ПРИНЦИПИ НА ИЗГРАЖДАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ. ОСОБЕНОСТИ НА ГРАЖДАНСКИЯ КОНТРОЛ .
ПРИНЦИПИ НА ИЗГРАЖДАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА
СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ. ОСОБЕНОСТИ НА ГРАЖДАНСКИЯ КОНТРОЛ .
1. Състояние на проблема
Формулирането и реализирането на новите принципи на функциониране и управление на системите за сигурност и гражданския контрол върху тях за изминалите дванадесет години бе сложен и противоречив процес.За част от системите на сигурност успехите са безусловни и видими.Например в системата на военната сигурност от средата на 90-те години функционира повече или по-малко успешен механизъм на ръководство и управление на въоръжените сили. Гражданският контрол върху въоръжените сили във всичките му форми е на задоволително равнище , отговарящо на съвременните демократични стандарти, колизиите между цивилни и военни за това кой ръководи въоръжените сили вече нямат тази острота. Нормативната база , регламентираща тази материя .- закони , концепции, доктрини ,стратегии – са приети и периодично се обновяват.
Не така стои въпросът с ръководството и контрола върху специалните служби- разузнаване , контраразузнаване , военна разузнаване и контраразузнаване. Отсъствие на законова база , регламентираща дейността на част от тези служби , преподчиняване на различни ведомства, съперничество и конфликти между тях , пълно отсъствие на философия за граждански , парламентарен,административен и обществен контрол са неизменна реалност за изминалия период. Много от предлаганите законови разрешения, нереализирани за щастие досега, преследваха повече партийни интереси , отколкото постигане на трайни и принципни решения.
Сравнителният анализ показва ,че тази материя отдавна е регламентирана законово от всички държави, към общността на които се стремим. Да вземем правната регламентация на Германия. Още през 1978 г. е приет Закон за парламентарния контрол върху специалните служби на федерацията /единствената европейска държава, регламентирала със специален закон парламентарния контрол върху специалните служби/. Само изброяването на основните действащи нормативни актове в тази страна ще покаже детайлната регламентация на дейността на специалните служби:Закон за Федералната разузнавателна служба,Закон за Федералната служба за защита на конституцията,Закон за сътрудничеството на федерацията и провинциите по въпросите на защитата на конституцията,Закон за военното контраразузнаване, Закон за федералната служба за гранична охрана, Федерален закон за защита на данните , и др. Дейността на британските специални служби е регламентирана от Закон за службата за сигурност /1989/ и Закон за разузнавателните служби /1994/. В САЩ със Закона за националната сигурност от 1947 г. се регламентират отношенията между 18 специални служби и агенции, включени към различни военни и граждански ведомства. На базата на тези закони функционират комисии, инпекции, трибунали, т.н. Законови решения са намерили въпросите на функционирането и гражданския контрол на специалните служби в бившите социалистически страни - Чехия ,Полша , Унгария,Русия.
Сравнителният анализ на законовата регламентация на дейността , ръководството и контрола върху специалните служби в различните държави показва , че няма универсален модел на взаимодействие на специалните служби и на контрол върху тях , който може да бъде наложен като матрица върху всяко демократично общество. Всяка държава ,в съответствие със своите демократични и държавнически традиции, културни и цивилизационни собености е изградила такава система.
От тази гледна точка бъдещата законова регламентация на дейността на специалните служби на Република България следва да отчита:
а/ установената с Конституцията парламентарна форма на държавно устройство,от която следва, че Народното събрание следва да има основополагащи функции върху всички системи и структури на сигурност,включително разузнавателни , военноразузнавателни и контраразузнавателни служби и пълен политически и парламентарен контрол върху тях.
б/ макар и парламентарна република ,конституционният законодател е предвидил независима и неподвластна на парламента президентска институция. с широки правомощия в сферата на националната сигурност. От юридическа гледна точка преобладаващата част от тези правомощия на президента са съвместни, т.е. могат да се упражняват само заедно с изпълнителната власт- с министър-председателя, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната. Следва да се отчита и факта, че на базата на укази и постановления президентът повече от десет години осъществява ръководство на две от специалните служби – НРС и НСО.
в/ фактическото функциониране на специалните служби за изминалите дванадесет години, подчинени на различни ведомства и центрове на властта- МВР, МО, , предотврати концентрацията на власт и информационни възможности в един орган.
г/ преобладаващите в съвременните държави разрешения са: подчиненост на специалните служби на различни ведомства при наличието на координиращ дейността и информацията специален орган и разгърната система на парламентарен контрол . Това предотвратява прекомерната концентрация на разузнавателни ресурси в един център /от европейските държави единственият пример за обединяване на специалните служби в едно ведомство е Испания/
г/ пълното отсъствие в досегашната практика и представените проекти за законова регламентация на службите на философия и процедури за парламентарен и граждански контрол върху тях.Необходим е такъв “внос” на форми и институти на граждански и парламентарен контрол от демократични политически системи , който в максимална степен би бил в съответствие с духа на цялото българско законодателство.
2. Възможни решения
Четири са възможните решения за законова регламентация на специалните служби:
а/. Обединяване на всички разузнавателни, контраразузнавателни и военноразузнавателни служби в едно министерство. При липсата на развити традиции за граждански контрол върху службите този път би бил най-краткият към връщането на информационото господство на Държавна сигурност като се има предвид, че в средния и висшия ешалон на специалните служби все още са хора с умения и утвърдени пракитики от времето преди 1989 г.Такъв проект сериозно се обсъжда от управляващото мнозинство.
б/. Създаване на координиращ орган на дейността на специалните служби , като всички преминат към на изпълнителната власт. В парламента има такъв депозиран проект , но той страда от съществени празноти , неточности и противоречия с Конституцията и действащи сега закони. / подробен анализ на Проектозакона за системата от служби за разузнаване и сигурност представям отделно/
в/ запазване по принцип на досегашното статукво на подчиненост на външното разузнаване на президента като законът за НРС предвиди съвместно упражняване на правомощията му заедно с изпълнителната власт при установяване на парламентарен контрол върху неговата дейност. По принцип това не е трудно осъществимо при изработване на един съвременен закон за националната разузнавателна служба, включващ утвърдени форми на парламентарен контрол. Логиката на такъв вариант е приблизително следната: преминаването на външното разузнаване към изпълнителната власт съдържа потенциалната възможност от концентрация на информационни и материални възможности в изпълнителната власт.От двете злини: подчиненост на спецслужбите на различните центрове на властта при съперничество и конкуренция между тях и концентрация на власт в един център , следва да бъде избрана по-малката: подчиненост на НРС на президента при строг парламентарен контрол,установен от закона.
г/ Оптималният вариант според нас е приемането на съвременен Закон за националната сигурност /Закон за службите за разузнаване и сигурност/ , който да предвиди създаването към изпълнителната власт на координиращ орган по отношение на всички специални служби при запазване на сега съществуващата подчиненост на специалните служби на различни ведомства и по-специално при задължително преминаване на външното разузнаване на изпълнителната власт. Такъв вариант ще отговори както на утвърдилата се у нас практика на изграждане и функциониране на специалните служби , така и на преобладаващия модел на изграждане и функциониране на разузнавателната общност в съвременните демократични общества. От само себе си се разбира, че новият закон /и/ се нуждаят от модерни форми на граждански контрол. На тази база може да бъде изграден правен механизъм,който да консолидира усилията на различните компоненти на разузнавателната общност до степен те да действат като общ организъм.
3. Средства за гарантиране на деполитизацията и независимостта на специалните служби: проблемът с мандатността на ръководителите на службите
Един от най-съществените въпроси на фунционирането на специалните служби е свързан гаранциите срещу използването на службите за теснопартийни интереси. Практиката от изминалите години дава основания за съмнения за използването на информацията от специални служби за вътрешнополитически цели, за активни мероприятия срещу отделни политици , и т.н.
В тази сфера постигането на деполитизация е значително по-затруднено отколкото във въоръжените сили. Ето защо и у нас , подобно на практиката в съвременните европейски държави, безпроблемно съществува мандатността при заемането на ръководни постове във въоръжените сили – напр. На началника на генералния щаб.
Сравнителният анализ на специалните служби на съвременните демократични държави, че мандатността не е застъпена като средство за гарантиране на независимостта на службите. Авторът няма данни за европейска държава , в която ръководителите на специалните служби да се назначават за определен срок. Това се определя преди всичко от спецификата на дейност на специалните служби. В тази сфера дори няма и традиционните за английската политическа система постоянни първи заместници - професионалисти, които не се заменят при смяна на управляващата партия. По начало мандатността е следствие от това , че законът е предвидил избираемост за определени длъжности в държавата /независимо от това дали ги избира народът , парламентът или Висшия съдебен съвет/ и при лоялно изпълнение на задълженията съответните лица не могат да станат обект на политическа разправа. В специалните служби мандатността може да изиграе обратна роля: несменяемостта на лице на ръководна длъжност може да бъде използвано за теснопартийни нужди и във вреда на управляващото мнозинство.
4. Особености на гражданския контрол
Най-простото разграничение между гражданско ръководство и контрол и дейността на службите за сигурност е ,че легитимно избраните граждански власти решават какво да правят специалните служби, а последните сами решават как да го направят в рамките на конституцията и законите.
Постигането на гражданския контрол върху специалните служби е едно от най-важните достижения на демократичното общество. Гарантирането със законови норми и граждански институции на достатъчна степен на прозрачност на дейността им, като в същото време не засяга националната сигурност на страната е трудна , но вече постигната цел за демократичните общества.
И тук могат да бъдат констатирани различия с упражняването на гражданския контрол върху военните.Например в политическата система на Германия освен парламентът, освен чрез другите форми на целеполагагане и ръководство във военната сфера пряко съществява контролните си функции чрез определен свой пълномощник във въоръжените сили, който запазва качеството си на депутат. Пълномощникът се ръководи пряко от парламента и комисията по отбраната и контролира от тяхно име действията на изпълнителната власт.В английската политическа система обикновено депутатите съчетават това си качество с длъжностите на министри, заместник-министри и парламентарни секретари. Това съвместяване не е допустимо само за специалните служби. Британската парламентарна комисия по разузнаване и сигурност е единствената , в която нито един от деветимата членове не може да бъде действащ министър или парламентарен секретар.
Ако следва да бъде заимстван и адаптиран модел за граждански и парламентарен контрол върху специалните служби, по наше мнение най-разгърнат и ефективен контрол,с най-големи гаранции за защита правата на гражданите е моделът на граждански контрол на ФРГермания. Правомощията на парламента и комисиите са подробно изброени в посочения по-горе закон,като по-важните от тях са: правителството и всички ръководители на служби от разузнавателтната общност на Германия са длъжни да информират Парламентарната контролна комисия както за цялостната си дейност , така и за всяка придобита разузнавателна информация с особено значение.Комисията има пълен дстъп до документите,архивите и картотеките на специалните служби,да извиква , изслушва и разследва сътрудници на службите.. Законът подробно разписва видовете информации ,отчети и други документи, които специалните служби са длъжни да предоставят на парламентарната комисия. Сериозно защитени са интересите на гражданите срещу незаконно подслушване , обиски и др.от парламентарната комисия Г-10. Бюджетите на специалните служби се контролират от т.н. Поверителна комисия.
Постигането на граждански контрол върху специалните служби в българския парламент следва да започне почти от нулева точка. Повече от десет години външното разузнаване е вън от парламентарен контрол.Няма механизми за контрол върху контраразузнавателните и военноразузнавателни служби.Няма система за контрол върху финансовите разходи на службите. Няма установена практика , както е при въоръжените сили, за парламентарен текущ и пленарен контрол.
Контролът върху службите за сигурност не се изчерпва само с парламентарния , колкото и важен да е той.Съвременните закони на САЩ , Великобритания, Германия и други европейски страни подробно разписват функциите на инспекторати , комисари , трибунали, федерални пълномощници, осъществяващи определени форми на контрол. Само споменаването на тези длъжности предизвиква неконтролиуем отпор от страна на съвременните ръководители на специалните служби, а опитът за тяхното въвеждане би срещнал тяхната организирана съпротива.
източник: лекция на Доц. Христо Георгиев`