Понятие за СВИДЕТЕЛ- по смисъла на ГПК – това лице, което е конституирано от съда като такъв участник в производството - !!! за теста

Задължения – по проф. Сталев – свидетелстването е граждански дълг.

1. Да се яви ако не се яви - глоба

2. Да даде обещание, че ще говори истината, ако не даде обещание – може да бъде глобен, може и да откаже, но не се снема наказателната отговорност....

3. Да отговаря на поставените му въпроси.

Свидетелските показания са допустими във всички случаи, освен ако: следват изключения – не се позволява разширително тълкуване на изключенията – бел. Стамболиев – страните с процесуални договори не могат да разширяват изключенията , предвидени са за сделки, за които е трудно да се предположи, че един свидетел би могъл да възпроизведе пълно, изключенията са създадени за правна сигурност и едновременно с това те стимулират към писменото коментиране на едни или други факти, които не може да се възстановят със свидетели.

- Чл. 164 ал. 1 т. 1 – приложното поле е много малко, много тясно. Правни сделки, за действителността , на които законът изисква писмен акт – ако няма писмен акт – нищожна. Ако няма писмен акт дали може да се докаже наличието на сделка със свидетели?! В този случай, това не е доказване на правна сделка, която бидейки без писмен акт е нищожна, но може със свидетели да се докаже наличието на други факти. Правната сделка е сключена, има писмен акт – действителна е, тогава страната, искайки свидетели - това е недопустимо – заради забраната, но и по друга причина са недопустими – те са НЕНУЖНИ, наличието на писмен акт, нотариален акт или писмен договор на покупко-продажба или др. Документ – следва, свидетелите – недопустими – защото първо – има забрана, второ са ненужни, не толкова заради 164 ал.1 т.1, а защото са ненужни – свидетели се допускат тогава, когато страната не може да представи документа, но ако тя не може да го представи поради загуба , тогава свидетелските показания са допустими – 164 ал 1

- Чл. 164 - забранено е опровергаване съдържанието на официален документ със свидетелски показания, както и опровергаване – в частен документ

Какво означава опровергаване съдържанието на официален документ със свидетелски показания – две мнения – проф. Сталев – има тогава, когато страната се домогва да докаже, че отразеното в специалния документ нейно изявление е симулативно. Това не може да става със свидетелски показания. Всичко останало, извън това, което се формулира в тази хипотеза, НЕ е опровергаване съдържанието на официален документ и следователно свидетелските показания са допутими. Практиката и Сталев са на друго мнение!!! Напр. Да се оспорва официален документ, напр. Нотариален акт означава да се събаря доказателствената сила на този документ. Или пък акт за раждане, може ли свидетелски показания да са достатъчни за оспорването на факт дали едно лице е майка или не е, не може..защото това е официален свидетелски документ и не може да се допускат свидетели.

- Чл. 164 ал. 3 Забрана за установяване на доказателства, за доказването на които се иска писмен акт – трябва да се анализира закона, изискващ писмен акт, за да се види дали този закон предвижда съставянето на документ за доказването на съответния факт или по други причини – ако закона изисква съставяне на документа, тогава не се допускат свидетелски показания

- За установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв – източници на облигационни отношения са освен договорите, правни сделки – едностранни равни сделки, деликт ...само договори, не другите източници на облигационни отношения, тъй като другите могат да се доказват със свидетелски показания

- Ако едно парично задължение е установено с документ, погасяването на това парично задължение не може да става със свидетелски показания – щом страните са се договорили, има документ, с който се установява някакво парично задъление, то при погасяването му не е необходимо свидетелски показания /напр. Запис на заповед – длъжникът плаща, но не получава обратно записа, след което кредиторът получава заповед за незабавно изпълнение и напълно законосъобразно той би могъл да пристъпи към този акт, когато има издаден запис на заповед и при плащането по него, най-добре би било да се поиска от кредитора да направи – законът го допуска, но не го изисква, - да напише върху лицевата страна на записа на заповед – платено, или получено, това е необходимо да се прави, защото в България има много порочна практика.

- За установяване на писмени съглашения – това не може да става със свидетели, както не може да се доказват изменения или някакви други съглашения – напр. Договор за наем

Изключения от забраните – кога забраните отпадат

В няколко случая

Чл. 164 ал.1 т.3 – установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв – може да стане със свидетелски показания – когато са сключени между съпрузи или роднини по права линия – бел. На Стамболиев – когато има договори между роднини, братя, сестри , нормално е по българските обичаи да няма писмен договор, ако материалния интерес е над 5000 лв – съображението е – да не се допуска разваляне на отношенията. Забраната че отпада, според Стамболиев , е нож с две остриета. Законът трябва да е безусловен, защото практиката показва, че „добрите” семейни отношения не винаги присъстват

Забраната отпада и при изрично съгласие на страните – 164 ал. 2

Кога ще отпадне забраната?! – едната страна иска свидетели за доказване на един договор с материален интерес 8000 лв. Изключваме хипотезата за роднинство. Ищецът може да иска свидетели – има право на това. След което съдът се обръща към ответника и го информира, че за доказването на този факт – по принцип не са допустими свидетелски показания – информирано съгласие – ответникът може да направи три неща – да каже „не възразявам”, но ако откаже – съдът няма да допусне свидетел, ако не отговори – при конклудентни действия съдът отново няма да допусне свидетел. Законът е казал „при изрично съгласие”.

Забраната отпада тогава, когато – 165 ал. 1 – страната докаже, че документът е загубен или унищожен не по нейна вина –какво означава един документ да е загубен – такъв е ,когато страната не знае къде се намират документите, твърде възможно е документът да е налице, но въпреки това да е загубен за страната. Документът е унищожен тогава, когато – вариант 1 – като вещ не съществува и вариант 2 – тогава, когато не може да бъде разчетен, защото важното при документа е материално-носителното, а обективираното върху него информационно съдържание. Много трудно за доказване е загубването или унищожаването не по вина на страната.

Бележка моя:

Пълният файл /в случай, че искаш да си припомниш е на този линк: http://www.lawsbg.com/lectures/lekcii-vtu/item/31-граждански-процес.html „Бележки-Стамболиев-насоки за изпита по ГПП”

Въпрос 68. Доказателствени средства – понятие и видове. Обяснения на страните. Свидетелски показания и ограниченията им. Писмени доказателства, тяхната доказателствена сила и оспорване. Веществени доказателства. Вещи лица.

І. Доказателствени средства – понятие и видове.

1. Доказателствени средства /ДС/ – предвидени и уредени от закона източници на сведения за подлежащите на доказване факти / правно и доказателствено релевантни /. За да бъде използвано нещо като доказателствено средство в ГП, трябва да отговаря на 4-ри изисквания: а) Предвидено и уредено в закона; б) Да е относимо – носи информация от значение за правно релевантни факти или за доказателствено релевантни факти; в) Да е необходимо – бариера срещу излишните доказателствени средства. Необходимо означава, че без него подлежащото на доказване обстоятелство няма да бъде изяснено; г) Да е допустимо с оглед на доказването на съответния факт.

2. Доказателствен факт / индицията , уликата / поради връзката , в която се намира с главния факт , е опора на доказателствени изводи за него / т.нар. фактически, човешки, обикновени презумпции /; причислява се към доказателствените средства . Редица ДС са следи в настоящето от този развил се в миналото факт . Те са пряко или косвено причинени от този факт и затова се явяват като негово отражение.

а) документът – доказва материализираното в него изявление , защото се създава със самото извършване на изявление в писмена форма; б) свидетелското показание – доказва възпроизведения от свидетеля факт , защото е последната брънка на причинната верига , която започва с факта , преминава през сетивното му възприемане, представата за подобни факти и запаметяването .

! ДФ и ДС могат да бъдат предмет на доказване !

Разлика между доказателствени факти (ДФ) и доказателствени средства (ДС):

ДФ ДС :

1/преди това трябва винаги да бъде доказан и то с ДС	1/ може непосредствено да бъде използвано за целите на доказването
2/доказване може да бъде проведено и без ДФ	2/ без ДС доказването е невъзможно
3/ДФ не е източник на сведения, а опора за логически извод относно главния факт, постигнат с правилата, сочещи типичното за връзките между явленията	3/ ДС доставя сведения за факта, възпроизвежда го: Физически /веществени/ Исторически /гласни или писмени доказателства/

3. Видове доказателствени средства:

3.1. Гласни и веществени – според начина, по който се представят пред съда:

а) Гласните – в устна форма – по време на съдебното заседание;

б) Веществени са документите и другите веществени доказателства.

3.2. Преки и косвени доказателствени средства – според източника на информацията;

а) Преки – имат приоритет – ако преки доказателствени средства не могат да бъдат събрани – ще се ползват косвени. Преките доказателства носят информация за правно релевантни факти. Чрез тях се доказва пряко; б) Косвени (индиции) – носят информация за доказателства за правно релевантни факти.

Доказателствено релевантен факт – факт, от който съдът може да си направи извод за правно релевантен факт. Чрез доказателствено релевантия факт доказваме правно релевантния. А от правно релевантния факт правим извод за материалното правоотношение.

3.3. Първични и производни доказателствени средства;

а) Първични – пряк резултат от осъществен в миналото и подлежащ на доказване факт – т.е. – първично доказателствено средство е следата, чрез която фактът достига до нас в настоящето;

б) Вторични – възпроизвеждат в себе си първичните доказателствени средства.

4. Доказателствена сила. Доказателствена стойност. Трябва да бъдат разграничени ясно:

4.1. Доказателствена сила – задължение за съдът да приеме един или друг факт за осъществен без да има свобода на вътрешното убеждение. Доказателствената сила е в известно противоречие с чл. 12 ГПК (вътрешното убеждение). С доказателствена сила се ползват документите: а) Материална доказателствена сила – напр. акт за раждане – съдът няма право да се колебае дали посоченото в документа лице е майка или не;

б) Формална доказателствена сила - всички подписани документи – където свършва доказателствената сила – почва доказателствената стойност.

4.2. Доказателствена стойност – състои се в убеждаващото въздействие, което едно или друго доказателствено средство има върху съзнанието на съдията или съдебния състав. Доказателствената стойност не е предопределена – зависи от множество фактори, които не могат да бъдат изброени. До някаква степен зависи и от самия съдия. Няколко фактора, които влияят върху доказ. стойност: а) свидетелски показания – съдът се ръководи от възможната заинтересованост на свидетеля; б) Възможността на свидетеля адекватно да възприема заобикалящата го среда и оттам да даде адекватни показания; в) Да запамети и възпроизведе правилно възприетите факти; г) Интелектуално и културно развитие на свидетеля.

ІІ. Обяснение на страните като доказателствено средство.

1. Обясненията на страните не са различно нещо от свидетелските показания. Но за разлика от свидетеля, страната не носи наказателна отговорност. Свидетелите носят наказателна отговорност на общо основание по чл. 290 НК. Съгласно чл. 3, изр. 2 ГПК - страните са длъжни да изясняват пред съда само истината. Страните отговарят една спрямо друга. Това е гражданска имуществена отговорност.

Добросъвестност

Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.

Според проф. Стамболиев: Обясненията на страните са доказателствено средство, доколкото са източник на информация за подлежащите на доказване факти. Страните заявяват известната им информация относно осъществилите се факти още в началото на процеса - искова молба, възражения на ответника в първото заседание. Доколкото се изнася информация и доколкото обясненията на страните са предвидени и уредени в закона, те са доказателствено средство. Според това дали с обясненията си страните съобщават на съда изгодни или неизгодни за тях факти, обясненията са:

а) Твърдения - страната заявява, че са се осъществили изгодни за нея положителни факти. Според О.Ст. твърденията са доказателствени средства, защото попадат под понятието „обяснения на свидетели”, а те са доказателствено средство. Твърденията на страните са с по-ниска доказателствена стойност и се нуждаят от подкрепата на допълнителни доказателствени средства;

б) Отричания - страната заявява, че изнесената от противната страна информация не отговаря на истината (не се налага да бъде подкрепено с допълнителни доказателствени средства). Ог. Стамболиев поддържа, че твърденията и отричанията са признания. Освен това съдът може да призове страната по чл. 176,ал.1 ГПК и да я разпита - целта е да се изясни истината. Друг е въпросът дали твърденията и отричанията могат да формират убеждение у съдията, че фактите са се осъществили, но винаги съдията е длъжен да извърши тяхната преценка с оглед на целия доказателствен материал;

в) Признания - такива информационни изявления на страната, с които тя признава, че се е осъществил неизгоден за нея факт. Признанията – чл.175 - > нямат доказателствена сила, но имат висока доказателствена стойност.

Твърденията не са доказателствено средство, поради човешката склонност да се твърдят изгодни факти. И обратно – признанията са. Че признанията са доказателствено средство няма съмнение – раздел 3 – 175, 176 ГПК. Съдебно признание на факт

Чл. 175. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото; (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение; (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори; (4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд.

Страните не са длъжни да се явяват лично по делото, нито да участват в него – както лично, така и чрез процесуален представител. Обикновено в процеса участват процесуални представители и тогава се създава проблема с обяснението на някои факти. Когато такъв проблем възникне – 176 (1) – съдът има право да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. Съдът има право да направи това по собствена инициатива или по искане на другата страна (обикновено). Когато се извършва разпит по чл.176 страната не носи наказателна отговорност, но трябва да присъства в залата физически. Когато се извършва този разпит, страната застава в центъра на мястото на свидетеля.

Искане на насрещната страна: „Моля да призовете насрещната страна и да я разпитате по чл. 176.” И трябва конкретно да се посочат фактите, които искаме да бъдат установени чрез този разпит и въпросите, които ще бъдат зададени на страната в съдебното заседание – чл. 176 (2). Призовката за разпит е по-различна от обикновената. В нея ще пише: „Ако страната не се яви, съдът има право да приеме, фактите, които са в неин ущърб за установени”. Съдът може да направи този доказателствен извод и когато страната е дала неясни и уклончиви отговори. Но за да направи този извод – съдът трябва да е убеден, че тези уклончиви и неясни отговори се дават с цел определени обстоятелства да бъдат прикрити и прочие, а не защото страната просто не е в състояние да се изразява ясно. В чл. 177 ГПК е посочено кои могат да бъдат разпитвани в качеството „страна”.

Обяснения на страните и свидетелски показания (според Ж.Ст.). Обясненията на страните се градят върху възприятие и запаметяване, и представляват тяхно възпроизвеждане (също като свидетелските показания). Разликата със свидетелските показания (правна): обясненията на страните са твърдения на лица, заинтересувани от претендираните или отричаните факти. За неверни показания страната не отговаря с наказателна отговорност (свидетелят отговаря). Страната присъства и участва в съдебното дирене (обясненията й могат да се повлияят от възприетите данни по делото), свидетелят до разпита не присъства. Затова свидетелските показания са доказателствено средство, а твърденията на страната са предмет на доказване - ищецът трябва да представи доказателства за твърденията си още с внасянето на исковата молба (чл. 127,ал.2 ГПК).

2. Признания. Според проф. Ж. Сталев това са обяснения на страните, които са доказателствено средство. Признанието е изявление на страната, че са се осъществили неизгодни за нея факти или че не са се осъществили изгодни за нея факти. Признанието е винаги неизгодно за признаващия: а) Признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на спорещите страни, но съдът не е обвързан да приеме признатото за доказано (може да се признаят неистински факти), а е овластен да прецени признанието с оглед на всички обстоятелства по делото. Признанието не освобождава противната страна от тежестта за доказване, освен ако съдът обяви фактът за ненуждаещ се от доказване (чл. 109, ал. 4); б) Могат да се признават и факти, за които са недопустими свидетелски показания (Ж.Ст.).

Признанието се отнася до релевантни за спорното право факти (може и преюдициални отношения), но е съвместимо с оспорване на иска - разлика с признание на иска (признава се, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителността - признават се и фактите, и основателността на претенцията). С въвеждането на състезателното начало признанието на иска не е доказателствено средство (съдът не го преценява с оглед всички доказателства по делото), а е процесуално действие, с което ответникът се отказва от възможността да получи решение в своя полза (виж чл. 78, ал. 2), не се прилага чл. 175 (О.Ст.)

Признанието е едностранно изявление за знание, отправено до съда (може и некомпетентен - чл. 118, ал.2, или делегиран съд), няма значение присъствието или уведомяването на другата страна. Прави се устно (в съдебно заседание) или в писмено заявление. Оттегляемо е, но съдът преценява оттеглянето съобразно чл. 176, ал. 3. Доказаното извънсъдебно признание (пред противната страна или пред трети лица) има същата сила като направеното пред съда.

3. Обясненията на страните могат да бъдат опора на доказателствени изводи и в други случаи.

Съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е отказала да отговори или не се е явила в съда, за да отговори (чл. 176, ал. 3): а) Съдът е отправил до страната въпроси (за да отдели спорното от безспорното) - по искане на другата страна по чл. 176, ал.1 ГПК; б) Когато редовно призованата и уведомена по чл. 176, ал. 2 страна не се яви или се яви и откаже да отговори, законът предполага, че така страната цели да се отклони от признание на неизгодни факти и овластява съдът да приеме тези факти за доказани. Изводът на съда е с оглед на всички доказателства по делото съобразно вътрешното убеждение. Ако страната не се яви по уважителни причини или отговори неясно поради неразбиране на въпроса, не може да се предположи, че цели да избегне признание. Обясненията на страната могат да бъдат използвани като доказателствено средство само срещу нея, не и в нейна полза.

Създаването от страната на пречки за събиране на други доказателства също може да се използва срещу нея - съдът може да приеме тези факти за доказани (чл. 161 ГПК).

ІІІ. Писмени доказателства.

Понятие за документ. Документът е вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление. И документа, и вещественото доказателство са вещи. Разликата между тях е, че при документа не се интересуваме от качествените показатели на тази вещ, а от направеното изявление. При вещественото доказателство се интересуваме от количествената и качествената характеристика на съответната вещ. От това следва, че една и съща вещ може да изпълнява две функции в гражданския процес – да бъде разглеждана като документ и като веществено доказателство.

За да имаме документ, трябва да са налице няколко предпоставки - вещ, писмени знаци, изявление. Ако липсва което и да е от тях няма документ. За да има документ е достатъчно да има подпис. Документите са документи, когато изявлението е направено с писмени знаци.

Основно деление на документите – официални и частни. Всичко, което не е официален документ е частен документ.

Дефиниция на официален документ – официален документ е документ: издаден от длъжностно лице (1), в това му качество (2), в рамките на неговата компетентност (3), в установената форма (4), по установения ред (5). чл. 179, ал. 1 от ГПК Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (В учебника неточно е записано – “официалния документ е издаден от държавен орган” – документ не се издава от орган, защото документ може да се съставя само от човек и заради това е правилно „издаден от длъжностно лице”; На следващо място, не само държавни дл. лица издават официални документи – издадена диплома от ректора на частен университет е официален документ.)

Ако един официален документ има пороци (напр. не е издаден в предвидената от закона форма), то ще е налице документ, но той ще бъде частен – изрично записано в чл. 188 ГПК Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.

Официалните документи се делят на свидетелстващи и диспозитивни, в зависимост от естеството на изявлението. Свидетелстващ – материализирано е едно свидетелстващо изявление, или казано с други думи - съдържа изявление за знание. Диспозитивни – съдържат волеизявление. Това деление се прави с оглед доказателствената сила. Официални свидетелстващи документи (ОСД) са тези, които отговарят на изискванията на чл. 179, ал. 1 ГПК. Те имат доказателствена сила, с каквато не разполагат официалните диспозитивни документи (ОДД).

Доказателствена стойност – варира от 0% до 100% убеждаващото въздействие (на едно доказателство върху съзнанието на съдията - дали факта се е осъществил или не). Това вариране като док. стойност зависи от множество фактори. Док. стойност зависи от вътрешното убеждение на съдията.

Scriptum pro scribente nihil probat sed contra scribente (лат.) – „Изгодният за издателя документ не доказва нищо, освен в негова вреда”. Само неизгодния документ има доказателствено значение, докато изгодния – не е доказателствено средство. Според проф. Стамболиев неизгодния документ има висока доказателствена стойност, а изгодния също е доказателство, но с много ниска доказателствена стойност , в този смисъл и изгодния и неизгодния за издателят документ имат доказателствена сила, но с различен интензитет, който варира от 0 до 99 %

Док. сила поражда задължение за съда да приеме, че един или друг факт действително се е осъществил. Док. сила ограничава свободата на съдийското убеждение, защото няма право да преценява дали нещо се е случило или не. Док. сила бива два вида: материална (МДС) и формална (ФДС). МДС задължава съда да смята, че отразеното в документа отговаря на действителното фактическо положение – съгласно чл. 179 от ГПК. МДС притежават единствено и само ОСД, частните документи не притежават МДС. Разпоредителните документи, издадени в условията на чл. 179, ал. 1, не притежават МДС, защото не се нуждаят от такава.

ФДС е присъща на всички официални документи и на някои частни документи. ФДС доказва авторството – когато един документ е подписан; ФДС задължава да се приеме, че направените преди подписа изявления са направени от лицето, подписало документа.

Частните документи се делят на подписани и неподписани, като подписаните притежават ФДС. Ако документ има допълвания, зачерквания и поправки – документът няма формална, нито материална доказателствена сила. За да има той такава сила трябва да е налице подписа на автора срущу всяка поправка, допълване и т.н. Чл. 180 ГПК Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Неграмотно лице и незрящо – съгласно изискванията на чл. 189 ГПК, документът трябва да носи отпечатък от десния палец и преподписан от двама свидетили, за да има издадения от такова лице документ ФДС. Грамотен е този, който може да чете и разбира езика на който е написан документа. За да има ФДС един документ издаден от незрящ или неграмотен необходимо е най-вече приподписване на документа от двама свидетили, които да удостоверят, че на неграмотното лице е известно съдържанието на документа. Чл. 189.(1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък от десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.

(2) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.

Официалните документи имат освен МДС и доказателствена сила за дата – в този случай, датата не може да се опровергава със свид. показания. Частните документи нямат достоверна дата за трети лица – арг. за обратното на чл. 181 от ГПК, защото частните документи могат да бъдат антидатирани, с което да се увредят трети лица. Следователно частния документ има достоверна дата за страните, които са издали документа, което е една санкция също срещу документи, които са антидатирани. Когато е настъпило правоприемство за правоприемниците датата е достоверна, тъй като не са трети лица по см. на чл. 181 от ГПК. Чл. 181 (1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. (2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото.

Може да се оспори, но достоверна дата означава МДС и съдът ще счита, че датата е такава, докато не се установи обратното (със свидетелски показания по чл. 165, ал. 2 ГПК). Когато изразеното в документ волеизявление е симулативно, странта не може да иска симулация със св.показания, защото страната направила симулативното волеизявление е могла да се снабди с обратно писмо. Обратното писмо трябва да направи вероятно наличието на симулация. Ако обратното писмо доказва несъмнено наличието на симулация свидетели няма да се допуснат, защото те не са необходими, затова и законът говори за “вероятно наличие на симулация”.

Чл. 165 (1) В случаите, когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната; (2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до трети лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.

ІV. Свидетелски показания.

1. Определение: Свидетел е лице, което, без да участва в делото като страна, се призовава, за да даде показания относно своите възприятия за юридически или доказателствени факти по делото.Свидетел е само онзи, който е конституиран като такъв. Свидетелските показания са основно доказателствено средство в ГП.

Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания. Съдът му напомня за наказателната отговорност по 290 НК. Независимо дали това задължение на съда е изпълнено наказателната отговорност си съществува. След това съдът му напомня да обещае да говори истината. Независимо дали даде или не даде (откаже да даде) обещание – това няма никакво отношение към наказателната отговорност, но може да бъде основание да му се наложи глоба за отказ да изпълни разпореждане на съда. Медиаторът има право да откаже да даде показания, ако е бил помирител по същия спор!

Отказ от свидетелстване

Чл. 166. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелстване освен: 1. пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор; 2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство. (2) Не могат да откажат да свидетелстват, но могат да откажат да дадат отговор на определен въпрос като посочат причината за това, лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на лицата по ал.1, т.2 непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване. (3) Свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.

Към групата на лицата, които могат да се откажат от свидетелстване са включени и лицата, които са във фактическо съпружеско съжителство. Пълномощниците не могат да бъдат свидетели – съгласно ал.3 и предвид забраната за дублиране на процесуални роли.

Вече не може да се откаже отговор на въпрос, защото съобщения факт е държавна или служебна тайна – заседанието при такава хипотеза ще бъде при закрити врати. Законен представител на ЮЛ може да бъде свидетел.

2. Задължения на свидетеля. Свидетелстването е граждански дълг - призованият като свидетел трябва да се яви пред съда, за да даде показиния. Има и други задължения: а) Задължение да се яви. Абсолютно задължение - ако не се яви, се налага глоба по чл. 85 ГПК и се постановява принудителното му довеждане за следващото заседание; б) Да даде обещание, че ще говори истината - също абсолютно задължение. Дори и съдията да не му напомни за наказателната отговорност (след снемане на самоличността), свидетелят носи такава. След това се дава обещание за говорене на истината. Ако свидетелят откаже, се налага глоба по чл. 85,ал.2 ГПК (от 50 до 300 лв.). Даването или недаването на това обещание няма отношение към наказателната отговорност; в) Да даде показания - не е абсолютно задължение (чл. 166 ГПК); г) Да се отговори на поставените въпроси - не е абсолютно задължение. Отказът да се отговори на въпросите без уважителни причини се наказва с глоба (Ж.Ст.). Според Ж.Ст. задължението е да се дадат истински показания - ако са неистински, се носи наказателна отговорност.

3. Права на свидетеля: а) Може да иска поправяне на протокола. Свидетелят има интерес да провери какво е отразено в протокола и ако има разлика с показанията, може да иска поправяне (с оглед на евентуална наказателна отговорност - наказателният съдия ще преценява протокола); б) Право на възнаграждение.

Показанията имат значение само за делото, по което са дадени, не могат да се използват по друго дело.

4. Допустимост на свидетелските показания. По принцип свидетелските показания са допустими за всякакви факти, освен ако: Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: 1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт; 2. опровергаване съдържанието на официален документ; 3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително; 4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения; 5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна; 6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. (2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.

Според проф. Сталев, по отношение на ограниченията на свидетелските показания – те не са ограничение (бариера) пред разкриването на истината, а са гаранция за това. Причината е балканската култура. Изключенията се прилагат стриктно, а не разширено.

Разлика с учебника! Забранено е опровергаване съдържанието на официален документ!!! Под това професор Сталев разбира доказване на симулация. Според Стамболиев означава да се твърди, че това, което се съдържа в документа, не отговаря на истината. Нотариусът е възприел сделката, а това, че е налице прикрита сделка той не е възприел. 164 (1) т.3, 5 и т. 6 – могат да отпаднат при хипотезата на 164 (2). Съгласието на насрещната страна трябва да е информирано и изрично. В устна форма (пред съда – в съдебно заседание). Всичко забрани отпадат в хипотезата на чл. 165 ГПК. Чл. 165 (1) В случаите, когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.

(2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до трети лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. Условията по 165 трябва да са налице кумулативно. Документът е унищожен, когато физически не съществува или текста върху него не може да бъде възпроизведен. Документът е изгубен тогава, когато страната не знае къде се намира. Почти недоказуемо е това, че страната няма вина. Страната се домогва да докаже, че изразеното от нея съгласие в някои документи е привидно. Такива свидетели ще бъдат допуснати, ако страната разполага с . Т.е. трябва да има вероятност, която този документ предполага, за симулация. Ако документа доказва симулацията по безспорен начин – свидетелят няма да бъде допуснат. Свидетелските показания ще бъдат допуснати и когато сделката е била насочена спрямо трето лице и без обратно писмо.

Свидетелските показания са само устни, трябва да се съберат по предвидения ред.

V. Веществени доказателства. Вещи лица.

1. Веществени доказателства - не са уредени отделно, но законът в редица случаи ги предпоставя като необходими и допустими доказателства (чл. 194, 204,ал.1 ГПК).

Веществено доказателство – това е всеки предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт.

Кръгът на веществените доказателства не е отнапред ограничен (всеки предмет може да има връзка с факт по делото) - по това приличат на доказателствените факти, а се различават от тях, тъй като не са предмет на доказване, а са доказателствено средство.Понякога вещественото доказателство съвпада с подлежащия на доказване факт: този факт може да е особено състояние на вещта (повредена вещ) или особено нейно положение спрямо други вещи (спор за граници).

2. Способ за възприемане на веществени доказателства - оглед (за вещи), освидетелстване (спрямо лица). Чл. 204,ал.2 ГПК ги счита за доказателство, но всъщност става въпрос за това, че съдът може да използва тези способи съвместно с други доказателствени средства за контрол на достоверността им или самостоятелно (за да изгради върху тях доказателствените си изводи): а) Постановяват се от съда - по негова инициатива или по искане на страните (чл. 204,ал.1). Извършват се от целия състав, от делегиран член или делегиран съд (чл. 204,ал.2). Може да се извърши и с помощта на вещи лица (чл. 204,ал.1); б) Тъй като са способ за събиране на доказателства, огледът и освидетелстването трябва да се извършат с участието на двете страни. Ако страна осуети извършването им, ще се приложи чл. 161 ГПК („...съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства”); в) Огледът в зависимост от естеството на вещественото доказателство може да се извърши в съдебна зала или вън от нея (недвижим имот).

3. Вещи лица (чл. 195 ГПК). Ж.Ст.: Вещо лице е лице, което се призовава от съда, за да му даде своето становище по такива въпроси на делото, за чийто отговор са нужни специални знания, с които съдът не разполага. О.Ст.: Необходима е процесуална правоспособност на вещо лице - да притежава висока степен на специална подготовка в дадена област (арг. чл. 195, ал. 1, 198 ГПК; Наредба за съдебните и арбитражните експертизи; Наредба за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи)

а) Вещото лице като подвежда конкретния случай под общите изисквания (за изправен мотор, редовна стока и т.н.) дава своя извод на съда за съответствието или несъответствието с общите изисквания, за естеството, степента на отклонението и причините за това. Този извод може да се разглежда като резултат от верига от силогизми - затова се нарича заключение; б) Заключението се преценява с оглед на всички данни по делото - като другите доказателствени средства, но се различава от тях - вещото лица замества съда в дейността по доказването (има знания, които съдът не притежава), предлага му своите доказателствени изводи. Освен това вещото лице е заменимо (за разлика от свидетеля); в) Като всяко друго доказателствено средство заключението на вещото лице трябва да бъде допуснато. Вещото лице се назначава с определение на съда - посочва предмета и задачите, предоставяните материали, данни за самоличността и специалността му (чл. 197,ал.1 ГПК). Заключението на вещото лице трябва да бъде представено на съда най- малко една седмица преди съдебното заседание (чл.199 ГПК).

Трябва ли да бъде назначено вещо лице, ако съдията има необходимите специални знания и опит:

1) Съдът не може да има каквито и да било знания, знания има човек.

2) Вещото лице представя заключение „най- малко една седмица” преди заседанието - страните могат да се запознаят, да се консултират с друг експерт, за да го оспорят. Ако съдът извърши експертиза, заключение не се представя и страните не могат да се запознаят и да го оспорят. Следователно, при поискване на вещо лице съдът е длъжен да го назначи, защото и без това страните плащат възнаграждението му.

Въпросите, поставяни на вещото лице, са само фактически, не и юридически - да се изчисли размер на неустойка и т.н.

3. Двойнственост на правния режим (от двойнственото естество на заключението) - Ж.Ст.: а) Даването на заключение е обществен дълг (като свидетелстването). Чл. 198 ГПК допуска изключенията - освобождаване от даване на заключение. Вещото лице също трябва да се яви и да отговори на поставените въпроси, носи същите отговорности. Съдът трябва да обсъди и да оцени заключението (заключението не става обвързващо доказателство, ако не се направят възражения по него); б) Както съда, така и вещото лице, има право да проучи делото и да участва в събирането на доказателства като задава чрез съда въпроси на свидетелите. Вещото лице може и да замести съда при огледа и освидетелстването (чл. 204,ал.1 ГПК). За да бъде преценката му правилна, трябва да бъде безпристрастно като съда. Всяка от страните може да иска отстраняването му при съмнение - подобно на основанията при съда; в) При сложност на делото могат да се назначат и повече вещи лица (виж чл. 195, ал. 2). При несъгласие със заключението също може да се назначи нова експертиза от друго вещо лице или повече вещи лица - според Ж.Ст. трябва да са несъгласни и двете страни. При разногласие между вещите лица всяко отделно излага мнението си (чл. 203 ГПК); г) Заключението се представя най-малко една седмица преди заседанието (чл. 199), иначе делото се отлага (решението ще подлежи на отмяна); д) Вещото лице винаги се призовава на съдебно заседание, за да потвърди заключението и да отговори на въпросите.

4. Доказателствена стойност на заключението (О.Ст.). Заключението не притежава материална доказателствена сила - съдът не е обвързан от него, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото (чл. 202 ГПК). Доказателствената му стойност зависи от два фактора: а) Вътрешен - фактическа и логическа обоснованост (когато е компетентно и аргументирано, доказателствената му стойност е висока); б) Външен - съдът преценява в съвкупност с другите доказателства по делото (ако заключението намира допълнителна опора в доказателствения материал, има по-голяма доказателствена стойност).

По принцип има по-голяма доказателствена стойност от свидетелските показания - няма забрана да се назначи вещо лице за проверка на достоверността на отразените в официален документ факти. Вещото лице винаги е безпристрастно, има специална подготовка. От друга страна обаче не е възприело фактите непосредствено.

Бележка моя: пак във файла „Бележки-Стамболиев-насоки за изпита по ГПП – от 03-10-2009 /припомнящо/ в случай, че някои неща се дублират с развитите по-горе въпроси 67 и 68 – не е излишноJ

Страните не могат с процесуални договори да разширяват приложното поле на изключенията, ако такъв процесуален договор се сключи, то той ще бъде нищожен

Свидетелските показания по 164 отпадат при редица хипотези:

- Забраните по т. 3 до 6 отпадат тогава, когато има изрично съгласие на страните – 164 ал.2, не всички забрани по 164 ал 1 могат да отпаднат, ако сделката е нищожна и страните се споразумеят да допуснат свидетели, то въпреки сделката , тези свидетелски показания са нищожни

- Страните не могат допуснат свидетели , когато се цели да се опровергава съдържанието на официален документ – той има материална доказателствена сила и ако се допуснат свидетели за да се опровергава неговото съдържание, това означава да подроним авторитета на закона и органите, издаващи официални документи

- Във всички останали случаи свидетелски показания се допускат при изрично съгласие на страните и то означава – страните заедно подават молба – съвместна до съда, може да бъдат разпитани свидетели за опровергаването съдържанието на ч аст от документ – това обаче е малко вероятна хипотеза – по-вероятно е при 164 ал 2 когато в хода на разглеждане на делото едната или другата страна поиска да бъдат допуснати свидетели за факти , за които свидетелски показания не са допустими, то съдът !!! е длъжен да информира насрещната страна, че за този факт свидетелски показания по принцип не се допускат по силата на 164 ал 1 т. 4 след което насрещната страна все пак може да зададе въпрос дали да бъдат допуснати, това съгласие трябва да е информирано съгласие – дали да ги допусне??? – 164 ал. 2 ИЗРИЧНО съгласие, за него не е достатъчно съдът да се произнесе „не възразявам”. , а „съгласен съм”

Два термина:

Какво значи документът да е загубен?

Какво значи документът да е унищожен?

Какво значи да бъде унищожен един документ? – физически да не съществува

Вещ с писмени или електронни знаци, с обектирано волеизявление, при него същественото не е вещта, а обективираното изявление, т.е. това не значи вещта като материя да престане да съществува, същественото при него е волеизявлението. Унищожен е когато изявлението не може да бъде раззчетено – това е документ, когато се изтрие, не може да се види волеизявлението.

На второ място – ще бъдат допуснати свидетелски показания, ако документът е загубен

Какво значи загубен?

Когато страната не знае къде се намира и то НЕ ПО ВИНА НА СТРАНАТА

За да се допуснат свидетелите трябва да бъдат доказани тези два факта, които са алтернативни , както и да се докаже, че страната няма вина за това

Твърде малко вероятно е да се докаже, че страната няма вина за загубата или унищожаването.

Свидетелските показания се допускат когато е налице обратно писмо –

Ще бъдат допуснати тогава, когато страната иска да докаже със свидетелите, че нейните изявления в съответния документ, който е представен, са симулативни изявления – обратно писмо се обяснява още като начало на писменото доказателство

Какво трябва да се докаже с това начално писмено доказателство?

Обратното писмо трябва да прави ВЕРОЯТНО наличието на симулация, т.е наличието на симулативно изявление, тогава съдът допуска свидетели, за да констатира именно това , в практиката на Върховния Касационен съд се пиема че ако обратно писмо доказва по несъмнен начин, което е чест случай, наличието на симулация, свидетелски показания няма да бъдат допуснати, защо??? Не в забраната от чл. 164, а за да бъдат включени в доказателствения материал по делото трябва да отговарят на 4 признака – уредени в закона, да са относими, да са необходими , допустими и уредени от закона

Бележка:

„за да може да бъде използвано нещо като доказателствено средство, то трябва да отговаря на четири изисквания/

1. Да е предвидено и уредено от закона;

2. Да е относимо – информацията, която се съдържа в това доказателствено средство има отношение към въпроса, който трябва да се решава;

3. Да бъде необходимо – без неговото събиране да не може да се установи факта;

4. Да бъде конкретно необходимо и допустимо – да може конкретния факт да се доказва с конкретното доказателствено средство – напр. Свидетелските показания – чл. 164 от ГПК

Такова обратно писмо се съставя когато напр. има нотариален акт за покупко-продажба, който прикрива дарение

Изискването за обратно писмо НЕ СЕ ПРИЛАГА тогава, когато наследниците или трети лица, срещу които сделката евентуално е насочена искат да докажат симулация, в този случай, разбираемо няма да се изисква от тях документ, достатъчно е да съществува вероятност че сделката е насочена срещу това трето лице, което е страна по делото.

Някакви вещи, от които може да се черпи информация

И документа и вещественото доказателство са вещи, разликата е, че когато съдът разглежда един документ с оглед на материализация на волеизявлението, го разглежда като такова и качеството не е предмет, когато пък се разглежда с оглед на качеството на характеристика на вещта, тогава се разглежда като веществено доказателство

Една и съща вещ в гражданския процес може да изпълнява две различни роли

Роля на документ и роля на веществено доказателство

Когато съдът разглежда тази вещ с оглед на това какво е написано, я разглежда като документш, когато съдът разглежда същата вещ с оглед на нейната качествена характеристика, тогава я разглежда като веществено доказателство

Веществените доказателства се събират от съда по два различни начина , по две различни технологии

- Свидетелските – разпит на свидетели

- При веществените – оглед и освидетелстване – това са техники за извличане на информац.ия от техния носител,

Огледът може да бъде извършен от съда, от вещо лице. Освидетелстването се прави почти винаги от вещо лице

Чл. 195

Кога се назначава вещо лице? 195 ГПК

Независимо дали съдът притежава или не специалните знания и умения, СЕ назначава вещо лице

За да бъде назначен някой като вещо лице, то трябва да притежава специална правна процесуална правоспособност, да е включено в списъка на вещите лица , а това става след извършване на следните процесуални действия:

Съдът назначава вещо лице когато страната иска да бъде назначено вещо лице, страната формулира въпросите, на които вещото лице трябва да отговори, съдът дава възможност на насрещната страна да отговори – вещото лице трябва да даде отговор – след което вещото лице приема или не приема, трябва да бъде безпристрастно – чл. 196 поради което вещо лице, за което има съмнение, че не е безпристрастно, то е длъжно да се отведе, същото се отнася и за вещо лице, което дори само е в приятелски отношения с някоя от страните, длъжно е да съобщи на съда обстоятелствата, които могат да породят съмнение в неговата безпристрастност. По този въпрос съдът с произзнася с определение – чл 196

Вещото лице е длъжно да представи писмено заключение 199 най малко една седмица преди съдебното заседание

Какво ще стане ако само ден два преди съдебното заседание го направи.

Съществено процесуално нарушение е това, което води до отмяна на съдебното решение

Експертизата или заключението може да е единична – от едно лице, може и да е тройна, понякога се налага, когато въпросите са комплексни

Отлага се делото, когато вещото лице трябва да бъдат там, а не могат.

200,201

Доказването в гражданския процес – книга на професора

Процесуална дейност на страните, с която те довеждат до знанието на съда информация за съществуването или несъществуването на определено Доказателствено средство

Двойна характеристика – от една страна – информационно изявление, НЕ Е ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ, но обикновено посочването се съчетава с волеизявление, което е втората страна, съчетава се с иска за допускането за събиране на доказателствени средства

В края на исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствените средства, свидетели – а б в, достатъчно е да ги посочи и да ги индивидуализира с имена и прави искане , МОЛЯ – волеизявление, да бъдат допуснати свидетели..., както и искане тези доказателствени средства да бъдат събрани.

Ранна преклузия, във връзка с посочването на доказателствените средства

До кога трябва да се направи това?

Състезателно начало – преклудират се определени права, но те пък отново могат да възникнат , регламентирано в закона

До кой момент ищецът трябва да посочи доказателствените средства

Ищецът трябва да посочи всички свои доказателствени средства в опр. Срок

1 месечен срок

За ответника правото да посочва доказателства се преклудира втори път

Ако в отговор на исковата молба ответникът предизвика нужда поради оспорване на определени факти, но непосочени доказателствени средства, отново за ищеца възниква правото да посочва доказателствени средства, но при условие, че има възражение на ответника. Ако ответникът си мълчи, то ищецът не е длъжен да отговаря.

ако междувременно е открил нови доказателствени средства, той може да се позове и на тях- повторното възникване право на доказване за ищеца, ако ответникът прави възражение, това е едно условие, второ – нови факти, трето условие – нови доказателствени средства

информация, че има такива доказателствени средства

крайният момент на това процесуално действие е приключване на съдебно дирене пред въззивна инстанция.

на доказателствени средства е процесуална дейност на страните, при която доказателственото средство се депозира

Само документите и веществените доказателства и то при условие, че са движими вещи

на доказателствени средства става в определено заседание – това е процесуална дейност, НО на решаващия състав

- ДОПУСТИМОСТ

Когато се представят документи – съдът във всички случаи в определението си описва приетите, т.е. допуснатите док средства и те трябва да бъдат описани един по един или др вариант, допуска представяните с исковата молба и описаните по опис в нея доказателства, в определението си съдът не ги изброява, а препраща към описа в исковата молба или в отговор на исковата молба има опис /приложение/

Доказателствените средства се събират по различни технологични начини

На свидетелските показания – свидетелят не е доказателствено средства, той е НОСИТЕЛ на доказателствени средства

Е извличането на информацията, което става чрез:

- Разпит на свидетели

- ‚Заключения на вещи лица

- ƒИзслушване

- „Оглед

- …Прочитане на документа

- †Извличане на информацията

- Това представлява събирането на док средства

(чл. 207-209)

Какво значи

Налага се да се обезпечи тогава, когато съществуват някакви рискове, които да направят невъзможно в бъдеще време да получим това, което трябва да получим

Тази формула е валидна и за материалното право

Лични обезпечения – поръчителство, кога се налага и защо, защото съществува риск в един определен бъдещ момент при падеж този риск да бъде обезпечен . напр ипотека....

Същото е при обезпечаването на доказателствените средства, защото носителят /свидетелят/ може в един бъдещ момент да бъде неутрализиран, обезпечаването е извеждане напред във времето на събирането на доказателствените средства, изтегляне напред във времето

Доказателствените средства се събират в заседанието по същество, но до заседание по същество се стига след месеци, съществува риск определено док средство да стане недостъпно, в този случай се налага предварително събиране на док средства по 207 при наличието на риск, това е още преди да има съдебни заседания, за да се допусне обезпечаване на док средства страната подава молба за обезпечение, като формулира причините, които я водят до необходимостта да подаде тази молба, каква е опасността това док средство в бъдещ момент да не може да бъде събрано, може да се поиска още преди даже да има образувано гражданско дело

208

Подава се молба до Районен съд по местожителството на свидетеля, който ще бъде разпитван, постоянния му адрес е определящ или местонахождението на имота, подлежащ на оглед

Препис от молбата се връчва на другата молба

Определението на съда може да е положително или отрицателно

Отказът подлежи на обжалване с частна жалба, след което се насрочва открито заседание, то е предварително с призоваване на страните , вещото лице има право да присъства

Когато се иска обезпечаване страната, искаща обезпечаването следва да поеме разноските по обезпечаването на доказателств3ените средства

Заседание за събиране на доказателствата, приключване на съдебното дирене и устни състезания

Разглеждането на делото преминава в закрити и открити заседания

Целта на ГПК е едно единствено открито съдебно заседание.

Подготвителна фаза – има за цел да подготви разглеждането на делото за откритото заседание, събиране на док средства, това е и заседанието по същество

Заседанието за събиране на док средства започва с това да се провери дали свидетелите, които са били допуснати и призовани са се явили в това съдебно заседание, това заседание има за цел именно извличането на информация – т.е. две са целите

Ако имаме допуснати вещи лица се проверява дали са на лице, ако имаме свидетели – също

Причината, ако вещото лице не се яви делото просто не може да се гледа!!!

Ако вещо лице се яви тогава се пристъпва към проверка дали свидетелите са се явили. Ако вещото лице не се яви, изобщо не се гледат свидетелите – дело няма

??? при свидетелите се поставят така – съдът има възможност да прецени как по-ефективно да процедира – втората фаза – проверка на свидетелите – дали са се явили, в този момент на съдебното заседание се викат свидетелите – всички свидетели влизат в съдебната зала, това е необходимо да стане така, за да може съдът да има информация дали изброените свидетели са се явили, ако един не се е явил – три възможности – страната има право да се откаже от него съдът го заличава от списъка на свидетелите, втори вариант – ако някой свидетел не се е явил, но няма отказ от него , съдът по лична преценка решава дали да разпита останалите явили се, но може и да отложи делото, насрочва се ново заседание, в което да се явят всичките – при тази преценка съдът трябва да си даде сметка доколко ефективно е съвместното присъствие и разпит на всички свидетели или това да бъде направено в различно време и не непременно всички. Ако свидетелите биват разпитвани в едно единствено заседание и се появят противоречия, то съдът може да направи очна ставка, за да установи истината.

Съдията решава – разпит на свидетелите

След което свидетелите излизат и съдът ги призовава един по един

Събирането на доказателсвени средства преминава първо през свидетелските показания, след което се изслушва заключението на вещото лице, т.е. извлича се информацията от събирането на доказат средства

Последният въпрос, който съдът отправя към страните – е за допълнителни доказателства на страните

Защо този въпрос е последен?!

Защото страните до последният момент, до приключването на съдебното дирене могат да сочат доказателствени средства, част от тях няма да бъдат допустими, защото са преклудирани, но страните МОГАТ да ги посочат – да се прави разлика между юридическа възможност и необходимост!!!

Съдът с ОПРЕДЕЛЕНИЕ допуска или не допуска!!!

Но страната МОЖЕ да направи ИСК.

Категорията ВРЕМЕ, може нещо допълнително да се осъществи междувременно, ето защо законодателят е допуснал тази процесуална възможност – представяне на нови факти и обстоятелства като допълнителни доказателствени средства.

Ако страните заявят че нямат такива или пък съдът отхвърля иска, то съдът постановява ОПРЕДЕЛЕНИЕ с което дава ход...

съдът с определение ПРЕУСТАНОВЯВА съдебното дирене и ДАВА ход на заседанието по същество

Втората фаза на съдебното заседание – устни прения

Устни прения

Устни състезания

Всяка от страните представя пред съда модел на съдебно решение

Ищецът пледира в пледоарията си посочва как според него делото да се реши, след което се дава дума на ответника, който пледира и представя пред съда модел на съдебно решение, каквото той смята , след което ищецът по делото има право на реплика по повод пледоарията на ответника.

Ищец – ответник – реплика

Когато се изчерпят аргументите, съдът се произнася с определение по чл 149 ал 2 , обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви съдебното решение

НОВОТО в ГПК е предвиждането изрично на възможността за представяне на писмени защити по чл 149 ал. 3 до 2008 г стария ГПК не бяха познати писмените защити.

Проф Сталев и Стамболиев – против практиката на писмените защити от старата практика до 2008, какво се е случвало преди – на съдът винаги е по-лесно да се прави така ,че да се пести време, вместо да се пледира, след което се дава срок на ищеца да предяви писмена защита, седмичен срок, същия срок и за ответника, според тях се получава неравенство на страните, по правилото „Който говори последен е облагодетелстван”, тази практика води до нарушаване на този принцип за равенство, по мнението на горните двама

„Казаната дума отлита, написаната остава”

Писмената защита е НЕОБХОДИМОСТ

В новия гпк 149 ал. 3 – „подходящ срок за представяне на писмени защити”, страните имат равенсвото, гарантирано от закона

Структурата на пледоарията и на писмената защита

Обикновено пледоарията се следва от писмената защита

В устните прения всяка от страните представя модел на съдебно решение

Което навежда на идеята колко е вредно напр. СРС-тата за записване или всякакви помощни материали

Два модела на съдебно решение

Съдебното решение е модел, има си структура, колкото повече моделът на съдебното решение е по-близо до писмената защита, въздействието е по-силно

Първа част – по фактическата страна на спора

1. Посочват се факти – изброяват се

2. За доказването на горните факти.....бяха събрани следните доказателствени средства – изброяват се – свидетели, вещи лица, документи;

3. На базата на гореизброените събрани доказателствени средства могат да се считат за доказани ---- извеждат се доказаните и тези, които не са доказани, обсъждат се събраните доказателствени средства, стига се до извода, че може или не може да се счита за оказан определен факт, по фактическата страна се стига до извода кое е доказано кое не

Втора част – по юридическата страна на спора

От значение са следните факти......както по точка три, изброяват се, като на всеки фактически елемент кореспондира съответна правна норма, привежда се към хипотеза на доказване и се стига до заключение. Това трябва да е структурирано добре, стъпка по стъпка. ; целта е да се убеди съдията, че представеният модел на съдебно решение е правилен

Трета част – заключение

на съдебно решение

Съдебните решения се постановяват от съдебния състав, който е разглеждал делото в заседанието по същество.

Ако сме на втора и трета инстанция – пред същия състав, който е приключил заседанието по същество

Проблемът, който обикновено възнива – има случаи в които е невъзможно същия състав да постанови решението

- Смърт, пенсиониране на член от състава са евентуални причини

Тогава става дума за невъзможност същия състав да постанови решение

Какво се прави тогава?!

Следващият съдебен състав постановява определение, с което отменя определението на предходния, с което са приключили устните прения, но не само това, отменя и предхождащите – ход по същество, приключване на съдебните дирения и даване на ход на заседание по същество, насрочва се ново открито съдебно заседание, в което ще се повторят всички процесуални действия по събиране на доказателствени средства, това се прави защото за разлика от наказателния процес, един съдия от начало до край, тук съдиите могат да се сменят, но онзи пред който е било съдебното дирене, той трябва да издаде съдебното решение, следвайки принципът за непосредственост. Този съдия е изслушал непосредствено показания на свидетели, експертиза на вещо лице, той трябва да излезе с решение

!!!принципът на непосредственост при формиране на вътрешно убеждение, съдията водещ заседанието по съдебно дирене, трябва да издаде съдебното решение, а не от съдията докладчик, който може да бъде сменян по време на процеса

Възможно е съдията докладчик да предлага модел на съдебно решение, но не той ...

Решението се взема с мнозинство, а не каквото реши съдията докладчик

Съдията докладчик трябва да напише решението, но то е вследствие на решение с мнозинство

!!! N.B.Ако решението все пак е излязло от съдия докладчик, то това е порочна практика – мнение на Стамболиев

Това означава, че по времето на постановяването на съдебно решение не може да присъства външно лице, освен състава

Технологията при съдебен състав е такава

1. Събира се състава

2. Обсъжда какво решение да се постанови

3. Постановява решението !!! Но това е в заседанието

Това решение все още не е обективирано на хартия, все още се обсъжда, всеки си води записки

4. След което, като бъде решено и постановено, то трябва да се обективизира – да се напише, но РЕШЕНИЕТО ВЕЧЕ Е ВЗЕТО!!!

5. След това минава на подпис, след като се обективира на хартиен носител, но то не е нещо ново, то е същото, за което е взето решение

Има опасност, съдията докладчик да напише различно решение от това, което е обсъдено, затова всеки си води записки, за да може когато минава на подпис да се свери дали това, което е обективирано съвпада с волята на всеки

6. Решението се взема в тайно СЪВЕЩАНИЕ, означава,че всеки ЛИЧНО обективира своето мнение!

Едноличният съдия трябва САМ ДА СИ ПИШЕ СЪДЕБНОТОРЕШЕНИЕ

7. Постановяването е моментът на формиране волята на съдебния състав, едноличен или тричленен

Това, което не е обявено, тепърва се обявява, за да се напише

Втора фаза ОБЯВЯВАНЕ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ

Въпрос 69. Процесуални действия на разпореждане с иска. Оттегляне и отказ от иск. Изменение на иск. Съдебна спогодба.

Оттегляне на иск	Отказ от иск
Чл.232 Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело САМО ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка	Чл.233 Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационна инстанция, обжалваното решение се обезсилва
Цел – десезиране на съда с разглеждането на спора	Цел – десезиране на съда с разглеждането на спора
Концентрация на диспозитивното начало	Концентрация на диспозитивното начало
Като разпоредително действие има за предмет правото на искова защита	Като разпоредително действие има за предмет правото на искова защита
Разлика – в обекта на отказа. Правото на защита е двуфазно, сложно. То е в латентна фаза до сезирането на съда, едва след подаването на исковата молба започва динамичната фаза от съществуването му, която приключва до момента на постигане на целения резултат – СПН Тук ищецът се отказва от правото на защита, предявено в конкретно производство, отказва се да реализира правото си на иск в конкретна динамична фаза по конкретно дело, но не се отказва от правото си да иска разешаване на този спор в последващо производство – или неговото право на искова защита в потенциалната си фаза се запазва. Оттеглянето може да бъде цялостно или частично, като в последния случай ще има изменение на иска/намаление на иска/	Разлика: Точно обратното е при отказа – ищецът се отказва ИЗОБЩО от правото си да търси и получи защита по този спор, т.е. отказва се изцяло от правото си на защита и в двете му фазиц Отказът обаче е процесуално действие, а не материално правен отказ от съществуващо право. Според проф.Сталев отказът от иска е изявление на ищеца, отправено до съда, че той не поддържа занапред иска си защото е неоснователен
Разликата в предмета води и до разлика в последиците на двата института:	Разликата в предмета води и до разлика в последиците на двата института:
При оттеглянето на иска процесът се лишава от своето основание; Или с изявлението на ищеца се погасява процесуалното равоотношение със съда/едностранно волеизявление, отправено към съда/; Процесът става недопустим и делото се прекратява със съдебно определение Извод: изявлението на ищеца има пряк огасителен ефект върху процесуалното правоотношение и е основа за констативен акт на съда. Определението за прекратяване на делото подлежи на обжалване с частна жалба За същия ищец остава процесуална възможност чрез нов иск да може да сезира съда спрямо същия ответник по същия предмето, ако го направи, ще се развият отново същите правни действия, без извършениет до момента такива да се релевират, т.е. извършениет действия до момента на прекратяването/оттеглянето/ се обезсилват. Срок, в който оттеглянето може да произведе последици – допустимо до момента, в който правото не е реализирано, т.е. докато процесът е още висящ, следователно и пред въззивната и пред касационната инстанция волеизявление за оттегляне е допустимо, но то ще породи ефект САМО при наличието на съгласие на ответника, ако е предприето след края на първото заседание по делото	При отказ следващ исков процес срещу същия ответник за същия спор НЕ МОЖЕ да се инициира. Ако се заведе такъв иск, съдът би следвало да констатира, че правото на искова защита по този спор е погасено и процесът е недопустим. И тук, ако при оттеглянето процесът подлежи на прекратяване с определение, то при отказ втори процес е недопустим. Какво означава това?! 1.според проф.Сталев в този случай се постига специфична СПН и спецификата се изразява в следното – в случая няма съдебно решение и СПН се прикрепя към отказа от иска и тя не се отнася до всички, а САМО до страните по делото и техните правоприемници Основното в СПН е установителното действие /но и тук имаме специфика/ тъй като нямаме констатации относно спорно правоотношение, определението нищо не установява по отношение на това правоотношение,самото волеизявление също няма установителен характер, а щом няма установяване, няма и регулиращо действие, което има за основа само установяването на действителното положение. Единственото нещо, което прилича на СПН е непререшаемостта на спора, но и при нея има специфики. Въпреки спецификите императивността на закона влиза в сила и тук – „спор, решен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван”

е хипотеза на такова отклонение в производството 234 „За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.2.Когато прокурорът участва като страна по делото, съдът одобрява спогодбата, след като вземе И неговото мнение; 3. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.; 4. Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част

Alternative dispute resolution – алтернативна възможност за уреждане на правни спорове

ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ:

1. Материалноправен договор за спогодба с характеристика по ЗЗД /365 и 367/ Спогодбата е двустранен възмезден договор, с който страните по правен спор чрез взаимни отстъпки уреждат отношенията си. Това е специфичен материален юридически факт, доколкото договорът за спогодба е специален договор. Съдебната спогода може да се сключи само по дела, по които предмет е материално право, с което страните могат да се разпореждат/не е допустима спогодба за делба на СИО, за разпределиние на родителски права и задължения, за законност на стачка.

2. Договорът трябва да е сключен в определена форма, по определен ред. Това е разликата между съдебната спогодба и извънсъдебната по ЗЗД, където изискването за форма не се абсолютизира, липсата на формализъм обаче у първата водят до опорочаване и в крайна сметка правни последици няма да има

3. За да бъде валидна СС трябва да има утвърждаващо я съдебно определение – 234 /спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, съставя се протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните/ с това определение съдът не решава спора, а само санкционира валидността на сключения договор

4. Страни по договора могат да бъдат САМО типичните главни страни и участници в материалното правоотношение

5. По всички искове може да се сключи съдебна спогодба, НО ако е по конститутивен иск тя ще визира това правоотношение, което е предмет на правната промяна, целена с конститутивния иск

ПОСЛЕДИЦИ:

Материални последици – типични за договора за спогодба.

1) Чрез спогодбата се установяват и регулират съществуващи спорни материални отношения, между сключващите го страни, което може да съдържа разпоредителен елемент и спогодбата да има правопроменящо първоначалното правоотношение действие. По отношение на правата, ако се внася промяна в характера им тя не настъпва от сключването на спогодбата, а от юридическия факт, който е основание на спорното правоотношение. Правопроменящия ефект на спогодбата се свързва и действа в рамките на нейния декларативен ефект. Ако спогодбата е за облигационно отношение – дълг, тя не води до опрощаване или заместване в дълг.

2) Спогодбата може сама да е юридически факт на други правоотношения, които са съпътстващи. Тъй като договорът е основния елемент от спогодбата, материалният ефект настъпва от договора, а охранителният акт на съда е condicio iuris, но не и правопораждащ факт.

. Процесуални последици:

1) Съдебната спогодба има последици като на съдебно решение – чл. 125, ал. 3: Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Основното и главното й качество е силата на пресъдено нещо. По осъдителен иск съдебната спогодба ще има и изпълнителна сила ако страните са се разбрали така. В този случай излиза, че силата на пресъдено нещо произлиза от материалния договор, като съдебното определение няма никакво значение. Това е най-съществения недостатък на материалната теория. Специално относно процесуалните последици определението трябва да има роля и значение. Според проф. Яновски силата на пресъдено нещо в тази хипотеза произтича от определението, което е съдебен акт.

2) Ако съдебната спогодба има перфектно съдържание, т.е. фактическият й състав е изпълнен, то след нея неминуемо следва съдебно определение за прекратяване на делото. Това определение обаче не е идентично с определението за одобряване на спогодбата и не е елемент от фактическия й състав. То следва съдебната спогодба и констатира валидното й сключване.

Порочна съдебна спогодба – всеки елемент от фактическия състав може да бъде опорочен. Тези пороци подлежат на атакуване по специфичния за всеки елемент способ.

1. Договорът се атакува с иск – конститутивен (унищожаемост) или установителен (нищожност).

2. Определението за одобряване на съдебната спогодба като охранителен акт се атакува по чл. 431, ал. 2 – специфичен ред за атакуване на охранителни актове.

3. Определението за прекратяване на делото се обжалва с частна жалба.

Ако определен елемент отпадне това води до заличаване на съдебната спогодбата като цяло. Ако е перфектен материалния договор, той може да продължи да се разглежда като валидно сключен договор за извънсъдебна спогодба.

Проф. Сталев говори в учебника си за установителен договор, който е фигура близка до съдебната спогодба. Разликата между него и спогодбата е, че той по принцип не преурежда материални права, а е насочен единствено към установяване на действителното правно положение между страните. Такъв установителен договор ако бъде сключен в предписаните в чл. 125 ,ал. 1 ред и бъде потвърден от съда ще има последствията на съдебна спогодба.

Бележка: До тук бяха мои извадки от файла „Отклонения от типичното развитие на исковия процес” ,

Следва развит въпрос по темата от конспекта за държавен изпит

Процесуални действия на разпореждане с иска.

Оттеглянето на иска е уредено в чл. 232 Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка. Отказа от иска - в чл. 233 Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред възивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

И в двата случая става дума за правни действия на ищеца в исковия процес, следователно те отразяват правното поведение на лицето, сезирало съда, предявявайки за разглеждане искова молба. И двете правни действия целят съдът да бъде десезиран с разглеждането на спора. Те изразяват в най-ярка степен диспозитивното начало като основен функционален принцип на гражданския процес, защото и двата института акцентират на обстоятелството, че защитата в процеса е дължима само докато ищецът я търси.

І. Оттегляне на иска.

1. Определение. Оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца, с което той заявява, че се отказва да получи по висящия процес търсената с иска защита, но запазва правното си твърдение и възможността да го заяви с нов иск. Докато предявяването на иска сезира съда с правния спор, оттеглянето на иска го десезира. До оттегляне на иска ищецът прибягва, когато се опасява, че искът може да бъде отхвърлен или се надява, че ще постигне извънсъдебно уреждане на спора с ответника. Оттеглянето на иска рябва да се различава: от отказа от иск; от извънсъдебната или съдебната спогодба, които съпровожда; от искането да се отложи делото, което цели отсрочване на заседанието, но не и десезиране на съда с делото.

Оттеглянето на иска може да бъде цялостно, когато обхваща целия иск, и частично, когато се отнася до част от спорното право. Тогава се говори за намаление на иска, което е една от формите на изменение на иска.

Оттегляне на иска може да се предприеме по всяко време от развитието на делото, докато то е висящо, и е възможно както пред първата, така и пред следващите инстанции. Може да бъде предприето и докато тече срокът за обжалване.

2. Валидност. Оттеглянето на иска трябва да отговаря на определени от закона условия: а) Трябва да бъде предприето от ищеца, без да има значение дали той защитава свое право или е процесуален субституент. Контролиращата и подпомагащата страна не са легитимирани да оттеглят иска. Когато искът се оттегля от повереник, той трябва да има изрично пълномощно – чл. 34, ал.3, а оттегляне на иска от законен представител трябва да бъде одобрено от съда – чл. 29,ал.5. Оттегляне на иска, предявено от необходимите другари, трябва да стане със съгласието на всички; б) Оттегляне на иска е едностранно процесуално действие, което се предприема спрямо съда. То е адресирано до него, а не до противната страна.  Нейното съгласие с оттегляне на иска представлява едностранно процесуално действие, насочено към същите правни последици. Съдът не е длъжен да вземе предвид договор за оттегляне на иска, ако ищецът не го оттегли, защото той е процесуално недействителен; в) Оттегляне на иска може да бъде направено и устно (в съдебно заседание) или писмено (преди или след съдебното заседание). И в двата случая то трябва да бъде доведено до знанието на съда, респ. да е постъпило в съда; г) Когато оттегляне на иска се предприема до приключване на първото заседание, не е необходимо съгласието на ответника – чл. 232, ал.1. Но ако се предприеме след първото заседание, неговата важимост зависи и от съгласието на ответника. То може да бъде дадено писмено или устно, изрично или мълчаливо. Целта е да се защити правото на ответника, който може да постигне разрешаване на спора със СПН, като чрез същото се потвърди неговото правно твърдение и се отрече това на ищеца.  Това право на ответника се нарушава, ако съдът прекрати делото без съгласието на ответника, когато то е необходимо. Съдът също така е длъжен да уведоми ответника за предприетото от ищеца оттегляне на иска след първото заседание и да изчака неговото становище, преди да прекрати делото. Ищецът може да оттегли оттеглянето на иска, докато не е прието от ответника.

Оттеглянето на иска може да бъде обезсилено по взаимно съгласие на страните, преди съдът да е прекратил делото. Съдът проверява ФС на оттеглянето на иска и прогласява с определение прекратяването на делото, ако той е налице. Определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба.

3. Правни последици от оттеглянето на иска : а) Съдът се десезира с делото, защото оттеглянето на иска погасява самото процесуално отношение. Затова съдът се произнася с определение, с което прекратява делото.  Всички процесуални действия се заличават с обратна сила, вкл. постановеното решение, което съдът обезсилва. Ако оттегленият иск е бил съединен с други искове, тяхното разглеждане продължава; б) Ищецът отговаря спрямо ответника за разноските по делото – чл.78, ал.4; в) След оттеглянето на иска ищецът може отново да предяви същия иск срещу ответника – чл. 232. По него трябва да бъдат повторени процесуалните действия, които са били обезсилени поради оттеглянето на иска. Но ако за събиране на доказателства има трудно преодолими пречки, по новопредявения иск могат да се използват доказателствата, събрани по оттегления иск.

ІІ. Отказ от иска.

1. Определение. Отказът от иска е изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. чл. 233 Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред възивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

С отказа от иск ищецът окончателно се отказва от търсената с иска защита, защото признава че твърдяното от него право не съществува или отричаното от него право съществува. При оттеглянето на иска ищецът се отказва само временно (по висящия процес) от търсената с иска защита, защото продължава да поддържа заявената от него претенция. Той запазва възможността оттегленият иск да бъде предявен отново, докато при отказа от иска се слага край на тази възможност. Така че общото м/у двете се състои в десезирането на съда със спора.

Отказът от иска стои по-близо до признанието на иска, само че с обратно съдържание. Едното е заявление, че искът е основателен, а другото, че е неоснователен, като изхождат от двете противопоставени страни по делото – признанието на иска от ответника, а отказа от иска – от ищеца. Разликата се състои в техните последици. Отказът от иска е процесуално действие, а не материалноправен отказ от съществуващо МП, претендирано с иска. Но ищецът може да се откаже от иска си срещу ответника поради опрощаване на задължението. Двете действия обаче се различават по ФС, а също по правни последици и по времето, когато се предприемат. Опрощаването на дълг е договор (чл. 108 ЗЗД), който погасява съществуващия дълг. Той предхожда отказа от иск, който е едностранно процесуално действие.

2. Валидност на отказа от иска. Отказът от иск наподобява оттеглянето. Само че при отказът никога не е необходимо съгласието на ответника, защото той получава правните последици на отхвърляне на иска като неоснователен. Подобно на оттеглянето отказът от иск може да се направи по всяко време на висящото дело, но не и след влизане на решението в сила. Отказът от иск е неоттегляем и с него се пресича възможността на ищеца да предяви отново същия иск срещу ответника – чл. 233, т.е. законът прикрепя към отказът от иск СПН.

3. Различия между СПН при отказа от иск и СПН произтичаща от съдебното решение: а) СПН е прикрепена към самия отказ от иск, а не към съдебно решение, с което се отхвърля искът, от който ищецът се е отказал. При отказа от иск такова решение не се постановява. Въз основа на отказа, делото се прекратява. Въззивната или касационната инстанция е длъжна да обезсили обжалваното решение, ако отказът от иск се предприеме пред нея; б) СПН, прикрепена към отказа от иска, важи само между страните по делото и техните правоприемници. Тя не се разпростира спрямо лицата, спрямо които се разпростира СПН на съдебното решение.

Ако отказът от иск има порок, съдът не трябва да го взема предвид. Ако въпреки това прекрати делото, определението му подлежи на обжалване. Ако е влязло в сила, то ще може да се атакува по чл. 303, ал.1, т.5 или по исков ред.

ІІІ. Изменение на иска.

1. Общи бележки. Изменението на иска се състои в промяна на някои от индивидуализиращите елементи на иска (основание, петитум, страни). По време на висящия процес законът допуска промяна, в който и да е от тях по волята на ищеца. Всяка промяна се осъществява чрез правно действие единствено на ищеца, което е насочено до съда. Всяка промяна в индивидуализиращи иска елементи всъщност внася промяна в иска като цяло. По правило тази промяна трябва да отговаря на условията, на които отговаря самото сезиране на съда с първоначалния иск.

2. След като става дума за промяна в идентичността на елементите на иска (основание, петитум, страни) се говори за три вида изменение на иска: а) изменение на основанието; б) изменените на петитума – уредени в чл. 214 и в) изменение на страна – чл. 228..

3. Промяна на основанието. Ищецът може да прибави ново, различно по съдържание основание при запазване на петитума и страните – последващо обективно съединяване на искове. За да е валидно изменението трябва да са налице всички условия за това (както за обективно съединяване на искове, така и за изменение на иска). Пример за такова изменение е, случаят когато към ревандикационен иск, който се основава на правна сделка се прибавя основание изтекла придобивна давност. Изменението пак се разглежда не само от гледна точка на прибавения елемент, но и от гледна точка на всички действия извършени до момента, т.е. всички действия, извършени до момента запазват значението си.

Предявяване на нов иск, защото замяна в един елемент означава нов иск (напр. от ревандикация основана на сделка се преминава към ревандикация основава на придобивна давност). В този случай ищецът предприема разпоредително десезиращо действие спрямо първоначалния иск – отказ или оттегляне, т.е. освен общите изисквания за изменение на иска трябва да се спазят и тези за отказ или оттегляне (вкл. съгласие на ответника в последната хипотеза). Всичко извършено по стария иск запазва силата си. Процесът се счита предявен още от момента на предявяване на първия иск. Намаляване на иска представлява, отнемане на нещо от основанието. Например първоначално искът е бил предявен на повече от 1 основание, като после едно от тях отпада – имали сме евентуално обективно съединени искове, ако ревандикацията не бъде уважена на основание правна сделка, да бъде уважена на основание придобивна давност. Това е проявна форма на промяна на основанието чрез десезиране на част от първоначалното основание. В този случай трябва да бъдат спазени всички изисквания за десезиращите действия.

Допълнително условие – ищецът иска ново основание да се отрази в правната сфера на ответника, все едно, че така е бил предявен иска от самото начало. Така би се засегнал много ответника, за това съдът го допуска само ако прецени, че ответникът няма да бъде затруднен значително. Ако съдът откаже, ищецът може да търси защита в нов процес или да съедини исковете, но втория иск на новото основание ще се счита предявен от момента на предявяването му, а не на първия.

4. Промяна на петитума. Ищецът в хода на процеса може да прибави към първоначалния петитум още едно или няколко искания (към иска за изпълнение на договора се прибавя и искане за обезщетение за вреди от момента на предявяване на иска) – това ще е последващо обективно съединяване на искове и трябва да са спазени всички изисквания за него. Увеличението на иска се предприема и когато първоначалния иск е бил частичен или когато в хода на делото се установи, че ищеца е допуснал грешка в размера.

Ищецът може вместо първоначалния петитум на същото основание да поиска нещо ново – прибавяне на нов иск и десезиране само с петитума на първоначалния. Извършените действия по първоначалния иск се запазват и искът с новия петитум ще се счита за предявен от момента на първоначалния. Отново съдът трябва да прецени дали става дума за оттегляне или отказ в случая.

Намаляване размера на петитума, което може да означава, че сме имали два съединени иска с различни петитуми и съдът е десезиран с единия или, че намаляваме размера на първоначалния петитум. Това означава десезиране с част от петитума, т.е. частично оттегляне или частичен отказ от иска.

Допълнително условие – не е възможно промяната да стане като едновременно се променят и основанието и петитума, защото твърде много би се затруднил ответника, пък и няма да е възможно практически да се използва всичко извършено до момента при промяна на предмета. За това ако се направи такова нещо то ще означава нов иск, съответно нов процес и ще се движат две отделни производства, макар и отразени в общ протокол. Съдът не преценява изменението на петитума – то винаги е допустимо ако не се изменя основанието.

5. Промяна в страните. Допустимо е ищецът да смени първоначална страна в процеса (да промени себе си или ответника): а) Ищецът може да предяви иск към нов ответник или към първоначалния ищец да се присъедини още един. Щом ще се запазват извършените действия трябва да се иска съгласието на новата страна. Това е най-ясно при замяната на страна; б) Замяна на страна. Тук имаме няколко института: 1) предявяване на нов иск; 2) оттегляне или отказ от иск; 3) приемство в процеса. Условията на всички тези институти следва да бъдат спазени. Ако има замяна на първоначалния ответник с нов няма да е необходимо да искаме съгласие от първоначалния, защото ищецът се отказва от иска си срещу него. Ако новият ответник не е съгласен да бъде заменен искът ще се счита заведен от момента на подаване на исковата молба спрямо втория ответник, а не срещу първия и извършените действия няма да обвързват новия ответник, а ще трябва да бъдат извършени отново. Формалното присъединяване (в рамките на едно производство) е уредено в чл. 228, ал. 3: Ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Но в този случай искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.

ІV. Съдебна спогодба.

1. Общи бележки. Институтът е познат на почти всички правни системи. Известен е под наименованието – алтернативна възможност за уреждане на правни спорове – alternative dispute resolution. В редица текстове – 109, 124 и др. законът задължава съда да приканва страните към сключване на спогодба. Съдебната спогодба е предпочитания край на делото, който замества съдебното решение. Съдебната спогодба е сложен институт и като фактически състав и като правни последици.

Според господстващото разбиране съдебната спогодба се разглежда като сложен смесен фактически състав, в който все пак елементите запазват относителна самостоятелност и ако един елемент е опорочен това влияе на типичните му последици и не опорочава типичните последици на други елементи. Приема се, че ако процесуалният елемент е опорочен, съдебната спогодба няма да има процесуален ефект, но ако с материалния елемент всичко е наред, то това ще е извънсъдебна спогодба. Съдебната спогодба е единен, но сложен фактически състав. Материалните и процесуалните елементи на този фактически състав са така неразривно свързани, че който и от елементите да е опорочен не настъпва ефекта на спогодбата.

2. Фактически състав на съдебната спогодба. Материалноправен договор за спогодба с характеристика по ЗЗД (чл. 365 – 367). Спогодбата е двустранен възмезден договор, с който страните по правен спор чрез взаимни отстъпки уреждат отношенията си. Това е специфичен материален юридически факт, доколкото договорът за спогодба е специален договор. Съдебна спогодба може да се сключи само по дела, по които предмет е материално право, с което страните могат да се разпореждат (не е допустима спогодба за делба на СИО, за разпределение на родителски права и задължения, за законност на стачка).

Договорът трябва да е сключен в определена форма, по определен ред. Съдебната спогодба трябва да се сключи писмено в съдебно заседание, пред съда и да бъде инкорпорирана в съдебния протокол, който се подписва не само то председателя и секретаря на съда, но и от двете страни. Не бъде ли спазено някое от тези процесуални изисквания това ще опорочи и резултата от спогодбата, т.е. съдебна спогодба няма да има. Тези изисквания за форма не са необходими за извънсъдебната спогодба по ЗЗД.

За да бъде валидна спогодбата като съдебна е необходимо да има утвърждаващо я съдебно определение – чл. 125: За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните. С това определение съдът не решава спора, а само санкционира валидността на сключения договор. Съдът преценява има ли договор, предметът му възможен ли е, спазени ли са изискванията за форма и ред, валидни ли са волеизявленията на страните. Преценката на съда е за законосъобразност. Определението, тъй като не отразява дейност по решаване на спора, а е специфичен охранителен акт на съда е второстепенно, а договорът е съществения елемент на спогодбата. Определението на съда обаче е актът, който създава възможност договорът между страните да породи последици. Ако по делото е встъпил прокурор според ал. 2 съдът одобрява спогодбата след като вземе неговото мнение.

Във фактическия състав на съдебната спогодба се съдържат и паралелните искания на двете страни за десезиране на съда със спора.

Това разбиране за елементите на фактическия състав дава основания за определени разсъждения: а) Страни по договора за спогодба могат да са само типичните главни страни, но не и процесуални субституенти. Валиден договор може да се сключи само от участниците в материалното правоотношение; б) По всички искове може да се сключи съдебна спогодба, на ако е по конститутивен иск тя ще визира това правоотношение, което е предмет на правната промяна целена с конститутивния иск.

3. Последици от съдебната спогодба.

3.1. Материални последици – типични за договора за спогодба: а) Чрез спогодбата се установяват и регулират съществуващи спорни материални отношения, между сключващите го страни, което може да съдържа разпоредителен елемент и спогодбата да има правопроменящо първоначалното правоотношение действие. По отношение на правата, ако се внася промяна в характера им тя не настъпва от сключването на спогодбата, а от юридическия факт, който е основание на спорното правоотношение. Правопроменящия ефект на спогодбата се свързва и действа в рамките на нейния декларативен ефект. Ако спогодбата е за облигационно отношение – дълг, тя не води до опрощаване или заместване в дълг; б) Спогодбата може само да е юридически факт на други правоотношения, които са съпътстващи. Тъй като договорът е основния елемент от спогодбата, материалният ефект настъпва от договора, а охранителният акт на съда е condicio iuris, но не и правопораждащ факт. 3.2. Процесуални последици: а) Съдебната спогодба има последици като на съдебно решение – чл. 125, ал. 3: Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Основното и главното й качество е силата на пресъдено нещо. По осъдителен иск съдебната спогодба ще има и изпълнителна сила, ако страните са се разбрали така. В този случай излиза, че силата на пресъдено нещо произлиза от материалния договор, като съдебното определение няма никакво значение. Това е най-съществения недостатък на материалната теория. Специално относно процесуалните последици определението трябва да има роля и значение. Според проф. Яновски силата на пресъдено нещо в тази хипотеза произтича от определението, което е съдебен акт. б) Ако съдебната спогодба има перфектно съдържание, т.е. фактическият й състав е изпълнен, то след нея неминуемо следва съдебно определение за прекратяване на делото. Това определение обаче не е идентично с определението за одобряване на спогодбата и не е елемент от фактическия й състав. То следва съдебната спогодба и констатира валидното й сключване.

4. Порочна съдебна спогодба – всеки елемент от фактическия състав може да бъде опорочен. Тези пороци подлежат на атакуване по специфичния за всеки елемент способ. Договорът се атакува с иск – конститутивен (унищожаемост) или установителен (нищожност). Определението за одобряване на съдебната спогодба като охранителен акт се атакува по чл. 431, ал. 2 – специфичен ред за атакуване на охранителни актове. Определението за прекратяване на делото се обжалва с частна жалба.