В БЪЛГАРИЯ НИКОЙ НЕ ИЗСЛЕДВА  ЕТНИЧЕСКИТЕ КОНФЛИКТИ

В БЪЛГАРИЯ НИКОЙ НЕ ИЗСЛЕДВА  ЕТНИЧЕСКИТЕ КОНФЛИКТИ

в. “Контрасти”, бр. 30, 2007 г.

Г-н Георгиев, събитията от последните дни дават ли ни основание да твърдим, че има провал на етническия модел в страната? И ако има провал, той дължи ли се на появата на Атака и на конфликтите в последните месеци между роми и българи?
Българският етнически модел за изминалите години бе нещо като запазена марка за безконфликтен политически преход.Вярно е , че политиците преиграваха в неговата възхвала, но ако се обърнем назад , ще видим, че лош или добър, той изигра своята политическа роля. Обществото ни избегна не само кървавите етнически конфликти, но и не регистрира до средата на 2005 г. сериозни  кризи на етническа основа.Ако перефразираме една китайска поговорка,че не е важно дали котката е черна или бяла , важното е да лови мишки, то и съществуващият етнически модел със цялата му едностранчивост е бил полезен за обществото.
В същото време критиците и анализаторите все повече виждаха неговите недостатъци. С годините се увеличаваше и  броят на неговите противници, а сега вече официално  и две партии – ДСБ и Атака са превърнали критиките към този модел в част от своите политически платформи. За всички ни бе ясно , че създаденият политически модел на междуетнически отношения не се разви, остана  непълен, защото не включи политическо представителство и диалог с всички достатъчно големи етнически групи и в най-голяма степен ромската. Ставаше все по-ясно , че този модел капсулира турската етническа общност и не спомага за нейното свободно развитие и ориентация  към определена политическа сила съобразно нейното социално положение –например-по-заможните към десноцентристките партии, служащите и интелигенцията – към левоцентристките , и т.н. В Белгия например никому не идва наум да създаде партия на валонците или партия на фламандците. Но този модел изпадна в криза тогава когато стана ясно , че върху него паразитира несменяем политически елит, който извлича неправомерни политически и икономически изгоди; когато стана ясно , че ДПС  се е настанил удобно в нишата на несменяем политически балансьор , който винаги осребрява участието си във властта. Не знам  кой измисли псевдополитическата закономерност,  че управление без ДПС не е възможно, но тя папагалски се възпроизвежда във всички парламентарни управления. Така постепенно се натрупваха негативите ,които доведоха до сегашната му явна криза. И не е вярно , според мен , че явното изчерпване  на модела се дължи на появата на Атака , а тъкмо обратното – сляпото придържане на всяка цена към погрешна вече формула  на политическо управление доведе до появата на Атака.

Защо конфликтите възникнаха така яростно и на големи групи, след като Атака стана обществен факт? Има ли връзка тя с това, нейните възгледи, политика?
Аз не споделям вижданията на политици и анализатори , които демонизират Атака,обявяват я за политически Франкенщайн, сбирщина , и т.н. В същото време не споделям оценките и разрешенията на проблемите , които предлага тази политическа формация. Малко е времето да се види накъде отива тази формация. Но съм изучавал политическата история на крайните политически партии в Италия , Австрия , Франция , Холандия. След първоначалното им избухване като нова “звезда” в политическата галактика с хаотично и непредвидимо поведение,с неприемане от класическите партии, започва процес на “опитомяване”, на възприемане на политическите правила на играта и превръщането им в необходим елемент на политическите системи на тези страни,изразяващ по легален начин недоволството на европейския гражданин от емигрантите , бедните съседи,  коварния “трети свят” , и т.н. Вероятно това ще стане и тук. Разликата между българската крайна националистическа формация и националистическите и ксенофобски партии в Европа е  в това , че там дебютираха в  местното управление и след това тези партии се превърнаха в общонационални. В местното управление крайната националистическа  реторика бе изговорена и за централното управление останаха малка част от претенциите на тези партии.При нас стана обратно – Атака победи като общонационална партия без да изговори натрупаните проблеми в местните парламенти. Но поне засега виждам една голяма полза от съществуването на Атака: артикулирането на сложните етнически проблеми на страната. Досега всички политици, за да не се попречи на членството  първо в НАТО , после в ЕС не смееха да изговорят проблемите в етническата област. Сега вече езикът на Атака започва да става постепенно и език на останалите политически партии.Такива псевдоаксиоми като напр. непременно участие на ДПС във властта започват да се подлагат на съмнение. Вижда се погрешността на туширане на социалните конфликти чрез системите за социално подпомагане на етническите групи.
Силно е да се каже, че сме пред прага на етническа война , но конфликтите и напреженията в тази област са съществували и са се натрупвали досега и не Атака ги активирала,а ги е артикулирала като проблеми – друг е въпросът , че не всички сме съгласни с разрешенията , които тя предлага.

Има ли вероятност Атака в този си вид да поведе недоволството на гражданите срещу проявите на ромите? Може ли това недоволство да получи политическо измерение?

Това би било опасен и непредвидим ход  на тази формация.Това наистина би я превърнало в противоконституционна партия, ако създаде отряди от командоси или други паравоенни образования, ако  генерира етническа и верска враждебност,ако на насилието отвърне с насилие. Ескалацията на напрежението в момента на вакуум на властта би било най-голямото зло за етнонационалната сигурност. Сигнали за усилваща се ескалация  се наблюдават в много райони. За съжаление у нас не съществува система за ранно предупреждение на етнически кризи и конфликти , която би сравнила  и обобщила тези сигнали, които се излъчват.  В това политическо безвластие , където изпълнителна власт няма и  парламентът  функционира само чрез временни комисии, би трябвало  да се създаде и временна парламентарна комисия с участието и на Атака, която да представи доклад пред парламента за причините за етническите сблъсъци.

Има ли опасност от по-големи сблъсъци? Особено там, където има по-компактно ромско население и може ли това с времето да ескалира до гражданска война?
Всички етнически  конфликти в държавите от бивша Югославия  са започвали по някакъв много дребен конкретен повод. Много е кратък периодът ,в който един конфликт се превръща от битов градски или селски сблъсък в неуправляем кървав етнически конфликт. Пак на примера на бивша Югославия нито един от етническите сблъсъци не бе “уловен” в неговата начална фаза въпреки огромните политически и дипломатически ресурси , които бяха съсредоточени там.

Забелязвате ли у политиците планове, намерения за туширането на това напрежение или те са по-заети с разпределянето на баницата? Как трябва да се тушира то?
Ако са били предприети някакви мерки , те трябва да са много дискретни, след като никой не знае за тях. Обществото ни се намира в  дълбока политическа и парламентарна криза и всички държавни органи и  политически партии са загърбили  текущите  проблеми на управлението. В това политическо безвластие , където изпълнителна власт на практика няма и  парламентът  функционира само чрез временни комисии, би трябвало  да се създаде и временна парламентарна комисия ,защо не и с  участието и на Атака, която да представи доклад пред парламента за причините за етническите сблъсъци.

Възможно ли е към така очертания конфликт да възникне и нов – в него да участват и българските турци? Ако това стане, да възникне още по-голямо междуетническо напрежение?
На сегашния етап няма индикации за етническо напрежение между българския и турския етнос.Спорно е доколко ДПС е либерална формация , но е безспорно ,че тя спазва правилата на парламентаризма , че е част от общността на европейските либерални партии и не би се впуснала в авантюра до подклажда или да оглавява етнически недоволства.


С появата на Атака и с формулирането на нейната концепция най-сетне на политическо ниво се изговориха проблеми, които съществуват от години. Може ли появата на тази партия да бъде като катализатор за възникването на по-сериозна формация, която да се превърне в изразител на масовото недоволство от поведението на циганите през последните 16 години?
Крайните националистически партии в Западна Европа изминаха сложен път на развитие. При първото правителство на Берлускони например  Европейският съюз направи всичко да бойкотира това управление – депутатите от Европейския парламент напускаха заседанията , когато присъстваха представители на тогавашната управляваща коалиция, органи на ЕС и НАТО проваляха своите заседания ако присъстваха представители на Форца Италия и Северната лига. В крайна сметка и кабинетът падна тогава. Същия бойкот бе приложен и към представителите на Партията на свободата на Хайдер в Австрия. Впоследствие и двете страни направиха необходимите компромиси, смекчиха отношението си един към друг. На Атака й предстои сложно развитие, оформяне на нейния профил и възприемане на минималния набор от правила на действие в условията  на демокрация и парламентаризъм. Наблюдавам колко малко от депутатите на Атака действат прагматично, целенасочено и с истинско познаване на политическите и парламентарни правила. Това е по –трудно отколкото усвояването на националистическа риторика.    Същият процес на предпазливо приемане на тази формация се наблюдава и при нас за по-малко от месец. Но до формирането й като сериозна формация все още много път трябва да бъде извървян.

източник: