Макроикономически Колебания

Инфлация - тя може да се разглежда като всеобщо и относително нарастване на цените на стоките и усл., което намалява поку-пателната способност на пар. ед. и повишава стой-ността на живота. Нарас-тването на цените е общо и може да се измери чрез промените в средния ин-декс на цените или още в средното равнище на це-ните. За потребностите на макроиконом. анализ се използват различни вид. цен. индекси: Индекс на цените на дребно - измер-ва влиянието на инфла-цията в/у доходите на до-макинствата. Изчислява се в/у осн. на изменението на цените на най-необхо-димите и предпочитани от населението стоки по т.нар. представителна по-треб. кошница; Производ-ствен ценови индекс - от-разява измененията в це-ните на средствата за про-изводство и служи при ан-ализа на възвръщаемостта на инвестициите и на еф-ективността на производ-ството; Дефлатор - изчис-лява се в/у обхвата от всички крайни стоки, вкл. в БВП. В този смисъл той представлява най-изчер-пателния индекс и дава по-пълна представа за из-мененията в средното рав-нище на цените. Според големината на темпа, ин-флацията може да се ква-лифицира на различни вид.: Умерена - бавно по-качване на цените на про-дуктите и работната сила, чиито темп на прираста не надхвърля едноцифрените числа; Ускорена - темпо-вете и достигат до три-цифрени числа. Покупа-телната стойност на пар. ед. и реалните доходи на иконом. агенти бързо спа-дат. Реалния лихвен про-цент е отрицателна вел. и  хората се стремят да не задържат в себе си пар. средства; Хиперинфлация - темповете на нарастване на цените са толкова ви-соки, че парите вече не са в състояние да обслужват стоковото потребление.

Растеж - това е нараства-нето на реалния БВП спря-мо предходен базов пер..  Увеличението изразява способността на иконом. да произвежда по-голямо кол. стоки и усл. в сравне-ние с минал пер.. Растежа може да бъде положите-лен (когато реалния БВП през последната год. е по-голям от този на предход-ната). отрицателен (кога-то реалния БВП през пос-ледната год. е по-малък от този на предходната) и нулев (когато има практи-ческо изменение в равни-щето на реалния БВП). В зависимост от степента на използване на иконом. по-тенциал, растежа се опре-дел. като потенциален (би се реализирал при пълно натоварване на производ-ствените рес.) и реален (фактически постигнатия за съответната календар-на год.). В зависимост от това, дали измерването на промените в БВП е в номи-нални или реални стойно-сти, той може да е номи-нален или реален. Също така може да се разглежда като балансиран (възходя-щата динамика на произ-водството не нарушава осн. пропорции в иконом. и поддържа равновесието на по-високо равнище) и небалансиран.

Безработица - нарастване-то и води до намаляване на БВП с всички последи-ци от това. Измерва се с два показателя, като абсо-лютен размер  (представ-лява бр. на безработните) и като равнище. Нормата (равнището) на безрабо-тицата представлява про-центното съотнош. на бр. безработни към размера на активната раб. сила. Различават се 4 осн. вида безработица - текуща, структурна, класическа и циклична.

Зависимости м/у промен-ливите - съществува кол. зависимост м/у безработи-ца и инфлация. Намалява-нето на инфлацията се постига с увеличаване на безработицата и обратно. Известна е и кол. връзка м/у растежа и инфлацията - възможността да се из-числи норматана инфла-ция като разлика м/у тем-па на прираст на номинал-ния и реалния БВП. В по-широк план това е ускоря-ващата се инфлация във възходящата част на ци-къла и затихването и при ограничеие на растежа.