2. Основни оперативни способи за осигуряване на информация:

Източниците на информация могат да се разделят на 3 основни групи:

• Открити източници. Това най-често са доклади от конференции; внимателно задавани въпроси от специалисти по тази материя; беседи със служители и други организации; изучаване на изложбени образци и др.
• Чрез използване на хора (агентурни източници) – агенти, доверени лица и сътрудници. Те имат лични мотиви за предаване на информацията – алчност; страх за себе си и близките си; сексуална емоционалност; граждански дълг, потребност и др.
• Чрез използване на технически средства и канали. Най-често това са телефон, телеграф, поща, компютри и компютърни мрежи и др.

Според Закона за СРС, СРС са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателства – кинозаписи, видеозаписи, фотоснимки, звукозаписи и белязани предмети.

Техническите средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти.

Оперативните способи са наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязване и проверка на кореспонденция, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване, чрез служител под прикритие.

Именно чрез тези способи може да се придобие нужната ни информация.

 

 

 

3. Наблюдение на стационарни обекти. Оптически системи за наблюдение:

Наблюдението е мероприятие, което е насочено към наблюдение на лица, превозни средства, места и обекти с цел да се придобие информация за тях и техните действия.

Съгласно ЗСРС, при наблюдението зрително и чрез  технически средства, се разкриват различни страни от дейността и поведението на лица и обекти при тяхното движение, пребиваване на различни места или при изменения в конкретната обстановка.

Наблюдението може да се извърши по няколко начина:

• Във времето – постоянно, периодично или инцидентно;
• Пеша, с превозно средство, стационарно или комбинирано;
• Чрез технически средства (дистанционно) или т.нар. белязване.

Цели на наблюдението:

• Получаване на доказателства за престъпна дейност;
• Проверка и допълване на информация получена от друг източник;
• Придобиване на информация, която може да бъде използвана в съда като веществено доказателство;
• Разкриване на търсени лица, чрез наблюдение на техни връзки;
• Проверка искреността на агенти и информатори;
• Предотвратяване на престъпен акт.

Изисквания за извършване на наблюдение:

• Състава, който извършва наблюдението да се слива с обстановката, да бъде търпелив, адаптивен и физически трениран;
• Да имат средства за бърза промяна на външния вид – очила, дрехи с две лица, шапки, различни регистрационни номера на колите и др;
• Да има разработена с-ма за визуална сигнализация;
• Да имат технически средства за връзка, за подслушване, за наблюдение през деня и нощта и др.

Зрението на човека играе изключително голяма роля при възприемане на обкръжаващата ни среда. Счита се, че около 90% от получаваната информация се дължи именно на зрението и само 10% - на останалите органи – слух, обоняние и т.н. В стремежа си, хората да разширят границите на своето зрение, са създали огромно количество оптически прибори за увеличение далечината на наблюдение – зрителни тръби, бинокли и телескопи. За разширяване на спектралната чувствителност – приборите за нощно виждане и термовизията; за разширяване на полезрението – телевизионните системи, а за фиксация на изображението – фотоапарати, кино- и видеокамери, видео-магнитофони.

 

 

 

 

4. Проследяване. Прибори за нощно виждане, термовизионни и телевизионни системи:

Проследяването и наблюдението представляват комплекс от мероприятия, насочени към наблюдение на лица, превозни средства, места и обекти с цел придобиване на информация за тях и техни действия.

Според ЗСРС, при проследяването – зрително или чрез използване на технически средства, се установява, разкрива и документира движението на контролирани лица.

Проседяването може да се извърши на открито – на улицата, в паркове, стадиони; на закрито и публично достъпни места – театри, кина, клубове, църкви, ресторанти; и в помещение със силно ограничен достъп на външни лица – апартаменти, хотелски стаи и др.

Наблюдението на открито и донякъде в публично достъпните места не може да се извърши без проследяване. Само чрез него може да се установява, разкрива и документира движението на контролираното лице. Наблюдението се слива с проследяването и тези два способа не могат да се отделят един от друг. Наблюдението на движението на дадено лице се осъществява чрез проследяване и обратно, проследяването цели да се наблюдава поведението на контролираното лице при неговото движение.

Разкриване на проследяване:

• Неестествено поведение на лицата – опити да се прикрият;
• Продължително пребиваване на лица и автомобили без логична причина;
• Многократно регистриране на едни и същи лица в различни участъци на маршрута;
• Неестествени движения за сигнализиране;
• Вземане на превозно средство в движение или в последния момент;
• Разглеждане на обстановката зад себе си в отраженията на подходяща витрина и др.

Нощното време, тунелите, мазетата и т.н. са ситуации, при които условията за наблюдение са затруднени. В тези условия голяма помощ могат да окажат така наречените прибори за нощно виждане.

Предимство на приборите за нощно виждане е възможността за наблюдение на обекта в пълна тъмнина или при слаба осветеност.

Приборите за нощно виждане се използват в два режима – пасивен и активен. Пасивният режим се използва при наличие на слабо  разсеяно осветление от изкуствени или естествени източници (луна, звезди, далечно населено място). Активният режим се използва при пълно отсъствие на осветление.

Чрез термовизията ние “виждаме” предметите благодарение на тяхната температурна разлика. Предимствата на термовизията са съществени. При нея много по-малко се отразяват лошите атмосферни условия (дъжд, мъгла, сняг). Става възможно наблюдение през листата на дървета и храсти.

Принципът на действие на термовизията не позволява наблюдение през топло-изолиращи материали, например през стъклата на прозорци.

Най-съвършеният способ за получаване на конфиденциална информация се явява скритото видеонаблюдение. Използването на специални малки телевизионни камери позволява това наблюдение да се направи абсолютно незабележимо и безопасно.

 

 

 

5. Класификация на методите за подслушване:

Съгласно ЗСРС, при подслушването – чрез използване на технически средства, слухово или по друг начин се усвоява устна, телефонна или електронна комуникация на контролирани лица.

Чрез това определение се показва, че чрез подслушването се извършва три вида контрол на информация:

• контрол на устните разговори (слухов контрол). Осъществява се чрез акустичен сигнал, виброакустичен сигнал и по движението на устните.;
• телефонен контрол. Осъществява се чрез - електрически сигнал на телефонната линия и странични електромагнитни излъчвания.;
• контрол на електронните комуникации. Осъществява се чрез електрически сигнал на линиите, оптически сигнал и електромагнитни вълни на спътници.

Специалните разузнавателни средства (СРС) за подслушване са едни от най-често прилаганите технически устройства за придобиване на разузнавателна информация. Постиженията на техниката и технологията позволяват понастоящем да се създадат огромно количество СРС за подслушване, различаващи се по принцип на действие, начин за предаване на придобитата информация, по радиус на действие. Особено голямо е разнообразието по отношение на габаритните им размери и външното им оформление и най-вече за предметите, в които те са монтирани (камуфлажи).

СРС за подслушване могат да бъдат класифицирани по няколко различни признака:

• по канала за предаване на информация – използват се всички възможни видове канали за придобиване и предаване на разузнавателна информация. Това са: акустическия канал с директен запис на магнетофон, предаване на информация по проводни линии, предаване на информацията по радиоканал и предаване на информацията по инфрачервен (оптичен) канал;
• по начина за придобиване на акустическата информация;
• по режима на работа;
• по захранващите източници;
• по конструктивното оформление.

 

 

 

6. Радиомикрофони:

СРС, предаващи своята информация по радиоканал се наричат радиомикрофони. Радиомикрофоните са миниатюрни радио-предавателни устройства и като такива те притежават редица специфични особености, които не са характерни за другите СРС. Една от тях е, че габаритните им размери са много малки и второ, радиоканалът е единствения възможен начин за придобиване на информация от подвижен обект.

Класификацията на радиомикрофоните може да се направи по следните признаци:

• По принцип на формиране на информационния сигнал;
• По метод за защита на предаваната информация;
• По радиус на действие.

В зависимост от принципа на формиране на информационния сигнал радиомикрофоните могат да бъдат:

• Активни. Това са най-често използваните и притежават структурната схема на класическия радиопредавател – с нискочестотен блок, високочестотен предавател, антена и захранване.
• Пасивни. Те работят без захранващо напрежение, което е основно тяхно предимство.
• Полуактивни. Те съчетават принципите на работа на предишните два вида СРС. Те изискват наличието на захранващ източник и на облъчващ предавател.

Според радиуса на действие, радиомикрофоните биват:

• С малък радиус: до 100 m; по-голяма секретност, но има опасност за разкриване на контролиращия;
• Със среден радиус: от 100 до 1000 метра;
• С голям радиус: над 1000 метра.

Методи за защита на предаваната информация:

• Радиомикрофоните, предаващи информацията без защита по радиоканала, са най-прости по своето устройство, следователно са с най-малки габаритни размери и тегло. Не трябва да се забравя, че предаваната от тях информация може да бъде приета от всеки приемник, способен да се настрои на носещата честота на радиомикрофона. Поради това те се използват за изпълнение преди всичко на краткотрайни задачи (срещи, съвещания).
• Радиомикрофоните с маскировка на информацията обикновено използват сложни видове модулации – най-често двойна модулация на две честоти (подносеща и основна). По тази причина радиомикрофоните с маскировка на предаваната информация гарантират значително по-голяма секретност в работата.
• Най-ефективният способ за защита на информацията се явява нейното кодиране. За тази цел се използват два подхода: аналогово прообразуване и цифрово шифриране.

 

 

7. Подслушване чрез предаване на информацията по проводни линии:

Съществува голямо разнообразие от СРС за контрол на информацията, използващи за предаване на сигнала проводни линии. Предавателите се камуфлират и са свързани с електрическата мрежа: удължители, разклонители, радио и телевизионни приемници и т.н. Ясно е, че тези прибори не трябва да правят впечатление в контролираното помещение.

Радиусът на действие на подобни системи зависи до голяма степен от мощността на предавателя, която се движи в границите от 5 до 300 mW.

Предимствата при предаването на информация по проводни линии са, че има по-добра защита в сравнение с радио-микрофоните и са практически с неограничен срок за експлоатация.

Особеностите при този тип предаване на информация са:

• Възможност за работа само на една фаза;
• Максимален радиус на действие – до най-близкия трафопост;
• Качеството на информацията зависи от нивото на промишлените смущения;
• Предавателят, който се камуфлира в различни битови електроуреди, може да бъде изключен случайно или преднамерено.

 

 

 

8. Насочени микрофони – основни параметри, видове, особености при използване:

Много често в медиите се появяват съобщения, че специалните служби са разкрили извършителите на конкретно престъпление чрез подслушване на разговорите им с помощта на насочени микрофони.

Всеки насочен микрофон може да бъде представен като комплекс, състоящ се от преобразовател на звуковите вълни в електрически сигнал и механична система (наричана още акустическа антена), осигуряваща насочените свойства на комплекса. Това означава, че по принцип на действие насоченият микрофон приема по-силно звука, постъпващ от определено направление, потиска повече или по-малко сигналите от другите направления.

Всеки насочващ микрофон си има индекс на насоченост, който показва колко пъти насоченият микрофон потиска страничните шумове и коефициент на насочено действие, който показва изразената в децибели степен на увеличение нивото на сигнала на изхода на микрофона при замяна на един ненасочен микрофон с насочен.

Видове насочени микрофони:

• Линейни групови микрофони - представляват редица от определен брой микрофони, разположени така, че осите им да са паралелни една на друга.

Основният им недостатък е обстоятелството, че имат насочени свойства само в плоскост, успоредна на оста на микрофона. В ортогонална плоскост тяхната характеристика съответства на характеристиката на единичния микрофон.

• Тръбни (органни) микрофони - състоят от десетки тънки тръби с различна дължина (звуководи), от където носят името си.
• Тръбни процепни микрофони - представляват тръба с отвори по нея или с процеп по цялата й дължина.
• Фазираните решетки – оформени са във вид на плоскост, върху която са поместени отворите на звуководите.
• Микрофони с параболичен рефлектор - Микрофонът се разполага във фокуса на един отражател с параболична форма.

 

 

 

9. Лазерни микрофони:

Едно от перспективните направления за подслушване чрез високочестотното (ВЧ) сондиране се явяват лазерните микрофони.

Лазерните микрофони работят в близкия до видимата светлина инфрачервен диапазон, за да се избегне откриването на петното на облъчващия сигнал. Мощността обикновено не превишава 10 mW.

Предимството при лазерните микрофони е, че има възможност за контрол на информацията без предварително проникване в помещението.

Недостатъците са: необходимост от прецизен избор на местата за разполагане на лазера и фотоприемника; Отразяващата повърхност вибрира както от разговорите в помещението, така и от външни акустически шумове.

 

 

 

10. Телефонен контрол – структура на телефонната мрежа:

Телефонът е едно от най-често използваните средства за общуване между хората. И това е така, защото освен информация чрез него в определена степен се предават чувства, настроения, т. е. той приближава най-много хората до живото общуване.

Телефонната мрежа може да се раздели на зони:

В зона А е самият телефонен апарат (ТА). Сигналът от ТА по абонатен кабел (зона Б) достига до разпределителен шкаф (РШ) (зона В). РШ се разполага в близост до зданията, чиито абонати обслужва. Връзката на всички абонати от даден район с автоматична телефонна централа (АТЦ) (зона Д) се осъществява по разпределителен кабел (зона Г). Връзките между АТЦ се осъществяват с магистрални кабели, които имат голям капацитет (зона Е).

Видове телефонни линии:

• подземни в специални канали;
• подземни в колектори и тунели;
• подземни бронирани;
• подводни;
• въздушни (монтирани на стълбове);
• стенни с открито полагане;
• стенни със скрито полагане.

При телефонен контрол се наблюдава недостатък - явява се необходимостта от периодична смяна на касетата на записващия магнетофон (или на самия магнетофон), т.е. необходим е практически постоянен достъп до помещението, където е разположена апаратурата.

 

11. Телефонен контрол – начин за включване на СРС в линията:

Връзките между автоматичните телефонни централи (АТЦ) се осъществяват с магистрални кабели, които имат голям капацитет. Обикновено броят на телефонните “двойки” е 1200. В последно време тяхното приложение все повече намалява и в близкото бъдеще ще бъдат заместени от влакнесто-оптическите кабелни мрежи. Става ясно, че подслушване на телефонните разговори в магистралните кабели е една изключително сложна техническа задача, която не е по силите на “обикновените” шпиони.

Броят на телефонните линии в разпределителните кабели от репартитора на АТЦ до РШ е значително по-малък и като правило не превишава 150. Още по-малък е той между РШ и разпределителни кутии (където в мрежата съществуват РК). До ТА в зона Б се полагат индивидуални абонатни кабели. Последните две зони имат сравнително малка дължина, но именно там опасността е най-голяма. РШ обикновено се разполагат край зданията, а РК в зданията по стълбищата и коридорите, в специални шкафове и ниши.

Опасността от подслушване на телефонните разговори зависи и от начина на полагане на кабелите.

 

 

 

13. Основни способи за негласен достъп до компютри и компютърни мрежи:

През 1946 година е създадена първата ЕИМ.

Откакто персоналните компютри излязоха през 1981 година на пазара, се появи тенденция те да се свързват чрез съществуващите мрежи за комуникации, за да обменят информация и да използват общи изчислителни мощности. Повечето фирми и организации, независимо от тяхната големина – от тези с единичните офиси до онези с филиали в целия свят, свързаха всичките си компютри в собствени мрежи.

На свой ред, това доведе до увеличаване на уязвимостта на информацията от преднамерени или случайни въздействия и даже породи нов вид престъпност - компютърните престъпления. Общите правила на архитектурните принципи за построяване на персоналните компютри и тяхното програмно осигуряване определят сравнително лесния достъп за професионалисти до информацията, заложена в тях.

Както става ясно, отстраняването на информация от компютърен диск  се оказва доста трудна задача.

За  прихващане на  информацията е достатъчно да се разполага с приемно устройство, работещо в  диапазона от 50 до 500 МНz, специален блок за съгласуване и преносим компютър. Далечината на прихващане на информацията с подобен комплекс може да достига до 100 - 150 метра.

Основните способи за негласен достъп до компютърната информация са:

• Преодоляване на програмните средства за защита;
• Негласно копиране на информацията;
• Прихващане на информацията в каналите за свръзка;
• Внедряване на специални програмни продукти и компютърни вируси;
• Използване на апаратни приставки;
• Прихващане на страничните електромагнитни излъчвания.

Способи за преодоляване на програмните средства за защита:

• Чрез преодоляване на системите за защита от или чрез друг зарегистриран потребител;
• Чрез прихващане на съобщения и разрешения за достъп до ресурсите на мрежата посредством незаконно включване в каналите за свръзка;

Прихващане чрез незаконно включване в каналите за свръзка:

• Чрез “фалшифициране на мрежата” – създава се фалшив, но идентичен образ на мрежата;
• Работа в мрежата в промеждутъци от време, когато потребителя оставя канала в активен режим, но е зает с друга дейност и др.

 

 

 

14. Придобиване на информация от пощенска кореспонденция:

Според ЗСРС, при проверката на кореспонденцията чрез използване на химически вещества и технически средства се установяват съдържанието и адресатите на кореспонденцията на контролираните лица и обекти.

Възможност за достъп до писмата:

• При подателя: чрез агент, кражба, от пощенската кутия;
• В пощенското отделение:  на подателя или получателя;
• По пътя: във влака или пощенската автомашина;
• При получателя: чрез пощальона, от пощенската кутия, в дома на получателя, чрез агент;
• От кошчето за боклук.

Методи за прочитане на писмото:

• Мощно просветляване и фотографиране на писмото без отваряне на плика;
• Използване на специален шпрей, който прави плика за кратко прозрачен;
• Грубо отваряне на плика с последваща негова замяна;
• Изваждане на навитото с помощта на специален инструмент писмо от ъгъла на плика;
• Внимателно отваряне и още по-внимателно затваряне на плика.

Внимателно отваряне на плика се извършва:

• С пара и изящни полирани инструменти от кост;
• Попивателна хартия върху залепващата се част на плика и нагряване на нагревателна плоскост;
• При съмнения за невидими мастила – писмото се поставя между два листа, обработени с гореща пара и се притиска с преса.

Тайнописни средства – бира, бяло вино, вода със захар, ябълков сок – с пепел от хартия; Сок от лук, пирамидон (амидофен), киселец, сярна киселина (за акумулатори) – чрез нагряване; Прах за пране – UV.

 

 

 

 

15. Белязване:

Съгласно ЗСРС, при белязването чрез използване на технически средства и вещества се поставят белези на предмети и вещи за установяване на тяхното движение, придобиване или място на съхранението им.

Видове белязване:

• Механично;
• Химическо;
• Радиоизотопно;
• Радиоелектронно:
• Пасивно радиоелектронно белязване;
• Активно радиоелектронно белязване;
• Белязване чрез системата GPS;

Механическо белязване - Чрез поставянето на характерни белези на определени места на предмета се цели предотвратяване на подмяната му с друг. Използва се в разузнаването, за маркиране на коли и за маркиране на документи.

Химическо и радиоизотопно белязване - При химическото белязване предметите и вещите се обработват с химически вещества, които като правило са невидими, но стават видими при обработка с други химически вещества или при облъчване с ултравиолетова светлина;

Радиоизотопното белязване е също обработка на предмети и вещи с химически вещества, които обаче не могат да се открият с никакви човешки сетива.

Радиоелектронно маркиране - устройствата за радиоелектронно маркиране се наричат още “радиофар”. Най-често радиофара се използва за маркиране на коли, но могат да се бележат колети, пратки и други предмети. Основното предимство на радиоелектронното белязване е, че на практика то е единственото, позволяващо проследяването на маркираните предмети на големи разстояния, включително и на трансгранични трасета.

Радиоелектронно маркиране бива активно и пасивно. Предимството на активното е голям радиус на действие, а недостатъкът е ограничен срок за експлоатация.

Предимство на пасивното е липса на захранване и неограничен срок за експлоатация, а недостатък – малък радиус на действие.

Радиоелектронно белязване чрез GPS - Определянето на местоположението се основава на измерване на разстоянието от точка върху земната повърхност до група спътници, чиито небесни координати са предварително известни. Необходимо е приемането на сигналите от минимум три спътника.

 

 

16. Ред за използване на СРС в България – обекти и субекти на СРС, подготовка за използване:

Според Закона за СРС, СРС се използват по отношение на:

• Лица, за които са получени данни, че подготвят, извършават или са извършили тежки престъпления;
• Лица, за чиито действия са получени данни, че се използват от лица по предната точка, без да им е известен характера на престъпната дейност;
• Лица и обекти, свързани с националната сигурност;
• Обекти за установяване самоличността на лицата по 1 и 2 точка.

СРС се използват и са опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това.

Право да искат да използват СРС и събраните от тях данни, имат:

• ГДБОП;
• ГДНП;
• ГДГП;
• Службите „Военна информация“ и „Военна полиция“;
• Национална разузнавателна служба и др.

За използване на СРС се изготвя мотивирано писмено искане от ръководителя на по-горе изброените органи, съдържащо:

• Изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание за подготвяно или извършено тежко престъпление, които налагат използването им;
• Данни за лицата или обекти, спрямо които се използват;
• Срок на ползване;
• Длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получени резултати.

Ръководителите на органите предоставят искането до председателите на Софийския градски съд, окръжните съдилища или до оправомощен от тях заместник - председател, а за военнослужещите - до председателите на съответните окръжни военни съдилища или до оправомощен от тях заместник - председател, които дават писмено разрешение за използването на специалните разузнавателни средства или отказват използването им, като мотивират акта си.

Органът, на когото е представено искането, се произнася незабавно.

В неотложни случаи прилагането на СРС започва веднага след получаване на РАЗРЕШЕНИЕ на председателя на съответния окръжен съд, като за това се уведомява министъра на вътрешните работи или председателя на ДАНС.

В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност, СРС могат да се използват и без разрешение на съдията, а само въз основа на РАЗПОРЕЖДАНЕ на Министъра на вътрешните работи, съответно председателя на ДАНС.

 

 

 

 

17. Ред за използване на СРС в България – използване на СРС от оперативно-техническите служби, особености на информацията, получена чрез СРС. Контрол върху използването на СРС.

Срокът за използване на СРС е до два месеца, считано от датата, определена в  разрешението.

В случай на необходимост от продължение на срока до шест месеца общо се изготвя ново искане и го представя на органа, дал първоначалното разрешение, като искането и разрешението се представят на оперативно-техническата служба най-малко 24 часа преди изтичане на крайния срок.

Задължително в искането за продължение се посочват причините, които  налагат продължението.

Прилагането на СРС се прекратява, когато:

А) е изтекъл срока на разрешението;

Б) е постигната предвидената цел;

В) прилагането не дава резултати.

Оперативно-техническите служби могат да не започнат прилагането на СРС или да го прекратят в процес на използването му, когато:

А) при опасност от разкриване на оперативните способи;

Б) когато е невъзможно тяхното използване;

В) при възникване на опасност  за живота или здравето на служителя под прикритие.

Съдържанието на информацията, получено при прилагане на СРС, се записва върху материален носител.

В процеса на прилагане на СРС оперативно-техническата служба след получаване на информация, касаеща целта на искането, изготвя писмен документ във вид, съгласуван със заявителя, като му го изпраща за оценка.

Заявителят в 7-дневен срок от получаване на документа оценява получената информация и прави писмено искане при интерес за нейното използване.

Важни особености на информацията, получена чрез СРС:

• Резултатите, получени чрез СРС, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления, при условия и по реда, посочени в закона.
• ОР, на които са станали известни факти и сведения, добити чрез СРС, са длъжни да не ги разгласяват.
• Обвинението и присъдата не могат да се основават само на веществени доказателствени средства, изготвени чрез СРС.

Контролът върху използването на СРС се осъществява от министъра на вътрешните работи или председателя на ДАНС в зависимост от това кои ОТС прилагат СРС.

В едномесечен срок след прекратяване на прилагането на СРС заявителят предава доклад на съдията, разрешил използването.

Председателите на окръжните и апелативните съдилища включват в годишните си доклади данни за броя на издадените разрешения и изготвените ВДС.

 

 

 

18. Процедури по използване на СРС и контрол в САЩ:

Всяка молба за разрешение за контрол на кабелни, устни или електронни комуникации трябва да бъде в писмена форма под клетва или чрез тържествена декларация пред съдия.

Съдържание:

-  индивидуализиращи данни за личността на следователя или органа, натоварен с наказателно преследване, подаващ молбата и за служителя, одобряващ подаването на молбата;

-  пълно и изчерпателно изброяване на фактите и обстоятелствата, които обосновават молбата;

-  описание на престъплението, което е извършено, се извършва или ще бъде извършено;

-  подробно описание на вида и местонахождението на мястото, където ще се осъществява контрол на комуникациите;

-  подробно описание на вида комуникации, които ще бъдат контролирани;

-  индивидуализиращи данни (ако са известни) за личността на лицето, извършващо престъплението и чиито комуникации ще бъдат контролирани;

-  пълно и изчерпателно обяснение дали са използвани други разузнавателни средства, които не са дали резултат или има категорични основания да се смята, че няма да дадат търсения резултат, или използването им е прекалено опасно;

-  посочване на периода от време, през които ще се извършва контрола;

-  пълно и изчерпателно изброяване на всички предишни молби за контрол на кабелни, устни или електронни комуникации на същите лица и решенията, взети от съдията по отношение на тези молби;

- в случаите, когато молбата е за удължаване на срока на разрешението, тя трябва да съдържа резултатите от контрола, получени до момента, или обяснение защо не са получени такива резултати.

Всяко разрешение за контрол на кабелните, устни или електронни комуникации трябва да съдържа следните реквизити:

• индивидуализиращи данни за личността на лицето, чиито комуникации ще бъдат контролирани;
• вида и местонахождението на местата, които могат да бъдат контролирани;
• подробно описание на вида информация, която се търси и престъплението, за което се отнася;
• агенцията, която е упълномощена да извърши контрола и лицето, което одобрява подаването на молбата;
• периода от време, през които може да се извършва контрола на лицето, както и точно указание дали при получаване на търсената информация контрола автоматично се прекратява.

неотложни обстоятелства кабелните, устните или електронни комуникации могат да бъдат подслушвани от служител, натоварен с функции по наказателното преследване определен от министъра на правосъдието, заместник-министъра на правосъдието или изпълняващите тези длъжности. Служителят, натоварен с функции по наказателното преследване, е длъжен в рамките на 48 часа, след като е извършил контрола, да подаде молба за разрешение.

Когато няма съдебно разрешение за контрол, последния се прекратява в момента, в който е получена търсената информация. В случаите, когато молбата за разрешение е отхвърлена, получената информация трябва да бъде унищожена.

 

 

 

 

19. Процедури по използване на СРС и контрол в Германия:

Подслушването и записването на непублично казаните думи в този случай се допускат, когато е налице основателно основание, че лицето е извършило тежко престъпление, принадлежащо към точно и изчерпателно изброените в закона престъпления.

Наблюдението по този способ е ограничено за срок до 4 седмици, с възможност за продължаване с още 4 седмици.

При акустичното и оптическо наблюдение разрешението се издава от съдия.

При неотложни случаи разпореждането може да бъде дадено от прокурора.

Наблюдението над далекосъобщенията се прилага като помощно, ако разкриването на престъплението или местопребиваването на извършителя би било затруднено или невъзможно по друг начин.

Разследването чрез компютър представлява автоматизирано сравняване на данни, събрани извън наказателния процес и не за неговите цели.

Внедреният разузнавач е служител на полицията, който разследва определени дела под легендата на дългосрочно променена личност.

Прокуратурата е длъжна да докладва в тримесечен срок от приключване прилагането на оперативните способи на съответната местна съдебна институция относно повода, обхвата, времетраенето, резултата и разноските на разследването.

На базите на докладите от провинциите правителството веднъж  годишно уведомява Парламента за проведените мерки.

 

 

 

 

20. Процедури по използване на СРС и контрол във Франция:

Френското законодателство предвижда две самостоятелни процедури за разрешаване на подслушването - съдебна и административна.

Подслушването, разрешено по административен ред, може да бъде трансформирано в съдебно, докато обратното е невъзможно.

Резултатите от подслушване, разрешено по административен ред, не могат да бъдат използвани като доказателства в съда.

Процедура по получаване на разрешение в наказателното производство - разрешението за подслушване е писмено. То няма характер на съдебен акт и не подлежи на обжалване. В него трябва да бъдат посочени индивидуализиращите данни на връзката, която ще бъде подслушвана, нарушението, което предизвиква подслушването и неговата продължителност.

Максималният срок на подслушването не може да бъде по-дълъг от 4 месеца, като е предвидена възможност за подновяване, при спазване на същите изисквания относно формата и срока. Не могат да бъдат подслушвани депутати или сенатори без съдия-следователя да уведоми Председателя на Парламента или Председателя на Сената.

Не могат да бъдат подслушване телефоните на адвокати без председателя на адвокатската колегия да бъде уведомен от съдия-следователя.

Подслушване, разрешавано по административен ред:

Подслушването на съобщения, предавани по телекомуникационен път, може по изключение да бъде разрешено в изрично посочени от закона случаи, ако има за предмет:

• разкриване на сведения, засягащи националната сигурност;
• опазване на съществен научен и икономически потенциал на Франция;
• предотвратяване на терористични актове;
• криминални прояви и борба с организираната престъпност.

Разрешението за подслушване на съобщенията се дава от министър-председателя или упълномощени от него лица.

Предложение за разрешение се прави от: Министъра на отбраната, Министъра на вътрешните работи, Министъра на митниците или упълномощени от тях лица.

Решението, с което се определя квота и разпределението й между изброените министри, се представя на специална комисия – национална комисия за контрол на подслушванията.

Контрол върху подслушванията:

Законът предвижда създаването на Национална комисия за контрол на подслушванията за сигурността.

Комисията е независим административен орган, който е натоварен да следи за спазване разпоредбите на закона. Тя се председателства от посочено от Президента на Републиката лице. В нея участват като членове един депутат, определен от Председателя на Парламента за срока на парламентарния мандат, и един сенатор, определен от Председателя на Сената.

 

 

21. Процедури по използване на СРС и контрол във Великобритания:

Наблюдението на средствата за комуникация се урежда със Закон, уреждащ правата и задълженията на разследващите органи.

Оперативни способи, регламентирани със закона:

• подслушване;
• следене;
• действия на агенти под прикритие;
• разкриване на кодирана информация, получена по електронен път;

Разрешенията за използване на специални разузнавателни средства се издават единствено от оправомощени от закона ръководители на полицейските и митническите служби, ръководителите на Националната служба за криминални разследвания, на военното разузнаване и др.

СРС се използват в случаите, когато съответния ръководител на служба прецени, че това е необходимо за предотвратяване или разкриване на тежки престъпления.

Разрешения за подслушване на средства за комуникация може да издава единствено Министъра на вътрешните работи.

Законът определя случаите, когато е допустимо издаване на разрешение за подслушване:

• в интерес на националната сигурност;
• за предотвратяване или разкриване на тежко престъпление;
• в интерес на икономическото благосъстояние и здравето на нацията;
• по сключен международен договор за правна помощ, със заповед на Министъра.

Срокът за използване на специалните разузнавателни средства е до три месеца от деня на получаване на писменото разрешение, а когато разрешението е устно – до 72 часа от получаването му.

Когато се отнася до действие на агент под прикритие, разрешението е за 12 месеца.

Преди изтичането на срока, по своя преценка компетентния орган може да продължи действието на разрешението с нови три месеца от деня на изтичане на първоначалния срок.

Цялостната дейност на разследващите органи по издаване на разрешения, използването и прилагането на специални разузнавателни средства се контролира от създадената за целта особена юрисдикция – Трибунал, чийто членове се определят и назначават от Кралицата.

Ако установи, че е налице нарушение на закона, Трибуналът е длъжен да уведоми Министър-председателя, да отмени разрешението и да присъди подходящо обезщетение на пострадалото от действията на разследващите органи лице.

Решенията на Трибунала не подлежат на съдебно обжалване.