ИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛЗИ ОТ ИЗГРАЖДАНЕТО НА АМЕРИКАНСКИ БАЗИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



І. АМЕРИКАНСКАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗПОЛАГАНЕ НА ВОЕННИ БАЗИ ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА САЩ СЛЕД КРАЯ НА “СТУДЕНАТА ВОЙНА”: СТРАТЕГИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Настоящото изложение  се основава  на  еволюцията, предизвикателствата и сценариите за развитие на политиката за изграждане  и поддържане на военни бази извън територията  на САЩ и тяхното икономическо отражение. За целта са разгледани промените в следните основни програмни документи на правителството и Конгреса на САЩ в периода 1990-2005 година:

Национална стратегия за сигурност на САЩ§
Национална отбранителна стратегия на САЩ§
Национална военна стратегия§
Четиригодишен военен преглед §
Опции за промяна на военното презморско базиране – 2004§
Глобалното бъдеще и изводи за базирането на САЩ - 2005§
Усилване на отбранителното положение на САЩ – 2004§
Доклад на Комисията за преглед на презморските военни структури на САЩ – 2005§
Доклад на Комисията за  затваряне и преструктуриране на отбранителните бази (BRAC) – 2005§
Доклад за структурата на базите – 2004§
Доклади на GAO§
Стратегически документи и доклади на ВС на САЩ§
І.1. Промените в американската военна стратегия
В годините след разпадането на СССР националната стратегия за сигурност на САЩ претърпява сериозни изменения. Тази еволюция отчита два основни фактора: САЩ като единствена глобална сила и продължителността  на несигурността в  бъдещето развитие. За разлика от “студената война” САЩ е единствената държава, имаща възможност да оперира военно във всяка една точка на света. Нейните вероятни съперници не могат да оспорят нейната  роля, но представляват предизвикателство пред определени аспекти на американската военна доминация. Според американските стратегии, тъй като всяка една конвенционална съпротива би била в обозримо бъдеще без реален шанс за успех, потенциалните съперници се ориентират към предефиниране правилата за използване на военните инструменти.
Промяната за САЩ носи три вида несигурност: организационна, идеологическа и технологическа. Всяка една от тях е отразена  последователно в националните стратегии за сигурност на САЩ. В началото на деветдесетте САЩ не приемаха ролята на световен полицай, но с течение на времето функцията  бе възприета. В последната стратегия правителството на САЩ  избира за изходна точка човешката личност, а не международната система от държави.
Подобен подход подчертава еволюционната промяна  за възгледите за системата. Наличието на нови актьори, в лицето на глобални и регионални организации, способни да действат в пределите на множество държави, като и държави, които са в процес на разпад са основен проблем пред осмислянето на промените пред САЩ. От друга страна в стратегиите на САЩ основно място заемат и страни, които предефинират правилата за използване на инструментите. На трето място стратегиите не изключват появата на регионални сили, които да оспорят мястото на САЩ в определен район на системата. Тази “трихотомия”  води до създаването на модулно обвързване на заплахите и техните носители в стратегиите за национална сигурност, връзката между които се реализира от практически моментни решения, основаващи се политика , която избягва своето обвързване с рамка на международното право, доколкото то все още работи с понятието суверенна държава.
Реакцията на тази несигурност е показателна за различията в американските стратегии относно пътищата как да се отговори на съдържащата се в тях асиметрия. Особен подход САЩ избират по отношение на военното дело, провеждайки т.нар. “революция във военните дела”,  която се опитва да подчини военните инструменти на САЩ на целите на нейната стратегия за да бъдат преодолени ограниченията на инструментите. За разлика от идеологическото и организационно измерение, във военно-технологичното измерение САЩ са предизвикалите асиметрията.
Дълбоката промяна в структурата на ВС на САЩ през деветдесетте години е насочена към преодоляване на несигурността. Усилията е необходимо да удовлетворят една основна задача: достоверност на политиката, тъй като независимо, че САЩ са единствената сила, имаща възможността да оперира на глобално равнище, те не могат да го сторят навсякъде поради ресурсни и политически причини. Трите национални стратегии на САЩ показват отчетливо еволюция във вижданията за това как може да се осъществи поставената задача. Възпирането (1991) като основна концепция се превръща само в част от сложна система от последователни задачи, които да гарантират достоверността на политиката на САЩ. Основен момент се превръща предварителността (2002) не само по отношение на извършваните операции, но и по отношение на ефекта върху възможните сценарии за развитие. Същевременно отделните задачи се “военизират”, отчитайки необходимостта да се прекъсне самата идея за военно съревнование.
Изпълнението на последното изискване е свързано със сложната трансформация на управлението и организацията на ВС на САЩ, чиято цел е създаването на условия за преодоляване на ресурсните ограничения. 
През 2001 година се представя идеята за 1-4-2-1. Зад  тези цифри се крият: 1 е защитата на територията на САЩ, 4 са ключовите региони, в които се трябва да се сдържи определена агресия, 2 до конфликтите, които ВС на САЩ трябва да спечелят бързо и едновременно,  като поне по един  от тези конфликти трябва да се постигне стабилен мир.  Тази формула е значително по усложнена от използваните преди това, тъй като предвижда постигането на резултати, които не се изчерпват единствено с постигането на военно преимущество, но и със стабилност на резултатите, което предпоставя дълготраен ангажимент .
Тази нова стратегия налага завишени стандарти пред въоръжените сили  на САЩ. Още в началото на деветдесетте години основно значение се отдава на осигуряването на ефективно прехвърляне на военни части в точките на конфликт по въздух (airlift) и вода (sealift). Въпреки резултатите от Войната в Залива, ВС на САЩ отчитат, че съсредоточаването на военни части е отнело почти шест месеца. Стремежите на ВС, оценявани скептично от Конгреса на САЩ, тъй като според него организационните разчети на Департамента по отбрана са изпреварили техническото обезпечение, е да се достигне до комбинацията 10-30-30 (10 дни за противопоставяне на противника,  30 дни за победа над него и 30 дни за възстановяване и прехвърляне до следващото назначение).
І.2.Последици от новите военни стратегии за разполагането на военни бази извън територията на САЩ. Видове военни бази.
По доклад на Пентагона за структурата на базите (Base Structure Report FY 2003) базите на САЩ включват повече от 600 000 индивидуални съоръжения, разположени на над 30 милиона акра в над 6 000 места на територията на страната и в чужбина. Съоръженията включват от отделни датчици и интерцептори (прехващачи на сигнали), през обекти с площ от половин акър до комплекси като този на ВМС в Норфолк, Вирджиния с над 71 000 служещи или на сухопътните войски в Ню Мексико, който има площ от 3.6 милиона акра. В системата на планиране на базите на САЩ в чужбина се оперира с две основни категории, които трябва да се познават при дискутиране и работа по темата:
- PRV (Plant Replacement Value) или Цена на обектите и поддържащата инфраструктура по текущи цени на материалите и работната сила.
- Площ на обекта в акри.
На тази основа съоръженията и базите на САЩ се категоризират като:
- Големи (Large Installation), когато имат  PRV над 1.5 милиарда долара;
- Средни (Medium Installation), когато цената им е от 800 милиона до 1.5 милиарда долара;
- Малки (Small Installation), когато имат PRV от 0 до 800 милиона долара.
В рамките на разглеждания проблем в списъка на евентуални обекти на САЩ на територията на България ще попаднат тези, които имат или площ по-голяма от 10 акра, или Цена на обектите и поддържащата инфраструктура по текущи цени на материалите и работната сила (PRV) от 10 милиона долара и повече. В съответствие с тази критерии през 2003 г. от 702 съоръжения на САЩ в чужбина големите са 15, средните – 19, а малките са 668.
От видовете въоръжени сили на САЩ в чужбина най-много бази – 381, имат сухопътните войски, като 372 от тях са от категорията “малки”. ВВС имат 275 съоръжения, от които “големи” и “средни” са по 7, а “малки” са 261. Флотът има 44 инсталации, от които “големите” са 5, “средни” са 4 и “малки“ – 35. Морската пехота има само 2 “големи” бази в чужбина.
С извършването на “революцията във военното дело” се очертават следните промени в структурата на ВС на САЩ, които имат пряко отношение към необходимостта от промени в презморското разполагане. В армията на САЩ се пристъпва към изграждането на модулни сили (modular forces). Това би позволило увеличаване с 30% на активните военнослужещи и достигане използване на бойните сили до 60%. Броят на бригадите нараства от  33 на 43. Това би позволило на всеки военнослужещ след активно разполагане, да прекара две години в САЩ, четири години за резервистите и пет години за Националната гвардия. В допълнение армията развива ударни бригади наречени “Stryker” , които са оптимизирани да участват в малки по своя обхват конфликти, да предотвратяват кризи, изпълвайки пълния капацитет на армията и многонационалните възможности. През 1999 година армията създава първите бригади за начални действия с висока степен на оперативност .
ВМС на САЩ разработват тройната концепция, която е насочена  най-вече към морето като основна оперативна база, която да измести бреговите бази:
морски щит – свързано с увеличаване на възможностите за отбрана,§ включващо мерки от разширяване на бойния театър до изграждане на противоракетна отбрана;
морски удар – изграждане на интегрирана мрежово центрирана система за управление;§
морски бази – трансформиране на бреговите бази в морско базирани и§ увеличаване на логистичните възможности на флота. Към тази подточка може да бъде отнесена и взаимната концепция на флота и морската пехота за Усъвършенстване на мрежовото морско базиране (Enhanced Networked Seabasing).
ВВС на САЩ оперират с две трети по-малко постоянни бази, една трета по малко личен състав и участват в четири пъти повече разполагания от времето на Студената война. През 1998 година се взима решение за преминаване от подход основаващ се на бази към експедиционен подход (военновъздушни тотални сили), при който частите са разположени основно на територията на САЩ.  От своя страна ВВС на САЩ ще имат 48 часа за да нанесат удари  всяка една точка на света.  Разполагането на ударното съединение  е в порядъка на 90 дни.  ВВС работят на 15 месечен цикъл – 10 месеца тренировки, 2 месеца подготовка за операцията и 3 месеца разполагане.
За постигането на тези оперативни възможности ВС на САЩ разчитат на подържането на презморски военни бази, която концепция се променя през последните години, разчитайки на варианти за извършване на действия посредством прехвърлянето на части директно от северно американския континент и създаването на експедиционни корпуси. В края на осемдесетте години ВС на САЩ в презморските бази достигат численост приблизително 430 000 хиляди войника, докато през 2002 техният брой е съкратен до  200 000 хиляди.. Географски съкращението засяга най-вече Европа, където военният персонал е намален от 320 000 на 110 000, но по отношение на броя бази отнесен към общия им брой съкращението е по-малко от 50% (от 15 на 8%). Противоположна е тенденцията в Източна Азия, където няма сериозни съкращения и се увеличава процентното съотношение на базите.
Две основни групи от бази могат да бъдат разгледани: бази за постоянно разполагане (forward based) и изнесени бази за разполагане (forward deployment). Последните не се изграждат за постоянно и се използват до приключването на операциите. Те биват заемани на ротационен принцип без възможност за присъединяване на семейството, като официално дислоцираните там военни се смятат само за временно разположени в презморски бази. Техният брой варира в зависимост от съответните операции, като съотношението в момента е 4:3 в полза на намиращите се военнослужещи в базите за постоянно разполагане. От инвестиционна гледна точка разликата между двата вида бази е съществена, поради допълнителната инфраструктура, която е прикрепена към базите за постоянно разполагане. Т.напр. в Германия Армията към своите военни съоръжения поддържа 33 казармени помещения за непридружавани войници, 36 селища за семейства на обща стойност 14 млрд. долара. В допълнение разполага и с пет болници, пет хотела, два скаутски лагера и три голф игрища. В такъв тип бази повече от петдесет процента са подкрепящ и административен персонал.
  По отношение на ротационната база съществуват два основни модела: в Европа се извършва ротация на всеки три години, докато в Корея тя е едногодишна.
Табл. 1 % ротация спрямо продължителност на престоя
ВС Армия 21 35 29 9 6
ВМС 21 28 29 13 9
ВВС 13 22 31 18 16
Морска пехота 28 31 24 11 6
<1 г. 1-2 г. 2-3 г.
3-4 г. >4 г.

ВС на САЩ  разполагат към 2004 година с над 5543 индивидуални съоръжения, от които 83% се намират на територията на САЩ. Останалите са разположени на територията на 46 държави От презморската собственост най-много съоръжения са в Германия (306), Япония (158) и Р. Корея  (105). Според Департамента по отбрана те се категоризират като сгради (57%), постройки (30%) и поддържаща инфраструктура (17%). 89% са собственост на Департамента по отбрана, 6% са наети, а останалите са чужда или частна собственост. Департаментът използва две мерни единици при оценката на своята недвижима собственост: акри и цена на обектите (plant replacement value). Равностойността на собствеността е 646 милиарда долара,  от които 19% се дължат на презморските бази. От общо 29 милиона акра, презморските територии се разпростират на 580 хиляди от тях.
Табл. 2 тип на съоръженията в презморските бази
големи средни малки общо
ВС Армия 1 8 364 373
ВМС 5 2 188 195
ВВС 7 7 255 269
Морска пехота 2 2 19 23
общо 15 19 826 860
големи стойност по-голяма от 1.553 млрд. долара
средни стойност между 1.553 млрд. и 828 млн. долара
малки стойност по-малка от 828 млн. долара


Според Военната стратегия от 2004 година ВС на САЩ ще използват комбинация от изнесени, ротационни и временно разположени възможности, създадени специално за да могат да изпълняват определени мисии. В допълнение това трябва да спомогне за усилване ролята на партньорите и разшири  съвместните и мултинационални възможности, като подпомогнат и трансформацията на техните ВС . Нарастване на военното присъствие не подобрява способността на регионалните сили да използват експедиционния подход в отговор на регионални и глобални непредвидени обстоятелства.  В Усилване на отбранителното положение на САЩ от 2004 година изнесено разположените бази се различават от оптимално разположените. Смята се, че практически няма разлика от разположените в Европа тежко въоръжени дивизии от тези в САЩ, ако се налага тяхното превозване по море до “арката на нестабилност”. 
Изнесените извън територията на САЩ бази се разделят на три групи:
Основни оперативни бази (Main Operating Base) – постоянно разположени§ бойни съединения и  силна инфраструктура, характеризирана от командно-контролни структури, съоръжения за подпомагане на семействата, и усилени части за провеждане на защитни мерки (примери за това са Рамщайн (Германия), Кадена (Япония), Хъмфрис (Р. Корея));
Изнесени оперативни места (Forward Operating Site)- разширяващи се§ “топли” съоръжения поддържани с ограничено подкрепящо присъствие на САЩ и с предварително разположена екипировка. В тях няма да бъдат разположени постоянни части, а на ротационен принцип. Те също така ще бъдат фокус на регионални и двустранни обучения (примери за това са Сембаванг (Сингапур), Сото Кано (Хондурас));
Места за сътрудничество в областта на сигурността  (Cooperative§ Security Location) – представляват съоръжения с незначително или никакво присъствие на ВС на САЩ. Те ще бъдат поддържани с договор за периодични услуги  или подкрепа от приемащата държава. Те ще предоставят случаен достъп и ще бъдат център за действия в областта на военното сътрудничество (пример за това са Дакар (Сенегал), където ВВС е сключило договор за кацане при необходимост, логистика и зареждане).
Постоянните бази са свързани с необходимостта от поддържане на постоянен контингент от ресурси или от възможности за незабавна поддръжка. Постоянни ще бъдат също бази с цел използване на местни полигони за бойна подготовка – например такива в България могат да бъдат полигоните Корен и Шабла. На Корен по стандартите на НАТО и САЩ може да се тренира формирование до “батальонна тактическа група”, т.е. до 1000 души. Районът на северното крайбрежие е подходящо за съоръжения на военновъздушните сили. За такива цели от сили на САЩ вече беше използван полигона “Дравско” в Полша.
Временните бази са тези от типа на използването на Сарафово и румънската военновъздушна база “Михайл Когалничеану” край Констанца по време на кампанията срещу Ал Кайда в Афганистан. Така временна база за тренировка беше създадена в Грузия във връзка с необходимостта от бързи мерки за борба с изтеглящите се от Афганистан през Грузия към Чечня бойци на терористите. Използването им се дели на подготовка, активно използване и закриване с обща продължителност около една година.
Оперативното базиране се използва целите на отделен етап от дадена операция и има продължителност до няколко месеца. Примери за оперативно базиране на елементи има от времето на операцията на НАТО в Косово и на САЩ в Афганистан и Ирак.
Освен тези бойни бази в пакета от възможности влизат и различни складове, медицински, възстановителни и транзитно-транспортни съоръжения и възможности, използване на цивилни пътища, летищни, гарови и портови съоръжения и услуги.
Временните бази от посочените по-горе два типа /изнесени оперативни места и места за сътрудничество по проблеми на сигурността/  ще бъдат използвани за подкрепа на оперативните планове, за реакция при необходимост, осигуряване на глобална мобилност, обучения, осигуряване на стабилност на военния театър, подпомагане войната срещу тероризма. Временните  бази ще имат продължителност на живот между 1-3 години, докато средносрочните -  около 3-10 години. Услугите, които тези бази ще трябва да оказват, са  предварително разположено оборудване, медицинска помощ, обучение, услуги касаещи морала на войниците, приемливи стандарти за живот, локална полиция, специални защитни мерки. При тяхното прогнозиране се взема под внимание и пригаждането към местните цени , помощта от приемащата държава, съществуващи вече съоръжения.
3. Икономически аспекти на изграждането на новия тип бази
Въпросът за икономическата страна на базирането на войски на чужда територия е предмет на особено внимание особено след 80-те години на миналия век. В едно изследване на Дерек Брадън, публикувано в “Наръчник по икономика на отбраната” (Derek Braddon The Regional Impact of Defense Expenditure, "Handbook of Defense Economics") през този период войските на НАТО и техните семейства, разположени в Западна Германия – общо 400 000 души – са направили 10 милиарда долара разходи. Повече от 230 000 души са си изкарвали хляба – пряко или индиректно – работейки в или за базите (за сравнение приблизително същия брой съветски войски в ГДР е донесъл около 1% от брутния вътрешен продукт на тази страна).
На това равнище на анализ показател за социално-икономическия ефект от базите може да бъде броя на наемания персонал от местни хора. Например, във военно-морската база на САЩ в Гърция (залива Сауда) при 501 военнослужещи и 68 цивилни американски персонал местните са 111 души. В базата на ВВС в Инджирлик, Турция местните са 137 от 1509 персонал (процентът е по-нисък поради изискванията за специфична квалификация).
В този момент детайлни икономически разчети  не могат да бъдат напълно достоверни, главно поради променената ситуация, новия модел на базиране и значението на въпроса за НАТО и особено за САЩ. Тази важност вероятно ще доведе до готовност да се заплаща по-високи наеми и такси (потвърждение за тази тенденция бяха преговорите между САЩ и Турция за временно разполагане на американски войски преди операцията срещу Ирак). Определена ориентация представлява опита на България от времето на кампанията на НАТО срещу Сърбия и до днешно време.
Тенденциите в това отношение могат да се проследят в периода между операцията в Косово и Ирак. Така например, по време на кризата в Косово НАТО и по-късно KFOR изразходваха по над 40 милиона долара за покупки от държави в региона на Балканите. Това е относително нисък разход в сравнение с общата цена на кампанията от около 34 милиарда долара, но е значителна инвестиция в икономиките на местните държави. В последващите операции на САЩ и съюзниците им срещу Ал Кайда в Афаганистан разходите за базиране на чужда територия значително се увеличават. В Узбекистан - ключова държава в близост до Афганистан – САЩ са платили над 160 милиона долара за използването от 1 500 души на военновъздушната база Хан-абад. По данни на сп. “Икономист" в Киргизстан са закупени горива, строителни материали, храни и хотелски съоръжения за най-малко 16 милиона долара. С тях е бил обслужван контингент от 1 900 добре платени чуждестранни военнослужещи, които допълнително са правили разходи в страната. При това руската агенция РИА и интернет базираната “Stratfor” твърдят, че Киргизстан и Азербайджан са договаряли американските бази преди 11 септември 2001 г. именно поради очакваните икономически придобивки. Ситуацията обаче коренно се променя след кампанията в Ирак през 2003 г. Готовността на САЩ да изразходват по над 1 милиард долара на ден за военни цели промени значително параметрите на базирането на американски войски в чужбина. Само за първото тримечие на 2004  година администрацията изразходва 19 милиарда за операции извън територията на страната и 3.5 милиарда за "икономическа помощ, военно оборудване и бойна подготовка на държавите, поддържащи САЩ". През първата половина на годината 121 милиона долара са били предоставени на други държави, “заради помощта им в борбата срещу тероризма", 4 милиона за "техническа помощ на финансовите министрества на други правителства, за да прекъснат каналите за финансиране на терористи".
За икономическите ползи от изграждането на военни бази на територията на други държави може да се съди и от ефектите , които има  процесът на затваряне на чуждестранни военни бази,изградени по времето на «студената война». Когато САЩ трябваше да затворят някои от базите си на японския остров Окинава правителството беше принудено да похарчи няколко милиарда долара за инвестиции в местната икономика, за да компенсира загубите за бизнеса. На Филипините при затварянето на военновъздушната база “Кларк” от състава на военноморската база в залива Субик през 1992 г. загубите за бюджета от непостъпили наеми и такси не само са били в милиарди, а и разходите за отбрана е трябвало да се увличат с 6.5 милиарда долара за пет години.
Очевидно “предното базиране” на войски и съоръжения струва много пари. Факт е, че по-голямата част от тях държави като САЩ изразходват у дома или използвайки национални контрактори. Въпреки това плащанията на територията на страната домакин са достатъчно значителни, за да предизвикат подобрение в икономическата ситуация, особено на локално равнище. Това е особено вярно в случаи, когато разполагането на войски пряко или косвено е свързано с конкретни американски икономически интереси, като петрол, например (какъвто е случая със страните около Каспийско море). Така след войната в Персийския залив от 1991 г. САЩ оставиха значително количество войски (освен това останаха войски на Великобритания и няколко самолета на Франция) в Саудитска арабия, Кувейт и арабските емирства не само за да контролират Саддам Хюсейн, а и да контролират нефтените полета и да поддържат прозападната ориентация на петролните монархии, въпреки че внасят под 5% от петрола си от този район (големият експрорт е към Европа и Япония).
Изчисления представени от Департамента по отбрана показват, че изграждането на изнесено оперативно място (тип Stryker) ще струва около 236 млн. долара (земята не са калкулира), а годишната издръжка ще бъде около  6,6 млн. долара. Услугите, които ще се предоставят на тези места ще възлизат на около 10 млн. долара  годишно. Практически обаче всички тези разходи могат да не бъдат в полза на приемащата държава, ако това не е уредно по време на преговорите.  От своя страна Комисията по презморските бази приема, че изграждането на нови бази ще струва 350 долара на кв.м., а поддръжката до 4 долара. Според GAO изграждането на трите бази в източна Европа ще струва 750 млн. долара, а подържането им 150 млн. на година.
Табл. 3                                Алтернатива Стойност на базите
1C Три бойни бригади в Източна Европа 2 млрд. долара
1B Ротационни бригади от Германия към Източна Европа 750 млн.+150 млн./година
2A Ротация на части от бази в САЩ към Източна Европа 1 млрд.
2B Преместване на една бригада в Източна Европа 750 млн.
3B Основно базиране изцяло в САЩ и екипировка в Източна Европа 500 млн.

Бъдещото разполагане на ВС на САЩ в Европа ще се характеризира с по-леки, способни за бързо разполагане сили като бригади “Stryker” и въздушнопреносими части (airborne forces), въпреки че Конгресът е на мнение, че запазването на една тежко въоръжена дивизия в Европа е необходимост . Те ще бъдат разположени в съществуващите съоръжения за обучения (Графенвьор (Германия)) в комбинация с инфраструктура, позволяваща високо-капацитетна мобилност (Рамщайн (Германия)). По време на изслушванията на Комисията за презморските бази, относно разполагането на войски по периферията на Европа (България и Румъния) се очертават мнението, че по периферията е изгодно използването на бази за съвместни учения поради занижените стандарти в тези страни.
Създаването на експедиционни корпуси и такива за бързо реагиране са свързани с преструктурирането на базите на ВС на САЩ на територията им (в сравнение армията е намалила своето постоянно присъствие в презморски бази от 31% през Студената война до 21%, ВМС е разположило 33% в презморски бази, докато 20% са на път от бази в САЩ, ВВС разполагат с една трета по-малко бази).  Вътрешното преструктуриране отнема приблизително три четвърти от бюджета предвиден за преструктуриране на базите (около 4 млрд. долара годишно). През октомври 2005 година Конгресът одобри т.нар. BRAC доклад, с което потвърди разчетите на Департамента за отбрана за преструктуриране разполагането на ВС на САЩ. Затворените 21  основни бази би трябвало да доведат до освобождаване на средства и преустройството на военните бази в САЩ за да приемат  ВС, които ще бъдат изтеглени от презморските бази .
Нетните промени през следващите години ще бъдат както следва: 70 000 военнослужещи ще се завърнат на територията на САЩ, заедно с 100 000 членове на семействата им и цивилни служители. Базите ще бъдат намалени с 35% от сегашните 850 до 550. В Европа ще бъдат затворени 219 от 589 наскоро създадени бази. Ще бъдат създадени множество малки бази за достъп до зони като Армения, Азербайджан, Грузия и Каспийско море. Следните редукции в числеността на ВС са предвидени: ВВС – от 29100 до 27500, ВМС от 13800 до 11000, Армията от 62000 до 24000. В Европа ще бъдат вложени инвестиционни разходи на стойност 4 млрд. долара, и около 5 млрд. за жизнения цикъл на базите. За Българи и Румъния се предвижда установяването на ротационна бойна бригада, източно европейски сили (разположени в Германия) и екипировка за 4 батальона. Това дава предимство за 3 дневно разполагане на източно европейския батальон в Кавказ, за разлика от 15 дни от Германия, който пак трябва да се извърши посредством пристанища на Черно море. Прави впечатление, че Румъния и България са взаимозаменяеми от експедиционна гледна точка. 
Табл. 4                        Дестинация
База/дни Нигерия Азербайджан Уганда Джибути
Стари бази
Диего Гарсия 19 23 20 12
Германия 20 24 32 21
Нови бази
България 20 17 26 15
Полша 21 24 32 22
Румъния 20 17 26 15

При оценяването на икономическите ползи от приемането на ВС на САЩ на територията на определена държава трябва да се отчете икономическия модел използван от Департамента по отбрана и Конгреса за оценка на икономическия ефект от изграждането, използването напускането и връщането на базите. Т.е. необходима е средносрочна оценка на тези ползи. Следните фактори се използват от GAO :
Споделяне на разходите от приемащата държава - директно или§ индиректно. Директните плащания означават директни плащания свързани с  обновяването и изграждането на съоръженията. Индиректните са непарична подкрепа като земя и съоръжения предоставени без заплащане, споделяне на разноски като администрация, планиране,  дизайн и общи разноски за строеж, поддържане, поправка на съществуващи или нови съоръжения, освобождаване от данъци или други облекчения и заплащане на работната сила от приемащата държава;
Връщане на имуществото на приемаща държава и получаване на остатъчната§ стойност от върнатото имущество. Т.напр. Р. Корея продава върнатото имущество за да осигури финансиране по своята част то споделянето на разноските. Необходимо е да се отбележи, че, тъй като ВС на САЩ често не включват разноските на приемащата държава за преобразуване на оставените съоръжения за цивилна употреба, те трябва да се изискат от приемащата държава;
Мерки за възстановяване на околната среда;§
Използването на допълнителни средства на САЩ за бъдещи промени в инфраструктурата.§
Преструктурирането на ВС на САЩ предвидено в Глобалното бъдеще и изводи за базирането на САЩ ще струва според Департамента по отбрана  между 9 и 12 млрд. долара за фискалния период 2006-2011. Изчисленията на комисията за презморските бази към Конгреса обаче показват стойност приблизително 20 млрд. долара. Нарастването е породено както от увеличаване на стойността на използваните съоръжения в съответните места (Окинава и Сингапур) или разполагането на съоръжения в периферията на “арката на нестабилността”  и заплащане за достъп до съоръжения (постоянното присъствие на ВС на САЩ в Джибути струва допълнителни 150 млн. долара). Договорът с Узбекистан предвиждаше например приблизително 150 млн. долара за използването на ВВС базата. В смисъла на новите бази трябва да отчетем, че част от плащанията за използването на базите са част от пакета свързан с оказваната помощ на развиващите се държави (foreign assistance). За 2002 година приходите от гориво, пясък, храни и легла в Киргизстан е бил 16 млн. долара.
Различен е случаят, когато ВС на САЩ използват бази на територията на свои съюзници. Както бе отбелязано, присъствието на ВС на САЩ се разглежда като съвместно управление на възможности и ресурси, насочени към отразяване на общи заплахи. В този случай Департамента по отбрана използва сложна таблица от  компоненти, с тенденция да се разширява и усложнява в зависимост от моментните задачи на ВС на САЩ, в която подкрепата на съюзниците за презморските бази е неизменна част.



Табл. 5                                                                      година
критерии 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997 1995
Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Разходи за отбрана Агрегирани ресурси за отбрана
Многонационални мирни операции Многонационални мирни операции Многонационални мирни операции Многонационални военни дейности Многонационални военни дейности Многонационални военни дейности Многонационални военни дейности Кризисен мениджмънт и мирни операции
Мобилни части/ логистични сили Сили за бързо реагиране Многонационална сили за реагиране - - - - -
Бойни сили Активен военен персонал Активен военен персонал Военен персонал Военен персонал Военен персонал - -
- Военни сили Военни сили Военни сили Военни сили Военни сили - Военни сили за отбрана
НАТО разходи за модернизация НАТО разходи за модернизация НАТО разходи за модернизация - - - - -
Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Споделяне на разходите Подкрепа от приемащата държава
Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Външна помощ Икономическа и финансова помощ
Принос в борбата с тероризма - - - - - - -





Подкрепата, разделена на две части: директна (през 2004 година от Корея са поискани 174 млн., а от Германия 284 млн. долара за нови съоръжения) и индиректна, показва, че приблизително 50% от всички разходи на ВС на САЩ за поддържането на тези бази  се покриват от подкрепата на държавите, като безспорен лидер в това отношение е Япония и арабските държави (вж. табл. 9 за споделяне на разходите по държави). Средната подкрепа на държавите от НАТО е  22%, но за разлика от Япония, тези държави компенсират с участие в останалите компоненти, изграждаща отбранителната система на съюзническите отношения.





Табл. 6
% офсет на разходите на ВС на САЩ  да презморски бази по години
1996 1997 1998 1999 2000 2001
държава Япония 78 76 76 79 79 75
Катар - - 65 43 47 40
Норвегия 25 30 60
Италия 49 65 60 37 37 34
С. Арабия 37 88 58 68 80 54
Испания 47 47 45 - - 55
Гърция 33 34 42 - - -
Р. Корея 24 40 41 35 42 39
Люксембург - - 40 - - -
Турция - - 26 - - -
Белгия - - 24 - - -
Германия 27 26 22 27 21 21
Кувейт - - - 50 47 51
Оман - - - - 40 79
НАТО - - - 22 22 -





Две други измерения са свързани с офсета на разходите на ВС на САЩ. От една страна, както показва примера в Германия,  част от остатъчната стойност на базите се преизчислява като възлагане на поръчки на фирми от САЩ. От друга страна присъствието на ВС на САЩ е свързано и със закупуването на оръжейна продукция. Департаментът по отбрана е орторизиран да извършва дейности, целящи подпомагане износа на продукция на военната индустрия  на САЩ.










Табл. 7 Експорт на военна продукция Данни за бази на ВС на САЩ
2002 2001 стойност акри
държави Антигуа и Барбадос 2,000 362,000 97.60 263
Австралия 159,186,000 266,945,000 323.90 18,099
Бахами 13,000 23,000 314.90 539
Бахрейн 84,369,000 343,586,000 330.10 91
Белгия 68,787,000 173,372,000 605.90 1122.00
Канада 95,933,000 128,054,000 0.00 144
Колумбия 30,138,000 229,051,000 17.00 12
Дания 23,181,000 112,818,000 101.00 0
Египет 1,977,325,000 867,639,000 48.50 3
Франция 219,699,000 149,384,000 84.40 0
Габон 8,000 280,000 39306.10 168.72
Гърция 464,711,000 452,086,000 204.90 101
Гренландия 0 0 2781.20 234022.00
Хонг-Конг 384,000 783,000 8.50 0
Исландия 0 1,000 2941.20 21244
Индия 38,000 0 11.30 0
Италия 107,358,000 107,691,000 4864.30 5580
Япония 527,180,000 561,024,000 38076.20 127378
Кения 810,000 2,265,000 33.70 0
Р. Корея 571,958,000 751,043,000 12183.20 59979
Кувейт 132,796,000 567,410,000 2.30 0
Люксембург 2,421,000 1,152,000 305.60 214
Холандия 246,461,000 418,017,000 546.50 26
Н. Зеландия 32,217,000 19,988,000 0.00 12
Норвегия 89,652,000 194,317,000 8.20 0
Оман 1,611,000 3,976,000 68.90 9000
Перу 304,000 858,000 17.60 6
Португалия 29,220,000 43,635,000 1244.20 1445.00
Сингапур 426,398,000 248,735,000 148.40 0
Испания 179,288,000 272,970,000 2038.00 8773
Турция 299,617,000 494,413,000 1327.20 3517
Великобритания 270,409,000 369,671,000 5187.40 7904
Венецуела 18,326,000 22,649,000 2.60 3
Страни членки на НАТО

Последният елемент от офсета е политиката на възстановяване на щетите нанесени върху околното среда вследствие на използването на презморските бази се основава на три основни компонента: правилата на Департамента по отбрана, законите на САЩ действащи и за презморските инсталациите и двустранните споразумения с приемащата страна. Водещ вътрешен документ за Департамента по отбраната е инструкция 4715.5/1996, регулираща управлението на съответствието на околната среда на презморските инсталации .  От  управлението са изключени  са инсталации, които потенциално не засягат околната среда, операции на флота, ВВС, военни операции, разполагане свързвано с обучения и използват на временна основа. Там където инструкцията е приложима, Департаментът по отбрана е запазил гъвкавост относно правилата, които трябва да се прилагат. Оценката на приложимите стандарти (Final Governing Standards) се възлага на съответния изпълнителен служител по околната среда.
Служителят идентифицира националните стандарти и съответни международни режими, действащи в приемащата държава, включително и тяхната реална приложимост от правителството и частния сектор. При липса на специални уговорки в споразумението между САЩ и приемаща държава, служителят обикновено прилага стандарта, създаващ по-голяма защита.  В случай, че се касае за цялостен режим, служителят го сравнява с Ръководството за презморска околна среда и обикновено избира, създаващия по-голяма защита.  Във вторият основен документ е ревизираното през 2000 година Ръководството за презморска околна среда се стеснява обхвата на инструкцията, като се изключват инсталациите, които се наемат и използват съвместно.  Той също така задава основи стандарти, които трябва да бъдат спазвани. 
В инструкция 4715.8/1996, регулираща възстановяването на околната среда в презморските територии, вследствие на замърсяване на околната среда, включващо инсталации, които трябва да се върнат или са върнати  на приемащата държава и дейности, включително и обучения, на Департамента по отбраната. В тази инструкцията също така се определя необходимостта да се търси принос, включително непаричен,  от приемаща държава, както и да се използва инструмента на офсет – разходи на приемащата държава за възстановяване срещу остатъчната стойност от капиталовите подобрения извършени от Департамента по отбраната. Оценката доколко замърсяването представлява позната неизбежна и съществена заплаха  и обхвата на възстановяването се определя от съответния командващ на компонента  в консултации с агента и медицинските власти. Департаментът отбелязва, че решението за провеждане на възстановяващи операции е политическо и зависи най-вече от необходимостта от бъдещ достъп до бази в приемащата страна.
Ако замърсяването е такава заплаха Департаментът по отбрана поема изцяло възстановяването до тавана определен от неговата политика. Ако приемащата държава има по-високи изисквания, тя поема разликата или приема разликата като част от офсет стойността на остатъчната стойност. Ако замърсяването е причинено на трети страни и е такава заплаха Департамента по отбраната поема възстановяването (прочистването). Ако обаче не представлява такава заплаха Департаментът може да проведе възстановяването до 75% от стойността му или да се позове на частта от споразумението за разполагане, касаеща искове на трети страни.
Съществуват само два закона на САЩ, които се прилагат екстериториално и създават определени задължения на ВС на САЩ. Те засягат съдържанието на азбест при строежите на училища и  запазване на историческото наследство. По силата на постановление  12114 агенциите на САЩ са задължени да извършват изследване на въздействието върху околната среда.
Двустранните спогодби, регулиращи присъствието на ВС на САЩ в презморски бази, рядко регулират проблема свързан с околната среда. Те се адресират намаляване на остатъчна стойност равно на стойността на възстановяване на щетите или предвиждат връщане на съоръженията в тяхното първоначално състояние. Вследствие на тази политика между 1994-1998 година ВС на САЩ са изразходвали около 102 млн. долара за възстановяване на щети на околната среда в презморските бази, докато само през 1998 година на територията на САЩ стойността на разходите е 2,13 млрд. долара. Не по-различно е съотношението през останалите бюджетни години.

Табл. 8 бюджетна година
99 2000 2001 2002
Общо 2.1 млрд. 2.05 млрд. 2 млрд. 2 млрд.
Презморски бази 178.263 млн. 203.321 млн. 221.131 млн. 223.672 млн.



Табл.9
критерии Разходи на приемащите държави на година  като споделяне на разходите за присъствието на ВС на САЩ на тяхна територия
1996 1997 1998 1999 2000 2001
военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа военен персонал директна подкрепа недиректна подкрепа
държава ЕВРОПА
Белгия 1646 0 49.7 1624 0 58.43 1624 0 58.43 1642 0 57.24 1574 0 49.21 1154 0.17 54.35
Канада 208 - - 164 - - 164 - - 155 - - 161 - - 165 - -
Чехия 14 - - 14 - - 15 - -
Дания 38 0.02 0.05 38 0.02 0.06 38 0.02 0.06 31 17.64 0.05 25 0.01 0.05 28 0.02 0.05
Франция 73 - - 65 - - 65 - - 73 - - 65 - - 70 - -
Германия 48878 55.98 1247 68280 23.29 933.68 68820 23.29 933.68 68196 33.59 1344.13 70126 88.85 1122.46 71434 8.21 853.45
Гърция 507 0.08 15.4 431 0.01 18.95 431 0.01 18.95 437 0 23.48 696 0.05 19.42 526 0.47 17.27
Унгария 424 0 5.73 373 0 4.23 26 0 2.4
Италия 12401 0.6 527.9 10508 0 1113.83 10508 0 1113.83 11668 0 532.64 11348 8.3 355.9 118543 2.9 321.13
Люксембург 9 0 0 9 0 15 9 0 15 7 0 16.71 6 0 15.76 10 1.11 18.72
Холандия 747 0.02 3.12 695 0 3 695 0 3 680 0 0 673 0 0 696 - -
Норвегия 104 0.88 0 91 4.86 0 91 4.86 0 96 5.05 0 77 6.2 0 187 10.31 0
Полша 24 - - 20 - -
Португалия 1075 0 1.15 1024 0 4.1 1024 0 4.1 1010 0 4.15 994 0.05 0.87 992 1.71 2.39
Испания 2746 1.15 121.7 2131 0.09 101.85 2131 0.09 101.85 2136 0.52 115.1 1945 0.17 115.14 1778 0 119.58
Турция 2922 7.85 16.4 2422 0.12 23.72 2422 0.12 23.72 2216 0.16 34.29 2059 0.13 4.58 2170 0 13.55
Великобритания 11662 - - 11166 1.3 126.23 11166 1.3 126.23 11299 4.52 80.92 11170 5.14 127.77 11361 20.06 113.84
АЗИЯ
Япония 42962 3607 978 40589 2881 1132.1 40589 2881.26 1132.1 40244 3957.19 1223.85 40025 3877.29 1125.9 39691 3456.63 1158.22
РКорея 36539 306.7 - 36956 349.1 402.21 36956 349.1 402.21 36130 324.65 397.19 36171 432.9 363.38 37972 420.33 324.65
АРАБСКИ П-ОВ
Бахрейн 598 2.07 0 936 1.7 1.23 936 1.7 1.23 1308 1.25 0.15 1433 0.95 20.07 1280 2 20.18
Кувейт 5531 67.18 4.95 5274 171.1 4.9 5274 171.05 4.9 3582 172.09 4.9 4527 245.24 0 4300 239.08 8.55
Оман 30 0.05 11.82 703 0 44.94 703 0 44.94 158 0 34.91 199 0 18.52 560 0 29.74
Катар 43 0 - 36 0 11 36 0 11 39 0 11 53 0 11 72 0 17.59
С. Арабия 1587 - - 5737 1.79 90.22 5737 1.79 90.22 4861 2.16 78.29 5176 2.34 60.69 4802 4.76 68.9
ОАИ 23 0.05 10.79 387 0.06 10.38 369 0.06 14.62 425 0.07 13.21 207 0.08 74.01




ІІ. ДВУСТРАННИ И МНОГОСТРАННИ ДОГОВОРЕНОСТИ, КАСАЕЩИ ПРАВНИЯ РЕЖИМ НА ВОЕННИТЕ БАЗИ НА САЩ  В ЧУЖБИНА.




          1. Многостранни договорености

СТАТУТ НА ВОЙСКИТЕ НА САЩ В СТРАНИТЕ ОТ НАТО

Правна уредба

• Многостранно споразумение, Лондон, 23 август 1953 г. (Лондонско споразумение)


Източници



Легални определения 















Правен статут на чуждите сили

























Задължения на членовете на чуждите сили





Право за носене на оръжие


Юрисдикция









Икономически отношения










Пребиваване








Условия на труд







Ползване на услуги




Данъчно облагане



























сила – военен персонал, намиращ се на земя, море или въздух на чужда територия в рамките на Пакта във връзка с техните основни задължения;

цивилен компонент – включва всички цивилни лица, които придружават американските сили и могат да бъдат назначавани във войските;

несамостоятелни лица – включват членовете на семействата на американските военни;

изпращаща страна – договорна страна, която изпраща своите войски на чужда територия (САЩ);

приемна страна – договорна страна, на чиято територия се разполагат чуждите войски на Пакта.

Чуждите сили и техните семейства са длъжни да спазват законите на приемната страна.
           
Членовете на чуждите сили имат право да не бъдат проверявани на влизане или излизане от приемната страна, но не могат да станат граждани на тази страна.

Членовете на цивилния компонент, както и семействата на силите трябва да бъдат определени като такива в паспортите си.

В случай, че член на чуждите сили напусне своята длъжност без да е напуснал приемната страна, властите на изпращащата страна са длъжни да уведомят властите на членката, в която са разположени техните войски.

В случай, че приемната страна желае освобождаването от длъжност на член от чуждите сили, изпращащата страна е длъжна да го приеме.   


Приемната страна зачита документите за шофьорски умения на членовете на чуждите сили за валидни на нейна територия, без да ги задължава да се явяват на изпити.

Членовете на чуждите сили са длъжни да носят униформа. 

Превозните средства на силите и на цивилния компонент трябва да бъдат означени освен с регистрационен номер, и с определящ националността стикер.

Членовете на силите имат право да носят оръжие, в случай, че са оторизирани за това от преките си началници. 

Военните власти на изпращащата страна запазват властта си да съдят и наказват провинилите се членове на чуждата сила съгласно законите на тази страна.

Властите на приемната страна имат властта да съдят и наказват провинилите се членове на чуждата сила, както и членове на техните семейства, ако те са престъпили законите на тази страна в рамките на нейната територия.               

Членовете на чуждите сили имат право да купуват местни продукти и да ползват услуги на същите цени, както и местните жители.

Продуктите, които се използват от чуждите сили, се закупуват от техните власти от места, от които ги закупуват и войските на приемната страна. За да се предотврати всякакъв неблагоприятен ефект върху икономиката на приемната страна, компетентните власти на тази страна трябва да следят продажбата на продукти, които са забранени.

Приемната страна е отговорна да осигури място за пребиваване на цивилния компонент и за семействата на чуждите сили, в съответствие с разпоредбите и пазарните наемни цени на страната.

Законите на приемната страна са валидни при договаряне на начина и местата на пребиваване на горепосочените лица. 

Местните работни условия трябва да се зачитат по същия начин от чуждите сили, така както от местното население.

Условията на заетост и заплащане, допълнително осигуряване и защита на работещите се регулират от законите на приемната страна.

Когато чуждите сили или цивилният компонент не разполага с медицински или зъболекарски услуги, те имат право да ползват такава грижа на местно ниво, включително и хоспитализация на същите цени, на които се ползват от войските на приемната страна.

Нито членовете на чуждите сили, нито цивилният компонент или техните семейства са освободени от задължението да плащат данъци и такси за закупени от тях продукти или услуги, които са обложени от приемната страна.

Такси, които се заплащат единствено от граждани на приемната страна, не се заплащат от временно пребиваващите чужди сили, цивилен компонент или техните семейства.

В случай, че член на чуждите сили, цивилен компонент или техните семейства се занимава с частен бизнес в приемната страна, който не е свързан с основната му цел за пребиваване в тази страна, той/тя заплаща всички данъци, валидни и за постоянно пребиваващите лица в тази страна.

За превозните средства на чуждите сили не се заплащат данъци и такси, които важат за превозните средства на местното население.

Чуждите сили имат право да внасят без мито стоки и продукти, които се използват единствено и само за нуждите на войските. Всякакви други стоки и продукти, които не са за ползване единствено и само от чуждите сили, се обмитяват при внасяне в приемната страна

Стоки или продукти, внесени без наложено мито в приемната страна, могат да бъдат изнесени свободно извън границите на тази страна, като в същото време трябва да се спазват законите на трета страна (ако има внос в  такава).


2. ДВУСТРАННИ ДОГОВОРЕНОСТИ






ИТАЛИЯ
Правна уредба

• Меморандум за сътрудничество между Министерство на отбраната на Република Италия и Департамента за отбрана на САЩ относно използването на бази/инфраструктура от американските сили на територията на Италия


Източници



Общи положения













Решаване на спорове


Модел на техническа уредба






Действие на Меморандума




Използване на базите











Управление на базите















Задължение за взаимно информиране









Решаване на спорове



Увеличаване на персонала



Статут на италианския командир






Статут на персонала на базите





Инфраструктура на базите













Разходи и отговорности по поддръжката на базите








Финансиране на базите



Разпределяне на разходите

















Обществени и административни услуги















Въздушен и наземен транспорт




Движима и недвижима собственост






Процедури при прекратяване използването на бази и инфраструктура

източник лекция на  Проф. д-р Христо Василев Георгиев : http://www.nbu.bg/index.php?l=3404