Събота, 30 Март 2013 17:48

Законопроект на ОДС

Ø Законопроект на ОДС
На 29.06.2006 г. ОДС внася законопроект за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Автор на законопроекта е Йордан Бакалов. Законопроектът предвижда създаване на 7-членна комисия, която да събира, анализира, оценява и разсекретява документи, съдържащи информация за дейността на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб. Комисията ще проверява личностите, заемали или заемащи висши държавни и публични длъжности. Преди всички избори желаещите да се кандидатират също ще бъдат проверявани. Законопроектът не предвижда репресии спрямо лицата, за които по безспорен начин е доказано, че са осъществявали дейност като щатни или нещатни сътрудници на бившата ДС. Комисията да има Интернет-страница, в която да поддържа постоянен доклад за своята дейност.
Ø Законопроект на ДПС
На 07.08.2006 г. ПГ на ДПС внася в парламента законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия. Автор на законопроекта е Касим Дал. Акценти от законопроекта: подписване на декларация за принадлежност или не принадлежност към бившите органи за лицата, които заемат публична длъжност, създаване на Държавна комисия за разсекретяване и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия, санкции за всеки, който скрива, подправя, уврежда, разгласява информация и документи, удостоверяващи принадлежност към органите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия.

o Най-характерното за този закон е:
1) Създава се независима Комисия от 9 члена – представители на парламентарно представените политически партии.
2) Създава се Централизиран архив на ДС и РС на МО, под управлението на Комисията.
3) Документите на ДС не представляват квалифицирана информация /параграф 17/.
4) След влизането в сила на Закона, използването на справочния апарат и архивните документи на органите по чл. 1 да се извършва само след разрешение на председателя на Комисията.
- Приемането на Закона е успех за крехката ни демокрация, защото за първи път през последните 17 години преход парламентарната Комисия за вътрешна сигурност и обществен ред показа характер и успя да накара ръководството на МВР и Службите за сигурност и обществен ред, да осъзнаят, че не само те са отговорни радетели и блюстители за опазването на държавните тайни и защита на националната сигурност, и че оттук нататък Комисията ще упражнява все по-постоянен и действен контрол върху тяхната работа.
Създаването на Централизиран архив под прякото и непосредствено ръководство на Комисията прекъсва един път завинаги монопола на МВР, НСС, НРС и МО върху тази чувствителна и обществено значима информация.
За първи път МВР и Службите за сигурност и обществен ред при необходимост ще ползват тази информация по правилата по които ще я ползват и редовите граждани.
Уреждат се обществените отношения по разкриването, използването и съхраняването на документите на ДС и ПС на БНА.
Непреднамереното прочитане и анализиране на информацията, съдържаща се в документите на бившата ДС и РС на БНА ще даде отговор на следните въпроси:
1) Създаване, цели и задачи, организационна структура и щат на ДС.
2) Що е то ДС?
3) Форми, методи и средства на агентурно-оперативната работа на ДС.
4) Структура на т. нар. “вражески контингент” на ДС.
5) Взаимопомощ и взаимодействие с т.нар. “братски органи”.
След като шест месеца юристите от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на парламента водят битки със свои и с чужди, за да се приеме първият нормален закон за досиетата в България, при гласуването на финалните текстове мнозинството - променя донякаде философията на закона. Пълното отваряне на досиета се оказва строго селективно. Николай Свинаров например твърди, че шефове на отдели, сектори или секции във военното и цивилното разузнаване, които няма да декларират чисто минало, са няколко десетки души, по-голямата част от които работят в чужбина. Според Йордан Бакалов от СДС обаче основните звена на разузнавателното управление на територията на България се наричат отдели, а звената в чужбина са резидентури, тоест не става дума за хора, които са зад граница. Освен това в закона се говори не само за настоящите служители на разузнаването, но и за всички, които от 1991 г. насам дори и за един ден са заемали някои от посочените постове в НРС или служба "Военна информация". Според българското законодателство имената на въпросните средни началници са класифицирана информация. У нас разузнаването е едната от двете служби (другата е Национална служба "Охрана"), които вече 17 години работят без закон. Степента на контрол върху НРС е изключително ниска, не е ясно точно къде се води в системата от държавни институции и кой и как я контролира. Затова и нищо чудно шефовете на отдели и секции да се окажат стотици. Още повече че преди време бе разрешено службите да водят на работа при себе си дори и висши държавни служители от други институции. Резултатът е, че никой освен ген. Кирчо Киров и може би президента Георги Първанов не познава структурата и състава на НРС. Службите ще трябва да извадят от отчет и всичките си служители и сътрудници, които в момента заемат публична длъжност. Дълги години реактивирането на политици и други обществени фигури е механизмът, по който те се застраховат срещу евентуалното им обявяване като агенти на бившата ДС. Процесът обаче е с двустранна изгода, тъй като службите си разполагат свои хора във всички сектори на публичния живот. Депутати от дясната опозиция обвиняват БСП в забавяне на процеса по отваряне на досиетата с цел кандидатите за евродепутати на изборите за Европейски парламент да не преминат през проверка за “чисто минало”. Постът на  председателят е ключов, защото единствено той  контролира секретен фонд с документите на онази група от бивши и настоящи шефове на отдели и сектори в Първо главно и РУМНО, на които няма да се отварят папките.











ГЛАВА ВТОРА
Разсекретяване на досиетата в Източна Европа

2.1. Германия
Германската Федерална агенция за архивите на Държавна сигурност на бившата ГДР (Федерален пълномощник по въпросите на Щази - архивите) е създадена съгласно Закона за архивите на Щази от декември 1991 г.
В Германия досиетата се намират в Института за досиетата на ЩАЗИ. Опит за скриване на миналото е имало преди 15 години в бившата ГДР, когато служители на ЩАЗИ са започнали да унищожават досиета и материали. За да спрат това, 50 обикновени граждани щурмуват на 15 януари 1990 г. централата в Берлин и я поставят под свой контрол. За първи път в историята Граждански комитет поема контрола върху едно разузнавателно управление. Така се слага началото на създадената по-късно служба за документите на ЩАЗИ. В края на 1991 г. влиза в сила Закон за досиетата на ЩАЗИ, който регламентира съхранението и използването на архива на бившите тайни служби и осигурява достъп на всички германски граждани до техните досиета.
През 2004 г. са заявени общо 94 000 молби, толкова, колкото и преди две години. А от началото на 1992 г. до края на 2005 г. около 2 млн. германци са посетили федералната служба за достъпа до архивите на ЩАЗИ.
* Информацията е придобита от преводи от официални интернет страници, интервюта и анализи(български и чужди):    1. http://bg.wikipedia.org/wiki
2. http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/
  3. www.bbc.co.uk
4. http://www.ipn.gov.pl/
5. http://www.usd.cas.cz/
6. http://www.mvcr.cz/policie/udv/
7. http://www.mvcr.cz/seznamy/
8. http://www.cnsas.ro/main.html
Нейният ръководител Мариане Биртлер споделя: “Мисля, че нашата обща задача във все повече разширяващия се ЕС е да се погрижим историята на комунистическите държави да не остане в периферията, ами да заеме мястото си сред основната част от европейската история. Знаем от личния си живот, а и от опита на обществото, че хората губят, когато обръщат гръб на историята си или я скриват, заключват, подтискат”.
На 30.11.2006 г. в Бундестага са гласувани промени в Закона за документите на ЩАЗИ. От 2007 г. в Германия за принадлежност към Държавна сигурност на бившата ГДР се  проверяват само висши държавни служители, политици и съдии Действието на закона се продължава с още пет години. За агентурно минало се проверяват и отговорните фактори в националните отбори на Германия. Това понятие включва, както спортните функционери, така и лекарите.
През лятото на 1990 г. първият (и последен) свободно избран парламент на ГДР създава извънредна комисия за контрол над архивите на Щази. За неин председател е избран депутатът и пастор Йоахим Гаук. Неин наследник става днешната Федерална агенция за архивите на Щази, която започва своята работа на 01 януари 1992 г. Агенцията се контролира от Консултационен съвет, в който влизат парламентарно избрани известни личност от някогашната източногерманска опозиция. Основните задачи на Агенцията са съхранение и анализ на архивите на Министерството на Държавна сигурност (Щази) на бившата ГДР и осигуряване достъпа до тях, както и изучаване методите на работата на Щази като политическа тайна полиция, като орган за шпионаж и като следствен инструмент на комунистическата наказателна система. Агенцията присъства най-осезаемо в обществения живот чрез достъпа до личните досиета, които тя предоставя съгласно строго регламентирани норми. Законът за архивите на Щази от 29.12.1991 си поставя за цел “пълното отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност и осигуряване достъп на засегнатите до информацията, която е трупала за тях Държавна сигурност”. Статистическите данни към края на 2002 година сочат, че за 10 години регламентиран достъп до архивите са подадени над 2 милиона молби от граждани за достъп до личните им досиета. От тях 1,8 милиона  получават положителен резултат и са закрити след като засегнатите са се запознали с документите. До днес в Агенцията продължават да постъпват месечно по няколко хиляди молби от граждани. Отделът за работа с държавни и частни организации и дружества е предназначен за изготвяне на лични справки за миналото на служители в тези структури. Законът не предвижда задължителни проверки за принадлежност или сътрудничество с Държавна сигурност. Той дава само право на ръководителите на звената на публичната администрация да извършват проверка на миналото на подчинените им държавни служители. В частния бизнес запитвания за справка могат да бъдат отправяни само по отношение на ръководни кадри от определено ниво нагоре. Санкциите или изводите в случай на положителен отговор за дадения подчинен зависят също от приетата в съответната институция практика. Законът разрешава също, без да го изисква изрично, проверката в архивите на Щази и за министри, депутати, адвокати, съдии както на централно така и на ниво федерални провинции. За всички тези високопоставени личности през изминалите години като правило са проведени проверки в архивите, но не са един и два случаите, когато въпреки положителен отговор за съмнение или наличие на агентурно минало, въпросното лице продължава да заема държавен пост.
Решението за по-нататъшната съдба на засегнатия се взема от неговия непосредствен ръководител съобразно нормите на публичната администрация или принципите на общественото мнение, когато става въпрос за обществено значими фигури. Трета принципно важна област от дейността на Федералната агенция за архивите на Щази е осигуряване достъпа до архивите на учени, изследователи и представители на медиите. От 1996 година архивите на Щази са достъпни за политически и исторически анализ, както и за учебно-педагогическа дейност.

2.2. Унгария
За разлика от повечето страни от бившия Варшавски договор, Унгария не разсекрява архивите на тайните си служби. Осигурено е единствено правото на достъп на частни лица до личното им досие.
През 1994 г. е наложена лустрация за известни отговорни постове, а през 1996 г. е създаден Институтът на историята.
На 1 февруари 2005 г. Журналистът Бронислав Вилдщайн  разпространява  на CD списък, снет от компютър в читалнята на Института за национална памет, съхраняващ архивите. Той съдържа 240 000 имена на служители, агенти и кандидати за сътрудници на комунистическите тайни служби в периода 1945-1989 година. Вилдщейн твърди, че  изнася тези данни, за да улесни журналистическото настояване за разсекретяване на досиетата.
През юни 2002 г. новоизбраният премиер Петер Медеши заявява пред парламента, че в периода 1977-1982 г. е служил като офицер от контраразузнаването във финансовото министерство на страната. Признанието е провокирано от публикация в опозиционен вестник за сътрудничеството му с комунистическия режим. Създава се специална парламентарна анкетна комисия, която да проучи миналото на всички членове на четирите унгарски правителства след падането на комунизма през 1990 г. На 1 септември 2002 г. комисията огласява списък с имената на осем политици, сътрудничили на комунистическите тайни служби.
На 30 май 2005 г. Държавното събрание (еднокамарния парламент на Унгария)," приема промени в Закона за историческите архиви, които предвижда специална комисия да прецени кои досиета на тайните служби - както по времето на комунизма, така и след 1990 г. - да бъдат разсекретени и кои - да "потънат" в архивите завинаги.
На 4 октомври 2005 г. Конституционният съд на Унгария постановява, че два текста от закона за архивите на тайните служби са противоконституционни. Въпреки това унгарците могат да научат както имената на хората, които са ги шпионирали, така и имената на тайните „ченгета”, които са ги разработвали.  Унгарците могат да видят досието си, но със заличени имена на доносниците, въпреки неколкократните обещания за пълно разархивиране на досиетата.
След края на дългото комунистическо управление в Унгария през 1990 г. обществеността непрестанно призовава за отваряне на досиетата. Наяве излизат обаче оскъден брой имена.
През годините са изобличени няколко видни унгарци, включително през 2002 г. тогавашният министър-председател социалист Петер Медеши. Но разобличаването неотдавна на една от най-известните личности на страната бе особено силен удар. Засега са назовани имената само на няколко стотици души, но според историците около 150 000 информатора са донасяли на комунистическите власти. Въпреки че тайните служби започват да изгарят досиета, когато дойде краят на комунизма, все още съществува възможността в архивите да бъдат открити доста имена, будещи интерес. Именно заради това досиетата няма да бъдат отворени, смята директорът на унгарския изследователски институт “Политически капитал” Габор Сабадош. "Много политици и отляво, и отдясно може да се окажат бивши сътрудници на тайните служби. Шансовете за нов закон са нулеви, тъй като те не знаят кой ще пострада повече", посочва Сабадош. Той смята, че отварянето на досиетата е жизнено важно, за да спре избирателното изтичане на имена, което според него партиите практикуват, за да дискредитират своите политически опоненти. Институтът публикува на своя уеб сайт обширен списък на личности, които в миналото са имали връзки с тайните служби.
Въпреки че сайтът привлича голямо внимание, отбелязвайки 400 000 посетители през първите два дни, институтът обявява инициативата за провал, тъй като нов закон, приет от парламента, пропадна заради съпротива в Конституционния съд. Законът предвижда да се създаде исторически архив за досиета на държавна сигурност, достъп до който да има всеки гражданин. В момента само историци се допускат до досиетата.
Институтът за история на Унгарската революция от 1956 е наследник на Инситута за социология и политика "Имре Наги", работи в Брюксел между 1959 и 1963, и на други западни организации на унгарски емигранти. В Унгария опитите за създаване на институт за революцията от 1956 датират от началото на 80-те с началото на систематичното изучаване на тези събития, за да бъде изчистена историята на Унгарската революция от фалшификациите на комунистическия режим на Кадар. Чрез интервюта, спомени, дискусии и документите, които могат да бъдат събрани, изследователите опитват да изградят пълна картина на събитията в Унгария през 1956.
Свидетелските архиви са създадени през 1986 с основна задача да запишат и съхранят колкото може повече разговори с дейци на Унгарската революция от 1956. На 1 март 1990 институтът е регистриран официално. На 16 март Унгарската академия на науките създава академична група за документиране и изследване на историята на Унгарската революция от 1956. През 1995 унгарското правителство дава на института официален статут на обществена фондация.

2.3. Полша
В Полша първият “списък на агентите” се появява през 1992 г. През 1999 г. е създаден Институт за национална памет, който поема контрола върху всички архиви на тайните служби, съдилищата, прокуратурата и на комунистическата партия. Полското законодателство дава право на достъп до архива на института само на историци, журналисти и тези, които могат да докажат, че са пострадали от комунистическите власти.
От 1997 г. насам законът за лустрацията задължава висшите държавници да признават евентуално сътрудничество с комунистическите тайни служби.
От 16.03.2007 г. влиза в сила Законът за сътрудничество с бившите тайни служби, който задължава хората от 53 професии, родени след 1 август 2007 г. да декларират дали са били сътрудници на полските тайни служби. Законът предвижда университетски преподаватели, журналисти, нотариуси и адвокати, дипломати, директори на частни и държавни учебни заведения и директори на фирми с държавно участие да попълнят декларация и да я внесат в Института за национална памет. След проверка декларациите ще се публикуват в Интернет. Лица, представили декларации с невярно съдържание, няма да могат да изпълняват професията си 10 години. Онези, които признаят, че са сътрудничили на тайните служби няма да бъдат санкционирани. Новият закон обхваща 700 000 души и заменя закона от 1997 г., според който проверката за чисто минало засяга около 28 000 полски политици и съдии.
На 27 октомври 2005 г. Конституционният съд на Полша приема решение, според което абсолютно всички поляци имат свободен достъп до досиетата на тайните служби по времето на комунизма. В мотивите на съда се посочва, че неограниченият достъп до досиетата ще прекрати практиката на политически манипулации с тях.
На 21 юли 2006 г. в Полша се приема нов закон за лустрацията, който задължава Института за националната памет да публикува списъците на всички фигуриращи в архивите агенти на комунистическите спецслужби. Значително е разширен кръгът от длъжности, за чието постъпване трябва да се попълва т. нар. лустрационна декларация. В него влизат вече и представителите на органите за самоуправление, дипломати, преподаватели във ВУЗове, журналисти и нотариуси. Всички тези хора получават официален сертификат дали са сътрудничили или не на комунистическите службите за сигурност. Бившия лидер на “Солидарност” Лех Валенса, който все пак е оневинен от института, съхраняващ досиетата. Има достъп за историци и журналисти и консервативното правителство обещава достъп на повече хора. Според сега действащия закон всеки, който е определен от института като жертва на репресиите, може да види досието си.
Институтът за народна памет - Комисия по преследването на престъпленията срещу полския народ, се създава със закон на 18 декември 1998. Институтът се намира в Съдебната палата във Варшава и има 10 филиала в градове, в които работят апелативни съдилища. Институтът събира и се разпорежда с документите на Държавна сигурност, съставени в периода от 22 юли 1944 до 31 декември 1989, разследва нацистките и комунистическите престъпления, а също се занимава с просветителска работа. Получава документи от архивите на МВР, Управлението за защита на държавата, МНО, Министерство на правосъдието, Държавния архив. Институтът се ръководи от председател, чиято дейност е независима от държавната власт, избран от полския парламент за срок от 5 години. Съвет от 11 души, избрани за 7 години, решава приемането на документите в архива, установява правилата за работа с документите, за публикацията им, определя приоритетите в разглеждането на искания от частни лица и различни организации, оценява политиката на института в преследването на престъпленията и оценява изследователските програми, а също информирането и просвещаването на обществото.
Институтът се състои от Комисия по преследване на престъпленията срещу полския народ, която разследва престъпленията без срок на давност и комунистическите престъпления, извършени до 1989. Главната комисия и комисиите по места работят в структурата на апелативните съдилища. В Комисията съществува отдел за експертизи и разработки, чиито членове - учени - помагат на следователите със своите изследвания за военните престъпления и престъпленията срещу човечеството.
Бюрото по съхраняването и публикуването на архивните материали събира и систематизира документи на Държавна сигурност и ги предоставя на пострадали лица, историци и изследователи. Благодарение на закона Бюрото за първи път може да събере на едно място всички документи на спецслужбите. Бюрото за обществено просвещение прави научна разработка на секретните преди документи. Между проектите му са: "Политическите процеси и затворници 1944-1956", "Военното положение - след 20 години", "Унищожаването на евреите в полските земи". Бюрото ще води курсове за учители, ще предоставя материали по история. Сътрудничи с Министерството на образованието и с неправителствени организации. Издава бюлетин за работещите в медиите и за представители на кръгове, формиращи общественото мнение. Организира изложби, отпечатва книги, представя изследванията на компакт-дискове и в Интернет.

2.4. Чехия
В Чехия досиетата се съхраняват в архивите на МВР и на сайта му. През 1996 г. е приет закон, който разрешава достъп до секретните досиета на чешката държавна сигурност на изследователите от Службата за разследване на престъпленията на комунизма и на хората, фигуриращи в досиетата - дисиденти и агенти. През 2001 г. влиза в сила нов закон, който либерализира достъпа до секретните досиета на бившите комунистически тайни служби. Всички пълнолетни граждани на Чешката република  получават достъп до досиетата на Държавна сигурност, както и на контраразузнавателните служби, включително военното контраразузнаване и до архивите на Чехословашката компартия за периода от 1948 до 1989 година. През 2003 г. чешкото вътрешно министерство публикува списък с 75 000 сътрудници на бившата Държавна сигурност. Този списък е отпечатан в тираж 3000 бройки, които се раздават безплатно на желаещите. На 25 май 2006 г. правителството разсекретява над 1500 страници тайни доклади, снимки, писма и записки за задграничните операции на чешките тайни служби в периода 1945-1990 г.
Властите позволяват всеки да види досието си от архивите на чехословашките служби. От 2003 г. има достъп до около 75 хиляди досиета на агенти. На 1 януари 1995 с решение на министъра на вътрешните работи се създава Бюро за документиране и разследване на престъпленията(БДР) на комунизма. От 1 януари 2002 БДР е част от криминалния отдел на чешката полиция.
БДР има правомощията да разследва престъпления, извършени и ненаказани по политически причини в периода 1948-1989. Освен това БДР извършва събиране и оценка на информация, материали и документи, доказващи незаконността на комунистическия режим и репресивния му апарат, и в тази дейност компетенцията му е разширена и върху периода от 1 януари 1945 до февруари 1948, когато комунистите взимат властта.  Материалите и информацията се използват при следствената работа на полицията, но се правят достъпни за обществото чрез безплатно разпространение в публични библиотеки, средни и висши училища (сборници Securitas Imperii, тематични Свитъци и серия Свидетелства), в сътрудничество с медиите, с чешки и чужди институции и организации със сходна дейност.  До 1 февруари 2004 Бюрото за документиране и разследване на престъпленията на комунизма е разследвало 179 души в 92 дела. От тях 85 дела, отнасящи се до 107 души, са предадени на прокуратурата с предложение за предявяване на иск. На тази основа са повдигнати 64 обвинения срещу 86 лица.

    2.5. Естония
Международна комисия за разследване на престъпленията срещу човечността.
Комисията е създадена от естонския президент Ленарт Мери през октомври 1998. Тя включва чуждестранни учени, политици и общественици. Целта й е да изясни престъпленията срещу човечността, извършени в Естония по време на съветската окупация 1940-1941, германската окупация 1941-1944 и втората съветска окупация след 1944. Към комисията работят два екипа от историци, които изследват всички достъпни архиви и изслушват свидетели. След завършване на работата си комисията  публикува изводите си. Досега са публикувани докладите за първата съветска окупация и за германската окупация. 
2.6.  Румъния
Румънският президент Траян Бъсеску  предлага на  журналистите да получат достъп до над един милион документи на тайната полиция от времето на комунизма. Смята се, че около 1,3 милиона документи съдържат "експлозивна информация" за връзките със Секуритате* – на сегашни политици, бизнесмени и  други публични фигури, коментира агенцията. Документите  са предават в Националния съвет за проучване на архивите на Секуритате - институт, който се занимава с анализиране на документите от времето на комунизма в Румъния и с разкриване на имената на сътрудниците на тайните служби. През 1999 е приет Закон № 187/1999 за достъп до личното досие и разкриването на Секуритате като политическа полиция. С него е създаден Националният съвет за изследване архивите на Секуритате (НСИАС) – независим орган, юридическо лице, подчинено на парламентарен контрол. Колегията на съвета е съставена от 11 члена. Основните му функции са проверка на лицата кандидати за постове според този закон, оповестяване имената на тези лица, представяне на личните им досиета, изучаване и управление на архивите. Почти всички парламентарни партии не изразяват опозиция спрямо закона, но всички те – и управляващата коалиция (PNTcd, PNL, PD) и опозицията (PDSR, PUNR) доказват с гласуването си в Сената през юни 1998, че искат достъпа до досиетата да бъде ограничен. Със 109 гласа “за” и 7 “против” те променят закона така, че разузнавателните служби да
останат стопани на досиетата, и НСИАС да иска разрешението им за достъп до тях. Достъпът до досие се забранява, ако това досие представлява "въпрос на националната сигурност", и тъй не определя какво значи “въпрос на националната сигурност”, остава за разузнавателните служби да решават да отворят ли някое досие или не. Целта на закона е да се даде достъп до личните досиета, но НСИАС не можа да удовлетвори тези молби дори чак до след изборите през ноември 2000 г. Влиянието на закона върху политическата класа е ограничено, като се има предвид, че има твърде много материал, който трябва да се разгледа, за да се определи със сигурност дали някой е бил сътрудник, агент или доносник на Секуритате, а НСИАС няма да разкрива никаква информация, ако не е сигурна.
Румъния при Чаушеску е султански режим, с еднолично и в голяма степен произволно ръководство, със силна династическа тенденция – много важни фигури в политическия живот бяха членове на семейството, крайно възвеличаване на водача, който бе деспотична личност, ръководена от псевдоидеология с ограничени възможности да мобилизира и най-важното е, че неговата власт оцелява благодарение на Секуритате. Секуритате, румънската Държавна сигурност, съставена от различни отдели, един от които е  политическата полиция, тя успява да внушава убеждението, че видимото присъствие на голям брой сътрудници на тайната полиция е само капка в океана на вездесъщата мрежа на служители и осведомители. Секуритате е колкото инструмент за държавен терор, толкова и състояние на духа. Спекулациите за числеността на Секуритате варират от 1 на 10 до 1 на 3-ма жители (2,3 до 8 милиона души), но никое
. от тези числа няма солидна основа, и такива числа трябва да включат и
всички случайни осведомители или дребни доносници, които всяка
тоталитарна система произвежда в паразитно изобилие.
*румънският аналог на българската Държавна сигурност

След този режим от султански тип преходът се характеризира с оставането на власт на стария елит; падането на режима в Румъния започва с прибързаното съдене и разстрел на Николае Чаушеску и последвалите циркови процеси срещу членовете на семейството на Чаушеску. През 1990 г. са приети някои правосъдни мерки с осъждането на няколко бивши членове на политбюро, които безмилостно потушават въстанието против Чаушеску през 1989 г., в което са убити около 1000 души. Но въпреки че няколко от тях получават доживотни присъди, през 1994 г. всички са помилвани от президента Илиеску (преизбран през 2000 г.). През 1990 г. много от потисническите закони от периода на Чаушеску са премахнати: е въведена свобода на пътуването в чужбина, смъртното наказание е премахнато и всички политически затворници са амнистирани и те или вдовиците им получават някои компенсационни права като малка пенсия, безплатна медицинска помощ и безплатно пътуване с влак или автобус.
Румънската разузнавателна служба, Службата за външна информация, Контраразузнавателното управление и Разузнавателното управление на армията, наследството на Секуритате, се контролират от парламента и Висшия съвет за национална отбрана. Остава проблемът за липсата на действия на държавата, която засяга процеса на „изчистване” от миналото свързано със Секуритате, придавайки му изкривено значение: тя оставя възможност
• За лично отмъщение;
• За политизация и използване за разбиване политическата кариера на опонентите;
• За огласяване на информация, която не може да се потвърди или опровергае;
• За неправене на разлика между жертви и престъпници;
• Няма правна рамка за справяне с престъпленията и нарушенията на предишния режим и изглежда, че те още се извършват. Всичко това представлява нарушения на нормите по правата на човека.
Приемането на Закона за достъп до архивите на бившата Секуритате представлява единственият сериозен опит на румънското общество да се занимае с проблемите на миналото. Има и други законопроекти, но те или нямат правна сила, или дори не са обсъждани в парламента като закона, който е предмет на това изследване.
Æ Законът за достъп до личните досиета и разкриване на Секуритате като политическа полиция
През 1990 г. в първия румънски парламент ръководителят на Асоциацията на бившите политзатворници – Константин Тику Думитреско внася поправка към избирателния закон от март 1990 г., в която добавя да бъде ограничено правото на членове на комунистическата партия да се кандидатират, по начин подобен за членовете на фашистките движения, но предложението не се гласува и по късно е извадено от закона. През 1992 г,. след първите парламентарни избори в Румъния, той е избран за сенатор и внася предложение за приемане на парламентарно решение с правни последици, което представлява лустрационен закон, защото забранява на всички лица, работили съзнателно 1945-1989 г. като доносници на Секуритате, писали бележки и сведения за други лица, да бъдат избирани или да запазят държавен пост, административна и преподавателска служба. Това предложение е подписано от 114 сенатори, 200 депутати и е обсъдено от Парламента и гласувано от мнозинството. То няма никакъв ефект и остава на книга. През 1993 г. Константин Тику Димитреску внася законопроект със същото съдържание. Той не е разгледан от румънския парламент от 1993 до 1996 г. В предизборната си кампания в 1996 г. Румънската демократична конвенция обещава да разкрие миналото Това е най-важният въпрос, който ги разделя от ПДСР, другият сериозен кандидат. Законът има 26 члена, които могат да се групират в отделни глави. Първата глава се занимава с правото на всеки румънски гражданин да види собственото си досие и да научи самоличността на агентите на Секуритате и на сътрудниците, които са допринесли за информация за това досие.
Втората глава изброява постовете, за които се изисква проверка на досието.
Третата глава определя политическата полиция като орган на Секуритате, създаден за установяването и поддържането на тоталитарна комунистическа власт, както и за подтискане и ограничаване на основните човешки права и свободи; тя определя агента на органите на Секуритате като всяко лице, което заема длъжност на оперативен работник в тези органи от 1945 до 1989, включително и тайно. Сътрудникът на органите на Секуритате е лице, което получава заплащане или друго възнаграждение за дейността си в това качество, държи  конспиративна квартира или място за срещи, е резидент на Секуритате по смисъла на сегашния закон, и всяко друго лице, предоставило информация на Секуритате, чрез което са  накърнени пряко или чрез други органи основните човешки права и свободи, или което е предавало или подпомагало предаването на информация, бележки, доклади и други документи, чрез които са осъждани действия или настроения срещу тоталитарния комунистически режим, чрез което са  нарушени фундаментални човешки права и свободи.
Четвъртата глава представя Националния съвет за изследване архивите на Секуритате (НСИАС):
Правния му статус – независим орган, юридическо лице, подчинено на парламентарен контрол;
Компонентите му – Колегия на съвета, съставена от 11 члена;
Основните му функции – проверка на лицата кандидати за постове според този закон, оповестяване имената на тези лица, представяне на личните им досиета, изучаване и управление на архивите.
Петата част представя правото за запазване на личната тайна на лицата, които не са кандидати за постове. Подчертава се, че е забранено да се разгласява информация за такова лице без негово разрешение, да се използва изопачена информация и да се крие информация. Всички тези действия са наказуеми по наказателния закон, и максималното наказание се увеличава до 2 години. В камарата на депутатите почти всички подкрепят закона. Опозицията подкрепя закона при условие да се приемат известен брой поправки. Поправките са срещу дългия списък от постове, за които се изисква проверка, срещу определението на сътрудника – което тя се опитва да ограничи до определението на доносник на Секуритате и против управляването на архивите от НСИАС. Другата част от опозицията е изцяло срещу закона; причината е, че той ще причини голяма вреда на националното съгласие и на румънските разузнавателни служби. Законът има някои важни ограничения, което кара мнозина, включително и неговия инициатор да кажат, че той няма да голямо значение за прочистването на политическия живот. Целта на закона е да се даде достъп до личните досиета. Законът е ограничен и от разпоредбите за третата страна, че човек не може да разгласи, публикува и разпространи информация от собственото си досие. Единственият положителен ефект, че запознаването със собственото досие създава морална основа за оценка на другите, но от самото лице зависи дали то ще предприеме някакви наказателни действия срещу престъпниците. За отваряне на досиетата, на Секуритате се говори твърде много, че законът е приет с необходимите ограничения.


Публикувана в КАЗУС
FaLang translation system by Faboba