• Тема - Количествени техники и подходи при управлението на ликвидните (ЛА) на фирмата
• Тема - Фактори, които влияят в/у ФЛ – вътрешни и външни
• Тема - Паричната теория като основа на уп-нието на ЛА

Тема I

Количествени техники и подходи при управлението на ликвидните (ЛА) на фирмата

Видове:

• Статичните подходи са коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Те са лесни за измерване, тълкуване и приложение. Основен източник, за набавяне на нужната за прилагането им инфо, е счетоводния баланс, който се явява моментна снимка на финансовото състояние на фирмата.
  • КОЛ– съотношението м/у текущите активи (ТА, в табл. CA) и текущите пасиви (ТП, в табл. CL) на фирмата. Благоприятно е КОЛ да е > 1 , което означава че текущия актив е > от текущия пасив и част материалните запаси (МЗ, в табл. I) се финансира с ЧОК.
  • КБЛ– разлика м/у ТА и МЗ, отнесена към ТП. Ако КБЛ е< 1, означава че част от запасите ще се финансират с краткосрочен капитал (КК), което означава че е налице негативна фин. политика. Ако КБЛ е >1 имаме положителна фин. политика и част от МЗ се финансират с ЧОК.
  • КНЛ – сбор на краткотрайни финансови активи (КФА, в табл. SI) и парите и паричните еквиваленти (в табл. М), съотнесен към ТП.
  • КАЛ – съотношение на парите и паричните еквиваленти и ТП. Благоприятни ст-сти на КАЛ са < 1, за да не се натрупват излишни парични средства с нулева доходност.
• Динамичните подходи за измерване на ликвидността на фирмата (ЛФ или ФЛ) в лицето на търговския цикъл, нетния търговки цикъл (НТЦ), претегления цикъл на ликвидните активи (ПЦЛА) и индекса на ликвидността (ИЛ) са по – точни и сложни измерители в сравнение със статичните подходи. Използват се тогава, когато е необходим по – задълбочен анализ за изследване на фин състояние на фирмата, тяхната сложна математическа същност ги прави по – трудно приложими в практиката, когато е необходим бърз у недвусмислен отговор за ЛФ.

• Цикъл на ликвидните активи (Паричен цикъл) – Основен представител – Гитман. Този цикъл представлява времето от реалното парично плащане на закупените МЗ до получаването вземането от реализацията на готовата п/я. паричния цикъл е динамичен измерител на ФЛ, тъй като съдържа параметри които се изчисляват въз основа на счетоводния баланс и ОПР.
• Нетен търговски цикъл (НТЦ) – представители – Ричард и Гауглин. Този цикъл обръща внимание на нетния времеви период м/у реалното изплащане на р/дите за покупка на материали и реалното получаване на парите от готовата пр/я. оценяването на вързката м/у входящите и изходящите парични потоци изисква допълнителен измерител за състоянието на текущите пасиви. Той би могъл да се извлече от състоянието на краткосрочните задължения (КЗ), който се формира като фирмените годишни парични оперативни р/ди се разделят на сумата на текущите задължения към доставчици и др. извънредни задължения свързани с вложените плащания. Ето защо НТЦ включва и периода на отлагане на плащанията представени като КЗ.
• Претеглен цикъл на ликвидните активи (ПЦЛА) – Гентри, Лий и Вандианатан. Включва периода на обръщаемост на МЗ и периода на обръщаемост на вземанията съотнесени към претегления период на отложените плащания към доставчиците.
• Измерител на чувствителността (индекс на ликвидността) – Фини, ФЛ като съпоставка и съвкупност на нейните основни ф-ри – състоянието на ТА и ТП. По – ликвидните фирми биха имали по – нисък индекс на Л. сред достонствата на този цикъл се нарежда и факта, че той на практика включва всички ф-ри, от които зависи ФЛ.
• Матрица на плащанията и постъпленията (МнПП) – комплексен подход за измерване на ФЛ. МнПП е важен инструмент за мониторинг и уп-ние на ЛА, защото именно следенето на съотношението ЛА – ТП дава възможност за тяхното по – глобално следене на ниво фирма. МнПП има 4 основни квадранта:

I и IV квадрант показват, 1 нормална за фирмата, ликвидност. Т.е. имаме пълно съчетаване на ЛА с ТП. В кв. II ситуацията за фирмата е най – изгодна, защото доставките се плащат на кредит, а продажбите при реализация на готова пр/я се плаща в брой. В кв. III фирмата се намира в неликвидност, защото доставките се плащат в брой и същевременно продажбите към клиентите се плащат на кредит. Ето защо фирмата трябва да използва или собствени ресурси или банков кредит при плащане на МЗ към доставчиците.

Тема 2

Фактори, които влияят в/у ФЛ – вътрешни и външни

• Вътрешни ф-ри – рентабилността на фирмата, бизнес и фин риск, фин задлъжднялост, кредитен рейтинг и др.
  • Високата рентабилност спомага за генерирането на висок и стабилен паричен поток като от тук ще се поддържа по – ниска Л, което няма да има отрицателно влияние в/у платежоспособността на фирмата. Поддържането на висока Л спомага за получаването на висок кредитен рейтинг.
  • Ниският бизнес и фин риск се свързват отново с високата степен на Л.
  • Шин и Соенен – откриват връзката м/у Л и рентабилност. Анализират взаимоотношенията м/у ефективното уп – ние на оборотния капитал на фирмата и реализираната рентабилност. Връзката м/у ЦЛА и фин рентабилност е следната: по – дългият цикъл намалява рентабилността.
  • Емери предлага нов измерител – ЛАМБДА. Този коефициент измерва съотношението м/у наличните парични потоци и потенциалните нужди от парични потоци, като показва до каква степен наличните парични потоци покриват нейните парични задължения.
• Външни ф-ри – макроикономическата ситуация на икономиката (това най – вероятно е един от най – важните фактори които трябва да знаем като хора учили финанси, то добре че не е на мидицината или на биологията :D, чудя се дали няма и микроикономическа ситуация на икономиката) и ха-ра на дейността на фирмите.

Тема 3

Паричната теория като основа на уп-нието на ЛА

Проблемите свързани с уп-нието на ЛА се базират на 2основни теории:

• паричнита теория за търсене на пари;
• теория за фирмените финанси.

Търсенето на париот фирмите, като специална подгрупа икономически елементи е свързано с уп-нието на ЛА. Проблемите свързани с уп-нието на ЛА са пряко свързани с паричната теория, тъй като тя изучава влиянието на парите в/у икономиката и по – конкретно ролята на паричната маса при определяне на ценовото ниво и съвкупното производство.

• Класическа школа– основен представител Фишър, една от първите теории обясняваща търсенето на пари, което не зависи от лихвения %. Според тази ко-вена теория ко-вото на пари в обръщение зависи от номиналnaта величина на съвкупния доход при  дадено ниво на дохода и определено ко-во стоки в обръщение. Ко-вената теория се свързва с изведената от Фишър връзка м/у паричната маса на съвкупните р/ди за стоки и услуги. Те от своя страна са представени като произведение на ценовото ниво и съвкупното производство, като ключов фактор (ф-р) във връзката м/у паричната маса и съвкупните р/ди за стоки и услуги Фишер извежда скоростта на парите, изразяваща колко пъти 1-ца пари се изразходва за покупката на стоки и услуги. Фишер допуска, че скоростта на парите е прогнозируема за кратък период от време, тъй като тя зависи от институционални ф-ри, които се изменят бавно във времето, което означава че промяната в паричната маса ще доведе до изменение в съвкупния доход. Търсенето на пари зависи от съвкупния номнален доход и не зависи от лихвения %.

Тезата за липса на връзка м/у търсенето на пари и лихвения % е застъпена в изследванията и на икономистите класици Маршал и Пигу, които търсят ко-вото пари, което икономическите агенти биха държали при условие, че последните разполагат с определена свобода. Именно в това техните изследвания се различават от тези на Фишер, който налага институционално ограничение на икономическите агенти. Според Маршал и Пигу 2 от свойствата на парите служат за мотив за държането на пари: парите като разменно средство; парите като резерв на богатството.

• Кейнсианска школа – представител Кейнс. Тя се позовава на теорията за ликвидността на Кейнс, в която крайъгълен камък е лихвения %. Кейнс се противопоставя на икономистите класици от Кеймбриджката школа като разграничава 3 основи мотива за държането на пари: транзакционен; осигурителен и спекулативен.
  • Транзакционен– от своя страна се подразделя на:
• мотив свързан с дохода, който зависи от сумата на дохода и нормалната продължителност на интервала м/у неговото получаване и неговото изразходване;
• търговски мотив – според, който парите се държат, за да се запълни интервалът от момента на производството до реализацията на продукцията
  • Осигурителен- според, който ик. агенти търсят пари за осигуряване с/у неопределени обстоятелства, изискващи неочаквани р/ди при неочаквани възможности да се направят изгодни покупки, както и задържането на актив чиято величина е фиксирана в парично изражение, за да се посрещне с него последващо задължение.
  • Спекулативен– променя търсенето на пари от различни икономически агенти в зависимост от лихвения % като в случаите, когато негово ниво е високо търсенето на пари ще бъде ниско и обратно.

Според Кейнс първите 2 мотива за търсенето на пари при нормални пазарни условия зависят от общата активност на икономиката и от номиналния доход, докато спекулативния – от изменението на лихвения %.
Ф-ята на търсенето на пари на Кейнс дава възможност да се изведе скоростта на парите, която не е константна величина. Тя зависи от лихвения % като връзката м/у тях е право пропорционална, т.е при увеличение на лихв. % търсенето на пари ще намалее, а от тук скоростта на парите ще нарастне!!!!!

• Неокейнсианска школа– представител Баумоу. Баумоу подобно като Кейнс изправя икономическите агенти пред избора м/у пари и облигации като търси отговор  на въпроса: „Колко често икономическите агенти трансформират богатството си от 1 вид актив в друг?“, т.е. от пари в облигации и обратното. Баумоу застъпва виждането, че паричните средства могат да се държат и да бъдат разглеждани като запас от стоки, с който притежателят им разполага. По този начин парите са държани, тъй като в даден момент могат да бъдат използвани от него като средство за размяна при сключване на сделки (осъществяване на транзакции). Освен това той допуска, че за икономическите агенти ползата от държането на пари в наличност си има цена, която е пропусната възможност те да донесат лихвен доход като бъдат вложени в облигации. Всеки 1 трансфер на богатството от пари в облигации и обратно е свързан с допълнителни транзакционни р/ди. Моделът на Баумоу допуска стабилно използване на богатството или запас от парични наличности, но на практика това не се случва. Съществуват периоди, през които икономическите агенти получават големи по размер парични наличности, а в други изплащат поредица от свои задължения. Именно тази неритмичност и несигурност Милър и Ор разглеждат и предлагат модел, чрез който да уп-вляват и да се минимизират сумите на транзакционните и лихвените р/ди за фирмата.

Милър и Ор допускат, че паричния баланс флуктуира (движи се) непредсказуемо като достига определена горна граница. Тогава фирмата влага такава част от паричните си наличности, в краткосрочни инвестиционни инструменти, така че те да достигнат до определено нормално ниво. След това паричните наличности продължават да се изменят стохастично (), докато достигнат определена горна граница. Тогава фирмата продава такова ко-во краткосрочни инвестиционни инструменти, че размерът на паричните наличности отново да се върне към своето нормално ниво. => паричните наличности се движат в определени граници (долна и горна), като разликата м/у долна и горна граница се нарича спред. В моделът на Милър и Ор нормалното ниво, към което се връщат паричните наличности не е средата м/у долна и горна граница, а 1/3-та от дистанцията м/у тях, като долната граница ще бъде достигната по – често.

• Неокласическа школа–представител Фригман. Фригман приема, че в/у търсенето на пари влияние оказват набор от ф-ри, които са присъщи и за другите активи, и в частност богатството и очаквания доход на активите спрямо дохода от парите. Монетаристката теория за търсенето на пари на Фригман има 2 основни белега:
• допускането, че очакваната доходност на парите не е константа, като по този начин лихвеният % има слабо влияние в/у търсенето на пари като по този начин постоянният доход се извежда като водещ ф-р;
• предположението на Фригман за стабилност на ф-ята за търсенето на пари.

Тема

Бизнес кредит

• Бизнес кредита е елемент на краткотрайния актив на фирмата. Той е тясно свързан с продажбената политика. Представлява изражение на способността на 1 фирма да получава стоки и услуги с/у обещание за бъдещо плащане. Използва се само в бизнеса и за закупуването и продажбата на стоки. Различава се от обикновения потребителски кредит в получената ст-ст. При търговския кредит (ТК) получената ст-ст са стоки и услуги за разлика от потребителския кредит, при който получената ст-ст е пари. ТК не е свързан с потребителския кредит, защото 1 бизнес го получава от друг, т.е. нарича се м/уфирмен кредит.
• Нетен кредитен период– времето необходимо на купувача да погаси своето задължение преди то да се счита за просрочено.
• Паричен дисконт – намаление на сумата  на  сделката, с което купувачът разполага преди плащането да започне да се счита за просрочено, т.е. преди да настъпи краят не нетният кредитен период.Не всички фирми позволяват паричния дисконт. Той се явява награда за добросъвестните платежоспособни клиенти, които спестяват на фирмата допълнителни р/ди свързани с несъбираемите и трудни събираеми вземания. Паричният дисконт не трябва да се смесва с търговския дисконт, който се явява ценово средство и няма връзка с момента на плащането.
• Кредитния мениджър във фирматаработи под наблюдението на финансовият мениджър. Основните негови цели са: кредитна реализация на готовата продукция и събиране на вземанията. Той се стреми, колкото се може повече да намали срока на събираемите вземания от купувачите на продукцията и същевременно, колкото се може повече да удължи срока за погасяване на краткосрочните задължения към доставчиците.
• Норма на борсовия оборот – нормално свободния кредитен период варира по продължителност според времето необходимо на купувача да продаде стоките закупени на кредит и да ги превърне в брой или в краткосрочни дългове. Продължителността на кредитния оборот се променя обратно пропорционално на нормата на борсовия оборот за всяка стока, т.е. колкото по-висока е нормата на борсовия оборот, толкова по-кратък е кредитния период.
• Основни дейности на с-мата за събиране на вземанията– независимо от избора на с-ма, първата мярка в повечето случаи се състои в изпращане на см/ката за просрочено плащане. Друг подход са предопрежденията и напомнянето за събиранията. Тези предопреждения обикновено приемат формата на формуляри или стикери. Стикерите варират по цвят и съдържание, за да привличат вниманието за различните стадии на забавянето и да дадат възможност на кредитора да използва този метод повече от еднократно. Най – често използвания метод за събиране на вземанията са писмата. Те са масово и силно персонализирано средство за предаване на съобщение за събиране на вземанията. Следващ метод за събиране на вземанията са личните разговори.  Посредниците на търговците на едро и на производителите често изпълняват тази ф/я, въпреки че много такива кредитори съвестно избягват  да комбинират продаването и събирането. Телефонно обаждане (последен метод) – все по-често се наблюдава в ранните и късните стадии на съответния процес. Използването на полицисе използва от търговците на едро и дребно, като средство за ускоряване на плащанията. За разликата от класическата търговска полица тази полица се издава от кредитора с/у банката на длъжника и е една от най-спешните стъпки в събирателните вземания. Полицата се депозира в собствената на кредитора банка, която от своя страна я изпраща директно в банката на длъжника.
• Главни цели на уп-ние на кредита:
• Увеличаване на продажбите (бизнес обема) – величината на продажбите получена от 1 бизнес през определен период се определя от 2 елемента. На първо място това е продажната цена поставена на всяка отделна стока или услуга. Тази продажна цена на практика се определя от втория елемент – броят на единиците, които са произведени.
• Наблюдаване величината на вземания свързани с кредита – различаваме външни и вътрешни ф/ри. Към външните ф/ри се причисляват: измененията във обема на кредитните продажби, произтичащи от колебанията на основната дейност; промени в обема на кредитните продажби със сезонен х-р. вътрешните ф/ри, които влияят в/у равнището на вземанията са: процедурите използвани при определянето на кредитните лимити; кредитните политики при отпускането на кредита; политиките и процедурите използвани при събиране на кредитните вземания.
• К/лиране на кредитните р/ди и събиране на вземанията – обикновено фирмата извършва определени р/ди, когато отпуска кредит и събира вземанията. Тези р/ди включват: р/д на капитали; загуби от лош дълг; надници и заплати на лица, които участват в кредитните и събирателните вземания; плащане за външна помощ при събиране на вземанията.
• Неплатежоспособност – понятието има различни измерения. Когато говорим за търговска неплатежоспособност се има предвид, че 1 длъжник се смята за неплатежоспособен, ако той или е възпрепятстван да плати задълженията си в обичайния процес на бизнеса, или не може да плати задълженията си, когато настъпи падежът независимо, че неговите активи могат да превишават пасивите му.

Важно значение има и тази неплатежоспособност, която съществува тогава, когато длъжникът бъде финансово възпрепятстван. Подобно състояние на финансовото затруднение може да е налице и когато длъжникът изпитва липса на оборотен капитал или активите му не могат лесно да бъдат превърнат в пари без значителна загуба от ст-стта им.
Друга форма е постоянната неплатежоспособност, разглеждана от законите на фалита, при която пасивите на длъжника превишават активите по средна ст-ст.

• Фалит –правен процес, при който 1 неплатежоспособен длъжник се обявява за фалирал, като активите му се присвояват и ликвидират, а постъпленията се поделят по равно м/у неговите кредитори.
• Ф/ри на кредитния риск (изпит) – известни като 4-те „К“:
• Ка-во (х-р)– представлява тези х-ристики на 1 кредитен риск, който кара длъжникът да иска или да възнамерява да плати, когато изтече срокът на дълга.
• Капацитет – способността за плащане, което означава възможността да се плати, когато се дължи даден дълг. Времето също влияе в/у капацитета, тъй като 1 кредитно задължение, което човек може да има възможност да посрещне за дълъг период може да не е изпълнимо за кратък.
• Капитал – гаранция, че длъжникът може да бъде накаран да плати в дългосрочен план даже да се провалят х-рът и капацитетът.
• Условия – когато се оценяват трябва да бъдат взети предвид дълготрайните и краткотрайните колебания на бизнеса.