Събота, 30 Март 2013 18:08

Интереси на Република България, свързани с националната сигурност

Написана от
Оценете
(0 гласа)

Интереси на Република България, свързани с националната сигурност

 
Това са гарантирането на суверенитета и териториалната цялост и защитата на конституционно установения ред в Република България, включително:

а) разкриване, предотвратяване и противодействие на посегателства срещу независимостта и териториалната цялост на страната;

б) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, които накърняват или застрашават политическите, икономическите и отбранителните интереси на страната;

в) получаване на информация за чужди страни или от чужд произход, нужна за вземане на решения от висшите органи на държавната власт и държавното управление;

г) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, насочени към насилствена промяна на конституционно установения ред в страната, който гарантира упражняване на правата на човека и гражданина, демократично представителство на основата на многопартийна система и дейността на институциите, установени от Конституцията;

д) разкриване, предотвратяване и противодействие на терористични действия, на незаконен трафик на хора, оръжие и наркотици, както и на незаконен трафик на продукти и технологии, поставени под международен контрол, пране на пари и други специфични рискове и заплахи.

Информационната война
Противоборството в информационната среда: съвкупност от информационни операции, провеждани по време на криза или в конфликт за оказване влияние върху противниковата информация и информационните му системи и едновременна защита на своята информация и информационните й системи.

Информационно доминиране
Постигането на информационно превъзходство над противника, водещо до оперативно или локално превъзходство в даден район, в конкретно време и при определени обстоятелства.

Инцидент
Непредвидимо или трудно прогнозируемо явление или действие с висока интензивност – бедствие, авария, катастрофа и др., чието осъществяване представлява източник на изключителна непосредствена заплаха за живота, здравето и имуществото на групи хора, за унищожаване на съществуващи материални и природни ресурси и за функционирането на икономиката.

Инфлация (Inflation)
Инфлацията е присъща на книжно-паричното обръщение и представлява общо (средно) нарастване на равнището на цените на стоките и услугите. Всяко явно или скрито обезценяване на парите е свързано с неравновесни състояния в стопанството. При инфлационно състояние на икономиката покупателната способност на паричната единица намалява. Темпът на инфлация се дефинира като процент на изменение в равнището на цените, измерено най-често с индекса на цените на потребителските стоки, който позволява да се сравнят разходите за покупка на пазарната потребителска кошница за даден период с разходите за покупка на същата потребителска кошница за предишен период. Основните форми, в които се проявява инфлацията са инфлация на търсенето, инфлация на предлагането и инфлационна спирала. От гледна точка на размера й инфлацията може да бъде умерена, галопираща и хиперинфлация, а най-засегнати от инфлацията са най-слабо платените слоеве от населението.

Инфраструктура
Система от стационарни обекти, предназначени за подготовката, развръщането и воденето на военните действия от войските и силите на театъра на военните действия (ТВД).

Индивидуални средства за защита
Средствата, предназначени за предпазване на дихателните органи, очите и кожата от отровни и радиоактивни вещества, пaри и аерозоли от високи температури и изгаряния от взривове и други механични въздействия.

Иредентизъм
От итал. иредента (неизкупена, неспасена): област, останала неприсъединена. Оттук понятието означава политика или действия на лица, партии или държави, които се стремят да присъединят към своята държава дадена област (със или без населението) – в момента част от друга държава.

Ислям
Oт араб. Покорност . Една от най-разпространените религии в света. Възниква през VІІ век в арабския свят. И. признава един бог – аллах, чийто “посланик” на земята и пророк е Мохамед смятан за основател на исляма). Основните догми на исляма са изложени в Корана. В исляма съществуват две основни направления – сунизъм и шиизъм.

Истина
Философска категория, с която се обозначава съвпадението на знанието ни за действителността с нейните реални характеристики. Истината има процесуален характер, тъй като е резултат от познанието, от една страна, а от друга, винаги е определена степен на съвпадение на знанието с действителността. В този смисъл всяка истина е относителна и непълна, но в крайна сметка конкретна, защото е знание за нещо от действителността. Разграничаването на истината и неистината, освен че има конкретно-исторически изменения от познавателна гледна точка, е възможно само при установени критерии за степента на съответствие на знанието с действителността.

Катастрофа
Внезапно събитие, съпроводено с тежки последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, които причиняват загуби, налагащи незабавна локализационна, спасителна и непосредствена възстановителна намеса в широк мащаб.

Католицизъм
В превод от гръцки означава вселенски . Католицизмът се основава на учението за равнопоставеността на Бог Отец и Бог Син, като Светият дух произлиза от тях. Начело на църквата стои римският папа, който е върховен наместник на Христос на Земята и е непогрешим. Католицизмът е една от главните насоки в християнството наред с православието и протестантството. Център на католицизма е Ватиканът. Обособяването на католицизма започва с разделянето на Римската империя (395 г.). Окончателното разделяне (схизма) на християнската църква на източна (гръко-католическа, православна) и западна (римо-католическа) се извършва през 1054 г. Католицизмът е господстваща религия в Западна Европа. В резултат на Реформацията през ХVІ век в Англия, Шотландия, Швеция, Холандия, част от Германия и Швейцария католицизмът е изместен от протестантството.

Колективни средства за защита
Това са средствата, предназначени за осигуряване на жизнена среда за група хора за определено време при бедствия, аварии и катастрофи в обектите на националното стопанство, причиняващи смърт или заплашващи живота на хората, замърсяване на околната среда – въздух, вода, земя, продуктите и други материални средства.

Конкуренцията
Изпълнява три основни функции: информационна – активното взаимодействие на пазарните агенти в конкурентната борба ни информира за съотношението между търсенето и предлагането като база за вземането на пазарни решения; стимулираща – всеки участник в конкурентната борба се стреми към подобряване на пазарните си позиции; контролираща – многовариантността на пазарния избор, създадена от конкуренцията, въвежда индиректен контрол върху пазарното поведение. Формирането на търсенето и стимулирането на потреблението под въздействие на конкуренцията в крайна сметка води до това, че от две еднакви стоки на пазара се избира тази, която е по-евтина, а от две стоки с еднакви цени – тази, която е с по-високо качество. Това поведение намира израз в действието на пазарния механизъм.

Консенсус
От лат. con-sentine, съчувствам , чувствам като другия, съгласен с другия, съгласие . В политиката означава споделено съгласие по повод на върховни ценности (свобода, равенство), правила на политическата игра и на специфична управленска (правителствена) политика. Тези три обекта на съгласие могат да се трансформират в три нива на съгласие: а) съгласие на ниво общност или фундаментален консенсус; б) съгласие на функционално ниво или процедурен консенсус; в) съгласие на ниво политика или политически консенсус.

Консерватизъм
От лат. conservare – запазвам, опазвам, грижа са за съхраняването . Политическа теория. Основатели: Шатобриан, Е. Бърк, Ж дьо Местр и други. Основните принципи на консерватизма са ограниченост на сферата на човешкия разум и поради това – важност на универсалния морален ред, санкциониран и поддържан от религията; това, което може да не се променя, не е нужно да се променя; вяра в традициите на народа; убеденост, че съществуването на строги граници между класите и съсловията е необходимо за социалната стабилност и т.н. Консерваторът за разлика от либерала е носител на интегративно съзнание. За него интересите на държавата, нацията, общността стоят по-високо от интересите на индивида или някоя група.

Консолидирана демокрация
Политически режим, при който демокрацията в качеството си на сложна система от институции, правила и превърнали се в стереотипи положителни и отрицателни стимули е станала безалтернативен избор на цялото общество.

Конфедерация
Форма на държавно устройство, представляваща съюз на суверенни държави. В рамките на конфедерацията всяка държава участник запазва своята политическа самостоятелност, конституцията, правната и националната финансова система, собствените си въоръжени сили. За разработване на обща политика се създават общи органи на власт с делегирани представители от държавите участнички. Техните решения имат само препоръчителен характер. Конфедерацията е достатъчно неустойчив съюз, който с времето или се разпада, или се преобразува във федерация.

Конфликт
Ясно изразено състояние на борба между противникови групи заради дефицитни обществени ресурси (власт, богатство, статус, ценности) и включва опит да се неутрализира противникът, да му се причини вреда или да бъде отстранен.

Крайна необходимост
Такава обективно съществуваща ситуация, характеризираща се с непосредствена, бързо развиваща се опасност за живота или здравето на гражданите или за засилване и неконтролируемо развитие на извършващи се негативни процеси, която изисква незабавна реакция.

Криза
Национална или международна ситуация, при която съществува заплаха за жизненоважни интереси на страната.

Кризисна обстановка
Възниква в резултат на заплаха или проява на инцидент или на множество инциденти, чиито негативни последици обхващат по-големи територии, причиняват значителни вреди и разрушения и представляват заплаха на територията на няколко общини, няколко области или на цялата държава, при което дейността и условията за съществуване в застрашената среда са съществено нарушени и могат да бъдат възстановени само чрез прилагането на специални мерки за определен период.

Кризисно положение
То е особен вид правов режим, който се въвежда от отделни територии или на територията на цялата страна при кризисна обстановка с цел овладяване на кризата и преодоляване на последствията от нея. Всяко кризисно положение обхваща определена територия на община, няколко такива или на цялата страна.

Ксенофобия
От гр. ксенос (чужд) и фобос (страх). Буквално означава страх от чуждото или от чужденеца .

Култура
От лат. cultura (обработване). 1. Съвкупност от всички видове преобразувателна дейност на човека и обществото и резултатите от нея във всички сфери на обществения живот. 2. Сбор от материални и духовни ценности, създадени от човечеството през вековете. Най-общо културата бива материална и духовна.

Легалност
Законност. Понятието легалност означава формално-юридическа законност, обект на която може да бъдат властта, политическите институции, политическата дейност.

Легитимност
Означава правомощност на властта, лоялност и поддръжка от страна на гражданите. В политическата наука терминът е въведен и детайлно разработен от Макс Вебер, според който всяка власт се нуждае от самооправдаване, признание и подкрепа. Именно признаването на властта, вярата в справедливия й характер, съгласието със съществуващото разпределение на благата и ресурсите съставлява според него основата на легитимността. Вебер диференцира три “чисти” типа легитимност: традиционна, харизматична и рационално-легална, които в реалния живот съществуват в различни комбинации. Д. Истън определя три източника на легитимност: вяра в съществуващите политически ценности; убеденост в законността на установените процедури, норми и политически структури; признаване и одобрение на личността, осъществяваща властта.

Либерализъм
От лат. liberalis (свободен). 1. Политическа идеология. Основатели – Дж. Лок, Ш. Монтескьо, А. Смит, Дж. С. Мил. В центъра на либерализма е проблемът за свободата, която се трактува в негативен план като “свобода от...”, като освобождаване на човека от социално-политическите форми на контрол от страна на държавата. Свободата на човека предполага неотменимост на такива принципи като достойнство на личността, нейната автономност, търпимост. Идеята за индивидуалната свобода се свързва с частната собственост, която се разглежда като гарант и мяра на свободата. Доктрината на либерализма намира въплъщение в принципите на свободния пазар, конкуренцията. Към тях се присъединяват и политическите: плурализъм, парламентарен демократизъм, разделение на властите, равенство пред закона. На държавата се определя ролята на “нощен пазач”. Основната идея е, че свободата, равенството (разбирано като равенство пред закона), конкуренцията и индивидуализма в рамките на саморегулиращия се пазар гарантират социалната хармония и прогрес. Политическата идеология на либерализма е в основата на либералната теория на демокрацията – концепция, съгласно която демокрацията е политическа организация, гарантираща правата и свободите на човека. За основни признаци на демокрацията в рамките на тази теория се приемат автономията на личността, ограничаването на властта от правата на човека, максимално широките и равни възможности за политическо участие, представителният характер и политическата отговорност на властта.

2. Течение в международната политика, за чиито привърженици нарастващите взаимозависимост и взаимообвързаност между държавите създават международна общност, което ще доведе до нова форма на международна политика.

Ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи
Спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, насочени към спасяването на живота и опазване здравето на хората, намаляване размерите на щетите на околната среда и на материалните загуби, атака също локализиране на зоните на бедствено положение и прекратяване действието на характерните за тях опасни фактори.

Лобизъм
Целенасочени въздействия на заинтересувани групи върху органите на властта с намерение да се въздейства върху тяхно решение. Целта е реализиране на специфични групови интереси.

Логистика
Наука за планиране, придвижване и поддържане на въоръжените сили. Тя включва:

– проектиране и развитие, придобиване, съхраняване, транспортиране, разпределение, поддръжка, евакуация и ешелониране (дислоциране) на материали;

– транспортиране на личен състав;

– придобиване или проектиране, експлоатация и дислоциране на инфраструктурата;

– изграждане на обслужващи служби;

– медицинско и здравно осигуряване.

Малки държави
Ограничени в пространствено и ресурсно отношение държави, които имат своето място в международните отношения, но не определят техния модел. Те са второстепенни играчи, които отстояват своите интереси, съобразявайки се с политиката на великите сили.

Мегаикономикс
Мегаикономическата теория или икономическата теория на световното стопанство е тази част, която изследва взаимоотношенията между националните икономики, изразяващи се в обмен на стоки и услуги, капитал и работна сила, във взаимозависимостта и обвързаността на националните стопански комплекси и изграждането на частни и правителствени международни институции и правила за функциониране на световната икономика. Огромните мащаби на международния бизнес, еволюцията на валутната система, растящата роля на финансовите транзакции чрез международните финансови пазари, интеграционните процеси, появата на новия протекционизъм и т.н. превръщат мегаикономическата теория в обект на нарастващо внимание от страна на учените и практиците.

Меджлис
Събрание, съвет. Парламентът в Република Турция.

Мезоикономикс
Мезоикономическата теория е сравнително ново направление, което дължи появата си на огромните мащаби на концентрация на капитала и производството и на тяхната транснационализация. Може да се квалифицира като микроикономика на макроединиците, тъй като обект на изследване са големите корпорации с мащаби на осъществяваните операции на цели държави и с преобладаващ международен характер на дейност. Без съмнение компании като “Кока-Кола” и “Дженеръл Мотърс” трудно биха могли да се разглеждат като микроединици. Мезоикономическата теория стои по-близо до проблемите на световното стопанство, отколкото до микроикономическата теория, където формално е нейното място.

Международен договор
За целите на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. "договор" означава международно споразумение, сключено между държави в писмена форма и регулирано от международното право, независимо дали споразумението се съдържа в един документ, в два или в няколко свързани помежду си, а също така независимо от конкретното му наименование. С аргумент от чл. 26 от същата конвенция (озаглавен “Pacta sunt servanda” – на лат. ) всеки действащ международен договор е задължителен за страните по него и трябва добросъвестно да се изпълнява от тях.

Международно разделение на труда (МРТ)
Международното разделение на труда може да бъде дефинирано като частен случай на общественото разделение на труда, при което производителите от различните страни се специализират в производството на определени блага (стоки и услуги), които разменят на международния пазар. Критерий за изградено МРТ е относителната устойчивост на международните производствено-търговски връзки, които го опосредстват. Международното разделение на труда предполага относително висока степен на развитие на общественото разделение на труда и високо развити и изградени национални стопанства, тъй като не би могло да достигне значителни размери, да се реализира в относително зрели форми и да играе съществена роля в обществения възпроизводствен процес на различните страни, ако не се опира на развит производствен апарат и транспортно-съобщителна инфраструктура.

Като фактор на икономическия и социалния прогрес МРТ играе положителна роля, намираща израз в преодоляването на националната обособеност и затвореност на производството, интернационализирането на научно-техническите постижения, рационалното използване на ограничените производствени ресурси на отделните страни и оптимизирането на структурата на народностопанските комплекси на партньорите. На тази основа стимулира икономическия растеж в интернационален мащаб, повишава ефективността на производството, увеличава икономическото благосъстояние на страните партньори в МРТ.

Миротворчество
Дипломатически дейности, провеждани след началото на конфликт с цел постигане прекратяване на огъня или бързо мирно уреждане. Могат да включват помощ, посредничество, помирение и такива действия, като дипломатически натиск, изолация или санкции.

Метод
Понятие, обозначаващо както начин за постигане на целта, така и средство, мисловен модел и устойчива конструкция, с чиято помощ става възможен системният познавателен процес. За да бъде ефективно средство в познавателната и практическата дейност на хората, самият метод трябва да бъде резултат и обобщение на целокупния човешки опит, да бъде мисловно извървян път към целта.

Мир
Състояние на баланс на противоречията между страните (групировките), при които не съществуват нарушения на националните интереси и правните норми.

Налагане на мир
Операции, провеждани по силата на глава VII от Устава на ООН. Те са насилствени по характер и се осъществяват, когато всички засегнати в конфликта страни не са постигнали съгласие или то може да бъде нетрайно. Предназначени са да поддържат или да възстановят мира, или да наложат условията, посочени в мандата.

Народ
Голяма група хора с обща историческа съдба, които са имали, имат и искат да имат обща територия, но най-вече общ социален живот и живеят според общи публично утвърдени закони и норми, съобразно своите традиции и култура. Често с това название се обозначава населението на една държава.

Насилие
Налагане на волята, интересите, целите на един човек или социална група над останалите във вреда на техните интереси и цели. Важна характеристика на насилието са средствата, чрез които се осъществява. В този смисъл съществува икономическо, политическо, духовно и т.н. насилие. Крайните форми на насилие са тези, при които има унищожаване на хора (войната като въоръжена борба, геноцид и т.н.).

Национален въпрос
Съществува, когато нацията (или най-просветената и напредничава част от нея) осъзнава, че нещо сериозно засяга съдбата й, дори самото й съществуване. Националният въпрос съществува както в процеса на обособяване на нациите, така и още по-осезаемо в процеса на отстояване на икономическите, политическите, социалните и духовните позиции на нацията, без които тя не може да се развива пълноценно.

Национален идеал
Несъществуващо реално състояние на нацията, което нейните представители възприемат като съвършено, без да поставят въпроса за постижимостта на това състояние. Когато се постави непосредствено въпросът за постигането на това идеално състояние или на част от него, по-точно е да се използват понятия като национална цел или цели.

Национализъм
С това понятие се обозначават поне три различни неща: стремеж и реални действия за постигане и отстояване на национална независимост, мотивирани с аргументи и допълнени с чувството за национално достойнство, при зачитане на достойнството на представителите на другите нации; като идеологическа доктрина – изразяване и “обосноваване” превъзходството на една нация над всички останали; модерен национализъм – преодоляване на противопоставянето на една нация над другите, стремеж за съчетаване на интересите и правата на различните етнически общности и осигуряване просперитета на нацията при спазване правата и свободите на гражданите.

Национална сигурност

 
Състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива.

Нация
Народ, а също и племе (от лат.). При определянето на нацията са възможни три подхода и съответно три различни по тип определения: 1. Народ, който има своя държава и се идентифицира чрез нея. 2. Голяма група хора с общ произход, език и култура, но преди всичко общ стопански и политически живот. 3. Нацията е равнозначна на народ.

Негативни права (свобода) на човека
Определят задълженията на държавата да се въздържа от определени действия по отношение на индивида. Те дефинират сферата на ненамеса на държавата, автономната сфера на индивида.

Обект на правото
Винаги са първични обществени отношения по повод на материални или духовни блага, които отношения в името на предпазването и/или преодоляването на деструктивния обществен хаос се моделират в правоотношения. Трябва да се прави разлика между обект на правото и предмет на правонарушение – понеже последното е самото материално или духовно благо, чрез което се накърнява дадено обществено отношение, вече моделирано в правоотношение от страна на нормотворецът.

Обективен граждански контрол
Единен конкретен стандарт на гражданския контрол, който е политически неутрален и се признава от всички социални групи в обществото. Той позволява да се сведе до минимум властта на военните над гражданското население и едновременно да се осигури максимална вероятност за постигане целите на военната сигурност. Според С. Хънтингтън този контрол прави от въоръжените сили инструмент на държавата и ги неутрализира политически. Високопрофесионалният офицерски корпус е готов да изпълни заповедите на всяка гражданска група, която легитимно е получила политическата власт.

Обекти на сигурност
Материални и нематериални ценности, но преди всичко интересите на личността, обществото и държавата.

Ойкумен –
Територията, пространството, населено с хора.

Офицерството като професия
Квалификацията на тази професия е управление на насилието, а нейната отговорност – военната сигурност на обществото.

Обществени отношения
Отношенията, в които влизат помежду си хората в съвместния им обществен живот. Най-важната характеристика на обществените отношения е тяхната обективност, защото те възникват в процеса на човешката дейност и са условието тя да бъде свързана с потребностите и интересите на хората като обществени същества. Обществените отношения са надиндивидуални по своя характер не само защото на практика се разгръщат като отношения на групите, а и защото чрез вплитането в мрежата на обществените отношения всеки индивид се превръща в социално същество.

Обществено мнение
Надиндивидуалното рационално-оценъчно отношение на обособени общности от хора към събития от социалната действителност. Значението на общественото мнение се определя преди всичко от качеството и ролята му на регулатор на обществения живот. Най-пълно тази роля се проявява в демократичното общество, но задължително условие е формирането и изявата на активна гражданска позиция. В този смисъл общественото мнение в собствения смисъл на думата е налице в гражданското общество и един от белезите му.

Общество
Пределно обща по съдържание категория за обозначаване на факта, че хората живеят заедно и то в закономерни връзки и зависимости. В по-тесен смисъл на думата общество е всичко, което хората изграждат и в (с) което живеят. Важни основни области на обществото, без които то престава да съществува, са производството на средства за съществуване, възпроизводството на хора, регулирането и управлението, производството на идеи и ценности. Всичко това хората правят съвместно и в този смисъл е обществено. Нерядко понятието общество се използва в по-конкретен смисъл – като етап от развитието на цялото, а също и като регионална обособеност с икономически, социални и други отлики от останалите – например западно общество, българско общество и т.н.

Операции различни от война
Организират се и се провеждат за възпиране на войната и установяване на мир извън територията на страната, а също и за оказване помощ на населението на територията на страната. Те се разделят на:

•  Операции различни от война, включващи използването или заплаха от използване на сила, каквито са операциите в отговор на кризи (операции за поддържане на мира) извън територията на страната и стабилизиращите операции. Организират се и се провеждат под ръководството на различни международни организации (НАТО), след получен мандат от ООН, ЕС или ОССЕ.

•  Операции различни от война, невключващи използване или заплаха от използване на сила, каквито са поддържащите операции. Организират се и се провеждат под ръководството на държавната администрация или органите на местното самоуправление и включват действията за оказване помощ на населението при природни бедствия, инциденти и катастрофи.

Основни икономически категории на пазарното стопанство
Стоки, цени, пазар, пазарен дял, пазарна конкуренция, търсене, предлагане и пазарно равновесие. Стока е всяко нещо, което е обект на покупко-продажба. Или стоката е продукт на труда, произведен за размяна, а не за собствена консумация. Цената на стоката е паричният еквивалент, който се получава в размяната срещу нея, т.е. паричният израз на нейната стойност. Универсалното разбиране за пазар е всяка ситуация, при която продавачът и купувачът влизат помежду си в отношения на покупко-продажба. Освен това обаче пазарът е комплекс от институции и начинът, по който те се развиват и еволюират, предопределя влиянието на всяка икономическа политика. Пазарът не е само мрежа от стопански субекти, които си разменят стоки, но и комплекс от традиции, закони, юриспруденция, процедури за банкрути и ликвидация, предоставяне на информация, взаимоотношения на сили, отношения между бизнеса и синдикатите, очаквания, доверие и много други. Пазарен дял означава процентното участие на дадена фирма в продажбите на определен продукт или услуга на един или всички пазари. Определянето на пазарните дялове е особено важно за идентифицирането на характера на пазара – дали е конкурентен, или монополен. Пазарната конкуренция е комплексен икономически феномен. В широк смисъл под конкуренция се разбира взаимодействието на пазарните агенти (продавачи и купувачи), при което всеки участник се стреми да реализира своите интереси независимо (или за сметка) на другите участници. Има три страни на проявление на конкуренцията – между продавачи и купувачи; между купувачи; и между продавачи. В тесен смисъл конкуренцията означава присъствие на двама или повече продавачи и двама или повече купувачи, всички действащи независимо един от друг, на определен пазар, където се предлага ограничено количество от дадена стока.

Обявяване на положение на война и военно положение
Положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или указ на президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване. В акта за обявяване на положение на война или военно положение се посочват нормативните актове, които влизат в сила или се отменят. При обявяване на положение на война и военно положение отбраната на страната и осигуряването на вътрешния ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ. При обявяване на положение на война и военно положение решенията на органите за ръководство на отбраната са задължителни.

Оперативна съвместимост
Способността на една система или войскова единица да обслужва или да бъде обслужвана от други системи или войскови единици по такъв начин, че този обмен да им позволява ефективна съвместна работа.

Отбранителен потенциал (способност)
Състояние на определени материални и човешки ресурси, трансформирани във вид, позволяващ ефективна защита на териториалната цялост и сигурността на страната. Той е резултативна величина, детерминирана от специфични военни технологии, трансформиращи отбранителните ресурси в определена обществена потребност.

В тесен смисъл отбранителната способност на страната е качество, необходимо за да бъде посрещната евентуална агресия с по-малко рискове и разходи.

Отбранителната способност на държавата пряко зависи от нейната военна мощ. Военната мощ е съвкупност от всички материални и духовни сили на страната и способността й да ги мобилизира за постигане на поставените цели във военния конфликт или за решаване на други задачи в кризисни ситуации. Тя характеризира постигнатото равнище в развитието на въоръжените сили и включва военен, икономически, научен, социален и духовен потенциал.

Като съставен елемент на военната мощ и основна категория, разкриваща състоянието на въоръжените сили, е бойната мощ (бойният потенциал). Тя е съвкупност от материални и морално-бойни фактори, определящи качеството на въоръжените сили и тяхната способност да изпълняват бойни задачи.

Отбраната на страната
Тя е система от дейности за укрепване на мира и сигурността, за запазване на националните човешки и материални ценности чрез поддържането на икономиката, въоръжените сили, населението и отбранителната инфраструктура в готовност за действие, както и действие за защита на териториалната й цялост, независимост и суверенитет.

Отбраната е, първо, вид военни действия и второ, съвкупност от мероприятия, осигуряващи подготовката и оптималното използване на възможностите на силите и средствата, духовния фактор, релефа в широкия му аспект и инфраструктурата на страната за отразяване нахлуването на противника в случай на агресия.

Пазарна икономика
При нея разпределението на ресурсите, производството и задоволяването на потребностите се осъществява с посредничеството и под диктата на пазара. Посредством механизма на “пазарните сили” (търсене, предлагане и конкуренция) се решава какво, как и за кого да се произвежда. При пазарната икономика индивидите, домакинствата и фирмите са интегрирани в единен организъм в резултат от размяната на стоки с посредничеството на пазара. Всяка “микроединица” общува с външната икономическа среда, като по този начин получава от нея информация за собственото си поведение и извлича необходимите за възпроизводствения си цикъл продукти срещу някакъв еквивалент. Пазарната икономика се основава върху три принципа: принцип на еднородността – качествената еднородност на стоките е първото условие, за да е възможна размяната между тях (трудовата теория за стойността и теорията за пределната полезност); принцип на еквивалентността – размяната на еднородни стоки да се осъществява при знак на равенство между тях. Този принцип действа в еднаква степен, когато се разменят стока срещу стока и когато една специфична стока – парите, играе ролята на универсален еквивалент; принципът на рационалността – основава се на утвърждаването на рационално поведение на индивидите и фирмите, като резултат от функционирането на пазара и има не абсолютно, а относително действие.

Пазарната икономика не е съвършена. Принципът на рационалността влиза в конфликт с т.нар. “пазарни дефекти” (неспособността на пазара да осигури оптимално използване на ресурсите за задоволяване на потребностите). Две основни причини дефектират пазара: “пазарното бездействие”, от което произтичат т.нар. “външни печалби” и “външни загуби”; и монополизацията. Нерационалността на пазара вследствие на пазарните дефекти може да бъде преодоляна само чрез регулативна намеса на държавата и трансформиране на пазарната икономика в “смесена”.

Пазарният механизъм
Съвкупност от процеси, които водят до взаимна координация на относително независими помежду им решения за производство и потребление, при което основен носител на необходимата информация е цената. Предлагането на пазара е в пряка зависимост от производството и цената на стоката. От тази функционална зависимост се определя кривата на предлагането. Търсенето на пазара е в пряка зависимост от количеството и цената на предлаганата стока и определя кривата на търсенето. Кривата на търсенето и кривата на предлагането при пазарния механизъм се пресичат в точка, която определя равновесната цена (търсенето и предлагането се уравновесяват). Пазарното равновесие означава адаптация на производството (предлагането) към пазара (търсенето), в резултат на т.нар. еластичност на търсенето и предлагането. Пазарно равновесие има, когато количеството на потребителското търсене съвпада с количеството на производственото предлагане, т.е. състояние на пазара, при което всички стоки, постъпили в него, ще бъдат реализирани. Това равновесие се дължи на удовлетвореността на интересите на пазарните агенти. В мащабите на цялата икономика съществува вектор на цените, който гарантира равенство между търсенето и предлагането едновременно на всички пазари – това състояние на икономиката се нарича пазарно равновесие.

Пазарно равновесие
Кривата на търсенето и кривата на предлагането при пазарния механизъм се пресичат в точка, която определя равновесната цена (търсенето и предлагането се уравновесяват). Пазарното равновесие означава адаптация на производството (предлагането) към пазара (търсенето), в резултат на т.нар. еластичност на търсенето и предлагането. Пазарно равновесие има, когато количеството на потребителското търсене съвпада с количеството на производственото предлагане, т.е. състояние на пазара, при което всички стоки, постъпили в него, ще бъдат реализирани. Това равновесие се дължи на удовлетвореността на интересите на пазарните агенти. В мащабите на цялата икономика съществува вектор на цените, който гарантира равенство между търсенето и предлагането едновременно на всички пазари – това състояние на икономиката се нарича пазарно равновесие.

Пазарното равновесие означава адаптация на производството (предлагането) към пазара (търсенето), в резултат на т.нар. еластичност на търсенето и предлагането. Пазарно равновесие има, когато количеството на потребителското търсене съвпада с количеството на производственото предлагане, т.е. състояние на пазара, при което всички стоки, постъпили в него, ще бъдат реализирани. Това равновесие се дължи на удовлетвореността на интересите на пазарните агенти. В мащабите на цялата икономика съществува вектор на цените, който гарантира равенство между търсенето и предлагането едновременно на всички пазари – това състояние на икономиката се нарича пазарно равновесие.

Пакт за стабилност на Югоизточна Европа
Създаден на конференцията в Кьолн на 10 юни 1999 г. по идея и съгласие на страните членки на Европейския съюз, САЩ, Русия, както и на основните международни организации и институции – ООН, Съветът на Европа, ОССЕ, Организацията за икономическо сътрудничество, Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие и др. Приоритет на Пакта са проблемите на сигурността, реконструкцията, сътрудничеството между балканските държави.

Пари
Парите се определят като особена стока, чиято специфична функция е да изпълнява ролята на всеобщ еквивалент при размяната на пазара. След появата им целият стоков свят се разделя на два полюса – стоки и пари. За разлика от другите стоки парите притежават качеството на непосредствена всеобща разменяемост и поради това са в състояние да задоволят каквато и да е потребност. Ролята на парите в стопанството се проявява във функциите, които те изпълняват: мярка на стойността (в съвременните условия по-скоро като разчетно средство), средство за обръщение, средство за натрупване, платежно средство и световни пари. Парите са продукт на историческо развитие и с течение на времето еволюират до книжни пари, кредитни пари, електронни пари. Стойността им е обратна на цените на стоките. Парите, както и чековите депозити, не притежават непреходна стойност. Доларите и левовете са късчета хартия, а чековите депозити са числа за смятане. Монетите имат присъщата им стойност на метал, но тя е значително по-малка от стойността им като пари. За да бъде стабилна, покупателната стойност на парите трябва да бъде контролирана. За целта се използват т.нар парични агрегати, а контролът върху паричното обръщение се осъществява от централната банка на всяка държава.

Патриотизъм
В превод от гръцки означава “сънародник”, “сънародничество”. Отнася се преди всичко до емоционалната сфера – любов и привързаност на човека към неговия народ и родина. Всеки патриотизъм има и рационална страна, свързана с признаването и оценяването на приноса на народа в развитието на човечеството.

Платежен баланс
Платежният баланс на една държава отразява международните плащания, в които тя участва. Всички видове международни дейности, насочени от една страна към друга и измерени посредством парите се отразяват в платежния баланс. По този начин платежният баланс в своята съвкупност отразява движението на стоки, услуги и капитали между дадена страна и останалия свят. Платежният баланс също включва активни и пасивни позиции, като критерий за определяне на техния характер е дали дадена позиция донася или разходва чужда валута. Валутата на страните с активен платежен баланс се търси на валутните пазари, в резултат на което курсът й се покачва.

Поддържане на мира
Означава операции, по правило предприемани по силата на глава VI от Устава на ООН и провеждани със съгласието на всички засегнати в конфликта страни с цел мониторинг и улесняване прилагането на мирното споразумение.

Позитивни права на човека
Фиксират задълженията на държавата да предоставя на гражданите едни или други блага, да осъществява определени действия.

Поколения
Големи групи хора, обособени по възрастов признак с различно място в процеса на предаването и приемането на социалния опит. Освен във възпроизводствения процес поколенията имат различно място и различна “тежест” в производствения, политическия и духовния живот на обществото.

Политическа власт
Един от видовете власт в обществото, чиито отличителни черти са легалност при използването на сила и другите средства на властване в рамките на националната територия; върховенство, задължителност на решенията на политическата власт за всички други видове власт; публичност, т.е. всеобщност и безличност, отнася се до всички граждани от името на цялото общество с помощта на правото (закона); моноцентричност, т.е. наличие на един център за вземане на решения; многообразие на ресурсите (принудителни, икономически, информационни и др.). Съществуват различни начини за завоюване на политическата власт. В правовата държава това става чрез делегиране на политически правомощия на държавата от страна на обществото.

Политическа култура
Исторически формирали се, относително устойчиви политически представи, убеждения, ценности и ориентации, както и обусловени от тях модели и норми на политическо поведение, проявяващи се в действията на субектите на политическо поведение.

Политическа стабилност
Система от връзки между различните политически субекти, за която са характерни определена цялост и способност ефективно да осъществява възложените й функции.

Политически конфликт
Сблъсък на субектите на политиката в общия им стремеж да осъществяват своите интереси и цели, свързани преди всичко с постигане на властта или нейното преразпределение, а също и с промяна на техния политически статус в обществото.

Политически суверенитет
Способност и възможност на обществото и на създаваните от него държавни институции самостоятелно да решават въпросите на държавното устройство, да провеждат независима външна и вътрешна политика в интерес на личността и обществото.

Положение на война

 

 
При въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения се обявява "положение на война". За начало на този режим се приемат часът и денят на обявяването на войната или времето на фактическото започване на бойните действия. За край на режима "положение на война" се приема обявеният час и ден за прекратяване на военните действия, а в случай на продължаването им след обявения час и ден – времето на фактическото им прекратяване. След обявяването на режим "положение на война" в страната и във въоръжените сили се пристъпва към изпълнение на задачите съгласно военновременните планове. В случай на внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната въоръжените сили предприемат всички необходими мерки за отблъскване на нападението, без да чакат обявяване на война. Щетите, произтичащи от действия в интерес на отбраната в условията на режим "положение на война", не подлежат на обезщетяване.

Правила за бойно поведение ( Rules of engagement )
Директиви за въоръжените сили (включително отделните лица), дефиниращи обстоятелствата, условията, степента и начина, при които могат или не могат да се прилагат сили или действия, които биха могли да се възприемат като провокативни; правилата за бойно поведение не се използват за възлагане на задачи или даване на тактически указания; с изключение на самоотбраната по време на операции правилата за бойно поведение са единствените правомощия на силите за употреба на сила.

Правна норма
Основният съставен елемент на правото, което от своя страна е елемент от обществената нормативна система – наред с морала, религията и други подобни нормативни съвкупности. Тези норми представляват общи правила за поведение с перманентно действие, в което е обективирана държавна воля на специално оправомощен нормотворчески (законодателен) орган. Чрез тях поддаващите се на деструктивен хаос обществени отношения се моделират в правоотношения, без това само по себе си да е гаранция за ефективност. Правните норми генерират субективни права в корелативна връзка с насрещни субективни задължения. Правните норми може да бъдат забраняващи, задължаващи, оправомощаващи. В зависимост от примата на техния източник се оформя своеобразна пирамидално-йерархична структура. Класическата правна норма се състои от хипотеза (условията и предпоставките за действие), диспозиция (същинското правило за поведение) и санкция (предвижда негативните за правонарушителя правни последици).

Правова държава
В центъра на теорията за правовата държава е представата за върховенството на правото над държавата. Правото е мяра за свободата, равенството и справедливостта. Всички закони, норми и действия на държавата са производни от правото и трябва да бъдат съгласувани с него – гласи първият принцип на правовата държава. Вторият принцип (законност) гласи, че за “нито един човек, намиращ се в гражданското общество, не може да бъде направено изключение от законите на това общество” (Дж. Лок). Теорията за разделение на властите е третият принцип на правовата държава.

Православие
Едно от трите направления на християнството, наред с католицизма и протестантството. Първоначално цялата господстваща християнска църква се нарича православна (ортодоксална) и католическа (вселенска) за разлика от еретическите отклонения от “правата вяра”. Постепенно името православие започва да се отнася само за източната разновидност на християнството. След схизмата (разделението) от 1054 г. това название окончателно се утвърждава. Православието се основава на учението за триединната и неделима същност на Бог Отец, Бог Син и Светия дух, като за изначален се приема Бог Отец. Висш орган на православието е Вселенският събор от представители на автокефалните (независими) православни църкви. За разлика от католическата, в православната няма единна църковна организация, а константинополският патриарх, който по традиция се нарича вселенски, няма власт над другите православни църкви.

Правоотношение
Своеобразна правна връзка между поне два или повече конкретни субекти на правото, възникваща на базата на действащи правни норми. В рамките на правоотношението може да се индивидуализират субективните права и осмислящите ги насрещни субективни задължения. Правоотношението може да включва значително повече от минимално необходимите два субекта, но то винаги е двустранно, т.е. полюсно ориентирано съответно към оправомощената и задължената страна.

Предотвратяване на конфликти
Означава дейности, провеждани обикновено по силата на глава VI от Устава на ООН. Обхващат дейностите от дипломатическите инициативи до превантивните развръщания на сили с цел предотвратяване на ескалирането на противоречия във военни конфликти или тяхното разпространение; предотвратяването на конфликти може да включва и опознавателни мисии, консултации, предупреждения, инспекции и мониторинг.

Преодоляване на последствията от кризи
Спасителни и неотложно аварийно-възстановителни работи, насочени към спасяване на живота и опазване здравето на хората, намаляване размерите на щетите на околната среда и на материалните загуби, а така също локализиране зоните на бедствено положение и прекратяване действието на характерните за тях опасни фактори.

Преоценка на ценностите
Процес на преподреждане на ценностната система, предизвикан от промени на основни характеристики на обществото, а също и на човешкото съществуване в личен и общочовешки план. Най-важната страна от процеса на преподреждането е улавянето на тенденциите в развитието на човечеството, откриването на значимото в бъдещото развитие и разбира се, намирането на “мястото” на общочовешките ценности в новоизграждащата се ценностна система.

Протестантство
От лат. “протестиращ”, “публично доказващ”. 1. Общо название на християнски религиозни учения (лутеранство, калвинизъм, цвинглианство, англиканство) и секти (баптисти, методисти, петдесетници, евангелисти и др.). Възниква в Европа през ХVІ век и по-късно през Реформацията като протест срещу догмите на католическата църква. 2. Разновидност на християнството, която се основава на учението за непосредствената връзка между Бога и човека. Протестантството утвърждава опростен църковен ритуал – кръщение и причастие. Отрича върховната роля на папата и църквата. Разпространено е в Англия, Германия, Швейцария, САЩ и др.

Психологическа война
Съвкупност от всички подривни политически и идеологически мероприятия, използвани от воюващите страни в интерес на (против) държавата и въоръжените й сили.

Първоначално натрупване на капитал
Преразпределение на общественото богатство и интензивно натрупване на “много пари в малко ръце” за исторически кратък период от време в прехода към капиталистическа система. В България процесът се осъществява в края на ХIХ век и век по-късно чрез различни методи, които малко или повече са прояви на насилие: укриване и неплащане на данъци, рекет и принудително застраховане, продажба на некачествени стоки, физическо унищожаване на конкуренцията, кражби, наемане на работна сила (включително деца и пенсионери), за които не се плащат социални осигуровки, икономии от разходи за обезопасяване на рискови и вредни за здравето производства и т.н. Чрез първоначалното натрупване на капитал се плаща цената на прехода към капиталистическа икономика.

Развитие
Всеки процес, разглеждан откъм качествените му параметри и постъпателността на тяхната промяна (от просто към сложно). Обществените процеси имат характера на развитие, когато връзките и зависимостите между хората водят до усложняване на системата, но резултатът на това усложняване е качествена промяна в условията на живот. В този смисъл може да се говори за движение от “нисше” към “висше”.

Разум
Една от характеристиките на човека, които го правят уникално и универсално същество, нямащо аналог с останалата част от действителността. Разумът е една от формите на човешкото отношение към действителността, отнасяща се до познанието и практикопреобразуващата дейност. На ниво познание разумът се разглежда като негова степен и относително противостои на сетивността. В практическата дейност опозицията на “разумност” е “стихийност”.

Расизъм
В превод от арабски означава “глава”, “начало”, “произход”. Идеологическа концепция, в чиято основа стои разбирането за наличие на “пълноценни” и “непълноценни” хора, които принадлежат съответно към такива раси. В науката по безспорен начин е доказана несъстоятелността на тази теза. С понятието расизъм се обозначават и реални действия и политика, свързани с налагането на т.нар. пълноценни раси над останалите, а също и мерки за създаването на “чисти раси”. Тези действия и политика варират от нетърпимост при взаимно съжителство (сегрегация, апартейд) до физическо унищожаване на хората от ”непълноценните” раси.

Реализъм
Доминираща традиция в международните отношения. Според реалистите главният проблем на международната политика е проблемът за войната и използването на силата, а главните участници са държавите. Отделната държава се стреми да увеличи максимално мощта си и да минимализира заплахата за своята сигурност от други държави.

Религия
В превод от латински означава “обсъждам”, “свързвам”, “привързвам”. Система от възгледи, чувства, нагласи и ценности на човека, в основата на които стои вярата в съществуването на нещо, което е съвършено, от което зависи всичко в света и което придава смисъл на всичко (Бог). Всяка религия съдържа в себе си култ и преклонение пред Бога. Съвременните световни религии са монотеистични. Като правило всяка религия се институционализира в обществото чрез дейността на свещенослужители, молитвени и обредни храмове, органи за самоуправление, система на религиозно образование и др.

Резерв
Постоянен и мобилизационен и се формира за осигуряване комплектуването на въоръжените сили с висококвалифициран личен състав за попълване на военновременни, а при необходимост и на мирновременни длъжности.

Република
Форма на управление, при която всички висши органи на държавната власт или се избират, или се сформират от общонационални представителни учреждения. Разграничават се три съвременни разновидности на републиката: парламентарна, президентска и полупрезидентска. При парламентарната република правителството носи политическа отговорност пред парламента, а при президентската и полупрезидентската република – пред президента.

Ресурси (източници) на власт
Средства (интерес, убеждение, принуда, разпределение на материални блага), използвани от субекта на власт за постигане целите на властването. Те се подразделят на икономически (материални, финансови, суровинни, технически и др.), социални (престиж, статус, привилегии, социални услуги и др.; културно-информационни (средства за масова информация, институции на науката и образованието и др.); принудителни (армия, органи на сигурност, правоохранителни органи, съд и др.).

Рискови дейности
Това са съхраняването, използването за суровини, преработването, произвеждането или превозването на силно токсични, патогенни, радиоактивни, пожароопасни и взривоопасни вещества и субстанции или дейности в условия, представляващи потенциална опасност за работниците, служителите, населението или околната среда.

Рискови обекти
Рисковите обекти са тези, които съхраняват, използват за суровини, преработват, произвеждат или превозват силно токсични, патогенни, радиоактивни, пожароопасни и взривоопасни вещества и субстанции или извършват дейности в условия, представляващи потенциална опасност за работниците, служителите, населението и околната среда.

Рискови вещества и материали
Тези, чието производство, превозване, съхранение, употреба или изхвърляне може за увреди или да създаде опасност за човешкото здраве и живот и за околната среда.

Световно стопанство
Комплекс от икономически връзки между националните стопанства, характеризиращ се с международно разделение на труда и взаимен обмен на стоки, труд и капитали. По своята същност световното стопанство не е прост сбор от национални стопански единици, а световна система със своя институционална, финансова и търговска наднационална идентичност. Т.е. цялостна интернационална възпроизводствена система, включваща като свои подсистеми практически всички страни в света. В условията на вече изграденото световно стопанство отделните национални икономики не могат да функционират и да се развиват нормално извън многообразните производствено-търговски връзки със заобикалящата ги външна среда (т.е. националните икономики на другите страни), каквато е световното стопанство.

Свобода
В най-общ смисъл това е състояние на човека, при което той може да избира и избира между различни варианти на необходимо поведение и носи отговорност за този свой избор и последиците от него. Различните видове свобода – икономическа, политическа, социална, често се разглеждат като степен на освобождение от зависимост, или с други думи, разглеждат се в контекста на отношението зависимост–независимост. Свободата и несвободата като фундаментални характеристики на съществуването ни извън историческите рамки и определености носят в себе си задължително общочовешкия контекст на избора, правото на избор, лишаването или самолишаването от избор.

Свободни икономически зони (СИЗ)
Свободни или специални икономически зони, зони за свободна търговия, експортни зони, зони за свободно предприемачество, зони за преработка на експортни стоки, безмитни зони. В най-традиционния смисъл под СИЗ се разбира суверенна територия на държавата, където могат да се съхраняват, продават и купуват чуждестранни стоки без заплащане на обикновените митнически такси. Ето защо когато говорим за СИЗ, имаме предвид обособените безмитни територии, чието предназначение е да служат като място за влагане на чуждестранни преки инвестиции в промишлеността и услугите. СИЗ получиха по-голямо разпространение в развиващите се страни и през 70-те години на миналия век се превърнаха в един от белезите на стратегията на прехода от заместващо вноса производство към производство за износ. Като правило тези зони се създават в близост до морско пристанище или летище, където чуждестранните или смесените предприятия безпроблемно могат да внасят стоки, суровини и полуфабрикати за последваща преработка и износ.

Семейство
Основна устойчива малка група в обществото, в която се осъществява възпроизводството на хората и предаването на социалния опит. Отношенията между родителите и децата в семейството, макар и свързани с кръвно родство, всъщност са социални, защото там се извършват не просто раждане и отглеждане на хора, а превръщането им в обществени същества. От своя страна отношенията между съпрузите, като част от социалните отношения не се изчерпват само в рамките на възпроизводството, а имат и своите икономически, културни, битови и други страни.

Сепаратизъм
В превод от латински означава “отделен”. Стремеж към отделяне и обособяване на група от хора по различен признак. Най-често се употребява за обозначаване на политическо движение, което си поставя за цел обособяване, а по-късно и отделяне от държавата на част от населението и съответната област, в която живее, и превръщането й в самостоятелна държава. Нерядко целта на подобно движение може да бъде присъединяването към друга държава. Сепаратизмът има различни форми на проявление, които при определени условия може да се разглеждат и като етапи на отделянето. Такива са т.нар. културна автономия, създаването на автономни области в рамките на една държава със свои органи на управление и т.н.

Сецесия
От лат. – “отделяне”. Процес на отделяне, излизане от състава на държавата на някоя нейна част.

Сигурност
1. Състояние на обществото и личността, при което не съществува опасност от политическа и икономическа принуда, гарантирани са основните интереси и свободите на гражданите; отсъстват неравновесия и кризисни състояния на обществената система и свободно се осъществява развитието.

2. Субективно състояние на човека, при което той се усеща и възприема като уверен, спокоен, живеещ в условия, които не застрашават физическото и психическото му равновесие.

Сили за бързо реагиране
Формирования от видовете въоръжени сили, комплектувани напълно с въоръжение и бойна техника, а с личен състав – не по-малко от 70 %. Част от тях са предназначени за незабавно действие при възникване на военни конфликти и са комплектувани 100 % с личен състав, бойна техника и въоръжение.

Социална група
Основен вид социална общност, реално обединение от хора в определено време и в определена среда, които съвместно изпълняват обособен кръг дейности и реализират еднотипните си интереси в дадена ценностно-нормативна система.

Среда на сигурност
Обществените процеси, протичащи в световен и регионален мащаб, които пряко влияят върху отстояването на основните интереси и реализирането на целите на субектите на сигурност.

Стратегическа цел
Набелязан краен резултат на военните действия, който води до коренна промяна на военнополитическата обстановка на театъра (театрите) на военните действия и способства за успешна защита на националните интереси. В съвременните условия съдържанието на стратегическата цел може да включва отразяване ударите на противника по суша, въздух и море, отслабване на военния му потенциал, удържане на военни отбранителни райони, полоси, рубежи и обекти, разгромяване на нахлулите групировки и възстановяване на държавната граница, с което се създават условия за защита на националните интереси.

Решаващо влияние върху съдържанието на стратегическата цел оказват политическите цели във военния конфликт, съставът и възможностите на въоръжените сили на страните, използваните средства за водене на въоръжената борба, физикогеографските особености на театъра на военните действия, ефективността на международните структури за сигурност и други.

Прието е да се различават общата стратегическа цел, т.е. крайният резултат на военните действия, от частните стратегически цели, чието постигане води до коренни изменения във военностратегическата обстановка на театъра на военните действия или на оперативния район. Между тях обаче съществува тясна диалектическа връзка. Такива частни стратегически цели могат да бъдат отразяването на въздушните удари на противника и съхраняването на боеспособността на собствените войски; удържането на оперативния район; разгромът на нахлулите противникови групировки и възстановяването на държавната граница; отразяването (сриването) на ударите откъм море и други.

Постигането на някои от частните стратегически цели не е задължително да се свързва винаги с конкретна стратегическа групировка, вид въоръжени сили или командно равнище.

Стратегическите цели се постигат чрез решаването на редица стратегически и оперативно-стратегически задачи с групировки на въоръжените сили.

Стратегическа задача
Детайлизират и разчленяват постигането на определена стратегическа цел по етапи.

Взети в съвкупност, задачите изразяват в по-конкретна форма съдържанието на тази цел, а всяка от тях е неин съставен елемент. Ако стратегическата цел определя онова, което е необходимо да се постигне във военния конфликт като цяло или във военните действия в даден оперативен район, стратегическите задачи показват какво и как трябва да се направи за постигането на тази цел.

За изпълнението на всяка отделна стратегическа задача се определят конкретни групировки на въоръжените сили и съответни способи за водене на военните действия, т.е. методи, прийоми, пътища и съпътстваща ги последователност на използване на заделените сили и средства за разгром на противника.

В най-общ вид стратегическите задачи могат да бъдат: създаване на стратегическа групировка на въоръжените сили на театъра на военните действия; постигане на информационно превъзходство; отразяване (сриване) нахлуването на противника по суша, въздух и море; удържане на стратегически обекти и оперативни райони от територията на страната; разгром на вклинилите се в отбраната противникови групировки и възстановяване на държавната граница; отслабване на военния потенциал на противника; организиране и водене на териториална отбрана.

Въоръжените сили решават стратегическите задачи в определени пространствени сфери.

Стратегическо ръководство
Съзнателното целенасочено въздействие на стратегическото командване спрямо обществената система – въоръжените сили – на основата на опознаването и използването на присъщите и обективните закономерности и прогресивни тенденции за осигуряване на нейното оптимално функциониране в мирно и военно време.

То обхваща всички страни на военното дело и се идентифицира като комплекс от дейности на стратегическото командване в областта на изграждането, развитието, подготовката и използването на въоръжените сили в мирно време, при кризи и във военен конфликт.

Командването е процес на изпълнение на функциите на ръководството на войските (силите). Командването е властта, която даден военнослужещ упражнява законно в съответствие с ранга си над своите подчинени.

Стратегическото управление е планомерна и целенасочена дейност на Генералния щаб, главните щабове, командващите, командирите, щабовете от всички степени и останалите органи за управление по ръководството на войските и силите при поддържането на въоръжените сили в постоянна висока бойна готовност, подготовката на стратегическите форми на военните действия и при изпълнението на поставените задачи в мирно и военно време.

Субект на правото
Отделният човешки индивид или съответна форма на човешко социално обединение, които по силата на действащото право могат да бъдат носители на юридически права и задължения. Всеки субект на правото е носител на правосубектност, включваща правоспособност и/или дееспособност и/или деликтоспособност. Правоспособността се изразява в принципната възможност субектът на правото да бъде носител на юридически права и задължения. Дееспособността изразява възможност субектът на правото със свои действия да реализира права, респективно задължения. Деликтоспособност означава възможността субектът на правото да носи юридическа отговорност за правонарушения.

Субективен граждански контрол
Максимализиране на цивилната власт спрямо военните. Идеята за граждански контрол се отъждествява със специфичните интереси на една или няколко групи. Този тип контрол постига целите си, като придава на военните професионалисти характеристики на цивилни, превръща ги в огледално отражение на държавата.

Субекти на сигурност
Всички, които имат и отстояват своите интереси в общественото пространство – гражданите и социалните групи, в които участват, нациите и държавите, международните икономически, политически и културни институции.

Суверенитет
Независимост и върховенство на държавната власт. Понятието е въведено в политическата наука от Жан Боден, който го определя като пълна и независима власт на държавата. Суверенитетът се проявява в създаването и изменението на законите, воденето на войни и установяването на мир, осъществяването на правосъдие и т.н. В съвременната политическа наука под суверенитет се разбира способността на държавата да осъществява своите функции в пределите на установените териториални граници, независимо от другите държави.

Театър на военните действия (ТВД)
Територия, морско и въздушно пространство, където могат да се развърнат и да водят военни действия въоръжените сили на воюващите страни. ТВД са континентални и морски.

Под континентален ТВД (КТВД) се разбира територията, прилежащата акватория, въздушно-космическото пространство над тях, където са разположени (базирани), а във време на война могат да се развърнат и водят военни действия въоръжените сили на страната (съюзните страни) за отразяване на възможна агресия. Със започването на агресията ТВД включва територията, прилежащата акватория и въздушното пространство на противниковата страна (коалиция). Обособени са четири ТВД – Северен, Югоизточен, Южен и Западен. Съществува тенденция да се обособи и Югозападен ТВД.

Морският ТВД се идентифицира с акваторията на Черно море, прилежащото крайбрежие, островите и въздушно-космическото пространство над тях, където са базирани, развърнати или предстои да бъдат развърнати и да водят военни действия въоръжените сили на участващите в конфликта държави, с изключение на вътрешните морски води и териториалното море на неутралните и неучастващите държави.

Оперативният район е част от ТВД, на която са разположени, а при агресия могат да се развърнат и да водят военни действия оперативните групировки на въоръжените сили. Със започването на военните действия районът включва и противниковата територия на дълбочината на досегаемостта на средствата за поразяване. Черноморската операционна зона е част от акваторията с прилежащото крайбрежие, където са базирани, а във време на война могат да се развърнат и да водят самостоятелни и съвместни с останалите видове въоръжени сили бойни действия военноморските сили (ВМС) на държавата.

За постигане на стратегическите цели и решаването на отделните стратегически задачи се изгражда и функционира система за стратегическо ръководство (командване) и стратегическо управление на въоръжените сили.

Теория на споделеното съгласие на Дъглас Бландт
Зрелите демокрации се предпазват от политическа злоупотреба с въоръжените сили, като разделят някои аспекти на контрола над отбранителната политика и армията между политици и военни. Това предполага непрекъснато преразпределение на отговорностите и управление на смесването им в зоната, където се подготвят и вземат решенията.

Терор
Метод на политическа борба и специфичен път за постигане на политическите цели с помощта на особен механизъм на използване на насилието. Спецификата на терора е в оказването на заплашващо физическо и психическо въздействие върху хората с цел обезпечаване на желани изменения в политическите отношения и организация. Като метод на политическа борба терорът предполага дестабилизация, дезорганизация и ликвидация по насилствен начин на политическите организации и съставящите ги елементи.

Тероризъм
Специфична форма на политическо насилие, използвана от опозиционни или конкурентни политически сили за постигане на техните стратегически или тактически цели, основани на определени идейно-политически концепции (етнически, религиозни, революционни, екстремистки и т.н.). При тероризма заплахите се осъществяват посредством посегателство върху живота, здравето, собствеността и свободата както на самия политически противник, така и върху други групи от населението, с които той е свързан.

Терористичен акт
Политически мотивирано, конспиративно организирано насилствено действие, насочено към решаване на конкретни политически цели. То се извършва от организация, група лица или отделна личност и е подчинено на стратегическите цели на тероризма.

Технологична война
Естествено продължение на свободната конкуренция, когато тя се криминализира, и от вътрешен двигател на развитието, започващ на състезателна основа, се превръща в политическо оръдие, почиващо върху аргумента на принудата. Тя започва, когато конкуренцията се интегрира в държавната политика и премине в технологична агресия.

Крайната цел е да бъде принуден потенциалният противник да произвежда бавно, скъпо и лошо, и то само консумативна продукция, за която не се изискват особени знания и умения. Формите, .методите и инструментариумът за воденето на тази война са многообразни, разнопосочни, брутални, завоалирани и предхождащи "горещата" война.

Тоталитаризъм
От лат. – “цялостен”, “всеобщ”, “всеобхватен”. Форма на диктатура, при която управляващите се стремят да установят и установяват пълен контрол над всички области на обществения живот и дори върху частния живот на управляваните. В тоталитарната политическа система съществува монополно положение на управляващата партия, която се сраства с държавата. На партията-държава са подчинени сателитни обществени организации. Най-често се утвърждава и еднолична власт на политическия вожд, към когото съществува култ. За тоталитаризма като политическа система е характерно погазването на правата и свободите на гражданите, цензура и налагане на официална идеология. Това е всепроникваща авторитарна власт, контролираща живота на личността и обществото във всичките му проявления.

Транснационални корпорации (ТНК)
Корпорации, чиято дейност се разпространява в повече от една страна и като правило се изграждат от компания – майка и задгранични филиали. ТНК се различават според начина, по който се изграждат, според формата на собственост и според целите, в името на които функционират. Те са структурирани по вертикала, когато компанията – майка изгражда предприятия, участващи в производството на крайния продукт, като произвеждат определен негов компонент. ТНК се изграждат по хоризонтала, когато филиалите осъществяват същата дейност, която е предмет и на компанията – майка. ТНК оперират в условията на несъвършена конкуренция и в големи мащаби повишават инвестиционната активност, активизират капиталообразуването и съдействат за повишаване на темповете на икономически растеж.

Търговски баланс
Състоянието на търговския баланс в значителна степен характеризира икономическото положение на дадена страна и е сред най-важните показатели за степента на зависимост на нейната икономика от външните пазари и международната конюнктура. Външната търговия включва вноса и износа на дадена страна. В процеса на този обмен се създават съотношения между количеството на внесените и количеството на изнесените стоки за определен период от време – месец, тримесечие, година. Това съотношение представлява търговският баланс на една страна. Когато стойността на вноса превишава този на износа, търговският баланс приключва с пасивен резултат (салдо) и се нарича пасивен. Ако стойността на износа превишава този на вноса, търговският баланс приключва с активно салдо и е активен. При нулево салдо търговският баланс е уравновесен.

Търсене и предлагане
Предлагането на пазара е в пряка зависимост от производството и цената на стоката. От тази функционална зависимост се определя кривата на предлагането. Търсенето на пазара е в пряка зависимост от количеството и цената на предлаганата стока и определя кривата на търсенето.

Умма
Религиозна общност на всички мюсюлмани.

Управление на кризи
Процес на провеждане на система от мероприятия от политически, дипломатически, военен, икономически, хуманитарен, културен, религиозен и друг характер, целящи установяване на признаците на кризата, вземане на решение за действия, планиране на изпълнението им и провеждане на контрол.

Утопия
Неосъществима на практика идея за хармонични и безконфликтни отношения между хората в съвършено обществено устройство

Финанси
Финансите са макроикономическа категория, свързана с наличието на стоково-парични отношения и съществуването на държавата. Икономическите отношения в парична форма, които изразяват акумулирането и използването на централизираната в ръцете на държавата част от стойността на съвкупния обществен продукт и националния доход, ни дават съдържанието на понятието държавни финанси . Финансовите отношения възникват и се развиват на различни равнища – между държавата и фирмите, между самите фирми, между фирмите и населението, между държавата и населението и т.н. При своето движение финансовите ресурси образуват централизираните и децентрализираните парични фондове на държавата. Държавните финанси имат за цел да обслужват обществения възпроизводствен процес и да осигуряват средствата за издръжка на управленския апарат.

Фискална политика (ФП)
Политика на държавата в използването на данъчната система и правителствените разходи като средство за регулиране на агрегатното равнище на икономическата дейност в националното стопанство. ФП е съществен елемент на икономическата политика на правителството. Чрез нея се осъществяват въздействия в две направления:

–  Чрез увеличаване или намаляване на данъчното облагане на пазарните субекти се намалява или увеличава разполагаемият им доход.

–  Чрез системата от стимули и ограничения, използвани в данъчната политика, се оказва влияние върху агрегатното производство, което детерминира съвкупното предлагане.

Монетарна политика (monetary policy). Вид икономическа политика, провеждаща се на макроикономическо равнище с различни цели: стабилност в цените и безработицата, икономически растеж, балансиране на външноикономическите плащания.

Фундаментализъм
От лат. – ”основа”, “основен”. 1. Религиозно движение, което се стреми да съхрани всички изконни основополагащи принципи и догми на съответната религия. Отпор на всеки опит за реформиране на дадена религия.

2. Понятието фундаментализъм е изпразнено от богословското си съдържание, обозначава налагане със сила на определена “права” вяра, изтласкване на “неверниците” не само в религиозен, но и в политически, геополитически и военен аспект.

3. Държавно устройство и държавна политика, построени не върху публичното право и правата на гражданите, а върху каноните на определена религия и осветените в нея кодекси за поведение на вярващите.

Характер на военния конфликт
Изясняването на същността и съдържанието на възможните и предполагаемите военни конфликти са доктринални и военностратегически въпроси, чийто научно разрешаване е залог за правилно определяне насоките на военното строителство и на възгледите за подготовката и използването на въоръжените сили във военните действия. Под характер на военния конфликт се разбира съвкупността от най-важните черти, признаци, характеристики и показатели, разкриващи неговата социално-политическа същност и стратегическо съдържание.

Хуманитарни операции
Операции, провеждани за облекчаване на човешкото страдание. Хуманитарните операции може да предшестват или да съпътстват хуманитарните дейности, осъществявани от специализирани граждански организации.

http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Zvena/nso_rech.php

Прочетена 2449 пъти Последно променена в Неделя, 20 Октомври 2013 18:36

Оставете коментар

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

FaLang translation system by Faboba