·Лидерите въвеждат визия и поставят насока.

·Лидерите потвърждават и артикулират ценности.

·Лидерите имат високи стандарти и високи очаквания.

·Лидерите са отговорни.

·Лидерите мотивират.

·Лидерите постигат цялост.

·Лидерите включват останалите хора във взимането на решения.

·Лидерите са модел на подражание.

·Лидерите слушат и обясняват.

·Лидерите представляват организацията.

·Лидерите водят поддръжниците и стимулират подкрепата им.

Относно лидерството С. Джонев пише: „... доброто лидерство води до добри междуличностни отношения, по-висок морал между членовете, ефективно протичащи групови процеси, и в резултат по-висока трудова продуктивност".

Още през 1935 г. американски изследователи съставят следния списък с най-съществените качества на лидера:

· Физическа и емоционална издръжливост.

· Разбиране целта на организацията и насочване на нейната дейност.

· Ентусиазъм.

· Дружелюбие и благоразположение към другите.

· Порядъчност.

Лидери съществуват във всяка сфера на социалния живот, като всеки си изгражда наивна представа за неговата същност и притежаваните качества. В ежедневните схващания на хората това обикновено е човек, който управлява другите.

Съгласно популярното разбиране лидерът е човек, който:

· пробужда съзнанието на хората;

· показва печелившите направления на дейностите;

· постига високи резултати в дейността си;

· дава пример на останалите как да се действа;

· извлича ползи за себе си и за хората около себе си.

Понятието лидер основно се разработва в областта на социалната психология, теорията на организационното поведение, теорията на социалните организации и социалното управление.

Лидерът е човек, който неформално се признава и приема от групата, за да я организира и ръководи.

Ръководството се отнася до формулирането и изпълнението на мисии, визии, стратегии, цели, задачи, политики, създаването на организационни структури, правила и процедури. От своя страна лидерството обхваща управлението на ценностите, етиката, както и организационната култура, организационното поведение и междуличностните отношения.

В съответствие с общоприетата терминология лидерът е човек, който:

· има последователи, признаващи неговото лидерство, които формират целенасочена група;

· застава начело и управлява дейността на своите последователи, като ги мотивира и ги кара да правят неща които да им харесат;

· дава визия и показва вярната посока и направлението на усилията;

· се откроява като пръв сред последователите си със своя здрав разум, честност, отговорност и загриженост за другите.

· потвърждава и формира ценности, има високи стандарти и очаквания;

· служи за пример и модел за подражание;

· изслушва, обяснява и включва останалите хора във взимането на решения;

· представлява организацията.

лидерството следва да се разбира като:

· Водещо положение на отделна личност или група, обусловено от по-ефективни дейности и резултати.

· Оказване на влияние върху хората чрез осигуряване смисъл на дейността им, цел, насоки, мотивация, действие за изпълнение на мисия и усъвършенстване на организация.

· Средство с което ръководителите влияят на хората, заставяйки ги да се държат по определен начин.

Смисълът от прилагане на лидерството е да се постигне:

· Успех в борбата за ресурси.

· Оцеляване, устойчивост, развитие на групата и организацията.

· Промяна на групата и организацията (преосмисляне, реорганизация, подобряване и усъвършенстване и постигане на ново качество.

Лидерството е процес на последователно, целесъобразно и причинно – следствено обвързано изпълнение на следните дейности:

· Оценка - политическа, икономическа, социална, културна, технологична, информационна.

· Анализ – сканиране, наблюдение, взаимодействие, управление на наблюдението.

· Планиране – прогнозиране, моделиране, избор на посока на действията.

· Изпълнение – обучение, процедури, възнаграждение, санкции.

· Усъвършенстване – подобрение, поддръжка, развитие.

Видове лидерство

Лидерството може да е: по природа (по рождение), институционално, престижно, професионално и доброволно.

• Лидерите по природа са тези, които спечелват доверието на общността със своя здрав разум, честност и загриженост за другите. Те не преследват лични интереси и по този начин печелят доверие. Те могат да не са с високо образование, …може да не се изявяват на публични места, но познават общността много добре и са наясно с всички проблеми.
• Институционалните лидери са свързани с религиозни, образователни или политически институции. Институционалният лидер има власт, авторитет и влияние в общността. Той може да е назначен или избран на поста, който заема, а това което той не одобрява най-вероятно ще бъде отхвърлено и от хората от общността.
• Престижният лидер, който притежава богатство и висока социална позиция в общността е обикновено добре образован и най-вероятно е пътувал много. Той най-често произлиза от семейство, което е имало влияние в общността в продължение на много години. Той обикновено направлява социално общността и се страхува от това да не се изложи.
• Лидери професионалисти са тези, към които общността се обръща, когато има някакъв специфичен проблем и търси добър съвет. Лидерът специалист е отбелязал успех в дадена област. Той може да е стартирал от нищо, но да е постигнал много. Той е натрупал умения и практическо знание през годините. Той може да е поемал рискове, за да стартира собствен бизнес, в който е успял. Той е известен с това, че действа внимателно и дава добри съвети.
• Лидери доброволци са тези, които доброволно жертват част от енергията и времето си за каузата на общността. Лидерът доброволец обикновено има конкретни идеи за това какво и как трябва да се направи. Той има енергия и мотивация, но най-често няма достатъчно време, за да изследва проблемите. Той обикновено е в светлината на прожектора, защото умее да убеждава и притежава дипломи и титли.

В зависимост от извършваната дейност лидерите са: универсален и ситуативен. В зависимост от съдържанието на дейността лидерите са: вдъхновяващ, изпълнител, делови, емоционален.

От гледна точка на мащаба на решаваните задачи се разпознават следните видове лидерство:

· битово (в училищата, ВУЗ, клубовете, семейството);

· социално (в предприятията, профсъюзите, обществените организации и др.);

· политическо (държавни и обществени личности).

Има връзка между изброените дотук видове лидерство, които могат да се преливат един в друг.

Най-известните класификации на видовете лидерство ги разграничават като:

· Бихейвиористично (поведенческо).

· Ситуационно (функция на ситуациите и заплахите).

· Релационно (функция на спецификата на групата и условията в които действа).

· Последователско (функция на очакванията на поддръжниците и последователите.

· Харизматично (функция на качествата и обаянието на личността).

· Емоционално (функция на спецификата на междуличностните комуникации в емоционален, когнитивен и поведенчески аспекти).

Историята на схващанията за лидерството се подразделя на следнитеетапи:

· До началото на XX век лидерството се интерпретира като политическо.

· От XVI век в книгата на Макиавели се разглежда като получаване и упражняване на власт.

· От началото на ХХ век лидерството се интерпретира като част от научното управление.

Теории за лидерството

Теории за качествата на лидера

Теория на чертите

Може да се каже, че личностният профил на ефективния лидер, в рамките на разглеждания подход, съдържа следните три групи качества:

а) Група от общи (универсални) качества. В тях се включват онези, най-важни качества, които са продукт от непосредствената дейност на лидера.

б) Група от специфични (конкретни) качества. Към тях се отнасят индивидуалните особености и характеристики на отделната личност.

в) Група от качества, които са производни от взаимодействието между общите и специфичните качества. Тук се разглеждат променените или придобити качества, които са резултат от взаимодействието на вече разгледаните две групи.

Сред най-ранните опити да се опише и обясни явлението лидерство се е експлоатирало схващането, че способността да се влияе върху другите хора се дължи изключително на определени личностни черти (качества) на лидера.

Привържениците на тези теории обикновено приписват на лидерите няколко групи базови характеристики:

· физически здрав - млад човек (най-много до средна възраст), енергичен, борбен, висок, строен;

· социално оформен - добре образован, изявен, напреднал, очарователен, тактичен, популярен, ориентиран към сътрудничество;

· личностно изграден - адаптивен, упорит, емоционално стабилен, доминиращ, самоуверен;

· поведенчески ефективен – целеустремен, изпъкващ сред другите, поемащ отговорности, инициативен, ориентиран към резултатите.

Изследването на много изтъкнати лидери и техните последователи показва, че има четири общи черти и способности, които съвременните лидери трябва да притежават или да развият у себе си:

· управление на вниманието, което представлява способността да се внушава смисъла на очаквания резултат, целта или насоката, която е привлекателна за последователите;

· управление на значението, разбирано като способността да се създават и внушават ясни и разбираеми идеи;

· управление на доверието, което е способността да се проявяваш като надежден и стабилен, за да могат хората да чувстват, че могат да разчитат на теб;

самоуправление, интерпретирано като способността да се познаваш и да използваш уменията си в зависимост и в границите на силните и слабите си страни.

Как и от какво се влияе ефективността на лидера?

Проучванията показват, че лидерите намаляват ефективността си чрез:

·Слаба комуникация и липса на визия.

·Нетърпимост към несъгласието и силно доминиране.

·Фокусиране върху себе си.

·Отсъствие на грижи за сигурността на организацията и нейните цели.

·Липса на екипност, както и желание и мотивация за работа в екип.

·Емоционално откъсване и безчувственост.

·Арогантност и егоизъм.

·Съмнение в мотивите на другите.

·Избягване на конфликтите.

Същите проучвания показват, че ефективност в лидерството се постига от тези които:

·Работят върху себе си, за да се научат да се чувстват комфортно с промяната и несигурността.

·Увеличават комфорта си с риск.

·Споделят властта.

·Уважават възможностите си и тези на другите.

·Знаят за какво се борят.

·Целенасочено поставят интересите на екипа си пред личните амбиции и интереси.

·Показват позитивна гледна точка, дори когато не им е до това.

Най-общо лидерите, които са ефективни, са се научили как:

·да бъдат фокусирани към бъдещето. Те създават визия, обясняват я на групата си и се придържат към нея. Разбират кога екипът или организацията се вписват в голямата картина и поставят краткосрочни задачи, които водят към постигането на дългосрочни цели;

·да се справят с неопределеността. Те искат да поемат премерен риск, могат да овладяват разногласия и конфликти и са склонни да променят мнението си след появата на нова информация;

·да бъдат настойчиви. Те следят визията и целите, независимо от препятствията;

·да бъдат съвършени комуникатори. Знаят как да пишат ясно, да слушат внимателно, да провеждат срещи, да изнасят презентации, да водят преговори, да говорят публично;

·да развият политическа проницателност. Познават добре структурата на организацията, вслушват се внимателно в опасенията на най-влиятелните групи и знаят към кого да се обърнат за подкрепа и ресурси, когато имат нужда;

·да бъдат на крачка пред другите. Знаят как да запазят спокойствие в напрегнати ситуации;

·да опознаят себе си, така че да знаят как поведението им ще се отрази върху другите;

·да бъдат грижовни. Те са показали способност да проявяват съпричастност към нуждите, опасенията и професионалните цели на другите;

да проявяват чувство за хумор. Когато ситуацията го налага, знаят как да вмъкнат малко усмивки, които да успокоят страстите в групата.

В следваща таблица е показано многообразието от качества на лидера, които му помагат да се справя в различни ситуации.

Увлечен	Смел	Ангажиращ	Оптимистичен	Мъдър	Балансиран	Принципен	Харизматичен
Амбицио зен	Активен	Очарователен	Бодър	Предпазлив	Приспособим	Постоянен	Вдъхващ доверие
Утвърждаващ	Авантюрист	Предизвикващ симпатия	Ентусиазиран	Концептуален	Гъвкав	Съдържателен	Красноречив
Приобщен	Дързък	Добър слушател	Щастлив	Творчески	Издържащ на натиск	Зависим	Вдъхновяващ
Състезате лен	Уверен	Скромен	Надяващ се	Любопитен	Зрял	Прям	Мотивиращ
Съзнателен	Смел	Увлечен	Весел	Гледащ напред	Умерен	Честен	Загадъчен
Решителен	Физически здрав	Приятен	Уверен в бъдещето	Интелигентен	Търпелив	Твърд	Духовен
Дисциплиниран	Проактивен	Чувствителен	Положителен	Симпатичен	Прагматичен	Верен	Открит
Доминиращ	Неуморен	Социален		Разбиращ	Отговорен	Открит
Енергичен	Поемащ рискове	Грижлив		Човек на идеите	Чувствителен	Доверяващ се
Съсредоточен		Достъпен			Стабилен	Печелещ уважение
Целенасочен						Достоен за доверие
Работохолик
Инициативен
Продуктивен
Последователен

Огромният брой и разнообразните по постановка изследвания не разграничават ясно ефективните и неефективните лидери. И все пак устойчивите характеристики се свеждат до следното:

Динамизъм – високо ниво на усилия, амбиция, енергичност, постоянство, дозирана или добре пресметната агресивност.

Желание за ръководене – силна нагласа за влияние, готовност за поемане на отговорност.

Честност и почтеност – отношение към последователите, базиращо се на доверие, вярност, съгласуваност между думи и действия.

Самоувереност – отсъствие на съмнение, вътрешна увереност при убеждаване на последователите в правилността на целите и решенията на лидера.

Интелигентност – умение/способност за асимилиране, синтезиране и интерпретиране на голямо количество информация, умение да се създават визии, да се решават проблеми и вземат правилни решения.

Съответстващо на дейността познание – характерно е за междинния тип лидерство, приближаващо го повече до мениджъра.

Ситуативна теория

Авторите, разработващи тази теория смятат, че лидерството е продукт от ситуацията, в която се намира групата. В различни ситуации за лидери се издигат различни членове на групата, които превъзхождат останалите по онова качество, което е необходимо за удовлетворяване на дадената ситуация или за разрешаване на възникналия проблем.

Всяка ситуация има определен брой ограничители, които оформят нейната същност. Обикновено факторите, които и въздействат са:

- “качеството” на човешките ресурси в организацията;

- степента на развитие на организационната култура;

- сложността на проблема, който трябва да бъде решен;

- моментното вътрешно състояние на организацията;

- моментното състояние на заобикалящата я среда;

- времето за което трябва да бъде взето решение.

Най-общо се очертават два типа ситуации, свързани с дейността на всяка една група – професионални и междуличностни.

Теория за лидерските роли

В основата на ролевата теория стои разбирането за взаимодействието между персонала в организацията, в резултат на което отделната личност получава възможност да заеме определена позиция (статус) в йерархията

Един от най-често срещаните феномени при вграждането и изпълнението на лидерските роли е свързан с възможността от възникване на конфликт, продиктуван от дисфункционални отношения от вътрешно личностен или надличностен порядък. Конфликтите могат да бъдат сведени до три типа:

1) конфликтът “личност – роля” е свързан с противоречие между личностните потребности и ценности на лидера и обективно наложените ролеви очаквания;

2) междуролеви конфликт – това е ситуация, при която едно и също лице изпълнява две или повече лидерски роли, които влизат в противоречие помежду си и имат несъвместими ролеви очаквания;

3) вътрешноролеви конфликт – той се поражда от противоречивите очаквания, поддържани от две или повече групи, по отношение на изпълняваната лидерска роля.

Синтетична (комплексна) теория за лидерството

Поведението на лидера се разбира като функция на следните три променливи: стилообразуващи свойства; стилообразуващи фактори и стилообразуващи черти.

Дотук бяха представени някои основни схващания за лидерството. Всяко от тях има свои позитивни и негативни страни.

Теорията за лидерските черти поставя акцент върху генетичната предразположеност на личността да заеме лидерски позиции, но отрича възможността и чрез социално научаване, човек да постигне успех.

Ситуативната теория очертава възможността да се следва ситуацията при ръководството на организацията, но разглежда поведението на лидера единствено като преход от една ситуация в друга.

Теорията за лидерските роли разглежда полето за изява като театрална сцена, на която лидерът се превъплъщава в различни роли, но в многообразието на неговия ролеви репертоар изчезват индивидуалните му характеристики.

Синтетичната теория прави опит да съчетае елементите от предхождащите я схващания, но като че ли не успява да ги организира в една обща цялостност.

Различия в ролите на лидера и ръководителя:

Проява на (не) уважение към последователите:

Модел на прехода от “ръководство” към “лидерство”

В зависимост от двата измерителя на лидерското поведение, преходът от “стил на управление” към “стил на лидерство” може да бъде представен със следния триелементен модел.

а/ Начало: определяне на равнището на структура и уважение.

б/ Развитие: обединяване на структура и уважение.

в/ Стабилизация: съвпадение между структура и уважение.

Признаците на новото лидерство могат да се резюмират по следния начин:

1.Лидерството не съществува откъснато от хората.

2. Да бъдеш лидер означава да управляваш себе си.

3. Лидерството е неразривно свързано с вътрешната мотивация.

4. Лидерът се стреми към съвършенство, признавайки недостатъците си.

5,Лидерството е свързано с промени.

6. Лидерът притежава увереност.

7. Лидерът притежава запас от енергия.

8. Лидерът създава положителен опит.

9. Лидерството, това е постигане на резултати.

10. Лидерът се бори със страха и укрепва надеждата.

Теории за лидерското поведение

В основата на тези теоретични схващания лежи т.н. поведенчески (бихейвиористки) подход

Специалистите, изследващи лидерските стилове ги разделят в три характерни групи: авторитарни, либерални и демократични

Лидерски стилове на поведениеПод индивидуален стил на лидерство се разбира определен подход или начин, чрез който се осъществява някаква дейност, отнасяща се до управлението на организационната структура.

Той е съобразен и зависи от:

а/ Конкретните функции, произтичащи от дейността на лидера, които следва да изпълнява: планиране, организация, вземане на решения, целеполагане, регулиране, контрол и т.н.

б/ Ситуациите и обстоятелствата, в които попада.

в/ Особеностите и характеристиките на неговата личност.

Класификация на стиловете според Курт Левин

Левин разработва схващането за три типа лидерство: авторитарно, демократично и либерално, в рамките на по-общата си теория за груповата динамика. Според него лидерският стил представлява съвкупност от подходи и методи, които лидерът на групата прилага при взаимодействието си с останалите членове.

Сравнение между лидерските стилове:

Зависимост на стила на управление от зрелостта на колектива:

НИВО НА РАЗВИТИЕ НА ЧЛЕНА НА КОЛЕКТИВА	ФОРМА НА УПРАВЛЕНСКО ПОВЕДЕНИЕ
Ниско ниво “Не искат и не могат да работят” (ниска квалификация, недобросъвестни служители)	“Авторитарно нареждане”. Ясни указания какво и как да се прави, инструктаж. Постоянен контрол над работата. При необходимост се дават наказания. Отбелязване на грешките и добрата работа, поощряване.
Средно ниво “Искат да работят но още не могат”. (недостатъчно опит, имат базови навици, старателни, добросъвестни)	“Популяризация” 1) Указания и инструктаж в популярна форма (наставничество, съветване, препоръки, даване на възможности за самостоятелни изяви). 2) Постоянен контрол на работата. 3) Уважително, доброжелателно отношение. 4) Интензивно общуване (оценка на индивидуалните характери, намиране на общи интереси). 5) Заповядване при необходимост. 6) Възнаграждаване на позитивно поведение, наказване при необходимост.
Добро ниво “Искат и могат да работят” (имат базови навици и квалификация, достатъчни за повечето видове работа). По-нататъшното развитие на такава група налага да се поеме повече отговорност при запазване на добър климат и висок морал в групата	“Участие в управлението” 1) Консултации по отделни проблеми и съветване. 2) Поощряване на инициативата на подчинените, даване на забележки и предложения. 3) Предоставяне на повече отговорност. 4) Ограничаване на преките указания и контрола. 5) Създаване на система за самоконтрол на сътрудниците. 6) Поставяне на цели, без уточняване на методите за постигането им. 7) Интензивно общуване. 8) Възнаграждаване на активността, инициативата, добрата работа.
Високо ниво “Искат и могат да работят творчески” (специалисти с висока квалификация, отговорни, инициативни).	“Делегиране на пълномощията”. 1) Формулиране на проблемите, изясняване на целите и постигане на съгласие по тях. 2) Предоставяне на необходимите права и власт на подчинените за самостоятелно решаване на проблемите. 3) Избягване на намесата в работата на подчинените. 4) Самоуправление и самоконтрол. 5) Оказване на помощ и даване на съвет при поискване. 6) Сериозно реагиране при търсене на помощ.

Класификация на Робърт Танънбаум и Уорън Шмид

(„Континиум на лидерското поведение”)

Танънбаум и Шмидт дефинират три групи фактори, които определят стила на лидерството:

· личностни - ценностна система, етика, доверие в подчинените, склонности, умения за работа при неопределеност;

· последователски – свободна воля и потребност от независимост, готовност за поемане на отговорност и вземане на решения, толерантност и търпимост към неяснотите, заинтересованост от проблемите и усет за тяхната значимост, разбиране на организационните цели и самоидентифициране с тях, знания икомпетентност за справяне с проблемите, готовност за участие в колективно вземане на решения;

· ситуационни - тип организация, групова ефективност, характер на решаваните проблеми, дефицит на времето.

Модел на Юнг четири фактора, които формират представата за когнитивния стил на лидера: усещане, интуиция, мислене, чувстване.

* Харизматичните лидери се възприемат за изключителни заради техните вътрешни характеристики – силна увереност, енергичност, необикновено поведение, поради което техните последователи се стремят да бъдат като тях.

* Стивън Кови подчертава, че основно качество на успешния лидер е способността му да внушава доверие.

Уменията на лидера:

1,Адаптивност.

2,Навици за работа с хора.

3,Разбиране на себе си и самокритичност.

4,Решителност

5,Целеустременост

6,Навици за сътрудничество.

7,Въвеждане на новости.

Личностните качества на лидера:личността на ръководителя може да се „разложи” на три групи характеристики:

- биографични характеристики;

- способности (в това число и управленски);

- черти на личността.

Първата група – биографичните характеристики, включва:

· възраст;

· пол;

· социален статус;

· образование.

Сред специалните способности, необходими на ефективния мениджър могат да се отделят такива, като:

· специални умения и знания;

· компетентност;

· информираност.

Доказване на важността на тези способности за успешно осъществяване на управленската дейност не е необходимо.

Третата група – личностни качества.най-съществените са:

· доминантност;

· увереност в себе си;

· емоционална уравновесеност;

· стресоустойчивост;

· креативност;

· потребност от постижения;

· предприемчивост;

· отговорност;

· надеждност;

· независимост;

· общителност.