1. Значение на техническите средства и методи за придобиване и защита на информацията - СРС се осигуряват и прилагат от оперативно-техническите служби и от техните териториални звена в страната,според компетентността им. Срокът за използване на СРС е до 2 месеца,считано от датата,определена от ЗСРС.В случай на необходимост от продължение на срока до 6 месеца общо,службата заявител изготвя ново искане и го представя на органа,дал първоначалното разрешение,най-малко 7 дни преди изтичането му,като искането и разрешението се представят на оперативно-техническата служба най-малко 3 дни преди изтичането на крайния срок.Задължително в искането за продължение се посочват причините,които го налагат.Оперативно-техническите служби могат да не започнат прилагането на СРС или да го прекратят в процес на използването му,когато: -е налице конкретна опасност от разкриване на СРС при получаване на данни за това; -по технически или други причини е невъзможно прилагането на СРС,или то не може да продължи; В тези случаи началникът на оперативно техн.служба или упълномощени от него лица,прекратяват прилагането на СРС като уведомяват незабавно писменно службата заявител. Ефективността от прилагането на СРС зависи от взаимодействието м/у службата заявител и оперативно техн.служба.Това налага да се предоставят: -пълни изчерпателни данни за лицето или обекта ,спрямо които ще се прилага СРС; -необходимите материални носители,в/у които ще се изготвят веществените доказателствени средства; В процеса на прилагане на СРС оперативно-техн.служба след получаване на информация,касаеща искането,изготвя писмен доклад във вид ,съгласуван със службата заявител,като го изпраща за оценка. Заявителя в 7 дневен срок от получаване на документа оценява получената информация и прави писмено искане при интерес за нейното използване. В случай,че придобитата информация доказва подготвяне, извършване или вече извършено тежко престъпление,службата заявител изисква писменно или оперативном техн.служба протокол за изготвяне на ВДС. Оперативно-техническата служба съставя протокол за изготвяне на ВДС и веществено-доказателствено средство в 2 екземпляра, които се изпращат на заявителя в запечатан вид. Единият от екземплярите се предава на Председателя на Окръжния съд в срок от 24 часа от изготвяне на протокола,. Протоколът трябва задължително да съдържа: -дата и място на прилагане на СРС; -рег.номер на искането и наименованието на службата заявител; -рег.номер и дата на разрешението на председателя на оперативно-техн.служба; -номер и дата на разпореждане на министъра; -видове оперативни способи и техн.средства за документиране. Към протокола могат да се приложат скици,планове,чертежи. Протоколът се изготвя в/у бланка по образец,която се подписва от директора на оперативно-техн.служба.Събраната информация, която не се използва за ВДС след писмено разпореждане чрез заявителя се унищожава от комисия от 3 служители от оперативно-техн.служба.за унищожаването се съставя протокол. Важни особености на информацията получена чрез СРС: -Резултатите, получени чрез СРС,не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване,разкриване и доказване на престъпления,посочени в закона. Оперативния работник,на който са станали известни факти и сведения, добити чрез СРС са длъжни да не ги разгласяват. -Обвинението и присъдата не могат да се основават само на ВДС,изготвени чрез СРС.
2. Основни оперативно-технически способи за осигуряване на разузнавателната и контраразузнавателна дейност - „Който владее информацията,той владее света”. Основни методи за провеждане на разузнавателната дейност.Тази мисъл е на Чърчил. 1.Източниците на информацията могат да бъдат разделени на 3 основни групи: *на основата на открити източници-те могат да бъдат от доклади,симпозиуми,конференции.Изпращат се специалисти,които са специално подготвени анализатори.Информацията се натрупва постепенно,но тя може да бъде и не съвсем достоверна.По този канал лесно може да се даде и дезинформация,за реклама или умишлено. - ? се задават внимателно от специалисти на тези мероприятия; -опити да се поканят на работа интерисуващи организацията специалисти и те попълват въпросници;; -беседи със служители на други организации;; -преговори за придобиване на лиценз или друга съвместна дейност; На основата на открити източници, се използват от повечето страни. *агентурни източници(чрез използване на хора),агенти,секретни сътрудници, доверени лица.Те имат лични мотиви за предаване на информация от алчност, страх за себе си,и за близките си,безразличие,национаклизъм и др. Използването на хора-носители на информация ,техните възможности са много по-големи,защото освен носител на информация,човек може да анализира обобщава и да прави изводи. Придобиването на агент може да стане по пътя на шантажа или чрез подкупване,но най-добре е по убеждение. Откриването на скрит агент е много сложна и трудна задача,която изисква специални навици за оперативна работа.Красивите жени са голяма ценност в шпионажа.Хората могат да бъдат използвани без тяхно знание. *технически средства и системи: Техниката и технологиите постигат бурно развитие.Най-често използвани канали за придобиване на информация са: -телефон,телефакс,телеграф,укв и радиосвръзка,компютри и комп.мрежи, поща. Оказва се по-изгодно да се изразходва някаква сума пари за получаване на съществуваща технология, отколкото да се изразходват няколко пъти повече за създаване на нова.В политиката и във военното дело често печалбата е безценна. 2.Оперативно-технически способи - СРС са технически средства и оперативни способи за тяхното прилагане,които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства,кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи,фотоснимки и белязани предмети-чл.2 ал.1 от ЗСРС. Технически средства са електронни и механични съоръжения,както и в/ва,които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти-чл.2 ал.2 от ЗСРС.
3. Наблюдение. Оптически системи за наблюдение - Съгласно чл.5 от ЗСРС”при наблюдението –зрително или технически средства,се разкриват и документират различни страни от дейността и поведението на лица и обекти при тяхното движение, пребиваване на различни места и при изменения в конкретната обстановка”. Чл.7 от ЗСРС –при проследяването зрително или чрез използването на технически средства,се установява ,разкрива и документира движението на контролираните лица. Начините за провеждане на наблюдението: -постоянно,периодично и инцидентно. В зависимост от начина на придвижване: -пеша,с превозно средство,стационарно комбинирано; Методи:*скрито - професионално, конспиративно; *демонстративно или „японско” *следящо,изпреварващо,паралелно, насрещно,комбинирано; *бригадно организирано; *комбинирано-по метода „има го няма го”; *териториално организирано; Външно наблюдение-това е комплекс от мероприятия,насочени към наблюдение на лица,превозни средства,места,обекти с цел придобиване на информация за тях и техните действия. Цели на проследяването: -получаване на доказателства за престъпна дейност; -осигуряване сигурността на оперативен работник, който работи под прикритие; -подкрепа на доказателства,получени от оперативния работник под прикритие; -разкриване на търсени лица,чрез наблюдение на техни връзки; -проверка искреността на агенти и информатори; -отриване на укрита собственост; -получаване на достатъчно доказателства за обиск или арест; -предотвратяване на престъпен акт; -проверка и допълване на информацията,получена от друг източник; -непрекъснат контрол над определени обекти; Подготовка за външно наблюдение.Изисквания към състава: - да се слива с обстановката-лицето трябва да е наблюдателен, търпелив, - средства за бърза промяна на външния вид:дрехи с 2 лица,очила, перуки,шапки,барети,различни рег.номера на колите; -разработена система за визуална сигнализация; -екипна съвместимост и тренираност на участниците; -оперативно технически средства:за връзка,наблюдение, заснемане през деня и нощта,камера, прибори за нощно виждане; Характерни схеми за провеждане на външно наблюдение(пеша) -верига-визуален контакт,сменят се периодично; -двойна верига-в шумни места; -изпреварване-използва се когато маршрута е добре познат на контролираното лице; -смяна на позициите-разстоянието зависи от обстановката; С подвключване:Когато маршрута на обекта е известен и предварително се нареди бригадата. Наблюдаващите предварително заемат местата си по предполагаемия маршрут на движение на обекта и активно се подвключват в проследяването в различни участници по пътя на предвижването. -мрежа при внезапно загубване на обекта,целия близко стоящ район се обгражда и се движат в стесняващ кръг; -еднократно с предаване-в кафе или ресторант човек от групата за проследяване влиза заедно с „обекта”,разполага се недалче от него с възможност за наблюдние.При напускане на обекта той се предава на останалите от групата,а „осветения”наблюдател се смена от последващото проследяване. -автомобилно проследяване; -паралено проследяване-водене на обекта(ако маршрута е известен предварително.
4. Проследяване. Използване на приборите за нощно виждане, термовизионните и телевизионните системи при проследяване - Наблюдението е специално разузнавателно средство, при което зрително или чрез технически средства се разкриват и документират различни страни от дейността и поведението на дадено лице, при неговото движение и пребиваване на различни места. То може да се извършва на открито (на улицата, в паркове, градини, стадиони), на закрити, на публично достъпни места (театри, кина, църкви, ресторанти, клубове, салони) и в помещение със силно ограничен достъп на външни лица (апартаменти, хотелски стаи и др.). Наблюдението на открито и донякъде в публично достъпните места не може да се извърши без проследяване. Само чрез него може да се установява, разкрива и документира движението на контролираното лице. Наблюдението се слива с проследяването и тези два способа не могат да се отделят един от друг. Наблюдението на движението на дадено лице се осъществява чрез проследяване и обратно, проследяването цели да се наблюдава поведението на контролираното лице при неговото движение. В контраразузнавателната теория и практика този вид наблюдение се нарича външно наблюдение. Наблюдението на лице, намиращо се в помещение, може да се извършва с технически средства от съседни помещения или пък от по-далечно разстояние с телевизионна техника. Този вид наблюдение се нарича визуално наблюдение. Службите за проследяване са се специализирали във външното наблюдение, имат специално техническо оборудване и необходимите знания и умения, навици да проследяват, наблюдават и документират поведението на дадено лице, спазвайки редица изисквания – секретност и непрекъснатост при наблюдение. Наблюдението на стационарни обекти, като помещения, сгради, се прилага, когато е необходимо: - наблюдение действията на контролираното лице с цел провеждане на конкретна акция; - установяване на посетителите и техните взаимоотношения с обекта; - откриване на издирвано лице;
5. Класификация на методите за подслушване - Подслушването и записването на непублично казаните думи се допускат,но ако има основателна причина,че лицето е извършило тежко престъпление.Наблюдението е ограничено до 4 седмици,с възможност за продължаване с още 4 седмици. При неотложни случаи разпореждането може да бъде дадено от прокурора.При акустичноо и оптическо наблюдение разрешението се издава от съда. Внедреният разузнавач е служител на полицията,който разследва определени дела под легендата на дългосрочно(1 година) променена личност. Прокуратурата е длъжна да докладва в тримесечен срок от приключване прилагането на оперативни способи на съдебната местна институция за повода,обхвата,времетраенето,резултата и разноските на разследването.На базата на докладите от провинциите правителството веднъж годишно уведомява парламента.
6. Радиомикрофони - СРС,предаващи информация по радиоканал се наричат много често радиомикрофони.Техните габаритни размери са много малки.Приемният пункт е независим с контролирания обект.Радиоканалът е единствения възможен начин за придобиване на информация от подвижен обект.Радиомикрофоните са миниатюрни радиопредаватли и те използват различни модулации. Радиомикрофоните могат да се разделят по няколко признака: *по принцип на формиране на сигнала,те могат да бъдат: -активни-имат схемата на радиопредавателя, нискокачествения усилвател,микрофона, предавателя,работят със загхранване; -пасивни-те искат облъчване от външен предавател,нямат захранване-имат антена,мембраната им вибрира,променя обема и резонанса си-при пасивните радиомикрофони се постига добра секретност,но недостатък е мощното облъчване. -полуактивни-те също искат облъчване от предавател,имат захранване,но консумацията им е много малка.Експлоатацията може да бъде от няколко месеца до няколко години. *Методи за защита на предаваната информация; -без защита на предаваната информация-радиомикрофоните ,които предават информация без защита по радиоканала са най-прости и имат малки размери и тегло.Могат да се камофлират във всеки 1 предмет.Но недостатък е,че могат лесно да се открият .Те се използват за много кратко време,или ако няма значение дали ще се намерят или не.; -с маскировка на информацията- използват се сложни модулации и се защитават от откриване; - с кодиране на информацията –имат висока степен на защита.Най-ефективния способ е кодирането,което може да е цифрово или аналогово шифриране. *Класификация по радиус на действие: -с малък радиус-по-малък от 100 м,но има опасност от разкриване на контролиращите. Откриването повишава опасността за тези хора,които слушат,защото те са най-близо до опасността; -със среден радиус до 1000 м; -с голям радиус над 1000 м; Радиуса зависи от мощността на предавателя,височината на предавателя и приемника от земята,от антените, разстоянието,релефа.По-голямата мощност повишава опасността от разкриване. Лазерните микрофони се използват само от професионалисти, защото ъгъла на падане трябва да е равен на ъгъла на отразяване. Предимствата са,че има възможност да се контролира информацията без да се прониква в помещението,а недостатъците са,че трябва да се намери точното място за разполагане на лазера и фотоприемника и отразяващата повърхност вибрира от разговорите в помещението и от външни шумове.
7. Подслушване чрез предаване на информацията по проводни линии - При подслушването чрез използването на технически средства,слухово или по друг начин се усвоява устна,телефонна или електронна информация на контролираните лица-чл 6 от ЗСРС. Чрез подслушването се извършва 3 вида контрол на информация: -контрол на устните разговори(слухов контрол); -телефонен контрол; -контрол на електронните комуникации; Конструкцията на СРС позволява да се монтират лесно в конструкцията на сграда.Независимо от голямото разнообразие ,СРС за подслушване могат да бъдат разделени по няколко различни признака: *по канала за предаване на информация; *по начина за придобиване на акустическата информация; *по режима на работа; *по захранващите източници; *по конструктивното оформление; По канала за предаване на информация-използват се всички възможни видове канали за придобиване и предаване на разузнавателна информация. -акустически канал съпроводен със запис на информация на магнетофон(ограничен за кратки срещи,съвещания се използва); -предаване на информацията по проводни линии-от телефони,домофони,алармени системиСОТ,използват се тези линии,СРС се къмофлират в тези линии; -предаване на информацията по радиоканал-радиомикрофони,зависи от релефа на които трябва да подаваме.По принцип могат да бъдат всякакви:къси,средни, УКВ-свръх високи чистоти ,обикновено се използват; -предаване на информацията по инфрачеврчен(оптичн канал)-използват се инфрачервени лъчи,с помощта на оптика,може да се фокусира тънък лъч за да не се вижда,те предлагат най-добра секретност,ограничен радиус на действие,влияе се от атмосфените промени; В зависимост от способа на възприемане на информацията и нейното преобразуване в ел.сигнал има 3 вида СРС за подслушване: -микрофонен тип-чрез микрофон; -вибрационен тип-стените вибрират,монтират се м/у вътрешната и външна среда, преобразуват се от статускопи от твърда среда в ел.сигнал; -чрез негласно(под)включване към комуникационните линии-използват се за телефонните линии,може директно или индуктивно включване. Спред режима на работа СРС на времето се делят на 3 групи: -непрекъснато предаване на информацията-има най-малко габарити, срока на експлоатацията е ограничен,и най-лесно могат да се открият; -с дистанционно управление-секретността и продължителността на работа е по-голям(предава само,когато е необходимо).Има предавател и приемник(по трудно се къмофлира). -с автоматично включване при поява на сигнал-нарича се акустомати. В зависимост от захранващите източници, СРС могат да бъдат разделени на 2 групи: -със собствен източник-батерии,за ограничено време; -с външен източник се захранва-ел.мрежа 220 v излъчва неограничено време По отношение на конструктивното оформление СРС за контрол на изнформацията се делят на 2 групи: -в стандартно (некамофлиран вид)изпълнение; -в камуфлиран вид; Няма такъв предмет ,в който да не може да се монтира СРС.Няма предавател без захранване.
8. Насочени микрофони – комбинирани, групови, с параболичен рефлектор - Възможността за контрол на устната информация без монтирането на специални технически средства в помеще¬нието е стара мечта на всеки детектив. Много често в медиите се появяват съобщения, че специалните служби са разкри¬ли извършителите на конкретно престъпление чрез подслуш-ване на разговорите им с помощта на насочени микрофони. При това се посочват данни за техните възможности, които правят силно впечатление на неспециалистите и направо граничат с фантастиката. Така например още преди повече от двадесет години в пресата беше съобщено, че похитите¬лите и убийци на бившия италиански премиер Алдо Моро са разкрити с помощта на специални микрофони на разсто¬яние 10 000 метра? В зависимост от принципа на действие те се делят на: - електродинамични; - кондензаторни; - електретни; - пиезоелектрически. Способите за негласно получаване на информация от раз-говори на контролирани лица включват и такива нестандарт¬ни методи като тези, използващи високочестотното (ВЧ) сон-диране. Терминът „високочестотно сондиране" не е утвърден в нашата специална или техническа литература поради много рядкото използване на тези системи. Под ВЧ сондиране се разбира атакуването на дадена област от пространството с достатъчно мощен електрически или електромагнитен сигнал, модулация на този сондиращ сигнал от естествено намиращи се в него елементи или специално вградени устройства и из¬вличане на необходимата информация от специални приемни устройства. Качеството на прихванатата негласно информация ще зависи от много фактори, по-важ¬ните от които са: - характеристиките и пространственото местоположение на източника на акустически сигнал; - наличие в контролираната зона на нелинеен елемент и неговите възможности за модулация на сондиращия сигнал; - характеристиките на външния източник на ВЧ сондиращ сигнал (честота, мощност и т. н.); - типът и характеристиките на приемника на отразения сигнал.
9. Лазерни и СВЧ микрофони – пасивни и полуактивни.
Активни – структурна схема на класически радиопредавател: микрофон, нискочестотен усилвател, ВЧ предавател; Пасивни – изискват облъчване от външен предавател, не съдържат електронни компоненти и захранване; ЛАЗЕРНИ МИКРОФОНИ - Възможност за контрол на информацията без предварително проникване в помещението; Необходимост от прецизен избор на местата за разполагане на лазера и фотоприемника; Отразяващата повърхност вибрира както от разговорите в помещението, така и от външни акустически шумове.
10.Телефонен контрол – структура на телефонната мрежа - На съвременния етап от развитие на човешкото общество ние не можем да си представим света без средства за комуни¬кация. Теле¬фонът е едно от най-често използваните средства за общуване между хората. И това е така, защото освен информация чрез него в определена степен се предават чувства, настроения, т. е. той приближава най-много хората до живото общуване. Без никакви съмнения може да заявим, че в света съще¬ствува глобална информационна система, по която във всеки един момент протича огромно количество информация. Тази информация обаче интересува не само нейните потребители, но при определени ситуации и специалните служби на различните държави. Търговската и служебна информация на фирми¬те и корпорациите представлява голям интерес за техните кон¬куренти. Поради това от гледна точка на сигурността и защита срещу промишления шпионаж е необходимо познаването на структурата на телефонните мрежи и техните опасни зони.
13. Контрол на информацията в многоканални комуникационни системи - Контролът на комуникациие има отношение към правото на неприкосновеност на личния и семеен живот,на жилището и на тайната на личната кореспонденция на хората,което е гарантирано с чл.8 ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.Намесата на държавните власти е недопустимо,освен в случаите,предвидени в закон-например при защитата на националната сигурност,за предотвратяване на безредици и защита правата и свободите на човека.В Международния пакт за гражданските и политически права е посочена и забрана за вмешателство в личния живот,дом ,кореспонденция, свобода,семейство. В САЩ защитата на гражданите се осигурява от първата поправка на Конституцията на страната. В ФРГ защитата на гражданите е уредена в Конституцията. Във Великобритания се използва конвенцията на Европа,която е приета 1998 г. И влиза в сила Закон за човешките права. Всяка 1 молба за разрешение за контрол на устни, електронни комуникации трябва да бъде в писмена форма под клетва или чрез тържествена декларация пред съдия. Искането за разрешение съдържа индивидуализиращи данни за личността на следователя,подаващ молбата и за служителя одобряващ подаването на молбата,пълно и изчерпателно изброяване на фактите,описание на извършеното престъпление или това,което ще се извършва. Съдията може да издаде разрешение за контрол на кабелните,устните или електронни комуникации в териториалната юрисдикция на съда,в който заседава съдията.възможно е издаването на разрешения на територия,извън юрисдикцията на съда. Срокът на разрешението е максимум 30 дни. Разрешението може да се поднови ,ако се подаде нова молба за продължаване на контрола и ако съдията прецени,че има основания за продължаване,той усължава срока. Оперативния работник може да започне използването на СРС,но до 48 часа трябва да представи искане на съдията. При електронно наблюдения на чуждестранни обекти е допустим контрол без съдебно разрешение. Президентът на САЩ,чрез министъра на правосъдието може да разреши електронно наблюдение без съдебно разрешение за получаване на информация за чуждо разузнаване за период до 1 година. Съществува възможност за електронно наблюдение на чуждестранни обекти след молба за съдебно решение(специален съд го прави това).Тогава молбата се подава от федерален служител в писмена форма под клетва или като се подпише декларация пред съда. Разрешението за извършване на ел.наблюдение на чужда сила или агент на чужда сила се издава за срок от максимум 90 дни.В 30 дневен срок след изтичане на срока на разрешението или отхвъряне на молбата за ел.наблюдение,съдията който е отхвърлил или издал разрешението трябва да докладва на администрацията на съдилищата на САЩ. Всяка година през месец април директорът на администрацията на съдилищата на САЩ представя пред конгреса на САЩ пълен доклад.При използването на ел.наблюдение без съдебно решение,министъра на правосъдието ежегодно през месец април трябва да представи доклад на администрацията на съдилищата в САЩ и на Конгреса.
14. Основни способи за несанкциониран достъп до компютърните мрежи - Несанкционираното копиране на информацията предпо¬лага копиране на дискети или на твърди дискове, до които е възможен случаен или подготвен достъп. Понякога копира¬нето от твърдия диск се използва като способ за преодоляване на системата за защита, неизползваща кодиране на съхраняваната информация. За тази цел се отваря системният блок, извлича се твърдият диск, който се включва към друг ком¬пютър, например чрез SCASY-адаптер. След това се презапис¬ва цялата необходима информация и твърдият диск се връща обратно на мястото си. Тук специално трябва да се отбележи възможността за копиране на файлове, отстранени от техния законен ползвател (след команда Delete те попадат в „кошчето за боклук" Recycle Bin). Работата е в това, че при отстраняване на файло¬ве в действителност те не се унищожават, а се отстраняват само техните имена от таблицата за разполагане на файлове¬те. Съдържанието им остава на диска и се „изтрива" по есте¬ствен път при осъществяване на нови записи. Съществуват програмни продукти, които позволяват да се осъществи търсе¬не и възстановяване на файловете по име, време на отстраня¬ване и даже по ключова дума. След възстановяване файлът може да бъде копиран на дискета, но след това трябва отново да се отстрани, за да се скрие фактът на възстановяване. Трябва да се отбележи, че някои компютърни системи за защита на информацията предвиждат отстраняване на фай¬ловете, например чрез трикратен запис на единици на освобо¬деното место. Доскоро се смяташе, че в този случай възстано¬вяването и последващо копиране е невъзможно. Трябва да се знае, че специалистите по възстановяване на данни (а разуз-навателните агенции дори преди тях) откриха методи за ана¬лиз на магнитната структура на повърхността на диска. Рабо¬тата е в това, че повърхността му (макар и условно) е подобна на тази на видео- и аудиолентите. Информацията се записва върху тях, като се въздейства на магнитната структура на лен¬тата. Главите, които четат и записват информацията, могат да улавят магнитни сили само над определено ниво. Уредите, които са чувствителни към по-ниски нива на магнитното поле, понякога успяват да възстановят отстранената информация, като филтрират силния сигнал на новата информация и ана¬лизират слабия от фона. Възстановяването на данни по този начин е изключително скъпо, тъй като изисква специално обо¬рудване, и само големи корпорации и разузнавателни центра¬ли могат да си позволят подобни услуги. Както става ясно, отстраняването на информация от ком¬пютърен диск се оказва доста трудна задача. По тази причина, когато една от специалните служби на Великобритания GCHQ бракува стари компютри, се предприема уникална по рода си процедура за пълно подсигуряване. Въоръжена полиция ескортира бракуваните хард-дискове от централата на GCHQ до атомната централа в Селафийлд. Там те се пота¬пят в ядрения реактор, където високото ниво на радиация трайно унищожава информацията. Наистина доста крайна мярка, но с гарантиран краен резултат.
15. Белязване - Според член 9 от ЗСРС „при белязването чрез използванео на техн.средства и в/ва се поставят белези на предмети и вещи за установяване на тяхното движение,придобиване или мястото на съхранението им”. Видове белязване: -механично-установява се истинността на предметано имат ограничено предложение(например при автомобилите се установява рамата; -химическо-използват се в/ва ,които по принцип не се виждат ,когато се обработят ,или се облъчат стават видими; -радиоизотопно-използва се специален метод за откриване на документ,подобен на химическия; -радиоелектронно-дели се на: *пасивно радиоелектронно маркиране-това е чип с електронна антена,липсва захранване и действа неограничено време.Недостатъа е,че има малък радиус на действие-най-много 10 метра; *активно електронно маркиране-монтира се предавател в блязания предмет,но се изисква захранване-например с батерии,акумолатор. Местоположението и определянето му става с 2 пеленгатора.разстоянието на действие е 7-8 км,имат малки размери и могат да се скрият в различни предмети; *чрез използване на спътниковата система GPS-използва се метода за определяне на разстоянието до спътник или се измерва областта от определеното място до група спътници ,чиито небесни координати са известни.Всеки спътник излъчва в точно определено време информация.Приемника е на Земята.В спътника има атомен часовник.спътника се движи под 55 градуса спрямо земята. За да се определи местоположението на спътника трябва да се приемат сигнали от минимум 3 спътника.
16. Ред за използване на СРС в България – обекти и субекти на СРС, подготовка за провеждане - Обекти, спрямо които се прилагат специални разузнавателни средства. СРС, съгласно чл. 12 от ЗСРС се използват по отношение на: лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления; лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лица в по-горна точка, без да им е известен престъпния характер на извършваната дейност; лица и обекти, свързани с националната сигурност; за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това. Субекти, използващи специалните разузнавателни средства. Съгласно чл, 13 от ЗСРС право да искат използването на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат: - националните и териториални оперативни служби на Министерство на вътрешните работи ; - разузнавателните и контраразузнавателните служби на Министерството на отбраната; - Националната разузнавателна служба; - Специализираната следствена служба, Столичната следствена служба и Окръжните следствени служби; - Главната прокуратура, апелативните и военноапелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури. Други органи, освен посочените не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства. Право да прилагат СРС имат само оперативно техническите служби на МВР. За прилагането на СРС е необходимо: При възникване на необходимост от използване на СРС, когато са изчерпани всички други възможни оперативни способи за разкриване на престъпна дейност, службата заявител съгласува с оперативно-техническата служба условията и възможностите за прилагане на СРС. При наличие на възможности и условия за прилагане на оперативните способи, началникът на службата заявител разпорежда изготвянето на искане за използване на СРС.; -Искане се изготвя от службата заявител върху типова бланка ,тя съдържа: данни за контролираното лице или обект, включващи трите имена, ЕГН, месторождение, месторабота, телефон; какъв оперативен способ и вид документиране ще бъде приложен в съответствие със Закона за СРС.ако искаме да се използват няколко способа се изготвят толкова бланки ,колкото слуби ще участват; -мотиви, даващи основания да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление; -извършените до момента действия и резултата от предварителната проверка и разследването и мотивите , които изключват събирането на данни по друг начин(посочва се, че резултатите са недостатъчни за документиране на цялостната престъпна дейност); -за какъв срок се иска използването на СРС, като задължително се посочва началната дата , срокът за използване на СРС е до два месеца, като в случай на необходимост срокът може да бъде продължен, но за не повече от 6 месеца общо; В случаите на чл. 12, ал. 2 от ЗСРС лицето, спрямо което ще се прилага СРС попълва писмена декларация (образец), която е неразделна част от искането. Искането се подписва от директора на съответната национална служба или от директорите на СДВР, РДВР, след което се представя на председателя на Софийския градски съд и на окръжните съдилища или упълномощен от тях заместник-председател, а за военнослужещите - на председателите на съответните окръжни военни съдилища или упълномощен от тях заместник-председател, който дава писмено разрешение за ползване на СРС .; -полученото разрешение(бланка – образец), изведено в регистъра на съответния окръжен съд, заедно с искането се предоставя на директора на съответната оперативно-техническа служба за преценка на условия по чл. 22, ал. 2 от Закона за СРС, което той удостоверява с подпис.; -при необходимост по искане на директора на оперативно-техническата служба, директорът на съответната национална служба или началникът на териториалното звено се изготвя съвместен план за прилагане на СРС, в който се набелязват оперативни мероприятия за обезпечаването му. Планът е задължителен, ако се налага да се използват няколко служби.; -директорът на службата заявител представя за съгласуване на Главния Секретар на МВР искането заедно с разрешението на съдията и планът с оперативно-техническата служба за утвърждаване; -всички материали до момента се докладват на Министъра на вътрешните работи, който издава писмено разпорежданеза прилагане на СРС върху искането за използване на СРС.; -в неотложни случаи прилагането на СРС по чл. 17 от закона за СРС започва от датата и часа, посочен в писменото разрешение на съдията. Директорът на службата заявител уведомява по телефона Министъра на вътрешните работи или Главния Секрета,който дава устно разрешение. Директорът попълва бланка за уведомяването,за деня и часа за прилагане на СРС; -съгласно чл. 18 от Закона за СРС в случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност, СРС могат да се използват и без разрешение на съдията, а само въз основа на разпореждане на Министъра на вътрешните работи или на зам.министър на МВР Използването се прекратява, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение от съдията. Срокът за използване на СРС е до 2 месеца,считано от датата на подписване от съдията. В случай на необходимост от продължение на срока до 6 месеца общо,службата заявител изготвя ново искане,като посочва причините и го представя на органа,дал първоначалното разрешение съгласно чл.15 от ЗСРС,най-малко 7 дни преди изтичането му,като искането и разпореждането се представят на оперативно техническа служба,най-малко 24 цхаса преди изтичането на крайния срок.
17. Използване на СРС от оперативно-техническите служби, особености на информацията, получена чрез СРС - Оперативни способи,регламентирани със закон са следене,подслушване,действия на агенти под прикритие,разкриване на кодирана информация,която е получена по електронен път.Разрешението за използване на СРС се издават от оправомощени от закона ръководители на полицейските и митническите служби,ръководителите на националната служба за криминални разследвания на военното разузнаване и др. СРС се използват,когато ръководителя на службата прецени,че това е необходимо за предотвратяване или разкриване на тежки престъпления. Разрешения за подслушване на средства за комуникация може да се издава само от Министъра на вътрешните работи.В неотложни случаи-разрешения за подслушване може да се направи от зам.ръководителите. Разрешение за подслушване може да се издаде,ако има интерес на националната сигурност,за предотвратяване или разкриване на тежко престъпление,в интерес на икономичеаското благосъстояние и здравето на нацията. Срокът за използване на СРС е до 3 месеца от деня на получаване на писменото разрешение,а когато разрешението е устно-до 72 часа от получаването му. Ако действа агент под прикритие разрешението е за 12 месеца и може да се продължи. Преди изтичането на срока,компетентния орган може да продължи действието на разрешението с нови 3 месеца от деня на изтичане на първото разрешение. При издаване ,продължаване или прекратяване на разрешението компетентния орган е длъжен незабавно да уведоми някой от комисарите писмено. Министър- председателя назначава за 3 годишен срок специални комисари за всеки вид СРС,които задължително трябва да отговарят на изискването да са бивши или насточщи съдии в някое от върховните съдилища. Контролирането на използването и прилагането на СРС се контролира от Трибунал,чийто членове се определят и назначават от кралицата.Ако тибунала реши,че има някакво нарушение в закона той е длъжен да уведоми Министър-председателя да отмени разрешението и да присъди подходящо обезщетение на пострадалото от действията на закона.Решенията на трибунала не подлежат на съдебно обжалване.
18. Прилагане на СРС в САЩ и ФРГ - Контролът на комуникациите има отношение към правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, на жилището и на тайната на кореспонденция на гражданите, което право е гарантирано от чл. 8, ал. 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно чл. 8, ал.1 от Конвенцията “Всеки има право на неприкосновеност на личния си и семеен живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията”. 1. Основни положения в правната уредба - Съгласно чл. 8 ал. 2 “Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интереса на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите”.2. СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ - Всяка молба за разрешение за контрол на кабелни, устни или електронни комуникации трябва да бъде в писмена форма под клетва или чрез тържествена декларация пред съдия. Съдържание: - индивидуализиращи данни за личността на следователя или органа, натоварен с наказателно преследване (law enforcement officer), подаващ молбата и за служителя, одобряващ подаването на молбата; - пълно и изчерпателно изброяване на фактите и обстоятелствата, които обосновават молбата; При електронно наблюдение на чуждестранни обекти (foreign powers) е допустим контрол без съдебно разрешение. 3. ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ - Подслушването и записването на непублично казаните думи в този случай се допускат, когато е налице основателно основание, че лицето е извършило тежко престъпление, принадлежащо към точно и изчерпателно изброените в закона престъпления по каталог (Katalogtaten) по § 100с; Наблюдението по този способ е ограничено за срок до 4 седмици, с възможност за продължаване с още 4 седмици. ; При акустичното и оптическо наблюдение разрешението се издава от съдия. ; При неотложни случаи разпореждането може да бъде дадено от прокурора.

19. Прилагане на СРС в Франция и Великобритания - Контролът на комуникациите има отношение към правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, на жилището и на тайната на кореспонденция на гражданите, което право е гарантирано от чл. 8, ал. 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно чл. 8, ал.1 от Конвенцията “Всеки има право на неприкосновеност на личния си и семеен живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията”. 1.Франция - Френското законодателство предвижда две самостоятелни процедури за разрешаване на подслушването - съдебна (в наказателното производство) и административна.; Подслушването, разрешено по административен ред, може да бъде трансформирано в съдебно, докато обратното е невъзможно.; Резултатите от подслушване, разрешено по административен ред, не могат да бъдат използвани като доказателства в съда. Процедура по получаване на разрешение в наказателното производство Съдия-следователят може да нареди да бъде проведено подслушване, звукозапис и писмено отразяване на съобщенията, предадени по телекомуникационен път, ако за разследваното престъпление е предвидено наказание “лишаване от свобода” две години или по-тежко наказание и обстоятелствата по случая налагат събирането на информация. Тези способи се прилагат с разрешението и под контрола на съдия-следователя. 2. ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - Наблюдението на средствата за комуникация се урежда със Закон, уреждащ правата и задълженията на разследващите органи. ; Оперативни способи, регламентирани със закона: - подслушване (interception) ; - следене; - действия на агенти под прикритие; - разкриване на кодирана информация, получена по електронен път;
20. Организация по защита на информацията - “Класифицираната информация....е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация” – чл. 3(1) от ЗЗКИ; “Държавна тайна е информацията, определена в списък по приложение 1 ... , нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Р.България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред” – чл.25 от ЗЗКИ. “Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите за местно самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентирания достъп до която би се отразил неблагоприятно на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес” – чл.26 (1) от ЗЗКИ; Ръководителите на организациите със заповед обявяват списък на категориите информация, считана за служебна тайна;Физическата сигурност на класифицираната информация (КИ) включва система от организационни, физически и технически мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп до материали, документи, техника и съоръжения, класифицирани като държавна или служебна тайна.Регламентация – Наредбата за системата от мерки, способи и средства за физическа сигурност на КИ и за условията и реда за тяхното използване.
21. Механични средства за физическа защита – каси, сейфове, трезори –В зависимост от условията, граница на обекта може да се явява повърхността (стените) на сградата, оградата на прилежащия район или други ограничителни бариери;Решаваща за степента на защита се явява тази част от границата му, която има най-малка устойчивост;Периметърът представлява обозначената външна граница на зоните за сигурност, която изисква защита;По периметъра се изграждат физически бариери, които могат да бъдат оборудвани и с технически средства, възпрепятстващи нерегламентирания достъп;Степента на прилаганите средства за физическа и техническа охрана на защитавания обект зависи от нивото и обема на класифицираната информация, която се съхранява в тази зона за сигурност. Физическите бариери (огради) се изискват по целия периметър на границата на обекта. Конструкцията на местата за достъп (входни врати) трябва да бъде от същото ниво на сигурност като конструкцията на физическата бариера (оградата). За всички места за достъп трябва да бъде осигурен един и същ стандарт на контрол на влизането.С най-висока степен на защита, но не особено подходяща за градски условия, е ограда, която съгласно изискванията на Методиката има следната конструкция: минимална височина на вертикалната част – 2,15 метра, завършваща с продълговати пръти с минимална дължина 40 см, насочени навън и навътре под ъгъл 40 градуса, по които е закачена бодлива тел. На места, изискващи средна степен на защита, се изграждат огради с минимална височина на вертикалната част 2,15 метра. Обикновено оградата завършва с остри клинове, за да представлява максимално препятствие. При по-ниски изисквания за сигурност оградата може да има минимална височина 2,15 метра или просто да маркира границите на обекта, като осигури минимално ниво на устойчивост и разколебаване. Пешеходните или транспортни входове по периметъра се защитават чрез врати, бариери или специални защитни съоръжения, които трябва да имат поне същата устойчивост, както оградите.“ Прозорците на приземните етажи или други леснодостъпни прозорци (например, от покриви, веранди или пристроени сгради) се включват към АСПП и се изграждат от или се покриват с материали, които осигуряват защита срещу влизане с взлом; защитата на прозорците не е необходимо да бъде по-усилена, отколкото е здравината на съседните стени” – чл 13 т. 4, б) от Наредбата за физическа сигурност; Изпратените от ДКСИ методически указания поставят изключително тежки изисквания към решетките. С НИВО НА КЛАСИФИКАЦИЯ “СТРОГО СЕКРЕТНО”:- материал - от профилна стомана, с размери над 1515 мм плътно, 25253 кух профил,  16 плътно,  182 тръба; светлият размер на отворите да не надвишава 100100 мм; С НИВО НА КЛАСИФИКАЦИЯ “СЕКРЕТНО”:- материал - от профилна стомана, с размери над 1515 мм плътно, 25253 кух профил,  16 плътно,  182 тръба; светлият размер на отворите да не надвишава 150150 мм;С НИВО НА КЛАСИФИКАЦИЯ “ПОВЕРИТЕЛНО”:- материалът не е посочен, но има изискване светлият размер на отворите да не надвишава 150150 мм; РЕШЕТКИ - За обикновените каси липсва международна стандартизация. Сейфовете са истинското защитно средство за документи и материални ценности.Съгласно нашият стандарт БДС EN 1143-1 сейфа е хранилище, осигуряващо защита на съдържанието си срещу кражба с взлом, което в затворено положение има поне една вътрешна страна с дължина, по-малка или равна на 1 m. Огнеустойчивите (пожароустойчиви) сейфове са предназначени да съхраняват и защитават от пожар ценности, документация, магнитни или други носители на информация. ОГНЕУСТОЙЧИВИ СЕЙФОВЕ - В съответствие със стандартите огнеустойчивите сейфове се делят на три класа:- клас “В” защитава хартията и не позволява температурата в него да се повиши над 170 С;- клас “D” защитава магнитни ленти и видеокасети (допустима максимална температура – 70 С);- клас “DIS”, предназначени да защитават магнитни носители на информация. За тях допустимата максимална вътрешна температура е само 50 С при външна – 1090 С. Другата съставляваща на обозначението им е времето (например 60 или 120 минути), в течение на което съдържанието на сейфа ще бъде в безопасност (например, 120В означава, че защитава хартия в продължение на 2 часа). ОГНЕУСТОЙЧИВИ СЕЙФОВЕ ВЗЛОМОУСТОЙЧИВИ СЕЙФОВЕ - В България е в сила хармонизирания европейски стандарт БДС EN 1143-1 “Хранилища за ценности. Изисквания, класификация и методи за изпитване на съпротивлението срещу кражба с взлом. Част 1. сейфове, трезорни врати и трезорни помещения”. Взломоустойчивите сейфове се делят на определен брой класове, характеризиращи времето, необходимо за частичен или пълен достъп до съдържанието на сейфа. Тези класове според нашия стандарт са 11. Разглеждат се два случая:- частичен достъп - достатъчно е да се направи отвор, през който може да се пъхне ръката (шаблоните са с размери, не по-малки от 100 мм);- пълен достъп – отвор с размери, не по-малки от 300 мм, но най-малко 80% от вътрешното пространство.Времето, необходимо за частичен достъп до сейф от клас 0 и клас  съставя 30 единици за съпротивление (RU) – това е съпротивлението срещу кражба с взлом, което е резултат от използването на инструмент с коефициент 1 и базисна стойност 0 за време 1 минута.Коефициента на инструмента е число, посочено в стандарта за група инструменти и изразено в единици съпротивление за минута. Коефициента на инструмента отразява фактори като шум, дим, газове и други признаци, повишаващи вероятността кражбата с взлом да бъде забелязана.Базисната стойност е число, изразено в единици за съпротивление и отразява трудностите по набавянето, транспортирането, употребата и прилагането на съответния инструмент на дадено място, както и необходимите познания и опит за ефективното му използване.
22. Алармени системи – основни задачи и състав – АС се използват съгласно чл. 17 от Наредбата за системата от мерки, способи и средства за физическата сигурност на класифицираната информация и за условията и реда за тяхното използване. АС не е необходимо да се инсталира в следните случаи: а) когато в зоната на сигурност се осигурява постоянно присъствие на там работещите служители.; б) физическата охрана на обекта, която е упълномощена на извършва независимо влизане в зоната на сигурност, се извършва от охрана тип 5 (на въоръжените сили). Съгласно БДС IEC 839-1-1 алармената система е електрическа инсталация, предназначена да открива и сигнализира наличието на отклонение от нормалните условия, показващо наличието на опасност.Аларма е предупреждение за наличието на опасност за човешки живот, за имуществото или за околната среда.Наблюдаван обект е тази част от сграда и/или пространство, в което може да бъде открита опасност с помощта на алармени системи.Сили за реагиране са упълномощени организации за охрана, носещи отговорност за посещаване на наблюдавания обект след аларма и за предприемане на съответните действия. ОСНОВНИ ЗАДАЧИ - регистриране на опит за проникване на нарушител в охраняван обект или помещение; регистриране на опит за кражба или повреда на охраняван автомобил, имущество и предмети; регистриране на възникването на пожар; регистриране на заявка за преминаване на лице или транспортно средство през контролен пункт; задействане на алармена сигнализация и/или активиране на други изходни функции, като включване или изключване на блокировки, аварийни врати, осветление и т.н. ; телевизионен контрол и наблюдение на обекта; оповестяване на силите за реагиране. СЪСТАВ - периметрови алармени системи; алармени системи срещу проникване; телевизионни системи за наблюдение и охрана; системи за контрол на достъпа; пожароизвестителни системи; интегрирани алармени системи; системи за предаване на алармен сигнал.
23. Алармени системи срещу проникване - Регламентация - БДС EN 50131-1 Алармени системи срещу проникване. Част 1. Общи изисквания. Основна задача - служат за охрана на цели сгради, помещения, както и на части от тях и защитават класифицираната информация и имуществото срещу кражба или унищожаване. Съгласно една класификация, предложена от швейцарската фирма “Cerberus”, системите срещу проникване могат да бъдат разделени на следните групи: охрана на периферията на сградата (врати, прозорци, стени), обемна охрана (на помещения или части от тях), охрана на предмети. ВИДОВЕ ДЕТЕКТОРИ НА АССП - Според възприетата и у нас класификация на известната Сандийска лаборатория в САЩ, детекторите могат да бъдат: -активни и пасивни; -обемни и линейни (точкови и за повърхности); -скрити и видими. ПАСИВНИ ДЕТЕКТОРИ ЗА АССП - Пасивните детектори функционират само като приемници. Най-често използваните пасивни детектори са: пасивни инфрачервени (Passive InfraRed – PIR); сеизмични (Seismic); за счупване на стъкло (Glass-break); акустични (Acoustic); вибрационни ; инфразвукови ; електромеханични и магнитни детектори (контактни); за охрана на картини (Picture). АКТИВНИ ДЕТЕКТОРИ ЗА АССП - Активните детектори се състоят от предавател, излъчващ определен сигнал, и приемник, контролиращ номиналните параметри на сигнала. ; Предавателят и приемникът могат да бъдат разположени в общ корпус (моностатичен детектор) или в два корпуса (бистатичен детектор). Видове активни детектори:  активни инфрачервени детектори (бариери);  микровълнови (Microwave);  ултразвукови (Ultrasonic);  капацитивни;  активни акустични;  комбинирани - работещи на повече от един физически принцип. ДЕТЕКТОРИ ЗА ОБЕМНА ОХРАНА (ПАСИВЕН ИНФРАЧЕРВЕН ДЕТЕКТОР) - Пасивните инфрачервени детектори (БДС IEC 839-2-6) са едни от най-често използваните. Принцип на действие - всяко живо същество е източник на инфрачервено излъчване (на практика, това е топлинното излъчване на обектите), което обикновено се различава от излъчването на околните неодушевени предмети. Основни характеристики на ИЧ лъчение:  лъчението се генерира от източници, които имат определени и като правило, различаващи се температури;  инфрачервеното излъчване се предава без контакт между източника и сензора на детектора;  ИЧ лъчи нагряват повърхността на детектора и могат да бъдат регистрирани с термочувствителен сензор;  ИЧ лъчи са невидими за човешкото око. ДЕТЕКТОРИ ЗА ОБЕМНА ОХРАНА (ПАСИВЕН ИНФРАЧЕРВЕН ДЕТЕКТОР) - Пасивният инфрачервен детектор регистрира ИЧ излъчване на проникналия в охраняваната зона нарушител и предизвиканите от движението му промени в температурния фон.Сензорът, който е термочувствителен елемент, преобразува инфрачервеното излъчване в електрически сигнал. За реализацията на тези възможности се използват два технически подхода: - огледална оптика, която фокусира инфрачервената енергия върху сензора; - чрез Френелови лещи, които разделят контролираната зона на сектори. Инфрачервените лъчи не проникват през обикновено използваните строителни материали, включително и през стъклото, поради което детекторите не се задействат от външни топлинни източници. Фалшиви аларми могат да възникнат от: - слънчеви лъчи, проникнали през прозореца и чрез нагряване създаващи вторични източници на инфрачервена енергия, конвекция на въздуха; - нагревателни прибори, радиатори за централно отопление и други източници на ИЧ излъчване; - мухи и други насекоми, пълзящи по лещата; - електрически крушки на разстояние до пет метра при включване или изключване на напрежението; - вибрации на основата, върху която е закрепен детектора. Микровълновите детектори (БДС ІЕС 839-2-5) са активни, т.е. състоят се от предавател и приемник. Предназначените за охрана на помещения са моностатични – двата блока са в един корпус. По стандарт предавателят трябва да излъчва сигнал с честота над 1 GHz, но повечето продавани модели работят в диапазона 10 GHz. Принципът на действие на микровълновите детектори се основава на така наречения “Доплеров ефект”. Зоната на детектиране има капкообразна форма, параметрите на която се определят от конструкцията на антената. Антените твърде често са рупорни, но могат да бъдат планарни (плоски) или антенни решетки.
24. Системи за контрол на достъп - Съществува съвкупност от субекти (потребители) и набор от обекти. Задачата на логическото управление се състои в това, на всяка двойка (субект, обект) да се определят допустимите операции и да се контролира изпълнението на установения ред. Отношението субект-обект може да се представи във вид на матрица, в редовете на която са изброени субектите, а в колоните–обектите. При вземане на решение за предоставяне на права за достъп обикновено се анализира следната информация: - идентификатор на субекта (идентификатор на потребителя, мрежов адрес на компютъра и т.н.);- атрибути на субекта (белег за сигурност, група на потребителя .). ; - място на действие (системната конзола, възел на мрежата и т.н.); - време на действие (по-голямата част от действията е целесъобразно да се разрешават само в работно време); - вътрешни ограничения на услугата. УПРАВЛЕНИЕ НА ДОСТЪПА - В матрицата на достъпа ще съществуват твърде много празни клетки, поради което е неразумно тя да се съхранява във вид на двумерен масив. По принцип са възможни два подхода:  при първия, матрицата се представя по редове, поддържайки за всеки субект списък на достъпните му обекти. Доколкото обектите са много по-динамични от субектите (те по-често се създават и унищожават), подобен подход ще усложни твърде много администрирането.;  при втория, матрицата се съхранява по колони и той е много по-практичен. Тогава за всеки обект се съхранява списък на “допуснатите” субекти с техните права. Елементи на списъка могат да бъдат имената на групи от субекти, което съществено подпомага администратора. ПРОТОКОЛИРАНЕ И ОДИТ - Протоколирането и одита преследват следните главни цели: • осигуряване отчетност на потребителите и администраторите; - осигуряване на възможността за възстановяване последователността на събитията; - откриване на опити за нарушаване на информационната сигурност; - предоставяне на информация за откриване и анализ на проблемите. Възстановяването на последователността на събитията позволява да се открият слабостите в защитата, да се намери виновника за нахлуването, да се оцени мащаба на причинените загуби и системата да се върне към нормална работа.
25 Телевизионни системи за наблюдение - Друга насока за развитие на технологиите, са въздушнобазираните средства безпилотни летателни апарати(БЛА). Те осигуряват непрекъснатост на информацията на оперативто и тактическо ниво, имат значителна автономност, висока точност, работят в реален мащаб на времето. Техните размери са незначителни, имат сравнително лесно обслужване, намален екипаж и простота на работа. Работят в различни режими и постигат ефективност различни метеоусловия. Тенденциите в тяхното усъвършенстване е преминаване към GPS управление и увеличаване на експлоатационния срок. По-дългосрочни перспективи са съвместяването им с ударни БЛА и изпълнение на комплексни задачи на дълбочина до 60-70км.и повече. В тяхното производство основно се конкурират западноевропейските страни и САЩ. Основните различия се решават сметка на размерите, теглото изискванията към предполетната подготовка. БЛА на САЩ, Русия Израел изискват големи стартови площадки, имат значителни размери и са уязвими при полет. Преимущество им е дълготрайния полет големия таван на полета. БЛА на европейските държави поддържат автономност на старта и приземяването, кратък срок за подготовка за следващ полет, възможност за “зависване” над обектите и способност за директно коригиране на огъня на артилерията. Почти всички системи позволяват ръчно и автоматично(по план) управление на полета. Представители на различните видове БЛА западноевропейски разработки са: LUNA 2000, Drone CL 289,Brevel, за СВ, Simos, за нуждите на ВМС Camcopter за разузнаване на минни полета, Muke, за радиоелектронно подавяне и Taifun, който се приближава до типа на разузнавателно-ударните БЛА. В зависимост от оборудването им УБЛА може да изпълняват широк кръг задачи по разузнаване (фото, телевизионно, инфрачервено, радиоелектронно, радиационно и др.), наблюдаване на бойното поле, целеуказване и коригиране на огъня на артилерията, препредаване на информация и др. Те са за многократно или еднократно (въздушни мишени за учебни цели, както и снабдени с бойни части за поразяване на противникови обекти) използване. Имат значително по-малки размери от пилотираните летателни апарати и са изработени предимно от композиционни материали и по технологии, допринасящи за намаляване на ефективната отразяваща повърхност и демаскиращите им признаци. На базата на няколко УБЛА и земни станции за управляване на полета им и за събиране, обработване и разпределяне на получаваната от тях информация, може да се изграждат системи за въздушно разузнаване.
27. Методи и средства за откриване на СРС. Издирване на СРС като физически елемент. - Откриването на СРС се извършва на базата на две групи от методи: издирването на СРС като физически обекти с напълно определени свойства и характеристики: - визуален оглед на местата за възможно разполагане на СРС; - контрол на труднодостъпните места с помощта на специални оптически системи и средства за видеонаблюдение; - използване на метал-детектори. Mетоди, използващи за откриването им свойствата на СРС като електронни системи: - използването на индикатори на поле; - приложение на специални радиоприемни устройства; - използване на комплекси за радиоконтрол; - обследване на помещенията с помощта на нелинейни радиолокатори. Откриване на СРС като физически обекти - Визуален оглед-осъществява се периодично, както и преди важни съвещания и срещи. Използват се огледала, лупи, фенерчета и други помощни средства. Специалните оптически средства се наричат ендоскопи, които се делят на фиброскопи (гъвкави) и бароскопи (твърди). При подвижните видеоустановки за оглед (видеоскопи) CCD матрицата се разполага на върха на гъвкава телескопична система. Метал-детекторите могат да бъдат ръчни и рамкови.
29. Защита на информацията в компютърната мрежа – класификация на потенциалните опасности за въздействия - Светът е опасан от системи за комуникация - телефонни линии, микровълнови радиорелейни линии, подземни и под¬водни кабели (все по-често оптически), спътникови системи за връзка. Без комуникации практически не може да съществу¬ва нито една дейност в човешкото общество. Създаването на компютрите съществено разшири грани-ците на човешките възможности. Използвайки електронно¬изчислителните машини (ЕИМ) като средство за съхранение, обработка и предаване на информацията, на тях започнаха да се доверяват все повече тайни. Откакто персоналните компют¬ри излязоха през 1981 година на пазара, се появи тенденция те да се свързват чрез съществуващите мрежи за комуникации, за да обменят информация и да използват общи изчислителни мощности. Повечето фирми и организации, независимо от тяхната големина - от тези с единичните офиси до онези с филиали в целия свят, свързаха всичките си компютри в соб-ствени мрежи. Интернет-технологията се превърна в между¬народен стандарт и позволява две или повече мрежи да се свържат една към друга с почти същите усилия, необходими за едно телефонно обаждане. На свой ред обаче това доведе до увеличаване на уязви¬мостта на информацията от преднамерени или случайни въздействия и даже породи нов вид престъпност - компютър¬ните престъпления. Общите правила на архитектурните прин¬ципи за построяване на персоналните компютри и тяхното програмно осигуряване определят сравнително лесния достъп за професионалисти до информацията, заложена в тях. За борба с подобен род престъпления, свързани с въздействие върху ЕИМ, се разработват достатъчно сложни систе¬ми, включително с много нива на защита. Преодоляването на тези системи с цел получаване на достъп до защитената информация, съхранявана и обработ¬вана в компютърните системи, е една от задачите на хората, занимаващи се с промишлен (или друг вид) шпионаж. През 1975 година Министерството на отбраната на САЩ създава така наречените „тигрови команди", поставяйки пред тях задачата да се опитат тайно да проникнат във военните компютри, преодолявайки тяхната електронна система за за¬щита. Като резултат на „тигрите" се е удало да отворят абсо¬лютно всички системи, с които са се заемали. Това е една от причините да се започне работа по създаването на надеждни многостепенни системи за защита. Основните способи за несанкциониран достъп до ком¬пютърната информация основно се класифицират по следния начин : - преодоляване на програмните средства за защита; - несанкционирано копиране на информацията; - прихващане на информацията в каналите за свръзка; - внедряване на специални програмни продукти и ком¬пютърни вируси;- използване на апаратни приставки; •прихващане на странични електромагнитни излъчва¬ния. Естествено, че всяко такова деление се явява условно (как¬то впрочем и всяка друга класификация), тъй като практичес¬ки всеки от посочените по-горе способи може в определени случаи да се явява съставна част на всеки друг от изброените. И все пак, под преодоляване на програмните средства за защита обикновено се разбира използването на различни ме¬тоди за проникване до съхраняваната информация, използ¬вайки слабите места на преодоляваните системи за защита.
31. Видове престъпления с документи - *Методи за придобиване на информация от документи: -важни документи се изготвят на отделни листи и черновите в кошчето; -стари архиви се съхраняват на неподходящи места(в мазета); -документи се изпращат на погрешен адрес; -секретни документи се изнасят извън пределите на организацията; -кражба на документ с цел продажба; -фотографиране, копиране,телевизионна камера,оптически прибори; *Методи за получаване на информация на документи при тяхното изготвяне: -при писане на долния лист остават трудно забележими следи: железен прах,прочитане със светлина; -при печатане с машина-индиго,лента, просветляване през стъкло или коса светлина; -акустичен шум на пишещите или други текстообработващи машини-компютъра се използва за дезишфриране на текста; -използване на малките спадове в напрежението на ел.мрежата-защита чрез филтри; -монтаж на специални миниатюрни приставки в пишещите машини на американските посолства и техните съюзници; *Пощенски контрол: Възможност за достъп до писмата: -при подателя:чрез агент,кражба от пощ.кутия; В поюенското отделение:-на подател или получател; -при получателя-чрез пощалюна ,от пощенската кутия,в дома на получателя, чрез агент; *Методи за прочитане на писмото: -мощно просветляване и фотографиране на писмото без отваряне на плика; -използване на специален спрей,който прави плика за кратко прозрачен; -отваряне на плика и заменянето му с друг; -изваждане с помощта на специален инструмент писмо от ъгъла на плика; -внимателно отваряне и внимателно затваряне на плика; -с пара и изящни полирани инструменти от кост; -попивателна хартия в/у залепващата се част на плика и нагряване с ютия; -при съмения за невидими мастила-писмото се поставя м/у 2 листа,обработени сгореща пара и се притиска с преса;
32. Защитна техника за документи - Защитата на документите,ценните книжа и банкнотите от подправяне и фалшифициране винаги е била най-важната задача за всяка една държава. Престъпление с документи може да се извърши с подправка и фалшификация. *Подправката това е снемане на копие или подмяна на данни от документа с цел измама при проверка на данни,подпис, дата. Има 4 подхода за подправка: -промяна- това е частично изменение; -имитация-използват се различни материали,с които да се наподоби оригинала; -създаване-възпроизвеждане на документа,като се използват същите материали като тези на оригинала; -копиране-това е репликиране на докумнмта,като се използват подобни материали; *Фалшификацията –това е възпроизвеждане на документа,на част от него или на отделни елементи ,които са с високо ниво на защита с цел измама; Мерките за сигурност се класифицират според различни подходи: -мерки с/у създаване на „оригинал”; -мерки с/у подмяна; -мерки с/у имитиране; -меки с/у копиране; В повечето случаи мерките за сигурност са с/у повече от 1 способ за атака с/у защитените документи. Абсолютна защита на документи не съществува.Всяко нещо,което е създадено от 1 човек,или група хора,може да се повтори и от други хора. Ако стойността на оригиналния защитен продукт е минимална, по този начин може да се обезмислят усилията на мошениците.това важи заетикети или опаковъчни материали, които и без това натоварват пакетирания продукт,които увеличават стойността й. Степента на защита трябва да съответства на стойността на защитения продукт. Скъпоструващата защита се използва за ценни книжа,банкови документи. Проверката за автентичност на защитата може да се раздели на 3 нива: -проверка без екипировка-проверявата се водния знак,релефния печат,холограми,защитни нишки и влакна; -проверка с инструменти от неособено високо квалифицирани служители-проверяват се магнитните мастила,бар-кодовете, луминисценцииите в ултравиолетовия спектър на светлината; -документът се изследва от криминалисти и съдебни специалисти с висока квалификация. Използват се скъпи уреди-микроскопи,химически индикатори,но тези документи,могат да разрушат документите;

 

източник