Вътрешната сигурност на държавата- понятие, еволюция , съвременно съдържание.

Обхват на понятието вътрешна сигурност. Зависимости между вътрешна и външна , между вътрешна и военна сигурност. Историческа еволюция на понятието за вътрешна сигурност.
Особености на съвременната криза на вътрешната сигурност на държавата. Проявления на кризата
Глобализацията като основна причина за съвременната криза на националната държава. Същност на глобализацията и отражение върху вътрешните функции на държавата.
Последици от кризата на съвременната държава- срастване на политиката и организираната престъпност , ръст на престъпността, поява на глобални заплахи за националната държава- глобален тероризъм , разпространение на оръжия за масово унищожение и др.
Виждания за бъдещето на националната държава -  упадък или възраждане.


1.Обхват на понятието вътрешна сигурност
Исторически доказана истина е , че най-разрушителните заплахи за националната сигурност обикновено произхождат от процеси вътре в държавата. Тенденцията към намаляване на междудържавните конфликти през втората  половина на 20 век не доведе до повишаване на равнището на сигурност в отделните региони и в света като цяло. Според изследвания на авторитетни  международни изследователски центрове почти постоянно  около 60 държави поддържат  сравнително високо равнище на вътрешна нестабилност, характеризиращо се с военни преврати , въоръжени сблъсъци между групи и племена, вътрешни репресии. Трайно установена  тенденция е използването на армията не за отблъскване на агресия, възпиране или неутрализиране на противник, а за решаване на вътрешни проблеми.
С разрастването на взаимозависимостта и глобализационните процеси в съвременния свят вътрешната несигурност не остава  затворена в рамките на обществото. Много скоро тя прераства в регионална несигурност и логично достига до глобална криза. Почти няма конфликт от втората половина на 20 век , и особено след 90-те години на миналия век , които да не е ангажирал дипломатически , политически и военни усилия на глобални организации или актьори в сигурността.
В съответствие с широкото съвременно виждане за сигурността вътрешната сигурност може да бъде определена като преодоляване и неутрализиране на рисковете и заплахите в социално икономическата , политическата , етнонационалната, демографската , екологическата, енергийната сфера на функциониране на обществото.Измерителят на вътрешната сигурност е степента на защитеност на различните социални , етнически , възрастови , професионални групи в обществото.
Самата вътрешна сигурност може да бъде разграничена, в зависимост от социалната сфера и характера на рисковете и заплахите, на икономическа,социална , културна , демографска, екологическа,политическа , етнонационална , социокултурна и т.н. Както отбелязахеме по-горе , процесът на “секюритизация” на все повече  сфери на обществената активност  е толкова напреднал , че заплашва да лиши от специфика самата дейност по гарантиране на сигурността.
Големият проблем на вътрешната сигурност на страната ни , който не можа да бъде решен за изминалите двадесет години, е постигането на минимално съответствие между сигурността на различни равнища - индивидуално , групово , общностно , възрастово, професионално, както и между отделните сфери на вътрешната сигурност- икономическа , социална , културна, демографска. Липсата на минимални гаранции за сигурност на големи групи от населението непрекъснато ерозираше общата  вътрешна сигурност на държавата като цяло.
За изминалия период след 1989 г. страната ни се намираше и продължава да се намира в повишена несигурност- икономическа , политическа, социална,индивидуална, национална  и държавна. Тя не можа да бъде неутрализирана и с членството в двете големи организации на европейските държави- НАТО и ЕС. Дисбалансът между отделните сфери и равнища на вътрешната сигурност създава повишено усещане за индивидуална и колективна несигурност.

2. Зависимости между вътрешна и външна , между вътрешна и военна сигурност.

Външният израз на добре  структурирана вътрешна сигурност и стабилност е добре организиран и спазван вътрешен ред, спазване на конституцията и законите на страната, отсъствие на социални и политически напрежения и конфронтации, добре функциониращи публична администрация и съдебна власт.  Направленията на влиянието на вътрешната сигурност върху състоянието на националната сигурност са разнообразни и трудно богат да бъдат инвентаризирани напълно. Някои от по-важните са:
- Вътрешната политическа, икономическа и социална стабилност позволява да се организират и насочват в подкрепа на външната политика  за постигане на национални цели всички ресурси и потенциални възможности на държавата;о
- Вътрешната стабилност е реалната основа на стабилността на външнополитическото поведение в международната среда.Поведението на вътрешно стабилната страна е лесно предвидимо. Страните с нестабилен вътрешен ред не са надеждни пертньори и съюзници, авторитетът и доверието към тях  в международните отношения са  относително ниски. Това лесно ги поставя в международна изолация, което се отразява неблагоприятно върху тяхната сигурност;
- Вътрешната нестабилност силно ограничава маневреното поле на външната политика и дипломацията и затруднява вземането на отговорни външнополитически решения.Разпокъсана от вътрешни противоречия , държавата се оказва неспособна да участва в международното общуванекато единении дееспособен субект,ясно формулирал своите национални интереси и пътищата за тяхната реализация и защита;
- Вътрешните съперническта и борби отклоняват вниманието от външнополитическите проблеми. Реакциите на външната политика започват да закъсняват, възникват ситуации, при които  става възможно по вътрешнополитически съображения да се жертват национални интереси;
- Отсъствието на вътрешна сигурност и стабилност оказва непосредственно влияние върху военно-силовата сфера на международните отношения, отслабва отбранителната способност на държавата , структурите и органите, свързани с отбраната и разузнаването. Не случайно една от главните классически цели на провежданите от разузнавателните служби тайни операции е вътрешната дестабилизация на противника.
Когато говорим за вътрешната и външна сигурност като две страни на националната сигурност следва да имаме предвид две други основополагащи зависимости:
Първо, вътрешните рискове и заплахи винаги са по-дестабилизиращи от външните, защото засягат непосредственно нейната самоорганизации и саморазвитие.Във втората половона на двадесети век повече държави изчезват или пропадат не поради външна агрессия или натиск, а по
Второ, понякога между вътрешна и външна сигурност съществуват обратни зависимости. Повишаването на равнището на външните опасности и заплахи , наличието на външен враг има мобилизиращо въздействие вътре в обществото, обединява иначе разединените обществени групи около общонационални цели и интереси. Затова и нерадко образът на външния враг е използван от управляващи режимиза преодоляване на вътрешни противоречия. Емблематично е изказването на последния ръководител на Съветския съюз Михаил Горбачов , който на срещата си с Дж. Буш-старши казва , че преди да се разпадне СССР ще направи най-лошото възможно нещо на САЩ- ще ги лиши от враг.
Не са малко случаите след 1989 г. когато  външните заплахи са осигурявали дълъг политически живот на режими, които при нормални обстоятелства не биха се задържали на власт или вътрешна стабилност на държави, географски ситуирани до конфликтни зони. Така стана например с режима на Милошевеч, просъществувал десет години главно благодарение на външния натиск, оказван от международната общност върху остатъчна Югославия.ърватска,Дълго време, благодарение на войните в Словения , Хърватска, Босна и Косово, Република Македония беше една от най-стабилните във вътрешнополитически план страни от бивша Югославия главно поради страха от гражданска война. Но много скоро след приключване на последната война в Косово започнаха вътрешноетническите и политически проблеми на тази страна, които скоро я доведоха ръба на гражданската война.
След изчезването на главния циментиращ фактор на съветския модел на сигурност – образът на външния враг- «американския империализъм», започнаха дестабилизиращите процеси в тази страна, които в крайна степен доведоха до нейната дезинтеграция.
Примерите на преки  и реципрочни зависимости между външни рисковее и заплахи и състояние на вътрешната сигурност могат да бъдат умножени.Като общо състояние на глобалната сигурност може да сеотбележи , че с ликвидирането на двуполюсния модел , в който всяка от голямите обществени , политически и военни системи си имаше дисциплиниращ вътрешната сигурност външен враг , настъпи периода на повишена и вече хронична несигурност в много страни и региони на съвременния свят.

3. Историческа еволюция на съдържанието на  вътрешната сигурност на държавата.

Сигурността като функция на държавата възниква още с нейното създаване. Запазването на териториалната цялост на държавата , неутрализирането на външните заплахи пораждат една от най-старите и важни съставки на националната сигурност – военната. Все със същата цел е и появата на външната политика и дипломацията като основополагащи елементи на външната сигурност.
Не така стои обаче въпросът с вътрешната сигурност.Независимо от появата и развитието на определени форми и институции на държавата за поддържане на вътрешния ред, вътрешната сигурност като държавна функция не е позната на редица политически строеве. Робовладелската и феодалната държава не познават органи  и дейности , чието предназначение да е свързано с поддържането на вътрешния ред, социални и разпределителни функции, контрол върху икономическите процеси .
Затова и за развитие на същинска вътрешна сигурност можем да говорим с появата на модерната държава. Буржоазните революции в Европа през 17-18 век създадоха новия тип държави-националните държави, които за първи път въведоха централизирана форма на управление и контрол върху цялата територия на държавата / за разлика от феодалната държава/, единна територия на създаването и приложението на законите, контрол върху сеченето на пари и финансовата система върху цялата територия, контрол върху вътрешния ред на цялата територия и туширане на социални и политически конфликти, единна образователна система , единна армия.  М. Вебер определя съвременната държава като човешка общност , притежаваща монопола върху легитимната употреба на сила върху дадена територия.
Освен достигането на определена по-висока степен на развитието на държавата като форма на организация на обществото като предпоставка за появата и развитието на функциите на вътрешната сигурност се появява и развитието на технологиите. Индустриалното общество с новите технологии рязко увеличава възможностите на държавата да упражнява контрол върху социалните процеси.
Не е случайно , че именно Франция след Великата буржоазна революция бе първата държава , пристъпила към изграждането на постоянна полиция, тайни служби и други иманентни  на вътрешната сигурност институции.Оттогава насам разгръщането на вътрешните функции е характерно за всички държави , прекрачили в новия обществен строй.
В края на 19 и началото на 20 век нови потребности обуславят “втурването” на държавата в регулиране на вътрешните обществени процеси.
На първо място това са икономическите потребности.В този период се първоначално в САЩ , а след това в Европа се утвърждава  новият технологичен начин на производство- фордизмът. Той е свързан със създаването на огромни производствени комплекси, произвеждащи масова продукция , като всеки от съставните части на тези комплекси произвежда определени детайли от общия производствен продукт.Утвърждават се нови централизирани  и йерархично подредени структури на организация и управление на промишленото производство, които следва  да работят синхронно, защото сривът във всяко отделно звено може да доведе до големи загуби и да дестабилизира цялата система. Държавата с нейния вече развит административен капацитет поема функциите по контрол върху икономическите процеси. За да запази стабилността на обществените системи започва бърза експанзия на държавни функции и структури в сфери на обществото, които преди това са били в режим на саморегулиране. Тази експанзия на държавата е двустранна- от една страна да осигури  регулация и безконфликтно развитие на икономическите процеси, а от друга- да осигури социална защита на наемния труд. Експанзията на държавата в регулиране на икономиката и социалната сфера е толкова неудържима , че след ървата световна война доведе до появата на различни диктаторски, фашистки и болшевишки режими, при които, независимо от различната им идеологическа окраска,държавата заема централно място в регулирането на  всички обществени процеси.
На второ място това са идеологическите причини. Двадесети век , по всеобща оценка , е век на идеологиите. Бързата урбанизация събира на едно място хиляди хора, живели досега в традиционни общности. Хората на големите промишлени градове са идеалната почва за разпространение на идеологиите.След Първата световна война две основни идеологии са движещата сила на световното развитие- либерализмът и комунистическата идеология. Всяка от двете идеологии призовава към унищожаването на другата идеология. Никой друг освен държавата не може да поеме борбата срещу подривната идеология. Така към институциите на вътрешната сигурност се добавят , а много скоро стават и доминиращи, структурите на държавна сигурност. Приблизително по едно и също време и болшевишката държава , и фашистките режими , и либералните държави изграждат репресивни структури , разузнавателни и контраразузнавателни служби, насочени към блокирането на чуждата идеология. Бързото изграждане на органи срещу дестабилизация на политическия строй бързо изражда двата типа държави – фашисткия и болшевишкия – в най- човеконенавистните политически форми на организация на обществото.
Третата причина за бързото разрастване на вътрешните функции на държавата в периода след първата световна война е първата голяма криза на националната държава.Само за няколко години след войната се извършват невидимо дотогава преобразования на държави ,граници, режими в Европа.азпадат се три империи- Осмонската , Австроунгарската и Руската. Големи колониални и европейски територии излизат извън контрола на Британската империя. В много страни в резултат от бунтове и въстания е заплашено съществуването на самите държави- Германия ь, Унгария, България. Заплашените от разпадане държави създават нови структури , гарантиращи целостта и по-нататъшното им съществуване.
Като цяло тези три основни причини за хипертрофирани вътрешни функции на държавата съществуват и през целия период на “студената война”. Либералния тип държави реагираха като цяло в по-мек вариант, но  понякога и в репресивна форма /маккартизма вСАЩ/ и значително по-твърд вариант при комунистическия тип държава.