Система за управление на човешките ресурси.

Управлението на човешките ресурси е основна функция на управлението на организацията. УЧР може да бъде дефинирано като стратегически и последователен подход за управлението на най-ценния капитал на организацията – хората, работещи там, които индивидуално или колективно допринасят за постигането на нейните цели, свързани с конкурентни предимства на пазара. За да работи ефективно всяка организация се нуждае от ресурси, сред които спадат и нейнит служители и работници. Умелото им управление обаче изисква сбор от компетентности, водещи до ефективното извършване на процесите по набиране и подбор, мотивация, оценяване, възнаграждения, обучение. Тези компетентности са същността на философията на УЧР. Основни функции на системата за УЧР:-Анализ на състоянието на персонала – анализът се извършва от гледна точка на количеството и качеството на сътрудниците и служи за вземане на решения относно бъдещи промени в състава на персонала.-Определяне на потребностите от персонал – извършва се след анализ на състоянието, диференцирано за различни периоди, квалификационни групи и работни места.

-Набиране на персонал – цели привличане, чрез вътрешен или външен пазар на труда, на работници за свободните работни места.-Развитие на персонала – включва обучение на кадрите.-Освобождаване на персонал – при количествен и качествен превес на наличността от персонал в сравнение с потребностите.-Използване на персонала – включва изграждане на работното място, работното врема, разполагане на работниците на съществуващите работни места.-Разходи за персонал- област интегрираща различните полета на управлението на персонала, свързана с наличния му състав и бъдещита промени.

-Информация- трябва да бъде пълна и точна за хората, работещи в предприятието и за работните места в него.

Има два вида управление на човешките ресурси в организацията. Те са стратегическо и оперативно управление на човешките ресурси. За разграничаване на стратегическото от оперативното управление на човешките ресурси се използват два критерия: равнището, на което се вземат решенията за управление на заетите в трудовия процес и периода, за който се вземат решенията. Приема се, че стратегическото управление на човешките ресурси се осъществява от високостоящите ръководители на организацията, подпомагани от специалистите по управление на

човешките ресурси, а оперативното управление на човешките ресурси се свързва с функциониране на линейните ръководители в организацията. Управлението на човешките ресурси в дългосрочен план се възприема като стратегическо управление, управлението на човешките ресурси в краткосрочен и средносрочен план – като оперативно управление. Стратегическото и оперативното управление на човешките ресурси имат специфични функции, характеризиращи тяхното съдържание. Според степента на централизация, възприета при управлението на човешките ресурси в рамките на организацията съществуват: организации със силен централен отдел по управление на човешките ресурси; организация с относително малък отдел по управление на човешките ресурси; организации без централен отдел по управление на човешките ресурси. В зависимост от избраната организационна структура, отделът по управление на човешките ресурси обхваща персонал, който се характеризира със специфична роля, определен кръг трудови задачи и задължения и подходяща квалификация за тяхното успешно изпълнение. Елементите в системата за управление на човешките ресурси са всички дейности, които трябва да се осъществяват в нейните рамки: анализ и проектиране на длъжностите; планиране, подбор, обучение и оценяване на персонала; заплащане на труда; осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд; усъвършенстване на трудовите отношения. Отделните елементи на системата за управление функционират в тясна взаимна връзка. Пропуските и грешките, допуснати при всеки един от тях, се отразявт върху останалите и понижават ефективността на системата. Елементите в системата управление на човешките ресурси съществуват и се осъществяват в определена външна и вътрешна среда, която чрез своите специфични фактори и условия влияе върху състоянието и тенденциите в развитието им.