ПЕРСПЕКТИВИ И ПРОБЛЕМИ НА ЧАСТНИЯ ОХРАНИТЕЛЕН СЕКТОР
През последните години охранителният сектор в България бележи значителен ръст. Нещо
повече – твърди се, че охранителната индустрия бележи най-висок ръст, спрямо всички останали.
Периодически, представители на някои от работодателските организации в България изразяват
негативното си отношение към охранителната индустрия, като правят оценката, че отрасълът е
“паразитен”. Най-много такива прецеденти бяха регистрирани в периода септември - октомври
на 2005 г., когато подобни изявления бяха направени пред Министър – председателя, пред
Министъра на труда, пред Председателя на Комисията по труд и социална политика в Народното
събрание и пред Председателя на икономическата комисия по различни поводи.
В предишни коментари по тази тема1 е отбелязвано, че действително, нарастването на
необходимостта от охранителни и детективски услуги в условията на пазарна икономика и
ненамаляваща престъпност (повече или по-малко организирана), водят до увеличаване на
непроизводствените разходи на фирмите. Заплахата от терористични актове (или от прояви
на брутална нелоялна конкуренция, замаскирани като тероризъм), обективно също води до
нарастване на тези разходи. Проблемът е там, че в коментарите на бизнеса по отношение на
охранителния сектор има поне два момента, пренебрегването на които издава демагогия и
заобикаляне на истината. Тези два момента са:
- обективното нарастване на несигурността за бизнеса и несигурността въобще в глобален
мащаб, при което България не е остров на спокойствието;
- широкото използване от страна на компаниите на различни средства за промишлен шпионаж
и безогледността на нелоялната конкуренция.
Нарастването на несигурността е глобална тенденция във всички сфери на обществено
икономическия живот2. Но освен общата неблагоприятна тенденция към несигурност, съществуват
и други фактори, налагащи необходимостта от преосмисляне на подхода към опазването на
обществения ред, както и от създаването и развиването на системи за фирмена и корпоративна
сигурност, водещи в крайна сметка до бурното развитие на частния охранителен сектор:
- глобализацията на организираната престъпност и превръщането й в интегрална част от
икономиката и обществото на Информационната епоха;
- превръщането на тероризма в елемент на глобалната хиперконкуренция.
2. 1. Глобализацията на организираната престъпност и превръщането й в интегрална
част от икономиката и обществото на Информационната епоха.
Глобализацията на организираната престъпност и превръщането й в планетарно мрежово
предприятие е анализирана блестящо от Мануел Кастелс в неговия капитален труд3. (Фрагменти
от труда на Кастелс могат да бъдат намерени преведени на български език в антологията по
социология на труда “Новите лица на труда”4). Тук няма възможност за разгърнато излагане
на механизма на глобализацията на организираната престъпност, но не може да не приведем
няколко от тезите на Кастелс.
“Именно комбинацията от гъвкава организация между местните територии, обвързани с традиция и
идентичност в благоприятна институционална среда и глобалният обсег, осъществен от стратегически
съюзи е тази, която обяснява организационната сила на глобалната престъпност. Тя ги превръща във
фундаментален участник в икономиката и обществото на Информационната епоха. Никъде тази
глобална стратегическа роля не е така очевидна, както при рухването на Русия и последиците от прехода
от Съветски етатизъм към варварски прото-капитализъм”5,6.
1 Дечев, Т., Коментари върху българските и европейските аспекти на иновациите в колективното договаряне, В “Иновации в колективното
договаряне. Европейски и български аспекти”, под общата редакция на проф. Нансен Бехар и Теодор Дечев, Фондация “Фридрих Еберт”, С.,
2005, стр. 199 – 219.
2 Пак там. Виж коментарите върху становището на Улрих Бек за “политикономията на несигурността”.
3 Castels, M., The Information Age: Economy, Society And Culture, Volume III, “End of Millennium”, Blackwell, 1998.
4 Гладичева, Р., (съст.) Новите лица на труда. Антология. С., Издателска къща “КОТА”, 2002.
5 Castels, M., The Information Age: Economy, Society And Culture, Volume III, “End of Millennium”, Blackwell, 1998, Organizational globalization
of crime and cultural identification of criminals, p. 168 – 180.
6 Гладичева, Р., (съст.) Новите лица на труда. Антология. С., Издателска къща “КОТА”, 2002, стр. 181-182.
40
Глобализацията на организираната престъпност се осъществява преди всичко чрез глобализацията на
“прането на мръсни пари”. “През последните две десетилетия криминалните организации все по-често
установяват своята дейност транснационално, възползвайки се от икономическата глобализация и
новите информационни и транспортни технологии. Тяхната стратегия е да положат управлението и
производствените си функции в по-малко рискови райони, където те имат относително влияние върху
институционалната среда. В същото време определят областите с най-богато търсене за привилегировани
пазари, като по този начин преследват максимална цена.
..... ..... .....
Тъкмо тази интернационализация на криминалните дейности кара организираната престъпност
от различни страни по-скоро да създава стратегически съюзи за сътрудничество, отколкото да води
борба на чужди терени. Това става чрез договорни споразумения и джойнт венчърс, чиято бизнес
практика плътно следва организационната логика на това, което аз определих като “мрежовото
предприятие” – емблематично за информационната епоха (том І, глава 3). Нещо повече, по-голямата
част от проявите на тези дейности са по същество глобализирани чрез “прането” им посредством
глобалните финансови пазари.
Въпреки, че оценката за приходите и финансовите потоци, идващи от криминалната икономика варират
произволно и не са напълно достоверни, те все пак са показателни за потресаващите размери на феномена,
който описваме. Конференцията на Обединените нации върху глобалната организирана престъпност през
1994 г. стигна до извода, че глобалната търговия с наркотици възлиза на около 500 милиарда американски
долара годишно, което е повече от глобалната търговия с петрол. Общият приход от всички видове дейност
бе оценен на около 750 милиарда американски долара на година”7.
Към казаното може само да се добави, че през април 1990 г. Г7 обявява, че минимум
120 милиарда американски долара от нарко-парите са били “изпрани” в световната
финансова система за една година. През 1993 г. OECD (Организацията за икономическо
сътрудничество и развитие) докладва, че “прането” на пари от нарко-трафика възлиза
поне на 85 милиарда американски долара годишно8.
В труда на Кастелс ясно се идентифицират различните “отрасли” на глобализираната
криминална икономика:
“... И още, освен трафика на наркотици, криминалната икономика е разширила сферата си до удивително
разнообразие от дейности, създавайки все по-разнообразна, вътрешно свързана глобална индустрия. През
1994 г. конференцията на Обединените нации върху транс-националната престъпност описа главните
дейности (с изключение на нарко-трафика), в които е замесена този вид организирана престъпност.
(1) Трафик на оръжие. Това, разбира се е бизнес за милиарди долари, чиито рамки трудно могат да
бъдат разграничени от тези на легалния износ на оръжие. ... ... ...
Както пише в доклад на Обединените нации: “Независимо кой е крайният потребител, сделките с
оръжие на черния пазар имат три характеристики: те са тайни, цената има връзка с нелегалната същност
на сделката и печалбите от тях се “изпират”9.
(2) Трафик на ядрен материал. Тук се включва контрабандната търговия с базисния материал за
производство на ядрено оръжие, който се използва за евентуалното създаване на такива оръжия и / или за
изнудване – като заплашват, че ще ги използват. ... ...
През 90-те години Германия беше в предните редици на този вид трафик, както и различни криминални
организации от държавите от бившия Варшавски Пакт, които извършваха контрабанда с ядрен материал
от името на международни организации. ... ...
Според публичните показания на Ханс – Лудвиг Захерт, директор на немската федерална полиция,
през 1992 г. има 158 случая на незаконна търговия с радиоактивни материали, а през 1993 г. – 241 случая.
През тези две години има общо 39 конфискации, а през 1993 г. са били идентифицирани 545 заподозрени,
като 53 % от тях са били немци, а останалите – предимно чехи, поляци и руснаци10. ... ...
Този трафик е и първоизточникът на катастрофалната ситуация в руската ядрено – оръжейна индустрия.
Тя държи около 100 000 работници, на които през 1994 г. бяха платени (ако изобщо им се плащаше)
заплати от около средно 113 американски долара на месец. ... ...
През 1996 г. директорът на водещия институт за ядрени изследвания , който е свързан с военния ядрен
комплекс в Русия, се самоуби от отчаяние и безнадеждност. ... ...
7 Пак там, стр. 170 – 171.
8 Newsweek, December 13, 1993.
9 UN-ESC, 1994, p. 18
10 Пак там.
41
Освен това, условията за сигурност, при които се извърши разоръжаването на съветските бази извън
Русия, бяха изключително небрежни: през 1995 г. правителството на Естония призна, че е имало кражба
на радиоактивни материали от ядрената база Падилски11. ... ...
(3) Контрабанда с нелегални емигранти. Комбинацията от бедност и мизерия по света, преселването на
много народи и динамизмът на ключовите икономики кара милиони хора да емигрират. От друга страна,
повишеният граничен контрол, особено в благоденстващите общества, прави опит да ограничи потока от
емигранти. Тези противоположни тендениции предоставят изключителна възможност на криминалните
организации да навлязат в един необятен пазар – “койотски” трафик в глобални мащаби. В доклада на
Обединените нации от 1994 г. се цитират надеждни оценки, определящи размера на нелегалния трафик на
емигранти от бедни към по-богати държави на около един милион души годишно, като около 20 % от тях
са китайци. ... ... Действителният брой на нелегалните емигранти би трябвало да е по-висок от този, който
представят Обединените нации. Нелегалната емиграция, контролирана от криминални организации, е не
само източник на доходи от вноските на евентуалните емигранти (например, приблизително 3,5 милиарда
американски долара само в Мексико и Карибите), тя е и начин за принудително обвързване, чиято крайна
цел е връщането на дълговете с висока лихва. Емигрантите по този начин са подложени на шантаж,
малтретиране, насилие и смърт. ... ...
(4) Търговия с жени и деца. Глобалният туризъм днес е тясно свързан с глобалния бизнес с проститутки,
който е особено активен в Азия и най-често е под контрола на Триадата и Якуза. Този бизнес все повече
засяга и деца. ... ... Предполага се, че този трафик се е разрастнал в бизнес за милиони долари.
(5) Трафик с човешки органи. Според доклада на Обединените нации от 1994 г. данните за такъв трафик
са потвърдени в Аржентина, Бразилия, Хондурас, Мексико и Перу, като крайното предназначение е било
за немски, швейцарски и италиански клиенти. В Аржентина има случаи на отстраняване на роговици на
пациенти, които били обявени в клинична смърт според подправени мозъчни скенери. Изглежда, че и в
Русия този проблем е доста сериозен, главно поради хилядите изоставени тела в моргите: през 1993 г. беше
докладвано, че една компания в Москва е извадила 700 основни органа, бъбреци, сърца и бели дробове,
над 1400 части от черен дроб. 18 000 тимусни жлези, 2000 очи и над 3000 чифта тестикули – и всички те
предназначени за трансплантация на високо-платежеспособни клиенти12.
Международната конференция върху търговията с органи под надслов “Култура, политика и биоетика
на глобалния пазар”, проведена в Калифорнийския Университет, Бъркли в периода 26 – 28 април 1996 г., с
участието на водещи академични учени и експерти от целия свят, потвърди значението на този разширяващ
се пазар. Тя също така подчерта тънката разделителна линия между криминален трафик и държавно
насърчавана търговия.
Например, според доклади, представени на тази конференция, китайското правителство изглежда
редовно е разрешавало продажбата на човешки органи легално в държавните банки за съхраняване на
органи, предимно от хора, които са били екзекутирани (няколко стотици на година) и хора с текущи
съдебни дела. Трафикът изглежда е особено важен в Индия и Египет с предназначение за богати пациенти
от Средния Изток. Повечето от тези органи са продавани доброволно или от самите живи хора (един бъбрек,
едно око), или от техните семейства в случай на смърт. И все пак, според националното и международното
законодателство, трафикът всъщност е незаконен и се осъществява от контрабандни мрежи, чиито крайни
клиенти са, разбира се, водещите клиники по света. Това е една от връзките между глобалната нищета
и високата технология.
(6) “Пране” на пари. Цялата криминална система има своя бизнес смисъл само ако печалбите, които
се натрупват в нея могат да бъдат използвани и реинвестирани в легалната икономика. Но това става все
по-сложно, като се имат пред вид потресаващите размери на тези печалби. Ето защо “прането” на пари е
матрицата на глобалната престъпност и нейната най-пряка връзка с глобалния капитализъм. Прането на
пари включва три етапа. Първият и най-деликатният изисква влагането на кеш във финансовата система
посредством банки и други финансови институции. В някои случаи банките са разположени в страни със
слаб контрол. ... ...
Във водещите икономики, обаче, кешовите сделки над определена сума (10 000 долара в САЩ) трябва
да бъдат докладвани. По този начин, се оперира посредством голям брой сделки на стойност 9 999 долара
(или по-малко) – това е процес наречен “смърфинг”. Вторият етап е “напластяване”, което означава
отделянето на авоарите от техния източник, за да се избегне разкриването му от бъдещи финансови
ревизии. Критичното тук е глобализацията на финансовите пазари и възможността за електронен трансфер
на големи суми за секунди. Разкриването на произхода на тези суми става изключително трудно поради
трикове като: смяна на валутата, инвестиции в различни борси, скоростта и разнообразието на сделките,
11 Baltic Observer, March 30 – April 5, 1995.
12 Times, November 18, 1993.
42
както и употребата на “мръсните пари” като добавъчни заеми към заеми от легитимни фондове. ...
Третият етап е “интеграция”, което ще рече въвеждане на “изпрания” капитал в легалната икономика,
обикновено в недвижимо имущество или в акции, използвайки най-слабо контролираните входове на
легалната икономика. След тази интеграция криминално придобитите печалби навлизат във вихъра на
глобалните финансови потоци”13,14.
Приносно изложение на механизмите за пране на пари, в контекста на връзката на този
феномен с финансирането на тероризма, може да бъде намерено и в български източници15.
До подобни изводи се стига и на базата на възгледите на Скот Лаш за ролята на т. нар.
“дезорганизации” - новозараждащите се социални форми, които са противоположни на
организациите и съпътстващата ги власт, като западащи социални форми.
Авторът на този текст също е анализирал16 същността на новото поколение терористични
структури, представляващи сами по себе си не ОРГАНИЗАЦИИ, а ДЕЗОРГАНИЗАЦИИ в
контекста, в който това понятие се използва от Скот Лаш. Според него “дезорганизациите не са
отсъствие на организация, а упадък на организациите. Залезът на организирания капитализъм повлича със
себе си залез на организацията и възход на индивидуализма. Той повлича обаче и възход на определени
неорганизационни, често дори неинституционални форми на социалност. Така дезорганизациите
не са отсъствие на социация, а специфични форми на социация. Те не са хаос, нито са хаотични. В
действителност те може дори да са изградени от по-силни основополагащи ценности, отколкото
организациите. Дезорганизациите не са нито формални, нито неформални организации – те са нещо друго.
Дезорганизациите не са толкова местни, толкова уседнали, колкото са неформалните организации; по-
често те са пръснати в целия свят, променят се непрекъснато, те са в движение в буквалния смисъл на
думата. Дезорганизациите не са нито традиционни (т. е. общностни - Gemeinschaften), нито модерни(т.
е. общества - Gesellschaften). На пръв поглед те сякаш приличат повече на общности, отколкото на
общества – и дотолкова, доколкото това е вярно, можем да ги схващаме като форми на nachtraditionellen
Vergemeinschaftungen.
Дезорганизациите предполагат определено ниво и особен вид – или трябва да я наречем единствена
по рода си – индивидуализация, макар в същото време да са някак много по-колективистични от
организациите. Дезорганизациите предполагат различен вид индивидуализация от организациите; те
предполагат индивидуализация, която е неутилитарна, нестратегическа, несамоидентична. Организациите
и институциите правят рационален избор (обикновено) с непреднамерени последици (странични ефекти).
Дезорганизациите действат по различна логика. Често те самите са странични ефекти, непреднамерени
последици от рационалния избор на организациите”17.
Лаш посочва като пример за дезорганизация “гангстерският кланов капитализъм, зает днес
с незаконно разпространение на наркотици, оръжия, емигранти и телесни органи”18. Оценките
на Лаш за “гангстерския кланов капитализъм” като “дезорганизация” и на Кастелс за глобалната
криминална икономика, като мрежово предприятие са много близки по смисъл. В литературата
по проблемите на терористичните мрежи вече са правени анализи на основанията, структура като
“Ал Кайда” да бъде класифицирана като типична “дезорганизация”19, 20. Това я прави принципно
различна от “старите” терористични ОРГАНИЗАЦИИ като ИРА или ЕТА. Изплитането на мрежи
от терористични “дезорганизации” е интегрален елемент от изграждането на “глобалното мрежово
предприятие” на организираната престъпност. Дори и това гледище да бъде оспорено (примерно от
позицията на краен, заслепен антиглобализъм), налице са достатъчно доказателства за срастването
на тероризма (особено на “постмодерната вълна” в него) и организираната престъпност21.
Като отчетем факта, че държавните власти в Испания и Франция десетилетия не могат да се
справят с терористичната организация “ЕТА”, а британското правителство отдавна е загубило
надежда да елиминира ИРА, като политически и военен фактор, имаме много сериозни основания
да заключим, че терористичните дезорганизации ще имат още по-дълъг живот.
13 Castels, M., The Information Age: Economy, Society And Culture, Volume III, “End of Millennium”, Blackwell, 1998, Organizational globalization of
crime and cultural identification of criminals, p. 168 – 180.
14 Гладичева, Р., (съст.) Новите лица на труда. Антология. С., Издателска къща “КОТА”, 2002, стр. 177-181.
15 Петров, Ал., Тероризъм и системи за сигурност. С., Университет за национално и световно стопанство, 2005, стр. 68 – 76.
16 Дечев, Т., Деловите решения, индустриалните отношения и тероризмът. Списание “Геополитика”, година втора, брой 4, 2005.
17 Лаш, С., Критика на информацията. С., Издателска къща “Кота”, 2004, стр. 68.
18 Пак там.
19 Дечев, Т., Деловите решения, индустриалните отношения и тероризмът. Списание “Геополитика”, година втора, брой 4, 2005.
20 Петров, Ал., Постмодерното финансиране на тероризма, информационната ера и терористичният франчайзинг, С., Сп. “Икономика” (под
печат).
21 Петров, Ал., Тероризъм и системи за сигурност. С., Университет за национално и световно стопанство, 2005, стр. 44 - 48.
43
2. 2. Превръщането на тероризма в елемент на глобалната хиперконкуренция.
Обосноваването на ролята на тероризма в глобалната хиперконкуренция, може да бъде
обосновано чрез аргументи от сферата на на методологията и организацията на взимането на
делови решения, а далече не само чрез изследването на тероризма като глобален феномен22.
През 2005 г., интерпретирайки лауреата на Нобелова награда за икономика за 1978 г. – Херберт
Саймън, и най-вече илюстрирайки фундаменталния му принос за разкриването на етапността
при вземането на делови решения и на ограничеността на човешката рационалност, Румен
Георгиев внася оригинален приносен момент, свързан с ролята на глобалната хиперконкуренция
в контекста на световното рисково общество. Според него, тя се определя от:
“- първо, от високия динамизъм на условията за бизнес – когато постиганите преимущества
от отделния човек и фирмите са бързотечни, отрасловите и националните граници – размити,
предпочитанията на потребителите – капризни;
- второ, от умението да се управляват нематериалните активи и преди всичко интелектуалният
капитал, което трудно се поддава на количествени оценки;
- трето, от целенасочените действия на големи играчи на пазара към дестабилизиране на
съществуващи и формиране на нови пазари и използването на неикономически методи за създаване
и фиксиране на конкурентни превъзходства по непредсказуем начин”23.
В условията на глобализация и хиперконкуренция, “непрекъснато се правят опити силите
във външната среда, преди неконтролирани, да бъдат променяни чрез лобиране, законодателни
акции, реклама, преговори, връзки с обществеността и стратегическо партньорство. Проблемите
още повече се усложняват във връзка с влиянието на тероризма върху пазарните процеси. ...
Вземането на удовлетворяващи решения днес все по-често се свързва с манипулации и силови
акции за получаване на желания отговор”24.
Практически, в книгата е дадена методологическа обосновка на необходимостта да се изследва
възможността да се въздейства върху пазарната конкуренция чрез терористични средства, която
се опира на модела на Херберт Саймън за ограничената рационалност, а не на съмнителни
конспиративни теории. На база на този анализ, както и на доказателствата на Кастелс, че
глобалната криминална икономика е неразделна част от информационното общество, са налице
сериозни аргументи, че “глобалните терористични “дезорганизации” се превръщат в основен
фактор, допринасящ за все по-голямата сложност при взимането на “удовлетворително решение”
в контекста на модела на Херберт Саймън и на глобалната хипер – конкуренция”25. Същият
анализ показва доста обстоятелствено26 осъществяването на прехода от опитите за създаване на
международни терористични организации към “изплитането” на самоорганизиращите се мрежи
на транснационалните терористични “дезорганизации”, при които “няма легитимна власт, а има
харизматичност и насилие ...”27 Представени са й сериозни аргументи как с атаките си срещу
Световния търговски център на 11 септември 2001 г., Осама бин Ладен въвежда финансирането
на тероризма в постмодерната епоха и в информационната ера. Дейността на терористичните
“дезорганизации” сама по себе си се е превърнала в част от глобалната хипер – конкуренция.
2. 3. Неизбежната необходимост от нов подход към борбата с престъпността и мястото
на охранителната индустрия в него. Социалният диалог като елемент в осигуряването на
ефективност на охранителния сектор.
Изложените по-горе аргументи, красноречиво говорят, че глобализираната организирана
престъпност и транснационалните терористични “дезорганизации” от ново поколение, създават
висока степен на несигурност, както в икономиката, така и в обществения живот въобще. За
съжаление, те са част от битието на човечеството през информационната епоха.
Не по-малко угнетяващо е значението и на “обикновената” престъпност. Не можем да не се
22 Георгиев, Р., Делови решения: методология и организация. С., Академично издателство “Марин Дринов”, 2005.
23 Георгиев, Р., Делови решения: методология и организация. С., Академично издателство “Марин Дринов”, 2005, стр. 262.
24 Пак там.
22 Георгиев, Р., Делови решения: методология и организация. С., Академично издателство “Марин Дринов”, 2005.
23 Георгиев, Р., Делови решения: методология и организация. С., Академично издателство “Марин Дринов”, 2005, стр. 262.
24 Пак там.
25 Дечев, Т., Деловите решения, индустриалните отношения и тероризмът. Списание “Геополитика”, година втора, брой 4, 2005.
26 Пак там.
27 Гладичева, Р., Битие в дезинформираното информационно общество. (Предговор към българското издание на “Критика на информацията”),
Издателска къща “Кота”, 2004.
44
замислем сериозно над написаното от Антъни Гидънс:
“Предотвратяването на престъпността и намаляването на страха от престъпността са тясно свързани
със съживяването на общността. Една от големите иновации в криминологията през последните години
е откритието, че упадъкът на всекидневното добро възпитание е пряко свързан с престъпността. Дълго
време вниманието беше фокусирано изключително върху тежката престъпност – грабеж, физическо
насилие и изнасилване. Но повечето дребни престъпления и форми на нарушаване на обществения ред
имат тенденция да пораждат кумулативен ефект. ....
Нарушаващото обществения ред поведение е сигнал за гражданите, че районът не е безопасен.
Наплашените хора не се задържат по улиците, избягват определени квартали и ограничават своите
нормални дейности и връзки. Оттегляйки се физически, те се оттеглят и от ролите на съвместна подкрепа
със своите съграждани, а с това се отказват и от социалния контрол, който в миналото е помагал да се
запази дружелюбното отношение вътре в общността.”28.
В търсене на социалдемократическо решение на проблема с разрастването на престъпността,
Гидънс предлага своето гледище за съвместното охраняване:
“Съвместното охраняване предполага не просто по-голяма предпазливост на самите граждани, но и
промяна на възгледа за полицейските сили. Повечето страни са възприели “професионален охранителен
модел”, въведен от края на 50-те години насам. “Професионалното охраняване” означава съсредоточаване
най-вече върху тежката престъпност и преодоляването й с помощта на централизация на полицейските
органи, включително на транснационално равнище. Но следващото от глобализацията делегиране важи и
за охраняването, така както и за другите сфери. Новото ударение върху превенцията на престъпленията, а
не толкова върху прилагането на закона, върви ръка за ръка с реинтегрирането на охранителната дейност
към общността. .....
За да бъде функционално, сътрудничеството между държавните институции, системата на наказателното
правораздаване, местните сдружения и общностните организации трябва да бъде включващо – в него
трябва да участват всички икономически и етнически групи. Държавата и частния бинес могат да действат
заедно, за да подпомогнат преодоляването на градския упадък. ...”29
Взимайки акт от огромните предизвикателства пред които са изправени и опазването на
обществения ред и фирмената сигурност в обстановката на “серийно произвеждана несигурност”
по думите на Улрих Бек, стигаме до заключението, че ролята на частния охранителен сектор
в посрещането на анализираните по-горе предизвикателства няма алтернатива. Дори и да се
лансират мерки, напомнящи някогашните “доброволни отряди на трудещите се”, те могат да
имат само допълващ характер. Полицейските органи и частните охранителни фирми са обречени
да взаимодействат в една все по-усложняваща се обстановка.
Разбира се, никой от охранителния сектор в България не си прави илюзии, че този бизнес се ползва
с някакво особено обществено одобрение или дори, че хората правят разлика между криминално
проявените “мутри” и редовните охранители, действащи според изискванията на законодателството.
Също така (почти) никой в обществото не се трогва, че в България бяха положени значителни
усилия за законодателното регламентиране на охранителната дейност и че тя се подчинява на
специален “Закон за частната охранителна дейност”. Но това не отменя необходимостта отрасълът
да се развива – в това число и в областта на индустриалните отношения.
2. 4. Проблеми, свързани със спазването на трудовото и социално-осигурителното
законодателство в частния охранителен сектор в Р. България.
По-долу предаваме дословно текста на изложението, направено от г-н Тотю Младенов,
ръководител на ИА „ГИТ” по време на международната конференция, организирана на 2 – 3
декември 200630 г.
„На територията на Република България няколко хиляди фирми извършват частна охранителна дейност.
Преобладаващата част от тях са с адресна регистрация в град София и документацията за трудовоправните
отношения се намира в техните офиси.
Резултатите от инспекционната дейност за 10-те месеца на 2006 година показват, че от извършените
общо 30862 проверки, 285 проверки са извършени в 215 охранителни фирми, със заети общо 38919 души,
от тях 37502 мъже и 1417 жени.
28 Гидънс, А., Третият път. Обновлението на социалдемокрацията. С., Издателство “Прозорец”, 1999, стр. 84 – 85.
29 Пак там, стр. 85 – 86.
45
Констатирани са общо 1300 нарушения на трудово-правните норми, като преобладаващата част от тях
са по трудовите правоотношения – всичко 759 броя, в т.ч. по заплащането на труда – 373, по работното
време, почивките и отпуските – 80, полагането на извънреден труд – 26 и други.
Основен проблем във връзка с дейността на охранителните фирми е обстоятелството, че трудовите
договори, които се сключват с охранителите са на основание чл. 114 от КТ, а именно за работа до 5 дни
в месеца. На практика в охранителните фирми се работи по графици и реално отработеното време от
наетите е много повече, но предвид характера на сключения трудов договор времето, което работят не им
се води както за трудов стаж, така и за осигурителен.
Не е малък броят на работодателите в икономическа дейност “детективска и охранителна дейност”,
които не спазват изискванията за установяване на разпределението на работното време (изготвяне на
правилник за вътрешен трудов ред, графици за работа на смени и др.), неговото отчитане, спазване на
почивките в работния ден, междудневната почивка, седмичната почивка, както и режима на ползване на
платения годишен отпуск.
Трайна е тенденцията за допускане на нарушения, свързани с неизплащане на дължимо трудово
възнаграждение, в това число и на чл. 245, ал.1 от КТ (да се гарантира изплащане на трудово възнаграждение
в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, но не по-малко
от минималната месечна работна заплата за страната). Работодателите-нарушители посочват като
една от основните причини за това нарушение неизплащането или несвоевременното изплащане на
дължимите им суми от фирмите-възложители.
В голяма част от проверените охранителни фирми, не се изплащат допълнителните трудови
възнаграждения – за продължителна работа, нощен труд, и трудово възнаграждение в удвоен размер за
работа през дните на официални празници. Като основен проблем, работодателите посочват възрастовия
признак – по-голямата част от наетите работници и служители са с придобито право на пенсия и в тази
връзка им се дължи голям процент допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа.
Наложително е да се приемат императивни разпоредби за въвеждане на задължение на работодателя да
води и съхранява документация, свързана с отчитането на работното време.
На следващо место се нареждат нарушенията по осигуряване на безопасност и здраве при работа
– 540 броя, от тях 340 по създаване на организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, 163 по хигиена на труда и 37 по техническата безопасност на труда.
Работодателите формално спазват своите задължения за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и контролните органи при проверките констатират, че :
− извършената оценка на риска не обхваща всички работни места и работни помещения, а главно
офисите на фирмите и някои по-големи обекти;
− не са извършвани измервания на факторите на работната среда;
− не се представят документи за изготвен анализ на здравословното състояние на наетите работници
и служители;
− изградените КУТ и ГУТ са учредени формално и не работят ефективно. Не се води бипартитен
социален диалог по условията на труд.
Всички частни охранителни фирми осъществяват своята дейност на територията на други предприятия.
При извършване на инспекционната дейност не се представя писмена договореност между тях и фирмите-
възложители за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и координиране
на действията за предпазване на работниците от възможни рисове, което е в нарушение на изискванията
на чл. 18 от ЗЗБУТ и чл. 7, т. 10 от Наредба № 3 за функциите и задачите на длъжностните лица и на
специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със
защитата и профилактиката на професионалните рискове.
За отстраняване на констатираните нарушения и вредните последици от тях са приложени 1270
принудителни административни мерки. Съставени са 54 акта за търсене на административно-наказателна
отговорност, подадени са 2 сигнала до прокуратурата и са дадени над 650 консултации на работодателите
и работещите.
Като основен проблем се явява обстоятелството, че много от охранителните фирми са регистрирани
като кооперации, чийто правен статут, права и задължения произтичат от Закона за кооперациите. Лицата,
които практически работят в тях подават молби за членство в кооперациите, в резултат на което придобиват
статут на член- кооператори. Членството в кооперацията е свързано със задължение за полагане на личен
труд срещу което се получава дивидент.
30 Материалът е докладван като: „Анализ на резултатите от проведената инспекционна дейност в частните охранителни фирми и проблеми,
свързани с тяхната дейност”.
46
Статутът на член-кооператор е съобразен с устава на кооперациите, но той не създава трудово
правоотношение между страните с произтичащите от този факт последици, нито дивидента, който
евентуално кооперацията разпределя замества трудовото възнаграждение.
При сега действащото законодателство съществува проблем за Инспекцията по труда, който се
изразява в следното:
Съгласно чл. 399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности се осъществява от ИА “ГИТ” към Министъра на труда и социалната
политика.
Обаче, съгласно чл. 41, ал. 1 и чл. 46 от Закона за частната охранителна дейност (ДВ, бр.15/2004 г.),
контролът върху дейностите по този закон, в т.ч. по сключване на трудовите договори на охранителите
се осъществява от органите на МВР. Санкциите на физическо или юридическо лице, което използва
за осъществяване на охранителна дейност лице, с което не е сключил трудов договор , се наказва с
глоба, съответно с имуществена санкция. (Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗЧОД).
Не е упоменато изрично в Закона за частната охранителна дейност, че по неуредените въпроси се
прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.
Налице е противоречие между двата законови акта по отношение упражняването на кръга от
компететнции и правомощия на двете институции.
При сигнали за липса на трудови договори, преписките се препращат до МВР, по компетентност,
като в малка част от случаите се извършват съвместни проверки от ИА “ГИТ” и органите на МВР.
Контролните органи са възпрепятствани по обективни причини да извършат проверка и да окажат
законосъобразна намеса и съдействие по постъпилите сигнали. Като не се представят документи за
отчитане на работното време, сме обективно възпрепятствани да установим полагането на извънреден труд,
нощен труд и работата през дните на национални празници. Няма законова пречка частните охранителни
фирми да сключват трудови договори на основание чл.138 от КТ, за непълно работно време (4 часа на ден)
или на основание чл.114 от КТ (40 часа месечно), но голяма част от работодателите, чрез сключване на
трудови договори на горепосочените основания от КТ, на практика заобикалят закона.
Предвид гореизложеното не разполагаме с информация за предприетите мерки от страна на органите
на МВР спрямо работодателите, които са в нарушение, както и поради обстоятелството, че служителите
от системата на МВР не контролират трудовото законодателство, считаме за необходимо контролът по
сключването на трудовите договори в частните охранителни фирми да се осъществява от Инспекцията по
труда. Целесъобразно е в борбата с нелоялната конкуренция да се включат ИА “ГИТ”, МВР и социалните
партньори от бранша, да се приеме браншови колективен трудов договор, който да се разпростре върху
целия бранш, както и да се създаде браншови съюз към МВР”.
2. 5. Проблеми в частния охранителен сектор, провокирани от лоши практики в
държавното управление и местното самоуправление.
Подобно на други отрасли в икономиката, частният охранителен сектор страда в много
голяма степен от лоши практики в държавното управление и местното самоуправление. В
това отношение особени затруднения създават продължаващите неуредици и недомислия при
провеждането на конкурси за възлагане на обществени поръчки. И държавните институции
и общините продължават да разглеждат като единствен и изключителен критерий заявената
цена, като стремежът е да се достигне максимално възможнато най-ниско ниво на заплащане.
Абсолютизирането на този критерий много често води до сключване на договори с фирми,
които не могат на практика да изпълнят възложената им поръчка. Освен това, масова практика
са случаи, когато от обявената цена ясно се вижда, че не са заложени средства за социални
осигуровки и че заплащането ще бъде под минимално установеното за страната. Подобни оферти
би трябвало да бъдат елиминирани от самото начало, но противно на всякаква логика, те са най-
предпочитаните. С особена сила тази порочна практика се прилага в общините с благовидното
обяснение, че финансовите им ресурси са крайно ограничени. На практика обаче се оказва, че
вместо да се заплаща нормално за свършена работа, се плаща по-малко срещу никаква работа
или казано по-меко – срещу имитация на съответната услуга.
Въпросът е повдиган многократно на всякакви нива но представителите на централната и
особено на местната власт изобщо не желаят да допуснат възможност за прекратяване на подобни
практики.
Не по-добре стои въпросът със задлъжнялостта на държавни и общински институции спрямо
частните охранителни фирми. В много случаи предприятия, които са изцяло държавна или
47
общинска собственост се превръщат в злостни длъжници, като не привеждат дължимите суми
в течение на месеци. Има охранителни фирми, в които постоянната сумарна задлъжнялост на
държавни предприятия надхвърля един милион нови лева. Има особено цинични примери, при
които длъжниците привеждат месечно само необходимите средства за внасяне на данъка върху
добавената стойност !
Подобен подход естествено води до забавяне на заплащането на служителите, както и до
забавяне на внасянето на социалните осигуровки. Работниците и служителите със забавени
заплати основателно отправят претенции към работодателите си. Те се оплакват в поделенията на
ИА “Главна инспекция по труда” и в други институции. Това поражда допълнителни трудности
за работодателите, които трябва да поемат вината за нехайното отношение на държавните
предприятия към финансовите им задължения.
Отделен въпрос е, че този тип „бизнес-взаимоотношения” между държавните предприятия и
фирмите от частния охранителен сектор, генерира друг тип абсурдна конфронтация. Служителите
на частите охрантителни фирми, които не са получили заплати, поради неизправността на
държавните предприятия – възложители, се оплакват в държавната институция – ИА „ГИТ”,
която санкционира частните охранителни фирми за нарушения, които реално са предизвикани
от поведението на държавата. По този повод пред ИА „ГИТ” са протестирали представители и
на работодателските организации (ССИ и БНБКОД) и на браншовите синдикати (НПСССО) и на
отделни охрланителни фирми. Всички виждат порочният кръг, в който се въртят работодатели,
служители и контролни органи, но няма кой да въдвори макар и елементарна делова коректност
сред мениджмънта на нередовните държавни фирми. Ръководството на ИА „ГИТ” е докладвало
през Министъра на труда и социалната политика, постоянно възникващата абсурдна ситуация, но
години наред не е по силите на никой министър да въдвори ред сред безгрижните и безотговорни
ръководители на държавни предприятия – големи длъжници.
Към проблемите за взаимоотношенията между частни охранителни фирми и държавни
институции се прибавя и хроническата равност на държавни силови структури (на първо място
– Транспортна полиция), чиито служители, а и някои ръководители на средно ниво, чувствуват
частните охранителни фирми едва ли не като заплаха за съществуването им. Тук можем само да
се съгласим със заключенията, направени от Ал. Петров31, който е изследвал противоречията,
възникващи между осигуряването на националната и корпоративната сигурност. Корпоративната
сигурност и аутсорсингът на услуги в областта на сигурността са огромни резерви на националната
сигурност, които не се използуват рационално. Вместо това, около тях възникват разнообразни
конфликтни ситуации, които не са в интерес нито на държавата, нито на работодателите, а най-
малко може да се каже, че са в интерес на служителите на частните охранителни фирми.
31 Анализът е направен в: Петров, Ал., Корпоративната сигурност и системата за национална сигурност, Сп. „Геополитика”, С., (под печат). В
статията си, Ал. Петров разглежда пет ситуации, когато съществува потенциална възможност за възникване на противоречия между национал-
ната и корпоративната сигурност:
1. Противоречия и конфликти на ниво “национална държава – транснационална компания”.
2. Противоречия и конфликти между националната и корпоративната сигурност при сделки, отразяващи се на геополитическите стратегии
на националните държави.
3. Информационната надпревара при осигуряването на националната и корпоративната сигурност.
4. “Аутсорсингът” на услуги по корпоративната сигурност и поддържането на законодателен вакуум от страна на държавата.
5. “Криминалната приватизация” на продукти на звената, обезпечаващи националната сигурност, като заплаха за корпоративната сигурност.
В крайна сметка, той стига до заключението, че: „При въвеждането на модела на активната корпоративна сигурност винаги трябва да
се държи сметка, за възможните “странични ефекти”, породени от възникнали противоречия с органите, отговорни за осигуряване на наци-
оналната сигурност. По правило, подобни противоречия не възникват по волята на организацията, работеща проактивно за осигуряване на
корпоративната си сигурност.
В български условия, възможността да се индуцират противоречия в контекста на точки 1. и 2. е относително малка. Действително,
практиката сочи случаи на едри бизнесмени, изгонени от територията на страната, но причините за тези случаи са от друго естество.
От друга страна, възможността корпоративната сигурност да бъде застрашена от практики на “криминална приватизация” на разуз-
навателни продукти е напълно реална и не трябва да се подценява под никакъв предлог, особено когато се претендира да се въвежда модел на
активна корпоративна сигурност.”
Ал. Петров подчертава, че: „Корпоративната сигурност си остава най-големият резерв на укрепването на системата за нацио-
нална сигурност. Това може да се осъществи ако добронамерено и компетентно се отстраняват възникващите противоречия и конф-
ронтация между системите за осигуряване на националната и корпоративната сигурност. В днешно време, икономическата мощ се смята
за фактор от по-висок порядък от военната мощ. При евентуална кризисна ситуация или въоръжен конфликт, първи обекти на нападение ще
бъдат телекомуникационните съоръжения и информационната инфраструктура – била тя частна или публична.”

http://www.personal.ceu.hu/students/04/Denitsa_Tsoneva/PdfThesisBA.pdf