Централизъм и децентрализъм при вземането на управленски решения в сферата на международната маркетинг дейност – обосноваване на предимствата и недостатъците на тези подходи

Процесът на вземане на управленски решения в условията на международния пазар има аналогични на всеки управленски процес технология и етапи на развитие. Ръководствата на фирмите следва да изберат какъв принцип да възприемат при определяне на подходите за вземане на управленски решения в сферата на международния маркетинг.

Съществуват два основни подхода за вземане на управленски решения – централизация и децентрализация на управленската дейност.

Централизирания подход предполага концентрация на правомощията за вземане на стратегически решения и строг контрол във фирменото ръководство, разположено на национална територия. Недостатък на този подход е, че икономически това не винаги е оправдано, а като ефект показва забавено действие и рискове свързани с недоброто информационно осигуряване

Децентрализирания подход на вземане на управленски решения, т.е. пълното им съсредоточаване по съответни външни пазари, води до обособяването на множество стратегически бизнес единици. В качеството им на центрове за печалба на тях са делегирани по-широки пълномощия и поради това те са поставени под по-лек контрол. Връзките между тези центрове във фирменото ръководство са по-скоро финансови, отколкото административни. Рисковете при този подход се състоят в прекомерната свобода на действие на задграничните поделения.

Следователно трудно могат да се приложат примери за напълно централизирана или децентрализирана система за вземане на управленски решения в международната дейност на съвременните компании. Оптималния вариант за осъществяване на ефективен международен бизнес, осигуряващ максимални печалби при допустими разходи винаги се намира между тези два подхода. Интензивното навлизане на високопроизводителните техники и технологии в управлението на фирмената дейност води до големи възможности за лавиране между тези два принципни подхода.