Вторник, 02 Април 2013 20:28

Управленско счетоводство

Untitled Document

Тема I

Същност на управленско счетоводство (УС)

1. Същност
В развитите страни УС има различни наименования. От английски Management Accountingили Cost Accounting. Няма единна дефиниция какво е УС. То е система от идеи, която се развива успоредно с развитието на икономиката.
Информацията, която се получава от УС:

  • Да се определи продуктовия и стоковия портфейл на предприятието;
  • Да се разработи производствена програма;
  • Да се определи ценовата политика;
  • Да се определи режима на продажби;
  • Разработване на проекти за инвестиране;
  • Преустановяване или започване на нова дейност.

Управленското счетоводство допринася за резултатите при: измерване на постиженията; при определяне на проблемите; за намиране на решения, третиращи проблемите по най-адекватния начин.
2. Сравнителен анализ между финансово счетоводство (ФС) и управленско счетоводство (УС)
В българската практика съществува т.нар. монизъм в организацията на счетоводството, т.е. счетоводството се изпълнява и двете функции.


Критерии за сравнение

ФС

УС

  • Цел

Осигурява на финансова (фин) информация (инфо) за:

  • Фин състояние (баланс);
  • Резултатите от дейността (печалба/ загуба);
  • Промените във фин състояние;
  • Движението на паричните потоци (ПП)

Инфото е за вътрешни потребители – управителен екип, ръководители, за вземане на уп-нски решения.

  • Потребители

Потребители, ползващи инфото от ФС, са външни – инвеститори, кредитори, партньори, персонал, широката общественост.

Потребители, ползващи информацията от УС, са вътрешни – ръководството на предприятието.

  • Степен на регламентация

Закон за счетоводството;
МСФО/ МСС;
НСФОМСП

По решение на ръководството.

  • Класификация на инфото за разходите (р/дите)

Р/те се класифицират по икономическа същност (икономически елементи)

По предназначение (зависи от потребителите)

  • Организация на счетоводството

На основание на следните принципи:

  • Текущо начисляване;
  • Действащо предприятие;
  • Сравнимост м/у приходи (пр/ди) и р/ди;
  • Принципи на предпазливост (благоразумие)

Въз основа на вътрешни наредби и вътрешни процедури. Периодично организацията на счетоводството е различна и зависи от мениджърския екип.

  • Точност на информацията

Във фин инфо не трябва да съществуват съществени отклонения и грешки.

Масово се използват приблизителни оценки.

  • Степен на обобщаване

Обобщава се за предприятието като цяло.

Детайлизиране по центрове на отговорност, видове дейности, видове производства.

  • Форми на представяне на инфото

Има изисквания за формата и структурата, съдържанието – тези изисквания са регламентирани в с-ма на стандартизиране на финансовите отчети(ФО). Съставни части:

  • Счетоводен баланс (отчет за фин състояние);
  • ОПР (отчет за всеобхватния доход)
  • ОПП
  • Отчет за собствения капитал (СК)

Представя се в свободна форма, удобна и разбираема за потребителя на инфото.

  • Отговорност

От ръководство на предприятието

От съответните лица

Тема II

Класификация на разходите в УС

  • Традиционна класификация
  • Според Закон за счетоводство и приложимите стандарти:
  • Р/ди за дейността;
  • Фин р/ди;
  • Извънредни р/ди;
  • Р/ди за данъци.
  • Според икономическата природа и техния произход:
  • Р/ди за материали;
  • Р/ди за външни услуги;
  • Р/ди за амортизация;
  • Р/ди за заплати (възнаграждения);
  • Р/ди за осигуровки;
  • Р/ди за провизии;
  • Р/ди за обезщетения;
  • Др. р/ди.
  • Според изменението на обема на дейността на предприятието:
  • Променливи р/ди – изменят се пропорционално на изменението в обема от дейността;
  • Постоянни р/ди – остават относително постоянни, при изменение в обема на производството (непреки производствени р/ди; р/ди за администрация; р/ди за пласмент).
  • Според участието им във фазите на стопанския процес в предприятието:
  • Производствени р/ди;
  • Непроизводствени р/ди.
  • Според завършеността им и значението им за продукта:
  • Р/ди за продукта – тези, които са пряко свързани с крайния продукт и техния размер;
  • Р/ди за периода – тези, които се считат за завършени до края на даден продукт.
  • Класификация според УС
  • Според фазата на планиране:
  • Планирани р/ди – изготвят се бюджетните разходи;
  • Непланирани р/ди – случаен характер (х-р).
  • Според степента на отговорност във всеки център на отговорност се обособяват:
  • Регулирани р/ди;
  • Нерегулирани р/ди.

За осъществяване на контрол (к/л) на р/дите е необходимо да се установи взаимовръзката м/у р/ди и доходи, от 1 страна, и действията на конкретни лица, отговорни за р/дите, от др. страна. Организирането на такава отчетност се нарича отчитане по центрове на отговорност. То (организирането) предполага разграничение и приспособление на зони на отговорност за извършване на р/ди, в зависимост от тяхната организационна структура в предприятието.

  • Центровете на отговорност биват:
  • Центрове на р/ди;
  • Центрове на пр/ди;
  • Центрове на печалба;
  • Центрове на инвестиции.
  • За всеки център на отговорност се изготвя бюджет, в който се вписват определени бюджетни статии и елементи и се вменява персонална отговорност.
    • Според пораждането на р/дите:
  • Външни р/ди;
  • Вътрешни р/ди.
    • Според времето на включването им в себе-стта биват:
  • Фактически р/ди;
  • Нормативни (планови, бюджетни, стандартни) р/ди.

В практиката се съпоставят видовете и ст-стта на фактическите и нормативните р/ди в резултат, на което възникват отклонения – прер/д или икономия.

Тема III

Калкулиране себе-стта на продукцията и услугите

  • Същност

Калкулирането е процес, чиято основна задача е обобщаване на предварително регистрираните и групираните р/ди за определена продукция или услуги с цел установяване на нейната себе-ст.
Методологията на калкулиране е сред елементите, обхващаща подходи, с-ми и методи.

  • Елементи на калкулация
    • Обект на калкулиране–представлява отделни видове продукти, полуфабрикати, изделия, работи и услуги с определена потребителна ст-ст, получена в резултат на извършена дейност.
    • Калкулационна1ца – служи за измерване на калкулационния обект и трябва да се осигурява адекватно отразяване на потребителната му ст-ст. Тя трябва да е икономически еднородна и устойчива във времето. Те са:
  • Натурални;
  • Условни;
  • Условно-натурални.
    • Калкулация за период – обикновено е 1 календарна год., но за нуждите на уп-нието се определят и по-кратки срокове.

Тема IV

Методи на калкулиране

  • Начините за изчисляване на себе-стта:
    • Според технология:
  • Прост (еднофазен, процесен) метод /process costing/

Този метод се прилага при масов тип производство на еднородна продукция, най-често с непрекъснат производствен процес и липсва (или незначителен размер) на незавършено производство.
Мотивът за калкулирането на себе-стта е протичане на калкулационния период. Себе-ст на 1ца продукция се формира чрез отнасяне на ст-стния размер за производството на целия обем от продукция към ко-вото произведена продукция.

  • Попреработков метод на калкулиране

Този метод е подходящ за серийни и поточни производства, в които има ясно обособени технологични фази, цикли и стадии. Съществува възможност в края на тази фаза да не се формират или да се формират продукти на труда с х-р на полуфабрикати.Това обстоятелство е в основно разграничаване на 2 разновидности на метода – на безполуфабрикатен (БПФВ) и полуфабрикатен вариант (ПФВ).
Себе-стта на 1ца продукция се определя посредством разделянето на общия ст-стен размер на извършените р/ди на ко-вото производство през отчетния период. Този алгоритъм е в основата на БПФВ. При него се прехвърлят по видове и ст-ст извършените р/ди в края на всяка фаза към следващата, където се извършват още р/ди, които наред с предходните се прехвърлят към следващата фаза.
ПФВ в края на технологичната фаза се създава продукт с х-р на полуфабрикат. Той може да се търгува или складира, но за онази част от него, която преминава през обработка в следващата фаза се въвежда специална статия на калкулация към сметката (с/ката) за отчитане на р/дите за основната дейност. Ст-стта на полуфабриката наред с последващите производствени р/ди формират себе-стта на готовата продукция.

 

Тема V

Системи за калкулиране на себестойността

С-мите за калкулиране на себе-та са елементи на методологията на калкулирането. С-мата за калкулиране се определя като начина на групиране на р/дите за определяне на себе-та. Изучаването и прилагането на с-мите за калкулиране на себе-та изисква класифициране на р/дите в 2 аспекта, като се обособяват различни видове р/ди, а именно:

  • Според начина на включването им в себестойността на крайния продукт;
  • Преки;
  • Непреки;
  • Според влиянието на обекта на производство;
  • Постоянни;
  • Променливи.
  • С-мите според пълнотата на отчитане и включването на р/дите в себе-та
  • С-ма за калкулиране на пълнатасебе-ст (absorptioncosting)– тази с-ма предполага разпределение на всички р/ди по видове произведена пр/я.
    • С-мата на преките р/ди, свързани с конкретен вид пр/я, се определя еднозначно и изцяло става част от себе-та. В състава на преките р/ди влизат р/дите за преки материал, р/ди за пряк труд и част от общопроизводствените р/ди. Последните са всички онези р/ди, които са свързани с процеса на производството и са с х-р на преки р/ди спрямо връзката с крайния продукт. Общопроизводствените р/ди биват 2 вида:
  • Променливи общопроизводствени– р/ди за спомагателни материали, р/ди за ел. енергия, р/ди за заплати на обслужващ персонал и др.
  • Постоянни общопроизводствени – наеми, застраховки, местни данъци, амортизации и др.

Преките материални, преките трудови и променливите общопроизводствени р/ди формират категорията р/ди за продукта.

    • Непреките р/ди са допълнителни р/ди(нетехнологични) и постоянната съставка на общопроизводствените р/ди формират непреките р/ди. Те са свързани с производството на няколко различни вида пр/я и включването им в себе-та на всеки от тях изисква допълнителни изчислителни процедури. Обикновени този вид р/ди се разпределят пропорционално по центрове на отговорност или по видове пр/я с използване на коефициент на разпределение при различни бази. Базите за разпределение са твърде разнообразни. Това налага преди да се избере база, предварително да се подложат на анализ конкретните условия на производство. Практиката показва, че базите най-често са ко-вени или натурални, но могат да бъдат и ст-стни.
  • Ко-вените бази за разпределение на допълнителните р/ди могат да бъдат обема на пр/ята, брой, дължина, площ, брой на заетите в производството или др. технически параметри на производството.
  • Ст-стните бази от своя страна могат да са: ст-ст на вложените материали, сума на р/дите за заплати и осигуровки на заети служители, фактическата себе-ст на изделието, продажна ст-ст на изделието и др.

Точността на избрания метод за разпределение на р/дите м/у отделните продукти и включването им в себе-та на всеки от тях е определящо за коректността на установената себе-ст, а от тук и за адекватността на уп-нските решения.
Р/дите за продукта и р/дите за периода (административни р/ди и р/ди за продажби) формират т.нар. пълна себе-ст на пр/ята.

  • С-ма за калкулиране на непълна себе-ст (directcosting)– при тази с-ма се приемат като р/ди за продукта променливите р/ди и формират т.нар. непълна себе-ст на произведената пр/я. Прилагането на тази с/ма за калкулиране на себе-та изисква постоянните общопроизводствени р/ди, административните р/ди и р/дите за продажба да се отчитат като р/ди за периода. Те не се включват в непълната себе-ст на пр/ята, но участват във формиране на финансовия резултат от реализацията на пр/ята.

Практическото прилагане на с-мата за калкулиране на пълната себе-ст по правило показва като резултат по-висок размер на себе-та на произведения продукт, отколкото при с-мата за непълна себе-ст. Причината за това е, че при първата с-ма абсолютно всички производстени р/ди – постоянни и променливи се включват в себе-та на пр/ята. Те се разпределят м/у остатъците от незавършеното производство, остатъците от произведена, но нереализирана готова пр/я и себе-та на реализираната пр/я. Прилагането на другата с-ма предполага да се отчита само променливата част на производствените р/ди, а всички постоянни р/ди се отчитат в намаление на финансовия резултат от реализираната пр/я в абсолютен размер.

  • Според оперативността на отчитаните разходи системите за калкулиране са:
  • С-ма за калкулиране по фактически р/ди– при нея се използва инфо за фактическите р/ди за производството на база на тяхното първично регистриране и документално обоснование в момента на възникването им. Тази с-ма изключва възможността за оперативен к/л на използваните ресурси за разкриване и отстраняване на причините за прер/д, за разкриване на организационни или технологични пропуски в производствения процес, за разкриване на вътрешни резерви и мобилизация на ресурси и др.
  • С-ма за калкулиране на нормативните р/ди– нормативното калкулиране на себе-та се свързва с нормативното счетоводно отчитане на р/дите. То предполага  предприятията за всеки вид изделие да се изготвя предварително нормативна калкулация на себе-та въз основа на:
  • р/дни норми за ко-вото ресурси влагани в 1ца пр/я;
  • р/дно норми за ст-стта (цената) на 1ца формиран ресурс.

 

Раздел - бюджетиране

Тема VI

Бюджетиране – същност, предпоставки, главни цели

  • Обща ха-ка на бюджета и на процеса на бюджетиранебюджетирането е процес на планиране на бъдещата дейност на предприятието, резултатите от която се оформят в с-ма от бюджети. Самият бюджет е съгласуван краткосрочен план, обединяващ в себе си основната, финансовата и инвестиционната дейност на предприятието. Това е инструментариум на краткосрочното вътрешнофирмено предприятие. Въведено е през 20-те години на XX в.
  • Предпоставки за възникване на бюджетирането
  • Oграничени природни ресурси- изисква тяхното ефективно използване
  • Пазарни икономически отношения– тъй като за тях са присъщи несигурност, необходимост от гъвкавост на предприятията, голяма конкуренция (имало е пазарна икономика  в края на 15 в. в Италианските градове държави в чист теоретичен вид, сега пазарна икономика няма);
  • Инвазия на компютърната техника и софтуерен в информационната дейност на предприятията.
  • Същност и особеност на бюджетирането
  • Понятието бюджетиране– планирането представлява отбелязване на бъдещи действия от предприятията. Биват стратегическо и оперативно (винаги е подчинено на стратегическото, преима за срок до 1 година) планиране. Програмиране в предприятието – свързано е с набиране на инфо и ресурси свързани с дейността на предприятието.
  • Бюджет, бюджетиране – бюджет – технически инструментариум.
  • Същностна ха-ка– инструментариум на краткосрочното вътрешнофирмено планиране.
  • Бюджетирането се отличава със следните функции (функционална съдържателност)– планиране, отчитане, к/л, анализ и оценка.
  • Бюджетирането се отличава и с технологията на своето изпълнение (технологична съдържателност) – с-ма от дейности и процедури.
  • Организационни стандарти – отчитане на пр/дите и р/дите по центрове на отговорност.
  • Извод –бюджетирането е елемент от с-мата на уп-ние на предприятието, използван от неговите уп-ващи като инструментариум за изработване на финансови и производствени прогнози и планове в аспект на ко-вено и ст-стно представяне на желани бъдещи стопански събития и к/л за изпълнението им в рамките на кратък период от време (година, тримесечие, месец или седмица)
  • Главни цели на бюджетирането
  • Планирането на  дейността на предприятието за определен период от време
  • Измерване и оценка на резултатите от стопанската дейност
  • Координиране дейността на структурните 1ци на в предприятието
  • Обезпечава се, чрез бюджетирането, к/лът и финансовата дисциплина  в предприятието (постига се дисциплинираност на дейността)
  • Подцели:
  • к/лиране на влаганите ресурси;
  • възможност за диагностика на дейността и отклоненията (постига се по-високо ка-во на управленската ф-я);
  • субординация (съподчиненост) на с-мите (при системен подход) - стимулира се повишаване на ефективността на дейността на предприятието;
  • укрепване на уп-нската дисциплина, чрез вменява на отговорност на всички нива на структурата на предприятието.
  • Недостатъци на бюджетирането:
  • Висока сложност, цена, време и голям обемкласифицирана работа
  • Недостатъчна гъвкавост на бюджетите– т.е. те са „ограничители“ на дейността, защото не могат да обхванат и да предвидят влиянието на абсолютно всички въздействащи в/у дейността на предприятието фактори (метеорологични условия).
  • Несъвършени са по отношение на човешкия ф-р

 

Тема VII

Методологически проблеми на бюджетирането

  • Видове бюджети
  • Според своята периодичност бюджетите са следните видове:
  • Периодични (циклични) бюджети – изготвят се еднократно за период от 1 година (най – често календарна, но някои сезонни или специфични производства може и да не календарна). Този вид бюджети могат да се подразделят на бюджети за по – кратък период според нуждите на уп-неито (тримесечие);
  • Непрекъснати (плаващи) бюджети– обхващат 12 месеца, но с изтичането на всеки месец се прибавя нов. По – ка-вени, но по – трудоемки.
  • Според дейностите, за които се отнасят бюджетите те биват:
    • Оперативни бюджети – отнасят се до планираните обеми производство, продажби, доставки и р/ди за оперативната дейност. Такива бюджети са:
  • бюджет за продажбите;
  • бюджет на производствените (материалните) запаси;
  • бюджет на производството;
  • бюджет на преките материални р/ди;
  • бюджет на преките трудови р/ди;
  • бюджет на общо-производствените р/ди;
  • бюджет на р/дите на пласмент и продажби;
  • бюджет на р/ди за уп-ние
    • Финансови бююджети– отнасят се до очакваните финансови резултати от оперативната дейност на предприятието. Изготвят се на база данните от оперативните бюджети. Такива бюджети са: бюджетен баланс; бюджетен отчет за пр/ди и р/дите; бюджетен отчет за парични поток. Приема се бюджетния баланс и бюджетния отчет за пр/дите и р/дите да се обобщават в 1 документ. наречен главен бюджет.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Параметри на бюджета

 

 

 

Публикувана в матура
FaLang translation system by Faboba