Основни фактори, обуславящи избор на организационно-управленски структури и подходи за вземане на управленски решения

Изборът, изграждането и развитието на ОУС за осъществяване на международна дейност се влияят от множество вътрешни и външни за фирмата фактори. Между основните фактори може да посочим:

1. Степен на интернационализация на фирмената дейност. Съществува пряка връзка между етапите в развитието на международния маркетинг и възможностите за избор на ОУС. На етапа на вътрешния индиректен маркетинг се предпочитат опростени ОУС – експортно ориентирани структури или обособени поделения за международна дейност. Глобалните структури са обусловени от мултинационалния или транснационалния характер на фирмената дейност или от решаващото значение на международния бизнес за формиране на крайния ефект от дейността на фирмата.

2. Величина на фирмата, нейните ресурсни възможности и мащаби на дейност. Крупната фирма е поставена пред много сериозни проблеми, свързани с управлението, координацията и контрола на осъществяваната дейност на национална и чужда територия. Това обуславя необходимостта от избор на по-сложни, но по-ефективни в тези случаи структури – изградени на териториален, продуктов или матричен принцип.

3. Характер на произвежданата продукция и степен на нейната диверсификация. Компаниите с богата и разнообразна като асортимент, качество и функции продукция, предназначена за широко потребление, най-често се ориентират към продуктова структура на децентрализиран принцип. Високотехнологичната продукция е също фактор, стимулираш избора на продуктова структура, но по-често на основата на централизиран принцип. При еднородна продуктова гама са приложими експортно ориентираните структури, специализираните международни маркетинг поделения или функционалните структури.

4. Характеристика на пазара, респективно на клиентите на пазара. Повече права се делегират на задграничните поделения, задоволяващи търсене на пазара на стоки за широко потребление, и обратно – фирменото ръководство си запазва по-широки пълномощия при обслужване на инвестиционния и посреднически пазар. Пазара на компанията предполага по-тясна връзка и зависимост на задграничните поделения с централното фирмено ръководство поради мащабите и значението на операциите, сложността при обслужване на клиентите и др.

5. Фирмена философия, принципи и методи на фирмено управление. Изборът на централизиран или децентрализиран подход в международните операции на фирмата зависи в голяма степен от стила и философията на нейното управление.

6. Вид на решенията. Основните маркетинг решения, свързани с приложение на маркетинг инструментите за участие в международния пазар, се вземат предимно на място. Това зависи от стилът и методът на управление на фирмената дейност в зависимост от националната принадлежност. Американският подход и стил на фирмено управление показва по-висока степен на централизация в сравнение с европейския.

7. Количествена и качествена характеристика на субективния фактор. Международния бизнес предполага добре подготвен и квалифициран персонал с висока степен на готовност за реакция в нестандартни и бързо променящи се условия. От тук произтича и ключовото значение на този фактор за осъществяването на международна дейност. За това и основното предимство на чуждия пазар е наличието на висококвалифицирана местна работна сила.

8. Промени във външната среда. Развитието на ОУС се осъществява под влияние на промените във външната среда чрез многообразието от неконтролируеми за фирмата фактори. За това и една от най-съществените задачи на всяко фирмено ръководство е системното приспособяване към промените в динамичното международно маркетинг обкръжение.