Производство и производствени решения.

Производство, фактори на производството и производствени разходи, производствена функция. Оптимизиране на производсвените решения в кратък и дълъг период.

Производството е процес на комбиниране на производствените фактори и трансформирането им в определен производствен резултат. Необходимо условие за всяка производствена дейност е наличието на фактори на производството. В зависимост от конкретния характер на производството като фактори се използват различни блага и услуги.

Земята като производствен фактор е общо понятие, чрез което се обхващат всички природни или естествени ресурси, използващи се в производството. Това означава ,че освен земята, като такава, тук са включени полезните изкопаеми, горите, водите и всички други ресурси на живата и нежива природа.

Трудът е ресурс с особено значение за производството. Включва физическите и умствените способности на човека, които се използват при създаването на необходимите блага.

Капиталът включва всички видове блага, представляващи продукт на вече осъществена дейност, които в течение на продължителен период от време се използват за производството на необходими стоки и услуги. Капиталовите блага са ценни за производството главно заради потока от производителни услуги, които те оказват в течение на времето.

Всяко производство е процес на комбиниране на и трансформиране на ресурсите и превръщането им в полезен резултат. Сързващо звено между факторите и производствения резултат, което отразява начина на трансформиране, е технологията на производството. При технологичното съчетаване на основните фактори се наблудават два типа вразки между тях : взаимодопълване и взаимозаместване. При дадена технология е задължително използването на определен брой фактори в определено количество, за да бъде произведена продукция или извършена услуга. Свойството взаимодопълване отразява минимално необходимото количество, в което трябва да се привлекат факторите за дадено производство. Дадено производство изисква определено минимално необходимо количество фактори и едновременно с това може да бъде осъществено по повече от един начин. Свойството взаимозаместване отразява факта, че всяко благо може да бъде получено чрез използването на факторите в различни пропорции.

Технологичната взаимовразка между количеството изразходени фактори и количеството получен производствен резултат формално количествено се описва чрез производстствената функция. Приема се ,че производствената функция отразява т.нар.обществена производствена технология или достигнатото равнище на науката и техниката и практическото им прилагане в производството през съптветния етап. Ако за производството на благото Х се използват труд, капитал и земя, в математическа форма може да запишем :

Qх = f (L, K, Ld)

Където Qх е обемът на производствения продукт Х за определен период, f е функционалната зависимост и L, K, Ld са съответните производсвени фактори труд, капитал и земя. Обема на производството Qх е функция от количествената на изразходваните фактори.

Даден производствен метод се приема за ефективен , ако при зададен обем на факторите и при съществуващото технологично равнище не е възможно да бъде получен по-голям производствен резултат.

В зависимост от продължителността на времето, с което се разполага за осъществяване на стопанските решения, е необходимо да се прави разлика между краткосрочен период или текущи решения на фирмата и дългосрочен период или стратегически решения на фирмата.

Периодът, за който всички фактори на производството са променливи, се нарича дългосрочен. Фирмата е в състояние да реализира плановете си за промяна в мащаба на на производството и да произвежда желания обем продукция. Освен това, привлечени от високите печалби, нови фирми могат да влязат в отрасъла,а в случай, че той работи на загуби-желаещите могат безпрепятствено да го напуснат.

Производственият или технологичен избор на предприемача в краткосрочен период следователно се състои в наемане на такова количество променлив фактор, което ще позволи фискалните фактори да се натоварват оптимално и да бъде получен възможно максимален производствен резултат.

Няма специфична продължителност на времето, която да отделя краткосрочния от дългосрочния период. За някои производства дългосртчният период може да бъде само няколко месеца , а в други отрасли този период може да означава години.