Терористични рискове и заплахи за балканския регион

Динамиката и многообразието от събития, протичащи на Балканите през последното десетилетие ги очертават като благоприятна зона за проникването на радикални ислямски организации.

Анализът на дейността им показва, че те представляват сериозна заплаха за регионалната и общоевропейска сигурност.

През последните години, на територията на някои страни в региона се наблюдават процеси и опити за разпространение сред мюсюлманското население на радикални ислямски идеи. Тези процеси на Балканите се осъществяват под прикритието на мисионерска дейност за реализиране на хуманитарни и други благотворителни проекти. Създават се легални центрове за религиозно-идеологическа обработка на населението под формата на строителство на джамии, училища, болници, културно-образователни центрове. Наблюдава се тенденция за сформиране на нов религиозен елит от представителите на местното население, чрез подбирането и изпращането на подходящи кадри за религиозно обучение в ислямските духовни училища и институти в Близкия изток, които след завръщането си започват активна пропаганда на идеите на радикалния ислям. Основната част от финансирането им идва от ислямски фундаменталистки организации от Близкия изток, както и от техни клонове в Западна Европа и САЩ, между които:

- " Върховен комитет на Саудитска Арабия за подпомагане на Босна;

- "Фонд за подпомагане на балканските мюсюлмани";

- Фондация "Ал Харамейн" и др.

В същото време, успоредно с оказваната международна подкрепа, в болшинството от случаите, терористичните организации прибягват до наркотрафик, контрабанда на оръжие, трафик на хора и други форми на организирана престъпност, с цел набиране на финансови средства.

Проникването на радикалния ислям на Балканите представлява целенасочен процес по изграждането на т.нар "зелен пояс", обхващащ Турция и части от Гърция, България, Македония, Сърбия и Черна Гора, Босна, Хърватска и Албания, което увеличава рисковете и заплахите за сигурността на региона. За развитието на този процес съществуват следните обективни предпоставки:

- наличието на значително по брой население с ислямско вероизповедание;

- радикалният национализъм на различните етноси;

- наличието на немалък брой арабски граждани т.н.               "муджахидини", ветерани от военните конфликти в бивша Югославия, сключили брак с местни гражданки и останали впоследствие да живеят постоянно в Босна, Албания и Косово;

- тежките социално-икономически проблеми в региона.

На настоящия етап зачестяват случаите на ползване на балкански страни като база за почивка и укриване на ислямски екстремисти, главно от арабските държави, Афганистан и Чечения. Този процес се улеснява от наличието на значителен брой местни духовни водачи, завършили образованието си в Саудитска Арабия.

Понастоящем на територията на БиХ, Косово, Македония и други региони на Балканите се наблюдава тенденция към активизиране на дейността на съществуващите ислямски радикални организации. В тези райони съществува подходяща среда за възникване на терористични групи, свързани с ислямския фундаментализъм.

Една от основните организацици, разпространяваща радикален ислям на Балканите е "Активна ислямска младеж" / АИМ/. Тя действа основно в БиХ, а така също в Косово и областта Санджак - СЧГ. АИМ признава използването на насилствените методи и въоръжената борба като ефективно средство за постигане на политическите си цели. Според някои оценки, босненската радикална организация е активно ангажирана в проповядването на идеите на шериата и въоръжения джихад. Щабквартирата на организацията е разположена в Сараево, а освен това разполага с филиали и извън територията на БиХ, в т.ч и в Западна Европа, където е известна под името "Европейска ислямска младеж".

На територията на БиХ АИМ разполага с лагери за подготовка на бойци. За организацията е известно, че работи за прехвърлянето в БиХ на опитни ислямски бойци, участвали в сраженията в Чечения с цел техния опит да бъде предаден на обучаващите се млади активисти. Финансира се от неправителствени структури от Саудитска Арабия, Пакистан, Кувейт и Иран. Напоследък организацията предприема стъпки към реорганизиране с цел разгръщане на нелегални центрове в Републка Сръбска, както и в Санджак.

Друга организация, проповядваща радикален ислям е Съюз на гражданите - "Ал Фуркан", създадена през 1997 г. с основна цел образуването на държава по законите на шериата в БиХ. За обучението на нейния младежки състав са били привлечени ислямски преподаватели от Египет и Саудитска Арабия.

Внимание заслужава и организацията "Мюсюлмански младежки съвет" /ММС/, която е клон на неправителствената организация " Световна асамблея на мюсюлманската младеж". В БиХ тя е известна и под името "Недве".

От по-малките ислямски радикални организации интерес представлява военизираната групировка "Сбор на бившите муджахидини", която е известна под името "Сефа". В нея членували мюсюлмански наемници от различни страни, като ядрото й е съставено от бивши бойци на египетската "Гамаа Исламия", намерили убежище в БиХ.

База за развитие дейността на терористични групи съществува и в Република Македония. На нейна територия действат структури, ползващи за прикритие хуманитарни и студентски организации.

Най - активни в тази сфера са:

- "Джемаат теблих" - ислямско радикално движение с мрежа от центрове на територията на Р. Македония;

- "Ислямски вакъф" - мощна хуманитарна организация с представителства в страните от бивша Югославия, България и Албания;

- "Ал Харамейн" - една от основните фундаменталистки неправителствени организации, занимаващи с финансиране на радикални ислямски структури и др.

Радикални ислямистки групи и организации действат и на територията на Албания. Тук се наблюдават противоречия между умерените мюсюлмани и крайните привърженици на селафитското движение. Последните са лица, обучавани в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Малайзия, стремящи се към сътрудничество с радикалните организации в Южна Сърбия и Македония. Въпреки официалното закриване или ограничаване на дейността им под натиска на САЩ, най-активни радикални ислямистки групи и организации в Албания са:

- " Организация за международна ислямска помощ";

- Фондация "Ал Харамейн", официално прекратила дейността си поради обвинения за връзки с Ал Кайда;

- " Ал Уакф ал исламия" и др.  

Политическата нестабилност и икономическата криза в Косово са благодатна почва за дейността на радикалните ислямски организации. Освен гореизброените организации, болшинството от които имат клонове в Косово, като особено активна се изявява "Ал Шериат".

Като дестабилизиращ фактор може да се разглежда и дейността на Фронта за национално освобождение на Албания /ФНОА/ и Албанската национална армия /АНА/.Забелязва се тенденция редица албански криминални структури да се маргинализират, спекулирайки с името на АНА и да се включват в структури на организираната престъпност, действаща на територията на Албания, Македония и Косово.

Може да се очаква, че някои от изразителите на албански национализъм в случай, че не получат желаното от тях решение, касаещо статута на Косово, е възможно да радикализират своите действия и да възприемат крайни ислямски позиции.  

От направения преглед може да се прогнозира, че нестабилноста в региона ще увеличи стремежите на радикални ислямски елементи да укрепят и засилят позициите си в Западните Балкани.

Рисковете за сигурността на балканския регион произтичат от факта, че международните екстремистки организацци считат Балканите за важен плацдарм и база за разпространение на техните идеи на целия европейски континент, с оглед реализиране на стратегическата им цел за изграждане на "световен ислямски халифат".

Евентуалното постепенно урегулиране на конфликтите в Ирак, Близкия изток и Чечения ще насочи в по-голяма степен вниманието на терористичните организации към Балканите, което ще доведе до нови рискове за региона.  

Поради това, основната бариера за проникване на радикалния ислям на Балканите ще бъде преди всичко правилното решаване на социално-икономическите и политически проблеми в региона, статута на Косово и включването на страните от Западните Балкани в евро-атлантическите структури.

Необходимо е специалните служби от региона да задълбочават сътрудничеството помежду си и да насочват своите усилия към разкриване, предотвратяване и пресичане на асиметричните заплахи, застрашаващи сигурността на балканския регион.