Еднофазен (прост) метод на калкулиране

            През януари 200... г. в ТЕЦ са извършени следните стопански операции:
1. Отчетени са употребените горива за технологични нужди, които се разпределят както следва: за производство на електроенергия - 310 000 лв. и на топлоенергия – 120 000 лв. Лимитни карти №№ 36 и 37.
2. Отчетени са вложените спомагателни материали за произ­вод­ство на електроенергия - 19 340 лв. и на топлоенергия - 8 736 лв. Искания №№ 25 и 26.
3. Получена е Фактура № 4210 за употребена вода за техно­ло­гични нужди при производството на топлоенергия в размер на 1 000 лв. Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стой­ност.
4. Извършен е основен ремонт на оборудването, използвано при производството на електроенергия - 21 000 лв. и на топлоенергия - 8 400 лв. Фактура № 4212, в която е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стойност.
5. Начислени са амортизации на дълготрайните материални активи, използвани за производство на електроенергия - 110 000 лв. и на топлоенергия - 46 000 лв. Счетоводен амортизационен план.
6. Начислено е трудово възнаграждение на работниците, заети в производството на електроенергия - 30 000 лв. и на топлоенергия – 12 000 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 1.
7. Начислени са дължимите осигурителни вноски за сметка на ра­ботодателя, както следва: а) за социално осигуряване на работниците, зае­ти в производството на електроенергия - 8 310 лв. и на топлоенергия - 3 324 лв.; б) за здравно осигуряване на работниците, зае­ти в производст­вото на електроенергия - 1 3510 лв. и на топлоенергия - 540 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 1. Счетоводна справка № 1.
8. Изплатено е задължението по Фактури №№ 4210 и 4212 от разплащателната сметка. Преводни нареждания за кредитен превод №№ 6345 и 6346.
9. В края на месеца е установена фактическата себестойност на продукцията. Произведени са 10 000 000 квч електроенергия и 5 000 000 ккал топлоенергия, които са реализирани.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по видове производства и по статии на калкулацията.
3. Да се съставят калкулации за фактическата себестойност на 1 киловатчас електроенергия и 1 килокалория топлоенергия.

Поръчков метод на калкулиране

            На 1 март 200... г. в дружество с ограничена отговорност сметка 611 Разходи за основна дейност има следните остатъци от незавър­ше­но производство по отделни поръчки и по статии на калкулацията:
(лв.)

            Поръчка № 51 се отнася за производството на 1000 бр. стру­го­ве, а поръчка № 52 - за производството на 1500 бр. фрези.
През месеца са извършени следните стопански операции:
1. Вложени са в производството основни и спомагателни ма­те­риа­ли за 376 440 лв., които се разпределят: за поръчка № 51 - 120 256 лв., за поръчка № 52 - 250 304 лв. и за поправка на бракувана продукция - 5 880 лв. Лимитни карти № 39 и 40
2. Съгласно Фактура № 8860 е изплатена от раз­пла­ща­тел­на­та сметка употребената електроенергия в размер на 11 880 лв., която се разпределя: за поръчка № 51 - 2 880 лв., за поръчка № 52 – 3 420 лв., в уп­рав­лението - 4 680 лв. и за поправка на бракувана про­дук­ция - 900 лв.
Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху до­ба­ве­ната стойност. Преводно нареждане за кредитен превод № 3423.
3. Начислени са задължителни застраховки на машините и обо­руд­ва­нето, използвани: по поръчка № 51 - 3 360 лв. и по поръчка № 52 - 4 240 лв.
Застрахователните вноски са внесени по предназначение от раз­плащателната сметка. Преводно нареждане за кредитен превод № 2456.
4. Начислени са амортизации на дълготрайните материални ак­ти­ви: по поръчка № 51 - 2 400 лв., по поръчка № 52 - 2 600 лв. и в уп­рав­­ле­ние­то на предприятието - 1 000 лв. Счетоводен амортизационен план.
5. Начислено е трудово възнаграждение на персонала както след­ва: на работниците по поръчка № 51 - 32 000 лв., на работниците по поръчка № 52 - 38 000 лв., на ръководителите и специалистите от управлението на предприятието - 52 000 лв. и за поправка на бракувана продукция - 10 000 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 3.
6. Начислени са дължимите осигурителни вноски за сметка на ра­бо­то­да­те­ля, както следва:
а) за социално осигуряване на работниците по поръчка № 51 - 8 864 лв., на работниците по поръчка № 52 - 10 526 лв., на ръководителите и специалистите от управлението на предприятието – 14 404 лв. и за поправка на бракувана продукция - 2 770 лв.;
б) за здравно осигуряване на работниците по поръчка № 51 - 1 440 лв., на работниците по поръчка № 52 - 1 710 лв., на ръководителите и специалистите от управлението на предприятието - 2 340 лв. и за поправка на бракувана продукция - 450 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 3. Счетоводна справка № 3.
7. Общата сума на разходите за поправим технологичен брак е отнесена в себестойността на продукцията по поръчка № 51. Акт за брак в производството № 3.
8. Установена е липса на незавършено производство по по­ръч­ка № 52, оценено общо за 5 000 лв. и по статии на калкулацията: раз­хо­ди за ма­те­риали - 3 300 лв., разходи за горива и енергия - 90 лв., раз­хо­ди за външ­ни услуги - 180 лв., разходи за амортизации - 100 лв., раз­хо­ди за зап­ла­ти - 1 000 лв., разходи за социални осигуровки - 322 лв. и дру­ги разходи - 8 лв. Липсата е за сметка на работника Атанас Стоя­нов Петков, който се начита за 5 200 лв.
9. Изпълнението на поръчките е завършено. Установена е фак­ти­чес­ката себестойност на произведените машини, които са приети в склада. Складови разписки №№ 60 и 61.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по поръчки и по статии на калкулацията.
3. Да се съставят калкулации за фактическата себестойност на един струг и една фреза.

Попреработков метод на калкулиране - полуфабрикатен вариант

            На 1 септември 200... г. в акционерно дружество сметка 611 Разходи за основна дейност има следните остатъци от незавършено производство по отделни преработки и по статии на калкулацията:
(лв.)

            В предприятието има два цеха: цех № 1 - за предене и цех № 2 - за тъкане.
През месеца са извършени следните стопански операции:
1. Отчетени са вложените основни и спомагателни материали общо за 36 572 лв., от които: в I преработка - предене - 17 920 лв., във II преработка - тъкане - 17 300 лв., за поправка на бракувана продукция - 1 352 лв. Лимитни карти №№ 51-53.
2. Употребена е електроенергия от собствено производство в размер на 15 210 лв., която се разпределя както следва: в І преработка - 3 600 лв., във ІІ преработка - 4 500 лв., в управлението - 6 750 лв., за поправка на бракувана продукция - 360 лв. Счетоводна справка № 17.
3. Получена е Фактура № 8023 за извършен текущ ремонт на производствени машини от I преработка за 2 000 лв. и от II преработка за 3 000 лв. Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стойност.
4. Отчетени са амортизациите на дълготрайните материални активи: в I преработка - предене - 50 000 лв., във II преработка - тъкане - 60 000 лв. и в управлението - 10 000 лв. Счетоводен амортизационен план.
5. Начислено е трудово възнаграждение на персонала: в I пре­ра­ботка - предене - 40 000 лв., във II преработка - тъкане - 50 000 лв., на спе­циалистите и ръководителите от управлението - 75 000 лв. и за поп­рав­ка на бракувана продукция - 4 000 лв. Ведомост за трудово въз­наг­раждение № 9.
6. Начислени са дължимите осигурителни вноски за сметка на ра­ботодателя, както следва:
а) за социално осигуряване на персонала в I пре­ра­ботка 11 080 лв., във II преработка 13 850 лв., на спе­циалистите и ръководителите от управлението 20 775 лв. и за поп­рав­ка на бракувана продукция 1 108 лв.;
б) за здравно осигуряване на персонала в I пре­ра­ботка 1 800 лв., във II преработка 2 250 лв., на спе­циалистите и ръководителите от управлението 3 375 лв. и за поп­рав­ка на бракувана продукция 180 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 9. Счетоводна справка № 18.
7. Установена е липса на незавършено производство в I пре­ра­бот­ка - предене, оценено общо за 20 500 лв. и по статии на кал­ку­ла­ция­та както следва: разходи за материали - 5 500 лв., разходи за горива и енергия - 630 лв., разходи за външни услуги - 3 260 лв., разходи за амор­тизации – 1 800 лв., разходи за заплати - 7 000 лв., разходи за со­циал­ни осигуровки – 2 254 лв. и други разходи - 56 лв. Липсата е за смет­ка на предприятието. Протокол № 23.
8. Отчетена е по фактическа себестойност произведената преж­да, като се има предвид, че в края на месеца няма незавършено про­из­водство.
Произведени са 50 000 кг. прежда, която е приета в склада. Складова разписка № 45.
9. Предадени са във втора преработка - тъкане, 25 000 кг от произведената прежда. Лимитна карта № 9.
10. Общата сума на разходите за поправим технологичен брак е отнесена в себестойността на продукцията от II преработка - тъкане. Акт за брак в производството № 14.
11. Установена е фактическата себестойност на продукцията от II преработка - тъкане, при условие че незавършеното производство в края на месеца е оценено общо за 7 000 лв. и по статии на калку­ла­ция­та: разходи за материали - 3 500 лв., разходи за горива и енергия - 90 лв., разходи за полуфабрикати от собствено производство - 1 200 лв., раз­ходи за външни услуги - 380 лв., разходи за амортизации - 500 лв., раз­ходи за заплати - 1 000 лв., разходи за социални осигуровки - 322 лв. и други разходи - 8 лв.
Произведени са 40 000 м. плат, които са заприходени в склада. Складова разписка № 50.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по отделни преработки и по статии на калкулацията.
3. Да се състави калкулация за фактическата себестойност на един метър плат.

Попреработков метод на калкулиране - безполуфабрикатен вариант

На 1 май 200... г. в акционерно дружество сметка 611 Разходи за основна дейност има следните остатъци от незавършено произ­водство по отделни преработки и по статии на калкулацията:
(лв.)

            В предприятието има два цеха: цех № 1 - за кроене на мъжки палта и цех № 2 - за шиене на мъжки палта.
През месеца са извършени следните стопански операции:
1. Вложени са в производството основни материали както следва: в I преработка - 28 860 лв., във II преработка - 72 990 лв., всич­ко 101 850 лв. Лимитни карти №№ 35 и 36.
2. Съгласно Фактура № 5560 е изплатена от разпла­ща­тел­ната смет­ка употребената електроенергия в размер на 7 020 лв., коя­то се разпределя: в І преработка - 1 800 лв., във ІІ преработка - 2 700 лв., в управлението - 2 520 лв.
Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стойност. Преводно нареждане за кредитен превод № 1425.
3. Получена е Фактура № 1568 за извършен текущ ремонт на оборудването, използвано: в I преработка - 24 400 лв. и във II преработка - 35 000 лв.
Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стойност.
4. Начислени са амортизации на дълготрайните материални ак­ти­ви, използвани: в I преработка - 3 600 лв., във II преработка - 7 000 лв. и в управлението - 9 500 лв. Счетоводен амортизационен план.
5. Установен е непоправим технологичен брак в първа пре­ра­бот­ка, оценен общо за 4 000 лв. и по статии на калкулацията: разходи за материали - 1 000 лв., разходи за горива и енергия - 90 лв., разходи за външни услуги - 630 лв., разходи за амортизации - 950 лв., разходи за зап­лати - 1 000 лв., разходи за социални осигуровки - 322 лв. и други раз­ходи - 8 лв. Акт за брак в производството № 5.
От непоправимия технологичен брак са получени полезни от­па­дъци за 1 000 лв., приети в склада. Складова разписка № 15. Ос­та­на­ла­та част от стойността на непоправимия брак е отнесена в се­бе­стой­ността на продукцията от първа преработка.
6. Начислено е трудово възнаграждение на персонала както след­ва: на работниците от I преработка - 20 000 лв., на работниците от II преработка - 30 000 лв., на ръководителите и специалистите от уп­равлението - 28 000 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 5.
7. Начислени са дължимите осигурителни вноски за сметка на рабо­тодателя, както следва: а) за социално осигуряване на работниците от I преработка - 5 540 лв., на работниците от II преработка - 8 310 лв., на ръководителите и специалистите от уп­равлението - 7 756 лв.; б) за здравно осигуряване на работниците от I преработка - 900 лв., на работниците от II преработка - 1 350 лв., на ръководителите и специалистите от уп­равле­нието - 1 260 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 5. Счетоводна справка № 5.
8. Отчетени са изписаните, но неупотребени в производството ос­новни материали: в I преработка - 1 400 лв. и във II преработка - 2 100 лв.
Материалите са върнати в склада. Складова разписка № 5.
9. Установена е общата сума на разходите от I преработка - крое­не, при условие че в края на месеца няма незавършено произ­вод­ст­в­о.
Сумата на разходите от I преработка е отнесена във II пре­ра­бот­ка - общо и по статии на калкулацията.
10. В края на месеца е установено незавършено производство само във II преработка - шиене, оценено общо за 24 000 лв. и по статии на калкулацията: разходи за материали - 7 000 лв., разходи за горива и енергия - 810 лв., разходи за външни услуги - 3 700 лв., разходи за амор­тизации - 520 лв., разходи за заплати - 9 000 лв., разходи за со­циални осигуровки - 2 898 лв. и други разходи - 72 лв.
Установена е фактическата себестойност на продукцията от II преработка - шиене. Произведени са 3 000 бр. мъжки палта, които са прие­ти в склада. Складова разписка № 72.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по отделни преработки и по статии на калкулацията.
3. Да се състави калкулация за фактическата себестойност на ед­но мъжко палто.

Стандартна система на калкулиране

В “Елегант” ООД - Свищов е разработена единична калкулация с прилагане на системата Standard Costing.
Данните за стандартните производствени разходи към 01 май 200… г. за производство на 1 бр. дамски костюм “Финес” в цех № 1 на предприятието са, както следва:

Данните за стандартните производствени разходи към 01 май 200… г. за производството на 1 бр. мъжки костюм “Стил” в цех № 2 са както следва:

Стандартните постоянни общопроизводствени разходи (ОПР) за производството на дамски костюми “Финес” и на мъжки костюми “Стил” са съответно в размери 13 500 лв. и 12 500 лв.
Планираният (стандартен) обем на производството е 1 800 бр. дамски костюми “Финес” и 1300 бр. мъжки костюми “Стил”; фактически произведените количества са съответно 1 600 бр. дамски и 1 200 бр. мъжки костюми.
За отчитане на разходите за дейността е възприето използването на сметка 611 Разходи за основна дейност, към която са обособени следните сметки с четирицифрен шифър: 6111 Разходи за производство на дамски костюми “Финес” и 6112 Разходи за производство на мъжки костюми “Стил”.
През м. май 200…г. са извършени следните стопански операции:
1. Вложени са основни материали, както следва:
а) за производството на дамски костюми “Финес” – общо 9 280 м. по 11 лв./м.;
б) за производството на мъжки костюми “Стил” – общо 6 120 м. по 13 лв./м.
Искания №№.
2. Начислени са трудови възнаграждения на персонала при факти­чес­ка ставка 15 лв./чч., както следва:
а) на заетите в производството на дамски костюми “Финес” – общо 74 400 лв.;
б) на заетите в производството на мъжки костюми “Стил” – общо 36 000 лв.
Ведомост за трудово възнаграждение №.
3. Изплатени са със средства от разплащателната сметка промен­ливи общопроизводствени разходи, както следва:
а) по 3 лв. на 1 чч. преки трудови разходи за дамски костюми “Финес”;
б) по 3,80 лв. на 1 чч. за мъжки костюми “Стил”.
Преводно нареждане за кредитен превод №.
4. Изплатени са със средства от разплащателната сметка постоян­ни общопроизводствени разходи в размер на 13 500 лв. за дамски костюми “Финес” и 12 500 лв. за мъжки костюми “Стил”. Преводно нареждане за кредитен превод №.
5. Заприходени са произведените през м. май 200…г. 1 600 броя дам­ски костюми “Финес” и 1 200 бр. мъжки костюми “Стил”. Складови раз­писки №№.

Иска се:
            1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се установят и анализират отклоненията между стандартните и фактическите размери на разходите и себестойността на дамски костюм “Финес” и мъжки костюм “Стил”.

***
В предприятие “Х” се прилага системата Standard costing. За един от продуктите е разработена калкулация за определяне на стандартната себестойност (цена).
Калкулацията за определяне на стандартната себестойност (цена) на продукт “А” е изготвена към 01.01.200n г.
1. Преки разходи за материали

            2. Преки разходи на труд (заплати и осигуровки)

            3. Непреки технологични разходи

            През периода е предвидено да се произведат 1000 бройки от продукт “А”. Извършени са следните стопански операции:
1. За производството на продукт “А” са изразходвани основни материали, както следва:

• от материал “Х” - 4500 кг по 4 лв. за кг;
• от материал “У” - 3600 кг по 6 лв. за кг.

            2. Начислени са заплати на персонала, който е зает пряко в производството на продукт “А” - 40 680 лв.
Ведомост за трудово възнаграждение.
3. Начислени са общо 5670 лв. осигуровки - социални, здравни и за фонд “Безработица”.
4. Разпределени и отнесени са за сметка на производството на продукт “А” непреки технологични разходи, както следва:

• от цех 1 - 9000 лв.
• от цех 2 - 9900 лв.

            5. Заприходен е произведеният през отчетния период продукт “А” - 900 броя. Складови разписки №№...

Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции
2. Да се открият, заведат и приключат необходимите счето­вод­ни сметки
3. Да се извърши анализ на разликите между стандартната и фак­тическата себестойност.

ФБ – определение и ха-ристики
Организиран, регулиран, елитен, официален пазар на фин инструменти. Индиректен пазар (пазар чрез посредник). Прекъснат по отношение на времето – времето за осъществяване на сделките се осъществява по време на сесията за търгуване. Определеност по място – отнася се за класическата борсова търговия (open – out край – извикване чрез глас), т.е. сделките се осъществяват на самата борса.
Съществували са ограничения относно обема на търгуваните фин инструменти но с цел осигуряване на по – голяма ликвидност те отпадат.
Първичен и вторичен пазар.
Аукцион за търговия (9 – 9:30); Пред трейдинг (9:30 – 10:00);
На извънборсов пазар търговията може да е непрекъсната.
Основни цели за организранена борсата – създаване на оптимално добри условия за сключване на сделки с фин инструменти включени в търговията. Създаване и усъвършенстване на нормативната уредба. Поддържане на технологията чрез, която се сключват сделките. Поддържане на инфо за борсовата активност – котировки, обеми, индекси.
Организиране на ФБ – всички борси са регистрирани като АД. Акционери могат да са АД и ФЛ. Акционерите си купуват акции на заради получаване на дивидент, а за придобиване на право за пълноправно членство. Борсовият член задължително е АД като функциите му са търговия с ф инструменти.
Субекти на борсовата търговия:

• Инвестиционен посредник;
• Борсов посредник – брокер (обикновен брокер и брокер на пода – за присъствена търговия) – осъществява сделката, той е ФЛ, печели от комисионни, която е % от сделката или от търговия за собствена с/ка.; дилър – работи за собствена с/ка, маркетмейкър, джобер, клерк – писач – присъствена търговия, отразява информацията от сделката.

Борсата не е печелившо дружество, но доскоро, вече е и би могла да разпределя печалба, като раздава дивидент.

Тема 5
Системи за калкулиране на себестойността
Системите за калкулиране на себестойността са елементи на методологията на калкулирането. Системата за калкулиране се определя като начина на групиране на разходите за определяне на себестойността. Изучаването и прилагането на системите за калкулиране на себестойността изисква класифициране на разходите в 2 аспекта, като се обособяват различни видове разходи, а именно:

• Според начина на включването им в себестойността на крайния продукт:
  • Преки
  • Непреки
• Според влиянието на обекта на производстово
  • Постоянни
  • Променливи

• Системите според пълнотата на отчитане и включването на разходите в себестойността
  • Система за калкулиране на пълнате себестойност (absorption costing) – тази система предполага разпределение на всички разходи по видове произведена продукция. Системата на преките разходи, свързани с конкретен вид продукция, се определя еднозначно и изцяло става част от себестойността. В състава на преките разходи влизат разходите за преки материал, разходи за пряк труд и част от общопроизводствените разходи. Последните са всички онези разходи, които са свързани с процеса на производството и са с характер на преки разходи спрямо връзката с крайния продукт. Общопроизводствените разходи биват 2 вида:
    • Променливи общопроизводствени– разходи за спомагателни материали, разходи за ел. Енергия, разходи за заплати на обслужващ персонал и др.
    • Постоянни общопроизводствени – наеми, застраховки, местни данъци, амортизации и др.

Преките материални, преките трудови и променливите общопроизводствени разходи формират категорията разходи за продукта.
Непреките разходи са допълнителни разходи (нетехнологични) и постоянната съставка на общопроизводствените разходи формират непреките разходи. Те са свързани с производството на няколко различни вида продукция и включването им в себестойността на всеки от тях изисква допълнителни изчислителни процедури. Обикновени този вид разходи се разпределят пропорционално по центрове на отговорност или по видове продукция с използване на коефициент на разпределение при различни бази. Базите за разпределение са твърде разнообразни. Това налага преди да се избере база предварително да се подложат на анализ конкретните условия на производство. Практиката показва, че базите най-често са количествени или натурални, но могат да бъдат и стойностни.

• Количествените бази за разпределение на допълнителните разходи могат да бъдат обема на продукцията, брой, дължина, площ, брой на заетите в производството или други технически параметри на производството.
• Стойностните бази от своя страна могат да са: стойност на вложените материали, сума на разходите за заплати и осигуровки на заети служители, фактическата себестойност на изделието, продажна стойност на изделието и др.

Точността на избрания метод за разпределение на разходите между отделните продукти и включването им в себестойността на всеки от тях е определящо за коректността на установената себестойност, а от тук и за адектватността на управленските решения.
Разходите за продукта и разходите за периода (административни разходи и разходи за продажби) формират т.нар. пълна себестойност на продукцията.

• Система за калкулиране на непълна себестойност (direct costing) – при тази система се приемат като разходи за продукта променливите разходи и формират т.нар. непълна себестойност на произведената продукция. Прилагането на тази система за калкулиране на себестойността изисква постоянните общопроизводствени разходи, административните разходи и разходите за продажба да се отчитат като разходи за периода. Те не се включват в непълната себестойнст на продукцията, но участват във формиране на финансовия резултат от реализацията на продукцията.

Практическото прилагане на системата за калкулиране на пълната себестойност по правило показва като резултат по-висок размер на себестойността на произведения продукт, отколкото при системата за непълна себестойност. Причината за това е, че при първата система абсолютно всички производстени разходи – постоянни и променливи се включват в себестойността на продукцията. Те се разпределят между остатъите от незавършеноо производство, остатъците от произведена, но нереализирана готова продукция и себестойността на реализираната продукция. Прилагането на другата система предполага да се отчита само променливата част на производствените разходи, а всички постоянни разходи се отчитат в намаление на финансовия резултат от реализираната продукция в абсолютен размер.

• Според оперативността на отчитаните разходи системите за калкулиране са:
  • Система за калкулиране по фактически разходи – при нея се използва информиация за фактическите разходи за производството на база на тяхното първично регистриране и документално обоснование в момента на възникването им. Тази система изключва възможността за оперативен контрол на използваните ресурси за разкриване и отстраняване на причините за преразход, за разкриване на организационни или технологични пропуски в производствения процес, за разкриване на вътрешни резерви и мобилизация на ресурси и др.
  • Система за калкулиране на нормативните разходи

• Тема – същност   на управленското счетоводство
• Тема – класификация на р/дите на УС
• Тема - Калкулиране себе-стта на продукцията и услугите
• Тема – Методи на калкулиране
• Тема - Системи за калкулиране на себестойността
• Тема - Бюджетиране – същност, предпоставки, главни цели
• Тема - Методологически проблеми на бюджетирането
•  

Тема I

Същност на управленско счетоводство (УС)

1. Същност
В развитите страни УС има различни наименования. От английски Management Accountingили Cost Accounting. Няма единна дефиниция какво е УС. То е система от идеи, която се развива успоредно с развитието на икономиката.
Информацията, която се получава от УС:

• Да се определи продуктовия и стоковия портфейл на предприятието;
• Да се разработи производствена програма;
• Да се определи ценовата политика;
• Да се определи режима на продажби;
• Разработване на проекти за инвестиране;
• Преустановяване или започване на нова дейност.

Управленското счетоводство допринася за резултатите при: измерване на постиженията; при определяне на проблемите; за намиране на решения, третиращи проблемите по най-адекватния начин.
2. Сравнителен анализ между финансово счетоводство (ФС) и управленско счетоводство (УС)
В българската практика съществува т.нар. монизъм в организацията на счетоводството, т.е. счетоводството се изпълнява и двете функции.

Тема II

Класификация на разходите в УС

• Традиционна класификация
• Според Закон за счетоводство и приложимите стандарти:
• Р/ди за дейността;
• Фин р/ди;
• Извънредни р/ди;
• Р/ди за данъци.
• Според икономическата природа и техния произход:
• Р/ди за материали;
• Р/ди за външни услуги;
• Р/ди за амортизация;
• Р/ди за заплати (възнаграждения);
• Р/ди за осигуровки;
• Р/ди за провизии;
• Р/ди за обезщетения;
• Др. р/ди.
• Според изменението на обема на дейността на предприятието:
• Променливи р/ди – изменят се пропорционално на изменението в обема от дейността;
• Постоянни р/ди – остават относително постоянни, при изменение в обема на производството (непреки производствени р/ди; р/ди за администрация; р/ди за пласмент).
• Според участието им във фазите на стопанския процес в предприятието:
• Производствени р/ди;
• Непроизводствени р/ди.
• Според завършеността им и значението им за продукта:
• Р/ди за продукта – тези, които са пряко свързани с крайния продукт и техния размер;
• Р/ди за периода – тези, които се считат за завършени до края на даден продукт.
• Класификация според УС
• Според фазата на планиране:
• Планирани р/ди – изготвят се бюджетните разходи;
• Непланирани р/ди – случаен характер (х-р).
• Според степента на отговорност във всеки център на отговорност се обособяват:
• Регулирани р/ди;
• Нерегулирани р/ди.

За осъществяване на контрол (к/л) на р/дите е необходимо да се установи взаимовръзката м/у р/ди и доходи, от 1 страна, и действията на конкретни лица, отговорни за р/дите, от др. страна. Организирането на такава отчетност се нарича отчитане по центрове на отговорност. То (организирането) предполага разграничение и приспособление на зони на отговорност за извършване на р/ди, в зависимост от тяхната организационна структура в предприятието.

• Центровете на отговорност биват:
• Центрове на р/ди;
• Центрове на пр/ди;
• Центрове на печалба;
• Центрове на инвестиции.
• За всеки център на отговорност се изготвя бюджет, в който се вписват определени бюджетни статии и елементи и се вменява персонална отговорност.
  • Според пораждането на р/дите:
• Външни р/ди;
• Вътрешни р/ди.
  • Според времето на включването им в себе-стта биват:
• Фактически р/ди;
• Нормативни (планови, бюджетни, стандартни) р/ди.

В практиката се съпоставят видовете и ст-стта на фактическите и нормативните р/ди в резултат, на което възникват отклонения – прер/д или икономия.

Тема III

Калкулиране себе-стта на продукцията и услугите

• Същност

Калкулирането е процес, чиято основна задача е обобщаване на предварително регистрираните и групираните р/ди за определена продукция или услуги с цел установяване на нейната себе-ст.
Методологията на калкулиране е сред елементите, обхващаща подходи, с-ми и методи.

• Елементи на калкулация
  • Обект на калкулиране–представлява отделни видове продукти, полуфабрикати, изделия, работи и услуги с определена потребителна ст-ст, получена в резултат на извършена дейност.
  • Калкулационна1ца – служи за измерване на калкулационния обект и трябва да се осигурява адекватно отразяване на потребителната му ст-ст. Тя трябва да е икономически еднородна и устойчива във времето. Те са:
• Натурални;
• Условни;
• Условно-натурални.
  • Калкулация за период – обикновено е 1 календарна год., но за нуждите на уп-нието се определят и по-кратки срокове.

Тема IV

Методи на калкулиране

• Начините за изчисляване на себе-стта:
  • Според технология:
• Прост (еднофазен, процесен) метод /process costing/

Този метод се прилага при масов тип производство на еднородна продукция, най-често с непрекъснат производствен процес и липсва (или незначителен размер) на незавършено производство.
Мотивът за калкулирането на себе-стта е протичане на калкулационния период. Себе-ст на 1ца продукция се формира чрез отнасяне на ст-стния размер за производството на целия обем от продукция към ко-вото произведена продукция.

• Попреработков метод на калкулиране

Този метод е подходящ за серийни и поточни производства, в които има ясно обособени технологични фази, цикли и стадии. Съществува възможност в края на тази фаза да не се формират или да се формират продукти на труда с х-р на полуфабрикати.Това обстоятелство е в основно разграничаване на 2 разновидности на метода – на безполуфабрикатен (БПФВ) и полуфабрикатен вариант (ПФВ).
Себе-стта на 1ца продукция се определя посредством разделянето на общия ст-стен размер на извършените р/ди на ко-вото производство през отчетния период. Този алгоритъм е в основата на БПФВ. При него се прехвърлят по видове и ст-ст извършените р/ди в края на всяка фаза към следващата, където се извършват още р/ди, които наред с предходните се прехвърлят към следващата фаза.
ПФВ в края на технологичната фаза се създава продукт с х-р на полуфабрикат. Той може да се търгува или складира, но за онази част от него, която преминава през обработка в следващата фаза се въвежда специална статия на калкулация към сметката (с/ката) за отчитане на р/дите за основната дейност. Ст-стта на полуфабриката наред с последващите производствени р/ди формират себе-стта на готовата продукция.

Тема V

Системи за калкулиране на себестойността

С-мите за калкулиране на себе-та са елементи на методологията на калкулирането. С-мата за калкулиране се определя като начина на групиране на р/дите за определяне на себе-та. Изучаването и прилагането на с-мите за калкулиране на себе-та изисква класифициране на р/дите в 2 аспекта, като се обособяват различни видове р/ди, а именно:

• Според начина на включването им в себестойността на крайния продукт;
• Преки;
• Непреки;
• Според влиянието на обекта на производство;
• Постоянни;
• Променливи.

• С-мите според пълнотата на отчитане и включването на р/дите в себе-та
• С-ма за калкулиране на пълнатасебе-ст (absorptioncosting)– тази с-ма предполага разпределение на всички р/ди по видове произведена пр/я.
  • С-мата на преките р/ди, свързани с конкретен вид пр/я, се определя еднозначно и изцяло става част от себе-та. В състава на преките р/ди влизат р/дите за преки материал, р/ди за пряк труд и част от общопроизводствените р/ди. Последните са всички онези р/ди, които са свързани с процеса на производството и са с х-р на преки р/ди спрямо връзката с крайния продукт. Общопроизводствените р/ди биват 2 вида:
• Променливи общопроизводствени– р/ди за спомагателни материали, р/ди за ел. енергия, р/ди за заплати на обслужващ персонал и др.
• Постоянни общопроизводствени – наеми, застраховки, местни данъци, амортизации и др.

Преките материални, преките трудови и променливите общопроизводствени р/ди формират категорията р/ди за продукта.

• Непреките р/ди са допълнителни р/ди(нетехнологични) и постоянната съставка на общопроизводствените р/ди формират непреките р/ди. Те са свързани с производството на няколко различни вида пр/я и включването им в себе-та на всеки от тях изисква допълнителни изчислителни процедури. Обикновени този вид р/ди се разпределят пропорционално по центрове на отговорност или по видове пр/я с използване на коефициент на разпределение при различни бази. Базите за разпределение са твърде разнообразни. Това налага преди да се избере база, предварително да се подложат на анализ конкретните условия на производство. Практиката показва, че базите най-често са ко-вени или натурални, но могат да бъдат и ст-стни.
• Ко-вените бази за разпределение на допълнителните р/ди могат да бъдат обема на пр/ята, брой, дължина, площ, брой на заетите в производството или др. технически параметри на производството.
• Ст-стните бази от своя страна могат да са: ст-ст на вложените материали, сума на р/дите за заплати и осигуровки на заети служители, фактическата себе-ст на изделието, продажна ст-ст на изделието и др.

Точността на избрания метод за разпределение на р/дите м/у отделните продукти и включването им в себе-та на всеки от тях е определящо за коректността на установената себе-ст, а от тук и за адекватността на уп-нските решения.
Р/дите за продукта и р/дите за периода (административни р/ди и р/ди за продажби) формират т.нар. пълна себе-ст на пр/ята.

• С-ма за калкулиране на непълна себе-ст (directcosting)– при тази с-ма се приемат като р/ди за продукта променливите р/ди и формират т.нар. непълна себе-ст на произведената пр/я. Прилагането на тази с/ма за калкулиране на себе-та изисква постоянните общопроизводствени р/ди, административните р/ди и р/дите за продажба да се отчитат като р/ди за периода. Те не се включват в непълната себе-ст на пр/ята, но участват във формиране на финансовия резултат от реализацията на пр/ята.

Практическото прилагане на с-мата за калкулиране на пълната себе-ст по правило показва като резултат по-висок размер на себе-та на произведения продукт, отколкото при с-мата за непълна себе-ст. Причината за това е, че при първата с-ма абсолютно всички производстени р/ди – постоянни и променливи се включват в себе-та на пр/ята. Те се разпределят м/у остатъците от незавършеното производство, остатъците от произведена, но нереализирана готова пр/я и себе-та на реализираната пр/я. Прилагането на другата с-ма предполага да се отчита само променливата част на производствените р/ди, а всички постоянни р/ди се отчитат в намаление на финансовия резултат от реализираната пр/я в абсолютен размер.

• Според оперативността на отчитаните разходи системите за калкулиране са:
• С-ма за калкулиране по фактически р/ди– при нея се използва инфо за фактическите р/ди за производството на база на тяхното първично регистриране и документално обоснование в момента на възникването им. Тази с-ма изключва възможността за оперативен к/л на използваните ресурси за разкриване и отстраняване на причините за прер/д, за разкриване на организационни или технологични пропуски в производствения процес, за разкриване на вътрешни резерви и мобилизация на ресурси и др.
• С-ма за калкулиране на нормативните р/ди– нормативното калкулиране на себе-та се свързва с нормативното счетоводно отчитане на р/дите. То предполага  предприятията за всеки вид изделие да се изготвя предварително нормативна калкулация на себе-та въз основа на:
• р/дни норми за ко-вото ресурси влагани в 1ца пр/я;
• р/дно норми за ст-стта (цената) на 1ца формиран ресурс.

Раздел - бюджетиране

Тема VI

Бюджетиране – същност, предпоставки, главни цели

• Обща ха-ка на бюджета и на процеса на бюджетиране–бюджетирането е процес на планиране на бъдещата дейност на предприятието, резултатите от която се оформят в с-ма от бюджети. Самият бюджет е съгласуван краткосрочен план, обединяващ в себе си основната, финансовата и инвестиционната дейност на предприятието. Това е инструментариум на краткосрочното вътрешнофирмено предприятие. Въведено е през 20-те години на XX в.
• Предпоставки за възникване на бюджетирането
• Oграничени природни ресурси- изисква тяхното ефективно използване
• Пазарни икономически отношения– тъй като за тях са присъщи несигурност, необходимост от гъвкавост на предприятията, голяма конкуренция (имало е пазарна икономика  в края на 15 в. в Италианските градове държави в чист теоретичен вид, сега пазарна икономика няма);
• Инвазия на компютърната техника и софтуерен в информационната дейност на предприятията.
• Същност и особеност на бюджетирането
• Понятието бюджетиране– планирането представлява отбелязване на бъдещи действия от предприятията. Биват стратегическо и оперативно (винаги е подчинено на стратегическото, преима за срок до 1 година) планиране. Програмиране в предприятието – свързано е с набиране на инфо и ресурси свързани с дейността на предприятието.
• Бюджет, бюджетиране – бюджет – технически инструментариум.
• Същностна ха-ка– инструментариум на краткосрочното вътрешнофирмено планиране.
• Бюджетирането се отличава със следните функции (функционална съдържателност)– планиране, отчитане, к/л, анализ и оценка.
• Бюджетирането се отличава и с технологията на своето изпълнение (технологична съдържателност) – с-ма от дейности и процедури.
• Организационни стандарти – отчитане на пр/дите и р/дите по центрове на отговорност.
• Извод –бюджетирането е елемент от с-мата на уп-ние на предприятието, използван от неговите уп-ващи като инструментариум за изработване на финансови и производствени прогнози и планове в аспект на ко-вено и ст-стно представяне на желани бъдещи стопански събития и к/л за изпълнението им в рамките на кратък период от време (година, тримесечие, месец или седмица)
• Главни цели на бюджетирането
• Планирането на  дейността на предприятието за определен период от време
• Измерване и оценка на резултатите от стопанската дейност
• Координиране дейността на структурните 1ци на в предприятието
• Обезпечава се, чрез бюджетирането, к/лът и финансовата дисциплина  в предприятието (постига се дисциплинираност на дейността)
• Подцели:
• к/лиране на влаганите ресурси;
• възможност за диагностика на дейността и отклоненията (постига се по-високо ка-во на управленската ф-я);
• субординация (съподчиненост) на с-мите (при системен подход) - стимулира се повишаване на ефективността на дейността на предприятието;
• укрепване на уп-нската дисциплина, чрез вменява на отговорност на всички нива на структурата на предприятието.
• Недостатъци на бюджетирането:
• Висока сложност, цена, време и голям обемкласифицирана работа
• Недостатъчна гъвкавост на бюджетите– т.е. те са „ограничители“ на дейността, защото не могат да обхванат и да предвидят влиянието на абсолютно всички въздействащи в/у дейността на предприятието фактори (метеорологични условия).
• Несъвършени са по отношение на човешкия ф-р

Тема VII

Методологически проблеми на бюджетирането

• Видове бюджети
• Според своята периодичност бюджетите са следните видове:
• Периодични (циклични) бюджети – изготвят се еднократно за период от 1 година (най – често календарна, но някои сезонни или специфични производства може и да не календарна). Този вид бюджети могат да се подразделят на бюджети за по – кратък период според нуждите на уп-неито (тримесечие);
• Непрекъснати (плаващи) бюджети– обхващат 12 месеца, но с изтичането на всеки месец се прибавя нов. По – ка-вени, но по – трудоемки.
• Според дейностите, за които се отнасят бюджетите те биват:
  • Оперативни бюджети – отнасят се до планираните обеми производство, продажби, доставки и р/ди за оперативната дейност. Такива бюджети са:
• бюджет за продажбите;
• бюджет на производствените (материалните) запаси;
• бюджет на производството;
• бюджет на преките материални р/ди;
• бюджет на преките трудови р/ди;
• бюджет на общо-производствените р/ди;
• бюджет на р/дите на пласмент и продажби;
• бюджет на р/ди за уп-ние
  • Финансови бююджети– отнасят се до очакваните финансови резултати от оперативната дейност на предприятието. Изготвят се на база данните от оперативните бюджети. Такива бюджети са: бюджетен баланс; бюджетен отчет за пр/ди и р/дите; бюджетен отчет за парични поток. Приема се бюджетния баланс и бюджетния отчет за пр/дите и р/дите да се обобщават в 1 документ. наречен главен бюджет.

• Параметри на бюджета

• Тема – същност   на управленското счетоводство
• Тема – класификация на р/дите на УС
• Тема - Калкулиране себе-стта на продукцията и услугите
• Тема – Методи на калкулиране
• Тема - Системи за калкулиране на себестойността
• Тема - Бюджетиране – същност, предпоставки, главни цели
• Тема - Методологически проблеми на бюджетирането
•  

Тема I

Същност на управленско счетоводство (УС)

1. Същност
В развитите страни УС има различни наименования. От английски Management Accountingили Cost Accounting. Няма единна дефиниция какво е УС. То е система от идеи, която се развива успоредно с развитието на икономиката.
Информацията, която се получава от УС:

• Да се определи продуктовия и стоковия портфейл на предприятието;
• Да се разработи производствена програма;
• Да се определи ценовата политика;
• Да се определи режима на продажби;
• Разработване на проекти за инвестиране;
• Преустановяване или започване на нова дейност.

Управленското счетоводство допринася за резултатите при: измерване на постиженията; при определяне на проблемите; за намиране на решения, третиращи проблемите по най-адекватния начин.
2. Сравнителен анализ между финансово счетоводство (ФС) и управленско счетоводство (УС)
В българската практика съществува т.нар. монизъм в организацията на счетоводството, т.е. счетоводството се изпълнява и двете функции.

Тема II

Класификация на разходите в УС

• Традиционна класификация
• Според Закон за счетоводство и приложимите стандарти:
• Р/ди за дейността;
• Фин р/ди;
• Извънредни р/ди;
• Р/ди за данъци.
• Според икономическата природа и техния произход:
• Р/ди за материали;
• Р/ди за външни услуги;
• Р/ди за амортизация;
• Р/ди за заплати (възнаграждения);
• Р/ди за осигуровки;
• Р/ди за провизии;
• Р/ди за обезщетения;
• Др. р/ди.
• Според изменението на обема на дейността на предприятието:
• Променливи р/ди – изменят се пропорционално на изменението в обема от дейността;
• Постоянни р/ди – остават относително постоянни, при изменение в обема на производството (непреки производствени р/ди; р/ди за администрация; р/ди за пласмент).
• Според участието им във фазите на стопанския процес в предприятието:
• Производствени р/ди;
• Непроизводствени р/ди.
• Според завършеността им и значението им за продукта:
• Р/ди за продукта – тези, които са пряко свързани с крайния продукт и техния размер;
• Р/ди за периода – тези, които се считат за завършени до края на даден продукт.
• Класификация според УС
• Според фазата на планиране:
• Планирани р/ди – изготвят се бюджетните разходи;
• Непланирани р/ди – случаен характер (х-р).
• Според степента на отговорност във всеки център на отговорност се обособяват:
• Регулирани р/ди;
• Нерегулирани р/ди.

За осъществяване на контрол (к/л) на р/дите е необходимо да се установи взаимовръзката м/у р/ди и доходи, от 1 страна, и действията на конкретни лица, отговорни за р/дите, от др. страна. Организирането на такава отчетност се нарича отчитане по центрове на отговорност. То (организирането) предполага разграничение и приспособление на зони на отговорност за извършване на р/ди, в зависимост от тяхната организационна структура в предприятието.

• Центровете на отговорност биват:
• Центрове на р/ди;
• Центрове на пр/ди;
• Центрове на печалба;
• Центрове на инвестиции.
• За всеки център на отговорност се изготвя бюджет, в който се вписват определени бюджетни статии и елементи и се вменява персонална отговорност.
  • Според пораждането на р/дите:
• Външни р/ди;
• Вътрешни р/ди.
  • Според времето на включването им в себе-стта биват:
• Фактически р/ди;
• Нормативни (планови, бюджетни, стандартни) р/ди.

В практиката се съпоставят видовете и ст-стта на фактическите и нормативните р/ди в резултат, на което възникват отклонения – прер/д или икономия.

Тема III

Калкулиране себе-стта на продукцията и услугите

• Същност

Калкулирането е процес, чиято основна задача е обобщаване на предварително регистрираните и групираните р/ди за определена продукция или услуги с цел установяване на нейната себе-ст.
Методологията на калкулиране е сред елементите, обхващаща подходи, с-ми и методи.

• Елементи на калкулация
  • Обект на калкулиране–представлява отделни видове продукти, полуфабрикати, изделия, работи и услуги с определена потребителна ст-ст, получена в резултат на извършена дейност.
  • Калкулационна1ца – служи за измерване на калкулационния обект и трябва да се осигурява адекватно отразяване на потребителната му ст-ст. Тя трябва да е икономически еднородна и устойчива във времето. Те са:
• Натурални;
• Условни;
• Условно-натурални.
  • Калкулация за период – обикновено е 1 календарна год., но за нуждите на уп-нието се определят и по-кратки срокове.

Тема IV

Методи на калкулиране

• Начините за изчисляване на себе-стта:
  • Според технология:
• Прост (еднофазен, процесен) метод /process costing/

Този метод се прилага при масов тип производство на еднородна продукция, най-често с непрекъснат производствен процес и липсва (или незначителен размер) на незавършено производство.
Мотивът за калкулирането на себе-стта е протичане на калкулационния период. Себе-ст на 1ца продукция се формира чрез отнасяне на ст-стния размер за производството на целия обем от продукция към ко-вото произведена продукция.

• Попреработков метод на калкулиране

Този метод е подходящ за серийни и поточни производства, в които има ясно обособени технологични фази, цикли и стадии. Съществува възможност в края на тази фаза да не се формират или да се формират продукти на труда с х-р на полуфабрикати.Това обстоятелство е в основно разграничаване на 2 разновидности на метода – на безполуфабрикатен (БПФВ) и полуфабрикатен вариант (ПФВ).
Себе-стта на 1ца продукция се определя посредством разделянето на общия ст-стен размер на извършените р/ди на ко-вото производство през отчетния период. Този алгоритъм е в основата на БПФВ. При него се прехвърлят по видове и ст-ст извършените р/ди в края на всяка фаза към следващата, където се извършват още р/ди, които наред с предходните се прехвърлят към следващата фаза.
ПФВ в края на технологичната фаза се създава продукт с х-р на полуфабрикат. Той може да се търгува или складира, но за онази част от него, която преминава през обработка в следващата фаза се въвежда специална статия на калкулация към сметката (с/ката) за отчитане на р/дите за основната дейност. Ст-стта на полуфабриката наред с последващите производствени р/ди формират себе-стта на готовата продукция.

Тема V

Системи за калкулиране на себестойността

С-мите за калкулиране на себе-та са елементи на методологията на калкулирането. С-мата за калкулиране се определя като начина на групиране на р/дите за определяне на себе-та. Изучаването и прилагането на с-мите за калкулиране на себе-та изисква класифициране на р/дите в 2 аспекта, като се обособяват различни видове р/ди, а именно:

• Според начина на включването им в себестойността на крайния продукт;
• Преки;
• Непреки;
• Според влиянието на обекта на производство;
• Постоянни;
• Променливи.

• С-мите според пълнотата на отчитане и включването на р/дите в себе-та
• С-ма за калкулиране на пълнатасебе-ст (absorptioncosting)– тази с-ма предполага разпределение на всички р/ди по видове произведена пр/я.
  • С-мата на преките р/ди, свързани с конкретен вид пр/я, се определя еднозначно и изцяло става част от себе-та. В състава на преките р/ди влизат р/дите за преки материал, р/ди за пряк труд и част от общопроизводствените р/ди. Последните са всички онези р/ди, които са свързани с процеса на производството и са с х-р на преки р/ди спрямо връзката с крайния продукт. Общопроизводствените р/ди биват 2 вида:
• Променливи общопроизводствени– р/ди за спомагателни материали, р/ди за ел. енергия, р/ди за заплати на обслужващ персонал и др.
• Постоянни общопроизводствени – наеми, застраховки, местни данъци, амортизации и др.

Преките материални, преките трудови и променливите общопроизводствени р/ди формират категорията р/ди за продукта.

• Непреките р/ди са допълнителни р/ди(нетехнологични) и постоянната съставка на общопроизводствените р/ди формират непреките р/ди. Те са свързани с производството на няколко различни вида пр/я и включването им в себе-та на всеки от тях изисква допълнителни изчислителни процедури. Обикновени този вид р/ди се разпределят пропорционално по центрове на отговорност или по видове пр/я с използване на коефициент на разпределение при различни бази. Базите за разпределение са твърде разнообразни. Това налага преди да се избере база, предварително да се подложат на анализ конкретните условия на производство. Практиката показва, че базите най-често са ко-вени или натурални, но могат да бъдат и ст-стни.
• Ко-вените бази за разпределение на допълнителните р/ди могат да бъдат обема на пр/ята, брой, дължина, площ, брой на заетите в производството или др. технически параметри на производството.
• Ст-стните бази от своя страна могат да са: ст-ст на вложените материали, сума на р/дите за заплати и осигуровки на заети служители, фактическата себе-ст на изделието, продажна ст-ст на изделието и др.

Точността на избрания метод за разпределение на р/дите м/у отделните продукти и включването им в себе-та на всеки от тях е определящо за коректността на установената себе-ст, а от тук и за адекватността на уп-нските решения.
Р/дите за продукта и р/дите за периода (административни р/ди и р/ди за продажби) формират т.нар. пълна себе-ст на пр/ята.

• С-ма за калкулиране на непълна себе-ст (directcosting)– при тази с-ма се приемат като р/ди за продукта променливите р/ди и формират т.нар. непълна себе-ст на произведената пр/я. Прилагането на тази с/ма за калкулиране на себе-та изисква постоянните общопроизводствени р/ди, административните р/ди и р/дите за продажба да се отчитат като р/ди за периода. Те не се включват в непълната себе-ст на пр/ята, но участват във формиране на финансовия резултат от реализацията на пр/ята.

Практическото прилагане на с-мата за калкулиране на пълната себе-ст по правило показва като резултат по-висок размер на себе-та на произведения продукт, отколкото при с-мата за непълна себе-ст. Причината за това е, че при първата с-ма абсолютно всички производстени р/ди – постоянни и променливи се включват в себе-та на пр/ята. Те се разпределят м/у остатъците от незавършеното производство, остатъците от произведена, но нереализирана готова пр/я и себе-та на реализираната пр/я. Прилагането на другата с-ма предполага да се отчита само променливата част на производствените р/ди, а всички постоянни р/ди се отчитат в намаление на финансовия резултат от реализираната пр/я в абсолютен размер.

• Според оперативността на отчитаните разходи системите за калкулиране са:
• С-ма за калкулиране по фактически р/ди– при нея се използва инфо за фактическите р/ди за производството на база на тяхното първично регистриране и документално обоснование в момента на възникването им. Тази с-ма изключва възможността за оперативен к/л на използваните ресурси за разкриване и отстраняване на причините за прер/д, за разкриване на организационни или технологични пропуски в производствения процес, за разкриване на вътрешни резерви и мобилизация на ресурси и др.
• С-ма за калкулиране на нормативните р/ди– нормативното калкулиране на себе-та се свързва с нормативното счетоводно отчитане на р/дите. То предполага  предприятията за всеки вид изделие да се изготвя предварително нормативна калкулация на себе-та въз основа на:
• р/дни норми за ко-вото ресурси влагани в 1ца пр/я;
• р/дно норми за ст-стта (цената) на 1ца формиран ресурс.

Раздел - бюджетиране

Тема VI

Бюджетиране – същност, предпоставки, главни цели

• Обща ха-ка на бюджета и на процеса на бюджетиране–бюджетирането е процес на планиране на бъдещата дейност на предприятието, резултатите от която се оформят в с-ма от бюджети. Самият бюджет е съгласуван краткосрочен план, обединяващ в себе си основната, финансовата и инвестиционната дейност на предприятието. Това е инструментариум на краткосрочното вътрешнофирмено предприятие. Въведено е през 20-те години на XX в.
• Предпоставки за възникване на бюджетирането
• Oграничени природни ресурси- изисква тяхното ефективно използване
• Пазарни икономически отношения– тъй като за тях са присъщи несигурност, необходимост от гъвкавост на предприятията, голяма конкуренция (имало е пазарна икономика  в края на 15 в. в Италианските градове държави в чист теоретичен вид, сега пазарна икономика няма);
• Инвазия на компютърната техника и софтуерен в информационната дейност на предприятията.
• Същност и особеност на бюджетирането
• Понятието бюджетиране– планирането представлява отбелязване на бъдещи действия от предприятията. Биват стратегическо и оперативно (винаги е подчинено на стратегическото, преима за срок до 1 година) планиране. Програмиране в предприятието – свързано е с набиране на инфо и ресурси свързани с дейността на предприятието.
• Бюджет, бюджетиране – бюджет – технически инструментариум.
• Същностна ха-ка– инструментариум на краткосрочното вътрешнофирмено планиране.
• Бюджетирането се отличава със следните функции (функционална съдържателност)– планиране, отчитане, к/л, анализ и оценка.
• Бюджетирането се отличава и с технологията на своето изпълнение (технологична съдържателност) – с-ма от дейности и процедури.
• Организационни стандарти – отчитане на пр/дите и р/дите по центрове на отговорност.
• Извод –бюджетирането е елемент от с-мата на уп-ние на предприятието, използван от неговите уп-ващи като инструментариум за изработване на финансови и производствени прогнози и планове в аспект на ко-вено и ст-стно представяне на желани бъдещи стопански събития и к/л за изпълнението им в рамките на кратък период от време (година, тримесечие, месец или седмица)
• Главни цели на бюджетирането
• Планирането на  дейността на предприятието за определен период от време
• Измерване и оценка на резултатите от стопанската дейност
• Координиране дейността на структурните 1ци на в предприятието
• Обезпечава се, чрез бюджетирането, к/лът и финансовата дисциплина  в предприятието (постига се дисциплинираност на дейността)
• Подцели:
• к/лиране на влаганите ресурси;
• възможност за диагностика на дейността и отклоненията (постига се по-високо ка-во на управленската ф-я);
• субординация (съподчиненост) на с-мите (при системен подход) - стимулира се повишаване на ефективността на дейността на предприятието;
• укрепване на уп-нската дисциплина, чрез вменява на отговорност на всички нива на структурата на предприятието.
• Недостатъци на бюджетирането:
• Висока сложност, цена, време и голям обемкласифицирана работа
• Недостатъчна гъвкавост на бюджетите– т.е. те са „ограничители“ на дейността, защото не могат да обхванат и да предвидят влиянието на абсолютно всички въздействащи в/у дейността на предприятието фактори (метеорологични условия).
• Несъвършени са по отношение на човешкия ф-р

Тема VII

Методологически проблеми на бюджетирането

• Видове бюджети
• Според своята периодичност бюджетите са следните видове:
• Периодични (циклични) бюджети – изготвят се еднократно за период от 1 година (най – често календарна, но някои сезонни или специфични производства може и да не календарна). Този вид бюджети могат да се подразделят на бюджети за по – кратък период според нуждите на уп-неито (тримесечие);
• Непрекъснати (плаващи) бюджети– обхващат 12 месеца, но с изтичането на всеки месец се прибавя нов. По – ка-вени, но по – трудоемки.
• Според дейностите, за които се отнасят бюджетите те биват:
  • Оперативни бюджети – отнасят се до планираните обеми производство, продажби, доставки и р/ди за оперативната дейност. Такива бюджети са:
• бюджет за продажбите;
• бюджет на производствените (материалните) запаси;
• бюджет на производството;
• бюджет на преките материални р/ди;
• бюджет на преките трудови р/ди;
• бюджет на общо-производствените р/ди;
• бюджет на р/дите на пласмент и продажби;
• бюджет на р/ди за уп-ние
  • Финансови бююджети– отнасят се до очакваните финансови резултати от оперативната дейност на предприятието. Изготвят се на база данните от оперативните бюджети. Такива бюджети са: бюджетен баланс; бюджетен отчет за пр/ди и р/дите; бюджетен отчет за парични поток. Приема се бюджетния баланс и бюджетния отчет за пр/дите и р/дите да се обобщават в 1 документ. наречен главен бюджет.

• Параметри на бюджета

Въпроси от изпита по оперативен финансов мениджмънт

затворени и отворени въпроси

1. Какво представлява търговската неплатежоспособност? (отворен)
2. Понятия, описващи кредитния риск (4-те К) (отворен) – Капитал, характеристика, др.
3. Постановки на неокейнсиаската школа в паричната теория, свързани с търсенето на пари (затворен)
4. Кои са 5-те вида материални запаси (отворен) – материали, стоки, продукция, горива, полуфабрикати
5. Формулата на коефициента на незабавната ликвидност (затворен)
6. Моделиране на търсенето на пари от фирмите – представители (затворен) – Баумол-Тобин и Милър-Ор
7. Вътрешни фактори, които влияят върху ликвидността на фирмата (отворен) – рентабилността, финансовата задлъжнялост, кредитния рейтинг, нивото на бизнес и финансов риск
8. Кои са динамичните величини (отворен) (от Количествените техники и подходи при управление на ликвидните активи на фирмата) (цикъл на ЛА-Гитман, нетен търговски цикъл и др.)
9. Коя част от баланса представлява оперативния финансов мениджмънт? (отворен) (краткосрочните активи и пасиви и ЧОК)

• Какъв е обхватът и структурата на финансовия пазар?

Финансовия пазар включва паричен (краткосрочен) пазар и капиталов (дългосрочен) пазар, пазар на финансови деривати.

• Кой е регулаторния орган, осъществяващ надзор на капиталовияпазар в България и кога е създаден той?

Комисия за финансов надзор – март 2003

• Коя е институцията, която осъществява сетълмента и клиринга на сделките с безналични ЦК и кога е създаден той?

Централен Депозитар – Август 1996

• Кои са търговските системи, които се използват в БФБ и кога са въведени?

Xetra – Октомври 2007 (ел. система за търговия)
Cobos – Февруари 2003 (клиентски терминал)

• Кои са основните участници в първичния пазар на акциите?

Дружества емитенти, инвестиционни посредници, индивидуални и институционални инвеститори

• Какви са възможните варианти за придобиване на публичен статут?
• Осъществяване на първично публично предлагане
• Допускане до търговия на регулиран пазар на вече емитирани ЦК
• Наличието на 10000 акционери в последния ден на две последователни календарни години
•  
• Дайте определение и характеристика за Фондовата борса.

Регулиран пазар с определени изисквания за достъп. Организиран, регулиран, елитен официален пазар на финансови инструменти, който е прекъснат по отношение на времето (сесиите за търгуване). При Фондовите борси е налице определеност по място.

• Кой има право да сключва сделки на пода Фондовата борса?

Брокера

• Каква е разликата между борсовия член и борсовия посредник (брокер)според правилата на БФБ?

Член на борсата може да бъде всяко лице, имащо качеството на търговец по смисъла на чл.1 от Търговския закон, включително търговските дружества независимо от наличието и размера на чуждестранното участие в тях. Всеки акционер, който притежава акции в размер на 1% от капитала на борсата може да бъде пълен член на борсата. Независимо от начина на придобиване на членство, никой борсов член не може да има повече от едно членство на отделен борсов кръг. За разлика от тях брокерът е ФЛ, което има сключен с борсовия член трудов договор, който опълномощява брокера да извършва сделки на борсата от името на борсовия член.

• Какви дейности може да упражнява инвестиционния посредник по занятие?

Той може да сключва сделки с финансови инструменти за сметка на клиента, за което получава комисионна. Инвестиционния посредник извършва инвестиционни услуги като се стреми да изпълни възможно най-добре подаденото от клиента нареждане. Инвестиционния посредник е връзката на отделния клиент с финансовия пазар

• Коя е институцията/ите които лицензират дейността на инвестиционните посредници в страната?

Комисията по финансов надзор
Закон за публично предлагане на ценни книжа + Наредби

• Каква е основната разлика между брокера и дилъра на ЦК?

Брокера действа за сметка на наелия го клиент, докато дилъра - за своя сметка. Дилърът печели от своите собствени сделки, докато брокерът печели от комисионна.

• Какво представлява маркет-мейкъра и има ли място в България?

Маркет-мейкърите са фирми, които купуват/продават акции за собствена сметка. Работят като дилъри и печелят от разликата между покупната и продажната цена. Те определят котировките.

• Какви са основните стъпки при процедурата на първичното публично предлагане?
• Вземане на решение за осъществяване на първично публично предлагане
• Преобразуване на дружеството в акционерно(при необходимост)
• Сключване на договор с конкретен инвестиционен посредник, който ще поеме емисията
• Уточняване на основните параметри на публичното предлагане
• Обездвижване на акциите на дружеството в Централен Депозитар АД (при положение, че не са обездвижени)
• Изготвяне на проспект за публично предлагане на ЦК и неговото внасяне за потвърждаване в КФН
• Одобряване на проекта за публично предлагане от КФН
• Осъществяване на първично публично предлагане
• Регистриране на емисията на БФБ – София АД
• Първа котировка 
• Кои са пазарите и пазарните сегменти, които организира БФБ?
• Основен пазар
• Сегмент акции Premium
• Сегмент акции Standard
• Сегмент за дружества със специална инвестиционна цел
• Сегмент за облигации
• Сегмент за колективни инвестиционни схеми
• Сегмент за компенсаторни инструменти
• Сегмент за структурирани продукти
• Сегмент за права
• Сегмент за приватизация
• Сегмент за първично публично предлагане
• Алтернативен пазар
• Сегмент на акции
• Сегмент на дружества със специална инвестиционна цел

• Какви са основните мотиви за сключване на сделки с финансови инструменти?
• Инвестиционен доход
• Арбитражиране – извличане на доход с разлика в курсовете
• Спекулативен – важна е цената в малък срок 
• Хеджиране – вид застраховане с финансови деривати.
• Посреднически доход

• Каква е разликата между пазарната и лимитираната поръчки?

При пазарната нямаме цена, имаме само количество. А при лимитираната се обявява някаква конкретна цена.

• Каква е разликата между спот сделката и срочната сделка?

Спот сделката се извършва на момента(до два дниt+2). Срочната сделка е форуърдна, фючърсна, суап.

• При какъв курс ще бъде сключена сделка в ползата на краен инвеститор, който е определил пазарна поръчка „купува“ , при положение, че са валидни следните котировки на маркет-мейкъра:  Bid цена 63; Ask цена 64 при лимитирана поръчка „продава“ 63.5?

Отговора е че сделката ще се случи на 63.5

• При какъв курс ще бъде сключена сделка в полза на краен инвеститор при положение, че той е обявил лимитирана“купува“ на цена 63,5 евро за акция, а към момента на обявяване на неговата оферта, в системата са валидни единствено котировките на маркет-мейкъра за съответната емисия: Bid 63, Ask 64 евро за акция.

Сделка няма да се осъществи!!!!

• Пазарна „продава“ за инвеститора при положение, че са валидни следните котировки за деня на маркет-мейкъра: Bid 63, Ask 64 и лимитирана „купува“ 63,5 евро.

Директно ще се случи между инвеститорите на 63,5.

• Маржинални покупки: започваме с покупка и завършване с продажба, за да извлечем доход. Брокера ни кредитира задължително. Връщаме му заема и си прибираме печалбата.

Къси продажби: при падащ тренд. Започваме с продажба и завършваме с покупка. Продаваме нещо което го нямаме и го купуваме на ниска цена.

Тема втора
Методологически проблеми на бюджетирането
(КАЗУСИ)

1. Попълнете липсващите данни в бюджета на производството на топки за тенис на маса на “Тонус”АД – Хасково:

Бюджет на производството

*Крайният запас продукция за периода е начален за следващия период.
**Възприето е осигуряването на начален запас на продукция в размер на 20 % от продажбите за месеца.

2. В началото на бюджетния период “Омега”ЕАД – Бургас има производствени запаси от основен материал “SLX” 5 000 кг. В края на бюджетния период планираните крайни производствени запаси са 3 625 кг., а доставените през периода – 14 750 кг.  Тогава планираните разходи за материали са:
А) 16 125 кг.; Б) 19 750 кг.; В)14 750 кг.; Г)нито едно от посочените.

3. Данните за производството на маси и столове в Мебелно предприятие “Бор”ООД –Троян са, както следва:
-очаквана доставна цена за 1 куб. м. дървен материал е 20 лв.;
-нормативната разценка за един отработен човекочас е 8 лв.;
-променливите общопроизводствени разходи са 3 лв. за човекочас за масите и 2 лв. за човекочас за столовете;
-постоянните общопроизводствени разходи са 1200 лв. на месец за масите, от които 500 лв. амортизации, и 900 лв. на месец за столовете, от които 300 лв. амортизации;
-нормативният коефициент на постоянните разходи се изчислява на база вложения пряк труд, и

Да се калкулират единичната и общата планова себестойност на масите и столовете за второто тримесечие.
4. Предприятие “Авангард”ООД - Пловдив е реализирало продажби на готова продукция за 72 000 лв. през юли, за 113 000 лв. през август и за 94 000 лв. през септември. В предприятие “Авангард”ООД – Пловдив е прието 70 % от вземанията от клиенти да се инкасират текущо, , а останалите 30 % - един месец след продажбата. Каква е  стойността на фактически получените (инкасирани) вземания от клиенти през септември?
А)79 100 лв.; Б)20 000 лв.; В)95 000 лв.; Г)нито едно от посочените.

5. Предприятие “Прогрес” ООД – Варна произвежда 3 вида продукти – А, В и С. Очаквания обем на продажбите им през бюджетния период е, както следва: от продукт А – 4 000 единици, от продукт В – 6 000 единици и от продукт С – 5 000 единици. Прогнозните продажни цени на продукцията са: на А – 30 лв., на В – 55 лв. и на С – 45 лв.
Нормативните разходи за единица готова продукция са, както следва:

         Общопроизводствените разходи (променливи) от цех 1 се разпределят на база на отработените човекочасове пряк труд, а от цех 2 – на база на отработените машиночасове.
Постоянните общопроизводствени разходи са 87 737,50 лв. и се разпределят между готовите продукти, както следва:
● за А – 15 375,00 лв.
● за В – 32 450,00 лв.
● за С – 39 912,50 лв.
87 737,50 лв.

Производствените запаси са, както следва:

        
Да се изготвят:
А) бюджет на продажбите;
Б) бюджет на производството;
В) бюджет на производствените запаси;
Г) бюджет на преките трудови разходи;
Д) калкулация на плановата себестойност.
6. В промишлено предприятие за производство на млечни изделия данните за бюджетните и фактическите размери на разходите за производството на кашкавал тип “Наслада” са следните за 200... г.:

Отчет за изпълнение на бюджета за 200 ... г. към 31 декември 200..г. за производството на кашкавал тип “Наслада”

         Да се изготви гъвкав бюджет за 100 т. п/я, 120 т. п/я и 140 т. п/я и да се изготви отчет за изпълнението на гъвкав бюджет при 110 т. п/я, като се използва формулата на гъвкавия бюджет:

РАБОТНИ ЛИСТИ

1. Бюджет на производството

*Крайният запас продукция за периода е начален за следващия период.
**Възприето е осигуряването на начален запас на продукция в размер на 20 % от продажбите за месеца.
2.......................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
3. Бюджет на ................................................

Бюджет на .................................................

Бюджет на ..........................................................

Калкулация на плановата себестойност(лв.)

4. Бюджет на ..........................................................

............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ ............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ ............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
5.
А) Бюджет на продажбите

Б) Бюджет на производството

В) Бюджет на производствените запаси

....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Г) Бюджет на преките трудови разходи

..................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Д) Калкулация на плановата себестойност (лв.)

................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

6. Гъвкав бюджет за 200 ... г. към 31 декември 200 ... г.

....................................................................................................................................................................................................................................... .......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................

Отчет за изпълнение на бюджета за 200 ... г. към 31 декември 200..г. с използване на гъвкав бюджет

.......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................

Въпроси ФП

• Какви са възможните варианти за придобиване на статут на публично дружество?
• Осъществяване на IPO;
• Допускане до търговия на регулиран пазар на повече емитирани ЦК;
• Наличие на 10 000 акционера в последния ден на 2 последователни календарни години;
• Кои са основните участници на първичния пазар на акции?
• Дружества – емитенти;
• Инвестиционни посредници;
• Индивидуални и институционални посредници;
• Кои са основните стъпки при процедурата на IPO?
• Вземане на решение за осъществяване на IPO;
• Преобразуване на дружеството в акционерно (ако е необходимо);
• Сключване на договор с конкретен инвестиционен посредник, който ще поеме емисията;
• Уточняване на основните параметри на IPO-та;
• Обездвижване на акции в ЦД АД;
• Изготвяне на проспект за IPO на ЦК и неговото внасяне в КФН;
• Одобряване на проспект за IPO на КФН;
• Осъществяване на IPO;
• Регистриране на емисията в БФБ София АД;
• Първа котировка;
• Дайте определение и характеристика за фондова борса!
• ФБ е регулиран пазар на ЦК, който включва официален и неофициален пазар. Като характеристика на ФБ се разглежда елитността т.е. съществуват основни критерии за допускане до търговия с ЦК. Друга характеристика е неговата организираност – сделките се сключват на определено място и време (в рамките на борсовата сесия). Този пазар е индиректен, т.е. това е пазарът на инвестиционните посредници.
• Кои има право да сключва сделки с финансови инструменти на ФБ?
• Борсови лица с лиценз за дейност от КФН;
• Борсов член и борсов посредник на БФБ! Характеристика и основни различия!

• Каква е разликата между брокер и дилър на ЦК?

• Какви дейности може да упражнява инвестиционния посредник по занятие?
• Посредничи за сключване на сделки с финансови инструменти;
• Изпълнява нареждания за сметка на клиенти;
• Сключва сделки за собствена сметка;
• Управлява портфейл;
• Предоставя инвестиционни консултации на клиенти;
• Участва на първичния пазар;
• Организира многостранна система за търговия;
• Коя е институцията/институциите, които издават лиценз за работа с инвестиционен посредник?
• КФН;
• ЦБ-БНБ;
• Кои са основните мотиви за сключване на сделки с финансови инструменти?
• Инвестиционен
• Арбитражиране – извличане на доход с разлика в курсовете
• Спекулативен – важна е цената в малък срок 
• Хеджиране – вид застраховане с финансови деривати.
• Посреднически;
• Извлича се доход от комисионни
• Каква е разликата между пазарна и лимитирана поръчка?
• Пазарната се изпълнява на текуща пазарна цена, тъй като инвеститора определя количеството, но не и цената;
• Лимитираната - има предварително определени количество и цена на финансовите инструменти, която е равна на посочената или на по-добра от нея, но НЕ под нея!
• Какво представлява маркет мейкъра в качеството си на борсов член?
• Маркет-мейкърите са фирми, които купуват/продават акции за собствена сметка. Работят като дилъри и печелят от разликата между курс купува и курс продава, т.е.от спреда. Те определят котировките.
• Маржин покупки и къси продажби?
• МП - покупка на ЦК със заем от брокер при покачваща се цена
• КП – продажба на финансови инструменти, които не притежаваме и се надяваме чрез заем да си върнем парите.
• История на БФБ
• Кога е създадена КФН? – 1 Март 2003. Нейните функции са: лицензионен режим, регулаторна дейност, надзор, налага на санкции;
• Кога е създаден ЦД? – Август 1996 г. Функции: регистриране на безналични ЦК, поддържане на акционерни регистри на търгуваните дружества, поддържане на регистър на сделките с ЦК;
• Кога е съзададен капиталовият пазар? – 1907 г, през 1991г се възстановява, тъй като през 1941г Софийска ФБ прекратява дейността си със закон, поради смяна на политическите настроения.

Въпроси ФП

• Какви са възможните варианти за придобиване на статут на публично дружество?
• Осъществяване на IPO;
• Допускане до търговия на регулиран пазар на повече емитирани ЦК;
• Наличие на 10 000 акционера в последния ден на 2 последователни календарни години;
• Кои са основните участници на първичния пазар на акции?
• Дружества – емитенти;
• Инвестиционни посредници;
• Индивидуални и институционални посредници;
• Кои са основните стъпки при процедурата на IPO?
• Вземане на решение за осъществяване на IPO;
• Преобразуване на дружеството в акционерно (ако е необходимо);
• Сключване на договор с конкретен инвестиционен посредник, който ще поеме емисията;
• Уточняване на основните параметри на IPO-та;
• Обездвижване на акции в ЦД АД;
• Изготвяне на проспект за IPO на ЦК и неговото внасяне в КФН;
• Одобряване на проспект за IPO на КФН;
• Осъществяване на IPO;
• Регистриране на емисията в БФБ София АД;
• Първа котировка;
• Дайте определение и характеристика за фондова борса!
• ФБ е регулиран пазар на ЦК, който включва официален и неофициален пазар. Като характеристика на ФБ се разглежда елитността т.е. съществуват основни критерии за допускане до търговия с ЦК. Друга характеристика е неговата организираност – сделките се сключват на определено място и време (в рамките на борсовата сесия). Този пазар е индиректен, т.е. това е пазарът на инвестиционните посредници.
• Кои има право да сключва сделки с финансови инструменти на ФБ?
• Борсови лица с лиценз за дейност от КФН;
• Борсов член и борсов посредник на БФБ! Характеристика и основни различия!

• Каква е разликата между брокер и дилър на ЦК?

• Какви дейности може да упражнява инвестиционния посредник по занятие?
• Посредничи за сключване на сделки с финансови инструменти;
• Изпълнява нареждания за сметка на клиенти;
• Сключва сделки за собствена сметка;
• Управлява портфейл;
• Предоставя инвестиционни консултации на клиенти;
• Участва на първичния пазар;
• Организира многостранна система за търговия;
• Коя е институцията/институциите, които издават лиценз за работа с инвестиционен посредник?
• КФН;
• ЦБ-БНБ;
• Кои са основните мотиви за сключване на сделки с финансови инструменти?
• Инвестиционен
• Арбитражиране – извличане на доход с разлика в курсовете
• Спекулативен – важна е цената в малък срок 
• Хеджиране – вид застраховане с финансови деривати.
• Посреднически;
• Извлича се доход от комисионни
• Каква е разликата между пазарна и лимитирана поръчка?
• Пазарната се изпълнява на текуща пазарна цена, тъй като инвеститора определя количеството, но не и цената;
• Лимитираната - има предварително определени количество и цена на финансовите инструменти, която е равна на посочената или на по-добра от нея, но НЕ под нея!
• Какво представлява маркет мейкъра в качеството си на борсов член?
• Маркет-мейкърите са фирми, които купуват/продават акции за собствена сметка. Работят като дилъри и печелят от разликата между курс купува и курс продава, т.е.от спреда. Те определят котировките.
• Маржин покупки и къси продажби?
• МП - покупка на ЦК със заем от брокер при покачваща се цена
• КП – продажба на финансови инструменти, които не притежаваме и се надяваме чрез заем да си върнем парите.
• История на БФБ
• Кога е създадена КФН? – 1 Март 2003. Нейните функции са: лицензионен режим, регулаторна дейност, надзор, налага на санкции;
• Кога е създаден ЦД? – Август 1996 г. Функции: регистриране на безналични ЦК, поддържане на акционерни регистри на търгуваните дружества, поддържане на регистър на сделките с ЦК;
• Кога е съзададен капиталовият пазар? – 1907 г, през 1991г се възстановява, тъй като през 1941г Софийска ФБ прекратява дейността си със закон, поради смяна на политическите настроения.