пребивавал на територията на Република България през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Отказва се издаването на разрешение за дългосрочно пребиваване, а издаденото се отнема на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Преценката за отказ или за отнемане на разрешението по ал. 3 се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат:
1. обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно;
2. липсата на принос към задълженията, произтичащи от брака;
3. обстоятелството, че съпрузите не са се познавали преди сключването на брака;
4. даването на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг (име, адрес, националност, професия), за обстоятелствата на запознанството им или за друга важна лична информация;
5. обстоятелството, че съпрузите не говорят на език, разбираем и от двамата;
6. заплащането на парична сума за сключването на брака извън обичайната зестра;
7. наличието на предишни бракове, сключвани с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците.
(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Данните по ал. 4 могат да се установяват чрез интервюта, провеждани от служители на службите за административен контрол на чужденците, от изявления на засегнатите или на трети лица, по документален път или от извършени от държавни органи проверки и разследвания. Службите за административен контрол на чужденците задължително изслушват засегнатите лица.
Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г.)
Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства.
(2) Срокът за пребиваване на чужденците може да бъде продължен най-много до 6 месеца преди изтичането на валидността на националните документи за задгранично пътуване.
Чл. 27а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) Държавните органи, които по силата на нормативен акт извършват регистрация на чужденци или на дейности, осъществявани от чужденци, са длъжни да проверяват вида и основанието на визите, издадени на чужденците. При констатиране на несъответствия между исканата регистрация и вида и основанието на издадената виза регистрацията не се извършва и незабавно се уведомяват службите за административен контрол на чужденците и Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 27б. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Длъжностните лица, които в резултат на извършваната от тях дейност констатират промяна в правното положение или в дейността на чужденците, са длъжни незабавно да уведомят службите за административен контрол на чужденците.
(2) В случаите на отнемане или прекратяване на правото на постоянно пребиваване на чужденец службите за административен контрол на чужденците незабавно уведомяват органите за гражданска регистрация.
Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(3) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) Физическо или юридическо лице, предоставило подслон на чужденец, в срок до 5 дни след предоставянето на подслона писмено уведомява службата за административен контрол на чужденците или районното полицейско управление по местонахождението си за това обстоятелство, като съобщава имената, датата на раждане, гражданството, номера и серията на документа за самоличност на чужденеца.
(4) Лице, осъществяващо хотелиерска дейност, или негов служител при настаняване на чужденец го регистрира незабавно в специален регистър. Информацията за настанените чужденци се предоставя ежедневно от това лице в срок до 06,00 часа в службата за административен контрол на чужденците или в районното полицейско управление по местонахождението на хотела.
(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Пребиваването в Република България на лицата по чл. 18, ал. 2 и по чл. 24, ал. 1, т. 14 не се включва в необходимия срок за получаване на разрешение за постоянно пребиваване или за придобиване на българско гражданство по натурализация.
Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) На чужденец, ненавършил 18-годишна възраст, който е влязъл в страната на законно основание без придружител - родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, или с придружител, но е бил изоставен от него и не е поискал закрила по Закона за убежището и бежанците, може да бъде разрешено продължаване на пребиваването на територията на Република България.
(2) Държавната агенция за закрила на детето временно осигурява на чужденците по ал. 1 необходимата материална подкрепа и грижи за задоволяване на основните им жизнени потребности, медицинска помощ и надлежно попечителство, включително юридическа помощ и представителство, както и достъп до безплатно образование в български държавни и общински училища до окончателното решаване на въпроса за пребиваването им в страната, но не и след навършването на 18-годишна възраст.
(3) В случаите, когато на чужденците по ал. 1 не бъде разрешено продължаване на пребиваването на територията на Република България, те се връщат в държавата си на произход, в трета държава, готова да ги приеме, или в държава, задължена да ги приеме, по силата на спогодба за предаване и обратно приемане с Република България, при условие че там животът и свободата им не са застрашени и те не са изложени на опасност от преследване, от изтезание или от нечовешко или унизително отношение.
Чл. 29. Чужденците, които пребивават дългосрочно в Република България, удостоверяват самоличността си по ред, определен със закон.
Чл. 30. Чужденец, чийто документ за задгранично пътуване или заместващ го документ е изгубен или унищожен, е длъжен незабавно да уведоми за това службите за административен контрол на чужденците.
Чл. 31. (1) Документите за задгранично пътуване на чужденец могат да бъдат временно отнети:
1. от съответните органи на съдебната власт, когато има образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер;
2. от съответните длъжностни лица при настаняване в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода;
3. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато има основателно съмнение, че са неистински или преправени;
4. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато е издадена заповед за експулсиране, принудително отвеждане до границата или екстрадиране от страната;
5. (отм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.)
6. от органите на Министерството на вътрешните работи в случаите на върнати от друга страна чужденци.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 длъжностните лица, иззели документите на чужденеца, съставят протокол, въз основа на който службите за административен контрол на чужденците издават временен документ, установяващ самоличността на лицето.
(3) Документът за задгранично пътуване се връща на чужденеца, когато отпаднат основанията за временното му отнемане.
(4) Не могат да бъдат отнемани документите за задгранично пътуване на чужденци, които се ползват с дипломатически имунитет в Република България, освен ако е предвидено друго в международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 32. Документите за задгранично пътуване на чужденците не могат да се дават или приемат в залог, както и да се преотстъпват или използват от друго лице.
Чл. 33. (1) Чужденците, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, могат да постъпват на работа по реда, установен за българските граждани.
(2) Чужденците, пребиваващи краткосрочно или продължително на територията на Република България, могат да осъществяват дейност по трудово правоотношение само след получаване на разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Чужденците, получили разрешение за работа, могат да работят само при работодателя и за срока, определен с разрешението за работа.
Глава трета.
"а" ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЕЦ, ПОЛУЧИЛ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГА ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (НОВА - ДВ, БР. 29 ОТ 2007 Г.)
Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз, може да получи в Република България разрешение за дългосрочно пребиваване:
1. ако е работник, служител или самостоятелно заето лице в Република България;
2. с цел обучение, включително професионално обучение, в учебно заведение.
(2) Разрешение за дългосрочно пребиваване се издава на чужденеца по ал. 1, ако отговаря на условията по чл. 24, ал. 2 и представи:
1. разрешение за работа в Република България - ако е работник или служител;
2. документи, че има разрешение за извършване на дейност на свободна практика и разполага с необходимите финансови средства за упражняване на стопанска дейност - ако е самостоятелно заето лице;
3. удостоверение от учебното заведение, че е приет за обучение за съответната учебната година - ако пребиваването е с цел обучение.
Чл. 33б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) В срок до един месец от влизането му на територията на Република България чужденецът по чл. 33а, ал. 1 подава пред службите за административен контрол на чужденците заявление за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на Република България.
(2) Заявлението се разглежда в срок до 4 месеца от датата на подаването му.
(3) Когато към заявлението не са приложени документите по чл. 33а, ал. 2 или случаят представлява фактическа сложност, срокът може да бъде удължен с не повече от три месеца. В тези случаи органите за административен контрол на чужденците уведомяват незабавно чужденеца за това.
(4) Редът за разглеждане на заявлението се определя в правилника за прилагане на закона.
Чл. 33в. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Разрешението за дългосрочно пребиваване се издава за срок от пет години.
(2) Разрешението се подновява по молба на чужденеца от службите за административен контрол на чужденци след изтичането на срока му.
Чл. 33г. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Когато чужденецът по чл. 33а, ал. 1 има разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България и има семейство, създадено в държавата - членка на Европейския съюз, която е издала разрешението му за дългосрочно пребиваване, членовете на неговото семейство имат право да го придружават или да се присъединяват към него.
(2) За получаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството те представят в териториалната служба за административен контрол на чужденците:
1. редовен документ за задгранично пътуване;
2. документите по чл. 24, ал. 2;
3. своето разрешение за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване в другата държава - членка на Европейския съюз;
4. доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на дългосрочно пребиваващ чужденец в другата държава - членка на Европейския съюз.
(3) Срокът на пребиваване на членовете на семейството се определя от срока на пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.
(4) Когато семейството не е създадено при условията на ал. 1, по отношение на членовете на семейството на чужденеца по чл. 33а, ал. 1 се прилагат общите правила за влизане и пребиваване на чужденци в Република България.
Чл. 33д. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Службите за административен контрол на чужденците уведомяват другата държава - членка на Европейския съюз, за предоставеното право на дългосрочно пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.
Чл. 33е. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Службите за административен контрол на чужденците отказват разрешение за дългосрочно пребиване на чужденец по чл. 33а, ал. 1 или на членовете на неговото семейство:
1. когато не отговаря на условията за получаване на право на дългосрочно пребиваване, определени в този раздел;
2. на основанията по чл. 10 или 11;
3. когато чужденецът или членовете на неговото семейство не пребивават на територията на Република България на законно основание.
(2) Разрешението за дългосрочно пребиване на чужденец по чл. 33а, ал. 1 или на членовете на неговото семейство се отнема, когато са отпаднали основанията за пребиваването им и в случаите по чл. 26, ал. 2.
(3) Отказът или отнемането на правото на дългосрочно пребиваване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 33ж. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Когато са налице основанията за отказ на разрешение за дългосрочно пребиваване, органите на Министерството на вътрешните работи връщат незабавно и без формалности чужденеца по чл. 33а, ал. 1 или членовете на неговото семейство в държавата - членка на Европейския съюз, в която те имат разрешение за дългосрочно пребиваване.
(2) В случаите по ал. 1 органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 33з. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато чужденецът по чл. 33а, ал. 1 или членовете на неговото семейство представляват сериозна заплаха за обществената сигурност и ред, органите на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция "Национална сигурност" могат да ги експулсират от територията на Европейския съюз и преди те да са получили право на дългосрочно пребиваване в Република България, след съгласуване с компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, в която те имат разрешение за дългосрочно пребиваване.
(2) При експулсирането се отчита продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, както и наличието на връзка с държавата на пребиваване или липсата на връзка с държавата по произход на лицето.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция "Национална сигурност" уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, за изпълнението на решението за експулсиране.
Глава четвърта.
НАПУСКАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ ЧУЖДЕНЦИ
Чл. 34. Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му.
Чл. 35. (1) Чужденец, краткосрочно пребиваващ, на когото документът за задгранично пътуване е заменен с нов, може да напусне страната, след като уведоми за това службите за административен контрол на чужденците, освен ако друго е предвидено с международен договор, по който Република България е страна.
(2) Чужденец, който има разрешение за продължително пребиваване, може да напуска страната и да се завръща в нея без виза до изтичане на разрешения срок за пребиваване.
(3) Чужденец, който има разрешение за постоянно пребиваване, може да влиза в и да напуска страната без виза.
Чл. 36. Чужденците могат да излизат от Република България през определените за това места въз основа на документи за задгранично пътуване и други заместващи ги документи, които им дават право да напускат страната.
Чл. 37. Чужденец не може да напусне страната, ако спрямо него има взета принудителна административна мярка за ненапускане.
Чл. 38. Чужденец, който с превозно средство напуска Република България по суша, по въздух и по вода, трябва да притежава документите по чл. 21, ал. 1, т. 2 и 3, както и разрешение за износ на превозното средство, ако това е необходимо.
Чл. 39. Предаването на чужденци за извършено престъпление се извършва при условията и по реда, установени от българските закони и от международните договори, по които Република България е страна.
Глава пета.
МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА
Раздел I.
Принудителни административни мерки
Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, са:
1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;
2. принудително отвеждане до границата на Република България;
3. експулсиране;
4. забрана за влизане в Република България;
5. забрана за напускане на Република България.
Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато:
1. са отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1 и по чл. 25, т. 2 и 6;
2. са налице основанията по чл. 10;
3. се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни;
4. бракът е прекратен преди изтичането на 5 години от сключването му в случаите по чл. 25, т. 2;
5. в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, т. 6;
6. се установи, че чужденецът не е пребивавал на територията на Република България през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден;
7. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) предоставеният статут на бежанец или хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците бъде отнет или прекратен;
8. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) предоставеното убежище по Закона за убежището и бежанците бъде отнето.
(2) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11.
(3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Препис от влязлата в сила заповед за отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България се изпраща на общината по постоянния му адрес за отбелязване в регистъра на населението.
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато:
1. чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред;
2. чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване;
3. се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ.
Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред.
(2) С налагането на принудителната административна мярка по ал. 1 се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане в Република България.
Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Експулсира се и чужденец, пребиваващ на територията на Република България, за който е издадено решение за експулсиране от компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Експулсирането по чл. 42а се изпълнява, когато решението за експулсиране не е отменено или временно спряно за изпълнение от държавата - членка на Европейския съюз, която го е издала, и когато:
1. чужденецът представлява сериозна и реална заплаха за обществения ред или за националната сигурност поради това, че:
а) по отношение на него има влязла в сила присъда за престъпление, за което е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година;
б) има достатъчно данни, че е извършил тежко престъпление или има достатъчно данни за неговото намерение да извърши такова престъпление на територията на държава - членка на Европейския съюз;
2. решението за експулсиране на чужденеца е на основание, че той не спазва изискванията на законодателството за влизане и пребиваване на чужденци в държавата - членка на Европейския съюз, която го е издала.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато чужденецът има разрешение за пребиваване в Република България, се прилага и чл. 42, ал. 2.
Чл. 42в. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Експулсирането по чл. 42а се изпълнява след получаване от компетентните органи на държавата - членка на Европейския съюз, която е издала решението за експулсиране, на потвърждение, че не е отменено или временно спряно за изпълнение, както и на документи, потвърждаващи самоличността на чужденеца.
(2) Изпълнението на решение за експулсиране, издадено от компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 42г. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Експулсирането по чл. 42а не се изпълнява, когато в специален закон или международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.
Чл. 42д. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, издали решението за експулсиране, за неговото изпълнение или за наличие на основание за неизпълнението му.
Чл. 42е. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Когато експулсирането не може да се осъществи за сметка на чужденеца, който се експулсира, органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, издали решението за експулсиране, за направените разходи във връзка с неговото изпълнение. Редът за уведомяването се определя в правилника за прилагане на закона.
Чл. 42ж. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност" на основанията по чл. 42б, ал. 1 могат да издадат заповед за експулсиране и да искат изпълнението й от компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, по отношение на чужденец, който се намира на нейната територия.
Чл. 42з. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишен чл. 42а - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10.
(2) Забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11.
(3) Забраната за влизане в Република България е за срок до 10 години.
(4) Забраната за влизане може да се наложи едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2, по чл. 40, ал. 2 или по чл. 41, когато са налице основанията по чл. 10 или 11.
Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Забрана за напускане на Република България се налага на чужденец, който:
1. е осъден с влязла в сила присъда и не е изтърпял наложеното наказание лишаване от свобода;
2. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) има задължения над 5000 лв. към български юридически или физически лица, които са установени по съдебен ред и не са надлежно обезпечени;
3. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) има ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв. или е член на контролните или управителните органи на юридически лица, които имат ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв., в случай че не е представено надлежно обезпечение.
(2) Мерките по ал. 1 се прилагат и спрямо чужденци, които притежават и българско гражданство.
(3) Забранява се напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница.
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и директорите на национални служби, директорите на главни дирекции и директора на дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи.
(2) В заповедите за отнемане правото на пребиваване в Република България се определя срок за напускане на страната, след изтичането на който чужденецът се извежда принудително от страната.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците, съответно от органите за граничен контрол, след влизането им в сила, освен ако органът, издал заповедта, е допуснал предварително изпълнение.
(4) Подлежат на незабавно изпълнение:
1. заповедите за отнемане на правото на пребиваване в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. заповедите за налагане на забрана за влизане в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
3. заповедите за експулсиране.
(5) Когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, със заповед на органа, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, чужденецът се задължава да се явява ежедневно в полицейската служба по местопребиваването му по ред, определен в правилника за прилагане на закона, до отпадането на пречките.
(6) Органът, издал заповедта за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране, може по своя преценка принудително да настани чужденеца в специален дом за срок до отпадането на пречките за изпълнението на принудителната административна мярка.
(7) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Към Дирекция "Миграция" се създават специални домове за временно настаняване на чужденци, на които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране.
(8) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентни длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи или от Държавна агенция "Национална сигурност", като в заповедта изрично се посочва необходимостта от настаняването и законовото основание и се прилага копие от заповедта по ал. 6.
(9) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Редът за временно настаняване на чужденците в специалните домове, както и организацията и дейността им се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Чужденец, на който е наложена принудителна административна мярка експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.
Чл. 44б. (1) (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишен текст на чл. 44б - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Когато е невъзможно незабавното експулсиране или принудителното отвеждане на чужденец до границата или изпълнението на тези мерки трябва да бъде отложено поради причини от правен или технически характер, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й за срок до отпадането на пречките за изпълнението й.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Когато след изтичане срока на временната закрила по Закона за убежището и бежанците експулсирането или принудителното отвеждане на чужденец до границата е невъзможно или изпълнението на тези мерки трябва да бъде отложено по причини от здравословен или хуманитарен характер, органът, издал заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й до отпадането на пречките за изпълнението й.
Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Разноските, свързани с пребиваването и извеждането от Република България на чужденец, влязъл в страната по покана от физическо или юридическо лице, за който се установи, че не отговаря на законовите изисквания за пребиваване на чужденците в Република България, са за сметка на домакина.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) В случаите по ал. 1 разноските за престоя и извеждането на чужденеца от страната се събират от Националната агенция за приходите по реда, предвиден в Закона за Националната агенция за приходите.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Разноските по извеждането на чужденец от страната в изпълнение на решение по Закона за убежището и бежанците за прехвърляне на чужденец в държавата, компетентна да разгледа молбата му за статут, са за сметка на държавния бюджет.
Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Заповедите за:
1. отнемане на правото на пребиваване в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. налагане на забрана за влизане в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1, и
3. експулсиране
подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно.
(3) В заповедите по ал. 2 не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка.
(4) Жалбата срещу заповед по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Държавните органи, които упражняват правомощия във връзка с условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България от чужденците, си сътрудничат с компетентните органи на другите държави в борбата с нелегалната миграция и при осъществяването на експулсиране.
Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.).
Раздел I.
"а" Искане за оказване на съдействие в случаите на транзит за целите на извеждане на чужденец извън територията на Република България по въздух, отправено от органите на Министерството на вътрешните работи до компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.)
Чл. 47а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Органите на Министерството на вътрешните работи могат да поискат с писмена молба съдействие от компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, в случаите на транзит за целите на извеждане на чужденец извън територията на Република България по въздух при невъзможност да се използва директен полет до държавата, която е крайна цел на пътуването.
(2) Транзит по въздуха не може да се иска, когато се налага смяна на летището на територията на другата държава - членка на Европейския съюз, до която е отправена молбата за оказване на съдействие.
Чл. 47б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Молбата се изпраща на компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, чието съдействие се иска, незабавно, но не по-късно от два дни преди датата на транзита.
(2) Транзит по въздуха през територията на друга държава - членка на Европейския съюз, се осъществява след получаване на разрешението на компетентните й органи.
(3) В случай че компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, до които е отправена молбата, не отговорят в срока по ал. 1, действията по транзита могат да започнат след като органите на Министерството на вътрешните работи уведомят компетентните й органи за осъществяването на транзита.
Чл. 47в. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденецът се приема незабавно на територията на Република България, когато:
1. разрешението за транзит по въздуха през територията на другата държава - членка на Европейския съюз, е отказано или оттеглено;
2. чужденецът е влязъл без разрешение на територията на другата държава - членка на Европейския съюз, през която се осъществява транзитът;
3. не се е осъществило отвеждането на чужденеца за транзита през друга държава - членка на Европейския съюз, или в държавата, крайна цел на пътуването, или не се е осъществило качването му на полета за връзка;
4. транзитът по въздуха не може да се осъществи по други причини.
(2) Разходите, свързани с връщането на чужденеца, са за сметка на Република България.
Раздел I.
"б" Оказване на съдействие на компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, в случаите на транзит на чужденец по въздух през територията на Република България (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.)
Чл. 47г. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи могат да окажат съдействие на компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, за транзит на чужденец по въздух през територията на Република България при подадена писмена молба.
Чл. 47д. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, които са отправили молбата за транзит, за решението за осъществяване на транзита, както и за възможността за предприемане на някоя от мерките по чл. 47ж в срок от два дни от получаването на молбата.
(2) В изключителни случаи срокът по ал. 1 може бъде удължен най-много с два дни. Необходимостта от удължаването на срока се мотивира.
(3) Ако органите на Министерството на вътрешните работи не уведомят компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, отправили молбата за транзит, за решението за осъществяване на транзита в срока по ал. 1 или 2, действията по транзита могат да започнат след съобщение от компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 47е. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) При осъществяване на транзита през територията на Република България чужденецът може да се придружава от лица, които са оправомощени за това по законодателството на другата държава - членка на Европейския съюз, чиито компетентни органи са отправили молбата за транзит.
(2) Лицата, които придружават чужденеца, имат право да оказват съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване на бягство на чужденеца, причиняване на самонаранявания, вреди на трети лица или щети на чуждо имущество.
(3) Лицата, които придружават чужденеца, са длъжни да:
1. предприемат необходимите действия за предотвратяване на обстоятелствата по ал. 2, в случаите когато не е възможно органите на Министерството на вътрешните работи да осъществят правомощията си; в тези случаи лицата, които придружават чужденеца, са длъжни да спазват законите на Република България;
2. представят документите си за самоличност, както и разрешението за транзит или съобщението по чл. 47д, ал. 3, при поискване от органите на Министерството на вътрешните работи.
(4) Лицата, които придружават чужденеца, не могат да носят оръжие и униформа.
Чл. 47ж. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие за осъществяване на транзита чрез прилагането на една или няколко от следните мерки:
1. приемане на чужденеца от борда на самолета и придружаването му в пределите на зоната за сигурност на летището на транзит;
2. оказване на спешна медицинска помощ на чужденеца и при нужда на лицата, които го придружават;
3. осигуряване на храна за чужденеца и при нужда за лицата, които го придружават;
4. получаване, съхранение и препредаване на пътни документи;
5. уведомяване на компетентните органи, отправили молбата за транзит, за точното време и място на заминаване на чужденеца от територията на Република България, в случаите когато чужденецът не се придружава от лица, оправомощени за това;
6. уведомяване на компетентните органи, отправили молбата за транзит, за възникнали сериозни инциденти по време на транзита на чужденеца.
(2) В рамките на възможностите и при спазване на приложимите международни правила органите на Министерството на вътрешните работи взимат всички необходими мерки за оказване на съдействие от кацането и отварянето на вратите на самолета до отпътуването на чужденеца от Република България, след предварителни консултации с компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, отправили молбата за транзит, с изключение на случаите по ал. 1, т. 2.
(3) В случай че осъществяването на транзита се окаже невъзможно и се налага обратното приемане на чужденеца от другата държава - членка на Европейския съюз, чиито компетентни органи са отправили молбата, органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие за това.
Чл. 47з. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи взимат всички необходими мерки за осъществяване на транзита във възможно най-кратък срок, но не повече от 24 часа.
Чл. 47и. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Разходите по оказване на съдействие за транзит на чужденец по въздуха през територията на Република България са за сметка на другата държава - членка на Европейския съюз, чиито компетентни органи са отправили молбата за транзит.
(2) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят информация на компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, за разходите по ал. 1.
Чл. 47к. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Съдействието за осъществяването на транзита по чл. 47г може да бъде отказано, когато:
1. чужденецът е обвинен в извършване на престъпление по българското законодателство или по отношение на него има влязла в сила присъда, която подлежи на изпълнение в Република България;
2. чужденецът представлява заплаха за обществената сигурност и ред, общественото здраве или отношенията на Република България с други държави или международни организации;
3. не е възможен транзит през други държави до държавата - крайна цел на пътуването, или не е възможно приемането на чужденеца в държавата - крайна цел на пътуването;
4. се налага смяна на летище на територията на Република България;
5. съдействието за транзит по въздуха не може да бъде оказано на определената дата по други причини; в тези случаи органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, подали молбата за транзит, за най-близката възможна дата за осъществяване на транзита.
(2) Органите на Министерството на вътрешните работи могат да откажат съдействие за транзит по чл. 47г, в случай че основанията за отказ по ал. 1 бъдат узнати, след като е дадено съгласие за осъществяване на транзита.
(3) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват незабавно компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, отправили молбата за транзит, за отказа да бъде осъществен транзита и мотивите за това.
Раздел II.
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 48. (1) Наказва се с глоба от 500 до 5000 лева чужденец, който:
1. е бил експулсиран и влезе в страната;
2. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) без съответното разрешение или регистрация извършва трудова, търговска и друга дейност;
3. е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на физически лица, които са приели на работа чужденци без съответното разрешение или регистрация, а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 20 000 лв.
(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, се налага глоба от 1000 до 10 000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция до 40 000 лева.
Чл. 48а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) Наказва се с глоба от 200 до 2000 лв. физическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 24а.
(2) На юридическо лице, което извърши нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на служител на едноличен търговец или юридическо лице, който извърши или допусне извършването на нарушение по ал. 1 и 2.
(4) Когато нарушенията по ал. 1-3 са извършени повторно, се налага глоба от 500 до 5000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 48б. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) (1) Наказва се с глоба от 100 до 1000 лв. физическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 28.
(2) На юридическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 28, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(3) Когато нарушението по ал. 2 е извършено повторно, на юридическото лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 49. (1) Наказва се с глоба до 3000 лева чужденец, който:
1. използва нередовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ;
2. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) изгуби, повреди или унищожи български документ за самоличност или документи, издадени от службите за граничен паспортно-визов контрол;
3. като капитан или член на екипаж на плавателен съд не спазва установения граничен и паспортен режим на пристанищата и пристанищните градове;
4. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) не изпълни задълженията си по чл. 17, ал. 2 и по чл. 30;
5. дава или приема в залог или преотстъпва документ за самоличност.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 1000 до 6000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 20 000 лева.
Чл. 50. (1) Наказва се с глоба до 500 лева чужденец, който:
1. не изпълни задълженията си по чл. 44, ал. 3;
2. грубо е нарушил установения ред в зоната за граничен контрол на граничен контролно-пропускателен пункт;
3. не спази срока за транзитно преминаване през страната.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 200 до 1000 лева.
Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Превозвач, който не изпълни задълженията си по чл. 20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 6000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице.
Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2007 г.) За непредоставяне или непълно или неточно предоставяне на информацията по чл. 20а, ал. 1 на превозвача - физическо или юридическо лице, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 6000 до 10 000 лв. за всяко пътуване.
Чл. 52. (1) В случаите, когато за нарушение на този закон и на издадения въз основа на него правилник не е предвидено друго наказание, виновният се наказва с глоба до 500 лева.
(2) В маловажни случаи се налага глоба съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 53. (1) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Нарушенията по този закон се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на вътрешните работи, а в случаите по чл. 24а и по чл. 33, ал. 2 - от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(2) Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи и министърът на труда и социалната политика или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Глава шеста.
ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ НА СЛУЖБИТЕ ЗА АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 54. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) В Министерството на вътрешните работи се поддържа Единен регистър за чужденци, съдържащ данни за дългосрочно пребиваващи чужденци.
(2) С цел изпълнение на законово установените функции на службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи се обработват данни относно:
1. визовия контрол на чужди граждани;
2. граничния контрол за преминаванията на чужди граждани;
3. чужденците, търсещи или получили особена закрила на територията на Република България;
4. адресната регистрация на краткосрочно пребиваващи чужденци;
5. наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци;
6. придобиването, загубването и възстановяването на българското гражданство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Службите за административен контрол на чужденците са длъжни своевременно да предоставят на дирекция "Миграция" цялата информация по ал. 2.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г.) Службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи обработват следните данни:
1. имена на кирилица и на латиница, дата на раждане, място на раждане, пол, гражданство;
2. единен граждански номер и/или личен номер на чужденец;
3. постоянен адрес в Република България;
4. настоящ адрес в Република България;
5. документ за задгранично пътуване (вид, серия, номер, дата, място на издаване и срок на валидност);
6. цел на пребиваването в Република България;
7. виза (вид, номер, дата и място на издаване, валидност и срок на пребиваване);
8. основание, на което е разрешено пребиваване в Република България;
9. молби за разрешаване на дългосрочно пребиваване (номер, дата, решение);
10. решения за получаване на особена закрила на територията на Република България (дата и номер);
11. срок на пребиваване в Република България;
12. семейно положение;
13. съпруг (съпруга);
14. деца до 18-годишна възраст;
15. постоянен адрес в страната, чийто гражданин е лицето;
16. указ на Президента на Република България за промяна на гражданството;
17. влизания и излизания във и от Република България;
18. домакин;
19. туристически ваучери;
20. професия и месторабота;
21. наложени мерки за административна принуда;
22. служебни данни;
23. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) биометрични данни - снимки и 10 пръстови отпечатъка;
24. (предишна т. 23 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) други данни, посочени в закон.
(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" ползва информацията от регистъра по ал. 1 за изпълнение на законовите й функции по ред, определен в съвместна наредба на министъра на вътрешните работи и председателя на агенцията.
Чл. 55. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) Данните от Единния регистър за чужденци се предоставят на:
1. държавни органи и организации на основата на закон или акт на съдебната власт;
2. български граждани и чужденци - само ако данните се отнасят за тях;
3. български и чуждестранни юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт;
4. служби на други държави - в съответствие с международните договори, по които Република България е страна;
5. ЕСГРАОН.
(2) Българските граждани и чужденците имат право да получават информация, съхранявана във фондовете с данни, отнасящи се до трети лица, само въз основа на закон или с акт на съдебната власт.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът за предоставяне на данни от Единния регистър за чужденци може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 56. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" предоставят информация на Министерството на външните работи за наложени ограничения за влизане в Република България на чужденци и получават от Министерството на външните работи данни за издадени/отказани визи на чужденци и данни за български граждани, извършили престъпления и нарушения на законодателството на други държави.
Чл. 57. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министерството на вътрешните работи осъществява обмен на данни с Министерството на труда и социалната политика и с Държавна агенция "Национална сигурност" във връзка с издаването на разрешения за работа на чужденци и с издаването на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци.
Чл. 58. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министерството на вътрешните работи осъществява информационен обмен с Държавна агенция "Национална сигурност" и Държавната агенция за бежанците във връзка с издаването на документи за самоличност на чужденците, търсещи или получили закрила, и за провеждане на производство за предоставяне на особена закрила по Закона за убежището и бежанците.

Чл. 59. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" осъществяват обмен на данни с органите на съдебната власт във връзка с изпълнението на функциите си по налагане и отмяна на принудителни административни мерки.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" осъществяват взаимодействие с Министерството на правосъдието по отношение на чужденци, които са освободени от местата за лишаване от свобода, и на лица, кандидатстващи за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство.
Чл. 60. (1) (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишен текст на чл. 60 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министерството на вътрешните работи осъществява взаимодействие и обмен на данни с ЕСГРАОН и с общинските администрации във връзка с издаването на български документи за самоличност и с административното обслужване на постоянно пребиваващи чужденци.
(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява взаимодействие и обмен на данни с ЕСГРАОН и с общинските администрации във връзка с административното обслужване на постоянно пребиваващи чужденци.
Чл. 61. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г.) Министерството на външните работи поддържа регистър, съдържащ данните по чл. 54, ал. 4, както и данни за подадени от чужденци заявления за издаване на визи и ограничения, наложени по реда на чл. 21а от министъра на външните работи.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.
2. "Системно нарушение" е налице тогава, когато в продължение на 2 години чужденецът е извършил повече от две нарушения.
3. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) "Редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ документ" е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл.
4. "Експулсиране" е принудително извеждане в кратък срок на чужденец извън границите на страната поради извършени нарушения или поради липса на основания за пребиваване в нея.
5. "Служби за административен контрол на чужденците" са нормативно определените държавни органи, които имат правомощия по този закон.
6. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) "Лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин.
7. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) "Извънредни обстоятелства" са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати.
7а. (нова - ДВ, бр. 63 от 2005 г.) "Европейското икономическо пространство" е икономическа общност, която включва държавите - членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
8. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) "Училище" е общообразователно учебно заведение по смисъла на законодателството на държавата, в която пребивава ученикът.
9. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) "Дейност на свободна практика" е всяка стопанска дейност, с изключение на дейностите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 11, осъществявана в лично качество без ангажимент към работодател.
10. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) "Фактическо извънбрачно съжителство" е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала.
11. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) "Превозвач" е физическо или юридическо лице, което съгласно националното си законодателство има право да извършва превоз по суша, по въздух или по вода с транспортно средство, предназначено за осъществяване на такава дейност.
§ 2. За издаване на визи, разрешения за пребиваване и други документи по този закон се събират такси, определени с акт на Министерския съвет.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 3. Този закон отменя Закона за пребиваване на чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 93 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 36 от 1979 г., бр. 17 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г., бр. 120 от 1997 г., бр. 11 и 93 от 1998 г.).
§ 4. В чл. 9, ал. 2 от Закона за чуждестранните инвестиции (обн., ДВ, бр. 97 от 1997 г.; попр., бр. 99 от 1997 г.; изм., бр. 29 от 1998 г.) след думите "министъра на вътрешните работи" се добавя "или от упълномощени от него длъжностни лица".
§ 5. Министерският съвет издава правилник за прилагането на този закон.
§ 6. Изпълнението на закона се възлага на министъра на външните работи, на министъра на вътрешните работи и на министъра на труда и социалната политика.
-------------------------
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 11 ноември 1998 г. и на 15 декември 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО
(ОБН. - ДВ, БР. 70 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2005 Г.)

§ 38. В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема и министърът на здравеопазването издава нормативните актове по прилагането му.
§ 39. До влизането в сила на актовете по § 38 издадените нормативни актове по прилагането на отменения Закон за народното здраве се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.
§ 40. Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването.
§ 41. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на чл. 53, ал. 3, която влиза в сила от 1 януари 2006 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(ОБН. - ДВ, БР. 63 ОТ 2005 Г.)

§ 6. Параграф 1, § 2, т. 1 и § 4 влизат в сила от 1 януари 2006 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 139. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2006 Г.)

§ 14. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. Навсякъде думите "граничен паспортен контрол" се заменят с "граничен паспортно-визов контрол".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(ОБН. - ДВ, БР. 29 ОТ 2007 Г.)

§ 40. Този закон въвежда изискванията на Директива 2003/110/ЕО на Съвета за помощ в случаите на транзит за целите на извеждане извън територията на страната по въздух, Директива 2003/109/ЕО на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2003/86/ЕО на Съвета за правото на събиране на семейството, Директива 2001/51/ЕО на Съвета за допълнение на разпоредбите на чл. 26 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г., Директива 2001/40/ЕО на Съвета за взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети страни.
Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(ОБН. - ДВ, БР. 63 ОТ 2007 Г.)

§ 4. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/82/ЕО на Съвета относно задължението на превозвачите да съобщават данни за пътниците и на Директива 2005/71/ЕО на Съвета относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"
(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ
(ОБН. - ДВ, БР. 13 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 08.02.2008 Г.)

§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г.)

§ 68. Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Релевантни актове от Европейското законодателство
ДИРЕКТИВА 1999/42/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 7 юни 1999 година относно създаването на механизъм за признаване на придобита квалификация във връзка с професионалните дейности в приложното поле на директивите за либерализация и преходни мерки и относно допълването на общата система за признаване на придобита квалификация
ДИРЕКТИВА 95/46/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 октомври 1995 година относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 93/96/ЕИО от 29 октомври 1993 година относно правото на пребиваване на студентите
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 90/365/ЕИО от 28 юни 1990 година относно правото на пребиваване на наемните работници и на лицата на свободна практика, които са преустановили професионалната си дейност
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 90/364/ЕИО от 28 юни 1990 година относно правото на пребиваване
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 73/148/ЕИО от 21 май 1973 година относно премахването на ограниченията за придвижване и пребиваване на гражданите на държавите-членки в рамките на Общността по отношение на установяването и предоставянето на услуги
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 72/194/ЕИО от 18 май 1972 година за включване на работниците, упражняващи правото да останат на територията на държава-членка, след като са били наети на работа в тази държава, в обхвата на директивата от 25 февруари 1964 г. относно координиране на специалните мерки, свързани с движението и пребиваването на чуждестранни граждани, основани на съображения във връзка с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 68/390/ЕИО от 15 октомври 1968 година относно премахването на ограниченията на движението и пребиваването на територията на Общността на работници от държавите-членки и техните семейства
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 64/221/ЕИО от 25 февруари 1964 година за координиране на специалните мерки относно движението и пребиваването на чуждестранни граждани, основани на съображения във връзка с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве
ДИРЕКТИВА за свободния достъп до квалифицираните професии в областта на ядрената енергетика
РЕГЛАМЕНТ № 1612/68/ЕИО НА СЪВЕТА от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 334/2002 НА СЪВЕТА от 18 февруари 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1683/95 относно определяне на единен формат за визи
РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕИО) № 2434/92 от 27 юли 1992 година за изменение и допълнение на Част ІІ от Регламент (ЕИО) № 1612/68 относно свободата на движение на работници в рамките на Общността
РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (EC) No 2317/95 от 25 септември 1995 година, определящ третите страни, чиито граждани трябва да притежават визи при преминаване на външните граници на страните-членки
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1683/95 НА СЪВЕТА от 29 май 1995 година относно определяне на единен формат за визи
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1251/70 НА КОМИСИЯТА от 29 юни 1970 година относно правото на работници да останат на територията на държава-членка след като са били заети в същата държава
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 3 декември 1998 година относно общи правила за попълване на единен образец на разрешение за пребиваване
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 16 декември 1996 година относно наблюдението на прилагането на актове, приети от Съвета относно незаконната имиграция, реадмисия, незаконната заетост на граждани на трети страни и сътрудничество при изпълнението на заповеди за експулсиране
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 8 юни 1988 година относно установяване на предварителна процедура за съобщаване и консултации по миграционните политики по отношение на страни, които не са членки
РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ от 27 юни 1996 година относно принципите за издаване на шенгенски визи в съответствие с член 30, параграф 1, буква а) от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген
РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ от 15 декември 1997 година относно изпълнението на Съвместното действие, отнасящо се до единен формат за разрешения за постоянно пребиваване (SCH/Com-ex (97)34 rev.)
РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ от 14 декември 1993 година относно общите принципи за анулиране, отменяне или съкращаване на срока на валидност на единните визи (SCH/Com-ex (93)24)
РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ от 16 декември 1998 година за въвеждане на единен документ като доказателство за покана, издръжка и подслон (SCH/Com-ex (98) 57)
РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ от 21 ноември 1994 година за въвеждане на единни входни и изходни гранични печати (SCH/Com-ex (94)16 rev.)
РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ от 14 декември 1993 година относно продължаването на единната виза (SCH/Com) ex (93) 21)
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 27 май 1999 година за подобряване на обмена на информация за борба срещу подправени пътни документи
СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ от 3 декември 1998 година прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейски съюз относно създаването на Европейска система за архивиране на изображения (FADO)
СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ от 16 декември 1996 година прието от Съвета въз основа на член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно уеднаквен формуляр за разрешение за пребиваване
СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ от 4 март 1996 година прието от Съвета въз основа на член К.3 от Договора за Европейския съюз относно режима на транзитно преминаване през летищата

http://www.mvr.bg/NR/rdonlyres/EA4105F9-0D45-4760-A0BA-F5D39959867D/0/ZCHRB.pdf

Прескочи на основното съдържание

ЗАКОН ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ И ПРЕБИВАВАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА СЪЮЗНИЧЕСКИ И НА ЧУЖДИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ
Обн. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда условията за преминаването и за пребиваването, статуса и поддръжката на съюзнически и на чужди въоръжени сили на територията на Република България, както и правомощията на компетентните държавни органи в Република България по преминаването и пребиваването.
Чл. 2. Целта на този закон е гарантиране на суверенитета, независимостта и сигурността на страната при преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили.
Чл. 3. Преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили се осъществява при спазване на законодателството на Република България, целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и другите международни договори, в сила за Република България, и принципите на международното право при отчитане на националните интереси.
Чл. 4. Този закон не се прилага при обявяване на положение на война, военно или друго извънредно положение.
Чл. 5. (1) Преминаването на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили през територията на Република България е транзитен преход, който се извършва след разрешение от компетентния държавен орган и при посочените в него срокове и условия.
(2) Транзитният преход включва и обичайно необходимите за преминаването разполагане и използване на инфраструктура, стоки и услуги, без да има за цел пребиваване на територията на Република България.
Чл. 6. Пребиваването на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили на територията на Република България е фактическото им разполагане на територията на страната за срока и при условията съгласно решението на компетентния орган по чл. 10, както и използването на инфраструктура, стоки и услуги, необходими за неговото осъществяване.
Чл. 7. След разрешаване на преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили компетентните органи своевременно осигуряват влизането, напускането, прехода или разполагането на силите за осъществяване на целите и задачите на преминаването или пребиваването.
Чл. 8. Компетентните органи информират обществеността за всяко разрешение за преминаване през или пребиваване на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, като спазват законодателството на Република България за защита на класифицираната информация и международните договори в сила за Република България.
Чл. 9. Действието на разрешението за преминаване през или пребиваване на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили може да бъде прекратено от компетентния за неговото издаване орган, ако това се налага от съображение за сигурност и защита на националните интереси, при спазване на международните задължения.
Глава втора.
КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ
Чл. 10. Разрешение за преминаване през или пребиваване на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили се дава от:
1. Народното събрание;
2. Министерския съвет;
3. министъра на отбраната.
Чл. 11. Народното събрание разрешава преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили с политико-военен характер.
Чл. 12. Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната разрешава:
1. преминаването през и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на съюзнически и/или на чужди въоръжени сили;
2. преминаването през или пребиваването на територията на Република България с политико-военен характер на съюзнически въоръжени сили за изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер.
Чл. 13. (1) Министърът на отбраната разрешава:
1. преминаването през и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на чужди въоръжени сили в състав до 120 военнослужещи без оръжие и/или до три военни въздухоплавателни средства, и/или до един военен кораб до тип "Фрегата" включително, с щатното въоръжение, без ядрени енергийни установки на борда, с техните екипажи;
2. преминаването с невоенен характер през територията на Република България на съюзнически въоръжени сили в състав до 500 военнослужещи;
3. пребиването с невоенен характер на територията на Република България на съюзнически въоръжени сили в състав до 400 военнослужещи;
4. преминаването през и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на съюзнически въоръжени сили в състав до 15 военни въздухоплавателни средства и/или до 10 военни кораба тип "Фрегата" включително, с щатното въоръжение, без ядрени енергийни установки на борда, с техните екипажи.
(2) В случаите по ал. 1 режимът на преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзническите и чуждите въоръжени сили се съгласува с министъра на транспорта, с министъра на външните работи и с министъра на вътрешните работи в рамките на тяхната компетентност.
Чл. 14. (1) Исканията за разрешаване преминаването през или за пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, както и отговорите по отношение на тяхното удовлетворяване се отправят или постъпват по дипломатически канали.
(2) Исканията по ал. 1 трябва да съдържат информация за целта, срока, състава и числеността на въоръжените сили, както и за необходимата поддръжка от Република България и други обстоятелства от значение за преминаването през или пребиваването на територията на Република България.
(3) Исканията за влизане във вътрешните морски води и посещение в откритите пристанища и рейдове, ако друго не е предвидено в споразумение между Република България и държавата на знамето, се подават:
1. за военен кораб или за военен подводен кораб на черноморска държава - не по-късно от 30 дни преди посещението;
2. за корабите на останалите държави - не по-късно от 45 дни преди посещението;
3. ако корабът е на съюзнически въоръжени сили - не по-късно от 12 дни преди посещението.
(4) Исканията за влизане във вътрешните водни пътища и посещение на откритите пристанища и рейдове по река Дунав, ако друго не е предвидено в споразумение между Република България и държавата на знамето, се подават:
1. за военен кораб на крайдунавска държава - не по-късно от 30 дни преди посещението;
2. ако корабът е на съюзнически въоръжени сили - не по-късно от 10 дни преди посещението.
Чл. 15. Министерството на външните работи осигурява предоставянето на реципрочна основа на постоянни (блокови) дипломатически разрешения с продължителност до 12 месеца за реализация на VIP полети, логистични полети (транспорт на пасажери и материали), полети, свързани с издирвателни и спасителни операции, хуманитарни полети, санитарни полети, възстановителни полети и полети с цел ремонт, навигационни полети, съвместни тренировки, технически кацания и презареждане с гориво, изпълнявани от съюзнически и/или чужди военни и/или наети от министерствата на отбраната на съответните държави въздухоплавателни средства извън хипотезите, регламентирани в чл. 11, 12 и 13.
Чл. 16. (1) Компетентните органи по чл. 10, т. 2 и 3 определят характера на преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, отчитайки целите и мотивите на преминаването или пребиваването, средствата за реализирането им, реда и организацията на преминаването или пребиваването.
(2) В случай на съмнение относно характера на преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили се произнася Народното събрание.
Чл. 17. Конкретните параметри на преминаването или пребиваването се определят след разрешението по чл. 11, 12 или 13 от органите, в чиято компетентност е изпълнението му.
Чл. 18. Органите по чл. 10, т. 2 и 3 уведомяват незабавно за своето решение Народното събрание и Президента на Република България, като министърът на отбраната уведомява и Министерския съвет, министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта.
Глава трета.
СТАТУС НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ И НА ЧУЖДИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ
Чл. 19. Статусът на преминаващите през или пребиваващи на територията на Република България съюзнически и/или чужди въоръжени сили се урежда с този закон, освен ако друго не е предвидено в ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор.
Чл. 20. Съюзническите и чуждите въоръжени сили, преминаващи през или пребиваващи на територията на Република България, техният личен състав и зависимите лица спазват Конституцията и законодателството на Република България и установения от компетентните органи режим на преминаване през територията на Република България или пребиваването на нея.
Чл. 21. Република България упражнява юрисдикция върху съюзническите и чуждите въоръжени сили и зависимите лица, преминаващи през или пребиваващи на нейната територия, съгласно българското законодателство и приложимите международни договори.
Чл. 22. Съюзническите и чуждите въоръжени сили, преминаващи през или пребиваващи на територията на Република България, информират своевременно компетентните органи за дейността си по изпълнение на целите на преминаването или пребиваването.
Чл. 23. Класифицираната информация, обменяна или създавана във връзка с преминаването или пребиваването на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, се използва, предава, съхранява, обработва и защитава в съответствие със законодателството на Република България за защита на класифицираната информация и приложимите международни договори.
Чл. 24. Съюзническите и чуждите въоръжени сили, преминаващи през или пребиваващи на територията на Република България, използват предоставените им зони, инфраструктура и средства според предназначението им и носят отговорност за нанесените щети.
Чл. 25. В случай на задържане от компетентните органи на Република България на член на личния състав на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили или на зависимо лице незабавно се уведомява държавата и/или международната организация, на която принадлежат силите.
Чл. 26. (1) Личният състав на съюзническите или на чуждите въоръжени сили и зависимите лица се освобождават от гранични такси и визови процедури при влизане в и при излизане от Република България.
(2) Личният състав на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили и зависимите лица се освобождават от процедурите по регистрация и контрол на чужденците при влизане в и при излизане от Република България.
Чл. 27. (1) При преминаване на държавната граница на Република България личният състав на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили и зависимите лица представят следните документи:
1. карта за самоличност или паспорт, съдържащ имена, рождена дата, звание и номер (ако има такъв), вид на въоръжената сила, снимка, дата на валидност и органа, издал документа;
2. заповед за индивидуално или групово придвижване, изготвена на езика на изпращащата държава и на английски език.
(2) При преминаване на държавната граница на Република България съюзническите и/или чуждите въоръжени сили декларират пред митническите органи стоките, предназначени за изключително ползване от въоръжените сили, по ред, определен от министъра на финансите.
Чл. 28. Личният състав на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили няма право да носи и използва оръжие извън определените за преминаване или пребиваване зони.
Чл. 29. Личният състав на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили няма право да носи униформа извън определените за преминаване или пребиваване зони, освен при изпълнение на служебно задължение.
Чл. 30. Мерките за сигурност и защита на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили се договарят в съвместни правила от компетентните органи на Република България и изпращащата страна.
Чл. 31. (1) Военните, националните или международните свидетелства за управление на моторно превозно средство, притежавани от членовете на съюзническите и/или чуждите въоръжени сили и техните зависими лица, се признават на територията на Република България по ред, определен от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.
(2) Регистрационните номера на моторните превозни средства на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, на техния личен състав и зависими лица се признават на територията на Република България по ред, определен от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.
Чл. 32. Превозните средства на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили задължително се застраховат от изпращащата страна за "Гражданска отговорност", валидна на територията на Република България.
Чл. 33. Личният състав на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, преминаващи през или пребиваващи на територията на Република България, и зависимите лица имат право на безплатна спешна медицинска помощ. В случай че се наложи настаняване за лечение в болнично заведение, разходите се поемат от конкретното лице и/или от изпращащата страна.
Чл. 34. Личният състав на съюзническите и/или на чуждите въоръжените сили и зависимите лица, докато пребивават на територията на Република България в това си качество, не могат да полагат труд или да осъществяват стопанска дейност, освен ако друго не е предвидено в ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор.
Глава четвърта.
ПОДДРЪЖКА НА СЪЮЗНИЧЕСКИ И НА ЧУЖДИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 35. Задълженията на Република България по поддръжка на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея, са предмет на взаимно договаряне.
Чл. 36. Съюзническите и/или чуждите въоръжени сили информират своевременно българските органи за всяка промяна в обстоятелствата от значение за поддръжката от Република България.
Чл. 37. Съюзническите и/или чуждите въоръжени сили на държавите или на международните организации, преминаващи или пребиваващи съвместно под общо командване, могат самостоятелно да договарят поддръжка от Република България извън договорената от общото командване.
Чл. 38. Министърът на отбраната координира дейността на компетентните органи по поддръжка от Република България.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Въоръжени сили" включва личен състав, бойна и/или друга техника, както и друго имущество на въоръжените сили на друга държава и/или на международна организация, необходими за целите на преминаването и/или пребиваването.
2. "Съюзнически въоръжени сили" са въоръжените сили на държава, международна организация, държава - членка на такава организация, които са страна по международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер.
3. "Съюзнически задължения" са задължения, произтичащи от международния договор по т. 2.
4. "Чужди въоръжени сили" са въоръжените сили на държава или на международна организация, които не са съюзнически въоръжени сили.
5. "Компонент" е всяка част от въоръжените сили по т. 1.
6. "Поддръжка" е дейността на компетентните държавни органи на Република България по осъществяване преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили.
7. "Изпращаща страна" е държавата или международната организация, чиито въоръжени сили преминават през или пребивават на територията на Република България.
8. "Зависимо лице" е съпруг/съпруга на член на въоръжените сили, както и лицата, спрямо които членът на въоръжените сили упражнява родителски, настойнически или попечителски права или е задължен да осигурява издръжка съгласно законодателството на изпращащата държава.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92 и 95 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6, ал. 3, т. 3 накрая се добавя "както и от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея."
2. В чл. 12б, ал. 1 се създава изречение второ:
" Наредбата не се прилага за превоз на:
1. пътници за собствена сметка, извършван с автомобили, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;
2. товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 1,5 тона или с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
4. пътници и товари, извършван от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната, Министерството на вътрешните работи, държавните предприятия "Строителство и възстановяване", "Транспортно строителство и възстановяване" и "Съобщително строителство и възстановяване", свързан с нормативно определените им публични задачи, както и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея."
3. В чл. 27, ал. 1 се създава изречение второ: "Разрешително не се изисква и не се дължи такса на граничните контролно-пропускателни пунктове при извършване превози на товари от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея."
4. В чл. 89, ал. 2, т. 4, буква "б" след думите "Министерството на отбраната" се добавя "както и на съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея".
5. В чл. 89а, ал. 3, т. 2 след думите "Министерството на отбраната" се добавя "както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея".
6. В чл. 91, ал. 1 думите "военизираните формирования в другите министерства и ведомства" се заменят с "от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея."
§ 3. В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 85 от 2000 г.; бр. 99 от 2002 г. и бр. 71 от 2003 г.) в чл. 1, ал. 2 накрая се добавя "както и за съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея."
§ 4. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г., бр. 45 от 2005 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г., бр. 87, 88 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7 след думата "Чуждестранен" се добавя "невоенен".
2. В чл. 8:
а) в ал. 1 след думата "Чуждестранен" думите "военен или" се заменят с "невоенен";
б) алинеи 3, 4 и 5 се отменят.
3. В чл. 10, ал. 1 след думата "Чуждестранен" се добавя "невоенен".
4. В чл. 11, ал. 1 изречение второ се изменя така: "Проверката на документите за безопасност, дозиметричният контрол и другите проверки, свързани с опазването на околната среда, извършвани на чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, се извършват от органите на Министерството на отбраната на определено от тях място."
5. Член 12 се изменя така:
"Чл. 12. Министерският съвет определя реда за посещение и престой на чуждестранни невоенни подводни кораби, чуждестранни невоенни държавни кораби с нетърговска цел, чуждестранни невоенни кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, и кораби, превозващи радиоактивни вещества."
6. В чл. 72:
а) в ал. 1 след думата "Чуждестранен" се добавя "невоенен";
б) алинеи 3 и 4 се отменят;
в) в ал. 5 след думата "Чуждестранен" се добавя "невоенен";
г) алинеи 7 - 9 се отменят.
7. В § 2 от допълнителните разпоредби т. 6 и 7 се отменят.
§ 5. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 2а ал. 1 се изменя така:
"(1) Организацията и контролът за използване на въздушното пространство, както и ръководството и контролът на въздухоплаването в обслужваното въздушно пространство на Република България се осъществяват по ред, определен от министъра на транспорта и министъра на отбраната."
2. В чл. 50 ал. 3 се изменя така:
"(3) Нередовни търговски полети до или от летища на територията на Република България се разрешават от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", а международни полети с нетърговска цел на български и чуждестранни държавни невоенни въздухоплавателни средства се разрешават от министъра на външните работи. За военни въздухоплавателни средства разрешението се издава по реда на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България."
3. В чл. 53:
а) в ал. 1 и в ал. 2, т. 1 и 2 след думата "обслужваното" думата "гражданско" се заличава;
б) алинея 4 се изменя така:
"(4) При осъществяване на дейността си по ал. 2, т. 1 Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" има права и задължения по отношение на всички въздухоплавателни средства, изпълняващи полети в обслужваното въздушно пространство. За военните въздухоплавателни средства Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" осъществява дейностите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 съвместно с Министерството на отбраната."
§ 6. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г. и бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79 и 92 от 2005 г.) в чл. 125, т. 6 след думите "Българската армия" се добавя "както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея".
§ 7. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76 и 88 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 26 т. 3 се отменя.
2. В чл. 32 т. 5 и 5а се отменят.
3. В чл. 40, ал. 4, т. 3 думите "с военен характер" се заличават.
§ 8. Министерският съвет и съответните министри привеждат подзаконовите нормативни актове в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.
-------------------------
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 7 декември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

източни:

http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135514078

ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
В сила от 01.05.2006 г.
Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г.,
изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм.
ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41
от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли
2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г.,
изм. ДВ. бр.28 от 14 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69
от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.98 от 14
Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.27 от 10 Април 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г.,
изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм.
ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г.
Част първа.
ОСНОВИ НА ДЕЙНОСТТА, УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 69 ОТ 2008 Г.)
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Този закон урежда принципите, задачите, дейностите,
устройството и управлението на Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на
служителите в него.
Чл. 2. (1) Министерството на вътрешните работи е администрация с йерархичен характер
и централизъм в управлението, чиято дейност е насочена към защита на правата и свободите на
гражданите, националната сигурност и обществения ред.
(2) Върху дейността на МВР се упражнява граждански контрол от предвидените в
Конституцията и в този закон органи.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 3. Министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка.
Глава втора.
ПРИНЦИПИ НА ДЕЙНОСТТА НА МВР (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 69 ОТ 2008 Г.)
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Дейността на МВР се осъществява въз основа на
следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република
България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3. централизъм в организацията и управлението;
4. публичност;
5. конспиративност при съчетание на гласни и негласни методи и средства в
определените от закон случаи;
6. сътрудничество с гражданите.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Министерството на
вътрешните работи осъществява дейността си самостоятелно и във взаимодействие с другите
органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и
юридическите лица.
(2) Редът за осъществяване на взаимодействието по ал. 1 се определя от министъра на
вътрешните работи.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Служителите на МВР при
изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената
закрила на закона.
Глава трета.
ОСНОВНИ ЗАДАЧИ
Чл. 6. Основните задачи на МВР са:
1. защита на националната сигурност;
2. противодействие на престъпността и опазване на обществения ред;
3. защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и
имущество;
4. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) осигуряване на разследване на престъпления;
5. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) защита при бедствия;
6. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) осигуряване достъп на гражданите
до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 (ЕЕН 112);
7. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила
от 25.12.2009 г.) осигуряване на пожарна безопасност и извършване на пожарогасителна и
аварийно-спасителна дейност при пожари, бедствия, аварии и катастрофи;
8. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 6 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от
25.12.2009 г.) охрана и контрол на държавната граница;
9. (предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила
от 25.12.2009 г.) защита от тероризъм;
10. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от
25.12.2009 г.) информационно осигуряване на министерството и органите на държавна власт;
11. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от
25.12.2009 г.) оказване на съдействие на други държавни органи;
12. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от
25.12.2009 г.) международно сътрудничество;
13. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила
от 25.12.2009 г.) предоставяне на административни услуги и осъществяване на контролна
дейност.
Глава четвърта.
ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ
Чл. 7. Основните дейности на МВР за изпълнение на задачите по чл. 6 са:
1. събиране, анализ и оценка на информация, прогнозиране и разработване на
стратегически насоки, свързани с националната сигурност;
2. предотвратяване на насилствена промяна на конституционно установения ред в
Република България;
3. противодействие на престъпността чрез разкриване и разследване на престъпления по
предвидения със закон ред;
4. превантивна дейност;
5. опазване на обществения ред;
6. охрана и контрол на държавната граница, осъществяване на граничния режим и
паспортно-визовия контрол;
7. охрана на стратегически и особено важни обекти;
8. предотвратяване на терористични действия;
9. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) защита при бедствия, подпомагане
и възстановяване, ресурсно осигуряване и приемане на помощи по ред, определен със закон;
10. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) координация на действията на
единната спасителна система съгласно Закона за защита при бедствия;
11. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) приемане, обработка и
регистриране на спешни повиквания към ЕЕН 112 и обмен на информация със службите за
спешно реагиране;
12. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009
г.) държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност при
пожари, бедствия, аварии и катастрофи;
13. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от
25.12.2009 г.) осъществяване на оперативно-издирвателна дейност;
14. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) осигуряване и
прилагане на специални разузнавателни средства и използване и съхраняване на данните,
придобити чрез тях;
15. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) придобиване,
анализиране и съхраняване на информация, включително обработване на лични данни, и
предоставянето й в предвидените със закон случаи;
16. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) изграждане на
информационни фондове и информационни системи и управление на информационната дейност;
17. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) осигуряване на
специални съобщителни средства за държавни органи;
18. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна т. 15 - ДВ, бр. 93 от
2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
19. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) лицензиране и контрол
над дейности, предвидени със закон;
20. (предишна т. 17 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) контрол върху режима
за пребиваване на чужденците и противодействие на незаконната миграция;
21. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., предишна т. 18 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от
25.12.2009 г.) издаване на български лични документи и контрол върху ползването им;
22. (предишна т. 19 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) контрол върху
безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на моторните превозни
средства и регистрацията им;
23. (предишна т. 20 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) конвойна дейност;
24. (предишна т. 21 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) осъществяване на
сътрудничество с други държавни и международни органи и организации;
25. (предишна т. 22 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) прилагане на
принудителни административни мерки;
26. (предишна т. 23 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
административнонаказателна дейност.
Чл. 8. Други дейности на МВР могат да се възлагат само със закон.
Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Държавните органи, организациите, юридическите
лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на
МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон дейности.
Глава пета.
УСТРОЙСТВО И ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ
Раздел I.
Устройство
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Основните структури на МВР са:
1. главните дирекции;
2. областните дирекции;
3. специализирана дирекция "Оперативни технически операции";
4. дирекция "Вътрешна сигурност";
5. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) дирекция "Миграция";
6. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) дирекция "Български документи за
самоличност";
7. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) дирекция "Международни
проекти";
8. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) дирекция "Национална система
112";
9. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) специализираните
административни дирекции;
10. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Академията на МВР;
11. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Медицинският институт
на МВР;
12. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
научноизследователските и научно-приложните институти.
(2) С правилника за прилагане на закона могат да се създават структури, които
подпомагат осъществяването на дейностите на МВР.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
(1) Главните дирекции на МВР са:
1. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност";
2. Главна дирекция "Криминална полиция";
3. Главна дирекция "Охранителна полиция";
4. Главна дирекция "Гранична полиция";
5. Главна дирекция "Досъдебно производство";
6. Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване";
7. Главна дирекция "Гражданска защита".
(2) Главните дирекции на МВР са юридически лица.
Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" има териториални звена. Тяхното
устройство и дейност се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
Устройството и дейностите на Главна дирекция "Криминална полиция" и на Главна дирекция
"Охранителна полиция" се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Главна дирекция "Гранична полиция" има
териториални звена. Тяхното устройство и дейност се определят с правилника за прилагане на
закона.
Чл. 13б. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Устройството на Главна дирекция "Досъдебно
производство" се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 13в. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Устройството на Главна дирекция "Пожарна
безопасност и спасяване" се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 13г. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Главна дирекция
"Гражданска защита" има териториални звена. Тяхното устройство и дейност се определят с
правилника за прилагане на закона.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Областните дирекции на МВР се създават и
закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(2) Областните дирекции на МВР са юридически лица.
(3) Министърът на вътрешните работи може да създава и закрива районни управления в
областните дирекции на МВР.
(4) Районите на действие на управленията по ал. 3 се определят според състоянието на
престъпността, на обществения ред и пожарната безопасност.
(5) Министърът на вътрешните работи при условията на ал. 4 може със заповед да
създава и закрива участъци в отделни населени места на обслужваната от районните управления
територия в рамките на утвърдения числен състав и средства за работна заплата.
Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Устройството на специализираната дирекция
"Оперативни технически операции" и на дирекция "Вътрешна сигурност" се определя с
правилника за прилагане на закона.
(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Специализираната дирекция
"Оперативни технически операции" е юридическо лице.
(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Устройството и дейностите на
дирекция "Миграция" и на дирекция "Български документи за самоличност" се определят с
правилника за прилагане на закона.
(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Дирекция "Миграция" и
дирекция "Международни проекти" са юридически лица.
(5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Териториални звена на дирекция
"Национална система 112" са районните центрове 112. Тяхното устройство и дейност се
определят с правилника за прилагане на закона.
(6) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Наименованията,
устройството и дейностите на специализираните административни дирекции се определят с
правилника за прилагане на закона.
Чл. 17. (1) Академията на МВР е висше училище, създадено с решение на Народното
събрание.
(2) Академията на МВР е юридическо лице.
(3) Устройството и дейността на Академията на МВР се определят с правилник, приет от
Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
Чл. 18. (1) Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона
за лечебните заведения.
(2) Медицинският институт на МВР е научноизследователски и научно-приложен
институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР.
(3) Медицинският институт на МВР е юридическо лице.
Чл. 19. (1) Научноизследователските и научно-приложните институти се създават,
преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните
работи.
(2) Устройството и дейността на институтите по ал. 1 се определят с правилници,
утвърдени от министъра на вътрешните работи.
Раздел II.
Управление на МВР (Загл. изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от
25.12.2009 г.) Министърът на вътрешните работи е централен едноличен орган на
изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на
държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност,
обществения ред и защитата при бедствия.
(2) Министърът на вътрешните работи представлява МВР.
Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Министърът на вътрешните работи:
1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
провежда държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната
сигурност, обществения ред и защитата при бедствия;
2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) осъществява взаимодействие с други държавни органи и
неправителствени организации;
3. осъществява международното сътрудничество;
4. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) създава и закрива звена извън тези, създадени със закона и
правилника за неговото прилагане, в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;
4а. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) утвърждава щатовете на структурите в МВР;
5. съставя и предлага проекта на бюджет на МВР;
6. разпределя бюджета на МВР, ръководи финансовото и материално-техническото
осигуряване и осъществява контрол върху дейността на материалноотговорните лица в
структурите на МВР;
7. ръководи управлението на човешките ресурси;
8. ръководи и осигурява провеждането на социалната политика;
9. ръководи икономическата политика при осъществяване на обслужващи и
спомагателни дейности на министерството, включително образува търговски дружества с
държавно имущество;
10. отговаря за управлението на предоставените на МВР държавни имоти;
11. отговаря за правното осигуряване на дейността на министерството, като издава
правилници, наредби, инструкции и заповеди;
12. утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР;
13. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) координира управлението на
фондовете на Европейския съюз, свързани с дейността на МВР;
14. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) координира борбата с
правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейската общност;
15. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) изпълнява и други
функции, определени със закон.
Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009
г.) При осъществяване на своите правомощия министърът на вътрешните работи се подпомага от
заместник-министри и главен секретар на МВР.
(2) При отсъствие министърът на вътрешните работи се замества от определен от него с
писмена заповед заместник-министър.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
(4) При изпълнение на функциите си министърът на вътрешните работи се подпомага от
политически кабинет.
Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Заместник-министрите подпомагат министъра
при осъществяване на политиката на правителството и при изпълнение на неговите правомощия.
(2) Министърът на вътрешните работи делегира със заповед правомощия на своите
заместници и определя техните функции.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
(4) При изпълнение на правомощията си заместник-министрите издават заповеди.
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009
г.) Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Главният секретар на МВР
ръководи дейността на главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция",
дирекция "Български документи за самоличност" и дирекция "Национална система 112", като:
1. организира, координира и контролира превантивната, оперативно-издирвателната,
охранителната дейност и обезпечаването на дейността по разследването;
2. организира, координира и контролира действията по защита при бедствия, дейността
на Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112, както и държавния противопожарен
контрол, пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност;
3. координира и контролира изпълнението на Национална програма за защита при
бедствия и годишните планове за изпълнението й, плановете за защита при бедствия и плановете
за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
4. осъществява взаимодействие със съответните структури на други държави и с
международни органи и организации;
5. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Главният секретар на МВР
управлява човешките ресурси в звената по чл. 26а.
(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) При осъществяване на своите
правомощия главният секретар на МВР се подпомага от заместник.
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
Главен секретар на МВР може да бъде само лице, притежаващо категория А или Б по смисъла на
този закон.
Чл. 26. (1) Политическият кабинет е пряко подчинен на министъра на вътрешните
работи, има съвещателни и информационно-аналитични функции и осъществява връзките на
МВР с обществеността.
(2) Политическият кабинет подпомага министъра на вътрешните работи при
формулиране и разработване на конкретни решения за осъществяване на правителствената
политика, както и при представянето й пред обществото.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) В политическия кабинет се включват
заместник-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и директорът на
специализираната административна дирекция за връзки с обществеността.
(4) Работата на политическия кабинет се организира от началника на кабинета.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Началникът на кабинета, парламентарният
секретар и директорът на специализираната административна дирекция за връзки с
обществеността се назначават с трудов договор и са пряко подчинени на министъра на
вътрешните работи. Правоотношенията им се прекратяват по преценка на министъра на
вътрешните работи или с прекратяването на неговия мандат.
(6) Експертните и техническите сътрудници към политическия кабинет не могат да
изпълняват функции на управление.
(7) Експертните и техническите сътрудници се назначават от министъра на вътрешните
работи с трудов договор. Те нямат статут на държавни служители, а трудовите им
правоотношения се прекратяват със заповед на министъра на вътрешните работи или с
прекратяването на неговия мандат.
(8) Средствата за дейността на политическия кабинет и заплатите на неговия персонал
представляват отделно перо в бюджета на МВР.
Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) С
правилника за прилагане на закона към главния секретар на МВР могат да се създават помощни
звена, които го подпомагат при осъществяване на правомощията му.
(Раздел III. "Управление на националните служби" зал. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Главните дирекции се ръководят от директори.
Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Директорите на главните дирекции осъществяват
общото и непосредственото им ръководство, като:
1. ръководят, организират и носят отговорност за дейността на главните дирекции;
2. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) изпълняват заповедите на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и се отчитат
пред тях;
3. управляват информационните фондове;
4. управляват човешките ресурси;
5. осъществяват оперативното взаимодействие на ръководените от тях главни дирекции с
други държавни органи;
6. осъществяват сътрудничество със съответните служби на други държави,
международни органи и организации;
7. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) управляват бюджета на
дирекциите и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;
8. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) отговарят за управлението на
предоставените на дирекциите държавни имоти;
9. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) издават наказателни
постановления и прилагат принудителни административни мерки по ред, определен със закон;
10. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) представляват юридическото
лице.
(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Директорите на главните
дирекции контролират, координират и методически ръководят изпълнението в областните
дирекции на задачите по направление на дейност.
(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В изпълнение на
правомощията си по ал. 1 и 2 директорите на главните дирекции издават заповеди.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Директор на
главна дирекция може да бъде само лице, притежаващо категория А или Б по смисъла на този
закон.
(5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Директорът на главна дирекция
"Борба с организираната престъпност" осъществява и функциите на заместник главен секретар на
МВР.
Чл. 29. (1) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) При изпълнение на функциите си директорите на
главните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори.
(2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със
заповед на директора.
Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
Областните дирекции на МВР се ръководят от директори, подчинени на министъра и на главния
секретар на МВР.
Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Директорите на областните дирекции на МВР:
1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) осъществяват общо и непосредствено ръководство, като
ръководят, организират и носят отговорност за дейността на областните дирекции;
2. организират изпълнението на заповедите на висшестоящите им органи;
3. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
отговарят пред главния секретар на МВР за цялостната дейност на ръководените от тях
структури и пред директорите на главните дирекции по съответното направление на дейност;
4. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) осъществяват взаимодействие с другите структури в МВР;
5. разпределят бюджета на дирекцията и ръководят материално-техническото
осигуряване;
6. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) отговарят за управлението на предоставените на
областната дирекция на МВР държавни имоти;
7. отговарят за управлението на човешките ресурси;
8. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) осъществяват взаимодействие с други органи на държавна
власт;
9. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда по
ред, определен в закон;
10. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) съвместно с други държавни
органи създават екипи за изпълнение на основните задачи и дейности на МВР;
11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) представляват
юридическото лице.
(2) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.
(3) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от
заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на
директора.
(Раздел IV "Управление на специализираните дирекции" зал. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 31. Специализираните дирекции се ръководят от директори.
Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009
г.) Директорите осъществяват общото и непосредственото ръководство и отговарят за цялостната
дейност на дирекциите пред министъра, заместник-министрите и главния секретар на МВР.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Директорите съобразно функциите на дирекциите
осъществяват методическото ръководство и контрол върху дейността на съответните звена в
структурата на МВР.
(3) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.
Чл. 33. (1) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от
заместник-директори.
(2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със
заповед на директора.
Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
(Раздел V "Управление на Академията на МВР, Медицинския институт на МВР,
научноизследователските и научно-приложните институти" зал. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 35. (1) Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и ректор.
(2) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на
академията, който:
1. приема учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен,
както и изготвени от катедрите учебни програми по съответните дисциплини;
2. приема плановете за научноизследователската, научно-приложната и
редакционно-издателската дейност;
3. взема решения за обявяване на конкурси за асистенти и хабилитирани преподаватели;
4. провежда избор след проведен конкурс за асистент;
5. избира нехабилитирани преподаватели за по-висока научна длъжност;
6. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до
науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон и с актовете за
прилагането му.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Ректорът е пряк ръководител на служителите на
академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други структури, за
изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в
академията, като:
1. определя дневния ред на академичния съвет;
2. решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на
курсанти;
3. изпълнява други функции, произтичащи от законите или възложени му от министъра
на вътрешните работи;
4. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) издава заповеди;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) представлява
юридическото лице.
(4) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи.
(5) Съставът на академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по
предложение на ректора на академията.
Чл. 36. (1) Медицинският институт на МВР, научноизследователските и
научно-приложните институти се ръководят от директори, които:
1. организират, ръководят, контролират и отговарят за дейността на институтите;
2. ръководят и контролират изготвянето на перспективните и текущите планове и
осигуряват тяхното изпълнение;
3. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) организират взаимодействието с други институти и
структури в МВР;
4. отговарят за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното
използване на научните кадри;
5. отговарят за управлението на предоставените им държавни имоти и
материално-технически средства.
(2) Директорите по ал. 1 са хабилитирани лица.
(3) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.
Чл. 37. (1) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от
заместник-директори.
(2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със
заповед на директора.
Раздел III.
Управление на специализираната дирекция "Оперативни технически операции" (Нов - ДВ,
бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Специализираната дирекция "Оперативни
технически операции" се ръководи от директор, който се назначава от министъра на вътрешните
работи.
Чл. 37б. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Директорът на специализираната дирекция
"Оперативни технически операции":
1. ръководи, организира и носи отговорност за дейността на дирекцията;
2. управлява информационните фондове;
3. управлява човешките ресурси;
4. осъществява оперативното взаимодействие на дирекцията с други държавни органи;
5. осъществява сътрудничество със съответните служби на други държави,
международни органи и организации;
6. издава наказателни постановления и прилага принудителни административни мерки
по ред, определен със закон;
7. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) представлява юридическото лице.
(2) В изпълнение на правомощията си директорът издава заповеди.
Раздел IV.
Управление на дирекция "Миграция", дирекция "Български документи за самоличност",
дирекция "Международни проекти" и дирекция "Национална система 112" (Нов - ДВ, бр.
93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
Чл. 37в. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Дирекция "Миграция",
дирекция "Български документи за самоличност", дирекция "Международни проекти" и
дирекция "Национална система 112" се ръководят от директори.
Чл. 37г. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Директорът на дирекция
"Миграция":
1. ръководи, организира и носи отговорност за дейността на дирекцията;
2. изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и се отчита пред тях;
3. управлява информационните фондове;
4. управлява човешките ресурси;
5. осъществява оперативното взаимодействие на дирекцията с други държавни органи;
6. осъществява сътрудничество със съответните служби на други държави,
международни органи и организации;
7. управлява бюджета на дирекцията и ръководи финансовото и
материално-техническото й осигуряване;
8. отговаря за управлението на предоставените на дирекцията държавни имоти;
9. издава наказателни постановления и прилага принудителни административни мерки
по ред, определен със закон;
10. представлява юридическото лице.
(2) Директорът на дирекция "Международни проекти":
1. ръководи, организира и носи отговорност за дейността на дирекцията;
2. изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и се отчита пред тях;
3. управлява информационните фондове;
4. управлява човешките ресурси;
5. осъществява оперативното взаимодействие на дирекцията с други държавни органи;
6. осъществява сътрудничество със съответните служби на други държави,
международни органи и организации;
7. координира подготовката на програми, финансирани със средства на Европейския
съюз, и ги съгласува с Европейската комисия;
8. управлява средства, предоставени на МВР по програми на Европейския съюз;
9. сключва споразумения и делегира правомощия по управление на средства на
Европейския съюз;
10. управлява бюджета на дирекцията и ръководи финансовото и
материално-техническото й осигуряване;
11. представлява юридическото лице.
(3) Директорите на дирекция "Български документи за самоличност" и на дирекция
"Национална система 112":
1. ръководят, организират и носят отговорност за дейността на дирекциите;
2. изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и се отчитат пред тях;
3. управляват информационните фондове;
4. управляват човешките ресурси;
5. осъществяват оперативното взаимодействие на ръководените от тях дирекции с други
държавни органи;
6. осъществяват сътрудничество със съответните служби на други държави,
международни органи и организации.
(4) В изпълнение на правомощията си директорите по ал. 1, 2 и 3 издават заповеди.
Част втора.
ДЕЙНОСТИ НА СТРУКТУРИТЕ И ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ НА МВР (ЗАГЛ.
ИЗМ. - ДВ, БР. 69 ОТ 2008 Г.)
Глава шеста.
НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "СИГУРНОСТ" (ОТМ. - ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ
01.01.2008 Г.)
Раздел I.
Задачи и дейности (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 42. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Раздел II.
Правомощия на органите (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 45. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 46. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 49. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 50. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Глава седма.
ДЕЙНОСТИ НА ГЛАВНИТЕ, ОБЛАСТНИТЕ И СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ
АДМИНИСТРАТИВНИ ДИРЕКЦИИ НА МВР И ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ ИМ
(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 69 ОТ 2008 Г.)
Раздел I.
Задачи и дейности
Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) За изпълнение на основните задачи по чл. 6
структурите на МВР извършват дейности по:
1. защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения
ред;
2. изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва,
съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на
дейностите;
3. обезпечаване на разследване на престъпления;
4. предоставяне на информация на държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, които имат законен интерес и основание да я получат;
5. осъществяване на сътрудничество и съдействие на органите на държавната власт и на
местното самоуправление и на неправителствените организации;
6. привличане на граждани и неправителствени организации, които на доброволни
начала подпомагат изпълнението на дейностите на МВР;
7. сътрудничество със съответни структури в други държави и международни
организации;
8. участие в мисии извън територията на страната;
9. изследване и анализ на състоянието, структурата и динамиката на престъпността и
другите правонарушения, на причините и условията, които ги обуславят, и информиране на
държавните органи, юридическите лица и гражданите за отстраняването им.
(2) Изпълнението на основните задачи на МВР по чл. 6 се осъществява и във
взаимодействие с Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) Дейността по ал. 1, т. 8 се извършва в съответствие с националното законодателство,
международните договори в сила за Република България и съобразно целта и другите условия,
определени в решението на компетентния орган за изпращането.
(4) Министърът на вътрешните работи с наредби определя реда за предоставяне на
информацията по ал. 1, т. 4 и за осъществяване на дейността по ал. 1, т. 6.
(5) За предоставянето на информация по ал. 1, т. 4 юридическите лица, които не са на
бюджетна издръжка, и гражданите заплащат такса в размер, определен от Министерския съвет.
Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Главна дирекция "Борба с
организираната престъпност" е национална специализирана оперативно-издирвателна структура
на МВР за предотвратяване, пресичане и разкриване на организирана престъпна дейност на
местни и транснационални престъпни структури, свързана със:
1. митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система;
2. наркотични вещества, техните аналози и прекурсори;
3. компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни
мрежи и системи;
4. интелектуална собственост;
5. неистински или подправени парични знаци, платежни инструменти и официални
документи;
6. трафик на хора;
7. трафик на културни ценности;
8. огнестрелни оръжия, взривни, химически, биологични и други общоопасни средства и
вещества, както и с оръжия и изделия и технологии с двойна употреба;
9. корупция в органите на държавната власт;
10. терористични действия, използване на общоопасни средства и вещества, внушаване
на страх, вземане на заложници, отвличане на лица с цел получаване на материални облаги и
насилствени действия;
11. изпиране на пари и хазарт.
(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 Главна дирекция "Борба с организираната
престъпност" самостоятелно или съвместно с други специализирани органи извършва дейности
по:
1. предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършвани от престъпни
структури;
2. участие в оперативно-издирвателната дейност по разкриване на престъпната дейност
на престъпни структури на територията на страната;
3. осигуряване и прилагане на оперативно внедряване и извършване на доверителни
сделки чрез служител под прикритие;
4. осъществяване на контролирани доставки;
5. събиране, обработване, съхранение, анализиране и предоставяне на информация за
състоянието, структурата и динамиката на организираната престъпност на територията на
страната;
6. проучване и оценяване методите на полицейските тактически действия, прилагани в
борбата с организираната престъпност, и изготвяне на предложения за усъвършенстване на
работата;
7. провеждане на обучение на служителите от териториалните й звена за повишаване на
професионалната им квалификация;
8. идентифициране на лица по ред, определен от министъра на вътрешните работи;
9. даване на становища по проекти на нормативни и други актове, регламентиращи
противодействието на организираната престъпност и участие в изготвянето на програми и
стратегии;
10. участие в екипи, създадени съвместно с други компетентни държавни органи, служби
и органи на други държави и международни организации;
11. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 - 10 на
съответните териториални звена.
(3) Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" осъществява
информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност
със собствена или на други органи информация съобразно своята компетентност.
Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
(1) Главна дирекция "Криминална полиция" е национална специализирана структура за
оперативно-издирвателна, превантивна и информационно-аналитична дейност по
предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления с изключение на свързаните с
организирана престъпна дейност.
(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 Главна дирекция "Криминална полиция" извършва
дейности по:
1. превенция, предотвратяване и пресичане на престъпления;
2. разкриване на престъпления;
3. издирване на обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени,
отклонили се от изтърпяване на наказание, безследно изчезнали, както и на други лица в
предвидените със закон случаи;
4. идентифициране на лица;
5. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 - 4 на
съответните звена в областните дирекции.
Чл. 52а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Главна дирекция "Охранителна полиция" е
национална специализирана охранителна и контролна структура на МВР за опазване на
обществения ред и противодействие на престъпността.
(2) За изпълнение на задачата по ал. 1 Главна дирекция "Охранителна полиция"
извършва дейности по:
1. опазване на обществения ред;
2. защита и охрана на стратегически и особено важни обекти;
3. осигуряване на сигурността при провеждане на мероприятия;
4. контрол на безопасността на движението по пътищата, на техническата изправност и
регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и на
пътнотранспортните произшествия;
5. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
6. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
7. разрешение и контрол за ползване на общоопасни средства;
8. разрешение и контрол за извършване на охранителна дейност;
9. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
10. конвоиране на лица в страната и в чужбина;
11. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) ръководство, помощ и контрол за
осъществяване на дейностите по т. 1 - 4, 7, 8 и 10 на съответните звена в областните дирекции.
Чл. 52б. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Главна дирекция "Гранична полиция" е
национална специализирана охранителна и оперативно-издирвателна структура на МВР за
охрана и контрол на държавната граница.
(2) За изпълнение на задачата по ал. 1 Главна дирекция "Гранична полиция" извършва
дейности по:
1. охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим,
противодействие на незаконната миграция и трафика на хора;
2. контрол на преминаващите през границата лица и транспортни средства, включително
и в зоните и обектите, посочени в ал. 3;
3. приемане и предаване на нарушители на режима на влизане и пребиваване от и на
други държави в съответствие със закон или международен договор, по който Република
България е страна;
4. поставяне и поддържане в изправност на граничните знаци, обозначаване на
граничната линия на държавната граница, недопускане на разрушаване, изместване или на други
действия по отношение на държавната граница;
5. изработване на карти и друга документация на държавната граница и създаване и
поддържане на геодезическо-картографски фонд;
6. методическо ръководство и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 - 4.
(3) За охраната на държавната граница и контрола за спазването на граничния режим
Главна дирекция "Гранична полиция" извършва дейностите си в граничната зона, в зоните на
граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища,
вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф,
българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми.
(4) Министерският съвет определя:
1. дълбочината на граничната ивица и граничната зона;
2. откриването и закриването на гранични контролно-пропускателни пунктове.
(5) Министърът на вътрешните работи определя:
1. реда за осъществяване на граничния паспортно-визов контрол на граничните
контролно-пропускателни пунктове;
2. способите и организацията за осъществяване на охрана на сухоземни, морски и речни
участъци от държавната граница.
Чл. 52в. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Главна дирекция "Досъдебно производство" е
национална специализирана структура на МВР за разследване на престъпления.
(2) За изпълнение на задачата по ал. 1 Главна дирекция "Досъдебно производство"
извършва дейности по:
1. разследване на престъпления;
2. методическо ръководство за разследване на престъпления;
3. упражняване на контрол за законосъобразното провеждане на разследването,
изпълнението на задължителните указания на прокурора и спазването на срока за разследване.
Чл. 52г. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Главна дирекция "Пожарна безопасност и
спасяване" е национална специализирана структура на МВР за пожарна безопасност и
аварийно-спасителни дейности при пожари, бедствия, аварии и катастрофи.
(2) За изпълнение на задачата по ал. 1 Главна дирекция "Пожарна безопасност и
спасяване" извършва:
1. пожарогасителна дейност;
2. аварийно-спасителна дейност;
3. държавен противопожарен контрол;
4. превантивна дейност;
5. научно-приложна и експертна дейност;
6. разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи пожарогасителна или
аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти;
7. разрешителна и контролна дейност на продукти, използвани за пожарогасителна или
аварийно-спасителна дейност;
8. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) ръководство, помощ и контрол за
осъществяване на дейностите по т. 1 - 4 и 6 на съответните звена в областните дирекции.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Редът за осъществяване на
дейностите по ал. 2, т. 1 - 4, т. 6 и 7 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
Чл. 52д. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Главна дирекция
"Гражданска защита" е национална специализирана структура на МВР за изпълнение на задачи
по защита при бедствия при условията и по реда на този закон и на Закона за защита при
бедствия.
(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 Главна дирекция "Гражданска защита" извършва
дейности по:
1. гражданска защита и защита при бедствия в единната спасителна система, като:
а) превантивна дейност;
б) предупреждение и оповестяване при бедствия;
в) операции по издирване и спасяване;
г) провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при
бедствия;
д) оперативна защита при наводнения;
е) радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с
опасни вещества и материали;
ж) обучение на населението за начините на поведение и действие при бедствия и
прилагане на необходимите защитни мерки;
з) координиране на обучението за действие при бедствия;
и) оказване на методическа и експертна помощ по защита при бедствия на
териториалните органи на изпълнителната власт;
к) осъществяване на взаимодействието с компетентните държавни органи по въпросите
на готовността за работа при положение на война, при военно или извънредно положение;
л) предлага на министъра на вътрешните работи да обяви бедствено положение на
територията на цялата страна или на част от нея;
2. подпомагане дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и
подпомагане към Министерския съвет;
3. защитата на населението при обявяване на режим "положение на война", "военно
положение" или "извънредно положение" в съответствие с разпоредбите на Женевските
конвенции от 12 август 1949 г. (необнародвани), ратифицирани с Указ № 181 на Президиума на
Народното събрание от 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), и Допълнителните протоколи към
Женевските конвенции от 1977 г., ратифицирани с Указ № 1586 на Държавния съвет от 1989 г.
(ДВ, бр. 62 от 1989 г.);
4. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 - 3 от
териториалните й звена.
(3) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1, букви "в" - "ж" се определя с
инструкции на министъра на вътрешните работи.
Чл. 52e. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишен чл. 52д - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от
25.12.2009 г.) (1) Областните дирекции на МВР са териториални структури за
оперативно-издирвателна, охранителна, пожаробезопасна, пожарогасителна и
аварийно-спасителна дейност при пожари, бедствия, аварии и катастрофи и дейност по
разследване.
(2) Областните дирекции извършват всички дейности за изпълнение на задачите по ал. 1.
Чл. 52ж. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Дирекция "Миграция" е
национална специализирана структура на МВР за регулиране и контрол на миграционните
процеси на чужденците, пребиваващи в Република България, и за административно обслужване
на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и
членовете на техните семейства, съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на
Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 дирекция "Миграция" извършва дейности по:
1. регулиране на миграционните процеси в Република България;
2. административен контрол върху пребиваването на чужденците в Република България;
3. съпровождане на чужденци, подлежащи на експулсиране или на принудително
отвеждане до границата на Република България, в съответствие със закон или международен
договор, по който Република България е страна;
4. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 - 3 на
съответните звена в областните дирекции.
Чл. 52з. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Дирекция "Български
документи за самоличност" е национална специализирана структура на МВР за осъществяване на
дейностите, свързани с българските документи за самоличност.
(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 дирекция "Български документи за самоличност"
извършва дейности по:
1. издаване на български документи за самоличност и контрол на ползването и
съхраняването им;
2. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 на съответните
звена в областните дирекции.
Чл. 52и. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Дирекция
"Международни проекти" е специализирана структура на МВР за управление на програми и
проекти, финансирани със средства на Европейския съюз.
(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 дирекция "Международни проекти":
1. управлява дейностите в МВР по усвояване на средства по проекти, финансирани от
фондове и програми на Европейския съюз и други извънбюджетни източници;
2. осъществява функциите на отговорен орган в МВР за управление на средствата от
фондове на Европейския съюз, като организира тръжни процедури, избор на проекти, извършва
плащания, осигурява техническо изпълнение, финансов контрол, наблюдение и оценка на
средствата, финансирани от фондовете;
3. координира и осъществява взаимодействието с органи на Европейската комисия, с
национални и международни институции и организации във връзка с усвояване на средства от
фондове и програми на Европейския съюз;
4. осъществява методическо ръководство и контрол на съответните звена в структурите
на МВР по предмета на дейността си.
Чл. 52к. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Дирекция "Национална
система 112" е национална специализирана структура на МВР за осигуряване на непрекъснат,
бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни
случаи.
(2) За изпълнение на задачата по ал. 1 дирекция "Национална система 112" извършва
дейности по:
1. ръководство, организация и контрол на дейността на Националната система 112;
2. изграждане и поддържане на районните центрове за приемане на спешни повиквания
към ЕЕН 112 и развитие на Националната система 112;
3. осъществяване контрол на процеса по обслужване на спешните повиквания към ЕЕН
112 в районните центрове 112;
4. организиране на взаимодействието със службите за спешно реагиране при
осъществяване на процеса по обслужване на спешните повиквания към ЕЕН 112.
Чл. 52л. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишен чл. 52е - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от
25.12.2009 г.) (1) Специализираните административни дирекции на МВР са структури, които
подпомагат изпълнението на основните дейности на министерството.
(2) Дейностите на специализираните административни дирекции се определят с
правилника за прилагане на закона.
Раздел II.
Правомощия на органите
Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009
г.) Органи на главните, областните, специализираните административни дирекции,
специализираната дирекция "Оперативни технически операции", дирекция "Вътрешна
сигурност", дирекция "Миграция", дирекция "Български документи за самоличност", дирекция
"Международни проекти", дирекция "Национална система 112" и на техните структури и звена и
на структурите по чл. 9, ал. 2 са държавните служители.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Полицейски органи са органите
на Главна дирекция "Криминална полиция", Главна дирекция "Охранителна полиция", дирекция
"Миграция" и органите на съответните им звена в областните дирекции, органите на Главна
дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична полиция" и на
дирекция "Вътрешна сигурност".
(3) Органи за пожарна безопасност и спасяване са органите на Главна дирекция
"Пожарна безопасност и спасяване" и органите на съответните й звена в областните дирекции.
(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Органи за защита при бедствия
са органите на Главна дирекция "Гражданска защита" и органите на съответните й звена.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Разследващите
полицаи са органите на Главна дирекция "Досъдебно производство" и органите на съответните й
звена в областните дирекции.
Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Разследващите полицаи извършват разследване
по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) На разследващите полицаи не могат да се възлагат други
дейности извън дейността по разследване на престъпления.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) При осъществяване на своите правомощия
разследващият полицай взема решения по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Писмените указания на прокурора по разследването са
задължителни за разследващия полицай.
(5) Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на
действия по разследването и за съставянето на заключението, както и по какъвто и да е друг
начин да се намесват в разследването.
Чл. 55. (1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.
(2) При невъзможност да се издадат писмено или устно разпорежданията могат да се
издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
(3) При изпълнение на функциите по контрол на безопасността на движението
разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закон.
(4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да
се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 56. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има
достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения
ред.
(2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава
за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или
нарушение на обществения ред.
(3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един
свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето
и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В
случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на
пострадалото лице при поискване.
Чл. 57. (1) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и
други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им.
(2) Когато други органи или организации са компетентни да вземат мерките по ал. 1,
полицейските органи ги уведомяват писмено за това.
(3) Компетентните органи по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят
полицейските органи за взетите мерки.
Чл. 58. Полицейските органи предотвратяват и разкриват престъпления.
Чл. 59. (1) Полицейските органи регистрират лицата, които са привлечени като
обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Държавните органи,
осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за
извършване на регистрацията от полицейските органи.
(2) Регистрацията е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се
осъществява при условията на този закон.
(3) За целите на регистрацията полицейските органи:
1. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от
Закона за българските лични документи;
2. дактилоскопират и фотографират лицата;
3. изземват образци за ДНК профил на лицата, когато това е необходимо.
(4) За извършване на действията по ал. 3, т. 1 и 2 съгласието на лицата не се изисква.
(5) Лицата са длъжни да предоставят изискваните образци по ал. 3, т. 3, а при отказ те се
изземват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.
(6) Редът за извършване на полицейската регистрация се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Чл. 60. (1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани
за изпълнение на определените им с този закон правомощия.
(2) Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В
съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.
(3) В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон, телекс или
факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което
го е извършило, а по телекс - с писмено потвърждаване за полученото съобщение.
Чл. 61. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване
самоличността на лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред;
2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при
образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и
пребиваване в страната;
4. на контролен пункт, организиран от полицията;
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред,
предвидени в закон.
(2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за
самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето,
или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.
Чл. 62. (1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на
лице, когато:
1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 61, ал. 2;
2. лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило
престъпление;
3. чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по
законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България.
(2) Действията по идентификация включват:
1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;
2. фотографиране на лицето;
3. установяване на външни белези;
4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;
5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.
(3) За извършване на действията по ал. 2, т. 1 - 4 съгласието на лицето не се изисква.
(4) За извършване на действията по ал. 2, т. 5 се прилага чл. 59, ал. 5.
(5) Когато основанията по чл. 61, ал. 1 отпаднат, полицейските органи служебно или по
искане на лицето унищожават събраните материали.
Чл. 63. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление;
2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба;
3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения
ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
4. малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойник, попечител или
специализирана институция, където е бил настанен;
5. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините,
посочени в чл. 61, ал. 2;
6. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от
местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски
орган или на орган на съдебната власт;
7. обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата
екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест;
8. в други случаи, определени със закон.
(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в специално помещение и спрямо
него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането
налагат това.
(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за
основанията за задържането му на разбираем за него език.
(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането.
Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.
(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от
задържания.
Чл. 64. На лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 5, не могат да му бъдат
ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в
тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.
Чл. 65. (1) За отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място
полицейските органи издават писмена заповед.
(2) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за
задържането е отпаднало.
Чл. 66. За предотвратяване на престъпления или нарушения на обществения ред
полицейските органи могат да използват и технически средства за явно наблюдение, което
предварително се обявява по подходящ начин.
Чл. 67. (1) Полицейските органи могат да конвоират лица в страната и в чужбина.
(2) Ведомствата и органите, възложили конвоирането, осигуряват необходимите
документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност.
Чл. 68. (1) Полицейските органи извършват обиск на лице:
1. задържано при условията на чл. 63, ал. 1;
2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети;
3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения
ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с
престъплението или нарушението.
(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на
обискирания.
Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:
1. в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 62, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7;
2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за
извършено престъпление;
3. в други случаи, определени със закон.
(2) Проверка на превозно средство може да бъде извършена, когато са налице данни за
извършено престъпление или нарушение на обществения ред.
Чл. 70. (1) За всеки случай на извършен обиск или проверка на вещи и превозни средства
полицейският орган съставя протокол.
(2) Протоколът по ал. 1 се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от
съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него.
(3) Обискът и проверката на вещи и превозни средства се извършват по начин, който не
уронва честта и достойнството на гражданите.
Чл. 71. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без
съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:
1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко
престъпление;
2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;
3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична
свобода се намират в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.
(2) След приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят
протокол, в който се посочват:
1. името и длъжността на служителя и неговата месторабота;
2. самоличността на собственика или обитателя;
3. основанието за проверката;
4. времето и мястото на извършването й;
5. резултатите от нея.
(3) Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика
или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да
подпише протокола се удостоверява с подпис на свидетеля.
(4) Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.
(5) За извършената проверка незабавно се уведомява съответният прокурор.
Чл. 72. (1) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да
използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по
друг начин при:
1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на
полицейски орган;
3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота
и здравето на други лица;
4. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2008 г.) оказване съдействие на други държавни органи или
длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които
противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
5. нападения срещу граждани и полицейски органи;
6. освобождаване на заложници;
7. групови нарушения на обществения ред;
8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган.
(2) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, каучукови, пластмасови,
щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на
здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени,
пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства;
устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие;
водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети.
(3) Редът за употреба на помощни средства се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Чл. 73. (1) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение, с
изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.
(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната
обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.
(3) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи са
длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата,
срещу които са насочени.
(4) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно
след постигане целта на приложената мярка.
(5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на
видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови
безредици, когато са изчерпани всички други средства.
Чл. 74. (1) Полицейските органи могат да използват оръжие като крайна мярка:
1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;
3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило
престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;
4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния
ред за извършено престъпление от общ характер.
(2) При използване на оръжие полицейските органи са длъжни по възможност да пазят
живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(3) Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при охрана
на държавната граница:
1. при въоръжено нападение срещу тях;
2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива.
(4) При охрана на държавната граница в пределите на вътрешните морски води и
териториалното море на Република България полицейските органи имат право да употребяват
оръжие в случаите, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и
пристанищата на Република България.
(5) След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад.
Чл. 75. (1) Полицейските органи издават разрешения и удостоверителни документи в
случаите и по реда, предвидени в закон или друг нормативен акт.
(2) За издаваните разрешения и удостоверителни документи се събират такси в размер,
определен от Министерския съвет.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказите за издаване на
разрешения и удостоверителни документи се обжалват по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 76. (1) За охрана на обекти от полицейски органи може да се сключват договори
между МВР и заинтересованите лица.
(2) За охрана на обекти със сигнално-охранителна техника от полицейските органи може
да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(3) За охрана от полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви,
както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, може да се сключват
договори между МВР и заинтересованите лица.
(4) За осигуряване на дейността по охрана на обекти от полицейски органи в рамките на
утвърдения числен състав за МВР могат да се назначават служители за срока на действие на
договора.
(5) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1, 2 и 3 се отчитат по бюджета на МВР.
Чл. 77. (1) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) За опазване на
обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението и осъществяване на
контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление
към общините в Република България могат да се изграждат звена "Общинска полиция" извън
утвърдената щатна численост на МВР по реда на чл. 76, ал. 1. Контролът и методическото
ръководство върху дейността на звената "Общинска полиция" се осъществяват от съответните
областни дирекции и районни управления на МВР.
(2) (Предишен текст на чл. 77, изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.)
Областните дирекции на МВР могат да сключват договори с лицата, осъществяващи дейност по
Закона за частната охранителна дейност, за извършване на:
1. охранително обследване на обектите;
2. обучение на служителите от звената за самоохрана.
Чл. 78. (1) Полицейските органи могат да настаняват в заведения за отрезвяване лица,
които поради употреба на алкохол или на други упойващи вещества не могат да контролират
поведението си, нарушават обществения ред или са намерени на обществени места в безпомощно
състояние.
(2) Полицейските органи незабавно, но не по-късно от 24 часа, уведомяват съответния
прокурор за лицата, настанени в заведенията за отрезвяване.
(3) Заведения за отрезвяване се създават от министъра на вътрешните работи
съгласувано с кметовете на общини.
(4) Организацията, функциите и дейността на заведенията за отрезвяване се уреждат с
наредба на министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването.
Чл. 79. (1) Полицейските органи могат с разрешение на прокурора да настаняват лица,
които водят скитнически живот или се занимават с просия, в домове за временно настаняване на
пълнолетни лица.
(2) Срокът за престой в домовете за временно настаняване на пълнолетни лица е до 30
денонощия в зависимост от времето, необходимо за настаняването им в болници, интернати,
домове за стари хора и инвалиди или за поставянето им под запрещение.
Чл. 80. Полицейските органи могат да настаняват в специални домове за временно
настаняване чужденци, подлежащи на принудително отвеждане до границата на Република
България или на експулсиране.
Чл. 81. (1) Организацията, функциите и дейността на домовете за временно настаняване
на пълнолетни лица се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи
съгласувано с главния прокурор.
(2) Организацията, дейността и редът за настаняване в специалните домове за временно
настаняване на чужденци се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 82. Полицейските органи наблюдават, установяват и контролират обекти и лица, за
които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления, включително в
случаите на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи или
организации.
Чл. 83. Полицейските органи използват специални разузнавателни средства при условия
и по ред, определени със закон.
Чл. 84. Полицейските органи получават съдействие и организират прикриването на
служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица по ред,
определен с наредба на Министерския съвет.
Чл. 85. (1) Полицейските органи за охрана на държавната граница:
1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерно-технически
съоръжения и други средства;
2. осъществяват паспортно-визов контрол и извършват проверки на стоките и
транспортните средства, преминаващи през граничните контролно-пропускателни пунктове;
3. спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни кораби и
плавателни средства, нарушили правилата за спиране и пребиваване в териториалното море,
вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на р.
Дунав;
4. спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни
въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на граничния режим и при
застрашаване сигурността на полета съвместно със специализираните звена;
5. преследват нарушители на държавната граница извън граничната зона съвместно с
други органи на МВР;
6. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и транспортни
средства, преминали извън установените за целта места, и извършват проверки съвместно с
митническите власти;
7. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) ограничават временно или забраняват движението на лица
и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 52б, ал. 3 при осъществяване на
оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако
съществува опасност за живота и здравето на хората;
8. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на
съседните гранични органи и други държави в съответствие със закона и с международните
договори, по които Република България е страна;
9. поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от
които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или
нарушения, включително за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на
държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните
контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи
за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата;
10. настаняват принудително в специални помещения или в специални домове чужденци,
нарушили граничния режим и подлежащи на принудително отвеждане до границата или на
експулсиране по ред, определен със закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция",
съгласувано с министъра на външните работи и в съответствие с международните договори,
назначава гранични представители за уреждане на възникнали гранични нарушения.
Чл. 86. При изпълнение на своите правомощия полицейските органи са длъжни да не
унижават достойнството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси.
Чл. 87. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 88. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 89. При осъществяване на охрана на стратегически и особено важни обекти
полицейските органи имат право да:
1. разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически
съоръжения и други средства за охрана;
2. ползват комуникационни връзки или да ги прекъсват.
Чл. 90. (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
При осъществяване на административен контрол върху пребиваването на чужденци в Република
България полицейските органи:
1. предлагат мерки за регулиране на миграционните процеси;
2. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) разрешават, отказват
или отнемат правото на дългосрочно пребиваване и продължават срока на пребиваване на
чужденци в Република България;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) установяват
административни нарушения и прилагат мерки за административна принуда;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дават становища по
молби за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство, за издаване
на визи и на други разрешения на чужденци, предвидени в закон;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) анулират издадени визи
или намаляват сроковете за пребиваване на чужденци в страната, определени с издадените визи
при неизпълнение на законовите изисквания;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осъществяват дейност
във връзка с издаването на документи за пътуване на чужденци от дипломатическите и
консулските представителства на други държави в Република България.
Чл. 91. (1) При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на
извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат
въоръжена съпротива, и съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка полицейските
органи имат право да:
1. използват огнестрелно оръжие и други средства, приети на въоръжение, както и
специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на
самоличността им;
2. отцепват райони, спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и
временно да прекъсват телекомуникационни връзки;
3. охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на
функциите им.
(2) Служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, и техните семейства се ползват от
специален режим на адресна регистрация, регистрация на лични моторни превозни средства и
телефони, определен от министъра на вътрешните работи.
(3) Самоличността на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се запазва в тайна.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
Използването на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се разрешава с писмена заповед
на главния секретар на МВР за всеки конкретен случай.
Чл. 91а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) При извършване на пожарогасителни и
аварийно-спасителни дейности при пожари, бедствия, аварии и катастрофи, както и за
осигуряване на достъп до мястото на произшествието, до изкуствени и естествени
водоизточници, органите за пожарна безопасност и спасяване имат право да:
1. влизат в жилищни, производствени и други сгради и помещения;
2. разрушават сгради или части от тях, разглобяват конструкции, отстраняват,
унищожават или повреждат имущество или насаждения, когато няма друг начин за извършването
на пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност;
3. използват спасителни, гасителни, транспортни, съобщителни и други технически
средства - собственост на физически или юридически лица;
4. привличат длъжностни лица и граждани за оказване на съдействие;
5. изменят реда за движение в района, където се извършва пожарогасителната или
аварийно-спасителната дейност, до пристигането на съответните компетентни органи;
6. използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на
необходимите количества вода за гасене.
(2) При пожар и аварийно-спасителни дейности органите на държавната власт, на
местното самоуправление, юридическите лица и гражданите са длъжни при поискване да
предоставят на органите по пожарна безопасност и спасяване собствени спасителни, гасителни,
превозни, съобщителни и други технически средства. За използването на тези средства на
собствениците се заплаща обезщетение по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
Чл. 91б. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) При упражняване на държавен противопожарен
контрол органите по пожарна безопасност и спасяване:
1. извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при
проектиране, строителство и експлоатация на обекти;
2. извършват проверки в жилища при получаване на писмен сигнал за нарушаване на
правилата и нормите за пожарна безопасност в тях;
3. издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна безопасност
на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
4. прилагат мерки за административна принуда при установяване на нарушения на
правилата и нормите за пожарна безопасност, а при наличие на данни за извършено
престъпление уведомяват незабавно прокуратурата;
5. уведомяват държавни органи, организации, юридически лица и граждани при
нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност;
6. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани документи и сведения,
свързани с осигуряването на пожарната безопасност; информацията, станала им известна, се пази
в тайна;
7. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожароопасни и
взривоопасни професии и дейности;
8. издават разрешения на търговци, извършващи пожароопасна и взривоопасна дейност;
9. дават становища за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията за
пожарна безопасност;
10. издават сертификати за съответствие на обектите с изискванията за пожарна
безопасност;
11. дават становища за разрешаване ползването на строежи;
12. извършват контрол на влаганите в обектите материали и инсталации за
съответствието им с изискванията за пожарна безопасност;
13. издават разрешения на търговци за извършване на пожарогасителна или
аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти и контролират
спазването на условията на издаденото разрешение;
14. издават документи за пожарната безопасност на обекти, строежи, инсталации,
съоръжения и други документи по искане на граждани или юридически лица, когато това е
предвидено в нормативен акт.
(2) Проверките по ал. 1, т. 2 може да се извършват през деня в присъствието на
обитателите на жилището, а при отсъствието или отказа им - след разрешение на съдия от
съответния районен съд.
(3) Отказът за издаване на сертификат и разрешение по ал. 1, т. 8, 10 и 13 може да се
обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) За издаване на сертификат, становище и друг документ се събира такса в размер,
определен от Министерския съвет.
Чл. 91в. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Органите по пожарна безопасност и спасяване не
могат да извършват:
1. пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност в обекти на подземната минна
промишленост;
2. държавен противопожарен контрол в обекти на подземната минна промишленост, на
Министерството на отбраната и на транспортните средства, с изключение на земеделската
техника и подвижния железопътен състав.
Чл. 91г. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Министерският съвет, по предложение на министъра
на вътрешните работи, приема списък на обекти, в които задължително се създават звена за
пожарна безопасност.
Чл. 91д. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) За осигуряване на пожарната безопасност на
обекти може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(2) За осигуряване на пожарната безопасност на мероприятия или дейности с
краткосрочен характер може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(3) За осигуряване на дейностите по ал. 1 в рамките на утвърдения числен състав на МВР
може да се назначават служители за срока на действие на договора по ал. 1.
(4) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 и 2 се отчитат по бюджета на МВР.
Чл. 91е. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Министърът на вътрешните работи или
оправомощени от него длъжностни лица издават и отнемат разрешения на търговци за
извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно
обследване на обекти.
(2) Лицата, непосредствено осъществяващи дейността на търговеца, трябва да:
1. притежават необходимата професионална квалификация;
2. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са
реабилитирани;
3. не страдат от психическо заболяване.
(3) Издаденото разрешение за извършване на дейности по ал. 1 се отнема в случаите,
когато:
1. в тримесечен срок от получаване на разрешението търговецът не осигури необходимия
минимум от технически средства или лица за осъществяване на дейността си;
2. при осъществяване на дейността си търговецът не поддържа необходимия минимум от
технически средства или лица или дейността се осъществява от лице, което не отговаря на
изискванията по ал. 2 и в едномесечен срок от получаване на писмено предупреждение не
отстрани констатираните несъответствия.
(4) Редът за издаване и отнемане на разрешения по ал. 1 се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи.
(5) За издаване на разрешенията по ал. 1 се събира такса в размер, определен от
Министерския съвет.
Чл. 91ж. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Областните дирекции на МВР може да сключват
договори с търговците, получили разрешения по чл. 91е, ал. 1, за:
1. обучение на лицата, непосредствено осъществяващи пожарогасителна или
аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти;
2. методическа помощ при организиране на пожарната и аварийната безопасност на
обектите.
Чл. 91з. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) По ред, определен от Министерския съвет, на
територията на населените места и общините могат да се създават доброволни формирования за
подпомагане на органите за пожарна безопасност и спасяване за:
1. предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на пожари;
2. ограничаване и ликвидиране на последиците от бедствия, аварии и катастрофи;
3. спасяване на хора и имущество.
(2) Участниците в доброволните формирования по ал. 1 имат правата по чл. 91а, ал. 1, т.
1, 2 и 6.
Чл. 91и. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) При провеждане на
спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за защита при бедствия, както и за
осигуряване на достъп до мястото на бедствието, до изкуствени и естествени водоизточници
органите за защита при бедствия имат право:
1. да влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на
физически и юридически лица, непосредствено засегнати от бедствието;
2. да разрушават сгради или части от тях, да разглобяват конструкции, да отстраняват,
унищожават или повреждат имущество, дървета или други насаждения, когато няма друг начин
за действие;
3. да използват спасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства -
собственост на физически и юридически лица;
4. да привличат граждани за оказване на съдействие;
5. да изменят реда за движение в района, където се провеждат спасителни и неотложни
аварийно-възстановителни работи, до пристигане на компетентните органи.
Чл. 91к. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) При упражняване на контрол
по защитата органите за защита при бедствия:
1. извършват проверки на обекти, работещи с рискови вещества и материали;
2. извършват проверки на локалните автоматизирани системи за оповестяване;
3. извършват проверки в жилищата на гражданите през деня в присъствието на
обитателите им при получаване на писмен сигнал за наличие на рискови вещества или
материали, а при отсъствието или отказа им - след разрешение на съдия от съответния
първоинстанционен съд;
4. извършват проверки във връзка с изпълнението на оперативната защита при
наводнения;
5. дават задължителни предписания;
6. съставят констативни актове за нарушения по Закона за защита при бедствия;
7. при наличие на данни за извършено престъпление сигнализират съответния прокурор;
8. изискват от държавни и местни органи, организации, юридически лица и граждани
документи и сведения, свързани с осигуряването на защитата.
Чл. 91л. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Органите за защита при
бедствия не могат да извършват дейност по защита:
1. в обекти на подземната минна промишленост;
2. в обекти от енергетиката - АЕЦ, мрежи с високо напрежение;
3. в обекти на Министерството на отбраната;
4. извън вътрешните морски води.
Глава осма.
НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО" (ОТМ. - ДВ, БР. 69 ОТ 2008 Г.)
Раздел I.
Задачи и дейности (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 92. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 93. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 94. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 95. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 96. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 98. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 99. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 100. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 101. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Раздел II.
Правомощия на органите (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 102. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 103. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Раздел III.
Осъществяване на дейност по осигуряване на пожарната безопасност по договори и от
субекти извън органите на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на
населението" (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 107. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 109. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Глава девета.
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ДИРЕКЦИИ (ОТМ. - ДВ, БР. 69 ОТ 2008 Г.)
Раздел I.
Задачи и дейности (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 113. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 114. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 115. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г., отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 117. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 118. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 119. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 120. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 121. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 123. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 124. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 125. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Раздел II.
Правомощия на органите (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 126. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 127. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 128. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 129. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Глава десета.
АКАДЕМИЯ НА МВР, МЕДИЦИНСКИ ИНСТИТУТ НА МВР И
НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ И НАУЧНО-ПРИЛОЖНИ ИНСТИТУТИ
Чл. 130. Академията на МВР е висше училище за професионална подготовка на
специалисти и за научни изследвания за нуждите на МВР.
Чл. 131. (1) За изпълнение на функциите по чл. 130 Академията на МВР:
1. организира и провежда обучение за придобиване на образователно-квалификационни
степени и на образователна и научна степен на висшето образование;
2. организира и провежда професионално обучение на служителите на МВР;
3. извършва теоретични и приложни научни изследвания;
4. развива редакционно-издателска дейност;
5. развива научно-приложна, спортна и други дейности в съответствие със спецификата
си.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Специалностите и срокът на
обучение в Академията на МВР, както и редът за придобиване на правоспособност, се определят
от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и на министъра на
образованието, младежта и науката.
(3) Условията и редът за провеждане на професионалното обучение за служителите на
МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Условията и редът за приемане на
обучаващи се за придобиване на образователно-квалификационни степени и на образователна и
научна степен на висшето образование се определят ежегодно с наредба на министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.
Чл. 132. (1) Към Академията на МВР може да се създават центрове за специализация и
професионална подготовка.
(2) Организацията и дейността на центровете за специализация и професионална
подготовка се определят с устройствени правилници, утвърдени от министъра на вътрешните
работи.
Чл. 133. В Академията на МВР могат да се обучават специалисти за нуждите на други
ведомства въз основа на договор, сключен между ръководителите им.
Чл. 134. (1) Медицинският институт на МВР организира и осъществява дейността по
здравеопазването в МВР, като извършва:
1. медицинско обслужване на служителите на МВР и на други лица, определени в
правилника за прилагане на закона;
2. стационарно лечение, рехабилитационна и амбулаторно-поликлинична дейност;
3. здравно-профилактична дейност;
4. научноизследователска и научно-учебна дейност;
5. експертна дейност;
6. сътрудничество с висшите медицински училища, с лечебните и здравните заведения;
7. методическа дейност;
8. квалификация и преподготовка за поддържане и повишаване на квалификацията на
медицински кадри;
9. медицинско освидетелстване на кандидатите за постъпване на служба в МВР.
(2) Централната експертна лекарска комисия изготвя медицински заключения за
здравословното състояние на служителите на МВР.
Чл. 135. Научноизследователските и научно-приложните институти са специализирани
звена на МВР за изпълнение на задачи по:
1. проектиране, разработване и внедряване на нови автоматизирани технологии на
основата на съвременни изчислителни, комуникационни и софтуерни средства;
2. създаване на специфични технически средства, удостоверителни знаци, печати и
щемпели;
3. провеждане на психологически изследвания, свързани с постъпването на служба и
израстването в кариерата на служителите на МВР;
4. събиране, изследване и оценка на следи и веществени доказателства;
5. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) определяне на пожаротехническите характеристики на
строителните продукти, пожаротехнически и аварийно-спасителни съоръжения и гасителни
вещества.
Чл. 136. (1) За изпълнение на задачите по чл. 135 научноизследователските и
научно-приложните институти:
1. извършват научно-приложна и експертна дейност;
2. изготвят научно-приложни продукти;
3. създават информационни фондове;
4. извършват криминалистически и криминологични изследвания;
5. участват в разследването на престъпления в случаите, предвидени от закон;
6. (доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) разработват методики за предотвратяване и разкриване на
престъпления и установяване на причините за възникване на пожари;
7. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) осъществяват методическо ръководство и контрол на
научно-техническите лаборатории, изградени в структурите на МВР.
(2) Когато за извършването на експертиза е определен експерт-служител на МВР,
ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд
и консумативи и режийните разноски.
Чл. 137. (1) Органи на Академията на МВР, Медицинския институт на МВР и
научноизследователските и научно-приложните институти са държавните служители и лицата,
работещи по трудово правоотношение, които извършват експертни оценки, експерименти и дават
заключения.
(2) Органи са и Медицинският институт на МВР, научноизследователските и
научно-приложните институти и Централната експертна лекарска комисия, когато издават
разрешения и дават експертни заключения.
Глава десета.
"А" ЗАДАЧИ И ДЕЙНОСТИ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ДИРЕКЦИЯ "ОПЕРАТИВНИ
ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ" И НА ДИРЕКЦИЯ "ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ" (НОВА -
ДВ, БР. 69 ОТ 2008 Г.)
Раздел I.
Специализирана дирекция "Оперативни технически операции" (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Специализираната дирекция "Оперативни
технически операции" е национална специализирана дирекция за извършване на негласна
оперативно- техническа дейност за защита на правата и свободите на гражданите, националната
сигурност и обществения ред.
(2) Специализираната дирекция "Оперативни технически операции" изпълнява дейността
си и във взаимодействие с други държавни органи.
Чл. 137б. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) За изпълнение на задачата по чл. 137а, ал. 1
органите на специализираната дирекция "Оперативни технически операции" извършват дейности
по:
1. осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства;
2. наблюдение, проникване, фотографиране, видеозаписване, звукозаписване,
филмиране, белязване на предмети и изготвяне на психологичен анализ във връзка със
събирането на данни за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и
обществения ред;
3. проследяване на лица и обекти;
4. контрол на предаването на данни и получаването на информация чрез кабелни
средства за комуникация;
5. оперативно проучване на лица и обекти;
6. извършване на оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция
за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред и за
контрол на други лица, които извършват такава проверка;
7. изготвяне на веществени доказателствени средства при поискване по ред, определен
със закон, и предоставянето им на органа, направил искането;
8. разработване и използване на технически средства и способи за предотвратяване на
терористични действия;
9. разработване и прилагане на специфични физико-химични методи и средства и
извършване на взривно-техническо изследване и оценка на експлозиви или на елементи на
взривни устройства;
10. използване на специфични методи и специални разузнавателни средства за охрана на
живота, здравето и имуществото на граждани;
11. осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи,
организации, юридически лица и граждани;
12. издаване на задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни
органи, организации, юридически лица и граждани;
13. получаване на информация от другите структури на МВР, държавни органи,
организации, юридически лица и граждани;
14. предоставяне на информация на другите структури на МВР, държавните органи и
организации при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;
15. изграждане и използване на информационен фонд, който е част от информационната
система на МВР;
16. привличане на граждани за доброволно сътрудничество;
17. участие в съвместни мероприятия с компетентните държавни органи за
предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления;
18. участие в обучението на служители на разузнавателни и контраразузнавателни
служби.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) При осъществяване на
дейностите по ал. 1, т. 8 органите на специализираната дирекция "Оперативни технически
операции" може да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения.
Раздел II.
Дирекция "Вътрешна сигурност" (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 137в. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Дирекция "Вътрешна сигурност" е специализирана
структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационна и организационна дейност по
предотвратяване, пресичане, разкриване на престъпления и дисциплинарни нарушения,
извършени от служители на министерството."
Глава единадесета.
ОПЕРАТИВНО-ИЗДИРВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ
Раздел I.
Основи на оперативно-издирвателната дейност
Чл. 138. (1) Оперативно-издирвателната дейност е дейност за защита на националната
сигурност и обществения ред в Република България, на живота, здравето, правата, свободите и
имуществото на гражданите от престъпни посегателства.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Дейността по ал. 1 се осъществява от
оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структури на МВР чрез гласни и
негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и по ред, определени със
закона, с акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи.
(3) Дейността по ал. 1 се извършва при спазване на Конституцията и законите, зачитане
на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство и прилагане на принципа на
конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства.
Чл. 139. Оперативно-издирвателната дейност има за цел:
1. разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления и други нарушения,
свързани с националната сигурност и обществения ред;
2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили
престъпна дейност;
3. издирване на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или
са се отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и издирване на
безследно изчезнали лица;
4. придобиване на информация за действия, които създават заплаха за националната
сигурност и обществения ред;
5. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им
на съответните органи на съдебната власт.
Чл. 140. (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:
1. вземане на обяснения от граждани;
2. извършване на справки по информационните фондове за лица, които извършват
престъпна дейност;
3. вземане на образци за сравнително изследване;
4. белязване на обекти и предмети;
5. изследване на предмети и документи;
6. извършване на наблюдение;
7. идентифициране на лица и обекти;
8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, транспортни средства и
части от местности;
9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;
10. контрол на телефонните разговори;
11. събиране на информация от технически канали за комуникация;
12. оперативно внедряване;
13. оперативен експеримент;
14. отправяне на устни или писмени предупреждения за преустановяване нарушения на
правовия ред;
15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;
16. осъществяване на контролирани доставки и доверителни сделки;
17. извършване на насрещни проверки по документи;
18. (отм. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.)
19. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) издаване и използване на български лични документи с
променени основни данни на служители под прикритие;
20. създаване и използване на юридически лица с нестопанска цел или търговски
дружества при условия и по ред, установени със закон, за прикритие на дейността при
разследване със служител под прикритие или при провеждане на операции под прикритие по т.
16.
(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез специфични способи и средства, чрез
специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно сътрудничество с
органите на МВР при изпълнение на функциите им.
Чл. 141. Условията и редът за използване на специални разузнавателни средства се
определят със закон.
Чл. 142. (1) Използването на служител под прикритие може да се извършва само от
определени от министъра на вътрешните работи служители на МВР.
(2) Редът за използване на служители по ал. 1 се определя с наредба на Министерския
съвет.
Чл. 143. (1) Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от
оправомощените по този закон специализирани органи на МВР.
(2) Сътрудничеството с гражданите за осъществяване функциите на МВР се урежда с
инструкция на министъра на вътрешните работи.
(3) Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се осъществяват при спазване на
следните принципи:
1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;
2. защита при или по повод на сътрудничеството;
3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни, както и на тяхната
дейност.
(4) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР, могат да се
предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с
конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на
класифицираната информация.
Чл. 144. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:
1. получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили
престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно
производство;
2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната
сигурност или обществения ред;
3. издирване на лица, укриващи се от органите на наказателното производство или
отклонили се от изтърпяването на наложено наказание по дела от общ характер;
4. издирване на безследно изчезнали лица и идентифициране на трупове с неустановена
самоличност;
5. искане на органите на досъдебното производство и съда;
6. искане на държавни органи и организации съобразно тяхната компетентност по закон;
7. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.
Чл. 145. Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на
оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на съответните органи на съдебната власт
при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 146. При провеждането на оперативно-издирвателните действия е недопустимо
увреждането на живота, здравето, достойнството и имуществото на гражданите, както и
замърсяването или увреждането на околната среда.
Раздел II.
Правомощия на органите на МВР, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност
Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Органи на МВР, осъществяващи
оперативно-издирвателната дейност, са държавните служители от оперативно-издирвателните и
оперативно-техническите звена в съответните структури на МВР.
Чл. 148. (1) Органите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават
задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани в
рамките на своята компетентност.
(2) Държавните органи и организации са длъжни да предоставят на органите по ал. 1
достъп до служебни помещения, технически възли и друго тяхно имущество.
Глава дванадесета.
ПРЕВАНТИВНА ДЕЙНОСТ
Чл. 149. Органите на МВР осъществяват обща и индивидуална превантивна дейност на
правонарушенията, като при необходимост издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани.
Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) В изпълнение на функциите по чл. 149
министърът на вътрешните работи по предложение на директорите на главните, областните,
специализираните административни дирекции, специализираната дирекция "Оперативни
технически операции" и на дирекция "Вътрешна сигурност" издава писмени заповеди за
въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако те застрашават
националната сигурност или обществения ред.
(2) Заповедите по ал. 1 се издават:
1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред
на определени обществени места;
2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;
3. (отм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.)
4. при провеждане на карантинни мероприятия по предложение на здравните органи.
(3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при стачки, събрания, митинги и
манифестации, провеждани по установения ред.
(4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината или кметът на
кметство. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг
подходящ начин.
(5) Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от засегнатите лица и организации в
7-дневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред Върховния административен съд.
Министърът на вътрешните работи може да отмени заповедта си в срок до 24 часа от получаване
на жалбата, а ако не намери основания за това, я изпраща незабавно в съда. Съдът разглежда
жалбата в открито заседание и се произнася в тридневен срок от нейното постъпване.
(6) Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, след отпадане
на основанията за издаването им или с решението на съда по ал. 5.
Глава тринадесета.
ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ
Раздел I.
Основи на информационната дейност
Чл. 151. Организацията на информационната дейност на МВР, органите за нейното
управление и контрол и ползването на информацията се уреждат с този закон.
Чл. 152. (1) Информационната дейност е дейност по събиране, обработване,
систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация на
потребителите от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани
съобразно функционалната компетентност на МВР.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За изпълнение на задачите и дейностите по този закон
основните структури по чл. 9 могат да събират и лични данни.
Чл. 153. (1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или
подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР.
(2) Информационната дейност се основава и на информация от информационните
носители, изготвени и предоставени от други държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, както и от специализираните служби на чужди държави, с които Република България
има подписани спогодби за сътрудничество.
Чл. 154. Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като
служебна тайна, се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
Раздел II.
Принципи и цели на информационната дейност
Чл. 155. Информационната дейност се основава на следните принципи:
1. законосъобразност;
2. обективност, пълнота и своевременност;
3. достъпност по установения в закона ред;
4. организационна и икономическа целесъобразност;
5. съчетаване на централизъм и децентрализъм при съхраняването и ползването й;
6. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) информационно взаимодействие и задължение за
информиране на структурите на МВР съобразно функциите им;
7. защита на информацията, документите и другите средства за работа с тях и на
информационните носители;
8. възможност за интегриране в информационни фондове и между тях при отчитане
спецификата на дейност;
9. защита на личните данни на гражданите при тяхното обработване.
Чл. 156. Основните цели на информационната дейност са свързани с информационното
осигуряване на:
1. нуждите на МВР;
2. вътрешноведомствения и парламентарния контрол върху информационната дейност на
МВР;
3. органите на държавната власт и на местното самоуправление в областта на
сигурността и обществения ред;
4. външни потребители.
Чл. 157. (1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов
признак или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за
членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски,
политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот.
(2) Ако при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият
лични данни и за трето лице, администраторът на лични данни е длъжен да предостави на
съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него.
(3) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации,
юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред.
Раздел III.
Информационни фондове
Чл. 158. (1) В МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и
продукти, предназначени за:
1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР;
2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) главните, областните и специализираните
административни дирекции, специализираната дирекция "Оперативни технически операции" и
дирекция "Вътрешна сигурност;
3. външни потребители.
(2) Информационните и аналитичните документи и продуктите за външните потребители
се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с
изискванията за получаването й.
Чл. 159. (1) В МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране,
обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на
информация.
(2) В информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни. При
обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и
противодействие на престъпността, органите на МВР:
1. не искат съгласието на физическото лице;
2. не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му
данни;
3. не предоставят лични данни на трети лица;
4. съхраняват данните и след приключване на обработката им в срокове, определени от
администратора на личните данни.
(3) В информационните фондове на МВР могат да се обработват и лични данни,
обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не могат да се използват за
други цели освен за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и
противодействие на престъпността. Тези данни не се препредават.
(4) При изграждането на информационните фондове и в процеса на обработка на данните
могат да се използват вътрешни идентификационни кодове, кодиране и криптиране на данните.
(5) Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното
запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.
(6) При заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото
лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до
приключването на конкретното разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда
или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане срока на давност.
(7) Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на
органите за защита на националната сигурност и обществения ред, както и на органите на
съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело.
(8) Данните по ал. 7 могат да се предоставят и на чуждестранни полицейски органи по
силата на международен договор, по който Република България е страна.
Чл. 160. (1) Данните от полицейската регистрация на лицата се използват само за
предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на
националната сигурност и обществения ред.
(2) Полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на
администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или
след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:
1. е извършена в нарушение на закона;
2. наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от
Наказателно-процесуалния кодекс;
3. е влязла в сила оправдателна присъда;
4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание;
5. лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите
наследници.
Чл. 161. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Информационните фондове се изграждат при
съответните структури на МВР съобразно функционалната им компетентност.
(2) Фондовете по ал. 1 могат да се изграждат и като автоматизирани.
(3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при
условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи и със закон.
(4) Всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни,
обработвани в информационните фондове на МВР, събирани без негово знание.
(5) Администраторът на лични данни се произнася в 14-дневен срок от постъпване на
искането за достъп.
(6) При поискване на физическото лице се предоставя копие от обработваните му лични
данни на хартиен носител.
(7) Органите на МВР отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато от
това би възникнала опасност за националната сигурност или обществения ред, за опазването на
информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на
източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако
предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените
задачи на органите на МВР.
(8) Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 7 се извършва писмено, като се
посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от
закона срокове.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 7 подлежи на
обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Редът за достъп до фондовете по ал. 1 се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Раздел III.
"а" Обмен на информация или данни с компетентни органи на държави - членки на
Европейския съюз, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления (Нов
- ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.)
Чл. 161а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) По реда на този раздел
МВР чрез компетентна специализирана структура осъществява опростен обмен на информация
или данни с компетентните правоприлагащи органи на държавите - членки на Европейския съюз,
и страните по Споразумението от Шенген с цел предотвратяване, разкриване и разследване на
престъпления.
(2) Министерството на вътрешните работи чрез компетентна специализирана структура
може да предоставя:
1. информация или данни от информационните фондове на министерството;
2. информация или данни, получени от други държавни органи или органи на местното
самоуправление, от юридически или физически лица.
(3) Обменът на информация или данни с компетентните органи на държавите - членки на
Европейския съюз, и страните по Споразумението от Шенген се извършва при спазване на
условията и реда за достъп до тях съгласно действащото законодателство и международните
договори, по които Република България е страна, както и при спазване на изискванията на Закона
за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни.
Чл. 161б. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Не се допуска събиране на
информация или данни единствено с цел да се предоставят на компетентните органи на други
държави членки.
Чл. 161в. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Предоставяне на
исканата информация или данни може да се откаже, когато са налице достатъчно основания да се
предположи, че съществува опасност:
1. да се създадат условия за заплаха за националната сигурност и обществения ред;
2. да се попречи на действия по разследване или на събиране на данни с цел образуване
на наказателно производство;
3. да се застраши сигурността на физическо лице.
(2) Освен в случаите по ал. 1 може да се откаже предоставяне на исканата информация
или данни, когато те:
1. не отговарят на целите, за които са поискани;
2. са за престъпление, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода за
срок до една година или друго по-леко наказание.
(3) Исканата информация или данни се предоставят само ако е получено разрешение от
компетентния съдебен орган за достъп до тях.
Чл. 161г. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Когато искането е за
предоставяне на информация или данни по чл. 161а, ал. 2, т. 2, МВР отправя запитване до
съответния компетентен държавен орган, орган на местното самоуправление, юридическо или
физическо лице. Те са длъжни да предоставят в срок исканите информация или данни.
(2) Информация или данни, получени от друга държава членка или от трета държава, се
предоставят от МВР след изрично писмено съгласие на държавата, която ги е предоставила.
Чл. 161д. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Информация или данни
се предоставят въз основа на искане от съответния компетентен орган на държавата членка.
(2) Искането за предоставяне на информация или данни се изготвя на един от
официалните езици на Европейския съюз и съдържа:
1. основанията, че съответните информация или данни са налични;
2. целта, с която се искат информацията или данните;
3. връзката между целта и лицето, за което се отнасят информацията или данните.
(3) Информация или данни, необходими за предотвратяване, разкриване или разследване
на престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, може да
се предоставят без отправяне на искане.
Чл. 161е. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) При получаване на
искане по чл. 161д, ал. 1 информацията или данните се предоставят, ако не са налице
обстоятелствата по чл. 161в. Предоставянето на исканите информация или данни се извършва в
срок до:
1. осем часа - при спешно искане за информация или данни, свързани с престъпленията
по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на
МВР;
2. седем дни - за информация или данни, свързани с престъпления по чл. 36 от Закона за
екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на МВР;
3. четиринадесет дни - за всички останали случаи.
(2) При обективна невъзможност за спазване на срока по ал. 1, т. 1 незабавно се
уведомява органът, отправил искането за отлагането, като исканите информация или данни се
предоставят в срок до три дни.
(3) При обективна невъзможност за предоставяне в сроковете по ал. 1, т. 2 и 3 незабавно
се уведомява органът, отправил искането.
(4) Сроковете по ал. 1 започват да текат от момента на постъпване на искането.
Чл. 161ж. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Обменът на
информация или данни се извършва при съблюдаване на установените правила за защита на
използването на каналите за връзка чрез:
1. Шенгенската информационна система (ШИС);
2. органите на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) в
държавите членки;
3. органите на Европейската полицейска служба (Европол);
4. задгранични представители на МВР и офицери за връзка на държави членки в
Република България;
5. електронна поща или факс;
6. всеки надлежно защитен начин, при който може да се установи автентичността на
искането за предоставяне на информация или данни.
(2) Обменът на информация или данни по този раздел се извършва и с Европол и
Евроюст, когато информацията или данните са за престъпления от тяхната компетентност.
Чл. 161з. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) При предоставяне на
информация или данни по този раздел на компетентен орган на друга държава членка
компетентната специализирана структура на МВР може:
1. да определи условия за използването им;
2. да изиска съобщаване на резултата от наказателното производство или действията за
събиране на данни с цел образуване на наказателно производство.
Чл. 161и. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Компетентната
специализирана структура на МВР може да иска от съответния компетентен орган информация
относно използването и последващата обработка на предоставените информация или данни.
(2) Компетентният орган на държавата членка се задължава да предоставя информация за
спазването на изискванията по ал. 1 и по чл. 161з.
Чл. 161к. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) При условията и по реда
на този раздел компетентна специализирана структура на МВР може да отправя искания до
компетентните органи на държавите членки за предоставяне на информация или данни.
(2) Компетентната специализирана структура на МВР използва получените по ал. 1
информация или данни при спазване на определените от компетентния орган на държавата
членка условия.
Чл. 161л. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Предоставените по реда на
този раздел информация или данни на компетентна специализирана структура на МВР може:
1. да се използват само за целта, за която са поискани, или за предотвратяване на
възникнала опасност за националната сигурност и обществения ред;
2. да се обработват с друга цел извън случаите по т. 1 само с предварително разрешение
от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил
информацията или данните;
3. да се използват като доказателство в наказателно производство само с предварително
разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил
информацията или данните.
Чл. 161м. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Министърът на вътрешните
работи утвърждава формулярите-образци за обмен на информация или данни по този раздел.
Раздел IV.
Органи на управление на информационната дейност
Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Информационната дейност в МВР се ръководи
от министъра на вътрешните работи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
Заместник-министрите и главният секретар на МВР ръководят дейността по ал. 1 съобразно
възложените им функции по управление.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Непосредствената организация и ръководство на
информационната дейност се осъществяват от директорите на главните, областните,
специализираните административни дирекции, специализираната дирекция "Оперативни
технически операции" и дирекция "Вътрешна сигурност", подпомагани от специализираните
информационни звена.
Чл. 163. (1) Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните
данни е министърът на вътрешните работи, който възлага обработката на лични данни на
определени от него длъжностни лица.
(2) Редът за обработка на лични данни се определя с инструкция на министъра на
вътрешните работи.
Раздел V.
Контрол на информационната дейност
Чл. 164. (1) Парламентарният контрол върху автоматизираните информационни фондове
се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание.
(2) Комисията по ал. 1 извършва проверка на критериите и техническите норми за
създаване на фондове и може да изисква представителни извадки без посочване на имена и други
данни, с които могат да се установят конкретни лица.
(3) Комисията може да разпореди заличаването на данни, събрани в нарушение на
закона.
Чл. 165. Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на
личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за
защита на личните данни при условията и по реда, определени със Закона за защита на личните
данни.
Чл. 166. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Вътрешноведомственият контрол на
информационната дейност се осъществява от министъра на вътрешните работи или
оправомощено от него лице и от ръководителите на структурите съобразно правомощията им.
Чл. 167. При осъществяване на контрола върху информационната дейност се спазват
правилата за защита на класифицираната информация.
Глава тринадесета.
"А" ПОЖАРОБЕЗОПАСНА, ПОЖАРОГАСИТЕЛНА И СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
(НОВА - ДВ, БР. 69 ОТ 2008 Г.)
Чл. 167а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Пожарогасителната дейност включва:
1. определяне на начините и средствата за пожарогасене;
2. разработване на планове за ликвидиране на произшествията;
3. незабавно изпращане на сили и средства при съобщение за пожар;
4. спасяване на хора и имущество;
5. ограничаване и ликвидиране на пожари;
6. оказване на първа медицинска помощ на пострадалите;
7. организиране транспортирането на пострадалите до лечебните заведения.
Чл. 167б. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Аварийно-спасителната дейност включва:
1. определяне на начините и средствата за извършване на дейността;
2. незабавно изпращане на сили и средства при бедствия, аварии и катастрофи;
3. ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи;
4. спасяване на хора и имущество;
5. оказване на първа медицинска помощ на пострадалите;
6. организиране транспортирането на пострадалите до лечебните заведения.
Чл. 167в. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Държавният противопожарен контрол включва:
1. контрол за спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при
проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите в
урбанизираните, земеделските, горските, защитените територии и нарушените територии за
възстановяване, сградите и технологичните съоръжения и инсталации;
2. контрол върху производството, вноса, търговията и експлоатацията на изделия,
машини и съоръжения във връзка с пожарната безопасност;
3. участие в държавните приемателни комисии за разрешаване ползването на строежите;
4. издаване на сертификати и извършване на сертификационни проверки за съответствие
на обектите с изискванията за пожарна безопасност;
5. съгласуване на проекти и даване на становища за въвеждане на строежите в
експлоатация;
6. контрол за съответствието на влаганите в строежите продукти с нормативните
продукти за пожарна безопасност.
(2) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност по ал. 1, т. 1
министърът на вътрешните работи съвместно с министъра на регионалното развитие и
благоустройството издават наредби.
(3) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при други дейности,
които създават опасност за възникване на пожари и застрашават живота и здравето на
гражданите, министърът на вътрешните работи съвместно със съответния министър издават
наредби.
Чл. 167г. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Научно-приложната и експертната дейност за
пожарна защита и спасяване включват:
1. разработване на правила и норми за осигуряване на пожарната защита и спасяване;
2. научно-информационно обслужване и изготвяне на научно-приложни продукти в
областта на пожарната безопасност и спасяване;
3. изследване на причините и условията за възникване и разпространяване на пожари и
аварии;
4. разработване на методи и средства за предотвратяване и ликвидиране на пожари,
аварии и бедствия;
5. изследване и определяне на показатели от физическите, химическите и пожарните
характеристики на вещества, материали и продукти;
6. проверка на строителните продукти за съответствие с изискванията на нормативните
актове и техническите спецификации за пожарна безопасност на строежите по удостоверителни
документи;
7. проверка на съответствието на продуктите, използвани в пожарогасителната и
аварийно-спасителната дейност, с продуктови спецификации и стандарти.
Чл. 167д. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Информационно-аналитичната дейност по пожарна
защита и спасяване включва събиране, обработване, съхраняване, анализиране, използване и
предоставяне на информация за:
1. възникналите пожари, аварии, бедствия и катастрофи и извършените пожарогасителни
и аварийно-спасителни дейности;
2. мерките за административна принуда и административнонаказателните мерки;
3. стратегическите и особено важните обекти;
4. противопожарната и спасителната техника, въоръжение и гасителни средства;
5. плановете за ликвидиране на последиците от пожари, аварии, бедствия и катастрофи;
6. издадените разрешения на търговци, извършващи пожарогасителна или
аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти.
Чл. 167е. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Разрешителната и контролната дейност на
търговци, които осъществяват пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или
противопожарно обследване на обекти, включва издаване на разрешения и контрол за спазване
на изискванията при осъществяване на тези дейности.
Част трета.
ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В МВР
Глава четиринадесета.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА СЛУЖБА В МВР
Чл. 168. Постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на
служителите се основава на следните принципи:
1. прозрачност - прилагане на ясни и точни критерии за оценка и процедурни правила за
назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения;
2. публичност - обявяване на процедурите и механизмите за подбор и развитие в
кариерата;
3. конкурсно начало - осигуряване на обективност чрез отчитане на професионалните
качества, опит и квалификация;
4. забрана за дискриминация;
5. равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата;
6. прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие;
7. централизирано планиране и управление на подбора и професионалната кариера.
Глава петнадесета.
СЛУЖИТЕЛИ НА МВР
Раздел I.
Статут на служителите на МВР
Чл. 169. (1) Служители на МВР са:
1. държавните служители;
2. лицата, работещи по трудово правоотношение.
(2) Статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон.
(3) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията
и по реда на Кодекса на труда и на този закон.
(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Статутът на служителите на МВР, участващи в мисии
извън територията на страната, се урежда с правилника за прилагане на закона.
Чл. 170. (1) Държавните служители в МВР съобразно изпълняваните функции и
притежаваната квалификация изпълняват държавна служба в МВР в една от следните категории:
1. категория А - висш ръководен персонал;
2. категория Б - ръководен персонал.
3. (доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) категория В - експертен персонал с ръководни функции и
експертен персонал с контролни функции;
4. категория Г - експертен персонал;
5. категория Д - изпълнителски персонал с контролни функции;
6. категория Е - изпълнителски персонал.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
Категориите по ал. 1 за държавните служители в МВР имат следните специфични наименования:
1. категория А - главен комисар, старши комисар;
2. категория Б - комисар;
3. категория В - главен инспектор, старши инспектор;
4. категория Г - инспектор;
5. категория Д - главен полицай/главен пожарникар/главен спасител/главен сътрудник;
6. категория Е - полицай/пожарникар/спасител/сътрудник.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
(5) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Министърът на вътрешните работи определя в категории
Г и Е степени, отразяващи професионалния опит на служителите.
(6) Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна
първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението.
(7) Министърът на вътрешните работи утвърждава Класификатор на длъжностите в
МВР, който се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 171. (1) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Общата щатна численост
на МВР от държавни служители с висше образование, държавни служители със средно
образование и лица, работещи по трудово правоотношение, се определя с правилника за
прилагане на закона.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна ал. 1 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от
24.11.2009 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава щатовете на структурите и
длъжностите в рамките на утвърдения числен състав и бюджет.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) В щатовете се
определят категориите, наименованията на длъжностите, видът на конкурса, изискванията за
минимално образование или образователно-квалификационна степен, квалификацията и
численият състав на структурните звена на МВР.
Чл. 172. (1) Служителите на МВР полагат клетва за спазване на Конституцията и
законите на страната и за лоялност към държавните институции в Република България.
(2) Служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват
политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия
по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.
Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) На държавните служители е забранено да участват
в събрания, митинги и манифестации на политически партии, включително в извънслужебно
време.
Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За привличане на държавен служител в МВР като
обвиняем незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи.
Чл. 175. (1) При осъществяване на правомощията си държавните служители в МВР
удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак. Видът на служебната карта и
на личния знак се определя от министъра на вътрешните работи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Министърът на вътрешните работи определя вида и
модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, както и другите
принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители,
върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурите на МВР.
(3) Отличителните знаци на униформеното облекло на държавните служители
съответстват на притежаваната категория.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Забранява се на лица, неоправомощени със закон,
използването на униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи,
маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи
принадлежност към тях.
(5) Държавните служители носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с
инструкция на министъра на вътрешните работи.
Чл. 176. (1) Когато изпълняват служебни задължения извън работното си място,
държавните служители са длъжни да поддържат връзка с ръководителите си.
(2) Държавните служители са длъжни да изпълняват и извън установеното работно време
задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Те са длъжни да се намесят за оказване
помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на
правонарушения.
Чл. 177. (1) Държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна
служба, освен в случаите, определени с този или друг закон.
(2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата
им.
(3) Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители:
1. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) биха се оказали в йерархическа връзка на ръководство и
контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намира във фактическо съжителство, роднина
по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по
сватовство до четвърта степен включително;
2. са еднолични търговци, съдружници в търговско дружество, управители или
изпълнителни членове на търговско дружество, търговски пълномощници, прокуристи,
търговски представители;
3. извършват търговска дейност;
4. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) работят по трудово
правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на научна или
преподавателска дейност;
5. участват в управителни и контролни органи на търговски дружества.
(4) Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 участието в приватизацията
с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи или гори с възстановено право
на собственост.
(5) Несъвместимост със службата в МВР е налице и в случаите, когато държавните
служители са избрани за народни представители, кметове или общински съветници.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Несъвместимост със служба в МВР не е налице:
1. в случаите по чл. 84;
2. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) при участие в търговски дружества, чийто принципал е
министърът на вътрешните работи, за което не получават възнаграждение;
3. при участие в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на
общественополезна дейност;
4. при участие в проекти и програми, свързани с дейността на МВР и финансирани със
средства на Европейския съюз;
5. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) при участие в организациите по
чл. 257.
(7) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1, 3 и 5 държавните
служители са длъжни да подадат декларация.
Чл. 178. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Държавните служители
са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на
интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в
което работят.
(2) Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и
вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното
решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни
съмнения в тяхната безпристрастност.
(3) В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват съответния орган по
чл. 186, ал. 1.
Раздел II.
Изисквания за постъпване на служба в МВР
Чл. 179. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Държавен служител в МВР може да бъде
дееспособно физическо лице, което:
1. има само българско гражданство;
2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от
реабилитацията, или не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено
престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от
Наказателния кодекс;
3. не е привлечено като обвиняем или не е подсъдимо за умишлено престъпление от общ
характер;
4. отговаря на изискванията за възраст, образование, психо-физическа годност и
професионална подготовка за заемане на длъжността.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) В съответствие със специфичните изисквания за заемане
на длъжността, освен изискванията по ал. 1, с обявяването на конкурса може да се определят и
други изисквания.
(3) Специфичните изисквания за възраст, образование, психо-физическа годност и
професионална подготовка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За работа по трудово правоотношение се приемат лица,
които са български граждани и отговарят на изискванията на ал. 1, т. 2 и 3.
Раздел III.
Назначаване на държавна служба
Чл. 180. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За назначаване на държавна служба в МВР се
провежда конкурс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Конкурсът се обявява със заповед на министъра на
вътрешните работи или на оправомощено от него лице.
(3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Обявлението за конкурса се
публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията, в един централен или
местен ежедневник и на страницата на МВР в интернет.
(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Конкурсът се провежда от комисия в
състав, определен със заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощено от него
лице за всеки конкретен случай.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Условията и редът за провеждане на
конкурсите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 181. (1) Лицата, кандидатстващи за държавна служба в МВР на длъжности, за които
се изисква задължително първоначално професионално обучение, постъпват само в категориите
Г или Е.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) На държавните служители - стажанти, успешно
завършили курса за първоначална професионална подготовка, се присъжда съответната
категория и те се назначават на длъжност в структурите на МВР.
Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Допускането на кандидатите до конкурса се
извършва от конкурсна комисия. До участие се допускат лица, които са представили
необходимите документи и отговарят на условията за съответния конкурс.
(2) Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин списъци на допуснатите и
недопуснатите кандидати в 7-дневен срок от крайната дата за подаване на документите.
Комисията посочва датата и мястото на провеждане и часа за започване на конкурса.
(3) Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на
вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка. Министърът се произнася
в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на
съдебен контрол.
(4) Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин резултатите от отделните
етапи на конкурса и крайното класиране на кандидатите.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
(6) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) След приключване на конкурсната процедура органът по
назначаването издава акт за назначаване на класираните кандидати.
Чл. 183. Министърът на вътрешните работи присъжда категориите на държавните
служители в МВР.
Чл. 184. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
(1) Главният секретар на МВР се назначава от президента на Република България по
предложение на Министерския съвет.
(2) Министърът на вътрешните работи присъжда категория А - главен комисар, на
назначения служител по ал. 1 след издаване на указа на президента на Република България.
(3) При освобождаване от длъжността по ал. 1 държавният служител запазва присъдената
категория.
Чл. 184а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
Чл. 185. Министърът на вътрешните работи назначава държавните служители:
1. на длъжности от категория А извън случаите по чл. 184, ал. 1, както и на длъжности от
категории Б и В;
2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) на длъжности от категория Г при първоначално
назначаване на държавна служба;
3. стажанти.
Чл. 186. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 93 от
2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Главният секретар на МВР, директорите на главните дирекции, на
областните дирекции, на специализираната дирекция "Оперативни технически операции", на
дирекция "Вътрешна сигурност", на дирекция "Миграция", на дирекция "Български документи за
самоличност", на дирекция "Международни проекти", на дирекция "Национална система 112", на
специализираните административни дирекции, на Медицинския институт, на
научноизследователските и научно-приложните институти и ректорът на Академията на МВР
назначават държавните служители на длъжности от категории Г, Д и Е извън случаите по чл. 185,
т. 2.
(2) Органите по ал. 1 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово
правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда.
Чл. 187. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) При постъпване на служба в МВР държавните
служители полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет, декларация за
обстоятелствата по чл. 177, ал. 1, 3 и 5 и декларация за имуществото и доходите си.
(2) Отказът да се положи клетва или да се подпишат декларациите по ал. 1 е пречка за
постъпване на държавна служба.
(3) Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март.
Чл. 188. (1) Службата в МВР започва от датата на заемане на длъжността, включително
като стажант.
(2) При първоначално присъждане на категория и назначаване на длъжност започва да
тече едногодишен срок за изпитване за държавните служители, считано от датата на заемане на
длъжността.
(3) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в
законоустановен отпуск.
Раздел IV.
Преминаване на държавната служба
Чл. 189. (1) Професионалната кариера на държавния служител се основава на
последователно израстване в следващата категория чрез конкурс и преминаване на съответна
професионална подготовка.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) За израстване в категория А и за
заемане на длъжност в тази категория конкурс не се провежда.
(3) Допускането до участие и класирането в конкурс за израстване в категория могат да
бъдат обжалвани в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните работи. Министърът се
произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не
подлежи на съдебен контрол.
(4) Условията и редът за израстване в категория, както и в степените на категории Б, Г и
Е, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 190. (1) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Заемането на по-висока длъжност в рамките на
притежаваната категория се предхожда от конкурс.
(2) Видовете конкурси по ал. 1 са:
1. конкурс за длъжности с общ профил;
2. конкурс за специфични длъжности;
3. конкурс за длъжности с особена отговорност.
(3) При провеждане на конкурс за заемане на длъжности с общ профил се прилага
точкова система за оценка на професионалния опит, професионалната квалификация,
изпълнението на служебните задължения, отличията и наградите на участниците в конкурса.
(4) Конкурс за специфични длъжности, изискващи специализирана подготовка или
професионални умения и опит в конкретни области, се провежда по документи и чрез един или
повече от следните начини:
1. решаване на тест;
2. практически изпит;
3. писмена разработка или защита на концепция;
4. интервю.
(5) Конкурс за длъжности с особена отговорност се провежда по документи.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Отказът от допускане до участие и класирането в
конкурсите по ал. 2 могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните
работи. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура.
Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
(7) Условията и редът за провеждане на конкурси за заемане на длъжности в рамките на
притежаваната категория се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 191. (1) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009
г.) Държавният служител може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на
притежаваната категория в следните случаи:
1. съкращаване на длъжността;
2. възстановяване на незаконно уволнен служител;
3. установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на
изпълнението на длъжността;
4. намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения поради
здравословни причини;
5. (отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
6. (доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) наличие на обстоятелства по чл. 177, ал. 3, т. 1 или по чл.
178, ал. 1, констатирани след подаване на декларация в законоустановения срок;
7. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) при длъжности с особена
отговорност;
8. участие в мисии на международни организации, както и при приключване на
участието;
9. завръщане от неплатен отпуск по чл. 212, т. 8;
10.(нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) при структурни или
организационно-щатни промени.
(2) Назначаването по ал. 1 се извършва при спазване на следните условия:
1. новата длъжност да отговаря на категорията и професионалната квалификация на
служителя;
2. новото работно място да е в същото населено място и по възможност в същото
основно структурно звено, а при липса на подходящи незаети места - и в друго населено място
или основно структурно звено.
(3) Установяването на обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4 се извършва по ред, определен в
правилника за прилагане на закона.
(4) В случаите по ал. 1, т. 7 държавният служител, придобил категория А, може да бъде
назначаван и на длъжности, предвидени за категория Б, като запазва придобитата категория А.
(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) По искане на държавния служител той може да бъде
назначаван без конкурс на друга равна по степен длъжност в рамките на притежаваната или на
длъжност от по-ниска категория. Редът за това се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи.
(6) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) При назначаване на длъжност в рамките на по-ниска
категория държавният служител запазва притежаваната от него категория и възнаграждението за
нея.
Чл. 192. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Държавният служител може да бъде временно
назначаван на вакантна длъжност от същата или следващата по-висока категория до заемането й
или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на
вътрешните работи.
(2) Временното назначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите
на мотивирана служебна необходимост.
(3) Временното назначаване е за срок до една година. Временно назначаване за по-дълъг
срок може да се прилага, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над
една година.
(4) За срока на временното назначаване държавният служител получава заплатата за
категория и заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно
заеманата длъжност.
Чл. 192а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) При служебна необходимост или при изменение на
оперативната обстановка министърът на вътрешните работи може да премества за срок до една
година в същото или в друго населено място държавен служител на същата или на друга
длъжност в рамките на притежаваната категория.
Раздел V.
Професионална подготовка
Чл. 193. (1) Професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под
формата на професионално образование и професионално обучение.
(2) Професионалното обучение при първоначално постъпване и при израстване в
категория се провежда в Академията на МВР.
(3) Професионалното обучение на държавните служители в МВР се извършва в
Академията на МВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР и в
други учебни заведения.
(4) Професионална подготовка може да се извършва и в сродни учебни заведения на
други държави.
Чл. 194. (1) Приетите в Академията на МВР за придобиване на професионално
образование в редовна форма на обучение имат статут на курсанти.
(2) Правата и задълженията на курсантите се определят с правилника за устройството и
дейността на Академията на МВР.
(3) Курсантите получават униформено облекло и стипендия в размер, при условия и по
ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
(5) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) По време на подготовката лицата по ал. 1 не могат да
бъдат използвани за служба в основните структури на МВР освен за целите на обучението.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) След дипломирането на курсантите се присъжда
категория Г и те се назначават в основните структури на МВР.
Чл. 195. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Курсантите, завършили редовно обучение в
Академията на МВР са длъжни да служат в МВР за срок не по-кратък от 10 години въз основа на
подписан договор с министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице при
приемането им за обучение.
Чл. 196. (1) Спечелилите конкурс за постъпване на служба в МВР подлежат на
първоначално професионално обучение.
(2) Министърът на вътрешните работи утвърждава списък на длъжностите, за които не се
изисква първоначално професионално обучение.
Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) По време на първоначалното професионално
обучение стажантите не могат да бъдат използвани за служба в основните структури на МВР
освен за целите на обучението.
(2) Правата и задълженията на стажантите във връзка с първоначалното професионално
обучение се определят в правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Стажантите се задължават да служат в МВР не по-малко
от 5 години след завършване на обучението въз основа на подписан договор с министъра на
вътрешните работи или с оправомощени от него длъжностни лица при започване на обучението.
Чл. 198. (1) Курсантите, отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен
ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напуснали по собствено желание
по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност,
възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.
(2) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от освободените от служба стажанти.
(3) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от държавните служители, чието служебно
правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са
изслужили срока по чл. 195 и чл. 197, ал. 3, пропорционално на времето на неизпълнение.
Раздел VI.
Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР
Чл. 199. (1) Държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се
образува от заплатата за категория и заплатата за длъжност.
(2) Размерите на заплатите за категория, както и размерите на заплатите за най-ниската и
най-високата длъжност във всяка категория, се определят от Министерския съвет по
предложение на министъра на вътрешните работи.
(3) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската
длъжност се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като
месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за най-ниската длъжност в категория Г - не по-малко от 2,1;
2. за най-ниската длъжност в категория Е - не по-малко от 1,4.
(4) Стажантите получават месечно възнаграждение в размер, определен от Министерския
съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
Чл. 200. Конкретният размер на заплатата за длъжност се определя от министъра на
вътрешните работи и се състои от:
1. възнаграждение за ниво, което отразява мястото на съответната длъжност в
йерархията;
2. възнаграждение, което отразява специфичните условия на работното място.
Чл. 201. (1) На държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
продължителна работа върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка
година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.
(2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се взема
предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд.
Чл. 202. (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения и за:
1. специфични условия на труд - при условия и в размери, определени от министъра на
вътрешните работи;
2. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) резултати в служебната дейност;
3. извънреден труд;
4. научна степен;
5. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Условията и редът за формиране
на допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
(3) Служителите на МВР, работещи в Медицинския институт на МВР, получават и
възнаграждение за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор.
(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Извън възнагражденията по ал. 1
на държавните служители се изплащат и допълнителни възнаграждения, определени със закон
или с акт на Министерския съвет.
Чл. 203. (1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно
възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР.
(2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската
длъжност се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като
месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за висше образование - не по-малко от 1,6;
2. за средно образование - не по-малко от 1,1.
(3) Размерът на добавката за работа в МВР се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи.
(4) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителното
възнаграждение по чл. 202, ал. 1, т. 2.
(5) На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно сума за облекло в размера за неносещите
униформа държавни служители при условия и по ред, определени със заповед на министъра на
вътрешните работи.
Чл. 204. (1) На служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност.
(2) На държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго
вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа - левовата равностойност на
униформеното облекло.
(3) За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите
на МВР се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови.
(4) При преместване на работа в други населени места в случаите, определени от
министъра на вътрешните работи, на държавните служители и на членовете на техните семейства
се изплащат еднократно обезщетение и транспортните разходи при преместването.
(5) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на
служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се
подпомагат с парични средства по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
(6) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 5, условията и редът за предоставянето
им се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
Чл. 205. При смърт на служител на МВР разноските за погребението се поемат от МВР в
размер, определен от министъра на вътрешните работи.
Чл. 206. Задължителното социално и здравно осигуряване на държавните служители е за
сметка на републиканския бюджет.
Чл. 207. Трудът на държавните служители при пенсиониране се зачита като първа
категория.
Чл. 208. (1) Служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна
неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на
злополука за сметка на републиканския бюджет.
(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни
договори от заинтересованите.
Чл. 209. При изпълнение на служебните си задължения държавните служители в МВР
пътуват безплатно в обществения градски транспорт.
Чл. 210. На държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно
договаряне, МВР изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от
Министерския съвет.
Раздел VII.
Работно време и отпуски
Чл. 211. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
(2) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни,
опасни или специфични условия на труд, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а
за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
(4) За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се
установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните
си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(5) Работата извън редовното работно време се компенсира със:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите по ал. 4;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с
допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3.
(6) Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
(7) Редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се
определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.
Чл. 212. (1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски:
1. редовен платен годишен отпуск - в размер 30 работни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година,
включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 211, ал. 5 - до 12 работни дни;
4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено
място - в размер до три работни дни, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
5. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
допълнителен платен отпуск до 5 работни дни за календарна година при награждаване с
"обявяване на благодарност" от министъра, заместник-министрите и главния секретар на МВР и
до три работни дни при награждаване от ръководителите на основните структури по чл. 186, ал.
1;
6. неплатен отпуск - до 6 месеца, веднъж през цялата служба;
7. неплатен отпуск - за времето на участие в международни мисии или в международни
организации, въз основа на договори, по които Република България е страна;
8. неплатен отпуск по реда на чл. 259;
9. неплатен служебен отпуск по реда на чл. 52, ал. 1 - 3 от Закона за избиране на народни
представители и чл. 47 от Закона за местните избори;
10. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж по
чл. 294 от Закона за съдебната власт.
(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1,
т. 10.
(3) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в МВР получават
основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер
съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.
(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 с парично обезщетение
освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(5) Пътуването на служителите на МВР на територията на страната по време на платен
годишен отпуск веднъж в годината е за сметка на МВР.
Чл. 213. (1) Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа във вредни за
здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна
неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете,
за отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за приемен изпит в
учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск, при условията, по реда и в
размерите, предвидени в Кодекса на труда.
(2) Бременните държавни служителки в МВР се ползват от специалната закрила по
Кодекса на труда.
Раздел VIII.
Отличия и награди
Чл. 214. Служителите на МВР могат да бъдат награждавани с отличия и награди за
постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си
задължения или за продължителна служба в МВР.
Чл. 215. (1) Отличията са:
1. писмена похвала;
2. обявяване на благодарност с допълнителен платен отпуск в размерите по чл. 212, ал. 1,
т. 5;
3. почетно отличие на МВР;
4. почетен знак на МВР.
(2) Наградите са парични и предметни.
(3) Отличията и наградите се дават от министъра на вътрешните работи, а в случаите по
ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, с изключение на огнестрелното оръжие - и от служители, определени от
него.
(4) Условията и редът за награждаване, както и съдържанието на отличията и наградите
се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 216. За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР български или чужди
граждани могат да бъдат награждавани с почетното отличие на МВР и с парични или предметни
награди, включително и с огнестрелно оръжие.
Раздел IX.
Разследващи полицаи (Загл. изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 217. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009
г.) За разследващи полицаи са назначават след конкурс лица, които отговарят на изискванията за
постъпване на служба в МВР по чл. 179 и имат висше юридическо образование или бакалавърска
степен от Академията на МВР.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Длъжностите за разследващи полицаи са:
1. главен разследващ полицай;
2. старши разследващ полицай;
3. разследващ полицай;
4. младши разследващ полицай.
(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.)
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За длъжностите по ал. 3, т. 2 - 4 се
присъжда категория Г, а по ал. 3, т. 1 - категория Б или В.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За длъжностите по ал. 3, т. 2 - 4 могат да
кандидатстват и държавни служители в МВР, притежаващи категория Г, а по ал. 3, т. 1 -
категория Б или В.
Чл. 218. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За заемане на длъжност разследващ полицай се
изисква най-малко една година юридически стаж или една година стаж като младши разследващ
полицай.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За заемане на длъжност старши разследващ полицай се
изисква най-малко четири години юридически стаж или три години стаж като разследващ
полицай.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За заемане на длъжност главен разследващ полицай се
изисква най-малко пет години юридически стаж или четири години стаж като старши разследващ
полицай.
Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Главният разследващ полицай осъществява и
координация и методическо ръководство на дейността на разследващите полицаи, като следи за
законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на задължителните указания на
прокурора и спазването на срока за разследване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Главният разследващ
полицай ежегодно изготвя оценка за работата на младшия разследващ полицай, разследващия
полицай и старшия разследващ полицай, като взема предвид и становището на съответния
прокурор по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
Чл. 220. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) При израстване в
степен или в категория се вземат предвид оценките от главния разследващ полицай и
становищата на съответния прокурор по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Наблюдаващият прокурор може да прави
предложение за награждаване на разследващия полицай за постигнати високи резултати или за
конкретен съществен принос при изпълнение на служебните му задължения.
Чл. 222. (1) Системното нарушаване на сроковете, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, или извършването на действия, които неоправдано забавят
наказателното производство, съставляват дисциплинарно нарушение.
(2) Когато установи наличие на основание по ал. 1, наблюдаващият прокурор може да
направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание до органа по чл. 228.
(3) При получен сигнал за нарушаване на забраната по чл. 54, ал. 5 прокурорът може да
сигнализира органа по чл. 228.
Чл. 223. Доколкото в този раздел не е предвидено друго, се прилагат общите правила за
държавните служители в МВР.
Глава шестнадесета.
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Държавните служители в МВР, които са
нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания.
(2) Дисциплинарните нарушения са:
1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители;
2. неизпълнение на служебните задължения;
3. неспазване на служебните правомощия;
4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР.
(3) Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че
деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.
Чл. 225. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
(2) Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно
нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата или на
наказателното постановление.
(3) Сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск
или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.
Чл. 226. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. мъмрене;
2. писмено предупреждение;
3. порицание;
4. недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три
години;
5. (доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) понижаване в длъжност или степен на длъжност за срок
до една година;
6. уволнение.
(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно
дисциплинарно наказание.
Чл. 227. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Тежки нарушения на служебната дисциплина, за
които се налага дисциплинарно наказание уволнение, са:
1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се
заема държавна длъжност;
2. нарушаване забраната на чл. 172, ал. 2 или на чл. 173;
3. неподаване на декларацията по чл. 177, ал. 7;
4. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до
нерегламентиран достъп;
5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
6. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени
действия спрямо ръководител или подчинен;
7. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или
за облага на трети лица;
8. злоупотреба с власт или доверие;
9. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна
вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани;
10. извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение.
(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с
влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание уволнение се налага от датата на
отстраняването.
Чл. 228. Наказанията се налагат със заповеди от:
1. министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл. 226 за стажантите и
служителите от категории А, Б, В и Г, без наказанието уволнение, ако служителят е назначен с
указ;
2. органите по чл. 186, ал. 1 - за всички наказания по чл. 226 за служителите от категории
Д и Е, а за служителите от категории А, Б, В и Г - без наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 4 - 6;
3. служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока - за
наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3;
4. служители на длъжност "началник на група" и приравнените на нея - за наказанията по
чл. 226, ал. 1, т. 1 и 2.
Чл. 229. (1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му
обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения.
(2) При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата.
(3) За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства,
допустими от закон.
(4) Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително
събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния
служител.
(5) Дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител,
когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител:
1. не е намерен на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния
орган;
2. се намира в чужбина, без да е в законоустановен отпуск или в служебна командировка,
и не е представил уважителни причини за това.
Чл. 230. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) При наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 2 - 10 дисциплинарното производство се образува
с писмена заповед на:
1. министъра на вътрешните работи - за държавните служители категории А, Б, В и Г и за
стажантите за придобиване на категории Г и Е;
2. органа по чл. 186, ал. 1 - за държавните служители от категории Д и Е.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) В заповедта по ал. 1 се определя и
дисциплинарно-разследващият орган.
(3) Дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни
действия по доказване на дисциплинарното нарушение. При осъществяване на функциите си по
дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващите органи са независими и се
подчиняват само на закона.
(4) Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, може
да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от
него служител на МВР.
(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) При образувано дисциплинарно производство
служебното правоотношение не може да се прекрати на основание чл. 245, ал. 1, т. 4.
Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Дисциплинарните нарушения извън посочените в
чл. 227, ал. 1 и редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се урежда в
правилника за прилагане на закона.
Чл. 232. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Заповедта за дисциплинарното наказание се
връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване.
(2) При отказ на служителя да получи заповедта, тя му се обявява в присъствието на
двама служители на МВР, които удостоверяват отказа с подпис.
(3) При невъзможност заповедта да бъде връчена лично се изготвя съобщение за
връчване, което се изпраща на адреса за кореспонденция на държавния служител с препоръчано
писмо с обратна разписка или чрез служител на МВР. Ако държавният служител не бъде открит
на посочения адрес за кореспонденция, съобщението се поставя на определеното за целта място в
съответната структура. За поставянето на съобщението се съставя протокол, подписан от двама
служители на МВР.
(4) От деня, следващ поставянето на съобщението, започва да тече 14-дневен срок, в
който държавният служител трябва да се яви за връчване на заповедта. При неявяване в
определения срок заповедта за дисциплинарното наказание се смята за редовно връчена.
Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Обжалването не спира изпълнението.
Чл. 234. (1) Държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност:
1. по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) когато срещу него е образувано дисциплинарно
производство по чл. 230 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната
истина; в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването;
3. когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си
задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия
ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на
служебните си задължения;
4. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) когато бъде отнет достъпът му до класифицирана
информация, ако заеманата длъжност изисква такъв - до влизане в сила или отмяната на акта, с
който е отнет достъпът до класифицирана информация; в този случай отстраняването се
извършва от органа по назначаването.
(2) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.
(3) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато на
служителя не бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, на него му се изплаща
възнаграждението за времето на отстраняване.
Глава седемнадесета.
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 235. (1) Държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са
причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си
задължения.
(2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в
МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да
обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила
на гражданското право.
(3) За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не
при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните
служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон.
(4) Имуществената отговорност на държавните служители в МВР се прилага независимо
от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото
деяние, ако такава отговорност се предвижда.
Чл. 236. (1) Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които
са възникнали от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения.
(2) Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица,
когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия,
свързани със защита на националната сигурност и обществения ред и при извършване на
пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност.
Чл. 237. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни
актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, МВР има право на иск срещу
служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 235, ал. 1.
(2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при
условията на чл. 235, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения.
(3) Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата
отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да
има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.
Чл. 238. (1) Държавните служители в МВР отговарят за причинените вреди, но не и за
пропуснатите ползи.
(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да
се установи - към деня на откриването им.
Чл. 239. (1) За вреди, причинени при условията на чл. 235, ал. 1, служителят отговаря в
размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение.
(2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от висши ръководни служители,
отговорността е в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.
Чл. 240. (1) Държавните служители в МВР, чието служебно задължение е да събират,
съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:
1. в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;
2. за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на
вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.
(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се
възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане
на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение
от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.
(3) Исковете по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня
на причиняването на вредата.
Чл. 241. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят:
1. в случаите на ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от
тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на
брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да
надвишава размера на вредата;
2. в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно.
Чл. 242. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност лицата по чл. 228
издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя.
(2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от
една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при
извършване на отчетна дейност - в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години
от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване
на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
(3) Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори
основанието или размера на отговорността, МВР може да предяви срещу него иск пред съда.
Чл. 243. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако
държавният служител не внесе доброволно сумата преди съдебното производство.
(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на
5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи
давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на
служителя.
Чл. 244. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на гражданския
закон.
Глава осемнадесета.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
Чл. 245. (1) Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява:
1. при навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години;
2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването;
3. по здравословни причини - при невъзможност държавният служител да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни
противопоказания;
4. по собствено желание;
5. при съкращаване на длъжността;
6. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в
14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
7. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради:
а) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато
изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено
наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е задължително налагането на
дисциплинарно наказание уволнение;
б) получаване на най-ниската обща оценка на изпълнението на длъжността;
в) незавършване на курса за първоначална професионална подготовка;
г) неподаване на декларации по чл. 187, ал. 3;
д) (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал.
1, т. 2, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение;
е) отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;
ж) установяване на несъвместимост в случаите по чл. 177, ал. 3;
8. при налагане на дисциплинарно наказание уволнение;
9. при преминаване на изборна длъжност в случаите по чл. 177, ал. 5;
10. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) при прекратяване действието на договор или при
намаляване числеността на служителите по договор, сключен на основание чл. 76, ал. 1 или чл.
91д, ал. 1;
11. в периода на срока за изпитване - поради несправяне със служебните задължения
след изготвена оценка на изпълнението;
12. при смърт на държавния служител;
13. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) при придобиване право на пенсия при условията на чл.
69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването;
14. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт
на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се
установяват въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия, което може да
бъде обжалвано пред Административния съд - град София по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
(3) В случаите по ал. 1, т. 9 след прекратяване на пълномощията на изборната длъжност
служителят има право да заеме предишната или друга длъжност в рамките на притежаваната
категория.
(4) Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и 7, буква "е"
се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на
притежаваната категория или ако няма незаета длъжност, подходяща за него.
(5) Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 и за установяване на
обстоятелствата по ал. 1, т. 7, буква "б" и т. 11 се определя в правилника за прилагане на закона.
(6) Държавните служители запазват притежаваната категория при следващо назначаване
на държавна служба в МВР, освен в случаите по ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 1.
Чл. 246. Заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните
служители се издават от:
1. министъра на вътрешните работи - за стажантите и за държавните служители от
категории А, Б, В и Г;
2. органите по чл. 186, ал. 1 - за държавните служители от категории Д и Е.
Чл. 247. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Органът по чл. 246 прекратява служебното
правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 5, 7 и 13 с едномесечно предизвестие. При неспазване на
срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на
предизвестието.
(2) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 2 и 4 се
издава в срока по ал. 1. Органът по чл. 246 може да прекрати служебното правоотношение преди
изтичането на срока, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.
Чл. 248. Държавните служители в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба през
време на отпуск, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на
лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
Чл. 249. (1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на
незабавно изпълнение.
(2) Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта,
освен в случаите по:
1. член 245, ал. 1, т. 1 и 3 - от датата на издаване на заповедта;
2. член 245, ал. 1, т. 12 - от датата на смъртта.
Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
Чл. 251. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна
длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от
влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба.
Глава деветнадесета.
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Чл. 252. (1) При прекратяване на служебното правоотношение държавните служители
имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени
години имат, но не повече от 20.
(2) Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им
правоотношение е прекратено по здравословни причини, размерът на еднократното обезщетение
не може да бъде по-малък от 15 месечни възнаграждения.
(3) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 2, когато
прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното обезщетение е в размер 10 месечни
възнаграждения.
(4) При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от
полагащото се обезщетение, определено по реда на ал. 1 - 3, се приспадат толкова месечни
възнаграждения, колкото вече са получени от служителите на длъжности по чл. 253, ал. 1.
(5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече
години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или
на левовата му равностойност.
(6) При прекратяване на служебното правоотношение поради смърт на държавния
служител на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетението по ал. 1.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 5 не се прилагат, когато
служебното правоотношение е прекратено по чл. 245, ал. 1, т. 8 и 14.
Чл. 253. (1) При определяне размера на обезщетението по чл. 252 се вземат предвид
прослужените години като държавен служител в МВР и като държавен служител - офицер,
сержант или гражданско лице по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ. бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.;
изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр.
45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27,
86, 103 и 105 от 2005 г.), като служител по отменения § 19 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (обн.,
ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) или на кадрова военна служба без приравнения
трудов стаж.
(2) Извън случаите по ал. 1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на
еднократното обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на държавните
служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца
на длъжности по ал. 1.
Чл. 254. (1) При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните
служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256 към момента
на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца.
Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във
възнагражденията.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното производство спрямо отстранените
служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за
отстраняването им.
Чл. 255. (1) На държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по
повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно обезщетение в размер
10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна
телесна повреда.
(2) На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод
изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно
обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения.
(3) Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна
лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител
е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител.
(4) В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл. 252, ал. 1.
(5) Обезщетенията по ал. 1 и 2 се разрешават от директорите на служби и дирекции.
Чл. 256. (1) Еднократните обезщетения по този закон се изплащат на базата на месечното
възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на
отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 255, което включва:
1. основното месечно възнаграждение;
2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) допълнителни възнаграждения за
продължителна служба, за специфични условия на труд, за научна степен;
(2) Обезщетенията по чл. 252 и 255 не подлежат на облагане с данък.
Глава двадесета.
СИНДИКАЛНА ДЕЙНОСТ
Чл. 257. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.)
(1) Служителите в МВР имат право свободно да се сдружават в синдикални организации за
защита на своите трудови и социално-икономически права и интереси.
(2) Държавните служители в МВР могат да членуват в синдикални организации само на
служители от МВР. Те не могат да приемат в своите организации лица, които не са служители в
МВР.
(3) Лицата, работещи по трудово правоотношение, имат право да се сдружават в
синдикални организации при условията и по реда на Кодекса на труда.
Чл. 257а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Синдикалните
организации на служителите в МВР придобиват качеството на юридическо лице след вписването
им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.
(2) Синдикалните организации в МВР представляват служителите пред ръководството на
МВР и защитават техните права по служебните, трудовите и осигурителните правоотношения,
както и по въпросите на жизненото равнище, чрез предложения, искания и участие в
подготовката на проекти на нормативни и вътрешни актове.
(3) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, нямат
право да се присъединяват или да членуват в национални синдикални организации извън МВР.
(4) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, имат
право да се присъединяват към международни синдикални организации със сродни функции и
характер.
(5) Ръководството на МВР съдейства на синдикалните организации за осъществяване на
тяхната дейност, като им предоставя безвъзмездно ползване на помещения и им създава други
материални условия, необходими за изпълнението на техните функции.
Чл. 257б. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Синдикалните
организации изразяват и отстояват интересите на своите членове и съдействат за осъществяване
на социално-икономическите им права и интереси и за подобряване на жизненото им равнище в
сътрудничество и консултации с ръководството на МВР.
(2) Когато при осъществяване на дейностите по ал. 1 не се постигне съгласие с
ръководството на МВР, организациите по чл. 257, ал. 1 могат да пристъпят към осъществяване на
избрани от тях форми на протестни действия, без членовете им да преустановяват изпълнението
на служебните си задължения.
(3) По време на протестните действия представителите на организациите по чл. 257, ал. 1
и ръководството на МВР полагат усилия за разрешаване на спорните въпроси чрез преговори и
консултации.
Чл. 257в. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Министърът на
вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР,
сключват споразумение за сътрудничество при осъществяване на социално-икономическите
права и интереси на държавните служители.
(2) Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват
лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да сключват колективен трудов
договор и споразумения при условията и по реда на Кодекса на труда.
Чл. 258. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Държавните служители
могат да провеждат събрания в извънработно време, включително и в униформа, във:
1. помещения или места, предоставени за ползване и управление на МВР, при условия,
определени от съответния ръководител;
2. други помещения, избрани от тях, за което предварително уведомяват съответния
ръководител.
(2) Държавните служители могат да провеждат събрания през работно време в рамките
на 40 часа годишно, времето и мястото на които се определят от съответния ръководител.
Чл. 259. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Държавните служители,
които заемат ръководна изборна длъжност в организациите по чл. 257, ал. 1, за времето на
мандата си имат право на неплатен отпуск.
(2) Броят на служителите с право на неплатен отпуск по ал. 1 се одобрява от министъра
на вътрешните работи след обсъждане в Съвета за социално партньорство в МВР.
(3) Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон.
Чл. 260. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) В МВР се създава Съвет
за социално партньорство, наричан по-нататък "съвета". Съветът се ръководи от министъра на
вътрешните работи или от определен от него заместник-министър.
(2) В съвета участват представители на ръководството на МВР, на организациите по чл.
257, ал. 1 и на служителите, нечленуващи в синдикалните организации. Броят на представителите
на служителите, нечленуващи в синдикални организации, не може да е по-голям от една четвърт
от общия брой представители на организациите по чл. 257, ал. 1.
(3) Съветът осъществява социалния диалог, като разрешава въпросите, свързани с
трудовите и служебните отношения и със социално-икономическите права и интереси на
служителите, в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане интересите на всяка от
страните.
(4) Съветът полага усилия за доброволно уреждане на възникналите спорни въпроси чрез
консултации и преговори за постигане на съгласие и приемане на общи решения по реда на ал. 3.
(5) Съветът приема правила за организацията и дейността си.
Глава двадесет и първа.
ФИНАНСОВО-РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ
Чл. 261. (1) Министерството на вътрешните работи е на издръжка от републиканския
бюджет.
(2) За финансовото осигуряване на дейността си МВР съставя бюджет с приходна и
разходна част.
(3) В приходната част на бюджета постъпват средства от:
1. собствени приходи от такси, услуги, наеми, глоби, продажби на движими вещи -
дълготрайни материални активи, дарения и други, определени със закон;
2. субсидия от републиканския бюджет.
(4) Разходната част на бюджета се разработва по пълна бюджетна класификация в
следните направления:
1. текущи разходи;
2. капиталови разходи;
3. разходи по национални служби;
4. разходи по областни дирекции;
5. програми за действие.
(5) Финансовото осигуряване на дейността на МВР може да се извършва и от други
източници по ред, определен със закон или с акт на Министерския съвет.
Чл. 262. Министерството на вътрешните работи е администратор на 10 на сто от
приходите по чл. 240, ал. 2 от Закона за митниците.
Чл. 263. Материално-техническото осигуряване на МВР включва:
1. текуща издръжка;
2. доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, оборудване и друго
имущество;
3. проектиране и извършване на капитално строителство и изграждане на жилищен,
сграден, почивен и болничен фонд;
4. управление на земи, сгради и съоръжения;
5. социални и обслужващи дейности;
6. други дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред.
Чл. 264. Дейностите в областта на материално-техническото осигуряване на МВР се
осъществяват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.
Чл. 265. Министерският съвет предоставя на МВР за управление земи, сгради,
съоръжения и други обекти - държавна собственост.
Чл. 266. С имоти и имущество - частна държавна собственост, предоставени на МВР за
осъществяване на обслужващи и социални дейности, могат да се оказват услуги на физически и
юридически лица по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
Чл. 267. За осигуряване изпълнението на военновременни задачи МВР изгражда и
поддържа необходимите за целта обекти.
Част четвърта.
МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА
Глава двадесет и втора.
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ
Чл. 268. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението
на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях,
министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират
строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и
съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната
сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии.
Чл. 269. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта за налагане на
принудителни административни мерки се обжалва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови
друго.
Глава двадесет и трета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 270. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който не изпълни разпореждане на орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба до 50 лв.
Чл. 271. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Който без уважителни
причини не се яви в местата по чл. 60, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до
100 лв.
(2) При повторно неявяване без уважителни причини глобата е от 100 до 200 лв.
Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Който при условията на
глава седма, раздел II без уважителни причини не предостави на орган на МВР превозно или
съобщително средство, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.
Чл. 273. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Който не изпълни писмените разпореждания по чл. 91б и заповедите по чл. 268, се наказва с
глоба от 200 до 500 лв.
Чл. 274. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Физически лица, които извършват дейности по
чл. 91е без разрешение, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1 на търговците се налага имуществена санкция в размер от 10
000 до 50 000 лв.
(3) При повторност на нарушенията лицата по ал. 1 се наказват с глоба от 10 000 до 20
000 лв., а по ал. 2 - с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.
Чл. 275. (1) (Предишен текст на чл. 275 - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.)
Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от
500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Който противозаконно наруши
физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му
задължения, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
Чл. 276. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.)
Чл. 277. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.)
Чл. 278. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.)
Чл. 279. Ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и
гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.
Чл. 280. (1) За нарушение на чл. 175, ал. 4 на юридическите лица и едноличните търговци
се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) При повторност на нарушенията по ал. 1 на юридическите лица и едноличните
търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
(3) Вещите, които са послужили за извършване на административно нарушение или
които са били предмет на нарушение по ал. 1 и 2, независимо чия собственост са, се отнемат в
полза на държавата.
Чл. 281. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на МВР.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от
оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и
наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Обща опасност" е налице, когато се застрашават неопределен брой лица или широк
кръг обекти според начина на възникване, обекта на засягане, обхвата на поражение и времето на
протичане.
2. "Действия при изпълнение на служебни задължения" са такива действия или
бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от
заеманата длъжност.
3. "Действия по повод изпълнение на служебни задължения" са такива действия или
бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от
заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.
4. "Загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения" е лице, чиято смърт е
настъпила при обстоятелствата по т. 2 и 3.
5. "Снемане на полицейска регистрация" е операция или набор от операции с данните,
обработвани при полицейската регистрация, които водят до заличаване на данни или до
унищожаване на материални носители на информация от документални фондове, или до
обезличаване на данните и ползването им само за целите на статистиката в автоматизираните
информационни системи.
6. "Повторно" е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение.
7. "Системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на
една година.
8. "Дисциплинарно дело" е сбор от документи, събрани в хода на дисциплинарното
производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227.
9. "Професионално образование" е придобиването на образователно-квалификационни
степени и на образователна и научна степен на висшето образование в области на висшето
образование, професионални направления и специалности, за които Академията на МВР е
получила програмна акредитация.
10. "Професионално обучение" е придобиването на професионална квалификация във
връзка с изпълнение на задачите и дейностите на МВР.
11. "Полицейска подготовка" е първоначално професионално обучение за придобиване
на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по опазване на обществения
ред и противодействие на престъпността.
12. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) "Подготовка по пожарна безопасност и спасяване" е
първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на
задачите и дейностите на МВР по осъществяване на държавен противопожарен контрол,
пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност.
13. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
14. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) "Свързани лица" са лицата по
смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на
конфликт на интереси.
15. "Брутно месечно възнаграждение" е сумата от основното месечно възнаграждение и
допълнителните възнаграждения на държавните служители в МВР.
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За неуредените в глави петнадесета, шестнадесета,
осемнадесета и деветнадесета въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за държавния
служител.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Законът за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 122 от 1997 г.; бр.
29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г.,
бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95,
103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.) се
отменя.
§ 3. (1) Служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители -
офицери, сержанти и граждански лица в МВР, не се прекратяват, а се преобразуват, считано от
датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите,
които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията.
(2) Званията и ранговете на лицата по ал. 1 се премахват и им се присъжда категория
съобразно заеманата длъжност, както следва:
1. категория А - на главния секретар на МВР и на директорите на национални служби;
2. категория Б - на командира на Специализирания отряд за борба с тероризма, на
заместник-директорите на национални служби, на директорите и заместник-директорите на
териториалните служби, на директорите и заместник-директорите на дирекциите от
специализираната и общата администрация, на директора и заместник-директора на дирекция
"Миграция", на директорите и заместник-директорите на Медицинския институт,
научноизследователските и научно-приложните институти, на началниците на регионалните
звена на Национална служба "Полиция", на началниците на регионалните звена "Пожарна и
аварийна безопасност", на началниците на направления, на началниците на отдели в
специализираната и общата администрация, на научноизследователските и научноприложните
институти, на началниците на районните полицейски управления и на районните служби
"Пожарна и аварийна безопасност" в Столичната дирекция на вътрешните работи;
3. категория В - на заместник-началниците на направления, на началниците на районните
полицейски управления и на районните служби "Пожарна и аварийна безопасност" в
регионалните дирекции на вътрешните работи, на началниците на сектори, на главните експерти,
на главните юрисконсулти, на началниците на сектори в районните полицейски управления, на
началниците на полицейски участъци и на противопожарни участъци, на началниците на групи,
на експертите и на старшите юрисконсулти;
4. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) категория Г - на главен
инспектор, старши инспектор, инспектор, дознател, специалист, юрисконсулт, младши
юрисконсулт, радиооператор, асистент и научен сътрудник III степен;
5. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) категория Д - на борден техник,
младши експерт, командир на екип и командир на отделение;
6. категория Е - на полицай, старши полицай, пожарникар, старши пожарникар, старши
сътрудник по охраната, сътрудник по охраната, помощник-командир на кораб, авиомеханик,
водач на оперативен автомобил, младши радиооператор, завеждащ служба, главен технически
сътрудник, старши технически сътрудник, домакин, старши техник, автомонтьор, снабдител,
водач на автомобил, началник на склад, главен готвач, технически сътрудник и техник.
(3) При присъждането на категория по реда на ал. 2 се вземат предвид длъжностите по
ал. 2, т. 1 - 6 и приравнените към тях с класификаторите по чл. 115 от Правилника за прилагане
на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 113 от 1998 г.; изм.,
бр. 37 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г. - Решение № 4049 и Решение № 4209 на Върховния
административен съд от 1999 г., бр. 62 и 92 от 2000 г., бр. 4 от 2001 г., бр. 8 и 28 от 2002 г., бр. 39
от 2003 г., бр. 37 и 65 от 2004 г., РВАС № 1219 от 2005 г. по адм. д. № 4773 от 2004 г., бр. 16 и 96
от 2005 г.).
(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При присъждане на категориите
по ал. 2 за държавните служители, които притежават полицейска подготовка или подготовка по
пожарна безопасност и защита на населението, както и за държавните служители, заемащи
длъжности, за които се изисква такава подготовка, се прилагат съответните наименования на
категориите по чл. 170, ал. 2 и 3.
(5) До определяне от Министерския съвет на заплатите на държавните служители по чл.
199 и 200 на лицата по ал. 1 се заплащат възнагражденията, определени по досегашния ред.
(6) Лицата, на които определените основни месечни възнаграждения по чл. 199 и 200 са
по-ниски от получаваните до влизането в сила на закона, запазват размера на възнагражденията
си. В този случай служителите получават лична временна добавка, която се включва в основната
заплата при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.
§ 4. (1) Създадената с този закон Национална служба "Полиция" е правоприемник на
активите, пасивите, правата и задълженията на Национална служба "Полиция", Национална
служба "Борба с организираната престъпност", Национална служба "Гранична полиция",
Национална служба "Жандармерия", дирекция "Миграция", Национално централно бюро
"Интерпол" и Специализиран отряд за борба с тероризма.
(2) Създадените с този закон областни дирекции "Полиция" и "Пожарна безопасност и
защита на населението" са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на
Столичната дирекция на вътрешните работи и на регионалните дирекции на вътрешните работи.
(3) Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 1
се осъществява от директора на Национална служба "Полиция".
(4) Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 2
се осъществява от директорите на областните дирекции "Полиция" и "Пожарна безопасност и
защита на населението".
(5) Създадената с този закон Национална служба "Пожарна безопасност и защита на
населението" е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Национална
служба "Пожарна и аварийна безопасност".
(6) Процесуалното представителство по висящи спорове на Национална служба
"Пожарна и аварийна безопасност" се осъществява от директора на Национална служба
"Пожарна безопасност и защита на населението".
§ 5. (1) Образуваните производства за търсене на дисциплинарна или имуществена
отговорност срещу държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица, се довършват
по досегашния ред.
(2) Висящите производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни
наказания или за освобождаване от служба се довършват по досегашния ред.
§ 6. Издадените до влизането в сила на закона разрешения по чл. 120б от отменения
Закон за Министерството на вътрешните работи запазват действието си до изтичането на срока
на тяхната валидност.
§ 7. (1) За дознатели могат да бъдат назначавани следователи без провеждане на
конкурси и без да са налице специфичните изисквания по чл. 179, ал. 3 за постъпване на
държавни служители в МВР.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 29.04.2008 г.)
Заварените дознатели, които не отговарят на изискванията на чл. 217, ал. 1, изпълняват
възложените им функции по разследване в срок до три години от влизането в сила на закона.
§ 8. Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за
Министерството на вътрешните работи, се прилагат до издаването на съответните нови
подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.
§ 9. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение №
8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от
1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 64 от 1996
г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 104 и 110 от
1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на
Конституционния съд от 1999 г., изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г.,
бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. -
Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г., изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от
2004 г., бр. 93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. -
Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г., изм., бр. 43 и 86 от 2005 г.) в чл. 118а се създава
ал. 3:
"(3) Съответният районен прокурор дава ежегодно писмено становище за работата на
дознателя, като изпраща препис от него на главния дознател."
§ 10. В Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1969 г.; изм. и доп., бр.
34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от
1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73 и 153 от
1998 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 62 и 120 от 2002 г., бр. 61, 66, 70 и 103 от 2004 г., бр. 86 и 105 от
2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 19б в т. 1 думите "офицери, сержанти и граждански лица" се заличават.
2. В чл. 20:
а) в ал. 1, т. 1 текстът след думите "държавни служители" се заличава;
б) в ал. 2 думите "офицери и сержанти" се заменят с "държавни служители";
в) алинеи 3 и 4 се изменят така:
"(3) Категориите на държавните служители се присъждат от министъра на правосъдието
по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.
(4) За личния състав по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите на част трета, глави
петнадесета - двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този
закон не е предвидено друго."
3. В чл. 20и думите "Офицерите и сержантите" се заменят с "Държавните служители".
4. В чл. 20к думите "граждански лица" се заличават.
5. В чл. 84б:
а) в ал. 1 думите "офицерите и сержантите" се заменят с "държавните служители";
б) в ал. 2 думите "офицерите и сержантите" се заменят с "държавните служители".
6. В чл. 84в, ал. 1 думите "Офицерите и сержантите" се заменят с "Държавните
служители".
7. В чл. 133, ал. 4, т. 1 думите "офицери, сержанти и граждански лица" се заличават.
§ 11. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005
г.) в чл. 9, ал. 1 думите "офицери, сержанти и граждански лица" се заличават.
§ 12. В Закона за управление при кризи (ДВ, бр. 19 от 2005 г.) в чл. 58, ал. 2, т. 1 думите
"офицери, сержанти и граждански лица" се заличават.
§ 13. В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите
(обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 85 от 2000 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 71 от 2003 г., бр. 102 и
105 от 2005 г.) в § 7 от преходните и заключителните разпоредби думите "офицери, сержанти и
граждански лица" се заличават.
§ 14. В Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г.; бр.
85 от 1995 г. - Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 33 от 1996 г., бр. 22 от
1997 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г., изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 69 и 85
от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 69 и 93 от 2003 г., бр. 28 от 2005
г.) в чл. 35, ал. 4 след думите "Министерството на отбраната" се поставя запетая, съюзът "и" се
заличава и се добавя "държавни служители от".
§ 15. В Закона за Икономически и социален съвет (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр.
120 от 2002 г. и бр. 20 от 2003 г.) в чл. 9, ал. 1, т. 9 думите "офицери и сержанти" се заменят с
"държавни служители".
§ 16. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр.
35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр.
50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42,
67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 19,
ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 6 думите "по чл. 223, ал. 4 и чл. 261" се заменят с "по чл. 204, ал. 4 и чл. 252".
2. В т. 10 думите "по чл. 232, ал. 1, т. 4" се заменят с "наградата във вид на огнестрелно
оръжие по чл. 215, ал. 2".
3. В т. 11 думите "по чл. 223, ал. 5" се заменят с "по чл. 204, ал. 5".
§ 17. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ. бр. 45 от 2002 г.;
попр., бр. 5 и 31 от 2003 г.; изм., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г.) в чл. 14, т. 1 думите "чл. 124" се
заменят с "чл. 113".
§ 18. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88, 95,
99 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "специализираното звено по чл. 122" се заменят със
"специализираната дирекция по чл. 111".
§ 19. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от
1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54,
74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004
г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 37, ал. 3 след думите "под стража" се добавя
"лица, задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи".
§ 20. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) се
правят следните изменения:
1. В чл. 21, т. 4 думите "по чл. 70, ал. 1" се заменят с "по чл. 63, ал. 1".
2. В чл. 28, ал. 2 думите "по чл. 70, ал. 1" се заменят с "по чл. 63, ал. 1".
§ 21. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)
§ 22. (1) Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на закона внася в
Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито
разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон.
(2) Министерският съвет в срок два месеца от влизането в сила на закона приема
подзаконовите актове по прилагането му.
§ 23. Министърът на вътрешните работи издава подзаконовите нормативни актове по
прилагането на закона в срок 4 месеца от влизането му в сила.
§ 24. Законът влиза в сила от 1 май 2006 г.
§ 25. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона в срок един
месец от влизането му в сила.
§ 26. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи.
-------------------------
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 9 февруари 2006 г. и е подпечатан с
официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 83. В Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 17 от 2006 г.) се правят
следните изменения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
2. Навсякъде думите "Закона за административното производство" и "Закона за
административното производство или на Закона за Върховния административен съд" се заменят с
"Административнопроцесуалния кодекс".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с
изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване
по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т.
3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117,
т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, §
66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния"
и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които
влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен
вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ
ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ
(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 31. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на
Република България към Европейския съюз, с изключение на:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И
ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(ОБН., ДВ, БР. 46 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 77. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на:
1. Параграф 1, § 2, т. 1, § 4, т. 1, буква "а" и т. 2, § 5, 13, 15, 32, 33, 34, 35, 36, 37, § 38, т. 1,
буква "а" и т. 2, § 40, 43, 44, 46, 55, 59 и 75, които влизат в сила три дни след обнародването му в
"Държавен вестник".
2. Параграф 2, т. 2, § 3, § 4, т. 1, буква "б", § 6, 7, 60, 61 (относно добавянето на думите "и
309б") и 63, които влизат в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД
(ОБН. - ДВ, БР. 57 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.07.2007 Г.)
§ 23. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"
(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 29.04.2008 Г.)
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
(ОБН. - ДВ, БР. 69 ОТ 2008 Г.)
§ 108. (1) Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите и
пасивите на Национална служба "Полиция" и Национална служба "Пожарна безопасност и
защита на населението".
(2) Процесуалното представителство по висящи спорове на службите по ал. 1 се
осъществява от министъра на вътрешните работи.
§ 109. (1) Създадените с този закон областни дирекции на МВР са правоприемници на
активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции "Полиция" и на областните
дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението".
(2) Процесуалното представителство на областните дирекции "Полиция" и областните
дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" се осъществява от директорите на
областните дирекции на МВР.
§ 110. (1) С влизането в сила на този закон заварените служебни правоотношения на
държавните служители се запазват съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител.
(2) С влизането в сила на този закон заварените трудови правоотношения на лицата,
работещи по трудово правоотношение, не се прекратяват съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА
ИНТЕРЕСИ
(ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)
§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г. с изключение на § 3 и 4, които влизат в
сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)
§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с
изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1
октомври 2009 г.
Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
(ОБН. - ДВ, БР. 93 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 25.12.2009 Г.)
§ 59. (В сила от 24.11.2009 г.) Този закон въвежда:
1. Конвенцията за създаване на Европейската полицейска служба (Европол), приета на 26
юли 1995 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (необнародвана), и Решение
2002/187/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. за създаване на Евроюст с оглед засилване на
борбата срещу сериозната престъпност.
2. Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване
обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите - членки на
Европейския съюз.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
(ОБН. - ДВ, БР. 93 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 25.12.2009 Г.)
§ 60. С влизането в сила на този закон заварените служебни правоотношения на
държавните служители в МВР се запазват съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител.
§ 61. С влизането в сила на този закон заварените трудови правоотношения на лицата,
работещи по трудово правоотношение в МВР, не се прекратяват съгласно чл. 123 от Кодекса на
труда.
§ 62. (В сила от 24.11.2009 г.) Заварените разследващи полицаи, които не отговарят на
изискванията на чл. 217, ал. 1, изпълняват възложените им функции по разследване в срок до две
години от влизането в сила на този закон.
§ 63. (В сила от 24.11.2009 г.) Министерството на вътрешните работи е правоприемник
на активите, пасивите, правата и задълженията на Министерството на извънредните ситуации,
закрито с Решението на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на
Република България (ДВ, бр. 60 от 2009 г.), както и на документите, които не подлежат на
архивиране по реда на Закона за Националния архивен фонд.
§ 64. (В сила от 24.11.2009 г.) Държавни служители в служебни правоотношения и
служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които
осъществяват функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на
достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с
единен европейски номер 112 към датата на влизане в сила на Решението на Народното събрание
за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България (ДВ, бр. 60 от 2009
г.), с което Министерството на извънредните ситуации се закрива, се назначават в МВР без
провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3.
§ 65. (В сила от 24.11.2009 г.) До 31 декември 2009 г. на служителите по § 64 се изплащат
възнагражденията, добавките и парите за облекло, определени по досегашния ред.
§ 66. С влизането в сила на този закон заварените служебни и трудови правоотношения
на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в Специалната
куриерска служба, не се прекратяват, а се преобразуват съответно в служебни или трудови
правоотношения на служители на Министерството на вътрешните работи, като служителите се
назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 100. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с
изключение на § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91,
които влизат в сила от деня на обнародването му.
Релевантни актове от Европейското законодателство
РЕШЕННИЕ НА СЪВЕТА 2003/48/ПВР от 19 декември 2002 година за прилагане на
особени мерки в полицейското и съдебно сътрудничество за борба с тероризма в съответствие с
член 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 27 май 1999 година за подобряване на обмена на
информация за борба срещу подправени пътни документи
СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ от 3 декември 1998 година прието от Съвета на основание
член К.3 от Договора за Европейски съюз относно създаването на Европейска система за
архивиране на изображения (FADO)

Промяна: четвъртък, 4 август 2011, 12:01

http://www.mvr.bg/NR/rdonlyres/379531D2-0059-4223-86F8-ABA9D17680D8/0/ZMVR.pdf

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 68 ОТ 2006 Г.)


В сила от 01.01.2004 г.
Обн. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 30 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г.


Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. Този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване.



Чл. 2. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на:

1. равенство пред закона;

2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;

3. ефективна защита срещу дискриминацията.



Чл. 3. (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България.

(2) Сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.



Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

(3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.



Чл. 5. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.



Чл. 6. Забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи.



Чл. 7. (1) Не представлява дискриминация:

1. различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република България е страна;

2. различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;

3. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо професионално изискване с оглед характера на институцията или организацията, когато целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;

4. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол при религиозно образование или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на занятие по т. 3;

5. определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;

6. определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;

7. специалната закрила за бременни жени и майки, установена със закон, освен ако бременната жена или майката не желае да се ползва от тази закрила и е уведомила писмено за това работодателя;

8. изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване;

9. (доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) мерките и програмите по Закона за насърчаване на заетостта;

10. различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;

11. определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел с оглед естеството на обучението или образованието, или условията, при които то се осъществява, и средствата за постигането на тази цел не надвишават необходимото;

12. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) установяване на максимална възраст за получаване на кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти;

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;

14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими;

15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;

16. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;

17. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими;

18. (нова - ДВ, бр. 100 от 2007 г., в сила от 20.12.2007 г., предишна т. 17 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) различното третиране на лица при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете, което има за основание законна цел и средствата за постигането й са подходящи и необходими.

(2) Списъкът на дейностите, при които полът е съществено и определящо професионално изискване по смисъла на ал. 1, т. 2, се определя със:

1. наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи; този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в условията на труда, като се преразглежда най-малко веднъж на три години;

2. наредба на министъра на отбраната - за дейностите и длъжностите при кадровата военна служба във въоръжените сили.



Чл. 8. Лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон.



Чл. 9. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.



Чл. 10. При осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на местното самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на този закон.



Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 13 и 14, когато това е необходимо за постигане целите на този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат приоритетно мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 13 и 14 за изравняване възможностите на лица - жертви на множествена дискриминация.



Глава втора.
ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ


Раздел I.
Защита при упражняване правото на труд


Чл. 12. (1) При обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя изисквания, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7.

(2) Преди сключване на трудовия договор работодателят няма право да иска от кандидата информация за признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7 или когато това е необходимо за нуждите на проучване за получаване на разрешение за работа с класифицирана информация при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

(3) Работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете.

(4) Работодателят няма право да откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни условия лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7.



Чл. 13. (1) Работодателят осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.

(2) Когато това не би довело до прекомерни затруднения по организацията и осъществяването на производствения процес и в случаите, когато са възможни начини, които компенсират обективно възможните неблагоприятни последици за общия производствен резултат, работодателят осигурява условия на труд, свързани с работното време и почивните дни, съобразени с изискванията на изповядваната от работника или служителя религия или вяра.

(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск.



Чл. 14. (1) Работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време.

(3) Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) След завръщане от отпуск в случаите по чл. 13, ал. 3, при наличие на индексиране на заплатите на работниците и служителите, трудовото възнаграждение на лицето, ползвало отпуска, се индексира със съответния на останалите работници и служители процент.



Чл. 15. (1) (Предишен текст на чл. 15 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им.

(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) След завръщане от отпуск за бременност и раждане и/или за отглеждане на дете при наличие на въведена технологична промяна на лицето по чл. 13, ал. 3 се осигурява обучение за придобиване на съответна на промените професионална квалификация.



Чл. 16. Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.



Чл. 17. Работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.



Чл. 18. Работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място.



Чл. 19. При неизпълнение на задължението си по чл. 18 работодателят носи отговорност по този закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител.



Чл. 20. Работодателят прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.



Чл. 21. Работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.



Чл. 22. Работодателят поставя на достъпно за работниците и служителите място в предприятието текста на закона, както и всички разпоредби на вътрешните правила и на клаузите от колективния трудов договор, отнасящи се до защитата от дискриминация.



Чл. 23. (1) При поискване работодателят предоставя информация на лицето, което твърди, че са нарушени правата му по този раздел.

(2) Информацията по ал. 1 трябва да съдържа основанието за взетото от работодателя решение, както и други относими данни.



Чл. 24. (1) Работодателят е длъжен при наемане, когато това е необходимо за постигане целите на този закон, да насърчава да кандидатстват лица, принадлежащи към по-слабо представения пол или етнически групи, за извършване на определена работа или за заемане на определена длъжност.

(2) Работодателят е длъжен при равни други условия да насърчава професионалното развитие и участието на работници и служители, принадлежащи към определен пол или етническа група, когато те са по-слабо представени сред работниците или служителите, извършващи определена работа или заемащи определена длъжност.



Чл. 25. Териториалните поделения на Агенцията по заетостта са длъжни да осигурят на безработните лица равни възможности за ползване и упражняване на гарантираните им със закон права без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.



Чл. 26. Лицата имат право на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.



Чл. 27. Разпоредбите на този раздел се прилагат и по отношение на дискриминацията на основата на пол при кадровата военна служба във въоръжените сили, освен за извършването на дейности и заемането на длъжности, при които полът представлява определящ фактор.



Чл. 28. Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и към служебните правоотношения.



Раздел II.
Защита при упражняване правото на образование и обучение


Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министърът на образованието, младежта и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции.

(2) Ръководителят на обучаваща институция предприема ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на учебното място от страна на лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от учащ се.



Чл. 30. Ръководителят на обучаваща институция поставя на достъпно място текста на закона, както и всички разпоредби от вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация.



Чл. 31. Ръководителят на обучаваща институция, получил оплакване от учащ се, който се смята за подложен на тормоз от лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от друг учащ се, е длъжен незабавно да извърши проверка и да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност.



Чл. 32. Обучаващите институции предприемат подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на лицата с увреждания, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно институцията.



Чл. 33. (1) При поискване ръководителят на обучаващата институция предоставя информация на лицето, което твърди, че са нарушени правата му по този раздел.

(2) Информацията по ал. 1 съдържа основанието за взетото от ръководителя или преподавателя решение, както и други относими данни.



Чл. 34. При неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 2 ръководителят на обучаваща институция носи отговорност по този закон за дискриминация на учебното място от страна на служител в администрацията, преподавател или учащ се.



Чл. 35. (1) Лицата, осъществяващи обучение и възпитание, както и съставителите на учебници и учебни помагала са длъжни да предоставят информация и да прилагат методи на обучение и възпитание по начин, насочен към преодоляване на стереотипи за ролята на жената и мъжа във всички сфери на обществения и семейния живот.

(2) Детските градини, училищата и висшите училища включват в своите образователни програми и планове обучение по проблемите на равенството на жените и мъжете.

(3) Алинея 1 се прилага и за преодоляване на отрицателните стереотипи към лицата, принадлежащи към расови, етнически и религиозни групи, както и по отношение на лицата с увреждания.



Раздел III.
Защита при упражняването на други права


Чл. 36. Синдикалните, съсловните и другите професионални организации и организациите на работодатели не могат да поставят изисквания за записване, членуване и участие в дейността им на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, освен изискванията за образование в случаите на съсловни и професионални организации.



Чл. 37. Не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1.



Чл. 38. Държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление провеждат политика за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже, както и за представителното участие на лица, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства, в управлението и вземането на решения.



Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Ако кандидатите за заемане на длъжност в администрацията на държавните и местните органи са равностойни по отношение на изискванията за съответната длъжност, назначава се кандидатът от по-слабо представения пол.

(2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) При наличие на специфични обстоятелства по отношение на равностойния кандидат от по-силно представения пол извън изискванията за длъжността той се назначава, ако това не представлява дискриминация спрямо кандидата от по-слабо представения пол.

(3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат и при определянето на участниците или членовете в съвети, експертни работни групи, управителни, съвещателни или други органи, освен когато тези участници се определят чрез избор и конкурс.



Глава трета.
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ


Чл. 40. (1) Комисията за защита от дискриминация, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите.

(2) Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

(4) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Комисията има свои регионални представители, като условията и редът за определянето им се уреждат с правилника по чл. 46, ал. 1.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Комисията представя на Народното събрание всяка година до 31 март отчет за дейността си, който включва и информация за дейността на всеки от постоянните й специализирани състави.



Чл. 41. (1) Комисията се състои от 9 души, от които поне четирима юристи. Народното събрание избира 5 от членовете, в това число - председателя и заместник-председателя на комисията, а президентът на Република България назначава 4 от членовете на комисията.

(2) Мандатът на членовете на комисията е 5 години.

(3) При избора или назначаването на членове на комисията се спазват принципите на балансирано участие на жени и мъже и на участие на лица, принадлежащи към етнически малцинства.



Чл. 42. (1) Член на комисията може да бъде само български гражданин, който:

1. има висше образование;

2. има познания и опит в областта на защитата на правата на човека;

3. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Член на комисията не може:

1. да бъде търговец, управител, прокурист, член на управителен или контролен орган на търговско дружество или кооперация, синдик или ликвидатор;

2. да заема друга платена длъжност, освен когато упражнява научна дейност;

3. да бъде член на ръководен орган на политическа партия.



Чл. 43. Времето, през което лицето е работило като член на комисията, се признава за служебен стаж по смисъла на Закона за държавния служител.



Чл. 44. (1) Правомощията на член на комисията се прекратяват предсрочно:

1. по негова молба;

2. при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;

3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер;

4. в случаите на несъвместимост;

5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

(2) При настъпване на основанията по ал. 1 председателят на комисията или неговият заместник прави мотивирано предложение за освобождаване пред Народното събрание или пред президента на Република България.

(3) В едномесечен срок от прекратяване на правомощията по ал. 1 Народното събрание или президентът на Република България избира, съответно назначава, нов член на комисията, който изпълнява мандата на освободения член.



Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.

(2) Заместник-председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто, а членовете - в размер 75 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.



Чл. 46. (1) Комисията приема правилник за устройството и дейността си, който се обнародва в "Държавен вестник".

(2) В своята дейност комисията се подпомага от администрация, чиито структура, функции и численост се определят с правилника по ал. 1.



Чл. 47. Комисията за защита от дискриминация:

1. установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице;

2. постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение;

3. налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда;

4. дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;

5. обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането;

6. прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;

7. поддържа публичен регистър за издадените от нея влезли в сила решения и задължителни предписания;

8. дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове;

9. предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация;

10. провежда независими проучвания относно дискриминацията;

11. публикува независими доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията;

12. осъществява други компетенции, предвидени в правилника за устройството и дейността й.



Чл. 48. (1) Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията.

(2) Председателят на комисията определя постоянни състави, които се специализират в материята по дискриминация:

1. на етническа и расова основа;

2. на основата на пол;

3. на основата на други признаци по чл. 4, ал. 1.

(3) Случаите на множествена дискриминация се разглеждат от разширен състав от петима членове.



Чл. 49. (1) Председателят на комисията:

1. представлява комисията, организира и ръководи дейността й;

2. сключва трудовите договори и назначава държавните служители в администрацията;

3. изпълнява бюджета на комисията.

(2) Заместник-председателят подпомага председателя на комисията при осъществяване на неговите функции и го замества в негово отсъствие.



Глава четвърта.
ПРОИЗВОДСТВО ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ


Раздел I.
Производство пред Комисията за защита от дискриминация


Чл. 50. Производство пред комисията се образува по:

1. жалба на засегнатите лица;

2. инициатива на комисията;

3. сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи.



Чл. 51. (1) Жалбата или сигналът до комисията се подават писмено. Когато са написани на чужд език, те се придружават с превод на български език.

(2) Жалбата или сигналът трябва да съдържат:

1. името или наименованието на подателя;

2. адреса или седалището и адреса на управление на подателя;

3. изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът;

4. изложение на исканията към комисията;

5. дати и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител.

(3) Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от комисията.



Чл. 52. (1) Не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува производство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Производството пред комисията се прекратява, когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията.



Чл. 53. (1) За производството пред комисията не се събират държавни такси.

(2) Направените в хода на производството разноски са за сметка на бюджета на комисията.



Чл. 54. След образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик.



Чл. 55. (1) Докладчикът започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни експерти.

(2) Всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения.

(3) Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закон тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие.

(4) Когато е налице основание за достъп до класифицирана информация, тя се предоставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация.



Чл. 56. (1) При осъществяване на своите правомощия комисията има право:

1. да изисква документи и друга информация, свързана с проучването;

2. да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването;

3. да разпитва свидетели.

(2) При отказ да се предостави информация, поискана от комисията, или при отказ да се предостави достъп до помещения, както и в други случаи на неоказване на съдействие на комисията, виновните лица носят отговорност по този закон.



Чл. 57. (1) Когато съществува опасност от изгубване или укриване на доказателство или при особено затруднение при неговото събиране, по искане на жалбоподателя доказателството може да бъде събрано принудително от лицата или от помещенията, където се намира.

(2) Принудителното събиране на доказателствата по ал. 1 се извършва с разрешение на съдия от Софийския градски съд по искане на председателя на комисията.

(3) В деня на постъпване на искането съдията се произнася със заповед, която подлежи на незабавно изпълнение.

(4) Събирането на доказателствата се извършва от докладчика по преписката със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

(5) При принудителното събиране на доказателства комисията може:

1. да извършва оглед на обекти за целите на проучването;

2. да събира доказателствени средства за целите на проучването.

(6) Веществените доказателства и оригиналите на иззетите документи се връщат на лицата, от които са иззети, след приключване на преписката.



Чл. 58. (1) Събраните документи и получената информация се използват само за целите на проучването.

(2) Членовете на комисията, както и служителите и външните експерти, са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща защитена от закона тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на тяхната дейност.



Чл. 59. (1) Проучването се извършва в срок до 30 дни. При случаи с фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен с разпореждане на председателя на комисията до 30 дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Срокът по ал. 1 спира да тече, когато се установи, че докладчикът е възпрепятстван при проучването от лица, държавни или местни органи и това представлява пречка за пълното и всестранното изясняване на обстоятелствата.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката материали.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Ако в хода на проучването бъдат установени данни за извършено престъпление, комисията изпраща преписката на прокуратурата.



Чл. 60. (1) Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава, който в 7-дневен срок насрочва заседание.

(2) Призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.



Чл. 61. (1) Заседанията на комисията са открити.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Заседанията се провеждат при закрити врати на основанията и по реда, предвидени в чл. 136 от Гражданския процесуален кодекс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Членовете на заседателния състав се отстраняват на основанията и по реда, предвидени в чл. 22 - 24 от Гражданския процесуален кодекс.



Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) В първото заседание председателят на състава поканва страните да се помирят. При изразено съгласие от страните председателят на състава насрочва заседание за помирително производство.

(2) Когато в помирителното производство бъде постигнато споразумение между страните на основата на равно третиране, комисията го одобрява с решение и прекратява преписката.

(3) Когато споразумението се отнася само за част от спора, производството продължава за частта, за която не е постигнато споразумение.

(4) Одобреното от комисията споразумение подлежи на принудително изпълнение, като комисията упражнява контрол за спазване на споразумението.



Чл. 63. (1) Когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава предоставя възможност на страните за становище.

(2) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на състава закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение.

(3) Решението се произнася не по-късно от 14 дни след провеждане на заседанието.



Чл. 64. (1) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него.

(2) Член на състава, който не е съгласен с решението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което мотивира.



Чл. 65. С постановеното решение заседателният състав:

1. установява извършеното нарушение;

2. установява нарушителя и засегнатото лице;

3. определя вида и размера на санкцията;

4. прилага принудителни административни мерки;

5. установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение.



Чл. 66. Решението е писмено и съдържа:

1. наименованието на органа, който го е издал;

2. фактическите и правните основания за издаването му;

3. диспозитивна част, в която се определят видът и размерът на санкцията или принудителната административна мярка, ако такава се налага;

4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.



Чл. 67. (1) Комисията осъществява контрол върху спазването на принудителните административни мерки.

(2) Лицето, на което е наложена санкция или принудителна административна мярка, е длъжно да предприеме мерки за изпълнение на задължителните предписания и да уведоми писмено за това комисията в определен в решението срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

(3) В случаите на неизпълнение на задължителните предписания от длъжностни лица комисията изпраща доклад с предложения за предприемане на съответни действия на съответните държавни и общински органи.

(4) Комисията може да изпрати решението на други органи, които имат отношение към извършеното разследване, за сведение и/или за предприемане на съответни действия.



Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица.

(2) Жалбата за обявяване нищожност на решението се подава без ограничение във времето.



Чл. 69. Решенията на комисията влизат в сила, когато:

1. не са обжалвани в срок;

2. подадената жалба не е уважена;

3. с решението се потвърждава постигнато от страните споразумение.



Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) По въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Глобите и имуществените санкции по влезли в сила решения на комисията се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.



Раздел II.
Съдебно производство


Чл. 71. (1) Извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска:

1. установяване на нарушението;

2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;

3. обезщетение за вреди.

(2) Синдикалните организации и техните поделения, както и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, могат да предявят иск от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане. Тези организации могат да встъпят и като заинтересувана страна във висящ процес по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите на дискриминация, когато са нарушени правата на множество лица, организациите по ал. 2 могат да предявят и самостоятелен иск. Лицата, чиито права са нарушени, могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна по чл. 218 от Гражданския процесуален кодекс.



Чл. 72. (1) Лицата по чл. 71, ал. 1 и 2 могат в едномесечен срок от предявяването на иска да разгласят този факт чрез публикации или по друг, избран от тях писмен начин, като отправят покана към други засегнати лица, към синдикални организации и техни поделения, както и към юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, да встъпят в производството.

(2) Лицата по ал. 1 могат да встъпят в производството до приключване на устните състезания.



Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.



Чл. 74. (1) В случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите.

(2) В случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.



Чл. 75. (1) По въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

(2) За производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.



Глава пета.
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


Раздел I.
Принудителни административни мерки


Чл. 76. (1) За предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица може да прилага следните принудителни административни мерки:

1. да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация;

2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация.

(2) Когато в случаите по ал. 1 по един и същ въпрос е дадено влязло в сила задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда.



Чл. 77. Решенията на комисията за прилагане на принудителни административни мерки по този раздел могат да се обжалват по реда на чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго.



Раздел II.
Административнонаказателни разпоредби


Чл. 78. (1) Който извърши дискриминация по смисъла на този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Който не предостави в срок поискани от комисията доказателства или информация, или попречи или не предостави достъп до обекти за проверка, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.



Чл. 79. Редовно призован свидетел, който не се яви по неуважителни причини пред комисията, за да даде свидетелски показания, се наказва с глоба от 40 до 100 лв.



Чл. 80. (1) Който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лв.

(3) За допускане извършването на нарушение по ал. 1 ръководителят на юридическо лице - работодател, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.



Чл. 81. Когато нарушенията по чл. 78 - 80 са извършени повторно, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер на първоначално наложената.



Чл. 82. (1) Който не изпълни решение на комисията или на съда, постановено по този закон, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Ако след изтичане на три месеца от влизане в сила на решението по ал. 1 нарушението продължава, налага се глоба от 5000 до 20 000 лв.



Чл. 83. Събраните суми от наложени глоби и имуществени санкции по реда на този раздел се внасят в републиканския бюджет.



Чл. 84. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на комисията членове на комисията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Наказанията се налагат с решение на Комисията за защита от дискриминация, които могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването спира изпълнението на оспореното решение.

(3) За неуредените в този раздел въпроси се прилага Законът за административните нарушения и наказания.



Допълнителни разпоредби



§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

2. "Сексуален тормоз" е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.

3. "Преследване" е:

а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация;

б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация;

в) по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.

4. "Действията за защита от дискриминация" могат да включват: подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация.

5. "Подбуждане към дискриминация" е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания.

6. "Расова сегрегация" е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.

7. "Неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.

8. "На основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

9. "Свързани лица" са: съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително; настойникът и попечителят; поднастойният и подопечният; живеещите на съпружески начала; работодател и работник; лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; съдружниците; лица, които поради други обстоятелства могат да се смятат пряко или косвено зависими от пострадалия и тази връзка е причина за дискриминация; лица, от които пряко или косвено пострадалият може да е зависим и тази връзка е причина за дискриминация; лица, придружаващи пострадалия към момента на извършване на акт на дискриминация, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

10. "Сексуална ориентация" означава хетеросексуална, хомосексуална или бисексуална ориентация.

11. "Множествена дискриминация" е дискриминация на основата на повече от един от признаците по чл. 4, ал. 1.

12. "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на решението, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

13. "Семейно положение" означава брачен статус или фактическо съжителство и полагане на грижи за зависим поради възраст или увреждане низходящ, възходящ или роднина по съребрена линия до трета степен.

14. (нова - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) "Човешки геном" е съвкупността от всички гени в единичен (диплоиден) набор хромозоми на дадено лице.

15. (нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) "Специфични обстоятелства" са обстоятелства, свързани със социален, здравословен и семеен статус, възраст и други подобни, които не водят до дискриминация на основата на пол.



§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена).



Преходни и Заключителни разпоредби



§ 2. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира, а президентът назначава своята квота от членовете на комисията.



§ 3. В тримесечен срок от определянето на състава по § 2 комисията приема правилника за устройството и дейността си по чл. 46, ал. 1.



§ 4. Този закон отменя:

1. параграф 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18 от 2003 г.);

2. член 5а, ал. 3 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; доп., бр. 110 от 1996 г.; изм., бр. 123 от 1997 г., бр. 140 от 1998 г. - Решение № 31 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 31 от 2001 г., бр. 75 и 120 от 2002 г.);

3. параграф 1, т. 19 и 20 от допълнителната разпоредба на Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г.).



§ 5. В чл. 20, ал. 2 от Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29 и 71 от 2003 г.) накрая се добавя "по специализирана методика за усвояване на български език".



§ 6. Член 88 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50 от 2003 г.) се отменя.



§ 7. В срок три месеца от влизането в сила на закона министърът на труда и социалната политика и министърът на отбраната издават наредбите по чл. 7, ал. 2.



§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.

-------------------------

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 септември 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.



Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС


(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)



§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".



Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС


(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)



§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".



Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА


(ОБН. - ДВ, БР. 68 ОТ 2006 Г.)



§ 11. Започналите до влизането в сила на този закон процедури по назначаване, свързани с прилагането на чл. 39, се довършват по досегашния ред.



§ 12. Средствата за увеличение на възнаграждението на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията са в рамките на бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2006 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .



§ 15. Параграф 4, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2007 г.



Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС


(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)



§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;

4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".



Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ


(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 20.12.2007 Г.)



§ 7. Законът влиза в сила от 20 декември 2007 г.



Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ


(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)



§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

Релевантни актове от Европейското законодателство


ДИРЕКТИВА 2002/73/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА 2002/73/ЕО от 23 септември 2002година . за изменение и допълнение на Директива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и развитие, и условията на труд

ДИРЕКТИВА 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране при заетостта и упражняването на занятие

ДИРЕКТИВА 2000/43/ЕО НА СЪВЕТА от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица, без разлика на расата или етническия произход

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 97/80/ЕО от 15 декември 1997 година относно тежестта на доказване в случаите на дискриминация, основана на пола

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 98/52/ЕО от 13 юли 1998 година за прилагане в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на Директива 97/80/ЕО относно доказателствената тежест, в случаите на дискриминация, основана на пола

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 92/85/ЕИО от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване на подобрения в областта на безопасните и здравословни условия на труд на бременни работнички, на работнички-родилки или кърмачки

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 86/613/ЕИО от 11 декември 1986 година за прилагане принципа на равното третиране на мъжете и жените, които работят на свободна практика, включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на жените, които работят на свободна практика, по време на бременност и майчинство

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 76/207/ЕИО от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мьжете и жените по отношение на заетостта, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 75/117/ЕИО от 10 февруари 1975 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа за равностойно заплащане на работниците от мъжки и женски пол

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1035/97 НА СЪВЕТА от 2 юни 1997 година за създаване на Европейски център за мониторинг на расизма и ксенофобията

РЕГЛАМЕНТ (EO) № 1260/1999 НА СЪВЕТА от 21 юли 1999 година относно определянето на общи разпоредби за Структурните фондове

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 19 юни 2000 година за равно представителство на мъжете и жените в комитетите и експертните групи, които тя създава

Промяна: четвъртък, 4 август 2011, 12:01

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=3&ved=0CDwQFjAC&url=http%3A%2F%2Fwww.mlsp.government.bg%2Fbg%2Flaw%2Flaw%2Fanti-discrim.doc&ei=R9NWUZrtK4zIswbKh4DwAg&usg=AFQjCNFznmwt9ZhGLtEqmVq3iwtFW3uVvA&bvm=bv.44442042,d.Yms

ЗАКОН ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ
Обн. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда реда за достъп, разкриване, използване и съхраняване на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.
(2) Обявяването на принадлежност на български граждани, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности, към органите по ал. 1 се извършва при условията и по реда на този закон.
(3) За прилагането на този закон се създава централизиран архив на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия.
(4) Документите на Държавна сигурност включват и:
1. документите на Вътрешни войски и на Разузнавателния отдел на Гранични войски, създадени в периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.;
2. следствените дела, водени от Държавна сигурност, и съдебните дела, по които в резултат на дейността на Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия са произнесени присъди.
Чл. 2. Източник на информация по този закон са и оригиналните документи, съхранени:
1. от физически или юридически лица и предадени на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия;
2. в органите на държавна власт, независимо от административните актове за тяхното унищожаване.
Чл. 3. (1) Публични длъжности по смисъла на този закон са:
1. президентът и вицепрезидентът на Република България;
2. народните представители в Народното събрание и в Европейския парламент;
3. министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите;
4. председателят и съдиите от Конституционния съд;
5. омбудсманът, заместник-омбудсманът и главният секретар в администрацията на омбудсмана;
6. председателите и заместник-председателите на държавни агенции, председателите и членовете на държавни комисии;
7. съдиите, прокурорите, следователите, дознателите;
8. членовете на Висшия съдебен съвет;
9. председателят, заместник-председателите и членовете на Комисията за защита на конкуренцията;
10. председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията;
11. управителят, подуправителите, председателят, заместник-председателите, членовете на управителен, надзорен и контролен съвет, директорите, заместник-директорите, ръководителите на отдели и ръководителите на сектори в Българската народна банка, Сметната палата, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса;
12. изпълнителните директори на изпълнителни агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници;
13. членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, както и членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол;
14. главният секретар, генералните директори, заместник генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на районните полицейски управления, началниците на отдели и началниците на сектори в Министерството на вътрешните работи;
15. началникът и заместник-началниците на Генералния щаб на Българската армия, началниците и заместник-началниците на щабовете на отделен род войски;
16. (изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) директорът, заместник-директорите, директорите на дирекции, началниците на отдели и началниците на сектори в служба "Военна информация" и служба "Военна полиция" към министъра на отбраната, директорът, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на секции в Националната разузнавателна служба, началникът, заместник-началниците, началниците на отдели и началниците на сектори в Националната служба за охрана, председателят, заместник-председателите, главните директори, директорите, началниците на отдели и началниците на сектори в Държавна агенция "Национална сигурност";
17. областните управители и заместник областните управители;
18. кметовете, заместник-кметовете, секретарите на общини и общинските съветници;
19. председателят, заместник-председателите, генералните директори, членовете на управителен съвет, членовете на контролен орган, членовете, ръководителите на редакции (дирекции), ръководителите на отдели и ръководителите на сектори в Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция;
20. председателите, заместник-председателите, секретарите и членовете на централните избирателни комисии за произвеждане на избори;
21. ръководителят на Националния център за изучаване на общественото мнение към Народното събрание;
22. членовете на политическите кабинети на министър-председателя, на заместник министър-председателите и на министрите;
23. посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии на Република България;
24. главният секретар, директорите, началниците на отдели и началниците на сектори в администрацията на Народното събрание, щатните служители към постоянните комисии на Народното събрание;
25. главният секретар, началникът на кабинет, секретарите, съветниците, ръководителите на отдели и ръководителите на сектори в администрацията на президента;
26. главните секретари, генералните директори, заместник генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт;
27. членовете на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет;
28. лицата на длъжност в органите на Европейския съюз, Организацията на Северноатлантическия договор и всяка друга международна организация, в която членува или в чиято дейност участва Република България;
29. други длъжности, които се заемат с акт на президента на Република България, Народното събрание, Министерския съвет или министър-председателя.
(2) Публични дейности по смисъла на този закон са дейностите, извършвани от:
1. собствениците, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори, водещите на предавания, водещите на рубрики в печатни издания или електронни медии; собствениците и ръководителите на социологически агенции; собствениците и ръководителите на рекламни агенции; собствениците на агенции и дружества за осъществяване на връзки с обществеността;
2. председателят, заместник-председателите, главният научен секретар, членовете на управителни съвети, директорите, заместник-директорите, научните секретари в Българската академия на науките и в нейните научни институти и други самостоятелни звена;
3. ректорите, заместник-ректорите, деканите, заместник-деканите, директорите на филиали, директорите на департаменти и ръководителите на катедри в държавни и частни висши училища и университети; директорите и заместник-директорите на училища по Закона за народната просвета;
4. управителите и изпълнителните директори, членовете на управителните и контролните съвети на лечебните заведения, председателите, заместник-председателите, главните секретари и членовете на управителните съвети на Българския лекарския съюз и на Българския зъболекарски съюз; председателят, генералният директор и заместник генералните директори на Българския Червен кръст;
5. председателите, заместник-председателите, членовете на ръководни и контролни органи на политически партии или коалиции съгласно съдебното решение за регистрация, на синдикални организации или на организации на работодатели или на други юридически лица с нестопанска цел;
6. ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности;
7. председателите, заместник-председателите и членовете на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд;
8. председателите и членовете на управителните и контролните органи на националните спортни организации и на Българския олимпийски комитет;
9. членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на банки, на застрахователи и презастрахователи, на фондови борси, на акционерни дружества, организиращи неофициален пазар на ценни книжа, на инвестиционни посредници и на инвестиционни дружества;
10. едноличните търговци, които организират хазартни игри; членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица, организиращи хазартни игри;
11. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) едноличните търговци - предприятия, осъществяващи електронни съобщения; членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица - предприятия, осъществяващи електронни съобщения;
12. едноличните търговци - радио- и телевизионни оператори; членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица - радио- и телевизионни оператори;
13. синдиците, включени в списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон или в списъка на синдиците при Централната банка.
Глава втора.
ОРГАНИ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ
Раздел I.
Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Чл. 4. (1) Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, наричана по-нататък "комисията", е независим държавен орган, който осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
(2) Комисията е юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и със седалище София.
(3) Комисията е постоянно действащ орган, който се подпомага от администрация.
(4) Комисията изготвя правилник за своята дейност и дейността на администрацията си. Правилникът се обнародва в "Държавен вестник".
(5) Комисията представя в Народното събрание доклади за извършената дейност два пъти годишно - до 20 юли и до 20 декември, които се приемат с решение.
Чл. 5. (1) Комисията е колегиален орган и се състои от девет членове, включително председател, заместник-председател и секретар, които се избират от Народното събрание за срок пет години по предложение на парламентарните групи. Членовете на комисията могат да бъдат преизбрани само за още един мандат.
(2) При определяне на състава на комисията никоя от представените в Народното събрание политически партии и коалиции не може да има мнозинство.
(3) Членове на комисията могат да бъдат само дееспособни български граждани, с висше образование, с постоянно местожителство в страната, които се ползват с обществен авторитет и доверие и са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно".
(4) Не могат да бъдат членове на комисията лица, които са:
1. осъждани за умишлени престъпления от общ характер, независимо от реабилитацията;
2. били щатни и нещатни служители на органите по чл. 1;
3. били секретни сътрудници на органите по чл. 1;
4. щатни и нещатни служители, служители под прикритие и сътрудници на службите за сигурност и на службите за обществен ред;
5. на изборна длъжност в орган на държавна власт или на местно самоуправление;
6. на изборна длъжност в ръководни или контролни органи или които представляват политически партии, организации, коалиции, професионални и съсловни организации, съгласно съдебното решение за регистрация;
7. наети по трудово или служебно правоотношение.
(5) Членовете на комисията осъществяват своята дейност по трудово правоотношение.
(6) Членовете на комисията освобождават заеманите от тях длъжности, несъвместими с изискванията по ал. 4, в 7-дневен срок от избирането им.
(7) Правомощията на член на комисията се прекратяват от Народното събрание преди изтичане на мандата му:
1. по негово искане;
2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеца;
3. при несъвместимост с изискванията по ал. 3 и 4.
(8) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията на член на комисията Народното събрание в едномесечен срок избира нов член до края на първоначалния мандат по реда на чл. 6.
Чл. 6. (1) Предложенията за членове на комисията се внасят в Народното събрание, придружени от автобиография, свидетелство за съдимост, медицинско удостоверение, че не страда от психическо заболяване, необходимите документи за извършване на проучване за надеждност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация и декларация за обстоятелствата и данните по чл. 5, ал. 3 и 4.
(2) Постоянната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание проверява обстоятелствата по чл. 5, ал. 4, т. 2, 3 и 4 в 14-дневен срок от внасянето на документите по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание изпраща в Държавна агенция "Национална сигурност" документите на кандидатите за членове на комисията за извършване на проучване за надеждност. Държавна агенция "Национална сигурност" извършва специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация в 14-дневен срок.
(4) Предложенията се разглеждат от постоянната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание в 7-дневен срок от получаването на информацията по ал. 2 и 3.
(5) Комисията по ал. 2 изслушва кандидатите и в 7-дневен срок внася доклад, обобщаващ резултатите от проведеното проучване.
(6) Кандидатите, които не отговарят на изискванията на този закон, се оттеглят по искане на комисията по ал. 2. Нови предложения се правят в 7-дневен срок от внасянето на доклада по ал. 5.
(7) Народното събрание избира поименно членовете на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Народното събрание избира от състава на комисията председател, заместник-председател и секретар.
Чл. 7. (1) Председателят на комисията я представлява, ръководи и организира дейността й, като:
1. определя дневния ред и свиква заседанията;
2. публикува решенията и докладите за дейността й на страницата на комисията в интернет и в бюлетина по чл. 14;
3. внася в Народното събрание два пъти годишно или при поискване доклад за дейността на комисията;
4. осъществява и други дейности съобразно задачите и функциите на комисията.
(2) Заместник-председателят на комисията подпомага председателя в неговата дейност и го замества при негово отсъствие.
(3) Секретарят на комисията организира текущата дейност и подготовката на заседанията на комисията.
Чл. 8. (1) Заседанията на комисията се свикват от председателя й по негова инициатива или по писмено искане на повече от половината от нейните членове.
(2) Заседанията на комисията се провеждат при кворум повече от половината от всички членове. Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове с явно гласуване.
(3) За заседанията се води стенографски протокол, в който се отразяват разискванията и гласуването на всеки от членовете на комисията.
(4) Решенията на комисията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 9. При осъществяване на дейността си комисията:
1. издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1;
2. разкрива и обявява имената на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1;
3. предоставя достъп на физически лица до информацията, събирана за тях, по тяхно искане, по искане на техните роднини по права линия до втора степен включително или на нотариално упълномощени от тях лица;
4. издава документи за принадлежност на физически лица към органите по чл. 1;
5. предоставя достъп до документите на органите по чл. 1 по реда на Закона за достъп до обществена информация;
6. води регистри на получените искания и издадените документи по т. 3 и 4;
7. сътрудничи със сродни чуждестранни и международни институции.
Чл. 10. Комисията извършва изследователска дейност, публикува документи, организира семинари, конференции и изложби с образователно-информационен характер.
Чл. 11. Комисията управлява централизирания архив на документите на органите по чл. 1.
Чл. 12. Комисията предоставя на органите по чл. 16, ал. 1 списъци на лицата, заемали или заемащи публична длъжност или извършвали или извършващи публична дейност.
Чл. 13. При изпълнение на дейностите по чл. 9 комисията изисква и получава безплатно информация от:
1. службите за сигурност;
2. органите на държавна власт и на местно самоуправление;
3. физическите и юридическите лица.
Чл. 14. Комисията издава бюлетин, в който публикува информация за своята дейност и за взетите решения. В бюлетина се публикуват и докладите по чл. 4, ал. 5.
Чл. 15. (1) Членовете на комисията получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни работни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
(2) Председателят на комисията получава месечно възнаграждение с 20 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по ал. 1, а заместник-председателят и секретарят на комисията - с 10 на сто.
Раздел II.
Задължения на държавните органи
Чл. 16. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на отбраната, министърът на външните работи, директорът на Националната разузнавателна служба, началникът на Националната служба за охрана, директорът на Националната следствена служба, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност", председателят на Главно управление на архивите и директорът на Централния военен архив организират в ръководените от тях структури окомплектоването и предаването на документите на органите по чл. 1 на комисията.
(2) Органите по ал. 1 предоставят на комисията:
1. писмени доклади за щатните и нещатните служители и за секретните сътрудници на органите по чл. 1, които са заемали или заемат публична длъжност или са извършвали или извършват публична дейност; в докладите се посочват структурната част на органите по чл. 1 и времето, през което лицата са работили или сътрудничили;
2. писмени доклади за щатните и нещатните служители и за секретните сътрудници на органите по чл. 1, които са заемали или заемат публична длъжност или са извършвали или извършват публична дейност и са сътрудничили или сътрудничат на службите за сигурност и службите за обществен ред след 10 ноември 1989 г.; в докладите се посочват структурната част на органите по чл. 1 и времето, през което лицата са работили или сътрудничили;
3. всички документи, отнасящи се до лицата по т. 1 и 2;
4. други материали, поискани от комисията.
(3) На искането на комисията се отговаря в 14-дневен срок от получаването му. Този срок може да бъде удължен еднократно от комисията по мотивирано искане на органите по ал. 1.
Чл. 17. Органите по чл. 16, ал. 1 по утвърден с председателя на комисията план-график окомплектоват и подготвят за предаване архивните дела и справочния апарат (картотеки, каталози, фондови книги, описи, регистрационни дневници, архивни регистри, исторически справки на фондообразувателите и други).
Чл. 18. Оперативният архив на органите по чл. 1 се предава, като:
1. архивните оперативни дела и следствените и съдебните дела, водени по описа на органите по чл. 1, се окомплектоват и подготвят за предаване по архивни фондове след проверка и сверяване дело по дело в архивния регистър на съответния архивен фонд с предавателно-приемателни протоколи, които съдържат пореден номер, номер на фонда, номер на архивната единица, брой листа; констатираните нередности (липса на цели архивни единици (дела), липса на листа, липса на заверителни надписи и други) се описват в предавателно-приемателните протоколи;
2. картотеките с имената и псевдонимите на секретните сътрудници и обектите на разработки, заедно с регистрационните дневници, се предават поотделно с предавателно-приемателни протоколи, които съдържат пореден номер, регистрационен дневник на секретните сътрудници и обектите на разработка, съдържащ от номер до номер, брой листа; констатираните нередности се описват в предавателно-приемателните протоколи.
Чл. 19. (1) Служебният и партийният архив на органите по чл. 1 се предават, като:
1. архивните дела се окомплектоват и подготвят за предаване по архивни фондове след проверка и сверяване дело по дело в съответните инвентарни и временни описи с предавателно-приемателни протоколи, които съдържат пореден номер, номер на фонда, номер на архивната единица, брой листа; констатираните нередности (липса на цели архивни дела, липса на листа, липса на заверителни надписи и други) се описват в предавателно-приемателните протоколи; с отделен предавателно-приемателен протокол се предават на комисията инвентарните описи, временните описи, книгата на фондовете (фондовата книга), историческите справки на фондообразувателите, тематичните и именните каталози и други;
2. личните кадрови дела на щатните и нещатните служители, заедно с именната картотека, се предават с предавателно-приемателни протоколи, които съдържат пореден номер, архивен номер на личното кадрово дело, брой листа; констатираните нередности (липса на цели лични кадрови дела, липса на листа, липса на заверителни надписи и други) се описват в предавателно-приемателните протоколи.
(2) В случаите, когато едно лице е било щатен или нещатен служител на органите по чл. 1 и на службите за сигурност и на службите за обществен ред, личното кадрово дело се разшива и се оформя ново архивно дело, което съдържа документи само за периода, през който лицето е било щатен или нещатен служител на органите по чл. 1. Техническата обработка се извършва от службата, където е съхранявано делото до предаването му в комисията. Извършените допълнителни дейности по разшиването на личните кадрови дела и оформянето на нови архивни дела се описват в предавателно-приемателните протоколи.
Чл. 20. Предавателно-приемателните протоколи по чл. 18 и 19 се изготвят в два еднообразни екземпляра, подписват се от органа по чл. 16, ал. 1 и от председателя на комисията и се регистрират.
Раздел III.
Задължения на гражданите и институциите
Чл. 21. (1) Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни в 7-дневен срок от получаване на поканата да се явят пред комисията и да предоставят исканите от тях сведения и документи.
(2) Органите, които поддържат бази данни и водят регистри на лицата, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност, са длъжни при поискване от председателя на комисията в 14-дневен срок да предоставят трите имена, единния граждански номер и заеманата длъжност на тези лица, както и да уведомяват в същия срок за настъпили кадрови промени.
(3) Ръководителите на държавни органи и на юридически лица и търговски дружества предоставят на комисията поисканите от тях документи в 14-дневен срок.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) При изпълнение на своите задължения членовете на комисията или оправомощени от нея лица от администрацията й имат право на безплатен достъп до Националната база данни "Население" и до регистъра БУЛСТАТ, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските документи за самоличност.
Чл. 22. (1) Физическите и юридическите лица и институциите, които притежават оригинални документи на органите по чл. 1, са длъжни да ги предоставят на комисията.
(2) Документите по ал. 1 могат да бъдат предоставени лично, по пощата или по друг начин.
Чл. 23. Физическите и юридическите лица и институциите не могат да публикуват или разгласяват по друг начин документи или части от тях, които установяват принадлежност на български граждани към органите по чл. 1.
Глава трета.
РЕД ЗА УСТАНОВЯВАНЕ И ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ
Раздел I.
Установяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Чл. 24. Принадлежност към органите по чл. 1 се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на органите по чл. 1.
Чл. 25. Обстоятелството по чл. 24 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва:
1. за установяване на дейност на щатен служител - с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения;
2. за установяване на дейност на нещатен служител - с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения;
3. за установяване на дейност на секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители.
Чл. 26. (1) Установяване на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за:
1. лица, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, народни представители в Народното събрание и в Европейския парламент, кметове и общински съветници;
2. лица, заемали публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на този закон;
3. лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизане в сила на този закон;
4. лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити.
(2) В срок от 24 часа след приключване на регистрацията комисиите по ал. 1, т. 1 предоставят списъците на кандидатите за проверка в комисията.
(3) Резултатите от проверката на лицата по ал. 1, т. 1 се публикуват от комисията в 7-дневен срок в интернет страницата й и в бюлетина по чл. 14.
(4) Не подлежат на проверка лицата, родени след 16 юли 1973 г.
Чл. 27. (1) Установяване на принадлежност към органите по чл. 1 в рамките на предварителна проверка може да бъде извършено по писмено искане на:
1. политически партии, коалиции и организации по отношение на техните членове;
2. органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт по отношение на лица, за които предстои избор или назначаване на публична длъжност;
3. професионални, синдикални, обществени, религиозни, научни и други граждански организации и сдружения по отношение на техните членове.
(2) Искането по ал. 1 се подписва от представляващия лицата по ал. 1. Към искането се прилага писмено съгласие на проверяваното лице за извършване на предварителната проверка.
(3) Резултатът от предварителната проверка се предоставя в писмена форма на заявителя в 7-дневен срок. При наличието на доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 се уведомява и проверяваното лице.
Чл. 28. Комисията се произнася служебно, когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла.
Раздел II.
Обявяване на принадлежност към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Чл. 29. (1) Обявяването на принадлежност на лице към органите по чл. 1 се извършва с решение на комисията.
(2) Решението по ал. 1 съдържа:
1. за щатен или нещатен служител - трите имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане; всички документи, свързани с кариерното му развитие; структурата или структурите, в които е работило; публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката;
2. за секретен сътрудник - трите имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане; трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител; структурата или структурите, в които е осъществявано сътрудничеството; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството; използваните псевдоними и документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1; кога е снето от действащия оперативен отчет, както и публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката.
(3) Лице, на което имената и псевдонимите му са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби, се разкрива от комисията, като изрично се отбелязва, че липсват други данни по чл. 25, т. 3.
(4) Решението на комисията се обявява на проверяваното лице и се публикува в интернет страницата на комисията и в бюлетина по чл. 14.
(5) Решението на комисията може да се обжалва от проверяваното лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 30. (1) Не подлежат на публикуване данни за лице, което:
1. е починало;
2. е изразило писмено готовност да дава или е давало информация единствено до навършване на 18-годишна възраст;
3. в тридневен срок след писменото му уведомяване за резултата от предварителната проверка по чл. 27, ал. 3 оттегли кандидатурата си за заемане на публична длъжност или извършване на публична дейност.
(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 3 не се прилага за лице, регистрирано в избирателните комисии за участие в изборите. Ако за такова лице е установена принадлежност към Държавна сигурност или към разузнавателните служби на Българската народна армия, името му задължително се обявява в интернет страницата на комисията и се изпраща на съответната избирателна комисия не по-късно от 7 дни преди изборния ден.
Глава четвърта.
ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ
Чл. 31. (1) Всеки има право:
1. на достъп до информацията, събирана за него или за неговите починали съпруг/а или роднини по права линия до втора степен включително в органите по чл. 1;
2. да поиска да бъде извършена проверка за него или за неговите починали съпруг/а или роднини по права линия до втора степен включително за установяване на принадлежност към органите по чл. 1;
3. на достъп до документите на органите по чл. 1 за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност по реда на Закона за достъп до обществена информация.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява чрез подаване на писмено заявление до комисията лично или от нотариално упълномощен представител.
(3) Комисията отговаря писмено на заявлението по ал. 2 в 30-дневен срок, като уведомява лицето за времето и мястото за запознаване с документите.
(4) Достъпът по ал. 1 включва:
1. непосредствено запознаване с документите;
2. издаване на копия от документи;
3. разкриване самоличността на лицата, давали информация по делото.
(5) За упражняване на правото по ал. 4, т. 3 се подава изрично писмено заявление.
(6) В случаите, когато съдържанието на документите може съществено да наруши права и законни интереси на трети лица, чиито имена са споменати в документите, и няма изрично писмено съгласие от тях или от техните законни наследници, се предоставят копия, които не включват данните, отнасящи се до третите лица.
(7) В случаите на ал. 6 лицето подписва декларация за неразгласяване на обстоятелствата, които са му станали известни.
(8) Лице, за което е установена принадлежност към Държавна сигурност или към разузнавателните служби на Българската народна армия, има право да се запознае с документите, съдържащи се в неговото лично и работно дело. Лицето може да обжалва решението на комисията за установяване на принадлежност по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 32. (1) Не се разкриват и публично оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице.
(2) За да не бъде разкрит или публично оповестен документ, съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в комисията. Комисията се произнася с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
(3) Документите по ал. 1, които не се разкриват и публично оповестяват, се регистрират в отделен архивен фонд в централизирания архив по чл. 1, ал. 3, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията.
Глава пета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 33. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 15 000 до 30 000 лв.
(2) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или от оправомощени от комисията длъжностни лица.
(3) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Документ" е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни.
2. "Щатни служители" са български граждани, осъществявали държавна служба в органите по чл. 1 от ниво оперативен работник, следовател и дознател включително.
3. "Нещатни служители" са български граждани, привлечени да изпълняват задачи и поръчения, свързани с дейността на органите по чл. 1.
4. "Секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица и информатори.
5. "Лично кадрово дело" е организационна форма, в която се събират данни за кадровото развитие на щатните и нещатните служители.
6. "Щатно разписание" е документ, съдържащ имената на щатните и нещатните служители, осъществявали дейност в службите и звената на органите по чл. 1.
7. "Служби за сигурност" са служби за сигурност по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация.
8. "Служби за обществен ред" са служби за обществен ред по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира членовете на комисията.
§ 3. В 45-дневен срок от избирането й комисията приема правилник за своята дейност и дейността на администрацията си и го обнародва в "Държавен вестник".
§ 4. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет осигурява на комисията и администрацията й необходимите работни помещения и технически средства за осъществяване на нейната дейност и за съхранение на архива на органите по чл. 1.
§ 5. Охраната на сградата, архива и имуществото на комисията се осъществява от Националната служба за охрана.
§ 6. Комисията започва дейността си с проверка на лицата по чл. 3, ал. 1.
§ 7. (1) Комисията предоставя на ръководителите на службите за сигурност списъци на лицата, заемащи публична длъжност или извършващи публична дейност.
(2) В 14-дневен срок от предоставянето на списъците по ал. 1 ръководителите на службите за сигурност свалят от отчет служителите под прикритие и сътрудниците, заемащи публична длъжност или извършващи публична дейност, и уведомяват комисията за това.
§ 8. В 8-месечен срок от влизането в сила на закона органите по чл. 16, ал. 1 предават на комисията документите на органите по чл. 1, намиращи се в техните структури.
§ 9. Архивите на прекратилите действието си държавни органи по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (обн., ДВ, бр. 63 от 1997 г.; бр. 89 от 1997 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 24 от 2001 г.; бр. 52 от 2001 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 28 от 2002 г.; отм., бр. 45 от 2002 г.) се предоставят на комисията.
§ 10. В едномесечен срок след избирането на членовете на комисията физическите и юридическите лица и институциите са длъжни да предоставят на комисията намиращите се в тях документи на органите по чл. 1.
§ 11. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г.) След прекратяване на дейността на комисията всички материали относно дейността й се предават за съхранение съгласно Закона за Националния архивен фонд.
§ 12. За лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., не се установява принадлежност към органите по чл. 1 по смисъла на този закон.
§ 13. След влизането в сила на закона използването на справочния апарат (картотеки, регистрационни дневници, каталози и описи) и архивните документи на органите по чл. 1 се извършва само след разрешение на председателя на комисията.
§ 14. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на закона документите, създадени от дейността на полицията, и съдебните дела на областните, военните и военнополевите съдилища в България, образувани в периода от 1 януари 1923 г. до 9 септември 1944 г., се окомплектоват и се подготвят за предаване на Главно управление на архивите по архивни фондове след проверка и сверяване в картотеката и в съответните инвентарни описи.
(2) Предаването се извършва с предавателно-приемателни протоколи, които съдържат пореден номер, номер на фонда, номер на архивното дело и брой листа. В предавателно-приемателните протоколи се отбелязват и констатираните нередности.
(3) С отделен предавателно-приемателен протокол се предават на Главно управление на архивите инвентарните описи и картотеката с имената на лицата, разработвани от полицията и осъдените по дела на областните, военните и военнополевите съдилища.
(4) Предавателно-приемателните протоколи се изготвят в два еднообразни екземпляра, утвърждават се от министъра на вътрешните работи и от председателя на Главно управление на архивите и се регистрират.
§ 15. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59 и 75 от 2006 г.) се правят следните допълнения:
1. Създава се нов чл. 273:
"Чл. 273. Който разгласи информация, установяваща принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и с глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева."
2. Създава се нов чл. 284а:
"Чл. 284а. Длъжностно лице от състава на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или от нейната администрация, което разгласи информация или разпространи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, станали му известни в това му качество, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева."
3. Създава се нов чл. 284б:
"Чл. 284б. Длъжностно лице, което не свали от отчет сътрудник или служител под прикритие, заемащ публична длъжност или извършващ публична дейност по смисъла на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба в размер от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева."
4. Създава се нов чл. 313б:
"Чл. 313б. (1) Който унищожи, скрие, преправи или повреди документ на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който държи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия."
§ 16. Данните на щатните и нещатните служители и на секретните сътрудници на органите по чл. 1 не представляват лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни.
§ 17. Документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, както и архивите на местата за лишаване от свобода, специалните архиви на съда, следствието и прокуратурата и архивите на трудововъзпитателните училища, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
§ 18. Изпълнението на закона се възлага на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
-------------------------
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 6 декември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД
(ОБН. - ДВ, БР. 57 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.07.2007 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"
(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

ИЗТОЧНИК: http://www.comdos.bg/

Етническите войни от „четвърто поколение”

Днес в света има над 180 държави. Като само двайсетина измежду тях биха могли да се смятат за „етнически еднородни”: там националните малцинства съставляват под 5% от населението. За 40% от държавите на планетата се смята, че имат „пъстър етнически състав”, т.е. в тях живеят пет или повече национални малцинства. Като цяло, в света има около осем хиляди големи и малки народи, които теоретично биха могли да претендират за собствена независима държавност. Тоест, мнозинството съвременни държави са потенциална арена на междуетнически конфликти.
През втората половина на ХХ век в света са избухнали над триста такива конфликти. По официални данни на ООН, след Втората световна война, в т.нар. „вътрешни войни” (сред които доминират именно междуетническите сблъсъци) са загинали повече хора отколкото в „класическите” войни. С края на студената война и постепенното налагане на еднополюсния модел, междуетническото напрежение значително нарастна, като към старите конфликти се прибавиха и много нови. В тези условия, особено актуален изглежда опитът на държавите от Азия и Африка.
Вече няколко десетилетия повечето страни от тези два континента оформят своеобразна зона на хронична политическа нестабилност. Острите сблъсъци между нововъзникналите държави в постколониалния период често прерастваха в опустошителни войни. Паралелно с това, в повечето от тях се разгоряха и кръвопролитни вътрешни етнически или религиозни конфликти. В тази сложна ситуация, управляващите в страните от Изтока използваха широк набор от средства за укрепване на единството и териториалната им цялост и преодоляване на дезинтеграционните тенденции. Какви са основните черти и особености на националната политика на повечето държави от Азия и Африка и какви са поуките от техния, преобладаващо отрицателен, опит?
На първо място, следва подчертаем, че централните правителства на африканските и азиатски държави, твърдо защитавайки принципа за неприкосновеност на съществуващите национални граници, провеждаха през последните четири-пет десетилетия национална политика, която имаше (със съвсем редки изключения) ярко изразен репресивен характер. Предприеманите от тях мерки често бяха насочени не само против въоръжените бунтовнически групи, но и против „неблагонадеждните”, от гледна точка на централното правителство, етнически и конфесионални малцинства. Впрочем, в редица страни се отричаше самото съществуване на етнически малцинства, които бяха подложени на тотална дискриминация. Турският управляващ елит например, дълги години обявявше кюрдското малцинство за „планински турци”, съчетавайки мерките за максимално ускорената му насилствена асимилация, с репресии срещу марксисткото кюрдско движение в югоизточните райони на страната. Като при това ударението се поставяше върху взаимодействието между мобилните антипартизански отряди и многобройната армия от осведомители, както и изкуственото разпалване на противоречията и между местните турци и кюрдите.
В повечето случаи обаче, силовите методи и свързната с тях скъпоструваща модернизация на националните армии се оказваха недостатъчни за ограничаването и потискането на дезинтеграционните тенденции. Редица азиатски и африкански правителства не се спираха пред налагането на блокади на районите, населявани от различни малцинствени групи, целейки да провокират появата на допълнителни икономически трудности и дори на масов глад. Доста разпространени бяха и насилствените депортации и опитите за „разтваряне” на малцинствата в чужда среда (както сред доминиращия етнос, така и сред представители на други малцинствени групи), с цел сепаратистките движения да бъдат лишени от масова подкрепа.
Някои режими пък заложиха на разпалването на трайбализма и религиозната врежда в периферните райони. Така централните власти получаваха възможността да отхвърлят всички обвинения в извършването на геноцид, тъй като смазването на бунтуващите се малцинства и сепаратистките движения бе възложено не на националната армия, а на местни съюзници или наемници. Най-показателен в това отношение е примерът на Судан, където въоръжените и покровителтствани от местния ислямисткия режим племенни опълчения нееднократно извършваха масови кланета над изповядващите християнството жители от южните райони на страната.
Срещу сепаратистите и подкрепящото ги местно население бяха използвани и „приятелски настроени” бунтовнически движения от съседни държави, при това както на тяхна територия (например за унищожаването на разположените там бази на сепаратистите и бежански лагери), така и на собствена, във взаимодействие с правителствените части. Именно тази тактика следваше през 70-те и 80-те години на миналия век марксисткото правителство на Етиопия, използвайки въоръжените отряди на Народно-освободителната армия на Судан (т.е. християнските сепаратисти на полковник Джон Гаранг) за смазването на оромските сепаратисти (изповядващи исляма) в западната част на страната.
Чисто теоретично погледнато, военно-репресивните мерки действително биха могли да доведат до някакво решение на проблема със сепаратизма: например при пълното изчезване на конкретно малцинство по пътя на физическото му изтребване, или пък чрез тоталната му асимилация от доминиращото мнозинство. В днешния свят обаче, масовото изтребване на хора е практически невъзможно да се скрие. Затова и проявите на геноцид стават все по-редки (последният такъв пример беше Руанда през 90-те години на миналия век). Повечето народи съумяват да мобилизират целия потенциял на своята общност за да гарантират физическото оцеляване и съхраняването на културната си специфика. И оказват толкова мощен отпор на асимилационните процеси, че в крайна сметка подобно силово решаване на проблема става все по-малко възможно на практика.
Известни успехи би могла да донесе и стратегията за изтласкване и изолация на бунтуващите се малцинствени групи. Така, мароканското правителство изгради специална отбранителна стена за да изолира т.нар. Фронт ПОЛИСАРИО и подкрепящите го жители на бившата испанска колония Западна Сахара в пустинята и на територията на съседен Алжир. Едновременно с това стартира интензивната експлоатация на природните богатства на Западна Сахара в районите, надеждно защитени от нападенията на бунтовниците. Скоро обаче възникна въпросът, доколко целесъобразна, от икономическа гледна точка, е подобна тактика: в крайна сметка ресурсите на Западна Сахара не само не съдействаха за просперитета на Мароко, но и станаха косвена причина за натрупването на гигантския външен дълг от 18 млрд. долара, вложени предимно в изграждането на грандиозното отбранително съоръжение в пустинята.
Както показва опитът на африканските и азиатски държави, в повечето случаи огромните военни разходи, както и продължителните вътрешните войни, не доведоха до възстановяването и укрепването на тяхната териториална цялост и разгрома на сепаратистките движения. Напротив, практически навсякъде те се превърнаха в непреодолимо препятствие по пътя към социално-икономическия прогрес, провокирайки дълбока криза в обществото и държавните институции. Изминалите десетилетия на независимо развитие в Азия и Африка показват, че залагането на грубата сила и диктата по отношение на малцинствата, е порочно в самата си основа. Днес в много държави от Изтока с горчивина и разочарование осъзнават, че продължаването на подобна репресивна политика е вече невъзможно.
Условията за прерастването на един етнонационален конфликт във въоръжена борба могат да бъдат различни. Например, натрупването на оръжие у местното население и неконтролираното му разпространие в т.нар. „горещи точки”. Или пък създаването на неконституционни военни структури от съперничещи си сили или криминални групировки. Както и психологическата готовност на хората за възможни военни сблъсъци и обществените настроения, свързани с „очакването” за избухването на въоръжен вътрешен конфликт.
Етническите конфликти обаче, представляват опасност не само за участващите в тях страни, но (както сочи историята) и за целия свят. Да си припомним например, етническият конфликт в Австро-Унгария, след който започва Първата световна война. Съвременните етнически конфликти са опасни и поради небивалия ръст на бежанците от регионите, обхванати от тях. Така, ако през 1970, по данни на ООН, в света е имало 8 млн. бежанци, то след етническите конфликти, свързани с разпадането на СССР и Югославия, броят им достигна 27,4 млн.
Не по-малко тежки са конфликтите на религиозна основа – като например кашмирският между Индия и Пакистан, иракският – между местните шиити и сунитите, или пък тези в окупирания от Китай Тибет, Косово или Босна.

източник:

Етническите войни от „четвърто поколение”

Днес в света има над 180 държави. Като само двайсетина измежду тях биха могли да се смятат за „етнически еднородни”: там националните малцинства съставляват под 5% от населението. За 40% от държавите на планетата се смята, че имат „пъстър етнически състав”, т.е. в тях живеят пет или повече национални малцинства. Като цяло, в света има около осем хиляди големи и малки народи, които теоретично биха могли да претендират за собствена независима държавност. Тоест, мнозинството съвременни държави са потенциална арена на междуетнически конфликти.

През втората половина на ХХ век в света са избухнали над триста такива конфликти. По официални данни на ООН, след Втората световна война, в т.нар. „вътрешни войни” (сред които доминират именно междуетническите сблъсъци) са загинали повече хора отколкото в „класическите” войни. С края на студената война и постепенното налагане на еднополюсния модел, междуетническото напрежение значително нарастна, като към старите конфликти се прибавиха и много нови. В тези условия, особено актуален изглежда опитът на държавите от Азия и Африка.

Вече няколко десетилетия повечето страни от тези два континента оформят своеобразна зона на хронична политическа нестабилност. Острите сблъсъци между нововъзникналите държави в постколониалния период често прерастваха в опустошителни войни. Паралелно с това, в повечето от тях се разгоряха и кръвопролитни вътрешни етнически или религиозни конфликти. В тази сложна ситуация, управляващите в страните от Изтока използваха широк набор от средства за укрепване на единството и териториалната им цялост и преодоляване на дезинтеграционните тенденции. Какви са основните черти и особености на националната политика на повечето държави от Азия и Африка и какви са поуките от техния, преобладаващо отрицателен, опит?

На първо място, следва подчертаем, че централните правителства на африканските и азиатски държави, твърдо защитавайки принципа за неприкосновеност на съществуващите национални граници, провеждаха през последните четири-пет десетилетия национална политика, която имаше (със съвсем редки изключения) ярко изразен репресивен характер. Предприеманите от тях мерки често бяха насочени не само против въоръжените бунтовнически групи, но и против „неблагонадеждните”, от гледна точка на централното правителство, етнически и конфесионални малцинства. Впрочем, в редица страни се отричаше самото съществуване на етнически малцинства, които бяха подложени на тотална дискриминация. Турският управляващ елит например, дълги години обявявше кюрдското малцинство за „планински турци”, съчетавайки мерките за максимално ускорената му насилствена асимилация, с репресии срещу марксисткото кюрдско движение в югоизточните райони на страната. Като при това ударението се поставяше върху взаимодействието между мобилните антипартизански отряди и многобройната армия от осведомители, както и изкуственото разпалване на противоречията и между местните турци и кюрдите.

В повечето случаи обаче, силовите методи и свързната с тях скъпоструваща модернизация на националните армии се оказваха недостатъчни за ограничаването и потискането на дезинтеграционните тенденции. Редица азиатски и африкански правителства не се спираха пред налагането на блокади на районите, населявани от различни малцинствени групи, целейки да провокират появата на допълнителни икономически трудности и дори на масов глад. Доста разпространени бяха и насилствените депортации и опитите за „разтваряне” на малцинствата в чужда среда (както сред доминиращия етнос, така и сред представители на други малцинствени групи), с цел сепаратистките движения да бъдат лишени от масова подкрепа.

Някои режими пък заложиха на разпалването на трайбализма и религиозната врежда в периферните райони. Така централните власти получаваха възможността да отхвърлят всички обвинения в извършването на геноцид, тъй като смазването на бунтуващите се малцинства и сепаратистките движения бе възложено не на националната армия, а на местни съюзници или наемници. Най-показателен в това отношение е примерът на Судан, където въоръжените и покровителтствани от местния ислямисткия режим племенни опълчения нееднократно извършваха масови кланета над изповядващите християнството жители от южните райони на страната.





Срещу сепаратистите и подкрепящото ги местно население бяха използвани и „приятелски настроени” бунтовнически движения от съседни държави, при това както на тяхна територия (например за унищожаването на разположените там бази на сепаратистите и бежански лагери), така и на собствена, във взаимодействие с правителствените части. Именно тази тактика следваше през 70-те и 80-те години на миналия век марксисткото правителство на Етиопия, използвайки въоръжените отряди на Народно-освободителната армия на Судан (т.е. християнските сепаратисти на полковник Джон Гаранг) за смазването на оромските сепаратисти (изповядващи исляма) в западната част на страната.

Чисто теоретично погледнато, военно-репресивните мерки действително биха могли да доведат до някакво решение на проблема със сепаратизма: например при пълното изчезване на конкретно малцинство по пътя на физическото му изтребване, или пък чрез тоталната му асимилация от доминиращото мнозинство. В днешния свят обаче, масовото изтребване на хора е практически невъзможно да се скрие. Затова и проявите на геноцид стават все по-редки (последният такъв пример беше Руанда през 90-те години на миналия век). Повечето народи съумяват да мобилизират целия потенциял на своята общност за да гарантират физическото оцеляване и съхраняването на културната си специфика. И оказват толкова мощен отпор на асимилационните процеси, че в крайна сметка подобно силово решаване на проблема става все по-малко възможно на практика.

Известни успехи би могла да донесе и стратегията за изтласкване и изолация на бунтуващите се малцинствени групи. Така, мароканското правителство изгради специална отбранителна стена за да изолира т.нар. Фронт ПОЛИСАРИО и подкрепящите го жители на бившата испанска колония Западна Сахара в пустинята и на територията на съседен Алжир. Едновременно с това стартира интензивната експлоатация на природните богатства на Западна Сахара в районите, надеждно защитени от нападенията на бунтовниците. Скоро обаче възникна въпросът, доколко целесъобразна, от икономическа гледна точка, е подобна тактика: в крайна сметка ресурсите на Западна Сахара не само не съдействаха за просперитета на Мароко, но и станаха косвена причина за натрупването на гигантския външен дълг от 18 млрд. долара, вложени предимно в изграждането на грандиозното отбранително съоръжение в пустинята.

Както показва опитът на африканските и азиатски държави, в повечето случаи огромните военни разходи, както и продължителните вътрешните войни, не доведоха до възстановяването и укрепването на тяхната териториална цялост и разгрома на сепаратистките движения. Напротив, практически навсякъде те се превърнаха в непреодолимо препятствие по пътя към социално-икономическия прогрес, провокирайки дълбока криза в обществото и държавните институции. Изминалите десетилетия на независимо развитие в Азия и Африка показват, че залагането на грубата сила и диктата по отношение на малцинствата, е порочно в самата си основа. Днес в много държави от Изтока с горчивина и разочарование осъзнават, че продължаването на подобна репресивна политика е вече невъзможно.

Условията за прерастването на един етнонационален конфликт във въоръжена борба могат да бъдат различни. Например, натрупването на оръжие у местното население и неконтролираното му разпространие в т.нар. „горещи точки”. Или пък създаването на неконституционни военни структури от съперничещи си сили или криминални групировки. Както и психологическата готовност на хората за възможни военни сблъсъци и обществените настроения, свързани с „очакването” за избухването на въоръжен вътрешен конфликт.

Етническите конфликти обаче, представляват опасност не само за участващите в тях страни, но (както сочи историята) и за целия свят. Да си припомним например, етническият конфликт в Австро-Унгария, след който започва Първата световна война. Съвременните етнически конфликти са опасни и поради небивалия ръст на бежанците от регионите, обхванати от тях. Така, ако през 1970, по данни на ООН, в света е имало 8 млн. бежанци, то след етническите конфликти, свързани с разпадането на СССР и Югославия, броят им достигна 27,4 млн.

Не по-малко тежки са конфликтите на религиозна основа – като например кашмирският между Индия и Пакистан, иракският – между местните шиити и сунитите, или пък тези в окупирания от Китай Тибет, Косово или Босна.

Всъщност, ХХ-ти век преживя три вълни на етнически конфликти, приключили със създаването на нови национални държави (след Първата и Втората световни войни и след разпадането на Съветската империя). Мнозина експерти смятат, че днес светът се намира в завършващия стадий на третия период. Отчитайки обаче, че на планетата (както отбелязах по-горе) има повече от достатъчно народи, не разполагащи със собствени държави, никой не може да предскаже, кога ще започне четвъртият период, или пък дали той вече не е започнал.

Конфликтите в Африка

На Африканския континент, където се намират 33 от 45-те най-бедни страни в света, живеят над половината от всички бежанци на планетата. Там има над 50 нации и повече от 3 хиляди племена, а през последните 40 години са извършени над сто военни преврата и са избухнали 18 пълномащабни граждански войни, в които са загинали над десет милиона души. Само в шест африкански държави (Судан, Етиопия, Мозамбик, Ангола, Уганда и Сомалия) са загинали над 4 млн. души. През последните години въоръжените етнически конфликти бяха особено интензивни в региона на африканските Големи езера и, особено, в Руанда, Бурунди и Заир.





В Руанда, в резултат от съзнателно провежданата от правителството политика на геноцид спрямо принадлежащите към местното племе тутси, бяха убити над един милион души, като истинската причина за избухването на конфликта бе контрола върху производството на наркотици.

В Бурунди, в резултат от етнически конфликт загинаха около 100 хиляди души, а около един милион други бяха принудени да напуснат родните си места.

В Заир, между 1967 и 1993 управляваше военен режим, начело с маршал Мобуту Сесе Секо. През 1990-1993 бе направен опит за експериментално въвеждане на многопартиен политически модел, който обаче се провали и през следващите пет години властта на практика отново бе поета от военните. През 1998 страната беше обхваната от гражданска война, приключила със създаването на т.нар. Демократична република Конго, президентският пост в която бе зает от бившия марксист и партизански командир Лоран-Дезире Кабила. По време на неговото управление (от края на 90-те до 2001, когато бе убит от свой телохранител) и това на сина му Жозеф (управлявал Конго през 2001- 2003) в страната се водеха едновременно няколко войни. Първата – между президента и конгоанските бунтовници, втората – в източните провинции срещу местните жители от племето тутси, а в третата активно се включиха и съседните държави. Така, в подкрепа на президента Кабила се обявиха Ангола, Намибия, Зимбабве и Чад. Бунтовниците пък бяха подкрепени от Руанда и Уганда. В основата на конфликта бяха етническите, расови, религиозни, социално-икономически и политически противоречия, както и стремежа за контрол върху добива на изключително ценния минерал колтан, използван в производството на мобилни телефони. В крайна сметка, дългогодишната гражданска война приключи с преговори и провеждане на избори през април 2003, като точният брой на загиналите в нея остава неизвестен – смята се, че те са между два и три милиона души.

Повече от четвърт век продължаваше гражданската война в Ангола (започнала непосредствено след обявяването на независимостта на страната през 1975), причина за която бе както етническото противопоставяне, така и стремежът за контрол върху добива на диаманти. В крайна сметка, борбата за власт между двете основни политически движения - МПЛА и УНИТА, приключи с победата на първото.

В Нигерия, която е най-голямата държава в Тропическа Африка, конфликтът има религиозен характер. Между 40 и 50% от населението на страната изповядва исляма, 25-30% са християни, а останалите се придържат към традиционните местни култове. Етнополитическите конфлиикти там доведоха до постоянно напрежение и спорадични кървави сблъсъци между мюсюлманското и християнско население, между северните и южните племена. Като в хода на гражданската война в Биафра (края на 60-те години на миналия век), етническият сепаратизъм едва не доведе до разпадането на федеративната държава на множество малки племенни княжества.

Конфликтът в Етиопия пък е пример за съвършено безсмислена война между две съседни африкански държави за контрола върху няколко голи и безплодни пясъчни вериги в пустинята. След две кървави войни, през 2000, Етиопия и Еритрея (бивша етиопска провинция, получила независимост през 1993) се съгласиха с изводите на комисията по демаркиране на границата между тях, включително за преминаването към Еритрея на граничния град Бадме. Въпреки това етиопците продължават да изграждат селища в оспорваната територия, без да се съобразяват с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Което означава, че войната там може да бъде възобновена буквално всеки момент.

Продължава да е конфликтна и ситуацията по крайбрежието на Западна Африка. Така, Габон и Гвинея спорят за принадлежността на островчето Багне, чиято площ е само няколко стотин квадратни метра. Всъщност, истинската причина са откритите в района през 1990 петролни находища и породеният от това граничен спор, което пък прави урегулирането на конфликта в още по-сложен проблем.

Предотвратяването и локализацията на конфликтите

Днес в света има около 600 милиона единици леко стрелково оръжие, т.е. по едно на всеки десет жители на планетата. Като най-опасна е ситуацията с неговото неконтролирано разпространение в държавите от Северна Африка, Близкия изток, Азия и Кавказ. А през последните 25 години, в 46 от всичките 49 големи конфликти, именно този тип оръжие беше основното средство за водене на война. При това само 50% от него се разпространява по легални канали.

Опитът от последните десетина години сочи, че превантивните действия на международните институции за предотвратяване на конфликтите се оказват слабоефективни. От общо 57 конфликти, в които са се намесвали умиротворителни части на ООН, в повечето тази намеса почти не е оказала влияние за по-бързото им прекратяване. Причините за това са няколко. На първо място, защото (поради тромавия бюрократичен апарат на въпросните институции) умиротворителите се оказват зле информирани за реалната, бързо променяща се ситуация. На второ място, те обикновено са малочислени. На трето, най-често биват изтегляни от съответната страна преди там да се е формирало действено местно управление. И, което е най-важно, държавите-членки на международните институции нямат особено желание да финансират подобни операции, още по-малко пък са склонни да изпращат свои военни контингенти за осъществянето им.

А, докато това е така, навлизането на света в ерата на етнически войни от „четвърто поколение” изглежда само въпрос на време.

източник: http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-6-2005/445-etnicheskite-voyni-ot-chetvarto-pokolenie?showall=1

В БЪЛГАРИЯ НИКОЙ НЕ ИЗСЛЕДВА  ЕТНИЧЕСКИТЕ КОНФЛИКТИ

В БЪЛГАРИЯ НИКОЙ НЕ ИЗСЛЕДВА  ЕТНИЧЕСКИТЕ КОНФЛИКТИ

в. “Контрасти”, бр. 30, 2007 г.

Г-н Георгиев, събитията от последните дни дават ли ни основание да твърдим, че има провал на етническия модел в страната? И ако има провал, той дължи ли се на появата на Атака и на конфликтите в последните месеци между роми и българи?
Българският етнически модел за изминалите години бе нещо като запазена марка за безконфликтен политически преход.Вярно е , че политиците преиграваха в неговата възхвала, но ако се обърнем назад , ще видим, че лош или добър, той изигра своята политическа роля. Обществото ни избегна не само кървавите етнически конфликти, но и не регистрира до средата на 2005 г. сериозни  кризи на етническа основа.Ако перефразираме една китайска поговорка,че не е важно дали котката е черна или бяла , важното е да лови мишки, то и съществуващият етнически модел със цялата му едностранчивост е бил полезен за обществото.
В същото време критиците и анализаторите все повече виждаха неговите недостатъци. С годините се увеличаваше и  броят на неговите противници, а сега вече официално  и две партии – ДСБ и Атака са превърнали критиките към този модел в част от своите политически платформи. За всички ни бе ясно , че създаденият политически модел на междуетнически отношения не се разви, остана  непълен, защото не включи политическо представителство и диалог с всички достатъчно големи етнически групи и в най-голяма степен ромската. Ставаше все по-ясно , че този модел капсулира турската етническа общност и не спомага за нейното свободно развитие и ориентация  към определена политическа сила съобразно нейното социално положение –например-по-заможните към десноцентристките партии, служащите и интелигенцията – към левоцентристките , и т.н. В Белгия например никому не идва наум да създаде партия на валонците или партия на фламандците. Но този модел изпадна в криза тогава когато стана ясно , че върху него паразитира несменяем политически елит, който извлича неправомерни политически и икономически изгоди; когато стана ясно , че ДПС  се е настанил удобно в нишата на несменяем политически балансьор , който винаги осребрява участието си във властта. Не знам  кой измисли псевдополитическата закономерност,  че управление без ДПС не е възможно, но тя папагалски се възпроизвежда във всички парламентарни управления. Така постепенно се натрупваха негативите ,които доведоха до сегашната му явна криза. И не е вярно , според мен , че явното изчерпване  на модела се дължи на появата на Атака , а тъкмо обратното – сляпото придържане на всяка цена към погрешна вече формула  на политическо управление доведе до появата на Атака.

Защо конфликтите възникнаха така яростно и на големи групи, след като Атака стана обществен факт? Има ли връзка тя с това, нейните възгледи, политика?
Аз не споделям вижданията на политици и анализатори , които демонизират Атака,обявяват я за политически Франкенщайн, сбирщина , и т.н. В същото време не споделям оценките и разрешенията на проблемите , които предлага тази политическа формация. Малко е времето да се види накъде отива тази формация. Но съм изучавал политическата история на крайните политически партии в Италия , Австрия , Франция , Холандия. След първоначалното им избухване като нова “звезда” в политическата галактика с хаотично и непредвидимо поведение,с неприемане от класическите партии, започва процес на “опитомяване”, на възприемане на политическите правила на играта и превръщането им в необходим елемент на политическите системи на тези страни,изразяващ по легален начин недоволството на европейския гражданин от емигрантите , бедните съседи,  коварния “трети свят” , и т.н. Вероятно това ще стане и тук. Разликата между българската крайна националистическа формация и националистическите и ксенофобски партии в Европа е  в това , че там дебютираха в  местното управление и след това тези партии се превърнаха в общонационални. В местното управление крайната националистическа  реторика бе изговорена и за централното управление останаха малка част от претенциите на тези партии.При нас стана обратно – Атака победи като общонационална партия без да изговори натрупаните проблеми в местните парламенти. Но поне засега виждам една голяма полза от съществуването на Атака: артикулирането на сложните етнически проблеми на страната. Досега всички политици, за да не се попречи на членството  първо в НАТО , после в ЕС не смееха да изговорят проблемите в етническата област. Сега вече езикът на Атака започва да става постепенно и език на останалите политически партии.Такива псевдоаксиоми като напр. непременно участие на ДПС във властта започват да се подлагат на съмнение. Вижда се погрешността на туширане на социалните конфликти чрез системите за социално подпомагане на етническите групи.
Силно е да се каже, че сме пред прага на етническа война , но конфликтите и напреженията в тази област са съществували и са се натрупвали досега и не Атака ги активирала,а ги е артикулирала като проблеми – друг е въпросът , че не всички сме съгласни с разрешенията , които тя предлага.

Има ли вероятност Атака в този си вид да поведе недоволството на гражданите срещу проявите на ромите? Може ли това недоволство да получи политическо измерение?

Това би било опасен и непредвидим ход  на тази формация.Това наистина би я превърнало в противоконституционна партия, ако създаде отряди от командоси или други паравоенни образования, ако  генерира етническа и верска враждебност,ако на насилието отвърне с насилие. Ескалацията на напрежението в момента на вакуум на властта би било най-голямото зло за етнонационалната сигурност. Сигнали за усилваща се ескалация  се наблюдават в много райони. За съжаление у нас не съществува система за ранно предупреждение на етнически кризи и конфликти , която би сравнила  и обобщила тези сигнали, които се излъчват.  В това политическо безвластие , където изпълнителна власт няма и  парламентът  функционира само чрез временни комисии, би трябвало  да се създаде и временна парламентарна комисия с участието и на Атака, която да представи доклад пред парламента за причините за етническите сблъсъци.

Има ли опасност от по-големи сблъсъци? Особено там, където има по-компактно ромско население и може ли това с времето да ескалира до гражданска война?
Всички етнически  конфликти в държавите от бивша Югославия  са започвали по някакъв много дребен конкретен повод. Много е кратък периодът ,в който един конфликт се превръща от битов градски или селски сблъсък в неуправляем кървав етнически конфликт. Пак на примера на бивша Югославия нито един от етническите сблъсъци не бе “уловен” в неговата начална фаза въпреки огромните политически и дипломатически ресурси , които бяха съсредоточени там.

Забелязвате ли у политиците планове, намерения за туширането на това напрежение или те са по-заети с разпределянето на баницата? Как трябва да се тушира то?
Ако са били предприети някакви мерки , те трябва да са много дискретни, след като никой не знае за тях. Обществото ни се намира в  дълбока политическа и парламентарна криза и всички държавни органи и  политически партии са загърбили  текущите  проблеми на управлението. В това политическо безвластие , където изпълнителна власт на практика няма и  парламентът  функционира само чрез временни комисии, би трябвало  да се създаде и временна парламентарна комисия ,защо не и с  участието и на Атака, която да представи доклад пред парламента за причините за етническите сблъсъци.

Възможно ли е към така очертания конфликт да възникне и нов – в него да участват и българските турци? Ако това стане, да възникне още по-голямо междуетническо напрежение?
На сегашния етап няма индикации за етническо напрежение между българския и турския етнос.Спорно е доколко ДПС е либерална формация , но е безспорно ,че тя спазва правилата на парламентаризма , че е част от общността на европейските либерални партии и не би се впуснала в авантюра до подклажда или да оглавява етнически недоволства.


С появата на Атака и с формулирането на нейната концепция най-сетне на политическо ниво се изговориха проблеми, които съществуват от години. Може ли появата на тази партия да бъде като катализатор за възникването на по-сериозна формация, която да се превърне в изразител на масовото недоволство от поведението на циганите през последните 16 години?
Крайните националистически партии в Западна Европа изминаха сложен път на развитие. При първото правителство на Берлускони например  Европейският съюз направи всичко да бойкотира това управление – депутатите от Европейския парламент напускаха заседанията , когато присъстваха представители на тогавашната управляваща коалиция, органи на ЕС и НАТО проваляха своите заседания ако присъстваха представители на Форца Италия и Северната лига. В крайна сметка и кабинетът падна тогава. Същия бойкот бе приложен и към представителите на Партията на свободата на Хайдер в Австрия. Впоследствие и двете страни направиха необходимите компромиси, смекчиха отношението си един към друг. На Атака й предстои сложно развитие, оформяне на нейния профил и възприемане на минималния набор от правила на действие в условията  на демокрация и парламентаризъм. Наблюдавам колко малко от депутатите на Атака действат прагматично, целенасочено и с истинско познаване на политическите и парламентарни правила. Това е по –трудно отколкото усвояването на националистическа риторика.    Същият процес на предпазливо приемане на тази формация се наблюдава и при нас за по-малко от месец. Но до формирането й като сериозна формация все още много път трябва да бъде извървян.

източник: