ПРОЕКТЪТ ЗА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ – ПОЛОЖИТЕЛНИ СТРАНИ И НЕДОСТАТЪЦИ
ПРОЕКТЪТ ЗА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ – ПОЛОЖИТЕЛНИ СТРАНИ И НЕДОСТАТЪЦИ
Като участник вече във второ обсъждане на проекта за стратегия за национална сигурност ще изкажа както положителните си впечатления , така и бележките по представения проект. Ще бъда по-пестелив в похвалите , защото вече се изказаха много хубави неща относно представения текст.
Споделям общото положително становище за представения проект. Сравнявайки текста, езика , структурата на двата варианта – от м. юни т. г. и настоящия, виждам много сериозен напредък и по-голямо приближение към моите виждания за такъв документ. Езикът на документа е много по-изчистен, стилът не е често срещаният чиновнически стил и език. Ще си позволя да повторя, че правителството на ГЕРБ е единственото, което стартира този процес в първата година на своето управление, с достатъчно технологично време да се представят и дискутират нови тези, да се постигне консенсус по основните текстове, структура и т.н.
Ще си позволя да отправя препоръка към администрациите на президента и министър- председателя. Обсъжданият проект ни бе представен само няколко дни заседанието и на мен ми отне много време да направя сравнение между старите и нови текстове.Стратегията можеше да бъде придружена с доклад относно направените промени, приетите препоръки, предприетите обсъждания, нови моменти в документа, и т.н. Така можеше да бъде спестено доста време за да можем да се съсредоточим върху текста.
В тази връзка не мога да не бъда удовлетворен от това , че бе приета препоръката от миналото обсъждане за рекапитулация на постигнатото в сектора на сигурност. Това е един от малкото официални държавни документи, които потвърждават континюитета в политиката на сигурност на държавата. Това означава , че стратегическата концепция на тази държава се основава и е доразвитие на стратегически национални документи , както и на стратегии и доктрини на международни съюзи, в които тя е членка, в тях се дава оценка на изпълнението на тези документи и необходимостта от създаването на нов стратегически документ.За да не звучат голословно тези текстове, бих предложил да бъдат добавени и значими примери , при които националната система на сигурност е била успешна, ефективна и т.н.- като например позицията и действията ни по време на косовската криза през 1999 г. , успешните съюзнически действия , и др.
Какви други позитивни моменти следва да бъдат изтъкнати.
Първо, доста по-добър каталог на рисковете и заплахите, настоящи и в краткосрочен времеви хоризонт, произтичащи от вътрешната и външна среда на сигурност. Запазвам си правото да отбележа , че има пропуснати вътрешни рискове, като например разпространението на неграмотността , която заплашва много сектори на сигурността.
Второ, по- ясна структура на концепцията, доближаваща я до структурите на познатите ми европейски концепции на сигурност. Все още държа на мнението си , че всички досегашни официални документи се правят по структура , която вносителите сами си избират. Ние нямаме изработен стандарт за изготвяне на стратегически документи и оттам идва недоволството ни от един или друг документ , структуриран по логика , която ние не познаваме и не приемаме. Това е по-скоро упрек към парламента отколкото към изпълнителната власт. Ние трябва да изработим стандарт с изискванията си към такъв вид документи. Но в конкретния случай ако този въпрос - за структурата и обхвата на стратегията бе дискутиран в парламентарните комисии на НС, имащи връзка със сигурността и парламентът бе задал като социална поръчка на изпълнителната власт изискванията си за съдържанието, структурата и задачите на този документ, много от концептуалните въпроси за това какъв трябва да бъде обхватът на сигурността на страната, политиката на сигурност в новата геополитическа среда, към съседи и съюзници , истинските интереси в определен времеви отрязък и други концептуални въпроси можеха да бъдат изяснени в стратегията .
Трето, положителен момент в проекта е , че е избрано по-широкото виждане за сигурността или както е прието в европейските концепции виждането за гражданска сигурност, обществена сигурност и др. по-модерни термини. Но по този пункт имам също своите въпроси към вносителите , които искам да задам сега. Избраният всеобхватен подход към сигурността предполага , че в сигурността влизат всички видове обществена дейност- обществен ред, отбрана, специални служби, икономика, социални дейности , здравеопазване, бедност, демография, образование и въобще всичко , за което можем да се сетим. Вносителите на проекта сигурно знаят , че прекалената секюритизация на човешките дейности всъщност лишава политиката на сигурност от предмет. Ако всичко е национална сигурност, то тогава няма специфична човешка дейност , наречена политика на сигурност. Във повечето европейски национални и съюзни концепции за сигурността наистина е избран широкият подход към сигурността, но в тях е ясна пресечната точка, при която една обществена дейност става обект на политиката на сигурност. Ще дам пример с образованието. Секторът на образованието не е предмет на политиката на сигурност до момента , в който то води до прогресираща неграмотност , която заплашва обществения ред, икономическата сигурност и др. сектори на обществото. Друг пример – със здравеопазването. Здравната политика на държавата става обект на политиката на сигурност тогава когато може да стане причина за епидемии , висока смъртност и т.н. Отсъствието и непровеждането на здравна реформа е заплаха за националната сигурност. Вносителите на проекта съзнателно са избегнали формулирането на дефиниция за национална сигурност , но все пак ми се струва, че следва да има очертаване на приблизителни параметри на тази политика, така както бе направено в Концепцията от 1998 г.
Какви са моите бележки?
Първо, стратегиите , като официални документи, имат ограничен времеви обхват. Затова и имат прагматичен вид- като поставени цели , декомпозирани задачи и начин /механизми/ за тяхното осъществяване. Всеки експерт по национална сигурност знае , че стратегиите имат двойно предназначение – вътрешно и външно. Външното предназначение е да създадат прозрачност на политиката на сигурност за съседни държави , партньори , съюзници. Вътрешното предназначение на стратегиите е да мобилизират , да канализират и да синхронизират усилията на институциите за да се постигне синергетичен ефект. Стратегията няма конкретни цели , разположени във времето, няма ясни адресати вътре в обществото и държавата и вън от нея. Няма и ресурсно обезпечение на изпълнение на задачите. Аз не можах да открия в проекта програма за действие, или “екшън план”, както е модерно да се нарича сега. Не мога да разбера /в текста липсва обяснение/ по какъв критерии е избрана 2020 година. Мога само да гадая дали дотогава се кани ГЕРБ да управлява, или ще изчезнем като държава по демографски причини или ще станем високоразвита европейска държава с ниска престъпност. Когато се избира някакъв времеви хоризонт все пак е необходима обосновка на избора.
Второ, има определена диспропорция между изложенията на т.н. “секторни политики”. Някои от тях , като например “Отбранителна политика” за прецизно формулирани и дават ясна представа за състоянието , целите и приоритетите в тази област. Но това не може да се каже за други , напр. за т.н. “Политика на сигурност в отношенията човек- природа”/?/. В документа няма ранжиране на отделните секторни политики според тяхната важност или по някакъв друг критерии.
Трето, както и в предходния вариант, така и сега, най разочароваща е гл.V. Система за национална сигурност. От текста въобще не се вижда, че това е система или “сектор на сигурност”, както е другия по-модерен термин, кои са елементите й , как взаимодействат , какво трябва да се направи в тази система. Изглежда , че в тази система за сигурност , която търпи ежедневни критики от анализаторите , в медиите , от обикновените хора, функционира хармонично и безпроблемно , в нея няма какво да се променя. Идеална е ситуацията , при която България не е приела закон за външното разузнаване. Особено ме дразни счетоводният термин “отчетност”, отнесен към органите за национална сигурност. Той не съществува в конституцията и законите. Съществуват парламентарен , граждански , административен , съдебен и още други форми на контрол , предвидени в Конституцията и законите на страната.
Четвърто, по отношение на т.н. “секторни политики”. Общото добро впечатление от детайлното разкриване на рисковете и заплахите се губи от липсата на оценъчни съждения, за степента на тяхната опасност , вероятността от тяхното сбъдване и т.н.
Пето, няма го баланса между аналитичност и задълбоченост, от една страна, и прагматичност на стратегията , което е задължително условие за такъв вид документи.В нито една от секторните политики не видях обвързаност на целите и действията с ресурсните възможности на страната. Практичната част на стратегията, т.е. какво трябва да се прави, може би съзнателно е избягвана от вносителите на проекта. При промените в законите за ДАНС, МВР , за отбраната и въоръжените сили нас ни убеждаваха , че отговор на стратегическите въпроси на функционирането на тези служби ще бъде даден в Стратегията за национална сигурност, по отношение на числеността на въоръжените сили също бяхме убеждавани, че тя ще зависи от приемането на Стратегията за национална сигурност. На тези конкретни и наистина важни въпроси представеният проект не дава отговор. Няма отговор и на въпроса за статута на външното разузнаване.
Заключение:
След поемането на управлението от ГЕРБ обществените очаквания за бързо изработване на Стратегия за национална сигурност бяха големи. Те са на път да се оправдаят. Съставителите на текста, ако са възприемчиви към препоръките на политиците , експертите, академичната общност биха могли да произведат един наистина съвременен стратегически документ.
български университет.
|