ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ В БЪЛГАРИЯ:
ПАЗАРИ И ТЕНДЕНЦИИ

Настоящият анализ допълва поредицата публикации на Центъра за изследване на демокрацията през пос-
ледното десетилетие, посветени на различни аспекти на организираната престъпност в страната (контра-
банда, разпространение на наркотици, данъчни измами, трафик на хора, трафик на оръжие и др.), както
и на свързаната с нея системна корупция. Представени са не само най-актуалните тенденции и форми на
проявление (респективно „пазарни ниши”) на този особено опасен вид престъпност, но е направен и опит
да се обобщят и преосмислят натрупаните досега факти и експертиза, за да се даде отговор на по-общия
въпрос за корените, спецификата и закономерностите в еволюцията на „подземния свят” в контекста на
българския преход.
Направен е опит да се очертае максимално достоверна картина на организираната престъпност в България,
нейните основни параметри и тенденции. За целта са използвани всички достъпни източници на информа-
ция, получени и анализирани с помощта на няколко взаимнодопълващи се изследователски метода. Самото
набиране на емпирична информация за нелегални и скрити пазари е трудно и в някои случаи рисковано за
изследователя начинание. То обаче няма алтернатива, тъй като твърде често т.нар. обективни данни – офици-
алната криминална статистическа информация (полицейска и съдебна), предоставяна от държавните институ-
ции, са непълни или откровено манипулативни. С настоящия анализ Центърът за изследване на демокрацията
доразвива и методиката на публично- частното партньорство в обмена на различните типове експертиза.
Редакционен съвет
Огнян Шентов
Бойко Тодоров
Александър Стоянов
ISBN 978-954-477-151-5
© 2007, Център за изследване на демокрацията
Всички права запазени.
ул. „Александър Жендов” 5, 1113 София
тел.: (+359 2) 971 3000, факс: (+359 2) 971 2233
www.csd.bg, csd@online.bg
Тази публикация е осъществена с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието є
носи Центърът за изследване на демокрацията и тя не отразява непременно позицията на Европейския съюз.
Тази публикация е осъществена и с финансовата подкрепа на Министерството на правосъдието на САЩ
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .5
1. ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ В БЪЛГАРИЯ: ТИПОЛОГИЯ И ТЕНДЕНЦИИ . . . . . . . .9
1.1. ЕВОЛЮЦИЯ НА СИЛОВИТЕ ГРУПИРОВКИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14
1.2. ОЛИГАРХИЧНИТЕ СТРУКТУРИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24
1.3. ЕКСТРЕМНО-РИСКОВИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28
1.4. НОВАТА СИМБИОЗА: ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ НА ПРАГА НА ЕВРОПА . . . . 30
2. ПАЗАРЪТ НА НАРКОТИЦИ В БЪЛГАРИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39
2.1. ВЪЗНИКВАНЕ НА НАРКОПАЗАРИТЕ ПРЕЗ 80–90-ТЕ ГОДИНИ . . . . . . . . . . . . 39
2.2. ПАЗАРЪТ НА НАРКОТИЦИ – СЪСТОЯНИЕ, ТЕНДЕНЦИИ И РИСКОВЕ.
ВИДОВЕ НАРКОПАЗАРИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42
2.2.1. ПАЗАРЪТ НА ХЕРОИН: ТИПОВЕ ПОТРЕБЛЕНИЕ, СТРУКТУРА И
ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО СЛЕД 2001 Г. . . . . . . . . . . 42
ЙЕРАРХИЧНИЯТ ПРИНЦИП . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43
ПРИНЦИПЪТ НА РАЙОНИРАНЕТО . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 61
2.2.2. ПАЗАРЪТ НА „МЕКИ ДРОГИ”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 64
2.2.3. ПАЗАРЪТ НА СИНТЕТИЧНИ НАРКОТИЦИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . 70
2.2.4. ПАЗАРЪТ НА КОКАИН . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85
2.3. ОБЕМ НА НАРКОПАЗАРА, ТЕНДЕНЦИИ И ВЪЗМОЖНИ СЦЕНАРИИ ЗА РАЗВИТИЕ . . . 87
2.3.1. ОБЕМ НА НАРКОПАЗАРА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 87
2.3.2. ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА НАРКОПАЗАРА . . . . . . . . . . . . . . . 89
2.3.3. ВЪЗМОЖНИ СЦЕНАРИИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 92
3. ПРОСТИТУЦИЯ И ТРАФИК НА ХОРА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 95
3.1. ВЪЗНИКВАНЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР И БАЛКАНСКИЯТ КОНТЕКСТ . . . . . . . . 98
3.2. ТИПОЛОГИЯ НА ПРОСТИТУЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . .103
3.3. ИЗНОСЪТ НА ПРОСТИТУЦИЯ И ТРАФИК НА ХОРА.
ТРАФИКЪТ НА ЖЕНИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .116
3.4. ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ ПРИ ИЗНОСА НА ПРОСТИТУЦИЯ . . . . . . . . .144
3.5. ПАЗАРЪТ НА ПРОСТИТУЦИЯ – СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ . . . . . . . . . . . . .150
4. ПАЗАРЪТ НА КРАДЕНИ АВТОМОБИЛИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .157
4.1. ОТ ИКОНОМИКА НА ДЕФИЦИТА КЪМ ЧЕРНА ИКОНОМИКА . . . . . . . . . . . .157
4.2. СИЛОВИЯТ ПЕРИОД . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .162
4.3. КОНСОЛИДАЦИЯ НА ПАЗАРА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .166
4.4. ПОЛИТИЧЕСКА СТАБИЛИЗАЦИЯ И ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ПАЗАРА . . . . . . . . . .170
4.5. СЪВРЕМЕННИЯТ ПЕРИОД . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .173
4.6. ВЪЗМОЖНИ СЦЕНАРИИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .191
5. БИЗНЕСЪТ С АНТИКИ: ТЪРГОВЦИ, ТРАФИКАНТИ И ЦЕНИТЕЛИ . . . . . . . . . . . . .195
5.1. ВЪТРЕШНИЯТ ПАЗАР НА АНТИКИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .196
5.2. ТРАНСГРАНИЧНИЯТ ТРАФИК ОТ БЪЛГАРИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .204
5.3. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ПАЗАРА С АНТИКИ . . . . . . . . . . . . . . .207
5.4. ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ
ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА АНТИКИТЕ В БЪЛГАРИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .208
5.5. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ ОПАЗВАНЕТО
И ДВИЖЕНИЕТО НА АНТИКИ В СТРАНАТА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .211
ЗАКЛЮЧЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .219
ПРИЛОЖЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .220
УВОД
Настоящият анализ допълва поредицата публикации на Центъра за изследване
на демокрацията през последното десетилетие, посветени на различни аспекти на организираната престъпност в страната (контрабанда, разпространение
на наркотици, данъчни измами, трафик на хора, трафик на оръжие и др.), както и на свързаната с нея системна корупция. Представени са не само най-актуалните тенденции и форми на проявление (респективно „пазарни ниши”) на този особено опасен вид престъпност, но е направен и опит да се обобщят и преосмислят натрупаните досега факти и експертиза, за да се даде отговор на по-общия въпрос за корените, спецификата и закономерностите
в еволюцията на „подземния свят” в контекста на българския преход.
Отправна точка в анализа на сложното явление организирана престъпност
е схващането, че за разлика от престъпността в „нормалните общества”, в посткомунистически държави като България тя е не толкова девиантен феномен, колкото характеристика на до голяма степен криминален преход
от държавна към частна собственост и от етатистки монопол върху икономиката към хаотично възникващи частноикономически отношения в условията на слаба държавност и институционален вакуум след 1989 г. По такъв начин самата организирана престъпност отразява процесите на разпадане
на тоталитарната държава и икономика, съпътстващи се от първоначален ръст на сивата и черната икономика и последвани от крехкия синтез между законен и незаконен бизнес в периода на легализиране на посткомунистическите
елити.
Публичните институции и преди всичко правозащитните органи на държавите
в преход не разполагат с нужния инструментариум за идентифициране и противодействие на синтезните форми на организирана престъпност, характеризиращи
се с функционалното съчетаване на законен и криминален бизнес и с предпочитание към корупционната зона на сивите практики и пазари. Оттук е и естественият стремеж на тези институции да се ограничават
с пресичането на откровено криминалните дейности и да мобилизират потенциала си за разбиването на черните пазари. Поръчковите убийства са жалоните на политическата и публичната реторика на тема „организирана престъпност”, която по-скоро подчертава институционалната безпомощност на национално и на европейско равнище. Всъщност изненадващата рационалност
и икономическата ефикасност на тези убийства илюстрират съществуването
на сложна конфигурация на престъпността, в която и най-тежкото престъпление има своя логика и цена.
От друга страна, естественият за Европейския съюз рефлекс в полза на стандартизирани решения обуславя и повърхностния характер на инструктивния
диалог Брюксел–София по въпросите на сътрудничеството в сферата
на правосъдието и вътрешните работи. Макар и да откроява значението
на противодействието срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи за успеха на европейската интеграция на страната, Европейската
комисия залага върху постигането на количествени и формални критерии, които са далече от обективните показатели за реален напредък или стагнация в тази сфера.
В този смисъл опитът да бъдат очертани основна типология и тенденции в развитието на организираната престъпност в контекста на българския преход може да бъде използван и за съживяване на обществената дискусия по раз-
глеждания кръг проблеми – в частност по въпроса за последиците и цената на интегрирането на престъпните групировки и особено на българския вариант на олигархични структури в икономическия и политическия живот
на страната. Той е свързан и с изясняването на още по-фундаментални въпроси – доколко изобщо може да се говори за легитимен национален капитал в страни като България и какъв е предпочитаният път за неговото оздравяване, как може да се противодейства на все по-откровените форми на симбиоза между сенчеста икономика и национална политика и какви са границите на допустимата им симбиоза в условията на европейска интеграция на България.
* * *
Настоящото изложение е опит да се очертаят максимално достоверна картина
на организираната престъпност в България, нейните основни параметри и тенденции. За целта са използвани всички достъпни източници на информация,
получени и анализирани с помощта на няколко взаимнодопълващи се изследователски метода. Този многомерен подход води понякога до противоречиви
изводи за изследваните черни и сиви пазари. Подобни противоречия съзнателно не бяха отстранени, тъй като показват необходимостта от по-нататъшни
усилия за събиране на информация. Самото набиране на емпирична информация за нелегални, конспиративни и скрити пазари е трудно и в някои случаи рисковано за изследователя начинание. То обаче няма алтернатива, тъй като твърде често т.нар. обективни данни – официалната криминална статистическа
информация (полицейска и съдебна), предоставяна от държавните институции, са непълни или откровено манипулативни. С настоящия анализ Центърът за изследване на демокрацията доразвива и методиката на публично-
частното партньорство в обмена на различните типове експертиза.
Използваните източници на информация могат да се разделят на първични и вторични.
Първичните източници на информация са свързани с данните, получени от серия количествени и качествени изследвания. Към количествените изследвания
се отнасят:
6 Увод
Организираната престъпност в България: пазари и тенденции 7
• Националните изследвания на престъпността, провеждани ежегодно от Центъра за изследване на демокрацията и Витоша Рисърч в периода след 2002 г.
Те се основават на национална представителна извадка на населението на възраст над 15 години. Използва се методология, разработена от Междурегионалния институт за изследване на престъпността и правосъдието
на ООН (UNICRI), която осигурява международна съпоставимост на получените данни.
• Специализираните национални изследвания в областта на наркоупотребата
и проституирането. По-конкретно става дума за изследванията на български и чужди държавни институции и неправителствени организации
за употребата на психоактивни вещества при различни групи потребители – ученици, студенти, инжекционно употребяващи, проституиращи,
жертви на трафик на хора и др.
Към качествените изследвания се отнасят проведените в продължение на две години (2005–2007) над 200 дълбочинни интервюта с представители на праовоохранителни
и правораздавателни институции, представители на организираната
престъпност, потребители на криминални стоки и услуги. Бяха използвани и интервюта, правени в периода 2001–2007 г. и свързани с наркоразпространението
и наркотрафика, трафика на оръжие, контрабандата и митническите нарушения.
Участниците в дълбочинните интервюта принадлежат към три групи:
1. Представители на правозащитните и правоохранителните органи. Това са висши и оперативни полицейски служители, които имат ключови позиции по отношение на изследваните пазари; митнически служители, прокурори и съдии, взели участие в ключови разследвания и процеси срещу организираната престъпност. В почти всички случаи интервюираните
предпочитаха да запазят своята анонимност. В някои случаи те изрично поставиха условие да не бъде спомената тяхната длъжност. За целта бе съставен обозначителен списък, в който всеки анонимен източник е представен със съответната буква от латинската азбука.
2. Представители на организираната престъпност. Сред тях най-много-
бройни са тези от най-ниските нива – бивши и настоящи улични дилъри на наркотици, дребни сводници, автокрадци и др. Освен тях бяха интервюирани
и представители на средното ниво и няколко емблематични фигури от подземния свят.
3. Привилегировани клиенти на търговията с наркотици, сексуални услуги и крадени коли. По принцип това са лица с дълъг опит на сътрудничество
с организираните банди, които имат поглед върху общата картина. В тази група са и представителите на криминалната инфраструктура –
бармани, охранители и собственици на нощни заведения, диджеи, адвокати,
автомонтьори и др.
Вторичните източници на информация са свързани с наличната официална
криминална статистическа информация. В тях влизат българската полицейска
и митническа оперативна статистика, съдебната статистика, данни от чужди полицейски и съдебни статистики.
Изложената проблематика е структурирана в пет глави. В съдържателно отношение
първа глава има по-обобщаващ характер, докато следващите глави са посветени на основни сектори в дейността на организираната престъпност –
пазар на крадени коли, трафик на жени и проституция, контрабанда и раз-
пространение на наркотици, пазари на културни ценности и др.
При подготовката на публикацията са проучени основни западноевропей-
ски криминологични изследвания и анализи. Наред с местните полицейски и други статистики, са използвани и материали на разследващи журналисти и публикации в националния печат за периода 1990–2007 г.
Основен автор на анализа е Тихомир Безлов – главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията. Авторски принос имат и д-р Емил Ценков –
главен експерт в същия център, Марина Цветкова – докторант в Оксфордския
университет, Филип Гунев – Лондонски институт за икономика и политически
науки, д-р Георги Петрунов – научен сътрудник в Института по социология на БАН.
8 Увод
1. ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ В БЪЛГАРИЯ:
ТИПОЛОГИЯ И ТЕНДЕНЦИИ
Разпространяването на организираната престъпност като изключително опасен обществен феномен е характеристика на прехода на почти всички посткомунистически страни. България е сред най-потърпевшите от криминалната
вълна, съпътстваща трансформацията на тоталитарната държава1 в началото на 90-те години. Всъщност терминът „трансформация” дава неадекватна
представа за внезапния преход от тотална държавна опека над индивида
към свобода, която се съчетава с полукриминална икономика, правно-институционален хаос и тотална несигурност за гражданите. В резултат както на нихилизма и некомпетентността, така и на груповата и личната корист на новите политически елити са предприети хаотични стъпки, представяни за либерални реформи, довели до практическо разпадане на държавността и до разширяване периметъра на действие на организираната престъпност2.
Проблемите на нарастващата престъпност от началото на прехода обаче остават в сянката на формално успешните демократични реформи и поради конюнктурни политически причини са подценени както от местната експертна общност и партийните елити, така и от чуждестранните партньори на посткомунистическа
България. Едва от края на миналото и началото на настоящото
десетилетие, когато преобладаващите дотогава идеологеми губят своето влияние и се забелязват признаците на засилващо се обществено недоверие в демократичните институции и в политическата класа от ранния преход, проблемите на организираната престъпност и корупцията придобиват първо-
степенно социалнополитическо звучене, а впоследствие техният мониторинг и оценка се налагат и като основни критерии в отношението към България на съюзници като Европейския съюз и САЩ.
Изживява се и първоначалното изкушение тази проблематика да бъде третирана изключително с политическия инструментариум на традиционния антикомунизъм. Все повече политици и анализатори разбират, че организираната
престъпност е по-скоро бенефициент на разрушаването на тоталитарната държавност и не може да бъде разбрана и обяснявана единствено с „комунистическото
наследство”. Нещо повече – тя успешно се легитимира чрез отъждествяване с ключовите категории на демократичния преход и заема
1 В края на 80-те години на ХХ век „народната милиция” и специалните служби имат агентурна
мрежа от около 250 000 души и разполагат с досиета за 450 000 души при население на страната от 9 млн. души. По брой агенти на глава от населението (средно трима на 100 души) България е изпреварена единствено от ГДР и Румъния.
2 В литературата подобна „либерализация” обикновено се обозначава с термина „реформа чрез катастрофа”.
свободната ниша на „националния капитал” в рамките на прехода, което има много негативни последствия за страната (не е случаен фактът, че през 90-те години в масовите представи понятия като „бизнесмен” и „добре облечени бизнесмени” се възприемат като синонимни на бандитизма)3.
Оттук има само крачка до поставянето на въпроса за легитимирането на организираната престъпност като закономерен или най-малкото неизбежен феномен на преход, доминиран до голяма степен от висока престъпност4. В обстановката на стагнираща реформа, при корупционно експлоатиране на държавната собственост от елитите на прехода и при разрушени или корумпирани
контролни и правозащитни институции, нарушаването на законите и икономическите престъпления се превръщат в икономическа и политическа необходимост. С други думи, в страни като България организираната престъпност
не е толкова девиантно явление, а има по-скоро функционални предпоставки, произтичащи от спецификата на прехода5.
Безспорното е, че развитието на организираната престъпност в България представлява изключително комплексен социално-икономически процес, свързан
с радикалните промени в обществото и цялостното преразпределяне на националното богатство, както и с възникването на паралелни на легалната икономика „сиви” и „черни” пазари. Това е преходът от тотален контрол над обществото и стопроцентна държавна собственост към ситуация от олигархичен тип, която води към паралели с латиноамерикански държави.
10 Организираната престъпност в България: типология и тенденции
3 Доколкото в момента на рухването на комунистическата система не съществува „теоретично ноу-хау” на безболезнен преход от държавен социализъм към пазарен капитализъм и плуралистична
политическа система, спекулациите на тази тема могат да бъдат безкрайни. Във всеки случай те трябва да са обект на самостоятелно изследване.
4 Известният руски социолог и политолог Вадим Волков също поставя този въпрос в контекста
на изследването си на организираната престъпност в Русия. – Вж. Volkov, V. Violent Entrepreneurs: The Use of Force in the Making of Russian Capitalism, 2002.
5 В политическата история няма страна, която да може да опровергае тази закономерност. Дори в ГДР, чийто преход е извършен с помощта на най-силната икономика в Европа и политическата класа на ФРГ, икономическата престъпност и политическата корупция се оказват неизбежни.
Сивата икономика е изградена от дейности, които по своята същност не са забранени от законите на страната, но не се извършват по предвидените за това правила и/или институционални изисквания (деклариране, регистриране, лицензиране и др.) и това най-често представлява административно нарушение на някои от тях.
Черната икономика обхваща дейности, които са забранени от законите на страната и за които се носи наказателна отговорност.
Пример: търговията с алкохолни напитки е законна дейност. Ако тя се извършва без бандерол, става „сива”, но до момента, в който бъде платен бандеролът. Тоест съществува канал, по който дейността може да „изсветлее”. Търговията с наркотици, от друга страна, е „черна” дейност и не съществува канал в дадената правно-институционална рамка за нейното „изсветляване”.
Каре 1. Сива и черна икономика: опит за дефиниция
Организираната престъпност в България: пазари и тенденции 11
Характерно за българския преход е, че няколко хиляди „бизнесмени” се оказват собственици на държавата и нейната икономика, а немалка част от въпросните „бизнесмени” отговарят на всички известни от учебниците и академичните изследвания критерии за организирана престъпност6. В повечето
случаи контролът над собствеността се упражнява чрез устойчиви структури,
в които участват стотици и дори хиляди служители и фирми, намиращи се в сложни йерархични зависимости. Чрез подобни механизми се осигуряват
монополни печалби, част от които се преразпределят чрез корупционни мрежи сред бюрократи на местно ниво, магистрати, депутати и министри. Тези механизми или модели са универсални, независимо дали става дума за криминална приватизация, банково кредитиране, контрабанда на стоки, за-
грабване на природни ресурси и т.н.
Могат да се откроят три различни проявления на организираната престъпност
в страната7:
• Първият тип са т.нар. силови групировки („силово предприемачество”),
чиято дейност първоначално до голяма степен се основава на насилието.
• Вторият тип се представлява от групата на екстремно-рисковите предприемачи.
Те проявяват склонност към трайно упражняване на системна
престъпна дейност с оглед на големите конкурентни предимства на този вид „предприемачество”. Характерното за тях е, че дейността им досега оставаше встрани от вниманието на обществеността.
• Третият тип е свързан с огромни структури, оглавявани от т.нар. олигарси (действащи по подобие на известния руски модел), чиито амбиции са насочени
към монополизиране на най-доходоносните дейности и сектори в държавата с помощта на корупционен и клиентелистки инструментариум.
6 Съществуват множество дефиниции за „организирана престъпност”. В европейската литература
преобладава виждането, че организираната престъпност е дейност, която съдържа най-малко шест характеристики, като първите четири са задължителни: 1. сътрудничество между повече от двама души; 2. продължава дълго време или за неопределен период; 3. съответната група е подозирана в извършването на сериозни криминални престъпления, наказуеми с лишаване от свобода най-малко за четири години; 4. действията на въпросната група целят получаване на облага и/или на власт. Към тези четири критерия трябва да се добавят още два измежду следните характеристики: 5. съществува разделение на труда между участниците в групата; 6. предприемат се мерки за укрепване на дисциплината и контрола; 7. използват се насилие или други средства за сплашване; 8. използват се търгов-
ски или сходни предприемачески структури; 9. участие в изпиране на пари; 10. дейността на групата има и наднационален характер; 11. осъществява влияние върху легитимни социални
институции (политическата класа, управлението, правосъдието, икономиката). – Вж. Levi, M. The Organization of Serious Crimes. – In: The Oxford Handbook of Criminology, ed. By Mike Maguire, Rod Morgan and Robert Reiner, 2002, p. 882. Интересно описание на този феномен гласи: „Организирана група, чието ръководство е защитено от пряко участие в криминални актове и осигурява организационната цялост в случай на загуба на лидера”. – Вж. www.iir.com/28cfr/sample_operating_Policies_definitions.htm
7 Тези обобщения се основават на съществуващи изследвания, „сива литература”, журналистически
разследвания, анализи на специализирани служби в България, както и на данни за състоянието на проблемите в други страни – на Балканите, от Източна Европа и особено в Русия.
Общият принцип и при трите групи е стремежът към овладяването на пазарите, независимо от различните структури и методи на реализация. При това влизането в различните легални, сиви и черни пазари се осъществява в рамките на преструктурирането на плановата в пазарна икономика, както и с нейната либерализация, съпътствана с навлизането на пазара на големи световни компании (Tаблица 1).
12 Организираната престъпност в България: типология и тенденции
Таблица 1. Източници, методи и етапи в развитието на организираната престъпност в условията на българския преход
Силови структури
(силови предприемачи)
Екстремно-рискови предприемачи
Олигарси
Източници
1. Бивши спортисти в силови
спортове
2. Бивши служители на Министерството на вътрешните
работи
3. Бивши криминални затворници
1. Представители на „пазарни
професии” при социализма без образование
– шофьори на таксита, бармани, склададжии,
сервитьори и пр.
2. Представители на професионални
групи като търговци износители, счетоводители, юристи (предимно адвокати), както и студенти по такива
специалности и пр.
3. Бивши криминални затворници
1. Бивши висши стопански ръководители
2. Бивши партийно-комунистически
функционери
3. Бивши служители на специалните служби
Метод
Използване и продаване на насилие чрез големи групи
Използване на мрежи за осъществяване на криминални
и полукриминални операции, свързани предимно
с внос и контрабанда
на стоки и арендуване и закупуване на държавна и общинска собственост; получаване на банкови кредити (така наречената група на кредитните милионери)
и др.
Преразпределяне на национално
богатство чрез използване на новите политически
елити и създаване на холдинги, състоящи се от десетки компании. Доминиране
във финансови институции и превземане на държавни финансови институции (включително Централната банка) и медиите
Пазари –
първоначално възникване
1. Охрана на магазини, заведения, търговски компании
2. Събиране на дългове, наказания, посредничество
при спорове (арбитраж
между бизнес структури)
Извличане на предимства от противозаконно навлизане
на всички възможни пазари:
1. На дефицитни групи стоки – започвайки от масови като олио и захар
в първите месеци на кризата (пролетта на 1990 г.)
Завземане на ключови пазари
чрез:
1. Създаване на финансови компании – финансови къщи, банки и т.н.
Организираната престъпност в България: пазари и тенденции 13
Таблица 1. (продължение)
Силови структури
(силови предприемачи)
Екстремно-рискови предприемачи
Олигарси
Пазари –
първоначално възникване
3. Контрабанда с Югославия
4. Контрабанда на акцизни стоки – алкохол, цигари, петрол
5. Кражба, трафик и търговия
с коли
2. От внос на коли втора употреба и части за коли до измами с коли и регистрации
3. От търговия с недвижима
собственост до спекулации
като изкупуване на общински и държавни
жилища, включително
свързано с изгонване на наематели
4. Търговия с валута, включително
спекулация с нея
5. Участие на черните пазари,
включително на тези на проституция и наркотици
2. Създаване на модела контрол на входа и изхода
3. Създаване, завземане и контрол на масмедии
4. Контрол на големи дялове
от масовите пазари (организиране на картели)
5. Партньорство с рискови предприемачи и създаване
на холдинги, които участват на максимален брой пазари
6. Създаване на стратегически
съюзи с големи мултинационални компании
Пазари – втори етап
1. Застраховане, трансформиращо
охраната и навлизащо на масовия пазар на застраховки –
симбиоза с пазара на крадени коли
2. Производство на компактдискове,
значими инвестиции в сложна технология
3. След края на югоембаргото
опит да се компенсират
загубите на доход чрез контрол на най-доходните пазари на контрабандата (включително
на наркотици)
Сътрудничество между трите групи
Използване на олигарсите за решаване на проблеми с правоохранителните и правораздавателните органи,
а на екстремно-рисковите
предприемачи – като съветници, доверени лица и канали на доход и инвестиция
Използване на силовите структури за завладяване на пазарни дялове и при проблеми с конкуренти и партньори, коалиране на олигарсите за осигуряване
на достъп до пазари, защита и помощ срещу държавата
Саморазправа с дребния бизнес чрез екстремни наказания
(включително унищожаване
на собственост и убийства); използване на екстремно-рисковите предприемачи (включително
чрез финансиране) за проблемни операции
14 Организираната престъпност в България: типология и тенденции
1.1. ЕВОЛЮЦИЯ НА СИЛОВИТЕ ГРУПИРОВКИ
Силовите групировки са емблематични за българската организирана престъпност
и от началото на дейността си до днешни дни са синоним на престъпния
„бизнес” в страната. Етапите в тяхното развитие през двете десетилетия на прехода дават най-пълна представа за нееднозначните взаимоотношения между криминалния и политическия елит, които се колебаят между противоборството
и корупционното партньорство.
Началото (1990–1992)
Силовите групировки представляват българския вариант на описания в криминологичната
литература модел на „предприемачество на насилието” (квалифициран
и като „продажба на протекция”). Техните членове първоначално се рекрутират измежду спортистите, откъдето произтича и популярното им название „борчески групировки” и „борци”. Наред с бившия Съветски съюз и Германската демократична република, България има много добре развита система за изграждане на професионални спортисти в олимпийски спортове.
Създадена е мрежа от спортни училища, в които огромен брой деца се превръщат в професионални спортисти. При тогавашните условия държавата осигурява елитните спортисти цял живот. С края на комунистическото управление
тази система е лишена от финансова подкрепа, което оставя на улицата десетки хиляди спортисти. Част от тях – преди всичко от т.нар. силови спортове,
се вливат в силовите структури, които им гарантират нова идентичност, добри доходи и перспективи за бързо замогване в хаоса на прехода. Така рекрутираните членове на тези структури имат уникалния психически и физически
опит на използване на насилие, печелене на двубои, понасяне на болка и т.н. Структурно самите бивши спортни училища се превръщат в гръбнак на бъдещите структури на организираната престъпност.
Вторият източник на кадри за силовите групи са бивши служители на специалните служби и полицията. През периода 1990–1992 г.8 по идеологически
причини от системата са уволнени 12 000–17 000 служители. Смята се, че представителите на тази група, чиито имена рядко стават публично известни, имат ключова роля в избора на дейност на силовите структури. Те са посредници при проблеми с органите на реда и сигурността.
Третият източник са криминалните престъпници, голяма част от които са амнистирани в началото на 90-те години. Тяхната роля обаче не може да се сравнява със страни с дълга история на организираната престъпност, като Русия (Съветския съюз).
Успешното налагане на силовите групировки през първата половина на
90-те години е свързано с дълбоката политическа, икономическа и институционална
криза, която парализира държавата и улеснява узурпирането є от нови
8 През периода януари–май 1990 г. започва масово съкращаване на служители от Държавна сигурност, следва втора вълна от януари–юни 1991 г. и трета – през 1992 г.
Организираната престъпност в България: пазари и тенденции 15
елити, участващи в полукриминални мрежи. Тежката икономическа криза9 и икономическата изолация10 създават огромен дефицит на ресурси. Последицата
е, че практически не е възможно да се провежда контролирана политика на преход от планово централизирано управление към пазарна икономика.
Същевременно политическите процеси водят до нестабилност в управлението.
Показателно е, че за период от 7 години (ноември 1989–юни 1997 г.) се сменят две служебни и осем редовни правителства. При всяка политическа
промяна една от най-често засяганите системи е тази на Министерството
на вътрешните работи. Промените се отразяват крайно негативно и върху съдебната система. През първия период на прехода на практика се наблюдава парализиране дейността на правозащитните органи, включително
спрямо представителите на организираната престъпност. В сектора за сигурност процесите на съзнателно разрушаване на старите комунистически служби поставят редица правозащитни и контролни функции в положение на институционален вакуум. Стига се дотам, че в началото на 90-те години държавата практически губи присъщия є монопол върху принудата, което развързва ръцете на силовите групировки. Особено безсилие проявяват правозащитните
органи при гарантиране сигурността на експлозивно увеличаващите
се малки частни предприятия, чиято поява дава фактическия старт на прехода от одържавена към пазарна икономика. Тези новъзникващи магазини, ресторанти, хотели и други предприятия предимно в сферата на услугите се оказват почти напълно беззащитни пред взрива на криминалната активност. По официални данни само за три години (1990–1992) уличната престъпност нараства четири пъти, като при редица криминални престъпления ръстът е между 10 и 20 пъти.
Силовите структури бързо запълват очерталия се вакуум и „пазарът за продажба на насилие и защита” се превръща в ключов за оцеляването на всеки бизнес в последвалите 7–8 години. Защото наред с рекета, подобно на ситуацията и в другите страни от Източна Европа, в България се появява пазар за „защита от насилие”11. Фактическият старт на този процес е поставен през 1991 г., когато група известни български спортисти (олимпийски и световни
шампиони) издигат искането за разрешаване на частната охранителна дейност, за да може да оцелеят „след драматичното намаляване на държав-
9 По време на социализма България е страна, чиято икономика е изключително отворена –
близо 60–70 % от националния и продукт преминава през външната търговия. Около 60 % е със Съветския съюз и още около 15 % – с останалите страни от Източния блок. Краят на СИВ води до драматичен спад на външната търговия и в рамките на 1990–1991 г. България губи две трети от пазарите си. Започналата война в Югославия практически спира интереса на Западна Европа до централноевропейските страни. Допълнително България губи втория по значение пазар на арабските страни с войната в Ирак през 1991 г. Най-големият проблем на населението в страната е рязкото спадане на жизнения стандарт, който преди 1989 г. е равен на ГДР и Чехословакия и е по-висок от Полша, Унгария и балтийските републики.
10 България е с най-висок външен дълг в Източна Европа. За разлика от страни като Полша, където дългът е към държави, по-голямата част от българския дълг е към частни институции (Лондонския клуб). В началото на 1990 г. частните кредитори отказват да разсрочат плащанията
по дълга и се оказва, че страната не може да продължи да ги обслужва. В резултат правителството на Андрей Луканов обявява мораториум върху външния дълг и България попада в почти тотална финансова изолация.
11 По-подробно вж. Gounev, Ph. Bulgaria’s Private Security Industry. – In: Private Actors and Security Governance, 2007, p. 110.
ното финансиране за спорта”. Министерството на вътрешните работи бързо регламентира частната охранителна дейност, изтъквайки като най-важен аргумент,
че по този начин се дава възможност на уволнените служители от тази система да получат легална прехрана. В резултат десетки хиляди съкратени служители на МВР и МНО, голям брой бивши спортисти и дори амнистирани
криминални лица не само получават легална работа, но и привилегията да носят оръжие и демонстрират силово поведение в условията на всеобща несигурност. С това е поставено началото на частна „армия” от въоръжени хора с опит, която фактически е използвана като легално прикритие на възникващата
организирана престъпност.
От самото начало частните охранители започват да предлагат защита не само на частни, но и на държавни предприятия. Впоследствие тези по същество
рекетьорски групи регистрират фирми за охрана. Типичната схема на действие при тях e извоюването на собствена териториална зона и защитаването
є от конкурентните силови структури. В територията на бандата попадат новооткрити офиси, магазини, складове, ресторанти и други обекти. Собствениците са изнудвани да прибягнат до услугите на охранителна фирма,
а в случай на отказ се упражняват физическо насилие и повреждане или унищожаване на собственост12.
Постепенно освен простата „рента”, която фирмите плащат на силовата структура, на собствениците им започват да се предлагат допълнителни „силови
услуги”. В условията на неефективна съдебна система и при годишна инфлация 30–40 %, която облагодетелства длъжниците, най-често предлаганата
услуга става „събирането на дългове”. В тези условия започват и първите териториални сблъсъци между конкуриращи се „силови охранители”. Впоследствие
обаче настъпва бързо окрупняване на силовите охранителни фирми. В средата на 1993 г. в България вече има силови охранителни компании, покриващи почти половината от най-големите градове в страната.
Югославското ембарго и разцветът на контрабандата (1992–1995)
Югоембаргото катализира формирането на структурите на организираната
престъпност. То е наложено през лятото на 1992 г., когато българското правителство се присъединява към ограниченията на ООН за износ към страните
от бивша Югославия. Тази мярка създава подходящи условия за организираната
трансгранична престъпност. С развитите вече структури за прилагане на различни форми на принуда, включително насилие, организираната престъпност
получава изключително предимство спрямо всички останали участници в контрабандния бизнес (например жители на пограничните райони и частни фирми). През последвалия период се наблюдава специализиране на различни структури на организираната престъпност в зависимост от използваните от тях схеми за извличане на печалба от контрабандния износ за Югославия. В края на 90-те години става известен мащабът на тази престъпна дейност, обхващаща както изнасянето на петрол с танкери и влакови композиции, така и контрабандата на дребно, извършвана от отделни граждани, пътуващи с колите си през границата. От разкритите през разглеждания период доку-
12 Ibidem, pp. 111–114.
16 Организираната престъпност в България: типология и тенденции
Организираната престъпност в България: пазари и тенденции 17
менти се осветлява и своеобразната система на контрабанден франчайзинг, при която всички участници в трансграничния трафик са плащали специални данъци на отговарящите за района и граничните пунктове представители на организираната престъпност. Въздействието на югоембаргото върху българската
организирана престъпност може да се оприличи на това на „сухия режим” в САЩ през 30-те години върху американската организирана престъпност.
Непосредствено след възникването на силовите групировки контрабандата
заема важно място в тяхната дейност, като с течение на годините те съумяват да организират повече или по-малко трайни контрабандни канали както за наркотици, така и за легални стоки. Една от причините за включването на силовите групировки в трансграничните операции е съществуващият стоков дефицит. Както е известно, съветският модел на планова икономика предвижда пълен държавен монопол над потребителския
пазар – внасяните видове стоки и тяхното количество и цена се определят от държавните планови органи. В резултат на тази политика в България, както и в останалите източноевропейски страни съществува постоянен и масов дефицит на стоки, който се запазва и задълбочава през първата година на прехода. С отпадането на държавния монопол върху пазара на потребителски стоки започва лавинообразен процес на внос – от евтини турски стоки до скъпа електроника и луксозни автомобили.
Нововъзникналите структури на организираната престъпност веднага
реагират на тази нова тенденция. За разлика от руската организирана престъпност, специализирала се в получаване на отчисления от оборота и печалбата на фирмите вносителки, българските силови групировки започват
да участват в самия внос. Условно могат да се опишат няколко типа участие на „борците” в този процес.
Първият тип е свързан преди всичко с най-рисковия внос на стоки –
контрабандата. Благодарение на възможността да се използва насилие и на включването на бивши служители от органите за сигурност (поддържащи контакти със служители в митниците, данъчните органи и най-вече в МВР) структурите на организираната престъпност бързо завладяват контрабандата на акцизни стоки – вносни цигари и вносен алкохол. Особено печеливши в това отношение стават най-масовите потребителски суровини, които през определени периоди са и дефицитни в страната (нефтопродукти, захар, олио и др.). Другата група стоки, към които се насочват контролираните от силовите
групировки фирми за внос, са битовата електроника, автомобилите втора употреба, автомобилните части и др.
Вторият тип участие е плащане на различните услуги, които организираната
престъпност предлага на търговските фирми, като се започне от митническия пункт и оформянето на документите за внос, мине се през осигуряване на полицейска защита и се стигне до събиране на плащания на нередовни платци и физическа разправа с конкуренцията.
Третият тип е свързан с пазара на дребните вносители. В началото на прехода куфарната търговия от Турция (започнала още през есента на 1989 г.)
е напълно свободна, хаотична и неконтролирана. Тази тип внос и търговия се
осъществява от „организатори посредници” на вноса, на „водачки”13. Характерното
за него е и използването на „складовете пазари” (бивши държавни складове където се извършва освен складиране на стоките и търговия на едро и дребно)14. Силовите охранители поставят под контрол значителна част от участниците във веригата на турската търговия. Така „на входа” „водачките„ добавят към разходите си такса за охрана, а „на изхода” – складовете пазари
се поделят между най-мощните охранителни групировки. Периодичните сблъсъци между последните водят до сътресения и напрежения около контрола
върху складовете пазари и „водачките”. В периодите на „войни” между различните национални и регионални структури на „силовите застрахователи” често биват палени и унищожавани стоки, а участниците – глобявани, отвличани,
малтретирани и дори убивани заради принадлежността им към дадена групировка.
„Златният период” на групировките: овладяването на застрахователния бизнес в средата на 90-те години
Към средата на 1993 г. хаотичното завземане на свободни територи, осигуряващи
продажба на услугата „насилие”, участието в контрабанда на стоки и контрола над черни пазари, като кражба на коли, трафик на наркотици, проституция,
нелегален хазарт и др., вече е приключило. В процеса на преразпределяне и окрупняване на тези пазари се утвърждават монополните позиции на силова структура с национален обхват – ВИС-1 („Вярност, инвестиции, сигурност-1”), чиято основна дейност е предлагането на „услуги, свързани с насилие”. Моделът,
който ВИС-1 създава и развива изключително успешно, функционира чрез присъединяването на „охранителни фирми” по места към основната организация в София. Целта е компанията да има свои представителства във всички големи градове на страната, а местните компании започват да се представят като нейни клонове. Присъединилата се структура запазва своята територия (град, регион, клиенти и др.) и приходи, като получава помощ срещу конкурентите си и съответно
е задължена да оказва помощ на членуващите във ВИС-115.
През разглеждания период държавата изобщо не се опитва да ограничи дейността на компанията. Според някои анализи МВР дори се намесва и взема страна в някои от най-конкурентните пазари, като София. Например при сблъсъците с конкуренти като „каратистите”, структурата около Иво Карамански
и „седмиците” (охранителната силова фирма „Клуб 777”) предста-
18 Организираната престъпност в България: типология и тенденции
13 Вж. по-подробно: Транспорт, контрабанда и организирана престъпност. Център за изследване на демокрацията. С., 2004, с. 50.
14 Пак там, с. 51.
15 Например, ако в даден град (район) възникне проблем за представител на ВИС-1, той иска и получава помощ от централата, респективно от структури на организацията в съседни градове. В рамките на една година организацията се разраства лавинообразно и влезлите под чадъра на ВИС-1 фирми успяват да погълнат местните си конкурентни фирми, да ги изтласкат или унищожат. Това се отнася както за обикновените „охранителни фирми”, така и за престъпни групи, действащи на техните територии. Така ВИС-1 успява да постигне национално покритие. Въпреки това обаче висаджиите не съумяват да установят монопол в „охранителния бизнес” в по-големите градове. В най-големите като София, Пловдив, Варна, Бургас, както и в някои по-малки градове различни местни силови структури като ТИМ, „Клуб 777” и др. запазват своето влияние и дори притежават по-голямата част от пазара. Важно е да се отбележи, че ВИС-1 юридически е напълно легална компания, която предлага „охранителни услуги”.
Организираната престъпност в България: пазари и тенденции 19
вителите на МВР често се намесват в полза на ВИС-1. Към средата на 2004 г.
ВИС-1 има около 2000 служители, разпределени в различни по големина „бригади”. Анализът на структурата на ВИС-1 и другите „силови охранителни групировки” дава основание да се твърди, че те в много отношения са заимствали
и копирали страните в бившия Съветски съюз. Като цяло по-големите структури имат поне тристепенна йерархия и много от наименованията са точно копие на руските (вж. Фигура 1)16.
В средата на 90-те години обаче случаите на рекетиране, както и честите
инциденти, свързани с използване на насилие, създават изключително негативни обществени нагласи срещу „силовите охранители”. Настъпилата политическа промяна17 води до предприемане на мерки от страна на държавата
за свиване дейностите на частните охранители. През лятото на 1994 г. се появяват първите проекти за ограничаване от страна на МВР на частните
16 Причините за подобна близост не са ясни. Съществуват различни хипотези, като най-популярната
е свързана със сблъсъка на българските силови структури с тези от бившия Съветски
съюз (предимно руски, украински и кавказки) при опита им да навлязат в България. Другата хипотеза сe опира преди всичко върху участието на българските силови структури в дейността на търговски фирми износителки и вносителки от страните на бившия Съветски съюз и предимно от Русия. Както е известно, след 1991–1992 г. руските силови структури се превръщат в гарант за изпълняването на търговските договорености с българските им колеги. През онзи период, за да бъде осъществена сделка с руски вносител на цигари например, износителят обикновено се обръща към подобна силова компания в България, която да гарантира задължението.
17 През лятото на 1994 г., след оттеглянето на подкрепата на БСП за правителството на Любен Беров, се провеждат предсрочни парламентарни избори, в резултат на които е сформирано ново правителство.
Фигура 1. Структура на силовата групировка

http://www.csd.bg/artShowbg.php?id=9130