Брутен вътрешен продукт - фактори за растеж

Брутен вътрешен продукт (БВП) / Gross domestic product/. Паричното изражение (по пазарни цени) на стоките и услугите, произведени в икономиката за определен период от време, обикновено година или тримесечие. Не се отчитат разходите за замяна на дълготрайни активи. Включени са само стоки за крайно потребление или инвестиции, тъй като стойността на междинните стоки, т.е. суровини и материали, се включени в цените на благата за крайно потребление. БВП се различава от Брутен национален продукт (БНП) по изключването на дохода от инвестиции в чужбина. Съвкупните стойности на тези национални сметки могат да се измерят както по текущи цени, така и в реално изражение.

Има два вида БВП, номинален и реален. И при двата вида, най-общо казано, се използва формулата БВП=P*Q, където P е векторът на цените, а Q е векторът на произведените количества. При номиналния БВП P се променя всяка година заедно с инфлацията, докато за реалната стойност се избира фиксирана P. При наличието на инфлация стойността на БВП измерена по нормания начин е по-висока от тази измерена при реалния.

Обикновено БВП се изразява чрез следното уравнение: БВП = '''C''' + '''I''' + '''G''' + '''N'''X където:

• C (consumption, от англ. потребление) са разходите на консуматорите за крайни продукти и услуги. Трябва да се вземе под внимание, че всички променливи, които формират БВП, измерват разходи за крайни стоки и услуги. Това означава, че разходите по закупуване на активи не се отчитат. Например ако се купи картина на Пикасо за 10 млн., БВП няма да се увеличи с 10 млн., а само с тази част, която е отишла за услугите за транспорт, покупко-продажба и т.н. Причината е, че тези неща са крайни услуги.
• I (investment, от англ. инвестиция) са инвестициите на компаниите за инфраструктура, маркетинг, обучение на персонала и други, както и покупката на недвижима собственост от страна на консуматорите. В случая думата „инвестиция“ се отнася за закупуването на не финансови продукти. В макроикономиката закупуването на финансови продукти се класифицира като спестяване.
• G (government purchases, от англ. правителствени покупки) са правителствените разходи. Тук не се включват заплатите в бюджетната сфера и разходи които не представляват производство на стоки и услуги.Включват се правителствените разходи за стоки и услуги, както и разходи за отбрана, инфраструктура, образование, полиция, пожарна и др. . Според Кейнс тази цифра е ключова за крайния резултат на БВП.
• NX (net export, от англ. нетен износ) е нетният износ (брутният износ минус брутния внос). Внесените стоки и услуги се изваждат, защото те вече са били включени в горните части от уравнението (използвани от потребителите или държавата, или вложени), а не искаме да прибавим продукт, който е произведен в друга държава. Износът се прибавя, защото независимо от това, че крайният потребител на стоките и услугите е в чужбина, те са произведени в границите на държавата и са част от вътрешния ѝ продукт.

Има няколко метода, които използват горното уравнение, за да обяснят промените в БВП. Те са производствен метод; метод на разходите за крайно използване (потребление); стойностен метод (метод на доходите).

1. Производствен метод

При изчисляване на БВП по производствения метод се прилага следната методологическа връзка:

БВП (пазарни цени) = брутна добавена стойност (базисни цени) + корективи;

като:

Корективи = нето данъци (данъци минус субсидии) върху продуктите – косвено измерени услуги на финансовите посредници (FISIM).

От 2002 г. корективите не съдържат косвено измерени услуги на финансовите посредници, които са разпределени по институционални сектори потребители и са включени в съответните макроикономически показатели (междинни разходи за производствена дейност, разходи за индивидуално и колективно потребление и износ).

От своя страна:

Брутна добавена стойност по отрасли (базисни цени) = + брутна продукция по отрасли (базисни цени) – междинно потребление по отрасли (цени на купувач),

където:

Брутната продукция (базисни цени) е стойността на произведените стоки и услуги в резултат на производствената дейност на единиците резиденти през тримесечния период. Тя може да бъде пазарна и не пазарна.

Пазарна е продукцията, която е продадена или реализирана по някакъв друг начин на пазара или е предназначена за продажба или размяна в бъдещи периоди по цени, които оказват съществено влияние върху пазарното търсене и предлагане и покриват разходите за производството на стоките и услугите.

Междинното потребление включва стойността на всички стоки и услуги, трансформирани или изцяло изразходвани в процеса на производство през съответния период, с изключение на потреблението на дълготрайните активи, отчетено като потребление на основен капитал (амортизацията).

БВП по производствения метод се съставя в текущи и в съпостави ми цени по икономически сектори (селско и горско стопанство; индустрия; услуги), отраслова принадлежност (съгласно Националната класификация на отраслите (НОК) до края на 2000 г. и Националната класификация на икономическите дейности (НКИД) от началото на 2001 г.).

Корективи

Нето данъците върху продуктите при възприетия начин на остойностяване на продукцията и добавената стойност са данъците, отнесени директно към произвеждания или продаван продукт (акцизи, мита, ДДС), минус съответните субсидии върху продуктите. Те се представят като коректив общо за икономиката в производствения и в стойностния метод за изчисляване на БВП.

2. Метод на доходите (стойностен метод)

Стойностният метод се съставя паралелно с производствения метод за оценка на БВП и характеризира създаването на първичните доходи на участниците в производствения процес.

Схемата за изчисляване на БВП по стойностния метод е следната:

БВП(пазарни цени) = компенсация на наетите (разходи за труд и социални осигуровки) + компенсация на наетите (разходи за труд и социални осигуровки) + нето други данъци върху производството и вноса (данъци - субсидии върху производството и вноса) + брутен опериращ излишък/брутен смесен доход + корективи

Компонентите на стойностния метод се групират по икономически сектори, отрасли и се оценяват само в текущи цени по следния начин:

Компенсация на наетите лица, обхващаща два основни компонента:

- работна заплата;

- социално осигурителни вноски за сметка на работодателя.

Работната заплата включва всички начисления на работодателя в стойност и натура и всички доплащания съгласно трудовото законодателство за извършената от наетите лица работа през съответния период преди да бъдат направени съответните плащания за данък общ доход.

Социално осигурителните вноски за сметка на работодателя са плащания по програми за социално осигуряване с цел обезпечаване на средства за изплащане на пенсии, социални помощи и обезщетения. Тези плащания включват социално осигурителните вноски (действителни и условно начислении), вноските, дължими от работодателя включително здравно осигурителните вноски. Техният размер е определен като процент към брутната работна заплата.

Нето други данъци (данъци минус субсидии) върху производството и вноса са включени като компонент на добавената стойност по отрасли и представляват свързани с производството като цяло некомпенсируеми плащания на работодателя към държавния бюджет, намалени със субсидиите върху производството, предоставени на стопанските единици.

Брутен опериращ излишък/брутен смесен доход

Брутният опериращ излишък/брутният смесен доход е балансираща статия в стойностния метод. Тя е измерител на резултата от производствената дейност на стопанските единици. При некорпорираните предприятия, собственост на домакинствата, тази балансираща статия се нарича смесен доход и съдържа както елемент печалба, така и възнаграждение за труд, положен от самия собственик или членове на неговото семейство.

3. Метод на разходите за крайното използване

БВП по метода на разходите за крайно използване обхваща следните компоненти:

Индивидуалното потребление на домакинствата, измерено с:

Крайните потребителски разходи на домакинствата, обхващащи следните позиции:

- покупки на стоки от търговската мрежа на дребно, вкл. покупките между населението, покупките от заведенията за обществено хранене и столовете, както и заплатеното за текущ ремонт на стоките; покупки на услуги – електроенергия, водоснабдяване, топло енергия; транспортни и съобщителни услуги и други; стоки, произведени от домакинствата за собствено потребление, представени чрез некорпорираните дейности и натурално потребените стоки от населението; доход в натура; условно изчислената рента на жилищата, заемани от собствениците им.

Колективното потребление се измерва с крайните разходи на правителството за колективни услуги, предоставени на обществото като цяло. Включват се услугите по поддържането на населените места, осъществени от общинските народни съвети, фундаменталните научни изследвания, държавната администрация, отбраната и сигурността на страната. Те се измерват с обема на тяхната брутна продукция, намалена със стойността на платените такси за оказани услуги, елемент на крайните потребителски разходи на домакинствата.

Бруто образуването на основен капитал включва разходите за придобиване на следните видове дълготрайни не финансови активи, включително увеличението на незавършеното строителство:

- дълготрайни материални активи, включващи трайни насаждения; продуктивни и работни животни, сгради; машини, съоръжения и оборудване; транспортни средства; стопански инвентар;

- дълготрайни нематериални активи като програмни и други интелектуални продукти.

Основни фактори, обуславящи икономическото развитие и растеж в България са:

Ø Макроикономическа стабилност е от първостепенно значение за правилното функциониране на пазарното стопанство , защото осигурява предпоставките за растеж-предсказуемост на икономическата среда, по дългосрочна перспектива и т.н.

Ø Либерализация на цените и търговията имаме в едно добро пазарно стопанство , защото тя създава условия за силна конкуренция , която насърчава преструктирането , намаление на разходите и увеличаване на търговската дейност.

Ø Икономическият потенциал е от жизнено значение за растежа , обновяването и конкурентоспособността.

Ø Привличане на външен капитал (ПЧИ) , чрез него се осигуряват допълнителни средства за инвестиции , управленски умения и нови технологии.

Ø Преструктирането на собствеността и предприятията-то е важно , защото е основна характеристика на функциониращото пазарно стопанство.

Основните показатели, характеризиращи състоянието на икономиката на страната за периода 1998-2001 г. и мястото на аграрния отрасъл са показани в Таблица І.1.

Таблица І.1
Основни макроикономически показатели за периода 1998-2001 г.

	Показатели	1998 *	1999	2000	2001
1.	БВП- млн.лв.	22 421	23 790	26 753	29 618
	В т.ч. Брутна добавена стойност – млн.лв.	20 052	21 205	23 697	26 204
	Брутна добавена стойност за Селско и горско стопанство – млн. лв.	3 769	3 458	3 301	3 579
	Дял на брутната добавена стойност за селско и горско стопанство в брутната добавена стойност за икономиката като цяло	18,8 %	16,3 %	13,9 %	13,6 %
	Външнотърговско салдо (износ-внос) – млн.лв.	52	-1 373	-1 432	-2 218
	В т.ч. Селско стопанство – млн.лв. Горско стопанство и риболов – млн.лв.	252,4 9,6	350,5 14,8	227,4 13,1	222,1
	Инвестиции в разходи за придобиване и придобити материални дълготрайни активи – млн.лв.	6 110,2	8 289,7	10 093,7	9 480,1
	В т.ч. Инвестиции в аграрния сектор (селско, горско стопанство, лов и риболов) – млн.лв.	201,5	188,5	212,2	190,3
2.	Реален ръст на БВП	4,0%	2,3%	5,4%	4,0%
3.	БВП на човек от населението - в левове - в щатски долари	2 715 1 543	2 898 1 577	3 274 1 542	3 725 1 705
4.	Инфлация: - средно за периода - в края на периода	22,3% 1,0%	1,8% 6,2%	10,0% 11,4%	7,3 % 4.5%
5.	Валутен курс лева/USD	1,760	1,838	2,124	2,185
6.	Равнище на безработицата към 31.12.	12,2%	16,0%	17,9%	17,3%
	Регистрирани безработни – общо	465 202	610 551	682 792	662 260
7.	Средна годишна заплата на наетите за страната - лева	2 199	2 412	2 694	2 980
	- в селско, горско и ловно стопанство - лева	1862	1 977	2 170	2 367
	- в рибно стопанство - лева	1017	1 231	1 256	1 259

Източник: НСИ и собствени изчисления на МЗГ
* Стойностите в левове за 1998 г. са деноминирани.
Посочените данни и изводи за макроикономическата рамка на страната и мястото на аграрния отрасъл в националната икономика са на база предварителни данни на НСИ за 2001 г.

Основни макроикономически показатели

През последните години икономическият растеж в България е 4-5% на година. Наетите лица през 2004 г. са с около 250 хил. души повече в сравнение с 2000 г. Външнотърговският стокообмен на България нараства, но обезпокоително продължава да се увеличава и отрицателното външнотърговско салдо. През 2004 г дефицитът е с над 3,5 млрд. лв. по-голям в сравнение с 2000 г.

Основни макроикономически характеристики

	Показател	2000	2001	2002	2003	2004
1	БВП
	млн. лв.	26 753	29 709	32 325	34 547	38 008
	Индекси
	2000=100	100	104.1	109.2	119.0	125.7
	пг =100	100	104.1	104.9	104.5	105.6
2	Наети лица
	хил.	1 901	1 900	1 927	1 999	2 147
3	Външнотърговски стокообмен
	Износ - млн. лв.	10 274	11 176	11 858	13 031	15 635
	Внос - млн. лв.	13 857	15 997	16 451	18 777	22 722
	Салдо	-3 583	-4 821	-4 591	-5 746	-7 087

ТЪРГОВСКИ ПАРТНЬОРИ

През последните години като основен партньор на България при износа се налагат Германия, Италия, Турция, и Гърция, които формират 44% от общия стойностен обем на изнесените стоки. Като значими наши партньори се очертават и Белгия, Франция, Румъния, Испания, САЩ и Сърбия. През първите месеци на 2007 г. за тези 10 страни са изнесени над 68% от българските стоки.

При вноса през 2007 г. основни партньори на България са Германия, Русия и Италия. Стойността на внесените от тези страни стоки е 34% от общия внос на България. Вносът от Русия през това тримесечие намалява с над 17% в сравнение с първото тримесечие на м.г. Освен посочените 3 страни значителен внос е реализиран и от Турция, Гърция, Украйна, Австрия, Румъния, Франция, Холандия и Китай. От тези 11 страни са внесени 70% от стоките.

И през настоящата година се запазва тенденцията основен търговски партньор на България да е Европейския съюз (26 страни). Основната част от стокообмена на страната е с ЕС, 65% от стоките, които изнася България са насочени за Общността, а 61% от внесените у нас стоки са от страните членки на ЕС. В сравнение със същия период на м.г. износът за ЕС се е увеличил с 12,2%, а вносът с 36%. И през 2007 г. основните търговски партньори на нашата страна, в рамките на ЕС са Германия, Италия и Гърция. Тези три страни формират 50,9 % от износа на България за ЕС и 46,3% от вноса. Външнотърговското салдо на България с Европейския съюз е отрицателно и възлиза на 2 млрд. лева. С повечето страни от ЕС се наблюдава увеличение на търговския оборот, но има и отделни страни, с които обменът ни намалява.

ИЗНОС И ВНОС ПО СТОКОВИ ГРУПИ

Експортът на България, разпределен според Стандартната външнотърговска класификацията не отбелязва съществени изменения във формираните дялове в сравнение с предходната година. С изключение на минералните горива всички останали групи отбелязват нарастване на експорта спрямо предходната година. Най-голямо е нарастването при износа на необработени материали. Износът на артикули, класифицирани според вида на материала и разнообразни готови продукти формират повече от половината от българския износ през първото тримесечие на т.г.

Структурата на вноса се запазва близка до формираната от предходната година. Най-голям е делът на внесените стоки от групите „Машини, оборудване и превозни средства” като тази група има и чувствително увеличение спрямо първото тримесечие на м.г. – с 28,4%. Намалението при горивата е с 23,1%.

Тенденцията за активизиране на външнотърговската дейност на страната от последните години се запазва и в началото на 2007 г., като се отбелязва ръст и на износа, и на вноса. Вносът обаче продължава да нараства с по-високи темпове, което генерира отрицателно външнотърговското салдо.

Година 2007

За 2007 година БВП достига номинален стойностен обем от 56519,8 млн. лева. Преизчислен в щатски долари БВП при средно годишен валутен курс от 1,429371 лева за щатски долар, възлиза на 39541,7 млн. долара. На човек от населението се падат 7341,2 лева от обема на показателя, или 5135,9 долара. Преизчислен в Евро БВП е съответно 28898,1 млн., като на човек се падат 3753,5 Евро.

В реално изражение БВП нараства спрямо 2006 г. с 6,2 на сто.

Добавената стойност, реализирана от субектите на националната икономика, възлиза на 46400,7 млн. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 6,3 на сто по-висок от този достигнат през 2006 година.

Индустриалният сектор създава 32,3 на сто от добавената стойност на икономиката, което е с 1.4 на сто повече в сравнение с 2006 г. Реалното нарастване на създадената добавена стойност от индустриалния сектор е 14,0 на сто.

Секторът на услугите бележи реално увеличение от 7,5 на сто, като относителният дял на сектора в добавената стойност на икономиката се увеличава - от 60,6 на сто през 2006 г. до 61,5 на сто през 2007 година.

Аграрният сектор намалява производствената си активност през  2007 г. реално с 29,7  спрямо 2006 година.

От категориите на крайно използвания БВП, инвестициите в основен капитал нарастват реално с 21,7 на сто и достигат относителен дял от 29,8 на сто в общия обем на БВП. Индивидуалното потребление на населението нараства реално с 5,1 на сто. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е негативно – минус 12486,7 млн. лева. Външнотърговският баланс се формира в резултат на нарастващи реални стойностни обеми на вноса и износа на стоки и услуги. Индексът на физически обем на вноса на стоки и услуги е по-висок от този на износа – вносът нараства с 9,9 на сто, а износът - с 5,2 на сто.