Недействителните сделки са
Недействителните сделки са
Нищожни |
Унищожаеми |
Абсолютно, начално недействителни |
Относително недействителни, оспорими |
Юридическа нула НЕ ПОРАЖДАТ ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ |
ПОРАЖДАТ ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ, т.е. до унищожаването си не се различават от действителните правни сделки |
Нищожността настъпва извънсъдебно, т.е. не е необходимо нейното съдебно постановяване. Това не изключва възможността при спор да се предяви установителен иск за обявяване на недействителността, който не се погасява по давност. Съдът следва да следи служебно за нищожността |
Унищожаването може да стане САМО по съдебен ред чрез предявяване на конститутивен иск или възражение. Исковете за унищожаване на сделката се погасяват с 3 годишна давност, но ако правото на унищожаване се упражнява чрез възражение, то може дасе предяви в давностния срок за търсене на изпълнение и да се противопостави на другата страна и след изтичане на 3 годишния срок. Съдът не може да прилага служебно унищожаемостта. |
Не могат да се заздравяват, санират, валидират, това става САМО по изключение и то при: - Приемане на специален/валидизационен/закон, който може да предвиди саниране на нищожните сделки за в бъдеще или с обратно действие; Изрично посочване от закона на определени ваидиащи, трансформиращи ЮФ – чл 42.ЗЗД Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата стра на, ако тя е била добросъвестна. - Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора - В тези случаи сделките са нищожни, но с настъпване на определен от закона факт те се валидират автоматично и с обратно действие – считат се за действителни от момента на сключването им – ВИСЯЩА НЕДЕЙСТВИТЕНОСТ |
МОЖЕ да се санира чрез потвърждаването й от страната, която има потестативно право на унищожаване. По особен ред могат да се потвърждават сделки, унищожаеми поради крайна нужда – чрез отстраняване на ощетяването на другата страна. На практика до валидиране се стига и при пропускане на давностния срок за унищожаване. Чл. 33 ал. 1 изр. Посл.
Унищожаването на сделката има обратно действие, тъй като след влизане в сила на съдебното решение унищожеината сделка се приравнява по правни последици на нищожна сделка. / чл. 34 / Унищожаването на сделка, сключена при крайна нужда и явно неизгодни условия, може да има действие за в бъдеще. /чл. 33 ал.1 изр.две:Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. И...правната възможност за саниране: Унищожение не се допуска ако другата страна предложи да отстрани ощетяването /чл.33 ал.1 изр. Посл/
Чл. 35 ал. 3 Дговор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава /per argumentum a contrario/ действа правната възможност на чл. 33 ал.1 изр. Посл./ и ....се връщаме по веригата обратно и е добре да разсъдим по този въпрос – ако можемJ |
На нищожна сделка може да се позове всеки заинтересуван/кредитор, наследник, данъчен орган/ |
Унищожаване може да иска не всеки заинтересуван, а само страната, чиято воля е опорочена |
Нормативният режим на нищожността в сравнително по-голяма степен отчита публичния интерес |
Норматимният режим на унищожаемостта в сравнително по-голяма степен отчита частния интерес |
Според количествения си обхват недействителността може да бъде:
Пълна |
Частична |
Когато недостатъкът засяга целият ФС на сделката, всички лица, които участват като една страна по сделката или отделни нейни уговорки/клаузи/, които нямат самостоятелно значение Възможно е също отделна част/уговорка, реквизит/ на сделката да има самостоятелно значение, но по преценка на законодателя нейния недостатък да опорочава цялата сделка /напр. Уговорката за изкупуване при договора за продажба/ |
Когато недостатъкът засяга само отделни елементи от ФС на сделката Има в три случая: 1. Когато недействителните клаузи/реквизити/ по право са заместени от императивни правни норми;/в този случай недействителността се премахва и сделката – попълва, като на мястото на тази част се включва съответното законово право/ 2. Когато може да се предположи, че страните биха сключили сделката и без недействителната й част; 3. Когато законът изрично квалифицира като недействителни само отделни клаузи/реквизити/ на съответната сделка И в трите случая недействителността на отделните части не води до недействителност на цялата сделка В 2 и 3. Сделката остава с намален състав/обем/ въвв втория случай трябва да се търси предполагаемата обща воля на страните и съобразно конкретната обстановка да се направи извод, че недействителната част има второстепенно значение за тях. В третия случай тази преценка е направена от законодателя, което ограничава автономията на страните и компетентността на съда. Така напр. Недействителна е само уговорката, с която се изключва или ограничава отговорността на длъжника при умишлено или с груба небрежност неизпълнение на неговите задължения, а останалата част от сделката поражда правно действие чл. 94 ЗЗД |
В някои хипотези сделката е действителна по отношение на всички, но няма действие спрямо определени субекти. Така е при отменителните искове, с които кредиторите на длъжника могат да претендират недействителността на тези сделки, с които длъжникът уврежда техните интереси – чл. 135 ЗЗД . Подобна сделка ще бъде недействителна САМО за кредиторът, чиито иск е уважен като прехвърленото право ще се върне в имуществото на длъжника и ще служи за удовлетворяване на кредитора. В отношенията между длъжника и другата страна по сделката, както и спрямо всички останали лица, сделката е действителна и може да бъде развалена, тъй като длъжникът няма да е във възможност да изпълни задължението си за прехвърляне на съответното право. В теорията тази и други подобни хипотези се квалифицират като относителна недействителност.
Основания за нищожност |
Основания за унищожаемост |
Основания за нищожност: 1. Противоречие на сделката със закона /класическо или традиционно основание/ или го заобикаля, накърнява добрите нрави, има невъзможен предмет, при която липсва воля или съгласие, предписаната от закона форма, основание, както и привидната сделка /чл. 26 ал.1 и 2 ЗЗД 26. (1)(Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.). (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предложи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. |
Грешка – порок на волята, който се състои в невярна/погрешна/представа на действителността. Несъответствие между воля и изявление. Коя грешка води до унищожаемост? САМО ТАЗИ, КОЯТО Е СЪЩЕСТВЕНА/ЗНАЧИМА/ Съществена е, когато без нея заблудилата се страна е нямало да сключи дадената сделка или е щяла да го направи, но при значително различни условия. Следователно Съществена е само тази грешка, когато сделката е сключена въз основа на нейното решаващо въздействие. Грешката засяга ФС на сделката, най-често съдържанието., количеството или качеството на предмета, грешка в предмета е основание за унищожаемост САМО ако засяга неговите съществени качества/субстанцията му/ |
2. Заобикаляне на закона – когато има нормативен акт, забраняващ постигане на даден правен резултат с определена сделка или сдеки – целеният резултат е идентичен с този от забраната – предпоставки, двете сделки /забранената и незабранената/ да са близки по своята правна същност и последици – това е субективно основание за нижожност на сделката |
Измама – чл. 29 ЗЗД – основание за унищожаемост, когато едната страна е била подведена от другата да сключи сделка чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Във ФС на измамата не се включват намерението за извличане на имотна облага за измамника и причиняването на вреди на измамения. По това гражданската измама се различава от наказателната, която Е престъпление – заблуждението/погрешната, неправилна представа на действителността/ трябва да е създадено умишлено/съзнателно/ Главна измама, тази без която сделката не би била сключена, при инцидентната измама не би следвало да се допуска унищожаване |
3. Накърняване на добрите нрави/морала/ също е основание за нищожност – обикновено в съдебната практика не е самостоятело основание за нищожност на сделките, а се комбинира с друго основание/напр. Противоречие на сделката със закона |
Заплашване чл. 30 ЗЗД да не се смесва с изнудването /214 НК/ или с принудата/143 НК/ Разлика от измамата, която може да се реализира и чрез бездействие/премълчаване на сведения/, заплашването може да се осъществи чрез възбуждане на страх от извършване на бъдещи действия. Квалификация „основателен” страх |
4. Невъзможен предмет – вещи, определено поведение/действие или бездействие/ имущество/наследство/ и др. Невъзможността/липсата/на предмета трябва да е налице при сключване на сделката, а не да е настъпила post factum т.напр. ако при сключване на договор за продажба вещта е погинала, договорът е нищожен. Когато имаме за предмет определено поведение, сделката е нищожна, ако действието е обективно/абсолютно/невъзможно, т.е.. невъзможността трябва да е по отношение на всички |
Невъзможност за разбиране и ръководене на действията Чл. 31 ЗЗД |
5. Нищожни са сделките при които липсва воля, а при договорите – съгласие Липса на воля е налице в следните случаи: 1. Скрита резерва/е мислена уговорка да не се иска изявеното/сделката е нищожна ако изявлението трябва да бъде отправено до друго лице и то знае за резервата. Ако това лице не знае за резервата/уговорката/, сделката е действителна, 2.несериозно волеизявление, 3.насилие, 4.пълна недееспособност на една от страните. В първите 3 случая има съзнавано несъответствие между воля и изявление |
Крайна нужда при явно неизгодни условия. – на това основание могат да бъдат унищожени само възмездни сделки, тъй като само при тях е възможно да се наруши принципът за еквивалентност на двете насрещни престации ФС включва два елемента: 1. Крайна нужда и 2. Сключване на сделка при явно неизгодни условия /кумулация/ Такива сделки НЕ могат да се потвърждават, за разлика от други унищожаеми сделки |
6. ПРИВИДНОСТ/СИМУЛАЦИЯ/ - съзнавано несъотвествие между воля и изявление, тъй като страните не желаят нейните правни последици. Несъответствие между привидното и действителното правно положение. – сламен човек /в заблуда на третите лица относно това кой е титулярът на едно право. Имаме две волеизявления – едното се обективира външно/става достояние на третите лица/, другото остава скрито, известно само на страните и се съдържа в разменените между тях обратни документи contra letter /насрещно писмо/ - инструментариумът за доказване. Без тях свидетелските показания са недопустими, освен ако има писмено доказателство, удостоверяващо волеизявление на насрещната страна пред държавен орган, което прави вероятно твърдението, че сделката е привидна /ГПК ако документът остане у издалата го страна – не е доказателство, тъй кат отози факт говори за неговата недостоверност. За допустимостта на свидетелските показания е достатъчно насрещното писмо да прави само вероятна симулацията на сделката, а не изцяло да я доказва. А третите заинтересовани /засегнати/ лица могат да използват свидетелски показания и без по делото да е представено насрещно писмо или друго писмено доказателство Привидната сделка се различава от фидуциарната сделка, при която правните последици се желаят от страните, но само временно и условно. Фидуциарните сделки са действителни, като прехвърлилият фидуциарно правото на собственост върху една вещ престава да бъде неин собственик и не може да води успешно иск за връщането й/ревандикационен иск/, той може да иска само обезщетение ако фидуциярът го измами и не прехвърли обратно придобитото право. Обратно, привидните сделки са нищожни, поради което привидният праводател остава титуляр на правото/собственик/ и може да предяви ревандикационен иск. Привидността може да бъде разкрита както от страните по сделката, така и от третите лица с иск за обявяване на симуацията или с възражение срещу иск за изпълнение на привидната сделка. Този иск е установителен и не се погасява по давност!!! Това е т.нар. АБСОЛЮТНА СИМУЛАЦИЯ, освен нея съществува и т.нар. ОТНОСИТЕЛНА /РЕЛАТИВНА/ СИМУЛАЦИЯ, при която страните сключват две сделки – прикрита и привидна. Чл.17 ЗЗД Относителната симулация не е неправомерен ЮФ и в тоз исмисъл прикритата сделка трябва да е действителна. Ако е непозволена, ще е налице заобикаляне на зокан. Съчетанието между прикрита и привидна сделка има и при т.нар. СЛАМЕН ЧОВЕК. В тази симулация участват три и се сключват три сделки, като целта не е да се укрие прикитата сделка с оглед на нейния тип, а едната страна по сделката. Обикновено фигурата на подставеното лице се използва, когато са предвидени законови забрани за придобиване на права от определени лица или с цел изпиране на пари. |
Сключване на сделки от ица с ограничена дееспособност Чл.4 ЗЛС Непълнолетни или поставени под ограничено запрещение лица |
Последици от недействителността:
1.И при двете форми на недействителност ако двете страни престират имаме неоснователно обогатяване. По тази причина всяка от страните е длъжна да възстанови на другата страна всичко, което е получила от нея или равностойността на полученото. Т.нар. ДВУСТРАННА РЕСТИТУЦИЯ. Няма да настъпи такава ако съдът постанови унищожаване само за в бъдеще на сделка, сключена поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
2. Унищожаемите сделки могат да бъдат потвърдени от страната, която има иск за унищжаване/чиято воля е опорочена/ докато нищожните сделки НЕ могат да се потвърждават, освен в изрично предвидени в закона случаи.
Потвърждаването – едностранна сделка, с която се упражнява преобразуващо/потестативно/ право, каквото е и правото на унищожаване. Потвърждаването е извънсъдебни и може да стане по два начина А/изрично – писмена форма и Б/предполагаемо – когато страната, която има иск за унищожаване на сделката, изпълни доброволно задълженията си по нея, като знае основанието за унищожаемост.
ОСОБЕН начин за запазване на нищожните сделки е КОНВЕРСИЯ-та. При конверсията недействителната сделка покрива ФС на друга действителна сделки. В практиката конверсията намира приложение преди всичко при нищожност на сделките поради неспазване на формата за тяхната действителност.
3.Недействителността на сделките засяга и правата, които третите лица са придобили от правоприемника по една нищожна или съдебно унищожена сделка, тъй като важи древното правило, е никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам има.