КАЗУС

RSS новини

Абонамент чрез RSS

КАЗУС (57)

Вторник, 02 Април 2013 20:36

КАЗУС ЗА ИЗВЪНАУДИТОРНА ЗАЕТОСТ

Написана от Mytio

Untitled Document

ЗАДАЧА ЗА ИЗВЪНАУДИТОРНА ЗАЕТОСТ

Задача № 1

На 10.04.200... г. някои сметки в счетоводството на Търговско дружество с предмет на основна дейност: а) промишлена обработка на овчи кожи и б) търговия с кожарски стоки (кожени якета), имат следните остатъци:
1. Сметка 611 Разходи за основна дейност, аналитична сметка 6111 Разходи за основна промишлена дейност:

(лв.)

№	Статии на калкулацията	I преработка	II преработка
1.	Разходи за материали	2 810,00	1 383,00
2.	Разходи за горива и енергия	187,60	180,00
3.	Разходи за амортизации	38,00	46,50
4.	Разходи за заплати	200,00	250,00
5.	Разходи за социални и здравни осигуровки	64,40	80,50
Всичко:		3 300,00	1 940,00

Технологичният процес се състои от две преработки: първа преработка - дъбене на овчи кожи и втора преработка- апретиране на овчи кожи.
2. Сметка 611 Разходи за основна дейност, аналитична сметка 6112 Разходи за основна търговска дейност: - 150 лв.
3. Сметка 302 Материали, аналитична сметка 3021 Основни материали за дъбене:

2 000 кг по 1,50 лв.	= 3 000 лв.
2 000 кг по 1,80 лв.	= 3 600 лв.

До края на отчетния период са извършени следните стопански операции:
1. Доставени са основни материали за апретиране съгласно Данъчна фактура № 131. Съдържанието на фактурата е следното:
а) материали 2 000 кг по 1,18 лв. = 2 360 лв.
б) транспортни разходи 40 лв.
в) 20 на сто ДДС
Материалите са заприходени със Складова разписка № 45.
2. Получена е Данъчна фактура № 105 за извършен основен ремонт на съоръжение, което се използва във II преработка. Стойността на ремонта е 60 лв. Начислени са 20 % ДДС.
3. Отчетени са вложените материали както следва:
а) основни материали за I преработка (дъбене) - 3 000 кг. (Прилага се метод “Първа-входяща, първа-изходяща стойност”);
б) основни материали за II преработка (апретиране) - 1 000 кг. (Прилага се методът на “индивидуалната цена на придобиване от последната доставка”);
в) основни материали за поправка на технологичен брак във II преработка - 26.78 лв.;
г) гориво за лекия служебен автомобил за - 38 лв.
д) консумативи и канцеларски материали - 40 лв.
е) строителни материали за строеж на работнически стол - 2 000 лв.
Лимитни карти №№ 45-50 и Искане №№ 23-30.
4. Изплатени са 400 лв. на редакцията на в-к “Стандарт” за реклама на продукцията, която ще се реализира. Платежно нареждане № 1290.
5. Съгласно Данъчна фактура № 100 са доставени мъжки кожени якета 300 бр. по 100 лв. Начислени са допълнително 20 % ДДС.
С Авансов отчет № 6 е отчетена командировка и транспортни разходи на закупчика Елена Николова в размер на 300 лв. РКО № 421.
Стоките са заприходени със Стокова разписка № 118.
6. Начислени са заплати както следва:
а) на производствените работници от I преработка - 3 000 лв.
б) на производствените работници от II преработка - 2 000 лв.
в) на работниците за поправка на технологичен брак от II преработка 10 лв.
г) на персонала в склада за кожарски стоки - 600 лв.
д) на управленския персонал - 1 000 лв.
е) на заетите в строежа на работническия стол - 400 лв.
Разчетно платежна ведомост № 4.
7. Начислени са следуемите се вноски за социално и здравно осигуряване. Разчетно платежна ведомост № 4. Справка № ...
8. Начислени са месечните амортизации, като се има предвид следното:
а) за машините и оборудването, използвани в I преработка, с отчетна стойност 60 000 лв. и балансова стойност 36 000 лв., се прилага методът на намаляващия се остатък (константно-дегресивен) при коефициент на ускорение 2. Срок за използване 5 години. Дълготрайните активи са във втората година на експлоатация.
б) на машините и оборудването, използвани във II преработка, с отчетна стойност 72 000 лв. Срок за използване 4 години. Намират се в експлоатация първа година. Прилага се аритметично-дегресивен метод (метод на намаляващата се сума на числата).
в) на административната сграда и офис оборудването - 60 лв.
г) на склада за реализация на готова продукция - 20 лв.
д) на склада за кожарски стоки - 90 лв.
Годишен счетоводен амортизационен план.
9. Изплатени са 142 лв. за телексни и телефонни услуги на РП Станция. Платежно нареждане № 6213.
10. Продадени са 200 бр. кожени якета по 120 лв. продажна цена. Данъчна фактура № 315. Допълнително са начислени 20 % ДДС.
За опаковка на кожените якета са употребени амбалажни материали за 32.80 лв. Искане № 325.
За превоз на стоките до клиентите са начислени на товарния автотранспорт 70 лв. Товарителница № 1813.
11. Получена е фактура № 842 за консумирана вода за сумата 484 лв. (без ДДС), която се разпределя: за I преработка 390 лв.; за администрацията - 94 лв.
12. Получена е фактура № 1644 от енергоснабдяване за сумата 354 лв. (без ДДС), разпределена както следва: употребена електроенергия в I преработка - 40 лв.; във II преработка - 240 лв.; в търговския склад за кожарски стоки - 64 лв.; в администрацията 10 лв.
13. Констатиран е технологичен непоправим брак в I преработка за 296 лв. по статии на калкулацията както следва: разходи за материали - 131.70 лв.; разходи за горива и енергия - 66 лв.; разходи за амортизации - 63 лв.; разходи за заплати 25 лв.; разходи за социално и здравно осигуряване - 10.30 лв. Акт за брак в производството № 7.
Бракът е допуснат поради лошото качество на суровината. Предявена е рекламация срещу доставчика, която е одобрена. Протокол № 8.
14. Стойността на разходите за технологичния поправим брак от II преработка е отнесена по предназначение. Справка № 12.
15. Установена е фактическата непълна себестойност на I преработка. Сумата на разходите е прехвърлена във II преработка, като се има предвид, че в края на отчетния период няма незавършено производство.
16. Главният счетоводител отчита командировка в размер на 14 лв. Авансов отчет № 4.
17. Установена е фактическата непълна себестойност на произведената продукция от II преработка. При извършена инвентаризация в края на отчетния период е установено незавършено производство за 1 924 лв., разпределено по статии на калкулацията: разходи за материали 1 127 лв.; разходи за горива и енергия - 134 лв.; разходи за амортизации 310 лв., разходи за заплати 250 лв., разходи за социални и здравни осигуровки - 103 лв.
Произведена е 10 000 кв. дм лицева кожа, заприходена в склада. Складова разписка № 245.
18. Продадена е продукция - 8 000 кв. дм лицева кожа по 3 лв. продажна цена. Данъчна фактура № 126. Начислени са 20 на сто ДДС.
19. Установен е финансовият резултат от реализацията на готовата продукция и стоките. За целта:
а) разходите за продажбата на продукцията са отнесени по предназначение;
б) от разходите по управлението - за реализираните стоки са отнесени 240 лв., а останалата част - за реализираната продукция;
в) разходите за основната търговска дейност са разпределени на база количеството реализирани и налични стоки.

Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се открият и заведат сметките 302 Материали, аналитична сметка 3021 Основни материали за дъбене и 3022 Основни материали за апретиране; 6111 Разходи за основна промишлена дейност, аналитична сметка 61111-I преработка и 61112 - II преработка; 6112 Разходи за основна търговска дейност; 614 Административни разходи; 615 Разходи за продажби; 701 Приходи от продажби на продукция; 702 Приходи от продажби на стоки.
3. Да се калкулира фактическата непълна себестойност на един кв. дм лицева кожа.

РЕШЕНИ ЗАДАЧИ ПО УПРАВЛЕНСКО СЧЕТОВОДСТВО

Попреработков метод на калкулиране - безполуфабрикатен вариант

Задача № 2

На 1 декември 200... г. в акционерно дружество сметка 611 Разходи за основна дейност има следните остатъци от незавършено производство по отделни преработки и по статии на калкулацията:
(лв.)

№ по ред	Статии на калкулацията	I преработка "Кроене"	II преработка "Шиене"
1.	Разходи за материали	13 775	5 870
2.	Разходи за горива и енергия	1 000	700
3.	Разходи за амортизации	100	120
4.	Разходи за заплати	1 000	2 000
5.	Разходи за осигуровки	322	644
6.	Разходи от брак	-	-
7.	Други разходи	98	196
Всичко:		16 295	9 530

            В предприятието има два цеха: цех № 1 - за кроене на дамски палта и цех № 2 - за шиене на дамски палта.
През месеца са извършени следните стопански операции:
1. Доставени са основни материали - 10 000 м вълнен плат по 4,60 лв. покупна цена за метър и 2 500 м хастар от вискоза по 2,80 лв. за метър. Фактура № 1350, в която е включен отделно 20 на сто данък върху добавената стойност.
За превоза на материалите са изплатени на специализирано предприятие 3 000 лв., които включват 20 на сто данък върху добавената стойност. Фактура № 2460. Преводно нареждане за кредитен превод.
Транспортните разходи се разпределят между двата вида основни материали пропорционално на доставените количествата.
Материалите са заприходени в склада. Складова разписка № 14.
2. Отчетени са вложените материали през месеца както следва:
а) основни материали:
- в първа преработка - 5 000 м вълнен плат;
- във втора преработка - 2 150 м хастар от вискоза.
б) спомагателни материали за поправка на бракувана продукция за 133,90 лв.
Лимитни карти № 25 и 26. Искане № 30.
3. Начислено е трудово възнаграждение на производствените работници заети в първа преработка 15 000 лв., във втора преработка 10 000 лв. и за поправка на бракувана продукция 50 лв.
Ведомост за трудово възнаграждение № 12.
4. Начислени са дължимите осигурителни вноски върху трудовото възнаграждение на персонала, както следва:
а) за сметка на работодателя - за социално осигуряване на производствените работници заети в първа преработка 4 155 лв., във втора преработка 2 770 лв. и за поправка на бракувана продукция 13,85 лв.; - за здравно осигуряване на производствените работници заети в първа преработка 675 лв., във втора преработка 450 лв. и за поправка на бракувана продукция 2,25 лв.;
б) за сметка на осигурените - за социално осигуряване 2 254,50 лв. и за здравно осигуряване 375,75 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 12.
5. Начислена е месечна амортизация на дълготрайните материални активи както следва:
а) на машините и оборудването в първа преработка с отчетна стойност 300 000 лв. и балансова стойност 180 000 лв. Срок на използване 5 години. Прилага се методът на снижаващия се остатък при коефициент на ускорение 2. Машините и оборудването са в експлоатация втора година.
б) на машините и оборудването във втора преработка с отчетна стойност 600 000 лв. и балансова стойност 360 000 лв. Срок на използване 5 години. Прилага се методът на снижаващия се остатък при коефициент на ускорение 2. Машините и оборудването са в експлоатация втора година.
Счетоводен амортизационен план.
6. Съгласно Фактура № 2550 са закупени спомагателни материали за 1 275 лв., които веднага са вложени в първа преработка - кроене. Искане № 32. Във фактурата е включен отделно 20 на сто данък върху добавената стойност.
7. Изплатена е употребената електроенергия за 800 лв., която съгласно Фактура № 3420 се разпределя в следните направления:
- за технологични нужди в първа преработка             - 200 лв.;
- за технологични нужди във втора преработка         - 600 лв.
Преводно нареждане за кредитен превод. Във фактурата е включен отделно 20 на сто данък върху добавената стойност.
8. Установен е непоправим нетехнологичен брак в първа преработка за 600 лв., разпределен по статии на калкулацията: разходи за материали - 200 лв., разходи за горива и енергия - 150 лв., разходи за амортизации - 108 лв., разходи за заплати - 100 лв., разходи за осигуровки - 32,20 лв. и други разходи - 9,80 лв. Акт за брак в производството № 5.
Допуснатият брак е по вина на доставчиците. Предявена е рекламация за лошото качество на суровините.
9. Общата сума на разходите за поправим технологичен брак е отнесена в себестойността на продукцията от втора преработка - шиене. Справка № 18.
10. Установена е фактическата себестойност на разкроените изделия от първа преработка - кроене. Общата сума на разходите е прехвърлена във втора преработка - шиене, като се има предвид, че в края на месеца няма незавършено производство.
11. Установена е фактическата себестойност на произведената продукция от втора преработка - шиене, при незавършено производство в края на месеца оценено общо за 9 000 лв. и по статии на калкулация: разходи за материали - 6 000 лв., разходи за горива и енергия - 80 лв., разходи за амортизации - 1 500 лв., разходи за заплати - 1 000 лв., разходи за осигуровки - 322 лв. и други разходи - 98 лв.
Произведени са 500 бр. дамски палта, които са заприходени в склада. Складова разписка № 45.
12. Продадени са 480 бр. дамски палта по 250 лв. продажна цена за един брой. Фактура № 5538, в която е включен отделно 20 на сто данък върху добавената стойност.
Във връзка с продажбата на продукция са изплатени 5 000 лв. транспортни разходи за сметка на клиента. Преводно нареждане за кредитен превод.

Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по отделни преработки и по статии на калкулацията.
4. Да се състави калкулация за фактическата себестойност на едно дамско палто.
Решение на задача № 2:

1.1. Дебит с/ка 301 Доставки	53 000
аналит. с/ка “Вълнен плат”	46 000
10 000 м х 4,60 лв.
аналит. с/ка “Хастар от вискоза”	7 000
2 500 м х 2,80 лв.
Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките	10 600
Кредит с/ка 401 Доставчици			63 600
- за доставените основни материали.

1.2. Дебит с/ка 301 Доставки	2 500
аналит. с/ка “Вълнен плат”	2 000
10 000 м х 0,20 лв.
аналит. с/ка “Хастар от вискоза”	500
2 500 м х 0,20 лв.
Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките	500
Кредит с/ка 503 Разплащателна сметка			3 000
- за изплатените транспортни разходи.

1.3. Дебит с/ка 302 Материали	55 500
аналит. с/ка “Вълнен плат”	48 000
10 000 м х 4,80 лв.
аналит. с/ка “Хастар от вискоза”	7 500
2 500 м х 3,00 лв.
Кредит с/ка 301 Доставки			55 500
- за заприходените основни материали.

2.1. Дебит с/ка 601 Разходи за материали	30 450
Кредит с/ка 302 Материали			30 450
аналит. с/ка “Вълнен плат”			24 000
5 000 м х 4,80 лв.
аналит. с/ка “Хастар от вискоза”			6 450
2 150 м х 3,00 лв.
- за вложените основни материали.

2.2. Дебит с/ка 601 Разходи за материали	133,90
Кредит с/ка 302 Материали			133,90
- за вложените спомагателни материали.

2.3. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност	30 450,00
аналит. с/ка “І преработка”	24 000,00
аналит. с/ка “ІІ преработка”	6 450,00
статия “Разходи за материали”
Дебит с/ка 619 Разходи за брак в производството		133,90
аналит. с/ка “Поправим технологичен брак”
Кредит с/ка 601 Разходи за материали			30 583,90
- за отнасяне на разходите за дейността.

3.1. Дебит с/ка 604 Разходи за заплати	25 050
Кредит с/ка 421 Персонал			25 050
- за начисленото трудово възнаграждение.

3.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност	25 000
аналит. с/ка “І преработка”	15 000
аналит. с/ка “ІІ преработка”	10 000
статия “Разходи за заплати”
Дебит с/ка 619 Разходи за брак в производството		50
аналит. с/ка “Поправим технологичен брак”
Кредит с/ка 604 Разходи за заплати			25 050
- за отнасяне на разходите за дейността.

4.1. Дебит с/ка 605 Разходи за осигуровки	8 066,10
Кредит с/ка 461 Разчети с Националния осигурителен институт			6 938,85
Кредит с/ка 463 Разчети за здравно осигуряване			1 127,25
- за начислените осигуровки от работодателя.

4.2. Дебит с/ка 421 Персонал	2 630,25
Кредит с/ка 461 Разчети с Националния осигурителен институт			2 254,50
Кредит с/ка 463 Разчети за здравно осигуряване			375,75
- за начислените лични осигуровки.

4.3. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност	8 050,00
аналит. с/ка “І преработка”	4 830,00
аналит. с/ка “ІІ преработка”	3 220,00
статия “Разходи за осигуровки”
Дебит с/ка 619 Разходи за брак в производството		16,10
аналит. с/ка “Поправим технологичен брак”
Кредит с/ка 605 Разходи за осигуровки			8 066,10
- за отнасяне на разходите за дейността.

5.1. Дебит с/ка 603 Разходи за амортизация	6 000
Кредит с/ка 241 Амортизация на дълготрайни материални активи			6 000
- за начислените амортизации.
(180 000 лв. х 40 % = 72 000 : 12 = 6 000 лв.)

5.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност	6 000
аналит. с/ка “І преработка”
статия “Разходи за амортизации”
Кредит с/ка 603 Разходи за амортизация			6 000
- за отнасяне на разходите за дейността.

5.3. Дебит с/ка 603 Разходи за амортизация	12 000
Кредит с/ка 241 Амортизация на дълготрайни материални активи			12 000
- за начислените амортизации.
(360 000 лв. х 40 % = 144 000 : 12 = 12 000 лв.)

5.4. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност	12 000
аналит. с/ка “ІІ преработка”
статия “Разходи за амортизации”
Кредит с/ка 603 Разходи за амортизация			12 000
- за отнасяне на разходите за дейността.

6.1. Дебит с/ка 601 Разходи за материали	1 275
Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките	255
Кредит с/ка 401 Доставчици			1 530
- за закупените и вложени спомаг. материали.

6.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност	1 275
аналит. с/ка “І преработка”
статия “Разходи за материали”
Кредит с/ка 601 Разходи за материали			1 275
- за отнасяне на разходите за дейността.

7.1. Дебит с/ка 601 Разходи за материали	800
Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките	160
Кредит с/ка 503 Разплащателна сметка			960
- за изплатената електроенергия.

7.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност
аналит. с/ка “І преработка”	200
аналит. с/ка “ІІ преработка”	600
статия “Разходи за горива и енергия”
Кредит с/ка 601 Разходи за материали			800
- за отнасяне на разходите за дейността.

8.1. Дебит с/ка 619 Разходи за брак в производството		600,00
аналит. с/ка “Непоправим нетехнологичен брак”
Кредит с/ка 611 Разходи за основна дейност			600,00
аналит. с/ка “І преработка”
статия “Разходи за материали			200,00
статия “Разходи за горива и енергия”			150,00
статия “Разходи за амортизации”			108,00
статия “Разходи за заплати”			100,00
статия “Разходи за осигуровки”			32,20
статия “Други разходи”			9,80
- за установения непоправим нетехнологичен брак.

8.2. Дебит с/ка 441 Вземания по рекламации	600
Кредит с/ка 619 Разходи за брак в производството			600
аналит. с/ка “Непоправим нетехнологичен брак”
- за предявената рекламация към доставчика.

9.1. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност	200
аналит. с/ка “ІІ преработка”
статия “Разходи от брак”
Кредит с/ка 619 Разходи от брак в производството			200
аналит. с/ка “Поправим технологичен брак”
- за отнесения поправим технологичен брак.

10.1. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност	67 000,00
аналит. с/ка “ІІ преработка”
статия “Разходи за материали”	38 850,00
статия “Разходи за горива и енергия”	1 050,00
статия “Разходи за амортизации”	5 992,00
статия “Разходи за заплати”	15 900,00
статия “Разходи за осигуровки”	5 119,80
статия “Други разходи”	88,20
Кредит с/ка 611 Разходи за основна дейност			67 000,00
аналит. с/ка “І преработка”
- за прехвърлените разходи във втора преработка.

11.1. Дебит с/ка 303 Продукция	100 000
аналит. с/ка “Дамски палта”
500 бр. х 200 лв.
Кредит с/ка 611 Разходи за основна дейност			100 000
аналит. с/ка “ІІ преработка”
- за заприходената готова продукция.

12.1. Дебит с/ка 411 Клиенти	144 000
Кредит с/ка 701 Приходи от продажби на продукция			120 000
Кредит с/ка 4532 Начислен данък за продажбите			24 000
- за продадената продукция.

12.2. Дебит с/ка 701 Приходи от продажби на продукция	96 000
Кредит с/ка 303 Продукция			96 000
аналит. с/ка “Дамски палта”
480 бр. х 200 лв.
- за изписване на продадената продукция.

12.3. Дебит с/ка 411 Клиенти	5 000
Кредит с/ка 503 Разплащателна сметка		5 000
- за изплатените транспортни разходи за сметка на клиента.

Сметка 619 Разходи за брак в производството
Аналитична сметка “Поправим технологичен брак”

№ на счет. статия	Основание	Статии на калкулацията			Дебит	Кредит
№ на счет. статия	Основание	Разходи за материали	Разходи за заплати	Разходи за осигуровки	Дебит	Кредит
2.3.	Вложени материали	133,90			133,90
3.2.	Начислени заплати		50		50
4 .3.	Начислени осигуровки			16,10	16,10
	Фактическа себестойност	133,90	50	16,10	200
9.1.	Отнесен поправим брак					200
		133,90	50	16,10	200	200

Сметка 611 Разходи за основна дейност
Аналитична сметка І преработка “Кроене на дамски палта”

№ на счет. статия	О с н о в а н и е	Статии на калкулацията						Дебит	Кредит
№ на счет. статия	О с н о в а н и е	Разходи за материали	Разх. за горива и енергия	Разх. за амортизации	Разходи за заплати	Разх. за осигуровки	Други разходи	Дебит	Кредит
0.	Незавършено производство	13 775	1 000	100	1 000	322,00	98,00	16 295
2.3.	Вложени основни материали	24 000						24 000
3.2.	Начислени заплати				15 000			15 000
4.3.	Начислени осигуровки					4 830,00		4 830
5.2.	Начислени амортизации			6 000				6 000
6.2.	Вложени спомагат. материали	1 275						1 275
7.2.	Употребена енергия		200					200
8.1.	Установен непоправим брак								600
	Всичко:	39 050	1 200	6 100	16 000	5 152,00	98,00	67 600	600
	- Кредитни записвания	- 200	- 150	- 108	- 100	- 32,20	- 9,80	- 600
	Фактическа себестойност	38 850	1 050	5 992	15 900	5 119,80	88,20	67 000
9.1.	Отнесени във ІІ преработка								67 000
		38 850	1 050	5 992	15 900	5 119,80	88,20	67 000	67 000

Сметка 611 Разходи за основна дейност
Аналитична сметка ІІ преработка “Шиене на дамски палта”

№ на счет. статия	О с н о в а н и е	Статии на калкулацията							Дебит	Кредит
№ на счет. статия	О с н о в а н и е	Разходи за материали	Разх. за горива и енергия	Разх. за амортизации	Разходи за заплати	Разх. за осигуровки	Разходи от брак	Други разходи	Дебит	Кредит
0.	Незавършено производство	5 870	700	120	2 000	644,00	-	196,00	9 530
2.3.	Вложени основни материали	6 450							6 450
3.2.	Начислени заплати				10 000				10 000
4.3.	Начислени осигуровки					3 220,00			3 220
5.4.	Начислени амортизации			12 000					12 000
7.2.	Употребена енергия		600						600
9.1.	Отнесен поправим брак						200		200
9.1.	Прехвърлени от І преработка	38 850	1 050	5 992	15 900	5119,80	-	88,20	67 000
	Всичко:	51 170	2 350	18 112	27 900	8 983,80	200	284,20	109 000
	- Незавършено производство	- 6 000	- 80	- 1 500	- 1 000	- 322,00	-	- 98,00	- 9 000
	Фактическа себестойност	45 170	2 270	16 612	26 900	8 661,80	200	186,20	100 000
10.1.	Заприходена продукция									100 000
		45 170	2 270	16 6120	26 900	8 661,80	200	186,20	100 000	100 000

К а л к у л а ц и я
за фактическата себестойност на едно дамско палто
Мярка: бр. Количество: 500

№ по ред	Статии на калкулацията	Разходи
№ по ред	Статии на калкулацията	Общо	За единица
1.	Разходи за материали	45 170,00	90,34
2.	Разходи за горива и енергия	2 270,00	4,54
3.	Разходи за амортизации	16 612,00	33,23
4.	Разходи за заплати	26 900,00	53,80
5.	Разходи за осигуровки	8 661,80	17,32
6.	Разходи от брак	200,00	0,40
7.	Други разходи	186,20	0,37
	Фактическа себестойност:	100 000,00	200,00

Задача № 3

В търговско предприятие с предмет на дейност “Производство на детски храни” са извършени следни стопански операции:
1. С Данъчна фактура № 130 е доставен ябълков концентрат при следните данни: 100 кг по 55 лв. покупна цена. Данък върху добавената стойност 20 на сто. Начислени са 500 лв. на БДЖ за транспортиране на ябълковия концентрат. Фактура № 600.
Ябълковият концентрат (основен материал) е заприходен в склад № 1. Складова разписка № 118.
2. Получена е Данъчна фактура № 421 за изразходвана електроенергия за 2 640 лв., включено ДДС, която е изплатена с банков заем. Банково извлечение. Стойността във фактурата е разпределена за: а) технологични нужди в I фаза – 1 540 лв.; б) технологични нужди във II фаза – 340 лв.; в) за осветление на административната сграда – 200 лв.; г) за осветление на склада за съхранение на готовата продукция – 120 лв.
3. Вложени са в основната производствена дейност, материали: а) в I фаза – царевично нишесте 90 кг (за оценка на текущия разход да се приложи методът “първа входяща – първа изходяща (FIFO) стойност” при отчетни данни за аналитична сметка към сметка 302 Материали: 40 кг по 65 лв., 70 кг по 120 лв., 20 кг по 80 лв.; б) във II фаза – ябълков концентрат 50 кг. Лимитни карти №№ 78 и 79.
4. Начислена е амортизация на дълготрайните материални активи в: а) I фаза с първоначална стойност 600 000 лв., срок на амортизиране – 4 години. Намират се в експлоатация 1 година. Прилага се методът на намаляващата се сума на числата (аритметично-дегресивен) при месечно начисляване на амортизациите; б) във II фаза с първоначална стойност – 1 500 000 лв., срок на амортизация – 5 години. Намират се в експлоатация 2 години. Прилага се методът на намаляващия се остатък (константно-дегресивен) при месечно начисляване на амортизациите. Коефициент на ускоряване 2; в) обслужващи управлението на дружеството с първоначална стойност 1 920 000 лв., при срок на амортизиране 25 години. Прилага се линеен метод при месечно изчисляване на амортизациите. Годишен счетоводен амортизационен план.
5. Начислена е работна заплата на персонала: а) на производствения – в I фаза – 10 000 лв.; б) на производствения във II фаза – 10 000 лв.; в) на управленския – 4 000 лв.; г) в склада за съхранение на готовата продукция – 1 500 лв. Счетоводни справки №№ ....
6. Начислени са следуемите се вноски върху работната заплата: а) за социално осигуряване – 4 335 лв., в т.ч. на персонала в основната дейност – I фаза – 1 700 лв., II фаза – 1 700 лв., в управлението – 680 лв. и в склада за съхранение на готовата продукция – 255 лв.; б) за здравно осигуряване – 918 лв., в т.ч. на персонала в основната дейност – I фаза – 360 лв., II фаза – 360 лв., в управлението – 144 лв. и в склада за съхранение на готовата продукция – 54 лв.
7. Начислени са следните за доплащания към възнагражденията на персонала: а) обезщетения и помощи за сметка на общественото осигуряване 6 000 лв.; б) застрахователни обезщетения – 2 200 лв. Разчетно-платежна ведомост № 3.
8. Начислени са удръжки върху възнагражденията на персонала: а) данък общ доход 4 500 лв.; б) начети – 300 лв.; в) застраховки – 800 лв.;г) вноски в ДСК – 1 500 лв.; д) неотчетени аванси – 180 лв.; е)лични вноски за социално осигуряване 2 700 лв. и за здравно осигуряване – 620 лв.; е) лични вноски за социално осигуряване 2 700 лв. и за здравно осигуряване – 620 лв. Разчетно-платежна ведомост № 3. Справка № 3.
9. Инж. Марин Анев отчита даденият му служебен аванс за 4 600 лв., от които пътни и дневни 200 лв., а останалите за договаряне на суровини и материали, разпределени за I фаза – 2 250 лв. и за II фаза – 2 150 лв. Авансов отчет № 6.
10. Установена е фактическата себестойност на произведената продукция за фаза I на производството. Сумата на разходите е прехвърлена във II фаза. Няма незавършено производство.
11. Извършен е основен ремонт на административната сграда за 36 000 лв. (без ДДС) разпределена за три години пропорционално по месеци. Данъчна фактура № 186. Отчетена е полагащата се част на разходите за месеца.
12. Установен е непоправим технологичен брак във II фаза за 500 лв. фактическа себестойност, в т.ч. по статии на калкулацията: разходи за материали – 340 лв.; разходи за заплати – 100 лв.; разходи за здравно и социално осигуряване – 21 лв.; други разходи – 39 лв.
По преценка на комисията частична вина има доставчика на суровините “Млекопреработване” - В. Търново, срещу който е предявена рекламация в размер на 300 лв. Нетната загуба от брака е отнесена в себестойността на продукцията. Акт за брак № 16.
13. Установена е фактическата себестойност на произведената ябълкова каша във II фаза. При извършена инвентаризация в края на месеца е установено незавършено производство за 1 700 лв. фактическа непълна себестойност, разпределена по статии на калкулацията: разходи за материали – 630 лв.; разходи за амортизация – 294 лв.; разходи за горива и енергия – 50 лв.; разходи за заплати – 500 лв.; разходи за социални и здравни осигуровки – 105 лв.; и др. разходи – 121 лв.
Произведени са 1 000 кг ябълкова каша, заприходена в склад № 2 по фактическа себестойност. Складова разписка № 581.
14. С Данъчна фактура № 172 са продадени 900 кг ябълкова каша. Продажната цена за 1 кг е 120 лв.. Начислен е данък върху добавената стойност – 20 % върху продажната цена. Във връзка с продажбата са изплатени от касата 376 лв. за художествено оформление на опаковката на продукцията. РКО № 873.
15. Във връзка с участие в Международния панаир в гр. Пловдив са изплатени $ 3 500 по 1,50 лв. курс на деня. Същите са закупени по 1,40 лв. Банково извлечение.
16. Установен е финансовият резултат от продажбата на продукцията, като са отнесени по предназначение разходите за продажбата на продукцията и за управление. Счетоводна справка № 12.

Иска се:
1. Да се съставят счетоводните статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по фази на производството и по статии на калкулацията. Производственият процес се осъществява в две фази: I фаза – производство на безглутенова смес и II фаза – обогатяване; да се заведат сметките 614 Административни разходи, 615 Разходи за продажби и 701 Приходи от продажби на продукция.
3. Да се изчисли фактическата себестойност за 1 кг ябълкова каша. Прилага се попреработков метод безполуфабрикатен вариант на калкулиране себестойността на продукцията.

Решение на задача № 3:

1.1. Дебит с/ка 301 Доставки		5 500
Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките		1 100
Кредит с/ка 401 Доставчици			6 600
- за доставения основен материал, съгл. Данъчна фактура № 130.

1.2. Дебит с/ка 301 Доставки		500
Кредит с/ка 4992 Други кредитори			500
- за начислените транспортни разходи, съгл. Фактура № 600.

1.3. Дебит с/ка 302 Материали		6 000
Кредит с/ка 301 Доставки			6 000
- за заприходен основен материал, съгл. Складова разписка № 118. 100 кг х 60 лв. = 6 000 лв.

2.1. Дебит с/ка 601 Разходи за материали		2 200
Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките		440
Кредит с/ка 401 Доставчици			2 640
- за употребената електроенергия, съгл. Данъчна фактура № 421.

2.2. Дебит с/ка 503 Разплащателна сметка в лева		2 640
Кредит с/ка 151 Получени краткосрочни заеми			2 640

2.3. Дебит с/ка 401 Доставчици		2 640
Кредит с/ка 503 Разплащателна сметка в левове			2 640
- за изплатено задължение с банков заем, съгл. Банково извлечение.

2.4. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност		1 880
аналит. с/ка 6111 “I фаза” - 1 540 лв.
аналит. с/ка 6112 “II фаза” - 340 лв.
Дебит с/ка 614 Административни разходи		200
Дебит с/ка 615 Разходи за продажби		120
Кредит с/ка 601 Разходи за материали			2 200
- за отнасяне на разходите по предназначение.

3.1. Дебит с/ка 601 Разходи за материали		8 600
Кредит с/ка 302 Материали			8 600
40 кг х 65 лв. = 2 600 лв. 50 кг х 120 лв. = 6 000 лв. 90 кг 8 600 лв.
- за изписания употребен материал (царевично нишесте), съгл. Лимитна карта № 78.

3.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност		8 600
аналит. с/ка 6111 “I фаза”
Кредит с/ка 601 Разходи за материали			8 600
- за отнасяне на разходите по предназначение.

3.3. Дебит с/ка 601 Разходи за материали		3 000
Кредит с/ка 302 Материали			3 000
50 кг х 60 лв. = 3 000 лв.
- за изписания употребен материал (ябълков концентрат), съгл. Лимитна карта № 79.


3.4. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност		3 000
аналит. с/ка 6112 “IІ фаза”
Кредит с/ка 601 Разходи за материали			3 000
- за отнасяне на разходите по предназначение.

4.1. Дебит с/ка 603 Разходи за амортизация		20 000
Кредит с/ка 241 Амортизация на ДМА			20 000
= = = 240 000 лв. 240 000 : 12 = 20 000 лв. месечна амортизация.
- начислена амортизация на дълготрайни материални активи в I фаза, съгл. Годишен счетоводен амортизационен план.

4.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност		20 000
аналит. с/ка 6111 “I фаза”
Кредит с/ка 603 Разходи за амортизация			20 000
- за отнасяне на разходите по предназначение.

4.3. Дебит с/ка 603 Разходи за амортизация		30 000
Кредит с/ка 241 Амортизация на ДМА			30 000
Ан = х 2 = 40 %; Ак1 = = 600 000 лв. Ак2 = = 360 000 лв. 360 000 лв. : 12 = 30 000 лв. месечна амортизация.
- начислена амортизация на дълготрайни материални активи във ІI фаза, съгл. Годишен счетоводен амортизационен план.

4.4. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност		30 000
аналит. с/ка 6112 “ІI фаза”
Кредит с/ка 603 Разходи за амортизация			30 000
- за отнасяне на разходите по предназначение.

4.5. Дебит с/ка 603 Разходи за амортизация		6 400
Кредит с/ка 241 Амортизация на ДМА			6 400
Ан = = 4 %; Ак = = 76 800 лв. 76 800 лв. : 12 = 6 400 лв. месечна амортизация.
- начислена амортизация на дълготрайни материални активи в управлението, съгл. Годишен счетоводен амортизационен план.

4.6. Дебит с/ка 614 Административни разходи		6 400
Кредит с/ка 603 Разходи за амортизация			6 400
- за отнасяне на разходите по предназначение.

5.1. Дебит с/ка 604 Разходи за заплати		25 500
Кредит с/ка 421 Персонал			25 500
- начислена работна заплата, съгл. Разчетно- платежна ведомост за заплати № 3 и Счетоводни справки № ...

5.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност		20 000
аналит. с/ка 6111 “І фаза” – 10 000 лв.
аналит. с/ка 6112 “ІІ фаза” – 10 000 лв.
Дебит с/ка 614 Административни разходи		4 000
Дебит с/ка 615 Разходи за продажби		1 500
Кредит с/ка 604 Разходи за заплати			25 500
- за отнасяне на разходите по предназначение.

6.1. Дебит с/ка 605 Разходи за осигуровки		4 335
Кредит с/ка 461 Разчети с Националния осигурителен институт			4 335
- начислени социални осигуровки, съгл. Разчетно- платежна ведомост № 3 и Счетоводни справки №.

6.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност		3 400
аналит. с/ка 6111 “І фаза” – 1 700 лв.
аналит. с/ка 6112 “ІІ фаза” – 1 700 лв.
Дебит с/ка 614 Административни разходи		680
Дебит с/ка 615 Разходи за продажби		255
Кредит с/ка 605 Разходи за осигуровки			4 335
- за отнасяне на разходите по предназначение.

6.3. Дебит с/ка 605 Разходи за осигуровки		918
Кредит с/ка 463 Разчети за здравно осигуряване			918
- начислени здравни осигуровки, съгл. Разчетно- платежна ведомост № 3 и Счетоводни справки №.

6.4. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност		720
аналит. с/ка 6111 “І фаза” – 360 лв.
аналит. с/ка 6112 “ІІ фаза” – 360 лв.
Дебит с/ка 614 Административни разходи		144
Дебит с/ка 615 Разходи за продажби		54
Кредит с/ка 605 Разходи за осигуровки			918
- за отнасяне на разходите по предназначение.

7. Дебит с/ка 461 Разчети с НОИ		6 000
Дебит с/ка 495 Разчети по застраховане		2 200
Кредит с/ка 421 Персонал			8 200
- начислени обезщетения на персонала, съгл. Разчетно-платежна ведомост № 3.

8. Дебит с/ка 421 Персонал		10 600
Кредит с/ка 454 Разчети за данъци върху доходи на физически лица			4 500
Кредит с/ка 442 Вземания по липси и начети			300
Кредит с/ка 495 Разчети по застраховки			800
Кредит с/ка 4992 Други кредитори			1 500
Кредит с/ка 422 Подотчетни лица			180
Кредит с/ка 461 Разчети с НОИ			2 700
Кредит с/ка 463 Разчети за здравно осигуряване			620
- начислени удръжки върху заплата, съгл. Разчетно-платежна ведомост № 3.

9.1. Дебит с/ка 609 Други разходи		4 600
Кредит с/ка 422 Подотчетни лица			4 600
- отчетени разходи за командировка, съгл. Авансов отчет № 6.

9.2. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност		4 400
аналит. с/ка 6111 “І фаза” – 2 250 лв.
аналит. с/ка 6112 “ІІ фаза” – 2 150 лв.
Дебит с/ка 614 Административни разходи		200
Кредит с/ка 609 Други разходи			4 600
- за отнасяне на разходите по предназначение.

10.1. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност		44 450
анал. с/ка 6112 “ІІ фаза”
Кредит с/ка 611 Разходи за основна дейност			44 450
анал. с/ка 6111 “І фаза”
- за прехвърляне на разходите от първа във втора фаза при производството на ябълкова каша.

11.1. Дебит с/ка 651 Нефинансови разходи за бъдещите периоди		36 000
Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките		7 200
Кредит с/ка 401 Доставчици			43 200
- за извършен основен ремонт на административ- ната сграда, съгл. Данъчна фактура № 186.

11.2. Дебит с/ка 602 Разходи за външни услуги		1 000
Кредит с/ка 651 Нефинансови разходи за бъдещите периоди			1 000
- за полагащата се част от основния ремонт като текущ разход.

11.3. Дебит с/ка 614 Административни разходи		1 000
Кредит с/ка 602 Разходи за външни услуги			1 000
- за отнасяне на разходите по предназначение.

12.1. Дебит с/ка 619 Разходи за брак		500
аналит. с/ка 6192 Разходи за непоправим брак
Кредит с/ка 611 Разходи за основна дейност			500
аналит. с/ка 6112 “II фаза”
- за установен непоправим технологичен брак, съгл. Акт за брак № 16.

12.2. Дебит с/ка 441 Вземания по рекламации		300
Кредит с/ка 619 Разходи за брак			300
аналит. с/ка 6192 Разходи за непоправим брак
- за предявена рекламация срещу “Млекопрера- ботване” - В. Търново.

12.3. Дебит с/ка 611 Разходи за основна дейност		200
аналит. с/ка 6112 “II фаза”
Кредит с/ка 619 Разходи за брак			200
аналит. с/ка 6192 Разходи за непоправим брак
- за отнасяне на разходите за брак по предназначение.

13.1. Дебит с/ка 303 Продукция		90 000
Кредит с/ка 611 Разходи за основна дейност			90 000
аналит. с/ка 6112 “II фаза”
- за произведената ябълкова каша заприходена в склада, съгл. Складова разписка № 581.

14.1. Дебит с/ка 411 Клиенти		129 600
Кредит с/ка 701 Приходи от продажби на продукция			108 000
Кредит с/ка 4532 Начислен данък за продажбите			21 600
- за продадената ябълкова каша, съгл. Фактура № 172.

14.2. Дебит с/ка 701 Приходи от продажби на продукция		81 000
Кредит с/ка 303 Продукция			81 000
- за изписване на продадената продукция.

14.3. Дебит с/ка 602 Разходи за външни услуги		376
Кредит с/ка 501 Каса в лева			376
- за изплатени разходи за реклама, съгл. РКО № 873.

14.4. Дебит с/ка 615 Разходи за продажби		376
Кредит с/ка 602 Разходи за външни услуги			376
- за отнасяне на разходите по предназначение.

15.1. Дебит с/ка 609 Други разходи		5 250
Кредит с/ка 504 Разплащателна сметка във валута			4 900
Кредит с/ка 724 Приходи от валутни операции			350
- за изплатени разходи за международен панаир, съгл. Банково извлечение.

15.2. Дебит с/ка 615 Разходи за продажби	5 250
Кредит с/ка 609 Други разходи			5 250
- за отнасяне на разходите по предназначение.

16.1. Дебит с/ка 701 Приходи от продажби на продукция	20 179
Кредит с/ка 614 Административни разходи			12 624
Кредит с/ка 615 Разходи за продажби			7 555
- за отнасяне на административни разходи и разходи за продажби, съгл. Счетоводна справка № 12.

16.2. Дебит с/ка 701 Приходи от продажби на продукция	6 821
Кредит с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година			6 821
- за установения финансов резултат, съгл. Счетоводна справка № 12.

сметка 611 Разходи за основна дейност
Аналитична сметка 6111 – I фаза “Производство на безглутенова смес”

№	Дебит	В т.ч. по статии на калкулацията						Кредит
№	Дебит	Материали	Горива и енергия	Амортизация	Работна заплата	Социални осигуровки	Други разходи	Кредит
2.1.	1 540		1 540
3.2.	8 600	8 600
4.2.2.	20 000			20 000
5.2.1.	10 000				10 000
6.2.	1 700					1 700
6.4.	360					360
9.2.	2 250						2 250
10.1.								44 450
	44 450	8 600	1 540	20 000	10 000	2 060	2 250	44 450

сметка 611 Разходи за основна дейност
Аналитична сметка 6112 – II фаза “Обогатяване”

№	Дебит	В т.ч. по статии на калкулацията							Кредит
№	Дебит	Материали	Горива и енергия	Амортизация	Работна заплата	Социални осигуровки	Други разходи	Брак	Кредит
2.4.	340		340
3.4.	3 000	3 000
4.2.	30 000			30 000
5.2.	10 000				10 000
6.2.	1 700					1 700
6.4.	360					360
9.2.	2 150						2 150
10.1.	44 450	8 600	1 540	20 000	10 000	2 060	2 250
12.1.	.								500
12.3.	200							200
13.1.									90 000
	92 200	11 600	1 880	50 000	20 000	4 120	4 400	200	90 500

Дебит С/ка 614 Административни разходи Кредит

2.4.                                              200
4.2.                                           6 400
5.2.                                           4 000
6.2.                                              680
6.4.                                              144
9.2.                                              200
11.3.                                         1 000

12 624 16.1.

12 624

Дебит С/ка 701 Приходи от продажби на продукция Кредит

14.2. 81 000 16.1. 20 179 16.2. 6 821	108 000 14.1.
108 000	108 000

Дебит С/ка 615 Разходи за продажби Кредит

2.4.                                               150
5.2.                                            1 500
6.2.                                               255
6.4.                                                 54
14.4.                                             376
15.2.                                          5 250

7 555 16.1.

7 555

К А Л К У Л А Ц И Я
за фактическата стойност на 1 кг ябълкова каша

Показатели	Сума	В т.ч. по статии на калкулацията
Показатели	Сума	Мате- риали	Горива и енергия	Амор- тиза- ция	Работ- на за- плата	Соци- ални осигу-ровки	Други разхо- ди	Брак
Общо разходи	92 200	11 600	1 880	50 000	20 000	4 120	4 400	200
Непоправим брак	(500)	(340)			(100)	(21)	(39)
Незавършено производство	(1 700)	(630)	(50)	(294)	(500)	(105)	(121)
Калкулационна сума	90 000	10 630	1 830	49 706	19 400	3 994	4 240	200
Количество	1 000 кг
Фактическа себестойност на 1 кг	90 лв.	10,63	1,83	49,71	19,40	3,99	4,24	0,20

Забележка: Калкулационната сума за ябълковата каша се формира от сумата по дебита на сметка 611 Разходи за основна дейност, аналитична сметка 6112 – II фаза. Приспадат се извънсчетоводно стойността на непоправимият технологичен брак и незавършеното производство в края на отчетния период. Установява се фактическата себестойност на 1 кг ябълкова каша – общо и по статии на калкулацията.

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Коментирайте първи!

Продължава...

Вторник, 02 Април 2013 20:19

Методологически проблеми на бюджетирането (КАЗУСИ)

Написана от Mytio

Untitled Document

Тема втора
Методологически проблеми на бюджетирането
(КАЗУСИ)

1. Попълнете липсващите данни в бюджета на производството на топки за тенис на маса на “Тонус”АД – Хасково:

Бюджет на производството

Месеци

Общо

ІІ

ІІІ

ІV

VІ

1.Обем продажби (бр.)

5500

7250

8650

8490

...

49260

2. Краен запас продукция (бр.)*

1450

...

1698

...

1852

2000

10752

3. Начален запас продукция (бр.)**

1100

1450

1730

...

2022

1852

9852

4. Обем произ-водство (бр.)

...

7530

...

8814

9940

9408

...

*Крайният запас продукция за периода е начален за следващия период.
**Възприето е осигуряването на начален запас на продукция в размер на 20 % от продажбите за месеца.

2. В началото на бюджетния период “Омега”ЕАД – Бургас има производствени запаси от основен материал “SLX” 5 000 кг. В края на бюджетния период планираните крайни производствени запаси са 3 625 кг., а доставените през периода – 14 750 кг. Тогава планираните разходи за материали са:
А) 16 125 кг.; Б) 19 750 кг.; В)14 750 кг.; Г)нито едно от посочените.

3. Данните за производството на маси и столове в Мебелно предприятие “Бор”ООД –Троян са, както следва:
-очаквана доставна цена за 1 куб. м. дървен материал е 20 лв.;
-нормативната разценка за един отработен човекочас е 8 лв.;
-променливите общопроизводствени разходи са 3 лв. за човекочас за масите и 2 лв. за човекочас за столовете;
-постоянните общопроизводствени разходи са 1200 лв. на месец за масите, от които 500 лв. амортизации, и 900 лв. на месец за столовете, от които 300 лв. амортизации;
-нормативният коефициент на постоянните разходи се изчислява на база вложения пряк труд, и

Април

Май

Юни

ІІ тримесечие

Обем произ-водство (бр.)

150

800

135

720

170

750

455

2270

Дървен м-л за 1 бр. п/я (куб.м.)

0,4

0,2

0,4

0,2

0,4

0,2

0,4

0,2

Пряк труд за 1 бр. п/я (чч.)

Да се калкулират единичната и общата планова себестойност на масите и столовете за второто тримесечие.
4. Предприятие “Авангард”ООД - Пловдив е реализирало продажби на готова продукция за 72 000 лв. през юли, за 113 000 лв. през август и за 94 000 лв. през септември. В предприятие “Авангард”ООД – Пловдив е прието 70 % от вземанията от клиенти да се инкасират текущо, , а останалите 30 % - един месец след продажбата. Каква е стойността на фактически получените (инкасирани) вземания от клиенти през септември?
А)79 100 лв.; Б)20 000 лв.; В)95 000 лв.; Г)нито едно от посочените.

5. Предприятие “Прогрес” ООД – Варна произвежда 3 вида продукти – А, В и С. Очаквания обем на продажбите им през бюджетния период е, както следва: от продукт А – 4 000 единици, от продукт В – 6 000 единици и от продукт С – 5 000 единици. Прогнозните продажни цени на продукцията са: на А – 30 лв., на В – 55 лв. и на С – 45 лв.
Нормативните разходи за единица готова продукция са, както следва:

		А	В	С
Материал Х (кг.)		2,00	3,00	2,50
Материал У (кг.)		3,00	4,00	1,50
Трудови разходи (чч.)	Цех 1	0,75	1,25	2,00
Трудови разходи (чч.)	Цех 2	1,5	2,00	2,50
Машиночасове	Цех 1	1,00	1,50	2,50
Машиночасове	Цех2	2,00	2,00	3,00

Доставни цени на материалите	Материал Х	3 лв./кг.
Доставни цени на материалите	Материал У	2 лв./кг.
Нормативна ставка на 1 чч.	Цех 1	4 лв./чч.
Нормативна ставка на 1 чч.	Цех 2	3 лв./чч.
Общопроизводствени разходи (променливи)	Цех 1	20 750 лв.
Общопроизводствени разходи (променливи)	Цех 2	28 360 лв.

Общопроизводствените разходи (променливи) от цех 1 се разпределят на база на отработените човекочасове пряк труд, а от цех 2 – на база на отработените машиночасове.
Постоянните общопроизводствени разходи са 87 737,50 лв. и се разпределят между готовите продукти, както следва:
● за А – 15 375,00 лв.
● за В – 32 450,00 лв.
● за С – 39 912,50 лв.
87 737,50 лв.

Производствените запаси са, както следва:

Готова п/я	А	В	С
Начален запас (ед.)	500	600	750
Краен запас (ед.)	600	500	900

Материали	Х	У
Начален запас (кг.)	2 500	7 500
Краен запас (кг.)	4 000	5 000

Да се изготвят:
А) бюджет на продажбите;
Б) бюджет на производството;
В) бюджет на производствените запаси;
Г) бюджет на преките трудови разходи;
Д) калкулация на плановата себестойност.
6. В промишлено предприятие за производство на млечни изделия данните за бюджетните и фактическите размери на разходите за производството на кашкавал тип “Наслада” са следните за 200... г.:

Отчет за изпълнение на бюджета за 200 ... г. към 31 декември 200..г. за производството на кашкавал тип “Наслада”

Статии на разходите	Бюджетен размер (за 120 т. п/я)	Фактически размер (за 110 т. п/я)	Откло-нение
1. Преки разходи за материали (лв.)	480 000	465 000	15 000
2. Преки трудови разходи (лв.)	60 000	61 500	(1 500)
3. Променливи ОПР (лв.)	8 250	8 000	250
4. Постоянни ОПР (лв.)	1 830	1 980	(150)
Общо:	550 080	536 480	13 600

Да се изготви гъвкав бюджет за 100 т. п/я, 120 т. п/я и 140 т. п/я и да се изготви отчет за изпълнението на гъвкав бюджет при 110 т. п/я, като се използва формулата на гъвкавия бюджет:

Гъвкав бюджет за определен размер п/я =
Пром. ОПР за единица п/я * Количество произведена п/я + Пост. ОПР

РАБОТНИ ЛИСТИ

1. Бюджет на производството

Месеци

Общо

ІІ

ІІІ

ІV

VІ

1.Обем продажби (бр.)

5500

7250

8650

8490

...

49260

2. Краен запас продукция (бр.)*

1450

...

1698

...

1852

2000

10752

3. Начален запас продукция (бр.)**

1100

1450

1730

...

2022

1852

9852

4. Обем произ-водство (бр.)

...

7530

...

8814

9940

9408

...

*Крайният запас продукция за периода е начален за следващия период.
**Възприето е осигуряването на начален запас на продукция в размер на 20 % от продажбите за месеца.
2.......................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
3. Бюджет на ................................................

Април		Май		Юни		ІІ тримесечие
М	С	М	С	М	С	М	С

Бюджет на .................................................

Април		Май		Юни		ІІ тримесечие
М	С	М	С	М	С	М	С

Бюджет на ..........................................................

Април		Май		Юни		ІІ тримесечие
М	С	М	С	М	С	М	С

Калкулация на плановата себестойност(лв.)

Калкулационни елементи	За 1 брой		За обема производство за тримесечието
Калкулационни елементи	М	С	М-455 бр.	С-2270 бр.

4. Бюджет на ..........................................................

Месеци
Юли	Август	Септември

............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ ............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ ............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
5.
А) Бюджет на продажбите

Продукти			Общо
А	В	С	Общо

Б) Бюджет на производството

Продукти			Общо
А	В	С	Общо

В) Бюджет на производствените запаси

Материали		Общо
Х	У	Общо

....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Г) Бюджет на преките трудови разходи

Продукти			Общо
А	В	С	Общо

..................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Д) Калкулация на плановата себестойност (лв.)

Калкулационни елементи	За 1 единица			За общия обем производство
	А	В	С	А ......ед.	В ......ед.	С ......ед.
1. Преки материални разходи (лв.):
- м/л Х – - м/л У – (за продукт А)
- м/л Х – - м/л У – (за продукт В)
- м/л Х – - м/л У – (за продукт С)
2. Преки трудови разходи (лв.):
3. Общопроизвод-ствени разходи:
Променливи ....... лв. за чч. в цех 1 ....... лв. за мч. в цех 2
Постоянни
4. Себестойност (лв.):

................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

6. Гъвкав бюджет за 200 ... г. към 31 декември 200 ... г.

Статии на разходите	Ниво на производството			Производ-ствени разходи за единица п/я (лв.)
Статии на разходите	100	120	140	Производ-ствени разходи за единица п/я (лв.)
1. Преки разходи за материали (лв.)
2. Преки трудови разходи (лв.)
3. Променливи ОПР (лв.)
4.Общо производствени разходи (лв.) (р.4=р.1+р.2+р.3)
5. Постоянни ОПР (лв.)
6.Обща сума на гъвкавия бюджет (лв.)

Отчет за изпълнение на бюджета за 200 ... г. към 31 декември 200..г. с използване на гъвкав бюджет

Статии на разходите	Гъвкав бюджет за 110 т.	Фактически разходи за фактическата п/я – 110 т.	Отклонение
1. Преки разходи за материали (лв.)
2. Преки трудови разходи (лв.)
3. Променливи ОПР (лв.)
4. Постоянни ОПР (лв.)
5. Общо:

.......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................
.......................................................................................................................................................................................................................................

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Коментирайте първи!

Продължава...

Събота, 30 Март 2013 18:15

Правомощия на Съвместната Комисия

Написана от Mytio

Правомощия на Съвместната Комисия

Двете страни се задължават да поддържат съвместни отношения, целящи общата отбрана, мир и сигурност в съответствие с принципите на взаимен просперитет и уважение на суверенността на двете нации.

Съвместната отбрана трябва да се постигне на двустранно ниво и в рамките на Северно– атлантическия пакт.

Двете страни декларират своето съгласие да изградят необходимите програми и процедури, за да увеличат нивото на общуване и взаимопомощ между военните командири на съответните сили.

За разрешаването на спорове и различия, които могат да възникнат при изпълнението на Меморандума, се създава Съвместна Военна Комисия.

Моделът на техническа уредба е неразделна част от приетия Меморандум и е различен за всяка база. Всяка промяна в Модела се одобрява от Военните власти на двете страни и могат да бъдат дискутирани от Комисията. Моделът е основен инструмент при преговорите за различни базови технически уредби за всяка инфраструктурна зона.

Меморандумът за сътрудничество влиза в сила при подписването му от представителите на двете страни и остава в сила, докато не бъде прекратен чрез едногодишно предварително писмено уведомление на една от страните.

Базата, създадена в мирно време, е отдадена на САЩ според ДИС. В извънредни ситуации се решава от властите на двете страни как да бъдат използвани тези съоръжения. Последните се предоставят на САЩ безвъзмездно.

Съгласно Меморандума, базите се използват от:

• постоянно пребиваващи войски;
• войски, използвани за рутинни обучения в мирно време;
• съпътстващ персонал.

Управлението на базите е под юрисдикцията на италианския Генерален щаб. Функциите на това управление се поемат от италиански офицер с изключение на случаите, когато базите се използват и управляват съвместно със САЩ. Юрисдикцията на италианският командир се простира над целия италиански персонал, военен и цивилен, а също така и над италианската инфраструктура и оборудване.

Рангът на италианския офицер се установява от италианските власти в зависимост от неговите отговорности и задължения, независимо от ранга на най-висшия американски офицер.

Американският офицер има власт над американския персонал и оборудване.

Командирът от САЩ уведомява италианския офицер за всички по-значими свои действия относно оперативната и тренировъчна дейност, движението на цивилен или военен персонал, а също и при възникнали инциденти и злополуки. Същото се отнася и за италианския командир по отношение на информираността на неговия колега по ранг и задължения. Италианският офицер е длъжен да съветва американския, в случай че неговите действия и тези на неговите подчинени нарушават италианските закони.

Различия в мнението на командирите на двете страни и в случаи, когато няма консенсус за предприемането на дадени действия се предават за разрешаване от по-висши инстанции.

Увеличаване на постоянния персонал на базите се разрешава от италианските власти. Увеличаване на временният персонал (за тренировки, упражнения, и др.) подлежи на одобрение от италианския офицер.

Италианският командир е официален представител на базата и е контактно лице за връзки както с местните власти, така и с външните военни и цивилни екипи. Той координира дейностите от общ интерес и трябва да бъде информиран своевременно за всякакви американски действия и инициативи. За да изпълнява своите задължения, италианският командир няма никакви ограничения на движение в базата.

Споразумението на НАТО за статута на силите (NATO SOFA) определят статута на американските сили, както и на техните роднини в Италия.

Условията на заетост, заплащане и осигуровки се определят от законите на Република Италия.

Съгласно Меморандума базата включва:

• съвместно финансирана инфраструктура;
• инфраструктура, финансирана от НАТО;
• инфраструктура, финансирана от САЩ;
• инфраструктура, финансирана от Република Италия.

С оглед на това, сградите и инфраструктурата се квалифицират по следния начин:

• съвместни;
• индивидуални (за НАТО, Италия, САЩ);
• национални (за Италия или САЩ).

Поддръжката на базите се финансира от САЩ или Италия в зависимост от това, чия собственост са те. В случай на “Съвместна употреба”, разходите се разделят между двете страни по равно.

Италианските войски са отговорни за поддръжката на съвместните бази и инфраструктура, която е предварително координирана с американския командир. Американската страна е отговорна за поддръжката на базата, в случай че тя е “индивидуална”.

Финансовите задължения на всяка една от страните се регламентира от действащите закони на Република Италия.

Разходите за поддръжка на базата се разпределят по следният начин:

• общи, когато се отнасят за общо ползване от двете страни;
• индивидуални, когато се отнасят за ползване от една от двете страни.

Общите разходи се разделят на следните категории:

• лични разходи;
• разходи за поддръжка;
• инвестиции.

Всяка страна отговаря за нейните разходи. Общите разходи се разделят според употребата. Ако това не е възможно, се прави равно разпределение в зависимост от броя на заетите в базата.

За да бъдат задоволени всички изисквания за добро качество на живот, е предвидена възможността американските бази да включват и цивилен компонент:

• пощенски клонове, военни финансови центрове, банки, специализирани магазини за алкохол, обменни бюра, автомивки, социални центрове, библиотеки, театри и места за почивка;
• училища, включващи детски градини и други обучителни съоръжения и програми за деца;
• болници и други медицински центрове.

Цивилните центрове и съоръжения се ползват без лиценз, такси или наем само от ползвателите на базата.

Според разпоредбите на НАТО, американските сили имат право да използват военни самолети, за да превозват персонал и съоръжения. Американският командир трябва да уведоми италианския си колега предварително за това.

Правителството на САЩ има право на собственост върху всякаква движима собственост, както и върху всички съоръжения на територията на базата за построяване, развитие, поддръжка, построена от или за САЩ със собствени средства. Правителството на САЩ няма право да отнема съоръжения, от които зависи продължаването на функционирането на базата.

Съгласно чл. 24 от ДИС между Република Италия и САЩ, оборудването, което не е необходимо на американските сили, се предоставя на италианското правителство.

Според чл. 25 от ДИС, следните правила важат при предоставяне на дадена база:
С дванадесет месечно предизвестие Посолството на САЩ в Италия информира нейното правителство за намерението си да предостави определено оборудване или инфраструктурна база. Това се извършва чрез Дипломатическо известие до Министерството на външните работи на Италия. Копие от това известие се предоставя на Министерството на отбраната на Италия.

След изтичане срока на дванадесетмесечното предизвестие ифраструктурната база или техника остава на разположение на правителството на САЩ.

В момента на предоставяне на техника и/ или ифраструктурна база, се трансферират и документация и сертификати от американското към италианското правителство.

В процеса на предоставяне на техниката и/или инфраструктурната база на Република Италия, Съвместната Комисия има следните правомощия:

• изготвяне на план на действие;
• лицензиране на необходимата документация;
• подготвяне и реализация на проучвания с цел инвентаризация;
• документиране на всички рискове за човешкото здраве;
• изготвяне на списък с наличността на инфраструктурната база;
• становище за инвестираните американски средства в базата;
• становище на италианските власти за разходите в процеса на трансфериране на техника и/ или инфраструктурна база.

След като Съвместната Комисия подготви документите за предоставяне, те се подписват от представител на военните сили на САЩ и на Италия преди изтичане на дванадесет месечното предизвестие. Подписването на документите автоматично означава, че правителството на САЩ е освободено от задължения за поддръжка на базата.

ИСПАНИЯ
Правна уредба

• Споразумение за отбранително сътрудничество между Кралство Испания и САЩ (Defense Cooperation between the Kingdom of Spain and the United States)

Източници
www.nato.int
www.globalsecurity.org

Споразумение за изграждане на американски военни бази в Испания

Задачи на испанско-американските бази

Военно-въздушна база Марон

Предоговаряне на мисията на военно-въздушна база Марон

Реформиране на базата в съответствие с План 4406-09

Договор за поддръжка на базите

Военно-въздушна база Торехон

Други правни споразумения относно военното сътрудничество на Испания и САЩ

Преговорите за изграждането на американски военни бази в Испания се водят от юни 1951 година до септември 1953 година от военна група на САЩ за присъединяване, ръководена от генерал-майор А.У.Кизнер. Преговорите завършват с изготвянето на 10-годишно споразумение между правителството на САЩ и Испания и основаването на Испанско-Американски въздушни бази. Споразумението е окончателно оформено на 26 септември 1953 година.

Главно действащите бази в Испания (SAC B-47) са били използвани за радарно проследяване на чужди въздушни обекти и съответно активиране на сигнална тревога. Шестнадесета въздушна дивизия е управлявала същият вид бази (SAC) и в Мароко от 1958 година до 1963.

Военно въздушна база Марон е една от базите на НАТО в Испания. Намира в южна Испания, приблизително на 35 мили югоизточно от Севиля и на 75 мили североизточно от гара Рота Навал. Изграждането на военно-въздушната база Марон отнема три години. На 1 Юни 1958 година 3973-та военно-въздушна група към въздушна база Марон е официално обявена за действаща като част от Шестнадесета въздушна дивизия, определена като Стратегическо въздушно командване /SAC/.

На 13 Май 1958 година е проведен полет с мисия да провери готовността на военно- въздушна база Марон. Шест седмици по-късно е предислоцирана бойна ескадрила F-100 от военно въздушната база George AFB, Калифорния с мисия да определи отбранителната готовност на базата.

През април 1960 военно-въздушна база Марон е официално открита.

Военно въздушна база Марон действа като отреагираща база до 29 Април 1962. Два дни по- късно е осъществено въздушно зареждане на гориво.

На 26 септември 1963 година споразумението между САЩ и Испания е удължено за още пет години.

На 15 Април 1966 година мисията на Шестнадесета въздушна дивизия и военно въздушна база Марон е пренасочена от Стратегическото въздушно командване /SAC/ към Американските въздушни сили в Европа /USAFE/.

Мисията е променена от проследяване на чужди въздушни обекти и съответно активиране на сигнална тревога към комуникационно обслужване и поддръжка и други въздушни операции със временно заети RF-4 и RF-101 въздушни единици, както и въздушно обслужване и помощ, осигурени от 67 ARRS.

През 1969г. в съответствие на План 4406-09 (REDCOSTE) Американските въздушни сили в Европа променят отново мисията на въздушна база Марон. Новата мисия е база в чакащ режим на разпръскване.

Местната бойна единица, 7473-та бойна поддържаща група е превърната в 7473 бойно поддържащ ескадрон с намаляване на военният персонал до 400 души.

В допълнение временно заетите въздушни единици са намалени и използвани за особени тренировъчни занятия.

През 1976 е подписан Договор за поддръжка на базите, който се отнася до гражданско инженерство, обслужване, транспортиране, доставки, горива.

На 19 март 1979 година е осъществено 25%-но намаление на персонала на военно-работните войски. В резултат на промяната на Договора за поддръжка на базите, известен като "MOD 89" , военният персонал е бил намален до около 220 човека от началото на 1980 година.

Друга военно въздушна база в Испания е Торехон. Тази база се намира в близост до Мадрид. Създадена е през 1957 година под командването на Стратегическото Въздушно командване.

Американските военни действия в Испания се осъществяват на база Споразумението за отбранително сътрудничество между Кралство Испания и САЩ, подписано на 1 Декември 1988 година. Споразумението влиза в сила на 4 Май 1989 и действа в продължение на осем години.

Друг двустранен Пакт за отбрана и сътрудничество между Испания и САЩ оторизира през 1983 година американците да разположат 15 танкера за въздушно зареждане в Испания.

ЛАТИНСКА АМЕРИКА И КАРИБИТЕ
Правна уредба

•

Източници

Бази от първостепенно значение в региона

Икономически аспекти

Задачи на базите

Правен статут на базите

Основни проблеми, свързани с американските бази

Липсата на прозрачност и неспазване на споразуменията

Последствия за околната среда

Взаимодействие на американските военни с местните власти

Съвместни учения

Базата Сото Кано

Базата Елой Алфаро в Манта, Еквадор

С по-голямо стратегическо значение в региона са следните американски военни бази:

• Куба: Гуатанамският залив с численост на персонала 774 души;
• Хондурас:“Сото Кано”, с численост 500 души;
• Пуерто Рико: база “Рузвелт Ролд”, с численост 3000 души;
• Еквадор: база “Манта”, с численост на персонала 475 души;
• Базите “Аруба” и “Куракао” - двете с численост на персонала 300 души;
• Салвадор: база: “Комалапа” с персонал около 15 души, но не е поставена горна граница за броя на персонала;
• Пуерто Рико: форд Бучанан с численост 2 635 души.

Пентагонът инвестира в инфраструктурата на Латинска Америка с изграждането на четири нови бази в Манта в Еквадор, Куракао и Компара в Салвадор.

За да осъществи поетия ангажимент по 10-годишния договор с Еквадор, Конгресът заделя 116 милиона долара за обновяване на оборудването на въздушния транспорт в Еквадор, Аруба и Куракао.

Също така за Южното Командване са приведени в действие 17 радарни системи, повечето от които в Перу и Колумбия, като всяка от тях се обслужва от около 35 човека персонал.

Радарите и споменатите по-горе бази служат за обследване на небето и водата в региона и са от ключово значение във войната срещу дрогата, създаваща изключителни проблеми в региона, както и извън него, чрез осъществяването на износ. В базите в Колумбия е можело във всеки един момент да бъдат настанени 800 американски войници.

Базата Сото Кано в Хондурас, която е създадена през 1984 година, служи за тренировъчен лагер и за хеликоптерна площадка, а базата Гуантанамо в Куба, създадена през 1903 година, предоставя на морският флот възможност за зареждане с гориво. При тези бази споразуменията не предвиждат определен краен срок на използването.

В Панама всички американски военни сили са изтеглени и базата е затворена в края на 1999 година. Въпреки това Пентагонът си запазва разрешението за военни полети в и извън територията на Панама.

Военните базите принадлежат на държавите от Латинска Америка, но са построени или се използват от американски войници.

Като основни проблеми, предмет на дискусия в съответните страни, аналитичните източници посочват:

• липса на прозрачност и нужда от повече разяснения;
• нарушаване на екологичните норми и липса на необходимите пречиствателни съоръжения;
• неизпълнение на поетите ангажименти за предоставяне на средства в региона и за изпълнение на социални програми;
• проблеми, свързани с числеността на военните и договорите за работа на местни жители.

Повечето от американските бази на Карибите са придобити след победата през 1898 година в Испанско-Американско-Кубинската война. Базите нямат изградена система за прозрачност в изпълнение на задълженията си и няма възможност за контрол от страна на обществени организации на страната домакин, и по този начин стават място за извършване и подготовка на други, неуговорени в споразуменията мисии.

Например Американското правителство заявява през 1999 година, че базите в Еквадор, Аруба и Куракао ще се занимават с мисии, насочени срещу наркотиците и за близко следене на стъпките на колумбийските партизани. А в същото време се проследяват и арестуват риболовни кораби с имигранти за САЩ.

Много военни бази в Латинска Америка оставят след преустановяване на съществуването си опустошена околна среда. В една от базите са засечена повишени нива на олово, кадмий, живак, уран и други замърсители в почвата, хранителната верига и в организма на живеещите наоколо хора.

Презокеанските бази създават значителен проблем за околната среда, защото след оттеглянето си американските мисии изоставят отговорността и правните задължения за замърсяванията, които са причинили военните.

Военните бази в Латинска Америка показват примери на съвместно използване с въоръжените сили на латиноамериканските държави и цивилните власти. Например военната база в Хондурас – Сото Кано включва в състава си около 550 американски военни и повече от 650 американски и цивилни от Хондурас. Те работят в 6 различни области.

Военно въздушните сили имат за задача да следят метеорологичните условия, предпазването от пожари. Военните сили разпределят финансите, доставките на храни и транспортът. Общите сили по безопасността, които обхващат Въздушните сили, Армията и Флота защитават патрулите около базата и централните части на селищата, където има представители на военните сили и американски цивилни. Здравните центрове се занимават с медицински въпроси.

Американските и хондураските военни сили имат съвместни учения още от 1965 година. През 1983 година броят на американските сили нараства значително след молба от страна на хондураското правителство.

Задача на военните е също така да контролират операция „Нови хоризонти“, където тренировъчните мисии обхващат изграждането на нови училища, мостове, водоизточници и осъществяването на други инфраструктурни проекти.

Сото Кано е място на хондураските въздушни сили и на флотската академия. Намира се на 10 мили от град с население от 33 000 души и на 60 мили от столицата на Хондурас. Базата е около 2 мили широка и 6 мили дълга, обградена е от 8 000 фута планински възвишения на изток и на запад. Базата е на 2 062 фута надморско равнище.

Сото Кано се състои от временни дървени постройки с размери 16 фута на 32 фута, със закрити прозорци и тенекиени покриви, всяка постройка разполага с климатик и вентилатор.

Други постройки са казармите, те са по- здрави постройки, снабдени също с климатици. Всички постройки са с легла, телевизори, микровълнови и хладилници. Тоалетните, баните, пералните помещения са разположени в средата на жилищните площи. Дневните стаи, волейболните игрища, местата за пикник и барбекю се намират също в границите на базата.

Има също и поща, библиотека, столова, фитнес център, басейн се намират на разстояние от 5 минути пеша. Само някои от летците, тези които са със семействата си в областта, притежават коли.

През Май 2005 е започнато изграждането на нова спална база като част от военен проект. Целта е да се заменят 270-те дървени постройки.

Базата Елой Алфаро в Манта е една от петте първостепенни въздушни бази. Американското правителство има подписано 10-годишно споразумение с Еквадор от ноември 1999 година за дългосрочни тайни операции.

САЩ са похарчили 62 милиона долара, за да разширят и подобрят магистралите и да построят хангари, спални и столови. Обслужващият персонал достига до 400 души през октомври 2001 година, когато са завършени строителните работи.

През Февруари 2000 година е било взето решение за изграждане на огромна военна конструкция в Малта, Еквадор. Този проект е замислен с цел да послужи за операциите срещу дрогата в региона.

През 1946 година е открито от САЩ училище за подготовка на военен персонал за Латинска Америка, като израз на приятелските отношения на Америка. През 1995 година училището е получило 2,6 милиона долара от военните.

КИРГИЗСТАН
Правна уредба

• Американско-киргизско съглашение за използване на авиобазата Манас от 18.12.2001 г.;
• Американско-киргизско съглашение за продължаване на използването на авиобазата Манас от 11.10.2005 г.

Източници
http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2005/10/11/AR2005101100907.html
http://www.globalsecurity.org/military/facility/manas.htm

Правна основа

Икономически ползи

Ново споразумение

Допълнителни задължения

На 18 декември 2001 година е подписано американско-киргизско съглашение за използването на авиобазата в Манас и от този момент базата се използва за транспортиране на военни в Афганистан и за доставки на горива и стоки.

Първоначално в Манас са дислоцирани 200 американски военослужещи и няколко транспортни самолета, но по-късно числеността им достига няколко хиляди. Те обслужват 9 въздушни танкера KC-135 и товарни самолети C-130.

Разходите на САЩ за поддръжката на авиобазата Манас възлизат на около 50 млн. долара годишно. Официалните плащания за използването на базата стават едно от главните пера в доходната част на бюджета на киргизското правителство, съставлявайки общо 2,5% от БВП на Киргизстан.

На 11 октомври 2005 Киргизското правителство дава формално съгласие за продължаване на използването на авиобазата Манас от американските военни в течение на неопределен срок за обезпечаване на продължаващите военни операции и хуманитарни програми в съседен Афганистан.

Съглашението е обявено на пресконференция от президента на Киргизстан и държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс.

По неофициални данни Киргизстан получава гаранции за изпълнение на следните допълнителни условия:
• Допълнително заплащане за обектите и услугите, предоставени на около 1000 американски военослужещи, пребиваващи в базата;
• Пълен отчет за извършените плащания към сваленото през март правителство.

В рамките на новото съглашение САЩ се задължават да изпратят в Бишкек екип от технически специалисти за обсъждане на въпроса за предишните плащания, значителна част от които, по данни на официални лица са били присвоени от семейството на бившия лидер на страната.

Новото съглашение съдържа декларация, че Киргизстан признава необходимостта от „срочно решаване” на военните и политическите задачи в Киргизстан и от обезпечаване на контрола върху източниците на тероризъм. Киргизстан признава и важния принос на дислоцираните в авиобазата Манас сили на международната антитерористична коалиция за укрепване на регионалната стабилност.

Съглашението съдържа и изявление, че Киргизстан „ще участва и в бъдеще в съвместните усилия на международната общност за противодействие на съвременните заплахи за безопасността”.

Определянето на краен срок е заменено от декларация, че присъствието на коалиционните сили в Киргизстан ще бъде продължено докато не бъде завършена мисията за борба с тероризма в Афганистан, поддържана и от ООН.

На проведената след сключването на новото съглашение пресконференция, Президентът на Киргизстан заявява, че всички възможни бъдещи решения за извеждане на войските на САЩ и другите коалиционни сили от територията на страната, ще бъдат приемани съвместно от двете страни.

УЗБЕКИСТАН
Правна уредба

• Узбеко-американско съглашение за ползване на авиобазата Ханабад от 05.10.2001 г.
• Решение за прекратяване на Съглашението от 05.10.2001 г., прието на 26.08.2005 г.

Източници
http://www.globalsecurity.org/military/facility/khanabad.htm
http://www.zakon.kz/our/news/news.asp?id=43005

Правен статут

Икономически ползи

Гаранции

Събитията в Адиджан и тяхното отражение

Решение за напускане на американския контингент

Съглашението между Узбекистан и САЩ за предоставяне на достъп на американските войски до базата Ханабад (Карши-Ханабад или К2) е подписано на 5 октомври 2001 година.

Към средата на октомври 2001 година в Карши-Ханабад са дислоцирани 1000 американски военослужещи, както и изтребители F-15, F-16 и товарни самолети C-17. От базата се осъществяват наземни и въздушни доставки на храни и оборудване за войските на коалицията в Афганистан.

По данни от 2004 година базата наброява около 1500 американски военни и 25-30 транспортни самолета C-130H и C-17.

Общо от 2001 година САЩ заплащат на властите в Узбекистан 15 млн. долара за използването на базата.

Срещу предоставения достъп до базата властите в Узбекистан получават също гаранции за безопасност, както и негласно споразумение за игнориране на оплакванията за нарушаване на човешките права в страната.

През юни 2005 г. президентът на Узбекистан съкращава американските операции, осъществявани от Ханабад, а правителството забранява нощните операции в отговор на американските критики, насочени срещу стрелбата по стотици демонстранти в Адиджан през май 2005 г. В отговор на тези действия САЩ преместват някои от операциите, изменяйки маршрутите на тежкотоварните полети през авиобазата Манас в Киргизстан.

На 26 август 2005 г. Сенатът (Върховната камара) на парламента на Узбекистан приема решение за напускане на контингента от въоръжени сили на САЩ от аеробазата Ханабад.

В решението се подчертава, че Узбекистан е предоставил достъп на САЩ за използване на аеробазата Ханабад за мероприятия по издирване и спасяване и операции за оказване на хуманитарна помощ в периода на провеждане на бойни действия от американските военослужещи на територията на Афганистан в рамките на антитерористичната коалиция за борба с международния тероризъм. По мнението на депутатите в узбекския парламент тази необходимост от използване на авиобазата вече е отпаднала.

Първоначалният срок на действие на съглашението възлиза на 1 година, като то остава сила докато една от страните не прекрати действието му с писмено уведомление със 180-дневен срок.

Подписването на съглашението е продиктувано от стремежа на узбекската страна като участник в антитерористичната коалиция да допринесе за борбата срещу заплахите за мира и стабилността в Централно-Азиатския регион.

Съглашението за пребиваването на американски контингент на територията на авиобаза Ханабад се свързва с осъществяването от ВВС на САЩ на активни бойни действия на територията на Афганистан против режима на талибаните и силите на международния тероризъм. С приключването на тези бойни операции използването на авиобазата изгубва своето значение.

Узбекският Сенат отбелязва, че от страна на Узбекистан са изпълнени всички задължения между двете страни. Същевременно американската страна не е направила никакви материални разходи, свързани със създаването на необходимата наземна и въздушна инфраструктура, охраната, осъществяването на полетите, компенсация на загубите и щетите за местното население и на околната среда, с изключение на разходите по издръжката на личния състав на американския контингент.

В изявлението на Върховната камара на Парламента на Узбекистан се подчертава, че Сенатът не вижда никакви основания за продължаване действието на съглашението и счита за необходимо да бъдат осъществени всички установени процедури по прекратяване на пребиваването на американския контингент на територията на страната.

ИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛЗИ ОТ ИЗГРАЖДАНЕТО НА АМЕРИКАНСКИ БАЗИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

І. АМЕРИКАНСКАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗПОЛАГАНЕ НА ВОЕННИ БАЗИ ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА САЩ СЛЕД КРАЯ НА “СТУДЕНАТА ВОЙНА”: СТРАТЕГИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Настоящото изложение се основава на еволюцията, предизвикателствата и сценариите за развитие на политиката за изграждане и поддържане на военни бази извън територията на САЩ и тяхното икономическо отражение. За целта са разгледани промените в следните основни програмни документи на правителството и Конгреса на САЩ в периода 1990-2005 година:

Национална стратегия за сигурност на САЩ§
Национална отбранителна стратегия на САЩ§
Национална военна стратегия§
Четиригодишен военен преглед §
Опции за промяна на военното презморско базиране – 2004§
Глобалното бъдеще и изводи за базирането на САЩ - 2005§
Усилване на отбранителното положение на САЩ – 2004§
Доклад на Комисията за преглед на презморските военни структури на САЩ – 2005§
Доклад на Комисията за затваряне и преструктуриране на отбранителните бази (BRAC) – 2005§
Доклад за структурата на базите – 2004§
Доклади на GAO§
Стратегически документи и доклади на ВС на САЩ§
І.1. Промените в американската военна стратегия
В годините след разпадането на СССР националната стратегия за сигурност на САЩ претърпява сериозни изменения. Тази еволюция отчита два основни фактора: САЩ като единствена глобална сила и продължителността на несигурността в бъдещето развитие. За разлика от “студената война” САЩ е единствената държава, имаща възможност да оперира военно във всяка една точка на света. Нейните вероятни съперници не могат да оспорят нейната роля, но представляват предизвикателство пред определени аспекти на американската военна доминация. Според американските стратегии, тъй като всяка една конвенционална съпротива би била в обозримо бъдеще без реален шанс за успех, потенциалните съперници се ориентират към предефиниране правилата за използване на военните инструменти.
Промяната за САЩ носи три вида несигурност: организационна, идеологическа и технологическа. Всяка една от тях е отразена последователно в националните стратегии за сигурност на САЩ. В началото на деветдесетте САЩ не приемаха ролята на световен полицай, но с течение на времето функцията бе възприета. В последната стратегия правителството на САЩ избира за изходна точка човешката личност, а не международната система от държави.
Подобен подход подчертава еволюционната промяна за възгледите за системата. Наличието на нови актьори, в лицето на глобални и регионални организации, способни да действат в пределите на множество държави, като и държави, които са в процес на разпад са основен проблем пред осмислянето на промените пред САЩ. От друга страна в стратегиите на САЩ основно място заемат и страни, които предефинират правилата за използване на инструментите. На трето място стратегиите не изключват появата на регионални сили, които да оспорят мястото на САЩ в определен район на системата. Тази “трихотомия” води до създаването на модулно обвързване на заплахите и техните носители в стратегиите за национална сигурност, връзката между които се реализира от практически моментни решения, основаващи се политика , която избягва своето обвързване с рамка на международното право, доколкото то все още работи с понятието суверенна държава.
Реакцията на тази несигурност е показателна за различията в американските стратегии относно пътищата как да се отговори на съдържащата се в тях асиметрия. Особен подход САЩ избират по отношение на военното дело, провеждайки т.нар. “революция във военните дела”, която се опитва да подчини военните инструменти на САЩ на целите на нейната стратегия за да бъдат преодолени ограниченията на инструментите. За разлика от идеологическото и организационно измерение, във военно-технологичното измерение САЩ са предизвикалите асиметрията.
Дълбоката промяна в структурата на ВС на САЩ през деветдесетте години е насочена към преодоляване на несигурността. Усилията е необходимо да удовлетворят една основна задача: достоверност на политиката, тъй като независимо, че САЩ са единствената сила, имаща възможността да оперира на глобално равнище, те не могат да го сторят навсякъде поради ресурсни и политически причини. Трите национални стратегии на САЩ показват отчетливо еволюция във вижданията за това как може да се осъществи поставената задача. Възпирането (1991) като основна концепция се превръща само в част от сложна система от последователни задачи, които да гарантират достоверността на политиката на САЩ. Основен момент се превръща предварителността (2002) не само по отношение на извършваните операции, но и по отношение на ефекта върху възможните сценарии за развитие. Същевременно отделните задачи се “военизират”, отчитайки необходимостта да се прекъсне самата идея за военно съревнование.
Изпълнението на последното изискване е свързано със сложната трансформация на управлението и организацията на ВС на САЩ, чиято цел е създаването на условия за преодоляване на ресурсните ограничения.
През 2001 година се представя идеята за 1-4-2-1. Зад тези цифри се крият: 1 е защитата на територията на САЩ, 4 са ключовите региони, в които се трябва да се сдържи определена агресия, 2 до конфликтите, които ВС на САЩ трябва да спечелят бързо и едновременно, като поне по един от тези конфликти трябва да се постигне стабилен мир. Тази формула е значително по усложнена от използваните преди това, тъй като предвижда постигането на резултати, които не се изчерпват единствено с постигането на военно преимущество, но и със стабилност на резултатите, което предпоставя дълготраен ангажимент .
Тази нова стратегия налага завишени стандарти пред въоръжените сили на САЩ. Още в началото на деветдесетте години основно значение се отдава на осигуряването на ефективно прехвърляне на военни части в точките на конфликт по въздух (airlift) и вода (sealift). Въпреки резултатите от Войната в Залива, ВС на САЩ отчитат, че съсредоточаването на военни части е отнело почти шест месеца. Стремежите на ВС, оценявани скептично от Конгреса на САЩ, тъй като според него организационните разчети на Департамента по отбрана са изпреварили техническото обезпечение, е да се достигне до комбинацията 10-30-30 (10 дни за противопоставяне на противника, 30 дни за победа над него и 30 дни за възстановяване и прехвърляне до следващото назначение).
І.2.Последици от новите военни стратегии за разполагането на военни бази извън територията на САЩ. Видове военни бази.
По доклад на Пентагона за структурата на базите (Base Structure Report FY 2003) базите на САЩ включват повече от 600 000 индивидуални съоръжения, разположени на над 30 милиона акра в над 6 000 места на територията на страната и в чужбина. Съоръженията включват от отделни датчици и интерцептори (прехващачи на сигнали), през обекти с площ от половин акър до комплекси като този на ВМС в Норфолк, Вирджиния с над 71 000 служещи или на сухопътните войски в Ню Мексико, който има площ от 3.6 милиона акра. В системата на планиране на базите на САЩ в чужбина се оперира с две основни категории, които трябва да се познават при дискутиране и работа по темата:
- PRV (Plant Replacement Value) или Цена на обектите и поддържащата инфраструктура по текущи цени на материалите и работната сила.
- Площ на обекта в акри.
На тази основа съоръженията и базите на САЩ се категоризират като:
- Големи (Large Installation), когато имат PRV над 1.5 милиарда долара;
- Средни (Medium Installation), когато цената им е от 800 милиона до 1.5 милиарда долара;
- Малки (Small Installation), когато имат PRV от 0 до 800 милиона долара.
В рамките на разглеждания проблем в списъка на евентуални обекти на САЩ на територията на България ще попаднат тези, които имат или площ по-голяма от 10 акра, или Цена на обектите и поддържащата инфраструктура по текущи цени на материалите и работната сила (PRV) от 10 милиона долара и повече. В съответствие с тази критерии през 2003 г. от 702 съоръжения на САЩ в чужбина големите са 15, средните – 19, а малките са 668.
От видовете въоръжени сили на САЩ в чужбина най-много бази – 381, имат сухопътните войски, като 372 от тях са от категорията “малки”. ВВС имат 275 съоръжения, от които “големи” и “средни” са по 7, а “малки” са 261. Флотът има 44 инсталации, от които “големите” са 5, “средни” са 4 и “малки“ – 35. Морската пехота има само 2 “големи” бази в чужбина.
С извършването на “революцията във военното дело” се очертават следните промени в структурата на ВС на САЩ, които имат пряко отношение към необходимостта от промени в презморското разполагане. В армията на САЩ се пристъпва към изграждането на модулни сили (modular forces). Това би позволило увеличаване с 30% на активните военнослужещи и достигане използване на бойните сили до 60%. Броят на бригадите нараства от 33 на 43. Това би позволило на всеки военнослужещ след активно разполагане, да прекара две години в САЩ, четири години за резервистите и пет години за Националната гвардия. В допълнение армията развива ударни бригади наречени “Stryker” , които са оптимизирани да участват в малки по своя обхват конфликти, да предотвратяват кризи, изпълвайки пълния капацитет на армията и многонационалните възможности. През 1999 година армията създава първите бригади за начални действия с висока степен на оперативност .
ВМС на САЩ разработват тройната концепция, която е насочена най-вече към морето като основна оперативна база, която да измести бреговите бази:
морски щит – свързано с увеличаване на възможностите за отбрана,§ включващо мерки от разширяване на бойния театър до изграждане на противоракетна отбрана;
морски удар – изграждане на интегрирана мрежово центрирана система за управление;§
морски бази – трансформиране на бреговите бази в морско базирани и§ увеличаване на логистичните възможности на флота. Към тази подточка може да бъде отнесена и взаимната концепция на флота и морската пехота за Усъвършенстване на мрежовото морско базиране (Enhanced Networked Seabasing).
ВВС на САЩ оперират с две трети по-малко постоянни бази, една трета по малко личен състав и участват в четири пъти повече разполагания от времето на Студената война. През 1998 година се взима решение за преминаване от подход основаващ се на бази към експедиционен подход (военновъздушни тотални сили), при който частите са разположени основно на територията на САЩ. От своя страна ВВС на САЩ ще имат 48 часа за да нанесат удари всяка една точка на света. Разполагането на ударното съединение е в порядъка на 90 дни. ВВС работят на 15 месечен цикъл – 10 месеца тренировки, 2 месеца подготовка за операцията и 3 месеца разполагане.
За постигането на тези оперативни възможности ВС на САЩ разчитат на подържането на презморски военни бази, която концепция се променя през последните години, разчитайки на варианти за извършване на действия посредством прехвърлянето на части директно от северно американския континент и създаването на експедиционни корпуси. В края на осемдесетте години ВС на САЩ в презморските бази достигат численост приблизително 430 000 хиляди войника, докато през 2002 техният брой е съкратен до 200 000 хиляди.. Географски съкращението засяга най-вече Европа, където военният персонал е намален от 320 000 на 110 000, но по отношение на броя бази отнесен към общия им брой съкращението е по-малко от 50% (от 15 на 8%). Противоположна е тенденцията в Източна Азия, където няма сериозни съкращения и се увеличава процентното съотношение на базите.
Две основни групи от бази могат да бъдат разгледани: бази за постоянно разполагане (forward based) и изнесени бази за разполагане (forward deployment). Последните не се изграждат за постоянно и се използват до приключването на операциите. Те биват заемани на ротационен принцип без възможност за присъединяване на семейството, като официално дислоцираните там военни се смятат само за временно разположени в презморски бази. Техният брой варира в зависимост от съответните операции, като съотношението в момента е 4:3 в полза на намиращите се военнослужещи в базите за постоянно разполагане. От инвестиционна гледна точка разликата между двата вида бази е съществена, поради допълнителната инфраструктура, която е прикрепена към базите за постоянно разполагане. Т.напр. в Германия Армията към своите военни съоръжения поддържа 33 казармени помещения за непридружавани войници, 36 селища за семейства на обща стойност 14 млрд. долара. В допълнение разполага и с пет болници, пет хотела, два скаутски лагера и три голф игрища. В такъв тип бази повече от петдесет процента са подкрепящ и административен персонал.
По отношение на ротационната база съществуват два основни модела: в Европа се извършва ротация на всеки три години, докато в Корея тя е едногодишна.
Табл. 1 % ротация спрямо продължителност на престоя
ВС Армия 21 35 29 9 6
ВМС 21 28 29 13 9
ВВС 13 22 31 18 16
Морска пехота 28 31 24 11 6
<1 г. 1-2 г. 2-3 г.
3-4 г. >4 г.

ВС на САЩ разполагат към 2004 година с над 5543 индивидуални съоръжения, от които 83% се намират на територията на САЩ. Останалите са разположени на територията на 46 държави От презморската собственост най-много съоръжения са в Германия (306), Япония (158) и Р. Корея (105). Според Департамента по отбрана те се категоризират като сгради (57%), постройки (30%) и поддържаща инфраструктура (17%). 89% са собственост на Департамента по отбрана, 6% са наети, а останалите са чужда или частна собственост. Департаментът използва две мерни единици при оценката на своята недвижима собственост: акри и цена на обектите (plant replacement value). Равностойността на собствеността е 646 милиарда долара, от които 19% се дължат на презморските бази. От общо 29 милиона акра, презморските територии се разпростират на 580 хиляди от тях.
Табл. 2 тип на съоръженията в презморските бази
големи средни малки общо
ВС Армия 1 8 364 373
ВМС 5 2 188 195
ВВС 7 7 255 269
Морска пехота 2 2 19 23
общо 15 19 826 860
големи стойност по-голяма от 1.553 млрд. долара
средни стойност между 1.553 млрд. и 828 млн. долара
малки стойност по-малка от 828 млн. долара

Според Военната стратегия от 2004 година ВС на САЩ ще използват комбинация от изнесени, ротационни и временно разположени възможности, създадени специално за да могат да изпълняват определени мисии. В допълнение това трябва да спомогне за усилване ролята на партньорите и разшири съвместните и мултинационални възможности, като подпомогнат и трансформацията на техните ВС . Нарастване на военното присъствие не подобрява способността на регионалните сили да използват експедиционния подход в отговор на регионални и глобални непредвидени обстоятелства. В Усилване на отбранителното положение на САЩ от 2004 година изнесено разположените бази се различават от оптимално разположените. Смята се, че практически няма разлика от разположените в Европа тежко въоръжени дивизии от тези в САЩ, ако се налага тяхното превозване по море до “арката на нестабилност”.
Изнесените извън територията на САЩ бази се разделят на три групи:
Основни оперативни бази (Main Operating Base) – постоянно разположени§ бойни съединения и силна инфраструктура, характеризирана от командно-контролни структури, съоръжения за подпомагане на семействата, и усилени части за провеждане на защитни мерки (примери за това са Рамщайн (Германия), Кадена (Япония), Хъмфрис (Р. Корея));
Изнесени оперативни места (Forward Operating Site)- разширяващи се§ “топли” съоръжения поддържани с ограничено подкрепящо присъствие на САЩ и с предварително разположена екипировка. В тях няма да бъдат разположени постоянни части, а на ротационен принцип. Те също така ще бъдат фокус на регионални и двустранни обучения (примери за това са Сембаванг (Сингапур), Сото Кано (Хондурас));
Места за сътрудничество в областта на сигурността (Cooperative§ Security Location) – представляват съоръжения с незначително или никакво присъствие на ВС на САЩ. Те ще бъдат поддържани с договор за периодични услуги или подкрепа от приемащата държава. Те ще предоставят случаен достъп и ще бъдат център за действия в областта на военното сътрудничество (пример за това са Дакар (Сенегал), където ВВС е сключило договор за кацане при необходимост, логистика и зареждане).
Постоянните бази са свързани с необходимостта от поддържане на постоянен контингент от ресурси или от възможности за незабавна поддръжка. Постоянни ще бъдат също бази с цел използване на местни полигони за бойна подготовка – например такива в България могат да бъдат полигоните Корен и Шабла. На Корен по стандартите на НАТО и САЩ може да се тренира формирование до “батальонна тактическа група”, т.е. до 1000 души. Районът на северното крайбрежие е подходящо за съоръжения на военновъздушните сили. За такива цели от сили на САЩ вече беше използван полигона “Дравско” в Полша.
Временните бази са тези от типа на използването на Сарафово и румънската военновъздушна база “Михайл Когалничеану” край Констанца по време на кампанията срещу Ал Кайда в Афганистан. Така временна база за тренировка беше създадена в Грузия във връзка с необходимостта от бързи мерки за борба с изтеглящите се от Афганистан през Грузия към Чечня бойци на терористите. Използването им се дели на подготовка, активно използване и закриване с обща продължителност около една година.
Оперативното базиране се използва целите на отделен етап от дадена операция и има продължителност до няколко месеца. Примери за оперативно базиране на елементи има от времето на операцията на НАТО в Косово и на САЩ в Афганистан и Ирак.
Освен тези бойни бази в пакета от възможности влизат и различни складове, медицински, възстановителни и транзитно-транспортни съоръжения и възможности, използване на цивилни пътища, летищни, гарови и портови съоръжения и услуги.
Временните бази от посочените по-горе два типа /изнесени оперативни места и места за сътрудничество по проблеми на сигурността/ ще бъдат използвани за подкрепа на оперативните планове, за реакция при необходимост, осигуряване на глобална мобилност, обучения, осигуряване на стабилност на военния театър, подпомагане войната срещу тероризма. Временните бази ще имат продължителност на живот между 1-3 години, докато средносрочните - около 3-10 години. Услугите, които тези бази ще трябва да оказват, са предварително разположено оборудване, медицинска помощ, обучение, услуги касаещи морала на войниците, приемливи стандарти за живот, локална полиция, специални защитни мерки. При тяхното прогнозиране се взема под внимание и пригаждането към местните цени , помощта от приемащата държава, съществуващи вече съоръжения.
3. Икономически аспекти на изграждането на новия тип бази
Въпросът за икономическата страна на базирането на войски на чужда територия е предмет на особено внимание особено след 80-те години на миналия век. В едно изследване на Дерек Брадън, публикувано в “Наръчник по икономика на отбраната” (Derek Braddon The Regional Impact of Defense Expenditure, "Handbook of Defense Economics") през този период войските на НАТО и техните семейства, разположени в Западна Германия – общо 400 000 души – са направили 10 милиарда долара разходи. Повече от 230 000 души са си изкарвали хляба – пряко или индиректно – работейки в или за базите (за сравнение приблизително същия брой съветски войски в ГДР е донесъл около 1% от брутния вътрешен продукт на тази страна).
На това равнище на анализ показател за социално-икономическия ефект от базите може да бъде броя на наемания персонал от местни хора. Например, във военно-морската база на САЩ в Гърция (залива Сауда) при 501 военнослужещи и 68 цивилни американски персонал местните са 111 души. В базата на ВВС в Инджирлик, Турция местните са 137 от 1509 персонал (процентът е по-нисък поради изискванията за специфична квалификация).
В този момент детайлни икономически разчети не могат да бъдат напълно достоверни, главно поради променената ситуация, новия модел на базиране и значението на въпроса за НАТО и особено за САЩ. Тази важност вероятно ще доведе до готовност да се заплаща по-високи наеми и такси (потвърждение за тази тенденция бяха преговорите между САЩ и Турция за временно разполагане на американски войски преди операцията срещу Ирак). Определена ориентация представлява опита на България от времето на кампанията на НАТО срещу Сърбия и до днешно време.
Тенденциите в това отношение могат да се проследят в периода между операцията в Косово и Ирак. Така например, по време на кризата в Косово НАТО и по-късно KFOR изразходваха по над 40 милиона долара за покупки от държави в региона на Балканите. Това е относително нисък разход в сравнение с общата цена на кампанията от около 34 милиарда долара, но е значителна инвестиция в икономиките на местните държави. В последващите операции на САЩ и съюзниците им срещу Ал Кайда в Афаганистан разходите за базиране на чужда територия значително се увеличават. В Узбекистан - ключова държава в близост до Афганистан – САЩ са платили над 160 милиона долара за използването от 1 500 души на военновъздушната база Хан-абад. По данни на сп. “Икономист" в Киргизстан са закупени горива, строителни материали, храни и хотелски съоръжения за най-малко 16 милиона долара. С тях е бил обслужван контингент от 1 900 добре платени чуждестранни военнослужещи, които допълнително са правили разходи в страната. При това руската агенция РИА и интернет базираната “Stratfor” твърдят, че Киргизстан и Азербайджан са договаряли американските бази преди 11 септември 2001 г. именно поради очакваните икономически придобивки. Ситуацията обаче коренно се променя след кампанията в Ирак през 2003 г. Готовността на САЩ да изразходват по над 1 милиард долара на ден за военни цели промени значително параметрите на базирането на американски войски в чужбина. Само за първото тримечие на 2004 година администрацията изразходва 19 милиарда за операции извън територията на страната и 3.5 милиарда за "икономическа помощ, военно оборудване и бойна подготовка на държавите, поддържащи САЩ". През първата половина на годината 121 милиона долара са били предоставени на други държави, “заради помощта им в борбата срещу тероризма", 4 милиона за "техническа помощ на финансовите министрества на други правителства, за да прекъснат каналите за финансиране на терористи".
За икономическите ползи от изграждането на военни бази на територията на други държави може да се съди и от ефектите , които има процесът на затваряне на чуждестранни военни бази,изградени по времето на «студената война». Когато САЩ трябваше да затворят някои от базите си на японския остров Окинава правителството беше принудено да похарчи няколко милиарда долара за инвестиции в местната икономика, за да компенсира загубите за бизнеса. На Филипините при затварянето на военновъздушната база “Кларк” от състава на военноморската база в залива Субик през 1992 г. загубите за бюджета от непостъпили наеми и такси не само са били в милиарди, а и разходите за отбрана е трябвало да се увличат с 6.5 милиарда долара за пет години.
Очевидно “предното базиране” на войски и съоръжения струва много пари. Факт е, че по-голямата част от тях държави като САЩ изразходват у дома или използвайки национални контрактори. Въпреки това плащанията на територията на страната домакин са достатъчно значителни, за да предизвикат подобрение в икономическата ситуация, особено на локално равнище. Това е особено вярно в случаи, когато разполагането на войски пряко или косвено е свързано с конкретни американски икономически интереси, като петрол, например (какъвто е случая със страните около Каспийско море). Така след войната в Персийския залив от 1991 г. САЩ оставиха значително количество войски (освен това останаха войски на Великобритания и няколко самолета на Франция) в Саудитска арабия, Кувейт и арабските емирства не само за да контролират Саддам Хюсейн, а и да контролират нефтените полета и да поддържат прозападната ориентация на петролните монархии, въпреки че внасят под 5% от петрола си от този район (големият експрорт е към Европа и Япония).
Изчисления представени от Департамента по отбрана показват, че изграждането на изнесено оперативно място (тип Stryker) ще струва около 236 млн. долара (земята не са калкулира), а годишната издръжка ще бъде около 6,6 млн. долара. Услугите, които ще се предоставят на тези места ще възлизат на около 10 млн. долара годишно. Практически обаче всички тези разходи могат да не бъдат в полза на приемащата държава, ако това не е уредно по време на преговорите. От своя страна Комисията по презморските бази приема, че изграждането на нови бази ще струва 350 долара на кв.м., а поддръжката до 4 долара. Според GAO изграждането на трите бази в източна Европа ще струва 750 млн. долара, а подържането им 150 млн. на година.
Табл. 3 Алтернатива Стойност на базите
1C Три бойни бригади в Източна Европа 2 млрд. долара
1B Ротационни бригади от Германия към Източна Европа 750 млн.+150 млн./година
2A Ротация на части от бази в САЩ към Източна Европа 1 млрд.
2B Преместване на една бригада в Източна Европа 750 млн.
3B Основно базиране изцяло в САЩ и екипировка в Източна Европа 500 млн.

Бъдещото разполагане на ВС на САЩ в Европа ще се характеризира с по-леки, способни за бързо разполагане сили като бригади “Stryker” и въздушнопреносими части (airborne forces), въпреки че Конгресът е на мнение, че запазването на една тежко въоръжена дивизия в Европа е необходимост . Те ще бъдат разположени в съществуващите съоръжения за обучения (Графенвьор (Германия)) в комбинация с инфраструктура, позволяваща високо-капацитетна мобилност (Рамщайн (Германия)). По време на изслушванията на Комисията за презморските бази, относно разполагането на войски по периферията на Европа (България и Румъния) се очертават мнението, че по периферията е изгодно използването на бази за съвместни учения поради занижените стандарти в тези страни.
Създаването на експедиционни корпуси и такива за бързо реагиране са свързани с преструктурирането на базите на ВС на САЩ на територията им (в сравнение армията е намалила своето постоянно присъствие в презморски бази от 31% през Студената война до 21%, ВМС е разположило 33% в презморски бази, докато 20% са на път от бази в САЩ, ВВС разполагат с една трета по-малко бази). Вътрешното преструктуриране отнема приблизително три четвърти от бюджета предвиден за преструктуриране на базите (около 4 млрд. долара годишно). През октомври 2005 година Конгресът одобри т.нар. BRAC доклад, с което потвърди разчетите на Департамента за отбрана за преструктуриране разполагането на ВС на САЩ. Затворените 21 основни бази би трябвало да доведат до освобождаване на средства и преустройството на военните бази в САЩ за да приемат ВС, които ще бъдат изтеглени от презморските бази .
Нетните промени през следващите години ще бъдат както следва: 70 000 военнослужещи ще се завърнат на територията на САЩ, заедно с 100 000 членове на семействата им и цивилни служители. Базите ще бъдат намалени с 35% от сегашните 850 до 550. В Европа ще бъдат затворени 219 от 589 наскоро създадени бази. Ще бъдат създадени множество малки бази за достъп до зони като Армения, Азербайджан, Грузия и Каспийско море. Следните редукции в числеността на ВС са предвидени: ВВС – от 29100 до 27500, ВМС от 13800 до 11000, Армията от 62000 до 24000. В Европа ще бъдат вложени инвестиционни разходи на стойност 4 млрд. долара, и около 5 млрд. за жизнения цикъл на базите. За Българи и Румъния се предвижда установяването на ротационна бойна бригада, източно европейски сили (разположени в Германия) и екипировка за 4 батальона. Това дава предимство за 3 дневно разполагане на източно европейския батальон в Кавказ, за разлика от 15 дни от Германия, който пак трябва да се извърши посредством пристанища на Черно море. Прави впечатление, че Румъния и България са взаимозаменяеми от експедиционна гледна точка.
Табл. 4 Дестинация
База/дни Нигерия Азербайджан Уганда Джибути
Стари бази
Диего Гарсия 19 23 20 12
Германия 20 24 32 21
Нови бази
България 20 17 26 15
Полша 21 24 32 22
Румъния 20 17 26 15

При оценяването на икономическите ползи от приемането на ВС на САЩ на територията на определена държава трябва да се отчете икономическия модел използван от Департамента по отбрана и Конгреса за оценка на икономическия ефект от изграждането, използването напускането и връщането на базите. Т.е. необходима е средносрочна оценка на тези ползи. Следните фактори се използват от GAO :
Споделяне на разходите от приемащата държава - директно или§ индиректно. Директните плащания означават директни плащания свързани с обновяването и изграждането на съоръженията. Индиректните са непарична подкрепа като земя и съоръжения предоставени без заплащане, споделяне на разноски като администрация, планиране, дизайн и общи разноски за строеж, поддържане, поправка на съществуващи или нови съоръжения, освобождаване от данъци или други облекчения и заплащане на работната сила от приемащата държава;
Връщане на имуществото на приемаща държава и получаване на остатъчната§ стойност от върнатото имущество. Т.напр. Р. Корея продава върнатото имущество за да осигури финансиране по своята част то споделянето на разноските. Необходимо е да се отбележи, че, тъй като ВС на САЩ често не включват разноските на приемащата държава за преобразуване на оставените съоръжения за цивилна употреба, те трябва да се изискат от приемащата държава;
Мерки за възстановяване на околната среда;§
Използването на допълнителни средства на САЩ за бъдещи промени в инфраструктурата.§
Преструктурирането на ВС на САЩ предвидено в Глобалното бъдеще и изводи за базирането на САЩ ще струва според Департамента по отбрана между 9 и 12 млрд. долара за фискалния период 2006-2011. Изчисленията на комисията за презморските бази към Конгреса обаче показват стойност приблизително 20 млрд. долара. Нарастването е породено както от увеличаване на стойността на използваните съоръжения в съответните места (Окинава и Сингапур) или разполагането на съоръжения в периферията на “арката на нестабилността” и заплащане за достъп до съоръжения (постоянното присъствие на ВС на САЩ в Джибути струва допълнителни 150 млн. долара). Договорът с Узбекистан предвиждаше например приблизително 150 млн. долара за използването на ВВС базата. В смисъла на новите бази трябва да отчетем, че част от плащанията за използването на базите са част от пакета свързан с оказваната помощ на развиващите се държави (foreign assistance). За 2002 година приходите от гориво, пясък, храни и легла в Киргизстан е бил 16 млн. долара.
Различен е случаят, когато ВС на САЩ използват бази на територията на свои съюзници. Както бе отбелязано, присъствието на ВС на САЩ се разглежда като съвместно управление на възможности и ресурси, насочени към отразяване на общи заплахи. В този случай Департамента по отбрана използва сложна таблица от компоненти, с тенденция да се разширява и усложнява в зависимост от моментните задачи на ВС на САЩ, в която подкрепата на съюзниците за презморските бази е неизменна част.

Табл. 5 година
критерии 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997 1995
Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Агрегирани ресурси за отбрана
Многонационални мирни операции Многонационални мирни операции Многонационални мирни операции Многонационални военни дейности Многонационални военни дейности Многонационални военни дейности Многонационални военни дейности Кризисен мениджмънт и мирни операции
Мобилни части/ логистични сили Сили за бързо реагиране Многонационална сили за реагиране - - - - -
Бойни сили Активен военен персонал Активен военен персонал Военен персонал Военен персонал Военен персонал - -
- Военни сили Военни сили Военни сили Военни сили Военни сили - Военни сили за отбрана
НАТО разходи за модернизация НАТО разходи за модернизация НАТО разходи за модернизация - - - - -
Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Подкрепа от приемащата държава
Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Икономическа и финансова помощ
Принос в борбата с тероризма - - - - - - -

Подкрепата, разделена на две части: директна (през 2004 година от Корея са поискани 174 млн., а от Германия 284 млн. долара за нови съоръжения) и индиректна, показва, че приблизително 50% от всички разходи на ВС на САЩ за поддържането на тези бази се покриват от подкрепата на държавите, като безспорен лидер в това отношение е Япония и арабските държави (вж. табл. 9 за споделяне на разходите по държави). Средната подкрепа на държавите от НАТО е 22%, но за разлика от Япония, тези държави компенсират с участие в останалите компоненти, изграждаща отбранителната система на съюзническите отношения.

Табл. 6
% офсет на разходите на ВС на САЩ да презморски бази по години
1996 1997 1998 1999 2000 2001
държава Япония 78 76 76 79 79 75
Катар - - 65 43 47 40
Норвегия 25 30 60
Италия 49 65 60 37 37 34
С. Арабия 37 88 58 68 80 54
Испания 47 47 45 - - 55
Гърция 33 34 42 - - -
Р. Корея 24 40 41 35 42 39
Люксембург - - 40 - - -
Турция - - 26 - - -
Белгия - - 24 - - -
Германия 27 26 22 27 21 21
Кувейт - - - 50 47 51
Оман - - - - 40 79
НАТО - - - 22 22 -

Две други измерения са свързани с офсета на разходите на ВС на САЩ. От една страна, както показва примера в Германия, част от остатъчната стойност на базите се преизчислява като възлагане на поръчки на фирми от САЩ. От друга страна присъствието на ВС на САЩ е свързано и със закупуването на оръжейна продукция. Департаментът по отбрана е орторизиран да извършва дейности, целящи подпомагане износа на продукция на военната индустрия на САЩ.

Табл. 7 Експорт на военна продукция Данни за бази на ВС на САЩ
2002 2001 стойност акри
държави Антигуа и Барбадос 2,000 362,000 97.60 263
Австралия 159,186,000 266,945,000 323.90 18,099
Бахами 13,000 23,000 314.90 539
Бахрейн 84,369,000 343,586,000 330.10 91
Белгия 68,787,000 173,372,000 605.90 1122.00
Канада 95,933,000 128,054,000 0.00 144
Колумбия 30,138,000 229,051,000 17.00 12
Дания 23,181,000 112,818,000 101.00 0
Египет 1,977,325,000 867,639,000 48.50 3
Франция 219,699,000 149,384,000 84.40 0
Габон 8,000 280,000 39306.10 168.72
Гърция 464,711,000 452,086,000 204.90 101
Гренландия 0 0 2781.20 234022.00
Хонг-Конг 384,000 783,000 8.50 0
Исландия 0 1,000 2941.20 21244
Индия 38,000 0 11.30 0
Италия 107,358,000 107,691,000 4864.30 5580
Япония 527,180,000 561,024,000 38076.20 127378
Кения 810,000 2,265,000 33.70 0
Р. Корея 571,958,000 751,043,000 12183.20 59979
Кувейт 132,796,000 567,410,000 2.30 0
Люксембург 2,421,000 1,152,000 305.60 214
Холандия 246,461,000 418,017,000 546.50 26
Н. Зеландия 32,217,000 19,988,000 0.00 12
Норвегия 89,652,000 194,317,000 8.20 0
Оман 1,611,000 3,976,000 68.90 9000
Перу 304,000 858,000 17.60 6
Португалия 29,220,000 43,635,000 1244.20 1445.00
Сингапур 426,398,000 248,735,000 148.40 0
Испания 179,288,000 272,970,000 2038.00 8773
Турция 299,617,000 494,413,000 1327.20 3517
Великобритания 270,409,000 369,671,000 5187.40 7904
Венецуела 18,326,000 22,649,000 2.60 3
Страни членки на НАТО

Последният елемент от офсета е политиката на възстановяване на щетите нанесени върху околното среда вследствие на използването на презморските бази се основава на три основни компонента: правилата на Департамента по отбрана, законите на САЩ действащи и за презморските инсталациите и двустранните споразумения с приемащата страна. Водещ вътрешен документ за Департамента по отбраната е инструкция 4715.5/1996, регулираща управлението на съответствието на околната среда на презморските инсталации . От управлението са изключени са инсталации, които потенциално не засягат околната среда, операции на флота, ВВС, военни операции, разполагане свързвано с обучения и използват на временна основа. Там където инструкцията е приложима, Департаментът по отбрана е запазил гъвкавост относно правилата, които трябва да се прилагат. Оценката на приложимите стандарти (Final Governing Standards) се възлага на съответния изпълнителен служител по околната среда.
Служителят идентифицира националните стандарти и съответни международни режими, действащи в приемащата държава, включително и тяхната реална приложимост от правителството и частния сектор. При липса на специални уговорки в споразумението между САЩ и приемаща държава, служителят обикновено прилага стандарта, създаващ по-голяма защита. В случай, че се касае за цялостен режим, служителят го сравнява с Ръководството за презморска околна среда и обикновено избира, създаващия по-голяма защита. Във вторият основен документ е ревизираното през 2000 година Ръководството за презморска околна среда се стеснява обхвата на инструкцията, като се изключват инсталациите, които се наемат и използват съвместно. Той също така задава основи стандарти, които трябва да бъдат спазвани.
В инструкция 4715.8/1996, регулираща възстановяването на околната среда в презморските територии, вследствие на замърсяване на околната среда, включващо инсталации, които трябва да се върнат или са върнати на приемащата държава и дейности, включително и обучения, на Департамента по отбраната. В тази инструкцията също така се определя необходимостта да се търси принос, включително непаричен, от приемаща държава, както и да се използва инструмента на офсет – разходи на приемащата държава за възстановяване срещу остатъчната стойност от капиталовите подобрения извършени от Департамента по отбраната. Оценката доколко замърсяването представлява позната неизбежна и съществена заплаха и обхвата на възстановяването се определя от съответния командващ на компонента в консултации с агента и медицинските власти. Департаментът отбелязва, че решението за провеждане на възстановяващи операции е политическо и зависи най-вече от необходимостта от бъдещ достъп до бази в приемащата страна.
Ако замърсяването е такава заплаха Департаментът по отбрана поема изцяло възстановяването до тавана определен от неговата политика. Ако приемащата държава има по-високи изисквания, тя поема разликата или приема разликата като част от офсет стойността на остатъчната стойност. Ако замърсяването е причинено на трети страни и е такава заплаха Департамента по отбраната поема възстановяването (прочистването). Ако обаче не представлява такава заплаха Департаментът може да проведе възстановяването до 75% от стойността му или да се позове на частта от споразумението за разполагане, касаеща искове на трети страни.
Съществуват само два закона на САЩ, които се прилагат екстериториално и създават определени задължения на ВС на САЩ. Те засягат съдържанието на азбест при строежите на училища и запазване на историческото наследство. По силата на постановление 12114 агенциите на САЩ са задължени да извършват изследване на въздействието върху околната среда.
Двустранните спогодби, регулиращи присъствието на ВС на САЩ в презморски бази, рядко регулират проблема свързан с околната среда. Те се адресират намаляване на остатъчна стойност равно на стойността на възстановяване на щетите или предвиждат връщане на съоръженията в тяхното първоначално състояние. Вследствие на тази политика между 1994-1998 година ВС на САЩ са изразходвали около 102 млн. долара за възстановяване на щети на околната среда в презморските бази, докато само през 1998 година на територията на САЩ стойността на разходите е 2,13 млрд. долара. Не по-различно е съотношението през останалите бюджетни години.

Табл. 8 бюджетна година
99 2000 2001 2002
Общо 2.1 млрд. 2.05 млрд. 2 млрд. 2 млрд.
Презморски бази 178.263 млн. 203.321 млн. 221.131 млн. 223.672 млн.

Табл.9
критерии Разходи на приемащите държави на година като споделяне на разходите за присъствието на ВС на САЩ на тяхна територия
1996 1997 1998 1999 2000 2001
военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа
държава ЕВРОПА
Белгия 1646 0 49.7 1624 0 58.43 1624 0 58.43 1642 0 57.24 1574 0 49.21 1154 0.17 54.35
Канада 208 - - 164 - - 164 - - 155 - - 161 - - 165 - -
Чехия 14 - - 14 - - 15 - -
Дания 38 0.02 0.05 38 0.02 0.06 38 0.02 0.06 31 17.64 0.05 25 0.01 0.05 28 0.02 0.05
Франция 73 - - 65 - - 65 - - 73 - - 65 - - 70 - -
Германия 48878 55.98 1247 68280 23.29 933.68 68820 23.29 933.68 68196 33.59 1344.13 70126 88.85 1122.46 71434 8.21 853.45
Гърция 507 0.08 15.4 431 0.01 18.95 431 0.01 18.95 437 0 23.48 696 0.05 19.42 526 0.47 17.27
Унгария 424 0 5.73 373 0 4.23 26 0 2.4
Италия 12401 0.6 527.9 10508 0 1113.83 10508 0 1113.83 11668 0 532.64 11348 8.3 355.9 118543 2.9 321.13
Люксембург 9 0 0 9 0 15 9 0 15 7 0 16.71 6 0 15.76 10 1.11 18.72
Холандия 747 0.02 3.12 695 0 3 695 0 3 680 0 0 673 0 0 696 - -
Норвегия 104 0.88 0 91 4.86 0 91 4.86 0 96 5.05 0 77 6.2 0 187 10.31 0
Полша 24 - - 20 - -
Португалия 1075 0 1.15 1024 0 4.1 1024 0 4.1 1010 0 4.15 994 0.05 0.87 992 1.71 2.39
Испания 2746 1.15 121.7 2131 0.09 101.85 2131 0.09 101.85 2136 0.52 115.1 1945 0.17 115.14 1778 0 119.58
Турция 2922 7.85 16.4 2422 0.12 23.72 2422 0.12 23.72 2216 0.16 34.29 2059 0.13 4.58 2170 0 13.55
Великобритания 11662 - - 11166 1.3 126.23 11166 1.3 126.23 11299 4.52 80.92 11170 5.14 127.77 11361 20.06 113.84
АЗИЯ
Япония 42962 3607 978 40589 2881 1132.1 40589 2881.26 1132.1 40244 3957.19 1223.85 40025 3877.29 1125.9 39691 3456.63 1158.22
РКорея 36539 306.7 - 36956 349.1 402.21 36956 349.1 402.21 36130 324.65 397.19 36171 432.9 363.38 37972 420.33 324.65
АРАБСКИ П-ОВ
Бахрейн 598 2.07 0 936 1.7 1.23 936 1.7 1.23 1308 1.25 0.15 1433 0.95 20.07 1280 2 20.18
Кувейт 5531 67.18 4.95 5274 171.1 4.9 5274 171.05 4.9 3582 172.09 4.9 4527 245.24 0 4300 239.08 8.55
Оман 30 0.05 11.82 703 0 44.94 703 0 44.94 158 0 34.91 199 0 18.52 560 0 29.74
Катар 43 0 - 36 0 11 36 0 11 39 0 11 53 0 11 72 0 17.59
С. Арабия 1587 - - 5737 1.79 90.22 5737 1.79 90.22 4861 2.16 78.29 5176 2.34 60.69 4802 4.76 68.9
ОАИ 23 0.05 10.79 387 0.06 10.38 369 0.06 14.62 425 0.07 13.21 207 0.08 74.01

ІІ. ДВУСТРАННИ И МНОГОСТРАННИ ДОГОВОРЕНОСТИ, КАСАЕЩИ ПРАВНИЯ РЕЖИМ НА ВОЕННИТЕ БАЗИ НА САЩ В ЧУЖБИНА.

1. Многостранни договорености

СТАТУТ НА ВОЙСКИТЕ НА САЩ В СТРАНИТЕ ОТ НАТО

Правна уредба

• Многостранно споразумение, Лондон, 23 август 1953 г. (Лондонско споразумение)

Източници

Легални определения

Правен статут на чуждите сили

Задължения на членовете на чуждите сили

Право за носене на оръжие

Юрисдикция

Икономически отношения

Пребиваване

Условия на труд

Ползване на услуги

Данъчно облагане

сила – военен персонал, намиращ се на земя, море или въздух на чужда територия в рамките на Пакта във връзка с техните основни задължения;

цивилен компонент – включва всички цивилни лица, които придружават американските сили и могат да бъдат назначавани във войските;

несамостоятелни лица – включват членовете на семействата на американските военни;

изпращаща страна – договорна страна, която изпраща своите войски на чужда територия (САЩ);

приемна страна – договорна страна, на чиято територия се разполагат чуждите войски на Пакта.

Чуждите сили и техните семейства са длъжни да спазват законите на приемната страна.

Членовете на чуждите сили имат право да не бъдат проверявани на влизане или излизане от приемната страна, но не могат да станат граждани на тази страна.

Членовете на цивилния компонент, както и семействата на силите трябва да бъдат определени като такива в паспортите си.

В случай, че член на чуждите сили напусне своята длъжност без да е напуснал приемната страна, властите на изпращащата страна са длъжни да уведомят властите на членката, в която са разположени техните войски.

В случай, че приемната страна желае освобождаването от длъжност на член от чуждите сили, изпращащата страна е длъжна да го приеме.

Приемната страна зачита документите за шофьорски умения на членовете на чуждите сили за валидни на нейна територия, без да ги задължава да се явяват на изпити.

Членовете на чуждите сили са длъжни да носят униформа.

Превозните средства на силите и на цивилния компонент трябва да бъдат означени освен с регистрационен номер, и с определящ националността стикер.

Членовете на силите имат право да носят оръжие, в случай, че са оторизирани за това от преките си началници.

Военните власти на изпращащата страна запазват властта си да съдят и наказват провинилите се членове на чуждата сила съгласно законите на тази страна.

Властите на приемната страна имат властта да съдят и наказват провинилите се членове на чуждата сила, както и членове на техните семейства, ако те са престъпили законите на тази страна в рамките на нейната територия.

Членовете на чуждите сили имат право да купуват местни продукти и да ползват услуги на същите цени, както и местните жители.

Продуктите, които се използват от чуждите сили, се закупуват от техните власти от места, от които ги закупуват и войските на приемната страна. За да се предотврати всякакъв неблагоприятен ефект върху икономиката на приемната страна, компетентните власти на тази страна трябва да следят продажбата на продукти, които са забранени.

Приемната страна е отговорна да осигури място за пребиваване на цивилния компонент и за семействата на чуждите сили, в съответствие с разпоредбите и пазарните наемни цени на страната.

Законите на приемната страна са валидни при договаряне на начина и местата на пребиваване на горепосочените лица.

Местните работни условия трябва да се зачитат по същия начин от чуждите сили, така както от местното население.

Условията на заетост и заплащане, допълнително осигуряване и защита на работещите се регулират от законите на приемната страна.

Когато чуждите сили или цивилният компонент не разполага с медицински или зъболекарски услуги, те имат право да ползват такава грижа на местно ниво, включително и хоспитализация на същите цени, на които се ползват от войските на приемната страна.

Нито членовете на чуждите сили, нито цивилният компонент или техните семейства са освободени от задължението да плащат данъци и такси за закупени от тях продукти или услуги, които са обложени от приемната страна.

Такси, които се заплащат единствено от граждани на приемната страна, не се заплащат от временно пребиваващите чужди сили, цивилен компонент или техните семейства.

В случай, че член на чуждите сили, цивилен компонент или техните семейства се занимава с частен бизнес в приемната страна, който не е свързан с основната му цел за пребиваване в тази страна, той/тя заплаща всички данъци, валидни и за постоянно пребиваващите лица в тази страна.

За превозните средства на чуждите сили не се заплащат данъци и такси, които важат за превозните средства на местното население.

Чуждите сили имат право да внасят без мито стоки и продукти, които се използват единствено и само за нуждите на войските. Всякакви други стоки и продукти, които не са за ползване единствено и само от чуждите сили, се обмитяват при внасяне в приемната страна

Стоки или продукти, внесени без наложено мито в приемната страна, могат да бъдат изнесени свободно извън границите на тази страна, като в същото време трябва да се спазват законите на трета страна (ако има внос в такава).

2. ДВУСТРАННИ ДОГОВОРЕНОСТИ

ИТАЛИЯ
Правна уредба

• Меморандум за сътрудничество между Министерство на отбраната на Република Италия и Департамента за отбрана на САЩ относно използването на бази/инфраструктура от американските сили на територията на Италия

Източници

Общи положения

Решаване на спорове

Модел на техническа уредба

Действие на Меморандума

Използване на базите

Управление на базите

Задължение за взаимно информиране

Решаване на спорове

Увеличаване на персонала

Статут на италианския командир

Статут на персонала на базите

Инфраструктура на базите

Разходи и отговорности по поддръжката на базите

Финансиране на базите

Разпределяне на разходите

Обществени и административни услуги

Въздушен и наземен транспорт

Движима и недвижима собственост

Процедури при прекратяване използването на бази и инфраструктура

Правомощия на Съвместната Комисия

Двете страни се задължават да поддържат съвместни отношения, целящи общата отбрана, мир и сигурност в съответствие с принципите на взаимен просперитет и уважение на суверенността на двете нации.

Съвместната отбрана трябва да се постигне на двустранно ниво и в рамките на Северно– атлантическия пакт.

Двете страни декларират своето съгласие да изградят необходимите програми и процедури, за да увеличат нивото на общуване и взаимопомощ между военните командири на съответните сили.

За разрешаването на спорове и различия, които могат да възникнат при изпълнението на Меморандума, се създава Съвместна Военна Комисия.

Моделът на техническа уредба е неразделна част от приетия Меморандум и е различен за всяка база. Всяка промяна в Модела се одобрява от Военните власти на двете страни и могат да бъдат дискутирани от Комисията. Моделът е основен инструмент при преговорите за различни базови технически уредби за всяка инфраструктурна зона.

Меморандумът за сътрудничество влиза в сила при подписването му от представителите на двете страни и остава в сила, докато не бъде прекратен чрез едногодишно предварително писмено уведомление на една от страните.

Базата, създадена в мирно време, е отдадена на САЩ според ДИС. В извънредни ситуации се решава от властите на двете страни как да бъдат използвани тези съоръжения. Последните се предоставят на САЩ безвъзмездно.

Съгласно Меморандума, базите се използват от:

• постоянно пребиваващи войски;
• войски, използвани за рутинни обучения в мирно време;
• съпътстващ персонал.

Управлението на базите е под юрисдикцията на италианския Генерален щаб. Функциите на това управление се поемат от италиански офицер с изключение на случаите, когато базите се използват и управляват съвместно със САЩ. Юрисдикцията на италианският командир се простира над целия италиански персонал, военен и цивилен, а също така и над италианската инфраструктура и оборудване.

Рангът на италианския офицер се установява от италианските власти в зависимост от неговите отговорности и задължения, независимо от ранга на най-висшия американски офицер.

Американският офицер има власт над американския персонал и оборудване.

Командирът от САЩ уведомява италианския офицер за всички по-значими свои действия относно оперативната и тренировъчна дейност, движението на цивилен или военен персонал, а също и при възникнали инциденти и злополуки. Същото се отнася и за италианския командир по отношение на информираността на неговия колега по ранг и задължения. Италианският офицер е длъжен да съветва американския, в случай че неговите действия и тези на неговите подчинени нарушават италианските закони.

Различия в мнението на командирите на двете страни и в случаи, когато няма консенсус за предприемането на дадени действия се предават за разрешаване от по-висши инстанции.

Увеличаване на постоянния персонал на базите се разрешава от италианските власти. Увеличаване на временният персонал (за тренировки, упражнения, и др.) подлежи на одобрение от италианския офицер.

Италианският командир е официален представител на базата и е контактно лице за връзки както с местните власти, така и с външните военни и цивилни екипи. Той координира дейностите от общ интерес и трябва да бъде информиран своевременно за всякакви американски действия и инициативи. За да изпълнява своите задължения, италианският командир няма никакви ограничения на движение в базата.

Споразумението на НАТО за статута на силите (NATO SOFA) определят статута на американските сили, както и на техните роднини в Италия.

Условията на заетост, заплащане и осигуровки се определят от законите на Република Италия.

Съгласно Меморандума базата включва:

• съвместно финансирана инфраструктура;
• инфраструктура, финансирана от НАТО;
• инфраструктура, финансирана от САЩ;
• инфраструктура, финансирана от Република Италия.

С оглед на това, сградите и инфраструктурата се квалифицират по следния начин:

• съвместни;
• индивидуални (за НАТО, Италия, САЩ);
• национални (за Италия или САЩ).

Поддръжката на базите се финансира от САЩ или Италия в зависимост от това, чия собственост са те. В случай на “Съвместна употреба”, разходите се разделят между двете страни по равно.

Италианските войски са отговорни за поддръжката на съвместните бази и инфраструктура, която е предварително координирана с американския командир. Американската страна е отговорна за поддръжката на базата, в случай че тя е “индивидуална”.

Финансовите задължения на всяка една от страните се регламентира от действащите закони на Република Италия.

Разходите за поддръжка на базата се разпределят по следният начин:

• общи, когато се отнасят за общо ползване от двете страни;
• индивидуални, когато се отнасят за ползване от една от двете страни.

Общите разходи се разделят на следните категории:

• лични разходи;
• разходи за поддръжка;
• инвестиции.

Всяка страна отговаря за нейните разходи. Общите разходи се разделят според употребата. Ако това не е възможно, се прави равно разпределение в зависимост от броя на заетите в базата.

За да бъдат задоволени всички изисквания за добро качество на живот, е предвидена възможността американските бази да включват и цивилен компонент:

• пощенски клонове, военни финансови центрове, банки, специализирани магазини за алкохол, обменни бюра, автомивки, социални центрове, библиотеки, театри и места за почивка;
• училища, включващи детски градини и други обучителни съоръжения и програми за деца;
• болници и други медицински центрове.

Цивилните центрове и съоръжения се ползват без лиценз, такси или наем само от ползвателите на базата.

Според разпоредбите на НАТО, американските сили имат право да използват военни самолети, за да превозват персонал и съоръжения. Американският командир трябва да уведоми италианския си колега предварително за това.

Правителството на САЩ има право на собственост върху всякаква движима собственост, както и върху всички съоръжения на територията на базата за построяване, развитие, поддръжка, построена от или за САЩ със собствени средства. Правителството на САЩ няма право да отнема съоръжения, от които зависи продължаването на функционирането на базата.

Съгласно чл. 24 от ДИС между Република Италия и САЩ, оборудването, което не е необходимо на американските сили, се предоставя на италианското правителство.

Според чл. 25 от ДИС, следните правила важат при предоставяне на дадена база:
С дванадесет месечно предизвестие Посолството на САЩ в Италия информира нейното правителство за намерението си да предостави определено оборудване или инфраструктурна база. Това се извършва чрез Дипломатическо известие до Министерството на външните работи на Италия. Копие от това известие се предоставя на Министерството на отбраната на Италия.

След изтичане срока на дванадесетмесечното предизвестие ифраструктурната база или техника остава на разположение на правителството на САЩ.

В момента на предоставяне на техника и/ или ифраструктурна база, се трансферират и документация и сертификати от американското към италианското правителство.

В процеса на предоставяне на техниката и/или инфраструктурната база на Република Италия, Съвместната Комисия има следните правомощия:

• изготвяне на план на действие;
• лицензиране на необходимата документация;
• подготвяне и реализация на проучвания с цел инвентаризация;
• документиране на всички рискове за човешкото здраве;
• изготвяне на списък с наличността на инфраструктурната база;
• становище за инвестираните американски средства в базата;
• становище на италианските власти за разходите в процеса на трансфериране на техника и/ или инфраструктурна база.

След като Съвместната Комисия подготви документите за предоставяне, те се подписват от представител на военните сили на САЩ и на Италия преди изтичане на дванадесет месечното предизвестие. Подписването на документите автоматично означава, че правителството на САЩ е освободено от задължения за поддръжка на базата.

ИСПАНИЯ
Правна уредба

• Споразумение за отбранително сътрудничество между Кралство Испания и САЩ (Defense Cooperation between the Kingdom of Spain and the United States)

Източници
www.nato.int
www.globalsecurity.org

Споразумение за изграждане на американски военни бази в Испания

Задачи на испанско-американските бази

Военно-въздушна база Марон

Предоговаряне на мисията на военно-въздушна база Марон

Реформиране на базата в съответствие с План 4406-09

Договор за поддръжка на базите

Военно-въздушна база Торехон

Други правни споразумения относно военното сътрудничество на Испания и САЩ

Преговорите за изграждането на американски военни бази в Испания се водят от юни 1951 година до септември 1953 година от военна група на САЩ за присъединяване, ръководена от генерал-майор А.У.Кизнер. Преговорите завършват с изготвянето на 10-годишно споразумение между правителството на САЩ и Испания и основаването на Испанско-Американски въздушни бази. Споразумението е окончателно оформено на 26 септември 1953 година.

Главно действащите бази в Испания (SAC B-47) са били използвани за радарно проследяване на чужди въздушни обекти и съответно активиране на сигнална тревога. Шестнадесета въздушна дивизия е управлявала същият вид бази (SAC) и в Мароко от 1958 година до 1963.

Военно въздушна база Марон е една от базите на НАТО в Испания. Намира в южна Испания, приблизително на 35 мили югоизточно от Севиля и на 75 мили североизточно от гара Рота Навал. Изграждането на военно-въздушната база Марон отнема три години. На 1 Юни 1958 година 3973-та военно-въздушна група към въздушна база Марон е официално обявена за действаща като част от Шестнадесета въздушна дивизия, определена като Стратегическо въздушно командване /SAC/.

На 13 Май 1958 година е проведен полет с мисия да провери готовността на военно- въздушна база Марон. Шест седмици по-късно е предислоцирана бойна ескадрила F-100 от военно въздушната база George AFB, Калифорния с мисия да определи отбранителната готовност на базата.

През април 1960 военно-въздушна база Марон е официално открита.

Военно въздушна база Марон действа като отреагираща база до 29 Април 1962. Два дни по- късно е осъществено въздушно зареждане на гориво.

На 26 септември 1963 година споразумението между САЩ и Испания е удължено за още пет години.

На 15 Април 1966 година мисията на Шестнадесета въздушна дивизия и военно въздушна база Марон е пренасочена от Стратегическото въздушно командване /SAC/ към Американските въздушни сили в Европа /USAFE/.

Мисията е променена от проследяване на чужди въздушни обекти и съответно активиране на сигнална тревога към комуникационно обслужване и поддръжка и други въздушни операции със временно заети RF-4 и RF-101 въздушни единици, както и въздушно обслужване и помощ, осигурени от 67 ARRS.

През 1969г. в съответствие на План 4406-09 (REDCOSTE) Американските въздушни сили в Европа променят отново мисията на въздушна база Марон. Новата мисия е база в чакащ режим на разпръскване.

Местната бойна единица, 7473-та бойна поддържаща група е превърната в 7473 бойно поддържащ ескадрон с намаляване на военният персонал до 400 души.

В допълнение временно заетите въздушни единици са намалени и използвани за особени тренировъчни занятия.

През 1976 е подписан Договор за поддръжка на базите, който се отнася до гражданско инженерство, обслужване, транспортиране, доставки, горива.

На 19 март 1979 година е осъществено 25%-но намаление на персонала на военно-работните войски. В резултат на промяната на Договора за поддръжка на базите, известен като "MOD 89" , военният персонал е бил намален до около 220 човека от началото на 1980 година.

Друга военно въздушна база в Испания е Торехон. Тази база се намира в близост до Мадрид. Създадена е през 1957 година под командването на Стратегическото Въздушно командване.

Американските военни действия в Испания се осъществяват на база Споразумението за отбранително сътрудничество между Кралство Испания и САЩ, подписано на 1 Декември 1988 година. Споразумението влиза в сила на 4 Май 1989 и действа в продължение на осем години.

Друг двустранен Пакт за отбрана и сътрудничество между Испания и САЩ оторизира през 1983 година американците да разположат 15 танкера за въздушно зареждане в Испания.

ЛАТИНСКА АМЕРИКА И КАРИБИТЕ
Правна уредба

•

Източници

Бази от първостепенно значение в региона

Икономически аспекти

Задачи на базите

Правен статут на базите

Основни проблеми, свързани с американските бази

Липсата на прозрачност и неспазване на споразуменията

Последствия за околната среда

Взаимодействие на американските военни с местните власти

Съвместни учения

Базата Сото Кано

Базата Елой Алфаро в Манта, Еквадор

С по-голямо стратегическо значение в региона са следните американски военни бази:

• Куба: Гуатанамският залив с численост на персонала 774 души;
• Хондурас:“Сото Кано”, с численост 500 души;
• Пуерто Рико: база “Рузвелт Ролд”, с численост 3000 души;
• Еквадор: база “Манта”, с численост на персонала 475 души;
• Базите “Аруба” и “Куракао” - двете с численост на персонала 300 души;
• Салвадор: база: “Комалапа” с персонал около 15 души, но не е поставена горна граница за броя на персонала;
• Пуерто Рико: форд Бучанан с численост 2 635 души.

Пентагонът инвестира в инфраструктурата на Латинска Америка с изграждането на четири нови бази в Манта в Еквадор, Куракао и Компара в Салвадор.

За да осъществи поетия ангажимент по 10-годишния договор с Еквадор, Конгресът заделя 116 милиона долара за обновяване на оборудването на въздушния транспорт в Еквадор, Аруба и Куракао.

Също така за Южното Командване са приведени в действие 17 радарни системи, повечето от които в Перу и Колумбия, като всяка от тях се обслужва от около 35 човека персонал.

Радарите и споменатите по-горе бази служат за обследване на небето и водата в региона и са от ключово значение във войната срещу дрогата, създаваща изключителни проблеми в региона, както и извън него, чрез осъществяването на износ. В базите в Колумбия е можело във всеки един момент да бъдат настанени 800 американски войници.

Базата Сото Кано в Хондурас, която е създадена през 1984 година, служи за тренировъчен лагер и за хеликоптерна площадка, а базата Гуантанамо в Куба, създадена през 1903 година, предоставя на морският флот възможност за зареждане с гориво. При тези бази споразуменията не предвиждат определен краен срок на използването.

В Панама всички американски военни сили са изтеглени и базата е затворена в края на 1999 година. Въпреки това Пентагонът си запазва разрешението за военни полети в и извън територията на Панама.

Военните базите принадлежат на държавите от Латинска Америка, но са построени или се използват от американски войници.

Като основни проблеми, предмет на дискусия в съответните страни, аналитичните източници посочват:

• липса на прозрачност и нужда от повече разяснения;
• нарушаване на екологичните норми и липса на необходимите пречиствателни съоръжения;
• неизпълнение на поетите ангажименти за предоставяне на средства в региона и за изпълнение на социални програми;
• проблеми, свързани с числеността на военните и договорите за работа на местни жители.

Повечето от американските бази на Карибите са придобити след победата през 1898 година в Испанско-Американско-Кубинската война. Базите нямат изградена система за прозрачност в изпълнение на задълженията си и няма възможност за контрол от страна на обществени организации на страната домакин, и по този начин стават място за извършване и подготовка на други, неуговорени в споразуменията мисии.

Например Американското правителство заявява през 1999 година, че базите в Еквадор, Аруба и Куракао ще се занимават с мисии, насочени срещу наркотиците и за близко следене на стъпките на колумбийските партизани. А в същото време се проследяват и арестуват риболовни кораби с имигранти за САЩ.

Много военни бази в Латинска Америка оставят след преустановяване на съществуването си опустошена околна среда. В една от базите са засечена повишени нива на олово, кадмий, живак, уран и други замърсители в почвата, хранителната верига и в организма на живеещите наоколо хора.

Презокеанските бази създават значителен проблем за околната среда, защото след оттеглянето си американските мисии изоставят отговорността и правните задължения за замърсяванията, които са причинили военните.

Военните бази в Латинска Америка показват примери на съвместно използване с въоръжените сили на латиноамериканските държави и цивилните власти. Например военната база в Хондурас – Сото Кано включва в състава си около 550 американски военни и повече от 650 американски и цивилни от Хондурас. Те работят в 6 различни области.

Военно въздушните сили имат за задача да следят метеорологичните условия, предпазването от пожари. Военните сили разпределят финансите, доставките на храни и транспортът. Общите сили по безопасността, които обхващат Въздушните сили, Армията и Флота защитават патрулите около базата и централните части на селищата, където има представители на военните сили и американски цивилни. Здравните центрове се занимават с медицински въпроси.

Американските и хондураските военни сили имат съвместни учения още от 1965 година. През 1983 година броят на американските сили нараства значително след молба от страна на хондураското правителство.

Задача на военните е също така да контролират операция „Нови хоризонти“, където тренировъчните мисии обхващат изграждането на нови училища, мостове, водоизточници и осъществяването на други инфраструктурни проекти.

Сото Кано е място на хондураските въздушни сили и на флотската академия. Намира се на 10 мили от град с население от 33 000 души и на 60 мили от столицата на Хондурас. Базата е около 2 мили широка и 6 мили дълга, обградена е от 8 000 фута планински възвишения на изток и на запад. Базата е на 2 062 фута надморско равнище.

Сото Кано се състои от временни дървени постройки с размери 16 фута на 32 фута, със закрити прозорци и тенекиени покриви, всяка постройка разполага с климатик и вентилатор.

Други постройки са казармите, те са по- здрави постройки, снабдени също с климатици. Всички постройки са с легла, телевизори, микровълнови и хладилници. Тоалетните, баните, пералните помещения са разположени в средата на жилищните площи. Дневните стаи, волейболните игрища, местата за пикник и барбекю се намират също в границите на базата.

Има също и поща, библиотека, столова, фитнес център, басейн се намират на разстояние от 5 минути пеша. Само някои от летците, тези които са със семействата си в областта, притежават коли.

През Май 2005 е започнато изграждането на нова спална база като част от военен проект. Целта е да се заменят 270-те дървени постройки.

Базата Елой Алфаро в Манта е една от петте първостепенни въздушни бази. Американското правителство има подписано 10-годишно споразумение с Еквадор от ноември 1999 година за дългосрочни тайни операции.

САЩ са похарчили 62 милиона долара, за да разширят и подобрят магистралите и да построят хангари, спални и столови. Обслужващият персонал достига до 400 души през октомври 2001 година, когато са завършени строителните работи.

През Февруари 2000 година е било взето решение за изграждане на огромна военна конструкция в Малта, Еквадор. Този проект е замислен с цел да послужи за операциите срещу дрогата в региона.

През 1946 година е открито от САЩ училище за подготовка на военен персонал за Латинска Америка, като израз на приятелските отношения на Америка. През 1995 година училището е получило 2,6 милиона долара от военните.

КИРГИЗСТАН
Правна уредба

• Американско-киргизско съглашение за използване на авиобазата Манас от 18.12.2001 г.;
• Американско-киргизско съглашение за продължаване на използването на авиобазата Манас от 11.10.2005 г.

Източници
http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2005/10/11/AR2005101100907.html
http://www.globalsecurity.org/military/facility/manas.htm

Правна основа

Икономически ползи

Ново споразумение

Допълнителни задължения

На 18 декември 2001 година е подписано американско-киргизско съглашение за използването на авиобазата в Манас и от този момент базата се използва за транспортиране на военни в Афганистан и за доставки на горива и стоки.

Първоначално в Манас са дислоцирани 200 американски военослужещи и няколко транспортни самолета, но по-късно числеността им достига няколко хиляди. Те обслужват 9 въздушни танкера KC-135 и товарни самолети C-130.

Разходите на САЩ за поддръжката на авиобазата Манас възлизат на около 50 млн. долара годишно. Официалните плащания за използването на базата стават едно от главните пера в доходната част на бюджета на киргизското правителство, съставлявайки общо 2,5% от БВП на Киргизстан.

На 11 октомври 2005 Киргизското правителство дава формално съгласие за продължаване на използването на авиобазата Манас от американските военни в течение на неопределен срок за обезпечаване на продължаващите военни операции и хуманитарни програми в съседен Афганистан.

Съглашението е обявено на пресконференция от президента на Киргизстан и държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс.

По неофициални данни Киргизстан получава гаранции за изпълнение на следните допълнителни условия:
• Допълнително заплащане за обектите и услугите, предоставени на около 1000 американски военослужещи, пребиваващи в базата;
• Пълен отчет за извършените плащания към сваленото през март правителство.

В рамките на новото съглашение САЩ се задължават да изпратят в Бишкек екип от технически специалисти за обсъждане на въпроса за предишните плащания, значителна част от които, по данни на официални лица са били присвоени от семейството на бившия лидер на страната.

Новото съглашение съдържа декларация, че Киргизстан признава необходимостта от „срочно решаване” на военните и политическите задачи в Киргизстан и от обезпечаване на контрола върху източниците на тероризъм. Киргизстан признава и важния принос на дислоцираните в авиобазата Манас сили на международната антитерористична коалиция за укрепване на регионалната стабилност.

Съглашението съдържа и изявление, че Киргизстан „ще участва и в бъдеще в съвместните усилия на международната общност за противодействие на съвременните заплахи за безопасността”.

Определянето на краен срок е заменено от декларация, че присъствието на коалиционните сили в Киргизстан ще бъде продължено докато не бъде завършена мисията за борба с тероризма в Афганистан, поддържана и от ООН.

На проведената след сключването на новото съглашение пресконференция, Президентът на Киргизстан заявява, че всички възможни бъдещи решения за извеждане на войските на САЩ и другите коалиционни сили от територията на страната, ще бъдат приемани съвместно от двете страни.

УЗБЕКИСТАН
Правна уредба

• Узбеко-американско съглашение за ползване на авиобазата Ханабад от 05.10.2001 г.
• Решение за прекратяване на Съглашението от 05.10.2001 г., прието на 26.08.2005 г.

Източници
http://www.globalsecurity.org/military/facility/khanabad.htm
http://www.zakon.kz/our/news/news.asp?id=43005

Правен статут

Икономически ползи

Гаранции

Събитията в Адиджан и тяхното отражение

Решение за напускане на американския контингент

Съглашението между Узбекистан и САЩ за предоставяне на достъп на американските войски до базата Ханабад (Карши-Ханабад или К2) е подписано на 5 октомври 2001 година.

Към средата на октомври 2001 година в Карши-Ханабад са дислоцирани 1000 американски военослужещи, както и изтребители F-15, F-16 и товарни самолети C-17. От базата се осъществяват наземни и въздушни доставки на храни и оборудване за войските на коалицията в Афганистан.

По данни от 2004 година базата наброява около 1500 американски военни и 25-30 транспортни самолета C-130H и C-17.

Общо от 2001 година САЩ заплащат на властите в Узбекистан 15 млн. долара за използването на базата.

Срещу предоставения достъп до базата властите в Узбекистан получават също гаранции за безопасност, както и негласно споразумение за игнориране на оплакванията за нарушаване на човешките права в страната.

През юни 2005 г. президентът на Узбекистан съкращава американските операции, осъществявани от Ханабад, а правителството забранява нощните операции в отговор на американските критики, насочени срещу стрелбата по стотици демонстранти в Адиджан през май 2005 г. В отговор на тези действия САЩ преместват някои от операциите, изменяйки маршрутите на тежкотоварните полети през авиобазата Манас в Киргизстан.

На 26 август 2005 г. Сенатът (Върховната камара) на парламента на Узбекистан приема решение за напускане на контингента от въоръжени сили на САЩ от аеробазата Ханабад.

В решението се подчертава, че Узбекистан е предоставил достъп на САЩ за използване на аеробазата Ханабад за мероприятия по издирване и спасяване и операции за оказване на хуманитарна помощ в периода на провеждане на бойни действия от американските военослужещи на територията на Афганистан в рамките на антитерористичната коалиция за борба с международния тероризъм. По мнението на депутатите в узбекския парламент тази необходимост от използване на авиобазата вече е отпаднала.

Първоначалният срок на действие на съглашението възлиза на 1 година, като то остава сила докато една от страните не прекрати действието му с писмено уведомление със 180-дневен срок.

Подписването на съглашението е продиктувано от стремежа на узбекската страна като участник в антитерористичната коалиция да допринесе за борбата срещу заплахите за мира и стабилността в Централно-Азиатския регион.

Съглашението за пребиваването на американски контингент на територията на авиобаза Ханабад се свързва с осъществяването от ВВС на САЩ на активни бойни действия на територията на Афганистан против режима на талибаните и силите на международния тероризъм. С приключването на тези бойни операции използването на авиобазата изгубва своето значение.

Узбекският Сенат отбелязва, че от страна на Узбекистан са изпълнени всички задължения между двете страни. Същевременно американската страна не е направила никакви материални разходи, свързани със създаването на необходимата наземна и въздушна инфраструктура, охраната, осъществяването на полетите, компенсация на загубите и щетите за местното население и на околната среда, с изключение на разходите по издръжката на личния състав на американския контингент.

В изявлението на Върховната камара на Парламента на Узбекистан се подчертава, че Сенатът не вижда никакви основания за продължаване действието на съглашението и счита за необходимо да бъдат осъществени всички установени процедури по прекратяване на пребиваването на американския контингент на територията на страната.

източник лекция на Проф. д-р Христо Василев Георгиев : http://www.nbu.bg/index.php?l=3404

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Коментирайте първи!

Продължава...

Събота, 30 Март 2013 18:11

Правомощия на Съвместната Комисия

Написана от Mytio

източник лекция на Проф. д-р Христо Василев Георгиев : http://www.nbu.bg/index.php?l=3404

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Коментирайте първи!

Продължава...

Събота, 30 Март 2013 18:08

Интереси на Република България, свързани с националната сигурност

Написана от Mytio

Интереси на Република България, свързани с националната сигурност

Това са гарантирането на суверенитета и териториалната цялост и защитата на конституционно установения ред в Република България, включително:

а) разкриване, предотвратяване и противодействие на посегателства срещу независимостта и териториалната цялост на страната;

б) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, които накърняват или застрашават политическите, икономическите и отбранителните интереси на страната;

в) получаване на информация за чужди страни или от чужд произход, нужна за вземане на решения от висшите органи на държавната власт и държавното управление;

г) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, насочени към насилствена промяна на конституционно установения ред в страната, който гарантира упражняване на правата на човека и гражданина, демократично представителство на основата на многопартийна система и дейността на институциите, установени от Конституцията;

д) разкриване, предотвратяване и противодействие на терористични действия, на незаконен трафик на хора, оръжие и наркотици, както и на незаконен трафик на продукти и технологии, поставени под международен контрол, пране на пари и други специфични рискове и заплахи.

Информационната война
Противоборството в информационната среда: съвкупност от информационни операции, провеждани по време на криза или в конфликт за оказване влияние върху противниковата информация и информационните му системи и едновременна защита на своята информация и информационните й системи.

Информационно доминиране
Постигането на информационно превъзходство над противника, водещо до оперативно или локално превъзходство в даден район, в конкретно време и при определени обстоятелства.

Инцидент
Непредвидимо или трудно прогнозируемо явление или действие с висока интензивност – бедствие, авария, катастрофа и др., чието осъществяване представлява източник на изключителна непосредствена заплаха за живота, здравето и имуществото на групи хора, за унищожаване на съществуващи материални и природни ресурси и за функционирането на икономиката.

Инфлация (Inflation)
Инфлацията е присъща на книжно-паричното обръщение и представлява общо (средно) нарастване на равнището на цените на стоките и услугите. Всяко явно или скрито обезценяване на парите е свързано с неравновесни състояния в стопанството. При инфлационно състояние на икономиката покупателната способност на паричната единица намалява. Темпът на инфлация се дефинира като процент на изменение в равнището на цените, измерено най-често с индекса на цените на потребителските стоки, който позволява да се сравнят разходите за покупка на пазарната потребителска кошница за даден период с разходите за покупка на същата потребителска кошница за предишен период. Основните форми, в които се проявява инфлацията са инфлация на търсенето, инфлация на предлагането и инфлационна спирала. От гледна точка на размера й инфлацията може да бъде умерена, галопираща и хиперинфлация, а най-засегнати от инфлацията са най-слабо платените слоеве от населението.

Инфраструктура
Система от стационарни обекти, предназначени за подготовката, развръщането и воденето на военните действия от войските и силите на театъра на военните действия (ТВД).

Индивидуални средства за защита
Средствата, предназначени за предпазване на дихателните органи, очите и кожата от отровни и радиоактивни вещества, пaри и аерозоли от високи температури и изгаряния от взривове и други механични въздействия.

Иредентизъм
От итал. иредента (неизкупена, неспасена): област, останала неприсъединена. Оттук понятието означава политика или действия на лица, партии или държави, които се стремят да присъединят към своята държава дадена област (със или без населението) – в момента част от друга държава.

Ислям
Oт араб. Покорност . Една от най-разпространените религии в света. Възниква през VІІ век в арабския свят. И. признава един бог – аллах, чийто “посланик” на земята и пророк е Мохамед смятан за основател на исляма). Основните догми на исляма са изложени в Корана. В исляма съществуват две основни направления – сунизъм и шиизъм.

Истина
Философска категория, с която се обозначава съвпадението на знанието ни за действителността с нейните реални характеристики. Истината има процесуален характер, тъй като е резултат от познанието, от една страна, а от друга, винаги е определена степен на съвпадение на знанието с действителността. В този смисъл всяка истина е относителна и непълна, но в крайна сметка конкретна, защото е знание за нещо от действителността. Разграничаването на истината и неистината, освен че има конкретно-исторически изменения от познавателна гледна точка, е възможно само при установени критерии за степента на съответствие на знанието с действителността.

Катастрофа
Внезапно събитие, съпроводено с тежки последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, които причиняват загуби, налагащи незабавна локализационна, спасителна и непосредствена възстановителна намеса в широк мащаб.

Католицизъм
В превод от гръцки означава вселенски . Католицизмът се основава на учението за равнопоставеността на Бог Отец и Бог Син, като Светият дух произлиза от тях. Начело на църквата стои римският папа, който е върховен наместник на Христос на Земята и е непогрешим. Католицизмът е една от главните насоки в християнството наред с православието и протестантството. Център на католицизма е Ватиканът. Обособяването на католицизма започва с разделянето на Римската империя (395 г.). Окончателното разделяне (схизма) на християнската църква на източна (гръко-католическа, православна) и западна (римо-католическа) се извършва през 1054 г. Католицизмът е господстваща религия в Западна Европа. В резултат на Реформацията през ХVІ век в Англия, Шотландия, Швеция, Холандия, част от Германия и Швейцария католицизмът е изместен от протестантството.

Колективни средства за защита
Това са средствата, предназначени за осигуряване на жизнена среда за група хора за определено време при бедствия, аварии и катастрофи в обектите на националното стопанство, причиняващи смърт или заплашващи живота на хората, замърсяване на околната среда – въздух, вода, земя, продуктите и други материални средства.

Конкуренцията
Изпълнява три основни функции: информационна – активното взаимодействие на пазарните агенти в конкурентната борба ни информира за съотношението между търсенето и предлагането като база за вземането на пазарни решения; стимулираща – всеки участник в конкурентната борба се стреми към подобряване на пазарните си позиции; контролираща – многовариантността на пазарния избор, създадена от конкуренцията, въвежда индиректен контрол върху пазарното поведение. Формирането на търсенето и стимулирането на потреблението под въздействие на конкуренцията в крайна сметка води до това, че от две еднакви стоки на пазара се избира тази, която е по-евтина, а от две стоки с еднакви цени – тази, която е с по-високо качество. Това поведение намира израз в действието на пазарния механизъм.

Консенсус
От лат. con-sentine, съчувствам , чувствам като другия, съгласен с другия, съгласие . В политиката означава споделено съгласие по повод на върховни ценности (свобода, равенство), правила на политическата игра и на специфична управленска (правителствена) политика. Тези три обекта на съгласие могат да се трансформират в три нива на съгласие: а) съгласие на ниво общност или фундаментален консенсус; б) съгласие на функционално ниво или процедурен консенсус; в) съгласие на ниво политика или политически консенсус.

Консерватизъм
От лат. conservare – запазвам, опазвам, грижа са за съхраняването . Политическа теория. Основатели: Шатобриан, Е. Бърк, Ж дьо Местр и други. Основните принципи на консерватизма са ограниченост на сферата на човешкия разум и поради това – важност на универсалния морален ред, санкциониран и поддържан от религията; това, което може да не се променя, не е нужно да се променя; вяра в традициите на народа; убеденост, че съществуването на строги граници между класите и съсловията е необходимо за социалната стабилност и т.н. Консерваторът за разлика от либерала е носител на интегративно съзнание. За него интересите на държавата, нацията, общността стоят по-високо от интересите на индивида или някоя група.

Консолидирана демокрация
Политически режим, при който демокрацията в качеството си на сложна система от институции, правила и превърнали се в стереотипи положителни и отрицателни стимули е станала безалтернативен избор на цялото общество.

Конфедерация
Форма на държавно устройство, представляваща съюз на суверенни държави. В рамките на конфедерацията всяка държава участник запазва своята политическа самостоятелност, конституцията, правната и националната финансова система, собствените си въоръжени сили. За разработване на обща политика се създават общи органи на власт с делегирани представители от държавите участнички. Техните решения имат само препоръчителен характер. Конфедерацията е достатъчно неустойчив съюз, който с времето или се разпада, или се преобразува във федерация.

Конфликт
Ясно изразено състояние на борба между противникови групи заради дефицитни обществени ресурси (власт, богатство, статус, ценности) и включва опит да се неутрализира противникът, да му се причини вреда или да бъде отстранен.

Крайна необходимост
Такава обективно съществуваща ситуация, характеризираща се с непосредствена, бързо развиваща се опасност за живота или здравето на гражданите или за засилване и неконтролируемо развитие на извършващи се негативни процеси, която изисква незабавна реакция.

Криза
Национална или международна ситуация, при която съществува заплаха за жизненоважни интереси на страната.

Кризисна обстановка
Възниква в резултат на заплаха или проява на инцидент или на множество инциденти, чиито негативни последици обхващат по-големи територии, причиняват значителни вреди и разрушения и представляват заплаха на територията на няколко общини, няколко области или на цялата държава, при което дейността и условията за съществуване в застрашената среда са съществено нарушени и могат да бъдат възстановени само чрез прилагането на специални мерки за определен период.

Кризисно положение
То е особен вид правов режим, който се въвежда от отделни територии или на територията на цялата страна при кризисна обстановка с цел овладяване на кризата и преодоляване на последствията от нея. Всяко кризисно положение обхваща определена територия на община, няколко такива или на цялата страна.

Ксенофобия
От гр. ксенос (чужд) и фобос (страх). Буквално означава страх от чуждото или от чужденеца .

Култура
От лат. cultura (обработване). 1. Съвкупност от всички видове преобразувателна дейност на човека и обществото и резултатите от нея във всички сфери на обществения живот. 2. Сбор от материални и духовни ценности, създадени от човечеството през вековете. Най-общо културата бива материална и духовна.

Легалност
Законност. Понятието легалност означава формално-юридическа законност, обект на която може да бъдат властта, политическите институции, политическата дейност.

Легитимност
Означава правомощност на властта, лоялност и поддръжка от страна на гражданите. В политическата наука терминът е въведен и детайлно разработен от Макс Вебер, според който всяка власт се нуждае от самооправдаване, признание и подкрепа. Именно признаването на властта, вярата в справедливия й характер, съгласието със съществуващото разпределение на благата и ресурсите съставлява според него основата на легитимността. Вебер диференцира три “чисти” типа легитимност: традиционна, харизматична и рационално-легална, които в реалния живот съществуват в различни комбинации. Д. Истън определя три източника на легитимност: вяра в съществуващите политически ценности; убеденост в законността на установените процедури, норми и политически структури; признаване и одобрение на личността, осъществяваща властта.

Либерализъм
От лат. liberalis (свободен). 1. Политическа идеология. Основатели – Дж. Лок, Ш. Монтескьо, А. Смит, Дж. С. Мил. В центъра на либерализма е проблемът за свободата, която се трактува в негативен план като “свобода от...”, като освобождаване на човека от социално-политическите форми на контрол от страна на държавата. Свободата на човека предполага неотменимост на такива принципи като достойнство на личността, нейната автономност, търпимост. Идеята за индивидуалната свобода се свързва с частната собственост, която се разглежда като гарант и мяра на свободата. Доктрината на либерализма намира въплъщение в принципите на свободния пазар, конкуренцията. Към тях се присъединяват и политическите: плурализъм, парламентарен демократизъм, разделение на властите, равенство пред закона. На държавата се определя ролята на “нощен пазач”. Основната идея е, че свободата, равенството (разбирано като равенство пред закона), конкуренцията и индивидуализма в рамките на саморегулиращия се пазар гарантират социалната хармония и прогрес. Политическата идеология на либерализма е в основата на либералната теория на демокрацията – концепция, съгласно която демокрацията е политическа организация, гарантираща правата и свободите на човека. За основни признаци на демокрацията в рамките на тази теория се приемат автономията на личността, ограничаването на властта от правата на човека, максимално широките и равни възможности за политическо участие, представителният характер и политическата отговорност на властта.

2. Течение в международната политика, за чиито привърженици нарастващите взаимозависимост и взаимообвързаност между държавите създават международна общност, което ще доведе до нова форма на международна политика.

Ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи
Спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, насочени към спасяването на живота и опазване здравето на хората, намаляване размерите на щетите на околната среда и на материалните загуби, атака също локализиране на зоните на бедствено положение и прекратяване действието на характерните за тях опасни фактори.

Лобизъм
Целенасочени въздействия на заинтересувани групи върху органите на властта с намерение да се въздейства върху тяхно решение. Целта е реализиране на специфични групови интереси.

Логистика
Наука за планиране, придвижване и поддържане на въоръжените сили. Тя включва:

– проектиране и развитие, придобиване, съхраняване, транспортиране, разпределение, поддръжка, евакуация и ешелониране (дислоциране) на материали;

– транспортиране на личен състав;

– придобиване или проектиране, експлоатация и дислоциране на инфраструктурата;

– изграждане на обслужващи служби;

– медицинско и здравно осигуряване.

Малки държави
Ограничени в пространствено и ресурсно отношение държави, които имат своето място в международните отношения, но не определят техния модел. Те са второстепенни играчи, които отстояват своите интереси, съобразявайки се с политиката на великите сили.

Мегаикономикс
Мегаикономическата теория или икономическата теория на световното стопанство е тази част, която изследва взаимоотношенията между националните икономики, изразяващи се в обмен на стоки и услуги, капитал и работна сила, във взаимозависимостта и обвързаността на националните стопански комплекси и изграждането на частни и правителствени международни институции и правила за функциониране на световната икономика. Огромните мащаби на международния бизнес, еволюцията на валутната система, растящата роля на финансовите транзакции чрез международните финансови пазари, интеграционните процеси, появата на новия протекционизъм и т.н. превръщат мегаикономическата теория в обект на нарастващо внимание от страна на учените и практиците.

Меджлис
Събрание, съвет. Парламентът в Република Турция.

Мезоикономикс
Мезоикономическата теория е сравнително ново направление, което дължи появата си на огромните мащаби на концентрация на капитала и производството и на тяхната транснационализация. Може да се квалифицира като микроикономика на макроединиците, тъй като обект на изследване са големите корпорации с мащаби на осъществяваните операции на цели държави и с преобладаващ международен характер на дейност. Без съмнение компании като “Кока-Кола” и “Дженеръл Мотърс” трудно биха могли да се разглеждат като микроединици. Мезоикономическата теория стои по-близо до проблемите на световното стопанство, отколкото до микроикономическата теория, където формално е нейното място.

Международен договор
За целите на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. "договор" означава международно споразумение, сключено между държави в писмена форма и регулирано от международното право, независимо дали споразумението се съдържа в един документ, в два или в няколко свързани помежду си, а също така независимо от конкретното му наименование. С аргумент от чл. 26 от същата конвенция (озаглавен “Pacta sunt servanda” – на лат. ) всеки действащ международен договор е задължителен за страните по него и трябва добросъвестно да се изпълнява от тях.

Международно разделение на труда (МРТ)
Международното разделение на труда може да бъде дефинирано като частен случай на общественото разделение на труда, при което производителите от различните страни се специализират в производството на определени блага (стоки и услуги), които разменят на международния пазар. Критерий за изградено МРТ е относителната устойчивост на международните производствено-търговски връзки, които го опосредстват. Международното разделение на труда предполага относително висока степен на развитие на общественото разделение на труда и високо развити и изградени национални стопанства, тъй като не би могло да достигне значителни размери, да се реализира в относително зрели форми и да играе съществена роля в обществения възпроизводствен процес на различните страни, ако не се опира на развит производствен апарат и транспортно-съобщителна инфраструктура.

Като фактор на икономическия и социалния прогрес МРТ играе положителна роля, намираща израз в преодоляването на националната обособеност и затвореност на производството, интернационализирането на научно-техническите постижения, рационалното използване на ограничените производствени ресурси на отделните страни и оптимизирането на структурата на народностопанските комплекси на партньорите. На тази основа стимулира икономическия растеж в интернационален мащаб, повишава ефективността на производството, увеличава икономическото благосъстояние на страните партньори в МРТ.

Миротворчество
Дипломатически дейности, провеждани след началото на конфликт с цел постигане прекратяване на огъня или бързо мирно уреждане. Могат да включват помощ, посредничество, помирение и такива действия, като дипломатически натиск, изолация или санкции.

Метод
Понятие, обозначаващо както начин за постигане на целта, така и средство, мисловен модел и устойчива конструкция, с чиято помощ става възможен системният познавателен процес. За да бъде ефективно средство в познавателната и практическата дейност на хората, самият метод трябва да бъде резултат и обобщение на целокупния човешки опит, да бъде мисловно извървян път към целта.

Мир
Състояние на баланс на противоречията между страните (групировките), при които не съществуват нарушения на националните интереси и правните норми.

Налагане на мир
Операции, провеждани по силата на глава VII от Устава на ООН. Те са насилствени по характер и се осъществяват, когато всички засегнати в конфликта страни не са постигнали съгласие или то може да бъде нетрайно. Предназначени са да поддържат или да възстановят мира, или да наложат условията, посочени в мандата.

Народ
Голяма група хора с обща историческа съдба, които са имали, имат и искат да имат обща територия, но най-вече общ социален живот и живеят според общи публично утвърдени закони и норми, съобразно своите традиции и култура. Често с това название се обозначава населението на една държава.

Насилие
Налагане на волята, интересите, целите на един човек или социална група над останалите във вреда на техните интереси и цели. Важна характеристика на насилието са средствата, чрез които се осъществява. В този смисъл съществува икономическо, политическо, духовно и т.н. насилие. Крайните форми на насилие са тези, при които има унищожаване на хора (войната като въоръжена борба, геноцид и т.н.).

Национален въпрос
Съществува, когато нацията (или най-просветената и напредничава част от нея) осъзнава, че нещо сериозно засяга съдбата й, дори самото й съществуване. Националният въпрос съществува както в процеса на обособяване на нациите, така и още по-осезаемо в процеса на отстояване на икономическите, политическите, социалните и духовните позиции на нацията, без които тя не може да се развива пълноценно.

Национален идеал
Несъществуващо реално състояние на нацията, което нейните представители възприемат като съвършено, без да поставят въпроса за постижимостта на това състояние. Когато се постави непосредствено въпросът за постигането на това идеално състояние или на част от него, по-точно е да се използват понятия като национална цел или цели.

Национализъм
С това понятие се обозначават поне три различни неща: стремеж и реални действия за постигане и отстояване на национална независимост, мотивирани с аргументи и допълнени с чувството за национално достойнство, при зачитане на достойнството на представителите на другите нации; като идеологическа доктрина – изразяване и “обосноваване” превъзходството на една нация над всички останали; модерен национализъм – преодоляване на противопоставянето на една нация над другите, стремеж за съчетаване на интересите и правата на различните етнически общности и осигуряване просперитета на нацията при спазване правата и свободите на гражданите.

Национална сигурност

Състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива.

Нация
Народ, а също и племе (от лат.). При определянето на нацията са възможни три подхода и съответно три различни по тип определения: 1. Народ, който има своя държава и се идентифицира чрез нея. 2. Голяма група хора с общ произход, език и култура, но преди всичко общ стопански и политически живот. 3. Нацията е равнозначна на народ.

Негативни права (свобода) на човека
Определят задълженията на държавата да се въздържа от определени действия по отношение на индивида. Те дефинират сферата на ненамеса на държавата, автономната сфера на индивида.

Обект на правото
Винаги са първични обществени отношения по повод на материални или духовни блага, които отношения в името на предпазването и/или преодоляването на деструктивния обществен хаос се моделират в правоотношения. Трябва да се прави разлика между обект на правото и предмет на правонарушение – понеже последното е самото материално или духовно благо, чрез което се накърнява дадено обществено отношение, вече моделирано в правоотношение от страна на нормотворецът.

Обективен граждански контрол
Единен конкретен стандарт на гражданския контрол, който е политически неутрален и се признава от всички социални групи в обществото. Той позволява да се сведе до минимум властта на военните над гражданското население и едновременно да се осигури максимална вероятност за постигане целите на военната сигурност. Според С. Хънтингтън този контрол прави от въоръжените сили инструмент на държавата и ги неутрализира политически. Високопрофесионалният офицерски корпус е готов да изпълни заповедите на всяка гражданска група, която легитимно е получила политическата власт.

Обекти на сигурност
Материални и нематериални ценности, но преди всичко интересите на личността, обществото и държавата.

Ойкумен –
Територията, пространството, населено с хора.

Офицерството като професия
Квалификацията на тази професия е управление на насилието, а нейната отговорност – военната сигурност на обществото.

Обществени отношения
Отношенията, в които влизат помежду си хората в съвместния им обществен живот. Най-важната характеристика на обществените отношения е тяхната обективност, защото те възникват в процеса на човешката дейност и са условието тя да бъде свързана с потребностите и интересите на хората като обществени същества. Обществените отношения са надиндивидуални по своя характер не само защото на практика се разгръщат като отношения на групите, а и защото чрез вплитането в мрежата на обществените отношения всеки индивид се превръща в социално същество.

Обществено мнение
Надиндивидуалното рационално-оценъчно отношение на обособени общности от хора към събития от социалната действителност. Значението на общественото мнение се определя преди всичко от качеството и ролята му на регулатор на обществения живот. Най-пълно тази роля се проявява в демократичното общество, но задължително условие е формирането и изявата на активна гражданска позиция. В този смисъл общественото мнение в собствения смисъл на думата е налице в гражданското общество и един от белезите му.

Общество
Пределно обща по съдържание категория за обозначаване на факта, че хората живеят заедно и то в закономерни връзки и зависимости. В по-тесен смисъл на думата общество е всичко, което хората изграждат и в (с) което живеят. Важни основни области на обществото, без които то престава да съществува, са производството на средства за съществуване, възпроизводството на хора, регулирането и управлението, производството на идеи и ценности. Всичко това хората правят съвместно и в този смисъл е обществено. Нерядко понятието общество се използва в по-конкретен смисъл – като етап от развитието на цялото, а също и като регионална обособеност с икономически, социални и други отлики от останалите – например западно общество, българско общество и т.н.

Операции различни от война
Организират се и се провеждат за възпиране на войната и установяване на мир извън територията на страната, а също и за оказване помощ на населението на територията на страната. Те се разделят на:

• Операции различни от война, включващи използването или заплаха от използване на сила, каквито са операциите в отговор на кризи (операции за поддържане на мира) извън територията на страната и стабилизиращите операции. Организират се и се провеждат под ръководството на различни международни организации (НАТО), след получен мандат от ООН, ЕС или ОССЕ.

• Операции различни от война, невключващи използване или заплаха от използване на сила, каквито са поддържащите операции. Организират се и се провеждат под ръководството на държавната администрация или органите на местното самоуправление и включват действията за оказване помощ на населението при природни бедствия, инциденти и катастрофи.

Основни икономически категории на пазарното стопанство
Стоки, цени, пазар, пазарен дял, пазарна конкуренция, търсене, предлагане и пазарно равновесие. Стока е всяко нещо, което е обект на покупко-продажба. Или стоката е продукт на труда, произведен за размяна, а не за собствена консумация. Цената на стоката е паричният еквивалент, който се получава в размяната срещу нея, т.е. паричният израз на нейната стойност. Универсалното разбиране за пазар е всяка ситуация, при която продавачът и купувачът влизат помежду си в отношения на покупко-продажба. Освен това обаче пазарът е комплекс от институции и начинът, по който те се развиват и еволюират, предопределя влиянието на всяка икономическа политика. Пазарът не е само мрежа от стопански субекти, които си разменят стоки, но и комплекс от традиции, закони, юриспруденция, процедури за банкрути и ликвидация, предоставяне на информация, взаимоотношения на сили, отношения между бизнеса и синдикатите, очаквания, доверие и много други. Пазарен дял означава процентното участие на дадена фирма в продажбите на определен продукт или услуга на един или всички пазари. Определянето на пазарните дялове е особено важно за идентифицирането на характера на пазара – дали е конкурентен, или монополен. Пазарната конкуренция е комплексен икономически феномен. В широк смисъл под конкуренция се разбира взаимодействието на пазарните агенти (продавачи и купувачи), при което всеки участник се стреми да реализира своите интереси независимо (или за сметка) на другите участници. Има три страни на проявление на конкуренцията – между продавачи и купувачи; между купувачи; и между продавачи. В тесен смисъл конкуренцията означава присъствие на двама или повече продавачи и двама или повече купувачи, всички действащи независимо един от друг, на определен пазар, където се предлага ограничено количество от дадена стока.

Обявяване на положение на война и военно положение
Положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или указ на президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване. В акта за обявяване на положение на война или военно положение се посочват нормативните актове, които влизат в сила или се отменят. При обявяване на положение на война и военно положение отбраната на страната и осигуряването на вътрешния ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ. При обявяване на положение на война и военно положение решенията на органите за ръководство на отбраната са задължителни.

Оперативна съвместимост
Способността на една система или войскова единица да обслужва или да бъде обслужвана от други системи или войскови единици по такъв начин, че този обмен да им позволява ефективна съвместна работа.

Отбранителен потенциал (способност)
Състояние на определени материални и човешки ресурси, трансформирани във вид, позволяващ ефективна защита на териториалната цялост и сигурността на страната. Той е резултативна величина, детерминирана от специфични военни технологии, трансформиращи отбранителните ресурси в определена обществена потребност.

В тесен смисъл отбранителната способност на страната е качество, необходимо за да бъде посрещната евентуална агресия с по-малко рискове и разходи.

Отбранителната способност на държавата пряко зависи от нейната военна мощ. Военната мощ е съвкупност от всички материални и духовни сили на страната и способността й да ги мобилизира за постигане на поставените цели във военния конфликт или за решаване на други задачи в кризисни ситуации. Тя характеризира постигнатото равнище в развитието на въоръжените сили и включва военен, икономически, научен, социален и духовен потенциал.

Като съставен елемент на военната мощ и основна категория, разкриваща състоянието на въоръжените сили, е бойната мощ (бойният потенциал). Тя е съвкупност от материални и морално-бойни фактори, определящи качеството на въоръжените сили и тяхната способност да изпълняват бойни задачи.

Отбраната на страната
Тя е система от дейности за укрепване на мира и сигурността, за запазване на националните човешки и материални ценности чрез поддържането на икономиката, въоръжените сили, населението и отбранителната инфраструктура в готовност за действие, както и действие за защита на териториалната й цялост, независимост и суверенитет.

Отбраната е, първо, вид военни действия и второ, съвкупност от мероприятия, осигуряващи подготовката и оптималното използване на възможностите на силите и средствата, духовния фактор, релефа в широкия му аспект и инфраструктурата на страната за отразяване нахлуването на противника в случай на агресия.

Пазарна икономика
При нея разпределението на ресурсите, производството и задоволяването на потребностите се осъществява с посредничеството и под диктата на пазара. Посредством механизма на “пазарните сили” (търсене, предлагане и конкуренция) се решава какво, как и за кого да се произвежда. При пазарната икономика индивидите, домакинствата и фирмите са интегрирани в единен организъм в резултат от размяната на стоки с посредничеството на пазара. Всяка “микроединица” общува с външната икономическа среда, като по този начин получава от нея информация за собственото си поведение и извлича необходимите за възпроизводствения си цикъл продукти срещу някакъв еквивалент. Пазарната икономика се основава върху три принципа: принцип на еднородността – качествената еднородност на стоките е първото условие, за да е възможна размяната между тях (трудовата теория за стойността и теорията за пределната полезност); принцип на еквивалентността – размяната на еднородни стоки да се осъществява при знак на равенство между тях. Този принцип действа в еднаква степен, когато се разменят стока срещу стока и когато една специфична стока – парите, играе ролята на универсален еквивалент; принципът на рационалността – основава се на утвърждаването на рационално поведение на индивидите и фирмите, като резултат от функционирането на пазара и има не абсолютно, а относително действие.

Пазарната икономика не е съвършена. Принципът на рационалността влиза в конфликт с т.нар. “пазарни дефекти” (неспособността на пазара да осигури оптимално използване на ресурсите за задоволяване на потребностите). Две основни причини дефектират пазара: “пазарното бездействие”, от което произтичат т.нар. “външни печалби” и “външни загуби”; и монополизацията. Нерационалността на пазара вследствие на пазарните дефекти може да бъде преодоляна само чрез регулативна намеса на държавата и трансформиране на пазарната икономика в “смесена”.

Пазарният механизъм
Съвкупност от процеси, които водят до взаимна координация на относително независими помежду им решения за производство и потребление, при което основен носител на необходимата информация е цената. Предлагането на пазара е в пряка зависимост от производството и цената на стоката. От тази функционална зависимост се определя кривата на предлагането. Търсенето на пазара е в пряка зависимост от количеството и цената на предлаганата стока и определя кривата на търсенето. Кривата на търсенето и кривата на предлагането при пазарния механизъм се пресичат в точка, която определя равновесната цена (търсенето и предлагането се уравновесяват). Пазарното равновесие означава адаптация на производството (предлагането) към пазара (търсенето), в резултат на т.нар. еластичност на търсенето и предлагането. Пазарно равновесие има, когато количеството на потребителското търсене съвпада с количеството на производственото предлагане, т.е. състояние на пазара, при което всички стоки, постъпили в него, ще бъдат реализирани. Това равновесие се дължи на удовлетвореността на интересите на пазарните агенти. В мащабите на цялата икономика съществува вектор на цените, който гарантира равенство между търсенето и предлагането едновременно на всички пазари – това състояние на икономиката се нарича пазарно равновесие.

Пазарно равновесие
Кривата на търсенето и кривата на предлагането при пазарния механизъм се пресичат в точка, която определя равновесната цена (търсенето и предлагането се уравновесяват). Пазарното равновесие означава адаптация на производството (предлагането) към пазара (търсенето), в резултат на т.нар. еластичност на търсенето и предлагането. Пазарно равновесие има, когато количеството на потребителското търсене съвпада с количеството на производственото предлагане, т.е. състояние на пазара, при което всички стоки, постъпили в него, ще бъдат реализирани. Това равновесие се дължи на удовлетвореността на интересите на пазарните агенти. В мащабите на цялата икономика съществува вектор на цените, който гарантира равенство между търсенето и предлагането едновременно на всички пазари – това състояние на икономиката се нарича пазарно равновесие.

Пазарното равновесие означава адаптация на производството (предлагането) към пазара (търсенето), в резултат на т.нар. еластичност на търсенето и предлагането. Пазарно равновесие има, когато количеството на потребителското търсене съвпада с количеството на производственото предлагане, т.е. състояние на пазара, при което всички стоки, постъпили в него, ще бъдат реализирани. Това равновесие се дължи на удовлетвореността на интересите на пазарните агенти. В мащабите на цялата икономика съществува вектор на цените, който гарантира равенство между търсенето и предлагането едновременно на всички пазари – това състояние на икономиката се нарича пазарно равновесие.

Пакт за стабилност на Югоизточна Европа
Създаден на конференцията в Кьолн на 10 юни 1999 г. по идея и съгласие на страните членки на Европейския съюз, САЩ, Русия, както и на основните международни организации и институции – ООН, Съветът на Европа, ОССЕ, Организацията за икономическо сътрудничество, Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие и др. Приоритет на Пакта са проблемите на сигурността, реконструкцията, сътрудничеството между балканските държави.

Пари
Парите се определят като особена стока, чиято специфична функция е да изпълнява ролята на всеобщ еквивалент при размяната на пазара. След появата им целият стоков свят се разделя на два полюса – стоки и пари. За разлика от другите стоки парите притежават качеството на непосредствена всеобща разменяемост и поради това са в състояние да задоволят каквато и да е потребност. Ролята на парите в стопанството се проявява във функциите, които те изпълняват: мярка на стойността (в съвременните условия по-скоро като разчетно средство), средство за обръщение, средство за натрупване, платежно средство и световни пари. Парите са продукт на историческо развитие и с течение на времето еволюират до книжни пари, кредитни пари, електронни пари. Стойността им е обратна на цените на стоките. Парите, както и чековите депозити, не притежават непреходна стойност. Доларите и левовете са късчета хартия, а чековите депозити са числа за смятане. Монетите имат присъщата им стойност на метал, но тя е значително по-малка от стойността им като пари. За да бъде стабилна, покупателната стойност на парите трябва да бъде контролирана. За целта се използват т.нар парични агрегати, а контролът върху паричното обръщение се осъществява от централната банка на всяка държава.

Патриотизъм
В превод от гръцки означава “сънародник”, “сънародничество”. Отнася се преди всичко до емоционалната сфера – любов и привързаност на човека към неговия народ и родина. Всеки патриотизъм има и рационална страна, свързана с признаването и оценяването на приноса на народа в развитието на човечеството.

Платежен баланс
Платежният баланс на една държава отразява международните плащания, в които тя участва. Всички видове международни дейности, насочени от една страна към друга и измерени посредством парите се отразяват в платежния баланс. По този начин платежният баланс в своята съвкупност отразява движението на стоки, услуги и капитали между дадена страна и останалия свят. Платежният баланс също включва активни и пасивни позиции, като критерий за определяне на техния характер е дали дадена позиция донася или разходва чужда валута. Валутата на страните с активен платежен баланс се търси на валутните пазари, в резултат на което курсът й се покачва.

Поддържане на мира
Означава операции, по правило предприемани по силата на глава VI от Устава на ООН и провеждани със съгласието на всички засегнати в конфликта страни с цел мониторинг и улесняване прилагането на мирното споразумение.

Позитивни права на човека
Фиксират задълженията на държавата да предоставя на гражданите едни или други блага, да осъществява определени действия.

Поколения
Големи групи хора, обособени по възрастов признак с различно място в процеса на предаването и приемането на социалния опит. Освен във възпроизводствения процес поколенията имат различно място и различна “тежест” в производствения, политическия и духовния живот на обществото.

Политическа власт
Един от видовете власт в обществото, чиито отличителни черти са легалност при използването на сила и другите средства на властване в рамките на националната територия; върховенство, задължителност на решенията на политическата власт за всички други видове власт; публичност, т.е. всеобщност и безличност, отнася се до всички граждани от името на цялото общество с помощта на правото (закона); моноцентричност, т.е. наличие на един център за вземане на решения; многообразие на ресурсите (принудителни, икономически, информационни и др.). Съществуват различни начини за завоюване на политическата власт. В правовата държава това става чрез делегиране на политически правомощия на държавата от страна на обществото.

Политическа култура
Исторически формирали се, относително устойчиви политически представи, убеждения, ценности и ориентации, както и обусловени от тях модели и норми на политическо поведение, проявяващи се в действията на субектите на политическо поведение.

Политическа стабилност
Система от връзки между различните политически субекти, за която са характерни определена цялост и способност ефективно да осъществява възложените й функции.

Политически конфликт
Сблъсък на субектите на политиката в общия им стремеж да осъществяват своите интереси и цели, свързани преди всичко с постигане на властта или нейното преразпределение, а също и с промяна на техния политически статус в обществото.

Политически суверенитет
Способност и възможност на обществото и на създаваните от него държавни институции самостоятелно да решават въпросите на държавното устройство, да провеждат независима външна и вътрешна политика в интерес на личността и обществото.

Положение на война

При въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения се обявява "положение на война". За начало на този режим се приемат часът и денят на обявяването на войната или времето на фактическото започване на бойните действия. За край на режима "положение на война" се приема обявеният час и ден за прекратяване на военните действия, а в случай на продължаването им след обявения час и ден – времето на фактическото им прекратяване. След обявяването на режим "положение на война" в страната и във въоръжените сили се пристъпва към изпълнение на задачите съгласно военновременните планове. В случай на внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната въоръжените сили предприемат всички необходими мерки за отблъскване на нападението, без да чакат обявяване на война. Щетите, произтичащи от действия в интерес на отбраната в условията на режим "положение на война", не подлежат на обезщетяване.

Правила за бойно поведение ( Rules of engagement )
Директиви за въоръжените сили (включително отделните лица), дефиниращи обстоятелствата, условията, степента и начина, при които могат или не могат да се прилагат сили или действия, които биха могли да се възприемат като провокативни; правилата за бойно поведение не се използват за възлагане на задачи или даване на тактически указания; с изключение на самоотбраната по време на операции правилата за бойно поведение са единствените правомощия на силите за употреба на сила.

Правна норма
Основният съставен елемент на правото, което от своя страна е елемент от обществената нормативна система – наред с морала, религията и други подобни нормативни съвкупности. Тези норми представляват общи правила за поведение с перманентно действие, в което е обективирана държавна воля на специално оправомощен нормотворчески (законодателен) орган. Чрез тях поддаващите се на деструктивен хаос обществени отношения се моделират в правоотношения, без това само по себе си да е гаранция за ефективност. Правните норми генерират субективни права в корелативна връзка с насрещни субективни задължения. Правните норми може да бъдат забраняващи, задължаващи, оправомощаващи. В зависимост от примата на техния източник се оформя своеобразна пирамидално-йерархична структура. Класическата правна норма се състои от хипотеза (условията и предпоставките за действие), диспозиция (същинското правило за поведение) и санкция (предвижда негативните за правонарушителя правни последици).

Правова държава
В центъра на теорията за правовата държава е представата за върховенството на правото над държавата. Правото е мяра за свободата, равенството и справедливостта. Всички закони, норми и действия на държавата са производни от правото и трябва да бъдат съгласувани с него – гласи първият принцип на правовата държава. Вторият принцип (законност) гласи, че за “нито един човек, намиращ се в гражданското общество, не може да бъде направено изключение от законите на това общество” (Дж. Лок). Теорията за разделение на властите е третият принцип на правовата държава.

Православие
Едно от трите направления на християнството, наред с католицизма и протестантството. Първоначално цялата господстваща християнска църква се нарича православна (ортодоксална) и католическа (вселенска) за разлика от еретическите отклонения от “правата вяра”. Постепенно името православие започва да се отнася само за източната разновидност на християнството. След схизмата (разделението) от 1054 г. това название окончателно се утвърждава. Православието се основава на учението за триединната и неделима същност на Бог Отец, Бог Син и Светия дух, като за изначален се приема Бог Отец. Висш орган на православието е Вселенският събор от представители на автокефалните (независими) православни църкви. За разлика от католическата, в православната няма единна църковна организация, а константинополският патриарх, който по традиция се нарича вселенски, няма власт над другите православни църкви.

Правоотношение
Своеобразна правна връзка между поне два или повече конкретни субекти на правото, възникваща на базата на действащи правни норми. В рамките на правоотношението може да се индивидуализират субективните права и осмислящите ги насрещни субективни задължения. Правоотношението може да включва значително повече от минимално необходимите два субекта, но то винаги е двустранно, т.е. полюсно ориентирано съответно към оправомощената и задължената страна.

Предотвратяване на конфликти
Означава дейности, провеждани обикновено по силата на глава VI от Устава на ООН. Обхващат дейностите от дипломатическите инициативи до превантивните развръщания на сили с цел предотвратяване на ескалирането на противоречия във военни конфликти или тяхното разпространение; предотвратяването на конфликти може да включва и опознавателни мисии, консултации, предупреждения, инспекции и мониторинг.

Преодоляване на последствията от кризи
Спасителни и неотложно аварийно-възстановителни работи, насочени към спасяване на живота и опазване здравето на хората, намаляване размерите на щетите на околната среда и на материалните загуби, а така също локализиране зоните на бедствено положение и прекратяване действието на характерните за тях опасни фактори.

Преоценка на ценностите
Процес на преподреждане на ценностната система, предизвикан от промени на основни характеристики на обществото, а също и на човешкото съществуване в личен и общочовешки план. Най-важната страна от процеса на преподреждането е улавянето на тенденциите в развитието на човечеството, откриването на значимото в бъдещото развитие и разбира се, намирането на “мястото” на общочовешките ценности в новоизграждащата се ценностна система.

Протестантство
От лат. “протестиращ”, “публично доказващ”. 1. Общо название на християнски религиозни учения (лутеранство, калвинизъм, цвинглианство, англиканство) и секти (баптисти, методисти, петдесетници, евангелисти и др.). Възниква в Европа през ХVІ век и по-късно през Реформацията като протест срещу догмите на католическата църква. 2. Разновидност на християнството, която се основава на учението за непосредствената връзка между Бога и човека. Протестантството утвърждава опростен църковен ритуал – кръщение и причастие. Отрича върховната роля на папата и църквата. Разпространено е в Англия, Германия, Швейцария, САЩ и др.

Психологическа война
Съвкупност от всички подривни политически и идеологически мероприятия, използвани от воюващите страни в интерес на (против) държавата и въоръжените й сили.

Първоначално натрупване на капитал
Преразпределение на общественото богатство и интензивно натрупване на “много пари в малко ръце” за исторически кратък период от време в прехода към капиталистическа система. В България процесът се осъществява в края на ХIХ век и век по-късно чрез различни методи, които малко или повече са прояви на насилие: укриване и неплащане на данъци, рекет и принудително застраховане, продажба на некачествени стоки, физическо унищожаване на конкуренцията, кражби, наемане на работна сила (включително деца и пенсионери), за които не се плащат социални осигуровки, икономии от разходи за обезопасяване на рискови и вредни за здравето производства и т.н. Чрез първоначалното натрупване на капитал се плаща цената на прехода към капиталистическа икономика.

Развитие
Всеки процес, разглеждан откъм качествените му параметри и постъпателността на тяхната промяна (от просто към сложно). Обществените процеси имат характера на развитие, когато връзките и зависимостите между хората водят до усложняване на системата, но резултатът на това усложняване е качествена промяна в условията на живот. В този смисъл може да се говори за движение от “нисше” към “висше”.

Разум
Една от характеристиките на човека, които го правят уникално и универсално същество, нямащо аналог с останалата част от действителността. Разумът е една от формите на човешкото отношение към действителността, отнасяща се до познанието и практикопреобразуващата дейност. На ниво познание разумът се разглежда като негова степен и относително противостои на сетивността. В практическата дейност опозицията на “разумност” е “стихийност”.

Расизъм
В превод от арабски означава “глава”, “начало”, “произход”. Идеологическа концепция, в чиято основа стои разбирането за наличие на “пълноценни” и “непълноценни” хора, които принадлежат съответно към такива раси. В науката по безспорен начин е доказана несъстоятелността на тази теза. С понятието расизъм се обозначават и реални действия и политика, свързани с налагането на т.нар. пълноценни раси над останалите, а също и мерки за създаването на “чисти раси”. Тези действия и политика варират от нетърпимост при взаимно съжителство (сегрегация, апартейд) до физическо унищожаване на хората от ”непълноценните” раси.

Реализъм
Доминираща традиция в международните отношения. Според реалистите главният проблем на международната политика е проблемът за войната и използването на силата, а главните участници са държавите. Отделната държава се стреми да увеличи максимално мощта си и да минимализира заплахата за своята сигурност от други държави.

Религия
В превод от латински означава “обсъждам”, “свързвам”, “привързвам”. Система от възгледи, чувства, нагласи и ценности на човека, в основата на които стои вярата в съществуването на нещо, което е съвършено, от което зависи всичко в света и което придава смисъл на всичко (Бог). Всяка религия съдържа в себе си култ и преклонение пред Бога. Съвременните световни религии са монотеистични. Като правило всяка религия се институционализира в обществото чрез дейността на свещенослужители, молитвени и обредни храмове, органи за самоуправление, система на религиозно образование и др.

Резерв
Постоянен и мобилизационен и се формира за осигуряване комплектуването на въоръжените сили с висококвалифициран личен състав за попълване на военновременни, а при необходимост и на мирновременни длъжности.

Република
Форма на управление, при която всички висши органи на държавната власт или се избират, или се сформират от общонационални представителни учреждения. Разграничават се три съвременни разновидности на републиката: парламентарна, президентска и полупрезидентска. При парламентарната република правителството носи политическа отговорност пред парламента, а при президентската и полупрезидентската република – пред президента.

Ресурси (източници) на власт
Средства (интерес, убеждение, принуда, разпределение на материални блага), използвани от субекта на власт за постигане целите на властването. Те се подразделят на икономически (материални, финансови, суровинни, технически и др.), социални (престиж, статус, привилегии, социални услуги и др.; културно-информационни (средства за масова информация, институции на науката и образованието и др.); принудителни (армия, органи на сигурност, правоохранителни органи, съд и др.).

Рискови дейности
Това са съхраняването, използването за суровини, преработването, произвеждането или превозването на силно токсични, патогенни, радиоактивни, пожароопасни и взривоопасни вещества и субстанции или дейности в условия, представляващи потенциална опасност за работниците, служителите, населението или околната среда.

Рискови обекти
Рисковите обекти са тези, които съхраняват, използват за суровини, преработват, произвеждат или превозват силно токсични, патогенни, радиоактивни, пожароопасни и взривоопасни вещества и субстанции или извършват дейности в условия, представляващи потенциална опасност за работниците, служителите, населението и околната среда.

Рискови вещества и материали
Тези, чието производство, превозване, съхранение, употреба или изхвърляне може за увреди или да създаде опасност за човешкото здраве и живот и за околната среда.

Световно стопанство
Комплекс от икономически връзки между националните стопанства, характеризиращ се с международно разделение на труда и взаимен обмен на стоки, труд и капитали. По своята същност световното стопанство не е прост сбор от национални стопански единици, а световна система със своя институционална, финансова и търговска наднационална идентичност. Т.е. цялостна интернационална възпроизводствена система, включваща като свои подсистеми практически всички страни в света. В условията на вече изграденото световно стопанство отделните национални икономики не могат да функционират и да се развиват нормално извън многообразните производствено-търговски връзки със заобикалящата ги външна среда (т.е. националните икономики на другите страни), каквато е световното стопанство.

Свобода
В най-общ смисъл това е състояние на човека, при което той може да избира и избира между различни варианти на необходимо поведение и носи отговорност за този свой избор и последиците от него. Различните видове свобода – икономическа, политическа, социална, често се разглеждат като степен на освобождение от зависимост, или с други думи, разглеждат се в контекста на отношението зависимост–независимост. Свободата и несвободата като фундаментални характеристики на съществуването ни извън историческите рамки и определености носят в себе си задължително общочовешкия контекст на избора, правото на избор, лишаването или самолишаването от избор.

Свободни икономически зони (СИЗ)
Свободни или специални икономически зони, зони за свободна търговия, експортни зони, зони за свободно предприемачество, зони за преработка на експортни стоки, безмитни зони. В най-традиционния смисъл под СИЗ се разбира суверенна територия на държавата, където могат да се съхраняват, продават и купуват чуждестранни стоки без заплащане на обикновените митнически такси. Ето защо когато говорим за СИЗ, имаме предвид обособените безмитни територии, чието предназначение е да служат като място за влагане на чуждестранни преки инвестиции в промишлеността и услугите. СИЗ получиха по-голямо разпространение в развиващите се страни и през 70-те години на миналия век се превърнаха в един от белезите на стратегията на прехода от заместващо вноса производство към производство за износ. Като правило тези зони се създават в близост до морско пристанище или летище, където чуждестранните или смесените предприятия безпроблемно могат да внасят стоки, суровини и полуфабрикати за последваща преработка и износ.

Семейство
Основна устойчива малка група в обществото, в която се осъществява възпроизводството на хората и предаването на социалния опит. Отношенията между родителите и децата в семейството, макар и свързани с кръвно родство, всъщност са социални, защото там се извършват не просто раждане и отглеждане на хора, а превръщането им в обществени същества. От своя страна отношенията между съпрузите, като част от социалните отношения не се изчерпват само в рамките на възпроизводството, а имат и своите икономически, културни, битови и други страни.

Сепаратизъм
В превод от латински означава “отделен”. Стремеж към отделяне и обособяване на група от хора по различен признак. Най-често се употребява за обозначаване на политическо движение, което си поставя за цел обособяване, а по-късно и отделяне от държавата на част от населението и съответната област, в която живее, и превръщането й в самостоятелна държава. Нерядко целта на подобно движение може да бъде присъединяването към друга държава. Сепаратизмът има различни форми на проявление, които при определени условия може да се разглеждат и като етапи на отделянето. Такива са т.нар. културна автономия, създаването на автономни области в рамките на една държава със свои органи на управление и т.н.

Сецесия
От лат. – “отделяне”. Процес на отделяне, излизане от състава на държавата на някоя нейна част.

Сигурност
1. Състояние на обществото и личността, при което не съществува опасност от политическа и икономическа принуда, гарантирани са основните интереси и свободите на гражданите; отсъстват неравновесия и кризисни състояния на обществената система и свободно се осъществява развитието.

2. Субективно състояние на човека, при което той се усеща и възприема като уверен, спокоен, живеещ в условия, които не застрашават физическото и психическото му равновесие.

Сили за бързо реагиране
Формирования от видовете въоръжени сили, комплектувани напълно с въоръжение и бойна техника, а с личен състав – не по-малко от 70 %. Част от тях са предназначени за незабавно действие при възникване на военни конфликти и са комплектувани 100 % с личен състав, бойна техника и въоръжение.

Социална група
Основен вид социална общност, реално обединение от хора в определено време и в определена среда, които съвместно изпълняват обособен кръг дейности и реализират еднотипните си интереси в дадена ценностно-нормативна система.

Среда на сигурност
Обществените процеси, протичащи в световен и регионален мащаб, които пряко влияят върху отстояването на основните интереси и реализирането на целите на субектите на сигурност.

Стратегическа цел
Набелязан краен резултат на военните действия, който води до коренна промяна на военнополитическата обстановка на театъра (театрите) на военните действия и способства за успешна защита на националните интереси. В съвременните условия съдържанието на стратегическата цел може да включва отразяване ударите на противника по суша, въздух и море, отслабване на военния му потенциал, удържане на военни отбранителни райони, полоси, рубежи и обекти, разгромяване на нахлулите групировки и възстановяване на държавната граница, с което се създават условия за защита на националните интереси.

Решаващо влияние върху съдържанието на стратегическата цел оказват политическите цели във военния конфликт, съставът и възможностите на въоръжените сили на страните, използваните средства за водене на въоръжената борба, физикогеографските особености на театъра на военните действия, ефективността на международните структури за сигурност и други.

Прието е да се различават общата стратегическа цел, т.е. крайният резултат на военните действия, от частните стратегически цели, чието постигане води до коренни изменения във военностратегическата обстановка на театъра на военните действия или на оперативния район. Между тях обаче съществува тясна диалектическа връзка. Такива частни стратегически цели могат да бъдат отразяването на въздушните удари на противника и съхраняването на боеспособността на собствените войски; удържането на оперативния район; разгромът на нахлулите противникови групировки и възстановяването на държавната граница; отразяването (сриването) на ударите откъм море и други.

Постигането на някои от частните стратегически цели не е задължително да се свързва винаги с конкретна стратегическа групировка, вид въоръжени сили или командно равнище.

Стратегическите цели се постигат чрез решаването на редица стратегически и оперативно-стратегически задачи с групировки на въоръжените сили.

Стратегическа задача
Детайлизират и разчленяват постигането на определена стратегическа цел по етапи.

Взети в съвкупност, задачите изразяват в по-конкретна форма съдържанието на тази цел, а всяка от тях е неин съставен елемент. Ако стратегическата цел определя онова, което е необходимо да се постигне във военния конфликт като цяло или във военните действия в даден оперативен район, стратегическите задачи показват какво и как трябва да се направи за постигането на тази цел.

За изпълнението на всяка отделна стратегическа задача се определят конкретни групировки на въоръжените сили и съответни способи за водене на военните действия, т.е. методи, прийоми, пътища и съпътстваща ги последователност на използване на заделените сили и средства за разгром на противника.

В най-общ вид стратегическите задачи могат да бъдат: създаване на стратегическа групировка на въоръжените сили на театъра на военните действия; постигане на информационно превъзходство; отразяване (сриване) нахлуването на противника по суша, въздух и море; удържане на стратегически обекти и оперативни райони от територията на страната; разгром на вклинилите се в отбраната противникови групировки и възстановяване на държавната граница; отслабване на военния потенциал на противника; организиране и водене на териториална отбрана.

Въоръжените сили решават стратегическите задачи в определени пространствени сфери.

Стратегическо ръководство
Съзнателното целенасочено въздействие на стратегическото командване спрямо обществената система – въоръжените сили – на основата на опознаването и използването на присъщите и обективните закономерности и прогресивни тенденции за осигуряване на нейното оптимално функциониране в мирно и военно време.

То обхваща всички страни на военното дело и се идентифицира като комплекс от дейности на стратегическото командване в областта на изграждането, развитието, подготовката и използването на въоръжените сили в мирно време, при кризи и във военен конфликт.

Командването е процес на изпълнение на функциите на ръководството на войските (силите). Командването е властта, която даден военнослужещ упражнява законно в съответствие с ранга си над своите подчинени.

Стратегическото управление е планомерна и целенасочена дейност на Генералния щаб, главните щабове, командващите, командирите, щабовете от всички степени и останалите органи за управление по ръководството на войските и силите при поддържането на въоръжените сили в постоянна висока бойна готовност, подготовката на стратегическите форми на военните действия и при изпълнението на поставените задачи в мирно и военно време.

Субект на правото
Отделният човешки индивид или съответна форма на човешко социално обединение, които по силата на действащото право могат да бъдат носители на юридически права и задължения. Всеки субект на правото е носител на правосубектност, включваща правоспособност и/или дееспособност и/или деликтоспособност. Правоспособността се изразява в принципната възможност субектът на правото да бъде носител на юридически права и задължения. Дееспособността изразява възможност субектът на правото със свои действия да реализира права, респективно задължения. Деликтоспособност означава възможността субектът на правото да носи юридическа отговорност за правонарушения.

Субективен граждански контрол
Максимализиране на цивилната власт спрямо военните. Идеята за граждански контрол се отъждествява със специфичните интереси на една или няколко групи. Този тип контрол постига целите си, като придава на военните професионалисти характеристики на цивилни, превръща ги в огледално отражение на държавата.

Субекти на сигурност
Всички, които имат и отстояват своите интереси в общественото пространство – гражданите и социалните групи, в които участват, нациите и държавите, международните икономически, политически и културни институции.

Суверенитет
Независимост и върховенство на държавната власт. Понятието е въведено в политическата наука от Жан Боден, който го определя като пълна и независима власт на държавата. Суверенитетът се проявява в създаването и изменението на законите, воденето на войни и установяването на мир, осъществяването на правосъдие и т.н. В съвременната политическа наука под суверенитет се разбира способността на държавата да осъществява своите функции в пределите на установените териториални граници, независимо от другите държави.

Театър на военните действия (ТВД)
Територия, морско и въздушно пространство, където могат да се развърнат и да водят военни действия въоръжените сили на воюващите страни. ТВД са континентални и морски.

Под континентален ТВД (КТВД) се разбира територията, прилежащата акватория, въздушно-космическото пространство над тях, където са разположени (базирани), а във време на война могат да се развърнат и водят военни действия въоръжените сили на страната (съюзните страни) за отразяване на възможна агресия. Със започването на агресията ТВД включва територията, прилежащата акватория и въздушното пространство на противниковата страна (коалиция). Обособени са четири ТВД – Северен, Югоизточен, Южен и Западен. Съществува тенденция да се обособи и Югозападен ТВД.

Морският ТВД се идентифицира с акваторията на Черно море, прилежащото крайбрежие, островите и въздушно-космическото пространство над тях, където са базирани, развърнати или предстои да бъдат развърнати и да водят военни действия въоръжените сили на участващите в конфликта държави, с изключение на вътрешните морски води и териториалното море на неутралните и неучастващите държави.

Оперативният район е част от ТВД, на която са разположени, а при агресия могат да се развърнат и да водят военни действия оперативните групировки на въоръжените сили. Със започването на военните действия районът включва и противниковата територия на дълбочината на досегаемостта на средствата за поразяване. Черноморската операционна зона е част от акваторията с прилежащото крайбрежие, където са базирани, а във време на война могат да се развърнат и да водят самостоятелни и съвместни с останалите видове въоръжени сили бойни действия военноморските сили (ВМС) на държавата.

За постигане на стратегическите цели и решаването на отделните стратегически задачи се изгражда и функционира система за стратегическо ръководство (командване) и стратегическо управление на въоръжените сили.

Теория на споделеното съгласие на Дъглас Бландт
Зрелите демокрации се предпазват от политическа злоупотреба с въоръжените сили, като разделят някои аспекти на контрола над отбранителната политика и армията между политици и военни. Това предполага непрекъснато преразпределение на отговорностите и управление на смесването им в зоната, където се подготвят и вземат решенията.

Терор
Метод на политическа борба и специфичен път за постигане на политическите цели с помощта на особен механизъм на използване на насилието. Спецификата на терора е в оказването на заплашващо физическо и психическо въздействие върху хората с цел обезпечаване на желани изменения в политическите отношения и организация. Като метод на политическа борба терорът предполага дестабилизация, дезорганизация и ликвидация по насилствен начин на политическите организации и съставящите ги елементи.

Тероризъм
Специфична форма на политическо насилие, използвана от опозиционни или конкурентни политически сили за постигане на техните стратегически или тактически цели, основани на определени идейно-политически концепции (етнически, религиозни, революционни, екстремистки и т.н.). При тероризма заплахите се осъществяват посредством посегателство върху живота, здравето, собствеността и свободата както на самия политически противник, така и върху други групи от населението, с които той е свързан.

Терористичен акт
Политически мотивирано, конспиративно организирано насилствено действие, насочено към решаване на конкретни политически цели. То се извършва от организация, група лица или отделна личност и е подчинено на стратегическите цели на тероризма.

Технологична война
Естествено продължение на свободната конкуренция, когато тя се криминализира, и от вътрешен двигател на развитието, започващ на състезателна основа, се превръща в политическо оръдие, почиващо върху аргумента на принудата. Тя започва, когато конкуренцията се интегрира в държавната политика и премине в технологична агресия.

Крайната цел е да бъде принуден потенциалният противник да произвежда бавно, скъпо и лошо, и то само консумативна продукция, за която не се изискват особени знания и умения. Формите, .методите и инструментариумът за воденето на тази война са многообразни, разнопосочни, брутални, завоалирани и предхождащи "горещата" война.

Тоталитаризъм
От лат. – “цялостен”, “всеобщ”, “всеобхватен”. Форма на диктатура, при която управляващите се стремят да установят и установяват пълен контрол над всички области на обществения живот и дори върху частния живот на управляваните. В тоталитарната политическа система съществува монополно положение на управляващата партия, която се сраства с държавата. На партията-държава са подчинени сателитни обществени организации. Най-често се утвърждава и еднолична власт на политическия вожд, към когото съществува култ. За тоталитаризма като политическа система е характерно погазването на правата и свободите на гражданите, цензура и налагане на официална идеология. Това е всепроникваща авторитарна власт, контролираща живота на личността и обществото във всичките му проявления.

Транснационални корпорации (ТНК)
Корпорации, чиято дейност се разпространява в повече от една страна и като правило се изграждат от компания – майка и задгранични филиали. ТНК се различават според начина, по който се изграждат, според формата на собственост и според целите, в името на които функционират. Те са структурирани по вертикала, когато компанията – майка изгражда предприятия, участващи в производството на крайния продукт, като произвеждат определен негов компонент. ТНК се изграждат по хоризонтала, когато филиалите осъществяват същата дейност, която е предмет и на компанията – майка. ТНК оперират в условията на несъвършена конкуренция и в големи мащаби повишават инвестиционната активност, активизират капиталообразуването и съдействат за повишаване на темповете на икономически растеж.

Търговски баланс
Състоянието на търговския баланс в значителна степен характеризира икономическото положение на дадена страна и е сред най-важните показатели за степента на зависимост на нейната икономика от външните пазари и международната конюнктура. Външната търговия включва вноса и износа на дадена страна. В процеса на този обмен се създават съотношения между количеството на внесените и количеството на изнесените стоки за определен период от време – месец, тримесечие, година. Това съотношение представлява търговският баланс на една страна. Когато стойността на вноса превишава този на износа, търговският баланс приключва с пасивен резултат (салдо) и се нарича пасивен. Ако стойността на износа превишава този на вноса, търговският баланс приключва с активно салдо и е активен. При нулево салдо търговският баланс е уравновесен.

Търсене и предлагане
Предлагането на пазара е в пряка зависимост от производството и цената на стоката. От тази функционална зависимост се определя кривата на предлагането. Търсенето на пазара е в пряка зависимост от количеството и цената на предлаганата стока и определя кривата на търсенето.

Умма
Религиозна общност на всички мюсюлмани.

Управление на кризи
Процес на провеждане на система от мероприятия от политически, дипломатически, военен, икономически, хуманитарен, културен, религиозен и друг характер, целящи установяване на признаците на кризата, вземане на решение за действия, планиране на изпълнението им и провеждане на контрол.

Утопия
Неосъществима на практика идея за хармонични и безконфликтни отношения между хората в съвършено обществено устройство

Финанси
Финансите са макроикономическа категория, свързана с наличието на стоково-парични отношения и съществуването на държавата. Икономическите отношения в парична форма, които изразяват акумулирането и използването на централизираната в ръцете на държавата част от стойността на съвкупния обществен продукт и националния доход, ни дават съдържанието на понятието държавни финанси . Финансовите отношения възникват и се развиват на различни равнища – между държавата и фирмите, между самите фирми, между фирмите и населението, между държавата и населението и т.н. При своето движение финансовите ресурси образуват централизираните и децентрализираните парични фондове на държавата. Държавните финанси имат за цел да обслужват обществения възпроизводствен процес и да осигуряват средствата за издръжка на управленския апарат.

Фискална политика (ФП)
Политика на държавата в използването на данъчната система и правителствените разходи като средство за регулиране на агрегатното равнище на икономическата дейност в националното стопанство. ФП е съществен елемент на икономическата политика на правителството. Чрез нея се осъществяват въздействия в две направления:

– Чрез увеличаване или намаляване на данъчното облагане на пазарните субекти се намалява или увеличава разполагаемият им доход.

– Чрез системата от стимули и ограничения, използвани в данъчната политика, се оказва влияние върху агрегатното производство, което детерминира съвкупното предлагане.

Монетарна политика (monetary policy). Вид икономическа политика, провеждаща се на макроикономическо равнище с различни цели: стабилност в цените и безработицата, икономически растеж, балансиране на външноикономическите плащания.

Фундаментализъм
От лат. – ”основа”, “основен”. 1. Религиозно движение, което се стреми да съхрани всички изконни основополагащи принципи и догми на съответната религия. Отпор на всеки опит за реформиране на дадена религия.

2. Понятието фундаментализъм е изпразнено от богословското си съдържание, обозначава налагане със сила на определена “права” вяра, изтласкване на “неверниците” не само в религиозен, но и в политически, геополитически и военен аспект.

3. Държавно устройство и държавна политика, построени не върху публичното право и правата на гражданите, а върху каноните на определена религия и осветените в нея кодекси за поведение на вярващите.

Характер на военния конфликт
Изясняването на същността и съдържанието на възможните и предполагаемите военни конфликти са доктринални и военностратегически въпроси, чийто научно разрешаване е залог за правилно определяне насоките на военното строителство и на възгледите за подготовката и използването на въоръжените сили във военните действия. Под характер на военния конфликт се разбира съвкупността от най-важните черти, признаци, характеристики и показатели, разкриващи неговата социално-политическа същност и стратегическо съдържание.

Хуманитарни операции
Операции, провеждани за облекчаване на човешкото страдание. Хуманитарните операции може да предшестват или да съпътстват хуманитарните дейности, осъществявани от специализирани граждански организации.

http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Zvena/nso_rech.php

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Коментирайте първи!

Продължава...

Събота, 30 Март 2013 18:04

Национални интереси

Написана от Mytio

ІІ.2. Национални интереси
20. Жизненоважни интереси са:
Ø гарантиране на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата;
Ø запазване на суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията;
Ø защита на конституционно установения ред и демократичните ценности;
Ø защита на населението и критичната инфраструктура при кризи, бедствия, аварии, катастрофи и други рискове и заплахи;
Ø съхраняване и развитие на националната идентичност;
Ø преодоляване на негативните демографски процеси и изграждане на социално-икономическа среда, осигуряваща условия за развитието на поколения български граждани, способни да гарантират на Република България достойно място в ЕС и в световните политически, икономически, финансови и социални процеси.

21. Други важни интереси са:
Ø благоприятната и предвидима среда за сигурност;
Ø ефективно функциониране на българските институции заедно с тези на ЕС и НАТО за постигане на колективната ни сигурност и подобряване на нейното състояние чрез развитие на оперативната съвместимост;
Ø поддържане на добросъседски отношения и осигуряване на регионална сигурност и стабилност;
Ø развитие на регионалното сътрудничество в зоната на Черноморския регион;
Ø осигуряване на диверсификация и гарантиране на достъп до различни по произход и тип енергийни ресурси и други стратегически суровини;
Ø развитие на образованието, възпитанието, науката и научно-приложните дейности в духа на националните и общоевропейските ценности;
Ø гарантиране на икономическа, финансова и социална стабилност и икономически просперитет;
Ø превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност;
Ø ограничаване на посегателствата срещу личността и собствеността;
Ø запазване високо качество на околната среда и природните ресурси.

ІІІ. Среда за сигурност: рискове и заплахи
22. Мирът, сигурността, развитието и благоденствието са взаимно свързани повече от всякога. Средата за сигурност придобива особено значение за процесите в обществото и живота на гражданите. Нараства взаимната зависимост между личната, националната и международната сигурност.
23. Външната и вътрешната сигурност стават във все по-голяма степен взаимозависими и разграничението между тях придобива условен характер. Стратегическо влияние върху вътрешната среда за сигурност оказват международните финансово-икономически и политически процеси, енергийните проекти, ангажиментите на Република България за защита на съвременните демократични ценности, за охрана и контрол на външните граници на ЕС и в борбата с трансграничната престъпност.
24. Рисковете и заплахите по своята същност и форми на проява стават все повече асиметрични и оказват съществено влияние върху средата за сигурност в глобален и регионален мащаб.

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Национални интереси

Коментирайте първи!

Продължава...

Събота, 30 Март 2013 18:01

среда на сигурност

Написана от Mytio

ІІІ.1. Външна среда на сигурност
25. Глобализацията остава водеща тенденция, която ще продължи да влияе върху цялостното развитие на външната среда за сигурност. Освен нея основни фактори на промяната ще бъдат евентуалното изместване на центъра на икономически растеж от Запад на Изток, засилващото се въздействие на недържавни структури, в т.ч. икономически и религиозни, а също и процеси в сферата на енергетиката, миграцията, проблемите на бедността и развитието, промяната на климата.
26. Членството на Република България в НАТО и ЕС и обстоятелството, че нито една от съседните държави не я разглежда като потенциален противник, са определящи фактори за външната й сигурност и ще възпрепятстват появата на пряка военна заплаха за суверенитета и териториалната й цялост в дългосрочна перспектива.
27. Развитието на интеграционните процеси в ЕС и трансатлантическото сътрудничество имат важно значение за уреждане на основните международни въпроси. С инициативите и действията си ЕС и НАТО все повече се утвърждават като определящи фактори в укрепването на международната сигурност.
28. Асиметричните заплахи (особено международният тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ), регионалните конфликти, киберпрестъпността и трансграничната организирана престъпност оказват съществено влияние върху средата за сигурност в глобален и регионален мащаб.
29. Тероризмът е сериозна заплаха за глобалната сигурност. Регионалните конфликти, икономическите и финансовите кризи изострят допълнително тази заплаха. Терористичните организации децентрализират структурите си, разнообразяват начините на действие и умело се инфилтрират в демократичното общество, което затруднява тяхното неутрализиране. Възможностите за използване на радиоактивни материали, токсични вещества и биологични агенти, както и за достъп до информационни бази от данни и технологии за терористични цели се увеличават.
30. Рисковете от разпространяване на ОМУ нарастват вследствие на засиления интерес към придобиването им от различни държави. Запазват се рисковете, свързани със съхраняването на съществуващото ядрено оръжие и радиоактивни материали в отделни страни.
31. Трансграничната организирана престъпност е една от главните заплахи за сигурността на гражданите и демократичните основи на обществото. Тя включва дейности, свързани с икономически престъпления, производство и трафик на наркотици, трафик и експлоатация на хора, контрабанда, производство и разпространение на неистински парични знаци и документи, киберпрестъпления, пране на пари и други. Организираната престъпност създава предпоставки и се възползва от корупцията.
32. Киберпрестъпността е глобална и анонимна заплаха за информационните системи. Деструктивните въздействия върху информационните системи и мрежи могат да доведат до криза чрез затрудняване и/или блокиране нормалното функциониране на важни за икономиката, финансовата система и държавното управление системи или отделни компоненти.
33. Сериозен проблем за международната сигурност са страните със слаба държавност, които не са способни да гарантират сигурността, правата и свободите на своите граждани, да управляват обществените отношения и да изпълняват международните си задължения.
34. Ново тревожно явление е пиратството и отвличането на екипажи на търговския флот предимно в морските води край бреговете на Африка и Югоизточна Азия. Липсата на ефективно противодействие на този странен за 21 век феномен го прави източник на сериозни заплахи за световната търговия и транспортни комуникации, както и за сигурността на екипажите и пътниците.
35. Нестабилната икономическа и политическа обстановка и ниският стандарт на живот в държави и региони от „третия свят” генерират миграционен натиск върху страната като външна граница на ЕС.
36. Рискове за екологичната сигурност произтичат от промишлени аварии с изпускане на вредни емисии, трансгранично замърсяване на въздуха, водите и крайбрежната ивица, както и от заплахата за терористична дейност с използване на вещества, които са особено опасни за природната среда. Защитата на корпоративни икономически интереси забавя предприемането на реални стъпки за разрешаване на тези проблеми в широк международен контекст.
37. Реализирането на стратегически международни транспортни и енергийни проекти повишава степента на определеност на средата за сигурност. Това не гарантира еднозначно повишаване състоянието на сигурност и изисква изграждане на способности за защита на критичната инфраструктура.
38. Глобализирането на транспортните връзки способства за бързото разпространяване на инфекциозни заболявания и епидемии в световен мащаб, излага на риск държавите и техните граждани, включително формированията на въоръжените им сили, участващи в международни мисии и операции в сложни природни условия.
39. Енергийната сигурност е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Задълбочава се зависимостта на държавите от жизненоважни ресурси - енергийни, водни, суровинни и хранителни, което повишава риска от възникване на кризи. Проблемите в тази област се превръщат в един от най-сериозните рискове за всички страни независимо от степента на икономическото развитие и ресурсната им осигуреност.
40. В Югоизточна Европа водеща е тенденцията към по-нататъшно стабилизиране и пълноценно включване в евро-атлантическото и европейското пространство. За това допринасят намаляването на военните способности на държавите, разширяването на двустранното и регионалното сътрудничество, на регионалния пазар и съвместните проекти в различни области. В основата на засилването на тенденциите на сътрудничество и добросъседство са членството на държави от региона в НАТО и ЕС и процесът на постепенно интегриране на държавите от Западните Балкани в европейските и евро-атлантическите структури. Силен стабилизиращ ефект за целия регион има присъединяването на България и Румъния към НАТО и ЕС.
41. В Западните Балкани преобладават положителните тенденции благодарение на активното ангажиране на международната общност с разрешаването на традиционни и нововъзникващи проблеми. Важна стъпка по пътя на трайното стабилизиране на региона е присъединяването на Албания и Хърватия към НАТО през 2009 г. и запазването на перспективата за последващо присъединяване и на други държави от региона. Същевременно се запазват някои сериозни рискове пред демократичното и устойчивото развитие на държавите в региона. Продължават опитите за възпроизвеждане на стереотипи от миналото, породени от специфичната регионална среда и създаващи рискове за сигурността.
42. Република България разглежда Черноморския регион в широк европейски и евро-атлантически контекст с цел развитие на сътрудничеството между страните в сферата на икономиката, търговията и сигурността. Особено голямо значение този регион придобива в контекста на развитието на мрежата на пренос на основни енергоносители, свързващи държавите производителки с енергийните пазари в Европа. Значението на региона нараства предвид активната роля на страната ни за поддържане на международния мир, както и ангажиментите по охраната на външните граници на НАТО и ЕС.
43. Сигурността в региона на Близкия и Средния изток е от съществено значение в широк международен контекст, включително за Република България. Основните заплахи са свързани с регионалните и междудържавните конфликти, с дейността на радикални и терористични организации, проявите на сепаратизъм, религиозно-етническата нетърпимост, нелегалния трафик на хора, наркотици и финансови средства. Противопоставянето на етническа и религиозна основа в Ирак възпрепятства подобряването на сигурността в страната и в региона. Стремежът на някои държави да развиват ядрени и/или ракетни програми създава рискове от усложняване на обстановката.
44. НАТО и ЕС имат съществени отговорности за осигуряването на устойчива и дълготрайна стабилност в Афганистан; тази задача изисква едновременното решаване на комплекс от разнородни проблеми – политическо и икономическо стабилизиране на региона, борба с тероризма и радикалния ислям, противодействие на производството и на трафика на наркотици и на хора.

ІІІ.2. Вътрешна среда за сигурност
45. Сред основните положителни фактори за вътрешната сигурност са утвърждаването на ролята на демократичните институции и процедури, функциониращата пазарна икономика и финансовата стабилност, социално-икономическата стабилност и прогрес, реформата на държавната администрация и на ключови държавни институции в контекста на европейската ни интеграция.
46. Интегрална част на вътрешното законодателство са всички основни документи на Организацията на обединените нации, Съвета на Европа и Европейския съюз, регламентиращи спазването на правата на човека и основните свободи. Приети са съответните нормативни актове и са създадени институциите за тяхното прилагане. В страната ни не съществуват проблеми от политически характер в сферата на човешките права и основните свободи, включително правото на самоопределение, на свободно самоорганизиране за целите на развитие на общности, формиращи се на етнически, възрастов, религиозен, професионален или друг признак.
47. Съществен принос за гарантиране на националната сигурност имат службите за сигурност и обществен ред, които осъществяват ранно предупреждение и други дейности от тяхна компетентност в интерес на сигурността на страната. Задълбочава се сътрудничеството със съответните структури на НАТО, ЕС, на страни членки и на други държави.
48. Механизмът за сътрудничество и оценка на Европейската комисия в областите правосъдие и вътрешни работи има съществено значение за преодоляване на дефицитите в съдебната реформа, противодействието на корупцията и организираната престъпност.
49. Корупцията и в частност корупцията по високите етажи остава един от основните проблеми на съвременното българско общество. Нейното разпространяване е следствие от непрозрачната промяна на собствеността, неадекватното регулиране на обществените и икономическите отношения, неефективния контрол и пропуските в правораздаването. Корупцията заплашва съществуването и спазването на социалните, правните и моралните норми, засилва потенциала на организираната престъпност, уронва авторитета на властите, отслабва тяхното функциониране и компрометира провежданите реформи. Възможности за корупция създават недостатъците в управлението на държавата и общините, изразяващи се в съзнателно или поради некомпетентност увеличаване и усложняване на разрешителни и лицензионни режими, липса на необходимата прозрачност и последователност при възлагане на обществени поръчки и разходването на публичните средства.
50. Сред основните заплахи са организираната престъпност и трансграничната престъпност, особено трафикът на наркотици. Най-мащабен деструктивен ефект имат стопанските престъпления, свързани с т.нар. сива икономика, и все по-усложняващите се начини на изпиране на пари, които ощетяват държавния бюджет и подкопават благосъстоянието и интересите на гражданите. Тези форми на престъпност водят до нарушаване на принципите за свободна конкуренция, ограничаване правата на потребителите и стопанската инициатива и влошаване на инвестиционния климат.
51. Общата или конвенционалната престъпност също продължава да заплашва всекидневието на гражданите; възникват зони на повишен риск за имуществото и живота на гражданите в отделни региони и населени места. Наблюдава се нарастване на несигурността сред хората, живеещи в населени места със значително намаляващ брой жители или в обезлюдяващи райони.
52. Проблеми за сигурността и интересите на гражданите възникват наред с престъпността и вследствие на лошото управление, бюрократизма, злоупотребите и неефективността в управлението на държавната и общинската собственост.
53. Относително високият ръст на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях дават основание да се говори за „война по пътищата”, чиито жертви всяка година стават стотици граждани.
54. В продължение на години се наблюдава влошаване на здравния статус на населението, както и изразени негативни тенденции в образователното и квалификационното равнище на значителни групи от българското общество, което е предпоставка и за недостатъчната интегрираност на някои общности, принадлежащи към етнически малцинства.
55. Възползвайки се от икономическата криза и разширяващите се възможности за пътуване, организираната престъпност се активизира в сферата на нелегалната миграция и трафика на хора, особено на жени и дори момичета, с цел сексуална експлоатация и включване в групи за улична престъпност. Системните и координирани действия на българските служби за обществен ред в сътрудничество със службите на други държави ограничиха значително мащаба на тези прояви и с това допринесоха за процеса на приемане на страната ни в ЕС.
56. Високата зависимост от енергийни ресурси създава уязвимост в икономически и политически план. Проектите за диверсификация на източниците и на маршрутите за доставка на енергийни ресурси имат отражение върху геополитическата обстановка на Балканите и в Европа и директна проекция върху националната сигурност на Република България.
57. Състоянието на транспортната, енергийната и комуникационната инфраструктура, недостигът на публични финансови средства и неефективното им управление влияят негативно върху националната сигурност.
58. Съществен конфликтен потенциал съдържат социалната несигурност и рязко изразената социална диференциация. Общественото чувство за социална справедливост ерозира поради случаите на неправомерно натрупване на богатство.
59. Рисковете за екологичната сигурност произтичат от замърсяване на почвата, водата и въздуха, унищожаване на природни ресурси в резултат на неправомерна дейност и занижен контрол, а също така от аварии или бедствия.
60. Постоянният процес на преустройство на службите за сигурност и обществен ред, без да е изработена стратегическа рамка за реформа, ограничи тяхната ефективност в защитата на сигурността и в борбата с престъпността.
61. Положени са правните основи, изградени са институциите и механизмите и са натрупани значителен опит и практика в защитата на класифицираната информация. Наблюдават се пропуски в превенцията срещу нерегламентирания достъп до нея.

ІІІ.3. Общи изводи за средата за сигурност
62. Външната среда за сигурност, която ще оказва влияние върху състоянието на националната ни сигурност, ще се характеризира с асиметрична многофакторност, висока динамика, неопределеност, нееднозначни и сложни за прогнозиране процеси.
63. Тенденциите в средата за сигурност показват, че в бъдеще може да възникнат нови конфликтни и кризисни ситуации в различни части на света, което ще налага рисковете и заплахите за националната сигурност и интересите на Република България да бъдат посрещани извън територията на страната като част от съюзните усилия в рамките на НАТО и ЕС.
64. Нито една държава няма да е може да се справи самостоятелно с рисковете и заплахите. Това налага търсенето на многостранни подходи при уреждане на важни проблеми на развитието и сигурността и засилва взаимозависимостта между политиките, предприемани на национално и международно равнище.
65. ООН, НАТО, ЕС, ОССЕ и други международни организации имат важна роля в областта на превантивната дипломация, управлението при кризи, следконфликтното стабилизиране, укрепването на демокрацията, спазването на правата на човека и върховенството на закона. Международните финансови, икономически и търговски организации разширяват своето влияние, което се отразява и върху средата за сигурност.
66. В условията на нарастващо влияние на външните фактори, вътрешните фактори ще продължават да запазват своето решаващо значение за състоянието на националната сигурност.

ІV. Политика за сигурност
ІV.1. Общи положения
67. Политиката за сигурност е насочена към повишаване на усещането за сигурност сред гражданите чрез създаване на необходимите условия и предпоставки за гарантиране на националните интереси, ограничаване на въздействието от рисковете и заплахите и оптималното разпределяне на ресурсите.
68. Политиката за национална сигурност е комплекс от взаимно свързани приоритети и секторни политики, съобразени с политиките за сигурност на ЕС и НАТО.
69. Приоритетите и политиките за сигурност имат еднакво значение и еднакво влияние върху системата за национална сигурност. Те са равнопоставени, а тяхната роля и място в конкретни ситуации и периоди се определя в зависимост от динамиката на средата за сигурност и необходимите действия за реализиране на националните интереси.

IV.2. Приоритети
70. Утвърждаването на принципите на доброто управление и противодействието на корупцията има решаващо значение за политиката за национална сигурност като цяло и по отделните сектори. То ще се реализира чрез:
Ø постоянно усъвършенстване на нормативната уредба, ограничаваща възможностите за прилагане на корупционни практики и на проявите на лошо управление;
Ø повишаване на ефективността, прозрачността и отчетността при функциониране на институциите;
Ø ясно разпределяне на задълженията и правомощията на политическите и административните равнища в органите на изпълнителната власт;
Ø повишаване компетентността на държавната администрация и на нейната ефективност;
Ø развиване способностите на служителите да установяват и противодействат срещу опитите за корумпиране;
Ø прилагане на съществуващи и разработване на нови форми на контрол спрямо политическите и административните равнища както от страна на обществени организации, така и от отделни граждани;
Ø развитие на взаимодействието, партньорството и участието на гражданите и техните организации при провеждането на антикорупционни политики и мерки от страна на изпълнителната власт.
71. Осъществяването на справедливо и в разумни срокове правораздаване формира доверието на обществото към държавното управление и гарантира правата на гражданите, нормалното функциониране на институциите и икономическите субекти. То ще се постига чрез:
Ø гарантиране на прозрачност и ефективност на всички етапи от правораздаването;
Ø повишаване на професионализма на полицията, прокуратурата и съда и развитие на формите за отчетност пред обществото;
Ø създаване на единна информационна среда за наблюдение и контрол на правораздавателния процес;
Ø гарантиране независимостта на съдебната власт и нейната защита срещу опити за нерегламентирано въздействие;
Ø създаване на ефективни форми за правораздаване по особено опасни за обществото и сложни за разследване престъпления.
72. Насърчаването на законните форми и прояви на стопанска дейност и гарантирането на приходите в държавния бюджет има съществено значение за ресурсното осигуряване на политиката за национална сигурност. То ще се постига чрез:
Ø подобряване на нормативната и институционалната среда за започване и развитие на стопанска дейност;
Ø ограничаване на сивата икономика, въвеждане на европейските стандарти и засилване ролята и ефективността на контролните органи;
Ø укрепване на органите за финансови одит при възлагане, изпълнение, наблюдение и контрол на обществени поръчки, концесии и публично-частно партньорство;
Ø развитие на формите на добро корпоративно управление и на културата на отчетност от страна на бизнеса и неговите представителни организации.

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Коментирайте първи!

Продължава...

Събота, 30 Март 2013 17:59

Нац. Сигурност

Написана от Mytio

IV.3. Секторни политики за сигурност
Политики за финансова и икономическа сигурност
73. Осигуряване стабилността на финансовата система и разработване на мерки за ранно предупреждение за наличието или вероятността от възникване на рискови процеси за паричната политика, финансовата стабилност и стопанския оборот, както и упражняването на постоянен контрол върху тях.
74. Запазване на макроикономическата стабилност, устойчивост на икономиката и финансовата система на страната спрямо международни финансови и икономически кризисни процеси. Поддържане на приетия обменен курс спрямо еврото до влизането на страната ни в еврозоната. Насърчава се конкуренцията на финансовия пазар.
75. Финансовите органи провеждат ефикасна фискална политика в сътрудничество с други държавни органи и в партньорство с организациите на гражданското общество и частните икономически субекти за осигуряване на постъпленията в приходната част на републиканския бюджет.
76. Органите за финансов контрол насочват усилията си към дейности и обекти, които оказват съществено влияние върху доверието в банковата система и нейната стабилност, върху спестяванията на населението и функционирането на системата за национална сигурност.
77. Защита на финансовите интереси на ЕС чрез ефективната превенция и противодействие срещу опитите за измами и злоупотреби, както и срещу неефективното управление или използване на средства на ЕС. Изгражда се общ подход за подобряване на взаимодействието с европейските партньори.
78. Поддържа се ефективен надзор и непрекъснатост на процеса на работа на платежните системи и финансовата инфраструктура. Прилага се комплекс от мерки за предотвратяване изпирането и фалшифицирането на пари, както и финансирането на екстремистка, терористична и друга забранена дейност.
79. Икономическият потенциал се развива чрез провеждане на политика за повишаване производителността на труда, намаляване потреблението на енергия и материали, преодоляване на технологичната изостаналост и обновяване на производствената база.
80. Предприемат са действия за създаване на среда за привличане на инвестиции и стимулиране на вътрешното потребление, както и за увеличаване износа на стоки и услуги с висока добавена стойност.
81. Балансираното икономическо развитие на регионите в Република България се осъществява чрез проекти по програми, финансирани от републиканския бюджет и от фондовете на ЕС.
82. Ефективното управление на пазарните механизми и ограничаването на влиянието на сивата икономика се осъществява, като се развива съществуващият консултативен и координационен механизъм и се търсят нови форми на сътрудничество с организации на работниците, служителите и на работодателите. Взаимодействието с частния сектор допринася за разработването на механизми за превенция на измами и изпиране на пари и за създаване на условия за икономическо и социално развитие в условия на ефективна конкурентна среда.

Политика за социална сигурност
83. Република България разглежда социалната сигурност като единство на високо качество в здравеопазването, материалните условия на живот, заетостта, социалното осигуряване и социалното подпомагане.
84. Неразделна част от обществото са гражданите, принадлежащи към етнически малцинствени общности. Политиката на страната е насочена към поддържане на традиционните отношения на взаимно уважение между гражданите от различен етнически произход и техните организации. Разработва се целенасочена политика за интегриране на емигранти в българското общество.
85. Република България насочва своите усилия към преодоляване на неблагоприятните за развитието на обществото демографски тенденции чрез създаване на икономически и социални условия, както и чрез развитие на добре обучено и ориентирано към знанията общество, което е способно да капитализира максимално своите ресурси от интелигентност и съзидателност.
86. Предпоставка за постигане на високо качество на социалната сигурност е модернизирането на основното и средното образование както в обществените, така и в частните училища чрез стриктно прилагане на националните стандарти. Развитието на висшето образование, изследователската и научната дейност е основа за предприемане на действия от стратегически характер при планирането и осъществяването на секторни и общи национални политики за развитие на личността и обществото.
87. Българското общество се развива на основата на принципа на солидарността, прилаган стриктно в социалнозащитни системи. Наред с това се насърчава частната инициатива за гарантиране на доходи чрез допълнително осигуряване. Държавата гарантира минимален доход и жизнено равнище на най-уязвимите групи. Държавата осъществява постоянен и системен контрол с цел защита на интересите на гражданите и недопускане на значими финансови измами и своевременно откриване нарушителите на финансовите интереси на гражданите и на техните организации.
88. Особено внимание се отделя на дейността по надзора на заразните болести, опазването на страната от внос и разпространение на инфекции, ограничаване възникването на епидемични взривове и епидемии, използването на биологични агенти с терористична цел, осигуряване на висок имунизационен обхват на населението и организирането на бърз отговор по възникване на ситуации, заплашващи общественото здраве. Специални действия се предприемат за превенция на масови заболявания сред уязвими и маргинализирани групи от населението.
89. В социалната политика се изхожда от позицията, че нарушенията в която и да е област водят до неблагополучия и отрицателни процеси в друга или във всички останали области. Това налага чрез консултативни и взаимно свързани управленски действия да се предприемат мерки за недопускане или за пресичане на отрицателните процеси още в самото им начало.
90. Насърчаването на заетостта и повишаването на квалификацията се подкрепят чрез изпълнението на различни политики, които осигуряват доходи от труд и възможност за личностна реализация.

Политика за енергийна сигурност
91. Стабилността на енергетиката като постоянен процес по предоставяне на жизненонеобходими обществени услуги за функциониране на обществото като цяло в условията на възможни терористични заплахи, природни бедствия и значими промишлени аварии заема съществено място в осигуряването на националната сигурност. Подобряването на енергийната сигурност като елемент от националната сигурност е дългосрочен процес, изискващ инвестиции и устойчива държавна политика.
92. Република България е заинтересована от изграждане на обща енергийна политика на ЕС. Тя подкрепя реализирането на стратегическите инициативи на ЕС за изграждане на необходимата инфраструктура и разнообразяване на енергийните доставки. Инициативите се осъществяват чрез действащата система за финансиране и въвеждането на нови и по–ефикасни финансови инструмент, от които приоритетно могат да се възползват страните от Югоизточна Европа предвид високата зависимост от един източник и незадоволителната енергийна инфраструктура.
93. Приоритет за гарантиране на енергийната ни сигурност е изграждането на междусистемни връзки с мрежите на съседни държави, на терминали за внос на втечнен природен газ, както и разширяване капацитета на газовото хранилище в Чирен за съхранение на природен газ и за увеличаване на дневния добив до необходимата за покриване на потреблението степен.
94. Република България подкрепя развитието на международните енергийни проекти в рамките на Южен коридор, на първо място сред които е проектът НАБУКО, който е приоритет на ЕС. Подкрепяме и международния енергиен проект „Южен поток”. Осъществяването им се съпровожда с експертиза за сигурност - гражданска, обществена, екологична и национална.
95. Развитието на ядрената енергетика има стратегическо значение за националната ни сигурност. Тя се подкрепя институционално предвид това, че е перспективен ресурс за производство на беземисионна електрическа енергия и поради натрупания успешен опит и професионален капацитет. При развитието й стриктно се спазват изискванията за управление на ядрените отпадъци и извеждане от експлоатация и мерките за сигурност.
96. Приоритет в политиката за енергийна сигурност е повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на енергоспестяването. В страната е налице огромен потенциал за икономия на енергия при нейното производство, пренос и потребление. Оползотворяването на този потенциал допринася за ускорен икономически растеж, без да се увеличава зависимостта от внос на енергия. Република България си поставя за цел значително намаляване на енергийния интензитет на брутния вътрешен продукт чрез подпомагане на политики, насочени към финансово стимулиране на енергийната ефективност, развитие на пазара на енергоефективни продукти и услуги, прилагане на регулаторни мерки и други механизми.
97. Енергийната сигурност на страната и повишаването на качеството на околната среда зависят от реализирането на политиката на Република България за увеличаване на дела в енергопроизводството на възобновяеми и алтернативни енергийни източници и заместването на електрическата енергия с природен газ.
98. Страната съдейства за технологичното развитие по отношение на ефективността на производството и внедряването на чисти въглищни технологии, както и за прилагането на технологични постижения, които са в съответствие с европейските изисквания и собствените икономически възможности.
99. Енергийната ни политика се основава на балансиран подход при комплексното използване на възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия, природен газ, въглищни технологии и ВЕЦ за гарантиране на енергийната сигурност и икономическата ефективност.
100. Република България провежда ясна и последователна регулаторна политика за гарантиране интересите на националната сигурност, обществото и гражданите при функциониране и развитие на енергийните мощности, на преносната и разпределителните мрежи.
101. Изграждането на значимите енергийни проекти изисква както експертиза за влиянието върху националната сигурност, така и екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите за опазване на защитените зони, за гарантиране сигурността на гражданите, обществото и държавата.
102. Ресурсното управление на енергийната сигурност придобива първостепенно значение. Управлението на ресурсите е част от стратегията за предотвратяване на кризисни ситуации и условие за надеждно функциониране на ключовата и критичната инфраструктура: енергийна, транспортна, комуникационна и информационна.
103. Република България изпълнява ангажиментите по Директивата за защитата на европейската и националната критична инфраструктура, което включва задължително възможности за съвместна дейност между публичния и частния сектор, базирани на взаимен интерес и експертни умения на партньорите за гарантиране защитата на обществените интереси и потребности чрез ефективно разпределение на средствата, рисковете и ползите в този процес.

Политика за сигурност в отношенията човек - природа
104. Политиката за сигурност се изразява в изпълнение на стандартите за екологична експертиза и защита и в присъединяване към глобални или регионални инициативи и екологични проекти, насочени към подобряване качеството на околната среда и защита на екологичната сигурност.
105. Съществен аспект в защитата на екологичната сигурност е предотвратяването, овладяването и преодоляването на последствия от промишлени аварии с изпускане на вредни емисии, трансгранично замърсяване на въздуха, водите и крайбрежната ивица, както и при наличие на заплаха за терористична дейност с използване на оръжия за масово унищожение.
106. Управлението на водните ресурси на страната се осъществява на основата на единна информационна система чрез междуинституционален механизъм за планиране, наблюдение и оценка.
107. Усилията се насочват и към създаване на работеща система за овладяване и преодоляване на последствията от природните бедствия е активното съдействие на гражданите и техните организации.

Политика за правосъдие и вътрешен ред
108. В областта на правосъдието Република България се приобщава пълноценно и интензивно към системата от принципи, цели, политики, норми и практики на ЕС. С влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз нашата страна стана част от европейското правно пространство и започна да прилага нова съвкупност от норми – правото на ЕС, което съществено се различава от международното и от вътрешното право на държавите членки. Този процес има съществено въздействие върху нормотворчеството и правоприлагането в нашата страна.
109. Формулираните в механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия показатели за напредък, свързани със структурата, отчетността и публичността на съдебната система, остават стратегически цели на реформата. Изпълнението на целите на механизма гарантира на българските граждани възможността да се възползват от пълния обем привилегии на европейското членство, а на българската съдебна система – способност да бъде реален участник в задълбочаващата се европейска интеграция в пространството на свободата, сигурността и правосъдието.
110. Специализацията на органите на съдебната власт се провежда в отговор на динамиката и развиващите са форми на организирана престъпност и корупция. Това налага своевременно разработване на специални разпоредби от материалното и процесуалното право.
111. Същевременно следва да се доразвива законодателството в посока на защита на правата на лицата, лишени от свобода, към инкриминиране на изтезания, злоупотребата със сила, помощни средства и оръжие в съответствие с Международния пакт за граждански и политически права и Европейската конвенция за правата на човека.
112. Службите на Република България за сигурност и обществен ред развиват взаимодействието помежду си и сътрудничеството с частните стопански субекти, гражданите и техните организации. В международен план те устойчиво развиват сътрудничество със структури на международни организации и на държави, с които са установени съюзнически или партньорски отношения.
113. При противодействието на глобалната заплаха от тероризъм основните усилия на службите за сигурност и службите за обществен ред се насочват към самостоятелно или в сътрудничество със съюзнически или партньорски служби предотвратяване и пресичане на опити за изграждане на структури на международни терористични и екстремистки организации на българска територия и за превенцията срещу тяхната дейност.
114. При противодействието на разпространението и незаконната търговия с оръжие, особено с малките оръжия и леките въоръжения, се развива сътрудничеството с партньорските служби на страните от НАТО и ЕС за стриктно спазване на ограничителните режими, за предотвратяване на рискови сделки и за недопускане на незаконно преминаване през територията на страната.
115. Стратегическа насока в политиката за вътрешен ред е развитието на полицейската дейност в услуга на обществото, което изисква и промяна на поведението на полицейския служител и на отношението му към гражданина.
116. Ефективното партньорство между полицията и структурите на гражданското общество се осъществява в условията на прозрачност и зачитане на правата и достойнството на гражданите. В условията на всекидневното общуване се изгражда взаимното доверие между служителите в полицията и гражданите.
117. Република България провежда политика на активна превенция срещу структуроопределящите фактори, които формират криминогенната обстановка и застрашават сигурността на гражданите. Овладяването на общата престъпност изисква всекидневно противодействие, изключващо толерантност към извършителите.
118. Развива се междуинституционален подход за постигане на целите по противодействието на общата, организираната и трансграничната престъпност, който се насочва към нормативно осигуряване и укрепване на системата за управление, повишаване на административния и оперативния капацитет, интегрирано управление на информационния ресурс, постигане висока степен на съвместимост с тенденция към интегрирани действия с международни организации и институции на ЕС и с държави, с които са установени партньорски отношения.
119. Борбата срещу трафика, разпространението и производството на наркотични вещества и прекурсори се осъществява чрез повишаване ефективността на правоприлагащите и контролните органи и на тяхното сътрудничество с гражданите и техните организации.
120. Държавните институции и органите на местното самоуправление в сътрудничество с частните стопански субекти, гражданите и техните организации създават условия за трайното намаляване броя на пътнотранспортните произшествия и на последиците от тях чрез предприемане на интегрирани мерки за осигуряване безопасността на движението.
121. В процеса на присъединяване към Шенгенското пространство Република България гарантира сигурността на външните граници на ЕС чрез ефективен граничен контрол. Компетентните органи взаимодействат с Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите - членки на ЕС, със съседните и други европейски държави. Страната изгражда национална Система за интегрирано гранично управление.
122. Ефективното реагиране при кризи и защитата на гражданите, на тяхното имущество и на критичната инфраструктура при пожари, бедствия, аварии и от целенасочени посегателства се постигат чрез комплексен подход към изграждане на интегрирана, гъвкава и устойчива национална система за управление. Изгражда се капацитет за превенция, ранно предупреждение и управление при кризи на основата на информация и възможност за обмен на данни и чрез използване на космически и други високи технологии. За ефективно управление при кризи се развиват интегрирани военни и граждански способности за действие в страната и в рамките на ЕС.
123. Противодействието на корупцията се постига чрез прилагане на комплексни мерки, насочени към развиване на междуинституционалния подход; укрепване на системата за управление; нормативно осигуряване; административен капацитет; интегрирано управление на информационния ресурс; взаимодействие и международно сътрудничество и оперативно управление. Повишаването на ефективността в работата на органите на местната власт и на местното самоуправление се постига чрез включване на гражданите в процеса на реализиране целите на местното самоуправление. Институциите и неправителствените организации работят за формиране на устойчиви нагласи и активна гражданска позиция в обществото за намаляване на търпимостта към корупцията чрез използване на възможностите и на образователните политики и информационните кампании.
124. Държавата в сътрудничество с гражданите и техните организации планира, организира и провежда дейности за възпиране употребата на езика на омразата и за противодействие срещу прояви на ксенофобия, етническа, религиозна или друга нетолерантност.
125. Политиката на Република България е насочена към повишаване нивото на защита на класифицираната информация и на личните данни при осигуряване на достъп до обществена информация. Законовата уредба, институциите и механизмите за защита и ползване на информация се развиват в сътрудничество с гражданите и техните организации. Укрепва се и се разширява международноправната основа за сътрудничество със структури на ЕС и НАТО, със страните членки и с други държави.
126. Развива се институционалният и гражданският потенциал за противодействие срещу киберпрестъпността. Осъществява се сътрудничество с частния бизнес във високите информационни и комуникационни технологии. Сътрудничеството в ЕС и НАТО за реагиране при компютърни инциденти е част от политиката за сигурност.

Външна политика за сигурност
127. Външната политика на страната е насочена към гарантиране сигурността на държавата и нейните граждани в съответствие с националните интереси и международните отговорности; тя допринася за мира и стабилността в света, развива добросъседството и доверието между страните и народите. Република България се придържа към принципите и целите на Устава на ООН и подкрепя усилията за реформиране на организацията с цел укрепване на способността й за постигане на поставените пред нея цели.
128. Република България се стреми към утвърждаване и засилване ролята на НАТО в изпълнението на политическите и оперативните отговорности. Страната ни се стреми към задълбочаване на политическия диалог в него, към успешното участие на Република България в операции и мисии на НАТО и трансформацията на Алианса, включително чрез участие в многонационални проекти и изграждане на обща противоракетна отбрана. Активно подкрепяме политиката на НАТО на „отворени врати”, водени от убеждението, че европейската и евро-атлантическата перспектива са най-успешният инструмент за укрепване на стабилността и сигурността.
129. Република България продължа активно да участва в колективните усилия на държавите - членки на ЕС, за координирано и ефективно провеждане на политики и прилагане на инструменти в сферата на международните отношения. От съществено значение е Общата политика за сигурност и отбрана да се развива и да допринася за укрепване на трансатлантическото сътрудничество. Страната ни развива национален капацитет за участие в общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително в операции и мисии за управление на кризи. Република България ще засилва приноса и отговорностите си в политиката на разширяване на ЕС. В рамките на Европейската политика за съседство тя ще се стреми към балансиран подход към източните и южните съседи на ЕС, който да води до укрепване на неговите позиции като глобален фактор за сигурност.
130. Стратегическа цел е укрепването на единството на евро-атлантическата общност и утвърждаването на водещата й роля в областта на сигурността в Европа и в света. Трансатлантическите отношения на Република България се развиват хармонично и балансирано с цел осъществяване на приоритетите в областта на външната политика и сигурността.
131. Приоритетно значение има многостранният подход за гарантирането на мира и сигурността в Европа и в света и противодействието на рисковете и заплахите пред тях. Във външната си политика се придържаме тясно към принципите и целите на Устава на ООН и подкрепяме усилията за реформиране на организацията с цел укрепване на способността й за постигане на поставените пред нея цели.
132. Република България активно участва във формирането и осъществяването на отношенията на ЕС и НАТО с Руската Федерация, като се придържа към позицията, че е необходимо прилагането на цялостен подход към взаимоотношенията по въпросите на сигурността и сътрудничеството при зачитане на целите, принципите и ценностите, залегнали в Устава на ООН, Договора за Северноатлантическия съюз, Договора за ЕС, Статута на Съвета на Европа и в основополагащите документи на ОССЕ.
133. Република България активно подкрепя европейската и евро-атлантическата интеграция на държавите от Западните Балкани при изпълнението на съответните критерии. Външната ни политика е насочена към неутрализиране на риска от възникване на междуетнически конфликти. Страната ни насърчава укрепването на институциите на демокрацията, пазарната икономика, гарантирането и защитата на правата на човека, включително на гражданите, принадлежащи към малцинствени общности. Особено внимание се отделя на установяването на стабилни и трайни добросъседски отношения и на тяхното предефиниране на основата на съвременните европейски принципи и ценности.
134. В Черноморския регион Република България се стреми към утвърждаване на активната си роля в двустранен и многостранен план в подкрепа на мира и сигурността в района, в т.ч. енергийната сигурност, и за реализирането на икономически програми и инфраструктурни проекти с регионално и общоевропейско значение в контекста на приоритетните направления на дейност на ЕС и НАТО.
135. Република България съдейства на международната общност в усилията за установяване на траен мир в Близкия изток и за неутрализиране на заплахи в областта на тероризма, екстремизма и разпространението на ОМУ. Страната ни подкрепя водещата роля на САЩ в близкоизточния мирен процес и дава своя принос за разширяване ролята на ЕС в региона. Развиваме традиционните и установяваме нови контакти в сферата на икономиката, политиката и междучовешките отношения.
136. Република България продължава да участва пряко в усилията на международната общност за неутрализиране на свързаните с негативните процеси в Афганистан транснационални заплахи, като тероризъм, наркотрафик, организирана престъпност и нелегална миграция. Страната ни участва във всеобхватните усилия за трайно укрепване на сигурността, стабилността и икономическото възстановяване на Афганистан.
137. Република България участва в сътрудничеството между държавите - членки на ЕС, в областта на неразпространението на ОМУ, разоръжаването и контрола на въоръженията. Тя провежда политика в областта на експортния контрол при спазване на поетите политически ангажименти по линия на многостранните договорености и отчитайки наложените международни санкции по линия на ООН, ЕС и ОССЕ.
138. Република България подкрепя усилията на организации на чуждестранни граждани от български произход за запазване на тяхната културна идентичност. Нов акцент във външнополитическата дейност на страната е активната защита и предоставянето на консулски и други услуги на бързо увеличаващите се български общности във все по-голям брой страни.
139. В изпълнение на стратегическите си цели в областта на външната политика и сигурността Република България ще продължи да изгражда компетентна, лоялна и ефикасна професионална дипломатическа служба, притежаваща необходимите материални, човешки, технологични и финансови ресурси, за да се справи с нарастващите си отговорности и задачи в двустранен и многостранен план.

Отбранителна политика
140. Стратегическа цел на отбранителната политика е защита и утвърждаване на националните интереси чрез развитие, усъвършенстване и използване на адекватни отбранителни способности и изграждане на единен комплект оперативно съвместими въоръжени сили, способни да изпълнят целия обем от задачи, породени от тенденциите в развитието на геостратегическата среда на сигурност.
141. Формирането и осъществяването на отбранителната политика се основава на:
Ø споделената отговорност за сигурността, адекватното участие и използване на механизмите на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС;
Ø характеристиките на средата за сигурност, рисковете и заплахите и произтичащите от тях сценарии за използване на въоръжените сили;
Ø състоянието на отбранителните способности и плановете за тяхното развитие;
Ø наличните ресурси;
Ø възможностите за участие в многонационални проекти при активно включване на българската индустрия и изследователски центрове.
142. Изпълнението на стратегическата цел на отбранителната политика се основава на членството на страната в НАТО и ЕС. Ефективността на нашето членство в тези организации е от критична важност за максимално оползотворяване на възможностите, които то предоставя.
143. Приносът на страната към усилията на международната общност в подкрепа на мира и стабилността включва участие в съюзни и коалиционни операции с формирования от въоръжените сили, службите за сигурност и обществен ред и с граждански способности.
144. Въоръжените сили и институциите, осигуряващи отбранителни способности, съсредоточават усилията си за:
Ø развиване, поддържане и предоставяне на необходимите военни и други способности за колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС;
Ø участие в мисии и операции за укрепване на международния ред и сигурност;
Ø изграждане на нова система на организация, подготовка и използване на доброволен резерв на въоръжените сили за тяхното доокомплектоване;
Ø поддържане и предоставяне на способности, както и формиране на териториален резерв за мирно време в подчинение на областни управители и кметове на общини за подкрепа на населението и защита на националната критична инфраструктура при предотвратяване и ликвидиране на последствията от бедствия и аварии;
Ø създаване на система за доброволна военна подготовка на български граждани за защита на Отечеството.
145. Националната отбранителна стратегия определя целите, функциите, задачите, изграждането, развитието и използване на въоръжените сили и отбранителните способности. Развитието на отбранителните способности се анализира и оценява чрез провеждането на периодични прегледи на отбраната или структурите на силите, реализира се с изпълнението на планове за развитие на въоръжените сили и се отразява ежегодно в доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.
146. Приоритет на отбранителната политика е развитие на модерна отбранителна институция, основана на интегрирана система за ефективно управление на отбраната под граждански и парламентарен контрол. Това изисква прилагане на:
Ø съвременен отбранителен мениджмънт, основан на ефективното използване на финансовия ресурс, осигуряващ връзката между дългосрочното планиране и постигането на зададените резултати, в съответствие с принципите на отчетност и прозрачност;
Ø планиране, основаващо се на способности и вероятни сценарии за тяхното използване;
Ø технологично превъоръжаване на системата за отбрана и на въоръжените сили с прилагане на опита от участието в мисии и операции, постиженията и резултатите от изследванията в областта на отбраната;
Ø подготовка и обучение на хората в отбраната в съответствие със съвременните съюзни стандарти;
Ø увеличаване на участието ни в структури, програми и проекти съвместно с нашите съюзници и партньори в рамките на агенциите на НАТО, Европейската агенция по отбраната и реализация на програмата на ЕС за изследвания по сигурността и иновации; създаване на максимални възможности за включване на националната отбранителна технологична и индустриална база и изследователски/иновационни способности;
Ø актуализиране на концепции и доктрини за развитието и използването на военните и гражданските компоненти на системата за отбрана.

V. Система за национална сигурност
V.1. Основни насоки за действие на системата за национална сигурност
147. Системата има за цел да поддържа в оптимално състояние националната сигурност, да повишава управляемостта на държавните органи при активно включване на гражданите и техните организации и да функционира ефективно за реализиране на тази стратегия. Сигурността на гражданина е основен критерий за нейната ефективност.
148. Целите на стратегията могат да бъдат постигнати само при наличие на нормативно регламентиран и институционално организиран процес на диалог, консултиране и взаимодействие между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, президента на републиката и гражданите и техните организации.
149. Законите и подзаконовите нормативни актове в областта на националната сигурност се разработват съобразно динамиката на обществените отношения и в съответствие с принципите и насоките, посочени в стратегията. Нормативната уредба се изгражда за постигане на единно правно пространство в сферата на националната сигурност, при което не се допуска възникване на противоречия между правни норми, институционални и функционални структури и механизми.
150. Гражданите и техните организации са потребители на системата за национална сигурност и същевременно участват активно според своите възможности в нейното функциониране. Държавата осигурява възможната прозрачност на системата към гражданите и съдейства за развитието на капацитета на гражданското общество за осъществяване на дейности в интерес на националната сигурност.
151. Народното събрание в областта на националната сигурност приема закони, Стратегия за национална сигурност, доктрини и други документи от своята компетентност, с които задава параметрите на политиката за национална сигурност. То оценява нейното състояние и изпълнението на задълженията от страна на държавните институции. Дава препоръки към органите на държавната власт и управление, към органите на местното самоуправление и гражданите и техните организации.
152. Пълномощията на президента в областта на националната сигурност са определени в Конституцията и законите на страната. Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и възглавява Консултативния съвет за национална сигурност.
153. Консултативният съвет за национална сигурност към Президента на републиката формира политико-консултативното равнище в системата за национална сигурност. Неговата роля е да формира широко обществено съгласие по проблемите на националната сигурност.
154. Изпълнението на политиката за национална сигурност е отговорност на Министерския съвет. Тя се осъществява чрез органите на централната и териториалната изпълнителна власт. Органите на местното самоуправление и на местната власт и органите на съдебната власт допринасят съобразно своите компетенции за реализирането на политиката за сигурност. Ефективността на системата зависи от взаимното доверие и сътрудничество между държавните институции, частния сектор, неправителствените организации и гражданите, а също така и със страните партньори за обмен на информация и съвместни действия.
155. Министерският съвет внася в Народното събрание годишен доклад за състоянието на националната сигурност до края на март.
156. Националните ресурси за организация и функциониране на системата за сигурност се планират от Министерския съвет в консултация с Президента на републиката и със съответните постоянни комисии на Народното събрание.
157. Министрите, ръководителите на ведомства и областните управители носят отговорност за състоянието на националната сигурност в сферата на своята компетентност. За целта те създават необходимата функционална и структурна организация.
158. Институционалният капацитет се изгражда на основата на принципите за постоянно функционално взаимодействие и оперативна самостоятелност. Не се допуска едновременното съществуване на дублиращи се структури, както и свръхконцентриране на правомощия, компетенции и ресурси в една институция. Водещ е принципът на разделяне на компетенциите и постигане на висока степен на координация. При определяне на съотношението между ръководния, административния и изпълнителския състав се спазват принципите за минимален брой звена за вземане на управленско решение и оптималност на структурите и длъжностите.
159. Инструментариумът за управление и функциониране на системата за национална сигурност включва:
Ø анализ и оценка на състоянието и тенденциите в средата за сигурност и предприемане на превантивни действия;
Ø своевременен и адекватен обмен на информация;
Ø планиране, подготовка и управление на изпълнението;
Ø прилагане на широк и системен междуинституционален подход;
Ø координация в работата на компетентните институции и организации;
Ø методология и методика за оценка на системата за сигурност и нейните компоненти във връзка с тяхното ресурсно осигуряване и постигнатия резултат;
160. механизми за оценка на предприетите действия и постигнатите резултати с цел повишаване на тяхната ефективност и ефикасност;
161. изграждане на система за вътрешен контрол и корекция на системата за национална сигурност.
162. Съществен елемент от системата за национална сигурност са консултативните и координиращите органи към Министерския съвет, осъществяващи дейност в сферата на сигурността, обществения ред, превенцията и противодействието на корупцията и за развитието на националната отбранителна индустриална база. Те координират оперативното изпълнение на държавната политика и предоставят необходимата консултация на правителството и съответните органи на държавната власт при подготовката и изпълнението на решенията от тяхна компетентност.
163. Съветът по сигурността е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет, който определя стратегическите задачи на изпълнителните органи от системата за национална сигурност, взема решения за управление при кризи, съгласува планирането на ресурсите за постигане на синергичен ефект при тяхното използване и координира изпълнението на взетите решения. Съветът създава организация и следи за изпълнението на стратегията. Съставът и функциите на Съвета по сигурността и на неговите звена се определят от Министерския съвет.
164. Дейността на Съвета по сигурността и на неговия секретариат се подпомага от органите и структурите на централната и териториалната изпълнителна власт и чрез привличане на експерти. Дейността на секретариата са финансира по отделна програма в рамките на бюджета на Министерския съвет.
165. Разузнавателните и контраразузнавателните служби, а при необходимост и службите за обществен ред, независимо от своята подчиненост осъществяват дейността по защита на националната сигурност в рамките на разузнавателна общност. Разузнавателната общност се състои от държавни органи, които осъществяват информационна и аналитична дейност за оценка на рисковете и заплахите за националната сигурност, на техните източници и които планират и осъществяват противодействие срещу тях.
166. В сферата на външното разузнаване се осъществява дейност за:
Ø разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства срещу националните интереси и срещу действия, застрашаващи или увреждащи политическите, икономическите и военноотбранителните способности.
Ø защита на националната сигурност и противодействие на международния тероризъм и екстремизъм, организираната престъпност и наркотрафика, незаконното разпространение на продукти и технологии под международен контрол, както и на оръжия за масово унищожение, прането на пари и други рискове и заплахи, насочени срещу интересите на Република България и на нейните съюзници и партньори.
Ø защита и утвърждаване на националните исторически и духовни ценности и на културното наследство;
Ø придобиване на информация, необходима за вземане на стратегически решения за запазване и увеличаване благосъстоянието на гражданите, обществото и държавата и за тяхното развитие.
167. Подготовката и запазването на човешкия ресурс има особено голямо значение за функционирането на системата за национална сигурност. Държавата изгражда нормативно и ресурсно осигурена подсистема от програми, институции и гъвкави организационни форми за обучение и повишаване квалификацията на служителите в държавни институции, а също така и на гражданите и техните организации.
168. Държавните институции прилагат гъвкави форми за използване на професионалния капацитет и натрупания опит на български граждани, преминали служба в сферата на националната сигурност.
169. Системата за обучение осигурява обща и специализирана подготовка за информационно осигуряване на политиката за национална сигурност, за провеждане на специфични дейности при кризи и осъществяване на други действия по реализиране на националните интереси.
170. Държавните институции, висши училища и други образователни структури, както и организации на гражданското общество провеждат дейности за натрупване на опит и знания и за разработване на иновативни решения, като ползват чуждестранната и международната теория и практика.
V.2. Контрол и отчетност на органите с преки отговорности към системата за национална сигурност
171. Демократичният контрол над системата за сигурност се осъществява от Народното събрание и организации на гражданското общество. Институциите на изпълнителната власт се отчитат пред Народното събрание и предоставят информация на гражданското общество в съответствие с изискванията на закона.
172. Народното събрание осъществява парламентарния контрол над дейността на системата за национална сигурност.
173. Съветът по сигурността и представените в него институции предоставят еднаква по обем и съдържание информация на Президента на републиката и на председателя на Народното събрание.
174. Министър-председателят, министрите, ръководителите на ведомства, областните управители, органите на местната власт и на местното самоуправление отговарят за създаването на механизми за своевременно информиране на обществото за своите действия по изпълнение на политиката за национална сигурност.

VІ. Заключение
175. Стратегията за сигурност на Република България отразява интересите на гражданите, обществото и държавата в контекста на разбирането за същността на националната сигурност при условията на конкретна среда за сигурност и действие на съществуващите фактори. Министерският съвет предлага своевременно актуализиране на стратегията в съответствие с промените в приоритетите на развитие на страната, в средата за сигурност и наличните ресурси.

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Коментирайте първи!

Продължава...

Събота, 30 Март 2013 17:54

комисия за досиетата

Написана от Mytio

На 23.08.1990 г. Седмото ВНС създава Анкетна комисия за досиетата на депутатите с председател Георги Тамбуев, зам.-председател Румен Данов и секретар Александър Стамболийски, а през декември същата година се приема и Правилник за работата на комисията. На 02.12.1990 г. лидерът на КТ “Подкрепа”, д-р Константин Тренчев обявява, че д-р Петър Берон, председател на Националния координационен съвет на СДС е доносник на ДС с псевдоним агент „Бончо”. Изявлението се предшества от дописка във в. Дума от 22.11.1990 г. за агент Бончо. На 4 декември 1990 г. по искане на Петко Симеонов НКС гласува оставката на Берон от председателския пост в СДС. На 22.04.1991 г. в.”Факс”, бр. 24, публикува “Списък на доносниците във ВНС” (1990-1991). Списъкът се разделя на рубрики:
"Депутати във ВНС, подписали декларации за сътрудничество с Шесто управление на Държавна сигурност или предшестващите го структури" - с 22 имена;
Народни представители във ВНС, поели определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление" - с 8 имена;
"Щатни служители на Шесто управление, депутати във ВНС" - 3 имена.
Работата на комисията “Тамбуев” е сериозно възпрепятствана от тогавашното ръководство на МВР. Преди парламентарната комисия за досиетата в Седмото Велико народно събрание да оповести доклада си пред депутатите, във в. "Факс" е публикуван списък с агентите на ДС в парламента. В него се оказват само репресирани от комунистическия режим, главно земеделци, принуждавани да подпишат документ за сътрудничество с ДС, докато са били на лагер или в затвор. ВНС не приема доклада на комисията.
Във връзка с тази публикация парламентът приема решение, в което се казва:
“Публикациите и всякаква друга форма на списъци с разгласяване на имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби са противозаконни. Великото народно събрание счита, че информацията, съдържаща се в направените вече публикации, е непълна и недоказана....... Позоваването или ползването по какъвто и да е начин на такива материали е недопустимо и наказуемо съгласно закона”. През 1992 г. в 36-то НС законопроекти за разсекретяване на досиетата внасят Едвин Сугарев, Георги Марков и др., но до дебати не се стига. На 12.03.1992 г. в. “Репортер 7” публикува “оня списък” с агентите на ДС в дипломатическите мисии.
• На 13.12.1992 г. Филип Димитров, който по това време е премиер в оставка, издава заповед № 215, в която се казва: ”На лица - депутати, министри, началници или техни заместници, на държавни институции, за които в масмедиите са разпространени твърдения, че са сътрудничили на службите на бившата ДС, при поискване, след надлежна проверка и установяване на неверността на твърдението да се издава удостоверение, че не са били такива.”
*Решение на НС: Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на Органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на РБ /обн. ДВ, бр. 86 от 21.10.1994 г./. Това решение на НС до ден днешен съществува в правния мир, но никой никога не се е съобразявал с него.Народното събрание на основание
* чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България. РЕШИ: Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България (обн., ДВ, бр. 31 от 1990 г.; изм., бр. 90 и 99 от 1992 г.)

1.3.4.ПЪРВИ ЗАКОН”Закон за достъп до документите на бившата ДС РУ на ГЩ от 30.07.1997 г.”
• Комисията „Бонев” 1997-2001 г. – дейност на комисията „Бонев”

През 1997 г. се приема Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и *РУМНО. С този закон се слага началото на първото официално разсекретяване на досиетата на висшите магистрати, политици и администратори. Законът се приема на 30.06.1997 г. след 8-часови дебати с мнозинство от 147 гласа. Изпълнението на закона се възлага на Министерски съвет. Законът предвижда да се извършва проверка за принадлежност към бившата ДС на определени категории лица като щатни, нещатни служители и сътрудници на ДС. Впоследствие след решение на Конституционния съд от 22.09.1997 г. Категорията “картотекирани”(лица за които липсват безспорни доказателства) отпадат от обсега на закона, тъй като според съда като сътрудник на бившата ДС следва да се определя само лице, за което са налице безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация. Проверката за принадлежност се извършва по отношение на 32 категории лица от всички ръководни длъжности в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и редовите членове на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията и др. За целта се създава комисия с председател Богомил Бонев, министър на вътрешните работи, и членове директорите на НСС, НРС, военното контраразузнаване, разузнавателното управление на ГЩ, НСО и служба “Архив” в МВР, която да проверява кой от висшите управленски кадри има досие в бившата ДС. Характерното за тази Комися е, че в нея няма представители на Гражданското общество.
* РУМНО- Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана.
В изпълнение на Закона, Всеки тражданин на Р.България може да поиска с писмена молба до председателя на комисията справка дали за него е събирана информация от ДС. Тези, за които има обособени самостоятелни преписки и дела, могат да видят досиетата си. МВР трябва писмено да уведоми молителите за времето и мястото за запознаване с документите.
На 22.10.1997 г. на открито заседание на парламента министър Богомил Бонев огласява имената на 23 лица, за които има безспорни доказателства за принадлежност към ДС. От 1 септември 1997 г. читалнята на МВР отваря врати за всички желаещи да видят досиетата си. По данни на служба “Архив” - МВР за периода 1997 г. – 2001 г., са проверени за принадлежност към ДС 1504 лица, кандидати да заемат съответна ръководна длъжност, 24 000 молби на граждани, 40 000 кандидати за кметове и общински съветници.
• По времето на съществуването на комисията „Бонев”, са сътворени и разпространени няколко мита:
Първи мит: Комисията подборно и по целесъобразност обявява само определени имена. Пример е твърдението, че Комисията не е обявила имената на всички лица, за които има данни, че са били сътрудници на ДС.
Известно е решението на Конституционния съд да не се обявят имената на лицата, за които липсват безспорни доказателства за принадлежност или за т. нар. категория лица – “Картотекирани”, а този процент е многократно по-голям от лицата с безспорни доказателства.
Втори мит: Правителството, в частност Полицията не решават проблема с разсекретяването на документите и осигуряването на свободен достъп до архивите на ДС.
По време на дейността на Комисията “Бонев”, бе осигурен свободен достъп на граждани, различни категории специалисти до документите на ДС. Всеки кандидат за “власт” е проверяван от Комисията и резултатите от проверката са изпращани на институцията в която кандидатства съответното лице. Създадва се АИС *“ЗДДБДС” и избори, с данни от проверяваните лица. Гражданите, за които има информация, че са обекти на ДС по определен специален правилник и ред са канени в Читалня на МВР да се запознаят с наличните документи. Също така редица историци, журналисти, кинодеци и др. имат свободен достъп до необходимите им документи.
• Въпреки тези инсиноации, погледнато реално с приемането на Закона Закон за достъп до документите на бившата ДС РУ на ГЩ от 30.07.1997 г се слага добро начало за решаването на острия проблем сразсекретяването и свободния достъп до архивите на ДС.

1.3.5. ВТОРИ ЗАКОН:Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.(Загл., изм., ДВ, бр. 24 от 13.03.2001 г. )
• 2001-2002 г. – дейност на комисията „Андреев”
През 2001 г. парламентът приема законодателни промени, които значително разширяват обсега на действие на Закона за досиетата. Създава се постоянно действаща парламентарна комисия, която периодично публикува официални списъци на агентите на ДС. Разсекретената информация е общодостъпна в Интернет.
На 28.02.2001 г. 38-то Народно събрание приема Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Законът урежда достъпа и разкриването на информация, съхранявана в документите на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ на ГЩ), както и документите на бившия разузнавателен отдел на Гранични войски, включително техните
* ЗДДБДС- Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
предшественици и правоприемници в периода от 09.09.1944 г. до 25.02.1991 г. Проверката за принадлежност се извършва по отношение на лица, които след 10 ноември заемат публична длъжност или са извършват публична дейност. Тази формулировка значително разширява кръга от лица, които попадат в обсега на закона. Публични длъжности и дейности, за които се изисква отваряне на досиетата.
Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб се създава на основание на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, приет през март 2001. Комисията е мандатна и постоянно действаща. Има седем членове - петима, избрани от Народното събрание, двама - от Министерския съвет. Членовете, избрани от Народното събрание, са предлагат от петте парламентарно представени партии. Комисията започва работа на 6 април 2001 г., в самия край на управлението на СДС. Основната й дейност и задължения са в три направления:
1. Проверка и разкриване на сътрудниците на комунистическите тайни служби, които от падането на тоталитарния режим насам са заемали или заемат определени публични длъжности или са извършвали или извършват определена публична дейност.
2. Издирване, събиране, анализиране, оценка и разкриване на документи на комунистическите тайни служби.
3. Осигуряване достъп на засегнатите от комунистическите тайни служби лица до цялата налична информация за тях, събирана от тези служби.
Дейността по този закон се осъществява от две комисии:
- седемчленна постоянно действаща Комисия за установяване на принадлежност към бившата ДС и бившето РУ на ГЩ. Тази комисия има за задача да издирва, събира, анализира и оценява документи, които съдържат информация за дейността на бившата ДС и бившето РУГЩ. Тя трябва да изготвя, публикува и поддържа постоянен доклад за извършената от нея дейност в Интернет, както и да осигурява достъп на засегнатите лица до документите. Председател на Комисията е Методи Андреев (СДС), зам.-председатели са Евгений Димитров (Евролевица), Красимир Вълев (Народен съюз), членове: Христо Марински, за когото през 2007 г. излиза информация, че е в резервния щат на КДС. Методи Андреев заявява, че той е бил включен, защото МВР е изнесло невярна информация за несвързаност с тайните служби, Мохамед Реджеп, Веселин Ангелов и Владимир Велков. Комисията е известна на българската общественост като “Комисията Андреев”. Втора независима комисия, също мандатна, но не постоянно действаща, проверява данните за причастност към Държавна сигурност и одобрява огласяването на имената на сътрудниците. Тя се състои от председател, предложен от президента, двама съдии и двама прокурори.
Комисията няма директен достъп до архивите на бившата Държавна сигурност. Тя подава запитвания до МВР и спецслужбите, които се разпореждат с тези архиви, и получава или не получава отговор от тях - в закона няма задължителен срок за отговор.
- петчленна непостоянно действаща Комисия за разкриване на принадлежност, която има за задача да разкрива имената на българските граждани, за които комисията “Андреев” установява по безспорен начин, че са щатни или нещатни сътрудници на ДС или РУГЩ, както и облагодетелстваните лица от тези структури. Председател е Георги Ананиев, секретар на президента Петър Стоянов по въпросите на националната отбрана, членовете се определят от председателя на ВКС и от главния прокурор. В няколко поредни доклада Комисията “Андреев” огласява имената на политици, общественици, интелектуалци с агентурно минало.

Доклади:
o На 21.05.2001 г. Комисията по досиетата обявява в своя първи доклад 52 имена на народни представители в парламентите от 1990 г. до 2001 г., за които се установява по безспорен начин принадлежност към службите на бившата ДС. Проверени са 1225 депутати. Сътрудници са 129. От тях има 51 картотекирани лица, за които липсват лични и работни дела. За други 21 „спорни лица” има документи, но те не са достатъчни доказателства. За 5-има са получени мотивирани доклади от спецслужбите с искане да не се разсекретяват. По тези причини имената на 76 бивши депутати не са обявени. Повечето от огласените имена присъстват и в списъка на бившия вътрешен министър Богомил Бонев.
o На 01.06.2001 г. Комисията по досиетата обявява резултатите от проверката си на 5679 кандидат-депутати от 54 партии, регистрирани за участие в парламентарните избори на 17 юни 2001 г. В доклада са огласени 170 имена на сътрудници на бившата ДС и на РУ на ГЩ. Доньо Донев от НДСВ, Божидар Димитров и Кръстьо Петков от Коалиция за България, са изненадите в списъка на кандидат-депутатите с агентурно минало. Коалиция Национално движение “Симеон Втори” излиза с декларация, че ще отстрани от листите си кандидатите, включени в списъка на комисията.
Божидар Димитров и Кръстьо Петков остават в листите на “Коалиция за България”. Пред журналисти Димитров по този повод заявява: "Не съм бил доносник, а сътрудник на разузнаването и не считам за позорящ факта, че съм работил за обогатяването на българската история. Тази работа вършех и след като прекратих дейността си на разузнавач - като историк издирвах и заснемах документи от нашата история, напуснали страната ни" На 11.06.2001 г. Комисията “Андреев” огласява още 34 имена на кандидат-депутати за 39-то НС, за които има безспорни доказателства за сътрудничество с бившата ДС. На 26.06.2001 г. Комисията “Андреев” представя поредния доклад, който съдържа имената на сътрудниците на бившата ДС и РУ на ГЩ в последните 7 редовни и 2 служебни правителства от 1990 до 2001 г.
o На 22.10.2001 г. Комисията публикува доклад за проверката на регистрираните в ЦИК кандидати за президент и вицепрезидент на Република България за изборите, насрочени за 11 ноември 2001 г. В доклада се казва, че няма доказателства, които по безспорен начин да доказват принадлежност към бившата ДС и РУ на ГЩ на регистрираните кандидати.
На 11.01.2002 г. Комисията “Андреев” представя имената на „доносниците” от IX НС, което бе последното преди 1989 г.
o На 11.02.2002 г. Комисията “Андреев” представя доклад, в който съобщава, че Веселин Стойков, член на СЕМ / Съвет за електронни медии/ е нещатен сътрудник на ДС. Още същия ден СЕМ го освобождава от поста.
o На 20.03.2002 г. в поредния си доклад Комисията представя разсекретеното досие на журналистката Божана Димитрова, което съдържа 63 страници, от които се вижда, че тя е доброволен нещатен сътрудник в първи отдел /за работа с интелигенцията/ на бившата Държавна сигурност от 1975 до 1978 год. Тя е изключена като сътрудник през 1978 г. Псевдонимът й е бил "Цветанова". Божана Димитрова е проверявана като новоизбран член на Управителния съвет на БНР по искане на СЕМ.
* На 24.04.2002 г. 39-то Народно събрание приема Закона за защита на класифицираната информация. Той отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно
§ 37. (1) Този закон отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (обн., ДВ, бр. 63 от 1997 г.; бр. 89 от 1997 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 24 от 2001 г.; бр. 52 от 2001 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 28 от 2002 г.).
(2) Предвидените средства по Закона за държавния бюджет за 2002 г., както и дълготрайните материални активи на прекратилите действието си държавни органи по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб се предоставят на Държавната комисия по сигурността на информацията.
управление на ГЩ. Парламентът гласува списъка на Чл. категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. В този списък е организационната и щатна структура на службите за сигурност и за обществен ред и обобщените данни за личния им състав. Данни, коитомогат да спомогнат за установяване на лица, които сътрудничат или са сътрудничили на службите за сигурност и обществен ред също са секретни. Новият закон на практика засекретява документите на бившата ДС и РУ на ГЩ. Приетият закон закрива Комисията “Андреев” и комисията на Георги Ананиев.
На 29.05.2002 г. 57 депутати от СДС, НДСВ внасят в Конституционния съд искане за бъдат обявени за противоконституционни текстове от закона, касаещи отмяната на Закона за досиетата и закриването на комисиите, оглавявани от Методи Андреев и Георги Ананиев. Те смятат, че по този начин се накърнява прокламираното от Конституцията право на информация на гражданите и прави невъзможно публичното огласяване на лица, които са работили в специалните органи за сигурност на тоталитарната държава. Те заявяват, че е противоконституционно правото на информация да бъде ограничавано със закон, който въвежда допълнителни ограничения, извън посочените в самата конституция.
На 29.09.2002 г. Конституционният съд /КС/ отхвърля искането, с което на практика потвърждава закриването на комисията "Андреев" и засекретяването на досиетата.
o В резултат на дейността си, Комисията проверява българските президенти и вицепрезиденти след 1989, народните представители в шест парламента от 1989 насам, министър-председателите и членовете на кабинети след 1989. Установени са 209 лица с безспорно установена принадлежност към ДС и РУ на ГЩ, 67 лица със спорни според закона доказателства за принадлежност, 206 картотекирани лица. За 16 лица спецслужбите направиха мотивирани доклади, за да не бъдат огласявани имената им. За много от групите публични лица не са получени отговори или проверката не завършва. Това са бившите конституционни съдии, посланиците, съдиите, прокурорите и следователите, ръководствата на парламентарните партии, ръководствата на различните вероизповедания, ръководствата на БАН, на висшите учебни заведения, на адвокатурата, на спортните организации, кметовете и общинските съветници, членовете на управителни съвети и собственици на радио- и телевизионни станции, редакторите на всички печатни медии, водещите журналисти, кредитните милионери и управителните тела на фалиралите банки.
С приемането на някои съществени изменения при т.нар. Комисия “Андреев”, за членове на която тогава са избрани представители на всички парламентарно представени политически партии, е установява за пръв път граждански контрол на работата с документите на ДС. Всички решения се вземат с обикновено мнозинство от членовете на Комисията, а това означава, че не може да има съмнение за злоупотреба или партийни поръчки. С публикуването на стенограмите от заседанията на двете Комисии, ще се приключи с някои недобросъвестни и тенденциозни спекулации.
Като извод може да се изведе, че в самото си начало при правителството на Симеон, в лицето на вътрешния министър се показва, че той няма никакво намерение да изпълнява Закона и започва подготовка за отмяната му, но най-вече да закрие Комисията. Характерно за българите и държавните институции е това, че не изпълняват вече приети от НС закони и решения.
Българските държавни институции се страхуват от граждански контрол. От това правило е правят изключение МВР и т.нар. Специални служби по отношение на Комисията “Андреев”. Всички те спекулират с националната сигурност. Крайно време е да спрат спекулациите, че само служителите на МВР, МО и т.нар. Специални служби са загрижени за държавните тайни, националната сигурност и т.н.
Правителството на Симеон Сакскобурготски само с един параграф 37 от Закона за защита на класифицираната информация закрива Комисията “Андреев”.
Няма закон, няма комисия, няма проблеми с разсекретяването и свободния достъп до документите на ДС.

1.3.6. „Закон за защита на квалифицираната информация” от 30.04.2002
• Създаване на Държавна комисия по сигурност
на информацията /ДКСИ/

Съставът на ДКСИ е определен на заседание на Министерски съвет на 07.11.2002 г. За председател на комисията е избрана Цвета Маркова.
На 11 ноември 2002 г. правителството на Симеон Сакскобурготски приема решение, съгласно което целият архив на бившата Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление (т. нар. Комисия Андреев) да се предава на ДКСИ до 15 декември 2002 г. За целта се назначава ликвидационна комисия, председателствана от заместник-министъра на финансите Нахит Зия и членове от МВР, НСС, МФ, МО, МИ и Главно управление на архивите при МС.
На 22.11.2002 г. правителството одобрява правилник за приложение на Закона за класифицираната информация. Правилникът се съгласува със службите за сигурност на НАТО и получава тяхната оценка, че отговаря на стандартите на Пакта за опазване на класифицираната информация. В правилника се определят условията за обявяване на списъка за категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, както и на списъка на длъжностите, за които се изисква достъп до класифицирана информация, която е държавна тайна. В документа се регламентират и начините за маркиране на класифицираната информация и мерките за опазването й.
На 19.12.2002 г. ВАС спира постановлението на Министерския съвет за предаване на архива от комисията „Андреев” на ДКСИ. Мотивите на магистратите са, че при тях постъпва жалба от Евгений Димитров, член на закритата вече комисия “Андреев”. Според Постановлението на МС нейният архив е трябвало да бъде предаден на ликвидационна комисия в 30-дневен срок, което не е направено. Според ВАС спирането на изпълнението на министерското постановление е "временен защитен механизъм за претендирането в административния процес право, насочен към осуетяване нанасянето на непоправими вреди до разрешаването на спора за законосъобразност". Евгени Димитров обяснява, че със жалбата си не иска да пречи на работата на ДКСИ, а да опази секретността на данните от архива. „Трябва съвестта ни да бъде чиста при предаването на документите и да знаем, че те не са попаднали при хора, които нямат допуск до тях”, казва Димитров пред журналисти.
На 21.01.2003 г. комисия, специално назначена от областния управител на София, предава на представители на ДКСИ имота на улица "Ангел Кънчев" 1, където до този момент се помещава комисията "Андреев" и където се съхранява архивът й. Помещенията с архива остават запечатани.
На 05.02.2006 г. Върховният административен съд отменя, без право на обжалване, текстовете от правителственото постановление, свързани с предаването на документацията на бившата комисия "Андреев" на ДКСИ. Според съда прехвърлянето на архива трябва да бъде уредено със закон, а не с акт на кабинета. Обществените отношения, свързани със сведенията в архива на закритата комисия, са основни и се нуждаят от трайна нормативна уредба и само Народното събрание е компетентно да ги уреди, пише в решението на магистратите.
През октомври 2003 г. председателят на комисията Цвета Маркова участва в Брюксел в заседание на Комитета по сигурността на НАТО, където се поставя абсолютно задължителното изискване на Пакта, ДКСИ да разполага с информация дали дадено лице е сътрудничило на ДС.
На 23.06.2004 г. 39-то Народно събрание, след бурно заседание и двукратно гласуване, отхвърля предложените промени в Закона за защита на класифицираната информация, внесени от Йордан Бакалов, Иво Цанев и Николай Чуканов с 84 гласа "за", 8 "против" и 99 "въздържали се". Отхвърлените промени предвиждат щатни служители или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност или на бившето РУ на ГЩ да не могат да заемат длъжности, свързани с класифицирана информация, както и архивът на ДС да се прехвърли в Държавния архивен фонд.
На 13.04.2005 г. министърът на вътрешните работи Георги Петканов прави пред журналисти изявление във връзка с достъпа до архивите на МВР. Според него разсекретяването на досиетата е невъзможно, защото в тях има данни, които според действащите сега закони не могат да са достъпни. Разсекретяването на досиетата е планово и става само по конкретни искания. Съгласно Закона за МВР (приет на 9 декември 1997 г.) архивите на министерството се съхраняват както в самото министерство, така и в регионалните дирекции. По негова информация досега над 700 граждани и над 400 журналисти, писатели и изследователи, както и други лица, са имали достъп до архивите на министерството. Най-често те са се интересували от дейността на Георги Марков, Карлос Чакала, дейността на бившата Държавна сигурност. В архива на МВР има 2 000 000 архивни единици. Над 1400 единици вече са били разсекретени, като всеки отделен документ с гриф "секретно" трябва да се преглежда поотделно. Трябва да се проверява и дали срокът на информацията е изтекъл и ако националните интереси не изискват, той да бъде удължен, каза Георги Петканов.

1.3.7. ТРЕТИ ЗАКОН: „Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”
Обн., ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г.

• 2007 г. и след нея – дейност на комисията „Евтим Костадинов”
Под натиска на опозицията и някои представители от ЕС и НАТО и неправителствени организации отново на дневен ред излиза въпроса за законодателното уреждане на проблема с архивните документи на ДС.
В комисията за вътрешен ред и сигурност ДПС, ДСБ, ОДС внасят свои проект-закони за решаването на проблема с архива на ДС и разузнавателните служби на МО. На базата на трите законопроекта се изготвя един, като водещ е законопроекта на ДПС.
Æ Законопроекти на ДСБ,ОДС и ДПС за достъп до архивите на бившата ДС и РУ на Българската армия
Трите законопроекта, внесени в парламента, предлагат различни варианти за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившите тайни служби.
Ø Законопроект на ДСБ
На 12.05.2006 г. Парламентарната група на ДСБ внася в деловодството на парламента законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Законопроектът предвижда достъп до архивите на ДС и на разузнавателните служби на Българската народна армия на всички български граждани и на гражданите на страните-членки на НАТО и на ЕС. Гражданите и медиите да имат пълен достъп до информацията, свързана с миналото и зависимостта от тайните служби на всички лица, които кандидатстват или заемат важни държавни, обществени, политически постове и позиции. Предлага се създаване на комисия, избрана от парламента, която ще има пълен достъп до информацията. Проектът предвижда ограничение на публичността на информацията свързана с националната сигурност, но при спор решението да се взема от съда в закрито заседание.

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Коментирайте първи!

Продължава...

Събота, 30 Март 2013 17:50

Досиета ИЗВОДИ

Написана от Mytio

Извод
Процесът на преход в Румъния се превръща в политически въпрос, откакто законът за достъп до архивите на държавна сигурност бе приет от румънския парламент и подписан от румънския президент Емил Константиненску през декември 1999, 10 години след румънска революция от 1989 г. През всички тези години има опити да се разчистят сметките с миналото, идещи от бившите затворници в комунистическите затвори, от студентите и интелектуалците, повечето бивши дисиденти в комунистическия период, но те не стават закони, които да направляват посткомунистическото румънско общество.

2.7.Албания
Архивите на бившите служби “Сигурими” са затворени. Преди избори специална комисия проверява сред досиетата дали кандидатите са работили за репресивния режим и ако това е така, ги отстранява от състезанието.

2.8. Босна
През 2000 г. страната отвори около 70 хиляди досиета. Достъпът е равен за всички, които се интересуват от дадено събитие или година.

2. 9. Хърватия
Опозиционната Партия на десницата на няколко пъти безрезултатно иска да се изровят и направят публично достояние архивите от комунистическите времена.

2. 10. Македония
През 1998 г. започва отварянето на комунистическите досиета. На гражданите е позволено да видят своето, но достъпът на журналисти или изследователи е забранен.

2.11. Сърбия и Черна гора
През 2001 г. Белград позволи на гражданите да си видят досиетата. Това не важи за мнозина опозиционни политици и журналисти, определени като “вътрешни врагове” и “колаборатори на чужденците”. След това процесът бе напълно замразен.

2.12. Словения
Повечето досиета са отворени за публиката, но интересът към тях е малък.

2.13. Словакия
На 19 август 2002 г. парламентът приема Закон за паметта на нацията, който осигурява свободен достъп до досиетата на словашките граждани, натрупани от тайните служби в периода 1939-1989 г. Съгласно този закон се създава Институт на националната памет, който съхранява досиетата и организира достъпа до тях. Според закона право на публичен и анонимен достъп до списъка на агентите на Държавна сигурност има всеки пълнолетен гражданин на Словакия след предварителна заявка. Списък на всички имена на агенти, дори на нискостоящи чиновници от чехословашките тайни служби, е публикуван в Интернет. Всеки на възраст над 18 години - не само лично засегнатите - може да използва тази информация и да подаде молба да види цялото досие на всеки агент, без да трябва да представя каквито и да е основания за това.

2.14. Литва, Латвия
В Латвия досиетата са отворени за всички пълнолетни граждани. В Латвия право на достъп имат само жертвите на репресии от страна на комунистическия режим, а за досиетата на агентите - всеки гражданин след предварително разрешение. На 7 юни 2006 г. Латвийският Парламент одобрява закон за огласяване имената на 4000 бивши сътрудници на КГБ. На 17 юни президентката Вайра Вике-Фрейберга налага вето върху закона с мотива, че наличните досиета са непълни. Латвийският център за документация за последиците от съветската окупация твърди, че разполага само с 4000 точни имена на латвийци от общо 24 000 души, за които е установено, че са били сътрудници на КГБ.

2.15. Русия
Разпадането на СССР през 1991 г. предизвиква сътресения, хронологически архивната революция може да бъде разделена на три основни периода – от края на 80-те години до август 1991 г., от август 1991 до средата на 90-те години и от втората половина на 90-те до октомври 2004 г., когато е приет законът за архивите в Руската федерация (РФ). За първия период реформата е в съветски стил от средата на 50-те години.
Вторият период е времето на същинската архивна революция, когато преобладават проблемите, свързани с разсекретяването на документите.
Третият период е посветен предимно на избистрянето на новия понятиен апарат и подготовката на новото законодателство. Ако за първите два периода са характерни общественият и политическият натиск, то за третия е налице рутинното административно решение на реформата в архивите.
Архивната революция има следните аспекти:
1. създаване на нови архиви;
2. приемане на ново архивно законодателство, създаване на критерии за секретност;
3. създаване на нов понятиен апарат, които са подчинени на основните й цели:
- Разсекретяване на документи с изтекъл срок на давност.
- Преодоляване на ведомствения монопол над архивите.
Архивната реформа започва още от началото на перестройката при Михаил Горбачов, когато правителството споделя обществените настроения за “откриване на архивите” като част от реабилитирането на жертвите от политически репресии. Още в края на 80-те години са разсекретени документи по разкулачването, изселванията и преселванията – всички са достъпни от началото на 90-те години, но достъпът до тях се затруднява от липсата на описи, или “инфраструктура”.
Още един проблем от началото на перестройката е наличието на дела “с ограничен достъп”, отделно от засекретените. Делата с “ограничен достъп” са важна част от практиката на ведомственото ограничаване на достъпа до документите.
Ръководствата на министерства и ведомства, съгласувано с Главния архив на СССР, превръщат документите в дела с “ограничен достъп”, за които не се води отчет.
Приблизително към средата на 80-те години за 14 ведомства има над 1 100 000 архивни единици.
През 1986 г. Главният архив на СССР въвежда в действие “Инструкция за работата на държавните архиви със секретни документални материали”, която затвърдява съществуването на делата с “ограничен достъп”. Ведомственият контрол върху достъпа до документите е улеснен и от липсата на юридическа отговорност за неправилно поставяне на гриф “съвършено секретно”.
Горбачов не надхвърля “хрушчовското размразяване” на архивите, което започва от 7 февруари 1956 г. с постановлението на Министерския съвет “За мерките за установяване на реда за съхраняване и по-доброто използване на архивните материали на министерствата и ведомствата” Перестроечната вълна засяга само държавните архиви, но не и партийния архив на КПСС, който остава открит само за избрани.
Истинското отваряне на архивите започва при драматични обстоятелства след обсадата на Белия дом през август 1991 г. с указите на президента “За архивите на Комитета за държавна сигурност (КГБ)” и “За партийните архиви”. През октомври 1991г. започва да работи Комисията при Върховния съвет на РСФСР, която трябва да организира предаването и приемането на държавно съхранение на документите на КПСС и КГБ, оглавявана от председателя Дмитрий Волкогонов. Основните задачи на комисията са следните:
1. да се определят типовете архивни документи, в това число и съхраняваните в действащите подразделения, подлежащи да бъдат предадени за държавно хранение;
2. да се подготви и представи за утвърждаване от Президиума на Върховния съвет на РФ на временен регламент за използване за научни и практически цели на архивните документи на КПСС и КГБ;
3. да се установи, че дадените регламенти действат до приемането на закона на РФ“за държавната тайна”.
През есента на 1991 г. е и неуспешният опит на историка Юрий Афанасиев да се създаде международна комисия от световни специалисти по съветска история за изучаване на новата архивна информация.
Разсекретяването на документите започва масово след указа на президента от 14 януари 1992 г. “За защита на държавните тайни на РФ”, установяващ 50-годишен срок за давност, когато старите архиви вече са трансформирани в нови: Централният партиен архив се превръща в Руски център за съхранение и изучаване на документите от най-новата история (РЦХИДНИ), после на базата на 7-и сектор на Общия отдел на ЦК КПСС се създава Център за съхранение на съвременната документация (ЦХСД). Неизвестният на обществеността и на изследователите т. нар. “Специален архив” (“Особый архив”, или ЦГОА) се превръща в Център за съхранение на историко-документалните колекции (ЦХИДК). Централният държавен архив на РСФСР се обединяват в Държавен архив на Руската федерация (ГАРФ). Днес в ГАРФ се пазят повече от 6 млн. дела, а дължината на рафтовете достига 80 км. Пътеводителят по фондовете на Държавния архив е съставян в продължение на няколко години и заема 6 тома. По своята структура ГАРФ се състои няколко части. В първата (1 млн. дела) са материали по история на Руската империя до 1917 г.: отчети на тайната политическа полиция, доклади на наказателните органи, борещи се с революционното движение, и папки на Върховния наказателен съд, разглеждащ делата на декабристите, архивите на руските императори и великите князе - от Александър I до Николай II. Втората част съставят материали на държавната власт на СССР. Третата се състои от милион и половина дела и документи на РСФСР.Отделно в ГАРФ са материали по историята на Бялото движения и руската емиграция. До началото на 1992 г. в Русия има 17 федерални архива.
Извън новата система обаче остават бившият архив на Политбюро на ЦК на КПСС, превърнат в президентски архив на СССР, а после и в архив на РФ, и архивът на КГБ, което е и първият симптом на архивната контрареволюция. Към момента на август 1991 г. структурата на архивите на КГБ има две нива - централен архив и архиви на областните управления. Извън Централния оперативен архив на КГБ съществува и отделен архив – на централната служба по разузнаване - бившето Първо главно управление на КГБ. Към Централния архив и към регионалните архиви на КГБ винаги съществува и отделен фонд за дела от историческо значение или оперативен интерес.
Документите на архивите на службите се разделят на следните групи:
1. Архивно-следствени дела (наказателни дела) от 1918 до 1991 г. Част от тези дела отразяват репресиите срещу гражданите на СССР. В московския КГБ има около 100 000 архивни единици, от които 67 хил. са т. нар. закрит фонд т. е.дела, по които има реабилитационни решения, или обвинението е снето по едни или други причини, например обвиняемият е признат за невменяем.
2. Филтрационни дела. (филтрационни и трофейни материали). Всички съветски граждани, които са били на окупираните територии, в лагери за военнопленници или са откарвани или доброволно отивали на работа в Германия, при завръщането си в СССР минават проверка в проверочно-филтрационни лагери. За тях се завеждат анкетни листове, а после в много случаи към тях се добавят някакви материали и така всъщност се образува проверовъчно-филтрационно дело. В Москва по такива дела има 55 хил. архивни единици + 10 хил. трофейни архивни единици, т. е. картони и други отчетни материали, които Съветската армия взема от германските лагери. Тези картони са разпределени и разпратени в областите, откъдето лицето е взето в армията, или там, където е родено. Тези 10 хиляди архивни единици в Московска област не намират приложение, т. е. посочените граждани не са се върнали у дома и проверовъчно-филтрационни дела срещу тях не са завеждани.
3. Секретно деловодство: преписка, нареждания, отчети на управлението и т.н. В секретното деловодство влизат материалите от градските и районните отдели на КГБ. В Москва този фонд съдържа само 19 375 архивни единици.
4. Лични дела на сътрудниците на КГБ. Срокът за съхранение е неограничен.
5. Оперативни дела – оперативни разработки, лични дела на агентурата и т.н.
От 5 септември 1991 г. архивите на КГБ се запечатват. При кметството на Москва е създадена комисия, която да регламентира предаването на архивите на спецслужбите. Ситуацията по ревизирането на фондовете на КГБ е усложнена от неяснотата: кой тип документи и до коя година трябва да се изземат от архивите на КГБ и да се предадат на държавно съхранение и кои трябва да се оставят в подразделенията на КГБ.
Ведомствената политика на КГБ по отношение на архивите не е в полза нито на историята. Поради спецификата на тайните служби в КГБ се следва практиката да не се съхраняват за вечно ползване голяма част от делата.
Документация от общ порядък в районен отдел на КГБ се пази само 20 години, след което се унищожава. Пазят се само описите на делата. На този принцип е унищожено делото на академик Андрей Сахаров – над 300 тома, делото на Александър Солженицин, на Владимир Войнович.
Практиката да се унищожават архиви е разпространена в НКВД през 30-те години. Според кореспонденцията на Бонч-Бруевич с Ягода, Ежов и Берия за периода 1935-1939 г. сътрудниците на НКВД са “изгаряни в печката” документи веднага след арестуването на собствениците им – дейци на културата, науката и др. Споменава се за “скъпоценни книги и ръкописи”, унищожени противозаконно, за което Бонч-Бруевич наивно моли именно органите на НКВД да “направят необходимите организационни изводи”, след което е уволнен от поста директор на Литературния музей.
Липсата на нормативна база за ЦОА на КГБ създава условия за “архивно пиратство” (несанкционирана продажба на документи в чужбина), което довежда до политически спекулации – “голямата политика” постепенно поглъща идеята за свобода на информацията. (Ситуацията напомня тази в България след неколкократните опити за “отваряне на досиетата”, довели до злоупотреби и компромати, но не и до достъп на изследователите до тях.) Спекулация с архивен документ довежда до скандал в Украйна, който помрачава и без това деликатните руско-украински отношения. През февруари 1992 г. вестник “Литературная Украина” публикува материал “Да се изселят в отдалечени краища на СССР всички украинци…”, представен като заповед на НКВД и НКО от 22 юни 1944 г. (въпреки че през 1944 г. не съществуват специални отдели на НКВД, а има отдели СМЕРШ). Авторът е спестил последните редове от документа: “Украинци! Тази заповед е в ръцете на Германското военно командване”, т. е. става дума за листовка на германската пропаганда, а не за план за депортация на украинците от съветската власт.
Първият документ, регламентиращ достъпа на изследователите до архивната информация, е от 29 май 1992 г., когато колегията на Комитета по въпросите на архивите приема Временно положение “За реда на достъпа до архивните документи и правилата за тяхното използване”. За първи път се въвежда 30-годишен срок на давност на документи с гриф “съвършено секретно” и 75-годишен срок – за давност на документи, засягащи правата на личността. След 50 години документите могат да бъдат разсекретени и от комисии от държавните архиви. На 23 юни 1992 г. се публикува президентският указ “За снемане на ограничаващите грифове от законодателните и други актове, служили за основание за масови репресии и посегателства върху правата на човека”.
През май 1992 г. под ръководството на Михаил Полторанин се създава комисия по архивите на президента, която да подготви документите от архива на КПСС по делата на репресираните за Конституционния съд. Колекцията на комисията, наброяваща около 6 хил. документа, групирани в 3613 дела, се предава за открито съхранение в ЦХСД. Някои от делата са с неизтекъл 30-годишен срок на давност, други нямат отношение “по делото на КПСС” – това е един от малкото случаи, когато непрофесионалисти-чиновници помагат на бъдещите изследователи – административна грешка в полза на историята!
През 1993 г. е приет първият закон (“Основи на законодателството за Архивния фонд на Руската федерация”) за архивното дело в Русия, който е на демократична основа. Достъпът до архивите е свободен за всеки гражданин на РФ, както и за чуждестранни изследователи. В Русия се въвежда не разрешителният, а регистрационният принцип на достъп до архивите.
През същата година е приет и законът “За държавната тайна”. Документите с грифове “секретно”, “съвършено секретно” и “съвършено секретно с особена важност” се съхраняват в специални помещения, където никой не може самостоятелно да проникне, дори и директорът на архива. За работата с тях се създава вътрешноархивна комисия от трима души. Според директора на ГАРФ Сергей Мироненко за последните 12 години в архива е проведена огромна работа по снемането на “необоснованите грифове”. Според закона за държавната тайна след 30 години всички грифове губят смисъл. Процедурата по откриване на документа обаче не е установена, от което не е ясно какво става с документите след изтичане на 30-те години. Законът дава възможност и за продължаване на срока за давност. Законът не спира чиновниците да измислят допълнителна процедура на разсекретяване, която да пречи на архивистите да дават документа на изследователя. Друга страна на проблема е, че редица все още засекретени документи не съдържат държавна тайна. През 1992 г. Думата приема закон за оперативно-следствената дейност, определен “новаторски”, тъй като за първи път не ведомствената инструкция регламентира оперативно-следствената дейност, а общоруският нормативен акт. Според този закон човекът, против когото КГБ е провеждал оперативна разработка (а често пъти разработката не завършвала само с арест), има правото да изисква тези материали и да ги получи, за да се запознае с тях, макар и без да се разкриват източниците на информация. Именно това положение от закона обаче на слушанията на Думата през 1995 г. е изменено. Според изменението законът дава право да се изисква такава информация само на гражданина, против когото е било възбудено наказателно дело и който е бил оправдан, или когато прокурорът е отказал да заведе наказателно дело. Тоест само на лицата, чиято вина не е била доказана по установения от закона ред. Голяма част от гражданите, които са били разработвани от службите, вече няма да могат да получат материалите по делата им.
През есента на 1993 г. Комисията по разсекретяването на документите на КПСС и на КГБ под председателството на Д. Волкогонов прекратява съществуването си, без да изпълни изцяло указите на президента от август 1991 г. На държавно съхранение са предадени само архивите на КПСС, но не и на КГБ, които остават в приемника му – ФСБ, и до които достъпът се регламентира от сътрудниците на спецслужбите, а не от закона. Архивите на КГБ се подлагат на масирана чистка още през средата на 50-те години, резултатите от която не са ясни и до ден днешен.
Запазва се системата на “информационни привилегии”. По отношение на първите прояви на “архивна контрареволюция” има две гледни точки – на Владимир Козлов за началото на 1994 г., и на Никита Петров за 1995 г. Най- подходящата дата обаче е есента на 1993 г. – поражението на комисията на Дмитрий Волкогонов.
Следствие на това поражение е и парадоксалната ситуация, при която копията на документи с гриф “съвършено секретно”, издавани от Волкогонов с пълномощие от президента и предавани на архивните служби на САЩ, могат по-лесно да се прочетат в библиотеката на Конгреса, отколкото в архивите в Русия.
През септември 1994 г. с разпореждане на президента се създава Комисия по разсекретяване на документите на КПСС – структурно подразделение на “Държавната техническа комисия при президента на РФ”, която има и функцията да защитава държавната тайна”. През юни 2001 г. с указ на президента комисията е разпусната, а на нейно място е създадена Междуведомствена комисия по защита на държавната тайна, която поема функциите по разсекретяването.
Според директора на Специалния архив (Особый архив) Анатолий Прокопенко през средата на 90-те години вече е възродена “добрата” съветска традиция отделни документални фондове от едни архиви тайно да се прехвърлят в други, за да се объркат руските и чуждестранните изследователи. Окончателната победа на ведомствата е в споразумението между Държавната архивна служба и ФСБ от август 1995 г., в което не са посочени никакви срокове на давност въпреки наличието на Закона за държавната тайна. Въвежда се и нов термин – “за целесъобразност на разсекретяването”. Налага се теорията за “балансираното разсекретяване”, според която е недопустимо разсекретяването на големи комплекси от документи в един архив да изпреварва аналогичната работа в друго ведомство, където се съхраняват подобни по състав и съдържание документи от същия период.
Със Закона за държавната тайна не се съобразява и друго важно ведомство – Министерството на отбраната, което налага свои правила за работа в своя архив (ЦАМО). Правилникът за работа в читателската зала на ЦАМО и заповед на министъра на отбраната № 270 “За утвърждаване на наставления по архивното дело във Въоръжените сили на РФ” от 4 юли 1996 г. включват нови категории към приетите от закона за секретни. Забранена е за изследователите следната документация: служебно-длъжностни характеристики; служебни атестации; картони с наложените наказания, също и сведения за наказанията; преписка по назначаване на длъжност, присвояване на воински звания, награждаване; нереализирани наградни листи; политически доноси; разузнавателни сводки на армията и Щаба на ВВС на Червената армия; протоколи от разпита на военнопленници; документи на военната прокуратура; картони на осъдените от военния трибунал; съветски листовки на немски език; трофейни германски каталози за съветските военнопленници; трофейна документация на Вермахта, а също имената на убитите в боя или пленени войници и командири на противника. Заповед № 270 злоупотребява и с неопределените формулировки – говори за “компрометиращи” сведения, “засягащи охраняваните от закона интереси, честта и достойнството на лицето”, а Правилата дори забраняват на изследователите да общуват помежду си. Нито Правилата (както от 1991, така и от 2004 г.), нито заповед № 270 не са съгласувани с Федералната архивна служба и не са регистрирани в Министерството на правосъдието. Дори и ръководителят на Федералната архивна служба Владимир Козлов не може да принуди военното ведомство да спазва законите. Ситуацията в ЦАМО през 2004 г. напомня много на архивната цензура от 50-те години, когато даването на документи в читателската зала е възможно с позволение на началника на архива, а направените от изследователите преписи от архивните документи и техните копия им се дават едва след като бъдат прегледани.
В съветския период цензурата се контролира от т. нар. Списъци на Главлита. Там ясно се казва, кои теми не подлежат на публикация в открития печат. Сведенията за бойния и числения състав на въоръжените сили през годините на войната, за загубите в личния състав и бойната техника не само за военния период, но дори при отделни операции, числеността на военнопленниците и сведенията за съдбата им и много други. Преломът е през 1987 г., когато се признава, че редица засекретени сведения поради давност са изгубили актуалност. Оттогава започва отпечатването на поредица от документални публикации за работата на съветските спецслужби по време на войната. За историците стават достъпни архивни материали за плановете на СССР в навечерието на войната, за причините за поражението на съветските войски в началния ù период, за военнопленниците, за германската система на организация на властта на окупираните територии... ”През октомври 2004 г. министърът на отбраната на РФ издава заповед “За разсекретяването на архивните документи, съдържащи сведения за военнослужещите, загинали и безследно изчезнали без вест в периода на Великата отечествена война 1941-45 г.” Заповедта излиза като изпълнение на поръчение на президента на РФ от 23 април 2003 г. № Пр-698. От президентското поръчение до заповедта на министъра минава година и половина. Още един проблем при разсекретяването е неотменимото правило: да разсекретява сведения може само онзи орган или организация, които са ги засекретили. Ако тези организации вече не съществуват, разсекретяването се превръща в прерогатива на специалната Междуведомствена комисия за защита на държавната тайна – МВК.
На подчинение на Федералната агенция са шестнайсет държавни архива, но нито един от тях няма право по собствена инициатива да снеме грифа от чужди материали, поверени му на съхранение. Това може да се направи само по установения ред – като се получат пълномощия от органите и организациите, които сами имат пълномощия да отнасят сведения към държавната тайна.
Интересът към съдбата на архивите от страна на руската общественост е особено голям. Провеждат се дискусии относно данните за жертвите на войната, от която няма незасегнато съветско семейство. Официалните данни на няколко пъти се променят, цифрите на изследователите са различни. Не се знае колко точно са загиналите от заградителните отряди. По поръчение на президента на РФ в отговор на обществения интерес и във връзка с годишнината ще бъдат разсекретени още документи от периода на войната. Бюрокрацията обаче пречи както за унищожаването, така и за разсекретяването на архивите! Освен с тълкуването на Закона за държавната тайна историците имат проблеми и с тайната на личния живот, за която има общо определение в Закона за архивите – не подлежат на разглашение сведения за здравето, личния живот на гражданина и неговото имуществото, достъпът до които е ограничен за 75 години. Проблемът е какво да се прави с партийните архиви, голяма част от които са партийни досиета и дела. Друг проблем идва и от информацията, съдържаща се в КПК (Комисия за партиен контрол), занимаваща се с дела от чисто интимен характер. Ако изследователят се интересува от работата на комисията като цяло – документите са достъпни, ако се интересува от конкретна личност, тогава се нарушава “личната тайна”.
Ситуацията е парадоксална, още повече че не става дума за живи хора. Липсват ясни критерии за тази информация. Личните архиви винаги са представлявали особен интерес за властите и понякога архивистите плащат с кариерата и свободата си за съвестното изпълнение на своята работа. Липсата на критерии за личната тайна довежда и до опасната тенденция за крайно разширено и “творческо” тълкуване на тайната на личния живот, която се използва като основание за отказ да се предоставят документите.
Излишното засекретяване довежда до “митологизация на документите”.
Наред с процеса на “митологизация” върви и този на “демитологизация” на историческите митове – за агента Сталин например.. Липсват и ясни критерии за понятието “особено ценен документ” (ОЦД). Опити терминологично да се изясни ОЦД се правят през 80-те години. Определението е стандартно – всички документи, “чиято загуба е непоправима” с държавна и научна цел. Различните архиви обаче са на различни становища. В Русия още от ХІХ век е отработен механизмът за подбор на документите за вечно съхранение. Съществува централна експертна комисия плюс комисия в архива на всяко министерство и ведомство. Днес в Русия се съхраняват повече от 200 милиона дела за вечно съхранение. В зависимости от своето финансово, юридическо, историческо значение всеки документ има определен срок за съхранение: от година до безкрайност.
От 1939 до 1959 г. архивната служба е в рамките на НКВД-МВР. През 1959 г. се създава Главното архивно управление при Министерския съвет на СССР. След 1991 г. този орган се нарича и Комитет по делата на архивите, и Централна архивна служба – до март 2004 г. Федералната архивна служба на Русия е преобразувана във Федерална архивна агенция, подведомствена на Министерството на културата и масовите комуникации на РФ. С разпоредба за ръководител на Федералната архивна агенция на правителството от 13 март е назначен В. П. Козлов. Закрити са 24 федерални органа на изпълнителната власт (22 от тях са източници за комплектуване на Държавния архив на РФ), преобразувани са шестнайсет (четиринайсет – източници за комплектуване на ГАРФ), три са преименувани. Правителството възлага на архивната агенция:
а) да оказва държавни услуги в областта на архивното дело;
б) държавно да регистрира на уникалните документи от Архивния фонд на РФ;
в) да осигурява спазването на правилата за съхранение, комплектуване, регистриране и използване на архивните документи.
Ръководителят на Федералната архивна агенция може да има до двама заместници, в структурата на централния апарат са предвидени две управления по основните направления на дейността на агенцията, броят на работниците в централния апарат на агенцията не трябва да превишава 68 единици (без персонала по охраната и обслужването на сградата).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Законите от 1997 г., от 2000 г., и от 2006 г. нямат лустрационен характер. Това е важно, предвид възможността да се заемат отговорни постове в държавата. В една част от страните законите имат лустрационен характер и се приемат в един по-ранен период. Проблемите с разсекретяването на документите и свободния достъп до тях, стои на дневен ред и в останалите страни от така наречения Източен блок. Въпреки напредъка в много от държавите, проблема за разкриване на „досиетата” остава болезнено труден за пълното му решаване. Характерно явление за почти всички държави е масовото унищожаване или укриването на огромно количество документи, което затруднява процеса на лустрация. Хора с принадлежност към ДС има във всички сфери на обществения живот. Това е напълно естествено, предвид дейността на тези хора в периода на тоталитаризма. Уменията, знанията и информацията с която разполагат им дава възможност бързо да се ориентират в динамичната обстановка на прехода. Основна тенденция е ограничаването или изключването на тези хора от участие в публичния живот и управлението на страната.
Европейската практика за оповестяване на лицата с принадлежност към ДС е различна. Ако сравним България с други бивши източноевропейски страни, като Полша, Унгария, Чехия, Литва, Естония, Румъния и Албания - публикуване на досиетата в Интернет е станало само в Полша. Добре е да се знае, че практиката за начините на разкриване на „досиетата” в тези страни е различна и правото на достъп също.
Изключително затруднение създава и огромния брои документи, като материален носител на информация. Документите на ЩАЗИ се изчисляват на 180 км. дължина на архивните единиц. Обема на архивните документи в България също е значителен.
Пример за добре работеща система за разкриване на документите на службите за сигурност е Полша. Системата там създава добри предпоставки тази деликатна тема за обществото да бъде приета без сътресения. Системата е ясна и точна, идеята за лица, представили декларации с невярно съдържание, да не могат да изпълняват професията си 10 години, а онези, които признаят, че са сътрудничили на тайните служби да не бъдат санкционирани. Изготвя се лустрационна декларация дали са сътрудничили или не на комунистическите служби за сигурност. Тези ясни правила дават положителен резултат. България няма как да избегне първоначалните, характерни за всички държави, негативни процеси, свързани с тези документи. Единствено Германия проявява гражданска инициатива и предусещайки опита за заличаване на документите, Граждански комитет поема контрол и успява да съхрани голяма част от материалите на ЩАЗИ . В България това не се случи, унищожени са около 40% от оперативните архивни дела, които биха развълнували обществото. В страните където няма унищожени документи, те незабавно минават под разпореждането на новосформирана институция, която регламентира работата с тях, като се изчаква създаването на закон за работа с тези документи. Това е характерно за почти всички държава. Погледнато реално българското общество е най-често раздираното от скандали свързани с агентурното минало на някой от нейните управляващи. Тази неспирна обществена конфронтация и противопоставяния, водят донапрежение в обществото. В някой страни имената на кадровите разузнавачи все още се пазят в тайна,
В повечето страни достъпа до документите е законово обоснован. В Германия всеки гражданин може да се запознае с личното си досие, в Унгария не се разсекретяват документите на бившите тайни служби, но е осигурено правото на достъп на частни лица до личното им досие, но със заличени имена на агентите. В Полша първоначално полското законодателство дава право на достъп до архива на института само на историци, журналисти и на тези, които искат да докажат, че са пострадали от комунистическите власти. По-късно, конституционният съд на Полша приема решение, според което абсолютно всички поляци имат свободен достъп до досиетата на тайните служби от времето на комунизма. В мотивите на съда се посочва, че неограниченият достъп до досиетата ще прекрати практиката на политически манипулации с тях. Това явление е характерно и за други страни. Първоначалното разкриването на документите на службите за сигурност за гражданите на съответната страна е плахо и условно, но чрез законово изкована рамка, се либерализира и отваря без ограничения. Унгария, също като България не можа категорично да реши въпроса с миналото си. Сходни са опасенията, че политическия елит е тясно и неразривно свързан с бившите служби. Един добър пример за адекватно решаване на проблема, освен Полша е и Чехия.
През 1996 г. в Чехия е приет закон, който разрешава достъп до секретните досиета на чешката държавна сигурност на изследователите от Службата за разследване на престъпленията на комунизма и на хората, фигуриращи в досиетата - дисиденти и агенти. През 2001 г. влиза в сила нов закон, който либерализира достъпа до секретните досиета на бившите комунистически тайни служби. Всички пълнолетни граждани на Чешката република получават достъп до досиетата на Държавна сигурност, включително военното контраразузнаване и до архивите на Чехословашката компартия за периода от 1948 до 1989 година.
Като заключение трябва да отбележим, че смисъла на този така болезнено обществен дебат, „за” или „против” разкриването на документите на ДС, това е „ДЪЛБОКИЯ МОРАЛЕН ОБЩЕСТВЕН КАТАРЗИС”. Тези документи са не само с историческа ценност, но те продължават да са актуални и днес. Този спор трябваше да приключи много отдавна, както и демократичният „преход”.
Интереса към тези документи е породен от особеността на съдържанието. В тях има освен информация касаеща проблеми с държавната сигурност, а и такава информация разкриваща интимни тайни от живота на лицата, които са попадали в обсега на службите. Тези документи могат да доведат до моралното „убийство” на много хора и до промяна на много лични съдби. Свързаните лица с ДС, имат ясна представа за последствията от пълното разкриване на документите на ДС свързани със специфичността на съдържанието им. Укриването на много от документите и тяхното периодично незаконно разпространение носят обществено напрежение, създават манипулируеми и зависими обществени личности. Още по-важното е, че те отразяват репресивната същност на ДС и разкриват чий интереси е защитавала. Предвид нуждата от морално пречистване на обществото и на неговия елит, пълното разкриване на архивите е неизбежен и необходим процес. И въпреки многократните опити да бъде спрян или поне забавен, процеса върви към своя естествен завършек със започването на работата на Комисията- „Евтим Костадинов”
В България има и друг голям проблем. Създават се не лоши закони, които не се изпълняват на практика.
Характерен пример за това е, че МС на РБ не осигури помещения за работата на Комисията и за организиране на Централизиран архив на ДС в определените от закона срокове,а тогавашният министър на вътрешните работи безпардонно наруши Закона за ЗКИ, като унищожи документите от оперативната разработка „Гном”, които имаха срок на съхранение 30 години.
Забелязва се една тенденция на затихване на интереса към проблема с досиетатата от страна на обществото. Въпреки активизирането на процесите по работата с документите на бившите служби за сигурност, обществата, както в България така и в останалите страни със сходни проблеми все по-рядко се интересуват от тях. Въпреки това периодично избухват скандали за „нечистото” минало на някои лица, свързани с публичния живот и управлението на страната. Има мнения, че това затихване е още една победа за бившите така наречени „ченгета”. Вече осемнадесет години не стихва противопоставянето в обществото. Различни организации, сдружения, партии, политици, общественици и редови граждани, продължават да се интересуват и да търсят своята истина за миналото. Те имат своето право да знаят тази истина, защото ако не познават истината за миналото си не могат да изграждат бъдещето си. Дали истината за „доносниците”, агентите и изобщо за ДС може да се абсолютизира? Законово всичко е ясно и конкретно, но не можем да пренебрегнем субективността на чувствата и настроенията. Дали можем да кажем, че гражданското общество в България е достигнало висотата да не осъжда, а да преценява обективно? Самият спор за „досиетата”, разкрива дълбоката морална криза в България. Може би Държавна сигурност е била крайно репресивна и жестока? Може би там са работили хора без съвест?. Може би те заслужават да бъдат „разпънати”, заедно със всички техни сътрудници?. Може би ДС е виновна за всички злини в държавата?. Отговри, всичките тези въпроси ще получат след задълбоченото и непредобедено прочитане на документите, съдържащи се в архивните документи на ДС.
Продължаващият вече 18 години в България спор по този въпрос, освен, че е абсурден и фатално забавен във времето, е и безспорно доказателство, че така наречената страница на миналото не може да бъде затворена насила. Тъкмо обратното - неразкритите официално, но публично подозирани „тайни”, заживяват свой безконтролен спрямо настоящето и бъдещето живот.
По закон Комисията няма за задача да осъжда или да дава квалификации кои щатни или нещатни служители и сътрудници на ДС са „добри” или „лоши”, а само да информира обществото за кой, каква информация има в документите.
Липсата на лустрационни текстове в Закона довежда до там, че след обявяването на имената на лицата с принадлежност към ДС от Комисията на практика нищо не се случва .Това положение, „демотивира членовете на Комисията” , както се изразява нейният председател.
Самият факт, че в България, за периода 1997-2006г., са приемани и деиствали 3 /три/ Закона за достъпа до документите на ДС и разузнавателните управления на МНО, показва колко политизиран и мъчителен е бил този процес. В българското общество и до ден днешен липсва Консенсус по въпроса за ролята и мястото на ДС в обществено-политическия живот през периода 1944-1989г.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. СИЕЛА Норми. Правните норми на българското законодателство.
2. Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност Обнародван, ДВ, бр. 63 от 7 август 1997 г., изм., бр. 89 от 1997 г. и бр. 69 от '99 г.
3. Решение № 10 на Конституционния съд от 1997 г.; бр. 69 от 1999 г. на ДВ)
4. Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. (Загл., изм., ДВ, бр. 24 от 13.03.2001 г. )
5. Закон за защита на класифицираната информация. Обн., ДВ, бр. 45 от 30.04.2002 г.
6. Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Обн., ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г., изм., бр. 41 от 22.05.2007 г., бр. 57 от 13.07.2007 г.
7. Български тълковен речник
8. reforma.dnevnik.bg
9. www.lex.bg
10. http://www.epochtimes-bg.com
11. http://www.mediapool.bg/
12. http://news.netinfo.bg
13. http://dem-pr.hit.bg
14. http://www.geocities.com/
15. http://www.capital.bg
16. http://infocenter.bnt.bg
17. bg.wikipedia.org/
18. www.actualno.com
19. www.xnetbg.com
20. www.obshtestvo.net
21. express.bg
22. standartnews.com
23. www.bbc.co.uk
24. http://www.ipn.gov.pl/
25. http://www.usd.cas.cz/
26. http://www.mvcr.cz/policie/udv/
27. http://www.mvcr.cz/seznamy/
28. http://www.cnsas.ro/main.html
29. http://www.infotel.bg/juen/navi/menu-klasifinf-akt.htm
30. www.focus-news.net
31. www.novaevropa.net
32. www.segabg.com
33. www.ntv.bg
34. http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=13191&edition_id=189&format=html
35. www.trud.bg
36. www.monitor.bg
37. http://www.comdos.bg/
38. Докладна Записка рег. № -IV – 68 от 24.01.1990 г.
39. РЕШЕНИЕ относно сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи.
40. УКАЗ № 40 /обн. В ДВ; бр. 13.03.2001 г.
41. Държавна сигурност – Указ № 1670 (Обн., ДВ, бр. от 20 август 1974 г.)
42. http://e-vestnik.bg/788
43. http://www1.parliament.bg/kns/komissia%20dossieta/Rechenre-

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Коментирайте първи!

Продължава...

Още...

Събота, 30 Март 2013 17:48

Законопроект на ОДС

Написана от Mytio

Ø Законопроект на ОДС
На 29.06.2006 г. ОДС внася законопроект за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Автор на законопроекта е Йордан Бакалов. Законопроектът предвижда създаване на 7-членна комисия, която да събира, анализира, оценява и разсекретява документи, съдържащи информация за дейността на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб. Комисията ще проверява личностите, заемали или заемащи висши държавни и публични длъжности. Преди всички избори желаещите да се кандидатират също ще бъдат проверявани. Законопроектът не предвижда репресии спрямо лицата, за които по безспорен начин е доказано, че са осъществявали дейност като щатни или нещатни сътрудници на бившата ДС. Комисията да има Интернет-страница, в която да поддържа постоянен доклад за своята дейност.
Ø Законопроект на ДПС
На 07.08.2006 г. ПГ на ДПС внася в парламента законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия. Автор на законопроекта е Касим Дал. Акценти от законопроекта: подписване на декларация за принадлежност или не принадлежност към бившите органи за лицата, които заемат публична длъжност, създаване на Държавна комисия за разсекретяване и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия, санкции за всеки, който скрива, подправя, уврежда, разгласява информация и документи, удостоверяващи принадлежност към органите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия.

o Най-характерното за този закон е:
1) Създава се независима Комисия от 9 члена – представители на парламентарно представените политически партии.
2) Създава се Централизиран архив на ДС и РС на МО, под управлението на Комисията.
3) Документите на ДС не представляват квалифицирана информация /параграф 17/.
4) След влизането в сила на Закона, използването на справочния апарат и архивните документи на органите по чл. 1 да се извършва само след разрешение на председателя на Комисията.
- Приемането на Закона е успех за крехката ни демокрация, защото за първи път през последните 17 години преход парламентарната Комисия за вътрешна сигурност и обществен ред показа характер и успя да накара ръководството на МВР и Службите за сигурност и обществен ред, да осъзнаят, че не само те са отговорни радетели и блюстители за опазването на държавните тайни и защита на националната сигурност, и че оттук нататък Комисията ще упражнява все по-постоянен и действен контрол върху тяхната работа.
Създаването на Централизиран архив под прякото и непосредствено ръководство на Комисията прекъсва един път завинаги монопола на МВР, НСС, НРС и МО върху тази чувствителна и обществено значима информация.
За първи път МВР и Службите за сигурност и обществен ред при необходимост ще ползват тази информация по правилата по които ще я ползват и редовите граждани.
Уреждат се обществените отношения по разкриването, използването и съхраняването на документите на ДС и ПС на БНА.
Непреднамереното прочитане и анализиране на информацията, съдържаща се в документите на бившата ДС и РС на БНА ще даде отговор на следните въпроси:
1) Създаване, цели и задачи, организационна структура и щат на ДС.
2) Що е то ДС?
3) Форми, методи и средства на агентурно-оперативната работа на ДС.
4) Структура на т. нар. “вражески контингент” на ДС.
5) Взаимопомощ и взаимодействие с т.нар. “братски органи”.
След като шест месеца юристите от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на парламента водят битки със свои и с чужди, за да се приеме първият нормален закон за досиетата в България, при гласуването на финалните текстове мнозинството - променя донякаде философията на закона. Пълното отваряне на досиета се оказва строго селективно. Николай Свинаров например твърди, че шефове на отдели, сектори или секции във военното и цивилното разузнаване, които няма да декларират чисто минало, са няколко десетки души, по-голямата част от които работят в чужбина. Според Йордан Бакалов от СДС обаче основните звена на разузнавателното управление на територията на България се наричат отдели, а звената в чужбина са резидентури, тоест не става дума за хора, които са зад граница. Освен това в закона се говори не само за настоящите служители на разузнаването, но и за всички, които от 1991 г. насам дори и за един ден са заемали някои от посочените постове в НРС или служба "Военна информация". Според българското законодателство имената на въпросните средни началници са класифицирана информация. У нас разузнаването е едната от двете служби (другата е Национална служба "Охрана"), които вече 17 години работят без закон. Степента на контрол върху НРС е изключително ниска, не е ясно точно къде се води в системата от държавни институции и кой и как я контролира. Затова и нищо чудно шефовете на отдели и секции да се окажат стотици. Още повече че преди време бе разрешено службите да водят на работа при себе си дори и висши държавни служители от други институции. Резултатът е, че никой освен ген. Кирчо Киров и може би президента Георги Първанов не познава структурата и състава на НРС. Службите ще трябва да извадят от отчет и всичките си служители и сътрудници, които в момента заемат публична длъжност. Дълги години реактивирането на политици и други обществени фигури е механизмът, по който те се застраховат срещу евентуалното им обявяване като агенти на бившата ДС. Процесът обаче е с двустранна изгода, тъй като службите си разполагат свои хора във всички сектори на публичния живот. Депутати от дясната опозиция обвиняват БСП в забавяне на процеса по отваряне на досиетата с цел кандидатите за евродепутати на изборите за Европейски парламент да не преминат през проверка за “чисто минало”. Постът на председателят е ключов, защото единствено той контролира секретен фонд с документите на онази група от бивши и настоящи шефове на отдели и сектори в Първо главно и РУМНО, на които няма да се отварят папките.

ГЛАВА ВТОРА
Разсекретяване на досиетата в Източна Европа

2.1. Германия
Германската Федерална агенция за архивите на Държавна сигурност на бившата ГДР (Федерален пълномощник по въпросите на Щази - архивите) е създадена съгласно Закона за архивите на Щази от декември 1991 г.
В Германия досиетата се намират в Института за досиетата на ЩАЗИ. Опит за скриване на миналото е имало преди 15 години в бившата ГДР, когато служители на ЩАЗИ са започнали да унищожават досиета и материали. За да спрат това, 50 обикновени граждани щурмуват на 15 януари 1990 г. централата в Берлин и я поставят под свой контрол. За първи път в историята Граждански комитет поема контрола върху едно разузнавателно управление. Така се слага началото на създадената по-късно служба за документите на ЩАЗИ. В края на 1991 г. влиза в сила Закон за досиетата на ЩАЗИ, който регламентира съхранението и използването на архива на бившите тайни служби и осигурява достъп на всички германски граждани до техните досиета.
През 2004 г. са заявени общо 94 000 молби, толкова, колкото и преди две години. А от началото на 1992 г. до края на 2005 г. около 2 млн. германци са посетили федералната служба за достъпа до архивите на ЩАЗИ.
* Информацията е придобита от преводи от официални интернет страници, интервюта и анализи(български и чужди): 1. http://bg.wikipedia.org/wiki
2. http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/
3. www.bbc.co.uk
4. http://www.ipn.gov.pl/
5. http://www.usd.cas.cz/
6. http://www.mvcr.cz/policie/udv/
7. http://www.mvcr.cz/seznamy/
8. http://www.cnsas.ro/main.html
Нейният ръководител Мариане Биртлер споделя: “Мисля, че нашата обща задача във все повече разширяващия се ЕС е да се погрижим историята на комунистическите държави да не остане в периферията, ами да заеме мястото си сред основната част от европейската история. Знаем от личния си живот, а и от опита на обществото, че хората губят, когато обръщат гръб на историята си или я скриват, заключват, подтискат”.
На 30.11.2006 г. в Бундестага са гласувани промени в Закона за документите на ЩАЗИ. От 2007 г. в Германия за принадлежност към Държавна сигурност на бившата ГДР се проверяват само висши държавни служители, политици и съдии Действието на закона се продължава с още пет години. За агентурно минало се проверяват и отговорните фактори в националните отбори на Германия. Това понятие включва, както спортните функционери, така и лекарите.
През лятото на 1990 г. първият (и последен) свободно избран парламент на ГДР създава извънредна комисия за контрол над архивите на Щази. За неин председател е избран депутатът и пастор Йоахим Гаук. Неин наследник става днешната Федерална агенция за архивите на Щази, която започва своята работа на 01 януари 1992 г. Агенцията се контролира от Консултационен съвет, в който влизат парламентарно избрани известни личност от някогашната източногерманска опозиция. Основните задачи на Агенцията са съхранение и анализ на архивите на Министерството на Държавна сигурност (Щази) на бившата ГДР и осигуряване достъпа до тях, както и изучаване методите на работата на Щази като политическа тайна полиция, като орган за шпионаж и като следствен инструмент на комунистическата наказателна система. Агенцията присъства най-осезаемо в обществения живот чрез достъпа до личните досиета, които тя предоставя съгласно строго регламентирани норми. Законът за архивите на Щази от 29.12.1991 си поставя за цел “пълното отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност и осигуряване достъп на засегнатите до информацията, която е трупала за тях Държавна сигурност”. Статистическите данни към края на 2002 година сочат, че за 10 години регламентиран достъп до архивите са подадени над 2 милиона молби от граждани за достъп до личните им досиета. От тях 1,8 милиона получават положителен резултат и са закрити след като засегнатите са се запознали с документите. До днес в Агенцията продължават да постъпват месечно по няколко хиляди молби от граждани. Отделът за работа с държавни и частни организации и дружества е предназначен за изготвяне на лични справки за миналото на служители в тези структури. Законът не предвижда задължителни проверки за принадлежност или сътрудничество с Държавна сигурност. Той дава само право на ръководителите на звената на публичната администрация да извършват проверка на миналото на подчинените им държавни служители. В частния бизнес запитвания за справка могат да бъдат отправяни само по отношение на ръководни кадри от определено ниво нагоре. Санкциите или изводите в случай на положителен отговор за дадения подчинен зависят също от приетата в съответната институция практика. Законът разрешава също, без да го изисква изрично, проверката в архивите на Щази и за министри, депутати, адвокати, съдии както на централно така и на ниво федерални провинции. За всички тези високопоставени личности през изминалите години като правило са проведени проверки в архивите, но не са един и два случаите, когато въпреки положителен отговор за съмнение или наличие на агентурно минало, въпросното лице продължава да заема държавен пост.
Решението за по-нататъшната съдба на засегнатия се взема от неговия непосредствен ръководител съобразно нормите на публичната администрация или принципите на общественото мнение, когато става въпрос за обществено значими фигури. Трета принципно важна област от дейността на Федералната агенция за архивите на Щази е осигуряване достъпа до архивите на учени, изследователи и представители на медиите. От 1996 година архивите на Щази са достъпни за политически и исторически анализ, както и за учебно-педагогическа дейност.

2.2. Унгария
За разлика от повечето страни от бившия Варшавски договор, Унгария не разсекрява архивите на тайните си служби. Осигурено е единствено правото на достъп на частни лица до личното им досие.
През 1994 г. е наложена лустрация за известни отговорни постове, а през 1996 г. е създаден Институтът на историята.
На 1 февруари 2005 г. Журналистът Бронислав Вилдщайн разпространява на CD списък, снет от компютър в читалнята на Института за национална памет, съхраняващ архивите. Той съдържа 240 000 имена на служители, агенти и кандидати за сътрудници на комунистическите тайни служби в периода 1945-1989 година. Вилдщейн твърди, че изнася тези данни, за да улесни журналистическото настояване за разсекретяване на досиетата.
През юни 2002 г. новоизбраният премиер Петер Медеши заявява пред парламента, че в периода 1977-1982 г. е служил като офицер от контраразузнаването във финансовото министерство на страната. Признанието е провокирано от публикация в опозиционен вестник за сътрудничеството му с комунистическия режим. Създава се специална парламентарна анкетна комисия, която да проучи миналото на всички членове на четирите унгарски правителства след падането на комунизма през 1990 г. На 1 септември 2002 г. комисията огласява списък с имената на осем политици, сътрудничили на комунистическите тайни служби.
На 30 май 2005 г. Държавното събрание (еднокамарния парламент на Унгария)," приема промени в Закона за историческите архиви, които предвижда специална комисия да прецени кои досиета на тайните служби - както по времето на комунизма, така и след 1990 г. - да бъдат разсекретени и кои - да "потънат" в архивите завинаги.
На 4 октомври 2005 г. Конституционният съд на Унгария постановява, че два текста от закона за архивите на тайните служби са противоконституционни. Въпреки това унгарците могат да научат както имената на хората, които са ги шпионирали, така и имената на тайните „ченгета”, които са ги разработвали. Унгарците могат да видят досието си, но със заличени имена на доносниците, въпреки неколкократните обещания за пълно разархивиране на досиетата.
След края на дългото комунистическо управление в Унгария през 1990 г. обществеността непрестанно призовава за отваряне на досиетата. Наяве излизат обаче оскъден брой имена.
През годините са изобличени няколко видни унгарци, включително през 2002 г. тогавашният министър-председател социалист Петер Медеши. Но разобличаването неотдавна на една от най-известните личности на страната бе особено силен удар. Засега са назовани имената само на няколко стотици души, но според историците около 150 000 информатора са донасяли на комунистическите власти. Въпреки че тайните служби започват да изгарят досиета, когато дойде краят на комунизма, все още съществува възможността в архивите да бъдат открити доста имена, будещи интерес. Именно заради това досиетата няма да бъдат отворени, смята директорът на унгарския изследователски институт “Политически капитал” Габор Сабадош. "Много политици и отляво, и отдясно може да се окажат бивши сътрудници на тайните служби. Шансовете за нов закон са нулеви, тъй като те не знаят кой ще пострада повече", посочва Сабадош. Той смята, че отварянето на досиетата е жизнено важно, за да спре избирателното изтичане на имена, което според него партиите практикуват, за да дискредитират своите политически опоненти. Институтът публикува на своя уеб сайт обширен списък на личности, които в миналото са имали връзки с тайните служби.
Въпреки че сайтът привлича голямо внимание, отбелязвайки 400 000 посетители през първите два дни, институтът обявява инициативата за провал, тъй като нов закон, приет от парламента, пропадна заради съпротива в Конституционния съд. Законът предвижда да се създаде исторически архив за досиета на държавна сигурност, достъп до който да има всеки гражданин. В момента само историци се допускат до досиетата.
Институтът за история на Унгарската революция от 1956 е наследник на Инситута за социология и политика "Имре Наги", работи в Брюксел между 1959 и 1963, и на други западни организации на унгарски емигранти. В Унгария опитите за създаване на институт за революцията от 1956 датират от началото на 80-те с началото на систематичното изучаване на тези събития, за да бъде изчистена историята на Унгарската революция от фалшификациите на комунистическия режим на Кадар. Чрез интервюта, спомени, дискусии и документите, които могат да бъдат събрани, изследователите опитват да изградят пълна картина на събитията в Унгария през 1956.
Свидетелските архиви са създадени през 1986 с основна задача да запишат и съхранят колкото може повече разговори с дейци на Унгарската революция от 1956. На 1 март 1990 институтът е регистриран официално. На 16 март Унгарската академия на науките създава академична група за документиране и изследване на историята на Унгарската революция от 1956. През 1995 унгарското правителство дава на института официален статут на обществена фондация.

2.3. Полша
В Полша първият “списък на агентите” се появява през 1992 г. През 1999 г. е създаден Институт за национална памет, който поема контрола върху всички архиви на тайните служби, съдилищата, прокуратурата и на комунистическата партия. Полското законодателство дава право на достъп до архива на института само на историци, журналисти и тези, които могат да докажат, че са пострадали от комунистическите власти.
От 1997 г. насам законът за лустрацията задължава висшите държавници да признават евентуално сътрудничество с комунистическите тайни служби.
От 16.03.2007 г. влиза в сила Законът за сътрудничество с бившите тайни служби, който задължава хората от 53 професии, родени след 1 август 2007 г. да декларират дали са били сътрудници на полските тайни служби. Законът предвижда университетски преподаватели, журналисти, нотариуси и адвокати, дипломати, директори на частни и държавни учебни заведения и директори на фирми с държавно участие да попълнят декларация и да я внесат в Института за национална памет. След проверка декларациите ще се публикуват в Интернет. Лица, представили декларации с невярно съдържание, няма да могат да изпълняват професията си 10 години. Онези, които признаят, че са сътрудничили на тайните служби няма да бъдат санкционирани. Новият закон обхваща 700 000 души и заменя закона от 1997 г., според който проверката за чисто минало засяга около 28 000 полски политици и съдии.
На 27 октомври 2005 г. Конституционният съд на Полша приема решение, според което абсолютно всички поляци имат свободен достъп до досиетата на тайните служби по времето на комунизма. В мотивите на съда се посочва, че неограниченият достъп до досиетата ще прекрати практиката на политически манипулации с тях.
На 21 юли 2006 г. в Полша се приема нов закон за лустрацията, който задължава Института за националната памет да публикува списъците на всички фигуриращи в архивите агенти на комунистическите спецслужби. Значително е разширен кръгът от длъжности, за чието постъпване трябва да се попълва т. нар. лустрационна декларация. В него влизат вече и представителите на органите за самоуправление, дипломати, преподаватели във ВУЗове, журналисти и нотариуси. Всички тези хора получават официален сертификат дали са сътрудничили или не на комунистическите службите за сигурност. Бившия лидер на “Солидарност” Лех Валенса, който все пак е оневинен от института, съхраняващ досиетата. Има достъп за историци и журналисти и консервативното правителство обещава достъп на повече хора. Според сега действащия закон всеки, който е определен от института като жертва на репресиите, може да види досието си.
Институтът за народна памет - Комисия по преследването на престъпленията срещу полския народ, се създава със закон на 18 декември 1998. Институтът се намира в Съдебната палата във Варшава и има 10 филиала в градове, в които работят апелативни съдилища. Институтът събира и се разпорежда с документите на Държавна сигурност, съставени в периода от 22 юли 1944 до 31 декември 1989, разследва нацистките и комунистическите престъпления, а също се занимава с просветителска работа. Получава документи от архивите на МВР, Управлението за защита на държавата, МНО, Министерство на правосъдието, Държавния архив. Институтът се ръководи от председател, чиято дейност е независима от държавната власт, избран от полския парламент за срок от 5 години. Съвет от 11 души, избрани за 7 години, решава приемането на документите в архива, установява правилата за работа с документите, за публикацията им, определя приоритетите в разглеждането на искания от частни лица и различни организации, оценява политиката на института в преследването на престъпленията и оценява изследователските програми, а също информирането и просвещаването на обществото.
Институтът се състои от Комисия по преследване на престъпленията срещу полския народ, която разследва престъпленията без срок на давност и комунистическите престъпления, извършени до 1989. Главната комисия и комисиите по места работят в структурата на апелативните съдилища. В Комисията съществува отдел за експертизи и разработки, чиито членове - учени - помагат на следователите със своите изследвания за военните престъпления и престъпленията срещу човечеството.
Бюрото по съхраняването и публикуването на архивните материали събира и систематизира документи на Държавна сигурност и ги предоставя на пострадали лица, историци и изследователи. Благодарение на закона Бюрото за първи път може да събере на едно място всички документи на спецслужбите. Бюрото за обществено просвещение прави научна разработка на секретните преди документи. Между проектите му са: "Политическите процеси и затворници 1944-1956", "Военното положение - след 20 години", "Унищожаването на евреите в полските земи". Бюрото ще води курсове за учители, ще предоставя материали по история. Сътрудничи с Министерството на образованието и с неправителствени организации. Издава бюлетин за работещите в медиите и за представители на кръгове, формиращи общественото мнение. Организира изложби, отпечатва книги, представя изследванията на компакт-дискове и в Интернет.

2.4. Чехия
В Чехия досиетата се съхраняват в архивите на МВР и на сайта му. През 1996 г. е приет закон, който разрешава достъп до секретните досиета на чешката държавна сигурност на изследователите от Службата за разследване на престъпленията на комунизма и на хората, фигуриращи в досиетата - дисиденти и агенти. През 2001 г. влиза в сила нов закон, който либерализира достъпа до секретните досиета на бившите комунистически тайни служби. Всички пълнолетни граждани на Чешката република получават достъп до досиетата на Държавна сигурност, както и на контраразузнавателните служби, включително военното контраразузнаване и до архивите на Чехословашката компартия за периода от 1948 до 1989 година. През 2003 г. чешкото вътрешно министерство публикува списък с 75 000 сътрудници на бившата Държавна сигурност. Този списък е отпечатан в тираж 3000 бройки, които се раздават безплатно на желаещите. На 25 май 2006 г. правителството разсекретява над 1500 страници тайни доклади, снимки, писма и записки за задграничните операции на чешките тайни служби в периода 1945-1990 г.
Властите позволяват всеки да види досието си от архивите на чехословашките служби. От 2003 г. има достъп до около 75 хиляди досиета на агенти. На 1 януари 1995 с решение на министъра на вътрешните работи се създава Бюро за документиране и разследване на престъпленията(БДР) на комунизма. От 1 януари 2002 БДР е част от криминалния отдел на чешката полиция.
БДР има правомощията да разследва престъпления, извършени и ненаказани по политически причини в периода 1948-1989. Освен това БДР извършва събиране и оценка на информация, материали и документи, доказващи незаконността на комунистическия режим и репресивния му апарат, и в тази дейност компетенцията му е разширена и върху периода от 1 януари 1945 до февруари 1948, когато комунистите взимат властта. Материалите и информацията се използват при следствената работа на полицията, но се правят достъпни за обществото чрез безплатно разпространение в публични библиотеки, средни и висши училища (сборници Securitas Imperii, тематични Свитъци и серия Свидетелства), в сътрудничество с медиите, с чешки и чужди институции и организации със сходна дейност. До 1 февруари 2004 Бюрото за документиране и разследване на престъпленията на комунизма е разследвало 179 души в 92 дела. От тях 85 дела, отнасящи се до 107 души, са предадени на прокуратурата с предложение за предявяване на иск. На тази основа са повдигнати 64 обвинения срещу 86 лица.

2.5. Естония
Международна комисия за разследване на престъпленията срещу човечността.
Комисията е създадена от естонския президент Ленарт Мери през октомври 1998. Тя включва чуждестранни учени, политици и общественици. Целта й е да изясни престъпленията срещу човечността, извършени в Естония по време на съветската окупация 1940-1941, германската окупация 1941-1944 и втората съветска окупация след 1944. Към комисията работят два екипа от историци, които изследват всички достъпни архиви и изслушват свидетели. След завършване на работата си комисията публикува изводите си. Досега са публикувани докладите за първата съветска окупация и за германската окупация.
2.6. Румъния
Румънският президент Траян Бъсеску предлага на журналистите да получат достъп до над един милион документи на тайната полиция от времето на комунизма. Смята се, че около 1,3 милиона документи съдържат "експлозивна информация" за връзките със Секуритате* – на сегашни политици, бизнесмени и други публични фигури, коментира агенцията. Документите са предават в Националния съвет за проучване на архивите на Секуритате - институт, който се занимава с анализиране на документите от времето на комунизма в Румъния и с разкриване на имената на сътрудниците на тайните служби. През 1999 е приет Закон № 187/1999 за достъп до личното досие и разкриването на Секуритате като политическа полиция. С него е създаден Националният съвет за изследване архивите на Секуритате (НСИАС) – независим орган, юридическо лице, подчинено на парламентарен контрол. Колегията на съвета е съставена от 11 члена. Основните му функции са проверка на лицата кандидати за постове според този закон, оповестяване имената на тези лица, представяне на личните им досиета, изучаване и управление на архивите. Почти всички парламентарни партии не изразяват опозиция спрямо закона, но всички те – и управляващата коалиция (PNTcd, PNL, PD) и опозицията (PDSR, PUNR) доказват с гласуването си в Сената през юни 1998, че искат достъпа до досиетата да бъде ограничен. Със 109 гласа “за” и 7 “против” те променят закона така, че разузнавателните служби да
останат стопани на досиетата, и НСИАС да иска разрешението им за достъп до тях. Достъпът до досие се забранява, ако това досие представлява "въпрос на националната сигурност", и тъй не определя какво значи “въпрос на националната сигурност”, остава за разузнавателните служби да решават да отворят ли някое досие или не. Целта на закона е да се даде достъп до личните досиета, но НСИАС не можа да удовлетвори тези молби дори чак до след изборите през ноември 2000 г. Влиянието на закона върху политическата класа е ограничено, като се има предвид, че има твърде много материал, който трябва да се разгледа, за да се определи със сигурност дали някой е бил сътрудник, агент или доносник на Секуритате, а НСИАС няма да разкрива никаква информация, ако не е сигурна.
Румъния при Чаушеску е султански режим, с еднолично и в голяма степен произволно ръководство, със силна династическа тенденция – много важни фигури в политическия живот бяха членове на семейството, крайно възвеличаване на водача, който бе деспотична личност, ръководена от псевдоидеология с ограничени възможности да мобилизира и най-важното е, че неговата власт оцелява благодарение на Секуритате. Секуритате, румънската Държавна сигурност, съставена от различни отдели, един от които е политическата полиция, тя успява да внушава убеждението, че видимото присъствие на голям брой сътрудници на тайната полиция е само капка в океана на вездесъщата мрежа на служители и осведомители. Секуритате е колкото инструмент за държавен терор, толкова и състояние на духа. Спекулациите за числеността на Секуритате варират от 1 на 10 до 1 на 3-ма жители (2,3 до 8 милиона души), но никое
. от тези числа няма солидна основа, и такива числа трябва да включат и
всички случайни осведомители или дребни доносници, които всяка
тоталитарна система произвежда в паразитно изобилие.
*румънският аналог на българската Държавна сигурност

След този режим от султански тип преходът се характеризира с оставането на власт на стария елит; падането на режима в Румъния започва с прибързаното съдене и разстрел на Николае Чаушеску и последвалите циркови процеси срещу членовете на семейството на Чаушеску. През 1990 г. са приети някои правосъдни мерки с осъждането на няколко бивши членове на политбюро, които безмилостно потушават въстанието против Чаушеску през 1989 г., в което са убити около 1000 души. Но въпреки че няколко от тях получават доживотни присъди, през 1994 г. всички са помилвани от президента Илиеску (преизбран през 2000 г.). През 1990 г. много от потисническите закони от периода на Чаушеску са премахнати: е въведена свобода на пътуването в чужбина, смъртното наказание е премахнато и всички политически затворници са амнистирани и те или вдовиците им получават някои компенсационни права като малка пенсия, безплатна медицинска помощ и безплатно пътуване с влак или автобус.
Румънската разузнавателна служба, Службата за външна информация, Контраразузнавателното управление и Разузнавателното управление на армията, наследството на Секуритате, се контролират от парламента и Висшия съвет за национална отбрана. Остава проблемът за липсата на действия на държавата, която засяга процеса на „изчистване” от миналото свързано със Секуритате, придавайки му изкривено значение: тя оставя възможност
• За лично отмъщение;
• За политизация и използване за разбиване политическата кариера на опонентите;
• За огласяване на информация, която не може да се потвърди или опровергае;
• За неправене на разлика между жертви и престъпници;
• Няма правна рамка за справяне с престъпленията и нарушенията на предишния режим и изглежда, че те още се извършват. Всичко това представлява нарушения на нормите по правата на човека.
Приемането на Закона за достъп до архивите на бившата Секуритате представлява единственият сериозен опит на румънското общество да се занимае с проблемите на миналото. Има и други законопроекти, но те или нямат правна сила, или дори не са обсъждани в парламента като закона, който е предмет на това изследване.
Æ Законът за достъп до личните досиета и разкриване на Секуритате като политическа полиция
През 1990 г. в първия румънски парламент ръководителят на Асоциацията на бившите политзатворници – Константин Тику Думитреско внася поправка към избирателния закон от март 1990 г., в която добавя да бъде ограничено правото на членове на комунистическата партия да се кандидатират, по начин подобен за членовете на фашистките движения, но предложението не се гласува и по късно е извадено от закона. През 1992 г,. след първите парламентарни избори в Румъния, той е избран за сенатор и внася предложение за приемане на парламентарно решение с правни последици, което представлява лустрационен закон, защото забранява на всички лица, работили съзнателно 1945-1989 г. като доносници на Секуритате, писали бележки и сведения за други лица, да бъдат избирани или да запазят държавен пост, административна и преподавателска служба. Това предложение е подписано от 114 сенатори, 200 депутати и е обсъдено от Парламента и гласувано от мнозинството. То няма никакъв ефект и остава на книга. През 1993 г. Константин Тику Димитреску внася законопроект със същото съдържание. Той не е разгледан от румънския парламент от 1993 до 1996 г. В предизборната си кампания в 1996 г. Румънската демократична конвенция обещава да разкрие миналото Това е най-важният въпрос, който ги разделя от ПДСР, другият сериозен кандидат. Законът има 26 члена, които могат да се групират в отделни глави. Първата глава се занимава с правото на всеки румънски гражданин да види собственото си досие и да научи самоличността на агентите на Секуритате и на сътрудниците, които са допринесли за информация за това досие.
Втората глава изброява постовете, за които се изисква проверка на досието.
Третата глава определя политическата полиция като орган на Секуритате, създаден за установяването и поддържането на тоталитарна комунистическа власт, както и за подтискане и ограничаване на основните човешки права и свободи; тя определя агента на органите на Секуритате като всяко лице, което заема длъжност на оперативен работник в тези органи от 1945 до 1989, включително и тайно. Сътрудникът на органите на Секуритате е лице, което получава заплащане или друго възнаграждение за дейността си в това качество, държи конспиративна квартира или място за срещи, е резидент на Секуритате по смисъла на сегашния закон, и всяко друго лице, предоставило информация на Секуритате, чрез което са накърнени пряко или чрез други органи основните човешки права и свободи, или което е предавало или подпомагало предаването на информация, бележки, доклади и други документи, чрез които са осъждани действия или настроения срещу тоталитарния комунистически режим, чрез което са нарушени фундаментални човешки права и свободи.
Четвъртата глава представя Националния съвет за изследване архивите на Секуритате (НСИАС):
Правния му статус – независим орган, юридическо лице, подчинено на парламентарен контрол;
Компонентите му – Колегия на съвета, съставена от 11 члена;
Основните му функции – проверка на лицата кандидати за постове според този закон, оповестяване имената на тези лица, представяне на личните им досиета, изучаване и управление на архивите.
Петата част представя правото за запазване на личната тайна на лицата, които не са кандидати за постове. Подчертава се, че е забранено да се разгласява информация за такова лице без негово разрешение, да се използва изопачена информация и да се крие информация. Всички тези действия са наказуеми по наказателния закон, и максималното наказание се увеличава до 2 години. В камарата на депутатите почти всички подкрепят закона. Опозицията подкрепя закона при условие да се приемат известен брой поправки. Поправките са срещу дългия списък от постове, за които се изисква проверка, срещу определението на сътрудника – което тя се опитва да ограничи до определението на доносник на Секуритате и против управляването на архивите от НСИАС. Другата част от опозицията е изцяло срещу закона; причината е, че той ще причини голяма вреда на националното съгласие и на румънските разузнавателни служби. Законът има някои важни ограничения, което кара мнозина, включително и неговия инициатор да кажат, че той няма да голямо значение за прочистването на политическия живот. Целта на закона е да се даде достъп до личните досиета. Законът е ограничен и от разпоредбите за третата страна, че човек не може да разгласи, публикува и разпространи информация от собственото си досие. Единственият положителен ефект, че запознаването със собственото досие създава морална основа за оценка на другите, но от самото лице зависи дали то ще предприеме някакви наказателни действия срещу престъпниците. За отваряне на досиетата, на Секуритате се говори твърде много, че законът е приет с необходимите ограничения.

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Коментирайте първи!

Продължава...

Събота, 30 Март 2013 17:46

„Досиета”

Написана от Mytio

Досие: /фр./ „1. Документи и материал със сведения, които се отнасят до едно лице, до един въпрос или до едно дело. 2. Преписка с такива документи.”-Български тълковен речник.

„Досиета” се създават в множество сфери от живота ни. Те пазят информация за нас, като отделни граждани в държавата. Чрез „досиетата” можем да проследим и да разберем историята на проблем, човек, събитие. Информацията в „досиетата” може да бъде от всякакъв вид, без да има строги правила за нейната същност, тя трябва да бъде хронологично подредена.
В България, думата „досие” бива свързвана с един тип документи които продължава да вълнуват българското общество от 1989 година до днес. Този тип „досиета” са част от документите на Държавна сигурност. Погледнато от разстояние на времето, историята на документите на службите за сигурност е част от историята на прехода. Тези документи са със сходна съдба, сходно съдържание във всяка страна тe са историята, но не само политическата, а и моралната история на тоталитарното минало и последващите години. В тези огромни масиви от папки са събрани информация която не е предназначена да бъде разкривана, особено по този начин. Разкриването на историята на документа, освен като съдържание и като физически носител на информация, описва красноречиво къде се намира обществото, неговия елит и управляващи. Сравняването на България с другите държави, може да ни посочи къде в момента сме ние. Сравнителния анализ е начина по който можем да изберем най-добрите образци за решаването на дадения проблем, да осъзнаем пропуските си и да разберем грешките си, да направим изводи и да усъвършенстваме добрите практики. Има общи особености за всички документи, от всички страни и техните служби за сигурност - това е всеобхватността, значимостта и мащабността, същевременно конкретиката на събитията с техните имена дати и подробности. В тези документи е отразена голяма част от истината за миналото, затова будят интерес и вълнуват с разкритията. Този интерес се забелязва не само в страните от Източния блок, но в България, той е най-болезнен и социално всеобхватен.

*”Туморът досиета"
За седемнайсетгодишния период на демократично развитие „досиетата” се оказват един от най-злокачествените тумори на българския обществен живот. До сега се смята, че туморът може да бъде излекуван чрез “профилактика с витамини”. Междувременно, вместо да бъде отстранен, проблемът продължава да се разсейва сред множество сектори на публичната сфера. Към момента над 50 на сто от българските граждани са убедени, че в наши дни сътрудниците на бившата Държавна сигурност имат силно влияние в управлението на страната и политическите партии. Близо 40 на сто откриват техния почерк в медиите и бизнеса. А всеки пети е на мнение, че средите на анализатори, коментатори, учени също не са пощадени. Ако продължим да следваме медицинската логика, оперативното лечение на едно заболяване атакува най-болните клетки, тъй като те са най-силно засегнати и често биват отстранявани. В контекста на отварянето на досиетата според общественото мнение най-много потърпевши ще има сред депутатите, министрите, представителите на местната власт, президентската институция. Експертите по темата систематично напомнят, че пълното
*графика № 1 от Приложението-Източник: Алфа рисърч

отваряне на досиетата ще предизвика силни странични ефекти като ненужна конфронтация в обществото и заплаха за националната сигурност. И двата аргумента обаче не получават очаквания обществен отзвук. 54% от интервюираните отхвърлят тезата, че досиетата трябва да останат засекретени, за да не се наруши националната сигурност. Що се отнася до евентуалната конфронтация - липсва доминиращо мнение.
Проблема с „досиетата” в архива на ДС е най-спорната част от проблема за разкриването на всички документи за периода 1944-1989 г. За да бъде разгледан проблема пълно и да бъдат направени някой основни изводи, трябва да се отговори на някой основни въпроси:
1. Какъв е генезиса на проблема за “досиетата” като част от архива на ДС?
2. Къде се съхраняват тези документи?
3. Каква част е предоставена за достъп?
4. Личните данни в досиетата.
5. Как е застъпен проблема в другите страни?
6. Нормативна база.
7. Какво е общото и какво е различното в България и другите страни в които проблема е актуален?
8. Кои са органите разполагащи с тези документи?
Ако можем да определим една основна задача, това е задачата да разкрием максимално всеобхватно същността на проблема за разкриването на документите, на бившите служби за сигурност, да проследим развитието на проблема, да маркираме най-основните процеси и характерни белези.
Важно е да извлечем конкретни изводи, да отбележим добрите примери и да ги съпоставим с българската действителност.

ГЛАВА ПЪРВА
1. БЪЛГАРИЯ

*Дефиниция за Националната сигурност – „Мерките, предприети от една държава, за да осигури своето оцеляване и безопасност. Националната сигурност включва спирането на нападения - отвътре (вътрешни) и отвън (външни), както и закрилата и благосъстоянието на гражданите”.
Единствената легална дефиниция за Национална сигурност в българското законодателство е визирана в ЗЗКИ (Закон за защита на класифицираната информация) в Пар. 1 т. 13 от Допълнителните разпоредби, която гласи следното: „Национална сигурност е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива”.
Мерките, предприети за да се осигури националната сигурност, включват:
• поддържането на въоръжени сили
• повишаване степента на гражданската отбрана и готовност за действие в аварийни ситуации
• опитите да се създаде подвижност в инфраструктурата на държавата
• поддържането на разузнавателни служби за разкриване на заплахи
• защитата на поверителна информация
* bg.wikipedia.org/
**ЗЗКИ (Закон за защита на класифицираната информация) в Пар. 1 т. 13 от Допълнителните разпоредби

1.1. Архивите на държавна сигурност по време на демократичните промени

Темата за разкриване на архива на ДС става болезнено актуална веднага след падането на комунистическия режим на 10.11.1989 г. В публичното пространство се заговаря за известни личности – агенти на ДС.
Още в първите месеци след промяната се унищожават голям брой „досиета” на сътрудници на ДС. Това още повече засилва интереса към засекретените документи, както и опитите да се спекулира с тях. Медиите периодично публикуват отделни досиета или цели списъци с имена на „доносници”, чийто източници са неофициални, а информацията в тях често се използва за целите на компроматната война или политическия шантаж. За първи път въпросът за разсекретяването на досиетата се поставя официално на **Националната кръгла маса (януари – май 1990 г.). През март преговарящите страни подписват “Споразумение по политическата система”, в което се посочва, че ще се работи върху законопроект, който да осигури на гражданите възможност да се запознаят със събраната за тях информация и да получават данни за дейността на държавни органи и учреждения, освен обявените със закон за държавна тайна.
*Историята, като цифри, данни и събития са потвърдени от различни източници, които също се позовават на доклади за състоянито на архива на ДС - http://infocenter.bnt.bg/
¹http://www.epochtimes-bg.com
²http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=81644
³http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=971940
**http://www.omda.bg/BULG/k_masa/2201/1.html

Междувременно на 05.01.1990 г. Министерският съвет приема Решение за закриване на Шесто управление на Държавна сигурност.
Решението влиза в сила на 26.02.1990 г. На 29.01.1990 г. тогавашният министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев утвърждава докладна записка на заместник-министъра на вътрешните работи ген.Стоян Савов, отговарящ за разузнаването и архива, с която се дава старт на унищожаването на документи от архива на ДС.
Всъщност унищожаването на досиетата в разузнаването стартира в пълна секретност още на 09.01.1990 г., 20 дни преди акцията да обхване цялото ДС. В бившето Първо главно управление на ДС се унищожават 20 000 досиета, като са товарят нощем на камиони и изгарят в пещите на “Стомана” – Перник и на “Кремиковци”. По този повод бившият председател на СДС д-р Желю Желев казва: “Семерджиев и до днес твърди, че е информирал Националния координационен съвет на СДС за досиетата, но аз не знам за такова нещо. Ако знаех, не бихме допуснали такова нещо”, допълва той и признава, че СДС не успява да се пребори за отварянето на досиетата. На 6 януари 1992 г. ген. Стоян Савов се самоубива. Трупът му е открит край паметника на партизанин от родното му с. Лесичево, Пазарджишко. През 1992 г. се образува съдебно дело за унищожаване архивите на Държавна сигурност. О.з генерал Атанас Семерджиев и о.з. генерал Нанка Серкеджиева са обвинени за унищожаване на 144 235 досиета на ДС. Ход на делото се дава на 17.12.2001 г. На 11.04.2002 г. състав на Върховния касационен съд с председател Илиана Карагьозова осъжда ген. Семерджиев на 4,6 години затвор, а ген. Нанка Серкеджиева на 2 години. Двамата са обвинени, че злоупотребяват с власт и служебно положение, в резултат на което е унищожен близо 40 процента от архива на ДС. През август 2003 г. петчленен състав на Върховния касационен съд отменя осъдителните присъди и връща делото на прокуратурата за ново разследване заради груби процесуални нарушения.

*„ Документите на ДС ще трябва един ден да бъдат разкрити, тъй като годините вече са минали... Те ще бъдат на разположение на гражданите, които се интересуват, на историци и на лица, които искат да установят истината от близкото минало.”
Огромно количество секретни документи, свързани с работата на министерството до 1991 г., стават публични. Самата дейност по Декласифицирането се извършва по силата на Закона за защита на класифицираната информация(2001г). МВР започва премахването на нивото на засекретяване на различни документи от архива на министерството. Процедурата засяга деловодни документи, документи с гриф „секретно”, както и различни материали с висока историческа стойност. Разсекретени са архивите до 1991 г. поради 15-годишния срок на защита. Две са основни направления в дейността на МВР в тази връзка. В първото направление се обработват документи, съдържащи класифицирана информация, създадени до влизането в сила на Закона за защита на класифицираната информация и съхранявани в регистратурите на съответните организационни единици. До март 2006 г. в това направление експертните комисии преглеждат над 750 хил. класифицирани документа. От тях се премахва нивото на класификация на 253 хил. документа. По второто направление се разглеждат документите с грифове за сигурност, създадени до влизането на Закона за класифицираната информация в сила и съхранявани в архивните фондове на МВР. През първия етап се обработват т.н. "служебни фондове", в които се съсредоточава голяма част от исторически ценната информация.
* Отговор на актуален въпрос на Иван Костов към тогавашният министър-председател Симеон Сакскобургготски относно политиката на правителството по изпълнението на Закона за защита на класифицираната информация.

Експертните групи от дирекция "Информация и архив" преглеждат над 1500 архивни единици от 5 фонда, като на всички документи в тях се премахва нивото на класификация. През 2005г. са преглеждат около 8хил. архивни единици от фондовете "Вътрешни войски" и "Гранични войски", съхранявани в Централния военен архив във Велико Търново. Предвижда се както премахването на нивото на класификация на делата от архивните фондове, така и на съответния справочен апарат - описи, каталози и др., като така се осигурява пряк достъп на различни изследователи, журналисти и други граждани до справочния апарат на архивните документи, като те имат възможност сами да определят документите, с които искат да се запознаят.
Относно процеса на разкриване и проверка за принадлежност, най силно впечатление правят комисиите. По времето на действието на комисията "Бонев" са проверени за принадлежност към структурите на бившата ДС 240 депутати и 40 634 кандидати за кметове и общински съветници. При комисията "Андреев" са проверяват 25 065 граждани за агентурно минало. От 1997 до 2002 г. общо 25 632 граждани подават заявление, за да проверят дали бившата ДС е събирала данни за тях. На 7 093 са представени писмени справки или им е дадена възможност да се запознаят с наличните документи. Комисията "Андреев" е осигурява достъп само на 14 граждани, като повечето от тях са за повторно четене, сочат данни от дирекция "Информация и архиви". От приемането на Закона за класифицираната информация в МВР са постъпват 1 393 заявления от граждани, като на 483 са предоставени писмени справки или възможност да се запознаят с наличните документи. По Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица от 1990 г. до 31 март 2006 г. постъпват 35 325 заявления. До 1996 г. е отговорено на 33 734 от тях. След приемане на новите изменения в закона от 2004-2005 г. са изготвени 4 067 отговора и са направени 400 заверки на вече издадени документи.

• Досиетата и достъпът до тях е основен проблем за постигане на консенсус между политическите сили у нас, както и лост за скрита власт, контрол и влияние във всяко непрозрачно управление. Според върховните магистрати, Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева са виновни за пълното унищожаване на 130 978 архивни досиета и на 13 257 досиета на действащи агенти на Държавна сигурност, както и за частичното унищожаване на други 18 695 досиета. Престъплението се извършва в периода от 25 януари до 7 февруари 1990 г., а основанието за извършването му е докладна записка от тогавашния заместник-министър на вътрешните работи Стоян Савов (одобрена уж механично от шефа му - ген. Атанас Семерджиев). Сред ликвидираните документи са и 16-те тома от досието на писателя Георги Марков, убит в Лондон през септември 1978. ВКС произнася присъдата си след няколкогодишно разследване само ден преди от НДСВ, БСП и ДПС в парламента да бъде гласуван Законът за класифицираната информация. Той засекретява останките от архива на ДС и вторично узаконява внедряването на комунистическата агентура на възлови места в обществения и политическия живот.
Под досиета следва да се разбират архивните дела на агентите на Държавна сигурност (с данните за вербовка), работните дела на агентите (съдържат агентурните донесения), разработките срещу обекти (делата срещу различни лица), делата на съдържателите на явочни квартири (унищожени 90%), делата на осведомителите (категория агент), следствените и съдебни дела и оперативни преписки. По данни на дирекция "Информация и архив" в МВР от всички изброени дела са унищожени около 134 000 архивни единици или общо 40.3% от всички досиета в страната. Служебния архив на ДС представлява сбор от различни по съдържание и обем справки, отчети, доклади, планове, анализи, информации, протоколи, заповеди, инструкции, споразумения и други документи. От тях се унищожава само една незначителна част, а с проучването на останалата е възможно да се научи истинската история на случилото се между 1944 и 1989 г.
Освен архива на ДС съществуват и други ведомства, които съхраняват непроучен секретен архив от времето на тоталитарния режим. Наследственият проблем с тези архиви датира още след промените. През 1992 г. с решение на Министерския съвет се забранява унищожаването на секретни материали. Две години по-късно Народното събрание гласува решение (обн. ДВ, бр. 86 от 21 октомври 1994 г.), с което вади от Списъка на фактите, сведенията и предметите, представляващи държавна тайна, сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнение на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи до 13 октомври 1991 г. Въпреки това в следващите няколко години липсва законова основа за проучването на архива на ДС. През 1997 г. се приема Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Обективността налага да се посочи, че държавните институции, не изпълняват чл. 13 от закона, който указва, че “до една година от влизането на закона в сила (ДВ, бр. 63, 6.VІІІ.1997 г.) документите на бившата ДС се предават в Централния държавен архив (ЦДА)”. В тази връзка в парламента през 2001 г. има парламентарно питане към тогавашния министър на вътрешните работи Емануил Йорданов, защо архивът на ДС не е предаден в ЦДА. Той отговоря, че държавният архив нямал готовност да приеме този на МВР. През април 2002 г. мнозинството на НДСВ и ДПС с подкрепата на БСП приема Закона за защита на класифицираната информация (обн. ДВ, бр. 45 от 30 април 2002 г.), с който се отменя Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Главно разузнавателно управление на Генералния щаб. Една година след приемането на ЗЗКИ започва прегледът на секретните архивни документи с изтекъл срок на защита и предаването им в Държавния архивен фонд. Народното събрание отменя втория Закон за досиетата, разтурва Комисията “Андреев” и запечатва архива на Държавна сигурност.
На практика частична лустрация в България се извършва само в две области – в науката ( чрез “Закона Панев”), и в ръководствата на радиото и телевизията (чрез Закона за радио и телевизия). Интересно е положението с архива на бившето Пето управление на ДС (Управление за безопасност и охрана (УБО), който не се предава в архива на МВР, а се запазва от Националната служба за охрана, която е на подчинение на президента. В архива на УБО се съдържа информация на т.нар., обезпечаваща пътя на движение на бившите държавни и партийни ръководители, както и друга информация с изключително историческо значение, разкриваща дейността на УБО като обслужващо звено на комунистическата номенклатура. След приемането на Закона за Защита на класифицираната информация от 2001, който отмяна на Закона за достъп до архивите на бившата ДС и на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб в публичното пространство се налага внушението, че с това се слага край на възможността да се проучва архивът на ДС. Той урежда не само материята за защита и опазването на секретната информация, но съдържа и редица разпоредби за декласификация на материали с изтекъл срок на защита. Архивните документи влизат в обсега на параграф 9, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗЗКИ, съгласно който изготвените до влизането в сила на закона материали и документи, обозначени със степени на секретност “Строго секретно от особена важност”, “Строго секретно” и “Секретно”, се считат за обозначени с нива на класификация за сигурност съответно “Строго секретно”, Секретно” и “Поверително”, като сроковете на защита са съответно 30, 15 и 5 години и се изчисляват от датата на създаването им. Това означава, че всички материали на бившите служби и ведомства със секретен архив до 1989 г., носещи гриф “Строго секретно” и “Секретно", са вече с изтекъл 15-годишен и 5-годишен срок. Същото важи и за най-секретните материали на ДС до 1974 г. с гриф “Строго секретно от особена важност”, които имат 30-годишен срок на защита. Член 34, ал. 2 на ЗЗКИ задължава ръководителите на организационни единици, каквито се явяват всички ръководители на ведомства, работещи със секретни документи, в срок от една година от влизането в сила на закона, тоест до 30 април 2003 г. да преразгледат и приведат в съответствие с изискванията на закона и нормативните актове по неговото прилагане материалите и документите, съдържащи класифицирана информация. Според закона архивна информация може да бъде унищожена само след изрично разрешение на ДКСИ.

1.2. Архив на ДС – структура, организация, съхранение и използване
Архивът на ДС е организиран и действа по правилата на архивната наука и практика. Състои се от четири /4/ основни раздела /масива/:
Понятието “досие” добива гражданственост след 10.11.1989 г. В системата на МВР и в частност на ДС се употребява понятието “Оперативно дело”. Какви точно по вид оперативни дела се регистрират в
системата на ДС се регламентира от “Инструкция за Оперативния отчет и архив на ДС”, а те са: “Лично дело на агент” (сътрудник); “Работно дело на агент” (сътрудник); “Лично дело на съдържател на Явочна квартира”; “Дело за оперативна разработка на обект /лице, лица/” /ДОР/; “Дело за Оперативна проверка” /ДОП/; “Дело за Оперативно издирване” /ДОИ/; “Дело за Оперативно наблюдение” /ДОН/ и “Литерно дело” или “Обектово дело”.
1.2.1. Оперативен архив на ДС и справочен апарат към него
В Оперативния архив по ред, определен от специална инструкция са подредени, съхраняват се и се използват личните и работни дела на агентите /сътрудниците/, различните видове оперативни разработки за лица, обекти на ДС, Следствените и съдебните дела, водени по описа на ДС. Справочният апарат се състои от именна картотека на агентите, именна картотека на обектите, регистрационен дневник и архивен регистър.
Оперативният архив е организиран на децентрализиран принцип, а справочните картотеки на агентите и обектите на централизиран принцип.
В София, Дирекция „Информация и архив” се съхраняват Оперативни дела, свалени в архива от централните поделения на ДС /II-ро/ Главно
управление - ВГУ, III-то Управление – ВКР, IV-то Управление – икономическо, VI-то Управление – идеологическо, СГУ – Софийско градско управление и Софийско окръжно управление/, както и следствените и съдебни дела, водени по описа на ДС.
В Окръжните управления(Сегашното ОДП) се съхраняват предадените в архив оперативни дела от съответните териториални звена на ДС.
Основна организационна единица в Оперативния архив е архивния фонд, а те са:
А) Фонд № I A, в който са подредени личните дела на агентите по реда на тяхното постъпване в архив. Фонд № І Р, в който са подредени работните дела на агентите.
Б) Фонд Б2 съд– Следствени и Съдебни дела, водени по описа на ДС.
В) Фонд В3 раз – Оперативни разработки на българските граждани – обекти на ДС.
Г) Фонд Г4 - Оперативните разработки на чужди граждани – обекти на ДС.
Д) Фонд /V-то О/ - Общи оперативни преписки
Е) Фонд VI – Литерни дела /Обектови дела/.

1.2.2. Служебен архив на ДС и справочен апарат към него- Описи, именни и тематични каталози.
Служебният архив е организиран изцяло на децентрализиран принцип по отделна Инструкция . В същия се съхраняват служебни документи от организационно-управленски характер като заповеди, доклади, информации, анализи, справки, планове и др., създадени от дейността на различните структури на ДС през една календарна година.
Служебния архив също така е организиран на децентрализиран принцип основна организационна единица също е архивния фонд. В дирекция „Информация и архив”-МВР се съхраняват приетите документи от структурите на ДС, без тези на Софийско градско и Софийско окражни управления, работили на територията на София, а в Окръжните управления (ОДП)се съхраняват документите създадени от дейността на териториалните звена на ДС.
Характерно за Служебния архив е това, че всяка структурна част /поделение/ на ДС е отделен фондообразувател.
Документите от Служебния архив съдържат изключително богата информация за различните области от държавния, стопанския, културен и обществен живот за периода 1944 г. – 1990 г. Служебния архив разполага с добре организиран справочен апарат като инвентарни описи , временни описи, именни и тематични каталози.

1.2.3. Партиен архив на ДС
В партийния архив се съхраняват документи, създадени от дейността на партийните комитети и първичните партийни организации /ППО/. Организиран е на децентрализиран принцип.

1.2.4. Полицейски архив и справочен апарат към него за периода
1923 г. – 1944 г.
В този архив се съхраняват документи, отразяващи дейността на ДС, Полицията, Военнополевите съдилища, политическите партии БКП, БЗНС и др. ВМРО „Бранник”, „Отец Паисий”, „Ратник”, СБНЛ и др.

• Началото на практическата чистка дава Колегиума на МВР, проведен на 20.01.1990 г., като се разглежда въпроса: „За ускоряване решаването на проблемите с архивите на МВР”. На същия колегиум се взема решение: „Работата по места да се извършва с ускорени темпове при строга конспирация. Усложнената политическа и оперативна обстановка налага някои изменения на дейността по линия на Оперативния отчет и архив. Групата на д-р Савов конкретно да предложи как да се процедира”.
Същата тази работна група изготвя, а ръководството на МВР приема Докладна Записка рег. № -IV – 68 от 24.01.1990 г., където подробно е разписано какво и как да се извърши по линия на действащия Оперативен отчет и архивните оперативни дела, служебния и партиен архив на ДС.
С изпълнението на Докладната Записка, която изиграва ролята на Заповед, се поставя началото на разсипването на архива на ДС, а именно:
През 1994 г. Служба „Информация и архив” извършва ревизия на Оперативния архив на ДС:
• Резултатите от ревизията са показателни за това какво се е случило с архива на ДС.
В каря на 1989 г. в Оперативния архив на ДС е имало в наличност 77 353 лични дела на агенти, от тях 49 073 в РДВР и 28 280 в Служба „Информация и архив”, 94 554 Оперативни разработки на обекти на ДС, 46 172 броя работни дела на агенти и 9 921 броя на съдържатели на явочни квартири.
В резултат на работата по изпълнението на Докладната Записа са унищожение 32 113 лични дела на агенти, 28 518 Оперативни разработки, 34 591 работни дела на агенти и 9 029 броя дела на съдържатели на явочни квартири.
Ревизията показа, че липсват 271 броя лични дела на агенти и 250 броя Оперативни разработки на обекти на ДС. Именно от тези липсващи архивни дела, беше поставено началото на компроматната война след 1990 г. и „черния пазар” на „досиета”. Само свободния достъп до архивните документи на ДС ще ликвидират тези уродливи явления.

1.3. Нормативна база за разсекретяване, оповестяване на лица били щатни и нещатни сътрудници на ДС и осигуряване на свободен достъп до документите на ДС, комисии.

1.3.1. ЗАКОНИ И КОМИСИИ
1.3.2. Държавна сигурност – Указ № 1670 (Обн., ДВ, бр. от 20 август 1974 г.)
С Указ № 1670 през 1974г. се създава структурата на държавна сигурност включена в системата на МВР, като основна дейност е записано, че ДС има за цел да „........обезпечава сигурността на Народна република България и да защищава социалистическия и обществен строй от престъпни посегателства”. Този указ основополага най–общо задълженията, правата и целите на тази изключително важна структура. Приложението/изпълнението/ на Указа се възлага на министъра на вътрешните работи.
Структурата на ДС
• Първо главно управление -с външно разузнаване.
• Второ главно управление-контраразузнаване.
• Трето управление-военното контраразузнаване
• Четвърто управление -техническо
• Пето управление — УБО
• Шесто управление-идеологическо
• Седмо управление-Информационно-аналитично.
ü Самастоятелни отдели на ДС
• Първи отдел-следствен.
• Втори отдел-вътрешен отдел и проследяване.
• Трети отдел-оперативен отчет, архиви и картотеки.
• Четвърти отдел-Шифър радиоконтраразузнаване.
• Пети отдел-Бойна и моилизационна готовност.
1.3.3. Създаване, състав и дейност на Комисията „Тамбуев”

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Досиета

Коментирайте първи!

Продължава...

Събота, 30 Март 2013 17:46

В Полша първият “списък на агентите”

Написана от Mytio

2.3. Полша
В Полша първият “списък на агентите” се появява през 1992 г. През 1999 г. е създаден Институт за национална памет, който поема контрола върху всички архиви на тайните служби, съдилищата, прокуратурата и на комунистическата партия. Полското законодателство дава право на достъп до архива на института само на историци, журналисти и тези, които могат да докажат, че са пострадали от комунистическите власти.
От 1997 г. насам законът за лустрацията задължава висшите държавници да признават евентуално сътрудничество с комунистическите тайни служби.
От 16.03.2007 г. влиза в сила Законът за сътрудничество с бившите тайни служби, който задължава хората от 53 професии, родени след 1 август 2007 г. да декларират дали са били сътрудници на полските тайни служби. Законът предвижда университетски преподаватели, журналисти, нотариуси и адвокати, дипломати, директори на частни и държавни учебни заведения и директори на фирми с държавно участие да попълнят декларация и да я внесат в Института за национална памет. След проверка декларациите ще се публикуват в Интернет. Лица, представили декларации с невярно съдържание, няма да могат да изпълняват професията си 10 години. Онези, които признаят, че са сътрудничили на тайните служби няма да бъдат санкционирани. Новият закон обхваща 700 000 души и заменя закона от 1997 г., според който проверката за чисто минало засяга около 28 000 полски политици и съдии.
На 27 октомври 2005 г. Конституционният съд на Полша приема решение, според което абсолютно всички поляци имат свободен достъп до досиетата на тайните служби по времето на комунизма. В мотивите на съда се посочва, че неограниченият достъп до досиетата ще прекрати практиката на политически манипулации с тях.
На 21 юли 2006 г. в Полша се приема нов закон за лустрацията, който задължава Института за националната памет да публикува списъците на всички фигуриращи в архивите агенти на комунистическите спецслужби. Значително е разширен кръгът от длъжности, за чието постъпване трябва да се попълва т. нар. лустрационна декларация. В него влизат вече и представителите на органите за самоуправление, дипломати, преподаватели във ВУЗове, журналисти и нотариуси. Всички тези хора получават официален сертификат дали са сътрудничили или не на комунистическите службите за сигурност. Бившия лидер на “Солидарност” Лех Валенса, който все пак е оневинен от института, съхраняващ досиетата. Има достъп за историци и журналисти и консервативното правителство обещава достъп на повече хора. Според сега действащия закон всеки, който е определен от института като жертва на репресиите, може да види досието си.
Институтът за народна памет - Комисия по преследването на престъпленията срещу полския народ, се създава със закон на 18 декември 1998. Институтът се намира в Съдебната палата във Варшава и има 10 филиала в градове, в които работят апелативни съдилища. Институтът събира и се разпорежда с документите на Държавна сигурност, съставени в периода от 22 юли 1944 до 31 декември 1989, разследва нацистките и комунистическите престъпления, а също се занимава с просветителска работа. Получава документи от архивите на МВР, Управлението за защита на държавата, МНО, Министерство на правосъдието, Държавния архив. Институтът се ръководи от председател, чиято дейност е независима от държавната власт, избран от полския парламент за срок от 5 години. Съвет от 11 души, избрани за 7 години, решава приемането на документите в архива, установява правилата за работа с документите, за публикацията им, определя приоритетите в разглеждането на искания от частни лица и различни организации, оценява политиката на института в преследването на престъпленията и оценява изследователските програми, а също информирането и просвещаването на обществото.
Институтът се състои от Комисия по преследване на престъпленията срещу полския народ, която разследва престъпленията без срок на давност и комунистическите престъпления, извършени до 1989. Главната комисия и комисиите по места работят в структурата на апелативните съдилища. В Комисията съществува отдел за експертизи и разработки, чиито членове - учени - помагат на следователите със своите изследвания за военните престъпления и престъпленията срещу човечеството.
Бюрото по съхраняването и публикуването на архивните материали събира и систематизира документи на Държавна сигурност и ги предоставя на пострадали лица, историци и изследователи. Благодарение на закона Бюрото за първи път може да събере на едно място всички документи на спецслужбите. Бюрото за обществено просвещение прави научна разработка на секретните преди документи. Между проектите му са: "Политическите процеси и затворници 1944-1956", "Военното положение - след 20 години", "Унищожаването на евреите в полските земи". Бюрото ще води курсове за учители, ще предоставя материали по история. Сътрудничи с Министерството на образованието и с неправителствени организации. Издава бюлетин за работещите в медиите и за представители на кръгове, формиращи общественото мнение. Организира изложби, отпечатва книги, представя изследванията на компакт-дискове и в Интернет.

2.4. Чехия
В Чехия досиетата се съхраняват в архивите на МВР и на сайта му. През 1996 г. е приет закон, който разрешава достъп до секретните досиета на чешката държавна сигурност на изследователите от Службата за разследване на престъпленията на комунизма и на хората, фигуриращи в досиетата - дисиденти и агенти. През 2001 г. влиза в сила нов закон, който либерализира достъпа до секретните досиета на бившите комунистически тайни служби. Всички пълнолетни граждани на Чешката република получават достъп до досиетата на Държавна сигурност, както и на контраразузнавателните служби, включително военното контраразузнаване и до архивите на Чехословашката компартия за периода от 1948 до 1989 година. През 2003 г. чешкото вътрешно министерство публикува списък с 75 000 сътрудници на бившата Държавна сигурност. Този списък е отпечатан в тираж 3000 бройки, които се раздават безплатно на желаещите. На 25 май 2006 г. правителството разсекретява над 1500 страници тайни доклади, снимки, писма и записки за задграничните операции на чешките тайни служби в периода 1945-1990 г.
Властите позволяват всеки да види досието си от архивите на чехословашките служби. От 2003 г. има достъп до около 75 хиляди досиета на агенти. На 1 януари 1995 с решение на министъра на вътрешните работи се създава Бюро за документиране и разследване на престъпленията(БДР) на комунизма. От 1 януари 2002 БДР е част от криминалния отдел на чешката полиция.
БДР има правомощията да разследва престъпления, извършени и ненаказани по политически причини в периода 1948-1989. Освен това БДР извършва събиране и оценка на информация, материали и документи, доказващи незаконността на комунистическия режим и репресивния му апарат, и в тази дейност компетенцията му е разширена и върху периода от 1 януари 1945 до февруари 1948, когато комунистите взимат властта. Материалите и информацията се използват при следствената работа на полицията, но се правят достъпни за обществото чрез безплатно разпространение в публични библиотеки, средни и висши училища (сборници Securitas Imperii, тематични Свитъци и серия Свидетелства), в сътрудничество с медиите, с чешки и чужди институции и организации със сходна дейност. До 1 февруари 2004 Бюрото за документиране и разследване на престъпленията на комунизма е разследвало 179 души в 92 дела. От тях 85 дела, отнасящи се до 107 души, са предадени на прокуратурата с предложение за предявяване на иск. На тази основа са повдигнати 64 обвинения срещу 86 лица.

2.5. Естония
Международна комисия за разследване на престъпленията срещу човечността.
Комисията е създадена от естонския президент Ленарт Мери през октомври 1998. Тя включва чуждестранни учени, политици и общественици. Целта й е да изясни престъпленията срещу човечността, извършени в Естония по време на съветската окупация 1940-1941, германската окупация 1941-1944 и втората съветска окупация след 1944. Към комисията работят два екипа от историци, които изследват всички достъпни архиви и изслушват свидетели. След завършване на работата си комисията публикува изводите си. Досега са публикувани докладите за първата съветска окупация и за германската окупация.
2.6. Румъния
Румънският президент Траян Бъсеску предлага на журналистите да получат достъп до над един милион документи на тайната полиция от времето на комунизма. Смята се, че около 1,3 милиона документи съдържат "експлозивна информация" за връзките със Секуритате* – на сегашни политици, бизнесмени и други публични фигури, коментира агенцията. Документите са предават в Националния съвет за проучване на архивите на Секуритате - институт, който се занимава с анализиране на документите от времето на комунизма в Румъния и с разкриване на имената на сътрудниците на тайните служби. През 1999 е приет Закон № 187/1999 за достъп до личното досие и разкриването на Секуритате като политическа полиция. С него е създаден Националният съвет за изследване архивите на Секуритате (НСИАС) – независим орган, юридическо лице, подчинено на парламентарен контрол. Колегията на съвета е съставена от 11 члена. Основните му функции са проверка на лицата кандидати за постове според този закон, оповестяване имената на тези лица, представяне на личните им досиета, изучаване и управление на архивите. Почти всички парламентарни партии не изразяват опозиция спрямо закона, но всички те – и управляващата коалиция (PNTcd, PNL, PD) и опозицията (PDSR, PUNR) доказват с гласуването си в Сената през юни 1998, че искат достъпа до досиетата да бъде ограничен. Със 109 гласа “за” и 7 “против” те променят закона така, че разузнавателните служби да
останат стопани на досиетата, и НСИАС да иска разрешението им за достъп до тях. Достъпът до досие се забранява, ако това досие представлява "въпрос на националната сигурност", и тъй не определя какво значи “въпрос на националната сигурност”, остава за разузнавателните служби да решават да отворят ли някое досие или не. Целта на закона е да се даде достъп до личните досиета, но НСИАС не можа да удовлетвори тези молби дори чак до след изборите през ноември 2000 г. Влиянието на закона върху политическата класа е ограничено, като се има предвид, че има твърде много материал, който трябва да се разгледа, за да се определи със сигурност дали някой е бил сътрудник, агент или доносник на Секуритате, а НСИАС няма да разкрива никаква информация, ако не е сигурна.
Румъния при Чаушеску е султански режим, с еднолично и в голяма степен произволно ръководство, със силна династическа тенденция – много важни фигури в политическия живот бяха членове на семейството, крайно възвеличаване на водача, който бе деспотична личност, ръководена от псевдоидеология с ограничени възможности да мобилизира и най-важното е, че неговата власт оцелява благодарение на Секуритате. Секуритате, румънската Държавна сигурност, съставена от различни отдели, един от които е политическата полиция, тя успява да внушава убеждението, че видимото присъствие на голям брой сътрудници на тайната полиция е само капка в океана на вездесъщата мрежа на служители и осведомители. Секуритате е колкото инструмент за държавен терор, толкова и състояние на духа. Спекулациите за числеността на Секуритате варират от 1 на 10 до 1 на 3-ма жители (2,3 до 8 милиона души), но никое
. от тези числа няма солидна основа, и такива числа трябва да включат и
всички случайни осведомители или дребни доносници, които всяка
тоталитарна система произвежда в паразитно изобилие.
*румънският аналог на българската Държавна сигурност

След този режим от султански тип преходът се характеризира с оставането на власт на стария елит; падането на режима в Румъния започва с прибързаното съдене и разстрел на Николае Чаушеску и последвалите циркови процеси срещу членовете на семейството на Чаушеску. През 1990 г. са приети някои правосъдни мерки с осъждането на няколко бивши членове на политбюро, които безмилостно потушават въстанието против Чаушеску през 1989 г., в което са убити около 1000 души. Но въпреки че няколко от тях получават доживотни присъди, през 1994 г. всички са помилвани от президента Илиеску (преизбран през 2000 г.). През 1990 г. много от потисническите закони от периода на Чаушеску са премахнати: е въведена свобода на пътуването в чужбина, смъртното наказание е премахнато и всички политически затворници са амнистирани и те или вдовиците им получават някои компенсационни права като малка пенсия, безплатна медицинска помощ и безплатно пътуване с влак или автобус.
Румънската разузнавателна служба, Службата за външна информация, Контраразузнавателното управление и Разузнавателното управление на армията, наследството на Секуритате, се контролират от парламента и Висшия съвет за национална отбрана. Остава проблемът за липсата на действия на държавата, която засяга процеса на „изчистване” от миналото свързано със Секуритате, придавайки му изкривено значение: тя оставя възможност
• За лично отмъщение;
• За политизация и използване за разбиване политическата кариера на опонентите;
• За огласяване на информация, която не може да се потвърди или опровергае;
• За неправене на разлика между жертви и престъпници;
• Няма правна рамка за справяне с престъпленията и нарушенията на предишния режим и изглежда, че те още се извършват. Всичко това представлява нарушения на нормите по правата на човека.
Приемането на Закона за достъп до архивите на бившата Секуритате представлява единственият сериозен опит на румънското общество да се занимае с проблемите на миналото. Има и други законопроекти, но те или нямат правна сила, или дори не са обсъждани в парламента като закона, който е предмет на това изследване.
Æ Законът за достъп до личните досиета и разкриване на Секуритате като политическа полиция
През 1990 г. в първия румънски парламент ръководителят на Асоциацията на бившите политзатворници – Константин Тику Думитреско внася поправка към избирателния закон от март 1990 г., в която добавя да бъде ограничено правото на членове на комунистическата партия да се кандидатират, по начин подобен за членовете на фашистките движения, но предложението не се гласува и по късно е извадено от закона. През 1992 г,. след първите парламентарни избори в Румъния, той е избран за сенатор и внася предложение за приемане на парламентарно решение с правни последици, което представлява лустрационен закон, защото забранява на всички лица, работили съзнателно 1945-1989 г. като доносници на Секуритате, писали бележки и сведения за други лица, да бъдат избирани или да запазят държавен пост, административна и преподавателска служба. Това предложение е подписано от 114 сенатори, 200 депутати и е обсъдено от Парламента и гласувано от мнозинството. То няма никакъв ефект и остава на книга. През 1993 г. Константин Тику Димитреску внася законопроект със същото съдържание. Той не е разгледан от румънския парламент от 1993 до 1996 г. В предизборната си кампания в 1996 г. Румънската демократична конвенция обещава да разкрие миналото Това е най-важният въпрос, който ги разделя от ПДСР, другият сериозен кандидат. Законът има 26 члена, които могат да се групират в отделни глави. Първата глава се занимава с правото на всеки румънски гражданин да види собственото си досие и да научи самоличността на агентите на Секуритате и на сътрудниците, които са допринесли за информация за това досие.
Втората глава изброява постовете, за които се изисква проверка на досието.
Третата глава определя политическата полиция като орган на Секуритате, създаден за установяването и поддържането на тоталитарна комунистическа власт, както и за подтискане и ограничаване на основните човешки права и свободи; тя определя агента на органите на Секуритате като всяко лице, което заема длъжност на оперативен работник в тези органи от 1945 до 1989, включително и тайно. Сътрудникът на органите на Секуритате е лице, което получава заплащане или друго възнаграждение за дейността си в това качество, държи конспиративна квартира или място за срещи, е резидент на Секуритате по смисъла на сегашния закон, и всяко друго лице, предоставило информация на Секуритате, чрез което са накърнени пряко или чрез други органи основните човешки права и свободи, или което е предавало или подпомагало предаването на информация, бележки, доклади и други документи, чрез които са осъждани действия или настроения срещу тоталитарния комунистически режим, чрез което са нарушени фундаментални човешки права и свободи.
Четвъртата глава представя Националния съвет за изследване архивите на Секуритате (НСИАС):
Правния му статус – независим орган, юридическо лице, подчинено на парламентарен контрол;
Компонентите му – Колегия на съвета, съставена от 11 члена;
Основните му функции – проверка на лицата кандидати за постове според този закон, оповестяване имената на тези лица, представяне на личните им досиета, изучаване и управление на архивите.
Петата част представя правото за запазване на личната тайна на лицата, които не са кандидати за постове. Подчертава се, че е забранено да се разгласява информация за такова лице без негово разрешение, да се използва изопачена информация и да се крие информация. Всички тези действия са наказуеми по наказателния закон, и максималното наказание се увеличава до 2 години. В камарата на депутатите почти всички подкрепят закона. Опозицията подкрепя закона при условие да се приемат известен брой поправки. Поправките са срещу дългия списък от постове, за които се изисква проверка, срещу определението на сътрудника – което тя се опитва да ограничи до определението на доносник на Секуритате и против управляването на архивите от НСИАС. Другата част от опозицията е изцяло срещу закона; причината е, че той ще причини голяма вреда на националното съгласие и на румънските разузнавателни служби. Законът има някои важни ограничения, което кара мнозина, включително и неговия инициатор да кажат, че той няма да голямо значение за прочистването на политическия живот. Целта на закона е да се даде достъп до личните досиета. Законът е ограничен и от разпоредбите за третата страна, че човек не може да разгласи, публикува и разпространи информация от собственото си досие. Единственият положителен ефект, че запознаването със собственото досие създава морална основа за оценка на другите, но от самото лице зависи дали то ще предприеме някакви наказателни действия срещу престъпниците. За отваряне на досиетата, на Секуритате се говори твърде много, че законът е приет с необходимите ограничения.

Извод
Процесът на преход в Румъния се превръща в политически въпрос, откакто законът за достъп до архивите на държавна сигурност бе приет от румънския парламент и подписан от румънския президент Емил Константиненску през декември 1999, 10 години след румънска революция от 1989 г. През всички тези години има опити да се разчистят сметките с миналото, идещи от бившите затворници в комунистическите затвори, от студентите и интелектуалците, повечето бивши дисиденти в комунистическия период, но те не стават закони, които да направляват посткомунистическото румънско общество.

2.7.Албания
Архивите на бившите служби “Сигурими” са затворени. Преди избори специална комисия проверява сред досиетата дали кандидатите са работили за репресивния режим и ако това е така, ги отстранява от състезанието.

2.8. Босна
През 2000 г. страната отвори около 70 хиляди досиета. Достъпът е равен за всички, които се интересуват от дадено събитие или година.

2. 9. Хърватия
Опозиционната Партия на десницата на няколко пъти безрезултатно иска да се изровят и направят публично достояние архивите от комунистическите времена.

2. 10. Македония
През 1998 г. започва отварянето на комунистическите досиета. На гражданите е позволено да видят своето, но достъпът на журналисти или изследователи е забранен.

2.11. Сърбия и Черна гора
През 2001 г. Белград позволи на гражданите да си видят досиетата. Това не важи за мнозина опозиционни политици и журналисти, определени като “вътрешни врагове” и “колаборатори на чужденците”. След това процесът бе напълно замразен.

2.12. Словения
Повечето досиета са отворени за публиката, но интересът към тях е малък.

2.13. Словакия
На 19 август 2002 г. парламентът приема Закон за паметта на нацията, който осигурява свободен достъп до досиетата на словашките граждани, натрупани от тайните служби в периода 1939-1989 г. Съгласно този закон се създава Институт на националната памет, който съхранява досиетата и организира достъпа до тях. Според закона право на публичен и анонимен достъп до списъка на агентите на Държавна сигурност има всеки пълнолетен гражданин на Словакия след предварителна заявка. Списък на всички имена на агенти, дори на нискостоящи чиновници от чехословашките тайни служби, е публикуван в Интернет. Всеки на възраст над 18 години - не само лично засегнатите - може да използва тази информация и да подаде молба да види цялото досие на всеки агент, без да трябва да представя каквито и да е основания за това.

2.14. Литва, Латвия
В Латвия досиетата са отворени за всички пълнолетни граждани. В Латвия право на достъп имат само жертвите на репресии от страна на комунистическия режим, а за досиетата на агентите - всеки гражданин след предварително разрешение. На 7 юни 2006 г. Латвийският Парламент одобрява закон за огласяване имената на 4000 бивши сътрудници на КГБ. На 17 юни президентката Вайра Вике-Фрейберга налага вето върху закона с мотива, че наличните досиета са непълни. Латвийският център за документация за последиците от съветската окупация твърди, че разполага само с 4000 точни имена на латвийци от общо 24 000 души, за които е установено, че са били сътрудници на КГБ.

2.15. Русия
Разпадането на СССР през 1991 г. предизвиква сътресения, хронологически архивната революция може да бъде разделена на три основни периода – от края на 80-те години до август 1991 г., от август 1991 до средата на 90-те години и от втората половина на 90-те до октомври 2004 г., когато е приет законът за архивите в Руската федерация (РФ). За първия период реформата е в съветски стил от средата на 50-те години.
Вторият период е времето на същинската архивна революция, когато преобладават проблемите, свързани с разсекретяването на документите.
Третият период е посветен предимно на избистрянето на новия понятиен апарат и подготовката на новото законодателство. Ако за първите два периода са характерни общественият и политическият натиск, то за третия е налице рутинното административно решение на реформата в архивите.
Архивната революция има следните аспекти:
1. създаване на нови архиви;
2. приемане на ново архивно законодателство, създаване на критерии за секретност;
3. създаване на нов понятиен апарат, които са подчинени на основните й цели:
- Разсекретяване на документи с изтекъл срок на давност.
- Преодоляване на ведомствения монопол над архивите.
Архивната реформа започва още от началото на перестройката при Михаил Горбачов, когато правителството споделя обществените настроения за “откриване на архивите” като част от реабилитирането на жертвите от политически репресии. Още в края на 80-те години са разсекретени документи по разкулачването, изселванията и преселванията – всички са достъпни от началото на 90-те години, но достъпът до тях се затруднява от липсата на описи, или “инфраструктура”.
Още един проблем от началото на перестройката е наличието на дела “с ограничен достъп”, отделно от засекретените. Делата с “ограничен достъп” са важна част от практиката на ведомственото ограничаване на достъпа до документите.
Ръководствата на министерства и ведомства, съгласувано с Главния архив на СССР, превръщат документите в дела с “ограничен достъп”, за които не се води отчет.
Приблизително към средата на 80-те години за 14 ведомства има над 1 100 000 архивни единици.
През 1986 г. Главният архив на СССР въвежда в действие “Инструкция за работата на държавните архиви със секретни документални материали”, която затвърдява съществуването на делата с “ограничен достъп”. Ведомственият контрол върху достъпа до документите е улеснен и от липсата на юридическа отговорност за неправилно поставяне на гриф “съвършено секретно”.
Горбачов не надхвърля “хрушчовското размразяване” на архивите, което започва от 7 февруари 1956 г. с постановлението на Министерския съвет “За мерките за установяване на реда за съхраняване и по-доброто използване на архивните материали на министерствата и ведомствата” Перестроечната вълна засяга само държавните архиви, но не и партийния архив на КПСС, който остава открит само за избрани.
Истинското отваряне на архивите започва при драматични обстоятелства след обсадата на Белия дом през август 1991 г. с указите на президента “За архивите на Комитета за държавна сигурност (КГБ)” и “За партийните архиви”. През октомври 1991г. започва да работи Комисията при Върховния съвет на РСФСР, която трябва да организира предаването и приемането на държавно съхранение на документите на КПСС и КГБ, оглавявана от председателя Дмитрий Волкогонов. Основните задачи на комисията са следните:
1. да се определят типовете архивни документи, в това число и съхраняваните в действащите подразделения, подлежащи да бъдат предадени за държавно хранение;
2. да се подготви и представи за утвърждаване от Президиума на Върховния съвет на РФ на временен регламент за използване за научни и практически цели на архивните документи на КПСС и КГБ;
3. да се установи, че дадените регламенти действат до приемането на закона на РФ“за държавната тайна”.
През есента на 1991 г. е и неуспешният опит на историка Юрий Афанасиев да се създаде международна комисия от световни специалисти по съветска история за изучаване на новата архивна информация.
Разсекретяването на документите започва масово след указа на президента от 14 януари 1992 г. “За защита на държавните тайни на РФ”, установяващ 50-годишен срок за давност, когато старите архиви вече са трансформирани в нови: Централният партиен архив се превръща в Руски център за съхранение и изучаване на документите от най-новата история (РЦХИДНИ), после на базата на 7-и сектор на Общия отдел на ЦК КПСС се създава Център за съхранение на съвременната документация (ЦХСД). Неизвестният на обществеността и на изследователите т. нар. “Специален архив” (“Особый архив”, или ЦГОА) се превръща в Център за съхранение на историко-документалните колекции (ЦХИДК). Централният държавен архив на РСФСР се обединяват в Държавен архив на Руската федерация (ГАРФ). Днес в ГАРФ се пазят повече от 6 млн. дела, а дължината на рафтовете достига 80 км. Пътеводителят по фондовете на Държавния архив е съставян в продължение на няколко години и заема 6 тома. По своята структура ГАРФ се състои няколко части. В първата (1 млн. дела) са материали по история на Руската империя до 1917 г.: отчети на тайната политическа полиция, доклади на наказателните органи, борещи се с революционното движение, и папки на Върховния наказателен съд, разглеждащ делата на декабристите, архивите на руските императори и великите князе - от Александър I до Николай II. Втората част съставят материали на държавната власт на СССР. Третата се състои от милион и половина дела и документи на РСФСР.Отделно в ГАРФ са материали по историята на Бялото движения и руската емиграция. До началото на 1992 г. в Русия има 17 федерални архива.
Извън новата система обаче остават бившият архив на Политбюро на ЦК на КПСС, превърнат в президентски архив на СССР, а после и в архив на РФ, и архивът на КГБ, което е и първият симптом на архивната контрареволюция. Към момента на август 1991 г. структурата на архивите на КГБ има две нива - централен архив и архиви на областните управления. Извън Централния оперативен архив на КГБ съществува и отделен архив – на централната служба по разузнаване - бившето Първо главно управление на КГБ. Към Централния архив и към регионалните архиви на КГБ винаги съществува и отделен фонд за дела от историческо значение или оперативен интерес.
Документите на архивите на службите се разделят на следните групи:
1. Архивно-следствени дела (наказателни дела) от 1918 до 1991 г. Част от тези дела отразяват репресиите срещу гражданите на СССР. В московския КГБ има около 100 000 архивни единици, от които 67 хил. са т. нар. закрит фонд т. е.дела, по които има реабилитационни решения, или обвинението е снето по едни или други причини, например обвиняемият е признат за невменяем.
2. Филтрационни дела. (филтрационни и трофейни материали). Всички съветски граждани, които са били на окупираните територии, в лагери за военнопленници или са откарвани или доброволно отивали на работа в Германия, при завръщането си в СССР минават проверка в проверочно-филтрационни лагери. За тях се завеждат анкетни листове, а после в много случаи към тях се добавят някакви материали и така всъщност се образува проверовъчно-филтрационно дело. В Москва по такива дела има 55 хил. архивни единици + 10 хил. трофейни архивни единици, т. е. картони и други отчетни материали, които Съветската армия взема от германските лагери. Тези картони са разпределени и разпратени в областите, откъдето лицето е взето в армията, или там, където е родено. Тези 10 хиляди архивни единици в Московска област не намират приложение, т. е. посочените граждани не са се върнали у дома и проверовъчно-филтрационни дела срещу тях не са завеждани.
3. Секретно деловодство: преписка, нареждания, отчети на управлението и т.н. В секретното деловодство влизат материалите от градските и районните отдели на КГБ. В Москва този фонд съдържа само 19 375 архивни единици.
4. Лични дела на сътрудниците на КГБ. Срокът за съхранение е неограничен.
5. Оперативни дела – оперативни разработки, лични дела на агентурата и т.н.
От 5 септември 1991 г. архивите на КГБ се запечатват. При кметството на Москва е създадена комисия, която да регламентира предаването на архивите на спецслужбите. Ситуацията по ревизирането на фондовете на КГБ е усложнена от неяснотата: кой тип документи и до коя година трябва да се изземат от архивите на КГБ и да се предадат на държавно съхранение и кои трябва да се оставят в подразделенията на КГБ.
Ведомствената политика на КГБ по отношение на архивите не е в полза нито на историята. Поради спецификата на тайните служби в КГБ се следва практиката да не се съхраняват за вечно ползване голяма част от делата.
Документация от общ порядък в районен отдел на КГБ се пази само 20 години, след което се унищожава. Пазят се само описите на делата. На този принцип е унищожено делото на академик Андрей Сахаров – над 300 тома, делото на Александър Солженицин, на Владимир Войнович.
Практиката да се унищожават архиви е разпространена в НКВД през 30-те години. Според кореспонденцията на Бонч-Бруевич с Ягода, Ежов и Берия за периода 1935-1939 г. сътрудниците на НКВД са “изгаряни в печката” документи веднага след арестуването на собствениците им – дейци на културата, науката и др. Споменава се за “скъпоценни книги и ръкописи”, унищожени противозаконно, за което Бонч-Бруевич наивно моли именно органите на НКВД да “направят необходимите организационни изводи”, след което е уволнен от поста директор на Литературния музей.
Липсата на нормативна база за ЦОА на КГБ създава условия за “архивно пиратство” (несанкционирана продажба на документи в чужбина), което довежда до политически спекулации – “голямата политика” постепенно поглъща идеята за свобода на информацията. (Ситуацията напомня тази в България след неколкократните опити за “отваряне на досиетата”, довели до злоупотреби и компромати, но не и до достъп на изследователите до тях.) Спекулация с архивен документ довежда до скандал в Украйна, който помрачава и без това деликатните руско-украински отношения. През февруари 1992 г. вестник “Литературная Украина” публикува материал “Да се изселят в отдалечени краища на СССР всички украинци…”, представен като заповед на НКВД и НКО от 22 юни 1944 г. (въпреки че през 1944 г. не съществуват специални отдели на НКВД, а има отдели СМЕРШ). Авторът е спестил последните редове от документа: “Украинци! Тази заповед е в ръцете на Германското военно командване”, т. е. става дума за листовка на германската пропаганда, а не за план за депортация на украинците от съветската власт.
Първият документ, регламентиращ достъпа на изследователите до архивната информация, е от 29 май 1992 г., когато колегията на Комитета по въпросите на архивите приема Временно положение “За реда на достъпа до архивните документи и правилата за тяхното използване”. За първи път се въвежда 30-годишен срок на давност на документи с гриф “съвършено секретно” и 75-годишен срок – за давност на документи, засягащи правата на личността. След 50 години документите могат да бъдат разсекретени и от комисии от държавните архиви. На 23 юни 1992 г. се публикува президентският указ “За снемане на ограничаващите грифове от законодателните и други актове, служили за основание за масови репресии и посегателства върху правата на човека”.
През май 1992 г. под ръководството на Михаил Полторанин се създава комисия по архивите на президента, която да подготви документите от архива на КПСС по делата на репресираните за Конституционния съд. Колекцията на комисията, наброяваща около 6 хил. документа, групирани в 3613 дела, се предава за открито съхранение в ЦХСД. Някои от делата са с неизтекъл 30-годишен срок на давност, други нямат отношение “по делото на КПСС” – това е един от малкото случаи, когато непрофесионалисти-чиновници помагат на бъдещите изследователи – административна грешка в полза на историята!
През 1993 г. е приет първият закон (“Основи на законодателството за Архивния фонд на Руската федерация”) за архивното дело в Русия, който е на демократична основа. Достъпът до архивите е свободен за всеки гражданин на РФ, както и за чуждестранни изследователи. В Русия се въвежда не разрешителният, а регистрационният принцип на достъп до архивите.
През същата година е приет и законът “За държавната тайна”. Документите с грифове “секретно”, “съвършено секретно” и “съвършено секретно с особена важност” се съхраняват в специални помещения, където никой не може самостоятелно да проникне, дори и директорът на архива. За работата с тях се създава вътрешноархивна комисия от трима души. Според директора на ГАРФ Сергей Мироненко за последните 12 години в архива е проведена огромна работа по снемането на “необоснованите грифове”. Според закона за държавната тайна след 30 години всички грифове губят смисъл. Процедурата по откриване на документа обаче не е установена, от което не е ясно какво става с документите след изтичане на 30-те години. Законът дава възможност и за продължаване на срока за давност. Законът не спира чиновниците да измислят допълнителна процедура на разсекретяване, която да пречи на архивистите да дават документа на изследователя. Друга страна на проблема е, че редица все още засекретени документи не съдържат държавна тайна. През 1992 г. Думата приема закон за оперативно-следствената дейност, определен “новаторски”, тъй като за първи път не ведомствената инструкция регламентира оперативно-следствената дейност, а общоруският нормативен акт. Според този закон човекът, против когото КГБ е провеждал оперативна разработка (а често пъти разработката не завършвала само с арест), има правото да изисква тези материали и да ги получи, за да се запознае с тях, макар и без да се разкриват източниците на информация. Именно това положение от закона обаче на слушанията на Думата през 1995 г. е изменено. Според изменението законът дава право да се изисква такава информация само на гражданина, против когото е било възбудено наказателно дело и който е бил оправдан, или когато прокурорът е отказал да заведе наказателно дело. Тоест само на лицата, чиято вина не е била доказана по установения от закона ред. Голяма част от гражданите, които са били разработвани от службите, вече няма да могат да получат материалите по делата им.
През есента на 1993 г. Комисията по разсекретяването на документите на КПСС и на КГБ под председателството на Д. Волкогонов прекратява съществуването си, без да изпълни изцяло указите на президента от август 1991 г. На държавно съхранение са предадени само архивите на КПСС, но не и на КГБ, които остават в приемника му – ФСБ, и до които достъпът се регламентира от сътрудниците на спецслужбите, а не от закона. Архивите на КГБ се подлагат на масирана чистка още през средата на 50-те години, резултатите от която не са ясни и до ден днешен.
Запазва се системата на “информационни привилегии”. По отношение на първите прояви на “архивна контрареволюция” има две гледни точки – на Владимир Козлов за началото на 1994 г., и на Никита Петров за 1995 г. Най- подходящата дата обаче е есента на 1993 г. – поражението на комисията на Дмитрий Волкогонов.
Следствие на това поражение е и парадоксалната ситуация, при която копията на документи с гриф “съвършено секретно”, издавани от Волкогонов с пълномощие от президента и предавани на архивните служби на САЩ, могат по-лесно да се прочетат в библиотеката на Конгреса, отколкото в архивите в Русия.
През септември 1994 г. с разпореждане на президента се създава Комисия по разсекретяване на документите на КПСС – структурно подразделение на “Държавната техническа комисия при президента на РФ”, която има и функцията да защитава държавната тайна”. През юни 2001 г. с указ на президента комисията е разпусната, а на нейно място е създадена Междуведомствена комисия по защита на държавната тайна, която поема функциите по разсекретяването.
Според директора на Специалния архив (Особый архив) Анатолий Прокопенко през средата на 90-те години вече е възродена “добрата” съветска традиция отделни документални фондове от едни архиви тайно да се прехвърлят в други, за да се объркат руските и чуждестранните изследователи. Окончателната победа на ведомствата е в споразумението между Държавната архивна служба и ФСБ от август 1995 г., в което не са посочени никакви срокове на давност въпреки наличието на Закона за държавната тайна. Въвежда се и нов термин – “за целесъобразност на разсекретяването”. Налага се теорията за “балансираното разсекретяване”, според която е недопустимо разсекретяването на големи комплекси от документи в един архив да изпреварва аналогичната работа в друго ведомство, където се съхраняват подобни по състав и съдържание документи от същия период.
Със Закона за държавната тайна не се съобразява и друго важно ведомство – Министерството на отбраната, което налага свои правила за работа в своя архив (ЦАМО). Правилникът за работа в читателската зала на ЦАМО и заповед на министъра на отбраната № 270 “За утвърждаване на наставления по архивното дело във Въоръжените сили на РФ” от 4 юли 1996 г. включват нови категории към приетите от закона за секретни. Забранена е за изследователите следната документация: служебно-длъжностни характеристики; служебни атестации; картони с наложените наказания, също и сведения за наказанията; преписка по назначаване на длъжност, присвояване на воински звания, награждаване; нереализирани наградни листи; политически доноси; разузнавателни сводки на армията и Щаба на ВВС на Червената армия; протоколи от разпита на военнопленници; документи на военната прокуратура; картони на осъдените от военния трибунал; съветски листовки на немски език; трофейни германски каталози за съветските военнопленници; трофейна документация на Вермахта, а също имената на убитите в боя или пленени войници и командири на противника. Заповед № 270 злоупотребява и с неопределените формулировки – говори за “компрометиращи” сведения, “засягащи охраняваните от закона интереси, честта и достойнството на лицето”, а Правилата дори забраняват на изследователите да общуват помежду си. Нито Правилата (както от 1991, така и от 2004 г.), нито заповед № 270 не са съгласувани с Федералната архивна служба и не са регистрирани в Министерството на правосъдието. Дори и ръководителят на Федералната архивна служба Владимир Козлов не може да принуди военното ведомство да спазва законите. Ситуацията в ЦАМО през 2004 г. напомня много на архивната цензура от 50-те години, когато даването на документи в читателската зала е възможно с позволение на началника на архива, а направените от изследователите преписи от архивните документи и техните копия им се дават едва след като бъдат прегледани.
В съветския период цензурата се контролира от т. нар. Списъци на Главлита. Там ясно се казва, кои теми не подлежат на публикация в открития печат. Сведенията за бойния и числения състав на въоръжените сили през годините на войната, за загубите в личния състав и бойната техника не само за военния период, но дори при отделни операции, числеността на военнопленниците и сведенията за съдбата им и много други. Преломът е през 1987 г., когато се признава, че редица засекретени сведения поради давност са изгубили актуалност. Оттогава започва отпечатването на поредица от документални публикации за работата на съветските спецслужби по време на войната. За историците стават достъпни архивни материали за плановете на СССР в навечерието на войната, за причините за поражението на съветските войски в началния ù период, за военнопленниците, за германската система на организация на властта на окупираните територии... ”През октомври 2004 г. министърът на отбраната на РФ издава заповед “За разсекретяването на архивните документи, съдържащи сведения за военнослужещите, загинали и безследно изчезнали без вест в периода на Великата отечествена война 1941-45 г.” Заповедта излиза като изпълнение на поръчение на президента на РФ от 23 април 2003 г. № Пр-698. От президентското поръчение до заповедта на министъра минава година и половина. Още един проблем при разсекретяването е неотменимото правило: да разсекретява сведения може само онзи орган или организация, които са ги засекретили. Ако тези организации вече не съществуват, разсекретяването се превръща в прерогатива на специалната Междуведомствена комисия за защита на държавната тайна – МВК.
На подчинение на Федералната агенция са шестнайсет държавни архива, но нито един от тях няма право по собствена инициатива да снеме грифа от чужди материали, поверени му на съхранение. Това може да се направи само по установения ред – като се получат пълномощия от органите и организациите, които сами имат пълномощия да отнасят сведения към държавната тайна.
Интересът към съдбата на архивите от страна на руската общественост е особено голям. Провеждат се дискусии относно данните за жертвите на войната, от която няма незасегнато съветско семейство. Официалните данни на няколко пъти се променят, цифрите на изследователите са различни. Не се знае колко точно са загиналите от заградителните отряди. По поръчение на президента на РФ в отговор на обществения интерес и във връзка с годишнината ще бъдат разсекретени още документи от периода на войната. Бюрокрацията обаче пречи както за унищожаването, така и за разсекретяването на архивите! Освен с тълкуването на Закона за държавната тайна историците имат проблеми и с тайната на личния живот, за която има общо определение в Закона за архивите – не подлежат на разглашение сведения за здравето, личния живот на гражданина и неговото имуществото, достъпът до които е ограничен за 75 години. Проблемът е какво да се прави с партийните архиви, голяма част от които са партийни досиета и дела. Друг проблем идва и от информацията, съдържаща се в КПК (Комисия за партиен контрол), занимаваща се с дела от чисто интимен характер. Ако изследователят се интересува от работата на комисията като цяло – документите са достъпни, ако се интересува от конкретна личност, тогава се нарушава “личната тайна”.
Ситуацията е парадоксална, още повече че не става дума за живи хора. Липсват ясни критерии за тази информация. Личните архиви винаги са представлявали особен интерес за властите и понякога архивистите плащат с кариерата и свободата си за съвестното изпълнение на своята работа. Липсата на критерии за личната тайна довежда и до опасната тенденция за крайно разширено и “творческо” тълкуване на тайната на личния живот, която се използва като основание за отказ да се предоставят документите.
Излишното засекретяване довежда до “митологизация на документите”.
Наред с процеса на “митологизация” върви и този на “демитологизация” на историческите митове – за агента Сталин например.. Липсват и ясни критерии за понятието “особено ценен документ” (ОЦД). Опити терминологично да се изясни ОЦД се правят през 80-те години. Определението е стандартно – всички документи, “чиято загуба е непоправима” с държавна и научна цел. Различните архиви обаче са на различни становища. В Русия още от ХІХ век е отработен механизмът за подбор на документите за вечно съхранение. Съществува централна експертна комисия плюс комисия в архива на всяко министерство и ведомство. Днес в Русия се съхраняват повече от 200 милиона дела за вечно съхранение. В зависимости от своето финансово, юридическо, историческо значение всеки документ има определен срок за съхранение: от година до безкрайност.
От 1939 до 1959 г. архивната служба е в рамките на НКВД-МВР. През 1959 г. се създава Главното архивно управление при Министерския съвет на СССР. След 1991 г. този орган се нарича и Комитет по делата на архивите, и Централна архивна служба – до март 2004 г. Федералната архивна служба на Русия е преобразувана във Федерална архивна агенция, подведомствена на Министерството на културата и масовите комуникации на РФ. С разпоредба за ръководител на Федералната архивна агенция на правителството от 13 март е назначен В. П. Козлов. Закрити са 24 федерални органа на изпълнителната власт (22 от тях са източници за комплектуване на Държавния архив на РФ), преобразувани са шестнайсет (четиринайсет – източници за комплектуване на ГАРФ), три са преименувани. Правителството възлага на архивната агенция:
а) да оказва държавни услуги в областта на архивното дело;
б) държавно да регистрира на уникалните документи от Архивния фонд на РФ;
в) да осигурява спазването на правилата за съхранение, комплектуване, регистриране и използване на архивните документи.
Ръководителят на Федералната архивна агенция може да има до двама заместници, в структурата на централния апарат са предвидени две управления по основните направления на дейността на агенцията, броят на работниците в централния апарат на агенцията не трябва да превишава 68 единици (без персонала по охраната и обслужването на сградата).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Законите от 1997 г., от 2000 г., и от 2006 г. нямат лустрационен характер. Това е важно, предвид възможността да се заемат отговорни постове в държавата. В една част от страните законите имат лустрационен характер и се приемат в един по-ранен период. Проблемите с разсекретяването на документите и свободния достъп до тях, стои на дневен ред и в останалите страни от така наречения Източен блок. Въпреки напредъка в много от държавите, проблема за разкриване на „досиетата” остава болезнено труден за пълното му решаване. Характерно явление за почти всички държави е масовото унищожаване или укриването на огромно количество документи, което затруднява процеса на лустрация. Хора с принадлежност към ДС има във всички сфери на обществения живот. Това е напълно естествено, предвид дейността на тези хора в периода на тоталитаризма. Уменията, знанията и информацията с която разполагат им дава възможност бързо да се ориентират в динамичната обстановка на прехода. Основна тенденция е ограничаването или изключването на тези хора от участие в публичния живот и управлението на страната.
Европейската практика за оповестяване на лицата с принадлежност към ДС е различна. Ако сравним България с други бивши източноевропейски страни, като Полша, Унгария, Чехия, Литва, Естония, Румъния и Албания - публикуване на досиетата в Интернет е станало само в Полша. Добре е да се знае, че практиката за начините на разкриване на „досиетата” в тези страни е различна и правото на достъп също.
Изключително затруднение създава и огромния брои документи, като материален носител на информация. Документите на ЩАЗИ се изчисляват на 180 км. дължина на архивните единиц. Обема на архивните документи в България също е значителен.
Пример за добре работеща система за разкриване на документите на службите за сигурност е Полша. Системата там създава добри предпоставки тази деликатна тема за обществото да бъде приета без сътресения. Системата е ясна и точна, идеята за лица, представили декларации с невярно съдържание, да не могат да изпълняват професията си 10 години, а онези, които признаят, че са сътрудничили на тайните служби да не бъдат санкционирани. Изготвя се лустрационна декларация дали са сътрудничили или не на комунистическите служби за сигурност. Тези ясни правила дават положителен резултат. България няма как да избегне първоначалните, характерни за всички държави, негативни процеси, свързани с тези документи. Единствено Германия проявява гражданска инициатива и предусещайки опита за заличаване на документите, Граждански комитет поема контрол и успява да съхрани голяма част от материалите на ЩАЗИ . В България това не се случи, унищожени са около 40% от оперативните архивни дела, които биха развълнували обществото. В страните където няма унищожени документи, те незабавно минават под разпореждането на новосформирана институция, която регламентира работата с тях, като се изчаква създаването на закон за работа с тези документи. Това е характерно за почти всички държава. Погледнато реално българското общество е най-често раздираното от скандали свързани с агентурното минало на някой от нейните управляващи. Тази неспирна обществена конфронтация и противопоставяния, водят донапрежение в обществото. В някой страни имената на кадровите разузнавачи все още се пазят в тайна,
В повечето страни достъпа до документите е законово обоснован. В Германия всеки гражданин може да се запознае с личното си досие, в Унгария не се разсекретяват документите на бившите тайни служби, но е осигурено правото на достъп на частни лица до личното им досие, но със заличени имена на агентите. В Полша първоначално полското законодателство дава право на достъп до архива на института само на историци, журналисти и на тези, които искат да докажат, че са пострадали от комунистическите власти. По-късно, конституционният съд на Полша приема решение, според което абсолютно всички поляци имат свободен достъп до досиетата на тайните служби от времето на комунизма. В мотивите на съда се посочва, че неограниченият достъп до досиетата ще прекрати практиката на политически манипулации с тях. Това явление е характерно и за други страни. Първоначалното разкриването на документите на службите за сигурност за гражданите на съответната страна е плахо и условно, но чрез законово изкована рамка, се либерализира и отваря без ограничения. Унгария, също като България не можа категорично да реши въпроса с миналото си. Сходни са опасенията, че политическия елит е тясно и неразривно свързан с бившите служби. Един добър пример за адекватно решаване на проблема, освен Полша е и Чехия.
През 1996 г. в Чехия е приет закон, който разрешава достъп до секретните досиета на чешката държавна сигурност на изследователите от Службата за разследване на престъпленията на комунизма и на хората, фигуриращи в досиетата - дисиденти и агенти. През 2001 г. влиза в сила нов закон, който либерализира достъпа до секретните досиета на бившите комунистически тайни служби. Всички пълнолетни граждани на Чешката република получават достъп до досиетата на Държавна сигурност, включително военното контраразузнаване и до архивите на Чехословашката компартия за периода от 1948 до 1989 година.
Като заключение трябва да отбележим, че смисъла на този така болезнено обществен дебат, „за” или „против” разкриването на документите на ДС, това е „ДЪЛБОКИЯ МОРАЛЕН ОБЩЕСТВЕН КАТАРЗИС”. Тези документи са не само с историческа ценност, но те продължават да са актуални и днес. Този спор трябваше да приключи много отдавна, както и демократичният „преход”.
Интереса към тези документи е породен от особеността на съдържанието. В тях има освен информация касаеща проблеми с държавната сигурност, а и такава информация разкриваща интимни тайни от живота на лицата, които са попадали в обсега на службите. Тези документи могат да доведат до моралното „убийство” на много хора и до промяна на много лични съдби. Свързаните лица с ДС, имат ясна представа за последствията от пълното разкриване на документите на ДС свързани със специфичността на съдържанието им. Укриването на много от документите и тяхното периодично незаконно разпространение носят обществено напрежение, създават манипулируеми и зависими обществени личности. Още по-важното е, че те отразяват репресивната същност на ДС и разкриват чий интереси е защитавала. Предвид нуждата от морално пречистване на обществото и на неговия елит, пълното разкриване на архивите е неизбежен и необходим процес. И въпреки многократните опити да бъде спрян или поне забавен, процеса върви към своя естествен завършек със започването на работата на Комисията- „Евтим Костадинов”
В България има и друг голям проблем. Създават се не лоши закони, които не се изпълняват на практика.
Характерен пример за това е, че МС на РБ не осигури помещения за работата на Комисията и за организиране на Централизиран архив на ДС в определените от закона срокове,а тогавашният министър на вътрешните работи безпардонно наруши Закона за ЗКИ, като унищожи документите от оперативната разработка „Гном”, които имаха срок на съхранение 30 години.
Забелязва се една тенденция на затихване на интереса към проблема с досиетатата от страна на обществото. Въпреки активизирането на процесите по работата с документите на бившите служби за сигурност, обществата, както в България така и в останалите страни със сходни проблеми все по-рядко се интересуват от тях. Въпреки това периодично избухват скандали за „нечистото” минало на някои лица, свързани с публичния живот и управлението на страната. Има мнения, че това затихване е още една победа за бившите така наречени „ченгета”. Вече осемнадесет години не стихва противопоставянето в обществото. Различни организации, сдружения, партии, политици, общественици и редови граждани, продължават да се интересуват и да търсят своята истина за миналото. Те имат своето право да знаят тази истина, защото ако не познават истината за миналото си не могат да изграждат бъдещето си. Дали истината за „доносниците”, агентите и изобщо за ДС може да се абсолютизира? Законово всичко е ясно и конкретно, но не можем да пренебрегнем субективността на чувствата и настроенията. Дали можем да кажем, че гражданското общество в България е достигнало висотата да не осъжда, а да преценява обективно? Самият спор за „досиетата”, разкрива дълбоката морална криза в България. Може би Държавна сигурност е била крайно репресивна и жестока? Може би там са работили хора без съвест?. Може би те заслужават да бъдат „разпънати”, заедно със всички техни сътрудници?. Може би ДС е виновна за всички злини в държавата?. Отговри, всичките тези въпроси ще получат след задълбоченото и непредобедено прочитане на документите, съдържащи се в архивните документи на ДС.
Продължаващият вече 18 години в България спор по този въпрос, освен, че е абсурден и фатално забавен във времето, е и безспорно доказателство, че така наречената страница на миналото не може да бъде затворена насила. Тъкмо обратното - неразкритите официално, но публично подозирани „тайни”, заживяват свой безконтролен спрямо настоящето и бъдещето живот.
По закон Комисията няма за задача да осъжда или да дава квалификации кои щатни или нещатни служители и сътрудници на ДС са „добри” или „лоши”, а само да информира обществото за кой, каква информация има в документите.
Липсата на лустрационни текстове в Закона довежда до там, че след обявяването на имената на лицата с принадлежност към ДС от Комисията на практика нищо не се случва .Това положение, „демотивира членовете на Комисията” , както се изразява нейният председател.
Самият факт, че в България, за периода 1997-2006г., са приемани и деиствали 3 /три/ Закона за достъпа до документите на ДС и разузнавателните управления на МНО, показва колко политизиран и мъчителен е бил този процес. В българското общество и до ден днешен липсва Консенсус по въпроса за ролята и мястото на ДС в обществено-политическия живот през периода 1944-1989г.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. СИЕЛА Норми. Правните норми на българското законодателство.
2. Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност Обнародван, ДВ, бр. 63 от 7 август 1997 г., изм., бр. 89 от 1997 г. и бр. 69 от '99 г.
3. Решение № 10 на Конституционния съд от 1997 г.; бр. 69 от 1999 г. на ДВ)
4. Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. (Загл., изм., ДВ, бр. 24 от 13.03.2001 г. )
5. Закон за защита на класифицираната информация. Обн., ДВ, бр. 45 от 30.04.2002 г.
6. Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Обн., ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г., изм., бр. 41 от 22.05.2007 г., бр. 57 от 13.07.2007 г.
7. Български тълковен речник
8. reforma.dnevnik.bg
9. www.lex.bg
10. http://www.epochtimes-bg.com
11. http://www.mediapool.bg/
12. http://news.netinfo.bg
13. http://dem-pr.hit.bg
14. http://www.geocities.com/
15. http://www.capital.bg
16. http://infocenter.bnt.bg
17. bg.wikipedia.org/
18. www.actualno.com
19. www.xnetbg.com
20. www.obshtestvo.net
21. express.bg
22. standartnews.com
23. www.bbc.co.uk
24. http://www.ipn.gov.pl/
25. http://www.usd.cas.cz/
26. http://www.mvcr.cz/policie/udv/
27. http://www.mvcr.cz/seznamy/
28. http://www.cnsas.ro/main.html
29. http://www.infotel.bg/juen/navi/menu-klasifinf-akt.htm
30. www.focus-news.net
31. www.novaevropa.net
32. www.segabg.com
33. www.ntv.bg
34. http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=13191&edition_id=189&format=html
35. www.trud.bg
36. www.monitor.bg
37. http://www.comdos.bg/
38. Докладна Записка рег. № -IV – 68 от 24.01.1990 г.
39. РЕШЕНИЕ относно сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи.
40. УКАЗ № 40 /обн. В ДВ; бр. 13.03.2001 г.
41. Държавна сигурност – Указ № 1670 (Обн., ДВ, бр. от 20 август 1974 г.)
42. http://e-vestnik.bg/788
43. http://www1.parliament.bg/kns/komissia%20dossieta/Rechenre-

Сравнителен анализ на подходите за разкриване на документите на службите за сигурност от страните в Източна Европа

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Коментирайте първи!

Продължава...

Събота, 30 Март 2013 17:40

Държавен Архив

Написана от Mytio

1.2.2. Служебен архив на ДС и справочен апарат към него- Описи, именни и тематични каталози.
Служебният архив е организиран изцяло на децентрализиран принцип по отделна Инструкция . В същия се съхраняват служебни документи от организационно-управленски характер като заповеди, доклади, информации, анализи, справки, планове и др., създадени от дейността на различните структури на ДС през една календарна година.
Служебния архив също така е организиран на децентрализиран принцип основна организационна единица също е архивния фонд. В дирекция „Информация и архив”-МВР се съхраняват приетите документи от структурите на ДС, без тези на Софийско градско и Софийско окражни управления, работили на територията на София, а в Окръжните управления (ОДП)се съхраняват документите създадени от дейността на териториалните звена на ДС.
Характерно за Служебния архив е това, че всяка структурна част /поделение/ на ДС е отделен фондообразувател.
Документите от Служебния архив съдържат изключително богата информация за различните области от държавния, стопанския, културен и обществен живот за периода 1944 г. – 1990 г. Служебния архив разполага с добре организиран справочен апарат като инвентарни описи , временни описи, именни и тематични каталози.

1.2.3. Партиен архив на ДС
В партийния архив се съхраняват документи, създадени от дейността на партийните комитети и първичните партийни организации /ППО/. Организиран е на децентрализиран принцип.

1.2.4. Полицейски архив и справочен апарат към него за периода
1923 г. – 1944 г.
В този архив се съхраняват документи, отразяващи дейността на ДС, Полицията, Военнополевите съдилища, политическите партии БКП, БЗНС и др. ВМРО „Бранник”, „Отец Паисий”, „Ратник”, СБНЛ и др.

• Началото на практическата чистка дава Колегиума на МВР, проведен на 20.01.1990 г., като се разглежда въпроса: „За ускоряване решаването на проблемите с архивите на МВР”. На същия колегиум се взема решение: „Работата по места да се извършва с ускорени темпове при строга конспирация. Усложнената политическа и оперативна обстановка налага някои изменения на дейността по линия на Оперативния отчет и архив. Групата на д-р Савов конкретно да предложи как да се процедира”.
Същата тази работна група изготвя, а ръководството на МВР приема Докладна Записка рег. № -IV – 68 от 24.01.1990 г., където подробно е разписано какво и как да се извърши по линия на действащия Оперативен отчет и архивните оперативни дела, служебния и партиен архив на ДС.
С изпълнението на Докладната Записка, която изиграва ролята на Заповед, се поставя началото на разсипването на архива на ДС, а именно:
През 1994 г. Служба „Информация и архив” извършва ревизия на Оперативния архив на ДС:
• Резултатите от ревизията са показателни за това какво се е случило с архива на ДС.
В каря на 1989 г. в Оперативния архив на ДС е имало в наличност 77 353 лични дела на агенти, от тях 49 073 в РДВР и 28 280 в Служба „Информация и архив”, 94 554 Оперативни разработки на обекти на ДС, 46 172 броя работни дела на агенти и 9 921 броя на съдържатели на явочни квартири.
В резултат на работата по изпълнението на Докладната Записа са унищожение 32 113 лични дела на агенти, 28 518 Оперативни разработки, 34 591 работни дела на агенти и 9 029 броя дела на съдържатели на явочни квартири.
Ревизията показа, че липсват 271 броя лични дела на агенти и 250 броя Оперативни разработки на обекти на ДС. Именно от тези липсващи архивни дела, беше поставено началото на компроматната война след 1990 г. и „черния пазар” на „досиета”. Само свободния достъп до архивните документи на ДС ще ликвидират тези уродливи явления.

1.3. Нормативна база за разсекретяване, оповестяване на лица били щатни и нещатни сътрудници на ДС и осигуряване на свободен достъп до документите на ДС, комисии.

1.3.1. ЗАКОНИ И КОМИСИИ
1.3.2. Държавна сигурност – Указ № 1670 (Обн., ДВ, бр. от 20 август 1974 г.)
С Указ № 1670 през 1974г. се създава структурата на държавна сигурност включена в системата на МВР, като основна дейност е записано, че ДС има за цел да „........обезпечава сигурността на Народна република България и да защищава социалистическия и обществен строй от престъпни посегателства”. Този указ основополага най–общо задълженията, правата и целите на тази изключително важна структура. Приложението/изпълнението/ на Указа се възлага на министъра на вътрешните работи.
Структурата на ДС
• Първо главно управление -с външно разузнаване.
• Второ главно управление-контраразузнаване.
• Трето управление-военното контраразузнаване
• Четвърто управление -техническо
• Пето управление — УБО
• Шесто управление-идеологическо
• Седмо управление-Информационно-аналитично.
ü Самастоятелни отдели на ДС
• Първи отдел-следствен.
• Втори отдел-вътрешен отдел и проследяване.
• Трети отдел-оперативен отчет, архиви и картотеки.
• Четвърти отдел-Шифър радиоконтраразузнаване.
• Пети отдел-Бойна и моилизационна готовност.
1.3.3. Създаване, състав и дейност на Комисията „Тамбуев”

На 23.08.1990 г. Седмото ВНС създава Анкетна комисия за досиетата на депутатите с председател Георги Тамбуев, зам.-председател Румен Данов и секретар Александър Стамболийски, а през декември същата година се приема и Правилник за работата на комисията. На 02.12.1990 г. лидерът на КТ “Подкрепа”, д-р Константин Тренчев обявява, че д-р Петър Берон, председател на Националния координационен съвет на СДС е доносник на ДС с псевдоним агент „Бончо”. Изявлението се предшества от дописка във в. Дума от 22.11.1990 г. за агент Бончо. На 4 декември 1990 г. по искане на Петко Симеонов НКС гласува оставката на Берон от председателския пост в СДС. На 22.04.1991 г. в.”Факс”, бр. 24, публикува “Списък на доносниците във ВНС” (1990-1991). Списъкът се разделя на рубрики:
"Депутати във ВНС, подписали декларации за сътрудничество с Шесто управление на Държавна сигурност или предшестващите го структури" - с 22 имена;
Народни представители във ВНС, поели определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление" - с 8 имена;
"Щатни служители на Шесто управление, депутати във ВНС" - 3 имена.
Работата на комисията “Тамбуев” е сериозно възпрепятствана от тогавашното ръководство на МВР. Преди парламентарната комисия за досиетата в Седмото Велико народно събрание да оповести доклада си пред депутатите, във в. "Факс" е публикуван списък с агентите на ДС в парламента. В него се оказват само репресирани от комунистическия режим, главно земеделци, принуждавани да подпишат документ за сътрудничество с ДС, докато са били на лагер или в затвор. ВНС не приема доклада на комисията.
Във връзка с тази публикация парламентът приема решение, в което се казва:
“Публикациите и всякаква друга форма на списъци с разгласяване на имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби са противозаконни. Великото народно събрание счита, че информацията, съдържаща се в направените вече публикации, е непълна и недоказана....... Позоваването или ползването по какъвто и да е начин на такива материали е недопустимо и наказуемо съгласно закона”. През 1992 г. в 36-то НС законопроекти за разсекретяване на досиетата внасят Едвин Сугарев, Георги Марков и др., но до дебати не се стига. На 12.03.1992 г. в. “Репортер 7” публикува “оня списък” с агентите на ДС в дипломатическите мисии.
• На 13.12.1992 г. Филип Димитров, който по това време е премиер в оставка, издава заповед № 215, в която се казва: ”На лица - депутати, министри, началници или техни заместници, на държавни институции, за които в масмедиите са разпространени твърдения, че са сътрудничили на службите на бившата ДС, при поискване, след надлежна проверка и установяване на неверността на твърдението да се издава удостоверение, че не са били такива.”
*Решение на НС: Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на Органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на РБ /обн. ДВ, бр. 86 от 21.10.1994 г./. Това решение на НС до ден днешен съществува в правния мир, но никой никога не се е съобразявал с него.Народното събрание на основание
* чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България. РЕШИ: Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България (обн., ДВ, бр. 31 от 1990 г.; изм., бр. 90 и 99 от 1992 г.)

1.3.4.ПЪРВИ ЗАКОН”Закон за достъп до документите на бившата ДС РУ на ГЩ от 30.07.1997 г.”
• Комисията „Бонев” 1997-2001 г. – дейност на комисията „Бонев”

През 1997 г. се приема Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и *РУМНО. С този закон се слага началото на първото официално разсекретяване на досиетата на висшите магистрати, политици и администратори. Законът се приема на 30.06.1997 г. след 8-часови дебати с мнозинство от 147 гласа. Изпълнението на закона се възлага на Министерски съвет. Законът предвижда да се извършва проверка за принадлежност към бившата ДС на определени категории лица като щатни, нещатни служители и сътрудници на ДС. Впоследствие след решение на Конституционния съд от 22.09.1997 г. Категорията “картотекирани”(лица за които липсват безспорни доказателства) отпадат от обсега на закона, тъй като според съда като сътрудник на бившата ДС следва да се определя само лице, за което са налице безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация. Проверката за принадлежност се извършва по отношение на 32 категории лица от всички ръководни длъжности в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и редовите членове на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията и др. За целта се създава комисия с председател Богомил Бонев, министър на вътрешните работи, и членове директорите на НСС, НРС, военното контраразузнаване, разузнавателното управление на ГЩ, НСО и служба “Архив” в МВР, която да проверява кой от висшите управленски кадри има досие в бившата ДС. Характерното за тази Комися е, че в нея няма представители на Гражданското общество.
* РУМНО- Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана.
В изпълнение на Закона, Всеки тражданин на Р.България може да поиска с писмена молба до председателя на комисията справка дали за него е събирана информация от ДС. Тези, за които има обособени самостоятелни преписки и дела, могат да видят досиетата си. МВР трябва писмено да уведоми молителите за времето и мястото за запознаване с документите.
На 22.10.1997 г. на открито заседание на парламента министър Богомил Бонев огласява имената на 23 лица, за които има безспорни доказателства за принадлежност към ДС. От 1 септември 1997 г. читалнята на МВР отваря врати за всички желаещи да видят досиетата си. По данни на служба “Архив” - МВР за периода 1997 г. – 2001 г., са проверени за принадлежност към ДС 1504 лица, кандидати да заемат съответна ръководна длъжност, 24 000 молби на граждани, 40 000 кандидати за кметове и общински съветници.
• По времето на съществуването на комисията „Бонев”, са сътворени и разпространени няколко мита:
Първи мит: Комисията подборно и по целесъобразност обявява само определени имена. Пример е твърдението, че Комисията не е обявила имената на всички лица, за които има данни, че са били сътрудници на ДС.
Известно е решението на Конституционния съд да не се обявят имената на лицата, за които липсват безспорни доказателства за принадлежност или за т. нар. категория лица – “Картотекирани”, а този процент е многократно по-голям от лицата с безспорни доказателства.
Втори мит: Правителството, в частност Полицията не решават проблема с разсекретяването на документите и осигуряването на свободен достъп до архивите на ДС.
По време на дейността на Комисията “Бонев”, бе осигурен свободен достъп на граждани, различни категории специалисти до документите на ДС. Всеки кандидат за “власт” е проверяван от Комисията и резултатите от проверката са изпращани на институцията в която кандидатства съответното лице. Създадва се АИС *“ЗДДБДС” и избори, с данни от проверяваните лица. Гражданите, за които има информация, че са обекти на ДС по определен специален правилник и ред са канени в Читалня на МВР да се запознаят с наличните документи. Също така редица историци, журналисти, кинодеци и др. имат свободен достъп до необходимите им документи.
• Въпреки тези инсиноации, погледнато реално с приемането на Закона Закон за достъп до документите на бившата ДС РУ на ГЩ от 30.07.1997 г се слага добро начало за решаването на острия проблем сразсекретяването и свободния достъп до архивите на ДС.

1.3.5. ВТОРИ ЗАКОН:Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.(Загл., изм., ДВ, бр. 24 от 13.03.2001 г. )
• 2001-2002 г. – дейност на комисията „Андреев”
През 2001 г. парламентът приема законодателни промени, които значително разширяват обсега на действие на Закона за досиетата. Създава се постоянно действаща парламентарна комисия, която периодично публикува официални списъци на агентите на ДС. Разсекретената информация е общодостъпна в Интернет.
На 28.02.2001 г. 38-то Народно събрание приема Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Законът урежда достъпа и разкриването на информация, съхранявана в документите на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ на ГЩ), както и документите на бившия разузнавателен отдел на Гранични войски, включително техните
* ЗДДБДС- Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
предшественици и правоприемници в периода от 09.09.1944 г. до 25.02.1991 г. Проверката за принадлежност се извършва по отношение на лица, които след 10 ноември заемат публична длъжност или са извършват публична дейност. Тази формулировка значително разширява кръга от лица, които попадат в обсега на закона. Публични длъжности и дейности, за които се изисква отваряне на досиетата.
Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб се създава на основание на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, приет през март 2001. Комисията е мандатна и постоянно действаща. Има седем членове - петима, избрани от Народното събрание, двама - от Министерския съвет. Членовете, избрани от Народното събрание, са предлагат от петте парламентарно представени партии. Комисията започва работа на 6 април 2001 г., в самия край на управлението на СДС. Основната й дейност и задължения са в три направления:
1. Проверка и разкриване на сътрудниците на комунистическите тайни служби, които от падането на тоталитарния режим насам са заемали или заемат определени публични длъжности или са извършвали или извършват определена публична дейност.
2. Издирване, събиране, анализиране, оценка и разкриване на документи на комунистическите тайни служби.
3. Осигуряване достъп на засегнатите от комунистическите тайни служби лица до цялата налична информация за тях, събирана от тези служби.
Дейността по този закон се осъществява от две комисии:
- седемчленна постоянно действаща Комисия за установяване на принадлежност към бившата ДС и бившето РУ на ГЩ. Тази комисия има за задача да издирва, събира, анализира и оценява документи, които съдържат информация за дейността на бившата ДС и бившето РУГЩ. Тя трябва да изготвя, публикува и поддържа постоянен доклад за извършената от нея дейност в Интернет, както и да осигурява достъп на засегнатите лица до документите. Председател на Комисията е Методи Андреев (СДС), зам.-председатели са Евгений Димитров (Евролевица), Красимир Вълев (Народен съюз), членове: Христо Марински, за когото през 2007 г. излиза информация, че е в резервния щат на КДС. Методи Андреев заявява, че той е бил включен, защото МВР е изнесло невярна информация за несвързаност с тайните служби, Мохамед Реджеп, Веселин Ангелов и Владимир Велков. Комисията е известна на българската общественост като “Комисията Андреев”. Втора независима комисия, също мандатна, но не постоянно действаща, проверява данните за причастност към Държавна сигурност и одобрява огласяването на имената на сътрудниците. Тя се състои от председател, предложен от президента, двама съдии и двама прокурори.
Комисията няма директен достъп до архивите на бившата Държавна сигурност. Тя подава запитвания до МВР и спецслужбите, които се разпореждат с тези архиви, и получава или не получава отговор от тях - в закона няма задължителен срок за отговор.
- петчленна непостоянно действаща Комисия за разкриване на принадлежност, която има за задача да разкрива имената на българските граждани, за които комисията “Андреев” установява по безспорен начин, че са щатни или нещатни сътрудници на ДС или РУГЩ, както и облагодетелстваните лица от тези структури. Председател е Георги Ананиев, секретар на президента Петър Стоянов по въпросите на националната отбрана, членовете се определят от председателя на ВКС и от главния прокурор. В няколко поредни доклада Комисията “Андреев” огласява имената на политици, общественици, интелектуалци с агентурно минало.

Доклади:
o На 21.05.2001 г. Комисията по досиетата обявява в своя първи доклад 52 имена на народни представители в парламентите от 1990 г. до 2001 г., за които се установява по безспорен начин принадлежност към службите на бившата ДС. Проверени са 1225 депутати. Сътрудници са 129. От тях има 51 картотекирани лица, за които липсват лични и работни дела. За други 21 „спорни лица” има документи, но те не са достатъчни доказателства. За 5-има са получени мотивирани доклади от спецслужбите с искане да не се разсекретяват. По тези причини имената на 76 бивши депутати не са обявени. Повечето от огласените имена присъстват и в списъка на бившия вътрешен министър Богомил Бонев.
o На 01.06.2001 г. Комисията по досиетата обявява резултатите от проверката си на 5679 кандидат-депутати от 54 партии, регистрирани за участие в парламентарните избори на 17 юни 2001 г. В доклада са огласени 170 имена на сътрудници на бившата ДС и на РУ на ГЩ. Доньо Донев от НДСВ, Божидар Димитров и Кръстьо Петков от Коалиция за България, са изненадите в списъка на кандидат-депутатите с агентурно минало. Коалиция Национално движение “Симеон Втори” излиза с декларация, че ще отстрани от листите си кандидатите, включени в списъка на комисията.
Божидар Димитров и Кръстьо Петков остават в листите на “Коалиция за България”. Пред журналисти Димитров по този повод заявява: "Не съм бил доносник, а сътрудник на разузнаването и не считам за позорящ факта, че съм работил за обогатяването на българската история. Тази работа вършех и след като прекратих дейността си на разузнавач - като историк издирвах и заснемах документи от нашата история, напуснали страната ни" На 11.06.2001 г. Комисията “Андреев” огласява още 34 имена на кандидат-депутати за 39-то НС, за които има безспорни доказателства за сътрудничество с бившата ДС. На 26.06.2001 г. Комисията “Андреев” представя поредния доклад, който съдържа имената на сътрудниците на бившата ДС и РУ на ГЩ в последните 7 редовни и 2 служебни правителства от 1990 до 2001 г.
o На 22.10.2001 г. Комисията публикува доклад за проверката на регистрираните в ЦИК кандидати за президент и вицепрезидент на Република България за изборите, насрочени за 11 ноември 2001 г. В доклада се казва, че няма доказателства, които по безспорен начин да доказват принадлежност към бившата ДС и РУ на ГЩ на регистрираните кандидати.
На 11.01.2002 г. Комисията “Андреев” представя имената на „доносниците” от IX НС, което бе последното преди 1989 г.
o На 11.02.2002 г. Комисията “Андреев” представя доклад, в който съобщава, че Веселин Стойков, член на СЕМ / Съвет за електронни медии/ е нещатен сътрудник на ДС. Още същия ден СЕМ го освобождава от поста.
o На 20.03.2002 г. в поредния си доклад Комисията представя разсекретеното досие на журналистката Божана Димитрова, което съдържа 63 страници, от които се вижда, че тя е доброволен нещатен сътрудник в първи отдел /за работа с интелигенцията/ на бившата Държавна сигурност от 1975 до 1978 год. Тя е изключена като сътрудник през 1978 г. Псевдонимът й е бил "Цветанова". Божана Димитрова е проверявана като новоизбран член на Управителния съвет на БНР по искане на СЕМ.
* На 24.04.2002 г. 39-то Народно събрание приема Закона за защита на класифицираната информация. Той отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно
§ 37. (1) Този закон отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (обн., ДВ, бр. 63 от 1997 г.; бр. 89 от 1997 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 24 от 2001 г.; бр. 52 от 2001 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 28 от 2002 г.).
(2) Предвидените средства по Закона за държавния бюджет за 2002 г., както и дълготрайните материални активи на прекратилите действието си държавни органи по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб се предоставят на Държавната комисия по сигурността на информацията.
управление на ГЩ. Парламентът гласува списъка на Чл. категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. В този списък е организационната и щатна структура на службите за сигурност и за обществен ред и обобщените данни за личния им състав. Данни, коитомогат да спомогнат за установяване на лица, които сътрудничат или са сътрудничили на службите за сигурност и обществен ред също са секретни. Новият закон на практика засекретява документите на бившата ДС и РУ на ГЩ. Приетият закон закрива Комисията “Андреев” и комисията на Георги Ананиев.
На 29.05.2002 г. 57 депутати от СДС, НДСВ внасят в Конституционния съд искане за бъдат обявени за противоконституционни текстове от закона, касаещи отмяната на Закона за досиетата и закриването на комисиите, оглавявани от Методи Андреев и Георги Ананиев. Те смятат, че по този начин се накърнява прокламираното от Конституцията право на информация на гражданите и прави невъзможно публичното огласяване на лица, които са работили в специалните органи за сигурност на тоталитарната държава. Те заявяват, че е противоконституционно правото на информация да бъде ограничавано със закон, който въвежда допълнителни ограничения, извън посочените в самата конституция.
На 29.09.2002 г. Конституционният съд /КС/ отхвърля искането, с което на практика потвърждава закриването на комисията "Андреев" и засекретяването на досиетата.
o В резултат на дейността си, Комисията проверява българските президенти и вицепрезиденти след 1989, народните представители в шест парламента от 1989 насам, министър-председателите и членовете на кабинети след 1989. Установени са 209 лица с безспорно установена принадлежност към ДС и РУ на ГЩ, 67 лица със спорни според закона доказателства за принадлежност, 206 картотекирани лица. За 16 лица спецслужбите направиха мотивирани доклади, за да не бъдат огласявани имената им. За много от групите публични лица не са получени отговори или проверката не завършва. Това са бившите конституционни съдии, посланиците, съдиите, прокурорите и следователите, ръководствата на парламентарните партии, ръководствата на различните вероизповедания, ръководствата на БАН, на висшите учебни заведения, на адвокатурата, на спортните организации, кметовете и общинските съветници, членовете на управителни съвети и собственици на радио- и телевизионни станции, редакторите на всички печатни медии, водещите журналисти, кредитните милионери и управителните тела на фалиралите банки.
С приемането на някои съществени изменения при т.нар. Комисия “Андреев”, за членове на която тогава са избрани представители на всички парламентарно представени политически партии, е установява за пръв път граждански контрол на работата с документите на ДС. Всички решения се вземат с обикновено мнозинство от членовете на Комисията, а това означава, че не може да има съмнение за злоупотреба или партийни поръчки. С публикуването на стенограмите от заседанията на двете Комисии, ще се приключи с някои недобросъвестни и тенденциозни спекулации.
Като извод може да се изведе, че в самото си начало при правителството на Симеон, в лицето на вътрешния министър се показва, че той няма никакво намерение да изпълнява Закона и започва подготовка за отмяната му, но най-вече да закрие Комисията. Характерно за българите и държавните институции е това, че не изпълняват вече приети от НС закони и решения.
Българските държавни институции се страхуват от граждански контрол. От това правило е правят изключение МВР и т.нар. Специални служби по отношение на Комисията “Андреев”. Всички те спекулират с националната сигурност. Крайно време е да спрат спекулациите, че само служителите на МВР, МО и т.нар. Специални служби са загрижени за държавните тайни, националната сигурност и т.н.
Правителството на Симеон Сакскобурготски само с един параграф 37 от Закона за защита на класифицираната информация закрива Комисията “Андреев”.
Няма закон, няма комисия, няма проблеми с разсекретяването и свободния достъп до документите на ДС.

1.3.6. „Закон за защита на квалифицираната информация” от 30.04.2002
• Създаване на Държавна комисия по сигурност
на информацията /ДКСИ/

Съставът на ДКСИ е определен на заседание на Министерски съвет на 07.11.2002 г. За председател на комисията е избрана Цвета Маркова.
На 11 ноември 2002 г. правителството на Симеон Сакскобурготски приема решение, съгласно което целият архив на бившата Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление (т. нар. Комисия Андреев) да се предава на ДКСИ до 15 декември 2002 г. За целта се назначава ликвидационна комисия, председателствана от заместник-министъра на финансите Нахит Зия и членове от МВР, НСС, МФ, МО, МИ и Главно управление на архивите при МС.
На 22.11.2002 г. правителството одобрява правилник за приложение на Закона за класифицираната информация. Правилникът се съгласува със службите за сигурност на НАТО и получава тяхната оценка, че отговаря на стандартите на Пакта за опазване на класифицираната информация. В правилника се определят условията за обявяване на списъка за категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, както и на списъка на длъжностите, за които се изисква достъп до класифицирана информация, която е държавна тайна. В документа се регламентират и начините за маркиране на класифицираната информация и мерките за опазването й.
На 19.12.2002 г. ВАС спира постановлението на Министерския съвет за предаване на архива от комисията „Андреев” на ДКСИ. Мотивите на магистратите са, че при тях постъпва жалба от Евгений Димитров, член на закритата вече комисия “Андреев”. Според Постановлението на МС нейният архив е трябвало да бъде предаден на ликвидационна комисия в 30-дневен срок, което не е направено. Според ВАС спирането на изпълнението на министерското постановление е "временен защитен механизъм за претендирането в административния процес право, насочен към осуетяване нанасянето на непоправими вреди до разрешаването на спора за законосъобразност". Евгени Димитров обяснява, че със жалбата си не иска да пречи на работата на ДКСИ, а да опази секретността на данните от архива. „Трябва съвестта ни да бъде чиста при предаването на документите и да знаем, че те не са попаднали при хора, които нямат допуск до тях”, казва Димитров пред журналисти.
На 21.01.2003 г. комисия, специално назначена от областния управител на София, предава на представители на ДКСИ имота на улица "Ангел Кънчев" 1, където до този момент се помещава комисията "Андреев" и където се съхранява архивът й. Помещенията с архива остават запечатани.
На 05.02.2006 г. Върховният административен съд отменя, без право на обжалване, текстовете от правителственото постановление, свързани с предаването на документацията на бившата комисия "Андреев" на ДКСИ. Според съда прехвърлянето на архива трябва да бъде уредено със закон, а не с акт на кабинета. Обществените отношения, свързани със сведенията в архива на закритата комисия, са основни и се нуждаят от трайна нормативна уредба и само Народното събрание е компетентно да ги уреди, пише в решението на магистратите.
През октомври 2003 г. председателят на комисията Цвета Маркова участва в Брюксел в заседание на Комитета по сигурността на НАТО, където се поставя абсолютно задължителното изискване на Пакта, ДКСИ да разполага с информация дали дадено лице е сътрудничило на ДС.
На 23.06.2004 г. 39-то Народно събрание, след бурно заседание и двукратно гласуване, отхвърля предложените промени в Закона за защита на класифицираната информация, внесени от Йордан Бакалов, Иво Цанев и Николай Чуканов с 84 гласа "за", 8 "против" и 99 "въздържали се". Отхвърлените промени предвиждат щатни служители или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност или на бившето РУ на ГЩ да не могат да заемат длъжности, свързани с класифицирана информация, както и архивът на ДС да се прехвърли в Държавния архивен фонд.
На 13.04.2005 г. министърът на вътрешните работи Георги Петканов прави пред журналисти изявление във връзка с достъпа до архивите на МВР. Според него разсекретяването на досиетата е невъзможно, защото в тях има данни, които според действащите сега закони не могат да са достъпни. Разсекретяването на досиетата е планово и става само по конкретни искания. Съгласно Закона за МВР (приет на 9 декември 1997 г.) архивите на министерството се съхраняват както в самото министерство, така и в регионалните дирекции. По негова информация досега над 700 граждани и над 400 журналисти, писатели и изследователи, както и други лица, са имали достъп до архивите на министерството. Най-често те са се интересували от дейността на Георги Марков, Карлос Чакала, дейността на бившата Държавна сигурност. В архива на МВР има 2 000 000 архивни единици. Над 1400 единици вече са били разсекретени, като всеки отделен документ с гриф "секретно" трябва да се преглежда поотделно. Трябва да се проверява и дали срокът на информацията е изтекъл и ако националните интереси не изискват, той да бъде удължен, каза Георги Петканов.

1.3.7. ТРЕТИ ЗАКОН: „Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”
Обн., ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г.

• 2007 г. и след нея – дейност на комисията „Евтим Костадинов”
Под натиска на опозицията и някои представители от ЕС и НАТО и неправителствени организации отново на дневен ред излиза въпроса за законодателното уреждане на проблема с архивните документи на ДС.
В комисията за вътрешен ред и сигурност ДПС, ДСБ, ОДС внасят свои проект-закони за решаването на проблема с архива на ДС и разузнавателните служби на МО. На базата на трите законопроекта се изготвя един, като водещ е законопроекта на ДПС.
Æ Законопроекти на ДСБ,ОДС и ДПС за достъп до архивите на бившата ДС и РУ на Българската армия
Трите законопроекта, внесени в парламента, предлагат различни варианти за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившите тайни служби.
Ø Законопроект на ДСБ
На 12.05.2006 г. Парламентарната група на ДСБ внася в деловодството на парламента законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Законопроектът предвижда достъп до архивите на ДС и на разузнавателните служби на Българската народна армия на всички български граждани и на гражданите на страните-членки на НАТО и на ЕС. Гражданите и медиите да имат пълен достъп до информацията, свързана с миналото и зависимостта от тайните служби на всички лица, които кандидатстват или заемат важни държавни, обществени, политически постове и позиции. Предлага се създаване на комисия, избрана от парламента, която ще има пълен достъп до информацията. Проектът предвижда ограничение на публичността на информацията свързана с националната сигурност, но при спор решението да се взема от съда в закрито заседание.

Ø Законопроект на ОДС
На 29.06.2006 г. ОДС внася законопроект за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Автор на законопроекта е Йордан Бакалов. Законопроектът предвижда създаване на 7-членна комисия, която да събира, анализира, оценява и разсекретява документи, съдържащи информация за дейността на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб. Комисията ще проверява личностите, заемали или заемащи висши държавни и публични длъжности. Преди всички избори желаещите да се кандидатират също ще бъдат проверявани. Законопроектът не предвижда репресии спрямо лицата, за които по безспорен начин е доказано, че са осъществявали дейност като щатни или нещатни сътрудници на бившата ДС. Комисията да има Интернет-страница, в която да поддържа постоянен доклад за своята дейност.
Ø Законопроект на ДПС
На 07.08.2006 г. ПГ на ДПС внася в парламента законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия. Автор на законопроекта е Касим Дал. Акценти от законопроекта: подписване на декларация за принадлежност или не принадлежност към бившите органи за лицата, които заемат публична длъжност, създаване на Държавна комисия за разсекретяване и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия, санкции за всеки, който скрива, подправя, уврежда, разгласява информация и документи, удостоверяващи принадлежност към органите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия.

o Най-характерното за този закон е:
1) Създава се независима Комисия от 9 члена – представители на парламентарно представените политически партии.
2) Създава се Централизиран архив на ДС и РС на МО, под управлението на Комисията.
3) Документите на ДС не представляват квалифицирана информация /параграф 17/.
4) След влизането в сила на Закона, използването на справочния апарат и архивните документи на органите по чл. 1 да се извършва само след разрешение на председателя на Комисията.
- Приемането на Закона е успех за крехката ни демокрация, защото за първи път през последните 17 години преход парламентарната Комисия за вътрешна сигурност и обществен ред показа характер и успя да накара ръководството на МВР и Службите за сигурност и обществен ред, да осъзнаят, че не само те са отговорни радетели и блюстители за опазването на държавните тайни и защита на националната сигурност, и че оттук нататък Комисията ще упражнява все по-постоянен и действен контрол върху тяхната работа.
Създаването на Централизиран архив под прякото и непосредствено ръководство на Комисията прекъсва един път завинаги монопола на МВР, НСС, НРС и МО върху тази чувствителна и обществено значима информация.
За първи път МВР и Службите за сигурност и обществен ред при необходимост ще ползват тази информация по правилата по които ще я ползват и редовите граждани.
Уреждат се обществените отношения по разкриването, използването и съхраняването на документите на ДС и ПС на БНА.
Непреднамереното прочитане и анализиране на информацията, съдържаща се в документите на бившата ДС и РС на БНА ще даде отговор на следните въпроси:
1) Създаване, цели и задачи, организационна структура и щат на ДС.
2) Що е то ДС?
3) Форми, методи и средства на агентурно-оперативната работа на ДС.
4) Структура на т. нар. “вражески контингент” на ДС.
5) Взаимопомощ и взаимодействие с т.нар. “братски органи”.
След като шест месеца юристите от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на парламента водят битки със свои и с чужди, за да се приеме първият нормален закон за досиетата в България, при гласуването на финалните текстове мнозинството - променя донякаде философията на закона. Пълното отваряне на досиета се оказва строго селективно. Николай Свинаров например твърди, че шефове на отдели, сектори или секции във военното и цивилното разузнаване, които няма да декларират чисто минало, са няколко десетки души, по-голямата част от които работят в чужбина. Според Йордан Бакалов от СДС обаче основните звена на разузнавателното управление на територията на България се наричат отдели, а звената в чужбина са резидентури, тоест не става дума за хора, които са зад граница. Освен това в закона се говори не само за настоящите служители на разузнаването, но и за всички, които от 1991 г. насам дори и за един ден са заемали някои от посочените постове в НРС или служба "Военна информация". Според българското законодателство имената на въпросните средни началници са класифицирана информация. У нас разузнаването е едната от двете служби (другата е Национална служба "Охрана"), които вече 17 години работят без закон. Степента на контрол върху НРС е изключително ниска, не е ясно точно къде се води в системата от държавни институции и кой и как я контролира. Затова и нищо чудно шефовете на отдели и секции да се окажат стотици. Още повече че преди време бе разрешено службите да водят на работа при себе си дори и висши държавни служители от други институции. Резултатът е, че никой освен ген. Кирчо Киров и може би президента Георги Първанов не познава структурата и състава на НРС. Службите ще трябва да извадят от отчет и всичките си служители и сътрудници, които в момента заемат публична длъжност. Дълги години реактивирането на политици и други обществени фигури е механизмът, по който те се застраховат срещу евентуалното им обявяване като агенти на бившата ДС. Процесът обаче е с двустранна изгода, тъй като службите си разполагат свои хора във всички сектори на публичния живот. Депутати от дясната опозиция обвиняват БСП в забавяне на процеса по отваряне на досиетата с цел кандидатите за евродепутати на изборите за Европейски парламент да не преминат през проверка за “чисто минало”. Постът на председателят е ключов, защото единствено той контролира секретен фонд с документите на онази група от бивши и настоящи шефове на отдели и сектори в Първо главно и РУМНО, на които няма да се отварят папките.

ГЛАВА ВТОРА
Разсекретяване на досиетата в Източна Европа

2.1. Германия
Германската Федерална агенция за архивите на Държавна сигурност на бившата ГДР (Федерален пълномощник по въпросите на Щази - архивите) е създадена съгласно Закона за архивите на Щази от декември 1991 г.
В Германия досиетата се намират в Института за досиетата на ЩАЗИ. Опит за скриване на миналото е имало преди 15 години в бившата ГДР, когато служители на ЩАЗИ са започнали да унищожават досиета и материали. За да спрат това, 50 обикновени граждани щурмуват на 15 януари 1990 г. централата в Берлин и я поставят под свой контрол. За първи път в историята Граждански комитет поема контрола върху едно разузнавателно управление. Така се слага началото на създадената по-късно служба за документите на ЩАЗИ. В края на 1991 г. влиза в сила Закон за досиетата на ЩАЗИ, който регламентира съхранението и използването на архива на бившите тайни служби и осигурява достъп на всички германски граждани до техните досиета.
През 2004 г. са заявени общо 94 000 молби, толкова, колкото и преди две години. А от началото на 1992 г. до края на 2005 г. около 2 млн. германци са посетили федералната служба за достъпа до архивите на ЩАЗИ.
* Информацията е придобита от преводи от официални интернет страници, интервюта и анализи(български и чужди): 1. http://bg.wikipedia.org/wiki
2. http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/
3. www.bbc.co.uk
4. http://www.ipn.gov.pl/
5. http://www.usd.cas.cz/
6. http://www.mvcr.cz/policie/udv/
7. http://www.mvcr.cz/seznamy/
8. http://www.cnsas.ro/main.html
Нейният ръководител Мариане Биртлер споделя: “Мисля, че нашата обща задача във все повече разширяващия се ЕС е да се погрижим историята на комунистическите държави да не остане в периферията, ами да заеме мястото си сред основната част от европейската история. Знаем от личния си живот, а и от опита на обществото, че хората губят, когато обръщат гръб на историята си или я скриват, заключват, подтискат”.
На 30.11.2006 г. в Бундестага са гласувани промени в Закона за документите на ЩАЗИ. От 2007 г. в Германия за принадлежност към Държавна сигурност на бившата ГДР се проверяват само висши държавни служители, политици и съдии Действието на закона се продължава с още пет години. За агентурно минало се проверяват и отговорните фактори в националните отбори на Германия. Това понятие включва, както спортните функционери, така и лекарите.
През лятото на 1990 г. първият (и последен) свободно избран парламент на ГДР създава извънредна комисия за контрол над архивите на Щази. За неин председател е избран депутатът и пастор Йоахим Гаук. Неин наследник става днешната Федерална агенция за архивите на Щази, която започва своята работа на 01 януари 1992 г. Агенцията се контролира от Консултационен съвет, в който влизат парламентарно избрани известни личност от някогашната източногерманска опозиция. Основните задачи на Агенцията са съхранение и анализ на архивите на Министерството на Държавна сигурност (Щази) на бившата ГДР и осигуряване достъпа до тях, както и изучаване методите на работата на Щази като политическа тайна полиция, като орган за шпионаж и като следствен инструмент на комунистическата наказателна система. Агенцията присъства най-осезаемо в обществения живот чрез достъпа до личните досиета, които тя предоставя съгласно строго регламентирани норми. Законът за архивите на Щази от 29.12.1991 си поставя за цел “пълното отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност и осигуряване достъп на засегнатите до информацията, която е трупала за тях Държавна сигурност”. Статистическите данни към края на 2002 година сочат, че за 10 години регламентиран достъп до архивите са подадени над 2 милиона молби от граждани за достъп до личните им досиета. От тях 1,8 милиона получават положителен резултат и са закрити след като засегнатите са се запознали с документите. До днес в Агенцията продължават да постъпват месечно по няколко хиляди молби от граждани. Отделът за работа с държавни и частни организации и дружества е предназначен за изготвяне на лични справки за миналото на служители в тези структури. Законът не предвижда задължителни проверки за принадлежност или сътрудничество с Държавна сигурност. Той дава само право на ръководителите на звената на публичната администрация да извършват проверка на миналото на подчинените им държавни служители. В частния бизнес запитвания за справка могат да бъдат отправяни само по отношение на ръководни кадри от определено ниво нагоре. Санкциите или изводите в случай на положителен отговор за дадения подчинен зависят също от приетата в съответната институция практика. Законът разрешава също, без да го изисква изрично, проверката в архивите на Щази и за министри, депутати, адвокати, съдии както на централно така и на ниво федерални провинции. За всички тези високопоставени личности през изминалите години като правило са проведени проверки в архивите, но не са един и два случаите, когато въпреки положителен отговор за съмнение или наличие на агентурно минало, въпросното лице продължава да заема държавен пост.
Решението за по-нататъшната съдба на засегнатия се взема от неговия непосредствен ръководител съобразно нормите на публичната администрация или принципите на общественото мнение, когато става въпрос за обществено значими фигури. Трета принципно важна област от дейността на Федералната агенция за архивите на Щази е осигуряване достъпа до архивите на учени, изследователи и представители на медиите. От 1996 година архивите на Щази са достъпни за политически и исторически анализ, както и за учебно-педагогическа дейност.

2.2. Унгария
За разлика от повечето страни от бившия Варшавски договор, Унгария не разсекрява архивите на тайните си служби. Осигурено е единствено правото на достъп на частни лица до личното им досие.
През 1994 г. е наложена лустрация за известни отговорни постове, а през 1996 г. е създаден Институтът на историята.
На 1 февруари 2005 г. Журналистът Бронислав Вилдщайн разпространява на CD списък, снет от компютър в читалнята на Института за национална памет, съхраняващ архивите. Той съдържа 240 000 имена на служители, агенти и кандидати за сътрудници на комунистическите тайни служби в периода 1945-1989 година. Вилдщейн твърди, че изнася тези данни, за да улесни журналистическото настояване за разсекретяване на досиетата.
През юни 2002 г. новоизбраният премиер Петер Медеши заявява пред парламента, че в периода 1977-1982 г. е служил като офицер от контраразузнаването във финансовото министерство на страната. Признанието е провокирано от публикация в опозиционен вестник за сътрудничеството му с комунистическия режим. Създава се специална парламентарна анкетна комисия, която да проучи миналото на всички членове на четирите унгарски правителства след падането на комунизма през 1990 г. На 1 септември 2002 г. комисията огласява списък с имената на осем политици, сътрудничили на комунистическите тайни служби.
На 30 май 2005 г. Държавното събрание (еднокамарния парламент на Унгария)," приема промени в Закона за историческите архиви, които предвижда специална комисия да прецени кои досиета на тайните служби - както по времето на комунизма, така и след 1990 г. - да бъдат разсекретени и кои - да "потънат" в архивите завинаги.
На 4 октомври 2005 г. Конституционният съд на Унгария постановява, че два текста от закона за архивите на тайните служби са противоконституционни. Въпреки това унгарците могат да научат както имената на хората, които са ги шпионирали, така и имената на тайните „ченгета”, които са ги разработвали. Унгарците могат да видят досието си, но със заличени имена на доносниците, въпреки неколкократните обещания за пълно разархивиране на досиетата.
След края на дългото комунистическо управление в Унгария през 1990 г. обществеността непрестанно призовава за отваряне на досиетата. Наяве излизат обаче оскъден брой имена.
През годините са изобличени няколко видни унгарци, включително през 2002 г. тогавашният министър-председател социалист Петер Медеши. Но разобличаването неотдавна на една от най-известните личности на страната бе особено силен удар. Засега са назовани имената само на няколко стотици души, но според историците около 150 000 информатора са донасяли на комунистическите власти. Въпреки че тайните служби започват да изгарят досиета, когато дойде краят на комунизма, все още съществува възможността в архивите да бъдат открити доста имена, будещи интерес. Именно заради това досиетата няма да бъдат отворени, смята директорът на унгарския изследователски институт “Политически капитал” Габор Сабадош. "Много политици и отляво, и отдясно може да се окажат бивши сътрудници на тайните служби. Шансовете за нов закон са нулеви, тъй като те не знаят кой ще пострада повече", посочва Сабадош. Той смята, че отварянето на досиетата е жизнено важно, за да спре избирателното изтичане на имена, което според него партиите практикуват, за да дискредитират своите политически опоненти. Институтът публикува на своя уеб сайт обширен списък на личности, които в миналото са имали връзки с тайните служби.
Въпреки че сайтът привлича голямо внимание, отбелязвайки 400 000 посетители през първите два дни, институтът обявява инициативата за провал, тъй като нов закон, приет от парламента, пропадна заради съпротива в Конституционния съд. Законът предвижда да се създаде исторически архив за досиета на държавна сигурност, достъп до който да има всеки гражданин. В момента само историци се допускат до досиетата.
Институтът за история на Унгарската революция от 1956 е наследник на Инситута за социология и политика "Имре Наги", работи в Брюксел между 1959 и 1963, и на други западни организации на унгарски емигранти. В Унгария опитите за създаване на институт за революцията от 1956 датират от началото на 80-те с началото на систематичното изучаване на тези събития, за да бъде изчистена историята на Унгарската революция от фалшификациите на комунистическия режим на Кадар. Чрез интервюта, спомени, дискусии и документите, които могат да бъдат събрани, изследователите опитват да изградят пълна картина на събитията в Унгария през 1956.
Свидетелските архиви са създадени през 1986 с основна задача да запишат и съхранят колкото може повече разговори с дейци на Унгарската революция от 1956. На 1 март 1990 институтът е регистриран официално. На 16 март Унгарската академия на науките създава академична група за документиране и изследване на историята на Унгарската революция от 1956. През 1995 унгарското правителство дава на института официален статут на обществена фондация.

Публикувана в КАЗУС

Етикети

Коментирайте първи!

Продължава...

Страница 1 от 5

FaLang translation system by Faboba

Валута

Избрани продукти

Карта на сайта

Текущи потребители

КАЗУС (57)

КАЗУС ЗА ИЗВЪНАУДИТОРНА ЗАЕТОСТ

Задача № 1

Задача № 2

Задача № 3

Методологически проблеми на бюджетирането (КАЗУСИ)

Правомощия на Съвместната Комисия

Правомощия на Съвместната Комисия

Интереси на Република България, свързани с националната сигурност

Национални интереси

среда на сигурност

Нац. Сигурност

комисия за досиетата

Досиета ИЗВОДИ

Още...

Законопроект на ОДС

„Досиета”

В Полша първият “списък на агентите”

Държавен Архив