.

КАК СЕ ПИШАТ ДИПЛОМНИ РАБОТИ


Т.н. писачи, предлагаме услуга, ако никои не я търси, тя ще изчезне, но не само не изчезва, но и пазарът се разширява и обогатява, клиентите се умножават почти толкова бързо, колкото и званите и незвани специалисти в сферата на дипломните работи.
Това не е национална, а световна тенденция, преди година дори Гугъл се опита да пребори предлагането на тези услуги със забрана на индксирането, слава богу до там не се стигна
Проблемът идва от там, че хората не умеят да пишат и/или нямат време да го направят. А защо? Защото:
1. Никой не учи студентите как да пишат. А и те – откъде да знаят, милите, преписват в училище, зубрят теми за кандидатстване, свалят от Интернет готови реферати и курсови работи и т. н.
2. Дипломната работа е някак откъсната от останалата част на обучението; тя седи сама за себе си, не е дълбочинно свързана с обучението. Много рядко дипломните работи стъпват на курсови работи и/или други разработки на студента.
3. Тоталната незаинтересованост на научния ръководител какво става с дипломанта или обратното – свръхвзискателен в подробностите, преподавателят губи време и пари на дипломанта. Да разпечаташ пет пъти една дипломна работа, все пак, е към 40-50 лв, без да броим изпуснатите надници, транспорт и т.н..

Често има разнообразни статии за писането на дипломни работи срещу заплащане /или както, аз казвам, „като услуга“/, на злостни коментари и парливи погледи и възмутени възгласи. Странно, ще рече човек, че продаваме не интелектуални услуги, а дрога, в една статия ни бяха сравнили с наемни убийци.
Всъщност кой и как пише, срещу заплащане, дипломни и курсови работи, реферати, есета, казуси, проекти, доклади, презентации, докторантури, домашни и практически задания, отчети за практики, рецензии, обзори и т.н., май никой освен хората в бранша не знае.
Пишат ги нормални хора, хора които срещате всеки ден на улицата или в университета, които нямат против да поработят умствен труд и да го продадат на добра цена, обикновенно това са млади хора, работещи сами или за някого, които има контакти и/или нужните връзки да пласира този продукт, тази интелектуална услуга. Повечето сериозни организации са фирми със ясна структура, пращат данъци и създават работни места и/или алтернативна/допълнителна заетост
От писанията в медиите, човек ще остане с впечатлението, че ние сме еднава ли не друга порода хора – лоши, неморални, меркантилни, продажници, които трепем горкото българско образование, душим го милото, да не може да си поеме дъх, едва ни не сме тумор в снагата на обществото и трябва да бъдем избити от наказателен взвод, без последна цигара…
Ние сме мафиоти /любим израз ми е „Дипломната мафия“/, едва ли не, защото поддържаме връзки между фирмите и организациите занимаващи се с този бизнес, преди години искахме да направим асоциация, боже ако това беше станало, да са ни разпънали на кръст.
А логиката е икономическа, проста и тъпа. Цена на дипламна работа ~500 лева. Време за самостоятелно написване около 1-2 месеца, алтернативна цена на това време ~1200 лева. Добавяме разходи за самата дипломна работа – копиране, закупуване на книги, набор и печат, обработка на изображения, транспорт и т.н. – 200~300~400 лева, при продължаваща текуща издръжка на съответната личност. Смятайте сами.

Разбира се, че оптималният вариант е всеки да си пише дипломната /или курсова или друга подобна/ работа сам, но тогава трябва средното и началното образование да дават ниво за влизане в горните учебни заведения, без частни уроци и зубрене на теми, да има култура на писане и четене, връзка между теория и практика в университетското образование, тесен контакт между преподавател и студент и т.н. имагинерни възложности и вероятности, а дотогава ние ще работим здраво, за вас.
От време на време попадам на разнообразни статии за писането на дипломни работи срещу заплащане /или както, аз казвам, „като услуга“/, на злостни коментари и парливи погледи и възмутени възгласи. Странно, ще рече човек, че продаваме не интелектуални услуги, а дрога, в една статия ни бяха сравнили с наемни убийци.
Всъщност кой и как пише, срещу заплащане, дипломни и курсови работи, реферати, есета, казуси, проекти, доклади, презентации, докторантури, домашни и практически задания, отчети за практики, рецензии, обзори и т.н., май никой освен хората в бранша не знае.
Пишат ги нормални хора, хора които срещате всеки ден на улицата или в университета, които нямат против да поработят умствен труд и да го продадат на добра цена, обикновенно това са млади хора, работещи сами или за някого, които има контакти и/или нужните връзки да пласира този продукт, тази интелектуална услуга. Повечето сериозни организации са фирми със ясна структура, пращат данъци и създават работни места и/или алтернативна/допълнителна заетост
От писанията в медиите, човек ще остане с впечатлението, че ние сме еднава ли не друга порода хора – лоши, неморални, меркантилни, продажници, които трепем горкото българско образование, душим го милото, да не може да си поеме дъх, едва ни не сме тумор в снагата на обществото и трябва да бъдем избити от наказателен взвод, без последна цигара…
Ние сме мафиоти /любим израз ми е „Дипломната мафия“/, едва ли не, защото поддържаме връзки между фирмите и организациите занимаващи се с този бизнес, преди години искахме да направим асоциация, боже ако това беше станало, да са ни разпънали на кръст.
А логиката е икономическа, проста и тъпа. Цена на дипламна работа ~500 лева. Време за самостоятелно написване около 1-2 месеца, алтернативна цена на това време ~1200 лева. Добавяме разходи за самата дипломна работа – копиране, закупуване на книги, набор и печат, обработка на изображения, транспорт и т.н. – 200~300~400 лева, при продължаваща текуща издръжка на съответната личност. Смятайте сами.
Т.н. писачи, предлагаме услуга, ако никои не я търси, тя ще изчезне, но не само не изчезва, но и пазарът се разширява и обогатява, клиентите се умножават почти толкова бързо, колкото и званите и незвани специалисти в сферата на дипломните работи.
Това не е национална, а световна тенденция, преди година дори Гугъл се опита да пребори предлагането на тези услуги със забрана на индксирането, слава богу до там не се стигна
Проблемът идва от там, че хората не умеят да пишат и/или нямат време да го направят. А защо? Защото:
1. Никой не учи студентите как да пишат. А и те – откъде да знаят, милите, преписват в училище, зубрят теми за кандидатстване, свалят от Интернет готови реферати и курсови работи и т. н.
2. Дипломната работа е някак откъсната от останалата част на обучението; тя седи сама за себе си, не е дълбочинно свързана с обучението. Много рядко дипломните работи стъпват на курсови работи и/или други разработки на студента.
3. Тоталната незаинтересованост на научния ръководител какво става с дипломанта или обратното – свръхвзискателен в подробностите, преподавателят губи време и пари на дипломанта. Да разпечаташ пет пъти една дипломна работа, все пак, е към 40-50 лв, без да броим изпуснатите надници, транспорт и т.н..
Разбира се, че оптималният вариант е всеки да си пише дипломната /или курсова или друга подобна/ работа сам, но тогава трябва средното и началното образование да дават ниво за влизане в горните учебни заведения, без частни уроци и зубрене на теми, да има култура на писане и четене, връзка между теория и практика в университетското образование, тесен контакт между преподавател и студент и т.н. имагинерни възложности и вероятности, а дотогава ние ще работим здраво, за вас.