Untitled Document

Тема 5
Системи за калкулиране на себестойността
Системите за калкулиране на себестойността са елементи на методологията на калкулирането. Системата за калкулиране се определя като начина на групиране на разходите за определяне на себестойността. Изучаването и прилагането на системите за калкулиране на себестойността изисква класифициране на разходите в 2 аспекта, като се обособяват различни видове разходи, а именно:

  • Според начина на включването им в себестойността на крайния продукт:
    • Преки
    • Непреки
  • Според влиянието на обекта на производстово
    • Постоянни
    • Променливи
  • Системите според пълнотата на отчитане и включването на разходите в себестойността
    • Система за калкулиране на пълнате себестойност (absorption costing) – тази система предполага разпределение на всички разходи по видове произведена продукция. Системата на преките разходи, свързани с конкретен вид продукция, се определя еднозначно и изцяло става част от себестойността. В състава на преките разходи влизат разходите за преки материал, разходи за пряк труд и част от общопроизводствените разходи. Последните са всички онези разходи, които са свързани с процеса на производството и са с характер на преки разходи спрямо връзката с крайния продукт. Общопроизводствените разходи биват 2 вида:
      • Променливи общопроизводствени– разходи за спомагателни материали, разходи за ел. Енергия, разходи за заплати на обслужващ персонал и др.
      • Постоянни общопроизводствени – наеми, застраховки, местни данъци, амортизации и др.

Преките материални, преките трудови и променливите общопроизводствени разходи формират категорията разходи за продукта.
Непреките разходи са допълнителни разходи (нетехнологични) и постоянната съставка на общопроизводствените разходи формират непреките разходи. Те са свързани с производството на няколко различни вида продукция и включването им в себестойността на всеки от тях изисква допълнителни изчислителни процедури. Обикновени този вид разходи се разпределят пропорционално по центрове на отговорност или по видове продукция с използване на коефициент на разпределение при различни бази. Базите за разпределение са твърде разнообразни. Това налага преди да се избере база предварително да се подложат на анализ конкретните условия на производство. Практиката показва, че базите най-често са количествени или натурални, но могат да бъдат и стойностни.

      • Количествените бази за разпределение на допълнителните разходи могат да бъдат обема на продукцията, брой, дължина, площ, брой на заетите в производството или други технически параметри на производството.
      • Стойностните бази от своя страна могат да са: стойност на вложените материали, сума на разходите за заплати и осигуровки на заети служители, фактическата себестойност на изделието, продажна стойност на изделието и др.

Точността на избрания метод за разпределение на разходите между отделните продукти и включването им в себестойността на всеки от тях е определящо за коректността на установената себестойност, а от тук и за адектватността на управленските решения.
Разходите за продукта и разходите за периода (административни разходи и разходи за продажби) формират т.нар. пълна себестойност на продукцията.

    • Система за калкулиране на непълна себестойност (direct costing) – при тази система се приемат като разходи за продукта променливите разходи и формират т.нар. непълна себестойност на произведената продукция. Прилагането на тази система за калкулиране на себестойността изисква постоянните общопроизводствени разходи, административните разходи и разходите за продажба да се отчитат като разходи за периода. Те не се включват в непълната себестойнст на продукцията, но участват във формиране на финансовия резултат от реализацията на продукцията.

Практическото прилагане на системата за калкулиране на пълната себестойност по правило показва като резултат по-висок размер на себестойността на произведения продукт, отколкото при системата за непълна себестойност. Причината за това е, че при първата система абсолютно всички производстени разходи – постоянни и променливи се включват в себестойността на продукцията. Те се разпределят между остатъите от незавършеноо производство, остатъците от произведена, но нереализирана готова продукция и себестойността на реализираната продукция. Прилагането на другата система предполага да се отчита само променливата част на производствените разходи, а всички постоянни разходи се отчитат в намаление на финансовия резултат от реализираната продукция в абсолютен размер.

  • Според оперативността на отчитаните разходи системите за калкулиране са:
    • Система за калкулиране по фактически разходи – при нея се използва информиация за фактическите разходи за производството на база на тяхното първично регистриране и документално обоснование в момента на възникването им. Тази система изключва възможността за оперативен контрол на използваните ресурси за разкриване и отстраняване на причините за преразход, за разкриване на организационни или технологични пропуски в производствения процес, за разкриване на вътрешни резерви и мобилизация на ресурси и др.
    • Система за калкулиране на нормативните разходи
Публикувана в ФИНАНСИ
FaLang translation system by Faboba