Планиране в организацията

Планирането е процес на определ. на целите на ор-ганизациятаи начертаване на пътищата и средствата за постигането им във вре-меви план. Планирането е функция на всеки мени-джър, независимо от мяс-тото му в йерархията. При равни др. усл. планиране-то подпомага организаци-ята да успее в начинани-ята си, определя приори-тетите и насоките в разви-тието и и помага на мени-джърите да се справчт с промяната. Общия модел на процеса на планиране вкл. четири осн. етапа, всеки от които е свързан с вземане на реш.:

Първи етап Цели на орга-низацията - обхващат це-лия процес на управление и трябва да са ясни, ло-гически последователни, съгласувани, обмислени и най-важното да са пости-жими. Класифицират се: според срока на изпълне-ние (краткосрочни и дъл-госрочни); според равни-щето на анализ и обхват (стратегически, оператив-ни и операционни); спо-ред съдържанието (реш. на функционирането, на усъвършенстването и на развитието)

Втори етап Планиране - планът е конкретен избор на бъдещи действия, кои-то се предприемат, за да се постигне дадена цел. Споредравнището на което се разработват плановете биват корпоративни (дъл-госрочно стр. планиране на висше ниво), дивизион-ни (тактическо планиране на средно ниво) и функ-ционални (оперативно пл-аниране на низово равни-ще). Според сроковете за изпълнение на предвиде-ните в плановете задачи биват дългосрочни (над 5 год.), средносрочни (от 1 до 5 год.) и краткосрочни (до 1 год.). В зависимост от областта на приложе-нието им биват стр., мар-кетингови, операционни, финансови, управ. на чов. рес. и информационно осигуряване и иновации.

Трети етап Стандарти за работа - вкл. разработва-нето на постоянни дейс-твия, оказващи влияние в/у изпълнението на всички вид. планове. Към него се отнасят: Политика - общи разбирания за пъ-тищата и начините за развитие на организация-та в определ. област. Тя е полезна, тъй катопести време при реш. на про-блем и осигурява усл. за приемственост и последо-вателност м/у вземането на реш и тяхното изпълне-ние; Процедури - предпи-сания за стъпките, необ-ходими за постигане на дадена цел. Сис. от после-дователно подредени дей-ности за реш. на проблем в определ. ситуация; Пра-вила - разрешение или за-брана да се предприеме определ. действие. Няма възможност за интерпре-тация.

Четвърти етап Оценка на постиженията - след при-веждането им в изпълне-ние, плановете трябва да се следят и да се анали-зират последствията от изпълнението им.

Процес на стр. планиране

1. Мисия - отправна точка за висшите мениджъри. Когато формулираме ми-сията трябва да дадем недвусмислен отговор за осн. цел на организация-та. Добре формулираната мисия вкл. 4 ел.: осн. цел (дава ясна представа за съществуването на орга-низацията); стр. (опреде-ля пътя за реализацията на осн. цел); стандарти за поведение (превръща стр. и осн. цел в действащи инструменти); ценностна сис. (сис. от споделяни виждания и морални при-нципи, в/у която се изг-ражда организационната култура).

2. Цели - пазарен дял (всяка организация трябва да си поставя цели, свър-зани с конкуренцията); иновация (поток от нови стоки); производителност (повече стоки и усл. за по-малко разходи); мате-риални и фин. рес.; пе-чалба; дейност и развитие на мениджъра; дейност и отношение на сътрудни-ците; соц. отговорност.

3. Стр. анализ - анализ на външната среда - пол.-правен, иконом., соц. и технологичен (ПИСТ) ана-лиз. Вътрешен анализ - разкриване на силните и слабите страни на органи-зацията. Изследват се ма-териалните рес., чов. рес., фин. рес. и нематериал-ните активи.

4. Стр. избор - стратегията е рамка, описваща пъти-щата за постигане на дъл-госрочните цели при отчи-тане на външната и вътре-шната среди.

Подходи за планиране

1. Прогнозиране - процес на използване на минала и текуща информация за предсказване на бъдещи събития. За инграждането на прогнози за очакваните бъдещи рез. се използват кач. и кол. методи, някои от тях са екстраполация (анализ на трендове и цикли), мат. моделиране, "мнение на жури от дир.", "потребителски очакван-ия", "комбинирано мнение на продавачите", "Делфи" (метод за прогнозиране на промените във външната среда), дедуктивен метод.

2. Експертен подход - плановете се изготвят от един или няколко специа-листа с общи разбирания за средата в която работи организацията. За да се стесни бр. на анализирани алтернативи, при форму-лирането на окончателна-та експертна оценка, се използват няколко мето-да: Сума на ранговете (су-ма от номерата на места-та); Сумарно ранжиране (колко първи места е по-лучил всеки обект); Ран-гов коеф. (делене на су-мата на ранговете на сумарното ранжиране)

3. Дяволска адвокатура - разработват се план и неговия критичен анализ. Именно критичният анализ играе роля на дяволска адвокатура, посочвайки причините за неприемли-вост на плана.

4. Диалози - разработват се два вар. за план от раз-лични експерти и гр. и се подлагат на обсъждане. Целта е да се изгладят различията чрез дебат, да се предизвика спор, раз-криващ отделни виждания и довеждащ до обобща-ването им.