Въпрос 8. Дружество с ограничена отговорност. Обща характеристика и учредяване. Капитал – понятие и изменение. Дялове. Членство – съдържание. Придобиване, прехвърляне и прекратяване на членство. Управление. Еднолично дружество с ограничена отговорност.

ООД - обща характеристика и видове. Учредяване на ООД.

ООД е най-предпочитаното дружество, защото има преимущества. Чл. 113 ТЗ Дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска и капитала на дружеството. ООД е търговец по природа; Капиталово ТД, като е задължително наличието на капитал. Може да е обикновено /от две или повече лица/, а може и да е еднолично. За поетите задължения съдружниците отговарят ограничено до размера на внесените в капитала вноски.

Характеристика-намира се в междинно положение между персоналните и капиталовите дружества: а) от персоналните ООД заимства активно лично участие в работата на дружеството; б) от капиталовите взаимства наличие на капитал и ограничена отговорност.

Видове ООД чл. 113 ТЗ - ЕООД и обикновено ООД.

1. ЕООД е това ТД, при което капитала принадлежи на едно лице. Абревиатурата е ЕООД и има различно управление на дружеството. При ЕООД няма дружествен договор. чл. 114, ал.3 ТЗ -вместо съдружници, учредителен акт, а не договор./Когато дружеството с ограничена отговорност се създава от едно лице, вместо дружествен договор се съставя учредителен акт/; управлението по чл. 147 ТЗ при ЕООД собственика изпълнява функция на общо събрание /ал.1 Едноличния собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е ЮЛ, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството/. Чл. 147 ТЗ “екс леге” - управлява и представлява дружеството. Чл. 147, ал.3 от ТЗ - договорите се сключват в писмен вид. /Договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма/.

2. Обикновено ООД - същинско. Обединение на две или повече лица, които имат определена част от капитала на дружеството. Учредяване - смесен фактически състав. Елементи:

а) съставяне и приемане дружествен договор от учредителите. Да е в писмена форма - подписва се от учредителите. Подписването може да се извърши и чрез пълномощник - чл. 114, ал.2 ТЗ - пълномощно с нотариална заверка на подписите. Учредител може да е дееспособно ФЛ или ЮЛ. - чл. 65 ТЗ /Учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни ф.л. или ю.л./ Договорът има задължително и факултативно съдържание. В чл. 115 ТЗ са посочени изискванията за задължителното съдържание. Различно е, че договорът трябва да оказва размера на капитала на всеки дял на съдружниците и сроковете за внасяне на дяловете от съдружниците;

б) набирането на първоначален капитал на дружеството - чл. 119, ал.1, т.3 и т.4 от ТЗ /За вписването на ТД в търговския регистър е нужно: 3.всеки съдружник да е изплатил поне 1/3 от дела си, но не по-малко от 10 лева; т.4 да е внесен най-малко 70 на сто от капитала/. Това става чрез набирателни сметки; бордеро или апорти по чл. 71 от ТЗ. Законът допуска да не е внесен целия капитал - чл. 119, ал.1 т.4 от ТЗ, но се изисква всеки съдружник да е изплатил поне 1/3 от дела си, но не по-малко от 10 лева. Предвиждат се и срокове за довнасяне на капитала. Тези срокове /чл. 115 т.4 т.3 ТЗ/ не може да са по-дълги от 2 години от вписването на дружеството. Внесеният капитал да не е по-малко от 70 % от общият капитал на дружеството. Този капитал е на разположение на съдружниците;

в) избор на управител /управители/ от учредителите. Не е нужно да е единодушен избор - чл. 141, ал.3 от ТЗ /В търговският регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа. Вписването се обнародва в “ДВ”/. Важното е, че трябва да се съгласи да е управител!

г) управителя внася заявление за регистрация и такса. ООД възниква с регистрация в търговския регистър на Агенцията по вписванията.

Капитал, имущество и дялове в ООД. Изменение в капитала. ООД е капиталово търговско дружество. В структурата на неговото имущество се откроява специална част наречена капитал. Капитала има няколко функции: а) стартово имущество в ООД, чрез което се осигурява започване на ефективна търговска дейност; б) гаранционна функция по отношение на кредиторите; в) определя степента на реализация на членствените права - участие в разпределението на печалбата.

Основното имуществено право /печалбата/ зависи от дела на входното имущество. Дяловото имущество зависи от степента на участие в капитала на ООД. Имуществените задължения се обуславят от степента на дяловото участие. Задължението за вноска, вноската при увеличение на капитала и за допълнителна вноска са пропорционални на участието в капитала.

Капиталът дава отражение и върху неимуществените права. Така правото на глас зависи от дяловото участие на съдружника в капитала. Всеки има толкова гласа, колкото дяла в капитала.

Докато капитала е константна величина /регистрационен характер/ и увеличаване и намаляване става по формализиран ред, то имуществото постоянно варира. Имуществото и капитала ще съвпадат само при учредяване на дружеството. При благоприятна ситуация, актови на имуществото се увеличава, капитала е същият. В извършваната стопанска дейност имуществото расте на база на същия капитал. Капитала се записва в пасива на дружеството. чл. 117, ал.1 ТЗ /Капиталът на ООД не може да бъде по-малък от 5 000 лв. Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от 10 лв./ - тук е посочен минималния размер на капитала. Закона не допуска учредяване на ТД с по-малък дял.

Особеност на капитала при ООД е, че в структурно отношение се подразделя на дялове, като дяловете и техния размер се уточняват в дружествения договор. Сумата от дяловете е равна на капитала, но трябва да е кратна на 100. Дяла да не е по-малък от 10 лв. Дяловете може да не са равни, а с различен размер за различните съдружници. Дяловете в капитала на ООД трябва да се отграничават от дружествения дял. Чл. 127 ТЗ /Всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго/. Дял на имуществото, а не дял на капитала. Но има връзка между тях, тъй като размера на дружествения дял се определя съобразно дела на съдружника в капитала. Режима на дружественият дял материализира участието на съдружника /имуществени и неимуществени права/. Всеки съдружник има само един дружествен дял. Чл. 128 ТЗ /Удостоверението, издадено на съдружниците за участието им в дружеството, не е ценна книга/. - получават удостоверения от дружеството за дела.

Дружествените дялове са обект на различни правоотношения. ЗОЗ - предоставени в залог. Транслативна сделка. частно правоприемство - прехвърляне на друг съдружник. С прехвърляне на дружественият дял се прехвърля и капиталовия /прехвърля се членството в ООД/.

Ограничения – прехвърляне на трето лице /несъдружник/ само по реда на приемане на нов съдружник. Чл. 137, ал.1 т.2 ТЗ вр. с чл. 137, ал.3 ТЗ /Всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в капитала, освен ако в договора е предвидено друго; ал.3 - Решенията по ал. 1, т.1 (за изменение и допълване на дружествения договор), т.2 (за изключване на съдружник и съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов съдружник) и т.9 (за допълнителни парични вноски) се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т.4 (за намаляване и увеличаване на капитала) с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключеният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор/ За прехвърляне се изисква съгласие на 3/4 от съдружниците /като % от капитала/. Прехвърлянето е формална сделка /чл. 129, ал.2 ТЗ /Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър/ - договор с нотариална заверка на подписите и вписване. Чл. 131 ТЗ /Разделянето на един дружествен дял се допуска само със съгласието на съдружниците, освен, ако не е уговорено друго/ - дружествения дял е делим, може да е предмет на запор. Дружественият дял може да е обект на наследство, като трябва да се отбележи, че това не води автоматично до членство, а отново се изисква съгласието по чл. 137 ТЗ / на съдружници със 3/4 от капитала/.

Изменение в капитала: Относително константна величина записана в търговския регистър и дружествения договор. Капитала не е неизменна величина. Допуска се изменение в него чрез формализирана процедура по регистърно производство. То бива - 1. увеличение; 2 намаление. Решение за изменение се взема от Общото събрание според чл. 137, ал.3 ТЗ - с единодушие. Решението се вписва в търговският регистър - чл. 140, ал.4 ТЗ /Увеличаване или намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружество, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър/ - има конститутивно действие.

1. Увеличаване на капитала - необходими са средства за разрастване: увеличаване размера на дяловете в капитала - не се променят дяловете в съотношението по межгду си; записване нови дялове от съдружниците; нови дялове от несъдружници. Способите могат да се комбинират. Аналогично е като при АД - чл. 192, ал.5 от ТЗ. Увеличаването на капитала се допуска само, ако вече е набран досегашния капитал на дружеството.

2. Намаляване на капитала - при загуби и лоши финансови резултати. Намаляваме напрежение в баланса; намаляване на пасива. При намаляването не може да се стигне под минимума по чл. 117 ТЗ, т.е. под 5 000 лв.: намаляване стойността на всеки дял, без намаляване на техния брой; намаляване броя на дяловете; чрез освобождаване от задължение за внасяне на дължим размер на капитала. Способите могат също да се комбинират. Процедурата е формална - единодушно решение. Вписва се в търговския регистър - конститутивно действие.

Поради гарантиращата функция на капитала спрямо кредитори има уреден способ за защита - уведомяване кредиторите чрез представяне на решение в търговския регистър и обявяване на същото. До три месеца след това кредиторите, несъгласни с това предявяват претенции по обезпечаване на вземането си или предсрочно изискват разплащане. След 3 месеца е необходимо да се презюмира тяхното съгласие за намаляване на капитала на ООД. След тези 3 месеца се извършва вписване на намалението в търговския регистър.

Членство в ООД - понятие и същност. Придобиване, прехвърляне и прекратяване н членство.

Членството в ООД произтича от корпоративния договор. Всеки има дружествен дял. Възникване членството в ООД става по два начина - първичен и производен. 1. Първичен способ е при учредяване ООД;

2. Производен способ: при встъпване на нов съдружник в ООД; при прехвърляне на дружествен дял на лице несъдружник; при наследяване на дял.

Прекратяване членство е свързано с правопрекратяващ юридически факт. Става на различни основания: Дали произтичат от договора; от Закона; дали е по воля на съдружника или без негова воля. Чл. 125 - 126 ТЗ /ал.1 -Участие на съдружника се прекратява:1. При смърт или поставяне под пълно запрещение; 2. При изключване; 3. при прекратяване с ликвидация - за ю.л.; 4. При обявяване в несъстоятелност Чл. 126 Съдружник, който не е изплатил или внесъл дела си, се смята за изключен, ако не изплати или не внесе дела си в допълнително определен от общото събрание срок, който не може да е по-кратък от един месец. Срокът се определя с мнозинство повече от половината капитал. Управителят уведомява писмено съдружника за допълнителния срок и го предупреждава за изключването/. Изключването става без съгласието на съдружника, по решение на общото събрание с мнозинство от 3/4 от капитала - чл. 126 ТЗ. Възможно е когато:

не изплати дела си в капитала. Да е изрично предупреден, че след срока ще бъде изключен. При тази хипотеза той губи направените вноски; когато не изпълнява изискване за допълнителни вноски; когатоне изпълнява решение на общото събрание; когато действа против интересите на дружеството. Според ВКС - “Ако се противопостави на увеличаване имуществото, когато това е необходимо”; ако не внесе допълнителна парична вноска - чл. 134 ТЗ.

Освен тези способи за прекратяване на членство има 2 способа, но с участието на личната воля на съдружника: а) предизвестие от съдружника /чл. 125, ал.3 ТЗ /Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването./ - писмено волеизявление, 3 месеца преди датата на напускане. Имуществените последици се уреждат по счетоводен баланс за предходния месец на напускането. Според актива в баланса на дружеството се определя дружествения дял; б) чрез прехвърляне на дружествения дял - чл. 129 ТЗ /1 - Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник/.

Права и задължения на съдружниците в ООД.

В зависимост от своя характер са: имуществени и неимуществени.

Имуществени права: а) право на дивидент - пропорционално на дяла в капитала; б) право на ликвидационен дял при прекратяване на ООД (или при напускане на ООД); в) ако е внесъл допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ, има право на вземане за тази парична вноска, върху която може да претендира и лихва /ако е уговорена лихва/.

Правото на печалба и право на ликвидационен дял са условни права, необходимо е да има печалба /да има дивидент/. Няма друго основание за лишаване от тези дивиденти.

Неимуществени права: а) управителни - изразяват се в това да взема участие в заседанията на общото събрание; да гласува решения на общото събрание съобразно дяловете си /право на глас/. При изключване на съдружник, заради нарушение, този съдружник може да взима участие в общото събрание, но няма право на глас. Право да бъде избиран в ръководството на ООД за управител или контрольор. Това са индивидуални управленски права. Има и колективни управленски права за защита на малките съдружници. Чл. 155, ал.1 ТЗ /По решение на окръжния съд по регистрацията на дружеството то може да бъде прекратено: 1. По иска на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала/ -съдружници с повече т 1/5 от капитал могат да искат прекратяване на ООД; б) контролни права - да иска информация за дружествените работи; достъп до счетоводството и дружествените книги; отменителни права по чл. 74 ТЗ; защитна право по чл. 71 ТЗ

Задължения на съдружниците: също имуществени и неимуществени

Имуществени задължения: а) внасяне стойността на дяловия капитал чл. 134 ТЗ; б) внасяне допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ. Това е вътрешен заем на ООД. Взема се решение от Общото събрание с мнозинство 3/4 от капитала за покриване загуби или временна необходимост от средства. Допълнителните парични вноски не водят до увеличаване капитала. При забава съдружника дължи лихва, а при неплащане /чл. 126, ал.1 т.4 ТЗ/ може да бъде изключен от ООД.

Неимуществени задължения: а) съгласно чл. 126, ал.3, т.1 ТЗ - да оказва съдействие при извършване на дружествената дейност /труд, енергия, време и информация/. Неизпълнението води до изключване; б) да изпълнява решенията на общото събрание, в противен случая, също води до изключване; в) да не действа против интересите на ТД /бланкетна норма/. Задължение да проявява лоялност към дружеството.

Управление на ООД. Прекратяване на дружеството.

За разлика от СД и КД, които нямат задължително установени органи, ООД има задължителни такива: чл. 135 ТЗ /Органи на дружеството са: 1.общо събрание; 2 управител /управители// Според чл. 144 ТЗ съществува и един факултативен орган - контрольор /1 - Дружественият договор може да предвиди избирането на контрольор /контрольори/, който да следи за спазване на дружествения договор, за опазване имуществото на дружеството и да дава отчет пред общото събрание./ Основен орган с най-широка компетентност е общото събрание. Чл. 137, ал.1 т.1 - 9 ТЗ /1- Общото събрание: 1.изменя и допълва дружествения договор; 2. приема и изключва съдружници; 3. приема годишен отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане; 4. взема решение за намаляване и увеличаване на капитала;

5. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност; 6. взема решение за откриване и закриване на клонове и участие в други дружества; 7.взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права в-у тях; 8. взема решения за предявяване на искове на дружеството срещу управителя и контрольора и назначава представител за водене процеса срещу тях; 9. взема решение за допълнителни парични вноски/ Изброяването по чл. 137 ТЗ не е изчерпателно, може да му се възложат и други функции и компетентности. Макар и неупоменати от Закона има въпроси, които са от компетентността му: назначаване на прокурист; освобождаване от отговорност на контрольора;

Свикването на общото събрание става по специален ред - чл. 138 ТЗ /1- Общото събрание се свиква от управителя най-малко веднъж годишно; 2- Управителят е длъжен да свика Общото събрание и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците поискали свикването, имат това право; 3 - Управителят е длъжен да свика общото събрание веднага щом загубите надхвърлят 1/4 от капитала както и когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал.2 спадне под размера на вписания капитал./ Става с писмена покана до всеки съдружник седем дни преди заседанието. В поканата се посочва и дневния ред, за да се подготвят участниците. При неспазени формалности е възможна отмяна на решенията по чл. 75 ТЗ.

Решенията се вземат при кворум и мнозинство, според разглежданите въпроси. Чл. 137, ал.3 ТЗ /Решенията по ал.1, т.1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от 3/4 от капитала, а решенията по т.4 с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключеният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор./ Кворум и мнозинство, а за всички неуредени случай мнозинство от 1/2 от капитала. Решението е от съдружниците, като гласуване може да стане и от техни представители с пълномощно. Решенията влизат в сила от момента на приемането им. Те трябва да бъдат вписани. чл. 134 ТЗ. Управителят води протоколна книга за вписването им.

Законът разграничава 2 вида общо събрание: а) Редовни събрания - обсъжда дейността на ООД за годината и се приема плана за дейност; б) Общи извънредни събрания по искане на съдружници, представляващи 1/10 от капитала, по искане на управителя, когато: чл.138, ал.3 ТЗ /управителят е длъжен да свика общото събрание веднага щом загубите надхвърлят 1/4 от капитала както и когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а , ал.2 спадне под размера на вписания капитал/.

Управителят е изпълнителен и представителен орган на ООД. Трябва да е дееспособен /може да не е съдружник/. Отношенията между управителя и ООД се уреждат с договор. Чл. 141, ал.6 от ТЗ /Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик./

Функции на управителя: а) Организационни: свиква общо събрание; водене на дружествените книги;

уведомяване на съдружниците по воденето на дружествените дела; б) Ръководни - спрямо работници и служители в ООД. Вземане на решения по ежедневната дейност; в) Представителни - произтичат от самия закон от момента на вписване в търговския регистър /чл. 141, ал. 3 ТЗ /В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа/.

Всякакви ограничения в представителната власт на управителя са непротивопоставими на трети лица. Възможно е едно ООД да има няколко управители /чл. 141 ал.2 ТЗ дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно освен ако дружествения договор не предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица/. Всеки може да действа самостоятелно, освен ако дружествения договор не предвижда друго. Дължи се заплащане на управителя.

Чл. 142 ТЗ /1- Без съгласие на дружеството управителя няма право:1.от свое или чуждо име да извършва търговски сделки; 2.да участва в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност; 3.да заема длъжност в ръководни органи на други дружества/ - да не извършва конкурентна дейност.

Задължения на управителя: да води редовно дружествените книги - дялова книга и др. носи имуществена отговорност пред съдружниците чл. 145 ТЗ /Управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди/.Освобождаването на управителя става само по решение на общото събрание.

Контрольор: факултативна длъжност - чл. 144 - 145 ТЗ. Отговаря имуществено.

Проверител - чл. 146 ТЗ е различен от контрольора /1 - Годишният счетоводен отчет на дружеството се проверява от един или няколко проверители - дипломирани експерт счетоводители/.Проверителите са инцидентно назначени и не са органи на ООД. Дейността им се изразява в проверка на годишния счетоводен отчет на дружеството. Избират се от общото събрание, като изискването е да са експерт-счетоводители.

Прекратяване на ООД. Преустановяване на ООД, като самостоятелен правен субект. Разграничава се от спиране активната дейност - етап от ликвидация. чл. 266 ТЗ 1 - След прекратяване на търговското дружество се извършва ликвидация. Със заличаването на ООД чл. 155 ТЗ / По решение на окръжния съд по регистрация на дружеството то може да бъде прекратено: 1. по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се свежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала; 2. по иск на прокурора, ако дейността на дружеството противоречи на закона; 3. по иск на прокурора, когато в продължение на 3 месеца дружеството няма вписан управител/

За уреждане на задълженията, след прекратяването има производство по ликвидация. След него удовлетворяване на кредиторите, а дружеството се заличава в търговския регистър. Престава да съществува.

Други два случая на прекратяване: а) При преобразуване в друго ТД – трансформация чрез вливане, сливане или разделяне. Преустановява съществуването без ликвидация; б) когато ООД се обявява в несъстоятелност - книга 4 от ТЗ.

Въпрос 9. Акционерно дружество. Понятие и системи на учредяване. Капитал. Акции – понятие, видове и сделки с акции. Права и задължения на акционерите. Облигации – понятие и видове. Права на облигационерите. Конвертиране на облигациите в акции. Управление. Еднолично акционерно дружество.

І. АД - понятие и системи на учредяване.

АД е типичен представител на капиталовите дружества. Изисква се учредяване на капитал, отпадат личностните елементи и излизат напред имуществените. Възниква в 16 - 17 век. Преимущества са му, че е в удобна форма за кумулиране на големи имущества от различен брой участници. Това се дължи на факта, че за акционерите се изискват само имуществени вноски, без да се взема лично участие в ТД. Второ преимущество на АД е голямата мобилност на членството в него. В АД акционерите могат да се прехвърлят с прехвърляне на акции, без съгласие на останалите акционери. Недостатъци на АД са, че е твърде силно откъсването на редовите акционери от управлението на ТД и второ - тромава система за управление. Техническите недостатъци на АД са скъпо учредяване спрямо другите ТД.

Определение за АД чл. 158 ТЗ /1- Акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си./ АД е /1/ търговец по правно-организационната си форма, /2/ капиталово ТД, като /3/ капитала е структуриран в акции.

Разграничение на АД от ООД: а) В структурата на капитала на ТД - при ООД на дялове по чл. 113 ТЗ, а при АД - на акции; б) Организация и дейност - при ООД - силен личен елемент на сдружаване, а при АД е подчертано анонимно; в) Система от органи за управление - при АД са различни от тези при ООД; г) Учредителният акт е различен, като при ООД е чрез дружествен договор, а при АД с устав.

АД е най-солидна форма на сдружаване, а понякога е единствена за извършване на търговска дейност - Закона за банките и Закона застрахователната дейност - “застрахователната дейност може да се извършва само от АД”.

Учредяване на АД: Според инициативата за учредяване на АД са познати 3-те форми на учредяване:

а) Разрешителна система - за които АД се изисква специално разрешение -банки, ЗД и др.;

б) Разпоредителна система - АД - с държавно и общинско имущество. Необходима е заповед на министър, Решение на общински съвет и др.

в) Нормативно-контролна система - обичайните търговски АД - според ТЗ.

Най-сложно и формализирано е учредяването на АД. Разглеждаме учредяване според ТЗ: Учредяването става на общо събрание на което се записват акции - т.н. “учредяване без подписка”. втори начин - /до 2000 год./ - учредяване с подписка – отменен, но отново действа от 2003г.!!!

Първа фаза: Първоначален акт и форум на който учредителите приемат съответните документи. Съгласно чл. 63 ТЗ - изисквания за учредяване е да са дееспособни ФЛ или ЮЛ. По чл. 160, ал.2 ТЗ /Не могат да бъдат учредители обявените в несъстоятелност/. Лицата в производство по несъстоятелност могат да са учредители. Законът не създава ограничения за броя на учредителите - при ЕАД - един, а при останалите, повече лица. На учредителното събрание присъстват или пряко учредителите или от негов представител с пълномощно с нотариална заверка на подписа му. Взема се решение за учредяване на АД, като то трябва да е единодушно от лица записали акции. Приема уставът /единодушно/. Избират се органи на управление според избраната система за управление. Уставът е в писмена форма, като закона не изисква да е непосредствено подписан от учредителите. За да се покаже волеизявление от тях - чл. 174, ал.3 ТЗ /За вписване в търговския регистър извършването на банкова и застрахователна дейност, дейност по фондова борса, инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество и други дейности, за които отделен закон предвижда извършването им с разрешение на държавен орган, е необходимо да бъде представено съответно разрешение/ - представя се списък на лицата, записали акции при учредяването с имена, ЕГН и др. Уставът има задължително съдържание - чл. 165 ТЗ /Уставът трябва да съдържа: 1.фирмата, седалището, адреса на управление на дружеството; 2. предмета на дейност и срока, ако има такъв; 3.размера на капитала, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция; 4.органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им; 5.вида и стойността на паричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени; 6.преимуществата, които посочените учредители запазват за себе си поименно, ако такива се предвиждат; 7.условията и реда за издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване, ако се предвижда такова; 8.начин на разпределение на печалбата; 9.начин на свикване на общото събрание; 10.други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството.

Особености свързани със структурата на капитала и управлението на АД са: а) вида на акциите и техните класове; б) номинал; в) начин на прехвърляне на акции; г) разноски по учредяването. Освен тях може да има и факултативно съдържание

Избор на орган на управление става в зависимост от системата на АД, като се взима решение с обикновено мнозинство.

Записване акциите на учредителите става с писмено заявление, кой колко акции ще внесе под брой. За водене на събранието и взетите решения се води специален протокол. С протокола приключва първата фаза по учредяването на АД.

Втора фаза: набиране на капитала. Действия извън учредителното събрание. Трябва целият предвиден капитал на АД да бъде записан. Не се изисква при учредяването да е внесен целия размер на капитала. За учредяването на АД се изисква да е внесен 25 % от капитала - номинална емисионна стойност на всички акции. Внасянето на капитала става по набирателна сметка чл. 188 ТЗ /1 Срещу записаните акции акционерите са длъжни да направят вноски, покриващи определената с устава част от стойността на акциите. Останалата част се внася в срок, определен в устава, но не повече от две години от вписването на дружеството, съответно на увеличението на капитала/.За довнасяне до пълния размер на капитала се определя в устава срок не по-голям от 2 години от учредяването на АД. Вноските се правят по набирателна сметка открита от управителния съвет. Чл. 72 ТЗ - непарични вноски.

Трета фаза: По искане на управителния орган - чрез заявление се извършва регистрация в ТР на АВ.

Капитал на АД. Увеличаване и намаляване на капитала на АД.

Характерно за капитала на АД е че е разделен в акции. Общият размер е равен на номинала на всички акции. Чл. 161, ал.2 ТЗ /Минималната стойност на капитала на АД е 50 000лв./. За определени АД законът изисква по-голям капитал - ал.3 /Минималния размер на капитала, необходим за извършване на банкова, застрахователна дейност или дейност по доброволно здравно осигуряване, се определя с отделен закон/ - за банки се изисква 10 млн. лв., а за ЗД - 1 млн. лв. Набира се от вноски на акционерите, които могат да бъдат платени и на части чл. 188 ТЗ. Според чл. 174, ал.1 т.3 ТЗ /За вписването на АД в търговския регистър е необходимо: …т.3. да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25% от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция/. Чл. 188 ТЗ изисква внасянето на останалата част да не е по-късно от 2 години след вписването на АД. Невнасяне на вноските в срок има за последици: лихва за забава при вноски на пари; обезщетения за вреди /непарична вноска/. Може да има и по-тежки санкции с едномесечно предизвестие за внасяне и ако те не внесат отново вноските, следва автоматично изключени, при което губят акциите за направените до момента вноски.. За направените вноски не се претендират лихви, тъй като изпълняват свое задължение. Чл. 190, ал.2 ТЗ /Когато акционерите са направили частични вноски в различно съотношение, върху разликата в повече се дължат лихви, ако е предвидено в устава. лихвите се изплащат от печалбата преди дивидентите, съгласно чл. 247а, независимо от решението на общото събрание на акционерите за разпределение на печалбата/. Може да има право на лихва върху вноската, ако акционерите са направили вноски в различно съотношение при учредяване. Ако уставът го предвижда, само върху разликата в повече се дължи лихва. Тези лихви са с привилегирован режим на изплащане, защото се дължи преди плащането на дивидента.

Увеличаване и намаляване на капитала на АД. Капиталът е устойчива, но не постоянна величина.. Той не трябва да пада под определения минимум. Увеличаването на капитала е формален процес, за допустимостта на който, закона изисква определени предпоставки: а) да е внесен пълния размер на уставния капитал - чл. 192 ал.5 ТЗ /Увеличението на капитала е допустимо само след като определеният в устава размер е напълно внесен/; б) да се вземе решение за увеличаване на капитала от компетентния орган на АД. По принцип това е общото събрание на АД. Чл. 192, ал.2 ТЗ /Решението на общото събрание на АД за увеличаване на капитала се взема с мнозинство 2/3 от гласовете на представените на заседанието акции. С устава може да се предвиди по-голямо мнозинство, както и допълнителни условия/. Уставът може да предвиди по-голямо мнозинство или друго условие. Можем да имаме различни видове акции - различни класове - чл. 192, ал.3 ТЗ /При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас/. Вторият орган, който може да вземе решение за увеличаване на капитала е управителния съвет /съвет на директорите/ - чл. 196 ТЗ /1 уставът може да овласти управителния съвет съответно съвета на директорите, в продължение на 5 години от възникване на дружеството да увеличава капитала до определен номинален размер чрез издаване на нови акции. Решение в този смисъл може да се вземе и с изменение на устава при спазване изискването на чл. 192, ал.3, най-малко за 5 години след регистриране на изменението/ Това е по изключение. Трябва устава изрично да е овластил УС за това, по негова преценка, за срок от 5 години от възникване на АД. Този управителен орган, ще изпълни предварително взето решение на Учредителното събрание. Друга особеност тогава е, че не може да бъде срещу непарични вноски. Възможно е, ако съвета е упълномощен да изключи правата на досегашните акционери да придобият част от неговите акции, пропорционална на досегашното им капиталово участие.

Начини за увеличение на капитала: а) Записване на нови акции, включително преобразуване на конвертируеми облигации в акции; б) Увеличаване на номиналната стойност на издадените акции. Всеки според акциите си прави вноски до увеличения номинален размер.

Намаляване на капитала. Става въз основа на решение на общото събрание като не е допустимо овластяване на други органи да вземат такова решение. Ако има няколко класа акции решение се взема от всеки клас отделно. Решава се за: а) цел на намаляването и б) начин на намаляването на капитала.

Има 3 способа за намаляване на капитала: а) Чрез намаляване на номиналната стойност на акциите;

Б) Чрез обезсилване /амортизиране/ на акция - по два начина: принудително обезсилване, което се допуска, ако е предвидено в устава, който посочва и способа за това. Обезсилените акции се унищожават; придобиване на собствени акции в АД.

Акции - понятие, видове и сделки с тях.

Акциите са ценни книги с които се материализира членството в АД и участието в капитала. Те имат 3 функции: а) Форма на материализация на капитала; б) Форма на членство; в) Ценна книга от различен вид.

Ценната книга има строги реквизити, посочени в чл. 183 ТЗ /1 Акцията съдържа: 1.означението "акция" за единична и съответния брой “акции” за купюра с повече акции”; 2.вида на акциите; 3.номер на купюрата и поредни номера на включените в нея акции; 4.фирмата, седалището на АД; 5.размера на капитала; 6.общия брой на акциите, единичната им номинална стойност и купюрен строеж; 7.купоните и техния падеж; 8.подписите на две лица, които могат да задължават дружеството, и датата на емисията

Реквизитите са отразени в тялото /мантията/ на акцията. Чл. 184 ТЗ - купонен лист - 1) Ако не е предвидено друго в устава, акциите се издават с купони за дивидент за 20 години. (2) Купоните не могат да се прехвърлят отделно от акциите. (3) В купона се съдържа означението `купон`, фирмата на акционерното дружество, номерът на купона, акцията и купюрата и годината, за която трябва да се платят дивиденти по него. С купона се получава дивидента. Акциите са лигитимационни. Инвестиционни - за предприемане стопанско начинание. Отличават се от ценните книги на оборота - менителница; чек; запис на заповед.

- чл. 178 ТЗ /1 Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Могат да се издават и привилегировани акции/. Според това дали акциите са под форма на веществени физически носител или са във виртуална /дигитална/ форма биват:

а) безналични - акции без физически носител. За притежаване се издава удостоверение за притежаване - акции по масовата приватизация. Поради формата си безналичните ц.к. не се прехвърлят по обичайните способи, а по Закона за публичното предлагане на ц.к. Трябва да се запишат в Централния депозитар в специален регистър;

б) поименни - титуляра е известен и вписан в акцията в дружествената книга на акционерите. Въпреки, че титулярството върху тях е поименно обозначено, те не се прехвърлят като поименните ц.к. /цесия/, а се прехвърлят чрез “джиро” - облекчен ред. Чл. 185, ал.2 ТЗ Прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството. В устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции/. Прехвърлителният ефект настъпва от момента на извършване на джирото, но то трябва да е вписано в книгата на акционерите. Джирото се използва и при залагане на поименни акции;

в) акции на приносител - не се обозначава титуляра. Те са анонимни. Упражняване на права по тях става чрез предявяването им;

в) привилегировани - дават особени права на притежателя им /имуществени и неимуществени/ Чл. 182, ал.1 ТЗ ги посочва /Привилегированите акции могат да осигуряват гарантиран или допълнителен дивидент или дял в дружественото имущество при ликвидация, както и други права, предвидени в този закон или в устава. с устава може да се предвиди привилегированите акции да са без право на глас, което трябва да бъде посочено/ - осигуряват гарантиран дивидент, допълнителен дивидент, допълнителен ликвидационен дял. Неимуществените права по акция са свързани с управлението;

г) непривелигировани - дават стандартни права /дивидент, ликвидационен дял; 1 глас в общото събрание;

д) гласни /дават глас в общото събрание/, които се делят пък на едногласни и многогласни и

е) безгласни - не позволяват да се гласува в общото събрание - отнема се гласа, но обикновено осигуряват някакви имуществени привилегии.

Права и задължения на акционерите.

Два типа права, за извличан на имуществени ползи или участие в управлението.

1. Имуществени права са а) право на дивидент и б) право на ликвидационен дял.

2. Неимуществени права: а) право да участва в общото събрание; б) право на глас в общото събрание /без притежателите на безгласни акции/. Предпоставка за това е да е изплатена дължима вноска /ако не е уговорено друго/чл. 228 ТЗ/Правото на глас възниква с изплащането на вноската, ако не е предвидено друго/. Това право отпада при условието по чл. 229 ТЗ /Акционер или негов представител не може да участва в гласуването за: 1. Предявяване на искове срещу него; 2. Предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството/. Всеки клас акционери си организира свое събрание; в) контролни права - по чл. 224 ТЗ Писмени материали, свързани с дневния ред на общото събрание, трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обнародването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание/. Осигуряват се на акционера най-малко 30 дни преди събранието за достъп до материалите, защото се изпращат покани в този срок. Предоставяне на материалите е безплатно. Акционера може да задава въпроси по време на общото събрание. Няма право на достъп до счетоводните книги на АД и търговските документи - договори, кореспонденция и др. така е защото АД има отворен характер на дружеството.Защото акционер може да стане конкурент и да ползва информацията.

Задължения на акционерите: Едно единствено задължение от имуществен характер - да се платят вноските от капитала и лихвите /при забава на вноските/. Други задължения акционера няма. Не е задължен да участва в работата на дружеството. акционерът не дължи лоялност на АД.

- понятие и видове. Права на облигационерите. Конвертиране на облигации в акции.

Характерно за АД е че само то от търговските дружества може да издава ценни книги - облигации.

Облигацията е ценна книга, която материализира правото да се реализира една сума, дължима от издателя на облигацията на когото облигационерът /притежателя на облигацията/ е представил средства под формата на заем. В този смисъл облигацията реализира права на вземане по т.н. “облигационен заем”. Поради връзката си с предоставени в заем средства, облигацията спада към “дълговите” ц.к. Това са такива ц.к., които материализират вземане за определен доход, възникнали на база заем на издателя на облигацията.

Облигацията има две особености: а) Материализира в себе си право на вземане от заем, по който емитентът е длъжен да плаща и лихвите /главница плюс лихва/; б) Облигациите, като форма на заем са предназначени да се търгуват на фондовата борса и трябва да съдържат номер, буквени обозначения, защита и еднаква номинална стойност. Длъжникът е емитента, а кредитора е облигационер.

Прилики и разлика между облигация и акция: а) общото между тях е: издаване по строг ред предвиден от държавата; търгуват се на фондовата борса; имат буквено означение, защита и номерация; материализират имуществени права; биват налични и безналични; реда на прехвърлянето и залагане е един и същ - чл. 204, ал.5 ТЗ /Облигациите могат да бъдат налични и безналични. За издаването прехвърлянето и залагането на наличните и безналичните облигации се прилагат правилата за акциите, установени с този закон, с изключение на чл. 176, ал.2 и чл. 184, ал.2/

б) Разлики: във вида на инкорпоративното в тях право. При акциите има имуществени и неимуществени права, а при облигациите право на вземане и лихва, като при определени условия облигационерите имат право да превърнат облигациите в акции. Облигационерите нямат право върху имуществото на АД; по предназначението си - акциите са за безвъзмездно финансиране на АД, а облигациите за възмездно кредитиране; според характера на правата и условията, при акциите - има съвкупност от права и задължения за акционера, а при облигациите съществува право на външния кредитор да получи сумата на падежа, независимо от стопанската дейност на АД; не носи риск.

Видове облигации: а) Безналични - прехвърляне чрез централен депозитар; б) Налични - прехвърляне на физически носител. Могат да са поименни /чрез джиро/ или на приносител. Според това, към кой вид спадат се прехвърлят по различен начин. Джирото се описва в книгата на облигационерите. Облигациите на приносител чрез предявяване /традиране/.

Ред за издаване на облигациите. Не всяко АД може да издава облигации. чл. 204 ТЗ посочва условията за издаване /1 Облигации може да издава само АД. Издаване на облигации чрез публично предлагане може да се извършва най-малко две години след вписване на дружеството в търговския регистър и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание/. Чрез публично предлагане е необходимо: а) да са минали поне две години от вписването на АД и б) да има изготвени два отчета приети от общото събрание. Това не е необходимо, когато тези облигации са гарантирани от банки или държавата. Общините не са гарант по облигации. Трябва да е взето решение от общото събрание на акционерите.

Права на облигационера. Нямат отношение към капитала на АД, а само имуществено право на дължими лихва и главница. Могат да имат привилегировани облигации с различен размер на лихвата. Неимуществени права на облигационера са да сформират свое общо събрание /на облигационерите/ при всяка емисия облигации. Да излъчи група до 3 души по защита на облигационерите пред дружеството. Те представляват облигационерите в общото събрание на АД без право на глас. Могат да взимат отношение. Общото събрание е длъжно да изслуша представителите на облигационерите при вземане решения свързани с облигационния заем. Те могат да наложат “вето” по решения, свързани с нови емисии облигации

Конвертиране на облигации в акции. Конвертиране - акт с който облигациите преустановяват съществуването си и преминават в акции. Това е когато се цели намаляване пасивите на дружеството. За да се извърши конвертиране има условия посочени в чл. 215 до 218 в ТЗ.

Управление на АД. Управлението на АД е най-сложното и формализирано. Това е последица от особеностите на АД, като ТД и откъснатостта на управлението от акционерите. Може да се възприеме различен метод на управление, по изградената система на управление различаваме: а) управление на едностепенна система; б) управление на двустепенна система.

Избора на системата се отразява в уста на АД. Системата на управление е равносилна на корпоративната система. чл. 219 ТЗ посочва органите на управление /1 Органи на АД са:1. Общото събрание на акционерите; 2. Съвет на директорите /едностепенна система/ или надзорен съвет и управителен съвет /двустепенна система//.

Общо събрание на акционерите: Той е основен орган, който взима базисните решения, но не е най-важен орган за вземането на оперативни решения, тъй като те са в компетентността на съветите на АД. Състои се от всички акционери с право на глас. Участват лично или чрез представител, като има забрана член на някой от съветите да представлява акционерите в общото събрание могат да участват и акционери с привилегировани акции, без право на глас и членовете на съветите, които не са акционери.

Видове общи събрания според начина на свикването: а) Редовно общо събрание - свиква се при приключване на съответната година и става в началото на следващата година. Има за задачи: да вземе решения по подобряване на дейността; да приеме годишен счетоводен отчет; да приеме решение, относно разпределение на печалбата; б) Извънредни общи събрания - свиква се при необходимост да се решат инцидентни въпроси: смяна на част от съветите или промяна на капитала или устава.

Ред за свикване на общото събрание. Реда за свикване на Общото събрание е строго формализиран, както по вида на компетентните за това и срока на свикването му - чл. 223 ТЗ /1 Общото събрание се свиква от съвета на директорите, съответно от управителния съвет. То може да се свика и от надзорния съвет, както и по искане на акционери, които повече от три месеца притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала/. Нередовното свикване на Общото събрание е основание за отмяна на взетите решения - чл. 74 ТЗ. За да са редовно взети решенията на ОбС, то трябва да е проведено по формални изисквания - чл. 222 ТЗ и чл. 225 и следващите до 232 ТЗ.

Компетентност на общото събрание. Основен орган с изключителна компетентност по въпрос за съществуването на АД. Широко спектърни посочени в 10 точки в ТЗ: изменение и допълване н устава; капитала на дружеството; приемане на годишния отчет; експерт счетоводители; за публикации.

Съветите на АД - посочени в чл. 233 до 244 от ТЗ. Органи, които осъществяват непосредствено ръководство и оперативно управление на АД. Те са мандатни органи - чл. 233 ТЗ за срок от 5 години /ако не е предвидено друго в устава/. Изискванията за членовете на съветите са в чл. 234 ТЗ - дееспособно физическо лице, като закона допуска член да е ю.л., но това трябва да е предвидено в устава. Не може да е член на УС или КС на АД, прекратено поради несъстоятелност, с останали неудовлетворени кредитори! /до две години от обявяване в несъстоятелност/ - може да има и други изисквания в Устава на АД.

Правата и задълженията на членовете на съветите са посочени в чл. 237 ТЗ. като колективни органи има изисквания за кворум и мнозинство - чл. 238 ТЗ. За работата се съставя протокол, а за решенията си членовете носят отговорност, стига тези решения да са свързани с виновно поведение. За гаранции, всеки член предоставя 3 месечни брутни заплати. Носят имуществена отговорност и организационна отговорност.

Едностепенната система се състои само от един съвет - “Съвет на директорите” или “Борд на директорите” Състои се от най-малко 3 до не повече от 9 лица както е предвидено в Устава на АД. Избира: председател и зам. председател, които ръководят заседанията на съветите. Те са различни от специалните членове на съвета на които е възложено ежедневното оперативно управление. Те се наричат изпълнителни членове или “изпълнителни директори” или “президенти”. Съветът на директорите се свиква най-малко 1 път на 3 месеца. Отношенията между съвета на директорите и изпълнителния директор става с договор за възлагане, подписва се от председателя на съвета на директорите чл. 244 ал.7 от ТЗ /не трудови отношения/ - това са граждански правоотношения.

Двустепенна система чл. 241 - 243 ТЗ. Състои се от: Надзорен съвет - не управлява непосредствено АД, смисълът е той да осъществява надзор и контрол върху УС, понеже свикването на ОбС е трудно и тромаво. УС се отчита пред надзорния съвет, който може да иска по всяко време справки и доклади от всякакво естество.

УС уведомява председателя на надзорния съвет за всякакви обстоятелства имащи отношение по управлението на АД. НС избира членовете на УС; определя възнаграждението на членовете на УС; Отношенията между НС и УС са уредени чрез договор за възлагане на управление, като от страна на АД се сключва от председателя на НС /представителна власт в този случай/. Управителен съвет - чл. 241 ТЗ има състав от 3 до 9 души. Управлява и представлява АД. Отговаря за годишното приключване и разпределение на печалбата.

Въпрос 10. Обекти на гражданското правоотношение – понятие, видове. Вещи, видове вещи. Нематериални блага. Пари и ценни книжа. Търговско предприятие. Наследство. Работна сила.

Обектът на гражданското правоотношение се отнася към дискусионните понятия в теорията на правото. Гражданските правоотношения се характеризират с два взаимносвързани елемента: субекти и обекти, без които това правоотношение не може да съществува. Обектът на правоотношението служи за задоволяване на определен от закона интерес на правните субекти. Обектът на правоотношението може да бъде обект на едно субективно право или на едно правно задължение.

Видове обекти: а) Вещите; б) Нематериалните блага, които се ползват с правна защита, като авторски произведения и сродни права по ЗАвПСП, търговските марки, промишлените образци и всякаква информация, от която правните субекти имат интерес; в) Имуществата; Човешките същества не могат да бъдат обекти на гражданските правоотношения. Те са само и единствено субекти на гражданските правоотношения в) човешко поведение – действие или бездействие; г) отделни субективни права и/или правни задължения или съвкупност от тях; д) съчетание на всички видове обекти.

Вещите са материални телесни предмети обособени в пространството (газове, поставени в бутилки, органи, кръв, отделени от човешкото тяло).

Видове вещи: а) прости – състоят се от един материален обект; б) сложни – съставени са от две или повече материални части, които при съединяване, загубват своята самостоятелност и служат заедно – напр. компютър, часовник, при разпадането си, ако отделните части имат потребителна стойност се превръщат в самостоятелни; в) Вещи в гражданския оборот – с правни актове могат да се учредяват или прехвърлят права на прани субекти; г) Вещи извън гражданският оборот – предназначени са за всеобщо ползване – държавна или общинска собственост – пътища, улици, площадки; д) недвижими – те са трайно прикрепени към земята- чл. 110, ал. 1 от ЗС към този вид вещи се отнасят земята като обособени поземлени участъци, растенията, сградите, земеделски земи, имоти и всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Чл. 110, ал. 2 от ЗС казва, че всички други вещи са е) движими – те не са трайно прикрепени към земята; ж) делими са тези вещи, чието естество позволява да се разделят на части без да губят значително от стойността си и законът допуска това. Сградите са делими, ако в тях са обособени два или повече самостоятелни обекта – жилища, ателиета, гаражи и т.н.; з) неделими – по естеството си са неделими – лека кола, пиано, телевизор, общите части в етажната собственост; и) потребими – засяга се тяхната субстанция, така че те се унищожават или съществено намаляват техните полезни свойства – хранителни продукти, горивни материали, суровини и др.; й) непотребими – при използването им се износват бавно и съществуването им продължава по – дълго време – недвижими имоти, пиано, касетофон и др.; к) заместими – равностойни са на други вещи в количествено, качествено отношение и по вид, напр. – селскостопанските продукти, серийно произвежданите промишлени произведения; л) незаместими – нямат равностойни вещи в гражданският оборот – произведения на изкуството, вещи с историческа стойност и др.; м) индивидуално определени вещи – точно определена вещ – автомобил с номер на мотора и шасито; н) родово определени – принадлежат към даден род – вид лек автомобил; о) главна вещ – самостоятелно може да се използва без други вещи; п) принадлежности – те се използват заедно с други вещи – инструменти за ремонт на нещо

Добиви (плодове) от вещите: 1.естествени плодове – някой вещи плододават, без да се накърнява тяхната цялост; 2.органически произведения – теле, яйца, плодове, биологически резултати от плододаващите вещи; 3.неорганични произведения – руди, пясък, камъни от кариера, тук постепенно се засяга и целостта на веща; 4. граждански плодове – доходите, които се получават въз основа на облигационни отношения, във връзка с използването на една вещ – наем, лихва. Доходи са и заместващите облаги, придобивани въз основа на облигационни отношения, при увреждане или погиване на веща – напр. - застрахователното обезщетение, поради повреждане или погиване на застрахованата вещ.

Нематериални блага. Това са идеи или завършени творчески произведения или отличителни знаци, които могат да се използват за задоволяване на материални или духовни потребности, поради което имат стойност. Могат да бъдат обекти на правото след като се обективират по начин, да могат да бъдат възприети и от други лица – напр. – романът в ръкопис, картината върху платното, музикалното или драматургично произведение, чрез изпълнителя. Към нематериалните блага се отнасят – авторските творби по ЗАвПСП – те са уникални съчетания на идейно съдържание и форма, могат да бъдат произведения на изкуството, литературата, науката и др. Към тях се отнасят и идеите в резултата на техническо и естетическо творчество.

Нематериални блага са и отличителните белези. Използват се за индивидуализиране или на правни субекти, като на име на ФЛ, фирма на ЮЛ или на стоки и услуги, които се реализират в оборота – напр. търговска марка.

Индустриална собственост – означават се изобретенията, полезните модели, промишлените дизайни. Субективните права върху тях възникват след като се спазят определени формални изисквания и компетентни държавни органи ги признаят за годни за закрила или просто ги регистрират. Интелектуална собственост – обектите на индустриалната собственост, заедно с авторските права и сродните на тях по ЗАвПСП. Ползват се с международна закрила.

Правата, които възникват върху нематериалните обекти са в по – голямата си част абсолютни и срочни. Чрез ограничаването им във времето се цели да не се монополизира прекалено дълго използването на нематериалните блага – напр. авторските права продължават най много 70 години след смъртта на автора, ако не е предвидено друго, а патентното право трае 20 години.

Обекти на правоотношения могат да бъдат и нематериалните права, които не се ползват с право на защита. Такива са ноухау, които представляват фактически монопол върху производствен опит, тайна на производството. Намират приложение в производството и търговията и носят допълнителен доход на лицата, които ги използват. Могат да се отстъпват за използване си лицензионни договори за ноухау.

Пари и ценни книжа. Парите са материални обекти с най голяма практическо значение за материалноправния живот. Те са всеобщ еквивалент и мярка на стойността на всички други материални обекти. Чрез тях се оценяват и обезщетяват не само имуществените, но и неимуществените вреди. Парите са универсално средство за разплащане. Чрез натрупването им като капитал се осигуряват средства за инвестиции в стопанството. Парите са ценни книжа на приносител. Изключително право да ги издава има само държавата, която упражнява своята емисионна дейност чрез БНБ. Парите са особен вид движими вещи. Стойността на материала от който са направени не е от значение. Съществена за оборота е номиналната им стойност, която се определя от броя на паричните единици, отбелязани върху банкнотата или монетата. Парите са заместими вещи, при които за разлика от останалите материални обекти не се поставя изискване за качество, а е от значение видът на паричната единица и количеството. От съществено значение е и курсовата стойност на парите. Тя се определя при конвертируемост на съответните парични единици, от съотношението им с чужди парични единици. Парите са вещи, които принадлежат към род който не погива. Ако едни парични знаци се изтеглят от оборота, те се заместват с други. Парите са делими вещи, защото една монета или банкнота може да се замести с няколко други. В гражданския оборот парите участват обикновено като родово определени вещи, но може да бъде уговорено, че ще се считат за индивидуално определени. Парите имат нумизматична стойност. В колекциите те са индивидуално определени вещи.

Ценните книжа са особен вид движими вещи. Те са писмени документи, върху които са закрепени едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на граждански или търговски ПРО-я. Различават се от писмените документи, които се съставят при сключването на сделки по това, че те материализират в документа субективните права, които сделките закрепени върху тях пораждат. Стойността на ценната книга се определя не от материала върху който е написана, а от стойността на субективното право, което тя материализира. При всяка ценна книга има право на собственост върху нея и друго субективно право, което произтича от нея. Напр. – парични вземания, които могат да се материализират от облигация, чек, печеливш фиш от тото. Коносаментът материализира право на собственост върху превозван товар и облигационното право да се получи товарът от превозвача. Правата по акцията са елементи от дружествено ПРО-е, между акционера и акционерното дружество и по обикновените акции те са с право на глас и на дивиденти.

Ценни книжа могат да бъдат издавани по ред, определен от законодателството както от публични институции, напр. – парите и ДЦК, така и от субекти на частното право – чекове, акции, застрахователни свидетелства и др. Според това как се легитимира притежателят на инкорпорираното в документа субективно право, ценните книжа са три вида: 1. Ценни книги на приносител. – за притежател на субективното право се счита правомертният държател на документа. При този вид ЦК прехвърлянето на правата, инкорпорирани в тях е максимално улеснено и става с предаването на документа. Могат да се придобиват от добросъвестен владелец на възмездно правно основание по чл. 78, ал. 1 от ЗС. Недостатък е, че при кражба или изгубване на документа се затруднява осуетяването на упражняването на субективното право. Такива ценни книги са – чекът, акцията, облигацията, коносаментът и др.; 2. Ценни книги на заповед – характеризират се с това, че в тях се посочва името на притежателя на субективното право , който има възможност да го прехвърли на друго лице с джиро, което представлява формално едностранно волеизявление, обективирано писмено на гърба на ценната книга. Такива са запис на заповед, менителница, коносаментът; 3. Поименни ценни книги – в тях задължително се посочва името на притежателя на субективното право инкорпорирано в документа. Правото на собственост върху документа, следва правото, произтичащо от ценната книга. Прехвърлянето на субективните права по този вид ЦК става само чрез цесия. Към тях се отнасят – поименният чек, поименният коносамент, ипотечният акт, запис на заповед и менителница.

Търговско предприятие. Съгласно чл. 15, ал.1 ТЗ предприятието е съвкупност от права /1/, задължения /2/ и фактически отношения /3/. /Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне/.

1. Правата на предприятието могат да са: а) вещни; б) облигационни – вземания по продажби; в) върху нематериални блага – изобретения, търговски марки; 2. Задълженията са: а) по взети кредити; б) по неизпълнение на договори; 3. Фактическите отношения - неформализирани дадености, които търговеца е установил в своята дейност и му осигуряват изгоди. Осъществява се ефективност от връзката с другите елементи: а) Клиентела; б) Добра търговска репутация; в) Разположение на търговските обекти; г) Техника на организация на деловата работа и др.

Сделки с търговски предприятия: допуска се от чл. 15, ал.1 от ТЗ “може да се прехвърля, чрез сделки с нотариална заверка на подписите”. Може да се използват всякакви прехвърлителни сделки. Допълнителни изисквания за прехвърляне на предприятие:

Клон на предприятие е структурна, самостоятелна негова единица. Налага се поради това, че търговеца може да осъществява различни дейности в различни населени места. Това налага тези дейности да са обособени в имуществено и организационно отношение търговци. Банкови и застрахователни клонове - чл. 17, ал.1 ТЗ /Всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище/- Клона да е в населено място, различно от това на самия търговец. По изключение, ако закона го допуска и в населеното място на самия търговец - ЗБ и ЗЗ.

Наследството е имуществото, което преминава по пътя на наследяването от починалото лице към наследниците. Това е обема на наследственото правоприемство. Наследството е обект на наследяването, то е някакво имущество - съвкупност от права и задължения, преди всичко с имуществен характер, които преминават от наследодателя към наследниците към момента на откриване на наследството. Наследството обхваща права и задължения - става въпрос за активи и пасиви. При завета имуществото може да бъде само права, но не и задължения. Изключени от наследството са личните неимуществени права, които по силата на закон са непрехвърлими и ненаследими - семейни права; трудови правоотношения; членствените отношения - при юридическите лица са изключение, а в другите случаи са изрично уредени - чл. 22 ЗЖСК. Членственото правоотношение има комплексен характер. При юридическите лица с нестопанска цел наследяването не е възможно. При кооперациите наследяването също не е възможно. При едноличен търговец, ако наследника се регистрира като БТ, той ще продължи дейността, ако не се регистрира -не. Това не означава, че той няма да наследи имуществото.

Работна сила.

Работната сила е съвкупност от умствени и физически сили и способности на човека. Съществуват особеностите, че работната сила е част от човешката личност, не е възможно отделянето и от човешката личност. Предоставянето на работна сила означава отдаването й на разпореждане на друго лице. А разпореждането с тази сила има смисъл за другото лице само в процеса на труда. Труда по своя характер е дейност с целесъобразен характер. Труда е отношение между човека и природата, в което човека взима от природата необходимото му и го преработва за свои цели. Труда е и процес-осъществява се и се възобновява непрекъснатото. Това са така наречените технически трудови отношения.

Трудовите отношения са тези, които пораждат при непосредствено използване на работна сила отношения между хората при постъпване на работа, отношения по повод условията, при които се полага труд, прекратяването им. Трудовите отношения са тези, при които имаме отдаване под наем на работна сила в нейната динамика, отдаване на работна сила в живия труд. Пряка престация на работна сила - престира се жив труд. Обществените отношения са свързани с трудовите-съществуването им предпоставя минал или бъдещ труд. Уреждат се от трудовото право дотолкова доколкото чрез тях се регулират отношенията между страните, които ще се приложат при предоставяне на работна сила или по повод вече използвана работна сила.

Въпрос 11. Придобиване и изгубване на права. Правоприемство – понятие и видове. Първично и производно придобиване. Правоприемство в трудовото право. Изгубване на права.

Способите за придобиване на вещни права са първични и производни. Първично придобиване имаме тогава, когато фактическия състав за придобиване на правото на собственост или вещно право върху чужда вещ не изисква съществуването на това право от друго лице. Например - придобиването по давност. Тук е достатъчно е да се установи фактическата власт и намерение да са свои веща. Производно придобиване е когато в придобивания фактически състав се включва предходно съществуване на вещно право от друго лице, което то прехвърля на приобретателя, затова още се казва, че е налице правоприемство. В условията на правоприемство, за да стане купувачът на един имот собственик, необходимо е неговия праводател да е бил собственик. Ако той не е собственик и купувачът няма да стане собственик, защото никой не може да прехвърли това което няма. Придобиване на право означава свързване на едно субективно право с определено лице. Едно право може да се породи самостоятелно в лицето на придобиващия го, без да произтича от правото на друго лице – първично придобиване. Но то може да се придобие и получи от друго лице – изправени сме пред правоприемство. Двата придобивни способа (придобиване и правоприемство) са били различавани още в римското право. Когато собствеността се придобива чрез извеждане от едно съществуващо към момента право на собственост имаме производно придобиване / напр.: наследяване, завет/. Има случаи, когато едно лице не извежда своето право от друго съществуващо право върху вещ – това е първично придобиване / напр.: завладяване на вещ, улов/. Голяма част от субективните права не са абсолютно свързани с личността на техния носител. Те съществуват в правния мир и променят носителя си, без да прекратяват своето съществуване. Но промяната на носителя на тези субективни права, които са създадени с оглед на личността му, не може да стане. В тези случаи имаме непрехвърляемост на субективното право. Тук се включват задълженията, поети лично, правото на име и т.н.

Видове прехвърляне на права:

1. Общо /универсално/ правоприемство имаме тогава, когато едно лице прехвърля на друго всичките си права, цялото си имущество или идеална негова част. В придобиването се включва цялото или част от имуществото като съвкупност, като комплекс.

2. Частно /сингуларно/ правоприемство – при него имаме придобиване на конкретно, единично право, на конкретна вещ.

3. Първично /оригинерно/ правоприемство имаме, когато се създава или придобива едно субективно право самостоятелно, без то да произтича от правото на друг правен субект. С придобиването се създава едно ново субективно право, което не произтича от правото на друго лице. Обемът на придобитото не зависи от възможностите на лицето, придобило правата, от неговите действия или бездействия. Тук няма зависимост между новосъздаденото и онова правно положение, което е съществувало преди.

4. Производно /деривативно/ придобиване – то произтича от правото на друго лице. Едно съществуващо право се прехвърля. То е резултат на породено правоотношение между праводател и правоприемник. Това правоприемство в повечето случаи е свързано със съответното необходимо волеизявление на прехвърлителя и насрещното, съвпадащо волеизявление на правоприемника. Волеизявленията са задължителен елемент от ФС. Изключения наблюдаваме при: наследяване, съдебното решение или присъда, административния акт, решение на Общинския съвет, решение по чл.15 ЗЖСК, решение на МС за създаване на ЕАД или ЕООД с държавно имущество.

Деривативното (производно) придобиване може да се раздели на два вида: а) Транслативна сукцесия /прехвърлително правоприемство/ - при него у праводателя е налице и съществува конкретно субективно право и то е обект на придобиване. Цялото субективно право, съществуващо у прехвърлителя, се транслира на трето лице; б) Конституивна сукцесия /правоучредително правоприемство/ - На базата на субективното право се прехвърля едно право с по-тясно съдържание от притежаваното, което е годно да създаде самостоятелно субективно право.

Когато се говори за правоприемство винаги следва да изхождаме от правилото, че правата и задълженията са свързани. Могат да се прехвърлят както само права и само задължения, така и права и задължения. Под изменение на права и задължения трябва да се разбира запазване на създаденото субективно право, но с променено съдържание или носител. Това означава, че същността, предметът на субективното право се запазват, но в резултат на настъпил нов ЮФ се изменя съдържанието му. За да има промяна в едно субективно право, то такова трябва да съществува. Правопроменящите ЮФ са винаги вторични. Изгубването на субективното право е резултат от настъпване на правопогасяващи ЮФ. Тези факти също са вторични.Когато прекратяването на субективното право е резултат на волеизявление на неговия носител, то съставлява разпореждане с правото. След като с това волеизявление настъпва такава важна правна последица, трябва да бъде създадена гаранция за засегнатите от това волеизявление трети лица, а също така и за правния субект, направил волеизявлението. Лицето, направило това волеизявление трябва да е дееспособно. Ако се прави от пълномощник, той трябва да бъде надлежно овластен. Волеизявлението трябва да бъде дадено в предвидената от закона форма – писмена, с нотариална заверка на подписа или нотариална. Познати са два вида волеизявления: едните трябва да се приемат от трети лица, а за другите това не е необходимо.

Правоприемство в трудовото право. Промени в работодателя и ИТП.

Правоприемството в трудовото право се изразява в изменение на страните на трудовото правоотношение. Поради личния характер на трудовото правоотношение, всяка промяна на страната на работника или служителя представлява учредяване на ново трудово правоотношение. За изменение на страните при това положение може да става дума само от гледна точка на изменение на страната на работодателя. Но и от тази гледна точка за изменение може да се говори доколкото работодателят не е ФЛ, с оглед на чиято личност е сключен трудовия договор. Когато договора е с оглед на физическото лице- работодател с негова промяна също се стига до възникване на ново трудово правоотношение, а не до неговото изменение.

Промяната в работодателя не е основание за прекратяване та ИТП. Чл.123 КТ са уредени случаите на промяна: т.1 – при сливане /два субекта се сливат и преминават в един, а те изчезват от правната действителност/. Ако няма уговорка, че старият работодател е длъжен да извърши плащанията, това става от новия /чл.123 ал.3/; т.2 – при вливане /два субекта, от които единият изчезва, а др. остава/ - задълженията преди реорганизирането се поемат от останалия субект, ако не е уговорено друго; т.3 – при разделяне на дейността на едно предприятие и всяка час преминава към различни предприятия – предвидена е като гаранция солидарната отговорност; т.4 – преминаване на икономически и организационно обособена част от едно предприятие към друго – двата субекта си съществуват /двама работодатели/ - солидарна отговорност; т.5 – смяна на собственика на предприятието – новият собственик е и нов работодател и като правоприемник ще отговаря за задълженията преди реорганизацията. При нов собственик на обособена част от предприятието ще е налице солидарна отговорност; т.6 – отдадено под наем предприятие – наемателят е и новия работодател – правоприемство освен, ако не е уговорено друго отговаря за предишните задължения /аренда, концесия/.

При промените /т.1 – т.6/ работодателят е длъжен да уведоми Р/С или техните представители за промяната, за датата и за причините за нея, за възможните правни, икономически и социални последици за Р/С, какви мерки се предвиждат по отношение на тяхната заетост, какво е уговорено за задълженията, дали новият или старият работодател ще ги поеме /новият работодател има право да прекрати ТПО/. Уведомлението трябва да е min. 2 месеца преди промените в трудовата заетост, ако такава се предвижда /ал.5/.

Изгубване на субективни права – Изгубването на правата представлява или лишаване на правния субект от правото за в бъдеще, или отпадане на правото с обратна сила все едно, че не е било притежавано. При някои ЮФ тази последица настъпва без да е необходимо изявяване на воля от притежателвя на правото: погиване на вещта; когато правото е било породено от акт, който предвижда прекратителен срок или условие; при смърт на носителя; при отнемане на правото с властнически административен акт и др.

При разваляне на двустранен договор, при унищожаване на сделка или при отмяна на дарение загубването на правото е последица от упражняване на потестативното право от насрещната страна по правоотношението.

Загубване на субективното право може да настъпи при едностранно волеизявление на неговия притежател за отказ от правото. В теорията и съдебната практика се приема че не е допустим отказ от родителски права и други лични права. Също не е допустим отказ от възможността за придобиване на отделни субективни права.

По волята на носителя на субективното право загубването може да бъде правна последица на извършени от него разпоредителни правни действия, които водят до прехвърляне на правото, т.е. смяна на досегашния субект на правото с друг. Доколкото за придобиване на субективно право се изисква проява на воля и от приобретателя, такова прехвърляне става чрез договори като продажба, дарение, замяна, прехвърляне на имот слещу задължение за гледане и издръжка, даване вместо изпълнение и др.

Въпрос 12. Правни сделки. Понятие. Отлика от други юридически факти. Видове сделки. Съдържание и форма на сделките. Тълкуване. Търговски сделки – понятие и видове.

Понятието за правна сделка е въведено от германския юрист Хуго през 19 век. Уредена е от чл. 8 до чл. 44 от ЗЗД. Правната сделка е правомерен юридически факт, тъй като законодателството я допуска и урежда начина на сключване и съдържанието й. Сделката винаги включва като свой съществен елемент едно или повече волеизявления, които не е необходимо да са еднакви по съдържание, но трябва да се покриват по смисъл и да не си противоречат. Волеизявлението се извършва с цел да се породят определени правни последици в областта на частното право. Чрез тях участниците в сделката определят съдържанието на тези правни последици – чл. 9 ЗЗД.

Сделката има два съществени белега: а) волеизявлението – то е съзнателно човешко поведение, с което се изразява желание да се породят определени правни последици. Прави се от разумни човешки същества, напълно или ограничено дееспособни. Волеизявлението е израз на автономия на волята, което може да се извърши чрез словесни изразни средства – думи, изрази, знаци; чрез мимики и други действия, които по безсъмнен начин говорят за желание да се породят правни последици (конклудентни действия). Волеизявлението има качеството на окончателен правен акт, пораждащ определено правно действие.

В съвременното право се отдава преимуществено значение на волеизявлението.

Нашето законодателство отдава правно значение на вътрешната воля. Когато тя липсва или са се намесили обстоятелства като грешни представи, заплашване, невъзможност да се разбират действията, които са попречили на нейното съзнателно и свободно формиране, волеизявлението се счита за опорочено и поради това е недействително.

Видове волеизявления: 1.волеизявления, които имат адресат (предложение за сключване на договор, приемане на предложението, извънсъдебно разваляне на двустранен договор – чл. 87 от ЗЗД). Пораждат правното си действие след като достигнат до адресатите си, това става непосредствено пред лицето – напр. предложение на присъстващ или по телефона или посредствено, чрез използване на технически средства – телеграма, телекс, факс и др.; 2. волеизявления, които не се нуждаят от адресат и пораждат действия, независимо дали са доведени до знанието на други лица - напр. отказ от право на собственост върху движима вещ, чрез изоставянето и, отмяна на саморъчно завещание, чрез унищожаване на документа; 3. главни волеизявления – определят съдържанието на правните последици, които пораждат - напр. при сделка на непълнолетен с попечителско съдействие ( на непълнолетния волеизявлението е главно) и последващите волеизявления от негова страна са добавъчни – напр. участието на родител и това волеизявление играе ролята на необходима предпоставка за настъпване на правните последици на сделката, за да се избегне увреждане на интересите на непълнолетния, поради неопитност.

Правно действие на сделките може да се прояви в пет насоки:

в пораждане на субективни права и правни задължения – тук влиза всеки вид от уредените в ЗЗД вид договори;

‚изменение на породените вече правя - напр. договор за удължаване на падежа, за връщане на дадена сума по заем;

ƒсъхраняване на породените права - напр. мълчаливо продължаване на договор за наем, сключен под прекратителен срок;

„прекратяване или отмяна с обратна сила на породените права - напр. разваляне на двустранен договор по чл. 87 ЗЗД, прекратяване на наемно ПРО-е по чл. 238 ЗЗД;

…погасяване на субективните права – волеизявление за позоваване на изтекла погасителна давност, чрез възражение пред съд или съдия изпълнител.

Възможно е една и съща сделка да породи едновременно два или повече различни по вид правни последици – напр. при новационния договор се прекратява едно ПРО-е и се поражда ново.

Правната сделка се различава от:

1. властническите волеизявления напр. административни актове за отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди;

2. не е сделка искане за издаване на властнически акт;

3. не е сделка обещанието по честна дума;

4. от юридическите постъпки – те също да са волеви човешки постъпки, но при тях последиците се пораждат по силата на ПН - и независимо дали са желани или не.

Видове сделки. Договорите като вид сделки.

Според броя на волеизявленията в една правна сделка имаме:

Едностранна правна сделка е тази, която съдържа в своя ФС волеизявлението само на едно лице. Без значение е в този случай дали имаме волеизявление, което се нуждае от приемане или не. Тук се включват 2 вида волеизявления: такива, които засягат само правната сфера на изявителя на волята и такива, които засягат правната сфера на трето лице, когато правния ред дава такава власт на един правен субект. Едностранните волеизявления след като породят целените правни последици, не могат да бъдат оттегляни. – упълномощаване, завещание, потвърждаване на унищожаема сделка по чл. 35 от ЗЗД, запис на заповед, менителница и чек.

Двустранни правни сделки са тези, които съдържат в своя ФС волеизявление поне на две лица. Налице е съгласие на две или повече страни. Това е договорът. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗЗД е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. При него имаме съгласуване на насрещни волеизявления, които се наричат съответно предложение и приемане. Те са противоположни по насоченост, необходимо е тяхното съвпадение. Видове договори: а) едностранни договори – те пораждат правни задължения за едната страна, а понякога само субективни права – заем за послужване, дарение, влог; б) несъвършени двустранни договори – такъв е договорът за поръчка; в) двустранни договори – те пораждат правни задължения и субективни права и за двете страни – при продажба, замяна, наем, договор за изработка, договор за превоз и др.

Съвместни сделки – при тях две или повече лица са една от страните, напр. съпрузите при съпружеска общност.

Многостранни правни сделки са тези, които включват в своя ФС волеизявленията на две или повече лица, които се характеризират с еднопосочност и търсене на обща цел. При многостранния договор съконтрахентите поемат права и задължения не един към друг, а към общността или за постигане на една цел – договор за групов строеж по ЗУТ, договор за гражданско дружество по чл. 357 от ЗЗД.

Съобразно с насочеността на волеизявленията имаме решения и договори:

Решенията също са правни сделки. Те са правомерни правни актове, които представляват волеизявление на органи на ЮЛ, като ОС на политическа партия, управителен съвет на ЖСК или на органи на общности от лица – ОС на етажна собственост по ЗС. Лицата нямат властнически правомощия и затова решенията са частноправни актове. Валидност на решенията се вземат при кворум – необходим брой лица. При тях имаме единодушно или чрез мнозинство на гласовете постигнати резултати, изразени писмено. Чрез решенията се уреждат вътрешни отношения на една общност, създават се правила за поведение за членовете й или указания към засегнатите членове. Тези решения, независимо, че не са правни норми, са задължителни за членовете на общността. Тези решения не засягат трети или външни лица. Решенията задължават и членовете на органа или общността, чието волеизявление не е съвпаднало с това на мнозинството.

Договорът изисква съвпадение на двете или всички волеизявления. С договор се създава в някои случаи една общност, която след това взема решенията си с мнозинство на волеизявленията.

В зависимост от уговорките между страните договорите могат да бъдат възмездни и безвъзмездни – договор за поръчка, цесия, лицензионен договор.

Съобразно дали сделките предоставят или не имотна облага: а) предоставящи – тук възникват правни задължения имащи икономическа стойност за едната или за двете страни по сделката – дарение, заем, влог, лизинг; б) непредоставящи – не са свързани с имуществени блага – упълномощаване, припознаване, отказ от права.

Съобразно различията във формата, в която се изразява волеизявлението: а) Формални са сделките, при които формата на волеизявлението е предписана и определена от правната норма. Спазването на формата е условие за валидност на сделката; б) Неформални сделки са тези, при които формата на външното проявление на волята не е определена и предписана от правната норма. Кои сделки са формални и кои неформални определя законодателя.

Според това дали срещу даденото или извършеното от едната страна тя получава съответната имотна облага или полза: а) Възмездна е тази сделка, при която всяка от страните поема задължението за осъществяването на имуществена престация, защото насрещната страна и дължи имотна облага – право върху веща е на продавача, а цената трябва да се даде от купувача; б) Безвъзмездна е онази сделка, при която едната страна дава или се обвързва да направи нещо с икономическа стойност, като знае, че няма да получи нищо от насрещната страна- завещание, дарение, договор за поръчка, заем за послужване.

Съобразно различията в предметното съдържание: а) Правни сделки от частноправен характер – те служат за осъществяване на една свободна деятелност на правните субекти, за разгръщане на тяхната инициатива; б) Публичноправни сделки – те служат за осъществяване и проявление на функциите на държавната власт. Те винаги съдържат в себе си елемента imperium като необходима част от техния ФС.

Според съотношението между използваното правно средство и преследваната цел: а) Обикновени са тези правни сделки, при които страните търсят и преследват настъпване на правни последици, които са характерни за тези сделки и произтичат от съответните волеизявления; б) Фидуциарни са тези сделки, при които е налице доверие, с оглед на което на едно лице се прехвърля едно субективно право със задължение то да го върне при конкретни условия в един определен бъдещ момент. Правния резултат надхвърля търсената цел и се различава от нея; в) Смесени сделки – дължимата от едната страна имотна облага се равнява само на част от получената от нея престация по същата сделка напр. дължи се 1/2 от нормално уговорения наем или от цената на продадената вещ.

Съобразно с това дали основанието трябва да бъде или да не бъде съществен елемент във ФС на една правна сделка имаме: а) Каузални правни сделки са тези, чийто ФС обхваща като необходим елемент наличността на правна причина /основание/. Мотивът на сделката е нещо различно от основанието. Конкретния мотив е винаги субективен и различен за отделната сделка и за отделния субект, докато каузата е постоянна и непосредствена цел на даден вид сделки. Видове:да се придобие право – продажба, замяна, договор за изработка; придобиване на едно облигационно право – договор за заем; дарствено намерение на страната, която прехвърля свое имуществено право – безвъзмездни сделки; с прехвърлянето на едно имуществено право се погасява правно задължение – договор за даване вместо изпълнение; б) Абстрактни са тези правни сделки, чийто ФС не се изисква правно основание за валидността им. При тях законодателят не се интересува от това по каква причина се предоставя имотна облага /чек, менителница/.

Според това дали във ФС на правната сделка се включват само волеизявления или трябва да имаме и извършване на действие: а) Консенсуални правни сделки са тези, при които правните последици настъпват само по силата на волеизявленията, на постигнатото съгласие /продажба на движими вещи, за които не се изисква форма, дарение/; б) Реални правни сделки са тези, при които правните последици настъпват не само на базата на волеизявленията и постигнатото съгласие, но изискват и предаване на една вещ /заем, влог/.

Според това дали съгласието обхваща или не обхваща точно определени по обем правни последици. Това деление се отнася само за двустранните договори: а) Комутативни правни сделки са тези, при които волеизявленията на контрахентите визират точно определени по обем, съдържание и обхват правни последици; б) Алеаторни правни сделки са тези, при които съгласуваните волеизявления на контрахентите не визират точно определени правни последици /застраховките/.

Съобразно с търсения или целен от страните правен резултат или от въздействието върху едно имущество: а) Правни сделки по управление са тези, които включват действия по поддържането или ползването на едно имущество – договор за наем за срок до 3 години, заем за послужване, договор за ремонт на вещ; б) Правни сделки по разпореждане са тези, които са свързани с отчуждаването или ипотекирането, тук имаме учредяване на ограничени вещни права – като право на ползване, на строеж, надстрояване, обезпечителни права – като залог и ипотека.

Чисти сделки и сделки при модалитети: а) Чисти правни сделки са тези, при които пораждането на търсените правни последици става въз основа на едно или повече волеизявления; б) Правни сделки при модалитети са тези, при които пораждането на търсените правни последици става въз основа на едно или повече волеизявления и в зависимост от определени събития и действителното им реализиране. Правото познава три вида модалитети: условие, срок и модус /тежест/.

Във ФС на една правна сделка може да има три групи елементи: а) съществени елементи, които образуват минималното необходимо съдържание на сделката и я отличават от другите видове сделки; б) естествени елементи – които са допълнителни елементи, подразбираема последица от първите и се пораждат по силата на закона и за да се изключат е необходимо изрично волеизявление; в) случайни елементи, които се прибавят към първите при изрични волеизявления на страните.

Сключване на сделки.

За да е сключена едностранна сделка трябва да е направено само едно волеизявление. За да е налице волеизявление следва волята да бъде обективирана, показана в обективната действителност по такъв начин, че останалите правни субекти да я разберат. Начините на обективиране на вътрешните преживявания са устно изразяване – чрез думи и писмено – чрез написан текст при спазване на предписаната от закона форма. В тези случаи говорим за изрично волеизявление. Но освен изричното волеизявление имаме и изразяване на волята чрез конклудентни действия. Става дума за действия, извършени от едно лице по определен начин, чрез което се установява, че то е изразило конкретна воля, от която следват дадени правни последици.

Устно предложение спрямо отсъстващ можем да имаме, ако то бъде предадено чрез друго лице: пълномощник, пратеник и други. Писмено предложение на присъстващ се прави в момента, в който му се предава в ръката. При липса на срок за приемане на предложението, направено на присъстващ, то губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

Офертата /предложението/ е волеизявление, което трябва да бъде прието и щом се нуждае от приемане, следователно не е достатъчно само неговото обективиране. Сключването на договор зависи от съгласието на едно друго лице. Предложението може да бъде отправено към конкретно лице или към неопределен брой лица. При обща оферта може да се сключи както само един договор, така и неопределени по брой договори. Предложението има определен срок на валидност. В този срок изявителя не може да го оттегля и трябва да изчака изтичането на срока. Получателят в този срок може да го приеме или откаже. Отпадане или погасяване на предложението имаме, когато отсрещната страна не го приеме – независимо от това дали чрез отрицателен отговор или с мълчание в определения срок. Ако то бъде прието в законно определения или в предложения от офертата срок, договорът се счита за сключен. Ако след изтичане на дадения от предложителя или определен от закона срок последва приемане, то трябва да се определи като ново предложение, този път от другата страна.

Приемането /акцепт/ е едно волеизявление, с което лицето, до което е отправено предложението, дава своето съгласие за сключване на договора. Действието му настъпва от момента на стигането му до предложителя. За да има сключен договор, трябва двете насрещни волеизявления да съвпаднат по съдържание. Когато предложението и акцептът трябва да бъдат поотделно нотариално заверени, договорът се счита за сключен в датата на нотариалната заверка на приемането. Ако акцептът съдържа допълнителни клаузи или каквито и да било допълнения и изменения, нямаме приемане на предложението. Налице е едно ново предложение, което може да бъде прието или отхвърлено от първоначалния предложител. Ако между страните е сключен предварителен договор, то тогава те са се възползвали от своята свобода и са влезли в едно оформено правоотношение.

Съгласието означава общо мнение или съвпадащи насрещни волеизявления.

Несъгласието означава несъвпадане на волеизявленията. В този случай трябва да се установи дали има несъвпадане на самата воля или на нейното проявление. Когато и двете не съвпадат имаме явно несъгласие.

Но съществува и т.нар. скрито несъгласие – страните мислят, че са сключили договора, но всъщност няма такъв.

Възможно е при сключване на сделките да е необходимо волеизявлението и на трети лица, например държавни органи. Те се налагат от съображения за защита на страните по сделката. Това са допълнителни волеизявления и обикновено се изискват при разрешителен и лицензионен режим. Напр. – при сделки извършени от непълнолетни се изисква разрешение и при липсата на елемент от фактическия състав определен в чл. 73 от СК, имаме висяща недействителност.

Има редки случаи при които сделките се извършват с участието на държавен орган. Типичен случай е сключването на граждански брак – той изисква едновременните и взаимните волеизявления на страните и подписа на лицето по гражданското състояние, но този подпис не е разрешителен режим , а просто удостоверява, че няма пречка за сключване на брака.

Форма на сделките. Формата днес е необходимост за изясняване на отношенията между контрахентите и за третите лица. При определяне формата законодателят изхожда от нуждата за охрана правата на едно лице, от интереса на двете страни за осигуряване на доказването, евентуално от необходимостта от провеждане на правна консултация, която изисква време от гледище на защитата на личния и обществения интерес, на интереса на третите лица и други.

При формата освен съгласието на страните, понякога е необходимо и наличието на следните допълнителни елементи: а) предаване на веща – реални сделки; б) волеизявлението на държавен орган – съд или при брака – лице по гражданското състояние (обикновено кмета или упълномощено от него лице); в) извършване на определени действия и ритуали – единствено при брака, според СК да се сключи в тържествена обстановка, но това не е достатъчно основание за действителност; г) вписване в регистри – конститутивно вписване; д) извършване на процедури – търгове, конкурси, обяви – те предшества сключването на сделката;

Според значението на формата тя е 4 вида: а) форма за действителност - т. нар предписана от закона; б) форма за доказване – писмена; в) форма уговорена между страните – тя е конвенционална; г) форма за действие спрямо трети лица – чл. 21, ал. 1 ЗЗД и чл. 292, ал. 2 , изр. 3.

Според начина на извършване - писмена и устна форма:

Писмена форма – при нея има различни възможности. Писмената форма е необходима в случаите, които законът я предвижда, но освен това страните също могат да я уговорят. Волеизявлението намира писмен израз. То се отразява в определен документ, в които страните изявяват своите мисли, своята воля, своите психически преживявания в писмен вид. Изисква се писмения документ да се завършва с подпис на съставителя. Писмената форма е ценна с това, че отразява съвсем точно самото волеизявление и то може да бъде препрочитано при нужда и при съмнение. Имаме различни основания за използване на писмената форма, както и различни нейни видове. Писмената форма може да бъде избрана от страните по тяхно желание, а може да бъде предписана от закона.

При неспазване на законно определената форма може да се стигне до нищожност на правната сделка.

Нотариална форма – има няколко възможности: 1. Нотариален акт – това е договор, изразен и оформен изцяло в нотариална форма. Един нотариален акт трябва да бъде вписан и в нотариалните книги. На вписване подлежат всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти; 2. Писмена форма на волеизявлението с нотариална заверка на подписа. Това удостоверяване се прави, когато законът го изисква или когато страните намират, че то им е необходимо. Чрез нотариалната заверка нотариусът удостоверява, че авторът на изявлението и този, който го е документирал са едно и също лице; 3. Писмена форма на волеизявлението с нотариална заверка на датата. Нотариусът не заверява съдържанието на волеизявлението, но е длъжен да провери дали то не противоречи на закона и добрите нрави. Нотариусът само удостоверява датата на частния документ; 4. Удостоверяване преписи и извлечения от документи и книжа. След сверяване на копието и установяване пълната му идентичност с оригинала, нотариусът прави съответната заверка.

Устна форма – тук се включват волеизявленията, които един или повече правни субекти правят устно. Никакви други изисквания не се поставят, освен волеизявленията да бъдат ясни. При волеизявления от глухонеми или слепи лица, следва с тълковник или свидетел да се установят всички релевантни моменти.

Съдържание на сделките – това са правните последици, към които тя е насочена и други уговорки, свързани с последиците и като момента на преминаване на собствеността, качеството на стоките и други. Всеки вид сделка има свое специфично съдържание, но едновременно с това има някой общи моменти в съдържанието на всички. Това са т.нар. общи и съществени елементи на сделките.

Видове елементи: а) съществено съдържание – то е минимално необходимо и типизира сделката като определен вид и се определя от вида на самия договор. напр. – при продажбата е цената и веща, ако няма цена сме изправени пред дарение; б) несъществено (случайно съдържание) – това са онези части от съдържанието, без които сделката може да съществува, но те са предвидени за да обслужват по – пълно интересите на страните –уговорки, които не противоречат на закона и добрите нрави, условието, срокът, тежестта, редът за предаване и приемане на стоки, гаранционна отговорност и др.; в) естествено съдържание – при него правните последици на сделката настъпват въз основа на закона, без да е необходимо да бъдат уговорени от страните, те най – често настъпват по силата на закон и страните дори не ги подозират- напр.- отговорност за недостатъци и за евикция при продажба, чл. 89 ЗЗД –автоматично разваляне на договор, чл. 267 ЗЗД – при промяна в цените на материали при договор за поръчка.

По принцип естествените елементи трябва да са посочени в правната уредба, от което следва, че те са характерни за именованите договори, а при неименуваните договори се прилагат принципи по аналогия от други закони.

Тълкуването на сделките има сходство с тълкуването на правните норми. И в двата случая е налице една мисловна дейност, насочена към установяване на действителното им съдържание. При тълкуването на закона се търси неговият разум, неговата цел. При правната сделка трябва да се търсят целите на всеки един от изявителите на волята. Тълкуването трябва да изясни какво е искало да каже едно лице и в какъв смисъл е задължено от своето волеизявление. Поради това тук трябва да се вземат предвид и индивидуалните, конкретните психически възможности на изявителя и на адресата. Чл.20 ЗЗД определя, че трябва да се търси общата воля на страните. А това означава отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуване на едностранна правна сделка се изхожда от интереса на лицето, изявило своята воля. При тълкуване на договор се изхожда от интересите на двете страни. При едностранните и при двустранните сделки е напълно възможно страните не само да допуснат неяснота, която се нуждае от тълкуване, но и някоя празнота, която трябва да бъде запълнена. В този случай говорим за допълващо тълкуване. Това тълкуване е допустимо само след като се установи по пътя на тълкуването, че има нещо непълно.

Търговски сделки. Чл. 286, ал.1 ТЗ въвежда презумпция, че всяка сделка сключена от търговец, в рамките на неговото занятие се счита за търговска. Чл. 318, ал.2 ТЗ /Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е ф.л./ Подчиняват се на общите положения за сделка. чл. 288 ТЗ /За неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него - търговските обичаи. при различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението/.

Чл. 287 ТЗ - Разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. Дори когато само едната страна е търговец се прилага режима на търговските сделки. Изключение по чл. 318 ТЗ /ал.2 Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е ф.л./.

Въпрос 13. Недействителност на сделките - понятие и видове. Нищожни сделки – понятие и основания. Привидни и прикрити сделки. Унищожаеми сделки – понятие и основания. Предявяване на недействителността. Имуществени последици.

Недействителни са сделките, които имат в себе си недостатък. Този недостатък води до това, че или търсените правни последици не възникват въобще, или възникват, но могат да бъдат заличени с обратна сила. Причината за една или друга последица е противоречието с правната норма или по-точно с нейния хипотезис. Характерното тук е, че не настъпват целените правни последици или настъпват правни последици, но не онези, които страните са желали да се породят. Недействителната сделка не е несключена сделка. Понятието недействителност е съвсем общо. То обхваща: нищожност, унищожаемост, частична недействителност – частична унищожаемост и частична нищожност, висяща недействителност и относителна недействителност.

Нищожни са сделките, които не пораждат търсените правни последици. Но от тези сделки могат да настъпят други правни последици, които не волята на страните, а правната норма ще наложи. Нищожната сделка не може да бъде санирана. Тя може да бъде валидирана само със закон. Основанията за нищожността са изчерпателно изброени в чл. 26 ЗЗД „(1) нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. (2) Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното...”

Унищожаемите правни сделки пораждат търсените правни последици, но могат да бъдат заличени, и то с обратна сила. Но даже и породените, търсени от страните правни последици да бъдат унищожени, унищожаемата правна сделка си остава такава. Тя е факт. При унищожаването й настъпват нови правни последици, които не са търсени от страните, но които се пораждат по силата на правна норма. Такива правни последици са напр.: обезщетенията. Недействителната сделка е завършена правна сделка. Тя е различна от незавършената правна сделка. Само когато сделката бъде завършена, тогава вече може да се преценява като действителна или недействителна в една или друга форма. Съгласно чл. 27 ЗЗД „Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда”.

Унищожаемата сделка подлежи на унищожаване, което се дължи на определено различие с изискванията на правната норма. Поради това има съществено различие между нея и развалените поради неизпълнение сделки. При последните няма противоречие с хипотезиса на правната норма, а настъпване на един нов ЮФ – неизпълнение, който води до тяхното разваляне. Освен нищожни и унищожаеми сделки има и сделки с висяща недействителност. В някои случаи законът свързва действителността на сключената сделка с волеизявлението на трето лице.

Тук има 2 групи случаи: след като сделката засяга едно лице, необходимо е и неговото волеизявление, или упражняване дадена от закона контролна функция. И в двата случая сделката е недействителна, но тук недействителността е висяща, защото само при настъпване на определен факт, установен от закона /съгласие на родител, потвърждаване/, тя става напълно действителна.

Нищожни сделки – същност, видове. Нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД.

Нищожни са сделките, които не пораждат нито за момент преследваните от страните правни последици. Това са сделките, които още със сключването си не произвеждат целеното действие. Налице е такъв тежък и сериозен порок, който прави сделката нищожна. Съдът може да я констатира винаги. За това няма срок. Нищожната сделка е такава и си остава винаги нищожна. Тя не може да се санира, а може да се валидира само със закон. Само законът е този, който може да посочи основанията за нищожността на една правна сделка. Страните не могат да го направят.

Нищожни са сделките, които противоречат на закона. Съдържанието на това основание за нищожност може да се изясни след като се разкрие какъв смисъл влага в термина закон чл.26 ал.1 ЗЗД. Противоречието на закона представлява несъобразяване с предписанията на императивните правни норми. Правният ред признава само тези правни сделки, които са законосъобразни, т.е. когато нормативните изисквания, както за сключването, така и за съдържанието и формата са спазени.

Основание за нищожност е противоречието не само с конкретна императивна норма, но и на правен принцип. Ако принципът не е изрично формулиран в закона, той трябва да бъде изведен и обоснован, за да може неговото нарушение да се признае като основание за нищожност. Изискването за непротиворечие със закона е абсолютен принцип. Той се прилага за всички видове сделки – договори и едностранни волеизявления. Не се взема предвид причината за противоречието, т.е. субективната страна е без значение.

Нищожни са договорите, които заобикалят закона. При заобикаляне на закона участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел. За да я постигнат, те си служат със сделки, които сами по себе си не са забранени, защото с тях могат да се постигнат и правомерни резултати. Страните използват една или повече сделки, за да постигнат резултат, който не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона.

Нищожни са сделките, които накърняват добрите нрави –За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които се ограничава личната или икономическата свобода на едно лице, поставянето на една страна в неблагоприятно положение, използване на монополно положение.

Нищожни са договорите върху неоткрити наследства – недопустимо е едно лице да се разпорежда с права, които няма. Неморално е да се разпорежда с имущество на свой близък човек, докато е жив и когото евентуално ще наследи.

Нищожност на сделките по чл.26 ал.2 ЗЗД. Привидни и прикрити сделки. Подставено лице. /т.нар. „сламен” човек/ - виж Георги Стефанов препратка към ТЗ /по-долу отново ще го повторя/

В чл. 26 ал.2 ЗЗД са предвидени няколко основания за нищожност, при които правните субекти извършват сделката при такива съществени отклонения от изискванията на закона, че или изобщо липсват най-важните елементи от състава на сделката – волеизявлението или съгласието при двустранните сделки, или волеизявленията са опорочени по съдържание, по форма, съзнателно не са насочени към пораждане на правни последици на даден вид сделка. Основанията по чл.26 ал.2 също представляват противоречие на закона, само че при тях са нарушени законните изисквания за сключване на сделки.

Нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. За да породи правно действие волеизявлението като съществен елемент на сделката трябва да се отнася до възможен предмет по време на сключването й. Уговарянето на невъзможен предмет при сключването на сделката е пречка тя да породи правни последици – нито субективни права, нито правни задължения могат да се породят за нещо, което не може да се осъществи. Настъпилата след сключването на сделката невъзможност на предмета, не е основание за нищожност.

От невъзможният предмет трябва да се различава забранения от правото предмет – пр.: забрана за внос на определена стока. Основание за нищожност е само пълната невъзможност на предмета към момента на сключване на сделката. При частична невъзможност сделката поражда правно действие, но възниква възможност за развалянето й по съдебен ред. За нищожността на сделката няма значение дали страните знаят или не за невъзможността на предмета.

Нищожна е правната сделка, при която липсва съгласие. Тук става дума за договори. При едностранните сделки не може да се търси съгласие. То означава търсене на синхрон между двете насрещни волеизявления, целящи взаимно покриване, каквото имаме само при договорите.

Възможни са няколко случая на липса на съгласие: а) Шега е налице, когато се прави едно изявление, което не съответства на желаното. Изявява се една воля, която не съществува. Тя е нищожна. Но ако от шегата са причинени вреди за тях може да се търси обезщетение. Без значение е мотивът на волеизявлението – шега или хвалба; б) Мислена уговорка – едно лице прави мислена уговорка /неизявена/, че не желае това, което изявява спрямо третото лице; в) До липса на съгласие води изразяването на воля от недееспособни – малолетни, поставени под запрещение, когато те не разбират значението на правните действия, които извършват и техните правни последици; г) Волеизявление, направено при насилие срещу лицето, което го извършва е също равносилно на липса на съгласие.

Нищожна е правната сделка, при която липсва предписаната от закона форма. Правните норми, които предвиждат форми като условие за действителност на сделките са императивни. Обективното право познава два вида форми: за действителност на сделката и за доказване на сделката.

Когато не се спази формата, въздигната в съществен и необходим елемент от ФС на съответната сделка или вид правни сделки, настъпва нищожност. Неспазването на доказателствената форма не води до нищожност на сделката.

Нищожни са договорите, при които липсва основание. Съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното. Под основание на правната сделка се разбира причината или каузата на същата. Основание се търси само при каузалните сделки. Не е необходимо основанието да е изрично формулирано в съдържанието на договора, но трябва да може да се разбере от него. Ако основанието противоречи на императивна норма или на добрите нрави сделката ще бъде нищожна по чл.26 ал.1 ЗЗД. Чл.26 ал.2 установява оборима презумпция за съществуване на основание във всяка каузална сделка. Доказателствената тежест за доказването й пада върху този, който твърди, че липсва основание.

Привидни и прикрити сделки.

Привидни договори /симулативни сделки/ - привидна сделка е налице, когато двете насрещни волеизявления са дадени симулирано. Привидната сделка е налице, когато двете страни са съгласни, че само външно изявяват желание да е налице сключена сделка, но не желаят да настъпят в действителност правните последици от тази сделка. Отношенията между страните са ясни. Предложителят и приемателят имат еднакви желания. Тук не е налице измама или шега. Те целят да заблудят или измамят едно трето лице. Този момент обаче не е необходимо условие на ФС на привидната сделка. Необходим е само първият момент – уговорката да не настъпят съответните правни последици. Не е необходимо някое трето лице да е в течение на действителното съдържание.

Нямаме привидна сделка, когато страните желаят нормално настъпващите правни последици, но не искат страничните такива.

Не е привидна и фидуциарната правна сделка, тя е действителна и поражда правни последици, но включва в съдържанието си уговорка приобретателят на правото да го прехвърли отново на своя праводател.

При привидната сделка имаме пълно съвпадение между волята и нейната изява. Привидната сделка по съществото си не е регламентирана от ГП, но нищожността й е изрично прокламирана. За да говорим, че една сделка е привидна, тя трябва да се сключи и да съдържа всички необходими елементи на правната сделка. Чл.26 ЗЗД разпорежда, че привидната сделка е нищожна. Но нищожността съгласно правната норма е налице не само между страните по сделката, но и спрямо третите лица.

Съгласно чл.17 ЗЗД правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В ал.2 на чл.17 ЗЗД под трети лица се разбират онези правни субекти, които са частни правоприемници. Съгласно чл.17 ал.1 ЗЗД ако страните прикриват сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.

Привидните сделки на практика се използват в две групи случаи: а) Когато правните субекти не желаят да се породят каквито и да било правни последици, а целят само да създадат привидност, че такива съществуват, те сключват само симулативна сделка - абсолютна симулация; б) има и случаи, когато правните субекти желаят да се породят правни последици от една действителна сделка, но имат интерес третите лица да не знаят за нея, а да мислят, че симулативната сделка е породила правно действие - относителна симулация.

Привидната сделка е нищожна и не поражда правни последици още от момента на сключването й.

Прикритата сделка е желана от страните, те изявяват воля да я сключат, но не желаят това да се узнае от трети лица. Тя не е опорочена поради това, че се пази в тайна. Ако прикритата сделка няма недостатъци, тя ще породи между страните онези правни последици, които следват от закона и съдържанието на волеизявленията на страните.

Подставено лице – нарича се още “сламен човек”. Подставеното лице се използва, когато един правен субект иска да сключи сделка, която да породи права и задължения за него, но има интерес третите лица да не знаят, че той е страна по правоотношението. В тези случаи той се споразумява с друг правен субект – подставено лице, да използва неговото име. Подставеното лице не е пълномощник.

Унищожаеми сделки – същност, видове. Унищожаема е тази правна сделка, която поражда целените от страната или страните правни последици, но те могат да бъдат отменени по искане на определено лице в случаите визирани в закона. До унищожаването й съответната правна сделка е напълно действителна. Унищожаването й има обратно действие. Само съдът може да унищожи конкретна правна сделка чрез иск от една от страните или чрез възражение в заведеното дело. Правото да се иска обявяване на една сделка за унищожаема е срочно. Ако изтече предвидения от закона срок, сделката става действителна, въпреки наличието на съответния порок. Правото за унищожаване на една сделка отпада и при потвърждаването й от правоимащата страна.

Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни. Недееспособни са две групи лица: пълно недееспособни – малолетни и поставени под пълно запрещение, и ограничено недееспособни – непълнолетните и поставените под ограничено запрещение. Малолетен не може да прави волеизявления, които да са признати от правото. Същото е положението и при правни сделка, при която действа лице, поставено под пълно запрещение. Такава правна сделка е нищожна.

Друго е положението с ограничено недееспособния и поставения под ограничено запрещение. Тук вече се говори за унищожаемост на сключената от тях сделка. Могат да бъдат унищожени правни сделки, извършени лично от недееспособния, без съгласието на законните му представители. Непълнолетните и поставените под ограничено запрещение имат право да сключват само обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди. Само онези сделки, за които е необходимо съгласие и такова липсва, подлежат на унищожаване. Самата недееспособност е достатъчно основание за унищожаване на една правна сделка. Подлежат на унищожаване само правни сделки, сключени от непълнолетен и от поставен под ограничено запрещение, но не и от лице, което е било в пияно състояние или във временно състояние да не може да разбира или ръководи постъпките си. Искът за унищожаване на сделката може да се предяви само от страната, в чийто интерес се допуска унищожаемостта. Това показва, че трето лице не може да води такъв иск.

Правото да се иска унищожаване на сделката се погасява с 3-годишна давност, която започва да тече от деня, в който непълнолетното лице е навършило пълнолетие или запрещението е било вдигнато. Възражението няма срок, при положение, че основния иск е предявен преди неговото погасяване по давност.

Унищожаеми са договорите, сключени от представител на недееспособен, без спазване на изискванията, установени за него. Тук се има предвид липсата не на представителна власт, а липсата на специални изисквания за договорно учредяване на представителство на непълнолетен, респ. поставен под ограничено запрещение. Унищожаема е тази правна сделка, сключена от договорен представител на недееспособно или на поставено под ограничено запрещение лице, при която за упълномощаването не е дадено съгласие от законния представител или попечител.

Унищожаеми са договорите, сключени при грешка. Грешката може да обхване различни елементи от ФС с по-голяма или по-малка значимост. Тя може да обхване едната или другата фаза на волеизявлението. Всяка грешка при юридическите действия се свежда до наличност на една погрешна представа, под чието влияние се извършва самото действие. Тя е свързана с определено незнание или погрешна представа, привидно знание. Грешката само тогава има правно значение, когато е свързана с основен елемент от ФС. Само съществената грешка е релевантна. В този случай не се търси небрежност, а грешка в основен елемент. За да имаме грешка следва да е налице погрешна представа. Тук не става дума за погрешна постъпка при наличието на правилно схващане на всички факти, а за несъзнаване несъответствие между представите и действителното положение.

Грешка по отношение на съдържанието и грешка във връзка с мотива. Нашето ГП включва в грешката само първия вид. Грешката в мотива не е основание за унищожаване на правната сделка. Грешката в съдържанието води до там, че едно лице не изявява онова, което е искало да изяви, и с това е налице един порок на волята. Следователно грешката във връзка със съдържанието е основание за унищожаване на сделката.

Грешката в предмета е основание за унищожаване на правна сделка, когато се отнася до съществени качества на същия. Качество на един предмет трябва в най-широкия смисъл на понятието: фактическо, природно, производствено и други. Съществени са онези качества, които са важни, основни, определящи за годността на използване на една вещ.

Грешката в лицето е основание за унищожаване, когато договорът е сключен с оглед на личността.

Грешка, която се отнася само до пресмятането не е основание за унищожаване, а подлежи на поправяне. Грешка в пресмятането има, когато отделните величини са уговорени, но са неправилно събрани или умножени.

Унищожаеми са договорите, сключени при измама. Измамата - Тук имаме действие на трето лице, което използва съзнателно твърдение на лъжливи факти или премълчаване на истински факти, което е от решително значение за формиране на волята. Налице е една решаваща грешка и тя обуславя външното проявление на определена воля. Освен това е необходимо да е налице причинна връзка между твърдението или премълчаването от едно лице и преживяното от друго. Измамата трябва да е преднамерена, с цел да се предизвика в друг правен субект желаната грешка и тя да мотивира съответната негова воля и нейното изявяване. При непредпазливо въвеждане в заблуда няма измама.

При наличието на измама може да се иска унищожаване на сключената сделка. Не е необходимо за уважаване на иска да има придобита от измамника имотна облага и не е необходимо измаменото лице да е претърпяло щета от сделката. Искът за унищожаване на сделката може да се предяви само от страната, която е обект на измамата. Той се погасява с 3-годишен давностен срок, започващ да тече от деня, в който измамата е била открита. При уважаване на иска всяка от страните връща на другата страна всичко, което е получила от нея. Ако въведеното в заблуда лице е претърпяло вреди и загуби, то има право на обезщетение по ЗЗД, като този иск се погасява с 5-годишна давност.

Унищожаеми са договорите, сключени при заплашване. При заплашването съответното лице познава същността на нещата, наясно е с обективната действителност, не допуска грешка, но в своето волеизявление не е свободно. Всъщност решението за сключване на правната сделка не се взема от лицето доброволно, а в резултат на заплаха с предстоящо материално или морално зло.

Формите на заплашване са две: а) Абсолютна заплаха – приложени са средства на физическа принуда. В случаите на абсолютна заплаха няма волеизявление, следователно няма съгласие, няма правна сделка – такава сделка е нищожна; б) Мотивационно заплашване – налице е преживян страх от предстоящо зло, а не приложено насилие. Използват се средства на психическа принуда. В този случай лицето изразява своя воля, макар и мотивирана от заплашването – сделката е унищожаема.

Имаме заплаха и тогава, когато тя не е дадена на сериозно, но контрахентът я приема за истинска. Между заплахата и направеното волеизявление трябва да имаме каузалитет. Самата заплаха трябва да е възбудила необходимия страх. Тук сме изправени пред нищожност на правната сделка. По-различно е положението при мотивационното заплашване – тук имаме воля, следователно сделката ще бъде унищожаема. Заплахата трябва да бъде противоправна. Няма изискване заплашването да е довело до лична облага. Право на иск за унищожаване на сделката има страната, която е била заплашена. Искът може да се предяви до 3 години от момента, когато заплашването е престанало, като ответника по иска може да направи своето възражение и след изтичане на този давностен срок.

Унищожаеми са договорите, сключени при крайна нужда или неизгодни условия.

Основанията за унищожаване в този случай са: а) Едната страна да се е намирала в състояние на крайна нужда, в сериозен недостиг на парични средства. Самото материално затруднение трябва да упражнява силно влияние върху психиката или волята на лицето, за да бъде то готово да сключи една крайно неизгодна за него правна сделка; б) Явно несъответствие на престацията и контрапрестацията, т.е. неизгодни условия за едната страна. Съдът е този, който преценява несъответствието и неговото значение и то към момента на сключване на сделката. Използване на затрудненото положение, лекомислие и неопитност на другото лице. Правото да се иска унищожаване се погасява с по-кратък срок – 1 година от сключване на договора. Право на иск има ощетеното лице. Съдът може да постанови решение, с което да унищожи договора изцяло или само за в бъдеще. Специфична възможност при тази сделка е нейното запазване. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването. Целта тук е да се заличат последиците от неизгодността. Унищожаването поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба. Това означава, че унищожаването на сделката се отразява само върху страните. При крайна нужда имаме непозволено увреждане, т.е. причиняване на вреди и загуби. Потърпевшото лице има право извън връщане на престациите да иска обезщетение за тези вреди и загуби. За този иск давността е 5-годишна.

Предявяване на недействителността.

При нищожността имаме няколко възможности. Тя може да бъде установена по исков ред, т.е. да бъде прогласена от съда с решение, отговарящо на предявен иск с такъв петитум. Ищци по това дело могат да бъдат както страните в сделката, така и всяко трето лице, което има правен интерес. Срок за предявяване на такъв иск няма и той не се погасява по давност. При заведен иск, ответникът може да се позове на нищожността чрез възражение. Но и съдът е длъжен да следи за това да не се произнася по съществото на иска, базиран на нищожен договор, а да установи служебно наличието на нищожността, защото тя е свързана с нарушаване на императивни норми. Искът за установяване на нищожността е отрицателен установителен. Решението на съда, с което се установява нищожността, не я постановява, а само я констатира, затова тук не може да се говори за обратна сила или за действие за в бъдеще. При нищожността не може да се говори за валидиране на сделката, тъй като тя не съществува, за да може да се санира. Нищожността може да бъде релевирана и извънсъдебно.

За разлика от нищожността, унищожаемостта може да се установи единствено по съдебен ред. Позоваването на нея извънсъдебно е недопустимо. Унищожаване може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Това е страната, чиято воля е опорочена, нейните законни наследници, нейния кредитор, нейния поръчител. Унищожаването на една сделка може да стане и чрез възражение, предявено от страната, чиято воля е опорочена срещу иск за изпълнение по унищожаема сделка. При наличие на такова възражение, съдът е длъжен първо да се произнесе по него.

При унищожаване на правна сделка решението има обратна сила и всички породени от договора права и задължения се заличават, освен онези, които настъпват по силата на закона. Искът е конститутивен. Такъв характер има и решението, което ще бъде постановено, ако договорът бъде унищожен. За да се постигне по съдебен ред унищожаване на една правна сделка, без значение е дали е налице неизпълнение, частично или цялостно изпълнение на уговорените престации. Ако обаче засегнатата от порока страна, знаейки за същия, изпълни своята престация, това може да попречи на унищожаването, защото би могло да се приеме за потвърждаване на сделката. Унищожаването на една правна сделка е право на конкретна страна. Ако тя пожелае, може да предяви правата си чрез иск или чрез възражение.

Една унищожаема сделка може да бъде потвърдена. Потвърждаването е уредено в трите алинеи на чл.35 ЗЗД. Първата алинея дава право на засегнатата страна да потвърди договора във формален акт. Втората алинея допуска потвърждаването чрез доброволно изпълнение. Третата алинея регламентира крайната нужда, т.е. че договор, унищожаем поради крайна нужда не може да се потвърждава. Този договор може да бъде саниран само ако другата страна отстрани ощетяването и възстанови равенството в престациите.

ЗЗД допуска 3 форми на потвърждаване: а) С писмен акт – съгласно закона е достатъчна обикновена писмена форма, без да е необходима нотариална заверка; б) С доброволно изпълнение – достатъчно е фактическо изпълнение на договора от страна на контрахента, имащ право да търси унищожаването на договора; в) Потвърждаването като едностранно волеизявление също е правна сделка.

В този случай (с потвърждаването на една унищожаема сделка от засегнатата страна), ще е налице превръщане на една недействителна сделка в друга, която при този ФС е действителна. Това в правото се нарича конверсия. А това означава, че ще настъпят онези правни последици, които са свързани с действителната сделка. Тя е приложима по принцип спрямо всички недействителни правни сделки.

Една нищожна правна сделка може да остане в сила, но вече като друга, ако отговаря на изискванията, предвидени за валидността на друга правна сделка. Конверсията е създадена, за да удовлетвори страните, които са търсели постигането на определени икономически цели чрез правна сделка, която правния ред признава, чрез трансформиране на сделката в друга, допустима.

Конверсията може да намери приложение спрямо нищожните сделки. Но при унищожаемите тя в повечето случаи е неприложима. Не може да има преобразуване при измама, заплашване, грешка и пр.

- За да имаме конверсия, трябва да има сходство в основните елементи на двете сделки. Промяна на страните е недопустима. Но промяната в съдържанието често е характерна за конверсията. Тя не настъпва по право. Съдът е този, който може да я допусне.

Имуществени последици от признаване на сделките за недействителни.

Нищожните правни сделки не съществуват по начало. Те не пораждат търсените и преследвани от страните правни последици. Унищожаемите правни сделки са напълно валидни. Те пораждат търсените и преследвани от страните правни последици. Те могат да бъдат унищожени съдебно, но ако бъдат унищожени, те отпадат поначало с обратна дата. Последиците на недействителността следва да се разглеждат на две плоскости: като настъпили между страните и спрямо третите лица. Възможно е по недействителна сделка да има цялостно или частично престиране. Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

Без значение е дали имаме цялостно или частично изпълнение, или изпълнение от една или от двете страни. Самата нищожност или решението за унищожаване на една правна сделка не означава реституция.

Реституцията е отделно субективно право и то трябва да се предяви и реализира. В него трябва да се докаже недействителността и на базата на нея, след като се установи извършената по тази правна сделка престация, да се иска връщане на даденото, каквото и да е то. В този иск може да се претендира връщане на една вещ, на парична сума, на равностойността на едно действие.

Ако едно лице е придобило една вещ, то може междувременно да я е прехвърлило възмездно или безвъзмездно на трето лице. По принцип, когато правната сделка е нищожна или унищожаема, втората остава без основание. Това е така, защото предходната сделка не съществува и оттук следва, че втората сделка не може да произведе правни последици. След като приобретателят по първата сделка не е придобил нищо, извършеното от него прехвърляне на права – изцяло или частично – не може да бъде признато от правния ред. Третото лице е придобило нещо от прехвърлител без правно основание и лицето, в чийто патримониум е възстановено едно вещно право, може да си го върне. И все пак третите лица имат определени права. Ако добросъвестността е съществувала при възникване на правното основание, приобретателят придобива правото на собственост върху недвижим имот при непрекъснато владение в продължение на 5 години. Освен това добросъвестния владелец се полза от вещта и получава добивите, които тя е дала до предявяването на иска за връщането й. Той може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която е увеличил стойността на вещта вследствие на подобренията. Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. До заплащане на подобренията и на разноските добросъвестния владелец има правото да задържи вещта. Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разходи. Той може да иска да му се заплатят разноските, които е направил за запазване на вещта. При движимите вещи и ценни книги на приносител, при наличие на възмездност и добросъвестност, приобретателят с получаването на владение, придобива и собственост върху тях.

Въпрос 14. Особени случаи на недействителност. Относителна недействителност. Висяща недействителност. Частична недействителност. Особености на недействителността на търговските сделки. Особености на недействителността на трудовия договор.

Особени случаи на недействителност са тези, при които е налице висяща недействителност, относителна недействителност или частична недействителност.

От недействителните сделки следва да се отличава т.нар. относителна недействителност. Тъй като случаите, които се отнасят към относителната недействителност се различават съществено един от друг, за тях няма създадени общи правила.

При относителната недействителност сделките са действителни, защото не съдържат някои от пороците по чл.26-33 ЗЗД, водещи до нищожност и унищожаемост. Затова те пораждат правни последици м/у страните и спрямо трети лица. Техните правни последици не могат да се противопоставят само на определени трети лица, защото засягат по неблагоприятен начин техни имуществени интереси.

Така например, съгласно чл. 135, ал.1 ЗЗД „Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността на засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността”. Благоприятната последица за кредитора от относителната недействителност на сделката е, че спрямо него длъжникът му се смята за носител на прехвърленото право, вследствие на което той може да се удоволетвори от него. Приобретателят по сделката не се смята за притежател на субективното право спрямо кредитора, поради което той може да развали сделката, за да се освободи от облигационната връзка с насрещната страна.

В едни случаи относителната недействителност настъпва по право при предпоставките предвидени в специалната норма, а при други случаи - относителната недействителност настъпва като последица от съдебното решение, с което се уважава предявен от кредитора конститутивен иск.

В някои случаи длъжникът може да осуети относителната недействителност, ако изпълни задължението си по чл.135 ЗЗД, ако придобие други имуществени права от които кредитора може да се удоволетвори.

Относителната недействителност не е санкция за неправомерно или неморално поведение, а е правно средство за защита на интересите на определени правни субекти.

Друг особен случаи на недействителност на сделката е висящата недействителност. Тя е налице, когато част от елементите на фактическия състав са се осъществили, а други- не. До осъществяване на последния елемент, сделката не предполага правни последици. Под това наименование се обединяват редица съществено различаващи се един от друг случаи, уредени в специални норми в различни граждански закони. При тези случаи сделката първоначално не поражда правни последици, защото не са спазени допълнителни изисквания, които закона предвижда- от чуждо име е сключена сделка без надлежна представителна власт, единият съпруг е извършил действие на разпореждане с имуществено право от съпружеската общност, въпреки че според чл. 22, ал.2 СК сделката трябва да се извърши от 2-та съпрузи. Въпреки че сделките в тези случаи не са съобразени с определени законни изисквания, в специалните разпоредби се предвижда възможност те да породят правни последици при осъществяване на допълнителни ЮФ. Така например, сделката сключена от мнимо представлявания може да бъде потвърдена от мнимо представлявания и тогава тя поражда действие за него както при редовно представителство. Разпореждането с недвижима вещ от съпружеската имуществена общност от единия съпруг поражда действие и за другия, ако в 6м. срок от узнаването той не го успори по исков ред.

При т.нар. висяща недействителност, за да породи действие ЮФ, към него трябва да се прибави и друг ЮФ. Не настъпи ли този факт сделката си остава окончателно лишена от последици. Състоянието на сделката е висящо, докато не се знае дали допълнителният факт ще се осъществи.

При частичната недействителност е възможно да се запазят частично правните последици на сделката, а недействителните части да се отстранят. За да има практическо значение отстраняването на недействителните части, това което остава трябва да предатавлява последици на допустима от закона сделка или по-ограничени правни последици на същата сделка, или последици на друга действителна сделка. Когато частичната недействителност засяга неосъщественото съдържание на сделката, последната може да запази правните си последици без тези, които са резултат на недействителните части.

Когато частичната недействителност засяга съществени части от съдържанието на сделката, няма да могат да се породят правните последици на същата сделка. В тези случаи сделката ще може да породи правни последици, само ако включва в съдържанието си друга действителна сделка.

Законодателят не урежда отделно основанията за частична недействителност на сделките. Частичната недействителност може да намери проявление както при нищожността, така и при недействителността. Някои от основанията за недейстителност във всички случаи водят до пълна недействителност, затова са неприложими за частичната. Такива са липсата на волеизявление или съгласие, на предмет, форма и основание, недееспособност, чл.31 ЗЗД (невъзможност за разбиране или ръководене на действията) и крайна нужда.

Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона. При съставните сделки недействителността на волеизявлението на един от правните субекти, който участват на едната страна, не опорочава волеизявленията на другите участници.

В редица случаи законодателят в специални правни норми изрично ограничава нищожността само до определени уговорки в сделката, която остава действителна в останалата си част.

ОСОБЕНОСТИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА ТЪРГОВСКИТЕ СДЕЛКИ

Търговският закон не съдържа специална правна регламентация на основанията и правните последици на недействителността на търговските сделки. Затова на основание чл. 288 ТЗ следва да се приложат общите правила за недийствителност на договорите установени в чл.26-34 ЗЗД.

Търговските сделки следователно могат да бъдат нищожни или унищожаеми на основанията, посочени в ЗЗД. Нищожни са договорите и едностраните сделки, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са договорите които имат невъзможен предмет, договорите при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Когато само част от договора е нищожна, това не влече нищожност на целия договор, ако нищожните части или част са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Относително нищожни са търговските сделки, ако представителят и лицето с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания. Сделките не произвеждат действие за представлявания- чл.40 ЗЗД

Унищожаеми са договорите сключени от недееспособни или от техен представител без спазване на изискванията, установени за тях, договорите сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда-чл.27 ЗЗД. Унищожаем е договорът сключен от дееспособно лице, ако то при сключчването му не е могло да разбира или да ръководи постъпките си- чл.31 ЗЗД

Налице са някои особени правила относно сделките сключени при краина нужда. Ако тези сделки са сключени м/у търговци не може да се иска тяхното унищожаване поради крайна нужда и явно неизгодни условия.-чл.297 ТЗ. Законодателят е преценил, че търговците имат достатъчно опит, квалификация и знания, за да предотвратят сключването на сделка, която не е в техен интерес и е явно неизгодна за тях. Може обаче да се иска унищожаването на това основание, ако една от страните не притежава качеството на търговец.

Според облигационното право сделка сключена без передставителна власт се намира във висяща недействителност и не може да породи действие докато лицето, от името на което е сключен договора не го потвърди-чл.42, ал.2 ЗЗД. Обратно е положението при търговските договори. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнавнето- чл. 301 ТЗ. Следователно първоначално е налице висяща действителност, договорът поражда действие, което обаче може да отпадне с обратна сила, ако търговецът се противопостави на сделката веднага след узнаването й. Последващото волеизявление санира договора и изключва неговата нищожност на това основание.

ОСОБЕНОСТИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

В Трудовото право не се прави разлика м/у нищожност и унищожаемост, както от гледна точка на основанията , така и от гл. т. на действието им. Трудовоправната недействителност никога не действа по право. За да произведе действието си тя трябва да бъде обявена по надлежен ред. Нейното обявяване има действие само за напред, докато унищожаването на сделката по ГП има обратно действие. Обявяването на недействителността на ТД, при наличието на определени предпосравки, запазва породените от недействителното правно отношение последици.

Недействителни са ТД, които противоречат на закона или на КТД или ги заобикалят.

Не всяко противоречие с КТД е основание, а само това с което се установяват по-неблагоприятни условия на труд. Недействителността в Тр. П се обявява от съда. В един случаи тя може да бъде обявена от Инспекцията по труда, тогава когато тя е в следствие на нарушаване изискванията за минимална възраст. Съдът също има право да обяви недействителност на договора поради ненавършена възраст. Активно легитимирани да искат недействителност на ТД са не само страните, но и държавни контролни органи или други компетентни органи.

Недействителността не се обявява, ако междувременно недостатъкът на ТД е отпаднал или е бил отстранен. Съгласно чл.75, ал.1 КТ, когато ТД бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията на страните по договора до момента на обявяването на недействителността се уреждат както при действителен ТД.

Въпрос 15. Представителство – понятие и видове. Представителство в гражданското право – възникване и прекратяване. Косвено представителство. Представителство в търговското право – понятие и видове. Представителство в трудовото право – видове и особености. Действие от чуждо име без представителна власт.

При представителството е налице едно усложнение във ФС на сделката. Представителството е правоотношение между две лица, по силата на което едно лице е оправомощено да извършва правни сделки от името и за сметка на трето лице. По силата на представителството могат да се извършват правни действия, включително и процесуално представителство по наказателни, административни, граждански и арбитражни дела.

Представителят има собствени психически изживявания, изразява собствена воля, но има и съзнанието, че тези волеизявления се правят от чуждо име, в чужд интерес, съобразно с представителната власт или правоотношението. Третото лице, с което представителят се намира в такова правоотношение, трябва да знае за представителството. На него трябва да му бъде известно кой е действителния контрахент.

Представителят е ФЛ. За да може да изпълни своите задължения, то трябва да е дееспособно.

ЮЛ също може да бъде представител. Правните действия в тези случаи се извършват от ФЛ, които образуват състава на представителния орган.

Представителството е близко до няколко сходни института: а) Посредникът не е представител. За да имаме представителство, следва представителят да прави волеизявления. А посредникът не извършва такива. И в двата случая имаме защита на интересите на едно трето лице. Но само това е общото. Посредникът поставя във връзка две лица, за да преговарят, за да сключат сделка; б) Пратеникът също така не е представител. Пратеникът също не изразява собствена воля. Той уведомява за наличието на волеизявление от страна на трето лице; в) Косвено представителство – не е представителство. То представлява един сложен ФС, в който са включени три правни сделки. Първата сделка е договор за поръчка. Тя е базовата сделка. В изпълнение на нея идва втората сделка, която е изпълнителна и в която едно лице действа от свое име, но всъщност за сметка на друго лице, от което е получило и необходимите средства за правната сделка. Третата правна сделка е свързана с първата. С нея се изпълнява това, което е възложено. Косвения представител сключва сделка от свое име, при същинското представителство – сделката се сключва от името на представлявания.

Представителство в гражданското право. С най- широко приложение е представителството в гражданското право. То намира израз в най- различни форми. Видове представителство:

Според това дали възниква от закон, от административен или съдебен акт или от волеизявление има:

а) Представителство по закон – то възниква по силата на правна норма, в предвидените от закона случаи. Напр.: законно представителство на малолетен;

б) Представителство по силата на административен или съдебен акт – това са случаите, когато представителството възниква от административен акт, напр.: определяне на попечител или настойник на поставено под запрещение лице, или от съдебно решение, напр.: осиновяване;

в) Представителство от волеизявление или т.нар. договаряне сам със себе си . Общото правило обаче, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗД е че: „Представителят не може да договаря от името на представлявания, нито лично със себе си, нито с друго лице, което той представлява, освен, ако представляваният не е дал съгласието си за това”.

Представителството, което произтича от волеизявлението на едно лице, възниква от правна сделка. То бива: а) Доброволно – при него едно лице само определя своя представител и неговата представителна власт по обем. ЮФ, от който се поражда представителството тук е едностранно волеизявление. Това е упълномощителната сделка и трудовият договор;

б) Задължително /законно/ - тук представителството не се базира на волеизявление. А и такова валидно не може да съществува. Едно недееспособно лице не може да си определи представител. То се поражда от съдебен или административен акт или от едно юридическо събитие – това е попечителство, настойничество и осиновяване.

Представителството при ЮЛ е нещо, без което те не могат да съществуват или действат. Ръководителят, управителят, управителния съвет са представителни органи. Чрез тях съответното ЮЛ влиза в действие, създава правоотношения с третите лица. Това означава, че тук е налице едно наложително представителство.

Според обема на представителната власт имаме представителство за едно конкретно действие или за по-широк кръг правни действия.

Според това дали представителят ще направи или ще приеме волеизявление имаме:

а) Активно представителство – когато представителят трябва да направи волеизявление или да извърши правно действие от името на представлявания – сключване на сделки, упражняване субективни права, изпълняване на правни задължения;

б) Пасивно представителство – когато представителят трябва само да приеме волеизявление от едно трето лице.

Прекратяване – представителството се прекратява със смъртта на представителя или представлявания. То се прекратява и при поставяне на едно от двете лица под запрещение. Законното представителство се прекратява и при навършване на 14-годишна възраст от малолетното лице или при отмяна на решението на съда, с което едно лице е поставено под пълно запрещение. Прекратяване на представителството на ЮЛ настъпва при прекратяване на правния субект. Ако едно лице е назначено с представителна власт, от момента на неговото уволнение се прекратяват тези права. Представителството се прекратява и при изпълнение на възложеното и при оттеглянето му, при договореност между страните или при изтичане на срока, ако такъв е уговорен.

Представителство при:

1.пълна представителна власт – представителите могат да се извършват всякакви правни действия; 2.относително пълна представителна власт – това са представителите на недееспособни, по чл. 73, ал. 2 от СК;

3.ограничена представителна власт – която може да се ограничава по време, място и територия.

Възможно е да има множество представлявани и/или представители. Примери:

а) трима наследници и един адвокат, който се намира в представителни отношения с всеки един от наследниците – налице е един представител на трима представлявани;

б) родители на малолетен, което е разделно представителство и всеки отговаря за малолетния – съществуват двама представители на един представляван;

в) колективно – съвместно представителство – представители на съответно ЮЛ (управителите на едно ООД).

Характерно за търговско представителство е, че представлявания има качества на търговец по ТЗ.

Упълномощаване. Упълномощаването е правна сделка, която създава представителна власт. Като правна сделка то се учредява само доброволно. Целта е въз основа на упълномощаването едно друго лице да осъществява с волеизявлението си правни действия, като последиците направо настъпват за представлявания. Упълномощаването е едностранна сделка. Упълномощаването създава правно можене, правомощието. Дали основната правна сделка или действие ще се осъществи, е без значение за упълномощаването. То е действително и остава в сила, независимо от това ,че пълномощникът не извършва никакво действие. Упълномощаването създава правно можене, правомощие, но не и задължение. Ако пълномощникът не извърши нищо, може само да последва отговорност за вреди и загуби. Самото упълномощаване определя договора или видовете договори, които упълномощителят може да сключи. Всъщност упълномощаването е дадената от едно лице на друго представителна власт.

Самият акт на упълномощаването е пълномощното. Страните се наричат упълномощител и пълномощник. Те могат да бъдат както ЮЛ, така и ФЛ, като последните трябва да са дееспособни. Упълномощаването е вид представителство. По силата на него едно лице получава правна сила, правно можене да извършва действия, които рефлектират в правната сфера на упълномощителя.

Упълномощаването е възможно и поражда действие само за позволена дейност. Може да бъде срочно и безсрочно. То е безсрочно, освен ако в него е определен срок или ако самото правно действие трябва да се извърши в определен срок.

Упълномощаването може да стане чрез пряко уведомяване на пълномощника. То се нарича още “вътрешно” пълномощно. Тук третото лице не е уведомено. Например с длъжностната характеристика по тр. договор продавача е упълномощен да продава стоката.

Упълномощаването може да стане чрез уведомяване на третото лице, с което пълномощникът ще сключи правна сделка. Това е т.нар. външно пълномощно.

Видове упълномощаване (пълномощно). Според обхвата на представителната власт: а) Общо /генерално/ - в това пълномощно няма ограничения за вида на правните действия, които могат да се извършат от пълномощника. Пълномощника може да извършва всякакви правни действия и да представлява упълномощителя си пред всички лица, организации и учреждения. Но то невинаги е признато; б) Специално е упълномощаването, когато е конкретно, за определено правно действие или за правни действия в определена насока.

Съобразно с начина на учредяването му: Пълномощно, дадено изрично – то изисква изрично волеизявление за упълномощаване независимо от формата. Пълномощно, дадено чрез конклудентни действия – когато от други външни факти се вади извод за него – пр: продавач.

Съобразно времетраенето упълномощаването: срочно и безсрочно.

За да имаме пълномощно, трябва да е налице едно волеизявление. Чл. 37 ЗЗД определя, че упълномощаването за сключване на договор, за който законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването е достатъчно да бъде направено и писмено с нотариална заверка на подпис. Не се ли спази формата, липсва упълномощаване. Законно предвидената форма е за действителност, а не за доказване. Принципът е, че когато правните действия или правната сделка са формални и пълномощното трябва да бъде такова. И освен това трябва да се спази същата форма. При неспазване на предписаната от закона форма, имаме недействителност на упълномощаването и оттук нищожна правна сделка.

Упълномощаването се прекратява с оттеглянето му. То се извършва с едностранно волеизявление. Оттеглянето може да бъде пълно или частично – когато се прекратява само за определени действия. То може да стане изрично или мълчаливо. Оттеглянето може да бъде отправено до пълномощника или до третото лице, с което трябва да се сключи правната сделка. Оттеглянето е неформално.

Пълномощното си прекратява и с отказ от него. За да породи правни последици, то трябва да бъде отправено до упълномощителя и до третото лице и да стигне до тях.

Пълномощното се прекратява със смъртта на упълномощителя или на пълномощника, поставянето им под запрещение, обявяване на упълномощителя за отсъстващ. Ако пълномощното е свързано с конкретен срок, изтичането на срока прекратява упълномощаването. Ако пълномощното е за конкретно действие, след неговото извършване, упълномощаването се прекратява. Ако пълномощното е издадено при прекратително условие, с неговото настъпване то се прекратява. Прекратява се и при невъзможност да се изпълни възложеното действие. И тук добросъвестността се предполага до доказване на противното.

Преупълномощаване – в тези случаи първият упълномощен не губи своите права. Преупълномощения не представлява себе си, а упълномощителя. Това означава, че ако основното пълномощно отпадне, отпадат всички преупълномощавания. По своята същност преупълномощаването също е сделка. При него се прехвърля едно правомощие. Това означава, че преупълномощителят трябва да е пълномощник. Преупълномощаването като производно не може да разшири обема на първичното упълномощаване.

Ако едно лице действа от името на трето лице, без да има съответните права, говорим за действия от чуждо име без представителна власт. Такъв случай имаме, както когато не е давана представителна власт, така и когато тя е отпаднала или когато нейния обем е надхвърлен. Съгласно чл. 42 ЗЗД лицето, което е действало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна. Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаване се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Действията на лице без представителна власт не могат да породят последици за лицето, от името на което е действал мнимия представител. Между третото лице и представлявания не възниква правоотношение от извършената сделка.

Косвено представителство. Косвеният представител е обвързан по силата на договор за поръчка или комисионен договор да извърши правни действия от свое име , но за сметка и в интерес на доверителя – насрещната страна по договора, т.е. косвено представлявания.

Договорът между доверителя и довереника е учредителна сделка за косвено представителство. Косвеният представител в изпълнение на поетото по договора правно задължение извършва правни действия, спрямо три лица. Когато това е сделка той я сключва от свое име, ако не му е дадено пълномощно от доверителя, но за сметка на последния. Тази сделка се нарича изпълнителна сделка. Тя поражда ПРО-е между доверителя и неговия съдоговорител. По силата на учредителната сделка, косвеният представител е задължен да прехвърли на косвено представлявания всички права и правни задължения, възникнали за него от изпълнителната сделка. Правните действия по прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка, върху косвено представлявания се означават като отчетна сделка. Едва тогава насрещната страна по изпълнителна сделка влиза в правоотношение с косвено представлявания и може да иска от него изпълнение на поетите от косвения представите правни задължения.

При косвеното представителство се цели първоначално да се скрие за чия сметка се сключва сделката и кой след това ще придобие имущественото право. Ако чрез косвеното представителство се цели постигането на забранен от закона резултат, сделките, които се сключват при него ще бъдат нищожни, поради заобикаляне или противоречие на закона. Косвеното представителство е позволено, освен когато законът изрично забранява неговото ползване.

Представителство в търговското право.

Нуждата от търговските представителства е засилена поради широкия диапазон на търговска дейност и нейния усложнен характер. Търговеца прибягва до съдействие от други лица. В глава 6 ТЗ се урежда търговското представителство. ТЗ структурира търговските представители в 3 групи: прокурист /търговски управител/; същински търговски пълномощник и търговски помощник. Тези три фигури съдържат родовите белези на търговското представителство, като и при трите едно лице извършва правни или фактически действия, имащи пряк или косвен ефект за търговеца срещу възнаграждение.

Прокурист (търговски управител). Чл. 21, ал.1 от ТЗ /Прокуристът е ф.л., натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста /прокура/ трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста/- ф.л., натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение.

Особености: Само ФЛ и то дееспособно. Изрично упълномощен от търговеца /принципала/. Снабден с представителна власт. Всяко действие е за сметка на принципала. Важно е упълномощаването, което на практика има конститутивно действие. Прокурата възниква на база извършеното упълномощаване. Извършва се формално - писмена форма с нотариална заверка на подписите. Прокурата се вписва в търговският регистър- има само декларативно действие /не конститутивно/; Прокуриста е задължен да упражнява представителна власт срещу възнаграждение. Възлагането става, чрез специален договор между прокурист и принципал. Урежда вътрешните отношения между тях и няма никакво значение за трети лица. Това е граждански договор за поръчка, а не трудов договор.

Правомощия на прокуриста: фигурата на прокуриста е пълна алтернатива на търговеца. Може да извършва всички действия свързани с търговското предприятие на търговеца. Чл. 22, ал.1 ТЗ /Прокуристът има право да извършва всички дейности и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон/ - сделки по занятие. Може да преупълномощава друго лице с част от своите пълномощия. Закона забранява преупълномощаване с пълната си власт.

Забранява се обременяване с тежести на недвижими имоти от страна на прокуриста освен, ако изрично е упълномощен. Прокурист може да се назначи на всички видове търговци, дори ЕТ. Не можа да се назначи прокурист на фактическия търговец /чл.1, ал.3 ТЗ/. Няма партида в търг. регистър по която да се отрази.

Прекратяване на прокуриста - всички способи за гражданското представителство /под запрещение; отказ; оттегляне/- чл. 41 ЗЗД. Предвидени са в чл. 28 ТЗ. Изключение - когато прокуриста е на ф.л. /ЕТ/ смъртта или поставяне под запрещение на търговеца не води до прекратяване на прокурата! Понеже зад търговеца стои развит бизнес, който не следва да се прекрати със смъртта на търговеца. Прекратяване на прокурата се решава в този случай от наследниците на търговеца.

Търговски пълномощник. Търговски помощник.

Това са несамостоятелни търговски представители - чл. 26, ал.1 ТЗ /Търговски пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис/ - лице, упълномощено от търговеца да извършва посоченото в пълномощното действие срещу възнаграждение. Търговският пълномощник може да е ф.л. и ю.л. Необходимо е: а) Ф.л. да е дееспособно. Търговският пълномощник възниква с упълномощаването, което се извършва писмено с нотариална заверка на подписите. Има разлика от прокурата; б) Упълномощаването на търговският пълномощник не подлежи на вписване в регистъра. Закона не посочва, че търг пълномощник е натоварен да управлява с власт.

В обема на представителната власт и начина на нейното определяне обема при прокурата е установена от закона, а при търговския пълномощник от пълномощното. Ако пълномощното не е изрично – т.е. не съдържа обема на представителната власт, се приема необоримата презумпция на чл. 26, ал.1 ТЗ - “всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца”. Не важи за обременяване с тежести на имоти; менителнични задължения; действия за вземане на заем; по водене на процеси.

Друга разлика между търговския пълномощник и прокуриста е, че пълномощника не може да преупълномощава други лица. Допуска се със съгласието на търговеца, но се урежда с договор. Задължение в тежест на търговския пълномощник е да не извършва конкурентна дейност, без изрично съгласие на търговеца - чл. 29 ТЗ /ал.1 - прокуриста и търговския пълномощник не могат без съгласието на търговеца да сключват търговски сделки за своя или за чужда сметка в пределите на упълномощаването. Смята се, че е дадено съгласие, ако търговецът при упълномощаването е знаел за упражняването на такава дейност и нейното прекратяване не е уговорено изрично/. При неспазване, търговеца може да поиска обезщетение за вреди или право на опция /да встъпи допълнително в сделките/.

Прекратяване: чл. 28 ТЗ /Упълномощаването на търговския пълномощник се прекратява съгласно разпоредбите на гражданското законодателство/ - по гражданското законодателство - по общия ред. Правилото за ИТ при смърт на търговеца не важи! Прекратяването също не се вписва в търговския регистър. Договорът е също договор за поръчка.

Търговски помощник: отличава се от търговския пълномощник и прокуриста по обхвата на овластяване и действията които извършва. Извършва само фактическите действия, за които е натоварен. Чл. 30, ал.2 ТЗ /Търговският помощник не може да извършва сделки за сметка на търговеца. Когато търговският помощник работи в общо-достъпно място за търговия, той се смята овластен да извърши сделките, които обикновено се извършват там/- не може да сключва сделки за търговеца /правни сделки/. Сключва такива само по изключение, когато работи на общодостъпно място. Това ограничение съответства на предназначението на търговския помощник да подпомага, обслужва техническата дейност на търговеца. Такива са: магазинери; склададжии; товарачи. Отношенията са договорни. Ограниченията са да не извършва конкурентна дейност без изричното съгласие на търговеца.

Търговски представител. Това са лица, които имат автономно положение, по връзката си с търговеца /търговски агенти/. Чл. 32, ал.1 ТЗ /Търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършването на търговската му дейност. Той може да бъде овластен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име за негова сметка/ . Търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец в търговската му дейност, като за целта може да бъде овластен да извършва сделки от името на търговеца. Ако няма такава власт е само косвен представител.

Характеристики: ФЛ или ЮЛ; по занятие да е търговец; може да е пряк /с представителна власт/ или косвен представител; възниква чрез договор в писмена форма. Определя обхвата на представителната власт, както и предмета и района на действие на търговския представител. Не подлежи на вписване в търговския регистър - гъвкава фигура. Когато е пряк представител договора е с упълномощителна клауза. Договора урежда отношенията между търговец и представител, но за разлика от несамостоятелните търговски представители голяма част от вътрешните отношения се уреждат от закона. Търговеца трябва да дава сведения на представителя; изплащане на възнаграждения и срокове на плащане. Условия за допълнителни възнаграждения при клауза “делкредере” (когато търговският представител се задължава да гарантира изпълнението по сделките, които предстои да сключи с трети лица). Покрива обичайни разходи на пълномощника, с изключение на обзавеждане на негово собствено работно помещение.

Представителство в трудовото право - чл.61 ал.2 КТ – пример – училище на Министерство на образованието е ЮЛ, което действа чрез представителя си – директора на училището. Той сключва сделки, като ползва правосубектността на училището – действа от чуждо име и за чужда сметка. Тук ТПО възниква между преподавателя и училището. Директорът също е служител – назначава се от министерството, но ТПО е между училището и директора. Работодател е училището и всички негови служители са в ТПО с него, независимо кой има право да ги назначи, т.е. за възникване на ТПО се използва др. лице с по-висок ранг, но последното действа от името и за сметка на училището /представителство ad hoc /по случай/, защото няма кой да обвърже училището с преподавателите и с директора.

Въпрос 16. Срокове в гражданското право. Давностни и преклузивни срокове. Начало и край на сроковете. Спиране и прекъсване на давностните срокове. Действие на изтеклата давност.

Според чл. 110 ЗЗД с изтичане на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. От логическото тълкуване на тази разпоредба следва, че погасителната давност е период от време, срок предвиден в закона, който е 5 години, ако не е установен със специална правна норма друг срок.

Срокът в правото е конкретен период от време, който се определя от обективното право. Има срокове, които щом започнат да текат, следват ритъма на календара. Но има срокове, в правото, които могат да се спират или да не се зачита периодът до даден момент.

Видове срокове:

1. Съобразно с правното действие на един срок, той може да поражда или да прекратява субективни права – правопораждащ и правопогасяващ;

2. Съобразно с вида на правата, с които са свързани, имаме материално-правни и процесуално-правни срокове;

3. Съобразно с органа, който ги определя:

а) съдебни сроковете, определени от съда – например за предоставяне на документ от трето лице в процеса по ГПК; срок за внасяне на депозити за свидетели и вещи лица;

б) административни срокове са тези, които един административен орган в определени от закона случаи може да даде на един правен субект – могат да задължат дадено лице да премахне незаконен строеж или в срок да го постави в определени граници.

Договорни са сроковете, които страните в сключените между тях правни сделки определят. Биват: 1.с отлагателен срок – в договор за изработка; 2.с падеж на задължението – по договор за заем; 3.с рекламация – за осъществяване на гаранционна отговорност.

Приложно поле на погасителната давност: облигационните права се погасяват по давност по чл. 110 от ЗЗД – с петгодишна давност. Погасителната давност не се прилага спрямо вещните права. За преобразуващите (потестативните) права давността е предвидена само в някой разпоредби, като чл. 32, ал. 2, чл. 87, ал. 5 ЗЗД. За личните неимуществени права – като право на живот, свобода, име, чест, осиновявани и др. по правило не се прилага, освен когато е изрично предвидено.

Имуществените вземания на държавата от фискален характер – като тези за данъци, такси и други подобни се погасяват с общата погасителна давност, освен ако не е предвидено друго.

Не се погасяват по давност правото на собственост и исковете за неговата защита, иска за делба, установителните искове, възраженията, за които това е изрично предвидено – чл. 32, ал. 3 от ЗЗД.

Функции на погасителната давност- погасителната давност е установена в обществен интерес и от нея се ползва пряко и носителят на правното задължение. Чрез нея законодателят цели да стимулира правните субекти към упражняване на техните субективни права преди изтичане на сроковете на давността.

Преклузивни (прекратителни) срокове – те се установяват със закон. При тях не може да има отказ, спиране или прекъсване. Изтичането на преклузивния срок заличава самото субективно право, а не правото на иск. Процесуалните срокове са само преклузивни.

Рекламационни срокове – чрез тези срокове се цели страните по правоотношенията, за които те важат винаги най напред да опитат сами да уредят споровете си и ако това не им се удаде да се обърнат към държавни органи за защита. Рекламационните срокове не могат де се спират и прекъсват, не е възможен отказ от изтекъл срок и се прилагат служебно.

Отграничаване от погасителна и придобивна давност – погасителната е период от време, през който притежателят на правото не го упражнява и не настъпват други ЮФ с погасителен ефект, а придобивната давност е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът третира като своя, през определен от закона срок.

Отграничаване на погасителна давност и преклузивни срокове - докато давностните срокове могат да се установяват само в нормативен акт, преклузивните могат да се уговарят между страните в техните сделки – напр. - прекратителен срок в договор за наем, влог и др. Те могат да се скъсяват, удължават, докато при давностните срокове това е недопустимо.

Началният момент на погасителната давност се свързва с възникване на правото на иск в материален смисъл, докато преклузивните срокове започва да текат от възникване на субективното право.

Преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване и се прилагат служебно от държавните органи, обратното важи за погасителната давност. Отказ от изтекъл преклузивен срок е недопустим, за разлика от погасителната давност – чл. 113 от ЗЗД.

Правното действие на преклузивните срокове, което настъпва автоматически с изтичане на срока са състои в прекратяване на субективното право и на съответстващото му правно задължение.

Изпълнението на правно задължение след изтичане на преклузивния срок е лишено от правно основание и подлежи на връщане.

Давностен срок. Правна защита заслужава носителя на едно субективно право само ако го упражнява. Ако той не се интересува от това право, ако в продължение на дълъг период от време кой не го упражнява или не търси защита срещу нарушителя на това право, с това той проявява една явна небрежност или бездействие и не заслужава повече правна защита и зачитане на неговото субективно право.

Видове давност: а) Погасителна давност – свързана е с бездействието на носителя на едно субективно право. Тя означава загуба на едно право. Всъщност не се погасява самото субективно право, а се погасява правото да се търси защита на правото. Погасява се само правото на иск. Не се погасяват по давност: 1) установителните искове; 2) искът за делба; 3) исковете, свързани със семейни отношения; 4) исковете за претенции на държавата; 5) исковете, свързани с правата на човека. Погасяват се подавност конститутивните искове.

б) Придобивна давност – този правен институт е свързан главно с вещното право. Придобивната давност означава придобиване на едно вещно право чрез продължително владение. По принцип елементите на придобивната давност са три: 1. владение върху една вещ 2. през определен от закона срок без прекъсване и 3. изрично позоваване на придобивната давност.

Видове давностни срокове при погасителната давност – те биват общи /5 години/ и специални давностни срокове /3 години/. Общ – с изтичане на 5-годишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Специален – с изтичане на 3-годишна давност се погасяват: 1. Искове, произхождащи от вземания за трудови възнаграждения; 2. Искове, произхождащи от вземания за периодични плащания – лихви – при забава на изпълнението на парично вземане, наеми; 3. Искове за вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор.

Едногодишна погасителна давност – установена е, за да се унищожи сделка поради крайна нужда по чл. 33 от ЗЗД; за исковете по чл. 195 от ЗЗД; при продажба на недвижими имоти с недостатъци по чл. 197 ЗЗД, за исковете за вреди причинени по превозен договор по чл. 378 от ТЗ и др.

Шестмесечна погасителна давност – предвижда се за исковите поради недостатъци по чл. 195, при продажба на движими вещи по чл. 197 ЗЗД – запис на заповед и менителница. За ценните книжа може да се предвиди и по кратка погасителна давност, поради целесъобразност се установяват такива срокове – при чекът по чл. 434 от ЗЗД е установен тримесечен давностен срок.

Срокове при придобивната давност: Правото на собственост върху недвижими имоти се придобива чрез непрекъснато владение в течение на 10 години; ако владеещото имота лице е добросъвестно – 5 години. Правото на собственост върху движими вещи се придобива чрез непрекъсната владение в течение на 5 години.

Недопустимо е придобиването по давност на вещи, държавна и общинска собственост.

Конкуренция на давностни срокове – Законът изрично не решава въпросът за конкуренцията на давността, но в съдебната практика и литературата единодушно се приема, че приложение намира специалната давност, която е най – кратка – 3 години.

Начало на давностния срок. Броене и край на давностния срок. Според чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането стане изискуемо – този момент е определен за начален при сроковете при облигационните права. Следователно в срокът по чл. 114 от ЗЗД е изразен принципът, че началото на погасителната давност е моментът, когато възникне право на иск в материален смисъл, притежанието. В чл. 114, ал. 2 ЗЗД е казано, че когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Ако за облигационното право не е предвиден срок за изискуемост, то може да се претендира веднага след възникването си и този момент е началото на погасителната давност.

За вземанията от непозволено увреждане, давността започва да тече от откриването на дееца – чл. 114, ал. 3 ЗЗД, защото, ако той не е известен не може да се получи защита. Ако делингвентът е известен от момента на извършване на деликта, давността тече от този момент.

При вземанията от непозволено увреждане при някой случаи давността не тече от един и същ начален момент за всички вреди. Ако здравословното състояние на пострадалия се влоши и това е във връзка с виновното и неправомерно деяние, може да се търси допълнително обезщетение и началният момент на давността ще бъде началният момент на влошаването, а не извършването на неправомерното деяние.

При исковете за неустойка, за забава давностния срок започва да тече от последния ден, за които се начислява неустойката –чл. 114 от ЗЗД.

Начален момент на давността при някои специални случаи:

а) при договор сключен при отлагателен срок – началният момент е настъпването на срока;

б) при отлагателно условие – от деня на сбъдването, а не от момента на сключване на сделката;

в) при задължение за бездействие - с нарушаването му се поражда правото на иск и започва да тече давност;

г) когато е уговорено длъжникът да изпълни, когато има възможност за това, кредиторът има право да иска съдът да му определи достатъчен срок след изтичането на който давността започва да тече;

д) при вземания за дадено без основание – чл. 55, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от получаването на престацията;

е) а преобразуващите субективни права – давността започва да тече от момента, в който те могат да се упражняват- напр. – чл. 87 ЗЗД – за разваляне на двустранен договор.

Срокът е период от време, определен от правото. Той започва да тече от даден момент, има определена продължителност и изтича в определен момент. При изчисляването на сроковете може да се борави с дни, седмици, месеци или години. Когато срокът е определен по дни, изчисляването се прави съобразно с календара и се изхожда от официално въведените часове у нас. Един ден означава периодът от 0 до 24 часа. Срокът ще изтече следователно в 24 часа на последния ден. Когато волеизявлението следва да постъпи в съд, учреждение, в ЮЛ, то трябва да се осъществи в рамките на работното му време. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът, т.е. за първи ден се брои следващият на деня, в който е настъпил ЮФ. Когато последния ден в срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Срокът може да бъде определен и в седмици. В този случай срокът изтича в съответния ден на последната седмица. И тук не се брои денят, в който е станало събитието или е направено волеизявлението. Срокът може да бъде определен и в месеци. В този случай той изтича на съответното число на следващия или на последния месец. И тук влиза в действие правилото, че ако последния ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

Спиране на давностния срок. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Има обаче случаи, когато правото на иск не може или не трябва да бъде упражнено поради причина, определена от закона. За това носителят на субективното право няма вина. Този период, през който правоимащото лице не може да потърси правата си, се нарича спиране на давността. По този начин фактически давностния срок се увеличава с периода на спирането.

Основанията за спиране на давностния срок са законно установени.

Има 8 основания, които са отграничително изброени:

1. Между родители и деца, докато родителите упражняват родителски права;

2. Между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;

3. Между съпрузи, докато трае бракът;

4. За вземания на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление срещу управителя, докато трае управлението;

5. За вземания за обезщетение на ЮЛ срещу техните управители, докато последните са на служба;

6. За вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;

7. Докато трае съдебния процес, относно вземането от деня на завеждане на едно дело в съда. Но ако предявения иск не бъде уважен, приема се, че няма спиране на давностния срок;

8. Ако давностния срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.

Допълнителни основания: Когато спирането на давностния срок е обявено с нормативен акт – мораториум; Когато със специален закон се предвижда спиране на давностния срок.

Прекъсване на давността. Прекъсването на давността е преустановяване течението на давността по такъв начин, че отпада изтеклия до тогава давностен срок. Прекъсването заличава изцяло изтеклия до този момент давностен срок. От прекъсването започва да тече нова давност. Давността се прекъсва само в определени от закона случаи:

1. С признаване на вземането от длъжника – налице е волеизявление за признаване съществуването на вземането. Признанието трябва да бъде направено преди изтичане на давността;

2. С предявяването на иск или възражение и искане за започване на помирително производство.

Тук задължително изискване е искът да бъде заведен от кредитора срещу длъжника, т.е. от носителя на едно субективно право срещу задълженото лице. Ако ответникът не е задълженото лице, предявения иск няма да прекъсне давността. Искът трябва да е подаден преди изтичане на давността. Прекъсването ще е окончателно и запазва действието си, само ако искът бъде уважен. При предявяване на възражение също имаме прекъсване на давността. Възражение се прави срещу редовно заведен иск;

3. С предприемането на действия за принудително изпълнение. Ако давността е прекъсната със завеждането на иска, след влизане в сила на осъдителното решение започва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност винаги е 5 години.

Въпрос 17. Право на собственост – същност и видове. Способи за придобиване на собствеността. Ограничения на собствеността. Отчуждаване.

Легално определение на ПС в действащото законодателство няма. Някои автори определят ПС като отношение на правния субект към вещта: “Правото на собственост е пълна власт върху вещ”.

ПС е най-широкото по съдържание , “пълно” вещно право – съдържа 3 правомощия: 1. владение: упражняване на фактическа власт върху вещта, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя; 2. ползване: възможност да се извличат полезните свойства на вещта, без да се засяга самата тя, нейната субстанция; 3. разпореждане – 2 вида: а) фактическо – консумиране на нейното съдържание или унищожаване на вещта, най-често при потребими вещи; б) правно – определяне на юридическата съдба на вещта чрез правни сделки.

Правото на собственост е вид притезателно субективно гражданско право - дава възможност на неговия носител да иска от всяко трето лице да се въздържа от въздействие върху вещта на собственика.

- абсолютно право – действа по отношение на всички. - имуществено право – оценимо е в пари, има стойностен израз. - прехвърлимо право – неговият носител може да се сменя - сложно субективно право – включва няколко правни възможности и няколко правомощия на собственика – да владее, ползва и да се разпорежда - ПС е безсрочно право – не се погасява с еднократно упражняване, нито поради неупражняване.

Според К собствеността е частна и публична. Според ЗС собствеността принадлежи на държавата, общините, на кооперацията и на други ЮЛ и ФЛ. Собствеността може да бъде публична и частна. Публичната се разделя на държавна и общинска. Частната собственост е на ФЛ и ЮЛ.

Право на държавна собственост.

Понятие – ДС е имуществото обявено от К и законите за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което тя придобива /чл. 6 ЗС/. Призната и гарантирана изключителна възможност на държавата да владее, ползва и се разпорежда с вещи, посочени в К и законите в обществен интерес при задължение на всички други лица да се въздържат от въздействие спрямо тях.

Субект на правото на ДС – К признава граждански права на държавата /право на собственост/ от което следва, че държавата е субект и на гражданското право. Като носител на граждански права Д има белези и на ЮЛ и участва като равнопоставена страна в гражданските правоотношения. Д е самостоятелен субект. В лицето на държавните органи е носител и на вещното право на собственост. Отделни ЮЛ и ФЛ не могат да бъдат носители на право на ДС-ст.

Право на собственост на държавата са : Движими и недвижими вещи и отчуждими и неотчуждими вещи, вещи за общо ползване – естествено дадени или създадени от човека /морски бряг, паркове, пътища, площади/. Всеки има достъп до тях и ползването им е безплатно; вещи предоставени за ползване само от определени лица, на които е учредено вещно право.Такива са вещите предоставени за стопанисване от държавни ЮЛ.

Държавата упражнява правото на собственост - владение, ползване, разпореждане и стопанисване - чрез своите органи – държавни юридически лица.

Разпореждане с имоти собственост на държавата /ДС/.

Разпореждането с недвижими имоти- ДС е продажбата и замяната им, извършването на делба на съсобствени недвижими имоти, учредяване на ограничени вещни права върху тях, както и безвъзмездното им прехвърляне в собственост или учредяване.

1.Продажба. Извършва се от обл. Управител по местонахождение на имота, след провеждането на търг при условия и ред, определени от Мин. съвет. Продажбата се извършва със заповед на Областния управител, въз основа на която се сключва договор за продажба от Областния управител, ведомствен ръководител, или упълномощено от него лице; 2.Замяна. На недвижим имот държавна собственост- държ. собств. - с недвижим имот, собственост на физически или юридически лица. Извършва се от Областния управител със съгласието на министъра на рег. Развитие и благоустройството. Извършва се със заповед на Областния управител, въз основа на която се сключва договор за замяна.

Сделката е с нотариална заверка на подписите и подлежи на вписване. Прекратяването на съсобствеността на държавата с физическите или юридическите лица върху недвижим имот се извършва по ГПК и ЗС. Продажбата или замяната на недвижим имот, чиято балансова стойност надхвърля 500 000 лева се извършва от МС по предложение на М-ра на РРБ. Въз основа на решението министъра издава заповед и сключва договор за продажба или замяна.

Замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи с такива, собственост на ФЛ и ЮЛ се извършва от Областния управител по ред определен от МС. Замяната се извършва със заповед, а въз основа на нея- договор.

Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху недвижим имот. Извършва се с решение на МС по предложение на м-ра на РРБ. Областният управител сключва договор, който се вписва в службата по вписвания. Исканията за безвъзмездно прехвърляне се правят чрез Областния управител, който дава мотивирано становище.

Доброволна делба. ДД на съсобствен между държавата и ФЛ или ЮЛ недвижим имот се извършва по предложение на съсобствениците до Областния управител, съответно до ръководителя на ведомството, на което е предоставен имота. ДД се извършва със съгласието на обл. Управител.

Право на ползване. Ползването върху недвижим имот-ДС се учредява със заповед на Областния управител за срок не по-дълъг от 10 години, след търг или конкурс, при условия и ред, определени от МС. Безвъзмездно право на ползване може да се учреди със съгласието на МС по предложение на м-ра на РРБ. Въз основа на заповедта Областния управител сключва договора.

Право на строеж - Учредява се безсрочно или за определен срок със заповед на обл. У-л. Учредява се възмездно от обл. У-л по местонахождение на имота след търг или конкурс при условия и ред, определени от МС. Въз основа на заповедта обл. У-л сключва договора. Правото на строеж може да се учредява безвъзмездно на ЮЛ или организации на бюджетна издръжка от обл. У-л със съгласието на МС.

Разпореждане с движими вещи /машини, съоръжения и оборудване /- Предоставени на ведомства се извършва възмездно от рък-ля на ведомството. Ако ведомството е закрито- от М-ра на финансите.

Продажбата на излишни и негодни вещи се извършва чрез търг.

Право на общинска собственост (ПОС).

Правна уредба – с изменението на ЗС, ЗМСМА и К от 91 год. се слага начало на правната уредба на ОС. Субекти на ПОС – съгласно К територията на РБ се дели на общини и области. Субект е на властнически отношения. орган на местното самоуправление е Общинския съвет формиран по определен от закона ред и състав, с определени правомощия. Орган на изпълнителната власт е кмета.

Титуляр на правото на ОС е Общината. ЗМСМА овластява само ОбСъвет по въпросите за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество. Кметът като орган на изпълнителната власт няма никакви правомощия по отношение на обектите на ОС освен, ако ОбС не го управомощи.

Обекти на правото на ОС – обхвата на обектите на ОС се определя със закон. Това са вещи предоставени със закон, придобити със средства на ОбС, изградени обекти с доброволен труд и парични средства на населението, подарено или завещано на ОбС, възстановено с реституция, предоставено безвъзмездно от Д. ОС е установена и върху водоизточници, язовири, не застроени парцели, пътна мрежа, площади. Д прехвърля на общините главно по безвъзмезден начин обекти, които са били ДС. Не е решен въпроса относно споровете коя собственост е О и коя Д и реда на тяхното обитаване.

Съдържание и упражняване на правото на ОС – свежда се до правомощията на владение, ползване и разпореждане. Упражняване - то се осъществява от органите на общината – ОбС или кмета. Когато се говори за общината като единен субект на правото на ОС, се има в предвид случая, когато тя като едно цяло, като едно ЮЛ се явява носител на права и задължения, а не случаите когато в нейния териториален обхват има конкретни общински предприятия и учреждения.

Създадените с ОС общински фирми имат същите вещни правомощия, както и държавните предприятия – право на стопанисване и управление върху предоставените им общински вещи. Дори при предоставяне на Об фирми, Общината запазва правото си на разпореждане върху така предоставените им вещи. Тя може да закрива тези предприятия, да разпределя безвъзмездно предоставеното им имущество.

Разпореждане с имоти собственост на общината. Условия и ред -уредено е в гл. ІV от ЗОС– чл. 34

Разпореждане с недвижими имоти общинска собственост /ОС/ е продажба, замяна, делба, учредяване и прехвърляне на вещни права и безвъзмездно прехвърляне на собственост или учредяване - договорите се сключват в писмена форма от кмета на общината и си вписват от съдията по вписванията по местонахождение на общинския имот.

Продажба извършва се с решене на общинския съвет или със заповед на кмета на общината след проведен търг или конкурс при условия и ред. Замяна – извършва се от кмета след решене на общинския съвет - търг и се сключва договор за продажба /за замяна/. Безвъзмездно прехвърляне право на собственост – по решение на ОбС в полза на ЮЛ на бюджетна издръжка. Доброволна делба – необходимо е имота да е съсобствен между общината и други лица. Извършва се по предложение на съсобствениците до кмета на общината или по инициатива на кмета. Делбата се извършва със съгласие на ОбС по местонахождение на имота. Въз основа на решенето на ОбС се сключва договор за делба с кмета на общината. Право на строеж върху недвижим имот – учредява се по решение на ОбС след проведен търг или конкурс със заповед на кмета на общината. Безвъзмездно право на строеж се учредява на ЮЛ на бюджетна издръжка. Право на надстрояване или пристрояване – условията са същите като по реда на право на строеж. Правото на Надстрояване и Пристрояване на съществуващи сгради построени на Об земя се учредява на собствениците на жилища в тези сгради без търг по цени определени от ОбС. Право на ползване в-у недвижим имот – учредява се по решене на ОбС след проведен търг или конкурс със заповед на кмета на Общината– възмездно или безвъзмездно. Въз основа на решението кмета сключва договор .

Разпореждане с движими вещи – машини, съоръжения и оборудване се извършва от кмета на общината при условия определени в ЗОС. Компетентен орган за сделките е кмета на общината, а при невъзможност Председателя на Общинския съвет.

ІІ Ограничения на ПС

Въпреки, че се характеризира като пълна власт върху вещ, собствеността търпи определени ограничения. Те са 2 основни групи.

1. Ограничения по силата на закона.

а) свързани със застрояването – наложени са от ЗУТ, устройствените схеми и устройствените планове – общи и подробни.

б) чл. 50 ЗС въвежда обща забрана за извършване на действия, които създават пречки за използване на съседния имот по-големи от обикновените. Чл.52 ЗС конкретно забранява да се садят дървета в близост до съседния имот на разстояние по-малко от 3 метра за високите, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските дървета.

в) чл.51 ЗС: “когато за извършването на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това”.

ЗУТ предвижда няколко хипотези, когато може със заповед на кмета да се прокара временен път през чужд имот (чл.190), да се установи временно право на преминаване през чужд имот (чл.192), да се прокарат отклонения от мрежи, канали и други съоръжения (чл.193), да се премахнат негодни или застрашаващи сигурността строежи(чл.195).

Законът за енергетиката (чл.61) дава право на компетентните длъжностни лица да преминават през чужди имоти във връзка с експлоатацията на енергийните обекти и контрола върху тях.

г) ограничения на земите от горския фонд по Закона за горите – по отношение на сечта, забрана за ограждане и за промяна на предназначението и др.

е) ограничения по Закона за паметниците на културата и музеите и др.

2. Договорно създавани ограничения. – когато собственикът е учредил суперфиция (право на строеж), право на ползване или сервитут в полза на друго лице.

ІІІ Видове ПС – публична и частна. Държавата и общините могат да имат и публична, и частна собственост, а другите субекти – само частна. Публичната собственост е извън гражданския оборот.

ІV. Интелектуална собственост. – не е предмет на вещното право - уредбата е в Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите, международноправни актове.

Способи за придобиване и прекратяване на вещни права. Видове.

ЮФ с проявлението на които правните норми предвиждат възникване или прекратяване на вещни права се означават, като способи за възникване и прекратяване на вещни права. Съгласно ЗС правото на собственост се придобива, чрез правна сделка, по давност или други начини, определени от закона. Видове способи на придобиване на вещни права:

Според липсата или наличието на правоприемственост:

1.Първични /оригинерни/- придобиването на правна собственост. Или вещно право върху чужда вещ, не изисква съществуването на това право от др. определено лице- например придобивната давност, завладяване на изоставени вещи.

2.Производно /деривативно/ - когато в придобивния фактически състав се включва преходно съществуване на вещно право от др. лице, което той прехвърля на приобретателя. Тук е налице правоприемство.

а/ учредително- учредяване на ограничено вещно право, в полза на правоприемника, въз основа на съществуващо право на собственост, което се запазва. Пример –собственик учредява на свой имот право на строеж, в полза на друго лице.

б/ прехвърлително. При него прехвърля на друго лице изцяло своето съществуващо право, което в пълен обем се придобива от правоприемника.

С оглед наличието на владение, като предпоставка за придобиване на вещни права.

1.Придобиване, основано на владението.- За да се придобие право на собственост или вещно право върху чужда вещ е необходимо върху нея да е упражнявано владение през определен период от време. Пример –придобивната давност.

2.Придобиване независещо от владението. –Който придобие вещно право, трябва да придобие и владението за да може да упражнява и своето вещно право. Пример- при продажба купувача получава и владение върху вещта, но при продажба на индивидуално определена вещ, собствеността преминава върху купувача от момента на постигане на съгласие макар вещта да не е предадена. Купувача става собственик, въпреки, че не е получил владението. Възможна е и обратната хипотеза, купувача е предал владението върху определена вещ, на която още не е станал собственик. Например –Продажба на изплащане с уговорка, че купувача запазва собствеността до окончателно плащане на цената.

Способи за прекратяване на вещни права.

1.Конфискация - принудително и безвъзмездно отнемане в полза на държавата на определени, принадлежащи лично на престъпния деец имуществени обекти, постановено от съда, като предвидено в закона наказание. Конфискацията е допустима, както върху движими, така и върху недвижими вещи. Вещното право, което се отнема трябва да принадлежи лично на дееца. То може да бъде в съсобственост и може да се конфискува идеална част, принадлежаща на дееца. Бъдещи права не могат да бъдат обект на конфискация, нито пък минали. По-хуманни съображения са изключени права върху някои вещи, необходими за лично и домашно потребление на осъдения и семейството. Ако върху конфискуваните вещи има учредени вещни права те се запазват, тъй като следват веща. Ако предмет на конфискация са облигационни права държавата отговаря към кредиторите, съразмерно на конфискуваната част от имуществото. Конфискацията се налага с осъдителна присъда. Принудителното отнемане в полза на държавата на определени вещи, настъпва в момента на влизане на присъдата в сила. Това положение създава впечатление за първично придобиване. В действителност обаче се касае за деривативен способ за възникване право на държавна собственост върху конфискувани вещи. Държавата ще стане носител на отчуждено право само до колкото то е принадлежало на осъдения. Ако се окаже, че конфискуваните вещи принадлежат на друго лице, в тази част присъдата ще бъде ревизирана и отменена.

Разлика между конфискация и отчуждаване: К е винаги безвъзмездно отнемане на вещи, а отчуждаването не е свързано с престъпление и нарушение. То се прави с оглед задоволяване на определени държавни или обществени потребности. Отчуждаването е винаги възмездно.

2.Реституция. - Правен способ за възстановяване на предшестващо или принудително прекратено право на собственост върху определени от закона обекти в полза на държавата. Налице е правоприемство и производен деривативен способ за придобиване на собственост.

3.Приватизация. - способ за превръщане на публична собственост в частна, но само на стопански обекти, придобити от държавата не по принудителен начин, а създадени от нея. Налице е производен дериватен способ за придобиване право на собственост.

Придобиване чрез правни сделки. Правна същност. Договорно придобиване.

Придобиването на вещни права чрез сделка е деривативен /производен/ способ защото при него вещното право преминава върху преобретателя, само ако праводателя е имал това право. Никой не може да даде това което няма. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или друго вещно право върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор без да е нужно да се предаде веща.

Сделки за придобиване на право на собственост и на вещни права са двустранните сделки – продажба, замяна, дарение. Право на собственост може да се придобива и с едностранни сделки – завещание. За да произведат своето вещно действие сделките трябва да са действителни и сключени при определена от закона форма. Всички актове прехвърлящи собственост и учредяващи вещни права върху недвижими имоти се вписват в нотариалните книги. Сделката трябва да е действителна.

Изключение от принципа, че собствеността преминава с постигането на съгласие има в случаите:

При продажба на бъдещи вещи, сделката за бъдещата вещ е действителна, но купувача става собственик едва когато тя възникне като индивидуално определена вещ в бъдещето;

При продажба на алтернативно определени вещи – продавам пияно или лека кола. Така продавачът дължи и двете вещи, но задължението му се погасява с престиране на една от тях;

При продажба под отлагателно условие – продажба с уговорка за опитване или преглеждане и докато купувача не одобри веща, продавача още е собственик;

При предварителен договор – той няма вещно действие и не прехвърля право на собственост.

Придобиването на плодовете от една вещ от собственика – поддържа се становището, че от момента на отделяне на плодовете от веща майка, те се превръщат в самостоятелна движимост и от този момент се създава нова собственост върху нова вещ. Според ЗС плодовете принадлежат на собственика на веща без значение дали са отделени или не. Според други не възниква ново право на собственост, защото няма друго лице преобретател. Собственикът на веща става собственик и на плодовете, пряко на основание своето право на собственост. Тук липсва правоприемство, т.к. няма правоприемник и праводател. Придобиването на плодовете от собственика на веща става по първичен начин.

Придобиване по чл. 78 от ЗС. Правна същност.

Произход и функции на правилото по чл. 78 от ЗС. Който придобива по възмезден начин владението на движими вещи или ценни книги на приносител на правни основания, макар и от не собственик но без да знае това, придобива собствеността! Това правило е едно изключение от принципа, че никой не може да даде това което няма. Придобилият добросъвестно и възмездно владението върху движима вещ става неин собственик, макар праводателя да не е бил собственик. Създава се едно ново правно основание за придобиване на собственост.

Приложно поле – влизат три вида вещи: Движими вещи – всички вещи, които не са недвижими с изключение на авторските и патентните права, но материалните предмети върху които те са обективизирани влизат в приложното поле на чл. 78 ЗС. Плодовете след отделяне на веща майка също могат да бъдат обект на придобиване по 78 ЗС; Ценни книги на приносител – особени движими вещи, писмени документи, материализиращи права /акции, облигации, конусаменти/; Вещни права върху движима вещ – случаите на залог или ползване на движима вещ. Ако едно лице на договорно основание за залог или ползване получи възмездно фактическа власт от не собственик на заложената или дадена за ползване вещ, то за владелеца възниква заложно право или право на ползване.

Изключение от обхвата на чл.78 от ЗС – собственика на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в три годишен срок от кражбата или изгубването. Става въпрос за случаите на кражба и грабеж. При установяване на владение чрез друго престъпление /присвояване/ изключението не се прилага. Що се касае до загубените вещи това са такива, които имат собственик, но не се владеят от него. Ако не собственик намери такава вещ той е длъжен да я предаде на собственика или на този, който я е изгубил, а когато те са неизвестни – в общинския съвет. Ако в едногодишен срок собственика не се открие – веща става общинска собственост. Общината придобива собствеността по първичен начин. Ценните книги на приносител не попадат в тези изключения, дори изгубени и откраднати, добросъвестния владелец става собственик на тези книги. Последиците от изтичането на три годишния срок през който собственика може да виндицира открадната или загубена вещ са, че добросъвестния владелец става собственик, а правото на собственост на собственика се погасява. Този ефект настъпва само ако владелеца е добросъвестен. Недобросъвестния не може да стане собственик и от него собственика може да виндицира веща по всяко време. Ако след три годишния срок недобросъвестния владелец прехвърли веща на трето лице, което е недобросъвестно, то става собственик, защото три годишния срок вече е изтекъл. Не може да се придобива по давност движима вещ върху която е установено владение чрез престъпление. Това правило не се прилага, когато владелеца е придобил веща от държавно или общинско предприятие – откраднати или загубени вещи придобити от държавно или общинско предприятие стават автоматически собственост на добросъвестния владелец. Собственикът в тези случаи не може да ги ревандикира.

Елементи на фактическият състав. Владение – за да се придобие собствеността по чл. 78 от ЗС преди всичко трябва да бъде установена фактическа власт върху движимата вещ. Няма значение дали праводателя /несобственика/ е добросъвестен или не. Чл. 78 от ЗС урежда един първичен способ за придобиване на право на собственост, тук няма правоприемство. Праводателят не е собственик и правоприемникът не може да я получи от него. Той става собственик по силата на закона на основание добросъвестно владение. Преобретателят черпи правата си не от праводателя, а пряко от закона.

Придобиване по давност. Правна същност.

ПД се определя като способ за придобиване право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Фактическият състав на придобиването по давност включва два елемента – владение и определен период от време. Владението трябва да е непрекъснато, то се прекъсва, ако се изгуби за повече от 6 месеца. Трябва да отговаря на условията на добросъвестно владение. Второто условие е изтичането на определен срок през който се упражнява владението. За недвижимите имоти той е 10 години, за добросъвестния владелец е 5 години. За движимите вещи той е 5 години. Срокът започва да тече от деня на установяване на владението. ПД се урежда с оглед правната сигурност във взаимоотношенията.

Придобивна и погасителна давност. Общото при тези ю факти, е че и двата вида са от типа на ю събития – определен период от време.

Приложно поле. С придобивната давност могат да се придобиват само вещни права върху недвижими имоти, движими вещи, право на строеж или ползване, сервитути. Не може да се придобият по давност облигационни права, като вземания, залог, ипотека и възбрана.

Видове ПД.

Кратка, пет годишна давност – прилага се за придобиване на недвижим имот чрез добросъвестно владение.

Дълга – 10 годишна – важи за придобиване на недвижим имот, когато владението върху него е недобросъвестно;

Придобивна давност за недвижими имоти: ПД за движими вещи – пет години.

Придобиване чрез конститутивни съдебни решения. Правна същност.

Конститутивни искове и конститутивни съдебни решения. Тук една от страните в правоотношението е овластена с едностранно волеизявление да предизвика промяна в правната сфера на другата страна, да учреди, измени или прекрати правоотношението. Съдебното упражняване на потестативни права става чрез конститутивни искове. С КИ се иска от съда да потвърди със сила на присъдено нещо предявеното потестативно право и да постанови следващата от него промяна на гражданското правоотношение. Съдебното решение по конститутивния иск е ЮФ, който създава, изменя или прекратява правоотношението.

Видове конститутивни съдебни решения за придобиване право на собственост:

- Чл. 19 ЗЗД – всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. В такъв случай договорът се счита за сключен от момента, в който решенето влезе в законна сила. Приложно поле е продажбата на недвижими имоти. Предварителният договор няма вещно действие, не прехвърля правото на собственост. Съдебното решение не създава ново материално право, а е нов процесуален ред за осъществяване потестативното субективно право на страните. Решенето е основание за придобиване на вещно право на собственост. То е самостоятелен способ за придобиване на вещни права.

- Чл. 33 ЗС – съсобственик на недвижим имот може да продаде своята част на трето лице само след като я предложи на другите съсобственици. Ако не стори това или уговори с третото лице привидно условия във вреда на останалите съсобственици заинтересования съсобственик може да изкупи частта му от третото лице по действително уговорените условия. Изкупуването става по съдебен ред, чрез КИ, който трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

- Чл. 349, ал.2 от ГПК – При съдебна делба, ако неподеляемия имот е жилище, съда по молба на сънаследникът оставя жилището в неговия дял, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с други имоти. Ако това уравняване е невъзможно той осъжда наследника да заплати на другите сънаследници съответните части от равностойността на веща. Общият имот трябва да бъде жилищен /жилище или жилищно строителен парцел/. Жилището трябва да е не поделяемо. Законът допуска жилището да се възложи на един от съделителите, който има най-голяма жилищна нужда. Последният има право да изкупи дяловете на останалите съделители като им заплати съответната равностойност. Затова жилището се оценява. Решението за възлагането на жилището има конститутивен характер. С него се признава и упражнява потестативно право на изкупуване на дяловете на останалите съделители. Правна последица е прехвърлянето на идеални части от съсобствеността на жилището на един от съделителите и създаване на продажбено отношение между него и останалите съделители. Изкупуващият съделител става изключителен собственик на жилището и има право да иска въвод в жилището преди да е платил цената. Ако не плати възлагането може да бъде обезсилено.

Придобиване по наследство, по закон и по завещание.

Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.

Не може да наследява нито по закон нито по завещание: който не е заченат при откриване на наследството и този роден неспособен да живее.

Не може да наследява като недостоен този който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя /негов съпруг или дете/, както и съучастника в тези престъпления, също и който е набедил наследодателя в престъпление, който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещание, или който е унищожил, крил или подправил завещанието. Недостойният може да наследява, ако наследодателя го е признал изрично за достоен чрез акт нотариално заверено съдържание или чрез завещание.

Наследство по закон. Децата на починалият наследяват по равни части, като деца се смятат и осиновените от наследодателя. Когато починалият не остави деца или други низходящи, наследяват по равно родителите. Когато починалият е оставил само братя и сестри те наследяват по равни части. Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи, първите получават 2/3, а останалите 1/3 от наследството. Съпругът наследява част равна на частта на всяко дете. Ако няма други наследници,съпруга получава цялото наследство. Низходящите на наследодателя, починали преди него или са недостойни се заместват в наследяването от своите низходящи.

Наследство по завещание. Всяко лице, което е навършило 18 год. и не е поставено под пълно запрещение и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество след смъртта си чрез завещание. Завещателят може да се разпорежда с цялото си имущество. Разпорежданията във всички случаи не могат да накърнят запазената част.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото имущество на завещателя се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество са частни и придобиват качеството на завет. Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условия или тежест.

Изпълнител на завещанието – може да бъде възложено на едно или повече дееспособни лица. Изпълнителят на З съставя опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъстват при описа.

Придобиване на недвижими имоти чрез извършване на групов строеж.

Групов строеж имаме тогава, когато едни от парцелите или сграда се застроява, пристроява от две или повече лица, притежаващи вещни права върху недвижим имот – право на строеж, пристрояване, надстрояване. Правната форма е договор за групов строеж.

Понятие – предмет на договорът за групов строеж е застрояване на недвижим имот, т.е. имот, който се намира в строителните граници и е предназначен за жилищно или вилно строителство, съгласно регулационните планове

Страни /участници/ в договора за групов строеж са физически и юридически лица – нужно е да притежават вещни права върху недвижими имоти. Те участват в груповия строеж с пари, труд или материали. Страните по договор за групов строеж предварително уточняват разпределението на застроените обекти, като след построяването на сградата извършват доброволна делба, съобразно договора за разпределение.

Придобиване на недвижими имоти чрез ЖСК.

Правната уредба в ЗЖСК. ЖСК е ЮЛ, корпоративно. Тя има временен характер. Създава се с цел снабдяване на нейните членове с жилища и други обекти. Носител е на право на собственост върху обекта, за чието построяване е създадена.

Всеки може да участва в ЖСК (съгласно чл.10 (2) се допускат и ЮЛ). Образува се на учредително събрание – което решава основни въпроси и е централен орган, който взема решение за учредяване на кооперацията (с единодушие), приема устава (с единодушие) и избира органите ( с мнозинство) – Управителен съвет и Контролен съвет. В ЖСК, (респ. и в учредителното събрание) трябва да участват най-малко 6 лица. Учредителният протокол е многостранен договор и трябва да отговаря на изискванията за действителност по ЗЗД. ЖСК се счита за учредена от деня на регистрирането й в окръжния съд, в чиито район е нейното седалище.

Имущество на ЖСК – основни източник са вноските на членовете: встъпителна; дялови (основни) вноски – те са равни на стойността на обекта, който ще се придобие чрез ЖСК, определена по проектосметна документация; допълнителни вноски – това са разходи въз основа на взето решение на ОС на ЖСК, които не са предвидени в проектосметната документация.

Членството в ЖСК се прекратява при доброволно напускане, освобождаване по решение на ОС, изключване или смърт. Изключване се допуска само в 2 случая: невнасяне на дялова вноска в срок и неизпълнение на задълженията, което пречи на целите.

ЖСК може да се създаде за построяването на сграда с минимум 6 обекта: жилища, а също и гаражи, ателиета и други помещения. За целта тя трябва да придобие вещно право (собственост или право на строеж) върху урегулиран поземлен имот, в който по устройствения план се предвижда многоетажна сграда. До 1990г. държавата осигуряваше терен за строителство, върху който отстъпваше право на строеж. Сега ЖСК може да се снабди с такъв по всички придобивни способи.

След построяването на сградата и издаването на съответен акт за приемането й от приемателна държавна комисия, с решение на ОС се определя окончателната цена и разпределението. Въз основа на решението нотариусът издава нотариални актове на членовете на ЖСК. С това те стават собственици на обектите, а ЖСК се прекратява и се трансформира в етажна собственост.

Отчуждаване на недвижими имоти за задоволяване на държавни нужди.

Правна уредба – чл.17 (5) от Конституцията на РБ, глава ІІІ от Закона за държавната собственост.

Имотът може да се отчуждава и с тежести като тук се уведомяват ипотекарът и кредиторите, че могат да получат притежаваните вещни права от внесеното обезщетение в търговска банка по сметката на собствениците на отчуждени имоти. Основание за принудително отчуждаване може да бъде само влязъл в сила устройствен план по силата на който имота е предназначен за задоволяване на държавни нужди и става публична държавна собственост. Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и министъра на РРБл. Към искането се прилагат: копие от устройствения план; данни за имота и данни за собствениците; оценка на имота и финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

Министъра на финансите и м-ра на РРБ одобряват или отхвърлят предложението в 14 дневен срок. М-ра Ф се произнася относно финансовата обезпеченост, а м-ра на РРБ относно основанието за отчуждаване. Отчуждаването на имоти предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение на МС по предложение на двамата министри. Извън тези случаи отчуждаването се извършва от областния управител по предложение на двамата министри. В решението на МС се посочват държавната нужда, вида, местонахождението, размера, цената на обезщетението и собствениците на имотите. Решението за отчуждаване се обнародва в държавен вестник. В заповедта на обл. управител се посочват вида, местонахождението, размера, цената, собствениците, търговската банка в която се внася обезщетението и датата след която започва изплащането на правоимащите. Заповедта се връчва на собствениците на имотите по реда на ГПК.

Решението на МС се обжалва пред ВАС в 14 дневен срок. Заповедта на Обл. У-л се обжалва пред Окр. Съд в 14 дневен срок. В 7 дневен срок от получаване на жалбата, МС /обл. у-л/ я изпращат със становище до съда. В 5 дневен срок съда се произнася по допускане на жалбата и насрочва делото. В 7 дневен срок след последното заседание съда се произнася по жалбата. Решението е окончателно.

Имотът се смята за отчужден от датата, когато се изплати определеното в заповедта /или в съдебното решение/ обезщетение. Ако в 6 месечен срок собственикът не бъде обезщетен се отменя акта за отчуждаване. Обезщетението се внася от инвеститора на обекта в търговската банка по сметка на правоимащите. Инвеститорът публикува съобщение с което уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението. Ако в 3 годишен срок от отчуждаването не са започнали мероприятия, бившия собственик може да иска отмяна на отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Държавата дължи на собственика обезщетение за нанесени вреди. Обезщетението за отчуждения имот е само парично или собствениците се обезщетяват с друг равностоен имот. !!! Решенията за отчуждаванията влизат в сила и пораждат действия с изплащане на обезщетението!!!

Отчуждаване на недвижими имоти за задоволяване на общински нужди. Ред и обезщетения.

Недвижими имоти или части от тях собственост на ЮЛ и ФЛ могат да се отчуждават принудително само за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение или друг равностоен имот. Така отчужденият имот се обявява за публична общинска с-ст. Производството по отчуждаване се открива с решение на ОбС взето с мнозинство повече от Ѕ от общия брой на съветниците. Компетентен за решаване на споровете межу собствениците и общинската администрация е Окръжният съд.

При тежести и възбрани върху отчуждавания имот се уведомяват кредиторите. При учредено вещно право на ползване наложените тежести преминават от отчуждения върху новопридобития имот по силата на т.нар. “реална суброгация” за същия срок и размер и се вписват от съдия по вписванията.

Приращение, преработване и присъединяване.

Първични способи за придобиване на правото на собственост са: приращение, присъединяване, преработване, придобиване на право на собственост върху изгубени вещи, намиране на съкровище и завладяване.

Приращение – чл. 92 чл. 93 -право по силата на което собственикът на една вещ придобива собствеността на всичко онова което се съединява или корпорира в неговата вещ било то по естествен или изкуствен начин.

Присъединяване – чл. 97 ЗС - когато чужда вещ е присъединена като части към главна вещ по такъв начин че не би могла да се отдели без съществено увреждане на главната вещ, собственика на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част със задължение да обезщети нейния собственик. Присъединяването трябва да е извършено по такъв начин, че присъединената вещ да не може да се отдели без съществени повреждания на главната вещ. Освен това присъединената вещ трябва да принадлежи на другото лице – сграда съединена с друга сграда. Особен случаи на присъединяване – чл. 98 от ЗС – принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.

Преработване – чл. 94 и 96 ЗС – преработването на една вещ от лице, което не е неин собственик поражда и вещни правоотношения особено ако стойността на труда е много по-голяма от тази на материалите, или ако материалите принадлежат на различни лица – например от обикновен гранит склуптор е направил статуя. Отговора – чл. 94 и чл. 96 от ЗС – лице направило нова вещ от чужди материали, става собственик на веща, ако стойността на изработването надминава стойността на материала и ако лицето не е знаело, че материала принадлежи на друг. Стойността на труда за изработване да надминава стойността на материалите към момента на възникване на веща; Изработващия да не знае, че материала е чужд в момента на изработването.

благодарение на:  www.lawsbg.com/lectures/lekcii-vtu/item/download/101.html