Сравнителен анализ на подходите за разкриване на документите на службите за сигурност от страните в Източна Европа


СЪДЪРЖАНИЕ:

ВЪВЕДЕНИЕ .................................................................................................... 4

ГЛАВА ПЪРВА

1. БЪЛГАРИЯ  .................................................................................................. 7

1.1. Архивите на държавна сигурност по време на демократичните промени ...................................................................................................... 8

1.2. Архив на ДС – структура, организация, съхранение и  използване ............................................................................................... 16
1.2.1. Оперативен архив на ДС ……...……………………………………… 16
1.2.2. Служебен архив на ДС ………...……………………………………... 17
1.2.3. Партиен архив на ДС …………………...………………………...….. 18
1.2.4. Полицейски архив за периода 1923 г. – 1944 г. ……………….…..... 18

1.3. Нормативна база за разсекретяване, оповестяване на лица били щатни и нещатни сътрудници на ДС и осигуряване на свободен достъп до документите на ДС, комисии  …............................................................ 20

1.3.1. ЗАКОНИ И КОМИСИИ.........................................................................20
1.3.2. Държавна сигурност – указ № 1670 .....................................................20
            (Обн., ДВ, бр. от 20 август 1974)
1.3.3 Създаване, състав и дейност на Комисията  “Тамбуев” …................21
1.3.4. ПЪРВИ ЗАКОН„Закон за достъп до документите от бившата ДС и бившите РУ на  ГЩ” от 30.07.1997 г – 2001 г. ……………………..............24
• Комисията  „Бонев”
1.3.5. ВТОРИ ЗАКОН  „Закон  за достъп до документите от бившата ДС и бившите РУ на Генералния щаб” от 13.03.2001 г. …......…….....…....….... 25
• Комисията „Андреев"
1.3.6.  „Закон за защита на квалифицираната информация” от 30.04.2002 Създаване на държавна комисия по защита на инфпрмацията  /ДКСИ/ ……...................................................................................... 32

1.3.7. ТРЕТИ ЗАКОН„Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на българската народна армия”, Обн., ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г., изм., бр. 41 от 22.05.2007 г. ................................................ 34
• Комисията „Евтим Костадинов”




ГЛАВА ВТОРА

2. Разсекретяване на досиетата в Източна Европа ……………........... 43

2.1. Германия ................................................................................................... 43
2.2. Унгария ..................................................................................................... 46
2.3. Полша ........................................................................................................ 48
2.4. Чехия .................................................................................................... ..... 51
2.5. Естония ...................................................................................................... 52
2.6. Румъния ..................................................................................................... 53
2.7. Албания ..................................................................................................... 59
2.8. Босна .......................................................................................................... 59
2.9. Хърватия .................................................................................................. 59
2.10. Македония ............................................................................................... 59
2.11. Сърбия и Черна гора .............................................................................. 59
2.12. Словения .................................................................................................. 60
2.13. Словакия .................................................................................................. 60
2.14. Литва, Латвия .......................................................................................... 60
2.15. Русия ........................................................................................................ 61

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ............................................................................................. 75

ЛИТЕРАТУРА ............................................................................................... 81

ПРИЛОЖЕНИЕ  № 1
1.  Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност
2. Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния Щаб
3.  Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност
4. Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на българската народна армия Обн., ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г., изм., бр. 41 от 22.05.2007 г”

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2
1. Таблица за сравнение на основни показатели свързани с разкриването на документите на бившите Служби за сигурност
2.  Графика стр. № 5
3. Списък на народните представители в парламентите от 1990 до 2001 г., сътрудничили на ДС и РУ на ГЩ























ВЪВЕДЕНИЕ

Досие: /фр./ „1. Документи и материал със сведения, които се отнасят до едно лице, до един въпрос или до едно дело. 2. Преписка с такива документи.”-Български тълковен речник.

„Досиета” се създават в множество сфери от живота ни. Те пазят информация за нас, като отделни  граждани в държавата. Чрез „досиетата” можем да проследим и да разберем историята на проблем, човек, събитие. Информацията в „досиетата” може да бъде от всякакъв вид, без да има строги правила за нейната същност, тя трябва да бъде хронологично подредена.
В България, думата „досие” бива свързвана с един тип документи които продължава да вълнуват българското общество от 1989 година до днес. Този тип „досиета” са част от документите на Държавна сигурност. Погледнато от разстояние на времето, историята на документите на службите за сигурност е част от историята на прехода. Тези документи са със сходна съдба, сходно съдържание във всяка страна тe са историята, но не само политическата, а и моралната история на тоталитарното минало и последващите години. В тези огромни масиви от папки са събрани информация която не е  предназначена да бъде разкривана, особено по този начин. Разкриването на историята на документа, освен като съдържание и като физически носител на информация, описва красноречиво къде се намира обществото, неговия елит и управляващи. Сравняването на България  с другите държави, може да ни посочи къде в момента сме ние. Сравнителния анализ е начина по който можем да изберем най-добрите образци за решаването на дадения проблем, да осъзнаем пропуските си и да разберем грешките си, да направим изводи и да усъвършенстваме добрите практики.  Има  общи особености за всички документи, от всички страни и техните служби за сигурност - това е всеобхватността, значимостта и мащабността, същевременно конкретиката на събитията с техните имена дати и подробности. В тези документи  е отразена голяма част от истината за миналото, затова будят интерес и вълнуват с разкритията. Този интерес се забелязва не само в страните от Източния блок, но в България, той е най-болезнен и социално всеобхватен.


*”Туморът досиета"
За седемнайсетгодишния период на демократично развитие „досиетата” се оказват един от най-злокачествените тумори на българския обществен живот. До сега се смята, че туморът може да бъде излекуван чрез “профилактика с витамини”. Междувременно, вместо да бъде отстранен, проблемът продължава да се разсейва сред множество сектори на публичната сфера. Към момента над 50 на сто от българските граждани са убедени, че в наши дни сътрудниците на бившата Държавна сигурност имат силно влияние в управлението на страната и политическите партии. Близо 40 на сто откриват техния почерк в медиите и бизнеса. А всеки пети е на мнение, че средите на анализатори, коментатори, учени също не са пощадени. Ако продължим да следваме медицинската логика, оперативното лечение на едно заболяване атакува най-болните клетки, тъй като те са най-силно засегнати и често биват отстранявани. В контекста на отварянето на досиетата според общественото мнение най-много потърпевши ще има сред депутатите, министрите, представителите на местната власт, президентската институция. Експертите по темата систематично напомнят, че пълното
*графика № 1 от Приложението-Източник: Алфа рисърч

отваряне на досиетата ще предизвика силни странични ефекти като ненужна конфронтация в обществото и заплаха за националната сигурност. И двата аргумента обаче не получават очаквания обществен отзвук. 54% от интервюираните отхвърлят тезата, че досиетата трябва да останат засекретени, за да не се наруши националната сигурност. Що се отнася до евентуалната конфронтация - липсва доминиращо мнение.
Проблема с „досиетата” в архива на ДС е най-спорната  част от проблема за разкриването на всички документи за периода 1944-1989 г. За да бъде разгледан проблема пълно и да бъдат направени някой основни изводи, трябва да се отговори на някой  основни въпроси:
1. Какъв е генезиса на проблема за “досиетата” като част от архива на ДС?
2. Къде се съхраняват тези документи?
3. Каква част е предоставена за достъп?
4. Личните данни в досиетата.
5. Как е застъпен проблема в другите страни?
6. Нормативна база.
7. Какво е общото и какво е различното в  България и другите страни в които проблема е актуален?
8. Кои са органите разполагащи с тези документи?
Ако можем да определим една основна задача, това е задачата да разкрием максимално всеобхватно същността на проблема за разкриването на документите, на бившите служби за сигурност, да проследим развитието на проблема, да маркираме най-основните процеси и характерни белези.
Важно е да извлечем конкретни изводи, да отбележим добрите примери и да ги съпоставим с българската действителност.





ГЛАВА ПЪРВА
1. БЪЛГАРИЯ

*Дефиниция за Националната сигурност – „Мерките, предприети от една държава, за да осигури своето оцеляване и безопасност. Националната сигурност включва спирането на нападения - отвътре (вътрешни) и отвън (външни), както и закрилата и благосъстоянието на гражданите”.
Единствената легална дефиниция за Национална сигурност в българското законодателство е визирана в ЗЗКИ (Закон за защита на класифицираната информация) в Пар. 1 т. 13 от Допълнителните разпоредби, която гласи следното: „Национална сигурност е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива”.
Мерките, предприети за да се осигури националната сигурност, включват:
• поддържането на въоръжени сили
• повишаване степента на гражданската отбрана и готовност за действие в аварийни ситуации
• опитите да се създаде подвижност в инфраструктурата на държавата
• поддържането на разузнавателни служби за разкриване на заплахи
• защитата на поверителна информация
* bg.wikipedia.org/
**ЗЗКИ (Закон за защита на класифицираната информация) в Пар. 1 т. 13 от Допълнителните разпоредби





1.1. Архивите на държавна сигурност по време на демократичните промени

Темата за разкриване на архива на ДС става болезнено актуална веднага след падането на комунистическия режим на 10.11.1989 г. В публичното пространство се заговаря за известни личности – агенти на ДС.
Още в първите месеци след промяната се унищожават голям брой  „досиета” на сътрудници на ДС. Това още повече засилва интереса към засекретените документи, както и опитите да се спекулира с тях. Медиите периодично публикуват отделни досиета или цели списъци с имена на „доносници”, чийто източници са неофициални, а информацията в тях често се използва за целите на компроматната война или политическия шантаж. За първи път въпросът за разсекретяването на досиетата се поставя официално на **Националната кръгла маса (януари – май 1990 г.). През март преговарящите страни подписват “Споразумение по политическата система”, в което се посочва, че ще се работи върху законопроект, който да осигури на гражданите възможност да се запознаят със събраната за тях информация и да получават данни за дейността на държавни органи и учреждения, освен обявените със закон за държавна тайна.
*Историята, като цифри, данни и събития са потвърдени от различни източници, които също се позовават на доклади за състоянито на архива на ДС - http://infocenter.bnt.bg/
¹http://www.epochtimes-bg.com
²http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=81644
³http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=971940
**http://www.omda.bg/BULG/k_masa/2201/1.html


Междувременно на 05.01.1990 г. Министерският съвет приема Решение за закриване на Шесто управление на Държавна сигурност.
Решението влиза в сила на 26.02.1990 г. На 29.01.1990 г. тогавашният министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев утвърждава докладна записка на заместник-министъра на вътрешните работи ген.Стоян Савов, отговарящ за разузнаването и архива, с която се дава старт на унищожаването на документи от архива на ДС.
Всъщност унищожаването на досиетата в разузнаването стартира в пълна секретност още на 09.01.1990 г., 20 дни преди акцията да обхване цялото ДС. В бившето Първо главно управление на ДС се унищожават 20 000 досиета, като са товарят нощем на камиони и изгарят в пещите на “Стомана” – Перник и на “Кремиковци”. По този повод бившият председател на СДС д-р Желю Желев казва: “Семерджиев и до днес твърди, че е информирал Националния координационен съвет на СДС за досиетата, но аз не знам за такова нещо. Ако знаех, не бихме допуснали такова нещо”, допълва той и признава, че СДС не успява да се пребори за отварянето на досиетата. На 6 януари 1992 г. ген. Стоян Савов се самоубива. Трупът му е открит край паметника на партизанин от родното му с. Лесичево, Пазарджишко. През 1992 г. се образува съдебно дело за унищожаване архивите на Държавна сигурност. О.з генерал Атанас Семерджиев и о.з. генерал Нанка Серкеджиева са обвинени за унищожаване на 144 235 досиета на ДС. Ход на делото се дава на 17.12.2001 г. На 11.04.2002 г. състав на Върховния касационен съд с председател Илиана Карагьозова осъжда ген. Семерджиев на 4,6 години затвор, а ген. Нанка Серкеджиева на 2 години. Двамата са обвинени, че злоупотребяват с власт и служебно положение, в резултат на което е унищожен близо 40 процента от архива на ДС. През август 2003 г. петчленен състав на Върховния касационен съд отменя осъдителните присъди и връща делото на прокуратурата за ново разследване заради груби процесуални нарушения.

*„ Документите на ДС ще трябва един ден да бъдат разкрити, тъй като годините вече са минали... Те ще бъдат на разположение на гражданите, които се интересуват, на историци и на лица, които искат да установят истината от близкото минало.”
Огромно количество секретни документи, свързани с работата на министерството до 1991 г., стават публични. Самата дейност по Декласифицирането се извършва по силата на Закона за защита на класифицираната информация(2001г). МВР започва премахването на нивото на засекретяване на различни документи от архива на министерството. Процедурата засяга деловодни документи, документи с гриф „секретно”, както и различни материали с висока историческа стойност. Разсекретени са архивите до 1991 г. поради 15-годишния срок на защита. Две са основни направления в дейността на МВР в тази връзка. В първото направление се обработват  документи, съдържащи класифицирана информация, създадени до влизането в сила на Закона за защита на класифицираната информация и съхранявани в регистратурите на съответните организационни единици. До март 2006 г. в това направление експертните комисии  преглеждат над 750 хил. класифицирани документа. От тях се премахва нивото на класификация на 253 хил. документа. По второто направление се разглеждат документите с грифове за сигурност, създадени до влизането на Закона за класифицираната информация в сила и съхранявани в архивните фондове на МВР. През първия етап се обработват т.н. "служебни фондове", в които се съсредоточава голяма част от исторически ценната информация.
* Отговор на актуален въпрос на Иван Костов към тогавашният министър-председател Симеон Сакскобургготски относно политиката на правителството по изпълнението на Закона за защита на класифицираната информация.




Експертните групи от дирекция "Информация и архив"  преглеждат над 1500 архивни единици от 5 фонда, като на всички документи в тях се премахва нивото на класификация. През 2005г. са преглеждат около 8хил. архивни единици от фондовете "Вътрешни войски" и "Гранични войски", съхранявани в Централния военен архив във Велико Търново. Предвижда се както премахването на нивото на класификация на делата от архивните фондове, така и на съответния справочен апарат - описи, каталози и др., като така се осигурява пряк достъп на различни изследователи, журналисти и други граждани до справочния апарат на архивните документи, като те  имат възможност сами да определят документите, с които искат да се запознаят.
Относно процеса на разкриване и проверка за принадлежност, най силно впечатление правят комисиите. По времето на действието на комисията "Бонев" са проверени за принадлежност към структурите на бившата ДС 240 депутати и 40 634 кандидати за кметове и общински съветници. При комисията "Андреев" са проверяват 25 065 граждани за агентурно минало. От 1997 до 2002 г. общо 25 632 граждани подават заявление, за да проверят дали бившата ДС е събирала данни за тях. На 7 093 са представени писмени справки или им е дадена възможност да се запознаят с наличните документи. Комисията "Андреев" е осигурява достъп само на 14 граждани, като повечето от тях са за повторно четене, сочат данни от дирекция "Информация и архиви". От приемането на Закона за класифицираната информация в МВР са постъпват 1 393 заявления от граждани, като на 483 са предоставени писмени справки или възможност да се запознаят с наличните документи. По Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица от 1990 г. до 31 март 2006 г. постъпват 35 325 заявления. До 1996 г. е отговорено на 33 734 от тях. След приемане на новите изменения в закона от 2004-2005 г. са изготвени 4 067 отговора и са направени 400 заверки на вече издадени документи.

• Досиетата и достъпът до тях е основен проблем за постигане на консенсус между политическите сили у нас, както и лост за скрита власт, контрол и влияние във всяко непрозрачно управление. Според върховните магистрати, Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева са виновни за пълното унищожаване на 130 978 архивни досиета и на 13 257 досиета на действащи агенти на Държавна сигурност, както и за частичното унищожаване на други 18 695 досиета. Престъплението се извършва в периода от 25 януари до 7 февруари 1990 г., а основанието за извършването му е докладна записка от тогавашния заместник-министър на вътрешните работи Стоян Савов (одобрена уж механично от шефа му - ген. Атанас Семерджиев). Сред ликвидираните документи са  и 16-те тома от досието на писателя Георги Марков, убит в Лондон през септември 1978. ВКС произнася присъдата си след няколкогодишно разследване само ден преди от НДСВ, БСП и ДПС в парламента да бъде гласуван Законът за класифицираната информация. Той засекретява останките от архива на ДС и вторично узаконява внедряването на комунистическата агентура на възлови места в обществения и политическия живот.
Под досиета следва да се разбират архивните дела на агентите на Държавна сигурност (с данните за вербовка), работните дела на агентите (съдържат агентурните донесения), разработките срещу обекти (делата срещу различни лица), делата на съдържателите на явочни квартири (унищожени 90%), делата на осведомителите (категория агент), следствените и съдебни дела и оперативни преписки. По данни на дирекция "Информация и архив" в МВР от всички изброени дела са унищожени около 134 000 архивни единици или общо 40.3% от всички досиета в страната. Служебния архив на ДС представлява сбор от различни по съдържание и обем справки, отчети, доклади, планове, анализи, информации, протоколи, заповеди, инструкции, споразумения и други документи. От тях се унищожава само една незначителна част, а с проучването на останалата е възможно да се научи истинската история на случилото се между 1944 и 1989 г.
Освен архива на ДС съществуват и други ведомства, които съхраняват непроучен секретен архив от времето на тоталитарния режим. Наследственият проблем с тези архиви датира още след промените. През 1992 г. с решение на Министерския съвет се забранява унищожаването на секретни материали. Две години по-късно Народното събрание гласува решение (обн. ДВ, бр. 86 от 21 октомври 1994 г.), с което вади от Списъка на фактите, сведенията и предметите, представляващи държавна тайна, сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнение на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи до 13 октомври 1991 г. Въпреки това в следващите няколко години липсва законова основа за проучването на архива на ДС. През 1997 г. се приема Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Обективността налага да се посочи, че държавните институции, не изпълняват чл. 13 от закона, който указва, че “до една година от влизането на закона в сила (ДВ, бр. 63, 6.VІІІ.1997 г.) документите на бившата ДС се предават в Централния държавен архив (ЦДА)”. В тази връзка в парламента през 2001 г. има  парламентарно питане към тогавашния министър на вътрешните работи Емануил Йорданов, защо архивът на ДС не е предаден в ЦДА. Той отговоря, че държавният архив нямал готовност да приеме този на МВР. През април 2002 г. мнозинството на НДСВ и ДПС с подкрепата на БСП приема Закона за защита на класифицираната информация (обн. ДВ, бр. 45 от 30 април 2002 г.), с който се отменя Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Главно разузнавателно управление на Генералния щаб. Една година след приемането на ЗЗКИ започва прегледът на секретните архивни документи с изтекъл срок на защита и предаването им в Държавния архивен фонд.  Народното събрание отменя втория Закон за досиетата, разтурва Комисията “Андреев” и запечатва архива на Държавна сигурност.
На практика частична лустрация в България се извършва само в две области – в науката  ( чрез “Закона Панев”), и в ръководствата на радиото и телевизията (чрез Закона за радио и телевизия). Интересно е положението с архива на бившето Пето управление на ДС (Управление за безопасност и охрана (УБО), който не се предава в архива на МВР, а се запазва от Националната служба за охрана, която е на подчинение на президента. В архива на УБО се съдържа информация на т.нар., обезпечаваща пътя на движение на бившите държавни и партийни ръководители, както и друга информация с изключително историческо значение, разкриваща дейността на УБО като обслужващо звено на комунистическата номенклатура. След приемането на Закона за Защита на класифицираната информация от 2001, който  отмяна на Закона за достъп до архивите на  бившата ДС и на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб в публичното пространство се налага внушението, че с това се слага край на възможността да се проучва архивът на ДС. Той урежда не само материята за защита и опазването на секретната информация, но съдържа и редица разпоредби за декласификация на материали с изтекъл срок на защита. Архивните документи влизат в обсега на параграф 9, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗЗКИ, съгласно който изготвените до влизането в сила на закона материали и документи, обозначени със степени на секретност “Строго секретно от особена важност”, “Строго секретно” и “Секретно”, се считат за обозначени с нива на класификация за сигурност съответно “Строго секретно”, Секретно” и “Поверително”, като сроковете на защита са съответно 30, 15 и 5 години и се изчисляват от датата на създаването им. Това означава, че всички материали на бившите служби и ведомства със секретен архив до 1989 г., носещи гриф “Строго секретно” и “Секретно", са вече с изтекъл 15-годишен и 5-годишен срок. Същото важи и за най-секретните материали на ДС до 1974 г. с гриф “Строго секретно от особена важност”, които имат 30-годишен срок на защита. Член 34, ал. 2 на ЗЗКИ задължава ръководителите на организационни единици, каквито се явяват всички ръководители на ведомства, работещи със секретни документи, в срок от една година от влизането в сила на закона, тоест до 30 април 2003 г. да преразгледат и приведат в съответствие с изискванията на закона и нормативните актове по неговото прилагане материалите и документите, съдържащи класифицирана информация. Според закона архивна информация може да бъде унищожена само след изрично разрешение на ДКСИ.










1.2. Архив на ДС – структура, организация, съхранение и използване
Архивът на ДС е организиран и действа по правилата  на архивната наука и практика. Състои се от четири /4/ основни раздела /масива/:
Понятието “досие” добива гражданственост  след 10.11.1989 г. В системата на МВР и в частност на ДС се употребява понятието “Оперативно дело”. Какви точно по вид оперативни дела се регистрират в
системата на ДС се регламентира от “Инструкция за Оперативния отчет и архив на ДС”, а те са: “Лично дело на агент” (сътрудник); “Работно дело на агент” (сътрудник); “Лично дело на съдържател на Явочна квартира”; “Дело за оперативна разработка на обект /лице, лица/” /ДОР/; “Дело за Оперативна проверка” /ДОП/; “Дело за Оперативно издирване” /ДОИ/; “Дело за Оперативно наблюдение” /ДОН/ и “Литерно дело” или “Обектово дело”. 
1.2.1. Оперативен архив  на ДС и справочен апарат към него
В Оперативния архив по ред, определен от специална инструкция са подредени, съхраняват се и се използват личните и работни дела на агентите /сътрудниците/, различните видове оперативни разработки за лица, обекти на ДС, Следствените и съдебните дела, водени по описа на ДС. Справочният апарат се състои от именна картотека на агентите, именна картотека на обектите, регистрационен дневник и архивен регистър.
Оперативният архив е организиран на децентрализиран принцип, а справочните картотеки на агентите и обектите на централизиран принцип.
В София, Дирекция „Информация и архив” се съхраняват Оперативни дела, свалени в архива от централните поделения на ДС /II-ро/ Главно
управление  - ВГУ, III-то Управление – ВКР, IV-то Управление – икономическо, VI-то Управление – идеологическо,  СГУ – Софийско градско управление и Софийско окръжно управление/, както и следствените и съдебни дела, водени по описа на ДС.
В Окръжните управления(Сегашното ОДП) се съхраняват предадените  в архив оперативни дела  от съответните териториални звена на ДС.
Основна организационна единица в Оперативния архив е архивния фонд, а те са:
А) Фонд № I A, в който са подредени личните дела на агентите по реда на тяхното постъпване в архив. Фонд № І Р, в който са подредени работните дела на агентите.
Б) Фонд Б2  съд– Следствени и Съдебни дела, водени по описа на ДС.
В) Фонд В3 раз – Оперативни разработки на българските граждани – обекти на ДС.
Г) Фонд Г4  - Оперативните разработки на чужди граждани – обекти на ДС.
Д) Фонд  /V-то О/ - Общи оперативни преписки
Е) Фонд VI – Литерни дела /Обектови дела/.