ФИНАНСИ

ФИНАНСИ (8)

Вторник, 02 Април 2013 20:33

Еднофазен (прост) метод на калкулиране

Написана от
Untitled Document

Еднофазен (прост) метод на калкулиране

            През януари 200... г. в ТЕЦ са извършени следните стопански операции:
1. Отчетени са употребените горива за технологични нужди, които се разпределят както следва: за производство на електроенергия - 310 000 лв. и на топлоенергия – 120 000 лв. Лимитни карти №№ 36 и 37.
2. Отчетени са вложените спомагателни материали за произ­вод­ство на електроенергия - 19 340 лв. и на топлоенергия - 8 736 лв. Искания №№ 25 и 26.
3. Получена е Фактура № 4210 за употребена вода за техно­ло­гични нужди при производството на топлоенергия в размер на 1 000 лв. Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стой­ност.
4. Извършен е основен ремонт на оборудването, използвано при производството на електроенергия - 21 000 лв. и на топлоенергия - 8 400 лв. Фактура № 4212, в която е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стойност.
5. Начислени са амортизации на дълготрайните материални активи, използвани за производство на електроенергия - 110 000 лв. и на топлоенергия - 46 000 лв. Счетоводен амортизационен план.
6. Начислено е трудово възнаграждение на работниците, заети в производството на електроенергия - 30 000 лв. и на топлоенергия – 12 000 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 1.
7. Начислени са дължимите осигурителни вноски за сметка на ра­ботодателя, както следва: а) за социално осигуряване на работниците, зае­ти в производството на електроенергия - 8 310 лв. и на топлоенергия - 3 324 лв.; б) за здравно осигуряване на работниците, зае­ти в производст­вото на електроенергия - 1 3510 лв. и на топлоенергия - 540 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 1. Счетоводна справка № 1.
8. Изплатено е задължението по Фактури №№ 4210 и 4212 от разплащателната сметка. Преводни нареждания за кредитен превод №№ 6345 и 6346.
9. В края на месеца е установена фактическата себестойност на продукцията. Произведени са 10 000 000 квч електроенергия и 5 000 000 ккал топлоенергия, които са реализирани.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по видове производства и по статии на калкулацията.
3. Да се съставят калкулации за фактическата себестойност на 1 киловатчас електроенергия и 1 килокалория топлоенергия.

Поръчков метод на калкулиране

            На 1 март 200... г. в дружество с ограничена отговорност сметка 611 Разходи за основна дейност има следните остатъци от незавър­ше­но производство по отделни поръчки и по статии на калкулацията:
(лв.)


Статии на калкулацията

Поръчка № 51

Поръчка № 52

1.

Разходи за материали

16 000

20 000

2.

Разходи за горива и енергия

     720

  1 080

3.

Разходи за външни услуги

     840

  1 760

4.

Разходи за амортизации

     600

     400

5.

Разходи за заплати

  8 000

12 000

6.

Разходи за осигуровки

  2 576

  3 864

7.

Други разходи

      64

      96

Всичко:

28 800

39 200

            Поръчка № 51 се отнася за производството на 1000 бр. стру­го­ве, а поръчка № 52 - за производството на 1500 бр. фрези.
През месеца са извършени следните стопански операции:
1. Вложени са в производството основни и спомагателни ма­те­риа­ли за 376 440 лв., които се разпределят: за поръчка № 51 - 120 256 лв., за поръчка № 52 - 250 304 лв. и за поправка на бракувана продукция - 5 880 лв. Лимитни карти № 39 и 40
2. Съгласно Фактура № 8860 е изплатена от раз­пла­ща­тел­на­та сметка употребената електроенергия в размер на 11 880 лв., която се разпределя: за поръчка № 51 - 2 880 лв., за поръчка № 52 – 3 420 лв., в уп­рав­лението - 4 680 лв. и за поправка на бракувана про­дук­ция - 900 лв.
Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху до­ба­ве­ната стойност. Преводно нареждане за кредитен превод № 3423.
3. Начислени са задължителни застраховки на машините и обо­руд­ва­нето, използвани: по поръчка № 51 - 3 360 лв. и по поръчка № 52 - 4 240 лв.
Застрахователните вноски са внесени по предназначение от раз­плащателната сметка. Преводно нареждане за кредитен превод № 2456.
4. Начислени са амортизации на дълготрайните материални ак­ти­ви: по поръчка № 51 - 2 400 лв., по поръчка № 52 - 2 600 лв. и в уп­рав­­ле­ние­то на предприятието - 1 000 лв. Счетоводен амортизационен план.
5. Начислено е трудово възнаграждение на персонала както след­ва: на работниците по поръчка № 51 - 32 000 лв., на работниците по поръчка № 52 - 38 000 лв., на ръководителите и специалистите от управлението на предприятието - 52 000 лв. и за поправка на бракувана продукция - 10 000 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 3.
6. Начислени са дължимите осигурителни вноски за сметка на ра­бо­то­да­те­ля, както следва:
а) за социално осигуряване на работниците по поръчка № 51 - 8 864 лв., на работниците по поръчка № 52 - 10 526 лв., на ръководителите и специалистите от управлението на предприятието – 14 404 лв. и за поправка на бракувана продукция - 2 770 лв.;
б) за здравно осигуряване на работниците по поръчка № 51 - 1 440 лв., на работниците по поръчка № 52 - 1 710 лв., на ръководителите и специалистите от управлението на предприятието - 2 340 лв. и за поправка на бракувана продукция - 450 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 3. Счетоводна справка № 3.
7. Общата сума на разходите за поправим технологичен брак е отнесена в себестойността на продукцията по поръчка № 51. Акт за брак в производството № 3.
8. Установена е липса на незавършено производство по по­ръч­ка № 52, оценено общо за 5 000 лв. и по статии на калкулацията: раз­хо­ди за ма­те­риали - 3 300 лв., разходи за горива и енергия - 90 лв., раз­хо­ди за външ­ни услуги - 180 лв., разходи за амортизации - 100 лв., раз­хо­ди за зап­ла­ти - 1 000 лв., разходи за социални осигуровки - 322 лв. и дру­ги разходи - 8 лв. Липсата е за сметка на работника Атанас Стоя­нов Петков, който се начита за 5 200 лв.
9. Изпълнението на поръчките е завършено. Установена е фак­ти­чес­ката себестойност на произведените машини, които са приети в склада. Складови разписки №№ 60 и 61.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по поръчки и по статии на калкулацията.
3. Да се съставят калкулации за фактическата себестойност на един струг и една фреза.

 

 

Попреработков метод на калкулиране - полуфабрикатен вариант

            На 1 септември 200... г. в акционерно дружество сметка 611 Разходи за основна дейност има следните остатъци от незавършено производство по отделни преработки и по статии на калкулацията:
(лв.)


Статии на калкулацията

I преработка
“Предене”

II преработка
“Тъкане”

1.

Разходи за материали

40 600

30 100

2.

Разходи за горива и енергия

2 700

1 800

3.

Разходи за полуфабрикати
от собствено производство

-

40 000

4.

Разходи за външни услуги

5 900

5 600

5.

Разходи за амортизации

5 000

5 000

6.

Разходи за заплати

30 000

20 000

7.

Разходи за осигуровки

9 660

6 440

8.

Други разходи

240

160

Всичко:

94 100

109 100

            В предприятието има два цеха: цех № 1 - за предене и цех № 2 - за тъкане.
През месеца са извършени следните стопански операции:
1. Отчетени са вложените основни и спомагателни материали общо за 36 572 лв., от които: в I преработка - предене - 17 920 лв., във II преработка - тъкане - 17 300 лв., за поправка на бракувана продукция - 1 352 лв. Лимитни карти №№ 51-53.
2. Употребена е електроенергия от собствено производство в размер на 15 210 лв., която се разпределя както следва: в І преработка - 3 600 лв., във ІІ преработка - 4 500 лв., в управлението - 6 750 лв., за поправка на бракувана продукция - 360 лв. Счетоводна справка № 17.
3. Получена е Фактура № 8023 за извършен текущ ремонт на производствени машини от I преработка за 2 000 лв. и от II преработка за 3 000 лв. Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стойност.
4. Отчетени са амортизациите на дълготрайните материални активи: в I преработка - предене - 50 000 лв., във II преработка - тъкане - 60 000 лв. и в управлението - 10 000 лв. Счетоводен амортизационен план.
5. Начислено е трудово възнаграждение на персонала: в I пре­ра­ботка - предене - 40 000 лв., във II преработка - тъкане - 50 000 лв., на спе­циалистите и ръководителите от управлението - 75 000 лв. и за поп­рав­ка на бракувана продукция - 4 000 лв. Ведомост за трудово въз­наг­раждение № 9.
6. Начислени са дължимите осигурителни вноски за сметка на ра­ботодателя, както следва:
а) за социално осигуряване на персонала в I пре­ра­ботка 11 080 лв., във II преработка 13 850 лв., на спе­циалистите и ръководителите от управлението 20 775 лв. и за поп­рав­ка на бракувана продукция 1 108 лв.;
б) за здравно осигуряване на персонала в I пре­ра­ботка 1 800 лв., във II преработка 2 250 лв., на спе­циалистите и ръководителите от управлението 3 375 лв. и за поп­рав­ка на бракувана продукция 180 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 9. Счетоводна справка № 18.
7. Установена е липса на незавършено производство в I пре­ра­бот­ка - предене, оценено общо за 20 500 лв. и по статии на кал­ку­ла­ция­та както следва: разходи за материали - 5 500 лв., разходи за горива и енергия - 630 лв., разходи за външни услуги - 3 260 лв., разходи за амор­тизации – 1 800 лв., разходи за заплати - 7 000 лв., разходи за со­циал­ни осигуровки – 2 254 лв. и други разходи - 56 лв. Липсата е за смет­ка на предприятието. Протокол № 23.
8. Отчетена е по фактическа себестойност произведената преж­да, като се има предвид, че в края на месеца няма незавършено про­из­водство.
Произведени са 50 000 кг. прежда, която е приета в склада. Складова разписка № 45.
9. Предадени са във втора преработка - тъкане, 25 000 кг от произведената прежда. Лимитна карта № 9.
10. Общата сума на разходите за поправим технологичен брак е отнесена в себестойността на продукцията от II преработка - тъкане. Акт за брак в производството № 14.
11. Установена е фактическата себестойност на продукцията от II преработка - тъкане, при условие че незавършеното производство в края на месеца е оценено общо за 7 000 лв. и по статии на калку­ла­ция­та: разходи за материали - 3 500 лв., разходи за горива и енергия - 90 лв., разходи за полуфабрикати от собствено производство - 1 200 лв., раз­ходи за външни услуги - 380 лв., разходи за амортизации - 500 лв., раз­ходи за заплати - 1 000 лв., разходи за социални осигуровки - 322 лв. и други разходи - 8 лв.
Произведени са 40 000 м. плат, които са заприходени в склада. Складова разписка № 50.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по отделни преработки и по статии на калкулацията.
3. Да се състави калкулация за фактическата себестойност на един метър плат.

 

Попреработков метод на калкулиране - безполуфабрикатен вариант

На 1 май 200... г. в акционерно дружество сметка 611 Разходи за основна дейност има следните остатъци от незавършено произ­водство по отделни преработки и по статии на калкулацията:
(лв.)


Статии на калкулацията

I преработка
“Кроене”

II преработка
“Шиене”

1.

Разходи за материали

17 500

19 500

2.

Разходи за горива и енергия

900

900

3.

Разходи за външни услуги

6 000

8 000

4.

Разходи за амортизации

2 300

2 750

5.

Разходи за заплати

10 000

10 000

6.

Разходи за осигуровки

3 220

3 220

7.

Други разходи

380

1 380

Всичко:

40 300

45 750

            В предприятието има два цеха: цех № 1 - за кроене на мъжки палта и цех № 2 - за шиене на мъжки палта.
През месеца са извършени следните стопански операции:
1. Вложени са в производството основни материали както следва: в I преработка - 28 860 лв., във II преработка - 72 990 лв., всич­ко 101 850 лв. Лимитни карти №№ 35 и 36.
2. Съгласно Фактура № 5560 е изплатена от разпла­ща­тел­ната смет­ка употребената електроенергия в размер на 7 020 лв., коя­то се разпределя: в І преработка - 1 800 лв., във ІІ преработка - 2 700 лв., в управлението - 2 520 лв.
Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стойност. Преводно нареждане за кредитен превод № 1425.
3. Получена е Фактура № 1568 за извършен текущ ремонт на оборудването, използвано: в I преработка - 24 400 лв. и във II преработка - 35 000 лв.
Във фактурата е включен отделно и 20 на сто данък върху добавената стойност.
4. Начислени са амортизации на дълготрайните материални ак­ти­ви, използвани: в I преработка - 3 600 лв., във II преработка - 7 000 лв. и в управлението - 9 500 лв. Счетоводен амортизационен план.
5. Установен е непоправим технологичен брак в първа пре­ра­бот­ка, оценен общо за 4 000 лв. и по статии на калкулацията: разходи за материали - 1 000 лв., разходи за горива и енергия - 90 лв., разходи за външни услуги - 630 лв., разходи за амортизации - 950 лв., разходи за зап­лати - 1 000 лв., разходи за социални осигуровки - 322 лв. и други раз­ходи - 8 лв. Акт за брак в производството № 5.
От непоправимия технологичен брак са получени полезни от­па­дъци за 1 000 лв., приети в склада. Складова разписка № 15. Ос­та­на­ла­та част от стойността на непоправимия брак е отнесена в се­бе­стой­ността на продукцията от първа преработка.
6. Начислено е трудово възнаграждение на персонала както след­ва: на работниците от I преработка - 20 000 лв., на работниците от II преработка - 30 000 лв., на ръководителите и специалистите от уп­равлението - 28 000 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 5.
7. Начислени са дължимите осигурителни вноски за сметка на рабо­тодателя, както следва: а) за социално осигуряване на работниците от I преработка - 5 540 лв., на работниците от II преработка - 8 310 лв., на ръководителите и специалистите от уп­равлението - 7 756 лв.; б) за здравно осигуряване на работниците от I преработка - 900 лв., на работниците от II преработка - 1 350 лв., на ръководителите и специалистите от уп­равле­нието - 1 260 лв. Ведомост за трудово възнаграждение № 5. Счетоводна справка № 5.
8. Отчетени са изписаните, но неупотребени в производството ос­новни материали: в I преработка - 1 400 лв. и във II преработка - 2 100 лв.
Материалите са върнати в склада. Складова разписка № 5.
9. Установена е общата сума на разходите от I преработка - крое­не, при условие че в края на месеца няма незавършено произ­вод­ст­в­о.
Сумата на разходите от I преработка е отнесена във II пре­ра­бот­ка - общо и по статии на калкулацията.
10. В края на месеца е установено незавършено производство само във II преработка - шиене, оценено общо за 24 000 лв. и по статии на калкулацията: разходи за материали - 7 000 лв., разходи за горива и енергия - 810 лв., разходи за външни услуги - 3 700 лв., разходи за амор­тизации - 520 лв., разходи за заплати - 9 000 лв., разходи за со­циални осигуровки - 2 898 лв. и други разходи - 72 лв.
Установена е фактическата себестойност на продукцията от II преработка - шиене. Произведени са 3 000 бр. мъжки палта, които са прие­ти в склада. Складова разписка № 72.

            Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се заведе аналитично отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност по отделни преработки и по статии на калкулацията.
3. Да се състави калкулация за фактическата себестойност на ед­но мъжко палто.

Стандартна система на калкулиране

В “Елегант” ООД - Свищов е разработена единична калкулация с прилагане на системата Standard Costing.
Данните за стандартните производствени разходи към 01 май 200… г. за производство на 1 бр. дамски костюм “Финес” в цех № 1 на предприятието са, както следва:

 

 

Единично количество (Q0 или L0)

Единична цена       (P0)

Единична себестойност

Преки материали

6 м

10 лв.

60 лв.

Пряк труд

3 чч.

15 лв.

45 лв.

Общопроизводствени разходи (ОПР) –
променливи

 

2 чч.

 

8 лв.

 

16 лв.

 

 

 

 

Общо разходи:

ххх

ххх

121 лв.

Данните за стандартните производствени разходи към 01 май 200… г. за производството на 1 бр. мъжки костюм “Стил” в цех № 2 са както следва:

 

Единично количество (Q0 или L0)

Единична цена       (P0)

Единична себестойност

Преки материали

5 м

13 лв.

65 лв.

Пряк труд

2 чч.

15 лв.

30 лв.

Общопроизводствени разходи (ОПР) –
променливи

 

1,5 чч.

 

8 лв.

 

12 лв.

Общо разходи:

ххх

ххх

107 лв.

Стандартните постоянни общопроизводствени разходи (ОПР) за производството на дамски костюми “Финес” и на мъжки костюми “Стил” са съответно в размери 13 500 лв. и 12 500 лв.
Планираният (стандартен) обем на производството е 1 800 бр. дамски костюми “Финес” и 1300 бр. мъжки костюми “Стил”; фактически произведените количества са съответно 1 600 бр. дамски и 1 200 бр. мъжки костюми.
За отчитане на разходите за дейността е възприето използването на сметка 611 Разходи за основна дейност, към която са обособени следните сметки с четирицифрен шифър: 6111 Разходи за производство на дамски костюми “Финес” и 6112 Разходи за производство на мъжки костюми “Стил”.
През м. май 200…г. са извършени следните стопански операции:
1. Вложени са основни материали, както следва:
а) за производството на дамски костюми “Финес” – общо 9 280 м. по 11 лв./м.;
б) за производството на мъжки костюми “Стил” – общо 6 120 м. по 13 лв./м.
Искания №№.
2. Начислени са трудови възнаграждения на персонала при факти­чес­ка ставка 15 лв./чч., както следва:
а) на заетите в производството на дамски костюми “Финес” – общо 74 400 лв.;
б) на заетите в производството на мъжки костюми “Стил” – общо 36 000 лв.
Ведомост за трудово възнаграждение №.
3. Изплатени са със средства от разплащателната сметка промен­ливи общопроизводствени разходи, както следва:
а) по 3 лв. на 1 чч. преки трудови разходи за дамски костюми “Финес”;
б) по 3,80 лв. на 1 чч. за мъжки костюми “Стил”.
Преводно нареждане за кредитен превод №.
4. Изплатени са със средства от разплащателната сметка постоян­ни общопроизводствени разходи в размер на 13 500 лв. за дамски костюми “Финес” и 12 500 лв. за мъжки костюми “Стил”. Преводно нареждане за кредитен превод №.
5. Заприходени са произведените през м. май 200…г. 1 600 броя дам­ски костюми “Финес” и 1 200 бр. мъжки костюми “Стил”. Складови раз­писки №№.

Иска се:
            1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции.
2. Да се установят и анализират отклоненията между стандартните и фактическите размери на разходите и себестойността на дамски костюм “Финес” и мъжки костюм “Стил”.

***
В предприятие “Х” се прилага системата Standard costing. За един от продуктите е разработена калкулация за определяне на стандартната себестойност (цена).
Калкулацията за определяне на стандартната себестойност (цена) на продукт “А” е изготвена към 01.01.200n г.
1. Преки разходи за материали

Технологична операция

Вид материал

Количество за 1-ца (кг.)

Стандартна цена за 1-ца (лв.)

Общо
(лв.)

1

Материал “Х”

5

3

15

2

Материал “У”

4

5

20

 

 

*

*

35

            2. Преки разходи на труд (заплати и осигуровки)

Технологични операции

Стандартно време
(в часове)

Стандартна разценка за 1 час (лв.)

Общо
(лв.)

1

4

4,5

18

2

7

4,0

28

 

*

*

46

            3. Непреки технологични разходи

Структурни звена

Стандартно време
(в часове)

Стандартна разценка
за 1 час (лв.)

Общо
(лв.)

Цех 1

2

4,5

9

Цех 2

2

5

10

 

*

*

19

Стандартна себестойност на 1-ца

100

            През периода е предвидено да се произведат 1000 бройки от продукт “А”. Извършени са следните стопански операции:
1. За производството на продукт “А” са изразходвани основни материали, както следва:

  • от материал “Х” - 4500 кг по 4 лв. за кг;
  • от материал “У” - 3600 кг по 6 лв. за кг.

            2. Начислени са заплати на персонала, който е зает пряко в производството на продукт “А” - 40 680 лв.
Ведомост за трудово възнаграждение.
3. Начислени са общо 5670 лв. осигуровки - социални, здравни и за фонд “Безработица”.
4. Разпределени и отнесени са за сметка на производството на продукт “А” непреки технологични разходи, както следва:

  • от цех 1 - 9000 лв.
  • от цех 2 - 9900 лв.

            5. Заприходен е произведеният през отчетния период продукт “А” - 900 броя. Складови разписки №№...

Иска се:
1. Да се съставят счетоводни статии за извършените стопански операции
2. Да се открият, заведат и приключат необходимите счето­вод­ни сметки
3. Да се извърши анализ на разликите между стандартната и фак­тическата себестойност.

Вторник, 02 Април 2013 20:32

фп

Написана от
Untitled Document

ФБ – определение и ха-ристики
Организиран, регулиран, елитен, официален пазар на фин инструменти. Индиректен пазар (пазар чрез посредник). Прекъснат по отношение на времето – времето за осъществяване на сделките се осъществява по време на сесията за търгуване. Определеност по място – отнася се за класическата борсова търговия (open – out край – извикване чрез глас), т.е. сделките се осъществяват на самата борса.
Съществували са ограничения относно обема на търгуваните фин инструменти но с цел осигуряване на по – голяма ликвидност те отпадат.
Първичен и вторичен пазар.
Аукцион за търговия (9 – 9:30); Пред трейдинг (9:30 – 10:00);
На извънборсов пазар търговията може да е непрекъсната.
Основни цели за организранена борсата – създаване на оптимално добри условия за сключване на сделки с фин инструменти включени в търговията. Създаване и усъвършенстване на нормативната уредба. Поддържане на технологията чрез, която се сключват сделките. Поддържане на инфо за борсовата активност – котировки, обеми, индекси.
Организиране на ФБ – всички борси са регистрирани като АД. Акционери могат да са АД и ФЛ. Акционерите си купуват акции на заради получаване на дивидент, а за придобиване на право за пълноправно членство. Борсовият член задължително е АД като функциите му са търговия с ф инструменти.
Субекти на борсовата търговия:

  • Инвестиционен посредник;
  • Борсов посредник – брокер (обикновен брокер и брокер на пода – за присъствена търговия) – осъществява сделката, той е ФЛ, печели от комисионни, която е % от сделката или от търговия за собствена с/ка.; дилър – работи за собствена с/ка, маркетмейкър, джобер, клерк – писач – присъствена търговия, отразява информацията от сделката.

Борсата не е печелившо дружество, но доскоро, вече е и би могла да разпределя печалба, като раздава дивидент.

Вторник, 02 Април 2013 20:30

Системи за калкулиране на себестойността

Написана от
Untitled Document

Тема 5
Системи за калкулиране на себестойността
Системите за калкулиране на себестойността са елементи на методологията на калкулирането. Системата за калкулиране се определя като начина на групиране на разходите за определяне на себестойността. Изучаването и прилагането на системите за калкулиране на себестойността изисква класифициране на разходите в 2 аспекта, като се обособяват различни видове разходи, а именно:

  • Според начина на включването им в себестойността на крайния продукт:
    • Преки
    • Непреки
  • Според влиянието на обекта на производстово
    • Постоянни
    • Променливи
  • Системите според пълнотата на отчитане и включването на разходите в себестойността
    • Система за калкулиране на пълнате себестойност (absorption costing) – тази система предполага разпределение на всички разходи по видове произведена продукция. Системата на преките разходи, свързани с конкретен вид продукция, се определя еднозначно и изцяло става част от себестойността. В състава на преките разходи влизат разходите за преки материал, разходи за пряк труд и част от общопроизводствените разходи. Последните са всички онези разходи, които са свързани с процеса на производството и са с характер на преки разходи спрямо връзката с крайния продукт. Общопроизводствените разходи биват 2 вида:
      • Променливи общопроизводствени– разходи за спомагателни материали, разходи за ел. Енергия, разходи за заплати на обслужващ персонал и др.
      • Постоянни общопроизводствени – наеми, застраховки, местни данъци, амортизации и др.

Преките материални, преките трудови и променливите общопроизводствени разходи формират категорията разходи за продукта.
Непреките разходи са допълнителни разходи (нетехнологични) и постоянната съставка на общопроизводствените разходи формират непреките разходи. Те са свързани с производството на няколко различни вида продукция и включването им в себестойността на всеки от тях изисква допълнителни изчислителни процедури. Обикновени този вид разходи се разпределят пропорционално по центрове на отговорност или по видове продукция с използване на коефициент на разпределение при различни бази. Базите за разпределение са твърде разнообразни. Това налага преди да се избере база предварително да се подложат на анализ конкретните условия на производство. Практиката показва, че базите най-често са количествени или натурални, но могат да бъдат и стойностни.

      • Количествените бази за разпределение на допълнителните разходи могат да бъдат обема на продукцията, брой, дължина, площ, брой на заетите в производството или други технически параметри на производството.
      • Стойностните бази от своя страна могат да са: стойност на вложените материали, сума на разходите за заплати и осигуровки на заети служители, фактическата себестойност на изделието, продажна стойност на изделието и др.

Точността на избрания метод за разпределение на разходите между отделните продукти и включването им в себестойността на всеки от тях е определящо за коректността на установената себестойност, а от тук и за адектватността на управленските решения.
Разходите за продукта и разходите за периода (административни разходи и разходи за продажби) формират т.нар. пълна себестойност на продукцията.

    • Система за калкулиране на непълна себестойност (direct costing) – при тази система се приемат като разходи за продукта променливите разходи и формират т.нар. непълна себестойност на произведената продукция. Прилагането на тази система за калкулиране на себестойността изисква постоянните общопроизводствени разходи, административните разходи и разходите за продажба да се отчитат като разходи за периода. Те не се включват в непълната себестойнст на продукцията, но участват във формиране на финансовия резултат от реализацията на продукцията.

Практическото прилагане на системата за калкулиране на пълната себестойност по правило показва като резултат по-висок размер на себестойността на произведения продукт, отколкото при системата за непълна себестойност. Причината за това е, че при първата система абсолютно всички производстени разходи – постоянни и променливи се включват в себестойността на продукцията. Те се разпределят между остатъите от незавършеноо производство, остатъците от произведена, но нереализирана готова продукция и себестойността на реализираната продукция. Прилагането на другата система предполага да се отчита само променливата част на производствените разходи, а всички постоянни разходи се отчитат в намаление на финансовия резултат от реализираната продукция в абсолютен размер.

  • Според оперативността на отчитаните разходи системите за калкулиране са:
    • Система за калкулиране по фактически разходи – при нея се използва информиация за фактическите разходи за производството на база на тяхното първично регистриране и документално обоснование в момента на възникването им. Тази система изключва възможността за оперативен контрол на използваните ресурси за разкриване и отстраняване на причините за преразход, за разкриване на организационни или технологични пропуски в производствения процес, за разкриване на вътрешни резерви и мобилизация на ресурси и др.
    • Система за калкулиране на нормативните разходи
Untitled Document

Въпроси от изпита по оперативен финансов мениджмънт

затворени и отворени въпроси

  1. Какво представлява търговската неплатежоспособност? (отворен)
  2. Понятия, описващи кредитния риск (4-те К) (отворен) – Капитал, характеристика, др.
  3. Постановки на неокейнсиаската школа в паричната теория, свързани с търсенето на пари (затворен)
  4. Кои са 5-те вида материални запаси (отворен) – материали, стоки, продукция, горива, полуфабрикати
  5. Формулата на коефициента на незабавната ликвидност (затворен)
  6. Моделиране на търсенето на пари от фирмите – представители (затворен) – Баумол-Тобин и Милър-Ор
  7. Вътрешни фактори, които влияят върху ликвидността на фирмата (отворен) – рентабилността, финансовата задлъжнялост, кредитния рейтинг, нивото на бизнес и финансов риск
  8. Кои са динамичните величини (отворен) (от Количествените техники и подходи при управление на ликвидните активи на фирмата) (цикъл на ЛА-Гитман, нетен търговски цикъл и др.)
  9. Коя част от баланса представлява оперативния финансов мениджмънт? (отворен) (краткосрочните активи и пасиви и ЧОК)
Вторник, 02 Април 2013 20:23

Възможни въпроси за изпит по финансови пазари

Написана от
Untitled Document
  • Какъв е обхватът и структурата на финансовия пазар?

Финансовия пазар включва паричен (краткосрочен) пазар и капиталов (дългосрочен) пазар, пазар на финансови деривати.

  • Кой е регулаторния орган, осъществяващ надзор на капиталовияпазар в България и кога е създаден той?

Комисия за финансов надзор – март 2003

  • Коя е институцията, която осъществява сетълмента и клиринга на сделките с безналични ЦК и кога е създаден той?

Централен Депозитар – Август 1996

  • Кои са търговските системи, които се използват в БФБ и кога са въведени?

Xetra – Октомври 2007 (ел. система за търговия)
Cobos – Февруари 2003 (клиентски терминал)

  • Кои са основните участници в първичния пазар на акциите?

Дружества емитенти, инвестиционни посредници, индивидуални и институционални инвеститори

  • Какви са възможните варианти за придобиване на публичен статут?
  • Осъществяване на първично публично предлагане
  • Допускане до търговия на регулиран пазар на вече емитирани ЦК
  • Наличието на 10000 акционери в последния ден на две последователни календарни години
  •  
  • Дайте определение и характеристика за Фондовата борса.

Регулиран пазар с определени изисквания за достъп. Организиран, регулиран, елитен официален пазар на финансови инструменти, който е прекъснат по отношение на времето (сесиите за търгуване). При Фондовите борси е налице определеност по място.

  • Кой има право да сключва сделки на пода Фондовата борса?

Брокера

  • Каква е разликата между борсовия член и борсовия посредник (брокер)според правилата на БФБ?

Член на борсата може да бъде всяко лице, имащо качеството на търговец по смисъла на чл.1 от Търговския закон, включително търговските дружества независимо от наличието и размера на чуждестранното участие в тях. Всеки акционер, който притежава акции в размер на 1% от капитала на борсата може да бъде пълен член на борсата. Независимо от начина на придобиване на членство, никой борсов член не може да има повече от едно членство на отделен борсов кръг. За разлика от тях брокерът е ФЛ, което има сключен с борсовия член трудов договор, който опълномощява брокера да извършва сделки на борсата от името на борсовия член.

  • Какви дейности може да упражнява инвестиционния посредник по занятие?

Той може да сключва сделки с финансови инструменти за сметка на клиента, за което получава комисионна. Инвестиционния посредник извършва инвестиционни услуги като се стреми да изпълни възможно най-добре подаденото от клиента нареждане. Инвестиционния посредник е връзката на отделния клиент с финансовия пазар

  • Коя е институцията/ите които лицензират дейността на инвестиционните посредници в страната?

Комисията по финансов надзор
Закон за публично предлагане на ценни книжа + Наредби

  • Каква е основната разлика между брокера и дилъра на ЦК?

Брокера действа за сметка на наелия го клиент, докато дилъра - за своя сметка. Дилърът печели от своите собствени сделки, докато брокерът печели от комисионна.

  • Какво представлява маркет-мейкъра и има ли място в България?

Маркет-мейкърите са фирми, които купуват/продават акции за собствена сметка. Работят като дилъри и печелят от разликата между покупната и продажната цена. Те определят котировките.

  • Какви са основните стъпки при процедурата на първичното публично предлагане?
  • Вземане на решение за осъществяване на първично публично предлагане
  • Преобразуване на дружеството в акционерно(при необходимост)
  • Сключване на договор с конкретен инвестиционен посредник, който ще поеме емисията
  • Уточняване на основните параметри на публичното предлагане
  • Обездвижване на акциите на дружеството в Централен Депозитар АД (при положение, че не са обездвижени)
  • Изготвяне на проспект за публично предлагане на ЦК и неговото внасяне за потвърждаване в КФН
  • Одобряване на проекта за публично предлагане от КФН
  • Осъществяване на първично публично предлагане
  • Регистриране на емисията на БФБ – София АД
  • Първа котировка 
  • Кои са пазарите и пазарните сегменти, които организира БФБ?
  • Основен пазар
  • Сегмент акции Premium
  • Сегмент акции Standard
  • Сегмент за дружества със специална инвестиционна цел
  • Сегмент за облигации
  • Сегмент за колективни инвестиционни схеми
  • Сегмент за компенсаторни инструменти
  • Сегмент за структурирани продукти
  • Сегмент за права
  • Сегмент за приватизация
  • Сегмент за първично публично предлагане
  • Алтернативен пазар
  • Сегмент на акции
  • Сегмент на дружества със специална инвестиционна цел

 

  • Какви са основните мотиви за сключване на сделки с финансови инструменти?
  • Инвестиционен доход
  • Арбитражиране – извличане на доход с разлика в курсовете
  • Спекулативен – важна е цената в малък срок 
  • Хеджиране – вид застраховане с финансови деривати.
  • Посреднически доход
  • Каква е разликата между пазарната и лимитираната поръчки?

При пазарната нямаме цена, имаме само количество. А при лимитираната се обявява някаква конкретна цена.

  • Каква е разликата между спот сделката и срочната сделка?

Спот сделката се извършва на момента(до два дниt+2). Срочната сделка е форуърдна, фючърсна, суап.

  • При какъв курс ще бъде сключена сделка в ползата на краен инвеститор, който е определил пазарна поръчка „купува“ , при положение, че са валидни следните котировки на маркет-мейкъра:  Bid цена 63; Ask цена 64 при лимитирана поръчка „продава“ 63.5?

Отговора е че сделката ще се случи на 63.5

  • При какъв курс ще бъде сключена сделка в полза на краен инвеститор при положение, че той е обявил лимитирана“купува“ на цена 63,5 евро за акция, а към момента на обявяване на неговата оферта, в системата са валидни единствено котировките на маркет-мейкъра за съответната емисия: Bid 63, Ask 64 евро за акция.

Сделка няма да се осъществи!!!!

  • Пазарна „продава“ за инвеститора при положение, че са валидни следните котировки за деня на маркет-мейкъра: Bid 63, Ask 64 и лимитирана „купува“ 63,5 евро.

Директно ще се случи между инвеститорите на 63,5.

  • Маржинални покупки: започваме с покупка и завършване с продажба, за да извлечем доход. Брокера ни кредитира задължително. Връщаме му заема и си прибираме печалбата.

Къси продажби: при падащ тренд. Започваме с продажба и завършваме с покупка. Продаваме нещо което го нямаме и го купуваме на ниска цена.

Вторник, 02 Април 2013 20:16

ФИНАНСИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТ

Написана от

Untitled Document

Въпроси ФП

  • Какви са възможните варианти за придобиване на статут на публично дружество?
  • Осъществяване на IPO;
  • Допускане до търговия на регулиран пазар на повече емитирани ЦК;
  • Наличие на 10 000 акционера в последния ден на 2 последователни календарни години;
  • Кои са основните участници на първичния пазар на акции?
  • Дружества – емитенти;
  • Инвестиционни посредници;
  • Индивидуални и институционални посредници;
  • Кои са основните стъпки при процедурата на IPO?
  • Вземане на решение за осъществяване на IPO;
  • Преобразуване на дружеството в акционерно (ако е необходимо);
  • Сключване на договор с конкретен инвестиционен посредник, който ще поеме емисията;
  • Уточняване на основните параметри на IPO-та;
  • Обездвижване на акции в ЦД АД;
  • Изготвяне на проспект за IPO на ЦК и неговото внасяне в КФН;
  • Одобряване на проспект за IPO на КФН;
  • Осъществяване на IPO;
  • Регистриране на емисията в БФБ София АД;
  • Първа котировка;
  • Дайте определение и характеристика за фондова борса!
  • ФБ е регулиран пазар на ЦК, който включва официален и неофициален пазар. Като характеристика на ФБ се разглежда елитността т.е. съществуват основни критерии за допускане до търговия с ЦК. Друга характеристика е неговата организираност – сделките се сключват на определено място и време (в рамките на борсовата сесия). Този пазар е индиректен, т.е. това е пазарът на инвестиционните посредници.
  • Кои има право да сключва сделки с финансови инструменти на ФБ?
  • Борсови лица с лиценз за дейност от КФН;
  • Борсов член и борсов посредник на БФБ! Характеристика и основни различия!

Борсов член

Борсов посредник

Инвестиционен посредник

ЮЛ,има сключен граждански или трудов договор с поне един борсов посредник;

ФЛ, придобили правоспособност от КФН да сключват и изпълняват сделки с финансови инструменти; са сключили трудов или граждански договор с член на Борсата;са упълномощени от борсовия член, с който имат договор, да извършват  от негово име, сделки с финансови инструменти;

ЮЛ

  • Каква е разликата между брокер и дилър на ЦК?

Брокер

Дилър

ФЛ; печели от комисионна

Работи за своя сметка,печели от разликата между курс купува-курс продава;

  • Какви дейности може да упражнява инвестиционния посредник по занятие?
  • Посредничи за сключване на сделки с финансови инструменти;
  • Изпълнява нареждания за сметка на клиенти;
  • Сключва сделки за собствена сметка;
  • Управлява портфейл;
  • Предоставя инвестиционни консултации на клиенти;
  • Участва на първичния пазар;
  • Организира многостранна система за търговия;
  • Коя е институцията/институциите, които издават лиценз за работа с инвестиционен посредник?
  • КФН;
  • ЦБ-БНБ;
  • Кои са основните мотиви за сключване на сделки с финансови инструменти?
  • Инвестиционен
  • Арбитражиране – извличане на доход с разлика в курсовете
  • Спекулативен – важна е цената в малък срок 
  • Хеджиране – вид застраховане с финансови деривати.
  • Посреднически;
  • Извлича се доход от комисионни
  • Каква е разликата между пазарна и лимитирана поръчка?
  • Пазарната се изпълнява на текуща пазарна цена, тъй като инвеститора определя количеството, но не и цената;
  • Лимитираната - има предварително определени количество и цена на финансовите инструменти, която е равна на посочената или на по-добра от нея, но НЕ под нея!
  • Какво представлява маркет мейкъра в качеството си на борсов член?
  • Маркет-мейкърите са фирми, които купуват/продават акции за собствена сметка. Работят като дилъри и печелят от разликата между курс купува и курс продава, т.е.от спреда. Те определят котировките.
  • Маржин покупки и къси продажби?
  • МП - покупка на ЦК със заем от брокер при покачваща се цена
  • КП – продажба на финансови инструменти, които не притежаваме и се надяваме чрез заем да си върнем парите.
  • История на БФБ
  • Кога е създадена КФН? – 1 Март 2003. Нейните функции са: лицензионен режим, регулаторна дейност, надзор, налага на санкции;
  • Кога е създаден ЦД? – Август 1996 г. Функции: регистриране на безналични ЦК, поддържане на акционерни регистри на търгуваните дружества, поддържане на регистър на сделките с ЦК;
  • Кога е съзададен капиталовият пазар? – 1907 г, през 1991г се възстановява, тъй като през 1941г Софийска ФБ прекратява дейността си със закон, поради смяна на политическите настроения.
Вторник, 02 Април 2013 20:16

Лекция Финансови пазар

Написана от

Лекция Финансови пазари 19.03.

Арбитражирането представлява осигуряване на безрисков доход, като най-често арбитража бива пространствен.

Зад. Ако лихвения процент за година трябва да достигне 6%, а през първото и второто тримесечие лихвения процент е 5% колко трябва да бъде лихвения процент през остатъка от периода?

Отг. 6% + (6%-5%) = 6%+1%= 7%

Зад. Ако годишния лихвен процент трябва да е 6%, а пред първите три тримесечия е 5,5% коло трябва да е в последното тримесечие?

Отг. 6% + 3*(6%-5%) = 6% + 3*0,5% = 6%+1,5% = 7,5%

Арбитражен доход на капиталовите пазари се постига чрез създаването на синтетични позиции. Изграждане на синтетични позиции става чрез дериватни инструменти (опции, фючърси). Синтетичната позиция представлява позиция, която носи същите доход и риск, като конкретен инструмент (акция, облигация), но инвеститора не е откривал позиция със самия инструмент., т.е. смесени два инструмента свързани с тази акция, но няма директна сделка с нея.

Четвърти инвестиционен мотив – хеджиране. Хеджирането се осъществява чрез срони и дериванти инструменти. Пример за хеджиране е класическия форуърден контракт. Фючърсния пазар също позволява нееднократно да се променя нивото на хеджиране чрез обратни сделки и други инструменти.

Лекция Финансови пазари 26.03.

Класификация и видове сделки с финансови инструменти

Сделки с незабавно изпълнение Срочни – договореност с бъдещо изпълнение изпълнение Сделки с деривати Спот – на борсата борсара Касови /кешови – извън борсата форуърдни фючърсни условни безусловни

Технология на борсовата търговия

Борсовата търговия се дели на два вида: присъствена и електронна.

Видове курсове на финансовите инструменти:

* Споте курс- последен актуален курс

* Open/close курс

* Най-висок и най-нисък

* Срочен курс

* Курс при аукцион

* Сетълмент курс – за изпълнение на сделка, определен по служебен начин

Котировката включва курса, но и обема на търгуваните инструменти, най-ниска и най-висока цена, открити позиции. Котиране – начин на определяне на курса. Видове котиране:

* Латинско котиране- пазари движени от поръчките – order driven markets

* Англиканско котиране – дилърски пазар, движен от котировките

* Смесени

1) Методи на търгуване:

a) Аукционен – видове аукциони

i) Обикновен/прост аукцион – едностранен, има конкуренция между търсенето. Той бива 3 вида:

(1) Английски аукцион – цената се покачва от определена начална база.

(2) Холандски – цената се понижава от опредеелна база.

(3) Аукцион на закрито

ii) Двустранен – конкуренцията е и между търсенето и между предлагането.

купува продава

Количество с

натрупване Количество Цена Количество Количество с натрупване

2720 200 61 - -

2520 400 62 120 120

2120 370 63 280 400

1750 630 64 450 850

1120 700 65 650 1500

420 240 66 800 2300

180 160 67 200 2500

20 20 68 150 26500

Цената на извършване на сделките ще е 65, тъй като при нея се удовлетворяват най-много инвеститори и разликата между търсените и предлаганите количества е най-малка.

b) Непрекъсната търговия

Вторник, 02 Април 2013 20:01

Лекция Финансови пазари

Написана от

Финансови пазари

Арбитражирането представлява осигуряване на безрисков доход, като най-често арбитража бива пространствен.

Зад. Ако лихвения процент за година трябва да достигне 6%, а през първото и второто тримесечие лихвения процент е 5% колко трябва да бъде лихвения процент през остатъка от периода?

Отг. 6% + (6%-5%) = 6%+1%= 7%

Зад. Ако годишния лихвен процент трябва да е 6%, а пред първите три тримесечия е 5,5% коло трябва да е в последното тримесечие?

Отг. 6% + 3*(6%-5%) = 6% + 3*0,5% = 6%+1,5% = 7,5%

Арбитражен доход на капиталовите пазари се постига чрез създаването на синтетични позиции. Изграждане на синтетични позиции става чрез дериватни инструменти (опции, фючърси). Синтетичната позиция представлява позиция, която носи същите доход и риск, като конкретен инструмент (акция, облигация), но инвеститора не е откривал позиция със самия инструмент., т.е. смесени два инструмента свързани с тази акция, но няма директна сделка с нея.

Четвърти инвестиционен мотив – хеджиране. Хеджирането се осъществява чрез срони и дериванти инструменти. Пример за хеджиране е класическия форуърден контракт. Фючърсния пазар също позволява нееднократно да се променя нивото на хеджиране чрез обратни сделки и други инструменти.

Лекция Финансови пазари 26.03.

Класификация и видове сделки с финансови инструменти

Технология на борсовата търговия

Борсовата търговия се дели на два вида: присъствена и електронна.

Видове курсове на финансовите инструменти:

  • Споте курс- последен актуален курс
  • Open/close курс
  • Най-висок и най-нисък
  • Срочен курс
  • Курс при аукцион
  • Сетълмент курс – за изпълнение на сделка, определен по служебен начин

Котировката включва курса, но и обема на търгуваните инструменти, най-ниска и най-висока цена, открити позиции. Котиране – начин на определяне на курса. Видове котиране:

  • Латинско котиране- пазари движени от поръчките – order driven markets
  • Англиканско котиране – дилърски пазар, движен от котировките
  • Смесени
  1. 1)Методи на търгуване:
  2. a)Аукционен – видове аукциони
    1. i)Обикновен/прост аукцион – едностранен, има конкуренция между търсенето. Той бива 3 вида:
      1. (1)Английски аукцион – цената се покачва от определена начална база.
      2. (2)Холандски – цената се понижава от опредеелна база.
      3. (3)Аукцион на закрито
    2. ii)Двустранен – конкуренцията е и между търсенето и между предлагането.

                                               купува

продава

Количество с натрупване

Количество

Цена

Количество

Количество с натрупване

2720

200

61

-

-

2520

400

62

120

120

2120

370

63

280

400

1750

630

64

450

850

1120

700

65

650

1500

420

240

66

800

2300

180

160

67

200

2500

20

20

68

150

26500

Цената на извършване на сделките ще е 65, тъй като при нея се удовлетворяват най-много инвеститори и разликата между търсените и предлаганите количества е най-малка.

  1. b)Непрекъсната търговия
FaLang translation system by Faboba