СТРАТЕГИЯ

ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ









С о ф и я
2 0 0 8




С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


1 Въведение

3
2 Промените в средата на сигурност

4
3 Ценности и принципи на политиката за национална сигурност

12
4 Нашите действия и нашите задачи в пораждането и поддържането на сигурността
14
5 Нашите амбиции в сигурността

27
6 Допълнителни бележки 28



1. ВЪВЕДЕНИЕ

1.1. Сигурността е основна и неотменна човешка ценност. Тя е първостепенно условие за мирно и свободно съществуване на държавата и на нейните граждани. Демократичната държава, която защитава суверенитета, териториалната цялост на страната, правата, честта, достойнството, живота, здравето и икономическата стабилност на своите граждани носи отговорност за гарантиране на сигурността.

1.2. Приетата през 1998 г. Концепция за национална сигурност на Република България отрази съществуващата тогава среда на сигурност на страната, както и нейната политическа ориентация към членство в НАТО и в Европейския съюз. Въз основа на Концепцията бяха приети Военна доктрина, Програма за реформа и модернизация на българските въоръжени сили, Стратегически преглед на отбраната, Национална стратегия за противодействие на престъпността и други стратегически и нормативни документи, което за това време беше съществена крачка напред в демократичното развитие на българското общество.

1.3. Настоящата стратегия за сигурност продължава тази добра практика и си поставя за цел да приближи в най-голяма степен политиката за национална сигурност до изискванията произтичащи от динамичните промени в средата на сигурност, от новите ни съюзни задължения, както и от националната и културна специфика на българското общество.

1.4. Стратегията за сигурност на Република България се основава на Конституцията на Република България, както и на международните ангажименти произтичащи от членството на страната ни в НАТО, ЕС, ООН.

1.5. Стратегията за сигурност на Република България е основополагащ документ за политиката за национална сигурност. С този документ Република България заявява своето място и ролята си в съвременния свят, като потвърждава направения от нея демократичен избор и изразява безусловната решимост на своите граждани да живеят в семейството на демократичните народи. Със Стратегията за сигурност на Република България  следва да бъдат съобразени новата Военната доктрина и създаваните нормативните документи в сферата на сигурността.

1.6. Като изхожда от своя избор Република България се ангажира от една страна със съюзните усилия за справедлив ред в света и от друга страна със създаването на условия за достоен живот на българските граждани. За Република България това означава пълноценно интегриране в Европейския съюз, надеждно изпълнение на съюзните задължения на страна член на НАТО, развитие на стратегическите партньорства, съхраняване на териториалната цялост, на суверенитета, независимостта и интегритета на страната, развитие на пазарна, конкурентна икономика, повишаване на благосъстоянието на гражданите, работещи системи за съвременно образование и обучение, за здравеопазване и социално подпомагане, развитие на националната култура и запазване на националната идентичност, като ценен принос в общата европейска идентичност.

1.7. Стратегията за сигурност на Република България дефинира и очертава ценностите, целите и ориентацията на страната в сферата на сигурността, като представя водещите процеси и тенденции в съвременния свят, прави оценка на актуалното състояние на политиката на сигурност, очертава насоките за водене на нова политика на сигурност, която да отговаря на промените в средата на сигурност, определя съдържанието на системата за сигурност, както и нейните целите и основните задачи, определя нашия отговор на съвременните предизвикателства, както и нашите амбиции в съвременния свят.

2. ПРОМЕНИТЕ  В СРЕДАТА НА СИГУРНОСТ

2.1. Средата на сигурност в началото на ХХІ век е значително променена в сравнение с предходните десетилетия. Това се отнася както за средата на сигурност на света и на региона така и за средата на сигурност на Република България.

2.2. Относителното тегло на страната ни в международните отношения е сравнително малко, но процесите и тенденциите в съвременния свят ни засягат не по-малко от другите участници в него, а в някои отношения нашите проблеми са дори по-сложни за разрешаване.

2.3. Промените в средата на сигурност в тази част на стратегията се представят първо, като отнасящи както до нас, така и  до света и региона и второ, като наши собствени проблеми. Освен това, според въздействието им върху сигурността те се разглеждат като преки или като  косвени рискове и заплахи (предизвикателства).

А. Общи преки рискове и заплахи

Международна организирана престъпност

2.4. Международната организирана престъпност обхваща незаконните трафици с наркотици, оръжия, средства с двойна употреба, жени и деца, финансови измами. Тя контролира все по-големи финансови ресурси и обуславя престъпленията свързани с прането на пари в световен мащаб. Този тип модерна престъпна дейност също се възползва умело от неограничените възможности на световната комуникационна среда. Международната организирана престъпност създава благоприятни условия за свързването й  с мрежите на международния тероризъм, както и със сепаратистките и екстремистки групи в конфликтните зони на света.

2.5. Република България поради своето географско разположение е транзитна дестинация на редица незаконни трафици. Допирът с тях поражда престъпност и е предпоставка за засилване на корупцията в страната. У нас се настани трайно разпространението на наркотици, търговията с женска плът, внасят се и се изнасят крадени или необмитени стоки, правят се опити за изнасяне на органи, експортират се нелегално  жени и деца. Въпреки системните усилия на органите на вътрешния ред и на специалните служби, които залавят пратки с наркотици, разбиват канали и нелегални лаборатории проблемът остава с висока степен на опасност за гражданите и за обществото. В сравнение с международната организирана престъпност органите за противодействието й  се адаптират като цяло по-бавно към променящата се обстановка.




Съвременни конфликти

2.6. Вероятността от световен военен конфликт, особено между блокове от могъщи държави значително е намаляла. Съвременният свят изживява втора глобализационна вълна, основана на безпрецедентното поевтиняване на комуникационните услуги, а те разширяват неимоверно хоризонта на световните пазари. Разбира се, не може да се изключи напълно едно евентуално глобално разстройство на системата на международните отношения породено от нарушаване на едно или друго равновесие в съвременния взаимозависим свят, което да доведе до рисковано използване на оръжия за масово поразяване, но тази вероятност към сегашния момент е по-скоро хипотетична.

2.7. Сега са актуални локалните конфликти. Светът след края на Студената война излезе от времето, когато т. нар. “велики сили” разпалваха гигантски войни между блокове от силни държави и навлезе в ситуация, в която конфликтите се причиняват от слаби и уязвими държави с нестабилно управление. Така при разменените роли водещите демократични държави в света изпълняват функцията на модератори и на умиротворители в конфликтите зони на планетата. Наред с дипломатическите и икономическите усилия, като правило се предоставя и  гражданска помощ за възстановяване и изграждане на стабилни основи за нормализиране на живота в тези зони, тъй като в тях всеки конфликт поражда и хуманитарна катастрофа.  В случаите, когато дипломатическите и икономическите мерки се оказват недостатъчни се прибягва и до въоръжени мисии по установяване и поддържане на мира.

2.8. Република България след 1990 г. взема активно участие в тези усилия по стабилизиране и установяване на мир след конфликти. Страната ни не е обект на заплаха от регионален конфликт, но включвайки се в коалицията на желаещите при навлизането в Ирак през 2003 година, както и давайки своя принос в Афганистан, и в други точки на планетата тя поема риска да бъде възприемана от екстремистите като страна, която се намесва в зоната на конфликта. Това налага от една страна коректно присъствие в тези зони, и от друга страна висока бдителност по отношение на възможните терористични отговори  на нашето участие.

Тероризъм

2.9. Съвременният свят е изправен пред заплахата от международен тероризъм, осъществяван от екстремистки групи, които много често застават зад идеите на фундаменталисткия ислям. Тези групи действат в мрежи и често са готови да извършват самоубийствени терористични актове, както и атентати с използване на химически, бактериологични и радиологични оръжия. Съществува заплаха от терористични атаки срещу важни елементи на националната критична инфраструктура, както и заплаха от електронни атаки. Улесняващо обстоятелство за съвременните терористи е високо развитата комуникационна среда в съвременния свят, която позволява достъп до нужната им информация и координиране на действията им по начин, непознат в миналото.

2.10. В Западните Балкани продължават да съществуват потенциални огнища на напрежение на националистическа, етническа и религиозна основа, които при определени критични обстоятелства могат да генерират терористични атаки.

2.11. Република България не е пряка цел на международния тероризъм, но тя в никакъв случай не е застрахована от неговите жестоки прояви, най-малкото поради своята активна позиция в международните усилия в борбата с тероризма. За страната ни терористичната заплаха няма стратегически характер, но остава сред най-сериозните заплахи пред които сме изправени.

Оръжия за масово унищожение

2.12. Въпреки благополучнуия край на Студената война ядрените арсенали в света не само, че не намаляха, но и бележат тенденция към увеличаване за сметка на държави, които се стремят към притежаване на ядрени оръжия. Особена опасност съставляват ядрените арсенали в критични региони, каквито са зоните на конфликти в съвременния свят, като например Иран и Северна Корея.

2.13. Както ядрените оръжия, така и други средства за масово унищожение каквито са  химическите и бактериологическите оръжия са постоянна цел на терористични групи по целия свят.

2.14. Република България не е подложена на пряка заплаха от използване на ядрени или други оръжия за масово унищожение срещу нейната територия или срещу нейни граждани, но тя е съпричастна към борбата на световната демократична общност за неразпространение на този тип оръжия. Страната ни има технологични възможности за производство и съхранение на  общо опасни вещества и стоки с двойно предназначение и извършва необходимото за осъществяване на ефикасен контрол върху тяхното използване.

Б. Общи непреки рискове и заплахи

2.15. Непреките рискове и заплахи са фактори, които при определени обстоятелства могат да породят преки заплахи и рискове за сигурността. В този смисъл те са предизвикателства пред сигурността на държавите и регионите в съвременния свят.

Климатични промени на планетата

2.16. Промяната на климата в световен мащаб е гигантски процес, чието влияние виждаме в глобалното затопляне, както и в  свързаните с него повишаване на морското равнище и нарастване на честотата и на разрушителната мощ на климатични катаклизми, като урагани, наводнения и суши. Тези следствия от глобалното затопляне  водят на свой ред до промени в бреговите очертания, до изостряне на недостига на питейна вода, а те от своя страна повишават конфликтността в застрашените територии.

2.17. Република България не е изолирана от тези глобални процеси. Страната ни освен това също има морски бряг и неминуемо ще почувства повишаването на нивото на световния океан.

2.18. Без да се смята, че има доказана пряка връзка между тези промени и нарастване на земетръсната активност в определени сезони и разположение на Луната следва да се отчита уязвимостта на страната ни от земетресения с магнитут над 4,5 по скалата на Рихтер.  Статистиката показва, че е налице известна цикличност  и сега сме в период, в който се очакват земни трусове на наша територия. Устойчивостта на сградния фонд, на инфраструктурата и на комуникациите по време на земетресения зависи до голяма степен от възприетите и строго спазвани норми за тяхното изграждане.  Намаляването на жертвите и на броя на пострадалите на свой ред зависи от превантивните дейности, които започват от детската градина и придружават гражданите през целия им съзнателен живот. Подценяването на тези две изисквания превръща земетресението в критичен фактор за сигурността на страната и на гражданите и води до тежки последствия, които могат да задържат развитието ни с години и десетилетия.

2.19. В съвременния свят се наблюдават рецидиви на бързо разпространение на инфекциозни болести, породени по естествен или свързан с човешката дейност път. Наред с разпространението на ХИВ/СПИН, светът преживява развитието на тежкия остър респираторен синдром, както и епизодично разпространение на различни щамове причиняващи грипни епидемии. Уязвимостта от масови заболявания става значително по висока по време на кризи, каквито са земетресенията, големите пожари, наводненията и особено във времето след тях, когато за определен период не е възможно да се осигури нормалния ритъм на живот. Това засяга способността на системата за сигурност да гарантира нужните количества питейна вода, храна дрехи, подслон и санитарни средства.

Енергиен проблем

2.20. Световното потребление на енергия нараства ежегодно и в близките две десетилетия този ръст се очаква да се запази, с тенденция сегашното потребление да се удвои. Същевременно този ръст продължава да е за сметка на традиционните горива, каквито са петролът и газта, докато все още делът на алтернативните горива остава твърде нисък. Този факт играе роля на генератор на напрежение и влияе върху политическите процеси в регионите и в света.

2.21. Ограничените източници на енергия и контролът върху тях от страна на тесен кръг държави са в основата на напрежението в редица конфликти точки на съвременния свят. Република България понесе сериозни ограничения на атомните си мощности, като алтернативни източници на енергия и все повече зависи на свой ред от външни доставчици на енергия за собственото си  развитие. Въпросите за доставка и за транзит на горива се превръщат за страната ни в стратегически въпроси, особено  в контекста на световната геоикономика.

2.22. Редица неуредени въпроси преди всичко около собствеността на водните ресурси в нашата страна, както и организационни проблеми свързани с тяхната поддръжка и експлоатация намаляват на свой ред ефективността на производството на енергия от водни източници у нас.

Въздействие на глобализацията

2.23. Глобалните процеси извън всякакво съмнение са част от магистралното развитие на човечеството. Но те съдържат също така значителен критичен заряд, особено при определено неблагоприятно развитие на обстоятелствата.

2.24. Взаимните икономически връзки и зависимости се превръщат в естествена среда на бизнеса, което го прави податлив на световни процеси и тенденции, каквито са цените на горивата, курсовете на водещите валути, финансовите колебания и особено възможните финансови сривове в световен мащаб. Икономиката на Република България има малък относителен дял и минимална тежест в световната икономика, но именно поради това тя е силно уязвима от негативните процеси в нея. Това налага специално внимание към повишаване на гаранциите на българския финансов и стоков пазар, както и на пазара на услугите, защита на интересите на дребните вложители и масови кредитоползватели, чрез механизмите на застраховането и презастраховането, както и чрез повишаване на професионализма и предвидимостта в управлението на финансовите и икономическите процеси у нас.

2.25. Общата комуникационна среда на съвременния свят като Интернет и сродни на нея системи улесняват комуникациите, но и непрекъснато повишават уязвимостта на жизненоважни за нормалния живот на обществото и за неговата сигурност инфраструктури. Нараства рискът от кибератаки на критичната инфраструктура. Защитата на критичната информационна инфраструктура, както и развитието на комуникационните хардуерни и софтуерни системи е съществена част от съвременното технологично предизвикателство пред научния и инженерния потенциал на страната.

2.26. В световен мащаб глобалното въздействие се проявява и като демографски натиск. Урбанизацията и ръстът на населението в редица страни, като правило слаби, уязвими и бедни увеличава конфликтния потенциал в тези райони на планетата, като същевременно засилва миграционните потоци в посока на богатите, демократични държави. Миграцията оказва положително влияние върху пазара на труда, но и създава предпоставки за етнически, религиозни и национални вълнения, рефлектиращи в ксенофобски настроения на коренното население. В настроените негативно неформални общности от този тип намират почва екстремистки идеи, а често те са благоприятна среда и за проникване на терористични групи.

2.27. Демографският проблем на нашата страна е сходен с демографските проблеми на развитите страни, и се изразява в отрицателния демографски прираст, който десетилетия наред е в зоната на негативна тенденция. Наблюдава се дисбаланс по отношение на раждаемостта между различните етнически групи в страната, като високата раждаемост е специфична преди всичко за ромския етнос, който остава все още недостатъчно  интегриран в българското общество. Така се създават предпоставки за конфликти и напрежения при смяната на поколенията във всички области на обществения, политическия  и стопанския живот.

2.28. Република България е както износител на миграция, така и приемаща страна  на емигриращи към и през нас чужди граждани. Правото на свободно придвижване е безспорно демократично завоевание на новата българска демокрация, и от него се възползват значителна част от младите хора, от научните и стопанските кадри на страната, принудени да търсят по-високо заплащане и по-добри условия на живот, в това число не на последно място по-високата сигурност за себе си и за своите семейства. От една страна българските емигранти под една или друга форма изпращат не малка част от спечелените от тях средства в България. От друга страна невъзможността за обществото да използва тези кадри в свой интерес може да задълбочи някои негативни тенденции в администрацията и в стопанския живот на страната ни, свързани с бавното адаптиране към динамичните промени в съвременния свят.

2.29. След приемането ни в Европейския съюз ние станахме част от външните граници на обединена  Европа, което значително повишава отговорността ни по отношение на  мигриращите към нас и през нас лица. Наред с действителните етническите българи, търсещи препитание и възможности за развитие в този поток има и много лица, които се представят за такива или лица от друг произход, като сред тях е възможно проникването на представители на екстремистки и терористични групи, преследвани от законите в техните страни или лица свързани с международната организирана престъпност. Проникването на такива лица съдържа деструктивен потенциал и може да способства за развитието на кризи в сигурността.

2.30. Високият темп на глобалните процеси и непрестанното нарастване на взаимната зависимост в съвременния свят поставят на дневен ред задачата за още по-успешно приспособяване на международните институции в новите условия. Въпреки засилената активност на ООН, тя все още е далеч от желаната реактивност и особено от способността да изработва и да реализира общи решения. Двете динамични организации – НАТО и ЕС са безусловно в подем. Въпреки  някои неизбежни проблеми  свързани с тяхното разширяване те играят все по-голямата роля в регионалната и в световната сигурност и значително намаляват вероятността от конфликт.

В. Специфични рискове и заплахи

2.31. Наред с общите за региона и за света рискове, заплахи и предизвикателства Република България е изправена пред ред свои проблеми, които съдържат в себе си рисков потенциал и могат за заплашат сигурността на гражданите, държавата и обществото.

Корупция и управление

2.32. Корупцията остава една от бедите на съвременното българско общество. Тя намери почва при смяната на собствеността и продължава да черпи сили от неуредени въпроси на регулирането, контрола и санкциите свързани със собствеността у нас. Корупцията отслабва правителствата и подкопава дори и добре замислените  реформи в основните сфери на обществения живот.

2.33. Благоприятна почва за корупция създават някои практики в управлението на държавата и общините, свързани със съзнателно или поради некомпетентност усложнени  разрешителни и лицензионни режими, възлагането на обществени поръчки, широко участие на държавата в различни видове собственост. Промяната на този маниер на работа на администрацията налага не просто отделни решения, но и смяна на цялостната философия на администриране.

2.34. Рискове за националната ни сигурност се крият и в практиките на неефективно управление, следствие от демократичния дефицит, което поражда условия за прояви не само на  институционална корупция, но  и подкопава доверието на гражданите в демократичното управление. Проявите на управленския дефицит рефлектират в значителна степен и върху състоянието на криминогенната обстановка, принизената сигурност на гражданите, ниското качество на здравното обслужване, занижената ефективност на системата за социално подпомагане.

2.35. Традиция в управлението на страната е да се възлагат основните отговорности на централни ведомства, които имат много слабо присъствие извън центъра. Ведомствата срещат значителни трудности при съгласуване на общи действия, особено, когато те трябва да се организират в предкризисен, кризисен или след кризисен период. Същевременно нито централизираното финансиране на ведомствата, нито изпълняваните от тях задачи не благоприятстват у тях стремеж към изграждане на хоризонтални връзки на сътрудничество от типа мрежа от мрежи за да се контролират процесите и да се използват в най-висока степен наличните ресурси.  И в това отношение следва да се промени философията на централизираната политика у нас и да се замени постепенно, но без отлагане с политиката на изграждането на мрежа от мрежи, особено в областта на сигурността.

2.36. Република България следва да отговори на предизвикателството да преодолее ниската прозрачност при разходването на средствата, което е благоприятна среда за разцъфтяване на корупцията, изолирането на органите на местното самоуправление от решаването на проблемите на гражданите, ниската реактивна способност на управлението, практически отсъстващият проактивен капацитет и като цяло, изоставането от процеса на регионализация, с който се отличават страните от Европейския съюз.

Социални и икономически проблеми

2.37. Съдбоносно предизвикателство пред ефикасното действие на  системата за национална сигурност на Република България е степента на социално равновесие и от тук на социална сплотеност на гражданите. Проблемите свързани със социалната несигурност, с хроничната бедност, с неблагополучията в здравеопазването и рязко изразената социална диференциация крият съществен конфликтен потенциал и тяхното навременно решаване е елемент от поддържането на националната сигурност.

2.38. Република България преодоля тежки изпитания на прехода към демокрация, каквито бяха укоримо проведената масова приватизация, финансовите пирамиди и тежкия удар от срива на банковата система. Страната излезе от тези кризисни събития чрез въвеждането на валутния борд, което стабилизира лева и ограничи инфлацията. Но все още има много да се направи за да се контролира ефикасно финансирането от страна на ЕС, което не е безусловно.

2.39. Пътят за развитие на българската икономика, а чрез нея и на цялото общество е в посока на преодоляване на корупционните практики, оптимизиране на административното управление и встъпване на пътя на устойчивото икономическо развитие, което може да  намали и дори да премахне крайната бедност, като явление, да доведе до  социален баланс, да  разшири социалната база на средната класа и като общ резултат да укрепи националната идентичност на българите.

Несъгласуваност в сигурността

2.40. Съсредоточаването на ресурси преди всичко в отделни централни ведомства поражда  условия за недостатъчно синхронизиране на дейностите в сферата на сигурността. Възможностите на местната власт в сравнение с тези на централните ведомства са минимални, което съчетано с липсата на нормативно уредено гражданско участие в помощ на сигурността накърнява в най голяма степен гражданската сигурност.

2.41. Изисква се решително намаляване на несигурността на гражданите пред лицето на престъпността, многобройните пътни инциденти, трудовите злополуки и особено страданията по време на природните бедствия и след тях, като съставни елементи на  политика на национална сигурност, която действително служи  на гражданите.

2.42. За времето на прехода до сега са променени почти всички закони в сферата на сигурността, но все още продължава практиката тези промени да се извършват изолирано една от друга, което ги лишава от стратегическа визия, а сферата на сигурността от системен порядък. Поради това ефективността в тази сфера е все още твърде ниска, приемствеността при смяната на правителствата е слаба, а  същевременно разходите са чувствителни.

2.43. Сериозно предизвикателство пред страната е необходимостта от хармонизиране на равнището на сигурността на гражданите, както и съвместимостта на институциите за сигурност и отбрана на Република България с тези в държавите членки на НАТО и ЕС, тъй като под въпрос е поставена ефикасността на досегашните структури и особено на досегашната политика в сферата на сигурността.

Г. Необходимост от стратегическа рамка за нашия отговор

2.44. Промените в средата на сигурност имат взаимосвързан и взаимозависим характер. Но тези връзки са изключително сложни и многостранни, при това се намират в непрекъснато движение. Пораждането на сигурност за Република България зависи преди всичко от  развиването на способност за следене на промените в средата на сигурност в реално време, в нужната дълбочина и взаимна свързаност. Комплексното въздействие върху нашата сигурност изисква комплексен отговор.

2.45. Комплексният отговор ще бъде разположен в стратегическа рамка, зададена от настоящата стратегия за национална сигурност на Република България. Нейното предназначение е да осигури възможности за съгласувана реакция на непрекъснатите промени в средата на сигурност.


3. ЦЕННОСТИ И ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ


3.1. Политиката на Република България в сферата на сигурността се базира на основните ценности на демокрацията и на националната ни култура. Водещи ценности са човешките права и възможностите за развитие на всеки, независимо от неговата религиозна, етническа или расова принадлежност, равнопоставеността на различните видове собственост, върховенството на закона, разделението на властите и отговорността им пред гражданите, по пътя на строгия законов, парламентарен и граждански контрол, отстояването на българската национална идентичност на Балканите, в Европа и в света.

3.2. Република България изпълнява отговорно своите международни задължения, като следва стриктно поетите от нея ангажименти в името на мира в света, и като се стреми наред със своите съюзници и партньори да прилага винаги онези мерки, които в най-голяма степен отговарят на особеностите на ситуацията и утвърждават демократичните и общочовешки ценности.

3.3. Ръководните принципи на политиката за сигурност на Република България са свободно избрани от нейните граждани чрез механизмите на демокрацията и изразяват нейната ориентация в съвременния свят, както и стремежът й да отговори адекватно на предизвикателствата пред нейната сигурност.

3.4. Ние ще водим реалистична политика за сигурност в страната и в чужбина,
основана на обективна преценка на вътрешната и външната среда на сигурност. В страната ще продължим трансформациите в сферата на сигурността, като ще се стремим чрез системата за сигурност да създадем условия за нормален и предвидим живот на българските граждани. Навън ще поемаме трезво и разумно преценени усилия, съобразени с нашите интереси и възможности за подпомагане на ангажиментите на демократичната общност от държави към установяване и поддържане на необходимата сигурност в съвременния свят.

3.5. Ще правим всичко възможно за да въздействаме положително на средата на сигурност възможно най-рано, като отчитаме предизвикателствата към нея и търсим най-добрите отговори. Ще се стремим да влияем в желаното от нас направление на причините, пораждащи негативни въздействия върху нашата сигурност, независимо че в някои от случаите това няма да бъдат лесни решения. В страната ще се стремим да отчитаме комплексния характер на въздействията върху сигурността на гражданите, а в справянето с кризите ще наблягаме на превенцията.  Извън границите на Република България ще прилагаме решения взети въз основа на стратегически анализи и вписвани, винаги, когато това е необходимо  в съвместните усилия със съюзните и партньорските държави. Ще продължим да се отнасяме към ООН, ЕС и НАТО, като към основни производители и поддръжници на сигурността в европейския регион и в света. Те са определящ външен фактор и на нашата собствена сигурност. Наред с участието ни в тях ще продължим да се стремим към проявяване на по-голяма гъвкавост в международните отношения, според възникналите обстоятелства.

3.6. Ще търсим комплексния отговор  на взаимосвързаните предизвикателства, заплахи и рискове като се стремим да съчетаем възможностите и усилията на държавните институции, местната власт, организациите на гражданите и отделните граждани в гъвкава система за сигурност, почиваща върху принципа на “мрежа от мрежи”. Ще положим системни усилия за чувствително разширяване на участието на гражданите в подпомагане на системата за сигурност. По такъв начин страната ни, която има ограничени ресурси ще може да постигне синергетичен ефект в пораждането и поддържането на своята национална сигурност. Основният показател за състоянието на сигурността в Република България би следвало да стане личната сигурност на българските граждани, гражданската сигурност.

3.7. Според  нашите ресурсни възможности ще се стремим да развиваме отговарящи на нашата специфика хармонични и гъвкави способности в отбраната, в обществения ред, в разузнаването и в действията при кризи, така че всичкото това да рефлектира в една висока степен на гражданска сигурност, която да позволя ежедневие, в рамките на разумния и приемлив риск.

3.8. Ще продължим да работим за премахване на условията, пораждащи корупция, а в сферата на сигурността ще създадем значително по-висока прозрачност при усвояване на средствата за нуждите на националната сигурност със силен акцент върху независимото експертно начало, в интерес на изпълнителната власт, която носи пряката отговорност за оперативното ръководство на сигурността.

3.9. Ще изграждаме единна система за национална сигурност, развиваща партньорството между участниците, разполагаща с информационна инфраструктура за анализ, оперативен контрол и управление, поддържаща връзки с партньори извън сраната. Ще останем отворени за усъвършенстване на системата за сигурност, за собственото си развитие в сферата на сигурността в интерес на спокойствието и нормалния живот на българските граждани на мира и стабилността в региона, в Европа и в света.


4. НАШИТЕ ДЕЙСТВИЯ И НАШИТЕ ЗАДАЧИ В ПОРАЖДАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА СИГУРНОСТТА

              4.1. Политиката за национална сигурност на Република България се реализира преди всичко чрез оптимално функциониране на системата за национална сигурност, в тясно сътрудничество с НАТО, ЕС, ООН, ОССЕ и други международни институции. Системата за национална сигурност е основана на партньорството на държавата, местната власт, организациите и гражданите, ръководи се оперативно на базата на единна  комуникационно-информационна среда, базирана върху  интегрирана информационна система с нужната периферия от индикатори, пораждаща способности за предлагане на обработена информация и  управленски решения. Системата за национална сигурност следи в реален мащаб на времето състоянието на средата на сигурност, както и своето собствено състояние, като реагира адекватно и своевременно на промените в тях.

4.2. Нашите действия и нашите задачи в пораждането и в поддържането на сигурността ни в променящия се глобален свят са представени в настоящата глава, като е спазен същия ред, който беше възприет при представянето на състоянието на средата на сигурност, направено във втората глава.

Противодействие на международната организирана престъпност

4.3. Комплексният характер на международната организирана престъпност поставя органите за противодействие пред необходимостта да развиват за кратко време нови, оптимални форми на сътрудничество. Българското правителство предприе значителна организационна стъпка като през 2007 г. създаде Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Този нов за практиката на българските специални служби модел дава по-широки възможности за бързо и синхронизирано противодействие на особено опасната престъпност, в това число и на международната организирана престъпност.

4.4. През последното десетилетие тенденцията съставът на Министерството на вътрешните работи значително да надхвърля този на Министерството на отбраната се запази и това е в интерес на сигурността на гражданите и на обществото. Със своите служби и техните служители Министерството на вътрешните работи поддържа обществения ред, контролира границите, предоставя противопожарна защита на населението.

4.5. Министерството на вътрешните работи и българските разузнавателни служби поддържат активни оперативни връзки със своите съюзници и партньори в региона, в Европа и в света, като реализират редица успешни операции в борбата с международната организирана престъпност. Те са партньори на Europol  и  Eurojust, сътрудничат по обмен на данни, свързани с пресичането на нелегални канали за прехвърляне на крадени автомобили, стоки, за трафик на хора и на наркотици, оказват си съдействие по екстрадиция на лица.

4.6. В борбата с международната организирана престъпност страната ще  решава следните задачи:
- значително подобряване на сътрудничеството между органите на полицията, разузнаването, транспорта, финансите и икономиката;
-  укрепване на правния, професионалния и социален статут на служителите, ангажирани в борбата с международната организирана престъпност, с което да се повиши тяхната устойчивост и тяхната отговорност;
- развиване на все по-високи способности на нашата базата данни за борба с международната организирана престъпност по посока на съвместимостта и бързия обмен със сътрудничещите служби и техните бази от данни;
- повишаване на сигурността на информацията в органите за противодействие на международната организирана престъпност;
- засилване на вниманието към компютърните престъпления и свързаните с тях последици за националната сигурност.

Нашата готовност за отбрана

4.7. Република България не е заплашена в обозримо бъдеще от пряк въоръжен конфликт или агресия. Въпреки това страната ни прави необходимото за да поддържа нужните способности за да отстои своята териториална цялост, както и да контролира и да защитава непрекъснато своите сухоземни  и морски граници, както и своето въздушно пространство.

4.8. Република България води ясно ориентирана политика на съюзни отношения в сферата на сигурността и преди всичко на отбраната с НАТО, ЕС и САЩ. На територията на страната са разположени военни съоръжения на САЩ. България изразява подкрепата си за изграждане на съвременна противоракетна система на НАТО.

4.9. Важен фактор в интерес на отбраната е външната ни политика в региона.  Република България прави възможното за укрепване на доверието в него, за неговата стабилизация и за приближаването му  до времето, когато държавите от Балканите ще бъдат членки на НАТО и на ЕС. Страната ни положи значителни дипломатически усилия в преговорния процес за статута на Косово, а когато стана възможно призна по дипломатически път новата балканска република. Република България подкрепя разширяването на НАТО на Балканите и дава своя принос в този процес.

4.10. Изпълнението на своята отбранителна политика Република България организира в качеството си на член на НАТО и ЕС. Тя я определя въз основа на Стратегическата концепция на Алианса и на Европейската стратегия за сигурност, като се стреми да допринася за тяхното развитие. За Република България стълбът на колективната отбрана е НАТО и защитните мерки, предвидени в Северноатлантическия договор. Неотменима част от отбранителната ни политика е активното ни участие в общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС /Common Foreign and Security Policy - CFSP/ и в европейската политика за сигурност и отбрана /European Security and Defense Policy - ESDP/.

4.11. Въоръжените сили на Република България са в период на дълбоко реформиране, което започна преди встъпването на страната ни в НАТО и което продължава и до днес. Българската армия е изправена пред необходимостта да променя както възгледите, така и средствата за изпълнение на задачите по отбраната  на страната и военния принос във външната политика.  Въоръжението и техниката бяха комплектовани за масова армия, която да е в състояние да провежда мащабни статични операции. В този вид те не отговаряха на сегашните нужди. Едновременното провеждане на реформата, участието в операции зад граница и силно намалелите възможности на военната ни индустрия поставят строги ограничителни рамки на трансформацията на Въоръжените сили.

4.12. Въоръжените сили на Република България се подготвят за да поддържат способности за:
- операции по овладяване на военнополитическа криза в близост до националните граници под национално командване, с използване на различни възможности включително до предоставяне на командването на НАТО и преминаване към коалиционни действия;
- участие в коалиционни бойни операции под коалиционно командване, както и в международни мисии по налагане и поддържане на мира и  в хуманитарни операции съгласно Раздел VІІ на Устава на ООН и в коалиционна отбрана съгласно чл. V на Вашингтонския договор;
-  включване в мирно време в дейности по издирване, спасяване и евакуация при кризи, както и в операции за борба срещу тероризма.

4.13. Задачите в областта на отбраната на страната са:
- по-нататъшно провеждане на адекватна, активна политическа, дипломатическа и икономическа  дейност за подобряване на регионалната сигурност, подкрепа на демократичните процеси в съседните страни, укрепване на регионалната политическа стабилност. В това отношение развитие на връзките със страните от Западните Балкани, участие в европейската политика на синергия в Черноморския регион, от една страна, като свързан с басейна на река Дунав, а от друга страна, като  част от общата Средиземноморска акватория, подкрепа на Република Турция в процеса на присъединяването й към ЕС, развитие на взаимноизгодно сътрудничество с Руската федерация;
- постигане на необходимата съвместимост в рамките на НАТО, на Европейския съюз и в рамките на двустранното и многостранното  стратегическо сътрудничество чрез трансформация на силите  и средствата;
- създаване на нови способности като отговор на съвременните предизвикателства, включително и способностите изисквани за частите на Въоръжените сили определени и подготвени да участват в операции на НАТО и ЕС, като във всеки един от случаите Република България определя състава и срока на дислоцирането им;
- активна политическа позиция на страната в рамките на НАТО и ЕС за ясно определяне на нейната национална роля, области на специализация  и ниво на амбиции, като ползотворен метод за преодоляване на недостатъците в отбранителните възможности на  Република България;
- подчиняване на разходите по трансформацията на въоръжените сили на принципа “способности пред количество”;
- повишаване на активността на разузнаването в интерес на отбранителната политика, развитие на връзките на сътрудничество със съюзните разузнавателни служби;
- развитие на национална способност за стратегически анализи в сферата на отбраната и сигурността.


Нашият принос в регулирането на конфликти

4.14. От първите контингенти изпратени в Камбоджа в началото на 90-те години до сега Република България непрекъснато се утвърждава като надежден партньор на международната общност в усилията й по регулиране на конфликти. Това е исторически нова задача за нашите Въоръжени сили, които засега участват в качеството си на сили за сигурност и стабилизиране, с което допринасят за формиране на коалиционните способности, като правило след приключване или намаляване на интензивността на бойните действия.

4.15. Ние участваме в международните сили в Ирак, както и в мисията в Афганистан. Република България активно участва и в състава на международни сили на Балканите, което остава сред нейните приоритети в обозримо бъдеще.

4.16. Страната ни води интензивна външна политика и подпомага усилията за регулиране на конфликти, доколкото й позволяват възможностите. Ние споделяме и се стремим да прилагаме интегрален подход в рамките на международната общност, основан на съчетаването на политическите, дипломатическите, икономическите и военните мерки, според конкретната ситуация във всеки отделен случай.

4.17. Разглеждаме дейностите по усъвършенстване на контрола на търговията с конвенционално оръжие, като превантивен фактор за избягване на конфликти в горещите точки на света.

4.18. Задачите пред страната свързани с участието й в международните усилия по регулиране на конфликтите  са:
- издигане на равнището на българските контингенти в международните мисии, до нивото на формирования със щатен състав и бойна техника, което да повиши както тяхната всестранна осигуреност, така и ролята им в коалиционните усилия, като акцентите са поставят върху гъвкави, оперативно и пространствено подвижни сили ;
- интензивно развитие на способности, позволяващи висока степен на съвместимост, особено със силите на САЩ, които са основен участник във почти всички коалиционни формирования в конфликтните точки на света;
- развитие и в това отношение на висок стратегически капацитет на  анализа за да се вземат решения върху реалистични образи на ситуацията, с което да се избягват необосновани очаквания, неправилни решения и свързаните с тях многопосочни загуби. На базата на  натрупания вече опит да се  създаде стратегическа визия за ангажиментите на Република България в международните мисии. Те трябва да се ограничат и концентрират върху най-важните за националните ни интереси конфликтни точки, тъй като националните ни ресурси са силно ограничени, а активността ни може понякога да ги надхвърли. По този начин ще се постигне стабилно, средно срочно финансиране на мисиите ни, което ще намали възникващото напрежение по тяхната подготовка и поддържане;
- разработване на система от мерки за участващите в мисиите, за техните семейства, както и за ветераните, така че доблестните  им усилия да бъдат уважени по достойнство от българското общество.

Нашият отговор на терористичната заплаха

4.19. В структурите за сигурност ние създадохме и развиваме сили за борба с тероризма. Широко е разгърната изследователската и практическо-приложната работа по изучаването, анализа и разработването на противодействието на съвременния тероризъм. От началото на века българската научна мисъл в сферата на сигурността е силно ангажирана с този тип изследвания. Изучаването на тероризма, на неговите прояви и противодействието му е съществена част от тематиката в редица висши учебни заведения, където се обучават както български, така и чуждестранни студенти.

4.20. В страната се развиват способности за антитерористична защита на българските военнослужещи, полицаи и граждански лица участващи в мисии по установяване и поддържане на мира в конфликтни точки по целия свят. В тези мисии българските представители са подложени на относително по-висок риск от терористични атаки, в сравнение с гражданите на територията на Република България.

4.21. Нашата страна е в тясна връзка и в сътрудничество с други страни, които са наши съюзници и партньори за подпомагане на антитерористични акции в чужбина. Република България е член на коалицията на желаещите и в това си качество взе и продължава да взема участие в установяването на демократични условия в Ирак. Страната ни участва в подкрепа на законното правителство на Афганистан и допринася за намаляване и преустановяване на дейността на терористичните мрежи в тази държава.

4.22. Въпреки че Република България не е пряка цел на международния тероризъм (2.11.) пред нас стоят ред важни задачи в антитерористичната борба:
- непрестанна активност на анализаторите, на разузнавателните и на полицейските служби за поддържане на висока способност за откриване и неутрализиране на терористични акции на територията на Република България;
- централно и локално организирани повсеместни усилия на институциите и гражданите за подобряване на способността ни да се справяме с последиците от терористично нападение;
-  поддържане и развитие на държавните граници, като важен орган на националната сигурност и бариера срещу проникването на терористични мрежи и групи на територията на страната, а по този начин и на територията на Европейския съюз. Прилагане на високотехнологични средства за контрол на границата, както и развитие и усъвършенстване на национална идентификационна система;
- повишаване на вниманието на държавата и на нейните партньори в лицето на частния сектор, отделните граждани  и местната власт към подобряване на защитата на уязвима обществена инфраструктура и интензивно посещавани обществени обекти и места, като се подобри тяхното планиране, изграждане, пряка защита и контрол, както и снабдяването им с необходимите критични запаси в случай на криза и в частност на терористична атака;
- развитие на правната уредба отнасяща се до борбата с тероризма, така че да се постига нужната оперативна свобода на антитерористичните действия, но без да се стига до превишаване на правомощия, които да не допуснат нормалния живот на обществото;
- продължаване на изучаването на тероризма и набелязване на мерки за противодействието му, като акцентът да се поставя все повече върху превенцията, свързана с  разкриване на антихуманния заряд на екстремистките идеи, както и върху усилията, които Република България реално полага за подпомагане на нормалния живот в зоните на конфликт, поразени от екстремистките действия;
- развитие на все по-тесни връзки със съюзниците и партньорите от чужбина за координиране на съвместните усилия в борбата срещу тероризма, основани на системи за обмен на информация с тях.  Повишаване на капацитета на Въоръжените сили за оказване на помощ в борбата срещу тероризма на наша територия и в чужбина. Продължаване на нашата подкрепа за усилията на НАТО за установяване на законност и ред в Афганистан;
-  да се осъществява необходимото финансово осигуряване на борбата с тероризма, като стремежът следва да бъде все по-голямо съчетаване на усилията на всички участници за постигане на висок краен ефект;
- в борбата с тероризма, в името на нормалния живот на българското общество следва да се ангажират всички институции, власти и групи хора, да се включи населението на страната, представителите на практикуваните религиозни култове у нас, медиите. За целта е необходимо да се създадат правни условия за широко участие и за съвместни действия в интерес на борбата срещу терористичната заплаха.

Мерки за неразпространение на оръжия за масово унищожение

4.23. Правителството на Република България носи основната отговорност по организацията и осъществяването на мерките за неразпространение на оръжия за масово унищожение и общо опасни вещества, както и за недопускане на заплаха от тях за живота и здравето на българските граждани.

4.24. Страната ни притежава опит и специалисти по работата с използване на ядрени материали, както и други опасни вещества и поддържа система за съхранение, експлоатация и контрол върху тях, като е отворена за подобряването й както чрез  международно сътрудничество така и чрез сътрудничество с партньори извън правителството.

4.25. Република България сътрудничи с МААЕ, подкрепя дейността на Организацията за неразпространение на химическите оръжия, прилага Международната конвенция за физическа защита на ядрените  материали, както и други конвенции и договорености, съдейства за разработването на нова система за ядрена безопасност, включително и свързана с обогатяването на уран, срещу недвусмислено поети ангажименти за неразпространение, разглеждайки тези усилия като неделима част от общите действия по намаляване на риска от несанкционирано разпространение, в това число и намаляване на риска от ядрен, химически и биологически  тероризъм.

4.26. Във връзка с мерките по неразпространение на оръжия за масово унищожение Република България ще продължава да решава следните по-важни задачи:
- усъвършенстване на националната система за контрол върху производството, съхранението, експлоатацията и търговията с ядрени, химически и други общо опасни материали и вещества, като се създадат още по-тесни контакти между министерствата, агенциите и службите, които имат отношение към този вид дейности;
- защита на гражданите, обектите и инфраструктурата от използване на оръжия за масово унищожение или от въздействия с общо опасни вещества;
- сътрудничество с международните институции и подкрепа на световните усилия за спазване на крайния срок през 2012 г. за унищожаване на химическите оръжия от държавите, които ги притежават, присъединяване към бъдещи мерки, които ще се предприемат за подобряване на контрола върху търговията с опасни материали и вещества, съдействие на международния мониторинг в тази област;
- водене на необходимата външна политика, в подкрепа на намаляване на напрежението в конфликтни региони, като Близкия Изток и Южна Азия, съставляващи потенциална заплаха от несанкционирано използване на оръжия за масово унищожение.

Външна политика за сигурност

4.27. Стабилната и предвидима външна политика на страната ни  е сред основните фактори на националната сигурност. Все по-високата степен на приемственост във външната политика на Република България я превръща в производител на сигурност и стабилност на Балканите. За първи път в противоречивата история на региона ние имаме такива обнадеждаващи и развиващи се добросъседски отношения с всичките държави в него, независимо от сложните проблеми, с които се сблъскваха и все още се сблъскват страните на Балканите.

      4.28. Република България изработи и провежда оригинална регионална политика, която е принос в разрешаването на конфликтите и напреженията. Ние изиграхме активна посредническа роля в преговорния процес за статута на Косово и внимателно, но последователно стигнахме до признаването на неговата независимост. Работим за обща европейска политика за Черно море, сътрудничим в инициативите свързани с река Дунав. Страната ни участва в създаването и поддържането на регионални структури между балканските държави, както в областта на въоръжените сили, така и в борбата с трансграничната престъпност.

      4.29. Външната ни политика е насочена и към възстановяването на традиционни връзки с Руската федерация и със страните от Близкия Изток, като им придава с успех актуално съдържание на взаимно уважение и равнопоставеност. В резултат на тази политика Република България успешно работи за диверсификация на своите енергийни източници, превръщайки се в енергиен център на Балканите.

      4.30. Въпреки относително ограничените си възможности българската дипломация присъства в съвременния свят, като отстоява професионално интересите на българските граждани, дори когато това изисква неимоверни усилия, какъвто беше случая с освобождаването на медицинските ни сестри в Либия през 2007 г. Дипломатическите ни мисии осъществяват информационна функция, поддържат и развиват ползотворни контакти с другите страни, разпространяват в тяхното обществено мнение образа и позициите на Република България, на нейните хора и на уникалната й култура.

      4.31. Република България в качеството си на равноправен член на НАТО и на ЕС дава своя принос в изработването на общи позиции и решения в сферата на сигурността. Страната ни даде и продължава да дава ясни доказателства за своята съюзна лоялност. Тя изпълнява с достойнство и в необходимия обем и своите задълженията  към световната организация – ООН, както и към европейската организация - ОССЕ.

      4.32. В рамките на хоризонта на тази стратегия, а и след това Република България ще продължи да решава и ще решава в интерес на сигурността следните по-важни задачи:
- открито и лоялно сътрудничество със световните финансови и икономически институции в интерес на глобалната икономическа стабилност;
- висока дипломатическа активност в защита на националните интереси на Република България в света, за подпомагане и закрила на българските граждани зад граница и работа за пропагандиране на страната ни и на нейната уникална култура;
- съдействие за развитие на НАТО, за постигане на по-висок баланс в участието в организацията, съдействие за успешно изпълнение на мисиите на НАТО, каквато е например мисията в Афганистан;
- допринасяне според възможностите ни за усъвършенстване и осъществяване на обща европейска политика за сигурност, която е нужна на континента в интерес на неговата нова европейска идентичност;
- сътрудничество с ООН и ЕС в усилията им за интегрално въздействие по регулиране на конфликти, в това число и в стремежа им да се създават по-добри механизми за мироопазване и мироналагане в конфликтните зони;
- подкрепа и принос в партньорството при регулиране на конфликти в горещи точки на света, съобразени с ресурсите, възможностите и националните интереси на Република България.

Поддържане на обществен ред и вътрешна сигурност

4.33. Българската държава се стреми да гарантира нормално ежедневие на гражданите, в което е зачетено тяхното достойнство и  се  създават условия за получаване от тях на ефикасна, своевременна и квалифицирана помощ, при състояния застрашаващи техния живот и собственост. За пълноценното изпълнение на тази мисия се изискват и в бъдеще значителни усилия, ресурси и поемане на ясни отговорности от страна на вземащите решения и свързаните с изпълнението им служители на публичната администрация и на силите за сигурност.

4.34. Сигурността на обществото започва от границите. Те са не само бариера срещу евентуално проникване на терористични групи, и на организирана престъпност, но и препятствие за всякакво друго несанкционирано проникване на националната ни територия, която е и територия на Европейския съюз. Контролът върху границите е предизвикателство пред Република България от чиито отговор зависи както нашата сигурност, така и тази на страните от Европейския съюз.

      4.35. Пряко въздействие върху състоянието на обществения ред имат органите на реда, които поемат основната тежест в борбата с противообществени прояви и криминални деяния, организацията и контрола на движението по пътищата, реда на обществени места, както и на територията между селищата в страната. Служителите в тези органи са поставени често пъти в сложни условия и са изложени на опасност, като същевременно тяхното заплащане е все още твърде ограничено. На полицейските органи и на жандармерията оказват съдействие противопожарната и аварийна служба, организацията на Червения кръст, неотложната медицинска помощ, Планинската спасителна служба,  структурите на спасителите  в Гражданска защита, структурите за сигурност в различните ведомства, както и мрежата от частни охранителни фирми у нас.

    4.36. В усилията на държавата за гарантиране на нормалното ежедневие на гражданите съществена роля играе българското правосъдие. Обект на сериозни критики системата на правосъдието беше подложена на редица реформи и сега е в значителна степен хармонизирана с практиките в другите европейски страни. Все още обаче правосъдната система се нуждае от решителност, особено в борбата с корупцията, както и от много по-висока оперативност, когато става дума за значими дела, каквито са делата свързани с крупни злоупотреби или с поръчкови убийства.

    4.37. Българските разузнавателни служби са главната защита на сигурността в държавата, на установения конституционен ред. Република България е демократична страна, предпочитана туристическа дестинация, както и цел на емигранти и през нея преминава ежегодно значителен поток от хора. Тази откритост на страната ни, съчетана с появата на организирана престъпност в периода на смяната на собствеността превърнаха страната ни в привлекателно място за немалко разузнавателни органи на чужди държави. Българското разузнаване през периода на промените също изживя своите собствени трудности и сега, особено след встъпването ни в НАТО и ЕС изпълнява своите национални, съюзни и партньорски задължения, като осигурява както външната политика, така и участието на български представители в мисии и дейности зад граница. Съвременните средства за добиване на информация и за въздействие се усложняват с висок темп, което води до опити за високотехнологични атаки, в това число и чрез Интернет. Това са нови предизвикателства, не само пред българското, но и пред всички съвременни разузнавания.

4.38. Косвено отношение към сигурността на гражданите имат и всички структури на централната и на местната публична администрация. В резултат от развитието на гражданското общество у нас все по-често се наблюдават активни форми на граждански контрол от страна на сдружения на граждани с нестопанска цел върху  едни или други процеси и структури на сигурността. Все още обаче административно не е решен задоволително въпроса за широко и ефикасно партньорство между гражданските структури, местната и централната власт в интерес на гражданската сигурност, каквато е практиката във водещите европейски държави.

4.39. По-важните задачи в сферата на обществения ред и сигурността в рамките на действието на настоящата стратегия са:
- опазване на живота, здравето, достойнството и собствеността на гражданите в нормални условия на минимален риск;
- непрестанна защита на конституционно установения ред;
- развиване на публично-частното начало в пораждането и поддържането на гражданската сигурност;
- усъвършенстване на защитата на границите, основана на непрекъснато повишаване на квалификацията на граничния персонал и на въвеждането на нови технологии за защита на границите;
- непрестанно развитие и защита на критичната инфраструктура;
- създаване и поддържане на модерна пътна инфраструктура в цялата страна;
- решително подобряване на контрола върху движението по пътищата, с поставяне на акцента върху гарантирано равно отношение към всички нарушители и неотклоняване на наложените санкции и наказания, като се прилага разумно съществуващия опит в други страни в света;
- създаване на действаща опорна мрежа от наличните у нас структури, под единен оперативен и информационен контрол върху територията на цялата страна за постигане на прилаганите в европейските страни нормативи за оказване на помощ на нуждаещи се граждани, попаднали в пътни инциденти или пострадали от друг тип битови инциденти или от престъпни посегателства;
- засилване на мерките на държавата и обществото за ограничаване на насилието в семействата, сред  подрастващите и особено в домовете за деца и юноши, лишени от родителски грижи;
- създаване на постоянна нетърпимост и ефикасно противодействие на мрежите за разпространение на наркотици особено сред подрастващите, с което се нанасят непоправими щети на човешкия фактор, на генофонда на нацията и чрез това на националната сигурност;
- ефикасно ограничаване на криминалните деяния до разумния минимум, особено в малките населени места, които често остават извън непрекъснатия оперативен контрол и стават беззащитни жертви на гастролиращи или местни бандити;
- осъществяване на непрекъснат контрол върху състоянието на националния сграден фонд, както новостроящия се от гледна точка на антиземетръсните норми, така и на остарелия от гледна точка на опасност от срутване, особено по време на земетресение;
- извършване на национален мониторинг за установяване на общото състояние на противопожарната и противоаварийна сигурност, като въз основа на резултатите от него се предприемат организационни действия за повишаване на ефикасността на противопожарната и аварийна безопасност на страната;
- продължаваща активност на разузнавателните служби в интерес на националната и колективната сигурност в НАТО и в ЕС.

Борба с корупцията

4.40. Корупцията е световен проблем, но за нашата страна тя има специфично значение, като един от най-сериозните проблеми, които българските власти, законодателите и цялото общество трябва да решат, ако искат да защитят европейското си бъдеще.

4.41. Корупцията се поражда като реакция на отслабената държавност в периоди на кризи или на преходи, както се случи у нас. Тя вегетира върху устойчивите културни стереотипи на “връзките”, които намират широко поле за реализация в условията на пазар със силна роля на държавата чрез разрешителни режими, усложнени процедури, слаб контрол и бързо протичаща социална стратификация на обществото.

4.42. Корупцията проявява особен интерес към сделките в сигурността. Българските въоръжени сили, както и цялата сфера на сигурността са в период на ограничено по размах, но интензивно като динамика освобождаване от недвижима и движима собственост и материални запаси, превъоръжаване, снабдяване с нови средства и оборудване. Комисионните в тази сфера надхвърлят обичайния за други стоки размер. Ето защо защитата от корупция в сферата на сигурността е важна за състоянието на страната и за националната й сигурност.

4.43. Корупцията е проникнала в различните етажи на държавата и няма да изчезне в резултат на кампанийни или спорадични акции. Борбата с корупцията изисква решаването на няколко основни задачи:
- повишаване на ефективността на управлението, което да се стреми все повече към интегрални и комплексни решения, в които различни ведомства преследват общи цели;
- съществено намаляване на намесата на държавата в стопанския живот на страната, като рязко се съкратят усложнените многобройни разрешителни режими;
- подобряване на административния капацитет и скоростно въвеждане на електронно правителство;
- обвързване на поведението на държавния служител с цялостното му служебно развитие. Допускането на корпумпираност би следвало да го лишава от перспективата да остане държавен служител. Такава мярка би имала ефект единствено, ако статута на държавен служител дава привлекателен социален статус. Подобна мярка би дала бързи резултати, ако се приложи, например,  по отношение на пътната полиция;
- изискване и налагане на цивилизовани практики на поемане на политическа отговорност от политическите лица в администрацията, при всички прояви на корупция в поверените им ведомства;
- предоставяне в разположение на министър-председателя на оперативни, независими експертни комисии в основните области на сигурността, които периодично да го информират за състоянието в съответната област и за целесъобразността и коректността на извършваните финансови операции в нея;
- активиране на интелигенцията, гражданските формирования, както и на медиите в разкриване на културните стереотипи, благоприятстващи корупцията;
- в борбата с корупцията в дълг към българските граждани са основните политически партии, от които обществото очаква конструктивни позиции, лишени от декларативност и публични клишета, представени пред обществото  в техните партийни и правителствени програми и защитени по време на тяхното управление;
- създаване на силен антикорупционен фронт на основата на партньорството  на всички заинтересувани сили в българското общество, за пораждане в страната на климат на корупционна нетърпимост.

Реакция  при кризи с невоенен характер

4.43. Република България неотклонно развива способностите си да реагира по време на кризи с невоенен характер. Беше приет съответен закон за действия при кризи, който след това беше усъвършенстван, а с идването на власт на настоящото правителство беше създадено и специално министерство, което да определя политиката на държавата в тази област – Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, преименувано през 2008 г. в Министерство на извънредните ситуации..

4.44. Активността на държавата в тази област ще продължи и занапред, тъй като все още редица въпроси не са намерили системния си отговор. Така например, в структурно отношение все още се търси оптималната конфигурация на националната система за действия при кризи. Продължава, въпреки някои трудности, изграждането на националната мрежа на телефон 112.  Вероятно ще следват нови промени в закона, които ще отразяват реалната динамика.

4.45. Както е показано в глава втора на стратегията Република България е под влиянието на глобални процеси, които са потенциални фактори накърняващи сигурността, като енергийната криза, екологическите катастрофи, пандемичните заболявания, демографска криза, както и икономическите и финансовите кризи.

4.46. През годините на това десетилетие, което още не е приключило няколко пъти понасяхме тежки загуби от наводнения, ураганни ветрове и горски пожари. Тенденцията е в очевидна връзка с процеса на световното затопляне и свързаните с него промени в климата. Тази тенденция се запазва, като при нас допълнително остава високия риск от земетресения. Преживените тежки събития показаха редица слабости в способността ни да реагираме адекватно по време на кризи, а и в целия пред и след кризисен цикъл.

4.47. Най-важните задачи за развитие на националната ни способност за действия при кризи с невоенен характер са:
- конфигуриране на пространството на сигурността във вид на  мрежа от мрежи, като условие за ефикасност на действията при кризи;
- възприемане на регулиращи критерии, съвместими с възприетите в страните от евроатлантическото пространство за адекватна реакция на институциите;
- изграждане, поддържане и усъвършенстване на ефективна система за ранно предупреждение и оповестяване;
- обвързване със системите за управление при кризи в Европейския съюз и в НАТО;
- изграждане на интегрална система за комуникации и трансфер на информация, като държавна система за връзка;
- предприемане на цялостни мерки за гарантиране на безопасността на водата и храните;
- предотвратяване на избухването и разпространението на пандемии и адекватна реакция при невъзможност да бъдат избегнати;
- поддържане и увеличаване на разнообразието на доставките на първични горива на и през наша територия;
- създаване на условия за преминаване в обозримо бъдеще към нисковъглеродна икономика;
- постигане на резултатите, изисквани от Европейския съюз за дела на чистата енергия;
-непрекъснато повишаване на ролята на превенцията в  развитието на способностите ни за действия при кризи;
- поддържане на симулативни модели за контрол на въздействията върху територията на страната при разливи, пожари, земетресения и суша и планиране на защитата на населението и на обектите въз основа на прогнозните резултати;
- периодично публикуване на регистър на рисковете и заплахите за различните райони и селища върху националната територия, въз основа на който регистър да се планират мерките за действия при кризи;
- развиване на партньорското начало за действия при кризи, като се създадат нормативни условия за привличането на граждански структури и отделни граждани в помощ на противопожарните екипи и на спасителите от всички равнища;
- поддържане на стабилна икономическа макро рамка и строг финансов контрол. Подкрепа, заедно с другите държави от ЕС на мерки за навременни предупреждения за икономически сривове и кризи;
- ограничаване на бедността;
- успешно приключване на десетилетието на ромското включване;
- балансираното и адекватно  финансиране на действията по превенцията, на действията по време на криза и на възстановяването в следкризисния период;
- опазване на екологичните системи на територията на страната;
- контрол от страна на Министерски съвет, от Министър-председателя и от другите независими власти с гарантирана висока степен на експертност.

Нашият интегриран отговор е ефикасната система за национална сигурност

4.48. Република България изгражда последователно своите съвременни способности в сферата на сигурността, като трансформира наследената от времето на Студената война инфраструктура на сигурността и променя традиционните представи и възгледи за пораждане и поддържане на сигурност, адаптирайки ги към съвременните изисквания на глобалния свят. Обобщеният резултат на тези скъпо струващи, сложни и продължителни процеси е и все повече ще бъде ефикасно функциониращата система за национална сигурност на Република България (СНСРБ).

4.49. В основни линии системата се очертава и днес, доколкото действията в сигурността  се основават на съблюдаване на конституционното изискване за разделението на властите, подлежат на граждански контрол и са насочени към реализиране на съюзните ни задължения у нас и по света. Същевременно предстоят трансформации в посока на цялостно обхващане на елементите на сигурността в една законова рамка, преминаване на системата от преобладаващо вертикален тип към типа  мрежа от мрежи, както и все по-пълно реализиране на потенциала на публично-частното партньорство, на широкото включване на гражданите в дейностите по пораждане и поддържане на сигурността.

4.50. Цялостното изграждане на ефикасна система за национална сигурност има за цел да гарантира нормалния живот на обществото, държавата и гражданите у нас и по света, като осъществява разумна превенция за реагиране при кризи и предприема необходимите мерки при извънредни ситуации за да намали до минимум жертвите и загубите. Заедно с това СНСРБ е инструментът, чрез който страната ни дава своя принос в укрепване на стабилността в региона и в света, изпълнява съюзните си задължения и отстоява позицията си в семейството на демократичните държави.

4.51. Наличието на ефикасна СНСРБ гарантира значително по-голяма прозрачност и възможност за успешен контрол върху процесите на трансформацията от сега съществуващите в сферата на сигурността. От тази гледна точка ефикасната СНСРБ предоставя както възможност да се използват с максимална полза съществуващите ефективи в сферата на сигурността, така и да се разходват разумно и пестеливо средствата за закупуване на нови системи за нуждите на националната сигурност.

4.52. СНСРБ осъществява политиката за национална сигурност в тясно сътрудничество с НАТО, ЕС, ООН, ОССЕ и други международни институции, като осигурява координацията, съвместимостта и взаимодействието с тях.

4.53. Основните задачи по развитие и установяване на ефикасна СНСРБ са:
- продължаване на усилията за динамично изграждане на СНСРБ, насочени към законово обхващане на цялото пространство на сигурността на Република България, постепенна, но решителна смяна на вертикалното строителство с изграждане на мрежа от мрежи, разгръщане на потенциала на публично-частното партньорство и съществено подобряване на контрола върху трансформацията на сигурността;
- провеждане на обоснована и контролирана децентрализация в посока към местната власт, на дейностите по пораждането и поддържането на гражданската сигурност, с акцент върху превантивните дейности;
- създаване на условия, преди всичко в нормативен и институционален план, за широко гражданско участие в помощ на местните структури на полицията, пожарната безопасност и на гражданската защита;
- максимално приближаване на услугите по сигурността до гражданина, разглеждане на неговата собствена сигурност като измерител на равнището на националната сигурност;
          - ефикасен контрол от страна на изпълнителната власт върху разходването на средствата в националната сигурност, основан на силно експертно начало;
          - хармонизиране на практиките на гражданския контрол в сигурността с тези в Европейския съюз;
          - отвореност на политиката за национална сигурност и своевременно актуализиране на нейните цели, задачи, средства и реализация;

5. НАШИТЕ АМБИЦИИ В СИГУРНОСТТА

5.1. Ние ще се стремим към постигането на интегриран подход към националната сигурност, който да почива на разумни, професионално изготвени преценки, отчитащ както процесите в света, така и нашите цели и възможности. Ще се стремим да използваме всичко, с което разполагаме в сферата на сигурността за да постигнем и да поддържаме оптималното й състояние.

5.2. Във външнополитически план Република България ще продължи да дава своя принос за стабилността, като част от световната демократична общност от държави. Страната ни ще продължи да се утвърждава като производител на сигурност в региона. Ще продължим да полагаме непрестанни усилия за повишаване на съвместимостта на нашите въоръжени сили с тези от страните в НАТО и най-вече с въоръжените сили на САЩ. Ще направим необходимото за да издигнем равнището на участие на българските контингенти в операциите по установяване и поддържане на мира в конфликтните точки в съвременния свят.

5.3. Във вътрешен план страната ни ще продължи да изгражда ефикасна СНСРБ, подчинена на партньорството, обхващаща човешките и материалните ресурси, с които разполагат държавата и обществото, управлявана оперативно на базата  на единна информационно-комуникационна система, ориентирана към превантивни действия, способна да поражда и да поддържа сигурност за българските граждани.

5.4. Стремежът в сферата на нормативното уреждане на сигурността ще бъде да се обхванат основните участници и дейности в единна система от закони, подчинени на общо виждане за сигурността, която да позволява реализирането на нова политика за сигурност, гарантираща висока степен на сътрудничество между институциите, властите и гражданите в сферата на сигурността.

5.5. Гражданите на Република България притежават висок интелектуален потенциал, доказан във вековете. Амбицията ни е той да бъде използван във висока степен  за нуждите на поддържането на нормален, в условията на приемлив риск, живот на българските граждани. Функционирането на СНСРБ следва да протича въз основата на високо професионални експертизи в сигурността. Наличието им е гаранция за вземането на обосновани и реалистични управленски решения в тази скъпоструваща и високоотговорна дейност.  Експертизата следва да се превърне в основен инструмент при подготовка на решенията, при вземането и изпълнението им и особено във фазата на осъществяване на контрола. 

5.6. Въз основа на документи като настоящата стратегия, както и разработваните въз основа на нея средно и дългосрочни доктрини и планове ще се стремим да осъществяваме разумна и съдържателна приемственост при  смяната на политическата власт в интерес на сигурността на гражданите, на техния нормален живот, в интерес на сигурното бъдеще на младите поколения. Във връзка с това, както и с оглед на следене на цялостното състояние на сигурността на Република България  правителството ще изготвя всяка година публичен доклад за състоянието на сигурността, така, както тя е очертана в тази стратегия.

5.7. Стратегията разглежда процеси, които текат в страната от края на 90-те години, които продължават и днес и вероятно ще продължат поне до средата на следващото десетилетие. Това е и работният хоризонт на тази стратегия – той обхваща времето от началото на настоящото десетилетие до към 2015 година.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

6.1. В стратегията многократно се употребява в различни аспекти понятието “национална сигурност”. Така то е много по-широко от каквато и да било правна дефиниция, тъй като употребата му тук визира цялостния живот на обществото, от гледна точка на пораждането и поддържането на сигурност, или което в случая е същото от гледна точка на живот в норма, на живот в условия на приемлив риск, както на гражданите и на техните групи, така и на ведомствата, на държавата, на обществото  и на местните власти.

6.2. В стратегията са употребени и някои тясно свързани с разбирането на сигурността понятия, чието кратко разяснение се предлага по-долу:

Гражданска сигурност  Състояние на законност при което са защитени живота, свободите, здравето и имуществото на гражданите от асиметрични заплахи с военен или невоенен характер, от природни, технически или комбинирани вредни фактори, от пътни, производствени и битови инциденти, както и от нарушения на обществения ред.

Глобален свят  Сумарен резултат от дейността на всички участници в съвременния свят, в който нито един участник не може да се изолира или да остане неутрален, нито една държава не е в безопасност, независимо колко голяма и могъща е тя. Сигурността в глобалния свят все повече се превръща в неделимо качество на международния живот, а това повишава отговорностите на участниците в него и преди всичко на държавите, които си остават източниците на правовия ред и основните участници в системата на международната сигурност.

Заплаха за сигурността Състояние на средата на сигурност, което предхожда настъпването на кризата. Заплахите се разглеждат като предкризисни състояния. Тяхното неутрализиране е скъпо и далеч не винаги възможно. Ако заплахата бъде съзряна на стадия на предизвикателството тя може с висока степен на вероятност да бъде успешно неутрализирана.
Криза Състояние на сигурността при което контролът върху вредните въздействия е силно занижен или е невъзможен. В условия на криза стремежът е да се ограничат загубите, да се минимизират щетите и колкото е възможно по-скоро да се премине към възстановяване. Този тип поведение е действие при кризи, но не може да бъде определян като “управление на криза”.

Система за национална сигурност на Република България Интегрирана съвкупност от инструменти за разработване и осъществяване на политиката на Република България в областта на сигурността.

Политика на национална сигурност Комплекс от мерки за адекватен отговор на предизвикателствата, заплахите и рисковете,  основан на обективна информираност на вземащите решения. Нейната цел е да се осигурят необходимите за нормалния живот на гражданите външни и вътрешни условия на приемлив риск.

Предизвикателство за сигурността Променено състояние на средата на сигурност, което предполага отговор, в зависимост от който сигурността може да се подобри или да бъде уязвена. Политиката на сигурност основана върху адекватни отговори на предизвикателствата е едновременно най-малко струващата и най-ефикасната. Колкото повече политиката на сигурност е основана върху добри отговори на предизвикателствата толкова по-малко се налага неутрализиране на заплахи и толкова по-малко са жертвите и загубите при кризи, причинени от рискове.

Риск за сигурността Рискът е неопределен във времето и при настъпване може да доведе до криза. Рискът е свързан често със собствените ни действия, но това не винаги е задължително. Рискът може да се управлява

Сигурност на Република България  Състояние на задоволителен контрол над вредните въздействия върху гражданите, обществото и държавата, което гарантира нормален живот или което е същото живот в условия на приемлив риск.

Среда на сигурност на Република България  Съвкупността от вредните въздействия върху страната, които оказват влияние върху стабилността и  живота на гражданите, обществото и държавата.